ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 174

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 63
3 юни 2020 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2020/686 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на одобряването на животновъдни обекти за зародишни продукти и на изискванията за проследимост и ветеринарно-здравните изисквания при движение в рамките на Съюза на зародишни продукти от определени отглеждани сухоземни животни (текст от значение за ЕИП) ( 1 )

1

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правила за профилактика и контрол на някои болести от списъка (текст от значение за ЕИП) ( 1 )

64

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2020/688 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с движението в рамките на Съюза на сухоземни животни и на яйца за люпене (текст от значение за ЕИП) ( 1 )

140

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута свободен от болест за някои болести от списъка и нововъзникващи болести (текст от значение за ЕИП) ( 1 )

211

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/690 на Комисията от 17 декември 2019 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на болестите от списъка, които попадат в обхвата на програми за надзор на равнището на Съюза, географския обхват на тези програми и болестите от списъка, за които може да бъде определен статут свободен от болест на компартментите (текст от значение за ЕИП) ( 1 )

341

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2020/691 на Комисията от 30 януари 2020 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за животновъдните обекти за аквакултура и превозвачите на водни животни (текст от значение за ЕИП) ( 1 )

345

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2020/692 на Комисията от 30 януари 2020 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за въвеждането в Съюза на пратки с някои животни, зародишни продукти и продукти от животински произход и за движението им и боравенето с тях след въвеждане (текст от значение за ЕИП) ( 1 )

379

 


 

(1)   текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

3.6.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 174/1


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/686 НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 2019 година

за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на одобряването на животновъдни обекти за зародишни продукти и на изискванията за проследимост и ветеринарно-здравните изисквания при движение в рамките на Съюза на зародишни продукти от определени отглеждани сухоземни животни

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (1), и по-специално член 94, параграф 3, член 97, параграф 2, член 101, параграф 3, член 106, параграф 1, член 122, параграфи 1 и 2, член 131, параграф 1, член 160, параграфи 1 и 2, член 161, параграф 6, член 162, параграфи 3 и 4, член 163, параграф 5, член 164, параграф 2, член 165, параграф 3 и член 279, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2016/429 се определят правила за профилактика и контрол на болестите по животните, които се предават на животните или на хората. С посочените правила се предвиждат, inter alia, регистрацията и одобряването на животновъдни обекти за зародишни продукти, както и изискванията за проследимост и ветеринарно-здравните изисквания за движението в рамките на Съюза на пратки със зародишни продукти. С Регламент (ЕС) 2016/429 се предоставят също така правомощия на Комисията да приема правила за допълнение на някои несъществени елементи от посочения регламент чрез делегирани актове. Поради това е целесъобразно да бъдат приети такива правила, за да се гарантира безпрепятственото функциониране на системата в условията на новата правна уредба, установена с Регламент (ЕС) 2016/429.

(2)

Правилата, определени в настоящия регламент, са необходими за допълнението на определените в част IV, дял I, глави 1, 2 и 5 от Регламент (ЕС) 2016/429 по отношение на одобряването на животновъдни обекти за зародишни продукти, регистрите на животновъдните обекти за зародишни продукти, които трябва да се поддържат от компетентните органи, задълженията за водене на дневник от операторите, изискванията за проследимост и ветеринарно-здравните изисквания и ветеринарното здравно сертифициране и изискванията за уведомяване за движение в рамките на Съюза на пратки със зародишни продукти от определени отглеждани сухоземни животни, за да се избегне разпространението на заразни болести по животните от тези продукти в рамките на Съюза.

(3)

Тези правила са свързани по същество и е предвидено много от тях да се прилагат съвместно. С цел опростяване и постигане на прозрачност, както и за да се улесни прилагането им и да се избегне увеличаването на броя на правилата, те следва да бъдат определени в един акт, а не в няколко отделни акта с множество препратки и с риск от дублиране.

(4)

На практика Регламент (ЕС) 2016/429 има за цел да осигури по-опростена и по-гъвкава законодателна уредба от предхождащата я, като едновременно с това се гарантира основан на риска подход към ветеринарно-здравните изисквания, по-добра подготвеност за появата на болести, профилактика и контрол на болести по животните. Той също така беше приет, за да се гарантира, че правилата относно болестите по животните са определени основно в един акт, а не са разпръснати в множество различни актове. За правилата, предвидени в настоящия регламент относно зародишните продукти, е приложен същият подход.

(5)

Преди приемането на Регламент (ЕС) 2016/429 правилата на Съюза относно зародишните продукти бяха установени в директиви 88/407/ЕИО (2), 89/556/ЕИО (3), 90/429/ЕИО (4) и 92/65/ЕИО (5) на Съвета. С Регламент (ЕС) 2016/429 посочените четири директиви се отменят и заменят, което поражда действие, считано от 21 април 2021 г. В посочените директиви се определят ветеринарно-здравните условия за търговия в рамките на Съюза и за въвеждането в Съюза на пратки със сперма, яйцеклетки и ембриони от говеда, овце, кози, свине и еднокопитни животни и като правило от някои други видове животни. Правилата, предвидени в посочените директиви, са доказали своята ефективност за предотвратяване на разпространението на заразни болести по животните в рамките на Съюза. Поради това по същество посочените правила следва да бъдат запазени, но актуализирани, за да се вземат предвид опитът, натрупан при тяхното прилагане, и съвременните научни познания.

(6)

Зародишните продукти, и по-специално спермата, но също така — в по-малка степен — овоцитите и ембрионите, могат да представляват значителен риск от разпространение на болести по животните. Те са събрани или произведени от ограничен брой донори, но са широко използвани сред общата животинска популация, така че, ако с тях не се борави правилно или не са класифицирани с правилния здравен статус, те могат да бъдат източник на болести за много животни. Такива случаи е имало в миналото и те са били причина за значителни икономически загуби.

(7)

За да се предотврати рискът от разпространение на болести, в Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че зародишните продукти следва да бъдат събрани, произведени, обработени и съхранявани в специализиран животновъден обект за зародишни продукти и за тях да се прилага специален режим за здраве на животните и за хигиена. Същевременно, за да може животните да бъдат приети в тези животновъдни обекти за зародишни продукти и да се класифицират като донори на зародишни продукти, които могат да бъдат придвижвани между държави членки, се изисква те да спазват по-високи стандарти в областта на здравето на животните от приложимите към общата животинска популация. В Регламент (ЕС) 2016/429 също така се установяват специални процедури, за да се гарантира проследимостта на посочените зародишни продукти, като за тяхното движение в рамките на Съюза се прилага специален набор от ветеринарно-здравни изисквания. Предвид тази уредба е целесъобразно в настоящия регламент да се определят правила по отношение на движението на пратки със зародишни продукти въз основа на няколко разпоредби за предоставяне на правомощия, установени в Регламент (ЕС) 2016/429, в които се предвижда Комисията да приема делегирани актове, и по-специално включените в част IV от него.

(8)

В член 160, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда Комисията да приема делегирани актове за определяне на ветеринарно-здравни изисквания за движение към други държави членки на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни. Едно от условията за това движение е, че посочените зародишни продукти трябва да идват от животновъден обект за зародишни продукти, одобрен за тази цел в съответствие с условия, които предстои да бъдат определени в делегиран акт. Освен това в член 94, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда Комисията да приема делегирани актове във връзка със специалните правила относно прекратяването на дейностите на животновъдни обекти за зародишни продукти, одобрени преди това в съответствие с условията, определени в делегиран акт. Същевременно в член 101, параграф 3 от посочения регламент се предвижда Комисията да приема делегирани актове относно подробната информация, която да бъде включена в поддържаните от компетентния орган регистри на регистрираните и одобрените обекти за зародишни продукти, към които се включват и животновъдните обекти за зародишни продукти, които са прекратили дейността си.

(9)

Тъй като всички ветеринарно-здравни изисквания и дерогации, които предстои да бъдат приети в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/429, са свързани с движението на зародишни продукти от отглеждани сухоземни животни в рамките на Съюза и макар и да се отнасят за няколко различни вида, в интерес на опростяването на правилата на Съюза е те да следва да бъдат определени в един-единствен делегиран акт, а не да бъдат разпилени в множество различни делегирани актове.

(10)

В член 162, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвиждат изискванията относно минималната информация, която да бъде включена във ветеринарните здравни сертификати за движение между държави членки на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни. Те трябва да включват информация за маркировката на зародишните продукти, когато тя се изисква съгласно член 121, параграф 1 от посочения регламент или съгласно правилата, определени в делегираните актове, приети в съответствие с член 122, параграф 1 от него, и информацията, необходима да се докаже, че зародишните продукти отговарят на изискванията за движението, предвидени в членове 157 и 159 от посочения регламент, или на правилата, установени в делегираните актове, приети в съответствие с член 160 от него. В член 162, параграф 3 от посочения регламент се предвижда да бъдат приемани делегирани актове във връзка с информацията, която да бъде включена във ветеринарните здравни сертификати. Същевременно в член 163, параграф 5 от него се предвижда да бъдат приемани делегирани актове относно изискванията за уведомяване за движението между държави членки на зародишни продукти от определени отглеждани сухоземни животни, придружени от ветеринарен здравен сертификат, чието съдържание трябва да бъде установено в съответствие с член 162, параграфи 3 и 4 от същия регламент.

(11)

В член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че зародишните продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни могат да бъдат придвижвани до друга държава членка, ако посочените зародишни продукти са били събрани в животновъдни обекти за зародишни продукти, които са одобрени от компетентните органи в съответствие с член 97, параграф 1 от него. Такова одобрение може да бъде предоставено само ако посочените животновъдни обекти за зародишни продукти отговарят на определени изисквания, свързани с поставянето под карантина, изолацията и другите мерки за биологична сигурност, надзора, съоръженията и оборудването, както и отговорностите, компетентността и специализираното обучение на персонала и на ветеринарните лекари. Поради това, въз основа на посочените изисквания, в настоящия регламент е необходимо да се определят подробни правила и условия за одобрение на животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, откъдето зародишните продукти от тези животни могат да бъдат придвижвани до друга държава членка.

(12)

В Директива 92/65/ЕИО се предвижда спермата от кочове и от пръчове, която е предвидено да бъде придвижвана в друга държава членка, да може да се събира в животновъдния обект на произход на тези животни вместо в център за събиране на сперма. В настоящия регламент следва да се предвиди подобна дерогация. Следва обаче да бъдат определени специални условия за движението на пратки с такава сперма, включително целта на това движение и съгласието на държавата членка по местоназначение. Поради това, въз основа на евентуалния риск, произтичащ от движението на тази сперма, в настоящия регламент следва да бъдат установени правилата и условията за разрешаване на такива дерогации.

(13)

Събирането на сперма от еднокопитни животни има своите собствени специфични характеристики поради специалната система на отглеждане на еднокопитните животни, при която се отчита участието на тези животни в предназначени за коне състезания, изложения и други мероприятия по конен спорт. Понастоящем в Директива 92/65/ЕИО са предвидени три вида пребиваване на жребци в центрове за събиране на сперма. Основните правила, определени в настоящата система, предвидена в посочената директива, следва да бъдат запазени в настоящия регламент. Условията за програмата за изследвания обаче, както е посочено в глава II, раздел I, точка 1.6, буква б) от приложение Г към Директива 92/65/ЕИО, за донори, които понякога могат да напускат центъра за събиране на сперма, и за програмата за изследвания, както е посочено в глава II, раздел I, точка 1.6, буква в) от приложение Г към Директива 92/65/ЕИО, за жребци донори, които не са отглеждани в център за събиране на сперма, обаче следва да бъдат подобрени и подсилени в настоящия регламент.

(14)

В настоящия регламент следва също така да се предвидят центрове за съхранение на зародишни продукти, които зародишни продукти са от всякакъв вид и с произход от повече от един вид животно, с един уникален номер на одобрението и при спазване на правила, с които се гарантира проследимост, тъй като не съществуват основания от ветеринарно-здравно естество, които да налагат наличието на отделни центрове за съхранение по вид на зародишните продукти или по вид на животното. Информацията за зародишните продукти по вид и по видове животни следва да бъде уточнена в одобрението за тези животновъдни обекти и в публично достъпния регистър на одобрените животновъдни обекти за зародишни продукти, поддържан от компетентните органи. В настоящия регламент следва също така да се определят специални разпоредби относно съхраняването на свежа, охладена и замразена сперма.

(15)

Непрекъснатият напредък на техниките за обработка на зародишни продукти доведе до създаването на специализирани звена за тази цел. В тези звена не само се извършва обработка на зародишни продукти, включително сексиране на спермата, но там също така се приготвя окончателният продукт, готов за употреба или за съхранение. Поради това тези звена следва да се разглеждат като животновъдни обекти за зародишни продукти, където се извършват обработка и съхранение на зародишни продукти. Тъй като обаче оборудването за сексиране на спермата е скъпоструващо, центровете за събиране на сперма може да използват услугите на други оператори за обработката, включително за сексирането на спермата. В тези случаи спермата се изпраща за обработка, като след това се връща в центъра за събиране на сперма на произход. Поради това в настоящия регламент е целесъобразно да се предвидят правила за обработка на зародишни продукти, включително възможността за тяхната обработка в животновъдни обекти за обработка на зародишни продукти, както и подробни правила за транспортирането и маркирането на сперма и на други зародишни продукти, предназначени за такива животновъдни обекти за обработка на зародишни продукти и идващи от тях. Когато спермата се обработва в животновъден обект за обработка на зародишни продукти, маркировката върху пайетата или друга опаковка следва да включва номер на одобрението или регистрационен номер на центъра за събиране на сперма и на животновъдния обект за обработка на зародишни продукти, за да се гарантира проследимостта на спермата.

(16)

Макар антибиотиците да следва да се употребяват разумно, същевременно е вярно, че по-специално с оглед на евентуална международна търговия, включването на антибиотици в сперморазредителите следва да е в съответствие с разпоредбите на член 4.6.7 от Здравния кодекс за сухоземните животни („Кодекса“) на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), издание 2017 г. (6). В Директива 88/407/ЕИО е предвидено задължението към спермата от бикове да се добавят антибиотици, ефикасни срещу кампилобактерии, лептоспири и микоплазми, а в Директива 90/429/ЕИО е предвидено задължението към спермата от нерези да се добавят антибиотици, ефикасни срещу лептоспири, а в Директива 92/65/ЕИО се предвижда доброволната употреба на антибиотици. В настоящия регламент следва да се запазят правилата за употреба на антибиотици, предвидени в директиви 88/407/ЕИО, 90/429/ЕИО и 92/65/ЕИО, както и препоръчаните от OIE правила. Когато към спермата са добавени антибиотици, в придружаващия здравен сертификат се посочва информация за активното(ите) вещество(а) и техните концентрации.

(17)

В член 101, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда всеки компетентен орган да създава и поддържа актуализирани регистри на регистрираните животновъдни обекти за зародишни продукти и на одобрените животновъдни обекти за зародишни продукти, които да бъдат предоставяни на разположение на Комисията и на компетентните органи на държавите членки. Освен това регистърът на одобрените животновъдни обекти за зародишни продукти следва да бъде предоставен на разположение на обществеността. Поради това е целесъобразно в настоящия регламент да се определят подробните данни, които да следва да бъдат включени в посочените регистри, както и изискването за публичния достъп до регистъра на одобрените животновъдни обекти за зародишни продукти.

(18)

Поради способността за по-дълга продължителност на съхранението на сперма, овоцити и ембриони, в настоящия регламент е необходимо да се определят специални правила за съхранението и движението на зародишни продукти, събрани от одобрен животновъден обект за зародишни продукти, който прекратява дейността си. Информацията за такива животновъдни обекти за зародишни продукти следва да се съдържа в регистъра на одобрените животновъдни обекти за зародишни продукти на съответната държава членка, като следва да бъдат включени и датите, когато дейността е била прекратена. Освен това в този регистър следва да се посочи и датата на отнемане на одобрението. Следва да бъде установен и срокът за съхраняване на информацията за тези животновъдни обекти за зародишни продукти в посочения регистър.

(19)

Освен това в настоящия регламент следва да се определят също така правила, които да гарантират, че операторите на одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти, които прекратяват своята дейност преди датата на отнемане на одобрението на техния животновъден обект за зародишни продукти, придвижват за по-нататъшно съхранение спермата, овоцитите или ембрионите, събрани или произведени и съхранявани в тези животновъдни обекти за зародишни продукти, към център за съхранение на зародишни продукти или — когато са за репродуктивни цели — до животновъден обект, където се отглеждат говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, или за безопасно унищожаване или употреба като странични животински продукти в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(20)

В член 121 от Регламент (ЕС) 2016/429 са определени изискванията за проследимост на зародишни продукти от говеда, овце, кози, свине и еднокопитни животни, а в настоящия регламент следва да бъдат определени подробни правила относно маркирането на посочените зародишни продукти. Настоящата система за маркиране на пайети и други опаковки със зародишни продукти е добре установена. Следва да се вземат предвид също така препоръките по този въпрос на Международния комитет за контрол на животните (ICAR) (8).

(21)

Събирането и обработката на сперма от кочове и пръчове също имат специфични характеристики. Някои центрове за събиране на сперма замразяват спермата на гранули, докато други поставят свежа или охладена сперма за кратко време в съдове за съхранение, например епруветки. Индивидуалното маркиране на тези гранули и епруветки е времеемко и скъпоструващо. За да се позволи движението към други държави членки на сперма от кочове и пръчове, като същевременно се гарантира нейната проследимост, следва да има възможност за групово идентифициране на гранулите замразена сперма или на епруветките или пайетите със свежа или охладена сперма. Поради това в настоящия регламент е необходимо да се определят правила за маркирането на сборни опаковки, като например пурети, в които се поставят гранули замразена сперма, или епруветки или пайети със свежа или охладена сперма от кочове и пръчове.

(22)

Изискванията за проследимост на зародишни продукти от говеда, овце, кози, свине и еднокопитни животни, определени в настоящия регламент, трябва да бъдат допълнени от правилата относно техническите изисквания и спецификации за маркиране на пайети и други опаковки, които предстои да бъдат определени в регламент за изпълнение на Комисията, приет в съответствие с член 123 от Регламент (ЕС) 2016/429.

(23)

Все повече зародишни продукти от кучета и котки, от сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти, и от животни от семейства Camelidae и Cervidae се придвижват между държавите членки. Поради това е целесъобразно да се установят хармонизирани правила за маркирането на пайети и други опаковки, съдържащи такива зародишни продукти. В настоящия регламент следва да бъдат определени допълнителни правила за проследимост на зародишни продукти от отглеждани сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни.

(24)

В член 159 от Регламент (ЕС) 2016/429 се определят правила по отношение на разрешаването на движението към други държави членки на зародишни продукти от отглеждани говеда, овце, кози, свине и еднокопитни животни. За да започнат да функционират тези правила, в настоящия регламент е необходимо да се определят подробни правила за събирането, производството, обработката, съхранението и транспортирането на зародишни продукти, както и ветеринарно-здравните изисквания по отношение на отглеждани животни донори, от които се събират зародишни продукти, и относно изолирането и поставянето под карантина на тези животни, както и изискванията за лабораторните и други видове изследвания, които трябва да се извършат на отглежданите животни донори и зародишните продукти, както и ветеринарно-здравни изисквания за събирането, производството, обработката, съхранението или други видове процедури и транспортирането на тези зародишни продукти.

(25)

Освен това в директиви 88/407/ЕИО, 90/429/ЕИО и 92/65/ЕИО се предвиждат дерогации — при определени условия — от задълженията за изследване на донорите говеда, свине, овце и кози, когато тези животни се придвижват между центрове за събиране на сперма. Тъй като с подобни дерогации се намалява оперативната и икономическата тежест за операторите на центровете за събиране на сперма и са оправдани от гледна точка на здравеопазването на животните, е целесъобразно в настоящия регламент да се запазят тези дерогации от някои ветеринарно-здравни изисквания за донорите говеда, овце, кози и свине, които се придвижват между одобрени центрове за събиране на сперма.

(26)

Според настоящите научни познания транспортирането на различните видове зародишни продукти от един вид животни в един контейнер не поражда риск от замърсяване на зародишните продукти, ако те се транспортират при определени условия. Тези условия включват транспортиране във физически отделени части на транспортния контейнер или чрез употребата на система с вторични торбички за защита на продуктите от един вид от тези от друг. Поради това е целесъобразно в настоящия регламент да се определят правила, позволяващи транспортирането на различни видове зародишни продукти от един вид животно в един и същ контейнер при определени условия.

(27)

Запечатването с пломба на контейнерите, в които се транспортират зародишни продукти от одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти до други държави членки или в рамките на държавата от одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти до животновъдни обекти за обработка на зародишни продукти и центрове за съхранение на зародишни продукти, гарантира, че ветеринарно-здравните условия за транспортирането на зародишните продукти са спазени. Ветеринарният лекар на центъра или ветеринарният лекар на екипа, който отговаря за животновъдния обект за зародишни продукти и чието име е посочено в одобрението на посочения обект, следва да гарантира, че транспортният контейнер е запечатан с такава пломба. Официалният ветеринарен лекар, който сертифицира пратка със зародишни продукти, следва да може да счупи тази пломба за проверка на съдържанието на транспортния контейнер, а впоследствие отново да го запечата. Тези обстоятелства следва да бъдат взети под внимание в правилата, определени в настоящия регламент.

(28)

В Директива 89/556/ЕИО се определят условията за търговия в рамките на Съюза и за внос в Съюза на ембриони от говеда. Необходимо е обаче в настоящия регламент да се определят също така правила относно движението в рамките на Съюза на овоцити от говеда, както и на яйчници.

(29)

В законодателството на Съюза, което е било в сила преди приемането на Регламент (ЕС) 2016/429 и на настоящия регламент, се определят правилата за търговия със сперма, като се обхващат случаи, при които всяка доза в пратката се състои от еякулати от един конкретен донор. Поради факта обаче, че смесена или сборна сперма от няколко донора може да увеличи оплодителната способност и че такава сперма е широко използвана, в настоящия регламент следва да се определят правила за движението на смесена или сборна сперма от бикове, нерези, кочове и пръчове, при условие че смесването на спермата е ограничено само до един център за събиране на сперма, в който е събрана спермата, а маркировката върху всяка пайета или друга опаковка, в които се поставя смесената сперма, позволява проследяване на индивидуалните идентификационни номера на всички животни донори. Освен това операторът следва да има въведени процедури по отношение на обработката на смесена сперма и в регистрите си следва да включва данни за движението на такава сперма от център за събиране на сперма.

(30)

В член 13 от Директива 92/65/ЕИО се определят правила за търговия със сперма, яйцеклетки и ембриони от животни от видове, възприемчиви към болестите, изброени в приложение А или Б към нея, изпращани до и от органи, институти или центрове, одобрени в съответствие с приложение В към нея. В приложение Д към посочената директива се установява образецът на здравния сертификат за търговия с животни, който следва да придружава пратките от такава сперма, яйцеклетки или ембриони. Членове 95 и 137 от Регламент (ЕС) 2016/429 въвеждат понятието „обособен специализиран животновъден обект“, което е еквивалентно на „одобрен орган, институт или център“, определено в член 2, параграф 1, буква в) от Директива 92/65/ЕИО. Като се има предвид, че генетичният материал от животни към момента се обменя между одобрени органи, институти и центрове, в настоящия регламент е необходимо да се запази възможността за такова движение в рамките на Съюза. Поради това е целесъобразно в настоящия регламент да бъдат определени ветеринарно-здравни изисквания за движение към други държави членки на зародишни продукти от сухоземни животни, отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти. Следователно в настоящия регламент следва да се предвиди възможността операторите на обособени специализирани животновъдни обекти да придвижват към други държави членки пратки със зародишни продукти, събрани от животни, отглеждани в такива животновъдни обекти, без да е необходимо допълнително одобрение като животновъден обект за зародишни продукти. Наличието на строги ветеринарно-здравни изисквания за одобряване на обособен специализиран животновъден обект, контролирано управление на животните в тези животновъдни обекти, специални изисквания за надзор и целенасочено движение на пратки със зародишни продукти към друг обособен специализиран животновъден обект следва да осигури достатъчно гаранции за предотвратяване на разпространението на болести по животните.

(31)

В член 162 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвиждат правила относно минимума информация, която трябва да бъде включена във ветеринарните здравни сертификати за движение между държави членки на зародишни продукти от отглеждани сухоземни животни — говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни. Поради това в настоящия регламент следва да се определи подробната информация, която да се съдържа в тези сертификати.

(32)

В член 163 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че операторите следва да информират предварително компетентния орган в своята държава членка на произход за предвиденото придвижване към друга държава членка на зародишни продукти от отглеждани сухоземни животни — говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, и следва да предоставят цялата информация, необходима, за да може компетентният орган да предостави уведомление за движението на зародишни продукти до компетентния орган на държавата членка по местоназначение. Поради това в настоящия регламент е необходимо да се определят подробни правила по отношение на изискванията за предварително уведомяване от страна на операторите, информацията, необходима за уведомяване за това движение, и извънредните процедури за такова уведомяване.

(33)

В член 163, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че когато е планирано пратки със зародишни продукти да бъдат придвижени в други държави членки, за уведомяване за това движение следва да се използва системата Traces. Системата Traces е интегрираната компютризирана ветеринарна система, предвидена в решения 2003/24/ЕО (9) и 2004/292/ЕО (10) на Комисията. В член 131 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета (11) се предвижда създаването на система за управление на информацията относно официалния контрол (IMSOC), в която ще се включат функционални характеристики на системата Traces. Поради това в настоящия регламент следва да се прави позоваване на системата IMSOC вместо на системата TRACES.

(34)

В член 165 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че компетентният орган на местоназначението може, със съгласието на компетентния орган на мястото на произход, да разреши движението с научна цел на зародишни продукти към своята територия, когато това движение не отговаря на стандартните изисквания за движение на зародишни продукти. За да се позволи това движение, е целесъобразно в настоящия регламент да се определят правилата за предоставяне на дерогации от страна на компетентните органи за движение между държави членки на зародишни продукти с научна цел.

(35)

Ролята на националната генна банка е възлова за съхраняването на генетичен материал от животински популации, които са характерни за дадена държава членка. Целта на тези национални генни банки е ex situ съхранение и устойчиво използване на генетични ресурси от животни. Зародишните продукти, съхранявани в националните генни банки, често са с неизвестен здравен статус на животните или са били събрани, произведени, обработени и съхранявани съгласно ветеринарно-здравен режим, различен от прилагания понастоящем в съответствие със законодателството на Съюза и с националното законодателство. Тъй като тези зародишни продукти имат особена стойност поради това, че те често са генетичен материал от застрашени породи, както е определено в член 2, точка 24 от Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета (12), или от породи, които са изчезнали след събирането на зародишните продукти, а държавите членки са изразили интерес към взаимен обмен на такива зародишни продукти, в настоящия регламент следва да бъдат определени специални условия за предоставяне на дерогации от страна на компетентните органи за движението на зародишни продукти, съхранявани в национални генни банки, към други държави членки. Като общо правило в настоящия регламент следва да се определят условията за движението на тези зародишни продукти между националните генни банки на различните държави членки, а определянето на правилата за разпределението на национално равнище на зародишните продукти от националните генни банки до операторите следва да бъде извършвано от компетентните органи на държавите членки. Следва да се обърне специално внимание на ветеринарно-здравните условия за това движение, когато може да е необходимо изследване за определени болести.

(36)

Настоящият регламент се позовава на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията (13) и на делегирани регламенти (ЕС) 2019/2035 (14), (ЕС) 2020/689 (15) и (ЕС) 2020/688 (16) на Комисията, които също бяха приети съгласно Регламент (ЕС) 2016/429. Позоваванията на посочените регламенти са необходими, тъй като в тях се определят изисквания, приложими за животните, които са донори на зародишни продукти, по отношение на надзора, програмите за ликвидиране и статута „свободни от болест“, идентификацията и регистрацията, проследимостта и движението в рамките на Съюза и въвеждането в Съюза на животни.

(37)

За да се осигури плавен преход към новата правна уредба, центровете за събиране или съхранение на сперма или екипите за събиране или производство на ембриони, одобрени съгласно актове, приети в съответствие с директиви 88/407/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/429/ЕИО и 92/65/ЕИО, които са отменени с Регламент (ЕС) 2016/429, считано от 21 април 2021 г., и извършващи дейности, свързани със събирането, производството, обработката, съхранението и транспортирането на зародишни продукти, следва да се считат за одобрени в съответствие с настоящия регламент. Държавите членки следва да гарантират, че тези оператори спазват всички правила, предвидени в настоящия регламент, по-специално като ги подлагат на редовен и основан на риска официален контрол. При неспазване на разпоредбите компетентните органи следва да гарантират, че посочените оператори предприемат необходимите мерки за коригиране на неспазването и когато е необходимо, спират действието на одобрението им или го отнемат.

(38)

За да се осигури плавен преход към новата правна уредба, следва да се счита, че зародишните продукти, събрани и произведени преди датата на прилагане на настоящия регламент, пайетите и другите опаковки, в които такива сперма, овоцити или ембриони, разделени на индивидуални дози или не, се поставят, съхраняват и транспортират, и които са маркирани преди 21 април 2021 г. в съответствие със законодателството, прието в съответствие с директиви 88/407/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/429/ЕИО и 92/65/ЕИО, са маркирани в съответствие с настоящия регламент и отговарят на условията за движение между държавите членки.

(39)

Настоящият регламент следва да се прилага от 21 април 2021 г. в съответствие с датата на прилагане на Регламент (ЕС) 2016/429,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЧАСТ I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и приложно поле

1.   С настоящия регламент се допълват правилата, определени в Регламент (ЕС) 2016/429, по отношение на регистрираните и одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти и изискванията за проследимост и ветеринарно-здравните изисквания за движение в рамките на Съюза на зародишни продукти от някои отглеждани сухоземни животни.

2.   В част II, глава 1 се определят изискванията за одобряване на животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, от които зародишните продукти от посочените животни се придвижват към друга държава членка, по отношение на:

а)

поставянето под карантина, изолацията и други мерки за биологична сигурност;

б)

изискванията за надзор;

в)

съоръженията и оборудването;

г)

отговорностите, компетентността и специализираното обучение на персонала и на ветеринарните лекари за дейността на животновъдните обекти за зародишни продукти;

д)

отговорностите на компетентния орган, който одобрява животновъдните обекти за зародишни продукти;

е)

специалните правила относно прекратяването на дейностите на тези животновъдни обекти за зародишни продукти.

3.   В част II, глава 2 се определят изискванията за:

а)

информацията, която трябва да бъде включена от компетентния орган в регистъра на регистрираните животновъдни обекти за зародишни продукти;

б)

информацията, която трябва да бъде включена от компетентния орган в регистъра на одобрените животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни; а така също и правилата за предоставяне на обществеността на достъп до този регистър, когато между държавите членки предстои движение на зародишни продукти от посочените животни.

4.   В част II, глава 3 се определят:

а)

правилата за задълженията за водене на дневник от операторите на одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, както и изискванията за водене на дневник по отношение на зародишните продукти, събрани, произведени или обработени в такъв животновъден обект, след като той е прекратил дейностите си;

б)

изискванията за проследимост на зародишни продукти от:

i)

говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни;

ii)

кучета (Canis lupus familiaris) и котки (Felis silvestris catus);

iii)

сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни и отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти;

iv)

животни от семейства Camelidae и Cervidae.

5.   В част III, глава 1 се определят ветеринарно-здравните изисквания, включително дерогациите, за движението между държави членки на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, като се посочват:

а)

правилата за събиране, производство, обработка и съхранение на зародишни продукти в одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти;

б)

ветеринарно-здравните изисквания за животните донори, от които са събрани зародишните продукти, и по отношение на изолацията или поставянето под карантина на тези животни;

в)

лабораторните и други изследвания, които трябва да се извършат по отношение на животните донори и на зародишните продукти;

г)

ветеринарно-здравните изисквания за събиране, производство, обработка, съхранение и други процедури, както и за транспортирането на зародишни продукти.

6.   В част III, глава 2 — по отношение на движението между държави членки на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни се определят:

а)

правилата за ветеринарното здравно сертифициране;

б)

информацията, която да се съдържа във ветеринарния здравен сертификат;

в)

изискванията относно лична декларация;

г)

изискванията за уведомяване.

7.   В част III, глава 3 се определят ветеринарно-здравните изисквания, изискванията за ветеринарното сертифициране и изискванията за уведомяване при движение между държави членки на зародишни продукти от:

а)

кучета и котки;

б)

сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни и отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти;

в)

животни от семейства Camelidae и Cervidae.

8.   В част III, глава 4 се определят правилата за предоставяне на дерогации от страна на компетентните органи за движението между държави членки на зародишни продукти за научни цели и на зародишни продукти, съхранявани в генни банки.

9.   В част IV се определят някои преходни мерки по отношение на директиви 88/407/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/429/ЕИО и 92/65/ЕИО във връзка с:

а)

одобрението на центровете за събиране на сперма, центровете за съхранение на сперма, екипите за събиране на ембриони и екипите за производство на ембриони;

б)

маркирането на пайети и други опаковки, в които се поставят, съхраняват и транспортират сперма, овоцити или ембриони.

10.   Настоящият регламент не се прилага за зародишни продукти от диви животни.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент освен определенията, установени в член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882, се прилагат следните определения:

1)

„регистриран животновъден обект за зародишни продукти“ означава животновъден обект за зародишни продукти, различен от одобрен животновъден обект за зародишни продукти, регистриран от компетентния орган в съответствие с член 93, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/429;

2)

„одобрен животновъден обект за зародишни продукти“ означава център за събиране на сперма, екип за събиране на ембриони, екип за производство на ембриони, животновъден обект за обработка на зародишни продукти или център за съхранение на зародишни продукти, одобрен в съответствие с член 97 от Регламент (ЕС) 2016/429;

3)

„говедо“ или „бик“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към родове Bison, Bos (включително подродове Bos, Bibos, Novibos, Poephagus) и Bubalus (включително подрод Anoa), и потомството на кръстоските на посочените видове;

4)

„свиня“ или „нерез“ означава животно от копитния вид Sus scrofa;

5)

„овца“ или „коч“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към род Ovis, и потомството на кръстоските на посочените видове;

6)

„коза“ или „пръч“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към род Capra, и потомството на кръстоските на посочените видове;

7)

„еднокопитно животно“ или „жребец“ означава животно от нечифтокопитните видове, принадлежащи към род Equus (включително коне, магарета и зебри), и потомството на кръстоските на посочените видове;

8)

„ветеринарен здравен сертификат“ означава документ, издаден от компетентния орган на държавата членка на произход, който да придружава пратка със зародишни продукти до тяхното местоназначение, както е посочено в член 161, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/429;

9)

„лична декларация“ означава документ, издаден от оператора, който да придружава пратката със зародишни продукти до тяхното местоназначение, както е посочено в членове 32 и 46;

10)

„генна банка“ означава хранилище на генетичен материал от животни за ex situ съхранение и устойчиво използване на генетични ресурси от сухоземни животни, съхранявани от дадена приемаща институция, която е получила разрешение или е призната от компетентния орган за изпълнението на тези задачи;

11)

„център за събиране на сперма“ означава животновъден обект за зародишни продукти, одобрен от компетентния орган съгласно посоченото в член 4 за събиране, обработка, съхранение и транспортиране на сперма от бикове, нерези, кочове, пръчове или жребци, предназначена за движение към друга държава членка;

12)

„екип за събиране на ембриони“ означава животновъден обект за зародишни продукти, съставен от група специалисти, или структура, одобрени от компетентния орган съгласно посоченото в член 4, за събиране, обработка, съхранение и транспортиране на получени in vivo ембриони от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, предназначени за движение към друга държава членка;

13)

„екип за производство на ембриони“ означава животновъден обект за зародишни продукти, съставен от група специалисти, или структура, одобрени от компетентния орган съгласно посоченото в член 4, за събиране, обработка, съхранение и транспортиране на овоцити и за in vitro производство, когато това е приложимо за съхранена сперма, обработка, съхранение и транспорт на ембриони от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, предназначени за движение към друга държава членка;

14)

„сперма“ означава еякулат от животно или животни или в непроменено състояние, или приготвен или разреден;

15)

„овоцити“ означава хаплоидните стадии на оотидогенезата, включително овоцитите от втори ред и яйцеклетките;

16)

„ембрион“ означава началният стадий от развитието на дадено животно, докато е възможно да бъде прехвърлено на майка реципиент;

17)

„пратка със зародишни продукти“ означава определено количество сперма, овоцити, получени in vivo ембриони или произведени in vitro ембриони, изпратени от един одобрен животновъден обект за зародишни продукти, попадащи в обхвата на един ветеринарен здравен сертификат;

18)

„животновъден обект за обработка на зародишни продукти“ означава животновъден обект за зародишни продукти, одобрен от компетентния орган съгласно посоченото в член 4 за обработка, включително, когато е целесъобразно, сексиране на спермата и съхранение на сперма, овоцити или ембриони от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни от един или повече видове, или която и да било комбинация от видове зародишни продукти или видове животни, предназначени за движение към друга държава членка;

19)

„център за съхранение на зародишни продукти“ означава животновъден обект за зародишни продукти, одобрен от компетентния орган съгласно посоченото в член 4 за съхранение на сперма, овоцити или ембриони от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни от един или повече видове, или която и да било комбинация от видове зародишни продукти или видове животни, предназначени за движение към друга държава членка;

20)

„ветеринарен лекар на центъра“ означава ветеринарен лекар, отговарящ за дейностите, извършвани в центъра за събиране на сперма, в животновъдния обект за обработка на зародишни продукти или в центъра за съхранение на зародишни продукти, както е определено в настоящия регламент;

21)

„ветеринарен лекар на екипа“ означава ветеринарният лекар, отговорен за дейностите, извършвани от екипа за събиране на ембриони или от екипа за производство на ембриони, както е определено в настоящия регламент;

22)

„уникален номер на одобрението“ означава номер, определен от компетентния орган;

23)

„датата на отнемане на одобрението“ означава датата, на която компетентният орган е спрял действието на одобрението или е отнел одобрението на одобрен животновъден обект за зародишни продукти в съответствие с член 100 от Регламент (ЕС) 2016/429;

24)

„уникален регистрационен номер“ означава номер на регистрирания животновъден обект за зародишни продукти;

25)

„карантинно помещение“ означава съоръжение, разрешено от компетентния орган за целите на изолирането на говеда, свине, овце или кози за срок от най-малко 28 дни, преди да бъдат приети в център за събиране на сперма;

26)

„животновъден обект, свободен от (болест)“ означава животновъден обект, на който е предоставен този статут в съответствие с изискванията, посочени в член 20 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

27)

„официална лаборатория“ означава лаборатория, която се намира в държава членка или в трета държава или територия, определена в съответствие с член 37 от Регламент (ЕС) 2017/625 от компетентния орган да извършва изследванията, предвидени в членове 24 и 25 от настоящия регламент;

28)

„IMSOC“ означава система за управление на информацията относно официалния контрол с цел интегрираното действие на механизмите и инструментите, чрез които се управляват, обработват и обменят автоматично данните, информацията и документите относно официалния контрол и другите официални дейности, както е посочено в член 131 от Регламент (ЕС) 2017/625, и това е системата, която се използва понастоящем вместо системата TRACES;

29)

„застрашена порода“ означава местна порода, призната от дадена държава членка като застрашена, която е генетично адаптирана към една или повече традиционни системи за производство или среди в тази държава членка, като статусът на застрашена порода е научно удостоверен от орган с необходимите умения и познания в областта на застрашените породи, както е посочено в член 2, точка 24 от Регламент (ЕС) 2016/1012;

30)

„одобрена програма за ликвидиране“ означава програма за ликвидиране на болест, изпълнявана в държава членка или в зона от нея, която програма е одобрена от Комисията в съответствие с член 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/429;

31)

„партида от животни донори“ означава група животни с еднакъв здравен статус, от които едновременно се събират и обработват зародишни продукти и се транспортират заедно;

ЧАСТ II

ОДОБРЯВАНЕ НА ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ ЗА ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ, РЕГИСТРИ, ВОДЕНЕ НА ДНЕВНИК И ПРОСЛЕДИМОСТ

ГЛАВА 1

Одобряване на животновъдни обекти за зародишни продукти

Член 3

Изисквания за одобряването на животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

Операторите на следните животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни подават заявление по член 94, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/429 до компетентния орган за одобрение за целите на придвижването към други държави членки на пратки със зародишни продукти от тези животни:

а)

животновъдния обект, където се събира, обработва и съхранява сперма от бикове, нерези, кочове, пръчове или жребци, за одобрение като център за събиране на сперма;

б)

групата специалисти или структурата, върху чиято дейност упражнява надзор ветеринарен лекар на екипа, компетентни да извършват събирането, обработката и съхранението на ембриони от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, за одобрение като екип за събиране на ембриони;

в)

групата специалисти или структурата, върху чиято дейност упражнява надзор ветеринарен лекар на екипа, компетентни да извършват събирането, обработката и съхранението на овоцити и производството, обработката и съхранението на ембриони от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, за одобрение като екип за производство на ембриони;

г)

животновъдния обект, където се обработват и съхраняват свежи, охладени или замразени сперма, овоцити или ембриони от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, за одобрение като животновъден обект за обработка на зародишни продукти;

д)

животновъдния обект, където се съхраняват свежи, охладени или замразени сперма, овоцити или ембриони от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, за одобрение като център за съхранение на зародишни продукти.

Член 4

Одобрение от компетентния орган на животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

1.   Компетентният орган издава одобрение на даден животновъден обект за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, както е посочено в член 97 от Регламент (ЕС) 2016/429, само след като е гарантирал, че той отговаря на следните изисквания:

а)

операторът е определил:

i)

ветеринарен лекар на центъра, отговарящ за дейностите, посочени в:

приложение I, част 1, точка 1 — за заявление за одобрение на даден животновъден обект за зародишни продукти, посочен в член 3, буква а), като център за събиране на сперма,

приложение I, част 4, точка 1 — за заявление за одобрение на даден животновъден обект за зародишни продукти, посочен в член 3, буква г), като животновъден обект за обработка на зародишни продукти,

приложение I, част 5, точка 1 — за заявление за одобрение на даден животновъден обект за зародишни продукти, посочен в член 3, буква д), като център за съхранение на зародишни продукти; или

ii)

ветеринарен лекар на екипа, отговарящ за дейностите, посочени в:

приложение I, част 2, точка 1 — за заявление за одобрение на даден животновъден обект за зародишни продукти, посочен в член 3, буква б), като екип за събиране на ембриони,

приложение I, част 3, точка 1 — за заявление за одобрение на даден животновъден обект за зародишни продукти, посочен в член 3, буква в), като екип за производство на ембриони;

б)

съоръженията, оборудването и оперативните процедури за съответната дейност отговарят на изискванията, посочени в:

i)

приложение I, част 1, точка 2 — по отношение на събирането, обработката, съхранението и транспортирането на сперма от бикове, нерези, кочове, пръчове или жребци;

ii)

приложение I, част 2, точка 2 — по отношение на събирането, обработката, съхранението и транспортирането на ембриони от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни;

iii)

приложение I, част 3, точка 2 — по отношение на събирането на овоцити и на производството, обработката, съхранението и транспортирането на ембриони от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, включително обработката и съхранението на сперма и овоцити, използвани за производството на ембриони;

iv)

приложение I, част 4, точка 2 — по отношение на обработката, съхранението и транспортирането на свежи, охладени или замразени сперма, овоцити или ембриони от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни;

v)

приложение I, част 5, точка 2 — по отношение на съхранението и транспортирането на свежи, охладени или замразени сперма, овоцити или ембриони от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни.

2.   При издаването на одобрение на животновъден обект за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, както е посочено в членове 97 и 99 от Регламент (ЕС) 2016/429, компетентният орган определя уникален номер на одобрението, който включва двубуквения код по стандарта ISO 3166-1 на държавата, в която е предоставено одобрението.

Член 5

Специални правила за прекратяване на дейностите на одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

1.   Когато операторът на одобрен животновъден обект за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни прекрати дейността си, той гарантира, че преди датата на отнемане на одобрението всички пратки със сперма, овоцити или ембриони, събрани или произведени и съхранявани във въпросния животновъден обект за зародишни продукти, са били придвижени:

а)

до център за съхранение на зародишни продукти за по-нататъшно съхранение; или

б)

до животновъден обект, където се отглеждат говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, за репродуктивни цели; или

в)

за безопасно унищожаване или употреба като странични животински продукти в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009.

2.   Когато пратките със сперма, овоцити или ембриони не са придвижени от одобрен животновъден обект за зародишни продукти преди датата на отнемане на одобрението, както е посочено в параграф 1, тези пратки не се придвижват към друга държава членка.

ГЛАВА 2

Регистри на регистрираните и одобрените животновъдни обекти за зародишни продукти, които трябва да бъдат поддържани от компетентния орган

Член 6

Регистър на регистрираните животновъдни обекти за зародишни продукти, който трябва да бъде поддържан от компетентния орган

1.   Компетентният орган съставя и поддържа актуализиран регистър на регистрираните животновъдни обекти за зародишни продукти.

2.   В регистъра, посочен в параграф 1, компетентният орган включва най-малко следната информация за всеки регистриран животновъден обект за зародишни продукти:

а)

името, координати за връзка и ако е известен — унифицираният локатор на ресурси (URL) на уебсайта на регистрирания животновъден обект за зародишни продукти;

б)

адреса на регистрирания животновъден обект за зародишни продукти;

в)

вида на зародишните продукти и видовете животни, за които той е бил регистриран;

г)

уникалния регистрационен номер, определен от компетентния орган, и датата на регистрацията;

д)

ако са прекратени дейностите на регистрирания животновъден обект за зародишни продукти — датата на прекратяване на тези дейности.

Член 7

Регистър на одобрените животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, който трябва да бъде поддържан от компетентния орган

1.   Компетентният орган съставя и поддържа актуализиран регистър на одобрените животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни.

2.   В регистъра, посочен в параграф 1, компетентният орган включва най-малко следната информация за всеки одобрен животновъден обект за зародишни продукти:

а)

името, координати за връзка и ако е известен — URL на уебсайта на животновъдния обект за зародишни продукти;

б)

адреса на животновъдния обект за зародишни продукти;

в)

името на ветеринарния лекар на центъра или на ветеринарния лекар на екипа;

г)

вида на зародишните продукти, вида на животновъдния обект за зародишни продукти и видовете животни, за които е предоставено одобрението;

д)

уникалния номер на одобрението, определен от компетентния орган, и датата на одобрението.

3.   Въз основа на изискванията, предвидени в член 4, когато даден животновъден обект за обработка на зародишни продукти или център за съхранение на зародишни продукти е одобрен от компетентния орган за съхранение и — по отношение на животновъдния обект за обработка на зародишни продукти — за обработка на повече от един вид зародишни продукти или на зародишни продукти от повече от един вид животни, компетентният орган включва в регистъра си на одобрените животновъдни обекти за зародишни продукти информация за вида зародишни продукти, съхранявани и ако е приложимо, обработени в одобрения животновъден обект за зародишни продукти и видовете животни, от които са те.

4.   Когато компетентният орган е спрял действието на одобрението на одобрен животновъден обект за зародишни продукти или го е отнел в съответствие с член 100, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429, той незабавно:

а)

отбелязва в регистъра на одобрените животновъдни обекти за зародишни продукти спирането на действието или отнемането;

б)

посочва следното: при спиране на действието на одобрението — началната и крайната му дата; при отнемане — датата на отнемане на одобрението.

5.   Когато даден одобрен животновъден обект за зародишни продукти е прекратил своята дейност, както е посочено в член 5, компетентният орган незабавно посочва датата на прекратяване на тези дейности в своя регистър на одобрените животновъдни обекти за зародишни продукти.

6.   Когато трябва да бъдат придвижвани зародишни продукти между държави членки, на своя уебсайт компетентният орган предоставя на разположение на обществеността регистъра, посочен в параграф 1, и уведомява Комисията за URL адреса на този уебсайт.

Когато URL на уебсайта на даден компетентен орган е променен, компетентният орган незабавно уведомява Комисията за новия URL на този уебсайт.

ГЛАВА 3

Водене на дневник и проследимост

Раздел 1

Водене на дневник

Член 8

Задължения за водене на дневник за операторите на одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

1.   Операторите на одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни водят и съхраняват дневник, който съдържа най-малко следната информация:

а)

по отношение на център за събиране на сперма:

i)

видовете животни, породата, датата на раждане и идентификацията на всяко животно донор, намиращо се в центъра за събиране на сперма;

ii)

датите на всяко движение на животните донори до центъра за събиране на сперма и от него, а когато тези животни се придружават от документи — номерата на тези документи;

iii)

здравния статус, резултатите от клинични и диагностични изследвания и използваните лабораторни техники, лечението и ваксинациите на животните донори;

iv)

датата на събиране на спермата и когато е приложимо — датата и мястото на обработка на спермата;

v)

идентификацията на спермата и данни за нейното местоназначение;

б)

по отношение на екипа за събиране на ембриони, екипа за производство на ембриони или екипа за събиране и производство на ембриони:

i)

видовете животни, породата, датата на раждане и идентификацията на всяко животно донор, от което са събрани овоцитите или ембрионите;

ii)

здравния статус, резултатите от клинични и диагностични изследвания и използваните лабораторни техники, лечението и ваксинациите на животни, които са донори на овоцити или ембриони;

iii)

датата и мястото на събиране, изследване и обработка на овоцитите или ембрионите;

iv)

идентификацията на овоцитите или ембрионите и данни за тяхното местоназначение;

v)

когато на ембрионите се извършва микроманипулация — данните за използваните техники за микроманипулация, които включват проникване в zona pellucida, или — при ембриони от еднокопитни животни — ембрионалната капсула;

vi)

произхода на спермата, използвана за изкуствено осеменяване на животни донори или за оплождане на овоцити за in vitro производство на ембриони;

в)

по отношение на животновъден обект за обработка на зародишни продукти или център за съхранение на зародишни продукти:

i)

вида на зародишните продукти, които са или обработени и съхранявани, или съхранявани в одобрен животновъден обект за зародишни продукти, като се посочва видът на животното донор;

ii)

датите на движение на зародишните продукти към одобрен животновъден обект за зародишни продукти и от него, като се посочват документите, придружавали посочените зародишните продукти;

iii)

документите, включително ветеринарен здравен сертификат и лична декларация, потвърждаващи, че здравният статус на животните донори, чиито зародишни продукти са или обработени и съхранявани, или съхранявани в одобрен животновъден обект за зародишни продукти, е в съответствие с изискванията на настоящия регламент;

iv)

идентификацията на зародишните продукти, които са или обработени и съхранявани, или съхранявани в одобрен животновъден обект за зародишни продукти.

2.   Когато даден животновъден обект за зародишни продукти от посочените в параграф 1, буква в) е одобрен от компетентния орган или за обработка и съхранение, или за съхранение на повече от един вид зародишни продукти или зародишни продукти от повече от един вид животни, операторът води и съхранява дневник поотделно за всеки вид зародишни продукти и за зародишните продукти от всеки вид животни, които са или обработени и съхранявани, или съхранявани.

Член 9

Задължения за водене на дневник за операторите на одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, които прекратяват дейността си

1.   Когато одобрен животновъден обект за зародишни продукти за говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни прекрати своята дейност, както е посочено в член 5, операторът на този животновъден обект придвижва пратките със съхраняваните зародишни продукти към център за съхранение на зародишни продукти само ако тези пратки са придружени от оригиналите или копията на дневниците, изисквани в съответствие с член 8, параграф 1.

2.   Операторът на центъра за съхранение на зародишни продукти, получаващ пратката със зародишни продукти от животновъден обект, който е прекратил своята дейност, както е посочено в параграф 1, регистрира влизането и данните за зародишните продукти въз основа на придружаващите дневници, които се изискват в съответствие с член 8, параграф 1, буква в).

Раздел 2

Проследимост

Член 10

Изисквания за проследимост на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

1.   Операторите, които събират, произвеждат, обработват или съхраняват зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, маркират всяка пайета или друга опаковка, в която са поставени, съхранявани и транспортирани сперма, овоцити или ембриони, разделени на индивидуални дози или не, по такъв начин, че да може да бъде лесно установена следната информация:

а)

датата на събиране или производство на тези зародишни продукти;

б)

видовете животни и идентификацията на животното(ите) донор(и);

в)

уникалният номер на одобрението на животновъдния обект за зародишни продукти за събиране или производство, обработка и съхранение на тези зародишни продукти;

г)

друга информация, която е от значение.

2.   Когато спермата се сексира в животновъден обект за обработка на зародишни продукти, операторът на центъра за събиране на сперма допълва информацията, посочена в параграф 1, с информация, която позволява идентифицирането на уникалния номер на одобрението на животновъдния обект за обработка на зародишни продукти, където е сексирана тази сперма.

3.   Когато дадена пайета или друга опаковка съдържа сперма от бикове, нерези, кочове или пръчове, събрана от повече от едно животно донор, операторът гарантира, че информацията, посочена в параграф 1, позволява идентифицирането на всички животни донори, от които е получена дозата сперма, използвана за осеменяване.

4.   Чрез дерогация от параграф 1, когато спермата от кочове или пръчове е:

а)

замразена на гранули, съответният оператор може да маркира пуретите, съдържащи спермата на гранули от един донор, вместо да маркира всяка гранула в тази пурета;

б)

свежа или охладена, съответният оператор може да маркира пуретата, съдържаща епруветките или пайетите със сперма от един донор, вместо да маркира всяка индивидуална епруветка или пайета в тази пурета.

5.   Чрез дерогация от параграф 1, буква в), операторът гарантира, че маркирането на всяка пайета или друга опаковка, в която са поставени, съхранявани и транспортирани сперма, овоцити или ембриони, се извършва по такъв начин, че да позволява идентифицирането на:

а)

за сперма от кочове и пръчове, която е събрана в животновъден обект, където се отглеждат животните донори, както е посочено в член 13 — уникалния регистрационен номер на този животновъден обект; или

б)

за зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, които са събрани или произведени в обособен специализиран животновъден обект, посочен в член 14 — уникалния номер на одобрението на този обособен специализиран животновъден обект.

Член 11

Изисквания за проследимост на зародишни продукти от кучета и котки и от сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти, и от животни от семейства Camelidae и Cervidae

1.   Операторите, които събират, произвеждат, обработват или съхраняват зародишни продукти от кучета или котки, от сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти, или от животни от семействата Camelidae или Cervidae, маркират всяка пайета или друга опаковка, в която са поставени, съхранявани и транспортирани сперма, овоцити или ембриони, разделени на индивидуални дози или не, по такъв начин, че да може да бъде лесно установена следната информация:

а)

датата на събиране или производство на тези зародишни продукти;

б)

Видовете животни, а когато е необходимо — и подвида, и идентификацията на животното(ите) донор(и);

в)

някое от изброените по-долу:

i)

адресът на животновъдния обект за събиране или производство, обработка и съхранение на тези зародишни продукти;

ii)

когато на животновъдния обект за събиране или производство, обработка и съхранение на тези зародишни продукти е определен уникален регистрационен номер, този уникален регистрационен номер включва двубуквения код по стандарта ISO 3166-1 на държавата, в която е регистриран животновъдният обект;

iii)

когато животновъдният обект за събиране или производство, обработка и съхранение на тези зародишни продукти е обособен специализиран животновъден обект — уникалният номер на одобрението, който включва двубуквения код по стандарта ISO 3166-1 на държавата, в която е предоставено одобрението;

г)

друга информация.

2.   Когато спермата се сексира в животновъден обект, различен от животновъдния обект на нейното събиране или производство, операторът на животновъдния обект на събиране или производство на тази сперма допълва информацията, посочена в параграф 1, с информация, която позволява идентифицирането на животновъдния обект, където е сексирана тази сперма.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, когато спермата от животните, посочени в параграф 1, се замразява под формата на гранули, операторът може да маркира пуретата, съдържаща спермата на гранули от един донор, вместо да маркира съдържащите се в пуретата гранули поотделно.

4.   Когато дадена пайета или друга опаковка съдържа сперма, събрана от повече от едно животно донор, операторът гарантира, че информацията, посочена в параграф 1, включва идентификацията на всички животни донори.

ЧАСТ III

ДВИЖЕНИЕ НА ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ МЕЖДУ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ

ГЛАВА 1

Ветеринарно-здравни изисквания за движение на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

Раздел 1

Правила за събиране, производство, обработка и съхранение на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни в одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти

Член 12

Правилата за движение към други държави членки на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни от одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти

Операторите придвижват към друга държава членка само сперма, овоцити и ембриони от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, които са събрани, произведени, обработени и съхранявани в одобрен животновъден обект за зародишни продукти.

Член 13

Дерогация за движението към други държави членки на сперма от овце и кози от животновъдни обекти, в които се отглеждат тези животни

Чрез дерогация от член 12 операторите могат придвижват към други държави членки пратки със сперма от кочове и пръчове, която е събрана, обработена и съхранявана в животновъдния обект, където се отглеждат тези животни донори, при условие че тези оператори:

а)

са получили предварителното съгласие на компетентния орган на държавата членка по местоназначение за приемане на пратката;

б)

гарантират, че в деня на събиране на спермата животните донори са били клинично прегледани от ветеринарен лекар преди събирането на спермата и не са показали никакви симптоми, предполагащи наличие на някоя от болестите от списъка от категория D, нито на нововъзникващи болести от значение за овцете и козите, нито клинични признаци за болестите от категория D или нововъзникващи болести;

в)

гарантират, че животните донори идват от животновъдни обекти, които отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в член 15, параграфи 1, 2, 3 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

г)

гарантират, че животните донори са били подложени на следните изследвания, показали отрицателни резултати и извършени върху проби, взети по време на периода на изолация, който трябва да започне най-малко 30 дни преди датата на събиране на спермата:

i)

серологично изследване, посочено в част 1, точка 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis;

ii)

за овце: серологично изследване за епидидимит по овцете (Brucella ovis);

iii)

за кози, отглеждани заедно с овце: серологично изследване за епидидимит по овцете (Brucella ovis);

д)

гарантират, че животните донори са идентифицирани в съответствие с член 45, параграф 2 или параграф 4 или член 46, параграф 1, 2 или 3 от Регламент (ЕС) 2019/2035;

е)

гарантират, че спермата е маркирана в съответствие с изискванията, предвидени в член 10;

ж)

водят дневник в животновъдния обект, който трябва да включва най-малко информацията, предвидена в член 8, параграф 1, буква а);

з)

гарантират, че пратката със сперма се транспортира в съответствие с членове 28 и 29.

Член 14

Дерогация за движението към други държави членки на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти

Чрез дерогация от член 12 операторите на обособени специализирани животновъдни обекти могат да придвижват към други държави членки пратки със събрани в тези животновъдни обекти сперма, овоцити и ембриони от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, при условие че тези оператори:

а)

придвижват пратки с посочените зародишни продукти единствено до друг обособен специализиран животновъден обект;

б)

гарантират, че животните донори:

i)

не идват от животновъден обект, разположен в ограничителна зона, установена поради поява на болести от категория А или на нововъзникваща болест от значение за говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, нито са били в контакт с животни от такъв животновъден обект;

ii)

идват от животновъден обект, където в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите не е било докладвано за нито една от болестите от категория D, които са от значение за говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни;

iii)

са пребивавали в един-единствен обособен специализиран животновъден обект на произход в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите;

iv)

в деня на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите са били клинично прегледани от ветеринарния лекар на животновъдния обект, отговарящ за дейностите, извършвани в обособения специализиран животновъден обект, и не са показали никакви симптоми, предполагащи наличие на някоя от болестите от категория D, посочени в подточка ii), нито на нововъзникващи болести, нито клинични признаци за тези болести;

v)

доколкото е възможно, не са използвани за естествен разплод в продължение на най-малко 30 дни преди датата на първото събиране и по време на периода на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите, предназначени за движение към друга държава членка;

vi)

са идентифицирани в съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕС) 2019/2035;

за говеда — в член 38,

за свине — в член 52, параграф 1 или член 54, параграф 2,

за овце и кози — в член 45, параграф 2 или 4 или член 46, параграф 1, 2 или 3,

за еднокопитни животни — в член 58, параграф 1, член 59, параграф 1 или член 62, параграф 1;

в)

гарантират, че зародишните продукти са маркирани в съответствие с изискванията, предвидени в член 10;

г)

гарантират, че зародишните продукти се транспортират в съответствие с членове 28 и 29.

Раздел 2

Ветеринарно-здравни изисквания за животните донори, от които са събрани зародишните продукти, и изисквания за изолацията и поставянето под карантина на тези животни

Подраздел I

Общи ветеринарно-здравни изисквания за донорите говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

Член 15

Отговорности на операторите за спазване на ветеринарно-здравните изисквания за донорите говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, от които са събрани зародишни продукти

Операторите придвижват към друга държава членка само пратки със сперма, овоцити и ембриони от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, които отговарят на следните изисквания:

а)

зародишните продукти са събрани от животни, които в деня на събирането не са показали нито симптоми, нито клинични признаци за заразни болести по животните;

б)

движението е било съответно разрешено от ветеринарния лекар на центъра или ветеринарния лекар на екипа.

Член 16

Отговорности на ветеринарните лекари на центровете и на ветеринарните лекари на екипите за спазването на ветеринарно-здравните изисквания за донорите говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, от които са събрани зародишни продукти

По отношение на животните, които са донори на сперма — ветеринарните лекари на центровете, а по отношение на животните, които са донори на овоцити и ембриони — ветеринарните лекари на екипите гарантират, че донорите говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни са в съответствие със следните изисквания:

а)

родени са в Съюза и от раждането си са пребивавали в него или са били въведени там в съответствие с изискванията във връзка с въвеждането в Съюза;

б)

идват от животновъдни обекти в държава членка или зона от нея или от животновъдни обекти, които са под официалния контрол на компетентния орган в трета държава или територия или зона от нея, всяка от които отговаря на ветеринарно-здравните изисквания, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2020/688:

i)

за говеда — в член 10, параграф 1, член 11, параграфи 1, 2 и 3 и член 12, параграфи 1, 2 и 3;

ii)

за свине — в член 19, параграф 1 и член 20, параграфи 1 и 2;

iii)

за овце и кози — в член 15, параграфи 1, 2, 3 и 4;

iv)

за еднокопитни животни — в член 22, параграфи 1 и 2;

в)

са идентифицирани в съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕС) 2019/2035:

i)

за говеда — в член 38;

ii)

за свине — в член 52, параграф 1 или член 54, параграф 2;

iii)

за овце и кози — в член 45, параграф 2 или 4 или член 46, параграф 1, 2 или 3;

iv)

за еднокопитни животни — в член 58, параграф 1, член 59, параграф 1 или член 62, параграф 1;

г)

в продължение на най-малко 30 дни преди датата на първото събиране на зародишни продукти и по време на периода на събиране:

i)

са отглеждани в животновъдни обекти, които не са разположени в ограничителна зона, установена поради поява на болест от категория А или на нововъзникваща болест при говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, която е от значение за тези животни;

ii)

са били отглеждани в животновъдни обекти, в които не е докладвано за болести от категория D от значение за тези животни;

iii)

не са били в контакт с животни от животновъдни обекти, намиращи се в ограничителна зона, посочена в подточка i), или от животновъдни обекти, които не отговарят на условията, посочени в подточка ii);

iv)

не са използвани за естествен разплод;

д)

в деня на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите животните не са показали нито симптоми, нито клинични признаци за някоя от болестите от категория D, посочени в буква г), подточка ii), нито за нововъзникващи болести;

е)

отговарят на допълнителните ветеринарно-здравни изисквания, установени:

i)

за говеда — в член 20 и в приложение II, част 1 и част 5, глави I, II и III;

ii)

за свине — в член 21 и в приложение II, част 2 и част 5, глави I и IV;

iii)

за овце и кози — в член 22 и в приложение II, част 3 и част 5, глави I, II и III;

iv)

за еднокопитни животни — в член 23 и в приложение II, част 4.

Член 17

Отговорности на ветеринарните лекари на центровете и на ветеринарните лекари на екипите за спазването на ветеринарно-здравните изисквания относно донорите говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, от които са събрани зародишни продукти от животновъдните обекти, по отношение на които се прилагат ограничения на движението от ветеринарно-здравни съображения

По отношение на животните, които са донори на сперма — ветеринарните лекари на центровете, а по отношение на животните, които са донори на овоцити и ембриони — ветеринарните лекари на екипите гарантират, че спермата, овоцитите и ембрионите, събрани или в център за събиране на сперма, или в животновъден обект, по отношение на който се прилагат ограничения на движението от ветеринарно-здравни съображения във връзка с болестите, посочени в член 16, буква б) или членове 20, 21, 22 или 23, отговарят на следните изисквания:

а)

трябва да се държат в отделно помещение;

б)

не трябва да бъдат придвижвани между държавите членки до премахването от страна на компетентните органи на ограниченията на движението, приложени или спрямо центъра за събиране на сперма, или спрямо животновъдния обект, където е събрана спермата; както и

в)

съхраняваните сперма, овоцити и ембриони трябва да са били подложени на съответните официални изследвания, за да се изключи, че в спермата, овоцитите и ембрионите са налични животински патогени, причиняващи болестите, за които са установени ограничения на движението.

Член 18

Допълнителни отговорности на ветеринарните лекари на центровете за спазване на ветеринарно-здравните изисквания за донорите бикове, нерези, кочове, пръчове и жребци, от които е събрана сперма

Ветеринарните лекари на центровете гарантират, че донорите бикове, нерези, кочове, пръчове и жребци отговарят на следните изисквания:

а)

в деня на приемането им в центъра за събиране на сперма животните не са показали нито симптоми, нито клинични признаци за болести от категория D, посочени в член 16, буква г), подточка ii);

б)

за донори бикове, нерези, кочове и пръчове — преди деня на приемането им в центъра за събиране на сперма са били отглеждани в карантинно помещение, което към тази дата е отговаряло на следните условия:

i)

за нито една от болестите от категория D, които са от значение за говеда, свине, овце или кози, не е било докладвано за период от най-малко предходните 30 дни;

ii)

не е разположено в ограничителна зона, установена поради поява на болест от категория А или на нововъзникваща болест при говеда, свине, овце или кози, която е от значение за тези животни;

в)

отглеждани са в център за събиране на сперма, който:

i)

за период, който включва най-малко 30 дни преди датата на събиране и най-малко 30 дни след датата на събиране на спермата, или когато става въпрос за свежа сперма — до датата на изпращане на пратката със сперма, не е било докладвано за нито една от болестите от категория D, която е от значение за говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни;

ii)

не е разположен в ограничителна зона, установена поради поява на болест от категория А или на нововъзникваща болест при говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, която е от значение за тези животни.

Член 19

Дерогация от ветеринарно-здравните изисквания за донорите говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, придвижвани между центрове за събиране на сперма

1.   Чрез дерогация от член 18, буква б) операторите могат да придвижват донори говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, които са подложени на програмата за изследвания за определени болести, както е посочено в приложение II, част 4, глава I, точка 1, буква б), подточка i), директно от един център за събиране на сперма до друг:

а)

без карантина или изследване преди и след движението, както е посочено в приложение II, по отношение на следните животни:

i)

говеда — в част 1 и в част 5, глави I, II и III от посоченото приложение;

ii)

свине — в част 2 и в част 5, глави I и IV от посоченото приложение;

iii)

овце и кози — в част 3 и в част 5, глави I, II и III от посоченото приложение;

iv)

еднокопитни животни — в част 4, глава I, точка 1, буква а) от посоченото приложение; както и

б)

при условие че животните донори:

i)

в деня на посоченото движение не показват симптоми или признаци за някоя от болестите от категория D, които са от значение за говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни;

ii)

преди това движение са пребивавали постоянно в центъра за събиране на сперма от датата на приемането им в него и са били подложени на следните посочени в параграф 1, буква а) изследвания от значение за говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, показали отрицателни резултати:

всички задължителни рутинни изследвания, посочени в приложение II, в периода от 12-те месеца, предхождащи датата на това движение, или

когато задължителните рутинни изследвания все още не са извършени в центъра за събиране на сперма — всички изследвания, изисквани преди приемането в център за събиране на сперма, извършени в периода, непосредствено предшестващ карантината и по време на карантината.

2.   Операторите придвижват животните донори, посочени в уводното изречение на параграф 1, само ако движението е разрешено от компетентния орган на центъра за събиране на сперма на произход и с предварителното съгласие на ветеринарния лекар на центъра за събиране на сперма по местоназначение.

3.   Операторите гарантират, че по време на движението животните донори, посочени в уводното изречение на параграф 1, не влизат в пряк или непряк контакт с животни с по-нисък здравен статус и използваните транспортни средства са били почистени и дезинфекцирани преди употреба.

4.   Операторите на центровете за събиране на сперма по местоназначение подлагат животните донори, посочени в уводното изречение на параграф 1, на всички задължителни рутинни изследвания, посочени в параграф 1, буква а), не по-късно от 12 месеца след датата на последните задължителни рутинни изследвания, извършени на тези животни.

Подраздел II

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за някои видове копитни животни

Член 20

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за донори говеда, от които се събират сперма, овоцити и ембриони

1.   По отношение на животните, които са донори на сперма — ветеринарният лекар на центъра, а по отношение на животните, които са донори на овоцити и ембриони — ветеринарният лекар на екипа гарантира, че донорите бикове и говеда са в съответствие със следните изисквания:

а)

за животни, които са донори на сперма — преди приемането им в карантинно помещение — идват от животновъден обект, който е свободен от посочените по-долу болести, като тези животни преди това никога не са отглеждани в животновъден обект с по-нисък здравен статус:

i)

инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

ii)

инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis;

iii)

ензоотична левкоза по говедата;

iv)

инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

б)

отговарят на допълнителните ветеринарно-здравни изисквания, определени в приложение II, част 1 и част 5, глави I, II и III.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а), подточка iii) ветеринарният лекар на центъра може да приеме животно донор на сперма, идващо от животновъден обект, който не е бил свободен от ензоотична левкоза по говедата, при условие че животното или:

а)

е на възраст под 2 години и е от майка, която е била подложена на серологично изследване с отрицателен резултат за ензоотична левкоза по говедата, след като животното е отделено от майка си; или

б)

е достигнало възраст от 2 години и е било подложено на серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата, показало отрицателен резултат.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а), подточка iii) ветеринарният лекар на екипа може да приеме животно донор на овоцити и ембриони, което е било на възраст под 2 години, идващо от животновъден обект, който не е бил свободен от ензоотична левкоза по говедата, при условие че официалният ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект на произход, е удостоверил, че там не е имало клиничен случай на ензоотична левкоза по говедата за периода от най-малко предходните 3 години.

4.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а), подточка iv)

а)

ветеринарният лекар на центъра — когато става въпрос за животни, които са донори на сперма, може да приеме животно донор, идващо от животновъден обект, който не е бил свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, при условие че животното е било подложено на изследването, изисквано в съответствие с приложение II, част 1, глава I, точка 1, буква б), подточка iv), или

б)

ветеринарният лекар на екипа — когато става въпрос за животни, които са донори на овоцити и ембриони, може да приеме животно донор, идващо от животновъден обект, който не е бил свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, при условие че официалният ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект на произход, е удостоверил, че там не е имало клиничен случай на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит за периода от най-малко предходните 12 месеца.

Член 21

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за донори свине, от които се събират сперма, овоцити и ембриони

1.   По отношение на животните, които са донори на сперма — ветеринарният лекар на центъра, а по отношение на животните, които са донори на овоцити и ембриони — ветеринарният лекар на екипа гарантира, че донорите нерези и свине са в съответствие със следните изисквания:

а)

за животни, които са донори на сперма — преди приемането им в карантинно помещение — идват от животновъден обект, където не са установявани клинични, серологични, вирусологични или патологични данни за инфекция с вируса на болестта на Ауески за периода от най-малко предходните 12 месеца;

б)

отговарят на допълнителните ветеринарно-здравни изисквания, определени в приложение II, част 2 и част 5, глави I и IV.

2.   Ветеринарният лекар на центъра гарантира, че нерезите, които са донори на сперма, отговарят на следните изисквания:

а)

преди приемането им в карантинното помещение идват от животновъден обект, който е свободен от инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis в съответствие с изискванията, определени в приложение II, част 5, глава IV;

б)

са отглеждани в карантинното помещение, което в деня на приемането е било свободно от инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis за периода от най-малко предходните 3 месеца;

в)

са отглеждани в център за събиране на сперма, където не е било докладвано за клинични, серологични, вирусологични или патологични данни за инфекция с вируса на болестта на Ауески за период от най-малко 30 дни преди датата на приемане и най-малко 30 дни непосредствено преди датата на събиране;

г)

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете и са отглеждани от раждането си или за период от най-малко 3 месеца преди датата на постъпването в карантинното помещение в животновъден обект, където животните не са били ваксинирани срещу инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете и където за този период не е установявана инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете.

Член 22

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за донори овце и кози, от които се събират сперма, овоцити и ембриони

По отношение на животните, които са донори на сперма — ветеринарният лекар на центъра, а по отношение на животните, които са донори на овоцити и ембриони — ветеринарният лекар на екипа гарантира, че донорите кочове, пръчове, овце и кози са в съответствие със следните изисквания:

а)

за животни, които са донори на сперма — преди приемането им в карантинно помещение — не идват от животновъден обект, нито са били в контакт с животни от животновъден обект, на който са били наложени ограничения на движението във връзка с инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis. Тези ограничения на движението по отношение на животновъдния обект са отменени след периода от най-малко 42 дни от датата на клането или умъртвяването и унищожаването на последното инфектирано или възприемчиво към тази болест животно;

б)

за животни, които са донори на сперма — преди приемането им в карантинно помещение — идват от животновъден обект, който е свободен от инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis, като тези животни преди това никога не са отглеждани в животновъден обект с по-нисък здравен статус;

в)

отговарят на допълнителните ветеринарно-здравни изисквания, определени в приложение II, част 3 и част 5, глави I, II и III.

Член 23

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за донори еднокопитни животни, от които се събират сперма, овоцити и ембриони

1.   За еднокопитните животни, приети в център за събиране на сперма — ветеринарният лекар на центъра, а за еднокопитните животни, използвани за събиране на овоцити и ембриони или за производство на ембриони — ветеринарният лекар на екипа гарантира, че преди събирането на зародишните продукти животните отговарят на следните изисквания:

а)

идват от животновъден обект:

i)

където не е било докладвано за сура (Trypanosoma evansi) през периода от предходните 30 дни или където за сура (Trypanosoma evansi) е било докладвано през периода от предходните 2 години и след последното огнище засегнатият животновъден обект е останал под ограничение на движението до:

преместването на инфектираните животни от животновъдния обект, и

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, на изследване за сура (Trypanosoma evansi) с един от диагностичните методи, предвидени в част 3 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, показало отрицателни резултати и извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца, след като последното инфектирано животно е било преместено от животновъдния обект;

ii)

където не е било докладвано за дурин през периода от предходните 6 месеца или където за дурин е било докладвано през периода от предходните 2 години и след последното огнище засегнатият животновъден обект е останал под ограничение на движението до:

умъртвяването и унищожаването или клането на инфектираните животни, или кастрирането на некастрираните инфектирани мъжки еднокопитни животни, и

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, с изключение на кастрираните мъжки еднокопитни животни, посочени в първото тире и държани отделно от женски еднокопитни животни, на изследване за дурин с един от диагностичните методи, предвидени в част 8 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, показало отрицателни резултати и извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца, след като са били изпълнени мерките, описани в първото тире;

iii)

където не е било докладвано за инфекциозна анемия по конете през периода от предходните 90 дни или където за инфекциозна анемия по конете е било докладвано през периода от предходните 12 месеца и след последното огнище засегнатият животновъден обект е останал под ограничение на движението до:

умъртвяването и унищожаването или клането на инфектираните животни, и

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, на изследване за инфекциозна анемия по конете с един от диагностичните методи, предвидени в част 9 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, показало отрицателни резултати и извършено върху проби, взети двукратно през най-малко 3 месеца, след като са били изпълнени мерките, описани в първото тире, и животновъдният обект е бил почистен и дезинфекциран;

б)

за донори на сперма — за срок от 30 дни преди датата на събиране на спермата са отглеждани в животновъдни обекти, където през посочения период нито едно еднокопитно животно не е показало клинични признаци за инфекция с вируса на артерита по конете или за заразен метрит по конете;

в)

отговарят на допълнителните ветеринарно-здравни изисквания, определени в приложение II, част 4.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а) ограниченията на движението, посочени в параграф 1, буква а), подточки i)—iii), трябва да останат в сила за срок от най-малко 30 дни, считано от деня, в който всички животни в животновъдния обект от видове, включени в списък за съответната болест, посочена в параграф 1, буква а), подточки i)—iii), са били или умъртвени и унищожени, или заклани, когато това е позволено в съответствие с параграф 1, буква б), и животновъдният обект е бил почистен и дезинфекциран.

Раздел 3

Лабораторни и други изследвания, които трябва да бъдат извършени на отглежданите донори говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, и на зародишните продукти от тях

Член 24

Лабораторни и други изследвания, които трябва да бъдат извършени на донорите говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, и на зародишните продукти от тях

Операторите гарантират, че:

а)

животните донори, чиито зародишни продукти предстои да бъдат придвижвани в други държави членки, са били подложени на следните изследвания:

i)

за говеда — в приложение II, част 1 и когато е приложимо — част 5, глави I, II и III;

ii)

за свине — в приложение II, част 2 и когато е приложимо — част 5, глави I и IV;

iii)

за овце и кози — в приложение II, част 3 и когато е приложимо — част 5, глави I, II и III;

iv)

за еднокопитни животни — в приложение II, част 4;

б)

всички изследвания, посочени в буква а), се извършват в официални лаборатории.

Член 25

Разрешение за лабораторни изследвания, които трябва да бъдат извършени на донорите говеда, свине, овце и кози в карантинни помещения

1.   Компетентният орган може да разреши следните изследвания, посочени в приложение II, да бъдат извършени върху проби, взети в карантинното помещение:

а)

за говеда — изследванията, посочени в част 1, глава I, точка 1, буква б) от посоченото приложение;

б)

за свине — изследванията, посочени в част 2, глава I, точка 1, буква б) от посоченото приложение;

в)

за овце и кози — изследванията, посочени в част 3, глава I, точка 1, буква в) от посоченото приложение.

2.   Когато компетентният орган е предоставил разрешенията, посочени в параграф 1, се изпълняват следните условия:

а)

периодът на карантината в карантинното помещение не трябва да започва преди датата на вземане на проби за целите на изследванията, посочени в параграф 1, букви а), б) и в);

б)

ако резултатите от някое от посочените в параграф 1 изследвания са положителни, съответното животно трябва незабавно се бъде преместено от карантинното помещение;

в)

при поставяне под карантина на група животни, ако някое от животните има положителни резултати от изследване, посочено в параграф 1, карантината в карантинното помещение не трябва да започва за останалите животни, докато животното, което е показало положителен резултат, не бъде преместено от карантинното помещение.

Раздел 4

Ветеринарно-здравни изисквания относно събирането, производството, обработката, съхранението и другите процедури, извършвани на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

Член 26

Задължения на операторите във връзка с ветеринарно-здравните изисквания относно събирането, производството, обработката и съхранението на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

Операторите гарантират, че пратките със сперма, овоцити и ембриони от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни се придвижват до други държави членки само ако тези пратки отговарят на ветеринарно-здравните изисквания относно събирането, производството, обработката и съхранението на зародишни продукти, определени в приложение III.

Раздел 5

Ветеринарно-здравни изисквания относно транспортирането на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

Член 27

Отговорности на ветеринарните лекари на центровете и на ветеринарните лекари на екипите във връзка със спазването на ветеринарно-здравните изисквания относно транспортирането на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

1.   Когато зародишните продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни се придвижват към друга държава членка или към животновъден обект за обработка на зародишни продукти или център за съхранение на зародишни продукти в рамките на една и съща държава членка, ветеринарният лекар на центъра или ветеринарният лекар на екипа гарантира, че:

а)

транспортните контейнери са запечатани с пломба и номерирани преди изпращането им от одобрения животновъден обект за зародишни продукти;

б)

маркировката върху пайетите или другите опаковки, поставена съгласно предвиденото в член 10, съответства на номера, посочен във ветеринарния здравен сертификат или в личната декларация и върху контейнера, в който те се транспортират.

2.   Пломбата, посочена в параграф 1, буква а) и поставена под отговорността на ветеринарния лекар на центъра или на ветеринарния лекар на екипа, може да бъде заменена от официалния ветеринарен лекар.

Член 28

Отговорности на операторите във връзка със спазването на ветеринарно-здравните изисквания относно транспортирането на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

1.   Операторите придвижват сперма, овоцити и ембриони от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни към други държави членки само при спазване на следните изисквания:

а)

в транспортния контейнер е поставен само един вид зародишен продукт от един вид животно;

б)

транспортният контейнер, посочен в буква а):

i)

е бил почистен и дезинфекциран или стерилизиран преди употреба или е нов контейнер за еднократна употреба;

ii)

е бил запълнен с криогенен агент, който преди това не е бил използван за други продукти.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 операторите могат да поставят в един транспортен контейнер сперма, овоцити и ембриони от един и същи вид животно, при условие че:

а)

пайетите или другите опаковки, в които са поставени зародишните продукти, са херметически затворени по сигурен начин;

б)

различните видове зародишни продукти са отделени едни от други, като са поставени в различни отделения или във вторични защитни торбички.

3.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 операторите могат да поставят в един транспортен контейнер сперма, овоцити и ембриони от овце и кози.

Член 29

Допълнителни отговорности за операторите във връзка с транспортирането на сперма от бикове, нерези, кочове и пръчове

Когато операторите придвижват в друга държава членка пратки със сперма от бикове, нерези, кочове или пръчове, които са събрани от повече от един донор и са поставени в една пайета или друга опаковка, тези оператори:

а)

гарантират, че спермата е събрана и изпратена от един център за събиране на сперма или — при дерогациите, предвидени в членове 13 и 14 — от един животновъден обект, където е била събрана;

б)

имат въведени процедури по отношение на обработката на тази сперма, за да се гарантира нейната проследимост в съответствие с членове 10 и 19.

ГЛАВА 2

Ветеринарно здравно сертифициране, лична декларация и уведомяване за движение на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

Член 30

Правила за ветеринарно здравно сертифициране

1.   Преди издаването на ветеринарен здравен сертификат за движение между държави членки на пратки със зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, официалният ветеринарен лекар извършва:

а)

визуална проверка на транспортния контейнер, за да провери дали са изпълнени изискванията, посочени в член 28, и за проверка на:

i)

пломбата и номера, поставени от ветеринарния лекар на центъра или на екипа на транспортния контейнер, както е посочено в член 27, параграф 1, буква а); или

ii)

ако е необходимо, зародишните продукти, поставени в транспортния контейнер, като след тази проверка запечатва с пломба и номерира транспортния контейнер;

б)

документална проверка на данните, представени от ветеринарния лекар на центъра или на екипа, за да се гарантира, че:

i)

информацията, която трябва да се удостовери, е подкрепена с данните от дневниците, водени в съответствие с член 8;

ii)

маркировката върху пайетите или другите опаковки, поставена съгласно предвиденото в член 10, съответства на номера, посочен във ветеринарния здравен сертификат и върху контейнера, в който те се транспортират;

iii)

изискванията, посочени в част III, глава 1, са изпълнени.

2.   Официалният ветеринарен лекар извършва проверките, предвидени в параграф 1, и издава ветеринарен здравен сертификат в срок от 72 часа преди момента на изпращането на пратката със зародишни продукти.

3.   Ветеринарният здравен сертификат е валиден за срок от 10 дни, считано от датата на издаване.

Член 31

Информация, която се включва във ветеринарния здравен сертификат за зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, придвижвани между държавите членки

Ветеринарните здравни сертификати за движение между държавите членки на пратки със зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, съдържат най-малко информацията, посочена в приложение IV, точка 1.

Член 32

Изисквания по отношение на личната декларация за движение до животновъдни обекти за обработка на зародишни продукти и от тях на пратки със зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

1.   Когато даден оператор на одобрен животновъден обект за зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни предприеме мерки за обработката на зародишни продукти от животновъден обект за обработка на зародишни продукти, операторът гарантира, че по време на транспортирането до този животновъден обект за обработка на зародишни продукти и от него пратката със зародишните продукти се придружава от лична декларация.

2.   Операторът на одобрен животновъден обект за зародишни продукти гарантира, че личната декларация, посочена в параграф 1, съдържа най-малко следната информация:

а)

наименованието и адреса на одобрения животновъден обект за зародишни продукти, в който са събрани или произведени зародишните продукти;

б)

наименованието и адреса на животновъдния обект за зародишни продукти, към който зародишните продукти се придвижват за обработка;

в)

датите на движение на пратката със зародишните продукти към животновъден обект за обработка на зародишни продукти и от него;

г)

вида и количеството на зародишните продукти;

д)

маркировката на зародишните продукти, както се изисква по член 10.

Член 33

Изискване за предварително уведомяване от операторите за движение на пратки със зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни между държавите членки

Когато пратки със зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни се придвижват към друга държава членка, операторите на одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти, животновъдни обекти, в които се отглеждат овце и кози, посочени в член 13, или обособени специализирани животновъдни обекти, посочени в член 14, уведомяват предварително компетентния орган в своята държава членка на произход за предвиденото движение на тези пратки със зародишни продукти.

Член 34

Информация, необходима за уведомяването за движение на пратки със зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни между държавите членки

Операторите, които уведомяват компетентния орган в своята държава членка на произход в съответствие с член 33, му предоставят информацията относно всяка пратка със зародишни продукти, които предстои да бъдат придвижвани до друга държава членка, предвидена в:

а)

приложение IV, точка 1, букви а)—е), когато зародишните продукти са придружени от ветеринарен здравен сертификат; или

б)

член 32, параграф 2, когато зародишните продукти са придружени от лична декларация.

Член 35

Извънредни процедури за уведомяване за движение на пратки със зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни между държавите членки при прекъсване на електрозахранването и други смущения в системата IMSOC

1.   При прекъсвания на електрозахранването и други смущения в системата IMSOC компетентният орган на мястото на произход на пратката със зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, които предстои да бъдат придвижвани до друга държава членка, уведомява Комисията и компетентния орган на местоназначението по факс или по електронна поща за движението на тази пратка.

2.   Уведомлението, посочено в параграф 1, се извършва от компетентния орган на мястото на произход на пратката със зародишни продукти в съответствие със спешните мерки, които се прилагат, когато някоя от функционалностите на системата IMSOC не е налична.

ГЛАВА 3

Ветеринарно-здравни изисквания, ветеринарно здравно сертифициране и уведомяване за зародишни продукти от животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

Член 36

Ветеринарно-здравни изисквания за движение към други държави членки на зародишни продукти от кучета и котки

Операторите придвижват до други държави членки само сперма, овоцити и ембриони, събрани от кучета (Canis lupus familiaris) и котки (Felis silvestris catus), които:

а)

са родени в Съюза и от раждането си са пребивавали в него или са били въведени там в съответствие с изискванията във връзка с въвеждането в Съюза;

б)

идват от животновъден обект, където в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите не е имало потвърждение за инфекция с вируса на бяс;

в)

не са показали симптоми на болест в деня на събирането на спермата, овоцитите или ембрионите;

г)

са маркирани чрез имплантиране на транспондер или чрез ясно четлива татуировка в съответствие с член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета (17) или са идентифицирани в съответствие с член 70 от Регламент (ЕС) 2019/2035;

д)

са ваксинирани против бяс с ваксина, която отговаря на изискванията за валидност, определени в част 1 от приложение VII към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

е)

отговарят на всички превантивни здравни мерки по отношение на болести или инфекции, различни от бяс, установени в част 2 от приложение VII към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

ж)

не са използвани за естествен разплод в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите, нито през периода на събиране.

Член 37

Ветеринарно-здравни изисквания за движение към други държави членки между обособени специализирани животновъдни обекти за зародишни продукти от отглеждани сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни

Операторите на обособени специализирани животновъдни обекти придвижват само зародишни продукти от сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, отглеждани в тези животновъдни обекти, към обособени специализирани животновъдни обекти в други държави членки, когато животните донори:

а)

са родени в Съюза и от раждането си са пребивавали в него или са били въведени там в съответствие с изискванията във връзка с въвеждането в Съюза;

б)

са пребивавали в един-единствен обособен специализиран животновъден обект на произход в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите;

в)

не идват от животновъден обект, разположен в ограничителна зона, установена поради поява на болест от категория А, или на нововъзникваща болест от значение за видовете от тези отглеждани сухоземни животни, нито са били в контакт с животни от такъв животновъден обект;

г)

идват от животновъден обект, където в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите не е било докладвано за болест от категория D;

д)

са идентифицирани и регистрирани в съответствие с правилата на посочения обособен специализиран животновъден обект;

е)

доколкото е възможно, не са използвани за естествен разплод в продължение на най-малко 30 дни преди датата на първото събиране и по време на периода на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите, предназначени за движение към друга държава членка;

ж)

са подложени на клиничен преглед от ветеринарния лекар на животновъдния обект, отговарящ за дейностите, извършвани в обособения специализиран животновъден обект, и не са показвали никакви симптоми на болест в деня на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите.

Член 38

Ветеринарно-здравни изисквания за движение към други държави членки на зародишни продукти от животни от семейства Camelidae и Cervidae

Операторите придвижват към друга държава членка само зародишни продукти, събрани от животни от семействата Camelidae или Cervidae, които:

а)

са родени в Съюза и от раждането си са пребивавали в него или са били въведени там в съответствие с изискванията във връзка с въвеждането в Съюза;

б)

са пребивавали в един-единствен животновъден обект на произход в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите;

в)

не идват от животновъден обект, разположен в ограничителна зона, установена поради поява на болест от категория А, или на нововъзникваща болест от значение за видовете от тези отглеждани сухоземни животни, нито са били в контакт с животни от такъв животновъден обект;

г)

идват от животновъден обект, в който през периода от най-малко предходните 12 месеца преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите:

i)

е проведена програма за надзор за откриване на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. Tuberculosis) в съответствие с част 2 или 3 от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

ii)

не са били въвеждани животни от семействата Camelidae или Cervidae, които не отговарят на изискванията, посочени в подточка i);

iii)

при съмнение за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. Tuberculosis) са били извършени проучвания и наличието на болестта е било отхвърлено;

д)

идват от животновъден обект:

i)

където не е било докладвано за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis през периода от най-малко предходните 42 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите;

ii)

при животни от семейство Camelidae: когато всички присъстващи животни са били подложени на изследване за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis, както е описано в част 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, което изследване е показало отрицателни резултати и е било извършено върху проби, взети през периода от предходните 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите;

е)

идват от животновъден обект, където не е било докладвано за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит през периода от най-малко предходните 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите;

ж)

идват от животновъден обект, в радиус от 150 km около който не е било докладвано за инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест през периода от най-малко предходните 2 години преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите;

з)

идват от животновъден обект, където не е имало потвърждение за инфекция с вируса на бяс през периода от най-малко предходните 30 дни преди датата на събиране на зародишните продукти;

и)

идват от животновъден обект, където не е било докладвано за антракс през периода от най-малко предходните 15 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите;

й)

идват от животновъден обект, където за сура (Trypanosoma evansi):

i)

не е било докладвано през периода от най-малко предходните 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите: или

ii)

е получено потвърждение през предходните 2 години, но след последното огнище на тази болест животновъдният обект е останал под ограничение на движението до:

преместването на инфектираните животни от животновъдния обект, и

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, на изследване за сура (Trypanosoma evansi), посочено в част 3 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, показало отрицателен резултат и извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца, след като инфектираните животни са били преместени от животновъдния обект;

к)

отговарят на ветеринарно-здравните изисквания по отношение на инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), определени в приложение II, част 5, глава II;

л)

по време на срока на пребиваване не са били в контакт с животни, които не отговарят на изискванията, определени в буква а) и в букви в)—к), за период от най-малко 30 дни, посочен в буква б);

м)

са подложени на клиничен преглед от ветеринарен лекар и не са показали симптоми на болест в деня на събирането на спермата, овоцитите или ембрионите;

н)

са идентифицирани в съответствие с член 73, параграф 1 или 2 или член 74 от Регламент (ЕС) 2019/2035;

о)

не са използвани за естествен разплод в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите, нито през периода на събиране.

Член 39

Правила относно ветеринарното здравно сертифициране

1.   Преди подписването на ветеринарен здравен сертификат за движение между държави членки на пратки със зародишни продукти от кучета или котки, официалният ветеринарен лекар извършва:

а)

визуална проверка на транспортния контейнер, за да провери:

i)

пломбата и номера, поставени на транспортния контейнер от оператора; или

ii)

ако е необходимо, зародишните продукти, поставени в транспортния контейнер, като след тази проверка запечатва с пломба и номерира транспортния контейнер;

б)

документална проверка на данните, представени от оператора, за да се гарантира, че:

i)

информацията, която трябва да се удостовери, е подкрепена с данните от дневниците, водени в животновъдния обект;

ii)

маркировката върху пайетите или другите опаковки, поставена съгласно предвиденото в член 11, съответства на номера, посочен във ветеринарния здравен сертификат и върху контейнера, в който те се транспортират;

iii)

изискванията, посочени в член 36, са изпълнени.

2.   Преди подписването на ветеринарен здравен сертификат за движение между държави членки на пратки със зародишни продукти от сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти, официалният ветеринарен лекар извършва:

а)

визуална проверка на транспортния контейнер, за да провери:

i)

пломбата и номера на транспортния контейнер, поставени от ветеринарния лекар на животновъдния обект, отговарящ за дейностите, извършвани в обособения специализиран животновъден обект; или

ii)

ако е необходимо, зародишни продукти, поставени в транспортния контейнер, като след тази проверка запечатва и номерира транспортния контейнер;

б)

документална проверка на данните, предоставени от ветеринарния лекар на животновъдния обект, отговарящ за дейностите, извършвани в обособения специализиран животновъден обект, за да се увери, че:

i)

информацията, която трябва да се удостовери, е подкрепена с данните от дневниците, водени в обособения специализиран животновъден обект;

ii)

маркировката върху пайетите или другите опаковки, поставена съгласно предвиденото в член 11, съответства на номера, посочен във ветеринарния здравен сертификат и върху контейнера, в който те се транспортират;

iii)

изискванията, посочени в член 37, са изпълнени.

3.   Преди подписването на ветеринарен здравен сертификат за движение между държави членки на пратки със зародишни продукти от животни от семействата Camelidae или Cervidae официалният ветеринарен лекар извършва:

а)

визуална проверка на транспортния контейнер, за да провери:

i)

пломбата и номера, поставени на транспортния контейнер от оператора; или

ii)

ако е необходимо, зародишните продукти, поставени в транспортния контейнер, като след тази проверка запечатва с пломба и номерира транспортния контейнер;

б)

документална проверка на данните, представени от оператора, за да се гарантира, че:

i)

информацията, която трябва да се удостовери, е подкрепена с данните от дневниците, водени в животновъдния обект;

ii)

маркировката върху пайетите или другите опаковки, поставена съгласно предвиденото в член 11, съответства на номера, посочен във ветеринарния здравен сертификат и върху контейнера, в който те се транспортират;

iii)

изискванията, посочени в член 38, са изпълнени.

4.   Официалният ветеринарен лекар извършва проверките, предвидени в параграфи 1, 2 и 3, и издава ветеринарен здравен сертификат в срок от 72 часа преди времето на изпращане на пратката със зародишни продукти.

5.   Ветеринарният здравен сертификат, предвиден в параграфи 1, 2 и 3, е валиден в продължение на 10 дни от датата на издаване.

Член 40

Изисквания за ветеринарно здравно сертифициране за движение на пратки със зародишни продукти от отглеждани сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, между държавите членки

Ветеринарните здравни сертификати за движение между държавите членки на пратки със зародишни продукти от кучета и котки, както и от сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти, или от животни от семействата Camelidae или Cervidae съдържат най-малко информацията, посочена в приложение IV, точка 2.

Член 41

Изискване за предварително уведомяване от операторите за движение на пратки със зародишни продукти от отглеждани сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, между държавите членки

Когато дадени пратки със зародишни продукти от кучета или котки, от сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти, или от животни от семействата Camelidae или Cervidae се придвижват към друга държава членка, операторът предварително уведомява компетентния орган в държавата членка на произход на пратките преди предвиденото придвижване на тези пратки със зародишни продукти.

Член 42

Информация, необходима за уведомяването за движение на пратки със зародишни продукти от отглеждани сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, между държави членки

Операторите, от които се изисква да уведомяват компетентния орган в държавата членка на произход на пратките в съответствие с член 41, предоставят на компетентния орган информацията относно всяка пратка със зародишни продукти, които предстои да бъдат придвижвани до друга държава членка, предвидена в приложение IV, точка 2, букви а)—е).

Член 43

Извънредни процедури за уведомяване за движение на пратки със зародишни продукти от отглеждани сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, между държави членки при прекъсване на електрозахранването и други смущения в системата IMSOC

1.   При прекъсвания на електрозахранването и други смущения в системата IMSOC компетентният орган на мястото на произход на пратката със зародишни продукти от кучета или котки, от сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни и отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти, или от животни от семействата Camelidae или Cervidae, които е предвидено да бъдат придвижвани до друга държава членка, уведомява Комисията и компетентния орган на местоназначението за движението на тази пратка по факс или по електронна поща.

2.   Уведомлението, посочено в параграф 1, се извършва от компетентния орган на мястото на произход на пратката със зародишни продукти в съответствие със спешните мерки, които се прилагат, когато някоя от функционалностите на системата IMSOC не е налична.

ГЛАВА 4

Допълнителни правила за предоставяне на дерогации от страна на компетентните органи за зародишни продукти

Член 44

Допълнителни правила за предоставяне на дерогации от страна на компетентните органи за зародишни продукти, предназначени за научни цели

1.   Компетентните органи на държавите членки на произход могат да предоставят дерогация за движението към друга държава членка на зародишни продукти, предназначени за научни цели, които не отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, предвидени в глава 1 или 3, при условие че операторът на животновъдния обект на изпращане е получил предварителното писмено съгласие на компетентния орган на държавата членка по местоназначение, че ще приеме пратката със зародишни продукти.

2.   Компетентният орган на държавата членка по местоназначение се съгласява да приеме пратката със зародишните продукти, посочени в параграф 1, само когато операторът на животновъдния обект по местоназначение, който е предвидено да получи посочените зародишни продукти, гарантира, че зародишните продукти се използват само за научни цели при условия, които предотвратяват разпространението на болести от категория D.

Член 45

Допълнителни правила за предоставянето на дерогации от страна на компетентните органи за зародишни продукти, придвижвани към генни банки в друга държава членка

1.   Компетентните органи на държавите членки на произход могат да предоставят дерогации за движението на зародишни продукти към генни банки в друга държава членка, при условие че операторът на животновъдния обект на изпращане е получил предварителното писмено съгласие на компетентния орган на държавата членка по местоназначение, че ще приеме пратката със зародишни продукти от:

а)

застрашени породи, които не отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, предвидени в глава 1; или

б)

сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти, които не отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, предвидени в член 37.

2.   Компетентният орган на държавата членка по местоназначение се съгласява да приеме пратката със зародишните продукти, посочени в параграф 1, само при условие че:

а)

операторът на генната банка, която е предвидено да получи тези зародишни продукти, гарантира, че зародишните продукти са само за ex situ съхранение и устойчиво използване на генетични ресурси от отглеждани сухоземни животни, за които е създадена получаващата генна банка;

б)

той разполага с достатъчно информация, включително информацията, предоставена от компетентния орган на държавата членка на произход, или резултати от изследвания, или третира зародишните продукти, което позволява да се предотврати разпространението на болестта шап, на инфекция с вируса на чумата по говедата и други болести от списъка.

Член 46

Правила относно личната декларация за зародишни продукти, предназначени за научни цели или за движение към генни банки в друга държава членка, и информация, която трябва да се съдържа в тази декларация

1.   Когато дадени зародишни продукти, предназначени за научни цели или за съхранение в генни банки, трябва да бъдат придвижени към друга държава членка, операторът на животновъдния обект на изпращане осигурява това, че по време на транспортирането на зародишните продукти до местоназначението им те се придружават от лична декларация.

2.   Операторът на животновъдния обект на изпращане гарантира, че личната декларация, посочена в параграф 1, съдържа най-малко следната информация:

а)

името и адреса на изпращача и на получателя,

б)

наименованието и адреса на мястото на изпращане и на местоназначението;

в)

към кой животновъден обект за обработка на зародишни продукти се придвижват зародишните продукти и от кой идват те и датите на това движение;

г)

вида зародишни продукти и видовете отглеждани животни донори;

д)

броя на пайетите или другите опаковки в пратката, които се изпращат;

е)

следната информация, която позволява да се направи идентификация на зародишни продукти:

i)

маркировката, която е поставена върху пайетите или другите опаковки;

ii)

мястото и датата на събирането или производството им;

ж)

наличните резултати от изследванията, посочени в член 45, параграф 2, буква б).

Член 47

Предварително уведомяване от страна на операторите за движение на зародишни продукти, предназначени за научни цели или за генни банки, между държави членки

Когато зародишни продукти, предназначени за научни цели или за съхранение в генни банки, се придвижват към друга държава членка, операторът на животновъдния обект на изпращане предварително уведомява компетентния орган в държавата членка на произход на пратката за предвиденото движение на тези зародишни продукти и предоставя информацията, изброена в член 46, параграф 2, букви а)—ж).

Член 48

Извънредни процедури за уведомяване за движение между държави членки на зародишни продукти, предназначени за научни цели или за генни банки, при прекъсване на електрозахранването и други смущения в системата IMSOC

1.   При прекъсвания на електрозахранването и други смущения в системата IMSOC компетентният орган на мястото на произход на пратката със зародишни продукти, предназначени за научни цели или за съхранение в генни банки, които предстои да бъдат придвижвани до друга държава членка, уведомява Комисията и компетентния орган на местоназначението за движението на тази пратка по факс или по електронна поща.

2.   Уведомлението, посочено в параграф 1, се извършва от компетентния орган на мястото на произход на пратката със зародишни продукти в съответствие със спешните мерки, които се прилагат, когато някоя от функционалностите на системата IMSOC не е налична.

ЧАСТ IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 49

Преходни мерки

1.   Центровете за събиране на сперма, центровете за съхранение на сперма, екипите за събиране на ембриони и екипите за производство на ембриони, които са одобрени преди 21 април 2021 г. в съответствие с директиви 88/407/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/429/ЕИО и 92/65/ЕИО, посочени в член 270, параграф 2, шесто, седмо, осмо и дванадесето тире от Регламент (ЕС) 2016/429, се считат за одобрени в съответствие с настоящия регламент.

Във всички други отношения те попадат в обхвата на правилата, предвидени в настоящия регламент и в Регламент (ЕС) 2016/429.

2.   За пайетите и другите опаковки, в които са поставени, съхранявани и транспортирани сперма, овоцити или ембриони, разделени на индивидуални дози или не, и които са маркирани преди 21 април 2021 г. в съответствие с директиви 88/407/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/429/ЕИО и 92/65/ЕИО, се счита, че са били маркирани в съответствие с настоящия регламент.

3.   Ветеринарните здравни сертификати, издадени преди 21 април 2021 г. в съответствие с директиви 88/407/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/429/ЕИО и 92/65/ЕИО, се считат за издадени в съответствие с настоящия регламент.

Член 50

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага се от 21 април 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2019 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1.

(2)  Директива 88/407/ЕИО на Съвета от 14 юни 1988 г. относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността със сперма от животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 194, 22.7.1988 г., стр. 10).

(3)  Директива 89/556/ЕИО на Съвета от 25 септември 1989 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 302, 19.10.1989 г., стр. 1).

(4)  Директива 90/429/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността със сперма от животни от рода на свинете (ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 62).

(5)  Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54).

(6)  http://www.oie.int/index.php?id=169&L=0&htmfile=chapitre_coll_semen.htm.

(7)  Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).

(8)  https://www.icar.org/

(9)  Решение 2003/24/ЕО на Комисията от 30 декември 2002 г. относно разработването на интегрирана компютризирана ветеринарна система (ОВ L 8, 14.1.2003 г., стр. 44).

(10)  Решение 2004/292/ЕО на Комисията от 30 март 2004 г. относно въвеждането на системата TRACES и за изменение на Решение 92/486/ЕИО (ОВ L 94, 31.3.2004 г., стр. 63).

(11)  Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

(12)  Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия и въвеждане в Съюза на чистопородни разплодни животни, хибридни разплодни свине и зародишни продукти от тях, за изменение на Регламент (ЕС) № 652/2014 и директиви 89/608/ЕИО и 90/425/ЕИО на Съвета и за отмяна на определени актове в областта на развъждането на животни (Регламент относно разплодните животни) (ОВ L 171, 29.6.2016 г., стр. 66).

(13)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията от 3 декември 2018 г. за прилагането на някои правила за профилактика и контрол на болести за категориите болести от списъка и за установяване на списък на животинските видове или групите животински видове, които носят значителен риск от разпространение на болестите от списъка (ОВ L 308, 4.12.2018 г., стр. 21).

(14)  Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035 на Комисията от 28 юни 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за животновъдните обекти, в които се отглеждат сухоземни животни, и за люпилните и за проследимостта на определени отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене (ОВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 115).

(15)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“ за някои болести от списъка и нововъзникващи болести (вж. страница 211 от настоящия брой на Официален вестник).

(16)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/688 на Комисията от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ветеринарно-здравните изисквания за движение в рамките на Съюза на сухоземни животни и на яйца за люпене (вж. страница 140 от настоящия брой на Официален вестник).

(17)  Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003 (ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРАВИЛА ЗА СЪБИРАНЕ, ПРОИЗВОДСТВО, ОБРАБОТКА И СЪХРАНЕНИЕ НА ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ ОТ ГОВЕДА, СВИНЕ, ОВЦЕ, КОЗИ И ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧАСТ II, ГЛАВА 1

ЧАСТ 1

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЦЕНТРОВЕ ЗА СЪБИРАНЕ НА СПЕРМА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 4

1.

Отговорностите на ветеринарния лекар на центъра, както е посочено в член 4, параграф 1, буква а), подточка i), са следните:

а)

ветеринарният лекар на центъра гарантира, че:

i)

в центъра за събиране на сперма се намират само животни, които не са използвани за естествен разплод в продължение на най-малко 30 дни преди датата на първото събиране и по време на периода на събиране на спермата;

ii)

в центъра за събиране на сперма се води дневник в съответствие с изискванията, определени в член 8, параграф 1, буква а);

iii)

не се допуска влизането на неоправомощени лица;

iv)

оправомощените посетители спазват ветеринарно-здравните изисквания и изискванията за биологична сигурност, посочени в буква в), подточка i);

v)

всяка индивидуална доза сперма е ясно маркирана в съответствие с изискванията, определени в член 10;

vi)

събирането, обработката и съхранението на спермата се извършва само в помещения, предназначени за целта, и при строги хигиенни условия;

vii)

в центъра за събиране на сперма се обработва и съхранява само сперма, събрана там, като тя не трябва да влиза в контакт с друга пратка със зародишни продукти с по-нисък здравен статус;

viii)

всички инструменти, които влизат в контакт със спермата или животното донор по време на събирането и обработката на спермата, преди употреба се почистват и дезинфекцират или стерилизират, с изключение на новите инструменти за еднократна употреба;

ix)

за жребци: когато центърът за събиране на сперма е разположен в периметъра на регистриран животновъден обект, в който се намира и център за изкуствено осеменяване или за естествено покриване, инструментите и оборудването, които влизат в контакт с животните донори, и спермата от тях са стриктно разделени от другите животни, пребиваващи в центъра за събиране на сперма, и спермата, инструментите и оборудването, използвани за изкуствено осеменяване или за естествено покриване;

x)

всеки биологичен продукт с произход от животни и използван при обработката на спермата — включително разредители, добавки или протективни добавки, са получени от източници, които не представляват риск за здравето на животните или преди употреба са обработени, така че да се предотврати такъв риск;

xi)

преди началото на всяка операция по напълване на контейнерите за съхранение и транспортните контейнери те се почистват и дезинфекцират или стерилизират, с изключение на новите контейнери за еднократна употреба;

xii)

криогенните агенти, използвани за консервиране или съхранение на сперма, преди това не са били използвани за други продукти;

xiii)

служителите, работещи в центъра за събиране на сперма, са преминали подходящо обучение за техниките за дезинфекция и хигиена с оглед на предотвратяването на разпространението на болести;

б)

чрез дерогация от буква а), подточка vii) ветеринарният лекар на центъра може да разреши сперма, която не е събрана в център за събиране на сперма, да бъде обработена в центъра за събиране на сперма, при положение че са спазени следните условия:

i)

тази сперма се събира от животни, които отговарят на следните изисквания, установени в приложение II:

по отношение на говеда: изискванията, определени в част 1, глава I, точка 1, буква б) и ако е приложимо — част 5, глави I, II и III от него,

по отношение на свине: изискванията, определени в част 2, глава I, точка 1, буква б) и ако е приложимо — част 5, глави I и IV от него,

по отношение на овце и кози: изискванията, определени в част 3, глава I, точка 1, буква в) и ако е приложимо — част 5, глави I, II и III от него,

по отношение на еднокопитни животни: в част 4, глава I, точка 1, буква а) от него;

ii)

обработката се извършва с отделно оборудване или по различно време от обработката на спермата, предназначена за придвижване към друга държава членка, като в последния случай оборудването се почиства и стерилизира след употреба;

iii)

тази сперма не се придвижва към друга държава членка и в нито един момент не може да влиза в контакт или да бъде съхранявана със сперма, предназначена да бъде придвижвана към друга държава членка;

iv)

тази сперма се идентифицира чрез маркировка, която трябва да бъде различна от посочената в буква а), подточка v);

в)

ветеринарният лекар на центъра:

i)

определя ветеринарно-здравните изисквания и изискванията за биологична сигурност за работата на центъра за събиране на сперма и мерките за осигуряване на спазването на тези изисквания;

ii)

приема в центъра за събиране на сперма само животни от видовете, от които се събира сперма;

г)

чрез дерогация от буква в), подточка ii) ветеринарният лекар на центъра може да разреши в центъра за събиране на сперма да бъдат приети отглеждани животни, различни от говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, при условие че не представляват риск от инфекция за видовете, от които се събира сперма, и отговарят на ветеринарно-здравните изисквания и изискванията за биологична сигурност, посочени в буква в), подточка i);

д)

ветеринарният лекар на центъра за събиране на сперма за еднокопитни животни, разположен в периметъра на регистриран животновъден обект, в който се намира и център за изкуствено осеменяване или за естествено покриване, гарантира, че жребците, въвеждани в центъра, отговарят на изискванията по член 23, параграф 1, букви а)—в), и може да реши, че когато не може да бъде изключен пряк контакт на мъжки еднокопитни животни донори с женски еднокопитни животни или с кастрирани мъжки еднокопитни животни за възбуждане или с некастрирани мъжки еднокопитни животни, използвани в животновъдния обект извън центъра за събиране на сперма за естествено покриване, тези женски и мъжки еднокопитни животни трябва да отговарят на всички изисквания по член 23, параграф 1.

2.

Изискванията за съоръженията, оборудването и оперативните процедури на център за събиране на сперма, както е посочено в член 4, параграф 1, буква б), подточка i), са следните:

а)

центърът за събиране на сперма трябва да разполага най-малко със следното:

i)

заключващи се помещения за животните и при необходимост — тренировъчна площадка за еднокопитните животни, която е физически разделена от съоръженията за събиране на сперма, помещението за обработка на спермата и това за нейното съхранение;

ii)

помещения за изолация на животни, които имат неблагоприятни резултати от изследванията, посочени в приложение II към настоящия регламент, или които показват симптоми или признаци за някоя от болестите от категория D от значение за говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, които помещения нямат пряка връзка с обичайните помещения за животни, посочени в подточка i);

iii)

съоръжения за събиране на сперма, които може да са на открито, при условие че са защитени от неблагоприятни метеорологични условия и са оборудвани с устойчива на хлъзгане настилка на мястото на събиране на спермата и около него;

iv)

отделно помещение за почистване и дезинфекция или стерилизация на оборудването;

v)

помещение за обработка на спермата, отделено от съоръженията за събиране на сперма и от посоченото в подточка iv) помещение за почистване на оборудването, което не е необходимо да бъде в същия обект;

vi)

помещение за съхранение на спермата, което не е необходимо да бъде в същия обект; помещението за съхранение на сперма трябва да бъде надлежно снабдено с необходимото съоръжение за съхранение на зародишни продукти и да бъде конструирано така, че да осигурява защита на тези зародишни продукти и на съоръжението от неблагоприятни метеорологични условия и от въздействието на околната среда;

б)

центърът за събиране на сперма трябва да бъде конструиран или изолиран така, че да не се допуска контакт с добитъка, който е извън него;

в)

центърът за събиране на сперма трябва да бъде конструиран така, че да може да се почиства и дезинфекцира лесно (освен кабинетите и когато става въпрос за еднокопитни животни — тренировъчната площадка);

г)

центърът за събиране на сперма трябва да бъде конструиран така, че на практика да не се допуска неразрешеният достъп на лица.

ЧАСТ 2

ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОДОБРЕНИЕТО НА ЕКИП ЗА СЪБИРАНЕ НА ЕМБРИОНИ ПО ЧЛЕН 4

1.

Отговорностите на ветеринарния лекар на екипа за събиране на ембриони, както е посочено в член 4, параграф 1, буква а), подточка ii), са следните:

а)

ветеринарният лекар на екипа отговаря за всички операции на екипа за събиране на ембриони, включително, наред с другото, следните операции:

i)

проверката на идентичността и здравния статус на животните донори;

ii)

клиничния преглед и хирургичните манипулации на животните донори;

iii)

дезинфекцията и хигиенните процедури, включително процедурите, необходими за осигуряването на транспорта на ембрионите по хигиеничен и безопасен начин до лаборатория;

iv)

воденето на дневника в съответствие с изискванията, определени в член 8, параграф 1, буква б);

v)

маркирането на пайетите и другите опаковки, където са поставени ембрионите, в съответствие с изискванията, посочени в член 10, параграфи 1 и 5;

vi)

обучението на членовете на екипа за събиране на ембриони по техники за дезинфекция и хигиена с оглед на предотвратяването на разпространението на болести;

б)

ветеринарният лекар на екипа определя ветеринарно-здравните изисквания и изискванията за биологична сигурност за работата на екипа за събиране на ембриони и мерките за осигуряване на спазването на тези изисквания, включително изследванията на проби в рамките на система за контрол на качеството.

2.

Съоръженията, оборудването и оперативните процедури на екипа за събиране на ембриони, както е посочено в член 4, параграф 1, буква б), подточка ii), отговарят на предвиденото в следните букви а) и б):

а)

екипът за събиране на ембриони трябва да има на разположение лаборатория, в която ембрионите могат да бъдат прегледани, обработени и опаковани с подходящото оборудване, и тази лаборатория трябва да бъде:

i)

стационарна лаборатория, която трябва да разполага със следното:

помещение, в което ембрионите могат да бъдат обработвани и което е физически отделено от зоната, използвана за манипулациите, извършвани на животните донори по време на събирането,

помещение или зона за почистване и стерилизиране на инструментите, използвани за събиране и обработка на ембриони, освен когато се използва само ново оборудване за еднократна употреба,

помещение за съхранение на ембрионите;

или

ii)

подвижна лаборатория, която трябва да:

разполага със специално оборудвана част от превозното средство, състояща се от две отделни отделения: едно отделение за прегледа и обработката на ембрионите, което да бъде чистото отделение; и друго отделение за поставяне на оборудване и материали, използвани при контакт с животните донори,

използва единствено нови прибори за еднократна употреба, освен когато стерилизацията на нейното оборудване и набавянето на течности и други продукти, необходими за събирането и обработката на ембрионите, се извършват в стационарна лаборатория.

Лабораториите, посочени в подточки i) и ii), трябва да бъдат проектирани и планирани така, че да се предотврати кръстосано замърсяване на ембриони, а операциите на екипа да се извършват по начин, който не допуска такова кръстосано замърсяване;

б)

екипът за събиране на ембриони трябва да има на разположение помещения за съхранение, които отговарят на следните условия:

i)

съдържат най-малко едно заключващо се помещение за съхранение на ембриони;

ii)

трябва да се почистват и дезинфекцират лесно;

iii)

трябва да разполагат с дневници, в които се регистрират непрекъснато всички постъпващи и изходящи ембриони;

iv)

трябва да разполагат с контейнери за съхранение на ембриони.

ЧАСТ 3

ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОДОБРЕНИЕТО НА ЕКИП ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕМБРИОНИ ПО ЧЛЕН 4

1.

В допълнение към изброените в част 2, точка 1 от настоящото приложение отговорности на ветеринарния лекар на екипа за производство на ембриони, както е посочено в член 4, параграф 1, буква а), подточка ii), той гарантира, че членовете на екипа за производство на ембриони са преминали подходящо обучение за борба с болестите и по лабораторни техники, по-специално процедури за работа в стерилни условия.

2.

В допълнение към изискванията, посочени в част 2, точка 2 от настоящото приложение, съоръженията, оборудването и оперативните процедури на екипа за производство на ембриони, посочени в член 4, параграф 1, буква б), подточка iii), отговарят и на следните изисквания:

а)

екипът за производство на ембриони трябва да има на разположение стационарна лаборатория, която трябва да има:

i)

подходящо оборудване и съоръжения, включително отделни помещения или зони за:

вземане на овоцити от яйчниците,

обработка на овоцити и ембриони, и

съхраняване на ембриони и сперма;

ii)

съоръжение с ламинарен поток или други подходящи съоръжения, с които се извършват всички технически операции, свързани със специфичните стерилни условия (а именно: обработката на овоцитите, ембрионите и спермата); центрофугирането на сперма обаче може да се извършва извън съоръженията с ламинарен поток или друго съоръжение, при условие че са взети всички хигиенни предпазни мерки;

б)

когато овоцитите и другите тъкани трябва да бъдат събирани в кланица, екипите за производство на ембриони трябва да имат на разположение подходящо оборудване за събирането и транспортирането по хигиеничен и безопасен начин на яйчниците и другите тъкани до обработващата ги лаборатория;

в)

екипът за производство на ембриони може да възложи изпълнението на събирането на овоцитите на група от специалисти, при условие че тяхната дейност е включена в одобрението от компетентния орган на екипа за производство на ембриони, а отговорностите на ветеринарния лекар на екипа, посочени в точка 1, обхващат и тяхната дейност;

г)

екипът за производство на ембриони използва сперма, която:

i)

отговаря на изискванията по настоящия регламент;

ii)

се съхранява за работата на екипа за производство на ембриони в отделни контейнери за съхранение в помещенията, посочени в част 2, точка 2, буква б), за съхранение на произведените ембриони.

ЧАСТ 4

ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОДОБРЕНИЕТО НА ЖИВОТНОВЪДЕН ОБЕКТ ЗА ОБРАБОТКА НА ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ ПО ЧЛЕН 4

1.

Отговорностите на ветеринарния лекар на центъра, посочен в член 4, параграф 1, буква а), подточка i), са следните:

а)

ветеринарният лекар на центъра гарантира, че:

i)

в животновъдния обект за обработка на зародишни продукти се води дневник в съответствие с изискванията, определени в член 8, параграф 1, буква в);

ii)

не се допуска влизането на неоправомощени лица;

iii)

оправомощените посетители спазват ветеринарно-здравните изисквания и изискванията за биологична сигурност, посочени в буква б), подточка i);

iv)

всяка индивидуална доза сперма, овоцити или ембриони е ясно маркирана в съответствие с изискванията за проследимост, определени в член 10;

v)

обработката и съхранението на зародишни продукти се извършва само в помещения, предназначени за целта, и при строги хигиенни условия;

vi)

всички инструменти, които влизат в контакт със зародишните продукти, преди употреба се почистват и дезинфекцират или стерилизират, с изключение на новите инструменти за еднократна употреба;

vii)

преди началото на всяка операция по напълване на контейнерите за съхранение и транспортните контейнери те се почистват и дезинфекцират или стерилизират, с изключение на новите контейнери за еднократна употреба;

viii)

криогенните агенти, използвани за консервиране или съхранение на зародишни продукти, не са били използвани преди това за други продукти;

ix)

служителите в животновъдния обект за обработка на зародишни продукти са преминали подходящо обучение:

по техники за дезинфекция и хигиена с оглед на предотвратяването на разпространението на болести,

за целите на обработката на зародишните продукти, за лабораторните техники, и по-специално за процедурите за работа в стерилни условия;

б)

ветеринарният лекар на центъра:

i)

определя ветеринарно-здравните изисквания и изискванията за биологична сигурност за работата на животновъдния обект за обработка на зародишни продукти и мерките за осигуряване на спазването на тези изисквания;

ii)

приема в животновъдния обект за обработка на зародишни продукти само сперма, овоцити или ембриони, събрани, произведени, обработени и съхранявани в одобрен животновъден обект за зародишни продукти и транспортирани при условия, при които не се допуска кръстосано замърсяване на сперма, овоцити или ембриони, тъй като те не са били в контакт със зародишни продукти, които не са в съответствие с правилата, определени в настоящия регламент.

2.

Изискванията за съоръженията, оборудването и оперативните процедури на животновъден обект за обработка на зародишни продукти, посочени в член 4, параграф 1, буква б), подточка iv), са следните:

а)

животновъдният обект за обработка на зародишни продукти трябва да има най-малко:

i)

помещение за обработка на зародишни продукти, отделено от помещението за съхранение на зародишни продукти, посочено в подточка ii), и помещението, използвано за почистване на оборудването, посочено в подточка iii);

ii)

помещение за съхранение на зародишни продукти, което не е необходимо да бъде в същия обект, снабдено е с необходимото съоръжение за съхранение на зародишни продукти и трябва да бъде конструирано така, че да осигурява защита на тези зародишни продукти и на съоръжението от неблагоприятни метеорологични условия и от въздействието на околната среда;

iii)

отделно помещение за почистване и дезинфекция или стерилизация на оборудването;

б)

когато обработката не се ограничава до зародишни продукти, доставени от един одобрен животновъден обект за зародишни продукти, или не се ограничава до зародишен продукт от един вид или от един вид животни, животновъдният обект за обработка на зародишни продукти трябва да има процедури, които да гарантират, че:

i)

обработката на всяка пратка със зародишни продукти се извършва по различно време; и

ii)

оборудването се почиства и дезинфекцира между обработката на отделните пратки;

в)

когато съхранението не е ограничено до зародишен продукт от един вид или от един вид животни:

i)

животновъдният обект за обработка на зародишни продукти трябва да има отделни контейнери за съхранение, предназначени за зародишни продукти от всеки вид и от всеки вид животни, съхранявани в помещението за съхранение на зародишни продукти, посочено в буква а), подточка ii); и

ii)

работата със съхраняваните зародишни продукти от различни видове и от различни видове животни трябва да се извършва от отделни служители или по различно време;

г)

животновъдният обект за обработка на зародишни продукти трябва да бъде конструиран така, че да може да се почиства и дезинфекцира лесно (освен кабинетите);

д)

животновъдният обект за обработка на зародишни продукти трябва да бъде конструиран така, че на практика да не се допуска неразрешеният достъп на лица.

ЧАСТ 5

ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОДОБРЕНИЕТО НА ЦЕНТЪР ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ ПО ЧЛЕН 4

1.

Отговорностите на ветеринарния лекар на центъра, посочен в член 4, параграф 1, буква а), подточка i), са следните:

а)

ветеринарният лекар на центъра гарантира, че:

i)

в центъра за съхранение на зародишни продукти се води дневник в съответствие с изискванията, определени в член 8, параграф 1, буква в);

ii)

на практика не се допуска влизането на неоправомощени лица;

iii)

оправомощените посетители спазват ветеринарно-здравните изисквания и изискванията за биологична сигурност, посочени в буква б), подточка i);

iv)

всяка индивидуална доза сперма, овоцити или ембриони е ясно маркирана в съответствие с изискванията, определени в член 10;

v)

съхранението на зародишни продукти се извършва само в помещения, предназначени за целта, и при строги хигиенни условия;

vi)

всички инструменти, които влизат в контакт със зародишните продукти, преди употреба се почистват и дезинфекцират или стерилизират, с изключение на новите инструменти за еднократна употреба;

vii)

преди началото на всяка операция по напълване на контейнерите за съхранение и транспортните контейнери те се почистват и дезинфекцират или стерилизират, с изключение на новите контейнери за еднократна употреба;

viii)

криогенните агенти, използвани за консервиране или съхранение на зародишни продукти, не са били използвани преди това за други продукти;

ix)

служителите, работещи в центъра за съхранение на зародишни продукти, са преминали подходящо обучение за техниките за дезинфекция и хигиена с оглед на предотвратяването на разпространението на болести;

б)

ветеринарният лекар на центъра:

i)

определя ветеринарно-здравните изисквания и изискванията за биологична сигурност за работата на центъра за съхранение на зародишните продукти и мерките за осигуряване на спазването на тези изисквания;

ii)

приема в центъра за съхранение на зародишните продукти само сперма, овоцити или ембриони, събрани, произведени, обработени и съхранявани в одобрен животновъден обект за зародишни продукти и транспортирани при условия, при които не се допуска кръстосано замърсяване на сперма, овоцити или ембриони, тъй като те не са били в контакт със зародишни продукти, които не са в съответствие с правилата, определени в настоящия регламент.

2.

Изискванията за съоръженията, оборудването и оперативните процедури на даден център за съхранение на зародишни продукти, посочени в член 4, параграф 1, буква б), подточка v), са следните:

а)

центърът за съхранение на зародишни продукти трябва да има помещение за съхранение с необходимото съоръжение за съхранение на зародишни продукти, което трябва да бъде конструирано така, че да осигурява защита на тези зародишни продукти и на съоръжението от неблагоприятни метеорологични условия и от въздействието на околната среда;

б)

когато съхранението не е ограничено до зародишен продукт от един вид или от един вид животни:

i)

животновъдният обект за съхранение на зародишни продукти трябва да има отделни контейнери за съхранение, предназначени за зародишни продукти от всеки вид и от всеки вид животни, съхранявани в този център; и

ii)

работата със съхраняваните зародишни продукти от различни видове и от различни видове животни трябва да се извършва от отделни служители или по различно време;

в)

центърът за съхранение на зародишни продукти трябва да бъде конструиран така, че да може да се почиства и дезинфекцира лесно (освен кабинетите);

г)

центърът за съхранение на зародишни продукти трябва да бъде конструиран или изолиран така, че да не се допуска контакт с добитъка, който е извън него;

д)

центърът за съхранение на зародишни продукти трябва да бъде конструиран така, че на практика да не се допуска неразрешеният достъп на лица.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ГОВЕДА, ОВЦЕ, КОЗИ, СВИНЕ И ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ, ОТ КОИТО СЕ СЪБИРАТ ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ, И ОТНОСНО КАРАНТИНАТА И ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЛИ ДРУГИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТЕЗИ ЖИВОТНИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧАСТ III, ГЛАВА 1, РАЗДЕЛ 2

ЧАСТ 1

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ГОВЕДА, ОТ КОИТО СЕ СЪБИРАТ ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ, И ОТНОСНО КАРАНТИНАТА И ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЛИ ДРУГИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТЕЗИ ЖИВОТНИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 20

Глава I

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за бикове, от които се събира сперма, и относно карантината и лабораторните или другите изследвания на тези животни

1.

За всички бикове, приети в център за събиране на сперма, се прилагат следните изисквания:

а)

животните трябва да са били поставени под карантина в карантинно помещение, където има само чифтокопитни животни с най-малко същия здравен статус;

б)

в срок от 30 дни преди началото на карантинния период, посочен в буква а), животните трябва да са били подложени на следните изследвания с отрицателен резултат при всяко едно от тях, с изключение на изследването за антитела на вирусната диария по говедата, посочено в подточка v):

i)

за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. Tuberculosis): интрадермален туберкулинов тест, посочен в част 2, точка 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

ii)

за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis: серологично изследване, посочено в част 1, точка 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

iii)

за ензоотична левкоза по говедата: серологично изследване, посочено в част 4, буква а) от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, като се използва дерогацията, предвидена в член 20, параграф 2, буква а);

iv)

за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит: серологично изследване (цял вирус) върху кръвна проба, ако животните не идват от животновъден обект, свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

v)

вирусна диария по говедата:

тест за изолиране на вируса, изследване за откриване на генома на вируса или изследване за антиген на вируса, и

серологично изследване за определяне на наличието или отсъствието на антитела;

в)

докато трае карантинният период, посочен в буква а), и в продължение на най-малко 21 дни — или 7 дни, когато става въпрос за изследванията, изисквани в съответствие с подточки iv) и v) — след приемането им в карантинното помещение животните трябва да са били подложени на следните изследвания с отрицателен резултат при всяко едно от тях, с изключение на изследването за антитела на вирусна диария по говедата, посочено в подточка iii):

i)

за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis: серологично изследване, посочено в част 1, точка 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

ii)

за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит: серологично изследване (цял вирус) върху кръвна проба.

iii)

за вирусна диария по говедата:

тест за изолиране на вируса, изследване за откриване на генома на вируса или изследване за антиген на вируса, и

серологично изследване за определяне на наличието или отсъствието на антитела.

В центъра за събиране на сперма се разрешава влизането на серонегативно или серопозитивно животно само ако не се наблюдава сероконверсия при животни, които при изследването преди влизането си в карантинното помещение са дали резултат като серонегативни.

При сероконверсия всички животни, които остават серонегативни, престояват в карантинно помещение за продължителен период от време, докато в групата няма повече случаи на сероконверсия в продължение на 3 седмици. Влизането на серопозитивни животни в центъра за събиране на сперма може да бъде разрешено;

iv)

за генитална кампилобактериоза по говедата (Campylobacter fetus ssp. venerealis):

при животни на възраст под 6 месеца или отглеждани от тази възраст в еднополова група без контакт с женски животни преди карантината, посочена в буква а), еднократно изследване върху проба от смивка от изкуствена вагина или от препуциума, или

изследвания върху проби от смивка от изкуствена вагина или от препуциума, взети на три пъти на интервали от най-малко 7 дни;

v)

за трихомоноза (Trichomonas foetus):

при животни на възраст под 6 месеца или отглеждани от тази възраст в еднополова група без контакт с женски животни преди карантината, посочена в буква а), еднократно изследване върху проба от смивка от препуциума, или

изследвания върху проби от смивка от препуциума, взети на три пъти на интервали от най-малко 7 дни;

ако някое от изследванията, посочени в буква в), даде положителен резултат, съответното животно незабавно се премества от карантинното помещение. При поставяне под карантина на група животни компетентният орган предприема всички необходими мерки за възстановяването на спазването на условията за достъп до центъра за събиране на сперма на останалите животни в съответствие с част 1, глава I от настоящото приложение;

г)

преди първото изпращане на сперма от бикове, които са серологично позитивни за вирусна диария по говедата, проба от спермата от всяко животно се подлага на тест за изолиране на вируса или на ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA) за антиген на вируса на вирусната диария по говедата. При положителен резултат бикът се премества от центъра за събиране на сперма и цялото количество сперма от него се унищожава.

2.

Всички бикове, пребиваващи в център за събиране на сперма, се подлагат най-малко веднъж годишно на следните изследвания (задължителни рутинни изследвания), които трябва да са с отрицателни резултати:

а)

за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. Tuberculosis): интрадермален туберкулинов тест, посочен в част 2, точка 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

б)

за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis: серологично изследване, посочено в част 1, точка 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

в)

за ензоотична левкоза по говедата: серологично изследване, посочено в част 4, буква а) от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

г)

за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит: серологично изследване (цял вирус) върху кръвна проба;

д)

за вирусна диария по говедата: серологично изследване за откриване на антитела, което се използва само при серонегативни животни.

Ако някое от животните стане серологично позитивно, всеки еякулат от това животно, събран след последното изследване с отрицателен резултат, или се изхвърля, или се изследва за вируса или за геном на вируса, като изследването трябва да е с отрицателни резултати;

е)

за генитална кампилобактериоза по говедата: изследване върху проба от смивка от препуциума. Необходимо е да се изследват само бикове, от които се събира сперма, или такива, които са в контакт с бикове, от които се събира сперма. Бикове, от които отново е започнало събиране след период, в който от тях не е събирана сперма за повече от 6 месеца, се изследват в срок от 30 дни преди възстановяването на производството;

ж)

за трихомоноза: изследване върху проба от смивка от препуциума. Необходимо е да се изследват само бикове, от които се събира сперма, или такива, които са в контакт с бикове, от които се събира сперма. Бикове, от които отново е започнало събиране след период, в който от тях не е събирана сперма за повече от 6 месеца, се изследват в срок от 30 дни преди възстановяването на производството.

3.

Ако някое от изследванията, посочени в точка 2, е с положителен резултат, животното се изолира, а спермата, събрана от него след датата на последното изследване с отрицателен резултат, не се придвижва в друга държава членка, с изключение — при вирусна диария по говедата — на сперма от всеки еякулат, който е бил изследван и е показал отрицателни резултати или за вируса на вирусната диария по говедата, или за генома на вируса.

Животното, посочено в първата алинея, се премества от центъра за събиране на сперма.

Спермата, събрана от всички други животни в центъра за събиране на сперма след датата, на която е била взета последната проба, при която е получен отрицателен резултат при някое от описаните в точка 2 изследвания, се съхранява отделно и не се придвижва между държавите членки до възстановяването на здравния статус на центъра за събиране на сперма и до подлагането на съхраняваната сперма на съответните официални проучвания, за да се изключи наличието в спермата на патогени, причиняващи болестите, посочени в точка 2.

Глава II

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за говеда, които са донори на ембриони, получени in vivo, и относно карантината на тези животни

1.

В деня на събирането на ембрионите говедата донори трябва да са били клинично прегледани от ветеринарния лекар на екипа или от член на екипа и за тях да е удостоверено, че липсват симптоми или признаци за някоя от болестите от категория D, които са от значение за говедата.

2.

Спермата, използвана за изкуствено осеменяване на говедо донор, трябва да е била събрана, обработена и съхранявана в съответствие с изискванията в приложение II, част 1, глава I и в приложение III, част 1.

Глава III

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за говеда, от които се събират овоцити за производство на ембриони in vitro, и относно карантината на тези животни

1.

Когато от отделни живи говеда се вземат овоцити — или посредством аспирация от изрязани по хирургичен път яйчници („овариектомия“), или от трансвагинална аспирация под ултразвуков контрол („събиране на яйцеклетки“) — изискванията, определени в глава II, се прилагат за животните, които са донори на овоцити.

2.

При говеда — донори на яйчници и други тъкани, които трябва да бъдат събрани след клане в кланица, животните не трябва да са били предназначени за клане като част от одобрена програма за ликвидиране на болести и не трябва да са дошли от животновъден обект, разположен в ограничителна зона, установена поради огнище на болест от категория А или на нововъзникваща болест съгласно член 6 от Регламент (ЕС) 2016/429 при говеда донори.

3.

Кланицата, в която се събират яйчниците и другите тъкани, не трябва да бъде разположена в ограничителна зона, установена поради огнище на болест от категория А или на нововъзникваща болест съгласно член 6 от Регламент (ЕС) 2016/429 при говеда донори.

4.

Спермата, използвана за оплождане на овоцити на говедо донор за производство на ембриони in vitro, трябва да е събрана, обработена и съхранявана в съответствие с изискванията в приложение II, част 1, глава I и в приложение III, част 1.

ЧАСТ 2

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СВИНЕ, ОТ КОИТО СЕ СЪБИРАТ ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ, И ОТНОСНО КАРАНТИНАТА И ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЛИ ДРУГИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТЕЗИ ЖИВОТНИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 21

Глава I

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за нерези, от които се събира сперма, и относно карантината и лабораторните или другите изследвания на тези животни

1.

За всички нерези, приети в център за събиране на сперма, се прилагат следните изисквания:

а)

животните трябва да са били поставени под карантина в карантинно помещение, където има само чифтокопитни животни с най-малко същия здравен статус;

б)

в рамките на 30 дни преди въвеждането им в карантинното помещение, посочено в буква а), животните трябва да са били подложени на следните изследвания с отрицателни резултати:

i)

по отношение на инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis: тест с буфериран бруцелозен антиген (роз бенгал тест), конкурентна ELISA или индиректна ELISA за откриване на антитела на гладките видове Brucella.

Ако някое от животните покаже положителен резултат при серологичните изследвания за откриване на антитела на гладки видове Brucella (включително Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis), животните с отрицателни резултати в същия животновъден обект няма да бъдат допуснати в карантинното помещение до потвърждаването на статут на свободен от инфекцията с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis на животновъдния обект на произход на животните, дали положителен резултат;

ii)

по отношение на инфекция с вируса на болестта на Ауески:

при неваксинирани животни — ELISA за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески или срещу гликопротеин B (ADV-gB) или гликопротеин D (ADV-gD) на вируса, или серум неутрализационен тест,

при животни, ваксинирани с ваксина с gE-отрицателен щам — ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин Е (ADV-gE) на вируса на болестта на Ауески.

Серологичните изследвания за инфекция с вируса на болестта на Ауески трябва да отговарят на стандартите, установени в част 7 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

iii)

по отношение на класическата чума по свинете: ELISA за доказване на антитела или серум неутрализационен тест за животни, които идват от държава членка или зона от нея, където е докладвано за класическа чума по свинете или където е извършена ваксинация срещу тази болест през предходните 12 месеца;

iv)

по отношение на инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете: серологично изследване (изследване с имунопероксидаза в монослой (IPMA), имунофлуоресцентно изследване (IFA) или ELISA);

в)

животните са били подложени на следните изследвания, извършени върху проби, взети през периода от най-малко 21 дни след постъпването им в карантинното помещение, посочено в буква а):

i)

по отношение на инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis: тест с буфериран бруцелозен антиген (роз бенгал тест), конкурентна ELISA или индиректна ELISA за откриване на антитела на гладките видове Brucella.

Животните, които са показали положителен резултат при изследването, посочено в първата алинея, трябва да бъдат преместени от карантинното помещение, освен когато съмнението за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis е било отхвърлено в съответствие с буква г);

ii)

по отношение на инфекция с вируса на болестта на Ауески:

при неваксинирани животни — ELISA за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески или срещу гликопротеин B (ADV-gB) или гликопротеин D (ADV-gD) на вируса, или серум неутрализационен тест,

при животни, ваксинирани с ваксина с gE-отрицателен щам — ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин Е (ADV-gE) на вируса на болестта на Ауески.

Ако някое от животните покаже положителен резултат при изследванията за инфекция с вируса на болестта на Ауески, то незабавно се премества от карантинното помещение.

iii)

по отношение на класическата чума по свинете: ELISA за доказване на антитела или серум неутрализационен тест за животни, които идват от държава членка или зона от нея, където не е докладвано за класическа чума по свинете и където не е прилагана ваксинация срещу тази болест през предходните 12 месеца;

iv)

по отношение на инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете: серологично изследване (IPMA, IFA или ELISA) и изследване за геном на вируса (обратно транскриптазна полимеразна верижна реакция (RT-PCR), спрегната RT-PCR, RT-PCR в реално време).

Ако някое от животните покаже положителен резултат при изследванията за инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете, то незабавно се премества от карантинното помещение.

При поставяне под карантина на група животни компетентният орган взема всички необходими мерки, за да гарантира, че останалите животни, които са показали отрицателни резултати при изследванията, посочени в подточки i), ii), iii) и iv), имат задоволителен здравен статус, преди да бъдат допуснати в центъра за събиране на сперма в съответствие с настоящата глава;

г)

при съмнение за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis се предприемат следните мерки:

i)

прилага се следният протокол по отношение на животни, които са показали положителен резултат за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis при някое от изследванията, посочени в буква в), подточка i):

положителните серуми се подлагат на поне едно от алтернативните изследвания, посочени в буква в), подточка i), което не е било извършено върху пробите, посочени в буква в),

извършва се епидемиологично проучване в животновъдните обекти на произход на животните, които са показали положителен резултат при изследването за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis,

не по-малко от 7 дни след датата на събиране на пробите, посочени в буква в), се вземат проби от всички животни, които са показали положителни резултати при изследванията, посочени в буква в), подточка i) и в буква г), подточка i), първо тире, и се подлагат на серологично изследване, предвидено в буква в), подточка i), или всички животни, посочени в буква в), са подложени на кожен тест с бруцелин;

ii)

съмнението за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis се отхвърля, при условие че при епидемиологичното проучване в животновъдните обекти на произход не е установено наличие на инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis и или:

повторното изследване, посочено в буква г), подточка i), първо тире, или изследването, посочено в буква г), подточка i), трето тире, са извършени с отрицателен резултат,

или

всички животни, които са показали положителни резултати при изследванията, посочени в буква г), подточка i), първо или трето тире, са подложени на следкланичен преглед, както и на изследване за откриване на агенти (с PCR или на бактериологична култура) за гладки видове Brucella (включително Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis) с отрицателен резултат при всяко едно от тях;

iii)

след като съмнението за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis е отхвърлено, всички животни от карантинното помещение, посочени в буква в), втори параграф, могат да бъдат допуснати в центъра за събиране на сперма.

2.

Извършват се задължителни рутинни изследвания на нерези, престоявали в центрове за събиране на сперма, както следва:

а)

всички нерези, престоявали в център за събиране на сперма, се подлагат на следните изследвания, които трябва да са с отрицателни резултати:

i)

по отношение на инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis: тест с буфериран бруцелозен антиген (роз бенгал тест), конкурентна ELISA или индиректна ELISA.

ii)

по отношение на инфекция с вируса на болестта на Ауески:

при неваксинирани животни — ELISA за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески или срещу гликопротеин B (ADV-gB) или гликопротеин D (ADV-gD) на вируса, или серум неутрализационен тест,

при животни, ваксинирани с ваксина с gE-отрицателен щам — ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин Е (ADV-gE) на вируса на болестта на Ауески;

iii)

по отношение на класическа чума по свинете: ELISA за доказване на антитела или серум неутрализационен тест;

iv)

по отношение на инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете: серологично изследване (IPMA, IFA или ELISA);

б)

изследванията, посочени в буква а), се извършват върху проби, взети от:

i)

всички животни непосредствено преди напускането на центъра за събиране на сперма или при пристигането им в кланицата, но при всички случаи не по-късно от 12 месеца от датата на допускането им в центъра за събиране на сперма,

или

ii)

най-малко:

25 % от животните в центъра за събиране на сперма на всеки 3 месеца за изследване за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis, инфекция с вируса на болестта на Ауески и класическа чума по свинете и от най-малко 10 % от животните в центъра за събиране на сперма всеки месец за изследване за инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете,

или

10 % от животните в центъра за събиране на сперма всеки месец за изследване за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis, инфекция с вируса на болестта на Ауески, класическа чума по свинете и инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете.

При вземане на проби, извършвано в съответствие с двете възможности, посочени в подточка ii), ветеринарният лекар на центъра гарантира, че животните, от които са взети пробите, са представителни за всички животни в центъра, по-специално по отношение на възрастовите групи и на помещенията, в които се намират;

в)

когато изследването се извършва в съответствие с точка 2, буква б), подточка ii), ветеринарният лекар на центъра гарантира, че всички животни са изследвани за болестите, посочени в точка 2, буква а), поне веднъж на всеки 12 месеца, считано от датата на допускане до центъра за събиране на сперма.

3.

Ако някое от изследванията, посочени в точка 2, буква а), покаже положителен резултат, животното се изолира и спермата, събрана от него след последното изследване с отрицателен резултат, не се придвижва между държавите членки.

Животното, посочено в първата алинея, се премества незабавно от центъра за събиране на сперма.

Спермата, събрана от всички други животни, намиращи се в центъра за събиране на сперма след датата, на която е била взета последната проба, при която е получен отрицателен резултат при някое от описаните в точка 2, буква а) изследвания, се съхранява отделно и не се придвижва между държавите членки до възстановяването на здравния статус на центъра за събиране на сперма и до подлагането на съхраняваната сперма на съответните официални проучвания, за да се изключи наличието на патогени в спермата, причиняващи болестите, посочени в точка 2, буква а).

Глава II

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за свине, от които се събират овоцити и ембриони, и относно карантината на тези животни

1.

В деня на събирането на овоцитите или ембрионите свинете донори трябва да са били клинично прегледани от ветеринарния лекар на екипа или от член на екипа и за тях да е удостоверено, че липсват симптоми или признаци за някоя от болестите от категория D, които са от значение за свинете.

2.

В допълнение към изискванията, посочени в точка 1, женските свине донори, с изключение на донорите на ембриони, получени in vivo и третирани с трипсин, идват от държава членка или зона от нея, която е свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески или в която се провежда одобрена програма за ликвидиране на инфекцията с вируса на болестта на Ауески.

3.

По отношение на инфекцията с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете: женски свине, които са донори на ембриони, получени in vivo, се подлагат на серологично изследване за инфекцията с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете, което трябва да е с отрицателни резултати, на два пъти през интервал от не по-малко от 21 дни, като второто изследване се извършва в рамките на 15 дни преди събирането на ембрионите.

4.

Спермата, използвана за изкуствено осеменяване на свиня донор, трябва да е била събрана, обработена и съхранявана в съответствие с изискванията в приложение II, част 2, глава I и в приложение III, част 1.

ЧАСТ 3

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОВЦЕ И КОЗИ, ОТ КОИТО СЕ СЪБИРАТ ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ, И ОТНОСНО КАРАНТИНАТА И ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЛИ ДРУГИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТЕЗИ ЖИВОТНИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 22

Глава I

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за кочове и пръчове, от които се събира сперма, и относно карантината и лабораторните или другите изследвания на тези животни

1.

По отношение на всички кочове и пръчове, допуснати до център за събиране на сперма, се прилагат следните изисквания:

а)

животните трябва да са били поставени под карантина в карантинно помещение, където има само чифтокопитни животни с най-малко същия здравен статус;

б)

за кочове: те трябва да идват от животновъден обект, където през 60-те дни преди пребиваването на животните в карантинното помещение, посочено буква а), те са били подложени на серологично изследване за епидидимит по овцете (Brucella ovis) или друго изследване с еквивалентна документирана чувствителност и специфичност.

Когато кочовете се отглеждат заедно с пръчове, тези пръчове също трябва да бъдат подложени на серологично изследване за епидидимит по овцете (Brucella ovis), което трябва да е с отрицателни резултати;

в)

животните са били подложени на следните изследвания, извършени върху кръвна проба, взета в рамките на 30 дни преди започването на карантинния период, посочен в буква а), с отрицателен резултат при всяко едно от тях:

i)

за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis: серологично изследване, посочено в част 1, точка 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

ii)

за овце: за епидидимит по овцете (Brucella ovis) — серологично изследване или друго изследване с документирана еквивалентна чувствителност и специфичност.

Когато кочовете се отглеждат заедно с пръчове, тези пръчове също трябва да бъдат подложени на серологично изследване за епидидимит по овцете (Brucella ovis), което трябва да е с отрицателни резултати;

г)

животните са били подложени на следните изследвания, извършени върху проби, взети през карантинния период, посочен в буква а), и в рамките на период от най-малко 21 дни от датата на допускане в карантинното помещение, които изследвания трябва да са с отрицателни резултати:

i)

за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis: серологично изследване, посочено в част 1, точка 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

ii)

за овце: за епидидимит по овцете (Brucella ovis) — серологично изследване или друго изследване с документирана еквивалентна чувствителност и специфичност.

Когато кочовете се отглеждат заедно с пръчове, тези пръчове също трябва да бъдат подложени на серологично изследване за епидидимит по овцете (Brucella ovis), което трябва да е с отрицателни резултати.

2.

Всички кочове и пръчове, пребиваващи в одобрен център за събиране на сперма, се подлагат най-малко веднъж годишно на следните изследвания (задължителни рутинни изследвания), които трябва да са с отрицателни резултати:

а)

за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis: серологично изследване, посочено в част 1, точка 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688;

б)

за овце: за епидидимит по овцете (Brucella ovis) — серологично изследване или друго изследване с документирана еквивалентна чувствителност и специфичност.

Когато кочовете се отглеждат заедно с пръчове, тези пръчове също трябва да бъдат подложени на серологично изследване за епидидимит по овцете (Brucella ovis), което трябва да е с отрицателни резултати.

3.

Ако някое от изследванията, описани в точка 2, е положително, животното се изолира, а спермата, събрана от него след датата на последното изследване с отрицателен резултат, не се придвижва между държавите членки.

Животното, посочено в първата алинея, се премества от центъра за събиране на сперма.

Спермата, събрана от всички други животни, намиращи се в центъра за събиране на сперма след датата, на която е била взета последната проба, при която е получен отрицателен резултат при някое от описаните в точка 2 изследвания, се съхранява отделно и не се придвижва между държавите членки до възстановяването на здравния статус на центъра за събиране на сперма и до подлагането на съхраняваната сперма на съответните официални проучвания, за да се изключи наличието на патогени в спермата, причиняващи болестите, посочени в точка 2.

Глава II

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за овце и кози, от които се събират овоцити и ембриони, и относно карантината на тези животни

1.

В деня на събирането на овоцитите или ембрионите овцете и козите донори трябва да са били клинично прегледани от ветеринарния лекар на екипа или от член на екипа и за тях да е удостоверено, че липсват симптоми или признаци за някоя от болестите от категория D, които са от значение за овцете и козите.

2.

Спермата, използвана за изкуствено осеменяване на овце и кози донори, трябва да е била събрана, обработена и съхранявана в съответствие с изискванията в приложение II, част 3, глава I и в приложение III, част 1.

ЧАСТ 4

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ, ОТ КОИТО СЕ СЪБИРАТ ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ, И ОТНОСНО КАРАНТИНАТА И ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЛИ ДРУГИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТЕЗИ ЖИВОТНИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 23

Глава I

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за жребци, от които се събира сперма, и относно карантината и лабораторните или другите изследвания на тези животни

1.

За да бъде използван за събиране на сперма, донорът жребец следва по преценка на ветеринарния лекар на центъра да отговаря на следните изисквания:

а)

животното се подлага на следните изследвания в съответствие с една от тестовите програми, предвидени в буква б):

i)

агар-гел имунодифузионен тест (тест на Когинс) или ензимносвързан имуносорбентен анализ (ELISA) за откриване на инфекциозна анемия по конете, при който е получен отрицателен резултат;

ii)

изследване за изолиране на вируса на артерита по конете или за откриване на неговия геном чрез полимеразна верижна реакция (PCR) или PCR в реално време, при което е получен отрицателен резултат и което е направено върху аликвота от цялата сперма от жребеца донор, освен когато жребецът донор е подложен на серум неутрализационен тест за вирусен артерит по конете, при който е получен отрицателен резултат в серумен разтвор, разреден в съотношение 1:4;

iii)

изследване за идентификация на агента на заразен метрит по конете (Taylorella equigenitalis), при което е получен отрицателен резултат при всяка от три проби (натривки), взети от жребеца донор на два пъти през интервал от не по-малко от 7 дни и при всички положения не по-рано от 7 дни (при системно лечение) или 21 дни (при локално лечение) след евентуалното антимикробно лечение на жребеца донор, най-малко от следните места:

пенилната ципа (препуциума),

уретрата,

уретралната фоса.

Пробите се поставят в транспортна среда с активен въглен, като например среда на Amies, преди изпращането им в лабораторията.

Пробите се подлагат на поне едно от следните изследвания:

култура в микроаерофилни условия в продължение на най-малко 7 дни за изолиране на Taylorella equigenitalis, посята в рамките на 24 часа след вземането на пробите от животното донор или в рамките на 48 часа, когато пробите се съхраняват охладени по време на транспортиране,

или

полимеразна верижна реакция (PCR) или PCR в реално време за откриване на генома на Taylorella equigenitalis, извършено в рамките на 48 часа след вземането на пробите от животното донор;

б)

животното се подлага на една от следните тестови програми:

i)

ако жребецът донор се е намирал непрекъснато в центъра за събиране на сперма в продължение на най-малко 30 дни преди датата на първото събиране на сперма и през периода на събиране и ако нито едно от еднокопитните животни в центъра за събиране на сперма не е влизало в пряк контакт с еднокопитни животни с по-нисък здравен статус от този на жребеца донор, изследванията, изисквани съгласно буква а), се извършват върху проби, взети от жребеца донор най-малко веднъж годишно (задължителни рутинни изследвания) в началото на размножителния период или преди първото събиране на сперма, предназначена за движение към друга държава членка като свежа, охладена или замразена сперма, и не по-малко от 14 дни след началото на най-малко 30-дневния период на престой преди датата на първото събиране на сперма;

ii)

ако жребецът донор се е намирал в центъра за събиране на сперма в продължение на най-малко 30 дни преди датата на първото събиране на сперма и през периода на събиране, като понякога е напускал центъра под отговорността на ветеринарния лекар на центъра за общ период от по-малко от 14 дни по време на периода на събирането, или друго еднокопитно животно в центъра за събиране е било в пряк контакт с еднокопитни животни с по-нисък здравен статус, изследванията, изисквани в съответствие с буква а), се извършват, както следва:

най-малко веднъж годишно върху проби, взети от жребеца донор в началото на размножителния период или преди първото събиране на сперма, предназначена за движение към друга държава членка като свежа, охладена или замразена сперма, и не по-малко от 14 дни след началото на най-малко 30-дневния период на престой преди датата на първото събиране на сперма,

и

през периода на събиране на сперма, предназначена за движение към друга държава членка като свежа, охладена или замразена сперма, както следва:

изследването, изисквано съгласно буква а), подточка i), върху проби, взети не повече от 90 дни преди датата на събиране на спермата, предназначена за движение към друга държава членка,

изследването, изисквано съгласно буква а), подточка ii), върху проби, взети не повече от 30 дни преди датата на събиране на спермата, предназначена за движение към друга държава членка, освен когато състоянието на неактивен вирусоносител на жребец донор е потвърдено чрез тест за изолиране на вируса, PCR или PCR в реално време, извършени върху проби от аликвота от цялата сперма, взета не повече от 6 месеца преди датата на събиране на спермата, предназначена за движение към друга държава членка, а жребецът донор е бил подложен на серум неутрализационен тест за вирусен артерит по конете, при който е получен положителен резултат при разреждане на серума в съотношение най-малко 1:4,

изследването, изисквано съгласно буква а), подточка iii), върху проби, взети не повече от 60 дни преди датата на събиране на спермата, предназначена за движение към друга държава членка, което, когато е PCR или PCR в реално време, може да се извърши върху три проби (натривки), взети наведнъж;

iii)

ако жребецът донор не отговаря на условията, определени в подточки i) и ii), и спермата е събрана за движение към друга държава членка като замразена сперма, изследванията, изисквани в съответствие с буква а), се извършват върху проби, взети от жребеца донор, както следва:

най-малко веднъж годишно в началото на размножителния период;

през периода на съхранение, предвиден в приложение III, част 1, точка 2, буква б), и преди спермата да напусне центъра за събиране на сперма или да бъде използвана — върху проби, взети не по-рано от 14 дни и не по-късно от 90 дни след датата на събиране на спермата.

Чрез дерогация от подточка iii), второ тире, не се изискват вземането на проби след събирането и изследването им за вирусен артерит по конете, както е описано в буква а), подточка ii), ако състоянието на неактивен вирусоносител на серопозитивен жребец донор е потвърдено чрез тест за изолиране на вируса, PCR или PCR в реално време, при които е получен отрицателен резултат при проби от аликвота от цялата сперма от жребеца донор, взета два пъти годишно през интервал от най-малко 4 месеца, и ако жребецът донор е подложен на серум неутрализационен тест за вирусен артерит по конете, при който е получен положителен резултат при разреждане на серума в съотношение най-малко 1:4;

в)

ако някое от изследванията, предвидени в буква б), е с положителен резултат, жребецът донор се изолира, а спермата, събрана от него след датата на последното изследване с отрицателен резултат, няма да бъде придвижвана между държавите членки, с изключение — при вирусен артерит по конете — на спермата от всеки еякулат, който е бил подложен на тест за изолиране на вируса на вирусен артерит по конете, дал отрицателен резултат.

Спермата, събрана от всички други жребци в центъра за събиране на сперма след датата, на която е била взета последната проба, при която е получен отрицателен резултат при някое от предвидените в буква б) изследвания, се съхранява отделно и не се придвижва между държавите членки до възстановяването на здравния статус на центъра за събиране на сперма и до подлагането на съхраняваната сперма на съответните официални проучвания, за да се изключи наличието на патогени в спермата, причиняващи болестите, посочени в буква б).

Глава II

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за еднокопитни животни, от които се събират овоцити и ембриони, и относно карантината и лабораторните или другите изследвания на тези животни

1.

В деня на събирането на овоцитите или ембрионите еднокопитните животни донори трябва да са били клинично прегледани от ветеринарния лекар на екипа или от член на екипа и за тях да е удостоверено, че липсват симптоми или признаци за някоя от болестите от категория D, които са от значение за еднокопитните животни.

2.

В допълнение към изискванията, посочени в точка 1, еднокопитните животни донори:

а)

не се използват за естествен разплод в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на овоцитите или ембрионите и в периода от датата на вземане на първата проба, посочена в букви б) и в), до датата на събиране на овоцитите и ембрионите;

б)

се подлагат на агар-гел имунодифузионен тест (тест на Когинс) или ензимносвързан имуносорбентен анализ (ELISA) за откриване на инфекциозна анемия по конете, при който е получен отрицателен резултат и който е извършен върху кръвни проби, взети не по-малко от 14 дни след началото на най-малко 30-дневния период, посочен в буква а), и не повече от 90 дни преди събирането на овоцитите или ембрионите, предназначени за движение между държавите членки;

в)

се подлагат на изследване за идентификация на агента на заразен метрит по конете (Taylorella equigenitalis), при което е получен отрицателен резултат при всяка проба, върху най-малко две проби (натривки), взети от животното донор, което при всички положения е не по-рано от 7 дни (при системно лечение) или 21 дни (при локално лечение) след евентуалното антимикробно лечение на животното донор, най-малко от следните места:

лигавиците на клиторните фоси,

клиторните синуси.

Пробите се вземат в периода от най-малко 30 дни, посочен в буква а), на два пъти през интервал от не по-малко от 7 дни — ако се използва изследването, посочено в подточка i) по-долу, или наведнъж — ако се използва изследването, посочено в подточка ii).

Пробите се поставят в транспортна среда с активен въглен, като например среда на Amies, преди изпращането им в лабораторията.

Пробите се подлагат на поне едно от следните изследвания:

i)

култура в микроаерофилни условия в продължение на най-малко 7 дни за изолиране на Taylorella equigenitalis, посята в рамките на 24 часа след вземането на пробите от животното донор или в рамките на 48 часа, когато пробите се съхраняват охладени по време на транспортиране;

или

ii)

полимеразна верижна реакция (PCR) или PCR в реално време за откриване на генома на Taylorella equigenitalis, извършено в рамките на 48 часа след вземането на пробите от животното донор.

3.

Спермата, използвана за изкуствено осеменяване на животно донор, трябва да е била събрана, обработена и съхранявана в съответствие с изискванията в приложение II, част 4, глава I и в приложение III, част 1.

ЧАСТ 5

ДРУГИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ГОВЕДА, СВИНЕ, ОВЦЕ И КОЗИ И ЖИВОТНИ ОТ СЕМЕЙСТВА CAMELIDAE И CERVIDAE, ОТ КОИТО СЕ СЪБИРАТ ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ, И ОТНОСНО КАРАНТИНАТА И ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЛИ ДРУГИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТЕЗИ ЖИВОТНИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕНОВЕ 20, 21, 22 И 38

Глава I

Изисквания за говеда, свине, овце и кози по отношение на болестта шап

1.

Говедата, свинете, овцете и козите, които са донори на сперма, овоцити или ембриони, трябва да:

а)

идват от животновъдни обекти:

i)

разположени в район, в който не е докладвано за болестта шап в рамките на територия с радиус 10 km около животновъдния обект за период от най-малко 30 дни непосредствено преди датата на събирането;

ii)

в които не е докладвано за болестта шап за период от най-малко 3 месеца непосредствено преди датата на събирането;

б)

не са били ваксинирани срещу шап през 12-те месеца непосредствено преди датата на събирането.

2.

Ветеринарният лекар на центъра гарантира, че:

а)

биковете, нерезите, кочовете и пръчовете, които са донори на сперма, се приемат в центъра за събиране на сперма само след като те са били в изолация в карантинното помещение, което в деня на приемането на животните в центъра за събиране на сперма трябва да:

i)

е разположено в район, в който не е докладвано за болестта шап в рамките на територия с радиус 10 km около центъра за събиране на сперма за период от най-малко 30 дни;

ii)

не е било засягано от огнище на болестта шап, за което да е било докладвано в периода от 3 месеца преди датата на приемането на животните в центъра за събиране на сперма;

б)

спермата се придвижва към друга държава членка само при спазването на следните условия:

i)

центърът за събиране на сперма е разположен в район, в който не е докладвано за болестта шап в рамките на територия с радиус 10 km около центъра за събиране на сперма за период от най-малко 30 дни;

ii)

центърът за събиране на сперма е бил свободен от болестта шап за период от най-малко 3 месеца преди датата на събиране на спермата и 30 дни след датата на събирането или — за свежа сперма — до датата на изпращане на пратката със сперма към друга държава членка;

iii)

за свежа сперма: животните донори са били отглеждани в център за събиране на сперма, посочен в подточка i), за непрекъснат период от поне 30 дни непосредствено преди датата на събирането на спермата.

3.

Чрез дерогация от точка 1, буква б) ветеринарният лекар на центъра може да разреши изпращането на сперма, събрана от отглеждано животно донор, ваксинирано срещу шап през периода от 12 месеца непосредствено преди датата на събирането, при условие че:

а)

животното донор не е било ваксинирано срещу шап в периода от най-малко 30 дни непосредствено преди датата на събирането;

б)

5 % (с минимум пет пайети) от всяко количество сперма, събрана от животно донор по което и да било време, се подлага на тест за изолиране на вируса на болестта шап, който трябва да е с отрицателни резултати.

4.

Чрез дерогация от точка 1, буква б) ветеринарният лекар на екипа може да разреши изпращането до друга държава членка на получени in vivo ембриони, събрани от животно донор, ваксинирано срещу шап през периода от 12 месеца непосредствено преди датата на събирането, при условие че:

а)

женското животно донор не е било ваксинирано срещу шап в периода от най-малко 30 дни непосредствено преди датата на събирането;

б)

използваната за оплождането сперма е била събрана от мъжки донор, който отговаря на условията, посочени в точка 1, буква б), или спермата отговаря на условията, определени в точка 2;

в)

преди замразяване ембрионите са били промити с трипсин в съответствие с препоръките от наръчника на IETS (1);

г)

ембрионите се съхраняват дълбоко замразени за период от най-малко 30 дни от датата на събиране и по време на този период животното донор не е показало клинични признаци за шап.

Глава II

Изисквания за говеда, овце и кози и за животни от семейства Camelidae и Cervidae по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24)

1.

Биковете, кочовете и пръчовете и животните от семействата Camelidae и Cervidae, които са донори на сперма, трябва да отговарят най-малко на едно от следните условия:

а)

били са отглеждани в държава членка или зона от нея, свободна от инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) за период от най-малко 60 дни преди и по време на събирането на спермата;

б)

били са отглеждани в сезонно свободна от болестта зона през период, който е сезонно свободен от болестта, в продължение на най-малко 60 дни преди и по време на събирането на спермата в държава членка или зона от нея:

i)

с одобрена програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24); или

ii)

когато компетентният орган на мястото на произход на пратката със сперма е получил предварителното писмено съгласие на компетентния орган на държавата членка по местоназначение за условията за установяване на тази сезонно свободна от болестта зона и за приемане на пратката със сперма;

в)

отглеждани са в защитен от вектори животновъден обект в продължение на най-малко 60 дни преди и по време на събирането на спермата;

г)

подложени са на серологично изследване за откриване на антитела срещу вируси на син език, серогрупа 1—24, показало отрицателен резултат, между 28 и 60 дни от датата на всяко събиране на спермата;

д)

подложени са на изследване за идентификация на агента на вируса на син език (серотипове 1—24), показало отрицателен резултат, върху кръвни проби, взети при началното и последното събиране на спермата и по време на събирането на спермата на интервали от:

i)

най-малко на всеки 7 дни при тест за изолиране на вируса;

или

ii)

най-малко на всеки 28 дни при PCR.

2.

Овцете и козите и животните от семейства Camelidae и Cervidae, които са донори на ембриони, получени in vivo, и говедата, овцете и козите и животните от семейства Camelidae и Cervidae, които са донори на овоцити за производство на ембриони in vitro, трябва да отговарят най-малко на едно от следните условия:

а)

били са отглеждани в държава членка или зона от нея, свободна от инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), за период от най-малко 60 дни преди и по време на събирането на овоцитите или ембрионите;

б)

били са отглеждани в сезонно свободна от болестта зона през период, който е сезонно свободен от болестта, в продължение на най-малко 60 дни преди и по време на събирането на овоцитите или ембрионите в държава членка или зона от нея:

i)

с одобрена програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24); или

ii)

когато компетентният орган на мястото на произход на пратката с овоцити или ембриони е получил предварителното писмено съгласие на компетентния орган на държавата членка по местоназначение за условията за установяване на тази сезонно свободна от болестта зона и за приемане на пратката с овоцити или ембриони;

в)

отглеждани са в защитен от вектори животновъден обект в продължение на най-малко 60 дни преди и по време на събирането на овоцитите или ембрионите;

г)

подложени са на серологично изследване за откриване на антитела срещу вируси на син език, серогрупа 1—24, показало отрицателен резултат, върху кръвна проба, взета между 28 и 60 дни от датата на събирането на овоцитите или ембрионите;

д)

са подложени на изследване за идентификация на агента на вируса на син език (серотипове 1—24), показало отрицателен резултат, върху кръвна проба, взета в деня на събирането на овоцитите или ембрионите.

3.

Спермата, използвана за оплождане на овоцитите, трябва да се събира от животни, които отговарят на изискванията, посочени в точка 1.

Глава III

Изисквания за говеда, овце и кози по отношение на инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест (серотипове 1—7)

1.

Биковете, кочовете и пръчовете, които са донори на сперма, трябва да отговарят най-малко на едно от следните условия:

а)

са отглеждани в продължение на най-малко 60 дни преди и по време на събирането на спермата в държава членка или зона от нея, където не е докладвано за инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест (серотипове 1—7) (вируса на ЕХБ 1—7) за период от най-малко предходните 2 години в радиус от 150 km от животновъдния обект;

б)

отглеждани са в защитен от вектори животновъден обект в продължение на най-малко 60 дни преди и по време на събирането на спермата;

в)

са подложени на серологично изследване за откриване на антитела на вируса на ЕХБ 1—7, показало отрицателни резултати, извършено най-малко на всеки 60 дни по време на периода на събиране и между 28 и 60 дни след датата на последното събиране на спермата;

г)

са подложени на изследване за идентификация на агента на вируса на ЕХБ 1—7, показало отрицателни резултати, върху кръвни проби, взети при началното и последното събиране на спермата и по време на събирането на спермата на интервали от:

i)

най-малко на всеки 7 дни при тест за изолиране на вируса;

или

ii)

най-малко на всеки 28 дни при PCR.

2.

Овцете и козите, които са донори на получени in vivo ембриони, и говедата, овцете и козите, които са донори на овоцити за производство на ембриони in vitro, трябва да отговарят най-малко на едно от следните условия:

а)

са отглеждани в продължение на най-малко 60 дни преди и по време на събирането на овоцитите или ембрионите в държава членка или зона, където не е докладвано за вируса на ЕХБ 1—7 за период от най-малко предходните 2 години в радиус от 150 km от животновъдния обект;

б)

отглеждани са в защитен от вектори животновъден обект в продължение на най-малко 60 дни преди и по време на събирането на овоцитите или ембрионите;

в)

са подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу вируса на ЕХБ 1—7, показало отрицателни резултати, върху кръвна проба, взета между 28 и 60 дни от датата на събирането на овоцитите или ембрионите;

г)

са подложени на изследване за идентификация на агента на вируса на ЕХБ 1—7, показало отрицателен резултат, върху кръвна проба, взета в деня на събирането на овоцитите или ембрионите.

3.

Спермата, използвана за оплождане на овоцитите, трябва да се събира от животни, които отговарят на изискванията, посочени в точка 1.

Глава IV

Изисквания, за да бъде счетен даден животновъден обект за свободен от инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis при свине

За да се квалифицира като свободен от инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis, даден животновъден обект за свине трябва да отговаря на следните изисквания:

а)

инфекцията с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis трябва да бъде болест,подлежащанаобявяване, при свинете в държавата членка;

б)

не е имало потвърждение за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis в животновъдния обект през периода от най-малко предходните 3 години;

в)

животните, които показват клинични признаци за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis, като например аборти или орхит, се подлагат на необходимите диагностични изследвания, които трябва да са с отрицателни резултати;

г)

свинете, принадлежащи към животновъдния обект, не са ваксинирани срещу инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis през последните най-малко 3 години;

д)

свинете, които са въведени в животновъдния обект:

i)

или идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis за период от най-малко последните 3 години, или са изследвани чрез кръвна проба, взета в рамките на 30 дни преди датата на изпращане, показала отрицателни резултати;

и

ii)

не са ваксинирани срещу инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis за период от последните най-малко 3 години;

е)

за период от последните най-малко 3 години не е имало данни за инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis в други епидемиологични звена от същия животновъденобект или са били приложени мерки за предотвратяване на предаването на инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis от тези други епидемиологични звена.


(1)  Наръчник на International Embryo Transfer Society (Международно дружество за трансфер на ембриони) — процедурни насоки и обща информация за използване на технологиите за трансфер на ембриони, наблягащи на санитарните процедури, публикувани от Международното дружество за трансфер на ембриони 1 111 North Dunlap Avenue, Savoy, Illinois 61 874 САЩ (http://www.iets.org/).


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪБИРАНЕТО, ПРОИЗВОДСТВОТО, ОБРАБОТКАТА И СЪХРАНЕНИЕТО НА ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ ОТ ГОВЕДА, СВИНЕ, ОВЦЕ, КОЗИ И ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 26

ЧАСТ 1

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪБИРАНЕТО, ОБРАБОТКАТА И СЪХРАНЕНИЕТО НА СВЕЖА, ОХЛАДЕНА ИЛИ ЗАМРАЗЕНА СПЕРМА ОТ БИКОВЕ, НЕРЕЗИ, КОЧОВЕ, ПРЪЧОВЕ И ЖРЕБЦИ И ЗА ТРАНСПОРТИРАНЕТО НА ТАЗИ СПЕРМА

1.

Преди употреба всички инструменти, използвани за събирането, обработката, консервирането или замразяването на спермата, се почистват и дезинфекцират или стерилизират, с изключение на новите инструменти за еднократна употреба.

2.

Замразената сперма:

а)

се поставя и съхранява в контейнери за съхранение:

i)

които са почистени и дезинфекцирани или стерилизирани преди употреба или са нови контейнери за еднократна употреба;

ii)

с криогенен агент, който не трябва да е използван преди това за други биологични продукти от животински произход;

б)

преди изпращане или употреба се съхранява в одобрени условия за минимален период от 30 дни от датата на събиране.

3.

При необходимост към спермата може да бъдат добавяни антибиотици или комбинации от антибиотици, чието бактерицидно действие е най-малко еквивалентно на това на следните антибиотици или комбинации от тях във всеки ml сперма, или те да се съдържат в сперморазредителите:

а)

за сперма от бикове и нерези: комбинация от линкомицин-спектиномицин (150/300 μg), пеницилин (500 IU) и стрептомицин (500 μg); или

б)

за сперма от кочове и пръчове: гентамицин (250 μg) или комбинация от пеницилин (500 IU) и стрептомицин (500 μg); или

в)

комбинация от гентамицин (250 μg), тилозин (50 μg), линкомицин-спектиномицин (150/300 μg), пеницилин (500 IU) и стрептомицин (500 μg); или

г)

комбинация от амикацин (75 μg) и дивекацин (25 μg).

4.

По отношение на сперма от бикове: антибиотиците, посочени в точка 3, букви а), в) и г), или сперморазредителите, съдържащи такива антибиотици или комбинации от антибиотици, се добавят и са ефективни по-специално срещу кампилобактерии, лептоспири и микоплазми.

5.

По отношение на сперма от нерези: антибиотиците или комбинациите от антибиотици, посочени в точка 3, букви а), в) и г), или сперморазредителите, съдържащи такива антибиотици или комбинации от антибиотици, се добавят и са ефективни по-специално срещу лептоспири.

6.

Когато към спермата са добавени антибиотик или комбинация от антибиотици:

а)

наименованието(ята) на антибиотика(ците) и неговата(тяхната) концентрация или търговското наименование на сперморазредителя, съдържащ антибиотици, се посочват във ветеринарния здравен сертификат, придружаващ пратката;

б)

той (те) се добавя(т) към спермата след окончателното разреждане или към разредителя;

в)

при замразена сперма: той (те) се добавят преди замразяването на спермата.

7.

За замразена или охладена сперма: незабавно след добавянето на антибиотиците разредената сперма се държи при:

а)

температура от поне 5 °С, освен за сперма от нерези, която може да се съхранява при температура, не по-ниска от 15 °C за период, не по-кратък от 45 минути; или

б)

температурно-времеви режим с документирано еквивалентно бактерицидно действие.

ЧАСТ 2

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪБИРАНЕТО И ОБРАБОТКАТА НА ПОЛУЧЕНИ IN VIVO ЕМБРИОНИ ОТ ГОВЕДА, СВИНЕ, ОВЦЕ, КОЗИ И ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ

Ембрионите, получени in vivo, се събират, обработват и съхраняват в съответствие със следните изисквания:

1.

Ембрионите се събират и обработват от екип за събиране на ембриони, без да влизат в контакт с друга партида ембриони, неотговаряща на изискванията по настоящия регламент.

2.

Ембрионите се събират на място, което е отделено от другите части на помещението или животновъдния обект и което следва се поддържа в добро състояние и е конструирано от материали, които позволяват неговото ефективно и лесно почистване и дезинфекция.

3.

Ембрионите се обработват (преглеждат, промиват, третират и поставят в пайети или други опаковки) или в стационарна, или в подвижна лаборатория.

4.

Всяко оборудване, използвано за събиране, манипулация, промиване, замразяване и съхранение на ембриони, се почиства и се дезинфекцира или се стерилизира преди употреба в съответствие с наръчника на IETS, или е ново оборудване за еднократна употреба.

5.

Всеки биологичен продукт от животински произход, използван в среди и разтвори за събиране, обработка, промиване или съхранение на ембриони, е свободен от патогенни микроорганизми. Средите и разтворите, използвани за събиране, замразяване и съхранение на ембриони, се стерилизират чрез одобрени методи в съответствие с наръчника на IETS и върху тях се извършват манипулации по начин, който гарантира запазването на стерилността.

6.

Когато, в съответствие с наръчника на IETS, към средата за събиране, за обработка, за промиване и за съхранение се добавят антибиотици или комбинация от антибиотици, във ветеринарния здравен сертификат, придружаващ пратката, се посочват наименованията на добавените антибиотици и тяхната концентрация.

7.

Криогенните агенти, използвани за консервиране или съхранение на ембриони, не са били използвани преди това за други биологични продукти от животински произход.

8.

Ембрионите се промиват в съответствие с наръчника на IETS и имат ненарушена zona pellucida или — за ембриони от еднокопитни животни — ембрионална капсула, преди и непосредствено след промиването. Всеки ембрион се промива поне 10 пъти в специална течност за ембриони, която се сменя всеки път. Всяко промиване представлява стократно разреждане на предишното промиване и при всеки случай за трансфер на ембриона се използва стерилна микропипета.

Стандартната процедура на промиване се изменя, като включва допълнителни промивания с ензима трипсин в съответствие с наръчника на IETS, когато се изисква инактивиране или отстраняване на някои патогени.

9.

Не се промиват заедно ембриони от различни животни донори.

10.

Zona pellucida или — за ембриони от еднокопитни животни — ембрионалната капсула на всеки ембрион се преглежда по цялата повърхност при най-малко 50-кратно увеличение и се удостоверява, че е ненарушена и без полепнал по нея материал.

11.

Ембрионите, които успешно са преминали прегледа по точка 10, се поставят в почистена и дезинфекцирана или стерилна пайета или друга опаковка, освен когато те са нови и за еднократна употреба, която пайета или опаковка е маркирана в съответствие с член 10, параграфи 1 и 5, и незабавно се запечатва с пломба.

12.

Когато е целесъобразно, всеки ембрион, се замразява възможно най-скоро и се съхранява в помещения за съхранение, посочени в приложение I, част 2, точка 2, буква б), което попада в обхвата на отговорностите на ветеринарния лекар на екипа.

13.

Когато не съществува друга процедура за проверка на здравния статус на животните донори или за да провери съответствието с ветеринарно-здравните изисквания и с изискванията за биологична сигурност, установени от ветеринарния лекар на екипа, включително в рамките на системата за контрол на качеството, посочена в приложение I, част 2, точка 1, буква б), екипът за събиране на ембриони, в съответствие с наръчника на IETS, предава на официална или оправомощена от компетентния орган лаборатория рутинни проби от нежизнеспособни ембриони или овоцити, промиващи течности или измиващи течности, получени в резултат на неговите дейности, за откриване на бактериално и вирусно заразяване, което се извършва с честота, определена от ветеринарния лекар на екипа.

ЧАСТ 3

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪБИРАНЕТО И ОБРАБОТКАТА НА ОВОЦИТИ, ЯЙЧНИЦИ И ДРУГИ ТЪКАНИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕМБРИОНИ IN VITRO ОТ ГОВЕДА, СВИНЕ, ОВЦЕ, КОЗИ И ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ

Освен изискванията, посочени в част 2, се прилагат и следните допълнителни изисквания за събирането, обработката и транспортирането на овоцити, яйчници и други тъкани за използване при оплождане in vitro и култивиране in vitro:

1.

Яйчниците и другите тъкани, събирани в кланица от едно животно донор или от една партида от животни донори се събират в кланица, одобрена в съответствие с член 148 от Регламент (ЕС) 2017/625.

Тези потенциални животни донори трябва да са били подложени на предкланичен и следкланичен преглед, извършен от ветеринарен лекар в кланицата, който трябва да е удостоверил, че при животните липсват симптоми и признаци за някоя от болестите от категориите A, B, C и D, които са от значение за говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни.

Кланицата трябва да е разположена в район, в който не е докладвано за болестта шап в рамките на територия с радиус 10 km за период от най-малко предходните 30 дни преди датата на събиране на яйчниците и другите тъкани.

2.

Яйчниците не се въвеждат за обработка в лабораторията на екип за производство на ембриони до приключването на следкланичния преглед на животните донори, показал задоволителни резултати.

