14.9.2017

Официален вестник на Европейския съюз

L 236/3

ПРЕВОД

ИЗМЕНЕНИЕ НА МОНРЕАЛСКИЯ ПРОТОКОЛ ЗА ВЕЩЕСТВАТА, КОИТО НАРУШАВАТ ОЗОНОВИЯ СЛОЙ

Член I

Изменение

Член 1, параграф 4

В член 1, параграф 4 от протокола думите:

„приложение В или приложение Д“ се заменят със следното:

„приложение В, приложение Д или приложение Е“.

Член 2, параграф 5

В член 2, параграф 5 от протокола думите:

„и член 2З“ се заменят със следното:

„членове 2З и 2Й“.

Член 2, параграф 8, буква а), параграф 9, буква а) и параграф 11

В член 2, параграф 8, буква а) и параграф 11 от протокола думите:

„членове 2А до 2И“ се заменят със следното:

„членове 2А—2Й“.

В края на член 2, параграф 8, буква а) от протокола се добавя следното:

„Всяко такова споразумение може да се разшири, за да се включат задължения относно потреблението или производството по силата на член 2Й, при условие че изчисленото общо ниво на потребление или производство на съответните страни не надвишава нивата, предвидени в член 2Й.“

В член 2, параграф 9, буква а), подточка i) от протокола след думите:

„да се внесат“

се заличава следното:

„и“.

В член 2, параграф 9, буква а) подточка ii) от протокола се преномерира като подточка iii).

След член 2, параграф 9, буква а), подточка i) се добавя следната подточка ii):

„дали да се коригират потенциалите за глобално затопляне, посочени в група I от приложение А, приложение В и приложение Е, и, ако това се налага, какви точно корекции да се внесат; и“.

Член 2Й

След член 2И от протокола се вмъква следният член:

„Член 2Й: Флуоровъглеводороди

1. Всяка страна гарантира, че за дванадесетмесечния период, считано от 1 януари 2019 г., и за всеки следващ дванадесетмесечен период изчисленото ниво на потребление на контролираните вещества от приложение Е, изразено в еквиваленти на CO2, не надхвърля установения за съответните години съгласно букви а)—д) по-долу процент от средногодишната стойност на изчислените нива на потребление на контролираните вещества от приложение Е за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. плюс петнадесет процента от посоченото в член 2Е, параграф 1 изчислено ниво на потребление на контролираните вещества от група I от приложение В, изразено в еквиваленти на CO2:

а)	2019 г. до 2023 г.: 90 %;

б)	2024 г. до 2028 г.: 60 %;

в)	2029 г. до 2033 г.: 30 %;

г)	2034 г. до 2035 г.: 20 %;

д)	2036 г. и след това: 15 %.

2. Независимо от разпоредбите на параграф 1 от настоящия член страните могат да решат, че дадена страна трябва да гарантира, че за дванадесетмесечния период, считано от 1 януари 2020 г., и за всеки следващ дванадесетмесечен период изчисленото ниво на потребление на контролираните вещества от приложение Е, изразено в еквиваленти на CO2, не надхвърля установения за съответните години съгласно букви а)—д) по-долу процент от средногодишната стойност на изчислените нива на потребление на контролираните вещества от приложение Е за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. плюс двадесет и пет процента от посоченото в член 2Е, параграф 1 изчислено ниво на потребление на контролираните вещества от група I от приложение В, изразено в еквиваленти на CO2:

а)	2020 г. до 2024 г.: 95 %;

б)	2025 г. до 2028 г.: 65 %;

в)	2029 г. до 2033 г.: 30 %;

г)	2034 г. до 2035 г.: 20 %;

д)	2036 г. и след това: 15 %.

3. Всяка страна, която произвежда контролираните вещества от приложение Е, гарантира, че за дванадесетмесечния период, считано от 1 януари 2019 г., и за всеки следващ дванадесетмесечен период изчисленото ниво на производство на контролираните вещества от приложение Е, изразено в еквиваленти на CO2, не надхвърля установения за съответните години съгласно букви а)—д) по-долу процент от средногодишната стойност на изчислените нива на производство на контролираните вещества от приложение Е за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. плюс петнадесет процента от посоченото в член 2Е, параграф 2 изчислено ниво на производство на контролираните вещества от група I от приложение В, изразено в еквиваленти на CO2:

а)	2019 г. до 2023 г.: 90 %;

б)	2024 г. до 2028 г.: 60 %;

в)	2029 г. до 2033 г.: 30 %;

г)	2034 г. до 2035 г.: 20 %;

д)	2036 г. и след това: 15 %.

4. Независимо от разпоредбите на параграф 3 от настоящия член страните могат да решат, че дадена страна, която произвежда контролираните вещества от приложение Е, трябва да гарантира, че за дванадесетмесечния период, считано от 1 януари 2020 г., и за всеки следващ дванадесетмесечен период изчисленото ниво на производство на контролираните вещества от приложение Е, изразено в еквиваленти на CO2, не надхвърля установения за съответните години съгласно букви а)—д) по-долу процент от средногодишната стойност на изчислените нива на производство на контролираните вещества от приложение Е за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. плюс двадесет и пет процента от посоченото в член 2Е, параграф 2 изчислено ниво на производство на контролираните вещества от група I от приложение В, изразено в еквиваленти на CO2:

а)	2020 г. до 2024 г.: 95 %;

б)	2025 г. до 2028 г.: 65 %;

в)	2029 г. до 2033 г.: 30 %;

г)	2034 г. до 2035 г.: 20 %;

д)	2036 г. и след това: 15 %.

5. Параграфи 1—4 от настоящия член не се прилагат по отношение на случаите, при които страните са взели решение да разрешат определено ниво на производство или потребление, необходимо с оглед на видовете употреба, които те са определили за освободени.

6. Всяка от страните, която произвежда вещества от група I от приложение В или вещества от приложение Е, гарантира, че за дванадесетмесечния период, считано от 1 януари 2020 г., и за всеки следващ дванадесетмесечен период емисиите от вещества от група II от приложение Е, генерирани във всяко предприятие, произвеждащо вещества от група II от приложение В или вещества от приложение Е, са унищожени — доколкото това е възможно — с помощта на технология, която е одобрена от страните в рамките на същия дванадесетмесечен период.

7. Всяка от страните гарантира, че всяко унищожаване на вещества от група II от приложение Е, генерирани от предприятията, които произвеждат вещества от група I от приложение В или вещества от приложение Е, се извършва единствено с помощта на технологии, одобрени от страните.“

Член 3

Встъпителният текст на член 3 от протокола се заменя със следното:

„1. За целите на членове 2, 2А—2Й и 5 всяка страна определя за всяка група вещества от приложения А, Б, В, Д или Е изчислените нива за:“.

Знакът точка и запетая в края на член 3, буква а), подточка i) от протокола се заменя със следното:

„, освен ако не е посочено друго в параграф 2;“.

В края на член 3 от протокола се добавя следното:

„; и

г)

емисиите на вещества от група II от приложение Е, генерирани във всяко предприятие, което произвежда вещества от група I от приложение В или вещества от приложение Е, чрез включване — наред с други елементи — на количествата, отделяни от утечки в оборудването, вентилационни отвори и устройства за унищожаване, но с изключение на количествата за използване, съхранение или унищожаване.

2. При изчисляването на изразени в еквивалент на CO2 нива на производство, потребление, внос, износ и емисии на вещества от приложение Е и вещества от група I от приложение В за целите на член 2Й, член 2, параграф 5bis и член 3, параграф 1, буква г) всяка страна използва потенциалите за глобално затопляне на тези вещества, посочени в група I от приложение А, в приложение В и приложение Е.“

Член 4, параграф 1sept

След член 4, параграф 1sex от протокола се вмъква следният параграф:

„1sept. В срок от една година от датата на влизане в сила на настоящия параграф всяка от страните забранява вноса на контролираните вещества от приложение Е от държавите, които не са страни по протокола.“

Член 4, параграф 2sept

След член 4, параграф 2sex от протокола се вмъква следният параграф:

„2sept. След влизането в сила на настоящия параграф всяка от страните забранява износа на контролираните вещества от приложение Е към държавите, които не са страни по протокола.“

Член 4, параграфи 5, 6 и 7

В член 4, параграфи 5, 6 и 7 от протокола думите:

„Анекси А, Б, В и Д“ се заменят със следното:

„приложения А, Б, В, Д и Е“.

Член 4, параграф 8

В член 4, параграф 8 от протокола думите:

„членове 2А до 2И“ се заменят със следното:

„членове 2А—2Й“.

