Приемане на еврото

РЕЗЮМЕ НА:

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТИТЕ И НА ЧЛЕН 140 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

Двата регламента осигуряват правна основа и сигурност за въвеждането на еврото (икономически и паричен съюз).

Регламент (ЕО) № 974/98 определя график за преминаване към еврото.
Регламент (ЕО) № 1103/97 обхваща въпроси като обменни курсове и процедури, договори и платежни инструкции.

В член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се определят критериите за членство в Икономическия и паричен съюз и приемането на еврото. Той предвижда редовен мониторинг на напредъка, който постигат държавите — членки на Европейския съюз (ЕС) извън еврозоната по отношение на изпълнението на тези изисквания.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Регламент (ЕО) № 974/98:

включва в приложението си датите на приемане на еврото и на преминаване към парична наличност, както и периода на изваждане от обращение*, ако е приложимо, за всяка участваща държава членка;
потвърждава, че единната валута:
- е еврото,
- е разделена на 100 цента,
- замества националните валути на участващите държави членки по договорения обменен курс,
- е валутната единица на Европейската централна банка и на участващите национални централни банки;
посочва, че позоваването на национална валута в правен инструмент* е толкова валидна, колкото ако е деноминирана в евро;
отбелязва, че националните банкноти и монети ще останат законно платежно средство, каквото са били в деня преди приемането на еврото от съответната държава членка;
дава на:
- Европейската централна банка и на национални централни банки на участващите държави членки изключителни правомощия да пускат в обращение евробанкноти;
- държавите членки отговорността за емитирането на евромонети, които отговарят на номиналните стойности и техническите спецификации, договорени от Съвета на Европейския съюз;
определя условията за всеки период на изваждане от обращение за национални валути — опция, която никоя държава членка от еврозоната все още не е използвала;
описва един „преходен период“ като период с продължителност най-много 3 години, започващ на датата на приемане на еврото и приключващ на датата на преминаване към парична наличност;
постановява, че националните банкноти и монети остават законно платежно средство най-късно до 6 месеца след съответните дати на преминаване към еврото — през този период банките и кредитните институции трябва да обменят безвъзмездно националната валута на клиентите си в евро, а след това законно платежно средство в държавите членки от еврозоната са само евробанкнотите и монетите;
изисква от държавите членки да прилагат санкции за фалшиви евробанкноти и монети.

Регламент (ЕО) № 1103/97:

замества европейската парична единица — кошница от национални валути, използвана преди това за счетоводни цели в ЕС — с еврото при обменен курс 1:1 във всички правни документи, считано от 1 януари 1999 г.;
гарантира, че въвеждането на еврото няма да се отрази на непрекъснатостта на договорите и на всички правни споразумения и задължения, съдържащи позоваване на национална валута;
посочва, че обменните курсове национална валута — евро след да бъдат изразени в шест цифри — те не могат да се закръгляват;
изисква всяко преминаване от една национална валута в друга да се извършва чрез еврото.

Член 140 от ДФЕС и Протокол № 13, приложен към ДФЕС, определят икономическите и финансовите условия, известни като „критерии за конвергенция“, които държавите членки трябва да изпълнят, за да приемат еврото. Те са следните:

Ценова стабилност. Процентът на инфлация за 1 година не трябва да е по-голям от 1,5 процентни пункта над средния на трите държави членки с най-добри резултати.
Държавни финанси. Те трябва да са стабилни и устойчиви, което се вижда от липсата на решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит.
Стабилност на обменния курс. Трябва да се избягват прекомерни колебания на валутата, за което свидетелства участието в механизма на обменните курсове без сериозни напрежения и без девалвация в продължение най-малко на 2 години.
Конвергенция на лихвения процент. Дългосрочните лихвени проценти не трябва да надвишават (с повече от 2 процентни пункта) средния лихвен процент на трите държави членки с най-добри показатели за ценова стабилност.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ РЕГЛАМЕНТИТЕ?

Регламент (ЕО) № 974/98 се прилага от 01 януари 1999 г.
Регламент (ЕО) № 1103/97 се прилага от 20 юни 1997 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Правната сигурност, особено за физически лица и фирми, е задължителна, когато дадена държава членка замества националната си валута с еврото.
На 1 януари 1999 г. 11 държави членки фиксираха своите обменни курсове, приеха обща парична политика и въведоха еврото като нова обща валута на световните финансови пазари.
От януари 2023 г. еврото е валутата на 20 държави членки.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Период на изваждане от обращение. Най-много 1 година, считано от датата на приемане на еврото.

Правен инструмент. Законодателни актове, актове на администрацията, съдебни решения, платежни инструкции и други инструменти с правен ефект.

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 година относно въвеждането на еврото (ОВ L 139, 11.5.1998 г., стр. 1—5).

Последващите изменения на Регламент (ЕО) № 974/98 са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 година относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еурото (ОВ L 162, 19.6.1997 г., стр. 1—3).

Вж. консолидираната версия.

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част трета — Вътрешни политики и дейности на Съюза — Дял VIII — Икономическа и парична политика — Глава 5 — Преходни разпоредби — Член 140 (предишни член 121, параграф 1, член 122, параграф 2, второ изречение и член 123, параграф 5 от ДЕС) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 108—110).

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Решение (EС) 2022/1211 на Съвета от 12 юли 2022 година за приемане на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г. (OВ L 187, 14.7.2022 г., стр. 31—34).

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Протокол (№ 13) относно критериите за конвергенция (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 281—282).

последно актуализация 19.04.2023