Ролята на националните парламенти в европейските въпроси
ОБОБЩЕНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
Договорът от Лисабон бележи важна стъпка по отношение на ролята на националните парламенти в европейските въпроси, като за първи път с разпоредба (член 12 от Договора за Европейския съюз — ДЕС) се определят различните начини, по които националните парламенти могат да „допринасят активно за доброто функциониране на ЕС“. Тяхното участие се гарантира по 4 основни начина:
— |
получаване на информация и документи;
|
— |
контрол на спазването на принципа на субсидиарност;
|
— |
участие в механизмите за оценка в областта на правосъдието, свободата и сигурността;
|
— |
участие в преразглеждането на Договорите.
|
ИНФОРМИРАНЕ
Следните документи трябва незабавно да бъдат изпращани на националните парламенти:
— |
— |
— |
съобщения*;
|
— |
годишната работна програма и всеки друг инструмент за законодателно планиране или политика;
|
— |
предложения за законодателство;
|
— |
дневният ред и резултатите от заседанията на Съвета;
|
— |
годишният доклад на Европейската сметна палата;
|
— |
годишният доклад на Комисията относно прилагането на принципите, уреждащи компетентността на ЕС:
|
— |
оценките на изпълнението на политиките на ЕС в областта на свободата, сигурността и правосъдието.
|
Освен това националните парламенти получават уведомление за предложения за изменение на Договорите в съответствие с обикновената процедура за преразглеждане и за искания за присъединяване към ЕС.
КОНТРОЛ НА ПРИНЦИПА НА СУБСИДИАРНОСТ
Протоколът относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност дава възможност на националните парламенти да издават мотивирани становища, ако считат, че даден проект на законодателен акт на ЕС не отговаря на принципа на субсидиарност. Всички мотивирани становища следва да бъдат взети под внимание от институциите, участващи в законодателния процес. Другите последици за даден законодателен процес зависят от техния брой.
Съгласно протокола всеки национален парламент разполага с 2 гласа (ако е двукамарен, един за всяка камара). Ако представените мотивирани становища съответстват поне на една трета от гласовете, Комисията трябва да преразгледа предложението си и може да вземе решение да продължи да го поддържа, да го измени или да го оттегли. Този праг е намален на една четвърт от гласовете в случай на предложения за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейско сътрудничество. Когато представените мотивирани становища съответстват на мнозинството на гласовете и ако Комисията реши да продължи да поддържа предложението, Европейският парламент и Съветът трябва да разгледат дали предложението отговаря на принципа на субсидиарност, преди да приключат първото четене.
Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася по жалби за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт, внесени от държави от ЕС или предадени от тях, съгласно правния им ред, от името на техния национален парламент или на негова камара.
СПЕЦИФИЧНА РОЛЯ В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО, СВОБОДАТА И СИГУРНОСТТА
Националните парламенти имат специфична роля в областта на правосъдието, свободата и сигурността. Те участват в оценката на дейностите на Евроюст и в контрола на дейностите на Европол.
Освен това националните парламенти могат да се противопоставят на решения на Съвета, с които обикновената законодателна процедура (с квалифицирано мнозинство в Съвета) се разширява така, че се обхванат определени аспекти на семейното право с трансгранично значение, които понастоящем подлежат на специална законодателна процедура с единодушие в Съвета (клауза за преход в член 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз).
УЧАСТИЕ В ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ДОГОВОРИТЕ
Освен това с Договора от Лисабон се дава право на националните парламенти да участват в процедурите за преразглеждане на Договорите, както е представено по-долу.
— |
Съгласно обикновените и опростените процедури за преразглеждане измененията на Договорите влизат в сила, след като бъдат ратифицирани (или одобрени в случай на опростени процедури за преразглеждане) от всички държави от ЕС в съответствие с техните конституционни разпоредби, които обикновено изискват ратифициране от парламента.
|
— |
В съответствие с обикновената процедура за преразглеждане се свиква Конвент, който включва представители на националните парламенти и други членове, с цел разглеждане и приемане на препоръка относно предложения за преразглеждане.
|
— |
Съгласно общата „клауза за преход“ в член 48, параграф 7 от ДЕС, инициативата, поета от Европейския съвет, за преминаване от специалната законодателна процедура към обикновената законодателна процедура или от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство, трябва да бъде уведомена на националните парламенти и не може да бъде приета, ако някой национален парламент възрази срещу нея в срок от 6 месеца.
|
КОНФЕРЕНЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ КОМИСИИ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ (КОСАК)
От 1989 г. насам членовете на комисиите на националните парламенти, специализирани по въпросите на ЕС, и членовете на Европейския парламент се срещат два пъти годишно в рамките на Конференция на парламентарните комисии по европейските въпроси, известна по-често със съкращението КОСАК (акроним от френски език), с цел обмен на информация и добри практики и обсъждане на въпроси от общ европейски интерес.
Ролята на КОСАК е призната в Протокола относно ролята на националните парламенти в ЕС, съгласно който КОСАК може да изпраща на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложения, които счита за уместни.
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
* Съобщение — свързан с политиката документ без задължителна тежест. Комисията поема инициативата за публикуването на съобщение, когато иска да изложи своето собствено мнение по въпрос, свързан с дадена тема. Съобщението няма правна сила (определение от Европейска съдебна мрежа).
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
За допълнителна информация, вж.:
— |
— |
Конференция на парламентарните комисии по европейските въпроси (КОСАК) — (с връзки към всичките 41 парламентарни камари);
|
— |
— |
последно актуализация 20.10.2015