Член 4Б

След член 4Б, параграф 2 от протокола се вмъква следният параграф:

„2bis. Всяка страна — в срок до 1 януари 2019 г. или в рамките на три месеца от датата на влизане в сила на настоящия параграф за тази страна, която от двете дати настъпи последно — установява и въвежда система за лицензиране на вноса и износа на нови, използвани, рециклирани и възстановени контролирани вещества от приложение Е. Всяка страна по член 5, параграф 1, която прецени, че не е в състояние да установи и въведе такава система до 1 януари 2019 г., може да отложи предприемането на тези действия до 1 януари 2021 г.“

Член 5

В член 5, параграф 4 от протокола думата:

„2И“

се заменя със следното:

„2Й“.

В член 5, параграфи 5 и 6 от протокола думите:

„Член 2И“

се заменят със следното:

„членове 2И и 2Й“.

В член 5, параграф 5 от протокола преди думите:

„онези контролни мерки“ се добавя следното:

„с“.

След член 5, параграф 8ter от протокола се вмъква следният параграф:

„8 qua

а)

Всяка страна по параграф 1 от настоящия член, при прилагане на корекциите по отношение на контролните мерки съгласно член 2Й в съответствие с член 2, параграф 9, има право да отложи спазването на контролните мерки, посочени в член 2Й, параграф 1, букви а)—д) и в член 2Й, параграф 3, букви а)—д), и да измени тези мерки, както следва:

i)	2024 г. до 2028 г.: 100 %;

ii)	2029 г. до 2034 г.: 90 %;

iii)	2035 г. до 2039 г.: 70 %;

iv)	2040 г. до 2044 г.: 50 %;

v)	2045 г. и след това: 20 %.

б)

Независимо от разпоредбите на буква а) по-горе страните могат да решат, че дадена страна по параграф 1 от настоящия член и при прилагане на корекциите по отношение на контролните мерки съгласно член 2Й в съответствие с член 2, параграф 9 има право да отложи спазването на контролните мерки, посочени в член 2Й, параграф 1, букви а)—д) и в член 2Й, параграф 3, букви а)—д), и да измени тези мерки, както следва:

i)	2028 г. до 2031 г.: 100 %;

ii)	2032 г. до 2036 г.: 90 %;

iii)	2037 г. до 2041 г.: 80 %;

iv)	2042 г. до 2046 г.: 70 %;

v)	2047 г. и след това: 15 %.

в)

С оглед на изчислението на своето базово ниво на потребление в съответствие с член 2Й всяка страна по параграф 1 от настоящия член има право да използва средната стойност на изчислените нива на потребление на контролираните вещества от приложение Е за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. плюс шестдесет и пет процента от своето базово ниво на потребление на контролирани вещества от група I от приложение В, както е посочено в параграф 8ter от настоящия член.

г)

Независимо от разпоредбите на буква в) по-горе страните могат да решат, че с оглед на изчислението на своето базово ниво на потребление в съответствие с член 2Й дадена страна по параграф 1 от настоящия член има право да използва средната стойност на изчислените нива на потребление на контролираните вещества от приложение Е за 2024 г., 2025 г. и 2026 г. плюс шестдесет и пет процента от своето базово ниво на потребление на контролирани вещества от група I от приложение В, както е посочено в параграф 8ter от настоящия член.

д)

С оглед на изчислението на своето базово ниво на производство в съответствие с член 2Й всяка страна по параграф 1 от настоящия член, която произвежда контролираните вещества от приложение Е, има право да използва средната стойност на изчислените нива на производство на контролираните вещества от приложение Е за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. плюс шестдесет и пет процента от своето базово ниво на производство на контролирани вещества от група I от приложение В, както е посочено в параграф 8ter от настоящия член.

е)

Независимо от разпоредбите на буква д) по-горе страните могат да решат, че с оглед на изчислението на своето базово ниво на производство в съответствие с член 2Й дадена страна по параграф 1 от настоящия член, която произвежда контролираните вещества от приложение Е, има право да използва средната стойност на изчислените нива на производство на контролираните вещества от приложение Е за 2024 г., 2025 г. и 2026 г. плюс шестдесет и пет процента от своето базово ниво на производство на контролирани вещества от група I от приложение В, както е посочено в параграф 8ter от настоящия член.

ж)

Букви а)— е) от настоящия параграф се прилагат по отношение на изчислените нива на производство и потребление, освен доколкото се прилага освобождаване във връзка с висока температура на средата въз основа на критерии, договорени от страните.“

Член 6

В член 6 от протокола думите:

„членове 2А до 2И“ се заменят със следното:

„членове 2А—2Й“.

Член 7, параграфи 2, 3 и 3ter

В член 7, параграф 2 от протокола след реда „— в приложение Е, за 1991 г.,“ се вмъква следният ред:

„—	в приложение Е, за 2011—2013 г., с изключение на страните по член 5, параграф 1, които ще предоставят тези данни за периода 2020—2022 г., като страните по член 5, параграф 1, за които се прилага член 5, параграф 8qua, букви г) и е), ще предоставят тези данни за периода 2024—2026 г.,“.

В член 2, параграфи 7 и 3 от протокола думите:

„С и Е“

се заменят със следното:

„В, Д и Е“.

След член 7, параграф 3bis от протокола се добавя следният параграф:

„3ter. Всяка страна предоставя на секретариата статистически данни за годишните емисии на контролирани вещества от група II от приложение Е за всяко предприятие в съответствие с член 3, параграф 1, буква г) от протокола.“

Член 7, параграф 4

В член 7, параграф 4 от протокола след думите:

„статистически данни за“ и „предоставя данни за“ се добавя следното:

„производството“.

Член 10, параграф 1

В член 10, параграф 1 от протокола думите:

„и член 2З“

се заменят със следното:

„, член 2И и член 2Й“.

В края на член 10, параграф 1 от протокола се добавя следното:

„Когато дадена страна по член 5, параграф 1 реши да се възползва от финансиране по линия на друг финансов механизъм, в резултат на което ще бъде покрита част от нейните договорени пределни разходи, тази част не се поема от финансовия механизъм съгласно член 10 от настоящия протокол.“

Член 17

В член 17 от протокола думите:

„членове 2А до 2И“ се заменят със следното:

„членове 2А—2Й“.

Приложение A

Таблицата за група I в приложение А към протокола се заменя със следната таблица:

Група	Вещество	Озоноразрушаващ потенциал *	100-годишен потенциал за глобално затопляне
Група I
CFCl3	(CFC-11)	1,0	4 750
CF2Cl2	(CFC-12)	1,0	10 900
C2F3Cl3	(CFC-113)	0,8	6 130
C2F4Cl2	(CFC-114)	1,0	10 000
C2F5Cl	(CFC-115)	0,6	7 370

Приложение В и приложение Е

Таблицата за група I в приложение В към протокола се заменя със следната таблица:

Група	Вещество	Брой изомери	Озоноразрушаващ потенциал *	100-годишен потенциал за глобално затопляне ***
Група I
CHFCl2	(HCFC-21) **	1	0,04	151
CHF2Cl	(HCFC-22) **	1	0,055	1 810
CHFCl	(HCFC-31)	1	0,02
C2HFCl4	(HCFC-121)	2	0,01-0,04
C2HF2Cl3	(HCFC-122)	3	0,02-0,08
C2HF3Cl2	(HCFC-123)	3	0,02-0,06	77
CHCl2CF3	(HCFC-123) **	—	0,02
C2HF4Cl	(HCFC-124)	2	0,02-0,04	609
CHFClCF3	(HCFC-124) **	—	0,022
C2H2FCl3	(HCFC-131)	3	0,007-0,05
C2H2F2Cl2	(HCFC-132)	4	0,008-0,05
C2H2F3Cl	(HCFC-133)	3	0,02-0,06
C2H3FCl2	(HCFC-141)	3	0,005-0,07
CH3CFCl2	(HCFC-141b) **	—	0,11	725
C2H3F2Cl	(HCFC-142)	3	0,008-0,07
CH3CF2Cl	(HCFC-142b) **	—	0,065	2 310
C2H4FCl	(HCFC-151)	2	0,003-0,005
C3HFCl6	(HCFC-221)	5	0,015-0,07
C3HF2Cl5	(HCFC-222)	9	0,01-0,09
C3HF3Cl4	(HCFC-223)	12	0,01-0,08
C3HF4Cl3	(HCFC-224)	12	0,01-0,09
C3HF5Cl2	(HCFC-225)	9	0,02-0,07
CF3CF2CHCl2	(HCFC-225ca) **	—	0,025	122
CF2ClCF2CHClF	(HCFC-225cb) **	—	0,033	595
C3HF6Cl	(HCFC-226)	5	0,02-0,10
C3H2FCl5	(HCFC-231)	9	0,05-0,09
C3H2F2Cl4	(HCFC-232)	16	0,008-0,10
C3H2F3Cl3	(HCFC-233)	18	0,007-0,23
C3H2F4Cl2	(HCFC-234)	16	0,01-0,28
C3H2F5Cl	(HCFC-235)	9	0,03-0,52
C3H3FCl4	(HCFC-241)	12	0,004-0,09
C3H3F2Cl3	(HCFC-242)	18	0,005-0,13
C3H3F3Cl2	(HCFC-243)	18	0,007-0,12
C3H3F4Cl	(HCFC-244)	12	0,009-0,14
C3H4FCl3	(HCFC-251)	12	0,001-0,01
C3H4F2Cl2	(HCFC-252)	16	0,005-0,04
C3H4F3Cl	(HCFC-253)	12	0,003-0,03
C3H5FCl2	(HCFC-261)	9	0,002-0,02
C3H5F2Cl	(HCFC-262)	9	0,002-0,02
C3H6FCl	(HCFC-271)	5	0,001-0,03