Ако дадена болест, посочена в точка 1, е установена в отделни животни донори, в партидата от животните донори или в друго животно, заклано в тази кланица на същия ден, всички яйчници и други тъкани от посочените животни донори се проследяват и изхвърлят.

3.

Преди употреба оборудването за отстраняване и транспортиране на яйчници и други тъкани се почиства и дезинфекцира или стерилизира, с изключение на ново оборудване за еднократна употреба, и се използва за тези цели.

За боравенето с овоцити и ембриони от различни отделни животни донори и от различни партиди от животни донори се използва отделно оборудване.

ЧАСТ 4

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБРАБОТКАТА НА ПРОИЗВЕДЕНИ IN VITRO ЕМБРИОНИ ОТ ГОВЕДА, СВИНЕ, ОВЦЕ, КОЗИ И ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ

Освен изискванията, посочени в част 2, се прилагат следните допълнителни изисквания за обработката на ембриони, произведени in vitro:

1.

След приключване на периода на култивиране in vitro, но преди замразяването, съхранението и транспортирането на ембрионите, те се промиват и се третират, както е посочено в част 2, точки 7, 10 и 11.

2.

Ембриони от различни животни донори или от различни партиди от животни донори, посочени в част 3, точка 1, не се промиват заедно.

3.

Ембриони от различни отделни животни донори или от различни партиди от животни донори не се поставят в една и съща пайета или друга опаковка.

ЧАСТ 5

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБРАБОТКАТА НА МИКРОМАНИПУЛИРАНИ ЕМБРИОНИ ОТ ГОВЕДА, СВИНЕ, ОВЦЕ, КОЗИ И ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ

Преди каквато и да било микроманипулация, която излага на риск целостта на zona pellucida или — за ембриони от еднокопитни животни — в ембрионалната капсула, всички ембриони или овоцити се събират и обработват в съответствие с ветеринарно-здравните изисквания, определени в части 2, 3 и 4.

Освен това се прилагат и следните изисквания:

1.

При извършване на микроманипулация на ембриона, която включва проникване в zona pellucida, или — за ембриони от еднокопитни животни — в ембрионалната капсула, това се извършва в лаборатория, посочена в приложение I, част 3, точка 2, буква а), която попада в обхвата на отговорностите на ветеринарния лекар на екипа.

2.

Всеки екип за производство на ембриони води дневник за дейността си в съответствие с член 8, параграф 1, буква б).

За ембриони, произведени чрез оплождане in vitro, идентификацията на ембрионите може да бъде направена въз основа на партида от животни донори, но съдържа подробни данни за датата и мястото на събиране на яйчниците и овоцитите. Тя също така позволява да се проследи животновъдният обект на произход на животните донори.

3.

Всяка микроманипулация, която включва проникване в zona pellucida, или — за ембриони от еднокопитни животни — в ембрионалната капсула, се извършва в съоръжения, одобрени за тази цел, и след последното промиване и изследване.

Такава микроманипулация може да бъде извършвана само върху ембрион с ненарушена zona pellucida или — за ембриони от еднокопитни животни — ненарушена ембрионална капсула.

ЧАСТ 6

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪХРАНЕНИЕТО НА ПОЛУЧЕНИ IN VIVO И ПРОИЗВЕДЕНИ IN VITRO ЕМБРИОНИ И НА ОВОЦИТИ ОТ ГОВЕДА, СВИНЕ, ОВЦЕ, КОЗИ И ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ

1.

Всеки екип за събиране на ембриони и екип за производство на ембриони гарантира, че ембрионите и овоцитите се съхраняват при подходяща температура в помещения за съхранение, посочени в приложение I, част 2, точка 2, буква б).

2.

В помещенията за съхранение, посочени в приложение I, част 2, точка 2, буква б), могат да бъдат внасяни само ембриони, събрани от екип за събиране на ембриони, или овоцити, събрани от екип за производство на ембриони, и ембриони, произведени от екип за производство на ембриони, и транспортирани в условия, с които се гарантира, че е предотвратено кръстосано замърсяване на ембрионите и овоцитите, тъй като те не са имали контакт с ембриони и овоцити, които не отговарят на изискванията, определени в настоящия регламент.

Ембрионите, които са получени in vivo, ембрионите, които са произведени in vitro, и овоцитите се съхраняват в отделни контейнери за съхранение, определени за всеки вид зародишен продукт, като работата със съхраняваните зародишни продукти от различни видове и от различни видове животни трябва да се извършва от отделни служители или съхранението да е по различно време.

3.

Ветеринарният лекар на екипа може да реши, че ембрионите, които не са събрани от екип за събиране на ембриони, или овоцитите, които не са събрани от екип за производство на ембриони, и ембрионите, които не са произведени от екип за производство на ембриони, могат да бъдат обработени от екипа за събиране на ембриони или от екипа за производство на ембриони, при условие че:

а)

тези овоцити и ембриони са събрани от животни, които отговарят на условията, посочени:

i)

за говеда — в приложение II, част 1, глава II, точка 1 и според приложимото в приложение II, част 5, глави I, II и III;

ii)

за свине — в приложение II, част 2, глава II, точки 1, 2 и 3 и според приложимото в приложение II, част 5, глави I и IV;

iii)

за овце и кози — в приложение II, част 3, глава II, точка 1 и според приложимото в приложение II, част 5, глави I—III;

iv)

за еднокопитни животни — в приложение II, част 4, глава II, точки 1 и 2;

б)

обработката се извършва с отделно оборудване или по различно време от обработката на овоцитите и ембрионите, предназначени за придвижване към друга държава членка, като оборудването в последния случай се почиства и стерилизира след употреба;

в)

тези овоцити и ембриони не се придвижват в друга държава членка и в нито един момент не влизат в контакт, нито се съхраняват заедно с овоцити и ембриони, предназначени да бъдат придвижвани към друга държава членка;

г)

тези овоцити и ембриони трябва да могат да бъдат идентифицирани с маркировка, която е различна от посочената в приложение I, част 1, точка 1, буква а), подточка v).

4.

Преди изпращането към друга държава членка замразените ембриони или овоцити се съхраняват в помещенията за съхранение, посочени в приложение I, част 2, точка 2, буква б), за период от най-малко 30 дни от датата на тяхното събиране или производство.

5.

В една пайета или друга опаковка се поставят само ембриони или овоцити от едно отделно животно донор или от една партида от животни донори, посочени в част 3, точка 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ДА БЪДЕ ВКЛЮЧЕНА ВЪВ ВЕТЕРИНАРНИЯ ЗДРАВЕН СЕРТИФИКАТ ЗА ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ, ПРИДВИЖВАНИ МЕЖДУ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕНОВЕ 31 И 40

1.

Ветеринарният здравен сертификат за зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, придвижвани между държавите членки, посочен в член 31, съдържа най-малко следната информация:

а)

името и адреса на изпращача и на получателя,

б)

името и адреса на животновъдния обект на изпращане и

i)

уникалния номер на одобрението на животновъдния обект, когато животновъдният обект на изпращане е одобрен животновъден обект за зародишни продукти или обособен специализиран животновъден обект, посочен в член 14;

или

ii)

уникалния регистрационен номер на животновъдния обект, когато животновъдният обект на изпращане е животновъден обект, в който се отглеждат овце и кози и е посочен в член 13;

в)

името и адреса на животновъдния обект по местоназначение и

i)

уникалния номер на одобрението на животновъдния обект, когато животновъдният обект по местоназначение е одобрен животновъден обект за зародишни продукти или обособен специализиран животновъден обект;

или

ii)

уникалния регистрационен номер на животновъдния обект, когато животновъдният обект по местоназначение е регистриран животновъден обект за зародишни продукти или друг регистриран животновъден обект;

г)

вида на зародишните продукти и вида на животните донори;

д)

броя на пайетите или другите опаковки, които се изпращат;

е)

информацията, която позволява да се идентифицират зародишните продукти:

i)

вида, породата и идентификацията на животните донори в съответствие с изискванията, установени в част III, дял I, II, III или IV от Регламент (ЕС) 2019/2035, от които са събрани зародишните продукти;

ii)

маркировката, поставена на пайетите или другите опаковки в съответствие с изискванията, предвидени в член 10;

iii)

мястото и датата на събирането или производството им;

ж)

номера на пломбата на транспортния контейнер;

з)

информацията за ветеринарно-санитарната обстановка, допълнителните гаранции и при необходимост — резултатите от изследванията по отношение на:

i)

държавата членка или зоната от нея;

ii)

животновъдния обект на произход на животните донори;

iii)

животновъдния обект за зародишни продукти или — за предвиденото в член 14 — обособения специализиран животновъден обект за събиране или производство, обработка и съхранение на зародишни продукти;

iv)

животните донори, от които са събрани зародишните продукти;

v)

зародишните продукти, които се изпращат;

и)

датата и мястото на издаване на ветеринарния здравен сертификат, име, длъжност и подпис на официалния ветеринарен лекар, както и печат на компетентния орган на мястото на произход на пратката.

2.

Ветеринарният здравен сертификат за зародишни продукти от кучета и котки, както и от сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти, и за животни от семейства Camelidae и Cervidae, придвижвани между държавите членки и посочени в член 40, съдържа най-малко следната информация:

а)

името и адреса на изпращача и на получателя,

б)

името и адреса на животновъдния обект на изпращане и

i)

уникалния регистрационен номер, когато животновъдният обект на изпращане има такъв уникален регистрационен номер;

или

ii)

уникалния номер на одобрението на обособения специализиран животновъден обект, когато животновъдният обект на изпращане е обособен специализиран животновъден обект;

в)

името и адреса на животновъдния обект на местоназначение и — когато животновъдният обект по местоназначение е обособен специализиран животновъден обект — уникалния номер на одобрението на този обособен специализиран животновъден обект;

г)

вида на зародишните продукти и вида на животните донори;

д)

броя на пайетите или другите опаковки, които се изпращат;

е)

информацията, която позволява да се идентифицират зародишните продукти:

i)

вида на животното, а когато е необходимо — и подвида, и идентификацията на животните донори, от които са събрани зародишните продукти:

за кучета и котки — в съответствие с член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 576/2013 или член 70 от Регламент (ЕС) 2019/2035,

или

за сухоземни животни, различни от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, отглеждани в обособени специализирани животновъдни обекти — в съответствие с правилата на посочения обособен специализиран животновъден обект,

или

за животни от семейства Camelidae и Cervidae— в съответствие с член 73, параграф 1 или 2 или член 74 от Регламент (ЕС) 2019/2035;

ii)

маркировката, която се поставя на пайетите или другите опаковки в съответствие с член 11;

iii)

мястото и датата на събирането или производството им;

ж)

номера на пломбата на транспортния контейнер;

з)

информацията за ветеринарно-санитарната обстановка, допълнителните гаранции и при необходимост — резултатите от изследванията, по отношение на:

i)

държавата членка или зоната от нея;

ii)

животновъдния обект на произход на животните донори;

iii)

животните донори, от които са събрани зародишните продукти;

iv)

зародишните продукти, които се изпращат;

и)

датата и мястото на издаване на ветеринарния здравен сертификат, име, длъжност и подпис на официалния ветеринарен лекар, както и печат на компетентния орган на мястото на произход на пратката.


3.6.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 174/64


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/687 НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 2019 година

за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правила за профилактика и контрол на някои болести от списъка

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (1), и по-специално член 47, параграф 1, член 53, параграф 2, член 54, параграф 3, член 55, параграф 2, член 58, параграф 2, член 63, първа алинея, член 64, параграф 4, член 67, първа алинея, член 68, параграф 3, член 70, параграф 3, член 72, параграф 2, член 73, параграф 3, член 74, параграф 4, член 76, параграф 5, член 77, параграф 2 и член 272, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2016/429 се определят правила за профилактика и контрол на болестите по животните, които се предават на животните или на хората, в т.ч. правила за осведомеността, подготвеността и контрола на болестите. По-специално в Регламент (ЕС) 2016/429 са установени специални за всяка болест правила за профилактика и контрол на болестите, посочени в член 5 от него. В Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда също, че тези специални за всяка болест правила се прилагат за животинските видове и групите животински видове, които носят значителен риск от разпространение на конкретните болести и са включени в списъка в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията (2).

(2)

Необходимо е да се определят правила, допълващи правилата за мерките за контрол на болести, установени в част III, дял II от Регламент (ЕС) 2016/429, относно някои болести от списъка. Тези допълващи правила и правилата, установени в Регламент (ЕС) 2016/429, са тясно свързани и следва да се прилагат успоредно. В интерес на опростяването, прозрачността и лесното прилагане допълващите правила следва да бъдат установени в един акт, вместо в няколко отделни акта с множество препратки помежду им и рискове от дублиране.

(3)

Член 53, член 54, параграф 3, член 55, параграф 2, член 58, параграф 2 и членове 63, 64, 67, 68 и 70 от дял II, глава 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 се отнасят до различни технически аспекти на мерките, които следва да се предприемат при съмнение и потвърждение на болестите, посочени в член 9, параграф 1, буква а) от същия регламент. Аналогично, член 72, параграф 2, член 73, параграф 3, член 74, параграф 4, член 76, параграф 5 и член 77 от дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) 2016/429 се отнасят до техническите аспекти на мерките, които следва да се предприемат при съмнение и потвърждение на болестите, посочени в член 9, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент.

(4)

Правилата, които следва да бъдат установени по силата на членовете в дял II, са взаимносвързани, тъй като се отнасят до мерки за контрол на болестите за различните категории болести от списъка в Регламент (ЕС) 2016/429. Поради това, с цел ефективно прилагане на тези правила и постигане на по-голяма яснота, те следва да бъдат установени в един-единствен делегиран акт, който да съдържа изчерпателен набор от технически мерки за контрол на болестите от списъка и да допринася за цялостното опростяване на правната рамка на контрола на болестите по животните.

(5)

Предходните разпоредби за контрол на болестите бяха установени в редица директиви, всяка от които съдържаше правила за една или няколко болести по животните. Някои от тези правила са заменени от Регламент (ЕС) 2016/429, а други трябва да бъдат заменени с настоящия делегиран регламент с цел опростяване и отстраняване на евентуални несъответствия. По този начин ще бъдат установени ясни, хармонизирани и подробни правила за контрола на болестите по животните в рамките на Съюза. Това ще даде възможност за прилагане на съответните разпоредби от компетентните органи и операторите, ще увеличи прозрачността на правилата и съответно ще осигури по-добро справяне с рисковете от болестите по животните.

(6)

За да се ликвидират възможно най-бързо огнищата на болест от категория А и да се осигури високо ниво на защита на здравето на животните и хуманно отношение към животните, е необходимо да се предвидят мерки за контрол на болести на равнището на Съюза.

(7)

Поради това приложното поле на настоящия регламент следва да включва мерки за контрол на болести от категория А по сухоземни и водни животни, както и някои мерки за контрол на болести от категории B и C. При болести от категории B и C мерките за контрол на болести следва да бъдат прилагани във връзка с правилата за надзор и ликвидиране, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 (3).

(8)

Мерките за контрол на болестите, определени в настоящия делегиран регламент, следва да се прилагат за животните и продуктите, получени от животни, в т.ч. продукти от животински произход, зародишни продукти, странични животински продукти и производни продукти. Тези странични животински продукти са предмет на правилата за общественото здраве и здравето на животните, установени в Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (4). Правилата за безопасното събиране, унищожаване и преработка на странични животински продукти и производни продукти, установени в посочения регламент, се прилагат в случай на поява на болест от категория А. Посоченият регламент обаче не включва мерки за контрол на болести и ограничения, предназначени да се прилагат в такива случаи. Поради това тези правила следва да бъдат предвидени в настоящия делегиран регламент.

(9)

С Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) се определят правила за безопасния превоз на опасни товари. При транспортиране на инфектирани странични животински продукти или друг инфектиран материал, които могат да бъдат считани за опасни товари, компетентните органи следва да изпълняват правилата, установени в посочената директива.

(10)

Целесъобразно е да се спазва единен подход при мерките, предприемани в случай на болест от категория А. Следва обаче да се вземе предвид епидемиологията на болестите, за да се определи подходящият момент компетентният орган да приложи мерките за контрол и да извърши проучвания, ако е налице съмнение или потвърждение за тези болести. Поради това следва да се предвидят „срокове за наблюдение“ като референтни срокове за всяка болест от категория А, която засяга сухоземни животни, въз основа на инкубационния период и други свързани елементи, които могат да повлияят на разпространението на болестта.

(11)

В член 54 от Регламент (ЕС) 2016/429 от компетентния орган се изисква да извършва проучвания относно появата на болест от категория А на различните етапи: i) когато има съмнение за болестта, ii) когато има потвърждение за болестта и iii) когато е необходимо да се отхвърли разпространението ѝ към епидемиологично свързани животновъдни обекти и места, както и към съседни животновъдни обекти и зони. Тези проучвания включват клинични прегледи и вземане на проби за лабораторни изследвания. Целесъобразно е да се определят общи правила за вземането на проби, за да се гарантира валидността на процедурите за вземане на проби, диагностичните методи и мерките за биологична сигурност.

(12)

В член 43 от Регламент (ЕС) 2016/429 от компетентния орган се изисква да изготвя и поддържа актуализирани планове за действие при извънредни положения, а при необходимост и подробни ръководства за изпълнение на мерките, които да бъдат взети при болест от категория А, както е предвидено в част III от същия регламент. Мерките, предвидени в настоящия делегиран регламент, допълват установените в част III от Регламент (ЕС) 2016/429 и поради това е необходимо те да се изпълняват в съответствие с плановете за действие при извънредни положения, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/429.

(13)

В членове 53 и 55 от Регламент (ЕС) 2016/429 се определят задълженията на операторите и компетентните органи при съмнение за болест от категория А. Целта е да се предотврати разпространението на болестта от засегнатите животни и животновъдни обекти, за които носят отговорност, към други незасегнати животни или към хора дори преди да е налице потвърждение за болестта. Мерките за контрол на болести и за биологична сигурност, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/429, следва да се прилагат на този ранен етап в засегнатия животновъден обект по отношение на движението на животни и продукти от и към същия животновъден обект и неговите околности. Необходимо е също така тези мерки да бъдат подробно описани, за да се гарантира тяхната ефективност и пропорционалност.

(14)

В член 54 от Регламент (ЕС) 2016/429 от компетентния орган се изисква да извърши официално проучване дали е налице съмнение за болест от категория А, за да потвърди или отхвърли наличието на болестта. За да се установи стандартна оперативна процедура за тези официални проучвания във всички държави членки, е необходимо да се опишат подробно обстоятелствата, които обосновават извършването на проучване, минимумът от задачи в рамките на проучването, изпълнявани от официалните ветеринарни лекари, и начинът, по който да бъдат изпълнявани тази задачи.

(15)

В Регламент (ЕС) 2016/429 се изисква, ако е налице съмнение или потвърждение за наличието на болест от категория А, да се прилагат мерки за контрол на болестите не само в животновъдни обекти, в които се отглеждат животни, но и в предприятия за храни и фуражи, обекти за странични животински продукти или други места, които могат да представляват риск от разпространение на болести. Необходимо е да се определи кои мерки за контрол да се прилагат в тези случаи, по-специално при граничните контролни пунктове и транспортните средства.

(16)

В Регламент (ЕС) 2016/429 се изисква потвърждението на болест от категория А да бъде отправна точка за прилагането от страна на компетентния орган на по-строги мерки за контрол на болести от прилаганите на етапа на съмнението, както и за извършването на допълнителни проучвания. Поради това е необходимо да се уточни кога дадена болест от категория А следва да се счита за потвърдена. Потвърждението следва да се извърши в съответствие с актовете на Съюза, приети в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/429 относно надзора на болести, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“.

(17)

В Регламент (ЕС) 2016/429 се установяват основните правила относно мерките за контрол на болестите, които да се прилагат в засегнатите животновъдни обекти в случай на поява на огнище на болест от категория А. Същевременно на компетентните органи се дава известна свобода на действие при вземането на решение кои от тези мерки да се прилагат. За да се даде възможност на компетентните органи да предприемат най-пропорционалните и ефикасни мерки за контрол и да се гарантира хармонизирано прилагане на мерките, предприемани от държавите членки, е целесъобразно да се определят подробни критерии за вземане на решения, основани на епидемиологичните обстоятелства, типа и местоположението на животновъдните обекти, видовете и категориите животни, както и икономическите или социалните условия в областта, засегната от болестта.

(18)

Компетентният орган следва да има възможност в обосновани случаи и ако е необходимо, при допълнителни гаранции, да предоставя дерогации от някои мерки за контрол на болестите, по-специално от изискването за умъртвяване на животните в засегнатия животновъден обект, като се вземе предвид епидемиологичната обстановка и след извършване на точна оценка на риска. Тези дерогации могат да бъдат предоставяни за обособени специализирани животновъдни обекти, за животни, отглеждани за научни цели или за целите на опазване на защитени или застрашени видове, както и за официално регистрирани редки породи или за животни с доказана висока генетична, културна или образователна стойност. В такива случаи прилагането на общите мерки може да има нежелани и непропорционални последици.

(19)

За да се адаптират мерките за контрол на болестите към всяка конкретна ситуация, компетентният орган следва да има възможност да прилага мерки за контрол на болестите, които не са специално предвидени в Регламент (ЕС) 2016/429 или в настоящия делегиран регламент, като взема предвид епидемиологичната обстановка и след оценка на риска.

(20)

Почистването и дезинфекцията в засегнатия животновъден обект са една от основните мерки за контрол на болести, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/429 за минимизиране на риска от разпространение на потвърдена болест от категория А. Предварителното почистване и дезинфекция са най-ефективните мерки за намаляване на наличието на болестотворни агенти в засегнатия животновъден обект след отстраняване от него на засегнатите животни. Поради това компетентният орган следва да е задължен да провери дали е извършено незабавно предварително почистване и дезинфекция и, когато е необходимо, контрол на насекомите и гризачите. Целесъобразно е да се опише подробно процедурата за почистване и дезинфекция, като се посочи кога трябва за започне, както и критериите за подбор на използваните биоциди.

(21)

В член 62 от Регламент (ЕС) 2016/429 от компетентния орган се изисква да разшири обхвата на мерките за контрол на болести, прилагани в засегнатите животновъдни обекти, към други животновъдни обекти и епидемиологични единици в тях, предприятия за храни и фуражи, или обекти за странични животински продукти или други места от значение, включително транспортни средства, когато епидемиологичните данни дават основание за съмнение, че към, от или през тях се разпространява болест от категория А. Необходимо е да се определи проучването за проследимост, което трябва да се извърши от компетентния орган в рамките на епидемиологичното проучване, предвидено в Регламент (ЕС) 2016/429, за да се определят правилно епидемиологичните връзки.

(22)

Също така е целесъобразно подробно да се опишат мерките за контрол, които се прилагат в определени свързани животновъдни обекти и места. За да бъдат ефективни, тези мерки трябва да бъдат гъвкави и пропорционални, без да налагат излишна тежест на операторите или компетентните органи. Поради това компетентните органи следва да имат право, при изключителни обстоятелства, да предоставят дерогации от общите разпоредби след извършване на оценка на риска.

(23)

В член 64 от Регламент (ЕС) 2016/429 от компетентните органи се изисква да определят ограничителна зона около засегнатия животновъден обект, когато има потвърдено огнище на болест от категория А, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на болестта. Ограничителната зона може да включва защитна зона и надзорна зона. Целесъобразно е да се установят допълнителни правила за това как да се определя и, ако е необходимо, да се изменя ограничителната зона, като се включат подробности относно защитната зона, надзорната зона и възможността за създаване на допълнителни ограничителни зони в зависимост от епидемиологията на болестта. Също така е целесъобразно да се предвидят специални дерогации за случаите, когато определянето на ограничителни зони не допринася за контрола на разпространението на болестта или би наложило неоправдана тежест на операторите и компетентните органи.

(24)

В член 65 от Регламент (ЕС) 2016/429 са изброени мерките, които компетентният орган може да предприеме в ограничителната зона с цел предотвратяване на разпространението на болестта. За да се даде възможност на компетентните органи да предприемат най-пропорционалните и ефикасни мерки за контрол и да се гарантира хармонизирано прилагане на мерките във всички държави членки, е целесъобразно да се определят подробни критерии за вземане на решения, основани на епидемиологичните обстоятелства, типа и местоположението на производствените обекти, видовете и категориите животни, както и икономическите или социалните условия в областта, засегната от болестта.

(25)

Необходимо е да се определят забрани за движението на животни и продукти в рамките на, от или през защитните и надзорните зони, както и забрани за други дейности, които могат да породят риск от разпространение на болест от категория А. Тези забрани следва да бъдат пропорционални на риска от разпространение на болестта, свързан с всяка дейност и стока. Следователно те трябва да бъдат определени, като се вземе предвид епидемиологичният профил на болестта. Това е особено важно по отношение на забраните относно продукти, тъй като някои продукти следва да бъдат освободени, по-специално тези, които се считат за безопасни стоки по отношение на риска от разпространение на определени болести.

(26)

Забраните на дейности в ограничителните зони следва да бъдат възможно най-малко на брой. Поради тази причина следва да се предвиди възможност компетентният орган да предоставя дерогации от забраните, когато са предприети определени мерки за ограничаване на риска и са изпълнени някои процедурни условия. Такива дерогации могат да бъдат предоставени, по-специално, когато компетентният орган може да проверява засилването на мерките за биологична сигурност и когато са изпълнени общите и специалните условия, свързани със съответните животни, продукти, получени от тези животни, или други вещества и материали, които могат да бъдат заразени.

(27)

Движението на копитни животни следва да се ограничи до транспортирането им до кланица. Движението на домашни птици следва да се ограничи до транспортирането им до кланици и до по-млади животни като еднодневни пилета и пронасящи домашни птици. Движенията на продукти от животински произход следва да бъдат разрешени, ако продуктите са произведени преди високорисковия период, определен за болестта. Движението на продукти от животински произход и странични продукти, произведени в рамките на или след високорисковия период, следва да бъде разрешено, ако продуктите са били подложени на специална обработка, която инактивира болестотворния агент. Тези видове обработка следва да са в съответствие със съществуващото законодателство на Съюза, международните стандарти и новите научни доказателства.

(28)

Компетентният орган следва да може да посещава животновъдните обекти и да преглежда животните. С цел предотвратяване на по-нататъшното разпространение на болестта следва да се определят изисквания и те да бъдат изпълнени, преди да могат да се отменят прилаганите за защитната зона мерки. След като тези мерки бъдат отменени, в областта, която дотогава е попадала в защитната зона, следва да бъдат въведени за допълнителен срок мерките, приложими за надзорната зона, за да се гарантира, че болестта е контролирана.

(29)

Разпоредбите относно мерките за контрол, приложими в надзорната зона, следва да включват общи и специални правила за животни, продукти, получени от тези животни, или други вещества и материали, които могат да са заразени. Те също така следва да включват дерогации, позволяващи пропорционално прилагане на мерките за контрол. Степента на мерките за контрол и дерогациите във връзка с тяхното пропорционално прилагане следва да отразяват по-ниския риск от разпространение на болестта в надзорната зона, но следва да гарантират, че мерките за контрол са достатъчни, за не се допусне риск от допълнително разпространение на болестта.

(30)

Компетентният орган следва: i) да разрешава повторно заселване на засегнатите животновъдни обекти с животни, ii) да осигурява извършването на окончателно цялостно почистване и дезинфекция на животновъдния обект, и ако е необходимо, iii) да извършва проверка за вектори, с което да гарантира, че болестта няма да се появи отново. Компетентният орган следва да разполага с необходимата гъвкавост да взема решения относно най-подходящите мерки за повторно заселване, като взема предвид епидемиологичната обстановка и специфичните условия, ограничаващи риска.

(31)

Дивите животни от видовете от списъка също могат да бъдат засегнати от болести от категория А. Мерките за контрол при тези диви животни са от съществено значение за предотвратяване на разпространението на болестите и гарантиране на тяхното ликвидиране. Що се отнася до болестите по отглежданите животни, компетентният орган следва да предвиди мерки за контрол на болестите по дивите животни като част от плановете за действие при извънредни положения, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/429. Мерките за контрол следва да се прилагат за съмнителни и потвърдени случаи на болест по дивите животни в инфектирана зона. Мерките, ограничаващи движението на отглеждани животни от видовете от списъка от инфектираната зона, следва да се прилагат гъвкаво в зависимост от епидемиологичната обстановка. Това се прави с цел да се осигурят подходящи мерки за контрол и да се избегне излишната тежест за операторите и компетентните органи.

(32)

Събирането и безопасното унищожаване на труповете на диви животни допринася за предотвратяване на разпространението на болести от категория А. Целесъобразно е да се допълни Регламент (ЕС) 2016/429 с правила за гарантиране на безопасното събиране и унищожаване на странични животински продукти от диви сухоземни и водни животни, засегнати от болести от категория А, или подлежащи на ограничителните мерки, наложени във връзка с тези болести в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(33)

В член 43 от Регламент (ЕС) 2016/429 от компетентния орган се изисква да създаде оперативна експертна група в рамките на плановете за действие при извънредни положения. Тези планове имат за цел да осигурят висока степен на осведоменост и подготвеност за болестите, както и бърза реакция при поява на огнище на болест от категория А. Основната задача на оперативната експертна група в случай на огнище на болести по сухоземните животни е да подпомага компетентния орган при оценяването на необходимите мерки за контрол или ликвидиране на болестта. Оперативната експертна група за болести по дивите сухоземни животни следва да е мултидисциплинарна и да има представители на съответните държавни органи, като например отговарящите за околната среда и горите, както и заинтересовани страни, местни органи, полиция или други организации, които могат да съветват компетентния орган относно възможните действия и тяхното изпълнение за контрол или ликвидиране на болестта от категория А.

(34)

Директива 2006/88/ЕО на Съвета (6) съдържа разпоредби относно ветеринарно-здравните изисквания за аквакултурни животни и продукти от тях и за профилактика и контрол на някои болести по водните животни. Разпоредбите в настоящия делегиран регламент следва да се основават на разпоредбите от предишни законодателни актове на Съюза, които функционират добре, като са преразгледани и адаптирани, доколкото е възможно, спрямо придобитите в миналото познания и опит и са актуализирани в съответствие с новите доказателства и международните стандарти.

(35)

В член 61 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда прилагането на мерки за контрол на болестите в животновъдни обекти и други места при потвърждаване на болест от категория А. Една от тези мерки е умъртвяването на животни, които може да са заразени или да допринесат за разпространяването на болестта. Възможността да се прилага превантивно умъртвяване следва да бъде описана подробно в настоящия делегиран регламент като мярка за контрол на болести, чиято цел е да се намали инфекциозният натиск от болест от категория А и да се улесни нейният контрол.

(36)

В член 62 от Регламент (ЕС) 2016/429 са посочени критерии за разширяване на обхвата на мерките за контрол, прилагани в засегнатия животновъден обект, към епидемиологично свързани животновъдни обекти и места. Анализът на хидродинамичните и топографските условия, в т.ч. данните от водосборните басейни, бариерите във водните площи или условията в течащите води, позволява да се прогнозира евентуалното пасивно разпространение на болестта от категория А към други животновъдни обекти или места, като тази прогноза може да спомогне за минимизирането на въздействието на болестта от категория А. Резултатът от този анализ позволява изпълнението на по-добре информирани мерки за контрол на болестите, с които би трябвало да се предотврати или минимизира разпространението на болестта от категория А от високорискова област към област, свободна от болестта.

(37)

Компетентният орган следва да може да предоставя дерогации от приложимите ограничения при потвърждение на болест от категория А, за да позволи използването на аквакултурни животни за консумация от човека, при условие че те не показват клинични признаци на тази болест и са преработени по начин, който намалява риска от разпространение на болестта чрез инфектиращ материал. Дерогацията следва да бъде насочена към намаляване на икономическите загуби и същевременно минимизиране на риска от разпространение на болестта.

(38)

В член 37 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда признаване на статут „свободен от болест“ на компартменти във връзка болести от списъка. В компартментите влизат различни животновъдни обекти с общи и ефикасни системи за биологична сигурност, които им позволяват да имат отличителен здравен статус на животните. Поради това, ако в даден животновъден обект за аквакултура в рамките на компартмент има съмнение или потвърждение за болест от категория А, обхватът на мерките за контрол на болестите следва да бъде разширен към други животновъдни обекти в този компартмент, което води до по-ефективен контрол на болестта.

(39)

Некултивирането на водни животни е мярка за контрол на болестите, която вече е включена в предишни законодателни актове на Съюза за профилактика и контрол на болестите по аквакултурните животни и следва да продължи да се прилага. Основната цел на некултивирането е да се предотврати или минимизира рискът от повторна инфекция на животновъдните обекти с болестта от категория А, след извършването на почистване и дезинфекция и преди въвеждането на нова популация от водни животни. Синхронното некултивиране в области с множество инфектирани животновъдни обекти подсилва мерките за контрол на болестите и допринася за по-висока успеваемост. За различните болести от категория А следва да се определят различни периоди за некултивиране с цел да се сведе до минимум времето за некултивиране, като същевременно се гарантира ефективността на тази мярка за контрол на болестите.

(40)

Когато даден животновъден обект за аквакултури е засегнат от болест от категория А, която не поражда риск за здравето на хората, пускането на пазара на продукти от този обект следва да бъде разрешено след вземане на мерки за ограничаване на риска. По отношение на рибите тези мерки следва да включват клане и изкормване. Ракообразните следва бъдат преработвани до нежизнеспособни продукти, преди да бъдат изпращани. Продуктите следва да се използват за пряка консумация от човека или да преминават през допълнителна преработка в животновъден обект, одобрен съгласно член 179 от Регламент (ЕС) 2016/429. Тези мерки са ефективни за контролиране и предотвратяване на по-нататъшно разпространение на болестта, като същевременно позволяват продуктите да се използват за консумация от човека, вместо да се разхищават излишно.

(41)

В член 64 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че при поява на огнище на болест от категория А при водни животни, като ефективна мярка за контрол на болестта следва да се определят ограничителни зони. Ограничителните зони могат да включват защитна зона около животновъдните обекти с повишен риск от заразяване с болест от категория А. За да се гарантира ефективен контрол на болестта и да се предотврати по-нататъшно ѝ разпространение, следва да бъде забранено въвеждането на аквакултурни животни за отглеждане в животновъдни обекти, разположени в защитната зона. За да не се допусне повторна инфекция, защитната зона следва да бъде запазена, докато инфектираните животновъдни обекти за аквакултура бъдат освободени от животни, почистени и дезинфекцирани, и периодът на некултивиране е приключил.

(42)

Мерките за контрол, прилагани в защитната зона, създадена за дадена болест по водните животни, следва да бъдат отменени само ако са изпълнени редица условия. Тези условия следва да включват депопулация, почистване, дезинфекция и некултивиране на засегнатите обекти. Освен това резултатите от редовните посещения, извършвани във всички животновъдни обекти, разположени в защитната зона, трябва да бъдат задоволителни. Когато са изпълнени всички тези условия, защитната зона следва да се преобразува в надзорна зона. Надзорната зона следва да бъде запазена, докато изтече периодът на надзор за съответната болест от категория А и отсъстват елементи, пораждащи съмнение за наличие на болестта.

(43)

В член 43 от Регламент (ЕС) 2016/429 от компетентния орган се изисква да създаде оперативна експертна група в рамките на плановете за действие при извънредни положения, които имат за цел да осигурят висока степен на осведоменост и подготвеност за болестите, както и бърза реакция при поява на огнище на болест от категория А. Основната задача на оперативната експертна група в случай на огнище на болести по водните животни е да подпомага компетентния орган при оценката на необходимите мерки за контрол или ликвидиране на болестта. Оперативната експертна група за болести по дивите водни животни следва да е мултидисциплинарна и да включва представители на държавните органи, като например отговарящите за околната среда и рибарството, както и заинтересовани страни, местни органи, полиция или други организации, които могат да съветват компетентния орган относно възможните действия за контрол или ликвидиране на болестта от категория А.

(44)

В член 6 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 се предвижда прилагането на общи ограничения във връзка със здравето в случай на сериозна трансмисивна болест. Когато при аквакултурни животни е налице болест от категория А, компетентният орган може да налага по-строги правила за страничните животински продукти с произход от определени животновъдни обекти. Тези правила са предназначени за прилагане в ситуации, при които ограниченията във връзка с общественото здраве може да не отстранят риска за здравето на животните. По-специално е необходимо страничните животински продукти от такива животновъдни обекти да бъдат преработвани или унищожавани като материал от категория 2 в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(45)

С член 270 от Регламент (ЕС) 2016/429 се отменят директиви 92/66/ЕИО (7), 2001/89/ЕО (8), 2002/60/ЕО (9), 2003/85/ЕО (10) и 2005/94/ЕО (11) на Съвета, които съдържат правила за контрол на болести по животните. В член 272 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че отменените директиви продължават да се прилагат до изтичането на три години след датата на прилагане на посочения регламент или до по-ранна дата, която се определя с делегиран акт на Комисията. За да се гарантира хармонизиран и опростен подход по отношение на всички животински видове и болести, настоящият регламент следва да се прилага от датата на прилагане на Регламент (ЕС) 2016/429, а отменените директиви следва да престанат да се прилагат от същата дата,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЧАСТ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и приложно поле

Настоящият регламент допълва правилата за осведомеността, подготвеността и контрола на болестите, които се прилагат по отношение на болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2016/429.

Тези правила обхващат следното:

а)

част II обхваща отглеждани и диви сухоземни животни, и по-специално:

i)

в глава I се установяват допълващи правила относно мерките за контрол на болести при съмнение и при официално потвърждение на болест от категория А при отглеждани животни по смисъла на членове 53, 54, 55, 58 и 63 от Регламент (ЕС) 2016/429;

ii)

в глава II се установяват допълващи правила относно определянето на ограничителни зони при официално потвърждение на болест от категория А при отглеждани животни, по смисъла на членове 64 и 67 от Регламент (ЕС) 2016/429;

iii)

в глава III се установяват допълващи правила относно повторното заселване на ограничителната зона с отглеждани животни при официално потвърждение на болест от категория А, по смисъла на членове 63 и 68 от Регламент (ЕС) 2016/429;

iv)

в глава IV се установяват допълващи правила относно мерките за контрол на болести при съмнение и официално потвърждение на болест от категория А при диви животни, по смисъла на член 70 от Регламент (ЕС) 2016/429;

v)

в глава V се установяват допълващи правила относно мерките за контрол при съмнение и официално потвърждение на болест от категории B и C при сухоземни животни по смисъла на членове 74 и 77 от Регламент (ЕС) 2016/429.

б)

част III обхваща отглеждани и диви водни животни, и по-специално:

i)

в глава I се установяват допълващи правила относно мерките за контрол при съмнение и при официално потвърждение на болест от категория А при водни животни по смисъла на членове 53, 54, 55, 58 и 63 от Регламент (ЕС) 2016/429;

ii)

в глава II се установяват допълващи правила относно определянето на ограничителни зони при официално потвърждение на болест от категория А при аквакултурни животни по смисъла на членове 64 и 67 от Регламент (ЕС) 2016/429;

iii)

в глава III се установяват допълващи правила относно мерките за контрол при съмнение и при официално потвърждение на болест от категория А при диви водни животни по смисъла на член 70 от Регламент (ЕС) 2016/429;

iv)

в глава IV се установяват допълващи правила относно мерките за контрол при съмнение и при официално потвърждение на болест от категории B и C при водни животни по смисъла на членове 74 и 77 от Регламент (ЕС) 2016/429.

в)

част IV обхваща окончателните разпоредби.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, установени в Регламент (ЕС) 2018/1882 и в приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета (12), освен когато тези определения обхващат термини, които са определени във втората алинея от настоящия член.

В допълнение се прилагат и следните определения:

1)

„транспортно средство“ означава пътни или железопътни превозни средства, плавателни съдове и въздухоплавателни средства;

2)

„еднодневни пилета“ означава домашни птици на възраст под 72 часа;

3)

„сперма“ означава еякулат от животно или животни или в непроменено състояние, или приготвен или разреден;

4)

„овоцити“ означава хаплоидните стадии на оотидогенезата, включително овоцитите от втори ред и яйцеклетките;

5)

„ембрион“ означава началният стадий от развитието на дадено животно, докато е възможно да бъде прехвърлено в майка реципиент;

6)

„прясно месо“ означава месо, мляно месо и месни заготовки, включително опаковано във вакуумна обвивка или опаковано в контролирана атмосфера, което не е преминало през друг процес освен охлаждане, замразяване или бързо замразяване;

7)

„кланичен труп от копитно животно“ означава цялото тяло на заклано или умъртвено копитно животно след:

обезкръвяване — при заклани животни;

изкормване;

отстраняване на крайниците при карпалните и тарзалните кости;

отстраняване на опашката, вимето, главата и кожата, освен при свинете;

8)

„карантия“ означава прясно месо, което не е кланичен труп, както е определен в точка 7, дори ако то остава естествено свързано с кланичния труп;

9)

„месни продукти“ означава преработени продукти, включително обработени стомаси, пикочни мехури, черва, топени мазнини, месни екстракти и кръвни продукти, получени от преработката на месо или на допълнителната преработка на такива преработени продукти, така че от разрезната повърхност е видно, че продуктът вече не притежава характеристиките на прясно месо;

10)

„естествени обвивки“ означава пикочни мехури и черва, които след почистване са преработени чрез изстъргване на тъканта, обезмазняване и измиване и са изсушени след осоляване;

11)

„коластра“ означава течност, добита от секреция на млечната жлеза на отглеждани животни до пет дни след раждане, която е богата на антитела и минерали и предхожда производството на сурово мляко;

12)

„продукти на основата на коластра“ означава преработени продукти, които са резултат от преработката на коластра или от по-нататъшна преработка на такива преработени продукти;

13)

„безопасна стока“ означава стока, която може да бъде придвижвана, без да са необходими мерки за ограничаване на риска, специално насочени срещу конкретна болест от списъка, независимо от статуса на държавата членка или зоната на произход за тази болест;

14)

„верига на доставките“ означава интегрирана производствена верига с общ здравен статус по отношение на болестите от списъка, която се състои от мрежа за сътрудничество на специализирани животновъдни обекти, одобрени от компетентния орган за целите на член 45, между които се придвижват свине с цел завършване на производствения цикъл;

15)

„инфектирана зона“ означава зона, в която могат да се прилагат ограничения на движението на отглеждани и диви животни или продукти, както и други мерки за контрол на болести и за биологична сигурност, с оглед предотвратяване на разпространението на болест от категория А в случай на официално потвърждение на болестта при диви животни.

Член 3

Клинични прегледи, процедури за формиране на извадка и вземане на проби и диагностични методи

1.   Когато по силата на настоящия регламент се изискват клинични прегледи на животни, за да се потвърди или отхвърли наличието на болест от категория А, компетентният орган гарантира, че:

а)

извадката от животни за клиничен преглед се формира в съответствие с:

i)

приложение I, буква А.1 за сухоземните животни; и

ii)

приложение XII, точка 1 за водните животни.

б)

клиничният преглед се състои от:

i)

първоначална обща оценка на здравния статус на животните в животновъдния обект, която обхваща всички животни от видовете от списъка, отглеждани в обекта; и

ii)

индивидуален преглед на животните, включени в извадката, посочена в буква а).

2.   Когато съгласно настоящия регламент са необходими лабораторни изследвания, с които да се потвърди или отхвърли наличието на болест от категория А, компетентният орган гарантира, че:

а)

пробите от животни за лабораторно изследване се вземат в съответствие със:

i)

приложение I, буква А.2 за сухоземните животни; и

ii)

приложение XII, точка 1, букви б), в), г) и д) за водните животни;

б)

диагностичните методи за лабораторните изследвания отговарят на изискванията, посочени в:

i)

приложение I, буква Б за сухоземните животни; както и

ii)

точка 2 от приложение XII за водните животни;

в)

пробите се изпращат:

i)

незабавно до официална лаборатория, определена в съответствие с член 37 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета (13);

ii)

в съответствие с приложение I, буква В за сухоземните животни и приложение XII, точка 1, буква е) за водните животни; и

iii)

като се изпълняват всички други указания на компетентния орган и на лабораторията относно условията за биологична сигурност и биологична безопасност за предотвратяване на разпространението на болестотворни агенти от категория А;

г)

по отношение на отглеждани животни:

i)

изготвя се инвентарен списък на всички отглеждани животни в животновъдния обект, техните видове и категории; при домашни птици и аквакултурни животни броят на животните може да е приблизителен; и

ii)

записва се идентификационна маркировка на всяко включено в извадката животно от видовете от списъка, или при домашни птици и аквакултурни животни — номерът на партидата.

Член 4

Планове за действие при извънредни положения

Компетентният орган изпълнява мерките, установени в настоящия регламент, в съответствие с плана за действие при извънредни положения, посочен в член 43 от Регламент (ЕС) 2016/429.

ЧАСТ II

СУХОЗЕМНИ ЖИВОТНИ

ГЛАВА I

Мерки за контрол на болести от категория А при отглеждани сухоземни животни

Раздел 1

Предварителни мерки за контрол на болести при съмнение за болест от категория А при отглеждани животни

Член 5

Задължения на операторите при съмнение за болест от категория А при отглеждани животни в животновъден обект

При съмнение за болест от категория А при отглеждани животни операторите предприемат следните мерки за контрол на болести, за да предотвратят разпространението на болестта от категория А от засегнатите животни и животновъдни обекти, за които отговарят, към други незасегнати животни или към хора, докато компетентният орган отхвърли наличието на болест от категория А:

а)

изолират всички животни, за които има съмнение, че са инфектирани с болест от категория А;

б)

държат оборския тор, включително торовата постеля и използвания постелъчен материал, както и всеки продукт, материал или вещество, които има вероятност да са заразени и да предават болести от категория А, в изолация и защитени от насекоми и гризачи, отглеждани животни от невключени в списъка видове и диви животни, доколкото това е технически и практически осъществимо;

в)

въвеждат подходящи допълнителни мерки за биологична сигурност с цел предотвратяване на риска от разпространение на болестта от категория А;

г)

прекратяват всички движения на отглеждани животни от видовете от списъка от или към животновъдния обект;

д)

предотвратяват движението, което не е крайно необходимо, на животни от невключени в списъка видове, продукти, материали, вещества, лица и транспортни средства от или към животновъдния обект;

е)

гарантират актуализирането на дневниците на животновъдния обект с данни за производството, здравето и проследимостта;

ж)

предоставят на компетентния орган, по негово искане, всяка необходима информация относно болестта от категория А; и

з)

изпълняват всички указания, дадени от компетентния орган относно контрола на болестта от категория А, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/429 и настоящия регламент.

Член 6

Проучване от компетентния орган при съмнение за болест от категория А при отглеждани животни в животновъден обект

1.   При съмнение за болест от категория А при отглеждани животни в животновъден обект в съответствие с член 9, параграфи 1, 3 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, компетентният орган незабавно извършва проучване с цел да потвърди или отхвърли наличието на болестта от списъка, за която има съмнение.

2.   В хода на проучването, посочено в параграф 1, компетентният орган гарантира, че официалните ветеринарни лекари извършват най-малко:

а)

клинични прегледи на отглежданите животни от видовете от списъка в животновъдния обект; и

б)

вземане на проби за лабораторни изследвания.

Член 7

Предварителни ограничителни мерки и мерки за биологична сигурност при съмнение за болест от категория А при отглеждани животни в животновъден обект

1.   При съмнение за болест от категория А в животновъден обект компетентният орган поставя обекта под официален надзор и незабавно налага следните предварителни ограничителни мерки и мерки за биологична сигурност, за да се предотврати разпространението на болестта от категория А от засегнатите животни и от животновъдния обект към други незасегнати животни или към хора:

а)

забрана за движение от и към животновъдния обект на отглеждани животни от видовете от списъка;

б)

забрана за движение от и към животновъдния обект на отглеждани животни от невключени в списъка видове;

в)

забрана за движение от животновъдния обект на какъвто и да било продукт, материал или вещество, които има вероятност да са заразени или да предават болести от категория А;

г)

изолация на отглежданите животни от видовете от списъка и защита от диви животни, от животни от невключени в списъка видове и когато е необходимо — от насекоми и гризачи;

д)

забрана на умъртвяването на животни от видовете от списъка, освен с разрешение от компетентния орган; и

е)

забрана за движение, което не е крайно необходимо, към животновъдните обекти на продукти, материали, вещества, лица и транспортни средства.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, букви а), б) и в) компетентният орган може да разреши движение на животни и продукти от животновъдния обект, в който има съмнение за болест от категория А, след оценка на риска и при условие че:

а)

движението на животни и продукти отговаря на всички условия и мерки за биологична сигурност, необходими за предотвратяване на разпространението на болестта;

б)

в животновъдния обект по местоназначение няма други отглеждани животни от видовете от списъка; и

в)

животновъдният обект по местоназначение не е кланица.

3.   Когато се предоставят дерогациите, предвидени в параграф 2, компетентният орган може да налага в животновъдния обект по местоназначение мерките за контрол на болести, предвидени в параграф 1.

4.   Когато епидемиологичната обстановка го изисква, компетентният орган може да разпореди превантивно умъртвяване в съответствие с член 12, параграфи 1 и 2, на животни от видовете от списъка в животновъдния обект, в който има съмнение за болест от категория А.

5.   Всички странични животински продукти от мъртви животни, които са умрели или са били умъртвени в животновъден обект, в който има съмнение за болест от категория А, се преработват или унищожават в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, за да се гарантира, че предполагаемият болестотворен агент е инактивиран, и за да се предотврати разпространението на болестта към незасегнати животни или към хора.

Член 8

Анализ на инвентарния списък и на дневниците при съмнение за болест от категория А при отглеждани животни в животновъден обект

1.   При съмнение за болест от категория А компетентният орган разпорежда и следи операторите на животновъдните обекти, в които има съмнение за болест от категория А, незабавно да изготвят и поддържат актуализиран инвентарен списък на следното:

а)

видовете, категориите и броя на животните, отглеждани в животновъдния обект; за домашни птици броят на животните може да е приблизителен;

б)

индивидуалния идентификационен номер на всички животни от видове, за които индивидуалната идентификация е задължителна в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035 на Комисията (14);

в)

видовете, категориите и броя на отглежданите животни от видове от списъка, които са родени, умрели, показали клинични признаци или има вероятност да са инфектирани или заразени с болест от категория А в животновъдния обект;

г)

всеки продукт, материал или вещество, които има вероятност да са заразени или да предадат съответната болест от категория А в животновъдния обект; и

д)

когато е приложимо, всички места, които има вероятност да способстват за оцеляването на векторите на съответната болест от категория А в животновъдния обект.

2.   Когато животновъдният обект се състои от няколко епидемиологични единици, информацията в параграф 1 се посочва за всяка епидемиологична единица.

3.   В рамките на епидемиологичното проучване по смисъла на член 57 от Регламент (ЕС) 2016/429 компетентният орган анализира най-малко следните дневници с данни на животновъдния обект, в който има съмнение за болест от категория А:

а)

инвентарния списък, посочен в параграф 1;

б)

дневниците с данни за произхода на отглежданите животни от видовете от списъка, както и датите на тяхното пристигане в животновъдния обект или заминаване от него;

в)

дневниците с данни за произхода на други транспортни превози от значение, както и датите на тяхното пристигане в животновъдния обект или заминаване от него;

г)

дневниците с данни за производството; и

д)

дневниците за посещенията в животновъдния обект, ако са налични.

4.   Анализът на дневниците, посочен в параграф 3, обхваща най-малко срока за наблюдение, установен в приложение II за съответната болест, изчислен с обратно броене от датата, на която е получено уведомление за съмнението.

Член 9

Временни ограничителни зони при съмнение за болест от категория А при отглеждани сухоземни животни в животновъден обект

1.   При съмнение за болест от категория А при отглеждани животни в животновъден обект компетентният орган може да определи временна ограничителна зона, като вземе предвид следните обстоятелства:

а)

местоположението на животновъдния обект в област с висока гъстота на отглеждани животни от видовете от списъка, за които има съмнение за болест от категория А;

б)

движението на животни или хора в контакт с отглежданите животни от видовете от списъка, за които има съмнение за болест от категория А;

в)

забавянето на потвърждението на болестта от категория А в съответствие с член 11;

г)

недостатъчната информация относно възможния произход и пътищата на въвеждане на болестта от категория А, за която има съмнение; и

д)

профилът на болестта, по-специално пътищата и скоростта на предаване на болестта и упоритото запазване на болестта сред животинската популация.

2.   В животновъдните обекти в рамките на временната ограничителна зона компетентният орган прилага най-малко мерките по член 7.

3.   Компетентният орган може да запази временната ограничителна зона дотогава, докогато наличието на болест от категория А в животновъдния обект, в който е имало съмнение за нея, бъде отхвърлено, или докогато наличието на същата болест е потвърдено и бъде определена ограничителна зона в съответствие с член 21.

4.   Ако епидемиологичната обстановка го налага, компетентният орган може да разпореди превантивно умъртвяване в съответствие с член 12, параграфи 1 и 2, или клане на животни от видовете от списъка във временните ограничителни зони.

Член 10

Мерки, които да бъдат прилагани при съмнение за болест от категория А в предприятия за храни и фуражи, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение, включително транспортни средства

1.   В съответствие с член 9, параграфи 1, 3 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, при съмнение за болест от категория А в предприятия за храни и фуражи, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение, включително транспортни средства, компетентният орган прилага:

а)

съответните разпоредби, определени в членове 5—9; и

б)

ако е необходимо, допълнителни мерки, адаптирани към конкретната ситуация, с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А към незасегнати животни или към хора.

2.   Компетентният орган също така прилага разпоредбите, определени в членове 5—9, в животновъдните обекти на произход на животните или продуктите, налични в животновъдните обекти и местата по параграф 1, за които има съмнение, че са инфектирани.

Раздел 2

Мерки за контрол на болестите при официално потвърждение на болест от категория А при отглеждани животни

Член 11

Официално потвърждение на болест от категория А при отглеждани сухоземни животни

Компетентният орган официално потвърждава огнище на болест от категория А при отглеждани сухоземни животни, когато даден случай е потвърден в съответствие с член 9, параграфи 2, 3 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

Член 12

Мерки за контрол на болести при официално потвърждение на огнище на болест от категория А при отглеждани животни в животновъден обект

1.   След официалното потвърждение в съответствие с член 11 на огнище на болест от категория А в даден животновъден обект, компетентният орган разпорежда, освен мерките по член 7, да се приложат незабавно следните мерки за контрол на болести под надзора на официални ветеринарни лекари:

а)

всички животни от видовете от списъка, отглеждани в засегнатия животновъден обект, се умъртвяват възможно най-бързо на място, в рамките на животновъдния обект, по начин, който не допуска риск от разпространение на съответния болестотворен агент от категория А по време на умъртвяването и след него;

б)

вземат се всички подходящи и необходими мерки за биологична сигурност, така че да не се допусне евентуално разпространение на болестта от категория А към незасегнати отглеждани или диви животни или към хора;

в)

трупове или части от отглеждани животни от видове от списъка, които са умрели или са били умъртвени съгласно буква а) от настоящия параграф, се унищожават в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009;

г)

всички потенциално заразени продукти, материали или вещества, налични в животновъдния обект, се изолират, докато:

i)

те бъдат унищожени или преработени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009 — по отношение на странични животински продукти (включително такива, получени от умъртвяването, както и продукти от животински произход и зародишни продукти);

ii)

мерките за почистване и дезинфекция са извършени в съответствие с член 15 — по отношение на други материали и вещества, пригодени за почистване и дезинфекция;

iii)

унищожаването е извършено под надзора на официални ветеринарни лекари — по отношение на фуражи и други материали, непригодени за почистване и дезинфекция.

2.   Компетентният орган разпорежда и следи:

а)

транспортирането от засегнатия животновъден обект на странични животински продукти, посочени в параграф 1, буква в) и параграф 1, буква г), подточка i), да отговаря на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1069/2009;

б)

транспортирането от засегнатия животновъден обект на материали или вещества, посочени в параграф 1, буква г), подточка iii), да отговаря на неговите указания относно условията за биологична сигурност и биологична безопасност, за да се предотврати разпространението на болестотворния агент от категория А.

3.   Компетентният орган събира проби за лабораторно изследване от отглеждани животни от видовете от списъка, преди или след като те са умъртвени или умрели, за целите на епидемиологичното проучване по член 57 от Регламент (ЕС) 2016/429.

4.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а) след оценка на риска и като вземе предвид възможността за прилагане на други мерки за ограничаване на риска, компетентният орган може да реши:

а)

да разпореди умъртвяването на отглеждани животни от видовете от списъка в най-близкото подходящо място, по начин, който не допуска риск от разпространение на болестта от категория А по време на умъртвяването или транспортирането; или

б)

да отложи умъртвяването на отглеждани животни от видовете от списъка, при условие че тези животни подлежат на спешна ваксинация, както е предвидено в член 69 от Регламент (ЕС) 2016/429.

Член 13

Специални дерогации от член 12, параграф 1, буква а)

1.   При поява на огнище на болест от категория А в животновъдни обекти, в две или повече епидемиологични единици от които се отглеждат животни от видовете от списъка, компетентният орган може да предостави дерогация от член 12, параграф 1, буква а) на епидемиологичните единици, в които болестта не е потвърдена, след оценка и риска, а когато е необходимо — след получаването на благоприятни резултати от лабораторните изследвания и при условие че:

а)

епидемиологичното проучване по член 57 от Регламент (ЕС) 2016/429 не е показало епидемиологична връзка между епидемиологичните единици, в които е потвърдена болестта от категория А, и тези, в които болестта не е потвърдена, която връзка да поражда съмнение за разпространение на болест от категория А между тях; и

б)

компетентният орган е потвърдил, че поне по време на срока за наблюдение, определен в приложение II за съответната болест, преди потвърждаването на болестта от категория А епидемиологичните единици, в които болестта не е потвърдена, са били напълно отделени и се обслужват от различен персонал.

2.   Компетентният орган може да предоставя дерогация от член 12, параграф 1, буква а) на следните категории животни, при положение че са изпълнени условията в параграф 3:

а)

животни, отглеждани в обособен специализиран животновъден обект;

б)

животни, отглеждани за научни цели или за цели, свързани с опазването на защитени или застрашени видове;

в)

животни, официално регистрирани предварително като редки породи; и

г)

животни с надлежно обоснована висока генетична, културна или образователна стойност.

3.   Компетентният орган гарантира, че при предоставяне на дерогацията по параграф 2 са изпълнени следните условия:

а)

компетентният орган е извършил оценка на въздействието на тази дерогация, по-специално върху здравния статус на животните от съответната държава членка и от съседните държави, и резултатите от тази оценка показват, че здравният статус на животните не е застрашен;

б)

приложени са подходящи мерки за биологична сигурност с цел предотвратяване на риска от предаване на болестта от категория А на незасегнати отглеждани животни или на диви животни или на хора, като са взети предвид:

i)

профилът на болестта; и

ii)

засегнатите видове животни;

в)

животните са подложени на подходяща изолация и клиничен надзор, в т.ч. лабораторни изследвания, докато компетентният орган е в състояние да гарантира, че те не представляват риск от предаване на болестта от категория А.

4.   Компетентният орган може да предоставя специални дерогации от член 12, параграф 1, буква а) за еднокопитни животни, отглеждани в животновъдни обекти, в които е потвърдено огнище на болестите от категория А, посочени в приложение III, при условията, определени в същото приложение.

Член 14

Допълнителни мерки за контрол на болести при поява на огнище на болест от категория А при отглеждани сухоземни животни в животновъден обект

1.   В допълнение към мерките, предвидени в член 12, компетентният орган може да установи процедури за вземане на проби от отглеждани животни от невключени в списъка видове и от диви животни от видовете от списъка въз основа на информация, получена от епидемиологичното проучване по член 57 от Регламент (ЕС) 2016/429.

2.   След оценка на риска от по-нататъшно разпространение на съответната болест от категория А и като вземе предвид възможността за прилагане на други мерки за ограничаване на риска, компетентният орган може да разпореди умъртвяването на отглежданите животни от невключени в списъка видове и диви животни по начин, който не допуска риск от разпространение на болестта от категория А по време на умъртвяването, транспортирането и преди унищожаването на целите трупове или частите от мъртвите животни.

Член 15

Предварително почистване и дезинфекция и контрол на насекоми и гризачи в засегнатия животновъден обект

1.   Непосредствено след приключването на мерките по член 12 и когато е целесъобразно, по член 14, компетентният орган разпорежда и следи извършването на предварително почистване и дезинфекция и при необходимост, контрол на насекомите и гризачите, във всички засегнати животновъдни обекти, за да не се допусне разпространението на болестта от категория А.

2.   Предварителното почистване, дезинфекция и контрол, посочени в параграф 1:

а)

се извършват в съответствие с процедурите, установени в приложение IV, букви А и Б, като се използват подходящи биоциди, за да се гарантира унищожаването на съответния болестотворен агент от категория А; и

б)

се документират надлежно.

3.   Когато компетентният орган предоставя някоя от дерогациите, предвидена в член 13, параграфи 2 и 4, той разпорежда предварителното почистване, дезинфекция и контрол, посочени в параграф 1, като адаптира процедурите по параграф 2, буква а) спрямо конкретната ситуация, без това да накърни контрола на разпространението на болестта от категория А от засегнатите животни и животновъдни обекти и места към други незасегнати животни или към хора.

4.   Освен мерките по параграфи 1 и 2 компетентният орган разпорежда и следи транспортните средства, използвани за транспортиране на животни до и от засегнатите животновъдни обекти, да са правилно почистени и дезинфекцирани и при необходимост, подложени на мерки за контрол на насекоми и гризачи.

Член 16

Дерогации и специални правила за предварително почистване, дезинфекция и контрол на векторите

Компетентният орган може да предоставя дерогация от изискването за почистване и дезинфекция и контрол на насекоми и гризачи, посочено в член 15, за:

а)

пасища, които са епидемиологично свързани със засегнатия животновъден обект, при специални процедури за гарантиране на ефективно инактивиране на съответния болестотворен агент от категория А, като се вземат предвид профилът на болестта, видът на животновъдния обект и климатичните условия; и

б)

оборски тор, включително торова постеля и използван постелъчен материал, от засегнатия животновъден обект, при специални процедури за гарантиране на ефективното инактивиране на съответния болестотворен агент от категория А, съобразно с научните доказателства.

Член 17

Идентификация на епидемиологично свързани животновъдни обекти и други места от значение, включително транспортни средства

1.   В рамките на епидемиологичното проучване по член 57 от Регламент (ЕС) 2016/429 и с цел определяне на епидемиологично свързаните животновъдни обекти и други места от значение, включително транспортни средства, компетентният орган проследява всички отглеждани животни, присъстващи в животновъдния обект, в който е потвърдено огнище на болест от категория А, както и всички продукти, материали, вещества, транспортни средства или хора, които има вероятност да разпространят съответната болест от категория А, в т.ч.:

а)

изпращаните в животновъдния обект и от него; и

б)

влезлите в контакт с животновъдния обект.

2.   Проследяването по параграф 1 обхваща най-малко срока за наблюдение, определен в приложение II за съответната болест, изчислен с обратно броене от датата, на която е получено уведомлението за съмнението.

3.   След оценка на риска компетентният орган може да изключи от проследяването по параграф 1 продуктите, считани за безопасни стоки съгласно предвиденото в приложение VII.

Член 18

Мерки, които се прилагат в епидемиологично свързани животновъдни обекти и други места от значение, включително транспортни средства

1.   Когато от проследяването, предвидено в член 17, параграф 1, е видно, че животни от видовете от списъка са изпращани от или към засегнатия животновъден обект по време на срока, посочен в параграф 2 от същия член, компетентният орган:

а)

извършва проучвания и налага ограничителни мерки и мерки за биологична сигурност в съответствие с членове 6, 7 и 8 в животновъдните обекти по местоназначение или на произход на движението; или

б)

незабавно разширява обхвата на мерките по член 12, така че да обхващат животновъдния обект на произход или животновъдния обект по местоназначение на движението, при наличие на епидемиологични доказателства за разпространение на болестта до, от или през този животновъден обект.

2.   Компетентният орган прилага мерките, посочени в параграф 1, в други животновъдни обекти и места от значение, включително транспортни средства, които има вероятност да са заразени в резултат на контакт с животни, продукти, материали, вещества, лица или транспортни средства от засегнатия животновъден обект, идентифицирани в рамките на проследяването по член 17, или въз основа на друга значима информация от епидемиологичното проучване по член 57 от Регламент (ЕС) 2016/429.

Член 19

Мерки, които се прилагат по отношение на продукти, идентифицирани при проследяването

1.   Компетентният орган разпорежда и следи спермата, овоцитите и ембрионите, определени за заразени при проследяването по член 17, да бъдат унищожавани в съответствие с Регламент (ЕС) № 1069/2009.

2.   Компетентният орган разпорежда и следи обработката, преработката или унищожаването на продуктите, идентифицирани при проследяването по член 17, най-малко до:

а)

първото преработвателно предприятие за храни — по отношение на продукти от животински произход;

б)

люпилнята или животновъдния обект, в които са изпратени яйцата за люпене — по отношение на яйца за люпене, които още не са излюпени; и

в)

първия преработвателен обект — по отношение на странични животински продукти, освен оборски тор; или

г)

мястото на съхранение — по отношение на оборски тор, включително торова постеля и използван постелъчен материал.

3.   Компетентният орган установява официален надзор върху домашните птици, излюпени по време на периода на проследяване по член 17, параграф 2 от яйца за люпене с произход от засегнатия обект; надзорът се въвежда във всички животновъдни обекти по местоназначение на яйцата за люпене и се запазва за срок от 21 дни след излюпването.

4.   Компетентният орган разпорежда и следи транспортирането от обектите за странични животински продукти да бъде обхванато от разпоредбите, установени в Регламент (ЕО) № 1069/2009.

5.   Компетентният орган разпорежда и следи материалите или веществата, които има вероятност да са заразени или да предават съответната болест от категория А, да отговарят на неговите указания относно условията за биологична сигурност и биологична безопасност, за да се предотврати разпространението на болестотворния агент от категория А.

Член 20

Мерки, които се прилагат в случай на официално потвърждение на огнище на болест от категория А в предприятия за храни и фуражи, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти и други места от значение, включително транспортни средства

1.   В случай на официално потвърждение на огнище по смисъла на член 11 в предприятия за храни и фуражи, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение, включително транспортни средства, компетентният орган прилага:

а)

съответните разпоредби, определени в членове 12—19; и

б)

ако е необходимо, допълнителни мерки, адаптирани към конкретната ситуация, с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А от засегнатите животни, животновъдни обекти и места към други незасегнати животни или към хора.

2.   Компетентният орган прилага разпоредбите, определени в членове 12—19, и в животновъдните обекти на произход на засегнатите животни или продукти, налични в животновъдните обекти и места, посочени в параграф 1.

ГЛАВА II

Мерки за контрол на болести от категория А при отглеждани сухоземни животни в ограничителните зони

Раздел 1

Общи мерки за контрол на болести в ограничителната зона

Член 21

Определяне на ограничителна зона

1.   При поява на огнище на болест от категория А в животновъден обект, предприятие за храни и фуражи, обект за странични животински продукти или други места от значение, включително транспортни средства, компетентният орган незабавно определя ограничителна зона около засегнатия животновъден обект или място, която включва:

а)

защитна зона около огнището с минимален радиус, определен в приложение V за съответната болест от категория А;

б)

надзорна зона около огнището с минимален радиус, определен в приложение V за съответната болест от категория А; и

в)

ако е необходимо, въз основа на критериите в член 64, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, около или в непосредствена близост до защитните и надзорните зони се определят допълнителни ограничителни зони, в които компетентният орган прилага същите мерки като предвидените в раздел 3 от настоящата глава за надзорната зона.

2.   В случай на припокриване на две или повече ограничителни зони поради нови огнища на болестта от категория А компетентният орган адаптира границите на първоначалната ограничителна зона, включително границите на защитните, надзорните и допълнителните ограничителни зони.

3.   Чрез дерогация от параграф 1 и след оценка на риска, която взема предвид профила на болестта, компетентният орган може да не определи ограничителна зона, когато се появи огнище на болест от категория А в следните места:

а)

животновъдни обекти, в които се отглеждат животни по член 13, параграф 2;

б)

люпилни;

в)

предприятия за храни и фуражи, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти;

г)

транспортни средства;

д)

места, в които се извършват операции по събиране, състоят се временни изложения или се оказва ветеринарна помощ за животни; и

е)

всяко друго място, което не е животновъден обект.

Член 22

Мерки, които се прилагат в ограничителната зона

1.   Компетентният орган незабавно съставя и актуализира инвентарен списък на всички разположени в ограничителната зона животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от видовете от списъка, който инвентарен списък съдържа видовете, категориите и броя на животните във всеки животновъден обект; за домашни птици броят на животните може да е приблизителен.

2.   За да предотврати разпространението на болестта и въз основа на епидемиологичната информация или други доказателства, компетентният орган може да разпореди да се извърши превантивно умъртвяване в съответствие с член 12, параграфи 1 и 2, или клане на отглежданите животни от видовете от списъка в животновъдните обекти, разположени в ограничителната зона.

3.   Компетентният орган разпорежда и следи всички движения от ограничителната зона на цели трупове или части от мъртви диви и отглеждани животни от видовете от списъка да са предназначени за преработка или унищожаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009 в предприятие, одобрено за тези цели:

а)

на територията на държавата членка; или

б)

в друга държава членка в съответствие с член 48, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, когато преработката или унищожаването на целите трупове или частите от мъртви животни не могат да се извършат в одобрено предприятие на територията на държавата членка, в която се е появило огнището.

4.   Компетентният орган налага специални условия за транспортирането на животни и продукти през ограничителната зона, за да гарантира, че то се извършва:

а)

без спиране или разтоварване в ограничителната зона;

б)

като се дава предимство на главните магистрали или основни железопътни линии; и

в)

като се избягва близостта с животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от видовете от списъка.

5.   Страничните животински продукти с произход от ограничителната зона и придвижвани извън нея се придружават от ветеринарен здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар, в който се посочва, че е разрешено те да бъдат транспортирани от ограничителната зона при условията, определени от компетентния орган в съответствие с настоящата глава.

6.   Компетентният орган може да реши сертификатът по параграф 5 да не се издава за придвижване на странични животински продукти в рамките на съответната държава членка, когато органът счита, че е налице алтернативна система, която гарантира, че пратките с такива продукти са проследими и че продуктите отговарят на ветеринарно-здравните изисквания за това движение.

7.   Всяко вземане на проби в животновъдни обекти в ограничителната зона, в които се отглеждат животни от видовете от списъка, с различна цел от потвърждаване или отхвърляне на наличието на съответните болести от категория А, трябва да бъде разрешено от компетентния орган.

Член 23

Дерогации от мерките, които се прилагат в ограничителната зона

Компетентният орган може да предоставя дерогации от разпоредбите, установени в настоящата глава, относно мерките, които се прилагат в ограничителните зони, доколкото е необходимо и след оценка на риска:

а)

в допълнителните ограничителни зони по член 21, параграф 1, буква в);

б)

когато компетентният орган реши да определи ограничителна зона при поява на огнище на болест от категория А в животновъдни обекти и места по член 21, параграф 3;

в)

когато огнището е в животновъден обект, в който се отглеждат до 50 птици в плен; или

г)

в животновъдни обекти и места по член 21, параграф 3, разположени в ограничителна зона.

Член 24

Изисквания към транспортните средства за отглеждани животни от видовете от списъка и за продукти от тях

1.   Компетентният орган гарантира, че транспортните средства, използвани за движение на отглеждани животни от видовете от списъка и продукти от тях, от, към и през ограничителната зона:

а)

са конструирани и поддържани така, че да не се допуска бягство на животни или изпадане на продукти или други предмети, които представляват риск за здравето на животните;

б)

се почистват и дезинфекцират непосредствено след всяко транспортиране на животни, продукти или всякакви други предмети, които представляват риск за здравето на животните, и при необходимост се дезинфекцират отново, като при всички случаи се подсушават или се оставят да изсъхнат, преди в тях отново да бъдат натоварени животни или продукти; и

в)

при необходимост, са подложени на мерки за контрол на насекоми и гризачи преди транспортирането.

2.   Почистването и дезинфекцията на транспортните средства, посочени в параграф 1, се извършват:

а)

в съответствие с указанията или процедурите, предвидени от компетентния орган, като са използвани подходящи биоциди, за да се гарантира унищожаването на съответния болестотворен агент от категория А; и

б)

като се документират надлежно.

Раздел 2

Мерки за контрол на болести в защитната зона

Член 25

Мерки, които се прилагат в животновъдни обекти в защитната зона, в които се отглеждат животни от видовете от списъка

1.   Компетентният орган незабавно разпорежда да бъдат приложени следните мерки в животновъдните обекти в защитната зона, в които се отглеждат животни от видовете от списъка и които са различни от животновъдните обекти, в които е потвърдена болестта от категория А:

а)

животните от видовете от списъка да се държат отделно от дивите животни и животните от невключените в списъка видове;

б)

да се извършва допълнителен надзор с цел идентифициране на допълнително разпространение на болестта от категория А в животновъдните обекти, в т.ч. всяка увеличена заболеваемост или смъртност или значителен спад в данните за производството; за всяко такова увеличение или спад да се уведомява незабавно компетентният орган;

в)

при необходимост да се прилагат подходящи средства за контрол на насекоми и гризачи и други вектори на болестта във и около животновъдния обект;

г)

да се използват подходящи средства за дезинфекция на входовете и изходите на животновъдния обект;

д)

да се прилагат подходящи мерки за биологична сигурност за всички лица, които са в контакт с отглежданите животни от видовете от списъка или влизат в животновъдния обект или излизат от него, както и за транспортните средства, за да не се допусне риск от разпространение на съответната болест от категория А;

е)

да се водят дневници за всички лица, които посещават животновъдния обект, които да се актуализират за улесняване на надзора и контрола над болестта и при поискване да се предоставят на компетентния орган;

ж)

да се унищожават целите трупове или частите от мъртви или умъртвени отглеждани животни от видовете от списъка в съответствие с член 22, параграф 3.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква е) не се изискват дневници за посетителите в животновъдни обекти, в които се отглеждат животните по член 13, параграф 2, ако посетителите нямат достъп до местата, в които се отглеждат животните.

Член 26

Посещения от официални ветеринарни лекари в животновъдни обекти в защитната зона

1.   Компетентният орган гарантира, че официалните ветеринарни лекари извършват най-малко едно посещение на всички животновъдни обекти по член 25, при първа възможност и без необосновано забавяне след официалното потвърждение на огнище на болест от категория А.

2.   Когато извършват посещенията по параграф 1, официалните ветеринарни лекари изпълняват най-малко следните дейности:

а)

проверки по документи, в т.ч. анализ на дневниците с данни за производството, здравето и проследимостта;

б)

проверка на изпълнението на мерките, прилагани за предотвратяване на въвеждането или разпространението на съответната болест от категория А в съответствие с член 25;

в)

клиничен преглед на отглежданите животни от видовете от списъка; и

г)

ако е необходимо, вземане на проби за лабораторни изследвания от животните, за да се потвърди или отхвърли наличието на съответната болест от категория А.

3.   Компетентният орган може да изиска допълнителни ветеринарни посещения в животновъдните обекти в защитната зона с цел последващи действия във връзка със ситуацията.

4.   Компетентният орган води дневник на дейностите и посещенията по смисъла на параграфи 1, 2 и 3 и на констатациите от тях.

5.   Чрез дерогация от параграф 1, когато радиусът на защитната зона, определен в приложение V, надвишава 3 km, компетентният орган може да реши да не изисква посещения на всички животновъдни обекти по член 25, а на представителен брой такива обекти в съответствие с буква А.3 от приложение I.

Член 27

Забрани на дейности, включително движение, във връзка с животни, продукти и други материали в рамките на, от или към защитната зона

1.   Компетентният орган забранява дейностите, включително движение, във връзка с животни от видовете от списъка, продукти от тях и други материали, в рамките на, от и към защитната зона в съответствие с таблицата в приложение VI.

2.   Компетентният орган може да разшири обхвата на забраните, предвидени в параграф 1, така че да включват:

а)

животни от невключени в списъка видове и продукти от такива животни; и

б)

дейности, включително движение, различни от определените в приложение VI.

3.   Следните продукти са освободени от забраните, предвидени в параграфи 1 и 2:

а)

продукти от животински произход, считани за безопасни стоки по отношение на съответната болест, в съответствие с приложение VII;

б)

продукти от животински произход, които са преминали съответната обработка в съответствие с приложение VII;

в)

продукти или други материали, които има вероятност да разпространяват болестта, добити или произведени преди срока за наблюдение, определен в приложение II за съответната болест, изчислен с обратно броене от датата, на която е получено уведомление за съмнението;

г)

продукти, произведени в защитната зона, които са получени от отглеждани животни от видовете от списъка:

i)

отглеждани извън защитната зона;

ii)

отглеждани и заклани извън защитната зона; или

iii)

отглеждани извън защитната зона и заклани в защитната зона;

д)

производни продукти.

4.   Предвидените в параграфи 1 и 2 забрани се прилагат за продуктите по смисъла на параграф 3, ако:

а)

по време на производствения процес, съхранението и транспортирането продуктите не са били напълно отделени от продукти, които не отговарят на условията за изпращане извън ограничителната зона съгласно настоящия регламент; или

б)

компетентният орган има епидемиологични доказателства за разпространение на болестта към, от или чрез тези продукти.

Член 28

Общи условия за предоставяне на дерогации от забраните в защитната зона

1.   Чрез дерогация от забраните по член 27 компетентният орган може да разрешава движение на животни и продукти в случаите, обхванати от членове 29—38, и съгласно специалните условия, предвидени в тези членове, и общите условия, определени в параграфи 2—7 от настоящия член.

Преди да предостави разрешение, компетентният орган оценява рисковете, произтичащи от това разрешение, като оценката трябва да сочи, че рискът от разпространение на болестта от категория А е незначителен.

2.   Всяко разрешено движение трябва да се извършва:

а)

изключително по определените маршрути;

б)

като се дава предимство на главните магистрали или основни железопътни линии;

в)

като се избягва близостта до животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от видовете от списъка; и

г)

без разтоварване или спиране до разтоварването в животновъдния обект по местоназначение.

3.   Компетентният орган, отговарящ за животновъдния обект на произход, определя животновъдния обект по местоназначение за движение от или към защитната зона. Ако компетентният орган, отговарящ за животновъдния обект на произход, е различен от отговарящия за животновъдния обект по местоназначение, той уведомява компетентния орган, отговарящ за животновъдния обект по местоназначение, че последният е бил определен.

4.   Компетентният орган, отговарящ за животновъдния обект на произход, проверява дали животновъдният обект по местоназначение е съгласен да бъде определен и да получи всяка една от пратките с животни или продукти.

5.   Когато разрешава движение на животни от защитната зона, компетентният орган гарантира, че това движение не поражда риск от разпространение на болестта от категория А, въз основа на:

а)

клиничен преглед с благоприятни резултати на животните, отглеждани в животновъдния обект, в т.ч. животните, които ще бъдат придвижвани;

б)

при необходимост, лабораторно изследване с благоприятни резултати на животните, отглеждани в животновъдния обект, в т.ч. животните, които ще бъдат придвижвани; и

в)

резултатът от посещенията по член 26.

6.   Когато разрешава транспортирането на продукти от защитната зона, компетентният орган разпорежда и следи:

а)

по време на целия производствен процес и складирането им продуктите да са напълно отделени от продукти, които не отговарят на условията за изпращане извън ограничителната зона в съответствие с настоящия регламент; и

б)

продуктите да няма да бъдат транспортирани заедно с продукти, които не отговарят на условията за изпращане извън ограничителната зона в съответствие с настоящия регламент.

7.   Когато предоставя разрешение по смисъла на параграф 1, компетентният орган гарантира прилагането на допълващи мерки за биологична сигурност от момента на натоварване, по време на всички транспортни операции и до разтоварването в определения животновъден обект по местоназначение в съответствие с неговите указания.

Член 29

Специални условия за разрешаване на движение за извършване на клане на отглеждани животни от видовете от списъка в защитната зона

1.   Компетентният орган може да разрешава движението на отглеждани животни от видовете от списъка от животновъдни обекти в защитната зона до кланица, разположена:

а)

възможно най-близо до животновъдния обект на произход, в рамките на защитната зона;

б)

в надзорната зона, когато не е възможно животните да бъдат заклани в защитната зона; или

в)

възможно най-близо до надзорната зона, когато не е възможно животните да бъдат заклани в ограничителната зона.

2.   Компетентният орган предоставя разрешенията, предвидени в параграф 1, само при следните условия:

а)

транспортните средства трябва да са запечатани в момента на натоварване от компетентния орган, отговарящ за изпращането, или под неговия надзор;

б)

компетентният орган, отговарящ за кланицата:

i)

бива уведомяван предварително от оператора на кланицата за намерението му да приеме отглеждани животни от видовете от списъка;

ii)

потвърждава отсъствието на всякакви признаци за болестта от категория А по време на предкланичния и следкланичния преглед.

iii)

следи дали операторът на кланицата е въвел ефективни процедури за гарантиране, че отглежданите животни от видовете от списъка с произход от защитната зона се отглеждат отделно и биват заклани отделно от такива животни или по различно време, за предпочитане в края на работния ден на пристигане;

iv)

потвърждава клането на животните пред компетентния орган, отговарящ за животновъдния обект на произход на животните;

v)

следи за почистването и дезинфекцията от оператора на кланицата на помещенията, където животните са били отглеждани и заклани, като почистването и дезинфекцията се извършват преди в тези помещения да бъдат отглеждани или заклани други отглеждани животни от видовете от списъка; и

vi)

следи за спазването на условията по член 33 при добиване на месо от такива животни.

3.   Компетентният орган може да разрешава движението на отглеждани животни от видовете от списъка от животновъдни обекти, разположени извън защитната зона, към кланица, разположена в защитната зона, ако:

а)

животните са държани отделно от други животни с произход от защитната зона и биват заклани отделно от тези животни или по различно време;

б)

полученото прясно месо се разфасова, транспортира и складира отделно от прясното месо, получено от животни с произход в защитната зона; и

в)

почистването и дезинфекцията на транспортните средства, посочени в член 24, се осъществява под официален надзор след разтоварването на животните.

4.   Чрез дерогация от член 9 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 компетентният орган може да разрешава преработката и употребата на странични животински продукти, получени от животни, заклани в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, като материал от категория 3 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, в предприятие, одобрено за преработка или унищожаване на странични животински продукти, разположено на неговата територия, или в друга държава членка, когато не е възможно те да бъдат преработени или унищожени в одобреното предприятие на територията на държавата членка, в която е възникнало огнището.

В случай че страничните животински продукти, посочени в първата алинея на настоящия член, се придвижват до предприятие, разположено в друга държава членка, държавата членка по местоназначение и държавите членки на преминаване разрешават това изпращане, а компетентният орган по местоназначение разрешава преработката и употребата на странични животински продукти като материал от категория 3 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Член 30

Специални условия за разрешаване на някои видове движение на домашни птици от животновъдни обекти, разположени в защитната зона

1.   Компетентният орган може да разрешава движение на еднодневни пилета от животновъден обект, разположен в защитната зона, към животновъден обект, разположен в същата държава членка, но при възможност извън ограничителната зона, при условие че:

а)

по отношение на еднодневни пилета, излюпени от яйца с произход в ограничителната зона:

i)

транспортното средство е запечатано в момента на натоварване от компетентния орган или под неговия надзор;

ii)

след пристигането на животните животновъдният обект по местоназначение е поставен под официален надзор от официалните ветеринарни лекари; и

iii)

при движение извън ограничителната зона домашните птици остават в животновъдния обект по местоназначение най-малко 21 дни;

б)

при еднодневни пилета, излюпени от яйца с произход извън ограничителната зона, люпилнята на изпращане може да гарантира, че не е настъпвал контакт между тези яйца и други яйца за люпене или еднодневни пилета с произход от ограничителната зона.

2.   Компетентният орган може да разрешава движението на пронасящи домашни птици от животновъдни обекти, разположени в защитната зона, към животновъдни обекти, разположени в същата държава членка и при възможност в рамките на ограничителната зона, при условие че:

а)

в животновъдния обект по местоназначение няма други отглеждани животни от видовете от списъка;

б)

транспортното средство е запечатано в момента на натоварване от компетентния орган или под неговия надзор;

в)

след пристигането на животните животновъдният обект по местоназначение е поставен под официален надзор от официалните ветеринарни лекари; и

г)

при движение извън ограничителната зона животните остават в животновъдния обект по местоназначение най-малко 21 дни.

Член 31

Специални условия за разрешаване на някои видове движение на яйца за люпене в защитната зона

1.   Компетентният орган може да разрешава движението на яйца за люпене:

а)

от животновъден обект, разположен в защитната зона, към люпилня, разположена в същата държава членка; или

б)

от животновъден обект, разположен в същата държава членка, към люпилня, разположена в защитната зона.

2.   Разрешението по параграф 1, буква а) се предоставя при следните условия:

а)

родителските стада, от които са получени яйцата за люпене, са преминали клиничен преглед и взетите от тях проби за лабораторни изследвания са с благоприятни резултати;

б)

яйцата за люпене и техните опаковки са дезинфекцирани преди изпращането и може да се гарантира обратното проследяване на яйцата за люпене; и

в)

яйцата за люпене трябва да бъдат транспортирани с транспортни средства, запечатани от компетентния орган.

3.   Компетентният орган може да разрешава движението на яйца за люпене от животновъден обект, разположен в защитната зона, към животновъден обект за люпене на място, разположен в същата държава членка, ако:

а)

родителските стада, от които са получени яйцата за люпене, са преминали клиничен преглед и взетите от тях проби за лабораторни изследвания са с благоприятни резултати;

б)

животновъдният обект по местоназначение е поставен под официален надзор за срок от 21 дни след излюпването на яйцата;

в)

домашните птици трябва да останат в животновъдния обект по местоназначение по време на срока, посочен в буква б); и

г)

изискванията на параграф 2, букви б) и в) са изпълнени.

Член 32

Специални условия за разрешаване на движението на сперма от одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти в защитната зона

Компетентният орган може да разрешава движението на сперма, събрана от животни от видовете от списъка, отглеждани в разположени в защитната зона одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти, с изключение на люпилни, след приблизителната дата на най-ранната инфекция на засегнатия животновъден обект, при следните условия:

а)

в защитната зона са отменени всички мерки за контрол на болести, свързани с болестта от категория А, в съответствие с член 39;

б)

всички отглеждани животни от видовете от списъка в центъра за събиране на сперма са преминали клиничен преглед и от тях са взети проби за лабораторни изследвания, за да се отхвърли наличието на болест от категория А в центъра за събиране на сперма; и

в)

при животното донор е получен благоприятен резултат от лабораторното изследване на проба, взета не по-рано от седем дни след срока за наблюдение, определен в приложение II за съответната болест и изчислен от датата, на която е събрана спермата.

Член 33

Специални условия за разрешаване на движението на прясно месо и сурово мляко, получени от отглеждани животни от видовете от списъка от животновъдни обекти в защитната зона

1.   Компетентният орган може да разреши движението на прясно месо и сурово мляко, получени от животни от видовете от списъка, които се отглеждат в животновъдни обекти, разположени в защитната зона, ако:

а)

те се придвижват към преработвателно предприятие, за да преминат една от съответните обработки за ограничаване на риска, посочени в приложение VII; или

б)

в случай на прясно месо от домашни птици:

i)

то е маркирано в съответствие с приложение IХ, точка 1 от момента на добиването му в кланицата; и

ii)

то не е предназначено за друга държава членка.

2.   Компетентният орган гарантира, че движението към преработвателно предприятие, посочено в параграф 1, буква а), отговаря на следните условия:

а)

прясното месо трябва да бъде маркирано в съответствие с приложение IХ, точка 2 в кланицата след следкланичния преглед и да запази тази маркировка до момента на обработката;

б)

движението на прясно месо и сурово мляко от животновъдния обект на произход до преработвателното предприятие трябва да се извършва в запечатани контейнери; и

в)

преработвателното предприятие трябва да бъде разположено в същата ограничителна зона или възможно най-близо до ограничителната зона и да работи под надзора на официални ветеринарни лекари.

Член 34

Специални условия за разрешаване на движението на яйца за консумация от човека от животновъдни обекти, разположени в защитната зона

Компетентният орган може да разрешава движението на яйца за консумация от човека от животновъдни обекти, разположени в защитната зона, до следните местоназначения в рамките на същата държава членка:

а)

до център за опаковане, при условие че те бъдат опаковани:

i)

в опаковки за еднократна употреба; или

ii)

в опаковки, които могат да бъдат почиствани и дезинфекцирани по начин, който унищожава съответния болестотворен агент от категория А;

б)

до предприятие за производство на яйчни продукти по смисъла на раздел Х, глава II от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004, за да бъдат обработени в съответствие с глава ХI от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета (15).

Член 35

Специални условия за разрешаване на движението на оборски тор, включително торова постеля и използван постелъчен материал, от животновъдни обекти в защитната зона към депа за отпадъци

Компетентният орган може да разрешава движението на оборски тор, включително торова постеля и използван постелъчен материал, от животновъдни обекти, разположени в защитната зона, за целите на унищожаването им в определено депо за отпадъци в рамките на същата държава членка едва след преработка в съответствие с член 13, буква в) от Регламент (ЕС) № 1069/2009.

Член 36

Специални условия за разрешаване на движението на фуражни суровини от растителен произход и слама от защитната зона

Компетентният орган може да разрешава движение на фуражни суровини от растителен произход и слама в защитната зона, при условие че:

а)

те са произведени на места, в които не се отглеждат животни от видовете от списъка;

б)

те са произведени в обекти за преработка на фуражи, в които не се отглеждат животни от видовете от списъка, а растителните суровини са с произход:

i)

от местата по буква а); или

ii)

извън защитната зона;

в)

те са предназначени за употреба в рамките на защитната зона; или

г)

те са преминали най-малко една от обработките за ограничаване на риска в съответствие с приложение VIII.

Член 37

Специални условия за разрешаване на движението на отглеждани животни от видовете от списъка и продукти до одобрени предприятия за странични животински продукти

1.   Компетентният орган може да разрешава движението на отглеждани животни от видовете от списъка от животновъдни обекти, разположени в защитната зона, до предприятия, одобрени за преработка или унищожаване на странични животински продукти, в които:

а)

отглежданите животни биват незабавно умъртвявани; и

б)

получените странични животински продукти се унищожават в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009.

2.   Компетентният орган може да разрешава движението на продукти от животновъдни обекти и места в защитната зона до предприятия, одобрени за преработка или унищожаване на странични животински продукти, в които продуктите се унищожават или преработват в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Член 38

Мерки, които се прилагат в предприятия за храни и фуражи, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение в защитната зона, включително транспортни средства

1.   Компетентният орган прилага съответните мерки по член 25 и членове 27—38 в предприятия за храни и фуражи, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение в защитната зона, включително транспортни средства.

2.   В обектите и местата по параграф 1 компетентният орган може да прилага допълнителни мерки, адаптирани към конкретната ситуация, с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А в рамките на защитната зона и от нея.

Член 39

Срок на действие на мерките за контрол на болести в защитната зона

1.   Компетентният орган може да отменя мерките, предвидени в раздели 1 и 2 от настоящата глава, само ако е изтекъл минималният срок, определен в приложение Х, и са изпълнени следните условия:

а)

в съответствие с член 15 в засегнатия животновъден обект са извършени предварително почистване и дезинфекция и при необходимост, контрол на насекомите и гризачите; и

б)

в съответствие с член 26 във всички животновъдни обекти в защитната зона, в които се отглеждат животни от видовете от списъка, тези животни са преминали с благоприятен резултат клиничен преглед и при необходимост, лабораторни изследвания.

2.   Когато съответната болест от категория А се предава от вектор от списъка, както е посочено в Регламент (ЕС) 2018/1882, компетентният орган може:

а)

да определя срока на действие на мерките в защитната зона за всеки отделен случай, като взема предвид всички фактори, които влияят на риска от разпространение на болестта; и

б)

да предвиди въвеждането на контролни животни.

3.   След отмяната на мерките по параграф 1, предвидените мерки в раздел 3 от настоящата глава се прилагат в защитната зона в продължение най-малко на допълнителния срок, определен в приложение Х.

Раздел 3

Мерки за контрол на болести в надзорната зона

Член 40

Мерки, които се прилагат в животновъдни обекти в надзорната зона

Компетентният орган незабавно разпорежда да бъдат приложени мерките по член 25 във всички животновъдни обекти в надзорната зона, в които се отглеждат животни от видовете от списъка.

Член 41

Посещения от официални ветеринарни лекари в животновъдни обекти в надзорната зона

Компетентният орган гарантира, че официалните ветеринарни лекари извършват посещения в извадка от животновъдни обекти в надзорната зона, в които се отглеждат животни от видовете от списъка, в съответствие с член 26 и приложение I, точка А.3.

Член 42

Забрани за дейности, включително движение, във връзка с животни, продукти и други материали в рамките на, от или към надзорната зона

Компетентният орган прилага забрани, освобождаване и дерогации от дейности, включително движение, във връзка с животни от видовете от списъка, продукти от тях и други материали от и към надзорната зона, в съответствие с член 27.

Член 43

Общи условия за предоставяне на дерогации от забраните, предвидени в член 42

1.   Чрез дерогация от член 42 компетентният орган може да разрешава движение на животни и продукти само в случаите, обхванати от членове 44—52, съгласно специалните условия, предвидени в тези членове, и общите условия, определени в параграфи 2—7 от настоящия член.

Преди да предостави разрешение, компетентният орган оценява рисковете, произтичащи от това разрешение. Оценката трябва да сочи, че рискът от разпространение на болестта от категория А е незначителен.

2.   Всяко разрешено движение се извършва:

а)

като се дава предимство на главните магистрали или основни железопътни линии;

б)

като се избягва близостта до животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от видовете от списъка; и

в)

без разтоварване или спиране до разтоварването в животновъдния обект по местоназначение.

3.   Компетентният орган, отговарящ за животновъдния обект на произход, определя животновъдния обект по местоназначение за движение от или към надзорната зона. Ако компетентният орган не е същият като отговарящия за животновъдния обект по местоназначение, той уведомява за това определяне компетентния орган, отговарящ за животновъдния обект по местоназначение.

4.   Компетентният орган, отговарящ за животновъдния обект на произход, проверява дали животновъдният обект по местоназначение е съгласен да бъде определен и да получи всяка една от пратките с животни или продукти.

5.   Когато разрешава движение на животни от надзорната зона, компетентният орган гарантира, че това движение не поражда риск от разпространение на болестта от категория А, въз основа на:

а)

клиничен преглед с благоприятни резултати на животни, отглеждани в животновъдния обект, в т.ч. животните, които ще бъдат придвижвани;

б)

при необходимост, лабораторно изследване с благоприятни резултати на животни, отглеждани в животновъдния обект, в т.ч. животните, които ще бъдат придвижвани; и

в)

резултатът от посещенията по член 41, ако е наличен.

6.   Когато разрешава транспортирането на продукти от надзорната зона, компетентният орган трябва да гарантира, че:

а)

по време на целия производствен процес и на складирането им продуктите са напълно отделени от продукти, които не отговарят на условията за изпращане извън ограничителната зона в съответствие с настоящия регламент;

б)

продуктите няма да бъдат транспортирани заедно с продукти, които не отговарят на условията за изпращане извън ограничителната зона в съответствие с настоящия регламент.

7.   Когато предоставя дерогациите, предвидени в параграф 1, компетентният орган гарантира прилагането на допълнителни мерки за биологична сигурност от момента на натоварване, по време на всички транспортни операции и до разтоварването в определения животновъден обект по местоназначение в съответствие с неговите указания.

Член 44

Специални условия за разрешаване на движение за извършване на клане на отглеждани животни от видовете от списъка в рамките на, от и към надзорната зона

1.   Компетентният орган може да разрешава движението на отглеждани животни от видовете от списъка с произход от надзорната зона към кланица, разположена:

а)

възможно най-близо до животновъдния обект на произход, в рамките на ограничителната зона; или

б)

извън ограничителната зона, възможно най-близо до надзорната зона, когато не е възможно животните да бъдат заклани в ограничителната зона, и след оценка на риска.

2.   За месото, получено от посочените в параграф 1 животни, се прилагат мерките по член 49.

3.   Компетентният орган може да разрешава движението на отглеждани животни от видовете от списъка с произход извън надзорната зона към кланица, разположена в надзорната зона.

4.   Компетентният орган може да разрешава преработката и употребата на странични животински продукти, получени от животни, заклани в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, като материал от категория 3 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, в предприятие, одобрено за преработка или унищожаване на странични животински продукти, разположено на неговата територия, или в друга държава членка, когато не е възможно преработката или унищожаването да се осъществят в одобрено предприятие на територията на държавата членка, в която е възникнало огнището.

В случай че страничните животински продукти, посочени в първата алинея на настоящия член, се придвижват до предприятие, разположено в друга държава членка, държавата членка по местоназначение и държавите членки на преминаване разрешават това изпращане, а компетентният орган по местоназначение разрешава преработката и употребата на странични животински продукти като материал от категория 3 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Член 45

Специални условия за разрешаване на някои видове движение на отглеждани еднокопитни животни от видовете от списъка от животновъдни обекти в надзорната зона

1.   Компетентният орган може да разрешава движението на отглеждани еднокопитни животни от видовете от списъка към пасища, разположени в надзорната зона, при условие че:

а)

е изминал срок от 15 дни след приключването и одобрението на предварителното почистване и дезинфекция по член 15; и

б)

животните не са в контакт с животни от видовете от списъка от други животновъдни обекти.

2.   След оценка на риска компетентният орган може да разрешава движението на отглеждани животни от видовете от списъка към животновъдни обекти, принадлежащи към същата верига на доставки, разположени във или извън надзорната зона, за да се завърши производственият цикъл преди клането. Ако животновъдният обект по местоназначение е разположен извън надзорната зона, компетентният орган прилага в този обект мерките, предвидени в членове 40, 41 и 42, докато действат мерките за контрол на болести в надзорната зона на произход, както е предвидено в член 55.

Член 46

Специални условия за разрешаване на някои видове движение на домашни птици от животновъдни обекти, разположени в надзорната зона

1.   Компетентният орган може да разрешава движение на еднодневни пилета с произход от надзорната зона:

а)

към животновъдни обекти в същата държава членка, когато те са излюпени от яйца с произход от животновъдни обекти в рамките на надзорната зона, ако:

i)

след пристигането на животните животновъдният обект по местоназначение е поставен под официален надзор; и

ii)

при движение извън ограничителната зона животните остават в животновъдния обект по местоназначение най-малко 21 дни;

б)

към животновъдни обекти в същата държава членка, в която те са излюпени от яйца с произход извън ограничителната зона, ако люпилнята на изпращане може да гарантира, че не е настъпил контакт между тези яйца и други яйца за люпене или еднодневни пилета, получени от животни, отглеждани в ограничителната зона.

2.   Компетентният орган може да разреши движението на пронасящи домашни птици от животновъдни обекти в надзорната зона към животновъдни обекти в същата държава членка, при условие че:

а)

в животновъдния обект по местоназначение няма други отглеждани животни от видовете от списъка;

б)

след пристигането на пронасящите домашни птици животновъдният обект по местоназначение е поставен под официален надзор; и

в)

домашните птици остават в животновъдния обект по местоназначение най-малко 21 дни.

Член 47

Специални условия за разрешаване на някои видове движение на яйца за люпене към и от животновъдни обекти в надзорната зона

1.   Компетентният орган може да разрешава движението на яйца за люпене от животновъден обект, разположен в същата държава членка, до:

а)

люпилня, разположена в надзорната зона; или

б)

животновъден обект за люпене на място, разположен в надзорната зона.

2.   Компетентният орган може да разрешава движението на яйца за люпене от животновъден обект, разположен в надзорната зона, към люпилня в същата държава членка или към животновъден обект за люпене на място, разположен в същата държава членка, само ако яйцата за люпене и техните опаковки са дезинфекцирани преди изпращането и може да се гарантира обратното проследяване на тези яйца.

Член 48

Специални условия за разрешаване на движението на сперма от одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти в надзорната зона

Компетентният орган може да разрешава движението на сперма, събрана от животни от видовете от списъка, отглеждани в разположени в надзорната зона одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти, с изключение на люпилни, след приблизителната дата на най-ранната инфекция на засегнатия животновъден обект, при следните условия:

а)

в надзорната зона са отменени всички мерки за контрол на болести, свързани със съответната болест от категория А, в съответствие с член 55;

б)

всички отглеждани животни от видове от списъка в центъра за събиране на сперма са преминали през клиничен преглед и от тях са взети проби за лабораторни изследвания, за да се отхвърли наличието на болест от категория А в центъра за събиране на сперма;

в)

при животното донор е получен благоприятен резултат от лабораторното изследване на проба, взета не по-рано от седем дни след срока за наблюдение, определен в приложение II за съответната болест и изчислен от датата, на която е събрана спермата.

Член 49

Специални условия за разрешаване на движението на прясно месо и сурово мляко, получени от отглеждани животни от видовете от списъка от животновъдни обекти, разположени в надзорната зона

1.   Компетентният орган може да разреши движението на прясно месо и сурово мляко, получени от животни от видовете от списъка, които се отглеждат в животновъдни обекти, разположени в надзорната зона, ако:

а)

прясното месо или суровото мляко се придвижват към преработвателно предприятие, за да преминат някоя от обработките за ограничаване на риска, посочени в приложение VII; или

б)

прясното месо е получено от домашни птици.

2.   Компетентният орган гарантира, че прясното месо и суровото мляко, придвижвани съгласно параграф 1, буква а), отговарят на следните условия:

а)

прясното месо е маркирано в съответствие с приложение IХ, когато е добито в кланицата, и запазва тази маркировка до момента на обработката; и

б)

обработката се извършва в животновъден обект, разположен в същата ограничителна зона или възможно най-близо до ограничителната зона и работещ под надзора на официални ветеринарни лекари.

Член 50

Специални условия за разрешаване на движението на яйца за консумация от човека от животновъдни обекти в надзорната зона

1.   Компетентният орган може да разрешава движението на яйца за консумация от човека от животновъдни обекти в надзорната зона към център за опаковане, разположен в същата държава членка, при условие че те бъдат опаковани:

а)

в опаковки за еднократна употреба; или

б)

в опаковки, които могат да бъдат почиствани и дезинфекцирани по начин, който унищожава болестотворния агент от категория А.

2.   Компетентният орган може да разрешава движението на яйца за консумация от човека от животновъдни обекти, разположени в надзорната зона, до предприятия за производство на яйчни продукти, разположени в същата държава членка, ако:

а)

предприятието за производство на яйчни продукти отговаря на изискванията на раздел Х, глава II от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004; и

б)

яйцата се придвижват към предприятието за производство на яйчни продукти с цел да бъдат обработени в съответствие с глава ХI от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004.

Член 51

Специални условия за разрешаване на движението на оборски тор, включително торова постеля и използван постелъчен материал, от животновъдни обекти в надзорната зона

Компетентният орган може да разрешава движението на оборски тор, включително торова постеля и използван постелъчен материал, от животновъдни обекти, разположени в надзорната зона:

а)

без преработка — към депа, които компетентният орган предварително е разрешил за тази цел, разположени в същата надзорна зона; или

б)

след преработка — към депа, които компетентният орган предварително е разрешил за тази цел, разположени на територията на държавата членка.

Член 52

Специални условия за разрешаване на движението на фуражни суровини от растителен произход и слама от надзорната зона

Компетентният орган може да разрешава движението на фуражни суровини от растителен произход или слама, произведени в надзорната зона, при условие че фуражните суровини или сламата:

а)

са произведени на места, в които не се отглеждат животни от видовете от списъка, различни от предприятия за преработка на фуражи;

б)

са произведени в предприятия за преработка на фуражи, в които не се отглеждат животни от видовете от списъка, а растителните суровини са с произход:

i)

от местата по буква а); или

ii)

извън надзорната зона;

в)

са предназначени за употреба в рамките на надзорната зона;

г)

са преминали най-малко една от обработките за ограничаване на риска, посочени в приложение VIII.

Член 53

Специални условия за разрешаване на движението на отглеждани животни от видовете от списъка и продукти до одобрени предприятия

1.   Компетентният орган може да разрешава движението на отглеждани животни от видовете от списъка от животновъдни обекти, разположени в надзорната зона, до предприятия, одобрени за преработка или унищожаване на странични животински продукти, в които:

а)

отглежданите животни биват незабавно умъртвявани; и

б)

получените странични животински продукти се унищожават в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009.

2.   Компетентният орган може да разрешава движение на продукти от животновъдни обекти и други места в надзорната зона до предприятия, одобрени за преработка или унищожаване на странични животински продукти, в които те са унищожават или преработват в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Член 54

Мерки, които се прилагат в предприятия за храни и фуражи, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение в надзорната зона, включително транспортни средства

1.   Компетентният орган прилага съответните мерки по член 40 и членове 42—53 в предприятия за храни и фуражи, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение в надзорната зона, включително транспортни средства.

2.   В животновъдните обектите и местата по параграф 1 компетентният орган може да прилага допълнителни мерки, адаптирани към конкретната ситуация, с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А в рамките на надзорната зона и от нея.

Член 55

Срок на действие на мерките за контрол на болести в надзорната зона

1.   Компетентният орган може да отменя мерките за контрол на болести в надзорната зона, предвидени в раздели 1 и 3 от настоящата глава, само ако е изтекъл минималният срок, определен в приложение ХI, и са изпълнени следните условия:

а)

в защитната зона са изпълнени изискванията по член 39; и

б)

в представителен брой животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от видовете от списъка, са извършени посещения от официални ветеринарни лекари, с благоприятен резултат, в съответствие с член 41.

2.   Когато съответната болест от категория А се предава чрез вектор от списъка, в съответствие в Регламент (ЕС) 2018/1882 компетентният орган може:

а)

да определя срока на действие на мерките в надзорната зона за всеки отделен случай, като взема предвид факторите, влияещи на риска от разпространение на болестта; и

б)

да предвиди въвеждането на сентинелни животни.

Раздел 4

Дерогации, приложими в ограничителната зона в случай на нови огнища на болестта

Член 56

Дерогации от забраните за движение на животни в рамките на ограничителните зони, когато се запазват ограничителните мерки

1.   Когато забраните за движение на животни, предвидени в член 27 и член 42, се запазват след определен в приложение ХI срок поради официално потвърждение на нови огнища на болест от категория А, компетентният орган може, при изключителни обстоятелства, да разрешава движението на отглеждани животни от видовете от списъка от животновъден обект в рамките на ограничителната зона при случаи, които не са обхванати от дерогациите по член 27 и член 42, ако:

а)

операторът е подал обосновано заявление за такова разрешение;

б)

рисковете, произтичащи от разрешаването на това движение, са оценени преди предоставянето на разрешението, като оценката показва, че рискът от разпространение на болестта от категория А е незначителен;

в)

официалните ветеринарни лекари са извършили клинични прегледи и са взели проби за лабораторни изследвания от животни от видовете от списъка, включително от тези, които ще бъдат придвижвани, като резултатите от тях са благоприятни.

2.   Когато движението на животните е разрешено съгласно параграф 1, компетентният орган гарантира, че транспортирането отговаря на изискванията по член 24.

ГЛАВА III

Повторно заселване със сухоземни животни на животновъдни обекти в ограничителните зони

Член 57

Условия за разрешаване на повторно заселване на засегнатия животновъден обект

1.   Компетентният орган разрешава повторно заселване на засегнатия животновъден обект само ако са изпълнени следните условия:

а)

окончателното почистване и дезинфекция и, при необходимост, контролът на насекоми и гризачи:

i)

са извършени в съответствие с процедурите, установени в приложение IV, букви А и В, като са използвани подходящи биоциди, за да се гарантира унищожаването на съответния болестотворен агент от категория А; и

ii)

са надлежно документирани;

б)

изтекъл е срокът за наблюдение, определен в приложение II за съответната болест, изчислен от датата, на която са извършени окончателното почистване и дезинфекция, предвидени в буква а).

2.   Компетентният орган следи окончателното почистване и дезинфекция и, при необходимост, контролът на насекоми и гризачи, в засегнатия животновъден обект, да се извършват в съответствие с изискванията в параграф 1, буква а).

3.   Компетентният орган не разрешава достъп на отглежданите животни от видовете от списъка до пасище по време на срока, през който то се счита за заразено; този срок се определя след оценка на риска.

4.   Когато по надлежно обосновани причини окончателното почистване и дезинфекция и, при необходимост, контролът на насекоми и гризачи, посочени в параграф 1, не са били изцяло приключени в засегнатия животновъден обект, компетентният орган може да разрешава повторното заселване чрез дерогация от параграф 1, при условие че:

а)

e изминал период от най-малко 3 месеца след извършването на предварителното почистване и дезинфекция по член 15; и

б)

преди да предостави разрешение, компетентният орган е оценил рисковете, произтичащи от това разрешение, като оценката сочи, че рискът от разпространение на болестта от категория А е незначителен.

Член 58

Дерогация от изискването по член 55, параграф 1, буква б)

При официално потвърждение на огнище на болест от категория А в предприятия за храни и фуражи, събирателни центрове, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение, включително транспортни средства, компетентният орган може да разрешава повторното въвеждане на отглеждани животни от видовете от списъка за клане, операции по събиране, прегледи или транспорт 24 часа след приключването на:

а)

мерките по членове 12, 14, 15, 17, 18 и член 57, параграф 1, буква а); и

б)

всички допълнителни мерки, приложени от компетентния орган и адаптирани към конкретната ситуация.

Член 59

Изисквания за повторно заселване на засегнатия животновъден обект с отглеждани животни от видовете от списъка

1.   Компетентният орган следи за спазването на разпоредбите на настоящия член при повторното заселване на засегнатия животновъден обект с отглеждани животни от видовете от списъка.

2.   Отглежданите животни от видовете от списъка, предназначени за повторно заселване:

а)

не са с произход от животновъден обект, подлежащ на ограниченията по глава III; и

б)

са показали благоприятен резултат от вземането на проби за лабораторни изследвания, за да се отхвърли наличието на болестта, преди въвеждането им в животновъдния обект.

3.   За целите на параграф 2, буква б) проби се вземат от:

а)

представителен брой от всички животни, които ще бъдат въведени в животновъдния обект, ако всички те се въвеждат по едно и също време и от един и същ животновъден обект на произход; или

б)

представителен брой животни от всяка пратка, ако всички животни се въвеждат по различно време или от различни животновъдни обекти на произход.

По отношение на еднодневните пилета компетентният орган може да реши да не се вземат пробите за лабораторни изследвания, посочени в параграф 2, буква б).

4.   Отглежданите животни от видовете от списъка, предназначени за повторно заселване, се въвеждат в животновъдните обекти, както следва:

а)

във всички епидемиологични единици и сгради на засегнатия животновъден обект;

б)

за предпочитане по едно и също време или в рамките на срока за наблюдение, определен в приложение II за съответната болест, изчислен от датата, на която е въведено първото животно; или

в)

при животновъдни обекти на открито или когато изискването по буква а) не е практически осъществимо, с използване на сентинелни животни, от които са взети проби за лабораторни изследвания за съответната болест от категория А с благоприятен резултат, преди да бъдат въведени в животновъдния обект.

5.   Официалните ветеринарни лекари извършват най-малко едно посещение на засегнатия животновъден обект в последния ден от срока за наблюдение, определен в приложение II за съответната болест, изчислен от датата, на която животните са въведени в животновъдния обект и във всеки случай преди да са изтекли 30 дни от тази дата, като извършват най-малко:

а)

проверки по документи, в т.ч. анализ на дневниците с данни за производството, здравето и проследимостта;

б)

клиничен преглед на отглежданите животни от видовете от списъка; и

в)

вземане на проби от животните за лабораторни изследвания, за да се потвърди или отхвърли наличието на съответната болест от категория А.

6.   Всяко лице, което влиза в животновъдния обект или го напуска, изпълнява подходящи мерки за биологична сигурност, имащи за цел да предотвратят разпространението на съответната болест от категория А.

7.   Отглежданите животни от видовете от списъка напускат животновъдния обект само след разрешение от компетентния орган и след получаване на благоприятни резултати при лабораторните изследвания, посочени в параграф 5, буква в).

8.   От датата на въвеждане на животните в обекта до края на повторното заселване в съответствие с член 61 операторът:

а)

актуализира дневниците с данни за здравето и производството на отглежданите животни от видовете от списъка; и

б)

незабавно уведомява компетентния орган за всички съществени промени в данните за производството и други аномалии.

9.   Ако компетентният орган бъде уведомен за необичайни смъртни случаи или клинични признаци за съответната болест от категория А по време на срока по параграф 8, официалните ветеринарни лекари незабавно вземат проби за лабораторни изследвания, за да се отхвърли наличието на тази болест.

10.   Компетентният орган може да освобождава обособените специализирани животновъдни обекти от една или повече разпоредби, посочени в параграфи 1—9, след оценка на рисковете, произтичащи от освобождаването и ако оценката показва, че рискът от разпространение на болестта от категория А е незначителен.

Член 60

Допълнителни изисквания във връзка с повторното заселване на засегнатия животновъден обект

1.   Компетентният орган разрешава повторното заселване на засегнатия животновъден обект с животни, различни от отглежданите видове от списъка, като вземе предвид риска от разпространение на съответната болест от категория А и риска от упорито запазване на вектора.

2.   Компетентният орган може да приложи някои или всички разпоредби на членове 57 и 59, ако се е извършило превантивно умъртвяване по член 7, параграф 4 и член 9, параграф 4.

Член 61

Край на повторното заселване на засегнатия животновъден обект и отмяна на мерките за контрол на болести в засегнатия животновъден обект

1.   Повторното заселване на засегнатия животновъден обект се счита за приключило, когато мерките по членове 57 и 59, и при необходимост по член 60, са били успешно изпълнени.

2.   Компетентният орган отменя всички мерки за контрол на болести, приложени в засегнатия животновъден обект в съответствие с настоящия регламент, когато повторното заселване се счете за приключило съгласно предвиденото в параграф 1.

ГЛАВА IV

Мерки за контрол на болести при диви животни от видовете от списъка

Член 62

Мерки при съмнение за болест от категория А при диви животни от видовете от списъка

1.   При съмнение за болест от категория А при диви животни от видовете от списъка в съответствие с член 9, параграфи 1, 3 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, компетентният орган незабавно извършва проучване с цел да потвърди или отхвърли наличието на болестта от списъка, за която има съмнение.

2.   В хода на проучването, посочено в параграф 1, компетентният орган организира най-малко постмортални прегледи и вземане на проби за лабораторни изследвания от дивите животни от видовете от списъка, отстреляни или намерени мъртви, за да се потвърди или отхвърли наличието на болестта от категория А.

3.   По отношение на труповете на диви животни, за които има съмнение за съответната болест от категория А, независимо дали дивите животни са убити или намерени мъртви, компетентният орган гарантира, че:

а)

целите трупове на диви животни или части от тях се унищожават или преработват в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009; и

б)

когато е осъществимо, всички материали или вещества, които има вероятност да са заразени чрез контакт с трупове на диви животни или със странични животински продукти, получени от тях, се подлагат на почистване и дезинфекция или се унищожават съгласно указанията на официален ветеринарен лекар и под негов надзор.

Член 63

Мерки при поява на огнище на болест от категория А при диви животни от видовете от списъка

1.   При официално потвърждение на болест от категория А при диви животни от видовете от списъка в съответствие с член 9, параграфи 2, 3 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, компетентният орган може да определи инфектирана зона с цел предотвратяване на допълнителното разпространение на болестта въз основа на:

а)

профила на болестта;

б)

приблизителната популация на дивите животни от видовете от списъка;

в)

рисковите фактори, допринасящи за разпространението на съответната болест от категория А, по-специално риска от въвеждане на болест от категория А в животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от видовете от списъка;

г)

резултатите от взетите проби; и

д)

други свързани фактори.

2.   По отношение на труповете на диви животни, при които е потвърдено наличието на съответната болест от категория А, независимо дали животните са били убити или намерени мъртви, компетентният орган гарантира, че:

а)

целите трупове на диви животни или части от тях се унищожават или преработват в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009; и

б)

когато е осъществимо, всички материали или вещества, които има вероятност да са заразени чрез контакт с трупове на диви животни или странични животински продукти от тях, се подлагат на почистване и дезинфекция или се унищожават съгласно указанията на официален ветеринарен лекар и под негов надзор.

3.   Компетентният орган може да адаптира границите на първоначалната инфектирана зона:

а)

за да контролира допълнителното разпространение на съответната болест от категория А; и

б)

при потвърждение на нови огнища на болестта от категория А при диви животни.

4.   Компетентният орган незабавно уведомява операторите, клиничните ветеринарни лекари, ловците, другите свързани компетентни органи и всички други засегнати физически или юридически лица за огнището на болестта и за приетите мерки за контрол.

Член 64

Мерки, които се прилагат в инфектираната зона

1.   В инфектираната зона, определена в съответствие с член 63, компетентният орган организира постмортални прегледи на диви животни от видовете от списъка, отстреляни или намерени мъртви, включително при необходимост вземане на проби за лабораторни изследвания.

2.   В инфектираната зона компетентният орган най-малко:

а)

прилага мерки за ограничаване на риска и засилени мерки за биологична сигурност с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А от засегнатите животни и инфектираната зона към незасегнати животни или към хора;

б)

забранява движението на диви животни от видовете от списъка и продукти от животински произход, получени от тях, както е предвидено в Делегиран регламент (ЕС) 2020/688 на Комисията (16); и

в)

гарантира, че всички трупове на диви животни от видовете от списъка, независимо дали животните са убити или намерени мъртви, или частите от тях, са унищожени или преработени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Член 65

Допълнителни мерки за прилагане в инфектираната зона

За да не се допусне разпространението на болестта от категория А, в инфектираната зона компетентният орган може:

а)

да регламентира движението на отглежданите животни от видовете от списъка;

б)

да регламентира ловните дейности и други дейности сред природата;

в)

да ограничава храненето на дивите животни от видовете от списъка; и

г)

ако епидемиологичната обстановка го изисква, да изготвя и изпълнява план за ликвидиране на болестта от категория А при диви животни от видовете от списъка.

Член 66

Оперативна експертна група

При официално потвърдено огнище на болест от категория А при диви животни от видовете от списъка и ако компетентният орган е определил инфектирана зона в съответствие с член 63, компетентният орган създава оперативна експертна група съгласно член 43 от Регламент (ЕС) 2016/429, която да подпомага компетентния орган при:

а)

оценяването на епидемиологичната обстановка и нейното развитие;

б)

определянето на инфектираната зона;

в)

определянето на подходящи мерки, които да бъдат приложени в инфектираната зона в съответствие с настоящата глава, както и техния срок на действие; и

г)

при необходимост, изготвянето на план за ликвидиране.

Член 67

Срок на действие на мерките в инфектираната зона

Компетентният орган запазва мерките, прилагани в инфектираната зона в съответствие с настоящата глава, докато епидемиологичната информация покаже, че съответната дива популация вече не представлява риск от въвеждане на болест от категория А в животински обекти, в които се отглеждат животни от видовете от списъка, и оперативната група препоръча отмяна на мерките.

ГЛАВА V

Мерки за контрол на болести от категория б и в при сухоземни животни

Член 68

Предварителни мерки за контрол на болести, които се прилагат от компетентния орган при съмнение за болест от категория B или C в държави членки или в зони, на които е предоставен статут „свободен от болест“

При съмнение за болест от категория B или C в съответствие с член 9, параграфи 1, 3 или 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 в държавите членки или в зони, на които е предоставен статут „свободен от болест“ в съответствие с член 36, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/429 или член 84, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, компетентният орган прилага мерките, установени в:

а)

членове 21, 22, 23 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 — по отношение на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis, B. suis, инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis, ензоотична левкоза по говедата, инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, инфекция с вируса на болестта на Ауески и вирусна диария по говедата;

б)

член 35 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 — по отношение на инфекция с вируса на бяс; и

в)

член 41 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 — по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24).

Член 69

Мерки за контрол на болести, които се прилагат при потвърждаване на болест от категория B или C

При потвърждение на болест от категория B или C в съответствие с член 9, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 в държавите членки или в зони, на които е предоставен статут „свободен от болест“ в съответствие с член 36, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/429 или член 84, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, компетентният орган прилага мерките, установени в:

а)

членове 24—31 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 — по отношение на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis, B. suis, инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis, ензоотична левкоза по говедата, инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, инфекция с вируса на болестта на Ауески и вирусна диария по говедата;

б)

член 36 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 — по отношение на инфекция с вируса на бяс; и

в)

член 42 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24).

ЧАСТ III

ВОДНИ ЖИВОТНИ

ГЛАВА I

Мерки за контрол на болести от категория а при аквакултурни животни

Раздел 1

Предварителни мерки за контрол на болести при съмнение за болест от категория А при аквакултурни животни

Член 70

Задължения на операторите при съмнение за болест от категория А при аквакултурни животни в животновъдни обекти

При съмнение за болест от категория А при аквакултурни животни от видовете от списъка операторите предприемат следните мерки за контрол на болести, за да се предотврати разпространението на болестта от категория А от засегнатите животни и животновъдни обекти за аквакултури, за които са отговорни, към други незасегнати водни животни, докато компетентният орган отхвърли наличието на болест от категория А:

а)

когато е технически възможно, изолират всички аквакултурни животни в животновъдния обект, за който има съмнение, че е инфектиран с болест от категория А;

б)

предотвратяват движението на аквакултурни животни към и от животновъдния обект;

в)

водят дневник на всички посещения и движения от и към животновъдния обект;

г)

изолират всички продукти, части от оборудване, материали или вещества, които има вероятност да са заразени и да предават болести от категория А, като, доколкото е практически осъществимо, ги предпазват от вектори и други водни животни;

д)

въвеждат подходящи мерки за биологична сигурност с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А;

е)

предоставят на компетентния орган, по негово искане, всяка необходима информация относно болестта от категория А; и

ж)

изпълняват всички указания, дадени от компетентния орган относно контрола на болестта от категория А, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/429 и настоящия регламент.

Член 71

Проучване от компетентния орган при съмнение за болест от категория А при аквакултурни животни в животновъден обект

1.   При съмнение за болест от категория А при аквакултурни животни в животновъден обект в съответствие с член 9, параграфи 1, 3 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, компетентният орган незабавно извършва проучване с цел да потвърди или да отхвърли наличието на болестта от списъка, за която има съмнение.

2.   В хода на проучването по параграф 1 компетентният орган гарантира, че официалните ветеринарни лекари извършват най-малко:

а)

клинични прегледи на аквакултурните животни; и

б)

вземане на проби за лабораторни изследвания.

Член 72

Предварителни ограничителни мерки и мерки за биологична сигурност, които се прилагат при съмнение за болест от категория А при аквакултурни животни

1.   При съмнение за болест от категория А в животновъден обект компетентният орган поставя обекта под официален надзор и незабавно налага следните предварителни ограничителни мерки и мерки за биологична сигурност, за да се предотврати разпространението на болестта от категория А от засегнатите аквакултурни животни и животновъдния обект към други незасегнати водни животни:

а)

забрана за движение от и към животновъдния обект на аквакултурни животни;

б)

забрана за движение, което не е крайно необходимо, на транспортни средства и оборудване от животновъдния обект;

в)

забрана за клане на аквакултурни животни за консумация от човека;

г)

когато е технически осъществимо и считано за необходимо, разпореждане за изолация на всички аквакултурни животни; и

д)

когато е практически осъществимо, въвеждане на подходящи средства и мерки за контрол на птици и други хищници.

2.   Компетентният орган може да разпореди превантивно умъртвяване на видове от списъка в засегнатите животновъдни обекти, в които има съмнение за болест от категория А, при условие че са приложени всички мерки за биологична сигурност и други мерки за ограничаване на риска, за да се предотврати разпространението на болестта от категория А от животновъдния обект.

3.   Чрез дерогация от член 10, буква и) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 и след оценка на риска компетентният орган разрешава движението на аквакултурните животни с единствена цел незабавно умъртвяване в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, или предприятие, одобрено за преработване или унищожаване като странични животински продукти от категория 1 или 2, в съответствие с посочения регламент. Разрешението се предоставя само когато са приложени необходимите мерки за биологична сигурност и други мерки за ограничаване на риска, за да се предотврати разпространението на болестта от категория А.

4.   Чрез дерогация от член 10, буква и) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 всички странични животински продукти от мъртви аквакултурни животни, умрели или умъртвени в съответствие с настоящия член, включително черупки на мекотели с месо, се преработват или унищожават като материал от категория 1 или 2 в съответствие с посочения регламент, за да се гарантира, че съответният болестотворен агент е инактивиран и да се предотврати предаването на болестта на други водни животни.

Член 73

Анализ на инвентарния списък и на дневниците при съмнение за болест от категория А при аквакултурни животни

1.   При съмнение за болест от категория А компетентният орган разпорежда и следи операторите на животновъдните обекти, в които има съмнение за болест от категория А, незабавно да изготвят и поддържат актуализиран инвентарен списък на следното:

а)

видовете, категориите и количествата (брой, обем или тегло) на всички аквакултурни животни, отглеждани в животновъдния обект;

б)

всички продукти, материали или вещества, които има вероятност да са заразени или да предадат болестта от категория А; и

в)

смъртността във всяка епидемиологична единица в животновъдния обект, регистрирана ежедневно.

2.   В рамките на епидемиологичното проучване по член 57 от Регламент (ЕС) 2016/429, извършвано в животновъдни обекти, в които има съмнение за болестта, официалните ветеринарни лекари анализират най-малко дневниците по член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429.

Член 74

Разширяване на обхвата на мерките за контрол на болести при съмнение за болест от категория А към други животновъдни обекти

За да се предотврати разпространението на болест от категория А, компетентният орган провежда проучване, както е предвидено в член 71, и след оценка на риска разширява обхвата на мерките по членове 72 и 73, така че да включват:

а)

животновъдни обекти с един и същ компартмент като животновъдния обект, в който има съмнение за болестта, или в които поради разстоянието, хидродинамичните условия или топографските условия съществува повишен риск от заразяване със съответния болестотворен агент от животновъдния обект, в който има съмнение за болестта;

б)

всеки животновъден обект с изключение на посочените в буква а), който има пряка епидемиологична връзка с животновъдния обект, в който има съмнение за болестта.

Член 75

Временни ограничителни зони около животновъдния обект

Компетентният орган може да определя временни ограничителни зони около животновъдния обект, в който има съмнение за болест от категория А и в който се прилагат предварителни мерки за контрол на болести по член 72 и 73, като се вземат предвид следните обстоятелства:

а)

местоположението на животновъдния обект в област, в която се намират други животновъдни обекти, където се отглеждат аквакултурни животни от видовете от списъка, за които има съмнение за болест от категория А;

б)

движението на животни в близост до животновъдния обект, за който има съмнение;

в)

забавянето на потвърждението на болестта от категория А съгласно член 77;

г)

недостатъчната информация относно възможния произход и пътищата на въвеждане на предполагаемата болест от категория А; и

д)

профилът на болестта, по-специално пътищата и скоростта на предаването ѝ и упоритото ѝ запазване при съответната популация от аквакултурни животни от видовете от списъка.

Член 76

Мерки, които да бъдат прилагани при съмнение за болест от категория А в предприятия за храни и фуражи, пречиствателни центрове, центрове за експедиране, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение, включително транспортни средства

1.   В съответствие с член 9, параграфи 1, 3 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, при съмнение за болест от категория А в предприятия за храни и фуражи, пречиствателни центрове, центрове за експедиране, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение, включително транспортни средства, компетентният орган прилага:

а)

мерките, предвидени в членове 71—75; и

б)

ако е необходимо, допълнителни мерки, адаптирани към конкретната ситуация, с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А от животните и животновъдните обекти или места, за които има съмнение, към незасегнати животни.

2.   Компетентният орган също така прилага разпоредбите по членове 71—75 в животновъдните обекти на произход на животните или продуктите, налични в животновъдните обекти и места, посочени в параграф 1.

Раздел 2

Мерки за контрол на болести при официално потвърждение на болест от категория А при аквакултурни животни

Член 77

Официално потвърждение на болест от категория А при аквакултурни животни

Компетентният орган официално потвърждава огнище на болест от категория А при аквакултурни животни, когато са изпълнени условията на член 9, параграфи 2, 3 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

Член 78

Мерки за контрол на болести при официално потвърждение на огнище на болест от категория А в животновъден обект

1.   След официалното потвърждение на огнище на болест от категория А в съответствие с член 77, компетентният орган разпорежда, освен мерките по членове 72 и 73, в животновъдния обект, в който е било официалното потвърждение на огнището на болест от категория А незабавно да се приложат следните мерки за контрол на болести под надзора на официални ветеринарни лекари:

а)

рибите и ракообразните от видовете от списъка се умъртвяват възможно най-бързо, а мекотелите от видовете от списъка се отстраняват от водата възможно най-бързо;

б)

чрез дерогация от член 10, буква и) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 животните, посочени в буква а), се унищожават като материал от категория 1 или 2 в съответствие с посочения регламент;

в)

мерките, предвидени в букви а) и б), се извършват:

i)

в животновъдния обект, в който е официално потвърдено огнището на болест от категория А, с последваща преработка на място; или

ii)

в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, или в предприятие, одобрено в съответствие с Регламент (ЕО) 1069/2009 за преработка или унищожаване, по начин, който предотвратява разпространението на болестта от категория А;

г)

аквакултурните животни от невключени в списъка видове възможно най-бързо биват умъртвявани или заклани за консумация от човека, или при мекотелите — отстранени от водата, в съответствие с параграф 1, буква б);

д)

прилагат се подходящи мерки за ограничаване на евентуално разпространение на болестта от категория А към и от диви водни животни, които могат да са в епидемиологичен контакт с животновъдния обект;

е)

всички потенциално заразени продукти, материали или вещества се изолират, докато:

i)

бъдат унищожени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009 — по отношение на странични животински продукти;

ii)

чрез дерогация от член 10, буква и) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 те бъдат унищожени или преработени като материал от категория 1 или 2 в съответствие с посочения регламент — по отношение на продукти от животински произход;

iii)

мерките за почистване и дезинфекция бъдат приключени в съответствие с разпоредбите на член 80 — по отношение на материали и вещества, пригодени за почистване и дезинфекция; и

iv)

бъдат отстранени от животновъдния обекти и унищожени под надзора на официални ветеринарни лекари — по отношение на фуражи и други материали, непригодени за почистване и дезинфекция.

2.   Компетентният орган разпорежда и следи:

а)

транспортирането от засегнатия животновъден обект на странични животински продукти, посочени в параграф 1, буква е), подточка i), и на продукти от животински произход, посочени в параграф 1, буква е), подточка ii), да е в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1069/2009; и

б)

транспортирането от засегнатия животновъден обект на материали или вещества, посочени в параграф 1, буква е), подточка iv), да отговаря на неговите указания за условията за биологична сигурност и биологична безопасност, за да се предотврати разпространението на болестотворния агент от категория А.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а) и след оценка на риска компетентният орган може да разреши клането на риби или ракообразни, или при мекотели — отстраняването от водата, за консумация от човека, в животновъдния обект или в обекта за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, при условие че са предприети подходящи мерки за биологична сигурност и други необходими мерки за ограничаване на риска с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А. Чрез дерогация от член 10, буква и) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 всички странични животински продукти, получени вследствие на горепосочената дерогация, се преработват или унищожават като материал от категория 1 или 2 в съответствие със същия регламент.

4.   Чрез дерогация от параграф 1, буква г) след оценка на риска компетентният орган може да реши да не бъдат умъртвени, заклани или отстранени от водата аквакултурни животни от невключени в списъка видове, при условие че са приложени подходящи мерки за ограничаване на риска с цел предотвратяване на риска от разпространение на съответната болест от категория А от животновъдния обект.

5.   Чрез дерогация от параграф 1, буква е), подточка ii) и след оценка на риска компетентният орган може да разрешава пускането на пазара на продукти от животински произход в съответствие с член 83.

Член 79

Специални дерогации от мерките за контрол в животновъдни обекти, в които се отглеждат видове от списъка за научни цели или за целите на опазване на застрашени видове

1.   Компетентният орган може да предоставя дерогации от мерките по член 78, параграф 1, букви а) и в) при официално потвърждение на болест от категория А в животновъдни обекти, в които се отглеждат видове от списъка за научни цели или за целите на опазване на застрашени видове, при следните условия:

а)

не е застрашен здравният статус на животните в засегнатата държава членка или в други държави членки; и

б)

предприети са всички подходящи мерки за биологична сигурност, изброени в член 78, с цел предотвратяване на риска от разпространение на болестотворния агент от категория А.

2.   Когато е предоставена дерогация по параграф 1, компетентният орган гарантира, че аквакултурните животни от видовете от списъка, обхванати от дерогацията, са:

а)

отглеждани в помещения, в които са въведени подходящи мерки за биологична сигурност с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А; и

б)

подложени на допълнителен надзор и лабораторни изследвания и не са придвижвани от животновъдния обект преди резултатите от лабораторните изследвания да покажат, че те не пораждат риск от допълнително разпространение на съответната болест от категория А.

Член 80

Почистване и дезинфекция

1.   Компетентният орган разпорежда на операторите да извършат незабавно след изпълнението на мерките за контрол на болести по член 78 почистване и дезинфекция на:

а)

животновъдния обект, доколкото компетентният орган го счита за технически осъществимо;

б)

всяко животновъдно оборудване, включващо инструменти за хранене, категоризиране, третиране, ваксинация, както и работни плавателни съдове и други;

в)

всяко производствено оборудване, включващо, но не ограничено до клетки, мрежи, опорни конструкции, торби и парагади;

г)

всички защитни облекла или предпазни средства, използвани от операторите и посетителите; и

д)

всички транспортни средства, в т.ч. резервоари и друго оборудване, използвано за придвижване на инфектираните животни или на персонал, който е бил в контакт с инфектираните животни.

2.   Почистването и дезинфекцията по параграф 1 се извършват:

а)

в съответствие с протокола, предварително съгласуван от компетентния орган и оператора; и

б)

под надзора на официални ветеринарни лекари.

Член 81

Некултивиране в засегнатия обект

Компетентният орган разпорежда на операторите след приключване на почистването и дезинфекцията по член 80 да приложат некултивиране в засегнатия обект за срока, определен в приложение ХIII.

Член 82

Разширяване на обхвата на мерките за контрол на болести при потвърждение на болест от категория А

За да се предотврати разпространението на болест от категория А, компетентният орган провежда проучване, както е предвидено в член 71, и след оценка на риска разширява обхвата на някои или всички мерки по членове 78, 80 и 81, така че да включват:

а)

животновъдни обекти с един и същ компартмент или в които поради разстоянието, хидродинамичните или топографските условия съществува повишен риск от заразяване със съответния болестотворен агент от животновъдния обект, в който е потвърдена болестта;

б)

всеки животновъден обект, който при проучването по член 57 от Регламент (ЕС) 2016/429 е показал пряка епидемиологична връзка с животновъдния обект, в който е потвърдена болестта.

Член 83

Пускане на пазара на продукти от животински произход от аквакултурни животни от видовете от списъка, произведени в инфектирани животновъдни обекти

1.   Когато предоставя дерогация съгласно член 78, параграф 5, компетентният орган може да разрешава пускането на пазара на продукти от животински произход само ако са изпълнени следните условия:

а)

преди изпращане рибата трябва да е заклана и изкормена;

б)

преди изпращане мекотелите и ракообразните трябва да са напълно проследими и преработени до нежизнеспособни продукти, които не могат да оцелеят, ако бъдат върнати във водата.

Когато преди преработка и пускане на пазара е необходимо пречистване, то извършва в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, или в пречиствателен център с гарантирана биологична сигурност.

2.   Продуктите от животински произход по параграф 1 са предназначени:

а)

директно за крайния потребител; или

б)

за допълнителна преработка в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести.

Член 84

Мерки, които се прилагат при потвърждение на болести от категория А в предприятия за храни и фуражи, пречиствателни центрове, центрове за експедиране, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение, включително транспортни средства

1.   При потвърждение в съответствие с член 77 на болест от категория А в предприятия за храни и фуражи, пречиствателни центрове, центрове за експедиране, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение, включително транспортни средства, компетентният орган прилага:

а)

мерките, предвидени в членове 78, 80 и 81; и

б)

ако е необходимо, допълнителни мерки, адаптирани към конкретната ситуация с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А от засегнатите животни и животновъдни обекти или места към незасегнати животни.

2.   Компетентният орган също така прилага разпоредбите, определени членове 78, 80 и 81, в животновъдните обекти на произход на животните или продуктите, налични в животновъдните обекти и местата по параграф 1.

ГЛАВА II

Мерки за контрол на болести от категория А при аквакултурни животни в ограничителната зона

Раздел 1

Общи мерки за контрол на болести в ограничителната зона

Член 85

Определяне на ограничителна зона

1.   При официално потвърждение на огнище на болест от категория А в животновъден обект, предприятие за храни и фуражи, обект за странични животински продукти или други места от значение, включително транспортни средства, компетентният орган незабавно определя ограничителна зона около засегнатия животновъден обект или място, която включва:

а)

защитна зона около животновъдния обект или място, в които е потвърдена болест от категория А;

б)

надзорна зона около защитната зона; и

в)

ако е необходимо, въз основа на критериите, установени в член 64, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, допълнителни ограничителни зони около или в непосредствена близост до защитните и надзорните зони.

2.   Обхватът на зоните се определя за всеки отделен случай, като се вземат предвид факторите, влияещи на риска от разпространение на болестта. За тази цел компетентният орган взема предвид следните данни и критерии:

а)

данните от епидемиологичното проучване в съответствие с член 57 от Регламент (ЕС) 2016/429;

б)

съответните хидродинамични данни;

в)

критериите, изброени в член 64, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429; и

г)

критериите, изброени в приложение ХIV към настоящия регламент.

3.   В случай на припокриване на две или повече ограничителни зони поради нови огнища на болестта от категория А компетентният орган адаптира границите на първоначалната ограничителна зона, включително границите на защитните, надзорните и допълнителните ограничителни зони.

4.   Чрез дерогация от параграф 1, поради специфични географски, хидродинамични и епидемиологични обстоятелства и след оценка на риска, която взема предвид профила на болестта, компетентният орган може:

а)

да не определя ограничителната зона, предвидена в параграф 1, около инфектирания животновъден обект или място;

б)

да определя ограничителна зона, състояща се от защитна зона без надзорна зона в непосредствена близост до нея; и

в)

да не определя ограничителна зона, когато в предприятия за храни и фуражи, пречиствателни центрове, центрове за експедиране, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение, включително транспортни средства, е потвърдена болест от категория А.

5.   Доколкото е необходимо и след оценка на риска, която отчита географските, хидродинамичните и епидемиологичните обстоятелства и профила на болестта, компетентният орган може да предостави дерогация от разпоредбите в настоящата глава:

а)

в допълнителните ограничителни зони; и

б)

ако компетентният орган реши да определи ограничителна зона, когато в животновъдни обекти или други места от значение, посочени в параграф 4, буква в), се появи огнище на болест от категория А.

Член 86

Мерки, които се прилагат в ограничителната зона

1.   Компетентният орган незабавно изготвя и поддържа актуализиран инвентарен списък на всички животновъдни обекти, в които се отглеждат аквакултурни животни от видовете от списъка, разположени в ограничителната зона, като включва видовете, категориите и приблизителния брой на животните във всеки животновъден обект.

2.   В животновъдните обекти, разположени в ограничителната зона, въз основа на епидемиологична информация или други свързани доказателства и след оценка на риска, компетентният орган може да разпореди да се извърши превантивно умъртвяване или клане за консумация от човека, а при мекотелите — отстраняване от водата, на аквакултурни животни от видовете от списъка в съответствие с член 78, параграф 1, буква а) и член 78, параграф 2.

3.   Всяко вземане на проби в животновъдни обекти в ограничителната зона, в които се отглеждат аквакултурни животни от видовете от списъка, за различна цел от потвърждаване или отхвърляне на наличието на съответната болест от категория А, подлежи на разрешение от компетентния орган.

Раздел 2

Мерки за контрол на болести в защитната зона

Член 87

Мерки, които се прилагат в животновъдни обекти, в които се отглеждат аквакултурни животни в защитната зона

1.   Компетентният орган разпорежда на операторите на животновъдните обекти, където се отглеждат животни от който и да е вид в защитната зона, различни от животновъдния обект, в който е потвърдена болестта от категория А, да прилагат най-малко следните мерки за предотвратяване и контрол на разпространението на болестта:

а)

незабавно да актуализират данните в инвентарните списъци, предвидени в член 73, параграф 1;

б)

когато е практически осъществимо, да прилагат подходящи мерки за ограничаване на евентуално разпространение на болестта от категория А към и от всички диви водни животни, които биха могли да бъдат в епидемиологичен контакт с животновъдния обект;

в)

да не позволяват аквакултурните животни да бъдат отстранявани от животновъдния обект, в който са отглеждани, без разрешение от компетентния орган;

г)

да прилагат подходящи мерки за биологична сигурност по отношение на всеки продукт, част от оборудване, материал или вещество, които има вероятност да разпространяват съответната болест от категория А;

д)

да намалят броя на посетителите до строго необходимия за нормалното функциониране на животновъдния обект; и

е)

когато е практически осъществимо, да използват подходящи средства за почистване и дезинфекция на входа и на изхода на животновъдния обект.

2.   Компетентният орган разпорежда и следи операторът да преработва или унищожава като материал от съответната категория, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009, страничните животински продукти от аквакултурни животни от видовете от списъка, които са умрели или са били умъртвени, включително черупки от мекотели с месо, в животновъдни обекти, в които се отглеждат видове от списъка в защитната зона.

3.   След оценка на риска компетентният орган може да реши членове 87 и 88 да се прилагат единствено за аквакултурни животни от видовете от списъка.

Член 88

Посещения от официални ветеринарни лекари в животновъдни обекти в защитната зона

1.   Компетентният орган гарантира, че официалните ветеринарни лекари провеждат най-малко едно посещение във всички животновъдни обекти по член 87 възможно най-скоро и незабавно след официалното потвърждение на огнище на болест от категория А, като приоритет се дава на животновъдни обекти, които са оценени от компетентния орган като представляващи висока степен на риск по отношение на заразяване или разпространение на болестта.

2.   Когато провеждат посещенията по параграф 1, официалните ветеринарни лекари изпълняват най-малко следните дейности:

а)

проверки по документи и анализ на дневниците с данни;

б)

проверка на изпълнението на мерките, предназначени за предотвратяване на въвеждането или разпространението на съответната болест от категория А в съответствие с член 87;

в)

клиничен преглед на аквакултурните животни от видовете от списъка; и

г)

ако е необходимо, вземане на проби за лабораторни изследвания, за да се потвърди или отхвърли наличието на съответната болест от категория А.

3.   Компетентният орган може да изиска допълнителни ветеринарни посещения в животновъдните обекти с цел последващи действия във връзка със ситуацията.

4.   Компетентният орган води дневник с дейностите и посещенията по параграфи 1, 2 и 3 и констатациите от тях.

Член 89

Забрани във връзка с движение на аквакултурни животни, продукти от аквакултурни животни, други вещества и материали в рамките на, от или към защитната зона

1.   Компетентният орган забранява следните видове движение в рамките на защитната зона:

а)

движение на аквакултурни животни от видовете от списъка между животновъдни обекти в защитната зона;

б)

движение на аквакултурни животни от видовете от списъка от или към защитната зона;

в)

всякакво движение от животновъдните обекти в рамките на защитната зона на транспортни средства и всякакво оборудване, продукти, материали или вещества, които има вероятност да предадат съответната болест от категория А;

г)

транспортиране на аквакултурни животни с кораби с резервоар за жива риба през защитната зона; и

д)

изпращане на непреработени странични животински продукти от аквакултурни животни от всички видове от животновъдни обекти в защитната зона.

2.   След оценка на риска компетентният орган може да разшири обхвата на забраните по параграф 1, букви а)—г), така че да обхващат животни от невключени в списъка видове и продукти от тях.

Член 90

Общи условия за предоставяне на дерогации от забраните за движение и транспортиране на водни животни и продукти в защитната зона

1.   Чрез дерогация от забраните по член 89, параграф 1 компетентният орган може да разрешава движението и транспортирането на водни животни и продукти в случаите, обхванати от членове 91—94, съгласно специалните условия, предвидени в тези членове, и общите условия, определени в параграф 2 от настоящия член.

2.   Когато предоставя разрешенията по параграф 1, компетентният орган гарантира, че са изпълнени следните условия:

а)

всички видове движение трябва да се извършват изключително по определените маршрути, съгласувани с компетентния орган, без разтоварване или спиране;

б)

смяната на вода и изхвърлянето на вода по време на транспортирането трябва да се извършват в области, обекти или пунктове за смяна на вода, одобрени от компетентния орган;

в)

транспортните средства трябва да бъдат конструирани и поддържани така, че да могат да бъдат подлагани на подходящо почистване и дезинфекция;

г)

транспортните средства трябва да са почистени и дезинфекцирани:

i)

преди транспортните операции; и

ii)

след транспортните операции под надзора на официален ветеринарен лекар;

д)

във връзка с транспортните операции трябва да се предприемат всякакви други допълнителни мерки за биологична сигурност, считани за необходими от компетентния орган.

Член 91

Специални условия за клане и движение за клане или преработка на аквакултурни животни от видовете от списъка от животновъдни обекти в защитната зона

1.   Аквакултурните животни от животновъдни обекти, в които се отглеждат видове от списъка в защитната зона, могат:

а)

да бъдат заклани в животновъдния обект в съответствие с мерките за биологична сигурност, предвидени от компетентния орган; или

б)

да бъдат придвижени за незабавно клане за консумация от човека в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести; или

в)

по отношение на мекотели — да бъдат отстранени от водата и транспортирани до обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, за да бъдат пречистени, ако е необходимо, и да преминат допълнителна преработка.

2.   След оценка на риска, основана на съответните епидемиологични данни, компетентният орган може да ограничи прилагането на мерките по параграф 1 до животновъдни обекти, в които се отглеждат единствено аквакултурни животни от списъка в третата колона на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията.

3.   Когато разрешава движението на аквакултурни животни съгласно параграф 1, буква б), компетентният орган, отговарящ за обекта за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести:

а)

бива уведомен за намерението да се изпратят аквакултурни животни от видовете от списъка към обекта за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести;

б)

се съгласява да получи въпросните аквакултурни животни;

в)

надзирава и потвърждава клането на животните пред компетентния орган по изпращането;

г)

гарантира, че аквакултурните животни от видовете от списъка с произход от защитната зона се отглеждат отделно от аквакултурните животни от видовете от списъка с произход извън защитната зона, и биват заклани или преработени отделно от тези животни;

д)

надзирава клането или преработката;

е)

гарантира, че почистването и дезинфекцията на помещенията са приключили преди клането или преработката на аквакултурните животни от животновъдни обекти извън защитната зона;

ж)

гарантира, че продуктите от животински произход, получени от аквакултурни животни, отговарят на специалните условия за пускане на пазара, предвидени в член 92; и

з)

гарантира, че страничните животински продукти от клането или другите процеси, посочени в параграф 1, се преработват или унищожават в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Член 92

Специални условия за пускане на пазара на продукти от животински произход от аквакултурни животни от видовете от списъка в незасегнати животновъдни обекти в защитната зона

1.   Компетентният орган може да разрешава пускането на пазара на продукти от животински произход, получени от аквакултурни животни от видовете от списъка в незасегнати животновъдни обекти в защитната зона, при спазване на следните условия:

а)

преди изпращане рибата трябва да е заклана и изкормена; и

б)

преди изпращане мекотелите и ракообразните трябва да са напълно проследими и преработени до нежизнеспособни продукти, неспособни да оцелеят, ако бъдат върнати във водата.

2.   Продуктите от животински произход по параграф 1 са предназначени:

а)

за директна доставка до крайния потребител; или

б)

за допълнителна преработка в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести.

Член 93

Специални условия за разрешаване на транспортирането на непреработени странични животински продукти от животновъдни обекти, разположени в защитната зона

Компетентният орган може да разрешава транспортирането на непреработени странични животински продукти от аквакултурни животни от видовете от списъка от животновъдни обекти в защитната зона до предприятие за допълнителна преработка в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Член 94

Мерки за ограничаване на риска при някои дейности във връзка с водни животни в рамките на защитната зона

1.   След оценка на риска компетентният орган може да въвежда мерки за ограничаване на риска по отношение на:

а)

дейности във връзка с търговски и спортен риболов в защитната зона;

б)

други дейности, свързани с водни животни в защитната зона, които могат да породят риск от разпространение на болестта; и

в)

транспортиране на обслужващи плавателни съдове, използвани за дейности по поддръжка и за третиране на водни животни в защитната зона.

2.   В рамките на мерките по параграф 1 компетентният орган може да разпореди, ако е необходимо, почистване и дезинфекция на оборудването, използвано във водите, попадащи в защитната зона.

Член 95

Мерки, които се прилагат в предприятия за храни и фуражи, гранични контролни пунктове, пречиствателни центрове, центрове за експедиране, обекти за странични животински продукти или други места от значение в защитната зона, включително транспортни средства

1.   Компетентният орган прилага мерките по членове 87—93 в предприятия за храни и фуражи, пречиствателни центрове, центрове за експедиране, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение в защитната зона, включително транспортни средства.

2.   В обектите и местата по параграф 1 компетентният орган може да прилага допълнителни мерки, адаптирани към конкретната ситуация, с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А в рамките на защитната зона и от нея.

Член 96

Отстраняване на аквакултурни животни от засегнатите животновъдни обекти и последващи мерки за ограничаване на риска

1.   Компетентният орган определя срок, до който се отстраняват аквакултурните животни от всички инфектирани животновъдни обекти.

2.   След оценка на риска компетентният орган може да реши, че параграф 1 се прилага и за животновъдни обекти в защитната зона, в които болестта от категория А не е потвърдена, с цел да се контролира и предотврати евентуалното разпространение на болестта.

3.   След отстраняването на аквакултурните животни, предвидено в параграф 1, се извършват почистване, дезинфекция и некултивиране в съответствие с членове 80 и 81.

4.   Компетентният орган разпорежда синхронизирано некултивиране в засегнатите животновъдни обекти и животновъдните обекти, подбрани в съответствие с параграф 2.

5.   Синхронизираното некултивиране по параграф 4 продължава за срока, определен в приложение ХIII.

Член 97

Срок на действие на мерките за контрол на болести в защитната зона и повторно заселване на животновъдните обекти, попадащи в защитната зона

1.   Компетентният орган запазва мерките за контрол на болестите в защитната зона, предвидени в раздел 2 от настоящата глава, докато:

а)

мерките по член 96 бъдат изпълнени и приключени; и

б)

въз основа на проучванията, извършени в съответствие с член 88, компетентният орган е отхвърлил всяко наличие на съответната болест от категория А в другите животновъдни обекти в защитната зона.

2.   Когато условията, установени в параграф 1, бъдат изпълнени:

а)

компетентният орган прилага мерките, предвидени в раздел 3 от настоящата глава, в защитната зона за срока, определен в член 101; и

б)

животновъдните обекти, посочени в член 96, параграфи 1 и 2, които дотогава са попадали в защитната зона, могат да бъдат повторно заселени.

Раздел 3

Мерки за контрол на болести в надзорната зона

Член 98

Мерки, които се прилагат в животновъдни обекти в надзорната зона

1.   В надзорната зона компетентният орган разпорежда мерките по член 87 да се прилагат във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат аквакултурни животни от видовете от списъка.

2.   Официалните ветеринарни лекари посещават животновъдните обекти по параграф 1 и извършват дейностите, предвидени в член 88, параграф 2, по целесъобразност.

3.   Животновъдните обекти в надзорната зона са предмет на надзор, който се състои от посещения и вземане на проби съгласно приложение ХV, точка 1.

4.   Надзорът, предвиден в параграф 3, се извършва от компетентния орган.

Член 99

Мерки във връзка с движението и транспортирането на аквакултурни животни в рамките на, от или към надзорната зона

1.   Компетентният орган забранява всяко движение от животновъдни обекти в рамките на надзорната зона на аквакултурни животни за клане, допълнително отглеждане или пускане в дивата природа извън надзорната зона.

2.   Компетентният орган гарантира, че всяко транспортиране на аквакултурни животни от видовете от списъка в рамките на или към надзорната зона се извършва при условията, посочени в член 90, букви а)—д) и в член 91.

3.   Компетентният орган може да разпорежда прилагането на допълнителни мерки за биологична сигурност при транспортни операции, в това число разтоварване в определения животновъден обект по местоназначение, с цел контрол и предотвратяване на евентуалното разпространение на болестите.

4.   Чрез дерогация от параграф 1 и съгласувано с компетентния орган по местоназначение, компетентният орган може да разрешава движението на аквакултурните животни, ако се прилагат подходящи мерки за биологична сигурност за предотвратяване на разпространението на болестта от категория А.

Член 100

Мерки, които се прилагат в предприятия за храни и фуражи, гранични контролни пунктове, пречиствателни центрове, центрове за експедиране, обекти за странични животински продукти или други места от значение в надзорната зона, включително транспортни средства

1.   Компетентният орган незабавно разпорежда мерките по членове 98 и 99 да се приложат в предприятия за храни и фуражи, пречиствателни центрове, центрове за експедиране, гранични контролни пунктове, обекти за странични животински продукти или други места от значение в надзорната зона, включително транспортни средства.

2.   В местата по параграф 1 компетентният орган може да прилага допълнителни мерки, адаптирани към конкретната ситуация, с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А в рамките на надзорната зона и от нея.

Член 101

Срок на действие на мерките за контрол на болести в надзорната зона

Компетентният орган отменя мерките за контрол на болести, предвидени в настоящия раздел, при благоприятни резултати след изтичането на срока за надзор, определен в приложение ХV, точка 2 за съответната болест от категория А.

ГЛАВА III

Мерки за контрол на болести при диви водни животни

Член 102

Мерки при съмнение за случай на болест от категория А при диви водни животни от видовете от списъка

При съмнение за случай на болест от категория А при диви водни животни от видовете от списъка в съответствие с член 9, параграфи 1, 3 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 компетентният орган:

а)

незабавно провежда разследване на дивите водни животни от видовете от списъка, които са уловени при риболов, хванати, събрани или намерени мъртви, за да потвърди или отхвърли наличието на болест от категория А в съответствие с член 71, параграф 2;

б)

гарантира, че всички странични животински продукти, получени от диви водни животни от видовете от списъка, за които има съмнение, че са инфектирани, включително черупки от мекотели с месо, се преработват или унищожават като материал от категория 1 или 2 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009;

в)

гарантира, че когато е практически осъществимо, всички материали или вещества, които има вероятност да са заразени от животни, за които има съмнение, че са засегнати, или от странични животински продукти, получени от тези животни, се подлагат на почистване и дезинфекция или се унищожават съгласно указанията на официален ветеринарен лекар и под негов надзор; и

г)

предоставя необходимата информация на операторите или органите, отговарящи за управлението на съответната животинска популация.

Член 103

Мерки при поява на огнище на болест от категория А при диви водни животни от видовете от списъка

1.   При официално потвърден случай на болест от категория А при диви водни животни от видовете от списъка компетентният орган определя инфектирана зона въз основа на:

а)

съответните хидродинамични, топографски и епидемиологични условия;

б)

профила на болестта и приблизителната популация на водните животни от видовете от списъка; и

в)

рисковите фактори, допринасящи за разпространението на съответната болест от категория А, по-специално свързаните с риска от въвеждане на болестта в животновъдни обекти, в които се отглеждат водни животни от видовете от списъка.

2.   Компетентният орган може да адаптира границите на първоначалната инфектирана зона:

а)

за да контролира допълнителното разпространение на съответната болест от категория А; и

б)

при потвърждение на нови огнища на болестта от категория А при диви животни.

3.   Компетентният орган незабавно уведомява операторите, другите свързани компетентни органи, съответните ветеринарни лекари и всички други засегнати физически или юридически лица за огнището на болестта и за приетите мерки за контрол.

Член 104

Мерки, които се прилагат в инфектираната зона

1.   В инфектираната зона, определена в съответствие с член 103, компетентният орган:

а)

прилага мерки за ограничаване на риска и засилени мерки за биологична сигурност с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А от засегнатите животни и инфектираната зона към незасегнати животни и области;

б)

забранява придвижването от хора на диви водни животни от видовете от списъка и на продукти от животински произход, получени от тези животни, от инфектираната зона;

в)

чрез дерогация от член 10, буква и) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 гарантира, че всички странични животински продукти, получени от диви водни животни от видовете от списъка в инфектираната зона, включително черупки от мекотели с месо, са преработени или унищожени като материал от категория 1 или 2 в съответствие със същия регламент;

г)

гарантира, когато е практически осъществимо, че всички материали или вещества, които има вероятност да са заразени от диви водни животни от видовете от списъка в инфектираната зона или от странични животински продукти, получени от тези животни, се подлагат на почистване и дезинфекция или се унищожават съгласно указанията на официален ветеринарен лекар и под негов надзор; и

д)

забранява въвеждането в животновъдните обекти, в които се отглеждат аквакултурни животни от видовете от списъка, в рамките на инфектираната зона и извън нея, или във водосборни басейни или крайбрежни области извън инфектираната зона, на всякакви части от водни животни от видовете от списъка, независимо дали са уловени при риболов, хванати, събрани или намерени мъртви в инфектираната зона, както и всички продукти, материали или вещества, които има вероятност да са заразени с болест от категория А в инфектираната зона.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква б) и с оглед на запазване на ценен генетичен материал компетентният орган може да разрешава движението на диви водни животни от видовете от списъка от инфектираната зона до животновъден обект, получил разрешение за тази цел от компетентния орган, при условие че са приложени подходящи мерки за биологична сигурност с цел предотвратяване на разпространението на болестта от категория А. Животновъдният обект по местоназначение се счита за животновъден обект, разположен в инфектираната зона за целите на член 108.

Член 105

Допълнителни мерки, които се прилагат в инфектираната зона

1.   След оценка на риска компетентният орган определя допълнителните мерки, необходими за контрол или ликвидиране на съответната болест от категория А.

2.   В рамките на контрола или ликвидирането на съответната болест от категория А компетентният орган може:

а)

да преустановява дейностите по повторно зарибяване, риболов, събиране и залавяне;

б)

да разпорежда задължително почистване и дезинфекция на риболовното оборудване и кораби, както и на друго оборудване, което има вероятност да е замърсено; и

в)

да увеличава дейностите по риболов, събиране и улов или да въведе други необходими мерки за ликвидиране на болестта.

3.   Мерките, предвидени в параграф 1, се въвеждат след консултации с оперативната експертна група по член 107, както и с други органи и заинтересовани страни, и в сътрудничество с тях.

Член 106

Разширяване на обхвата на мерките

Компетентният орган може да реши съответните мерки по членове 102—105 да се прилагат и за водни животни от невключени в списъка видове.

Член 107

Оперативна експертна група

1.   При потвърждаване на случай на болест от категория А при диви водни животни от видовете от списъка компетентният орган създава оперативна експертна група по смисъла на член 43, параграф 2, буква г), подточка iii) от Регламент (ЕС) 2016/429.

2.   Оперативната експертна група подпомага компетентния орган при:

а)

оценяването на епидемиологичната обстановка и нейното развитие;

б)

определянето на инфектираната зона; и

в)

определянето на подходящи мерки, които да бъдат приложени в инфектираната зона, както и техния срок на действие.

Член 108

Мерки в животновъдни обекти в рамките на инфектираната зона

1.   В животновъдни обекти, в които се отглеждат аквакултурни животни от видовете от списъка в рамките на инфектираната зона, компетентният орган прилага мерките по член 87.

2.   В допълнение към мерките по член 87 компетентният орган забранява движението на аквакултурни животни, отглеждани в животновъдни обекти в рамките на инфектираната зона:

а)

извън инфектираната зона; или

б)

към други животновъдни обекти в инфектираната зона.

3.   След оценка на риска компетентният орган може да ограничи забраната по параграф 2 до аквакултурни животни от видовете от списъка.

4.   Чрез дерогация от параграф 2, след оценка на риска и съгласуване с компетентния орган по местоназначение, компетентният орган може да разреши движението на животни от видовете от списъка извън инфектираната зона или към други животновъдни обекти в инфектираната зона.

Член 109

Срок на действие на мерките в инфектираната зона

Компетентният орган запазва мерките, предвидени в настоящата глава, докато епидемиологичната информация покаже, че съответната дива популация вече не представлява риск от разпространение на болестта, а оперативната група препоръча отмяна на мерките.

ГЛАВА IV

Мерки за контрол на болести от категория б и в при водни животни

Член 110

Предварителни мерки за контрол на болести, които се прилагат от компетентния орган при съмнение за болест от категория B или C в държавите членки, зони или компартменти, на които е предоставен статут „свободен от болест“

В случай на съмнение за болест от категория B или C в съответствие с член 9, параграфи 1, 3 или 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 в държави членки или в зони или компартменти, на които е предоставен статут „свободен от болест“ в съответствие с член 36, параграф 4 и член 37, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/429, или член 83, член 84, параграф 1, букви з)—м) или член 84, параграф 2, букви б)—ж) от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 компетентният орган прилага мерките по членове 55, 56 и 57 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

Член 111

Мерки за контрол на болести, които се прилагат при потвърждение на болест от категория B или C

При потвърждение на болест от категория B или C в съответствие с член 9, параграфи 2, 3 или 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 в държави членки или в зони или компартменти, на които е предоставен статут „свободен от болест“ в съответствие с член 36, параграф 4 и член 37, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/429, или член 83, член 84, параграф 1, букви з)—м) или член 84, параграф 2, букви б)—ж) от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 компетентният орган прилага мерките по членове 58—65 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

ЧАСТ IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 112

Отмяна

Считано от 21 април 2021 г. се прекратява прилагането на Директива 92/66/ЕИО, Директива 2001/89/ЕО, Директива 2003/85/ЕО и Директива 2005/94/ЕО, както и на актовете, приети на тяхно основание.

Член 113

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 21 април 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2019 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1.

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията от 3 декември 2018 г. за прилагането на някои правила за профилактика и контрол на болести за категориите болести от списъка и за установяване на списък на животинските видове или групите животински видове, които носят значителен риск от разпространение на болестите от списъка (ОВ L 308, 4.12.2018 г., стр. 21).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“ за някои болести от списъка и нововъзникващи болести (вж. стр. 211 от настоящия брой на Официален вестник)..

(4)  Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).

(5)  Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13).

(6)  Директива 2006/88/ЕО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни (ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14).

(7)  Директива 92/66/ЕИО на Съвета от 14 юли 1992 г. за въвеждането на мерки на Общността за борба с нюкасълската болест (ОВ L 260, 5.9.1992 г., стр. 1).

(8)  Директива 2001/89/ЕО на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно мерки на Общността за борба с класическата чума по свинете (ОВ L 316, 1.12.2001 г., стр. 5).

(9)  Директива 2002/60/ЕО на Съвета от 27 юни 2002 г. за определяне на специфични разпоредби за борба с африканската чума по свинете и за отмяна на Директива 92/119/ЕИО относно болестта на Тешен и африканската чума по свинете (ОВ L 192, 20.7.2002 г., стр. 27).

(10)  Директива 2003/85/ЕО на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за борба с болестта шап и за отмяна на Директива 85/511/ЕИО и Решения 89/531/ЕИО и 91/665/ЕИО, и за изменение на Директива 92/46/ЕИО (ОВ L 306, 22.11.2003 г., стр. 1).

(11)  Директива 2005/94/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 г. относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО (ОВ L 10, 14.1.2006 г., стр. 16).

(12)  Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55).

(13)  Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

(14)  Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035 на Комисията от 28 юни 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за животновъдните обекти, в които се отглеждат сухоземни животни, и за люпилните и за проследимостта на определени отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене (ОВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 115).

(15)  Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(16)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/688 на Комисията от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с движението в рамките на Съюза на сухоземни животни и на яйца за люпене (вж. стр. 140 от настоящия брой на Официален вестник).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

КЛИНИЧНИ ПРЕГЛЕДИ, ПРОЦЕДУРИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ИЗВАДКА И ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ, ДИАГНОСТИЧНИ МЕТОДИ ЗА БОЛЕСТИ ОТ КАТЕГОРИЯ А И ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ПРОБИТЕ

(по смисъла на член 3 от настоящия регламент)

A.   Процедури за формиране на извадки и вземане на проби

A.1   ФОРМИРАНЕ НА ИЗВАДКА ОТ ЖИВОТНИ ЗА КЛИНИЧНИ ПРЕГЛЕДИ

1.

При възможност, клиничните прегледи трябва да обхващат:

а)

животни, показващи клинични признаци на болест от категория А;

б)

животни, които вероятно наскоро са умрели от болестта, за която има съмнение/потвърждение;

в)

животни с епидемиологична връзка със случай, за който има съмнение или потвърждение; и

г)

животни, за които резултатите от предишните лабораторни изследвания са или положителни, или неопределени.

2.

Животните за преглед трябва да се подбират на случаен принцип, като броят им трябва да е достатъчно голям, за да позволява откриването на болестта, ако има такава, когато не са налице явни признаци за болестта или увреждания след смъртта, сочещи за наличието на болести от категория А.

3.

Животните за преглед и методът за формиране на извадка трябва да бъдат избрани в съответствие с указанията на компетентния орган и със съответния план за действие при извънредни положения, посочен в член 43 от Регламент (ЕС) 2016/429. При подбора на животните за преглед и метода за формиране на извадка трябва да се вземат предвид профилът на болестта и:

а)

предназначението на извадката;

б)

видовете от списъка, отглеждани в животновъдния обект;

в)

броят на животните от видовете от списъка, отглеждани в животновъдния обект;

г)

категорията на отглежданите животни;

д)

наличните данни за производството, здравето и проследимостта на отглежданите животни, свързани с проучването;

е)

видът животновъден обект и животновъдните практики;

ж)

нивото на риска от експозиция:

i)

вероятността от експозиция на болестотворния агент или на вектора;

ii)

липсата на имунизация на животните вследствие на ваксинация или предаден от майката имунитет; и

iii)

историята на пребиваването в животновъдния обект;

з)

други епидемиологични фактори от значение.

4.

Минималният брой животни за преглед трябва да съответства на указанията на компетентния орган и на съответния план за действие при извънредни положения, посочен в член 43 от Регламент (ЕС) 2016/429. При подбора на минималния брой животни за преглед трябва да се вземе предвид профилът на болестта, и по-специално:

а)

очакваната болестност в животновъдния обект;

б)

нивото на достоверност, търсено при резултатите от проучването, което във всеки случай не трябва да е по-ниско от 95 %; и

в)

международните стандарти и наличните научни доказателства.

A.2   ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ ЖИВОТНИ ЗА ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

1.

При вземането на проби за лабораторни изследвания трябва да се вземат предвид резултатите от клиничните прегледи, посочени в буква А.1 и, ако е възможно, да се включат животните, посочени в буква А.1, точка 1.

2.

Ако няма явни признаци на болестта или увреждания след смъртта, сочещи за наличието на болести от категория А, пробите трябва да се вземат на случаен принцип от всяка епидемиологична единица от животновъдния обект и да позволяват откриването на болестта, ако е налична.

3.

Животните, от които се вземат проби, естеството на събираните проби и методът на вземане на проби трябва да са в съответствие с указанията на компетентния орган и със съответния план за действие при извънредни положения, посочен в член 43 от Регламент (ЕС) 2016/429. При подбора на животните, от които се вземат проби, естеството на събираните проби и методът за вземане на проби трябва да се вземат предвид профилът на болестта и критериите, посочени в точка А.1, точка 3.

4.

Минималният брой животни, от които се вземат проби, трябва да е в съответствие с указанията на компетентния орган и на съответния план за действие при извънредни положения, посочен в член 43 от Регламент (ЕС) 2016/429. При подбора на минималния брой животни, от които се вземат проби, трябва да се вземат предвид критериите, посочени в буква А.1, точка 4, и методиката на използваните изследвания.

5.

При диви животни проби се вземат от отстреляни, намерени мъртви или умишлено уловени в капан животни или се получават посредством неинвазивни методи като минерални буци за близане и въжета или примамки за дъвчене. При подбора на минималния брой и естеството на пробите трябва да се вземат предвид приблизителната бройка на дивата популация и съответните критерии, посочени в буква А.1, точки 3 и 4.

A.3   ФОРМИРАНЕ НА ИЗВАДКА ОТ ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ ЗА ПОСЕЩЕНИЯ

1.

Подборът на животновъдни обекти за включване в извадката и методът за формиране на извадка трябва да бъдат в съответствие с указанията на компетентния орган и със съответния план за действие при извънредни положения, посочен в член 43 от Регламент (ЕС) 2016/429. При подбора на животновъдни обекти за включване в извадката трябва да се вземат предвид профилът на болестта и критериите, посочени в буква А.1, точка 3.

2.

Минималният брой животновъдни обекти за посещение трябва да е в съответствие с указанията на компетентния орган и със съответния план за действие при извънредни положения, посочен в член 43 от Регламент (ЕС) 2016/429.

Б.   Диагностични методи

Техниките, референтните материали, тяхната стандартизация и разчитането на резултатите от тестове, извършени чрез съответните диагностични методи за болести от категория А, трябва да отговарят на условията по член 6 и на част III от приложение VI към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

Методиката за диагностициране трябва да се стреми да увеличи максимално чувствителността на надзора. При определени обстоятелства този надзор може да включва използване на лабораторни изследвания с цел оценка на предишната експозиция на болестта.

В.   Транспортиране на пробите

1.

Всички проби, взети с цел потвърждаване или отхвърляне на наличието на болест от категория А, трябва да бъдат изпратени с подходящо етикетиране и идентификация в официална лаборатория, която да е уведомена за тяхното пристигане. Тези проби трябва да бъдат придружени от подходящи формуляри в съответствие с изискванията на компетентния орган и на лабораторията — получател на пробите. Формулярите трябва да съдържат най-малко следното:

а)

животновъдния обект на произход на животните, от които са взети пробите;

б)

информация относно вида, възрастта и категорията на животните, от които са взети пробите;

в)

клиничната история на животните, ако е налична и от значение;

г)

клиничните признаци и констатациите от следкланичния преглед; както и

д)

всяка друга информация от значение.

2.

Всички проби трябва:

а)

да се съхраняват в непромокаеми и нечупливи контейнери и опаковки в съответствие с приложимите международни стандарти;

б)

по време на транспортиране да се съхраняват при най-подходящите температурни и други условия, като се вземат предвид факторите, които могат да окажат влияние на качеството на пробата.

3.

На външната страна на опаковката трябва да бъде изписан адресът на лабораторията получател и следните указания трябва да бъдат ясно видими:

Патологичен материал от животински произход; нетраен; чуплив; да не се отваря извън лабораторията по местоназначение.“

4.

Отговорното лице в официалната лаборатория — получател на пробите, трябва да бъде своевременно информирано за пристигането на пробите.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СРОК ЗА НАБЛЮДЕНИЕ

(по смисъла на членове 8, 17, 27, 32, 48, 57 и 59 от настоящия регламент)

Болести от категория А

Срок за наблюдение

Шап (FMD)

21 дни

Инфекция с вируса на чумата по говедата (RP)

21 дни

Инфекция с вируса на треската от долината Рифт (RVFV)

30 дни

Инфекция с вируса на заразния нодуларен дерматит (LSD)

28 дни

Инфекция с Mycoplasma mycoides subsp. mycoides SC (заразна плевропневмония по говедата) (CBPP)

45 дни

Шарка по овцете и шарка по козите (SPGP)

21 дни

Инфекция с вируса на чумата по дребните преживни животни (PPR)

21 дни

Заразна плевропневмония по козите (CCPP)

45 дни

Африканска чума по конете (AHS)

14 дни

Инфекция с Burkholderia mallei (сап) (GLAND)

6 месеца

Класическа чума по свинете (CSF)

15 дни

Африканска чума по свинете (ASF)

15 дни

Високопатогенна инфлуенца по птиците (НРАI)

21 дни

Инфекция с вируса на нюкасълската болест (NCD)

21 дни


ПРИЛОЖЕНИЕ III

УСЛОВИЯ ЗА НЯКОИ ДЕРОГАЦИИ ОТ ЧЛЕН 12, ПАРАГРАФ 1, БУКВА а) ПРИ ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ

(по смисъла на член 13, параграф 4)

1.

При поява на огнище на африканска чума по конете компетентният орган може да предостави дерогация от член 12, параграф 1, буква а) на засегнатите и незасегнатите животни, при условие че:

а)

до изтичането на 40 дни след въвеждането на животните в защитените от вектори помещения, който срок съответства на инфекциозния период, определен в съответната глава от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), засегнатите животни, обхванати от дерогацията, са изолирани в защитени от вектори помещения, които не допускат предаване на болестотворния агент от животните към съответните вектори; и

б)

надзорът, в т.ч. при необходимост лабораторните изследвания, извършени от компетентния орган, показва, че нито едно животно в защитените от вектори помещения не представлява риск от предаване на вируса.

2.

В случай на поява на огнище от инфекция с Burkholderia mallei (сап) компетентният орган може да предостави дерогация от член 12, параграф 1, буква а) на засегнатите и незасегнатите животни, при условие че животните, обхванати от дерогацията, са поставени под карантина, докато:

а)

засегнатите животни бъдат умъртвени и унищожени;

б)

след умъртвяването бъдат извършени почистване и дезинфекция на животновъдния обект съгласно предвиденото в член 15; както и

в)

останалите животни бъдат подложени на изследване чрез реакция за свързване на комплемента с отрицателен резултат при разреждане на серума в отношение 1:5, извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца след почистването и дезинфекцията, посочено в буква б).


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОЧИСТВАНЕ, ДЕЗИНФЕКЦИЯ И ПРИ НЕОБХОДИМОСТ, КОНТРОЛ НА НАСЕКОМИ И ГРИЗАЧИ

(по смисъла на членове 12, 15, 16, 39, 45 и 57 от настоящия регламент)

A.   Общи изисквания

1.

При избирането на биоциди и процедури за дейностите по почистване и дезинфекция трябва да се вземе предвид:

а)

агентът причинител на инфекцията;

б)

естеството на животновъдните обекти, превозните средства, предметите и материалите, които ще бъдат третирани; и

в)

приложимото законодателство.

2.

Условията, при които се използват биоцидите, трябва да гарантират, че тяхната ефикасност не е нарушена. По-конкретно, трябва да се спазват предоставяните от производителя технически параметри като налягане, температура и необходимо време за контакт или съхранение. Действието на дезинфектанта не трябва да се нарушава от взаимодействие с други вещества.

3.

Трябва да се избягва повторно замърсяване на вече почистените части, по-специално когато измиването се извършва с течности под налягане.

4.

Водата, използвана за почистването, трябва да се събира и изхвърля по начин, който избягва риска от разпространение на болестотворни агенти от категория А.

5.

Биоцидите трябва да се използват по начин, който намалява възможно най-много евентуалното неблагоприятно въздействие, произтичащо от използването им, върху околната среда и върху общественото здраве.

Б.   Предварително почистване и дезинфекция

За да не се допусне разпространението на болест от категория А, при предварителното почистване и дезинфекция по член 15:

а)

целите трупове или частите от мъртвите отглеждани животни от видовете от списъка трябва да се напръскат с дезинфектант и да се изнесат от животновъдния обект в затворени и непропускливи превозни средства или контейнери за преработка и унищожаване;

б)

всички тъкани, които евентуално са били разсипани, или кръвта, която евентуално е била разляна по време на умъртвяването, клането или постморталния преглед, трябва внимателно да бъдат събрани и унищожени;

в)

веднага щом целите трупове или частите от мъртвите отглеждани животни от видовете от списъка бъдат отстранени за преработка или унищожаване, частите от животновъдния обект, в които са били отглеждани тези животни, както и всички части от други сгради, повърхности или оборудване, замърсени по време на умъртвяването или постморталния преглед, трябва да бъдат напръскани с дезинфектант;

г)

оборският тор, включително торовата постеля и използваният постелъчен материал, трябва да бъдат обилно напоени с дезинфектант;

д)

дезинфектантът трябва да остане върху третираната повърхност най-малко 24 часа;

е)

оборудването, контейнерите, приборите за хранене, повърхностите или всеки материал, който има вероятност да бъде замърсен след измиването и дезинфекцията, трябва да бъдат унищожени.

В.   Окончателно почистване и дезинфекция:

При окончателното почистване и дезинфекция по смисъла на член 57:

1.

Оборският тор, включително торовата постеля и използваният постелъчен материал, трябва да бъдат изнесени и третирани, както следва:

а)

твърдият компонент на оборския тор, включително торовата постеля и използваният постелъчен материал, трябва:

i)

да се подложат на третиране с пара при температура най-малко 70 °C;

ii)

да се унищожат чрез изгаряне;

iii)

да се заровят достатъчно дълбоко, за да не могат да бъдат достигани от животни; или

iv)

да бъдат събрани накуп, за да се повиши температурата им, напръскани с дезинфектант и оставени в продължение на най-малко 42 дни, през което време купчината се покрива или пренарежда, за да се гарантира топлинна обработка на всички пластове;

б)

течният компонент на оборския тор трябва да се съхранява най-малко 42 дни, а в случай на високопатогенна инфлуенца по птиците — 60 дни, след последното добавяне на инфектиращ материал.

2.

Сградите, повърхностите и оборудването трябва да бъдат добре измити и почистени, като се отстрани оставащата натрупана мазнина и нечистотии и се напръскат с дезинфектанти.

3.

