Система на ЕС за взаимно признаване – присъди за лишаване от свобода и прехвърляне на затворници

РЕЗЮМЕ НА:

Решение 2008/909/ПВР – прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз

ОБОБЩЕНИЕ

Това рамково решение има за цел да разшири обхвата на приложение на принципа за взаимно признаване като държавите от ЕС се договорят да признават своите закони или решения за присъди по наказателни дела за налагане на ефективна присъда за лишаване от свобода.

КАКВО ПРАВИ ТОВА РАМКОВО РЕШЕНИЕ?

Описва как държавите от ЕС признават и прилагат своите присъди по наказателни въпроси. Целта е да се помогне на осъдените лица да се реинтегрират по-добре в обществото.

Позволява на дадена държава от ЕС да приложи ефективна присъда за лишаване от свобода, наложена от друга държава от ЕС срещу лице, което пребивава на нейната територия.

Създава система за прехвърляне на осъдени затворници обратно в държавата от ЕС, на която те са граждани (или където обичайно живеят), или в друга държава от ЕС, с която те имат тесни връзки, за да излежат там своята присъда за лишаване от свобода.

ОСНОВНИ МОМЕНТИ

Процедурата се основава на следните принципи:

Съдебно решение с удостоверение се предава директно от компетентния орган на издаващата държава на държавата, която ще го приведе в изпълнение.
Прехвърлянето е обект на съгласието на осъденото лице, но може да се извърши без негово съгласие при определени обстоятелства. При всички положения осъденото лице следва да има възможност да изрази своето становище, ако то все още се намира в държавата на издаване.
Държавата на привеждане в изпълнение трябва своевременно да предприеме мерки за изпълнение на присъдата. Ако присъдата се адаптира, тя трябва да съответства възможно най-тясно и никога да не е по-строга от оригиналната присъда.
Изпълнението на присъда се регулира от законодателството на привеждащата в изпълнение държава, както и основанията за ранно или условно освобождаване (когато лицето трябва да спазва условия, като например да не посещава определен регион).
Решението определя списък със сериозни престъпления, които се наказват в издаващата държава най-малко с три години лишаване от свобода, за които съдебните решения се признават и изпълняват, и за които не е необходимо да се извършва проверка за двойна наказуемост (т.е., когато престъплението съществува съгласно законодателството както на издаващата, така и на привеждащата в изпълнение държава).
Държавата на привеждане в изпълнение трябва в повечето случаи да реши в рамките на 90 дни от получаването на съдебното решение и на удостоверението дали да признае съдебното решение и дали да наложи присъдата. Решението съдържа ограничен списък на основания, въз основа на които дадена държава може да откаже да признае дадено съдебно решение и да изпълни присъда.

В доклада на Европейската комисия от 2014 г. относно изпълнението на рамкови решения 2008/909/ПВР, 2008/947/ПВР и 2009/829/ПВР се отбелязва, че независимо от положените усилия до момента от някои държави от ЕС, прилагането на тези три акта е незадоволително. Той призовава държавите от ЕС, които все още не са изпълнили решенията, да направят това бързо.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РАМКОВОТО РЕШЕНИЕ?

То влезе в сила на 5 декември 2008 г. Държавите от ЕС трябваше да го инкорпорират в националното си законодателство до 5 декември 2011 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Всяка година няколко хиляди граждани на ЕС са преследвани по подозрения в извършване на престъпления или са осъждани в държава от ЕС, различна от тяхната собствена. Взаимното признаване на съдебни решения е крайъгълният камък на съдебното сътрудничество по наказателни въпроси в рамките на ЕС.

АКТ

Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 27—46)

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ОВ L 337, 16.12.2008 г., стр. 102—122)

Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 година за прилагане между държавите членки на Европейския съюз на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане (ОВ L 294, 11.11.2009 г., стр. 20—40)

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за прилагането от държавите членки на Рамкови решения 2008/909/ПВР, 2008/947/ПВР и 2009/829/ПВР относно взаимното признаване на съдебни решения за наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, на решения за пробация и алтернативни санкции и на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане (COM(2014) 57 final, 5.2.2014 г.)

Работен документ на службите на Комисията — таблици „Състояние“ и „Декларации“, придружаващи документа: Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за прилагането от държавите членки на Рамкови решения 2008/909/ПВР, 2008/947/ПВР и 2009/829/ПВР относно взаимното признаване на съдебни решения за наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, на решения за пробация и алтернативни санкции и на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане — приложение към доклада (SWD(2014) 34 final, 5.2.2014 г.)

Решение 2014/858/ЕС на Комисията от 1 декември 2014 година относно нотификацията от страна на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за желанието му да участва в актовете на Съюза в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, които са приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон и които не са част от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 345, 1.12.2014 г., стр. 6—9)

последно актуализация 17.10.2015