28.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/1

(1)

Секюритизациите са важен съставен елемент на успешното функциониране на финансовите пазари, доколкото допринасят за диверсифициране на риска и на източниците на финансиране на кредитните институции и инвестиционните посредници („институции“), както и за мобилизиране на регулаторен капитал, който впоследствие може да бъде насочен като подкрепа за предоставянето на други заеми, по-специално за финансирането на реалната икономика. Освен това секюритизациите предоставят на институциите и на другите участници на пазара допълнителни инвестиционни възможности, благодарение на които се постига диверсификация на портфейла и улесняване на потока от финансиране към предприятията и гражданите както в държавите членки, така и на трансгранично ниво в целия Съюз. Тези ползи следва обаче да бъдат оценени в сравнение с евентуалните, свързани с тях разходи и рискове, включително с тяхното въздействие върху финансовата стабилност. Както стана ясно по време на първия етап от финансовата криза, започнала през лятото на 2007 г., неразумните практики на пазарите на секюритизации доведоха до съществени заплахи за целостта на финансовата система именно поради прекомерния ливъридж, непрозрачните и сложни структури, водещи до проблеми в ценообразуването, механичното използване на външни рейтинги или несъответствията между интересите на инвеститорите и инициаторите („рискове, свързани с представителството“).

(2)

В последните години обемът на емитираните секюритизации в Съюза се запази под високите стойности отпреди кризата поради редица причини, включително предубеждението, зародило се принципно по отношение на такива сделки. За да се избегне повторно възникване на обстоятелствата, довели до финансовата криза, възстановяването на пазарите на секюритизации следва да стъпи върху здрава основа от благоразумни пазарни практики. За тази цел в Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета (4) са определени съществените елементи на една всеобхватна рамка за секюритизациите, в която са предвидени критерии за определянето на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации („ОПС секюритизации“), както и система за надзор, за да се следи за правилното прилагане на тези критерии от инициаторите, спонсорите, емитентите и институционалните инвеститори. Освен това в посочения регламент са предвидени редица общи изисквания относно запазването на риска, надлежната проверка и оповестяването за всички сектори на финансовите услуги.

(3)

В съответствие с целите на Регламент (ЕС) 2017/2402 регулаторните капиталови изисквания, установени в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) по отношение на институциите инициатори, спонсори или инвеститори в секюритизации, следва да бъдат изменени, така че да отразяват адекватно специфичните характеристики на ОПС секюритизациите, когато тези секюритизации отговарят и на допълнителните изисквания, установени в настоящия регламент, и да бъдат насочени към преодоляване на проявилите се по време на финансовата криза недостатъци, а именно механичното използване на външни рейтинги, прекалено ниските рискови тегла за секюритизационните траншове с висок рейтинг и, обратно, прекалено високите рискови тегла за секюритизационните траншове с нисък рейтинг, както и недостатъчната чувствителност към риска. На 11 декември 2014 г. Базелският комитет по банков надзор („БКБН“) публикува документ, озаглавен „Преразглеждане на рамката за секюритизация“ („преразгледана Базелска рамка“), в който са очертани различни изменения в регулаторните капиталови стандарти за секюритизациите с цел преодоляване именно на тези недостатъци. На 11 юли 2016 г. БКБН публикува актуализиран стандарт за регулаторното капиталово третиране на секюритизиращите експозиции, който включва регулаторното капиталово третиране за „опростени, прозрачни и сравними“ секюритизации. Този стандарт изменя преразгледана Базелска рамка. При изменението на Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да се вземат предвид разпоредбите на преразгледаната Базелска рамка с нейните изменения.

(4)

Съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 всички институции следва да използват едни и същи методи за изчисляване на капиталовите изисквания за позициите си в дадена секюритизация. На първо място и за да се премахне чисто механичното използване на външни рейтинги, институциите следва да използват собствени изчисления на регулаторните капиталови изисквания, когато имат разрешение да прилагат вътрешнорейтинговия подход („IRB подход“) за експозиции от същия вид като базисните за секюритизацията експозиции и ако са в състояние да изчислят регулаторните капиталови изисквания за базисните експозиции по същия начин, както ако тези експозиции не бяха секюритизирани („KIRB“), като във всеки случай е необходимо да се следват някои предварително определени изходни данни (IRB подход при секюритизация „ — SEC-IRBA “). Стандартизираният подход при секюритизация („SEC-SA“) следва да е на разположение на институциите, които не могат да използват SEC-IRBA по отношение на позициите си в дадена секюритизация. SEC-SA следва да се основава на формула въз основа на капиталовите изисквания, които биха били изчислени съгласно стандартизирания подход към кредитния риск по отношение на базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани („KSA“). Когато първите два подхода не са на разположение, институциите следва да могат да приложат подхода на външните рейтинги при секюритизация (SEC-ERBA). При SEC-ERBA капиталовите изисквания за секюритизационните траншове следва да се определят съобразно техния външен рейтинг. Независимо от това институциите следва винаги да използват SEC-ERBA като резервен вариант, ако SEC-IRBA не е на разположение за ОПС секюритизационните траншове с нисък рейтинг и за някои ОПС секюритизационни траншове със среден рейтинг, определени чрез подходящи параметри. За секюритизациите, които не са ОПС, използването на SEC-SA след SEC-IRBA следва да бъде допълнително ограничено. Освен това компетентните органи следва да могат да забранят използването на подхода SEC-SA, когато той не е в състояние адекватно да се справи с рисковете, които поставя секюритизацията пред платежоспособността на институцията или пред финансовата стабилност. След като уведомят компетентния орган, на институциите следва да бъде разрешено да използват SEC-ERBA по отношение на всички секюритизации с кредитна оценка, които притежават, когато не могат да използват SEC-IRBA.

(5)

Рисковете, свързани с представителството и с модела, са по-ясно изразени при секюритизациите, отколкото при другите финансови активи, и са причина за известна несигурност при изчисляването на капиталовите изисквания за секюритизациите, дори след като всички необходими рискови фактори бъдат взети под внимание. За да могат тези рискове да бъдат отразени адекватно, Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде изменен, като за всички секюритизиращи позиции се предвиди долна граница на рисковото тегло от 15 %. Пресекюритизациите обаче са по-сложни и по-рискови, поради което съгласно Регламент (ЕС) 2017/2402 са разрешени само някои форми на пресекюритизация. Освен това, към позициите в пресекюритизациите следва да се прилага по-консервативен подход при изчисляването на регулаторния капитал, а долната граница на рисковото тегло следва да бъде 100 %.

(6)

От дадена институция не следва да се изисква да прилага към първостепенните позиции по-високо рисково тегло от рисковото тегло, което би било определено, ако те пряко притежаваха базисните експозиции, като по този начин се отразява ползата от кредитните подобрения, които първостепенните позиции получават от подчинените траншове в секюритизационната структура. Поради това в Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да се предвиди подходът на подробния преглед, според който на първостепенните секюритизиращи позиции следва да се задава максимално рисково тегло, равно на претегленото според експозициите средно рисково тегло, приложимо спрямо базисните експозиции, като този подход следва да може да се използва независимо дали съответната позиция е с рейтинг или не и независимо от метода, използван за групата от базисни експозиции („стандартизиран подход или IRB подход“), при спазване на определени условия.

(7)

В сега действащата рамка е предвидена обща горна граница на размера на рисково претеглените експозиции за институциите, които могат да изчислят капиталовите изисквания за базисните експозиции чрез IRB подходa по същия начин, както ако тези експозиции не бяха секюритизирани (KIRB). Доколкото процесът на секюритизация намалява свързания с базисните експозиции риск, тази горна граница следва да важи за всички институции инициатори и спонсори, независимо от подхода, който използват за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания за позициите в секюритизацията.

(8)

Както бе посочено от Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) („ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6) в неговия доклад относно допустимата секюритизация“ от юли 2015 г., емпиричните данни относно неизпълнението и загубите показват, че ОПС секюритизациите са имали по-добри резултати в сравнение с другите секюритизации по време на финансовата криза, като отразяват използването на опростени и прозрачни структури, както и на стабилни практики при ОПС секюритизациите, които водят до по-ниски кредитни, оперативни и свързани с представителството рискове. Следователно е целесъобразно Регламент (ЕС) № 575/2013 да се измени, за да може параметрите за ОПС секюритизациите, при условие че те отговарят и на допълнителни изисквания за минимизиране на риска, да бъдат калибрирани така, че рискът да бъде адекватно отразен съгласно препоръката в доклада на ЕБО, която включва по-специално използването на по-ниска долна граница на рисковото тегло — 10 %, за първостепенните позиции.

(9)

По-ниските капиталови изисквания, приложими за ОПС секюритизациите, следва да бъдат ограничени до секюритизациите, при които собствеността на базисните експозиции е прехвърлена на дружество със специална цел — секюритизация или ДСЦС („традиционна секюритизация“). Институциите обаче, които задържат първостепенни позиции в синтетични секюритизации, покрити с базисна група от заеми за малки и средни предприятия (МСП), следва също да имат възможност да прилагат за тези позиции по-ниските капиталови изисквания, приложими за ОПС секюритизациите, когато този вид сделки се разглеждат като сделки с високо качество в съответствие с определени строги критерии, включително относно допустимите инвеститори. По-специално, такава подгрупа от синтетични секюритизации следва да се ползва с гаранцията или контрагаранцията на централното правителство или централната банка на държава членка, или на насърчително дружество, или на институционален инвеститор, при условие че гаранцията или контрагаранцията, предоставена от институционалния инвеститор е напълно обезпечена с паричен депозит в институцията инициатор. Преференциалното третиране на регулаторния капитал при ОПС секюритизации, което би било предоставено за онези сделки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013, не засяга спазването на рамката на Съюза за държавната помощ, установена в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7).

(10)

С цел да се хармонизират надзорните практики в целия Съюз, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), след като вземе предвид доклада на ЕБО, по отношение на допълнителното определяне на условията за прехвърляне на кредитен риск на трети страни, съдържанието на понятието „прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни, и изискванията за оценка от страна на компетентните органи на прехвърлянето на кредитен риск, както по отношение на традиционните секюритизации, така и по отношение на синтетичните секюритизации. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (8) По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(11)

Техническите стандарти при финансовите услуги следва да осигурят адекватната защита на инвеститорите и потребителите в рамките на Съюза. Би било ефикасно и целесъобразно на ЕБО, като орган с високоспециализиран експертен опит, да се повери разработването на проекти на регулаторни технически стандарти, които не включват избори на политика, които да се предават на Комисията.

(12)

На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема регулаторни технически стандарти, разработени от ЕБО, по отношение на съдържанието на достатъчно консервативния метод за изчисляване на размера на неусвоената част улеснения под формата на парични аванси в контекста на изчисляването на стойността на експозицията за дадена секюритизация и по отношение на допълнителното определяне на условията, съгласно които на институциите е позволено да изчисляват KIRB за групата от базисни експозиции за дадена секюритизация, както при закупените вземания. Комисията следва да приема тези проекти на регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(13)

Останалите, установени в Регламент (ЕС) № 575/2013 регулаторни капиталови изисквания за секюритизациите, следва бъдат изменени само доколкото са свързани с гореизложеното и единствено с цел да бъдат отразени новата йерархия на подходите и специалните разпоредби за ОПС секюритизациите. По-специално, разпоредбите относно признаването на прехвърляне на значителен риск и изискванията за външните кредитни оценки следва като цяло да продължат да се прилагат както досега. Пета част от Регламент (ЕС) № 575/2013 обаче следва да бъде заличена изцяло, с изключение на изискването за поддържане на допълнителни рискови тегла, които следва да бъдат наложени на институциите, нарушаващи разпоредбите на глава 2 от Регламент (EU) 2017/2402.

(14)

Уместно е измененията на Регламент (ЕС) № 575/2013, предвидени в настоящия регламент, да се прилагат по отношение на всички секюритизиращи позиции, притежавани от дадена институция. За да се сведат обаче, доколкото е възможно, до минимум разходите, свързани с този преход, и да се даде възможност за плавен преход към новата рамка, до 31 декември 2019 г. институциите следва да продължат да прилагат предишната рамка към всички неприключени секюритизиращи позиции, които притежават към началната дата на прилагане на настоящия регламент, а именно съответните разпоредби, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013, които са се прилагали преди началната дата на прилагане на настоящия регламент,

1.

Член 4, параграф 1 се изменя, както следва:

2.

В член 36, параграф 1, буква к) подточка ii) се заменя със следното:

3.

Член 109 се заменя със следното:

„Член 109

Третиране на секюритизиращи позиции

Институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за позициите, които държат в дадена секюритизация, в съответствие с глава 5.“

4.

В член 134 параграф 6 се заменя със следното:

„6.   Когато дадена институция осигурява кредитна защита едновременно за няколко експозиции, при условие че n-тото по ред неизпълнение сред експозициите поражда плащане и че с това кредитно събитие договорът се прекратява, рисковите тегла на експозициите в съвкупността се сумират, като се изключват „n-1“ на брой експозиции, до максимално рисково тегло от 1 250 % и след това се умножават по номиналната стойност на защитата, предоставена от кредитния дериват, за да се изчисли рисково претегленият размер на експозицията. Изключените от сумирането „n-1“ на брой експозиции се определят въз основа на това, че те включват тези експозиции, всяка от които води до по-нисък рисково претеглен размер на експозицията в сравнение с рисково претегления размер на всяка една от експозициите, участващи в сумирането.“

5.

В член 142, параграф 1, точка 8) се заличава.

6.

В член 153 параграфи 7 и 8 се заменят със следното:

„7.   По отношение на закупените вземания от предприятия, възстановяемите отбиви от цената при покупка, обезпеченията или частичните гаранции, осигуряващи защита срещу първа загуба от неизпълнение, загуби от разсейване или и двете, могат да бъдат третирани от купувача на вземанията или от бенефициера на обезпечението или на частичната гаранция като защита срещу първа загуба в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3. Продавачът, който предоставя възстановяемите отбиви от цената при покупка, и доставчикът на обезпечение или на частична гаранция ги третират като експозиция към позиция на първа загуба в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3.

8.   Когато дадена институция осигурява кредитна защита едновременно за няколко експозиции, при условие че n-тото по ред неизпълнение сред експозициите поражда плащане и че с това кредитно събитие договорът се прекратява, рисковите тегла на експозициите в съвкупността се сумират, като се изключват „n-1“ на брой експозиции, като сумата от умножения с 12,5 размер на очакваните загуби и рисково претегления размер на експозицията не трябва да надвишават номиналната стойност на защитата, предоставена от кредитния дериват, умножена по 12,5. Изключените от сумирането „n-1“ на брой експозиции се определят въз основа на това, че те включват тези експозиции, всяка от които води до по-нисък размер на рисково претеглената експозиция в сравнение с рисково претегления размер на всяка една от експозициите, участващи в сумирането. За позиции в съвкупността, за които дадена институция не може да определи рисково тегло съгласно вътрешнорейтинговия подход, се прилага рисково тегло от 1 250 %.“

7.

В член 154 параграф 6 се заменя със следното:

„6.   По отношение на закупените вземания на дребно, възстановяемите отбиви от цената при покупка, обезпеченията или частичните гаранции, осигуряващи защита срещу първа загуба от неизпълнение, загуби от разсейване или и двете, могат да бъдат третирани от купувача на вземанията или от бенефициера на обезпечението или на частичната гаранция като защита срещу първа загуба в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3. Продавачът, който предоставя възстановяемите отбиви от цената при покупка, и доставчикът на обезпечение или на частична гаранция ги третират като експозиция към позиция на първа загуба в съответствие с глава 5, раздел 3, подраздели 2 и 3.“

8.

В член 197, параграф 1, буква з) се заменя със следното:

9.

В трета част, дял II глава 5 се заменя със следното:

„ГЛАВА 5

Секюритизация

Раздел 1

Определения и критерии за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации

Член 242

Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

Член 243

Критерии за ОПС секюритизациите, допустими за диференцирано третиране на капитала

1.   Позициите в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, които се считат за позиции в ОПС секюритизации, отговарят на условията за третирането, посочено в членове 260, 262 и 264, когато са изпълнени следните изисквания:

По отношение на търговските вземания първа алинея, буква б) не се прилага в случаите, в които кредитният риск на тези търговски вземания е изцяло покрит чрез приемлива кредитна защита в съответствие с глава 4, при условие че в този случай доставчикът на защитата е институция, застрахователно предприятие или презастрахователно предприятие. За целите на настоящата алинея при определянето дали търговските вземания са изцяло покрити и дали са спазени лимитите за концентрация, се използва само делът от тях, който остава след отчитане на ефекта от евентуални отбиви от цената при покупка и от свръхобезпечаване.

В случай на секюритизирани остатъчни лизингови стойности първа алинея, буква б) не се прилага, когато тези стойности не са изложени на риск от рефинансиране или препродажба поради правнообвързващ ангажимент за обратно изкупуване или рефинансиране на експозицията за предварително определена сума от трета страна, отговаряща на условията по член 201, параграф 1.

Чрез дерогация от първа алинея, буква а), когато институцията прилага член 248, параграф 3 или е получила разрешение да приложи подхода на вътрешна оценка в съответствие с член 265, рисковото тегло, което тази институция присъжда на ликвидно улеснение, което покрива изцяло обезпечените с активи ценни книжа, емитирани в рамките на програмата, е равно на или по-малко от 100 %;

2.   Позициите в секюритизация, различна от програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, които се считат за позиции в ОПС секюритизация, отговарят на условията за третирането, посочено в членове 260, 262 и 264, когато са изпълнени следните изисквания:

Раздел 2

Признаване на прехвърлянето на значителен риск

Член 244

Традиционна секюритизация

1.   Институцията — инициатор на традиционна секюритизация, може да изключи базисните експозиции от своето изчисление на рисково претегления размер на експозициите и, според случая, размера на очакваната загуба, ако е изпълнено едно от следните две условия:

2.   Счита се, че е прехвърлен значителен кредитен риск, когато е налице един от следните случаи:

Когато евентуалното намаление на размера на рисково претеглените експозиции, което институцията инициатор би постигнала чрез секюритизацията съгласно буква а) или б), не е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни, компетентните органи могат да преценят за всеки конкретен случай, че не е налице прехвърляне на значителен кредитен риск на трети страни.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 компетентните органи могат да разрешат на институциите инициатори да признаят прехвърлянето на значителен кредитен риск при дадена секюритизация, ако във всеки един случай институцията инициатор може да докаже, че намаляването на капиталовите изисквания, което инициаторът постига чрез секюритизацията, е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни. Разрешение получават само институциите, които отговарят и на двете, изброени по-долу условия:

4.   В допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1—3, трябва да е изпълнено всяко едно от следните условия:

5.   Компетентните органи информират ЕБО за всички случаи, в които са решили, че евентуалното намаление на размера на рисково претеглените експозиции не е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни в съответствие с параграф 2, както и за случаите, в които институциите са избрали да приложат параграф 3.