След 7 дни животновъдните обекти трябва да се почистят и дезинфекцират наново.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

МИНИМАЛЕН РАДИУС НА ЗАЩИТНИ И НАДЗОРНИ ЗОНИ

(по смисъла на член 21 от настоящия регламент)

Посочен като радиус на окръжност с център животновъдният обект

Болести от категория А

Защитна зона

Надзорна зона

Шап

3 km

10 km

Инфекция с вируса на чумата по говедата

3 km

10 km

Инфекция с вируса на треската от долината Рифт

20 km

50 km

Инфекция с вируса на заразния нодуларен дерматит

20 km

50 km

Инфекция с Mycoplasma mycoides subsp. mycoides SC (заразна плевропневмония по говедата)

Животновъдният обект

3 km

Шарка по овцете и шарка по козите

3 km

10 km

Инфекция с вируса на чумата по дребните преживни животни

3 km

10 km

Заразна плевропневмония по козите

Животновъден обект

3 km

Африканска чума по конете

100 km

150 km

Инфекция с Burkholderia mallei (сап)

Животновъдният обект

Животновъдният обект

Класическа чума по свинете

3 km

10 km

Африканска чума по свинете

3 km

10 km

Високопатогенна инфлуенца по птиците

3 km

10 km

Инфекция с вируса на нюкасълската болест

3 km

10 km


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЗАБРАНИ В ОГРАНИЧИТЕЛНАТА ЗОНА

(по смисъла на член 27 от настоящия регламент)

Таблица: Забрани за дейности във връзка с животни от видовете от списъка и продукти, получени от такива животни

ЗАБРАНИ ЗА ДЕЙНОСТИ ВЪВ ВРЪЗКА С ЖИВОТНИ И ПРОДУКТИ

FMD (1)

RP

RVFV

LSD

CBPP

SPGP

PPR

CCPP

CSF

ASF

AHS

GLAND

HPAI

NCD

Движение на отглеждани животни от видовете от списъка от животновъдни обекти в ограничителната зона

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

NA

X

X

Движение на отглеждани животни от видовете от списъка към животновъдни обекти в ограничителната зона

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

NA

X

X

Възстановяване на запасите от дивеч от видовете от списъка

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

NA

X

X

Изложения, пазари, представления и други струпвания на отглеждани животни от видовете от списъка, в т.ч. събиране и разпръсване на тези видове

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

NA

X

X

Движение на сперма, овоцити и ембриони от отглеждани животни от видовете от списъка от животновъдни обекти в ограничителната зона

X

X

X

X (*2)

X

X

X

X

X

X

X

NA

NA

NA

Събиране на сперма, овоцити и ембриони от отглеждани животни от видовете от списъка

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

NP

NA

NA

NA

Мобилно изкуствено осеменяване на отглеждани животни от видовете от списъка

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

NA

NA

NA

Мобилна услуга за естествено покриване на отглеждани животни от видовете от списъка

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

NA

NA

NA

Движение на яйца за люпене от животновъдни обекти в ограничителната зона

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

X

X

Движение на прясно месо, с изключение на карантия, от отглеждани и диви животни от видовете от списъка от кланици или предприятия за обработка на дивеч в ограничителната зона

X

X

X

NP

NP

X

X

NP

X

X

NP

NA

X

X

Движение на карантия от отглеждани и диви животни от видовете от списъка от кланици или предприятия за обработка на дивеч в ограничителната зона

X

X

X

X

X

X

X

X

X

X

NP

NA

X

X

Движение на месни продукти, получени от прясно месо от видовете от списъка от животновъдни обекти в ограничителната зона

X

X

X

NP

NP

NP

X

NP

X

X

NP

NA

X

X

Движение на сурово мляко и коластра, получени от отглеждани животни от видовете от списъка от животновъдни обекти в ограничителната зона

X

X

X

X

NP

X

X

NP

NA

NA

NP

NA

NA

NA

Движение на млечни продукти и продукти на основата на коластра от животновъдни обекти в ограничителната зона

X

X

X

X

NP

X

X

NP

NA

NA

NP

NA

NA

NA

Движение на яйца за консумация от човека от животновъдни обекти в ограничителната зона

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

X

X

Движение на оборски тор, включително торова постеля и използван постелъчен материал, от отглеждани животни от видовете от списъка от животновъдни обекти в ограничителната зона

X

X

X

X

NP

X

X

NP

X

X

NP

NA

X

X

Движение на щавени и нещавени кожи, вълна, четина и пера от отглеждани животни от видовете от списъка от животновъдни обекти в ограничителната зона

X

X

X

X

NP

X

X

NP

X

X

NP

NA

X

X

Движение на фуражни суровини от растителен произход и слама, получени в защитната зона (*1)

X

X

NP

NP

NP

NP

NP

NP

NP

NP

NP

NA

NP

NP


(*1)  само овоцити и ембриони.

(*2)  само овоцити и ембриони.

(1)  Съкращенията на болестите са в съответствие с приложение II.

NA= не e приложимо

X= забрана

NP= не е забранено


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ОБРАБОТКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА РИСКА НА ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД ОТ ОГРАНИЧИТЕЛНАТА ЗОНА

(по смисъла на членове 27, 33 и 49 от настоящия регламент)

Обработка

FMD (8)

RP

RVFV

LSD

CBPP

SPGP

PPR

CCPP

CSF

ASF

AHS

HPAI

NCD

МЕСО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Топлинна обработка в херметически затворен съд с цел достигане на минимална стойност за F0 3 (7)

x

 

 

 

 

 

X

 

X

X

 

X

X

Топлинна обработка с цел достигане на температура в сърцевината 80 °C

X

 

 

 

 

 

X

 

X

X

 

X

X

Топлинна обработка за постигане на температура в сърцевината 70 °C

X

 

 

 

 

 

X

 

X

 

 

X

X

Топлинна обработка (за предварително обезкостено месо с отстранени мазнини) с цел достигане на температура в сърцевината 70 °C в продължение на най-малко 30 минути

X

 

 

 

 

 

X

 

X

 

 

 

 

В херметически затворен съд при 60 °C в продължение на най-малко 4 часа

X

 

 

 

 

 

X

 

X

X

 

 

 

Температура в сърцевината 73,9  °C в продължение на най-малко 0,51 секунди (6)

X

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

X

Температура в сърцевината 70,0  °C в продължение на най-малко 3,5 секунди (6)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

X

Температура в сърцевината 65,0  °C в продължение на най-малко 42 секунди (6)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

X

Температура в сърцевината 60 °C в продължение на най-малко 507 секунди (6)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

X

X

Топлинна обработка за постигане на изсушаване до максимални стойности 0,93 Aw и pH 6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Топлинна обработка с цел достигане на температура в сърцевината 65 °C за период, необходим за достигане на минимална стойност на пастьоризация 40

 

 

 

 

 

 

X

 

 

 

 

 

 

Естествена ферментация и узряване за месо с кост: най-малко 9 месеца с цел достигане на максимални стойности 0,93 Aw и pH 6

X

 

 

 

 

 

 

 

X

 

 

 

 

Естествена ферментация и узряване за обезкостено месо: най-малко 9 месеца с цел достигане на максимални стойности 0,93 Aw и pH 6

X

 

 

 

 

 

 

 

X

X

 

 

 

Естествена ферментация за филета: най-малко 140 дни с цел достигане на максимални стойности 0,93 Aw и pH 6 (5)

 

 

 

 

 

 

 

 

X

X

 

 

 

Естествена ферментация за шунки: най-малко 190 дни за постигане на максимални стойности на 0,93 Aw и pH 6 (5)

 

 

 

 

 

 

 

 

X

X

 

 

 

Сушене след осоляване на шунки с кост по италиански: най-малко 313 дни (5)

 

 

 

 

 

 

 

 

X

 

 

 

 

Сушене след осоляването на шунки с кост и филета по испански (5):

иберийски шунки: най-малко 252 дни

иберийска плешка: най-малко 140 дни

иберийски филета: най-малко 126 дни

шунки Serrano: най-малко 140 дни

X

 

 

 

 

 

 

 

X

X

 

 

 

Зреене на кланични трупове при минимална температура 2 °C в продължение на най-малко 24 часа след клането

 

 

X

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отстраняване на карантия

 

 

 

X

X

 

 

X

 

 

 

 

 

ЕСТЕСТВЕНИ ОБВИВКИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Осоляване с натриев хлорид (NaCl), сухо или като концентрирана саламура (Aw < 0,80 ), за непрекъснат период от 30 дни или повече при температура на околната среда 20 °C или повече

X

 

 

БС (4)

 

 

X

 

X

X

 

 

 

Осоляване със сол с добавен фосфат 86,5 % NaCl, 10,7 % Na2HPO4 и 2,8 % Na3PO4, сухо или като концентрирана саламура (Aw < 0,80 ), за непрекъснат период от 30 дни или повече при температура на околната среда 20 °C или повече

X

 

 

 

 

X

 

X

X

 

 

 

Осоляване с натриев хлорид (NaCl) най-малко 30 дни (3)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Избелване (2)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изсушаване (2)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЛЯКО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Топлинна обработка (стерилизация) с цел достигане на минимална стойност за F0 3

X

 

 

 

БС (1)

 

 

БС (1)

 

 

 

 

 

Топлинна обработка UHT (уперизация): минимум 132 °C в продължение на най-малко 1 секунда

X

 

 

 

 

X

 

 

 

 

 

Топлинна обработка UHT (уперизация): минимум 135 °C с подходяща продължителност

X

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Топлинна обработка HTST (краткотрайна пастьоризация при висока температура): ако pH на млякото е под 7 — минимум 72 °C в продължение на най-малко 15 секунди

X

 

 

 

 

X

 

 

 

 

 

Топлинна обработка HTST (краткотрайна пастьоризация при висока температура): ако pH на млякото е 7 или повече — минимум 72 °C в продължение на най-малко 15 секунди, приложено двукратно

X

 

 

 

 

X

 

 

 

 

 

Топлинна обработка HTST (краткотрайна пастьоризация при висока температура), комбинирана с физическа обработка за достигане на стойност на pH под 6 в продължение на най-малко 1 час или за достигане на най-малко 72 °C, в комбинация с изсушаване

X

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пастьоризация, състояща се от еднократна топлинна обработка с ефект, най-малко еквивалентен на постигнатия с прилагане на 72 °C в продължение на 15 секунди

X

 

X

X

 

 

 

 

 

 

 


Обработка

HPAI

NCD

ЯЙЦА

 

 

Топлинна обработка:

Цели яйца:

60,0  °C – 188 сек.

напълно сготвени

Смеси от цели яйца:

60 °C – 188 сек.

напълно сготвени

61,1  °C – 94 сек.

Течен яйчен белтък:

55,6  °C – 870 сек.

56,7  °C – 232 сек.

Обикновен или чист яйчен жълтък:

60 °C – 288 сек.

10 % осолен жълтък:

62,2  °C – 138 сек.

Изсушен яйчен белтък:

67 °C – 20 часа

54,4  °C – 50,4 часа

51,7  °C – 73,2 часа

X

 

Топлинна обработка:

Цели яйца:

55 °C – 2 521 сек.

57 °C – 1 596 сек.

59 °C – 674 сек.

напълно сготвени

Течен яйчен белтък:

55 °C – 2 278 сек.

57 °C – 986 сек.

59 °C – 301 сек.

10 % осолен яйчен жълтък:

55 °C – 176 сек.

Изсушен яйчен белтък:

57 °C – 54,0 часа

 

X


(1)  Безопасна стока

(2)  Не се отнася за естествени обвивки от говеда, овце, кози и свине.

(3)  Не се отнася за естествени обвивки от говеда, овце, кози и свине.

(4)  Безопасна стока

(5)  Само за свине.

(6)  Само за месо от домашни птици.

(7)  F0е изчисленият ефект на унищожаване върху бактериални спори. Стойност 3 за F0 означава, че най-студената част от продукта е била загрята достатъчно, за да се получи същият ефект на унищожаване както при загряване до 121 °C (250 °F) в продължение на три минути при мигновено загряване и охлаждане.

(8)  Съкращенията на болестите са в съответствие с приложение II.


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ОБРАБОТКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА РИСКА НА ПРОДУКТИ, КОИТО НЕ СА ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД ОТ ЗАЩИТНАТА ЗОНА

(по смисъла на членове 36 и 52 от настоящия регламент)

Обработка

FMD (1)

RP

Топлинна обработка, минимална температура 80 °C в продължение на най-малко 10 минути, на пара в затворена камера

X

X

Съхранение на продукти в опаковки или бали на закрито в помещения, разположени на разстояние, не по-малко от 2 km от най-близкото огнище на болестта, като изнасянето на продукти от помещенията не се извършва, преди да са изминали най-малко три месеца след приключване на процедурите по почистване и дезинфекция, предвидени в член 15

X

X


(1)  Съкращенията на болестите са в съответствие с приложение II.


ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

МАРКИРОВКА НА ПРЯСНО МЕСО ОТ ЗАЩИТНАТА ЗОНА

(по смисъла на членове 33 и 49 от настоящия регламент)

1.

Маркировката, която трябва да се постави в съответствие с член 33, параграф 1, буква б) на прясното месо от домашни птици с произход от защитната зона, което не е предназначено за друга държава членка, трябва да отговаря на следните изисквания:

а)

форма и съдържание:

където „XY“ означава съответният код на държавата, предвиден в раздел I, част Б, точка 6 от приложение II от Регламент (ЕО) № 853/2004, а „1234“ означава номерът на одобрението на животновъдния обект, посочен в раздел I, част Б, точка 7 от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004.

б)

размери:

„XY“ — ширина 8 mm

„1234“ — ширина 11 mm

ширина на външния диаметър не по-малко от 30 mm

дебелина на контура на квадрата 3 mm

2.

Маркировката, която трябва да се постави в съответствие с член 33, параграф 2, буква а) на прясното месо, предназначено за обработка в преработвателно предприятие, се състои от:

а)

идентификационната маркировка, предвидена в Регламент (ЕО) № 853/2004, с допълнителен диагонален кръст, състоящ се от две прави линии, които се пресичат в центъра на печата, за да остане четлива информацията върху него; или

б)

единичен овален печат с 6,5 cm ширина и 4,5 cm дължина, в който трябва да се вижда следната информация с напълно четливи знаци:

в горната част — пълното наименование или кодът по ISO на държавата членка с главни букви;

в центъра — номерът на одобрението на кланицата;

в долната част — една от следните групи инициали: CE, EC, EF, EG, EK, EY, EO, ES, EU, EB, WE или EZ;

две прави линии, които се пресичат в центъра на печата по такъв начин, че информацията да не се закрива;

буквите трябва да бъдат с височина най-малко 0,8 cm, а цифрите — най-малко 1 cm.


ПРИЛОЖЕНИЕ Х

СРОК НА ДЕЙСТВИЕ НА МЕРКИТЕ В ЗАЩИТНАТА ЗОНА

(по смисъла на член 39 от настоящия регламент)

Болести от категория А

Минимален срок на действие на мерките в защитната зона (член 39, параграф 1)

Допълнителен срок на действие на надзорните мерки в защитната зона (член 39, параграф 3)

Шап

15 дни

15 дни

Инфекция с вируса на чумата по говедата

21 дни

9 дни

Инфекция с вируса на треската от долината Рифт

30 дни

15 дни

Инфекция с вируса на заразния нодуларен дерматит

28 дни

17 дни

Инфекция с Mycoplasma mycoides subsp. mycoides SC (заразна плевропневмония по говедата)

45 дни

Не е приложимо

Шарка по овцете и шарка по козите

21 дни

9 дни

Инфекция с вируса на чумата по дребните преживни животни

21 дни

9 дни

Заразна плевропневмония по козите

45 дни

Не е приложимо

Африканска чума по конете

12 месеца

Не е приложимо

Инфекция с Burkholderia mallei (сап)

6 месеца

Не е приложимо

Класическа чума по свинете

15 дни

15 дни

Африканска чума по свинете

15 дни

15 дни

Високопатогенна инфлуенца по птиците

21 дни

9 дни

Инфекция с вируса на нюкасълската болест

21 дни

9 дни


ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

СРОК НА ДЕЙСТВИЕ НА МЕРКИТЕ В НАДЗОРНАТА ЗОНА

(по смисъла на членове 55 и 56 от настоящия регламент)

Болести от категория А

Минимален срок на действие на мерките в надзорната зона

Шап

30 дни

Инфекция с вируса на чумата по говедата

30 дни

Инфекция с вируса на треската от долината Рифт

45 дни

Инфекция с вируса на заразния нодуларен дерматит

45 дни

Инфекция с Mycoplasma mycoides subsp. mycoides SC (заразна плевропневмония по говедата)

45 дни

Шарка по овцете и шарка по козите

30 дни

Инфекция с вируса на чумата по дребните преживни животни

30 дни

Заразна плевропневмония по козите

45 дни

Африканска чума по конете

12 месеца

Инфекция с Burkholderia mallei (сап)

Не е приложимо

Класическа чума по свинете

30 дни

Африканска чума по свинете

30 дни

Високопатогенна инфлуенца по птиците

30 дни

Инфекция с вируса на нюкасълската болест

30 дни


ПРИЛОЖЕНИЕ ХII

ПРОЦЕДУРИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И ДИАГНОСТИЧНИ МЕТОДИ ЗА БОЛЕСТИ ОТ КАТЕГОРИЯ А ПРИ ВОДНИ ЖИВОТНИ

1.

При клиничния преглед и събирането на проби се прилагат следните процедури:

а)

клиничният преглед и вземането на проби за лабораторни изследвания трябва да включват:

i)

аквакултурни животни от видовете от списъка, които показват клинични признаци на съответната болест от категория А; и

ii)

аквакултурни животни, които вероятно наскоро са умрели от болест от категория А, за която има съмнение/потвърждение; и

iii)

аквакултурни животни с епидемиологична връзка със случай на болест от категория А, за който има съмнение или потвърждение;

б)

минималният брой на събраните проби е:

 

Сценарий

Вид животни

Доклад за повишена смъртност

Въвеждане на инфектирани животни

Наблюдавани признаци след смъртта или клинични признаци

Съмнение въз основа на други обстоятелства

Мекотели (цялото животно)

30

30

150

Ракообразни

10

 

10

150

Риби

10

30

в)

за вземане на проби от мекотели се прилагат следните допълнителни критерии:

i)

за вземане на проби трябва да се подбират животни, за които има съмнение, че са инфектирани. Ако в популацията от животни, за които има такова съмнение, се срещат видове от списъка, те трябва да бъдат подбрани за вземане на проби;

ii)

ако има слаби, умиращи или наскоро умрели, но още неразложени мекотели, те трябва да бъдат подбрани първи. Ако такива мекотели не са налични, подбраните екземпляри трябва да включват най-старите здрави мекотели;

iii)

ако за производството на мекотели животновъдният обект използва повече от един водоизточник, за вземане на проба трябва да бъдат включени мекотели от всички водоизточници по такъв начин, че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект;

iv)

когато се вземат проби от група животновъдни обекти, развъждащи мекотели, които очевидно имат идентичен епидемиологичен статус, в пробата трябва да се включат мекотели от представителен брой точки за вземане на проби.

Основните фактори, които се вземат предвид при подбора на точките за вземане на проби, трябва да бъдат гъстотата на отглеждане, водните течения, наличието на видове от списъка — както възприемчиви, така и векторни видове, батиметрията и управленските практики. Пробата трябва да съдържа екземпляри от естествени напластявания във или в непосредствена близост до обекта или обектите за развъждане на мекотели;

г)

при вземане на проби от ракообразни се прилагат следните допълнителни критерии:

i)

ако в производствените единици присъстват слаби или умиращи ракообразни от видовете от списъка, тези екземпляри трябва да се подберат първи. Ако такива животни не са налични, подбраните ракообразни трябва да включват ракообразни от различни възрастови класове, пропорционално представени в пробата;

ii)

ако за производството на ракообразни се използва повече от един водоизточник, пробата трябва да съдържа ракообразни от видовете от списъка, представляващи всички водоизточници, за да се гарантира, че всички части от животновъдния обект са пропорционално представени в пробата;

iii)

когато съгласно член 102, буква а) от настоящия регламент се изисква събиране на проби от диви популации от видовете от списъка, броят и географското разпределение на точките за вземане на проби трябва да се определи по начин, който гарантира подходящо покритие на областта, за която има съмнение, че е заразена.

Точките за вземане на проби трябва да са представителни за различните екосистеми, където се намират дивите популации от възприемчиви видове, като например морски, естуарни, речни и езерни системи;

д)

при вземане на проби от риби се прилагат следните критерии:

i)

ако има слаби риби, риби с анормално поведение или наскоро умрели, но още неразложени, трябва да се подберат екземпляри от тях. Ако такива животни не са налични, подбраните риби трябва да включват екземпляри от видовете от списъка, които принадлежат към различни възрастови класове, пропорционално представени в пробата;

ii)

ако за производството на риба се използва повече от един водоизточник, пробата трябва да съдържа видове от списък от всички водоизточници, за да се гарантира, че всички части от животновъдния обект са пропорционално представени в пробата;

iii)

ако са налични дъгова пъстърва (Onchorynchus mykiss) или речен костур (Perca fluviatilis), за вземане на проби могат да бъдат подбирани единствено риби от тези видове. Ако не са налични нито дъгова пъстърва, нито речен костур, пробата трябва да бъде представителна за всички налични видове от списъка в съответствие с критериите по букви а) — г);

iv)

когато съгласно член 102, буква а) от настоящия регламент се изисква събиране на проби от диви популации от видовете от списъка, броят и географското разпределение на точките за вземане на проби трябва да се определи по начин, който гарантира подходящо покритие на областта, за която има съмнение, че е заразена.

Точките за вземане на проби трябва да са представителни и за различните екосистеми, където се намират популациите от възприемчиви видовете, като например морски, естуарни, речни и езерни системи;

е)

подборът на органите, от които да се вземат проби, подготовката, съхранението и превозът на пробите до лабораторията трябва да се извършват в съответствие с препоръките на референтната лаборатория на Европейския съюз за съответната болест.

2.

Пробите трябва да бъдат изследвани в лаборатория с диагностични методи и процедури, одобрени от референтната лаборатория на Европейския съюз за съответната болест.

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIII

МИНИМАЛНИ ПЕРИОДИ НА НЕКУЛТИВИРАНЕ В ЗАСЕГНАТИТЕ ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ ЗА АКВАКУЛТУРИ

Периоди на некултивиране, предвидени в член 81, и на синхронизирано некултивиране, предвидени в член 96, параграфи 4 и 5 от настоящия регламент

Болест от категория А

Минимален период на некултивиране в засегнатия животновъден обект

Минимален период на синхронизирано некултивиране в засегнатите животновъдни обекти в една и съща защитна зона

Допълнителни изисквания

Инфекция с Mikrocytos mackini

6 месеца

4 седмици

Трябва да включва най-студения период от годината

Инфекция с Perkinsus marinus

6 месеца

4 седмици

Трябва да включва най-горещия период от годината

Инфекция с вируса на синдрома на Таура

6 седмици

4 седмици

Трябва да включва най-горещия период от годината

Инфекция с вируса на Yellowhead

6 седмици

3 седмици

Трябва да включва най-горещия период от годината

Епизоотична хематопоетична некроза

8 седмици

4 седмици

Трябва да включва най-горещия период от годината


ПРИЛОЖЕНИЕ ХIV

КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОГРАНИЧИТЕЛНИ ЗОНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БОЛЕСТИ ОТ КАТЕГОРИЯ А ПРИ ВОДНИТЕ ЖИВОТНИ

1.

Ограничителните зони по смисъла на член 85 трябва да бъдат определяни поотделно за всеки конкретен случай, като се вземат предвид най-малко следните фактори:

а)

общият брой, общият процент и разпределението на смъртните случаи при мекотели/ракообразни/риби в животновъдния обект или групата животновъдни обекти, инфектирани с болести от категория А;

б)

съответната информация относно движението до и от инфектирания животновъден(ни) обект(и);

в)

разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти;

г)

наличието на диви водни животни;

д)

цялата информация относно смъртността, случаите, за които има съмнение или огнищата при дивите водни животни, които са или биха могли да бъдат свързани с конкретната болест от категория А;

е)

близостта до преработвателни обекти и видовете, налични в тези обекти, особено по отношение на видове от списъка;

ж)

прилаганите развъдни практики в засегнатите и в съседните животновъдни обекти;

з)

хидродинамичните условия и други установени фактори от епидемиологично значение.

2.

За географския обхват на защитните и надзорните зони по отношение на болести от категория А, засягащи мекотели и ракообразни, се прилагат следните минимални изисквания:

а)

защитната зона трябва да бъде определена в непосредствена близост до животновъден обект или група животновъдни обекти, официално потвърдени като заразени с болест от категория А, и трябва да отговаря на зона, определена според съответните хидродинамични и епидемиологични данни;

б)

надзорната зона трябва да бъде определена извън защитната зона и съответства на област около защитната зона, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни.

3.

За географския обхват на защитните и надзорните зони за болести от категория А, засягащи рибите, трябва да се прилагат следните минимални изисквания:

а)

защитната зона трябва да бъде определена около животновъден обект, в който е потвърдена епизоотична хематопоетична некроза (EHN). Тази зона съответства на:

i)

в крайбрежни области: област, попадаща в окръжност с радиус, равен най-малко на хоризонталното разстояние, изминато за един приливно-отливен цикъл, или най-малко 5 km — която от двете стойности е по-голяма, с център на окръжността животновъдният обект, в който EHN е официално потвърдена, или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни;

ii)

във вътрешни области: целия водосборен басейн на животновъдния обект, в който EHN е официално потвърдена. Компетентният орган може да ограничи обхвата на зоната до части от водосборния басейн или площта на животновъдния обект, при условие че това не застрашава предотвратяването на разпространението на болестта;

б)

надзорната зона трябва да бъде определена от компетентния орган извън защитната зона и трябва:

i)

в крайбрежни зони: да съответства на област около защитната зона, в която се застъпват хоризонталните разстояния, изминати за един приливно-отливен цикъл; или област около защитната зона, попадаща в окръжност с радиус 10 km от центъра на защитната зона; или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни;

ii)

във вътрешните райони: да бъде разширена област извън определената защитна зона.


ПРИЛОЖЕНИЕ XV

СХЕМА ЗА НАДЗОР И СРОК НА ДЕЙСТВИЕ НА МЕРКИТЕ ЗА КОНТРОЛ В НАДЗОРНАТА ЗОНА ЗА БОЛЕСТИ ОТ КАТЕГОРИЯ А ПРИ АКВАКУЛТУРНИ ЖИВОТНИ

(по смисъла на членове 98 и 101 от настоящия регламент)

1.   Схема за надзор

Животновъдните обекти и групите животновъдни обекти, в които се отглеждат видове от списъка в рамките на дадена надзорна зона, трябва да бъдат предмет на надзор, както е предвидено в член 98, с цел проверка за инфекции със съответната болест от категория А. Надзорът трябва да обхваща посещения за проверка на здравословното състояние, в т.ч. вземане на проби от производствените единици. Тези посещения трябва да се извършват от компетентния орган в съответствие с таблици 1 и 2.

За вземането на пробите се прилагат критериите за съответния вид, определени в приложение XII, точка 1.

Таблица 1

Схема за надзор, състояща се от посещения за проверка на здравословното състояние на животните и вземане на проби в животновъдните обекти и групите от животновъдни обекти за болести от категория А при водни животни, с изключение на епизоотичната хематопоетична некроза

Болест от категория А

Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година

Брой лабораторни изследвания на година

Брой животни в извадката

Годишен период за вземане на проби

Срок на пребиваване в животновъдния обект на животните, от които са взети проби

Инфекция с Mikrocytos mackini

1

1

150

Когато е известно, че болестността в резултат от инфекцията е максимална, или през април—май, след период от 3—4 месеца, когато температурата на морската вода е под 10 °C

4 месеца

Инфекция с Perkinsus marinus

1

1

150

Когато е известно, че болестността в резултат от инфекцията е максимална, или през септември, октомври или ноември

4 месеца

Инфекция с вируса на синдрома на Таура

2

2

150

През годишния период, когато температурата на водата е вероятно да достигне най-високата си стойност за годината

2 месеца

Инфекция с вируса на Yellowhead

2

2

150

В годишния период, когато температурата на водата е вероятно да достигне най-високата си стойност за годината

2 месеца


Таблица 2

Специфична схема за надзор, състояща се от посещения за проверка на здравословното състояние на животните и вземане на проби в животновъдни обекти за епизоотична хематопоетична некроза (EHN) при водни животни  (1)

Вид животновъден обект

Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година (две години)

Брой вземания на проби на година (две години)

Брой на рибите в пробата

Брой на подрастващите риби

Брой на рибите за развъждане (2)

а)

Животновъдни обекти с разплодници

2

2

150 (първо и второ посещение)

150 (първо или второ посещение)

б)

Животновъдни обекти само с разплодници

2

1

0

150 (2) (първо или второ посещение)

в)

Животновъдни обекти без разплодници

2

2

150 (първо и второ посещение)

0

Максимален брой риби в басейн: 10

2.   Срок на действие на мерките за контрол в надзорната зона

Болест от категория А

Минимални срокове за надзор

Инфекция с Mikrocytos mackini

3 години

Инфекция с Perkinsus marinus

3 години

Инфекция с вируса на синдрома на Таура

2 години

Инфекция с вируса на Yellowhead

2 години

Епизоотична хематопоетична некроза

2 години

Когато срокът за надзор е изтекъл и не е имало нов случай на инфекция със съответната болест от категория А, мерките в надзорната зона трябва да бъдат отменени, както е предвидено в член 101 от настоящия регламент.


(1)  Вземането на проби от риби за лабораторно изследване трябва да се извършва, когато температурата на водата е между 11 и 20 °C. Изискването за температурата на водата трябва да се спазва и при посещенията за проверка на здравословното състояние. В животновъдни обекти, в които температурата на водата не достига 11 °C през годината, вземането на проби и посещенията за проверка на здравословното състояние трябва да се извършват, когато температурата на водата достигне най-високата си стойност.

(2)  Пробите от разплодници не трябва да съдържат гонадни течности, сперма или яйцеклетки, тъй като няма доказателства, че EHN причинява инфекции на половите органи.


3.6.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 174/140


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/688 НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 2019 година

за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с движението в рамките на Съюза на сухоземни животни и на яйца за люпене

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните (1), и по-специално член 3, параграф 5, втората алинея, член 125, параграф 2, член 131, параграф 1, член 132, параграф 2, член 135, член 136, параграф 2, член 137, параграф 2, член 140, член 144, параграф 1, член 146, параграф 1, член 147, член 149, параграф 4, член 154, параграф 1, член 156, параграф 1, член 160, член 162, параграфи 3 и 4, член 163, параграф 5, букви б) и в) и член 164, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2016/429 се определят правила за профилактика и контрол на болестите по животните, които се предават на животните или на хората. В част IV, дял I, глави 3—5 се определят ветеринарно-здравните изисквания във връзка с движението в рамките на Съюза на отглеждани и диви сухоземни животни и на зародишни продукти от тях. С Регламента също така се предоставят правомощия на Комисията да приема правила за допълнение на някои несъществени елементи от посочения регламент чрез делегирани актове. Поради това е целесъобразно да бъдат приети такива правила, за да се гарантира безпрепятственото функциониране на новата правна уредба, установена с Регламент (ЕС) 2016/429.

(2)

Правилата и мерките за ограничаване на риска, определени в настоящия регламент, са необходими за допълнение на определените в част IV, дял I, глави 3—5 от Регламент (ЕС) 2016/429 ветеринарно-здравни изисквания във връзка с движението в рамките на Съюза на отглеждани и диви сухоземни животни и на яйца за люпене с цел да се гарантира, че тези стоки не представляват значителен риск от разпространение на болестите от списъка, посочени в член 5, параграф 1 от същия регламент и в приложение II към него, изменени с Делегиран регламент (ЕС) 2018/1629 на Комисията (2) и категоризирани в съответствие с член 9, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2016/429 с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията (3). Регламент (ЕС) 2016/429 има за цел да осигури по-опростена и по-гъвкава законодателна уредба в сравнение с приложимата преди нейното приемане, като едновременно с това се гарантира основан на риска подход към ветеринарно-здравните изисквания и по-добра подготвеност за появата на болести по животните, профилактика и контрол на тези болести. С него също така се цели правилата относно болестите по животните да се съберат в един-единствен акт, а не да са разпръснати в множество различни актове. За правилата, предвидени в настоящия регламент относно определени зародишни продукти, по-специално яйца за люпене, е приложен същият подход. Съдържанието на правилата е взаимносвързано по същество, тъй като те трябва да се прилагат за всички оператори, които придвижват отглеждани или диви сухоземни животни или яйца за люпене. С цел опростяване и постигане на прозрачност, както и за да се улесни прилагането на правилата и да се избегне дублирането им, те следва да бъдат определени в един акт, а не в няколко отделни акта с множество препратки помежду им.

(3)

В член 5, параграф 1 и приложение II към Регламент (ЕС) 2016/429, изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2018/1629 на Комисията, е предвиден списъкът на болестите по животните, които са от специално значение и изискват намеса от Съюза, докато с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията те се категоризират въз основа на конкретните мерки, които следва да бъдат приложени спрямо тях, и в същия акт се изброяват животинските видове, за които се прилагат посочените правила. Счита се, че при болестите от категория D е налице значителен риск от разпространение при движението на животни между държавите членки.

(4)

Съществуват програми за ликвидиране на болестите от категория B или C. Правилата във връзка с тези програми са определени в Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията (4). В зависимост от съответната болест тези програми за ликвидиране се прилагат по отношение на животновъден обект, зона или държава членка, а изискваните мерки включват някои гаранции за здравето на животните при движение на животни. В посочения по-горе делегиран регламент също така се определят правилата за признаване на държави членки и зони като свободни от болест след успешното приключване на съответната програма за ликвидиране. Ето защо в настоящия регламент също следва да се предвидят такива гаранции за здравето на животните при движение на животни към други държави членки или зони, в които се провеждат програми за ликвидиране или които имат признат статут „свободни от болест“.

(5)

С цел да се ограничи рискът от разпространението на дадена болест между държавите членки е необходимо в настоящия регламент да се предвидят допълнителни ветеринарно-здравни изисквания във връзка с болестите, посочени в съображения 3 и 4, животинските видове, включени в списъка в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 за съответната болест, и програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“. Следва да бъдат взети предвид съответните стандарти, препоръчани в Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE).

(6)

В член 125 от Регламент (ЕС) 2016/429 се определят необходимите мерки за профилактика на болести по отношение на транспортирането на животни и с него на Комисията се предоставят правомощия да определя допълнителни изисквания за почистване и дезинфекция на транспортните средства за отглеждани сухоземни животни и за мерките за биологична сигурност, за да се ограничат възможните рискове, произтичащи от операциите във връзка с транспортирането на животни в рамките на Съюза. Поради това в настоящия регламент е необходимо да се определят по-подробни правила във връзка с изискванията по отношение на конструкцията на транспортните средства и контейнерите и по-подробни изисквания по отношение на биологичната сигурност при операциите във връзка с транспортирането на животни, както и да се предвидят някои освобождавания. Подобни правила се прилагат и за операторите, ангажирани с транспортирането на определени зародишни продукти, и по-специално на яйца за люпене от домашни птици и от птици, отглеждани в плен, като такива правила следва да бъдат определени и в настоящия регламент на основание член 157, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/429.

(7)

Изисквания за почистване и дезинфекция на транспортните средства и мерки за биологична сигурност с цел ограничаване на възможните рискове, произтичащи от някои операции във връзка с транспортирането на животни, бяха определени в правилата, прилагани преди Регламент (ЕС) 2016/429, и по-специално в директиви 64/432/ЕИО (5), 91/68/ЕИО (6), 2009/156/ЕО (7) и 2009/158/ЕО (8) на Съвета относно операции във връзка с транспортирането на говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, домашни птици и яйца за люпене. Посочените изисквания са доказали своята ефективност за предотвратяване на риска от разпространение на болести по животните в рамките на Съюза посредством транспортни операции. Поради това е целесъобразно тези изисквания да се запазят по същество и те да бъдат адаптирани към операциите във връзка с транспортирането на всички отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене.

(8)

В член 132, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429 от Комисията се изисква да определи максимален срок, в който операторът на дадена кланица, в която се приемат отглеждани копитни животни и домашни птици за клане от друга държава членка, следва да гарантира, че посочените животни се подлагат на клане. Поради това в настоящия регламент следва да предвиди такъв максимален срок, в който животните следва да бъдат заклани, така че да се гарантира, че техният здравен статус няма да изложи на риск здравния статус на животните на местоназначението. В Регламент (ЕС) 2016/429 също така се определят правила за движението на пратки от копитни животни, възприемчиви към инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), при които може да има специфичен риск от разпространение поради предаване на болестта чрез вектори. Поради това в настоящия регламент следва да се определят някои специални разпоредби относно клането на такива животни.

(9)

Що се отнася до движението на отглеждани копитни животни и домашни птици до други държави членки, с член 131, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предоставят правомощия на Комисията да определя правила относно сроковете на пребиваване, периода, необходим за ограничаване на въвеждането на отглеждани копитни животни или домашни птици в животновъдни обекти, преди да бъде извършено движението, и допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за ограничаване на риска от разпространение на болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1, буква г) от същия регламент. Поради това в настоящия регламент е необходимо да се определят подходящи мерки за опазване на здравето на животните и предотвратяване на разпространението на болести посредством движение на копитни животни, домашни птици и птици, отглеждани в плен. При тези мерки следва да се вземат под внимание правилата, прилагани преди да започне да се прилага Регламент (ЕС) 2016/429. Тези правила за копитни животни, домашни птици и птици, отглеждани в плен, са определени в директиви 64/432/ЕИО, 91/68/ЕИО и 2009/158/ЕО, 2009/156/ЕО и отчасти в Директива 92/65/ЕИО (9) на Съвета. Когато е целесъобразно, с тези правила следва да се въвеждат нови или различни изисквания, по-специално за да се вземат предвид новите научни разработки и стандарти или списъкът на болестите, предвиден в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 и в Делегиран регламент (ЕС) 2018/1629, както и категоризацията на болестите съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882.

(10)

Също така с член 160, параграф 2 и член 164, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429 на Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове за определяне на ветеринарно-здравни изисквания във връзка с движението към други държави членки на зародишни продукти от домашни птици и птици, отглеждани в плен, т.е. яйца за люпене. Поради това в настоящия регламент трябва да се предвидят и тези правила.

(11)

По принцип движението на сухоземни животни към друга държава следва да се извършва от животновъдния обект на произход директно до местоназначението в съответната държава членка. Чрез дерогация обаче това движение може да бъде прекъснато, а животните могат да бъдат подложени на операции по събиране. Тези операции представляват специфичен риск от разпространение на болести по животните. С член 135 от Регламент (ЕС) 2016/429 се изисква Комисията да приеме делегирани актове за определяне на правила за допълнение на предвидените в членове 133 и 134 от същия акт по отношение на операциите по събиране на отглеждани копитни животни и домашни птици, когато тези животни се придвижват към друга държава членка. Поради това е необходимо тези изисквания да бъдат определени в настоящия регламент.

(12)

Съгласно правилата, приложими преди Регламент (ЕС) 2016/429 и установени в директиви 64/432/ЕИО, 91/68/ЕИО и 2009/156/ЕО, някои пратки от копитни животни не се придвижват директно от животновъден обект на произход към животновъден обект по местоназначение. Търговците, събирателните и разпределителните центрове групират животни с еднакъв здравен статус, пристигнали в пратки от различни животновъдни обекти и предназначени за изпращане до съответните им местоназначения. Правилата, предвидени в посочените директиви, са доказали своята ефективност за предотвратяване на разпространението на заразни болести по животните в рамките на Съюза. Поради това по същество посочените правила следва да бъдат запазени, но актуализирани, за да се вземат предвид опитът, натрупан при тяхното прилагане, и съвременните научни познания. Следва да бъде взет под внимание член 133 от Регламент (ЕС) 2016/429, в който се предвижда, че операторите могат да подлагат отглежданите копитни животни и домашни птици на максимум три операции по събиране по време на дадено движение от държава членка на произход до друга държава членка.

(13)

Освен това следва да бъде предвидена дерогация от правилата относно операциите по събиране съгласно член 140, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/429 за копитни животни, участващи в изложби и спортни, културни и подобни прояви, тъй като въведените алтернативни мерки за ограничаване на риска водят до намаляване на риска от разпространение на болестите от списъка при посочените операции. Тези дерогации са предвидени в настоящия регламент.

(14)

С член 136, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предоставят правомощия на Комисията да определи подробните правила относно движението между държавите членки на някои отглеждани сухоземни животни, различни от копитни животни и домашни птици.

(15)

Преди да започне да се прилага Регламент (ЕС) 2016/429, правилата на Съюза за движение между държавите членки на някои отглеждани сухоземни животни, в т.ч. примати, птици, отглеждани в плен, медоносни пчели и земни пчели, кучета, котки и порове, бяха определени в Директива 92/65/ЕИО. Посочените правила са доказали своята ефективност за свеждане до минимум на риска от разпространение на болести от списъка между държавите членки. Поради това по същество посочените правила следва да бъдат запазени в настоящия регламент, но актуализирани, за да се вземе предвид практическият опит, натрупан при тяхното прилагане. Освен това в настоящия регламент следва да се предвидят възможности за дерогации в случаите, когато са въведени алтернативни мерки за ограничаване на риска.

(16)

С член 3, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предоставят правомощия на Комисията да определя правила, за да гарантира, че част IV от него се прилага правилно по отношение на движението на домашни любимци, различно от движението с нетърговска цел. Поради това в настоящия регламент трябва да се предвидят някои такива правила.

(17)

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 се изброяват видовете хищници, които при движение между държавите членки представляват значителен риск от разпространение на Echinococcus multilocularis и на вируса на бяс. Поради това следва да бъдат предвидени допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за други хищници, за да се ограничи рискът от разпространение между държавите членки на посочените болести.

(18)

С член 137, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429 се изисква Комисията да определи подробни правила — в допълнение към установените в член 137, параграф 1 от същия регламент — относно движението на отглеждани сухоземни животни към обособени специализирани животновъдни обекти, както и за движението на отглеждани сухоземни животни към обособени специализирани животновъдни обекти, където са въведени мерки за ограничаване на риска, за да се гарантира, че този вид движение не представлява значителен риск за здравето на отглежданите сухоземни животни в обособения специализиран животновъден обект и в околните животновъдни обекти.

(19)

Преди да започне да се прилага Регламент (ЕС) 2016/429, правилата на Съюза относно движението на сухоземните животни, отглеждани в одобрени органи, институти или центрове, бяха установени в Директива 92/65/ЕИО. Членове 95 и 137 от Регламент (ЕС) 2016/429 въвеждат понятието „обособен специализиран животновъден обект“, което съответства на понятието „одобрен орган, институт или център“, посочено в член 2, параграф 1, буква в) от Директива 92/65/ЕИО. Поради това по същество посочените предишни правила следва да бъдат запазени, но следва да бъдат актуализирани, за да се вземе предвид практическият опит, натрупан при тяхното прилагане. Следва да бъдат взети предвид и съответните стандарти, препоръчани за приматите в Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE.

(20)

С член 138, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предоставят правомощия на Комисията да определя правила за предоставяне на дерогации от страна на компетентния орган по местоназначение в допълнение на правилата, посочени в член 138, параграфи 1 и 2 от същия регламент, във връзка с движението на отглеждани сухоземни животни за научни цели. Преди да започне да се прилага Регламент (ЕС) 2016/429, в Директива 92/65/ЕИО беше предвидено, че не е необходимо кучетата, котките и поровете, придвижвани към друга държава за научни цели, да бъдат ваксинирани против бяс, нито кучетата да са третирани срещу опаразитяване с Echinococcus multilocularis, когато тези животни са предназначени за одобрени органи, институти или центрове. В настоящия регламент следва да се предвиди подобна дерогация.

(21)

С член 140, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/429 се предоставят правомощия на Комисията да определя специални изисквания за допълнение на правилата, определени в членове 126—136 от същия регламент, по отношение на движението на отглеждани сухоземни животни, предназначени за циркове, изложби и спортни прояви.

(22)

Преди да започне да се прилага Регламент (ЕС) 2016/429, правилата на Съюза относно движението на сухоземни животни, отглеждани в циркове и за представления с животни, бяха определени въз основа на Директива 92/65/ЕИО в Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията (10), който се отменя с Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035 на Комисията (11), считано от 21 април 2021 г. Предвид факта, че понастоящем тези животни се придвижват в други държави членки без придружаващ ветеринарен здравен сертификат, когато циркът или представлението с животни, в които те участват, пътува, в настоящия регламент следва да се запази възможността за такова движение в рамките на Съюза. Поради това е целесъобразно в настоящия регламент да бъдат определени ветеринарно-здравните изисквания във връзка с движението към други държави членки на сухоземни животни, отглеждани в пътуващи циркове или за представления с животни, и да се предвиди дерогация от изискванията за ветеринарно здравно сертифициране съгласно предвиденото в член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429.

(23)

Преди да започне да се прилага Регламент (ЕС) 2016/429, правилата на Съюза относно движението на птици, отглеждани в плен и предназначени за изложби в друга държава членка, бяха установени в Директива 92/65/ЕИО и в други актове.

(24)

За да се предотврати рискът от разпространение на болестите от списъка, които са от значение за движението на птици, отглеждани в плен, между държавите членки, е целесъобразно в настоящия регламент да бъдат запазени правилата на Съюза относно движението на птици, отглеждани в плен и предназначени за изложби в друга държава членка. Освен това в настоящия регламент следва също така да се определят специални разпоредби за грабливите птици, които участват в изложения за лов с хищни птици в друга държава членка, и за състезателни гълъби, които следва да бъдат придвижени с цел участие в спортни събития в други държави членки.

(25)

С член 144, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/429 се предоставят правомощия на Комисията да предвижда дерогации от изискванията за ветеринарно здравно сертифициране, предвидени в член 143, параграф 1 от същия регламент, за отглеждани сухоземни животни, придвижвани между държавите членки.

(26)

В момента в съответствие с правилата, определени в Директива 2009/156/ЕО, регистрираните еднокопитни животни могат да бъдат придвижвани между държави членки, които реципрочно са въвели алтернативна система за контрол, с която се предоставят гаранции за здравето на животните, равностойни на установените във ветеринарния здравен сертификат. В настоящия регламент следва да се предвиди подобна дерогация. Следва обаче да бъдат определени специални условия за движението на такива животни, в т.ч. съгласието на държавата членка по местоназначение.

(27)

С член 144, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/429 се предоставят правомощия на Комисията да определи изискванията за ветеринарно здравно сертифициране при движение към други държави членки на отглеждани сухоземни животни, различни от копитни животни, домашни птици и животни, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти, в случаите, в които наличието на ветеринарен здравен сертификат е наложително, за да се гарантира, че съответното движение отговаря на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с движението, установени в членове 124—142 от Регламент (ЕС) 2016/429. Поради това в настоящия регламент следва да се определят изискванията за ветеринарното здравно сертифициране, с което ще се разрешава движението до други държави членки на пратки от птици, отглеждани в плен, медоносни пчели, земни пчели (с изключение на земни пчели от одобрени изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти за земни пчели), примати, кучета, котки, порове и други хищници.

(28)

С член 164, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предоставят правомощия на Комисията да определя изискванията за ветеринарното здравно сертифициране и за уведомяване във връзка с движението до други държави членки на зародишни продукти от отглеждани сухоземни животни, различни от говеда, овце, кози, свине и еднокопитни животни, и на зародишни продукти от домашни птици. Поради това в настоящия регламент следва да бъдат определени изисквания за ветеринарно здравно сертифициране, с което ще се разрешава движението към други държави членки на пратки от яйца за люпене от птици, отглеждани в плен.

(29)

Движението към други държави членки на хищници, различни от кучета, котки и порове, следва да бъде разрешено и в случаите, когато в държавата членка на произход няма разрешена ваксина против бяс за тези хищници и ваксинацията се извършва в съответствие с член 10, параграф 1 от Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12), в който се предвижда възможността за използване на лекарствени продукти извън условията на разрешението за търговия.

(30)

С член 146, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 се изисква Комисията да определи подробни правила и да предостави допълнителна информация относно съдържанието на ветеринарните здравни сертификати за различните видове и категории отглеждани сухоземни животни и за определени видове движение. С член 162, параграф 3 от същия регламент се изисква Комисията да приеме делегирани актове във връзка с информацията, която следва да се съдържа във ветеринарния здравен сертификат за движение между държавите членки на яйца за люпене, като се вземат предвид минималната информация, която трябва да бъде включена във ветеринарния здравен сертификат съгласно член 162, параграф 1. Поради това е необходимо да се установи какво да съдържат сертификатите, които се предвижда да придружават пратките от отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене, когато те се придвижват към друга държава членка.

(31)

С член 147 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предоставят правомощия на Комисията да приема делегирани актове във връзка със специалните мерки за дерогация или за допълнение във връзка със задължението на операторите да гарантират, че животните се придружават от ветеринарен здравен сертификат за конкретните видове движение на отглежданите сухоземни животни. Поради това в настоящия регламент следва да бъдат установени правила за ветеринарното здравно сертифициране при движение на копитни животни и домашни птици през животновъдни обекти, в които се извършват операции по събиране, предвидени в член 133 от Регламент (ЕС) 2016/429, преди достигане на крайното им местоназначение.

(32)

С цел да се гарантира, че отглежданите сухоземни животни, сертифицирани за износ за трета държава и транспортирани през друга държава членка до външната граница на Съюза, отговарят на ветеринарно-здравните изисквания за движение в рамките на Съюза, операторите следва да гарантират, че пратките от такива животни са придружени от ветеринарни сертификати, с които се предоставят удостоверения, които са най-малко толкова стриктни, колкото изискваните за движението на отглеждани копитни животни или домашни птици, предназначени за клане в държавата членка, в която е разположена изходната точка.

(33)

С член 149, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предоставят правомощия на Комисията да приема делегирани актове за определяне на правила относно проверките по документи, проверките за идентичност и физическите проверки и прегледи, които да се извършват от официалния ветеринарен лекар по отношение на различните видове и категории отглеждани сухоземни животни, за да се провери съответствието с ветеринарно-здравните изисквания. Като се вземе предвид обхватът на настоящия регламент, който включва яйцата за люпене, е необходимо с настоящия акт да бъде приложена тази разпоредба, като се установят необходимите за тази цел правила, в т.ч. сроковете, в които да бъдат извършени тези проверки и прегледи и в които официалният ветеринарен лекар да издаде ветеринарните здравни сертификати преди движението на пратките от отглеждани сухоземни животни и от яйца за люпене, както и срокът на валидност на ветеринарните здравни сертификати, в т.ч. условията за неговото удължаване.

(34)

В членове 152, 153 и 163 от Регламент (ЕС) 2016/429 от операторите се изисква да информират компетентния орган в своята държава членка на произход преди планираното придвижване към друга държава членка на отглеждани сухоземни животни и на яйца за люпене, както и да предоставят цялата необходима информация, която му е необходима, за да уведоми компетентния орган на държавата членка по местоназначение за движението на отглежданите сухоземни животни. Поради това в настоящия регламент следва да се определят подробни правила по отношение на изискванията за предварително уведомяване от страна на операторите, информацията, необходима за уведомяване за това движение, и извънредните процедури за такова уведомяване.

(35)

В член 153, параграфи 2 и 4, член 154, параграф 1, буква в) и член 163, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда използването на системата Traces за уведомяване, когато се предвижда придвижването на пратки от отглеждани сухоземни животни и от яйца за люпене към други държави членки. Системата Traces е интегрираната компютризирана ветеринарна система, предвидена в решения 2003/24/ЕО (13) и 2004/292/ЕО (14) на Комисията. Тъй като в член 131 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета (15) се предвижда създаването на система за управление на информацията относно официалния контрол (IMSOC), в която ще се включат функции на системата Traces, в настоящия регламент следва да се правят позовавания на IMSOC вместо на Traces.

(36)

В член 155 от Регламент (ЕС) 2016/429 се определят условията за движение на диви сухоземни животни от местообитание в една държава членка към местообитание или животновъден обект в друга държава членка. В настоящия регламент следва да се определят ветеринарно-здравните изисквания и изискванията за сертифициране и уведомяване за такова движение в съответствие с правомощията, определени в член 156, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429.

(37)

Настоящият регламент следва да се прилага от 21 април 2021 г. в съответствие с датата на прилагане на Регламент (ЕС) 2016/429,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЧАСТ I

ОБЩИ ПРАВИЛА

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се допълват правилата за профилактика и контрол на болестите по животните, които са заразни за животни или хора и са определени в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, по отношение на движението в рамките на Съюза на отглеждани сухоземни животни, диви сухоземни животни и яйца за люпене.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за:

а)

отглеждани и диви сухоземни животни и яйца за люпене;

б)

животновъдните обекти, в които тези животни и яйца за люпене се държат или преминават операции по събиране;

в)

операторите, които отглеждат такива животни и яйца за люпене;

г)

операторите, които транспортират сухоземни животни и яйца за люпене;

д)

компетентните органи на държавите членки.

2.   Част II се прилага по отношение на движението на отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене единствено между държави членки, с изключение на членове 4—6 и член 63, които се прилагат също така за движението на отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене в рамките на една държава членка.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)

„транспортно средство“ означава пътни или железопътни превозни средства, плавателни съдове и въздухоплавателни средства;

(2)

„контейнер“ означава всеки кафез, всяка кутия, всеки съд или всяка друга твърда структура, използвани при транспортирането на животни или яйца и които не представляват транспортно средство;

(3)

„изолиран от заобикалящата среда производствен животновъден обект“ означава животновъден обект, чиито структури и строги мерки за биологична сигурност гарантират ефективна изолация на производството на животни от свързаните с него съоръжения и от околната среда;

(4)

„говедо“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към родовете Bison, Bos (включително подродове Bos, Bibos, Novibos, Poephagus) и Bubalus (включително подрод Anoa), и потомството на кръстоските на посочените видове;

(5)

„животновъден обект, който е свободен от [болест]“ означава животновъден обект, на който е предоставен статут „свободен от болест“ в съответствие с изискванията, посочени в Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

(6)

„статут свободна(и) от [болест]“ означава статут „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона от нея, който е одобрен от Комисията в съответствие с член 36 от Регламент (ЕС) 2016/429;

(7)

„не е докладвано за [болест]“ означава, че нито едно животно или група животни от съответните видове животни, отглеждани в животновъдния обект, не са класифицирани като потвърден случай на болестта и са отхвърлени всякакви съмнения за случаи на тази болест;

(8)

„[животни], предназначени за клане“ означава отглеждани сухоземни животни, предназначени за транспортиране до кланица, директно или след преминаване на операции по събиране;

(9)

„одобрен обект за карантина“ означава животновъден обект, одобрен в съответствие с член 14 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035;

(10)

„одобрена програма за ликвидиране“ означава програма за ликвидиране на болест, изпълнявана в държава членка или в зона от нея, която програма е одобрена от Комисията в съответствие с член 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/429;

(11)

„овца“ или „коч“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към род Ovis, и потомството на кръстоските на посочените видове;

(12)

„коза“ или „пръч“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към род Capra, и потомството на кръстоските на посочените видове;

(13)

„свиня“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към семейство Suidae, изброени в приложение III към Регламент (ЕС) 2016/429;

(14)

„еднокопитно животно“ означава животно от нечифтокопитните видове, принадлежащи към род Equus (включително коне, магарета и зебри), и потомството на кръстоските на посочените видове;

(15)

„Камилови“ означава животни от копитните видове, принадлежащи към семейство Camelidae, изброени в приложение III към Регламент (ЕС) 2016/429;

(16)

„Еленови“ означава животни от копитните видове, принадлежащи към семейство Cervidae, изброени в приложение III към Регламент (ЕС) 2016/429;

(17)

„други отглеждани копитни животни“ означава копитни животни, различни от говеда, овце, кози, свине, еднокопитни животни, Камилови и Еленови;

(18)

„защитен от вектори животновъден обект“ означава част или всички съоръжения на даден животновъден обект, които са защитени срещу нападения на куликоиди чрез подходящи физически и управленски средства и които имат статут на защитен от вектори животновъден обект, предоставен от компетентния орган в съответствие с член 44 Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

(19)

„период, свободен от вектори“ означава периодът на липса на активност на куликоидите в рамките в определена област, който период е определен в съответствие с част II, глава 1, раздел 5 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

(20)

„домашни птици за разплод“ означава домашни птици на възраст 72 часа или повече, предназначени за производството на яйца за люпене;

(21)

„домашни птици за отглеждане“ означава домашни птици на възраст 72 часа или повече, отглеждани за производство на месо, яйца за консумация или други продукти или за възстановяване на запасите от дивеч;

(22)

„стадо птици“ означава всички домашни птици или птици, отглеждани в плен, с еднакъв здравен статус, отглеждани в едно и също помещение или в едно и също заграждение и съставляващи една епидемиологична единица; по отношение на отглежданите на закрито домашни птици понятието включва всички птици, които споделят едно и също въздушно пространство;

(23)

„еднодневни пилета“ означава всички домашни птици на възраст под 72 часа;

(24)

„яйца, свободни от определени патогени“ означава яйца за люпене, добити от „птичи стада, свободни от определени патогени“, както са описани в Европейската фармакопея (16), и които са предназначени само за диагностична, изследователска или фармацевтична употреба;

(25)

„регистрирано еднокопитно животно“ означава:

а)

чистопородно разплодно животно от видовете Equus caballus и Equus asinus, което е вписано или отговаря на условията за вписване в главния раздел на родословна книга, създадена от развъдно сдружение или развъдна структура, признати в съответствие с член 4 или 34 от Регламент (ЕС) 2016/1012;

б)

отглеждано животно от вида Equus caballus, регистрирано от международна асоциация или организация, било то директно или чрез неговата национална федерация или клонове, която работи с коне за състезания или надбягвания („регистриран кон“);

(26)

„примати“ означава животни от видовете, принадлежащи към разред Примати, с изключение на човека;

(27)

„медоносни пчели“ означава животни от вида Apis mellifera;

(28)

„земна пчела“ означава животно от видовете, принадлежащи към рода Bombus;

(29)

„куче“ означава отглеждано животно от вида Canis lupus;

(30)

„котка“ означава отглеждано животно от вида Felis silvestris;

(31)

„пор“ означава отглеждано животно от вида Mustela putorius furo;

(32)

„други хищници“ означава животни от видове, принадлежащи към разред Carnivora и различни от кучета, котки и порове;

(33)

„пътуващ цирк“ означава изложение или панаир, който включва участието на животни или представления с животни и който е предвидено да се придвижва между държави членки;

(34)

„представление с животни“ означава всяко представление с участието на животни, отглеждани за изложение или панаир, което представление може да е част от цирк;

(35)

„състезателни гълъби“ са гълъби, транспортирани или предназначени за транспортиране от мястото им за отглеждане до друга държава членка, за да бъдат пуснати, така че да долетят обратно до държавата членка на произход.

ЧАСТ II

ДВИЖЕНИЕ В РАМКИТЕ НА СЪЮЗА НА ОТГЛЕЖДАНИ СУХОЗЕМНИ ЖИВОТНИ И НА ЯЙЦА ЗА ЛЮПЕНЕ

ГЛАВА 1

Общи изисквания във връзка с движението на отглеждани сухоземни животни и на яйца за люпене в рамките на Съюза

Раздел 1

Мерки за профилактика на болести, приложими по отношение на транспорта в рамките на Съюза, в допълнение към мерките, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/429

Член 4

Общи изисквания по отношение на транспортните средства

Операторите, в т.ч. превозвачите, гарантират, че транспортните средства, използвани за транспортиране на отглеждани сухоземни животни или на яйца за люпене, с изключение на транспортните средства за сухоземните животни, посочени в член 6, са:

а)

конструирани по такъв начин, че:

i)

животните да не могат да избягат, а яйцата за люпене — да изпаднат;

ii)

е възможно да се извърши визуална инспекция на пространството, където се държат животните;

iii)

е предотвратено или сведено до минимум изпадането на животински екскременти, торова постеля или фураж;

iv)

при домашните птици, и птиците, отглеждани в плен, е предотвратено или сведено до минимум изпадането на пера;

б)

почистени и дезинфекцирани възможно най-скоро след всяко транспортиране на животни, яйца за люпене или всякакви други предмети, които представляват риск за здравето на животните, и при необходимост са почистени и дезинфекцирани отново и при всички случаи са подсушени или са оставени да изсъхнат, преди в тях отново да бъдат натоварени животни или яйца за люпене.

Член 5

Изисквания по отношение на контейнерите, в които се транспортират отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене

1.   Операторите, в т.ч. превозвачите, гарантират, че контейнерите, в които се транспортират отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене, с изключение на контейнерите за сухоземните животни, посочени в член 6:

а)

отговарят на изискванията в член 4, буква а);

б)

съдържат само животни или яйца за люпене от един и същ животински вид, категория и тип и с един и същ здравен статус;

в)

са:

i)

неизползвани и конструирани за целта контейнери за еднократна употреба, които да бъдат унищожени след първото използване;

или

ii)

почистени и дезинфекцирани след употреба и подсушени или оставени да изсъхнат преди следващата им употреба.

2.   При домашни птици и яйца за люпене операторите, в т.ч. превозвачите, гарантират, че върху контейнерите, в които се транспортират отглеждани домашни птици и яйца за люпене в транспортното средство, са обозначени следните данни:

а)

за еднодневни пилета и яйца за люпене:

i)

наименованието на държавата членка на произход;

ii)

номерът на одобрението или регистрационният номер на животновъдния обект на произход;

iii)

видът на съответните домашни птици;

iv)

броят на животните или на яйцата за люпене;

б)

за домашни птици за разплод и домашни птици за отглеждане — номерът на одобрението или регистрационният номер на животновъдния обект на произход.

3.   При медоносни пчели майки, транспортирани съгласно дерогацията по член 49, операторите, в т.ч. превозвачите, гарантират, че непосредствено след визуалната проверка, извършена от официалния ветеринарен лекар за целите на здравното сертифициране, контейнерите или цялата пратка се покриват с фина мрежа с размер на отворите не повече от 2 mm.

4.   При земни пчели от изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти за земни пчели операторите, в т.ч. превозвачите, гарантират, че по време на транспортирането те са изолирани в отделни епидемиологични единици, като всяко семейство е било в затворен контейнер, който е бил нов или почистен и дезинфекциран преди употреба.

Член 6

Освобождавания от изискванията по отношение на транспортните средства и контейнерите, в които се транспортират отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене

1.   Изискванията, определени в членове 4 и 5, не се прилагат при транспортирането на:

а)

сухоземни животни, отглеждани в пътуващи циркове и за участие в представления с животни;

б)

животни от видовете, изброени в част А от приложение I към Регламент (ЕС) 2016/429, чийто брой надвишава разрешения в съответствие с член 246, параграфи 1 и 2 от същия регламент, когато тези животни се транспортират с нетърговски цели;

в)

животни от видовете, изброени в част Б от приложение I към Регламент (ЕС) 2016/429, транспортирани с нетърговски цели, чийто брой надвишава определения за съответния вид, в случай че са били приети правила за определяне на максималния брой на домашните любимци от тези видове в съответствие с член 246, параграф 3.

2.   Изискванията по член 4, буква б) и член 5, параграф 1, букви б) и в) не се прилагат при транспортирането на еднокопитни животни в рамките на дадена държава членка, освен когато тези еднокопитни животни са предназначени за клане.

3.   Компетентния орган може да реши изискванията по член 4, буква б) да не се прилагат при транспортиране:

а)

в рамките на даден животновъден обект, когато

i)

транспортираните животни се отглеждат в животновъдния обект, а транспортирането се извършва от оператора на този животновъден обект;

както и

ii)

транспортните средства, използвани за транспортиране на отглежданите сухоземни животни, са почистени и дезинфекцирани преди напускане на животновъдния обект;

или

б)

между животновъдни обекти в рамките на държавата членка, когато

i)

животновъдните обекти принадлежат към една и съща верига на доставките;

както и

ii)

транспортните средства, използвани за транспортиране на отглежданите сухоземни животни, са почистени и дезинфекцирани до края на всеки ден, ако в тях са били транспортирани животни.

4.   Изискванията, определени в член 4 и член 5, параграфи 1 и 2, не се прилагат при транспортирането на медоносни и земни пчели.

Раздел 2

Допълнителни изисквания във връзка с движението на сухоземни животни към други държави членки във връзка с ваксинацията

Член 7

Изисквания във връзка с движението на сухоземни животни и яйца за люпене към друга държава членка по отношение на ваксинацията срещу болести от категория А

В случай че държавата членка на произход е въвела ваксинация срещу болест от категория А, операторите придвижват сухоземни животни или яйца за люпене до друга държава членка само когато тези животни и яйца за люпене отговарят на специалните условия, определени в съответствие с член 47 от Регламент (ЕС) 2016/429 за съответната болест от категория А и за животните от видове от списъка за тази болест.

Раздел 3

Допълнителни изисквания за операторите на кланици, които получават отглеждани сухоземни животни от други държави членки

Член 8

Максимален срок, в който отглежданите копитни животни и домашните птици от други държави членки трябва да бъдат заклани

Операторите на кланици гарантират, че отглежданите копитни животни и домашните птици, получени от друга държава членка, биват заклани най-късно до 72 часа след пристигането им в кланицата.

Член 9

Допълнителни мерки за ограничаване на риска за операторите на кланици

1.   Операторите на кланици гарантират, че животните от видове от списъка за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) биват заклани най-късно до 24 часа след пристигането им в кланицата, в случай че идват от друга държава членка и не отговарят на поне един от следните критерии:

а)

отговарят на поне едно от изискванията във връзка с инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

или

б)

отговарят на изискванията, посочени в член 43, параграф 2 Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, които компетентният орган на държавата членка по местоназначение е приел.

2.   В допълнение към изискванията, определени в параграф 1, когато животните от видовете от списъка за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) се транспортират през друга държава членка и не отговарят на поне едно от условията, определени в член 32, параграф 1, букви а)—в) или в член 32, параграф 2, операторите на кланици гарантират, че тези животни биват заклани най-късно до 24 часа след пристигането им в кланицата.

ГЛАВА 2

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания във връзка с движението на отглеждани копитни животни към други държави членки

Раздел 1

Говеда

Член 10

Изисквания във връзка с движението на отглеждани говеда към други държави членки

1.   Операторите придвижват отглеждани говеда към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните са пребивавали непрекъснато в животновъдния обект в продължение най-малко на 30 дни преди заминаването или от раждането си, ако са на възраст под 30 дни, и през този период не са били в контакт с отглеждани говеда с по-нисък здравен статус или по отношение на които са наложени ограничения за движението от ветеринарно-здравни съображения, или с отглеждани животни, идващи от животновъден обект, който не е отговарял на изискванията по буква б);

б)

всички животни, въвеждани в Съюза от трета държава или територия през последните 30 дни преди заминаването на животните, посочени в буква а), и въведени в животновъдния обект, където тези животни са пребивавали, са държани отделно, така че да се предотврати както пряк, така и непряк контакт с всички останали животни в животновъдния обект;

в)

животните идват от животновъден обект, който е свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация на говедата и където е изпълнено някое от следните условия:

i)

животновъдният обект е разположен в държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ по отношение на популацията от говеда;

или

ii)

животните са били подложени на изследване за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 1, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проба, взета през последните 30 дни преди заминаването, а при наскоро родили женски пробата е взета най-малко 30 дни след раждането;

или

iii)

животните са на възраст под 12 месеца;

или

iv)

животните са кастрирани;

г)

животните идват от животновъден обект, който е свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) и където е изпълнено най-малко едно от следните условия:

i)

животновъдният обект е разположен в държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“;

или

ii)

животните са били подложени на изследване за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 2, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети през последните 30 дни преди заминаването;

или

iii)

животните са на възраст под 6 седмици;

д)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

е)

животните идват от животновъден обект, в радиус от най-малко 150 km около който през последните 2 години преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест при отглеждани животни от видовете от списъка за посочената болест;

ж)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни;

з)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за сура (Trypanosoma evansi), а ако идват от животновъден обект, в който е докладвано за сура (Trypanosoma evansi) през последните 2 години преди заминаването, след последното огнище по отношение на засегнатия животновъден обект са били наложени ограничения за движението до:

i)

преместването на инфектираните животни от животновъдния обект;

както и

ii)

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, на изследване за сура (Trypanosoma evansi) с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 3, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца, след като инфектираните животни са били преместени от животновъдния обект;

и)

с изключение на отглежданите говеда, посочени в член 11, параграф 4, член 12, параграф 4 и член 13, животните отговарят на поне едно от изискванията във връзка с инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

й)

когато е приложимо, условията по членове 32 и 33 са изпълнени.

2.   Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за отглеждани говеда, предназначени за клане съгласно предвиденото в член 14.

Член 11

Допълнителни изисквания във връзка с движението на отглеждани говеда към други държави членки или зони от тях със статут „свободни от болест“ за конкретни болести

1.   Операторите придвижват отглеждани говеда към друга държава членка или зона от нея със статут „свободна от ензоотична левкоза по говедата“ само когато животните отговарят на изискванията по член 10 и при условие че са изпълнени изискванията в буква а) или б):

а)

животните идват от животновъден обект, който е свободен от ензоотична левкоза по говедата;

или

б)

ако животните идват от животновъден обект, който не е свободен от ензоотична левкоза по говедата — в този животновъден обект не е докладвано за посочената болест през последните 24 месеца преди заминаването и

i)

в случай че животните са на възраст над 24 месеца, те са били подложени на серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 4, показало отрицателни резултати

върху проби, взети двукратно през интервал от най-малко четири месеца, като същевременно животните са държани в изолация от останалите говеда в животновъдния обект;

или

върху проба, взета през последните 30 дни преди заминаването, като всички говеда на възраст над 24 месеца, отглеждани в животновъдния обект, са били подложени на серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 4, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети двукратно през интервал от най-малко четири месеца в рамките на последните 12 месеца преди заминаването на животните;

или

ii)

в случай че животните са на възраст под 24 месеца, те са родени от женски, които са били подложени на серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 4, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети двукратно през интервал от най-малко четири месеца в рамките на последните 12 месеца преди заминаването на животните.

2.   Операторите придвижват отглеждани говеда към друга държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ само когато животните отговарят на изискванията по член 10, не са ваксинирани срещу инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит и при условие че са изпълнени изискванията в буква а) или б):

а)

ако животните идват от животновъден обект, който е свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

или

i)

животновъдният обект се намира в държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“;

или

ii)

животните са били поставени под карантина в продължение най-малко на 30 дни преди заминаването им и са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу цял говежди херпес вирус-1 (BoHV-1) с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 5, което изследване е показало отрицателен резултат и е извършено върху проба, взета през последните 15 дни преди заминаването им;

б)

в случай че животните идват от животновъден обект, който не е свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, те са държани в одобрен обект за карантина в продължение най-малко на 30 дни преди заминаването и са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 5, което изследване е показало отрицателен резултат и е извършено върху проба, взета не по-малко от 21 дни след началото на карантината.

3.   Операторите придвижват отглеждани говеда към друга държава членка или зона от нея със статут „свободна от вирусна диария по говедата“ само когато животните отговарят на изискванията по член 10, не са ваксинирани срещу вирусна диария по говедата и при условие че са изпълнени изискванията в буква а) или б):

а)

ако животните идват от животновъден обект, който е свободен от вирусна диария по говедата,

i)

животновъдният обект се намира в държава членка или зона от нея със статут „свободна от вирусна диария по говедата“ или в него е бил приложен режим на изследване съгласно посоченото в част VI, глава 1, раздел 2, точка 1, буква в), подточка ii) или iii) от приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, като изследванията са извършени през последните четири месеца преди заминаването на животните и са показали отрицателни резултати;

или

ii)

животните са били изследвани поотделно преди заминаването им, за да се изключи наличието на вируса на вирусната диария по говедата;

б)

ако животните идват от животновъден обект, който не е свободен от вирусна диария по говедата, те са били подложени на изследване за антиген или геном на вируса на вирусната диария по говедата, с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 6, което изследване е показало отрицателни резултати и

или

i)

животните са държани в одобрен обект за карантина в продължение най-малко на 21 дни преди заминаването им, а бременните женски са били подложени и на серологично изследване за откриване на антитела срещу вируса на вирусната диария по говедата с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 6, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети не по-малко от 21 дни след началото на карантината;

или

ii)

животните са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу вируса на вирусната диария по говедата с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 6, което изследване е показало положителни резултати и е извършено върху проби, взети или преди заминаването, или при бременни женски — преди осеменяването, предшестващо тази бременност.

4.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 10, параграф 1, буква и) компетентният орган на държавата членка на произход може да разреши движението на отглеждани говеда, които не отговарят на поне едно от изискванията, определени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, към друга държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24)“, ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено съгласно условията, посочени в член 43, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

5.   Разпоредбите на параграфи 1—4 не се прилагат за отглеждани говеда, предназначени за клане съгласно предвиденото в член 14.

Член 12

Допълнителни изисквания във връзка с движението на отглеждани говеда към други държави членки или зони от тях с одобрени програми за ликвидиране на конкретни болести

1.   Операторите придвижват отглеждани говеда към друга държава членка или зона от нея с одобрена програма за ликвидиране на ензоотична левкоза по говедата само когато животните отговарят на изискванията по член 10 и при условие че са изпълнени изискванията в буква а) или б):

а)

животните идват от животновъден обект, който е свободен от ензоотична левкоза по говедата;

или

б)

ако животните идват от животновъден обект, който не е свободен от ензоотична левкоза по говедата, в този животновъден обект не е докладвано за посочената болест през последните 24 месеца преди заминаването на животните и

i)

в случай че животните са на възраст над 24 месеца, те са били подложени на серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 4, показало отрицателни резултати

или

върху проби, взети двукратно през интервал от най-малко четири месеца, като същевременно животните са държани в изолация от останалите говеда в животновъдния обект;

или

върху проби, взети през последните 30 дни преди заминаването, при условие че всички говеда на възраст над 24 месеца, отглеждани в животновъдния обект, са били подложени на серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 4, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети двукратно през интервал от най-малко четири месеца в рамките на последните 12 месеца преди заминаването на животните;

или

ii)

в случай че животните са на възраст под 24 месеца, те са родени от женски, които са били подложени на серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 4, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети двукратно през интервал от най-малко четири месеца в рамките на последните 12 месеца преди заминаването на животните.

2.   Операторите придвижват отглеждани говеда към друга държава членка или зона от нея с одобрена програма за ликвидиране на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит само когато животните отговарят на изискванията по член 10 и при условие че са изпълнени изискванията в буква а) или б):

а)

ако животните идват от животновъден обект, свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

или

i)

животновъдният обект се намира в държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“;

или

ii)

животновъдният обект се намира в държава членка или зона от нея с одобрена програма за ликвидиране на инфекциозния ринотрахеит по говедата/инфекциозния пустулозен вулвовагинит;

или

iii)

животните са били поставени под карантина в продължение най-малко на 30 дни преди заминаването им и са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу цял BoHV-1, а при животни, ваксинирани с ваксина с gE-отрицателен щам — на антитела срещу гликопротеин Е на BoHV-1, с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 5, което изследване е показало отрицателен резултат и е извършено върху проба, взета през последните 15 дни преди заминаването им;

или

iv)

животните са предназначени за животновъден обект, в който се отглеждат говеда за производство на месо, без да влизат в контакт с говеда от други животновъдни обекти, и от който обект се придвижват директно до кланицата;

или

б)

в случай че животните идват от животновъден обект, който не е свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, те са държани в одобрен обект за карантина в продължение най-малко на 30 дни преди заминаването и са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 5, което изследване е показало отрицателен резултат и е извършено върху проба, взета не по-малко от 21 дни след началото на карантината.

3.   Операторите придвижват отглеждани говеда към друга държава членка или зона от нея с одобрена програма за ликвидиране на вирусна диария по говедата само когато животните отговарят на изискванията по член 10 и при условие че са изпълнени изискванията в буква а) или б):

а)

ако животните идват от животновъден обект, който е свободен от вирусна диария по говедата,

i)

животновъдният обект се намира в държава членка или зона от нея със статут „свободна от вирусна диария по говедата“;

или

ii)

животновъдният обект се намира в държава членка или зона от нея с одобрена програма за ликвидиране на вирусната диария по говедата;

или

iii)

в животновъдния обект е бил приложен режим на изследване съгласно посоченото в част VI, глава 1, раздел 2, точка 1, буква в), подточка ii) или iii) от приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, като изследванията са извършени през последните четири месеца преди заминаването и са показали отрицателни резултати;

или

iv)

животните са били изследвани поотделно преди заминаването им, за да се изключи наличието на вируса на вирусната диария по говедата;

или

v)

животните са предназначени за животновъден обект, в който се отглеждат говеда за производството на месо, които се държат отделно от говеда от други животновъдни обекти, и от който обект те се придвижват директно до кланицата;

б)

ако животните идват от животновъден обект, който не е свободен от вирусна диария по говедата, те са били подложени на изследване за антиген или геном на вируса на вирусната диария по говедата с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 6, което изследване е показало отрицателни резултати,

както и

i)

животните са държани в одобрен обект за карантина в продължение най-малко на 21 дни преди заминаването, а бременните женски са били подложени и на серологично изследване за откриване на антитела срещу вируса на вирусната диария по говедата с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 6, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети не по-малко от 21 дни след началото на карантината;

или

ii)

животните са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу вируса на вирусната диария по говедата с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 6, което изследване е показало положителни резултати и е извършено върху проби, взети или преди заминаването, или при бременни женски — преди осеменяването, предшестващо тази бременност.

4.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 10, параграф 1, буква и) компетентният орган на държавата членка на произход може да разреши движението на отглеждани говеда, които не отговарят на поне едно от изискванията, определени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, към друга държава членка или зона от нея с одобрена програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено съгласно условията, посочени в член 43, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

5.   Разпоредбите на параграфи 1—4 не се прилагат за отглеждани говеда, предназначени за клане съгласно предвиденото в член 14.

Член 13

Дерогации при движение на отглеждани говеда към други държави членки или зони от тях, които нямат статут „свободни от болест“, нито одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език

Чрез дерогация от разпоредбите на член 10, параграф 1, буква и) компетентният орган на държавата членка на произход може да разреши движението на отглеждани говеда, които не отговарят на поне едно изискванията, определени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, към друга държава членка или зона от нея, която няма статут „свободна от болест“, нито одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено. Ако държавата членка по местоназначение определя условия за разрешаването на този вид движение, тези условия трябва да съответстват на някое от условията, посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 5—8 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

Член 14

Дерогация при движение на отглеждани говеда, предназначени за клане, към други държави членки

Чрез дерогация от изискванията, определени в членове 10, 11 и 12, операторите могат да придвижват отглеждани говеда, предназначени за клане, към друга държава членка, когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните

или

i)

идват от животновъден обект, който е свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, със или без ваксинация на говедата;

или

ii)

са кастрирани;

или

iii)

животните са некастрирани говеда на възраст над 12 месеца и са били подложени на изследване за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 1, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проба, взета през последните 30 дни преди заминаването, а при наскоро родили женски пробата е взета най-малко 30 дни след раждането;

б)

животните или

i)

идват от животновъден обект, който е свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

или

ii)

са били подложени на изследване за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 2, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети през последните 30 дни преди заминаването;

в)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

г)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни;

д)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24).

Раздел 2

Овце и кози

Член 15

Изисквания във връзка с движението на отглеждани овце и кози към други държави членки

1.   Операторите придвижват отглеждани овце и кози към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните са пребивавали непрекъснато в животновъдния обект в продължение най-малко на 30 дни преди заминаването или от раждането си, ако са на възраст под 30 дни, и през този период не са били в контакт с отглеждани овце или кози с по-нисък здравен статус или по отношение на които са наложени ограничения за движението от ветеринарно-здравни съображения, или с отглеждани животни, идващи от животновъден обект, който не е отговарял на изискванията по буква б);

б)

всички животни, въвеждани в Съюза от трета държава или територия през последните 30 дни преди заминаването на животните, посочени в буква а), и въведени в животновъдния обект, където тези животни са пребивавали, са държани отделно, така че да се предотврати както пряк, така и непряк контакт с всички останали животни в животновъдния обект;

в)

освен когато се придвижват в съответствие с член 16, те идват от животновъден обект, който е свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация на овцете и козите, и

или

i)

животновъдният обект е разположен в държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ по отношение на популацията от овце и кози;

или

ii)

животните са били подложени на изследване за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 1, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети през последните 30 дни преди заминаването, а при наскоро родили женски пробите са взети най-малко 30 дни след раждането;

или

iii)

животните са на възраст под 6 месеца;

или

iv)

животните са кастрирани;

г)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

д)

животните идват от животновъден обект, в радиус от най-малко 150 km около който през последните 2 години преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест при отглеждани животни от видовете от списъка за посочената болест;

е)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни;

ж)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за сура (Trypanosoma evansi), а ако идват от животновъден обект, в който е докладвано за сура (Trypanosoma evansi) през последните 2 години преди заминаването, след последното огнище по отношение на засегнатия животновъден обект са били наложени ограничения за движението до:

i)

преместването на инфектираните животни от животновъдния обект;

както и

ii)

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, на изследване за сура (Trypanosoma evansi) с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 3, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца, след като инфектираните животни са били преместени от животновъдния обект;

з)

освен когато се придвижват в съответствие с член 17, те отговарят на поне едно от изискванията във връзка с инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

и)

когато е приложимо, условията по членове 32 и 33 са изпълнени.

2.   Операторите придвижват отглеждани овце към друга държава членка само когато те отговарят на изискванията, посочени в параграф 1, и идват от животновъден обект, в който през последните 42 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis).

3.   Операторите придвижват отглеждани кози към друга държава членка само когато те отговарят на изискванията, посочени в параграф 1, и идват от животновъден обект, в който в съответствие с приложение II, част 1, точки 1 и 2 през последните най-малко 12 месеца преди заминаването над отглежданите в животновъдния обект кози е извършван надзор за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis), като през този период:

i)

в животновъдния обект, посочен в параграф 1, буква а), са въвеждани само кози от животновъдни обекти, в които се прилагат мерките, предвидени в настоящия параграф;

ii)

в случай че е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) на кози, отглеждани в животновъдния обект, са взети мерки в съответствие с приложение II, част 1, точка 3.

4.   Операторите придвижват отглеждани некастрирани кочове към друга държава членка само когато те отговарят на изискванията, посочени в параграфи 1 и 2, и при условие че са изпълнени следните изисквания:

а)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 12 месеца преди заминаването не е докладвано за епидидимит по овцете (Brucella ovis);

б)

животните са били подложени на серологично изследване за епидидимит по овцете (Brucella ovis), което е показало отрицателни резултати и е извършено върху проба, взета през последните 30 дни преди заминаването.

5.   Разпоредбите на параграфи 1—4 не се прилагат за отглеждани овце и кози, предназначени за клане съгласно предвиденото в член 18.

Член 16

Дерогация при движение на отглеждани овце и кози към други държави членки или зони от тях без статут „свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis

Чрез дерогация от изискванията по член 15, параграф 1, буква в) операторите могат да придвижват отглеждани овце и кози към друга държава членка или зона от нея без статут „свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ по отношение на овцете и козите, ако те идват от животновъден обект, който е свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация на овцете и козите.

Член 17

Дерогации при движение на отглеждани овце и кози към други държави членки или зони от тях във връзка с инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24)

Чрез дерогация от разпоредбите на член 15, параграф 1, буква з) компетентният орган на държавата членка на произход може да разреши движението на отглеждани овце и кози, които не отговарят на поне едно от изискванията, определени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, към друга държава членка или зона от нея:

а)

със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено съгласно условията, посочени в член 43, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

б)

без статут „свободна от болест“ и без одобрена програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено. Ако държавата членка по местоназначение определя условия за разрешаването на този вид движение, тези условия трябва да съответстват на някое от условията, посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 5—8 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

Член 18

Дерогация при движение на отглеждани овце и кози, предназначени за клане, към други държави членки

Чрез дерогация от изискванията, определени в член 15, операторите могат да придвижват отглеждани овце и кози, предназначени за клане, към друга държава членка, когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните са идентифицирани индивидуално в съответствие с член 45 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035 или са пребивавали непрекъснато в животновъдния обект в продължение най-малко на 21 дни преди заминаването или от раждането си, ако са на възраст под 21 дни;

б)

животните

или

i)

идват от животновъден обект, който е свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, със или без ваксинация на овцете и козите;

или

ii)

животните са на възраст над 6 месеца и са били подложени на изследване за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 1, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проба, взета през последните 30 дни преди заминаването, а при наскоро родили женски пробата е взета най-малко 30 дни след раждането;

или

iii)

са кастрирани;

в)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

г)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни;

д)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24).

Раздел 3

Свине

Член 19

Изисквания във връзка с движението на отглеждани свине към други държави членки

1.   Операторите придвижват отглеждани свине към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните са пребивавали непрекъснато в животновъдния обект в продължение най-малко на 30 дни преди заминаването или от раждането си, ако са на възраст под 30 дни, и през този период не са били в контакт с отглеждани свине с по-нисък здравен статус или по отношение на които са наложени ограничения за движението от ветеринарно-здравни съображения, или с отглеждани животни, идващи от животновъден обект, който не е отговарял на изискванията по буква б);

б)

всички животни, въвеждани в Съюза от трета държава или територия през последните 30 дни преди заминаването на животните, посочени в буква а), и въведени в животновъдния обект, където тези животни са пребивавали, са държани отделно, така че да се предотврати както пряк, така и непряк контакт с всички останали животни в животновъдния обект;

в)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

г)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на болестта на Ауески;

д)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни;

е)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 42 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при свинете, а през последните най-малко 12 месеца преди заминаването:

или

i)

при необходимост са приложени мерки за биологична сигурност и за ограничаване на риска, в т.ч. условия за настаняване и системи за хранене на животните, за да се предотврати предаването на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis от диви животни от видове от списъка за тази болест на свине, отглеждани в животновъдния обект, и в него са въвеждани само свине от животновъдни обекти, в които се прилагат равностойни мерки за биологична сигурност и за ограничаване на риска;

или

ii)

в съответствие с приложение III, точки 1 и 2 през последните най-малко 12 месеца преди заминаването над отглежданите в животновъдния обект свине е извършван надзор за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis и през този период:

в животновъдния обект, посочен в буква а), са въвеждани само свине от животновъдни обекти, в които се прилагат мерките, предвидени в подточка i) или в настоящата подточка;

в случай че е докладвано за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis на свине, отглеждани в животновъдния обект, са взети мерки в съответствие с приложение III, точка 3.

2.   Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за отглеждани свине, предназначени за клане съгласно предвиденото в член 21.

Член 20

Допълнителни изисквания във връзка с движението на отглеждани свине към други държави членки или зони от тях със статут „свободни от болест“ и с одобрена програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта на Ауески

1.   Операторите придвижват отглеждани свине към друга държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ само когато те отговарят на изискванията по член 19, не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на болестта на Ауески и при условие че са изпълнени изискванията в буква а) или б):

а)

ако животните идват от животновъден обект, свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески,

или

i)

животновъдният обект се намира в държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески“;

или

ii)

животните са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески с диагностичния метод, предвиден в приложение I, част 7, което изследване е показало отрицателен резултат и е извършено върху проба, взета през последните 15 дни преди заминаването им. За свине на възраст под четири месеца, които са родени от женски, ваксинирани с gE-отрицателен щам, може да се използва диагностичният метод за откриване на антитела срещу гликопротеин Е на вируса на болестта на Ауески, предвиден в приложение I, част 7. Броят на изследваните свине трябва да позволява най-малко откриването на 10 % серопревалентност в пратката с ниво на достоверност от 95 %;

б)

ако животните идват от животновъден обект, свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески, са изпълнени следните изисквания:

i)

животните са държани в одобрен обект за карантина в продължение най-малко на 30 дни;

както и

ii)

животните са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески с диагностичния метод, предвиден в приложение I, част 7, което изследване е показало отрицателен резултат и е извършено върху проби, взети двукратно през интервал от най-малко 30 дни, като последната проба е взета през последните 15 дни преди заминаването.

2.   Операторите придвижват отглеждани свине към друга държава членка или зона от нея с одобрена програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта на Ауески само когато те отговарят на изискванията по член 19 и при условие че са изпълнени изискванията в буква а) или б):

а)

ако животните идват от животновъден обект, свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески,

или

i)

животновъдният обект се намира в държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески“;

или

ii)

животновъдният обект се намира в държава членка или зона от нея с одобрена програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта на Ауески;

или

iii)

животните са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески или на антитела срещу гликопротеин Е на вируса на болестта на Ауески, когато е приложимо, с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 7, което изследване е показало отрицателен резултат и е извършено върху проба, взета през последните 15 дни преди заминаването им. Броят на изследваните свине трябва да позволява най-малко откриването на 10 % серопревалентност в пратката с ниво на достоверност от 95 %;

б)

ако животните идват от животновъден обект, свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески, са изпълнени следните изисквания:

i)

те са държани в одобрен обект за карантина в продължение най-малко на 30 дни;

както и

ii)

те са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески или на антитела срещу гликопротеин Е на вируса на болестта на Ауески, когато е приложимо, с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 7, което изследване е показало отрицателен резултат и е извършено върху проби, взети двукратно през интервал от най-малко 30 дни, като последната проба е взета през последните 15 дни преди заминаването.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 не се прилагат за отглеждани свине, предназначени за клане съгласно предвиденото в член 21.

Член 21

Дерогация при движение на отглеждани свине, предназначени за клане, към други държави членки

1.   Чрез дерогация от изискванията, определени в член 19, операторите могат да придвижват отглеждани свине, предназначени за клане, към друга държава членка, когато тези животни идват от животновъден обект:

а)

в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

б)

в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни.

2.   Чрез дерогация от изискванията, определени в член 20, операторите могат да придвижват отглеждани свине, предназначени за клане, към друга държава членка или зона от нея със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта на Ауески, когато те отговарят на изискванията, посочени в параграф 1, и при условие че са изпълнени следните изисквания:

а)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на болестта на Ауески;

б)

животните се транспортират директно до кланицата в държавата членка по местоназначение, без да преминават през каквито и да било операции по събиране в тази държава членка или зона от нея, нито в друга държава членка или зона от нея, през която преминават, със статут „свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески“.

Раздел 4

Еднокопитни животни

Член 22

Изисквания във връзка с движението на еднокопитни животни към други държави членки

1.   Операторите придвижват еднокопитни животни към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за сура (Trypanosoma evansi), а ако идват от животновъден обект, в който е било докладвано за сура (Trypanosoma evansi) през последните 2 години преди заминаването, след последното огнище по отношение на засегнатия животновъден обект са били наложени ограничения за движението до:

i)

преместването на инфектираните животни от животновъдния обект;

както и

ii)

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, на изследване за сура (Trypanosoma evansi) с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 3, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца, след като последното инфектирано животно е било преместено от животновъдния обект;

б)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 6 месеца преди заминаването не е докладвано за дурин, а ако идват от животновъден обект, в който е било докладвано за дурин през последните 2 години преди заминаването, след последното огнище по отношение на засегнатия животновъден обект са били наложени ограничения за движението до:

i)

умъртвяването и унищожаването или клането на инфектираните животни, или кастрирането на некастрираните заразени мъжки еднокопитни животни;

както и

ii)

подлагането на еднокопитните животни, останали в животновъдния обект, с изключение на кастрираните мъжки еднокопитни животни, посочени в подточка i), на изследване за дурин с диагностичния метод, предвиден в приложение I, част 8, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца, след като са били изпълнени мерките, описани в подточка i);

в)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 90 дни преди заминаването не е докладвано за инфекциозна анемия по конете, а ако идват от животновъден обект, в който е докладвано за инфекциозна анемия по конете през последните 12 месеца преди заминаването, след последното огнище по отношение на засегнатия животновъден обект са били наложени ограничения за движението до:

i)

умъртвяването и унищожаването или клането на инфектираните животни и почистването и дезинфекцията на животновъдния обект;

както и

ii)

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, на изследване за инфекциозна анемия по конете с диагностичния метод, предвиден в приложение I, част 9, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети двукратно през интервал от най-малко 3 месеца, след като са били изпълнени мерките, описани в подточка i);

г)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 6 месеца преди заминаването не е докладвано за венецуелски енцефаломиелит по конете, а ако идват от животновъден обект в държава членка или зона от нея, в която е докладвано за венецуелски енцефаломиелит по конете през последните 2 години, те отговарят на условията по подточка i) и на тези по подточка ii) или iii):

i)

в периода от най-малко 21 дни преди заминаването те са били клинично здрави и всяко животно, посочено в подточка ii) или iii), за което при ежедневното измерване на температурата е констатирано повишение на телесната температура над физиологичните граници, е било подложено на диагностично изследване за венецуелски енцефаломиелит по конете с диагностичния метод, предвиден в приложение I, част 10, точка 1, буква а), което изследване е показало отрицателни резултати;

както и

ii)

животните са били под карантина в продължение най-малко на 21 дни, защитени от нападения на насекоми вектори, и

или

са били ваксинирани срещу венецуелски енцефаломиелит по конете посредством пълна първична ваксинация и реваксинация съгласно препоръките на производителя минимум 60 дни и максимум 12 месеца преди датата на изпращане;

или

са били подложени на изследване за венецуелски енцефаломиелит по конете с диагностичния метод, предвиден в приложение I, част 10, точка 1, буква б), което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проба, взета не по-малко от 14 дни след датата на поставяне под карантина;

iii)

животните са били подложени на:

изследване за венецуелски енцефаломиелит по конете с диагностичния метод, предвиден в приложение I, част 10, точка 1, буква б), без увеличение на титъра на антителата, което изследване е извършено върху двойни проби, взети двукратно през интервал от 21 дни, като втората е взета през периода от 10 дни преди датата на заминаване;

както и

изследване за откриване на генома на вируса на венецуелския енцефаломиелит по конете с диагностичния метод, предвиден в приложение I, част 10, точка 2, което изследване е показало отрицателен резултат и е извършено върху проба, взета в периода от 48 часа преди заминаване, а от вземането на пробата до заминаването животните са били защитени от нападения на насекоми вектори;

д)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

е)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни;

ж)

животните не са били в контакт с отглеждани животни от видове от списъка за болестите, посочени в букви а)—е), които не са отговаряли на изискванията в букви а)—д) през последните 30 дни преди заминаването и на изискването в буква е) през последните 15 дни преди заминаването.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, букви а), б) и в) ограниченията за движението, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), се прилагат за срок от най-малко 30 дни, след като последното животно в животновъдния обект от вид от списъка за съответната болест, посочена в параграф 1, букви а), б) и в), е било или умъртвено и унищожено, или заклано, а помещенията са били почистени и дезинфекцирани.

3.   По искане на компетентния орган операторът, подал заявление за ветеринарен здравен сертификат по член 76, предоставя адреса на всеки животновъден обект, в който се отглеждат еднокопитни животни и където предназначените за придвижване еднокопитни животни са били държани през периода от 30 дни, предхождащ планираното придвижване към друга държава членка.

Раздел 5

Камилови

Член 23

Изисквания във връзка с движението на отглеждани Камилови към други държави членки

1.   Операторите придвижват отглеждани Камилови към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните са пребивавали непрекъснато в животновъдния обект в продължение най-малко на 30 дни преди заминаването или от раждането си, ако са на възраст под 30 дни, и през този период не са били в контакт с отглеждани Камилови с по-нисък здравен статус или по отношение на които са наложени ограничения за движението от ветеринарно-здравни съображения, или с отглеждани животни, идващи от животновъден обект, който не е отговарял на изискванията по буква б);

б)

всички животни, въвеждани в Съюза от трета държава или територия през последните 30 дни преди заминаването на животните, посочени в буква а), и въведени в животновъдния обект, където тези животни са пребивавали, са държани отделно, така че да се предотврати както пряк, така и непряк контакт с всички останали животни в животновъдния обект;

в)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

г)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 42 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при Камиловите, и са били подложени на изследване за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 1, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проба, взета през последните 30 дни преди заминаването, а при наскоро родили женски пробите са взети най-малко 30 дни след раждането;

д)

животните идват от животновъден обект, в който в съответствие с приложение II, част 2, точки 1 и 2 през последните най-малко 12 месеца преди заминаването над отглежданите в животновъдния обект Камилови е извършван надзор за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis), като през този период:

i)

в животновъдния обект, посочен в буква а), са въвеждани само Камилови от животновъдни обекти, в които се прилагат мерките, предвидени в настоящата подточка;

ii)

в случай че е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) на Камилови, отглеждани в животновъдния обект, са взети мерки в съответствие с приложение II, част 2, точка 3;

е)

в случай че животните се придвижват към държава членка или зона от нея със статут „свободна от болест“ или която има одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит при говеда, те идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит при Камилови;

ж)

животните идват от животновъден обект, в радиус от най-малко 150 km около който през последните 2 години преди заминаването в нито един животновъден обект не е докладвано за инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест;

з)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни;

и)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за сура (Trypanosoma evansi), а ако идват от животновъден обект, в който е било докладвано за сура (Trypanosoma evansi) през последните 2 години преди заминаването, след последното огнище по отношение на засегнатия животновъден обект са били наложени ограничения за движението до:

i)

преместването на инфектираните животни от животновъдния обект;

както и

ii)

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, на изследване за сура (Trypanosoma evansi) с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 3, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца, след като инфектираните животни са били преместени от животновъдния обект;

й)

освен когато се придвижват в съответствие с член 24, те отговарят на поне едно от изискванията във връзка с инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

к)

когато е приложимо, условията по членове 32 и 33 са изпълнени.

2.   Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за отглеждани Камилови, предназначени за клане съгласно предвиденото в член 25.

Член 24

Дерогации при движение на отглеждани Камилови към други държави членки или зони от тях във връзка с инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24)

Чрез дерогация от разпоредбите на член 23, параграф 1, буква й) компетентният орган на държавата членка на произход може да разреши движението на отглеждани Камилови, които не отговарят на поне едно от изискванията, определени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, към друга държава членка или зона от нея:

а)

със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено съгласно условията, посочени в член 43, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

б)

без статут „свободна от болест“ и без одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено. Ако държавата членка по местоназначение определя условия за разрешаването на този вид движение, тези условия трябва да съответстват на някое от условията, посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 5—8 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

Член 25

Дерогация при движение на отглеждани Камилови, предназначени за клане, към други държави членки

Чрез дерогация от изискванията, определени в член 23, операторите могат да придвижват отглеждани Камилови, предназначени за клане, към друга държава членка или зона от нея, когато тези животни идват от животновъден обект:

а)

в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

б)

в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни;

в)

в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24).

Раздел 6

Еленови

Член 26

Изисквания във връзка с движението на отглеждани Еленови към други държави членки

1.   Операторите придвижват отглеждани Еленови към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните са пребивавали непрекъснато в животновъдния обект в продължение най-малко на 30 дни преди заминаването или от раждането си, ако са на възраст под 30 дни, и през този период не са били в контакт с отглеждани Еленови с по-нисък здравен статус или по отношение на които са наложени ограничения за движението от ветеринарно-здравни съображения, или с отглеждани животни, идващи от животновъден обект, който не е отговарял на изискванията по буква б);

б)

всички животни, въвеждани в Съюза от трета държава или територия през последните 30 дни преди заминаването на животните, посочени в буква а), и въведени в животновъдния обект, където тези животни са пребивавали, са държани отделно, така че да се предотврати както пряк, така и непряк контакт с всички останали животни в животновъдния обект;

в)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

г)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 42 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при Еленови;

д)

животните идват от животновъден обект, в който в съответствие с приложение II, част 3, точки 1 и 2 през последните най-малко 12 месеца преди заминаването над отглежданите в животновъдния обект Еленови е извършван надзор за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis), като през този период:

i)

в животновъдния обект, посочен в буква а), са въвеждани само Еленови от животновъдни обекти, в които се прилагат мерките, предвидени в настоящата подточка;

ii)

в случай че е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) на Еленови, отглеждани в животновъдния обект, са взети мерки в съответствие с приложение II, част 3, точка 3;

е)

в случай че животните се придвижват към държава членка или зона от нея със статут „свободна от болест“ или която има одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит при говеда, те идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит при Еленови;

ж)

животните идват от животновъден обект, в радиус от най-малко 150 km около който през последните 2 години преди заминаването в нито един животновъден обект не е докладвано за инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест;

з)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни;

и)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за сура (Trypanosoma evansi), а ако идват от животновъден обект, в който е било докладвано за сура (Trypanosoma evansi) през последните 2 години преди заминаването, след последното огнище по отношение на засегнатия животновъден обект са били наложени ограничения за движението до:

i)

преместването на инфектираните животни от животновъдния обект;

както и

ii)

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, на изследване за сура (Trypanosoma evansi) с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 3, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца, след като инфектираните животни са били преместени от животновъдния обект;

й)

освен когато се придвижват в съответствие с член 27, те отговарят на поне едно от изискванията във връзка с инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

к)

когато е приложимо, условията по членове 32 и 33 са изпълнени.

2.   Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за отглеждани Еленови, предназначени за клане съгласно предвиденото в член 28.

Член 27

Дерогации при движение на отглеждани Еленови към други държави членки или зони от тях във връзка с инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24)

Чрез дерогация от разпоредбите на член 26, параграф 1, буква й) компетентният орган на държавата членка на произход може да разреши движението на отглеждани Еленови, които не отговарят на поне едно от изискванията, определени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, към друга държава членка или зона от нея:

а)

със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено съгласно условията, посочени в член 43, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

б)

без статут „свободна от болест“ и без одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено. Ако държавата членка по местоназначение определя условия за разрешаването на този вид движение, тези условия трябва да съответстват на някое от условията, посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 5—8 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

Член 28

Дерогация при движение на отглеждани Еленови, предназначени за клане, към други държави членки

Чрез дерогация от изискванията, определени в член 26, операторите могат да придвижват отглеждани Еленови, предназначени за клане, към друга държава членка или зона от нея, когато тези животни идват от животновъден обект:

а)

в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

б)

в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни;

в)

в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24).

Раздел 7

Други копитни животни

Член 29

Изисквания във връзка с движението на други отглеждани копитни животни към други държави членки

1.   Операторите придвижват други отглеждани копитни животни към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните са пребивавали непрекъснато в животновъдния обект в продължение най-малко на 30 дни преди заминаването или от раждането си, ако са на възраст под 30 дни, и през този период не са били в контакт с други отглеждани копитни животни с по-нисък здравен статус или по отношение на които са наложени ограничения за движението от ветеринарно-здравни съображения, или с отглеждани животни, идващи от животновъден обект, който не е отговарял на изискванията по буква б);

б)

всички животни, въвеждани в Съюза от трета държава или територия през последните 30 дни преди заминаването на животните, посочени в буква а), и въведени в животновъдния обект, където тези животни са пребивавали, са държани отделно, така че да се предотврати както пряк, така и непряк контакт с всички останали животни в животновъдния обект;

в)

при други отглеждани копитни животни от видове от списъка за инфекция с вируса на бяс — животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

г)

при други отглеждани копитни животни от видове от списъка за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis — те идват от животновъден обект, в който през последните 42 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при други отглеждани животни от видове от списъка за посочената болест;

д)

при други отглеждани копитни животни от видове от списъка за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) — те идват от животновъден обект, в който през последните 42 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при отглеждани животни от видове от списъка за посочената болест;

е)

при други отглеждани копитни животни от видове от списъка за инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест — животните идват от животновъден обект, в радиус от най-малко 150 km около който през последните 2 години преди заминаването в нито един животновъден обект не е докладвано за инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест;

ж)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни;

з)

при други отглеждани копитни животни от видове от списъка за сура (Trypanosoma evansi) — те идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за сура (Trypanosoma evansi), а ако идват от животновъден обект, в който е докладвано за сура (Trypanosoma evansi) през последните 2 години преди заминаването, след последното огнище по отношение на засегнатия животновъден обект са били наложени ограничения за движението до:

i)

преместването на инфектираните животни от животновъдния обект;

както и

ii)

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, на изследване за сура (Trypanosoma evansi) с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 3, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца, след като инфектираните животни са били преместени от животновъдния обект;

и)

при други отглеждани копитни животни от видове от списъка за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) — те отговарят на поне едно от изискванията във връзка с инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към [Делегиран регламент (ЕС) 2020/689. Настоящата буква не се прилага за другите отглеждани копитни животни, посочени в член 30.

й)

когато е приложимо, условията по членове 32 и 33 са изпълнени.

2.   Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за други отглеждани копитни животни, предназначени за клане съгласно предвиденото в член 31.

Член 30

Дерогация при движение на други отглеждани копитни животни към други държави членки или зони от тях във връзка с инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24)

Чрез дерогация от разпоредбите на член 29, параграф 1, буква и) компетентният орган на държавата членка на произход може да разреши движението на други отглеждани копитни животни от видове от списъка за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), които не отговарят на поне едно от изискванията, определени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към [Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, към друга държава членка или зона от нея:

а)

със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено съгласно условията, посочени в член 43, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

б)

без статут „свободна от болест“ и без одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено. Ако държавата членка по местоназначение определя условия за разрешаването на този вид движение, тези условия трябва да съответстват на някое от условията, посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 5—8 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

Член 31

Дерогация при движение на отглеждани копитни животни, предназначени за клане, към други държави членки

Чрез дерогация от изискванията, определени в член 29, операторите могат да придвижват други отглеждани копитни животни, предназначени за клане, към друга държава членка или зона от нея:

а)

когато тези животни идват от животновъден обект, в който през последните 15 дни преди заминаването не е докладвано за антракс при копитните животни;

б)

при други отглеждани копитни животни от видове от списъка за инфекция с вируса на бяс — когато тези животни идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

в)

при други отглеждани копитни животни от видове от списъка за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) — животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24).

Раздел 8

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания във връзка с инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24)

Член 32

Мерки за биологична сигурност и за ограничаване на риска при операции във връзка с транспортирането до друга държава членка или зона от нея със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24)

1.   Операторите придвижват отглеждани животни от видове от списъка за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) към друга държава членка или зона от нея със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране по отношение на посочената болест само ако е изпълнено най-малко едно от следните изисквания:

а)

транспортирането се осъществява в държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24)“;

б)

животните са защитени от нападения на вектори;

както и

i)

планираното пътуване не включва разтоварването на животните за период над един ден;

или

ii)

животните се разтоварват в защитен от вектори животновъден обект;

или

iii)

животните се разтоварват в държава членка или зона от нея през периода, свободен от вектори;

в)

животните:

i)

са били ваксинирани срещу всички серотипове на вируса на болестта син език (серотипове 1—24), за които е докладвано през последните две години в държавата членка или зоната от нея, през която се преминава, и все още са в периода на имунитет, гарантиран от спецификациите на ваксината;

или

ii)

са били подложени на серологично изследване за откриване на специфични антитела срещу всички серотипове на вируса на болестта син език (серотипове 1—24), за които е докладвано през последните две години преди заминаването в държавата членка или зоната от нея, през която се преминава, и са показали положителни резултати;

г)

животните са предназначени за клане.

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 компетентният орган на държавата членка на произход може да разреши движението на отглеждани животни, ако компетентният орган на държавата членка по местоназначение е информирал Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено съгласно условията, посочени в член 43, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, и е изпълнено едно от следните условия:

а)

животните отговарят на специалните ветеринарно-здравни изисквания, определени от компетентния орган по местоназначение, за да се гарантира, че преди заминаването животните разполагат с достатъчно имунологична защита срещу всички серотипове на вируса на болестта син език (серотипове 1—24), за които е докладвано през последните две години преди заминаването в държавата членка или зоната от нея, през която се преминава;

или

б)

животните отговарят на изискванията от буква а) от настоящия параграф или от параграф 1, буква в), за да се гарантира, че те са защитени срещу серотиповете на вируса на болестта син език, за които е докладвано през последните две години преди заминаването в държавата членка или зоната от нея, през която се преминава, и за които не е докладвано в държавата членка или зоната по местоназначение през същия период.

Член 33

Мерки за биологична сигурност и за ограничаване на риска при операции във връзка с транспортирането през друга държава членка или зона от нея със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24)

1.   Операторите придвижват животни от видове от списъка за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) през друга държава членка или зона от нея, през която се преминава и която е със статут „свободна от болест“ или има одобрена програма за ликвидиране по отношение на посочената болест, само ако е изпълнено най-малко едно от следните изисквания:

а)

животните отговарят на поне едно от изискванията, посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

или

б)

по време на транспортирането транспортните средства, в които са натоварени животните, са били защитени от нападения на вектори;

както и

i)

планираното пътуване не включва разтоварването на животните за период над един ден;

или

ii)

животните са разтоварени в защитен от вектори животновъден обект или през периода, свободен от вектори.

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 компетентният орган на държавата членка на произход може да разреши движението на животни от видове от списъка за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) през друга държава членка или зона от нея, през която се преминава и която е със статут „свободна от болест“ или има одобрена програма за ликвидиране по отношение на посочената болест, ако държавата членка на преминаване е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено съгласно условията, посочени в член 43, параграф 2, букви а), в) и г) от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

ГЛАВА 3

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания във връзка с движението на домашни птици и яйца за люпене към други държави членки

Раздел 1

Домашни птици

Член 34

Изисквания във връзка с движението на домашни птици за разплод и домашни птици за отглеждане

1.   Операторите придвижват домашни птици за разплод и домашни птици за отглеждане към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните са пребивавали непрекъснато в един или повече одобрени животновъдни обекти, в които се отглеждат домашни птици:

i)

от излюпването си

или

ii)

в продължение най-малко на:

42 дни преди заминаването, ако домашните птици за разплод и домашните птици за отглеждане са предназначени за производството на месо или яйца за консумация;

или

21 дни преди заминаването, ако домашните птици за отглеждане са предназначени за възстановяване на запасите от дивеч;

б)

животните идват от стадо птици, в което не е докладвано за инфекция със Salmonella Pullorum, S. Gallinarum и S. arizonae, и те идват от животновъдни обекти, където в случай че е била потвърдена инфекция със Salmonella Pullorum, S. Gallinarum и S. arizonae през последните 12 месеца преди заминаването, са приложени следните мерки:

i)

птиците от инфектираното стадо са били заклани или умъртвени и унищожени;

ii)

след клането или умъртвяването на инфектираното стадо, посочено в подточка i), животновъдният обект е бил почистен и дезинфекциран;

iii)

след почистването и дезинфекцията, посочени в подточка ii), всички стада в животновъдния обект са били подложени на две изследвания за инфекция със Salmonella Pullorum, S. Gallinarum и S. arizonae, които са показали отрицателен резултат и са извършени през интервал от най-малко 21 дни в съответствие с програмата за надзор, посочена в член 8, буква б) от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035;

в)

животните идват от стадо птици, в което не е докладвано за микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis), и те идват от животновъдни обекти, където, в случай че е била потвърдена микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis) през последните 12 месеца преди заминаването, са приложени следните мерки:

или

i)

инфектираното стадо е показало отрицателни резултати на две изследвания за микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis), които са извършени в съответствие с програмата за надзор, посочена в член 8, буква б) от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035, върху цялото стадо през интервал от най-малко 60 дни;

или

ii)

инфектираното стадо е било заклано или умъртвено и унищожено, животновъдният обект е бил почистен и дезинфекциран и след почистването и дезинфекцията всички стада в животновъдния обект са били подложени на две изследвания за микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis), които са показали отрицателен резултат и са извършени през интервал от най-малко 21 дни в съответствие с програмата за надзор, посочена в член 8, буква б) от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035;

г)

животните идват от стада, в които няма клинични признаци или съмнения за болести от списъка, които са от значение за този вид;

д)

при извършването на надзора, предвиден в член 3, параграф 1, буква а) и буква б), подточка ii) от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, през последните 21 дни преди заминаването не е бил установен нито един потвърден случай на инфекция с вирусите на нископатогенната инфлуенца по птиците в стадото на произход на животните;

е)

при домашни птици за отглеждане, предназначени за възстановяване на запасите от дивеч — през последните 21 дни преди заминаването животните не са били в контакт с птици с по-нисък здравен статус;

ж)

при патици и гъски — животните са били подложени на изследване за високопатогенна инфлуенца по птиците в съответствие с приложение IV, което е показало отрицателни резултати;

з)

съответните изисквания, свързани с ваксинацията, съгласно предвиденото в членове 41 и 42 за конкретната категория домашни птици.

2.   Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за движението на по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици, придвижвани в съответствие с член 37.

Член 35

Изисквания във връзка с движението на домашни птици, предназначени за клане

1.   Операторите придвижват домашни птици, предназначени за клане, към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните са пребивавали непрекъснато в регистриран или одобрен животновъден обект, в който се отглеждат домашни птици:

i)

от излюпването си;

или

ii)

в продължение най-малко на 21 дни преди заминаването;

б)

животните идват от стада, в които няма клинични признаци или съмнения за болести от списъка, които са от значение за този вид;

в)

съответните изисквания, свързани с ваксинацията, съгласно предвиденото в членове 41 и 42 за конкретната категория домашни птици.

2.   Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за движението на по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици, придвижвани в съответствие с член 37.

Член 36

Изисквания във връзка с движението на еднодневни пилета

1.   Операторите придвижват еднодневни пилета към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните идват от одобрена люпилня;

б)

животните са излюпени от яйца за люпене, които:

i)

отговарят на изискванията по член 38 и са с произход от стада, които са подложени на проверки в съответствие с член 91, параграф 1, буква е) и член 91, параграф 2, буква е);

или

ii)

са въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея;

в)

съответните изисквания, свързани с ваксинацията, съгласно предвиденото в членове 41 и 42 за конкретната категория домашни птици.

2.   При еднодневни пилета, излюпени от яйца за люпене, които яйца са въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея, компетентният орган на държавата членка на произход на тези еднодневни пилета информира компетентния орган на държавата членка на планирано местоназначение, че яйцата за люпене са въведени в Съюза от трета държава.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 не се прилагат за движението на по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици, придвижвани в съответствие с член 37.

Член 37

Дерогация при движение на по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

Чрез дерогация от изискванията, определени в членове 34, 35 и 36, операторите могат да придвижват по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици, към друга държава членка, когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните идват от стада, които са пребивавали непрекъснато в един-единствен регистриран животновъден обект от излюпването си или в продължение най-малко на 21 дни преди заминаването;

б)

животните идват от стада, в които няма клинични признаци или съмнения за болести от списъка, които са от значение за този вид;

в)

при извършването на надзора, предвиден в член 3, параграф 1, буква а) и буква б), подточка ii) от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, през последните 21 дни преди заминаването не е бил установен нито един потвърден случай на инфекция с вирусите на нископатогенната инфлуенца по птиците в стадото на произход на животните;

г)

през последните 21 дни преди заминаването животните не са били в контакт с новопристигнали домашни птици или с птици с по-нисък здравен статус;

д)

при патици и гъски, с изключение на предназначените за клане — животните са били подложени на изследване за високопатогенна инфлуенца по птиците в съответствие с приложение IV, което е показало отрицателни резултати;

е)

животните са били подложени на изследвания за инфекция със Salmonella Pullorum, S. Gallinarum и S. arizonae и за микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis) в съответствие с приложение V, които са показали отрицателни резултати;

ж)

съответните изисквания, свързани с ваксинацията, съгласно предвиденото в членове 41 и 42 за конкретната категория домашни птици.

Раздел 2

Яйца за люпене от домашни птици

Член 38

Изисквания във връзка с движението на яйца за люпене от домашни птици

Операторите придвижват яйца за люпене от домашни птици към друга държава членка само когато яйцата отговарят на следните изисквания:

а)

идват от одобрен животновъден обект;

б)

идват от стада, които от излюпването си или в продължение най-малко на последните 42 дни преди събирането на яйцата са пребивавали непрекъснато в един или повече одобрени животновъдни обекти, в които се отглеждат домашни птици;

в)

произхождат от животни, които отговарят на изискванията в член 34, параграф 1, букви б), в) и г);

г)

маркирани са поотделно с номера на одобрението на животновъдния обект на стадото на произход, посочен в член 21, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035;

д)

били са дезинфекцирани;

е)

съответните изисквания, свързани с ваксинацията, съгласно предвиденото в членове 41 и 42.

Член 39

Дерогация при движение на по-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

Чрез дерогация от изискванията, определени в член 38, операторите могат да придвижват по-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици, към друга държава членка, когато яйцата отговарят на следните изисквания:

а)

идват от регистриран животновъден обект;

б)

идват от стада, които:

i)

от излюпването си или в продължение най-малко на 21 дни преди събирането на яйцата са пребивавали непрекъснато в регистриран животновъден обект;

ii)

не проявяват клинични признаци, нито дават основание за съмнения за болести от списъка, които са от значение за този вид;

iii)

били са подложени на изследвания за инфекция със Salmonella Pullorum, S. Gallinarum и S. arizonae и за микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis) в съответствие с приложение V, които са показали отрицателни резултати;

в)

съответните изисквания, свързани с ваксинацията, съгласно предвиденото в членове 41 и 42.

Член 40

Дерогация при движение на яйца, свободни от определени патогени

Чрез дерогация от изискванията, определени в член 38, операторите могат да придвижват яйца, свободни от определени патогени, към друга държава членка само когато тези яйца отговарят на следните изисквания:

а)

идват от одобрен животновъден обект, в който се отглеждат домашни птици;

б)

идват от стада, които са свободни от определени патогени, както са описани в Европейската фармакопея, и резултатите от всички изследвания и клинични прегледи, изисквани за този специален статус, са били благоприятни;

в)

маркирани са поотделно с номера на одобрението на животновъдния обект на произход, посочен в член 21, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035.

Раздел 3

Изисквания във връзка с ваксинацията

Член 41

Изисквания във връзка с ваксинацията срещу вируса на нюкасълската болест

Когато домашните птици, яйцата за люпене от домашни птици или стадата на произход на яйцата за люпене или на еднодневните пилета са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест с ваксини, различни от инактивираните, поставените ваксини отговарят на критериите в приложение VI.

Раздел 4

Специални условия във връзка с движението към държави членки или зони от тях със статут „свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“

Член 42

Допълнителни изисквания във връзка с движението на домашни птици и яйца за люпене от домашни птици към държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“

Операторите придвижват домашни птици и яйца за люпене от домашни птици от държава членка или зона от нея без статут „свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“ към държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“ само когато, освен на изискванията в раздели 1—3 за конкретната стока, тези животни и яйца за люпене отговарят на следните изисквания във връзка с инфекцията с вируса на нюкасълската болест:

а)

за домашни птици за разплод и домашни птици за отглеждане:

i)

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

ii)

били са изолирани в продължение на 14 дни преди заминаване в животновъдния обект на произход под надзора на официален ветеринарен лекар или в одобрен обект за карантина, където:

през последните 21 дни преди заминаването нито една домашна птица не е била ваксинирана срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

през последните 21 дни преди заминаването не са въвеждани други птици;

в обекта за карантина не е извършвана ваксинация;

iii)

през последните 14 дни преди заминаването са показали отрицателни резултати на серологични изследвания за откриване на антитела срещу вируса на нюкасълската болест, извършени върху кръвни проби на равнище, което дава ниво на достоверност от 95 % за откриване на инфекцията при 5 % болестност;

б)

за домашни птици, предназначени за клане, животните идват от стада, които:

i)

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест и през последните 14 дни преди заминаването са показали отрицателни резултати на серологични изследвания за откриване на антитела срещу вируса на нюкасълската болест, извършени върху кръвни проби на равнище, което дава ниво на достоверност от 95 % за откриване на инфекцията при 5 % болестност;

или

ii)

са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест и през последните 14 дни преди заминаването са показали отрицателни резултати на серологично изследване за откриване на наличието на вируса на нюкасълската болест, извършено на равнище, което дава ниво на достоверност от 95 % за откриване на инфекцията при 5 % болестност;

в)

за еднодневни пилета:

i)

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

ii)

произхождат от яйца за люпене, които отговарят на условията в буква г);

iii)

идват от люпилня, в която работните практики гарантират, че тези яйца за люпене са инкубирани по съвсем различно време и на съвсем различно място от яйцата за люпене, които не отговарят на условията в буква г);

г)

за яйца за люпене от домашни птици:

i)

яйцата не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

ii)

домашните птици идват от стада, които:

или

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

или

са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест с инактивирани ваксини;

или

са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест с живи ваксини, отговарящи на критериите в приложение VI, и ваксинацията е извършена най-малко 30 дни преди събирането на яйцата за люпене.

ГЛАВА 4

Операции по събиране на отглеждани копитни животни и домашни птици

Член 43

Специални правила по отношение на операциите по събиране на отглеждани копитни животни и домашни птици

1.   При движението на отглеждани копитни животни и домашни птици от животновъдния обект на произход до животновъден обект в държавата членка по местоназначение, операторите гарантират, че животните не са подлагани на повече от три операции по събиране, както и че тези операции се извършват в животновъдни обекти, които са одобрени за целта, или в транспортни средства в съответствие с член 44 при следните условия:

а)

всички отглеждани копитни животни и домашни птици, които се подлагат на тези операции по събиране, се придвижват до тяхното крайно местоназначение в друга държава членка не по-късно от 20 дни след датата на напускане на животновъдния обект на произход;

б)

периода между датата на заминаване на всяко от отглежданите копитни животни и домашни птици от животновъдния обект на произход и датата на заминаването му от животновъдния обект, одобрен за извършване на операции по събиране в държавата членка на произход, към друга държава членка не надвишава 14 дни.

2.   При поискване от страна на компетентния орган операторът, който е подал заявката за ветеринарен здравен сертификат с цел спазване на член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, предоставя информация за извършеното до момента придвижване, в т.ч. всички операции по събиране на сформиращите пратката животни, от заминаването им от животновъдния обект на произход.

3.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1, буква а) при транспортиране на животните по водни пътища или по море периодът от 20 дни, посочен в параграф 1, буква а), може да бъде удължен с времетраенето на пътуването по водни пътища или по море.

Член 44

Специални правила по отношение на операциите по събиране, извършвани в транспортни средства

Операторите на животновъдни обекти, в които се отглеждат еднокопитни животни или домашни птици, предназначени за събиране в транспортното средство, преди да бъдат придвижени до друга държава членка, гарантират, че натоварването е извършено в животновъдния обект, без транспортното средство да влиза в помещенията, в които се държат животните.

Член 45

Подробни правила относно мерките за биологична сигурност при операциите по събиране

1.   Операторите на животновъдни обекти, одобрени за извършване на операции по събиране, гарантират, че

а)

животновъдният обект или епидемиологично отделените площи с помещения за животните в рамките на животновъдния обект се освобождават от животни и се почистват и дезинфекцират редовно през интервали от не повече от 14 дни непрекъсната заетост;

б)

гумите на транспортните средства, от които са разтоварени или на които са натоварени животните, се дезинфекцират преди напускане на животновъдния обект.

2.   Операторите, които извършват операции по събиране на отглеждани копитни животни или домашни птици в транспортни средства гарантират, че гумите на транспортното средство се дезинфекцират, преди то да напусне животновъдния обект на произход.

Член 46

Дерогации при движение на копитни животни, предназначени за изложби и спортни, културни и подобни прояви

1.   Условията, определени в член 126, параграф 2 и член 134, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/429 и в членове 43, 44 и 45 от настоящия регламент, не се прилагат за движението на отглеждани копитни животни към друга държава членка с цел участие в изложби и спортни, културни и подобни прояви.

2.   Разрешението от държавата членка, посочено в член 133, параграф 2, втората алинея от Регламент (ЕС) 2016/429, не се изисква, когато индивидуално сертифицирани еднокопитни животни са натоварени в общо транспортно средство, за да бъдат транспортирани до друга държава членка за участие в някоя от проявите, посочени в параграф 1.

ГЛАВА 5

Изисквания във връзка с движението на отглеждани сухоземни животни, различни от отглеждани копитни животни и домашни птици, и във връзка с движението на яйца за люпене от птици, отглеждани в плен, към други държави членки

Раздел 1

Примати

Член 47

Изисквания във връзка с движението на примати към други държави членки

Операторите придвижват примати към друга държава членка само когато животните:

или

1.

са били отглеждани в обособен специализиран животновъден обект и се транспортират към обособен специализиран животновъден обект в държавата членка по местоназначение в съответствие с изискванията на член 64, параграф 1;

или

2.

идват от животновъден обект, различен от обособен специализиран животновъден обект, и се транспортират към обособен специализиран животновъден обект в държавата членка по местоназначение в съответствие с изискванията по член 63, параграф 2, буква б).

Раздел 2

Медоносни и земни пчели

Член 48

Изисквания във връзка с движението на медоносни пчели към други държави членки

Операторите придвижват медоносни пчели на който и да било стадий от техния жизнен цикъл, в т.ч. пило на медоносни пчели, към други държави членки само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

по животните и кошерите на произход не се наблюдават признаци на наличие на американски гнилец, опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар) или опаразитяване с Tropilaelaps spp.;

б)

те идват от пчелин, разположен в центъра на окръжност с най-малко:

i)

3 km радиус, където през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за американски гнилец и не са наложени ограничения поради възникване на огнища на американски гнилец;

ii)

100 km радиус, където не е докладвано за опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар) и не са наложени ограничения поради случай на съмнение или потвърждение за наличието на опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар), освен когато в член 49 е предвидена дерогация;

iii)

100 km радиус, където не е докладвано за опаразитяване с Tropilaelaps spp. и не са наложени ограничения поради случай на съмнение или потвърждение за наличието на опаразитяване с Tropilaelaps spp.

Член 49

Дерогация при движение на медоносни пчели майки към други държави членки

Чрез дерогация от разпоредбите на член 48, буква б), подточка ii) операторите могат да придвижват медоносни пчели майки, когато тези животни отговарят на изискванията по член 48, буква а) и буква б), подточки i) и iii) и на следните изисквания:

а)

в пчелина на произход не е докладвано за опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар) и пчелинът е разположен на разстояние най-малко 30 km от границите на защитна зона с радиус от най-малко 20 km, установена от компетентния орган около място, където е потвърдено наличие на опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар);

б)

пчелинът на произход не е разположен в зона, в която са наложени ограничения посредством защитни мерки, установени от Съюза поради потвърждението за наличие на опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар);

в)

пчелинът на произход е разположен в област, където компетентният орган вече извършва ежегоден надзор за откриване на опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар) с цел осигуряване на ниво на достоверност от 95 % за откриване на опаразитяването с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар), ако са опаразитени най-малко 2 % от пчелините;

г)

през производствения сезон компетентният орган проверява ежемесечно пчелина на произход, като проверката показва отрицателни резултати, с цел осигуряване на ниво на достоверност от 95 % за откриване на опаразитяването с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар), ако са опаразитени най-малко 2 % от кошерите;

д)

те са поставени в индивидуални клетки, придружени от най-много 20 пчели работнички, които се грижат за тях.

Член 50

Допълнителни изисквания във връзка с движението на медоносни пчели до други държави членки, свързани с опаразитяването с Varroa spp. (вароатоза)

Операторите придвижват медоносни пчели на който и да било стадий от техния жизнен цикъл, в т.ч. пило на медоносни пчели, към друга държава членка или зона от нея със статут „свободна от вароатоза“ само когато са изпълнени изискванията по член 48 и при условие че са изпълнени следните изисквания:

а)

пчелите идват от държава членка или зона от нея със статут „свободна от вароатоза“;

б)

по време на транспортирането са защитени от вароатоза.

Член 51

Изисквания във връзка с движението на земни пчели към други държави членки

Операторите придвижват земни пчели към други държави членки само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

не показват признаци на опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар);

б)

идват от животновъден обект, разположен в центъра на окръжност с радиус най-малко 100 km, където не е докладвано за опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар) и не са наложени ограничения поради случай на съмнение или потвърждение за наличието на опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар). Тези изисквания не се прилагат за земни пчели от изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти, които се придвижват в съответствие с член 52.

Член 52

Дерогация при движение на земни пчели от изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти за земни пчели към други държави членки

Чрез дерогация от разпоредбите на член 51, буква б) операторите могат да придвижват земни пчели от изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти за земни пчели към други държави членки, когато са изпълнени разпоредбите на член 51, буква а), както и следните изисквания:

а)

отгледани са изолирано в отделни епидемиологични единици, като всяко семейство е било в затворен контейнер, който е бил нов или почистен и дезинфекциран преди употреба;

б)

при редовните наблюдения над епидемиологичната единица, извършвани в съответствие с писмените стандартни оперативни процедури, не е открито опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар) в епидемиологичната единица.

Раздел 3

Кучета, котки и порове

Член 53

Изисквания във връзка с движението на кучета, котки и порове към други държави членки

Операторите придвижват кучета, котки и порове към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните са индивидуално идентифицирани:

или

i)

в съответствие с член 70 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035;

или

ii)

чрез ясно четлива татуировка, поставена преди 3 юли 2011 г.;

б)

животните се придружават от индивидуален идентификационен документ съгласно предвиденото в член 71 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035, който свидетелства за това, че:

i)

идентифицираното животно идва от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни, и най-малко 21 дни преди движението е получило пълен първичен курс на ваксинация против бяс или е било реваксинирано против бяс в съответствие с изискванията за валидност, посочени в приложение VII, част 1. Това изискване не се прилага за кучета, котки и порове, придвижвани в съответствие с член 54, параграфи 1 и 2;

ii)

при кучета — те са били подложени на мерките за ограничаване на риска от опаразитяване с Echinococcus multilocularis в съответствие с приложение VII, част 2, точка 1, и когато е приложимо, при кучета, котки или порове — за ограничаване на риска от други болести в съответствие с приложение VII, част 2, точка 3 в рамките на определения там изискван период преди въвеждането в държава членка или зона от нея, която отговаря на условията да изисква прилагането на тези мерки. Това изискване не се прилага за кучета, котки и порове, придвижвани в съответствие с член 54, параграф 2.

Член 54

Дерогация от изискванията във връзка с ваксинацията против бяс и третирането срещу опаразитяване с Echinococcus multilocularis

1.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 53, буква б), подточка i) операторите могат да придвижват към друга държава членка кучета, котки и порове на възраст под 12 седмици, които не са ваксинирани против бяс, или между 12 и 16 седмици, които са ваксинирани против бяс, но все още не отговарят на изискванията за валидност, определени в приложение VII, част 1, при условие че:

а)

държавата членка по местоназначение принципно е разрешила този вид движение и е информирала обществеността на специално предназначен за целта уебсайт, че този вид движение е разрешено; както и

б)

е изпълнено едно от следните условия:

i)

ветеринарният здравен сертификат по член 86 е допълнен с декларация от оператора, в която се заявява, че от раждането им до момента на заминаване животните не са влизали в контакт с отглеждани сухоземни животни, за които има съмнение, че са инфектирани с вируса на бяс, нито с диви животни от видове от списъка за инфекция с вируса на бяс;

или

ii)

от идентификационния документ на майката, от която посочените в настоящия параграф животни все още са зависими, може да бъде установено, че преди раждането им тя е била ваксинирана против бяс с ваксина, отговаряща на изискванията за валидност, определени в приложение VII, част 1.

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 53, буква б), подточки i) и ii) операторите могат да придвижват кучета, кучета, котки и порове, които не са ваксинирани против бяс, и кучета, които не са третирани срещу опаразитяване с Echinococcus multilocularis, с директен транспорт до обособен специализиран животновъден обект.

Член 55

Задължения на стопанина на домашен любимец при движение на кучета, котки и порове, различно от движението с нетърговска цел

Когато дадено движение с нетърговска цел на кучета, котки или порове, отглеждани като домашни любимци в домакинства, не може да бъде извършено в съответствие с условията, определени в член 245, параграф 2 или член 246, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/429, стопаните на домашни любимци придвижват кучета, котки и порове, отглеждани като домашни любимци в домакинства, до друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

животните са индивидуално идентифицирани:

или

i)

в съответствие с член 70 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035;

или

ii)

чрез ясно четлива татуировка, поставена преди 3 юли 2011 г.;

б)

животните се придружават от индивидуален идентификационен документ съгласно предвиденото в член 71 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035, който свидетелства за това, че:

i)

най-малко 21 дни преди заминаването идентифицираното животно е получило пълен първичен курс на ваксинация против бяс или е било реваксинирано против бяс в съответствие с изискванията за валидност, посочени в приложение VII, част 1. Тази разпоредба не се прилага за кучета, котки и порове, придвижвани в съответствие с условията на член 56;

ii)

при кучета — те са били подложени на мерките за ограничаване на риска от опаразитяване с Echinococcus multilocularis в съответствие с приложение VII, част 2, точка 1, и когато е приложимо, при кучета, котки или порове — те са били подложени на мерките за ограничаване на риска от други болести в съответствие с приложение VII, част 2, точка 3 в рамките на определения там изискван период преди въвеждането в държава членка или зона от нея, която отговаря на условията да изисква прилагането на тези мерки.

Член 56

Дерогация от изискването за ваксинация против бяс при движение на кучета, котки и порове, различно от движението с нетърговска цел

Чрез дерогация от разпоредбите на член 55, буква б), подточка i) стопаните на домашни любимци могат да придвижват към друга държава членка кучета, котки и порове на възраст под 12 седмици, които не са ваксинирани против бяс, или кучета, котки и порове на възраст между 12 и 16 седмици, които са ваксинирани против бяс, но все още не отговарят на изискванията за валидност, определени в приложение VII, част 1, и които се отглеждат като домашни любимци в домакинства, при условие че:

а)

държавата членка по местоназначение принципно е разрешила този вид движение и е информирала обществеността на специално предназначен за целта уебсайт, че този вид движение е разрешено; както и

б)

е изпълнено едно от следните условия:

i)

ветеринарният здравен сертификат по член 86 е допълнен с декларация от стопанина на домашен любимец, в която се заявява, че от раждането им до момента на заминаване животните не са влизали в контакт с отглеждани сухоземни животни, за които има съмнение, че са инфектирани с вируса на бяс, нито с диви животни от видове от списъка за инфекция с вируса на бяс;

или

ii)

от идентификационния документ на майката, от която посочените в настоящия параграф животни все още са зависими, може да бъде установено, че преди раждането им тя е била ваксинирана против бяс с ваксина, отговаряща на изискванията за валидност, определени в приложение VII, част 1.

Член 57

Задължение на компетентните органи да предоставят информация във връзка с дерогацията от изискванията за ваксинация против бяс за кучета, котки и порове

Държавите членки предоставят на обществеността посочената в член 54, параграф 1, буква а) и член 56, буква а) информация относно принципното приемане на идващи от други държави членки кучета, котки и порове на възраст под 12 седмици, които не са ваксинирани против бяс, или кучета, котки и порове на възраст между 12 и 16 седмици, които са ваксинирани против бяс, но все още не отговарят на изискванията за валидност, определени в приложение VII, част 1.

Раздел 4

Други хищници

Член 58

Изисквания във връзка с движението на други хищници към други държави членки

1.   Операторите придвижват други хищници към друга държава членка само когато тези други хищници отговарят на следните изисквания:

а)

животните са идентифицирани индивидуално или като група животни от един и същ вид, които се държат заедно по време на придвижването им към местоназначението;

б)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 30 дни преди заминаването не е докладвано за инфекция с вируса на бяс при отглеждани сухоземни животни;

в)

най-малко 21 дни преди заминаването животните са получили пълен първичен курс на ваксинация против бяс или са били реваксинирани против бяс в съответствие с изискванията за валидност, посочени в приложение VII, част 1;

г)

при животни от семейство Кучета — те са били подложени на мерките за ограничаване на риска от опаразитяване с Echinococcus multilocularis в съответствие с приложение VII, част 2, точка 2 в рамките на определения там изискван период преди въвеждането в държава членка или зона от нея, която отговаря на условията да изисква прилагането на тези мерки;

д)

при положение че в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/429 са били приети мерки за инфекция, различна от бяс и включена в списъка за хищниците или за някои видове хищници, по отношение на животните от обхванатите от тези мерки видове се прилагат мерки за ограничаване на риска в съответствие с приложение VII, част 2, точка 3 за тези хищници, в рамките на определения там изискван период преди въвеждането в държава членка или зона от нея, която отговаря на условията да изисква прилагането на тези мерки за животни, принадлежащи към тези видове хищници.

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1, букви в) и г) операторите могат да придвижват други хищници, които не са ваксинирани против бяс, и животни от семейство Кучета, които не са били третирани срещу опаразитяване с Echinococcus multilocularis, когато животните се транспортират директно до:

а)

обособен специализиран животновъден обект;

или

б)

животновъден обект, където тези животни се отглеждат като животни с ценна кожа съгласно определението в точка 1 от приложение I към Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията (17).

Раздел 5

Птици, отглеждани в плен, и яйца за люпене от птици, отглеждани в плен

Член 59

Изисквания във връзка с движението на птици, отглеждани в плен

1.   Операторите придвижват птици, отглеждани в плен, различни от psittacidae (същински папагали), към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

от излюпването си или в продължение най-малко на 21 дни преди заминаването животните са пребивавали непрекъснато в регистриран или в обособен специализиран животновъден обект;

б)

животните идват от стада, в които липсват клинични признаци или съмнения за болести от списъка, които са от значение за този вид;

в)

животните не проявяват клинични признаци, нито дават основание за съмнения за болести от списъка, които са от значение за този вид;

г)

в случай че животните са въведени в Съюза от трета държава, територия или зона от нея, те са били поставени под карантина в съответствие с изискванията за въвеждане в Съюза в одобрения обект за карантина по местоназначение в Съюза;

д)

ако животните са гълъби, те са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест и идват от животновъден обект, където се извършва ваксинация срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

е)

съответните изисквания, свързани с ваксинацията, съгласно предвиденото в членове 61 и 62.

2.   Операторите придвижват psittacidae (същински папагали) към друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

условията, установени в параграф 1, са изпълнени;

б)

животните идват от животновъден обект, в който през последните 60 дни преди заминаването не е потвърждавана хламидиоза по птиците, а в случай че през последните 6 месеца преди заминаването е била потвърдена хламидиоза по птиците, животновъдният обект е приложил следните мерки:

i)

инфектираните птици и птиците, които е вероятно да бъдат инфектирани, са били подложени на лечение;

ii)

след приключване на лечението те са показали отрицателни резултати на лабораторно изследване за хламидиоза по птиците;

iii)

след приключване на лечението животновъдният обект е бил почистен и дезинфекциран;

iv)

от приключването на почистването и дезинфекцията, посочени в подточка iii), са изминали най-малко 60 дни;

в)

в случай че животните са били в контакт с птици, отглеждани в плен, от животновъдни обекти, в които през последните 60 дни преди заминаването е била диагностицирана хламидиоза по птиците, те са показали отрицателни резултати при лабораторно изследване за хламидиоза по птиците, извършено най-малко 14 дни след настъпването на контакта;

г)

животните са идентифицирани в съответствие с член 76 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035.

Член 60

Изисквания във връзка с движението на яйца за люпене от птици, отглеждани в плен

Операторите придвижват яйца за люпене от птици, отглеждани в плен, към друга държава членка само когато яйцата отговарят на следните изисквания:

а)

идват от регистриран или от обособен специализиран животновъден обект;

б)

идват от стада, които са били отглеждани в регистриран или в обособен специализиран животновъден обект;

в)

идват от стада, в които липсват клинични признаци или съмнения за болести от списъка, които са от значение за този вид;

г)

отговарят на съответните изисквания, свързани с ваксинацията, съгласно предвиденото в членове 61 и 62.

Член 61

Изисквания във връзка с ваксинацията срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест

Когато птиците, отглеждани в плен, яйцата за люпене от такива птици или стадата на произход на яйцата за люпене са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест с ваксини, различни от инактивираните, поставените ваксини отговарят на критериите в приложение VI.

Член 62

Изисквания във връзка с движението на птици, отглеждани в плен, и яйца за люпене от такива птици към държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“

Операторите придвижват птици, отглеждани в плен, от видовете, принадлежащи към разред Galliformes, и яйца за люпене от такива птици от държава членка или зона от нея без статут „свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“ към държава членка или зона от нея със статут „свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“ само когато изискванията на членове 59—61 за конкретната стока са изпълнени и тези животни и яйца за люпене отговарят на следните изисквания във връзка с инфекцията с вируса на нюкасълската болест:

а)

за птици, отглеждани в плен:

i)

животните не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

ii)

животните са били изолирани в продължение на 14 дни преди заминаването в своя животновъден обект на произход под надзора на официален ветеринарен лекар или в одобрен обект за карантина, където:

през последните 21 дни преди заминаването нито една от птиците, отглеждани в плен, не е била ваксинирана срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

през последните 21 дни преди заминаването не са въвеждани други птици;

в обекта за карантина не е извършвана ваксинация;

iii)

през последните 14 дни преди заминаването животните са показали отрицателни резултати на серологични изследвания за откриване на антитела срещу вируса на нюкасълската болест, извършени върху кръвни проби на равнище, което дава ниво на достоверност от 95 % за откриване на инфекцията при 5 % болестност;

б)

за яйца за люпене от птици, отглеждани в плен:

i)

яйцата не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

ii)

птиците идват от стада, които:

или

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

или

са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест с инактивирани ваксини;

или

са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест с живи ваксини, отговарящи на критериите в приложение VI, и ваксинацията е извършена най-малко 30 дни преди събирането на яйцата за люпене.

ГЛАВА 6

Изисквания във връзка с движението на отглеждани сухоземни животни към обособени специализирани животновъдни обекти

Член 63

Изисквания във връзка с движението на отглеждани сухоземни животни от животновъдни обекти, различни от обособени специализирани животновъдни обекти, към обособен специализиран животновъден обект

1.   Операторите придвижват отглеждани сухоземни животни, различни от примати, които идват от животновъдни обекти, различни от обособен специализиран животновъден обект, към обособен специализиран животновъден обект, само ако са спазени следните изисквания:

а)

животните са поставени под карантина за срок, съобразен с болестите от списъка за предназначените за придвижване видове животни и при всички случаи най-малко 30 дни, като през този период те са държани:

или

i)

преди тяхното придвижване — в одобрен обект за карантина или в карантинни съоръжения в друг обособен специализиран животновъден обект;

или

ii)

след тяхното придвижване — в карантинно съоръжение в обособения специализиран животновъден обект на крайно местоназначение;

б)

към момента на придвижването животните не проявяват клинични признаци, нито дават основание за съмнения за болести от списъка, които са от значение за този вид;

в)

животните отговарят на изискванията за идентификация, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035, които се отнасят за съответния вид;

г)

животните отговарят на изискванията за ваксинация, лечение или изследване, определени с настоящия регламент и приложими за движението на животните.

2.   Операторите придвижват отглеждани примати към обособен специализиран животновъден обекти само при спазване на правила, които са поне толкова строги, колкото посочените в членове 5.9.1—5.9.5 от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), издание 2018, във връзка с карантинните мерки, приложими за примати, и в член 6.12.4 във връзка с карантинните изисквания за примати от неконтролирана среда, и тези видове движение са разрешени:

а)

при движение в рамките на държава членка — от компетентния орган на тази държава членка;

или

б)

при движение към друга държава членка — по споразумение между компетентния орган на държавата членка на произход и компетентния орган на държавата членка по местоназначение.

Член 64

Изисквания във връзка с движението на отглеждани сухоземни животни от обособени специализирани животновъдни обекти към обособени специализирани животновъдни обекти в други държави членки

1.   Операторите придвижват отглеждани сухоземни животни от обособен специализиран животновъден обект към обособен специализиран животновъден обект в друга държава членка само ако тези животни не представляват значителен риск от разпространение на болести, за които те са включени в списък, въз основа на резултатите от плана за надзор, който обхваща тези животни.

2.   Операторите придвижват отглеждани животни от семейства Antilocapridae, Bovidae, Camelidae, Cervidae, Giraffidae, Moschidae или Tragulidae към друга държава членка или зона от нея само ако е спазено най-малко едно от изискванията във връзка с инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

3.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 2 компетентният орган на държавата членка на произход може да разреши движението на такива животни, които не отговарят на поне едно от изискванията, определени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, към друга държава членка или зона от нея:

а)

със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено съгласно условията, посочени в член 43, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

или

б)

без статут „свободна от болест“ и без одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено. Ако държавата членка по местоназначение определя условия за разрешаването на този вид движение, тези условия трябва да съответстват на някое от условията, посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 5—8 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

ГЛАВА 7

Специални правила и освобождавания

Член 65

Специални правила за движението на пътуващи циркове и представления с животни до други държави членки

1.   Операторите на пътуващи циркове и представления с животни придвижват своите циркове и представления с животни до друга държава членка само когато са изпълнени следните изисквания:

а)

те предоставят на компетентния орган в държавата членка, в която се намира пътуващият цирк или представлението с животни, маршрут на планираното придвижване към друга държава членка най-малко 10 работни дни преди заминаването;

б)

документът относно движението, посочен в член 77 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035 и придружаващ всички предназначени за придвижване животни, е надлежно актуализиран,

както и

i)

индивидуалният идентификационен документ, който придружава всяко куче, котка и пор, предназначени за придвижване, и който е посочен в член 71 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035, е надлежно попълнен с информацията, посочена в член 53, буква б), подточки i) и ii);

ii)

идентификационният документ за група отглеждани птици, предназначени за придвижване, който е посочен в член 79 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035, е надлежно актуализиран.

в)

през последните 12 месеца преди заминаването:

i)

говедата, овцете, козите, Камиловите и Еленовите са били подложени на изследване за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 1, което изследване е показало отрицателни резултати;

ii)

говедата, козите и Еленовите са били подложени на изследване за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) с някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 1, което изследване е показало отрицателни резултати;

iii)

гълъбите са били ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

г)

всички животни от пътуващи циркове и представления с животни са били проверени от официалния ветеринарен лекар през периода от 10 работни дни преди заминаването на пътуващия цирк и на представлението с животни и е установено, че те са клинично здрави по отношение на болестите от списъка, които се отнасят до видовете от списъка или до категориите животни.

2.   Операторите на пътуващи циркове и на представления с животни придвижват отглеждани животни от семейства Antilocapridae, Bovidae, Camelidae, Cervidae, Giraffidae, Moschidae или Tragulidae към друга държава членка или зона от нея само ако е спазено най-малко едно от изискванията във връзка с инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

3.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 2 компетентният орган на държавата членка на произход може да разреши движението на такива животни, които не отговарят на поне едно от изискванията, определени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, към друга държава членка или зона от нея:

а)

със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено съгласно условията, посочени в член 43, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

или

б)

без статут „свободна от болест“ и без одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено. Ако държавата членка по местоназначение определя условия за разрешаването на този вид движение, тези условия трябва да съответстват на някое от условията, посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 5—8 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

Член 66

Задължения на компетентния орган във връзка с движението на пътуващи циркове и представления с животни към други държави членки

Компетентният орган на държавата членка на произход заверява с подпис и печат маршрута, посочен в член 65, параграф 1, буква а), само при условие че:

а)

по отношение на пътуващия цирк или представлението с животни не се прилагат никакви ветеринарно-здравни ограничения във връзка с болест, включена в списък за вида на дадено животно, държано в пътуващ цирк или в представление с животни;

б)

ветеринарно-здравните изисквания, посочени в член 65, са изпълнени;

в)

всички идентификационни документи, придружаващи животните по време на движението на пътуващия цирк и на представлението с животни, са надлежно актуализирани, а животните отговарят на изискванията за ваксинация, лечение или изследване, определени в настоящия регламент и приложими за движението на съответния животински вид.

Член 67

Изисквания във връзка с движението на птици, отглеждани в плен, предназначени за изложби

1.   Операторите придвижват птици, отглеждани в плен, за участие в изложба в друга държава членка само ако тези животни отговарят на условията, посочени в член 59.

2.   Операторът на изложбата, с изключение на изложения за лов с хищни птици, гарантира, че:

а)

влизането в изложбените помещения е ограничено до това на птици, отглеждани в плен, които са предварително регистрирани за участие в изложбата;

б)

влизането в изложбените помещения на птици с произход от животновъдни обекти, разположени в държавата членка, където се провежда изложбата, не излага на риск здравния статус на птиците, които участват в изложбата, като за целта:

или

i)

се изисква един и същ здравен статус за всички птици, отглеждани в плен, които участват в изложбата;

или

ii)

птиците с произход от държавата членка, където се провежда изложбата, се държат в самостоятелни помещения или заграждения отделно от птиците, отглеждани в плен, които са с произход от други държави членки;

в)

ветеринарен лекар:

i)

извършва проверки за идентичност на птиците, отглеждани в плен, които участват в изложбата, преди влизането им в изложбените помещения;

ii)

наблюдава клиничното състояние на птиците при влизането им в изложбените помещения и по време на изложбата.

3.   Операторите гарантират, че птиците, отглеждани в плен, които се придвижват за участие в изложба в съответствие с параграфи 1 и 2, се придвижват от такива изложби към други държави членки само ако отговарят на някое от следните изисквания:

а)

животните са придружени от ветеринарен здравен сертификат в съответствие с член 81;

или

б)

при птици, отглеждани в плен, различни от хищни птици, които са участвали в изложение за лов с хищни птици, животните са придружени от декларация, издадена от ветеринарния лекар, посочен в параграф 2, буква в), в която се посочва, че здравният статус на птиците, удостоверен в оригиналния ветеринарен здравен сертификат в съответствие с член 81, не е бил изложен на риск по време на изложението, както и от валидния оригинален ветеринарен здравен сертификат в съответствие с член 81, издаден от компетентния орган на държавата членка на произход за целите на придвижването до изложението на птиците, отглеждани в плен, и приложен към посочената декларация;

или

в)

при хищни птици, които са участвали в изложение за лов с хищни птици, животните са придружени от валидния оригинален ветеринарен здравен сертификат в съответствие с член 81, издаден от компетентния орган на държавата членка на произход за целите на придвижването на птиците, отглеждани в плен, до изложението за лов с хищни птици, при условие че те се придвижват обратно до държавата членка на произход.

4.   Ветеринарният лекар, посочен в параграф 2, буква в), издава декларацията по параграф 3, буква б), само ако:

а)

животните се придвижват обратно до държавата членка на произход;

б)

взети са мерки предвиденото движение на птиците, отглеждани в плен, до държавата членка на произход да бъде извършено в рамките на периода на валидност на оригиналния ветеринарен здравен сертификат в съответствие с член 81, издаден от компетентния орган на държавата членка на произход за целите на придвижването на птиците, отглеждани в плен, до изложението;

в)

условията по параграф 2, буква б) са изпълнени.

Член 68

Специални изисквания във връзка с движението на състезателни гълъби за участие в спортни прояви в друга държава членка

Операторите придвижват състезателни гълъби за участие в спортни прояви в друга държава членка само ако тези животни отговарят на условията, посочени в член 59.

ГЛАВА 8

Ветеринарни здравни сертификати и уведомяване за движение

Раздел 1

Изисквания за ветеринарно здравно сертифициране

Член 69

Дерогация при движение на отглеждани еднокопитни животни към други държави членки

Изискванията за ветеринарно здравно сертифициране, предвидени в член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, не се прилагат за движението на регистрирани еднокопитни животни към друга държава членка, при условие че:

а)

компетентният орган на държавата членка на произход е разрешил дерогацията;

б)

компетентният орган на държавата членка по местоназначение е уведомил Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено при условията, посочени в букви в) и г);

в)

еднокопитните животни, които се отглеждат и придвижват на съответните територии на държавата членка на произход и по местоназначение, отговарят най-малко на ветеринарно-здравните изисквания за движение на отглеждани еднокопитни животни към други държави членки, и по-специално на допълнителните ветеринарно-здравни изисквания, определени в член 22;

г)

компетентният орган на държавата членка на произход и компетентният орган на държавата членка по местоназначение разполагат със системи за гарантиране на проследимостта на отглежданите еднокопитни животни, придвижвани съгласно условията по настоящия член.

Член 70

Дерогация при движение на сухоземни животни от пътуващи циркове и представления с животни към други държави членки

Изискванията за ветеринарно здравно сертифициране, предвидени в член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, не се прилагат за движението на сухоземни животни от пътуващи циркове и представления с животни към друга държава членка.

Член 71

Ветеринарен здравен сертификат за някои отглеждани сухоземни животни

1.   Операторите придвижват птици, отглеждани в плен, медоносни пчели, земни пчели, с изключение на земни пчели от одобрени изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти, примати, кучета, котки и порове или други хищници до друга държава членка само ако те са придружени от ветеринарен здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата членка на произход.

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 операторите могат да придвижват птици, отглеждани в плен, от изложби обратно до държавата членка на произход на птиците в съответствие с член 67, параграф 3.

3.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 ветеринарният здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата членка на произход за целите на движението на хищни птици от животновъдния обект в държавата членка на произход до изложение за лов с хищни птици в друга държава членка, може да придружава тези хищни птици при връщането им от това изложение до държавата членка на произход, при условие че движението се осъществява в рамките на периода на валидност на посочения сертификат.

Член 72

Ветеринарен здравен сертификат за яйца за люпене от птици, отглеждани в плен

Операторите придвижват яйца за люпене от птици, отглеждани в плен, към друга държава членка само ако тези яйца се придружават от ветеринарен здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата членка на произход.

Раздел 2

Съдържание на ветеринарните здравни сертификати за отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене

Член 73

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за отглеждани говеда

1.   Ветеринарният здравен сертификат за отглеждани говеда, с изключение на посочените в параграф 2, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 10, както и в членове 11, 12 и 13, когато е приложимо.

2.   Ветеринарният здравен сертификат за отглеждани говеда, които се придвижват — директно или след преминаване на операция по събиране — до кланица в друга държава членка за незабавно клане, който сертификат е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 14.

Член 74

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за отглеждани овце и кози

1.   Ветеринарният здравен сертификат за отглеждани овце и кози, с изключение на посочените в параграфи 2 и 3, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени:

а)

за овце, с изключение на некастрирани кочове — в член 15, параграфи 1 и 2;

б)

за кози — в член 15, параграфи 1 и 3;

в)

за некастрирани кочове — в член 15, параграфи 1, 2 и 4;

г)

в член 17, когато е приложимо.

2.   Ветеринарният здравен сертификат за отглеждани овце и кози, придвижвани до друга държава членка или зона от нея с одобрена програма за ликвидиране на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, който сертификат е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени:

а)

в член 15, параграф 1, букви а), б) и г)—з);

б)

в член 15, параграф 1, буква в) или член 16;

в)

в член 17, когато е приложимо.

3.   Ветеринарният здравен сертификат за отглеждани овце и кози, които се придвижват — директно или след преминаване на операции по събиране — до кланица в друга държава членка за незабавно клане, който сертификат е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 18.

Член 75

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за отглеждани свине

1.   Ветеринарният здравен сертификат за отглеждани свине, с изключение на посочените в параграф 2, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 19, както и в член 20, когато е приложимо.

2.   Ветеринарният здравен сертификат за отглеждани свине, които се придвижват — директно или след преминаване на операция по събиране — до кланица в друга държава членка за незабавно клане, който сертификат е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 21.

Член 76

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за отглеждани еднокопитни животни

1.   Ветеринарният здравен сертификат за отглеждани еднокопитни животни, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 22.

2.   Посоченият в параграф 1 ветеринарен здравен сертификат:

а)

е издаден за отделно еднокопитно животно;

или

б)

може да бъде издаден за пратка от еднокопитни животни:

i)

изпращани директно в друга държава членка, без да преминават през операции по събиране;

или

ii)

транспортирани — директно или след преминаване на операция по събиране — до кланица в друга държава членка за незабавно клане.

Член 77

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за отглеждани Камилови

1.   Ветеринарният здравен сертификат за отглеждани Камилови, с изключение на посочените в параграф 2, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 23, както и в член 24, когато е приложимо.

2.   Ветеринарният здравен сертификат за отглеждани Камилови, които се придвижват — директно или след преминаване на операции по събиране — до кланица в друга държава членка за незабавно клане, който сертификат е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 25.

Член 78

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за отглеждани Еленови

1.   Ветеринарният здравен сертификат за отглеждани Еленови, с изключение на посочените в параграф 2, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 26, както и в член 27, когато е приложимо.

2.   Ветеринарният здравен сертификат за отглеждани Еленови, които се придвижват — директно или след преминаване на операция по събиране — до кланица в друга държава членка за незабавно клане, който сертификат е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 28.

Член 79

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за други отглеждани копитни животни

1.   Ветеринарният здравен сертификат за други отглеждани копитни животни, с изключение на посочените в параграф 2, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 29, както и в член 30, когато е приложимо.

2.   Ветеринарният здравен сертификат за други отглеждани копитни животни, които се придвижват — директно или след преминаване на операция по събиране — до кланица в друга държава членка за незабавно клане, който сертификат е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 31.

Член 80

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за домашни птици

Ветеринарният здравен сертификат за домашни птици, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени:

а)

за домашни птици за разплод и домашни птици за отглеждане — в член 34 и в членове 41 и 42, когато е приложимо за конкретната категория домашни птици;

б)

за домашни птици за клане — в член 35 и в членове 41 и 42, когато е приложимо за конкретната категория домашни птици;

в)

за еднодневни пилета — в член 36 и в членове 41 и 42, когато е приложимо за конкретната категория домашни птици;

г)

за по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици — в член 37 и в членове 41 и 42, когато е приложимо за конкретната категория домашни птици.

Член 81

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за птици, отглеждани в плен

1.   Ветеринарният здравен сертификат за птици, отглеждани в плен, с изключение на посочените в параграфи 2 и 3, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 71, параграф 1, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 59, както и в членове 61 и 62, когато е приложимо за конкретната категория птици.

2.   Ветеринарният здравен сертификат за птици, отглеждани в плен, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 71, параграф 1, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 67, параграф 1.

3.   Ветеринарният здравен сертификат за състезателни гълъби, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 71, параграф 1, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 68.

Член 82

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за яйца за люпене от домашни птици

Ветеринарният здравен сертификат за яйца за люпене от домашни птици, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 161, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 2, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени:

а)

за яйца за люпене от домашни птици, с изключение на посочените букви б) и в) — в член 38 и в членове 41 и 42, когато е приложимо за конкретната категория яйца;

б)

за по-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици — в член 39 и в членове 41 и 42, когато е приложимо за конкретната категория яйца;

в)

за свободни от определени патогени яйца от домашни птици — в член 40.

Член 83

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за яйца за люпене от птици, отглеждани в плен

Ветеринарният здравен сертификат за яйца за люпене от птици, отглеждани в плен, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 72, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 2, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 60, както и в членове 61 и 62, когато е приложимо за конкретната категория яйца.

Член 84

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за медоносни и земни пчели

1.   Ветеринарният здравен сертификат за медоносни пчели, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 71, параграф 1, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 48, както и в членове 49 и 50, когато е приложимо.

2.   Ветеринарният здравен сертификат за земни пчели, с изключение на земните пчели от одобрени изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти, който сертификат е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 71, параграф 1, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 51.

Член 85

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за примати

Ветеринарният здравен сертификат за примати, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 71, параграф 1, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 47.

Член 86

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за кучета, котки и порове

1.   Ветеринарният здравен сертификат за кучета, котки и порове, с изключение на посочените в параграф 2, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 71, параграф 1, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 53, както и в член 54, когато е приложимо.

2.   Ветеринарният здравен сертификат за кучета, котки и порове, отглеждани като домашни любимци, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 71, параграф 1, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 55, както и в член 56, когато е приложимо, и препратка към идентификационния документ, посочен в член 71 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035.

Член 87

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за други хищници

Ветеринарният здравен сертификат за други хищници, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 71, параграф 1, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 58.

Член 88

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за сухоземни животни, придвижвани от даден обособен специализиран животновъден обект до обособен специализиран животновъден обект в друга държава членка

Ветеринарният здравен сертификат за сухоземни животни, придвижвани от даден обособен специализиран животновъден обект до обособен специализиран животновъден обект в друга държава членка, който сертификат е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 или с член 71, параграф 1 от настоящия регламент, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, част 1, точка 1, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 64.

Раздел 3

Изискванията за ветеринарно здравно сертифициране при определени видове движение на отглеждани сухоземни животни

Член 89

Ветеринарно здравно сертифициране при движение на копитни животни и домашни птици, преминаващи през животновъдни обекти, в които се извършват операции по събиране

Компетентният орган издава ветеринарния здравен сертификат, посочен в членове 73—80, при движение до друга държава членка на копитни животни и домашни птици, които преминават през операции по събиране, както следва:

а)

проверките по документи, проверките за идентичност и физическите проверки и прегледи, посочени в член 91, параграф 1, са извършени преди издаването на първия ветеринарен здравен сертификат, посочен в членове 73—80:

или

i)

в животновъдния обект на произход, когато животните са предназначени за

директно придвижване до животновъден обект, одобрен за операции по събиране в държавата членка на преминаване;

или

операция по събиране в транспортно средство в държавата членка на произход с цел да бъдат придвижени до друга държава членка;

или

ii)

в животновъден обект, одобрен за операции по събиране, когато животните са събрани в държавата членка на произход за изпращане към друга държава членка;

или

iii)

в животновъден обект, одобрен за операции по събиране в държава членка на преминаване, в случай че животните са подложени на операция по събиране в такава държава членка;

б)

посоченият в членове 73—80 ветеринарен здравен сертификат е попълнен въз основа на официална информация:

i)

с която разполага сертифициращият официален ветеринарен лекар, който е извършил проверките и прегледите, посочени в буква а), подточки i) и ii), в държавата членка на произход;

или

ii)

предоставена в първия или втория ветеринарен здравен сертификат, посочен в членове 73—80, и с която разполага сертифициращият официален ветеринарен лекар, който е извършил проверките и прегледите, посочени в буква а), подточка iii), в държавата членка на преминаване, в случай че е имало такава.

Член 90

Ветеринарно здравно сертифициране на отглеждани копитни животни и домашни птици, предназначени за износ за трети държави, при тяхното движение от държавата членка на произход през територията на други държави членки до външната граница на Съюза

Операторите гарантират, че отглежданите копитни животни или домашните птици, предназначени за износ за трета държава, които се транспортират до външната граница на Съюза през друга държава членка, се придружават от здравни сертификати, с които се удостоверява, че:

i)

животните отговарят най-малко на изискванията по настоящата глава във връзка с движението на отглеждани копитни животни или домашни птици, предназначени за клане, в държавата членка, в която е разположена изходната точка;

както и

ii)

при животни от видове от списъка за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) — животните отговарят най-малко на изискванията в член 33, когато изходната точка е разположена в държава членка или зона от нея със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24).

Раздел 4

Правила относно отговорността на компетентния орган във връзка с ветеринарното здравно сертифициране

Член 91

Отговорност на компетентния орган във връзка с ветеринарното здравно сертифициране

1.   Преди да подпише ветеринарния здравен сертификат, официалният ветеринарен лекар извършва следните видове проверки по документи, проверки за идентичност и физически проверки и прегледи, за да установи дали са спазени изискванията:

а)

за отглеждани копитни животни — проверка за идентичност и клиничен преглед на животните от пратката с цел откриване на клинични признаци или съмнение за болести от списъка, които са от значение за съответния вид;

б)

за домашни птици за разплод, домашни птици за отглеждане и по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици — проверка по документи на здравните и производствените дневници, водени в животновъдния обект, проверка за идентичност на животните от пратката и клинична инспекция на стадото на произход и на животните от пратката с цел откриване на клинични признаци или съмнение за болести от списъка, които са от значение за съответния вид;

в)

за домашни птици, предназначени за клане — проверка по документи на здравните и производствените дневници, водени в животновъдния обект, проверка за идентичност на животните от пратката и клинична инспекция на стадото на произход с цел откриване на клинични признаци или съмнение за болести от списъка, които са от значение за съответния вид;

г)

за еднодневни пилета — проверка по документи на здравните и производствените дневници, водени в животновъдния обект на стадото на произход, с цел откриване на клинични признаци или съмнение за болести от списъка, които са от значение за съответния вид;

д)

за птици, отглеждани в плен:

i)

проверка за идентичност на животните от пратката;

ii)

проверка по документи на здравните и производствените дневници, водени в животновъдния обект, и клинична инспекция на стадото на произход и на животните от пратката с цел откриване на клинични признаци или съмнение за болести от списъка, които са от значение за съответния вид;

е)

за яйца за люпене от домашни птици — проверка по документи на здравните и производствените дневници, водени в животновъдния обект на стадото на произход, и когато е приложимо, на дневниците, водени в люпилнята на изпращане, проверка за идентичност на яйцата за люпене и

или

i)

клинична инспекция на стадото на произход с цел откриване на клинични признаци или съмнение за болести от списъка, които са от значение за съответния вид;

или

ii)

ежемесечни посещения за инспекция на здравословното състояние с цел проверка на здравния статус на стадото на произход и оценка на настоящия му здравен статус въз основа на актуалната информация, предоставена от оператора;

ж)

за яйца за люпене от птици, отглеждани в плен — проверка по документи на здравните и производствените дневници, водени в животновъдния обект, проверка за идентичност на яйцата за люпене и клинична инспекция на стадото на произход с цел откриване на клинични признаци или съмнение за болести от списъка, които са от значение за съответния вид;

з)

за медоносни и земни пчели — проверка за идентичност и

или

i)

визуална проверка на животните, опаковъчния материал, в който са поставени, и придружаващата ги храна за пчели или други материали с цел установяване на наличието на американски гнилец, Aethina tumida (малък кошерен бръмбар) и Tropilaelaps spp. при медоносните пчели или Aethina tumida (малък кошерен бръмбар) при земните пчели;

или

ii)

за медоносни пчели майки, които се сертифицират съгласно дерогация по член 49 — проверка по документи на записите от ежемесечните посещения за инспекция на здравословното състояние през производствения сезон, визуална проверка на индивидуалните им клетки с цел проверка на максималния брой на придружаващите ги пчели работнички, които се грижат за тях, в клетка и визуална проверка на животните, опаковъчния материал, в който са поставени, и придружаващата ги храна за пчели или други материали с цел установяване на наличието на американски гнилец, Aethina tumida (малък кошерен бръмбар) и Tropilaelaps spp.;

и)

за примати — проверка по документи на здравните дневници, проверка за идентичност и клиничен преглед, а когато това не е възможно — клинична инспекция на животното или животните от пратката с цел откриване на клинични признаци или съмнение за болести от списъка, които са от значение за съответния вид;

й)

за кучета, котки, порове и други хищници — проверка за идентичност и клиничен преглед, а когато това не е възможно — клинична инспекция на животните от пратката с цел откриване на клинични признаци или съмнение за болести от списъка, които са от значение за съответния вид;

к)

за сухоземни животни от обособен специализиран животновъден обект, придвижвани към обособен специализиран животновъден обект в друга държава членка — проверка по документи на здравните дневници, проверка за идентичност и клиничен преглед, а когато това не е възможно — клинична инспекция на животните от пратката с цел откриване на клинични признаци или съмнение за болести от списъка, които са от значение за съответния вид.

2.   Официалният ветеринарен лекар извършва проверките по документи, проверките за идентичност и физическите проверки и прегледи, предвидени в параграф 1, и издава ветеринарния здравен сертификат:

а)

за отглеждани копитни животни, с изключение на еднокопитни животни — през последните 24 часа преди заминаването от животновъдния обект на произход, или когато е приложимо — от животновъдния обект, одобрен за операции по събиране;

б)

за еднокопитни животни — през последните 48 часа преди заминаването от животновъдния обект на произход, а за еднокопитни животни по член 92, параграф 2 — в последния работен ден преди заминаването;

в)

за домашни птици за разплод, домашни птици за отглеждане и по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици, и птици, отглеждани в плен — през последните 48 часа преди заминаването от животновъдния обект на произход;

г)

за домашни птици, предназначени за клане — през последните 5 дни преди заминаването от животновъдния обект на произход;

д)

за еднодневни пилета — през последните 24 часа преди заминаването от животновъдния обект на произход;

е)

за яйца за люпене от домашни птици:

i)

през последните 72 часа, преди яйцата за люпене да бъдат изпратени от животновъдния обект на произход, в случай че се извършват проверките по документи, проверките за идентичност, клиничната инспекция на стадото на произход и оценката на настоящия му здравен статус въз основа на актуалната информация, предоставена от оператора;

ii)

през последните 31 дни, преди яйцата за люпене да бъдат изпратени от животновъдния обект на произход, в случай че се извършват ежемесечни посещения за инспекция на здравословното състояние на стадото на произход;

ж)

за яйца за люпене от птици, отглеждани в плен — през последните 48 часа преди заминаването от животновъдния обект на произход:

з)

за медоносни и земни пчели — през последните 48 часа преди заминаването от животновъдния обект на произход, а за медоносни пчели майки, които се сертифицират по силата на дерогация — през последните 24 часа преди заминаването от животновъдния обект на произход;

и)

за примати — през последните 48 часа преди заминаването от животновъдния обект на произход;

й)

за кучета, котки, порове и други хищници — през последните 48 часа преди заминаването от животновъдния обект на произход;

к)

за сухоземни животни от обособен специализиран животновъден обект, предназначени за обособен специализиран животновъден обект в друга държава членка — през последните 48 часа преди заминаването от животновъдния обект на произход.

3.   Ветеринарният здравен сертификат е валиден за срок от 10 дни от датата на издаване, без да се засягат дерогациите по член 92.

Член 92

Дерогация от срока на валидност на ветеринарния здравен сертификат

1.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 91, параграф 3, при транспортиране на животните по водни пътища или по море 10-дневният срок на валидност на ветеринарния здравен сертификат може да бъде удължен с времетраенето на пътуването по водни пътища или по море.

2.   Също чрез дерогация от разпоредбите на член 91, параграф 3 срокът на валидност на сертификата за еднокопитни животни по член 76, параграф 2, буква а), е 30 дни, при условие че:

а)

еднокопитното животно, което ще бъде придвижвано, се придружава от своя уникален доживотен идентификационен документ, предвиден в член 114, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/429, който включва валидационен знак, издаден от компетентния орган или от органа, на когото е делегирана тази дейност, за срок, не по-дълъг от 4 години, с който знак се удостоверява, че животното е с обичайно местопребиваване в животновъден обект, признат от компетентния орган за животновъден обект с нисък риск за здравето поради чести посещения за проверка на здравословното състояние на животните, допълнителни проверки за самоличност и здравни изследвания, както и поради факта, че в животновъдния обект не се извършва естествен разплод освен в помещения, които са предназначени за целта и са отделени;

или

б)

регистрираното еднокопитно животно, което ще бъде придвижвано, се придружава от своя уникален доживотен идентификационен документ, предвиден в член 114, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/429, който включва лиценз, издаден за срок, не по-дълъг от 4 години, за участие в конни състезания — от страна на националната федерация, която е член на Международната федерация по конен спорт (Fédération Equestre Internationale), или за участие в надбягвания — от компетентния орган по надбягванията, с който се удостоверява, че се извършват най-малко две посещения от ветеринарен лекар годишно, в т.ч. необходимите за извършване на редовна ваксинация против инфлуенца по конете и на прегледи, изисквани при движение към други държави членки или към трети държави.

3.   Докато е валиден, сертификатът по параграф 2 е достатъчен за:

а)

многократно въвеждане на животното в други държави членки;

б)

връщане до посочения в него животновъден обект на заминаване.

Раздел 5

Подробни правила във връзка с уведомяването за движение на отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене към други държави членки

Член 93

Предварително уведомяване от страна на операторите за движение на земни пчели от одобрени изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти между държавите членки

При движение на земни пчели от одобрени изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти към други държави членки операторът на животновъдния обект на произход предварително уведомява компетентния орган на държавата членка на произход за заминаването на тези земни пчели.

Член 94

Предварително уведомяване от страна на операторите на пътуващи циркове и представления с животни, когато планират да придвижват отглеждани сухоземни животни между държавите членки

Когато пътуващи циркове и представления с животни се придвижват към друга държава членка, операторът на пътуващите циркове и представленията с животни уведомява компетентния орган на държавата членка на произход най-малко 10 дни преди заминаването на тези пътуващи циркове и представления с животни.

Член 95

Предварително уведомяване от страна на операторите за движение на яйца за люпене от птици, отглеждани в плен, между държавите членки

При движение на яйца за люпене от птици, отглеждани в плен, към друга държава членка операторът на животновъдния обект на произход предварително уведомява компетентния орган на държавата членка на произход за планираното движение на тези зародишни продукти.

Член 96

Задължения на операторите да предоставят информация във връзка с уведомяването за движение на отглеждани сухоземни животни към други държави членки

Операторите, които уведомяват компетентния орган в своята държава членка на произход съгласно предвиденото в член 152 от Регламент (ЕС) 2016/429, му предоставят информацията относно всяка пратка от отглеждани сухоземни животни, които предстои да бъдат придвижвани до друга държава членка, предвидена в:

а)

приложение VIII, част 1, точка 1, букви а)—г) — за отглеждани сухоземни животни с изключение на земни пчели от одобрени изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти, които предстои да бъдат придвижвани до друга държава членка;

б)

приложение VIII, част 2 — за земни пчели от одобрени изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти.

Член 97

Задължения на компетентния орган да предоставя информация във връзка с уведомяването за движение на отглеждани сухоземни животни към други държави членки

Компетентният орган на държавата членка на произход, който уведомява компетентния орган на държавата членка по местоназначение в съответствие с член 153, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, предоставя информацията относно всяка пратка от отглеждани сухоземни животни, които предстои да бъдат придвижвани до друга държава членка, предвидена в:

а)

приложение VIII, част 1, точка 1, букви а)—г) — за отглеждани сухоземни животни с изключение на земни пчели от одобрени изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти, които предстои да бъдат придвижвани до друга държава членка;

б)

приложение VIII, част 2 — за земни пчели от одобрени изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти.

Член 98

Уведомяване за движението на яйца за люпене към други държави членки

Операторите, които уведомяват компетентния орган в своята държава членка на произход в съответствие с член 163 от Регламент (ЕС) 2016/429 и член 95 от настоящия регламент, му предоставят предвидената в приложение VIII, част 1, точка 2, букви а)—д) информация относно всяка пратка от яйца за люпене, която предстои да бъде придвижвана до друга държава членка.

Член 99

Извънредни процедури

При прекъсване на електрозахранването и други смущения в системата IMSOC компетентният орган на мястото на произход на отглежданите сухоземни животни или яйцата за люпене, които предстои да бъдат придвижвани до друга държава членка, изпълнява мерките при извънредни ситуации, въведени в съответствие с член 134, буква г) от Регламент (ЕС) 2017/625.

Член 100

Определяне на региони за целите на управлението на уведомленията за движение

Когато определят региони за целите на управлението на уведомленията за движение, предвидени в членове 97 и 98, държавите членки гарантират, че:

а)

всички части от територията им са обхванати от най-малко един регион;

б)

всеки определен регион попада под отговорността на компетентен орган, определен за целите на ветеринарното здравно сертифициране в този регион;

в)

компетентният орган, отговорен за определения регион, има достъп до IMSOC;

г)

служителите на компетентния орган, отговорен за определения регион, притежават подходящи умения и знания и са получили специално обучение или имат равностоен на него практически опит при ползването на IMSOC за генерирането, обработката и предаването на информацията, предвидена в членове 97 и 98.

ЧАСТ III

ДВИЖЕНИЕ НА ДИВИ СУХОЗЕМНИ ЖИВОТНИ

Член 101

Изисквания във връзка с движението на диви сухоземни животни към други държави членки

1.   Операторите придвижват диви сухоземни животни от тяхното местообитание на произход само като ги натоварват директно в транспортно средство, за да бъдат преместени до местообитание или животновъден обект в друга държава членка, без животните да бъдат въвеждани в никакви животновъдни обекти в държавата членка на произход.

2.   Операторите и превозвачите гарантират, че транспортните средства, използвани за транспортиране на диви сухоземни животни, с изключение на медоносни и земни пчели, са:

а)

конструирани по такъв начин, че:

i)

животните да не могат да избягат или да изпаднат;

ii)

е възможно да се извърши визуална инспекция на животните в транспортното средство;

iii)

е предотвратено или сведено до минимум изпадането на животински екскременти, торова постеля или фураж;

iv)

при птиците е предотвратено или сведено до минимум изпадането на пера;

v)

при необходимост животните могат да бъдат усмирени или транспортирани в упоено състояние;

б)

почистени и дезинфекцирани незабавно след всяко транспортиране на животни или всякакви други предмети, които представляват риск за здравето на животните, и при необходимост са дезинфекцирани отново и при всички случаи са подсушени или са оставени да изсъхнат, преди в тях отново да бъдат натоварени животни.

3.   Операторите и превозвачите гарантират, че контейнерите, в които се транспортират диви сухоземни животни, с изключение на медоносни и земни пчели:

а)

отговарят на условията в параграф 2, буква а);

б)

съдържат само диви животни от един и същ животински вид, които идват от едно и също местообитание;

в)

са маркирани, като е обозначен животинският вид и броят животни;

г)

са или неизползвани и конструирани за целта контейнери за еднократна употреба, които да бъдат унищожени след първото използване, или са почистени и дезинфекцирани след употреба и подсушени или оставени да изсъхнат преди следващата им употреба.

4.   Операторите придвижват диви сухоземни животни от тяхното местообитание на произход до местообитание или животновъден обект в друга държава членка само когато са изпълнени следните допълнителни изисквания:

а)

по-голямата част от животните от пратката са пребивавали в местообитанието на произход в продължение най-малко на 30 дни преди заминаването или от раждането си, ако са на възраст под 30 дни, и през този период не са били в контакт с отглеждани животни с по-нисък здравен статус или по отношение на които са наложени ограничения за движението от ветеринарно-здравни съображения, или с отглеждани животни, идващи от животновъден обект, който не е отговарял на изискванията по буква б);

б)

всички животни, които са въведени в Съюза от трета държава или територия през последните 30 дни преди заминаването на животните по параграф 1 и са въведени в животновъден обект в местообитанието, където посочените животни са пребивавали, са държани отделно, така че да се предотврати както пряк, така и непряк контакт с всички останали животни в животновъдния обект и в местообитанието;

в)

животните идват от местообитание, където в определения срок не е докладвано за следните болести и инфекции:

i)

инфекция с вируса на бяс — през последните 30 дни преди заминаването;

ii)

инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при диви сухоземни животни от видове от списъка за тази болест — през последните 42 дни преди заминаването;

iii)

инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при диви сухоземни животни от видове от списъка за тази болест — през последните 42 дни преди заминаването;

iv)

инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест при диви сухоземни животни от видове от списъка за тази болест — през последните 2 години преди заминаването и в радиус от 150 km;

v)

антракс при копитните животни — през последните 15 дни преди заминаването;

vi)

сура (Trypanosoma evansi) — през последните 30 дни преди заминаването;

г)

когато животните принадлежат към семейства Antilocapridae, Bovidae, Camelidae, Cervidae, Giraffidae, Moschidae или Tragulidae, местообитанието на произход отговаря на поне едно от изискванията във връзка с инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

д)

не е известно животните да са били в контакт с диви сухоземни животни, които не отговарят на изискванията по буква в), през последните 30 дни преди заминаването.

5.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 4, буква г) компетентният орган на държавата членка на произход може да разреши движението на диви сухоземни животни, които не отговарят на поне едно от изискванията, определени в част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, към друга държава членка или зона от нея:

а)

със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че този вид движение е разрешено съгласно условията, посочени в член 43, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

или

б)

без статут „свободна от болест“ и без одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), ако държавата членка по местоназначение е информирала Комисията и останалите държави членки, че това движение е разрешено. Ако държавата членка по местоназначение определя условия за разрешаването на този вид движение, тези условия трябва да съответстват на някое от условията, посочени в част II, глава 2, раздел 1, точки 5—8 от приложение V към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

Член 102

Подробна информация относно съдържанието на ветеринарния здравен сертификат за диви сухоземни животни

Ветеринарният здравен сертификат за диви сухоземни животни, който е издаден от компетентния орган на държавата членка на произход в съответствие с член 155, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/429, съдържа общата информация, посочена в приложение VIII, точка 3, и удостоверение за съответствие с изискванията, предвидени в член 101, параграф 4, както и в член 101, параграф 5 от настоящия регламент, когато е приложимо.

Член 103

Правила относно отговорността на компетентния орган за ветеринарното здравно сертифициране при движение на диви сухоземни животни към други държави членки

1.   Преди да подпише предвидения в член 102 ветеринарен здравен сертификат за целите на движението на диви сухоземни животни, официалният ветеринарен лекар извършва следните видове проверки за идентичност и прегледи:

а)

преглед на наличната информация, доказваща, че са спазени изискванията по член 101, параграф 4;

б)

проверка за идентичност;

в)

клиничен преглед, а когато това не е възможно — клинична инспекция на животните от пратката с цел откриване на клинични признаци или съмнение за болести от списъка или нововъзникващи болести, които са от значение за съответния вид.