Когато е посочен диапазон от стойности на озоноразрушаващ потенциал (ОРП), за целите на протокола се използва най-високата стойност от този диапазон. Посочените в таблицата единични стойности на ОРП са определени посредством изчисления въз основа на лабораторни измервания. Посочените като диапазон от стойности се основават на приблизителни изчисления и са по-неточни. Диапазонът се отнася за изомерна група. Най-високата стойност представлява приблизително изчисление на ОРП на изомера с най-висок ОРП, а най-ниската — приблизително изчисление на ОРП на изомера с най-нисък ОРП.

**	Отнася се за веществата с най-голяма възможност за търговска реализация, като посочените срещу тях стойности на ОРП следва да се използват за целите на протокола.

***	За вещества, за които не е посочен потенциал за глобално затопляне (ПГЗ), се използва стойност по подразбиране 0, докато бъде посочена стойност на ПГЗ посредством процедурата, предвидена в член 2, параграф 9, буква а), подточка ii).

След приложение Д към протокола се добавя следното приложение:

„

Приложение Е: Контролирани вещества

Група	Вещество	100-годишен потенциал за глобално затопляне
Група I
CHF2CHF2	HFC-134	1 100
CH2FCF3	HFC-134a	1 430
CH2FCHF2	HFC-143	353
CHF2CH2CF3	HFC-245fa	1 030
CF3CH2CF2CH3	HFC-365mfc	794
CF3CHFCF3	HFC-227ea	3 220
CH2FCF2CF3	HFC-236cb	1 340
CHF2CHFCF3	HFC-236ea	1 370
CF3CH2CF3	HFC-236fa	9 810
CH2FCF2CHF2	HFC-245ca	693
CF3CHFCHFCF2CF3	HFC-43-10mee	1 640
CH2F2	HFC-32	675
CHF2CF3	HFC-125	3 500
CH3CF3	HFC-143a	4 470
CH3F	HFC-41	92
CH2FCH2F	HFC-152	53
CH3CHF2	HFC-152a	124

Група II
CHF3	HFC-23	14 800

“

Член II

Връзка с изменението от 1999 г.

Никоя държава или регионална организация за икономическа интеграция няма право да депозира документ за ратифициране или приемане, нито за одобрение или присъединяване към настоящото изменение, освен ако предварително или едновременно с него не е депозирала такъв документ във връзка с изменението, прието на единадесетото заседание на страните, което бе проведено на 3 декември 1999 г. в Пекин.

Член III

Връзка към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Протокола от Киото към нея

Настоящото изменение няма за цел да изключи флуоровъглеводородите от обхвата на задълженията, съдържащи се в членове 4 и 12 от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, нито в членове 2, 5, 7 и 10 от Протокола от Киото.

Член IV

Влизане в сила

С изключение на посоченото в параграф 2 от настоящия член изменението влиза в сила на 1 януари 2019 г., при условие че са депозирани най-малко двадесет документа за ратифициране, приемане или одобрение на изменението от държави или регионални организации за икономическа интеграция, които са страни по Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой. В случай че към посочената дата това условие не е изпълнено, изменението влиза в сила на деветдесетия ден след датата, на която е изпълнено.

Измененията на член 4 от протокола — „Контрол върху търговията с държави, които не са страни“, предвидени в член I от настоящото изменение, влизат в сила на 1 януари 2033 г., при условие че са депозирани най-малко седемдесет документа за ратифициране, приемане или одобрение на измененията от държави или регионални организации за икономическа интеграция, които са страни по Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой. В случай че към посочената дата това условие не е изпълнено, измененията влизат в сила на деветдесетия ден след датата, на която са изпълнени.

За целите на параграфи 1 и 2 всеки такъв документ, депозиран от регионална организация за икономическа интеграция, не се счита за допълнителен към документите, депозирани от държавите — членки на такава организация.

След влизането на настоящото изменение в сила в съответствие с параграфи 1 и 2 то влиза в сила за всяка друга страна по протокола на деветдесетия ден след датата на депозиране на документа ѝ за ратифициране, приемане или одобрение.

Член V

Временно прилагане

Всяка страна може — по всяко време преди влизането в сила на настоящото изменение за посочената страна — да обяви, че до влизането в сила на изменението тя ще прилага временно която и да е мярка за контрол, посочена в член 2Й, както и съответните задължения за докладване съгласно член 7.

Декларация на Европейския съюз в съответствие с член 13, параграф 3 от Виенската конвенция за защита на озоновия слой, отнасяща се до степента на неговата компетентност по отношение на въпросите, обхванати от Конвенцията и от Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой

В момента членки на Европейския съюз са следните държави: Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него, Съюзът притежава компетентност да сключва международни споразумения и да изисква изпълнение на задълженията, произтичащи от тях, с оглед постигане на следните цели:

—	опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда;

—	защита на човешкото здраве;

—	разумно и рационално използване на природните ресурси;

—	насърчаване на международно равнище на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.

Съюзът е упражнил компетентността си в областта, обхваната от Виенската конвенция и Монреалския протокол, с приемането на правни инструменти, по-специално Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (преработен) (1), който заменя предходното законодателство за защита на озоновия слой, и Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (2). Съюзът е компетентен за изпълнението на онези задължения, произтичащи от Виенската конвенция и Монреалския протокол, по отношение на които разпоредбите на правните актове на Съюза, по-специално изброените по-горе, установяват общи правила и ако и доколкото тези общи правила са засегнати или променени по отношение на обхвата от разпоредбите на Виенската конвенция или Монреалския протокол или от акт, приет за тяхното изпълнение; иначе компетентността на Съюза продължава да е споделена между Съюза и неговите държави членки.

Упражняването на компетенции от Европейския съюз в съответствие с Договорите поради своето естество е обект на постоянна еволюция. По тези причини Съюзът си запазва правото да променя настоящата декларация.

В областта на научните изследвания, както е посочено в Конвенцията, Съюзът притежава компетентност да развива дейности, и по-специално да съставя и изпълнява програми; като упражняването на тази компетентност не възпрепятства държавите членки да упражняват своята компетентност.

(1) ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 1.

(2) ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 195.

14.9.2017

Официален вестник на Европейския съюз

L 236/14

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1542 НА КОМИСИЯТА

от 8 юни 2017 година

за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 по отношение на изчислението на регулаторните капиталови изисквания за някои категории активи, притежавани от застрахователни и презастрахователни предприятия (инфраструктурни предприятия)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (1), и по-специално член 50, параграф 1, буква а) и член 111, параграф 1, букви б), в) и м) от нея,

като има предвид, че:

(1)

Планът за инвестиции за Европа е насочен към премахване на пречките пред инвестициите, осигуряване на видимост и техническа помощ за инвестиционните проекти и по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси. По-специално, третият стълб на Плана за инвестиции се основава на премахването на пречките пред инвестициите и на установяването на по-добра регулаторна предвидимост, за да може Европа да запази инвестиционната си привлекателност.

(2)

Една от целите на Съюза на капиталовите пазари е да мобилизира капитала в Европа и да го насочи към, наред с другото, тези инфраструктурни проекти, които се нуждаят от него, за да се разрастват и създават работни места. Застрахователните дружества, конкретно животозастрахователните дружества, са едни от най-големите институционални инвеститори в Европа, осигуряващи капиталово и дългово финансиране за дългосрочни инфраструктурни проекти.