6.   ЕБО следи различните надзорни практики във връзка с признаването на прехвърляне на значителен риск при традиционните секюритизации в съответствие с настоящия член. По-специално ЕБО извършва преглед на:

ЕБО представя на Комисията доклад за своите констатации до 2 януари 2021 г. След като вземе предвид доклада на ЕБО, Комисията може да приеме делегиран акт в съответствие с член 462 с цел допълване на настоящия регламент чрез допълнително конкретизиране на аспектите, изброени в букви а)—в) от настоящия параграф.

Член 245

Синтетична секюритизация

1.   Институцията — инициатор на синтетична секюритизация, може да изчисли размера на рисково претеглените експозиции и, според случая, размера на очакваните загуби, по отношение на базисните експозиции в съответствие с членове 251 и 252, когато е изпълнено едно от следните условия:

2.   Счита се, че е прехвърлен значителен кредитен риск, когато е налице един от следните случаи:

Когато евентуалното намаление на размера на рисково претеглените експозиции, което институцията инициатор би постигнала чрез секюритизацията, не е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни, компетентните органи могат да преценят за всеки конкретен случай, че не е налице прехвърляне на значителен кредитен риск на трети страни.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 компетентните органи могат да разрешат на институциите инициатори да признаят прехвърлянето на значителен кредитен риск при секюритизацията, ако във всеки един случай институцията инициатор може да докаже, че намаляването на капиталовите изисквания, което инициаторът постига чрез секюритизацията, е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни. Разрешение получават само институциите, които отговарят и на двете, изброени по-долу условия:

4.   В допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1—3, трябва да е изпълнено всяко едно от следните условия:

5.   Компетентните органи информират ЕБО за случаите, в които са решили, че евентуалното намаление на размера на рисково претеглените експозиции не е подкрепено от прехвърляне на съответен по размер кредитен риск на трети страни в съответствие с параграф 2, както и за случаите, в които институциите са избрали да приложат параграф 3.

6.   ЕБО следи различните надзорни практики във връзка с признаването на прехвърлянето на значителен риск при синтетичните секюритизации в съответствие с настоящия член. По-специално ЕБО извършва преглед на:

ЕБО представя на Комисията доклад за своите констатации не по-късно от 2 януари 2021 г. След като вземе предвид доклада на ЕБО, Комисията може да приеме делегиран акт в съответствие с член 462 с цел допълване на настоящия регламент чрез допълнително конкретизиране на аспектите, изброени в букви а)—в) от настоящия параграф.

Член 246

Оперативни изисквания относно клаузите за предсрочна амортизация

Когато секюритизацията включва револвиращи експозиции и клаузи за предсрочна амортизация или други подобни разпоредби, се счита, че институцията инициатор е прехвърлила значителен кредитен риск само когато са изпълнени определените в членове 244 и 245 изисквания, а след активирането ѝ клаузата за предсрочна амортизация:

Раздел 3

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции

Подраздел 1

Общи разпоредби

Член 247

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции

1.   Когато в съответствие с раздел 2 институцията инициатор е прехвърлила значителен кредитен риск, свързан с базисните експозиции на секюритизацията, тази институция може:

2.   Когато институцията инициатор е взела решение да приложи параграф 1, тя изчислява размера на рисково претеглените експозиции по настоящата глава за позициите, които тя евентуално държи в секюритизацията.

Когато институцията инициатор не е прехвърлила значителен кредитен риск или е взела решение да не прилага параграф 1, тя не е длъжна да изчислява размера на рисково претеглените експозиции за всяка позиция, която евентуално държи в секюритизацията, но продължава да включва базисните експозиции при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции и, когато е приложимо, размера на очакваните загуби, все едно те не са били секюритизирани.

3.   Когато е налице експозиция към позиции в различни траншове от една секюритизация, експозицията към всеки транш се третира като отделна секюритизираща позиция. Счита се, че доставчиците на кредитна защита по секюритизиращи позиции държат позиции в секюритизацията. Секюритизиращите позиции включват експозиции към секюритизация, произтичаща от лихвени или валутни дериватни договори, които институцията е сключила при сделката.

4.   Освен в случаите, когато секюритизиращата позиция е приспадната от базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к), размерът на рисково претеглената експозиция се включва в общия размер на рисково претеглените експозиции на институцията за целите на член 92, параграф 3.

5.   Размерът на рисково претеглените експозиции на секюритизиращата позиция се изчислява, като стойността на експозицията, изчислена в съответствие с член 248, се умножи по съответното общо рисково тегло.

6.   Общото рисково тегло се определя като сума от рисковото тегло, посочено в настоящата глава, и евентуалното допълнително рисково тегло в съответствие с член 270а.

Член 248

Стойност на експозицията

1.   Стойността на експозицията при секюритизиращите позиции се изчислява по следния начин:

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които да уточни какво представлява достатъчно консервативен метод за изчисляване на размера на неусвоената част, посочен в първа алинея, буква б).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 януари 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в трета алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

2.   Когато институцията притежава две или повече припокриващи се позиции в секюритизация, тя включва само една от тях в изчислението на размера на рисково претеглените експозиции.

Когато позициите частично се припокриват, институцията може да раздели позицията на две части и да признае припокриването само по отношение на една от частите в съответствие с първа алинея. Институцията може също така да третира позициите като напълно припокриващи се, като за да изчисли капитала, тя разширява позицията, от която произтича по-голям размер на рисково претеглените експозиции.

Институцията може също да отчете припокриване между капиталовите изисквания за специфичен риск на позиции в търговския портфейл и капиталовите изисквания за секюритизиращите позиции в банковия портфейл, при условие че институцията може да изчисли и сравни капиталовите изисквания за съответните позиции.

За целите на настоящия параграф две позиции се считат за припокриващи се, когато те взаимно се уравновесяват по такъв начин, че институцията може да компенсира загубите, произтичащи от едната позиция, чрез изпълнението на задълженията по другата.

3.   Когато по отношение на позициите в ОАТЦК се прилага член 270в, буква г), институцията може да използва рисковите тегла, определени за ликвидното улеснение, за да изчисли размера на рисково претеглената експозиция за ОАТЦК, при условие че ликвидното улеснение покрива 100 % от ОАТЦК, емитирани по програмата за ОАТЦК, и че то е равностойно по ранг на ОАТЦК, така че те образуват припокриваща се позиция. Институцията уведомява компетентните органи, когато прилага разпоредбите по настоящия параграф. За целите на определянето на 100-процентното покритие, определено в настоящия параграф, институцията може да вземе под внимание и други ликвидни улеснения в програмата за ОАТЦК, при условие че те образуват припокриваща се позиция с ОАТЦК.

Член 249

Признаване на редуциране на кредитен риск при секюритизиращи позиции

1.   Дадена институция може да признае обезпечената кредитна защита или кредитната защита с гаранции, получена по отношение на дадена секюритизираща позиция, когато са изпълнени изискванията за редуциране на кредитния риск, определени в настоящата глава и в глава 4.

2.   Приемливата обезпечена кредитна защита се ограничава до финансовите обезпечения, които отговарят на изискванията на глава 2 за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции, както е посочено в глава 4, като признаването на редуцирането на кредитния риск зависи от спазването на съответните изисквания, установени в глава 4.

Приемливата кредитна защита с гаранции и доставчиците на кредитна защита с гаранции се ограничават до онези от тях, които отговарят на условията по глава 4, като признаването на редуцирането на кредитния риск зависи от спазването на съответните изисквания, установени в глава 4.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, приемливите доставчици на кредитна защита с гаранции, изброени в член 201, параграф 1, букви а)—з), трябва да имат кредитна оценка от призната АВКО, съответстваща на втора или по-благоприятна от нея степен на кредитно качество към момента на първото признаване на кредитната защита, и на трета или по-благоприятна от нея степен на кредитно качество за периода след това. Изискването, посочено в настоящата алинея, не се прилага за квалифицираните централни контрагенти.

Институциите, на които е позволено да прилагат вътрешнорейтинговия подход за пряка експозиция към доставчика на защита, могат да определят приемливостта в съответствие с първа алинея, като сравнят вероятността за неизпълнение на доставчика на защита с вероятността за неизпълнение, съответстваща на посочените в член 136 степени на кредитно качество.

4.   Чрез дерогация от параграф 2 ДСЦС са приемливи доставчици на защита, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

5.   За целите на параграф 4 размерът на защитата, коригиран за валутни и падежни несъответствия (Gа) съгласно разпоредбите на глава 4, се ограничава до коригираната за променливост пазарна стойност на тези активи, а рисковото тегло на експозициите към доставчика на защитата, определено съгласно стандартизирания подход (g), се определя като среднопретегленото рисково тегло, което би било приложимо за тези активи като финансово обезпечение съгласно стандартизирания подход.

6.   Когато секюритизиращата позиция се ползва от пълна или частична кредитна защита на пропорционална основа, се прилагат следните изисквания:

7.   Във всички случаи, които не са уредени в параграф 6, се прилагат следните изисквания:

8.   Институциите, които използват вътрешнорейтинговия подход при секюритизация (SEC-IRBA) или стандартизирания подход при секюритизация (SEC-SA) съгласно подраздел 3, определят началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D) поотделно за всяка позиция, получена в съответствие с параграф 7, по същия начин, както ако те бяха емитирани като отделни секюритизиращи позиции към момента на иницииране на сделката. Стойността на KIRB или съответно на KSA се изчислява, като се вземе предвид първоначалната група от базисните за секюритизацията експозиции.

9.   Институциите, които използват подхода на външни рейтинги при секюритизация (SEC-ERBA) съгласно подраздел 3 за първоначалната секюритизираща позиция, изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за позициите, получени в съответствие с параграф 7, както следва:

10.   Дериватната позиция с по-нисък ранг се третира като подчинена секюритизираща позиция дори в случаите, когато първоначалната секюритизираща позиция преди защита се счита за позиция с по-висок ранг.

Член 250

Непряка подкрепа

1.   Институцията спонсор или институцията инициатор, която по отношение на дадена секюритизация е приложила член 247, параграфи 1 и 2 при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции или е продала инструменти от търговския си портфейл, в резултат на което от нея вече не се изисква да разполага със собствен капитал срещу риска от тези инструменти, не може да осигурява, пряко или непряко, подкрепа на секюритизацията, която излиза извън договорните ѝ задължения, с оглед намаляване на потенциалните или реалните загуби на инвеститорите.

2.   Дадена сделка не се счита за подкрепа за целите на параграф 1, ако сделката е била надлежно взета предвид при оценката на прехвърлянето на значителен кредитен риск и двете страни са изпълнили сделката, действайки в свой собствен интерес като свободни и независими страни (сделка между несвързани лица). За тази цел институцията извършва пълен кредитен преглед по сделката и взема предвид най-малко всеки един от следните аспекти:

3.   Институцията инициатор и институцията спонсор уведомяват компетентния орган за всяка сделка, сключена във връзка със секюритизацията в съответствие с параграф 2.

4.   В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО издава насоки относно същността на понятието „сделка между несвързани лица“ за целите на настоящия член и относно обстоятелствата, при които дадена сделка не сe структурира с цел предоставяне на подкрепа.

5.   Ако дадена институция инициатор или институция спонсор не успее да изпълни изискванията по параграф 1 по отношение на дадена секюритизация, институцията включва всички базисни експозиции на тази секюритизация при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции така, както ако те не бяха секюритизирани,както и оповестява информация относно:

Член 251

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции, секюритизирани при синтетична секюритизация, от страна на институцията инициатор

1.   За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените базисни експозиции институцията — инициатор на синтетична секюритизация, използва, в зависимост от случая, методологиите за изчисление, предвидени в настоящия раздел, вместо предвидените в глава 2. За институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и, според случая, размера на очакваните загуби по отношение на базисните експозиции съгласно глава 3, размерът на очакваната загуба по отношение на такива експозиции трябва да е нула.

2.   Установените в параграф 1 от настоящия член изисквания се прилагат за цялата група от експозиции, покриващи секюритизацията При спазване на член 252 институцията инициатор изчислява размера на рисково претеглените експозиции по отношение на всички траншове в секюритизацията в съответствие с настоящия раздел, включително позициите, за които институцията може да признае редуциране на кредитния риск съгласно член 249. Рисковите тегла, които се прилагат за позициите, при които е налице редуциране на кредитния риск, могат да бъдат изменени в съответствие с глава 4.

Член 252

Третиране на падежни несъответствия при синтетична секюритизация

За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с член 251 всяко несъответствие между падежа на кредитната защита, осигуряваща прехвърлянето на риск, и падежа на базисните експозиции, се изчислява по следния начин:

б)

институцията инициатор не отчита наличието на падежни несъответствия при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за секюритизиращи позиции, които получават рисково тегло от 1 250 % в съответствие с настоящия раздел. За всички останали позиции третирането на падежното несъответствие, определено в глава 4, се прилага съгласно следната формула: където: RW* = размерът на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, буква а); RWAss = размерът на рисково претеглените базисни експозиции, който би се получил, ако тези експозиции не бяха секюритизирани, изчислен на пропорционална основа; RWSP = размерът на рисково претеглените експозиции съгласно член 251, при условие че няма падежно несъответствие; T = падежът на базисните експозиции, изразен в години; t = падежът на кредитната защита, изразен в години; t* = 0,25.

Член 253

Намаления в размера на рисково претеглените експозиции

1.   Когато съгласно настоящия раздел на секюритизиращата позиция е определено рисково тегло от 1 250 %, институциите могат в съответствие с член 36, параграф 1, буква к) да приспаднат от базовия собствен капитал от първи ред стойността на експозицията на тази позиция, вместо да включват позицията в изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции. За тази цел изчисляването на стойността на експозицията може да отразява приемливата обезпечена кредитна защита в съответствие с член 249.

2.   Когато институцията прилага алтернативата по параграф 1, тя може да извади сумата, приспадната в съответствие с член 36, параграф 1, буква к), от сумата, определена в член 268 като максимално капиталово изискване, което би било изчислено за базисните позиции, ако те не бяха секюритизирани.

Подраздел 2

Йерархия на методите и общи параметри

Член 254

Йерархия на методите

1.   Институциите използват един от методите, установени в подраздел 3, за изчисляването на размера рисково претеглените експозиции в съответствие със следната йерархия:

2.   За позициите с рейтинг или позициите, за които може да се използва рейтинг по подразбиране, институцията използва подхода SEC-ERBA вместо SEC-SA във всеки от следните случаи:

3.   В случаите, които не попадат в обхвата на параграф 2, и чрез дерогация от параграф 1, буква б), институцията може да реши да прилага подхода SEC-ERBA вместо SEC-SA за всичките си секюритизиращи позиции с рейтинг или позициите, за които може да се използва рейтинг по подразбиране.

За целите на първа алинея институцията уведомява за решението си компетентния орган не по-късно от 17 ноември 2018 г.

Институцията уведомява своя компетентен орган за всяко последващо решение да промени допълнително подхода, прилаган към всички нейни секюритизиращи позиции с рейтинг, преди 15 ноември, който непосредствено следва това решение.

При липса на възражение от страна на компетентния орган до 15 декември, който непосредствено следва крайния срок, посочен във втора или трета алинея, според случая, решението, за което е уведомила институцията, поражда действие от 1 януари на следващата година и е валидно, докато влезе в сила следващо решение, за което ще има уведомление. Институцията не може да използва различни подходи в рамките на същата година.

4.   Чрез дерогация от параграф 1 компетентните органи могат да забранят на институциите, за всеки конкретен случай, да прилагат подхода SEC-SA, когато размерът на рисково претеглената експозиция, произтичащ от прилагането на SEC-SA, не съответства на рисковете за институцията или за финансовата стабилност, включително, но не само, на кредитния риск, свързан с базисните експозиции на секюритизацията. В случай на експозиции, които не отговарят на изискванията за позиции в ОПС секюритизация, специално внимание се обръща на секюритизации с много сложни и високорискови характеристики.

5.   Без да се засяга параграф 1 от настоящия член, институцията може да прилага подхода на вътрешна оценка за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции във връзка с позиция без рейтинг в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК в съответствие с член 266, при положение че са изпълнени условията, посочени в член 265. Когато дадена институция е получила разрешение да прилага подхода на вътрешна оценка в съответствие с член 265, параграф 2 и в приложното поле на това разрешение попадне специфична позиция в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, институцията прилага подхода на вътрешна оценка, за да изчисли рисково претегления размер на експозициите на тази позиция.

6.   За позиция в пресекюритизация институциите прилагат подхода SEC-SA в съответствие с член 261 с промените, посочени в член 269.

7.   Във всички останали случаи на секюритизиращите позиции се определя рисково тегло от 1 250 %.

8.   Компетентните органи информират ЕБО за всички уведомления, направени в съответствие с параграф 3 от настоящия член. ЕБО следи въздействието на настоящия член върху капиталовите изисквания и различните надзорни практики във връзка с параграф 4 от настоящия член, като докладва ежегодно на Комисията за своите констатации и издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 255

Определяне на KIRB и KSA

1.   Когато институцията прилага SEC-IRBA съгласно подраздел 3, тя изчислява KIRB в съответствие с параграфи 2—5.

