Гласуване с квалифицирано мнозинство и обикновената законодателна процедура

ОБОБЩЕНИЕ

Договорът от Лисабон има за цел да модернизира и подобри процеса на вземане на решения на Европейския съюз (ЕС) в един разширен ЕС, включващ 28 държави. Договорът разширява използването на гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС и областта, в която Европейският парламент действа наравно със Съвета по отношение на приемането на законодателни актове (регламенти, директиви и решения) по предложение от Комисията (обикновена законодателна процедура).

НОВИ ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКИ, ОБЕКТ НА ГЛАСУВАНЕ С КВАЛИФИЦИРАНО МНОЗИНСТВО

Сега гласуването с квалифицирано мнозинство е най-често срещаната форма на гласуване в Съвета на ЕС и се използва за повечето от неговите решения. С Договора от Лисабон квалифицираното мнозинство заменя единодушието в редица нови области:

—	мерки относно контрола по външните граници, убежището и имиграцията;

—	съдебно сътрудничество по граждански дела и хармонизиране в областта на наказателното право при дефиниране например на престъпления и санкции в особено сериозни видове престъпления (например тероризъм, трафик на хора, сексуална експлоатация на жени и деца, трафик на наркотици, пране на пари);

—	полицейското сътрудничество;

—	създаването на европейски права върху интелектуалната собственост с оглед осигуряването на единна защита на правата върху интелектуална собственост в целия ЕС;

—	Европейската научноизследователска област и европейската космическа политика;

—	енергетика;

—	хуманитарна помощ;

—	мерки за насърчаване на спорта и културата;

—	определени аспекти от търговската политика на ЕС (например в областта на културните и аудиовизуалните услуги, социалните, образователните или здравните услуги, и за приемане на вътрешни правила).

Единодушието обаче остава общото правило в чувствителни области като:

—	приемането на многогодишната финансова рамка на ЕС;

—	данъчната хармонизация (преки данъци);

—	социалното осигуряване и социалната закрила;

—	трансгранични аспекти на семейното право;

—	външната политика и политиката на сигурност.

Освен това присъединяването към ЕС на нови държави и преработването на договорите трябва да бъде одобрено от всички държави от ЕС.

ПО-ШИРОКО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОБИКНОВЕНА ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОЦЕДУРА

Договорът от Лисабон добавя още 40 правни основи (области на политики, които се основават на членове от договора), по-специално в областта на правосъдието, свободата и сигурността, както и земеделието, към обхвата на обикновената законодателна процедура, известна преди това като процедурата за съвместно вземане на решения. Сега тази процедура се прилага за повечето въпроси, които Съветът на ЕС решава с квалифицирано мнозинство.

Промени

Разширяването на обхвата на квалифицираното мнозинство претърпя някои промени, по-специално в областта на съдебното сътрудничество по наказателни въпроси (членове 82 и 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз — ДФЕС) и на социалната закрила на работниците мигранти (член 48 от ДФЕС).

В тези области Договорът от Лисабон въведе „спирачни клаузи“ за отклоняване от обикновената законодателна процедура, ако дадена държава счита, че основополагащите принципи на нейната система за социално осигуряване или на нейната система за наказателното правораздаване са застрашени от законодателство, което предстои да бъде прието.

Договорът от Лисабон въведе също така „транзитни клаузи“ за „преминаване“ от единодушно гласуване към гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на даден акт в определена област.

За повече информация, вж.:

—	Право на ЕС — на портала на Европейския съюз;

—	Система за гласуване — на уебсайта на Съвета на Европейския съюз.

последно актуализация 24.11.2015