ISSN 1977-0618 |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
L 222 |
|
Издание на български език |
Законодателство |
Година 59 |
|
|
|
(1) Текст от значение за ЕИП |
BG |
Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие. Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда. |
II Незаконодателни актове
РЕГЛАМЕНТИ
17.8.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 222/1 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1379 НА КОМИСИЯТА
от 16 август 2016 година
относно отказ за разрешаване на някои здравни претенции за храните, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (1), и по-специално член 18, параграф 5 от него,
като има предвид, че:
(1) |
В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда, че здравните претенции за храните са забранени, освен когато са разрешени от Комисията в съответствие с посочения регламент и са включени в списък на разрешените претенции. |
(2) |
В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда също, че заявленията за разрешаване на здравни претенции се подават от стопанските субекти в областта на храните до националния компетентен орган на държава членка. Националният компетентен орган препраща валидните заявления на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), наричан по-долу „Органът“, за научна оценка, както и на Комисията и на държавите членки за информация. |
(3) |
Органът се произнася със становище по съответната здравна претенция. |
(4) |
Комисията се произнася относно разрешаването на здравните претенции, като взема предвид становището на Органа. |
(5) |
Във връзка със заявление, подадено от E-Piim production Ltd в съответствие с член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция относно въздействието на Lactobacillus plantarum TENSIA® в полутвърдото „сирене, полезно за сърцето“ тип „Едам“ на Harmony™ върху поддържането на нормално кръвно налягане (въпрос № EFSA-Q- 2014-00097 (2)). Предложената от заявителя претенция беше формулирана, както следва: „Редовната консумация в продължение на най-малко осем седмици на 50 g дневно на Südamejuust (български превод: сирене, полезно за сърцето) на марката Harmony™, съдържащо Lactobacillus plantarum TENSIA®, спомага за поддържане на сърдечносъдовата система/сърдечното здраве чрез понижаване на кръвното налягане/изображение на сърце“. |
(6) |
На 1 октомври 2014 г. Комисията и държавите членки получиха научното становище на Органа, който въз основа на предоставените данни стига до заключението, че не е установена причинно-следствена връзка между консумацията на Lactobacillus plantarum TENSIA® в полутвърдото „сирене, полезно за сърцето“ тип „Едам“ на Harmony™ и поддържането на нормално кръвно налягане. Тъй като претенцията не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006, съответно следва тя да не бъде разрешена. |
(7) |
Във връзка със заявление, подадено от British Specialist Nutrition Association Ltd в съответствие с член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция относно въздействието на разтвори на въглехидрати върху поддържането на физическата издръжливост при продължително физическо натоварване (въпрос № EFSA-Q-2014-00058 (3)). Предложената от заявителя претенция беше формулирана, както следва: „Разтвори на въглехидрати допринасят за поддържането на издръжливостта при продължително физическо натоварване“. По искане на Органа заявителят уточни, че храната, която е предмет на настоящата претенция, се отнася за разтвори на въглехидрати, които не съдържат електролити, и че по отношение на ефекта, който е предмет на претенцията, разтворите на въглехидрати следва да бъдат сравнени с вода или разтворени във вода електролити. |
(8) |
На 1 октомври 2014 г. Комисията и държавите членки получиха научното становище на Органа, който въз основа на предоставените данни стига до заключението, че не е установена причинно-следствена връзка между консумацията на разтвори на въглехидрати и поддържането на физическата издръжливост при продължително физическо натоварване в сравнение с вода или разтворени във вода електролити. Тъй като претенцията не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006, съответно следва тя да не бъде разрешена. |
(9) |
При определянето на мерките, предвидени в настоящия регламент, бяха взети под внимание коментарите, направени от страна на заявителите и получени от Комисията в съответствие с член 16, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1924/2006. |
(10) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Здравните претенции, посочени в приложението към настоящия регламент, не се включват в списъка на Съюза на разрешените претенции, предвиден в член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 16 август 2016 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.
(2) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2014; 12(10):3842.
(3) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2014; 12(10):3836.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Отхвърлени здравни претенции
Заявление — съответни разпоредби на Регламент (ЕО) № 1924/2006 |
Хранително вещество, вещество, храна или категория храна |
Претенция |
Номер на становището на ЕОБХ |
Здравна претенция по член 13, параграф 5 въз основа на нови научни доказателства и/или включваща искане за защита на частни данни |
Lactobacillus plantarum TENSIA® в полутвърдото „сирене, полезно за сърцето“ тип „Едам“ на Harmony™ |
Редовната консумация в продължение на най-малко осем седмици на 50 g дневно на Südamejuust (български превод: сирене, полезно за сърцето) на марката Harmony™, съдържащо Lactobacillus plantarum TENSIA®, спомага за поддържане на сърдечносъдовата система/сърдечното здраве чрез понижаване на кръвното налягане/изображение на сърце/. |
Q-2014-00097 |
Здравна претенция по член 13, параграф 5 въз основа на нови научни доказателства и/или включваща искане за защита на частни данни |
Разтвори на въглехидрати |
Разтворите на въглехидрати допринасят за поддържането на издръжливостта при продължително физическо натоварване. |
Q-2014-00058 |
17.8.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 222/4 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/1380 НА КОМИСИЯТА
от 16 август 2016 година
относно дерогация от член 55, параграф 2, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 във връзка с правилата за произход, приложими към регионалната кумулация за риба тон с произход от Еквадор
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (1), и по-специално член 64, параграф 6 и член 66, буква б) от него,
като има предвид, че:
(1) |
С Регламент (ЕС) № 1384/2014 на Европейския парламент и на Съвета (2) Съюзът предостави тарифни преференции на Еквадор от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2016 г. като временна реципрочна договореност, за да се избегне ненужно нарушаване на търговията между Съюза и Еквадор след парафирането на Протокола за присъединяване на Еквадор към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна (3), на 12 декември 2014 г. |
(2) |
За целите на преференциите, предоставени съгласно Регламент (ЕС) № 1384/2014, се прилагат правилата за произход, залегнали в част I, дял IV, глава 2, раздел 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (4), в това число правилата за регионална кумулация на произход в рамките на група държави, включително Боливия, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Панама, Перу и Венецуела. От 1 януари 2014 г. регионалната кумулация може да се прилага само в една и съща регионална група по отношение на държави, които към момента на износа за Съюза са бенефициери на Общата система за преференции (ОСП) съгласно Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5). |
(3) |
С действие от 1 май 2016 г. Регламент (ЕИО) № 2454/93 бе отменен и правилата за произход, прилагани за целите на тарифните преференции, предоставени на продуктите с произход от Еквадор, се установяват след тази дата в дял II, глава 2, раздел 2, подраздели 2 и 3 от Делегиран Регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията (6) и дял II, глава 2, раздел 2, подраздели 2 — 9 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (7). В Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 се предвиждат същите правила за кумулация като тези в Регламент (ЕИО) № 2454/93. |
(4) |
Считано от 1 януари 2016 г., Колумбия, Перу, Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама, включени в същата регионална група като Еквадор, вече не са държави бенефициери по ОСП. Вследствие на това от 1 януари 2016 г. приготвени храни и консерви от тон и скокливи риби, класирани в подпозиция 1604 14 от Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), и приготвени храни и консерви от тон, скокливи риби и други риби от рода Euthynnus от подпозиция 1604 20 70 от Комбинираната номенклатура (КН), не могат да се считат за продукти с произход от Еквадор в рамките на регионалната кумулация с тези държави за целите на тарифните преференции, предоставени с Регламент (ЕС) № 1384/2014. |
(5) |
На 4 април 2016 г. Еквадор подаде искане за дерогация от правилата относно преференциалния произход, така че рибопреработвателната промишленост на Еквадор да може, за целите на определянето на произход на приготвени храни и консерви от тон и скокливи риби, класирани в подпозиция по ХС 1604 14, и приготвени храни и консерви от тон, скокливи риби и други риби от рода Euthynnus от подпозиция по КН 1604 20 70, да счита материалите с произход от Колумбия, Перу, Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама за материали с произход от Еквадор по силата на регионалната кумулация. Беше поискано дерогацията да се прилага от 1 януари 2016 г. На 30 юни 2016 г. бе подадена допълнителна информацията към първоначалното искане. |
(6) |
В искането си за дерогация Еквадор обясни, че за производството на приготвени храни и консерви от риба тон, изнасяни от Еквадор към Съюза, се използват значителни количества сурова риба тон с произход от държавите от Централна Америка и от държавите от Андската общност. Без възможността да се кумулира с тези държави от една и съща регионална група еквадорският износ за Съюза на преработена и консервирана риба тон с произход ще се намали с 30 %. |
(7) |
Междувременно на 16 април 2016 г. крайбрежието на Еквадор бе засегнато от земетресение с магнитуд 7.8. Силно бяха засегнати провинция Manabí и областта на Manta, където функционира по-голямата част от сектора на рибарството на Еквадор. Съобщено бе за огромни материални щети, включително на ключова инфраструктура, което утежнява положението на рибопреработвателната промишленост в Еквадор. |
(8) |
Като се отчитат условията, изложените в искането на Еквадор мотиви, както и по-нататъшните неблагоприятни последствия от земетресението за рибопреработвателната промишленост, Еквадор следва да се ползва от временна дерогация от изискването, предвидено в член 55, параграф 2, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, в съответствие с член 64, параграф 6, втора алинея, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Поради това материалите с произход от Колумбия, Перу, Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама, използвани за производството на приготвени храни и консерви от тон и скокливи риби, класирани в подпозиция по ХС 1604 14, и на приготвени храни и консерви от тон, скокливи риби и други риби от рода Euthynnus от подпозиция по КН 1604 20 70, следва да се считат за материали с произход от Еквадор, при условие че са изпълнени определени условия. |
(9) |
За да се избегне нарушаването на търговията и за да се улесни постигането на целите на тарифните преференции, предоставени на Еквадор по силата на Регламент (ЕС) № 1384/2014, временната дерогация следва да обхваща периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г. |
(10) |
Като се има предвид доказателството за произход, което може да бъде използвано за материали с произход от Колумбия, Перу, Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама, кумулация може да се прилага въз основа на доказателството за произход, предвидено съответно в Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, или в Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна (8). |
(11) |
С цел да се гарантира, че необходимите мерки за прилагането на кумулация с Колумбия, Перу, Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама функционират правилно Еквадор следва да осигури условия за въвеждането на мерките в областта на административното сътрудничество. |
(12) |
С цел да се осигури ефикасно наблюдение на действието на дерогацията компетентните органи на Еквадор следва да предоставят на Комисията в края на прилагането на дерогацията подробна информация за сертификатите за произход формуляр A, издадени в рамките на дерогацията. |
(13) |
С цел да се избегне допълнително забавяне на прилагането на дерогацията настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно. |
(14) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. За целите на кумулацията, посочена в член 86, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/93, и чрез дерогация от член 86, параграф 2, буква а) от същия регламент, за периода от 1 януари 2016 г. до 30 април 2016 г. Еквадор има право да използва материали с произход от Колумбия, Перу, Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама за производството на приготвени храни и консерви от тон и скокливи риби, класирани в подпозиция по ХС 1604 14, и приготвени храни и консерви от тон, скокливи риби и други риби от рода Euthynnus от подпозиция по КН 1604 20 70.
Доказателството за произход на продуктите, посочени в първия параграф, се изготвя в съответствие с член 97л от Регламент (ЕИО) № 2454/93
2. За целите на кумулацията, посочена в член 55, параграф 1, буква б) от Делегиран регламент (ЕИО) 2015/2446, и чрез дерогация от член 55, параграф 2, буква а) от същия регламент, за периода от 1 май 2016 г. до 31 декември 2016 г. Еквадор има право да използва материали с произход от Колумбия, Перу, Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама за производството на приготвени храни и консерви от тон и скокливи риби, класирани в подпозиция по ХС 1604 14, и приготвени храни и консерви от тон, скокливи риби и други риби от рода Euthynnus от подпозиция по КН 1604 20 70.
Доказателството за произход на продуктите, посочени в първия параграф, се изготвя в съответствие с разпоредбите на член 76 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
3. Компетентните органи на Еквадор, призовани да издадат сертификат за произход формуляр А за продуктите, посочени в параграфи 1 и 2, могат също така да разчитат на сертификат за движение 1 EUR, издаден от компетентните органи на Колумбия, Перу, Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама в съответствие съответно с разпоредбите на Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, или Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна.
4. Еквадор гарантира, че са въведени необходимите мерки за прилагането на кумулация с Колумбия, Перу, Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама в областта на административното сътрудничество.
5. Счита се, че позоваването на „особени обстоятелства“ по член 74, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2015/2447 се прилага за продуктите, посочени в параграфи 1 и 2, за които по време на износа не е бил издаден сертификат за произход, формуляр А.
Член 2
До 31 януари 2017 г. компетентните органи на Еквадор изпращат на Комисията справка за количествата и стойностите, за които са издадени сертификати за произход формуляр А за целите на дерогацията, посочена в член 1, параграфи 1 и 2, както и серийните номера на тези сертификати.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 16 август 2016 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1.
(2) Регламент (ЕС) № 1384/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2014 г. за тарифното третиране на стоките с произход от Еквадор (ОВ L 372, 30.12.2014 г., стр. 5).
(3) ОВ L 354, 21.12.2012 г., стр. 3.
(4) Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1).
(5) Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1).
(6) Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 1).
(7) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558).
(8) ОВ L 346, 15.12.2012 г., стр. 3.
17.8.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 222/8 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1381 НА КОМИСИЯТА
от 16 август 2016 година
относно отказ за разрешаване на здрава претенция за храни и отнасяща се до развитието и здравето на децата
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (1), и по-специално член 17, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1) |
В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда, че здравните претенции за храните са забранени, освен когато са разрешени от Комисията в съответствие с посочения регламент и са включени в списък на разрешените претенции. |
(2) |
В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда също, че заявленията за разрешаване на здравни претенции се подават от стопанските субекти в областта на храните до националния компетентен орган на държава членка. Националният компетентен орган препраща валидните заявления на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), наричан по-долу „Органът“. |
(3) |
След получаването на заявление Органът незабавно информира останалите държави членки и Комисията за него и се произнася със становище по съответната здравна претенция. |
(4) |
Комисията се произнася относно разрешаването на здравните претенции, като взема предвид становището на Органа. |
(5) |
Във връзка с подадено от CrossVetpharm Group UK Ltd заявление в съответствие с член 14, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1924/2006 Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция относно бета-галактозидаза от Kluyveromyceslactis в Colief® и намаляването на стомашно-чревния дискомфорт (Въпрос № EFSA-Q-2014-00404 (2)). Предложената от заявителя претенция беше формулирана, както следва: „Colief®/ензимът лактаза намалява натрупването на лактозата, съдържаща се в храните за кърмачета, и подобрява ефектите от лошо храносмилане на лактозата при кърмачета с колики, които не могат ефективно да разграждат цялото съдържание на лактоза в храната си.“ |
(6) |
На 17 юли 2015 г. Комисията и държавите членки получиха научното становище на Органа, който стигна до заключението, че предоставените данни не са достатъчни за установяване на причинно-следствена връзка между приема на бета-галактозидаза от Kluyveromyceslactis в Colief® и намаляването на стомашно-чревния дискомфорт. Тъй като претенцията не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006, съответно те не следва да бъде разрешена. |
(7) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Здравната претенция, посочена в приложението към настоящия регламент, не се включва в списъка на Съюза на разрешените претенции, както е предвидено в член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1924/2006.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 16 август 2016 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.
(2) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2015;13(7):4187.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Отхвърлена здравна претенция
Заявление — съответни разпоредби на Регламент (ЕО) № 1924/2006 |
Хранително вещество, вещество, храна или категория храна |
Претенция |
Номер на становището на ЕОБХ |
Здравна претенция по член 14, параграф 1, буква б), която се отнася до развитието и здравето на децата |
Colief® |
Colief®/ензимът лактаза намалява натрупването на лактозата, съдържаща се в храните за кърмачета, и подобрява ефектите от лошо храносмилане на лактозата при кърмачета с колики, които не могат ефективно да разграждат цялото съдържание на лактоза в храната си. |
Q-2014-00404 |
17.8.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 222/10 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/1382 НА КОМИСИЯТА
от 16 август 2016 година
за оттегляне на приемането на ангажимента за петима производители износители съгласно Решение за изпълнение 2013/707/ЕС за потвърждаване приемането на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпинговата и антисубсидийната процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за периода на прилагане на окончателни мерки
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз („Договора“),
като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния антидъмпингов регламент“), и по-специално член 8 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (2) („основния антисубсидиен регламент“), и по-специално член 13 от него,
като с настоящото уведомява държавите членки,
като има предвид, че:
A. АНГАЖИМЕНТ И ДРУГИ СЪЩЕСТВУВАЩИ МЕРКИ
(1) |
С Регламент (ЕС) № 513/2013 (3) Европейската комисия („Комисията“) наложи временно антидъмпингово мито върху вноса в Европейския съюз („Съюза“) на кристални силициеви фотоволтаични модули („модули“) и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китайската народна република (КНР). |
(2) |
Група производители износители възложиха на Китайската търговска камара за внос и износ на машини и електронни продукти (CCCME) да предложи на Комисията от тяхно име ценови ангажимент, което CCCME направи. От условията на посочения ценови ангажимент е видно, че той представлява съвкупност от индивидуални ценови ангажименти за всеки производител износител, които от съображения за административно удобство са координирани от CCCME. |
(3) |
С Решение 2013/423/ЕС (4) Комисията прие този ценови ангажимент по отношение на временното антидъмпингово мито. С Регламент (ЕС) № 748/2013 (5) Комисията измени Регламент (ЕС) № 513/2013, за да се въведат техническите промени, необходими поради приемането на ангажимента, по отношение на временното антидъмпингово мито. |
(4) |
С Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 (6) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса в Съюза на модули и елементи с произход или изпратени от КНР („разглежданите продукти“). С Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 (7) Съветът наложи също така окончателно изравнително мито върху вноса в Съюза на разглежданите продукти. |
(5) |
След получаване на уведомление за изменена версия на ценовия ангажимент от страна на група производители износители („производителите износители“) съвместно със CCCME, с Решение за изпълнение 2013/707/ЕС (8) Комисията потвърди приемането на изменения ценови ангажимент („ангажимента“) за периода на прилагане на окончателните мерки. В приложението към посоченото решение са изброени производителите износители, чийто ангажимент бе приет, сред които:
|
(6) |
С Решение за изпълнение 2014/657/ЕС (9) Комисията прие предложение от производителите износители съвместно със CCCME за пояснения относно прилагането на ангажимента по отношение на разглежданите продукти, обхванати от ангажимента, а именно модули и елементи с произход или изпратени от КНР, понастоящем класирани в код по КН ex 8541 40 90 (кодове по ТАРИК 8541409021, 8541409029, 8541409031 и 8541409039), произведени от производителите износители („обхванатия продукт“). Антидъмпинговите и изравнителните мита, посочени в съображение 4 по-горе, заедно с ангажимента, по-нататък са наричани общо „мерките“. |
(7) |
С Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/866 (10) Комисията оттегли приемането на ангажимента за трима производители износители. |
(8) |
С Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1403 (11) Комисията оттегли приемането на ангажимента за още един производител износител. |
(9) |
С Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2018 (12) Комисията оттегли приемането на ангажимента за двама производители износители. |
(10) |
С Известие за започване, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (13) на 5 декември 2015 г., Комисията започна разследване в рамките на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния антидъмпингов регламент. |
(11) |
С Известие за започване, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (14) на 5 декември 2015 г., Комисията започна разследване в рамките на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 18 от основния антисубсидиен регламент. |
(12) |
С Известие за започване, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (15) на 5 декември 2015 г., Комисията започна и частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент и член 19 от основния антисубсидиен регламент. |