(3)	На 2 април 2016 г. влезе в сила Делегиран регламент (ЕС) 2016/467 на Комисията (2), с който бе изменен Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията (3) и инфраструктурните проекти бяха обособени като отделен клас активи за целите на калибрирането на риска.

(4)

Комисията поиска и получи техническо становище от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) по отношение на критериите и параметрите за калибриране на риска за нов клас активи — инфраструктурни предприятия. В това техническо становище се препоръчват също някои промени на критериите за инвестициите в допустими инфраструктурни проекти, въведени с Делегиран регламент (ЕС) 2016/467.

(5)

С цел да се обхванат случаите на структурирано проектно финансиране с участието на множество юридически лица от една корпоративна група определението за „организация за инфраструктурни проекти“ следва да бъде заменено и разширено, за да включва както отделни дружества, така и корпоративни групи. Формулировката на критериите за приходите следва да бъде изменена, за да бъдат обхванати лицата, основната част от приходите на които е реализирана от инфраструктурни проекти. При оценяването на източниците на приходите на инфраструктурната организация следва да бъде използвана информацията за последната финансова година или, ако няма такава, предложението за финансиране, като например проспекта на облигацията или финансовите прогнози от заявлението за кредит. Определението за инфраструктурни активи следва да включва материалните активи, за да могат съответните инфраструктурни организации да отговарят на условията за допустимост.

(6)

За да се избегне непосредственото изключване на инфраструктурните организации, които поради правни съображения или причини, свързани със собствеността, не са в състояние да предоставят гаранции на кредиторите по всички активи, следва да бъдат предвидени други механизми за предоставяне на гаранции в полза на заемодателите.

(7)	Предвид ситуациите, при които националното законодателство може да не позволява учредяването на залог преди неизпълнение, изискването капиталовите инструменти да се предоставят като залог на заемодателите следва да бъде част от други механизми за предоставяне на гаранции.

(8)

На съществуваща инфраструктурна организация или корпоративна група следва да бъде позволено да емитира допълнителен дълг за допустими инвестиции в инфраструктура, когато съществуващите заемодатели са изразили ясно своето съгласие в условията на съответния документ (например максимална граница на задлъжнялост).

(9)	Параметрите за калибриране на риска в Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 следва да бъдат пропорционални на съответния риск.

(10)	Съществуващите разпоредби за инфраструктурни проекти следва да бъдат изменени съгласно техническото становище на ЕОЗППО за изменение на настоящото третиране на допустимите инвестиции в инфраструктура.

(11)

Техническото становище на ЕОЗППО, както и допълнителните данни потвърждават, че допустимите инвестиции в инфраструктурни предприятия могат да бъдат по-сигурни от неинфраструктурните инвестиции. Поради това Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 следва да бъде изменен, за да включи новите параметри за калибриране на риска за дългови инвестиции в допустими инфраструктурни предприятия, така че тези инвестиции да се разграничат от неинфраструктурните инвестиции.

(12)	Съответните определения и критерии за допустимост следва да гарантират предпазливото инвестиционно поведение на застрахователните предприятия, както и, че по-ниските параметри за калибриране ще се прилагат само за по-сигурните инвестиции.

(13)

Инфраструктурните организации, които предоставят основни инфраструктурни активи или услуги на други инфраструктурни предприятия, може да не са в състояние винаги да диверсифицират приходите си. В такива случаи се допускат договори за продажба на принципа „вземи или плати“ при оценката на предвидимостта на приходите.

(14)

При стрес тестовете, извършвани в рамките на управлението на инвестиционния риск, следва да бъдат отчитани рисковете, произтичащи от неинфраструктурни дейности. За да се направи предпазлива оценка на инвестиционния риск обаче, приходите, генерирани от тези дейности, не следва да се вземат предвид, когато се преценява дали финансовите задължения могат да бъдат изпълнени.

(15)

След въвеждането на новия клас — допустими активи на инфраструктурни предприятия, следва съответно да бъдат съгласувани останалите разпоредби на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35, като например формулата за капиталовото изискване за платежоспособност и изискванията за надлежна проверка, които са от съществено значение за вземането на предпазливи инвестиционни решения от страна на застрахователните дружества.

(16)	Поради това Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 следва да бъде съответно изменен.

(17)	За да се осигури възможност за незабавни инвестиции в този клас дългосрочни инфраструктурни активи, е необходимо да се гарантира, че настоящият регламент ще влезе в сила възможно най-скоро — в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 се изменя, както следва:

В член 1 точки 55а и 55б се заменят със следното:

„55а.

„инфраструктурни активи“ означава материални активи, структури или съоръжения, системи и мрежи, чрез които се предоставят или поддържат основни обществени услуги;

55б.

„инфраструктурна организация“ означава организация или корпоративна група, която през последната си финансова година, за която има налични данни или според финансовото предложение, е реализирала основната част от своите приходи от притежаването, финансирането, разработването или експлоатирането на инфраструктурни активи;“.

В член 164а параграф 1 се заменя със следното:

„1. За целите на настоящия регламент допустимите инвестиции в инфраструктура включват инвестициите в инфраструктурна организация, която отговаря на следните критерии:

а)	генерираните от инфраструктурните активи парични потоци позволяват изпълнението на всички финансови задължения при продължително напрежение, каквото е вероятно да възникне предвид свързания с проекта риск;

б)	паричните потоци, които инфраструктурната организация генерира за заемодателите и инвеститорите в капиталови инструменти, са предвидими;

в)

инфраструктурните активи и инфраструктурната организация са обвързани с регулаторна или договорна рамка, чрез която на заемодателите и инвеститорите в капиталови инструменти се осигурява висока степен на защита, включително следното:

а)

договорната рамка трябва да съдържа разпоредби, които ефективно защитават заемодателите и инвеститорите в капиталови инструменти от загуби от прекратяване на проекта от страната, която се е съгласила да купи стоките или услугите, доставяни от инфраструктурната организация, освен ако не е изпълнено едно от следните условия:

i)	приходите на инфраструктурната организация се финансират с плащания от голям брой ползватели; или

ii)	по отношение на приходите се прилага регулиране на нормата на възвръщаемост;

б)	инфраструктурната организация има достатъчно резервни средства или други финансови механизми, с които да покрие изискванията за финансирането при извънредни ситуации и оборотния капитал по проекта.

Когато инвестициите са в облигации или заеми, договорната рамка трябва да предвижда и следното:

i)	заемодателите разполагат с гаранция или се ползват до степента, разрешена в приложимото законодателство, от гаранция по всички активи и договори, които са от решаващо значение за изпълнението на проекта;

ii)	ограничено е използването на нетните оперативни парични потоци след задължителните плащания от проекта за цели, различни от обслужване на дълга;

iii)	има ограничения върху дейностите, които могат да бъдат в ущърб на заемодателите, в т.ч. забрана за поемането на нов дълг без съгласието на съществуващите заемодатели в съгласуваната с тях форма, освен когато такова поемане на нов дълг е позволено съгласно документацията по съществуващия дълг.

Независимо от втора алинея, подточка i), други гаранционни механизми могат да се използват за инвестициите в облигации или заеми, за които предприятията могат да докажат, че гаранцията по всички активи и договори не влияе съществено върху способността на заемодателите да защитават ефективно или да възстановят по-голямата част от своите инвестиции. В този случай другите гаранционни механизми трябва да включват поне един от следните елементи:

i)	залог на акции;

ii)	право на намеса;

iii)	право на запор на банкови сметки;

iv)	контрол върху паричните потоци;

v)	определяне на реда и условията за възлагането на договори;

г)	когато инвестициите са в облигации или заеми, застрахователното или презастрахователното предприятие е в състояние да докаже пред надзорния орган, че може да задържи инвестицията до падежа;

д)

когато инвестициите са в облигации или заеми, за които няма кредитна оценка от призната АВКО, инвестиционният инструмент и другите равностойни инструменти са привилегировани спрямо всички други вземания, различни от законоустановените вземания и вземанията от субекти, предоставящи ликвидно улеснение, попечители и контрагенти по деривати;

е)

когато инвестициите са в капиталови инструменти или в облигации или заеми, за които няма кредитна оценка от призната АВКО, са изпълнени следните критерии:

i)	инфраструктурните активи и инфраструктурната организация са разположени на територията на Европейското икономическо пространство (ЕИП) или Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);

ii)

когато инфраструктурната организация е на етап строителство, инвеститорът в капиталови инструменти изпълнява долупосочените критерии, а когато има повече от един инвеститор в капиталови инструменти, цялата група инвеститори в капиталови инструменти изпълнява тези критерии:

