Тази директива защитава работници и служители, които отправят иск за неизплатени възнаграждения срещу работодател, който е в състояние на неплатежоспособност.
Състояние на неплатежоспособност се обявява след искане по съдебно производство, отнасящо се до частично или пълно отнемане на активите на работодателя и назначаването на ликвидатор, когато компетентният съдебен орган:
По изключение държавите от ЕС могат да изключат искове от определени категории работници и служители, ако други форми на гаранция им предлагат еквивалентна защита. Държавите от ЕС могат да изключат от обхвата на директивата домашни прислужници, наети от физическо лице.
Освен в случай на такива изключения, всички работници и служители могат обаче да се възползват от тази директива, независимо от продължителността на трудовия им договор или трудовото правоотношение. Това се прилага съответно за работници и служители на непълно работно време, работници и служители на срочен трудов договор и работници и служители с временно трудово правоотношение.
Гарантиращи органи
Държавите от ЕС трябва да създадат гарантиращи органи, които гарантират изплащането на вземанията на работниците и служителите, и когато е уместно, обезщетение при прекратяване на трудовите правоотношения. Те могат да определят тавани на плащанията, извършвани от органа, които трябва да бъдат достатъчно високи, за да спомогнат за социалната цел на директивата.
Минималният период на възнаграждението от гарантиращия орган трябва да се изчисли на базата на:
Работодателите трябва да участват във финансирането на тези органи, освен ако то не е напълно осигурено от държавните органи.
Социална сигурност
Държавите от ЕС могат да посочат, че гаранцията за плащане не се отнася за:
Освен това ако работодателят не е платил задължителните социалноосигурителни вноски, но те са били приспаднати от изплатеното възнаграждение, работниците и служителите следва да се възползват от пълните си права на вземания срещу осигурителните институции.
Интересите на работниците и служителите са защитени във връзка с пенсии, включително вземанията на наследниците, по силата на допълнителни пенсионни схеми. Тази закрила се прилага и за работници и служители, напуснали предприятието преди настъпването на неплатежоспособността.
Транснационални случаи
Ако работодателят в несъстоятелност е извършвал дейност на територията на най-малко две държави от ЕС, органът в държавата, на чиято територия са работили работниците и служителите, е отговорният орган за изплащане на вземанията.
Също така обхватът на правата на работниците и служителите по отношение на гарантиращите органи се определя от националното законодателство, приложимо за гарантиращите органи.
Тя се прилага от 17 ноември 2008 г. С Директива 2008/94/ЕО се кодифицира и заменя Директива 80/987/ЕИО и нейните последващи изменения. Първоначалната Директива 80/987/ЕИО трябваше да се въведе в законодателствата на държавите от ЕС до 1983 г.
Директива 2008/94/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (кодифицирана версия) (OВ L 283, 28.10.2008 г., стр. 36—42)
Последващите изменения на Директива 2008/94/EО са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.
Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за изпълнението и прилагането на някои разпоредби на Директива 2008/94/EО относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (COM(2011) 84 final, 28.2.2011 г.)
последно актуализация 27.11.2020