(13) |
С Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/115 (16) Комисията оттегли приемането на ангажимента за още един производител износител. |
(14) |
С Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/185 (17) Комисията разшири обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕС) № 1238/2013, върху вноса на разглежданите продукти с произход или изпратени от Китайската народна република, за да включва вноса на разглеждания продукт, изпращан от Малайзия и Тайван, независимо дали е с деклариран произход от Малайзия и Тайван. |
(15) |
С Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/184 (18) Комисията разшири обхвата на окончателното изравнително мито, наложено с Регламент (ЕС) № 1239/2013, върху вноса на разглежданите продукти с произход или изпратени от Китайската народна република, за да включва вноса на разглеждания продукт, изпращан от Малайзия и Тайван, независимо дали е с деклариран произход от Малайзия и Тайван. |
(16) |
С Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1045 (19) Комисията оттегли приемането на ангажимента за още един производител износител. |
Б. УСЛОВИЯ НА АНГАЖИМЕНТА, С КОИТО СЕ ДОПУСКА ОТТЕГЛЯНЕ НА ПРИЕМАНЕТО ПРИ ЛИПСА НА НЕСПАЗВАНЕ
(17) |
В ангажимента се посочва, че Комисията може да оттегли приемането на ангажимента през периода на прилагането му, ако се окаже невъзможно осъществяването на практика на съответен контрол върху спазването и обезпечаването на самото спазване, в това число при промяна в обстоятелствата. |
(18) |
Освен това всеки производител износител може доброволно да оттегли ангажимента си във всеки един момент от прилагането му. |
В. ОСНОВАНИЯ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА ПРИЕМАНЕТО НА АНГАЖИМЕНТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА DELSOLAR И MOTECH
(19) |
Както Delsolar, така и MOTECH имат свързана страна в Тайван, на която е предоставено освобождаване в рамките на разследванията във връзка със заобикаляне на мерките, посочени в съображения 14 и 15. |
(20) |
Комисията подложи на анализ последиците от тези освобождавания за практическата осъществимост на ангажимента. Освобождаванията представляват промяна в обстоятелствата в сравнение с тези към момента на приемане на ангажимента. Тяхната цел е да се освободи вноса в Съюза на разглежданите продукти, които са произведени от свързаните страни на Delsolar и MOTECH в Тайван. Този внос попада извън обхвата на ангажимента. |
(21) |
Комисията счита, че това освобождаване на вноса в Съюза създава висок риск от кръстосано компенсиране. Действително свързаните страни, освободени в рамките на разследването във връзка със заобикаляне на мерките, могат да продават разглеждания продукт на същите клиенти в Съюза, на които се продава обхванатият продукт, и цените по тези трансакции могат да се определят така, че да компенсират минималната вносна цена в рамките на ангажимента. Комисията не е в състояние да контролира продажбите на същите клиенти в Съюза, осъществявани в рамките на ангажимента и от Тайван. |
(22) |
Поради това Комисията стигна до заключението, че посочените по-горе освобождавания правят невъзможно осъществяването на практика на контрол върху спазването на ангажимента на Delsolar и MOTECH. |
Г. ДОБРОВОЛНО ОТТЕГЛЯНЕ ОТ СТРАНА НА LERRI SOLAR, XI'AN LONGi И CNPV
(23) |
През март 2016 г. LERRI Solar уведоми Комисията, че желае да се оттегли от ангажимента. |
(24) |
През май 2016 г. Xi'an LONGi и CNPV уведомиха Комисията, че също желаят да се оттеглят от ангажимента. |
Д. ПИСМЕНИ ИЗЯВЛЕНИЯ И ИЗСЛУШВАНИЯ
(25) |
На заинтересованите страни бе предоставена възможността да бъдат изслушани и да направят коментари в съответствие с член 8, параграф 9 от основния антидъмпингов регламент и член 13, параграф 9 от основния антисубсидиен регламент. Delsolar и MOTECH представиха коментари. |
i) Delsolar
(26) |
Delsolar оспори твърдението, че освобождаването, предоставено на свързаната с него страна в Тайван, представлява промяна в обстоятелствата. Delsolar е уведомило Комисията за сливането с тайванското дружество по време на първоначалните разследвания, посочени в съображение 4, по отношение на което Комисията не е повдигнала възражения. Тъй като разглежданият продукт, произведен от свързаната с Delsolar страна в Тайван, не е бил нито преди, нито след разследванията във връзка със заобикаляне на мерките, обект на мерките, положението не се различава от това преди разследванията във връзка със заобикаляне на мерките. |
(27) |
Комисията не може да приеме този довод. |
(28) |
На първо място Комисията припомня, че пазарният дял на вноса от трети държави, с изключение на КНР, в Съюза представлява 6,8 % от пазара на Съюза през разследвания период. По-конкретно, пазарният дял на вноса от Тайван е бил 0,8 % (таблица 12 от Регламент (ЕС) № 513/2013). Тези цифри сочат, че износът от съществуващите производствени съоръжения на дружества, които произвеждат в Тайван и са свързани с китайските дружества, предложили ангажимента, е бил незначителен. |
(29) |
Въпреки това, в резултат на предоставянето на освобождавания в съответствие с член 13, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент и член 23, параграф 6 от основния антисубсидиен регламент, може да се очаква, че свързаната с Delsolar страна в Тайван ще изнася значителен обем модули и елементи за Съюза. |
(30) |
Решението да се оттегли приемането на ангажимента се дължи на риска от кръстосано компенсиране, което Комисията не е в състояние да контролира. Въпросът за това дали стоките, произведени от съоръжения в трети държави, са обект на мерките, не е от значение за оценката на рисковете, свързани с контрола върху спазването. Освобождаването се отнася до вноса на разглеждания продукт, произведен от свързаната с Delsolar страна в Тайван, който е насочен конкретно към пазара на Съюза. Това следователно поражда голям риск от кръстосано компенсиране. Оценката на рисковете, свързани с контрола върху спазването на ангажимента, също така зависи от конкретния случай и през периода на прилагането му може да търпи промени в процеса на конкретизирането на определени рискове и появата на нови, като Комисията е тази, която може да оцени по-добре практическите аспекти на осъществявания контрол във всеки отделен случай. И в тази връзка е без значение дали вносът преди разследването във връзка със заобикаляне на мерките е бил обект на мерки. |
(31) |
Delsolar заяви също така, че освобождаването на свързаната с него страна в Тайван само по себе си не оправдава заключението, че контролът върху спазването на ангажимента на Delsolar на практика става невъзможен. Delsolar счита, че увеличеният риск от кръстосано компенсиране е чисто хипотетичен. Тъй като съгласно поетия ангажимент продажбите на едни и същи клиенти са забранени, всяко едно нарушение би могло да доведе до оттегляне на приемането на ангажимента на Delsolar. В това отношение Delsolar заявява, че не продава обхванатия продукт на същите клиенти, на които свързаната с него страна в Тайван продава разглеждания продукт. Спазването на ангажимента може да бъде проверено чрез посещения на място в помещенията на Delsolar и на свързаната с него страна в Тайван. Освен това Delsolar твърди, че при разследванията във връзка със заобикаляне на мерките, посочени в съображения 14 и 15, Комисията е счела, че свързаната с дружеството страна в Тайван действително е произвеждала продукта без да заобикаля мерките. Следователно всяко твърдение за потенциален риск от кръстосано компенсиране е изцяло спекулативно. |
(32) |
Комисията отхвърля този довод. При разследванията във връзка със заобикаляне на мерките, посочени в съображения 14 и 15, се установи, че свързаната с Delsolar страна в Тайван не е участвала в практики на заобикаляне по смисъла на член 13 от основния антидъмпингов регламент и член 23 от основния антисубсидиен регламент. Въпреки това разглеждането на рисковете, свързани с поетия от Delsolar ангажимент, не е било предмет на тези разследвания. Нито една от констатациите, направени по време на тези разследвания, не предполага, че не е имало заобикаляне на ангажимента под формата на кръстосано компенсиране. Дори напротив — освобождаването, предоставено на свързаната с Delsolar страна в Тайван, увеличава значително рисковете от заобикаляне на поетия от Delsolar ангажимент. Такова освобождаване предполага конкретно намерение за осъществяване на продажби за Съюза, и от Комисията следователно се очаква да контролира продажбите както в рамките на поетия ангажимент, така и на тези от Тайван. Това прави осъществяването на контрола върху спазването на поетия от Delsolar ангажимент на практика невъзможно. В тази връзка Комисията също така припомня, че контролът върху спазването на ангажимента беше допълнително затруднен по време на прилагането му, по-специално предвид практиките на заобикаляне на мерките, установени в Малайзия и Тайван. Комисията не е в състояние да контролира продажбите от Тайван, които попадат извън рамките на ангажимента. Освен това Комисията припомня, че е предложила на Delsolar варианти на решения, позволяващи спазването на неговия ангажимент, които дружеството обаче е отказало да вземе предвид. |
(33) |
На последно място Delsolar заяви, че положението му е сравнимо с това на всяко друго дружество, страна по ангажимента, което има свързани дружества с производствени съоръжения в държави, които не са обект на мерките. Следователно наличието на такава връзка само по себе си не прави невъзможно осъществяването на практика на контрол върху спазването на ангажимента. |
(34) |
Комисията отхвърля този довод и припомня мотивите, изложени от нея в съображения 27 и 29. |
ii) MOTECH
(35) |
Подобно на Delsolar, MOTECH заявява, че връзката със свързаната с него страна в Тайван е била известна на Комисията по време на първоначалните разследвания, посочени в съображение 4. С приемането на ангажимента на MOTECH, Комисията е потвърдила, че не е налице заобикаляне. |
(36) |
В тази връзка Комисията се позовава на първо място на приведените от нея доводи при отхвърлянето на поетия от Delsolar ангажимент. |
(37) |
Наред с тях Комисията отхвърля този довод и по следните причини. Към момента на приемане на ангажимента Комисията действително извърши цялостен анализ на рисковете, свързани с контрола върху спазването. Приемането на ангажимента само по себе си не означава, че не е налице заобикаляне. Комисията счита, че освобождаването, предоставено на свързаната с MOTECH страна в Тайван, увеличава риска от кръстосано компенсиране, както е посочено в съображение 21. В тази връзка Комисията припомня, че контролът върху спазването на ангажимента беше допълнително затруднен по време на прилагането му, по-специално предвид практиките на заобикаляне на мерките, установени в Малайзия и Тайван. Комисията не е в състояние да контролира продажбите на същите клиенти в Съюза, осъществявани в рамките на ангажимента и на тези, осъществявани от Тайван. |
(38) |
MOTECH заявява също така, че с предоставянето на освобождаване на свързаната с него страна в Тайван Комисията е потвърдила, че не е налице нито заобикаляне, нито кръстосано компенсиране по отношение на MOTECH и свързаната с него страна в Тайван. Комисията би могла да контролира вноса от MOTECH и от свързаната с него страна в Тайван, тъй като и двете дружества осъществяват своя внос в Съюза под отделни допълнителни кодове по ТАРИК. |
(39) |
Комисията отхвърля този довод. Освобождаването, предоставено в рамките на разследванията във връзка със заобикаляне на мерките, посочени в съображения 14 и 15, потвърждава, че не е установено свързаната с MOTECH страна в Тайван да е участвала в практики на заобикаляне. Тази констатация обаче е без значение за преценката на практическата осъществимост на ангажимента, посочен в съображения 21 и 22. Комисията анализира последиците от това освобождаване и заключи, че рискът от кръстосано компенсиране е нараснал. Комисията взе предвид и опита, натрупан по време на контрола върху спазването на ангажимента, когато заключи, че не е в състояние да контролира продажбите за едни и същи клиенти в Съюза, осъществявани в рамките на гаранцията и от Тайван. |
Е. ОТТЕГЛЯНЕ НА ПРИЕМАНЕТО НА АНГАЖИМЕНТА И НАЛАГАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНИ МИТА
(40) |
С оглед на гореизложеното, в съответствие с член 8, параграф 9 от основния антидъмпингов регламент, с член 13, параграф 9 от основния антисубсидиен регламент и с условията на ангажимента Комисията стигна до заключението, че приемането на ангажимента по отношение на Delsolar, CNPV, MOTECH, Xi'an LONGi и LERRI Solar, заедно със свързаните с тях дружества в Съюза, трябва да се оттегли. |
(41) |
Съответно съгласно член 8, параграф 9 от основния антидъмпингов регламент и член 13, параграф 9 от основния антисубсидиен регламент окончателното антидъмпингово мито, наложено с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета, и окончателното изравнително мито, наложено с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 на Съвета, се прилагат автоматично за вноса на разглеждания продукт с произход или изпратен от КНР и произведен от Delsolar (допълнителен код по ТАРИК: B792), CNPV (допълнителен код по ТАРИК: B813), MOTECH (допълнителен код по ТАРИК: B852), Xi'an LONGi (допълнителен код по ТАРИК: B897) и LERRI Solar (допълнителен код по ТАРИК: B898) от деня на влизане в сила на настоящия регламент. |
(42) |
За сведение, в таблицата в приложението към настоящия регламент са изброени производителите износители, по отношение на които приемането на ангажимента с Решение за изпълнение 2013/707/ЕС остава незасегнато, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приемането на ангажимента във връзка с дружествата
а) |
Delsolar (Wujiang) Ltd, заедно с неговото свързано дружество в Съюза, и двете в обхвата на допълнителния код по ТАРИК: B792; |
б) |
CNPV Dongying Solar Power Co. Ltd в обхвата на допълнителния код по ТАРИК: B813; |
в) |
MOTECH (Suzhou) RENEWABLE ENERGY CO. LTD в обхвата на допълнителния код по ТАРИК: B852; |
г) |
Xi'an LONGi Silicon Materials Corp. и Wuxi LONGi Silicon Materials Co. Ltd, и двете в обхвата на допълнителния код по ТАРИК: B897, както и |
д) |
LERRI Solar Technology (Zhejiang) Co. Ltd заедно с неговото свързано дружество в Съюза, и двете в обхвата на допълнителния код по ТАРИК: B898 |
се оттегля.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 16 август 2016 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 176, 30.6.2016, стр. 21.
(2) ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 55.
(3) ОВ L 152, 5.6.2013 г., стр. 5.
(4) ОВ L 209, 3.8.2013 г., стр. 26.
(5) ОВ L 209, 3.8.2013 г., стр. 1.
(6) ОВ L 325, 5.12.2013 г., стр. 1.
(7) ОВ L 325, 5.12.2013 г., стр. 66.
(8) ОВ L 325, 5.12.2013 г., стр. 214.
(9) ОВ L 270, 11.9.2014 г., стр. 6.
(10) ОВ L 139, 5.6.2015 г., стр. 30.
(11) ОВ L 218, 19.8.2015 г., стр. 1.
(12) ОВ L 295, 12.11.2015 г., стр. 23.
(13) ОВ C 405, 5.12.2015 г., стр. 8.
(14) ОВ C 405, 5.12.2015 г., стр. 20.
(15) ОВ C 405, 5.12.2015 г., стр. 33.
(16) ОВ L 23, 29.1.2016 г., стр. 47.
(17) ОВ L 37. 12.2.2016 г., стр. 76.
(18) ОВ L 37. 12.2.2016 г., стр. 56.
(19) ОВ L 170, 29.6.2016 г., стр. 5.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на дружествата:
Наименование на дружеството |
Допълнителен код по ТАРИК |
Jiangsu Aide Solar Energy Technology Co. Ltd |
B798 |
Alternative Energy (AE) Solar Co. Ltd |
B799 |
Anhui Chaoqun Power Co. Ltd |
B800 |
Anji DaSol Solar Energy Science & Technology Co. Ltd |
B802 |
Anhui Schutten Solar Energy Co. Ltd Quanjiao Jingkun Trade Co. Ltd |
B801 |
Anhui Titan PV Co. Ltd |
B803 |
Xi'an SunOasis (Prime) Company Limited TBEA SOLAR CO. LTD XINJIANG SANG'O SOLAR EQUIPMENT |
B804 |
Changzhou NESL Solartech Co. Ltd |
B806 |
Changzhou Shangyou Lianyi Electronic Co. Ltd |
B807 |
CHINALAND SOLAR ENERGY CO. LTD |
B808 |
ChangZhou EGing Photovoltaic Technology Co. Ltd |
B811 |
CIXI CITY RIXING ELECTRONICS CO. LTD ANHUI RINENG ZHONGTIAN SEMICONDUCTOR DEVELOPMENT CO. LTD HUOSHAN KEBO ENERGY & TECHNOLOGY CO. LTD |
B812 |
CSG PVtech Co. Ltd |
B814 |
China Sunergy (Nanjing) Co. Ltd CEEG Nanjing Renewable Energy Co. Ltd CEEG (Shanghai) Solar Science Technology Co. Ltd China Sunergy (Yangzhou) Co. Ltd China Sunergy (Shanghai) Co. Ltd |
B809 |
Dongfang Electric (Yixing) MAGI Solar Power Technology Co. Ltd |
B816 |
EOPLLY New Energy Technology Co. Ltd SHANGHAI EBEST SOLAR ENERGY TECHNOLOGY CO. LTD JIANGSU EOPLLY IMPORT & EXPORT CO. LTD |
B817 |
Era Solar Co. Ltd |
B818 |
GD Solar Co. Ltd |
B820 |
Greenway Solar-Tech (Shanghai) Co. Ltd Greenway Solar-Tech (Huaian) Co. Ltd |
B821 |
Konca Solar Cell Co. Ltd Suzhou GCL Photovoltaic Technology Co. Ltd Jiangsu GCL Silicon Material Technology Development Co. Ltd Jiangsu Zhongneng Polysilicon Technology Development Co. Ltd GCL-Poly (Suzhou) Energy Limited GCL-Poly Solar Power System Integration (Taicang) Co. Ltd GCL SOLAR POWER (SUZHOU) LIMITED |
B850 |
Guodian Jintech Solar Energy Co. Ltd |
B822 |
Hangzhou Bluesun New Material Co. Ltd |
B824 |
Hanwha SolarOne (Qidong) Co. Ltd |
B826 |
Hengdian Group DMEGC Magnetics Co. Ltd |
B827 |
HENGJI PV-TECH ENERGY CO. LTD |
B828 |
Himin Clean Energy Holdings Co. Ltd |
B829 |
Jetion Solar (China) Co. Ltd Junfeng Solar (Jiangsu) Co. Ltd Jetion Solar (Jiangyin) Co. Ltd |
B830 |
Jiangsu Green Power PV Co. Ltd |
B831 |
Jiangsu Hosun Solar Power Co. Ltd |
B832 |
Jiangsu Jiasheng Photovoltaic Technology Co. Ltd |
B833 |
Jiangsu Runda PV Co. Ltd |
B834 |
Jiangsu Sainty Photovoltaic Systems Co. Ltd Jiangsu Sainty Machinery Imp. And Exp. Corp. Ltd |
B835 |
Jiangsu Seraphim Solar System Co. Ltd |
B836 |
Jiangsu Shunfeng Photovoltaic Technology Co. Ltd Changzhou Shunfeng Photovoltaic Materials Co. Ltd Jiangsu Shunfeng Photovoltaic Electronic Power Co. Ltd |
B837 |
Jiangsu Sinski PV Co. Ltd |
B838 |
Jiangsu Sunlink PV Technology Co. Ltd |
B839 |
Jiangsu Zhongchao Solar Technology Co. Ltd |
B840 |
Jiangxi Risun Solar Energy Co. Ltd |
B841 |
Jiangxi LDK Solar Hi-Tech Co. Ltd LDK Solar Hi-Tech (Nanchang) Co. Ltd LDK Solar Hi-Tech (Suzhou) Co. Ltd |
B793 |
Jiangyin Hareon Power Co. Ltd Hareon Solar Technology Co. Ltd Taicang Hareon Solar Co. Ltd Hefei Hareon Solar Technology Co. Ltd Jiangyin Xinhui Solar Energy Co. Ltd Altusvia Energy (Taicang) Co. Ltd |
B842 |
Jiangyin Shine Science and Technology Co. Ltd |
B843 |
JingAo Solar Co. Ltd Shanghai JA Solar Technology Co. Ltd JA Solar Technology Yangzhou Co. Ltd Hefei JA Solar Technology Co. Ltd Shanghai JA Solar PV Technology Co. Ltd |
B794 |
Jinko Solar Co. Ltd Jinko Solar Import and Export Co. Ltd ZHEJIANG JINKO SOLAR CO. LTD ZHEJIANG JINKO SOLAR TRADING CO. LTD |
B845 |
Jinzhou Yangguang Energy Co. Ltd Jinzhou Huachang Photovoltaic Technology Co. Ltd Jinzhou Jinmao Photovoltaic Technology Co. Ltd Jinzhou Rixin Silicon Materials Co. Ltd Jinzhou Youhua Silicon Materials Co. Ltd |
B795 |
Juli New Energy Co. Ltd |
B846 |
Jumao Photonic (Xiamen) Co. Ltd |
B847 |
King-PV Technology Co. Ltd |
B848 |
Kinve Solar Power Co. Ltd (Maanshan) |
B849 |
Lightway Green New Energy Co. Ltd Lightway Green New Energy(Zhuozhou) Co. Ltd |
B851 |
Nanjing Daqo New Energy Co. Ltd |
B853 |
NICE SUN PV CO. LTD LEVO SOLAR TECHNOLOGY CO. LTD |
B854 |
Ningbo Huashun Solar Energy Technology Co. Ltd |
B856 |
Ningbo Jinshi Solar Electrical Science & Technology Co. Ltd |
B857 |
Ningbo Komaes Solar Technology Co. Ltd |
B858 |
Ningbo Osda Solar Co. Ltd |
B859 |
Ningbo Qixin Solar Electrical Appliance Co. Ltd |
B860 |
Ningbo South New Energy Technology Co. Ltd |
B861 |
Ningbo Sunbe Electric Ind Co. Ltd |
B862 |
Ningbo Ulica Solar Science & Technology Co. Ltd |
B863 |
Perfectenergy (Shanghai) Co. Ltd |
B864 |
Perlight Solar Co. Ltd |
B865 |
Phono Solar Technology Co. Ltd Sumec Hardware & Tools Co. Ltd |
B866 |
RISEN ENERGY CO. LTD |
B868 |
SHANDONG LINUO PHOTOVOLTAIC HI-TECH CO. LTD |
B869 |
SHANGHAI ALEX SOLAR ENERGY SCIENCE & TECHNOLOGY CO. LTD SHANGHAI ALEX NEW ENERGY CO. LTD |
B870 |
Shanghai BYD Co. Ltd BYD(Shangluo)Industrial Co. Ltd |
B871 |
Shanghai Chaori Solar Energy Science & Technology Co. Ltd Shanghai Chaori International Trading Co. Ltd |
B872 |
Propsolar (Zhejiang) New Energy Technology Co. Ltd Shanghai Propsolar New Energy Co. Ltd |
B873 |
SHANGHAI SHANGHONG ENERGY TECHNOLOGY CO. LTD |
B874 |
SHANGHAI SOLAR ENERGY S&T CO. LTD Shanghai Shenzhou New Energy Development Co. Ltd Lianyungang Shenzhou New Energy Co. Ltd |
B875 |
Shanghai ST Solar Co. Ltd Jiangsu ST Solar Co. Ltd |
B876 |
Shenzhen Sacred Industry Co.Ltd |
B878 |
Shenzhen Topray Solar Co. Ltd Shanxi Topray Solar Co. Ltd Leshan Topray Cell Co. Ltd |
B880 |
Sopray Energy Co. Ltd Shanghai Sopray New Energy Co. Ltd |
B881 |
SUN EARTH SOLAR POWER CO. LTD NINGBO SUN EARTH SOLAR POWER CO. LTD Ningbo Sun Earth Solar Energy Co. Ltd |
B882 |
SUZHOU SHENGLONG PV-TECH CO. LTD |
B883 |
TDG Holding Co. Ltd |
B884 |
Tianwei New Energy Holdings Co. Ltd Tianwei New Energy (Chengdu) PV Module Co. Ltd Tianwei New Energy (Yangzhou) Co. Ltd |
B885 |
Wenzhou Jingri Electrical and Mechanical Co. Ltd |
B886 |
Shanghai Topsolar Green Energy Co. Ltd |
B877 |
Shenzhen Sungold Solar Co. Ltd |
B879 |
Wuhu Zhongfu PV Co. Ltd |
B889 |
Wuxi Saijing Solar Co. Ltd |
B890 |
Wuxi Shangpin Solar Energy Science and Technology Co. Ltd |
B891 |
Wuxi Solar Innova PV Co. Ltd |
B892 |
Wuxi Suntech Power Co. Ltd Suntech Power Co. Ltd Wuxi Sunshine Power Co. Ltd Luoyang Suntech Power Co. Ltd Zhenjiang Rietech New Energy Science Technology Co. Ltd Zhenjiang Ren De New Energy Science Technology Co. Ltd |
B796 |
Wuxi Taichang Electronic Co. Ltd Wuxi Machinery & Equipment Import & Export Co. Ltd Wuxi Taichen Machinery & Equipment Co. Ltd |
B893 |
Xi'an Huanghe Photovoltaic Technology Co. Ltd State-run Huanghe Machine-Building Factory Import and Export Corporation Shanghai Huanghe Fengjia Photovoltaic Technology Co. Ltd |
B896 |
Yingli Energy (China) Co. Ltd Baoding Tianwei Yingli New Energy Resources Co. Ltd Hainan Yingli New Energy Resources Co. Ltd Hengshui Yingli New Energy Resources Co. Ltd Tianjin Yingli New Energy Resources Co. Ltd Lixian Yingli New Energy Resources Co. Ltd Baoding Jiasheng Photovoltaic Technology Co. Ltd Beijing Tianneng Yingli New Energy Resources Co. Ltd Yingli Energy (Beijing) Co. Ltd |
B797 |
Yuhuan BLD Solar Technology Co. Ltd Zhejiang BLD Solar Technology Co. Ltd |
B899 |
Yuhuan Sinosola Science & Technology Co.Ltd |
B900 |
Zhangjiagang City SEG PV Co. Ltd |
B902 |
Zhejiang Fengsheng Electrical Co. Ltd |
B903 |
Zhejiang Global Photovoltaic Technology Co. Ltd |
B904 |
Zhejiang Heda Solar Technology Co. Ltd |
B905 |
Zhejiang Jiutai New Energy Co. Ltd Zhejiang Topoint Photovoltaic Co. Ltd |
B906 |
Zhejiang Kingdom Solar Energy Technic Co. Ltd |
B907 |
Zhejiang Koly Energy Co. Ltd |
B908 |
Zhejiang Mega Solar Energy Co. Ltd Zhejiang Fortune Photovoltaic Co. Ltd |
B910 |
Zhejiang Shuqimeng Photovoltaic Technology Co. Ltd |
B911 |
Zhejiang Shinew Photoelectronic Technology Co. Ltd |
B912 |
Zhejiang Sunflower Light Energy Science & Technology Limited Liability Company Zhejiang Yauchong Light Energy Science & Technology Co. Ltd |
B914 |
Zhejiang Sunrupu New Energy Co. Ltd |
B915 |
Zhejiang Tianming Solar Technology Co. Ltd |
B916 |
Zhejiang Trunsun Solar Co. Ltd Zhejiang Beyondsun PV Co. Ltd |
B917 |
Zhejiang Wanxiang Solar Co. Ltd WANXIANG IMPORT & EXPORT CO LTD |
B918 |
ZHEJIANG YUANZHONG SOLAR CO. LTD |
B920 |
Zhongli Talesun Solar Co. Ltd |
B922 |
17.8.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 222/22 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/1383 НА КОМИСИЯТА
от 16 август 2016 година
за установяване на стандартни стойности при внос с цел определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕC) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1),
като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (2), и по-специално член 136, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1) |
В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент. |
(2) |
Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Стандартните стойности при внос, посочени в член 136 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, са определени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 16 август 2016 година.