2.   Институциите определят KIRB, като умножат рисково претегления размер на експозициите, който би бил изчислен съгласно глава 3 за базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани, по 8 % и разделят получения резултат на стойността на експозицията на базисните експозиции. KIRB се представя в десетичен вид със стойност между нула и единица.

3.   За целите на изчисляването на KIRB рисково претегленият размер на експозициите, който би бил изчислен съгласно глава 3 за базисните експозиции, включва:

4.   За да изчислят капиталовите изисквания за закупените вземания, институциите могат да изчислят KIRB по отношение на базисните експозиции на секюритизацията в съответствие с разпоредбите на глава 3. За тази цел експозициите на дребно се считат за закупени вземания на дребно, а експозициите, различни от експозициите на дребно — за закупени вземания от предприятия.

5.   Институциите отделно изчисляват KIRB за риска от разсейване по отношение на базисните експозиции на секюритизацията, когато рискът от разсейване е съществен за тези експозиции.

Когато загубите поради риск от разсейване и кредитен риск се третират общо в рамките на секюритизацията, институциите обединяват съответните KIRB за риска от разсейване и за кредитния риск в единно KIRB за целите на подраздел 3. Наличието на общ резервен фонд или на свръхобезпечаване с цел покриване на загубите от кредитен риск или риск от разсейване може да означава, че тези рискове се третират общо.

Когато рискът от разсейване и кредитният риск не се третират общо в рамките на секюритизацията, институциите променят определеното във втора алинея третиране, за да обединят по благоразумен начин съответните KIRB за риска от разсейване и кредитния риск.

6.   Когато институцията прилага SEC-SA съгласно подраздел 3, тя изчислява KSA, като умножи рисково претегления размер на експозициите, който би бил изчислен съгласно глава 2 за базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани, по 8 %, и раздели получения резултат на стойността на базисните експозиции. KSA се представя в десетичен вид със стойност между нула и единица.

За целите на настоящия параграф институциите изчисляват стойността на експозицията на базисните експозиции, без да нетират евентуалните специфични корекции за кредитен риск и специфичните допълнителни корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 110 и други намаления на собствения капитал.

7.   За целите на параграфи 1—6, когато дадена секюритизационна структура включва използването на ДСЦС, всички свързани със секюритизацията експозиции на ДСЦС се третират като базисни експозиции. Без да се засяга предходната разпоредба, институцията може да изключи експозициите на ДСЦС от групата на базисните експозиции за целите на изчисляването на KIRB или KSA, ако рискът, произтичащ от експозициите на ДСЦС, е несъществен или не засяга секюритизиращата позиция на институцията.

По отношение на обезпечените синтетични секюритизации всички съществени постъпления от емитирането на дългови ценни книжа, обвързани със заеми или други обезпечени задължения на ДСЦС, които служат като обезпечение за изплащането на секюритизиращите позиции, се включват при изчисляването на KIRB или KSA, ако към кредитния риск на обезпечението се прилага разпределение на загубите по траншове.

8.   За целите на трета алинея на параграф 5 от настоящия член ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 относно подходящите методи за комбиниране на KIRB за риска от разсейване и кредитния риск, когато тези рискове не се третират общо в рамките на секюритизацията.

9.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел по-нататъшно определяне на условията, при които институциите да могат да изчисляват KIRB за групи от базисни експозиции в съответствие с параграф 4, по-специално по отношение на:

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти не по-късно от 18 януари 2019 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълни настоящия регламент като приеме посочените във втора алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 256

Определяне на началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D)

1.   За целите на подраздел 3 институциите определят началната точка на загуба (A) на границата, от която загубите в рамките на групата от базисни експозиции биха започнали да се разпределят към съответната секюритизираща позиция.

Началната точка на загуба (A) се изразява като десетична стойност между нула и единица и е равна на по-голямата от двете стойности – нула и съотношението на салдото на групата базисни експозиции в секюритизацията минус салдото на всички траншове, които са първостепенни или равностойни спрямо транша, съдържащ съответната секюритизираща позиция, включително самата експозиция, към салдото на всички базисни експозиции на секюритизацията.

2.   За целите на подраздел 3 институциите определят крайната точка на загуба (D) на границата, от която загубите в рамките на групата от базисни експозиции биха довели до пълна загуба на главницата за транша, който съдържа съответната секюритизираща позиция.

Крайната точка на загуба (D) се изразява като десетична стойност между нула и единица и е равна на по-голямата от двете стойности — нула и съотношението на салдото на групата базисни експозиции в секюритизацията минус салдото на всички траншове, които са първостепенни спрямо транша, съдържащ съответната секюритизираща позиция, към салдото на всички базисни експозиции на секюритизацията.

3.   За целите на параграфи 1 и 2 институциите третират свръхобезпечаването и резервните сметки с финансиране като траншове, а активите, обхващащи такива резервни сметки — като базисни експозиции.

4.   За целите на параграфи 1 и 2 институциите не вземат предвид резервните сметки без финансиране и активите, които не предоставят кредитни подобрения, например предоставящите само ликвидна подкрепа, валутни или лихвени суапове и сметки за парични обезпечения, свързани с тези позиции в секюритизацията. По отношение на резервните сметки с финансиране и активите, предоставящи кредитни подобрения, институцията третира като секюритизираща позиция само частите от тези сметки или активи, с които се покриват загуби.

5.   Когато две или повече първостепенни позиции в рамките на една и съща сделка имат различен падеж, но споделят пропорционално разпределение на загубите, изчисляването на началните точки на загуба (A) и крайните точки на загуба (D) трябва да се основава на сумираното салдо от тези позиции, като получените в резултат на това начални точки на загуба (A) и крайни точки на загуба (D) са едни и същи.

Член 257

Определяне на падеж на транша (MT)

1.   За целите на подраздел 3 и при спазване на разпоредбите на параграф 2 институциите могат да определят падежа на транша (MT) по един от следните начини:

а)	като среднопретегления падеж на договорните плащания, дължими по транша, в съответствие със следната формула: където CFt са всички договорни плащания (главници, лихви и такси), дължими от заемополучателя по време на периода t; или

б)	като окончателния задължителен падеж на транша в съответствие със следната формула: където ML е окончателният задължителен падеж на транша.

2.   За целите на параграф 1 при определянето на падеж (MT) на даден транш във всички случаи се прилага долна граница от една година и горна граница от пет години.

3.   Когато дадена институция може да бъде изложена на потенциални загуби от базисните експозиции по силата на договор, институцията определя падежа на секюритизиращата позиция, като вземе предвид падежа на договора плюс най-дългия падеж на базисните експозиции. За револвиращите експозиции се прилага възможно най-дългият съгласно договора остатъчен срок до падежа на експозицията, който може да бъде добавен по време на револвиращия период.

4.   ЕБО следи различните практики в тази област, като отделя по-специално внимание на прилагането на параграф 1, буква а) от настоящия член, и изготвя в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 насоки до 31 декември 2019 г.

Подраздел 3

Методи за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции

Член 258

Условия за използването на вътрешнорейтинговия подход (SEC-IRBA)

1.   Институциите използват SEC-IRBA, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции по отношение на дадена секюритизираща позиция, когато са изпълнени следните условия:

2.   В зависимост от конкретния случай компетентните органи могат да отнемат възможността за използването на SEC-IRBA, когато секюритизациите са с много сложни или високорискови характеристики. За целта следните обстоятелства могат да се считат за много сложни или високорискови характеристики:

Член 259

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции чрез SEC-IRBA

1.   Съгласно SEC-IRBA размерът на рисково претеглената експозиция за дадена секюритизираща позиция се изчислява, като се умножи стойността на експозицията на позицията, изчислена в съответствие с член 248, по приложимото рисково тегло, определено по долупосочения метод, като при всички случаи то не може да бъде по-ниско от 15 %:

където:

където:

където:

където:

Параметрите A, B, C, D и E се определят съгласно следната таблица:

2.   Ако съответната базисна група по вътрешнорейтинговия подход обхваща както експозиции на дребно, така и експозиции, различни от експозициите на дребно, групата от експозиции се разделя на две подгрупи — съответно експозиции на дребно и експозиции, различни от експозициите на дребно, а за всяка подгрупа се изчислява отделен р-параметър (и съответните изходни параметри N, KIRB и LGD). След това за съответната сделка се изчислява среднопретеглената стойност на р-параметъра въз основа на p-параметрите на всяка подгрупа и номиналния размер на експозициите във всяка подгрупа.

3.   Когато дадена институция прилага SEC-IRBA по отношение на смесена група, изчислението на p-параметъра се основава само на базисните експозиции, за които се прилага вътрешнорейтинговият подход. Базисните експозиции, за които се прилага стандартизираният подход, не се вземат предвид за тази цел.

4.   Действителният брой на експозициите се изчислява по следния начин:

където EADi представлява стойността на експозицията, свързана с i-тата експозиция в групата.

Когато са налице няколко на брой експозиции към един и същи длъжник, те се консолидират и се третират като една експозиция.

5.   Средната LGD, претеглена спрямо експозициите, се изчислява по следния начин:

където LGDi представлява средната LGD, свързана с всички експозиции към i-тия длъжник.

Когато кредитният риск и рискът от разсейване за закупени вземания се третират общо в рамките на секюритизацията, стойността на параметъра LGD се изчислява като среднопретеглената стойност на параметъра LGD за кредитния риск и стойността в размер на 100 % на параметъра LGD за риска от разсейване. Теглата представляват капиталовите изисквания съгласно вътрешнорейтинговия подход, изчислени поотделно съответно за кредитния риск и риска от разсейване. За тази цел наличието на общ резервен фонд или на свръхобезпечаване с цел покриването на загуби от кредитен риск или риск от разсейване може да се счита за указание, че тези рискове се управляват общо.

6.   Когато делът на най-голямата базисна експозиция в групата (C1) е не повече от 3 %, при изчисляването на N и на претеглените според експозициите средни загуби при неизпълнение институциите могат да използват опростения метод, посочен по-долу.

LGD = 0,50,

където

Ако е на разположение само C1 и тази стойност е не повече от 0,03, тогава институцията може да определи, че LGD е 0,50, а N е 1/C1.

7.   Когато позицията е покрита от смесена група и институцията може да изчисли KIRB въз основа най-малко на 95 % от размера на базисните експозиции в съответствие с член 258, параграф 1, буква а), институцията изчислява капиталовото изискване за групата от базисни експозиции като:

където

d е делът от стойността на базисните експозиции, за които институцията може да изчисли KIRB, чиято стойност е над размера на всички базисни експозиции;

8.   Когато дадена институция има секюритизираща позиция под формата на дериват за хеджиране на пазарен риск, включително за лихвени или валутни рискове, институцията може да присъди на този дериват рисково тегло по подразбиране, еквивалентно на рисковото тегло на референтната позиция, изчислено в съответствие с настоящия член.

За целите на първа алинея референтна позиция е позицията, която във всяко отношение е равностойна по ранг на деривата или, при липса на такава равностойна по ранг позиция — позицията, която е непосредствено подчинена на деривата.

Член 260

Третиране на ОПС секюритизациите съгласно SEC-IRBA

Съгласно SEC-IRBA рисковото тегло за позиция в ОПС секюритизация се изчислява в съответствие с член 259 при спазване на следните изменения:

долната граница на рисковото тегло за първостепенните секюритизиращи позиции = 10 %

Член 261

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции чрез стандартизирания подход (SEC-SA)

1.   Съгласно SEC-SA размерът на рисково претеглената експозиция в дадена секюритизация се изчислява, като размерът на експозицията, изчислен в съответствие с член 248, се умножи по приложимото рисково тегло, определено по долупосочения метод, като при всички случаи то не може да бъде по-ниско от 15 %:

където:

където:

2.   За целите на параграф 1, KA се изчислява, както следва:

където:

KSA е капиталовото изискване по отношение на базисната група съгласно определението в член 255

W = отношението на:

За целта експозиция в неизпълнение означава базисна експозиция, за която е изпълнено едно от следните условия: i) налице е просрочие от 90 или повече дни; ii) предмет е на производство по несъстоятелност или неплатежоспособност; iii) предмет е на процедура по реализиране на обезпечението или друга сходна процедура; или iv) намира се в неизпълнение в съответствие с документацията по секюритизацията.

Когато институцията не е запозната със състоянието на неизпълнение на 5 % или по-малко от базисните експозиции в групата, институцията може да използва SEC-SA, като извърши следните корекции в изчислението на KA

Когато институцията не е запозната със състоянието на неизпълнение на повече от 5 % от базисните експозиции в групата, позицията в секюритизацията трябва да получи рисково тегло от 1 250 %.

3)   Когато дадена институция има секюритизираща позиция под формата на дериват за хеджиране на пазарен риск, включително за лихвени или валутни рискове, институцията може да присъди на този дериват рисково тегло по подразбиране, еквивалентно на рисковото тегло на референтната позиция, изчислено в съответствие с настоящия член.

За целите на настоящия параграф референтна е позицията, която във всяко отношение е равностойна по ранг на деривата или, при липса на такава равностойна позиция — позицията, която е непосредствено подчинена на деривата.

Член 262

Третиране на ОПС секюритизациите съгласно SEC-SA

Съгласно SEC-SA рисковото тегло за дадена позиция в ОПС секюритизация се изчислява в съответствие с член 263 със следните изменения:

Член 263

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции чрез подхода на външните рейтинги при секюритизация (SEC-ERBA)

1.   Съгласно SEC-ERBA размерът на рисково претеглената експозиция за дадена секюритизираща позиция се изчислява, като стойността на експозицията на позицията, изчислена в съответствие с член 248, се умножи по приложимото рисково тегло в съответствие с настоящия член.

2.   По отношение на експозициите с краткосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с параграф 7 може да бъде присъден рейтинг въз основа на краткосрочна кредитна оценка, се прилагат следните рискови тегла:

Таблица 1

3.   По отношение на експозициите с дългосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с параграф 7 от настоящия член може да бъде присъден рейтинг въз основа на дългосрочна кредитна оценка, се прилагат рисковите тегла, посочени в таблица 2, коригирани според случая за падежа на транша (MT) в съответствие с член 257 и параграф 4 от настоящия член и за плътността на транша при подчинени траншове в съответствие с параграф 5 от настоящия член:

Таблица 2

4.   За да определят рисковото тегло за траншовете с падеж между 1 и 5 години, институциите използват линейна интерполация между рисковите тегла, приложими при срок до падежа съответно от една и пет години в съответствие с таблица 2.

5.   За да се отчете плътността на транша, институциите изчисляват рисковото тегло за подчинените траншове по следния начин:

където

T = плътността на транша, измерена като D – A

където

6.   По отношение на рисковите тегла за подчинените траншове, изчислени съгласно параграфи 3 — 5, се определя долна граница от 15 %. Освен това получените в резултат на тази граница рискови тегла не може да бъдат по-ниски от рисковото тегло, съответстващо на хипотетичен първостепенен транш в една и съща секюритизация с една и съща кредитна оценка и еднакъв падеж.

7.   За целите на използването на рейтингите по подразбиране, на позициите без рейтинг институциите присъждат рейтинг по подразбиране, еквивалентен на кредитната оценка на дадена референтна позиция с рейтинг, която отговаря на всяко едно от следните условия:

8.   Когато дадена институция има секюритизираща позиция под формата на дериват за хеджиране на пазарен риск, включително за лихвени или валутни рискове, институцията може да присъди на този дериват рисково тегло по подразбиране, еквивалентно на рисковото тегло на референтната позиция, изчислено в съответствие с настоящия член.

За целите на първа алинея референтна позиция е позицията, която във всяко отношение е равностойна по ранг на деривата или, при липса на такава равностойна по ранг позиция — позицията, която е непосредствено подчинена на деривата.

Член 264

Третиране на ОПС секюритизациите съгласно SEC-IRBA

1.   Съгласно SEC-ERBA рисковото тегло за дадена позиция в ОПС секюритизация се изчислява в съответствие с член 263, с измененията, предвидени в настоящия член.

2.   По отношение на експозициите с краткосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с член 263, параграф 7 може да бъде присъден рейтинг въз основа на краткосрочна кредитна оценка, се прилагат следните рискови тегла:

Таблица 3

3.   По отношение на експозициите с дългосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с член 263, параграф 7 може да бъде присъден рейтинг въз основа на дългосрочна кредитна оценка, рисковите тегла се определят съгласно таблица 4, коригирани за падежа на транша (MT) в съответствие с член 257 и член 263, параграф 4 и за плътността на транша при подчинените траншове в съответствие с член 263, параграф 5:

Таблица 4

Член 265

Обхват и оперативни изисквания при подхода на вътрешна оценка

1.   Институциите могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за позициите без рейтинг в програми за ОАТЦК или сделки с ОАТЦК съгласно подхода на вътрешна оценка в съответствие с член 266, когато са изпълнени условията, определени в параграф 2 от настоящия член.

Когато дадена институция е получила разрешение да прилага подхода на вътрешна оценка в съответствие с, параграф 2 от настоящия член и в приложното поле на това разрешение попадне специфична позиция в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, институцията прилага този подход, за да изчисли рисково претегления размер на експозициите на тази позиция.

2.   Компетентните органи разрешават на институциите да прилагат подхода на вътрешна оценка в рамките на ясно определено приложно поле, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

3.   Когато звената на институцията за вътрешен одит, преглед на кредитния портфейл или управление на риска извършват прегледа по параграф 2, буква ж), тези звена трябва да са независими от вътрешните звена на институцията, отговарящи за програмата за ОАТЦК, както и за връзките с клиенти.

4.   Институциите, които са получили разрешение да прилагат подхода на вътрешна оценка, не трябва да използват други методи за позициите, попадащи в приложното полее на този подход, освен в случаите, когато са изпълнени и двете, изброени по-долу условия:

Член 266

Изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции чрез подхода на вътрешна оценка

1.   Съгласно подхода на вътрешна оценка институцията присъжда на позицията без рейтинг в програмата за ОАТЦК или сделката с ОАТЦК една от рейтинговите категории, посочени в член 265, параграф 2, буква д) въз основа на вътрешната си оценка. Позицията получава производен рейтинг, който е същият като кредитните оценки, съответстващи на тази рейтингова категория по член 265, параграф 2, буква д).

