Нарушение на правото на ЕС

РЕЗЮМЕ НА:

членове 258, 259 и 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЧЛЕНОВЕ 258, 259 И 260 ОТ ДФЕС?

Те определят действието, което следва да бъде предприето, ако Европейската комисия или дадено правителство от ЕС счете, че конкретна държава от ЕС не е изпълнила своите задължения съгласно правото на ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Неспазването на задълженията във връзка с ЕС може да се дължи на:

• законодателни или административни решения или практики;
• положително действие (въвеждане на мерки, които противоречат на законодателството на ЕС, или отмяна на съществуващи такива);
• отрицателно действие (забавяне на въвеждането на законодателството на ЕС или неинформиране на Комисията за такова въвеждане).

Процедурата за нарушение

Съдебното производство в Съда на Европейския съюз:

• обикновено се задейства от Комисията, но може да е инициирано и от друга държава от ЕС;
• е насочено към държавата от ЕС дори ако установените нередности са отговорност на нейното правителство, парламент, федерални или поднационални органи.

Процедурата действа по следния начин:

• Комисията или държава от ЕС посочват, че дадена държава от ЕС може би не спазва своите задължения.
• Комисията изпраща официално уведомително писмо до съответната държава с искане за допълнителна информация. Държавата трябва да изпрати подробен отговор в рамките на определен срок, обикновено 2 месеца.

• Въз основа на този отговор Комисията може:
  • да издаде мотивирано становище (официално искане за спазване на правото на ЕС, като съответната държава от ЕС е призована да информира Комисията за предприетите мерки за изпълнение на изискванията в рамките на определен срок, обикновено 2 месеца); или
  • да приключи случая, когато проблемите със засегнатата държава от ЕС са разрешени, без да се налага Комисията да прилага процедурата по-нататък.
• Ако засегнатата държава не изпълни становището на Комисията в рамките на определения срок, Комисията може да сезира Съда на Европейския съюз.
• Ако производството е било инициирано от друга държава от ЕС, тя може да сезира Съда, дори ако Комисията не предостави мотивирано становище.
• Съдът може да нареди на дадена държава от ЕС, която според него нарушава правото на ЕС, да предприеме определени мерки.
• Ако Комисията вярва, че държавата не изпълнява решението на Съда, тя може да изпрати случая за второ разглеждане до Съда, като препоръча размера на глобата, която според нея следва да се плати.
• Ако Съдът прецени, че решението му продължава да не се изпълнява, той може да наложи еднократно платимата сума и/или периодична имуществена санкция.
• Ако Комисията даде дадена държава от ЕС на Съда за несъобщаване на национални мерки за въвеждане на законодателство на ЕС, тя може също така да изиска Съдът да наложи финансови санкции. В този случай Съдът може да наложи санкции на етапа на първото съдебно решение.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — част шеста — „Институционални и финансови разпоредби“ — дял I — „Институционални разпоредби“ — глава 1 — „Институции“ — Раздел 5 — Съд на Европейския съюз — членове 258, 259 и 260 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 160—161)

последно актуализация 12.07.2016