—	инвеститорите в капиталови инструменти имат успешен опит в надзора върху инфраструктурни проекти и притежават необходимите специализирани знания,

—	инвеститорите в капиталови инструменти се отличават с нисък риск от неизпълнение или при тяхно неизпълнение рискът от съществени загуби за инфраструктурната организация е нисък,

—	инвеститорите в капиталови инструменти имат стимули да защитават интересите на инвеститорите;

iii)	при наличието на рискове, свързани със строителството, са предвидени предпазни мерки, с които да се осигури завършването на проекта в съответствие с договорените спецификация, бюджет или краен срок;

iv)	когато оперативните рискове са съществени, те се управляват по подходящ начин;

v)	инфраструктурната организация използва изпитани технологии и проектиране;

vi)	капиталовата структура на инфраструктурната организация ѝ дава възможност да обслужва дълга си;

vii)	рискът във връзка с рефинансирането на инфраструктурната организация е нисък;

viii)

инфраструктурната организация използва деривати само с цел намаляване на риска.“

Вмъква се следният член 164б:

„Член 164б

Допустими инвестиции в инфраструктурни предприятия

За целите на настоящия регламент допустимите инвестиции в инфраструктурни предприятия включват инвестициите в инфраструктурна организация, която отговаря на следните критерии:

1.	Основната част от приходите на инфраструктурната организация е получена от притежаването, финансирането, разработването или експлоатирането на инфраструктурни активи, разположени на територията на ЕИП или ОИСР.

2.	Генерираните от инфраструктурните активи приходи отговарят на един от критериите, посочени в член 164а, параграф 2, буква а).

3.	Когато приходите на инфраструктурната организация не се финансират с плащания от голям брой ползватели, страната, която се е съгласила да купува стоките или услугите, доставяни от инфраструктурната организация, трябва да бъде един от субектите, изброени в член 164а, параграф 2, буква б).

Приходите трябва да бъдат диверсифицирани от гледна точка на дейностите, местоположението или платците, освен ако по отношение на приходите не се прилага регулиране на нормата на възвръщаемост в съответствие с буква а) подточка ii) от член 164а, параграф 1, буква в) или договор за продажба на принципа „вземи или плати“, или приходите зависят от наличността на проектния обект или продукт.

5.	Когато инвестициите са в облигации или заеми, застрахователното или презастрахователното предприятие е в състояние да докаже пред надзорния орган, че може да задържи инвестицията до падежа.

Когато инфраструктурната организация няма кредитна оценка от призната АВКО:

а)	капиталовата структура на инфраструктурната организация ѝ позволява да обслужва всичките си дългове съгласно консервативни допускания, основаващи се на анализ на съответните финансови параметри;

б)	инфраструктурната организация е осъществявала дейност в продължение на най-малко три години или, в случай на придобиване, дейността е била извършвана най-малко три години.

7.	Когато инфраструктурната организация има кредитна оценка от призната АВКО, тази кредитна оценка е със степен на кредитно качество между 0 и 3.“

Член 168 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Подмодулът на риска, свързан с акции, по буква б) от втора алинея на член 105, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО включва подмодул на риска за капиталови инструменти от тип 1, подмодул на риска за капиталови инструменти от тип 2, подмодул на риска за допустими инфраструктурни капиталови инструменти и подмодул на риска за допустими капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия.“;

б)	вмъква се следният параграф 3б: „3б. Допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия включват капиталовите инвестиции в инфраструктурни организации, които изпълняват критериите по член 164б.“;

в)

параграф 4 се заменя със следното:

„4. Капиталовото изискване за риска, свързан с акции, е равно на:

Formula

където:

а)	SCRequ1 е капиталовото изискване за капиталовите инструменти от тип 1;

б)	SCRequ2 е капиталовото изискване за капиталовите инструменти от тип 2;

в)	SCRquinf е капиталовото изискване за допустимите инфраструктурни капиталови инструменти;

г)	SCRquinfc е капиталовото изискване за допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия.“;

г)

параграф 6 се изменя, както следва:

букви а) и б) се заменят със следното:

„а)

капиталови инструменти, различни от допустимите инфраструктурни капиталови инструменти или допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, притежавани в рамките на предприятия за колективно инвестиране, които са допустими фондове за социално предприемачество по член 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета (*1), когато подходът на подробен преглед по член 84 от настоящия регламент може да се прилага за всички експозиции в рамките на предприятието за колективно инвестиране, или дялове или акции на тези фондове, когато подходът на подробен преглед не може да се прилага за всички експозиции в рамките на предприятието за колективно инвестиране;

б)

капиталови инструменти, различни от допустимите инфраструктурни капиталови инструменти или допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, притежавани в рамките на предприятия за колективно инвестиране, които са допустими фондове за рисков капитал по член 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета (*2), когато подходът на подробен преглед по член 84 от настоящия регламент може да се прилага за всички експозиции в рамките на предприятието за колективно инвестиране, или дялове или акции на тези фондове, когато подходът на подробен преглед не може да се прилага за всички експозиции в рамките на предприятието за колективно инвестиране;

(*1) Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 18)."

(*2) Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1).“;"

ii)

в буква в) подточка i) се заменя със следното:

„i)

капиталови инструменти, различни от допустимите инфраструктурни капиталови инструменти или допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, притежавани в рамките на тези фондове, при които подходът на подробен преглед по член 84 от настоящия регламент може да се прилага за всички експозиции в рамките на алтернативния инвестиционен фонд;“

iii)

буква г) се заменя със следното:

„г)

капиталови инструменти, различни от допустимите инфраструктурни капиталови инструменти или допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, притежавани в рамките на предприятия за колективно инвестиране, които са получили разрешение за европейски фондове за дългосрочни инвестиции по Регламент (ЕС) 2015/760, когато подходът на подробен преглед по член 84 от настоящия регламент може да се прилага за всички експозиции в рамките на предприятието за колективно инвестиране, или дялове или акции на тези фондове, когато подходът на подробен преглед не може да се прилага за всички експозиции в рамките на предприятието за колективно инвестиране.“

В член 169 се добавя следният параграф 4:

„4. Капиталовото изискване за допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия по член 168 от настоящия регламент е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на следните непосредствени спадове:

а)	непосредствен спад от 22 % в стойността на инвестициите в допустими капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия в свързани предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква б) и член 212, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, когато тези инвестиции са от стратегическо естество;

б)	непосредствен спад, равен на сбора от 36 % и 92 % от симетричната корекция по член 172 от настоящия регламент, в стойността на допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, различни от посочените в буква а).“

В член 170 се добавя следният параграф 4:

„4. Ако застрахователното или презастрахователното предприятие е получило одобрение от надзорните органи да прилага разпоредбите на член 304 от Директива 2009/138/ЕО, капиталовото изискване за допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на:

а)	непосредствен спад от 22 % в стойността на допустимия капиталов инструмент на инфраструктурни предприятия в съответствие с дейността по член 304, параграф 1, буква б), подточка i) от Директива 2009/138/ЕО;

б)	непосредствен спад от 22 % в стойността на инвестициите в допустими капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия в свързани предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, когато тези инвестиции са от стратегическо естество;

в)	непосредствен спад, равен на сбора от 36 % и 92 % от симетричната корекция по член 172 от настоящия регламент, в стойността на допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, различни от посочените в букви а) и б).“

В член 171 уводното изречение се заменя със следното изречение:

„За целите на член 169, параграф 1, буква а), параграф 2, буква а), параграф 3, буква а) и параграф 4, буква а) и член 170, параграф 1, буква б), параграф 2, буква б), параграф 3, буква б) и параграф 4, буква б), капиталови инвестиции от стратегическо естество са капиталови инвестиции, за които застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, удостоверява следното:“.