2.   Производният рейтинг по параграф 1 е най-малко на нивото на инвестиционен рейтинг или на по-добро ниво към момента на първоначалното му присъждане и се разглежда като призната кредитна оценка, присъдена от АВКО, за целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с член 263 или член 264, в зависимост от случая.

Подраздел 4

Горни граници за секюритизиращите позиции

Член 267

Максимално рисково тегло за първостепенните секюритизиращи позиции: подход на подробния преглед

1.   Дадена институция, която във всеки един момент е запозната със състава на базисните експозиции, може да присъди на първостепенна секюритизираща позиция максимално рисково тегло, равно на претегленото според експозициите средно рисково тегло, което би било приложимо към базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани.

2.   Що се отнася до групите от базисни експозиции, при които институцията използва изключително стандартизирания подход или вътрешнорейтинговия подход, максималното рисково тегло на първостепенната секюритизираща позиция е равно на претегленото според експозициите средно рисково тегло, което би било приложимо към базисните експозиции съответно съгласно глава 2 или 3, ако тези експозиции не бяха секюритизирани.

При смесени групи максималното рисково тегло се изчислява по следния начин:

3.   За целите на настоящия член рисковото тегло, което би било приложимо съгласно вътрешнорейтинговия подход в съответствие с глава 3, включва отношението на:

4.   Когато при изчисляването на максималното рисково тегло в съответствие с параграф 1 се получава рисково тегло, което е по-ниско от долните граници на рисковото тегло, определени в членове 259 — 264, в зависимост от случая, се използва рисковото тегло, изчислено в съответствие с параграф 1.

Член 268

Максимални капиталови изисквания

1.   Дадена институция инициатор, институция спонсор или друга институция, използваща SEC-IRBA, или институция инициатор или институция спонсор, използващи SEC-SA или SEC-ERBA, могат да приложат максимално капиталово изискване към държаната от институцията секюритизираща позиция, равно на капиталовите изисквания, които биха били изчислени съгласно глава 2 или 3 по отношение на базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани. За целите на настоящия член капиталовото изискване съгласно вътрешнорейтинговия подход включва размера на очакваните загуби, свързани с тези експозиции, изчислен съгласно глава 3, и размера на неочакваните загуби.

2.   При смесени групи максималното капиталово изискване се определя, като се изчисли претеглената спрямо експозициите средна стойност на капиталовите изисквания за частта от базисните експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход и частта съгласно стандартизирания подход в съответствие с параграф 1.

3.   Максималното капиталово изискване е резултат от умножаването на размера, изчислен съгласно параграф 1 или 2, по най-големия дял на активите, които институцията държи в съответните траншове (V), изразен в проценти и изчислен по следния начин:

4.   При изчисляването на максималното капиталово изискване за дадена секюритизираща позиция в съответствие с настоящия член целият размер на печалбата от продажба и от лихвени елементи за кредитно подобрение, произтичащи от сделката по секюритизацията, се приспадат от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к).

Подраздел 5

Общи разпоредби

Член 269

Пресекюритизации

1.   По отношение на дадена позиция в пресекюритизация институциите прилагат SEC-SA в съответствие с член 261, със следните изменения:

2.   KSA за базисните секюритизиращи експозиции се изчислява в съответствие с подраздел 2.

3.   Максималните капиталови изисквания, посочени в подраздел 4, не се прилагат за пресекюритизиращите позиции.

4.   Когато групата от базисни експозиции се състои от комбинация от секюритизационни траншове и други видове активи, параметърът KA се определя като равен на претеглената според номиналния размер на експозицията средна стойност на KA, изчислена поотделно за всяка подгрупа от експозиции.

Член 270

Първостепенни позиции в секюритизации, свързани с МСП

Дадена институция инициатор може да изчисли размера на рисково претеглените експозиции по отношение на дадена секюритизираща позиция в съответствие с членове 260, 262 или 264, в зависимост от случая, ако са изпълнени следните условия:

Член 270а

Допълнително рисково тегло

1.   Когато поради небрежност или пропуск дадена институция не изпълнява изискванията по глава 2 Регламент (ЕС) 2017/2402 по отношение на даден съществен аспект, компетентните органи налагат пропорционално допълнително рисково тегло от най-малко 250 % от рисковото тегло, с максимален размер 1 250 %, което се прилага спрямо съответните секюритизиращи позиции по начина, описан съответно в член 247, параграф 6 или в член 337, параграф 3 от настоящия регламент. Допълнителното рисково тегло се увеличава постепенно с всяко следващо нарушение на разпоредбите за извършване на комплексна проверка и за управление на риска. Компетентните органи вземат предвид изключенията за някои от секюритизациите, предвидени в член 6, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 чрез намаляване на рисковото тегло, което в противен случай те биха определили съгласно настоящия член по отношение на секюритизация, за която се прилага член 6, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402.

2.   ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел да улесни сближаването на надзорните практики във връзка с прилагането на параграф 1, включително мерките, които трябва да бъдат предприемани в случай на неспазване на задълженията, свързани с надлежната проверка и с управлението на риска. ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2014 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Раздел 4

Външни кредитни оценки

Член 270б

Използване на кредитни оценки, присъдени от АВКО

За да определят рисковото тегло на дадена секюритизираща позиция в съответствие с настоящата глава, институциите могат да използват само кредитни оценки, когато тези оценки са били присъдени или одобрени от АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009.

Член 270в

Изисквания към кредитните оценки на АВКО

За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с раздел 3 институциите използват кредитна оценка на АВКО, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

Член 270г

Използване на кредитните оценки

1.   Институцията може да реши да избере една или повече АВКО, чиито кредитни оценки да използва при изчисляването на размера на своите рисково претеглени експозиции съгласно настоящата глава („призната АВКО“).

2.   Институцията използва кредитните оценки на секюритизиращите си позиции по последователен и неизбирателен начин, като за целта спазва следните изисквания:

3.   Когато базисните за секюритизацията експозиции се ползват от пълна или частична приемлива кредитна защита в съответствие с глава 4, а ефектът от тази защита е отразен в кредитната оценка, присъдена на дадена секюритизираща позиция от призната АВКО, институцията използва рисковото тегло, свързано с тази кредитна оценка. Когато кредитната защита, посочена в настоящия параграф, не е приемлива съгласно условията по глава 4, кредитната оценка не се признава и секюритизиращата позиция се третира като позиция без рейтинг.

4.   Когато секюритизиращата позиция се ползва от приемлива кредитна защита в съответствие с глава 4, а ефектът от тази защита е отразен в кредитната оценка, присъдена от призната АВКО, институцията третира секюритизиращата позиция като позиция без рейтинг и изчислява размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с глава 4.

Член 270д

Съотнасяне на секюритизациите

ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел обективно и последователно съотнасяне на степените на кредитно качество, посочени в настоящата глава, към съответните кредитни оценки на всички АВКО. За целите на настоящия член ЕБО по-специално:

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 юли 2014 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

10)

Член 337 се заменя със следното:

„Член 337

Капиталово изискване за секюритизиращи инструменти

1.   По отношение на инструментите в търговския портфейл, които представляват секюритизиращи позиции, институцията претегля нетните позиции, изчислени в съответствие с член 327, параграф 1, с 8 % от рисковото тегло, което институцията би приложила към позицията в банковия си портфейл съгласно дял II, глава 5, раздел 3.

2.   При определянето на рисковите тегла за целите на параграф 1 оценките на PD и LGD могат да бъдат определени въз основа на оценките, получени при прилагане на вътрешен модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск,от институция, на която е разрешено да използва вътрешен модел за специфичния риск по дългови инструменти. Вторият вариант може да се използва само с разрешението на компетентните органи, което се предоставя, ако тези оценки отговарят на количествените изисквания за вътрешнорейтинговия подход, установени в дял II, глава 3.

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО издава указания за използването на оценки за PD и LGD като входящи данни, когато тези оценки се основават на вътрешен модел за допълнителния риск от неизпълнение и миграционен риск,.

3.   За секюритизиращите позиции, за които се изисква допълнително рисково тегло в съответствие с член 247, параграф 6, се прилага тегло в размер на 8 % от общото рисково тегло.

4.   Институцията събира претеглените позиции, получени при прилагането на параграфи 1, 2 и 3, независимо дали са дълги или къси, за да изчисли капиталовото си изискване за специфичен риск, с изключение на секюритизиращите позиции, за които се прилага член 338, параграф 4.

5.   Когато институцията — инициатор на традиционна секюритизация, не отговаря на условията за прехвърляне на значителен риск, определени в член 244, тя включва базисните за секюритизацията експозиции в своите изчисления на капиталовото изискване по същия начин, както ако тези експозиции не бяха секюритизирани.

Когато институцията — инициатор на синтетична секюритизация, не отговаря на условията за прехвърляне на значителен риск, определени в член 245, тя включва базисните за секюритизацията експозиции в своите изчисления на капиталовите изисквания по същия начин, както ако тези експозиции не бяха секюритизирани, и не отчита ефекта от синтетичната секюритизация за целите на кредитната защита.“

11)

Пета част се заличава и всички позовавания на пета част се разбират като позовавания на глава 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402.

12)

В член 457 буква в) се заменя със следното:

13)

Член 462 се заменя със следното:

„Член 462

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 244, параграф 6 и в член 245, параграф 6, както и в членове 456—460, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 28 юни 2013 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 244, параграф 6 и в член 245, параграф 6, както и в членове 456—460, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 244, параграф 6 и член 245, параграф 6, и членове 456—460, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

14)

Вмъква се следният член:

„Член 519а

Докладване и преглед

До 1 януари 2022 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на разпоредбите в трета част, дял II, глава 5, в контекста на развитието, наблюдавано на пазарите на секюритизации, включително от макропруденциална и икономическа гледна точка. Този доклад се придружава по целесъобразност от законодателно предложение и по-специално съдържа оценка на следните елементи:

В доклада се вземат предвид и регулаторните промени на международно равнище, и по-специално тези, свързани с международните стандарти относно секюритизацията.“

28.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/35

(1)

Секюритизацията представлява сделки, които позволяват на заемодател или кредитор — обикновено кредитна институция или дружество — да рефинансира група от кредити, експозиции или вземания като например ипотечни кредити, лизингови договори за автомобили, потребителски кредити, кредитни карти или търговски вземания, като ги преобразува в търгуеми ценни книжа. Заемодателят групира и преструктурира своите кредити в портфейл и ги подрежда в различни рискови категории според различните инвеститори, като по този начин позволява на инвеститорите да инвестират в заеми и други експозиции, до които обичайно нямат пряк достъп. Възвръщаемостта за инвеститора се генерира от паричните потоци на базисни заеми.

(2)

В съобщението си от 26 ноември 2014 г. относно План за инвестиции за Европа Комисията обяви намерението си за възобновяване на пазарите на висококачествени секюритизации, без да се повтарят грешките отпреди финансовата криза от 2008 г. Развитието на пазар на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации е етап по пътя към изграждането на съюза на капиталовите пазари (СКП) и допринася за постигането на приоритетната цел на Комисията — подкрепа за създаването на работни места и за възобновяването на устойчивия растеж.

(3)

Съюзът цели да засили нормативната уредба, въведена след финансовата криза, с цел да се премахнат рисковете, свойствени на подчертано сложни, непрозрачни и рискови секюритизации. Изключително важно е да се гарантира приемането на правила за по-добро разграничаване на опростените, прозрачни и стандартизирани продукти от сложните, непрозрачни и рискови инструменти, както и да се прилага пруденциална рамка с по-висока чувствителност към риска.

(4)

Секюритизацията е важен елемент от добре функциониращите финансови пазари. Подходящо структурираната секюритизация е съществено средство за диверсифициране на източниците на финансиране и за по-широко разпределяне на риска в рамките на финансовата система на Съюза. Тя позволява по-широко разпределяне на риска, свързан с финансовия сектор, и може да спомогне за освобождаването на капацитет в счетоводните баланси на инициаторите и оттам — за допълнително кредитиране на икономиката. Като цяло тя може да подобри ефективността на финансовата система и да осигури допълнителни възможности за инвестиране. Секюритизацията може да създаде мост между кредитните институции и капиталовите пазари с косвена полза за предприятията и гражданите (например чрез по-достъпни заеми и финансиране на бизнеса, кредити за недвижими имоти и кредитни карти). Независимо от това настоящият регламент отчита рисковете от увеличаване на взаимосвързаността и от прекомерен ливъридж, които секюритизацията поражда, и засилва микропруденциалния надзор от страна на компетентните органи върху участието на дадена финансова институция в пазара на секюритизации, както и макропруденциалния надзор върху този пазар от страна на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4), и от националните компетентни органи и органите, определени за инструментите за макропруденциален надзор.

(5)

Въвеждането на пруденциална рамка с по-висока чувствителност към риска за опростените, прозрачни и стандартизирани (ОПС) секюритизации налага Съюзът да даде ясно определение на ОПС секюритизация, тъй като в противен случай регулаторните изисквания към кредитните институции и застрахователните предприятия с оглед отчитане в по-голяма степен на риска биха обхванали различни видове секюритизации в различните държави членки. Това би довело до неравнопоставени условия на конкуренция и до регулаторен арбитраж, като същевременно е важно да се гарантира, че Съюзът функционира като единен пазар за ОПС секюритизации и улеснява трансграничните сделки.

(6)

В съответствие със съществуващите определения в секторното законодателство на Съюза е целесъобразно да се предвидят определения на всички основни концепции на секюритизациите. По-специално, необходимо е да се даде ясно и широкообхватно определение на понятието „секюритизация“, което да включва всяка сделка или схема, при която кредитният риск, свързан с дадена експозиция или група експозиции, се разделя на траншове. Експозиция, която създава задължение за пряко плащане по сделка или схема, които се използват за финансиране или операции с материални активи, не следва да се счита за експозиция към секюритизация дори ако сделката или схемата включват задължения за плащане с различен ред.

(7)

Спонсорът следва да може да делегира задачи на обслужващо предприятие, но следва да продължи да отговаря за управлението на риска. По-специално, спонсорът не следва да прехвърля изискването за запазване на риска към обслужващото предприятие. Обслужващото предприятие следва да бъде поднадзорно управляващо активи лице, като управляващо дружество на предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд (ЛУАИФ), или субект по Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5).

(8)

С настоящия регламент се въвежда забрана за пресекюритизация, с изключение на определени случаи на пресекюритизации, които сa използвани за законни цели, както и на разясняване дали програмите за обезпечени с активи търговски ценни книжа (ОАТЦК) се считат за пресекюритизации. Пресекюритизациите биха могли да попречат на нивото на прозрачност, което настоящият регламент цели да установи. Независимо от това пресекюритизациите могат, при изключителни обстоятелства, да бъдат полезни за запазването на интересите на инвеститорите. Поради тази причина пресекюритизациите следва да бъдат разрешени само в специфични случаи, посочени в настоящия регламент. В допълнение, за финансирането на реалната икономика е важно програми с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, които не въвеждат повторно транширане над сделките, финансирани от програмата, да остават извън обхвата на забраната за пресекюритизация.

(9)

Инвестиции във – или експозиции към – секюритизации не само излагат инвеститора на кредитните рискове на базисни кредити или експозиции, но процесът на структуриране на секюритизациите също би могъл да породи други рискове като риск във връзка с представителството, риск във връзка с избрания модел, правен и операционен риск, риск от контрагента, риск във връзка с обслужването, ликвиден риск и риск от концентрация. Поради това е от съществено значение институционалните инвеститори да подлежат на пропорционални изисквания за надлежна проверка, за да се гарантира, че те оценяват правилно рисковете, произтичащи от всички видове секюритизации, в полза на крайните инвеститори. Надлежната проверка може също така да увеличи доверието както в пазара, така и между отделните инициатори, спонсори и инвеститори. Необходимо е инвеститорите също да осъществяват адекватна надлежна проверка във връзка с ОПС секюритизации. Те могат да се запознаят с оповестената от секюритизиращите страни информация — по-специално уведомлението за ОПС секюритизация и съответната информация, оповестена в тази връзка, което следва да предостави на инвеститорите цялата необходима информация за начина, по който са изпълнени критериите за ОПС. Институционалните инвеститори следва да могат да разчитат в необходимата степен на уведомлението за ОПС секюритизация и на информацията, оповестена от инициатора, спонсора и дружество със специална цел – секюритизация (ДСЦС) относно това дали секюритизацията отговаря на изискванията за ОПС. Те обаче не следва да разчитат единствено и механично на посочените уведомление и информация.

(10)

От основно значение е интересите на инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори, които участват в дадена секюритизация, да са съгласувани с тези на инвеститорите. За тази цел инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор следва да запазва значим интерес в базисните експозиции на секюритизацията. Във връзка с това е важно инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор да запази значителна нетна икономическа експозиция към въпросните базисни рискове. В по-общ план секюритизационните сделки не следва да се структурират така, че да се избягва прилагането на изискването за запазване. Това изискване следва да бъде приложимо във всички случаи, когато се касае за секюритизация от гледна точка на икономическата същност, независимо от използваната юридическа структура или инструменти. Не е необходимо изискването за запазване да се прилага многократно. Достатъчно е то да се прилага само към инициатора, спонсора или първоначалния кредитор при дадена секюритизация. Аналогично, когато секюритизационни сделки съдържат други секюритизиращи позиции като базисни експозиции, изискването за запазване следва да се прилага само за секюритизацията, която е предмет на инвестицията. Уведомлението за ОПС секюритизация следва да е сигнал за инвеститорите, че инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор запазва значителна нетна икономическа експозиция към базисните рискове. Следва да се предвидят някои изключения за случаите, когато секюритизираните експозиции са напълно, безусловно и неотменяемо гарантирани, по-специално от публични органи. Когато се предоставя подкрепа с публични средства под формата на гаранции или по друг начин, настоящият регламент не засяга правилата в областта на държавната помощ.