За Комисията,
от името на председателя,
Jerzy PLEWA
Генерален директор на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“
(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.
(2) ОВ L 157, 15.6.2011 г., стр. 1.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Стандартни стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
(EUR/100 kg) |
||
Код по КН |
Код на третa държавa (1) |
Стандартна стойност при внос |
0702 00 00 |
MA |
155,7 |
ZZ |
155,7 |
|
0707 00 05 |
TR |
116,3 |
ZZ |
116,3 |
|
0709 93 10 |
TR |
137,2 |
ZZ |
137,2 |
|
0805 50 10 |
AR |
198,9 |
CL |
145,4 |
|
MA |
99,8 |
|
TR |
156,0 |
|
UY |
201,1 |
|
ZA |
143,4 |
|
ZZ |
157,4 |
|
0806 10 10 |
EG |
214,0 |
MA |
178,5 |
|
TR |
144,7 |
|
ZZ |
179,1 |
|
0808 10 80 |
AR |
116,0 |
BR |
102,1 |
|
CL |
115,8 |
|
CN |
125,7 |
|
NZ |
141,1 |
|
PE |
106,8 |
|
US |
139,9 |
|
UY |
93,8 |
|
ZA |
98,9 |
|
ZZ |
115,6 |
|
0808 30 90 |
AR |
99,0 |
CL |
108,0 |
|
TR |
144,2 |
|
ZA |
128,5 |
|
ZZ |
119,9 |
|
0809 30 10 , 0809 30 90 |
TR |
133,5 |
ZZ |
133,5 |
(1) Номенклатура на държавите, определена с Регламент (ЕC) № 1106/2012 на Комисията от 27 ноември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на актуализиране на номенклатурата на държавите и териториите (ОВ L 328, 28.11.2012 г., стр. 7). Код „ZZ“ означава „с друг произход“.
17.8.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 222/24 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1384 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА
от 2 август 2016 година
за изменение на Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) относно статистическите данни за държаните ценни книжа (ЕЦБ/2016/22)
УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,
като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 5 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него,
след консултация с Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) |
Освен понастоящем изискваните съгласно Регламент (ЕС) № 1011/2012 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2012/24) (2) атрибути за статистически данни относно ценните книжа са необходими допълнителни атрибути, за да се гарантира, че на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се предоставя адекватна информация за ценните книжа, държани от банковите групи. С тези допълнителни атрибути ще се позволи да бъде извършен по-задълбочен анализ на рисковете и експозициите във финансовата система. Това от своя страна ще позволи по-задълбочен анализ на трансмисионния механизъм на паричната политика. Разширяването на обхвата на отчитания кредитен риск и отчитаната счетоводна информация е особено важно по отношение на анализа на финансовата стабилност, като тези данни ще бъдат полезни и за целите на пруденциалния надзор. То също е необходимо и за да може да се оцени рисковата експозиция на Евросистемата по отношение на контрагентите в операциите по паричната политика. Структурата на някои разпоредби от регламента следва също да бъде изменена, за да се изяснят изискванията за статистическа отчетност на отчетните единици както за данните за сектора, така и за данните за групата. |
(2) |
Освен това изискванията за отчетност за попечителите следва да бъдат пояснени, така че да се предотврати двойното отчитане на ценни книжа, които биха могли да бъдат отчетени от няколко попечители, резиденти в еврозоната, например в случая на подпопечители. |
(3) |
Поради това Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) следва да бъде съответно изменен, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменения
Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) се изменя, както следва:
1. |
Член 1 се изменя, както следва:
|
2. |
Член 2 се изменя, както следва:
|
3. |
Член 3 се изменя, както следва:
|
4. |
Вмъкват се следните членове 3а и 3б: „Член 3а Изисквания за статистическа отчетност за отчетните единици за данни за групата 1. Отчетните единици за данни за групата предоставят на тримесечна база на съответната НЦБ данни ценна книга по ценна книга относно позициите към края на тримесечието на ценните книжа, които са държани от тях или от техните групи, включително от лицата нерезиденти. Тези данни се отчитат на брутна база без нетиране от държаните от групата ценни книжа на ценните книжа, емитирани от лицата от същата група. Тези данни се отчитат в съответствие с отчетните указания, определени от съответните НЦБ. Отчетните единици за данни за групата отчитат данните за държаните ценни книжа, както е определено в приложение I, глава 2. 2. Отчетните единици за данни за групата, от които се изисква да предоставят данни съгласно параграф 1, отчитат данни на групова база или на база лице по лице относно инструментите, държани от предприятието майка и/или неговите дъщерни предприятия, в съответствие с таблиците в приложение I, глава 2. 3. Съответната НЦБ изисква от отчетните единици за данни за групата да отчитат на тримесечна база данните за полето „Емитентът е част от отчетната група (пруденциален обхват)“ на база ценна книга по ценна книга и за полето „Емитентът е част от отчетната група (счетоводен обхват)“ на база ценна книга по ценна книга за ценните книжа със или без ISIN код, които са държани от тяхната група, в съответствие с приложение I, глава 2. 4. Отчетните единици за данни за групата съгласно член 2, параграф 1, буква б), подточка ii) спазват настоящия регламент на базата на държаните от тази отделна институция или финансова институция ценни книжа. Член 3б Общи изисквания за статистическа отчетност 1. Изискванията за отчетност съгласно настоящия регламент, включително и дерогациите от тях, не засягат изискванията за отчетност, установени във: а) Регламент (ЕС) № 1073/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2013/38) (***); б) Регламент (ЕС) № 1075/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2013/40) (****); и в) Регламент (ЕС) № 1374/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/50). 2. Данните ценна книга по ценна книга за позициите към края на тримесечието или към края на месеца и статистическата информация през референтното тримесечие или месец в съответствие с член 3, параграф 5 се отчитат в съответствие с приложение II, части 1, 2, 4, 5, 6, 7 и 8 и със счетоводните правила, посочени в членове 5, 5а и 5б. (***) Регламент (ЕС) № 1073/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 г. относно статистиката на активите и пасивите на инвестиционните фондове (ЕЦБ/2013/38) (ОВ L 297, 7.11.2013 г., стр. 73)." (****) Регламент (ЕС) № 1075/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 г. относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции (ЕЦБ/2013/40) (ОВ L 297, 7.11.2013 г., стр. 107).“" |
5. |
Член 4 се изменя, както следва:
|
6. |
Вмъкват се следните членове 4а и 4б: „Член 4а Дерогации за отчетните единици за данни за групата 1. НЦБ могат да предоставят на отчетните единици за данни за групата дерогации от изискванията за отчетност, установени в член 3а, както следва:
2. НЦБ могат да предоставят на отчетните единици за данни за групата дерогации от изискванията за отчетност по отношение на полето „Емитентът е част от отчетната група (пруденциален обхват)“ на база ценна книга по ценна книга съгласно член 3а, параграф 3, при условие че НЦБ могат да извлекат тези данни от събирани от други източници данни. 3. За период от две години от първото отчитане в съответствие с член 10б, параграф 2 НЦБ могат да предоставят на отчетните единици за данни за групата дерогации от изискванията за отчетност по отношение на отчитането на база лице по лице, установено в приложение I, глава 2, за лицата резиденти извън Съюза, при условие че НЦБ могат да извлекат информацията в приложение I, глава 2 за лицата резиденти извън Съюза като цяло. Член 4б Общи дерогации и рамка, приложима спрямо всички дерогации 1. НЦБ могат да предоставят дерогации от изискванията за отчетност съгласно настоящия регламент, ако фактическите отчетни единици отчитат същите данни съгласно: а) Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2013/33) (*****); б) Регламент (ЕС) № 1073/2013 (ЕЦБ/2013/38); в) Регламент (ЕС) № 1075/2013 (ЕЦБ/2013/40); или г) Регламент (ЕС) № 1374/2014 (ЕЦБ/2014/50); или ако НЦБ могат да извлекат същите данни по друг начин в съответствие с минималните статистически стандарти, посочени в приложение III. 2. НЦБ гарантират, че са спазени условията, установени в настоящия член и членове 4 и 4а, за целите на предоставянето, подновяването или оттеглянето, според случая и когато е необходимо, на дерогация с действие от началото на всяка календарна година. 3. НЦБ могат да приложат допълнителни изисквания за отчетност спрямо фактически отчетни единици, на които са били предоставени дерогации по настоящия член, член 4 или 4а, когато НЦБ считат, че са необходими допълнителни подробности. Фактическите отчетни единици отчитат поисканата информация в рамките на 15 работни дни от искането, направено от съответната НЦБ. 4. Фактическите отчетни единици могат да изпълняват и пълните изисквания за отчетност, независимо че НЦБ са им предоставили дерогации. Фактическа отчетна единица, която избира да не се възползва от дерогациите, предоставени ѝ от съответната НЦБ, трябва да получи съгласието на тази НЦБ, преди да се възползва от предоставените ѝ дерогации на по-късна дата. (*****) Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка от 24 септември 2013 г. относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2013/33) (ОВ L 297, 7.11.2013 г., стр. 1).“" |
7. |
Член 5 се изменя, както следва:
|
8. |
Вмъкват се следните членове 5а и 5б: „Член 5а Счетоводни правила за отчитането на данни за групата 1. Без да се засягат националните счетоводни практики, отчетните единици за данни за групата отчитат държаните ценни книжа по стойностите, посочени в приложение II, части 4 и 8. 2. Без да се засягат националните счетоводни практики и договорености за нетиране, отчетните единици за данни за групата отчитат държаните ценни книжа на брутна база за статистически цели. Освен това се отчитат по-специално държаните ценни книжа от отчетните единици за данни за групата, емитирани от самата отчетна единица, и държаните ценни книжа от индивидуални юридически лица от отчетната група, определена съгласно член 2, параграф 4, и емитирани от самите лица. Член 5б Общи счетоводни правила 1. Освен ако в настоящия регламент е предвидено друго, счетоводните правила, които фактическите отчетни единици прилагат за целите на отчитането съгласно настоящия регламент, са предвидените при транспонирането в националното законодателство на Директива 86/635/ЕИО на Съвета (******) или ако това е неприложимо — в други национални или международни стандарти, които се прилагат спрямо фактическите отчетни единици. 2. Държаните ценни книжа, отдадени на кредит по кредитни операции с ценни книжа или продадени по споразумения за обратно изкупуване, се записват като държани от първоначалния собственик, а не като държани от страната, която ги е придобила временно, когато има твърд ангажимент за обратното им изкупуване, а не опция за това. Когато страната, която временно придобива ценните книжа, ги продаде, тази продажба се записва като окончателна сделка с ценни книжа и се отчита от страната, която временно ги е придобила, с отрицателен знак в съответния портфейл с ценни книжа. (******) Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1).“" |
9. |
Член 6 се заменя със следното: „Член 6 Срокове за данните за сектора НЦБ предават на ЕЦБ:
|
10. |
Вмъкват се следните членове 6а и 6б: „Член 6а Срокове за данните за групата НЦБ предават на ЕЦБ тримесечни данни за групата ценна книга по ценна книга в съответствие с член 3а, параграф 1 и приложение I, глава 2 до 18.00 ч. централноевропейско време на 55-ия календарен ден след края на тримесечието, за което се отнасят данните. Член 6б Общи срокове 1. НЦБ решават в какъв срок е необходимо да получават данни от фактическите отчетни единици, за да могат да проведат необходимите процедури за качествен контрол и да спазят крайните срокове в членове 6 и 6а. 2. Когато краен срок, посочен в член 6 или 6а, съвпада с неработен за TARGET2 ден, крайният срок се удължава до следващия работен за TARGET2 ден, както е публикувано на уебсайта на ЕЦБ.“ |
11. |
Вмъква се следният член 10б: „Член 10б Първо отчитане след влизането в сила на Регламент (ЕС) 2016/1384 на Европейската централна банка (EЦБ/2016/22) (*******) 1. Първото отчитане на данни за сектора съгласно член 3 започва с данни за референтния период септември 2018 г. 2. Първото отчитане на данни за групата съгласно член 3а започва с данни за референтния период септември 2018 г. (*******) Регламент (ЕС) 2016/1384 на Европейската централна банка от 2 август 2016 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) относно статистическите данни за държаните ценни книжа (ЕЦБ/2016/22) (ОВ L 222, 17.8.2016 г., стр. 24).“" |
12. |
Приложения I и II се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент. |
Член 2
Заключителна разпоредба
Настоящият регламент влиза в сила на 1 октомври 2018 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договорите.
Съставено във Франкфурт на Майн на 2 август 2016 година.
За Управителния съвет на ЕЦБ
Председател на ЕЦБ
Mario DRAGHI
(1) ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.
(2) Регламент (ЕС) № 1011/2012 на Европейската централна банка от 17 октомври 2012 г. относно статистически данни за държани ценни книжа (ЕЦБ/2012/24) (ОВ L 305, 1.11.2012 г., стр. 6).
ПРИЛОЖЕНИЕ
1. |
Приложение I към Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) се изменя, както следва:
|
2. |
Приложение II се изменя, както следва:
|
(*) Ако са налице подсектори „Централно държавно управление“ (S.1311), „Федерално държавно управление“ (S.1312), „Местно държавно управление“ (S.1313) и „Фондове за социална сигурност“ (S.1314), те се отчитат идентифицирани поотделно.
(**) Съответната НЦБ може да изиска от фактическите отчетни единици да идентифицират поотделно подсекторите „Домакинства“ (S.14) и „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“ (S.15).“;
(***) В този случай се прилага секторната класификация, съдържаща се в Системата от национални сметки 2008, тъй като ЕСС 2010 не се прилага.“;
(1) За агрегирани данни: брой дялове или агрегирана номинална стойност със същата ценова стойност (вж. поле 4).
(2) Ако са налице подсектори „Централно държавно управление“ (S.1311), „Федерално държавно управление“ (S.1312), „Местно държавно управление“ (S.1313) и „Фондове за социална сигурност“ (S.1314), те се отчитат идентифицирани поотделно.
(3) За агрегирани данни: брой дялове или агрегирана номинална стойност със същата ценова стойност (вж. поле 4).
(4) Ако са налице подсектори „Централно държавно управление“ (S.1311), „Федерално държавно управление“ (S.1312), „Местно държавно управление“ (S.1313) и „Фондове за социална сигурност“ (S.1314), те се отчитат идентифицирани поотделно.
(5) Ако са налице подсектори „Домакинства“ (S.14) и „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“ (S.15), те се отчитат идентифицирани поотделно.“;
(6) Ако се прилага дерогацията, установена в член 4а, параграф 3, полетата с данни, отнасящи се до отчитането лице по лице, следва да се отчитат съгласно съответните национални правила, установени от НЦБ, която е предоставила дерогацията, като се гарантира, че данните по отношение на задължителните разбивки са хомогенни.
(7) Ако се прилага дерогацията, установена в член 4а, параграф 3, полетата с данни, отнасящи се до отчитането лице по лице, следва да се отчитат съгласно съответните национални правила, установени от НЦБ, която е предоставила дерогацията, като се гарантира, че данните по отношение на задължителните разбивки са хомогенни.
(8) Ако пазарната стойност не е налична, могат да бъдат използвани алтернативни приблизителни стойности (като балансови суми) на базата на полагане на максимални усилия.
(9) Ако са налице подсектори „Централно държавно управление“ (S.1311), „Федерално държавно управление“ (S.1312), „Местно държавно управление“ (S.1313) и „Фондове за социална сигурност“ (S.1314), те се отчитат идентифицирани поотделно.“
(****) Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 г. за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи (ОВ L 191, 28.6.2014 г., стр. 1).“;
(10) Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1).
(11) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).