В член 180 се добавят следните параграфи 14, 15 и 16:

„14. За експозициите под формата на облигации и заеми, които отговарят на критериите по параграф 15, се определя рисков фактор stress i в зависимост от степента на кредитното качество и дюрацията на експозицията по следната таблица:

Степен на кредитно качество		0		1		2		3
Дюрация (duri )	stress i	ai	bi	ai	bi	ai	bi	ai	bi
до 5	bi · duri	—	0,68 %	—	0,83 %	—	1,05 %	—	1,88 %
Над 5 и до 10	ai + bi · (duri – 5)	3,38 %	0,38 %	4,13 %	0,45 %	5,25 %	0,53 %	9,38 %	1,13 %
Над 10 и до 15	ai + bi · (duri – 10)	5,25 %	0,38 %	6,38 %	0,38 %	7,88 %	0,38 %	15,0 %	0,75 %
Над 15 и до 20	ai + bi · (duri – 15)	7,13 %	0,38 %	8,25 %	0,38 %	9,75 %	0,38 %	18,75 %	0,75 %
Над 20	min[ai + bi · (duri – 20);1]	9,0 %	0,38 %	10,13 %	0,38 %	11,63 %	0,38 %	22,50 %	0,38 %

15. Критериите за експозициите, за които се определя рисков фактор съгласно параграф 14, са следните:

а)	експозицията е свързана с допустима инвестиция в инфраструктурни предприятия, която отговаря на критериите по член 164б;

б)

експозицията не е актив, отговарящ на следните условия:

—	включен е в портфейл, за който се прилага изравнителна корекция по член 77б, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО;

—	присъдена му е степен на кредитно качество между 0 и 2;

в)	инфраструктурната организация има кредитна оценка, присъдена от призната АВКО;

г)	на експозицията е присъдена степен на кредитно качество между 0 и 3.

16. За експозициите под формата на облигации и заеми, които отговарят на критериите по параграф 15, букви а) и б), но не отговарят на критериите по параграф 15, буква в), се определя рисков фактор stressi , съответстващ на степен на кредитно качество 3 и дюрацията на експозицията по таблицата от параграф 14.“

В член 181 второто изречение от буква б) се заменя със следното:

„За активите в целевия портфейл, за които няма кредитна оценка от призната АВКО, както и за допустимите инфраструктурни активи и за допустимите активи на инфраструктурни предприятия с присъдена степен на кредитно качество 3 коефициентът на намаление е 100 %.“

10)

Член 261а се заменя със следното:

„Член 261а

Управление на риска във връзка с допустимите инвестиции в инфраструктура или допустимите инвестиции в инфраструктурни предприятия

1. Преди да осъществят допустима инвестиция в инфраструктура или допустима инвестиция в инфраструктурни предприятия, застрахователните и презастрахователните предприятия извършват подходяща надлежна проверка, която включва всички долупосочени елементи:

а)

документирана оценка на начина, по който инфраструктурната организация изпълнява критериите по член 164а или член 164б, която оценка е преминала през процес на утвърждаване от лица, които са независими от лицата, отговарящи за оценяването на изпълнението на критериите, и които не са в потенциален конфликт на интереси с тези лица;

б)	потвърждение, че всеки финансов модел за паричните потоци на инфраструктурната организация е преминал през процес на утвърждаване от лица, които са независими от лицата, отговарящи за разработването на финансовия модел, и които не са в потенциален конфликт на интереси с тези лица.

2. Застрахователните и презастрахователните предприятия с допустима инвестиция в инфраструктура или допустима инвестиция в инфраструктурни предприятия редовно наблюдават и извършват стрес тестове на паричните потоци и стойностите на обезпеченията, поддържащи инфраструктурната организация. Всеки стрес тест трябва да бъде съобразен с естеството, мащаба и сложността на риска, който е присъщ на инфраструктурния проект.

3. При стрес тестовете се разглеждат рисковете, произтичащи от неинфраструктурни дейности, но приходите, генерирани от тези дейности, не се вземат предвид, когато се преценява дали инфраструктурната организация е в състояние да изпълнява финансовите си задължения.

4. Когато застрахователните или презастрахователните предприятия имат съществени допустими инвестиции в инфраструктура или допустими инвестиции в инфраструктурни предприятия, при въвеждането на писмените процедури по член 41, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО те включват разпоредби за активно наблюдение на тези инвестиции на етапа на строителството и за максимизиране на събраните суми от тези инвестиции в случай на ликвидация.

5. Застрахователните и презастрахователните предприятия с допустима инвестиция в инфраструктура или допустима инвестиция в инфраструктурни предприятия под формата на облигации или заеми организират управлението на активите и пасивите си така, че да осигурят постоянната си способност да задържат инвестицията до падежа.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 8 юни 2017 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1.

(2) Делегиран регламент (ЕС) 2016/467 на Комисията от 30 септември 2015 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията по отношение на изчислението на регулаторните капиталови изисквания за някои категории активи, притежавани от застрахователни и презастрахователни предприятия (ОВ L 85, 1.4.2016 г., стр. 6).

(3) Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 12, 17.1.2015 г., стр. 1).

14.9.2017

Официален вестник на Европейския съюз

L 236/23

ПРЕПОРЪКА № 1/2017 НА СЪВЕТА ЗА АСОЦИИРАНЕ ЕС—ЕГИПЕТ

от 25 юли 2017 година

за постигане на съгласие по приоритетите на партньорството между ЕС и Египет [2017/1544]

СЪВЕТЪТ ЗА АСОЦИИРАНЕ ЕС—ЕГИПЕТ,

като взе предвид Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Арабска република Египет, от друга страна (1), и по-специално член 76 от него,

като има предвид, че:

(1)	Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Арабска република Египет, от друга страна(наричано по-нататък „споразумението“), беше подписано на 25 юни 2001 г. и влезе в сила на 1 юни 2004 г.

(2)	Член 76 от споразумението предоставя на Съвета за асоцииране правомощието да взема подходящи решения за постигането на целите на Споразумението.

(3)	Съгласно член 86 от споразумението страните предприемат всички общи или специални мерки, необходими за изпълнение на задълженията им по споразумението, и следят за изпълнението на целите, определени в него.

(4)	При преразглеждането на европейската политика за съседство беше предложен нов етап на ангажиране с партньорите, позволяващ по-голяма ангажираност и от двете страни.

(5)

Съюзът и Египет се споразумяха да заздравят своето партньорство чрез договаряне на набор от приоритети за периода 2017—2020 г. с цел преодоляване на общите предизвикателства, пред които са изправени Съюзът и Египет, насърчаване на общите интереси и гарантиране на дългосрочната стабилност от двете страни на Средиземно море,

ПРЕПОРЪЧВА:

Член 1

Съветът за асоцииране препоръчва страните да изпълняват приоритетите на партньорството между ЕС и Египет, както са посочени в приложението към настоящата препоръка.

Член 2

Приоритетите на партньорството между ЕС и Египет, посочени в член 1, заменят плана за действие ЕС—Египет, чието изпълнение беше препоръчано с Препоръка № 1/2007 на Съвета за асоцииране от 6 март 2007 г.

Член 3

Настоящата препоръка влиза в сила на датата на приемането ѝ.

Съставено в Брюксел на 25 юли 2017 година.

За Съвета за асоцииране ЕС-Египет

Председател

F. MOGHERINI

(1) ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 39.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИОРИТЕТИ НА ПАРТНЬОРСТВОТО МЕЖДУ ЕС И ЕГИПЕТ ЗА ПЕРИОДА 2017—2020 Г.

I. Въведение

Общата рамка на сътрудничество между ЕС и Египет е определена със споразумението за асоцииране, което беше подписано през 2001 г. и влезе в сила през 2004 г. Въпреки че всички елементи на споразумението за асоцииране остават в сила, в настоящия документ се посочват приоритетите, определени съвместно от ЕС и Египет съобразно преразгледаната европейска политика за съседство, която ще направлява партньорството през следващите 3 години.

Тези приоритети на партньорството имат за цел да бъдат преодолени общите предизвикателства, пред които са изправени ЕС и Египет, да бъдат насърчавани общите интереси и да се гарантира дългосрочна стабилност от двете страни на Средиземно море. Приоритетите на партньорството се ръководят от общ ангажимент за зачитане на универсалните ценности демокрация, правова държава и зачитане на правата на човека. Те имат също за цел да се засили сътрудничеството в подкрепа на Стратегията на Египет за устойчиво развитие — визия до 2030 г.

II. Предложени приоритети

Приоритетите на партньорството следва да допринасят за постигането на стремежите на хората от двете страни на Средиземно море, особено що се отнася до осигуряването на социална справедливост, възможности за достойна работа, икономически просперитет и значително по-добри условия на живот, като по този начин се укрепва стабилността на Египет и ЕС. Приобщаващият растеж, подпомаган от иновациите, както и ефективното и базирано на участие управление, основаващо се на върховенството на закона, правата на човека и основните свободи, са ключови аспекти на тези цели. Приоритетите са съобразени и със съответните роли на ЕС и Египет като участници на международната сцена и имат за цел да засилят както тяхното двустранно сътрудничество, така и тяхното регионално и международно сътрудничество. Подновеното партньорство ще се ръководи от следните всеобхватни приоритети:

1. Устойчива модерна икономика и устойчиво социално развитие на Египет

Като ключови партньори ЕС и Египет ще си сътрудничат за постигането на напредък по отношение на социално-икономическите цели, посочени в Стратегията на Египет за устойчиво развитие — визия до 2030 г., с цел изграждане на стабилен и благоденстващ Египет.