(11)

Инициаторите или спонсорите следва да не се възползват от обстоятелството, че могат да разполагат с повече информация от инвеститорите и потенциалните инвеститори във връзка с активите, прехвърлени на ДСЦС, и следва да не прехвърлят на ДСЦС активи, чийто кредитен рисков профил е по-висок от този на сходни активи, включени в баланса на инициаторите, без знанието на инвеститорите или потенциалните инвеститори.Всяко нарушение на това задължение следва да подлежи на санкции, които да бъдат наложени от компетентните органи, но само когато това нарушение е умишлено. Небрежността, сама по себе си, не следва да подлежи на санкции в тази връзка.Това задължение обаче не следва да засяга по какъвто и да е начин правото на инициаторите или спонсорите да избират активите, които да бъдат прехвърлени на ДСЦС, които предварително се характеризират с по-висок от средния кредитен рисков профил в сравнение със средния кредитен рисков профил на сходни активи, които остават в баланса на инициатора, до момента, в който инвеститорите или потенциалните инвеститори не бъдат ясно известени за по-високия кредитен рисков профил на активите, прехвърлени на ДСЦС. Компетентните органи следва да упражняват надзор за спазване на това задължение като съпоставят активите в основата на дадена секюритизация със сходни активи, включени в баланса на инициатора.

Съпоставянето на показателите следва да се извършва между активи, от които предварително се очаква да имат сходни показатели, например между необслужвани жилищни ипотеки, прехвърлени на ДСЦС, и необслужвани жилищни ипотеки, включени в баланса на инициатора.

Не съществува презумпция, че активи в основата на дадена секюритизация следва да имат показатели, сходни с тези на средните активи, включени в баланса на инициатора.

(12)

Способността на инвеститорите и потенциалните инвеститори да извършват надлежна проверка и по този начин да правят информирана оценка на кредитното качество на даден секюритизиращ инструмент зависи от достъпа им до информацията за тези инструменти. Въз основа на съществуващите достижения на правото на ЕС е важно да се изгради цялостна система, в която инвеститорите и потенциалните инвеститори да имат достъп до цялата необходима информация през целия период на действие на сделките, да се намалят изискванията за докладване, на които подлежат инициаторите, спонсорите и ДСЦС, и да се подпомогне непрекъснатият, лесен и свободен достъп на инвеститорите до надеждна информация за секюритизациите. За да се увеличи прозрачността на пазара, следва да се създаде рамка за регистри за секюритизациите, за да се събират съответните доклади, главно относно базисните експозиции при секюритизациите. Такива регистри за секюритизациите следва да бъдат одобрявани и контролирани от Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) („ЕОЦКП“), създаден с. Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6). При определянето на подробностите във връзка с тези задачи за докладване, ЕОЦКП следва да гарантира, че информацията, която трябва да се докладва за тези регистри, отразява възможно най-точно съществуващите образци за оповестяване на такава информация.

(13)

Основната цел на общото задължение за инициатора, спонсора и ДСЦС да предоставят информация относно секюритизациите чрез регистъра за секюритизациите е да се предостави на инвеститорите единен и контролиран източник на данните, необходими за извършване на надлежната проверка. Частните секюритизации често са индивидуализирани. Те са важни, защото позволяват на страните да сключват сделки по секюритизация без да разкриват на пазара и конкурентите чувствителна търговска информация относно сделката (напр. дали определено дружество има нужда от финансиране с цел разширяване на производството или дали дадено инвестиционно дружество навлиза на нов пазар като част от своята стратегия) и/или информация, свързана с базисните активи (напр. относно типа на търговските вземания, генерирани от промишлено предприятие). В тези случаи инвеститорите са в пряк контакт с инициатора и/или спонсора и получават пряко от тях информацията, необходима за изпълнението на своята надлежна проверка. Следователно е целесъобразно частните секюритизации да бъдат освободени от изискването за съобщаване на информацията за сделката в регистъра на секюритизациите.

(14)

Инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори следва да прилагат към подлежащите на секюритизация експозиции същите разумни и ясно определени критерии за кредитиране, които прилагат към несекюритизираните експозиции. Доколкото обаче търговските вземания не възникват под формата на заем, не е необходимо по отношение на тях да бъдат изпълнени критериите за кредитиране.

(15)

Секюритизиращите инструменти като цяло не са подходящи за непрофесионалните клиенти по смисъла на Директива 2014/65/ЕС.

(16)

Инициаторите, спонсорите и ДСЦС следва да предоставят в инвеститорския доклад цялата съществена информация за кредитното качество и показателите на базисните експозиции, включително данни, позволяващи на инвеститорите ясно да определят елементи като просрочия и неизпълнение на основните длъжници, преструктуриране, предоговаряне, опрощаване и обратно изкупуване на задължения, гратисни периоди, загуби, отписвания, събиране на вземания и други средства за коригиране на показателите на активите в групата базисни експозиции. В случай, че дадена секюритизация не е сделка с ОАТЦК, в инвеститорския доклад следва да се съдържа информация за паричните потоци, генерирани от базисните експозиции и от пасивите на емитираните секюритизиращи инструменти, включително отделно оповестяване на входящите и изходящите парични потоци, генерирани от секюритизиращата позиция, а именно договорен погасителен план за главницата и лихвата, предплатена главница, просрочени лихви, такси и комисиони, и информация за настъпването на някоя предпоставка, което води до промяна в приоритета на плащанията или замяна на някой контрагент, както и информация за размера и формата на кредитното подобрение при всеки транш. Въпреки че в миналото показателите на ОПС секюритизациите са били добри, фактът, че дадена секюритизираща позиция удовлетворява изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност, не означава, че тя е безрискова, нито дава индикации за кредитното качество на базисния ѝ актив. Вместо това следва да се разбира само, че благоразумният и полагащ дължимата грижа инвеститор ще е в състояние да анализира свързаните със секюритизацията рискове.

С цел да се даде възможност за различни структурни характеристики на дългосрочните и краткосрочните секюритизации (а именно програми за ОАТЦК и сделки с ОАТЦК), изискванията за ОПС следва да са два вида: за дългосрочните секюритизации и за краткосрочните секюритизации, за да съответстват на тези два различно функциониращи пазарни сегмента. Програмите за ОАТЦК разчитат на определен брой сделки с такива активи, представляващи краткосрочни експозиции, които при настъпването на падежа им е необходимо да бъдат заменени. При сделка с ОАТЦК секюритизацията може да бъде постигната, наред с другото, чрез постигане на съгласие по променливи отстъпки от цената при покупка на групата от базисни експозиции, или чрез емитиране на привилегировани и подчинени облигации от ДСЦС в структура за съфинансиране, при която привилегированите облигации впоследствие се прехвърлят към купуващите субекти на една или повече програми за ОАТЦК. Сделките с ОАТЦК, отговарящи на изискванията за ОПС, обаче не следва да включват каквито и да е пресекюритизации. В допълнение, критериите за ОПС следва да отразяват и специфичната роля на спонсора, който предоставя ликвидна подкрепа за програмата за ОАТЦК, по-специално при програми с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа.

(17)

На международно равнище и на равнището на Съюза беше свършена значителна работа за обособяването на ОПС секюритизация. В делегирани регламенти (ЕС) 2015/35 (7) и (ЕС) 2015/61 (8) на Комисията вече са установени критерии за ОПС секюритизации за конкретни цели, които са обект на пруденциално третиране с по-висока чувствителност към риска.

(18)

ДСЦС следва да се установяват само в трети държави, които не са посочени в списъка на Специалната група за финансови действия (FATF) като високорискови и отказващи съдействие юрисдикции. Ако към момента на провеждането на прегледа на настоящия регламент е приет специален списък на Съюза на юрисдикциите на трети държави, които отказват да спазват стандартите за добро управление в областта на данъчното облагане, този списък на Съюза следва бъде взет предвид и може да послужи като референтен списък на трети държави, в които не се разрешава установяване на ДСЦС.

(19)

Изключително важно е да се изготви общо и приложимо за всички сектори определение на ОПС секюритизация въз основа на съществуващите критерии, както и на критериите, приети от Базелския комитет по банков надзор (БКБН) и Международната организация на комисиите по ценни книжа (МОЦКП) на 23 юли 2015 г. за обособяване на опростените, прозрачни и сравними секюритизации в рамките на капиталовата адекватност за секюритизациите, и по-специално въз основа на становището относно европейска рамка за допустимите секюритизации, публикуваното на 7 юли 2015 г. от Европейския надзорен орган (Европейския банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9).

(20)

Прилагането на критериите за ОПС в Съюза не следва да води до различни подходи. Различните подходи биха породили потенциални пречки за трансграничните инвеститори, тъй като ще ги задължават да се запознават подробно с нормативната уредба на държавите членки, което ще подкопае доверието им в критериите за ОПС. Ето защо ЕБО следва да изготви насоки, които да осигурят постигането на общо и съгласувано разбиране в Съюза на изискванията за ОПС, с оглед на преодоляването на възможни проблеми с тълкуването. Такъв единен източник на тълкуване би улеснил приемането на критериите за ОПС от страна на инициаторите, спонсорите и инвеститорите. ЕОЦКП следва също да играе активна роля при разрешаването на евентуални проблеми с тълкуването.

(21)

С цел да се избегнат различни подходи при прилагането на критериите за ОПС в рамките на Съвместния комитет на европейските надзорни органи трите европейски надзорни органа (ЕНО) следва да координират работата си и тази на компетентните органи, за да се постигне междусекторна съгласуваност и да се направи оценка на практическите трудности, които биха могли да възникнат при ОПС секюритизациите. В този процес следва да се потърсят и, доколкото е възможно, да бъдат взети предвид становищата на пазарните участници. Резултатът от тези обсъждания следва да се оповестява на интернет страниците на ЕНО, така че да се подпомогнат инициаторите, спонсорите, ДСЦС и инвеститорите да оценяват ОПС секюритизации, преди да емитират секюритизиращи инструменти или да инвестират в такива позиции. Такъв координационен механизъм би бил особено важен в периода преди прилагането на настоящия регламент.

(22)

Съгласно настоящия регламент единствено секюритизациите с пълна цесия могат да бъдат ОПС. При секюритизацията с пълна цесия собствеността на базисните експозиции се прехвърля или фактически се предоставя на емитиращия субект, който е ДСЦС. Прехвърлянето на базисни експозиции или прехвърлянето на права върху тях на ДСЦС не следва да бъде предмет на разпоредби за възстановяване в случай на неплатежоспособност на продавача, без да се засягат разпоредбите на националното право относно несъстоятелността, съгласно които продажбата на базисните експозиции, извършена в рамките на определен период преди обявяването на неплатежоспособността на продавача, може да бъде обявена за недействителна при спазването на строги условия.

(23)

Правно становище, предоставено от квалифициран правен специалист, може да потвърди пълната цесия или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици на базисните експозиции, както и изпълнимостта на тази пълна цесия или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици съгласно приложимото право.

(24)

При секюритизациите, при които няма пълна цесия, базисните експозиции не се прехвърлят на емитиращия субект, който е ДСЦС, а чрез обезпечение или договор за деривати се прехвърля кредитният риск, свързан с базисните експозиции. Това поражда допълнителен кредитен риск от контрагента и потенциална сложност по отношение по-специално на съдържанието на договора за деривати. Поради тези причини критериите за ОПС не следва да позволяват синтетични секюритизации.

Следва да се признае постигнатият от ЕБО напредък в доклада му от декември 2015 г., в който беше набелязан възможен набор от критерии за ОПС за синтетичните секюритизации и бяха определени понятията „записана в счетоводния баланс синтетична секюритизация“ и „арбитражна синтетична секюритизация“. След като ЕБО ясно определи набор от критерии за ОПС, приложими специално към синтетичните секюритизации, записани в счетоводния баланс, и с оглед на насърчаване на финансирането на реалната икономика, и по-специално на малките и средните предприятия (МСП), които се възползват в най-голяма степен от такива секюритизации, Комисията следва да изготви доклад и, ако е целесъобразно, да приеме законодателно предложение с цел разширяване на рамката за ОПС, така че да обхваща тези секюритизации. Комисията не следва обаче да предлага такова разширяване на обхвата по отношение на арбитражните синтетични секюритизации.

(25)

Базисните експозиции, прехвърлени от продавача на ДСЦС, следва да отговарят на предварително зададени и ясно определени критерии за допустимост, които не дават възможност за активно управление на портфейл от тези експозиции въз основа на субективна преценка. Заместването на експозиции, които са в нарушение на декларациите и гаранциите, следва по принцип да не се смята за активно управление на портфейл.

(26)

Базисните експозиции не следва да включват експозиции в неизпълнение или експозиции към длъжници или гаранти, които, доколкото е известно на инициатора или първоначалния кредитор, се намират в определено положение на нарушена кредитоспособност (например длъжници, които са били обявени в несъстоятелност).

Критерият за „известна информация“ следва да се счита за изпълнен въз основа на информацията, получена от длъжниците при инициирането на експозиции, информацията, получена от инициатора в хода на обслужването на експозициите, или на информация, добита в резултат на процедурата за управление на риска или съобщена на инициатора от трета страна.

Към експозициите, които са били необслужвани и впоследствие са били преструктурирани, следва да се прилага предпазлив подход. Добавянето на последните в групата от базисни експозиции обаче не следва да се изключва когато по тези експозиции няма нови просрочени задължения от датата на преструктурирането, което следва да е било извършено най-малко една година преди датата на прехвърлянето на базисните експозиции или на прехвърлянето на права върху тях към ДСЦС. В такъв случай оповестяването следва да се извършва по подходящ начин, който да гарантира пълна прозрачност.

(27)

За да се гарантира, че инвеститорите извършват задълбочена надлежна проверка и за да се улесни оценяването на базисните рискове, е важно секюритизационните сделки да са обезпечени с групи от експозиции, които са хомогенни от гледна точка на вида активи, като групи от жилищни заеми или групи от корпоративни заеми, заеми за търговски имоти, лизингови договори и кредитни улеснения, отпускани на предприятия от една и съща категория, или групи от заеми за покупка и лизинг на автомобил, или групи от кредитни улеснения за физически лица за лично, семейно или битово потребление. Базисните експозиции не следва да включват прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 44 от Директива 2014/65/ЕС. С цел да се намери решение за тези държави членки, в които е обичайна практика кредитните институции да използват облигации вместо споразумения за заем, за да предоставят кредити на нефинансови предприятия, следва да бъде възможно да се включат такива облигации, при условие че те не са допуснати за търгуване на място за търговия.

(28)

От първостепенно значение е да се предотврати повторната поява на модели от типа препродаване на отпуснатите кредити („originate to distribute“). В тези случаи кредиторите отпускат кредити като прилагат слаби и неефективни политики за поемане на емисия, тъй като знаят предварително, че свързаните рискове в крайна сметка се продават на трети страни. Затова подлежащите на секюритизация експозиции следва да бъдат инициирани в рамките на обичайната стопанска дейност на инициатора или първоначалния кредитор съобразно стандарти за поемане на емисия, които следва да са не по-малко строги от тези, които инициаторът или първоначалният кредитор прилага към момента на инициирането спрямо подобни експозиции, които не са секюритизирани. Съществените промени в стандартите за поемане на емисия следва да бъдат изцяло оповестявани на потенциалните инвеститори или, в случай на програми за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа — на спонсора и другите страни, които имат пряка експозиция към сделка с ОАТЦК. Инициаторът или първоначалният кредитор следва да разполага с достатъчно опит в инициирането на експозиции, чиито характеристики са сходни на тези на секюритизираните експозиции. При секюритизации, при които базисните експозиции са жилищни заеми, в групата от заеми не следва да се включва заем, който е предлаган и сключен при допускането, че лицето, кандидатстващо за заема, или, ако е приложимо — посредниците, са знаели, че предоставената информация може да не бъде проверена от заемодателя. Оценката на кредитоспособността на кредитополучателя следва също така да отговаря, когато е приложимо, на изискванията на директиви 2008/48/ЕО (10) или 2014/17/ЕС (11) на Европейския парламент и на Съвета или на равностойни изисквания в трети държави.

(29)

Когато се извършва погасяване на секюритизиращи позиции, силната зависимост от продажба на активите, които служат за обезпечение на базисните активи, води до появата на уязвими места, както показаха лошите резултати на части от пазара на обезпечени с ипотека върху търговски имот ценни книжа по време на финансовата криза. Следователно обезпечените с ипотека върху търговски имот ценни книжа не следва да се считат за ОПС секюритизации.

(30)

Когато са налице данни относно въздействието върху околната среда на базисните активи на дадена секюритизация, инициаторът и спонсорът на такава секюритизация следва да ги публикува.

Поради това инициаторът, спонсорът и ДСЦС на ОПС секюритизации, при които базисните експозиции са жилищни заеми или заеми за закупуване или лизинг на автомобили, следва да публикуват наличната информация, свързана с екологичните показатели на активите, финансирани от тези жилищни заеми или заеми за закупуване или лизинг на автомобили.

(31)

Когато инициаторите, спонсорите и ДСЦС биха искали дадена тяхна секюритизация да използва обозначението ОПС, инвеститорите, компетентните органи и ЕОЦКП следва да бъдат уведомени, че секюритизацията отговаря на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Уведомлението следва да включва обяснение за това как е изпълнен всеки от критериите за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Впоследствие ЕОЦКП следва да включи секюритизацията в списъка на декларираните ОПС секюритизации, публикуван за информация на неговата интернет страница. Включването на емитиран секюритизиращ инструмент в списъка на ЕОЦКП на декларираните ОПС секюритизации не означава, че ЕОЦКП или други компетентни органи са удостоверили, че секюритизацията отговаря на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Спазването на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност остава отговорност единствено на инициаторите, спонсорите и ДСЦС. С това следва да се гарантира, че инициаторите, спонсорите и ДСЦС поемат отговорност за твърдението си, че дадена секюритизация е ОПС, и че е налице прозрачност на пазара.