РЕШЕНИЯ
17.8.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 222/52 |
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2016/1385 НА КОМИСИЯТА
от 1 октомври 2014 година
относно държавна помощ SA.27408 (C 24/10) (ex NN 37/10, ex CP 19/09), приведена в действие от органите на Кастилия-Ла Манча за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони в Кастилия-Ла Манча
(нотифицирано под номер C(2014) 6846)
(само текстът на испански език е автентичен)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2 от него,
като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,
като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените по-горе разпоредби и като взе предвид техните мнения,
като има предвид, че:
1. ПРОЦЕДУРА
(1) |
На 14 януари 2009 г. Комисията получи жалба от Radiodifusión Digital SL (наричано по-нататък „Radiodifusión“), а на 18 май 2009 г. — жалба от SES Astra S.A. (наричано по-нататък „Astra“). Двете оплаквания се отнасят до схема за помощ, приета от Испания във връзка с преминаването от аналогова към цифрова телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони на Испания. Оспорваната схема се основава на Закон 10/2005 от 14 юни 2005 г. относно спешни мерки за насърчаване на цифровата наземна телевизия, либерализация на кабелната телевизия и подкрепа на плурализма (1). Други законодателни актове, приети във връзка с процеса на преход към цифрова наземна телевизия, включват, наред с останалото: Кралски декрет № 944/2005 от 29 юли 2005 г. за одобрение на Националния технически план за цифрова наземна телевизия (наричан по-нататък „Национален технически план“ — НТП) (2); Кралски декрет № 945/2005 от 29 юли 2005 г. за одобрение на общите правила за предоставяне на цифрова наземна телевизионна услуга; Заповед № ITC/2476/2005 от 29 юли 2005 г. за одобрение на техническите правила и правилата за предоставяне на цифрова наземна услуга, както и Кралски декрет № 920/2006 от 28 юли 2006 г. за одобрение на общите правила за предоставяне на услугата за радиоразпространение и разпространение на кабелна телевизия. |
(2) |
Тези мерки се отнасят за цялата територия на Испания. Комисията обаче откри две отделни процедури, една за Испания с изключение на областта Кастилия-Ла Манча и втора — специално за областта Кастилия-Ла Манча. Въпреки че мярката за държавна помощ е една и съща в двата случая и поражда същите опасения, Кастилия-Ла Манча представя някои специфични въпроси, които имат малко (или никакво) значение за общия случай. По-конкретно, жалбата на Radiodifusión се отнася само за случая на Кастилия-Ла Манча, тъй като начинът, по който регионалното правителство на Кастилия-Ла Манча е привело в действие схемата за помощ, се различава от модела, приложен в другите области, и в случая на Кастилия-Ла Манча беше необходима задълбочена оценка на икономическо проучване. |
(3) |
И в двата случая Комисията откри официална процедура по разследване на 29 септември 2010 г., като твърдеше, че схемата за държавна помощ дискриминира между операторите на платформи. Решението за откриване на официалната процедура (наричано по-нататък „решението за откриване“) беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 11 декември 2010 г. (3). Бяха получени мнения от три заинтересовани страни: от Radiodifusión на 11 януари 2011 г. и от Abertis и SES Astra S.A. (по-нататък наричано „Astra“) на 4 февруари 2011 г. |
(4) |
На 19 януари и 9 февруари 2011 г. мненията бяха препратени на Испания, на която беше предоставена възможност за отговор. На 18 февруари и 8 март 2011 г. постоянното представителство на Кралство Испания представи становище от правителството на област Кастилия-Ла Манча (Junta de Comunidades de Castile-La Mancha, наричано по-нататък „JCCM“) относно мненията от трети страни. На 27 май 2011 г. и 9 август 2012 г. Комисията изпрати на Испания искания за информация, на които Испания (JCCM) отговори съответно на 10 юни 2011 г. и 10 септември 2012 г. На 20 август 2011 г. Комисията изпрати искане за информация на Radiodifusión, което отговори на 29 септември 2011 г. На 14 октомври и 15 ноември 2011 г. и 6 декември 2012 г. JCCM представи допълнителна информация по собствена инициатива. Освен това Комисията проведе среща с испанските органи и JCCM на 18 май 2011 г. |
(5) |
На 15 май 2013 г. JCCM предостави информация за организирането на търг за подпомагане на експлоатацията и поддръжката. На 20 декември 2013 г. JCCM предостави информация относно процедурите за налагане на санкции в ход в Испания срещу Radiodifusión и неговото дружество майка, INGEST, както и мненията по текущите разисквания между Комисията и Испания във връзка с дело за държавна помощ № SA.28599. На 6 юни 2014 г. JCCM представи мнения, за да докаже, че неговите действия са били в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и че то е спазило правилата на ЕС за обществените поръчки. В допълнение, между Комисията и JCCM неколкократно беше осъществен обмен с цел установяване на факти. |
(6) |
На 20 юни 2013 г. Комисията взе окончателно отрицателно решение относно държавна помощ SA.28599 за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони (извън Кастилия-Ла Манча) (4). |
2. ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА
2.1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
2.1.1. Жалбоподатели
(7) |
Radiodifusión е местен оператор на платформа за далекосъобщения и наземна телевизия, вписан в регистъра на испанския национален регулатор за далекосъобщенията (Comisión del Mercado de las Telecomunicaciones, наричан по-нататък „CMT“) за управлението на публична далекосъобщителна мрежа и предоставянето на електронни съобщителни услуги, по-специално предоставяне на услуги за телевизионно и радиоразпръскване. |
(8) |
Radiodifusión подаде оплакване, че схемите за финансиране в Кастилия-Ла Манча са насочени към операторите на платформи, които вече експлоатират мрежа с национално покритие. По този начин всички алтернативни мрежи (т.е. местните оператори на мрежи) биват изключени. Според Radiodifusión оспорваната схема възпрепятства както действителната конкуренция на местно ниво, така и потенциалната конкуренция на регионално и национално ниво. |
(9) |
Radiodifusión също така твърди, че повечето средства, инвестирани от областта Кастилия-Ла Манча, не са използвани за модернизиране на съществуващите аналогови предавателни центрове, а за изграждане на нови такива. Radiodifusión подкрепи това твърдение, като сравнява списъка на общините, получаващи средства, със списъка на онези от тях, в които се поддържа аналогов предавателен център. В приблизително 80 % от общините получатели преди въвеждането на схемата не е бил поддържан аналогов предавателен център. Radiodifusión също така подчерта, че самата цифровизация на наземната мрежа не изисква мащабно строителство на допълнителни центрове. Следователно размерът на средствата, предназначени за такава модернизация, е бил непропорционално висок. |
(10) |
От изложеното по-горе Radiodifusión заключава, че истинската цел на субсидиите не е била просто цифровизация на съществуващата мрежа, а по-скоро изграждането на по-голяма и по-добра мрежа, позволяваща на традиционните оператори (основно TelecomCLM и Abertis) да се конкурират по-активно на пазара за местни услуги за телевизионно и радиоразпръскване и предаване на мобилна телевизия. При тези обстоятелства Radiodifusión счита, че неприемането на открити и прозрачни процедури за предоставяне на субсидии е било неоправдано, тъй като всеки мрежов оператор е можел да построи новите центрове. Следователно Radiodifusión посочва също така, че е налице нарушаване на пазара на мрежови оператори. |
(11) |
Вторият жалбоподател е операторът на сателитна платформа SES Astra. Създаден през 1985 г., Astra е първият частен сателитен оператор в Европа. Предприятието предлага обширен портфейл от решения за радио- и телевизионно разпръскване и широколентови решения за клиенти в Европа и извън нея. То разпространява телевизионни и радиопрограми директно до милиони домове и предоставя достъп до интернет и мрежови услуги на публични и частни потребители. |
(12) |
Astra твърди, че мярката нарушава принципа на технологична неутралност, тъй като подкрепя цифровизацията само на наземното излъчване. За да покаже, че сателитната платформа би била реална алтернатива, Astra се позовава по-специално на случая на Кантабрия. През януари 2008 г. регионалното правителство на Кантабрия откри търг за разширяване на покритието на цифровата телевизия върху цялата територия на Кантабрия. След това то избра Astra да предоставя безплатно излъчвани канали чрез своята платформа. През ноември 2008 г. обаче този договор е прекратен от регионалното правителство. Според Astra органите са прекратили договора, едва след като са били информирани, че централното правителство ще финансира модернизацията на аналоговата наземна мрежа. Всъщност в писмо от органите на Кантабрия от 7 ноември 2008 г. се обяснява, че причината за прекратяването на договора е тази, че междувременно централното правителство е взело решения, свързани с разширяване на покритието на цифровата телевизия върху цялата територия на Испания (5). Следователно според жалбоподателя случаят с Кантабрия показва, първо, че Astra е можело да се конкурира на този пазар и, второ, че решенията на централното правителство са направили това невъзможно. |
2.1.2. Секторът
(13) |
Делото се отнася до сектора на телевизионно и радиоразпръскване. Много участници развиват дейност в този сектор на различни нива на производствената верига за услуги за телевизионно и радиоразпръскване. |
(14) |
Радио- и телевизионните оператори са редакторите на телевизионни канали, които купуват или произвеждат собствено телевизионно съдържание и го обединяват в канали. След това каналите се предоставят на обществеността чрез различни платформи (например сателитни, за цифрова наземна телевизия (DTT), кабелни, IPTV). В Испания услугите за телевизионно и радиоразпръскване са определени от законодателя като обществена услуга и следователно се предоставят както от държавни радио- и телевизионни оператори (RTVE), така и от частни такива, които притежават концесии, предоставени от държавата (6). Безплатно излъчваните („free-to-air“ — FTA) канали се предоставят безплатно на зрителите. За да се гарантира, че населението може ефективно да се възползва от тази обществена услуга, законът вменява задължения за минимално покритие както за задачата, възложена на обществения радио- и телевизионен оператор, така и за частните оператори, които притежават концесиите. Вследствие на това обществените радио- и телевизионни оператори са задължени да покриват най-малко 98 % от населението на Испания, докато частните трябва да покриват най-малко 96 % от населението. В Испания националните радио- и телевизионни оператори не притежават национална мрежа за телевизионно и радиоразпръскване. Поради това, за да излъчват своето съдържание и да изпълняват своите задължения за покритие, те сключват споразумения с оператори на платформи. |
(15) |
Доставчиците на хардуер са производителите или монтажниците на необходимите инфраструктури и устройства за изграждане на различни платформи. |
(16) |
Операторите на платформи (или операторите на мрежи) са частни или публично контролирани образувания, които управляват необходимата инфраструктура за пренос и разпространение на сигнала на каналите за телевизионно и радиоразпръскване. В първите години на телевизионната индустрия единствената платформа на разположение беше аналоговата наземна платформа. С развитието на технологията на пазара станаха достъпни повече платформи, а именно сателитната платформа, кабелната платформа и в последно време IPTV (7), която използва широколентовата връзка за предаване на телевизионен сигнал. |
(17) |
При наземното разпръскване телевизионният сигнал се изпраща от телевизионно студио до предавателен център (head-end), който обикновено е собственост на и се управлява от оператор на мрежа. След това сигналът се пренася и разпределя от предавателен център (head-end) до центровете за телевизионно и радиоразпръскване, управлявани от оператор на мрежа (например кула). Понякога сигналът се пренася чрез сателит. Накрая сигналът се разпространява от центровете за телевизионно и радиоразпръскване до домовете. За цифровизация на аналоговата наземна мрежа е необходима подмяна на наземните предаватели. Тъй като обаче цифровият сигнал има по-нисък обхват от аналоговия и следователно новата технология изисква по-гъста мрежа, в някои случаи разширяването на покритието налага и изграждането на нови предавателни центрове. Зрителят трябва да има декодер, който може вече да е вграден в телевизионния приемник. |
(18) |
При сателитното разпръскване сигналът се изпраща до предавателен център (head-end) и след това се пренася до сателита, който го разпространява до домовете. Друг вариант е сигналът първо да се изпраща от телевизионно студио пряко до сателита, ако студиото разполага с подходящото оборудване. Зрителят трябва да има сателитна чиния и декодер. За да се разшири сателитното покритие в даден регион, наземното оборудване трябва да се инсталира в дома на потребителя. От гледна точка на географското покритие сателитната платформа би могла да достигне почти 100-процентно покритие на територията на Испания, докато наземната платформа покрива около 98 %. |
2.1.3. Контекст
(19) |
Мярката, предмет на разследване, трябва да бъде разгледана в контекста на цифровизацията на радио- и телевизионното разпространение, която са провели или провеждат в момента наземните, сателитните и кабелните платформи. В сравнение с аналоговото телевизионно и радиоразпръскване, цифровизираното телевизионно и радиоразпръскване има предимството на увеличения капацитет на предаване в резултат на ефикасното използване на радиочестотния спектър. Това е от особено значение за наземното телевизионно и радиоразпръскване, където наличният честотен спектър е ограничен и поради това радио- и телевизионното разпространение се конкурира с мобилните далекосъобщения за ограничена широчина на честотната лента. От друга страна предимството на излъчването чрез сателит е функционирането му в напълно различна честотна лента, където няма недостиг на честоти. |
(20) |
Преминаването от аналогова към цифрова телевизия освобождава значителен обхват от висококачествения радиочестотен спектър в т.нар. „цифров дивидент“, който ще бъде свободен за въвеждането на електронни съобщителни услуги. Този цифров дивидент и по-специално честотата в диапазона 790—862 MHz („800-мегахерцовата честотна лента“) може да даде тласък на електронната съобщителна индустрия, да окаже значително влияние върху конкурентоспособността и растежа и да предостави широк кръг от социални и културни ползи (8). |
(21) |
„Цифровият дивидент“ може да бъде оползотворен или чрез преминаване от наземна към друга платформа, или чрез преминаване от аналогово към цифрово наземно телевизионно и радиоразпръскване. Може да бъде предвидено и смесено решение, което съчетава различни платформи (9). |
(22) |
Въпреки това по отношение на наземното телевизионно и радиоразпръскване недостигът на честоти продължава да бъде проблем дори и след цифровизацията. Скоро след завършване на преминаването от аналогова към цифрова телевизия през април 2010 г. испанското правителство трябваше да премести радио- и телевизионните оператори от 800-мегахерцовата честотна лента в лента с по-ниски честоти (10). Преместването на мултиплексите за DDT, определени за радио- и телевизионните оператори, доведе до допълнителни разходи и допълнителна държавна помощ, която понастоящем Комисията разглежда в рамките на официална процедура за разследване (11). |
(23) |
По отношение на телевизионното разпространение наземното цифрово предаване ще остане основна платформа за разпространение в обозримо бъдеще, но технологията за широколентов достъп като водеща технология за предаване, например достъпът от следващо поколение (NGA), вероятно ще се превърне във важна алтернатива. За момента обаче в Испания географското покритие на мрежите за NGA не е пълно. |
(24) |
Понастоящем в Испания има четири платформи за телевизионно и радиоразпръскване: DTT — цифрова наземна технология (DBV-T), сателитна (DBV-S), кабелна (DVB-C) и IPTV. DTT е главната платформа за безплатно излъчваните обществени и частни канали в Испания (12). Главният оператор на наземната мрежа е Abertis, който контролира и сателитния оператор Hispasat. Съществуват също така редица местни далекосъобщителни оператори, които пренасят DTT сигнали, обикновено свързани с националната мрежа на Abertis. В Кастилия-Ла Манча главният регионален оператор е TelecomCLM (13). Що се отнася до платените телевизионни канали, те се разпространяват главно чрез сателит, кабел и IPTV. Astra и Hispasat са главните сателитни оператори. |
(25) |
С оглед преминаването от аналогова към цифрова телевизия, в периода 2005—2008 г. Испания прие поредица от регулаторни мерки, които се отнасяха до наземната мрежа, както е описано в раздел 2.2. Испанските органи разделиха територията на Испания на три отделни зони:
|
2.2. ОПИСАНИЕ НА ПОМОЩТА
2.2.1. Общата мярка
(26) |
Схемата, предмет на разследване, се основава на сложна система от правни разпоредби, въведени от испанските централни органи от 2005 г. Въз основа на тези разпоредби през 2008—2009 г. от автономните области и общинските органи е отпусната държавна помощ за въвеждане на DTT в зона II. Автономните области и общинските органи насочват средствата от централния бюджет и от съответните им бюджети към получателите. Освен това от 2009 г. нататък се отпуска текуща помощ от автономните области за поддръжка и експлоатация на мрежите в зона II. |
(27) |
Регулирането на прехода към цифрова телевизионна технология започва с приемането на Закон 10/2005 от 14 юни 2005 г. В него се посочва необходимостта от насърчаване на прехода от аналогова към цифрова наземна технология и се изисква правителството да предприеме подходящи мерки за осигуряване на този преход. |
(28) |
След това предоставяне на правомощия с Кралски декрет № 944/2005 Министерският съвет одобри Националния технически план, с който за дата на изключване на аналоговата телевизия в Испания бе определен 3 април 2010 г. (14). |
(29) |
По отношение на зони II и III в дванадесетата допълнителна разпоредба от Националния технически план вече беше предвидена възможността местните и регионалните органи да разширят покритието в диапазон между 96 % и 100 % от населението. В тази връзка в Техническия план изрично е посочена цифрова наземна телевизия (DTT) и са установени шест условия, при които местните органи могат да осъществят разширяването. Условие д) изисква местната инсталация да бъде в съответствие с Техническия план за цифрова наземна телевизия. |
(30) |
По-късно, на 7 септември 2007 г., Министерският съвет одобри Националния план за преход към цифрова наземна телевизия (наричан по-нататък „Преходен план“) (15), с който се прилага Националният технически план. С Преходния план територията на Испания беше разделена на деветдесет проекта за технологичен преход (16) и беше определен краен срок за изключване на аналоговото телевизионно разпространение за всеки от проектите. |
(31) |
На 29 февруари 2008 г. Министерството на промишлеността, енергетиката и туризма (наричано по-нататък „МПЕТ“) прие решение с цел подобряване на далекосъобщителната инфраструктура и определяне на критериите, както и разпределението на финансирането за действията, насочени към развитие на информационното общество в рамките на плана Avanza за 2008 г. (17). Бюджетът, одобрен с това решение, възлизаше на 558 млн. EUR и беше предназначен отчасти за развитието на широколентовия достъп и отчасти за цифровизацията на телевизията в отдалечени и слабо урбанизирани райони на Испания, които са извън обхвата на законоустановените задължения на търговските радио- и телевизионни оператори (18). Цифровизацията в тези зони беше известна като „разширяване на покритието“. По-късно тя беше осъществена чрез редица допълнения към съществуващите рамкови споразумения (19), които бяха подписани от МПЕТ и автономните области между юли и ноември 2008 г. („Допълнения към рамковите споразумения от 2006 г.“, публикувани в Държавен вестник на Испания отделно за всяка автономна област). В повечето случаи в тези споразумения се посочва, че цифровата наземна технология е единствената технология, която следва да се финансира. Като резултат от споразуменията МПЕТ превежда средства на автономните области, които се ангажират да покрият оставащите разходи по операцията от своите бюджети. Тези допълнения включват и задължението на местните органи да спазват дванадесетата допълнителна разпоредба от Националния технически план. |
(32) |
Успоредно с това на 17 октомври 2008 г. Министерският съвет даде съгласие за предоставяне на допълнителни 8,72 млн. EUR за разширяване и завършване на покритието на DDT в рамките на проектите за преход, предвидени да приключат през първата половина на 2009 г., етап I от Преходния план. Финансирането беше предоставено след подписване на нови рамкови споразумения между МПЕТ и автономните области през декември 2008 г. („рамковите споразумения от 2008 г.“). Тези споразумения се отнасят до горепосоченото отпускане на 8,72 млн. EUR и бяха озаглавени „Рамково споразумение за сътрудничество между Министерството на промишлеността, туризма и търговията и автономна област […] за развитие на Националния план за преход към DTT“. В тях е определен списък от дейности, които ще бъдат финансирани от централните и регионалните органи с цел постигане на покритие на цифровата телевизия, което е еднакво със съществуващото аналогово покритие. Тези дейности са свързани с въвеждането на цифрова наземна телевизия. |
(33) |
На 29 май 2009 г. Министерският съвет одобри критериите за разпределяне на 52 млн. EUR за финансирането на дейности за преход към DTT, насочени към финансиране на разширяването на покритието на проектите в рамките на етапи II и III от Преходния план (20). Чрез споразумението на Министерския съвет беше създадена пряка връзка с Преходния план предвид посочения в него текст, че „за постигане на целта, заложена в Националния план за преход към DTT, а именно покритие на DTT, подобно на настоящото наземно покритие с аналогова технология, е необходима финансовата подкрепа на държавните органи“, както и че „осъществяването на това сътрудничество ще бъде формализирано в рамката, установена от Националния план за преход към DTT“. |
(34) |
На последно място, между октомври и декември 2009 г. в Държавен вестник на Испания бяха публикувани допълнения към рамковите споразумения от 2008 г. (посочени в съображение 32), включващи финансирането за разширяване на покритието по етапи II и III от Преходния план. В тези допълнения е определено какво следва да се разбира под „дейност за разширяване на покритието“, като се посочва изрично само наземната технология (макар и изрично да не се изключват други технологии) (21). |
(35) |
След публикуването на рамковите споразумения от 2008 г. и горепосочените допълнения (22) правителствата на автономните области започнаха да прилагат разширяването. Те организираха търгове за обществени поръчки самостоятелно или възложиха на частно предприятие провеждането им. Субсидиите бяха частично договорени с МПЕТ и следователно бяха финансирани от централния бюджет или частично финансирани от самите автономни области. В определени случаи автономните области предоставиха правомощия на общинските органи за осъществяване на разширяването. |
2.2.2. Привеждане в действие на мярката за помощ в Кастилия-Ла Манча
(36) |
За разлика от по-голямата част от останалите автономни области, органите на Кастилия-Ла Манча не организираха регионални търгове за разширяване на покритието на цифровата телевизия. Това явно се дължеше на ограниченото време, тъй като е трябвало да бъдат модернизирани над 400 предавателни центъра (23). Вместо това JCCM следва специална процедура за подбор на далекосъобщителни оператори за цифровизацията на центровете за телевизионно и радиоразпръскване, която беше установена в Наредба 347/2008 от 2 декември 2008 г. (наричана по-нататък „наредбата“). |
(37) |
В наредбата се разпорежда директното отпускане на средствата, необходими за цифровизацията, на собствениците на съществуващите (аналогови) предавателни центрове. Поради това в нея не се изисква провеждането на открита тръжна процедура. JCCM трябваше да проведе специална процедура: i) технически анализ на центровете, предоставящи аналогово покритие по това време, ii) анализ на цифровото покритие, което следва да бъде постигнато, iii) подбор на предавателните центрове, които да бъдат цифровизирани, iv) установяване на собствениците на предавателните центрове, v) предложение от регионалното правителство към собствениците на предавателните центрове и vi) предоставяне на субсидиите. |
(38) |