а) Модернизиране на икономиката и предприемачество

Египет се е ангажирал да постигне дългосрочна социално-икономическа устойчивост чрез, наред с друго, създаване на по-благоприятна среда за приобщаващ растеж и създаване на работни места, особено за младите хора и жените, включително чрез насърчаване на интегрирането на неформалния сектор в икономиката. Що се отнася до дългосрочната икономическа устойчивост, това ще включва мерки, които могат да създадат по-големи фискални възможности за по-добро изпълнение на стратегията му за устойчиво развитие, по-нататъшна реформа на субсидиите и данъците, засилване на ролята на частния сектор и подобряване на бизнес климата с цел привличане на повече чуждестранни инвестиции, включително чрез по-открита и конкурентоспособна търговска политика, чрез възползване в пълна степен от цифровия дивидент и чрез подкрепа на ключови инфраструктурни проекти, като например разработването на ефикасна транспортна система. Освен това ЕС ще подкрепя усилията на Египет за реформа на публичната администрация и добро управление, включително чрез използване на висококачествени статистически данни и вземане под внимание на цифровата революция и свързаните с нея нови стопански и обществени модели.

Стратегията на Египет за устойчиво развитие придава голямо значение на малките и средните предприятия (МСП), на „мега проекти“, като проекта за развитие на Суецкия канал, проекта „Златен триъгълник“ за полезни изкопаеми в Горен Египет и използването на четири милиона хектара за селскостопански дейности и урбанизация, както и на Банката от знания на Египет като основни фактори, допринасящи за процеса на дългосрочно социално-икономическо развитие. Поради значението на развитието на МСП за приобщаващия растеж този сектор ще продължи да играе основна роля в сътрудничеството на ЕС с Египет. Освен това ЕС ще разгледа начините за повишаване на потенциала за социално-икономическо развитие на проекта за развитие на Суецкия канал (център, разположен на Суецкия канал). Освен това ЕС и Египет ще си сътрудничат в различните сектори в областта на научните изследвания и иновациите и в постигането на напредък в областта на цифровите технологии и услугите. В този контекст Египет и ЕС изтъкнаха своя интерес към засилването на сътрудничеството по отношение на редица значими дейности в сферата на научните изследвания и висшето образование, включително в рамките на „Хоризонт 2020“ и „Еразъм+“.

Поради безценното и разнообразно наследство на Египет и значителния принос на сектора на културата (с който туризмът е силно свързан) към БВП на страната, заетостта, валутните резерви и обществото в по-широк план ще бъде поставен особен акцент върху връзката между културата, културното наследство и местното икономическо развитие.

б) Търговия и инвестиции

ЕС и Египет са важни търговски партньори. Те са се ангажирали да укрепят съществуващите търговски и инвестиционни отношения и да гарантират, че търговските разпоредби на Споразумението за асоцииране между ЕС и Египет за създаване на зона за свободна търговия (ЗСТ) се прилагат по начин, който му позволява да реализира пълния си потенциал. Въпреки че преди време ЕС предложи идеята за цялостна инициатива за задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия (ЗВССТ) с цел както задълбочаване, така и разширяване на съществуващата ЗСТ, ЕС и Египет ще определят съвместно и други подходящи подходи за засилване на търговските отношения.

в) Социално развитие и социална справедливост

Египет отново заявява ангажимента си за реформа и насърчаване на социалното развитие и социалната справедливост, за преодоляване на социалните и демографските предизвикателства, пред които е изправен, и за увеличаване на човешките ресурси на страната, които ще подпомогнат икономическото и социалното развитие. В това отношение ЕС ще подкрепя усилията на Египет за защита на маргинализираните групи от потенциалните отрицателни последици от икономическите реформи чрез мрежи за социална сигурност и социална закрила. Освен това ЕС и Египет ще продължат да насърчават развитието на градските и селските райони и да подобряват предоставянето на основни услуги с акцент върху модернизирането на образователната система (включително техническото и професионалното обучение) и системата на здравеопазването. ЕС ще сподели опита си в областта на въвеждането на приобщаващо здравно осигуряване и подобрени здравни услуги.

г) Енергийна сигурност, околна среда и действия в областта на климата

ЕС и Египет ще си сътрудничат в областта на диверсификацията на енергийните източници, като ще бъде поставен специален акцент върху възобновяемите енергийни източници, и в областта на действията за енергийна ефективност. По искане на египетското правителство ЕС ще подкрепя усилията на Египет да актуализира интегрираната си енергийна стратегия, насочена към задоволяването на нуждите на страната в сферата на устойчивото развитие и към намаляването на емисиите на парникови газове. Освен това откриването на офшорни газови находища в Египет предоставя важна възможност за синергии между ЕС и Египет в областта на конвенционалните енергийни източници поради съществуващите в Египет инфраструктури за втечняване. Това ще позволи да се постигне по-предвидимо генериране на енергия, което ще е от полза както за Египет — поради значителните потребности на страната от гледна точка на потреблението и поради потенциала за генериране на приходи (включително за стопанската среда и социалното развитие) — така и за ЕС в областта на диверсифицирането на доставките му. Засилването на диалога между ЕС и Египет в областта на енергетиката ще допринесе за определянето на ключовите области за сътрудничество (като например техническата помощ за създаване на регионален енергиен център), за съвместни научни изследвания, за обмен на опит и най-добри практики, за трансфер на технологии и за насърчаване на подрегионалното сътрудничество (в рамките на региона на Средиземно море), като същевременно се осъзнава нуждата от опазване на средиземноморските екосистеми.

ЕС и Египет ще си сътрудничат при насърчаването на действията в областта на климата и околната среда в контекста на постигането на устойчиво развитие. В съответствие с поетите ангажименти след приемането на Парижкото споразумение относно изменението на климата ЕС ще подкрепя изпълнението на планираните национално определени приноси на Египет в областта на смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него. Освен това ЕС и Египет ще си сътрудничат за постигането на целите, набелязани, наред с друго, в Програмата до 2030 г. за развитие и в Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия.

Египет и ЕС ще проучат възможностите за сътрудничество в области като устойчивото управление на ресурсите, включително водните ресурси, опазването на биологичното разнообразие, канализацията, управлението на твърдите отпадъци, включително намаляването на емисиите на индустриални замърсители, управлението на химикалите и на опасните отпадъци, както и борбата с опустиняването и с деградацията на почвите. Египет и ЕС проучват също така възможностите, предвидени в Декларацията на министрите от Съюза за Средиземноморието относно синята икономика чрез механизма за интегрираната морска политика/изменението (1) на климата. Разглежданите потенциални сфери на сътрудничество включват интелигентните морски пристанища, морските клъстери, интегрираното управление на крайбрежните зони и морския риболов.

2. Партньори в областта на външната политика

ЕС и Египет имат общ интерес от засилване на сътрудничеството в областта на външната политика на двустранно, регионално и международно равнище.

Стабилизиране на общите съседни държави и на други региони

Египет трябва да предприеме действия в тази област, като използва членството си в Съвета за сигурност на ООН и в Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз. В Египет се намира също така седалището на Лигата на арабските държави (ЛАД), с която ЕС възнамерява да задълбочи и разшири сътрудничеството си. Египет и ЕС ще се стремят към постигане на по-тясно сътрудничество и на общо разбиране по широк кръг от въпроси, включително в сферата на многостранните отношения. Партньорството между ЕС и Египет е важно за стабилността и просперитета на Средиземноморския регион, Близкия изток и Африка. Сътрудничеството между ЕС и Египет, включително в рамките на регионалните форуми, ще има за цел да допринесе за разрешаването на конфликти, за изграждането на мира и за справянето с политическите и икономическите предизвикателства в тези региони. Освен това ЕС и Египет ще засилят обмена на информация във връзка с големите регионални и международни предизвикателства, които засягат и двете страни.

Сътрудничество в областта на управлението на кризи и хуманитарната помощ

ЕС и Египет ще засилят сътрудничеството и консултациите и ще обменят опит в областта на управлението и предотвратяването на кризи както на двустранно, така и на регионално равнище, за да бъдат преодолени сложните предизвикателства пред мира, стабилността и развитието вследствие на конфликти и природни бедствия в общите съседни държави и други региони.