(32)

Когато дадена секюритизация вече не отговаря на изискванията за ОПС, инициаторът и спонсорът следва незабавно да уведомят ЕОЦКП и съответния компетентен орган. Освен това, ако компетентен орган наложи административни санкции по отношение на секюритизация, която е била декларирана като ОПС секюритизация, той следва незабавно да уведоми ЕОЦКП, за да може последният да ги включи в списъка с уведомления за ОПС секюритизации, което да позволи на инвеститорите да са информирани за тези санкции и за надеждността на уведомленията за ОПС секюритизации. Поради това, в интерес на инициаторите и спонсорите е да правят обмислени уведомления, за да избегнат отрицателни последици за репутацията си.

(33)

Преди всяко инвестиционно решение инвеститорите следва да извършват собствена надлежна проверка, съответстваща на поетите рискове, но те следва да могат да разчитат и на уведомленията за ОПС секюритизации, както и на информацията, предоставена от инициатора, спонсора и ДСЦС относно това дали секюритизацията отговаря на изискванията за ОПС. Те обаче не следва да разчитат единствено и механично на такива уведомления и информация.

(34)

Участието на трети страни, които подпомагат проверката на съответствието на дадена секюритизация с изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност, би могла да е от полза за инвеститорите, инициаторите, спонсорите и ДСЦС и да допринесе за увеличаване на доверието в пазара на ОПС секюритизации. Инициаторите, спонсорите и ДСЦС биха могли също да използват услугите на трета страна, оправомощена в съответствие с настоящия регламент да оцени дали тяхната секюритизация отговаря на критериите за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Тези трети страни следва да се оправомощават от компетентните органи. В уведомлението до ЕОЦКП, както и при последващото публикуване на интернет страницата на ЕОЦКП, следва да се посочва дали изпълнението на критериите за опростеност, прозрачност и стандартизираност е било потвърдено от оправомощена трета страна. Въпреки това е важно инвеститорите да правят своя собствена оценка, да поемат отговорност за инвестиционните си решения, а не механично да разчитат на тези трети страни. Участието на трета страна не следва по никакъв начин да измества от инициаторите, спонсорите и институционалните инвеститори крайната юридическа отговорност за уведомяване и третиране на сделка по секюритизация като ОПС.

(35)

Държавите членки следва да определят компетентни органи и да им предоставят необходимите правомощия за надзор, разследване и налагане на санкции. Административните санкции следва по принцип да се публикуват. Тъй като инвеститорите, инициаторите, спонсорите, първоначалните кредитори и ДСЦС могат да бъдат установени в различни държави членки и върху тях да се упражнява надзор от различни секторни компетентни органи, следва да се осигури тясно сътрудничество между съответните компетентни органи, включително с Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на специфичните задачи, които са ѝ възложени съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (12), и с ЕНО, посредством взаимен обмен на информация и взаимопомощ при надзорните действия. Компетентните органи следва да налагат санкции само в случай на умишлено нарушение или нарушение поради небрежност. Прилагането на коригиращи мерки не следва да зависи от доказателствата за умисъл или небрежност. При определянето на подходящ вид и равнище на санкции или корективни мерки, когато се вземат предвид финансовите възможности на отговорното физическо или юридическо лице, компетентните органи следва по-специално да отчитат общия оборот на отговорното юридическо лице или годишния доход и нетните активи на отговорното физическо лице.

(36)

Компетентните органи следва тясно да координират надзорните си действия и да осигурят съгласувани решения, особено при нарушения на настоящия регламент. Когато такова нарушение се отнася до неточно или подвеждащо уведомление, установилият нарушението компетентен орган следва също да информира ЕНО и съответните компетентни органи на засегнатите държави членки. При несъгласие между компетентните органи, ЕОЦКП и, когато е приложимо, Съвместният комитет на европейските надзорни органи следва да упражняват правомощията си за посредничество с правно-обвързващ характер.

(37)

Изискванията за използване на обозначението „опростена, прозрачна и стандартизирана (ОПС) секюритизация“ са нови и ще бъдат допълнително уточнени в насоки и надзорни практики от ЕБО с течение на времето. С цел да не се възпират участниците на пазара да използват това обозначение, компетентните органи следва да имат възможност да предоставят на инициатора, спонсора и ДСЦС гратисен период от три месеца за коригиране на всяка погрешна употреба на обозначението, използвано от тях добросъвестно. Добросъвестност следва да се презюмира, когато инициаторът, спонсорът и ДСЦС не са могли да знаят, че секюритизацията не отговаря на всички критерии за опростеност, прозрачност и стандартизираност, за да бъде обозначена като ОПС секюритизация. По време на гратисния период въпросната секюритизация следва да продължава да се счита за отговаряща на изискванията за ОПС и не следва да бъде заличена от списъка, изготвен от ЕОЦКП в съответствие с настоящия регламент.

(38)

Настоящият регламент насърчава хармонизирането на редица основни елементи на пазарите на секюритизации, без да се засяга по-нататъшното допълващо пазарно-ориентирано хармонизиране на процесите и практиките на тези пазари. Поради това е от съществено значение пазарните участници и техните професионални сдружения да продължат да работят за по-нататъшното стандартизиране на пазарните практики, и по-специално за стандартизирането на секюритизационната документация. Комисията следва внимателно да следи и докладва за усилията за стандартизиране, положени от пазарните участници.

(39)

Директиви 2009/65/ЕО (13), 2009/138/ЕО (14) и 2011/61/ЕС (15) на Европейския парламент и на Съвета и Регламенти (ЕО) № 1060/2009 (16) и (ЕС) № 648/2012 (17) на Европейския парламент и на Съвета съответно се изменят, за да се осигури съгласуваност на правната рамка на Съюза с настоящия регламент по отношение на разпоредбите относно секюритизациите, чийто основен предмет е създаването и функционирането на вътрешния пазар, по-специално чрез осигуряване на еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар за всички институционални инвеститори.

(40)

Що се отнася до измененията на Регламент (ЕС) № 648/2012, при изпълнението на определени условия задължението за клиринг не следва да се прилага към договорите за извънборсови деривати, сключени от ДСЦС. Това е така, защото контрагентите по договори за извънборсови деривати, сключени с ДСЦС, са обезпечени кредитори по силата на секюритизационните споразумения и обикновено е предвидена адекватна защита срещу кредитен риск от контрагента. За дериватите, при които клирингът е нецентрализиран, равнищата на изискваното обезпечение следва да отчитат също специфичната структура на секюритизационните споразумения и вече предвидените в тях защитни мерки.

(41)

До известна степен покритите облигации и секюритизациите са взаимозаменяеми. Поради това, с цел да се предотврати възможността за изкривяване или арбитраж между използването на секюритизации и покрити облигации поради различното третиране на договорите за извънборсови деривати, сключени от емитенти на покрити облигации или от ДСЦС, Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде изменен, за да се осигури последователност на третирането на дериватите, свързани с покрити облигации, и дериватите, свързани със секюритизации, по отношение на задължението за клиринг и на маржовите изисквания за извънборсовите деривати, при които клирингът е нецентрализиран.

(42)

С цел да се хармонизират таксите за надзор, начислявани от ЕОЦКП, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с допълнителното конкретизиране на вида на таксите, услугите, за които се дължат такси, размера на таксите и начина на плащането им. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (18). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(43)

С цел да се уточни изискването за запазване на риска, както и с цел допълнително изясняване на критериите за хомогенност и на експозициите, които да се считат за хомогенни съгласно изискванията за опростеност, като се гарантира, че секюритизациите на заеми за МСП няма да бъдат неблагоприятно засегнати, на Комисията се предостави правомощието да приема регулаторни технически стандарти, разработени от ЕБО относно условията за запазване на риска, за измерване на равнището на запазване, за някои забрани във връзка със запазения риск, за запазването на консолидирана основа и за освобождаването на някои сделки, и за определяне на критериите за хомогенност, както и за базисните експозиции, считани за хомогенни. Комисията следва да приеме тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО следва да провежда задълбочени консултации с другите два ЕНО.

(44)

С цел да се допринесе за непрекъснатия, лесен и свободен достъп на инвеститорите до надеждна информация за секюритизациите, както и за да се определят условията във връзка със задължението на компетентните органи за сътрудничество и обмен на информация, на Комисията се предоставя правомощието да приема регулаторни технически стандарти, разработени от ЕОЦКП във връзка с: съпоставима информация за базисните експозиции и за редовните инвеститорски доклади; списъка на законните цели, за които е разрешена пресекюритизация; процедурите, даващи възможност за регистрите на секюритизации да проверяват изчерпателността и съгласуваността на докладваната им информация, заявлението за регистрация и опростеното заявление за разширяване на обхвата на регистрацията; данните за секюритизацията, които трябва да се представят за осигуряване на прозрачност, необходимите оперативни стандарти за събиране, обобщаване и сравняване на данните между регистрите на секюритизации, информацията, до която определените субекти имат достъп и реда и условията за пряк достъп; информацията, която трябва да се предоставя при уведомление за ОПС секюритизация; информацията, която трябва да се предоставя на компетентните органи в заявленията за оправомощаване на трета проверяваща страна; и подлежащата на обмен информация и съдържанието и обхвата на задълженията за уведомяване. Комисията следва да приеме тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. ЕОЦКП следва да провежда задълбочени консултации с другите два ЕНО.

(45)

С цел да се улесни процесът за инвеститорите, инициаторите, спонсорите и ДСЦС, на Комисията се предоставя правомощието да приема технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕОЦКП относно: образците, които да се използват за предоставяне на информацията на държателите на секюритизираща позиция; формата на заявлението за регистрация и на заявлението за разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на секюритизации; образеца за предоставянето на информация; образците, които да се използват за предоставяне на информация на регистъра на секюритизации, като се вземат предвид наличните решения, разработени от субектите, събиращи данни за секюритизации, и образеца на уведомление за ОПС секюритизация, което ще предоставя на инвеститорите и компетентните органи достатъчно информация за оценяване на съответствието с изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Комисията следва да приеме тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение в съответствие с член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 Регламент (ЕС) № 1095/2010. ЕОЦКП следва да провежда задълбочени консултации с другите два ЕНО.

(46)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за ОПС секюритизации не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки предвид факта, че пазарите на секюритизации функционират в световен мащаб и в рамките на вътрешния пазар за всички институционални инвеститори и дружества, участващи в секюритизациите, следва да бъдат осигурени еднакви условия на конкуренция, а поради обхвата и последиците на предвидените действия могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(47)

Настоящият регламент следва да се прилага по отношение на секюритизациите, чиито ценни книжа са емитирани на или след 1 януари 2019 г.

(48)

За неприключилите към 1 януари 2019 г. секюритизиращи позиции инициаторите, спонсорите и ДСЦС следва да могат да използват обозначението „ОПС“, при условие че секюритизацията отговаря на изискванията за ОПС, за някои изисквания към момента на уведомяването, а за други – към момента на инициирането. Следователно инициаторите, спонсорите и ДСЦС следва да могат да представят на ЕОЦКП уведомление за ОПС секюритизация в съответствие с настоящия регламент. Всяка следваща промяна в секюритизацията следва да се приеме, при условие че секюритизацията продължава да отговаря на всички приложими изисквания за ОПС.

(49)

Изискванията за надлежна проверка, които се прилагат в съответствие с действащото право на Съюза преди датата на прилагане на настоящия регламент, следва да продължат да се прилагат към секюритизациите, емитирани на или след 1 януари 2011 г., както и към секюритизациите, емитираните преди 1 януари 2011 г., когато след 31 декември 2014 г. са били добавени нови – или са били заменени – базисни експозиции. Съответните разпоредби от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014 на Комисията (19), в които са посочени изискванията за запазване на риска за кредитните институции и инвестиционните посредници, по смисъла на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (20), следва да продължат да се прилагат до момента, в който започнат да се прилагат регулаторните технически стандарти за запазване на риска съгласно настоящия регламент. От съображения за правна сигурност, кредитните институции или инвестиционните посредници, застрахователните и презастрахователните предприятия, както и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, следва — за секюритизиращи позиции, неприключили към датата на влизане в сила на настоящия регламент — да продължат да прилагат съответно член 405 от Регламент (ЕС) № 575/2013, глави I,II и III и член 22 от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014 на Комисията, членове 254 и 255 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 и съответно член 51 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията (21).

С цел да се гарантира, че инициаторите, спонсорите и ДСЦС спазват задълженията си за осигуряване на прозрачност, докато започнат да се прилагат регулаторните технически стандарти, които Комисията трябва да приеме съгласно настоящия регламент, до информацията, посочена в приложения I — VIII от Делегиран регламент (ЕС) 2015/3 на Комисията (22) следва да се осигури обществен достъп,

1)

„секюритизация“ е сделка или схема, при която кредитният риск по експозиция или група от експозиции се разделя на траншове с всяка една от следните характеристики:

2)

„дружество със специална цел — секюритизация“ („ДСЦС“) е предприятие, доверително дружество или друг субект, който не е нито инициатор, нито спонсор, а е създаден с цел да извърши една или повече секюритизации, като дейността му е ограничена до необходимото за постигането на тази цел и структурата му е такава, че изолира собствените му задължения от тези на инициатора;

3)

„инициатор“ е субект, който:

4)

„пресекюритизация“ е секюритизация, при която поне една от базисните експозиции е секюритизираща позиция;

5)

„спонсор“ е кредитна институция, независимо дали е разположена в Съюза или не, съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или инвестиционен посредник съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/65/ЕС, различен от инициатор, като при това:

6)

„транш“ е договорно определеният сегмент от кредитния риск по една експозиция или група експозиции, като дадена позиция в сегмента води до риск от кредитна загуба, който е по-голям или по-малък от този на позиция със същия размер в друг сегмент, без да се отчита кредитната защита, пряко предоставена от трети лица на държателите на позиции в сегмента или в другите сегменти;

7)

„програма за обезпечени с активи търговски ценни книжа“ или „програма за ОАТЦК“ е секюритизационна програма, при която емитираните ценни книжа приемат главно формата на обезпечени с активи търговски ценни книжа с първоначален падеж след не повече от една година;

8)

„сделка с обезпечени с активи търговски ценни книжа“ или „сделка с ОАТЦК“ е секюритизация в рамките на програма за ОАТЦК;

9)

„традиционна секюритизация“ е секюритизация, която включва прехвърлянето на икономическия интерес в секюритизираните експозиции чрез прехвърляне на собствеността върху тях от инициатора към ДСЦС или чрез прехвърляне на риска към ДСЦС, когато емитираните ценни книжа не представляват задължения за плащане от страна на инициатора;

10)

„синтетична секюритизация“ е секюритизация, при която рискът се прехвърля чрез кредитни деривати или обезпечения, а секюритизираните експозиции остават експозиции на инициатора;

11)

„инвеститор“ е физическо или юридическо лице, което държи секюритизираща позиция;

12)

„институционален инвеститор“ е инвеститор, който е едно от следните:

13)

„обслужващо предприятие“ е субект, който управлява ежедневно група закупени вземания или базисните кредитни експозиции;

14)

„ликвидно улеснение“ е секюритизираща позиция, произтичаща от договорно споразумение за финансиране, която осигурява на инвеститорите редовни парични потоци;

15)

„револвираща експозиция“ е експозиция, при която е позволено неизплатените от кредитополучателите салда да се променят в рамките на предварително установен лимит в зависимост от решенията на кредитополучателя за усвояване и погасяване;

16)

„револвираща секюритизация“ е секюритизация, при която самата структура на секюритизацията револвира, като в групата експозиции се добавят или премахват експозиции, независимо от това дали самите експозиции револвират;

17)

„клауза за предсрочна амортизация“ е договорна клауза при секюритизация на револвиращи експозиции или револвираща секюритизация, която изисква в случай на настъпване на предварително договорени събития секюритизиращите позиции на инвеститорите да бъдат изкупени обратно преди първоначално предвидения падеж на тези позиции;

18)

„транш за първа загуба“ е най-подчиненият транш при секюритизация, който е първият транш, понасящ загуби, възникнали по секюритизираните експозиции, като по този начин се осигурява защита за транша за втора загуба, и когато е приложимо, на траншовете от по-висок ранг.

19)

„секюритизираща позиция“ е експозиция към секюритизация;

20)

„първоначален кредитор“ e субект, който сам или чрез свързани с него субекти, пряко или непряко, е сключил първоначалното споразумение, по силата на което са възникнали задълженията или потенциалните задължения на длъжника или на потенциалния длъжник, от които произтичат експозициите, обект на секюритизация;

21)

„програма за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа“ е програма за ОАТЦК, обезпечена пряко и изцяло от съответния спонсор чрез предоставяне на едно или повече ликвидни улеснения за ДСЦС, които обхващат най-малко всеки един от следни елементи:

22)

„сделка с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа“ е сделка с ОАТЦК, обезпечена от ликвидно улеснение на ниво сделка с ОАТЦК или на ниво програма за ОАТЦК, което обхваща най-малко всеки един от следните елементи:

23)

„регистър на секюритизации“ е юридическо лице, което централизирано събира и поддържа данни за секюритизациите.

За целите на член 10 от настоящия регламент позоваванията на „регистри на трансакции“ в членове 61, 64, 65, 66, 73, 78, 79 и 80 от Регламент (ЕС) № 648/2012 се считат за позовавания на „регистри на секюритизации“.

а)

продавачът на секюритизиращата позиция е извършил тест за уместност в съответствие с член 25, параграф 2 от Директива 2014/65/ЕС;

б)

продавачът на секюритизиращата позиция се е убедил, въз основа на теста по буква а), че секюритизиращата позиция е подходяща за въпросния непрофесионален клиент;

в)

продавачът на секюритизиращата позиция незабавно съобщава на непрофесионалния клиент резултатите от теста за уместност под формата на резюме.

а)

третата държава фигурира в списъка на високорискови и отказващи съдействие юрисдикции, изготвен от FATF;

б)

третата държава не е подписала споразумение с държава членка, за да гарантира, че спазва изцяло стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция относно доходите и капитала на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или в Модела на споразумение на ОИСР за обмен на информация по данъчни въпроси, и че гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително по всякакви многостранни данъчни споразумения.