Наредбата беше съответно изпълнена. Със собствениците на съществуващите предавателни центрове беше осъществена пряка връзка и те бяха информирани за изискванията за възползване от публичното финансиране. Могат да бъдат разграничени три различни сценария. На първо място, в повечето случаи предавателните центрове са собственост на общинските органи, които са отговорни за тяхната експлоатация и поддръжка. След получаване на финансирането от JCCM общинските органи закупиха цифровото оборудване от Abertis и TelecomCLM въз основа на техническа и търговска оферта и възлагат инсталирането, експлоатацията и поддръжката на оборудването на тези две дружества като подизпълнители. Органите са се свързали само с тези две дружества и само те са подали технически предложения, за да кандидатстват за помощта. На второ място, в около една четвърт от случаите избраните центрове са притежавани пряко от TelecomCLM или от Abertis. В тези случаи двете дружества са получили помощта, за да модернизират своето оборудване. При третия сценарий е трябвало да се изградят някои нови предавателни центрове. Въпреки че действително са финансирани с публични средства, сега те са собственост на TelecomCLM. |
(39) |
JCCM сключи 147 споразумения за сътрудничество („convenios“) с двата оператора и 475 споразумения за сътрудничество с общински органи. Около 84 % от инсталациите, обхванати от тези споразумения, са за инсталации за DTT, а 16 % — за сателитни приемници за домакинствата. Сателитните приемници са се използвали за осигуряване на покритие за канали за DTT за много малки села. За тази цел JCCM реши да използва сателитната платформа на Hispasat (24). В края на процеса информацията относно модернизацията на съществуващите центрове беше публикувана на информационните табла на общинските органи. |
(40) |
Комисията беше информирана, че за модернизацията на предавателните центрове са изразходени общо приблизително 46 млн. EUR публични парични средства, от които 32,6 млн. EUR са отишли директно в общините, собственици на 355 предавателни центъра (25). В споразуменията за сътрудничество между JCCM и общинските органи се посочва, че общинските органи са отговорни за сключването на договор с оператора, който е избран за извършване на инсталацията и поддръжката (26). Различни процедури за подбор бяха избрани от отделните общински органи. Някои изпратиха писма директно до TelecomCLM и Abertis, а други публикуваха информацията на своите информационни табла, като поканиха операторите да подадат своите технически предложения. |
(41) |
В съответствие със споразумението за сътрудничество JCCM заплаща придобиването и инсталирането на цифровото оборудване, както и експлоатацията и поддръжката през първите две години за всеки от цифровизираните предавателни центрове. Тъй като споразумението за сътрудничество не изискваше операторът да плаща за експлоатация и поддръжка след изтичането на този период, TelecomCLM прехвърли оборудването на JCCM (27). След това отговорно да плаща за експлоатацията и поддръжката на оборудването за DTT стана JCCM. |
(42) |
Комисията беше информирана, че от общо 46 млн. EUR изразходени публични средства най-малко 13,5 млн. EUR са прехвърлени на операторите на платформи: 13,2 млн. EUR на TelecomCLM, което е собственик на 138 от предавателните центрове, и приблизително 250 000 EUR на Abertis, което има три центъра. TelecomCLM и Abertis цифровизираха своите центрове, като използваха собствено оборудване. В някои случаи собственици на оборудването, използвано за цифровизация на ретранслатори на TelecomCLM, все още са публичните органи. В тези случаи операторът не трябва да плаща за използването на такова оборудване. Освен това общият размер на изразходените средства през периода 2009—2011 г. за експлоатация и поддръжка на цифровизираните центрове (текуща помощ) беше най-малко 6,5 млн. EUR. |
(43) |
Само модернизирането на съществуващите центрове обаче не беше достатъчно за завършване на покритието на разширената зона. Поради това с публични средства бяха изградени 20 нови центъра. Без да организират открит търг, органите се свързаха директно с TelecomCLM и поискаха то да изпълни тази задача. Според информацията, предоставена на Комисията, общо 2,26 млн. EUR са били изразходени за изграждане на новите обекти, около 751 000 EUR от които са използвани за изграждането на шест центъра, които по-късно бяха прехвърлени на TelecomCLM. Общините останаха собственици на останалите 14 центъра. |
(44) |
На последно място, както е посочено в съображение 39, в случаите, когато изграждането на център за DTT би било твърде скъпо струващо, вместо това беше използвано сателитно предаване. За тази цел бяха сключени 100 споразумения за инсталиране на сателитни приемници в отделни домове. Сателитните приемници са част от сателитната предавателна мрежа. |
(45) |
В резултат на процедурата органите подписаха общо 622 споразумения с общинските органи и съответните оператори. Въз основа на информацията, предоставена на Комисията, разбивката на сумите е следната:
|
2.3. ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА
(46) |
В решението за откриване Комисията отбелязва, че описаната мярка може да отговаря на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора и следователно може да се разглежда като държавна помощ. Оспорваната мярка може да води до дискриминация в полза на операторите на наземни платформи, в нарушение на принципа на технологична неутралност (30). Освен това оспорваната мярка мое да е дискриминационна спрямо операторите на платформи, които предоставят услуги за телевизионно и радиоразпръскване на регионални и местни наземни радио- и телевизионни оператори. Това дава предимство на националните радио- и телевизионни оператори и оператори на платформи. |
(47) |
Комисията достигна до предварителното заключение, че схемата може да е довела до евентуално или реално нарушаване на конкуренцията между наземните и сателитните платформи, както и между самите наземни платформи. Тя не установи основания, на които тези мерки биха могли да бъдат съвместими с вътрешния пазар, тъй като не беше налице приложима дерогация. |
(48) |
За допълнителна информация моля направете справка с решението за откриване, което следва да се счита за неразделна част от настоящото решение. |
3. МНЕНИЯ НА ИСПАНИЯ
3.1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
(49) |
В защитата си във връзка с решението за откриване Испания и автономната област Кастилия-Ла Манча изложиха множество аргументи. В широк смисъл те попадат в две категории. Първо, Испания твърди, че на получателите на помощ не е било предоставено предимство. Второ, ако все пак бъде счетено, че е била предоставена държавна помощ, във всички случаи тя би била съвместима (31). Тези аргументи са обобщени по-долу. |
3.2. ОТСЪСТВИЕ НА ПОМОЩ
3.2.1. Отсъствие на предимство
(50) |
Според органите на Кастилия-Ла Манча мярката, предмет на разследване, не представлява държавна помощ и не включва предимство за предприятията. Комбинация от средства от испанската държава и автономните области бяха прехвърлили директно на получателите, които действат в служебно качество или като публичен орган (32). Тези оспорвани субсидии са използвани изключително за цифровизацията на 141 съществуващи аналогови предавателни центъра, както и за изграждането на 6 нови центъра. Цифровизацията на предавателните центрове беше извършена след задълбочена оценка на технически доклад, представен от операторите, собственици на тези центрове. Споразумението за сътрудничество със собствениците на центровете е подписано само въз основа на такива технически доклади (33). Тази „процедура на договаряне“ следва да се разглежда като открита, прозрачна и недискриминационна също и поради публикуването ѝ на информационните табла на общинските органи (вж. съображение 39). |
(51) |
Националните органи твърдят, че доколкото операторите на платформи са получили публично финансиране, то е било насочено само за експлоатацията и поддръжката на оборудването за електронно предаване, собственост на общинските органи. Те са изпълнявали ролята единствено на доставчици и монтажници на необходимото техническо оборудване за модернизация и адаптиране на центровете, но не и ролята на оператори на платформи (34). В случаите, когато те предоставят услуги в зона II след отпускането на публично финансиране, това включва само предоставянето на наземен телевизионен сигнал като основна и обществена услуга. |
(52) |
За провеждане на цифровизацията на техните мрежи 475-те общински органи са възложили технически доклади, които често са изготвяни от операторите на платформи. В този случай отново на операторите не е предоставено икономическо предимство. |
(53) |
Според националните органи цифровизираните предавателни центрове, собственост на TelecomCLM или Abertis Telecom, са съществували преди предоставянето на оспорваните субсидии, така че тези субсидии не са били използвани за финансиране на разширяването на мрежата на нито един от двата оператора на мрежи, участващи в разширяването на покритието на DTT в зона II на Кастилия-Ла Манча. |
(54) |
Публичното финансиране е предоставено на TelecomCLM и Abertis за цифровизация на 141 от техните собствени предавателни центрове. Националните органи изтъкват, че това е направено само в райони, където общинските органи не притежават центрове за предаване или препредаване, които са подходящи за разширяване на покритието на DTT. Въпреки това националните органи твърдят, че тези инвестиции не са дали на TelecomCLM и Abertis конкурентно предимство на съседни пазари, като например местна телевизия или цифрово видеоразпръскване (DV-BH). Цифровизацията на обекти на TelecomCLM не е дала възможност на предприятието да предоставя на радио- и телевизионните оператори услуга на територията на цялата област, нито е увеличила гъстотата на неговата мрежа, така че да предоставя нови видове услуги. |
(55) |
Операторите на мрежи, участващи в процеса на цифровизация на трите вида предавателни центрове в зона II, не са получили икономическо предимство. И в трите центъра услуги като предоставяне, инсталиране и експлоатация и поддръжка на оборудването за DTT са били предоставяни от операторите на пазарни цени. |
3.2.2. Отсъствие на нарушаване на конкуренцията и търговията
(56) |
Не е налице нарушаване на конкуренцията и търговията. Всеки далекосъобщителен оператор, вписан в регистъра на операторите на CMT, може да действа като подизпълнител на общинските органи и, следователно, да отговаря на условията за субсидиите съгласно Наредба 347/2008. Това е валидно и за сателитните, кабелните и телевизионните оператори и за всички оператори, независимо от това дали те извършват дейност на национално, регионално или местно равнище. |
(57) |
Според националните органи разглежданият процес на подбор е бил прозрачен и е бил осъществен в съответствие с испанското законодателство, както и с това на ЕС, в областта на обществените поръчки. Субсидиите са публикувани от регионалните органи. Всички процедури за разширяване на покритието на DTT са били публикувани на информационните табла на общинските органи и писма са били изпратени на основните оператори на мрежи в областта, т.е. на TelecomCLM и Abertis Telecom. |
(58) |
Следователно субсидиите, отпуснати на общинските органи, не са засилили конкурентната позиция на един вид оператори на мрежи спрямо други конкурентни оператори. Основните получатели са общинските органи, а операторите на мрежи са просто доставчици на оборудване за предаване и услуги по поддръжка за максимален период от две години. С Radiodifusión изобщо не е осъществена връзка, тъй като по това време не е имало данни, че то е собственик на единствен предавателен център в областта. |
(59) |
Освен това органите на Кастилия-Ла Манча твърдят, че внимателно са оценили решението за сателитна платформа като вариант за разширяване на цифровото покритие, преди да издадат Наредба 347/2008. В рамките на вътрешно проучване (35) е направена съпоставка на две технологии за разширяването — за DTT и сателит. В проучването са взети предвид критериите за предоставяне на субсидии за покритие на цифровия сигнал в зона II. Това включва изискването преминаването да се извърши без допълнителни разходи или неудобства за гражданите, като се използва съществуващата инфраструктура. |
(60) |
Проучването заключава, че за период от 10 години общите разходи, свързани с решението за наземна DTT, ще варират приблизително между 15,2 и 17,3 млн. EUR, докато изборът на сателитна технология би струвал над 47 млн. EUR. |
(61) |
Проучването съдържа няколко препоръки относно най-подходящите методи за разширяване на покритието на сигнала на DTT до онези населени места в Кастилия-Ла Манча, които не са включени в официалните планове за покритие на регионалните и националните радио- и телевизионни оператори. В него също така са оценени всички последици на сателитното решение за разширяването на цифровото покритие. То заключава, че сателитната технология би довела до инвестиции, надвишаващи от три до шест пъти инвестицията за наземна технология. Тази разлика в разходите произтича пряко от разходите, свързани с наема на оборудване за сателитно предаване, независимо от стойността на сателитния декодер. В резултат на това би било разумно да се заключи, че разширяването на обхвата на универсалната услуга за DTT за населението на Кастилия-Ла Манча следва да се извърши чрез наземна технология за DTT (36). |
(62) |
Освен това испанското правителство предостави вътрешно проучване, проведено от МПЕТ през юли 2007 г., по въпроса доколко е осъществимо предоставянето на универсална DTT услуга посредством DTT или сателит, Органите са на мнение, че в проучването са отчетени реалните разходи за използване на DTT или сателитно предаване. Тези две проучвания са разгледани по-подробно в раздел 5.3.2.2. |
(63) |
JCCM твърди, че при вземането на решението за разширяване на покритието на DTT в зона II на Кастилия-Ла Манча, то е взело предвид само критериите за техническа и икономическа ефективност. Всеки оператор на мрежа — наземна, сателитна, кабелна и т.н. — би могъл да подаде техническо предложение, тъй като единственото изискване е било да бъде вписан в регистъра на операторите на CMT (37). По тази причина решението е в съответствие с принципа на технологична неутралност. Това ще се потвърди и от факта, че в определени случаи JCCM е запазило сателитната платформа, разработена преди това от Abertis, въз основа единствено на критерии за анализ на разходите (38). |
(64) |
Що се отнася до предполагаемата дискриминация спрямо местните оператори, JCCM признава, че по силата на член 4 от Наредбата радио- и телевизионните оператори са изрично изключени (независимо от това дали те работят на национално, регионално или местно равнище) като получатели на субсидиите (39). Наредбата обаче не изключва операторите на мрежи. |
(65) |
Независимо от това, според испанските органи Radiodifusión е можело да участва на равни начала с всички останали оператори на мрежи чрез цифровизиране на един от своите предавателни центрове, който вече пренася сигнала на обществената национална или регионална аналогова телевизия. За тази цел то е можело да сключи споразумение за сътрудничество с JCCM или да подаде оферти до общинския орган като далекосъобщителен оператор, вписан в регистъра на операторите на CMT. |
3.2.3. Правен статут на жалбоподателя Radiodifusión и неспазване от негова страна на задълженията на операторите на мрежи в Кастилия-Ла Манча
(66) |
Според JCCM Radiodifusión е регистрирано като далекосъобщителен оператор в регистъра на операторите на CMT за предоставяне на следните услуги: „Наземна мрежа — подкрепа за услуги за телевизионно и радиоразпръскване“. То обаче подчертава, че включването в този регистър не е достатъчно от гледна точка на изпълнението на задълженията му като далекосъобщителен оператор в Кастилия-Ла Манча, установени в съответния местен закон № 8/2001. Това се отнася по-специално за задължението за операторите на радиосъобщителни услуги да „представят териториален план за разполагане на мрежа, която включва съществуващи стационарни станции, както и прогнозни оценки за изпълнението и развитието на целите им мрежи …“ До този момент JCCM не е осведомено за териториален план, представен от Radiodifusión. Освен това няма информация, че Radiodifusión ползва инфраструктура съвместно с друг оператор. Вследствие на това JCCM твърди, че твърдението на Radiodifusión за 60 % покритие в Кастилия-Ла Манча е необосновано (40). |
(67) |
В допълнение JCCM посочва, че в групата има дружество със същите акционери като Radiodifusión, INGEST, Infraestructuras у Gestión 2002 SL (наричано по-нататък „INGEST“) с редица висящи производства. Във всички тези производства на INGEST се търси отговорност за неправомерно заемане на радиочестотния спектър, запазен за националната DTT, което ответникът използва за разпространение на сигнала на местни телевизионни станции. Освен това Radiodifusión няма разрешение за препредаване на DTT сигнала на Radio-Televisión de Castile-La Mancha („RTV C-LM“). |
3.2.4. Експлоатация и поддръжка
(68) |
Според JCCM TelecomCLM и Abertis Telecom не са получатели на оспорваните мерки за покриване на текущите разходи, свързани с експлоатацията и поддръжката на общинските наземни обекти. Целта на споразуменията за сътрудничество е „финансиране на необходимата инфраструктура, за да се допълни разширяването на покритието и предаването на сигнала от образувания и предприятия, лицензирани да предоставят основни телевизионни услуги“. Следователно предмет на финансиране са само придобиването и инсталирането на елементи като радиосъобщително и антенно оборудване или строителни елементи. В зона II разходите са за сметка на общинските органи, които са собственици на тези центрове. Прогнозните разходи за експлоатация и поддръжка за първите две години за 516 центъра възлизат на 6,5 млн. EUR. Следователно за пет години, от 2010 г. до 2015 г., тези разходи ще достигнат приблизително 15 млн. EUR за 516 центъра (средно по 29 000 EUR на център). |
3.2.5. Освобождаване въз основа на аргумента за „обща инфраструктура“
(69) |
Според JCCM цифровизираните предавателни центрове, собственост на общинските органи и операторите на мрежи, могат да се считат за „обща инфраструктура“, т.е. инфраструктура, достъпна за всички потенциални ползватели при равни и недискриминационни условия. Следователно цифровизираната инфраструктура позволява на всички ползватели в зона II на Кастилия-Ла Манча да приемат DTT при равни и недискриминационни условия след изключването на аналоговата телевизия. |
3.2.6. Освобождаване съгласно принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика
(70) |
JCCM твърди, въз основа на съпоставка с пазарните цени, че прехвърлянето на въпросните публични средства е в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика (MEIP). Плащанията на TelecomCLM за определени услуги са били извършени по пазарни цени. |
(71) |
След сравнение между реалното финансиране и сумата, която един частен инвеститор би трябвало да плати при нормални условия, за да получи същия вид услуги, JCCM заключава, че споразуменията за сътрудничество са се основавали на обективни търговски критерии. Оттук следва, че операторите на мрежи не са били в по-изгодна позиция в сравнение с това, което биха получили при нормални пазарни условия. Следователно те не са получили избирателно предимство. |
3.2.7. Освобождаване съгласно член 107, параграф 3, буква а) от Договора
(72) |
JCCM се позовава на член 107, параграф 3, буква а) от Договора. То твърди, че тази разпоредба може да се приложи в зона II, която не е привличала търговския интерес на радио- и телевизионните оператори и операторите на мрежи. Чрез предоставяне на услуги за DTT и възлагане на подизпълнители на придобиването, инсталирането, както и експлоатацията и поддръжката на оборудването за DTT, общинските органи са запълнили празнина на пазара, което е довело до подобрение в условията на живот на населението в зона II и цялостно икономическо подобрение на тази част от Кастилия-Ла Манча. |
3.2.8. Abertis като оператор на мрежа
(73) |
JCCM не е съгласно със становището на Abertis, че предприятието не трябва да се разглежда като оператор на мрежа в зона II. JCCM изтъква, че Abertis е сключило споразумение за сътрудничество с JCCM съгласно Наредба 347/2008 за разширяване на покритието на DTT в зона II (41). Освен това Abertis и TelecomCLM следва да се разглеждат като оператори на мрежи, развиващи дейност в зона II, тъй като в случая на Abertis там има официални предавателни центрове за аналогова телевизия за RTVE и/или Tele5, а в случая на TelecomCLM — официални предавателни центрове за аналогова телевизия за CMT. |
(74) |
В няколко случая цифровизираното общинско оборудване се намира на обекти, собственост на Abertis или TelecomCLM. В тези случаи оборудването за DTT е собственост на съответните общински органи. Според Abertis, предвид факта, че то не е оператор на мрежа в зона II, предприятието не може да се счита за пряк получател на оспорваните субсидии, тъй като „оборудването е притежавано и се експлоатира от TelecomCLM и другите местни оператори“ (42). JCCM счита, че това твърдение е невярно. |
4. МНЕНИЯ ОТ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ
4.1. МНЕНИЯ ОТ RADIODIFUSIÓN DIGITAL SL
(75) |
В своя отговор на решението на Комисията за откриване Radiodifusión отбелязва, че испанските органи не са възложили официално на получателите на помощта задача от общ икономически интерес. Освен това размерът на помощта за един център изглежда прекомерен, ако се прилага само за съществуващите центрове, както е посочено от испанските органи. По мнение на Radiodifusión помощта е използвана главно за изграждане на нови предавателни центрове в рамките на цялата област Кастилия-Ла Манча, както и за прикриване на неправомерна помощ. |
(76) |
Radiodifusión подчертава, че органите на Кастилия-Ла Манча са отпуснали помощта без тръжна процедура и че прехвърлянето на ресурси е било избирателно, тъй като то изключва платформи, базирани на други технологии, например кабелни или сателитни. |
(77) |
Според Radiodifusión TelecomCLM е получило решителни предимства от оспорваните мерки. То е избрано директно от регионалните органи без конкурсна процедура. В резултат на това то е било в състояние да увеличи значително географското покритие на мрежата си в области, в които в противен случай никой не би инвестирал. TelecomCLM допълнително се е възползвало от липсата на регулаторен надзор, тъй като то няма законоустановено задължение за предоставяне на достъп до новоизградената/разширената мрежа. Radiodifusión подчертава, че в Наредба 347/2008 се посочва, че целта на държавната помощ е създаването на нови, а не цифровизацията на съществуващите предавателни центрове. |
(78) |
По мнение на Radiodifusión помощта засилва позицията на традиционните оператори в единствения пазарен сегмент, където има известно пространство за конкуренция. По-специално се твърди, че Abertis е получило възможност да затвърди своята монополна позиция и на практика да използва публично финансиране за изграждане на нова и по-гъста мрежа, която му позволява да се конкурира на нови пазари. |
(79) |
Radiodifusión е убедено, че държавната помощ, предмет на разследване, не е пропорционална. За да бъде в съответствие с изискването за пропорционалност, помощта трябва да се прилага само за отдалечени селски райони и от нея еднакво да се възползват всички оператори, като се налагат ефективни задължения за достъп. |
(80) |
В отговора си от 27 септември 2011 г. на искането на информация от страна на Комисията по въпроси относно правния статут, повдигнати от Испания, Radiodifusión заяви, че основната му дейност е предоставянето на услуги на местни аудиовизуални радио- и телевизионни оператори. То представи списък на своите инсталации, които експлоатира в 18 общини в Кастилия-Ла Манча. Според Radiodifusión обаче същите инсталации биха могли да се използват за разпространение на национални и регионални програми и следователно е могло да бъдат използвани, ако му беше позволено да се конкурира за помощта. |
4.2. МНЕНИЯ НА ASTRA
(81) |
Astra счита, че като се избира директно наземната платформа, мярката, в това число и текущата помощ за експлоатация и поддръжка, нарушава принципа на технологична неутралност. Astra подчертава, че сателитното предаване би било по-евтино от DTT в зона II (43). Това е доказано ясно от успеха на Astra на търга в Кантабрия. С оглед на значителните икономии от мащаба сателитното решение би позволило дори по-големи икономии на разходи, ако няколко региона координират своя избор на платформа в зона II. Въпреки че по конституционни причини испанското правителство не би могло да задължи регионите да отчитат положителните взаимодействия между отделните региони като условие за отпускане на финансирането, регионите са могли да направят това по своя инициатива. Само по този начин регионалните правителства биха могли да гарантират избора на икономически най-ефективното решение за своите данъкоплатци. |
(82) |
