Международните споразумения и външните компетенции на ЕС

РЕЗЮМЕ НА:

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ТЕЗИ ЧЛЕНОВЕ?

С тях се установяват законовите правомощия на ЕС да води преговори и да сключва международни споразумения, както и неговите компетенции, били те изключителни или споделени, да сключва такива споразумения.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Международни споразумения (конвенции, договори)

Международните споразумения с трети държави или с международни организации са неделима част от правото на ЕС. Тези споразумения са отделни от първичното право и вторичното законодателство и образуват категория sui generis. Съгласно някои решения на Съда на ЕС те могат да имат пряко действие, а правната им сила е по-голяма от тази на вторичното законодателство, което съответно трябва да бъде съобразено с тях.
Те представляват договори съгласно международното публично право и пораждат права и задължения за договарящите се страни.
За разлика от едностранните актове конвенциите и споразуменията не са резултат от законодателна процедура или едноличната воля на дадена институция.
В член 216 от ДФЕС са цитирани случаите, в които ЕС е упълномощен да сключва подобни споразумения.
След като са договорени и подписани и в зависимост от предмета им, те може да изискват ратифициране чрез вторичен законодателен акт.
Международните споразумения трябва да се прилагат в целия ЕС. Те имат правна сила, по-голяма от едностранните вторични актове, които поради тази причина трябва да се съобразяват с тях.
В допълнение член 207 от ДФЕС урежда търговската политика на ЕС — основна външна компетенция на ЕС и централен елемент в отношенията му с останалата част от света.

Външни компетенции на ЕС

ЕС има правосубектност и следователно е субект на международното право, който може да договаря и сключва международни споразумения от свое име, т.е. разполага с компетенции (или правомощия) в тази област, които са му дадени по силата на Договорите.
Ако предметът на дадено споразумение не попада в изключителните компетенции на ЕС, държавите от ЕС също трябва да подпишат това споразумение. Тези споразумения са известни като „смесени споразумения“ .

Изключителна компетенция и споделена компетенция

Разпределението на компетенциите между ЕС и държавите от ЕС се прилага и на международно равнище. Когато ЕС договаря и сключва международно споразумение, той разполага с изключителна компетенция или с компетенция, споделена с държавите от ЕС.
Когато разполага с изключителна компетенция, единствено ЕС има правомощието да договаря и сключва споразумението. Член 3 от ДФЕС посочва областите, в които ЕС има изключителна компетенция да сключва международни споразумения, включително търговски.
Когато компетенцията му е споделена с държавите от ЕС, споразумението се сключва от ЕС и държавите от ЕС. Това следователно е смесено споразумение, за което държавите от ЕС трябва да дадат своето съгласие. Смесените споразумения може освен това да изискват приемането на вътрешен акт на ЕС, за да се споделят задълженията между държавите от ЕС и Европейския съюз. Член 4 от ДФЕС определя кои компетенции са споделени.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

База данни на Службата за договори (Европейска служба за външна дейност).

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част първа — Принципи — Дял I — Категории и области на компетентност на Съюза — Член 3 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 51)

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част първа — Принципи — Дял I — Категории и области на компетентност на Съюза — Член 4 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 51—52)

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част пета — Външна дейност на Съюза — Дял II — Обща търговска политика — Член 207 (предишен член 133 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 140—141)

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част пета — Външна дейност на Съюза — Дял V — Международни споразумения — Член 216 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 144)

последно актуализация 08.04.2020