а)

когато установеният в Съюза инициатор или първоначален кредитор не е кредитна институция или инвестиционен посредник съгласно определенията в член 4, параграф 1, точки 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 — дали инициаторът или първоначалният кредитор отпуска всички свои кредити, пораждащи базисните експозиции, въз основа на разумни и точно определени критерии и ясно установени процедури за одобряване, изменяне, подновяване и финансиране на тези кредити и разполага с ефективни системи за прилагане на тези критерии и процедури в съответствие с член 9, параграф 1 от настоящия регламент;

б)

когато инициаторът или първоначалният кредитор е установен в трета държава — дали инициаторът или първоначалният кредитор отпуска всички свои кредити, пораждащи базисните експозиции, въз основа на разумни и точно определени критерии и ясно установени процедури за одобряване, изменяне, подновяване и финансиране на тези кредити и разполага с ефективни системи за прилагане на тези критерии и процедури, за да се гарантира, че отпускането на кредитите се извършва въз основа на задълбочена оценка на кредитоспособността на длъжника;

в)

когато инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор е установен в Съюза — дали той запазва постоянен значим нетен икономически интерес в съответствие с член 6 и дали запазването на риска се оповестява на институционалния инвеститор в съответствие с член 7;

г)

когато инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор е установен в трета държава — дали той запазва постоянен значим нетен икономически интерес, който във всички случаи е не по-малък от 5 %, определен в съответствие с член 6, и дали оповестява запазването на риска на институционалните инвеститори;

д)

дали инициаторът, спонсорът или ДСЦС е предоставил, където е приложимо, изискваната съгласно член 7 информация в съответствие с предвидените в същия член честота и условия;

а)

рисковите параметри на отделната секюритизираща позиция и на нейните базисни експозиции;

б)

всички структурни елементи на секюритизацията, които могат значително да повлияят на показателите на секюритизиращата позиция, включително договорните приоритети на плащанията и свързаните с приоритети на плащанията предпоставки, кредитните подобрения, ликвидните подобрения, свързаните с пазарната стойност предпоставки и определенията за неизпълнение по конкретните сделки;

в)

по отношение на секюритизация, декларирана като ОПС съгласно член 27, съответствието на тази секюритизация с изискванията, предвидени в членове 19 — 22 или в членове 23 — 26 и член 27. Институционалните инвеститори могат да разчитат в подходяща степен на уведомлението за ОПС секюритизация по член 27, параграф 1 и на информацията, оповестена от инициатора, спонсора и ДСЦС, относно съответствието с изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност, без да се доверяват единствено или механично на споменатите уведомление или информация.

а)

установява подходящи писмени процедури, които да са пропорционални на рисковия профил на секюритизиращата позиция и, според случая, на търговския и банков портфейл на институционалния инвеститор, с цел да се проследи спазването на текуща основа на параграфи 1 и 3, както и показателите на секюритизиращата позиция и на базисните експозиции.

Когато е приложимо по отношение на секюритизацията и на базисните експозиции, тези писмени процедури включват наблюдение на вида експозиция, процентния дял на заемите с просрочие от повече от 30, 60 и 90 дни, процентите на неизпълнение, процентите на предсрочно погасяване, заемите, обезпечението по които е предмет на принудително изпълнение, процента на събиране на вземанията, репо сделките, промените по заема, гратисните периоди, вида обезпечение и дали то се използва, както и честотното разпределение на кредитните оценки или другите показатели на кредитното качество на базисните експозиции, отрасловата и географската диверсификация, честотното разпределение на отношенията между размера на заема и стойността на обезпечението с такива интервали, които улесняват извършването на подходящ анализ на чувствителността. Когато самите базисни експозиции представляват секюритизиращи позиции, както е позволено в съответствие с член 8, институционалните инвеститори наблюдават също така базисните експозиции за тези позиции;

б)

в случай на секюритизация, различна от програма за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, редовно извършва стрес тестове във връзка с паричните потоци и стойността на обезпеченията, покриващи базисните експозиции, или, при липса на достатъчни данни за паричните потоци и стойността на обезпеченията — стрес тестове във връзка с допусканията за загубите, като се отчита естеството, мащабът и сложността на риска при секюритизиращата позиция;

в)

в случай на програма за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, редовно извършва стрес тестове във връзка с платежоспособността и ликвидността на спонсора;

г)

гарантира вътрешна отчетност пред своя управителен орган, така че управителният орган да бъде осведомен за съществените рискове, произтичащи от секюритизиращата позиция, и гарантира,че тези рискове се управляват по подходящ начин;

д)

при поискване е в състояние да докаже пред своите компетентни органи, че разбира напълно и точно секюритизиращата позиция и нейните базисни експозиции и че е въвел писмени политики и процедури за управление на риска по секюритизиращата позиция и за документиране на проверките и надлежните проверки в съответствие с параграфи 1 и 2, както и на всяка друга значима информация; и

е)

при поискване, в случай на експозиции към програма с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, е в състояние да докаже пред своите компетентни органи, че разбира напълно и точно кредитното качество на спонсора и условията на предоставеното ликвидно улеснение.

а)

запазване на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на всеки от траншовете, продадени или прехвърлени на инвеститори;

б)

в случай на револвиращи секюритизации или секюритизации на револвиращи експозиции — запазване на интереса на инициатора в размер на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на всяка от секюритизираните експозиции;

в)

запазване на произволно избрани експозиции, съответстващи на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции, ако в противен случай тези несекюритизирани експозиции биха били секюритизирани при секюритизацията, при условие че броят на потенциално секюритизираните експозиции при инициирането е не по-малък от 100;

г)

запазване на транша за първа загуба, а когато това запазване не възлиза на 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции и при необходимост — на други траншове, които имат същия или по-неблагоприятен рисков профил от траншовете, прехвърлени или продадени на инвеститори, и чийто падеж не настъпва по-рано от падежа на траншовете, прехвърлени или продадени на инвеститори, така че запазването да се равнява общо на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции; или

д)

запазване на експозицията за първа загуба в размер на не по-малко от 5 % от всяка секюритизирана експозиция при секюритизацията.

а)

централни правителства или централни банки;

б)

регионални правителства, местни органи на властта и субекти от публичния сектор на държавите членки по смисъла на член 4, параграф 1, точка 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

институции, за които е определено рисково тегло от 50 % или по-малко съгласно трета част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г)

национални насърчителни банки или институции по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския Парламент и на Съвета (26); или

д)

многостранните банки за развитие, изброени в член 117 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

а)

условията на запазване на риска съгласно параграф 3, включително изпълнението чрез синтетична или условна форма на запазване;

б)

измерването на равнището на запазване, посочено в параграф 1;

в)

забраната за хеджиране или продажба на запазен интерес;

г)

условията за запазване на консолидирана основа в съответствие с параграф 4;

д)

условията за освобождаване на сделки, основани на ясен, прозрачен и достъпен индекс, посочени в параграф 6;

а)

информация за базисните експозиции на тримесечна основа или в случая на обезпечени с активи търговски ценни книжа — информация за базисните вземания или вземанията по кредити на месечна основа;

б)

всякаква базова документация, която e от значение за разбирането на сделката, включително, но не само, следните документи, когато е приложимо:

Тази базова документация включва подробно описание на приоритета на плащанията по секюритизацията;

в)

когато не е съставен проспект в съответствие с Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (28) — обобщение на сделката или преглед на основните характеристики на секюритизацията, включително, когато е приложимо:

г)

в случай на ОПС секюритизации — уведомлението за ОПС секюритизация, посочено в член 27;

д)

тримесечни инвеститорски доклади или в случай на ОАТЦК — месечни инвеститорски доклади, съдържащи следното:

е)

всяка вътрешна информация, свързана със секюритизацията, която инициаторът, спонсорът или ДСЦС е задължен да оповести в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (29) по отношение злоупотребата с вътрешна информация и манипулирането на пазара;

ж)

в случаите, когато буква е) не се прилага — всяко значимо събитие, като например:

а)

включва добре функционираща система за контрол на качеството на данните;

б)

спазва подходящи стандарти за управление и поддържане и за прилагане на подходяща организационна структура, която гарантира непрекъснатостта и нормалното функциониране на интернет страницата;

в)

отговаря на подходящи системи, проверки и процедури, които установяват всички значими източници на операционен риск;

г)

включва системи, които гарантират защитата и целостта на получената информация и незабавния запис на информацията; и

д)

дава възможност за архивиране на информацията за срок от най-малко пет години след падежа на секюритизацията.

а)

всички секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани преди 1 януари 2019 г.; и

б)

всички секюритизации, които ще бъдат използвани за законни цели съгласно параграф 3, чиито ценни книжа са емитирани на или след 1 януари 2019 г.

а)

улесняването на ликвидацията на кредитна институция, инвестиционен посредник или финансова институция;

б)

за да се гарантира жизнеспособност като действащи предприятия на кредитна институция, инвестиционен посредник или финансова институция с цел да се избегне тяхната ликвидация; или

в)

защитата на интересите на инвеститорите, когато базисните експозиции са необслужвани.

а)

първоначалното споразумение, породило задълженията или потенциалните задължения на длъжника или потенциалния длъжник, е сключено преди влизането в сила на Директива 2014/17/ЕС; и

б)

инициаторът, който купува експозиции на трета страна за своя сметка, след което ги секюритизира, спазва задълженията, които институциите инициатори са били задължени да спазват преди 1 януари 2019 г. съгласно член 21, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014.

а)

заявление за регистрация;

б)

заявление за разширяване на обхвата на регистрацията за целите на член 7 от настоящия регламент в случай на регистър на трансакции, който вече е регистриран в съответствие с дял VI, глава 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или с глава III от Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета (30).

а)

процедурите, посочени в параграф 2 от настоящия член, които регистрите на секюритизации трябва да прилагат, за да проверят изчерпателността и съгласуваността на предоставената им информация съгласно член 7, параграф 1;

б)

заявлението за регистрация, посочено в параграф 5, буква а);

в)

опростеното заявление за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 5, буква б).

а)

заявлението за регистрация, посочено в параграф 5, буква а);

б)

заявлението за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 5, буква б).

а)

се отказва изрично от регистрацията или през предходните шест месеца не е предоставял услуги;

б)

е получил регистрацията посредством неверни твърдения или по друг неправомерен начин; или

в)

вече не отговаря на условията, при които е регистриран.

а)

ЕОЦКП;

б)

ЕБО;

в)

ЕОЗППО;

г)

ЕССР;

д)

съответните членове на Европейска система на централните банки (ЕСЦБ), включително Европейската централна банка (ЕЦБ) при изпълнението на своите задачи в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013;

е)

съответните органи, чиито съответни надзорни отговорности и мандати обхващат сделки, пазари, участници и активи, които попадат в обхвата на настоящия регламент;

ж)

органите за преструктуриране, определени съгласно член 3 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (31);

з)

Единния съвет за преструктуриране, създаден с Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (32);

и)

органите по член 29;

й)

инвеститорите и потенциалните инвеститори.

а)

данните за секюритизацията, посочени в параграф 1, които инициаторът, спонсорът или ДСЦС предоставят, за да изпълнят задълженията си по член 7, параграф 1;

б)

необходимите оперативни стандарти, за да се осигури навременно, структурирано и изчерпателно:

в)

елементите на информацията, до която трябва да имат достъп субектите посочени в параграф 1, в зависимост от съответните им мандати и конкретните им потребности;

г)

реда и условията, при които субектите, посочени в параграф 1, трябва да получат пряк и незабавен достъп до данните, съдържащи се в регистрите на секюритизации.

а)

секюритизацията отговаря на всички изисквания на раздел 1 или раздел 2 от настоящата глава и ЕОЦКП e бил уведомен съгласно член 27, параграф 1; и

б)

секюритизацията е включена в списъка, посочен в член 27, параграф 5.

а)

разпоредби, които позволяват на синдика на продавача да обяви продажбата на базисните експозиции за недействителна единствено въз основа на това, че е извършена в рамките на определен период преди обявяването на неплатежоспособността на продавача;

б)

разпоредби, съгласно които ДСЦС може да предотврати обявяването на недействителност по буква а) единствено ако може да докаже, че не е разполагало с информация за неплатежоспособността на продавача към момента на продажбата.

а)

сериозно влошаване на кредитния рейтинг на продавача;

б)

неплатежоспособност на продавача; и

в)

неотстранени нарушения на договорните задължения от страна на продавача, включително неизпълнение от страна на продавача.

а)

е бил обявен за неплатежоспособен или на чиито кредитори съдът е предоставил окончателно неподлежащо на обжалване право на принудително изпълнение или е присъдил обезщетение за имуществени вреди в резултат на пропуснато плащане в рамките на три години преди датата на възникване или е преминал през процес на преструктуриране на дълга във връзка със своите необслужвани експозиции в рамките на три години преди датата на прехвърлянето на базисни експозиции или прехвърлянето на права върху тях на ДСЦС, освен ако:

б)

към момента на инициирането, когато е приложимо, е бил включен в публичен кредитен регистър на лицата с неблагоприятна кредитна история или, когато няма такъв публичен кредитен регистър, в друг кредитен регистър, който е на разположение на инициатора или първоначалния кредитор; или

в)

има присъдена кредитна оценка или кредитен профил, показващи, че рискът да не бъдат извършени договорни плащания е значително по-висок от този за сравними експозиции, държани от инициатора, които не са секюритизирани.

а)

в ДСЦС не се блокират парични средства, надхвърлящи необходимото за осигуряване на оперативното функциониране на ДСЦС или за редовното погасяване на задълженията към инвеститорите в съответствие с договорните условия на секюритизацията, освен ако извънредни обстоятелства не налагат блокирането на средства с цел тяхното използване, в най-добрия интерес на инвеститорите, за разходи с цел да се избегне влошаване на кредитното качество на базисните експозиции;

б)

основните постъпления от базисните експозиции се прехвърлят на инвеститорите чрез последователно погасяване на секюритизиращите позиции според реда на секюритизиращата позиция;

в)

погасяването на секюритизиращите позиции не се извършва в различна от определената от техния ред последователност; и

г)

нито една разпоредба не изисква автоматична ликвидация на базисните експозиции по пазарна стойност.

а)

влошаване на кредитното качество на базисните експозиции до или под предварително определен праг;

б)

възникване на свързано с неплатежоспособност събитие по отношение на инициатора или обслужващото предприятие;

в)

намаляване на стойността на държаните от ДСЦС базисни експозиции под предварително определен праг (събитие за предсрочно погасяване); и

г)

невъзможност за генериране на достатъчно нови базисни експозиции, които да отговарят на предварително определеното кредитно качество (предпоставка за прекратяване на револвиращия период).

а)

договорните задължения, функции и отговорности на обслужващото предприятие и попечителя, ако има такъв, и на другите доставчици на спомагателни услуги;

б)

процесите и отговорностите, които са необходими, за да се гарантира, че неизпълнение от страна на обслужващото предприятие или негова неплатежоспособност не води до прекратяване на обслужването, като например договорна разпоредба, която позволява замяната на обслужващото предприятие в такива случаи; и

в)

разпоредби, с които се гарантира замяната на контрагенти по деривати, доставчици на ликвидност и обслужващата сметката банка в случай на неизпълнение от тяхна страна, неплатежоспособност и други конкретни събития, когато е приложимо.

а)

разпоредби, които позволяват на синдика на продавача да обяви продажбата на базисните експозиции за недействителна единствено въз основа на това, че е извършена в рамките на определен период преди обявяването на неплатежоспособността на продавача;

б)

разпоредби, съгласно които ДСЦС може да предотврати обявяването на недействителност по буква а) единствено ако може да докаже, че не е разполагало с информация за неплатежоспособността на продавача към момента на продажбата.

а)

сериозно влошаване на кредитния рейтинг на продавача;

б)

неплатежоспособност на продавача; и

в)

неотстранени нарушения на договорните задължения от страна на продавача, включително неизпълнение от страна на продавача.

а)

е бил обявен за неплатежоспособен или на чиито кредитори съдът е предоставил окончателно неподлежащо на обжалване право на принудително изпълнение или обезщетение за имуществени вреди в резултат на пропуснато плащане в рамките на три години преди датата на възникване или е преминал през процес на преструктуриране на дълга във връзка със своите необслужвани експозиции в рамките на три години преди датата на прехвърлянето на базисни експозиции или прехвърлянето на права върху тях на ДСЦС, освен ако:

б)

към момента на инициирането, когато е приложимо, е бил включен в публичен кредитен регистър на лицата с неблагоприятна кредитна история или, когато няма такъв публичен кредитен регистър, в друг кредитен регистър, който е на разположение на инициатора или първоначалния кредитор; или

в)

има присъдена кредитна оценка или кредитен профил, показващи, че рискът да не бъдат извършени договорни плащания е значително по-висок от този за сравними експозиции, държани от инициатора, които не са секюритизирани.

а)

в ДСЦС не се блокират парични средства, надхвърлящи необходимото за осигуряване на оперативното функциониране на ДСЦС или за редовното извършване на плащания на инвеститорите в съответствие с договорните условия на секюритизацията, освен ако извънредни обстоятелства не налагат блокирането на средствата с цел тяхното използване, в най-добрия интерес на инвеститорите, за разходи с цел избягване влошаването на кредитното качество на базисните експозиции;

б)

основните постъпления от базисните експозиции се прехвърлят на инвеститорите, които държат секюритизираща позиция, чрез последователно погасяване на секюритизиращите позиции според техния ред; и

в)

нито една разпоредба не изисква автоматична ликвидация на базисните експозиции по пазарна стойност.