При сравняване на различните платформи Astra отбелязва, че освен преките разходи за монтаж, следва да бъдат отчетени също и други положителни въздействия, които би имало сателитното решение. Процесът на преход би бил много по-лесен и би струвал по-малко. Телевизионните аудитории биха се възползвали от преходен период на „паралелно разпространение“, през който те да приемат едновременно сателитни и наземни канали. Предвид ограничената широчина на честотната лента при наземната мрежа и необходимостта от освобождаване на допълнителен капацитет за далекосъобщителни услуги в бъдеще, в случая на наземната мрежа домакинствата и радио- и телевизионните оператори биха били изправени пред допълнителни разходи. Бъдещи промени в широчината на честотната лента биха изисквали жителите в зона II да адаптират своите антени. Радио- и телевизионните оператори ще бъдат изправени пред допълнителни разходи, свързани с бъдещи периоди на паралелно разпространение. Тези разходи не биха възникнали при избор на сателитната технология. |
(83) |
Astra настоява, че операторите на мрежи са получили предимство в резултат на мярката. По-специално цифровизацията на мрежата облагодетелства търговските доставки на Abertis за радио- и телевизионните оператори, тъй като мрежата за DTT сега ще достига почти 100 % от населението без допълнителни разходи. |
(84) |
По отношение на нарушаването на конкуренцията Astra счита, че сателитните и наземните платформи принадлежат към едни и същи пазари. Няма строго разграничение между платената и свободно приеманата телевизия, поне що се отнася до конкуренцията на платформи. Вече съществуват няколко платени телевизионни канали, предлагащи своите сигнали чрез платформа за DTT, като всички с изключение на един от тях са достъпни и чрез сателит. |
(85) |
По отношение на възможните предимства за сателитните платформи, Astra по-специално разглежда необходимостта да се гарантират условия за достъп/кодиране. Защитата на правата на интелектуална собственост не представлява проблем за сателитните радио- и телевизионни оператори на безплатно излъчвани канали. Днес такава технология вече се използва за много платени телевизионни канали на сателитната платформа. Нещо повече, предложеното решение за условен достъп в Кантабрия е било одобрено от органите на Кантабрия, които са можели да решат кои потребители да включат за получаване на услугата. |
4.3. МНЕНИЯ НА ABERTIS
4.3.1. Наличие на държавна помощ
(86) |
Abertis счита, че оспорваната мярка за разширяване на покритието в зона II не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. |
(87) |
На първо място трансферите, предмет на разследването, са само трансфери на средства от централната администрация, предназначени за модернизация на предавателните центрове, които са притежавани пряко от публичната администрация или върху които администрацията държи права на ползване. Следователно не е имало прехвърляне на държавни ресурси на предприятия: средствата са останали в рамките на държавната администрация. |
(88) |
На второ място Abertis подчертава, че операторите на мрежи не са извлекли ползи от оспорваните мерки. Abertis не може да се счита за получател, тъй като то не е оператор на мрежа в зона II и не експлоатира мрежата, използвана за разширяване на покритието на DTT в Кастилия-Ла Манча. Въпросното оборудване е притежавано и се експлоатира, наред с другото, от TelecomCLM. |
(89) |
На трето място, по отношение на технологичната неутралност Abertis подчертава, че оспорваната мярка не затруднява конкуренцията между платформите, тъй като незначителното увеличение на покритието на DTT в зона II няма икономическо отражение в зона I. Освен това цифровизацията на зона II няма отражение върху цената, която Abertis може да поиска за своите услуги по предаване. В действителност цените се регулират и са базирани на неговите капиталови и оперативни разходи. Що се отнася до TelecomCLM, инсталациите са станали собственост на автономната област Кастилия-Ла Манча, която също така контролира регионалния оператор на мрежа TelecomCLM. |
(90) |
На четвърто място, оспорваната мярка не е облагодетелствала радио- и телевизионните оператори, тъй като те не са увеличили приходите си след цифровизацията на зона II. Доставчиците на хардуер не може да се считат за косвени получатели по мярката, тъй като конкурентната структура на пазара за далекосъобщително оборудване не е била повлияна или нарушена от обикновената покупка на оборудване за модернизация на аналоговите предавателни центрове с цифрова технология. |
(91) |
На пето място, Abertis счита, че оспорваната мярка не е оказала осезаемо въздействие върху конкуренцията между операторите на мрежи. Дори ако Radiodifusión беше извлякло ползи от мярката, то нямаше да бъде в състояние да се конкурира с Abertis на национално ниво, защото центровете, експлоатирани от Radiodifusión, не съответстват на необходимите за зона I центрове, какъвто е случаят с всички центрове в зона II. |
(92) |
На шесто място, ако се установи, че мярката представлява държавна помощ, според Abertis тя ще бъде съществуваща помощ. Въвеждането на мрежи за телевизионно и радиоразпръскване в зона II започва през 1982 г. в един нелиберализиран сектор за телевизионно и радиоразпръскване. По това време испанската държава се ползва от законен монопол на пазара на наземно телевизионно и радиоразпръскване. Днес се използват публични средства за финансиране на инсталирането, поддръжката и експлоатацията на местните мрежи в зона II, въведени преди либерализацията на сектора. Поради това то твърди, че мярката, предмет на разследване, представлява текуща, съществуваща помощ. |
(93) |
По отношение на съвместимостта съгласно член 106, параграф 2 Abertis посочва, че е малко вероятно TelecomCLM и други местни оператори на мрежи някога да надхвърлят праговете за среден годишен оборот преди облагане с данъци през последните две финансови години, предшестващи годината на възлагане на УОИИ, в размер на 100 млн. EUR, както и годишната компенсация за въпросната услуга от 30 млн. EUR. |
(94) |
Освен това всяка потенциална помощ би била съвместима с член 107, параграф 3, буква в) от Договора. Мерките, приети от Испания, имат за цел ускоряване на процеса на преминаване към цифрова технология в Испания, който е признат като цел от общ интерес. Помощта е била подходящ инструмент, тъй като DTT е най-подходящата технология, която да осигури разширяване на покритието (44). Освен икономическите причини Abertis отбелязва също така и че радио- и телевизионните оператори не са готови да използват сателитни платформи поради ограниченията, пред които те се изправят при придобиването на права върху съдържание за безплатно излъчваните програми. В повечето случаи те придобиват само правото да разпространяват съдържание чрез определена платформа, а именно DTT, тъй като тази технология позволява целево предаване и географски ограничения. Освен това мерките са пропорционални, тъй като те покриват само разходите, които са строго необходими за преминаване от аналогови към цифрови телевизионни услуги в зона II. |
4.4. МНЕНИЯ НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИ ОПЕРАТОРИ
(95) |
Радио- и телевизионните оператори твърдят, че мярката не може да се разглежда като държавна помощ, тъй като тя не е предоставила финансово предимство на нито едно предприятие, и по-специално на радио- и телевизионните оператори. Мерките не са увеличили аудиториите на радио- и телевизионните оператори в сравнение с периода на аналогово телевизионно и радиоразпръскване. Освен това жителите в зоните, засегнати от разширяване на покритието, т.е. селските, отдалечените и рядко населените райони, не оказват въздействие върху рекламния пазар и не са част от целевата аудитория на радио- и телевизионните оператори. При тези обстоятелства частните оператори не са увеличили рекламните такси в резултат на разширяването. |
(96) |
Радио- и телевизионните оператори изразиха също така становището, че те не са били заинтересовани от преминаване към сателитна платформа, където техните програми биха срещнали конкуренция от страна на стотици други канали. Наземната платформа предлага предимството на ограничения капацитет, който за търговските оператори на безплатно излъчвани канали означава по-малко конкуренция. Освен това те подчертаха факта, че обикновено купуват съдържание само за определената платформа, в настоящия случай — наземната. Това е така, защото наземното телевизионно и радиоразпръскване, за разлика от сателитното, гарантира определянето на географски граници на разпространението. |
(97) |
Радио-и телевизионните оператори също така подчертаха, че след възлагането на обществената поръчка в Кантабрия на Astra, те са уведомили органите на Кантабрия, че ще се противопоставят на сателитното телевизионно и радиоразпръскване, тъй като са придобили права за излъчване на съдържание само чрез наземната платформа. |
5. ПРАВЕН АНАЛИЗ
5.1. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ НА ПОМОЩТА
(98) |
Както е описано подробно в раздел 2.2, съображения 26—44, и е установено подробно в Решението по дело SA.28599 — Цифрова наземна телевизия в Испания (45), правната рамка за преминаването към цифрово телевизионно и радиоразпръскване в Испания е сложен комплекс от различни законови актове, издадени както от централното правителство, така и от регионалните и местните органи в рамките на четиригодишен период. Националният технически план от 2005 г. и Преходният план от 2007 г. регулират предимно прехода към DTT в зона I, но те също така поставят основите за допълнителни мерки за разширяване в зона II. Тези мерки за разширяване бяха приложени от регионалните органи след сключване на няколко рамкови споразумения с централното правителство (рамковите споразумения от 2008 г.) и допълнения през 2008 г. към предишните рамкови споразумения от 2006 г., както и през 2009 г. към рамковите споразумения от 2008 г. |
(99) |
В резултат на сключването на тези споразумения и допълнения регионалните и/или местните органи осъществиха широк спектър от мерки, насочени към разширяване на покритието на DTT в зона II. Следователно Комисията счита, че различните законови актове, приети на централно равнище, както и сключените и изменени споразумения между МПЕТ и автономните области, представляват правното основание на схемата за помощ за разширяване на покритието в зона II. Вследствие на тези законови актове и споразумения автономните области предприеха мерки, които не са неутрални по отношение на технологията (46). |
(100) |
Въпреки че Националният технически план урежда преминаването към цифрова технология в зона I, той предоставя и правомощия на местните органи за създаване в сътрудничество с автономните области на допълнителни предавателни центрове, необходими за приемане на DTT в зона II. Следователно по това време централното правителство вече е предвиждало разширяването на покритието на DTT. Пълномощията, които се съдържат в основния законов акт, който урежда преминаването към цифрова телевизия, се отнася само до наземната платформа. На практика следва, че автономните области са изпълнили насоките на централното правителство относно разширяването на DTT (47). |
(101) |
Моментът на ефективно изплащане на държавната помощ за въвеждане на DTT в зона II е отбелязан с прехвърлянето на средства от централните и териториалните органи на получателите. Това се извършва през период от време, който е различен за отделните автономни области. Решение за текущата помощ за експлоатация и поддръжка на мрежите е взето на равнище автономни области. |
(102) |
В случая на Кастилия-Ла Манча, както е описано подробно в съображения 36—45, е избран различен процес. За разлика от повечето други автономни области, не са използвани регионални търгове за разширяване на покритието на цифровата телевизия. Вместо това с Наредба 347/2008 от 2 декември 2008 г. се разпорежда директното отпускане на средствата, необходими за цифровизацията, на собствениците на съществуващите (аналогови) предавателни центрове. Следователно JCCM не е използвало открита тръжна процедура, а вместо това директно е избрало далекосъобщителните оператори. Тези дружества са изпълнявали и задачи по експлоатация и поддръжка. |
(103) |
В случаите, в които предавателните центрове са притежавани пряко от TelecomCLM или от Abertis, тези дружества са получили помощта, за да модернизират своето оборудване. В случаите, в които е трябвало да се изградят нови предавателни центрове, те са били финансирани с публични средства, но TelecomCLM е получило собствеността. И накрая, в повечето случаи аналоговите предавателни центрове са собственост на общинските органи. Те са закупили цифровото оборудване от TelecomCLM или Abertis и са възложили инсталирането, експлоатацията и поддръжката на оборудването на тези две дружества като подизпълнители. |
5.2. ОЦЕНКА НА ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 107, ПАРАГРАФ 1 ОТ ДОГОВОРА
5.2.1. Наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора
(104) |
Разглежданата мярка, включително текущата помощ за експлоатация и поддръжка, може да се определи като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, в който са установени следните условия за наличие на държавна помощ. Първо, трябва да съществува намеса от страна на държавата или чрез държавни ресурси. Второ, тя трябва да предоставя избирателно икономическо предимство на получателя. Tрето, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията. Четвърто, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. |
5.2.1.1. Държавни ресурси и приписване на държавата
(105) |
Въпросната мярка произхожда от системата на законови актове, описани по-горе, приети на централно, както и на регионално и местно равнище, както и от споразумения, сключени между МПЕТ и органите на Кастилия-Ла Манча. Кастилия-Ла Манча не е оспорила констатацията в решението за откриване, че мярката е финансирана с бюджетни ресурси. Въпреки това Испания подчертава, че мярката е финансирана както от централния бюджет, така и от областните и общинските бюджети. Освен това Испания изрази мнението, че въпросната мярка всъщност е представлявала само прехвърляне на средства между различните администрации. Кастилия-Ла Манча призна, че средствата са дошли отчасти от централния бюджет. При това мярката не е била просто прехвърляне на средства между администрациите, тъй като в крайна сметка средствата са били използвани за въвеждането на мрежата за DTT от субекти, които извършват стопанска дейност (както е обяснено в раздел 5.2.1.2.). |
(106) |
При тези обстоятелства беше установено, че мярката, предмет на разследване, е била финансирана пряко от държавния бюджет и от бюджетите на различни общински органи и автономни области. Текущата помощ не е била финансирана от централния държавен бюджет, а от бюджета на автономната област. |
(107) |
Тъй като мярката се финансира от държавата, на централно и регионално или местно равнище, тя може да бъде приписана на държавата и включва използването на държавни ресурси. |
5.2.1.2. Икономическо предимство за субекти, които извършват стопанска дейност
(108) |
Abertis е международно дружество, което се котира на испанската фондова борса, занимаващо се с управлението на платени магистрали и наземни и сателитни далекосъобщителни инфраструктури. То присъства в 12 държави в Европа и Северна и Южна Америка и около две трети от приходите на групата се генерират извън Испания. Abertis Telecom притежава и експлоатира далекосъобщителна инфраструктура в Испания. То също така е собственик на водещата мрежа от обекти за разпространение и пренос на радио- и телевизионни сигнали в Испания. TelecomCLM S.A. е регионален далекосъобщителен оператор, който предоставя услуги в Кастилия-Ла Манча. Сред услугите му са пренос, участие и разпространение на радио- и телевизионни сигнали; оборудване за дома и антенни системи, съвместно ползване на инфраструктура и цялостна поддръжка на инфраструктура. Дружеството предоставя услуги на местни, регионални и национални оператори […]. |
(109) |
Въпросната мярка включва прехвърляне на държавни ресурси на определени предприятия. Въпреки че понятието „предприятие“ не е определено в Договора, то се отнася до всяко физическо или юридическо лице, независимо от неговия правен статут и финансиране, извършващо стопанска дейност. В практиката на Комисията, потвърдена от Съда, експлоатацията на телевизионни предавателни мрежи се счита за стопанска дейност (48), по подобие на други дела, свързани с управлението на инфраструктура от регионалните органи (49). В разглеждания случай публичните предприятия са вписани в регистъра на CMT като оператори на мрежи. Това подсказва, че те предоставят определени услуги, които според установената съдебна практика представляват стопанска дейност. Пазар съществува, ако, както е в настоящия случай, други оператори са склонни или са в състояние да предоставят въпросната услуга. Astra например е провело няколко срещи с автономните области преди осъществяване на разширяването на покритието в зона II, за да им представи своята оферта. В допълнение през март 2008 г. Astra участва и печели неутрален по отношение на технологията търг за предоставяне на цифрова телевизия в зони II и III, публикуван в Кантабрия. Фактът, че публичните предприятия и общинските органи не получават възнаграждение за предоставяните услуги, не изключва възможността въпросните дейности да се разглеждат като стопанска дейност (50). |
(110) |
Комисията не е съгласна с довода на Испания, че експлоатацията на наземната мрежа от автономните области, публичните предприятия и общинските органи попада в обхвата на упражняването на прерогативите на публичната власт като публичен орган и следователно е извън приложното поле на член 107 от Договора. Признато е, че дейностите, свързани с упражняване на прерогативите на държавната власт от самата държава или от органите, функциониращи в рамките на техните публични правомощия, не представляват стопанска дейност за целите на правилата на конкуренцията (51). Може да се счита, че в обхвата на това изключение попадат дейности, които съставляват част от основните функции на държавата или са свързани с тези функции поради естеството си, целта си и правилата, на които подлежат. В съдебната практика на Съда са дадени няколко примера за дейности, които попадат в тази категория, с което се поставя разделителна линия между чисто държавните дейности и стопанската дейност, в която може да участва определен държавен субект. Този списък включва дейности, свързани с армията или полицията, поддръжката и подобрението на безопасността на въздухоплаването; контрола на въздушния трафик (52); наблюдението на замърсяването, което е задача в полза на обществения интерес, съставляваща част от основните функции на държавата във връзка с опазването на околната среда в морските райони, (53) и дейности по стандартизация, както и свързаните с тях научноизследователски и развойни дейности (54). |
(111) |
В този контекст Комисията е на мнение, че в настоящия случай експлоатацията на наземната мрежа за телевизионно и радиоразпръскване не попада в рамките на задълженията или прерогативите на държавата, нито представлява типична дейност, която може да се извършва само от държавата. Разглежданите услуги не са обичайните за публичен орган и са стопански по своята същност, което се доказва от факта, че няколко предприятия осъществяват дейност на пазара в зона I. На второ място, частно предприятие, което не е зависимо от публичен орган — а именно Astra (както е видно от присъствието му като участник в търга от 2008 г. в Кантабрия) — е било заинтересовано да предоставя тази услуга в зона II. Жалбата на Astra обхваща също така областта Кастилия-Ла Манча, където то е заинтересовано да предоставя услуги за цифрово телевизионно и радиоразпръскване като оператор на платформа. На трето място, разгръщането на мрежата в зона II засяга само предаването на национални и регионални частни канали (55). Вследствие на това се заключава, че експлоатацията на наземната мрежа от автономните области, публичните предприятия и общинските органи не попада в рамките на упражняването на прерогативите на публичната власт в качеството на публичен орган. |
(112) |
Комисията не е съгласна с JCCM, че мярката е в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика (MEIP). При този тест се разглежда дали пазарен инвеститор би инвестирал в проекта при същите условия като публичния инвеститор по времето, когато е взето решението да се направят публичните инвестиции. В настоящия случай публичната инвестиция е финансирането от страна на JCCM на цифровизацията на мрежите за наземно телевизионно и радиоразпръскване на TelecomCLM и Abertis. В случаите, когато оборудването остава собственост на публичната администрация (общинските органи), то се експлоатира от посочените дружества. Споразумението с операторите не предвижда възстановяване на средствата или заплащане на оборудването, собственост на публичните органи. Това е в пряко противоречие с понятието за частен инвеститор, който ще изисква не само такова възстановяване/възнаграждение, но и възвръщаемост на самата инвестиция. Публичното финансиране на мрежата за DTT не е предвидено да бъде печеливша инвестиция само по себе си. Поради това инвестицията на JCCM в цифровизацията на наземната мрежа в зона II не отговаря на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика. |
(113) |
Следователно когато операторът получава публични средства за цифровизация на собствено оборудване или за изграждане на нови предавателни центрове, е налице икономическо предимство. На второ място, когато публичен орган директно избира (т.е. без публичен търг) оператор за предоставяне на оборудване и услуги за експлоатация и поддръжка на DTT, това не е в съответствие с пазарните условия. Това също така предоставя икономическо предимство на оператора. |
(114) |
Както е посочено в съображения 36 и 37, JCCM не е организирало регионални търгове за модернизиране на аналоговите мрежи или за разширяване на покритието на цифровата телевизия. Вместо това тези средства са били предоставени директно на общинските органи или на съществуващите наземни оператори. Общинските органи на свой ред са избрали оператори, които да изпълняват задачата, без публичен търг. В резултат на това други оператори на платформи, независимо дали наземни или други, не са били надлежно информирани за мярката и поради това не са могли да подадат техническо предложение за модернизация на инфраструктурата с цел да се разшири покритието на цифровата телевизия в зона II на областта (56). |
(115) |
Abertis и TelecomCLM са получили средствата за модернизация и разширяване на тяхната собствена мрежа или са били наети от общинските органи за извършване на тези дейности по инфраструктурата (57). И в двата случая двата оператора са избрани без публичен търг. В повечето случаи общинските органи са собственик на оборудването за DTT, монтирано на ретранслаторите на операторите. Операторите не предоставят възнаграждение на общинските органи за използването на това оборудване. |
(116) |
TelecomCLM е сключило директно 133 споразумения за сътрудничество с JCCM за цифровизацията на негови собствени предавателни центрове. Това бе счетено за необходимо, за да се извърши разширяването на DTT в селските райони, където гъстотата на населението е ниска и няма оператори, показали интерес към инвестиране. Преглед на разходите, направени от TelecomCLM след получаване на средствата, прехвърлени от JCCM, показва, че предприятието е използвало тези средства изключително за придобиване и инсталиране на оборудване за DTT и за последващата поддръжка на оборудването през първите две години. |
(117) |
По този начин TelecomCLM и Abertis са модернизирали част от своите съществуващи предавателни центрове и сега са в състояние да експлоатират мрежата за DTT в зона II благодарение на публичната субсидия. Те могат да използват и новата инфраструктура за предоставяне на други услуги, например WiMax (стандарти за безжичен широколентов достъп, които могат да предоставят фиксиран или мобилен широколентов достъп). TelecomCLM използва своите […] центъра и няколко цифровизирани центъра, собственост на общинските органи, за инсталирането на Wimax оборудване, собственост на JCCM […] (58). Благодарение на тези икономии от мащаба операторите на мрежата за DTT имат възможност да получават приходи от инфраструктура, финансирана с публични средства.[…]. |
(118) |
Количествено измеримото предимство за преките получатели, TelecomCLM и Abertis, е общата сума на средствата, получени за разширяване на покритието (включително средствата, получени за модернизиране или изграждане на нови предавателни центрове). |
(119) |