2.   Официалният ветеринарен лекар извършва проверките по документи, проверките за идентичност и физическите проверки, както и прегледите съгласно предвиденото в параграф 1 и издава ветеринарния здравен сертификат през последните 24 часа преди заминаването на пратката от местообитанието.

3.   Ветеринарният здравен сертификат е валиден за срок от 10 дни, считано от датата на издаване.

4.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 3, при транспортиране на диви сухоземни животни по водни пътища или по море 10-дневният срок на валидност на ветеринарния здравен сертификат може да бъде удължен с времетраенето на пътуването по водни пътища или по море.

Член 104

Изисквания за предварително уведомяване от страна на операторите за движение на диви сухоземни животни към други държави членки

Операторите, които не са превозвачи и които придвижват диви сухоземни животни към друга държава членка, уведомяват компетентния орган на държавата членка на произход най-малко 24 часа преди заминаването на пратката.

Член 105

Задължения на операторите във връзка с уведомяването за движение на диви сухоземни животни към други държави членки

За целите на уведомяването по член 155, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2016/429 операторите, които не са превозвачи и които придвижват диви сухоземни животни към друга държава членка, предоставят на компетентния орган на държавата членка на произход информацията, предвидена в член 145, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 и в приложение VIII, част 1, точка 3, букви а)—г), относно всяка пратка от тези животни, която предстои да бъде придвижвана до друга държава членка.

Член 106

Отговорност на компетентния орган във връзка с уведомяването за движение на диви сухоземни животни към други държави членки

Компетентният орган на държавата членка на произход, който уведомява компетентния орган на държавата членка по местоназначение в съответствие с член 155, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2016/429, предоставя информацията, предвидена в приложение VIII, част 1, точка 3, букви а)—г), относно всяка пратка от отглеждани сухоземни животни, която предстои да бъде придвижвана до друга държава членка.

Член 107

Извънредни процедури

При прекъсване на електрозахранването и други смущения в системата IMSOC компетентният орган на мястото на произход на дивите сухоземни животни изпълнява мерките при извънредни ситуации, въведени в съответствие с член 134, буква г) от Регламент (ЕС) 2017/625.

ЧАСТ IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 108

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 21 април 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2019 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) 2018/1629 на Комисията от 25 юли 2018 г. за изменение на списъка с болести, установен в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (ОВ L 272, 31.10.2018 г., стр. 11).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията от 3 декември 2018 г. за прилагането на някои правила за профилактика и контрол на болести за категориите болести от списъка и за установяване на списък на животинските видове или групите животински видове, които носят значителен риск от разпространение на болестите от списъка (ОВ L 308, 4.12.2018 г., стр. 21).

(4)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“ за някои болести от списъка и нововъзникващи болести (вж. страница 211 от настоящия брой на Официален вестник).

(5)  Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. година относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (ОВ L 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64).

(6)  Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността (ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19).

(7)  Директива 2009/156/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (ОВ L 192, 23.7.2010 г., стр. 1).

(8)  Директива 2009/158/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за вътреобщностната търговия и вноса от трети държави на домашни птици и яйца за люпене (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 74).

(9)  Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54).

(10)  Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията от 21 октомври 2005 г. относно определянето на ветеринарномедицинските изисквания за движението на циркови животни между държавите членки (ОВ L 279, 22.10.2005 г., стр. 47).

(11)  Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035 на Комисията от 28 юни 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за животновъдните обекти, в които се отглеждат сухоземни животни, и за люпилните и за проследимостта на определени отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене (ОВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 115).

(12)  Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1).

(13)  Решение 2003/24/ЕО на Комисията от 30 декември 2002 г. относно разработването на интегрирана компютризирана ветеринарна система (ОВ L 8, 14.1.2003 г., стр. 44).

(14)  Решение 2004/292/ЕО на Комисията от 30 март 2004 г. относно въвеждането на системата TRACES и за изменение на Решение 92/486/ЕИО (ОВ L 94, 31.3.2004 г., стр. 63).

(15)  Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

(16)  http://www.edqm.eu (последно издание)

(17)  Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (ОВ L 54, 26.2.2011 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДИАГНОСТИЧНИ МЕТОДИ

Част 1

Инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis

1.

Серологични изследвания за говеда, овце, кози и Камилови:

а)

тестове с буфериран бруцелозен антиген;

б)

изследване чрез реакция за свързване на комплемента (CFT);

в)

индиректен ензимно-свързан имуносорбентен анализ (I-ELISA);

г)

флуоресцентно-поляризационен тест (FPA);

д)

конкурентен ензимно-свързан имуносорбентен анализ (C-ELISA).

2.

Серологични изследвания за свине:

а)

тестове с буфериран бруцелозен антиген;

б)

изследване чрез реакция за свързване на комплемента (CFT);

в)

индиректен ензимно-свързан имуносорбентен анализ (I-ELISA);

г)

флуоресцентно-поляризационен тест (FPA);

д)

конкурентен ензимно-свързан имуносорбентен анализ (C-ELISA).

3.

Кожен тест с бруцелин (BST) за овце, кози и свине.

Част 2

Инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis)

1.

Туберкулинови кожни тестове:

а)

единичен интрадермален туберкулинов тест (SITT);

б)

сравнителен интрадермален туберкулинов тест (CITT).

2.

Изследване за кръвни проби:

а)

гама-интерферонов тест.

Част 3

Сура (Trypanosoma evansi)

Серологични изследвания:

а)

ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA) за трипанозомиаза;

б)

аглутинационен тест с карта за трипанозомиаза (CATT) при разреждане на серума в отношение 1:4.

Част 4

Ензоотична левкоза по говедата

Серологични изследвания:

а)

изследвания за кръвни проби:

i)

агар гел имунодифузионен тест;

ii)

блокиращ ензимно-свързан имуносорбентен анализ (В-ELISA);

iii)

индиректен ензимно-свързан имуносорбентен анализ (I-ELISA);

б)

изследване за млечни проби:

i)

индиректен ензимно-свързан имуносорбентен анализ (I-ELISA).

Част 5

Инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит

 

Методи:

Неваксинирани говеда

I-ELISA за говежди херпес вирус-1 (BoHV-1) (1)

gB В-ELISA (2)

Говеда, ваксинирани с ваксина с gE-отрицателен щам

gE В-ELISA (3)

Част 6

Вирусна диария по говедата

1.

Директни методи:

а)

обратно транскриптазна полимеразна верижна реакция в реално време (RT-PCR в реално време);

б)

ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA) за откриване на антиген на вируса на вирусната диария по говедата.

2.

Серологични изследвания:

а)

индиректен ензимно-свързан имуносорбентен анализ (I-ELISA);

б)

блокиращ ензимно-свързан имуносорбентен анализ (В-ELISA).

Част 7

Инфекция с вируса на болестта на Ауески

 

Методи:

Свине

ELISA за откриване на вируса на болестта на Ауески (4)

Свине на възраст под 4 месеца, родени от женски, ваксинирани с ваксина с gE-отрицателен щам

gE ELISA (5)

Част 8

Дурин

Изследване чрез реакция за свързване на комплемента за дурин при разреждане на серума в отношение 1:5.

Част 9

Инфекциозна анемия по конете

Серологични изследвания:

а)

агар гел имунодифузионен тест;

б)

ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA) за инфекциозна анемия по конете.

Част 10

Венецуелски енцефаломиелит по конете

1.

Серологични изследвания:

а)

тест за изолиране на вируса на венецуелски енцефаломиелит по конете;

б)

хемаглутинационен-инхибиционен тест за венецуелски енцефаломиелит по конете.

2.

Директен метод:

обратно транскриптазна полимеразна верижна реакция (RT-PCR) за откриване на генома на вируса на венецуелския енцефаломиелит по конете.


(1)  Ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA) за откриване на антитела срещу цял вирус BoHV-1.

(2)  ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин B на говежди херпес вирус-1 (BoHV-1-gB). При изследванията за откриване на антитела срещу цял вирус BoHV-1 може да се използва и този метод.

(3)  ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин E на говежди херпес вирус-1 (BoHV-1-gE).

(4)  ELISA за откриване на антитела срещу целия вирус на болестта на Ауески, срещу гликопротеин B (ADV-gB) или срещу гликопротеин D (ADV-gD) на вируса на болестта на Ауески. За контрол на партидите от набори за откриване на антитела срещу гликопротеин В (ADV-gB), срещу гликопротеин D (ADV-gD) или срещу целия вирус на болестта на Ауески референтният серум на Общността ADV 1 или подстандарти трябва да покажат положителен резултат при разреждане в отношение 1:2.

(5)  ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин E на вируса на болестта на Ауески (ADV-gE). За контрол на партидите референтният серум на Общността ADV 1 или подстандарти трябва да покажат положителен резултат при разреждане в отношение 1:8.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРЕДИ ДВИЖЕНИЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ИНФЕКЦИЯТА С КОМПЛЕКС MYCOBACTERIUM TUBERCULOSIS (M. BOVIS, M. CAPRAE И M. TUBERCULOSIS) ПРИ КОЗИ, КАМИЛОВИ И ЕЛЕНОВИ

Част 1

Минимални изисквания за програма преди движението във връзка с инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при кози

1.

Програмата за надзор преди движението, въведена с цел откриване на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) в даден животновъден обект с оглед на движението към друга държава членка на отглеждани кози съгласно посоченото в член 15, параграф 3, трябва да включва най-малко следните елементи:

а)

следкланичен преглед на всички заклани кози от животновъдния обект;

б)

постмортален преглед на мъртви животни — на всички кози на възраст над 9 месеца, освен когато не е възможно от логистична гледна точка или не е необходимо поради научни съображения;

в)

ежегодно посещение за проверка на здравословното състояние на животните, извършвано от ветеринарен лекар;

г)

ежегодно изследване на всички кози, отглеждани в животновъдния обект с цел разплод, показало отрицателен резултат.

2.

Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 ежегодното изследване, предвидено в точка 1, буква г), не се изисква, ако въз основа на оценка на риска компетентният орган счете, че рискът от инфекция в държавата членка или зоната е незначителен, и са изпълнени следните условия:

а)

програмата за надзор преди движението, посочена в параграф 1, е провеждана в животновъдния обект в продължение на най-малко 24 месеца, като през този период не е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при отглежданите там кози;

б)

животновъдният обект е разположен в държава членка или зона от нея, свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) в тяхната популация от говеда.

3.

Ако е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при козите, отглеждани в животновъдния обект, те могат да бъдат придвижвани до друга държава членка само когато всички кози на възраст над 6 седмици, отглеждани в животновъдния обект, са изследвани и са показали отрицателни резултати. Тези изследвания трябва да са извършени с помощта на диагностичен метод върху проби, взети не по-рано от 42 дни след отстраняването на последния потвърден случай и на последното животно, показало положителен резултат.

Част 2

Минимални изисквания за програма преди движението във връзка с инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при Камилови

1.

Програмата за надзор преди движението, въведена с цел откриване на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) в даден животновъден обект с оглед на движението към друга държава членка на отглеждани Камилови съгласно посоченото в член 23, параграф 1, буква д), трябва да включва най-малко следните елементи:

а)

следкланичен преглед на всички заклани Камилови от животновъдния обект;

б)

постмортален преглед на мъртви Камилови на възраст над 9 месеца, освен когато не е възможно от логистична гледна точка или не е необходимо поради научни съображения;

в)

ежегодно посещение за проверка на здравословното състояние на животните, извършвано от ветеринарен лекар;

г)

ежегодно изследване на всички Камилови, отглеждани в животновъдния обект с цел разплод, показало отрицателен резултат.

2.

Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 ежегодното изследване, предвидено в точка 1, буква г), не се изисква, ако въз основа на оценка на риска компетентният орган счете, че рискът от инфекция в държавата членка или зоната е незначителен, и са изпълнени следните условия:

а)

програмата за надзор преди движението, посочена в параграф 1, е провеждана в животновъдния обект в продължение на най-малко 24 месеца, като през този период не е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при отглежданите там Камилови;

б)

животновъдният обект е разположен в държава членка или зона от нея, свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) в тяхната популация от говеда.

3.

Ако е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при Камиловите, отглеждани в животновъдния обект, те могат да бъдат придвижвани до друга държава членка само когато всички Камилови на възраст над 6 седмици, отглеждани в животновъдния обект, са изследвани и са показали отрицателни резултати. Тези изследвания трябва да са извършени с помощта на диагностичен метод върху кръвни проби, взети не по-рано от 42 дни след отстраняването на последния потвърден случай и на последното животно, показало положителен резултат.

Част 3

Минимални изисквания за програма преди движението във връзка с инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при Еленови

1.

Програмата за надзор преди движението, въведена с цел откриване на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) в даден животновъден обект с оглед на движението към друга държава членка на отглеждани Еленови съгласно посоченото в член 26, параграф 1, буква д), трябва да включва най-малко следните елементи:

а)

следкланичен преглед на всички заклани Еленови от животновъдния обект;

б)

постмортален преглед на мъртви Еленови на възраст над 9 месеца, освен когато не е възможно от логистична гледна точка или не е необходимо поради научни съображения;

в)

ежегодно посещение за проверка на здравословното състояние на животните, извършвано от ветеринарен лекар;

г)

ежегодно изследване на всички Еленови, отглеждани в животновъдния обект с цел разплод, показало отрицателен резултат.

2.

Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 ежегодното изследване, предвидено в точка 1, буква г), не се изисква, ако въз основа на оценка на риска компетентният орган счете, че рискът от инфекция в държавата членка или зоната е незначителен, и са изпълнени следните условия:

а)

програмата за надзор преди движението, посочена в параграф 1, е провеждана в животновъдния обект в продължение на най-малко 24 месеца, като през този период не е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при отглежданите там Еленови;

б)

животновъдният обект е разположен в държава членка или зона от нея, свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) в тяхната популация от говеда.

3.

Ако е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при Еленовите, отглеждани в животновъдния обект, те могат да бъдат придвижвани до друга държава членка само когато всички Еленови на възраст над 6 седмици, отглеждани в животновъдния обект, са изследвани за комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) двукратно през интервал от минимум 6 месеца и са показали отрицателни резултати. Първото изследване трябва да е извършено с помощта на диагностичен метод върху Еленови или върху проби, взети от Еленови, не по-рано от 6 месеца след отстраняването на последния потвърден случай и на последното животно, показало положителен резултат.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРЕДИ ДВИЖЕНИЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ИНФЕКЦИЯТА С BRUCELLA ABORTUS, B. MELITENSIS И B SUIS ПРИ СВИНЕ

1.

Програмата за надзор преди движението, въведена с цел откриване на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B suis в даден животновъден обект с оглед на движението към друга държава членка на отглеждани свине съгласно посоченото в член 19, параграф 1, буква е), подточка ii), трябва да включва най-малко следните елементи:

а)

ежегодно посещение за проверка на здравословното състояние на животните, извършвано от ветеринарен лекар;

б)

ако свинете са отглеждани в животновъдния обект с цел разплод— ежегодно имунологично изследване сред свинете в животновъдния обект, извършено с някой от диагностичните методи, изброени в приложение I, част 1, точка 2, чрез което може да се докаже с ниво на достоверност от най-малко 95 % липсата на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B suis при болестност съгласно плана на изследването 10 %.

2.

Чрез дерогация от разпоредбите на точка 1 посещението за проверка на здравословното състояние на животните, предвидено в точка 1, буква а), и изследването, предвидено в точка 1, буква б), не се изискват, ако въз основа на оценка на риска компетентният орган счете, че рискът от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B suis в държавата членка или зоната от нея е незначителен, и са изпълнени следните условия:

а)

през последните пет години не е докладвано за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B suis при отглежданите свине;

б)

през последните 5 години не е докладвано за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B suis в популацията от диви животни от видове от списъка и през този период дивите свине са били включени в целевата животинска популация за надзор съгласно предвиденото в член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

в)

държавата членка или зоната от нея са свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B suis в техните популации от говеда, овце и кози.

3.

Ако е докладвано за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B suis при свинете, отглеждани в животновъдния обект, те могат да бъдат придвижвани до друга държава членка само когато всички свине, отглеждани в животновъдния обект, са изследвани двукратно и са показали отрицателни резултати. Първото изследване трябва да е направено върху проби, взети не по-рано от 3 месеца след отстраняването на инфектираните животни и на животните, показали положителни резултати, с помощта на някой от диагностичните методи, предвидени в приложение I, част 1, точка 2. Второто изследване трябва да е направено върху проби, взети не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 12 месеца след първото изследване.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПАТИЦИ И ГЪСКИ ЗА ВИСОКОПАТОГЕННА ИНФЛУЕНЦА ПО ПТИЦИТЕ

През седмицата преди натоварването за изпращане патиците и гъските трябва да са били изследвани и да са показали отрицателни резултати при вирусологично изследване за високопатогенна инфлуенца по птиците — чрез изолиране на вируса или чрез молекулярно изследване на равнище, което дава ниво на достоверност от 95 % за откриване на инфекцията при 5 % болестност.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРАТКИ ОТ ПО-МАЛКО ОТ 20 ЕКЗЕМПЛЯРА ДОМАШНИ ПТИЦИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ЩРАУСОВИ ПТИЦИ, ИЛИ ПО-МАЛКО ОТ 20 ЯЙЦА ЗА ЛЮПЕНЕ ОТ ДОМАШНИ ПТИЦИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ЩРАУСОВИ ПТИЦИ

1.

Пратките от по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици, или по-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици, трябва да са показали отрицателни резултати на изследване съгласно точка 2 за следните болестотворни агенти за съответните видове от списъка:

а)

инфекция със Salmonella Pullorum, S. Gallinarum и S. arizonae;

б)

микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis).

2.

Изследване:

а)

за домашни птици за разплод, домашни птици за отглеждане и домашни птици, предназначени за клане — в срока от 21 дни преди натоварването за изпращане животните трябва да са показали отрицателни резултати при серологични и/или бактериологични изследвания за болестите по точка 1;

б)

за яйца за люпене и еднодневни пилета — в срока от 21 дни преди натоварването за изпращане стадото на произход трябва да е показало отрицателни резултати при серологични и/или бактериологични изследвания за болестите по точка 1 на равнище, което дава ниво на достоверност от 95 % за откриване на инфекцията при 5 % болестност;

в)

ако животните са били ваксинирани срещу инфекция с който и да било серотип на Salmonella или Mycoplasma трябва да се използва само бактериологично изследване. Методът за потвърждаване трябва да позволява разграничаване между живите ваксинни щамове и местните щамове.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

КРИТЕРИИ ЗА ВАКСИНИТЕ ПРОТИВ ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА НЮКАСЪЛСКАТА БОЛЕСТ

Живите атенюирани ваксини против инфекция с вируса на нюкасълската болест трябва да бъдат приготвени от щам на вируса на нюкасълската болест, чиято изходна култура е била подложена на изследване, което е показало следния интрацеребрален патогенен индекс (ICPI):

а)

по-малък от 0,4, ако по време на изследването за ICPI всяка птица е получила не по-малко от 107 50 % ембрионални инфекциозни дози (EID50); или

б)

по-малък от 0,5, ако по време на изследването за ICPI всяка птица е получила не по-малко от 108 EID50.


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ВАЛИДНОСТ НА ВАКСИНАЦИЯТА ПРОТИВ БЯС И МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА РИСКА ПРИ БОЛЕСТИ, РАЗЛИЧНИ ОТ БЯСА

Част 1

Валидност на ваксинацията против бяс при кучета, котки, порове и други хищници

Изискванията за валидност по отношение на ваксинацията срещу инфекция с вируса на бяса, посочени в член 53, буква б), подточка i), член 55, буква б), подточка i) и член 58, параграф 1, буква в), са посочените в приложение III към Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1).

Когато в дадена държава членка няма разрешена ваксина против бяс за хищници, различни от кучета, котки и порове, трябва да се счита за валидна ваксинацията, извършена в съответствие с член 10, параграф 1 от Директива 2001/82/ЕО.

Част 2

Мерки за ограничаване на риска при болести, различни от бяс

1.

Мерките за ограничаване на риска от опаразитяване с Echinococcus multilocularis, посочени в член 53, буква б), подточка ii) и член 55, буква б), подточка ii), са посочените в Делегиран регламент (ЕС) 2018/772 на Комисията (2), съчетани с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/878 на Комисията (3).

2.

Чрез дерогация от разпоредбите на точка 1 третирането по член 58, параграф 1, буква г) против опаразитяване с Echinococcus multilocularis на животни от семейство Кучета, различни от кучета, трябва да бъде извършено и документирано не по-рано от 48 часа преди въвеждането в държава членка или зона от нея, включена в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/878.

3.

Мерките за ограничаване на риска при болести, различни от инфекция с вируса на бяс и опаразитяване с Echinococcus multilocularis, посочени в член 53, буква б), подточка ii) и член 55, буква б), подточка ii), са превантивните здравни мерки, приложими за съответните видове хищници и приети в съответствие с член 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 576/2013.

(1)  Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003 (ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 1).

(2)  Делегиран регламент (ЕС) 2018/772 на Комисията от 21 ноември 2017 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на превантивните здравни мерки за контрол на заразяването с Echinococcus multilocularis при кучетата и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) № 1152/2011 (ОВ L 130, 28.5.2018 г., стр. 1).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/878 на Комисията от 18 юни 2018 г. за приемане на списъка на държавите членки или части от територията на държави членки, които отговарят на правилата за категоризация, установени в член 2, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/772 по отношение на прилагането на превантивни здравни мерки за контрол на заразяването с Echinococcus multilocularis при кучетата (ОВ L 155, 19.6.2018 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ВКЛЮЧВА ВЪВ ВЕТЕРИНАРНИТЕ ЗДРАВНИ СЕРТИФИКАТИ И В УВЕДОМЛЕНИЯТА

Част 1

Информация, която се включва във ветеринарния здравен сертификат за сухоземни животни и яйца за люпене, придвижвани към друга държава членка

1.

Посоченият в член 143, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 и в член 71, параграф 1 от настоящия регламент ветеринарен здравен сертификат за отглеждани сухоземни животни, придвижвани до друга държава членка, трябва да включва най-малко следната информация:

а)

името и адреса на изпращача и на получателя;

б)

името и адреса на животновъдния обект на изпращане и

i)

когато животновъдният обект на изпращане е одобрен животновъден обект — уникалния номер на одобрението на този животновъден обект; или

ii)

когато животновъдният обект на изпращане е регистриран животновъден обект — уникалния регистрационен номер на този животновъден обект;

в)

името и адреса на животновъдния обект по местоназначение и

i)

когато животновъдният обект по местоназначение е одобрен животновъден обект — уникалния номер на одобрението на този животновъден обект; или

ii)

когато животновъдният обект по местоназначение е регистриран животновъден обект — уникалния регистрационен номер на този животновъден обект;

г)

вида и категорията на животните и идентификацията, когато е необходимо;

д)

информация за ветеринарно-санитарната обстановка и допълнителни гаранции по отношение на:

i)

държавата членка или зоната на произход;

ii)

животновъдния обект и стадото на произход на животните, включително резултати от изследвания, когато е приложимо;

iii)

животните, които ще бъдат изпратени, включително резултати от изследвания или ваксинации, когато е приложимо;

е)

датата и мястото на издаване и срока на валидност на ветеринарния здравен сертификат, име, длъжност и подпис на официалния ветеринарен лекар, както и печат на компетентния орган на мястото на произход на пратката.

2.

Посоченият в член 161, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 и в член 72 от настоящия регламент ветеринарен здравен сертификат за яйца за люпене, придвижвани до друга държава членка, трябва да включва най-малко следната информация:

а)

името и адреса на изпращача и на получателя;

б)

името и адреса на животновъдния обект на изпращане и

i)

когато животновъдният обект на изпращане е одобрен животновъден обект — уникалния номер на одобрението на този животновъден обект; или

ii)

когато животновъдният обект на изпращане е регистриран животновъден обект — уникалния регистрационен номер на този животновъден обект;

в)

името и адреса на животновъдния обект по местоназначение и

i)

когато животновъдният обект по местоназначение е одобрен животновъден обект — уникалния номер на одобрението на този животновъден обект; или

ii)

когато животновъдният обект по местоназначение е регистриран животновъден обект — уникалния регистрационен номер на този животновъден обект;

г)

категорията на яйцата за люпене;

д)

информация, позволяваща идентификация на яйцата за люпене:

i)

вида и идентификацията, когато е необходимо, на животните, от които произхождат;

ii)

маркировката, поставена върху яйцата за люпене, когато е необходимо;

iii)

мястото и датата на събирането им;

е)

информация за ветеринарно-санитарната обстановка и допълнителни гаранции по отношение на:

i)

държавата членка или зоната от нея на произход;

ii)

животновъдния обект и стадото на произход, включително резултати от изследвания, когато е приложимо;

iii)

животните, от които са събрани яйцата за люпене, включително резултати от изследвания, когато е приложимо;

iv)

яйцата за люпене, които се изпращат;

ж)

датата и мястото на издаване и срока на валидност на ветеринарния здравен сертификат и име, длъжност и подпис на официалния ветеринарен лекар, както и печат на компетентния орган на мястото на произход на пратката.

3.

Посоченият в член 155, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/429 ветеринарен здравен сертификат за диви сухоземни животни, придвижвани до друга държава членка, трябва да включва най-малко следната информация:

а)

името и адреса на изпращача и на получателя;

б)

мястото, където животните са били уловени и натоварени за изпращане;

в)

местоназначението и

i)

когато местоназначението е местообитанието — мястото, където е предвидено животните да бъдат разтоварени; или

ii)

когато животновъдният обект по местоназначение е регистриран животновъден обект — уникалния регистрационен номер на този животновъден обект;

г)

вида и категорията на животните;

д)

датата и мястото на издаване и срока на валидност на ветеринарния здравен сертификат, име, длъжност и подпис на официалния ветеринарен лекар, както и печат на компетентния орган на мястото на произход на пратката.

Част 2

Информация в уведомлението за движение на някои сухоземни животни, за които не се изисква ветеринарен здравен сертификат

Уведомлението за движение на земните пчели от одобрени изолирани от заобикалящата среда производствени животновъдни обекти към друга държава членка трябва да включва най-малко следната информация:

а)

името и адреса на изпращача и на получателя;

б)

името, адреса и уникалния номер на одобрението на животновъдния обект на изпращане;

в)

името и адреса на животновъдния обект по местоназначение и

i)

когато животновъдният обект по местоназначение е одобрен животновъден обект — уникалния номер на одобрението на този животновъден обект; или

ii)

когато животновъдният обект по местоназначение е регистриран животновъден обект — уникалния регистрационен номер на този животновъден обект;

г)

вида, категорията и количеството и размера на семействата;

д)

датата на изпращане.


3.6.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 174/211


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/689 НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 2019 година

за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“ за някои болести от списъка и нововъзникващи болести

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (1), и по-специално член 29, член 31, параграф 5, член 32, параграф 2, член 37, параграф 5, член 39, член 41, параграф 3, член 42, параграф 6 и член 280, параграф 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

Със Законодателството за здравеопазването на животните се определят правила за профилактика и контрол на болестите по животните, предавани на животните или на хората. Правилата, определени в настоящия регламент, са необходими, за да се допълнят правилата, посочени в част II, глави 2, 3 и 4 от Законодателството за здравеопазването на животните относно надзора, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“, както и правилата в част IX относно преходните разпоредби по отношение на съществуващите програми за надзор или за ликвидиране и съществуващия статут „свободен от болест“.

(2)

Тези правила са свързани по същество с много други, като е предвидено те да се прилагат заедно. С цел опростяване и постигане на прозрачност, както и за да се улесни прилагането им и да се избегне увеличаването на броя на правилата, те следва да бъдат определени в един акт, а не в няколко отделни акта с множество препратки помежду им и с риск от дублиране.

(3)

На практика надзорът представлява съществена част от всяка програма за ликвидиране, а статутът „свободен от болест“ в повечето случаи е резултат от успешен процес на надзор и ликвидиране. Освен това наред с другите мерки, надзорът е необходим като ключов инструмент за запазване на статута „свободен от болест“, след като той бъде получен. Правилата относно надзора, програмите за ликвидиране и статутът „свободен от болест“, включително преходните правила, често имат общи цели и се отнасят до допълнителни дейности на операторите, ветеринарните лекари и компетентните органи. Поради това е целесъобразно тези правила да се обединят в един делегиран регламент.

(4)

Надзорът е основен елемент на една ефикасна и ефективна политика за профилактика и контрол на болестите. Той следва да се извършва съвместно от операторите и компетентния орган. Надзорът следва също така да бъде предназначен за постигане на целите за ранно откриване на огнища на която и да било болест от списъка и на нововъзникваща болест и да може да докаже съответствието с критериите за предоставяне и запазване на статута „свободен от болест“, както и за неговото спиране или отнемане.

(5)

Компетентният орган следва да въведе основна обща система за надзор за болестите от списъка и за нововъзникващи болести при сухоземните животни въз основа на уведомяване и проучвания на проявления на болести в целевата животинска популация.

(6)

Тези общи изисквания за надзор за сухоземните животни следва да бъдат допълнени с по-конкретни изисквания в зависимост от очаквания резултат от надзора. Те следва да са предназначени за различни специални цели, като например програмите за надзор на равнището на Съюза, задължителните и изборните програми за ликвидиране, доказването на статут „свободен от болест“, мерките за контрол на болестите в контекста на одобряването на определени животновъдни обекти и движението на животни и животински продукти.

(7)

Подходът за изготвяне на общи изисквания за надзор за водните животни е подобен на този за сухоземните, въпреки че не е идентичен с него. Във всички животновъдни обекти за аквакултура трябва да бъде въведена основна система за надзор въз основа на уведомяване и проучване на проявления на болести в дадена целева животинска популация. Освен това в надзора на болестите от списъка и на нововъзникващи болести при водните животни трябва да бъдат включени определени мерки за контрол на болестите, когато е необходимо предприемането на такива мерки в животновъдни обекти за аквакултура.

(8)

В допълнение към общите изисквания за надзор, които се прилагат по отношение на всички животновъдни обекти за аквакултура, за определени одобрени животновъдни обекти за аквакултура се прилагат специални изисквания за надзор. Тези специални мерки включват прилагане на схема за надзор въз основа на риска, разработена на базата на оценка на риска животновъдният обект да бъде заразен и да разпространи дадена болест по водните животни, независимо дали тези болести са включени в списъка, или не.

(9)

Специалните изисквания за надзор се отнасят и до изпълнението на програми за ликвидиране на някои болести от списъка с цел получаване на статут „свободен от болест“ по отношение на конкретната болест и запазване на статута, след като бъде получен.

(10)

Освен това на държавите членки следва да се предостави възможност за осъществяване на надзор под формата на „програми за надзор“ във връзка с болестите от категория С при водните животни на равнище животновъден обект, без да се прилага програма за ликвидиране на дадена болест. Програмите за надзор се отличават от програмите за ликвидиране по това, че се основават на система за целеви надзор, която е широкообхватна, но не включва всички елементи на една програма за ликвидиране. За разлика от програмите за ликвидиране, с програмите за надзор не се предоставя възможност за получаване на официален статут „свободен от болест“.

(11)

Конкретните програми за ликвидиран и надзор, определени в настоящия регламент, служат в подкрепа на здравните изисквания във връзка с определени видове движение на животни и продукти от животински произход в рамките на Съюза, а в някои случаи — и при въвеждане на животни и продукти от животински произход в Съюза.

(12)

Съгласно Законодателството за здравеопазването на животните се изисква правилата за болестите от списъка да се прилагат за видовете от списъка. Надзорът може да не е относим за всички категории животни от видовете от списъка, по-специално що се отнася до дивите животни или до определени категории отглеждани животни. Следователно с настоящия регламент следва да се предвидят правила за определяне на съответната целева животинска популация за целите на надзора. Също така следва да е възможно да се разшири целевата животинска популация, така че да бъдат обхванати отглеждани животински видове, невключени в списъка, за да се гарантира ранното откриване на нововъзникващи болести.

(13)

Чрез дерогации следва да се даде възможност и за допълнително ограничаване на целевите популации на сухоземни животни до конкретни цели по надзора, а именно: i) програми за надзор на равнището на Съюза; ii) задължителни или изборни програми за ликвидиране; както и iii) основани на надзора ветеринарно-здравни изисквания във връзка с движението в рамките на Съюза или за въвеждане в него.

(14)

Диагностичните методи, наред с последващото събиране на проби за тяхното осъществяване, техниките, валидирането и тълкуването, са от строго техническо естество и са предмет на чести изменения поради развитието на научните стандарти. Поради това, за да се гарантира тяхната актуалност, в правилата относно диагностичните методи следва да се включат гъвкави указания за това кои методи следва да се използват и по какъв начин. В областта на болестите по животните има различни възможни източници на научни стандарти за диагностични методи. Поради това е важно да се посочи йерархичният ред, в който следва да се разглеждат методите, като се вземат предвид общите принципи за вземане на проби, анализи, изпитвания и диагностика, определени в Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета (2).

(15)

За да се гарантира използването на всички ресурси и за избягването на излишни административни тежести и разходи за операторите и компетентните органи, откриването на болести от списъка и на нововъзникващи болести следва да се основа на източници на информация, събрана по време на официален контрол и други официални дейности, чието основно предназначение не е за надзор на тези болести.

(16)

Потвърждаването на дадена болест според определението на случая за нея е отговорност на компетентния орган; това следва да бъде подкрепено от съответните проучвания за потвърждаване или отхвърляне на наличието на съмнение за дадена болест. Такива проучвания са целесъобразни, когато потвърждаването на тази болест води до привеждане в действие на мерките за контрол на болестта, както и при някои други обстоятелства в зависимост от последиците от потвърждаването на болестта. Поради това е важно в настоящия регламент да се определят допълнителните обстоятелства, при които е необходимо потвърждаване на болестта.

(17)

Определенията за „случай на съмнение“ и „потвърден случай“ на болест от списъка, а когато е уместно — на нововъзникваща болест, са от основно значение. С това се дава възможност на операторите, ветеринарните лекари и други заинтересовани страни, участващи в надзора, да определят обстоятелствата, при които е необходимо да уведомят компетентния орган, а той от своя страна да приложи мерки за контрол на болестите. Поради това е необходимо да се предоставят общи критерии за определенията за „случай на съмнение“ и „потвърден случай“, а когато е нужно — да се дават специфични за всяка отделна болест определения в зависимост от специфичните особености на определени болести.

(18)

Програмата за надзор на равнището на Съюза е програма за надзор, която се отнася за Съюза като цяло. Това е необходимо, за да се постигне по-добра хармонизация на надзора на определена болест в целия Съюз поради опасенията, които тя създава за общественото здраве или за здравеопазването на животните. Поради това е необходимо да се определят критериите, на които следва да съответстват болестите, отговарящи на условията за програма за надзор на равнището на Съюза.

(19)

С Решение 2010/367/ЕС на Комисията (3) се определят минималните изисквания за програмите за надзор на инфлуенцата по птиците при домашни и диви птици, а в приложенията към него се посочват техническите насоки. Подобни технически насоки следва да се предвидят в приложение към настоящия регламент. Степента на подробност на настоящия регламент обаче е по-ниска, за да се гарантира добър капацитет за адаптиране към промените в дадената ситуация по отношение на надзора на инфлуенцата по птиците. Поради това в техническите изисквания по отношение на програмата за надзор на инфлуенцата по птиците на равнището на Съюза се поставя акцент изключително върху целите, обхвата и методологичните принципи, които да бъдат спазвани.

(20)

Със Законодателството за здравеопазването на животните се определят правила за прилагането на задължителни и изборни програми за ликвидиране на болести от категория В и категория С в държавите членки. Тези болести или групи от тях имат свои собствени характеристики. Ликвидирането им следва да се основава на стратегия за контрол на болестите за конкретната болест. Тази стратегия следва да включва най-малко: i) надзора, който е необходимо да бъде извършен, за да се получи статут „свободен от болест“ като крайна цел; ii) времевата рамка; iii) определение на животинската популация, която попада в обхвата на програмата за ликвидиране; iv) територията, на която ще се прилага тази програма за ликвидиране; както и v) специални мерки за профилактика и контрол, които ще се прилагат за болестта по време на етапа на ликвидиране.

(21)

Ако територията, на която ще се изпълнява програмата за ликвидиране, включва външната граница на държавата членка, компетентният орган следва да положи усилия за предотвратяване на риска от въвеждане на болестта отвън.

(22)

Целта на една програма за ликвидиране е получаването на статут „свободен от болест“ на обхванатата от нея територия. В най-добрия случай, когато става въпрос за сухоземни животни, тя следва да обхваща цялата територия на държавата членка, където се среща болестта. Ако това не е възможно, следва да се определи минимална област, която е приемлива При определянето на минималната площ на областта следва да се вземе под внимание придобитият опит от предишни програми за ликвидиране и да се осигури възможност за гъвкавост в зависимост от специфичните особености на болестта.

(23)

Качествените или количествените цели на програмата следва да се определят от компетентния орган. Крайните цели следва да се основават на критериите за предоставяне на статут „свободен от болест“, докато в междинните цели могат също така да бъдат включени и други дейности или стъпки, отразяващи развитието на програмата, които са важни за постигането на статут „свободен от болест“.

(24)

Компетентният орган следва да определя срока на прилагане на програмите за ликвидиране. При изборните програми за ликвидиране на болести от категория C се определя максимален срок за прилагане на програмата, за да се предотврати непропорционалното и продължително смущение на различните видове движение в рамките на Съюза. Въпреки това компетентният орган може да обяви началото на програмата за ликвидиране преди нейното одобрение от Комисията, но на този етап следва да не прилага ограничения за движението в рамките на Съюза. На държавите членка следва също така да се предостави възможност да поискат от Комисията удължаване на този срок при наличието на обосновани обстоятелства.

(25)

Стратегията за ликвидиране на определени болести може да се основава на предоставянето на статут „свободен от болест“ на равнище животновъден обект. Специфичните за всяка отделна болест мерки за такива болести следва да бъдат групирани и в тях да се посочват задълженията за операторите и за компетентните органи.

(26)

Целевата животинска популация, която следва да бъде включена в програмата за ликвидиране, следва да се определя в зависимост от всяка отделна болест. Възможността компетентният орган да включва в програмата определени допълнителни животински популации също следва да се предвиди в зависимост от всяка отделна болест.

(27)

Главната отговорност за получаването и запазването на статута „свободен от болест“ на животновъдния обект е на оператора, тъй като той е основният облагодетелстван от ползите, свързани с този статут. Поради това операторът следва да спазва определени задължения, за да получи и запази статута „свободен от болест“.

(28)

След като операторът е изпълнил общите и специфичните за всяка отделна болест критерии, компетентният орган предоставя статута. Когато тези специфични критерии вече не се спазват, отново компетентният орган е този, който спира или отнема статута.

(29)

Освен това, когато е необходимо, задълженията за операторите и на компетентните органи в контекста на програмите за ликвидиране следва да бъдат подробно разписани с оглед на конкретния профил на болестта. Специфичните за всяка отделна болест изисквания са от технически характер и са посочени за всяка конкретна болест в приложения към настоящия регламент.

(30)

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията (4) инфекцията с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, както и инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis са включени в списъка на болестите, по отношение на които се прилагат задължителните програми за ликвидиране, а ензоотичната левкоза по говедата, инфекцията с вируса на болестта на Ауески, инфекциозният ринотрахеит по говедата/инфекциозният пустулозен вулвовагинит и вирусната диария по говедата — в списъка на болестите, по отношение на които се прилагат изборните програми за ликвидиране. Програмите за ликвидиране на тези болести следва да се основават на предоставянето на статут „свободен от болест“ на животновъдните обекти.

(31)

В програмите за ликвидиране, основани на предоставянето на статут „свободен от болест“ на равнище животновъден обект, следва да се включват всички животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от целевата животинска популация Компетентният орган обаче следва да има възможност да изключва определени конкретни видове животновъдни обекти и кланици от програмата за ликвидиране, при условие че са приложени подходящи мерки за ограничаване на риска.

(32)

При програмите за ликвидиране, основани на предоставянето на статут „свободен от болест“ на равнище животновъден обект, компетентният орган следва да има възможност да определя различен здравен статус на различните епидемиологични единици.

(33)

При сухоземните животни изискванията за доказване на статут „свободен от болест“ на равнище животновъден обект се основават на отсъствието на инфекция, подкрепено от режима за изследване и надзор, от условията за въвеждане на животни и зародишни продукти в животновъдния обект, а когато е необходимо — и от ограничаването на употребата на ваксинации. Когато условията за запазване на статута „свободен от болест“ вече не се спазват, се прилагат специални изисквания за спиране, отнемане и възстановяване на този статут. Поради техния технически характер подробните специфични за всяка отделна болест изисквания и списъкът на диагностичните методи, които следва да се използват за предоставяне и запазване на статута, се определят в приложения.

(34)

Условията за предоставяне, запазване, спиране и отнемане на статут „свободен от болест“ на равнище животновъден обект бяха определени в следните правила на Съюза, съществуващи преди датата на прилагане на настоящия регламент: Директива 64/432/ЕИО на Съвета (5) — за бруцелозата и туберкулозата по говедата и Директива 91/68/ЕИО на Съвета (6) — за бруцелозата по овцете и козите. Със Законодателството за здравеопазването на животните тези разпоредби се отменят. Също така с Делегиран регламент (ЕС) 2018/1629 на Комисията (7) обхватът на болестотворните агенти, свързани с бруцелозата и туберкулозата по говедата, се синхронизира със Здравния кодекс за сухоземните животни („Кодекса за сухоземните животни“) на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (8). Сега те са инфекция с Brucella abortus, Brucella melitensis и Brucella suis, както и инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis. Поради това е целесъобразно да бъдат преразгледани техническите изисквания, свързани със статута по отношение на тези болести, за да се постигне синхронизиране с Кодекса за сухоземните животни, като същевременно се взема предвид придобитият опит от предишни програми за ликвидиране, насочени към тези болести.

(35)

Що се отнася до програмите за ликвидиране за сухоземни животни въз основа на предоставянето на статут „свободен от болест“ на равнище животновъден обект, ако има съмнение за дадена болест или тя бъде потвърдена, компетентният орган следва да приложи мерки за предотвратяване на нейното разпространение. Тези мерки следва да бъдат прилагани основно в животновъдния обект, където е установен случаят на съмнение, но компетентният орган следва да има възможност да разширява обхвата на мерките и към други животни или животновъдни обекти, когато е налице риск от разпространение на болестта.

(36)

При прилагането на мерки за контрол на болестите в отговор на случай на съмнение или на потвърден случай компетентният орган следва да въведе определени забрани относно движението на животни. Освен това компетентният орган следва и да има възможност да разрешава движението на определени животни от животновъдния обект, където е установен случай на съмнение или потвърден случай, да взема предвид изискванията за хуманно отношение към животните и да спомага за устойчивостта на мерките за контрол на болестите.

(37)

След потвърждаването на даден случай най-малко всички животни, признати за потвърдени случаи на болестта, следва да бъдат отстранени. Когато тези животни се умъртвяват, компетентният орган следва да има възможност да реши дали това да се извърши чрез клане, което означава, че месото им е предназначено да влезе в хранителната верига, или по друг начин, което означава, че месото им не е предназначено за тази цел.

(38)

За определени болести, които могат да се разпространят чрез инфектирани продукти от животински произход или предмети или които могат да имат потенциално въздействие върху общественото здраве, компетентният орган следва да въведе мерки в инфектираните животновъдни обекти, за да се предотврати разпространението на тези болести чрез такива продукти или предмети. Поради това в настоящия регламент следва да бъдат определени мерките за ограничаване на тези рискове.

(39)

По отношение на сухоземните животни, след като веднъж е бил получен статут „свободен от болест“ на равнище животновъден обект, с оглед на ефикасността на програмата следва да е възможно поетапно да се намали степента на дейностите по надзор след определен период на непрекъснат статут „свободен от болест“ в животновъдния обект.

(40)

Съгласно правилата на Съюза, съществуващи преди датата на прилагане на настоящия регламент, ензоотичната левкоза по говедата подлежеше на задължително ликвидиране. Сега тази болест попада в категорията, по отношение на която се прилагат изборни програми за ликвидиране в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882.

(41)

В правилата на Съюза, съществуващи преди датата на прилагане на настоящия регламент, се съдържаха утвърдени и ефективни принципи и критерии за признаване, запазване, спиране и възстановяване на официалния статут „свободен от ензоотична левкоза по говедата“. Много държави членки прилагаха успешно тези правила при изпълнението на предишните програми за ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата. Правилата бяха преразгледани с оглед на Кодекса за сухоземните животни и бяха включени в настоящия регламент.

(42)

Държавите членки или зоните, които са свободни от ензоотична левкоза по говедата в продължение на няколко години, и съответно са постигнали устойчива ветеринарно-санитарна обстановка, свободна от ЕЛГ, следва да продължат да доказват отсъствието на инфекция. Надзорът въз основа на риска е подходящо средство за гарантиране на ранното откриване при повторно въвеждане на болестта, както и за потвърждаване на свободната от ензоотична левкоза по говедата обстановка. Поради това държавите членки следва да установят подходяща система за надзор, считано от датата на прилагане на настоящия регламент.

(43)

Допълнителните гаранции при търговията със свине в рамките на Съюза по отношение на инфекцията с вируса на болестта на Ауески (ADV) бяха част от правилата на Съюза, съществуващи преди датата на прилагане на настоящия регламент. Редица държави членки са приложили успешно тези правила и са ликвидирали инфекцията с вируса на болестта на Ауески в популацията на свине, отглеждани на тяхната територия. При стратегията за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта на Ауески в настоящия регламент се вземат под внимание Кодексът за сухоземните животни и критериите с доказан успех за ликвидиране на тази инфекция.

(44)

Правилата в настоящия регламент относно инфекциозния ринотрахеит по говедата/инфекциозния пустулозен вулвовагинит се основават на Решение 2004/558/ЕО на Комисията (9), което съдържа разпоредби относно допълнителните гаранции при търговията с говеда в Общността. Тези разпоредби включват изисквания за получаване, запазване и възстановяване на статута „свободен от инфекция на говежди херпес вирус 1 (BoHV-1)“ на равнище животновъдно стопанство. Правилата са разработени, като са взети предвид стандартите в Кодекса за сухоземните животни и научното становище на ЕОБХ (10).

(45)

В правилата на Съюза, съществуващи преди датата на прилагане на настоящия регламент, не се съдържат разпоредби за вирусна диария по говедата, с изключение на разпоредбите, свързани с търговията със зародишни продукти. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 вирусната диария по говедата вече е включена в списъка като болест от категория С, по отношение на която се прилагат изборни програми за ликвидиране. Поради това в настоящия регламент се определят разпоредби относно програмите за ликвидиране и предоставянето и запазването на статут „свободен от болест“ по отношение на вирусната диария по говедата.

(46)

В Кодекса за сухоземните животни няма глава относно вирусната диария по говедата, нито критерии за свободен от вирусна диария по говедата и свързаното с това движение на животни. Има обаче глава относно вирусната диария по говедата обаче в Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на OIE. Тези диагностични стандарти са взети предвид в разпоредбите на настоящия регламент, свързани с вирусната диария по говедата.

(47)

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 инфекцията с вируса на бяс е включена в списъка на болестите от категория В. Поради това в настоящия регламент се съдържат разпоредби относно задължителните програми за ликвидиране и за предоставянето и запазването на статут „свободен от болест“ по отношение на инфекцията с вируса на бяс.

(48)

Дивите лисици представляват основният резервоар на инфекция с вируса на бяс в ЕС. По тази причина е целесъобразно мерките в програмите за ликвидиране да са насочени преди всичко към популацията на диви лисици. Всички други видове бозайници обаче са възприемчиви към болестта и в списъка в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 във връзка с тази болест са включени редица други животински видове. При наличието на риск за здравето на хората или на животните компетентните органи следва да включат в програмите за ликвидиране и други животински популации.

(49)

При програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс стратегията за контрол на болестите се основава предимно на ваксинацията на целевата животинска популация, наред с други важни дейности, като например надзор, прилагане на мерки за контрол на болестите, контрол на движението на домашни любимци и наблюдение на ефективността на ваксинацията. Тъй като разпоредбите във връзка с ваксинациите са от строго техническо естество, те са определени в приложение.

(50)

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) е включена в списъка като болест от категория С, по отношение на която се прилагат изборни програми за ликвидиране. Това предполага промяна в политиката спрямо тази болест, тъй като в прилаганата преди настоящия регламент Директива 2000/75/ЕО на Съвета (11) се предвижда незабавното ѝ ликвидиране. В настоящия регламент се съдържат нови разпоредби, отговарящи на новия статут на болестта.

(51)

При инфекция с вируса на болестта син език стратегията за контрол на болестите се основава предимно на ваксинацията на целевата животинска популация, наред с други дейности, като например надзор, прилагане на мерки за контрол на болестта, контрол на движението на животни и зародишни продукти и намаляване до минимум на излагането на векторите на болестта.

(52)

В своето становище (12) относно контрола, надзора и движението на животните в случай на инфекция с вируса на болестта син език ЕОБХ посочва, че за успешното ликвидиране на болестта ваксинационното покритие следва да бъде най-малко 95 % от възприемчивите към болестта говеда и овце за минимален период от 5 години. Поради това се очаква програмите за ликвидиране по отношение на инфекцията с вируса на болестта син език да включват кампания за ваксинация, въпреки че в настоящия регламент следва да бъде предвидена гъвкавост, за да бъдат взети под внимание специфичните за всеки отделен случай обстоятелства.

(53)

Държава членка или зона от нея, свободна от инфекция или обхваната от програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език, следва да бъде защитена от въвеждането на всякакви серотипове на вируса на болестта син език чрез движението на отглеждани животни или зародишни продукти. Следователно изискванията за въвеждането на отглеждани животни или на зародишни продукти в държави членки или зони от тях, които са свободни от инфекция или са обхванати от програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език, следва да бъдат част от разпоредбите относно програмите за ликвидиране. Това следва да бъде отразено и в критериите за запазване на статута „свободен от болест“. Същите принципи следва да се прилагат и за движението на животни през държавата членка или зоните от нея, свободни от инфекция или обхванати от програма за ликвидиране по отношение на инфекция с вируса на болестта син език.

(54)

Освен това поради различните обстоятелства, които могат да преобладават на местно равнище, компетентният орган следва да има възможност да разрешава въвеждането на животни или зародишни продукти въз основа на ad hoc изисквания, при условие че това въвеждане не застрашава здравния статус в обекта по местоназначение. Поради това е целесъобразно в настоящия регламент да се предвидят изискванията и условията, при които може да бъде разрешено такова въвеждане. Тези изисквания следва да бъдат основани на статута на животните или зародишните продукти, независимо от държавата членка или зоната на произход.

(55)

В програмата за ликвидиране от категория В или категория С при водните животни следва да се вземат предвид видът на изискванията за надзор, необходим за получаването и запазването на статут „свободен от болест“, подробните данни за територията и животинската популация, които ще бъдат обхванати от програмата; както и междинните и крайните цели на програмата. В програмата за ликвидиране следва да се включат мерките за контрол, които да бъдат прилагани в инфектираните животновъдни обекти за водни животни.

(56)

В програмата за ликвидиране на болести при водните животни ще се включват междинни и крайни цели, които ще се използват за оценка на напредъка във връзка с постигането на статут „свободен от болест“. Когато е уместно, по отношение на тези цели следва да се взема предвид рискът, който дивите животни пораждат за успеха на програмата за ликвидиране. По-специално при определянето на междинните и крайните цели на програмата следва се взема под внимание всяка възможност за отклонение от предложения срок на прилагане от 6 години.

(57)

При водните животни популацията, която следва да бъде включена в програмата за ликвидиране, се състои от животинските видове, които са посочени в списъка в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882. Компетентният орган обаче следва да разполага с възможност да изключва от програмата животинските видове, включени в списъка на векторите в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882, ако е извършил оценка на риска, при която е установено, че рискът, който тези животни пораждат, се счита за незначителен.

(58)

Компетентният орган следва да има възможност да включва допълнителни популации на водни животни, когато тези животни пораждат значителен риск за здравния статус. Той също така следва да изключва определени нискорискови животновъдни обекти от програмата за ликвидиране, ако тяхното изключване не застрашава успешното ѝ прилагане.

(59)

Когато дадена държава членка реши да участва в програма за ликвидиране на болест от категория С, операторите са задължени да спазват условията за въвеждане на животни от включените в списъка животински видове, да уведомяват при съмнение за болестите от списъка, да изпълняват мерките за контрол на болести при съмнение или потвърждение за дадена болест и да предприемат всякакви други мерки, които може да изиска компетентният орган, включително ваксинация.

(60)

Когато в държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от болест“ или където е въведена програма за ликвидиране има съмнение или е потвърдено наличието на дадена болест от списъка при водните животни, компетентният орган следва да вземе подходящи мерки за контрол на болестта. Поради това тези правила следва да бъдат определени в настоящия регламент. Те включват създаването на ограничителна зона при потвърждаване на наличието на болест от списъка в животновъден обект, участващ в програмата за ликвидиране, или в животновъден обект, обявен за свободен от болест. В правилата се включват и минималните изисквания, които се прилагат по отношение на географското обозначаване на границите на дадена ограничителна зона, както и факторите, които я засягат.

(61)

След потвърждаване на наличието на болест от списъка при водните животни в държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от болест“ или където е въведена програма за ликвидиране, компетентният орган извършва строг контрол в инфектираните животновъдни обекти, както и в други обекти, разположени в ограничителната зона. В настоящия регламент се посочват естеството на контрола и степента на гъвкавост, прилагани от компетентния орган по отношение на движението. При прилагането на гъвкавост тя се ограничава до обстоятелствата, при които не се застрашава здравният статус на водните животни в животновъдния обект по местоназначение или по пътя до него.

(62)

След като е възникнало огнище на болест при водните животни в даден животновъден обект, в който вече е въведена или започва нова програма за ликвидиране, е важно да се отстранят мъртвите, умиращите или проявяващите клинични признаци водни животни в срок, определен от компетентния орган в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (13). По този начин болестта може да се контролира успешно.

(63)

В Законодателството за здравеопазването на животните се изисква Комисията да разработи подробни правила за предоставянето на статут „свободен от болест“ на държавите членки, зоните и компартментите. В тези правила следва да се включат специфични за всяка отделна болест критерии за доказване на отсъствието на болестта в целевата животинска популация, както и общите критерии в подкрепа на ефективния контрол на здравния статус на тази целева животинска популация.

(64)

Общите критерии включват териториалния обхват, надзора, биологичната сигурност, мерките за контрол на болести и последователното прилагане на други оперативни правила, посочени в Законодателството за здравеопазването на животните, по отношение на регистрацията и одобряването на животновъдните обекти, проследимостта на животните и изискванията във връзка с движението.

(65)

В настоящия регламент се определят специфични за всяка отделна болест критерии въз основа на неналичието на животински видове от списъка или въз основа на неспособността за оцеляване на болестотворния агент или на вектора. Тези критерии следва да бъдат изготвени по гъвкав начин, за да се даде възможност на компетентния орган да обоснове предоставянето на статут „свободен от болест“ в зависимост от конкретната ситуация. Поради това в настоящия регламент се определят общи изисквания, за да се посочи на какво основание държавите членки могат да поискат да им бъде предоставен статут „свободен от болест“ за цялата им територия или за зона от нея, а при аквакултурните животни — за компартменти.

(66)

В настоящия регламент се определят специфични за всяка отделна болест критерии въз основа на резултата от програмата за ликвидиране и на данните за минали периоди и данните от надзора. Тези критерии се основават на резултатите от надзора, прилагането на мерки за предотвратяване на въвеждането на болестта и условията за използването на ваксини.

(67)

Поради техническото си естество тези критерии се определят в приложения и се групират по болести заедно с критериите за запазване на статута „свободен от болест“.

(68)

В настоящия регламент е целесъобразно да се определят осъвременени изисквания за предоставянето и запазването на статут „свободен от болест“, като се вземат под внимание правилата на Съюза, съществуващи преди датата на прилагане на настоящия регламент, Кодексът за сухоземните животни, Здравният кодекс за водните животни на OIE, а когато не съществуват такива разпоредби — най-добрите налични научни доказателства.

(69)

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 опаразитяването с Varroa spp. (вароатоза) е включено в списъка като болест от категория С, по отношение на която се прилагат изборни програми за ликвидиране на болести. В настоящия регламент се определят разпоредбите за получаване и запазване на статут „свободен от вароатоза“.

(70)

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 инфекцията с вируса на нюкасълската болест е включена в списъка на болестите от категория А, за които трябва да се вземат незабавни мерки за ликвидиране. Поради тази причина в настоящия регламент не се съдържат разпоредби за програма за ликвидиране на инфекция с вируса на нюкасълската болест. Компетентният орган обаче следва да има възможност да предоставя статута „свободен от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“ въз основа на данни за минали периоди и данни от надзора.

(71)

При водните животни може да има два различни вида компартменти. Независимите компартменти работят при строго определени условия, с които се гарантира, че функционират независимо от здравния статус на околните води. От друга страна, зависимите компартменти се влияят от здравния статус на околните води и поради това функционират при по-гъвкави условия. Зависимите компартменти обаче се установяват само след като компетентният орган е извършил оценка на редица епидемиологични фактори и е въвел съответните ограничителни мерки, необходими за предотвратяване на въвеждането на болести в компартмента.

(72)

В случая с водните животни и предвид по-ниската степен на риск, свързан с отделните животновъдни обекти, които не са зависими от околните води, в настоящия регламент се определят специални разпоредби за независимите компартменти при първоначалното започване на дейности, свързани с аквакултурите, или при възобновяването им след прекъсване на производството. В тези случаи следва незабавно да се обяви статут „свободен от болест“, при положение че са изпълнени определени условия. Определят се и разпоредби за независимите компартменти, в които е възникнало огнище на болест. За да се гарантира успешното ликвидиране на такива огнища чрез почистването, дезинфекцията и периода на некултивиране след депопулацията, преди обявяването на статут „свободен от болест“ следва да се изследва проба от животните, използвани за повторното заселване на компартмента.

(73)

Когато вече не са изпълнени условията за запазване на статута „свободен от болест“ поради съмнение или потвърждение на болестта, компетентният орган следва да приложи мерки за контрол на болестта. Тези мерки следва да се прилагат през различните етапи на контрол на болестта — от момента на възникване на съмнение за огнище на болестта до разрешаването на случая и възстановяването на статута „свободен от болест“.

(74)

Ако компетентният орган установи нарушение на условията, които се изискват за запазване на статута „свободен от болест“ в държавата членка, зоната или компартмента, следва да се приложат мерки за коригиране на ситуацията. Компетентният орган следва да може да спира действието на статута „свободен от болест“, когато все още има възможност за задоволително разрешаване на нарушението и следователно за неотнемане на статута „свободен от болест“ от страна на Комисията.

(75)

Когато дадена държава членка желае да получи статут „свободен от болест“ за болест от списъка при водните животни за цялата си територия или за зона от нея, която възлиза на повече от 75 % от територията ѝ или е споделена с друга държава членка или с трета държава, тя следва да подаде заявление за одобрение от Комисията. Във всички други случаи се прилага система на самостоятелно деклариране.

(76)

При самостоятелното обявяване като свободни от болест по водните животни на зони и компартменти, различни от одобрените от Комисията, се следва система, проектирана така, че да се осигури прозрачност на процеса и държавите членки да могат да декларират статута „свободен от болест“ по-лесно и евентуално по-бързо. Целият процес ще се извършва по електронен път, освен ако друга държава членка или Комисията изрази опасения, които не могат да бъдат разрешени в задоволителна степен. В случай на опасения, които не могат да бъдат разрешени в задоволителна степен, декларацията се отнася до Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите.

(77)

Настоящият регламент съдържа разпоредби относно одобрението на статута „свободен от болест“ за държави членки или зони от тях. Тези правила може да се различават от правилата, съществуващи преди датата на прилагане на настоящия регламент. Необходими са подходящи преходни правила, за да бъде гарантиран плавен преход от съществуващия режим за одобрение на статута „свободен от болест“ към новите изисквания.

(78)

С оглед на еднаквото прилагане на законодателството на Съюза относно надзора, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“, както и за да се гарантира, че то е ясно и прозрачно, с настоящия регламент следва да се отменят Решение 2000/428/ЕО на Комисията (14), Решение 2002/106/ЕО на Комисията (15), Решение 2003/422/ЕО на Комисията (16), Решение 2006/437/ЕО на Комисията (17), Регламент (ЕО) № 1266/2007 на Комисията (18), Решение 2008/896/ЕО на Комисията (19) и Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1554 на Комисията (20).

(79)

Законодателството за здравеопазването на животните се прилага от 21 април 2021 г. Съответно правилата, определени в настоящия регламент, също следва да се прилагат от тази дата,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЧАСТ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и приложно поле

1.   С настоящия регламент се определят правилата относно надзора, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“ за някои болести от списъка и за нововъзникващи болести при сухоземните, водните и други животни съгласно предвиденото в Регламент (ЕС) 2016/429.

2.   В част II, глава 1 от настоящия регламент се определят правилата за надзор на болестите, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, и на нововъзникващите болести по смисъла на член 6, параграф 2 от същия регламент, по отношение на:

а)

планирането на надзора, включително целевата животинска популация и диагностичните методи;

б)

потвърждението на дадена болест и определението на случая;

в)

програмите за надзор на равнището на Съюза.

3.   В част II, глава 2 от настоящия регламент се определят правилата за програмите за ликвидиране, насочени към болестите при сухоземните животни, посочени в член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2016/429, по отношение на:

а)

стратегията за контрол на болестите, територията, животинската популация, целите и срока на прилагане;

б)

задълженията на операторите и на компетентните органи;

в)

мерките за контрол на болестите при съмнение и при потвърждение на болест.

4.   В част II, глава 3 от настоящия регламент се определят правилата за програми за ликвидиране, насочени към болестите при водните животни, посочени в член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2016/429, по отношение на:

а)

стратегията за контрол на болестите, територията, животинската популация, целите и срока на прилагане;

б)

задълженията на операторите и на компетентните органи;

в)

мерките за контрол на болестите при съмнение и при потвърждение на болест.

5.   В част II, глава 4 от настоящия регламент се определят правилата за статута „свободен от болест“ във връзка с някои болести при сухоземните и водните животни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, по отношение на:

а)

критериите за одобряването на статута „свободен от болест“ на държавите членки и на зоните;

б)

критериите за одобряването на статута „свободен от болест“ на компартменти, в които се отглеждат аквакултурни животни;

в)

критериите за запазването на статута „свободен от болест“;

г)

спирането, отнемането и възстановяването на статута „свободен от болест“.

6.   В част III от настоящия регламент се определят преходните и заключителните разпоредби по отношение на:

а)

одобрението на статута „свободен от болест“ на държавите членки, зоните и компартментите с признат статут „свободни от болест“ съгласно действащото законодателство преди датата на прилагане на настоящия регламент;

б)

одобрението на програмите за ликвидиране на държавите членки, зоните и компартментите с одобрена програма за ликвидиране или за надзор съгласно действащото законодателство преди датата на прилагане на настоящия регламент.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„болест от категория E“ означава болест от списъка, за която е необходим надзор в рамките на Съюза, както е посочено в член 9, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/429;

2)

„целева животинска популация“ означава популацията на животни от включени в списъка животински видове, определена по видове и, по целесъобразност, по категории, която е от значение за дейностите по надзора, програмите за ликвидиране или статута „свободен от болест“ по отношение на конкретна болест;

3)

„допълнителна животинска популация“ означава популацията на отглеждани или диви животни от включени в списъка животински видове, по отношение на която се прилагат изборни мерки за профилактика, надзор и контрол на болести, необходими за получаване или запазване на статута „свободен от болест“ на дадена целева животинска популация;

4)

„болест от категория А“ означава болест от списъка, която не е обичайна в Съюза и за която трябва да се вземат незабавни мерки за ликвидиране възможно най-бързо след откриването ѝ, както е посочено в член 9, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/429;

5)

„болест от категория B“ означава болест от списъка, която трябва да бъде контролирана във всички държави членки с цел нейното ликвидиране в целия Съюз, както е посочено в член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/429;

6)

„болест от категория C“ означава болест от списъка, която е от значение за някои държави членки и за която са необходими мерки за предотвратяване на разпространението ѝ към части на Съюза, които официално са свободни от болестта или които имат програми за ликвидиране на съответната болест от списъка, както е посочено в член 9, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/429;

7)

„говедо“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към родовете Bison, Bos (включително подродове Bos, Bibos, Novibos, Poephagus) и Bubalus (включително подрод Anoa), и потомството на кръстоските на посочените видове;

8)

„овца“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към род Ovis, и потомството на кръстоските на посочените видове;

9)

„коза“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към род Capra, и потомството на кръстоските на посочените видове;

10)

„пътуващ цирк“ означава изложение или панаир, който включва участието на животни или представления с животни и който е предвидено да се придвижва между държави членки;

11)

„представление с животни“ означава всяко представление с участието на животни, отглеждани за изложение или панаир, което представление може да е част от цирк;

12)

„свиня“ означава животно от копитните видове от семейство Suidae, изброени в приложение III към Регламент (ЕС) 2016/429;

13)

„транспортно средство“ означава пътни или железопътни превозни средства, плавателни съдове и въздухоплавателни средства;

14)

„куче“ означава отглеждано животно от вида Canis lupus;

15)

„котка“ означава отглеждано животно от вида Felis silvestris;

16)

„пор“ означава отглеждано животно от вида Mustela putorius furo;

17)

„област, свободна от вируса на болестта син език през определен сезон“ означава цялата територия на дадена държава членка или зона от нея, където компетентният орган е установил временен статут „свободен от инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24)“ в съответствие с член 40, параграф 3 въз основа на период, свободен от на вектори, и на доказване на отсъствието на болестта при животни от включените в списъка животински видове;

18)

„защитен от вектори животновъден обект“ означава част или всички съоръжения на даден животновъден обект, които са защитени от нападения на куликоиди чрез подходящи физически и управленски средства и които имат статут на защитен от вектори животновъден обект, предоставен от компетентния орган в съответствие с член 44;

19)

„кораб с резервоар за жива риба“ означава плавателен съд, използван в аквакултурната индустрия, който разполага с резервоар или цистерна за съхранение и транспортиране на жива риба във вода;

20)

„период на некултивиране“ означава — за целите на управлението на болестите — операция, при която даден животновъден обект се изпразва от аквакултурни животни от включените в списъка животински видове, а когато това е осъществимо — се пресушава;

21)

„период на допустимост“ означава периодът от време преди компетентният орган да представи заявлението за статут „свободен от болест“ или, когато е приложимо, преди временната декларация по член 83, параграф 1, буква а), да бъде публикувана по електронен път;

22)

„невключени в списъка видове“ означава животински вид или група от животински видове, които не са включени в списъка в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията за конкретна болест;

23)

„стадо птици“ означава всички домашни птици или птици, отглеждани в плен, с еднакъв здравен статус, отглеждани в едно и също помещение или в едно и също заграждение и съставляващи една епидемиологична единица; по отношение на отглежданите на закрито домашни птици понятието включва всички птици, които споделят едно и също въздушно пространство;

24)

„ваксинация съгласно СРИВЖ (стратегия за разграничаване на инфектирани от ваксинирани животни)“ означава ваксинация с ваксини, които в комбинация с подходящи серологични диагностични методи дават възможност за откриване на инфектирани животни в дадена ваксинирана популация;

25)

„животни, ваксинирани съгласно СРИВЖ“ означава животни, които са ваксинирани в рамките на ваксинация съгласно стратегията СРИВЖ;

26)

„одобрен животновъден обект за зародишни продукти“ означава център за събиране на сперма, екип за събиране на ембриони, екип за производство на ембриони, животновъден обект за обработка на зародишни продукти или център за съхранение на зародишни продукти, одобрен в съответствие с член 97, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429;

27)

„сперма“ означава еякулат от животно или животни или в непроменено състояние, или приготвен или разреден;

28)

„овоцити“ означава хаплоидните стадии на оотидогенезата, включително овоцитите от втори ред и яйцеклетките;

29)

„ембрион“ означава началният стадий от развитието на дадено животно, докато е възможно да бъде прехвърлено на майка реципиент;

30)

„период, свободен от вектори“ означава периодът на липса на активност на куликоидите в рамките в определена област, който период е определен в съответствие с приложение V, част II, глава 1, раздел 5;

31)

„медоносни пчели“ означава животни от вида Apis mellifera;

32)

„домашни птици за разплод“ означава домашни птици на възраст 72 часа или повече, предназначени за производството на яйца за люпене;

33)

„годишен надзор на случаен принцип“ означава надзор, включващ най-малко едно организирано през годината изследване на дадена целева животинска популация, при което за подбора на единиците, които да бъдат прегледани, се използват методи за формиране на извадката въз основа на вероятността.

ЧАСТ II

НАДЗОР, ПРОГРАМИ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ, СТАТУТ „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“

ГЛАВА 1

Надзор

Раздел 1

Планиране на надзора, целева животинска популация и диагностични методи

Член 3

Планиране на надзора

1.   Компетентният орган планира надзора на болестите от списъка и на нововъзникващите болести при сухоземни и други животни, като взема предвид следното:

а)

общите изисквания за надзор въз основа на:

i)

уведомяване, както е предвидено в член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429;

ii)

съответно ветеринарно проучване на повишена смъртност и други признаци за опасни болести или значително намаляване на производителността по неустановени причини;

iii)

проучване от страна на компетентния орган при съмнение за болест от категория Е или, ако е уместно, за нововъзникваща болест;

iv)

целева животинска популация за надзор съгласно предвиденото в член 4;

v)

приноса на официалния контрол и другите официални дейности съгласно предвиденото в член 7;

б)

специалните изисквания за надзор:

i)

в програма за надзор на равнището на Съюза;

ii)

като част от задължителни или изборни програми за ликвидиране;

iii)

за доказване и запазване на статут „свободен от болест“;

iv)

като част от мерките за контрол на болестите;

v)

в контекста на одобрението на определени животновъдни обекти;

vi)

за движението на сухоземни животни в рамките на Съюза или за въвеждането им в него.

2.   Компетентният орган планира надзора на болестите от списъка и на нововъзникващите болести при водните животни, като взема предвид следното:

а)

общите изисквания за надзор въз основа на:

i)

уведомяване, както е предвидено в член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429;

ii)

съответно ветеринарно проучване на повишена смъртност и други признаци за опасни болести или значително намаляване на производителността по неустановени причини;

iii)

проучване от страна на компетентния орган при съмнение за болест от категория Е или, ако е уместно, за нововъзникваща болест;

iv)

целева животинска популация за надзор съгласно предвиденото в член 4;

v)

приноса на официалния контрол и други официални дейности съгласно предвиденото в член 7;

vi)

мерките за контрол на болести;

б)

специалните изисквания за надзор:

i)

като част от посочената в приложение VI, част I, глава 1 схема за надзор въз основа на риска, включваща класификация на риска и редовни посещения за проверка на здравословното състояние на животните, както е предвидено в приложение VI, част I, глави 2 и 3;

ii)

като част от програмите за ликвидиране, предвидени в приложение VI, част II, глави 1—6;

iii)

за доказване и запазване на статут „свободен от болест“;

iv)

за доказване съгласно предвидените в приложение VI, част III, глави 1—6 програми за надзор, че животновъдните обекти, които не участват в програмата за ликвидиране, посочена в подточка ii), или които не са получили статута „свободен от болест“, посочен в подточка iii), не са инфектирани;

v)

за движението на водни животни в рамките на Съюза или за въвеждането им в него.

Член 4

Целева животинска популация

1.   Компетентният орган определя целевата животинска популация, която е от значение за надзора, посочен в член 3, за всяка болест от списъка и, когато е уместно, за всяка нововъзникваща болест, като включва:

а)

отглеждани животни от включените в списъка животински видове;

б)

диви животни от включените в списъка животински видове, ако:

i)

те попадат в обхвата на програма за надзор на равнището на Съюза, на задължителна или изборна програма за ликвидиране или на надзора, необходим за предоставянето или запазването на статут „свободен от болест“;

ii)

компетентният орган счете, че те представляват риск, който може да доведе до понижаване на здравния статус на други видове в дадена държава членка, зона или компартмент; или

iii)

е необходим надзор, за да се оцени спазването на ветеринарно-здравните изисквания за влизане в Съюза или за движение в рамките на Съюза.

2.   За да се гарантира ранното откриване на нововъзникваща болест при животни от видове, различни от посочените в параграф 1, буква а), компетентният орган включва в целевата животинска популация отглеждани животни от видове, които не са включени в списъка за целите на съответната болест от списъка, ако се прилагат следните критерии:

а)

те се придвижват към животновъдни обекти в друга държава членка, зона или компартмент; както и

б)

поради броя на животните или честотата на движението компетентният орган счита, че в случай че възникне болест при този животински вид, животните представляват риск, който може да доведе до понижаване на здравния статус на други отглеждани животни в друга държава членка, зона или компартмент.

Член 5

Изключване на някои отглеждани сухоземни животни от целевата животинска популация

1.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 4, параграф 1, буква а) компетентният орган може да ограничи целевата животинска популация за надзора на дадена болест, различна от болест от категория А, до категориите отглеждани животни от включените в списъка видове, които за тази болест попадат в обхвата на:

а)

програми за надзор на равнището на Съюза;

б)

задължителни или изборни програми за ликвидиране или надзор, необходими за предоставянето или запазването на статут „свободен от болест“; или

в)

основани на надзора ветеринарно-здравни изисквания във връзка с движението в рамките на Съюза или с въвеждането в него.

2.   Категориите на отглежданите животни, посочени в параграф 1, могат да бъдат въз основа на възрастта на животните, на техния пол, на местоположението и на вида на производството.

Член 6

Диагностични методи

1.   Компетентният орган гарантира, че вземането на проби, техниките, валидирането и тълкуването на диагностичните методи за целите на надзора отговарят на:

а)

специалното законодателство, прието в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/429, и на съответните подробни разяснения и насоки, налични на уебсайтовете на референтните лаборатории на Европейския съюз (РЛЕС) и на Комисията;

б)

когато не са обхванати от законодателството, разясненията и насоките, посочени в буква а) — на изискванията за вземане на проби, на техниките, валидирането и тълкуването на диагностичните методи, определени в измененото Ръководство за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) („Ръководството за сухоземните животни“) (21) или в измененото Ръководство за диагностични тестове за водни животни на OIE („Ръководството за водните животни“ (22);

в)

когато не са обхванати от букви а) и б) от настоящия параграф — на методите, определени в член 34, параграф 2, буква б) и член 34, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/625.

2.   Диагностичните методи за предоставяне и запазване на статут „свободен от болест“ са определени в:

а)

приложение III, раздел 1 — за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

б)

приложение III, раздел 2 — за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

в)

приложение III, раздел 3 — за ензоотична левкоза по говедата;

г)

приложение III, раздел 4 — за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

д)

приложение III, раздел 5 — за инфекция с вируса на болестта на Ауески;

е)

приложение III, раздел 6 — за вирусна диария по говедата;

ж)

приложение VI, част II, глава 1, раздел 5, точка 2 — за вирусна хеморагична септицемия;

з)

приложение VI, част II, глава 1, раздел 5, точка 2 — за инфекциозна хематопоетична некроза;

и)

приложение VI, част II, глава 2, раздел 5, точка 2 — за инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции (ISAV с генотип HPR-с делеции);

й)

приложение VI, част II, глава 3, раздел 5, точка 2 — за инфекция с Marteilia refringens;

к)

приложение VI, част II, глава 4, раздел 5, точка 2 — за инфекция с Bonamia exitiosa;

л)

приложение VI, част II, глава 5, раздел 5, точка 2 — за инфекция с Bonamia ostreae;

м)

приложение VI, част II, глава 6, раздел 5, точка 2 — за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

Член 7

Принос на официалния контрол и другите официални дейности за надзора върху здравето на животните

1.   Ако е уместно, компетентният орган включва в планирането на надзора, посочен в член 3 от настоящия регламент, резултата от официалния контрол и други официални дейности, определени в член 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. Този официален контрол и другите официални дейности включват:

а)

предкланични и следкланични прегледи;

б)

инспекции на граничните контролни пунктове;

в)

официален контрол и други официални дейности на пазарите и при операции по събиране;

г)

официален контрол и други официални дейности по време на транспортиране на живи животни;

д)

проверки и вземане на проби в животновъдните обекти, свързани с общественото здраве;

е)

всеки друг вид официален контрол, по време на който се извършва проверка или преглед на животновъдните обекти, животните или пробите.

2.   Когато компетентният орган има съмнения за дадена болест от списъка или за нововъзникваща болест в контекста на официалния контрол или на други официални дейности, посочени в параграф 1, той гарантира, че всички съответни органи са уведомени. Това се извършва:

а)

незабавно в случай на болест от категория А или на нововъзникваща болест;

б)

своевременно в случай на други болести.

Раздел 2

Потвърждение на болест и определения на случая

Член 8

Критерии за официално потвърждение на болести от списъка, различни от болестите от категория А, и на някои нововъзникващи болести и последващо потвърждение на огнища на болести

1.   При съмнение за болести от списъка, различни от болестите от категория А, или за нововъзникваща болест компетентният орган провежда проучване за потвърждаване или отхвърляне на наличието на тази болест, когато:

а)

това е необходимо за определянето на здравния статус на държавата членка, зоната или компартмента от нея; или

б)

това е необходимо за събирането на необходимата информация относно възникването на болестта за всяка от следните цели:

i)

да се приложат мерки за защита на здравето на животните или на хората;

ii)

да се приложат ветеринарно-здравни изисквания във връзка с движението на животни или продукти; или

iii)

да се спазят изискванията, определени в програма за надзор на равнището на Съюза.

2.   Компетентният орган потвърждава възникването на огнище на болестите, посочени в параграф 1, когато е класифицирал животно или група животни като потвърден случай на тези болести съгласно член 9, параграф 2.

Член 9

Определения на случая

1.   Компетентният орган класифицира дадено животно или група животни като случай на съмнение за болест от списъка или на нововъзникваща болест, когато:

а)

заключенията от клиничните или постморталните прегледи или лабораторните изследвания сочат наличие на показателни клинични признаци, постмортални лезии или хистологични находки за дадената болест;

б)

резултатът или резултатите от даден диагностичен метод сочат вероятното наличие на болестта в проба от животно или от група животни; или

в)

е установена епидемиологична връзка с потвърден случай.

2.   Компетентният орган класифицира дадено животно или група животни като потвърден случай на болест от списъка или нововъзникваща болест, когато:

а)

болестотворният агент, с изключение на ваксинните щамове, е изолиран от проба от животно или от група животни;

б)

в проба от животно или от група животни, които проявяват клинични признаци, присъщи на болестта, или имат епидемиологична връзка със случай на съмнение или с потвърден случай, е установено наличие на антиген или на нуклеинова киселина, характерна за болестотворния агент, които не са следствие от ваксинация; или

в)

в проба от животно или от група животни, които проявяват клинични признаци, присъщи на болестта, или имат епидемиологична връзка със случай на съмнение или с потвърден случай, е получен положителен резултат от непряк диагностичен метод, което не е следствие от ваксинация.

3.   Специфичните за всяка отделна болест определения на случай на съмнение и на потвърден случай на болестите от списъка са определени в приложение I за сухоземните животни и в приложение VI, част II, глави 1—6, раздел 5, точка 3 за водните животни.

4.   При липса на специфични за всяка отделна болест определения, както е предвидено в параграф 3, критериите, определени в параграфи 1 и 2, се прилагат за определения на случай на съмнение и на потвърден случай на болестите от списъка и, по целесъобразност, на нововъзникващи болести.

Раздел 3

Програма за надзор на равнището на Съюза

Член 10

Критерии и съдържание на програмите за надзор на равнището на Съюза

1.   Дадена болест от категория E е предмет на програма за надзор на равнището на Съюза в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2016/429, ако отговаря на всички критерии по-долу:

а)

поражда конкретна заплаха за живота на животните и евентуално на хората на цялата територия на Съюза, с евентуални сериозни икономически последици за селскостопанската общност и икономиката като цяло;

б)

възможно е развитие на профила на болестта, по-специално по отношение на риска за здравето на хората и на животните;

в)

инфектираните диви животни пораждат конкретна заплаха за въвеждането на болестта в част или в цялата територия на Съюза;

г)

редовното получаване чрез надзор на редовно актуализирана информация относно развитието на разпространението на болестта и относно характеристиката на болестотворния агент, са от основно значение, за да може да бъде извършена оценка на тези рискове и в съответствие с това да бъдат адаптирани ограничителните мерки.

2.   Компетентният орган изпълнява програмите за надзор на равнището на Съюза във връзка със съответната болест съгласно съдържанието, посочено в приложение II.

Член 11

Информация, която да бъде включена при представянето и докладването относно програмите за надзор на равнището на Съюза

1.   При представянето на програма за надзор на равнището на Съюза компетентният орган включва най-малко следната информация:

а)

описание на епидемиологичната обстановка по отношение на болестта преди началната дата на изпълнение на програмата и данни за епидемиологичното развитие на болестта;

б)

целева животинска популация, епидемиологични единици и зони, обхванати от програмата;

в)

организация на компетентния орган, надзор върху изпълнението на програмата, официален контрол, който ще бъде извършван по време на изпълнението на програмата, и роля на всички съответни оператори, специалисти в областта на здравеопазването на животните, ветеринарни лекари, лаборатории в областта на здравеопазването на животните и други заинтересовани физически или юридически лица;

г)

описание и определяне на границите на географските и административните райони, в които ще се изпълнява програмата;

д)

показатели за измерване на напредъка на програмата;

е)

използвани диагностични методи, брой изследвани проби, честота на изследванията и схеми за вземане на проби;

ж)

рискови фактори, които да бъдат взети под внимание при планирането на целеви надзор въз основа на риска.

2.   При докладването относно програма за надзор на равнището на Съюза компетентният орган включва в доклада най-малко следната информация:

а)

описание на приложените мерки и получените резултати въз основа на информацията, посочена в параграф 1, букви б) и г)—е); както и

б)

резултатите от последващите действия във връзка с епидемиологичното развитие на болестта при случай на съмнение или потвърден случай.

ГЛАВА 2

Програми за ликвидиране на болести от категории В и С при сухоземните животни

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 12

Стратегия за контрол на болестите във връзка с ликвидирането на болестите от категории В и С при сухоземните животни

1.   Когато въвежда задължителна програма за ликвидиране на болест от категория В или изборна програма за ликвидиране на болест от категория С при сухоземните животни, компетентният орган основава тези програми на стратегия за контрол на болестите, в която за всяка отделна болест се включва следното:

а)

територията и животинската популация, обхванати от програмата за ликвидиране, както е предвидено в член 13, параграф 1;

б)

продължителността на програмата за ликвидиране, както е предвидено в член 15, включително нейните крайни и междинни цели съгласно предвиденото в член 14; както и

в)

специфичните за всяка отделна болест изисквания, определени в:

i)

членове 16—31 — за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), ензоотична левкоза по говедата, инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит и инфекция с вируса на болестта на Ауески и на вирусната диария по говедата;

ii)

членове 32—36 — за инфекция с вируса на бяс;

iii)

членове 37—45 — за инфекция с вируса на болестта син език.

2.   Компетентният орган може да включи в програмата за ликвидиране координирани мерки по общите си сухоземни или водни граници с други държави членки или с трети държави с цел да се гарантира, че целите на програмата ще бъдат постигнати и резултатът ще бъде дълготраен.

Ако не е въведена подобна координация, компетентният орган включва в програмата за ликвидиране, ако е осъществимо, ефективни мерки за ограничаване на риска, включително засилен надзор.

Член 13

Териториален обхват и животински популации

1.   Компетентният орган определя обхвата на програмата за ликвидиране, в т.ч.:

а)

обхванатата територия; както и

б)

целевата животинска популация и, при необходимост, допълнителни животински популации.

2.   Територията, обхваната от програмата за ликвидиране, посочена в параграф 1, буква а), е:

а)

цялата територия на държавата членка; или

б)

една или няколко зони, при условие че всяка отделна зона отговаря на административна(и) единица(и) от най-малко 2 000 km2 и включва поне един от районите, установени в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2016/429.

3.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 2 компетентният орган може да определи зони, по-малки от 2 000 km2, като вземе предвид:

а)

минимална площ, която не е значително по-малка от 2 000 km2; или

б)

наличието на естествени прегради, които са от значение предвид профила на болестта.

Член 14

Крайни и междинни цели

1.   Компетентният орган включва в програмата за ликвидиране качествени и количествени крайни цели, които обхващат всички определени в член 72 специфични за всяка отделна болест изисквания, свързани с предоставянето на статут „свободен от болест“.

2.   За да се отрази постигнатият напредък по отношение на крайните цели, компетентният орган включва в програмата за ликвидиране качествени и количествени междинни годишни или многогодишни цели. В тези междинни цели се включват:

а)

всички специфични за всяка отделна болест изисквания, посочени в параграф 1; както и

б)

ако е необходимо, допълнителни изисквания, които не са включени в критериите за предоставяне на статут „свободен от болест“, за да се оцени напредъкът по отношение на ликвидирането.

Член 15

Срок на прилагане

1.   Компетентният орган включва в програмите за ликвидиране срока на прилагане, като взема под внимание първоначалното положение и междинните цели, посочени в член 14, параграф 2.

2.   По отношение на болестите от категория С срокът на прилагане на програмата за ликвидиране не надвишава 6 години, считано от датата на нейното първоначално одобрение от Комисията в съответствие с член 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/429. В надлежно обосновани случаи при поискване от страна на държавите членки Комисията може да удължи срока на прилагане на програмата за ликвидиране с още 6 години.

Раздел 2

Изисквания за програми за ликвидиране, основани на предоставянето на статут „свободен от болест“ на равнището на животновъдните обекти

Член 16

Стратегия за контрол на болестите въз основа на статута „свободен от болест“ на равнище животновъден обект

1.   Компетентният орган разработва стратегията за контрол на болестите към дадена програма за ликвидиране по отношение на целевите животински популации, отглеждани в животновъдни обекти, във връзка със следните болести при сухоземните животни:

а)

инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

б)

инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

в)

ензоотична левкоза по говедата;

г)

инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

д)

инфекция с вируса на болестта на Ауески;

е)

вирусна диария по говедата.

2.   Стратегиите за контрол на болестите в рамките на програмите за ликвидиране, посочени в параграф 1, се основават на:

а)

прилагането на специфични за всяка отделна болест мерки, определени в членове 18—31, до постигане на статут „свободен от болест“ от всички съответни животновъдни обекти;

б)

предоставянето, спирането и отнемането на статута „свободен от болест“ от страна на компетентния орган на всички съответни животновъдни обекти;

в)

прилагането на мерки за биологичната сигурност и на други мерки за ограничаване на риска;

г)

изборното изпълнение на програми за ваксинация.

Член 17

Целеви и допълнителни животински популации за програми за ликвидиране на някои болести

1.   Компетентният орган прилага дадена задължителна програма за ликвидиране по отношение на следните целеви животински популации:

а)

при инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis — отглеждани говеда, отглеждани овце и отглеждани кози;

б)

при инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) — отглеждани говеда.

2.   Компетентният орган прилага изборната програма за ликвидиране по отношение на следните целеви животински популации:

а)

при ензоотична левкоза по говедата — отглеждани говеда;

б)

при инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит — отглеждани говеда;

в)

при инфекция с вируса на болестта на Ауески — отглеждани свине;

г)

при вирусна диария по говедата — отглеждани говеда.

3.   Компетентният орган включва допълнителни животински популации, когато счете, че тези животни пораждат значителен риск за здравния статус на животните, посочени в параграфи 1 или 2.

Член 18

Задължения на операторите във връзка с програмите за ликвидиране на някои болести

1.   Операторите на животновъдни обекти, различни от кланици, в които обекти се отглеждат целевите животински популации, посочени в член 17, отговарят на следните общи и специфични за всяка отделна болест изисквания за получаване и запазване на статута „свободен от болест“ на животновъдните обекти:

а)

общи изисквания:

i)

надзор на целевите и допълнителните животински популации за съответната болест съгласно разпоредбите на компетентния орган в съответствие с член 3, параграф 1;

ii)

при движение на животни от целевите животински популации — гарантиране, че здравният статус на животновъдните обекти не е изложен на риск поради транспортиране или въвеждане в животновъдните обекти за животни от целевата или от допълнителните животински популации или на продукти от тях;

iii)

ваксинация на отглежданите животни от целевите животински популации срещу съответната болест;

iv)

мерки за контрол на болестите в случай на съмнение или на потвърждение на болестта;

v)

всякакви допълнителни мерки, считани за необходими от компетентния орган, в които може да се включи по целесъобразност разделянето на животните според здравния им статус чрез мерки за физическа защита и управленски мерки;

б)

специфични за всяка отделна болест изисквания, определени в:

i)

приложение IV, част I, глави 1 и 2 — за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

ii)

приложение IV, част II, глава 1 — за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

iii)

приложение IV, част III, глава 1 — за ензоотична левкоза по говедата;

iv)

приложение IV, част IV, глава 1 — за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

v)

приложение IV, част V, глава 1 — за инфекция с вируса на болестта на Ауески;

vi)

приложение IV, част VI, глава 1 — за вирусна диария по говедата.

2.   Операторите на кланици, в които се държат и колят животни от целевите животински популации, посочени в член 17, отговарят на общите изисквания, определени в параграф 1, буква а), подточки i), iv) и v).

Член 19

Дерогация по отношение на предоставянето на статут „свободен от болест“ на животновъдните обекти

Чрез дерогация от член 18 и при условие че съответните целеви животински популации отговарят на общите изисквания, определени в член 18, параграф 1, буква а), компетентният орган може да реши, че задълженията на операторите за получаване и запазване на статут „свободен от болест“, определени в член 18, параграф 1, не се прилагат за оператори на следните животновъдни обекти:

а)

обособени специализирани животновъдни обекти;

б)

животновъдни обекти, в които се държат животни само за операции по събиране;

в)

животновъдни обекти, в които се отглеждат животни само за целите на представления с животни;

г)

пътуващи циркове.

Член 20

Задължение на компетентния орган за предоставяне, спиране и отнемане на статут „свободен от болест“

1.   Компетентният орган предоставя статут „свободен от болест“ на равнище животновъден обект при спазване от страна на операторите на животновъдните обекти на определените в член 18 изисквания.

2.   Компетентният орган спира или отнема статута „свободен от болест“ на равнище животновъден обект, когато са изпълнени условията за неговото спиране или отнемане. Тези условия са определени в:

а)

приложение IV, част I, глави 1 и 2, раздели 3 и 4 — за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

б)

приложение IV, част II, глава 1, раздели 3 и 4 — за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

в)

приложение IV, част III, глава 1, раздели 3 и 4 — за ензоотична левкоза по говедата;

г)

приложение IV, част IV, глава 1, раздели 3 и 4 — за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

д)

приложение IV, част V, глава 1, раздели 3 и 4 — за инфекция с вируса на болестта на Ауески;

е)

приложение IV, част VI, глава 1, раздели 3 и 4 — за вирусна диария по говедата.

3.   Компетентният орган определя:

а)

подробностите за режима на изследване, включително, когато е необходимо, специфичните за всяка отделна болест изисквания, посочени в член 18, параграф 1, буква б), при спиране или отнемане на статута „свободен от болест“; както и

б)

максималния срок, за който може да бъде спрян статутът „свободен от болест“, когато е налице нарушаване на условията, посочени в параграф 2.

4.   Компетентният орган може да определя отличителен здравен статус на различни епидемиологични единици от един и същ животновъден обект, при условие че операторът на този обект:

а)

е представил на вниманието на компетентния орган информацията относно различните епидемиологични единици, установени в рамките на животновъдния обект, на който ще се предоставя отличителен здравен статус, преди да е възникнало каквото и да било съмнение или преди потвърждение за болестта, в съответствие с членове 21 и 24;

б)

е създал система за проследяване на движението на животни и зародишни продукти до, от и между епидемиологичните единици, до която компетентният орган има достъп при поискване; както и

в)

е разделил епидемиологичните единици чрез физически и управленски средства и отговаря на всички мерки за ограничаване на риска, изисквани от компетентния орган за тази цел.

Член 21

Мерки за контрол на болестите при съмнение за някои болести

1.   При съмнение за случай на болест от значение компетентният орган провежда проучвания, започва епидемиологично проучване и спира статута „свободен от болест“ на животновъдния обект, където е възникнал случаят на съмнение, до приключването на проучванията и на епидемиологичното проучване.

2.   До получаването на резултата от проучванията и от епидемиологичното проучване, посочени в параграф 1, компетентният орган:

а)

забранява движението на животни от съответната целева животинска популация извън животновъдния обект, освен ако е разрешил незабавното им клане в определена кланица;

б)

когато счита, че е необходимо за овладяването на риска от разпространение на болестта:

i)

когато е технически възможно, разпорежда изолирането на случаите на съмнение в животновъдния обект;

ii)

ограничава въвеждането на животни от съответната целева животинска популация в животновъдния обект;

iii)

ограничава движението на продукти от съответната целева животинска популация от или до животновъдния обект.

3.   Компетентният орган запазва мерките, посочени в параграфи 1 и 2, до отхвърлянето или потвърждението на наличието на болестта.

Член 22

Разширяване на обхвата на мерките за контрол на болестите при съмнение за някои болести

1.   Когато счете за необходимо, компетентният орган разширява обхвата на мерките, определени в член 21, като включва:

а)

съответните допълни животински популации, отглеждани в животновъдния обект;

б)

всеки животновъден обект, който има епидемиологична връзка с обекта, където е възникнал случаят на съмнение.

2.   Ако има съмнение за наличие на болестта при диви животни, когато счете за необходимо, компетентният орган разширява обхвата на мерките, определени в член 21, като включва животновъдните обекти, които са изложени на риск от инфекция.

Член 23

Дерогации от мерките за контрол на болестите при съмнение за някои болести

1.   Чрез дерогация от член 21, параграф 1, по надлежно обосновани причини компетентният орган може да реши да не спира статута „свободен от болест“ на целия животновъден обект, когато в него има различни епидемиологични единици, както е посочено в член 20, параграф 4.

2.   Чрез дерогация от член 21, параграф 2, буква а) компетентният орган може да разреши движението на животни от съответната целева животинска популация до животновъден обект под неговия официален надзор, при условие че са изпълнени следните изисквания:

а)

движението на животните се извършва само чрез директно транспортиране;

б)

в животновъдния обект по местоназначение животните се отглеждат в затворени съоръжения, без да влизат в контакт с отглежданите животни с по-висок здравен статус или с диви животни от включените в списъка видове за съответната болест.

3.   Чрез дерогация от член 21, параграф 2, буква а) при болест от категория C компетентният орган може да разреши движението на животни от съответната целева животинска популация, при условие че при необходимост тяхното придвижване се извършва чрез директно транспортиране до животновъден обект, разположен в област, която не е със статут „свободна от болест“ и не е обхваната от изборна програма за ликвидиране.

4.   Когато се възползва от дерогацията, предвидена в параграф 2, компетентният орган:

а)

спира статута „свободен от болест“ на животновъдния обект по местоназначение за животните, които попадат в обхвата на дерогациите, до приключване на проучванията, посочени в член 21, параграф 1;

б)

до приключване на проучванията, посочени в член 21, параграф 1, забранява движението на животни от този животновъден обект, освен когато е разрешил директното им транспортиране до определена кланица за незабавното им клане;

в)

при съмнение за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis или с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) запазва забраната, посочена в буква б), след приключването на проучването, докато бъдат заклани всички животни, които са придвижени до животновъдния обект въз основа на дерогацията, предвидена в параграф 2.

5.   Компетентният орган може да използва дерогациите, предвидени в параграфи 1—3, само ако операторите на животновъдните обекти на произход и по местоназначение и превозвачите на животните, попадащи в обхвата на дерогациите:

а)

прилагат подходящи мерки за биологични сигурност и други мерки за ограничаване на риска, необходими за предотвратяване на разпространението на болестта; както и

б)

предоставят гаранции на компетентния орган, че са предприети всички необходими мерки за биологична сигурност и други мерки за ограничаване на риска.

Член 24

Официално потвърждение на някои болести и мерки за контрол на болестите

1.   Ако даден случай на болест бъде потвърден, компетентният орган:

а)

отнема статута „свободен от болест“ на инфектирания(те) животновъден(и) обект(и);

б)

прилага мерките, определени в членове 25—31, в инфектирания(те) животновъден(и) обект(и).

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а) компетентният орган може да ограничи отнемането на статута „свободен от болест“ до епидемиологичните единици, в които е бил потвърден случай на болест.

3.   Ако болестта е потвърдена при диви животни, при необходимост компетентният орган извършва епидемиологично проучване и проучвания, както е предвидено в член 25. Ако компетентният орган счете за необходимо с цел да се предотврати разпространението на болестта, той:

а)

разпорежда да се предприемат съответни мерки за контрол на болестите, както е предвидено в членове 21—25 и в член 30, в животновъдните обекти, където се отглеждат целевата и допълнителните животински популации;

б)

извършва или разпорежда да бъдат извършени друга пропорционални и необходими мерки за профилактика, надзор и контрол на болести по отношение на съответната популация на диви животни или в нейното местообитание.

Член 25

Епидемиологично проучване и проучвания при потвърждение на определени болести

1.   Когато даден случай бъде потвърден, компетентният орган:

а)

извършва епидемиологично проучване;

б)

провежда проучвания и прилага мерките, определени в член 21, във всички епидемиологично свързани животновъдни обекти; както и

в)

адаптира надзора към установените рискови фактори, като взема под внимание заключенията от епидемиологичното проучване.

2.   Ако при епидемиологичното проучване са установени епидемиологични връзки между отглеждани и диви животни, компетентният орган отчита необходимостта от провеждане на проучване на диви животни от допълнителни животински популации.

3.   Компетентният орган уведомява за ситуацията възможно най-скоро:

а)

операторите и съответните органи от държавите членки, засегнати от епидемиологичните връзки с потвърдения случай; както и

б)

компетентните органи от други държави членки или трети държави, които могат да бъдат засегнати от епидемиологичните връзки с инфектирания(те) животновъден(и) обект(и).

Член 26

Движение на животни до или от инфектирани животновъдни обекти

1.   Компетентният орган забранява движението на животни от целевата животинска популация извън инфектирания животновъден обект, освен ако е разрешил незабавното им клане в определена кланица.

2.   Когато компетентният орган счете за необходимо с цел да се предотврати разпространението на болестта, той:

а)

когато е технически възможно, разпорежда изолирането на случаите на съмнение и на потвърдените случаи в животновъдния обект;

б)

ограничава движението на животни от целевата животинска популация в рамките на животновъдния обект;

в)

ограничава въвеждането на животни от целевата животинска популация в животновъдния обект;

г)

ограничава движението на продукти от целевата животинска популация от и до инфектирания животновъден обект.

3.   Когато счете за необходимо, компетентният орган разширява обхвата на мерките в параграфи 1 и 2, като включва животни и продукти от допълнителни животински популации, за да се предотврати разпространението на болестта.

Член 27

Изследване и отстраняване на животни от инфектирани животновъдни обекти

1.   След потвърждаване на болестта компетентният орган разпорежда да се извършат следните изследвания в инфектираните животновъдни обекти в рамките на определен от него максимален срок:

а)

изследване на животните, чиито изследвания се считат за необходими, за да се завърши епидемиологичното проучване;

б)

изследвания с цел възстановяване на статута „свободен от болест“, както е определено в:

i)

приложение IV, част I, глави 1 и 2, раздел 4 — за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

ii)

приложение IV, част II, глава 1, раздел 4 — за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

iii)

приложение IV, част III, глава 1, раздел 4 — за ензоотична левкоза по говедата;

iv)

приложение IV, част IV, глава 1, раздел 4 — за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

v)

приложение IV, част V, глава 1, раздел 4 — за инфекция с вируса на болестта на Ауески;

vi)

приложение IV, част VI, глава 1, раздел 4 — за вирусна диария по говедата; както и

в)

всяко допълнително изследване, което счете за необходимо, за да се гарантира бързото откриване на инфектирани животни, които могат да допринесат за разпространението на болестта.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква б) не се разпорежда извършване на изследвания, когато статутът „свободен от болест“ е възстановен съгласно предвиденото в:

i)

приложение IV, част I, глави 1 и 2, раздел 1, точка 2 — за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

ii)

приложение IV, част II, глава 1, раздел 1, точка 2 — за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

iii)

приложение IV, част III, глава 1, раздел 1, точка 2 — за ензоотична левкоза по говедата;

iv)

приложение IV, част IV, глава 1, раздел 1, точка 2 — за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

v)

приложение IV, част V, глава 1, раздел 1, точка 2 — за инфекция с вируса на болестта на Ауески;

vi)

приложение IV, част VI, глава 1, раздел 1, точка 2 — за вирусна диария по говедата.

3.   Компетентният орган разпорежда всички животни в инфектираните животновъдни обекти, признати за потвърдени случаи, а при необходимост — и признатите за случаи на съмнение, да бъдат заклани в рамките на определен от него максимален срок.

4.   Клането на животните, посочени в параграф 3, се извършва под официален надзор в определена кланица.

5.   Компетентният орган може да разпореди някои или всички животни, посочени в параграф 3, да бъдат умъртвени и унищожени, вместо да бъдат заклани.

6.   Компетентният орган разширява обхвата на мерките, определени в настоящия член, като включва животни от допълнителни животински популации, когато това е необходимо за ликвидирането на болестта в инфектираните животновъдни обекти.

Член 28

Управление на продукти от инфектирани животновъдни обекти

1.   За всички животновъдни обекти, инфектирани с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis или с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), компетентният орган разпорежда:

а)

млякото от животни, които представляват потвърдени случаи на болестта, да се използва за хранене само на животни в същия животновъден обект, след като бъде преработено, за да се гарантира инактивирането на болестотворния агент, или да бъде унищожено;

б)

оборският тор, сламата, фуражът или всякакви други материали и вещества, влизали в контакт с животни, които представляват потвърдени случаи на болестта, или със замърсен материал, да се съберат и унищожат възможно най-бързо или, след извършване на необходимата оценка на риска, да се складират и преработят, за да се намали рискът от разпространение на болестта до приемливо ниво.

2.   При инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis компетентният орган разпорежда фетусите, мъртвородените животни, животните, умрели от болестта след раждането, и плацентите да бъдат събрани и унищожени във всички инфектирани животновъдни обекти.

3.   При инфекция с болест от категория C, когато счете за необходимо, компетентният орган разпорежда да се приложат всички подходящи мерки, предвидени в параграфи 1 и 2.

4.   Когато счете за необходимо, компетентният орган разпорежда извършването на обратно проследяване, преработката или унищожаването на всички продукти от инфектирани животновъдни обекти, които могат да представляват риск от разпространение на болестта или да засегнат здравето на хората.

Член 29

Дерогации от ограничението за движение на животни от инфектирани животновъдни обекти

1.   Чрез дерогация от член 26, параграф 1 компетентният орган може да разреши движението на клинично здрави животни, различни от животните, които представляват потвърдени случаи на болестта, до животновъден обект под неговия официален надзор, при условие че са изпълнени следните изисквания:

а)

движението не застрашава здравния статус на животните в животновъдния обект по местоназначение или по пътя до него;

б)

движението на животните се извършва само чрез директно транспортиране; както и

в)

в животновъдния обект по местоназначение животните се отглеждат в затворени съоръжения, без да влизат в контакт с отглежданите животни с по-висок здравен статус или с диви животни от включените в списъка видове за съответната болест.

2.   Чрез дерогация от член 26, параграф 1 при болест от категория С компетентният орган може да разреши движението на клинично здрави животни от съответната целева животинска популация, различни от животните, които представляват потвърдени случаи на болестта, при условие че:

а)

при необходимост тяхното придвижване се извършва чрез директно транспортиране до животновъден обект, разположен в област, която не е със статут „свободна от болест“ и не е обхваната от изборна програма за ликвидиране; както и

б)

движението не застрашава здравния статус на целевите или на допълнителните животински популации в животновъдния обект по местоназначение или по пътя до него.

3.   Когато се възползва от дерогацията, предвидена в параграф 1, компетентният орган отнема статута „свободен от болест“ на животновъдния обект по местоназначение за животните, които попадат в обхвата на дерогацията, и:

а)

разпорежда животните да бъдат придвижени чрез директно транспортиране от животновъдния обект по местоназначение до определена кланица за незабавно клане в рамките на определен от него максимален срок; или

б)

при болест от категория С — разпорежда да се предприемат мерките за контрол на болести, определени в членове 26—30, до възстановяването на статута „свободен от болест“;

4.   Компетентният орган може да използва дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, само ако операторите на животновъдните обекти на произход и по местоназначение и превозвачите на животните, които попадат в обхвата на дерогациите:

а)

прилагат подходящи мерки за биологични сигурност и други мерки за ограничаване на риска, необходими за предотвратяване на разпространението на болестта; както и

б)

предоставят гаранции на компетентния орган, че са предприети всички необходими мерки за биологична сигурност и други мерки за ограничаване на риска.

Член 30

Почистване, дезинфекция и други мерки за предотвратяване на разпространението на инфекции

1.   Компетентният орган разпорежда на операторите на всички заразени животновъдни обекти и на тези, които получават животни от такива обекти, да извършат почистване и дезинфекция или, по целесъобразност, безопасно унищожаване на:

а)

всички части на животновъдните обекти, които може да са били заразени, след отстраняването на животните, които представляват потвърдени случаи и случаи на съмнение за болест и преди повторното заселване;

б)

всички фуражи, материали, вещества, животновъдно, медицинско и производствено оборудване, които може да са били замърсени;

в)

всички защитни облекла или предпазни средства, използвани от операторите и от посетителите;

г)

всички транспортни средства, контейнери и оборудване след транспортирането на животни или продукти от инфектирани животновъдни обекти;

д)

местата за товарене на животни след всяко използване.

2.   Компетентният орган одобрява протокола за почистване и дезинфекция.

3.   Компетентният орган извършва надзор над почистването и дезинфекцията или, по целесъобразност, на безопасното унищожаване, като не възстановява или не предоставя отново статут „свободен от болест“ на животновъдния обект, докато не счете, че почистването и дезинфекцията или, по целесъобразност, безопасното унищожаване са приключили.

4.   Въз основа на оценка на риска компетентният орган може да счете дадено пасище за заразено и да забрани използването му за отглеждани животни с по-висок здравен статус от този на целевата животинска популация или, ако е целесъобразно от епидемиологична гледна точка, за допълнителни животински популации за срок, достатъчен рискът от упорито запазване на болестотворния агент да бъде счетен за незначителен.

Член 31

Мерки за ограничаване на риска с цел предотвратяване на повторно инфектиране

Преди или при отмяна на мерките за контрол на болестите компетентният орган разпорежда да се предприемат пропорционални мерки за ограничаване на риска, за да се предотврати повторното инфектиране на животновъдния обект, като се вземат предвид съответните рискови фактори, установени от резултатите от епидемиологичното проучване. При тези мерки се взема под внимание най-малко следното:

а)

упоритото запазване на болестотворния агент в околната среда или при дивите животни; както и

б)

мерките за биологична сигурност, които са адаптирани към специфичните характеристики на животновъдния обект.

Раздел 3

Разпоредби във връзка с програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс

Член 32

Стратегия за контрол на болестите в рамките на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс

1.   При въвеждането на програма за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс компетентният орган основава тази програма на стратегия за контрол на болестите, която включва:

а)

ваксиниране на животните от целевата животинска популация, които той счита за целесъобразно;

б)

прилагане на мерки за намаляване на риска от контакт с инфектирани животни;

в)

контрол на риска от разпространяване и въвеждане на болестта на територията на съответната държава членка.

2.   Компетентният орган изпълнява програмата за ликвидиране, като взема предвид, че тя е:

а)

основана на оценка на риска, която при необходимост се актуализира в съответствие с развитието на епидемиологичната обстановка;

б)

подкрепена от кампании за информиране на обществеността, в които участват всички заинтересовани страни;

в)

координирана, ако това е необходимо, със съответните органи, които отговарят за общественото здраве, за популациите на дивите животни или за лова;

г)

оценена по мащаб съгласно териториалния подход, основан на риска.

3.   Компетентният орган може да взема участие в изпълнението на програми за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс в трета държава или територия с цел предотвратяване на риска от разпространение и въвеждане на инфекцията с вируса на бяс на територията на неговата държава членка.

Член 33

Целева животинска популация за програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс

1.   Компетентният орган прилага програмата за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс по отношение на следната целева животинска популация: видове отглеждани и диви животни от следните семейства: Carnivora (Хищници), Bovidae (Кухороги), Suidae (Свине), Equidae (Еднокопитни), Cervidae (Еленови) и Camelidae (Камили).

2.   Компетентният орган насочва мерките в програмата за ликвидиране предимно към дивите лисици, които представляват основният резервоар на вируса на бяс.

3.   Компетентният орган прилага мерките по програмата за ликвидиране на болестта по отношение на други целеви животински популации, различни от дивите лисици, когато счете, че тези животни пораждат значителен риск.

4.   Компетентният орган може да включи в целевата животинска популация, обект на надзора по член 4, диви животни от видовете от разред Chiroptera (Прилепи).

Член 34

Задължения на компетентния орган в контекста на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс

1.   Компетентният орган:

а)

извършва надзор на инфекцията с вируса на бяс с цел:

i)

ранно откриване на инфекцията; както и

ii)

проследяване на тенденцията в броя на инфектираните животни, при което съгласно подхода, основан на риска, се включва събирането и изследването на диви лисици и други диви хищници, които са открити мъртви;

б)

при съмнение или потвърждение на инфекция с вируса на бяс, както е определено в членове 35 и 36, прилага мерки за контрол на болести;

в)

прилагане, ако е необходимо, на мерки за ограничаване на риска с оглед предотвратяване на разпространението на вируса на бяс чрез движението на кучета, котки и порове.

2.   Когато счете за необходимо, компетентният орган разпорежда:

а)

ваксиниране и наблюдение на ефективността на ваксинацията в съответствие с приложение V, част I, глава 1, раздел 2 на дивите лисици и, по целесъобразност, на други животни, посочени в член 33, параграф 3;

б)

идентификация и регистрация на кучетата, котките и поровете;

в)

ограничение на движението на съответните отглеждани животни от видове, посочени в член 33, параграф 3, които не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на бяс в съответствие с приложение V, част I, глава 1, раздел 1;

г)

прилагане на мерките, предвидени в член 35, когато дадено животно от включените в списъка видове рани човек или животно без обяснима причина и противно на нормалното му поведение, или при проява на неочаквана промяна в поведението му, последвана от смърт в рамките на 10 дни.

Член 35

Мерки за контрол на болестите при съмнение за инфекция с вируса на бяс

При съмнение за инфекция с вируса на бяс компетентният орган:

а)

провежда допълнителни проучвания за потвърждаване или отхвърляне на наличието на болестта;

б)

разпорежда съответни ограничения на движението или умъртвяване на животните, които представляват случай на съмнение за болестта, с цел да хората и животните да бъдат предпазени от риска от инфектиране до получаването на резултатите от проучванията;

в)

разпорежда всякакви обосновани мерки за ограничаване на риска с цел намаляване на опасността от по-нататъшно предаване на инфекцията с вируса на бяс на хората или на животните.

Член 36

Мерки за контрол на болестите при потвърждение на инфекция с вируса на бяс

При потвърдена инфекция с вируса на бяс компетентният орган предприема мерки за предотвратяване на по-нататъшното предаване на болестта на животните и на хората, като за тази цел:

а)

извършва епидемиологично проучване, което включва идентифицирането на съответния щам на вируса на бяс, за да бъдат опредени вероятният източник на инфекцията и епидемиологичните връзки;

б)

освен ако счете, че са необходими допълнителни проучвания, той отхвърля наличието на инфекция с вируса на бяс при животни, които имат епидемиологична връзка, когато:

i)

е изминал минимален период от 3 месеца от възникналата епидемиологична връзка с потвърдения случай; както и

ii)

при тези животни не са установени никакви клинични признаци;

в)

когато счете за необходимо, той предприема една или повече от мерките, определени в членове 34 и 35;

г)

гарантира, че труповете на инфектирани диви животни, които представляват потвърдени случаи на болестта, са унищожени или преработени в съответствие с правилата, определени в член 12 от Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Раздел 4

Разпоредби във връзка с програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език

Член 37

Стратегия за контрол на болестите в рамките на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език

1.   При създаването на изборна програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език компетентният орган основава тази програма на стратегия за контрол на болестите, която включва:

а)

надзор на инфекция с вируса на болестта син език в съответствие с изискванията, посочени в приложение V, част II, глава 1;

б)

ваксинация на съответната целева животинска популация с оглед на ликвидирането на болестта чрез редовни кампании за ваксинация, които да бъдат приложени, ако е целесъобразно, в съответствие с дългосрочна стратегия;

в)

ограничения на движението на целевата животинска популация в съответствие с изискванията, определени в членове 43 и 45;

г)

мерки за ограничаване на риска с цел свеждане до минимум на предаването на инфекция с вируса на болестта син език посредством вектори.

2.   Компетентният орган изпълнява програмата за ликвидиране, като взема предвид следното:

а)

задължението за откриване и ликвидиране на всички серотипове 1—24, намиращи се на територията, обхваната от програмата за ликвидиране;

б)

територията, обхваната от програмата за ликвидиране, представлява:

i)

цялата територия на държавата членка; или

ii)

зона или зони, в които се включва територия в радиус от най-малко 150 km от всеки отделен инфектиран животновъден обект.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, буква б), подточка ii) компетентният орган може да адаптира зоната(те), обхваната(ти) от програмата за ликвидиране, в съответствие с:

а)

географското положение на заразения(те) животновъден(и) обект(и) и границите на съответните административни единици;

б)

екологичните и метеорологичните условия;

в)

количеството, активността и разпределението на векторите, намиращи се в зоната(те);

г)

съответните серотипове на вируса на болестта син език;

д)

резултатите от епидемиологичното проучване, предвидено в член 42;

е)

резултатите от дейностите по надзора.

Член 38

Целеви и допълнителни животински популации, обхванати от програми за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език

1.   Компетентният орган прилага програмата за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език по отношение на следната целева животинска популация: видове отглеждани животни от семейства Antilocapridae (Вилороги), Bovidae (Кухороги), Camelidae (Камили), Cervidae (Еленови), Giraffidae (Жирафови), Moschidae (Кабаргови) и Tragulidae (Мишевидни елени).

2.   Когато счете за необходимо, компетентният орган прилага програмата за ликвидиране по отношение на следните допълнителни животински популации: видове диви животни от семейства Antilocapridae (Вилороги), Bovidae (Кухороги), Camelidae (Камили), Cervidae (Еленови), Giraffidae (Жирафови), Moschidae (Кабаргови) и Tragulidae (Мишевидни елени).

Член 39

Задължения на операторите в контекста на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език

1.   Операторите на животновъдни обекти, различни от кланици, където се отглеждат животни от целевите животински популации, посочени в член 38, параграф 1:

а)

изпълняват изискванията, за които е разпоредил компетентният орган, във връзка с надзора върху животните от целевата животинска популация;

б)

изпълняват изискванията, за които е разпоредил компетентният орган, във връзка с ентомологичния надзор;

в)

извършват ваксинация на животни от целевата животинска популация съгласно разпорежданията на компетентния орган;

г)

при съмнение или потвърждение на болестта прилагат мерки за контрол на болестта съгласно разпорежданията на компетентния орган;

д)

спазват изискванията във връзка с движението съгласно разпорежданията на компетентния орган;

е)

прилагат допълнителни мерки, счетени за необходими от компетентния орган, които може да включват, ако е целесъобразно, защита на отглеждани животни от нападения на вектори в зависимост от здравния статус на животните.

2.   Операторите на кланици, където се държат и колят животни от целевите животински популации, посочени в член 38, параграф 1:

а)

изпълняват изискванията, за които е разпоредил компетентният орган, във връзка с надзора върху животните от целевата животинска популация;

б)

при съмнение или потвърждение на болестта прилагат мерки за контрол на болестта съгласно разпорежданията на компетентния орган;

в)

прилагат допълнителни мерки, счетени за необходими от компетентния орган, които може да включват, ако е целесъобразно, защита на отглеждани животни от нападения на вектори в зависимост от здравния статус на животните.

Член 40

Задължения на компетентния орган в контекста на програмите за ликвидиране на инфекции с вируса на болестта син език

1.   На обхванатата от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език територия, посочена в член 37, параграф 2, буква б), компетентният орган:

а)

картографира обхванатата територия в група от географски единици съгласно посоченото в приложение V, част II, глава 1, раздел 4, точка 1;

б)

осъществява надзор върху инфекцията с вируса на болестта син език във всяка отделна географска единица, когато това е от значение по отношение на епидемиологичната обстановка, в съответствие с изискванията, определени в приложение V, част II, глава 1;

в)

при съмнение или потвърждение на болестта прилага мерките за контрол на болести, определени в членове 41 и 42;

г)

разпорежда на операторите на животновъдни обекти за говеда, овце или кози и, при необходимост, за други целеви животински популации да ваксинират животните си; както и

д)

прилага изискванията по членове 43 и 45 за движението на животни от целевата животинска популация.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква г) компетентният орган може да реши да не разпорежда на операторите да ваксинират животните си, ако след оценка на риска бъде надлежно обосновано, че прилагането на други мерки е достатъчно за ликвидирането на болестта.

3.   Когато счете за необходимо и ако е възможно, компетентният орган установява област, свободна от вируса на болестта син език през определен сезон, както е предвидено в приложение V, част II, глава 5. В такъв случай компетентният орган предоставя на разположение на Комисията и на останалите държави членки:

а)

информация, доказваща изпълнението на специфичните критерии за определянето на периода, който е свободен от вируса на болестта син език през определен сезон;

б)

началната и крайната дата на периода;

в)

информация, доказваща прекратяването на предаването на вируса на болестта син език в областта; както и

г)

разграничаването на областта, която отговаря на минималните изисквания, определени в член 13.

Член 41

Мерки за контрол на болестите при съмнение за инфекция с вируса на болестта син език

1.   При съмнение за инфекция с вируса на болестта син език компетентният орган провежда проучване с цел потвърждаване или отхвърляне на болестта.

2.   До получаването на резултата от проучването, посочено в параграф 1, компетентният орган:

а)

ограничава движението на животни и на зародишни продукти от целевата животинска популация от животновъдния обект, в който се отглеждат, освен ако има разрешение за движението им с цел незабавно клане;

б)

когато е необходимо и технически осъществимо, разпорежда предприемане на съответни мерки за ограничаване на риска, за да се предотврати или намали излагането на животните от целевата животинска популация на нападения на вектори.

3.   Когато счете за необходимо, компетентният орган разширява обхвата на мерките, предвидени в параграфи 1 и 2, за животновъдни обекти, в които излагането на животни от целевата животинска популация на действието на инфекциозни вектори е било сходно с това на случаите на съмнение за болестта.

4.   Мерките, предвидени в настоящия член, могат да бъдат отменени, когато компетентният орган счете, че те вече не са необходими за ограничаване на риска от разпространение на болестта.

Член 42

Мерки за контрол на болестите при потвърждение на инфекция с вируса на болестта син език

1.   При потвърждение на инфекция с вируса на болестта син език компетентният орган:

а)

потвърждава възникването на огнище и ако е необходимо, установява зоната, обхваната от програма за ликвидиране, или я разширява;

б)

при необходимост извършва епидемиологично проучване;

в)

ограничава движението на животни от целевата животинска популация от животновъдния обект, в който се отглеждат, освен ако има разрешение за движението им с цел незабавно клане;

г)

ограничава движението на зародишни продукти от животни от целевата животинска популация от животновъдния обект, в който се отглеждат;

д)

когато счете за необходимо и технически осъществимо, разпорежда предприемане на съответни мерки за ограничаване на риска, за да се предотврати или намали излагането на животните от целевата животинска популация на нападения на вектори;

е)

прилага мерките за контрол на болести, предвидени в член 41, за всички животновъдни обекти, които имат епидемиологична връзка с потвърдения случай на болестта, включително обектите, в които се отглеждат животни от целевата животинска популация, чието излагане на действието на инфекциозни вектори е било сходно с това на потвърдения случай.

2.   В допълнение към мерките, определени в параграф 1, и с цел предотвратяване на разпространението на болестта, когато счете за необходимо, компетентният орган:

а)

разпорежда на операторите на животновъдни обекти за говеда, овце, или кози и, при необходимост, за други целеви животински популации да ваксинират животните си срещу инфекция със съответния(те) серотип(ове) на вируса на болестта син език, както е предвидено в член 40, параграф 1, буква г);

б)

изследва и наблюдава здравния статус на целевата животинска популация в близост до животновъдния обект, в който се отглежда животното, което представлява потвърден случай на болестта.

3.   Мерките, предвидени в настоящия член, могат да бъдат отменени, когато компетентният орган счете, че те вече не са необходими за ограничаване на риска от разпространение на болестта.

Член 43

Движение на отглеждани животни и зародишни продукти от целевата животинска популация до държавите членки или зоните, обхванати от програми за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език

1.   Компетентният орган разрешава въвеждането на животни от целевата животинска популация на територията, обхваната от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език, посочена в член 37, параграф 2, буква б), само ако те отговарят на поне едно от изискванията, определени в приложение V, част II, глава 2, раздел 1, точки 1—4.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 компетентният орган може също така да разреши въвеждането на животни от целевата животинска популация на територията, обхваната от програмата за ликвидиране на инфекцията с вируса на болестта син език, ако:

а)

е извършил оценка на риска, който това въвеждане поражда за здравния статус на местоназначението по отношение на инфекцията с вируса на болестта син език, като взема предвид евентуални мерки за ограничаване на риска, които може да приеме в местоназначението;

б)

забранява движението на тези животни до друга държава членка:

i)

за срок от 60 дни след въвеждането; или

ii)

до получаването на отрицателен резултат от изследване с полимеразна верижна реакция за серотипове 1—24 на вируса на болестта син език, извършено върху проби, взети не по-рано от 14 дни след въвеждането;

в)

ако е необходимо, адаптира надзора съгласно посоченото в приложение V, част II, глава 1, раздел 4, точка 6; както и

г)

животните отговарят на което и да било от изискванията, посочени в приложение V, част II, глава 2, раздел 1, точки 5—8.

3.   Компетентният орган разрешава въвеждането на зародишни продукти от целевата животинска популация на територията, обхваната от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език, посочена в член 37, параграф 2, буква б), само ако те отговарят на поне едно от изискванията, определени в приложение V, част II, глава 2, раздел 2, точки 1—3.

4.   Чрез дерогация от параграф 3 компетентният орган може също така да разреши въвеждането на зародишни продукти от целевата животинска популация на територията, обхваната от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език, ако:

а)

е извършил оценка на риска, който това въвеждане поражда за здравния статус на местоназначението по отношение на инфекцията с вируса на болестта син език, като взема предвид евентуални мерки за ограничаване на риска, които може да приеме в местоназначението;

б)

забранява движението на тези зародишни продукти до друга държава членка; както и

в)

зародишните продукти отговарят на изискванията, посочени в приложение V, част II, глава 2, раздел 2, точка 4.

5.   Когато компетентният орган, който получава животните или зародишните продукти, използва дерогациите, предвидени в параграфи 2 или 4, той:

а)

уведомява Комисията за това възможно най-скоро;

б)

приема животни или зародишни продукти от целевата животинска популация, които отговарят на изискванията за съответната дерогация, независимо от държавата членка или зоната на произход на животните или на зародишните продукти.

6.   Когато компетентният орган, който получава животните или зародишните продукти, вече не използва дерогациите, предвидени в параграфи 2 или 4, той уведомява Комисията възможно най-скоро.

Член 44

Защитен от вектори животновъден обект

1.   При поискване от страна на оператора компетентният орган може да предостави статута „защитен от вектори животновъден обект“ на животновъдни обекти или съоръжения, които отговарят на критериите, определени в приложение V, част II, глава 3.

2.   Компетентният орган проверява с необходимата честота, но поне в началото, по време и в края на изискания период на защита, ефективността на осъществените мерки посредством капан за улавяне на вектори, поставен в животновъдния обект.

3.   Компетентният орган незабавно отнема статута на защитен от вектори животновъден обект, когато вече не се спазват условията, посочени в параграф 1.

Член 45

Движение на животни през държави членки или зони, обхванати от програми за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език

1.   Компетентният орган разрешава движението на животни от целевата животинска популация през обхванатата от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език територия, посочена в член 37, параграф 2, буква б), само ако:

а)

животните от целевата животинска популация отговарят на поне едно от изискванията, посочени в приложение V, част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3; или

б)

транспортните средства, на които се натоварват животните, са защитени от нападения на вектори и пътуването не включва разтоварването на животните за период над един ден или животните се разтоварват за срок над един ден в защитен от вектори животновъден обект или през периода, свободен от вектори.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 компетентният орган може също така да разреши движението на животни от целева животинска популация през обхванатата от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език територия, ако са изпълнени изискванията, определени в член 43, параграф 2, букви а), в) и г).

ГЛАВА 3

Програми за ликвидиране на болести от категории В и С при водните животни

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 46

Стратегия за контрол на болестите във връзка с ликвидирането на болестите от категории В и С при водните животни

1.   Когато въвежда задължителна програма за ликвидиране на болест от категория В или изборна програма за ликвидиране на болест от категория С при водните животни, компетентният орган основава тези програми на стратегия за контрол на болестите, в която за всяка отделна болест се включва следното:

а)

видът на изискванията за надзор, необходим за постигане на условията за предоставяне и запазване на статут „свободен от болест“, като се вземат предвид разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б), подточка ii);

б)

територията и животинската популация, обхванати от програмата за ликвидиране, както е предвидено в членове 47 и 51;

в)

продължителността на програмата за ликвидиране, предвидена в член 49, включително нейните крайни и междинни цели съгласно предвиденото в член 48;

г)

специфичните за болестта мерки за профилактика и контрол, определени в членове 55—65.

2.   Компетентният орган може да включи в програмата за ликвидиране координирани мерки по общите си сухоземни или водни граници с други държави членки или с трети държави с цел да се гарантира, че целта на програмата ще бъде постигната и ефектът ще бъде дълготраен.

Ако не е въведена подобна координация, компетентният орган включва в програмата за ликвидиране, ако е осъществимо, ефективни мерки за ограничаване на риска, включително засилен надзор.

Член 47

Териториален обхват и животинска популация

1.   Компетентният орган определя обхвата на програмата за ликвидиране, в т.ч.:

а)

обхванатата територия; както и

б)

целевата животинска популация и, при необходимост, допълнителни животински популации.

2.   Територията, обхваната от програмата за ликвидиране, посочена в параграф 1, буква а), може да бъде:

а)

цялата територия на държавата членка;

б)

една или няколко зони; или

в)

географското местоположение на животновъдните обекти, съставляващи компартмента или компартментите.

3.   В програмата за ликвидиране на болестта се включват всички животновъдни обекти, разположени в рамките на държавата членка, зоната или компартментите, обхванати от тази програма.

4.   Чрез дерогация от параграф 3 компетентният орган може да изключи от програмата за ликвидиране животновъдните обекти за аквакултура, които не пораждат значителен риск за нейния успех и са освободени от задължението да подават заявление за одобряване.

Член 48

Крайни и междинни цели

1.   Компетентният орган включва в програмата за ликвидиране качествени и количествени крайни цели, които обхващат всички определени в член 72 специфични за всяка отделна болест изисквания, свързани с предоставянето на статут „свободен от болест“.

2.   Когато това е технически възможно, компетентният орган, който изпълнява програма за ликвидиране, включва също така в тази програма качествени и количествени крайни цели, основани на здравния статус на популациите на диви животни, които представляват заплаха за постигането на статут „свободен от болест“.

3.   За да се отрази постигнатият напредък по отношение на крайните цели, компетентният орган включва в програмата за ликвидиране качествени и количествени междинни годишни или многогодишни цели. В тези междинни цели се включват:

а)

всички специфични за всяка отделна болест изисквания, посочени в параграф 1, и целите, предвидени в параграф 2; както и

б)

ако е необходимо, допълнителни изисквания, които не са включени в изискванията за предоставяне на статут „свободен от болест“, за да се оцени напредъкът по отношение на ликвидирането.

Член 49

Срок на прилагане

1.   Срокът на прилагане на програмите за ликвидиране на включените в списъка болести при водните животни е определен в приложение VI, част II, и по-специално в раздели 2 и 3 от:

а)

глава 1 — за вирусна хеморагична септицемия и инфекциозна хематопоетична некроза;

б)

глава 2 — за инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции;

в)

глава 3 — за инфекция с Marteilia refringens;

г)

глава 4 — за инфекция с Bonamia exitiosa;

д)

глава 5 — за инфекция с Bonamia ostreae;

е)

глава 6 — за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

2.   По отношение на болестите от категория С срокът на прилагане на дадена програма за ликвидиране не надвишава 6 години, считано от датата на нейното първоначално одобрение от Комисията в съответствие с член 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/429. В надлежно обосновани случаи при поискване от страна на държавите членки Комисията може да удължи срока на прилагане на програмата за ликвидиране с още 6 години.

Раздел 2

Изисквания по отношение на програмите за ликвидиране

Член 50

Минимални изисквания по отношение на дадена програма за ликвидиране

Компетентният орган основава програмата за ликвидиране на конкретна болест от категория В или категория С в дадена държава членка, зона или компартмент на:

а)

определянето на здравния статус на държавата членка, зоната или компартмента чрез установяване на здравния статус на всички животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от включените в списъка видове;

б)

прилагането на мерки за контрол на болестта във всички животновъдни обекти, където са открити животни, които представляват случаи на съмнение и потвърдени случаи на болестта;

в)

прилагането на мерки за биологичната сигурност и на други мерки за ограничаване на риска с цел намаляване на риска от инфектиране на видовете от списъка в даден животновъден обект;

г)

в определени случаи — ваксинация като част от програмата за ликвидиране на болестта.

Член 51

Животинска популация, която да бъде включена в програмите за ликвидиране на болести от категории В и С

1.   Компетентният орган прилага програмата за ликвидиране по отношение на включените в списъка видове, отглеждани в животновъдни обекти в рамките на територията на държавата членка, зоната или компартмента.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 въз основа на оценка на риска компетентният орган може да реши да изключи от програмата за ликвидиране животновъдните обекти, в които се срещат само видовете вектори, посочени в таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882.

3.   Когато е технически осъществимо, компетентният орган включва в програмата за ликвидиране допълнителни животински популации, когато тези животни:

а)

пораждат значителен риск за здравния статус на животните, посочени в параграф 1;

б)

са включени в програмата за ликвидиране поради малкия брой на животновъдните обекти за аквакултура и когато включването им е необходимо, за да се постигне задоволителен епидемиологичен обхват на държавата членка, зоната или компартмента.

Член 52

Мерки, които да бъдат предприети в държавите членки, зоните или компартментите, обхванати от програми за ликвидиране

1.   С цел наблюдение на напредъка на програмите за ликвидиране компетентният орган класифицира здравния статус на всички животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от включените в списъка видове, според:

а)

здравния статус на всеки отделен животновъден обект, известен към момента на започване на програмата за ликвидиране;

б)

спазването на условията за въвеждането на животни от включените в списъка видове в животновъдния обект;

в)

спазването от страна на оператора на задължението за уведомяване на компетентния орган за всяко съмнение или откриване на болестта;

г)

изпълнението на мерките за контрол на болестите, прилагани в случай на съмнение или потвърждение на болестта;

д)

режимите за ваксинация, които могат да се прилагат при животни от включените в списъка видове, отглеждани в животновъдния обект;

е)

всякакви допълнителни мерки, които компетентният орган счита за необходими.

2.   Компетентният орган:

а)

започва, запазва или оттегля програмата за ликвидиране на болестта в зависимост от съответствието или несъответствието на животновъдните обекти с изискванията, определени в параграф 1;

б)

уведомява операторите на съответните животновъдни обекти за развитието на здравния статус и за необходимите мерки за предоставяне на статут „свободен от болест“.

3.   Операторите спазват изискванията, посочени в параграф 1, букви б)—е), така че програмата за ликвидиране да бъде изпълнена до успешното ѝ приключване или до нейното оттегляне.

Член 53

Дерогация от класифицирането на здравния статус на обособени специализирани животновъдни обекти

Чрез дерогация от разпоредбите на член 52, параграф 1 компетентният орган може да реши да не класифицира здравния статус на обособени специализирани животновъдни обекти, ако по отношение на отглежданата в тях животинска популация се прилагат подходящи мерки за ограничаване на риска и мерки за контрол на болестите, за да се гарантира, че тя не представлява риск от разпространение на болестта.

Член 54

Ваксинация

Компетентният орган може да включи в програмите за ликвидиране под неговия официален надзор:

а)

ваксинация на включени в списъка видове;

б)

ваксинация на допълнителна животинска популация на отглеждани животни;

в)

ваксинация на допълнителна животинска популация на диви животни.

Член 55

Мерки за контрол на болестите при съмнение за някои болести

1.   При съмнение за случай на съответната болест в даден животновъден обект компетентният орган провежда необходимото проучване.

2.   До получаването на резултата от проучването, посочено в параграф 1, компетентният орган:

а)

забранява въвеждането на животни или продукти от животински произход в животновъдния обект;

б)

когато е технически възможно, разпорежда изолирането на единици в животновъдния обект, в който се отглеждат животни със съмнение за болестта;

в)

забранява движението на животни и продукти от животински произход извън животновъдния обект, освен ако това е разрешено от компетентния орган с цел незабавно клане или незабавна преработка в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, или за пряка консумация от човека, когато става въпрос за мекотели или ракообразни, които се продават живи за тази цел;

г)

забранява движението на оборудване, фураж и странични животински продукти от животновъдния обект, освен ако това е разрешено от компетентния орган.

3.   Компетентният орган запазва мерките, посочени в параграфи 1 и 2, до отхвърлянето или потвърждението на наличието на болестта.

Член 56

Разширяване на обхвата на мерките за контрол на болестите при съмнение за някои болести

1.   Когато счете за необходимо, компетентният орган разширява обхвата на мерките, определени в член 55, като включва:

а)

всеки животновъден обект, в който поради хидродинамичната среда има повишен риск от заразяване с болестта от обекта, където има съмнение за нейното наличие;

б)

всеки животновъден обект, който има пряка епидемиологична връзка с обекта, където има съмнение за болестта.

2.   Ако има съмнение за наличие на болестта при диви водни животни, когато счете за необходимо, компетентният орган разширява обхвата на мерките, определени в член 55, като включва засегнатите животновъдни обекти.

Член 57

Дерогации от мерките за контрол на болестите при съмнение за болест

1.   Чрез дерогация от член 55, параграф 2, буква в) компетентният орган може да разреши движението на аквакултурни животни до животновъден обект под неговия официален надзор, при условие че са изпълнени следните изисквания:

а)

придвижват се само животни, които не проявяват симптоми на болест;

б)

движението не застрашава здравния статус на аквакултурните животни в животновъдния обект по местоназначение или на водните животни по пътя до този животновъден обект;

в)

в животновъдния обект по местоназначение те не осъществяват контакт с аквакултурни животни с по-висок здравен статус по отношение на съответната болест; както и

г)

животните се отглеждат в животновъдния обект по местоназначение за определен от компетентния орган максимален срок.

2.   Когато се възползва от дерогацията, предвидена в параграф 1, компетентният орган:

а)

ако е целесъобразно, прекласифицира здравния статус на животновъдния обект по местоназначение в съответствие с критериите, определени в член 52, параграф 1, до приключването на проучването, посочено в член 55, параграф 1;

б)

забранява движението на животни от животновъдния обект по местоназначение до приключването на проучването, освен ако е разрешил транспортирането им до обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, с цел незабавно клане или незабавна преработка или за пряка консумация от човека, когато става въпрос за мекотели или ракообразни, които се продават живи за тази цел.

3.   Компетентният орган може да използва дерогацията, предвидена в параграф 1, само ако операторите на животновъдните обекти на произход и по местоназначение и превозвачите на животните, попадащи в обхвата на дерогацията:

а)

прилагат подходящи мерки за биологични сигурност и други мерки за ограничаване на риска, необходими за предотвратяване на разпространението на болестта;

б)

предоставят гаранции на компетентния орган, че са предприети всички необходими мерки за биологична сигурност и други мерки за ограничаване на риска; както и

в)

предоставят гаранции на компетентния орган, че страничните животински продукти, определени в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, от водните животни, посочени в параграф 1, буква в) от настоящия член, се преработват или унищожават като материал от категория 1 или категория 2 в съответствие с членове 12 или 13 от посочения регламент.

Член 58

Официално потвърждение на някои болести и мерки за контрол на болестите

1.   Ако даден случай на болест бъде потвърден, компетентният орган:

а)

обявява животновъдния(те) обект(и) за инфектирани(и);

б)

прекласифицира здравния статус на инфектирания(те) животновъден(и) обект(и);

в)

установява ограничителна зона с необходимия размер;

г)

прилага мерките, определени в членове 59—65, в инфектирания(те) животновъден(и) обект(и).

2.   Минималните изисквания, прилагани по отношение на животновъдния(те) обект(и) в ограничителната зона, са посочени в приложение VI, част II, и по-специално в:

а)

глава 1, раздел 3, точка 1, буква а) — за вирусна хеморагична септицемия и инфекциозна хематопоетична некроза;

б)

глава 2, раздел 3, точка 1, буква а) — за инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции;

в)

глава 3, раздел 3, точка 1, буква а) — за инфекция с Marteilia refringens;

г)

глава 4, раздел 3, точка 1, буква а) — за инфекция с Bonamia exitiosa;

д)

глава 5, раздел 3, точка 1, буква а) — за инфекция с Bonamia ostreae;

е)

глава 6, раздел 3, точка 1, буква а) — за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, буква в) компетентният орган може да реши да не установява ограничителна зона:

а)

когато от заразения животновъден обект не се заустват непречистени отпадъчни води в околните води; както и

б)

когато мерките за биологична сигурност, които съществуват в животновъдния обект, отговарят на стандарт, с който се гарантира, че инфекцията остава изцяло в рамките на обекта.

4.   Компетентният орган може да предприеме мерки за ограничаване на риска, свързани със следните дейности в ограничителната зона:

а)

движението на кораби с резервоари за жива риба през ограничителната зона;

б)

риболовни дейности;

в)

други дейности, които могат да породят риск от разпространение на болестта.

5.   Ако болестта бъде потвърдена при диви водни животни, компетентният орган може да:

а)

разработи и приложи мерки за профилактика, надзор и контрол на болести, необходими за предотвратяване на разпространението на болестта сред отглеждани животни от включени в списъка видове или сред допълнителни животински популации;

б)

приложи засилен надзор на дивите водни животински популации, както и в животновъдни обекти, които имат пряка епидемиологична връзка с потвърдения случай;

в)

предприеме мерки за ликвидиране на болестта в съответната популация на диви водни животни, когато това е осъществимо.

Член 59

Епидемиологично проучване и проучвания при потвърждение на определени болести

1.   Когато даден случай бъде потвърден, компетентният орган:

а)

извършва епидемиологично проучване;

б)

провежда проучвания и прилага мерките, определени в член 55, параграф 2, във всички епидемиологично свързани животновъдни обекти;

в)

адаптира надзора към установените рискови фактори, като взема под внимание заключенията от епидемиологичното проучване.

2.   Ако при епидемиологичното проучване са установени епидемиологични връзки между отглеждани и диви животни, компетентният орган отчита необходимостта от провеждане на проучване на диви животни.

3.   Компетентният орган уведомява възможно най-скоро:

а)

операторите и съответните органи от държавата членка, засегната от епидемиологичните връзки с потвърдения случай; както и

б)

компетентните органи от други държави членки или трети държави, които могат да бъдат засегнати от епидемиологичните връзки с инфектирания(те) животновъден(и) обект(и).

Член 60

Движение до или от инфектиран и всякакъв друг животновъден обект, разположен в ограничителната зона

1.   Във всички инфектирани и всякакви други животновъдни обекти, разположени в ограничителната зона, компетентният орган:

а)

когато е технически възможно, разпорежда изолирането на случаите на съмнение и на потвърдените случаи;

б)

забранява движението извън животновъдния(те) обект(и) на животни или продукти от животински произход от включените в списъка за съответната болест животински видове, освен ако това е разрешено от компетентния орган с цел незабавно клане или незабавна преработка в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, или за пряка консумация от човека, когато става въпрос за мекотели или ракообразни, които се продават живи за тази цел;

в)

забранява въвеждането в животновъдния(те) обект(и) на животни от включените в списъка за съответната болест животински видове, освен ако това е разрешено от компетентния орган по надлежно обосновани причини;

г)

забранява движението на оборудване, фураж и странични животински продукти от животновъдния(те) обект(и), освен ако това е разрешено от компетентния орган.

2.   Компетентният орган разширява обхвата на мерките в параграф 1, букви а)—в), като включва и отглеждани животни от допълнителни животински популации, ако те представляват риск от разпространение на болестта.

Член 61

Дерогации от ограничението за движение на животни и продукти от животински произход от инфектирани животновъдни обекти

1.   Чрез дерогация от член 60, параграф 1, буква б) компетентният орган може да разреши движението на аквакултурни животни до животновъден обект, разположен в рамките на същата ограничителна зона, под неговия официален надзор, при условие че:

а)

се придвижват само животни, които не проявяват симптоми на болест;

б)

движението не застрашава здравния статус на аквакултурните животни в животновъдния обект по местоназначение или на водните животни по пътя до този животновъден обект;

в)

в животновъдния обект по местоназначение те не осъществяват контакт с аквакултурни животни с по-висок здравен статус по отношение на съответната болест;

г)

животните се отглеждат в животновъдния обект по местоназначение за определен от компетентния орган максимален срок.

2.   Когато се възползва от дерогацията, предвидена в параграф 1, компетентният орган:

а)

ако е целесъобразно, прекласифицира здравния статус на животновъдния обект по местоназначение в съответствие с критериите, определени в член 52, параграф 1;

б)

забранява движението на животни от животновъдния обект по местоназначение, освен ако е разрешил транспортирането им до обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, с цел незабавно клане или незабавна преработка или за пряка консумация от човека, когато става въпрос за мекотели или ракообразни, които се продават живи за тази цел. Във всички случаи страничните животински продукти, определени в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, се преработват или унищожават като материал от категория 1 или категория 2 в съответствие с членове 12 или 13 от посочения регламент;

в)

държи животновъдния обект по местоназначение под своя официален надзор до приключване на неговото почистване, дезинфекция и съответния период на некултивиране в обекта.

3.   Чрез дерогация от член 60, параграф 1, буква б) компетентният орган може да разреши движението на аквакултурни животни до други инфектирани животновъдни обекти, в които не се прилага програма за ликвидиране на конкретната болест, при условие че:

а)

се придвижват само животни, които не проявяват симптоми на болест;

б)

движението не застрашава здравния статус на аквакултурните животни в животновъдния обект по местоназначение или на водните животни по пътя до този животновъден обект; както и

в)

движението отговаря на изискванията за сертифициране, посочени в член 208, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429.

4.   Чрез дерогация от член 60, параграф 1, буква б) компетентният орган може да разреши движението на аквакултурни животни и продукти от животински произход до съоръжения за клане и преработване, различни от обектите за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести, при условие че:

а)

се придвижват само животни, които не проявяват симптоми на болест;

б)

съоръжението за клане и преработване не е разположено в държава членка, зона или компартмент, в които се изпълнява програма за ликвидиране на конкретната болест или които са били обявени за свободни от болест;

в)

с това движение не се застрашава здравният статус на водните животни по пътя до съоръжението за клане и преработване или в околностите му;

г)

движението отговаря на изискванията за сертифициране, посочени в член 208, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429.

5.   Чрез дерогация от член 60, параграф 1, буква б) компетентният орган може да разреши движението на животни и продукти от животински произход от допълнителни животински популации от инфектиран(и) животновъден(и) обект(и) до други животновъдни обекти без допълнителни ограничения, при условие че:

а)

е извършена оценка на риска;

б)

когато е необходимо се прилагат мерки за ограничаване на риска, за да се гарантира, че не се застрашава здравният статус на водните животни в животновъдния обект по местоназначение или по пътя до него; както и

в)

движението отговаря на изискванията за сертифициране, посочени в член 208, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429.

Член 62

Отстраняване на инфектирани животни

1.   След потвърждаване на болестта компетентният орган разпорежда в рамките на определен от него максимален срок във всички инфектирани животновъдни обекти по отношение на водните животни от включени в списъка за съответната болест видове да бъдат предприети следните мерки:

а)

отстраняване на всички мъртви животни;

б)

отстраняване и умъртвяване на всички умиращи животни;

в)

отстраняване и умъртвяване на всички животни, проявяващи симптоми на болестта;

г)

клане за консумация от човека или когато става въпрос за мекотели или ракообразни, които се продават живи — изваждане от водата на животните, които остават в животновъдния(те) обект(и) след изпълнението на мерките, посочени в букви а)—в).

2.   По надлежно обосновани причини компетентният орган може да разпореди клането за консумация от човека или когато става въпрос за мекотели или ракообразни, които се продават живи — изваждане от водата на:

а)

всички животни в инфектирания(те) животновъден(и) обект(и) от включените в списъка за съответната болест животински видове, без те да бъдат изследвани;

б)

животни със съмнение за болестта, които имат епидемиологична връзка с потвърден случай.

3.   Клането за консумация от човека или изваждането от водата на животните по параграф 1 се извършва под официален надзор в инфектирания(те) животновъден(и) обект(и) с последващо преработване в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, или в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болестите, според случая.

4.   Компетентният орган разширява обхвата на мерките, определени в настоящия член, като включва аквакултурни животни от допълнителни животински популации, когато това е необходимо за борбата с болестта.

5.   Компетентният орган може да разпореди някои или всички животни, посочени в параграф 1, както и животни от невключени в списъка видове в инфектирания(те) животновъден(и) обект(и), да бъдат умъртвени и унищожени, вместо да бъдат заклани за консумация от човека.

6.   Всички странични животински продукти от животни, които са заклани или умъртвени в съответствие с настоящия член, се преработват или унищожават като материал от категория 1 или категория 2 в съответствие с членове 12 или 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Член 63

Почистване и дезинфекция

1.   За всички инфектирани животновъдни обекти компетентният орган разпорежда почистването и дезинфекцията на следните структури и предмети преди повторното заселване:

а)

животновъдните обекти, доколкото това е технически възможно, след отстраняването на животните, посочени в член 62, параграф 1, и на целия фураж, който може да е замърсен;

б)

всяко животновъдно оборудване, включващо инструменти за хранене, категоризиране, третиране, ваксинация, както и работни плавателни съдове и други;

в)

всяко производствено оборудване, включващо, но не ограничено до клетки, мрежи, опорни конструкции, торби и парагади;

г)

всички защитни облекла или предпазни средства, използвани от операторите и посетителите;

д)

всички транспортни средства, в т.ч. резервоари и друго оборудване, използвано за придвижване на инфектираните животни или на персонал, който е бил в контакт с инфектираните животни.

2.   Компетентният орган одобрява протокола за почистване и дезинфекция.

3.   Компетентният орган извършва надзор над почистването и дезинфекцията и не възстановява или не предоставя отново статут „свободен от болест“ на животновъдните обекти, докато не счете, че почистването и дезинфекцията са приключили.

Член 64

Некултивиране

1.   Компетентният орган разпорежда период на некултивиране във всички заразени животновъдни обекти. Периодът на некултивиране се осъществява след приключване на процеса на почистване и дезинфекция, определен в член 63.

2.   Продължителността на периода на некултивиране е съобразена с патогенния агент и вида на системата за производство, използвана в заразените животновъдни обекти. Някои периоди на некултивиране са определени в приложение VI, част II, и по-специално в:

а)

глава 1, раздел 3, точка 1, буква в) — за вирусна хеморагична септицемия и инфекциозна хематопоетична некроза;

б)

глава 2, раздел 3, точка 1, буква в) — за инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции;

в)

глава 3, раздел 3, точка 1, буква в) — за инфекция с Marteilia refringens;

г)

глава 4, раздел 3, точка 1, буква в) — за инфекция с Bonamia exitiosa;

д)

глава 5, раздел 3, точка 1, буква в) — за инфекция с Bonamia ostreae;

е)

глава 6, раздел 3, точка 1, буква в) — за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

3.   Компетентният орган разпорежда синхронизирано некултивиране в инфектираните животновъдни обекти в рамките на защитната зона или, когато такава не е установена — в рамките на ограничителната зона. Обхватът на синхронизираното некултивиране може също така да бъде разширен, като се включат други животновъдни обекти въз основа на оценка на риска. Продължителността на синхронизираното некултивиране и размерът на областта, в който то се осъществява, са определени в приложение VI, част II, и по-специално в:

а)

глава 1, раздел 3, точка 1 — за вирусна хеморагична септицемия и инфекциозна хематопоетична некроза;

б)

глава 2, раздел 3, точка 1 — за инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции;

в)

глава 3, раздел 3, точка 1 — за инфекция с Marteilia refringens;

г)

глава 4, раздел 3, точка 1 — за инфекция с Bonamia exitiosa;

д)

глава 5, раздел 3, точка 1 — за инфекция с Bonamia ostreae;

е)

глава 6, раздел 3, точка 1 — за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

Член 65

Мерки за ограничаване на риска с цел предотвратяване на повторно инфектиране

Преди или при отмяна на мерките за контрол на болестите компетентният орган разпорежда да се предприемат пропорционални мерки за ограничаване на риска, за да се предотврати повторното инфектиране на животновъдния обект, като се вземат предвид съответните рискови фактори, установени от резултатите от епидемиологичното проучване. При тези мерки се взема под внимание най-малко следното:

а)

упоритото запазване на болестотворния агент в околната среда или при дивите животни;

б)

мерките за биологична сигурност, които са адаптирани към специфичните характеристики на животновъдния обект.

ГЛАВА 4

Статут „свободен от болест“

Раздел 1

Одобряване на статут „свободен от болест“ на държавите членки и зоните

Член 66

Критерии за предоставяне на статут „свободен от болест“

Статут „свободен от болест“ може да бъде предоставен на държава членка или зони от нея само когато са изпълнени следните общи и специфични критерии:

а)

общи критерии:

i)

териториалният обхват отговаря на изискванията, определени в член 13 или член 47, според случая;

ii)

надзорът във връзка с болестта отговаря на изискванията, определени в член 3, параграф 1 или 2, според случая;

iii)

операторите спазват задълженията по отношение на мерките за биологична сигурност, както са определени в член 10 от Регламент (ЕС) 2016/429;

iv)

мерките за контрол на болестите, които са от значение за конкретната болест, при съмнение или потвърждение на болестта отговарят на определените изисквания за:

инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), ензоотична левкоза по говедата, инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, инфекция с вируса на болестта на Ауески и с вирусна диария по говедата — в членове 21—31;

инфекция с вируса на бяс — в членове 35 и 36;

инфекция с вируса на болестта син език — в членове 41 и 42;

вирусна хеморагична септицемия, инфекциозна хематопоетична некроза, инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с гентоип HPR-с делеции, инфекция с Marteilia refringens, инфекция с Bonamia exitiosa, инфекция с Bonamia ostreae и инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване в членове 55—65;

v)

в зависимост от вида на обекта животновъдните обекти са били регистрирани или одобрени;

vi)

идентифицирането на животните от целевата животинска популация и проследимостта на зародишните продукти са били извършени в зависимост от вида животно;

vii)

при придвижването животните от целевата животинска популация или продуктите от тях са отговаряли на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с движението на животните в рамките на Съюза и въвеждането в него на тези животни и продукти от тях;

б)

специфичните критерии за предоставяне на статут „свободен от болест“ въз основа на членове 67—71.

Член 67

Статут „свободен от болест“ въз основа на неналичие на животински видове от списъка

1.   Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона поради неналичието на видовете от списъка за конкретната болест са следните:

а)

общите критерии, определени в член 66, буква а), подточки i) и ii), са били изпълнени за период на допустимост от най-малко 5 години и болестта не е откривана; както и

б)

видовете от списъка, които са от значение за въпросната болест, не са налични при отглежданите и дивите животински популации.

2.   Държавата членка предоставя документални доказателства в подкрепа на изпълнението на критериите в параграф 1. С документалните доказателства се доказва устойчивостта на статута „свободен от болест“, при условие че:

а)

вероятността за наличието на животни от включените в списъка видове на територията на държавата членка или зона от нея е оценена и определена като незначителна; както и

б)

вероятността за въвеждане на животни от включените в списъка видове на територията на държавата членка или зона от нея е определена като незначителна.

Член 68

Статут „свободен от болест“ въз основа на неспособността на болестотворния агент да оцелее

1.   Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона поради неспособността на болестотворния агент да оцелее са следните:

а)

общите критерии, определени в член 66, буква а), подточки i) и ii), са били изпълнени за период на допустимост от най-малко 5 години и болестта не е откривана;

б)

никога не е докладвано за болестта или, ако е докладвано, е доказано, че болестотворният агент не е оцелял;

в)

постигната е стойността на поне един от критичните параметри на околната среда, която е несъвместима с оцеляването на болестотворния агент;

г)

болестотворният агент е изложен на въздействието на този критичен параметър на околната среда за период от време, достатъчен, за да го унищожи.

2.   В подкрепа на изпълнението на критериите в параграф 1 държавата членка предоставя следните доказателства:

а)

документални доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви а) и б);

б)

научни доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви в) и г).

Член 69

Статут „свободен от болест“ на сухоземни животни въз основа на неспособността за оцеляване на включените в списъка вектори за болестите от списъка при сухоземните животни

1.   Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона поради неспособността за оцеляване на включените в списъка вектори за конкретната болест от списъка са следните:

а)

общите критерии, определени в член 66, буква а), подточки i) и ii), са били изпълнени за период на допустимост от най-малко 5 години и болестта не е откривана;

б)

никога не е докладвано за болестта или, ако е докладвано, е доказано, че болестотворният агент не е бил предаден;

в)

предаването на болестотворния агент зависи изцяло от наличието на вектори от списъка и не е известено възникването на какъвто и да било друг начин на естествено предаване;

г)

векторите не присъстват естествено в държавата членка или зоните от нея;

д)

няма вероятност от случайно или умишлено въвеждане на вектори от списъка, което да е извършено в миналото или да бъде направено в бъдеще;

е)

постигната е стойността на поне един от критичните параметри на околната среда, която е несъвместима с оцеляването на векторите от списъка;

ж)

векторите от списъка са изложени на въздействието на този критичен параметър на околната среда за период от време, достатъчен, за да ги унищожи.

2.   В подкрепа на изпълнението на критериите в параграф 1 държавата членка предоставя следните доказателства:

а)

документални доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви а) и б);

б)

научни доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви в)—ж).

Ако болестта е възникнала, държавата членка предоставя документални доказателства, че надзорът е доказал с ниво на достоверност 95 %, че болестността за тази болест е била под 1 %.

Член 70

Статут „свободен от болест“ въз основа на данни за минали периоди и данни от надзора

1.   Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона от нея въз основа на данни за минали периоди и данни от надзора са следните:

а)

в държавата членка или в зоната от нея никога не е докладвано за болестта или тя е ликвидирана в държавата членка или в зоната от нея и за нея не е докладвано от най-малко 25 години;

б)

за болестта е докладвано през последните 25 години, ликвидирана е в държавата членка или в зоната от нея и са спазени специфичните за болестта изисквания, посочени в член 72.

2.   Държава членка, която желае да получи одобрение за статут „свободен от болест“ за цялата си територия или за зона от нея въз основа на разпоредбите, посочени в параграф 1, буква а), трябва да е прилагала следните мерки за период на допустимост от най-малко 10 години:

а)

надзор на болестите при отглежданите животни от видовете от списъка;

б)

профилактика с цел контрол на въвеждането на болестотворния агент;

в)

забрана за ваксиниране срещу болестта, освен ако се спазват специфичните за болестта изисквания, посочени в член 72;

г)

надзор на болестите в подкрепа на факта, че не е известно болестта да се е установила сред диви животни от включените в списъка видове в рамките на държавата членка или зоната.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, буква б) Комисията може да предостави на държавите членки или на зоните статут „свободен от болест“ за срок от две години след началото на прилагането на настоящия регламент по отношение на:

а)

инфекция с вируса на бяс, ако тя е подлежала на обявяване съгласно член 8 от Директива 64/432/ЕИО и при необходимост е бил извършен мониторинг в съответствие с член 4 от Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (23), както и ако през последните две години не е било докладвано за случай на болестта при видовете животни от списъка;

б)

инфекция с вируса на болестта син език, ако всички ограничителни зони са били премахнати в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 1266/2007 преди датата на прилагане на настоящия регламент.

4.   Критериите за получаване на статут „свободен от болест“, предвидени в параграф 1, се прилагат само:

а)

в нова държава членка за максимален срок от две години след присъединяването ѝ към Съюза; или

б)

за максимален срок от две години след датата на прилагане на актовете за изпълнение, приети в съответствие с член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429, в които съответната болест се категоризира за първи път като болест от категория В или С.

5.   Чрез дерогация от параграф 4 максималният двегодишен срок не се прилага при предоставянето на статут „свободен от болест“ въз основа на данни за минали периоди и данни от надзора по отношение на следните статути:

а)

статут „свободен от вароатоза“;

б)

статут „свободен от инфекция с вируса на нюкасълска болест без ваксинация“.

6.   Чрез дерогация от параграф 4, буква б) предоставянето на статут „свободен от болест“ въз основа на данни за минали периоди и данни от надзора не се прилага по отношение на следните болести:

а)

инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

б)

инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

в)

ензоотична левкоза по говедата;

г)

инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

д)

инфекция с вируса на болестта на Ауески;

е)

вирусна хеморагична септицемия;

ж)

инфекциозна хематопоетична некроза;

з)

инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции;

и)

инфекция с Bonamia ostreae;

й)

инфекция с Marteilia refringens.

Член 71

Статут „свободен от болест“ въз основа на програми за ликвидиране

1.   Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона въз основа на програми за ликвидиране са следните:

а)

компетентният орган управлява одобрена програма за ликвидиране, както е посочено в членове 12 или 46; както и

б)

компетентният орган е завършил програмата за ликвидиране и е представил на Комисията заявление за признаване на статута „свободен от болест“, с което се доказва, че са спазени специфичните за всяка отделна болест изисквания, определени в член 72.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, при водни животни, когато дадена зона обхваща по-малко от 75 % от територията на дадена държава членка и не е споделена с друга държава членка или с трета държава, статутът „свободен от болест“ може да бъде постигнат съгласно член 83.

Член 72

Специфични за всяка отделна болест изисквания във връзка със статута „свободен от болест“

Специфичните за всяка отделна болест изисквания за предоставяне на статут „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона са предвидени в:

а)

приложение IV, част I, глава 3, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ при отглеждани говеда и приложение IV, част I, глава 4, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ при отглеждани овце и кози;

б)

приложение IV, част II, глава 2, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“;

в)

приложение IV, част III, глава 2, раздел 1 — за статут „свободен от ензоотична левкоза по говедата“;

г)

приложение IV, част IV, глава 2, раздел 1 — за статут „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“;

д)

приложение IV, част V, глава 2, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“;

е)

приложение IV, част VI, глава 2, раздел 1 — за статут „свободен от вирусна диария по говедата“;

ж)

приложение V, част I, глава 2, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с вируса на бяс“;

з)

приложение V, част II, глава 4, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с вируса на болестта син език“;

и)

приложение V, част III, раздел 1 — за статут „свободен от вароатоза“;

й)

приложение V, част IV, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с вируса на нюкасълска болест без ваксинация“;

к)

приложение VI, част II, глава 1, раздел 2 — за статут „свободен от вирусна хеморагична септицемия“;

л)

приложение VI, част II, глава 1, раздел 2 — за статут „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“;

м)

приложение VI, част II, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции“;

н)

приложение VI, част II, глава 3, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Marteilia refringens“;

о)

приложение VI, част II, глава 4, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“;

п)

приложение VI, част II, глава 5, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“;

р)

приложение VI, част II, глава 6, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“.

Раздел 2

Одобряване на статут „свободен от болест“ на компартменти, в които се отглеждат аквакултурни животни

Член 73

Критерии за предоставянето на статут „свободен от болест“ за компартменти, в които се отглеждат аквакултурни животни

1.   Статут „свободен от болест“ може да бъде предоставен на компартмент, в който се отглеждат аквакултурни животни, само когато са изпълнени следните общи и специфични критерии:

а)

общи критерии:

i)

териториалният обхват отговаря на посоченото в член 47, параграф 2, буква в);

ii)

надзорът във връзка с болестта отговаря на изискванията, определени в член 3, параграф 2, член 4 и членове 6—9;

iii)

операторите спазват задълженията по отношение на мерките за биологична сигурност, както са определени в член 10 от Регламент (ЕС) 2016/429;

iv)

спазване на мерките за контрол на болестите, които са от значение за конкретната болест, при съмнение или потвърждение;

v)

животновъдните обекти, които съставляват компартмента, са одобрени;

vi)

гарантирана е проследимостта на животните от целевата животинска популация;

vii)

при придвижването животните от целевата животинска популация или продуктите от тях са отговаряли на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с движението на животните в рамките на Съюза или с въвеждането в него на тези животни и продукти от тях;

б)

специфични критерии за предоставяне на статут „свободен от болест“ въз основа на разпоредбите на членове 74—77.

2.   Статутът „свободен от болест“, посочен в параграф 1, може да се предоставя на:

а)

компартменти, които не зависят от здравния статус на околните природни води; както и

б)

компартменти, които зависят от здравния статус на околните природни води, но където има условия, създаващи ефективно специфично за болестта отделяне на компартмента от други популации на водни животни, които могат да бъдат инфектирани.

3.   При зависимите компартменти, посочени в параграф 2, буква б), компетентният орган:

а)

оценява най-малко следните епидемиологични фактори:

i)

географското местоположение на всеки животновъден обект в компартмента и естеството на водоснабдяването;

ii)

здравния статус на други животновъдни обекти за аквакултура във водната система;

iii)

местоположението на животновъдните обекти, посочени в подточка ii), и отстоянието им от зависимия компартмент;

iv)

производствения обем на животновъдните обекти, посочени в подточка ii), както и метода им на производство и източника на животните в тях;

v)

наличието и количеството на диви водни животни от съответните видове от списъка във водната система и техния здравен статус;

vi)

информация за това дали видовете, посочени в подточка v), са немиграционни, или мигриращи;

vii)

възможността за навлизане на дивите водни животни, посочени в подточка v), в компартмента;

viii)

общите мерки за биологична сигурност в компартмента;

ix)

общите хидроложки условия във водната система;

б)

класифицира всички животновъдни обекти в компартмента като обекти с високо ниво на риск в съответствие с приложение VI, част I, глава 1;

в)

налага всякакви необходими мерки за предотвратяване на въвеждането на болести.

4.   Когато в съответствие с член 83 до Комисията се подава декларация за това, че даден зависим компартмент е свободен от болест, компетентният орган предоставя оценката, посочена в параграф 3, буква а), и данните за всички предприети мерки за предотвратяване на навлизането на болестта в компартмента.

Компетентният орган своевременно уведомява Комисията за всички последващи промени в епидемиологичните фактори, посочени в параграф 3, буква а), и предприетите мерки за ограничаване на тяхното въздействие.

Член 74

Статут „свободен от болест“ въз основа на неналичие на животински видове от списъка

1.   Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на даден компартмент, в който се отглеждат аквакултурни животни, поради неналичието на видовете от списъка за конкретната болест са следните:

а)

общите критерии, определени в член 73, параграф 1, буква а), подточки i) и ii), са били изпълнени за период на допустимост от най-малко 5 години и болестта не е откривана; както и

б)

видовете от списъка, които са от значение за въпросната болест, не са налични при отглежданите и дивите животински популации.

2.   В подкрепа на изпълнението на критериите в параграф 1 държавата членка предоставя документални доказателства. С документалните доказателства се доказва устойчивостта на статута „свободен от болест“, при условие че:

а)

вероятността за наличието на животни от включените в списъка видове в компартмента е оценена и определена като незначителна; както и

б)

вероятността за въвеждане на животни от включените в списъка видове в компартмента е определена като незначителна.

Член 75

Статут „свободен от болест“ въз основа на неспособността на болестотворния агент да оцелее

1.   Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на компартмент, в който се отглеждат аквакултурни животни, поради неспособността на болестотворния агент да оцелее, са следните:

а)

общите критерии, определени в член 73, параграф 1, буква а), подточки i) и ii), са били изпълнени за период на допустимост от най-малко 5 години и болестта не е откривана;

б)

никога не е докладвано за болестта или, ако е докладвано, е доказано, че болестотворният агент не е оцелял;

в)

постигната е стойността на поне един от критичните параметри на околната среда, която е несъвместима с оцеляването на болестотворния агент;

г)

болестотворният агент е изложен на въздействието този критичен параметър за период от време, достатъчен, за да го унищожи.

2.   В подкрепа на изпълнението на критериите в параграф 1 държавата членка предоставя следните доказателства:

а)

документални доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви а) и б);

б)

научни доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви в) и г).

Член 76

Статут „свободен от болест“ въз основа на данни за минали периоди и данни от надзора

1.   Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на даден компартмент, в който се отглеждат аквакултурни животни, въз основа на данни за минали периоди и данни от надзора са следните:

а)

в компартмента никога не е докладвано за болестта или тя е била ликвидирана в компартмента и за нея не е докладвано от най-малко 25 години;

б)

за болестта е докладвано през последните 25 години, ликвидирана е в компартмента и са спазени специфичните за болестта изисквания, посочени в член 78.

2.   Държава членка, която желае да получи одобрение за статут „свободен от болест“ за компартмента въз основа на разпоредбите, посочени в параграф 1, буква а), трябва да е прилагала следните мерки за период на допустимост от най-малко 10 години:

а)

надзор на болестите при отглежданите животни от видовете от списъка;

б)

профилактика с цел контрол на въвеждането на болестотворния агент;

в)

забрана за ваксиниране срещу болестта, освен ако се спазват специфичните за болестта изисквания, посочени в член 78;

г)

надзор на болестите в подкрепа на факта, че не е известно болестта да се е установила сред диви животни от включените в списъка видове в рамките на компартмента.

3.   Критериите, предвидени в параграф 1, се прилагат само:

а)

в нова държава членка за максимален срок от две години след присъединяването ѝ към Съюза; или

б)

за максимален срок от две години след датата на прилагане на актовете за изпълнение, приети в съответствие с член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429, в които съответната болест се категоризира за първи път като болест от категория В или С.

4.   Чрез дерогация от параграф 3, буква б) предоставянето на статут „свободен от болест“ въз основа на данни за минали периоди и данни от надзора не се прилага по отношение на следните болести:

а)

вирусна хеморагична септицемия;

б)

инфекциозна хематопоетична некроза;

в)

инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции;

г)

инфекция с Bonamia ostreae;

д)

инфекция с Marteilia refringens.

Член 77

Статут „свободен от болест“ въз основа на програми за ликвидиране

1.   Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на даден компартмент, в който се отглеждат аквакултурни животни, въз основа на програми за ликвидиране са следните:

а)

компетентният орган управлява одобрена програма за ликвидиране, както е посочено в член 46; както и

б)

компетентният орган е завършил програмата за ликвидиране и е представил на Комисията окончателния доклад, с който се доказва, че са спазени специфичните за всяка отделна болест изисквания, определени в член 78.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, когато даден компартмент обхваща по-малко от 75 % от територията на дадена държава членка и водосборният басейн, който снабдява компартмента, не е споделен с друга държава членка или с трета държава, статутът „свободен от болест“ може да бъде постигнат съгласно член 83.

Член 78

Специфични за всяка отделна болест изисквания във връзка със статута „свободен от болест“

Специфичните за всяка отделна болест изисквания за предоставяне на статут „свободен от болест“ на компартмент, в който се отглеждат аквакултурни животни, са предвидени в:

а)

приложение VI, част II, глава 1, раздел 2 — за статут „свободен от вирусна хеморагична септицемия“;

б)

приложение VI, част II, глава 1, раздел 2 — за статут „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“;

в)

приложение VI, част II, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции“;

г)

приложение VI, част II, глава 3, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Marteilia refringens“;

д)

приложение VI, част II, глава 4, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“;

е)

приложение VI, част II, глава 5, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“;

ж)

приложение VI, част II, глава 6, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“.

Член 79

Специални изисквания за компартменти, които не зависят от здравния статус на околните природни води

1.   В допълнение към общите критерии за предоставяне на статут „свободен от болест“ на компартменти, в които се отглеждат аквакултурни животни, както е посочено в член 73, параграф 1, компартмент, който се състои от един или няколко отделни животновъдни обекта и в който здравният статус по отношение на конкретна болест не зависи от здравния статус на околните природни води, може да получи статут „свободен от болест“, ако отговаря на изискванията по параграфи 2—6.

2.   Независимият компартмент може да включва:

а)

отделен животновъден обект, който се счита за самостоятелна епидемиологична единица, тъй като не се влияе от здравния статус на животните в околните природни води; или

б)

повече от един животновъден обект, като всеки животновъден обект в рамките на компартмента отговаря на критериите, определени в буква а) от настоящия параграф, както и в параграфи 3—6, но поради активното движение на животни между животновъдните обекти те се считат за самостоятелна епидемиологична единица, при условие че всички те разполагат с обща система за биологична сигурност.

3.   Независимият компартмент се водоснабдява:

а)

чрез водопречиствателна станция, в която се инактивира съответният болестотворен агент; или

б)

директно от кладенец, сондажен отвор или извор.

Когато източникът на това водоснабдяване е извън животновъдния обект, водата се доставя директно до обекта и се отвежда до него по начин, позволяващ необходимата защита от инфектиране.

4.   Трябва да има естествени или изкуствени бариери, които да предпазват всеки животновъден обект в компартмента от навлизане на водни животни от околните природни води.

5.   Когато е целесъобразно, компартментът се защитава срещу наводняване и проникване на вода от околните природни води.

6.   Компартментът отговаря на специфичните за всяка отделна болест изисквания, посочени в член 78.

Член 80

Специални разпоредби за компартменти, които се състоят от отделни животновъдни обекти, където започват или се възобновяват дейности, свързани с аквакултурите, и чийто здравен статус по отношение на конкретна болест не зависи от здравния статус на околните природни води

1.   Нов животновъден обект, в който предстои започване на дейности, свързани с аквакултурите, се счита за свободен от болест, когато:

а)

отговаря на разпоредбите на член 79, параграф 2, буква а) и параграфи 3—5; както и

б)

в него започват дейности, свързани с аквакултурите, с аквакултурни животни от държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от болест“.

2.   Животновъден обект, в който след прекъсване се възобновяват дейности, свързани с аквакултурите, и който отговаря на разпоредбите в параграф 1, се счита за „свободен от болест“ без надзора, посочен в член 73, параграф 1, буква а), подточка ii), при условие че:

а)

компетентният орган е запознат със здравната история на животновъдния обект и в него не е потвърждавано наличието на болест от категория В или категория С;

б)

животновъдният обект е почистен, дезинфекциран и, при необходимост, преминал период на некултивиране преди повторното заселване.

3.   Животновъден обект, в който се възстановяват дейностите след потвърждение на наличието на болест от категория В или категория С, се счита за „свободен от болест“ по отношение на потвърдената болест, при условие че:

а)

е изследвана представителна извадка на животните от повторното заселване в животновъдния обект от държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от болест“, след почистване, дезинфекция и период на некултивиране, не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 12 месеца, след като тези животни са били изложени на условия, включително температурата на водата, които благоприятстват клиничната проява на съответната болест;

б)

са използвани посочените в съответната глава от приложение VI, част II проби и диагностични изследвания, като пробите са взети от голям брой животни, което ще гарантира установяването на съответната болест с ниво на достоверност 95 %, ако целевата болестност е 2 %.

в)

резултатите от изследванията, описани в буква б), са отрицателни.

Раздел 3

Запазване, спиране и отнемане на статут „свободен от болест“

Член 81

Специфични критерии относно надзора и мерките за биологична сигурност във връзка със запазването на статут „свободен от болест“

1.   Държавите членки, зоните или компартментите от тях могат да запазват статута „свободен от болест“ само ако в допълнение към критериите, определени в член 41, параграф 1, букви а) и в) от Регламент (ЕС) 2016/429, спазват следните изисквания:

а)

предприемането на достатъчни действия по надзор с цел ранното откриване на болестта и доказването на статута „свободен от болест“;

б)

мерките за биологична сигурност, разпоредени от компетентния орган въз основа на установените рискове, с цел предотвратяване на въвеждането на болестта;

в)

оперативните правила, посочени в член 66, буква а), подточки v), vi) и vii) или в член 73, параграф 1, буква а), подточки v), vi) и vii).

2.   При водните животни, когато дадена държава членка е обявена за свободна от една или повече от болестите от списъка, тя може да преустанови целевия надзор, както е посочено в параграф 3, букви к)—р), и да запази своя статута „свободна от болест“, при условие че е била извършена оценка на риска от въвеждане на съответната болест и са налице условия, които благоприятстват клиничната проява на въпросната болест.

В свободните от болест зони или компартменти в държавите членки, които не са декларирани като свободни от болест, или във всички случаи, когато не са налице условия, които благоприятстват клиничната проява на въпросната болест, целевият надзор продължава, както е посочено в параграф 3, букви к)—р).

3.   Специфичните за всяка отделна болест изисквания по отношение на надзора и мерките за биологична сигурност са предвидени в:

а)

приложение IV, част I, глава 3, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ по отношение на отглеждани говеда или приложение IV, част I, глава 4, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ по отношение на отглеждани овце и кози;

б)

приложение IV, част II, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“;

в)

приложение IV, част III, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от ензоотична левкоза по говедата“;

г)

приложение IV, част IV, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“;

д)

приложение IV, част V, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“;

е)

приложение IV, част VI, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от вирусна диария по говедата“;

ж)

приложение V, част I, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на бяс“;

з)

приложение V, част II, глава 4, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на болестта син език“;

i)

приложение V, част III, раздел 2 — за статут „свободен от вароатоза“;

й)

приложение V, част IV, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на нюкасълска болест без ваксинация“;

к)

приложение VI, част II, глава 1, раздел 4 — за статут „свободен от вирусна хеморагична септицемия“;

л)

приложение VI, част II, глава 1, раздел 4 — за статут „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“;

м)

приложение VI, част II, глава 2, раздел 4 — за статут „свободен от инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции“;

н)

приложение VI, част II, глава 3, раздел 4 — за статут „свободен от инфекция с Marteilia refringens“;

о)

приложение VI, част II, глава 4, раздел 4 — за статут „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“;

п)

приложение VI, част II, глава 5, раздел 4 — за статут „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“;

р)

приложение VI, част II, глава 6, раздел 4 — за статут „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“.

Член 82

Спиране, отнемане и възстановяване на статута „свободен от болест“

1.   Ако болестта е потвърдена и вследствие на това не са изпълнени условията за запазване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка, зона или компартмент от нея, компетентният орган:

а)

своевременно прилага съответните мерки за контрол на болестите;

б)

осъществява специален надзор, за да оцени мащаба на огнището;

в)

разпорежда предприемането на всички необходими мерки за ограничаване на риска.

2.   Ако болестта не е потвърдена, но е нарушено някое от условията за запазване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка, зона или компартмент от нея, компетентният орган предприема необходимите корективни мерки и извършва оценка на риска, който е променен от ветеринарно-санитарната обстановка.

(3)   Като преходна мярка при необходимост статутът „свободен от болест“ на държава членка, зона или компартмент от нея може да бъде спрян от компетентния орган, вместо да бъде отнет от Комисията. По време на спирането компетентният орган:

а)

приема всички необходими мерки за профилактика, надзор и контрол с цел овладяване на ситуацията;

б)

своевременно уведомява Комисията и останалите държави членки за приетите мерки; както и

в)

редовно информира Комисията и останалите държави членки за развитието на ситуацията, етапът, на който се намира във връзка с възстановяването на статута „свободен от болест“, удължаването на срока на спиране на статута или отнемането му от Комисията.

4.   При спазване на разпоредбите на параграф 3 компетентният орган може да възстанови статута „свободен от болест“ на държавата членка, зоната или компартмента от нея чрез отмяна на спирането.

Раздел 4

Дерогации от одобрението от Комисията

Член 83

Дерогации от одобрението от Комисията за определени статути „свободен от болест“ във връзка с болести при водните животни

1.   Чрез дерогация от изискванията за получаване на одобрение от Комисията за статут „свободен от болест“, определен в член 36, параграф 4 и член 37, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/429, във връзка с болести по водните животни на зони или компартменти, за зони или компартменти, които обхващат по-малко от 75 % от територията на дадена държава членка, и водосборният басейн, който снабдява зоната или компартмента, не е споделен с друга държава членка или с трета държава, такова одобрение може да бъде предоставено по следната процедура:

а)

дадена държава членка представя временна декларация за това, че зоната или компартментът, които отговарят на изискванията за статут „свободен от болест“, както е посочено в настоящия регламент, са свободни от болест;

б)

държавата членка публикува тази временна декларация в електронен формат и уведомява за това Комисията и държавите членки;

в)

временната декларация влиза в сила 60 дни след публикуването и зоната или компартментът, посочени в настоящия параграф, получават статута „свободен от болест“.

2.   В 60-дневния срок, посочен в параграф 1, буква в), Комисията или държавите членки могат да поискат пояснение или допълнителна информация по отношение на подкрепящите доказателства, предоставени от държавата членка, представяща временната декларация.

3.   Ако в посочения в параграф 1, буква в) срок най-малко една държава членка или Комисията направят писмени коментари, изразяващи опасения във връзка с доказателствата, които подкрепят декларацията, Комисията, държавата членка, представила декларацията, и ако е целесъобразно, държавата членка, поискала пояснение или допълнителна информация, заедно разглеждат предоставените доказателства, за да разсеят опасенията.

В тези случаи посоченият в параграф 1, буква в) срок се удължава автоматично с 60 дни, считано от датата, на която са изложени първите опасения. Този срок не се удължава допълнително.

4.   При неуспешно приключване на процеса, посочен в параграф 3, се прилагат разпоредбите, определени в член 36, параграф 4 и член 37, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/429.

