Европейският съюз (ЕС) определя конкретни правила за меда като допълва своето законодателство относно храните.

Директива 2001/110/EО на Съвета от 20 декември 2001 година относно меда.

Освен правилата относно състава и дефиницията за мед, тя определя видовете продукти с мед, които могат да се продават под определени имена, и правила относно етикетирането, представянето и информацията за произход.

Директивата допълва общите правила на ЕС относно етикетирането на храни, определени в Регламент (EС) № 1169/2011. Основната информация за потребителите трябва да се включи в етикети и по-специално етикетите трябва да съдържат държавата на произход на меда и имената на продуктите, както е определено в приложение I.

Медът е естествен сладък продукт, произвеждан от медоносни пчели Apis mellifera от нектара на растенията или от секрети на живите части на растенията, или от екскретите на смучещите насекоми по растенията, които пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със специфични вещества от организма си, отлагат, дехидратират, складират и съхраняват в пчелни килийки до съзряване.

Когато медът се търгува като такъв или когато се използва в какъвто и да е продукт, предназначен за консумация от човека, той трябва да отговаря на изискванията по отношение на състава му, определени в приложение II от директивата.

В директива 2014/63/EС се разяснява, че прашецът е естествена съставка, а не съставка на меда.

Освен това в Директива 2014/63/EС се прави разяснение на изискванията за етикетиране, когато медът е с произход от повече от една държава от ЕС, или от държава извън ЕС. В тези случаи указателят за държавата на произход може да бъде заменен с 1 от следните указания според случая:

В определени случаи тези наименования могат да бъдат заменени с простото наименование „мед“ (освен в случай на „филтриран мед“*, „мед във восъчна пита“**, „мед с восъчна пита“*** и „индустриален мед“****).

Етикетирането може да се допълва с информация за регионалния, териториалния или топографски произход, или за цветния или растителен произход, или за конкретни критерии за качество (освен в случай на „филтриран мед“ и „индустриален мед“).

Директива 2014/63/EС позволява на Европейската комисия да приема допълнително законодателство (делегирани актове) като определя 2 параметъра за критерия „основно“ по отношение на цветния или растителен произход на меда, и минималното съдържание на прашец във филтрирания мед след отстраняването на чужди органични или неорганични примеси.

Директива 2001/110/EО се прилага от 1 февруари 2002 г. Директива 2014/63/EО се прилага от 23 юни 2014 г. Медът, предназначен за продажба или етикетиране преди 24 юни 2015 г., може да продължи да се предлага до изчерпване на количествата.

* Филтриран мед: мед, получен чрез отстраняване на чужди органични или неорганични примеси по начин, по който съществено се намалява съдържанието на цветни полени.

** Мед във восъчна пита: мед, събиран от пчелите в килийките на новоизградени пити от пчелен восък без пило и продаван в запечатани цели пити или части от такива пити.

*** Мед с восъчна пита: мед, който съдържа едно или повече парчета восъчна пита.

**** Индустриален мед: думите „предназначен само за термична обработка“ трябва да се съдържат на етикета в непосредствена близост до наименованието на продукта.

ПРЕПРАТКИ

Акт	Дата на влизане в сила	Краен срок на транспониране в държавите членки	Официален вестник на Европейския съюз
Директива 2001/110/EО	1.2.2002 г.	31.7.2003 г.	OВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 47-52

Акт(ове) за изменение	Дата на влизане в сила	Краен срок на транспониране в държавите членки	Официален вестник на Европейския съюз
Директива 2014/63/EС	23.6.2014 г.	24.6.2015 г.	OВ L 164, 3.6.2014 г., стр. 1-5

Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (OВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18-63).