Когато самите общински органи са действали като оператори на мрежи, те са получавали публични средства за цифровизацията на предавателните центрове, разположени в техните райони, и за изграждането на нови. Органите твърдят, че това не е нищо повече от прехвърляне на средства между различните равнища на администрация и че чрез разширяването на мрежите, собственост на общинските органи, те просто са изпълнили своите административни задължения към гражданите. Въпреки това, когато общинските органи действат като оператори на мрежи, те извършват стопанска дейност. Много от тях са регистрирани в регистъра на операторите на мрежи на CMT. Независимо от това, тъй като общинските органи са закупили цифровото оборудване от Abertis или TelecomCLM и са възложили инсталирането, експлоатацията и поддръжката на оборудването на тези две дружества като подизпълнители без публичен търг, в този случай отново преките получатели на помощта са тези дружества. |
(120) |
Финансирането включва и експлоатацията и поддръжката на мрежата. Тези задачи се изпълняват от TelecomCLM и Abertis. Това се счита за текуща помощ и нейни получатели са операторите, натоварени с експлоатацията и поддръжката на мрежата. На последно място, в по-общ смисъл Abertis и TelecomCLM са облагодетелствани също и от изключването на други оператори на платформи от пазара за предаване на безплатно излъчвани телевизионни сигнали в Испания (59). |
(121) |
Доставчици на хардуер. Telecom CLM и Abertis предоставят вътрешнофирмено далекосъобщително оборудване и софтуер. Тъй като общинските органи са закупили оборудване без публичен търг от двата съществуващи наземни оператора в Кастилия-Ла Манча, TelecomCLM и Abertis са се възползвали пряко от помощта (вж. съображение 119 по-горе). Когато двата оператора са закупили такова оборудване от доставчици на хардуер, то е закупувано на свободния пазар. Ето защо, вследствие на това, доставчиците на хардуер с изключение на TelecomCLM и Abertis (преките получатели) не се считат за получатели, тъй като те не са получили избирателно предимство. Подобно на случая с цифровите декодери в Италия (60), не е било възможно да се направи разграничение между различните категории производители на различни видове цифрова инфраструктура, тъй като производителите трябва да са в състояние да произвеждат всякакъв вид оборудване. Дружествата, които доставят такъв хардуер на операторите на мрежи, не се различават от групата предприятия, които биха участвали в търговете, ако схемата беше технологично неутрална по отношение на операторите на платформи (61). В Испания дружествата, които интегрират, монтират и доставят необходимия хардуер за разширяване на цифровата наземна телевизия, обикновено предлагат и други услуги. Такива производители на оборудване, както и далекосъобщителни оператори, могат да предлагат също наземни, сателитни решения или комбинация от двете (62). |
(122) |
Въпросната мярка няма за цел чрез своя предмет или общата си структура да създаде предимство за производителите. Действително всяка публична политика в полза на цифровизацията (дори онази с най-голяма степен на неутралност по отношение на технологията) ще облагодетелства производителите на цифрово оборудване. В случая на производителите на оборудване фактът, че те са се облагодетелствали от увеличението на продажбите благодарение на мярката, може следователно да се счита за механичен страничен ефект. По принцип всяка държавна помощ има ефект на пренасяне надолу по веригата по отношение на доставчиците на нейните получатели. Това обаче не създава непременно избирателно предимство за тези доставчици. Помощта не е насочена към доставчиците на хардуер и следователно те не са се възползвали от косвено целево въздействие. |
(123) |
Радио- и телевизионни оператори. Испания доказва в достатъчна степен, че наземните радио- и телевизионни оператори не са получили предимство вследствие на разширяването на покритието. За разлика от зона I радио- и телевизионните оператори са отказали да платят за цифровизацията в зона II, тъй като за тях това няма да формира допълнителни приходи. На практика, с оглед на ограниченото заинтересовано население, което изглежда не представлява търговската цел за рекламодателите, радио- и телевизионните оператори не биха могли значително да повишат рекламните такси вследствие на разширяването към зона II. Следователно наземните радио- и телевизионни оператори не са косвени получатели на мярката, предмет на разследване. |
5.2.1.3. Селективност
(124) |
Предимството, предоставено от мярката за операторите на мрежи и радио- и телевизионните оператори, е селективно, тъй като то се отнася само за предприятията, опериращи на пазара на наземни платформи. Освен това операторите на мрежи, натоварени със задачата за разширяването, не са избрани чрез търг, а чрез специална процедура, установена в Наредба 347/2008, по която органите подбират операторите на мрежи. Ето защо, независимо от това дали законодателната рамка на централно равнище е изключвала от обхвата на помощта технологиите, различни от наземната технология, нейното прилагане от област Кастилия-Ла Манча се отнася само до конкретни мрежови оператори. |
5.2.1.4. Нарушаване на конкуренцията
(125) |
С предоставянето на финансиране директно на операторите на наземни мрежи Telecom CLM и Abertis испанските органи са дискриминирали всички други оператори на наземни мрежи, които биха могли да предоставят такива услуги. С публична тръжна процедура е могло да се установи дали другите съществуващи оператори, като например Radiodifusión, отговарят на изискванията за предоставяне на услуги за телевизионно и радиоразпръскване на регионалните и националните радио- и телевизионни оператори в зона II на Кастилия-Ла Манча. Тъй като не са били информирани за мярката и не са били поканени да представят предложение, тези оператори не биха могли да защитят своите предложения пред JCCM. Следователно директният подбор на получателите е довел до изключването на всички други потенциални конкуренти на наземни платформи. |
(126) |
Когато общинските органи са модернизирали собствената си мрежа, в някои случаи те са се свързали директно с TelecomCLM или Abertis. В тези случаи за другите далекосъобщителни оператори е била изключена възможността да представят предложение. Както е посочено в съображения 39 и 40, други общински органи са публикували кратко известие на своите информационни табла. В тези известия се е посочвало, в съответствие с Наредба 347/2008, че ще бъде избран далекосъобщителен оператор за цифровизиране на предавателния център на общината. Операторите е трябвало да представят технически доклад. Заинтересованите оператори са могли да получат техническите спецификации в офисите на общинските органи. Въпреки това с публикуването на информационното табло не е спазена технологичната неутралност, тъй като въпросните известия се отнасят само до модернизацията на съществуващите наземни предавателни центрове. Освен това, въпреки че известията позволяват всеки далекосъобщителен оператор, вписан в регистъра на националния регулатор CMT, да представи предложение, те не могат да се считат за еквивалентни на публичен търг. Публикуването на информационно табло не осигурява същата видимост като публичен търг, обявен в официалния държавен вестник. Освен това в повечето случаи TelecomCLM и Abertis, за разлика от други дружества, са били изрично информирани предварително за процедурата и поради това са можели да представят своите предложения (63). Накратко, във всички общини, където са публикувани такива известия, са избрани или TelecomCLM, или Abertis. |
(127) |
Испания и Abertis твърдят, че DTT и сателитната технология са два различни пазара. DTT е основната платформа за свободно приемана наземна телевизия, където броят на участниците в рамките на националния пазар се определя от броя на лицензите, издадени от испанското правителство. Финансирането за безплатно излъчвани наземни телевизионни канали идва от реклама. Голям брой сателитни телевизионни канали са достъпни на единствената платформа за платена телевизия в Испания, за която оператор на мрежата е Astra. Тези канали се финансират чрез абонаменти, обикновено за пакет от канали. Испанските органи в допълнение подчертават, че в Испания разходите за сателитното разпръскване за радио- и телевизионните оператори са много по-високи от разходите на наземното телевизионно и радиоразпръскване и следователно радио- и телевизионните оператори на свободно приемана телевизия, включително регионални и местни, не са заинтересовани от преминаването към тази платформа. |
(128) |
По няколко причини, изложени в настоящото решение, се стига до заключението, че наземните и сателитните платформи извършват дейност на един и същ пазар. |
(129) |
Първо, през 2008 г. Astra се състезава за разширяване на покритието на цифровата телевизия в Кантабрия и печели търга. През 2008 г. Astra участва в поредица от срещи с автономните области и представи своята оферта за разпространение на цифрови телевизионни канали, които до този момент са били разпространявани чрез наземната платформа. Въпреки че договорът с Кантабрия по-късно е прекратен от страна на органите, фактът, че сателитният оператор е проявявал интерес към предоставянето на услуги в конкуренция с наземната платформа, показва, че съществува възможност сателитните оператори да предоставят сходни услуги. |
(130) |
Второ, някои обществени и частни канали, разпространявани чрез наземната платформа, се разпространяват също и чрез сателитни платформи, включително Astra (64). Трето, някои от регионалните канали са достъпни или са били достъпни в близкото минало чрез сателитната платформа, което противоречи на твърдението, че регионалните радио- и телевизионни оператори не се интересуват от сателитната платформа. |
(131) |
Четвърто, някои радио- и телевизионни оператори са заявили предпочитание за наземно предаване, защото са придобили права за телевизионно и радиоразпръскване на съдържание само за наземната платформа. Това обаче не означава, че има отделни пазари за наземно и сателитно предаване. Щом като те са придобили права върху съдържание за наземната платформа, ако е необходимо, радио- и телевизионните оператори могат да направят същото за сателитната. Освен това, ако една сателитна платформа е избрана въз основа на процедура за обществена поръчка, на радио- и телевизионните оператори може да бъде наложено „задължение за задължителен пренос“. „Задължението за задължителен пренос“ беше наложено на радио- и телевизионните оператори за зона III, когато беше избрана сателитната платформа. |
(132) |
Накрая, по данни от май 2010 г. (65) покритието на DTT в Испания достига 98,85 % от населението, докато едва 93,5 % от домакинствата гледат телевизия чрез наземната платформа. Следователно 5 % от домакинствата имат достъп до цифровата наземна телевизия, но предпочитат да не я използват, тъй като повечето от тях са абонирани за платена телевизия чрез сателит. |
(133) |
В заключение, поради конкуренцията между платформите за сателитно и наземно телевизионно и радиоразпръскване мярката за въвеждане, експлоатация и поддръжка на DTT в зона II води до нарушаване на конкуренцията между двете платформи. |
(134) |
На последно място следва да се отбележи, че други платформи, особено IPTV, също са поставени в неблагоприятно положение поради мярката. Въпреки че широколентовият достъп все още не е обхванал цялата зона II, е много вероятно в бъдеще значително да разшири покритието си. Възможно е комбинация от технологии да е била по-ефективна за постигането на покритие на зона II. В този случай другите платформи са могли да допринесат за постигане на целта и те са могли да се възползват от мярката за помощ. |
5.2.1.5. Засягане на търговията
(135) |
Мярката оказва въздействие върху търговията в рамките на Съюза. Според съдебната практика на европейските съдилища, когато „държавна финансова помощ или помощ от държавни ресурси засилва позицията на някое предприятие в сравнение с други предприятия, конкуриращи се във вътреобщностната търговия, последните трябва да се считат за засегнати от тази помощ“ (66). |
(136) |
Операторите на мрежи развиват дейност в сектор, в който е налице търговия между държавите членки. Abertis е част от международна група от предприятия, както и един от жалбоподателите, Astra. Astra, със седалище в друга държава членка (Люксембург), е щяло да подаде оферта за предоставяне на цифрова мрежа в област Кастилия-Ла Манча, ако е бил организиран неутрален по отношение на технологията търг. Следователно мярката засяга търговията между държавите членки. |
5.2.2. Заключения относно съществуването на помощ
(137) |
С оглед на гореизложените аргументи Комисията счита, че мярката отговаря на критериите, определени в член 107, параграф 1 от Договора. При тези обстоятелства мярката трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. |
5.3. ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА
(138) |
Комисията активно подкрепя прехода от аналогово към цифрово телевизионно и радиоразпръскване. Предимствата на преминаването към цифрова технология бяха подчертани в Плана за действие eEurope 2005 и в двете съобщения относно преминаването към цифрова технология (67). Комисията признава също, че преминаването към цифрова технология може да бъде забавено, ако се остави изцяло на пазарните сили. |
(139) |
Държавите членки могат да използват помощта за преодоляване на конкретна пазарна неефективност или за осигуряване на социално и регионално сближаване (68). В такива случаи обаче всеки път трябва да се докаже, че въпросната помощ е подходящ инструмент за решаване на проблема, че е ограничена до необходимия минимум и че не нарушава неоправдано конкуренцията. По подобен начин в съобщението относно преминаването към цифровизация (69) се предвижда, че в конкретната област на цифровизацията публичната намеса би била оправдана при две условия: първо, когато става въпрос за общите интереси, и второ, в случай на пазарна неефективност, т.e. когато само пазарните сили не са достатъчни да осигурят общественото благосъстояние. В него се посочва и че във всеки случай публичната намеса следва да е подкрепена от солиден анализ на пазара. |
(140) |
В съобщението относно преминаването към цифровизация се посочва също, че преходът към цифрово телевизионно и радиоразпръскване представлява голямо предизвикателство пред сектора, което трябва да се ръководи от пазара. По принцип всяка мрежа трябва да се конкурира въз основа на собствените си преимущества. С оглед съблюдаване на този принцип всяка публична намеса следва да се стреми към неутралност по отношение на технологията. Изключения от този принцип могат да бъдат предвидени единствено ако намесата е насочена към конкретна неефективност или нестабилност на пазара и в същото време е подходяща, необходима и пропорционална за преодоляването на тези затруднения. |
(141) |
Ако бъдат оставени на пазара, съществува риск не всички части от населението да могат да се възползват от предимствата на цифровата телевизия предвид неравностойното им социално положение. Във връзка с този проблем на социалното сближаване държавите членки могат да поискат да гарантират достъп до цифрова телевизия на всички граждани след изключването на аналоговата телевизия. Тъй като преминаването към цифрова технология е свързано с разходи за потребителите и изисква промяна на навиците, държавите членки могат да желаят да подпомогнат по-специално групите на обществото в неравностойно положение, като например възрастните хора, домакинствата с ниски доходи или хората, живеещи в периферните региони. |
(142) |
Комисията е приложила правилата за държавните помощи в този сектор в няколко решения за държавна помощ, които се основават на съобщенията относно преминаването към цифрова технология (70). Държавите членки имат няколко възможности за отпускане на публично финансиране за преминаването към цифровизация, за да гарантират, че всички географски райони продължават да имат достатъчно телевизионно покритие. Това включва финансиране за разгръщане на предавателна мрежа в райони, в които в противен случай телевизионното покритие би било недостатъчно (71). Такова финансиране обаче може да бъде предоставено само ако не води до неоправдано нарушаване на конкуренцията между технологиите или предприятията и е ограничено до необходимия минимум. |
5.3.1. Правни основания за оценка на съвместимостта на предвидената мярка
(143) |
Испания се позовава на член 107, параграф 3, буква в) и член 106, параграф 2 от Договора, за да оправдае мярката, ако бъде установено, че тя представлява държавна помощ в съответствие с член 107, параграф 1 от Договора. По-долу Комисията оценява съвместимостта на мярката в контекста на тези разпоредби, като отчита гореизложените общи съображения. |
5.3.2. Член 107, параграф 3, буква в) от Договора
(144) |
За да установи съвместимостта на помощта съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора, Комисията претегля положителните и отрицателните въздействия на помощта. При прилагане на теста за балансиране Комисията оценява следните въпроси:
|
5.3.2.1. Цел от общ интерес
(145) |
Националната схема за помощ, приведена в действие от JCCM за Кастилия-Ла Манча, е насочена към ускоряване на процеса на преминаване към цифрова технология в Испания и осигуряване на непрекъснатост на телевизионното приемане за жителите на определени отдалечени и селски райони. В този смисъл мярката има за цел да позволи на хората, живеещи в тези райони, да гледат телевизия и да упражняват конституционното си право на достъп до информация. Както вече беше посочено в съображение 138, Комисията признава значението и ползите от цифровото предаване в Плана за действие „eEurope 2005“ (72), както и в двете си съобщения относно прехода от аналогово към цифрово излъчване (73). В своето Съобщение „i2010 — Европейско информационно общество за растеж и заетост“ (74), Комисията подчертава, че заплануваното изключване на аналоговата наземна телевизия до 2012 г. ще подобри достъпа до спектъра в Европа. Тъй като цифровото телевизионно и радиоразпръскване използва спектъра по-ефективно, то освобождава спектърен капацитет за други потребители, например за нови услуги за телевизионно и радиоразпръскване и мобилна телефония, което на свой ред ще стимулира иновациите и растежа в телевизионната индустрия и електронната съобщителна индустрия. |
(146) |
Поради това Комисията е на мнение, че мярката е насочена към ясно определена цел от общ интерес. |
5.3.2.2. Добре разработена помощ
(147) |
Както е посочено от Испания, общопризнато е, че съществува риск не всички групи от населението да могат да се възползват от предимствата на цифровата телевизия (проблемът за социалното и регионалното сближаване). Пазарна неефективност може да съществува там, където пазарните участници не отчитат в достатъчна степен положителните въздействия върху обществото като цяло на преминаването към цифрова технология, тъй като нямат икономически стимул за това (странични ползи). Освен това, с оглед на социалното сближаване, държавите членки могат да поискат да осигурят достъп до цифрова телевизия на всички граждани след изключването на аналоговата телевизия и следователно могат да обмислят и мерки за гарантиране на достатъчно телевизионно покритие за всички географски райони. |
(148) |
Както вече беше посочено в решението за откриване, Комисията признава, че е налице пазарна неефективност в това, че радио- и телевизионните оператори не са склонни да поемат допълнителните разходи за разширяване на покритието, надвишаващи законоустановените им задължения. Нещо повече, нито сателитните платформи, нито частните домакинства са направили инвестиции за осигуряване на приемането на цифрови канали чрез сателит от всички жители на зона II. Поради това Комисията признава, че ако цифровото покритие бъде изцяло оставено на пазарните сили, хората, чието обичайно местопребиваване е в селски район, могат да бъдат напълно изключени от приемането на свободно излъчван цифров телевизионен сигнал, и че публичната намеса може да бъде ползотворна чрез финансово подпомагане на отделните лица. |
(149) |
В случаите на преминаване към цифрова технология принципът на технологична неутралност е ясно заложен в няколко решения на Комисията (75). Той е потвърден от Общия съд и Съда на ЕС (76). |
(150) |
Обикновено изборът на технология следва да се определя чрез неутрален по отношение на технологията търг, какъвто е бил случаят в други държави членки (77). Провеждането на тръжна процедура може да бъде скъпо или може да забави изпълнението на проекта. В някои случаи такава процедура може да не е оправдана, ако може предварително да се установи, че само една определена технология или един определен доставчик може да предостави исканите услуги. Следователно изборът на определена технология може да бъде приемлив, ако се обосновава от констатациите на предварително проучване. Такова проучване би трябвало да разглежда критериите по отношение на цената и качеството. Тъй като решението за избор на определена технология ще предотврати конкуренцията с други доставчици, представящи своите предложения за продукти и цени, констатациите от проучването трябва да бъдат недвусмислени и надеждни. |
(151) |
Комисията е признала в миналото, че едно проучване може да бъде основа за избор на конкретно технологично решение (78). Тежестта на доказване обаче се поема от държавата членка, която трябва да покаже, че констатациите в проучването са достатъчно надеждни и че то е осъществено по възможно най-независим начин (79). |
(152) |
В тази връзка испанските органи и Abertis са предложили няколко проучвания, които са разгледани по-долу. |
(153) |
Органите на Кастилия-Ла Манча твърдят, че мярката, предмет на разследването, е насочена към цифрово наземно телевизионно и радиоразпръскване въз основа на констатациите на предварително проучване, извършено преди приемането на наредбата. „Сравнителното социално-икономическо проучване“ (80), обобщено в съображения 59—61, стига до заключението, че наземното решение би било икономически най-ефективното. |
(154) |
Отправната точка на проучването е количественото определяне на населението, за което може да се направи избор на технология. По-голямата част от Кастилия-Ла Манча попада в зона I, където вече е осъществено преминаването към DTT. В определени случаи зона I и зона II се припокриват. В проучването се твърди, че по технически причини в тези райони (които вече са частично оборудвани с DTT) следва да се вземе предвид само разширяването на DTT. Поради това при сравняване на сателитния вариант и варианта за DTT проучването разглежда само около 9,8 % от населението. Второ, авторът на проучването смята, че част от населението в рамките на тази подгрупа приема в допълнение регионална телевизионна услуга чрез наземната платформа. Без допълнителна оценка се заключава, че за тези услуги „би било по-логично населението да се насочи към различни режими на приемане“. На последно място, за 2,85 % от населението, или 57 510 жители в 689 села, би трябвало да се разгледа алтернативна технология. |
(155) |
Проучването първо предлага прогноза за общите разходи за сателитната платформа — включително разходите за инсталиране на декодери, предположения на базата на пазарни данни относно наемната цена на сателитен транспондер, както и разходите за експлоатация и поддръжка за 10-годишен период — и след това я сравнява с прогнозните общи разходи на наземната платформа. В последните то включва разходите за инсталиране на декодери и наземни предаватели, както и разходите за експлоатация и поддръжка за 10-годишен период. В крайна сметка общите разходи са между 47 672 550 EUR—97 646 800 EUR за сателитното и между 15 136 550 EUR—17 224 350 EUR за наземното решение. |
(156) |
По това време органите са имали избор или да организират неутрален по отношение на технологията търг, или въз основа на такова проучване на разходите да изберат предварително една определена технология. Следователно органите е трябвало да решат дали е оправдано да поканят потенциални конкуренти за участие в тръжна процедура. При провеждане на открита тръжна процедура агенцията би могла да избира между различни оферти, включително възможни отстъпки, предлагани от участниците в търга. От друга страна отказът от такава тръжна процедура може да бъде оправдан, ако проучването показва, че при отчитане на всички възможни отстъпки, които биха могли да се очакват от потенциалните участници в търга, сателитната технология видимо е била по-скъпа или не е отговаряла на съществени изисквания за качество. Тъй като проучването е необходимо само, за да оправдае отказът от търга, ще бъде необходимо да се демонстрира значителна разлика между разходите при двете платформи, както и достоверността на резултатите. |
(157) |
Проучването далеч не удовлетворява тези изисквания На първо място, след искане на информация, изпратено от Комисията през 2011 г., органите трябваше да направят корекции на данните, използвани в проучването. Корекциите доведоха до увеличаване на разходите за предавателните центрове на около 65 %, както и на броя предавателни центрове, които реално са били необходими за осигуряване на очакваното покритие. JCCM твърди, че дори и с тези нови цифри резултатът от сравнението между технологиите за наземно и сателитно предаване няма да се промени. В действителност обаче при отчитането на тези нови цифри ценовото предимство на технологията за DTT беше намалено или, при някои сценарии, дори се превърна в ценово предимство за сателитното решение. Това вече показва, че резултатите от проучването не са надеждни. Тези недостатъци би трябвало да са били очевидни за органите по това време, ако те бяха обърнали надлежното внимание. |