ЧАСТ III

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 84

Преходни разпоредби относно съществуващия статут „свободен от болест“

1.   Държавите членки и зоните от тях с одобрен статут „свободен от болест“ преди датата на прилагане на настоящия регламент се считат за притежаващи одобрен статут „свободен от болест“ в съответствие с настоящия регламент по отношение на следните статути:

а)

„свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis, B. suis“:

i)

при популациите на говеда — когато статутът „свободен от бруцелоза“ е бил предоставен в съответствие с Директива 64/432/ЕИО;

ii)

при популациите на овце и кози — когато статутът „свободен от бруцелоза (свободен от B. melitensis)“ е бил предоставен в съответствие с Директива 91/68/ЕИО;

б)

„свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ — когато статутът „свободен от туберкулоза“ е бил предоставен в съответствие с Директива 64/432/ЕИО;

в)

„свободен от ензоотична левкоза по говедата“ — когато статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ е бил предоставен в съответствие с Директива 64/432/ЕИО;

г)

„свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ — когато е статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата“ е бил предоставен в съответствие с Директива 64/432/ЕИО;

д)

„свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ — когато статутът „свободен от вируса на болестта на Ауески“ е бил предоставен в съответствие с Директива 64/432/ЕИО;

е)

„свободен от вароатоза“ — когато статутът „свободен от вароатоза“ е бил предоставен в съответствие с Директива 92/65/ЕИО на Съвета (24);

ж)

„свободен от инфекция с вируса на нюкасълска болест без ваксинация“ — когато статутът „освободен от ваксиниране срещу нюкасълска болест“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2009/158/ЕО;

з)

„свободен от вирусна хеморагична септицемия“ — когато статутът „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2006/88/ЕО на Съвета (25);

и)

„свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ — когато статутът „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

й)

„свободен от инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции“ — когато статутът „свободен от инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

к)

„свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ — когато статутът „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

л)

„свободен от инфекция с Marteilia refringens“ — когато статутът „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

м)

„свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ — когато статутът „свободен от вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2006/88/ЕО.

2.   Компартментите в държавите членки с одобрен статут „свободен от болест“ преди датата на прилагане на настоящия регламент се считат за притежаващи одобрен статут „свободен от болест“ в съответствие с настоящия регламент по отношение на следните статути:

а)

„свободен от високопатогенна инфлуенца по птиците“ — когато компартментът е одобрен във връзка с инфлуенцата по птиците в съответствие с Регламент (ЕО) № 616/2009 на Комисията (26);

б)

„свободен от вирусна хеморагична септицемия“ — когато статутът „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

в)

„свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ — когато статутът „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

г)

„свободен от инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции“ — когато статутът „свободен от инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

д)

„свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ — когато статутът „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

е)

„свободен от инфекция с Marteilia refringens“ — когато статутът „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

ж)

„свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ — когато статутът „свободен от вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ е бил предоставен в съответствие с Директива 2006/88/ЕО.

3.   Държавите членки, които се считат за притежаващи одобрен статут „свободен от болест“ в съответствие с параграфи 1 или 2, гарантират, че условията за запазването на статута съответстват на определените в настоящия регламент.

Член 85

Преходни разпоредби относно съществуващите програми за ликвидиране или за надзор

1.   Счита се, че държавите членки и зоните от тях с одобрена програма за ликвидиране или одобрена програма за надзор преди датата на прилагане на настоящия регламент имат одобрена програма за ликвидиране в съответствие с настоящия регламент за срок от шест години, считано от дата на прилагане на настоящия регламент, по отношение на следните болести:

а)

инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, когато програмата за ликвидиране на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит е била одобрена в съответствие с Директива 64/432/ЕИО;

б)

инфекция с вируса на болестта на Ауески, когато програмата за ликвидиране на болестта на Ауески е била одобрена в съответствие с Директива 64/432/ЕИО;

в)

вирусна хеморагична септицемия, когато програмата за надзор или за ликвидиране на вирусната хеморагична септицемия е била одобрена в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

г)

инфекциозна хематопоетична некроза, когато програмата за надзор или за ликвидиране на инфекциозна хематопоетична некроза е била одобрена в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

д)

инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции, когато програмата за надзор или за ликвидиране на инфекцията с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции е била одобрена в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

е)

инфекция с Bonamia ostreae, когато програмата за надзор или за ликвидиране на инфекцията с Bonamia ostreae е била одобрена в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

ж)

инфекция с Marteilia refringens, когато програмата за надзор или за ликвидиране на инфекцията с Marteilia refringens е била одобрена в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

з)

инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, когато програмата за ликвидиране на болестта на синдрома на бяло петнисто заболяване е била одобрена в съответствие с Директива 2006/88/ЕО.

2.   Счита се, че компартментите в държавите членки с одобрена програма за ликвидиране или одобрена програма за надзор преди датата на прилагане на настоящия регламент имат одобрена програма за ликвидиране в съответствие с настоящия регламент за изброените по-долу болести за срок от шест години, считано от дата на прилагане на настоящия регламент:

а)

вирусна хеморагична септицемия, когато програмата за надзор или за ликвидиране на вирусната хеморагична септицемия е била одобрена в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

б)

инфекциозна хематопоетична некроза, когато програмата за надзор или за ликвидиране на инфекциозна хематопоетична некроза е била одобрена в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

в)

инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции, когато програмата за надзор или за ликвидиране на инфекцията с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции е била одобрена в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

г)

инфекция с Bonamia ostreae, когато програмата за надзор или за ликвидиране на инфекцията с Bonamia ostreae е била одобрена в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

д)

инфекция с Marteilia refringens, когато програмата за надзор или за ликвидиране на инфекцията с Marteilia refringens е била одобрена в съответствие с Директива 2006/88/ЕО;

е)

инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, когато програмата за надзор или за ликвидиране на болестта на синдрома на бяло петнисто заболяване е била одобрена в съответствие с Директива 2006/88/ЕО.

3.   Държавите членки, за които се счита, че имат одобрена програма за ликвидиране в съответствие с параграф 1 или 2, гарантират, че мерките в програмата съответстват на определените мерки за програмите за ликвидиране в настоящия регламент.

Член 86

Отмяна

Следните актове се отменят, считано от 21 април 2021 г.:

Решение 2000/428/ЕО;

Решение 2002/106/ЕО;

Решение 2003/422/ЕО;

Решение 2006/437/ЕО;

Регламент (ЕО) № 1266/2007;

Решение 2008/896/ЕО;

Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1554.

Позоваванията на посочените отменени актове се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 87

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 21 април 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2019 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

(3)  Решение 2010/367/ЕС на Комисията от 25 юни 2010 г. относно прилагането от страна на държавите членки на програми за надзор на инфлуенцата по птиците при домашни и диви птици (ОВ L 166, 1.7.2010 г., стр. 22).

(4)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията от 3 декември 2018 г. за прилагането на някои правила за профилактика и контрол на болести за категориите болести от списъка и за установяване на списък на животинските видове или групите животински видове, които носят значителен риск от разпространение на болестите от списъка (ОВ L 308, 4.12.2018 г., стр. 21).

(5)  Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (ОB 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64).

(6)  Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността (ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19).

(7)  Делегиран регламент (ЕС) 2018/1629 на Комисията от 25 юли 2018 г. за изменение на списъка с болести, установен в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (ОВ L 272, 31.10.2018 г., стр. 11).

(8)  Здравен кодекс за сухоземните животни, Световна организация за здравеопазване на животните, 2018.

(9)  Решение 2004/558/ЕО на Комисията от 15 юли 2004 г. за прилагане на Директива 64/432/ЕИО на Съвета относно допълнителните гаранции при търговията в Общността с говеда във връзка с инфекциозния ринотрахеит по говедата и одобрението на представените от някои държави членки програми за изкореняване на болестта (ОВ L 249, 23.7.2004 г., стр. 20).

(10)  The EFSA Journal (2006) 311, Opinion on the „Definition of a BoHV-1-free animal and a BoHV-1-free holding, and the procedures to verify and maintain this status“ (Бюлетин на ЕОБХ (2006) 311, Становище относно „Определяне на животно, свободно от BoHV-1, и на стопанство, свободно от BoHV-1, и процедури за удостоверяване и запазване на този статут“).

(11)  Директива 2000/75/ЕО на Съвета от 20 ноември 2000 г. за определяне на условията за борба и ликвидиране на болестта син език (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 74).

(12)  Експертна група на ЕОБХ по ЗЖХО (Експертна група на ЕОБХ по здравето на животните и хуманното отношение към тях), 2017. Scientific opinion on bluetongue: control, surveillance and safe movement of animals (Научно становище относно контрола, надзора и безопасното движение на животните). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2017, 15(3):4698, 126.

(13)  Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).

(14)  Решение 2000/428/ЕО на Комисията от 4 юли 2000 г. относно установяване на процедури за диагностициране, методи за вземане на проби и критерии за оценка на резултатите от лабораторните тестове за потвърждаване и диференциална диагноза на везикулозната болест по свинете (ОВ L 167, 7.7.2000 г., стр. 22).

(15)  Решение 2002/106/ЕО на Комисията от 1 февруари 2002 г. за одобряване на диагностично ръководство, с което се определят диагностичните процедури, методите за вземане на проби и критериите за оценка на лабораторните тестове за потвърждаване на класическата чума по свинете (ОВ L 39, 9.2.2002 г., стр. 71).

(16)  Решение 2003/422/ЕО на Комисията от 26 май 2003 г. за одобрение на Наръчника за диагностика на африканската чума по свинете (ОВ L 143, 11.6.2003 г., стр. 35).

(17)  Решение 2006/437/ЕО на Комисията от 4 август 2006 г. относно одобряване на наръчник по диагностика за инфлуенца по птиците, както е предвидено в Директива 2005/94/ЕО на Съвета (ОВ L 237, 31.8.2006 г., стр. 1).

(18)  Регламент (ЕО) № 1266/2007 на Комисията от 26 октомври 2007 г. относно правилата за прилагане на Директива 2000/75/ЕО на Съвета по отношение на контрола, наблюдението, надзора и ограниченията за движението на някои животни от видовете, възприемчиви към болестта син език (ОВ L 238, 27.10.2007 г., стр. 37).

(19)  Решение 2008/896/ЕО на Комисията от 20 ноември 2008 г. относно насоки за схемите за надзор на здравето на животните на база на риска, предвидени в Директива 2006/88/ЕО на Съвета (ОВ L 322, 2.12.2008 г., стр. 30).

(20)  Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1554 на Комисията от 11 септември 2015 г. за определяне на правила за прилагането на Директива 2006/88/ЕО по отношение на изискванията за надзор и диагностичните методи (ОВ L 247, 23.9.2015 г., стр. 1).

(21)  http://www.oie.int/en/standard-setting/terrestrial-manual/access-online/

(22)  http://www.oie.int/en/standard-setting/aquatic-manual/access-online/

(23)  Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози, за изменение на Решение 90/424/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 92/117/ЕИО на Съвета (ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 31).

(24)  Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54).

(25)  Директива 2006/88/ЕО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни (ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14).

(26)  Регламент (ЕО) № 616/2009 на Комисията от 13 юли 2009 г. за прилагане на Директива 2005/94/ЕО на Съвета по отношение на одобрението на компартментите за домашни птици и компартментите за други птици, отглеждани в затворени помещения, във връзка с инфлуенцата по птиците и допълнителните предпазни мерки за биологична сигурност в такива компартменти (ОВ L 181, 14.7.2009 г., стр. 16).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПЕЦИФИЧНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЛУЧАЙ НА БОЛЕСТ ПРИ СУХОЗЕМНИ ЖИВОТНИ

Раздел 1

Високопатогенна инфлуенца по птиците (НРАI)

1.

Животно или група животни трябва да се счита от компетентния орган за случай на съмнение за високопатогенна инфлуенца по птиците, когато отговаря на критериите, определени в член 9, параграф 1.

2.

Животно или група животни трябва да се счита от компетентния орган за потвърден случай на високопатогенна инфлуенца по птиците, когато:

а)

в проба от животно или от група животни се изолира болестотворният агент, причиняващ високопатогенна инфлуенца по птиците, с изключение на ваксинните щамове;

б)

в проба от животно или група животни се установява наличие на нуклеинова киселина, характерна за болестотворния агент, причиняващ високопатогенна инфлуенца по птиците, което не е следствие от ваксинация; или

в)

в проба от отглеждано животно или от група отглеждани животни, които проявяват клинични признаци, присъщи на болестта, или са епидемиологично свързани с предполагаем или потвърден случай, при непряк диагностичен метод се получава положителен резултат, което не е следствие от ваксинация.

3.

За целите на това определение на случай на болест болестотворният агент, причиняващ високопатогенна инфлуенца по птиците, трябва да е:

а)

вирус тип А на инфлуенцата от подтипове Н5 и Н7 или всеки вирус тип А на инфлуенцата с интравенозен индекс на патогенност (IVPI), по-голям от 1,2; или

б)

вирус тип А на инфлуенцата от подтипове Н5 и Н7 с последователност от множество основни аминокиселини, налична в мястото на разцепване на хемаглутининовата молекула (HA0), която е подобна на наблюдаваната при други изолати на високопатогенна инфлуенца по птиците.

Раздел 2

Инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците (LPAI)

1.

Животно или група животни трябва да се счита от компетентния орган за случай на съмнение за инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците, когато отговаря на критериите, определени в член 9, параграф 1.

2.

Животно или група животни трябва да се счита от компетентния орган за потвърден случай на инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците, когато:

а)

в проба от животно или от група животни се изолира болестотворният агент, причиняващ инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците, с изключение на ваксинните щамове;

б)

в проба от животно или група животни се установява наличие на нуклеинова киселина, характерна за болестотворния агент, причиняващ инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците, което не е следствие от ваксинация; или

в)

в проба от отглеждано животно или от група отглеждани животни, които проявяват клинични признаци, присъщи на болестта, или са епидемиологично свързани с предполагаем или потвърден случай, при непряк диагностичен метод се получава положителен резултат, което не е следствие от ваксинация.

3.

За целите на това определение на случая болестотворният агент, причиняващ инфекция с нископатогенната инфлуенца по птиците, трябва да е всеки вирус тип А на инфлуенцата от подтип Н5 и Н7, който не е вирус, причиняващ високопатогенна инфлуенца по птиците.

Раздел 3

Инфекция с вируса на нюкасълската болест

1.

Животно или група животни трябва да се счита от компетентния орган за случай на съмнение за инфекция с вируса на нюкасълската болест, когато отговаря на критериите, определени в член 9, параграф 1.

2.

Животно или група животни трябва да се счита от компетентния орган за потвърден случай на инфекция с вируса на нюкасълската болест, когато:

а)

в проба от животно или от група животни се изолира болестотворният агент, причиняващ инфекция с вируса на нюкасълската болест, с изключение на ваксинните щамове;

б)

в проба от животно или група животни се установява наличие на нуклеинова киселина, характерна за болестотворния агент, причиняващ инфекция с вируса на нюкасълската болест, което не е следствие от ваксинация; или

в)

в проба от отглеждано животно или от група отглеждани животни, които проявяват клинични признаци, присъщи на болестта, или са епидемиологично свързани с предполагаем или потвърден случай, при непряк диагностичен метод се получава положителен резултат, което не е следствие от ваксинация.

3.

За целите на това определение на случая болестотворният агент, причиняващ инфекция с вируса на нюкасълската болест, трябва да е всеки птичи парамиксовирус от серотип 1 (APMV-1) (птичи Avulavirus тип 1), който:

а)

има интрацеребрален патогенен индекс (ICPI) 0,7 или по-голям; или

б)

представя множество основни аминокиселини в C-края на белтъка F2 и фенилаланин при остатък в позиция 117, който е N-краят на белтъка F1. Терминът „множество основни аминокиселини“ се отнася за най-малко три аргининови или лизинови остатъка между позиции 113 и 116. При недоказване на характерната схема на аминокиселинни остатъци, както е описана по-горе, се изисква характеризиране на изолирания вирус посредством изследване за интрацеребрален патогенен индекс (ICPI). В настоящото определение аминокиселинните остатъци са номерирани от N-края на аминокиселинната последователност, произхождаща от нуклеотидната последователност на F0 гена (113—116 отговаря на остатък –4 до –1 от мястото на разцепване).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРОГРАМА ЗА НАДЗОР НА РАВНИЩЕТО НА СЪЮЗА

ЧАСТ I

НАДЗОР НА ИНФЛУЕНЦАТА ПО ПТИЦИТЕ ПРИ ДОМАШНИ И ДИВИ ПТИЦИ

Раздел 1

Общ подход и изисквания

1.   ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ

Надзорът при домашните и дивите птици трябва да се извършва във всички държави членки.

2.   СРОК НА ПРИЛАГАНЕ

Докато бъде отменен.

3.   ОБЩ ПОДХОД

Системата за надзор трябва да бъде насочена към целите, предвидени в раздел 2, и да се основава на широкообхватен подход, в който се включват различни взаимодопълващи се компоненти на дейностите по надзор на популациите на домашните и дивите птици:

системи за ранно откриване, както е предвидено в раздели 3 и 4;

надзор въз основа на риска, както е предвидено в раздели 5 и 6.

Раздел 2

Цели на надзора при домашни и диви птици

1.

Ранно откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците (HPAI) при домашните птици.

2.

Ранно откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при дивите птици, с което се дава възможност за:

а)

ранно предупреждение за възможна поява на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашните птици, по-специално при навлизането на вируси в Съюза посредством миграционните движения на диви птици;

б)

информация за оценката на рисковете от разпространяване на вируса след констатиране на високопатогенна инфлуенца по птиците при диви птици.

3.

Откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при видове диви птици, които обикновено не проявяват значителни клинични признаци.

4.

Откриване на циркулиращи вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците (вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците), които лесно могат да се разпространяват между стадата домашни птици, по-специално в области с голям брой животновъдни обекти за домашни птици, предвид техния потенциал да мутират до високопатогенна инфлуенца по птиците, с цел:

а)

установяване на струпвания на случаи на инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците; както и

б)

мониторинг на риска от разпространяване на вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците чрез движението на домашни птици и посредством преносители в някои производствени системи в риск.

5.

Принос за повишаване на знанията относно високопатогенна инфлуенца по птиците и вирусите на нископатогенната инфлуенца по птиците, пораждащи потенциален зоонозен риск.

Раздел 3

Ранно откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашни птици

1.

Системите за ранно откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашни птици трябва да са част от общите изисквания за надзор, както е предвидено в член 3, параграф 1, буква а), и да се прилагат в целия птицевъден сектор.

2.

В надзора, посочен в точка 1, трябва да се включва най-малко ранното откриване и проучването в животновъдните обекти, разположени в област с установен повишен риск от поява и разпространяване на високопатогенна инфлуенца по птиците, като се следи за:

а)

всяка промяна в нормалното производство и здравните показатели, като например процента на смъртност, приемането на храна и вода и производството на яйца; както и

б)

всички клинични признаци или постмортални лезии, сочещи за наличието на високопатогенна инфлуенца по птиците.

3.

Редовното изследване на проби, събрани от мъртви и болни домашни птици в животновъдните обекти, разположени в област с установен повишен риск от поява и разпространяване на високопатогенна инфлуенца по птиците, също може да е целесъобразно, когато се установи повишен риск на национално, европейско или регионално равнище, дължащ се на огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашните и/или дивите птици.

Раздел 4

Ранно откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при диви птици

1.

Ранното откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при диви птици трябва да се основава на вземане на проби и изследване на птици, които са:

а)

открити мъртви;

б)

открити ранени или болни;

в)

отстреляни при лов птици с клинични признаци.

При откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при диви птици може да е необходимо да се повиши надзорът с помощта на системи за наблюдение с организирани патрули с цел откриване и събиране на мъртви и болни птици.

2.

Планирането на този надзор трябва да се основава на риска, като се взема под внимание най-малко съответната орнитологична, вирусологична и екологична информация.

3.

Надзорът трябва да се прилага за птици от целевите видове диви птици, както е предвидено в раздел 8. Въпреки това всички смъртни случаи при дивите птици, за които има съмнение, трябва да бъдат изследвани с цел изключване на високопатогенна инфлуенца по птиците.

Към целевите видове диви птици могат да бъдат включени и допълнителни, след като се извърши оценка на тяхното специфично епидемиологично значение за територията на държавата членка.

4.

Освен това на приоритетни местоположения и ключови места, по-специално където птиците от целевите видове диви птици влизат в Съюза, най-малко по североизточния и източния миграционен маршрут по време на миграционните движения, в надзора може да с е включи вземането на проби и изследването на:

а)

хванати в капани птици;

б)

отстреляни при лов здрави птици;

в)

индикаторна група птици.

5.

В резултатите от надзора върху високопатогенна инфлуенца по птиците при дивите птици трябва да се включат допълнителни източници на информация, получена от проучванията на диви птици във връзка с огнищата на високопатогенна инфлуенца по птиците при отглежданите птици.

Раздел 5

Допълнителен надзор въз основа на риска върху високопатогенна инфлуенца по птиците при видове домашни птици, които обикновено не проявяват значителни клинични признаци

1.

При надзора въз основа на риска върху инфекцията с високопатогенна инфлуенца по птиците в животновъдните обекти за домашни птици, където се отглеждат патици, гъски, домашни птици от вида Anseriformes за запаси от дивеч или пъдпъдъци, предназначени за пускане в дивата природа, трябва да се вземат под внимание най-малко следните рискови фактори:

а)

предишната и настоящата епидемиологична обстановка по отношение на болестта и нейното развитие с течение на времето при домашните и дивите птици;

б)

близостта на животновъдните обекти до водни обекти и други места, където прелетните птици, по-специално водните птици, може да се събират в по-голям брой или където се намират местата им за спиране по време на движението им във и през Съюза;

в)

периода на по-активно движение на прелетни диви птици от целевите видове във и през Съюза;

г)

структурата на птицевъдството, включваща по-широкия отрасъл, свързан с различните системи за производство;

д)

географското местоположение на животновъдните обекти в област с висока гъстота на домашни птици;

е)

практиките за биологична сигурност, прилагани в животновъдните обекти;

ж)

вида и честотата на движение на домашни птици, продукти и превозни средства, транспортиращи домашни птици, и търговските модели; както и

з)

оценките на риска и научните становища по отношение на значението на разпространяването на високопатогенна инфлуенца по птиците от диви птици.

2.

Въз основа на научно обосновани данни могат да бъдат включени допълнителни рискови фактори, освен изброените в точка 1, букви а)—з), а фактори, които не са от значение за конкретната ситуация в държавата членка, могат да бъдат пропуснати.

Раздел 6

Надзор въз основа на риска с цел установяване на струпвания на животновъдни обекти, инфектирани с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците и с непрекъснато разпространяване на вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците

1.

Надзорът въз основа на риска за откриването на циркулиращи вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците (вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците), които лесно могат да се разпространяват между стадата домашни птици, по-специално в области с голям брой животновъдни обекти за домашни птици, както е посочено в раздел 2, точка 4, трябва да се прилага към животновъдни обекти за домашни птици, за които в оценката на компетентния орган е установено многократно възникване на струпвания на случаи на инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците в миналото, или се счита, че има голяма вероятност да възникнат такива струпвания.

2.

Тези струпвания се характеризират с инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците на групи животновъдни обекти, свързани по време и географска близост.

3.

В оценката за подбора на животновъдни обекти за целенасочен надзор трябва да се взема предвид рискът от по-късно предаване на вируса поради структурата и комплексния характер на производствената система и функционалните връзки между животновъдните обекти, по-специално когато надзорът се извършва в области с голям брой животновъдни обекти.

4.

В допълнение към критериите за подбор във връзка с целевия надзор на животновъдните обекти, посочени в точка 3, трябва да се вземат предвид следните рискови фактори на равнището на животновъдния обект:

а)

отглежданите видове;

б)

цикълът и продължителността на производството:

в)

наличието на няколко вида домашни птици;

г)

наличието на разнородни по възраст стада домашни птици;

д)

наличието на домашни птици с голяма продължителност на живота;

е)

прилагането на принципа all in/all out (всички птици влизат в производството и напускат производството едновременно, в една процедура);

ж)

продължителността на периода на изчакване между партидите; както и

з)

практиките за биологична сигурност и условията на отглеждане.

Раздел 7

Целева популация на домашни птици

1.

Системите за ранно откриване на инфекция с високопатогенна инфлуенца по птиците, посочено в раздел 3, трябва да се прилагат към всички популации на домашни птици.

2.

Допълнителният надзор на инфекцията с високопатогенна инфлуенца по птиците, посочен в раздел 5, при видове домашни птици, които обикновено не проявяват значителни признаци при инфектиране с високопатогенна инфлуенца по птиците, трябва да се прилага към:

а)

патици за разплод;

б)

гъски за разплод;

в)

патици за угояване;

г)

гъски за угояване;

д)

пъдпъдъци;

е)

домашни птици от вида Anseriformes за запаси от дивеч, предназначен за пускане в дивата природа.

3.

В допълнение към видовете и категориите, изброени в точка 2, целенасоченото вземане на проби и изследване за инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците, посочена в раздел 6, може да се прилага към следните видове домашни птици и производствени категории:

а)

кокошки носачки, включително свободно отглеждани;

б)

пуйки за разплод;

в)

пуйки за угояване;

г)

домашни птици от видовете, принадлежащи към разред Galliformes, за запаси от дивеч, предназначен за пускане в дивата природа.

Раздел 8

Целеви популации на диви птици

Установено е, че целевите видове диви птици, по-специално прелетните водни птици, са изложени на по-висок риск от инфектиране със и предаване на високопатогенната инфлуенца по птиците.

Списъкът на „целевите видове диви птици“, съставен и актуализиран с оглед на най-новите знания, е наличен на уебсайта на референтните лаборатории на Европейския съюз (РЛЕС).

Раздел 9

Методи за вземане на проби и лабораторни изследвания

1.

Броят на животновъдните обекти за домашни птици, от които следва да се вземат проби, и броят на домашните птици, които да бъдат изследвани, на животновъден обект, и, по целесъобразност, на епидемиологична единица (напр. стадо домашни птици, помещение и т.н.) в съответния животновъден обект, трябва да се основава на статистически валиден метод за формиране на извадка. Този метод може да е същият като използвания за вземането на представителни проби, т.е. прогнозно разпространение, която следва да се установи в съответствие с предварително зададено ниво на достоверност, определено от компетентния орган.

2.

Честота и период за изследване:

а)

честотата на вземане на проби и изследване на животновъдните обекти за домашни птици трябва да се определя въз основа на резултата от оценка на риска, извършена от компетентния орган;

б)

времевият период за вземане на проби трябва да съвпада със сезонното производство по отношение на всяка производствена категория, но да не компрометира подхода за надзор въз основа на риска;

в)

когато е целесъобразно, при времевия период за вземане на проби трябва да се отчита периодът на повишен риск, както е посочено в раздел 3, точка 3. Пробите трябва да бъдат подложени на лабораторно изследване чрез вирусологични методи, когато са взети с цел:

i)

ранно откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашни птици, посочено в раздел 3;

ii)

ранно откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при диви птици, посочено в раздел 4;

iii)

прилагане на допълнителния надзор на високопатогенната инфлуенца по птиците при видове домашни птици, които обикновено не проявяват значителни клинични признаци на високопатогенна инфлуенца по птиците, посочен в раздел 5;

iv)

проследяване на серопозитивни находки, посочено в точка 4, буква б).

При вирусологичното изследване трябва да се вземат предвид разпространението и времевият прозорец за откриване на активна инфекция.

3.

Пробите трябва да бъдат подложени на лабораторни изследвания чрез серологични методи, когато са взети с цел:

а)

прилагане на допълнителния надзор на високопатогенната инфлуенца по птиците при видове домашни птици, които обикновено не проявяват значителни клинични признаци на високопатогенна инфлуенца по птиците, посочен в раздел 5, като допълнение към вирусологичните изследвания, когато е целесъобразно;

б)

откриване на струпвания на инфектирани с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците животновъдни обекти, посочени в раздел 6. Когато по технически или други надлежно обосновани причини вземането на проби за серология не е уместно, трябва да се извършват вирусологични изследвания.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ДИАГНОСТИЧНИ МЕТОДИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ЗАПАЗВАНЕТО НА СТАТУТА „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“ ВЪВ ВРЪЗКА С НЯКОИ БОЛЕСТИ ПРИ СУХОЗЕМНИТЕ ЖИВОТНИ

Раздел 1

Инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis

1.

Серологични изследвания:

а)

изследвания за кръвни проби:

i)

изследвания с буфериран бруцелозен антиген;

ii)

изследване чрез реакция за свързване на комплемента (CFT);

iii)

индиректен ензимно-свързан имуносорбентен анализ (I-ELISA).

iv)

флуоресцентно-поляризационен тест (FPA);

v)

конкурентен ензимно-свързан имуносорбентен анализ (C-ELISA);

б)

изследвания за млечни проби:

i)

ринг тест (MRT);

ii)

I-ELISA

2.

Кожен тест с бруцелин (BST)

За изследването, посочено в приложение IV, част I, глава 1, раздели 1 и 2, кожният тест с бруцелин (BST) се използва само при овце и кози.

Раздел 2

Инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis

1.

Туберкулинови кожни тестове

а)

единичен интрадермален туберкулинов тест (SITT);

б)

сравнителен интрадермален туберкулинов тест (CITT).

2.

Гама-интерферонови анализи

Раздел 3

Ензоотична левкоза по говедата

1.

Серологични изследвания:

а)

изследвания за кръвни проби:

i)

агар-гел имунодифузионен тест (AGID);

ii)

ензимно-свързан имуносорбентен анализ с блокиране (В-ELISA);

iii)

I-ELISA

б)

изследвания за млечни проби:

i)

I-ELISA

Раздел 4

Инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит (ИБР/ИПВ)

 

Методи:

Матрица:

неваксинирани говеда

I-ELISA за говежди херпес вирус-1 (BoHV-1) (1)

отделни серумни проби (4)

проби от мляко

gB В-ELISA (2)

отделни серумни проби (4)

отделни проби месен сок

ваксинирани съгласно СРИВЖ говеда с ваксина с gE-отрицателен щам

gE В-ELISA (3)

отделни серумни проби

отделни проби от месен сок

Раздел 5

Инфекция с вируса на болестта на Ауески (ADV)

 

Методи:

Матрица:

неваксинирани свине

ELISA за вируса на болестта на Ауески (ADV) (5)

отделни или най-много 5 смесени серумни (или плазмени) проби

отделни или най-много 5 смесени проби на филтърна хартия

отделни проби месен сок

ваксинирани съгласно СРИВЖ свине с ваксина с gE-отрицателен щам

gE ELISA (6)

отделни серумни проби

Раздел 6

Вирусна диария по говедата (ВДГ)

1.

Преки методи:

а)

обратно транскриптазна полимеразна верижна реакция в реално време

б)

ензимносвързан имуносорбентен анализ (ELISA) за откриване на антиген на вируса на вирусната диария по говедата

2.

Серологични изследвания:

а)

I-ELISA

б)

B-ELISA


(1)  I-ELISA за откриване на антитела срещу цял BoHV-1. При изследванията за предоставяне на статут „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ може да се обединят до 50 проби от мляко (индивидуални или сборни), а при изследванията за запазването му — от до 100 проби от мляко (индивидуални или сборни).

(2)  В-ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин B на BoHV-1 (BoHV-1-gB). Настоящият метод може да използва и при изследванията за откриване на антитела срещу цял BoHV-1, посочени в приложение IV, част IV.

(3)  В-ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин E на BoHV-1 (BoHV-1-gE). Отделни проби от мляко могат да се използват при изследване за доказване на запазването на статута „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“. Пробите могат да бъдат обединени, при което броят проби във всяка сборна проба може да бъде избран въз основа на документирани доказателства за това, че при всички условия на ежедневната работа на лабораторията изследването е достатъчно чувствително, за да се открие една-единствена положителна проба в сборната проба.

(4)  Когато изследването се извършва, за да се докаже запазването на статута „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“, отделно взетите проби могат да бъдат обединени. Броят проби във всяка сборна проба може да бъде променен въз основа на документирани доказателства за това, че при всички условия на ежедневната работа на лабораторията системата за изследване е достатъчно чувствителна, за да се открие и най-слабата положителна проба в променената по обем сборна проба.

(5)  ELISA за откриването на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески или срещу неговите гликопротеин B (ADV-gB) или гликопротеин D (ADV-gD). За контрола на партидите от набори за откриване на антитела срещу гликопротеин В (ADV-gB), срещу гликопротеин D (ADV-gD) или срещу целия вирус на болестта на Ауески референтният серум на Общността ADV 1 или подстандарти трябва да покажат положителен резултат при разреждане в отношение 1:2. Всяко от тези изследвания може да се използва и за откриването на цял вирус на болестта на Ауески, посочено в приложение IV, част V.

(6)  ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин E (ADV-gE) на вируса на болестта на Ауески. За контрола на партида трябва да се получи положителен резултат за референтен серум на Общността ADV 1 или подстандарти при разреждане в отношение 1:8.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СПЕЦИФИЧНИ ЗА ВСЯКА ОТДЕЛНА БОЛЕСТ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО, ЗАПАЗВАНЕТО, СПИРАНЕТО И ОТНЕМАНЕТО НА СТАТУТА „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“ НА РАВНИЩЕТО НА ЖИВОТНОВЪДНИТЕ ОБЕКТИ И СПЕЦИФИЧНИ ЗА ВСЯКА ОТДЕЛНА БОЛЕСТ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ЗАПАЗВАНЕТО НА СТАТУТА „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“ НА РАВНИЩЕТО НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ИЛИ ЗОНИТЕ

ЧАСТ I

ИНФЕКЦИЯ С BRUCELLA ABORTUS, B. MELITENSIS И B. SUIS

ГЛАВА 1

Животновъден обект, свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация

Раздел 1

Предоставяне на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в които се отглеждат говеда, овце или кози, само ако:

а)

през последните 12 месеца не е имало потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при говеда, овце или кози, отглеждани в животновъдния обект;

б)

през последните 3 години нито едно животно от отглежданите в животновъдния обект говеда, овце или кози не е било ваксинирано срещу инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

в)

всички некастрирани говеда на възраст над 12 месеца и всички некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца, намиращи се в животновъдния обект в момента на вземане на пробите, са показали отрицателни резултати при серологично изследване, направено двукратно, както следва:

i)

първото изследване трябва да се направи върху проби, взети не по-рано от 3 месеца след отстраняването на последния потвърден случай и на последното животно, показало положителен резултат при имунологично изследване;

ii)

второто изследване трябва да се направи върху проби, взети не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 12 месеца след датата на вземане на пробите, посочени в подточка i);

г)

животните, проявяващи клинични признаци на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, като например аборти, са показали отрицателни резултати на направените им изследвания;

д)

от началото на вземането на пробите, посочени в буква в), подточка i), всички въведени в животновъдния обект говеда, овце или кози идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация или свободни с ваксинация, като не са били ваксинирани срещу инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis през последните 3 години, както и

i)

идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при съответната животинска популация;

ii)

са некастрирани говеда на възраст над 12 месеца или некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца и трябва да са показали отрицателни резултати при серологично изследване на проба, взета:

през последните 30 дни преди въвеждането им в животновъдния обект; или

през последните 30 дни след въвеждането им, при условие че са били изолирани през този период; или

iii)

са женски животни след раждане, държани в изолация от въвеждането им в животновъдния обект до получаването на отрицателни резултати от серологично изследване на проба, взета не по-рано от 30 дни след раждането; както и

е)

от началото на вземането на пробите, посочени в буква в), подточка i), всички въведени или използвани в животновъдния обект зародишни продукти от говеда, овце или кози идват от:

i)

животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация; или

ii)

одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти.

2.

Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ може да бъде предоставен на животновъден обект, ако всички говеда, овце или кози идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация или свободни с ваксинация, и не са били ваксинирани през последните 3 години, както и:

а)

идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при съответната животинска популация;

б)

са некастрирани говеда на възраст над 12 месеца или некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца и са показали отрицателни резултати при серологично изследване на проба, взета:

през последните 30 дни преди въвеждането им в животновъдния обект; или

през последните 30 дни след въвеждането им в животновъдния обект, при условие че са били държани изолирани през този период; или

в)

са женски животни след раждане, държани в изолация от въвеждането им в животновъдния обект до получаването на отрицателни резултати от серологично изследване на проба, взета не по-рано от 30 дни след раждането.

3.

Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ може да бъде предоставен на животновъден обект със статут „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“, ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, посочени в точка 1, букви а), б), г), д) и е); и

б)

продължава да се спазва изискването в раздел 2, буква б), подточка i).

Раздел 2

Запазване на статута

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, овце или кози, може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви а), б), г), д) и е); както и

б)

са извършени серологични изследвания, с отрицателните резултати, върху проби, взети от:

i)

всички некастрирани говеда на възраст над 12 години и всички некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца, на подходящи интервали от не повече от 12 месеца, определени от компетентния орган, като са отчетени видът на производството, обстановката по отношение на болестта и установените рискови фактори; или

ii)

всички говеда на възраст над 12 години и всички овце или кози на възраст над 6 месеца, отглеждани в животновъдни обекти, разположени в държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, в съответствие с режим на изследване, въведен от компетентния орган, като са отчетени видът на производството и установените рискови фактори.

Раздел 3

Спиране и възстановяване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, овце или кози, трябва да бъде спрян, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, посочени в раздел 2; или

б)

има съмнение за случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при говеда, овце или кози, отглеждани в животновъдния обект.

2.

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ може да бъде възстановен само ако:

а)

са изпълнени изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви б), г), д) и е) и раздел 2, буква б);

б)

резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis и статутът на всички случаи на съмнение е бил определен.

Раздел 4

Отнемане и подновяване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, овце или кози, трябва да бъде отнет, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута;

б)

инфекцията с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis не може да бъде отхвърлена в съответствие с раздел 3, точка 2, буква б);

в)

е бил потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при говеда, овце или кози, отглеждани в животновъдния обект; или

г)

контролът на инфекцията с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis е обоснован от други нужди.

2.

Ако статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 2.

3.

Ако статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ е бил отнет в съответствие с точка 1, букви б), в) или г), той може да бъде подновен само ако всички потвърдени случаи на болестта и всички животни, показали неотрицателни резултати от изследванията, са били отстранени, а останалите говеда, овце или кози отговарят на изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, буква в).

4.

Чрез дерогация от точка 3, когато инфекцията с B. suis биовариант 2 е била потвърдена при едно-единствено животно от отглежданите в животновъдния обект говеда, овце или кози, статутът може да бъде подновен след получаване на отрицателни резултати от изследването върху проби, взети в съответствие с изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, буква в), подточка i).

ГЛАВА 2

Животновъден обект, свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация

Раздел 1

Предоставяне на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в които се отглеждат говеда, овце или кози, само ако:

а)

са спазени изискванията, посочени в глава 1, раздел 1, точка 1, букви а), в) и г);

б)

от началото на вземането на пробите, посочени в глава 1, раздел 1, точка 1, буква в), подточка i), всички въведени в животновъдния обект говеда, овце или кози идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация или свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация, и:

i)

идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при съответната животинска популация;

ii)

са некастрирани говеда на възраст над 12 месеца или некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца и са показали отрицателни резултати при серологично изследване на проба, взета:

през последните 30 дни преди въвеждането им в животновъдния обект; или

през последните 30 дни след въвеждането им в животновъдния обект, при условие че са били държани изолирани през този период; или

iii)

са женски животни след раждане, държани в изолация от въвеждането им в животновъдния обект до получаването на отрицателни резултати от серологично изследване на проба, взета не по-рано от 30 дни след раждането; както и

в)

от началото на вземането на пробите, посочени глава 1, раздел 1, точка 1, буква в), подточка i), всички въведени или използвани в животновъдния обект зародишни продукти от говеда, овце или кози идват от:

i)

животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация или свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация; или

ii)

одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти.

2.

Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ може да бъде предоставен на животновъден обект, ако всички говеда, овце или кози идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация или свободни с ваксинация, както и:

а)

идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при съответната животинска популация;

б)

са некастрирани говеда на възраст над 12 месеца или некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца и са показали отрицателни резултати при серологично изследване на проба, взета:

i)

през последните 30 дни преди въвеждането им в животновъдния обект; или

ii)

през последните 30 дни след въвеждането им в животновъдния обект, при условие че са били държани изолирани през този период; или

в)

са женски животни след раждане, държани в изолация от въвеждането им в животновъдния обект до получаването на отрицателни резултати от серологично изследване на проба, взета не по-рано от 30 дни след раждането.

Раздел 2

Запазване на статута

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, овце или кози, може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да са изпълнени изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви б) и в) от настоящата глава, и в глава 1, раздел 1, точка 1, букви а) и г); и

б)

са извършени серологични изследвания, с отрицателни резултати, върху проби, взети от всички некастрирани говеда на възраст над 12 години и от всички некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца, през подходящи интервали от не повече от 12 месеца, определени от компетентния орган, като са отчетени видът на производството, обстановката по отношение на болестта и установените рискови фактори.

Раздел 3

Спиране и възстановяване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, овце или кози, трябва да бъде спрян, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, посочени в раздел 2; или

б)

има съмнение за случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при говеда, овце или кози, отглеждани в животновъдния обект.

2.

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ може да бъде възстановен само ако:

а)

са изпълнени изискванията, посочени в глава 1, раздел 1, точка 1, буква г), раздел 1, точка 1, букви б) и в) и раздел 2, буква б);

б)

резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis и статутът на всички случаи на съмнение е бил определен.

Раздел 4

Отнемане и подновяване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, овце или кози, трябва да бъде отнет, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута;

б)

инфекцията с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis не може да бъде отхвърлена в съответствие с раздел 3, точка 2, буква б);

в)

е бил потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при говеда, овце или кози, отглеждани в животновъдния обект; или

г)

контролът на инфекцията с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis е обоснован от други нужди.

2.

Ако статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 2.

3.

Ако статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ е бил отнет в съответствие с точка 1, букви б), в) или г), той може да бъде подновен само ако всички потвърдени случаи на болестта и всички животни, показали неотрицателни резултати от изследванията, са били отстранени, а останалите говеда, овце или кози отговарят на изискванията, посочени в глава 1, раздел 1, точка 1, буква в).

4.

Чрез дерогация от точка 3, когато инфекцията с Brucella suis биовариант 2 е била потвърдена при едно-единствено животно от отглежданите в животновъдния обект говеда, овце или кози, статутът може да бъде подновен, след като бъдат получени отрицателни резултати от изследването върху проби, взети в съответствие с изискванията, посочени в глава 1, раздел 1, точка 1, буква в), подточка i).

ГЛАВА 3

Държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis по отношение на отглеждани говеда

Раздел 1

Предоставяне на статута по отношение на отглеждани говеда

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ по отношение на отглеждани говеда може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако:

а)

поне през последните 3 години не е имало потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани говеда;

б)

през последните 3 години са прилагани общи изисквания за надзор в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) с цел ранното откриване на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани говеда, в които е било включено най-малко следното:

i)

редовното изпращане на проби от случаи на аборт за лабораторни изследвания;

ii)

своевременното проучване на случаите на аборт, които може да са били причинени от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

в)

през последните 3 години най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат говеда, представляващи поне 99,9 % от популацията на говедата, са запазили статута си на свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация;

г)

в продължение на най-малко 3 години не е била правена ваксинация на говеда срещу инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis и никое от въведените в държавата членка или зоната говеда не е било ваксинирано през последните 3 години преди въвеждането му.

Раздел 2

Запазване на статута по отношение на отглеждани говеда

1.

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, посочени в раздел 1, букви а), б) и г); както и

б)

през първите 2 последователни години след предоставяне на статута е осъществяван годишен надзор на базата на представителна извадка от всички животновъдни обекти, където се отглеждат говеда, което трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат говеда, или при болестност съгласно плана на изследването 0,1 % от популацията на говеда;

в)

ако в продължение на 2 последователни години след предоставянето на статута не е бил потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани говеда, надзорът трябва да бъде основан на:

i)

годишен надзор на случаен принцип, което трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % от животновъдните обекти, където се отглеждат говеда, или при болестност съгласно плана на изследването 0,1 % от популацията на говеда; или

ii)

годишен надзор въз основа на риска за откриване на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, като се отчитат системите на производство и установените рискови фактори, включително разпространяването на инфекция от други животни, различни от отглежданите говеда.

2.

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда не се засяга от потвърждението на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis в животинска популация, различна от отглеждани говеда, при условие че са били приложени ефективни мерки и е извършвана периодична оценка с цел предотвратяване на предаването на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis на отглеждани говеда.

3.

Чрез дерогация от точка 1, буква а) в случай на потвърждение на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда може да бъде поддържан, ако:

а)

болестите, определени в член 24, в животновъдния обект, в който е била установена инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани говеда, незабавно са били подложени на съответните мерки за контрол;

б)

в срок от 60 дни след първото потвърждение на инфекцията компетентният орган е извършил епидемиологично проучване и е направил проучвания, както е определено в член 25, с цел установяване на вероятния източник и на разпространението на инфекцията, като е излязъл със заключения относно вероятния източник на инфекцията, и са били инфектирани само ограничен брой животновъдни обекти, като те са епидемиологично свързани с първото открито огнище;

в)

след прилагането на мерките, предвидени в буква б), във всеки отделен животновъден обект с установени предполагаеми или потвърдени случаи незабавно са били въведени съответните мерки за контрол на болестите, определени в член 21 или член 24, до възстановяването или подновяването на неговия статут „свободен от болест“;

г)

надзорът, посочен в точка 1, е бил адаптиран и е било получено доказателство за разрешаването на случая.

ГЛАВА 4

Държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus,. melitensis и B. suis по отношение на отглеждани овце и кози

Раздел 1

Предоставяне на статута по отношение на отглеждани овце и кози

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ по отношение на отглеждани овце и кози може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако:

а)

най-малко през последните 3 години не е имало потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани овце и кози;

б)

през последните 3 години са прилагани общи изисквания за надзор в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) с цел ранното откриване на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани овце и кози, в които е било включено най-малко следното:

i)

редовното изпращане на проби от случаи на аборт за лабораторни изследвания;

ii)

своевременното проучване на случаите на аборт, които може да са били причинени от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

в)

през последните 3 години е бил извършван надзор върху популациите на овце и кози и най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат овце или кози, представляващи поне 99,9 % от популацията на овцете и козите, са поддържали статута си на свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация; както и

г)

през последните най-малко 3 години не е извършвана ваксинация на овце и кози срещу инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis и нито една от въведените в държавата членка или зоната овце или кози не е била ваксинирана през последните 3 години преди въвеждането ѝ.

Раздел 2

Запазване на статута по отношение на отглеждани овце и кози

1.

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани овце и кози може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, букви а), б) и г); както и

б)

през първите 2 последователни години след предоставяне на статута се осъществява годишен надзор на базата на представителна извадка от всички животновъдни обекти, където се отглеждат овце или кози, което трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат овце или кози, или при болестност съгласно плана на изследването 0,1 % от популацията на овце и кози;

в)

ако в продължение на 2 последователни години след предоставянето на статута не е бил потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани овце и кози, надзорът трябва да бъде основан на:

i)

годишен надзор на случаен принцип, което трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат овце или кози, или при болестност съгласно плана на изследването 0,1 % от популацията на овце и кози; или

ii)

годишен надзор въз основа на риска за откриване на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, при който се вземат под внимание системите на производство и установените рискови фактори, включително разпространяването на инфекция от други животни, различни от отглежданите овце и кози.

2.

Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани овце и кози не се засяга от потвърждението на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis в животинска популация, различна от отглеждани овце и кози, при условие че са били приложени ефективни мерки и е извършвана периодична оценка с цел предотвратяване на предаването на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis на отглеждани овце и кози.

3.

Чрез дерогация от точка 1, буква а) в случай на потвърждение на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани овце и кози може да бъде поддържан, ако:

а)

в животновъдния обект, в който е била установена инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани овце и кози, незабавно са били приложени съответните мерки за контрол на болестите, определени в член 24;

б)

в срок от 60 дни след първото потвърждение на инфекцията компетентният орган е извършил епидемиологично проучване и е направил проучвания, както е определено в член 25, с цел установяване на вероятния източник и на разпространението на инфекцията, като е излязъл със заключения относно вероятния източник на инфекцията, и са били инфектирани само ограничен брой животновъдни обекти, като те са епидемиологично свързани с първото открито огнище;

в)

след прилагането на мерките, предвидени в буква б), във всеки отделен животновъден обект с установени предполагаеми или потвърдени случаи незабавно са били въведени съответните мерки за контрол на болестите, определени в член 21 или член 24, до възстановяването или подновяването на неговия статут „свободен от болест“; както и

г)

надзорът, посочен в точка 1, е бил адаптиран и е било получено доказателство за разрешаването на случая.

ЧАСТ II

ИНФЕКЦИЯ С КОМПЛЕКС MYCOBACTERIUM TUBERCULOSIS

ГЛАВА 1

Животновъден обект, свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis

Раздел 1

Предоставяне на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, Mycobacterium tuberculosis, Mycobacterium caprae)“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, само ако:

а)

през последните 12 месеца не е имало потвърден случай на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при говедата, отглеждани в животновъдния обект;

б)

говедата на възраст над 6 седмици, намиращи се в животновъдния обект в момента на изследването или вземането на проби, са показали отрицателни резултати при имунологично изследване, направено двукратно, както следва:

i)

първото изследване трябва да се направи на говеда или върху проби, взети от говеда, не по-рано от 6 месеца след отстраняването на последния потвърден случай и на последното животно, показало положителен резултат при имунологично изследване;

ii)

второто изследване трябва да се направи на говеда или върху проби, взети от говеда, не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 12 месеца след датата на изследване на говедата или след вземането на пробите, посочени в подточка i);

в)

от началото на изследването или вземането на проби, посочено в буква б), подточка i), всички говеда, въведени в животновъдния обект, идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), както и:

i)

идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

ii)

са говеда на възраст над 6 седмици и са показали отрицателни резултати при имунологично изследване:

през последните 30 дни преди въвеждането им в животновъдния обект; или

през последните 30 дни след въвеждането им, при условие че са били държани изолирани през този период; както и

г)

от началото на изследването или вземането на проби, посочено в буква б), подточка i), всички въведени или използвани в животновъдния обект зародишни продукти от говеда идват от:

i)

животновъдни обекти, свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis); или

ii)

одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти.

2.

Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ може да бъде предоставен на животновъден обект, ако всички говеда идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), както и:

а)

идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

б)

ако са говеда на възраст над 6 седмици — са показали отрицателни резултати при имунологично изследване:

i)

през последните 30 дни преди въвеждането им в животновъдния обект; или

ii)

през последните 30 дни след въвеждането им, при условие че са били държани в изолация през този период.

3.

Чрез дерогация от точка 1, буква в) и точка 2, буква б) компетентният орган може да не изисква това изследване, ако:

а)

говедата, въведени в животновъдния обект:

i)

са показали отрицателни резултати при имунологично изследване, направено през последните 6 месеца; както и

ii)

идват от животновъдни обекти, където говедата са показали отрицателни резултати при режима на изследване, както е предвидено в раздел 2, точка 1, буква в) или точка 2, проведен през последните 6 месеца; или

б)

говедата, въведени в животновъдния обект:

i)

са показали отрицателни резултати при имунологично изследване, направено през последните 12 месеца; както и

ii)

идват от животновъдни обекти, където говедата са показали отрицателни резултати при режим на изследване, както е предвидено в раздел 2, точка 2, буква б) или в), проведен през последните 12 месеца.

Раздел 2

Запазване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви а), в) и г);

б)

компетентният орган е уведомен и е проучил всеки случай на съмнение за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при говеда, отглеждани в конкретния животновъден обект или въведени от този обект в дадена кланица; както и

в)

на интервали от не повече от 12 месеца е бил извършвано имунологично изследване, с отрицателни резултати, на всички говеда на възраст над 6 седмици;

2.

Чрез дерогация от точка 1, буква в) компетентният орган може да измени режима на изследване, както следва:

а)

в държава членка или зона, където изчисляваният към 31 декември всяка година годишен процент на животновъдните обекти, инфектирани с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), не надвишава 1 % през последните 24 месеца, интервалът между изследванията може да бъде удължен на 24 месеца;

б)

в държава членка или зона, където изчисляваният към 31 декември всяка година годишен процент на животновъдните обекти, инфектирани с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), не надвишава 0,2 % за последните 48 месеца, интервалът между изследванията може да бъде удължен на 36 месеца;

в)

в държава членка или зона, където изчисляваният към 31 декември всяка година годишен процент на животновъдните обекти, заразени с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), не надвишава 0,1 % за последните 72 месеца, интервалът между изследванията може да бъде удължен на 48 месеца;

г)

в държава членка или зона, свободна от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), ако рискът от предаване на комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) от диви животни на говеда е бил оценен посредством подходящ надзор, интервалът между изследванията може да се основава на вида на производството и на установените рискови фактори, като се вземат предвид най-малко следните рискове:

i)

местоположение, свързано с предполагаем или потвърден случай на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при диви животни;

ii)

данни от минали периоди за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) през последните 5 години;

iii)

епидемиологична връзка с животновъдни обекти по подточка i) или ii).

Раздел 3

Спиране и възстановяване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде спрян, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2; или

б)

има съмнение за случай на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при животно от отглежданите в животновъдния обект говеда;

2.

Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ може да бъде възстановен само ако:

а)

са изпълнени изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви в) и г), раздел 2, точка 1, буква б) и, по целесъобразност, в раздел 2, точка 1, буква в) или раздел 2, точка 2;

б)

резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) и статутът на всички случаи на съмнение бил определен. Ако при това положение говедата, за които е имало съмнение, че са инфектирани, са заклани, в проучванията трябва да бъде включено изследване на проби с преки диагностични методи.

Раздел 4

Отнемане и подновяване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде отнет, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута;

б)

инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) не може да бъде отхвърлена в съответствие с раздел 3, точка 2, буква б);

в)

е бил потвърден случай на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при животно от отглежданите в животновъдния обект говеда; или

г)

контролът на инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) е обоснован от други нужди.

2.

Ако статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 2.

3.

Ако статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ е бил отнет в съответствие с точка 1, букви б), в) или г), той може да бъде подновен само ако:

а)

са били отстранени всички потвърдени случаи и всички животни, които са показали неотрицателен резултат от имунологичното изследване; както и

б)

останалите говеда отговарят на изискванията, определени в раздел 1, точка 1, буква б).

4.

Чрез дерогация от точка 3, буква б) статутът може да бъде подновен, ако:

а)

всички говеда на възраст над 6 седмици, намиращи се в животновъдния обект в момента на изследването, са показали отрицателни резултати при две имунологични изследвания, както следва:

i)

първото изследване трябва да е направено на говеда или върху проби, взети от говеда, не по-рано от 2 месеца след отстраняването на последния потвърден случай и на последното животно, показало положителен резултат при имунологично изследване;

ii)

второто изследване трябва да е направено на говеда или проби, взети от говеда, не по-рано от 2 месеца и не по-късно от 12 месеца след датата на изследване или вземане на пробите от говедата, както е посочено в подточка i); както и ако

б)

се прилага най-малко един от следните критерии:

i)

в заключенията от епидемиологичното проучване се посочва, че инфекцията се дължи на въвеждането на едно или повече инфектирани животни в животновъдния обект през последните 12 месеца преди откриването на инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis); или

ii)

от откриването на инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при имунологично изследване за комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) е бил потвърден само един-единствен случай или само едно-единствено говедо е показало положителен резултат и статутът на животновъдния обект не е бил отнеман през последните 3 години; или

iii)

говедата в животновъдния обект са показали отрицателни резултати при имунологично изследване, извършено по-малко от 12 месеца преди откриването на инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), в съответствие с раздел 2, точка 1, буква в) или точка 2.

ГЛАВА 2

Държава членка или зона, свободна от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)

Раздел 1

Предоставяне на статута по отношение на отглеждани говеда

Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ по отношение на отглеждани говеда може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако:

а)

през последните 3 години най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат говеда, представляващи поне 99,9 % от популацията на говедата, са поддържали статута си на свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) и заболяемостта в животновъдните обекти с потвърдена инфекция не е надвишавала 0,1 % през съответната година; както и ако

б)

през последните 3 години са прилагани общи изисквания за надзор в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) с цел откриване на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при отглеждани говеда, в които е било включено най-малко следното:

i)

системните проучвания на лезии от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при всички заклани говеда по време на предкланичния и следкланичния надзор;

ii)

проучванията на лезии, които биха могли да се дължат на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis).

Раздел 2

Запазване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията в раздел 1, буква б); както и

б)

през първите 2 последователни години след предоставянето на статута трябва да е извършван годишен надзор на случаен принцип въз основа на представителна извадка от всички животновъдни обекти, в които се отглеждат говеда, с цел доказване с ниво на достоверност 95 %, че:

i)

най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, представляващи най-малко 99,9 % от популацията на говедата, са свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

ii)

заболеваемостта в животновъден обект с потвърдена инфекция през съответната година не надвишава 0,1 %;

в)

ако условията в буква б) са били изпълнявани в продължение на 2 последователни години, надзорът се основава на:

i)

годишен надзор на случаен принцип с цел доказване с ниво на достоверност от най-малко 95 %, че заболеваемостта в животновъдните обекти с потвърдена инфекция през съответната година не надвишава 0,1 %; или

ii)

годишен надзор въз основа на риска, извършван с цел откриване на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), като се вземат под внимание системите на производство, включително разпространяването на инфекция от други животни, различни от отглеждани говеда, както и въз основа на засилен надзор в животновъдните обекти, свързани с най-малко един от специфичните рискове, посочени в глава 1, раздел 2, точка 2, буква г).

2.

Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ на държава членка или зона не се засяга от потвърждението на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) в животинска популация, различна от отглеждани говеда, при условие че са били приложени и периодично оценявани ефективни мерки за предотвратяване на предаването на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) на отглеждани говеда.

ЧАСТ III

ЕНЗООТИЧНА ЛЕВКОЗА ПО ГОВЕДАТА

ГЛАВА 1

Животновъден обект, свободен от ензоотична левкоза по говедата

Раздел 1

Предоставяне на статута

1.

Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ)“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, само ако:

а)

през последните 24 месеца при говедата, отглеждани в животновъдния обект, не е имало потвърден случай на ензоотична левкоза по говедата;

б)

през последните 12 месеца говедата на възраст над 24 месеца, които се отглеждат в животновъдния обект, са показали отрицателни резултати при серологично изследване, извършено най-малко двукратно през интервал от не по-малко от 4 месеца;

в)

от началото на вземането на проби за изследването, посочено в буква б), всички говеда, въведени в животновъдния обект:

i)

идват от животновъдни обекти, свободни от ензоотична левкоза по говедата; или

ii)

идват от животновъдни обекти, където в рамките на 24 месеца преди изпращането им не е имало клинични или следкланични данни за наличието на ензоотична левкоза по говедата, нито данни за ензоотична левкоза по говедата от диагностично изследване; както и

ако са на възраст над 24 месеца —

са били подложени на серологични изследвания, показали отрицателни резултати, извършени двукратно през интервал от не по-малко от 4 месеца, като през това време са били държани в изолация от другите говеда в животновъдния обект; или

са били подложени на серологично изследване, показало отрицателен резултат, което е било извършено в срок от 30 дни преди въвеждането им, при условие че всички говеда са били изследвани съгласно буква б);

ако са на възраст под 24 месеца —

са родени от майки, които са били подложени на серологично изследване, с отрицателни резултати, за ензоотична левкоза по говедата, проведено върху проби, взети двукратно през последните 12 месеца през интервал от не по-малко от 4 месеца; както и

г)

от началото на вземането на проби за изследването, посочено в буква б), всички въведени в животновъдния обект зародишни продукти от говеда идват от:

i)

животновъдни обекти, свободни от ензоотична левкоза по говедата; или

ii)

одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти.

2.

Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ може да бъде предоставен на животновъден обект, ако всички говеда идват от свободни от ензоотична левкоза по говедата животновъдни обекти, разположени в държава членка или зона, свободна от ензоотична левкоза по говедата, или в държава членка или зона, обхваната от одобрена програма за ликвидиране.

Раздел 2

Запазване на статута

Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви а), в) и г); както и

б)

е извършено серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата, с отрицателни резултати, върху проби, взети:

i)

през интервали от не повече от 36 месеца, от всички говеда на възраст над 24 месеца; или

ii)

в съответствие с глава 2, раздел 2, букви б) или в), според случая, ако животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от ензоотична левкоза по говедата.

Раздел 3

Спиране и възстановяване на статута

1.

Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде спрян, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2;

б)

съществува предполагаем случай на ензоотична левкоза по говедата при някое от отглежданите в животновъдния обект говеда.

2.

Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ може да бъде възстановен само ако:

а)

са изпълнени изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви в) и г) и раздел 2, буква б);

б)

резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на ензоотична левкоза по говедата и статутът на всички случаи на съмнение е бил определен.

Раздел 4

Отнемане и подновяване на статута

1.

Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде отнет, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута; или

б)

е бил потвърден случай на ензоотична левкоза по говедата при някое от отглежданите в животновъдния обект говеда.

2.

Ако статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви в) и г) и в раздел 2, буква б).

3.

Ако статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква б), той може да бъде подновен само ако:

а)

са били отстранени всички говеда, показали положителен резултат на изследване за ензоотична левкоза по говедата, и цялото им потомство на възраст под 24 месеца;

б)

всички говеда на възраст над 12 месеца са показали отрицателни резултати от серологично изследване, извършено двукратно през интервал от не по-малко от 4 месеца, като първото изследване трябва да е извършено върху проби, взети не по-малко от 4 месеца след отстраняването на последния потвърден случай.

4.

Чрез дерогация от точка 3, буква а) потомството на майки, показали положителен резултат от серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата или показали лезии от ензоотична левкоза по говедата, може да остане в животновъдния обект, ако:

а)

потомството е било отделено от майката веднага след отелването и е показало отрицателни резултати при изследване с полимерна верижна реакция (PCR), извършено двукратно, като първата проба трябва да е взета в срок от 3 до 5 седмици, а втората — на 8 до 10 седмици след раждането; както и

б)

потомството остане в животновъдния обект до навършване на 24 месеца и даде отрицателен резултат при серологично изследване или ако бъде изпратено преди изследването директно в кланицата в съответствие с изискванията, определени в член 27, параграф 4.

ГЛАВА 2

Държава членка или зона, свободна от ензоотична левкоза по говедата

Раздел 1

Предоставяне на статута

Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ по отношение на отглеждани говеда може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако:

а)

най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат говеда, са свободни от ензоотична левкоза по говедата; както и

б)

всички говеда на възраст над 24 месеца, заклани в конкретната държава членка или зона, са подложени на официален постмортален преглед, като проби от всички животни с тумори, които биха могли да са причинени от ензоотична левкоза по говедата, са изпратени за лабораторно изследване, за да се потвърди или отхвърли наличието на ензоотична левкоза по говедата.

Раздел 2

Запазване на статута

Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ на дадена държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1; и

б)

през първите 5 години след предоставянето на статута „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ е извършван надзор въз основа на:

i)

ежегодно вземане на проби на случаен принцип, за да се открият с ниво на достоверност 95 % поне животновъдните обекти, инфектирани с ензоотична левкоза по говедата, при болестност съгласно плана на изследването 0,2 %; или

ii)

най-малко едно серологично изследване на всички говеда на възраст над 24 месеца;

в)

след първите 5 години от предоставянето на статута „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ е извършван надзор с цел доказване на липсата на инфекция, като са взети под внимание системата на производство и установените рискови фактори.

ЧАСТ IV

ИНФЕКЦИОЗЕН РИНОТРАХЕИТ ПО ГОВЕДАТА/ИНФЕКЦИОЗЕН ПУСТУЛОЗЕН ВУЛВОВАГИНИТ

ГЛАВА 1

Животновъдни обекти, свободни от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит

Раздел 1

Предоставяне на статута

1.

Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, само ако:

а)

през последните 12 месеца не е имало потвърден случай на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит при говедата, отглеждани в животновъдния обект;

б)

през последните 2 години нито едно животно от отглежданите в животновъдния обект говеда не е било ваксинирано срещу инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

в)

говедата, отглеждани в животновъдния обект, са били подложени най-малко на един от следните режими на изследване, вземайки предвид предишните ваксинации съгласно СРИВЖ, като са направени серологични изследвания за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 или, ако е необходимо, на антитела срещу BoHV-1-gE, на:

i)

проба от кръв, мляко или месен сок, вземана от всяко говедо в продължение на не повече от 12 месеца; или

ii)

проби от кръв, мляко или месен сок, взети най-малко двукратно през интервал от не по-малко от 2 месеца и не повече от 12 месеца, от

всички женски говеда на възраст над 12 месеца, както и

от всички мъжки говеда на възраст над 12 месеца, използвани или предназначени за разплод, както и

извадка на случаен принцип от мъжки животни на възраст над 12 месеца, които не са предназначени за разплод. Броят на изследваните животни трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 10 %; или

iii)

при животновъден обект, в който най-малко 30 % от говедата са дойни крави —

сборни проби от мляко, взети най-малко трикратно през интервали от не по-малко от 3 месеца, от дойни крави, представляващи всички епидемиологични единици от животновъдния обект, както и

кръвни проби, взети от недойни крави на възраст над 12 месеца, и от всички мъжки говеда на възраст над 12 месеца, използвани или предназначени за разплод, както и

проба от кръв или месен сок, взета на случаен принцип, от мъжки животни на възраст над 12 месеца, които не са предназначени за разплод. Броят на изследваните животни трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 10 %; или

iv)

при животновъден обект, в който по-малко от 5 % от отглежданите говеда са мъжки и най-малко 95 % от женските животни на възраст над 24 месеца са предназначени или се използват за производство на мляко — сборни проби от мляко, взети най-малко шест пъти през интервали от не по-малко от 2 месеца, от дойни крави, представляващи всички епидемиологични единици в животновъдния обект;

г)

от началото на вземането на проби за изследването, посочено в буква в), всички говеда, въведени в животновъдния обект:

i)

идват от животновъдни обекти, свободни от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, и които, в случай че животновъдните обекти на произход са разположени в държава членка или зона, която не е свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, нито обхватната от одобрена програма за ликвидиране, са показали отрицателни резултати при серологично изследване за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 или, ако е необходимо, на антитела срещу BoHV-1-gE в проба, взета след въвеждането им и преди предоставянето на статута „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“; или

ii)

са били поставени под карантина преди въвеждането им и са показали отрицателни резултати при серологично изследване за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 на проба, взета не по-рано от 21 дни след началото на карантината; както и

д)

от началото на вземането на проби за изследването, посочено в буква в), всички въведени в животновъдния обект зародишни продукти от говеда идват от:

i)

животновъдни обекти, свободни от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит; или

ii)

одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти.

2.

Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ може да бъде предоставен на животновъден обект, ако всички говеда идват от свободни от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит животновъдни обекти, разположени в държава членка или зона, свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, или в държава членка или зона, обхваната от одобрена програма за ликвидиране, при условие че отговарят на изискванията, посочени в раздел 2, букви в) и г), според случая.

Раздел 2

Запазване на статута

Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ може да бъде запазен в животновъден обект, в който се отглеждат говеда, само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви а), б) и д);

б)

е извършено серологично изследване за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 или, ако е необходимо, на антитела срещу BoHV-1-gE, показало отрицателни резултати, като са взети под внимание предишни ваксинации с ваксини, отговарящи на изискванията на СРИВЖ,

i)

върху проби от кръв, мляко или месен сок, вземани ежегодно от всички говеда на възраст над 24 месеца; или

ii)

при животновъден обект, в който най-малко 30 % от говедата са дойни крави — поне веднъж годишно на:

сборни проби от мляко, взети най-малко трикратно през интервали от не по-малко от 3 месеца, от дойни крави, представляващи всички епидемиологични единици от животновъдния обект, както и

кръвни проби, взети от всички мъжки говеда за разплод на възраст над 24 месеца; или

iii)

при животновъден обект, в който по-малко от 5 % от отглежданите говеда са мъжки и най-малко 95 % от женските животни на възраст над 24 месеца са предназначени или се използват за производство на мляко — поне веднъж годишно на сборни проби мляко, взети най-малко шест пъти през интервали от не по-малко от 2 месеца от дойни крави, представляващи всички епидемиологични единици в животновъдния обект; или

iv)

при условие че статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ е бил запазен през последните 3 последователни години — ежегодно на проби от кръв или мляко, взети от такъв брой говеда, което трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 10 %; или

v)

ако животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит — върху проби, взети в съответствие с глава 2, раздел 2, точка 1, буква б) или глава 2, раздел 2, точка 3, ако е целесъобразно.

в)

в животновъдния обект са въвеждани само говеда, които не са били ваксинирани срещу инфекция с инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, ако обектът е разположен в държава членка или зона:

i)

свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит; или

ii)

където съществува забрана за ваксинация като част от стратегията за ликвидиране в рамките на одобрена програма за ликвидиране.

г)

всички въведени говеда отговарят на изискванията, описани в раздел 1, точка 1, буква г), подточка ii), или идват от животновъдни обекти, свободни от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, и са показали отрицателни резултати при серологично изследване за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 или, ако е необходимо, на антитела срещу BoHV-1-gE в проба, взета в животновъдните обекти на произход в рамките на 15 дни преди изпращането им, когато:

i)

животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, а животновъдните обекти на произход не са разположени в държава членка или зона, свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит; или

ii)

животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, обхваната от одобрена програма за ликвидиране, а животновъдните обекти на произход не са разположени в държава членка или зона, свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, нито са обхванати от одобрена програма за ликвидиране.

Раздел 3

Спиране и възстановяване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде спрян, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2;

б)

има съмнение за случай на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит при някое от отглежданите в животновъдния обект говеда;

2.

Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ може да бъде възстановен само ако:

а)

са изпълнени изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви б) и д) и в раздел 2, букви б), в) и г);

б)

резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит и статутът на всички случаи на съмнение е бил определен.

Раздел 4

Отнемане и подновяване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде отнет, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута;

б)

е бил потвърден случай на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит при някое от оглежданите в животновъдния обект говеда.

2.

Ако статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви б) и д) и в раздел 2, букви б), в) и г).

3.

Ако статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква б), той може да бъде подновен само ако:

а)

са били отстранени всички потвърдени случаи;

б)

бил е проведен поне един от режимите на изследване, определени в раздел 1, точка 1, буква в), с отрицателни резултати, върху проби, взети не по-рано от 30 дни след отстраняването на последния потвърден случай.

ГЛАВА 2

Държава членка или зона, свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит

Раздел 1

Предоставяне на статута

Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ по отношение на отглеждани говеда може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако:

а)

е било забранено ваксинирането на отглеждани говеда срещу инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит; както и

б)

най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, представляващи най-малко 99,9 % от съответната популация на говеда, са свободни от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит.

Раздел 2

Запазване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1; както и

б)

се извършва годишен надзор на взети на случаен принцип проби, което трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфектирани с BoHV-1 животновъдни обекти при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % от животновъдните обекти, или на инфектирани с BoHV-1 говеда при болестност съгласно плана на изследването 0,1 % от популацията на говеда.

2.

Чрез дерогация от точка 1, буква а) използването на ваксинация съгласно СРИВЖ може да бъде разрешено от компетентния орган в случай на възникване на огнище, ако

а)

резултатите от епидемиологичното проучване и проучванията съгласно член 25 са показали, че само ограничен брой животновъдни обекти са били засегнати от огнището;

б)

използването на стратегия за ваксинация DIVA се ограничава до контрола на това огнище, ако се счете за необходимо от компетентния орган;

в)

говедата са ваксинирани съгласно СРИВЖ под надзора на компетентния орган и използването на ваксини, отговарящи на изискванията на СРИВЖ, е документирано за всяко отделно животно;

г)

ваксинираните съгласно СРИВЖ говеда се придвижват единствено директно до кланица или до животновъден обект в друга зона или държава членка, където не е въведена забрана за ваксинация.

3.

Чрез дерогация от точка 1, буква б) надзорът може да бъде извършен с цел ежегодно доказване на липсата на инфекция с BoHV-1, като се вземат под внимание системите на производство и установените рискови фактори, при условие че в продължение на 5 последователни години след предоставянето на статута „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ в конкретната държава членка или зона не са били открити огнища.

ЧАСТ V

ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА БОЛЕСТТА НА АУЕСКИ

ГЛАВА 1

Животновъден обект, свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески

Раздел 1

Предоставяне на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в който се отглеждат свине, само ако:

а)

през последните 12 месеца не е имало потвърден случай на инфекция с вируса на болестта на Ауески при свинете, отглеждани в животновъдния обект;

б)

през последните 12 месеца нито едно животно от отглежданите в животновъдния обект свине не е било ваксинирано срещу болестта на Ауески;

в)

през последните 12 месеца свинете, отглеждани в животновъдния обект, са били подложени на един от следните режими на изследване, като са взети предвид предишните ваксинации съгласно СРИВЖ, като са направени серологични изследвания за откриване на антитела срещу вируса на болестта на Ауески или, ако е необходимо, на антитела срещу ADV-gE, показали отрицателни резултати, върху:

i)

проба от кръв или месен сок, взета от всяка свиня; или

ii)

проби от кръв или месен сок, взети двукратно през интервал от 2 до 3 месеца от такъв брой животни, който трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 10 %.

г)

от началото на вземането на пробите, посочени в буква в), всички свине, въведени в животновъдния обект:

i)

идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с вируса на болестта на Ауески, и които, в случай че животновъдните обекти на произход са разположени в държава членка или зона, която не е свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески, нито обхватната от одобрена програма за ликвидиране, са показали отрицателни резултати при серологично изследване за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески или, при необходимост, на антитела срещу ADV-gE, след въвеждането им и преди предоставянето на статута „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“; или

ii)

са били поставени под карантина за период от най-малко 30 дни преди въвеждането им и са показали отрицателни резултати при серологично изследване за откриване на антитела срещу цял ADV, извършено двукратно през интервал от не по-малко от 30 дни между вземането на всяка проба. Пробата за последното изследване трябва да е взета в срок от 15 дни преди изпращането;

д)

от началото на вземането на пробите, посочени в буква в), всички въведени в животновъдния обект зародишни продукти от свине идват от:

i)

животновъдни обекти, свободни от инфекция с вируса на болестта на Ауески; или

ii)

одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти.

2.

Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ може да бъде предоставен на животновъден обект, ако всички свине идват от свободни от инфекция с вируса на болестта на Ауески животновъдни обекти, разположени в държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески, или в държава членка или зона, обхваната от одобрена програма за ликвидиране, при условие че отговарят на изискванията, посочени в раздел 2, буква г).

Раздел 2

Запазване на статута

Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ на животновъден обект, в който се отглеждат свине, може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви а), б) и д);

б)

е извършено серологично изследване, с отрицателни резултати, на представителен брой проби от кръв или месен сок, взети от отглежданите в животновъдния обект свине, за да се потвърди липсата на инфекция с вируса на болестта на Ауески, въз основа на режим на изследване, при който се вземат предвид производственият цикъл и рискът от въвеждане на вируса на болестта на Ауески:

i)

в случай че всички отглеждани свине не са ваксинирани срещу болестта на Ауески — най-малко веднъж годишно с изследвания за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески; или

ii)

най-малко веднъж годишно с изследвания за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески и, ако е необходимо, с изследвания за откриване на антитела срещу ADV-gE;

в)

при условие че животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески, серологичното изследване, посочено в буква б), е извършено според изискванията в съответствие с надзора, предвиден в глава 2, раздел 2, точка 1, буква б) или в глава 2, раздел 2, точка 4, ако е целесъобразно;

г)

всички въведени свине:

i)

отговарят на изискванията, определени в раздел 1, точка 1, буква г), подточка ii); или

ii)

идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с вируса на болестта на Ауески, и са били подложени на серологично изследване за антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески, показало отрицателен резултат, извършено върху проба, взета в животновъдните обекти на произход в рамките на 15 дни преди изпращането им, в случаите, когато:

животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески, а животновъдните обекти на произход не са разположени в държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески; или

животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, обхваната от одобрена програма за ликвидиране, а животновъдните обекти на произход не са разположени в държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески, нито са обхванати от одобрена програма за ликвидиране.

Броят на изследваните свине трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 10 %.

Чрез дерогация от първия абзац при свине на възраст под 4 месеца, родени от майки, които са ваксинирани съгласно СРИВЖ, може да се използва серологичното изследване за откриване на антитела срещу ADV-gE.

Раздел 3

Спиране и възстановяване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ на животновъден обект, в който се отглеждат свине, трябва да бъде спрян, ако:

а)

вече не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2;

б)

има съмнение за случай на инфекция с вируса на болестта на Ауески при животно от отглежданите в животновъдния обект свине.

2.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ може да бъде възстановен само ако:

а)

са изпълнени изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви б) и д) и раздел 2, букви б) или в), ако е целесъобразно, и буква г);

б)

резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на инфекция с вируса на болестта на Ауески и статутът на всички случаи на съмнение е бил определен.

Раздел 4

Отнемане и подновяване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ на животновъден обект, в който се отглеждат свине, трябва да бъде отнет, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута;

б)

е бил потвърден случай на инфекция с вируса на болестта на Ауески при животно от отглежданите в животновъдния обект свине.

2.

Ако статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви б) и д) и раздел 2, букви б) или в), ако е целесъобразно, и буква г).

3.

Ако статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква б), той може да бъде подновен само ако са били отстранени всички свине в животновъдния обект.

ГЛАВА 2

Държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески

Раздел 1

Предоставяне на статута

Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ по отношение на отглеждани свине може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако:

а)

е било забранено ваксинирането на отглеждани свине срещу болестта на Ауески през предходните 12 месеца;

б)

е бил извършен надзор, за да се докаже, че в нито един животновъден обект в съответната държава членка или зона не е имало никакви клинични, вирусологични или серологични признаци за инфекция с вируса на болестта на Ауески най-малко в продължение на предходните 24 месеца; както и

в)

в случай че е известно наличието на инфекция с вируса на болестта на Ауески при дивите свине — са били въведени мерки за предотвратяване на предаването на вируса на болестта на Ауески от диви на отглеждани свине.

Раздел 2

Запазване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани свине може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, букви а) и в); както и

б)

се извършва годишен надзор въз основа на вземане на проби на случаен принцип, за да се позволи най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на животновъдните обекти, инфектирани с вируса на болестта на Ауески, при болестност съгласно плана на изследването 0,2 %. Броят на пробите от кръв или месен сок, взети от отглежданите в даден животновъден обект свине, трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 20 %.

2.

Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ при популацията на свинете в дадена държава членка или зона може да бъде запазен в случай на възникване на огнище, ако:

а)

са били отстранени всички свине в засегнатите животновъдни обекти;

б)

компетентният орган е извършил епидемиологично проучване и проучвания, включително клиничен преглед и серологично или вирусологично изследване:

i)

във всички животновъдни обекти, където се отглеждат свине, които са били в пряк или непряк контакт със инфектирания животновъден обект, за да отхвърли възможността за инфекция; и

ii)

във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат свине, разположени в радиус от най-малко 2 km от инфектирания животновъден обект, за да се докаже, че тези животновъдни обекти не са инфектирани. Броят на пробите от кръв или месен сок, взети от отглежданите в тези животновъдни обекти свине, трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 10 %; или

iii)

в случай че е използвана ваксинация съгласно СРИВЖ — извършено е двукратно серологично изследване за антитела срещу ADV-gE през интервал от 2 месеца в животновъдни обекти, в които се отглеждат свине и които са разположени в радиуса, в който е направена ваксинацията, от инфектирания животновъден обект, за да се докаже липсата на инфекция;

в)

резултатът от проучването съгласно буква б) показва, че само ограничен брой животновъдни обекти са били засегнати от огнището;

г)

във всеки един инфектиран с вируса на болестта на Ауески животновъден обект незабавно са били приложени съответните мерки за контрол, посочени в член 24, включително, когато е необходимо, ваксинация с ваксини, отговарящи на изискванията на СРИВЖ.

3.

Чрез дерогация от раздел 1, буква а) използването на ваксинация съгласно СРИВЖ може да бъде разрешено от компетентния орган в случай на възникване на огнище, посочено в част 2, ако:

а)

нейното използване се ограничава до контрола на това огнище, ако се счете за необходимо от компетентния орган;

б)

свинете са ваксинирани съгласно СРИВЖ под надзора на компетентния орган и използването на ваксини, отговарящи на изискванията на СРИВЖ, е документирано за всяко отделно животно;

в)

ваксинираните съгласно СРИВЖ свине се придвижват единствено директно до кланица или до животновъден обект в друга държава членка или зона, където не е въведена забрана за ваксинация.

4.

Чрез дерогация от точка 1, буква б) надзорът може да бъде извършван с цел ежегодно доказване на липсата на инфекция с вируса на болестта на Ауески, като се вземат под внимание системите на производство и установените рискови фактори, при условие че не са били открити огнища в продължение на 2 последователни години след предоставянето на статута „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ в конкретната държава членка или зона.

ЧАСТ VI

ВИРУСНА ДИАРИЯ ПО ГОВЕДАТА

ГЛАВА 1

Животновъден обект, свободен от вирусна диария по говедата

Раздел 1

Предоставяне на статута

1.

Статутът „свободен от вирусна диария по говедата (ВДГ)“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, само ако:

а)

през последните 18 месеца не е имало потвърден случай на вирусна диария по говедата при говедата, отглеждани в животновъдния обект;

б)

отглежданите в животновъдния обект говеда са били подложени най-малко на един от следните режими на изследване, като са взети предвид евентуални предишни ваксинации:

i)

били са изследвани проби от всички говеда за откриване на антиген или геном на вируса на вирусната диария по говедата, като са показали отрицателни резултати.

Най-малко от всички телета, родени през предходните 12 месеца, пробите трябва да са били взети след или едновременно с официалната идентификация, но не по-късно от 20 дни след раждането. Майките на телетата, показали отрицателни резултати, не е необходимо да се изследват;

ii)

били са направени серологични изследвания за откриване на антитела срещу вирус на вирусна диария по говедата, с отрицателни резултати, върху проби от говедата, които са били отглеждани в животновъдния обект в продължение на най-малко 3 месеца преди изследването, взети поне трикратно в продължение на не по-малко от 12 месеца през интервали от най-малко 4 месеца.

Броят на изследваните животни трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 50 %, като трябва да бъде най-малко пет или всички животни, ако броят на отглежданите животни е по-малък от пет;

В случай че говедата в животновъдния обект са отглеждани в отделни групи без пряк контакт между групите, трябва да бъде изследван съответен брой проби от животните от всяка група;

iii)

била е прилагана комбинация от режимите на изследване, определени в подточки i) и ii), в продължение на не по-малко от 12 месеца.

Капацитетът на комбинирания режим на изследване за установяването на болестта трябва да е еквивалентен на капацитета на режимите на изследване, посочени в подточки i) и ii);

в)

от началото на вземането на пробите, посочени в точка 1, буква б), всички говеда, въведени в животновъдния обект:

i)

идват от животновъдни обекти, свободни от вирусна диария по говедата, разположени в държава членка или зона, свободна от вирусна диария по говедата; или

ii)

идват от животновъдни обекти, свободни от вирусна диария по говедата, където

през последните 4 месеца са извършвани серологичните изследвания, посочени в глава 1, раздел 2, точка 1, буква в), подточка ii) или iii), показали отрицателни резултати; или

преди изпращането им са били изследвани поотделно, за да се изключи пренасяне на вируса на вирусната диария по говедата в животновъдния обект по местоназначение, като се вземат предвид данните от предишни изследвания и ако е от значение, стадия на бременността на животното; или

iii)

са показали отрицателни резултати при изследване за антиген или геном на вируса на вирусната диария по говедата, както и

са били поставени под карантина в продължение най-малко на 21 дни преди изпращането им, а при бременни майки — са показали отрицателни резултати за антитела срещу вируса на вирусната диария по говедата от проби, взети след не по-малко от 21 дни карантина; или

са показали положителни резултати за антитела срещу вируса на вирусната диария по говедата преди изпращането им или, при бременни майки — преди осеменяването, предхождащо настоящата бременност;

г)

от началото на вземането на проби за изследването, посочено в точка 1, буква б), всички въведени в животновъдния обект зародишни продукти от говеда идват от:

i)

животновъдни обекти, свободни от вирусна диария по говедата; или

ii)

одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти.

2.

Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ може да бъде предоставен на даден животновъден обект, ако:

а)

всички говеда идват от животновъдни обекти, свободни от вирусна диария по говедата, разположени в държава членка или зона, свободна от вирусна диария по говедата, или в държава членка или зона, обхваната от одобрена програма за ликвидиране, и отговарят на изискванията, определени в точка 1, буква в), ако е относимо; или

б)

всички говеда идват от животновъдни обекти, свободни от вирусна диария по говедата, не са предназначени за разплод и статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ на животновъдния обект е запазен в съответствие с раздел 2, точка 2.

Раздел 2

Запазване на статута

1.

Статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви а), в) и г);

б)

нито едно животно от говедата не е било ваксинирано срещу вирусна диария по говедата, откакто на животновъдния обект е бил предоставен статутът „свободен от вирусна диария по говедата“;

в)

е проведен поне един от следните режими на изследване, показал отрицателни резултати:

i)

всяко новородено теле е показало отрицателни резултати за антиген или геном на вируса на вирусната диария по говедата при изследване на проба, взета след или едновременно с официалната идентификация, но не по-късно от 20 дни след раждането;

ii)

поне веднъж годишно са извършвани серологични изследвания за откриване на антитела срещу вируса на вирусната диария по говедата върху проби, взети от говеда, които са били отглеждани в животновъдния обект в продължение на най-малко 3 месеца преди изследването.

Броят на изследваните животни трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 50 %, като трябва да бъде най-малко пет или всички животни, ако броят на отглежданите животни е по-малък от пет;

В случай че говедата в животновъдния обект са отглеждани в отделни групи без пряк контакт между групите, трябва да бъде изследван съответен брой проби от животните от всяка група;

iii)

прилагана е комбинация от режимите на изследване, определени в подточки i) и ii).

Капацитетът на комбинирания режим на изследване за установяването на болестта трябва да е еквивалентен на капацитета на режимите на изследване, посочени в подточки i) и ii);

iv)

ако животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от вирусна диария по говедата, са направени изследвания върху проби, взети в съответствие с глава 2, раздел 2, точка 1, буква б) или в глава 2, раздел 2, точка 3, ако е целесъобразно;

г)

в животновъдния обект са въведени само говеда, които не са били ваксинирани срещу вирусна диария по говедата, ако животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от вирусна диария по говедата.

2.

Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ на даден животновъден обект, посочен в раздел 1, точка 2, буква б), може да бъде запазен без изследване на говедата в съответствие с точка 1, буква в), ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, точка 2, буква б);

б)

говедата не се използват за разплод;

в)

говедата нямат контакт с животни, които са предназначени или се използват за разплод и се движат от конкретния животновъден обект до дадена кланица:

i)

директно или

ii)

посредством операция по събиране, извършвана в същата държава членка или зона, като се събират само животни, които отговарят на изискванията в букви б) и в) и са с произход от животновъдни обекти, които отговарят на изискванията в буква а).

Раздел 3

Спиране и възстановяване на статута

1.

Статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде спрян, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2;

б)

има съмнение за случай на вирусна диария по говедата при животно от отглежданите в животновъдния обект говеда;

2.

Статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ може да бъде възстановен само ако:

а)

са изпълнени изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви в) и д) и в раздел 2, точка 1, букви б), в) и г) и, ако е целесъобразно, раздел 2, точка 2.

б)

резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на вирусна диария по говедата и статутът на всички случаи на съмнение е бил определен.

Раздел 4

Отнемане и подновяване на статута

1.

Статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде отнет, ако:

а)

не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута;

б)

е бил потвърден случай на вирусна диария по говедата при някое от отглежданите в животновъдния обект говеда.

2.

Ако статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви в) и д) и в раздел 2, точка 1, букви б), в) и г) и, ако е целесъобразно, в раздел 2, точка 2.

3.

Ако статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква б), той може да бъде подновен само ако:

а)

са били отстранени всички животни, показали положителен резултат за вируса на вирусната диария по говедата;

б)

е бил определен статутът по отношение на инфекцията с вируса на вирусната диария по говедата на всяко животно от отглежданите в животновъдния обект говеда;

в)

всички телета, които може да са били инфектирани с вируса на вирусната диария по говедата в утробата, са били родени и държани в изолация, докато покажат отрицателни резултати за антиген или геном на вируса на вирусната диария по говедата.

ГЛАВА 2

Държава членка или зона, свободна от вирусна диария по говедата

Раздел 1

Предоставяне на статута

Статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ по отношение на отглеждани говеда може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако:

а)

е било забранено ваксинирането на отглеждани говеда срещу вирусна диария по говедата;

б)

поне през предходните 18 месеца не е имало потвърден случай на вирусна диария по говедата при отглеждани говеда; както и

в)

най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, представляващи най-малко 99,9 % от популацията на говедата, са свободни от инфекция с вирусна диария по говедата.

Раздел 2

Запазване на статута

1.

Статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, букви а) и в); както и

б)

се извършва годишен надзор, с които трябва да се позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфектирани с вируса на вирусната диария по говедата животновъдни обекти при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % от животновъдните обекти, или на инфектирани с вируса на вирусната диария по говедата говеда при болестност съгласно плана на изследването 0,1 % от популацията на говеда.

2.

Чрез дерогация от точка 1, буква а) използването на ваксинация може да бъде разрешено от компетентния орган в случай на възникване на огнище, ако:

а)

резултатите от епидемиологичното проучване и проучванията съгласно член 25 показват, че само ограничен брой животновъдни обекти са били засегнати от огнището;

б)

за овладяването на това огнище компетентният орган е счел за необходимо да бъдат ваксинирани само ограничен брой говеда под неговия надзор и използването на ваксинация е документирано за всяко отделно животно.

3.

Чрез дерогация от точка 1, буква б) надзорът може да бъде извършван с цел ежегодно доказване на отсъствието на вирусна диария по говедата, като се вземат под внимание системите на производство и установените рискови фактори, при условие че не са откривани огнища в продължение на 5 последователни години след предоставянето на статута „свободен от вирусна диария по говедата“ в конкретната държава членка или зона.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

СПЕЦИФИЧНИ ЗА ВСЕКА ОТДЕЛНА БОЛЕСТ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА СТАТУТА „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“ НА РАВНИЩЕТО НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ИЛИ ЗОНИТЕ

ЧАСТ I

ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА БЯС

ГЛАВА 1

Технически изисквания за ваксинацията срещу бяс

Раздел 1

Ваксинация на отглеждани животни

1.

За целите на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс ваксинация срещу бяс трябва да се извършва само на домашни любимци, които са идентифицирани, и тя да отговаря на изискванията, определени в приложение III към Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1).

2.

За целите на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс ваксинацията срещу бяс на отглеждани животни, различни от посочените в първия параграф, трябва да е основана на риска и да се извършва с цел защита на хората от излагането им на вируса на бяс, като се използват ваксини, които отговарят на изискванията, определени в точка 1, букви а) и б) от приложение III към Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

Раздел 2

Ваксинация на диви животни

1.

За целите на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс пероралната ваксинация на диви животни срещу инфекция с вируса на бяс трябва:

а)

да бъде организирана и осъществена като редовни планирани или извънредни кампании, като се взема под внимание оценката на риска, предвидена в член 32, параграф 2, буква а);

б)

да бъде предмет на адекватно разпространение на ваксината от гледна точка на своевременността и покритието на областта на ваксинация, като се вземат предвид биологичните характеристики на целевата животинска популация, епидемиологичната обстановка и топографските особености на областта;

в)

да бъде подложена на оценка на правилното географско разпределение на примамките, с помощта на географски информационни системи, извършвана с честота, която да позволява предприемането на корективни мерки, ако това е необходимо; и

г)

да бъде подложена на наблюдение на ефективността от ваксинацията, което може да включва установяването на наличието на биомаркер и серологичното изследване при мъртви животни от целевата животинска популация за ваксинацията.

2.

За целите на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс ваксинацията на популациите на безстопанствени кучета срещу инфекция с вируса на бяс трябва:

а)

да бъде организирана и осъществена, ако е необходимо, като част от мерките за контрол и управление на популациите на безстопанствени кучета, като се взема под внимание оценката на риска, предвидена в член 32, параграф 2, буква а);

б)

да отговаря на изискванията в раздел 1.

ГЛАВА 2

Държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на бяс

Раздел 1

Предоставяне на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на бяс“ може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако:

а)

е бил осъществяван надзор в съответствие с изискванията, определени в член 3, параграф 1, поне в продължение на последните 24 месеца; както и

б)

не е имало потвърден случай на инфекция с вируса на бяс в целевата животинска популация през последните 24 месеца.

2.

Чрез дерогация от точка 1, буква б), ако е бил потвърден случай на инфекция с вируса на бяс, статутът може да бъде предоставен, ако случаят на инфекция не е възникнал в държавата членка или в зоната; както и ако:

а)

случаят е бил официално потвърден и не може да е възникнала епидемиологична връзка, довела до появата на допълнителен случай, което включва откриване на случая на граничен контролен пункт, или в обект за карантина или в карантинни съоръжения в обособен специализиран животновъден обект; или

б)

може да е възникнала епидемиологична връзка, но не е бил открит допълнителен случай на заразяване чрез повишен надзор и епидемиологично проучване и проучвания, извършени през 6-те месеца след смъртта на заразеното животно.

Раздел 2

Запазване на статута

Статутът „свободен от инфекция с вируса на бяс“ на държава членка или зона може да бъде запазен само ако:

а)

е осъществяван надзор в съответствие с изискванията, определени в член 3, параграф 1, с цел ранно откриване на болестта; както и

б)

не е имало потвърден случай на инфекция с вируса на бяс в целевата животинска популация или на възникване на зараза и са били спазени условията, определени в раздел 1, точка 2.

ЧАСТ II

ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА БОЛЕСТТА СИН ЕЗИК (СЕРОТИПОВЕ 1—24)

ГЛАВА 1

Минимални изисквания за надзора

Раздел 1

Надзор за откриването на серотипове на вируса на болестта син език, които не са докладвани през предходните 2 години

1.

В надзора върху инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) с цел гарантиране на ранното откриване на внасянето или повторното възникване на инфекция с всеки от серотиповете 1—24 на вируса на болестта син език, които не са били докладвани през предходните 2 години, трябва да се включва:

а)

общи изисквания за надзор съгласно предвиденото в член 3, параграф 1, буква а);

б)

активен надзор съгласно предвиденото в раздел 4.

2.

Планирането на надзора, предвиден в точка 1, трябва да бъде насочено към:

а)

риска от инфекция с ограничени клинични прояви;

б)

риска от внасяне на серотипове на вируса на болестта син език, свързан с разпространението на всеки от серотиповете 1—24 в околностите; както и

в)

всеки друг установен рисков фактор от значение за внасянето на всеки от серотипове 1—24 на вируса на болестта син език, който не е докладван през предходните 2 години.

3.

Надзорът в съседна(и) на всяка инфектирана държава членка, зона или трета държава област(и) трябва бъде засилен на площ до 150 km от границата с тази държава членка, зона или трета държава. Очертаването на областта на засилен надзор може да бъде адаптирано към съответните екологични или географски особености, които биха могли за улеснят или прекъснат предаването на вируса на болестта син език, или адаптирано в резултат от прилагането на мерките за контрол на болестта, обуславящо избора между по-голямо или по-малко разстояние.

4.

Предвиденият в точка 1, буква б) и точка 3 надзор трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекцията в целевата животинска популация при болестност съгласно плана на изследването 5 %, освен ако в глава 4, раздел 2 е посочено друго.

Раздел 2

Надзор с цел определяне на размера на инфекцията

1.

В надзора върху инфекцията с вируса на болестта син език с цел гарантиране на своевременното очертаване на разпространяването на заразата при наличието на един или повече серотипове на вируса на болестта син език и, ако е необходимо, с цел мониторинг на равнището на разпространение трябва да бъдат включени:

а)

общи изисквания за надзор съгласно предвиденото в член 3, параграф 1, буква а); както и

б)

активен надзор съгласно предвиденото в раздел 4.

2.

При планирането на надзора, предвиден в точка 1, трябва да се вземе предвид: цялата налична информация относно епидемиологията на болестта и биологичните особености на вектор, който се среща често на територията.

3.

Болестността съгласно плана на изследването при надзора, предвиден в точка 1, трябва да бъде адаптирана към епидемиологичната обстановка, като се вземат предвид рисковите фактори, като например целевата животинска популация и популацията на вектора на болестта.

Раздел 3

Надзор с цел доказване на липса на инфекция с вируса на болестта син език

1.

Надзорът на инфекцията с вируса на болестта син език с цел доказване на липсата на инфекция с който и да било от серотипове 1—24, която е била открита по-рано на територията, трябва да включва:

а)

общи изисквания за надзор съгласно предвиденото в член 3, параграф 1, буква а); както и

б)

активен надзор съгласно предвиденото в раздел 4.

2.

Планирането на надзора, предвиден в точка 1, трябва да бъде насочено към:

а)

риска от инфекция с ограничени клинични прояви;

б)

цялата налична информация относно епидемиологията на болестта и биологичните особености на вектор, който се среща често на територията; както и

в)

всеки конкретен риск от упорито запазване на установената инфекция.

3.

Предвиденият в точка 1, буква б) надзор трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекцията в целевата животинска популация при болестност съгласно плана на изследването 1 %.

Раздел 4

Изисквания по отношение на активния надзор на инфекция с вируса на болестта син език

1.

Географските единици, посочени в член 40, параграф 1, буква а), трябва да бъдат на базата на мрежа от 45 km на 45 km и да могат да бъдат адаптирани към:

а)

епидемиологичната обстановка, бързината на разпространяване на инфекцията и формата и размера на зоните, обхванати от програмата за ликвидиране в случай на потвърждение на инфекцията; както и

б)

зоните в съответствие с член 13, параграф 2, буква б).

2.

Активният надзор трябва да е въз основа на една от следните дейности или на комбинация от тях:

а)

наблюдение на контролни животни, при което се използва серологично или вирусологично изследване; както и

б)

структурни проучвания за разпространението въз основа на стратегия за вземане на проби на случаен принцип или въз основа на риска, като се използва серологично или вирусологично изследване;

3.

Тези проби трябва да бъдат вземани с честота:

а)

поне веднъж годишно през периода от годината, когато е най-вероятно да бъде открита инфекция или сероконверсия; както и

б)

ежемесечно през активния сезон на вектора, като е необходима редовна информация поради риска от разпространяване на инфекцията.

4.

Животните, от които се вземат проби, трябва:

а)

да не са ваксинирани срещу серотипа(овете) на вируса на болестта син език, обект на надзора;

б)

вече да не са под въздействието на имунитета, предаден от майката, в случай че майка им е била ваксинирана или инфектирана;

в)

да са пребивавали достатъчно дълго време в съответната географска единица и да не са били защитени от излагане на въздействието на вектора;

г)

да са от представителен характер за географското разпределение на целевата животинска популация в съответната географска единица; както и

д)

да са първоначално серонегативни, когато надзорът е въз основа на серологично изследване на контролни животни.

5.

Размерът на пробата във всяка географска единица трябва да се изчислява в съответствие с болестността съгласно плана на изследването въз основа на целите, определени в раздели 1—3.

6.

Когато надзорът трябва да бъде адаптиран, както е предвидено в член 43, параграф 2, буква в), в него трябва да се включва най-малко проучване относно:

а)

въведените животни, което:

i)

трябва да е въз основа на вземането на проби и изследването на всички въведени животни;

ii)

трябва да се извършва възможно най-скоро след тяхното въвеждане; или

б)

обхваща целевата животинска популация, която е в най-голям риск поради евентуалното разпространение на вируса, като надзорът:

i)

трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекция с вируса на болестта син език при болестност съгласно плана на изследването 5 %;

ii)

трябва или

да не се извършва, преди да са изминали 21 дни след въвеждането на животните, ако проучването е еднократно; или

да се извършва с честота, адаптирана към честотата на движението на животните, които могат да застрашат здравния статус.

Проучването не се изисква, ако честотата на вземането на проби се определя в съответствие с точка 3, буква б).

Раздел 5

Ентомологичен надзор

1.

Ентомологичният надзор трябва да се състои от най-малко една активно действаща годишна програма за улавяне на вектора на болестта посредством постоянно поставени уловители с аспирация, предназначени за определяне на динамиката на популацията на вектора и, ако е целесъобразно, на периода, свободен от вектори.

2.

Уловителите с аспирация, оборудвани с ултравиолетов светлинен източник, трябва да бъдат използвани в съответствие с предварително установените протоколи; те трябва да бъдат пускани в действие през цялата нощ и да работят поне:

а)

една нощ седмично през месеца преди очакваното начало и през месеца преди очаквания край на периода, свободен от вектори; както и

б)

една нощ месечно през периода, свободен от вектори.

Въз основа на получените доказателства през първите 3 години от функционирането на уловителите с аспирация честотата на тяхното действие може да бъде коригирана.

3.

Най-малко един уловител с аспирация трябва да бъде поставен във всяка географска единица, посочена в член 40, параграф 1, буква а), по цялата зона, в която през определен сезон не се наблюдава болестта син език. Количеството насекоми, събрани в уловителите с аспирация, трябва да бъде изпратено в специализирана лаборатория, в която да е възможно да се преброят и идентифицират видовете или комплексите, за които има съмнение, че са вектори.

4.

Когато ентомологичният надзор е организиран в контекста на определянето на период, свободен от вектори, с оглед на тълкуването на резултатите трябва да се определи максимален праг на куликоидите. При липса на солидно доказателство в подкрепа на определянето на максималния праг, като максимален праг трябва да се използва пълното отсъствие на екземпляри от вида Culicoides imicola и наличието на по-малко от пет раждали куликоиди на уловител.

ГЛАВА 2

Движение на животни и зародишни продукти

Раздел 1

Движение на животни

1.

Животните идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта син език, и не са ваксинирани с жива ваксина срещу инфекция с вируса на болестта син език през последните 60 дни преди датата на движението.

2.

Животните идват от държава членка или зона, обхваната от програмата за ликвидиране, и е спазено поне едно от следните изисквания:

а)

животните са били отглеждани в държава членка или зона, в която не се наблюдава болестта син език през определен сезон, в съответствие с член 40, параграф 3:

i)

в продължение на най-малко 60 дни преди датата на движението;

ii)

в продължение на най-малко 28 дни преди датата на движението и са били подложени на серологично изследване, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 28 дни след датата на въвеждане на животното в държавата членка или зоната, в която не се наблюдава болестта син език през определен сезон; или

iii)

в продължение на най-малко 14 дни преди датата на движението и са били подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 14 дни след датата на въвеждане на животното в държавата членка или зоната, в която не се наблюдава болестта син език през определен сезон;

б)

животните са били защитени от нападения на вектори по време на транспортирането до местоназначението и са отглеждани защитени от нападения на вектори в защитен от вектори животновъден обект:

i)

в продължение на най-малко 60 дни преди датата на движението; или

ii)

в продължение на най-малко 28 дни преди датата на движението и са били подложени на серологично изследване, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 28 дни след началото на периода на защита от нападения на вектори; или

iii)

в продължение на най-малко 14 дни преди датата на движението и са били подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 14 дни след началото на периода на защита срещу нападения на вектори на болестта:

в)

животните са били ваксинирани срещу всички серотипове 1—24 на вируса на болестта син език, за които е докладвано през последните 2 години в конкретната държава членка или зона, те са в периода на имунитет, гарантиран от спецификациите на ваксината, и отговарят на поне едно от следните изисквания:

i)

били са ваксинирани повече от 60 дни преди датата на движението; или

ii)

са били ваксинирани с инактивирана ваксина и подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 14 дни след създаването на имунната защита, предвидена в спецификациите на ваксината;

г)

животните са били подложени на серологично изследване, с положителни резултати, с което може да се открият специфични антитела срещу всички серотипове 1—24 на вируса на болестта син език, за които е докладвано през последните 2 години в съответната държава членка или зона, и:

i)

серологичното изследване е било проведено върху проби, взети най-малко 60 дни преди датата на движението; или

ii)

серологичното изследване е било проведено върху проби, взети най-малко 30 дни преди дата на движението, и животните са били подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети не по-рано от 14 дни преди датата на движението.

3.

Животните идват от държава членка или зона, която не е със статут на свободна от вируса на болестта син език, нито е обхваната от програма за ликвидиране на инфекция срещу болестта син език, както и:

а)

те отговарят на посоченото в точка 2, буква б); или

б)

животните са били отглеждани най-малко през последните 60 дни преди заминаването в област с радиус най-малко 150 km от животновъдния обект, в който са отглеждани, или в държава членка, в която е бил извършен надзор в съответствие с изискванията, определени в глава 1, раздели 1 и 2, най-малко 60 дни преди заминаването, както и:

i)

те са били ваксинирани в съответствие с точка 2, буква в) срещу всички серотипове 1—24 на вируса на болестта син език, за които е докладвано през последните 2 години в област с радиус най-малко 150 km от центъра на мястото, където са отглеждани животните; или

ii)

те са били имунизирани в съответствие с точка 2, буква г) срещу всички серотипове 1—24 на вируса на болестта син език, за които е докладвано през последните 2 години в област с радиус най-малко 150 km от центъра на мястото, където са отглеждани животните.

4.

Животните идват от държава членка или зона, която не е със статут „свободна от вируса на болестта син език“, и са предназначени за незабавно клане, като се прилагат следните изисквания:

а)

да не е било съобщавано за случай на инфекция с вируса на болестта син език в животновъдния обект на произход в продължение на най-малко 30 дни преди датата на движението;

б)

животните се транспортират директно от държавата членка или зоната на произход до кланицата по местоназначение, където биват заклани в рамките на 24 часа след пристигането;

в)

операторът на животновъдния обект на произход е уведомил оператора на кланицата по местоназначение за движението най-малко 48 часа преди натоварването на животните.

5.

Животните идват от държава членка или зона, която не е със статут на свободна от вируса на болестта син език, нито е обхваната от програма за ликвидиране на инфекция срещу болестта син език, и отговарят на изискванията, посочени в точка 2, буква а).

6.

Животните идват от държава членка или зона, която не е със статут на свободна от вируса на болестта син език и:

а)

са били предпазени от нападения на вектори чрез инсектициди или репеленти в продължение най-малко на 14 дни преди датата на движението; и

б)

през този период те са били подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 14 дни след датата, на която е започнала защитата срещу нападения на вектори на болестта.

7.

Животните отговарят на специални ветеринарно-здравни изисквания, определени от компетентния орган, за да се гарантира, че имат достатъчна имунологична защита преди заминаването.

8.

Животните отговарят на което и да било от изискванията, предвидени в точки 2, 3, 5, 6 или 7, само по отношение на серотиповете на болестта син език, за които е докладвано през последните 2 години в държавата членка или зоната на произход, но не и в държавата членка или зоната по местоназначение през същия период.

Раздел 2

Движение на зародишни продукти

1.

Животните донори са били отглеждани в продължение на най-малко 60 дни преди и по време на събирането на зародишни продукти в държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта син език.

2.

Зародишните продукти идват от държава членка или зона, обхваната от програмата за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език, и е изпълнено поне едно от изискванията за спермата, посочени в буква а), за получените in vivo ембриони от говеда — в буква б), или за различни от получените in vivo ембриони от говеда и за овоцитите — в буква в):

а)

спермата е била получена от животни донори, отговарящи на поне едно от следните изисквания:

i)

били са защитени от нападения на вектори в защитен от вектори животновъден обект в продължение на най-малко 60 дни преди началото и по време на събирането на спермата;

ii)

били са отглеждани в държава членка или зона, в която не се наблюдава болестта син език през определен сезон, в продължение на най-малко 60 дни преди началото и по време на събирането на спермата;

iii)

били са подложени на серологично изследване, показало отрицателни резултати и проведено върху проби, взети между 28 и 60 дни от датата на всяко събиране на спермата;

iv)

са били подложени на пряк диагностичен метод, показал отрицателни резултати и проведен върху проби, взети:

при първоначалното и последното събиране на спермата за изследване; както и

през периода на събиране на сперма: най-малко на всеки 7 дни при изследване за изолиране на вируса или най-малко на всеки 28 дни при изследване с PCR;

б)

получените in vivo ембриони от говеда са били взети от животни донори, които не проявяват никакви клинични признаци на инфекция с вируса на болестта син език в деня на събирането, и са събрани, обработени и съхранявани в съответствие с приложение III, част 2 към Делегиран регламент (ЕС) 2020/686 на Комисията (2);

в)

ембрионите, различни от получените in vivo ембриони от говеда, и овоцитите са били получени от животни донори, които отговарят на поне едно от следните изисквания:

i)

те са били предпазени от нападения на вектори в защитен от вектори животновъден обект в продължение на най-малко 60 дни преди началото и по време на събирането на ембрионите/овоцитите;

ii)

те са били подложени на серологично изследване, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети между 28 и 60 дни от датата на всяко събиране на ембрионите/овоцитите;

iii)

те са били подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети в деня на събирането на ембрионите/овоцитите;

iv)

те са били отглеждани в държава членка или зона, в която не се наблюдава болестта син език през определен сезон, в продължение на най-малко 60 дни преди събирането на ембрионите/овоцитите.

3.

Зародишните продукти идват от държава членка или зона, която не е със статут „свободна от вируса на болестта син език“ и не е обхваната от програма за ликвидиране на инфекция с болестта син език, както и отговарят на изискванията, посочени в точка 2, буква а), подточки i), iii) и iv), точка 2, буква б) и точка 2, буква в), подточки i), ii) или iii).

4.

Зародишните продукти идват от държава членка или зона, която не е със статут на свободна от вируса на болестта син език и не е обхваната от програма за ликвидиране на инфекция с болестта син език, и трябва да отговарят на изискванията, посочени в точка 2, буква а), подточка ii) или точка 2, буква в), подточка iv).

ГЛАВА 3

Защитен от вектори животновъден обект

Статутът на защитен от вектори може да бъде предоставен на даден животновъден обект само ако:

а)

на входа и на изхода му са поставени съответните прегради;

б)

отворите задължително са снабдени с мрежа срещу вектори с подходяща големина на пролуките, която трябва да се импрегнира редовно с одобрен инсектицид според инструкциите на производителя;

в)

в защитения от вектори животновъден обект и около него задължително трябва се осъществява надзор и контрол на векторите на болестта;

г)

трябва да са взети мерки за ограничаване или унищожаване на местата за размножаване на векторите, които са в близост до защитения от вектори животновъден обект; както и

д)

трябва да са установени стандартни процедури за работа, включително описание на резервните и алармените системи, свързани с функционирането на защитените от вектори животновъдни обекти и транспортирането на животните до мястото на натоварване.

ГЛАВА 4

Държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта син език

Раздел 1

Предоставяне на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта син език“ може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако:

а)

е бил осъществяван надзор в съответствие с глава 1, раздел 1 най-малко през последните 24 месеца; както и

б)

не е имало потвърден случай на инфекция с вируса на болестта син език в целевата животинска популация през последните 24 месеца.

2.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта син език“ може да бъде предоставен на държава членка или зона, където вече е докладвано за вируса на болестта син език, само ако:

а)

е бил осъществяван надзор в съответствие с глава 1, раздел 3 най-малко през последните 24 месеца; както и

б)

не е имало потвърден случай на инфекция с вируса на болестта син език в целевата животинска популация през последните 24 месеца.

Раздел 2

Запазване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с вирус на болестта син език“ може да бъде запазен само ако:

а)

продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, точка 1; както и

б)

движението на животни и зародишни продукти от целевата животинска популация към или през държава членка или зона се извършва само когато са спазени изискванията, определени в членове 43 и 45.

2.

Интензитетът и честотата на надзора, посочен в раздел 1, точка 1, трябва да бъде надлежно адаптиран към:

а)

здравния статус на съседните държави членки, зони или трети държави в съответствие с глава 1, раздел 4, точка 3;

б)

въвеждането на животни от целевата животинска популация, които може да са застрашили здравния статус на държавата членка или зоната, в съответствие с глава 1, раздел 4, точка 6.

3.

Ако не е било установено разпространение на заразата в продължение на 2 последователни години след предоставянето на статута „свободен от инфекция с вируса на болестта син език“ на държава членка или зона, надзорът трябва да се основава на:

а)

годишен надзор на случаен принцип с цел най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекцията с вируса на болестта син език при болестност съгласно плана на изследването 20 %; или

б)

годишен надзор въз основа на риска с цел откриване на инфекция с вируса на болестта син език, като са взети под внимание системите на производство и установените рискови фактори.

ГЛАВА 5

Държава членка или зона, свободна от вируса на болестта син език през определен сезон

1.

Статутът „свободен от вируса на болестта син език през определен сезон“ може да бъде установен в дадена държава членка или зона от нея само ако:

а)

началото и краят на периода, свободен от вектори и съответно на периода, който е свободен от вируса на болестта син език през определен сезон, е бил доказан въз основа на ентомологичен надзор в съответствие с глава 1, раздел 5; както и

б)

прекратяването на предаването на вируса на болестта син език е било доказано чрез:

i)

осъществяването на надзор в съответствие с глава 1, раздел 2 поне през последните 12 месеца, в които се включва един пълен активен сезон на вектора на болестта; както и

ii)

липсата на нови случаи на инфекция с който и да било от серотипове 1—24 на вируса на болестта син език от края на активния сезон на вектора.

2.

Чрез дерогация от точка 1, буква а), ако периодът, през който не се наблюдава вирусът на болестта син език, е бил успешно доказван в продължение на 3 последователни години, допълнителни критерии, като например температура, може да заменят ентомологичния надзор с цел потвърждаване на началото и края на периода на отсъствие на вируса на болестта син език въз основа на научни доказателства.

3.

Статутът на свободна от вируса на болестта син език през определен сезон държава членка или зона трябва незабавно да бъде спрян, когато е налице доказателство за края на периода, свободен от вектори, или на разпространение на вируса.

ЧАСТ III

ОПАРАЗИТЯВАНЕ С VARROA SPP.

Раздел 1

Предоставяне на статута на свободна от опаразитяване с Varroa spp. (вароатоза) държава членка или зона

Статутът „свободен от вароатоза“ може да бъде предоставен на държава членка или зона по отношение на съответната популация медоносни пчели само ако:

а)

е била извършена оценка на риска, с която се определят всички възможни фактори за появата на вароатозата и тяхното евентуално наличие в миналото;

б)

в продължение на поне една година се е изпълнявала текуща програма за осведоменост с цел насърчаване на докладването на всички случаи, показващи признаци на вароатоза;

в)

не е имало потвърден случай на вароатоза както при отглежданите, така и при дивите семейства на медоносни пчели;

г)

в продължение на най-малко една година годишният надзор е доказал отсъствието на вароатоза при изследване на представителна проба от отглеждани медоносни пчели в държавите членки или зоните от тях, с което се позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на вароатоза при болестност съгласно плана на изследването 1 % от пчелините и болестност съгласно плана на изследването 5 % от кошерите в рамките на пчелина;

д)

при наличието на дива самовъзпроизвеждаща се популация на видове пчели от рода Apis в продължение на най-малко една година се е изпълнявала текуща програма за надзор на дивата популация, при който не са установени данни за вароатоза; както и

е)

през цялото време на надзора, посочен в буква г), компетентният орган предприема необходимите мерки за проучването и по-нататъшното третиране на медоносните пчели през всеки етап от жизнения им цикъл, включително движението на пчелните люпила към конкретната държава членка или към конкретната зона, с цел предотвратяване на опаразитяването на популацията им от въвеждането на медоносни пчели с по-нисък здравен статус.

Раздел 2

Запазване на статута на свободна от вароатоза държава членка или зона

Статутът „свободен от вароатоза“, предоставен на държава членка или зона по отношение на съответната популация медоносни пчели, може да бъде запазен само ако:

а)

компетентният орган поддържа надзор, при който:

i)

ежегодно се доказва отсъствието на вароатоза при изследване на представителна проба от отглеждани медоносни пчели в неопаразитената област;

ii)

се дава възможност за ранното откриване на вароатоза в пчелините и кошерите;

iii)

се вземат под внимание конкретна целева област, където въз основа на оценка на риска има по-голяма вероятност от въвеждане или опаразитяване с Varroa spp.;

б)

са били проучени всички случаи на съмнение и не е бил потвърден случай на вароатоза нито при семействата на отглежданите, нито на дивите медоносни пчели;

в)

няма дива самовъзпроизвеждаща се популация на видовете пчели от рода Apis или се изпълнява текуща програма за надзор на дивата популация, при който не са установени данни за вароатоза; както и

г)

движението на медоносните пчели през всеки етап от жизнения им цикъл, включително на пчелните люпила към свободната от опаразитяване област, се извършва само когато:

i)

идват от държава членка или зона от нея, или от трета държава, или от територия със статут на свободна от болест по отношение на вароатозата; както и

ii)

са защитени от вароатоза по време на транспортиране.

ЧАСТ IV

СТАТУТ „СВОБОДЕН ОТ ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА НЮКАСЪЛСКАТА БОЛЕСТ БЕЗ ВАКСИНАЦИЯ“

Раздел 1

Предоставяне на статута „свободен от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“

Статутът „свободен от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“ при популацията на домашни птици и птици, отглеждани в плен, от разред Galliformes, може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако в продължение най-малко на последните 12 месеца:

а)

е била забранена ваксинацията срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест при домашните птици и птиците, отглеждани в плен, от разред Galliformes;

б)

в животновъдните обекти, в които се отглеждат домашни птици или птици, отглеждани в плен, от разред Galliformes, не е имало ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест домашни птици или птици, отглеждани в плен, от разред Galliformes;

в)

прилагани са общи изисквания за надзор в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) с оглед на ранното откриване на инфекция с вируса на нюкасълската болест;

г)

бил е приложен един от следните режими на изследване:

i)

всички животновъдни обекти, в които се отглеждат домашни птици за разплод, са били подложени на изследване за наличието на антитела срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест с отрицателни резултати, проведен върху кръвни проби от най-малко 60 птици, избрани на случаен принцип от всеки отделен животновъден обект, както и на серологично изследване чрез хемаглутинационен-инхибиционен тест; или

ii)

проведено е проучване на представителна извадка от животновъдните обекти, с което да се позволи най-малко откриването на инфекцията с ниво на достоверност 95 % при болестност съгласно плана на изследването 1 % в животновъдните обекти за домашни птици и болестност съгласно плана на изследването 10 % от на серопозитивните птици в рамките на един животновъден обект; както и

д)

не е имало потвърден случай на инфекция с вируса на нюкасълската болест при домашните птици и птиците, отглеждани в плен, от разред Galliformes.

Раздел 2

Запазване на статута

1.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“, предоставен на държава членка или на зона, може да бъде запазен само ако продължават да се изпълняват изискванията в раздел 1, букви а)—д).

2.

Чрез дерогация от параграф 1 статутът „свободен от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“, предоставен на държава членка или на зона, може да бъде запазен при потвърждение на случай на инфекция с вируса на нюкасълската болест, ако:

а)

незабавно са били приложени съответните мерки за контрол на болестта във всеки животновъден обект с предполагаеми или потвърдени случаи до разрешаването им;

б)

компетентният орган е направил заключение, че са били инфектирани само ограничен брой животновъдни обекти, епидемиологично свързани с първото открито огнище; както и

в)

в продължение на 12 месеца мерките за контрол на болестта, посочени в буква а), не са били прилагани за по-дълго от три месеца.

3.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“, предоставен на държава членка или на зона от нея, не се засяга от потвърждението на инфекцията в друга популация на птици, при условие че, като се взема предвид прилагането на всички необходими мерки за предотвратяване на предаването на инфекция с вируса на нюкасълска болест на домашни птици и птици, отглеждани в плен, от разред Galliformes, компетентният орган е преценил, че статутът не е бил застрашен.

(1)  Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003 (ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 1).

(2)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/686 на Комисията от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на одобряването на животновъдни обекти за зародишни продукти и на изискванията за проследимост и ветеринарно-здравните изисквания при движение в рамките на Съюза на зародишни продукти от определени отглеждани сухоземни животни (вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник).


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПРИ ВОДНИ ЖИВОТНИ

ЧАСТ I

НАДЗОР ВЪЗ ОСНОВА НА РИСКА

ГЛАВА 1

Минимални изисквания за надзор въз основа на риска в определени одобрени животновъдни обекти за аквакултура

1.   Общ подход

1.1.

Надзорът въз основа на риска, в който се включват посещения за проверка на здравословното състояние и евентуално вземане на проби, се прилага в определени одобрени животновъдни обекти за аквакултура и в определени одобрени групи животновъдни обекти за аквакултура по начин, подходящ за естеството на производството, и с цел установяване на:

а)

повишена смъртност;

б)

болести от списъка;

в)

нововъзникващи болести.

1.2.

Честотата на тези посещения ще зависи от риска, който одобреният животновъден обект за аквакултура или одобрената група животновъдни обекти за аквакултура създава във връзка със заразяването и разпространяването на болести. Този риск се отнася за болестите от списъка и за потенциални нововъзникващи болести и поради това ще включва животновъдни обекти за аквакултура и групи животновъдни обекти за аквакултура, в които се отглеждат видове от списъка, а в определени случаи — животновъдни обекти за аквакултура и групи животновъдни обекти за аквакултура, в които се отглеждат невключени в списъка видове. Компетентният орган трябва да прецени риска, който представлява всеки одобрен животновъден обект за аквакултура или всяка одобрена група животновъдни обекти за аквакултура, и да ги определи като обекти с високо, средно или ниско ниво на риск.

В глава 2 се съдържат подробности за рисковите фактори, които следва да бъдат взети предвид по време на процеса на определяне на риска. Това определяне на риска ще бъде повторено и актуализирано, ако някой от рисковите фактори, посочени в букви а)—л), показват, че създаденият от животновъдния обект риск се е променил.

1.3.

В глава 3 се определя минималната честота на посещенията за проверка на здравословното състояние, които трябва да бъдат направени, в зависимост от това дали компетентният орган е определил даден животновъден обект като обект с високо, средно или ниско ниво на риск.

1.4.

Надзорът върху здравето на животните въз основа на риска, осъществяван в животновъдни обекти за аквакултура и групи животновъдни обекти за аквакултура, може да се комбинира с посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби, които се извършват:

а)

като част от задължителните или изборните програми за ликвидиране на една или повече от болестите от списъка; или

б)

за доказване и запазване на статут „свободен от болест“ по отношение на една или повече от болестите от списъка; или

в)

като част от програма за надзор за една или повече болести от категория С.

ГЛАВА 2

Определяне на риска, което следва да се прилага към определени одобрени животновъдни обекти за аквакултура

При определянето на риска съгласно глава 1, точка 1.2 трябва да се вземат предвид най-малко рисковите фактори, посочени в букви а) и б). Когато е целесъобразно, ще бъдат взети предвид и букви в)—л):

а)

възможност за директно разпространяване на патогенни чрез водата;

б)

движение на аквакултурни животни;

в)

вид на производството;

г)

видовете отглеждани аквакултурни животни;

д)

система за биологична сигурност, включително компетентност и обучение на персонала;

е)

гъстота на животновъдните обекти за аквакултура и на обектите за обработка, намиращи се в областта около засегнатия животновъден обект;

ж)

близост на животновъдните обекти с по-нисък здравен статус от този на засегнатия животновъден обект;

з)

история на болестите на засегнатия животновъден обект и на други местни животновъдни обекти;

и)

наличие на инфектирани диви водни животни в областта около засегнатия животновъден обект;

й)

риск, създаван от човешките дейности, извършвани в близост до засегнатия животновъден обект, като например риболов, наличие на транспортни пътища и пристанища, на които се извършва обмен на баластни води;

к)

достъп до засегнатия животновъден обект на хищници, които могат да причинят разпространяване на болестта;

л)

история на животновъдния обект по отношение на спазването на изискванията на компетентния орган.

ГЛАВА 3

Честота на посещенията за проверка на здравословното състояние на животните въз основа на риска

Честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние въз основа на риска, които трябва да се извършват в определени одобрени животновъдни обекти и одобрени групи животновъдни обекти, зависи от определянето на риска, посочено в глава 2, като тези посещения се осъществяват, както следва:

а)

най-малко веднъж годишно в животновъдните обекти с високо ниво на риск;

б)

най-малко на всеки две години в животновъдните обекти със средно ниво на риск;

в)

най-малко на всеки три години в животновъдните обекти с ниско ниво на риск.

ЧАСТ II

СПЕЦИФИЧНИ ЗА ВСЯКА ОТДЕЛНА БОЛЕСТ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТАТУТА „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“ ПРИ ВОДНИТЕ ЖИВОТНИ

Част II обхваща специфичните за всяка отделна болест изисквания във връзка със статута „свободен от болест“ по отношение на следните болести от списъка:

Вирусна хеморагична септицемия

Глава 1

Инфекциозна хематопоетична некроза (ИХН)

Глава 1

Инфекция с вируса на инфекциозната анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции

Глава 2

Инфекция с Marteilia refringens

Глава 3

Инфекция с Bonamia exitiosa

Глава 4

Инфекция с Bonamia ostreae

Глава 5

Инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване

Глава 6

ГЛАВА 1

Ликвидиране, статут „свободен от болест“ и диагностични методи при вирусна хеморагична септицемия и инфекциозна хематопоетична некроза

Раздел 1

Общи изисквания за посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби във връзка с надзора, посочен в член 3, параграф 2, точка б), подточка ii), трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

посещенията за проверка на здравословното състояние и, когато е целесъобразно, вземането на проби трябва да се извършват през периода от годината, когато температурата на водата е под 14 °C, а в случай че не се достигат температури под 14 °C, пробите трябва да се вземат при най-ниската годишна температура;

б)

когато се изисква целенасочен надзор на диви популации поради по-малкия брой животновъдни обекти за аквакултура, включени в дадена програма за ликвидиране, трябва да бъдат определени броят и географското разпределение на точките за вземане на проби, така че държавата членка, зоната или компартментът да бъдат обхванати в достатъчна степен. Точките за вземане на проби трябва да са представителни за различните екосистеми, където се намират популациите от възприемчиви диви животински видове;

в)

когато животновъдните обекти или дивите популации следва да бъдат подложени на посещения за проверка на здравословното състояние или вземане на проби повече от веднъж годишно в съответствие с раздели 2—4, интервалите между посещенията за проверка на здравословното състояние и между събирането на пробите трябва да бъдат най-малко 4 месеца или колкото може по-дълги, като се вземат под внимание изискванията за температурата, предвидени в буква а);

г)

всички производствени единици, като например езера, водоеми и мрежести клетки, трябва да бъдат инспектирани с цел установяване на наличието на мъртви, слаби или с анормално поведение риби. Специално внимание трябва да се отдели на водоотливната точка, където има тенденция за натрупване на слаби риби поради течението;

д)

рибата от включените в списъка видове, която се събира за проби, трябва да се подбира, както следва:

i)

при наличие на дъгова пъстърва за вземането на проби трябва да се подбира само риба от този вид, с изключение на случаите на наличие на други възприемчиви видове, които проявяват типични признаци на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза; ако няма дъгова пъстърва, пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове;

ii)

при наличие на слаби риби, риби с анормално поведение или наскоро умрели риби, но които все още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те; ако за производството на рибата се използва повече от един водоизточник, в пробата трябва да бъдат включени риби от всички водоизточници;

iii)

в подбраните риби трябва да бъдат включени екземпляри, събрани по начин, при който всички производствени единици, като например мрежести клетки, водоеми и езера, на животновъдния обект, както и всички възрастови групи по години, да бъдат пропорционално представени в пробата.

Раздел 2

Предоставяне на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ на държави членки, зони и компартменти с неизвестен здравен статус

Статутът „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент с неизвестен здравен статус по отношение на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза само ако:

а)

всички животновъдни обекти и, когато се изисква, всички точки за вземане на проби в дивите популации, подбрани в съответствие с раздел 1, буква б), са били подложени на една от следните схеми:

i)

модел А — двугодишна схема

Животновъдните обекти или точките за вземане на проби трябва да са били обект на посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 2 последователни години, както е определено в таблица 1.А.

През този двугодишен период изследването на всички проби чрез използване на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, трябва да е показало отрицателни резултати за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза и трябва да е било отхвърлено всяко съмнение за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза в съответствие с методите за вземане на проби и диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3;

ii)

модел Б — четиригодишна схема с намален размер на пробата

Животновъдните обекти или точките за вземане на проби трябва да са били обект на посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 4 последователни години, както е определено в таблица 1.Б. През този четиригодишен период изследването на всички проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, трябва да е показвало отрицателни резултати за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза и трябва да е било отхвърлено всяко съмнение за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза в съответствие с методите за вземане на проби и диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3;

б)

ако по време на надзора, посочен в буква а), е била открита вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза; преди началото на нова двугодишна или четиригодишна схема съответните животновъдни обекти в държавата членка, зоната или компартмента трябва:

i)

да бъдат подложени на минималните мерки за контрол на болестите, определени в членове 58 — 65;

ii)

да бъдат повторно заселени с риба от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или статут „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“, или от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза.

Таблица 1.А

Схема за държави членки, зони и компартменти за двугодишния период на контрол, посочен в буква а), подточка i), който предхожда предоставянето на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ и „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“

Вид животновъден обект

Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект

Брой вземания на проби на година във всеки отделен животновъден обект

Брой на рибите в пробата (1)

Брой на растящите риби

Брой на рибите за развъждане (2)

а)

Животновъдни обекти с риби за развъждане

2

2

50 (първо посещение)

75 (второ посещение)

30 (първо или второ посещение)

б)

Животновъдни обекти само с риби за развъждане

2

1

0

75 (първо или второ посещение)

в)

Животновъдни обекти без риби за развъждане

2

2

75 (първо И второ посещение)

0

Максимален брой риби в басейн: 10


Таблица 1.Б

Схема за държави членки, зони или компартменти, в които се използва намален размер на пробата, за четиригодишния период на контрол, посочен в буква а), подточка ii), който предхожда предоставянето на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ и „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“

Вид животновъден обект

Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект

Брой вземания на проби на година във всеки отделен животновъден обект

Брой на рибите в пробата (3)

Брой на растящите риби

Брой на рибите за развъждане (4)

Първи 2 години

а)

Животновъдни обекти с риби за развъждане

2

1

30 (второ посещение)

0

б)

Животновъдни обекти само с риби за развъждане

2

1

0

30 (първо или второ посещение)

в)

Животновъдни обекти без риби за развъждане

2

1

30 (първо или второ посещение)

0

Последни 2 години

а)

Животновъдни обекти с риби за развъждане

2

2

30 (първо посещение)

30 (второ посещение)

б)

Животновъдни обекти само с риби за развъждане

2

2

 

30 (първо и второ посещение)

в)

Животновъдни обекти без риби за развъждане

2

2

30 (първо и второ посещение)

 

Максимален брой риби на воден басейн: 10

Раздел 3

Предоставяне на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ на държави членки, зони и компартменти, за които е известно, че са били инфектирани с вирусна хеморагична септицемия или с инфекциозна хематопоетична некроза

1.

Статутът „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент, за които е известно, че са били инфектирани с вирусна хеморагична септицемия или с инфекциозна хематопоетична некроза, само ако всички животновъдни обекти в рамките на тази държава членка, зона или компартмент, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на програма за ликвидиране, която отговаря на следните изисквания:

а)

трябва да са били прилагани ефективно минималните мерки за контрол, определени в членове 55—65, и в близост до животновъдния(те) обект(и), обявен(и) за инфектиран(и) с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза, трябва да е била установена ограничителна зона с подходящ размер, както е предвидено в член 58, параграф 1, буква в), когато е целесъобразно, разделена на защитна зона и надзорна зона, като са взети предвид изискванията, посочени в точка 2;

б)

всички животновъдни обекти в рамките на защитната зона, в които се отглеждат видовете от списъка, или когато не е била установена защитна зона — в рамките на ограничителната зона, която не е била инфектирана с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза, трябва да бъдат подложени на проучване, включващо най-малко следните елементи:

i)

вземането на проби за изследване от 10 риби, когато се наблюдават клинични признаци или лезии след смъртта, характерни за инфекция с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза, или най-малко 30 риби, когато не се наблюдават клинични признаци или постмортални лезии;

ii)

в животновъдните обекти, където изследванията, посочени в подточка i), са показали отрицателни резултати; посещенията за проверка на здравословното състояние трябва да продължат да се извършват веднъж месечно през периода, когато температурата на водата е под 14 °C, освен когато рибовъдните басейни, водоемите, каналите или мрежестите клетки са покрити с лед, до премахването на защитната зона в съответствие с буква в);

в)

съответните животновъдни обекти трябва да бъдат изпразнени съгласно член 62, почистени и дезинфекцирани съгласно член 63 и да са преминали през период на некултивиране съгласно член 64.

Продължителността на периода на некултивиране, посочен в член 64, параграф 2, буква а), трябва да е най-малко 6 седмици. Когато всички животновъдни обекти, инфектирани в рамките на една и съща защитна зона, или когато такава не е установена — в рамките на ограничителната зона, са изпразнени, трябва да бъде осъществен най-малко 3-седмичен период на синхронизирано некултивиране.

Когато се осъществява период на некултивиране в инфектираните животновъдни обекти, ограничителната зона или защитната зона, когато е установена такава, трябва да бъде преобразувана в надзорна зона до завършването на схемата, посочена в раздел 2.

г)

повторно заселване може да се извърши само когато всички инфектирани животновъдни обекти са били изпразнени, почистени, дезинфекцирани и преминали през период на некултивиране в съответствие с буква в);

д)

всички животновъдни обекти, различни от посочените в буква е), в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, обхванати от програмата за ликвидиране, а когато се изисква осъществяване на надзор на дивите популации — всички подбрани в съответствие с раздел 1, буква б) точки за вземане на проби, трябва впоследствие да бъдат подложени на схемата, определена в раздел 2;

е)

за отделен животновъден обект, в който се отглеждат видовете от списъка и чийто здравен статус не зависи от здравния статус на околните води, не се изисква да отговаря на схемата, определена в раздел 2, след възникване на огнище на болестта, при условие че животновъдният обект отговаря на изискванията, посочени в член 80, параграф 3, и е заселен повторно с риба, получена от държави членки, зони или компартменти със статут „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или статут „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“.

2.

Ограничителната зона трябва да е била определена въз основа на всеки отделен случай и:

а)

трябва да са взети предвид факторите, които влияят върху рисковете от разпространение на вирусната хеморагична септицемия или инфекциозната хематопоетична некроза при отглежданите и дивите риби, като например:

i)

броят, процентът и разпространението на смъртността сред рибите в животновъдния обект, инфектиран с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза, или в други животновъдни обекти за аквакултура;

ii)

разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти;

iii)

близостта до кланици;

iv)

контактните животновъдни обекти;

v)

наличните видове в животновъдните обекти;

vi)

прилаганите земеделски практики в инфектираните и в съседните животновъдни обекти;

vii)

хидродинамичната среда; както и

viii)

други установени фактори от епидемиологично значение;

б)

географското обозначаване в крайбрежните зони трябва да отговаря на следните минимални изисквания:

i)

защитната зона трябва да се състои от област, попадаща в окръжност с радиус, равен най-малко на хоризонталното разстояние, изминато за един приливно-отливен цикъл, или най-малко 5 km — която от двете стойности е по-голяма, с център на окръжността животновъдният обект, инфектиран с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза, или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; както и

ii)

надзорната зона трябва да се състои от област, заобикаляща защитната зона, която обхваща припокриващите се зони на хоризонталните разстояния, изминати за един приливно-отливен цикъл; или област, заобикаляща защитната зона и включена в кръг с радиус 10 km от центъра на защитната зона; или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни;

или

iii)

когато не са създадени отделни защитни и надзорни зони — ограничителната зона трябва да се състои от област, представляваща както защитната, така и надзорната зона;

в)

географското обозначаване във вътрешните райони трябва да обхваща целия водосборен басейн, в който се намира инфектираният с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза животновъден обект. Компетентният орган може да ограничи обхвата на ограничителната зона до части от водосборния басейн, при условие че това ограничение не застрашава мерките за контрол на болестите по отношение на вирусната хеморагична септицемия или инфекциозната хематопоетична некроза.

Раздел 4

Запазване на статут „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ и статут „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“

1.

Когато се изисква целенасочен надзор с цел запазване на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ на държава членка, зона или компартмент в съответствие с член 81, във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на съответната държава членка, зона или компартмент, трябва да се извършват посещения за проверка на здравословното състояние, както и да се вземат проби от рибите съгласно таблица 1.В, като се взема предвид нивото на риска от заразяване в животновъдния обект с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза.

2.

При определяне на честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние с цел запазване на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ на компартментите, където здравният статус по отношение на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза зависи от здравния статус на популациите на водните животни в заобикалящите естествени води, рискът от заразяване с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза трябва да се счита за висок.

3.

Статутът „свободен от болест“ трябва да бъде запазен само при условие че изследването на всички проби чрез диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, е показало отрицателни резултати за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза и е било отхвърлено всяко съмнение за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3.

Таблица 1.В

Схема за държави членки, зони или компартменти за запазване на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или статута „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“

Ниво на риска (5)

Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект

Брой на рибите в пробата (6), (7)

Високо

веднъж годишно

30

Средно

веднъж на 2 години

30

Ниско

веднъж на 3 години

30

Максимален брой риби на воден басейн: 10

Раздел 5

Диагностични методи и методи за вземане на проби

1.

Органите или тъканите, от които трябва да се вземат и изследват проби, са далакът, предната част на бъбрека и или сърцето, или мозъкът. Когато се вземат проби от риби за развъждане, може да се изследва също овариална или семенна течност.

В случай на малки риби могат да се изследват цели риби.

Могат да бъдат обединени пробите от най-много 10 риби.

2.

Диагностичният метод за предоставянето или запазването на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ в съответствие с раздели 2—4 трябва да бъде:

а)

изолиране на вируса в клетъчна култура с последваща идентификация на вируса чрез ELISA, индиректен имунофлуоресцентен тест (IFAT), вирус неутрализационен тест или тест за откриване на генома на вируса; или

б)

откриване чрез количествена полимеразна верижна реакция в реално време (RT-qPCR).

Подробните процедури за изпълнението на диагностичните методи трябва да бъдат одобрените от референтните лаборатории на Европейския съюз (РЛЕС) процедури за болести по рибите.

3.

Когато се изисква потвърждаване или отхвърляне на съмнение за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза в съответствие с член 55, посочените по-долу процедури за посещения за проверка на здравословното състояние, вземане на проби и изследване трябва да отговарят на следните критерии:

а)

в животновъдния обект със съмнение за болестта трябва да бъде извършено най-малко едно посещение за проверка на здравословното състояние и едно вземане на проби от 10 риби, когато се наблюдават клинични признаци или лезии след смъртта, характерни за инфекция с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза, или най-малко 30 риби, когато не се наблюдават клинични признаци или постмортални лезии. Пробите се изследват чрез използване на един или повече от диагностичните методи, посочени в точка 2, букви а) и б), в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни методи и процедури за болестите по рибите;

б)

наличието на вирусна хеморагична септицемия трябва да се счита за потвърдено, ако при един или повече от тези диагностични методи бъдат получени положителни резултати за вируса на вирусната хеморагична септицемия. Наличието на ИХН трябва да се счита за потвърдено, ако при един или повече от тези диагностични методи бъдат получени положителни резултати за вирус на ИХН. Потвърждението на първия случай на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза в държави членки, зони или компартменти, които не са били инфектирани преди това, трябва да се основава на конвенционално изолиране на вируса в клетъчна култура с последваща имунохимична или молекулярна идентификация на вируса или с откриване на геном на вируса, включително потвърждение чрез секвениране на продукта от амплификацията (RT-PCR);

в)

съмнението за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза може да бъде отхвърлено, ако при култивирането на клетки или при изследванията с RT-qPCR не бъдат установени други доказателства за наличието на вируса на вирусната хеморагична септицемия или на вируса на инфекциозната хематопоетична некроза.

ГЛАВА 2

Ликвидиране, статут „свободен от болест“ и диагностични методи за инфекция с вируса на инфекциозната анемия по сьомгата (ISAV) с генотип HPR-с делеции (ISAV с генотип HPR-с делеции)

Раздел 1

Общи изисквания за посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби във връзка с надзора, посочен в член 3, параграф 2, точка б), подточка ii), трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

когато посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от животновъдните обекти трябва да се извършват повече от един път годишно в съответствие с раздели 2—4, интервалите между тях трябва да бъдат възможно най-дълги;

б)

когато се изисква целенасочен надзор на диви популации поради по-малкия брой животновъдни обекти за аквакултура, включени в програмата за ликвидиране, трябва да бъдат определени броят и географското разпределение на точките за вземане на проби, така че в достатъчна степен да се обхване държавата членка, зоната или компартментът;

в)

точките за вземане на проби трябва да са представителни за различните екосистеми, където се намират популациите от възприемчиви видове диви животни;

г)

всички производствени единици, като например езера, водоеми и мрежести клетки, трябва да бъдат инспектирани с цел установяване на наличието на мъртви, слаби или с анормално поведение риби. Специално внимание трябва да се отдели на периферията на клетките или на водоотливната точка, според случая, където има тенденция за натрупване на слаби риби поради течението.

д)

рибата от включените в списъка видове, която се събира за проби, трябва да се подбира, както следва:

i)

при наличие на атлантическа сьомга за вземането на проби трябва да се подбира само риба от този вид, с изключение на случаите на наличие на други възприемчиви видове, които проявяват типични признаци на инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции. Ако в животновъдния обект няма атлантическа сьомга, пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове;

ii)

при наличие на умиращи или наскоро умрели риби, но които все още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те, по-специално риби, при които се наблюдава анемия, кръвоизливи или други клинични признаци, предполагащи циркулаторни нарушения; ако за производството на рибата се използва повече от един водоизточник, в пробата трябва да бъдат включени риби, представляващи всички водоизточници;

iii)

в подбраните риби трябва да бъдат включени такива, събрани по начин, при който всички производствени единици, като например мрежести клетки, водоеми и езера, на животновъдния обект, както и всички възрастови групи по години, да бъдат пропорционално представени в пробата.

Раздел 2

Предоставяне на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ на държави членки, зони и компартменти с неизвестен здравен статус

Статутът „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент с неизвестен здравен статус по отношение на ISAV с генотип HPR-с делеции само ако всички животновъдни обекти и, ако се изисква, избрани точки за вземане на проби в дивите популации, подбрани в съответствие с раздел 1, буква б), са били подложени на следната схема:

а)

в животновъдните обекти или точките за вземане на проби са били извършвани посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 2 последователни години, както е определено в таблица 2.А;

б)

през този двугодишен период изследването на всички проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, трябва да е показало отрицателни резултати за ISAV с генотип HPR-с делеции и трябва да е било отхвърлено всяко съмнение за инфекция в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3;

в)

ако по време на надзора, посочен в буква а), се открие инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции, преди да се възобнови схемата, съответните животновъдни обекти в рамките на държавата членка, зоната или компартмента трябва:

i)

да бъдат подложени на минималните мерки за контрол на болестите, определени в членове 58 — 65;

ii)

да бъдат повторно заселени с риба от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции, или от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на тази болест.

Таблица 2.А

Схема за държави членки, зони и компартменти за двугодишния период на контрол, който предхожда предоставянето на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“

Година на надзор

Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект

Брой лабораторни изследвания за година (8)

Брой на рибите в пробата

Година 1

6

2

75

Година 2

6

2

75

Максимален брой риби на воден басейн: 5.

Раздел 3

Предоставяне на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ на държави членки, зони и компартменти, за които е известно, че са били инфектирани с ISAV с генотип HPR-с делеции

1.

Статутът „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент, за които е известно, че са били инфектирани с ISAV с генотип HPR-с делеции, само ако всички животновъдни обекти в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на програма за ликвидиране, която отговаря на следните изисквания:

а)

били са прилагани минималните мерки за контрол, определени в членове 55—65, и в близост до животновъдния(те) обект(и), инфектиран(и) с ISAV с генотип HPR-с делеции, трябва да е била установена ограничителна зона с подходящ размер, както е предвидено в член 58, параграф 1, буква в), когато е целесъобразно, разделена на защитна зона и надзорна зона, като са взети предвид изискванията, посочени в точка 2;

б)

всички животновъдни обекти в рамките на защитната зона, в които се отглеждат видовете от списъка, или когато не е била установена защитна зона — в рамките на ограничителната зона, която не е била инфектирана с ISAV с генотип HPR-с делеции, трябва да бъдат подложени на проучване, включващо най-малко следните елементи:

i)

вземането на проби за изследване от най-малко 10 умиращи риби, когато се наблюдават клинични признаци или лезии след смъртта, характерни за инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции, или най-малко 30 риби, когато не се наблюдават клинични признаци или постмортални лезии;

ii)

в животновъдните обекти, където изследванията, посочени в подточка i) дават отрицателни резултати, посещенията за проверка на здравословното състояние трябва да продължат да се извършват веднъж месечно до премахването на защитната зона в съответствие с буква в);

в)

съответните животновъдни обекти трябва да бъдат изпразнени съгласно член 62, почистени и дезинфекцирани съгласно член 63 и да са преминали през период на некултивиране съгласно член 64.

Продължителността на периода на некултивиране, посочен в член 64, параграф 2, буква б), е най-малко 3 месеца. Когато всички животновъдни обекти, инфектирани в рамките на една и съща защитна зона, или когато такава не е установена — в рамките на ограничителната зона, са изпразнени, трябва да бъде осъществен най-малко 6-седмичен период на синхронизирано некултивиране.

Когато се осъществява период на некултивиране в инфектираните животновъдни обекти, ограничителната зона или защитната зона, когато е установена такава, трябва да бъде преобразувана в надзорна зона до завършването на схемата, посочена в раздел 2;

г)

повторно заселване може да се извърши само когато всички инфектирани животновъдни обекти са били изпразнени, почистени, дезинфекцирани и преминали през период на некултивиране в съответствие с буква в);

д)

всички животновъдни обекти, различни от посочените в буква е), в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, обхванати от програмата за ликвидиране, и когато се изисква осъществяване на надзор на дивите популации, всички подбрани в съответствие с раздел 1, буква б) точки за вземане на проби трябва впоследствие да бъдат подложени на схемата, посочена в раздел 2;

е)

за отделен животновъден обект, в който се отглеждат видовете от списъка и чийто здравен статус не зависи от здравния статус на околните води, не се изисква да отговаря на схемата, посочена в раздел 2, след възникване на огнище на болестта, при условие че животновъдният обект отговаря на изискванията, посочени в член 80, параграф 3, и е повторно заселен с риба, получена от държави членки, зони или компартменти със статут „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“.

2.

Ограничителната зона трябва да е била определена въз основа на всеки отделен случай и:

а)

трябва да са взети предвид факторите, които оказват влияние върху рисковете от разпространение на инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции при отглежданите и дивите риби, като например:

i)

броят, процентът и разпространението на смъртността в животновъдния обект, инфектиран с ISAV с генотип HPR-с делеции, или в други животновъдни обекти за аквакултура;

ii)

разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти;

iii)

близостта до кланици;

iv)

контактните животновъдни обекти;

v)

наличните видове в животновъдните обекти;

vi)

прилаганите земеделски практики в инфектираните животновъдни обекти и в съседните на инфектирания животновъден обект;

vii)

хидродинамичната среда; както и

viii)

други установени фактори от епидемиологично значение;

б)

географското обозначаване в крайбрежните зони трябва да отговаря на следните минимални изисквания:

i)

защитната зона трябва да се състои от област, попадаща в окръжност с радиус, равен най-малко на хоризонталното разстояние, изминато за един приливно-отливен цикъл, или най-малко 5 km — която от двете стойности е по-голяма, с център на окръжността животновъдният обект, инфектиран с ISAV с генотип HPR-с делеции, или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; както и

ii)

надзорната зона трябва да се състои от област, заобикаляща защитната зона, която обхваща припокриващите се зони на хоризонталните разстояния, изминати за един приливно-отливен цикъл; или област, заобикаляща защитната зона и включена в кръг с радиус 10 km от центъра на защитната зона; или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни;

или

iii)

когато не са създадени отделни защитни и надзорни зони — ограничителната зона трябва да се състои от област, представляваща както защитната, така и надзорната зона;

в)

географското обозначаване във вътрешните области трябва да обхваща целия водосборен басейн, в който се намира инфектираният с ISAV с генотип HPR-с делеции животновъден обект. Компетентният орган може да ограничи обхвата на ограничителната зона до части от водосборния басейн, при условие че това ограничение не застрашава мерките за контрол на болестите по отношение на инфекцията с ISAV с генотип HPR-с делеции.

Раздел 4

Запазване на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“

1.

Когато се изисква целенасочен надзор с цел запазването на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ на държава членка, зона или компартмент съгласно член 81, във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на засегнатата държава членка, зона или компартмент, трябва да се извършват посещения за проверка на здравословното състояние, както и да се вземат проби от рибите съгласно таблица 2.Б, като се взема предвид нивото на риска от заразяване на животновъдния обект с ISAV с генотип HPR-с делеции.

2.

При определяне честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние с цел запазване на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ на компартментите, когато здравният статус зависи от здравния статус на популацията на водните животни в заобикалящите естествени води, рискът от заразяване с ISAV с генотип HPR-с делеции трябва да се счита за висок.

3.

Статутът „свободен от болест“ трябва да бъде запазен само при условие че изследването на всички проби чрез диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, е показало отрицателни резултати за ISAV с генотип HPR-с делеции и всяко съмнение за инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции е било отхвърлено в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3.

Таблица 2.Б

Схема за държави членки, зони или компартменти за запазване на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“  (9)

Ниво на риска (10)

Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година

Брой лабораторни изследвания за година (11), (12)

Брой на рибите в пробата

Високо

2

2

30

Средно

1

1

30

Ниско

веднъж на 2 години

веднъж на 2 години

30

Максимален брой риби на воден басейн: 5

Раздел 5

Диагностични методи и методи за вземане на проби

1.

Органите или тъканите, от които се вземат и изследват проби, трябва да са:

а)

хистология: предна част на бъбрек, черен дроб, сърце, панкреас, черва, далак и хриле;

б)

имунохистохимичен метод: средната част на бъбрек и сърце, включително клапи и bulbus arteriosus;

в)

анализ с RT-qPCR: предна част на бъбрек и сърце;

г)

култура с вируси: средна част на бъбрек, сърце, черен дроб и далак.

Могат да бъдат обединени парченца от органите на най-много пет риби.

2.

Диагностичният метод, който да се използва за предоставяне или запазване на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ в съответствие с раздели 2—4, трябва да е RT-qPCR, последван от конвенционален RT-PCR и секвениране на HE-ген на положителни проби, в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни методи и процедури за болестите по рибите.

При положителен резултат на RT-qPCR трябва да се изследват още проби преди изпълнението на първоначалните мерки за контрол, предвидени в членове 55—65.

Тези проби трябва да се изследват, както следва, в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни методи и процедури за болестите по рибите:

а)

скрининг на пробите с RT-qPCR, последвано от конвенционален RT-PCR и секвениране на HE-ген за потвърждаване на HPR-с делеции; както и

б)

откриване на антиген на ISAV в препарати от тъкани с помощта на специални антитела срещу ISAV; или

в)

изолиране на ISAV в клетъчна култура и последващо идентифициране на ISAV с HPR-с делеции.

3.

Когато трябва да се потвърди или отхвърли съмнение за ISAV с HPR-с делеции съгласно член 55, посочената по-долу процедура за посещения за проверка на здравословното състояние, вземане на проби и изследване трябва да отговаря на следните критерии:

а)

в животновъдния обект със съмнение за болестта трябва да бъде извършено най-малко едно посещение за проверка на здравословното състояние и едно вземане на проби от 10 умиращи риби, когато се наблюдават клинични признаци или лезии след смъртта, характерни за инфекция с ISAV с HPR-с делеции, или най-малко 30 риби, когато не се наблюдават клинични признаци или постмортални лезии. Пробите се изследват чрез използване на един или повече от диагностичните методи, посочени в точка 2, в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни диагностични методи и процедури за болести по рибите;

б)

при положителен резултат на RT-qPCR за ISAV с генотип HPR-с делеции се изследват още проби, преди изпълнението на първоначалните мерки за контрол, предвидени в член 58. Случай на съмнение за инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции се потвърждава в съответствие със следните критерии, като се използват одобрените от РЛЕС подробни методи и процедури за болестите по рибите:

i)

откриване на ISAV с RT-qPCR, включително секвениране на HE-ген за потвърждаване на HPR-с делеции, и откриване на ISAV в препаратите от тъкани с помощта на специални антитела срещу ISAV;

ii)

откриване на ISAV с RT-qPCR, включително секвениране на HE-ген за потвърждаване на HPR-с делеции; както и изолиране и идентифициране на ISAV в клетъчна култура от най-малко една проба от риба от животновъдния обект;

в)

когато се наблюдават клинични общи патологични промени или хистопатологични находки, които отговарят на признаци за инфекция, находките трябва да бъдат потвърдени с откриване на вируса чрез два диагностични метода с независими принципи на откриване, като например RT-qPCR и IHC, в съответствие с одобрените от РЛЕС процедури за болестите по рибите.

Съмнението за ISAV с HPR-с делеции може да бъде отхвърлено, ако при изследванията и посещенията за проверка на здравословното състояние за период от 12 месеца от датата на възникване на съмнението не са открити други доказателства за наличието на вируса.

ГЛАВА 3

Ликвидиране, статут „свободен от болест“ и диагностични методи за инфекция с Marteilia refringens

Раздел 1

Общи изисквания за посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби във връзка с надзора, посочен в член 3, параграф 2, точка б), подточка ii), трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

посещенията за проверка на здравословното състояние, а когато е целесъобразно и вземането на проби, трябва да се извършват през периода на годината, когато е известно, че паразитът се разпространява в държавата членка, зоната или компартмента в най-голяма степен. Когато тези данни не са налични, вземането на проби трябва да се извърши веднага след като температурата на водата е надвишила 17°С.

б)

когато трябва да се вземат проби от мекотели в съответствие с изискванията, посочени в раздели 2—4, трябва да се прилагат следните критерии за подбор:

i)

при наличие на Ostrea spp. за вземането на проби трябва да се подбират само стриди от този вид. При отсъствие на Ostrea spp. пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове;

ii)

ако в производствените единици има слаби, отворени или наскоро умрели мекотели, но които още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те. Ако няма такива мекотели, в подбраните екземпляри трябва да се включат най-старите здрави мекотели;

iii)

когато се вземат проби в животновъдни обекти за мекотели, в които за производство на мекотели се използва повече от един водоизточник, при вземане на проба трябва да се включат мекотели от всички водоизточници, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект;

iv)

когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти за мекотели, в пробата трябва се включат мекотели от достатъчно точки за вземане на проби, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект или групата животновъдни обекти. Основните фактори, които следва да се вземат под внимание при подбирането на тези точки за вземане на проби, са: точките за вземане на проби, където преди е бил открит Marteilia refringens, гъстотата на животните, водните течения, присъствието на възприемчиви видове, присъствието на видове вектори, батиметричните характеристики на басейна и практиките на управление. При вземането на пробите трябва да се включат естествените легла във или близо до животновъдния обект или групата животновъдни обекти.

Раздел 2

Предоставяне на статута „свободен от инфекция с Marteilia Refringens“ в държави членки, зони и компартменти с неизвестен здравен статус

1.

Статутът „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент с неизвестен здравен статус по отношение на инфекция с Marteilia refringens само ако за всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, а когато се изисква — за точките за вземане на проби в дивите популации, е била приложена следната тригодишна схема:

а)

в животновъдните обекти или групите животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, са били извършвани посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 3 последователни години, както е определено в таблица 3.А;

б)

през този тригодишен период изследването на всички проби чрез използване на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, е показало отрицателни резултати за Marteilia refringens, като е било отхвърлено всяко съмнение за Marteilia refringens в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3;

в)

когато в пробата трябва да бъдат включени екземпляри от Ostrea edulis, получени от държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от болест“, те трябва да са били въведени в животновъдния обект или групата животновъдни обекти поне през пролетта, непосредствено предхождаща периода, през който се провежда схемата.

2.

Ако по време на тригодишната схема, посочена в точка 1, бъде открита Marteilia refringens, преди началото на новата тригодишна схема съответните животновъдни обекти в държавата членка, зоната или компартмента трябва:

а)

да бъдат подложени на минималните мерки за контрол на болестите, определени в членове 58—65;

б)

да бъдат повторно заселени с мекотели от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с Marteilia refringens, или от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на тази болест.

Таблица 3.А

Схема за държави членки, зони или компартменти за тригодишния период на контрол, който предхожда предоставянето на статута „свободен от инфекция с Marteilia refringens

Година на надзор

Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти

Брой лабораторни изследвания за година

Брой на мекотелите в пробата

Година 1

1

1

150

Година 2

1

1

150

Година 3

1

1

150

Раздел 3

Предоставяне на статута „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ на държави членки, зони и компартменти, за които е известно, че са били инфектирани с Marteilia refringens

1.

Статутът „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент, за които е известно, че са били инфектирани с Marteilia refringens, когато компетентният орган прецени, че ликвидирането на тази болест е осъществимо, само ако всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти в рамките на тази държава членка, зона или компартмент, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на програма за ликвидиране, която отговаря на следните изисквания:

а)

били са прилагани ефективно минималните мерки за контрол, определени в членове 55—65, и в близост до животновъдния(те) обект(и) или групата животновъдни обекти, инфектирани с Marteilia refringens, трябва да е била установена ограничителна зона с подходящ размер, както е предвидено в член 58, параграф 1, буква в), когато е целесъобразно, разделена на защитна зона и надзорна зона, като са взети предвид изискванията, посочени в точка 2;

б)

всички животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на защитната зона или, когато не е била установена защитна зона — в рамките на ограничителната зона, която не е била инфектирана с Marteilia refringens, трябва да бъдат подложени на проучване, включващо най-малко събирането на проби за изследване на 150 мекотели след началото на периода на предаване на Marteilia refringens. Когато периодът на предаване не е известен, вземането на проби трябва да започне през период, след като температурата на водата надвиши 17 °С;

в)

съответните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти трябва да бъдат изпразнени в съответствие с член 62 и, ако е възможно, почистени и дезинфекцирани в съответствие с член 63.

Периодът на некултивиране трябва бъде проведен в съответствие с член 64 и продължителността му да бъде най-малко:

i)

2 месеца за животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, които могат да бъдат напълно пресушени и основно почистени и дезинфекцирани, като например люпилни басейни и развъдници;

ii)

2 месеца за животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, които не могат да бъдат пресушени и основно почистени и дезинфекцирани, при условие че инфектираните мекотели от включените в списъка видове и тези с епидемиологични връзки с инфектирания животновъден обект или група животновъдни обекти са били събрани или отстранени преди периода от годината, когато е известно, че Marteilia refringens се разпространява в най-голяма степен, а ако този период не е известен — преди периода, когато температурата на водата надвишава 17 °C;

iii)

14 месеца за животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, които не могат да бъдат пресушени и основно почистени и дезинфекцирани, ако инфектираните мекотели от включените в списъка видове и тези с епидемиологични връзки с инфектирания животновъден обект или група животновъдни обекти за мекотели не са били събрани или отстранени преди периода от годината, когато е известно, че Marteilia refringens се разпространява в най-голяма степен, а ако тези данни не са известни — когато мекотелите от възприемчивите видове не са били събрани или отстранени преди периода, когато температурата на водата надвишава 17 °C.

Когато всички инфектирани животновъдни обекти и групи инфектирани животновъдни обекти бъдат изпразнени, трябва да бъде проведен най-малко 4-седмичен синхронизиран период на некултивиране;

г)

повторно заселване може да се извърши само когато всички инфектирани животновъдни обекти или групи инфектирани животновъдни обекти са били изпразнени, почистени, дезинфекцирани и преминали през период на некултивиране в съответствие с буква в);

д)

всички животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, различни от посочените в буква е), в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, обхванати от програмата за ликвидиране, трябва впоследствие да бъдат подложени на схемата, посочена в раздел 2;

е)

за отделен животновъден обект, в който се отглеждат видовете от списъка и чийто здравен статус не зависи от здравния статус на околните води, не се изисква да отговаря на схемата, посочена в раздел 2, след възникване на огнище на болестта, при условие че животновъдният обект отговаря на изискванията, посочени в член 80, параграф 3, и е заселен повторно с мекотели, получени от държави членки, зони или компартменти със статут „свободен от инфекция с Marteilia refringens“.

2.

Ограничителната зона трябва да е била определена въз основа на всеки отделен случай и:

а)

трябва да са взети предвид факторите, които оказват влияние върху рисковете от разпространение на инфекция с Marteilia refringens, включително други животновъдни обекти и диви мекотели, като например:

i)

броят, възрастта, процентът и разпространението на смъртността на мекотелите в животновъдния обект или групата животновъдни обекти, инфектирани с Marteilia refringens;

ii)

разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти или групи животновъдни обекти и диви мекотели;

iii)

близостта до преработвателни обекти и контактни животновъдни обекти или групи животновъдни обекти;

iv)

видовете, и по-специално възприемчивите видове и видовете вектори, които присъстват в животновъдните обекти или групите животновъдни обекти;

v)

прилаганите земеделски практики в засегнатите и в съседните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти;

vi)

хидродинамичната среда; както и

vii)

други установени фактори от епидемиологично значение;

б)

географското обозначаване трябва да отговаря на следните минимални изисквания:

i)

защитната зона трябва да се състои от област, попадаща в окръжност с радиус, равен най-малко на хоризонталното разстояние, изминато за един приливно-отливен цикъл, или най-малко 5 km — която от двете стойности е по-голяма, с център на окръжността животновъдният обект, инфектиран с Marteilia refringens, или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; и

ii)

надзорната зона трябва да се състои от област, заобикаляща защитната зона, която обхваща припокриващите се зони на хоризонталните разстояния, изминати за един приливно-отливен цикъл; или област, заобикаляща защитната зона и включена в кръг с радиус 10 km от центъра на защитната зона; или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни;

или

iii)

когато не са създадени отделни защитни и надзорни зони — ограничителната зона трябва да се състои от област, представляваща както защитната, така и надзорната зона.

Раздел 4

Запазване на статута „свободен от инфекция с Marteilia refringens

1.

Когато се изисква целенасочен надзор с цел запазването на статута „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ на държава членка, зона или компартмент съгласно член 81, във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на въпросната държава членка, зона или компартмент, трябва да се извършват посещения за проверка на здравословното състояние, както и да се вземат проби от мекотелите, съгласно таблица 3.Б, като се взема предвид нивото на риска от заразяването на животновъдния обект с Marteilia refringens.

2.

При определяне на честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние с цел запазване на статута „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ на компартментите, където здравният статус по отношение на тази болест зависи от здравния статус на популациите на водните животни в заобикалящите естествени води, рискът от заразяване с Marteilia refringens трябва да се счита за висок.

3.

Статутът „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ може да бъде запазен само при условие че всички изследвани проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, са показали отрицателни резултати за Marteilia refringens, като е било отхвърлено всяко съмнение за инфекция с Marteilia refringens в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3.

Таблица 3.Б

Схема за държави членки, зони или компартменти за запазване на статута „свободен от болест“ по отношение на Marteilia refringens

Ниво на риска (13)

Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти

Брой лабораторни изследвания

Брой на мекотелите в пробата

Високо

веднъж годишно

веднъж на 2 години

150

Средно

веднъж на 2 години

веднъж на 2 години

150

Ниско

веднъж на 3 години

веднъж на 3 години

150

Раздел 5

Диагностични методи и методи за вземане на проби

1.

За извършването на диагностичните изследвания, предвидени в точки 2 и 3, в лабораторията трябва да бъде предадено цялото мекотело.

2.

Диагностичните методи, които следва да се използват за предоставяне или запазване на статута „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ в съответствие с раздели 2—4, трябва да са съобразени с одобрените от РЛЕС диагностични методи и процедури за болестите по мекотелите и да представляват хистопатология, тъканни отпечатъци или PCR.

3.

Когато се изисква потвърждаване или отхвърляне на съмнение за инфекция с Marteilia refringens съгласно член 55, трябва да се спазва следната процедура за посещение, вземане на проби и изследване:

а)

проучването трябва да включва поне едно вземане на проби от 30 мекотели от възприемчиви видове, ако съмнението се основава на доклад за смъртността, или в случай че не се основава на такъв доклад — проба от 150 мекотели от възприемчиви видове, взета след началото на периода на предаване на Marteilia refringens. Когато периодът на предаване не е известен, вземането на проби трябва да започне през период, след като температурата на водата надвиши 17°С;

б)

пробите трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в подточка i), в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни диагностични методи и процедури за болестите по мекотелите:

i)

наличието на Marteilia refringens трябва да бъде считано за потвърдено, когато положителният резултат от хистопатологията, тъканните отпечатъци или in situ хибридизацията е комбиниран с положителен резултат при PCR, допълнен от секвениране. При липса на биологичен материал за хистопатология, тъканни отпечатъци или in situ хибридизация наличието на Marteilia refringens трябва да бъде считано за потвърдено, когато са получени положителни резултати чрез използването на два анализа с PCR, насочени към различни фрагменти на генома на паразита и допълнени от секвениране;

ii)

съмнението за инфекция с Marteilia refringens може да бъде отхвърлено, ако изследванията, посочени в подточка i), не разкриват други доказателства за наличието на Marteilia refringens.

ГЛАВА 4

Ликвидиране, статут „свободен от болест“ и диагностични методи за инфекция с Bonamia exitiosa

Раздел 1

Общи изисквания за посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби във връзка с надзора, посочен в член 3, параграф 2, точка б), подточка ii), трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

посещенията за проверка на здравословното състояние, а когато е целесъобразно и вземането на проби, трябва да се извършват през периода на годината, когато е известно, че паразитът се разпространява в държавата членка, зоната или компартмента в най-голяма степен. Когато тези данни не са налични, вземането на проби се извършва два пъти годишно — през пролетта и есента;

б)

когато от мекотелите следва да се вземат проби в съответствие с изискванията, посочени в раздели 2—4, трябва да се прилагат следните критерии:

i)

при наличие на Ostrea spp. за вземането на проби трябва да се подбират само стриди от този вид. При отсъствие на Ostrea spp. пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове;

ii)

ако има слаби, отворени или наскоро умрели мекотели, но които още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те. Ако няма такива мекотели, в подбраните екземпляри трябва да се включат най-старите здрави мекотели;

iii)

когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в които за производство на мекотели се използва повече от един водоизточник, при вземане на проба трябва да се включат мекотели от всички водоизточници, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект;

iv)

когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти за мекотели, в пробата трябва се включат мекотели от достатъчно точки за вземане на проби, така че в нея да бъдат пропорционално представени всички части от животновъдния обект или групата животновъдни обекти. Основните фактори, които следва да се вземат под внимание при подбирането на тези точки за вземане на проби, са: предишните точки, където е бил установен Bonamia exitiosa, гъстотата на животните, водните течения, присъствието на възприемчиви видове, присъствието на векторни видове (напр. Crassostrea gigas), батиметричните характеристики на басейна и практиките на управление. При вземането на пробите се включват естествените легла във или близо до животновъдния обект или групата животновъдни обекти.

Раздел 2

Предоставяне на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ на държави членки, зони и компартменти с неизвестен здравен статус

1.

Статутът „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент с неизвестен здравен статус по отношение на инфекция с Bonamia exitiosa само ако всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, а когато се изисква — точките за вземане на проби в дивите популации, са били подложени на следната 3-годишна схема:

а)

животновъдните обекти и групите животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 3 последователни години, както е определено в таблица 4.А;

б)

през този тригодишен период изследването на всички проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, е показвало отрицателни резултати за Bonamia exitiosa, като е било отхвърлено всяко съмнение за Bonamia exitiosa в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3;

в)

когато в пробата следва да се включат екземпляри от Ostrea edulis, получени от държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от болест“, те трябва да са били въведени в животновъдния обект или групата животновъдни обекти поне една година преди провеждането на схемата.

2.

Ако по време на 3-годишната схема, посочена в точка 1, бъде открита инфекция с Bonamia exitiosa, преди началото на нова тригодишна схема съответните животновъдни обекти в държавата членка, зоната или компартмента трябва:

а)

да бъдат подложени на минималните мерки за контрол на болестите, определени в членове 58—65;

б)

да бъдат повторно заселени с мекотели от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с Bonamia exitiosa, или от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на тази болест.

Таблица 4.А

Схема за държави членки, зони или компартменти за тригодишния период на контрол, който предхожда предоставянето на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa

Година на надзор

Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект или група животновъдни обекти на година

Брой лабораторни изследвания за година

Брой на мекотелите в пробата

Година 1

2

2

150

Година 2

2

2

150

Година 3

2

2

150

Раздел 3

Предоставяне на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ на държави членки, зони и компартменти, за които е известно, че са били инфектирани с Bonamia exitiosa

1.

Статутът „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент, за които е известно, че са били инфектирани с Bonamia exitiosa, когато компетентният орган прецени, че ликвидирането на тази болест е осъществимо, само ако всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти в рамките на тази държава членка, зона или компартмент, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на програма за ликвидиране, която отговаря на следните изисквания:

а)

трябва да са били прилагани ефективно минималните мерки за контрол, определени в членове 55—65, и в близост до животновъдния обект или групата животновъдни обекти, обявени за инфектирани с Bonamia exitiosa, трябва да е била установена ограничителна зона с подходящ размер, както е предвидено в член 58, параграф 1, буква в), когато е целесъобразно, разделена на защитна зона и надзорна зона, като са взети предвид изискванията, посочени в точка 2;

б)

всички животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на защитната зона или, когато не е била установена защитна зона — в рамките на ограничителната зона, която не е била инфектирана с Bonamia exitiosa, трябва да бъдат подложени на проучване, включващо най-малко събирането на проби за изследване на 150 мекотели от възприемчиви видове след началото на периода на предаване на Bonamia exitiosa. Когато периодът на предаване не е известен, пробите трябва да се вземат от стриди, които са прекарали поне една година в границите на защитната зона;

в)

съответните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти трябва да бъдат изпразнени в съответствие с член 62 и, ако е възможно, почистени и дезинфекцирани съгласно член 63.

Периодът на некултивиране трябва бъде проведен в съответствие с член 64 и продължителността му да бъде най-малко 6 месеца.

Когато всички инфектирани животновъдни обекти или инфектирани групи животновъдни обекти бъдат изпразнени, трябва да бъде проведен най-малко 4-седмичен период на синхронизирано некултивиране;

г)

повторно заселване може да се извърши само когато всички инфектирани животновъдни обекти или групи инфектирани животновъдни обекти са били изпразнени, почистени, дезинфекцирани и преминали през период на некултивиране в съответствие с буква в);

д)

всички животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, различни от посочените в буква е), в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, обхванати от програмата за ликвидиране, трябва впоследствие да бъдат подложени на схемата, посочена в раздел 2;

е)

за отделен животновъден обект, в който се отглеждат видовете от списъка и чийто здравен статус не зависи от здравния статус на околните води, не се изисква да отговаря на схемата, посочена в раздел 2, след възникване на огнище на болестта, при условие че животновъдният обект отговаря на изискванията, посочени в член 80, параграф 3, и е заселен повторно с мекотели, получени от държави членки, зони или компартменти със статут „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“.

2.

Ограничителната зона трябва да е била определена въз основа на всеки отделен случай и:

а)

трябва да са взети предвид факторите, които оказват влияние върху рисковете от разпространение на инфекция с Bonamia exitiosa, включително други животновъдни обекти и диви мекотели, като например:

i)

броят, възрастта, процентът и разпространението на смъртността на мекотелите в животновъдния обект или групата животновъдни обекти, инфектирани с Bonamia exitiosa;

ii)

разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти или групи животновъдни обекти и диви мекотели;

iii)

близостта до преработвателни обекти и контактни животновъдни обекти или групи животновъдни обекти;

iv)

видовете, и по-специално възприемчивите видове и видове вектори, които присъстват в животновъдните обекти или групите животновъдни обекти;

v)

прилаганите земеделски практики в засегнатите и в съседните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти;

vi)

хидродинамичната среда; както и

vii)

други установени фактори от епидемиологично значение;

б)

географското обозначаване трябва да отговаря на следните минимални изисквания:

i)

защитната зона трябва да се състои от област, попадаща в окръжност с радиус, равен най-малко на хоризонталното разстояние, изминато за един приливно-отливен цикъл, или най-малко 5 km — която от двете стойности е по-голяма, с център на окръжността животновъдният обект, инфектиран с Bonamia exitiosa, или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; както и

ii)

надзорната зона трябва да се състои от област, заобикаляща защитната зона, която обхваща припокриващите се зони на хоризонталните разстояния, изминати за един приливно-отливен цикъл; или област, заобикаляща защитната зона и включена в кръг с радиус 10 km от центъра на защитната зона; или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни;

или

iii)

когато не са създадени отделни защитни и надзорни зони — ограничителната зона трябва да се състои от област, представляваща както защитната, така и надзорната зона.

Раздел 4

Запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa

1.

Когато се изисква целенасочен надзор с цел запазването на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ на държава членка, зона или компартмент съгласно член 81, във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на въпросната държава членка, зона или компартмент, трябва да се извършват посещения за проверка на здравословното състояние, както и да се вземат проби от мекотелите, съгласно таблица 4.Б, като се взема предвид нивото на риска от заразяването на животновъдния обект с Bonamia exitiosa.

2.

При определяне на честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние с цел запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ на компартментите, където здравният статус по отношение на тази болест зависи от здравния статус на популациите на водните животни в заобикалящите естествени води, рискът от заразяване с Bonamia exitiosa трябва да се счита за висок.

3.

Статутът „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ може да бъде запазен само при условие че всички изследвани проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, са показали отрицателни резултати за Bonamia exitiosa, като е било отхвърлено всяко съмнение за инфекция с Bonamia exitiosa в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3.

Таблица 4.Б

Схема за държави членки, зони или компартменти за запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa

Ниво на риска (14)

Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти

Брой лабораторни изследвания

Брой на мекотелите в пробата

Високо

веднъж годишно

веднъж на 2 години

150

Средно

веднъж на 2 години

веднъж на 2 години

150

Ниско

веднъж на 3 години

веднъж на 3 години

150

Раздел 5

Диагностични методи и методи за вземане на проби

1.

За извършването на диагностичните изследвания, предвидени в точки 2 и 3, в лабораторията трябва да бъде предадено цялото мекотело.

2.

Диагностичните методи, които следва да се използват за предоставяне или запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ в съответствие с раздели 2 и 4, трябва да са съобразени с одобрените от РЛЕС диагностични методи и процедури за болестите по мекотелите и да представляват хистопатологични находки, тъканни отпечатъци или PCR.

3.

Когато се изисква потвърждаване или отхвърляне на съмнение за инфекция с Bonamia exitiosa съгласно член 58, трябва да се спазва следната процедура за посещение, вземане на проби и изследване:

а)

проучването трябва да се включва поне една проба, взета от 30 мекотели от възприемчиви видове, ако съмнението се основава на доклад за смъртността, или, в случай че не се основава на такъв доклад — проба от 150 мекотели от възприемчиви видове, взета след началото на периода на предаване на Bonamia exitiosa. Когато периодът на предаване не е известен, вземането на проби се извършва два пъти годишно — през пролетта и есента;

б)

пробите трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в подточка i), в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни диагностични методи и процедури за болестите по мекотелите:

i)

наличието на Bonamia exitiosa трябва да бъде считано за потвърдено, когато положителният резултат от хистопатологията, тъканните отпечатъци или in situ хибридизацията е комбиниран с положителен резултат при PCR, последвана от секвениране. При липса на биологичен материал за хистопатология, тъканни отпечатъци или in situ хибридизация наличието на Bonamia exitiosa трябва да бъде считано за потвърдено, когато са получени положителни резултати чрез използването на два анализа с PCR, насочени към различни фрагменти на генома на паразита и допълнени от секвениране;

ii)

съмнението за наличие на инфекция с Bonamia exitiosa трябва да бъде отхвърлено, ако тези изследвания не разкриват други доказателства за наличието на Bonamia exitiosa.

ГЛАВА 5

Ликвидиране, статут „свободен от болест“ и диагностични методи за инфекция с Bonamia ostreae

Раздел 1

Общи изисквания за посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби във връзка с надзора, посочен в член 3, параграф 2, буква б), подточка ii), трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

посещенията за проверка на здравословното състояние, а когато е целесъобразно и вземането на проби, трябва да се извършват през периода на годината, когато е известно, че паразитът се разпространява в държавата членка, зоната или компартмента в най-голяма степен. Когато тези данни не са налични, вземането на проби трябва да се извършва през зимата или в началото на пролетта.

б)

когато от мекотелите следва да се вземат проби в съответствие с изискванията, посочени в раздели 2—4, трябва да се прилагат следните критерии:

i)

при наличие на Ostrea edulis за вземането на проби трябва да се подбират само стриди от този вид. При отсъствие на Ostrea edulis пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове;

ii)

ако има слаби, отворени или наскоро умрели мекотели, но които още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те. Ако няма такива мекотели, в подбраните екземпляри трябва да се включат най-старите здрави мекотели;

iii)

когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в които за производство на мекотели се използва повече от един водоизточник, при вземане на проба трябва да се включат мекотели от всички водоизточници, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект;

iv)

когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти за мекотели, в пробата трябва се включат мекотели от достатъчно точки за вземане на проби, така че в нея да бъдат пропорционално представени всички части от животновъдния обект или групата животновъдни обекти. Основните фактори, които следва да се вземат под внимание при подбирането на тези точки за вземане на проби, са: предишните точки, където е бил открит Bonamia ostreae, гъстотата на животните, водните течения, присъствието на възприемчиви видове, присъствието на видове вектори, батиметричните характеристики на басейна и практиките на управление. При вземането на пробите се включват естествените легла във или близо до животновъдния обект или групата животновъдни обекти.

Раздел 2

Предоставяне на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ на държави членки, зони и компартменти с неизвестен здравен статус

1.

Статутът „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент с неизвестен здравен статус по отношение на инфекция с Bonamia ostreae само ако всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, а когато се изисква — точките за вземане на проби в дивите популации, са били подложени на следната 3-годишна схема:

а)

животновъдните обекти и групите животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 3 последователни години, както е определено в таблица 5.А;

б)

през този тригодишен период изследването на всички проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, е показвало отрицателни резултати за Bonamia ostreae, като е било отхвърлено всяко съмнение за Bonamia ostreae в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3;

в)

когато в пробата следва да се включат екземпляри от Ostrea edulis, получени от държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от болест“, те трябва да са били въведени в животновъдния обект или групата животновъдни обекти поне една година преди провеждането на схемата.

2.

Ако по време на 3-годишната схема, посочена в точка 1, бъде открита инфекция с Bonamia ostreae, преди началото на нова тригодишна схема съответните животновъдни обекти в държавата членка, зоната или компартмента трябва:

а)

да бъдат подложени на минималните мерки за контрол на болестите, определени в членове 58—65;

б)

да бъдат повторно заселени с мекотели от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с Bonamia ostreae, или от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на тази болест.

Раздел 3

Предоставяне на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ на държави членки, зони и компартменти, за които е известно, че са били инфектирани с Bonamia ostreae

1.