а)

влошаване на кредитното качество на базисните експозиции до или под предварително определен праг; и

б)

възникване на свързано с неплатежоспособност събитие по отношение на продавача или обслужващото предприятие;

а)

договорните задължения, функции и отговорности на спонсора, обслужващото предприятие и попечителя, ако има такъв, и на другите доставчици на спомагателни услуги;

б)

процесите и отговорностите, които са необходими, за да се гарантира, че неизпълнение от страна на обслужващото предприятие или негова неплатежоспособност не води до прекратяване на обслужването;

в)

разпоредби, с които се гарантира замяната на контрагенти по деривати и обслужващата сметката банка в случай на неизпълнение от тяхна страна, неплатежоспособност и други конкретни събития, когато е приложимо и.

г)

изпълнението на изисквания по член 25, параграф 3 от страна на спонсора.

а)

на обобщената информация, изисквана съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, буква а); и

б)

на информацията, изисквана съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, букви б) — д), най-малко в проектен или първоначален вид.

а)

отговорностите на попечителя и на другите субекти с доверителни задължения, ако има такива, към инвеститорите;

б)

договорните задължения, функции и отговорности на спонсора, който има експертен опит в сключването на договори за кредит, на попечителя, ако има такъв, и на другите доставчици на спомагателни услуги;

в)

процесите и отговорностите, които са необходими, за да се гарантира, че неизпълнение от страна на обслужващото предприятие или негова неплатежоспособност не води до прекратяване на обслужването;

г)

разпоредбите за замяната на контрагенти по деривати и обслужващата сметката банка на ниво програма за ОАТЦК в случай на неизпълнение от тяхна страна, неплатежоспособност и други конкретни събития, когато ликвидното улеснение не покрива такива събития;

д)

при настъпване на конкретни събития, неизпълнение от страна на спонсора или негова неплатежоспособност се предвиждат коригиращи мерки за постигане, според случая, на обезпечаване на поетия ангажимент за финансиране или замяна на доставчика на ликвидното улеснение; и

е)

ликвидното улеснение се усвоява и ценните книжа с настъпващ падеж се погасяват, в случай че спонсорът не поднови поетия ангажимент за финансиране на ликвидното улеснение преди изтичането на срока му.

а)

потвърждение от инициатора или първоначалния кредитор, че той отпуска своите кредити въз основа на разумни и точно определени критерии и ясно установени процедури за одобряване, изменяне, подновяване и финансиране на кредитите и че разполага с ефективни системи за прилагане на тези процедури в съответствие с член 9 от настоящия регламент; и

б)

декларация на инициатора или първоначалния кредитор за това дали посоченото в буква а) отпускане на кредити е обект на надзор.

а)

третата страна начислява на инициаторите, спонсорите или ДСЦС, участващи в оценяваните от третата страна секюритизации, единствено недискриминационни и основани на разходите такси, без да диференцира таксите в зависимост от резултатите от своята оценка или във връзка с тях;

б)

третата страна не е нито регулирано образувание съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива 2002/87/ЕО, нито агенция за кредитен рейтинг съгласно определението в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1060/2009, и изпълнението на другите дейности на третата страна не компрометира независимостта или добросъвестността на нейната оценка;

в)

третата страна не предоставя под никаква форма консултация, одит или подобна услуга на инициатора, спонсора или ДСЦС, който участва в оценяваните от третата страна секюритизации;

г)

членовете на управителния орган на третата страна притежават професионална квалификация, знания и опит, които са адекватни на изпълняваната от третата страна задача, и имат добра репутация и са почтени;

д)

управителният орган на третата страна включва поне една трета, но не по-малко от двама независими директори;

е)

третата страна взема всички необходими мерки, за да гарантира, че проверката на съответствието с изискванията за ОПС не се влияе от никакви съществуващи или потенциални конфликти на интереси или бизнес отношения, свързани с третата страна, нейните акционери или членове, управители, служители или всяко друго физическо лице, чиито услуги са на разположение или под контрола на третата страна. За тази цел третата страна установява, поддържа, налага и документира ефективна система за вътрешен контрол, която определя прилагането на политики и процедури за откриване и предотвратяване на евентуални конфликти на интереси. Потенциалните или съществуващи конфликти на интереси, които са били открити, се премахват или смекчават и се оповестяват без забавяне. Третата страна установява, поддържа, прилага и документира подходящи процедури и процеси за гарантиране на независимостта на оценката за съответствие с изискванията за ОПС. Третата страна периодично следи и преразглежда тези политики и процедури, за да оцени ефективността им и да прецени дали е необходимо да ги актуализира; както и

ж)

третата страна може да докаже, че разполага с подходящи оперативни гаранции и вътрешни процедури, които ѝ позволяват да оцени съответствието с изискванията за ОПС.

а)

при застрахователните и презастрахователните предприятия — компетентният орган, определен в съответствие с член 13, точка 10 от Директива 2009/138/ЕО;

б)

при лицата, управляващи алтернативен инвестиционен фонд — отговорният компетентен орган, определен в съответствие с член 44 от Директива 2011/61/ЕС;

в)

при ПКИПЦК и управляващите дружества на ПКИПЦК — компетентният орган, определен в съответствие с член 97 от Директива 2009/65/ЕО;

г)

при институциите за професионално пенсионно осигуряване — компетентният орган, определен в съответствие с член 6, буква ж) от Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (33);

д)

при кредитните институции или инвестиционните посредници — компетентният орган, определен в съответствие с член 4 от Директива 2013/36/ЕС, включително ЕЦБ по отношение на специфичните задачи, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013.

а)

процесите и механизмите за правилно измерване и запазване на постоянен значим нетен икономически интерес, събирането и своевременното оповестяване на цялата информация, която трябва да се предостави в съответствие с член 7, както и критериите за предоставяне на кредити в съответствие с член 9;

б)

за ОПС секюритизации, които не са секюритизации по програма за ОАТЦК: процедурите и механизмите за гарантиране на спазването на член 20, параграфи 7 — 12, член 21, параграф 7 и член 22; и

в)

за ОПС секюритизации, които са секюритизации по програма за ОАТЦК: процедурите и механизмите, с които по отношение на сделки с ОАТЦК се гарантира спазването на член 24, а по отношение на програми за ОАТЦК — спазването на член 26, параграфи 7 и 8.

а)

размера на капиталовите буфери;

б)

размера на ликвидните буфери; и

в)

ликвидния риск за инвеститорите вследствие на несъответствие на падежите между тяхното финансиране и инвестиции.

а)

инициатор, спонсор или първоначален кредитор не е спазил изискванията, посочени в член 6;

б)

инициатор, спонсор или ДСЦС не е спазил изискванията, посочени в член 7;

в)

инициатор, спонсор или първоначален кредитор не е изпълнил критериите, посочени в член 9;

г)

инициатор, спонсор или ДСЦС не е спазил изискванията, посочени в член 18;

д)

секюритизацията е определена за ОПС секюритизация и инициатор, спонсор или ДСЦС на тази секюритизация не е спазил изискванията, посочени в членове 19 — 22 или членове 23 — 26;

е)

инициатор или спонсор направи подвеждащо уведомление по член 27, параграф 1;

ж)

инициатор или спонсор не е спазил изискванията, посочени в член 27, параграф 4; или

з)

третата страна, оправомощена в съответствие с член 28, не е уведомила за съществени промени в информацията, предоставена съгласно член 28, параграф 1, или за всякакви други промени, за които може основателно да се смята, че засягат оценката на нейния компетентен орган.

а)

публично изявление, в което се посочва физическото или юридическото лице и естеството на нарушението в съответствие с член 37;

б)

разпореждане, с което от физическото или юридическото лице се изисква да преустанови това поведение и да не извършва повторно нарушение;

в)

временна забрана за член на управителния орган на инициатора, спонсора или ДСЦС или за всяко друго физическо лице, за което се смята, че носи отговорност за нарушението, да упражнява управленски функции в такива предприятия;

г)

в случай на нарушение, посочено в параграф 1, първа алинея, буква д) или буква е) от настоящия член — временна забрана инициаторът и спонсорът да уведомяват съгласно член 27, параграф 1, че дадена секюритизация отговаря на изискванията, посочени в членове 19 — 22 или членове 23 — 26;

д)

за физически лица — максимални имуществени административни санкции най-малко в размер на 5 000 000 EUR или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — равностойна сума в националната парична единица към 17 януари 2018 г.;

е)

за юридически лица — максимални имуществени административни санкции най-малко в размер на 5 000 000 EUR или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — равностойна сума в националната парична единица към 17 януари 2018 г., или в размер до 10 % от общия годишен нетен оборот на юридическото лице, посочен в последните налични счетоводни отчети, одобрени от управителния орган; когато юридическото лице е предприятие майка или дъщерно предприятие на предприятие майка, задължено да изготвя консолидирани финансови отчети в съответствие с Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (35), приложимият общ годишен оборот е общият нетен годишен оборот или съответстващият вид приходи в съответствие с приложимите законодателни актове относно счетоводството, посочени в последните налични консолидирани отчети, одобрени от управителния орган на предприятието майка, което ръководи останалите предприятия;

ж)

максимални имуществени административни санкции най-малко в двойния размер на ползата, извлечена вследствие на нарушението, когато размерът на тази полза може да бъде определен, дори този размер да надхвърля максималните суми по букви д) и е);

з)

в случай на нарушение, посочено в параграф 1, първа алинея, буква з) от настоящия член — временно отнемане на правомощието, посочено в член 28, на трета страна, оправомощена да проверява съответствието на дадена секюритизация с членове 19 — 22 или членове 23 — 26.

а)

пряко;

б)

в сътрудничество с други органи;

в)

на своя отговорност, като делегират правомощия на други органи;

г)

чрез отнасяне на въпроса пред компетентните съдебни органи.

а)

съществеността, тежестта и продължителността на нарушението;

б)

степента на отговорност на физическото или юридическото лице, което е отговорно за нарушението;

в)

финансовите възможности на отговорното физическо или юридическо лице;

г)

размера на реализираната печалба или избегнатата загуба от отговорното физическо или юридическо лице, доколкото той може да бъде определен;

д)

загубите, претърпени от трети страни в резултат на нарушението, доколкото могат да бъдат определени;

е)

степента на съдействие, която отговорното физическо или юридическо лице оказва на компетентния орган, без да се засяга необходимостта за осигуряване на принудително възстановяване от това лице на реализираните печалби или избегнатите загуби;

ж)

предходни нарушения на отговорното физическо или юридическо лице.

а)

да отложат публикуването на решението за налагане на административна санкция до момента, в който отпаднат основанията то да не бъде публикувано;

б)

да публикуват решението за налагане на административна санкция без разкриване на самоличността на адресата, в съответствие с националното право; или

в)

да не публикуват решението за налагане на административна санкция, в случай че посочените в букви а) и б) възможности се считат за недостатъчни, за да се гарантира:

(1)

В член 135 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 301а от настоящата директива за допълване на настоящата директива чрез определяне на обстоятелствата, при които може да бъде наложено пропорционално допълнително капиталово изискване, когато са нарушени изискванията по членове 5 или 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета (*2), без да се засяга член 101, параграф 3 от настоящата директива.

3.   За да осигури последователно хармонизиране във връзка с параграф 2 от настоящия член, ЕОЗППО, съгласно условията на член 301б, разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на методиките за изчисляване на пропорционалното допълнително капиталово изискване в посочения параграф.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.“

(*2)  Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, както и за изменение на Директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО, и 2011/61/ЕС, и Регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35).“"

(2)

Член 308б, параграф 11 се заличава.

1)

В съображения 22 и 41, в член 8в и в приложение I, раздел Г, част II, точка 1 „структуриран финансов инструмент“ се заменя със „секюритизиращ инструмент“.

2)

В съображения 34 и 40, в член 8, параграф 4, член 8в, член 10, параграф 3 и член 39, параграф 4, както и в приложение I, раздел А, точка 2, пета алинея, в приложение I, раздел Б, точка 5, в приложение I, раздел Г, част II, заглавието и точка 2, в приложение III, част I, точки 8, 24 и 45, и в приложение III, част III, точка 8 „структурирани финансови инструменти“ се заменя със „секюритизиращи инструменти“.

3)

В член 1 втора алинея се заменя със следното:

„В настоящия регламент се определят също така задълженията на емитентите и свързани с тях трети страни, установени в Съюза, във връзка със секюритизиращите инструменти.“

4)

В член 3, параграф 1, буква л) се заменя със следното:

5)

Член 8б се заличава.

6)

В член 4, параграф 3, буква б), в член 5, параграф 6, втора алинея, и в член 25а позоваването на член 8б се заличава.

1)

В член 2 се добавят следните точки:

2)

В член 4 се добавят следните параграфи:

„5.   Параграф 1 от настоящия член не се прилага по отношение на договори за извънборсови деривати, които са сключени от емитенти на покрити облигации във връзка с покрита облигация, или от дружества със специална цел — секюритизация, във връзка със секюритизация по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета (*4), при условие че:

6.   За да се осигури последователното прилагане на настоящия член и като се отчита необходимостта от избягване на регулаторен арбитраж, ЕНО разработват проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват критерии за установяване на това кои договорености по покрити облигации или секюритизации адекватно редуцират кредитния риск от контрагента по смисъла на параграф 5.

ЕНО представят на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в настоящия параграф, в съответствие с членове 10 — 14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 или (ЕС) № 1095/2010.

(*4)  Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, както и за изменение на Директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО, и 2011/61/ЕС, и Регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35).“"

3)

В член 11 параграф 15 се заменя със следното:

„15.   За да се осигури последователното прилагане на настоящия член, ЕНО разработват общи проекти на регулаторни технически стандарти, в които се уточняват:

Равнището и видът на изискваното обезпечение във връзка с договори за извънборсови деривати, които са сключени от емитенти на покрити облигации във връзка с покрита облигация или от дружество със специална цел — секюритизация, във връзка със секюритизация по смисъла на настоящия регламент, които отговарят на условията на член 4, параграф 5 от настоящия регламент и изискванията, установени в член 18 и в членове 19 — 22 или членове 23 — 26 от Регламент (ЕС) 2017/2402 [регламента относно секюритизациите], се определят, като се отчитат всякакви налични пречки за размяна на обезпечения по отношение на съществуващи договорености за обезпечения по покритата облигация или секюритизацията.

ЕНО представят на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г.

В зависимост от правния статут на контрагента на Комисията се делегира правомощие за приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 или (ЕС) № 1095/2010.“

а)

към момента на емитиране тези ценни книжа те са отговаряли на изискванията, установени в член 20, параграфи 1 — 5, 7 — 9 и 11 — 13 и член 21, параграфи 1 и 3; и

б)

към момента на уведомяване съгласно член 27, параграф 1 отговарят на изискванията, установени в член 20, параграфи 6 и 10, член 21, параграф 2 и параграфи 4 — 10 и член 22, параграфи 1 — 5.

а)

в член 22, параграф 2 „преди емитирането“ се счита, че гласи „преди уведомлението съгласно член 27, параграф 1“;

б)

в член 22, параграф 3 „преди определянето на цената на секюритизацията“ се счита, че гласи „преди уведомлението съгласно член 27, параграф 1“;

в)

в член 22, параграф 5:

а)

изпълнението на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност, установени в членове 18 — 27;

б)

оценка на предприетите от компетентните органи действия, относно евентуално възникналите съществени рискове и нови слаби места и действията на пазарните участници за допълнително стандартизиране на документацията по секюритизацията;

в)

действието на изискванията за надлежна проверка, установени в член 5 и на изискванията за прозрачност, установени в член 7 и степента на прозрачност на пазара на секюритизации в Съюза, включително относно това дали изискванията за прозрачност, установени в член 7 дават възможност на компетентните органи за достатъчно широко наблюдение на пазара, за да изпълняват съответните си мандати;

г)

изискванията, установени в член 6, включително тяхното спазване от страна на участниците на пазара и условията на запазване на риска съгласно член 6, параграф 3.

а)

на въздействието на настоящия регламент, включително въвеждането на обозначението „ОПС“ на секюритизациите, върху функционирането на пазара на секюритизации в Съюза, приноса на секюритизацията за реалната икономика, по-специално по отношение на достъпа до кредитиране за МСП и инвестициите, както и взаимовръзката между финансовите институции и стабилността на финансовия сектор;

б)

на разликите в използването на условията, посочени в член 6, параграф 3, въз основа на данните, докладвани в съответствие с член 7, параграф 1, първа алинея, буква д), подточка iii). Ако съгласно констатациите е налице повишаване на пруденциалните рискове, произтичащо от използването на условията, посочени в член 6, параграф 3, букви а), б), в) и д), се разглеждат възможностите за подходяща защита;

в)

дали е налице несъразмерно повишаване на броя на сделките, посочени в член 7, параграф 2, трета алинея, от датата на прилагане на настоящия регламент и дали участниците на пазара са структурирали сделките така, че да заобикалят задължението по член 7 за предоставяне на информация чрез регистрите на секюритизации;

г)

дали е необходимо разширяване на изискванията за оповестяване по член 7, така че да бъдат включени сделките, посочени в член 7, параграф 2, трета алинея, и позициите на инвеститорите;

д)

дали в областта на ОПС секюритизациите е възможно да се въведе режим на еквивалентност за инициатори, спонсори и ДСЦС от трети държави, като се вземат предвид международните тенденции в областта на секюритизацията, по-специално инициативите за опростени, прозрачни и съпоставими секюритизации;

е)

на изпълнението на изискванията, установени в член 22, параграф 4 и дали те трябва да бъдат разширени, така че да включват секюритизация, при която базисните експозиции не са жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, с цел интегриране на оповестяването по линия на факторите на околната среда и управлението и социалните фактори;

ж)

на целесъобразността на режима на проверка от трета страна, установен в членове 27 и 28, и дали режимът за оправомощаване на трети страни, установен в член 28 насърчава достатъчно конкуренцията между трети страни и дали е необходимо да бъдат въведени промени в надзорната рамка, за да се гарантира финансова стабилност; и

з)

при необходимост от допълване на рамката относно секюритизацията, установена в настоящия регламент, чрез създаване на система от банки с ограничен лиценз, които да изпълняват функциите на ДСЦС и да имат изключителното право да закупуват експозиции от инициаторите и да продават на инвеститорите вземанията, обезпечени със закупените експозиции.

28.12.2017