член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз — правно основание
член 67 от Договора за функционирането на Европейския съюз — цели
Дял V от ДФЕС — членове 67 до 89 — е посветен на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. В допълнение към общите разпоредби този дял съдържа специални глави относно:
В член 47 от ДЕС изрично се признава юридическата правосубектност на ЕС, което го превръща в самостоятелен субект. Преди влизането в сила на ДЕС обаче въпросите, свързани със съдебното и полицейското сътрудничество в областта на наказателното право, попадаха в обхвата на т.нар. трети стълб на ЕС и се уреждаха чрез междуправителствено сътрудничество. В рамките на третия стълб институциите на ЕС не разполагаха с никакви правомощия и следователно не можеха да приемат регламенти или директиви. Договорът от Лисабон сложи край на това, като позволи на ЕС да се намесва по всички въпроси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
Граничен контрол, убежище и имиграция
С Договора от Лисабон на институциите на ЕС бяха предоставени нови правомощия, които им позволяват да приемат мерки с цел:
Съдебно сътрудничество по граждански дела
Договорът от Лисабон упълномощава институциите на ЕС, по-специално Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, да приемат мерки относно:
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
С премахването на третия стълб съдебното сътрудничество по наказателни дела се превърна в област, в която институциите на ЕС могат да приемат законодателни актове. По-конкретно, съгласно член 83 от ДФЕС те могат да изготвят минимални правила, определящи и санкциониращи най-тежките престъпни деяния.
ЕС може също така да определи общи правила за функционирането на наказателното производство, например по отношение на допустимостта на доказателствата или правата на лицата.
Договорът от Лисабон засили ролята на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), чиято мисия е да подпомага координирането на разследванията и наказателното преследване между компетентните органи на държавите членки.
Полицейско сътрудничество
Ефективното полицейско сътрудничество е ключов елемент за превръщането на ЕС в пространство на свобода, сигурност и правосъдие, основано на зачитането на основните права. След влизането в сила на Договора от Лисабон обикновената законодателна процедура беше разширена, за да обхване всички неоперативни аспекти на полицейското сътрудничество. Същевременно оперативното сътрудничество е предмет на специална законодателна процедура, която изисква единодушие в Съвета. Договорът от Лисабон също така създаде възможност за установяване на засилено сътрудничество, ако в Съвета не бъде постигнато единодушие.
Договорът от Лисабон позволява и постепенното укрепване на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол). Както и при Евроюст, договорът позволява на Парламента и на Съвета да доразвиват мисиите и правомощията на Европол. В него се уточнява, че новите задачи включват и координирането, организирането и изпълнението на оперативни действия, които са включени в преразгледания регламент за Европол (Регламент (ЕС) 2016/794 — вж. резюмето).
Изключения
Дания и Ирландия се ползват от специални договорености. Дания не участва в приемането от Съвета на мерките съгласно дял V от ДФЕС (Протокол № 22 — „неучастие“ — освобождава Дания от участие в политиката). Ирландия участва в приемането и прилагането на конкретни мерки само след решение за „участие“ (Протокол № 21).
Има два вида клаузи за дерогация, които се прилагат в Дания и Ирландия:
Съгласно член 3 от ДЕС, в който се определят целите на ЕС, ЕС предлага на своите граждани общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници. Това е област, в която се гарантира свободното движение на хора и се предприемат подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията и предотвратяването и борбата с престъпността.
Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз — Дял I — Общи разпоредби — Член 3 (предишен член 2 от ДЕС) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 17).
Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част трета — Политики и дейности на Съюза — Дял V — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Глава 1 — Общи разпоредби — Член 67 (предишен член 61 от ДЕО и предишен член 29 от ДЕС) (ОВ L 202, 7.6.2016 г., стр. 73).
Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ОВ L 202, 7.6.2016 г., стр. 295—297).
Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Протокол (№ 22) относно позицията на Дания (ОВ L 202, 7.6.2016 г., стр. 298—302).
Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 година за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (OВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1—-131).
Последващите изменения на Регламент (ЕС) 2019/1896 са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.
Регламент (ЕС) 2018/1727 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и за замяна и отмяна на Решение 2002/187/ПВР на Съвета (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 138—183).
Консолидиран текст на Договора за Европейския Съюз — Дял VI — Заключителни разпоредби — Член 47 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 41).
Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част трета — Вътрешни политики и дейности на Съюза — Дял V — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Глава 4 — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Член 83 (предишен член 31 от ДЕС) (ОВ L 202, 7.6.2016 г., стр. 80—81).
Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53—114).
Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст) (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 60—95).
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1—32).
Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава-членка (ОВ L 343, 23.12.2011 г., стр. 1—9).
последно актуализация 15.01.2024