Статутът „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент, за които е известно, че са били инфектирани с Bonamia ostreae, когато компетентният орган прецени, че ликвидирането на тази болест е осъществимо, само ако всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти в рамките на тази държава членка, зона или компартмент, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на програма за ликвидиране, която отговаря на следните изисквания:

а)

трябва да са били прилагани ефективно минималните мерки за контрол, определени в членове 55—65, и в близост до животновъдния обект или групата животновъдни обекти, обявени за инфектирани с Bonamia ostreae, трябва да е била установена ограничителна зона с подходящ размер, както е предвидено в член 58, параграф 1, буква в), когато е целесъобразно, разделена на защитна зона и надзорна зона, като са взети предвид изискванията, посочени в точка 2;

б)

всички животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на защитната зона или, когато не е била установена защитна зона — в рамките на ограничителната зона, която не е била инфектирана с Bonamia ostreae, трябва да бъдат подложени на проучване, включващо най-малко събирането на проби за изследване на 150 мекотели от възприемчиви видове след началото на периода на предаване на Bonamia ostreae. Когато периодът на предаване не е известен, вземането на проби трябва да започне през зимата или през началото на пролетта.

в)

съответните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти трябва да бъдат изпразнени в съответствие с член 62 и, ако е възможно, почистени и дезинфекцирани съгласно член 63.

Периодът на некултивиране трябва бъде проведен в съответствие с член 64 и продължителността му да бъде най-малко 6 месеца.

Когато всички инфектирани животновъдни обекти или инфектирани групи животновъдни обекти бъдат изпразнени, трябва да бъде проведен най-малко 4-седмичен период на синхронизирано некултивиране;

г)

повторно заселване може да се извърши само когато всички инфектирани животновъдни обекти или групи инфектирани животновъдни обекти са били изпразнени, почистени, дезинфекцирани и преминали през период на некултивиране в съответствие с буква в);

д)

всички животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, различни от посочените в буква е), в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, обхванати от програмата за ликвидиране, трябва впоследствие да бъдат подложени на схемата, посочена в раздел 2;

е)

за отделен животновъден обект, в който се отглеждат видовете от списъка и чийто здравен статус не зависи от здравния статус на околните води, не се изисква да отговаря на схемата за надзор, посочена в раздел 2, след възникване на огнище на болестта, при условие че животновъдният обект отговаря на изискванията, посочени в член 80, параграф 3, и е заселен повторно с мекотели, получени от държави членки, зони или компартменти със статут „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“.

2.

Ограничителната зона трябва да е била определена въз основа на всеки отделен случай и:

а)

трябва да са взети предвид факторите, които оказват влияние върху рисковете от разпространение на инфекция с Bonamia ostreae, включително други животновъдни обекти и диви мекотели, като например:

i)

броят, възрастта, процентът и разпространението на смъртността на мекотелите в животновъдния обект или групата животновъдни обекти, инфектирани с Bonamia ostreae;

ii)

разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти или групи животновъдни обекти и диви мекотели;

iii)

близостта до преработвателни обекти и контактни животновъдни обекти или групи животновъдни обекти;

iv)

видовете, и по-специално възприемчивите видове и видовете вектори, които присъстват в животновъдните обекти или групите животновъдни обекти;

v)

прилаганите земеделски практики в засегнатите и в съседните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти;

vi)

хидродинамичната среда; както и

vii)

други установени фактори от епидемиологично значение;

б)

географското обозначаване трябва да отговаря на следните минимални изисквания:

i)

защитната зона трябва да се състои от област, попадаща в окръжност с радиус, равен най-малко на хоризонталното разстояние, изминато за един приливно-отливен цикъл, или най-малко 5 km — която от двете стойности е по-голяма, с център на окръжността животновъдният обект, инфектиран с Bonamia ostreae, или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; и

ii)

надзорната зона трябва да се състои от област, заобикаляща защитната зона, която обхваща припокриващите се зони на хоризонталните разстояния, изминати за един приливно-отливен цикъл; или област, заобикаляща защитната зона и включена в кръг с радиус 10 km от центъра на защитната зона; или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни;

или

iii)

когато не са създадени отделни защитни и надзорни зони — ограничителната зона трябва да се състои от област, представляваща както защитната, така и надзорната зона.

Таблица 5.А

Схема за държави членки, зони или компартменти за тригодишния период на контрол, който предхожда предоставянето на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae

Година на надзор

Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект или група животновъдни обекти на година

Брой лабораторни изследвания за година

Брой на мекотелите в пробата

Година 1

1

1

150

Година 2

1

1

150

Година 3

1

1

150

Раздел 4

Запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae

1.

Когато се изисква целенасочен надзор с цел запазването на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ на държава членка, зона или компартмент съгласно член 81, във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на въпросната държава членка, зона или компартмент, трябва да се извършват посещения за проверка на здравословното състояние, както и да се вземат проби от мекотелите, съгласно таблица 5.Б, като се взема предвид нивото на риска от заразяването на животновъдния обект с Bonamia ostreae.

2.

При определяне на честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние с цел запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ на компартментите, когато здравният статус по отношение на тази болест зависи от здравния статус на популациите на водните животни в заобикалящите естествени води, рискът от заразяване с Bonamia ostreae трябва да се счита за висок.

3.

Статутът „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ може да бъде запазен само при условие че всички изследвани проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, са показали отрицателни резултати за Bonamia ostreae, като е било отхвърлено всяко съмнение за инфекция с Bonamia ostreae в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3.

Таблица 5.Б

Схема за държави членки, зони или компартменти за запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae

Ниво на риска (15)

Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти

Брой лабораторни изследвания

Брой на мекотелите в пробата

Високо

веднъж годишно

веднъж на 2 години

150

Средно

веднъж на 2 години

веднъж на 2 години

150

Ниско

веднъж на 3 години

веднъж на 3 години

150

Раздел 5

Диагностични методи и методи за вземане на проби

1.

За извършването на диагностичните изследвания, предвидени в точки 2 и 3, в лабораторията трябва да бъде предадено цялото мекотело.

2.

Диагностичните методи, които следва да се използват за предоставяне или запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ в съответствие с раздели 2 и 4, трябва да са съобразени с одобрените от РЛЕС диагностични методи и процедури за болести по мекотелите, и да представляват хистопатологични находки, тъканни отпечатъци или PCR.

3.

Когато се изисква потвърждаване или отхвърляне на съмнение за инфекция с Bonamia ostreae съгласно член 58, трябва да се спазва следната процедура за посещение, вземане на проби и изследване:

а)

в проучването трябва да се включва поне една проба, взета от 30 мекотели от възприемчиви видове, ако съмнението се основава на доклад за смъртността, или, в случай че не се основава на такъв доклад — проба от 150 мекотели от възприемчиви видове, взета след началото на периода на предаване на Bonamia ostreae. Когато периодът на предаване не е известен, вземането на проби започва през зимата или през началото на пролетта.

б)

пробите трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в подточка i), в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни диагностични методи и процедури за болести по мекотелите:

i)

наличието на Bonamia ostreae трябва да бъде считано за потвърдено, когато положителният резултат от хистопатологията, тъканните отпечатъци или in situ хибридизацията е комбиниран с положителен резултат при PCR, последвана от секвениране. При липса на биологичен материал за хистопатология, тъканни отпечатъци или in situ хибридизация наличието на Bonamia ostreae трябва да бъде считано за потвърдено, когато са получени положителни резултати чрез използването на два PCR анализа, насочени към различни фрагменти на генома на паразита и допълнени от секвениране;

ii)

съмнението за наличие на инфекция с Bonamia ostreae трябва да бъде отхвърлено, ако тези изследвания не разкриват други доказателства за наличието на Bonamia ostreae.

ГЛАВА 6

Ликвидиране, статут „свободен от болест“ и диагностични методи за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване

Раздел 1

Общи изисквания за посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби във връзка с надзора, посочен в член 3, параграф 2, буква б), подточка ii), трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

вземането на проби от ракообразни за лабораторни изследвания трябва да се извършва, когато температурата на водата е вероятно да достигне най-високата си стойност за годината. Това изискване по отношение на температурата на водата трябва да се прилага и за посещенията за проверка на здравословното състояние, когато това е осъществимо;

б)

когато трябва да се вземат проби от отглеждани ракообразни в съответствие с изискванията, посочени в раздели 2—4, трябва да се прилагат следните критерии:

i)

ако в производствените единици има слаби или умиращи ракообразни, трябва да се подбират предимно такива екземпляри. Ако няма такива ракообразни, сред подбраните екземпляри трябва да се включат ракообразни от различни по големина групи, а именно млади и възрастни, от подбраните възприемчиви видове, пропорционално представени в пробата;

ii)

ако за производството на ракообразните се използва повече от един водоизточник, в пробата трябва да бъдат включени възприемчиви ракообразни, представляващи всички водоизточници;

в)

когато се изисква целенасочен надзор на диви популации поради малкия брой животновъдни обекти, включени в програмата за ликвидиране, трябва да бъдат определени броят и географското разпределение на точките за вземане на проби, така че в достатъчна степен да се обхване държавата членка, зоната или компартментът. Точките за вземане на проби трябва също така да са представителни за различните екосистеми, където се намират популациите на възприемчиви видео диви животни, а именно морските, естуарните, речните и езерните системи. В тези ситуации ракообразните, от които се вземат проби, трябва да бъдат подбрани, както следва:

i)

в районите на морските и естуарните системи трябва да се подберат един или повече от следните видове: Carcinus maenas, Cancer pagurus, Eriocheir sinensis, Liocarcinus depurator, Liocarcinus puber, Crangon crangon, Homarus gammarus, Palaemon adspersus или видове скариди от семейство Penaeidae, а именно Penaeus japonicus, Penaeus kerathurus, Penaeus semisulcatus. При отсъствие на тези видове пробата трябва да е представителна за други налични възприемчиви видове;

ii)

в речните и езерните системи трябва да се подберат един или повече от следните видове: Pacifastacus leniusculus, Astacus leptodactylus, Austropotamobius pallipes или Orconectes limosus. При отсъствие на тези видове пробата трябва да е представителна за други налични възприемчиви видове;

iii)

ако има слаби или умиращи ракообразни, трябва да се подбират предимно те. Ако няма такива ракообразни, сред подбраните екземпляри трябва да се включат ракообразни от различно големи групи, а именно млади и възрастни, от подбраните възприемчиви видове, пропорционално представени в пробата.

Раздел 2

Предоставяне на статута „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ на държави членки, зони и компартменти с неизвестен здравен статус

1.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент с неизвестен здравен статус по отношение на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване само ако всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, а когато се изисква — точките за вземане на проби в дивите популации, са били подложени на следната двугодишна схема:

а)

в животновъдните обекти или групите животновъдни обекти са били извършвани посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 2 последователни години, както е определено в таблица 6.А;

б)

през този двугодишен период изследването на всички проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, е показвало отрицателни резултати за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, като е било отхвърлено всяко съмнение за инфекция в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3;

2.

Ако по време на двугодишната схема, посочена в точка 1, бъде открита инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, преди началото на новата двугодишна схема съответните животновъдни обекти в държавата членка, зоната или компартмента трябва:

а)

да бъдат подложени на минималните мерки за контрол на болестите, определени в членове 58 — 65;

б)

да бъдат повторно заселени с ракообразни от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, или от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на тази болест.

Раздел 3

Предоставяне на статута „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ на държави членки, зони и компартменти, за които е известно, че са били инфектирани с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване

1.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент, за които е известно, че са били инфектирани с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, само ако всички животновъдни обекти в рамките на тази държава членка, зона или компартмент, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на програма за ликвидиране, която отговаря на следните изисквания:

а)

трябва да са били прилагани ефективно минималните мерки за контрол, определени в членове 55—65, и в близост до животновъдния(те) обект(и), обявен(и) за инфектиран(и) с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, трябва да е била установена ограничителна зона с подходящ размер, както е предвидено в член 58, параграф 1, буква в), когато е целесъобразно, разделена на защитна зона и надзорна зона, като са взети предвид изискванията, посочени в точка 2;

б)

всички животновъдни обекти в рамките на защитната зона, в които се отглеждат видовете от списъка, или когато не е била установена защитна зона — в рамките на ограничителната зона, която не е била инфектирана с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, трябва да бъдат подложени на проучване, включващо най-малко следните елементи:

i)

вземане на проби за изследване от 10 ракообразни, когато се наблюдават клинични признаци или лезии след смъртта, характерни за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, или 150 ракообразни, когато не се наблюдават клинични признаци или постмортални лезии; както и

ii)

посещения за проверка на здравословното състояние; в животновъдните обекти, където изследванията, посочени в подточка i), са показали отрицателни резултати, посещенията за проверка на здравословното състояние трябва да продължат да се извършват веднъж месечно през сезона, когато температурата на водата е вероятно да достигне най-високата си стойност за годината, до премахването на защитната зона в съответствие с буква в);

в)

съответните животновъдни обекти трябва да бъдат изпразнени в съответствие с член 62, почистени и дезинфекцирани в съответствие с член 63 и да преминат през период на некултивиране в съответствие с член 64. Продължителността на периода на некултивиране трябва да бъде най-малко 6 седмици. Когато всички инфектирани животновъдни обекти бъдат изпразнени, се провежда най-малко 3-седмичен период на синхронизирано некултивиране.

Докато трае периодът на некултивиране в официално обявените за инфектирани животновъдни обекти, защитните зони се преобразуват в надзорни зони;

г)

повторно заселване може да се извърши само когато всички инфектирани животновъдни обекти са били изпразнени, почистени, дезинфекцирани и преминали през период на некултивиране в съответствие с буква в);

д)

всички животновъдни обекти, различни от посочените в буква е), в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, обхваната от програмата за ликвидиране, и когато се изисква осъществяване на надзор на дивите популации — всички точки за вземане на проби, подбрани така, че да се осигури най-голямо покритие на географската област, включена в програмата за ликвидиране, трябва да бъдат подложени поне на схемата, посочена в раздел 2;

е)

за отделен животновъден обект, в който се отглеждат видовете от списъка и чийто здравен статус не зависи от здравния статус на околните води, не се изисква да отговаря на схемата, посочена в раздел 2, след възникване на огнище на болестта, при условие че животновъдният обект отговаря на изискванията, посочени в член 80, параграф 3, и е заселен повторно с ракообразни, получени от държави членки, зони или компартменти със статут „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“.

2.

Ограничителната зона трябва да бъде определена въз основа на всеки отделен случай, като се вземат предвид факторите, които оказват влияние върху риска от разпространяването на вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване при отглежданите и дивите ракообразни, като например:

i)

броят, възрастта, процентът и разпространението на смъртността на ракообразните в животновъдния обект или групата животновъдни обекти, инфектирани с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, включително други животновъдни обекти и диви ракообразни;

ii)

разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, включително диви ракообразни;

iii)

близостта до преработвателни обекти и контактни животновъдни обекти или групи животновъдни обекти;

iv)

видовете, и по-специално възприемчивите видове и видове вектори, които присъстват в животновъдните обекти или групите животновъдни обекти;

v)

прилаганите земеделски практики в засегнатите и в съседните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти;

vi)

хидродинамичната среда; както и

vii)

други установени фактори от епидемиологично значение.

Таблица 6.A

Схема за държави членки, зони и компартменти за двугодишния период на контрол, който предхожда предоставянето на статута „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“

Година на надзор

Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект или група животновъдни обекти на година

Брой лабораторни изследвания за година

Брой на ракообразните в пробата

Година 1

1

1

150

Година 2

1

1

150

Раздел 4

Запазване на статута „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“

1.

Когато се изисква целенасочен надзор с цел запазването на статута „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ на държава членка, зона или компартмент съгласно член 81, във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на въпросната държава членка, зона или компартмент, трябва да бъдат извършени посещения за проверка на здравословното състояние, както и да бъдат взети проби от ракообразните съгласно таблица 6.Б, като се взема предвид нивото на риска от заразяването на животновъдния обект с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

2.

В държави членки, зони или компартменти, където броят на животновъдните обекти е ограничен и целенасоченият надзор на тях не предоставя достатъчно епидемиологични данни, в надзора за запазването на статута „свободен от болест“ трябва да се включат точки за вземане на проби, подбрани в съответствие с изискванията, определени в раздел 1, буква б).

3.

При определяне честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние с цел запазване на статута „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ на компартментите, когато здравният статус по отношение на тази болест зависи от здравния статус на популациите на водните животни в заобикалящите естествени води, рискът от заразяване с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване трябва да се счита за висок.

4.

Статутът „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ може да бъде запазен само при условие че всички изследвани проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, са показали отрицателни резултати за вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, като е било отхвърлено всяко съмнение за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3.

Таблица 6.Б

Схема за държави членки, зони или компартменти за запазване на статута „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“

Ниво на риска (16)

Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти

Брой лабораторни изследвания

Брой на ракообразните в пробата

Високо

веднъж годишно

веднъж на 2 години

150

Средно

веднъж на 2 години

веднъж на 2 години

150

Ниско

веднъж на 2 години

веднъж на 4 години

150

Раздел 5

Диагностични методи и методи за вземане на проби

1.

Проби от интегументалния епидермис, изрязан или намиращ се в крачетата за придвижване, плеоподалните крачета, частите от устата или хрилете на изследваното животно трябва да бъдат фиксирани в 95 % етанол преди подготвянето на пробите за PCR.

Други проби, фиксирани за хистология и трансмисионна електронна микроскопия, може да бъдат взети в подкрепа на диагностичните данни от PCR.

2.

Диагностичните методи и процедури, които следва да бъдат използвани за предоставяне или запазване на статута „свободен от болест“ по отношение на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, трябва да са PCR и последващо секвениране. При прилагането на тези диагностични методи трябва да се спазват съответните одобрени от РЛЕС подробни методи и процедури за болестите по ракообразните.

При положителен резултат от изследването с PCR трябва да бъде направено последващо секвениране на ампликона, преди да се приложат първоначалните мерки за контрол, предвидени в член 63 от Регламент (ЕС) 2016/429.

3.

Когато се изисква потвърждаване или отхвърляне на съмнение за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване съгласно член 58, трябва да се спазва следната процедура за посещение, вземане на проби и изследване:

а)

в проучването трябва да се включи най-малко едно посещение за проверка на здравословното състояние и едно вземане на проби от 10 ракообразни, когато се наблюдават клинични признаци или лезии след смъртта, характерни за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, или 150 ракообразни, когато не са наблюдават клинични признаци или постмортални лезии. Пробите трябва да бъдат изследвани чрез използване на диагностичния метод, посочен в точка 2;

б)

наличието на вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване трябва да се счита за потвърдено, когато резултатът от PCR и последващо секвениране, извършени в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни методи и процедури за болести по ракообразните, е положителен.

Съмнението за наличие на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване може да бъде отхвърлено, ако тези изследвания не разкриват други доказателства за наличието на вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

ЧАСТ III

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОКАЗВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМИ ЗА НАДЗОР НА БОЛЕСТИТЕ ОТ КАТЕГОРИЯ С И ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРОГРАМИ СЛЕД ВЪЗНИКВАНЕ НА ОГНИЩЕ НА БОЛЕСТ

В част III са обхванати изискванията за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на конкретна болест, както и изискванията за възобновяване на тази програма за надзор след възникване на огнище на болест.

Вирусна хеморагична септицемия

Глава 1

Инфекциозна хематопоетична некроза (ИХН)

Глава 1

Инфекция с вируса на инфекциозната анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции

Глава 2

Инфекция с Marteilia refringens

Глава 3

Инфекция с Bonamia exitiosa

Глава 4

Инфекция с Bonamia ostreae

Глава 5

Инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване

Глава 6

ГЛАВА 1

Изисквания за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза и изисквания за възобновяване на тази програма след възникване на огнище на болестта

Раздел 1

Общи изисквания за проверка на здравословното състояние и вземане на проби за вирусна хеморагична септицемия и инфекциозна хематопоетична некроза

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на пробите, посочени в член 3, параграф 2, буква б), подточка iv), трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби трябва да се извършват през периода от годината, когато температурата на водата е под 14 °C, а в случай че не се достигат температури под 14 °C — пробите трябва да се вземат при най-ниската годишна температура;

б)

всички производствени единици, като например езера, водоеми и мрежести клетки, трябва да бъдат инспектирани с цел установяване на наличието на мъртви, слаби или с анормално поведение риби. Специално внимание трябва да се отдели на водоотливната точка, където има тенденция за натрупване на слаби риби поради течението;

в)

рибата от включените в списъка видове, която се събира за проби, трябва да се подбира, както следва:

i)

при наличие на дъгова пъстърва за вземането на проби трябва да се подбира само риба от този вид, с изключение на случаите на наличие на други възприемчиви видове, които проявяват типични признаци на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза; ако няма дъгова пъстърва, пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове;

ii)

при наличие на слаби риби, риби с анормално поведение или наскоро умрели риби, но които все още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те; ако за производството на рибата се използва повече от един водоизточник, в пробата трябва да бъдат включени риби, представляващи всички водоизточници;

iii)

в подбраните риби трябва да се включват такива, събрани по начин, при който всички части на животновъдния обект, както и всички възрастови групи по години, са пропорционално представени в пробата.

Раздел 2

Специфични изисквания за доказване на изпълнението на програма за надзор

1.

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от рибите трябва да се извършват в съответствие с раздел 1 и таблица 1.

2.

Пробите, взети в съответствие с раздел 1, таблица 1, трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в част II, глава 1, раздел 5, точка 2, и да покажат отрицателни резултати за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза.

Раздел 3

Изисквания за възобновяване на програма за надзор след възникване на огнище на болестта

В инфектиран с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза животновъден обект програмата за надзор на тези болести може да се възобнови, при условие че:

а)

животновъдният обект е бил изпразнен от всички животни в съответствие с член 62, почистен и дезинфекциран в съответствие с член 63 и е преминал през период на некултивиране в съответствие с член 64; както и

б)

повторното заселване се извършва с риба, която идва от животновъдни обекти:

i)

от държава членка, зона или компартмент, свободни от вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза;

ii)

от държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза; или

iii)

в които се изпълнява програма за надзор на вирусната хеморагична септицемия или инфекциозната хематопоетична некроза.

Таблица 1

Програма за надзор на вирусна хеморагична септицемия/инфекциозна хематопоетична некроза

Ниво на риска (17)

Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект

Брой на рибите в пробата (18)

Високо

веднъж годишно

30

Средно

веднъж на 2 години

30

Ниско

веднъж на 3 години

30

ГЛАВА 2

Изисквания за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на ISAV с генотип HPR-с делеции и изисквания за възобновяване на тази програма след възникване на огнище на болестта

Раздел 1

Общи изисквания за проверка на здравословното състояние и вземане на проби при инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на пробите, посочени в член 3, параграф 2, буква б), подточка iv), трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

при посещенията за проверка на здравословното състояние трябва да се вземат под внимание всички производствени единици, като например езера, водоеми и мрежени клетки, за да се установи показали са налични мъртви, слаби или с анормално поведение риби. Специално внимание трябва да се отдели на периферията на клетките или на водоотливната точка, според случая, където има тенденция за натрупване на слаби риби поради течението.

б)

рибата, която следва да се събира за проби, трябва да се подбира, както следва:

i)

трябва да се подбират само умиращи или наскоро умрели риби, но които все още не са се разложили; по-специално на първо място трябва да се събират риби, при които се наблюдават анемия, кръвоизливи или други клинични признаци, предполагащи цикрулаторни нарушения;

ii)

при наличие на атлантическа сьомга за вземането на проби трябва да се подбира само риба от този вид, с изключение на случаите на наличие на други възприемчиви видове, които проявяват типични признаци на инфекциозна анемия по сьомгата. Ако в животновъдния обект няма атлантическа сьомга, трябва да се вземат проби от други видове от списъка;

iii)

ако за производството на рибата се използва повече от един водоизточник, в пробата трябва да бъдат включени риби, представляващи всички водоизточници;

iv)

в подбраните риби трябва да бъдат включени такива, събрани по начин, при който всички производствени единици, като например мрежести клетки, водоеми и езера, както и всички възрастови групи по години в животновъдния обект, са пропорционално представени в пробата.

Раздел 2

Специфични изисквания за доказване на изпълнението на програма за надзор

1.

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от рибите трябва да се извършват в съответствие с раздел 1 и таблица 2.

2.

Пробите, взети в съответствие с раздел 1, таблица 2, трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в част II, глава 2, раздел 5, точка 2, и да дават отрицателни резултати за ISAV с генотип HPR-с делеции.

Таблица 2

Програма за надзор на ISAV с генотип HPR-с делеции

Ниво на риска (19)

Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект

Брой лабораторни изследвания за година

Брой на рибите в пробата

Високо

2

2 (20)

30

Средно

1

1 (21)

30

Ниско

веднъж на 2 години

веднъж на 2 години

30

Максимален брой риби на воден басейн: 5

Раздел 3

Изисквания за възобновяване на програма за надзор след възникване на огнище на болестта

В инфектиран с ISAV с генотип HPR-с делеции животновъден обект програмата за надзор на тази болест може да се възобнови, при условие че:

а)

животновъдният обект е бил изпразнен от всички животни в съответствие с член 62, почистен и дезинфекциран в съответствие с член 63 и е преминал през период на некултивиране в съответствие с член 64; както и

б)

повторното заселване се извършва с риба, която идва от животновъдни обекти:

i)

от държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции;

ii)

от държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции; или

iii)

в които се изпълнява програма за надзор на инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции.

ГЛАВА 3

Изисквания за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на инфекция с Marteilia refringens и изисквания за възобновяване на тази програма след възникване на огнище на болестта

Раздел 1

Общи изисквания за проверка на здравословното състояние и вземане на проби при инфекция с Marteilia refringens

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби, посочени в член 3, параграф 2, буква б), подточка iv), трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби за лабораторни изследвания трябва да се извършват през периода на годината, когато е известно, че паразитът се разпространява в държавата членка, зоната или компартмента в най-голяма степен. Когато тези данни не са налични, вземането на проби се извършва веднага след като температурата на водата надвиши 17°С.

б)

когато от мекотелите трябва да се вземат проби в съответствие с изискванията, посочени в таблица 3, трябва да се прилагат следните критерии:

i)

трябва да се вземат проби от Ostrea spp. При отсъствие на Ostrea spp пробата трябва да е представителна за всички други налични видове от списъка;

ii)

ако в производствените единици има слаби, отворени или наскоро умрели мекотели, но които още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те. Ако няма такива мекотели, в подбраните екземпляри трябва да се включат най-старите здрави мекотели;

iii)

когато се вземат проби в животновъдни обекти за мекотели, в които за производство на мекотели се използва повече от един водоизточник, при вземане на проба трябва да бъдат включени мекотели от всички водоизточници, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект;

iv)

когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти за мекотели, в пробата трябва се включат мекотели от достатъчно точки за вземане на проби, така че в нея да бъдат пропорционално представени всички части от животновъдния обект или групата животновъдни обекти. Основните фактори, които следва да се вземат под внимание при подбирането на тези точки за вземане на проби, са: гъстотата на животните, водните течения, присъствието на възприемчиви видове, присъствието на видове вектори, батиметричните характеристики на басейна и практиките на управление. При вземането на пробите трябва да бъдат включени естествените легла във или близо до животновъдния обект или групата животновъдни обекти.

Раздел 2

Специфични изисквания за доказване на изпълнението на програма за надзор

1.

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от мекотелите трябва да се извършват в съответствие с раздел 1 и таблица 3.

2.

Пробите, взети в съответствие с раздел 1, таблица 3, трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в част II, глава 3, раздел 5, точка 2, и да дават отрицателни резултати за Marteilia refringens.

Таблица 3

Програма за надзор на Marteilia refringens

Ниво на риска (22)

Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти

Брой лабораторни изследвания

Брой на мекотелите в пробата

Високо

веднъж годишно

веднъж на 2 години

150

Средно

веднъж на 2 години

веднъж на 2 години

150

Ниско

веднъж на 2 години

веднъж на 4 години

150

Раздел 3

Изисквания за възобновяване на програма за надзор след възникване на огнище на болестта

В инфектиран с Marteilia refringens животновъден обект програмата за надзор на тази болест може да се възобнови, при условие че:

а)

животновъдният обект е бил изпразнен от всички животни в съответствие с член 62, почистен и дезинфекциран в съответствие с член 63 и е преминал през период на некултивиране в съответствие с член 64; и

б)

повторното заселване се извършва с риба, която идва от животновъдни обекти:

i)

от държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с Marteilia refringens;

ii)

от държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на инфекция с Marteilia refringens; или

iii)

в които се изпълнява програма за надзор на инфекция с Marteilia refringens.

ГЛАВА 4

Изисквания за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на инфекция с Bonamia exitiosa и изисквания за възобновяване на тази програма след възникване на огнище на болестта

Раздел 1

Общи изисквания за проверка на здравословното състояние и вземане на проби при инфекция с Bonamia exitiosa

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на пробите, посочени в член 3, параграф 2, буква б), подточка iv), трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от производствените единици трябва да се извършват през периода на годината, когато е известно, че Bonamia exitiosa се разпространява в държавата членка, зоната или компартмента в най-голяма степен. Когато тези данни не са налични, вземането на проби се извършва два пъти годишно — през пролетта и есента;

б)

когато от мекотелите се вземат проби в съответствие с изискванията, посочени в таблица 4, трябва да се прилагат следните критерии:

i)

при наличие на Ostrea spp. за вземането на проби трябва да се подбират само стриди от този вид. При отсъствие на Ostrea spp. пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове;

ii)

ако има слаби, отворени или наскоро умрели мекотели, но които още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те. Ако няма такива мекотели, в подбраните екземпляри трябва да се включат най-старите здрави мекотели;

iii)

когато се вземат проби в животновъдни обекти, в които за производство на мекотели се използва повече от един водоизточник, при вземане на проба трябва да се включат мекотели от всички водоизточници, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект;

iv)

когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в пробата трябва се включат мекотели от достатъчно точки за вземане на проби, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект или групата животновъдни обекти. Основните фактори, които следва да се вземат под внимание при подбирането на тези точки за вземане на проби, са: гъстотата на животните, водните течения, присъствието на възприемчиви видове, присъствието на видове вектори (напр. Crassostrea gigas), батиметричните характеристики на басейна и практиките на управление. При вземането на пробите трябва да бъдат включени естествените легла във или близо до животновъдния обект или групата животновъдни обекти.

Раздел 2

Специфични изисквания за доказване на изпълнението на програма за надзор

1.

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от мекотелите трябва да се извършват в съответствие с раздел 1 и таблица 4.

2.

Пробите, взети в съответствие с раздел 1, таблица 4, трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в част II, глава 4, раздел 5, точка 2, и да дават отрицателни резултати за Bonamia exitiosa.

Таблица 4

Програма за надзор на инфекция с Bonamia exitiosa

Ниво на риска (23)

Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти

Брой лабораторни изследвания

Брой на мекотелите в пробата

Високо

веднъж годишно

веднъж на 2 години

150

Средно

веднъж на 2 години

веднъж на 2 години

150

Ниско

веднъж на 2 години

веднъж на 4 години

150

Раздел 3

Изисквания за възобновяване на програма за надзор след възникване на огнище на болестта

В инфектиран с Bonamia exitiosa животновъден обект програмата за надзор може да се възобнови, при условие че:

а)

животновъдният обект е бил изпразнен от всички животни в съответствие с член 62, почистен и дезинфекциран в съответствие с член 63 и е преминал през период на некултивиране в съответствие с член 64; и

б)

повторното заселване се извършва с риба, която идва от животновъдни обекти:

i)

от държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с Bonamia exitiosa;

ii)

от държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на инфекция с Bonamia exitiosa; или

iii)

в които се изпълнява програма за надзор на инфекция с Bonamia exitiosa.

ГЛАВА 5

Изисквания за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на инфекция с Bonamia ostreae и изисквания за възобновяване на тази програма след възникване на огнище на болестта

Раздел 1

Общи изисквания за проверка на здравословното състояние и вземане на проби при инфекция с Bonamia ostreae

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби, посочени в член 3, параграф 2, буква б), подточка iv), трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от производствените единици се извършват през периода на годината, когато е известно, че Bonamia ostreae се разпространява в държавата членка, зоната или компартмента в най-голяма степен. Когато тези данни не са налични, вземането на проби се извършва през зимата или в началото на пролетта.

б)

когато от мекотелите трябва да се вземат проби в съответствие с изискванията, посочени в таблица 5, трябва да се прилагат следните критерии:

i)

при наличие на Ostrea edulis за вземането на проби трябва да се подбират само стриди от този вид. При отсъствие на Ostrea edulis пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове;

ii)

ако има слаби, отворени или наскоро умрели мекотели, но които още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те. Ако няма такива мекотели, в подбраните екземпляри трябва да се включат най-старите здрави мекотели;

iii)

когато се вземат проби в животновъдни обекти, в които за производство на мекотели се използва повече от един водоизточник, при вземане на проба трябва да се включат мекотели от всички водоизточници, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект;

iv)

когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти за мекотели, в пробата трябва да се включат екземпляри от достатъчен брой точки за вземане на проби. Основните фактори, които следва да се вземат под внимание при подбирането на тези точки за вземане на проби, са: гъстотата на животните, водните течения, присъствието на видове вектори, присъствието на видове преносители, батиметричните характеристики на басейна и практиките на управление. При вземането на пробите трябва да бъдат включени естествените легла във или близо до животновъдния обект или групата животновъдни обекти.

Раздел 2

Специфични изисквания за доказване на изпълнението на програма за надзор

1.

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от мекотелите трябва да се извършват в съответствие с раздел 1 и таблица 5.

2.

Пробите, взети в съответствие с раздел 1, таблица 5, трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в част II, глава 5, раздел 5, точка 2, и да дават отрицателни резултати за Bonamia ostreae.

Таблица 5

Програма за надзор на инфекция с Bonamia ostreae

Ниво на риска (24)

Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти

Брой лабораторни изследвания

Брой на мекотелите в пробата

Високо

веднъж годишно

веднъж на 2 години

150

Средно

веднъж на 2 години

веднъж на 2 години

150

Ниско

веднъж на 2 години

веднъж на 4 години

150

Раздел 3

Изисквания за възобновяване на програма за надзор след възникване на огнище на болестта

В инфектиран с Bonamia ostreae животновъден обект програмата за надзор на тази болест може да се възобнови, при условие че:

а)

животновъдният обект е бил изпразнен от всички животни в съответствие с член 62, почистен и дезинфекциран в съответствие с член 63 и е преминал през период на некултивиране в съответствие с член 64; и

б)

повторното заселване се извършва с риба, която идва от животновъдни обекти:

i)

от държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с Bonamia ostreae;

ii)

от държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на инфекция с Bonamia ostreae; или

iii)

в които се изпълнява програма за надзор на инфекция с Bonamia ostreae.

ГЛАВА 6

Изисквания за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване и изисквания за възобновяване на тази програма след възникване на огнище на болестта

Раздел 1

Общи изисквания за проверка на здравословното състояние и вземане на проби при инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на пробите, посочени в член 3, параграф 2, буква б), подточка iv), трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

вземането на проби от ракообразни за лабораторни изследвания трябва да се извършва, когато температурата на водата е вероятно да достигне най-високата си стойност за годината. Това изискване по отношение на температурата на водата трябва да се прилага и за посещенията за проверка на здравословното състояние, когато това е осъществимо и целесъобразно;

б)

когато следва да се вземат проби от отглеждани ракообразни в съответствие с изискванията, посочени в таблица 6, трябва да се прилагат следните критерии:

i)

ако в производствените единици има слаби или умиращи ракообразни, трябва да се подбират предимно те. Ако няма такива ракообразни, сред подбраните трябва да се включат ракообразни от различно големи групи, и по-специално млади и възрастни, от подбраните възприемчиви видове, пропорционално представени в пробата;

ii)

ако за производството на ракообразните се използва повече от един водоизточник, в пробата трябва да бъдат включени възприемчиви ракообразни, представляващи всички водоизточници.

Раздел 2

Специфични изисквания за доказване на изпълнението на програма за надзор

1.

Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от ракообразните се извършват в съответствие с раздел 1 и таблица 6.

2.

Пробите, взети в съответствие с раздел 1, таблица 6, трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в част II, глава 6, раздел 5, точка 2, и да дават отрицателни резултати за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

Таблица 6

Програма за надзор на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване

Ниво на риска (25)

Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти

Брой лабораторни изследвания

Брой на ракообразните в пробата

Високо

веднъж годишно

веднъж на 2 години

150

Средно

веднъж на 2 години

веднъж на 2 години

150

Ниско

веднъж на 2 години

веднъж на 4 години

150

Раздел 3

Изисквания за възобновяване на програма за надзор след възникване на огнище на болестта

В инфектиран с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване животновъден обект програмата за надзор на тази болест може да се възобнови, при условие че:

а)

животновъдният обект е бил изпразнен от всички животни в съответствие с член 62, почистен и дезинфекциран в съответствие с член 63 и е преминал през период на некултивиране в съответствие с член 64; както и

б)

повторното заселване се извършва с риба, която идва от животновъдни обекти:

i)

от държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване;

ii)

от държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване; или

iii)

в които се изпълнява програма за надзор на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.


(1)  В случай на крайбрежни зони или крайбрежни компартменти пробите трябва да бъдат събрани не по-рано от 3 седмици след прехвърлянето на рибата от прясна в солена вода.

(2)  Овариална или семенна течност от рибите за развъждане се събира по време на зреенето във връзка с десорбцията.

(3)  В случай на крайбрежни зони или крайбрежни компартменти пробите трябва да бъдат събрани не по-рано от 3 седмици след прехвърлянето на рибата от прясна в солена вода.

(4)  Овариална или семенна течност от рибите за развъждане се събира по време на зреенето във връзка с десорбцията.

(5)  Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, освен при зависимите компартменти, когато всички животновъдни обекти се считат за високорискови.

(6)  По време на всяко посещение за проверка на здравословното състояние се взема по една проба.

(7)  В случай на крайбрежни зони или крайбрежни компартменти пробите трябва да бъдат събрани не по-рано от 3 седмици след прехвърлянето на рибата от прясна в солена вода.

(8)  Пробите трябва да се събират всяка година през пролетта и есента.

(9)  Не се прилага за животновъдни обекти, в които се отглежда само дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) или кафява пъстърва (Salmo trutta), или и двете, и когато водоизточниците са предимно сладководни и в тях няма популации на атлантическа сьомга (Salmo salar).

(10)  Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1, освен при зависимите компартменти, когато всички животновъдни обекти се считат за високорискови.

(11)  Когато се изискват по две проби годишно, пробите трябва да се вземат през пролетта и есента.

(12)  Когато се изисква по една проба годишно, пробите трябва да се вземат през пролетта или есента.

(13)  Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1, освен при зависимите компартменти, когато всички животновъдни обекти се считат за високорискови.

(14)  Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1, освен при зависимите компартменти, когато всички животновъдни обекти се считат за високорискови.

(15)  Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1, освен при зависимите компартменти, когато всички животновъдни обекти се считат за високорискови.

(16)  Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1, освен при зависимите компартменти, когато всички животновъдни обекти се считат за високорискови.

(17)  В случай на крайбрежни зони или крайбрежни компартменти пробите трябва да бъдат събрани не по-рано от 3 седмици след прехвърлянето на рибата от прясна в солена вода.

(18)  Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1. Максимален брой риби на воден басейн: 10

(19)  Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1.

(20)  Когато се изискват по две проби годишно, пробите трябва да се вземат през пролетта и есента.

(21)  Когато се изисква само една проба годишно, пробите трябва да се събират през пролетта или есента.

(22)  Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1.

(23)  Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1.

(24)  Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1.

(25)  Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1.


3.6.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 174/341


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/690 НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 2019 година

за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на болестите от списъка, които попадат в обхвата на програми за надзор на равнището на Съюза, географския обхват на тези програми и болестите от списъка, за които може да бъде определен статут „свободен от болест“ на компартментите

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (1), и по-специално член 30, параграф 1, буква а) и член 37, параграф 4, първа алинея, буква б) от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2016/429 се определят правила за профилактика и контрол на болестите по животните, които се предават на животните или на хората, включително правила за надзор и ликвидиране, както и за предоставяне на статут „свободен от болест“ на равнището на компартмента.

(2)

С Регламент (ЕС) 2016/429 се установява хармонизиран списък на заразните болести по животните („болести от списъка“), които представляват риск за здравето на животните или общественото здраве в Съюза — независимо дали на цялата му територия или само в части от него.

(3)

В член 28 от Регламент (ЕС) 2016/429 са предвидени програми за надзор на равнището на Съюза за някои болести от списъка. В член 30 от посочения регламент се предвижда чрез актове за изпълнение да бъде определено кои болести от списъка са предмет на програми за надзор на равнището на Съюза, включително географския обхват на тези програми.

(4)

С Регламент (ЕС) 2016/429 се отменя Директива 2005/94/ЕО на Съвета (2), считано от 21 април 2021 г. В Директива 2005/94/ЕО са предвидени задължителни програми за надзор на инфлуенцата при домашни и диви птици. Задължителните програми за надзор на инфлуенцата по птиците остават подходящ инструмент за гарантиране на високо равнище на надзор в Съюза с оглед на въздействието на високопатогенната инфлуенца по птиците върху здравето на животните. Тези програми следва също да включват надзор на някои региони с повишен риск от мутация на вирусите на нископатогенна инфлуенца по птиците към вируси на високопатогенната инфлуенца по птиците. Надзорът на инфлуенцата по птиците допринася и за придобиването на знания относно вирусите, които представляват потенциален зоонозен риск. Поради това посоченото задължение следва да бъде отразено в рамките на Регламент (ЕС) 2016/429 посредством програми за надзор на инфлуенца по птиците на равнището на Съюза.

(5)

В съответствие с хармонизирания списък на заразните болести по животните в Регламент (ЕС) 2016/429 се прави разграничение между високопатогенна инфлуенца по птиците и инфекция с вируси на нископатогенна инфлуенца по птиците. С цел да се гарантира съгласуваност, това разграничение следва да бъде отразено в обхвата на програми за надзор на равнището на Съюза.

(6)

С Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 (3) на Комисията се определят, наред с другото, критериите за определяне на болестите от списъка, които попадат в обхвата на програми за надзор на равнището на Съюза, както и съдържанието на тези програми. Високопатогенната инфлуенца по птиците и инфекцията с вируси на нископатогенна инфлуенца по птиците отговарят на тези критерии.

(7)

Съгласно член 37 от Регламент (ЕС) 2016/429 държавите членки могат да подават заявление за признаване на статута „свободен от болест“ на компартменти във връзка с някои болести от списъка, посочени в член 9, параграф 1, букви а), б) и в) от същия регламент. Посредством акт за изпълнение следва да определи за кои болести от списъка може да бъде установен статут „свободен от болест“ на компартментите.

(8)

С Регламент (ЕС) 2016/429 се отменя Директива 2006/88/ЕО на Съвета (4), считано от 21 април 2021 г. В Директива 2006/88/ЕО се предвижда създаването на компартменти със статут „свободен от болест“ по отношение на списък от болести на водните животни в съответствие със Здравния кодекс за водните животни на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE). За да се улесни поддържането на статута „свободен от болест“ на компартментите, включените в посочения списък болести по водните животни следва, доколкото е възможно, да се използват за целите на списъка от болести, за които на компартментите може да бъде определен статут „свободен от болест“ в рамките на Регламент (ЕС) 2016/429.

(9)

Тъй като разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/429, уреждащи въпросите в обхвата на настоящия регламент, се прилагат от 21 април 2021 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Болестите от списъка, които попадат в обхвата на програми за надзор на равнището на Съюза в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2016/429, и географският обхват на тези програми са установени в приложение I към настоящия регламент.

Член 2

Болестите от списъка, за които може да бъде определен статут „свободен от болест“ на компартментите в съответствие с член 37 от Регламент (ЕС) 2016/429, са установени в приложение II към настоящия регламент.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 21 април 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 2019 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1.

(2)  Директива 2005/94/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 г. относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО (ОВ L 10, 14.1.2006 г., стр. 16).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“ за някои болести от списъка и нововъзникващи болести (вж. страница 211 от настоящия брой на Официален вестник).

(4)  Директива 2006/88/ЕО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни (ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

БОЛЕСТИ ОТ СПИСЪКА, КОИТО ПОПАДАТ В ОБХВАТА НА ПРОГРАМИ ЗА НАДЗОР НА РАВНИЩЕТО НА СЪЮЗА

ГЕОГРАФСКИ ОБХВАТ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА НАДЗОР НА РАВНИЩЕТО НА СЪЮЗА

Високопатогенна инфлуенца по птиците

Цялата територия на държава членка

Инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците

Цялата територия на държава членка


ПРИЛОЖЕНИЕ II

БОЛЕСТИ ОТ СПИСЪКА, ЗА КОИТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕН СТАТУТ „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“ НА КОМПАРТМЕНТИТЕ

Епизоотична хематопоетична некроза

Вирусна хеморагична септицемия

Инфекциозна хематопоетична некроза

Инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции

Инфекция с Microcytos mackini

Инфекция с Perkinsus marinus

Инфекция с Bonamia ostreae

Инфекция с Bonamia exitiosa

Инфекция с Marteilia refringens

Инфекция с вируса на синдрома на Таура

Инфекция с вируса на болестта Жълта глава

Инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване


3.6.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 174/345


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/691 НА КОМИСИЯТА

от 30 януари 2020 година

за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за животновъдните обекти за аквакултура и превозвачите на водни животни

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (1), и по-специално член 176, параграф 4, член 181, параграф 2, член 185, параграф 5, член 189, параграф 1 и член 279, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) 2016/429 се определят правила за профилактика и контрол на болестите, които се предават на животните или на хората, в т.ч., inter alia, правила за животновъдните обекти за аквакултура и за превозвачите на водни животни. В Регламент (ЕС) 2016/429 е предвидено също така Комисията да приема делегирани актове, за да допълни някои несъществени елементи от посочения регламент. Поради това е необходимо да бъдат определени правила за допълнение, за да се гарантира безпрепятственото функциониране на системата, установена в рамките на новата законодателна уредба, въведена с Регламент (ЕС) 2016/429.

(2)

По-специално с правилата, определени в настоящия регламент, следва да бъдат допълнени правилата, установени в част IV, дял II, глава 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, по отношение на одобряването на животновъдни обекти за аквакултура, където се отглеждат аквакултурни животни, които представляват значителен риск за здравето на животните, регистрите на животновъдни обекти за аквакултура, които трябва да бъдат водени от компетентните органи, и задълженията за водене на дневник на операторите на животновъдни обекти за аквакултура и на превозвачите на водни животни.

(3)

Освен това с настоящия регламент се взема предвид отмяната на Директива 2006/88/ЕО на Съвета (2) с Регламент (ЕС) 2016/429, считано от 21 април 2021 г. В Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че животновъдните обекти и операторите, които са регистрирани или одобрени в съответствие с посочената директива преди датата на прилагане на Регламент (ЕС) 2016/429, трябва да се считат за регистрирани или одобрени, според случая, в съответствие с посочения регламент и при спазване на съответните задължения, определени в него.

(4)

Съответно с правилата, определени в настоящия регламент, следва да се допълнят правилата, установени в част IX от Регламент (ЕС) 2016/429 по отношение на необходимите преходни мерки за защита на придобитите права и оправданите правни очаквания на заинтересованите лица, произтичащи от съществуващи преди това актове на Съюза във връзка с животновъдните обекти за аквакултура.

(5)

Тъй като всички определени в настоящия регламент правила са свързани с животновъдни обекти за аквакултура и с превозвачи на водни животни и следва да се прилагат заедно, за да се улесни тяхното прилагане, да се повиши прозрачността и да се избегне дублиране на правилата те следва да бъдат определени в един акт, а не в няколко отделни акта с множество препратки помежду им. Това е в съответствие и с подхода, възприет с Регламент (ЕС) 2016/429.

(6)

В член 176, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че операторите на животновъдни обекти за аквакултура, в които аквакултурните животни се отглеждат с цел да бъдат придвижени от там, живи или като продукти с произход от аквакултурни животни, трябва да подадат заявление за одобряване до компетентния орган. Тъй като в тази категория попадат широк спектър животновъдни обекти за аквакултура, в член 176, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че държавите членки могат да освободят от задължението да кандидатстват за одобрение операторите на конкретни видове животновъдни обекти за аквакултура, които не представляват значителен риск от болести. Освен това в член 176, параграф 4 от посочения регламент се предвижда, че Комисията може да приема делегирани актове във връзка с дерогациите от изискванията за одобрение на някои видове животновъдни обекти за аквакултура отново при условие че тези животновъдни обекти за аквакултура не представляват значителен риск.

(7)

Равнището на риска, който представлява даден животновъден обект за аквакултура, зависи от дейността на този обект и от местоназначението и предназначението на аквакултурните животни или на продуктите с произход от аквакултурни животни, произведени в него. Някои животновъдни обекти за аквакултура вече са били одобрени за различни цели, като например животновъдни обекти за аквакултура, които са били одобрени съгласно хигиенните правила в съответствие с Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета (3). В определени случаи някои животновъдни обекти за аквакултура като пречиствателни центрове, центрове за експедиране или райони за повторно полагане получават мекотели само от епидемиологичната област, в която е разположен самият животновъден обект за аквакултура. Поради това тези животновъдни обекти за аквакултура представляват незначителен риск от гледна точка на здравеопазването на животните. Други животновъдни обекти за аквакултура също така се занимават с дейности с нисък риск, като отглеждането на аквакултурни животни единствено с цел те да бъдат пуснати в дивата природа, след като са били получени от разплодници с произход от водното тяло, в което се намира животновъдният обект за аквакултура, или отглеждането на аквакултурни животни в големи басейни за консумация от човека или за пускане в дивата природа.

(8)

Необходимо е в настоящия регламент да се определят специалните условия, при които за животновъдни обекти за аквакултура следва да се разрешават дерогации от изискването за одобрение. В някои случаи дерогациите следва да се прилагат само за животновъдни обекти за аквакултура, които придвижват аквакултурни животни в собствената си държава членка, но не и за животновъдни обекти за аквакултура, които придвижват аквакултурни животни между държави членки. Във всички случаи обаче възможността за дерогации от изискването за одобрение за даден животновъден обект за аквакултура следва да се разглежда единствено когато компетентният орган е извършил оценка на риска, при която е взет предвид най-малко рискът аквакултурните животни в животновъдния обект за аквакултура да се заразят или да разпространят дадена болест по водните животни чрез водата или чрез движението, и е установено, че рискът е незначителен. Подробна информация относно допълнителните рискови фактори, които компетентният орган може да вземе предвид при тази оценка на риска, е изложена в част I, глава 2 от приложение VI към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията (4). Следователно определените в настоящия регламент правила за допълнение следва да бъдат в съответствие с определените в посочения делегиран регламент.

(9)

Същевременно някои други видове животновъдни обекти за аквакултура представляват значителен риск от разпространение на болести по водните животни. Тези видове животновъдни обекти за аквакултура следва да бъдат изрично описани в настоящия регламент, в който следва да бъдат подробно определени и изискванията за одобрение на операторите на тези животновъдни обекти за аквакултура. Тези обекти включват животновъдните обекти за аквакултура, в които се отглеждат декоративни аквакултурни животни в отворени съоръжения, както и в затворени съоръжения, при които схемите на движение са такива, че търговията в рамките на Съюза или с трети държави би могла да представлява риск от болест. Друг вид животновъдни обекти за аквакултура, при които рискът от разпространение на болести следва да бъде ограничен чрез изискването за одобрение от страна на компетентния орган, са обектите за карантина, животновъдните обекти, в които видовете вектори се държат в изолация, докато престанат да бъдат считани за вектори, и плавателните съдове и други подвижни съоръжения, в които аквакултурните животни се третират или се подлагат на други процедури, свързани с тяхното отглеждане.

(10)

В член 177 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че компетентният орган предоставя одобрение на операторите за групи животновъдни обекти за аквакултура. Следователно правилата за допълнение, определени в настоящия регламент, следва да се прилагат за тези групи, когато е целесъобразно, и следва да съдържат подробна информация за това как те следва да се прилагат директно за групата и в нея.

(11)

В съответствие с член 180 от Регламент (ЕС) 2016/429, за да получат одобрение, от операторите на всички животновъдни обекти за аквакултура или групи животновъдни обекти за аквакултура се изисква да предоставят информация на компетентния орган. За целта операторите следва да предоставят на компетентния орган писмен план за биологична сигурност, който ще бъде разгледан по време на процеса на одобрение. Това изискване следва да се прилага както за отделни животновъдни обекти за аквакултура, така и за групи животновъдни обекти за аквакултура, независимо от размера им, но сложността на плана за биологична сигурност следва да зависи от спецификите на отделния животновъден обект за аквакултура или групата и от мерките, които са необходими за ограничаване на свързаните с тях рискове от болести.

(12)

Въз основа на правилата, определени в част I, глава 1 от приложение VI към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, някои животновъдни обекти за аквакултура и групи животновъдни обекти за аквакултура следва да участват в схема за надзор въз основа на риска, въведена от компетентния орган в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) 2016/429. Без това участие животновъдните обекти за аквакултура или групите животновъдни обекти за аквакултура не следва да бъдат одобрявани. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2016/429 при надзора въз основа на риска може да вземе под внимание надзорът, извършван от самите оператори в съответствие с член 24, в т.ч. посещенията за проверка на здравословното състояние на животните, посочени в член 25 от същия регламент. С цел да се оптимизират ресурсите, надзорът въз основа на риска може да бъде извършван едновременно с надзора, свързан с конкретни болести от списъка.

(13)

Честотата на извършване на надзор въз основа на риска следва да бъде определена съобразно класифицирането на животновъдния обект за аквакултура от компетентния орган като обект с висок, среден или нисък риск след оценка на обстоятелствата на животновъдния обект. Факторите, които компетентният орган следва да вземе предвид и да отчете при класифицирането на животновъдните обекти, както и честотата на надзора, определена за всяка категория риск, са изложени в част I от приложение VI към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689. С включването в схемата за надзор въз основа на риска на животновъдни обекти за аквакултура, в които се отглеждат невключени в списъка видове, но които участват в значителен търговски обмен, поради което са класифицирани като обекти с висок риск, се цели да бъдат увеличени максимално шансовете за идентифициране и контрол на нововъзникващите болести, в случай че възникнат такива при аквакултурни животни от тези невключени в списъка видове.

(14)

Тъй като надзор въз основа на риска се извършва и в одобрени групи животновъдни обекти за аквакултура, важно е да се определи по какъв начин той следва да се провежда на равнището на групата, така че резултатът от надзора да има епидемиологично значение. Съответно в настоящия регламент следва да се определят правила относно подхода, който компетентният орган следва да възприеме за извършването на този надзор.

(15)

Освен изискването операторите да представят пред компетентния орган план за биологична сигурност като част от процеса на одобрение, а за някои животновъдни обекти за аквакултура — и да участват в схема за надзор въз основа на риска, животновъдните обекти за аквакултура, за които се изисква одобрение, следва също така да отговарят на определени изисквания във връзка с техните съоръжения и оборудване. Ето защо в настоящия регламент следва да бъде установена конкретната комбинация от изисквания във връзка с биологичната сигурност, надзора, съоръженията и оборудването, които се прилагат за определена категория животновъдни обекти за аквакултура или група животновъдни обекти за аквакултура.

(16)

В член 178 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда, че операторите на животновъдни обекти за аквакултура, които желаят да получат статут на обособен специализиран животновъден обект за аквакултура, могат да придвижват аквакултурни животни към или от своите животновъдни обекти за аквакултура едва след като са получили одобрението на този статут от компетентния орган в съответствие с правилата, определени в посочения регламент. Тъй като тези животновъдни обекти за аквакултура могат да обменят аквакултурни животни помежду си при спазване на по-малко изисквания във връзка с движението, отколкото за други видове животновъдни обекти за аквакултура, е целесъобразно те да имат договор с ветеринарен лекар, който да извършва надзор на дейностите на животновъдния обект за аквакултура и да отговаря за неговия здравен надзор, така че те да могат да си представят взаимно солидни здравни гаранции. В член 181, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429 е предвидено Комисията да приема делегирани актове за определяне на правила за допълнение за одобрението на такива животновъдни обекти за аквакултура, и тези правила следва да бъдат установени в настоящия регламент.

(17)

В член 179 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предвижда одобряването на обекти за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести. В тези животновъдни обекти за аквакултура се предоставят условия за санитарно клане и санитарна преработка на водни животни, които може да са инфектирани с болест от списъка или с нововъзникваща болест. Следователно те представляват значителен риск от болест и следва да бъдат одобрявани от компетентния орган. В периодите, когато тези животновъдни обекти за аквакултура получават водни животни, които са инфектирани или за тях има съмнение, че са инфектирани с болест от списъка или с нововъзникваща болест, те следва да отговарят на строги мерки за биологична сигурност с цел да се гарантира, че в открити води няма да бъдат изпуснати болестотворни агенти, без да е извършено подходящо третиране. В член 181, параграф 2 от посочения регламент е предвидено Комисията да приема делегирани актове за определяне на правила за допълнение за одобрението на такива животновъдни обекти за аквакултура, и съответно тези правила за допълнение следва да бъдат установени в настоящия регламент.

(18)

Някои пречиствателни центрове, райони за повторно полагане и центрове за експедиране за живи мекотели следва да се считат за животновъдни обекти за аквакултура, за които се изисква одобрение в съответствие с член 176, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429. Тези животновъдни обекти, които получават живи мекотели от обекти извън тяхната епидемиологична област, представляват по-висок риск от разпространение на болести от списъка или на нововъзникващи болести и следва да бъдат третирани като такива по време на процеса на одобрение. Поради това в настоящия регламент следва да бъдат определени съответните правила за допълнение.

(19)

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията (5) са установени определения за болестите от категория A, B, C, D и E и е предвидено, че правилата за профилактика и контрол на болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, се прилагат за категориите болести от списъка за животинските видове и групите животински видове от списъка, посочени в таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882. В тази таблица е посочено, че някои видове водни животни, които са вписани в колона 4, следва да се считат само за вектори, когато се отглеждат в животновъден обект за аквакултура, в който се отглеждат и животинските видове, вписани в колона 3, или при диви водни животни — когато са били изложени на въздействието на видовете, вписани в колона 3, в диво местообитание. Ако обаче впоследствие тези видове са държани в изолация от видовете, вписани в колона 3, и от заразени водоизточници за подходящ период от време, те вече не следва да се считат за вектори. Ако този период на изолация не може да бъде проведен в обект за карантина, одобрен в съответствие с член 15 от настоящия регламент, тогава тези водни животни може да бъдат държани в друг вид животновъден обект за аквакултура, който не разполага с всички мерки за биологична сигурност, изисквани за обектите за карантина, но в който те се държат в изолация от потенциални патогени до момента, в който вече не се считат за вектори. В член 181, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429 е предвидено Комисията да приема делегирани актове, с които се определят правила за допълнение на процедурата по одобрение на такива животновъдни обекти за аквакултура, като се вземат предвид посочените изисквания. Съответно тези изисквания следва да бъдат определени в настоящия регламент.

(20)

С член 185, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/429 се предоставят правомощия на Комисията да приема делегирани актове във връзка с допълнителната информация, която се включва в регистрите на регистрираните и на одобрените животновъдни обекти за аквакултура, поддържани от компетентния орган, и с публичния достъп до тези регистри. При спазване на изискванията за защита на данните, определени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (6), информацията, която компетентният орган следва да направи публично достъпна, следва да отразява изискванията, установени в член 185, параграф 2, букви а), в), д) и е) от Регламент (ЕС) 2016/429, които на свой ред до голяма степен отразяват данните, които държавите членки вече са предоставили в публичен регистър в съответствие с Решение 2008/392/ЕО на Комисията (7).

(21)

В публичния регистър на компетентния орган обаче следва да се включи по-конкретна информация относно здравния статус на всеки одобрен животновъден обект с цел да се улесни безопасната търговия и да се гарантира, че заинтересованите страни знаят дали даден животновъден обект за аквакултура е свободен от определена болест от категория B или C, дали е включен в програма за ликвидиране на определена болест от категория B или C или в програма за надзор на определена болест от категория C, или не е с нито един от посочените статуси. Предвид обхвата на изискванията, определени в настоящия регламент по отношение на публично достъпната информация относно одобрените животновъдни обекти за аквакултура, с настоящия регламент следва да бъде отменено Решение 2008/392/ЕО.

(22)

В членове 186 и 187 от Регламент (ЕС) 2016/429 се определят минималните задължения за водене на дневник за операторите на животновъдни обекти за аквакултура. Тъй като по принцип водните животни не подлежат на индивидуална идентификация, воденето на дневник във връзка с тяхното производство и придвижване е от съществено значение. Въпреки че има някои общи елементи между дневниците, водени от операторите на различни видове животновъдни обекти за аквакултура, определени видове животновъдни обекти за аквакултура следва да водят дневници, които са специфични за тях и за вида дейност, свързана с аквакултура, с която се занимават. Тъй като в член 189, параграф 1 от посочения регламент е предвидено Комисията да приема делегирани актове за определяне на правила за допълнение за задълженията за водене на дневник, в настоящия регламент следва да бъдат определени различни изисквания за водене на дневник за всеки вид одобрен животновъден обект за аквакултура.

(23)

В член 188 от Регламент (ЕС) 2016/429 се определят минималните задължения за водене на дневник за превозвачите на водни животни, предназначени за животновъдни обекти за аквакултура, и на водни животни, които се придвижват между местообитания. Превозвачите на водни животни представляват особен риск от разпространение на болести и воденето на дневник от страна на тези оператори е от решаващо значение, за да се гарантира проследимостта на превозваните от тях водни животни, както и за да бъдат представени документални доказателства за това, че операторите използват подходящи мерки за биологична сигурност. Съответно в настоящия регламент се определят правила за допълнение на техните задължения за водене на дневник.

(24)

Настоящият регламент следва да се прилага от 21 април 2021 г. в съответствие с датата на прилагане на Регламент (ЕС) 2016/429,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЧАСТ I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящия регламент се допълват правилата, определени в Регламент (ЕС) 2016/429, по отношение на регистрираните и одобрените животновъдни обекти за аквакултура, в които се отглеждат аквакултурни животни, и на превозвачите на водни животни.

2.   В част II се определят изисквания, както следва:

а)

в дял I, глава 1 — относно одобрението от страна на компетентния орган на животновъдните обекти за аквакултура, които представляват значителен риск от болести, засягащи водните животни, и относно някои дерогации за операторите на животновъдни обекти, които представляват незначителен риск за тези болести;

б)

в дял I, глава 2 — относно изискванията към животновъдните обекти за аквакултура и групите от такива обекти и относно предоставянето на одобрение от страна на компетентния орган;

в)

в дял II, глава 1 — относно задълженията за предоставяне на информация на компетентния орган във връзка с регистрите на животновъдните обекти за аквакултура, регистрирани по член 173 от Регламент (ЕС) 2016/429;

г)

в дял II, глава 2 — относно задълженията на компетентния орган за предоставяне на информация във връзка с регистрите на одобрените животновъдни обекти за аквакултура;

д)

в дял III, глава 1 — относно задълженията за водене на дневник на операторите на животновъдни обекти за аквакултура и на обекти за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести, регистрирани или одобрени от компетентния орган, в допълнение към задълженията, предвидени в член 186, параграф 1 и член 187, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429;

е)

в дял III, глава 2 — относно задълженията за водене на дневник на превозвачите на водни животни, в допълнение към задълженията, предвидени в член 188, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429.

3.   В част III се определят някои преходни мерки по отношение на Директива 2006/88/ЕО и Решение 2008/392/ЕО във връзка с регистрацията и одобрението на животновъдни обекти за аквакултура.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, съдържащи се в член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882.

Прилагат се също така и следните определения:

(1)

„голям басейн“ означава традиционен басейн или традиционна лагуна, естествени или изкуствени, в които източникът на храна за отглежданите в тях животни е естествен, освен при изключителни обстоятелства, и където не са предприемани мерки за увеличаване на производството над естествения капацитет на околната среда;

(2)

„пречиствателен център“ означава животновъден обект, съоръжен с резервоари, захранвани с чиста морска вода, в които се поставят мекотели за необходимия срок за намаляване на замърсяването, така че те да станат годни за консумация от човека;

(3)

„център за експедиране“ означава животновъден обект на брега или на разстояние от брега за прием, кондициониране, измиване, почистване, категоризиране, опаковане и пакетиране на мекотели, предназначени за консумация от човека;

(4)

„район за повторно полагане“ е всеки сладководен или морски район, район в речно устие или в лагуна, чиито граници са ясно маркирани и обозначени с шамандури, колчета или други постоянни обозначения, и който район се използва изключително за естественото пречистване на мекотели;

(5)

„в изолация“ означава отглеждане на аквакултурни животни в животновъден обект за аквакултура, където те не влизат в контакт с други видове водни животни нито пряко чрез съвместното им съжителство, нито косвено чрез водоснабдяването;

(6)

„затворено съоръжение“ означава животновъден обект за аквакултура, чиито отпадъчни води се третират по начин, позволяващ да бъдат инактивирани агентите на болести от списъка или на нововъзникващи болести, преди водите да бъдат заустени в открити води;

(7)

„отворено съоръжение“ означава животновъден обект за аквакултура, чиито отпадъчни води се заустват директно в открити води, без да бъдат третирани с цел инактивиране на агентите на болести от списъка или на нововъзникващи болести;

(8)

„епидемиологична област“ означава определена географска област, където водните животни са с един и същ здравен статус и са изложени на един и същ риск от заразяване с болест от списъка или с нововъзникваща болест;

(9)

„план за биологична сигурност“ означава документиран план, в който се набелязват пътищата, по които даден болестотворен агент може да влезе в даден животновъден обект за аквакултура, да се разпространи из него и да се прехвърли от него, като в този план се вземат предвид особеностите на животновъдния обект и се набелязват мерки за ограничаване на установените рискове за биологичната сигурност;

(10)

„общи мерки за биологична сигурност“ означава мерките, включени в даден план за биологична сигурност, които са разработени за и проведени във всеки животновъден обект за аквакултура в група животновъдни обекти за аквакултура, одобрена от компетентния орган в съответствие с член 177 от Регламент (ЕС) 2016/429;

(11)

„уникален регистрационен номер“ означава номер, определен на даден регистриран животновъден обект за аквакултура или група животновъдни обекти за аквакултура съгласно посоченото в член 173 от Регламент (ЕС) 2016/429;

(12)

„уникален номер на одобрението“ означава номер, определен от компетентния орган на даден одобрен от него животновъден обект за аквакултура или група животновъдни обекти за аквакултура в съответствие с член 173 от Регламент (ЕС) 2016/429;

(13)

„идентификационен номер на кораба по ИМО“ означава уникален номер, определен на морските кораби от Международната морска организация (ИМО);

(14)

„хигиенна бариера“ означава вани за дезинфекция на краката, измиване на ръцете, смяна на дрехите или други мерки за биологична сигурност, чийто ефект е създаването на бариера за разпространението на болестта към, в рамките на или от даден животновъден обект за аквакултура;

(15)

„производствени единици“ означава корита, басейни, канали, резервоари, клетки, заграждения или други подобни структури, в които се намират групи от аквакултурни животни в даден животновъден обект за аквакултура;

(16)

„повишена смъртност“ означава необяснима смъртност над нивата, считани за нормални за въпросния животновъден обект за аквакултура или група животновъдни обекти за аквакултура при преобладаващите условия;

(17)

„програма за надзор“ означава доброволна програма за изследвания и мерки за контрол, предприети във връзка с болест от категория C в даден животновъден обект за аквакултура, който не участва в програма за ликвидиране, за да получи статут „свободен от болест“, но за който изследванията показват, че не е инфектиран с тази болест от категория C.

ЧАСТ II

РЕГИСТРАЦИЯ, ОДОБРЯВАНЕ, РЕГИСТРИ И ВОДЕНЕ НА ДНЕВНИК

ДЯЛ I

ОДОБРЯВАНЕ ОТ КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН НА ОПЕРАТОРИ НА ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ ЗА АКВАКУЛТУРА

ГЛАВА 1

Одобряване на животновъдни обекти за аквакултура, които представляват значителен риск от разпространение на болести, и дерогации от изискването за одобрение

Член 3

Дерогации от изискването операторите да подават заявление до компетентния орган за одобряване на животновъдни обекти за аквакултура

1.   Чрез дерогация от член 176, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/429 изискването операторите да подават заявление до компетентния орган за одобряване на техните животновъдни обекти за аквакултура не се прилага за операторите на следните видове животновъдни обекти за аквакултура:

а)

животновъдни обекти за аквакултура, в които се отглеждат аквакултурни животни единствено с цел те да бъдат пуснати в дивата природа;

б)

големи басейни, в които се отглеждат аквакултурни животни за пряка консумация от човека или за пускане в дивата природа;

в)

пречиствателни центрове, които:

i)

са одобрени в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 853/2004; както и

ii)

получават мекотели само от епидемиологичната област, в която е разположен животновъдният обект;

г)

центрове за експедиране, които:

i)

са одобрени в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 853/2004; както и

ii)

получават мекотели само от епидемиологичната област, в която е разположен животновъдният обект;

д)

райони за повторно полагане, които:

i)

са одобрени в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 853/2004; както и

ii)

получават мекотели само от епидемиологичната област, в която е разположен животновъдният обект.

2.   Предвидените в параграф 1 от настоящия член дерогации от изискването за подаване на заявление за одобряване до компетентния орган, се прилагат единствено за животновъдни обекти за аквакултура, от които не се придвижват до друга държава членка аквакултурни животни, освен мекотели за пряка консумация от човека, и когато компетентният орган е извършил оценка на риска:

а)

като е взел предвид поне рисковите фактори, посочени в част I, глава 2, букви а) и б) от приложение VI към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията; както и

б)

при която е установено, че рискът аквакултурните животни в животновъдния обект за аквакултура да се заразят или да разпространят дадена болест от списъка или нововъзникваща болест е незначителен.

Член 4

Видове животновъдни обекти за аквакултура, които се изисква да бъдат одобрение от компетентния орган

Операторите на посочените по-долу видове животновъдни обекти за аквакултура подават заявление за одобряване до компетентния орган в съответствие с член 176, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/429:

а)

обекти за карантина за аквакултурни животни;

б)

животновъдни обекти за аквакултура, в които се държат в изолация аквакултурни животни от видовете от списъка, които са вектори, до момента, в който те вече не се считат за вектори;

в)

животновъдни обекти за аквакултура, които са затворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели, които обекти създават значителен риск от болести поради своите схеми на движение;

г)

животновъдни обекти за аквакултура, в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели в отворени съоръжения;

д)

плавателни съдове или други подвижни съоръжения, в които аквакултурните животни се държат временно, за да бъдат третирани или подложени на други процедури, свързани с тяхното отглеждане.

ГЛАВА 2

Изисквания и предоставяне на одобрение на животновъдни обекти за аквакултура

Член 5

Изискване одобрените животновъдни обекти за аквакултура и групите от такива обекти да имат план за биологична сигурност

Компетентният орган одобрява животновъдни обекти за аквакултура, посочени в член 7 и членове 9—19, или групи животновъдни обекти за аквакултура, посочени в член 8, само ако техните оператори са разработили и документирали план за биологична сигурност, който отговаря на следните изисквания:

а)

в него се набелязват пътищата, по които даден болестотворен агент може да влезе в животновъдния обект за аквакултура или в групата животновъдни обекти за аквакултура, да се разпространи из тях и да се прехвърли от тях в околната среда или в други животновъдни обекти за аквакултура;

б)

в него се вземат предвид особеностите на конкретния животновъден обект или групата животновъдни обекти за аквакултура и се набелязват мерки за ограничаване на риска по отношение на всеки един от установените рискове за биологичната сигурност;

в)

при разработването на плана за биологична сигурност за животновъдния обект за аквакултура или групата животновъдни обекти за аквакултура се отчитат или се вземат предвид, по целесъобразност, елементите, посочени в приложение I, части 1—7 и 9—12, точка 1, буква а) и част 8, точка 1, буква б).

Член 6

Изискване одобрените животновъдни обекти за аквакултура и групите от такива обекти да участват в схема за надзор въз основа на риска

1.   Компетентният орган одобрява животновъдни обекти за аквакултура, посочени в членове 7, 17 и 18 от настоящия регламент, само ако операторите спазват надзора въз основа на риска, провеждан от компетентния орган в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) 2016/429, под формата на схема за надзор въз основа на риска съгласно посоченото в част 1 и част 2, точка 1 от приложение II към настоящия регламент.

2.   Компетентният орган одобрява групи животновъдни обекти за аквакултура, посочени в член 8 от настоящия регламент, само когато операторите спазват надзора въз основа на риска, прилаган от компетентния орган в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) 2016/429, под формата на схема за надзор въз основа на риска съгласно посоченото в част 1 и част 2, точка 2 от приложение II към настоящия регламент.

3.   Когато предоставя одобрение на животновъдни обекти за аквакултура или на групи от такива обекти съгласно предвиденото в параграфи 1 и 2, компетентният орган взема предвид и включва в схемата за надзор въз основа на риска следните елементи:

а)

резултатите от надзора, извършван от оператора в съответствие с член 24 от Регламент (ЕС) 2016/429;

б)

информацията, получена при посещенията за проверка на здравословното състояние на животните, извършвани от ветеринарен лекар в съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) 2016/429, ако операторите предоставят такава информация.

Член 7

Изисквания за предоставяне на одобрение на животновъдни обекти за аквакултура, в които аквакултурните животни се отглеждат с цел да бъдат придвижени от там, живи или като продукти с произход от аквакултурни животни, различни от животновъдните обекти за аквакултура, за които в членове 12—19 са определени специални изисквания

Когато предоставя одобрение, компетентният орган гарантира, че животновъдните обекти за аквакултура, в които се отглеждат аквакултурни животни с цел да бъдат придвижени от там, живи или като продукти с произход от аквакултурни животни, различни от животновъдните обекти за аквакултура, посочени в членове 12—19, отговарят на изискванията, определени в:

а)

член 6, параграф 1 — във връзка с надзора въз основа на риска;

б)

приложение I, част 1, точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност;

в)

приложение I, част 1, точка 2 — във връзка със съоръженията и оборудването.

Член 8

Изисквания за предоставяне на одобрение на групи животновъдни обекти за аквакултура, в които аквакултурните животни се отглеждат с цел да бъдат придвижени от там — живи или като продукти с произход от аквакултурни животни

Когато предоставя одобрение, компетентният орган гарантира, че групите животновъдни обекти за аквакултура, в които се отглеждат аквакултурни животни с цел да бъдат придвижени от там, живи или като продукти с произход от аквакултурни животни, отговарят на изискванията, определени в:

а)

член 6, параграф 2 — във връзка с надзора въз основа на риска;

б)

приложение I, част 2, точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност за животновъдните обекти за аквакултура в групата;

в)

приложение I, част 2, точка 2 — във връзка със съоръженията и оборудването.

Член 9

Изисквания за предоставяне на одобрение на обособени специализирани животновъдни обекти за аквакултура

Когато предоставя одобрение, компетентният орган гарантира, че обособените специализирани животновъдни обекти за аквакултура отговарят на изискванията, определени в:

а)

член 10 — във връзка с организационните мерки по отношение на съоръженията, в които се извършват постморталните прегледи, и осигуряването на услугите на ветеринарен лекар на животновъдния обект;

б)

приложение I, част 3, точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност;

в)

приложение I, част 3, точка 2 — във връзка с надзора и контрола;

г)

приложение I, част 3, точка 3 — във връзка със съоръженията и оборудването.

Член 10

Задължения на операторите на обособени специализирани животновъдни обекти за аквакултура

Преди компетентният орган да предостави одобрението, операторите на обособени специализирани животновъдни обекти за аквакултура:

а)

въвеждат организационни мерки за извършване на ветеринарни постмортални прегледи в подходящи съоръжения в обособения специализиран животновъден обект за аквакултура или в лаборатория;

б)

осигуряват чрез сключване на договор или посредством друг правен инструмент услугите на ветеринарен лекар на животновъдния обект, който отговаря за:

i)

надзора на дейностите в обособения специализиран животновъден обект за аквакултура и спазването на изискванията за одобрение, определени в член 9;

ii)

преразглеждането на плана за надзор на болести, посочен в приложение I, част 3, точка 2, буква а), най-малко веднъж годишно.

Член 11

Изисквания за предоставяне на одобрение на обекти за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести

Когато предоставя одобрение, компетентният орган гарантира, че обектите за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести, отговарят на изискванията, определени в:

а)

приложение I, част 4, точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност;

б)

приложение I, част 4, точка 2 — във връзка със съоръженията и оборудването.

Член 12

Изисквания за предоставяне на одобрение на пречиствателни центрове, различни от посочените в член 3, параграф 1, буква в)

Когато предоставя одобрение, компетентният орган гарантира, че пречиствателните центрове, различни от посочените в член 3, параграф 1, буква в), отговарят на изискванията, определени в:

а)

приложение I, част 5, точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност;

б)

приложение I, част 5, точка 2 — във връзка със съоръженията и оборудването.

Член 13

Изисквания за предоставяне на одобрение на центрове за експедиране, различни от посочените в член 3, параграф 1, буква г)

Когато предоставя одобрение, компетентният орган гарантира, че центровете за експедиране, различни от посочените в член 3, параграф 1, буква г), отговарят на изискванията, определени в:

а)

приложение I, част 6, точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност;

б)

приложение I, част 6, точка 2 — във връзка със съоръженията и оборудването.

Член 14

Изисквания за предоставяне на одобрение на райони за повторно полагане, различни от посочените в член 3, параграф 1, буква д)

Когато предоставя одобрение, компетентният орган гарантира, че районите за повторно полагане, различни от посочените в член 3, параграф 1, буква д), отговарят на изискванията, определени в:

а)

приложение I, част 7, точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност;

б)

приложение I, част 7, точка 2 — във връзка със съоръженията и оборудването.

Член 15

Изисквания за предоставяне на одобрение на обекти за карантина

Когато предоставя одобрение, компетентният орган гарантира, че обектите за карантина отговарят на изискванията, определени в:

а)

приложение I, част 8, точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност;

б)

приложение I, част 8, точка 2 — във връзка с мерките за надзор и контрол;

в)

приложение I, част 8, точка 3 — във връзка със съоръженията и оборудването.

Член 16

Изисквания за предоставяне на одобрение на животновъдни обекти за аквакултура, в които се държат в изолация аквакултурни животни от видовете от списъка, които са вектори, до момента, в който те вече не се считат за вектори

Когато предоставя одобрение, компетентният орган гарантира, че животновъдните обекти за аквакултура, в които се държат в изолация аквакултурни животни от видовете от списъка, които са вектори, до момента, в който те вече не се считат за вектори, отговарят на изискванията, определени в:

а)

приложение I, част 9, точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност;

б)

приложение I, част 9, точка 2 — във връзка с мерките за надзор и контрол;

в)

приложение I, част 9, точка 3 — във връзка със съоръженията и оборудването.

Член 17

Изисквания за предоставяне на одобрение на животновъдни обекти за аквакултура, които са затворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели, които обекти създават значителен риск от болести поради своите схеми на движение

Когато предоставя одобрение, компетентният орган гарантира, че животновъдни обекти за аквакултура, които са затворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели, които обекти създават значителен риск от болести поради своите схеми на движение, отговарят на изискванията, определени в:

а)

член 6, параграф 1 — във връзка с надзора въз основа на риска;

б)

приложение I, част 10, точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност;

в)

приложение I, част 10, точка 2 — във връзка със съоръженията и оборудването.

Член 18

Изисквания за предоставяне на одобрение на животновъдни обекти за аквакултура, които са отворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели

Когато предоставя одобрение, компетентният орган гарантира, че животновъдните обекти за аквакултура, които са отворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели, отговарят на изискванията, определени в:

а)

член 6, параграф 1 — във връзка с надзора въз основа на риска;

б)

приложение I, част 11, точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност;

в)

приложение I, част 11, точка 2 — във връзка със съоръженията и оборудването.

Член 19

Изисквания за предоставяне на одобрение на плавателни съдове или други подвижни съоръжения, в които аквакултурните животни се държат временно, за да бъдат третирани или подложени на други процедури, свързани с тяхното отглеждане

Когато предоставя одобрение, компетентният орган гарантира, че плавателните съдове или другите подвижни съоръжения, в които аквакултурните животни се държат временно, за да бъдат третирани или подложени на други процедури, свързани с тяхното отглеждане, отговарят на изискванията, определени в:

а)

приложение I, част 12, точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност;

б)

приложение I, част 12, точка 2 — във връзка със съоръженията и оборудването.

ДЯЛ II

РЕГИСТРИ НА РЕГИСТРИРАНИТЕ И ОДОБРЕНИТЕ ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ ЗА АКВАКУЛТУРА, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОДДЪРЖАНИ ОТ КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН

ГЛАВА 1

Регистри на животновъдните обекти за аквакултура, водени от компетентния орган

Член 20

Задължение на компетентния орган за информиране във връзка с регистъра на регистрираните животновъдни обекти за аквакултура

Освен информацията, изисквана по член 185, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429, за всеки регистриран от него животновъден обект за аквакултура компетентният орган включва в регистъра на животновъдните обекти за аквакултура, предвиден в член 185, параграф 1, буква а) от същия регламент, следната информация:

а)

уникалния регистрационен номер, определен от компетентния орган;

б)

датата на регистрация от компетентния орган;

в)

адреса и географските координати (географска ширина и дължина) на местоположението на животновъдния обект за аквакултура;

г)

описание на неговите съоръжения и оборудване;

д)

категориите аквакултурни животни, които се отглеждат в животновъдния обект за аквакултура;

е)

приблизителния брой на аквакултурните животни, които могат да бъдат отглеждани в животновъдния обект за аквакултура, максималната им биомаса или и двете;

ж)

периода, през който аквакултурните животни се отглеждат в животновъдния обект за аквакултура, в случай че той не е постоянно зает, включително, когато е от значение, информация за сезонната заетост или заетостта по време на определени събития;

з)

датата на всяко прекратяване на дейността, когато операторът е уведомил компетентния орган за това.

ГЛАВА 2

Регистри на животновъдните обекти за аквакултура, одобрени от компетентния орган

Член 21

Задължение на компетентния орган за информиране във връзка с регистъра на одобрените животновъдни обекти за аквакултура

1.   Освен информацията, изисквана по член 185, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429, за всеки одобрен от него животновъден обект за аквакултура или група животновъдни обекти за аквакултура компетентният орган включва в регистъра на одобрените животновъдните обекти за аквакултура, предвиден в член 185, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент, следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, определен от компетентния орган;

б)

датата на одобрението, предоставено от компетентния орган, или на всяко спиране на действието или отнемане на одобрението от страна на компетентния орган;

в)

адреса и географските координати (географска ширина и дължина) на местоположението на одобрения животновъден обект за аквакултура или група животновъдни обекти за аквакултура;

г)

описание на съответните му съоръжения и оборудване;

д)

категориите аквакултурни животни, които се отглеждат в животновъдния обект за аквакултура или в групата животновъдни обекти за аквакултура;

е)

приблизителния брой на аквакултурните животни, които могат да бъдат отглеждани в животновъдния обект за аквакултура или в групата животновъдни обекти за аквакултура, максималната им биомаса или и двете;

ж)

периода, през който аквакултурните животни се отглеждат в животновъдния обект за аквакултура или в групата животновъдни обекти за аквакултура, в случай че те не са постоянно заети, включително, когато е от значение, информация за сезонната заетост или заетостта по време на определени събития;

з)

датата на всяко прекратяване на дейността, когато операторът е уведомил компетентния орган за това.

2.   В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 185, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/429, компетентният орган публикува актуална информация за здравния статус на аквакултурните животни, отглеждани в животновъдните обекти за аквакултура или в групите животновъдни обекти за аквакултура, които са одобрени в съответствие с член 181, параграф 1 от посочения регламент, на публично достъпна информационна страница в интернет.

Тази актуална здравна информация съдържа поне здравния статус на животновъдния обект за аквакултура или групата животновъдни обекти за аквакултура за всяка болест от списъка, която е от значение, и за всяка съответна категория на болестите, както следва:

а)

дали са свободни от дадена болест от категория B или категория C;

б)

дали са включени в програми за ликвидиране на дадена болест от категория B или категория C;

в)

дали са включени в доброволна програма за надзор за дадена болест от категория C; или

г)

всякаква друга информация, свързана с болест от категория B, C или D, различна от информацията, посочена в букви а), б) и в).

ДЯЛ III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ВОДЕНЕ НА ДНЕВНИК НА ОПЕРАТОРИТЕ В ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА, ПРЕДВИДЕНИ В РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/429

ГЛАВА 1

Дневници, които трябва да бъдат водени от операторите на регистрираните или на одобрените животновъдни обекти за аквакултура

Член 22

Задължения за водене на дневник на операторите на регистрирани животновъдни обекти за аквакултура

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на регистрирани животновъдни обекти за аквакултура записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния регистрационен номер, определен на животновъдния обект за аквакултура от компетентния орган;

б)

информация за всякакви проучвания, извършени вследствие на повишена смъртност или на съмнение за наличието на болест;

в)

личните декларации, издадени в съответствие с член 218 от Регламент (ЕС) 2016/429, които са били получени заедно с пратките от аквакултурни животни, пристигнали в животновъдния обект за аквакултура, или са били изпратени заедно с такива пратки, изпратени от животновъдния обект за аквакултура, според случая;

г)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи водните животни.

Член 23

Задължения за водене на дневник на операторите на одобрени животновъдни обекти за аквакултура, в които аквакултурните животни се отглеждат с цел да бъдат придвижени от там, живи или като продукти с произход от аквакултурни животни, различни от обектите, посочени в членове 27—34

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на одобрени животновъдни обекти за аквакултура, в които аквакултурните животни се отглеждат с цел да бъдат придвижени от там, живи или като продукти с произход от аквакултурни животни, различни от животновъдните обекти за аквакултура, посочени в членове 27—34 от настоящия регламент, записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, издаден на животновъдния обект за аквакултура от компетентния орган;

б)

настоящата категория на риска на животновъдния обект за аквакултура, определена от компетентния орган;

в)

данни за провеждането и резултати от надзора въз основа на риска, предвиден в член 6, параграф 1;

г)

данни за движението към животновъдния обект за аквакултура, в т.ч.:

i)

уникалния номер на одобрението или уникалния регистрационен номер на животновъдния обект за аквакултура на произход на всички аквакултурни животни, които са получени от друг животновъден обект за аквакултура; или

ii)

местоположението на местообитанието, от което са били събрани дивите водни животни, преди да бъдат изпратени в животновъдния обект за аквакултура;

д)

данни за движението от животновъдния обект за аквакултура, в т.ч.:

i)

аквакултурните животни и продуктите с произход от аквакултурни животни, а при движение на аквакултурни животни — и уникалния регистрационен номер или уникалния номер на одобрението на животновъдния обект за аквакултура по местоназначение; или

ii)

при движение в дивата природа — данни за местообитанието, в което ще бъдат пуснати аквакултурните животни;

е)

името и адреса на превозвачите, които доставят водни животни в животновъдния обект или вземат аквакултурни животни от него;

ж)

плана за биологична сигурност за одобрения животновъден обект за аквакултура и доказателства за неговото изпълнение;

з)

личните декларации, издадени в съответствие с член 218 от Регламент (ЕС) 2016/429, които са били получени заедно с пратките от аквакултурни животни, пристигнали в животновъдния обект за аквакултура, или са били изпратени заедно с пратки, изпратени от животновъдния обект за аквакултура, според случая;

и)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи водните животни.

Член 24

Задължения за водене на дневник на операторите на одобрена група животновъдни обекти за аквакултура, в които аквакултурните животни се отглеждат с цел да бъдат придвижени от там — живи или като продукти с произход от аквакултурни животни

1.   В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на животновъдни обекти за аквакултура в група животновъдни обекти за аквакултура, одобрени в съответствие с член 177, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/429, записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, издаден на животновъдния обект за аквакултура от компетентния орган;

б)

настоящата категория на риска на групата животновъдни обекти за аквакултура, определена от компетентния орган;

в)

данни за провеждането и резултати от надзора въз основа на риска, предвиден в член 6, параграф 2;

г)

данни за движението към животновъдния обект за аквакултура, в т.ч.:

i)

уникалния номер на одобрението или уникалния регистрационен номер на животновъдния обект за аквакултура на произход за всички аквакултурни животни, които са получени от животновъден обект за аквакултура извън групата; или

ii)

местоположението на местообитанието, от което са били събрани дивите водни животни, преди да бъдат изпратени в животновъдния обект за аквакултура;

д)

данни за движението от групата животновъдни обекти за аквакултура, в т.ч.:

i)

аквакултурните животни и продуктите с произход от аквакултурни животни, а при движение на аквакултурни животни — и уникалния регистрационен номер или уникалния номер на одобрението на животновъдния обект за аквакултура по местоназначение, когато аквакултурните животни се изпращат в друг животновъден обект извън групата; или

ii)

при движение в дивата природа — данни за местообитанието, в което ще бъдат пуснати аквакултурните животни;

е)

името и адреса на превозвачите, които доставят водни животни в животновъдния обект за аквакултура или вземат аквакултурни животни от него;

ж)

данни за използвания план за биологична сигурност и доказателства за неговото изпълнение;

з)

личните декларации, издадени в съответствие с член 218 от Регламент (ЕС) 2016/429, които са били получени заедно с пратките от аквакултурни животни, пристигнали в животновъдния обект за аквакултура, или са били изпратени заедно с пратки, изпратени от животновъдния обект за аквакултура, според случая;

и)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи водните животни.

2.   Операторът на група животновъдни обекти за аквакултура, одобрени в съответствие с член 177, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/429, записва или съхранява информацията, посочена в параграф 1, букви а)—и) от настоящия член, за всеки животновъден обект за аквакултура в групата.

Член 25

Задължения за водене на дневник на операторите на одобрени обособени специализирани животновъдни обекти за аквакултура

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на одобрени обособени специализирани животновъдни обекти за аквакултура записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, издаден на обособения специализиран животновъден обект за аквакултура от компетентния орган;

б)

данни за движението към обособения специализиран животновъден обект за аквакултура и от него, в т.ч. уникалния регистрационен номер или уникалния номер на одобрението на животновъдния обект за аквакултура на произход или по местоназначение, на всички аквакултурни животни, получени от или изпратени в друг животновъден обект за аквакултура;

в)

името и адреса на превозвачите, които доставят аквакултурни животни в обособения специализиран животновъден обект за аквакултура или вземат аквакултурни животни от него;

г)

данни за изпълнението на плана за надзор на болести, предвиден в приложение I, част 3, точка 2, и резултати от него;

д)

резултатите от клиничните и лабораторните изследвания и от постморталните прегледи, извършени при проучването на повишена смъртност или на съмнение за наличие на болест;

е)

когато е целесъобразно, данни за ваксинацията или лечението на аквакултурни животни, предвидени в приложение I, част 3, точка 2, буква в);

ж)

данни за изолацията или карантината на пристигащите аквакултурни животни и ако са налични — инструкции на компетентния орган във връзка с изолацията и карантината и съответните констатации, направени по време на периода на изолация или карантина;

з)

плана за биологична сигурност за обособения специализиран животновъден обект за аквакултура;

и)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи аквакултурните животни.

Член 26

Задължения за водене на дневник на операторите на обекти за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 187, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на обекти за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести, записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, издаден на обекта за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, от компетентния орган;

б)

плана за биологична сигурност за обекта за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, и доказателства за неговото изпълнение;

в)

записи за поддръжката на системата за пречистване на отпадъчните води, използвана в обекта за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести;

г)

записи с цел проверка на ефикасността на системата за пречистване на водите;

д)

името и адреса на превозвачите, които доставят водни животни в обекта за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести;

е)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи водните животни.

Член 27

Задължения за водене на дневник на операторите на одобрени пречиствателни центрове

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на одобрени пречиствателни центрове записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, издаден на одобрения пречиствателен център от компетентния орган;

б)

плана за биологична сигурност за одобрения пречиствателен център и доказателства за неговото изпълнение;

в)

записи за поддръжката на системата за пречистване на отпадъчните води, използвана в одобрения пречиствателен център;

г)

записи с цел проверка на ефикасността на системата за пречистване на водите;

д)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи водните животни.

Член 28

Задължения за водене на дневник на операторите на одобрени центрове за експедиране

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на одобрени центрове за експедиране записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, издаден на одобрения център за експедиране от компетентния орган;

б)

плана за биологична сигурност за одобрения център за експедиране и доказателства за неговото изпълнение;

в)

записи за поддръжката на системата за пречистване на отпадъчните води, използвана в одобрения център за експедиране;

г)

записи с цел проверка на ефикасността на системата за пречистване на водите;

д)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи водните животни.

Член 29

Задължения за водене на дневник на операторите на одобрени райони за повторно полагане

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на одобрени райони за повторно полагане записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, издаден на одобрения район за повторно полагане от компетентния орган;

б)

плана за биологична сигурност за одобрения район за повторно полагане и доказателства за неговото изпълнение;

в)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи водните животни.

Член 30

Задължения за водене на дневник на операторите на одобрени обекти за карантина за аквакултурни животни

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на одобрени обекти за карантина за аквакултурни животни записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, издаден на обекта за карантина от компетентния орган;

б)

данни за движението към одобрения обект за карантина, в т.ч.:

i)

уникалния регистрационен номер или уникалния номер на одобрението на животновъдния обект за аквакултура на произход на всички аквакултурни животни, получени от друг животновъден обект за аквакултура; или

ii)

местоположението на местообитанието, от което са били събрани водните животни, преди да бъдат изпратени в одобрения обект за карантина;

в)

данни за движението от одобрения обект за карантина, в т.ч.:

i)

уникалния регистрационен номер или уникалния номер на одобрението на животновъдния обект за аквакултура по местоназначение; или

ii)

местоположението на местообитанието, в което аквакултурните животни са били пуснати в дивата природа;

г)

името и адреса на превозвачите, които доставят водни животни в одобрения обект за карантина или вземат аквакултурни животни от него;

д)

данни за провеждането на надзора на болести, предвиден в приложение I, част 8, точка 2, и за резултатите от него;

е)

резултати от клиничните и лабораторните изследвания и от постморталните прегледи, предвидени в приложение I, част 8, точка 2;

ж)

ако са налични — инструкции на компетентния орган във връзка с констатациите, направени по време на периода на изолация или карантина;

з)

плана за биологична сигурност за одобрения обект за карантина и доказателства за неговото изпълнение;

и)

доказателства за това, че параметрите на околната среда в одобрения обект за карантина способстват за проявата на съответната(ите) болест(и) от списъка или нововъзникваща(и) болест(и);

й)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи водните животни.

Член 31

Задължения за водене на дневник на операторите на одобрени животновъдни обекти за аквакултура, в които се държат в изолация аквакултурни животни от видовете от списъка, които са вектори, до момента, в който те вече не се считат за вектори

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на одобрени животновъдни обекти за аквакултура, в които се държат в изолация аквакултурни животни от видовете от списъка, които са вектори, до момента, в който те вече не се считат за вектори, записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, издаден на животновъдния обект за аквакултура от компетентния орган;

б)

данни за движението към одобрения животновъден обект за аквакултура, в т.ч.:

i)

уникалния регистрационен номер или уникалния номер на одобрението на животновъдния обект за аквакултура на произход на всички аквакултурни животни, получени от друг животновъден обект за аквакултура; или

ii)

местоположението на местообитанието, от което са били събрани водните животни, преди да бъдат изпратени в одобрения животновъден обект за аквакултура;

в)

данни за движението от одобрения животновъден обект за аквакултура, в т.ч.:

i)

уникалния регистрационен номер или уникалния номер на одобрението на животновъдния обект за аквакултура по местоназначение; или

ii)

при движение в дивата природа — данни за местообитанието, в което ще бъдат пуснати аквакултурните животни;

г)

името и адреса на превозвачите, които доставят водни животни в одобрения животновъден обект за аквакултура или вземат аквакултурни животни от него;

д)

данни за провеждането на надзора на болести, предвиден в приложение I, част 9, точка 2, и за резултатите от него;

е)

резултати от клиничните и лабораторните изследвания и от постморталните прегледи, предвидени в приложение I, част 9, точка 2;

ж)

ако са налични — инструкции на компетентния орган във връзка с констатациите, направени по време на 90-дневния период на изолация, посочен в приложение I, част 9, точка 2;

з)

плана за биологична сигурност за одобрения животновъден обект за аквакултура и доказателства за неговото изпълнение;

и)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи водните животни.

Член 32

Задължения за водене на дневник за операторите на одобрени животновъдни обекти за аквакултура, които са затворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на одобрени животновъдни обекти за аквакултура, които са затворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели, записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, издаден на животновъдния обект за аквакултура от компетентния орган;

б)

настоящата категория на риска на одобрения животновъден обект за аквакултура, определена от компетентния орган;

в)

данни за провеждането и резултати от надзора въз основа на риска, предвиден в член 6, параграф 1, ако е целесъобразно;

г)

данни за движението към одобрения животновъден обект за аквакултура, в т.ч. уникалния регистрационен номер или уникалния номер на одобрението на животновъдния обект за аквакултура на произход на всички аквакултурни животни, получени от друг животновъден обект за аквакултура;

д)

данни за движението от одобрения животновъден обект за аквакултура, в т.ч. уникалния регистрационен номер или уникалния номер на одобрението на животновъдния обект за аквакултура по местоназначение, освен когато това движение се извършва към домакинства;

е)

името и адреса на превозвачите, които доставят водни животни в одобрения животновъден обект за аквакултура или вземат аквакултурни животни от него, освен когато това движение се извършва към домакинства;

ж)

плана за биологична сигурност за одобрения животновъден обект за аквакултура и доказателства за неговото изпълнение;

з)

личните декларации, издадени в съответствие с член 218 от Регламент (ЕС) 2016/429, които са били получени заедно с пратките от аквакултурни животни, пристигнали в одобрения животновъден обект за аквакултура, или са били изпратени заедно с пратки, изпратени от одобрения животновъден обект за аквакултура, според случая;

и)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи аквакултурните животни.

Член 33

Задължения за водене на дневник за операторите на одобрени животновъдни обекти за аквакултура, които са отворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на одобрени животновъдни обекти за аквакултура, които са отворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели, записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, издаден на животновъдния обект за аквакултура от компетентния орган;

б)

настоящата категория на риска на одобрения животновъден обект за аквакултура, определена от компетентния орган;

в)

данни за провеждането и резултати от надзора въз основа на риска, предвиден в член 6, параграф 1, ако е целесъобразно;

г)

данни за движението към одобрения животновъден обект за аквакултура, в т.ч. уникалния регистрационен номер или уникалния номер на одобрението на животновъдния обект за аквакултура на произход на всички аквакултурни животни, получени от друг животновъден обект за аквакултура;

д)

данни за движението от одобрения животновъден обект за аквакултура, в т.ч. уникалния регистрационен номер или уникалния номер на одобрението на животновъдния обект за аквакултура по местоназначение, освен когато това движение се извършва към домакинства;

е)

името и адреса на превозвачите, които доставят водни животни в одобрения животновъден обект за аквакултура или вземат аквакултурни животни от него, освен когато това движение се извършва към домакинства;

ж)

плана за биологична сигурност за одобрения животновъден обект за аквакултура и доказателства за неговото изпълнение;

з)

личните декларации, издадени в съответствие с член 218 от Регламент (ЕС) 2016/429, които са били получени заедно с пратките от аквакултурни животни, пристигнали в одобрения животновъден обект за аквакултура, или са били изпратени заедно с пратки, изпратени от одобрения животновъден обект за аквакултура, според случая;

и)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи водните животни.

Член 34

Задължения за водене на дневник за операторите на одобрени плавателни съдове или други одобрени подвижни съоръжения, в които аквакултурните животни се държат временно, за да бъдат третирани или подложени на други процедури, свързани с тяхното отглеждане

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 186, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, операторите на одобрени плавателни съдове или други одобрени подвижни съоръжения, в които аквакултурните животни се държат временно, за да бъдат третирани или подложени на други процедури, свързани с тяхното отглеждане, записват и съхраняват следната информация:

а)

уникалния номер на одобрението, издаден на плавателния съд или на другите подвижни съоръжения от компетентния орган;

б)

дата и час на натоварване на аквакултурните животни в одобрения плавателен съд или другите одобрени подвижни съоръжения;

в)

когато е целесъобразно — името, адреса и уникалния регистрационен номер или уникалния номер на одобрението на всеки животновъден обект за аквакултура, в който се натоварват или от който се разтоварват аквакултурни животни;

г)

дати и места, на които плавателният съд или другите подвижни съоръжения са били заредени с вода преди натоварването и когато е от значение, на които водата е била сменена между натоварването и разтоварването;

д)

когато е приложимо, информация за маршрута, предприет между два животновъдни обекта за аквакултура;

е)

данни за всяко третиране или всяка процедура, свързана с отглеждането, които се извършват в одобрения плавателен съд или другите одобрени подвижни съоръжения;

ж)

плана за биологична сигурност за одобрения плавателен съд или другите одобрени подвижни съоръжения и доказателства за неговото изпълнение;

з)

когато е целесъобразно, всякакви други документи, придружаващи аквакултурните животни.

ГЛАВА 2

Дневници, които трябва да бъдат водени от превозвачите

Член 35

Задължения за водене на дневник на превозвачите на водни животни

В допълнение към информацията, изисквана съгласно член 188 от Регламент (ЕС) 2016/429, за всято транспортно средство, използвано за придвижване на водни животни, превозвачите на водни животни записват и съхраняват следната информация:

а)

при сухопътен транспорт — неговия регистрационен номер, при превоз по море — идентификационния номер на кораба по ИМО, или всякакви други идентификационни средства, с които се идентифицират еднозначно другите транспортни средства, в които се превозват водни животни;

б)

дата и час на натоварване на водните животни в животновъдния обект за аквакултура или местообитанието на произход;

в)

име, адрес и уникален регистрационен номер или уникален номер на одобрението на всеки посетен животновъден обект за аквакултура;

г)

местоположението на всяко местообитание, от което са били събрани дивите водни животни;

д)

дата и час на разтоварване на водните животни в животновъдния обект за аквакултура или местообитанието по местоназначение;

е)

дата, час и място на смяната на водата, в случай че е извършвана такава;

ж)

плана за биологична сигурност за транспортните средства и доказателства за неговото изпълнение;

з)

референтните номера на документите, придружаващи пратките от водни животни.

ЧАСТ III

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 36

Отмяна

Решение 2008/392/ЕО се отменя, считано от 21 април 2021 г.

Препратките към отменения акт се тълкуват като препратки към настоящия регламент.

Член 37

Преходни мерки във връзка с информацията в регистрите на съществуващите животновъдни обекти за аквакултура и оператори, поддържани от компетентните органи

Държавите членки гарантират, че за съществуващите животновъдни обекти за аквакултура и оператори, посочени в член 279, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, които попадат в приложното поле на членове 20 и 21 от настоящия регламент, информацията, изисквана съгласно членове 20 и 21 за всеки такъв животновъден обект за аквакултура и оператор, се включва в поддържаните от компетентните органи регистри на регистрираните и на одобрените животновъдни обекти за аквакултура преди 21 април 2021 г.

Член 38

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 21 април 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 30 януари 2020 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1.

(2)  Директива 2006/88/ЕО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни (ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14).

(3)  Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55).

(4)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“ за някои болести от списъка и нововъзникващи болести (вж. страница 211 от настоящия брой на Официален вестник).

(5)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията от 3 декември 2018 г. за прилагането на някои правила за профилактика и контрол на болести за категориите болести от списъка и за установяване на списък на животинските видове или групите животински видове, които носят значителен риск от разпространение на болестите от списъка (ОВ L 308, 4.12.2018 г., стр. 21).

(6)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(7)  Решение 2008/392/ЕО на Комисията от 30 април 2008 г. за прилагане на Директива 2006/88/ЕО на Съвета по отношение създаването на информационна интернет страница за даване на достъп по електронен път до информация за стопански дейности за производство на аквакултури и за оторизираните преработвателни предприятия (ОВ L 138, 28.5.2008 г., стр. 12).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧАСТ II, ДЯЛ I, ГЛАВА 2, ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОДОБРЕНИЕ НА ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ ЗА АКВАКУЛТУРА

ЧАСТ 1

Изисквания по член 7 за предоставяне на одобрение на животновъдни обекти за аквакултура, в които аквакултурните животни се отглеждат с цел да бъдат придвижени от там — живи или като продукти с произход от аквакултурни животни

1.

Изискванията по член 7, буква б) във връзка с мерките за биологична сигурност на животновъдни обекти за аквакултура, в които аквакултурните животни се отглеждат с цел да бъдат придвижени от там — живи или като продукти с произход от аквакултурни животни, са следните:

а)

операторите изпълняват план за биологична сигурност в съответствие с член 5, при който трябва да бъдат взети предвид следните елементи:

i)

трябва да бъдат инсталирани пунктове за дезинфекция на места от ключово значение в животновъдния обект за аквакултура;

ii)

когато в рамките на един и същ животновъден обект за аквакултура съществуват следните функционални единици, те трябва да бъдат отделени с помощта на подходящи хигиенни бариери:

люпилни единици;

угоителни единици;

преработвателни единици;

център за експедиране;

iii)

работното облекло и обувки за персонала трябва да бъдат единствено за употреба в животновъдния обект за аквакултура и редовно да се почистват и дезинфекцират;

iv)

оборудването не трябва да се споделя с други животновъдни обекти за аквакултура, а когато това е неизбежно, трябва да бъде следван подходящ протокол за неговото почистване и дезинфекция;

v)

в случай че посетителите на животновъдния обект за аквакултура представляват риск от болест, те трябва да подлежат на контрол и да

носят предпазно облекло и обувки, предоставени в животновъдния обект за аквакултура; или

почистват и дезинфекцират предпазното облекло и обувките, които носят в животновъдния обект за аквакултура, при пристигането си, а ако това предпазно облекло и тези обувки не са за еднократна употреба — и при заминаването си;

vi)

мъртвите животни трябва да се отстраняват от всички производствени единици с честота, при която се гарантира, че инфекциозният натиск е сведен до минимум, но която е осъществима при използвания метод на производство, и трябва да се унищожават в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (1);

vii)

доколкото е възможно, оборудването в животновъдния обект за аквакултура трябва да се почиства и дезинфекцира в края на всеки производствен цикъл;

viii)

когато животновъдните обекти за аквакултура получават оплодени яйца и хайвер от други животновъдни обекти и когато е осъществимо от биологична гледна точка, тези хайверени зърна трябва да бъдат дезинфекцирани по подходящ начин при пристигането им, а всички опаковки трябва да бъдат дезинфекцирани или унищожени по начин, осигуряващ биологична сигурност;

ix)

дневниците на превозвачите във връзка с почистването и дезинфекцията трябва да бъдат проверявани преди натоварване или разтоварване на водните животни в животновъдния обект за аквакултура;

б)

операторите определят конкретно лице, което да отговаря за изпълнението на плана за биологична сигурност за животновъдния обект за аквакултура, а останалият персонал докладва на посоченото лице по въпросите, свързани с биологичната сигурност.

2.

Изискванията по член 7, буква в) във връзка със съоръженията и оборудването на животновъдните обекти за аквакултура са следните:

а)

трябва да са налице подходящо оборудване и съоръжения за поддържане на подходящи условия за отглеждане на аквакултурните животни в животновъдния обект за аквакултура;

б)

животновъдният обект за аквакултура трябва да въведе добри хигиенни стандарти и да позволява извършването на подходящо наблюдение на здравето;

в)

доколкото е възможно, оборудването и съоръженията трябва да бъдат изработени от материали, които могат да бъдат надлежно почиствани и дезинфекцирани;

г)

трябва да бъдат въведени подходящи мерки за контрол на хищниците, като се вземе предвид рискът от разпространение на болести, който тези хищници представляват, и ограниченията за животновъдния обект за аквакултура поради околната среда;

д)

трябва да е налице подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на съоръженията, оборудването и транспортните средства.

ЧАСТ 2

Изисквания по член 8 за предоставяне на одобрение на групи животновъдни обекти за аквакултура, в които аквакултурните животни се отглеждат с цел да бъдат придвижени от там — живи или като продукти с произход от аквакултурни животни

1.

Изискванията по член 8, буква б) във връзка с мерките за биологична сигурност на групи животновъдни обекти за аквакултура, в които аквакултурните животни се отглеждат с цел да бъдат придвижени от там, са следните:

а)

операторите изпълняват план за биологична сигурност в съответствие с член 5, като при разработването на своя план те трябва да вземат предвид следните елементи:

i)

трябва да бъдат инсталирани пунктове за дезинфекция на места от ключово значение във всеки животновъден обект за аквакултура в групата;

ii)

когато в рамките на един и същ животновъден обект за аквакултура съществуват следните функционални единици, те трябва да бъдат отделени с помощта на подходящи хигиенни бариери:

люпилни единици;

угоителни единици;

преработвателни единици;

център за експедиране;

iii)

работното облекло и обувки за персонала трябва да бъдат единствено за употреба във всеки животновъден обект за аквакултура и редовно да се почистват и дезинфекцират;

iv)

оборудването не трябва да се споделя с други животновъдни обекти за аквакултура, а когато това е неизбежно, трябва да бъде следван подходящ протокол за неговото почистване и дезинфекция;

v)

когато посетителите на животновъдния обект за аквакултура представляват риск от болест, те трябва да подлежат на контрол и да

носят предпазно облекло и обувки, предоставени във всеки животновъден обект за аквакултура; или

почистват и дезинфекцират предпазното облекло и обувките, които носят в животновъдния обект за аквакултура, при пристигането си, а ако това предпазно облекло и тези обувки не са за еднократна употреба — и при заминаването си;

vi)

мъртвите аквакултурни животни трябва да се отстраняват от всички производствени единици с честота, при която се гарантира, че инфекциозният натиск е сведен до минимум, но която е осъществима при използвания метод на производство, и трябва да се унищожават в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

vii)

доколкото е възможно, оборудването във всеки животновъден обект за аквакултура трябва да се почиства и дезинфекцира в края на всеки производствен цикъл;

viii)

когато животновъдните обекти за аквакултура получават оплодени яйца и хайвер от други животновъдни обекти и когато е осъществимо от биологична гледна точка, тези хайверени зърна трябва да бъдат дезинфекцирани по подходящ начин при пристигането им, а всички опаковки трябва да бъдат дезинфекцирани или унищожени по начин, осигуряващ биологична сигурност;

ix)

дневниците на превозвачите във връзка с почистването и дезинфекцията трябва да бъдат проверявани преди натоварване или разтоварване на аквакултурните животни в животновъдния обект за аквакултура;

б)

отговорност за изпълнението на мерките, определени в плана за биологична сигурност, носи:

i)

операторът на всеки отделен животновъден обект за аквакултура в група животновъдни обекти за аквакултура, одобрена в съответствие с член 177, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/429;

ii)

операторът на група животновъдни обекти за аквакултура, одобрена в съответствие с член 177, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/429.

2.

Изискванията по член 8, буква в) във връзка със съоръженията и оборудването на групите животновъдни обекти за аквакултура са следните:

а)

трябва да са налице подходящо оборудване и съоръжения за поддържане на подходящи условия за отглеждане на аквакултурните животни във всеки животновъден обект за аквакултура в групата;

б)

всеки животновъден обект за аквакултура в групата трябва да бъде с добри хигиенни стандарти и да позволява извършването на наблюдение на здравето;

в)

оборудването и съоръженията във всеки животновъден обект за аквакултура в групата трябва да бъдат изработени от материали, които могат да бъдат лесно почистени и дезинфекцирани;

г)

във всеки животновъден обект за аквакултура в групата трябва да бъдат въведени подходящи мерки за контрол на хищниците, като се вземе предвид рискът от разпространение на болести, който тези хищници представляват, и ограниченията за животновъдния обект за аквакултура поради околната среда;

д)

във всеки животновъден обект за аквакултура в групата трябва да е налице подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на съоръженията, оборудването и транспортните средства.

ЧАСТ 3

Изисквания по член 9 за предоставяне на одобрение на обособени специализирани животновъдни обекти за аквакултура

1.

Изискванията по член 9, буква б) във връзка с мерките за биологична сигурност на обособените специализирани животновъдни обекти за аквакултура са следните:

а)

операторите изпълняват плана за биологична сигурност в съответствие с член 5, при който трябва да бъдат взети предвид следните елементи:

i)

трябва да бъдат инсталирани пунктове за дезинфекция на места от ключово значение в обособения специализиран животновъден обект за аквакултура;

ii)

когато в рамките на един и същ обособен специализиран животновъден обект за аквакултура съществуват различни функционални единици, те трябва да бъдат отделени с помощта на хигиенни бариери;

iii)

работното облекло и обувки за персонала трябва да бъдат оставяни в обособения специализиран животновъден обект за аквакултура и редовно да се почистват и дезинфекцират;

iv)

посетителите трябва да носят предпазно облекло и обувки, предоставени от оператора;

v)

оборудването не се споделя с други животновъдни обекти за аквакултура;

vi)

мъртвите животни трябва да се отстраняват с честота, при която се гарантира, че инфекциозният натиск е сведен до минимум, и да се унищожават в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

vii)

оборудването в обособения специализиран животновъден обект за аквакултура трябва да се почиства и дезинфекцира с подходяща честота;

viii)

когато обособените специализирани животновъдни обекти за аквакултура получават оплодени яйца и хайвер от други животновъдни обекти, когато е осъществимо от биологична гледна точка и когато това не е в разрез с целите на научните изследвания, тези хайверени зърна трябва да бъдат дезинфекцирани по подходящ начин при пристигането им, а всички опаковки трябва да бъдат дезинфекцирани или унищожени по начин, осигуряващ биологична сигурност;

ix)

дневниците на превозвачите във връзка с почистването и дезинфекцията трябва да бъдат проверявани преди натоварване или разтоварване на аквакултурните животни в животновъдния обект;

б)

операторите определят конкретно лице, което да отговаря за изпълнението на плана за биологична сигурност за обособения специализиран животновъден обект за аквакултура, а останалият персонал докладва на посоченото лице по въпросите, свързани с биологичната сигурност.

2.

Изискванията по член 9, буква в) във връзка с надзора и мерките за контрол на обособените специализирани животновъдни обекти за аквакултура са следните:

а)

трябва да се изпълнява план за надзор на болести, който трябва да включва подходящи проверки за болести по аквакултурните животни и да бъде актуализиран в съответствие с броя и видовете на аквакултурните животни, които се намират в обособения специализиран животновъден обект за аквакултура, и с епидемиологичната обстановка във и около обособения специализиран животновъден обект за аквакултура във връзка с болестите от списъка и с нововъзникващите болести;

б)

аквакултурните животни, за които съществува съмнение, че са инфектирани с болестотворни агенти на болести от списъка или на нововъзникващи болести, трябва да бъдат подложени на клинични, лабораторни или постмортални изследвания;

в)

ако е целесъобразно, аквакултурните животни се ваксинират и третират срещу заразни болести.

3.

Изискванията по член 9, буква г) във връзка със съоръженията и оборудването на обособените специализирани животновъдни обекти за аквакултура са следните:

а)

границите на обособените специализирани животновъдни обекти за аквакултура трябва да бъдат ясно обозначени, а достъпът на водни животни и хора до съоръженията за животни трябва да бъде контролиран;

б)

когато е необходимо, трябва да са налице подходящи съоръжения за поставяне под карантина на аквакултурните животни, въведени от други животновъдни обекти;

в)

трябва да са налице подходящи средства за изолиране на аквакултурните животни;

г)

водоемите и другите съоръжения трябва да бъдат с подходящ стандарт и конструирани по такъв начин, че:

i)

да бъдат избегнати контактите с водни животни извън тях и да може лесно да се извършват инспекции и всякакви необходими лечения;

ii)

подовете, стените и всички други материали или оборудване да може лесно да се почистват и дезинфекцират;

д)

трябва да са налице подходящо оборудване и съоръжения за поддържане на подходящи условия за отглеждане на аквакултурните животни в обособения специализиран животновъден обект за аквакултура;

е)

обособеният специализиран животновъден обект за аквакултура трябва да въведе добри хигиенни стандарти и да позволява извършването на подходящо наблюдение на здравето;

ж)

трябва да е налице подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на съоръженията, оборудването и транспортните средства;

з)

трябва да бъдат въведени подходящи мерки за контрол на хищниците, като се вземе предвид рискът от разпространение на болести, който тези хищници представляват;

и)

трябва да е налице подходящо оборудване за дезинфекция, за да се гарантира, че всички отпадъчни води, които се изпускат от обособения специализиран животновъден обект за аквакултура, са третирани до степен, при която се гарантира пълното инактивиране на всички налични инфекциозни агенти на болести от списъка или на нововъзникващи болести преди изпускането на водите.

ЧАСТ 4

Изисквания по член 11 за предоставяне на одобрение на обекти за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести

1.

Изискванията по член 11, буква а) във връзка с мерките за биологична сигурност на обектите за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести, са следните:

а)

операторите изпълняват плана за биологична сигурност в съответствие с член 5 за обекта за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, при който план когато животните, инфектирани с болест от списъка или с нововъзникваща болест, биват заклани или преработени в обекта, трябва да бъдат взети предвид поне следните елементи:

i)

трябва да се избягва допускането на посетители в животновъдния обект, а когато тези посещения не могат да бъдат избегнати, те трябва да се провеждат под контрола на оператора, който трябва да предостави предпазно облекло и обувки, които след употреба се унищожават по безопасен начин или се почистват и дезинфекцират;

ii)

персоналът на обекта за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, трябва да носи работно облекло и обувки, които трябва да се почистват и дезинфекцират с подходяща честота;

iii)

трябва да е налице подходяща система за дезинфекция, за да се гарантира, че отпадъчните води от обекта за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, са подходящо третирани, така че всички налични болестотворни агенти да се инактивират преди изпускането на водите;

iv)

трябва да е въведена подходяща система, с която да се осигурява събирането и унищожаването по подходящ начин на страничните животински продукти; тези странични продукти се преработват като материал от категория 1 или 2 в съответствие с член 12 или 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

v)

преди пристигането на всяка нова пратка с водни животни за преработка трябва да са изпълнени подходящи операции по почистване и дезинфекция;

vi)

трябва да бъдат въведени подходящи мерки, за да се гарантира, че всички транспортни средства и техните контейнери, използвани за доставяне на водни животни в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, се почистват и дезинфекцират, преди да напуснат животновъдния обект.

2.

Изискванията по член 11, буква б) във връзка със съоръженията и оборудването на обектите за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести, са следните:

а)

подовете, стените и всички други материали или оборудване трябва лесно да се почистват и дезинфекцират;

б)

трябва да е налице подходящо оборудване за дезинфекция, за да се гарантира, че всички отпадъчни води, които се изпускат от обекта за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, са третирани до степен, при която се гарантира пълното инактивиране на всички налични инфекциозни агенти на болести от списъка или на нововъзникващи болести преди изпускането на водите;

в)

трябва да е налице подходящо и съвместимо с вида на извършваните производствени дейности оборудване за почистване и дезинфекция на съоръженията, оборудването и транспортните средства;

г)

трябва да бъдат въведени подходящи мерки за контрол на хищниците, като се вземе предвид рискът от разпространение на болести, който тези хищници представляват.

ЧАСТ 5

Изисквания по член 12 за предоставяне на одобрение на пречиствателни центрове

1.

Изискванията по член 12, буква а) във връзка с мерките за биологична сигурност на пречиствателните центрове са следните:

а)

операторите изпълняват плана за биологична сигурност в съответствие с член 5, при който трябва да бъдат взети предвид следните елементи:

i)

трябва да бъдат инсталирани пунктове за дезинфекция на места от ключово значение в пречиствателния център;

ii)

работното облекло и обувки за персонала трябва да бъдат единствено за употреба в пречиствателния център и редовно да се почистват и дезинфекцират;

iii)

оборудването не трябва да се споделя с други животновъдни обекти, а когато това е неизбежно, трябва да бъде въведен подходящ протокол за неговото почистване и дезинфекция;

iv)

в случай че посетителите на пречиствателния център представляват риск от разпространение на дадена болест, те трябва да подлежат на контрол и да

носят предпазно облекло и обувки, предоставени в пречиствателния център; или

почистват и дезинфекцират предпазното облекло и обувките, които носят в пречиствателния център, при пристигането си, а ако това предпазно облекло и тези обувки не са за еднократна употреба — и при заминаването си;

v)

оборудването в пречиствателния център трябва да се почиства и дезинфекцира в края на цикъла на пречистване;

vi)

когато здравният статус на водните животни може да бъде застрашен поради болести от списъка или нововъзникващи болести, отпадъчните води от пречиствателния център не трябва да се изпускат директно във водни тела, без да са преминали подходящо третиране.

2.

Изискванията по член 12, буква б) във връзка със съоръженията и оборудването на пречиствателните центрове са следните:

а)

пречиствателният център трябва да въведе добри хигиенни стандарти;

б)

оборудването и съоръженията трябва да бъдат изработени от материали, които могат да бъдат надлежно почиствани и дезинфекцирани;

в)

трябва да е налице подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на съоръженията, оборудването и транспортните средства;

г)

трябва да бъдат въведени подходящи мерки за контрол на хищниците, като се вземе предвид рискът от разпространение на болести, който тези хищници представляват;

д)

трябва да е налице подходящо оборудване за дезинфекция, за да се гарантира, че отпадъчните води, които се изпускат от пречиствателния център, са третирани при необходимост, за да се гарантира инактивирането на всички налични агенти на болести от списъка или на нововъзникващи болести преди изпускането на водите.

ЧАСТ 6

Изисквания по член 13 за предоставяне на одобрение на центрове за експедиране

1.

Изискванията по член 13, буква а) във връзка с мерките за биологична сигурност на центровете за експедиране са следните:

а)

операторите изпълняват плана за биологична сигурност в съответствие с член 5, при който трябва да бъдат взети предвид следните елементи:

i)

трябва да бъдат инсталирани пунктове за дезинфекция на места от ключово значение в центъра за експедиране;

ii)

работното облекло и обувки за персонала трябва да бъдат единствено за употреба в центъра за експедиране и редовно да се почистват и дезинфекцират;

iii)

оборудването не трябва да се споделя с други животновъдни обекти, а когато това е неизбежно, трябва да бъде въведен подходящ протокол за неговото почистване и дезинфекция;

iv)

в случай че посетителите на центъра за експедиране представляват риск от разпространение на дадена болест, те трябва да подлежат на контрол и да

носят предпазно облекло и обувки, предоставени в животновъдния обект; или

почистват и дезинфекцират предпазното облекло и обувките, които носят в животновъдния обект, при пристигането си, а ако това предпазно облекло и тези обувки не са за еднократна употреба — и при заминаването си;

v)

оборудването в центъра за експедиране трябва да се почиства и дезинфекцира в края на операцията по експедиране;

vi)

отпадъчните води от центъра за експедиране не трябва да се изпускат, без да са преминали подходящо третиране, директно във водни тела, когато здравният статус на водните животни може да бъде застрашен поради болести от списъка или нововъзникващите болести.

2.

Изискванията по член 13, буква б) във връзка със съоръженията и оборудването на центровете за експедиране са следните:

а)

центърът за експедиране трябва да въведе добри хигиенни стандарти;

б)

оборудването и съоръженията трябва да бъдат изработени от материали, които могат да бъдат надлежно почиствани и дезинфекцирани;

в)

трябва да е налице подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на съоръженията, оборудването и транспортните средства;

г)

трябва да бъдат въведени подходящи мерки за контрол на хищниците, като се вземе предвид рискът от разпространение на болести, който тези хищници представляват;

д)

трябва да е налице подходящо оборудване за дезинфекция, за да се гарантира, че отпадъчните води, които се изпускат от центъра за експедиране, са третирани при необходимост, за да се гарантира инактивирането на всички налични агенти на болести от списъка или на нововъзникващи болести преди изпускането на водите.

ЧАСТ 7

Изисквания по член 14 за предоставяне на одобрение на райони за повторно полагане

1.

Изискванията по член 14, буква а) във връзка с мерките за биологична сигурност на районите за повторно полагане са следните:

а)

операторите изпълняват плана за биологична сигурност в съответствие с член 5, при който трябва да бъдат взети предвид следните елементи:

i)

трябва да бъдат инсталирани пунктове за дезинфекция на места от ключово значение в района за повторно полагане;

ii)

работното облекло и обувки за персонала трябва да бъдат единствено за употреба в района за повторно полагане и редовно да се почистват и дезинфекцират;

iii)

оборудването не трябва да се споделя с други животновъдни обекти за аквакултура, а когато това е неизбежно, трябва да бъде въведен подходящ протокол за неговото почистване и дезинфекция;

iv)

в случай че посетителите на района за повторно полагане представляват риск от разпространение на дадена болест, те трябва да подлежат на контрол и да

носят предпазно облекло и обувки, предоставени в района за повторно полагане; или

почистват и дезинфекцират предпазното облекло и обувките, които носят в района за повторно полагане, при пристигането си, а ако това предпазно облекло и тези обувки не са за еднократна употреба — и при заминаването си;

v)

доколкото е възможно, оборудването в района за повторно полагане трябва да се почиства и дезинфекцира в края на цикъла на пречистване;

2.

Изискванията по член 14, буква б) във връзка със съоръженията и оборудването на районите за повторно полагане са следните:

а)

доколкото е възможно, районът за повторно полагане трябва да въведе добри хигиенни стандарти;

б)

доколкото е възможно, оборудването и съоръженията трябва да бъдат изработени от материали, които могат да бъдат надлежно почиствани и дезинфекцирани;

в)

трябва да е налице подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на оборудването и транспортните средства, както и на съоръженията, когато е целесъобразно;

г)

трябва да бъдат въведени подходящи мерки за контрол на хищниците, като се вземе предвид рискът от разпространение на болести, който тези хищници представляват, и ограниченията за района за повторно полагане поради околната среда.

ЧАСТ 8

Изисквания по член 15 за предоставяне на одобрение на обекти за карантина

1.

Изискванията по член 15, буква а) във връзка с мерките за биологична сигурност на обектите за карантина за водни животни са следните:

а)

обектът за карантина трябва да се намира на безопасно разстояние от други обекти за карантина, животновъдни обекти за аквакултура или групи животновъдни обекти за аквакултура, което разстояние е определено от компетентния орган въз основа на оценка на риска, при която трябва да се вземе предвид епидемиологията на съответните болести от списъка и нововъзникващи болести;

б)

операторът изпълнява плана за биологична сигурност в съответствие с член 5, който трябва да включва поне следните елементи:

i)

трябва да бъдат инсталирани пунктове за дезинфекция на места от ключово значение съгласно определеното в плана за биологична сигурност;

ii)

когато в рамките на един и същ обект за карантина съществуват няколко различни карантинни единици, трябва да бъдат взети мерки, за да се гарантира, че тези единици ще останат епидемиологично отделени една от друга;

iii)

работното облекло и обувки за персонала трябва да бъдат оставяни в обекта за карантина и редовно да се почистват и дезинфекцират;

iv)

оборудването не трябва да се споделя между карантинните единици в рамките на обекта за карантина, а когато това е неизбежно, трябва да бъде въведен подходящ протокол за неговото почистване и дезинфекция; оборудването не трябва да се споделя с други животновъдни обекти;

v)

в обекта за карантина могат да влизат само упълномощени лица;

vi)

лицата, които влизат в обекта за карантина, трябва да носят предоставените предпазно облекло и обувки, които след употреба трябва да се унищожават по безопасен начин или да се почистват и дезинфекцират;

vii)

мъртвите животни трябва да се отстраняват от всички карантинни единици с честота, при която се гарантира, че инфекциозният натиск е сведен до минимум, и да се унищожават като материал от категория 1 или 2 в съответствие с член 12 или 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

viii)

цялото оборудване в обектите за карантина трябва да се почиства и дезинфекцира в края на всеки период на карантина;

ix)

изискваният период на карантина трябва да започва след въвеждането на последното водно животно от кохортата, което трябва да бъде поставено под карантина;

x)

в края на периода на карантина всяка карантинна единица трябва да бъде освободена от животни, почистена и дезинфекцирана и в нея да няма животни в продължение на най-малко седем дни, преди да бъдат въведени нови водни животни;

xi)

трябва да бъдат взети предпазни мерки за предотвратяване на кръстосаното замърсяване между входящи и изходящи пратки с водни животни;

xii)

животните, които са освободени от обекта за карантина, трябва да отговарят на изискванията на Съюза по отношение на движението на аквакултурни животни между държавите членки;

в)

за изпълнението на плана за биологична сигурност за обекта за карантина трябва да отговаря конкретно определено лице, а останалият персонал му докладва по въпросите, свързани с биологичната сигурност, когато това е необходимо.

2.

Изискванията по член 15, буква б) във връзка с мерките за надзор и контрол на обектите за карантина за аквакултурни животни са следните:

а)

през целия период на карантина в обекта за карантина трябва да бъдат поддържани условията на околната среда, които способстват за клиничната проява на съответната болест от списъка или нововъзникваща болест;

б)

всички аквакултурни животни, които умрат или покажат симптоми на болест по време на периода на карантина, трябва да преминат клинична инспекция от ветеринарен лекар и трябва да бъдат направени изследвания на проби в лаборатория, определена за целта от компетентния орган;

в)

рибите, мекотелите и ракообразните от видове от списъка трябва да бъдат поставени под карантина при условията, посочени в буква а), за срок от поне 90 дни;

г)

в срок от 15 дни от датата на изтичане на периода на карантина трябва да бъдат взети проби от такъв брой аквакултурни животни, при който да е гарантирано откриването на съответния патоген с ниво на достоверност 95 % при болестност съгласно плана на изследването 2 %. Тези аквакултурни животни могат да бъдат взети от кохортата, която е поставена под карантина, или от съжителстващи с тях сентинелни аквакултурни животни, които са възприемчиви към съответната болест от списъка или нововъзникваща болест и които се използват като диагностична помощ по време на периода на карантина.

3.

Изискванията по член 15, буква в) във връзка със съоръженията и оборудването на обектите за карантина за аквакултурни животни са следните:

а)

при водоснабдяването на обекта за карантина не трябва да има агенти на съответната болест от списъка или нововъзникваща болест;

б)

всички отпадъчни води от обекта за карантина са третирани по подходящ начин, така че да се гарантира инактивирането на инфекциозния(ите) агент(и) на болести от списъка и нововъзникващи болести преди изпускането на водите;

в)

системата за третиране на отпадъчните води трябва да бъде снабдена с надежден резервен механизъм при неизправност, за да се гарантира нейното непрекъснато функциониране и пълното ограничаване на разпространението на съответния(те) инфекциозен(ни) агент(и);

г)

обектите за карантина трябва да бъдат ясно обозначени, а достъпът на животни и хора трябва да бъде контролиран;

д)

персоналът, отговарящ за извършването на ветеринарните проверки, трябва да разполага с достатъчно оборудвани помещения, при необходимост включително със съблекални и душове;

е)

трябва да са налице подходящи средства за изолиране на аквакултурните животни, които да бъдат използвани при необходимост;

ж)

подовете, стените и всички други материали или оборудване трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че да могат да се почистват и дезинфекцират по подходящ начин;

з)

трябва да е въведена подходяща система, с която да се осигурява събирането и унищожаването по подходящ начин на страничните животински продукти в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

и)

въведени са подходящи мерки за контрол на хищниците, като е взет предвид рискът от разпространение на болести, който тези хищници представляват;

й)

частта от обекта за карантина, в която са настанени аквакултурните животни, трябва да бъде с подходящ стандарт и да е конструирана по такъв начин, че да бъде възпрепятстван контактът с вода и животни извън нея и да може лесно да се извършват инспекции и всякакви необходими процедури, свързани с отглеждането на животните.

ЧАСТ 9

Изисквания по член 16 за предоставяне на одобрение на животновъдни обекти за аквакултура, в които се държат в изолация аквакултурни животни от видовете от списъка, които са вектори, до момента, в който те вече не се считат за вектори

1.

Изискванията по член 16, буква а) във връзка с мерките за биологична сигурност на животновъдните обекти за аквакултура, в които се държат в изолация аквакултурни животни от видовете от списъка, които са вектори, до момента, в който те вече не се считат за вектори, са следните:

а)

операторите изпълняват плана за биологична сигурност в съответствие с член 5, който трябва да включва поне следните елементи:

i)

трябва да бъдат инсталирани пунктове за дезинфекция на места от ключово значение в животновъдния обект за аквакултура;

ii)

когато в рамките на един и същ животновъден обект за аквакултура съществуват няколко различни изолационни единици, трябва да бъдат взети подходящи мерки, за да се гарантира, че тези единици ще останат епидемиологично отделени една от друга;

iii)

работното облекло и обувки за персонала трябва да бъдат единствено за употреба в животновъдния обект за аквакултура и редовно да се почистват и дезинфекцират;

iv)

оборудването не трябва да се споделя с други изолационни единици в животновъдния обект за аквакултура, а когато това е неизбежно, трябва да бъде въведен подходящ протокол за неговото почистване и дезинфекция; оборудването не трябва да се споделя с други животновъдни обекти;

v)

в животновъдния обект за аквакултура могат да влизат само упълномощени лица;

vi)

лицата, които влизат в животновъдния обект за аквакултура, трябва да носят предоставените предпазно облекло и обувки, които след употреба трябва да се унищожават по безопасен начин или да се почистват и дезинфекцират;

vii)

мъртвите животни трябва да се отстраняват от всички производствени единици в животновъдния обект с честота, при която се гарантира, че инфекциозният натиск е сведен до минимум, и да се унищожават в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

viii)

цялото оборудване в животновъдния обект за аквакултура или ако животновъдният обект за аквакултура се състои от повече от една такава единица — в съответната изолационна единица, трябва да бъде почистено и дезинфекцирано в края на всеки период на изолация;

ix)

периодът на изолация, посочен в точка 2, започва едва когато в животновъдния обект за аквакултура е въведено последното животно в кохортата, а когато в животновъдния обект за аквакултура има повече от една изолационна единица периодът на изолация започва едва когато в изолационната единица е въведено последното животно в кохортата;

x)

в края на периода на изолация всяка изолационна единица в животновъдния обект за аквакултура трябва да бъде освободена от животни, почистена и дезинфекцирана;

xi)

трябва да бъдат взети предпазни мерки за предотвратяване на кръстосаното замърсяване между входящи и изходящи пратки с водни животни;

xii)

животните, освободени от животновъдния обект за аквакултура, в който са прекарали периода на изолация, отговарят на изискванията за движение на водни животни между държавите членки;

б)

операторите гарантират, че за изпълнението на плана за биологична сигурност за животновъдния обект за аквакултура отговаря конкретно определено лице, а останалият персонал му докладва по въпросите, свързани с биологичната сигурност, когато това е необходимо.

2.

Изискванията по член 16, буква б) във връзка с мерките за надзор и контрол на животновъдни обекти за аквакултура, в които се държат в изолация аквакултурни животни от видовете от списъка, които са вектори, до момента, в който те вече не се считат за вектори, са следните:

а)

рибите, мекотелите и ракообразните от видове от списъка се поставят в изолация за срок от поне 90 дни;

б)

всички аквакултурни животни, които умрат или покажат симптоми на болест по време на 90-дневния период на изолация, трябва да преминат клинична инспекция от ветеринарен лекар и трябва да бъдат направени изследвания на проби в лаборатория, определена за целта от компетентния орган.

3.

Изискванията по член 16, буква в) във връзка със съоръженията и оборудването на животновъдните обекти за аквакултура, в които се държат в изолация аквакултурни животни от видовете от списъка, които са вектори, до момента, в който те вече не се считат за вектори, са следните:

а)

трябва да са налице подходящи средства, с които аквакултурните животни да се държат в изолация;

б)

при водоснабдяването на животновъдния обект за аквакултура не трябва да има видове от списъка и агенти на съответните болести от списъка и нововъзникващи болести;

в)

когато е необходимо, за да не бъде застрашен здравният статус на водоприемниците, всички отпадъчни води от животновъдния обект за аквакултура трябва да бъдат третирани по подходящ начин, така че да се гарантира инактивирането на инфекциозния(ите) агент(и) на болести от списъка и нововъзникващи болести преди изпускането на водите;

г)

достъпът на животни до животновъдния обект за аквакултура се контролира;

д)

подовете, стените и всички други материали или оборудване са конструирани по такъв начин, че да могат да се почистват и дезинфекцират по подходящ начин;

е)

въведена е подходяща система, с която да се осигурява събирането и унищожаването по подходящ начин на страничните животински продукти в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

ж)

въведени са подходящи мерки за контрол на хищниците, като е взет предвид рискът от разпространение на болести, който тези хищници представляват.

ЧАСТ 10

Изисквания по член 17 за предоставяне на одобрение на животновъдни обекти за аквакултура, които са затворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели

1.

Изискванията по член 17 във връзка с мерките за биологична сигурност на животновъдните обекти за аквакултура, които са затворени съоръжения, в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели и които създават значителен риск от болести поради своите схеми на движение, са следните:

а)

операторът изпълнява плана за биологична сигурност в съответствие с член 5, при който трябва да бъдат взети предвид следните елементи:

i)

трябва да бъдат инсталирани пунктове за дезинфекция на места от ключово значение в животновъдния обект;

ii)

работното облекло и обувки за персонала трябва да бъдат единствено за употреба в животновъдния обект за аквакултура и редовно да се почистват и дезинфекцират;

iii)

в случай че посетителите на животновъдния обект за аквакултура представляват риск от болест, те трябва да подлежат на контрол и да

носят предпазно облекло и обувки, предоставени в животновъдния обект за аквакултура; или

почистват и дезинфекцират предпазното облекло и обувките, които носят в животновъдния обект за аквакултура, при пристигането си, а ако това предпазно облекло и тези обувки не са за еднократна употреба — и при заминаването си;

iv)

мъртвите животни трябва да се отстраняват от всички производствени единици с честота, при която се гарантира, че инфекциозният натиск е сведен до минимум, и да се унищожават в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

б)

за изпълнението на плана за биологична сигурност за животновъдния обект за аквакултура трябва да отговаря конкретно определено лице, а останалият персонал му докладва по въпросите, свързани с биологичната сигурност, когато това е необходимо.

2.

Изискванията по член 17, буква в) във връзка със съоръженията и оборудването на животновъдните обекти за аквакултура, които са затворени съоръжения, в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели и които създават значителен риск от болести поради своите схеми на движение, са следните:

а)

трябва да са налице подходящо оборудване и съоръжения за поддържане на подходящи условия за отглеждане на животните в животновъдния обект;

б)

животновъдният обект за аквакултура трябва да въведе добри хигиенни стандарти и да позволява извършването на наблюдение на здравето;

в)

оборудването и съоръженията трябва да бъдат изработени от материали, които могат да бъдат лесно почистени и дезинфекцирани;

г)

трябва да е налице подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на съоръженията, оборудването и транспортните средства;

д)

трябва да бъдат въведени подходящи мерки за контрол на хищниците, като се вземе предвид рискът от разпространение на болести, който тези хищници представляват;

е)

трябва да е въведена подходяща система, с която да се осигурява събирането и унищожаването по подходящ начин на страничните животински продукти в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009.

ЧАСТ 11

Изисквания по член 18 за предоставяне на одобрение на животновъдни обекти за аквакултура, които са отворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели

1.

Изискванията по член 18, буква б) във връзка с мерките за биологична сигурност на животновъдните обекти за аквакултура, които са отворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели, са следните:

а)

операторът изпълнява плана за биологична сигурност в съответствие с член 5, при който трябва да бъдат взети предвид следните елементи:

i)

трябва да бъдат инсталирани пунктове за дезинфекция на места от ключово значение в животновъдния обект за аквакултура;

ii)

когато в рамките на един и същ животновъден обект за аквакултура съществуват различни функционални единици, те трябва да бъдат отделени с помощта на подходящи хигиенни мерки;

iii)

работното облекло и обувки за персонала трябва да бъдат оставяни в животновъдния обект за аквакултура и редовно да се почистват и дезинфекцират;

iv)

оборудването не трябва да се споделя с други животновъдни обекти за аквакултура, а когато това е неизбежно, трябва да бъде въведен подходящ протокол за неговото почистване и дезинфекция;

v)

в случай че посетителите на животновъдния обект за аквакултура представляват риск от болест, те трябва да подлежат на контрол и да

носят предпазно облекло и обувки, предоставени в животновъдния обект за аквакултура; или

почистват и дезинфекцират предпазното облекло и обувките, които носят в животновъдния обект за аквакултура, при пристигането си, а ако това предпазно облекло и тези обувки не са за еднократна употреба — и при заминаването си;

vi)

мъртвите животни трябва да се отстраняват от всички производствени единици с честота, при която се гарантира, че инфекциозният натиск е сведен до минимум, и да се унищожават в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

vii)

доколкото е възможно, оборудването в животновъдния обект за аквакултура трябва да се почиства и дезинфекцира в края на всеки производствен цикъл;

viii)

дневниците на превозвачите във връзка с почистването и дезинфекцията трябва да бъдат проверявани преди натоварване или разтоварване на животните в животновъдния обект за аквакултура;

б)

операторите гарантират, че за изпълнението на плана за биологична сигурност за животновъдния обект за аквакултура отговаря конкретно определено лице, а останалият персонал му докладва по въпросите, свързани с биологичната сигурност, когато това е необходимо.

2.

Изискванията по член 18, буква в) във връзка със съоръженията и оборудването на животновъдните обекти за аквакултура, които са отворени съоръжения и в които се отглеждат аквакултурни животни за декоративни цели, са следните:

а)

трябва да са налице подходящо оборудване и съоръжения за поддържане на подходящи условия за отглеждане на животните в животновъдния обект за аквакултура;

б)

животновъдният обект трябва да въведе добри хигиенни стандарти и да позволява извършването на подходящо наблюдение на здравето;

в)

доколкото е възможно, оборудването и съоръженията трябва да бъдат изработени от материали, които могат да бъдат надлежно почиствани и дезинфекцирани;

г)

трябва да бъдат въведени подходящи мерки за контрол на хищниците, като се вземе предвид рискът, който тези хищници представляват, и ограниченията за животновъдния обект за аквакултура поради околната среда;

д)

трябва да е налице подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на съоръженията, оборудването и транспортните средства.

е)

въведена е подходяща система, с която да се осигурява събирането и унищожаването по подходящ начин на страничните животински продукти в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009.

ЧАСТ 12

Изисквания по член 19 за предоставяне на одобрение на плавателни съдове или други подвижни съоръжения, в които аквакултурните животни се държат временно, за да бъдат третирани или подложени на други процедури, свързани с тяхното отглеждане

1.

Изискванията по член 19, буква а) във връзка с мерките за биологична сигурност на плавателни съдове или други подвижни съоръжения, в които аквакултурните животни се държат временно, за да бъдат третирани или подложени на други процедури, свързани с тяхното отглеждане, са следните:

а)

операторът изпълнява плана за биологична сигурност в съответствие с член 5, при който трябва да бъдат взети предвид следните елементи:

i)

плавателният съд или подвижните съоръжения и цялото оборудване, използвани при третирането, трябва да бъдат почистени и дезинфекцирани след приключването му и преди да бъдат преместени в друг животновъден обект за аквакултура;

ii)

работното облекло и обувки за персонала трябва да бъдат оставяни в животновъдния обект за аквакултура и редовно да се почистват и дезинфекцират;

iii)

оборудването не трябва да се споделя с други животновъдни обекти за аквакултура, а когато това е неизбежно, трябва да бъде въведен подходящ протокол за неговото почистване и дезинфекция и да се съхраняват доказателства за неговото спазване;

iv)

в случай че посетителите на животновъдния обект за аквакултура представляват риск от болест, те трябва да подлежат на контрол и да

носят предпазно облекло и обувки, предоставени в животновъдния обект за аквакултура; или

почистват и дезинфекцират предпазното облекло и обувките, които носят в животновъдния обект за аквакултура, при пристигането си, а ако това предпазно облекло и тези обувки не са за еднократна употреба — и при заминаването си;

v)

трябва да се записва причината за смъртността, настъпила по време на дадено третиране, а мъртвите животни трябва да се отстраняват от животновъдния обект за аквакултура с честота, при която инфекциозният натиск се свежда до минимум, но която е осъществима при схемата на третиране за съответните аквакултурни животни;

vi)

мъртвите животни се отстраняват с честота, при която се гарантира, че инфекциозният натиск е сведен до минимум, и се унищожават в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

б)

операторите гарантират, че за изпълнението на плана за биологична сигурност за животновъдния обект отговаря конкретно определено лице, а останалият персонал му докладва по въпросите, свързани с биологичната сигурност, когато това е необходимо.

2.

Изискванията по член 19, буква б) във връзка със съоръженията и оборудването на плавателни съдове или други подвижни съоръжения, в които аквакултурните животни се държат временно, за да бъдат третирани или подложени на други процедури, свързани с тяхното отглеждане, са следните:

а)

трябва да са налице подходящо оборудване и съоръжения за поддържане на подходящи условия за отглеждане на аквакултурните животни в животновъдния обект;

б)

доколкото е възможно, оборудването и съоръженията трябва да бъдат изработени от материали, които могат да бъдат лесно почистени и дезинфекцирани;

в)

трябва да е налице подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на съоръженията и оборудването;

г)

когато се използват автоматични системи за почистване и дезинфекция, тяхната ефикасност трябва да бъде валидирана преди първоначалното им използване и на подходящи интервали след това;

д)

въведена е подходяща система, с която да се осигурява събирането и унищожаването по подходящ начин на страничните животински продукти в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009.


(1)  Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

НАДЗОР ВЪЗ ОСНОВА НА РИСКА, КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОВЕЖДА В ОПРЕДЕЛЕНИ ОДОБРЕНИ ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ

ЧАСТ 1

Надзор въз основа на риска в животновъдни обекти за аквакултура и групи от такива обекти, посочени в членове 7, 8, 17 и 18

Надзорът въз основа на риска в животновъдни обекти за аквакултура и групи от такива обекти, посочени в членове 7, 8, 17 и 18, се извършва, както следва:

а)

животновъдните обекти за аквакултура, в които се отглеждат аквакултурни животни от видове от списъка, различни от видовете, посочени в буква б), подточка ii) от настоящата част, извършват надзор въз основа на риска в съответствие с класифицирането им като обекти с висок, среден или нисък риск в резултат на оценка на риска, извършена в съответствие с част I от приложение VI към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията;

б)

животновъдните обекти за аквакултура, в които се отглеждат аквакултурни животни от видовете, посочени в подточки i) и ii), извършват надзор въз основа на риска, ако са били класифицирани като обекти с висок риск в резултат на оценка на риска, извършена в съответствие с част I от приложение VI към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията:

i)

невключени в списъка видове;

ii)

видове от списъка, посочени в четвъртата колона на таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882; за да бъдат класифицирани като видове вектори обаче те трябва да бъдат в контакт с видовете от списъка, посочени в третата колона от тази таблица, но контактът не е бил осъществен.

ЧАСТ 2

Съдържание на надзора въз основа на риска в животновъдни обекти за аквакултура или групи от такива обекти, извършван в съответствие с член26 от Регламент (ЕС) 2016/429

1.

Проверките на дневниците, клиничните инспекции и лабораторните изследвания в одобрените животновъдни обекти за аквакултура, посочени в членове 7, 17 и 18, се извършват, както следва:

а)

съответните дневници, водени съгласно задълженията за водене на дневник, предвидени в член 186 от Регламент (ЕС) 2016/429 и в членове 23, 32 и 33 от настоящия регламент, трябва да бъдат прегледани, за да се прецени дали в животновъдния обект за аквакултура са налице признаци за повишена смъртност или за наличие на болест от списъка или на нововъзникваща болест, които трябва да бъдат взети предвид при посещението на ветеринарен лекар;

б)

трябва да бъдат прегледани всички части на животновъдния обект за аквакултура, като се обърне особено внимание на онези производствени единици, за които в дневниците, посочени в буква а), е отбелязана повишена смъртност;

в)

когато липсват признаци за наличие на болест от списъка или нововъзникваща болест, било от преглед на дневниците или от клиничната инспекция на всички производствени единици, не се изисква вземане на проби за лабораторно изследване;

г)

когато е установено наличието на наскоро умрели или умиращи аквакултурни животни, представителна извадка от тях трябва да бъде подложена на клиничен преглед, външен и вътрешен, за да се установи дали са налице патологични изменения, като този преглед трябва по-специално да има за цел откриването на болести от списъка или на нововъзникващи болести;

д)

ако резултатът от клиничния преглед, предвиден в буква г), води до съмнение за наличието на такава болест от списъка или нововъзникваща болест в животновъден обект за аквакултура в държава членка, зона или компартмент, в който обект се изпълнява програма за ликвидиране или който е бил обявен за свободен от конкретната болест, се взема извадка от аквакултурни животни от този животновъден обект за аквакултура, която се подлага на лабораторно изследване съгласно съответната глава от част II от приложение VI към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

е)

ако резултатът от клиничния преглед, предвиден в буква г), води до съмнение за наличието на болест от списъка в животновъден обект за аквакултура, в който се изпълнява програма за надзор за същата болест от категория C, се взема извадка от аквакултурни животни от животновъдния обект за аквакултура, която се подлага на лабораторно изследване съгласно съответната глава от част III от приложение VI към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

ж)

ако резултатът от клиничния преглед, предвиден в буква г), води до съмнение за наличието на нововъзникваща болест, се взема извадка от аквакултурни животни от животновъдния обект за аквакултура, която се подлага на лабораторно изследване с цел идентифициране на въпросната нововъзникваща болест.

2.

Проверките на дневниците, клиничните прегледи и лабораторните изследвания в одобрените групи животновъдни обекти за аквакултура, посочени в член 8, се извършват, както следва:

а)

съответните дневници, водени от или от името на всеки животновъден обект за аквакултура в групата животновъдни обекти за аквакултура в съответствие с член 186 от Регламент (ЕС) 2016/429 и с член 24 от настоящия регламент, трябва да бъдат прегледани, за да се прецени дали са налице признаци за повишена смъртност или за наличие на болест от списъка или на нововъзникваща болест, които трябва да бъдат взети предвид при вземането на решение за това кои животновъдни обекти за аквакултура в групата да бъдат посетени за целите на надзора въз основа на риска;

б)

когато прегледът на дневниците, посочен в буква а), сочи наличието на повишена смъртност или на болест от списъка или нововъзникваща болест в конкретен животновъден обект за аквакултура в групата, този животновъден обект трябва да бъде посетен за целите на надзора въз основа на риска, като при това посещение трябва да бъдат изпълнени стъпките, изброени в точка 1, букви б)—ж);

в)

когато прегледът на дневниците, посочен в буква а), не сочи наличието на повишена смъртност, нито на болест от списъка или нововъзникваща болест в нито един животновъден обект за аквакултура в групата, посещението или посещенията за целите на надзора въз основа на риска се извършват:

i)

след оценка на риска в животновъдния обект за аквакултура или в животновъдните обекти за аквакултура в групата, които представляват най-голям риск от въвеждане на болест; или

ii)

в животновъдния обект, където след последното посещение за целите на надзора въз основа на риска е имало най-много случаи на движение на аквакултурни животни за доотглеждане.

И в двата случая при посещението за целите на надзора въз основа на риска трябва да бъдат изпълнени стъпките, изброени в точка 1, букви в)—ж).


3.6.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 174/379


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/692 НА КОМИСИЯТА

от 30 януари 2020 година

за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за въвеждането в Съюза на пратки с някои животни, зародишни продукти и продукти от животински произход и за движението им и боравенето с тях след въвеждане

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (1), и по-специално член 234, параграф 2, член 237, параграф 4 и член 239, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Законодателството на Съюза в областта на здравеопазването на животните наскоро беше актуализирано с приемането на т. нар. Законодателство за здравеопазването на животните. С посочения регламент, който влезе в сила на 20 април 2016 г. и който се прилага от 21 април 2021 г., се отменят и заменят около 40 основни акта. С него също така се изисква приемането на редица делегирани регламенти и регламенти за изпълнение на Комисията относно отмяна и замяна на около 400 акта на Комисията, които съществуват в областта на здравеопазването на животните преди новата законодателна уредба, установена със Законодателството за здравеопазването на животните.

(2)

Условията за търговия са се променили след приемането на първите разпоредби за здравеопазване на животните на равнището на Съюза, като се има предвид, че обемът на търговията с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход нараства значително както в рамките на Съюза, така и с трети държави. По време на същия този период в резултат на политиките и правилата на Съюза в областта на здравеопазването на животните някои болести бяха ликвидирани в Съюза, а други са предотвратени или контролирани в редица държави членки. Вече няколко пъти обаче нововъзникващите болести са поставяли нови предизвикателства за здравния статус на животните в Съюза, търговията и местната икономика в областите, засегнати от тези болести.

(3)

Правилата, установени в настоящия акт, допълват правилата, които вече са определени в Законодателството за здравеопазване на животните. Те следва да предоставят необходимите гаранции, за да се осигури, че пратките с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които се въвеждат в Съюза, не представляват риск за здравето на отглеждани и диви животни, които биха могли да изложат на риск здравния статус на Съюза по отношение на болестите по животните и да окажат вредно икономическо въздействие върху съответните сектори.

(4)

В член 234 от Законодателството за здравеопазване на животните се предвижда, че до приемането на делегирани актове за определяне на ветеринарно-здравни изисквания по отношение на конкретен вид и категория животно, зародишен продукт или продукт от животински произход, държавите членки могат, след оценка на съответните рискове, да прилагат национални правила, ако те отговарят на определени изисквания, предвидени в посочения регламент. Поради това въвеждането в Съюза на видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които не попадат в приложното поле на настоящия регламент, може да бъде предмет на съответните национални правила, прилагани от държавите членки.

(5)

Съществуващите разпоредби за здравеопазване на животните, определени в предишни актове на Комисията относно въвеждането в Съюза на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, доказаха своята ефективност; поради това целта и същността на съществуващите правила следва да бъдат запазени, но и актуализирани в настоящия регламент, за да се вземат предвид правилата за по-добро регулиране, новата уредба за здравеопазването на животните, заложени в Законодателството за здравеопазване на животните, и новите налични научни познания, международните стандарти и опитът от прилагането на предишни актове на Съюза.

(6)

За да бъдат избегнати ненужни нарушения на търговията, с ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на пратки, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, следва да се гарантира плавен преход от изискванията, предвидени в съществуващите преди него актове на Съюза.

(7)

Със Законодателството за здравеопазване на животните се определят правилата за профилактика и контрол на болестите по животните, които се предават на животните или на хората. И по-специално, в част V, глава 1 от посочения регламент, в която се определят ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, се предвижда Комисията да приема делегирани актове за допълнение на ветеринарно-здравните изисквания, които вече са установени в него.

(8)

В член 229, параграф 1 от Законодателството за здравеопазването на животните се определят изискванията, съгласно които държавите членки разрешават въвеждането в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход. Изискванията обхващат условия по отношение на третата държава или територия на произход, животновъдния обект на произход, ветеринарно-здравните изисквания, които тези пратки се изисква да спазват, както и ветеринарен здравен сертификат, декларации или други документи, които следва да придружават тези пратки.

(9)

Освен това в член 234, параграф 1 от Законодателството за здравеопазването на животните се посочва, че ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на пратки с видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от трети държави или територии или зони от тях трябва да бъдат най-малко толкова строги, колкото установените в посочения регламент и в делегираните актове, приети в съответствие с него, приложими за движение в рамките на Съюза на тези видове и категории от посочените стоки. Ако изискванията не са толкова строги колкото посочените в регламента, те трябва да предлагат равностойни на ветеринарно-здравните изисквания гаранции, предвидени в част IV от посочения регламент.

(10)

В член 234, параграф 2 от Законодателството за здравеопазването на животните се предвижда приемането на делегирани актове за допълнение на правилата, определени в посочения регламент, по отношение на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от трети държави и територии, и във връзка с движението в рамките на Съюза и боравенето с посочените стоки след тяхното въвеждане в Съюза с цел да се ограничат възможните рискове.

(11)

В член 237, параграф 1 от Законодателството за здравеопазването на животните се предвижда, че държавите членки разрешават въвеждането в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход само ако тези пратки са придружени от ветеринарни здравни сертификати и декларации или други документи, които се изискват съгласно посочения регламент. В член 237, параграф 2 от посочения регламент се посочва, че ветеринарният здравен сертификат трябва да е проверен и подписан от официален ветеринарен лекар в третата държава или територия на произход. В тази връзка в член 237, параграф 4 от Законодателството за здравеопазването на животните се предвижда Комисията да приема делегирани актове във връзка с дерогациите от изискванията за ветеринарен здравен сертификат, определени в член 237, параграф 1 и член 237, параграф 2 от същия регламент, и да определя правила, с които се изисква тези пратки да бъдат придружавани от декларации или други документи.

(12)

В член 239, параграф 2 от Законодателството за здравеопазването на животните се предвижда Комисията да приема делегирани актове относно специалните правила и допълнителните изисквания за някои конкретни видове въвеждане в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, както и дерогации от общите ветеринарно-здравни изисквания, предвидени в член 229, параграф 1 и член 237, параграф 1 от посочения регламент и в правилата за допълнение, установени в делегираните актове, приети в съответствие с член 234, параграф 2 и член 237, параграф 4 от него.

(13)

Правилата за допълнение, установени в настоящия регламент в съответствие с член 234, параграф 2 и член 239, параграф 2 от Законодателството за здравеопазването на животните, са взаимносвързани. В член 234, параграф 2 се предвижда Комисията да определи общите изисквания за въвеждане в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, а в член 239, параграф 2 се предвижда Комисията да определи специалните правила и допълнителните изисквания за дерогациите от посочените общи изисквания.

(14)

Изискванията за ветеринарен здравен сертификат, предвидени в член 237 от Законодателството за здравеопазването на животните, са част от уредбата с правилата по отношение на въвеждането в Съюза на пратки животни, зародишни продукти и продукти от животински произход. Правомощието, предоставено на Комисията съгласно член 237, параграф 4 от посочения регламент, да предоставя дерогации от ветеринарно-здравните изисквания, е част от тази обща уредба с правила.

(15)

Законодателството за здравеопазването на животните вече съдържа няколко определения. Освен това настоящият регламент следва също така има връзка с определенията, предвидени в други актове на Съюза в свързани с него области — хигиената на храните и официалния контрол, като например определенията в Регламент (ЕО) № 853/2004 (2). За целите на определянето на ветеринарно-здравни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход е целесъобразно да бъдат включени конкретни определения, включително определения за някои категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход. Тези определения са необходими, за да се поясни кои категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход представляват риск за здравето на животните и поради това са обвързани с ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза.

(16)

В интерес на последователността на законодателството на Съюза, а така също и според риска за здравето на животните, определението за „прясно месо“ за целите на настоящия регламент следва да включва определенията за „прясно месо“, „мляно месо“ и „месни заготовки“, определени в приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004.

(17)

Освен това за целите на настоящия регламент определението за „месни продукти“ следва да включва определенията за „месни продукти“, „обработени стомаси“, „мехури“, „черва“, „топени мазнини“, „месни екстракти“ и „кръвни продукти“, установени в Регламент (ЕО) № 853/2004. Това е така, защото от гледна точка на здравеопазването на животните всички тези стоки представляват един и същ риск за здравето на животните и следва да бъдат предмет на едни и същи мерки за ограничаване на риска.

(18)

Определението за кланичен труп, установено в Регламент (ЕО) № 853/2004, следва да бъде адаптирано, за да се определи и „кланичен труп на копитно животно“ с цел да се разграничи то от „карантия“. Това е така, защото тези две стоки представляват различни рискове за здравето на животните, като карантията представлява по-висок риск.

(19)

В настоящия регламент следва да бъде определено и понятието „естествени обвивки“, като в това определение следва да бъде отчетено определението, включено в терминологичния речник на Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE). В определението следва да се поясни кои продукти от животински произход трябва да бъдат разглеждани като естествени обвивки и поради това да подлежат на специалните видове обработка за ограничаване на риска, предвидени в настоящия регламент.

(20)

В член 229, параграф 1 от Законодателството за здравеопазването на животните се предвижда, че въвеждането в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход се разрешава само ако те идват от трети държави или територии, включени в списък на държави и територии, от които е разрешено въвеждането в Съюза на конкретните видове и категории животни, зародишни продукти или продукти от животински произход, в съответствие с критериите, определени в член 230, параграф 1, и ако пратките отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, предвидени в член 234 и следващите делегирани актове. В настоящия регламент следва да се предвиди, че компетентният орган е отговорен за проверката на това дали тези въвеждани в Съюза пратки отговарят на посочените изисквания.

(21)

В член 237, параграф 1 от Законодателството за здравеопазването на животните се предвижда, че въвеждането в Съюза на пратки с видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от трети държави или територии се разрешава само ако тези пратки са придружени от ветеринарен здравен сертификат, издаден от компетентния орган на третата държава или територия, от декларации или други документи, или от всички тези документи. Поради това в настоящия регламент следва да се изясни какви документи се изискват във всеки отделен случай и на компетентния орган следва да се възложи отговорността да проверява дали такива пратки, въвеждани в Съюза, отговарят на това общо изискване.

(22)

Информацията, която се съдържа във ветеринарните здравни сертификати, декларациите и другите документи, придружаващи пратките с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, трябва точно да отразява дали пратките отговарят на общите изисквания, предвидени в Законодателството за здравеопазването на животните, и на съответните изисквания, определени в настоящия регламент. Поради това в настоящия регламент следва да се определят задължения за операторите, които отговарят за въвеждането в Съюза на такива пратки, и за компетентните органи на държавата членка на въвеждане в Съюза по отношение на валидността на документите, придружаващи пратките, и на това дали такива пратки отговарят на условията да бъдат въвеждани в Съюза.

(23)

Като се вземат под внимание рисковете за здравето на животните, като например инкубационните периоди на болестите, и с цел да се избегне неправилната употреба на ветеринарните здравни сертификати, е необходимо да бъде определен срок за валидността на тези сертификати само за животни и яйца за люпене. Причината за това е, че те представляват по-висок риск за здравето на животните в сравнение с продуктите от животински произход, които може да са били предмет на мерки за ограничаване на риска, и зародишните продукти, които се транспортират замразени в затворени и запечатани контейнери. Тъй като обаче транспортирането по море на живи животни и на яйца за люпене може да отнеме повече време, срокът на валидност на сертификата в този случай следва да бъде удължен, при условие че са предприети определени мерки за ограничаване на риска.

(24)

Ветеринарно-здравните изисквания, които е необходимо да се спазват, и гаранциите, които се предоставят от трети държави и територии, при въвеждане в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, зависят от болестите, изброени в член 5 и в приложение II към Законодателството за здравеопазването на животните, и тяхната категоризация съгласно предвиденото в член 9, параграф 1 от посочения регламент и в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията (3). В посочения регламент се установяват определенията за болести от категории A, B, C, D и E и се посочва, че правилата за профилактика и контрол на болестите от списъка, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429, се прилагат за видовете и групите от списъка, посочени в приложението към него.

(25)

В част II, глава 1 на Законодателството за здравеопазването на животните се установяват правилата относно уведомяването и докладването за болести, за да се гарантира ранно откриване и ефективен контрол на болестите в Съюза. В настоящия регламент следва да се уточнят параметрите на системите за уведомяване и за докладване, които да бъдат въведени в третите държави или територии, за да се гарантира наличието на системи, равностойни на въведените в Съюза, включително болестите, които подлежат на условията за уведомяване и за докладване. В този смисъл, макар живите животни да могат да предават болестите, заради които са включени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 като видове от списъка, не всички продукти от животински произход и зародишни продукти, получени от тези животни, могат да предават тези болести. В настоящия регламент следва да се поясни кои са болестите по животните, пораждащи опасения, и поради това подлежащи на обявяване и на докладване за всеки отделен вид и категория животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, предназначени за въвеждане в Съюза.

(26)

Ветеринарно-здравните изисквания, установени в настоящия регламент, следва да се основават на различни степени на защита от рискове за здравето на животните. Различните изисквания варират в зависимост от това дали са свързани с трета държава на произход, територия на произход, зона, намираща се в рамките на тази трета държава или територия, компартмент в рамките на тази трета държава или територия, когато става въпрос за аквакултурни животни, животновъден обект на произход на животните или на продуктите от животински произход или животновъден обект или център за събиране на зародишни продукти.

(27)

Надзорът на болестите и тяхната проследимост в животновъдните обекти са основни елементи на политиката на Съюза за контрол на болести. В настоящия регламент следва да бъдат включени някои основни изисквания относно проследимостта и посещенията за проверка на здравословното състояние на животните в животновъдните обекти на произход на животни, предназначени за въвеждане в Съюза, както и в животновъдните обекти на произход на животните, от които са получени зародишните продукти и продуктите от животински произход, предназначени за въвеждане в Съюза. Тези изисквания следва да бъдат равностойни на определените в Регламент (ЕС) 2016/429 и в делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно посочения регламент.

(28)

Освен това, когато даден вид животновъден обект в трета държава или територия, в който се отглеждат животни или има зародишни продукти, представлява определен риск за здравето на животните, той следва да получи специално одобрение от компетентния орган на третата държава или територия, за да извършва износ за Съюза, като се предоставят гаранции, равностойни на предвидените в членове 92—100 от Регламент (ЕС) 2016/429, за някои животновъдни обекти в Съюза.

(29)

Пратките с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, предназначени за въвеждане в Съюза, не следва да се считат за представляващи риск за здравето на животните в своята държава или територия на произход и не следва да бъдат подлагани на национални програми за ликвидиране или други национални ограничения, основани на опасения за здравето на животните.

(30)

Ветеринарно-здравните изисквания за въвеждане в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход трябва да осигуряват ефективна защита срещу въвеждането и разпространението в Съюза на заразни болести по животните. Не се разрешава въвеждането в Съюза от трети държави или територии или зони, а по отношение на аквакултурни животни — компартменти от тях, инфектирани с някои от болестите от списъка, за които Съюзът има статут „свободен от болест“, и следователно представляващи сериозен риск за здравето на животните в рамките на Съюза.

(31)

Отговорност на Съюза е да прецени дали дадена трета държава, територия, зона или — когато се отнася за аквакултурни животни — компартмент на произход, са свободни от дадена болест. Оценката на Съюза следва да се основава на информация за надзора на болестите, предоставена от компетентния орган на третата държава или територия, и за нея да са отчетени разпоредбите на Съюза за здравеопазване на животните в част II от Законодателството за здравеопазването на животните и Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията (4). Като допълнителни мерки за намаляване на риска може да бъдат поискани специални условия за някои болести и обстоятелства.

(32)

Определянето на трета държава или територия или зона от нея като свободна от дадена болест трябва да се основава на международно признати диагностични тестове и методи, извършени по едни и същи стандарти и процедури като прилаганите в рамките на Съюза.

(33)

Необходимо е да се гарантира, че здравният статус на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, предназначени за въвеждане в Съюза, е в съответствие с гаранциите, предоставени от третата държава, територия или зона на произход. Поради това в настоящия регламент следва да се предвиди минимален срок на пребиваване на животните в третата държава, територия, зона или животновъден обект на произход и минимален период без контакт със стоки, които имат по-нисък здравен статус, преди да бъдат изпратени в Съюза. При определянето на продължителността на минималния срок на пребиваване следва да се вземат предвид инкубационният период на съответните болести и предвиденото местоназначение и употреба на животните, зародишните продукти и продуктите от животински произход.

(34)

За кучета, котки и порове не е необходимо да има срок на пребиваване, тъй като ваксинирането против бяс, болестта, пораждаща най-голямо опасение за тези видове, се изисква да бъде направено във всички случаи. Регистрираните коне, предназначени за състезания, надбягвания и културни мероприятия по конен спорт, също следва да бъдат освободени от определени изисквания по отношение на срока на пребиваване, ако отговарят на допълнителни гаранции. Такова освобождаване от изискванията се основава на очакването, че тези коне са в много добро здравословно състояние.

(35)

Здравният статус на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, предназначени за въвеждане в Съюза, може да бъде изложен на риск по време на транспортирането им от мястото на произход до мястото на въвеждане в Съюза, ако те влязат в контакт с животни или продукти, които не отговарят на същите изисквания, или ако преминават транзитно през трети държави, територии или зони с по-нисък здравен статус от този на държавата или територията на произход или зоната от нея. Поради това следва да бъдат приложени някои превантивни мерки, за да се запази техният здравен статус.

(36)

За да се гарантира, че за Съюза се изпращат само здрави животни, преди да бъдат изпратени, животните в пратките следва да бъдат подложени на клиничен преглед, извършен от официален ветеринарен лекар. Срокът за извършване на този преглед следва да бъде пригоден за някои видове и типичния за тях риск.

(37)

Сухоземните животни, яйцата за люпене и водните животни, предназначени за въвеждане в Съюза, следва да се транспортират само през трети държави, територии или зони, които също са включени в списък за въвеждане в Съюза на тези видове и категории животни и яйца за люпене, или да се разтоварват в тях. Включването в списък на тези държави, територии или зони означава, че те предоставят равностойни гаранции за здравето на животните като третата държава или територия на произход или зона от нея.

(38)

По време на транспортирането на сухоземни животни и яйца за люпене с въздухоплавателно средство или плавателен съд може да възникнат непредвидени събития, като например технически проблеми с транспортното средство, стачки на летищата и морските пристанища или непредвидени забавяния. Поради това е целесъобразно да се предвидят дерогации в случаите, когато могат да се предоставят гаранции. Това ще позволи транспортирането на сухоземните животни и яйцата за люпене към Съюза да продължи, като същевременно се гарантира здравният статус на тези стоки и се предотвратят допълнителни рискове за здравето на животните.

(39)

При еднокопитните животни трансбордирането и междинните спирания в държави, които не са от списъка, са част от обичайните операции във връзка с транспортирането; те следва да бъдат разрешени, ако са взети определени превантивни мерки.

(40)

Почистването и дезинфекцията на транспортните средства е дейност от възлово значение за предотвратяването на риска от разпространение на болести по животните. Когато се транспортират пратки с живи животни, предназначени за Съюза: почистването и дезинфекцията на транспортните средства следва да се извършват непосредствено преди натоварването на животните за изпращането им за Съюза.

(41)

Операциите по събиране на животните в трети държави или територии на произход могат да породят допълнителен риск за здравния статус на животните, предназначени за въвеждане в Съюза, в резултат от смесването им с животни с друг произход и от влизането им в контакт с тях. Поради това броят и продължителността на тези операции и видовете, за които е позволено да участват в тях, следва да бъдат ограничени до минимум и да бъдат за видовете, за които има надеждни системи за проследимост.

(42)

В допълнение към общите ветеринарно-здравни изисквания за здравето на животните е необходимо да се предвидят специални изисквания, като се вземат предвид рисковете за здравето на животните, свързани с различните видове, и категориите сухоземни животни, попадащи в приложното поле на настоящия регламент.

(43)

Различните видове копитни животни, определени в Законодателството за здравеопазването на животните, са изброени като видове, възприемчиви към болестите от списъка по Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882. В същия регламент са посочени и болестите от списъка в различни категории за различните видове копитни животни. Поради това в настоящия регламент следва ясно да се установят специалните изисквания и гаранции по отношение на болестите от списъка за различните видове и категории еднокопитни животни.

(44)

За предотвратяването на възникването на болести от категория А, от които Съюзът се счита за свободен, общото изискване за третата държава или територия или зона от нея на произход на копитни животни следва да бъде тя да има състояние, което е равностойно на състоянието на свободен от болест за срок, с който ще се гарантира, че въвеждането на животни от трета държава, територия или зона не излага на риск Съюза като свободен от болест. За болести от категория В, за които Съюзът има задължителни програми за ликвидиране, в настоящия регламент следва да се предвидят мерки за ограничаване на риска в случаите, когато третата държава или територия на произход не е изцяло свободна от тези болести.

(45)

Когато пратки с копитни животни са предназначени за въвеждане в държавите членки, които официално са свободни от болест или които имат одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, вирусна диария по говедата или инфекция с вируса на болестта на Ауески, тези пратки следва да отговарят на допълнителни изисквания, за да се гарантира, че животните не излагат на риск здравния статус на тези конкретни държави членки по отношение на посочените болести.

(46)

Когато копитните животни са с произход от обособен специализиран животновъден обект и са предназначени за въвеждане в обособен специализиран животновъден обект в Съюза, по отношение на третата държава или територия на произход следва да се прилагат специални правила и допълнителни ветеринарно-здравни изисквания..,. Специалните правила следва да вземат под внимание спецификата на тези обособени специализирани животновъдни обекти и специалните условия, на които следва да отговарят те, за да бъдат одобрени от компетентния орган на третата държава или територия на произход и от компетентния орган ва държавата членка по местоназначение.

(47)

Обособеният специализиран животновъден обект на произход може да бъде разположен в трета държава или територия, която не е включена в списъка за въвеждане в Съюза на конкретни видове копитни животни. Ще е необходимо също така да бъдат оценени националното законодателство и ветеринарните служби на третата държава или територия. Освен това животновъдният обект на произход следва да отговаря на допълнителни изисквания по отношение на надзора на болестите, ветеринарния надзор, воденето на дневник и операциите. За да се осигури, че тези гаранции могат да бъдат предоставени, в настоящия регламент следва да се определят специални условия за одобрението на посочените обособени специализирани животновъдни обекти от страна на компетентния орган в третата държава или територия. Списък на тези обособени специализирани животновъдни обекти следва да се изготви от държавата членка по местоназначение след положителен резултат от извършена от компетентния орган на тази държава членка оценка на цялата необходима информация, предоставена от животновъдния обект, по отношение на рисковете за здравето на животните.

(48)

За въвеждането в Съюза на домашни птици и на птици, отглеждани в плен, следва да се прилагат специалните ветеринарно-здравни изисквания с цел преодоляване на типичните рискове, свързани със съответните болести от списъка за тези животни. При тези изисквания следва да вземат предвид категорията, видът и предвидената употреба на домашните птици и птиците, отглеждани в плен, и да се предостави ефективна защита срещу разпространението в Съюза от трети държави или територии на болестите, които пораждат опасения.

(49)

За да се улесни търговията с пратки с неголямо количество домашни птици, за пратки с по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици, следва да бъдат установени специални изисквания и дерогации.

(50)

Като се вземат под внимание дейностите и рисковете за здравето на животните, свързани с птици, отглеждани в плен, въвеждането в Съюза на пратки с такива животни следва да бъде разрешено само ако те идват от животновъдни обекти, одобрени от компетентните органи в третата държава или територия на произход на птиците, отглеждани в плен, или зона от нея. Птиците, отглеждани в плен, следва да бъдат поставени под карантина при пристигането им в Съюза, за да се потвърди отсъствието на болест, която поражда опасения.

(51)

Освен това, когато пратки с птици и яйца за люпене са предназначени за държави членки със статут на свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, такива пратки следва да отговарят на допълнителни изисквания, за да се гарантира, че те не излагат на риск здравния статус на въпросните конкретни държави членки по отношение тази болест.

(52)

Опаразитяването с малкия кошерен бръмбар (Aethina tumida) е една от болестите, пораждаща най-големи опасения за пчелите. В голяма степен той е нетипичен за Съюза, но през последните десетилетия се е разпространил в световен мащаб, което създава сериозни проблеми в сектора на пчеларството, а потенциално засяга и земните пчели. Кошерните акари Tropilaelaps (Tropilaelaps spp.) са потенциално опустошителни патогени за медоносните пчели. Те също са нетипични за Съюза. Понастоящем няма налично ефективно и сигурно лечение на тези болести. Ако тези болести навлязат в Съюза посредством въвеждането на пратки, те ще представляват риск за устойчивостта на сектора на пчеларството и не само за него, като потенциално засегнат селското стопанство и околната среда, за които опрашването от отглеждани и диви пчели е необходимост.

(53)

Американският гнилец понякога се среща в Съюза, но по отношение на търговията с медоносни пчели той е обект на контрол, а някои области в Съюза са признати за свободни от акарите Varroa и са защитени с допълнителни търговски гаранции, за да запазят местоназначенията в Съюза в безопасност. Правилата на равнището на Съюза са били и продължават да бъдат от първостепенно значение, за да се ограничи рискът от въвеждане в Съюза на посочените по-горе патогени, свързан с пратки с медоносни и земни пчели. Поради това в настоящия регламент следва да бъдат определени такива правила.

(54)

Само медоносни пчели майки без пило и придружени от няколко пчели работнички, които се грижат за тях, разположени в единични клетки за пчели майки, могат лесно да бъдат проверени за опаразитяване с малък кошерен бръмбар или с кошерни акари Tropilaelaps, поради което въвеждането в Съюза на медоносни пчели следва да се ограничи до такива пратки.

(55)

В градинарството често се търгуват семейства земни пчели, развъждани или отглеждани в изолирани животновъдни обекти. Предвид обичайно използваните съоръжения, процедури и затворени контейнери за транспортиране на семейства, въвеждането в Съюза на земни пчели (Bombus spp.) следва да бъде разрешено само за семейства, които са развъждани, отглеждани и опаковани в животновъдни обекти единствено в контролирана среда, и които могат да бъдат проверени, за да се гарантира, че са свободни от малък кошерен бръмбар.

(56)

Поради потенциалното ѝ въздействие върху хората и животните болестта бяс е болест от списъка, която предизвиква най-голямо опасение в Съюза, и засяга кучета, котки и порове. Поради това държавите членки са длъжни да изпълняват задължителна програма за ликвидиране срещу инфекция с бяс в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2020/689. За да се предотврати възможността от въвеждане в Съюза на бяс, следва да се изисква ваксинация за всички пратки с кучета, котки и порове, които се въвеждат в Съюза, като се отчита наличието и ефективността на съществуващите ваксини срещу болестта.

(57)

Кучета, предназначени за въвеждане в държава членка със статут „свободна от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране на Echinococcus multilocularis, следва да отговарят на допълнителни изисквания, за да се осигури защитата на този статут в тези държави членки. Поради това за тези кучета следва да се прилага превантивно лечение, преди те да бъдат въведени в Съюза. Когато обаче кучетата, котките и поровете са предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти в Съюза, следва да се прилагат специални правила по отношение на болестта бяс и на опаразитяването с Echinococcus multilocularis и следва да се прилагат допълнителни ветеринарно-здравни изисквания, като се вземат под внимание спецификата на дейностите в тези животновъдни обекти и конкретните условия, при които се отглеждат животните в тях.

(58)

Зародишните продукти могат да представляват значителен риск от разпространение на болести по животните. Това е особено вярно за сперма, но също така и донякъде за овоцити и ембриони. Тъй като зародишните продукти се събират или произвеждат от ограничен брой донори, но са широко използвани сред общата животинска популация, така че, ако с тях не се борави правилно или не са класифицирани с правилния здравен статус, те могат да бъдат източник на болести за много животни. Такива случаи е имало в миналото и те са били причина за значителни икономически загуби. Поради това е необходимо да бъдат въведени ветеринарно-здравни изисквания за въвеждането в Съюза на зародишни продукти от някои отглеждани сухоземни животни.