3. Повишаване на стабилността

Стабилизирането е предизвикателство, пред което са изправени както ЕС, така и Египет. Създаването на модерна, демократична държава, която осигурява ползи по справедлив начин за всички хора, е от съществено значение за това. Правата на човека — гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, посочени в международното право в областта на правата на човека, в Договора за Европейския съюз и в конституцията на Египет — са обща ценност и представляват крайъгълен камък за модерната демократична държава. Поради това Египет и ЕС са се ангажирали да насърчават демокрацията, основните свободи и правата на човека като конституционни права на всички свои граждани в съответствие с международните си задължения. В този контекст ЕС ще помогне на Египет при превръщането на тези права в закон.

а) Модерна, демократична държава

Египет и ЕС са се ангажирали да гарантират отчетност, върховенство на закона, пълно зачитане на правата на човека и основните свободи и съобразяване с исканията на своите граждани. ЕС ще подкрепя усилията на Египет за повишаване на капацитета на държавните институции за провеждане на ефективна реформа на публичния сектор, за повишаване на капацитета на правоприлагащите институции при изпълнението на задълженията им да осигурят сигурност за всички, както и за разработване на новите конституционни функции на парламента. Освен това ЕС и Египет ще засилят сътрудничеството в модернизирането на съдебната система и осигуряването на по-голям достъп до правосъдие за всички граждани чрез предоставяне на правна помощ и създаване на специализирани съдилища, в реформата на управлението на публичните финанси и в борбата с корупцията. ЕС и Египет ще обмислят също така възможността за развиване на съдебното сътрудничество по наказателноправни и гражданскоправни въпроси. Парламентарното сътрудничество между ЕС и Египет, включително чрез структуриран обмен между парламентарните комисии и групи, ще засили координацията и ще насърчи взаимното разбирателство. ЕС ще подкрепя също усилията на Египет за предоставяне на повече права на местните органи при планирането и предоставянето на обществени услуги, както и при допълнителното осигуряване на равенство по отношение на икономическите, социалните и политическите възможности и за насърчаване на социалната интеграция за всички.

б) Сигурност и тероризъм

Сигурността е обща цел. Тероризмът и насилническият екстремизъм, водещ до тероризъм, застрашават социалния облик на народите от двете страни на Средиземно море. Те представляват сериозна заплаха за сигурността и благоденствието на нашите граждани. Борбата с тези заплахи е обща цел на ЕС и Египет, които могат да си сътрудничат чрез цялостен подход, насочен към премахване на първопричините за тероризма при пълно зачитане на правата на човека и основните свободи, с цел успешно противодействане и предотвратяване на радикализацията и насърчаване на социално-икономическото развитие. ЕС и Египет остават решени да си сътрудничат в борбата с екстремизма и всяка форма на дискриминация, включително ислямофобията и ксенофобията.

Сред другите области на сътрудничество са повишаването на сигурността на въздухоплаването и превантивната сигурност, както и капацитетът за предотвратяване на транснационалната организирана престъпност, като например контрабандата на мигранти, трафика на хора, търговията с наркотици и изпирането на пари, и борбата с тази престъпност.

Двете страни се договарят да засилят сътрудничеството си в областта на изпълнението на Програмата за действие на ООН за борба с незаконната търговия с малки оръжия и леки въоръжения, включително чрез обмен на опит, обучение и други дейности за изграждане на капацитет.

в) Управление на миграционните потоци за взаимна полза

Политическата декларация от срещата на върха във Валета и Съвместният план за действие от Валета ще осигурят основния контекст за сътрудничество между ЕС и Египет в областта на миграцията. ЕС ще подкрепя усилията, които правителството на Египет полага за укрепване на рамката си за управление на миграцията, включително елементите на законодателната реформа и стратегиите за управление на миграцията. ЕС ще подкрепя усилията на Египет за предотвратяване на незаконната миграция, трафика и контрабандата на хора, включително идентифициране и оказване на помощ на жертвите на трафик, както и усилията за борба с тези явления. Той ще се стреми също така да подпомага и засилва капацитета на Египет за защита на правата на мигрантите и предоставяне на закрила на тези, които имат право на нея, съгласно международните стандарти. ЕС и Египет ще проучат възможностите за сътрудничество в сферата на доброволното връщане на незаконните мигранти в държавата им на произход, за да се гарантира, че миграцията се управлява в глобален мащаб по законен начин. Това ще върви ръка за ръка със сътрудничеството в областта на премахването на първопричините за незаконната миграция, и по-специално слабото развитие, бедността и безработицата.

Мобилността на лицата може да допринесе за придобиването на умения и знания, които на свой ред могат да допринесат за развитието на Египет. Тя може също да изгради устойчиви мостове между висококвалифицираната работна сила в ЕС и Египет. ЕС и Египет са решени да гарантират пълното зачитане на правата на мигрантите.

III. Принципи на сътрудничеството

Насърчаването на човешкия фактор и на междуличностните контакти ще заздрави връзките, а по този начин и партньорството, между ЕС и Египет. Взаимната отчетност и отговорност по отношение на европейското население и египетския народ са съществен аспект на приоритетите на партньорството.

Въпросите от общ интерес следва също така да бъдат разглеждани посредством засилено регионално и подрегионално (юг—юг) сътрудничество. В това отношение ЕС и Египет ще работят заедно в рамките на Съюза за Средиземноморието и чрез фондацията „Анна Линд“, по-специално по междукултурния диалог.

Културата на диалога се оказа ценно средство за изграждането на взаимно уважение. Задълбочаването на политическия диалог по въпросите на демокрацията и правата на човека и поддържането на техническите аспекти, които подсилват този диалог, ще бъдат от съществено значение. Диалогът ще послужи също за обосноваване на партньорството и за преглед на неговата дълбочина и на постигнатото чрез него.

В съответствие с приоритетите на правителството на Египет в приоритетите на партньорството ще бъде включен акцент върху младите хора — от които зависи дългосрочната стабилност на нашите общества, и върху жените — които имат съществено значение за напредъка във всяко общество. Една от основните цели е да им се предоставят възможности и правни и практически средства, чрез които те да започнат да изпълняват полагащата им се роля в обществото чрез активно участие в икономиката и управлението на своята държава. ЕС ще продължи да споделя опита си в борбата срещу дискриминацията на жените и насърчаването на равенството между половете, както и в насърчаването на приобщаването и осигуряването на възможности за младите хора.

ЕС и Египет споделят мнението, че гражданското общество е важен и мощен фактор, допринасящ за изпълнението на приоритетите на партньорството и за постигането на прозрачно, основано на участието управление, и може да подпомага процеса на устойчиво развитие, който е в ход в Египет. Те ще работят с гражданското общество за оказване на ефективен принос към процеса на икономическо, политическо и социално развитие при спазване на конституцията на Египет и съответното национално законодателство.

IV. Заключение

В дух на съвместна ангажираност ЕС и Египет определиха заедно приоритетите на партньорството и ще разработят договорен механизъм за оценка и мониторинг. Предвидено е също така да бъде направен междинен преглед за оценка на въздействието на приоритетите на партньорството. В съответствие с целенасочения подход на приоритетите на партньорството ЕС и Египет съвместно ще рационализират прилагането на своето Споразумение за асоцииране съобразно взаимните си интереси. Комитетът за асоцииране и Съветът за асоцииране ще останат основните органи, които ще правят цялостна оценка на изпълнението на приоритетите на партньорството на годишна база.

(1) Механизъм за регионален диалог относно интегрираната морска политика/изменението на климата.

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 236

Издание на български език	Законодателство	Година 60 14 септември 2017 г.

Съдържание		II Незаконодателни актове	Страница
		МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
	*	Решение (ЕС) 2017/1541 на Съвета от 17 юли 2017 г. за сключване от името на Европейския съюз на изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой	1
		Изменение на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой	3
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Делегиран регламент (ЕС) 2017/1542 на Комисията от 8 юни 2017 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 по отношение на изчислението на регулаторните капиталови изисквания за някои категории активи, притежавани от застрахователни и презастрахователни предприятия (инфраструктурни предприятия) ( 1 )	14
		РЕШЕНИЯ
	*	Решение (ЕС, Евратом) 2017/1543 на Представителите на правителствата на държавите членки от 6 септември 2017 година за назначаване на съдия в Общия съд	22
		ПРЕПОРЪКИ
	*	Препоръка № 1/2017 на Съвета за асоцииране ЕС—Египет от 25 юли 2017 година за постигане на съгласие по приоритетите на партньорството между ЕС и Египет [2017/1544]	23