Споразумение между ЕС и Международния наказателен съд (МНС)

РЕЗЮМЕ НА:

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕШЕНИЯТА И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО?

Споразумението между МНС и ЕС за сътрудничество и взаимопомощ се одобрява от името на ЕС с Решение 2006/313/ОВПСС.
В споразумението се определят условията за сътрудничество и взаимопомощ между ЕС и МНС. Споразумението обвързва ЕС, а не държавите от ЕС.
Решение 2011/168/ОВППС има за цел осигуряване на всеобща подкрепа за Римския статут, т.е. договора за създаване на МНС, запазване на целостта на Римския статут, подпомагане на независимостта на МНС и неговото ефективно и ефикасно функциониране, подкрепа за сътрудничеството с МНС и за прилагането на принципа на взаимно допълване*.
Решение 2011/168/ОВППС отменя Обща позиция 2003/444/ОВППС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Съветът на ЕС и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност отговарят за координирането на мерките, предприети от ЕС и държавите от ЕС за прилагането на членове от 2 до 5 от Решение 2011/168/ОВППС, по-специално относно следните три въпроса:

Осигуряване на всеобща подкрепа

ЕС и държавите от ЕС допринасят за постигането на целта за възможно най-широко участие в Римския статут чрез повдигане на въпроса при преговори и политически диалози с държави извън ЕС (трети държави) или регионални организации; и/или чрез приемане на инициативи, които насърчават ценностите, принципите и правилата на Римския статут.
ЕС и държавите от ЕС си сътрудничат със заинтересовани държави, международни институции и неправителствени организации за осигуряване на всеобща подкрепа.
Държавите от ЕС споделят със заинтересованите държави своя опит във връзка с прилагането на статута. Освен това ЕС и държавите от ЕС допринасят за законодателната работа, необходима за участието във и прилагането на Римския статут от трети държави.

Гарантиране на независимостта на МНС

За да се гарантира независимостта на МНС, ЕС и държавите от ЕС:

насърчават държавите — страни по Римския статут, да плащат своята вноска в бюджета на МНС;
насърчават присъединяването към и ратификацията на Споразумението за привилегиите и имунитетите на МНС;
подкрепят подготвянето на курсове за обучение и предоставянето на помощ за съдии, прокурори, служители и съветници в извършването на дейности, свързани с МНС.

Подпомагане на ефективното функциониране

ЕС и държавите от ЕС следят отблизо развитието на сътрудничеството с МНС. Те могат да сключват ad hoc споразумения или споразумения в подкрепа на ефективното функциониране на МНС. Такъв е случаят на споразумението между ЕС и МНС за сътрудничество и взаимопомощ.
ЕС и държавите от ЕС предприемат действия за гарантиране на пълното сътрудничество на държавите извън ЕС с МНС, включително бързото изпълнение на заповеди за арест.
Отговорът на ЕС от 2013 г. по отношение на неоказването на съдействие на МНС от страна на държавите извън ЕС e ориентиран към начините, по които ЕС и държавите от ЕС следва да се справят със случаите на неоказване на съдействие.

План за действие

Планът за действие за изпълнение на Решение 2011/168/ОВППС е съсредоточен върху:

координиране на дейностите на ЕС за изпълнение на целите на решението;
универсалността и целостта на Римския статут;
независимостта на МНС;
сътрудничеството с МНС; и
прилагане на принципа на взаимно допълване.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

Споразумението влезе в сила на 1 май 2006 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

МНС е първият и единствен постоянен международен наказателен съд в света и се намира в Хага, Нидерландия. МНС разследва и, когато е оправдано, съди лица, обвинени в най-тежките престъпления, засягащи международната общност: геноцид*, военни престъпления*, престъпления против човечеството* и престъплението агресия*. Той е създаден и учреден с Римския статут, който влезе в сила на 1 юли 2002 г. и е ратифициран от всички държави от ЕС.

Декларация на върховния представител Федерика Могерини от името на ЕС по случай Деня на международното наказателно правосъдие, 17 юли 2019 г. — съобщение за пресата (Съвет на Европейския съюз).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Взаимно допълване: в този контекст е принципът, според който МНС е последна съдебна инстанция, което означава, че той провежда разследване и наказателно преследване само когато националните съдилища не успеят да постигнат това.

Геноцид: действия, извършени с намерение за унищожаване изцяло или отчасти на национални, етнически, расови или религиозни групи.

Военни престъпления: извършени деяния, които нарушават закона и обичаите, приложими при въоръжени конфликти (например Женевската конвенция). Примерите включват малтретиране на военнопленници, убиване на заложници или преднамерено унищожаване на големи и малки градове или села.

Престъпления срещу човечеството: действия, извършени като част от широкообхватна или системна атака директно срещу цивилно население, запознато с атаката.

Престъпление агресия: планиране, подготовка, започване или изпълнение от лице, което е в състояние ефективно да упражнява контрол върху или да ръководи политическите или военните действия на дадена държава, на акт на агресия, който по своите характер, тежест и мащаб представлява явно нарушение на Хартата на Организацията на обединените нации.

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Решение 2006/313/ОВППС на Съвета от 10 април 2006 година за сключване на Споразумение между Международния наказателен съд и Европейския съюз за сътрудничество и взаимопомощ (OВ L 115, 28.4.2006 г., стр. 49)

Споразумение между Международния наказателен съд и Европейския съюз за сътрудничество и взаимопомощ (OВ L 115, 28.4.2006 г., стр. 50—56)

Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 година относно Международния наказателен съд и за отмяна на Обща позиция 2003/444/ОВППС (ОВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56—58)

последно актуализация 15.05.2020