(59)

Изискванията във връзка с въвеждането в Съюза на зародишни продукти от копитни животни следва да се основават на изискванията във връзка с въвеждането в Съюза на живи животни.

(60)

Специалните изисквания по отношение на животновъдни обекти за зародишни продукти, в които се събират, произвеждат, преработват и съхраняват зародишни продукти от копитни животни, отговарящи на условията за въвеждане в Съюза, следва да отразяват изискванията, установени във връзка с движението в рамките на Съюза. Същият подход се прилага и за проследимостта и ветеринарно-здравните изисквания във връзка със зародишните продукти.

(61)

Предвид необходимостта зародишни продукти от обособени специализирани животновъдни обекти, разположени в трети държави, да се придвижват към обособени специализирани животновъдни обекти, разположени в Съюза, с настоящия регламент следва да се установят специални изисквания във връзка с проследимостта, както и ветеринарно-здравни изисквания във връзка с това въвеждане.

(62)

Във ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на яйца за люпене следва да обърне внимание на рисковете по отношение на болестите от списъка, които могат да бъдат въведени в Съюза с различните категории яйца за люпене. Затова тези изисквания следва да съответстват на изискванията за въвеждане в Съюза на съответните видове или категории птици.

(63)

Когато за яйца за люпене от домашни птици са предназначени за въвеждане в държави членки със статут на свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, тези яйца следва да отговарят на допълнителни изисквания, за да се гарантира, че те не излагат на риск статута на въпросните конкретни държави членки.

(64)

Продуктите от животински произход могат да предават болестотворни агенти на животни и продукти. Рискът за здравето на животните, свързан с пресни или сурови продукти от животински произход, очевидно е по-висок от риска, свързан с продукти, които са преработени и обработени. Поради това ветеринарно-здравните изисквания към третата държава или територия на произход за прясно месо, сурово мляко, коластра и продукти на основата на коластра следва да бъдат по-строги от изискванията във връзка с месни и млечни продукти. Приложената за тези продукти обработка трябва да бъде ефективна, за да се ограничи рискът, който те представляват в зависимост от вида, от който произхождат продуктите, и държавата или територията на произход.

(65)

Обработките за ограничаване на риска, приложими за продукти от животински произход, които са от ограничителни зони, създадени при потвърждение на болести от категория А в Съюза, са определени в Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията (5) въз основа на наличните научни познания и на опита, натрупан при прилагането на предишното законодателство. Поради това за продуктите с произход от трети държави, територии или зони от тях, които представляват еквивалентен риск за здравето на животните, следва да се прилагат едни и същи обработки за ограничаване на риска.

(66)

Рисковете, свързани с въвеждането на прясно месо в Съюза, следва да бъдат ограничавани посредством изисквания за това третата държава или територия на произход да са свободни от болести и посредством изисквания относно болестите по животните за живите животни, от които е получено месото, относно изпращането на отглежданите животни за клане, относно дейностите по клането и умъртвяването, а така също и дейностите по боравенето и подготовката.

(67)

Прясно месо от сухоземни животни може да бъде получено от отглеждани животни, включително дивеч, отглеждан в стопанства, както е определено в Регламент (ЕО) № 853/2004, и от диви животни. В Съюза обаче месото, получено от животни, отглеждани за животни за производство, най-вече животни, принадлежащи към видовете Bos taurus, Capra hirchus, Ovis aries и Sus scrofa, трябва да бъде получено в кланици. Поради това — за да се предоставят подходящи и равностойни гаранции — е целесъобразно посочените видове да бъдат изключени от възможността да бъдат категоризирани като дивеч, отглеждан в стопанства, или като диви животни, когато прясното месо, предназначено за въвеждане в Съюза, е с произход от тях.

(68)

При поява на огнище на дадена болест по животните в трета държава или територия, датата и мястото на клане на отглежданите животни или датата на умъртвяване на дивите животни или на дивеча, отглеждан в стопанства, са от ключово значение за установяването на възможните рискове за здравето на животните, свързани с тези животни и с продуктите от животински произход, получени от тях. Поради това датата на клането или на умъртвяването е необходимо да бъде установена, за да се потвърди дали животните са били заклани или умъртвени в период без поява на огнища на болести и кога третата държава или територия са били включени в списък на държави или територии, от които е разрешено въвеждането в Съюза на прясно месо.

(69)

Видът обработка, която се прилага за продукти от животински произход, следва да бъде в съответствие с риска, породен от третата държава, територия или зона от нея, които произвеждат продукта. Въвеждането в Съюза на преработени продукти от животински произход, които са преминали обработка без доказана ефективност за отстраняване на рисковете, свързани с болестите от списъка и пораждащи опасения за съответната категория продукти от животински произход, следва да се разрешава само от трети държави или територии или зони от тях, които предоставят всички гаранции, че са свободни от съответните болести. За трети държави или територии или зони от тях, които не предоставят всички тези гаранции, въвеждането в Съюза на продукти от животински произход следва да бъде разрешено само ако тези продукти са били подложени на специална обработка.

(70)

В някои случаи дадена трета държава или територия или зона от нея са източникът на сурово месо за производството на месни продукти от трета държава или територия или зона от нея, включени в списък за въвеждане в Съюза на месни продукти от съответните видове, които подлежат на специална обработка. В такива случаи месният продукт следва винаги да се подлага на най-строгата специална обработка, чиято цел е ограничаване на всички възможни рискове за здравето на животните.

(71)

Месни продукти, съдържащи месо от домашни птици от трета държава или територия или зона от нея, където е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или на инфекция с вируса на нюкасълската болест, следва да бъдат подложени на обработка, която е ефективна за ограничаване на риска в третата държава или територия или зона от нея, включени в списък за въвеждане в Съюза. Това позволява на търговията да продължи, преди да се приложат мерки за контрол, като например регионализация. Незабавното прилагане на обработка за ограничаване на риска след поява на огнище намалява рисковете за здравето на животните, а същевременно и въздействието върху търговията.

(72)

Когато дадени месни продукти се произвеждат от прясно месо от различни видове, извършената обработка следва да отстранява всички възможни рискове за здравето на животните. Поради това, ако обработката се прилага преди смесването, различните видове прясно месо следва да преминат през съответната обработка, специално определена за вида, от който произхожда прясното месо. Ако обаче обработката се прилага след смесването, крайните месни продукти следва да преминат през обработката, специално определена за съставката на прясното месо с най-голям риск за здравето на животните.

(73)

Обработките за ограничаване на специфични рискове за здравето на животните, свързани с въвеждането на естествени обвивки, следва да се преразгледат и актуализират, като се вземат под внимание заключенията и препоръките от последните научни доказателства, подложени на оценка от Групата на ЕОБХ по здравето на животните и хуманното отношение към тях (6).

(74)

Определянето на условията за въвеждане в Европейския съюз на сурово мляко, млечни продукти, коластра и продукти на основата на коластра се основава на рисковете за здравето на животните, които тези продукти пораждат. Тези рискове са свързани с държавата, територията или зоната на произход от нея, както и с видовете животни, от които са получени продуктите. Болестта шап и инфекцията с вируса на чумата по говедата са двете болести, които пораждат опасение по отношение на мляко и коластра, поради което суровото мляко и коластрата следва да бъдат въвеждани само от трети държави, територии или зони от тях, които са свободни от тези болести. Продуктите на основата на коластра също така следва да са с произход само от такива трети държави, територии или зони, тъй като няма научно обосновани обработки за ограничаване на риска, които да гарантират унищожаването на болестотворния агент в тази категория продукти.

(75)

За мляко, получено от Bos taurus, Ovis aries, Capra hircus, Bubalus bubalis и Camelus dromedarius, рискът, свързан с болестта шап, може да бъде ограничен с прилагането на добре познати специални обработки за ограничаване на риска. Тъй като обаче не може да бъде гарантирана ефективността на някои от тези видове обработка за млечни продукти от видове животни, различни от Bos taurus, Ovis aries, Capra hircus, Bubalus bubalis и Camelus dromedarius, те следва да бъдат подложени на най-строгата обработка за ограничаване на риска.

(76)

Обработката на продукти от животински произход следва винаги да бъде извършвана в третата държава или територия на произход или зона от нея, включени в списък за въвеждане на посочените продукти в Съюза.

(77)

Водните животни от видовете от списъка понякога се транспортират по море в плавателни съдове, включително кораби с резервоари за жива риба, и по време на пътуването може да им се сменя водата. В тези случаи, в допълнение към здравния сертификат, животните следва да бъдат придружени и от декларация, подписана от капитана на плавателния съд, в която се посочват данните на пристанищата на произход и по местоназначение, както и на други пристанища, в които плавателният съдът е спирал време на пътуването. С тази декларация следва да се потвърди, че животните от видовете от списъка, които са на борда на плавателния съд, не са били излагани на условия, които биха могли да променят техния здравен статус по време на пътуването до крайното им местоназначение.

(78)

Водни животни могат да бъдат въвеждани в Съюза с много различни цели. Предвид риска от болест, свързан с движението на живи животни, такива животни, въвеждани в Съюза за консумация от човека, следва да бъдат обработени така, както ако бяха въвеждани в Съюза за други цели, например за отглеждане или за пускане в дивата природа. Продуктите от животински произход от водни животни, различни от живи водни животни, представляват по-нисък риск от водните животни и поради тази причина мерките, които се вземат по отношение на такива продукти, въвеждани в Съюза за по-нататъшна преработка, са по-малко строги от мерките, които се прилагат по отношение на живи животни.

(79)

Пускането на водни животни в дивата природа в природни води е високорискова дейност, ако тези животни са инфектирани с болест от списъка. Поради тази причина, по отношение на болести от категория А и B, когато е предвидено водните животни да бъдат пуснати в дивата природа в природни води на Съюза, третата държава или територия на произход или зона или компартмент от нея следва да бъдат свободни от посочените болести. Освен това водни животни, внесени в Съюза за пускане в дивата природа в природни води, при всички случаи следва да са с произход от трета държава или територия или зона или компартмент, обявени за свободни от болест от категория С, дори когато държавата членка или зоната или компартментът по местоназначение не са свободни от посочената болест.

(80)

При болести по водните животни държавите членки могат да предприемат национални мерки съгласно член 226 от Законодателството за здравеопазването на животните, чиято цел е да се ограничи на тяхната територия въздействието на болести, различни от болестите от списъка. В тези случаи пратките с видовете, възприемчиви към болестите, за които се прилагат посочените национални мерки, също така ще е необходимо да са с произход от трети държави, територии, зони или компартменти от тях, които са свободни от посочените болести.

(81)

Член 226 от Законодателството за здравеопазването на животните отразява същото намерение като залегналото в член 43 от Директива 2006/88/ЕО на Съвета (7), тъй като той позволява на държавите членки да приемат национални мерки по отношение на болести, които не са включени в списъка. Поради това е целесъобразно да продължи да се признава списъкът на болести, както и съответните видове, по отношение на които са въведени посочените мерки. В настоящия регламент следва да бъдат определени тези подробни данни.

(82)

В рамките на Съюза се прилагат определени правила във връзка с регистрацията и одобрението на животновъдните обекти за аквакултура. Разграничението между това дали даден животновъден обект може да бъде регистриран и това дали той следва да бъде одобрен зависи от риска от предаване или разпространение на болестта, който той представлява. Поради това е важно аквакултурните животни, които са въведени в Съюза от животновъдни обекти за аквакултура в трета държава, територия, зона или компартмент от нея, да са с произход от животновъдни обекти за аквакултура, които имат сходна оценка. Предвид това, тези животновъдни обекти следва да отговарят на изисквания за регистрация или одобрение, който са най-малко толкова строги, колкото са вече определените за такива животновъдни обекти в рамките на Съюза.

(83)

Не е задължително във всички случаи да се прилага изискването водните животни от видовете от списъка и продуктите от животински произход от посочените животни да са с произход от трета държава или територия или зона или компартмент от нея, които са свободни от болестта. Могат да бъдат предприети някои мерки за ограничаване на риска с цел улесняване на въвеждането в Съюза на водни животни и на някои продукти от животински произход от тях, които нямат такъв произход. Някои мерки за ограничаване на риска са приемливи за водните животни от видовете от списъка и предвид по-ниско ниво на риск, свързан с такова движение, за продукти от животински произход от водни животни, различни от живи водни животни, са приемливи различни, по-малко строги мерки за ограничаване на риска

(84)

Мерките за ограничаване, които се прилагат за водни животни, включват изискването, след като бъдат въведени в Съюза, да бъдат изпратени до обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, обособен специализиран животновъден обект или одобрен обект за карантина. Редица други мерки за ограничаване на риска се прилагат по отношение на мекотели и ракообразни от видовете от списъка, които се въвеждат в Съюза живи и в съответствие с Регламент (ЕС) № 853/2004, които обаче представляват приемлив риск поради начина, по който са обработени или опаковани преди изпращането им, или поради това, че не са предназначени за съхранение в Съюза преди преработка.

(85)

Възможна е дерогация от изискванията някои продукти от животински произход от водни животни, различни от живи водни животни, да са с произход от трета държава, територия или зона или компартмент от нея, които са свободни от съответните болести от списъка. Мерките за ограничаване на риска, позволяващи извършването на тази търговия, могат да се състоят в изпращането на продуктите от животински произход до обект в Съюза за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, за по-нататъшна преработка, или да се гарантира, че продуктите от животински произход са риби, които са заклани и изкормени, преди да бъдат изпратени за Съюза. И в двата случая рискът от продуктите от животински произход се оценява като незначителен.

(86)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 се установява списък на водни видове и групи видове, които представляват значителен риск за разпространение на болестите, включени в списъка по член 5 и приложение II към Законодателството за здравеопазването на животните. Списъкът включва и списък с видове — вектори (преносители), който е установен в колона 4 от таблицата в приложението към посочения регламент. Много от тези видове обаче не действат като вектори при всички обстоятелства. Във връзка с движението, в приложение XXX към настоящия регламент е посочена подробна информация за обстоятелствата, при които тези видове се считат за вектори на болестите от списъка. Когато водните животни от видовете от списъка не отговарят на условията да бъдат вектори, те не попадат в приложното поле на правилата в настоящия регламент. Освен това, предвид по-ниското ниво на риск, което представляват продуктите от животински произход от водни животни, различни от живи водни животни, мерките, определени в настоящия регламент във връзка с тези продукти, не се прилагат за видовете, изброени в списъка в колона 4 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882.

(87)

Всички дерогации и изисквания за боравене, предвидени в настоящия регламент във връзка с водни животни от видовете от списъка и с продукти от животински произход от посочените видове от списъка, с изключение на живи водни животни, следва също така да се прилагат за видовете, изброени в списъка в колона 4 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882, за които държавите членки са предприели национални мерки съгласно член 226 от Законодателството за здравеопазването на животните. Тези дерогации и изисквания за боравене следва също така да се прилагат за някои възприемчиви видове.

(88)

Важно е след въвеждането им в Съюза с водните животни от видовете от списъка и с водата, в която те се транспортират, да се борави по подходящ начин, за да се гарантира, че не представляват риск от болест. Подходящото боравене означава също така да се гарантира, че животните се транспортират директно до местоназначението и не се пускат в природните води на Съюза, нито че се потапят там по друг начин, ако биха могли да доведат до потенциален риск от болест.

(89)

В някои случаи обаче компетентният орган на местоназначението може да даде разрешение такива животни да бъдат пуснати в природни води. Във всички тези случаи обаче компетентният орган следва да гарантира, че пускането или потапянето не излагат на риск здравния статус на мястото на пускането. Освен това, дори ако водите, в които се осъществява пускането, да не са свободни от специфична болест от категория С, животните, които се пускат там, следва да са свободни от нея, за да се гарантира възможно най-добрият цялостен здравен статус за дивите популации в природните води на Съюза.

(90)

Що се отнася до свързания с това риск за здравето на животните, всички движения, свързани с транзитно преминаване през Съюза, следва да бъдат разглеждани като движения за въвеждане в Съюза, тъй като предполагат същото ниво на риск. Поради това транзитното преминаване следва да отговаря на всички съответни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза. Следва обаче да бъдат установени дерогации и специални правила във връзка с транзитното преминаване при специалните условия за ограничаване на риска, свързани с мястото на произход. Тези дерогации и специални правила имат за цел да обхванат случаи, когато Съюзът не е крайното местоназначение за животните и продуктите от тях, и да вземат под внимание географските ограничения и геополитическите фактори.

(91)

Следва да бъдат установени също така дерогации и специални правила, за да се даде възможност за транзитно преминаване на пратки с животни и продукти от тях от една държава в друга, през трета държава или територия. Целта е да се обхванат случаи, при които този вид въвеждане в Съюза се изисква от държава членка.

(92)

В някои ситуации дадени стоки с произход от Съюза са отказани от компетентните органи на трета държава или територия след проверки, извършени на границите им. Следва да бъдат приети специални правила по член 239 от Законодателството за здравеопазването на животните, за да се позволи връщането на тези стоки на основание, че са произведени съгласно законодателството на Съюза в областта на здравеопазването на животните.

(93)

Необходими са и специални разпоредби за връщане в Съюза на регистрирани коне след временен износ за трети държави за участие в надбягвания, спортни състезания и културни мероприятия по конен спорт.

(94)

С оглед на последователното прилагане на законодателството на Съюза относно въвеждането в Съюза на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход и за да се гарантира, че законодателството е ясно и прозрачно, с настоящия регламент следва да се отменят Регламент (ЕС) № 206/2010 на Комисията (8), Регламент за изпълнение (ЕС) № 139/2013 на Комисията (9), Регламент (ЕС) № 605/2010 на Комисията (10), Регламент (ЕО) № 798/2008 на Комисията (11), Решение 2007/777/ЕО на Комисията (12), Регламент (ЕО) № 119/2009 на Комисията (13), Регламент (ЕС) № 28/2012 на Комисията (14)и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/759 на Комисията (15).

(95)

Правилата, съдържащи се в настоящия регламент, са свързани и допълват правилата по Законодателството за здравеопазването на животните, което се прилага от 21 април 2021 г. Поради това и за да се улесни прилагането на новата законодателна уредба за здравеопазването на животните, настоящият регламент също следва да се прилага от 21 април 2021 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЧАСТ I

ОБЩИ ПРАВИЛА

ДЯЛ 1

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и приложно поле

1.   В настоящия регламент се определят разпоредбите за допълнение във връзка със здравеопазването на животните по отношение на въвеждането в Съюза на пратки с определени видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от трети държави, територии, зони от тях или компартменти, когато става въпрос за аквакултурни животни. В него също така се определят правила относно движението и боравенето с тези пратки след въвеждането им в Съюза.

2.   В част I се определят:

а)

задълженията на компетентните органи на държавите членки да разрешават въвеждането в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от видове и категории животни, попадащи в приложното поле на части II—VI (членове 3 и 4);

б)

задълженията на операторите по отношение на въвеждането в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход и движението и боравеното с тях след въвеждане, попадащи в приложното поле на части II—VI (член 5);

в)

общите ветеринарно-здравни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на пратките, посочени в букви а) и б), и движението и боравенето с тях след въвеждане, както и дерогациите от тези общи изисквания, приложими към всички видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, попадащи в приложното поле на части II—VI (членове 6—10).

3.   В част II се определят общите ветеринарно-здравни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза, движението и боравенето с някои сухоземни животни след въвеждането им, както и дерогациите от тези изисквания (дял 1).

Освен това там се установяват специалните ветеринарно-здравни изисквания, които също са приложими и за всеки от следните видове и категории сухоземни животни, по-специално:

а)

отглеждани копитни животни от видовете от списъка (дял 2);

б)

домашни птици и птици, отглеждани в плен, с изключение на птици, отглеждани в плен, внесени по програми за опазване, одобрени от компетентния орган на държавата членка по местоназначение (дял 3);

в)

медоносни пчели (Apis mellifera) и земни пчели (Bombus spp.) (дял 4);

г)

кучета, котки и порове (дял 5).

4.   В част III се определят общите ветеринарно-здравни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза, движението и боравенето след въвеждането на зародишни продукти, както и дерогациите от тези изисквания във връзка със следните видове и категории отглеждани сухоземни животни:

а)

говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни (дял 1);

б)

домашни птици и птици, отглеждани в плен (дял 2);

в)

животни, различни от посочените в букви а) и б) (дял 3).

5.   В част IV се определят общите ветеринарно-здравни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза, движението и боравенето след въвеждането на продукти от животински произход, както и дерогациите от тези изисквания във връзка със следните видове и категории сухоземни животни:

а)

отглеждани и диви копитни животни от видовете от списъка;

б)

домашни птици;

в)

пернат дивеч.

6.   В част V се определят ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза, движението и боравенето след въвеждането на посочените видове водни животни във всеки жизнен стадий, както и на техните продукти от животински произход, различни от диви водни животни, и на продукти от животински произход от тези диви водни животни, разтоварени на сушата от риболовни кораби за пряка консумация от човека, както и дерогациите от посочените изисквания:

а)

риби от видовете от списъка, принадлежащи към надклас Agnatha и към класовете Chondrichthyes, Sarcopterygii и Actinopterygii;

б)

водни мекотели от видовете от списъка, принадлежащи към тип Mollusca;

в)

водни ракообразни от видовете от списъка, принадлежащи към подтип Crustacea;

г)

водни животни от видовете, включени в списъка в приложение XXIX, които са възприемчиви към болести по водните животни, по отношение на които някои държави членки са въвели национални мерки за ограничаване на въздействието на болести, различни от болестите от списъка, както е предвидено в член 226 от Регламент (ЕС) 2016/429.

7.   В част VI се определят общите правила, някои дерогации и допълнителни изисквания във връзка с транзитното преминаване през Съюза и за връщане в Съюза на определени видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход.

8.   В част VII се определят заключителните разпоредби.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, установени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 и приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004, с изключение на случаите, когато тези определения обхващат понятия, които се определят във втора алинея от настоящия член.

Прилагат се също така следните определения:

1)

„трета държава, територия или зона от нея от списъка“ означава трета държава, територия или зона от нея, включени в списък на трети държави, територии или зони от тях, или компартменти, когато става въпрос за аквакултурни животни, от които въвеждането в Съюза на даден вид и категория животни, зародишни продукти и продукти от животински произход е разрешено в съответствие с актовете за изпълнение, приети съгласно член 230, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429;

2)

„списъкът“ означава списък на трети държави, територии или зони от тях, или компартменти, когато става въпрос за аквакултурни животни, от които — посредством актове за изпълнение, приети в съответствие с член 230, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429 — е разрешено въвеждането в Съюза на пратки с даден вид и категория животни, зародишни продукти или продукти от животински произход;

3)

„транспортно средство“ означава пътно или железопътно превозно средство, плавателни съдове и въздухоплавателни средства;

4)

„контейнер“ означава клетка, кутия, съд или друга твърда структура, използвани при транспортирането на животни, зародишни продукти или продукти от животински произход, и които не представляват транспортно средство;

5)

„говедо“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към родовете Bison, Bos (включително подродове Bos, Bibos, Novibos, Poephagus) и Bubalus (включително подрод Anoa), и потомството на кръстоските на посочените видове;

6)

„овца“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към род Ovis, и потомството на кръстоските на посочените видове;

7)

„коза“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към род Capra, и потомството на кръстоските на посочените видове;

8)

„свиня“ означава животно от копитните видове, принадлежащи към семейство Suidae, изброени в приложение III към Регламент (ЕС) 2016/429;

9)

„еднокопитно животно“ означава животно от нечифтокопитните видове, принадлежащи към род Equus (включително коне, магарета и зебри), и потомството на кръстоските на посочените видове;

10)

„Камилови“ означава животни от копитните видове, принадлежащи към семейство Camelidae, изброени в приложение III към Регламент (ЕС) 2016/429;

11)

„Еленови“ означава животни от копитните видове, принадлежащи към семейство Cervidae, изброени в приложение III към Регламент (ЕС) 2016/429;

12)

„регистрирано еднокопитно животно“ означава:

а)

чистопородно разплодно животно от видовете Equus caballus и Equus asinus, което е вписано или отговаря на условията за вписване в главния раздел на родословна книга, създадена от развъдно сдружение или развъдна структура, признати в съответствие с член 4 или 34 от Регламент (ЕС) 2016/1012;

б)

отглеждано животно от вида Equus caballus, регистрирано от международна асоциация или организация, било то директно или чрез неговата национална федерация или клонове, която работи с коне за състезания или надбягвания („регистриран кон“);

13)

„животни, предназначени за клане“ означава отглеждани сухоземни животни, които се транспортират — директно или след като са били подложени на операции по събиране — до кланица;

14)

„не е докладвано за болест“ означава, че нито едно животно или група животни от съответните видове животни, отглеждани в животновъдния обект, не са класифицирани като потвърден случай на болестта и са отхвърлени всякакви съмнения за случаи на тази болест;

15)

„санитарна група“ означава група от трети държави от списъка, в които има общи рискове за здравето на животните по отношение на болести от списъка за еднокопитни животни, които изискват специални мерки за ограничаване на риска и здравни гаранции, когато в Съюза се въвеждат еднокопитни животни;

16)

„стадо птици“ означава всички домашни птици или птици, отглеждани в плен, с еднакъв здравен статус, отглеждани в едно и също помещение или в едно и също заграждение и съставляващи една епидемиологична единица; по отношение на отглежданите на закрито домашни птици понятието включва всички птици, които споделят едно и също въздушно пространство;

17)

„домашни птици за разплод“ означава домашни птици на възраст 72 часа или повече, предназначени за производството на яйца за люпене;

18)

„домашни птици за отглеждане“ означава домашни птици на възраст не по-малко от 72 часа или повече, отглеждани за производство на месо, яйца за консумация или други продукти или за възстановяване на запасите от пернат дивеч;

19)

„еднодневни пилета“ означава всички домашни птици на възраст под 72 часа;

20)

„медоносни пчели“ означава животни от вида Apis mellifera;

21)

„земна пчела“ означава животно от видовете, принадлежащи към рода Bombus;

22)

„куче“ означава отглеждано животно от вида Canis lupus;

23)

„котка“ означава отглеждано животно от вида Felis silvestris;

24)

„пор“ означава отглеждано животно от вида Mustela putorius furo;

25)

„уникален номер на одобрението“ означава номер, определен от компетентния орган;

26)

„яйца, свободни от определени патогени“ означава яйца за люпене, добити от „птичи стада, свободни от определени патогени“, както са описани в Европейската фармакопея, и които са предназначени само за диагностична, изследователска или фармацевтична употреба;

27)

„пратка със сперма, овоцити или ембриони“ или „пратка със зародишни продукти“ означава определено количество сперма, овоцити, получени in vivo ембриони или произведени in vitro ембриони, изпратени от един одобрен животновъден обект за зародишни продукти, попадащи в обхвата на един ветеринарен здравен сертификат;

28)

„сперма“ означава еякулат от животно или животни или в непроменено състояние, или приготвен или разреден;

29)

„овоцити“ означава хаплоидните стадии на оотидогенезата, включително овоцитите от втори ред и яйцеклетките;

30)

„ембрион“ означава началният стадий от развитието на дадено животно, докато е възможно да бъде прехвърлено на майка реципиент;

31)

„одобрен животновъден обект за зародишни продукти“ означава център за събиране на сперма, екип за събиране на ембриони, екип за производство на ембриони, животновъден обект за обработка на зародишни продукти или център за съхранение на зародишни продукти;

32)

„ветеринарен лекар на центъра“ означава ветеринарен лекар, отговарящ за дейностите, извършвани в центъра за събиране на сперма, в животновъдния обект за обработка на зародишни продукти или в центъра за съхранение на зародишни продукти, както е предвидено в настоящия регламент;

33)

„ветеринарен лекар на екипа“ означава ветеринарният лекар, отговорен за дейностите, извършвани от екипа за събиране на ембриони или от екипа за производство на ембриони, както е предвидено в настоящия регламент;

34)

„карантинно помещение“ означава съоръжение, разрешено от компетентния орган за целите на изолирането на говеда, свине, овце или кози за срок от най-малко 28 дни, преди да бъдат приети в център за събиране на сперма;

35)

„център за събиране на сперма“ означава животновъден обект за зародишни продукти, одобрен от компетентния орган за събиране, обработка, съхранение и транспортиране на сперма от бикове, нерези, кочове, пръчове или жребци, предназначена за въвеждане в Съюза;

36)

„екип за събиране на ембриони“ означава животновъден обект за зародишни продукти, съставен от група специалисти, или структура, одобрени от компетентния орган, за събиране, обработка, съхранение и транспортиране на получени in vivo ембриони, предназначени за въвеждане в Съюза;

37)

„екип за производство на ембриони“ означава животновъден обект за зародишни продукти, съставен от група специалисти, или структура, одобрени от компетентния орган, за събиране, обработка, съхранение и транспортиране на овоцити и за in vitro производство, когато това е приложимо за съхранена сперма, обработка, съхранение и транспорт на ембриони, предназначени за въвеждане в Съюза;

38)

„животновъден обект за обработка на зародишни продукти“ означава животновъден обект за зародишни продукти, одобрен от компетентния орган, за обработка, включително, когато е целесъобразно, сексиране на спермата и съхранение на сперма, овоцити или ембриони от един или повече видове, или която и да било комбинация от тези видове зародишни продукти или видове животни, предназначени за въвеждане в Съюза;

39)

„център за съхранение на зародишни продукти“ означава животновъден обект за зародишни продукти, одобрен от компетентния орган, за съхранение на сперма, овоцити или ембриони от един или повече видове, или която и да било комбинация от тези видове зародишни продукти или видове животни, предназначени за въвеждане в Съюза;

40)

„месо“ означава всички части от копитни животни, домашни птици и пернат дивеч, които са подходящи за консумация от човека, включително кръв;

41)

„прясно месо“ означава месо, мляно месо и месни заготовки, включително вакуумно опаковани или опаковани в контролирана среда, които не са преминали процес на консервиране освен охлаждане, замразяване или бързо замразяване;

42)

„кланичен труп от копитно животно“ означава цялото тяло на заклано или умъртвено копитно животно след:

а)

обезкръвяване на закланите животни;

б)

изкормване;

в)

отстраняване на крайниците при карпалните и тарзалните стави;

г)

отстраняване на опашката, вимето, главата и кожата, с изключение при свинете.

43)

„карантия“ означава прясно месо, което не е кланичен труп на копитно животно, дори ако остава естествено свързано с кланичния труп;

44)

„месни продукти“ означава преработени продукти, включително обработени стомаси, пикочни мехури, черва, топени животински мазнини и месни екстракти, получени от преработката на месо или на допълнителната преработка на такива преработени продукти, така че от разрезната повърхност е видно, че продуктът вече не притежава характеристиките на прясно месо;

45)

„естествени обвивки“ означава пикочни мехури и черва, които след почистване са обработени посредством остъргване на тъканта, обезмасляване и измиване, и са били третирани със сол или са изсушени;

46)

„коластра“ означава течност, отделяна чрез секреция на млечните жлези на отглеждани животни след 3 до 5 дни след раждане, която е богата на антитела и минерали, и предхожда производството на сурово мляко;

47)

„продукти на основата на коластра“ са преработени продукти, които са резултат от преработката на коластра или от допълнителната обработка на такива преработени продукти;

48)

„кораб с резервоар за жива риба“ означава плавателен съд, използван в аквакултурната индустрия, който разполага с резервоар или цистерна за съхранение и транспортиране на жива риба във вода;

49)

„IMSOC“ означава система за управление на информацията относно официалния контрол, предвидена в член 131 от Регламент (ЕС) 2017/625 (16).

ДЯЛ 2

ОБЩИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА И ДВИЖЕНИЕТО И БОРАВЕНЕТО СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО НА ПРАТКИ С ЖИВОТНИ, ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ И ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

Член 3

Задължения на компетентните органи на държавите членки

Компетентният орган разрешава въвеждането в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от видове и категории, попадащи в приложното поле на части II—VI, които са представени за целите на официалния контрол, както е предвидено в член 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625, при условие че:

а)

пратките идват от:

i)

за сухоземни животни: трета държава или територия или зона от не, включени в списък за конкретния вид и категория животни, зародишни продукти или продукти от животински произход;

ii)

за водни животни: трета държава или територия или зона от нея, включени в списък за конкретния вид и категория животни и продукти от животински произход, а за аквакултурни животни — трета държава, територия, зона или компартмент от нея, включени за тази цел в списък;

б)

компетентният орган на третата държава или територия на произход е удостоверил, че пратките отговарят на:

i)

общите ветеринарно-здравни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, определени в настоящия член, в член 4 и в членове 6—10;

ii)

ветеринарно-здравните изисквания, приложими по отношение на конкретни видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, и предвидената им употреба, както е определено в части от II—VI;

в)

пратките се придружават от следните документи, като компетентният орган на третата държава или територия на произход е предоставил необходимите гаранции по отношение на съответствието с ветеринарно-здравните изисквания, посочени в буква б):

i)

ветеринарен здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на третата държава или територия на произход, специално изготвен за конкретния вид и категория животни, зародишни продукти и продукти от животински произход и предвидената им употреба;

ii)

декларация и други документи, когато това се изисква съгласно настоящия регламент.

За пратки с животни и яйца за люпене ветеринарният здравен сертификат, посочен в буква в), подточка i), трябва да е издаден в периода от 10 дни преди датата на пристигането на пратката на граничния контролен пункт; при транспортиране по море обаче посоченият срок може да бъде удължен с допълнителен срок, съответстващ на продължителността на пътуването по море.

Член 4

Дата на сертифициране на пратките

1.   Разрешава се пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от видове и категории, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, да бъдат въведени в Съюза само при условие че тези пратки са били сертифицирани за изпращане за Съюза не по-рано от датата, на която третата държава или територия на произход или зона от нея — или компартмент от нея, когато става въпрос за аквакултурни животни — са включени в списъка за въвеждане в Съюза на конкретни видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход.

2.   Пратките с животни, яйца за люпене и продукти от животински произход с произход от трета държава или територия или зона от нея — или компартмент, когато става въпрос за аквакултурни животни — не се разрешава да бъдат въвеждани в Съюза, считано от датата, на която те престанат да отговарят на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на дадени видове и категории животни, яйца за люпене или продукти от животински произход, освен когато в списъка Съюзът вече е определил специални условия за трети държави, територии или зони от тях от списъка, както и за конкретните видове и категории животни, яйца за люпене или продукти от животински произход.

Член 5

Задължения на операторите

1.   Операторите, които отговарят за въвеждането в Съюза на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от видове и категории, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, представят посочените пратки на компетентния орган в Съюза за целите на официалния контрол, както е предвидено в член 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625, и гарантират, че посочените пратки отговарят на следните изисквания:

а)

общите ветеринарно-здравни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, определени в членове 3 и 4 и в членове 6—10;

б)

ветеринарно-здравните изисквания, приложими по отношение на конкретни видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от пратката, и предвидената ѝ употреба, както е определено в части II—VI.

2.   Операторите, които отговарят за движението на пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход от видовете и категориите, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, от мястото на въвеждане в Съюза до местоназначението им, както и отговарящите за боравенето с тези пратки след въвеждането им в Съюза, гарантират, че пратките:

а)

е разрешено да бъдат въведени в съответствие с член 3, което е извършено от компетентния орган;

б)

отговарят на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с движението и боравенето с тези пратки след въвеждането в Съюза на дадени видове и категории животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, определени в части II—VI;

в)

не се отклоняват за цели, различни от целите, за които те са били сертифицирани за въвеждане в Съюза от компетентния орган на третата държава или територия на произход.

Член 6

Национално законодателство и системи за здравеопазване на животните на третата държава или територия на произход

1.   Разрешава се пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход да бъдат въведени в Съюза от трета държава или територия само когато:

а)

всяко съмнение и потвърждение за случай на болест от списъка, посочена в приложение I и от значение за видовете животни в пратката, които са от списъка, или за включените в списъка видове животни на произход на зародишните продукти или продуктите от животински произход в пратката, за които е разрешено да бъдат въвеждани в Съюза, по закон се изисква за тях да се съобщава и да се докладва на компетентния орган;

б)

има системи за откриване на нововъзникващи болести;

в)

има системи, с които се гарантира, че храненето на животните с хранителни отпадъци не е източник на болестите от списъка, посочени в приложение I, за:

i)

животните, предназначени за въвеждане в Съюза;

или

ii)

животните, от които са получени зародишните продукти, предназначени за въвеждане в Съюза;

или

iii)

животните, от които са получени продуктите от животински произход, предназначени за въвеждане в Съюза;

2.   Разрешава се пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, предназначени за въвеждане в Съюза, да бъдат въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея само когато тези пратки могат да бъдат законно пуснати на пазара и с тях да се извършва търговия в посочената трета държава или територия на произход или зона от нея.

Член 7

Общи изисквания относно здравния статус на животните, зародишните продукти и продуктите от животински произход

1.   Разрешава се пратки с животни да бъдат въведени в Съюза само ако животните от пратката:

а)

не са животни, предназначени за умъртвяване в рамките на национална програма за ликвидиране на болести, провеждана в третата държава или на територията на произход, в която се включват и съответните болести от списъка, посочени в приложение I, и нововъзникващи болести;

б)

не са показали клинични симптоми на заразни болести по време на натоварването и изпращането в Съюза;

в)

произхождат от животновъден обект, който към момента на изпращането им от този животновъден обект към Съюза не е бил предмет на национални ограничителни мерки:

i)

от ветеринарно-здравни съображения;

ii)

за аквакултурни животни: от ветеринарно-здравни съображения или поради наличието на необичайна смъртност по неустановени причини.

2.   Разрешава се пратки със зародишни продукти да бъдат въведени в Съюза само ако са получени от животни, които в момента на събирането:

а)

не са показали клинични симптоми на заразни болести;

б)

са отглеждани в животновъден обект, който не е предмет на национални ограничителни мерки от ветеринарно-здравни съображения, включително ограничения, свързани със съответните болести от списъка, посочени в приложение I, и с нововъзникващи болести.

3.   Разрешава се пратки с продукти от животински произход да бъдат въведени в Съюза само ако са получени от животни, които:

а)

за сухоземни животни: не са показвали клинични симптоми на заразни болести към момента на:

i)

умъртвяването или клането за производство на прясно месо и месни продукти;

или

ii)

събирането на млякото или яйцата;

б)

за водни животни: не са показвали клинични симптоми на заразни болести към момента на клането или събирането за целите на производството на продукти от животински произход;

в)

не са били умъртвени, заклани или — когато става въпрос за мекотели и живи ракообразни — извадени от водата в рамките на национална програма за ликвидиране на болести;

г)

са отглеждани в животновъден обект, който не е предмет на национални ограничителни мерки от ветеринарно-здравни съображения, включително, където е приложимо, с болести от списъка, посочени в приложение I, и с нововъзникващи болести към момента на:

i)

умъртвяването или клането на тези животни за производство на прясно месо и месни продукти или продукти от животински произход, получени от водни животни; или

ii)

събирането на мляко или яйца.

Член 8

Общи изисквания по отношение на животновъдния обект на произход на животните

В допълнение към специалните изисквания, определени в части II—V, разрешава се пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход да бъдат въведени в Съюза само ако животновъдният обект на произход на отглежданите животни или животновъдният обект на произход на отглежданите животни, от които се получават зародишните продукти или продуктите от животински произход, отговарят на следните изисквания:

а)

трябва да са регистрирани от компетентния орган на третата държава или територия на произход и да им е определен уникален номер на одобрението;

б)

трябва да са одобрени от компетентния орган на третата държава или територия на произход, когато това се изисква от настоящия регламент и съгласно неговите условия, и да им е определен уникален номер на одобрението;

в)

трябва да са подчинени на контрола на компетентния орган на третата държава или територия на произход;

г)

трябва да имат действаща система за поддържане и водене за минимален период от 3 години на актуализирани дневници, съдържащи най-малко следната информация:

i)

видовете, категориите, броя и когато това е приложимо — идентификацията на животните в животновъдния обект;

ii)

движението на животните към животновъдния обект и от него;

iii)

смъртността в животновъдния обект;

д)

в тях трябва да се осъществяват редовни посещения за проверка на здравословното състояние на животните от ветеринарен лекар с цел информация за и откриване на признаци за наличие на болести, включително болестите от списъка, посочени в приложение I, от значение за конкретния вид и категория животно, зародишен продукт или продукт от животински произход и нововъзникващи болести.

Такива посещения за проверка на здравословното състояние на животните се извършват с честота, която е пропорционална на рисковете, свързани със съответния животновъден обект.

Член 9

Вземане на проби, лабораторни и други изследвания

Разрешава се пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход да бъдат въведени в Съюза само ако вземането на проби, лабораторните и другите изследвания, изисквани по настоящия регламент, са извършени:

а)

върху проби, взети от или под контрола на компетентния орган на:

i)

третата държава или територия на произход, когато вземане на проби и изследвания се изискват преди въвеждането в Съюза;

или

ii)

държавата членка по местоназначение, когато вземане на проби и изследвания се изискват преди въвеждането в Съюза;

б)

в съответствие със:

i)

съответните процедури и методи, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 и Делегиран регламент (ЕС) 2020/688 на Комисията (17);

или

ii)

за целите на въвеждането в Съюза на зародишни продукти от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни процедурите и методите, определени в приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2020/686 (18);

или

iii)

процедурите, описани в настоящия регламент, когато това се изисква изрично;

в)

в официална лаборатория, определена в съответствие с член 37 от Регламент (ЕС) 2017/625.

Член 10

Свободно от болест място на произход и специални условия

1.   Разрешава се пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход да бъдат въведени в Съюза само ако за третата държава или територия на произход или зона от нея или за животновъдния обект на произход на животните, зародишните продукти или продуктите от животински произход е доказано, че са свободни от дадена болест, което се изисква от настоящия регламент, като това е доказано от компетентния орган на третата държава или територия на произход:

а)

в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2020/689;

или

б)

по отношение на болести, които не попадат в обхвата на Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, в съответствие със специалните правила, когато те са определени в настоящия регламент, и програмата за надзор на болести, изпълнявана от третата държава или територия на произход, която трябва да бъде:

i)

представена на Комисията за оценка и да съдържа най-малко информацията, посочена в приложение II;

ii)

оценена от Комисията като предоставяща необходимите гаранции по отношение на понятието „свободен от болест“ въз основа на:

правилата за надзор, определени в членове 24, 25, 26 и 27 от Регламент (ЕС) 2016/429;

правилата за допълнение относно планирането на надзора и правилата за потвърждението на дадена болест и определението на случая, определени в раздели 1 и 2, както и в част II, глава 1, член 10 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689.

iii)

в действие за достатъчно дълъг период от време, за да е била изпълнена цялостно и върху нея правилно да е бил упражнен надзор.

2.   За аквакултурни животни и продукти от животински произход от аквакултурни животни: когато от даден компартмент на произход се изисква да е свободен от дадени болести, се разрешава пратките с тези стоки да бъдат въведени в Съюза само ако компетентният орган на третата държава на произход е доказал, че те са свободни от болест в съответствие с параграф 1, букви а) и б).

3.   Когато в настоящия регламент се изискват специални условия за определяне като свободна от определени болести на трета държава или територия на произход или зона от нея:

а)

компетентният орган на третата държава или територия на произход вече е удостоверил съответствие с посочените условия;

б)

тези специални условия са специално определени от Съюза в списъка за третата държава от списъка или територия, зона или компартмент от нея и са включени в списъка за конкретния вид и категория животни, зародишни продукти или продукти от животински произход.

ЧАСТ II

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА ОТГЛЕЖДАНИ СУХОЗЕМНИ ЖИВОТНИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕНОВЕ 3 И 5

ДЯЛ 1

ОБЩИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТГЛЕЖДАНИ СУХОЗЕМНИ ЖИВОТНИ

Член 11

Срок на пребиваване, изискван за отглеждани сухоземни животни

Разрешава се пратки с отглеждани сухоземни животни, различни от кучета, котки и порове, да бъдат въведени в Съюза само при условие че се спазват следните изисквания:

а)

животните отговарят на изискването за срок на пребиваване, установен в посочените в приложение III таблици за непрекъснат период от време непосредствено преди датата на изпращането им за Съюза:

i)

таблица 1 — за копитни животни, медоносни пчели и земни пчели;

ii)

таблица 2 — за домашни птици и птици, отглеждани в плен;

б)

животните:

i)

са били постоянно в третата държава или територия на произход или зона от нея по време на периода, посочен в приложение III, таблица 1, втора колона и приложение III, таблица 2, трета колона;

ii)

са били постоянно в животновъдния обект на произход и в този животновъден обект не са въвеждани животни по време на периода, посочен в приложение III, таблица 1, трета колона и приложение III, таблица 2, четвърта колона;

iii)

не са били в контакт с животни с по-нисък здравен статус по време на периода, посочен в приложение III, таблица 1, четвърта колона и приложение III, таблица 2, пета колона.

Член 12

Дерогации по отношение на срока на пребиваване за регистрирани коне във връзка със състезания, надбягвания и културни мероприятия

1.   Чрез дерогация от член 11, буква б), подточка i) еднокопитните животни, различни от еднокопитни животни, предназначени за клане, се разглеждат като спазващи срока на пребиваване, предвиден в приложение III, таблица 1, ако преди изпращането им за Съюза те са пребивавали за период, предвиден в приложение III, таблица 1, втора колона, освен в третата държава или територия на произход или зона от нея, но и в:

а)

държава членка;

или

б)

за регистрирани коне: трета държава, територия на междинно пребиваване или зона от нея от списъка, от които въвеждането в Съюза на регистрирани коне е разрешено за тази цел и при условие че те са въведени в третата държава или територия на произход, или зона от нея в съответствие с ветеринарно-здравните изисквания, предоставящи гаранции за здравето на животните, които са най-малко толкова строги, колкото и приложимите за директно въвеждане в Съюза на регистрирани коне за състезания и надбягвания от съответната трета държава или територия на междинно пребиваване, или зона от нея.

2.   Чрез дерогация от член 11, буква б), подточка ii) регистрираните коне за състезания, надбягвания и културни мероприятия по конен спорт се разглеждат като спазващи изискванията за пребиваване, предвидени в приложение III, таблица 1, трета колона, ако те са пребивавали в третата държава на произход или в третата държава на междинно пребиваване в животновъдни обекти, различни от животновъдния обект на произход, при условие че другите животновъдни обекти:

а)

са били под надзора на официален ветеринарен лекар в третата държава или територия;

б)

не са били предмет на национални ограничителни мерки от ветеринарно-здравни съображения, включително ограничения, свързани със съответните болести, посочени в приложение I, и със съответни нововъзникващи болести;

в)

отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в член 23.

3.   Също чрез дерогация от член 11, буква б), подточка ii) се разрешава да бъдат въведени в Съюза регистрирани коне за състезания, надбягвания и културни мероприятия по конен спорт, които са имали контакт с еднокопитни животни, които са били въведени в трета държава, територия или зона от нея от друга трета държава, територия или зона от нея, или от друга зона в третата държава или територия на произход, при условие че:

а)

тези еднокопитни животни са били въведени в третата държава или територия на произход или зона от нея в съответствие с ветеринарно-здравни изисквания, които са най-малко толкова строги, колкото изискванията, приложими за директно въвеждане в Съюза на тези еднокопитни животни;

б)

възможността за пряк контакт с други животни е ограничена до периода на състезанията, надбягванията или културните мероприятия по конен спорт и със свързаните с тях тренировки, загрявки и предстартови изяви.

Член 13

Преглед на сухоземни животни преди изпращането им за Съюза

1.   Разрешава се пратки със сухоземни животни да бъдат въведени в Съюза само ако животните от пратката са преминали клиничен преглед, извършен от официален ветеринарен лекар в третата държава или територия на произход или зона от нея в рамките на 24 часа преди времето на натоварване за изпращане в Съюза, с цел да се открият признаци, които показват наличието на болести, включително съответните болести от списъка, посочени в приложение I, и на нововъзникващи болести.

За домашни птици и птици, отглеждани в плен, този преглед включва както животните, предназначени за изпращане към Съюза, така и стадото на произход.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея, за регистрирани еднокопитни животни посочената в нея проверка може да се извършва в рамките на 48 часа преди времето на натоварване за изпращане в Съюза или в последния работен ден преди изпращането за Съюза.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея, за кучета, котки и порове посочената в нея проверка може да се извършва в рамките на 48 часа преди времето на натоварване за изпращане в Съюза.

Член 14

Общи правила за изпращането към Съюза на сухоземни животни

1.   Разрешава се пратки от сухоземни животни да бъдат въведени в Съюза само ако от времето на натоварване в животновъдния обект на произход за изпращане в Съюза до момента на пристигането им в Съюза животните от пратката не са били в контакт с други сухоземни животни:

а)

от същия вид, непредназначени за въвеждане в Съюза;

б)

от други видове, включени в списък за същите болести, непредназначени за въвеждане в Съюза;

в)

с по-нисък здравен статус.

2.   Когато се транспортират с въздушен, морски, железопътен, сухопътен транспорт или пеш, се разрешава пратките, посочени в параграф 1, да бъдат въведени в Съюза само ако не са били транспортирани през трета държава, територия или зона от нея, разтоварени или трансбордирани в тях, които не са включени в списък за въвеждане в Съюза на конкретния вид и категория животни и предвидената им употреба в Съюза.

3.   Когато се транспортират по море, дори само за част от пътуването, се разрешава пратките, посочени в параграф 1, да бъдат въведени в Съюза само ако те пристигат в Съюза, придружени от декларация, прикрепена към ветеринарния здравен сертификат, придружаващ животните, и подписана от капитана на плавателния съд, в която се предоставя следната информация:

а)

пристанището на заминаване в третата държава или територия на произход или зона от нея;

б)

пристанището на пристигане в Съюза;

в)

пристанища на акостиране, когато плавателният съд акостира на пристанища извън третата държава или територия на произход или зона от нея по отношение на произхода на животните;

г)

потвърждение за спазването на следните изисквания по време на пътуването към Съюза:

i)

през цялото време животните са били на борда;

ii)

животните не са били в контакт с животни с по-нисък здравен статус, докато са били на борда.

Член 15

Дерогация за трансбордиране на сухоземни животни, различни от еднокопитни животни, в трети държави или територии, които не са включени в списък, при технически проблем или друг непредвиден инцидент

1.   Чрез дерогация от член 14, параграф 2 компетентният орган разрешава въвеждането в Съюза на пратки със сухоземни животни, различни от еднокопитни животни, които са били трансбордирани от първоначалното транспортно средство на изпращане на друго транспортно средство за по-нататъшно пътуване в трета държава или територия или зона от нея, които не са трета държава, територия или зона от нея от списъка, за въвеждане на конкретния вид и категория животни в Съюза само ако трансбордирането е извършено поради поява на технически проблем или друг непредвиден инцидент, довел до логистични проблеми по време на транспортирането на животните до Съюза с морски или въздушен транспорт, за да се довърши транспорта до мястото на въвеждане в Съюза, при условие че:

а)

въвеждането в Съюза на пратки с животните се разрешава от компетентния орган на държавата членка по местоназначение и когато е приложимо — на държавата членка на преминаване, до пристигането им на тяхното местоназначение в Съюза;

б)

трансбордирането е било под надзора на официален ветеринарен лекар в третата държава или територия през цялото време, за да се гарантира, че:

i)

са въведени ефективни мерки за защита срещу вектори на съответните болести по животните;

ii)

са въведени ефективни мерки, за да се избегне пряк и непряк контакт между животните, предназначени за въвеждане в Съюза, и други животни;

iii)

в транспортното средство за по-нататъшното пътуване към Съюза не са поставяни допълнително фураж, вода или постелъчен материал с произход от трета държава или територия или зона от нея, които не са включени в списък на трети държави, територии или зони от тях за въвеждане на конкретния вид и категория животни в Съюза;

iv)

животните от пратката са били прехвърлени директно и възможно най-бързо на плавателен съд или въздухоплавателно средство за по-нататъшно пътуване към Съюза, което е в съответствие с изискванията, определени в член 17, без да се напускат границите на пристанището или на летището;

в)

пратката с животни се придружава от декларация от компетентния орган на третата държава или територия, където е извършено прехвърлянето, като се предоставя информация за прехвърлянето и се удостоверява, че са взети съответните мерки, за да се отговори на изискванията, определени в буква б).

2.   Дерогацията, предвидена в параграф 1, не се прилага по отношение на пратките с медоносни пчели и земни пчели.

Член 16

Дерогация за трансбордиране на еднокопитни животни в трети държави или територии, които не са включени в списък

Чрез дерогация от член 14, параграф 2, когато по време на транспортирането на пратки с еднокопитни животни до Съюза те са били трансбордирани на друго транспортно средство в трета държава или територия или зона от нея, които не са включени в списък на трети държави, територии или зони от тях за въвеждане на конкретната категория еднокопитни животни, се разрешава тези пратки да бъдат въведени в Съюза само ако отговарят на следните изисквания:

а)

животните от пратката се транспортират до Съюза с морски или въздушен транспорт;

б)

животните от пратката са били трансбордирани директно от първоначалното транспортно средство на изпращане към друго транспортно средство за пътуването по-натам;

в)

по време на трансбордирането:

i)

е осигурена ефективна защита от вектори на съответните болести по животните и еднокопитните животни не са влизали в контакт с еднокопитни животни с по-нисък здравен статус;

ii)

животните от пратката са били прехвърлени директно и възможно най-бързо на плавателен съд или въздухоплавателно средство за по-нататъшно пътуване, което трябва да е било в съответствие с изискванията, определени в член 17, без да са напускали границите на пристанището или на летището, под прекия надзор на официален ветеринарен лекар;

г)

официален ветеринарен лекар трябва да е удостоверил, че пратката отговаря на изискванията, посочени в букви а), б) и в).

Член 17

Общи изисквания по отношение на транспортните средства за сухоземните животни

1.   Разрешава се пратки с отглеждани сухоземни животни да бъдат въведени в Съюза само ако транспортните средства, използвани за транспортирането им, са:

а)

конструирани по такъв начин, че:

i)

животните не могат да избягат или да изпаднат;

ii)

е възможно да се извърши визуална инспекция на пространството, където се държат животните;

iii)

е предотвратено или сведено до минимум изпадането на животински екскременти, торова постеля или фураж;

iv)

при домашните птици и птиците, отглеждани в плен, е предотвратено или сведено до минимум изпадането на пера;

б)

почистени и дезинфекцирани с дезинфектант, одобрен от компетентния орган на третата държава или територия на изпращане, и подсушени или оставени да изсъхнат непосредствено преди всяко натоварване на животните, предназначени за въвеждане в Съюза.

2.   Параграф 1 не се прилага по отношение на транспортирането на пратки с медоносни пчели и земни пчели, предназначени за въвеждане в Съюза.

Член 18

Изисквания по отношение на контейнерите, в които се транспортират сухоземни животни до Съюза

Разрешава се пратки с отглеждани сухоземни животни да бъдат въведени в Съюза само ако контейнерите, в които се транспортират отглеждани сухоземни животни до Съюза, в транспортното средство:

а)

отговарят на изискванията в член 17, параграф 1, буква а);

б)

съдържат само животни от един и същ вид и категория, идващи от един и същ животновъден обект;

в)

са:

i)

неизползвани и конструирани за целта контейнери за еднократна употреба, които да бъдат унищожени след първото използване;

или

ii)

почистени и дезинфекцирани и подсушени или оставени да изсъхнат преди натоварването на животните, предназначени за въвеждане в Съюза.

Член 19

Движение на сухоземни животни и боравене с тях след въвеждането им

1.   След въвеждането им в Съюза пратките със сухоземни животни се транспортират директно и незабавно до:

а)

животновъдния обект по местоназначение в Съюза, където престояват най-малко за периода, който се изисква в съответните конкретни членове в части II—V;

б)

кланицата по местоназначение в Съюза, ако са предназначени за клане, където те трябва да бъдат заклани в срок от 5 дни от датата на пристигането им в Съюза.

2.   Когато местоназначението на пратките със сухоземни животни, въведени от трета държава, територия или зона от нея, е кланица, одобрен обект за карантина или обособен специализиран животновъден обект в Съюза, върху транспортирането и пристигането на пратката на местоназначението се извършва наблюдение в съответствие с членове 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/1666 на Комисията (19).

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат за въвеждането в Съюза на регистрирани еднокопитни животни от трети държави, нито за повторното въвеждане след временен износ на регистрирани коне.

ДЯЛ 2

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С КОПИТНИ ЖИВОТНИ

ГЛАВА 1

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с копитни животни

Член 20

Изпращане на копитни животни до Съюза

1.   Разрешава се пратки с копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако те са изпратени от животновъден обект на произход до Съюза, без да преминават през друг животновъден обект.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 може да се разреши пратки с копитни животни, идващи от повече от един животновъден обект на произход, да бъдат въведени в Съюза, ако за животните от пратката е имало само една-единствена операция по събиране в третата държава или територия на произход или зона от нея, което е обвързано със спазване на следните условия:

а)

копитните животни принадлежат към един от следните видове и категории:

i)

Bos taurus, Ovis aries, Capra hircus или Sus scrofa;

или

ii)

Equidae, предназначени за клане;

б)

операцията по събирането е извършена в животновъден обект:

i)

одобрен за операции по събиране на копитни животни от компетентния орган на третата държава или територия в съответствие с изисквания, които са най-малко толкова строги, колкото определените в член 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035 на Комисията (20);

ii)

включен в списък за тази цел от компетентния орган в третата държава или територия на изпращане, включително информацията, предоставена в съответствие с член 21 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035;

iii)

в който се поддържат актуални дневници за период от най-малко три години със следната информация:

произход на животните;

дати на пристигане и изпращане до и от събирателния център;

идентификационен код на животните;

регистрационен номер на животновъдния обект на произход на животното;

регистрационен номер на превозвачите и на транспортните средства, доставящи или събиращи пратките от копитни животни от и към посочения център;

iv)

който отговаря на изискванията, предвидени в член 8 и в член 23, параграф 1;

в)

операцията по събирането в събирателния център е отнела не повече от 6 дни; този срок се счита за част от срока за вземане на проби за изследвания преди изпращането за Съюза, когато по настоящия регламент се изисква такова вземане на проби;

г)

копитните животни трябва да са пристигнали в Съюза в срок от 10 дни от датата на изпращане от животновъдния обект на произход.

Член 21

Идентификация на копитни животни

1.   Разрешава се пратки с копитни животни, различни от еднокопитни животни, да бъдат въведени в Съюза само ако животните от пратката са индивидуално идентифицирани, преди да бъдат изпратени от животновъдния обект на произход, посредством физическо идентификационно средство, като ясно, четливо и по неизтриваем начин се вижда:

а)

идентификационният код на животното, с който се установява недвусмислена връзка между животното и придружаващия ветеринарен здравен сертификат;

б)

кодът на държавата износител в съответствие със стандарт ISO 3166 във формат двубуквен код.

2.   Разрешава се пратки с еднокопитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката са индивидуално идентифицирани, преди да бъдат изпратени от животновъдния обект на произход посредством най-малко един от следните методи:

а)

инжектируем транспондер или ушна марка, като ясно, четливо и по неизтриваем начин се вижда:

i)

идентификационният код на животното, с който се установява недвусмислена връзка между животното и придружаващия ветеринарен здравен сертификат;

ii)

двубуквеният или трицифреният код по стандарта ISO 3166 на държавата износител;

б)

за еднокопитни животни, различни от предназначените за клане: идентификационен документ, издаден най-късно по време на сертифицирането за въвеждане в Съюза и в който:

i)

животното е описано и характеризирано, включително с алтернативния метод на идентификация, така че да се установи недвусмислена връзка между животното и придружаващия идентификационен документ;

ii)

се съдържа информация за индивидуалния код, генериран от имплантиран инжектируем транспондер, когато този код не отговаря на спецификациите в буква а).

3.   Чрез дерогация от параграф 1 може да се разреши пратки с копитни животни, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти, да бъдат въведени в Съюза, ако тези животни са идентифицирани индивидуално посредством инжектируем транспондер или алтернативен метод за идентификация, с който се осигурява недвусмислена връзка между животното и придружаващата документация за въвеждане.

4.   Когато копитните животни се идентифицират с електронно средство за идентификация, което не съответства на стандартите по ISO 11784 и 11785, операторът, който отговаря за въвеждането в Съюза на пратките с копитни животни, предоставя четящо устройство, което по всяко време позволява проверката на идентификацията на животните.

Член 22

Трета държава или територия на произход на копитните животни или зона от нея

1.   Разрешава се пратки с копитни животни, различни от еднокопитни животни, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката са с произход от трета държава или територия или зона от нея, свободни от болестите от категория А, посочени в таблицата в приложение IV, част А, точка 1, за периода, посочен в същата таблица.

2.   Разрешава се пратки с еднокопитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката са с произход от трета държава или територия или зона от нея:

а)

които са свободни от болестите от списъка, посочени в таблицата в приложение IV, част А, точка 2 за периода, посочен в същата таблица;

б)

в които за нито една от болестите от списъка, посочени в таблицата в приложение IV, част А, точка 3 не е било докладвано през посочения период.

3.   Сроковете, посочени в параграф 1 и 2, могат да бъдат съкратени за болести, включени в приложение IV, част Б, при съответните специални условия, посочени там.

4.   Разрешава се пратки с копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката са с произход от трета държава или територия или зона от нея, където не е извършена ваксинация срещу болести от категория А, посочени в приложение IV, част В, в съответствие с подробната информация, посочена в:

а)

точка 1 от посоченото приложение — за копитни животни, различни от еднокопитни животни;

б)

точка 2 от посоченото приложение — за еднокопитни животни.

5.   По отношение на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae, M. Tuberculosis):): разрешава се пратки с говеда да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката:

а)

са с произход от трета държава или територия или зона от нея, свободни от посочената болест без ваксинация;

или

б)

отговарят на изискванията, изложени в приложение V, точка 1.

6.   По отношение на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis: разрешава се пратки с говеда, овце и кози да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката:

а)

са с произход от трета държава или територия или зона от нея, свободни от посочената болест без ваксинация;

или

б)

отговарят на изискванията, изложени в приложение V, точка 2.

7.   По отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24): разрешава се пратки с копитни животни от видовете от списъка да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката:

а)

са с произход от трета държава или територия или зона от нея, свободни от посочената болест за период от 2 години преди датата на изпращане за Съюза; или

б)

отговарят на едно от специалните условия, посочени в приложение VI, част А.

8.   По отношение на ензоотична левкоза по говедата: разрешава се пратки с копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката:

а)

са с произход от трета държава или територия или зона от нея, свободни от посочената болест;

или

б)

отговарят на специалните условия, посочени в приложение VI, част Б.

9.   Разрешава се пратки с копитни животни, предназначени за въвеждане в държави членки или зони от тях със статут „свободен от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране на болестите от категория C, посочени в приложение VII, за които са изброени видовете копитни животни, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката:

а)

са с произход от трета държава или територия или зона от нея, свободни от посочените болести за съответните видове;

или

б)

отговарят на съответните допълнителни изисквания, определени в посоченото приложение.

Член 23

Животновъден обект на произход на копитните животни

1.   Разрешава се пратки с копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако животните от пратката:

а)

идват от животновъден обект, във и около който (включително по целесъобразност и територията на съседна държава) за нито една от посочените в приложение VIII болести от списъка, по отношение на които предназначените за въвеждане в Съюза видове копитни животни са изброени в списък, не е било докладвано в област и за период, определен в таблиците в:

i)

точки 1 и 2 от посоченото приложение за копитни животни, различни от еднокопитни животни;

или

ii)

точки 3 и 4 от посоченото приложение за еднокопитни животни;

б)

за периода, посочен в буква а), копитните животни не са били в контакт с животни с по-нисък здравен статус.

2.   По отношение на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae, M. tuberculosis): разрешава се пратки с говеда, овце, кози, Камилови и Еленови да бъдат въведени в Съюза само ако животновъдният обект на произход на животните в пратката отговаря на приложимите изисквания, определени в приложение IX, точка 1.

3.   По отношение на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis: разрешава се пратки с говеда, овце, кози, свине, Камилови и Еленови да бъдат въведени в Съюза само ако животновъдният обект на произход на животните в пратката отговаря на съответните изисквания, определени в приложение IX, точка 2.

Член 24

Копитни животни от пратката

1.   Разрешава се пратки с копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката отговарят на следните изисквания:

а)

не са ваксинирани срещу болестите от категория А, посочени в таблиците в:

i)

приложение IV, част В, точка 1 — за копитни животни, различни от еднокопитни животни;

или

ii)

приложение IV, част В, точка 2 — за еднокопитни животни;

б)

за периода от момента, когато са изпратени от животновъдния обект на произход, до пристигането им в Съюза те не трябва да са били разтоварвани на място, което не отговаря на изискванията, определени в таблиците, посочени в:

i)

приложение VIII, точки 1 и 2 — за копитни животни, различни от еднокопитни животни;

или

ii)

приложение VIII, точки 3 и 4 — за еднокопитни животни.

2.   По отношение на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae, M. tuberculosis) и инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis: разрешава се пратки с копитни животни от видовете от списъка да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката не са били ваксинирани срещу посочените болести.

3.   По отношение на инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24): разрешава се пратки с копитни животни от видовете от списъка да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката не са ваксинирани с жива ваксина срещу тази болест през последните 60 дни преди датата на движението.

4.   Разрешава се пратки с копитни животни, предназначени за въвеждане в държави членки или зони от тях със статут „свободни от болест“ или с одобрена програма за ликвидиране на болестите от категория C, изброени в приложение VII, за които са изброени видовете копитни животни, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката не са били ваксинирани срещу посочените болести.

5.   В допълнение към изискванията, определени в параграф 1, се разрешава пратки с некастрирани кочове и мъжки копитни животни от семейство Tayassuidae да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката отговарят на съответните специални изисквания по отношение на инфекция с Brucella, определени в приложение X.

6.   В допълнение към изискванията, посочени в параграф 1, разрешава се пратки с еднокопитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката отговарят на специалните условия, посочени в приложение XI, точка 2, в зависимост от санитарната група, определена в съответствие с приложение XI, точка 1, в която е включена третата държава или територия или зона от нея от списъка.

Член 25

Дерогации и допълнителни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на копитни животни за клане

Чрез дерогация от изискванията, установени в член 22, параграфи 5 и 6, се разрешава пратки с копитни животни от видовете, посочени в тези параграфи и които не отговарят на посочените изисквания, да бъдат въведени в Съюза, при условие че животните в пратката са предназначени единствено за клане.

Член 26

Движение и боравене с копитни животни след въвеждането им в Съюза

След въвеждането им в Съюза копитните животни, с изключение на коне, въвеждани за състезание, надбягвания и културни мероприятия по конен спорт, остават в животновъдния обект по местоназначение за срок от най-малко 30 дни от пристигането им в този животновъден обект.

ГЛАВА 2

Специални правила за въвеждане в Съюза на отглеждани копитни животни, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти

Член 27

Ветеринарно-здравни изисквания, които не се прилагат за копитни животни, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти

Членове 11, 22, 23, 24 и 26 се прилагат само за пратки с копитни животни, с изключение на еднокопитни животни, които се въвеждат в Съюза при условията, определени в членове 28—34.

Член 28

Специални правила за въвеждане на копитни животни, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти

1.   Разрешава се пратки с копитни животни, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката отговарят на следните изисквания:

а)

те трябва да идват от обособен специализиран животновъден обект, който е включен в списък, изготвен в съответствие с член 29, на обособени специализирани животновъдни обекти, от които се разрешава въвеждането на копитни животни в Съюза;

б)

те трябва да са били изпратени директно от обособения специализиран животновъден обект на произход до обособен специализиран животновъден обект в Съюза.

2.   Компетентният орган на държавата членка по местоназначение издава специално разрешение за въвеждането на всяка пратка с копитни животни, посочени в параграф 1, след получаването на положителен резултат от оценката на потенциалните рискове, които може да породи за Съюза въвеждането на такива пратки.

3.   Въвеждането в Съюза и движението на всяка пратка с копитни животни, посочени в параграф 1, през държава членка, различна от държавата членка по местоназначение, се разрешава само след разрешение от компетентните органи на държавите членки на преминаване.

Посоченото разрешение се предоставя само въз основа на положителен резултат от оценка на риска, извършена от компетентния орган на посочените държави членки на преминаване, въз основа на информацията, която им е предоставена от държавата членка на местоназначение в Съюза.

4.   Държавата членка по местоназначение на пратките, посочени в параграф 1, уведомява Комисията и другите държави членки в рамките на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите и уведомява директно мястото на въвеждане на копитните животни в Съюза за разрешенията, предоставени в съответствие с параграфи 1 и 2, преди евентуалното движение през други държави членки и преди пристигането на тези копитни животни на тяхната територия.

Член 29

Изготвяне на списък на обособени специализирани животновъдни обекти на произход на копитните животни в трети държави или територии

1.   Държавите членки могат да съставят списък на обособени специализирани животновъдни обекти в трети държави и територии, от които се разрешава въвеждането на копитни животни на тяхна територия.

В този списък се посочват видовете копитни животни, които е разрешено да бъдат въведени на територията на държавата членка от всеки обособен специализиран животновъден обект в съответната трета държава или територия.

2.   Държавите членки могат да включват в своя списък на обособени специализирани животновъдни обекти, предвиден в параграф 1, обособени специализирани животновъдни обекти, които вече са включени в списъците на такива обекти на други държави членки.

С изключение на предвиденото в първа алинея, държавите членки включват обособен специализиран животновъден обект в трета държава или територия в списъка на обособени специализирани животновъдни обекти, предвиден в параграф 1, само след положителен резултат от пълна оценка, която се основава на следното:

а)

обособеният специализиран животновъден обект отговаря на изискването да бъде одобрен от компетентния орган на третата държава или територия на произход, предвидено в член 30;

б)

компетентният орган на третата държава или територия на произход трябва да е предоставил достатъчно информация, за да се гарантира, че обособеният специализиран животновъден обект отговаря на изискванията относно одобряването на обособени специализирани животновъдни обекти, определени в член 30.

3.   Държавите членки актуализират списъците на обособени специализирани животновъдни обекти, посочени в параграф 1, като по-специално отразяват всяко спирането на действието или отнемането на одобрението, предоставено от компетентния орган на третата държава или територия на произход, както е посочено в член 30, или от компетентния орган на друга държава членка.

4.   Държавите членки публикуват списъците, предвидени в параграф 1.

Член 30

Условия по отношение на обособен специализиран животновъден обект на произход на копитни животни в трети държави и територии за целите на член 29

В списъка си на обособени специализирани животновъдни обекти, предвиден в член 29, държавите членки включват даден обособен специализиран животновъден обект, намиращ се в трета държава или територия, само ако обособеният специализиран животновъден обект е одобрен от компетентния орган на третата държава или територия и отговаря на следните условия:

а)

той трябва да бъде ясно разграничен, а достъпът на животни и хора до съоръженията за животни трябва да бъде контролиран;

б)

той трябва да е оборудван с адекватни средства за залавяне, затваряне и изолиране на животните и да има подходящи карантинни съоръжения и одобрени стандартни оперативни процедури за новите пристигащи животни;

в)

местата за настаняване на животните трябва отговарят на съответните стандарти и да са конструирани по такъв начин, че

i)

да бъдат избегнати контактите с животни извън обособения специализиран животновъден обект и да може лесно да се извършват проверки и всякакво необходимо лечение;

ii)

подовете, стените и всички други материали или оборудване да може лесно да се почистват и дезинфекцират;

г)

по отношение на мерките за надзор и контрол на болестите:

i)

в него се изпълнява подходяща програма за надзор на болести, която трябва да включва мерки за контрол на зоонозите, и да бъде актуализирана в съответствие с броя и видовете на животните, които се намират в обособения специализиран животновъден обект, и с епидемиологичната обстановка във и около обособения специализиран животновъден обект във връзка с болестите от списъка и с нововъзникващите болести;

ii)

копитните животни в него, за които има съмнение, че са болни или инфектирани с болестотворни агенти на болести от списъка или на нововъзникващи болести, трябва да бъдат подлагани на клинични прегледи, лабораторни изследвания или постмортални прегледи;

iii)

в него трябва да се извършва — според случая — ваксинация и лечение на възприемчиви копитни животни по отношение на заразни болести;

д)

в него за минимален срок от 3 години трябва да се водят актуални дневници, в които се посочват:

i)

броят и идентичността (и по-точно предполагаемата възраст, пол, вид и индивидуална идентификация, когато е целесъобразно) на копитните животни от всеки вид, който се намира в обособения специализиран животновъден обект;

ii)

броят и идентичността (и по-точно предполагаемата възраст, пол, вид и индивидуален идентификационен код, когато е уместно) на копитните животни, пристигащи или напускащи обособения специализиран животновъден обект, заедно с информация за животновъдния обект на произход или местоназначението на такива животни, транспортното средство и здравния статус на тези животни;

iii)

данни за изпълнението на програмата за надзор и контрол на болести, предвидена в буква г), подточка i), и резултатите от нея;

iv)

резултати от клиничните прегледи, лабораторните изследвания и от постморталните прегледи, предвидени в буква г), подточка ii);

v)

данни за ваксинацията и лечението, предвидени в буква г), подточка iii);

vi)

указания, ако има такива, на компетентния орган на третата държава или територия на произход по отношение на направените констатации по време на периода на изолация или карантина;

е)

в него трябва да се осигурява унищожаването на труповете на копитни животни, умрели от болест или подложени на евтаназия;

ж)

в него се осигуряват — чрез сключване на договор или посредством друг правен документ — услугите на ветеринарен лекар на животновъдния обект, който отговаря за:

i)

надзора на дейностите в животновъдния обект и спазването на условията за одобрение, определени в настоящия член;

ii)

прегледа на програмата за надзор на болести, посочен в буква г), подточка i), най-малко веднъж годишно;

з)

чрез дерогация от член 9, буква в) има:

i)

споразумение с лаборатория, одобрена от компетентния орган на третата държава или територия, за извършването на постмортални прегледи;

или

ii)

едно или няколко подходящи помещения, в които могат да се извършват постмортални прегледи под ръководството на ветеринарния лекар на животновъдния обект.

Член 31

Дерогация от изискването за включване в списък на третата държава или територия и за включването в списък на обособен специализиран животновъден обект на произход на копитните животни

1.   Чрез дерогация от изискванията, установени в член 3, параграф 1 и член 28, параграф 1, се разрешава пратки с копитни животни от животновъдни обекти в трети държави или територии, които не отговарят на посочените изисквания, да бъдат въведени в Съюза, ако са предназначени за обособен специализиран животновъден обект и при условие че:

а)

появата на извънредни непредвидени обстоятелства прави невъзможно спазването на посочените изисквания;

б)

посочените пратки съответстват на условията, определени в член 32.

2.   Държавата членка по местоназначение на пратката, посочена в параграф 1, уведомява Комисията и държавите членки в рамките на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите и уведомява директно мястото на въвеждане на копитните животни в Съюза за разрешенията, предоставени в съответствие с параграф 1, преди евентуалното движение през други държави членки и преди пристигането на тези копитни животни на тяхната територия.

Член 32

Допълнителни изисквания, които да бъдат изпълнени от животновъдните обекти на произход на копитните животни, предназначени за обособен специализиран животновъден обект, в съответствие с дерогацията, установена в член 31

Компетентният орган на държава членка по местоназначение разрешава дерогации, както е предвидено в член 31, само за пратки с копитни животни, които отговарят на следните допълнителни условия:

а)

подадено е предварително заявление до компетентен орган на държавата членка по местоназначение за специална дерогация, както е предвидено в член 31, от собственика или физическото лице, представящо този собственик, и държавата членка по местоназначение е предоставила това разрешение, след като е извършила оценка на риска, от която видно, че въвеждането на такива пратки с копитни животни не представлява риск за здравето на животните в Съюза;

б)

копитните животни са били под карантина в третата държава или територия на произход под надзора на компетентния орган за съответния период от време, необходим, за да отговорят те на специалните ветеринарно-здравни изисквания, определени в членове 33 и 34:

i)

на място, одобрено от компетентния орган на третата държава или територия на произход на копитните животни;

ii)

в съответствие с условията, посочени в разрешението по буква а), които трябва да осигуряват най-малко същите гаранции като предвидените в член 28, параграфи 2—4 и членове 33 и 34;

в)

копитните животни трябва да бъдат поставени под карантина в обособения специализиран животновъден обект по местоназначение за срок от най-малко 6 месеца от датата на въвеждане в Съюза, по време на който от компетентния орган на държавата членка по местоназначение могат да бъдат предприети действията, предвидени в член 138, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625, и по-специално в параграф 2, букви а), г) и к) от него.

Член 33

Ветеринарно-здравни изисквания във връзка с обособения специализиран животновъден обект на произход на копитни животни по отношение на болестите от списъка

Разрешава се пратки с копитни животни, предназначени за обособен специализиран животновъден обект, намиращ се в Съюза, да бъдат въведени в Съюза само ако обособеният специализиран животновъден обект на произход отговаря на следните изисквания по отношение на болестите от списъка:

а)

по отношение на обособения специализиран животновъден обект на произход на копитни животни: не е докладвано за болести от списъка, посочени в таблицата в приложение XII, част А за периодите, посочени в същата таблица за тези болести от списъка;

б)

по отношение на областта във и около обособения специализиран животновъден обект: не е докладвано за болести от списъка, посочени в таблицата в приложение XII, част Б за периодите, посочени в същата таблица за тези болести от списъка.

Член 34

Ветеринарно-здравни изисквания във връзка с копитните животни от пратките по отношение на болестите от списъка

Разрешава се пратки с копитни животни, предназначени за обособен специализиран животновъден обект, намиращ се в Съюза, да бъдат въведени в Съюза само ако животните от пратката отговарят на следните ветеринарно-здравни изисквания:

а)

те трябва да отговарят на условието за срок на пребиваване в обособения специализиран животновъден обект на произход в продължение на непрекъснат период от 6 месеца или от раждането си, ако са на възраст под 6 месеца;

б)

не трябва да са били в контакт с животни с по-нисък здравен статус по време на:

i)

периода от 30 дни преди датата на изпращането към Съюза или от раждането си, ако са на възраст под 30 дни;

ii)

транспортирането им от одобрения обособен специализиран животновъден обект на произход до мястото на изпращане в Съюза;

в)

по отношение на болестите, посочени в таблицата в приложение XII, част В, те трябва да:

i)

са с произход от трета държава или територия или зона от нея, която отговаря на условието за наличие на период, през които те са били свободни от болести, посочени в същата таблица;

или

ii)

отговарят на съответните допълнителни изисквания, посочени в приложение XII, част Г;

г)

не трябва да са били ваксинирани, както е посочено в таблицата в приложение XII, част Д;

д)

ако са ваксинирани срещу антракс и бяс, от компетентния орган на третата държава или територия на произход трябва да бъде предоставена информация относно датата на ваксинацията, използваната ваксина и евентуално извършеното изследване, което показва защитен имунен отговор;

е)

трябва да са били третирани срещу вътрешни и външни паразити най-малко два пъти през периода от 40 дни преди датата на изпращане за Съюза.

Когато специалните гаранции, посочени в буква в), подточка ii), включват карантинен период в защитено от вектори съоръжение в обособения специализиран животновъден обект, това съоръжение трябва да отговаря на изискванията, посочени в приложение XII, част Е.

Член 35

Движение и боравене с копитни животни след въвеждането им, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти

След въвеждането им в Съюза копитните животни с произход от обособен специализиран животновъден обект в трета държава или територия, както е посочено в член 27, трябва да останат в обособения специализиран животновъден обект по местоназначение за период от най-малко 6 месеца преди датата на движение към друг обособен специализиран животновъден обект в Съюза, освен когато са изнесени от Съюза или са придвижени за клане.

ДЯЛ 3

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОМАШНИ ПТИЦИ И ПТИЦИ, ОТГЛЕЖДАНИ В ПЛЕН

ГЛАВА 1

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с домашни птици

РАЗДЕЛ 1

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВСИЧКИ ВИДОВЕ И КАТЕГОРИИ ДОМАШНИ ПТИЦИ

Член 36

Домашни птици, внесени в третата държава или територия на произход или зона от нея преди въвеждане в Съюза

1.   Разрешава се следните пратки да бъдат въведени в Съюза само когато компетентният орган на третата държава или територия на произход е предоставил гаранции в съответствие с параграф 2:

а)

домашни птици, въведени в третата държава или територия на произход или зона от нея от друга трета държава или територия или зона от нея;

б)

еднодневни пилета от родителски стада, които са били въведени в третата държава или територия на произход или зона от нея от друга трета държава или територия или зона от нея.

2.   Разрешава се пратки с животни, посочени в параграф 1, да бъдат въведени в Съюза само ако компетентният орган на третата държава или територия на произход на домашните птици е предоставил гаранции, че:

а)

тези домашни птици и родителски стада, посочени в същия параграф, са внесени от трета държава или територия или зона от нея, включени в списък за въвеждане на такива пратки в Съюза;

б)

вносът на домашни птици и родителски стада, посочен в параграф 1, в същата трета държава или територия или зона от нея, е извършен в съответствие с ветеринарно-здравни изисквания, които са най-малко толкова строги, колкото изискванията, приложими за пратките с такива животни, които са директно въвеждани в Съюза.

Член 37

Изисквания относно третата държава или територия на произход на домашните птици или зона от нея

Разрешава се пратки с домашни птици да бъдат въведени в Съюза само ако тези пратки са с произход от трета държава или територия или зона от нея, които отговарят на следните изисквания:

а)

там има програма за надзор на болести по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците за период от най-малко 6 месеца преди датата на изпращане на пратката за Съюза и посочената програма за надзор отговаря на изискванията, определени в:

i)

приложение II към настоящия регламент;

или

ii)

съответната глава от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE);

б)

считат се за свободни от високопатогенна инфлуенца по птиците в съответствие с член 38;

в)

когато има извършена ваксинация срещу високопатогенна инфлуенца по птиците, компетентният орган на третата държава или територия на произход е предоставил гаранции, че:

i)

програмата за ваксинация отговаря на изискванията, посочени в приложение XIII;

ii)

програмата за надзор, посочена в буква а) от настоящия член, в допълнение към изискванията, посочени в приложение II, отговаря на изискванията, определени в приложение XIII, точка 2;

iii)

е поел ангажимента да информира Комисията за всяка промяна в програмата за ваксинация в третата държава или територия или зона от нея;

г)

които:

i)

по отношение на домашни птици, различни от щраусови птици: се считат за свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест в съответствие с член 39;

ii)

по отношение на щраусови птици:

се считат за свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест в съответствие с член 39;

или

не се считат за свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест в съответствие с член 39, но компетентният орган на третата държава или територия на произход е предоставил гаранции по отношение на спазването на изискванията във връзка с инфекция с вируса на нюкасълската болест по отношение на изолацията, надзора и изследванията, както е посочено в приложение XIV;

д)

когато е била извършена ваксинация срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, компетентният орган на третата държава или територия е предоставил гаранции, че:

i)

използваните ваксини са в съответствие с общите и специалните критерии за ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, установени в приложение XV, точка 1;

или

ii)

използваните ваксини са в съответствие с общите критерии във връзка с ваксините срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, определени в приложение XV, точка 1, и домашните птици отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в приложение XV, точка 2 във връзка с домашни птици и яйца за люпене с произход от трета държава или територия или зона от нея, когато ваксините, използвани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не отговарят на специалните критерии, посочени в приложение XV, точка 1;

е)

поели са ангажимента, че след поява на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или на огнище на инфекция с вируса на нюкасълската болест ще подадат до Комисията следната информация:

i)

в рамките на 24 часа след потвърждението за поява на първоначално огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест — информация за ситуацията с болестта;

ii)

редовна актуализация на информацията за ситуацията с болестта;

ж)

поели са ангажимента да предоставят на референтната лаборатория на Европейския съюз за инфлуенца по птиците и нюкасълска болест изолати на вируса от първоначалните огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците и на инфекция с вируса на нюкасълската болест.

Член 38

Свободни от високопатогенна инфлуенца по птиците трета държава или територия на произход или зона от нея

1.   Трета държава или територия или зона от нея се считат за свободни от високопатогенна инфлуенца по птиците, когато са предоставили следните гаранции на Комисията:

а)

проведена е програма за надзор за високопатогенна инфлуенца по птиците в съответствие с член 37, буква а) в периода от най-малко 6 месеца преди датата на сертифициране от официалния ветеринарен лекар на пратката за изпращане в Съюза;

б)

не е имало огнище на болестта високопатогенна инфлуенца по птиците сред домашните птици в тази трета държава или територия или зона от нея за период от най-малко 12 месеца преди датата на сертифициране от официалния ветеринарен лекар на пратката за изпращане в Съюза.

2.   След поява на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците в трета държава или територия или зона от нея, които преди това са били считани за свободни от тази болест, както е посочено в параграф 1, въпросната трета държава или територия или зона от нея отново се смятат за свободни от високопатогенна инфлуенца по птиците, при условие че са спазени следните условия:

а)

въведена е политика за унищожаване на птиците за борба с високопатогенна инфлуенца по птиците;

б)

проведени са подходящо почистване и дезинфекция във всички инфектирани преди това животновъдни обекти;

в)

за период от най-малко 3 месеца след приключването на политиката за унищожаване на птиците и на почистването и дезинфекцията, посочени в букви а) и б), компетентният орган на третата държава или територия е провел програма за надзор, като е предоставил най-малкото ниво на достоверност чрез рандомизирана представителна извадка от рисковите популации, от която е видно, че липсва инфекция, като се вземат под внимание специфичните епидемиологични обстоятелства във връзка с появата на огнището(ата), и е с отрицателни резултати.

Член 39

Свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест трета държава или територия на произход или зона от нея

1.   Трета държава или територия или зона от нея се считат за свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест, когато не е имало огнище на инфекция с вируса на нюкасълската болест при домашни птици в същата трета държава или територия или зона от нея за период от най-малко 12 месеца преди датата на сертифициране от официалния ветеринарен лекар на пратката за изпращане в Съюза.

2.   След поява на огнище на инфекция с вируса на нюкасълската болест в трета държава или територия или зона от нея, които преди това са били считани за свободни от тази болест, както е посочено в параграф 1, въпросната трета държава или територия или зона от нея отново се смятат за свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест, при условие че са спазени следните условия:

а)

въведена е политика за унищожаване на птиците с цел борба с болестта;

б)

проведени са подходящо почистване и дезинфекция във всички инфектирани преди това животновъдни обекти;

в)

за период от най-малко 3 месеца след приключването на политиката за унищожаване на птиците и на почистването и дезинфекцията, посочени в букви а) и б), компетентният орган на третата държава или територия е доказал отсъствие на посочената болест в третата държава или територия или зона от нея посредством интензивни изследвания, включително лабораторни изследвания, във връзка с огнището.

Член 40

Животновъден обект на произход на домашните птици

1.   Разрешава се пратки с домашни птици за разплод и с домашни птици за отглеждане да бъдат въведени в Съюза само ако животните от пратката идват от животновъдни обекти, одобрени от компетентния орган на третата държава или територия на произход в съответствие с изисквания, които са най-малко толкова строги, колкото определените в член 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035, и:

а)

действието на одобрението на животновъдните обекти не е спирано или то не е отнемано;

б)

в радиус от 10 km около тях, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, не е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест през период от най-малко 30 дни преди датата на натоварване за изпращане в Съюза;

в)

в които не е докладвано за потвърден случай на инфекция с вируси на нископатогенна инфлуенца по птиците през период от най-малко 21 дни преди датата на натоварване за изпращане в Съюза.

2.   Разрешава се пратки с домашни птици, предназначени за клане, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката идват от животновъдни обекти:

а)

в радиус от 10 km около тях, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, не е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест през период от най-малко 30 дни преди датата на натоварване за изпращане в Съюза;

б)

в които не е докладвано за потвърден случай на инфекция с вируси на нископатогенна инфлуенца по птиците през период от най-малко 21 дни преди датата на натоварване за изпращане в Съюза.

3.   Разрешава се еднодневни пилета да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката:

а)

са излюпени в животновъдни обекти, одобрени от компетентния орган на третата държава или територия на произход в съответствие с изисквания, които са най-малко толкова строги колкото и определените в член 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035; и

i)

действието на одобрението на животновъдните обекти не е спирано или то не е отнемано;

ii)

в радиус от 10 km около тях, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, не е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест през период от най-малко 30 дни преди датата на изпращане в Съюза;

б)

идват от стада птици, отглеждани в животновъдни обекти, одобрени от компетентния орган на третата държава или територия на произход в съответствие с изисквания, които са най-малко толкова строги колкото и определените в член 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035 и

i)

действието на одобрението им не е спирано или то не е отнемано към момента, когато яйцата за люпене, от които са се излюпили еднодневните пилета, са изпратени до люпилнята;

ii)

в които не е докладвано за потвърден случай на инфекция с вируси на нископатогенна инфлуенца по птиците през период от най-малко 21 дни преди датата на събиране на яйцата за люпене, от които са се излюпили еднодневните пилета.

Член 41

Специални превантивни мерки по отношение на контейнерите, в които се транспортират домашните птици

Разрешава се пратки с домашни птици да бъдат въведени в Съюза само ако тези пратки са транспортирани в контейнери, които, в допълнение към изискванията на член 18, отговарят на следните изисквания:

а)

те са затворени в съответствие с инструкциите на компетентния орган на третата държава или територия на произход с цел да се избегне всякаква възможност за подмяна на съдържанието;

б)

носят информацията за конкретния вид и категория домашни птици, посочена в приложение XVI;

в)

по отношение на еднодневни пилета — те са за еднократна употреба, чисти са и се използват за първи път.

Член 42

Въвеждане на домашни птици в държави членки със статут на свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация

1.   Разрешава се пратки с домашни птици за разплод и с домашни птици за отглеждане, предназначени за държава членка със статут на свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката отговарят на следните изисквания:

а)

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

б)

държани са в изолация в продължение на най-малко 14 дни преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза в животновъдния обект на произход или в обект за карантина под надзора на официален ветеринарен лекар, когато:

i)

домашните птици не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест за период от най-малко 21 дни преди датата на натоварване на пратката;

ii)

през периода, посочен в подточка i), в животновъдния обект не е постъпила нито една птица, която не е част от пратката;

iii)

не е извършена ваксинация;

в)

показали са отрицателен резултат през периода от най-малко 14 дни преди датата на натоварване за изпращане към Съюза при серологичните изследвания за откриване на антитела срещу вируса на нюкасълската болест, извършени на кръвни проби на равнище, което дава ниво на достоверност 95 % за откриване на инфекцията при 5 % болестност.

2.   Разрешава се пратки с домашни птици, предназначени за клане, за държава членка със статут на свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката идват от стада птици, които:

а)

не са били ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест и са показали са отрицателен резултат през периода от най-малко 14 дни преди датата на натоварването на пратките за изпращане в Съюза при серологичните изследвания за откриване на антитела срещу вируса на нюкасълската болест, извършени на кръвни проби на равнище, което дава ниво на достоверност 95 % за откриване на инфекцията при 5 % болестност;

или

б)

ваксинирани са срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, но не с жива ваксина, през периода от най-малко 30 дни преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза и са били подложени на тест за изолиране на вируса за инфекция с вируса на нюкасълската болест по време на 14-те дни преди посочената дата върху случайна проба от клоакални натривки или фекални проби от поне 60 птици, резултатите от които са били отрицателни.

3.   Разрешава се пратки с еднодневни пилета, предназначени за държава членка със статут на свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката:

а)

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

б)

произхождат от яйца за люпене от стада птици, които отговарят на някое от изброеното по-долу:

i)

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

или

ii)

ваксинирани са срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, като е използвана инактивирана ваксина;

или

iii)

ваксинирани са срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, като е използвана жива ваксина най-късно 60 дни преди датата на събиране на яйцата;

в)

идват от люпилня, в която методите на работа гарантират, че яйцата на еднодневните пилета, предназначени за въвеждане в Съюза, се инкубират в напълно различно време и място от яйцата, които не отговарят на условията, определени в буква б).

РАЗДЕЛ 2

СПЕЦИАЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОМАШНИ ПТИЦИ ЗА РАЗПЛОД И С ДОМАШНИ ПТИЦИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ

Член 43

Идентификация на щраусови птици за разплод и на щраусови птици за отглеждане

Разрешава се пратки с щраусови птици за разплод и с щраусови птици за отглеждане да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката са индивидуално идентифицирани с пръстени около шията или с инжектируем транспондер:

а)

с кода на третата държава или територия на произход съгласно стандарт ISO 3166 във формат двубуквен код;

б)

които съответстват на стандартите ISO 11784 и 11785.

Член 44

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка със стадото на произход на пратките с домашни птици за разплод и с домашни птици за отглеждане

Разрешава се пратки с домашни птици за разплод и с домашни птици за отглеждане да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката са с произход от стада птици, които отговарят на следните изисквания:

а)

стадата не са ваксинирани срещу високопатогенна инфлуенца по птиците;

б)

ако стадата са били ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест:

i)

са предоставени гаранции от компетентните органи на третата държава или територия на произход, че използваните ваксини са в съответствие или с:

общите и специалните критерии за ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, установени в приложение XV, точка 1;

или

общите критерии във връзка с ваксините срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, определени в приложение XV, точка 1, и домашните птици отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в приложение XV, точка 2 във връзка с домашни птици и яйца за люпене с произход от трета държава или територия или зона от нея, когато ваксините, използвани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не отговарят на специалните критерии, посочени в приложение XV, точка 1;

ii)

за пратката трябва да бъде предоставена информацията, посочена в приложение XV, точка 4;

в)

стадата са били предмет на програма за надзор на болести, която отговаря на изискванията, изложени в приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035 и е установено, че не са инфектирани, нито че има основание за съмнение за инфекция със следните агенти:

i)

Salmonella Pullorum, Salmonella Gallinarum и Mycoplasma gallisepticum при Gallus gallus;

ii)

Salmonella arizonae (серогрупа O:18(k)), Salmonela Pullorum, Salmonella Gallinarum, Mycoplasma meleagridis и Mycoplasma gallisepticum при Meleagris gallopavo;

iii)

Salmonella Pullorum и Salmonella Gallinarum при Numida meleagris, Coturnix coturnix, Phasianus colchicus, Perdix perdix, Anas spp;

г)

стадата птици се отглеждат в животновъдни обекти, в които при потвърждение на инфекция с Salmonella Pullorum, S. Gallinarum и S. arizonae през последните 12 месеца преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза са били предприети следните мерки:

i)

птиците от инфектираното стадо са били заклани или умъртвени и унищожени;

ii)

след клането или умъртвяването на инфектираното стадо, посочено в подточка i), животновъдният обект е бил почистен и дезинфекциран;

iii)

след почистването и дезинфекцията, посочени в подточка ii), всички стада в животновъдния обект са показали отрицателен резултат за инфекция със Salmonella Pullorum, S. Gallinarum и S. arizonae при две изследвания, извършени през интервал от най-малко 21 дни в съответствие с програмата за надзор на болести, посочена в буква в);

д)

стадата птици се отглеждат в животновъдни обекти, в които при потвърждение на микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis) през последните 12 месеца преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза са били предприети следните мерки:

или

i)

инфектираното стадо е показало отрицателни резултати за микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis) при двете изследвания, извършени в съответствие с програмата за надзор на болестите, посочена в буква в), на цялото стадо през интервал от най-малко 60 дни;

или

ii)

инфектираното стадо е било заклано или е било умъртвено и унищожено, животновъдният обект е бил почистен и дезинфектиран, а след почистването и дезинфекцията всички стада в животновъдния обект са показали отрицателен резултат за микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis) при двете изследвания, извършени през интервал от най-малко 21 дни в съответствие с програмата за надзор на болести, посочена в буква в).

РАЗДЕЛ 3

СПЕЦИАЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОМАШНИ ПТИЦИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КЛАНЕ

Член 45

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка със стадото на произход на пратките с домашни птици, предназначени за клане

Разрешава се пратки с домашни птици, предназначени за клане, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката са с произход от стада птици, които отговарят на следните изисквания:

а)

не са ваксинирани срещу високопатогенна инфлуенца по птиците;

б)

ако са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест:

i)

от компетентния орган на третата държава или територия на произход са предоставени гаранции, че:

използваните ваксини са в съответствие с общите и специалните критерии за ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, установени в приложение XV, точка 1;

или

използваните ваксини са в съответствие с общите критерии във връзка с ваксините срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, определени в приложение XV, точка 1, и домашните птици отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в приложение XV, точка 2 във връзка с домашни птици и яйца за люпене с произход от трета държава или територия или зона от нея, когато ваксините, използвани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не отговарят на специалните критерии, посочени в приложение XV, точка 1;

ii)

за всяка пратка трябва да бъде предоставена информацията, посочена в приложение XV, точка 4;

РАЗДЕЛ 4

СПЕЦИАЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕДНОДНЕВНИ ПИЛЕТА

Член 46

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка със стадата на произход на пратки с еднодневни пилета

Разрешава се пратки с еднодневни пилета да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката са с произход от стада птици, които отговарят на следните изисквания:

а)

ако стадата са ваксинирани срещу високопатогенна инфлуенца по птиците и от третата държава или територия на произход са предоставени гаранции за спазването на минималните изисквания във връзка с програмите за ваксинация и допълнителен надзор, посочени в приложение XIII;

б)

ако стадата са били ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест:

i)

от компетентния орган на третата държава или територия на произход са предоставени гаранции, че използваните ваксини отговарят или на:

общите и специалните критерии за ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, установени в приложение XV, точка 1;

или

общите критерии за признатите ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, определени в приложение XV, точка 1, а домашните птици и яйцата за люпене, от които произхождат еднодневните пилета, отговарят на определените в приложение XV, точка 2 ветеринарно-здравни изисквания във връзка с домашните птици и яйцата за люпене с произход от трета държава или територия или зона от нея, когато ваксините, използвани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не отговарят на специалните критерии, посочени в приложение XV, точка 1;

ii)

за всяка пратка трябва да бъде предоставена информацията, посочена в приложение XV, точка 4;

в)

стадата са били предмет на програма за надзор на болести, която отговаря на изискванията, изложени в приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035, и е установено, че не са инфектирани, нито че има основания за съмнение за инфекция със следните агенти:

i)

Salmonella Pullorum, Salmonella Gallinarum и Mycoplasma gallisepticum при Gallus gallus;

ii)

Salmonella arizonae (серогрупа O:18(k)), Salmonella Pullorum, Salmonella Gallinarum, Mycoplasma meleagridis и Mycoplasma gallisepticum при Meleagris gallopavo;

iii)

Salmonella Pullorum и Salmonella Gallinarum при Numida meleagris, Coturnix coturnix, Phasianus colchicus, Perdix perdix, Anas spp;

г)

стадата птици се отглеждат в животновъдни обекти, в които при потвърждение на инфекция с Salmonella Pullorum, S. Gallinarum и S. arizonae през последните 12 месеца преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза са били предприети следните мерки:

i)

птиците от инфектираното стадо са били заклани или умъртвени и унищожени;

ii)

след клането или умъртвяването на инфектираното стадо, посочено в подточка i), животновъдният обект е бил почистен и дезинфекциран;

iii)

след почистването и дезинфекцията, посочени в подточка ii), всички стада в животновъдния обект са показали отрицателен резултат за инфекция със Salmonella Pullorum, S. Gallinarum и S. arizonae при две изследвания, извършени през интервал от най-малко 21 дни в съответствие с програмата за надзор на болести, посочена в буква в);

д)

стадата птици се отглеждат в животновъдни обекти, в които при потвърждение на микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis) през последните 12 месеца преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза са били предприети следните мерки:

или

i)

инфектираното стадо е показало отрицателни резултати за микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis) при двете изследвания, извършени в съответствие с програмата за надзор на болестите, посочена в буква в), на цялото стадо през интервал от най-малко 60 дни;

или

ii)

инфектираното стадо е било заклано или е било умъртвено и унищожено, животновъдният обект е бил почистен и дезинфектиран, а след почистването и дезинфекцията всички стада в животновъдния обект са показали отрицателен резултат за микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis) при две изследвания, извършени през интервал от най-малко 21 дни в съответствие с програмата за надзор на болести, посочена в буква в).

Член 47

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с яйцата за люпене, от които произхождат пратки с еднодневни пилета

Разрешава се пратки с еднодневни пилета да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката произхождат от яйца за люпене, които:

а)

отговарят на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза, установени в част III, дял 2;

б)

преди да бъдат изпратени в люпилнята, яйцата за люпене са маркирани в съответствие с инструкциите на компетентния орган;

в)

са дезинфекцирани в съответствие с инструкциите на компетентния орган;

г)

не са били в контакт с домашни птици или яйца за люпене с по-нисък здравен статус, птици, отглеждани в плен, или диви птици нито по време на транспортирането им до люпилнята, нито в люпилнята.

Член 48

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с еднодневните пилета

Разрешава се пратки с еднодневни пилета да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката не са били ваксинирани срещу инфлуенца по птиците.

РАЗДЕЛ 5

СПЕЦИАЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОМАШНИ ПТИЦИ, КОГАТО ТЕ СА ПО-МАЛКО ОТ 20 ЕКЗЕМПЛЯРА

Член 49

Дерогации и специални изисквания във връзка с пратки с по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици

Чрез дерогация от член 14, параграф 3, член 17, член 18, член 40 и член 41 и членове от 43—48, се разрешава пратки, съдържащи по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици, да бъдат въведени в Съюза, при условие че тези пратки отговарят на следните изисквания:

а)

домашните птици идват от животновъдни обекти, в които:

i)

не е докладвано за потвърден случай на инфекция с вируси на нископатогенна инфлуенца по птиците през период от най-малко 21 дни преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза или датата на събиране на яйцата за люпене, от които са се излюпили еднодневните пилета;

ii)

в радиус от 10 km около животновъдния обект, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, не е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест през период от най-малко 30 дни преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза;

б)

домашните птици или, когато става въпрос за еднодневни пилета, стадата, от които произхождат еднодневните пилета, са били изолирани в животновъдния обект на произход в продължение на най-малко 21 дни преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза;

в)

по отношение на ваксинацията срещу високопатогенна инфлуенца по птиците:

i)

домашните птици не са ваксинирани срещу високопатогенна инфлуенца по птиците;

ii)

когато родителските стада на еднодневните пилета са ваксинирани срещу високопатогенна инфлуенца по птиците, от третата държава или територия на произход са предоставени гаранции за спазването на минималните изисквания във връзка с програмите за ваксинация и допълнителен надзор, посочени в приложение XIII;

г)

когато домашните птици или родителските стада на еднодневните пилета са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест:

i)

от компетентния орган на третата държава или територия на произход са предоставени гаранции, че използваните ваксини отговарят на:

общите и специалните критерии за ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, установени в приложение XV, точка 1;

или

общите критерии във връзка с ваксините срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, определени в приложение XV, точка 1, и домашните птици отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в приложение XV, точка 2 във връзка с домашни птици и яйца за люпене с произход от трета държава или територия или зона от нея, когато ваксините, използвани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не отговарят на специалните критерии, посочени в приложение XV, точка 1;

ii)

за всяка пратка трябва да бъде предоставена информацията, посочена в приложение XV, точка 4;

д)

за домашните птици или — когато става въпрос за еднодневни пилета — за стадото на произход на еднодневните пилета, е установено, че не са инфектирани, нито че изследванията, извършени в съответствие с изискванията във връзка с изследвания на пратки с по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици, и по-малко от 20 яйца за люпене от тях преди въвеждането в Съюза, дават основание за съмнение за инфекция с някой от следните агенти, посочени в приложение XVII;

i)

Salmonella Pullorum, Salmonella Gallinarum и Mycoplasma gallisepticum при Gallus gallus;

ii)

Salmonella arizonae (серогрупа O:18(k)), Salmonela Pullorum, Salmonella Gallinarum, Mycoplasma meleagridis и Mycoplasma gallisepticum при Meleagris gallopavo;

iii)

Salmonella Pullorum и Salmonella Gallinarum при Numida meleagris, Coturnix coturnix, Phasianus colchicus, Perdix perdix, Anas spp.

РАЗДЕЛ 6

СПЕЦИАЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ДВИЖЕНИЕТО НА ДОМАШНИ ПТИЦИ И БОРАВЕНЕТО С ТЯХ СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕ В СЪЮЗА

Член 50

Задължения на операторите в животновъдния обект по местоназначение след въвеждането в Съюза на пратки с домашни птици

1.   Операторите в животновъдния обект по местоназначение отглеждат домашни птици за разплод, домашни птици за отглеждане, с изключение на домашни птици за отглеждане с цел възстановяване на запасите от пернат дивеч, и еднодневни пилета, които са въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея в животновъдните обекти по местоназначение от датата на пристигането им в продължение на непрекъснат период от най-малко:

а)

6 седмици;

или

б)

до деня на клането, когато животните са заклани в срок от 6 седмици от датата на пристигане.

2.   При домашни птици, различни от щраусови птици, периодът от 6 седмици, предвиден в параграф 1, буква а), може да бъде намален до 3 седмици, при условие че, по искане на оператора, вземането на проби и изследванията в съответствие с член 51, буква б) са били извършени с благоприятни резултати.

3.   Операторите в животновъдния обект по местоназначение гарантират, че домашните птици, посочени в параграф 1, се подлагат на клиничен преглед, извършен от официален ветеринарен лекар в животновъдния обект по местоназначение не по-късно от датата на изтичане на съответните срокове, предвидени в посочения параграф.

4.   По време на сроковете, предвидени в параграф 1, операторите отглеждат домашни птици, които са въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея, отделно от други стада домашни птици.

5.   Когато домашни птици, посочени в параграф 1, са включени в едно и също стадо с други домашни птици, намиращи се в животновъдния обект по местоназначение, сроковете, посочени в параграф 1, букви а) и б), започват да текат от датата на въвеждане на последната птица в животновъдния обект по местоназначение и нито една от наличните птици не се изнася от стадото преди изтичането на тези срокове.

Член 51

Задължение за компетентните органи по отношение на вземането на проби и изследването на пратки с домашни птици след въвеждането в Съюза

Компетентният орган на държавата членка по местоназначение гарантира, че:

а)

по време на сроковете, предвидени в член 50, параграф 1, домашните птици за разплод, домашните птици за отглеждане, с изключение на домашни птици за отглеждане с цел възстановяване на запасите от пернат дивеч и еднодневни пилета, които са въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея, преминават клиничен преглед, извършен от официален ветеринарен лекар в животновъдния обект по местоназначение не по-късно от датата на изтичане на съответните срокове, предвидени в посочения член и когато е необходимо — от тях се вземат проби за изследване за наблюдение на здравния име статус;

б)

за домашни птици, различни от щраусови птици, и когато това се изисква от оператора, както е посочено в член 50, параграф 2, вземането на проби и изследването на домашни птици, различни от щраусови птици, се извършва в съответствие с приложение XVIII.

Член 52

Задължение на компетентните органи по отношение на вземането на проби и изследването след въвеждане в Съюза на пратки с щраусови птици с произход от трета държава или територия или зона от нея, които не са свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест

Компетентният орган на държавата членка по местоназначение гарантира, че щраусовите птици за разплод, щраусовите птици за отглеждане и еднодневните пилета от щраусови птици, които са въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея и които не са свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест, по време на сроковете, предвидени в член 50, параграф 1:

а)

са подложени на изследване за откриване на вирус за инфекция с вируса на нюкасълската болест, извършен от компетентния орган върху проба от клоакални натривки или фекална проба от всяка щраусова птица;

б)

за пратки с щраусови птици, предназначени за държави членки със статут на свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, от трета държава или територия или зона от нея, които не са свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест, в допълнение към изискванията, посочени в буква а): те са подложени на серологично изследване за инфекция с вируса на нюкасълската болест, извършено на всяка щраусова птица от компетентния орган;

в)

преди извеждането им от изолация всички щраусови птици са показали отрицателни резултати от изследванията, предвидени в букви а) и б).

ГЛАВА 2

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с птици, отглеждани в плен

РАЗДЕЛ 1

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПТИЦИ, ОТГЛЕЖДАНИ В ПЛЕН

Член 53

Изисквания относно идентификацията на птиците, отглеждани в плен

Разрешава се пратки с птици, отглеждани в плен, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката са идентифицирани с индивидуален идентификационен номер посредством уникален маркиран затворен идентификационен пръстен или инжектируем транспондер, който съдържа най-малко следната информация:

а)

кода на третата държава или територия на произход съгласно стандарт ISO 3166 във формат двубуквен код;

б)

уникален сериен номер.

Член 54

Специални превантивни мерки по отношение на контейнерите, в които се транспортират птиците, отглеждани в плен

Разрешава се пратки с птици, отглеждани в плен, да бъдат въведени в Съюза само ако тези пратки са транспортирани в контейнери, които, в допълнение към изискванията, определени в член 18, отговарят на следните изисквания:

а)

те са затворени в съответствие с инструкциите на компетентния орган на третата държава или територия на произход с цел да се избегне възможност за подмяна на съдържанието;

б)

носят информацията за конкретния вид и категория птици, посочена в приложение XVI;

в)

използват се за пръв път.

Член 55

Изисквания относно животновъдните обекти на произход на пратките с птици, отглеждани в плен

Разрешава се пратки с птици, отглеждани в плен, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката идват от животновъден обект, който отговаря на следните изисквания:

а)

одобрен е от компетентния орган на третата държава или територия на произход като отговарящ на специалните изисквания, посочени в член 56, като действието на това одобрение не е спирано и одобрението на е отнемано;

б)

определен му е уникален номер на одобрение от компетентния орган на третата държава или територия на произход, който е съобщен на Комисията;

в)

името и номерът на одобрението на животновъдния обект на произход са включени в списък с животновъдни обекти, изготвен и публикуван от Комисията;

г)

в радиус от 10 km около животновъдния обект, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, не е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест в продължение на най-малко 30 дни, предхождащи датата на натоварване за изпращане в Съюза;

д)

за psittacidae (същински папагали):

i)

в животновъдния обект няма потвърждение за болестта хламидиоза по птиците през периода от най-малко 60 дни преди датата на натоварване за изпращане в Съюза, а ако в животновъдния обект има потвърждение за хламидиозата по птиците през последните 6 месеца преди датата на натоварване за изпращане в Съюза, са приложени следните мерки:

инфектираните птици и птиците, които могат да бъдат инфектирани, са били лекувани;

след приключване на лечението е установено, че лабораторните изследвания за хламидиоза по птиците при тях са отрицателни;

след приключване на лечението животновъдният обект е почистен и дезинфекциран;

изминали са най-малко 60 дни от извършването на почистването и дезинфекцията, посочени в трето тире;

или

ii)

животните са държани под ветеринарен надзор в продължение на 45 дни преди датата на натоварване за изпращане в Съюза и са били лекувани от хламидиоза по птиците.

Член 56

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с одобрението, запазването на одобрението, спирането на действието, отнемането на одобрението или повторното издаване на одобрение на животновъдни обекти на произход на пратката с птици, отглеждани в плен

1.   Разрешава се пратки с птици, отглеждани в плен, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката идват от животновъдни обекти, одобрени от компетентния орган на третата държава или територия на произход, посочени в член 55, и отговарят на следните изисквания, установени в приложение XIX:

а)

точка 1 — във връзка с мерките за биологична сигурност;

б)

точка 2 — във връзка със съоръженията и оборудването;

в)

точка 3 — във връзка с воденето на дневник;

г)

точка 4 — във връзка с персонала;

д)

точка 5 — във връзка със здравния статус.

2.   Разрешава се пратки с птици, отглеждани в плен, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката идват от животновъдни обекти, които са под контрола на официален ветеринарен лекар на компетентния орган на третата държава или територия, който:

а)

гарантира, че са изпълнени условията на настоящия член;

б)

посещава животновъдния обект поне веднъж годишно;

в)

проверява дейността на ветеринарния лекар и изпълнението на годишната програма за надзор на болести;

г)

удостоверява, че резултатите от клиничните, постморталните и лабораторните изследвания от животните не са показали данни за поява на високопатогенна инфлуенца по птиците, инфекция с вируса на нюкасълската болест или хламидиоза по птиците.

3.   Действието на одобрение на животновъден обект за птици, отглеждани в плен, се спира или одобрението се отнема, когато животновъдният обект вече не отговаря на условията, посочени в параграфи 1 и 2, или когато е имало промяна на употребата, така че то вече не се използва изключително за птици, отглеждани в плен.

4.   Действието на одобрение на животновъден обект за птици, отглеждани в плен, се спира, когато компетентният орган на третата държава или територия е получил уведомление за съмнение за високопатогенна инфлуенца по птиците, инфекция с вируса на нюкасълската болест или хламидиоза по птиците и до официалното отхвърляне на съмнението. След уведомяване за наличие на съмнение се предприемат необходимите мерки за потвърждаване или за отхвърляне на съмнението и за да се избегне разпространението на болестта в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2020/687.

5.   Когато действието на одобрението на даден животновъден обект е спряно или одобрението е било отнето, животновъдният обект отново се одобрява, при условие че са спазени следните условия:

а)

болестта и източникът на инфекцията са ликвидирани;

б)

проведени са подходящо почистване и дезинфекция във всички инфектирани преди това животновъдни обекти;

в)

животновъдният обект отговаря на условията, определени в параграф 1.

6.   Разрешава се пратки с птици, отглеждани в плен, да бъдат въведени в Съюза само когато третата държава или територия на произход са поели ангажимент да информират Комисията за спирането на действието, отнемането или повторното издаване на одобрение на животновъден обект.

Член 57

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с птици, отглеждани в плен

Разрешава се пратки с птици, отглеждани в плен, да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката:

а)

не са ваксинирани срещу високопатогенна инфлуенца по птиците;

б)

са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест и компетентният орган на третата държава или територия на произход е предоставил гаранции, че използваните ваксини са в съответствие с общите и специалните критерии за ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, установени в приложение XV, точка 1;

в)

са подложени на изследване за откриване на вируса на високопатогенна инфлуенца по птиците и на нюкасълската болест, които са показали отрицателни резултати, в периода от 7 до 14 дни преди датата на натоварване за изпращане в Съюза.

Член 58

Изисквания във връзка с въвеждането на пратки с птици, отглеждани в плен, в държави членки със статут на свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация

Разрешава се пратки с птици, отглеждани в плен, от вида galliformes, предназначени за държава членка със статут на свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, да бъдат въведени в Съюза само ако животните от пратката:

а)

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

б)

държани са в изолация в продължение на най-малко 14 дни преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза в животновъдния обект на произход или в обект за карантина в третата държава или територия на произход под надзора на официален ветеринарен лекар, когато:

i)

птиците не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест за период от 21 дни преди датата на натоварване на пратката;

ii)

в животновъдния обект през този период не е постъпила нито една птица, която не е била предназначена за пратката;

iii)

в животновъдния обект не е извършена ваксинация;

в)

показали са отрицателен резултат през периода от 14 дни преди датата на натоварване за изпращане към Съюза при серологичните изследвания за откриване на наличие на антитела срещу вируса на нюкасълската болест, извършени на кръвни проби на равнище, което дава ниво на достоверност 95 % за откриване на инфекцията при 5 % болестност.

РАЗДЕЛ 2

СПЕЦИАЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ДВИЖЕНИЕТО И БОРАВЕНЕТО С ПТИЦИ, ОТГЛЕЖДАНИ В ПЛЕН, СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО ИМ В СЪЮЗА

Член 59

Изисквания по отношение на движението на птици, отглеждани в плен, след въвеждането им в Съюза

След въвеждането им в Съюза пратките с птици, отглеждани в плен, се транспортират незабавно и директно до обект за карантина, одобрен в съответствие с член 14 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035, както следва:

а)

цялото пътуване от мястото на въвеждане в Съюза до обекта за карантина не трябва да надвишава 9 часа;

б)

превозните средства, използвани за транспортиране на пратката до обекта за карантина, трябва да бъдат запечатани от компетентния орган по начин, който не позволява възможност за подмяна на съдържанието.

Член 60

Задължение на операторите в обекта за карантина след въвеждането в Съюза на пратки с птици, отглеждани в плен

Операторите на обектите за карантина за птици, отглеждани в плен, посочени в член 59:

а)

оставят под карантина птици, отглеждани в плен, за срок от най-малко 30 дни;

б)

когато се използват сентинелни птици за преглед, вземане на проби и изследвания, операторите гарантират, че:

i)

във всяко отделение на обекта за карантина се използват най-малко10 сентинелни птици;

ii)

те са на възраст най-малко 3 седмици и се използват само веднъж за посочените цели;

iii)

имат маркировъчен пръстен на крака за целите на идентификацията или са идентифицирани с друго средство за идентификация, което не се отстранява;

iv)

те са неваксинирани и е установено, че са серонегативни за високопатогенна инфлуенца по птиците и за инфекция с вируса на нюкасълската болест в рамките на период от 14 дни преди началната дата на карантината;

v)

поставени са в одобрен обект за карантина преди пристигането на птиците, отглеждани в плен, в общото помещение и възможно най-близо до птиците, отглеждани в плен, така че се осигурява близък контакт между сентинелните птици и екскрементите на птиците, отглеждани в плен, които са под карантина;

vi)

птиците, отглеждани в плен, се пускат от карантина само с писменото разрешение на официален ветеринарен лекар.

Член 61

Задължение на компетентните органи след въвеждането в Съюза на пратки с птици, отглеждани в плен

След пристигането на птиците, отглеждани в плен, в обекта за карантина, посочен в член 59, компетентният орган:

а)

проверява условията на карантината, включително преглежда документацията за смъртността, и извършва клиничен преглед на птиците, отглеждани в плен, най-малко в началото и в края на карантинния срок;

б)

подлага птиците, отглеждани в плен, на изследване за високопатогенна инфлуенца по птиците и за инфекция с вируса на нюкасълската болест, в съответствие с процедурите за преглед, вземане на проби и изследвания, установени в приложение XX.

РАЗДЕЛ 3

ДЕРОГАЦИИ ОТ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА ПТИЦИ, ОТГЛЕЖДАНИ В ПЛЕН, И ВЪВ ВРЪЗКА С ДВИЖЕНИЕТО НА ПОСОЧЕНИТЕ ПТИЦИ И БОРАВЕНЕТО С ТЯХ СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО ИМ В СЪЮЗА

Член 62

Дерогация от ветеринарно-здравните изисквания във връзка с птиците, отглеждани в плен, с произход от определени трети държави или територии

Чрез дерогация от изискванията, определени в част I, членове 3—10, с изключение на член 3, буква а), подточка i), членове 11—19 и членове 53—61, разрешава се пратките с птици, отглеждани в плен, които не отговарят на посочените изисквания, да бъдат въведени в Съюза, ако са с произход от трети държави или територии, специално включени в списък за въвеждане в Съюза на птици, отглеждани в плен, въз основа на равностойни гаранции.

ДЯЛ 4

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С МЕДОНОСНИ ПЧЕЛИ И ЗЕМНИ ПЧЕЛИ

ГЛАВА 1

Общи ветеринарно-здравни изисквания във връзка с медоносни пчели и земни пчели

Член 63

Разрешени категории пчели

За въвеждане в Съюза се разрешават само пратки от следните категории пчели:

а)

медоносни пчели майки;

б)

земни пчели.

Член 64

Изпращане в Съюза на медоносни пчели и земни пчели

Разрешава се пратки с медоносни пчели майки и със земни пчели да бъдат въведени в Съюза само ако те отговарят на следните изисквания:

а)

опаковъчният материал и клетките, използвани при изпращането на пчелите майки на медоносните пчели и на земните пчели в Съюза, трябва да:

i)

бъдат нови;

ii)

не са били в контакт с пчели и пити с пчелно пило;

iii)

са били предмет на всички предпазни мерки за предотвратяване на заразяването им с патогени, причиняващи болести по пчелите или земните пчели;

б)

фуражите, придружаващи медоносните пчели и земните пчели, трябва да бъдат свободни от патогени, причиняващи болести по тях;

в)

опаковъчният материал и съпътстващите продукти трябва да са преминали визуална проверка преди изпращането им в Съюза, за да се гарантира, че те не представляват риск за здравето на животните и че не съдържат:

i)

за медоносните пчели: Aethina tumida (малък кошерен бръмбар) и кошерния акар Tropilaelaps във всеки от жизнените им стадии;

ii)

за земните пчели: Aethina tumida (малък кошерен бръмбар) във всеки от жизнените им стадии.

ГЛАВА 2

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с медоносни пчели майки

Член 65

Пчелини на произход на медоносните пчели майки

Разрешава се пратки с медоносни пчели майки да бъдат въведени в Съюза само ако медоносните пчели в пратката са с произход от пчелин, който се намира в област:

а)

в радиус от поне 100 km, включващ, по целесъобразност, територията на съседна трета държава:

i)

когато не е докладвано за опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар) или опаразитяване с Tropilaelaps spp.;

ii)

няма въведени ограничения поради съмнение, случай или огнище на болестите, посочени в подточка i);

б)

в радиус от поне 3 km, включващ, по целесъобразност, територията на съседна трета държава:

i)

не е било докладвано за американски гнилец за период от най-малко 30 дни преди датата на натоварване за изпращане в Съюза;

ii)

няма въведени ограничения поради съмнение или потвърден случай на американски гнилец за периода, посочен в подточка i);

iii)

когато вече е имало предходен потвърден случай на американски гнилец преди периода, посочен в подточка i), всички кошери впоследствие са били проверени от компетентния орган на третата държава или територия на произход и всички инфектирани кошери са били третирани и впоследствие проверени, като резултатите са били благоприятни, в рамките на 30 дни от датата на последния регистриран случай на тази болест.

Член 66

Кошер на произход на медоносните пчели майки

Разрешава се пратки с медоносни пчели майки да бъдат въведени в Съюза само ако медоносните пчели в пратката са с произход от кошери, питите на които са изследвани чрез взети от тях проби за американски гнилец, показали отрицателни резултати, в рамките на 30 дни преди датата на натоварване за изпращане в Съюза.

Член 67

Пратка с медоносни пчели майки

Разрешава се пратки с медоносни пчели майки да бъдат въведени в Съюза само ако са в затворени клетки, всяка от които съдържа само една медоносна пчела майка с най-много 20 пчели работнички, които се грижат за нея.

Член 68

Допълнителни гаранции по отношение на опаразитяване с Varroa spp. (вароатоза) при медоносни пчели майки, предназначени за някои държави членки или зони

Разрешава се пратки с медоносни пчели майки, предназначени за държава членка или зона със статут на свободни от вароатоза, да бъдат въведени в Съюза само ако тези пратки отговарят на следните изисквания:

а)

медоносните пчели от пратката трябва да са с произход от трета държава или територия или зона от нея, свободни от вароатоза;

б)

в третата държава или територия на произход или зона от нея не е било докладвано за вароатоза за период от 30 дни преди датата на натоварване за изпращане в Съюза;

в)

взети са всички предпазни мерки, за да се избегне замърсяване на пратката с Varroa spp.(вароатоза) по време на натоварването и изпращането за Съюза.

ГЛАВА 3

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка със земни пчели

Член 69

Животновъден обект на произход на земните пчели

Разрешава се пратки със земни пчели да бъдат въведени в Съюза само ако земните пчели в пратката:

а)

са развъждани и отглеждани в изолиран от заобикалящата среда производствен животновъден обект за земни пчели, за който важи следното:

i)

там има съоръжения, които гарантират, че производството на земни пчели се извършва в постройка, която е обезопасена срещу летящи насекоми;

ii)

там има съоръжения и оборудване, които гарантират, че земните пчели са допълнително изолирани в отделни епидемиологични единици и всяко семейство е в затворени контейнери вътре в постройката през цялото производство;

iii)

съхранението и боравенето с цветен прашец в съоръженията са изолирани от земните пчели през цялото производство на земни пчели до храненето им с него;

iv)

има стандартни оперативни процедури, за да се предотврати въвеждане на малък кошерен бръмбар в животновъдния обект и за редовно наблюдение за наличието на малък кошерен бръмбар в рамките на животновъдния обект;

б)

в рамките на животновъдния обект, посочен в буква а), земните пчели трябва да идват от епидемиологична единица, в която не е установено опаразитяване с Aethina tumida (малък кошерен бръмбар).

Член 70

Пратка със земни пчели

Разрешава се пратки със земни пчели да бъдат въведени в Съюза само ако тези пратки са изпратени в Съюза в затворени контейнери, всеки от които съдържа семейство от най-много 200 възрастни земни пчели, със или без пчела майка.

ГЛАВА 4

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с боравенето с медоносни пчели майки и земни пчели след въвеждането им

Член 71

Боравене с медоносни пчели майки и земни пчели след въвеждането им

1.   След въвеждането им в Съюза медоносните пчели майки не трябва да бъдат въвеждани в местни семейства, освен когато се прехвърлят от транспортната клетка в нови клетки в съответствие с параграф 2 с разрешението на компетентния орган и — по целесъобразност — под неговия пряк надзор.

2.   След прехвърлянето в нови клетки, както е посочено в параграф 1, транспортните клетки, пчелите работнички, които се грижат за пчелата майка, и другите материали, които са придружавали пчелите майки, от третата държава на произход, трябва да бъдат изпратени в официална лаборатория за изследване, за да се изключи присъствието на Aethina Tumida (малък кошерен бръмбар), включително яйца и ларви, както и признаци за кошерния акар Tropilaelaps.

3.   Операторите, които получават земни пчели, унищожават контейнера и опаковъчния материал, придружили ги от третата държава или територия на произход, но могат да ги оставят в контейнера, в който те са въведени в Съюза, до края на жизнения цикъл на семейството.

Член 72

Специални задължения на компетентните органи на държавите членки

Компетентният орган на държавата членка по местоназначение на пратките с медоносни пчели или земни пчели:

а)

упражнява надзор върху прехвърлянето от транспортната клетка към новите клетки, както е посочено в член 71, параграф 1;

б)

гарантира изпращането от страна на оператора на нещата, посочени в член 71, параграф 2;

в)

гарантира, че официалната лаборатория, посочена в член 71, параграф 2, е създала необходимата организация за унищожаване на клетките, пчелите работнички, които се грижат за пчелата майка, и материалите, след извършването на лабораторното изследване, предвидено в посочената разпоредба.

ДЯЛ 5

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА КУЧЕТА, КОТКИ И ПОРОВЕ

Член 73

Изпращане в Съюза на кучета, котки и порове

1.   Разрешава се пратки с котки, кучета и порове да бъдат въведени в Съюза само ако тези пратки са изпратени от животновъден обект на произход до Съюза, без да преминават през друг животновъден обект.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 може да се разреши пратки с кучета, котки и порове, идващи от повече от един животновъден обект на произход, да бъдат въведени в Съюза, ако за животните в пратките е имало само една-единствена операция по събиране в третата държава или територия на произход или зона от нея, което е обвързано със спазване на следните условия:

а)

операцията по събирането е извършена в животновъден обект:

i)

който е одобрен за извършване на операции по събиране на кучета, котки и порове, което одобрение е от компетентния орган на третата държава или територия в съответствие с изисквания, които са най-малко толкова строги, колкото определените в член 10 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035;

ii)

който има уникален номер на одобрението, определен от компетентния орган на третата държава или територия;

iii)

включен в списък за тази цел от компетентния орган в третата държава или територия на изпращане, включително информацията, предоставена в съответствие с член 21 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035;

iv)

в който следните дневници се поддържат актуални за период от най-малко 3 години със следната информация:

произход на животните;

датите на пристигане и изпращане до и от събирателния център;

идентификационния код на животните;

регистрационния номер на животновъдния обект на произход на животното;

регистрационен номер на превозвачите и на транспортните средства, доставящи или събиращи пратките с кучета, котки и порове от и към посочения център;

б)

операциите по събирането в събирателния център са отнели не повече от 6 дни; този срок се счита за част от срока за вземане на проби за изследвания преди изпращането за Съюза, когато по настоящия регламент се изисква такова вземане на проби;

в)

животните трябва да са пристигнали в Съюза в срок от 10 дни от датата на изпращане от животновъдния обект на произход.

Член 74

Идентификация на кучета, котки и порове

1.   Разрешава се пратки с кучета, котки и порове да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката са индивидуално идентифицирани посредством инжектируем транспондер, имплантиран от ветеринарен лекар и отговарящ на техническите изисквания за средствата за идентификация на животни, определени в актове за изпълнение, приети от Комисията в съответствие с член 120 от Регламент (ЕС) 2016/429.

2.   Когато имплантираният инжектируем транспондер, посочени в параграф 1, не отговаря на техническите спецификации, посочени в същия параграф, операторът, който отговаря за въвеждането в Съюза на пратката, предоставя четящо устройство, което позволява по всяко време извършването на проверка на индивидуалната идентификация на животните.

Член 75

Трета държава или територия на произход или зона от нея на кучета, котки и порове

Разрешава се пратки с кучета, котки и порове да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката са с произход от трета държава или територия или зона от нея, където са в сила правила за превенция и контрол на инфекция с вируса на бяс и те се прилагат ефективно, за да се сведе до минимум рискът от инфекция на кучета, котки и порове, включително правилата за внос на тези видове от други трети държави или територии.

Член 76

Кучета, котки и порове

1.   Разрешава се пратки с кучета, котки и порове да бъдат въведени в Съюза само ако животните в пратката отговарят на следните изисквания:

а)

проведена им е ваксинация срещу инфекция с вируса на бяс, при която са спазени следните условия:

i)

към момента на ваксинацията животните трябва да бъдат най-малко на 12 седмици;

ii)

ваксината трябва да отговаря на изискванията, определени в приложение III към Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета (21);

iii)

в деня на изпращането в Съюза трябва да са изминали най-малко 21 дни от приключването на първичната ваксинация срещу инфекция с вируса на бяс;

iv)

към ветеринарния здравен сертификат, посочен в член 3, параграф 1, буква в), подточка i), трябва да се приложи заверено копие на данните за ваксинацията;

б)

те трябва да са били подложени на валиден тест за титруване на антитела срещу бяс в съответствие с приложение XXI, точка 1.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква б) се разрешава кучетата, котките и поровете с произход от трети държави или територии или зони от тях, включени в списъка, посочен в Регламент за изпълнение (ЕС) № 577/2013 на Комисията (22), да бъдат въведени в Съюза, без да бъдат подлагани на тест за титруване на антитела срещу бяс.

3.   Разрешава се пратки с кучета да бъдат въведени в държава членка със статут „свободен от болест“ за Echinococcus multilocularis или с одобрена програма за ликвидиране във връзка с опаразитяване с тази болест, ако животните в пратката са били третирани срещу опаразитяване в съответствие с приложение XXI, част 2.

Член 77

Дерогация по отношение на кучета, котки и порове, предназначени за обособен специализиран животновъден обект или обект за карантина

Чрез дерогация от член 76 се разрешава пратки с кучета, котки и порове, които не отговарят на изискванията по отношение на ваксинацията против бяс и на изискванията по отношение на опаразитяването с Echinococcus multilocularis, да бъдат въведени в Съюза, при условие че тези пратки са предназначени за директно въвеждане в:

а)

обособен специализиран животновъден обект;

или

б)

одобрен обект за карантина в държавата членка по местоназначение.

Член 78

Движение след въвеждане в Съюза и боравене с кучета, котки и порове, предназначени за обособен специализиран животновъден обект

1.   Разрешава се пратки с кучета, котки и порове, предназначени за обособен специализиран животновъден обект в Съюза, да останат в обособен специализиран животновъден обект по местоназначение за срок от най-малко 60 дни след датата на въвеждането им в Съюза.

2.   Пратки с кучета, котки и порове, предназначени за пряко въвеждане до одобрен обект за карантина, както е посочено в член 77, буква б), остават в същия обект за период от:

а)

при неспазване на изискванията за ваксинация срещу инфекция с вируса на бяс, предвидени в член 76, параграф 1 — не по-малко от 6 месеца от датата на тяхното пристигане;

или

б)

по отношение на кучета, които не съответстват на изискванията за опаразитяване с Echinococcus multilocularis, предвидени в член 76, параграф 3 — в рамките на 24 часа след третиране срещу опаразитяване с Echinococcus multilocularis в съответствие с приложение XXI, точка 2.

ЧАСТ III

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕНОВЕ 3 И 5

ДЯЛ 1

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ ОТ КОПИТНИ ЖИВОТНИ

ГЛАВА 1

Общи ветеринарно-здравни изисквания във връзка със зародишни продукти от копитни животни

Член 79

Трета държава или територия на произход или зона от нея

Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако те са събрани от животни, които идват от трети държави или територии, които отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, установени в член 22.

Член 80

Срок на пребиваване на животните донори

Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако са събрани от животни, които:

а)

са пребивавали за период от най-малко 6 месеца преди датата на събиране в трета държава или територия или зона от нея, която е включена в списък за въвеждане в Съюза на даден вид и категория зародишни продукти;

б)

в продължение на най-малко 30 дни преди датата на първото събиране на зародишни продукти и по време на периода на събиране:

i)

са отглеждани в животновъден обект, който не е разположен в ограничителна зона, установена поради поява на болест от категория А или на нововъзникваща болест от значение при говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, която е от значение за тези животни;

ii)

са отглеждани в животновъден обект, където не е докладвано за болест от категория D, която е от значение за говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни;

iii)

не са били в контакт с животни от животновъдни обекти, намиращи се в ограничителна зона, посочена в подточка i), или от животновъдни обекти, посочени в подточка ii);

iv)

не са използвани за естествен разплод.

Член 81

Идентификация на животни донори

Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако са събрани от животни, които са идентифицирани в съответствие с член 21.

Член 82

Животновъдни обекти за зародишни продукти

1.   Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако са изпратени от одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти, които са включени в списък от компетентните органи на трети държави или територии или зони от тях, включени в списък.

2.   Разрешава се пратки със зародишни продукти да бъдат въведени в Съюза само от одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти, посочени в параграф 1, които отговарят на следните изисквания, определени в приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/686:

а)

част 1 от посоченото приложение — по отношение на центъра за събиране на сперма;

б)

част 2 от посоченото приложение — по отношение на екипа за събиране на ембриони;

в)

част 3 от посоченото приложение — по отношение на екипа за производство на ембриони;

г)

част 4 от посоченото приложение — по отношение на животновъдния обект за обработка на зародишни продукти;

д)

част 5 от посоченото приложение — по отношение на център за съхранение на зародишни продукти.

Член 83

Зародишни продукти

Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако посочените зародишни продукти отговарят на следните изисквания:

а)

маркирани са по такъв начин, че да може да бъде лесно установена следната информация:

i)

датата на събиране или производство на тези зародишни продукти;

ii)

видовете животни и идентификацията на животното(ите) донор(и);

iii)

уникалният номер на одобрението, който включва двубуквения код по стандарта ISO 3166-1 на държавата, в която е предоставено одобрението;

iv)

всяка друга информация от значение;

б)

отговарят на ветеринарно-здравните изисквания във връзка със събирането, производството, обработката и съхранението, определени в приложение III към Делегиран регламент (ЕС) 2020/686.

Член 84

Транспортиране на зародишни продукти

1.   Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако:

а)

са поставени в контейнер, който отговаря на следните изисквания:

i)

той е запечатан и номериран преди изпращането от одобрения животновъден обект за зародишни продукти, за което отговаря на ветеринарен лекар на центъра или на екипа или официален ветеринарен лекар;

ii)

бил е почистен и дезинфекциран или стерилизиран преди употреба или е контейнер за еднократна употреба;

iii)

бил е запълнен с криогенен агент, който преди това не е бил използван за други продукти;

б)

в контейнера, посочен в буква а), е поставен само един вид зародишен продукт от един вид животно.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква б) операторите могат да поставят в един контейнер сперма, овоцити и ембриони от един и същи вид животно, при условие че:

а)

пайетите или другите опаковки, в които са поставени зародишните продукти, са херметически затворени по сигурен начин;

б)

различните видове зародишни продукти са отделени едни от други, като са поставени в различни отделения или във вторични защитни торбички.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, буква б) операторите могат да поставят в един контейнер сперма, овоцити и ембриони от овце и кози.

Член 85

Допълнителни изисквания във връзка с транспортирането на сперма

Разрешава се пратки със сперма от говеда, свине, овце и кози, която е събрана от повече от едно животно донор и е поставена в една пайета или друга опаковка за целите на въвеждането в Съюза, да бъдат въведени в Съюза само ако:

а)

спермата е събрана и изпратена от един-единствен център за събиране на сперма, в който е била събрана;

б)

имало е въведени процедури по отношение на обработката на посочената сперма, за да се провери, че тя отговаря на изискванията по отношение на маркировката по член 83, буква а).

ГЛАВА 2

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка със зародишните продукти от говеда

Член 86

Животновъден обект на произход на говедата донори

Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони от говеда да бъдат въведени в Съюза само ако те са събрани от животни, които идват от животновъдни обекти, които отговарят на посочените по-долу изисквания, и досега тези животни не са били отглеждани в животновъден обект с по-нисък здравен статус:

а)

отговарят на изискванията на член 23;

б)

за животни, които са донори на сперма, преди приемането им в карантинно помещение, са били свободни от посочените по-долу болести,

i)

инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

ii)

инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и Br. suis;

iii)

ензоотична левкоза по говедата;

iv)

инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит.

Член 87

Дерогации от изискванията във връзка с животновъдните обекти на произход на говеда, които са донори

1.   Чрез дерогация от член 86, буква б), подточка iii) се разрешава пратки със сперма от бикове да бъдат въведени в Съюза, ако животното донор идва от животновъден обект, който не е свободен от ензоотична левкоза по говедата и:

а)

е на възраст под 2 години и е от майка, която е била подложена на серологично изследване с отрицателен резултат за ензоотична левкоза по говедата, след като животното е отделено от майка си;

или

б)

е достигнало възраст от 2 години и е било подложено на серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата, показало отрицателен резултат.

2.   Чрез дерогация от параграф 86, буква б), подточка iii) се разрешава пратки с овоцити и ембриони на говеда да бъдат въведени в Съюза, ако животното донор идва от животновъден обект, който не е свободен от ензоотична левкоза по говедата, то е на възраст под 2 години и при условие че официалният ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект на произход, е удостоверил, че там не е имало клиничен случай на ензоотична левкоза по говедата за периода от най-малко предходните 3 години.

3.   Чрез дерогация от член 86, буква б), подточка iii) се разрешава пратки със сперма, овоцити и ембриони от говеда да бъдат въведени в Съюза, ако животното донор идва от животновъден обект, който не е свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит:

а)

за сперма — животното е било подложено на изследване, показало отрицателен резултат и изисквано в съответствие с част 1, глава I, точка 1, буква б), подточка iv) от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2020/686;

б)

за овоцити или ембриони — официалният ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект на произход, е удостоверил, че там не е имало клиничен случай на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит за периода от най-малко предходните 12 месеца.

Член 88

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с говеда, които са донори

Разрешава се пратки със сперма, овоцити или ембриони да бъдат въведени в Съюза само ако са събрани от говеда, които са донори и отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в част 1 и част 5, глави I, II и III от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2020/686.

ГЛАВА 3

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка със зародишни продукти от свине

Член 89

Животновъден обект на произход на свине, които са донори

1.   Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони от свине да бъдат въведени в Съюза само ако са събрани от животни, които са дошли от животновъдни обекти:

а)

които отговарят на изискванията, определени в член 23;

б)

за животни, които са донори на сперма, преди приемането им в карантинно помещение — в него не са установявани клинични, серологични, вирусологични или патологични данни за инфекция с вируса на болестта на Ауески за периода от най-малко предходните 12 месеца.

2.   Разрешава се пратки със сперма от свине да бъдат въведени в Съюза само ако са събрани от животни:

а)

преди приемането им в карантинно помещение те идват от животновъдни обекти, които са свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis в съответствие с изискванията, определени в част 5, глава IV от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2020/686;

б)

които са отглеждани в карантинно помещение, което към датата на приемането е било свободно от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis за период от най-малко 3 месеца преди посочената дата;

в)

които са отглеждани в център за събиране на сперма, където не е било докладвано за клинични, серологични, вирусологични или патологични данни за инфекция с вируса на болестта на Ауески за периода от най-малко 30 дни преди датата на приемане и най-малко 30 дни непосредствено преди датата на събирането;

г)

които са отглеждани от раждането си или за период от най-малко 3 месеца преди датата на постъпването в карантинното помещение в животновъден обект, където животните не са били ваксинирани срещу инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете и където за този период не е установявана инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете.

Член 90

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка със свине, които са донори

Разрешава се пратки със сперма, овоцити или ембриони да бъдат въведени в Съюза само ако са събрани от свине, които са донори и които:

а)

отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в част 2 и в част 5, глави I, II, III и IV от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2020/686;

б)

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете.

ГЛАВА 4

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка със зародишни продукти от овце и кози

Член 91

Животновъден обект на произход на овце и кози, които са донори

Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони от овце и кози да бъдат въведени в Съюза само ако са събрани от животни, които са донори и които:

а)

за отглеждани животни, които са донори на сперма — преди приемането им в карантинно помещение — не идват от животновъден обект, нито са били в контакт с животни от животновъден обект, на който са били наложени ограничения на движението във връзка с инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis.. Тези ограничения на движението по отношение на животновъдния обект се отменят след периода от най-малко 42 дни от датата на клането и унищожаването на последното инфектирано или възприемчиво към тази болест животно;

б)

идват от животновъден обект, който е свободен от инфекция с B. abortus, B. melitensis и B. suis, и не са отглеждани преди това в животновъден обект с по-нисък статус.

Член 92

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с овце и кози, които са донори

Разрешава се пратки със сперма, овоцити или ембриони от овце и кози да бъдат въведени в Съюза само ако са събрани от животни, които са донори и отговарят на специалните ветеринарно-здравни изисквания, определени в част 3 и в част 5, глави I, II и III от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2020/686.

ГЛАВА 5

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка със зародишни продукти от еднокопитни животни

Член 93

Животновъден обект на произход на еднокопитни животни, които са донори

Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони от еднокопитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако те са събрани от животни, които са донори и идват от животновъдни обекти, които отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, установени в член 23.

Член 94

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с еднокопитни животни, които са донори

Разрешава се пратки със сперма, овоцити или ембриони от еднокопитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако животните, които са донори на посочените зародишни продукти, отговарят на изискванията, определени в член 24, параграф 1, буква а), подточка ii) и буква б), подточка ii) и член 24, параграф 6, както и на допълнителните специални ветеринарно-здравни изисквания, определени в част 4 от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2020/686.

ГЛАВА 6

Специални правила за зародишни продукти от копитни животни, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти

Член 95

Зародишни продукти, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти в Съюза

Разрешава се пратките със сперма, овоцити и ембриони от говеда, свине, овце, кози и еднокопитни животни, изпратени от обособени специализирани животновъдни обекти в трети държави или територии, изброени в съответствие с член 29, да бъдат въведени в Съюза само ако са изпратени в обособен специализиран животновъден обект в Съюза при спазване на следните изисквания:

а)

извършена е оценка от компетентния орган на държавата членка по местоназначение за рисковете, свързани с въвеждането в Съюза на посочените зародишни продукти;

б)

животните, които са донори на посочените зародишни продукти, са с произход от обособен специализиран животновъден обект в третата държава или територия на произход или зона от нея, включени в списък, съставен в съответствие с член 29, на обособени специализирани животновъдни обекти, от които може да се разрешава въвеждането в Съюза на копитни животни;

в)

зародишните продукти са предназначени за обособен специализиран животновъден обект в Съюза, одобрен в съответствие с член 95 от Регламент (ЕС) 2016/429;

г)

зародишните продукти се транспортират директно до обособения специализиран животновъден обект, посочен в буква в).

Член 96

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с животни, които са донори, отглеждани в обособен специализиран животновъден обект

Разрешава се пратки със зародишни продукти, посочени в член 95, да бъдат въведени в Съюза само ако са събрани от животни, които са донори и отговарят на следните изисквания:

а)

животните, които са донори, не идват от животновъден обект, разположен в ограничителна зона, установена поради поява на болести от категория А или на нововъзникваща болест от значение за говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни, нито са били в контакт с животни от такъв животновъден обект;

б)

животните, които са донори, идват от животновъден обект, където в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите не е било докладвано за нито една от болестите от категория D, които са от значение за говеда, свине, овце, кози или еднокопитни животни;

в)

животните, които са донори, са пребивавали в едно стопанство на произход в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите, предназначени за въвеждане в Съюза, и по време на периода на това събиране;

г)

животните, които са донори, са преминали клиничен преглед от ветеринарния лекар на животновъдния обект, отговарящ за дейностите, извършвани в обособения специализиран животновъден обект, и не са показвали никакви симптоми на болест в деня на събиране на спермата, яйцеклетките или ембрионите;

д)

доколкото е възможно животните, които са донори, не са използвани за естествен разплод в продължение на най-малко 30 дни преди датата на първото събиране на спермата, овоцитите или ембрионите, предназначени за въвеждане в Съюза, и по време на периода на това събиране;

е)

Животните, които са донори, са идентифицирани в съответствие с член 21.

Член 97

Изискванията във връзка със зародишни продукти, получени в обособени специализирани животновъдни обекти

Разрешава се пратки със зародишните продукти, посочени в член 95, да бъдат въведени в Съюза само ако те:

а)

са маркирани в съответствие с изискванията за информацията, предвидени в член 83, буква а);

б)

транспортирани в съответствие с членове 84 и 85.

ДЯЛ 2

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ЯЙЦА ЗА ЛЮПЕНЕ ОТ ДОМАШНИ ПТИЦИ И ПТИЦИ, ОТГЛЕЖДАНИ В ПЛЕН

ГЛАВА 1

Ветеринарно-здравни изисквания във връзка с яйца за люпене

Член 98

Срок на пребиваване

Разрешава се пратки с яйца за люпене да бъдат въведени в Съюза само ако непосредствено преди датата на натоварване на яйцата за люпене за изпращане в Съюза, стадото птици на произход на яйцата за люпене е отговаряло за непрекъснат период от време изискванията за срок на пребиваване, посочени в приложение XXII, и през това време на стадото птици на произход:

а)

е било в третата държава или територия на произход или зона от нея;

б)

е било в животновъдния обект на произход и през този период преди натоварването в животновъдния обект не са били въвеждани животни;

в)

не е било в контакт с домашни птици или яйца за люпене с по-нисък здравен статус или с птици, отглеждани в плен, или диви птици.

Член 99

Боравене с яйцата за люпене по време на транспортирането до Съюза

Разрешава се пратки с яйца за люпене да бъдат въведени в Съюза само ако зародишните продукти в пратката отговарят на следните изисквания:

а)

яйцата за люпене, предназначени за въвеждане в Съюза, не трябва да са били в контакт с домашни птици, птици, отглеждани в плен, или яйца за люпене, които не са предназначени за въвеждане в Съюза, или са с по-нисък здравен статус от момента на натоварването в животновъдния обект на произход за изпращане в Съюза до момента на пристигането в Съюза;

б)

яйцата за люпене не трябва да са били транспортирани, разтоварвани или премествани на друго транспортно средство, когато се превозват с автомобилен транспорт, по море или по въздух през трета държава или територия или зона от нея, които не са от списъка за въвеждане на конкретния вид и категория на яйца за люпене в Съюза.

Член 100

Дерогация и допълнителни изисквания за трансбордиране на яйца за люпене при настъпил инцидент с транспортните средства по вода или по въздух

Чрез дерогация от член 99, буква б) се разрешава пратки с яйца за люпене, които са трансбордирани от транспортното средство на изпращане на друго транспортно средство за по-нататъшно пътуване в трета държава или територия или зона от нея, които не са включени в списък за въвеждане в Съюза на яйца за люпене, да бъдат въведени в Съюза само ако трансбордирането е извършено поради появата на технически проблем или друг непредвиден инцидент, довел до логистични проблеми по време на трансбордирането на яйцата за люпене до Съюза с морски или въздушен транспорт, за да се довърши транспорта до мястото на въвеждане в Съюза, при условие че:

а)

въвеждането в Съюза на яйцата за люпене се разрешава от компетентния орган на държавата членка по местоназначение и когато е приложимо — на държавата членка на преминаване, до пристигането им на тяхното местоназначение в Съюза;

б)

трансбордирането е било под надзора на официалния ветеринарен лекар или на отговорния митнически служител и по време на операцията:

i)

са въведени ефективни мерки, за да се избегне пряк и непряк контакт между яйцата за люпене, предназначени за въвеждане в Съюза, и други яйца за люпене и животни;

ii)

яйцата за люпене са били прехвърлени директно и възможно най-бързо на плавателен съд или въздухоплавателно средство за по-нататъшно пътуване за Съюза, което съответства с изискванията, определени в член 17, без да са напускали помещенията на пристанището или на летището;

в)

яйцата за люпене се придружават от декларация от компетентния орган на третата държава или територия, където е извършено прехвърлянето, като се предоставя необходимата информация за прехвърлянето и се удостоверява, че са взети съответните мерки, за да се отговори на изискванията, определени в буква б).

Член 101

Транспортиране на яйцата за люпене с плавателен съд

1.   Разрешава се пратки с яйца за люпене, които са били транспортирани с кораб дори за част от пътуването, да бъдат въведени в Съюза само ако зародишните продукти в пратката отговарят на следните изисквания:

а)

яйцата за люпене:

i)

са били на борда на плавателния съд през цялото време на транспортирането;

ii)

не са били в контакт с птици или други яйца за люпене с по-нисък здравен статус, докато са били на борда на плавателния съд;

б)

яйцата за люпене, транспортирани в съответствие с буква а), трябва да бъдат придружени от декларация, в която се предоставя следната информация:

i)

пристанището на заминаване в третата държава или територия на произход или зона от нея;

ii)

пристанището на пристигане в Съюза;

iii)

когато плавателният съд акостира на пристанища извън третата държава или територия на произход на пратката или зона от нея, се посочват пристанищата на акостиране;

iv)

че по време на транспортирането яйцата за люпене отговарят на изискванията, предвидени в буква а) и подточки i), ii) и iii) от настоящата буква.

2.   Операторът, който отговаря за пратката с яйца за люпене, гарантира, че декларацията, предвидена в параграф 1, се прилага към ветеринарния здравен сертификат и е подписана от капитана на плавателния съд на пристанището на пристигане в деня на пристигането на плавателния съд.

Член 102

Превантивни мерки за транспортните средства и контейнерите за яйцата за люпене

Разрешава се пратки с яйца за люпене да бъдат въведени в Съюза само ако зародишните продукти в пратката отговарят на следните изисквания:

а)

яйцата за люпене трябва да са били транспортирани в превозни средства, които:

i)

са конструирани по такъв начин, че яйцата за люпене да не могат да изпаднат;

ii)

са проектирани така, че да позволяват почистване и дезинфекция;

iii)

са почистени и дезинфекцирани с дезинфектант, одобрен от компетентния орган на третата държава или територия на произход, и подсушени или оставени да изсъхнат непосредствено преди натоварването на яйцата за люпене, предназначени за въвеждане в Съюза;

б)

яйцата за люпене трябва да са били транспортирани в контейнери, които отговарят на следните изисквания:

i)

изискванията на буква а);

ii)

съдържат само яйца за люпене от един и същи вид, категория и тип, които идват от един и същ животновъден обект;

iii)

затворени са в съответствие с инструкциите на компетентния орган на третата държава или територия на произход с цел да се избегне всякаква възможност за подмяна на съдържанието;

iv)

били са:

почистени и дезинфекцирани преди натоварването в съответствие с инструкциите на компетентния орган на третата държава или територия на произход;

или

те са за еднократна употреба, чисти са и се използват за пръв път;

v)

носят информацията за конкретния вид и категория яйца за люпене, посочена в приложение XVI.

Член 103

Движение на яйцата за люпене и боравене с тях след въвеждане

След въвеждането в Съюза на пратки с яйца за люпене операторите, включително превозвачите, гарантират, че пратките са:

а)

транспортирани директно от мястото на въвеждане до местоназначението им в Съюза;

б)

отговарят на изискванията във връзка с движението в рамките на Съюза и за боравенето след въвеждането им в Съюза, предвидени в глави 5 и 7 от настоящия дял по отношение на конкретния вид и категория яйца за люпене.

ГЛАВА 2

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с яйцата за люпене от домашни птици

Член 104

Яйца за люпене с произход от домашни птици, внесени в третата държава или територия на произход или зона от нея

Разрешава се пратки с яйца за люпене от домашни птици, които са с произход от стада птици, внесени в третата държава или територия на произход или зона от нея от друга трета държава или територия или зона от нея, да бъдат въведени в Съюза само ако компетентният орган на третата държава или територия на произход на яйцата за люпене е предоставил гаранции, че:

а)

стадата птици на произход на яйцата за люпене са внесени от трета държава или територия или зона от нея, включени в списък за въвеждане в Съюза на такива стада птици;

б)

вносът на стада птици на произход на яйцата за люпене в същата трета държава или територия или зона от нея, е извършен в съответствие с ветеринарно-здравни изисквания, които са най-малко толкова строги, колкото изискванията за директно въвеждане в Съюза.

Член 105

Трета държава или територия или зона от нея, от които произхождат яйцата за люпене

Разрешава се пратки с яйца за люпене от домашни птици да бъдат въведени в Съюза само ако те са с произход от трета държава или територия или зона от нея, които отговарят на следните изисквания:

а)

там има програма за надзор на болести по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците за период от най-малко 6 месеца преди датата на изпращане на пратката за Съюза и посочената програма за надзор отговаря на изискванията, определени в:

i)

приложение II към настоящия регламент;

или

ii)

съответната глава от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE);

б)

считат се за свободни от високопатогенна инфлуенца по птиците в съответствие с член 38;

в)

когато има извършена ваксинация срещу високопатогенна инфлуенца по птиците, компетентният орган на третата държава или територия на произход е предоставил гаранции, че:

i)

програмата за ваксинация отговаря на изискванията, посочени в приложение XIII;

ii)

програмата за надзор, посочена в буква а) от настоящия член, в допълнение към изискванията, посочени в приложение II, отговаря на изискванията, определени в приложение XIII, точка 2;

iii)

е поел ангажимента да информира Комисията за всяка промяна в програмата за ваксинация в третата държава или територия или зона от нея;

г)

които:

i)

по отношение на яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици: считат се за свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест в съответствие с член 39;

ii)

по отношение на яйца за люпене от щраусови птици:

се считат за свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест в съответствие с член 39;

или

не се считат за свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест в съответствие с член 39, но компетентният орган на третата държава или територия на произход е предоставил гаранции по отношение на спазването на изискванията във връзка с инфекцията с вируса на нюкасълската болест по отношение на изолацията, надзора и изследванията, както е посочено в приложение XIV;

д)

ако е била извършена ваксинация срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, компетентният орган на третата държава или територия е предоставил гаранции, че:

i)

използваните ваксини са в съответствие с общите и специалните критерии за ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, установени в приложение XV, точка 1;

или

ii)

използваните ваксини са в съответствие с общите критерии във връзка с ваксините срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, определени в приложение XV, точка 1, и домашните птици отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в приложение XV, точка 2 във връзка с домашни птици и яйца за люпене с произход от трета държава или територия или зона от нея, когато ваксините, използвани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не отговарят на специалните критерии, посочени в приложение XV, точка 1;

е)

поели са ангажимента, че след поява на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или на огнище на инфекция с вируса на нюкасълската болест, ще подадат до Комисията следната информация:

i)

в рамките на 24 часа след потвърждението за поява на първоначално огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест — информация за ситуацията с болестта;

ii)

редовна актуализация на информацията за ситуацията с болестта;

ж)

поели са ангажимента да предоставят на референтната лаборатория на Европейския съюз за инфлуенца по птиците и нюкасълска болест изолати на вируса от първоначалните огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците и на инфекция с вируса на нюкасълската болест.

Член 106

Животновъден обект, от който произхождат яйцата за люпене

Разрешава се пратки с яйца за люпене да бъдат въведени в Съюза само ако са с произход от:

а)

люпилни, одобрени от компетентния орган на третата държава или територия на произход в съответствие с изисквания, които са най-малко толкова строги, колкото определените в член 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035; и

i)

действието на одобрението на животновъдните обекти не е спирано или то не е отнемано;

ii)

в радиус от 10 km около посочените люпилни, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, не е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест през период от най-малко 30 дни преди датата на натоварване на яйцата за люпене за изпращане в Съюза;

iii)

на които от компетентния орган на третата държава или територия на произход е определен уникален номер на одобрението;

б)

стада птици, отглеждани в животновъдни обекти, одобрени от компетентния орган на третата държава или територия на произход в съответствие с изисквания, които са най-малко равностойни на определените в член 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035 и

i)

действието на одобрението на животновъдните обекти не е спирано или то не е отнемано;

ii)

в радиус от 10 km около посочените животновъдни обекти, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, не е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест през период от най-малко 30 дни преди датата на събиране на яйцата за люпене за изпращане в Съюза;

iii)

в посочените животновъдни обекти не е докладвано за потвърден случай на инфекция с вируси на нископатогенна инфлуенца по птиците през период от най-малко 21 дни преди датата на събиране на яйцата за изпращане в Съюза.

Член 107

Стада птици, от които произхождат яйцата за люпене

Разрешава се пратки с яйца за люпене от домашни птици да бъдат въведени в Съюза само ако те са с произход от стада птици, които отговарят на следните изисквания:

а)

ако са ваксинирани срещу високопатогенна инфлуенца по птиците, от третата държава или територия на произход са предоставени гаранции за спазването на минималните изисквания във връзка с програмите за ваксинация и допълнителен надзор, посочени в приложение XIII;

б)

ако са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест:

i)

от компетентния орган на третата държава или територия на произход са предоставени гаранции, че използваните ваксини отговарят на:

общите и специалните критерии за ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, установени в приложение XV, точка 1; или

общите критерии за признатите ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, определени в приложение XV, точка 1, а домашните птици и яйцата за люпене, от които произхождат еднодневните пилета, отговарят на определените в приложение XV, точка 2 ветеринарно-здравни изисквания във връзка с домашните птици и яйцата за люпене с произход от трета държава или територия или зона от нея, когато ваксините, използвани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не отговарят на специалните критерии, посочени в приложение XV, точка 1;

ii)

за всяка пратка трябва да бъде предоставена информацията, посочена в приложение XV, точка 4;

в)

били са подложени на програма за надзор на болести, която отговаря на изискванията, изложени в приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035, и е установено, че не са инфектирани, нито че има основания за съмнение за инфекция със следните агенти:

i)

Salmonella Pullorum, Salmonella Gallinarum и Mycoplasma gallisepticum при Gallus gallus;

ii)

Salmonella arizonae (серогрупа O:18(k)), Salmonella Pullorum, Salmonella Gallinarum, Mycoplasma meleagridis и Mycoplamsa gallisepticum при Meleagris gallopavo;

iii)

Salmonella Pullorum и Salmonella Gallinarum при Numida meleagris, Coturnix coturnix, Phasianus colchicus, Perdix perdix, Anas spp.;

г)

отглеждани са в животновъдни обекти, които при потвърждение на инфекция с Salmonella Pullorum, S. Gallinarum и S. arizonae през последните 12 месеца преди датата на събиране на яйцата за изпращане в Съюза са били предприети следните мерки:

i)

птиците от инфектираното стадо са били заклани или умъртвени и унищожени;

ii)

след клането или умъртвяването на инфектираното стадо, посочено в подточка i), животновъдният обект е бил почистен и дезинфекциран;

iii)

след почистването и дезинфекцията, посочени в подточка ii), всички стада в животновъдния обект са показали отрицателен резултат за инфекция със Salmonella Pullorum, S. Gallinarum и S. arizonae при две изследвания, извършени през интервал от най-малко 21 дни в съответствие с програмата за надзор на болести, посочена в буква в);

д)

отглеждани са в животновъдни обекти, в които при потвърждение на микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis) през последните 12 месеца преди датата на събиране на яйцата за изпращане в Съюза са били предприети следните мерки:

или

i)

инфектираното стадо е показало отрицателни резултати за микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis) при двете изследвания, извършени в съответствие с програмата за надзор на болестите, посочена в буква в), на цялото стадо през интервал от най-малко 60 дни;

или

ii)

инфектираното стадо е било заклано или е било умъртвено и унищожено, животновъдният обект е бил почистен и дезинфектиран, а след почистването и дезинфекцията всички стада в животновъдния обект са показали отрицателен резултат за микоплазмоза по птиците (Mycoplasma gallisepticum и M. meleagridis) при две изследвания, извършени през интервал от най-малко 21 дни в съответствие с програмата за надзор на болести, посочена в буква в);

е)

били са подложени на клиничен преглед, извършен от официален ветеринарен лекар в третата държава или територия на произход или зона от нея в рамките на 24 часа преди времето на натоварване на пратките с яйца за люпене за изпращане в Съюза, с цел да се открият признаци, които показват наличието на болести, включително съответните болести от списъка, посочени в приложение I, и на нововъзникващи болести и не са показали никакви симптоми или основания за съмнение за наличие на някоя от посочените болести.

Член 108

Яйца за люпене в пратката

Разрешава се пратки с яйца за люпене от домашни птици да бъдат въведени в Съюза само ако те отговарят на следните изисквания:

а)

ако яйцата за люпене са ваксинирани срещу високопатогенна инфлуенца по птиците, от третата държава или територия на произход са предоставени гаранции за спазването на минималните изисквания във връзка с програмите за ваксинация и допълнителен надзор, посочени в приложение XIII;

б)

ако яйцата за люпене са били ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест:

i)

компетентният орган на третата държава или територия на произход е предоставил гаранции, че използваните ваксини са в съответствие с общите и специалните критерии за ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, установени в приложение XV, точка 1;

ii)

за пратката трябва да бъде предоставена информацията, посочена в приложение XV, точка 4;

в)

яйцата за люпене трябва да са маркирани:

i)

като се използва цветно мастило;

ii)

за яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици: с печат, който съдържа уникалния номер на одобрението на животновъдния обект на произход, както е посочено в член 106;

iii)

за яйца за люпене от щраусови птици: с печат, който съдържа кода по ISO на третата държава или територия на произход и уникалния номер на одобрението на животновъдния обект на произход, както е посочено в член 106;

г)

яйцата за люпене трябва да са били дезинфекцирани в съответствие с инструкциите на компетентния орган на третата държава или територия на произход.

Член 109

Въвеждане на яйца за люпене в държави членки със статут на свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация

Разрешава се пратки с яйца за люпене, предназначени за държава членка със статут на свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, да бъдат въведени в Съюза само ако те:

а)

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

б)

произхождат от стада, които отговарят на изискванията, определени в някоя от следните подточки:

i)

не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

или

ii)

ваксинирани са срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, като е използвана инактивирана ваксина;

или

iii)

ваксинирани са срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, като е използвана жива ваксина, най-късно в срок от 60 дни преди датата на събиране на яйцата.

ГЛАВА 3

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с пратки с по-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

Член 110

Дерогации и специални изисквания във връзка с пратки с по-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

Чрез дерогация от членове 101, 102, 106, 107 и 108 се разрешава пратки с по-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици, да бъдат въведени в Съюза, ако отговарят на следните изисквания:

а)

идват от животновъдни обекти:

i)

регистрирани от компетентния орган на третата държава или територия на произход;

ii)

в които не е докладвано за потвърден случай на инфекция с вируси на нископатогенна инфлуенца по птиците в продължение на 21 дни преди датата на събиране на яйцата за люпене;

iii)

в радиус от 10 km около животновъдните обекти, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, не е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на яйцата за люпене;

б)

по отношение на ваксинацията срещу високопатогенна инфлуенца по птиците:

i)

яйцата за люпене не са ваксинирани срещу високопатогенна инфлуенца по птиците;

ii)

ако стадата на произход са ваксинирани срещу високопатогенна инфлуенца по птиците и от третата държава или територия на произход са предоставени гаранции за спазването на минималните изисквания във връзка с програмите за ваксинация и допълнителен надзор, посочени в приложение XIII;

в)

по отношение на ваксинацията срещу вируса на нюкасълската болест, яйцата за люпене не са били ваксинирани срещу вируса на нюкасълската болест, а когато стадата на произход са били ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест:

i)

от компетентния орган на третата държава или територия на произход са предоставени гаранции, че използваните ваксини отговарят на:

общите и специалните критерии за ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, установени в приложение XV, точка 1;

или

общите критерии във връзка с признатите ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, определени в приложение XV, точка 1, и яйцата за люпене отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в приложение XV, точка 2 във връзка с домашни птици и яйца за люпене с произход от трета държава или територия или зона от нея, когато ваксините, използвани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не отговарят на специалните критерии, посочени в приложение XV, точка 1;

ii)

за пратката трябва да бъде предоставена информацията, посочена в приложение XV, точка 4;

г)

идват от стада птици, които са преминали клиничен преглед, извършен от официален ветеринарен лекар в третата държава или територия на произход или зона от нея в рамките на 24 часа преди времето на натоварване на пратките с яйца за люпене за изпращане в Съюза, с цел да се открият признаци, които показват наличието на болести, включително съответните болести от списъка, посочени в приложение I, и на нововъзникващи болести и не са показали никакви симптоми или основания за съмнение за наличие на някоя от посочените болести;

д)

идват от стада птици, които:

i)

са били изолирани в животновъден обект на произход в продължение на най-малко 21 дни преди датата на събиране на яйцата;

ii)

установено е, че не са инфектирани, нито че изследванията, извършени в съответствие с изискванията във връзка с изследвания на пратки с по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици, и по-малко от 20 яйца за люпене от тях преди въвеждането в Съюза, дават основание за съмнение за инфекция с някой от следните агенти, посочени в приложение XVII:

Salmonella Pullorum, Salmonella Gallinarum и Mycoplasma gallisepticum при Gallus gallus;

Salmonella arizonae (серогрупа O:18(k)), Salmonela Pullorum, Salmonella Gallinarum, Mycoplasma meleagridis и Mycoplasma gallisepticum при Meleagris gallopavo;

Salmonella Pullorum и Salmonella Gallinarum при Numida meleagris, Coturnix coturnix, Phasianus colchicus, Perdix perdix, Anas spp.

ГЛАВА 4

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с еднодневните пилета

Член 111

Дерогации и специални изисквания във връзка с яйца, свободни от определени патогени

Чрез дерогация от изискванията за срок на пребиваване в член 98, специалните ветеринарно-здравни изисквания в членове 105—110 и членове 112—114, пратки с яйца, свободни от определени патогени, които не отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, предвидени в посочените разпоредби, се разрешава да бъдат въведени в Съюза, ако вместо това те отговарят на следните ветеринарно-здравни изисквания:

а)

произхождат от стада птици, които:

i)

са свободни от определени патогени, както е описано в Европейската фармакопея, и резултатите от всички изследвания и клинични прегледи, които се изискват за този конкретен статут, са били благоприятни, в това число отрицателен резултат от изследванията за високопатогенна инфлуенца по птиците, инфекция с вируса на нюкасълската болест и инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците, извършени в рамките на 30 дни преди датата на събиране на яйцата за изпращане в Съюза;

ii)

са преминали клиничен преглед поне веднъж седмично, както е описано в Европейската фармакопея, и не са установени симптоми на болестта или основания за съмнение за наличието на болест;

iii)

отглеждани са в продължение на най-малко 6 седмици преди датата на събиране на яйцата за изпращане в Съюза в животновъдни обекти, които отговарят на условията, описани в Европейската фармакопея;

iv)

не са били в контакт с домашни птици, които не отговарят на изискванията на настоящия член, нито с диви птици, в продължение на най-малко 6 седмици преди датата на събиране на яйцата за изпращане в Съюза;

б)

маркирани са, като е използвано цветно мастило с печат, който съдържа кода по ISO на третата държава или територия на произход и уникалния номер на одобрението на животновъдния обект на произход;

в)

били са дезинфекцирани в съответствие с инструкциите на компетентния орган на третата държава или територия на произход.

ГЛАВА 5

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с движението на яйца за люпене от домашни птици и боравенето с тях, след въвеждане в Съюза, както и във връзка с домашните птици, излюпени от посочените яйца

Член 112

Задължения за операторите по отношение на боравенето с яйца за люпене след въвеждането им в Съюза и с домашните птици, излюпени от тези яйца за люпене

1.   Операторите в животновъдния обект по местоназначение поставят яйцата за люпене от домашни птици, които са въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея във:

а)

отделни инкубатори, включително отделни люпилни шкафове, от другите яйца за люпене;

или

б)

инкубатори, включително люпилни шкафове, където вече има други яйца за люпене.

2.   Операторите, както е посочено в параграф 1, гарантират, че домашните птици за разплод и домашните птици за отглеждане, които са излюпени от яйца за люпене, посочени в същия параграф, се съхраняват в продължение на непрекъснат период от време:

а)

в люпилнята за срок от най-малко 3 седмици от датата на излюпване;

или

б)

в животновъдните обекти, в които са изпратени домашните птици след излюпване, или в същата държава членка, или в друга държава членка за срок от най-малко 3 седмици от датата на излюпване.

3.   По време на сроковете, предвидени в параграф 2, операторите отглеждат домашни птици, които са излюпени от яйца за люпене, въведени в Съюза отделно от други стада домашни птици.

4.   Когато домашни птици за разплод и домашни птици за отглеждане, които са излюпени от яйца за люпене, въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея, са настанени в помещения или заграждения, където се намират и други домашни птици, съответните срокове, посочени в параграф 2, започват да текат от датата на въвеждане на последната птица и нито една от птиците не се премества от помещенията или загражденията преди края на посочените срокове.

5.   Когато яйца за люпене от домашни птици, въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея, са поставени в инкубатори, включително люпилни шкафове, където вече има други яйца за люпене:

а)

разпоредбите в параграфи 2—4 се прилагат за всички домашни птици, излюпени от яйца за люпене в същия инкубатор, включително люпилен шкаф, като яйцата за люпене, въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея;

б)

съответните срокове, посочени в параграф 2, започват да текат от датата на излюпване на последното яйце за люпене, въведено в Съюза от трета държава или територия или зона от нея.

Член 113

Вземане на проби и изследване след въвеждането в Съюза

Компетентният орган на държавата членка по местоназначение гарантира, че домашните птици за разплод и домашните птици за отглеждане, които са излюпени от яйца за люпене, въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея, преминават клиничен преглед, извършен от официален ветеринарен лекар в животновъдния обект по местоназначение не по-късно от датата на изтичане на съответните срокове, предвидени в член 112, параграф 2, а при необходимост — от тях се взима проба за изследване с цел наблюдение на тяхното здравословно състояние.

Член 114

Задължение на компетентните органи по отношение на вземането на проби и изследването на щраусови птици от яйца за люпене с произход от трета държава или територия или зона от нея, които не са свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест

Компетентният орган на държавата членка по местоназначение гарантира, че щраусовите птици, излюпени от яйца за люпене, въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея, които не са свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест, по време на сроковете, предвидени в член 112, параграф 2:

а)

преминават изследване за откриване на вирус за инфекция с вируса на нюкасълската болест, извършен от компетентния орган върху проба от клоакални натривки или фекална проба от всяка щраусова птица;

б)

за щраусови птици, предназначени за държава членка със статут на свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, в допълнение към изискванията, посочени в буква а): те се подлагат на серологично изследване за инфекция с вируса на нюкасълската болест, извършено на всяка щраусова птица от компетентния орган;

в)

всички щраусови птици са показали отрицателни резултати от изследванията, предвидени в букви а) и б) преди извеждането им от изолация.

ГЛАВА 6

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с яйца за люпене от птици, отглеждани в плен

Член 115

Яйца за люпене в пратката

Разрешава се пратки с яйца за люпене от птици, отглеждани в плен, да бъдат въведени в Съюза само ако те са получени от птици, отглеждани в плен, които отговарят на изискванията във връзка с въвеждане в Съюза, установени в членове 55—58.

ГЛАВА 7

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с движението на яйца за люпене от птици, отглеждани в плен, и боравенето с тях, след въвеждането им в Съюза, и с птици, отглеждани в плен, които са излюпени от тези яйца

Член 116

Боравене с яйца за люпене от птици, отглеждани в плен, след въвеждането им в Съюза, и с птици, отглеждани в плен, излюпени от посочените яйца за люпене

Операторите на животновъдния обект по местоназначение:

а)

поставят яйцата за люпене от птици, отглеждани в плен, които са въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея, в отделни инкубатори, включително люпилни шкафове, от другите яйца за люпене;

б)

гарантират, че птиците, отглеждани в плен, които са излюпени от яйца за люпене от птици, отглеждани в плен, посочени в член 115, са отглеждани в одобрен обект за карантина в съответствие с изискванията на членове 59—61.

ДЯЛ 3

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ НА ЖИВОТНИ, РАЗЛИЧНИ ОТ КОПИТНИ ЖИВОТНИ, КОИТО ПРОДУКТИ СА РАЗЛИЧНИ ОТ ЯЙЦА ЗА ЛЮПЕНЕ ОТ ДОМАШНИ ПТИЦИ И ОТ ПТИЦИ, ОТГЛЕЖДАНИ В ПЛЕН, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ОБОСОБЕНИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ

Член 117

Изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на пратки със зародишни продукти от животни, различни от посочените в член 1, параграф 4, букви а) и б), изпращани от обособени специализирани животновъдни обекти

Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони от животни, различни от посочените в член 1, параграф 4, букви а) и б), изпращани от обособени специализирани животновъдни обекти, посочени в списъка в съответствие с член 29, да бъдат въведени в Съюза само ако са изпратени в обособен специализиран животновъден обект, намиращ се в Съюза, и при условие че:

а)

компетентният орган на държавата членка по местоназначение е извършил оценка на рисковете, които може да породи за Съюза въвеждането на посочените зародишни продукти;

б)

животните, които са донори на посочените зародишни продукти, са с произход от трета държава, територия или зона, от които е разрешено въвеждането в Съюза на конкретните видове и категории животни;

в)

животните, които са донори на посочените зародишни продукти, са с произход от обособен специализиран животновъден обект в третата държава, територия или зона на произход, включени в списък, съставен в съответствие с член 29, на обособени специализирани животновъдни обекти, от които може да се разрешава въвеждането в Съюза на животни от конкретни видове;

г)

зародишните продукти са предназначени за обособен специализиран животновъден обект в Съюза, одобрен в съответствие с член 95 от Регламент (ЕС) 2016/429;

д)

зародишните продукти се транспортират директно до обособения специализиран животновъден обект, посочен в буква г).

Член 118

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с животни, които са донори

Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони, посочени в член 117, да бъдат въведени в Съюза само ако са събрани от животни, които са донори и отговарят на следните изисквания:

а)

не идват от животновъден обект, разположен в ограничителна зона, установена поради поява на болест от категория А, или на нововъзникваща болест от значение за видовете от тези отглеждани сухоземни животни, нито са били в контакт с животни от такъв животновъден обект;

б)

идват от животновъден обект, където не е докладвано за болест от категория D от значение за видовете отглеждани сухоземни животни за период от най-малко предходните 30 дни;

в)

са пребивавали в един-единствен обособен специализиран животновъден обект на произход в продължение на най-малко 30 дни преди събирането на спермата, овоцитите или ембрионите, предназначени за въвеждане в Съюза;

г)

са преминали клиничен преглед от ветеринарния лекар на животновъдния обект, отговарящ за дейностите на обособения специализиран животновъден обект, и не са показвали никакви симптоми на болест в деня на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите;

д)

доколкото е възможно, не са използвани за естествен разплод в продължение на най-малко 30 дни преди датата на първото събиране и по време на периода на събиране на спермата, овоцитите или ембрионите, предназначени за въвеждане в Съюза;

е)

те са идентифицирани и регистрирани в съответствие с правилата на посочения обособен специализиран животновъден обект.

Член 119

Изисквания във връзка със зародишни продукти

Разрешава се пратки със сперма, овоцити и ембриони, посочени в член 117, да бъдат въведени в Съюза само ако отговарят на следните изисквания:

а)

маркирани са по такъв начин, че да може да бъде лесно установена следната информация:

i)

датата на събиране или производство на тези зародишни продукти;

ii)

видовете животни, а когато е необходимо — и подвида, и идентификацията на животното(ите) донор(и);

iii)

уникалният номер на одобрението на обособения специализиран животновъден обект, който включва двубуквения код по стандарта ISO 3166-1 на държавата, в която е предоставено одобрението;

iv)

друга информация, която е от значение;

б)

транспортирани са в контейнер, който:

i)

е запечатан и номериран преди изпращането от обособения специализиран животновъден обект от ветеринарния лекар на животновъдния обект, отговарящ за дейностите на обособения специализиран животновъден обект;

ii)

е бил почистен и дезинфекциран или стерилизиран преди употреба или е нов контейнер за еднократна употреба;

iii)

е бил запълнен с криогенен агент, който преди това не е бил използван за други продукти.

ЧАСТ IV

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕНОВЕ 3 И 5

ДЯЛ 1

ОБЩИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

Член 120

Времеви ограничения за датата на производството

Разрешава се пратки с продукти от животински произход да бъдат въведени в Съюза само ако продуктите в пратката не са получени през период, когато:

а)

от Съюза са приети ограничителни мерки от ветеринарно-здравни съображения за въвеждане на такива продукти от третата държава или територия на произход или зона от нея;

б)

действието на разрешението за въвеждането в Съюза на такива продукти от третата държава или територия на произход или зона от нея е било спряно.

Член 121

Изисквания във връзка с обработката на продукти от животински произход

1.   Разрешава се пратки с продукти от животински произход, различни от пресни или сурови продукти, да бъдат въведени в Съюза само ако продуктите в пратката са били обработени в съответствие с раздели 3—6 от настоящата част.

Обработката, посочена в първата алинея, трябва да е:

а)

била специално определена от Съюза в списъка за третата държава или територия на произход или зона от нея и за вида животно, от който е продуктът от животински произход;

б)

прилагана в трета държава или територия или зона от нея, включена в списък за въвеждане в Съюза на дадени видове и категории продукти от животински произход;

в)

прилагана в съответствие с изискванията във връзка с:

i)

обработките за ограничаване на риска за месни продукти, посочени в приложение XXVI;

ii)

обработките за ограничаване на риска за млечни продукти, посочени в приложение XXVII;

iii)

обработките за ограничаване на риска за яйчени продукти, посочени в приложение XXVIII.

2.   След приключване на обработката, предвидена в параграф 1, до опаковането им, с продуктите от животински произход трябва да се борави по такъв начин, че да се предотврати кръстосано замърсяване, което би могло да създаде риск за здравето на животните.

Член 122

Изисквания по отношение на транспортните средства за продукти от животински произход

Разрешава се пратки с продукти от животински произход да бъдат въведени в Съюза само ако тези пратки са транспортирани в транспортни средства, проектирани, конструирани и поддържани по такъв начин, че здравният статус на продуктите от животински произход да не е застрашен по време на транспортирането от мястото им на произход до Съюза.

Член 123

Изпращане в Съюза на продукти от животински произход

Разрешава се пратки с продукти от животински произход да бъдат въведени в Съюза само ако тези пратки са изпратени до тяхното местоназначение в Съюза отделно от животни и продукти от животински произход, които не отговарят на съответните ветеринарно-здравни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза, предвидени в настоящия регламент.

ДЯЛ 2

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА ПРЯСНО МЕСО

ГЛАВА 1

Общи ветеринарно-здравни изисквания във връзка с прясното месо

Член 124

Изпращане в кланици на отглежданите животни, от които произхожда прясното месо

Разрешава се пратки с прясно месо от отглеждани животни, с изключение на умъртвен на място дивеч, отглеждан в стопанства, да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратките е получено от отглеждани животни, които отговарят на следните изисквания:

а)

животновъдния обект на произход на животните се намира или:

i)

в същата трета държава или територия или зона от нея, където се намира кланицата, в която е получено прясното месо;

или

ii)

в трета държава или територия или зона от нея, които по времето на изпращането на животните до кланицата, са имали разрешение да въвеждат в Съюза прясно месо от съответните видове животни;

б)

отглежданите животни са изпратени директно до кланицата от техния животновъден обект на произход;

в)

по време на транспортирането до кланицата, посочена в буква а), отглежданите животни:

i)

не са преминавали през трета държава или територия или зона от нея, невключени в списък за въвеждане в Съюза на конкретните видове и категории прясно месо;

ii)

не са били в контакт с животни с по-нисък здравен статус;

г)

транспортните средства и контейнерите, използвани за транспортиране на отглеждани животни до кланицата, посочена в буква а), съответстват на изискванията, определени в членове 17 и 18.

Член 125

Изпращане на кланични трупове на диви животни или на животни, които са умъртвен на място дивеч, отглеждан в стопанства

Разрешава се пратки с прясно месо от диви животни или от дивеч, отглеждан в стопанства, който е умъртвен на място, да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратките е получено от кланични трупове, които отговарят на следните изисквания:

а)

кланичните трупове са изпратени директно от мястото на умъртвяването им до предприятие за обработка на дивеч, разположено в същата трета държава от списъка или територия или зона от нея;

б)

по време на транспортирането до предприятието за обработка на дивеч, посочено в буква а), кланичните трупове:

i)

не са преминавали през трета държава или територия или зона от нея, невключени в списък за въвеждане в Съюза на конкретните видове и категории прясно месо;

ii)

не са били в контакт с животни или кланични трупове с по-нисък здравен статус;

в)

кланичните трупове са транспортирани до предприятието за обработка на дивеч, посочено в буква а), в транспортни средства и контейнери, които отговарят на следните изисквания:

i)

били са почистени и дезинфекцирани с дезинфектант, одобрен от компетентния орган на третата държава или територия на произход, преди натоварването на кланичните трупове за изпращане в Съюза;

ii)

конструирани са по такъв начин, че здравният статус на кланичните трупове не е застрашен по време на транспортирането.

Член 126

Предкланичен и следкланичен преглед

Разрешава се пратки с прясно месо от отглеждани и диви животни да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратките е получено от животни, които са преминали следните прегледи:

а)

за отглеждани животни:

i)

предкланичен преглед в рамките на 24 часа преди времето на клането;

ii)

следкланичен преглед, извършен незабавно след тяхното умъртвяване или клане;

б)

за диви животни: следкланичен преглед, извършен незабавно след тяхното умъртвяване.

Прегледите, посочени в първа алинея, трябва да са извършени от официален ветеринарен лекар в третата държава или територия на произход или зона от нея, за да се изключи наличието на съответните болести, посочени в приложение I, и на нововъзникващи болести.

Член 127

Боравене с животните, от които произхожда прясното месо, по време на умъртвяването или клането

Разрешава се пратки с прясно месо да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратките е с произход от животни, които по време на тяхното умъртвяване или клане не са били в контакт с животни с по-нисък здравен статус.

Член 128

Боравене и подготовка на прясно месо в животновъдния обект на произход на прясното месо

Пратките с прясно месо трябва да останат строго отделени от прясното месо, което не отговаря на съответните ветеринарно-здравни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на прясно месо, предвидени в членове 124—146, по време на всички операции по клане, разфасоване и докато:

а)

не бъде пакетирано за по-нататъшно складиране или изпращане в Съюза;

или

б)

не пристигне в Съюза, когато става въпрос за непакетирано прясно месо.

ГЛАВА 2

Ветеринарно-здравни изисквания във връзка с прясно месо от копитни животни

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЯСНО МЕСО ОТ ОТГЛЕЖДАНИ И ДИВИ КОПИТНИ ЖИВОТНИ

Член 129

Видове животни, от които произхожда прясното месо от копитни животни

Разрешава се пратки с прясно месо от копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратките е с произход от следните видове:

а)

за отглеждани копитни животни: от всички видове копитни животни;

б)

за диви копитни животни и копитни животни, отглеждани като дивеч в стопанства: от всички видове копитни животни, с изключение на говеда, овце, кози и домашни видове свине

Член 130

Забрана по отношение на въвеждането на прясна кръв

Пратки с прясна кръв от копитни животни, предназначена за консумация от човека, не се разрешава да бъдат въвеждани в Съюза.

РАЗДЕЛ 2

СПЕЦИАЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЯСНО МЕСО ОТ ОТГЛЕЖДАНИ КОПИТНИ ЖИВОТНИ

Член 131

Срок на пребиваване преди клането или умъртвяването на отглежданите копитни животни, от които произхожда прясното месо

1.   Отглежданите копитни животни, от които произхожда прясното месо, предназначено за въвеждане в Съюза, не се изисква да спазват условието за срок на пребиваване преди датата на клане или умъртвяване, при условие че те са въведени в третата държава или територия или зона от нея от:

а)

друга трета държава или територия или зона, която е включена в списъка за въвеждане в Съюза на прясно месо от същите видове копитни животни, като отглежданите копитни животни са останали там в продължение на най-малко 3 месеца преди клането;

или

б)

държава членка.

2.   Отглежданите копитни животни, от които произхожда прясното месо, предназначено за въвеждане в Съюза, и които са различни от посочените в параграф 1, трябва да спазват, непосредствено преди датата на клане или умъртвяване, условието за срок на пребиваване за непрекъснат период от време в съответствие с приложение XXIII, когато те:

а)

са били в третата държава или територия на произход или зона от нея;

б)

са били в животновъдния обект на произход;

в)

не са били в контакт с копитни животни с по-нисък здравен статус.

Член 132

Дерогации от условието за директно изпращане в кланици на отглежданите животни, от които произхожда прясното месо

Чрез дерогация от член 124, буква б) пратки с прясно месо от отглеждани копитни животни, които не отговарят на посочените изисквания, се разрешава да бъдат въведени в Съюза, при условие че прясното месо в пратката е получено от говеда, овце или кози, и:

а)

след напускане на животновъдния им обект на произход и преди пристигането им в кланицата копитните животни са минали през един-единствен животновъден обект, където се извършват операции по събиране, който отговаря на изискванията, определени в член 20, буква б);

б)

компетентният орган на третата държава или територия на произход е предоставил допълнителни гаранции, за да се гарантира, че здравният статус на копитните животни по време на тяхното движение от животновъдния обект на произход до пристигането им в кланицата не е застрашен;

в)

третата държава, територия или зона от нея, посочени в буква б), са включени в списък, с който се разрешава тази дерогация.

Член 133

Трета държава или територия или зона от нея, от които произхожда прясното месо от отглеждани копитни животни

1.   Разрешава се пратки с прясно месо от отглеждани копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратката е с произход от трета държава или територия или зона от нея, в които се спазват минималните периоди, през които те са били свободни от болест и които са посочени в таблицата в приложение XXIV, част А, по отношение на посочените болести от списъка, във връзка с които са изброени там видовете копитни животни, от които е получено прясното месо.

Минималните периоди, посочени в първата алинея, могат да бъдат намалени по отношение на болестите от списъка в приложение XXIV, част Б, при условие че са спазени специалните условия, предвидени там; тези специални условия трябва да са специално определени от Съюза в списъка за посочената трета държава или територия или зона от нея и за конкретния вид животно, от който произхожда прясното месо.

2.   Разрешава се пратки с прясно месо от копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо от пратката е с произход от трета държава или територия или зона от нея, в които не е провеждана ваксинация срещу болести от списъка, посочени в параграф 1, в съответствие с таблицата в приложение XXV, част А.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 може да е била проведена ваксинация срещу болестта шап, при условие че са спазени специалните условия, които да бъдат предвидени от компетентния орган и които са посочени в приложение XXV, част Б, точка 1, буква б) или точка 3.1, буква а) и които трябва да бъдат специално определени от Съюза в списъка за посочената трета държава или територия или зона от нея и за конкретния вид животно, от който произхожда прясното месо.

Член 134

Животновъден обект на произход на отглежданите копитни животни, от които е получено прясното месо

1.   Разрешава се пратки с прясно месо от отглеждани копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо от пратката е получено от копитни животни, които идват от животновъден обект:

а)

във и около който, включително по целесъобразност и територията на съседна държава, за нито една от болестите от списъка, посочени в приложение XXIV, част А, по отношение на които видовете копитни животни, от които произхожда прясното месо, предназначено за въвеждане в Съюза, са изброени в списък, не е било докладвано в област с радиус от 10 km и за срок от 30 дни преди датата на клането; или

б)

който е в съответствие със специалните условия, предвидени от компетентните органи, когато в третата държава или територия или зона от нея е проведена ваксинацията срещу болестта шап по-малко от 12 месеца от датата на клането, определени в приложение XXV, част Б, точка 1, буква б) или точка 3.1, буква а), които трябва да са били специално определени от Комисията в списъка за посочената трета държава или територия или зона от нея, от които е разрешено въвеждането в Съюза на прясно месо от копитни животни и за вида животно, от който произхожда прясното месо.

2.   Разрешава се пратки с прясно месо от отглеждани копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо от пратката е получено от копитни животни, които идват от животновъден обект:

а)

където нито едно животно не е било ваксинирано в съответствие с приложение XXV, част А; или

б)

който се намира в трета държава, територия или зона от нея, която отговаря на специалните условия, определени в приложение XXIV, част Б, точка 1; тези условия трябва да са били специално определени от Комисията в списъка за посочената трета държава или територия или зона от нея, включени в списък за въвеждане в Съюза на прясно месо от копитни животни и за вида животно, от който произхожда прясното месо.

Член 135

Специални изисквания във връзка с прясно месо от отглеждани копитни животни от вида Sus scrofa

Разрешава се пратки с прясно месо от отглеждани копитни животни от вида Sus scrofa да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратката е с произход от животни, които от раждането си са държани отделно от диви копитни животни.

Член 136

Животновъден обект на произход на прясното месо от копитни животни

Разрешава се пратки с прясно месо от отглеждани копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратката е получено в кланица или в предприятие за обработка на дивеч, като в тях или около тях не е докладвано за нито една от болестите от списъка, посочени в приложение XXIV, част А, в район с радиус от 10 km, включващ, по целесъобразност, и територията на съседна държава, за период от 30 дни преди датата на клането или датата на умъртвяването.

РАЗДЕЛ 3

СПЕЦИАЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЯСНО МЕСО ОТ ДИВИ КОПИТНИ ЖИВОТНИ

Член 137

Държава или територия или зона от нея, от които произхожда прясното месо от диви копитни животни

Разрешава се пратки с прясно месо от диви копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратката произхожда от трета държава или територия или зона от нея, които отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в член 133.

Член 138

Диви копитни животни, от които произхожда прясното месо

Разрешава се пратки с прясно месо от диви копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратките е получено от животни, които отговарят на следните изисквания:

а)

били са умъртвени на разстояние над 20 km от границата на трета държава или територия или зона от нея, които към онзи момент не са били включени в списък за въвеждане в Съюза на прясно месо от видовете диви копитни животни;

б)

били са умъртвени в район с радиус от 20 km, където през последните 60 дни не са докладвани болести, посочени в приложение XXIV, част А.

Член 139

Предприятие за обработка на дивеч, от което произхожда прясното месо от диви копитни животни

Разрешава се пратки с прясно месо от диви копитни животни да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратката е получено в предприятие за обработка на дивеч, като в тях или около тях не е докладвано за нито една от болестите от списъка, посочени в приложение XXIV, част А, в район с радиус от 10 km, включващ, по целесъобразност, и територията на съседна държава, за период от 30 дни преди датата на умъртвяването.

ГЛАВА 3

Ветеринарно-здравни изисквания във връзка с прясно месо от домашни птици и пернат дивеч

РАЗДЕЛ 1

СПЕЦИАЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЯСНО МЕСО ОТ ДОМАШНИ ПТИЦИ

Член 140

Срок на пребиваване на домашните птици

Разрешава се пратки с прясно месо от домашни птици да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо от пратката е получено от домашни птици, които:

а)

от излюпването си и до датата на клането са отглеждани в третата държава или територия на произход на прясното месо или зона от нея;

или

б)

са били внесени като еднодневни пилета, домашни птици за разплод, домашни птици за отглеждане или домашни птици, предназначени за клане, от трета държава или територия или зона от нея, която е включена в списъка за въвеждане на тези стоки в Съюза или от държава членка, като вносът е извършен в съответствие с ветеринарно-здравните изисквания, които са най-малко толкова строги, колкото съответните изисквания по настоящия регламент.

Член 141

Трета държава или територия или зона от нея, от които произхожда прясното месо от домашни птици

Разрешава се пратки с прясно месо от домашни птици да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратките е с произход от трета държава или територия или зона от нея, които отговарят на следните изисквания:

а)

там има програма за надзор на болести по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците за период от най-малко 6 месеца преди датата на изпращане на пратката за Съюза и посочената програма за надзор отговаря на изискванията, определени в:

i)

приложение II към настоящия регламент;

или

ii)

съответната глава от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE);

б)

считат се за свободни от високопатогенна инфлуенца по птиците в съответствие с член 38;

в)

когато има извършена ваксинация срещу високопатогенна инфлуенца по птиците, компетентният орган на третата държава или територия на произход е предоставил гаранции, че:

i)

програмата за ваксинация отговаря на изискванията, посочени в приложение XIII;

ii)

програмата за надзор, посочена в буква а) от настоящия член, в допълнение към изискванията, посочени в приложение II, отговаря на изискванията, определени в приложение XIII, точка 2;

iii)

е поел ангажимента да информира Комисията за всяка промяна в програмата за ваксинация в третата държава или територия или зона от нея;

г)

които:

i)

по отношение на прясно месо от домашни птици, различни от щраусови птици: считат се за свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест в съответствие с член 39;

ii)

по отношение на прясно месо от щраусови птици:

считат се за свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест в съответствие с член 39;

или

не се считат за свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест в съответствие с член 39, но компетентният орган на третата държава или територия на произход е предоставил гаранции по отношение на спазването на изискванията във връзка с инфекция с вируса на нюкасълската болест във връзка с изолацията, надзора и изследванията, както е посочено в приложение XIV;

д)

когато е била извършена ваксинация срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, компетентният орган на третата държава или територия е предоставил гаранции, че:

i)

използваните ваксини са в съответствие с общите и специалните критерии за ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, установени в приложение XV, точка 1; или

ii)

използваните ваксини са в съответствие с общите критерии във връзка с ваксините срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, определени в приложение XV, точка 1, и домашните птици, от които е получено прясното месо, отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в приложение XV, точка 3 във връзка с прясно месо от домашни птици с произход от трета държава или територия или зона от нея, когато ваксините, използвани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не отговарят на специалните критерии, посочени в приложение XV, точка 1;

е)

поели са ангажимента, че след поява на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или на огнище на инфекция с вируса на нюкасълската болест ще подадат до Комисията следната информация:

i)

в рамките на 24 часа след потвърждението за поява на първоначално огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест — информация за ситуацията с болестта;

ii)

редовна актуализация на информацията за ситуацията с болестта;

ж)

поели са ангажимента да предоставят на референтната лаборатория на Европейския съюз за инфлуенца по птиците и нюкасълска болест изолати на вируса от първоначалните огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците и на инфекция с вируса на нюкасълската болест.

Член 142

Животновъден обект на произход на домашните птици

Разрешава се пратки с прясно месо от домашни птици да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо от пратката е получено от домашни птици, които идват от животновъден обект:

а)

в който и в радиус от 10 km около животновъдния обект, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, не е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест през период от най-малко 30 дни преди датата на клането;

б)

който — по отношение на прясно месо от щраусови птици с произход от трета държава или територия или зона от нея, които не са свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест — отговаря на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с щраусови птици, яйца за люпене от тях и прясно месо от щраусови птици с произход от трета държава или територия или зона от нея, които не са свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест, които изисквания са посочени в приложение XIV, точка 3, букви б) и в).

Член 143

Домашни птици, от които произхожда прясното месо

1.   Разрешава се пратки с прясно месо от домашни птици да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо от пратката е получено от домашни птици, които не са ваксинирани срещу високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест или които отговарят на следните изисквания:

а)

ако са ваксинирани срещу високопатогенна инфлуенца по птиците, от третата държава или територия на произход са предоставени гаранции във връзка със спазването на минималните изисквания за програмите за ваксинация и допълнителен надзор, посочени в приложение XIII;

б)

ако са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест:

i)

от компетентния орган на третата държава или територия на произход са предоставени гаранции, че използваните ваксини отговарят на:

общите и специалните критерии за ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, установени в приложение XV, точка 1; или

общите критерии във връзка с ваксините срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, определени в приложение XV, точка 1, и домашните птици, от които е получено прясното месо, отговарят на ветеринарно-здравните изисквания, определени в приложение XV, точка 3 във връзка с прясно месо от домашни птици с произход от трета държава или територия или зона от нея, когато ваксините, използвани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не отговарят на специалните критерии, посочени в приложение XV, точка 1;

ii)

за пратката трябва да бъде предоставена информацията, посочена в приложение XV, точка 4.

2.   Разрешава се пратки с прясно месо от домашни птици, които са предназначени за държава членка или територия със статут на свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо в пратката е с произход от домашни птици, които не са ваксинирани срещу нюкасълска болест с жива ваксина през период от 30 дни преди датата на клането.

Член 144

Животновъден обект на произход на прясното месо от домашни птици

Разрешава се пратки с прясно месо от домашни птици да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо от пратката е с произход от кланица, която:

а)

по време на клането не е била с ограничения поради поява на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест или с официални ограничения съгласно националното законодателство от ветеринарно-здравни съображения;

б)

в радиус от 10 km около кланицата, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, не е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест през период от най-малко 30 дни преди датата на клането.

РАЗДЕЛ 2

СПЕЦИАЛНИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЯСНО МЕСО ОТ ПЕРНАТ ДИВЕЧ

Член 145

Трета държава или територия или зона от нея, от които произхожда прясното месо от пернат дивеч

Разрешава се пратки с прясно месо от пернат дивеч да бъдат въведени в Съюза само ако те прясното месо в пратките е с произход от трета държава или територия или зона от нея, които отговарят на следните изисквания:

а)

там има програма за надзор на болести по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците за период от най-малко 6 месеца преди датата на изпращане на пратката към Съюза и посочената програма за надзор отговаря на изискванията, определени в:

i)

приложение II към настоящия регламент;

или

ii)

съответната глава от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE);

б)

там не са налагани ограничителни мерки от ветеринарно-здравни съображения поради поява на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест през период от най-малко 30 дни преди датата на умъртвяването.

Член 146

Животновъден обект на произход на прясното месо от пернат дивеч

Разрешава се пратки с прясно месо от пернат дивеч да бъдат въведени в Съюза само ако прясното месо от пратката е с произход от предприятие за обработка на дивеч, което:

а)

което по време на обработката на трупа не е било с ограничения поради поява на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест или с официални ограничения съгласно националното законодателство от ветеринарно-здравни съображения;

б)

в радиус от 10 km около предприятието за обработка на дивеч, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, не е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест през период от най-малко 30 дни преди датата на приемането на труповете.

ДЯЛ 3

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА МЕСНИ ПРОДУКТИ И ЕСТЕСТВЕНИ ОБВИВКИ

Член 147

Обработка на месни продукти

Разрешава се пратки с месни продукти да бъдат въведени в Съюза само ако месните продукти от пратката са били обработени в съответствие с член 121, както се изисква в член 148 или 149.

Член 148

Месни продукти, които не се подлагат на обработка за ограничаване на риска

Разрешава се пратки с месни продукти да бъдат въведени в Съюза само ако месните продукти от пратката не са преминали обработка за намаляване на риска в съответствие с приложение XXVI, само когато:

а)

третата държава или територия на произход или зона от нея са включени в списък за въвеждане в Съюза на прясно месо от съответните видове, като за въвеждането в Съюза на такова прясно месо не се изискват специалните условия в съответствие с част IV, дял 1, глави 1 и 2;

б)

прясното месо, използвано в преработката на месния продукт, отговаря на всички изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на прясно месо и поради това отговаря на условията за въвеждане в Съюза и е с произход от:

i)

третата държава или територия или зона от нея, където е преработен месният продукт;

ii)

трета държава или територия или зона от нея, включени в списъка за въвеждане в Съюза на прясно месо от съответните видове;

iii)

държава членка.

Член 149

Месни продукти, които се подлагат на обработка за ограничаване на риска

1.   Разрешава се пратки с месни продукти, които не отговарят на изискванията, предвидени в член 148, да бъдат въведени в Съюза само ако са преминали най-малко обработката за ограничаване на риска, посочена в приложение XXVI, специално определена от Съюза в списъка за третата държава или територия или зона от нея, от които произхожда месният продукт, в съответствие с член 121, когато прясното месо, използвано в преработката на месните продукти, е с произход от:

а)

третата държава или територия или зона от нея, където е бил преработен месният продукт;

б)

трета държава от списъка или територия или зона от нея, от които е разрешено въвеждането в Съюза на прясно месо от съответните видове;

в)

държава членка.

2.   Разрешава се пратки с месни продукти да бъдат въведени в Съюза само ако са подложени най-малко на обработка за намаляване на риска „B“ в съответствие с приложение XXVI, когато прясното месо, използвано в преработката на месните продукти, е с произход от трета държава или територия или зона от нея:

а)

различни от третата държава или територия или зона от нея, където е получен месният продукт;

б)

които също са включени в списъка за въвеждане в Съюза на месни продукти от съответните видове, подлагани на обработка за намаляване на риска, специално определена от Съюза в списъка за тази трета държава или територия или зона от нея и за съответния вид в съответствие с член 121.

3.   Разрешава се пратки с месни продукти, преработени от прясно месо, да бъдат въведени в Съюза само ако са подложени най-малко на обработка за намаляване на риска „D“ в съответствие с приложение XXVI, когато прясното месо, използвано в преработката на месните продукти, е с произход от трета държава или територия или зона от нея:

а)

от списъка за въвеждане в Съюза на прясно месо от домашни птици;

б)

в които е имало случай или огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест.

4.   Разрешава се пратки с месни продукти, които са преработени от прясно месо от повече от един вид животни, от третата държава или територия или зона от нея, където е преработен месният продукт, да бъдат въведени в Съюза само ако отговарят на следните изисквания:

а)

месните продукти трябва да са били подложени на най-строгата обработка за ограничаване на риска, специално определена в списъка за третата държава или територия или зона от нея в съответствие с член 121 за различните видове животни на произход, когато различните видове прясно месо са били смесени преди извършването на окончателната преработка на месния продукт; или

б)

месните продукти трябва да са били подложени на обработката за ограничаване на риска, специално определена в списъка за третата държава или територия или зона от нея в съответствие с член 121 за всеки различен вид животни на произход, когато смесването на месните продукти е било извършено след преработката на всяка съставка на месния продукт.

5.   Разрешава се пратки с месни продукти, които са преработени от прясно месо от повече от един вид животни с произход от трета държава или територия или зона от нея, различни от третата държава или територия или зона от нея, където е преработен месният продукт, да бъдат въведени в Съюза само ако са били подложени на обработка за ограничаване на риска в съответствие с параграфи 1 или 2.

Член 150

Животновъден обект на произход на животните, от които е получено прясното месо

Разрешава се пратки с месни продукти да бъдат въведени в Съюза само ако са били преработени от прясно месо с произход от животни, идващи от животновъден обект или, когато става въпрос за диви животни — от място, във и около което в област с радиус от 10 km, включващ, по целесъобразност, и територията на съседна страна, в периода от 30 дни преди датата на изпращане на пратката към Съюза не е било докладвано за нито една от болестите от списъка, които са от значение за видовете, от които са получени месните продукти в съответствие с приложение I.

Член 151

Въвеждане в държави членки със статут на свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация

Разрешава се пратки с месни продукти от домашни птици, които са предназначени за държава членка или територия със статут на свободна от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация, да бъдат въведени в Съюза само ако са получени от домашни птици, които не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест с жива ваксина през периода от 30 дни преди датата на клането.

Член 152

Специални изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на естествени обвивки

Разрешава се пратки с естествени обвивки, които не отговарят на предвидените в член 148 изисквания, да бъдат въведени в Съюза само ако са били подложени на изброените по-долу обработки за ограничаване на риска, посочени в приложение XXVI, част 2:

а)

обработка „естествени обвивки 1“ или „естествени обвивки 2“, когато пикочните мехури и червата, използвани в преработката на естествените обвивки, са с произход от говеда, овце, кози или домашни свине;

б)

обработка „естествени обвивки 3“, „естествени обвивки 4“ или „естествени обвивки 5“, когато пикочните мехури и червата, използвани в преработката на естествените обвивки, са с произход от животни от видове, различни от посочените в буква а).

ДЯЛ 4

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА МЛЯКО, МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ, КОЛАСТРА И ПРОДУКТИ НА ОСНОВАТА НА КОЛАСТРА

ГЛАВА 1

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка със сурово мляко, коластра и продукти на основата на коластра

Член 153

Държава на произход на сурово мляко, коластра и продукти на основата на коластра

Разрешава се пратки със сурово мляко, коластра или продукти на основата на коластра да бъдат въведени в Съюза само ако суровото мляко, коластрата и продуктите на основата на коластра в пратката са с произход от трета държава или територия или зона от нея, които са свободни от шап и инфекция с вируса на чумата по говедата за период от най-малко 12 месеца преди датата на доенето и по време на този период не е извършвана ваксинация срещу посочените болести.

Член 154

Животни, от които произхождат сурово мляко, коластра и продукти на основата на коластра

1.   Разрешава се пратки със сурово мляко, коластра или продукти на основата на коластра да бъдат въведени в Съюза само ако суровото мляко, коластрата или продуктите на основата на коластра в пратката са получени от животни от видовете Bos taurus, Ovis aries, Capra hircus, Bubalus bubalis или Camelus dromedarius.

2.   Разрешава се пратки със сурово мляко, коластра или продукти на основата на коластра да бъдат въведени в Съюза само ако суровото мляко, коластрата или продуктите на основата на коластра в пратката са получени от животни, които отговарят на условието за непрекъснат срок на пребиваване от най-малко 3 месеца преди датата на доенето в третата държава или територия на доене или зона от нея.

ГЛАВА 2

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с млечни продукти

Член 155

Обработка на млечни продукти

Разрешава се пратки с млечни продукти да бъдат въведени в Съюза само ако млечните продукти в пратката са били обработени в съответствие с член 156 или 157.

Член 156

Млечни продукти, които не се подлагат на обработка за ограничаване на риска

Разрешава се пратки с млечни продукти, които са с произход от трета държава или територия или зона от нея, които са включени в списък за въвеждане в Съюза на сурово мляко, да бъдат въведени в Съюза без да са преминали специална обработка за ограничаване на риска, ако млечните продукти в пратката отговарят на следните изисквания:

а)

суровото мляко, използвано за преработката им, е получено от животни от видовете Bos taurus, Ovis aries, Capra hircus, Bubalus bubalis и Camelus dromedarius;

б)

суровото мляко, използвано за преработка на млечни продукти, отговаря на съответните общи изисквания във връзка с въвеждането в Съюза, установени в членове 3—10, и на специалните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на сурово мляко, предвидени в членове 153 и 154, и поради това отговаря на условията за въвеждане в Съюза и е с произход от:

i)

трета държава от списъка или територия или зона от нея, където е преработен млечният продукт;

ii)

трета държава или територия или зона от нея, различни от трета държава от списъка или територия или зона от нея, където са преработени млечните продукти и от които въвеждането на сурово мляко в Съюза е разрешено; или

iii)

държава членка.

Член 157

Млечни продукти, които се подлагат на обработка за ограничаване на риска

1.   Разрешава се пратки с млечни продукти, които не отговарят на изискванията на член 156, да бъдат въведени в Съюза само ако млечните продукти в пратката са били подложени поне на една обработка за ограничаване на риска от посочените в приложение XXVII, колона А, ако:

а)

са преработени от мляко, получено от видовете Bos Taurus, Ovis aries, Capra hircus, Bubalus bubalis или Camelus dromedarius;

б)

Третата държава или територия на произход или зона от нея не е била свободна от шап и инфекция с вируса на чумата по говедата за период от най-малко 12 месеца преди датата на доенето или ако през този период е извършвана ваксинация срещу посочените болести.

2.   Разрешава се пратки с млечни продукти да бъдат въведени в Съюза само ако млечните продукти от пратката са били подложени поне на един от видовете обработка за ограничаване на риска, посочени в приложение XXVII, колона Б, ако са били преработени от мляко, получено от видове животни, различни от посочените в параграф 1, буква а).

3.   Разрешава се пратки с млечни продукти, преработени от сурово мляко или млечни продукти, получени от повече от един вид животни, да бъдат въведени в Съюза само ако посочените млечни продукти са били подложени:

а)

най-малко на най-строгата обработка за ограничаване на риска, определена за различните видове животни на произход, когато смесването на суровото мляко или на млечните продукти се извършва преди окончателната преработка на продукта; или

б)

на обработката за ограничаване на риска за всеки вид животни на произход, когато смесването на продуктите се извършва след преработка на всяка една от съставките на млечния продукт.

ДЯЛ 5

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА ЯЙЦА И ЯЙЧЕНИ ПРОДУКТИ

ГЛАВА 1

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с яйца

Член 158

Трета държава или територия или зона от нея, от които произхождат яйцата

Разрешава се пратки с яйца да бъдат въведени в Съюза само ако яйцата в пратката са с произход от трета държава или територия или зона от нея, в които се прилага програма за надзор на болести по отношение на високопатогенна инфлуенца по птиците, която е в съответствие с изискванията, установени в:

а)

приложение II към настоящия регламент;

или

б)

съответната глава от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE).

Член 159

Животновъден обект на произход на яйцата

Разрешава се пратки с яйца да бъдат въведени в Съюза само ако яйцата в пратката идват от животновъден обект, който отговаря на следните изисквания:

а)

в продължение на 30 дни преди датата на събиране на яйцата и до датата на издаване на сертификата за въвеждане в Съюза не е възниквало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест; и

б)

в радиус от 10 km около животновъдния обект, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, не е възниквало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест в продължение на най-малко 30 дни преди датата на събиране на яйцата и до датата на издаване на сертификата за въвеждане в Съюза.

ГЛАВА 2

Специални ветеринарно-здравни изисквания във връзка с яйчени продукти

Член 160

Трета държава или територия или зона от нея, от които произхождат яйчените продукти

Разрешава се пратки с яйчени продукти да бъдат въведени в Съюза само ако яйчените продукти в пратката са с произход от трета държава или територия или зона от нея, в които се прилага програма за надзор на болести по отношение на високопатогенна инфлуенца по птиците, която е в съответствие с изискванията, установени в:

а)

приложение II към настоящия регламент;

или

б)

съответната глава от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE).

Член 161

Животновъден обект на произход на яйцата

Разрешава се пратки с яйчени продукти да бъдат въведени в Съюза само ако яйчените продукти в пратката са били преработени от яйца с произход от животновъден обект:

а)

в който през периода от 30 дни преди датата на събиране на яйцата не е възниквало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците, нито инфекция с вируса на нюкасълската болест;

б)

в радиус от 10 km около животновъдния обект, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, където:

i)

не е възниквало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците в рамките на период от най-малко 30 дни преди датата на събиране на яйцата; или

ii)

е възниквало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците в рамките на период от 30 дни преди датата на събиране на яйцата, а яйченият продукт е бил подложен на един от видовете обработка за ограничаване на риска за яйчени продукти, посочени в приложение XXVIII, точка 1;

в)

в радиус от 10 km около животновъдните обекти, включващ, по целесъобразност, територията на съседна държава, където:

i)

не е възниквало огнище на инфекция с вируса на нюкасълската болест за период от най-малко 30 дни преди датата на събиране на яйцата; или

ii)

е възниквало огнище на инфекция с вируса на нюкасълската болест в рамките на период от 30 дни преди датата на събиране на яйцата, а яйченият продукт е бил подложен на един от видовете обработка за ограничаване на риска за яйчени продукти, посочени в приложение XXVIII, точка 2.

ДЯЛ 6

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА ПРЕРАБОТЕНИ ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В СЪСТАВНИ ПРОДУКТИ

Член 162

Съставни продукти, съдържащи месни продукти, и нетрайни съставни продукти, съдържащи млечни и/или яйчени продукти

1.   Разрешава се пратки с посочените по-долу съставни продукти да бъдат въведени в Съюза само ако съставните продукти в пратката идват от трета държава или територия или зона от нея, включени в списък за въвеждане в Съюза на конкретния продукт от животински произход, съдържащ се в посочените съставни продукти:

а)

съставни продукти, които съдържат месни продукти;

б)

съставни продукти, които съдържат млечни продукти или яйчени продукти, които не са били преработени, за да станат трайни продукти.

2.   Разрешава се пратки със съставни продукти да бъдат въведени в Съюза само ако преработените продукти от животински произход, съдържащи се в съставните продукти, посочени в параграф 1:

а)

отговарят на:

i)

съответните общи ветеринарно-здравни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на продукти от животински произход, определени в част 1 на настоящия регламент;

ii)

ветеринарно-здравните изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на конкретни продукти от животински произход, както е посочено в дялове 3—5 от настоящата част;

б)

са добити:

i)

в същата трета държава от списъка или територия или зона от нея, от която произхожда съставният продукт;

ii)

в Съюза; или

iii)

в трета държава или територия или зона от нея, включени в списък за въвеждане в Съюза на посочените продукти, без да са подложени на специална обработка за ограничаване на риска в съответствие с членове 148 и 156, ако третата държава или територия или зона от нея, където е произведен съставният продукт, също са включени в списък за въвеждане в Съюза на посочените продукти без задължението да се прилага специална обработка за ограничаване на риска.

Член 163

Трайни съставни продукти, съдържащи млечни и/или яйчени продукти

Разрешава се пратки със съставни продукти, съдържащи само млечни или яйчени продукти, да бъдат въведени в Съюза само ако млечните продукти и яйчените продукти, съдържащи се в съставните продукти, са били обработени, за да станат трайни при стайна температура и те:

а)

са били подложени на обработка, най-малко равностойна на следните обработки:

i)

обработки за ограничаване на риска за млечни продукти, посочени в приложение XXVII, колона Б;

ii)

обработките за ограничаване на риска за яйчени продукти, посочени в приложение XXVIII.

б)

чрез дерогация от член 3, точка 1, буква в), подточка i), те се придружават от декларация от оператора от третата държава или територия на произход на съставните продукти, в която се удостоверява, че млечните продукти и яйчените продукти, съдържащи се в съставните продукти, са били подложени най-малко на обработката за ограничаване на риска, предвидена в буква а).

ДЯЛ 7

СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА

Член 164

Дерогация от ветеринарно-здравните изисквания и допълнителни изисквания във връзка с въвеждането на млека за кърмачета, бебешки храни и специални храни, предназначени за лична употреба

Чрез дерогация от изискванията, предвидени в част I, членове от 3—10 и в членове 120—163, се разрешава пратки с мляко на прах за кърмачета, бебешки храни и специални храни, необходими по медицински причини, съдържащи продукти от животински произход, които не отговарят на посочените изисквания, да бъдат въведени в Съюза, ако тези продукти:

а)

са предназначени за лична употреба;

б)

не надвишават общо количество от 2 килограма на човек;

в)

не изискват съхранение в хладилник преди отваряне;

г)

са пакетирани продукти, носещи търговска марка и предназначени за директна продажба на крайния потребител;

д)

целостта на опаковката им не е нарушена, освен когато продуктите се използват в момента.

Член 165

Дерогация от ветеринарно-здравните изисквания във връзка с продуктите от животински произход, предназначени за лична употреба, с произход от някои трети държави или територии или зони от тях

1.   Чрез дерогация от изискванията, определени в част I, членове от 3—10, с изключение на член 3, буква а), подточка i), и членове 120—163, се разрешава пратки с продукти от животински произход, които не отговарят на посочените изисквания, да бъдат въведени в Съюза, ако посочените продукти са предназначени за лична употреба и са с произход от трети държави или територии, включени в списък за въвеждане в Съюза на определени количества продукти от животински произход, предназначени за лична употреба, въз основа на конкретно формулирани споразумения със Съюза относно търговията със селскостопански продукти.

2.   Общото определено количество, което е разрешено да бъде въведено в Съюза, придружаващо дадено лице, не надвишава максималната стойност, определена за трета държава или територия в списъка.

ЧАСТ V

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕНОВЕ 3 И 5, НА ВОДНИ ЖИВОТНИ ОТ ВИДОВЕ ОТ СПИСЪКА, КАКТО И ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД ОТ ТЯХ, И ВЪВ ВРЪЗКА С ДВИЖЕНИЕТО ИМ И БОРАВЕНЕТО С ТЯХ СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО ИМ

ДЯЛ 1

ОБЩИ ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА ВОДНИ ЖИВОТНИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 1, ПАРАГРАФ 6, И ПРОДУКТИТЕ ОТ ТЯХ

Член 166

Преглед на водните животни преди изпращането им

Разрешава се пратки с водни животни, различни от посочените в член 172, букви г), д) и е), да бъдат въведени в Съюза само ако посочените водни животни са преминали клиничен преглед от официален ветеринарен лекар в третата държава или територия, зона или компартмент от нея в рамките на 72 часа преди времето на натоварването за изпращане на пратката в Съюза с цел да се открият симптоми за болести и необичайна смъртност.

Член 167

Изпращане в Съюза на водни животни

Разрешава се пратки с водни животни да бъдат въведени в Съюза само ако водните животни в пратката отговарят на следните изисквания:

а)

изпратени са в Съюза директно от животновъден обект на произход;

б)

не са разтоварвани, премествани на друго транспортно средство или разтоварвани от контейнера си, когато се транспортират по въздух, по море, чрез железопътен или автомобилен транспорт, а водата, в която се транспортират, не е била сменяна в трета държава или територия, зона или компартмент от нея, които не са включени в списък за въвеждане в Съюза на конкретния вид и категория водни животни;

в)

не са транспортирани при условия, които застрашават здравния им статус, по-специално:

i)

където е целесъобразно, те трябва да са били натоварени и транспортирани във вода, която не е променила здравния им статус;

ii)

транспортните средства и контейнерите трябва да са конструирани по такъв начин, че по време на транспортирането здравният статус на водните животни да не се излага на риск;

iii)

контейнерът или корабът с резервоар за жива риба трябва да са почистени и дезинфекцирани според съответния протокол с продукти, одобрени от компетентния орган на третата държава или територия на произход, преди натоварването за изпращане към Съюза, което гарантира, че здравният статус на водните животни не е изложен на риск по време на транспортирането;

г)

от натоварването в животновъдния обект на произход до пристигането в Съюза те не трябва да са били транспортирани в една и съща вода или в един и същ контейнер или кораб с резервоар за жива риба заедно с водни животни, които са с по-нисък здравен статус или които не са предназначени за въвеждане в Съюза;

д)

когато е необходимо водата да бъде сменена в трета държава, територия, зона или компартмент, включени в списък за въвеждане в Съюза на конкретни видове и категории водни животни, това не трябва да е изложило на риск здравния статус на транспортираните животни и трябва да се е извършило само в следните случаи:

i)

при транспортиране по суша: в пунктове за смяна на водата, одобрени от компетентния орган на третата държава или територия, където се сменя водата;

ii)

при транспортиране с кораб с резервоар за жива риба: на разстояние най-малко 10 km от животновъдни обекти за аквакултура, които са разположени по маршрута от мястото на произход до местоназначението в Съюза.

Член 168

Транспортиране на водни животни с плавателен съд

Когато за изпращане в Съюза на пратки с водни животни се използва транспортиране с плавателен съд или кораб с резервоар за жива риба дори за част от пътуването, разрешава се посочените пратки с водни животни, транспортирани в съответствие с член 167, да бъдат въведени в Съюза само ако водните животни в пратката са придружени от декларация, прикрепена към ветеринарния здравен сертификат и подписана от капитана на кораба в деня на пристигане на плавателния съд в пристанището му по местоназначение, като в нея се предоставя следната информация:

а)

пристанището на заминаване в третата държава или територия;

б)

пристанището на пристигане в Съюза;

в)

пристанища на акостиране, когато плавателният съд акостира на пристанища извън третата държава или територия на произход или зона от нея;

г)

потвърждение за съответствие на пратката с водните животни със съответните изисквания, установени в член 167, по време на цялото пътуване от пристанището на заминаване в трета държава или територия до пристанището на пристигане в Съюза.

Член 169

Специални изисквания във връзка с транспортирането и етикетирането

1.   Разрешава се пратки с водни животни да бъдат въведени в Съюза само ако водните животни в пратката са обозначени с четлив етикет на външната страна на контейнера или, когато се транспортират с кораб с резервоар за жива риба, със запис в корабния манифест, в който има препратка към ветеринарния здравен сертификат, издаден за тази пратка.

2.   Четливият етикет, посочен в параграф 1, съдържа също така най-малко следната информация:

а)

броя на контейнерите в пратката;

б)

наименованието на видовете, които се намират във всеки контейнер;

в)

броя на животните във всеки контейнер за всеки от видовете, които се намират там;

г)

целите, за които са предназначени.

3.   Продукти от животински произход, получени от водни животни, различни от живи водни животни, предназначени за въвеждане в Съюза, отговарят на следните изисквания:

а)

трябва да бъдат обозначени с четлив етикет на външната страна на контейнера, в който има препратка към сертификата, издаден за посочената пратка;

б)

четливият етикет, посочен в буква а), трябва да съдържа също така според случая следния текст:

i)

риба, предназначена за консумация от човека в Европейския съюз;

ii)

мекотели, предназначени за консумация от човека в Европейския съюз;

iii)

ракообразни, предназначени за консумация от човека в Европейския съюз.

Член 170

Изисквания по отношение на третата държава или територия на произход или зона от нея, или компартмент от нея и животновъдния обект на произход

1.   Разрешава се пратки с водни животни и с продукти от животински произход, получени от водни животни, различни от живи водни животни, да бъдат въведени в Съюза само ако водните животни и продуктите от животински произход в пратката идват от трета държава или територия или зона или компартмент от нея, които отговарят на следните изисквания:

а)

трябва да са свободни от следните болести от списъка:

i)

болести при водните животни от категория А и от категория B;

ii)

болести от категория C в случаи, когато водните животни или продуктите от животински произход са предназначени за държави членки, зони или компартменти, които имат статут „свободен от болест“ или са с одобрена програма за ликвидиране по отношение на конкретните болести;

iii)

болести от категория C във всички случаи, когато водните животни са предназначени за пускане в дивата природа;

iv)

когато държавите членки по местоназначение са предприели националните мерки по член 176 на настоящия регламент, водните животни от видовете, посочени в приложение XXIX, трябва също така да са с произход от трети държави, територии, зони или компартменти, свободни от болестите, посочени в същото приложение;

б)

всички въведени водни животни от видовете от списъка в третата държава или територия, зона или компартмент, които извършват износ за Съюза, трябва да са с произход от друга трета държава или територия или зона или компартмент от нея, които са свободни от болестите, посочени в буква а);

в)

в третата държава или територия на произход не е извършвана ваксинация на водни животни от видовете от списъка срещу болести от категория А, категория B или категория C.

2.   Разрешава се пратки с аквакултурни животни и с продукти от животински произход, получени от аквакултурни животни, различни от живи аквакултурни животни, да бъдат въведени в Съюза само ако аквакултурните животни и продуктите от животински произход в пратката идват от животновъден обект, който е:

а)

регистриран в съответствие с изисквания, които са най-малко толкова строги, колкото определените в част IV, дял II, глава 1, раздел 1 от Регламент (ЕС) 2016/429;

или

б)

одобрен в съответствие с изисквания, които са най-малко толкова строги, колкото определените в дял II, глава 1, раздел 2 от част IV от Регламент (ЕС) 2016/429 и дял I от част II от Делегиран регламент (ЕС) 2020/691 на Комисията (23).

Член 171

Видове, които са вектори

1.   Само водни животни от видовете, посочени в колона 4 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882, се смятат за вектори на посочените болести съгласно условията, изложени в приложение XXX.

2.   Продукти от животински произход от водни животни, различни от живи водни животни от видовете посочени в колона 4 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882, няма да се считат за вектори на болестите от списъка в посоченото приложение при въвеждането им в Съюза.

Член 172

Дерогации за някои категории водни животни от видовете от списъка

Чрез дерогация от член 170 изискванията, предвидени в посочения член, не се прилагат за следните категории водни животни:

а)

водни животни, предназначени за обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести и където те се преработват за консумация от човека;

б)

водни животни, предназначени за изследователски цели, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти, които са одобрени за тази цел от компетентния орган на държавата членка по местоназначение;

в)

диви водни животни, различни от посочените в буква б) от настоящия член, при условие че те са предмет на карантина в обект за карантина, одобрен за тази цел от компетентния орган в:

i)

третата държава на произход; или

ii)

Съюза;

г)

мекотели или ракообразни, които са опаковани и етикетирани за консумация от човека в съответствие с Регламент (ЕО) № 853/2004 и които вече не са в състояние да оцелеят като живи животни, ако бъдат върнати обратно във водна среда;

д)

мекотели или ракообразни, които са опаковани и етикетирани за консумация от човека в съответствие с Регламент (ЕО) № 853/2004 и които са предназначени за по-нататъшна преработка без временно съхраняване на мястото на преработката;

е)

живи двучерупчести мекотели или ракообразни, които са предназначени за консумация от човека без по-нататъшна преработка, при условие че са опаковани за продажба на дребно в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 853/2004.

Член 173

Дерогации за някои продукти от животински произход, получени от водни животни, различни от живи водни животни

Чрез дерогация от член 170, параграф 1 изискванията, предвидени в посочения член, не се прилагат за посочените по-долу продукти от животински произход, получени от водни животни, различни от живи водни животни:

а)

продукти от животински произход, които са получени от водни животни, различни от живи водни животни, предназначени за обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести и където те се обработват за консумация от човека;

б)

риба, предназначена за консумация от човека, заклана и изкормена преди изпращане в Съюза.

Член 174

Боравене с водни животни и продукти от животински произход, получени от водни животни, различни от живи водни животни, след въвеждането им в Съюза

1.   След въвеждането им в Съюза пратките с водни животни и продукти от животински произход, получени от водни животни, различни от живи водни животни, трябва:

а)

да се транспортират директно до местоназначението им в Съюза;

б)

с тях да се борави по подходящ начин, за да се гарантира, че природните води не са замърсени.

2.   Водни животни и продукти от животински произход, получени от водни животни, различни от живи водни животни, които са въведени в Съюза, не се пускат в природните води в Съюза от оператора или по друг начин, освен когато за това има разрешение от компетентния орган на държавата членка, в която се осъществява това пускане или потапяне.

3.   Компетентният орган на държавата членка може да даде разрешението, посочено в параграф 2 от настоящия член, само ако пускането или потапянето в природните води не излага на опасност здравния статус на водните животни на мястото на пускане, като при всички случаи пускането в дивата природа е съобразено с член 170, буква а), подточка iii).

4.   Операторът борави по подходящ начин с водата от транспортирането на пратки с водни животни, за да се избегне замърсяване на природните води в Съюза.

ДЯЛ 2

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА НЯКОИ БОЛЕСТИ, КОИТО НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ В СПИСЪКА

Член 175

Допълнителни ветеринарно-здравни изисквания за ограничаване на въздействието на болести, които не са включени в списъка и за които държавите членки са приели национални мерки

1.   Компетентният орган на държавите членки, които са приели национални мерки спрямо болести, различни от болестите от списъка, както е предвидено в член 226 от Регламент (ЕС) 2016/429, предприема мерки за предотвратяване на въвеждането на посочените болести, които не са включени в списъка, посредством прилагането на допълнителни ветеринарно-здравни изисквания във връзка с въвеждането на водни животни и на продукти от животински произход, получени от водни животни, различни от живи водни животни, в тези държави членки, зони или компартменти на Съюза.

2.   Компетентните органи, посочени в параграф 1, разрешават въвеждането в съответната държава членка на пратките с водни животни от видове, които са възприемчиви към болестите, посочени в параграф 1, само ако в третата държава или територия на произход не е извършвана ваксинация срещу тези болести.

3.   Компетентните органи, посочени в параграф 1, гарантират, че водните животни от видовете, посочени в параграф 2, които са въведени в трета държава или територия на произход, или зона или компартмент от нея, са с произход от друга трета държава, зона или компартмент, които също са свободни от съответната болест.

4.   Дерогациите, предвидени в членове 172 и 173, се прилагат за водните животни и продукти от животински произход, получени от водни животни, които са посочени в параграф 2 и които са предназначени за държавите членки, които са приели национални мерки срещу болестите, посочени в параграф 1 от настоящия член.

5.   При боравенето след въвеждането в Съюза с водните животни, посочени в параграф 2 от настоящия член, както и на продукти от тези животни, се спазват условията, посочени в член 174.

ЧАСТ IV

СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ СТОКИ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕНОВЕ 3 И 5, ЗА КОИТО СЪЮЗЪТ НЕ Е КРАЙНО МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ, И ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА НЯКОИ СТОКИ С ПРОИЗХОД ОТ СЪЮЗА И КОИТО СЕ ВРЪЩАТ ТАМ

Член 176

Изисквания във връзка с транзитно преминаване през Съюза

1.   Разрешава се пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, които попадат в приложното поле на настоящия регламент и които не са с произход от Съюза, но преминават транзитно през Съюза и са предназначени за местоназначение извън Съюза, да преминават транзитно през Съюза само ако:

а)

отговарят на всички съответни изисквания във връзка с въвеждането в Съюза на конкретните видове и категории животни, зародишни продукти или продукти от животински произход, определени в части I—V; или

б)

попадат в обхвата на специалните условия, специално определени от Съюза в списъка за третата държава или територия на произход или зона от нея, включени в списъка, и за конкретния вид и категория животни, зародишни продукти и продукти от животински произход с цел ограничаване на потенциалните рискове за здравето на животните, свързани с такива видове движение.

2.   Разрешава се пратки с животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, с произход от Съюза и връщани там след транзитно преминаване през трета държава или територия или зона от нея, да бъдат повторно въведени в Съюза само ако отговарят на всички необходими изисквания във връзка със съответната категория животни, зародишни продукти или продукти от животински произход за въвеждане в Съюза, определени в части I—V, освен когато те попадат в обхвата на едно от изброените по-долу условия:

а)

допълнителните изисквания, определени в членове 177—182;

или

б)

специалните условия, специално определени от Съюза в списъка за третата държава или територия на транзитно преминаване или зона от нея, включени в списъка, и за конкретния вид и категория животни, зародишни продукти и продукти от животински произход с цел ограничаване на потенциалните рискове за здравето на животните, свързани с такива видове движение.

3.   Специалните условия, посочени в параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), се установяват и определят специално за третата държава или територия или зона от нея въз основа на оценка на риска и като се вземе предвид следното:

а)

критериите, определени в член 230 от Регламент (ЕС) 2016/429;

б)

конкретните вид и категория животни, зародишни продукти и продукти от животински произход, предназначени за транзитно движение, и свързаните с тях рискове за здравето на животните;

в)

географските ограничения;

г)

установените търговски маршрути;

д)

други свързани с тях фактори.

Член 177

Допълнителни изисквания във връзка с въвеждането на регистрирани коне с произход от Съюза, които се връщат в Съюза след временен износ в трета държава или територия или зона от нея с цел участие в състезания, надбягвания или културни мероприятия по конен спорт

1.   Разрешава се пратки с регистрирани коне, временно изнесени от държава членка за трети държави или територии или зони от тях, включени в списъка за въвеждане на еднокопитни животни в Съюза, да бъдат въведени в Съюза, при условие че отговарят на следните допълнителни изисквания:

а)

били са извън Съюза за период, определен от Комисията предвид различните цели и не по-дълъг от 90 дни;

б)

държани са в изолация в третата държава или територия или зона от нея, освен по време на надбягванията, състезанията или културните мероприятия и на свързаните с тях дейности (включително трениране, загрявка и изяви);

в)

отглеждани са само в трети държави или територии или зони от тях, принадлежащи към една и съща санитарна група, към която са причислени третата държава или територия на изпращане за Съюза, в съответствие със специалните изисквания на приложение XI, част Б, и са били придвижени в третата държава или територия или директно в зоната на изпращане при условия, които са най-малко толкова строги, колкото ако те са били придвижвани директно към Съюза.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква в) въвеждането в Съюза на регистрирани коне след временен износ за трети държави или територии или зони от тях, принадлежащи към повече от една санитарна група, се разрешава за регистрирани коне, които са участвали само в определени състезания или надбягвания от висок клас.

Член 178

Специални изисквания във връзка с въвеждането на копитни животни, домашни птици и водни животни с произход от Съюза и които се връщат в Съюза след отказ за въвеждането им от трета държава

1.   Разрешава се пратки с копитни животни, домашни птици и водни животни с произход от Съюза, които се връщат в Съюза след отказ за въвеждането им от компетентния орган на трета държава или територия, да бъдат повторно въведени в Съюза само ако са изпълнени следните изисквания:

а)

предоставилата отказа трета държава или територия е трета държава или територия или зона от нея, включени в списък за въвеждане в Съюза на видовете и категориите животни, които се връщат;

б)

животните, посочени в буква а), не са преминавали транзитно през трета държава или територия или зона от нея, различни от посочените в буква а);

в)

животните се придружават от следните документи:

i)

оригиналния ветеринарен здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата членка или негов електронен еквивалент, подаден в IMSOC, или заверено копие на официалния ветеринарен здравен сертификат, предоставен от компетентния орган на държавата членка на произход;

ii)

някое от изброените по-долу:

официална декларация от компетентния орган или друг публичен орган на третата държава или територия, в която се посочва причината за отказа, и, ако е приложимо, в която се потвърждава, че са спазени изискванията на буква г);

или

когато става въпрос за запечатани пратки с ненарушена цялост на оригиналната пломба — декларация от оператора, който отговаря за пратката, в която се потвърждава, че транспортирането е извършено в съответствие с буква г), подточка ii), а когато е необходимо — с буква г), подточка iii);

iii)

декларация от компетентния орган на държавата членка на произход, че тя е съгласна да приеме пратката заедно с указване на местоназначението за нейното връщане;

г)

когато те са били разтоварени в третата държава или територия или зона от нея, компетентният орган на третата страна или територия удостоверява следното:

i)

той е разрешил и упражнил надзор над разтоварването на животните директно до съоръжения, подходящи за поставянето им под изолация и временно боравене с тях в помещенията на граничния контролен пункт на третата държава или територия;

ii)

въведени са ефективни мерки, за да се избегне пряк и непряк контакт между животните в пратката и други животни;

iii)

когато е необходимо — предвидена е ефективна защита от вектори на съответните болести по животните.

2.   Върху транспортирането и пристигането на пратката на местоназначението се извършва наблюдение в съответствие с членове 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/1666.

Член 179

Специални изисквания във връзка с въвеждането на животни, различни от копитни животни, домашни птици и водни животни с произход от Съюза, които се връщат в Съюза след отказ за въвеждането им от трета държава или територия

1.   Разрешава се пратки с животни, различни от копитни животни, домашни птици и водни животни с произход от Съюза, които се връщат в Съюза след отказ за въвеждането им от компетентния орган на трета държава или територия, да бъдат повторно въведени в Съюза само ако животните в пратката се придружават от следните документи:

а)

оригиналния ветеринарен здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата членка на произход или негов електронен еквивалент, подаден в IMSOC, или заверено копие на официалния ветеринарен здравен сертификат, предоставен от компетентния орган на държавата членка на произход;

б)

някое от изброените по-долу:

i)

официална декларация от компетентния орган или от друг публичен орган на третата държава или територия, в която се посочва причината за отказа;

или

ii)

когато става въпрос за запечатани с пломби пратки или неотворени контейнери — декларация от оператора, който отговаря за пратката, като се посочва причината за отказа;

в)

декларация от компетентния орган на държавата членка на произход, че тя е съгласна да приеме пратката заедно с указване на местоназначението за нейното връщане.

2.   Върху транспортирането и пристигането на пратката на местоназначението се извършва наблюдение в съответствие с членове 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/1666.

Член 180

Специални изисквания във връзка с въвеждането на зародишни продукти и опаковани продукти от животински произход, които произхождат от Съюза и се връщат в Съюза след отказ за въвеждането им от трета държава или територия

1.   Разрешава се пратки със зародишни продукти и опаковани продукти от животински произход, които произхождат Съюза и се връщат в Съюза след отказ за въвеждането им от компетентния орган на трета държава или територия, да бъдат повторно въведени в Съюза само ако са изпълнени следните изисквания:

а)

ако зародишните продукти останат в първоначалния контейнер и опаковката на продукти от животински произход е с ненарушена цялост;

б)

зародишните продукти и продуктите от животински произход се придружават от:

i)

оригиналния ветеринарен здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата членка на място на произход или негов електронен еквивалент, подаден в IMSOC, или заверено копие на официалния ветеринарен здравен сертификат, предоставен от компетентния орган на държавата членка на произход;

ii)

някой от изброените по-долу документи, като се посочва причината за отказа и, ако е приложимо, мястото и датата на разтоварване, съхранение и повторно натоварване в третата държава или територия от нея и се потвърждава, че изискванията на буква в) са спазени:

декларация, изготвена от компетентния орган или от друг публичен орган на третата държава или територия; или

когато става въпрос за контейнери с ненарушена цялост на оригиналната пломба — декларация от оператора, който отговаря за пратката;

iii)

декларация от компетентния орган на държавата членка, че тя е съгласна да приеме пратката заедно с указване на местоназначението за нейното връщане;

в)

когато зародишните продукти или продуктите от животински произход, посочени в букви а) и б), са разтоварени в третата държава или територия от нея, компетентният орган на третата държава или територия удостоверява следното:

i)

със зародишните продукти или продуктите от животински произход не е било боравено по друг начин, освен чрез разтоварване, съхранение и повторно натоварване;

ii)

въведени са ефективни мерки, за да се избегне заразяването с патогени на болести от списъка на контейнера, в който са поставени зародишните продукти, или на опаковките на продуктите от животински произход по време на разтоварването, съхранението и повторното натоварване;

2.   Върху транспортирането и пристигането на пратката на местоназначението се извършва наблюдение в съответствие с членове 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/1666.

Член 181

Специални изисквания във връзка с въвеждането на неопаковани продукти от животински произход или на продукти от животински произход в насипно състояние с произход от Съюза и които се връщат в Съюза след отказ от трета държава от списъка или територия от нея за въвеждането им там

1.   Разрешава се пратки с неопаковани продукти от животински произход или продукти от животински произход в насипно състояние, които произхождат от Съюза и се връщат в Съюза след отказ за въвеждането им от компетентния орган на трета държава или територия от списъка, да бъдат повторно въведени в Съюза само ако са изпълнени следните изисквания:

а)

третата държава или територия, която предоставя отказа, е държава от списъка за въвеждане в Съюза на конкретния вид и категория продукти от животински произход, които се връщат в Съюза;

б)

продуктите от животински произход се придружават от:

i)

оригиналния ветеринарен здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата членка на произход или негов електронен еквивалент, подаден в IMSOC, или заверено копие на официалния сертификат, предоставен от компетентния орган на държавата членка на произход;

ii)

някое от изброените по-долу:

официална декларация от компетентния орган или от друг публичен орган на третата държава или територия, в която се посочва причината за отказ и се потвърждава, че пломбата на превозното средство или контейнера на пратката е била разпечатана само за официални цели и с продуктите е боравено само в най-малката степен, необходима за тези цели, и по-специално без да бъдат разтоварвани, като след това превозното средство или контейнерът са били незабавно отново запечатани с пломба; или

когато става въпрос за запечатани с пломби пратки — декларация от оператора, отговарящ за пратката, в която се посочва причината за отказа;

iii)

декларация от компетентния орган на държавата членка, че тя е съгласна да приеме пратката заедно с указване на местоназначението за нейното връщане.

2.   Върху транспортирането и пристигането на пратката на местоназначението се извършва наблюдение в съответствие с членове 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/1666.

Член 182

Специални изисквания във връзка с въвеждането на неопаковани продукти от животински произход или на продукти от животински произход в насипно състояние с произход от Съюза и които се връщат в Съюза след отказ от трета държава, невключена в списъка, за въвеждането им там

1.   Разрешава се пратки с неопаковани продукти от животински произход или продукти от животински произход в насипно състояние, които произхождат от Съюза и се връщат в Съюза след отказ за въвеждането им от компетентния орган на трета държава или територия, невключени в списъка за въвеждане в Съюза на конкретния вид и категория на продуктите от животински произход, които биват връщани, да бъдат повторно въведени в Съюза само ако са изпълнени следните изисквания:

а)

пратката е запечатана с оригинална пломба с ненарушена цялост;

б)

продуктите от животински произход се придружават от:

i)

оригиналния ветеринарен здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата членка на произход или негов електронен еквивалент, подаден в IMSOC, или заверено копие на официалния ветеринарен здравен сертификат, предоставен от компетентния орган на държавата членка на произход;

ii)

някое от изброените по-долу:

официална декларация от компетентния орган или от друг публичен орган на третата държава или територия, в която се посочва причината за отказа; или

декларация от оператора, отговарящ за пратката, в която се посочва причината за отказа;

iii)

декларация от компетентния орган на държавата членка, че тя е съгласна да приеме пратката заедно с указване на местоназначението за нейното връщане.

2.   Върху транспортирането и пристигането на пратката на местоназначението се извършва наблюдение в съответствие с членове 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/1666.

ЧАСТ VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 183

Отмяна

Следните актове се отменят, считано от 21 април 2021 г.:

Регламент (ЕС) № 206/2010 на Комисията;

Регламент за изпълнение (ЕС) № 139/2013 на Комисията;

Регламент (ЕС) № 605/2010 на Комисията;

Регламент (ЕО) № 798/2008 на Комисията;

Решение 2007/777/ЕО на Комисията;

Регламент (ЕО) № 119/2009 на Комисията;

Регламент (ЕС) № 28/2012 на Комисията;

Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/759 на Комисията.

Член 184

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага се от 21 април 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 30 януари 2020 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията от 3 декември 2018 г. за прилагането на някои правила за профилактика и контрол на болести за категориите болести от списъка и за установяване на списък на животинските видове или групите животински видове, които носят значителен риск от разпространение на болестите от списъка (ОВ L 308, 4.12.2018 г., стр. 21).

(4)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“ за някои болести от списъка и нововъзникващи болести (вж. стр. 211 от настоящия брой на Официален вестник).

(5)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правила за профилактика и контрол на някои болести от списъка (вж. стр. 64 от настоящия брой на Официален вестник).

(6)  Група на ЕОБХ по здравето на животните и хуманното отношение към тях (AHAW); Scientific Opinion on animal health risk mitigation treatments as regards imports of animal casings (Научно становище относно видовете обработка за ограничаване на риска за здравето на животните по отношение вноса на естествени обвивки). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ),2012; 10(7):2820. [32стр.] doi:10.2903/j.efsa.2012.2820. Достъпно на следния интернет адрес: www.efsa.europa.eu/efsajournal

(7)  Директива 2006/88/ЕО на Съвета от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни (OB L 328, 24.11.2006 г., стр. 14).

(8)  Регламент (ЕС) № 206/2010 на Комисията от 12 март 2010 г. за установяване на списъци на трети страни, територии или части от тях, от които е разрешен вносът в Европейския съюз на някои животни и прясно месо и за определяне на изискванията за ветеринарното сертифициране (ОВ L 73, 20.3.2010 г., стр. 1).

(9)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 139/2013 на Комисията от 7 януари 2013 г. за определяне на ветеринарно-санитарните условия за внос на някои птици в Съюза и на карантинните условия за този внос (ОВ L 47, 20.2.2013 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕС) № 605/2010 на Комисията от 2 юли 2010 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните условия и условията за ветеринарно сертифициране при въвеждането в Европейския съюз на сурово мляко, млечни продукти, коластра и продукти от коластра, предназначени за консумация от човека (ОВ L 175, 10.7.2010 г., стр. 1).

(11)  Регламент (ЕО) № 798/2008 на Комисията от 8 август 2008 г. за установяване на списък от трети страни, територии, зони или компартменти, от които са разрешени вносът и транзитът през Общността на домашни птици и продукти от домашни птици, и относно изискванията за ветеринарно сертифициране (ОВ L 226, 23.8.2008 г., стр. 1).

(12)  Решение 2007/777/ЕО на Комисията от 29 ноември 2007 г. за определяне на ветеринарно-санитарни и здравни изисквания и образци на сертификати за внос от трети страни на определени месни продукти и обработени стомаси, пикочни мехури и черва за консумация от човека и за отмяна на Решение 2005/432/ЕО (ОВ L 312, 30.11.2007 г., стр. 49).

(13)  Регламент (ЕО) № 119/2009 на Комисията от 9 февруари 2009 година относно определянето на списък на трети страни или части от тях, за внос или транзитно преминаване през Общността на месо от диви животни от семейство зайци, от някои диви сухоземни бозайници и от отглеждани във ферми зайци, и относно определянето на изискванията за ветеринарното сертифициране (ОВ L 39, 10.2.2009 г., стр. 12).

(14)  Регламент (ЕС) № 28/2012 на Комисията от 11 януари 2012 г. за установяване на приложимите изисквания при сертифициране на определени съставни продукти във връзка с вноса и транзитното им преминаване през територията на Съюза и за изменение на Решение 2007/275/ЕО и Регламент (ЕО) № 1162/2009 (ОВ L 12, 14.1.2012 г., стр. 1).

(15)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/759 на Комисията от 28 април 2016 г. за съставяне на списъци на трети държави, части от трети държави и територии, от които държавите членки разрешават въвеждането в Съюза на някои продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, за определяне на изисквания за сертификати, за изменение на Регламент (ЕО) № 2074/2005 и за отмяна на Решение 2003/812/ЕО (ОВ L 126, 14.5.2016 г., стр. 13).

(16)  Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (OB L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).

(17)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/688 на Комисията от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с движението в рамките на Съюза на сухоземни животни и на яйца за люпене (вж. стр. 140 от настоящия брой на Официален вестник).

(18)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/686 на Комисията от 17 декември 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на одобряването на животновъдни обекти за зародишни продукти и на изискванията за проследимост и ветеринарно-здравните изисквания при движение в рамките на Съюза на зародишни продукти от определени отглеждани сухоземни животни (вж. стр. 1 от настоящия брой на Официален вестник).

(19)  Делегиран регламент (ЕС) 2019/1666 на Комисията от 24 юни 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на условията за наблюдение на транспортирането и пристигането на пратки с определени стоки от граничния контролен пункт на пристигане до обекта по местоназначение в Съюза (ОВ L 255, 4.10.2019 г., стр. 1).

(20)  Делегиран регламент (ЕС) 2019/2035 на Комисията от 28 юни 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за животновъдните обекти, в които се отглеждат сухоземни животни, и за люпилните и за проследимостта на определени отглеждани сухоземни животни и яйца за люпене (ОВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 115).

(21)  Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003 (ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 1).

(22)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 577/2013 на Комисията от 28 юни 2013 г. за образците на идентификационни документи за движение с нетърговска цел на кучета, котки и порове, създаването на списък с територии и трети държави и изискванията за формата, оформлението и езика на декларациите за удостоверяване на съответствие с някои условия, предвидени в Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 109).

(23)  Делегиран регламент (ЕС) 2020/691 на Комисията от 30 януари 2020 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за животновъдните обекти за аквакултура и превозвачите на водни животни (вж. стр. 345 от настоящия брой на Официален вестник).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА БОЛЕСТИТЕ, ЗА КОИТО СЕ ИЗИСКВА ДА ИМА УВЕДОМЛЕНИЕ И ДА БЪДЕ ДОКЛАДВАНО ЗА ТЯХ В ТРЕТАТА ДЪРЖАВА НА ИЗНОС ИЛИ ТЕРИТОРИЯ ОТ НЕЯ

1.   СУХОЗЕМНИ ЖИВОТНИ

Всички болести от списъка, посочени в член 5 от Регламент (ЕС) 2016/429 и изброени в приложение II към него, по отношение на изброените в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията видове сухоземни животни.

2.   ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ

2.1.   От копитни животни

шап;

инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis

инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24);

инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест;

инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

вирусна диария по говедата;

генитална кампилобактериоза по говедата;

трихомоноза;

ензоотична левкоза по говедата;

епидидимит по овцете (Brucella ovis);

инфекция с вируса на артерита по конете;

инфекциозна анемия по конете;

заразен метрит по конете;

класическа чума по свинете;

инфекция с вируса на болестта на Ауески;

инфекция с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете.

2.2.   От домашни птици и птици, отглеждани в плен

Всички болести от списъка, посочени в член 5 от Регламент (ЕС) 2016/429 и изброени в приложение II към него, които засягат видовете домашни птици и птици, отглеждани в плен, от списъка в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията, от които са получени зародишните продукти, за които е разрешено въвеждането в Съюза.

3.   ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД ОТ КОПИТНИ ЖИВОТНИ, ДОМАШНИ ПТИЦИ И ПЕРНАТ ДИВЕЧ

3.1.   Прясно месо от копитни животни

шап;

инфекция с вируса на чумата по говедата;

инфекция с вируса на треската от долината Рифт

шарка по овцете и шарка по козите;

чума по дребните преживни животни;

класическа чума по свинете;

африканска чума по свинете.

3.2.   Прясно месо от домашни птици и пернат дивеч

високопатогенна инфлуенца по птиците;

инфекция с вируса на нюкасълската болест.

3.3.   Месни продукти от копитни животни

шап;

инфекция с вируса на чумата по говедата;

класическа чума по свинете;

африканска чума по свинете.

3.4.   Месни продукти от домашни птици и пернат дивеч

високопатогенна инфлуенца по птиците;

инфекция с вируса на нюкасълската болест.

3.5.   Мляко, коластра, млечни продукти и продукти на основа на коластра

шап;

инфекция с вируса на чумата по говедата.

4.   ВОДНИ ЖИВОТНИ И ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД ОТ ВОДНИ ЖИВОТНИ

епизоотична хематопоетична некроза;

вирусна хеморагична септицемия;

инфекциозна хематопоетична некроза;

инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции;

кой херпес вирус по шарана;

инфекция с Mikrocytos mackini

инфекция с Perkinsus marinus

инфекция с Bonamia ostreae

инфекция с Bonamia exitiosa

инфекция с Marteilia refringens

инфекция с вируса на синдрома на Таура;

инфекция с вируса на Yellowhead;

инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

МИНИМАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОГРАМИТЕ ЗА НАДЗОР НА БОЛЕСТИ

(посочени в член 10)

При представянето на програма за надзор на болести трябва да бъде включена най-малко следната информация:

а)

описание на епидемиологичната обстановка по отношение на болестта преди датата, на която e започнало изпълнението на програмата за надзор, и данни за промяната на епидемиологичната обстановка по отношение на болестта;

б)

целевата животинска популация, епидемиологичните единици и зоните, обхванати от програмата за надзор;

в)

описание на:

i)

организацията на компетентния орган;

ii)

начина на упражняване на надзор на изпълнението на програмата за надзор;

iii)

официалния контрол, който се прилага по време на изпълнението на програмата;

iv)

ролята на всички съответни оператори, специалисти в областта на здравеопазването на животните, ветеринарни лекари, лаборатории в областта на здравеопазването на животните и други физически или юридически лица;

г)

описание и разграничаване на географските и административните райони, в които ще се прилага програмата за надзор:

д)

показателите за измерване на напредъка на програмата;

е)

използваните диагностични методи, броя на пробите за изследване, честотата на изследванията и схемите за вземане на проби;

ж)

рисковите фактори, които да бъдат взети под внимание при планирането на целеви надзор въз основа на риска.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Таблица 1

Изисквания по отношение на срока на пребиваване на копитни животни, медоносни пчели и земни пчели преди въвеждането им в Съюза

Вид и категория животни

Минимален срок на пребиваване в третата държава или територия на произход или зона от нея, както е посочено в член 11, буква б), подточка i)

Минимален срок на пребиваване в животновъдния обект на произход по смисъла на член 11, буква б), подточка ii)

Минимален период, без да имат контакт с животни с по-нисък здравен статус по смисъла на член 11, буква б), подточка iii)

Говеда, овце, кози и свине

6 месеца или от раждането им, ако животните са на възраст под 6 месеца

40 дни или от раждането им, ако животните са на възраст под 40 дни;

30 дни или от раждането им, ако животните са на възраст под 30 дни;

Говеда, овце, кози и свине, предназначени за клане

3 месеца или от раждането им, ако животните са на възраст под 3 месеца

40 дни или от раждането им, ако животните са на възраст под 40 дни;

30 дни или от раждането им, ако животните са на възраст под 30 дни;

Еднокопитни животни, различни от регистрирани еднокопитни животни

3 месеца или от раждането им, ако животните са на възраст под 3 месеца

30 дни или от раждането им, ако животните са на възраст под 30 дни, с изключение на областите с риск от африканска чума по конете, където периодът е 40 дни

15 дни

Регистрирани еднокопитни животни

40 дни или от раждането им, ако животните са на възраст под 40 дни

30 дни или от раждането им, ако животните са на възраст под 30 дни, с изключение на областите с риск от африканска чума по конете, където периодът е 40 дни

15 дни

Регистрирани коне, които се въвеждат повторно след временен износ за състезания, надбягвания или културни мероприятия с участие на коне

до 30 дни или до 90 дни, когато става въпрос за конкретни състезания, надбягвания или културни мероприятия с участие на коне

Не е установен

През целия период на временния износ

Копитни животни, различни от говеда, овце, кози, свине и еднокопитни животни

6 месеца или от раждането им, ако животните са на възраст под 6 месеца

40 дни или от раждането им, ако животните са на възраст под 40 дни;

6 месеца или от раждането им, ако животните са на възраст под 6 месеца

Медоносни пчели и земни пчели

От излюпването им

От излюпването им

От излюпването им


Таблица 2

Изисквания по отношение на срока на пребиваване на домашни птици и птици, отглеждани в плен, преди въвеждането им в Съюза

Категория птици

Срокът на пребиваване се прилага за

Минимален срок на пребиваване в трета държава или територия на произход или зона от нея, както е посочено в член 11, буква б), подточка i)

Минимален срок на пребиваване в животновъдния обект на произход по смисъла на член 11, буква б), подточка ii)

Минимален период, без да имат контакт с животни с по-нисък здравен статус по смисъла на член 11, буква б), подточка iii)

Домашни птици за разплод

ЖП

3 месеца или от излюпването им, ако животните са на възраст под 3 месеца

6 седмици или от излюпването им, ако животните са на възраст под 6 седмици

6 седмици или от излюпването им, ако животните са на възраст под 6 седмици

Домашни птици за отглеждане за производство на месо и яйца за консумация

ЖП

3 месеца или от излюпването им, ако животните са на възраст под 3 месеца

6 седмици или от излюпването им, ако животните са на възраст под 6 седмици

6 седмици или от излюпването им, ако животните са на възраст под 6 седмици

Домашни птици за отглеждане с цел възстановяване на запасите от пернат дивеч

ЖП

6 седмици или от излюпването им, ако животните са на възраст под 6 седмици

30 дни или от излюпването им

30 дни или от излюпването им

Домашни птици, предназначени за клане

ЖП

6 седмици или от излюпването им, ако животните са на възраст под 6 седмици

30 дни или от излюпването им

30 дни или от излюпването им

Еднодневни пилета

ЖП

От излюпването им

От излюпването им

От излюпването им

СП

3 месеца

6 седмици

По-малко от 20 екземпляра домашни птици за разплод, домашни птици за отглеждане и домашни птици, предназначени за клане, различни от щраусови птици

ЖП

3 месеца или от излюпването им, ако животните са на възраст под 3 месеца

3 седмици или от излюпването им, ако животните са на възраст под 3 седмици

3 седмици или от излюпването им, ако животните са на възраст под 3 седмици

По-малко от 20 екземпляра еднодневни пилета, различни от щраусови птици

ЖП

От излюпването им

От излюпването им

От излюпването им

СП

3 месеца

3 седмици

3 седмици преди датата на събиране на яйцата, от които са излюпени еднодневните пилета

Птици, отглеждани в плен

ЖП

NA

3 седмици или от излюпването им

3 седмици или от излюпването им, ако животните са на възраст под 3 седмици

ЖП =

животни от пратката

СП =

стадо на произход

NA =

не е приложимо


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЧАСТ A

1.

Минималният период, през който третата държава или територия на произход или зона от нея са свободни от болест, както е предвидено в член 22, параграф 1, за копитни животни, различни от еднокопитни животни:

 

1.

Говеда

2.

Овце

3.

Кози

4.

Свине

5.

Камилови

6.

Еленови

7.

Копитни животни, различни от посочените в колони 1,2,3,4,5,6  (*1)

Шап

24 месеца (*2)

24 месеца (*2)

24 месеца (*2)

24 месеца (*2)

24 месеца (*2)

24 месеца (*2)

24 месеца (*2)

Инфекция с вируса на чумата по говедата

12 месеца

12 месеца

12 месеца

12 месеца

12 месеца

12 месеца

12 месеца

Инфекция с вируса на треската от долината Рифт

12 месеца

12 месеца

12 месеца

NA

12 месеца

12 месеца

12 месеца

Инфекция с Mycoplasma mycoides subsp. mycoides SC (заразна плевропневмония по говедата)

12 месеца

NA

NA

NA

NA

NA

12 месеца

Инфекция с вируса на чумата по дребните преживни животни

NA

12 месеца

12 месеца

NA

12 месеца

12 месеца

NA

Шарка по овцете и шарка по козите

NA

12 месеца

12 месеца

NA

NA

NA

NA

Заразна плевропневмония по козите

NA

12 месеца

12 месеца

NA

NA

NA

12 месеца

Африканска чума по свинете

NA

NA

NA

12 месеца

NA

NA

NA

Класическа чума по свинете

NA

NA

NA

12 месеца (*2)

NA

NA

12 месеца

Инфекция с вируса на заразния нодуларен дерматит

12 месеца

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NA =

не е приложимо

2.

Минималният период, през който третата държава или територия на произход или зона от нея са свободни от болест в съответствие с член 22, параграф 2, буква а) по еднокопитните животни:

Африканска чума по конете

24 месеца

3.

Минималният период, през който в съответствие с член 22, параграф 2, буква б) в третата държава или територия на произход или зона от нея не е докладвано за болест по еднокопитните животни:

Венецуелски енцефаломиелит по конете

24 месеца

Инфекция с Burkholderia mallei (сап)

36 месеца (*3)

Дурин

24 месеца (*3)

Сура (Trypanosoma evansi)

24 месеца (*3)

ЧАСТ Б

Специални условия, които да бъдат предвидени от компетентния орган на третата държава или територия в случаите, когато третата държава или територия или зона от нея са били свободни от определени болести за период, по-кратък от определения в таблицата в част А от настоящото приложение по смисъла на член 22, параграф 3:

Шап

Допълнителна информация, за да се определи датата, от която третата държава или територия или зона от нея се считат за свободни от шап.

Класическа чума по свинете

а)

допълнителна информация, за да се определи датата, от която третата държава или територия или зона от нея се считат за свободни от класическа чума по свинете;

б)

животните, предназначени за въвеждане в Съюза, са били подложени на изследване за откриване на класическа чума по свинете, показало отрицателен резултат и извършено в рамките на 30 дни преди датата на изпращане за Съюза.

Инфекция с Burkholderia mallei (сап)

а)

болестта не е докладвана в животновъдния обект на произход в продължение най-малко на 6 месеца преди датата на изпращане за Съюза;

б)

Комисията е признала програмата за надзор, извършена при еднокопитни животни за разплод в животновъдния обект на произход, с цел да се докаже отсъствие на инфекция по време на този период от 6 месеца.

Дурин

а)

болестта не е докладвана в животновъдния обект на произход в продължение най-малко на 6 месеца преди датата на изпращане за Съюза;

б)

Комисията е признала програмата за надзор, извършена с цел да се докаже отсъствие на инфекция в животновъдния обект на произход по време на този период от 6 месеца.

Сура (Trypanosoma evansi)

а)

болестта не е докладвана в животновъдния обект на произход в продължение най-малко на 6 месеца преди датата на изпращане за Съюза;

б)

Комисията е признала програмата за надзор, извършена с цел да се докаже отсъствие на инфекция в животновъдния обект на произход по време на този период от 6 месеца.

ЧАСТ В

1.

Изисквания по отношение на липсата на ваксинация за третата държава или територия на произход или зона от нея и за копитните животни, различни от еднокопитни животни, по смисъла на член 22, параграф 4, буква а):

 

1.

Говеда

2.

Овце

3.

Кози

4.

Свине

5.

Камилови

6.

Еленови

7.

Копитни животни, различни от посочените в колони 1,2,3,4,5,6  (*4)

Шап

NV/ NVA

NV/ NVA

NV/ NVA

NV/ NVA

NV/ NVA

NV/ NVA

NV/ NVA

Инфекция с вируса на чумата по говедата

NV/ NVA

NV/ NVA

NV/ NVA

NV/ NVA

NV/ NVA

NV/ NVA

NV/ NVA

Вирус на треската от долината Рифт

NV/ NVA

NV/ NVA

NV/ NVA

NA

NV/ NVA

NV/ NVA

NV/ NVA

Инфекция с Mycoplasma mycoides subsp. mycoides SC (заразна плевропневмония по говедата)

NV/ NVA

NA

NA

NA

NA

NA

NV/ NVA

Инфекция с вируса на чумата по дребните преживни животни

NA

NV/ NVA

NV/ NVA

NA

NV/ NVA

NV/ NVA

NA

Шарка по овцете и шарка по козите

NA

NV/ NVA

NV/ NVA

NA

NA

NA

NA

Заразна плевропневмония по козите

NA

NV/ NVA

NV/ NVA

NA

NA

NA

NV/ NVA

Класическа чума по свинете

NA

NA

NA

NV/ NVA

NA

NA

NA

Инфекция с вируса на заразния нодуларен дерматит

NVA

NA

NA

NA

NA

NA

NA

NV =

за период от най-малко 12 месеца преди датата на изпращане за Съюза не е извършвана ваксинация в третата държава, територия или зона, а в третата държава, територия или зона не са въвеждани ваксинирани животни

NVA =

животните, предназначени за въвеждане в Съюза, не са били ваксинирани

NA =

не е приложимо

2.

Изисквания по отношение на липсата на ваксинация за третата държава или територия на произход или зона от нея и за еднокопитните животни по смисъла на член 22, параграф 4, буква б):

Африканска чума по конете

Не е извършвана системна ваксинация в третата държава или територия на произход или зона от нея през период от най-малко 12 месеца преди датата на изпращане за Съюза и еднокопитните животни не са ваксинирани най-малко през последните 40 дни преди изпращането към Съюза

Венецуелски енцефаломиелит по конете

Еднокопитните животни не са ваксинирани най-малко през последните 60 дни преди изпращането към Съюза


(*1)  приложимо само за видовете от списъка в съответствие с приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията

(*2)  или от компетентния орган на третата държава или територия са предвидени специални условия в съответствие с част Б, както е предвидено в член 22, параграф 3

(*3)  или от компетентния орган на третата държава или територия са предвидени специални условия в съответствие с част Б, както е предвидено в член 22, параграф 3

(*4)  приложимо само за видовете от списъка в съответствие с приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ТРЕТА ДЪРЖАВА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ НА ПРОИЗХОД ИЛИ ЗОНА ОТ НЕЯ ЗА СВОБОДНИ ОТ ИНФЕКЦИЯ С КОМПЛЕКС MYCOBACTERIUM TUBERCULOSIS (M. BOVIS, M.CAPRAE, M. TUBERCULOSIS) И ИНФЕКЦИЯ С BRUCELLA ABORTUS, B. MELITENSIS И B. SUIS

1.   ИНФЕКЦИЯ С КОМПЛЕКС MYCOBACTERIUM TUBERCULOSIS (M. BOVIS, M.CAPRAE И M. TUBERCULOSIS) (ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 22, ПАРАГРАФ 5)

1.1.   Говеда

Когато говедата не са с произход от трета държава или територия или зона от нея, свободни от комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M.caprae, M. tuberculosis) по отношение на говедата, те трябва да отговарят на едно от следните изисквания:

а)

да са изследвани посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 2 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis), с отрицателни резултати, в периода от 30 дни преди датата на изпращане за Съюза; или

б)

да са на възраст под 6 седмици.

2.   ИНФЕКЦИЯ С BRUCELLA ABORTUS, B. MELITENSIS И B. SUIS (ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 22, ПАРАГРАФ 6)

2.1.   Говеда

Когато говедата не са с произход от трета държава или територия или зона от нея, свободни от Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация по отношение на говедата, те трябва да отговарят на едно от следните изисквания:

а)

да са изследвани посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, с отрицателни резултати, като изследването е извършено върху проба, взета през периода от 30 дни преди датата на изпращане за Съюза и — когато се отнася за наскоро родили женски — изследването да е извършено върху проба, взета най-малко 30 дни след раждането; или

б)

да са на възраст под 12 месеца; или

в)

да са кастрирани.

2.2.   Овце и кози

Когато овцете и козите не са с произход от трета държава или територия или зона от нея, свободни от Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация по отношение на овцете и козите, те трябва да отговарят на едно от следните изисквания:

а)

да са изследвани посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, с отрицателни резултати, като изследването е извършено върху проба, взета през периода от 30 дни преди датата на изпращане за Съюза и — когато се отнася за наскоро родили женски — изследването е извършено върху проба, взета най-малко 30 дни след раждането; или

б)

да са на възраст под 6 месеца; или

в)

да са кастрирани.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЧАСТ А

СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА КОПИТНИ ЖИВОТНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ТРЕТАТА ДЪРЖАВА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ НА ПРОИЗХОД ИЛИ ЗОНА ОТ НЕЯ ЗА СВОБОДНИ ОТ ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА БОЛЕСТТА СИН ЕЗИК (СЕРОТИПОВЕ 1—24) ЗА ПЕРИОД ОТ 2 ГОДИНИ

(ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 22, ПАРАГРАФ 7)

Ако копитните животни от видовете от списъка не са с произход от трета държава или територия или зона от нея, свободни от инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), те трябва да са с произход от трета държава или територия или зона от нея, които отговарят най-малко на едно от следните изисквания:

а)

животните са отглеждани в трета държава или територия или зона от нея, които са сезонно свободни от инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24), както е определено в Делегиран регламент (ЕС) 2020/689:

i)

за период от най-малко 60 дни преди датата на изпращане за Съюза; или

ii)

за период от най-малко 28 дни преди датата на изпращане за Съюза, като са подложени на серологично изследване, показало отрицателни резултати, извършено върху проби, взети най-малко 28 дни след датата на въвеждане на животното в третата държава или територия или зона от нея, които са сезонно свободни от инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24); или

iii)

за период от най-малко 14 дни преди датата на изпращане за Съюза, като са подложени на изследване с метод на полимеразна верижна реакция (PCR), показало отрицателни резултати, извършено върху проби, взети най-малко 14 дни след датата на въвеждане на животното в третата държава или територия или зона от нея, които са сезонно свободни от вируса на болестта син език.

б)

Животните са с произход от трета държава, територия или зона от нея с действаща система за надзор, разработена и приложена в съответствие с част II, глава 1, раздели 1 и 2 от приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, ваксинирани са срещу всички серотипове (1—24) на вируса на болестта син език, за които е докладвано през предходните 2 години в същата трета държава, територия или зона от нея, животните все още са в периода на имунитет, гарантиран от спецификациите на ваксината, и животните отговарят най-малко на едно от следните изисквания:

i)

ваксинирани са преди повече от 60 дни преди датата на изпращане за Съюза; или

ii)

ваксинирани са с инактивирана ваксина и са подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 14 дни след създаването на имунната защита, предвидена в спецификациите на ваксината.

в)

Животните са с произход от трета държава, територия или зона от нея с действаща система за надзор, разработена и приложена в съответствие с част II, глава 1, раздели 1 и 2 от приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2020/689, животните са подложени, с положителни резултати, на серологично изследване за откриване на специфични антитела срещу всички серотипове (1—24) на вируса на болестта син език, за които е докладвано през предходните 2 години в същата трета държава или територия или зона от нея, и:

i)

серологичното изследване трябва да е било проведено върху проби, взети най-малко 60 дни преди датата на движението;

или

ii)

серологичното изследване трябва да е било проведено върху проби, взети най-малко 30 дни преди датата на движението, и животните са подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети не по-рано от 14 дни преди датата на изпращане за Съюза.

ЧАСТ Б

СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА ПРАТКИ С ГОВЕДА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ТРЕТАТА ДЪРЖАВА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ НА ПРОИЗХОД ИЛИ ЗОНА ОТ НЕЯ ЗА СВОБОДНИ ОТ БОЛЕСТТА ЕНЗООТИЧНА ЛЕВКОЗА ПО ГОВЕДАТА

(ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 22, ПАРАГРАФ 8)

Ако говедата не са с произход от трета държава или територия или зона от нея, свободни от ензоотична левкоза по говедата, те трябва да идват от животновъден обект, където не е докладвано за болестта за период от 24 месеца преди датата на изпращане за Съюза, и:

а)

ако животните са на възраст над 24 месеца, те са подложени на лабораторно изследване за ензоотична левкоза по говедата посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 4 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено:

а)

върху проби, взети на два пъти през интервал от най-малко 4 месеца, като същевременно животните са държани в изолация от останалите говеда в същия животновъден обект; или

б)

върху проба, взета през последните 30 дни преди изпращането им за Съюза, като всички говеда на възраст над 24 месеца, отглеждани в животновъдния обект, са били подложени на лабораторно изследване за ензоотична левкоза по говедата посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 4 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети на два пъти през интервал от не по-малко от 4 месеца в рамките на последните 12 месеца преди датата на изпращането за Съюза;

б)

ако животните са на възраст под 24 месеца, родени са от женски, подложени на лабораторно изследване за ензоотична левкоза по говедата, посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 4 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети на два пъти през интервал от не по-малко от 4 месеца в рамките на последните 12 месеца преди датата на изпращането за Съюза.


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА КОПИТНИ ЖИВОТНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЯКОИ БОЛЕСТИ ОТ КАТЕГОРИЯ C

(ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 22, ПАРАГРАФ 9)

1.   ИНФЕКЦИОЗЕН РИНОТРАХЕИТ ПО ГОВЕДАТА/ИНФЕКЦИОЗЕН ПУСТУЛОЗЕН ВУЛВОВАГИНИТ

1.1.   Говеда

Животните не трябва да са били ваксинирани и трябва да са били държани под карантина за период от най-малко 30 дни преди датата на изпращането за Съюза и да са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу цял BoHV-1. Трябва да е използван един от диагностичните методи, предвидени в част 5 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, и изследването да е показало отрицателни резултати. Освен това изследването трябва да е извършено върху проба, взета в животновъдния обект на произход в рамките на 15 дни преди датата на изпращане за Съюза.

1.2.   Камилови и Еленови

Камилови и Еленови, предназначени за въвеждане в държава членка или зона от нея със статут „свободни от болест“ или които имат одобрена програма за ликвидиране по отношение на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит при говеда, трябва да идват от животновъден обект, в който не е докладвано за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит при животни от същия вид като животните от пратката през последните 30 дни преди изпращането за Съюза.

2.   ВИРУСНА ДИАРИЯ ПО ГОВЕДАТА

Животните не са били ваксинирани срещу вирусна диария по говедата и трябва да са изследвани за антиген или геном на вируса на вирусната диария по говедата посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 6 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, с отрицателни резултати и:

а)

животните са държани в одобрен обект за карантина в продължение най-малко на 21 дни преди заминаването им, а бременните женски са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу вируса на вирусната диария по говедата посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 6 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети не по-малко от 21 дни след началото на карантината; или

б)

животните са били подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу вируса на вирусната диария по говедата посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 6 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, което изследване е показало положителни резултати и е извършено върху проби, взети преди заминаването, или — при бременни женски — преди осеменяването, предшестващо тази бременност.

3.   ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА БОЛЕСТТА НА АУЕСКИ

Животните не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на болестта на Ауески и трябва да са:

а)

държани в одобрен обект за карантина в продължение най-малко на 30 дни; и

б)

подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 7 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, което изследване е показало отрицателен резултат и е извършено върху проби, взети на два пъти през интервал от не по-малко от 30 дни, като последната проба е взета в рамките на 15 дни преди датата на изпращане за Съюза.


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЖИВОТНОВЪДНИЯ ОБЕКТ НА ПРОИЗХОД НА КОПИТНИТЕ ЖИВОТНИ

1.

Минимални площи (радиус) и срокове (преди изпращането в Съюза), без да е докладвано за болест в района във и около животновъдния обект на произход на копитните животни, различни от еднокопитни животни, както е посочено в член 23, параграф 1, буква а), подточка i):

 

1.

Говеда

2.

Овце

3.

Кози

4.

Свине

5.

Камилови

6.

Еленови

7.

Копитни животни, различни от посочените в колони 1,2,3,4,5,6  (*1)

Шап

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

Инфекция с вируса на чумата по говедата

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

Инфекция с вируса на треската от долината Рифт

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

NA

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

Инфекция с Mycoplasma mycoides subsp. mycoides SC (заразна плевропневмония по говедата)

10 km /30 дни

NA

NA

NA

NA

NA

10 km /30 дни

Инфекция с вируса на чумата по дребните преживни животни

NA

10 km /30 дни

10 km /30 дни

NA

10 km /30 дни

10 km /30 дни

NA

Шарка по овцете и шарка по козите

NA

10 km /30 дни

10 km /30 дни

NA

NA

NA

NA

Заразна плевропневмония по козите

NA

10 km /30 дни

10 km /30 дни

NA

NA

NA

10 km /30 дни

Африканска чума по свинете

NA

NA

NA

10 km /30 дни

NA

NA

NA

Класическа чума по свинете

NA

NA

NA

10 km /30 дни

NA

NA

NA

Инфекция с вируса на заразния нодуларен дерматит

10 km /30 дни

NA

NA

NA

NA

NA

NA

Инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест

150 km/ 2 години (*2)

150 km /2 години (*2)

150 km /2 години (*2)

NA

150 km /2 години (*2)

150 km /2 години (*2)

150 km /2 години (*2)

NA =

не е приложимо

2.

Минимални периоди, през които не е докладвано за болест в животновъдния обект на произход на копитните животни, различни от еднокопитни животни, както е посочено в член 23, параграф 1, буква а), подточка i):

 

1.

Говеда

2.

Овце

3.

Кози

4.

Свине

5.

Камилови

6.

Еленови

7.

Копитни животни, различни от посочените в колони 1,2,3,4,5,6  (*3)

Burkholderia mallei (сап)

NA

6 месеца

NA

Същото като при еднокопитните животни (точка 4)

NA

Бяс

30 дни

Сура (Trypanosoma evansi)

30 дни (*4)

30 дни (*4)

30 дни (*4)

NA

30 дни (*4)

30 дни (*4)

30 дни (*4)

Антракс

15 дни

Инфекция с вируса на болестта на Ауески

NA

30 дни

NA

NA =

не е приложимо

3.

Минимални площи (радиус) и периоди, през които не е докладвано за случай или огнище на инфекциозна анемия по конете в района във и около животновъдния обект на произход на еднокопитните животни, както е посочено в член 23, параграф 1, буква а), подточка ii):

 

Площ

Срок

Изисквания, които трябва да бъдат спазвани, когато в животновъдния обект е имало огнище на болестта

Инфекциозна анемия по конете

200 m

3 месеца

Всички еднокопитни животни са били в изолация до подлагането им на серологично изследване за инфекциозна анемия по конете, показало отрицателни резултати при две проби, взети след клането на заразеното животно и през интервал от 3 месеца

4.

Минимални периоди, през които не е докладвано за случай или огнище на някои болести в животновъдния обект на произход на еднокопитните животни, както е посочено в член 23, параграф 1, буква а), подточка ii):

 

Срок

Изисквания, които трябва да бъдат спазвани, когато в животновъдния обект е имало предишно огнище на болестта

Инфекция с Burkholderia mallei (сап)

6 месеца

Когато е докладвано за инфекция в животновъдния обект през периода от 3 години преди датата на изпращане за Съюза, след последната поява на огнище животновъдният обект е останал под наложено от компетентния орган ограничение на движението до:

умъртвяването и унищожаването на инфектираните животни; и

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, на изследване, извършено както е описано в глава 2.5.11, точка 3.1 от Ръководството на OIE за сухоземни животни (текст, приет през 2015 г.), с отрицателни резултати, върху проби, взети най-малко 6 месеца след датата, на която инфектираните животни са били умъртвени и унищожени, а животновъдният обект — почистен и дезинфекциран

Венецуелски енцефаломиелит по конете

6 месеца

ако идват от животновъден обект, разположен в трета държава, територия или зона от нея, в които е докладвано за венецуелски енцефаломиелит по конете през последните 2 години преди датата на изпращане за Съюза, те отговарят на условията в точка i) и на условията в точка ii) или iii):

i)

в периода от най-малко 21 дни преди заминаването те са били клинично здрави и всяко животно, посочено в подточка ii) или iii), за което при ежедневното измерване на температурата е констатирано повишение на телесната температура, е било подложено на диагностично изследване за венецуелски енцефаломиелит по конете с диагностичния метод, предвиден в част 10, точка 1, буква а) от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, с отрицателни резултати; и

ii)

животните са били под карантина в продължение най-малко на 21 дни, защитени от нападения на насекоми вектори, и

са били ваксинирани срещу венецуелски енцефаломиелит по конете посредством пълна първична ваксинация и реваксинация съгласно препоръките на производителя минимум 60 дни и максимум 12 месеца преди датата на изпращане; или

са били подложени на изследване за венецуелски енцефаломиелит по конете с диагностичния метод, предвиден в част 10, точка 1, буква б) от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проба, взета не по-малко от 14 дни след датата на поставяне под карантина;

iii)

животните са били подложени на:

изследване за венецуелски енцефаломиелит по конете с диагностичния метод, предвиден в част 10, точка 1, буква б) от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, без увеличение на титъра на антителата, което изследване е извършено върху двойни проби, взети на два пъти през интервал от 21 дни, като втората е взета през периода от 10 дни преди датата на заминаване; и

изследване за откриване на генома на вируса на венецуелския енцефаломиелит по конете с диагностичния метод, предвиден в част 10, точка 2 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, което изследване е показало отрицателен резултат и е извършено върху проба, взета в периода от 48 часа преди заминаване, а от вземането на пробата до заминаването животните са били защитени от нападения на насекоми вектори.

Дурин

6 месеца

Когато е докладвано за инфекция в животновъдния обект през периода от 2 години преди датата на изпращане за Съюза, след последната поява на огнище животновъдният обект е останал под наложено от компетентния орган ограничение за движението до:

умъртвяването и унищожаването или клането на инфектираните животни, или кастрирането на некастрираните инфектирани мъжки еднокопитни животни; и

подлагането на еднокопитните животни, останали в животновъдния обект, с изключение на кастрираните мъжки еднокопитни животни, посочени в първото тире и държани отделно от женски еднокопитни животни, на изследване за дурин посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 8 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, показало отрицателни резултати и извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца, след като са били изпълнени мерките, описани в първото тире.

Сура (Trypanosoma evansi)

6 месеца

Когато е докладвано за инфекция в животновъдния обект през периода от 2 години преди датата на изпращане за Съюза, животновъдният обект е останал под наложено от компетентния орган ограничение за движението до:

преместването на инфектираните животни от животновъдния обект; и

подлагането на останалите животните на изследване за сура (Trypanosoma evansi) посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 3 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, показало отрицателни резултати и извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца, след като последното инфектирано животно е било преместено от животновъдния обект.

Инфекциозна анемия по конете

90 дни

Когато е докладвано за инфекция в животновъдния обект през периода от 12 месеца преди датата на изпращане за Съюза, след последната поява на огнище животновъдният обект е останал под наложено от компетентния орган ограничение за движението до:

умъртвяването и унищожаването или клането на инфектираните животни; и

подлагането на животните, останали в животновъдния обект, на изследване за инфекциозна анемия по конете с диагностичния метод, предвиден в част 9 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проби, взети на два пъти през минимален интервал от 3 месеца, след като са били изпълнени мерките, описани в първото тире, и животновъдният обект е бил почистен и дезинфекциран.

Бяс

30 дни

Антракс

15 дни


(*1)  приложимо само за видовете от списъка в съответствие с приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията

(*2)  не е приложимо, ако животните са с произход от трета държава, територия или зона от нея, които са сезонно свободни от болестта, в съответствие със съответната глава от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE)

(*3)  приложимо само за видовете от списъка в съответствие с приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията

(*4)  ако за болестта е докладвано в животновъдния обект на произход през периода от 2 години преди датата на изпращане за Съюза, след последната поява на огнище засегнатият животновъден обект трябва да е бил под ограничение до:

а)

преместването на инфектираните животни от животновъдния обект;

б)

останалите животни в животновъдния обект са били подложени, с отрицателен резултат, на изследване за сура (Trypanosoma evansi), както е описано в част 3 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, извършено върху проби, взети най-малко 6 месеца след като инфектираните животни са били преместени от животновъдния обект.


ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

1.   ИНФЕКЦИЯ С КОМПЛЕКС MYCOBACTERIUM TUBERCULOSIS (M. BOVIS, M.CAPRAE И M. TUBERCULOSIS) (ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 23, ПАРАГРАФ 2)

Вид

Изисквания по отношение на животновъдния обект на произход

Говеда

Свободен от болест — по отношение на говедата

Овце

Не е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) през последните 42 дни преди изпращането за Съюза

Кози

В животновъдния обект е извършван надзор за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) върху животни същия вид като животните от пратката, отглеждани в животновъдния обект в съответствие с процедурите, предвидени в част 1, точки 1 и 2 от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, по време на най-малко последните 12 месеца преди изпращането за Съюза, като по време на този период:

а)

в животновъдния обект са въведени само животни от същия вид като животните от пратката от животновъдни обекти, които прилагат мерките, предвидени в параграфа;

б)

ако е докладвано за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при животни от същия вид като животните от пратката, които животни са отглеждани в животновъдния обект, са предприети мерки в съответствие с част 1, част 3 от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688.

Камилови

Еленови

2.   ИНФЕКЦИЯ С BRUCELLA ABORTUS, B. MELITENSIS И B. SUIS (ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 23, ПАРАГРАФ 3)

Вид

Изисквания по отношение на животновъдния обект на произход

Говеда

Животновъдния обект е свободен без ваксинация по отношение на говедата

Овце

Животновъдния обект е свободен без ваксинация по отношение на овце и кози

Кози

Животновъдния обект е свободен без ваксинация по отношение на овце и кози

Свине

В животновъдния обект не е докладвано за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis през последните 42 дни преди изпращането за Съюза, а през последните 12 месеца преди изпращането за Съюза:

а)

при необходимост в животновъдния обект са приложени мерки за биологична сигурност и за ограничаване на риска, в т.ч. условия за настаняване и системи за хранене на животните, за да се предотврати предаването на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis от диви животни от видове от списъка, на свине, отглеждани в животновъдния обект, и в него са въвеждани само свине от животновъдни обекти, в които се прилагат равностойни мерки за биологична сигурност; или

б)

на свинете, отглеждани в животновъдния обект, е упражнен надзор за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis в съответствие с приложение III към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, като през този период:

в животновъдния обект са въвеждани само свине от животновъдни обекти, които прилагат мерките за биологична сигурност или мерките за надзор, предвидени в букви а) или б); и

ако в животновъдния обект е докладвано за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, са предприети мерки в съответствие с [част 1, точка 3 от приложение II към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688.

Камилови

През последните 42 дни преди изпращането за Съюза не е докладвано за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при Камилови, и те са подложени на изследване за откриване на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 1 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, което изследване е показало отрицателни резултати и е извършено върху проба, взета през последните 30 дни преди изпращането за Съюза, а при наскоро родили женски пробите са взети най-малко 30 дни след раждането.

Еленови

През последните 42 дни преди изпращането за Съюза не е докладвано за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при Еленови


ПРИЛОЖЕНИЕ Х

СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО В СЪЮЗА НА ОПРЕДЕЛЕНИ ВИДОВЕ И КАТЕГОРИИ КОПИТНИ ЖИВОТНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИНФЕКЦИЯ С BRUCELLA ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 24, ПАРАГРАФ 5

1.   ОВЦЕ:

Некастрираните кочове, различни от предназначените за клане в Съюза, трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

пребивавали са в продължение на непрекъснат период от най-малко 60 дни в животновъден обект, където не е докладвано за инфекция с Brucella ovis (заразен епидидимит) за период от 12 месеца преди датата на изпращане за Съюза;

б)

подложени са на серологично изследване за откриване на Brucella ovis (заразен епидидимит), показало отрицателни резултати, през периода от 30 дни преди датата на изпращане за Съюза.

2.   КОПИТНИ ЖИВОТНИ ОТ СЕМЕЙСТВО TAYASSUIDAE (ПЕКАРИ)

Копитните животни от семейство Tayassuidae (Пекари) трябва да са били подложени на изследване за откриване на Brucella suis посредством един от диагностичните методи, предвидени в част 1, точка 2 от приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2020/688, с отрицателни резултати, през периода от 30 дни преди датата на изпращане за Съюза.


ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕДНОКОПИТНИТЕ ЖИВОТНИ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 24, ПАРАГРАФ 6

1.   САНИТАРНИ ГРУПИ, КЪМ КОИТО СА ПРИЧИСЛЕНИ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, ТЕРИТОРИИ ИЛИ ЗОНИ ОТ ТЯХ

Санитарна група

Болести, за които са необходими специални изисквания

A

инфекциозна анемия по конете

B

инфекциозна анемия по конете, сап, дурин,

C

инфекциозна анемия по конете, венецуелски енцефаломиелит по конете

D

инфекциозна анемия по конете, сап, дурин, венецуелски енцефаломиелит по конете, сура

E

инфекциозна анемия по конете, сап, дурин, африканска чума по конете, сура

F

инфекциозна анемия по конете, дурин, африканска чума по конете

G

инфекциозна анемия по конете, сап, дурин, сура

2.   СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1.   Специални изисквания във връзка с африканската чума по конете:

Еднокопитните животни трябва да отговарят на набор от изисквания, предвидени в някоя от посочените по-долу подточки:

а)

животните са държани в изолация в защитени от вектори съоръжения за период от най-малко 30 дни преди изпращането им за Съюза, а във всеки от случаите са извършени серологично изследване и изследване за идентификация на агента на африканската чума по конете, с отрицателен резултат във всеки от случаите, върху кръвна проба, взета не по-малко от 28 дни след датата на въвеждане в защитените от вектори съоръжения и в периода от 10 дни преди датата на изпращане;

б)

животните са държани в изолация в защитени от вектори съоръжения за период от най-малко 40 дни преди датата на изпращането за Съюза, като са извършени серологични изследвания за откриване на антитела срещу вируса на африканската чума по конете без значително увеличение на титъра на антителата върху кръвни проби, взети на два пъти през интервал от не по-малко от 21 дни, като първата проба е взета най-малко 7 дни след въвеждането в защитено от вектори съоръжение;

в)

животните са държани в изолация в защитени от вектори съоръжения за период от най-малко 14 дни преди изпращането и е извършено изследване за идентификация на агента на вируса на африканската чума по конете, показало отрицателен резултат върху кръвна проба, взета не по-малко от 14 дни след датата на въвеждане в защитено от вектори съоръжение и не повече от 72 часа преди датата на изпращане;

г)

има документирани доказателства, че животните са ваксинирани срещу африканска чума по конете посредством пълна първична ваксинация и реваксинация, съгласно указанията на производителя, с лицензирана ваксина срещу всички серотипове на вируса на африканска чума по конете, налични сред изходната популация, най-малко 40 дни преди въвеждането в защитеното от вектори съоръжение, като животните са държани в изолация в защитени от вектори съоръжения за период от най-малко 40 дни;

д)

животните са държани в изолация в защитени от вектори съоръжения за период от най-малко 30 дни преди датата на изпращането им за Съюза и са подложени на серологично изследване за откриване на антитела срещу вируса на африканската чума по конете, което изследване е извършено от една и съща лаборатория в един и същ ден върху кръвни проби, взети по време на периода на изолация в защитените от вектори съоръжения на два пъти през интервал от между 21 и 30 дни. Втората проба трябва да е взета в периода от 10 дни преди датата на изпращането, с отрицателни резултати във всеки отделен случай или с отрицателен резултат при изследване за идентификация на агента на вируса на африканската чума по конете при втората проба.

2.2.   Специални изисквания във връзка с венецуелски енцефаломиелит по конете

Еднокопитните животни трябва да отговарят най-малко на едно от следните изисквания:

а)

животните са ваксинирани срещу венецуелски енцефаломиелит по конете посредством пълна първична ваксинация и реваксинация в съответствие с препоръките на производителя през период от не по-малко от 60 дни и не повече от 12 месеца преди датата на изпращане за Съюза и са държани в карантина на защитено от вектори място за период от най-малко 21 дни преди датата на изпращане за Съюза, през посочения период са останали клинично здрави и при ежедневното измерване на температурата им тя е останала в нормални физиологични граници.

Всяко друго еднокопитно животно в същия животновъден обект, за което при ежедневното измерване на температурата е отбелязано повишение на телесната температура, е било подложено на кръвно изследване за изолиране на вируса за венецуелски енцефаломиелит по конете, показало отрицателни резултати;

б)

животните не са ваксинирани срещу венецуелски енцефаломиелит по конете и са държани в карантина на защитено от вектори място за период от най-малко 21 дни и през посочения период са останали клинично здрави, като при ежедневното измерване на температурата им тя е останала в нормални физиологични граници. По време на карантината животните са подложени на диагностично изследване за венецуелски енцефаломиелит по конете, с отрицателни резултати, извършено върху проба, взета не по-малко от 14 дни след датата на поставянето на животните под карантина на защитено от вектори място; животните са останали защитени от насекоми вектори до изпращането.

Всяко друго еднокопитно животно в същия животновъден обект, за което при ежедневното измерване на температурата е отбелязано повишение на телесната температура, е било подложено на кръвно изследване за изолиране на вируса за венецуелски енцефаломиелит по конете, показало отрицателни резултати;

в)

животните са подложени на хемаглутинационен-инхибиционен тест за венецуелски енцефаломиелит по конете, извършен от една и съща лаборатория в един и същи ден, върху проби, взети на два пъти през интервал от 21 дни, втората от които е взета през периода от 10 дни преди датата на изпращане, без да е констатиран повишен титър на антителата, а също така са подложени и на изследване с RT-PCR (обратно транскриптазна полимеразна верижна реакция) за откриване на генома на вируса на венецуелски енцефаломиелит по конете, показало отрицателен резултат и извършено върху проба, взета през периода от 48 часа, предхождащ изпращането, като животните са били защитени от атаки на вектори от момента на вземането на проба за изследването с RT-PCR до натоварването за изпращане, чрез използването на комбинация от третиране на животните с одобрени репеленти срещу насекоми и инсектициди и дезинсекция на конюшнята и на транспортните средства, с които се транспортират те.

2.3.   Специални изисквания във връзка с инфекция с Burkholderia mallei (сап)

Еднокопитните животни трябва да са били подложени на изследване чрез реакция за свързване на комплемента за сап, както е описано в глава 2.5.11, точка 3.1 от Ръководството на OIE за сухоземни животни (текст, приет през 2015 г.). Изследването трябва да е извършено с отрицателни резултати при разреждане на серума в отношение 1:5 върху кръвна проба, взета в рамките на 30 дни преди датата на изпращане за Съюза.

2.4.   Специални изисквания за дурин

Еднокопитните животни трябва да са били подложени на изследване чрез реакция за свързване на комплемента за дурин, както е описано в глава 2.5.3, точка 3.1 от Ръководството на OIE за сухоземни животни (текст, приет през 2013 г.). Изследването трябва да е извършено с отрицателни резултати при разреждане на серума в отношение 1:5 върху кръвна проба, взета в рамките на 30 дни преди датата на изпращане за Съюза. Освен това изследваните животни не трябва да са били използвани за разплод в рамките на най-малко 30 дни преди и след датата, на която е взета пробата.

2.5.   Специални условия за сура (Trypanosoma evansi)

Еднокопитните животни трябва да са били подложени на аглутинационен тест с карта за трипанозомиаза (CATT), както е описано в глава 2.1.21, точка 2.3 от Ръководството на OIE за сухоземни животни (текст, приет през 2012 г.). Изследването трябва да е извършено с отрицателни резултати при разреждане на серума в отношение 1:4 върху кръвна проба, взета в рамките на 30 дни преди датата на изпращане за Съюза.

2.6.   Специални условия във връзка с инфекциозна анемия по конете

Еднокопитните животни трябва да са били подложени на агар гел имунодифузионен тест (тест AGID) или на ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA) за откриване на инфекциозна анемия по конете, както е описано в глава 2.5.6, точки 2.1 и 2.2 от Ръководството на OIE за сухоземни животни (текст, приет през 2013 г.). Изследването трябва да е извършено с отрицателни резултати върху кръвна проба, взета в рамките на период, който не надвишава 90 дни преди датата на изпращане за Съюза.


ПРИЛОЖЕНИЕ ХII

КОПИТНИ ЖИВОТНИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ОБОСОБЕНИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ

ЧАСТ A

Минимални периоди, през които не е докладвано за болест в обособения специализиран животновъден обект на произход на копитните животни, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти в Съюза:

 

1.

Говеда

2.

Овце

3.

Кози

4.

Свине

5.

Камилови

6.

Еленови

7.

Копитни животни, различни от посочените в колони 1,2,3,4,5,6  (*1)

Шап

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

Инфекция с вируса на треската от долината Рифт

6 месеца

6 месеца

6 месеца

NA

6 месеца

6 месеца

6 месеца

Инфекция с Mycoplamsma mycoides subsp. Mycoides SC (заразна плевропневмония по говедата)

6 месеца

NA

NA

NA

NA

NA

6 месеца

Инфекция с вируса на чумата по дребните преживни животни

NA

6 месеца

6 месеца

NA

6 месеца

6 месеца

NA

Шарка по овцете и шарка по козите

NA

6 месеца

6 месеца

NA

NA

NA

NA

Заразна плевропневмония по козите

NA

6 месеца

6 месеца

NA

NA

NA

6 месеца

Африканска чума по свинете

NA

NA

NA

6 м.

NA

NA

NA

Класическа чума по свинете

NA

NA

NA

6 м.

NA

NA

NA

Инфекция с вируса на заразния нодуларен дерматит

6 м.

NA

NA

NA

NA

NA

NA

Инфекция с Burkholderia mallei (сап)

NA

NA

6 месеца

NA

6 месеца

NA

NA

Инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

Инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. caprae и M. tuberculosis)

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

Бяс

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

6 месеца

Сура (Trypanosoma evansi)

30 дни

30 дни

30 дни

NA

180 дни

30 дни

30 дни

Антракс

30 дни

30 дни

30 дни

30 дни

30 дни

30 дни

30 дни

Инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24);

6 месеца

6 месеца

6 месеца

NA

6 месеца

6 месеца

6 месеца

Инфекция с вируса на болестта на Ауески

NA

NA

NA

12 месеца

NA

NA

NA

NA =

не е приложимо

ЧАСТ Б

Минимална площ (радиус) и периоди, през които не е докладвано за болест в областта около обособения специализиран животновъден обект на произход на копитните животни, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти в Съюза:

 

1.

Говеда

2.

Овце

3.

Кози

4.

Свине

5.

Камилови

6.

Еленови

7.

Копитни животни, различни от посочените в колони 1,2,3,4,5,6  (*2)

Шап

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

10 km /30 дни

Инфекция с вируса на треската от долината Рифт

150 km /30 дни

150 km /30 дни

150 km /30 дни

NA

150 km /30 дни

150 km /30 дни

150 km /30 дни

Инфекция с Mycoplamsma mycoides subsp. Mycoides SC (заразна плевропневмония по говедата)

10 km /30 дни

NA

NA

NA

NA

NA

10 km /30 дни

Инфекция с вируса на чумата по дребните преживни животни

NA

10 km /30 дни

10 km /30 дни

NA

10 km /30 дни

10 km /30 дни

NA

Шарка по овцете и шарка по козите

NA

10 km /30 дни

10 km /30 дни

NA

NA

NA

NA

Заразна плевропневмония по козите

NA

10 km /30 дни

10 km /30 дни

NA

NA

NA

10 km /30 дни

Африканска чума по свинете

NA

NA

NA

10 km /12 дни

NA

NA

NA

Класическа чума по свинете

NA

NA

NA

10 km /12 дни

NA

NA

NA

Инфекция с вируса на заразния нодуларен дерматит

150 km /30 дни

NA

NA

NA

NA

NA

NA

Инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24);

150 km /30 дни

150 km /30 дни

150 km /30 дни

NA

150 km /30 дни

150 km /30 дни

150 km /30 дни

Инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест

150 km /30 дни

150 km /30 дни

150 km /30 дни

NA

150 km /30 дни

150 km /30 дни

150 km /30 дни

Инфекция с вируса на болестта на Ауески

NA

NA

NA

5 km /12 дни (*3)

NA

NA

NA

NA =

не е приложимо

ЧАСТ В

Минимален период, през който са свободни от болест третата държава или територия или зона от нея, където се намира обособеният специализиран животновъден обект на произход на копитни животни, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти в Съюза:

 

1.

Говеда

2.

Овце

3.

Кози

4.

Свине

5.

Камилови

6.

Еленови

7.

Копитни животни, различни от посочените в колони 1,2,3,4,5,6  (*4)

Шап

12 месеца (*5)

12 месеца (*5)

12 месеца (*5)

12 м. (*5)

12 месеца (*5)

12 месеца (*5)

12 месеца (*5)

Инфекция с вируса на чумата по говедата

12 месеца

12 месеца

12 месеца

12 месеца

12 месеца

12 месеца

12 месеца

Инфекция с вируса на треската от долината Рифт

48 месеца (*5)

48 месеца (*5)

48 месеца (*5)

NA

48 месеца (*5)

48 месеца (*5)

48 месеца (*5)

Африканска чума по свинете

NA

NA

NA

12 месеца (*5)

NA

NA

NA

Класическа чума по свинете

NA

NA

NA

12 месеца (*5)

NA

NA

NA

Инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis

12 месеца (*5)

12 месеца (*5)

12 месеца (*5)

12 месеца (*5)

12 месеца (*5)

12 месеца (*5)

12 месеца (*5)

Инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24);

24 месеца (*5)

24 месеца (*5)

24 месеца (*5)

NA

24 месеца (*5)

24 месеца (*5)

24 месеца (*5)

Инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест

24 месеца (*5)

24 месеца (*5)

24 месеца (*5)

NA

24 месеца (*5)

24 месеца (*5)

24 месеца (*5)

NA =

не е приложимо

ЧАСТ Г

Алтернативни гаранции, които се предоставят от компетентния орган на третата държава или територия по отношение на някои болести от списъка

Шап

а)

животните трябва да са били подложени серологично изследване за откриване на инфекция с вируса на шап, показало отрицателен резултат и извършено на проби, взети в рамките на 10 дни преди датата на изпращането за Съюза, в съответствие с някой от предписаните тестове за целите на международната търговия, формулирани в Ръководството за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на OIE (Ръководството на OIE за сухоземни животни); и

б)

за Bovidae, Cervidae и Elephas spp.: пробанг тест за откриване на заразяване с вируса на шап, показал отрицателен резултат и извършен в съответствие с процедурите, определени в Ръководството на OIE за сухоземни животни. Тестът трябва да е направен:

i)

за видове, различни от кафърски бивол (Syncerus caffer) — 10 дни преди датата на изпращане за Съюза;

ii)

за кафърски бивол (Syncerus caffer) — на два пъти през интервал най-малко от 15 дни, като втората проба трябва да е взета в рамките на 10 дни преди датата на изпращане за Съюза.

Инфекция с вируса на треската от долината Рифт

а)

животните трябва да:

i)

са държани под карантина в защитено от вектори съоръжение в одобрения обособен специализиран животновъден обект в продължение най-малко на 30 дни преди датата на изпращане за Съюза;

ii)

не са показали симптоми на болест на инфекция с вируса на треската от долината Рифт в продължение най-малко на 30 дни преди датата на изпращане за Съюза;

iii)

са били защитени от вектори при транспортирането между защитеното от вектори съоръжение, посочено в подточка i), и натоварването за изпращане за Съюза; и

б)

животните са подложени на вирус неутрализационен тест, показал отрицателни резултати, за наличие на инфекция с вируса на треската от долината Рифт в съответствие с Ръководството на OIE за сухоземни животни, направен за пръв път на проби, взети на датата на започване на периода на карантина, а за втори път — на проби, взети най-малко 42 дни след тази дата и в рамките на 10 дни преди изпращането за Съюза.

Африканска чума по свинете

Животните са подложени на вирусологично и серологично изследване за откриване на африканска чума по свинете и на класическа чума по свинете в съответствие с предписаните тестове за целите на международната търговия, формулирани в Ръководството на OIE за сухоземни животни, на проби, взети в рамките на 30 дни преди датата на изпращането за Съюза.

Класическа чума по свинете

Инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis

Животните:

а)

са подложени на изследване в съответствие с определеното и предписаното в Ръководството на OIE за сухоземни животни за целите на международната търговия на проби, взети в рамките на 30 дни преди датата на изпращането за Съюза, или

б)

са кастрирани мъжки животни, без значение на каква възраст.

Инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24);

Животните трябва да отговарят на изискванията, предвидени в някоя от посочените по-долу точки:

а)

държани са под карантина в защитено от вектори съоръжение в обособения специализиран животновъден обект за период от най-малко 30 дни преди датата на изпращането за Съюза и са подложени на серологично изследване за инфекция с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) и за инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест, в съответствие с Ръководството на OIE за сухоземни животни, показали отрицателни резултати и извършени най-малко 28 дни след въвеждането на животните в обособения специализиран животновъден обект;

б)

те са държани под карантина в защитено от вектори съоръжение в одобрения обособен специализиран животновъден обект за период от най-малко 30 дни преди датата на изпращане за Съюза и са подложени на изследване с PCR за инфекция с вируса на болестта син език (1—24) и инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест в съответствие с Ръководството на OIE за сухоземни животни, показали отрицателни резултати и извършени най-малко 14 дни след въвеждането в обособения специализиран животновъден обект;

в)

идват от област, която е сезонно свободна от болест, и през този свободен от болест период са подложени на серологично изследване за инфекция с вируса на болестта син език (1—24) и за инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест в съответствие с Ръководството на OIE за сухоземни животни, показали отрицателни резултати и извършени на проби, взети най-малко 28 дни след въвеждането на животни в обособения специализиран животновъден обект;

г)

идват от област, която е сезонно свободна от болест, и през този период са подложени на изследване с PCR за инфекция с вируса на болестта син език (1—24) и инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест в съответствие с Ръководството на OIE за сухоземни животни, показало отрицателни резултати и извършено на проби, взети най-малко 14 дни след въвеждането на животните в одобрения обособен специализиран животновъден обект.

Инфекция с вируса на епизоотичната хеморагична болест вирус на болестта

ЧАСТ Д

Изисквания по отношение на липсата на ваксинация срещу някои болести за третата държава или територия на произход или зона от нея и за копитните животни, предназначени за обособени специализирани животновъдни обекти:

 

1.

Говеда

2.

Овце

3.

Кози

4.

Свине

5.

Камилови

6.

Еленови

7.

Копитни животни, различни от посочените в колони 1,2,3,4,5,6  (*6)

Шап

NVA

NVA

NVA

NVA

NVA

NVA

NVA

Инфекция с вируса на треската от долината Рифт

NVA (*7)

NVA (*7)

NVA (*7)

NA

NVA (*7)

NVA (*7)

NVA (*7)

Класическа чума по свинете

NA

NA

NA

NVA

NA

NA

NA

Инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis

NVA (*7)

NVA (*7)

NVA (*7)

NVA (*7)

NVA (*7)

NVA (*7)

NVA (*7)

Инфекция с вируса на болестта на Ауески

NA

NA

NA

NVA

NA

NA

NA

NVA =

копитните животни, предназначени за въвеждане в Съюза, не са били ваксинирани

NA =

не е приложимо

ЧАСТ Е

Изисквания във връзка със защитеното от вектори съоръжение в обособените специализирани животновъдни обекти в трети държави

Когато в част Г на настоящото приложение се изисква защитено от вектори съоръжение в обособените специализирани животновъдни обекти в трети държави или територии, то трябва да отговаря на следните изисквания:

а)

на входа и на изхода му да са поставени подходящи физически прегради;

б)

отворите на защитените от вектори съоръжения трябва да бъдат защитени от вектори посредством мрежа с подходяща големина на пролуките, която редовно се импрегнира с одобрен инсектицид според инструкциите на производителя;

в)

в защитеното от вектори съоръжение и около него трябва да се извършват надзор и контрол на векторите;

г)

трябва да бъдат взети мерки за ограничаване или унищожаване на местата за размножаване на векторите, които са в близост до защитеното от вектори съоръжение;

д)

въведени са стандартни оперативни процедури за функционирането на защитеното от вектори съоръжение и за транспорта на животните от структурата до мястото на товарене за изпращане за Съюза, включително описание на резервните и алармените системи.


(*1)  приложимо само за видовете от списъка в съответствие с приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията

(*2)  приложимо само за видовете от списъка в съответствие с приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията

(*3)  освен това 30 дни преди изпращането към Съюза трябва да се извърши вирусологично и серологично изследване, за да се изключи присъствието на болестта

(*4)  приложимо само за видовете от списъка в съответствие с приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията

(*5)  или от компетентния орган на третата държава или територия са предоставени алтернативни гаранции в съответствие с част

(*6)  приложимо само за видовете от списъка в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията

(*7)  или от компетентния орган на третата държава или територия са предоставени други гаранции в съответствие с част Г от настоящото приложение


ПРИЛОЖЕНИЕ ХIII

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОГРАМИТЕ ЗА ВАКСИНАЦИЯ И ДОПЪЛНИТЕЛЕН НАДЗОР, ПРОВЕЖДАНИ В ТРЕТА ДЪРЖАВА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ ИЛИ ЗОНА ОТ НЕЯ, В КОИТО СЕ ПРОВЕЖДА ВАКСИНАЦИЯ СРЕЩУ ВИСОКОПАТОГЕННА ИНФЛУЕНЦА ПО ПТИЦИТЕ

1.   МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОГРАМИТЕ ЗА ВАКСИНАЦИЯ, ПРОВЕЖДАНИ В ТРЕТА ДЪРЖАВА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ ИЛИ ЗОНА ОТ НЕЯ

Програмите за ваксинация срещу високопатогенна инфлуенца по птиците, представени от трета държава или територия, трябва да включват най-малко следната информация:

1)

цели на стратегията за ваксинация, подбрани популации от птици и област;

2)

данни за изменението на епидемиологичната обстановка във връзка с болестта, включително предходни огнища при домашни или диви птици;

3)

описание на мотивите за решението за въвеждане на ваксинацията;

4)

оценка на риска въз основа на:

огнища от високопатогенна инфлуенца по птиците в посочената трета държава или територия или зона от нея;

огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците в съседна държава;

други рискови фактори, като определени области, тип птицевъдно стопанство или категории домашни птици или птици, отглеждани в плен;

5)

географски район, в който се провежда ваксинацията;

6)

брой на животновъдните обекти в района на ваксинацията;

7)

брой на животновъдните обекти, в които се провежда ваксинацията, ако е различен от посочения в точка 6 брой;

8)

видове и категории домашни птици или птици, отглеждани в плен, в географския район, в който се извършва ваксинацията;

9)

приблизителен брой на домашните птици или на птиците, отглеждани в плен, в животновъдните обекти, посочени в точка 7;

10)

кратка характеристика на ваксината, разрешение и контрол на качеството;

11)

боравене, съхранение, доставка, разпространение и продажба на ваксини срещу инфлуенца по птиците на национална територия;

12)

въвеждане на ваксинация съгласно СРИВЖ (стратегия за разграничаване на инфектирани от ваксинирани животни);

13)

очаквана продължителност на ваксинационната кампания;

14)

разпоредби и ограничения за движението на ваксинирани домашни птици и на продукти, добити от ваксинирани домашни птици или ваксинирани птици, отглеждани в плен;

15)

клинични и лабораторни изследвания, като например изследване за ефикасност и изследване преди движение, извършени в животновъдните обекти, в които е проведена ваксинация или които се намират в района на ваксинацията;

16)

начини на водене на дневник.

2.   ДОПЪЛНИТЕЛЕН НАДЗОР В ТРЕТИ ДЪРЖАВИ ИЛИ ТЕРИТОРИИ ИЛИ ЗОНИ ОТ ТЯХ, В КОИТО СЕ ПРОВЕЖДАТ ВАКСИНАЦИИ СРЕЩУ ВИСОКОПАТОГЕННА ИНФЛУЕНЦА ПО ПТИЦИТЕ

Когато в трета държава или територия или зона от нея е извършена ваксинация, от всички животновъдни обекти, в които е извършена ваксинация срещу високопатогенна инфлуенца по птиците, трябва да се изисква да бъдат подложени на лабораторно изследване, а на Комисията трябва да се предоставя посочената по-долу информация в допълнение към информацията, посочена в приложение II:

1)

брой на животновъдните обекти, в които е извършена ваксинация, според тяхната категория;

2)

брой на животновъдните обекти, в се взема проби по категория домашни птици;

3)

използване на сентинелни птици (а именно, вида и броя на използваните сентинелни птици в една епидемиологична единица);

4)

брой на пробите, взети от животновъден обект и/или епидемиологична единица;

5)

данни за ефикасността на ваксинацията.


ПРИЛОЖЕНИЕ ХIV

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЩРАУСОВИ ПТИЦИ, ЯЙЦА ЗА ЛЮПЕНЕ ОТ ТЯХ И ПРЯСНО МЕСО ОТ ЩРАУСОВИ ПТИЦИ С ПРОИЗХОД ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ ИЛИ ЗОНА ОТ НЕЯ, КОИТО НЕ СА СВОБОДНИ ОТ ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА НЮКАСЪЛСКАТА БОЛЕСТ

1.

Щраусовите птици за разплод, щраусовите птици за отглеждане и щраусовите птици, предназначени за клане, с произход от трета държава или територия или зона от нея, които не са свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест, трябва да:

а)

са били поставени под официален надзор за период от най-малко 21 дни преди датата на изпращане на пратката за въвеждане в Съюза;

б)

са били държани в пълна изолация по време на периода, посочен в буква а), далеч от пряк или непряк контакт с други птици, в съоръжения, които са одобрени за тази цел от компетентния орган на третата държава или територия на произход;

в)

са били подложени на изследване за откриване на вируса за инфекция с вируса на нюкасълската болест;

г)

идват от стада, в които е извършен надзор за инфекция с вируса на нюкасълската болест, който надзор е извършен в съответствие със статистически обоснован план за вземане на проби, с отрицателни резултати, за период от най-малко 6 месеца непосредствено преди датата на изпращане на пратката за въвеждане в Съюза.

2.

Еднодневните пилета на щраусовите птици и яйцата за люпене на щраусовите птици с произход от трета държава или територия или зона от нея, които не са свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест, трябва да идват от стада:

а)

които са били поставени в изолация под официален надзор за период от най-малко 30 дни преди датата на снасяне на яйцата за люпене, предназначени за въвеждане в Съюза, или на яйцата за люпене, от които са добити еднодневните пилета, предназначени за въвеждане в Съюза;

б)

които са подложени на изследване за откриване на вируса за инфекция с вируса на нюкасълската болест;

в)

в които е извършен надзор за инфекция с вируса на нюкасълската болест, който надзор е извършен в съответствие със статистически обоснован план за вземане на проби, с отрицателни резултати, за период от най-малко 6 месеца непосредствено преди датата на изпращане на пратката за въвеждане в Съюза;

г)

които не са били в контакт с домашни птици, които не спазват гаранциите по букви а), б) и в) за период от 30 дни преди датата на снасяне и по време на снасянето на яйцата за люпене, предназначени за въвеждане в Съюза, или на яйцата за люпене, от които са добити еднодневните пилета, предназначени за въвеждане в Съюза.

3.

Прясното месо от щраусови птици с произход от трета държава или територия или зона от нея, които не са свободни от инфекция с вируса на нюкасълската болест, трябва да:

а)

бъде обезкостено и без кожа;

б)

идва от щраусови птици, които за период от най-малко 3 месеца преди датата на клането са били отглеждани в животновъдни обекти:

i)

в които не е имало огнище на инфекция с вируса на нюкасълската болест или високопатогенна инфлуенца по птиците през 6-те месеца преди датата на клането;

ii)

около които не е имало огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците или инфекция с вируса на нюкасълската болест за период от най-малко 3 месеца преди датата на клането в рамките на 10 km от периметъра на частта от животновъдния обект, съдържаща щраусовите птици, включително, по целесъобразност, територията на съседна държава членка или трета държава;

iii)

в които е извършен надзор за инфекция с вируса на нюкасълската болест, който надзор е извършен в съответствие със статистически обоснован план за вземане на проби, с отрицателни резултати, за период от поне 6 месеца преди датата на клането;

в)

е било подложено на надзор, както е посочено в буква б), подточка iii):

i)

посредством серологични изследвания — при щраусови птици, които не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

ii)

посредством трахеални натривки от щраусови птици — при щраусови птици, ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест;

г)

идва от щраусови птици, които, ако са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не са били ваксинирани с ваксини, които не отговарят на специалните критерии, определени в приложение XV, част 1 в продължение на период от 30 дни преди датата на клането.

4.

Изследването за откриване на вируса, предвидено в параграф 1, буква в) и параграф 2, буква б), трябва да е било извършено:

а)

в срок от 7 до 10 дни от датата, на която щраусовите птици са поставени в изолация;

б)

върху клоакални натривки или проби от изпражнения от всяка птица.

5.

Изследването за откриване на вируса, предвидено в параграф 1, буква в) и параграф 2, буква б), трябва да е показало, че няма открити изолати на птичи парамиксовирус серотип 1 (APMV-1) с интрацеребрален патогенен индекс (ICPI), по-голям от 0,4. Освен това трябва да е имало благоприятни резултати от всички птици от пратката преди:

а)

щраусовите птици за разплод или щраусовите птици, предназначени за клане, да напуснат съоръженията, посочени в точка 1, буква б), за изпращане в Съюза;

б)

еднодневните пилета да напуснат люпилнята и да бъдат изпратени в Съюза;

в)

яйцата за люпене да са били натоварени за изпращане в Съюза.


ПРИЛОЖЕНИЕ XV

КРИТЕРИИ ЗА ВАКСИНИТЕ СРЕЩУ ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА НЮКАСЪЛСКАТА БОЛЕСТ И ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ПРАТКИ С ДОМАШНИ ПТИЦИ, ЯЙЦА ЗА ЛЮПЕНЕ И ПРЯСНО МЕСО ОТ ДОМАШНИ ПТИЦИ С ПРОИЗХОД ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ ИЛИ ЗОНА ОТ НЕЯ, В КОИТО СЕ ПРОВЕЖДА ВАКСИНАЦИЯ СРЕЩУ ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА НЮКАСЪЛСКАТА БОЛЕСТ

1.   КРИТЕРИИ ЗА ВАКСИНИТЕ СРЕЩУ ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА НЮКАСЪЛСКАТА БОЛЕСТ

1.1.   Общи критерии

а)

ваксините трябва да отговарят на стандартите, определени в главата, посветена на нюкасълската болест, в Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE);

б)

ваксините трябва да бъдат регистрирани от компетентните органи на съответната трета държава или територия на произход, преди да бъдат разрешени за разпространение и употреба. За тази регистрация компетентните органи на съответната трета държава или територия на произход трябва да разполагат с пълно досие, представено от заявителя, съдържащо данни за ефикасността и безвредността на ваксината. За вносните ваксини компетентните органи на третата държава или територия на произход могат да се позовават на данните, проверени от компетентните органи на държавата, в която е произведена ваксината, при условие че тези проверки са били извършени съгласно стандартите на OIE;

в)

освен че за тях се прилагат изискванията, посочени в букви а) и б), вносът или производството и разпространението на ваксините трябва да бъдат контролирани от компетентните органи на съответната трета държава или територия на произход;

г)

преди да бъде разрешено разпространението на ваксините, всяка партида ваксини трябва да бъде проверена за безвредност, по-специално по отношение на тяхната атенюираност или инактивираност и отсъствието на нежелани замърсяващи агенти, както и за ефикасност. Проверката се извършва под контрола на компетентните органи на третата държава или територия на произход.

1.2.   Специални критерии

Живите атенюирани ваксини срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест трябва да бъдат приготвени от щам на вируса на нюкасълската болест, чиято изходна култура е била подложена на изследване, което е показало ICPI, който е:

а)

по-малък от 0,4, ако по време на изследването за ICPI всяка птица е получила не по-малко от 107 EID50;

или

б)

по-малък от 0,5, ако по време на изследването за ICPI всяка птица е получила не по-малко от 108 EID50.

2.   ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОМАШНИ ПТИЦИ И ЯЙЦА ЗА ЛЮПЕНЕ С ПРОИЗХОД ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ ИЛИ ЗОНА ОТ НЕЯ, КОГАТО ВАКСИНИТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ СРЕЩУ ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА НЮКАСЪЛСКАТА БОЛЕСТ, НЕ ОТГОВАРЯТ НА СПЕЦИАЛНИТЕ КРИТЕРИИ, ПОСОЧЕНИ В ТОЧКА 1

Домашните птици и яйцата за люпене с произход от трета държава или територия или зона от нея, когато ваксините, използвани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не отговарят на специалните критерии, определени в точка 1.2, трябва да отговарят на изискванията, посочени по-долу:

а)

домашните птици и стадата на произход на яйцата за люпене не трябва да са били ваксинирани с такива ваксини за период от най-малко 12 месеца преди датата, на която пратката е натоварена за изпращане в Съюза;

б)

стадата на произход на домашните птици и на яйцата за люпене трябва да са били подложени на тест за изолиране на вируса за инфекция с вируса на нюкасълската болест не по-рано от 2 седмици преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза или, когато се отнася за яйцата за люпене — не по-рано от 2 седмици преди датата на събиране на яйцата. Тестът трябва да е бил извършен в официална лаборатория върху произволна проба от клоакални натривки, взети най-малко от 60 птици от всяко стадо, като няма открит птичи парамиксовирус с ICPI, по-голям от 0,4;

в)

домашните птици и стадата на произход на яйцата за люпене трябва да са били държани в изолация под официален надзор в животновъдния обект на произход по време на двуседмичния период, посочен в буква б);

г)

домашните птици и стадата на произход на яйцата за люпене не трябва да са били в контакт с домашни птици, които не отговарят на изискванията, посочени в букви а) и б):

i)

за домашни птици: през периода от 60 дни преди датата, на която пратката е натоварена за изпращане в Съюза;

ii)

за яйца за люпене: през периода от 60 дни преди датата на събиране на яйцата;

д)

еднодневните пилета и яйцата за люпене, от които са добити еднодневните пилета, не трябва да са били в контакт в люпилнята или по време на транспортирането до Съюза с домашни птици или яйца за люпене, които не отговарят на изискванията, посочени в букви а)—г).

3.   ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЯСНО МЕСО ОТ ДОМАШНИ ПТИЦИ С ПРОИЗХОД ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ ИЛИ ЗОНА ОТ НЕЯ, КОГАТО ВАКСИНИТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ СРЕЩУ ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА НЮКАСЪЛСКАТА БОЛЕСТ, НЕ ОТГОВАРЯТ НА СПЕЦИАЛНИТЕ КРИТЕРИИ, ПОСОЧЕНИ В ТОЧКА 1

Прясното месо от домашни птици с произход от трета държава или територия или зона от нея, когато ваксините, използвани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, не отговарят на специалните критерии, определени в точка 1.2, трябва да отговаря на изискванията, посочени по-долу:

а)

домашните птици не са ваксинирани с живи атенюирани ваксини, изготвени от изходна култура на инфекция с вируса на нюкасълската болест, показващ по-висока патогенност от лентогенните щамове на вируса, в период от 30 дни преди датата на клането;

б)

домашните птици са подложени на тест за изолиране на вируса за инфекция с нюкасълската болест, извършено в официална лаборатория по време на клането, върху случайна проба от клоакални натривки от най-малко 60 птици от всяко съответно стадо, при което не са установени птичи парамиксовируси с интрацеребрален патогенен индекс (IСPI), по-голям от 0,4;

в)

домашните птици не са били в контакт през период от 30 дни преди датата на клането с домашни птици, които не отговарят на условията, посочени в букви а) и б).

4.   ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ДА СЕ ПРЕДОСТАВЯ, КОГАТО СТАДАТА НА ПРОИЗХОД НА ДОМАШНИТЕ ПТИЦИ, СТАДАТА НА ПРОИЗХОД НА ЯЙЦАТА ЗА ЛЮПЕНЕ И ЯЙЦАТА ЗА ЛЮПЕНЕ СА ВАКСИНИРАНИ СРЕЩУ ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА НЮКАСЪЛСКАТА БОЛЕСТ

Когато стадата на произход на домашните птици, стадата на произход на яйцата за люпене или яйцата за люпене са ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест, за пратката трябва да бъде предоставена следната информация:

а)

идентификация на стадото;

б)

възраст на птиците;

в)

дата на ваксинацията;

г)

наименование и тип на използвания щам на вируса;

д)

номер на партидата на ваксината;

е)

наименование на ваксината;

ж)

производител на ваксината.


ПРИЛОЖЕНИЕ XVI

ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО ДА БЪДЕ ПОСОЧЕНА ВЪРХУ КОНТЕЙНЕРИТЕ НА ДОМАШНИТЕ ПТИЦИ, ПТИЦИТЕ, ОТГЛЕЖДАНИ В ПЛЕН, И ЯЙЦАТА ЗА ЛЮПЕНЕ

1.

Домашните птици за разплод и домашните птици за отглеждане трябва да бъдат транспортирани в контейнери, на които е отбелязана следната информация:

а)

наименование и код по ISO на третата държава или територия на произход;

б)

вид на съответните домашни птици;

в)

брой на животните;

г)

категория и вид производство, за които са предназначени;

д)

наименование, адрес и номер на одобрението на животновъдния обект на произход;

е)

наименование на държавата членка по местоназначение.

2.

Домашните птици, предназначени за клане, трябва да бъдат транспортирани в контейнери, на които е отбелязана следната информация:

а)

наименование и код по ISO на третата държава или територия на произход;

б)

вид на съответните домашни птици;

в)

брой на животните;

г)

категорията и видът производство, за които са предназначени;

д)

наименование, адрес и номер на регистрацията на животновъдния обект на произход;

е)

наименование на държавата членка по местоназначение.

3.

Еднодневните пилета трябва да бъдат транспортирани в контейнери, на които е отбелязана следната информация:

а)

наименование и код по ISO на третата държава или територия на произход;

б)

вид на съответните домашни птици;

в)

брой на животните;

г)

категорията и видът производство, за които са предназначени;

д)

наименование, адрес и номер на одобрението на животновъдния обект на произход на еднодневните пилета;

е)

номер на одобрението на животновъдния обект на произход на стадото на произход;

ж)

наименование на държавата членка по местоназначение.

4.

Птиците, отглеждани в плен, трябва да бъдат транспортирани в контейнери, на които е отбелязана следната информация:

а)

наименование и код по ISO на третата държава или територия на произход;

б)

брой на животните;

в)

наименование, адрес и номер на одобрението на животновъдния обект на произход;

г)

конкретният идентификационен номер на контейнера;

д)

наименование на държавата членка по местоназначение.

5.

Яйцата за люпене от домашни птици трябва да бъдат транспортирани в контейнери, на които е отбелязана следната информация:

а)

изразът „за люпене“;

б)

наименование и код по ISO на третата държава или територия на произход;

в)

вид на съответните домашни птици;

г)

брой на яйцата;

д)

категорията и видът производство, за които са предназначени;

е)

наименование, адрес и номер на одобрението на животновъдния обект на произход на яйцата;

ж)

номер на одобрението на животновъдния обект на произход на стадото на произход, ако е различен от посочения в буква е);

з)

наименование на държавата членка по местоназначение.

6.

Свободните от определени патогени яйца трябва да бъдат транспортирани в контейнери, на които е отбелязана следната информация:

а)

изразът „яйца, свободни от определени патогени, предназначени само за диагностична, изследователска и фармацевтична употреба“;

б)

наименование и код по ISO на третата държава или територия на произход;

в)

брой на яйцата;

г)

наименование, адрес и номер на одобрението на животновъдния обект на произход;

д)

наименование на държавата членка по местоназначение.

7.

Яйцата за люпене от птици, отглеждани в плен, трябва да бъдат транспортирани в контейнери, на които е отбелязана следната информация:

а)

наименование и код по ISO на третата държава или територия на произход;

б)

брой на яйцата;

в)

наименование, адрес и номер на одобрението на животновъдния обект на произход;

г)

конкретният идентификационен номер на контейнера;

д)

наименование на държавата членка по местоназначение.


ПРИЛОЖЕНИЕ XVII

ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ПРАТКИ С ПО-МАЛКО ОТ 20 ЕКЗЕМПЛЯРА ДОМАШНИ ПТИЦИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ЩРАУСОВИ ПТИЦИ, И С ПО-МАЛКО ОТ 20 ЯЙЦА ЗА ЛЮПЕНЕ ОТ ДОМАШНИ ПТИЦИ ПРЕДИ ВЪВЕЖДАНЕТО ИМ В СЪЮЗА

Пратките с по-малко от 20 екземпляра домашни птици, различни от щраусови птици, или с по-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици, трябва да са показали отрицателни резултати при изследване за болестите, посочени в член 49, буква д) и член 110, буква д), подточка ii):

а)

когато става въпрос за домашни птици за разплод, домашни птици за отглеждане и домашни птици, предназначени за клане, различни от щраусови птици, животните трябва да са показали отрицателни резултати при серологични и/или бактериологични изследвания, извършени в рамките на период от 30 дни преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза;

б)

когато става въпрос за яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици, и еднодневни пилета, различни от щраусови птици, стадото на произход трябва да е показало отрицателен резултат при серологични и/или бактериологични изследвания, извършени в рамките на период от 90 дни преди датата на натоварване на пратката за изпращане в Съюза, на равнище, което дава ниво на достоверност 95 % за откриване на инфекцията при 5 % болестност;

в)

когато животните са ваксинирани срещу инфекция с някой от серотиповете на Salmonella или Mycoplasma, трябва да се използва само бактериологично изследване, като използваният метод за потвърждаване обаче трябва да позволява разграничаването на живите ваксинни щамове от местните щамове.


ПРИЛОЖЕНИЕ XVIII

ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДОМАШНИ ПТИЦИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ЩРАУСОВИ ПТИЦИ, СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО ИМ В СЪЮЗА

1.

Официалният ветеринарен лекар взема проби за вирусологично изследване от домашни птици за разплод, различни от щраусови птици, домашни птици за отглеждане, различни от щраусови птици, и еднодневни пилета, различни от щраусови птици, които са въведени в Съюза от трета държава или територия или зона от нея. Пробите трябва да бъдат събрани, както следва:

а)

между седмия и петнадесетия ден след датата, когато животните са поставени в животновъдния обект по местоназначение в Съюза, трябва да бъдат взети клоакални натривки на равнище, което дава ниво на достоверност 95 % за откриване на инфекцията при 5 % болестност;

б)

изследването на пробите трябва да бъде извършено за:

i)

високопатогенна инфлуенца по птиците;

ii)

инфекция с вируса на нюкасълската болест.

2.

Разрешено е групиране на проби до максимум пет проби от отделни птици в една група.

ПРИЛОЖЕНИЕ XIX

ВЕТЕРИНАРНО-ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗДАВАНЕ НА ОДОБРЕНИЕ НА ЖИВОТНОВЪДНИЯ ОБЕКТ НА ПРОИЗХОД НА ПТИЦИ, ОТГЛЕЖДАНИ В ПЛЕН

1.

Ветеринарно-здравните изисквания във връзка с мерките за биологична сигурност, както са посочени в член 56, са следните:

а)

в животновъдния обект могат да бъдат въвеждани само животни, които идват от други одобрени животновъдни обекти;

б)

в животновъдния обект могат да бъдат въвеждани птици от източници, различни от одобрени животновъдни обекти, след като от компетентния орган на третата държава или територия е издадено одобрение за такова въвеждане, при условие че тези животни са били изолирани в продължение най-малко на 30 дни, считано от датата, на която те са били въведени в животновъдния обект, в съответствие с инструкциите, предоставени от компетентния орган на третата държава или територия, преди да бъдат добавени към групата от птици в животновъдния обект.

2.

Ветеринарно-здравните изисквания във връзка със съоръженията и оборудването в животновъдния обект, както е посочено в чл. 56, са следните:

а)

животновъдният обект трябва да бъде ясно разграничен и отделен от заобикалящата го среда;

б)

в животновъдния обект трябва да са налице подходящи средства за улавяне, задържане и изолиране на животните, както и налични подходящи одобрени карантинни съоръжения и одобрени процедури за животни, които идват от животновъдни обекти, за които не е издадено одобрение;

в)

животновъдният обект трябва или да има необходимите условия, или съоръжения и оборудване на място за подходящо унищожаване на труповете на умрелите от болест или подложените на евтаназия животни.

3.

Ветеринарно-здравните изисквания във връзка с воденето на дневник, посочено в член 56, са следните:

а)

операторът, отговарящ за животновъдния обект, трябва да води актуални дневници, в които да посочва:

i)

броя на животните от различните видове, намиращи се в животновъдния обект и тяхната идентичност (а именно възраст, пол, вид и индивидуален идентификационен номер, когато е уместно);

ii)

броя на животните, които са пристигнали в животновъдния обект или са го напуснали, и тяхната идентичност (а именно възраст, пол, вид и индивидуален идентификационен номер, когато е уместно) заедно с информация за техния произход или местоназначение, транспорта от животновъдния обект или до него, както и за здравния статус на животните;

iii)

резултати от кръвните изследвания или други диагностични процедури;

iv)

случаите на заболявания и по целесъобразност — приложеното лечение;

v)

резултатите от постморталните прегледи на животните, умрели в животновъдния обект, включително мъртвородените животни;

vi)

наблюдения, направени през периода на изолацията или карантината.

б)

Операторът, отговарящ за животновъдния обект, трябва да води дневниците, посочени в буква а), след датата на одобрението за период от най-малко 10 години.

4.

Ветеринарно-здравните изисквания по отношение на персонала, както е посочено в член 56, са следните:

а)

лицето, отговарящо за животновъдния обект, трябва да има съответните умения и познания;

б)

операторът, отговарящ за животновъдния обект, трябва да обезпечи чрез договор или друг правен документ услугите на ветеринарен лекар, който е одобрен от компетентния орган на третата държава или територия или под негов контрол и който:

i)

гарантира, че от компетентния орган са одобрени подходящи мерки за надзор и контрол на болестта, свързани с развитието на болестта в засегнатата трета държава или територия, и че те се прилагат в животновъдния обект; тези мерки трябва да включват следното:

годишен план за надзор на болестта, включващ подходящ контрол на зоонозите при животните;

клинични, лабораторни и постмортални изследвания на животните, за които има съмнение, че са засегнати от болестите;

ваксинация на възприемчивите животни срещу болести според случая в съответствие със Здравния кодекс за сухоземните животни и Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE);

ii)

гарантира, че всички съмнителни смъртни случаи или наличието на други симптоми за високопатогенна инфлуенца по птиците, инфекция с вируса на нюкасълската болест или хламидиоза по птиците се докладват незабавно на компетентния орган на третата държава или територия;

iii)

гарантира, че животните, които се въвеждат в животновъдния обект, са били изолирани, както е необходимо, и в съответствие с изискванията по точка 1, буква б) и с инструкциите на компетентния орган на третата държава или територия, ако такива са предоставени;

5.

ветеринарно-здравните изисквания във връзка със здравния статус, както е посочено в член 56, са следните:

а)

животновъдният обект трябва да бъде свободен от високопатогенна инфлуенца по птиците, инфекция с вируса на нюкасълската болест и хламидиоза по птиците; за да бъде обявен животновъдният обект за свободен от тези болести, компетентният орган на третата държава или територия прави оценка на дневниците за здравословното състояние на животните, водени най-малко в продължение на три години преди датата на заявлението за одобрение, и резултатите от клиничните и лабораторните изследвания, извършени на животните в него. Новите животновъдни обекти обаче трябва да бъдат одобрени само въз основа на резултатите от клиничните и лабораторните изследвания, на които са подложени животните в тези животновъдни обекти;

б)

операторът, отговарящ за животновъдния обект, трябва или да има споразумение с лаборатория за извършване на постмортални прегледи, или да разполага с едно или повече подходящи помещения, където могат да се извършват тези прегледи от компетентно лице под ръководството на ветеринарен лекар, одобрен за тази цел от компетентния орган на третата държава или територия.


ПРИЛОЖЕНИЕ XX

ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРЕГЛЕД, ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ПТИЦИ, ОТГЛЕЖДАНИ В ПЛЕН, ЗА ВИСОКОПАТОГЕННА ИНФЛУЕНЦА ПО ПТИЦИТЕ И НЮКАСЪЛСКА БОЛЕСТ

1.

По време на карантина сентинелните птици, а ако не се използват сентинелни птици — птиците, отглеждани в плен, се подлагат на следните процедури:

а)

случаи, в които се използват сентинелни птици:

i)

от всички сентинелни птици се вземат кръвни проби за серологично изследване в период от не по-малко от 21 дни след датата на поставянето им под карантина и в рамките на период от най-малко 3 дни преди датата на изтичане на карантината;

ii)

ако сентинелните птици покажат положителен или неопределен серологичен резултат от пробите, посочени в подточка i):

внесените птици трябва да бъдат подложени на вирусологично изследване;

най-малко от 60 птици трябва да се вземат клоакални натривки (или изпражнения) и трахеален/орофарингален материал, а ако общият брой на птиците в партидата е по-малък от 60, се взема материал от всички птици;

б)

случаи, в които не се използват сентинелни птици:

внесените птици се изследват вирусологично (т. е. не е подходящо серологично изследване);

през първите 7—15 дни от периода на карантината трябва да се вземе трахеален/орофарингален материал или клоакални натривки (или изпражнения) от най-малко от 60 птици, а ако общият брой на птиците в пратката е по-малък от 60, се вземат проби от всички птици.

2.

Освен изследванията, предвидени в точка 1, за вирусологично изследване се вземат и следните проби:

а)

клоакални натривки (или изпражнения) и по възможност — трахеален/орофарингален материал от клинично болните птици или болните сентинелни птици;

б)

от чревното съдържание, мозъка, трахеята, белия дроб, черния дроб, слезката, бъбреците и другите видимо засегнати органи — възможно най-скоро след настъпването на смъртта от:

i)

мъртвите сентинелни птици и всички птици, които са били мъртви при пристигането им под карантина както и от умрелите по време на карантината; или

ii)

при висока смъртност в големи пратки, съставени от дребни птици — най-малко от 10 % от мъртвите птици.

3.

За вирусологични изследвания се допуска групиране на проби, като в една група се допуска събирането на проби, взети от най-много пет отделни птици.

Материалът от изпражненията се групира отделно от пробите, взети от други органи и тъкани.


ПРИЛОЖЕНИЕ XXI

СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КУЧЕТА, КОТКИ И ПОРОВЕ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ В СЪЮЗА

1.   ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕСТА ЗА ТИТРУВАНЕ НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ БЯС:

а)

трябва да бъде извършен върху проба, взета от ветеринарен лекар, оправомощен от компетентния орган, през периода, започващ най-малко 30 дни след датата на първичната ваксинация, в рамките на текущата валидна серия за ваксинация, и завършващ 3 месеца преди датата на издаване на сертификата;

б)

трябва да покаже титър на неутрализиращи вируса на бяс антитела, по-голям или равен на 0,5 IU/ml;

в)

трябва да бъде сертифициран с официален доклад от официалната лаборатория по отношение на резултата, като копие от този доклад трябва да бъде прикрепено към ветеринарния здравен сертификат, придружаващ животните в Съюза;

г)

не е необходимо да се подновява на животно, което след тест за титруване на антитела срещу бяс със задоволителни резултати е реваксинирано срещу бяс в рамките на периода на валидност на първичната ваксинация, посочена в буква а), и с всички последващи валидни ваксинации в серията.

2.   ТРЕТИРАНЕ СРЕЩУ ОПАРАЗИТЯВАНЕ СECHINOCCOCUS MULTILOCULARIS

Преди въвеждането им в Съюза кучетата трябва да бъдат третирани против опаразитяване с Echinococcus multilocularis, както следва:

а)

третирането трябва да бъде извършено с одобрен ветеринарномедицински продукт, който съдържа подходящата доза празиквантел или фармакологично активни вещества, които, отделно или в комбинация с други, доказано намаляват наличието на зрели и незрели чревни форми на Echinococcus multilocularis в съответния вид гостоприемник;

б)

продуктът трябва да се приложи от ветеринарен лекар в рамките на период, започващ не повече от 48 часа и завършващ не по-малко от 24 часа преди времето на пристигане в Съюза;

в)

посочените по-долу данни за третирането трябва да бъдат заверени от лекуващия ветеринарен лекар във ветеринарния здравен сертификат, посочен в член 3, параграф 1, буква в), подточка i):

i)

буквено-цифрения код на транспондера или татуировката на кучето, котката или пора;

ii)

наименованието на продукта срещу опаразитяване с Echinococcus multilocularis;

iii)

името на производителя на продукта;

iv)

датата и часа на третирането;

v)

име, печат и подпис на лекуващия ветеринарен лекар.


ПРИЛОЖЕНИЕ XXII

ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СРОКА НА ПРЕБИВАВАНЕ НА ЯЙЦАТА ЗА ЛЮПЕНЕ ПРЕДИ ВЪВЕЖДАНЕТО ИМ В СЪЮЗА

Категория на яйцата за люпене

Минималният срок на пребиваване се прилага за

Минимален срок на пребиваване в трета държава или територия на произход или зона от нея, както е посочено в член 98, буква а)

Минимален срок на пребиваване в животновъдния обект на произход по смисъла на член 98, буква б)

Минимален срок, без да имат контакт с домашни птици или яйца за люпене с по-нисък здравен статус, птици, отглеждани в плен, или диви птици, по смисъла на член 98, буква в)

Яйца за люпене от домашни птици

Стадо на произход

3 месеца

6 седмици

6 седмици

Пратки с по-малко от 20 яйца за люпене от домашни птици, различни от щраусови птици

Стадо на произход

3 месеца

3 седмици

3 седмици


ПРИЛОЖЕНИЕ XXII

ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СРОКА НА ПРЕБИВАВАНЕ ПРЕДИ КЛАНЕ ИЛИ УМЪРТВЯВАНЕ НА ОТГЛЕЖДАНИ КОПИТНИ ЖИВОТНИ, ОТ КОИТО ПРОИЗХОЖДА ПРЯСНОТО МЕСО

1.

Периодът, по време на който копитните животни трябва да са били в третата държава или територия на произход или зона от нея преди датата на клането или умъртвяването, както е посочено в член 131, параграф 2, буква а), следва да бъде:

а)

най-малко 3 месеца преди тази дата; или

б)

по-малко от 3 месеца преди тази дата, ако копитните животни са на възраст под 3 месеца.

2.

Отглежданите копитни животни трябва да са били в своя животновъден обект на произход, без да влизат в контакт с копитни животни с по-нисък здравен статус, както е посочено в член 131, параграф 2, букви б) и в), в продължение най-малко на 40 дни преди датата на клането или умъртвяването, когато такива животни:

а)

са с произход от трета държава, територия или зона от нея, в която се прилага едно или повече от специалните условия, посочени в част Б от приложение XXIV;

б)

попадат в обхвата на дерогацията, предвидена в член 132.


ПРИЛОЖЕНИЕ XXIV

СВОБОДНА ОТ БОЛЕСТ ТРЕТА ДЪРЖАВА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ НА ПРОИЗХОД НА ПРОДУКТИТЕ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

ЧАСТ А

Минималният период в месеци, през който третата държава или територия на произход или зона от нея са свободни от болест в съответствие с член 133, параграф 1:

 

1.

Говеда

2.

Овце

3.

Кози

4.

Свине

5.

Камилови

6.

Еленови

7.

Копитни животни, различни от посочените в колони 1,2,3,4,5,6  (*1)

Шап

12 м. (*2)

12 м. (*2)

12 м. (*2)

12 м. (*2)

12 м. (*2)

12 м. (*2)

12 м. (*2)

Инфекция с вируса на чумата по говедата

12 м.

12 м.

12 м.

12 м.

12 м.

12 м.

12 м.

Африканска чума по свинете

NA

NA

NA

12 м.

NA

NA

NA

Класическа чума по свинете

NA

NA

NA

12 м. (*2)

NA

NA

NA

NA =

не е приложимо

ЧАСТ Б

Специални условия, които да бъдат предоставени от компетентния орган, когато третата държава или територия или зона от нея са свободни от тази болест за период, по-кратък от 12 месеца, както е предвидено в дерогацията по член 133, параграф 1:

Шап

Допълнителна информация, за да се гарантира определянето на дата, от която третата държава или територия или зона от нея се считат за свободни от болестта

Класическа чума по свинете


(*1)  приложимо само за видовете от списъка в съответствие с приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията

(*2)  този период може да бъде намален, когато от компетентния орган на третата държава или територия се предоставят специални условия в съответствие с част Б


ПРИЛОЖЕНИЕ XXV

ВАКСИНАЦИЯ В ТРЕТАТА ДЪРЖАВА ИЛИ ТЕРИТОРИЯ НА ПРОИЗХОД ИЛИ ЗОНА ОТ НЕЯ И В ЖИВОТНОВЪДНИЯ ОБЕКТ НА ПРОИЗХОД НА ЖИВОТНИТЕ, ОТ КОИТО Е ДОБИТО ПРЯСНОТО МЕСО

ЧАСТ А

Ветеринарно-здравни изисквания относно липсата на ваксинация в третата държава или територия на произход или зона от нея и в животновъдния обект на произход на копитните животни, от които е добито прясното месо:

 

1.

Говеда

2.

Овце

3.

Кози

4.

Свине

5.

Камилови

6.

Еленови

7.

Копитни животни, различни от посочените в колони 1,2,3,4,5,6  (*1)

Шап

NV/NVE (*2)

NV/NVE (*2)

NV/NVE (*2)

NV/NVE

NV/NVE (*2)

NV/NVE (*2)

NV/NVE (*2)

Инфекция с вируса на чумата по говедата

NV/NVE (*2)

NV/NVE (*2)

NV/NVE (*2)

NV/NVE

NV/NVE (*2)

NV/NVE (*2)

NV/NVE (*2)

Африканска чума по свинете

NA

NA

NA

NV/NVE

NA

NA

NA

Класическа чума по свинете

NA

NA

NA

NV/NVE

NA

NA

NA

NV =

за период от най-малко 12 месеца преди датата на изпращане за Съюза: В третата държава или територия или зона от нея не е извършвана ваксинация и в третата страна, територия или зона не са въвеждани ваксинирани животни

NVE =

няма ваксинирани животни в животновъдния обект на произход на копитните животни, от които е получено прясното месо

NA =

не е приложимо

ЧАСТ Б

Специални условия, които да бъдат предоставени от компетентните органи, когато ваксинацията срещу болестта шап е била извършена в третата държава или територия или зона от нея за период, по-кратък от 12 месеца, както е посочено в член 133, параграф 3

1.   ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА, ТЕРИТОРИЯ ИЛИ ЗОНА ОТ НЕЯ, СВОБОДНИ ОТ БОЛЕСТТА ШАП И В КОИТО СЕ ПРИЛАГА ВАКСИНАЦИЯ СРЕЩУ ЩАМОВЕ А, О ИЛИ С НА БОЛЕСТТА ШАП

Компетентният орган на третата държава или територия на произход трябва да предостави допълнителна информация, за да се гарантира отсъствието на вируса на болестта шап в прясното месо и да бъде осигурено съответствие със следните изисквания:

а)

програмата за ваксинация срещу болестта шап се извършва при отглеждани говеда и е под контрола на компетентния орган на третата държава или територия на произход;

б)

прясното месо е получено от:

i)

говеда, овце и кози, които произхождат от животновъдни обекти, в които и в радиус от 25 километра около които не е докладвано за шап или чума по говедата в периода от 60 дни преди датата на изпращане за кланицата;

или

ii)

отглеждани копитни животни от видовете от списъка, различни от говеда, овце и кози, които произхождат от животновъдни обекти, в които и в радиус от 50 километра около които не е докладвано за шап или чума по говедата в периода от 90 дни преди датата на изпращане за кланицата;

или

iii)

диви копитни животни, които отговарят на изискванията, определени в член 138;

в)

месото е обезкостено прясно месо, различно от карантия, и е получено от кланични трупове:

i)

от които главните достъпни лимфни възли са отстранени;

ii)

които са подложени на зреене при температура над + 2 °C най-малко 24 часа преди обезкостяването;

iii)

в които стойността на pH на месото е била под 6,0 при електронен тест в средата на мускула longissimus-dorsi след зреенето и преди обезкостяването.

2.   ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА, ТЕРИТОРИЯ ИЛИ ЗОНА ОТ НЕЯ, СВОБОДНИ ОТ БОЛЕСТТА ШАП, В КОИТО СЕ ПРИЛАГА ВАКСИНАЦИЯ СРЕЩУ ЩАМОВЕ А, О ИЛИ С НА БОЛЕСТТА ШАП И КОИТО СА ОБВЪРЗАНИ С ДОПЪЛНИТЕЛНИ СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ

В допълнение към изискванията, посочени в точка 1, компетентният орган на третата държава или територия трябва да отговаря на допълнителни специални условия във връзка с програмата за ваксинация, които са в подкрепа на отсъствието на вируса на шап в прясното месо от тази зона.

3.   ЗОНИ, СВОБОДНИ ОТ ШАП, В КОИТО НЕ СЕ ПРИЛАГА ВАКСИНАЦИЯ

3.1.   Щамове на болестта шап SAT или ASIA 1

Когато прясното месо е с произход от зона, свободна от шап, в която не се прилага ваксинация, но тази зона е в трета държава или територия, в която ваксинацията срещу щамовете SAT или ASIA 1 на болестта шап се прилага в други зони или там, където тези щамове са ендемични в част(ите) от третата държава или територия или в съседната държава членка или трети държави, компетентните органи на третата държава или територия на произход на това месо трябва да предоставят необходимата допълнителна информация, за да се гарантира отсъствие на вируса на болестта шап в прясното месо и спазване на следните ветеринарно-здравни изисквания:

а)

прясното месо е получено от:

i)

отглежданите животни от видовете от списъка са с произход от животновъдни обекти, в които и в радиус от 10 километра около които не е докладвано за шап или чума по говедата в продължение на 12 месеца преди датата на клането;

или

ii)

диви копитни животни, които отговарят на изискванията, определени в член 138;

б)

не е разрешено месото да се изнася за Съюза, докато не изминат 21 дни след датата на клането;

в)

месото е обезкостено прясно месо, различно от карантия, и е получено от кланични трупове:

i)

от които главните достъпни лимфни възли са отстранени;

ii)

които са подложени на зреене при температура над + 2 °C за период от най-малко 24 часа преди обезкостяването;

3.2.   Щамове на болестта шап A, O или C

Когато прясното месо е с произход от зона, свободна от шап, в която не се прилага ваксинация срещу болестта шап, но тази зона е в трета държава или територия, в която се прилага ваксинация срещу щамовете A, O или C на болестта шап и където компетентните органи на третата държава или територия са предоставили допълнителни гаранции по специфичните за третата държава или територия или зона от нея условия, които гаранции доказват отсъствието на вируса на болестта шап в прясното месо от зоната, компетентните органи на третата държава или територия на произход трябва да предоставят следната допълнителна информация:

а)

гаранции, че програмата за надзор на болестта шап, приложима за свободната зона, с която се доказва отсъствието на болестта шап, се извършва и е под контрола на компетентните органи на третата държава или територия на произход;

б)

гаранции относно прилагането на ветеринарно-здравните изисквания, определени в част 1, букви б) и в).


(*1)  приложимо само за видовете от списъка в съответствие с приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията

(*2)  или от компетентния орган на третата държава или територия се предоставят специални условия в съответствие с част Б


ПРИЛОЖЕНИЕ XXVI

ОБРАБОТКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА РИСКА ЗА МЕСНИ ПРОДУКТИ

1.   ОБРАБОТКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА РИСКА ЗА МЕСНИ ПРОДУКТИ, ИЗБРОЕНИ В НИЗХОДЯЩ РЕД ПО СТЕПЕН НА ТЯХНАТА СТРОГОСТ:

B

=

Обработка в херметично затворен контейнер до получаване на стойност Fo 3 или повече.

C

=

Минимална температура 80 °C, която трябва да бъде достигната в целия продукт от месото по време на преработката му.

D

=

Минимална температура 70 °C, която трябва да бъде достигната във всяка част на месото или стомасите, пикочните мехури и червата по време на преработката на месни продукти и обработени стомаси, пикочни мехури и черва или, за сурова шунка — обработка, която се състои от естествена ферментация и зреене за период, не по-малък от девет месеца, водеща до следните характеристики:

Aw стойност, не по-голяма от 0,93;

pH стойност, не по-голяма от 6,0.

D1

=

Цялостна топлинна обработка на месо, предварително обезкостено и с отстранени мазнини, подложено на нагряване така, че да се поддържа вътрешна температура от най-малко 70 °C в продължение на период от минимум 30 минути.

E

=

При продукти от вида на пастърмата с обработката трябва да се постигне:

Aw стойност, не по-голяма от 0,93;

pH стойност, не по-голяма от 6,0.

F

=

Термична обработка, при която е достигната температура в центъра най-малко 65 °С за време, което е достатъчно за получаване стойност на пастьоризация (pv), равна или по-висока от 40.

2.   ОБРАБОТКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ЗА ЕСТЕСТВЕНИ ОБВИВКИ:

Естествена обвивка 1

=

Осоляване с натриев хлорид (NaCl), сухо или като концентрирана саламура (aw < 0,80), за непрекъснат период от 30 дни или повече при температура най-малко 20 °C.

Естествена обвивка 2

=

Осоляване със сол с добавен фосфат, съдържаща 86,5 % NaCl, 10,7 % Na2HPO4 and 2,8 % Na3PO4 (тегло/тегло/тегло), сухо или като концентрирана саламура (aw < 0,80), за непрекъснат период от 30 дни или повече при температура най-малко 20 °C.

Естествена обвивка 3

=

Осоляване с NaCl за 30 дни

Естествена обвивка 4

=

Избелване

Естествена обвивка 5

=

Сушене след остъргване.


ПРИЛОЖЕНИЕ XXVII

ОБРАБОТКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА РИСКА ЗА МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

 

A

B

Вид на животното, от което произхождат млякото и млечните продукти

Bos Taurus, Ovis aries, Capra hircus, Bubalus bubalis и Camelus dromedarius

Различни от Bos Taurus, Ovis aries, Capra hircus, Bubalus bubalis и Camelus dromedarius

Здравен статус на животните в третата държава

1.

Трети държави, които не са били официално свободни от шап преза предходните 12 месеца

2.

Трети държави, в които се практикува ваксинация срещу шап

Всички

Процес на стерилизация за постигането на стойност на Fo, равна или по-голяма от 3

Да

Да

обработка при свръхвисока температура (UHT) при не по-малко от 135 °C в комбинация с подходяща продължителност

Да

Да

краткотрайна пастьоризация при висока температура (HTST) при температура 72 °C в продължение на 15 секунди, приложено на два пъти за мляко със стойност на pH, по-голяма или равна на 7,0 , при което се получава, когато е приложимо, отрицателна реакция при изследване за активност на алкална фосфатаза, направено непосредствено след топлинната обработка

Да

Не

обработка HTST на мляко със стойност на pH, по-ниска от 7,0

Да

Не

обработка HTST в комбинация с друга физическа обработка посредством един от двата метода:

i)

понижаване на pH под 6 в продължение на 1 час, или

ii)

допълнително загряване до температура по-висока или равна на 72 °C, в комбинация с изсушаване

Да

Не

Не :

обработката не се разрешава

Да :

допустима обработка


ПРИЛОЖЕНИЕ XXVIII

ОБРАБОТКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА РИСКА ЗА ЯЙЧНИ ПРОДУКТИ

1.   ОБРАБОТКИ НА ЯЙЧНИ ПРОДУКТИ ЗА ИНАКТИВИРАНЕ НА ВИСОКОПАТОГЕННА ИНФЛУЕНЦА ПО ПТИЦИТЕ

Следните обработки са подходящи за инактивиране на високопатогенна инфлуенца по птиците в следните яйчни продукти:

Яйчен продукт

Обработка

Температура в сърцевината (в градуси по Целзий (°C))

Времетраене на обработката (в секунди (s) или часове (h))

Течен яйчен белтък

55,6  °C

870 s

56,7  °C

232 s

10 % осолен жълтък

62,2  °C

138 s

Сух яйчен белтък

62,2  °C

20 h

54,4  °C

513 h

Цели яйца

60 °C

188 s

напълно сготвени

Смеси от цели яйца

60 °C

188 s

61,1  °C

94 s

напълно сготвени

2.   ОБРАБОТКИ НА ЯЙЧНИ ПРОДУКТИ ЗА ИНАКТИВИРАНЕ НА ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА НЮКАСЪЛСКАТА БОЛЕСТ

Следните обработки са подходящи за инактивиране на инфекция с вируса на нюкасълската болест в следните яйчни продукти:

Яйчен продукт

Обработка

Температура в сърцевината (в градуси по Целзий (°C))

Времетраене на обработката (в секунди (s) или часове (h))

Течен яйчен белтък

55 °C

2 278 s

57 °C

986 s

59 °C

301 s

10 % осолен жълтък

55 °C

176 s

Сух яйчен белтък

57 °C

50,4 h

Цели яйца

55 °C

2 521 s

57 °C

1 596 s

59 °C

674 s

напълно сготвени


ПРИЛОЖЕНИЕ XXIX

СПИСЪК НА ВИДОВЕТЕ, ВЪЗПРИЕМЧИВИ КЪМ БОЛЕСТИ, ЗА КОИТО ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ИМАТ НАЦИОНАЛНИ МЕРКИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 226 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/429

Болест

Възприемчив вид

Пролетна виремия по шараните (SVC)

Пъстър толстолоб (Aristichthys nobilis), златна рибка (Carassius auratus), златиста каракуда (Carassius carassius), бял амур (Ctenopharyngodon idellus), обикновен шаран и шаран кои (Cyprinus carpio), бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix), сом (Silurus glanis), лин (Tinca tinca) и мъздруга (Leuciscus idus)

Ренибактериоза (BKD)

Семейство: Salmonidae

Инфекциозна панкреатична некроза (IPN)

Сивен (Salvelinus fontinalis), морска пъстърва (Salmo trutta), атлантическа сьомга (Salmo salar) и тихоокеанска сьомга (Oncorhynchus spp.), чудски сиг (Coregonus lavaretus)

Инфекция с алфавирус по пъстървовите риби (SAV)

Атлантическа сьомга (Salmo salar), дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), морска пъстърва (Salmo trutta)

Инфекция с Gyrodactylus salaris (GS)

Атлантическа сьомга (Salmo salar), дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), арктически сивен (Salvelinus alpinus), сивен (Salvelinus fontinalis), липан (Thymallus thymallus), северноамериканска езерна пъстърва (Salvelinus namaycush), кафява пъстърва (Salmo trutta)

Всички видове, които са били в контакт с възприемчиви видове, също се считат за възприемчиви

Ostreid herpesvirus 1 μνаr (OsHV-1 μVаr)

Тихоокеанска стрида (Crassostrea gigas)


ПРИЛОЖЕНИЕ XXX

УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО ВИДОВЕТЕ, ИЗБРОЕНИ В КОЛОНА 4 ОТ ТАБЛИЦАТА В ПРИЛОЖЕНИЕТО КЪМ РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/1882 НА КОМИСИЯТА, СЕ СЧИТАТ ЗА ВЕКТОРИ

Списък на болести

Вектори

Условия, при които видовете водни животни, изброени в колона 4 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията, се считат за вектори

Епизоотична хематопоетична некроза

Както е посочено в колона 4 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията

Разглеждат се като вектори на епизоотична хематопоетична некроза при всички условия.

Вирусна хеморагична септицемия

Разглеждат се като вектори на вирусна хеморагична септицемия, когато са в контакт с видове, изброени в колона 3 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията чрез съвместно обитаване или чрез водоснабдяването.

Инфекциозна хематопоетична некроза

Разглеждат се като вектори на инфекциозна хематопоетична некроза, когато са в контакт с видове, изброени в колона 3 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията чрез съвместно обитаване или чрез водоснабдяването.

Инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции

Няма вектори, изброени за инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции.

Инфекция с Mikrocytos mackini

Няма вектори, изброени за инфекция с Mikrocytos mackini.

Инфекция с Perkinsus marinus

Разглеждат се като вектори на инфекция с Perkinsus marinus, когато са в контакт с видове, изброени в колона 3 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията чрез съвместно обитаване или чрез водоснабдяването.

Инфекция с Bonamia ostreae

Разглеждат се като вектори на инфекция с Bonamia ostreae, когато са в контакт с видове, изброени в колона 3 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията чрез съвместно обитаване или чрез водоснабдяването.

Инфекция с Bonamia exitiosa

Разглеждат се като вектори на Bonamia exitiosa, когато са в контакт с видове, изброени в колона 3 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията чрез съвместно обитаване или чрез водата.

Инфекция с Marteilia refringens

Разглеждат се като вектори на Marteilia refringens, когато са в контакт с видове, изброени в колона 3 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията чрез съвместно обитаване или чрез водоснабдяването.

Инфекция с вируса на синдрома на Таура

Разглеждат се като вектори на вируса на синдрома на Таура, когато са в контакт с видове, изброени в колона 3 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията чрез съвместно обитаване или чрез водоснабдяването.

Инфекция с вируса на Yellowhead

Разглеждат се като вектори на вируса на Yellowhead, когато са в контакт с видове, изброени в колона 3 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията чрез съвместно обитаване или чрез водоснабдяването.

Инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване

Разглеждат се като вектори на вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, когато са в контакт с видове, изброени в колона 3 от таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 на Комисията чрез съвместно обитаване или чрез водата.