(158) |
Що се отнася до изчислението на разходите, изследването прилага погрешен подход при изчисляване на разходите за сателитно предаване. То приема, че общинските органи ще наемат капацитет на сателитен транспондер от сателитната платформа и сами ще управляват сателитната връзка. Следователно изчислението се основава на публикуваните цени (от 2008 г.) за наем на капацитет на сателитен транспондер. Тъй като тези цени са за индивидуални връзки, те не вземат под внимание всички отстъпки за количества или евентуално договаряне на цената. Освен това в случай на открит търг, както е демонстрирано по отношение на Кантабрия, самият сателитен оператор би участвал като конкурент. Офертата му би се основавала на съвсем различно изчисление на цената. Ако поръчката обхваща цялата зона II в Кастилия-Ла Манча, може да се очаква, че в сравнение с индивидуалните цени за отдаване под наем, офертата ще включва значителни ценови отстъпки за капацитет. |
(159) |
Нещо повече, подходът в проучването погрешно води до заключения, които са в ущърб на сателитния вариант (81):
|
(160) |
В резултат на това изчислението на разходите за DTT изглежда прекалено оптимистично. Този извод се подкрепя от сравнението на оценките на проучването на разходите за разгръщане на DTT с реално изразходените след това парични средства. В проучването е изчислено, че максималните разходи за разгръщане на DTT ще бъдат около 15—17 млн. EUR. Органите на Кастилия-Ла Манча обаче впоследствие са изразходвали 46 млн. EUR за модернизацията на DTT (плюс разходите за инсталирането на сателитни приемници, когато в действителност се е оказало, че DTT не е икономически осъществимо). |
(161) |
Прогнозните оценки в проучването не са надеждни. При използването на собствените данни (макар и актуализирани) на Кастилия-Ла Манча първоначалното ценово предимство на мрежата за DTT беше намалено или, при някои сценарии, дори се превърна в предимство за сателитната платформа (83). Проучването не взема под внимание възможността за отстъпки, предлагани от сателитните оператори в състезателна тръжна процедура. Въз основа на горните съображения се заключава, че проучването не предоставя достатъчно доказателства, за да се обоснове предварителния избор на технологията за DTT и липсата на открита тръжна процедура. |
(162) |
Испанското правителство представи вътрешно проучване доколко е осъществимо предоставянето на универсална DTT услуга посредством DTT или сателит, проведено от Министерството на промишлеността, туризма и търговията (МПТТ) през юли 2007 г. Това проучване обаче не беше предоставено на автономните области, например Кастилия-Ла Манча, и е използвано само като вътрешен документ. Във всеки случай Комисията счита, че предварителното проучване, предоставено от испанските органи, както е посочено в съображение 62, не доказва превъзходството на наземната над сателитната платформа. Напротив, в проучването се счита, че по-реалистична е комбинация от технологии, включваща 70 % сателитно и 30 % наземно предаване (84) за зона II. Освен това в проучването се заключава, че изборът на конкретно технологично решение за разширяване на покритието следва да се анализира за всеки регион поотделно, като се отчетат специфичните топографски и демографски характеристики на регионите. Вместо да предлага предварителен избор на конкретна технология, това заключение подчертава необходимостта от организиране на неутрален по отношение на технологията търг, за да се определи коя платформа е по-подходяща в конкретния случай на Кастилия-Ла Манча. |
(163) |
По отношение на двете проучвания на разходите, представени от Abertis, следва да се отбележи, че те са осъществени през 2010 г., дълго след привеждането в действие на мерките, предмет на разследване. Независимо от това дали те биха могли да се считат за достатъчно независими и надеждни, фактът, че са проведени след оспорваните мерки означава, че те не могат да бъдат използвани, за да се обоснове изборът от Испания на DTT технологията и отказът от неутрален по отношение на технологията търг. Комисията получи също така оценки на разходите, предоставени от Astra, които показват, че сателитната технология е по-рентабилна. Те не бяха взети под внимание по същите причини. |
(164) |
Както се заключава в съображение 161 във връзка с проучването на Кастилия-Ла Манча, другите проучвания също не водят до извода, че наземната цифрова платформа превъзхожда другите технологични решения от гледна точка на качество или цена. Следователно те не оправдават факта, че JCCM не е организирало открита тръжна процедура. |
(165) |
Поради редица причини мярката не може да се разглежда като целесъобразна. |
(166) |
Като предоставя помощта директно на утвърдените оператори на DTT TelecomCLM и Abertis, мярката не разглежда алтернативни решения, които биха могли да са икономически по-ефикасни или биха могли да предоставят по-качествено решение. Както беше разгледано в предишния раздел, няма основания за изключване на сателитната платформа. Фактът, че някои домакинства в зона II имат достъп до безплатно излъчвани канали чрез сателит, показва, че наземната технология невинаги е най-ефикасната и подходяща платформа. Отбелязва се също така, че сателитното предаване е било изборът за цифрова телевизия в други държави членки, дори и в области, където е възможно и наземно решение (85). Освен това фактът, че Astra се е състезавало и е спечелило неутралния по отношение на технологията търг за разширяване на покритието на цифровата телевизия в Кантабрия, предполага най-малкото, че сателитната платформа може да осигурява тази услуга (86). |
(167) |
Освен това различните проучвания на разходите сравняват само платформата за DTT и сателитната платформа. Те не разглеждат алтернативни технологични решения, като например кабелни мрежи и IPTV. Въпреки че кабелните мрежи и IPTV не могат да покрият цялата територия, комбинация от технологии, включваща такива платформи, както и DTT и сателитно предаване, би могла да е по-ефективна. |
(168) |
Тази мярка не е целесъобразна също и защото тя дискриминира между самите оператори на DTT. Като избира директно утвърдените оператори на DTT TelecomCLM и Abertis, мярката не проучва дали други оператори на DTT, като например Radiodifusión, не са могли да направят по-евтина или по-добра от гледна точка на качеството оферта. |
(169) |
Целесъобразността на предварителния избор на операторите на DTT допълнително се подлага на съмнение поради ограниченията в капацитета на платформата за DTT. Въпреки че преходът от аналогова към цифрова наземна телевизия в 800 мегахерцовата лента приключи в Испания на 3 април 2010 г., през 2011 г. беше взето решение честотите от 800 мегахерцовата лента да се предложат на търг на далекосъобщителни оператори, за да се спази Решение № 243/2012/ЕС. В резултат на това се наложи прехвърляне на радио- и телевизионни оператори към други канали, разположени под 790 MHz, най-късно до 1 януари 2014 г. Тъй като това създава допълнителни разходи, на 5 ноември 2011 г. Испания изпрати уведомление за две мерки за домакинствата и радио- и телевизионните оператори с бюджет между 600 млн. EUR и 800 млн. EUR в зона I (все още не е нотифицирана мярка за зона II) (87). Тези разходи не биха възникнали при избор на други платформи (IPTV, кабелна или сателитна). Друга промяна на честотата с цел освобождаване на по-голям капацитет за бъдещата мобилна LTE технология, която води до подобни разходи, се очаква през следващите години. |
(170) |
Нещо повече, беше подчертано, че мобилните честоти от четвърто поколение (4G) възпрепятстват сигналите на DTT и следователно домакинствата трябва да закупят скъпи филтри, за да защитят своя DTT сигнал от LTE вълните (88). Не може да се изключи възможността подобни намеси да са по-основен проблем, който подкопава бъдещата целесъобразност на наземното телевизионно и радиоразпръскване, особено в контекста на по-широкото разгръщане на мрежите за достъп от следващо поколение (NGA). |
(171) |
Испания изложи два други довода, обясняващи защо сателитното предаване би било по-скъпо от DTT. Първо, в споразуменията си с доставчиците на съдържание радио- и телевизионните оператори имат териториални ограничения. За сателитната технология осигуряването на такъв условен достъп би било по-скъпо. Второ, сателитната технология няма да бъде пригодена за излъчване на голям брой регионални канали. Тези твърдения не са подкрепени с доказателства и са в противоречие с факта, че договорът на Astra с Кантабрия е съдържал професионална система за условен достъп. Освен това според изчисленията на разходите на Astra сателитната технология отново би била по-евтина, дори и да е било необходимо то да сключи отделни споразумения с всеки един от испанските региони. По отношение на регионалното телевизионно и радиоразпръскване Astra твърди, че посочената от испанското правителство цифра от 1 380 канала е твърде завишена (89). И отново според изчисленията на предприятието сателитният вариант би бил по-евтин дори и при включване на регионалните и местните канали. |
(172) |
В заключение Комисията счита, че мярката, предмет на разследване, не е съобразена с принципа на технологична неутралност. Както бе обяснено по-горе, мярката не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие на безплатно излъчвани канали за жителите на зона II на Кастилия-Ла Манча. |
(173) |
Що се отнася до текущото финансиране, отпускано за експлоатация и поддръжка на субсидираните наземни и сателитни мрежи, то не може да се счита за неутрално по отношение на технологията, тъй като е свързано с помощта за разгръщане. То е насочено към запазване на центровете, които разпространяват сигнал чрез наземни платформи. Следователно тази помощ също е несъвместима. |
(174) |
За всяка бъдеща помощ за експлоатация и поддръжка трябва да бъде изпратено уведомление и тя трябва да е в съответствие с принципа на технологична неутралност. |
5.3.2.3. Избягване на неоправдано нарушаване
(175) |
Въпреки че публичните намеси могат да бъдат оправдани с оглед на съществуването на определена пазарна неефективност и възможни проблеми със сближаването, начинът, по който е изготвена мярката, поражда неоправдано нарушаване на конкуренцията. |
(176) |
Комисията стига до заключението, че мярката, предмет на разследване, включително текущата помощ, не е подходящ, необходим и пропорционален инструмент за отстраняване на установената пазарна неефективност. |
5.3.3. Член 106, параграф 2 от Договора
(177) |
Изключението в член 106, параграф 2 се прилага за държавни компенсации за разходите за предоставяне на обществена услуга. Националните (или регионалните) органи трябва ясно да определят УОИИ и да ги възложат на конкретно предприятие. |
(178) |
В хода на официалната процедура Испания не е представила доводи или доказателства за това защо мярката следва да бъде обявена за съвместима въз основа на член 106, параграф 2 от Договора. |
(179) |
За да се прилага член 6, параграф 2 от Договора, националните (или регионалните) органи трябва ясно да определят УОИИ и да ги възложат на конкретно предприятие. В испанското законодателство няма установен или издаден от органи законов акт за възлагане на УОИИ за въвеждането на цифрова наземна телевизия. На първо място, съгласно испанското законодателство експлоатацията на наземна мрежа не е публична услуга. В закона за далекосъобщенията от 1998 г. (90) се посочва, че далекосъобщителните услуги, включително експлоатацията на мрежи за поддържане на радио и телевизия, са услуги от общ икономически интерес, но нямат статут на обществена услуга (91). Същото определение може да бъде намерено в Закона за далекосъобщенията в сила в момента (92). Услугите за предаване за телевизионно разпространение, т.е. преносът на сигнали през далекосъобщителните мрежи, се считат за далекосъобщителни услуги и като такива са услуги от общ интерес, но не и обществена услуга. (93) |
(180) |
Освен това разпоредбите на Закона за далекосъобщенията са неутрални по отношение на технологията. Далекосъобщенията са определени като пренос на сигнали през всяка далекосъобщителна мрежа, без специално да се посочва наземната мрежа (94). Освен това в член 3 от Закона се посочва, че една от неговите цели е насърчаването, във възможната степен, на технологичната неутралност в правната уредба. |
(181) |
Дори ако обществената услуга за телевизионно и радиоразпръскване се счита за обществена услуга, не е възможно това определение да се разшири, за да включи експлоатацията на конкретна поддържаща платформа. Нещо повече, когато съществуват няколко платформи за предаване, една конкретна платформа не може да се счита за „основна“ за излъчването на сигнали. Следователно, ако испанското законодателство бе обявило използването на конкретна платформа за излъчване на сигнали за обществена услуга, това би представлявало явна грешка. |
(182) |
Стига се до заключението, че според испанското законодателство експлоатацията на наземни мрежи не е със статут на обществена услуга. Освен това испанските органи не са определили ясно експлоатацията на наземна платформа като обществена услуга и следователно те не са поверили предоставянето на такава обществена услуга на определен оператор на платформа. |
(183) |
Освен това испанските органи не са представили никакви доказателства за акт за възлагане на услуга на двата получателя, Abertis и TelecomCLM. |
(184) |
Следователно в този случай не може да се прибегне до изключението в член 106, параграф 2, приложимо за държавни компенсации за разходите за предоставяне на обществена услуга. |
5.3.4. Съществуваща помощ
(185) |
Abertis предполага, че разгръщането на наземната мрежа за телевизионно и радиоразпръскване в зона II е финансирано почти изцяло от испанските автономни области с публични средства въз основа на законодателство, датиращо от 1982 г., т.е. преди датата на присъединяването на Испания към Европейската икономическа общност през 1986 г. Следователно според Abertis схемата може да се счита за част от текущо публично финансиране на експлоатацията на местните наземни мрежи и следователно може да се счита за съществуваща помощ. |
(186) |
Финансирането на разширяването на наземната мрежа от регионите действително започва в началото на осемдесетте години, но по това време на пазара няма частни радио- и телевизионни оператори. Следователно разширената инфраструктура е обслужвала само нуждите на обществените радио- и телевизионни оператори, които във всеки случай са били натоварени със задължението да предоставят своя сигнал на преобладаващата част от населението. В допълнение по това време наземната телевизия е единствената платформа за предаване на телевизионен сигнал в Испания. Като резултат разширяването на единствената налична мрежа не е предизвикало нарушаване на конкуренцията с други платформи. |
(187) |
От тогава развитието на законодателството и технологиите води до нови платформи за телевизионно и радиоразпръскване и нови пазарни участници, по-специално частни радио- и телевизионни оператори. Тъй като получателят и общите условия на публичното финансиране са се променили значително, мярката, предмет на разследване, не може да се разглежда като промяна от чисто формален или административен характер. Тя е по-скоро изменение, което засяга самата същност на първоначалната схема и следователно трябва да се разглежда като нова схема за помощ (95). Във всеки случай преминаването от аналогова към цифрова телевизия става възможно единствено благодарение на неотдавнашния напредък на технологиите и поради това е нов феномен. Поради това Испания е следвало да изпрати уведомление за тази помощ. |
5.4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
(188) |
Счита се, че финансирането, предоставено от Испания, регионалното правителство на Кастилия-Ла Манча и общинските органи на операторите на наземната мрежа за модернизиране и цифровизация на техните мрежи с цел предоставяне на безплатно излъчвани телевизионни канали в зона II, представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Помощта не е съвместима с общия пазар. Освен това Комисията не е уведомена за помощта съгласно изискванията на член 108, параграф 3 от Договора и тя е неправомерно приведена в действие без разрешението на Комисията. Следователно тя трябва да бъде възстановена от операторите на наземни мрежи. |
(189) |
В допълнение Комисията счита, че текущата помощ за експлоатация и поддръжка на цифровизираната мрежа, предоставена без търгове или вследствие на търгове, които не са неутрални по отношение на технологията, също е несъвместима. Освен това Комисията не е уведомена за тази помощ съгласно изискванията на член 108, параграф 3 от Договора и тя е приведена в действие неправомерно без разрешението на Комисията. Следователно тя трябва да бъде възстановена от операторите. |
(190) |
За всяка бъдеща държавна помощ за поддръжка и експлоатация трябва да бъде изпратено уведомление и тя трябва да е в съответствие с принципа на технологична неутралност. |
6. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
6.1. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРЕМАХВАНЕ НА ПОМОЩТА
(191) |
В съответствие с Договора и установената съдебна практика на Съда, Комисията е компетентна да реши, че съответната държава трябва да отмени или измени мярка за помощ (96), когато е установено, че тя е несъвместима с вътрешния пазар. Съдът също така нееднократно е постановявал, че задължението на дадена държава да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, цели да възстанови съществувалото преди това положение (97). В този контекст Съдът е постановил, че тази цел е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като по този начин се е отказал от преимуществото, което е имал спрямо конкурентите си на пазара, и положението, съществувало преди плащането на помощта, е възстановено (98). |
(192) |
В съответствие с тази съдебна практика член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (99) гласи, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя“. |
(193) |
Следователно предвид факта, че финансирането на модернизацията и цифровизацията на наземната платформа и последващата поддръжка и експлоатация, предоставено в Испания след 2008—2009 г., е неправомерна и несъвместима помощ, от Испания следва да се изисква да възстанови несъвместимата помощ, за да се възстанови положението, съществувало на пазара преди предоставянето на помощта. |
6.2. ПОЛУЧАТЕЛИ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ И КОЛИЧЕСТВЕНО ИЗРАЖЕНИЕ НА ПОМОЩТА
(194) |
TelecomCLM и Abertis са преките получатели на помощта. Всички суми, посочени в съображенията по-долу, са основани на информацията, предоставена на Комисията. Както е посочено в съображение 42, TelecomCLM и Abertis са получили съответно 13,2 млн. EUR и 250 000 EUR за модернизиране на техните собствени предавателните центрове. Освен това без публичен търг TelecomCLM е избрано да изгради нови предавателни центрове за общинските органи, шест от които стават негова собственост (2,26 млн. EUR). |
(195) |
В случаите, когато общинските органи са останали собствениците на оборудването за DTT, те са го купили от TelecomCLM или от Abertis. Тъй като тези дружества са избрани директно (т.е. без публичен търг) за доставка на цифровото оборудване и/или за предоставяне на услуги по експлоатация и поддръжка, в този случай те отново са преки получатели. В действителност публично финансиране на стойност около 32,6 млн. EUR е било предоставено на тези две дружества без публичен търг (100). |
(196) |
Неправомерната и несъвместима помощ трябва да бъде възстановена от TelecomCLM и Abertis. |
(197) |
Текущата помощ е за поддръжката и експлоатацията на DTT. Операторите на тези мрежи са получателите на помощта за поддръжка и експлоатация. TelecomCLM и Abertis са получили 6,5 млн. EUR за периода 2009—2011 г. Следователно помощта, както и всякаква допълнителна помощ, изплатена впоследствие, трябва да бъдат възстановени от тези оператори на мрежи. |
(198) |
В случаите, когато отделните получатели са получили финансиране до размера на праговете, установени в Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията (101), това финансиране не се счита за държавна помощ, ако са изпълнени всички установени в този регламент условия, и не е предмет на възстановяване. |
(199) |
Възстановяването трябва да се извърши от датата, на която получателите са се ползвали от предимството, т.е. когато помощта е предоставена на получателя, като се дължат лихви до датата на действителното ѝ възстановяване. |
7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
(200) |
Комисията констатира, че Кралство Испания неправомерно е привело в действие помощта за операторите на наземната телевизионна платформа за разширяване на покритието на цифровата наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони на Кастилия-Ла Манча в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора. Помощта, включително (текущата) помощ за експлоатация и поддръжка, трябва да бъде възстановена от операторите на платформи, които са преките получатели. Това включва общинските органи, в случаите когато те извършват дейност на оператори на платформи, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Държавната помощ, предоставена на операторите на наземната телевизионна платформа, Telecom CLM и Abertis, за модернизиране на предавателните центрове, за изграждане на нови предавателни центрове и за доставката на цифрово оборудване и/или експлоатация и поддръжка в зона II на Кастилия-Ла Манча, неправомерно приведена в действие от Испания в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС, е несъвместима с вътрешния пазар.
Член 2
Предоставената индивидуална помощ по схемата, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на нейното предоставяне отговаря на условията, определени в регламента, приет в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (102), и приложим към момента на предоставяне на помощта.
Член 3
1. Испания възстановява от Telecom CLM и Abertis несъвместимата помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1.
2. Върху подлежащите на връщане суми се дължат лихви от датата, на която те са били предоставени на получателите, до датата на тяхното реално възстановяване.
3. Лихвите се изчисляват с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (103).
4. Испания анулира всички неизплатени плащания на помощ по схемата, посочена в член 1, считано от датата на уведомяване за настоящото решение.
Член 4
1. Възстановяването на помощта, предоставена по схемата, посочена в член 1, трябва да бъде незабавно и ефективно.
2. Испания осигурява изпълнението на настоящото решение в срок от четири месеца от датата, на която е уведомена за него.
3. В срок от два месеца след уведомяване за настоящото решение Испания представя на Комисията следната информация:
а) |
за получателите, посочени в член 1, общия размер на помощта, получена от всеки един от тях; |
б) |
общата сума (главница и лихви), която следва да бъде възстановена от всеки получател; |
в) |
подробно описание на вече предприетите и предвидените мерки за изпълнение на настоящото решение; |
г) |
документи, доказващи, че на получателите е наредено да възстановят помощта. |
4. Испания уведомява редовно Комисията за напредъка по националните мерки, предприети за изпълнение на настоящото решение, до пълното възстановяване на помощта, предоставена съгласно схемата, посочена в член 1. При поискване от страна на Комисията Испания незабавно представя информация за вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение. Испания предоставя също подробна информация относно сумите на помощта и лихвите, които вече са възстановени от получателите.
Член 5
Адресат на настоящото решение е Кралство Испания.
Съставено в Брюксел на 1 октомври 2014 година.
За Комисията
Joaquín ALMUNIA
Заместник-председател
(1) http://www.boe.es/boe/dias/2005/06/15/pdfs/A20562-20567.pdf.
(2) http://www.boe.es/boe/dias/2005/07/30/pdfs/A27006-27014.pdf.
(3) ОВ C 335, 11.12.2010 г., стр. 8.
(4) Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 година относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони (извън Кастилия-Ла Манча) (ОВ L 217, 23.7.2014 г., стр. 52).
(5) Astra оспори прекратяването на договора пред първоинстанционен съд в Сантандер (процедура № 1728/2009), който на 23 декември 2011 г. разпореди органите на Кантабрия да обезщетят Astra за необоснованото прекратяване на договора. Съдът не установи нарушение на договора от страна на Astra, което да оправдае прекратяването на договора. Според съда решението на испанското централно правителство за разработване на националната стратегия за цифрова наземна телевизия (DTT) е била една от причините за прекратяване на договора. Вж. Решение № 000313/2011 на първоинстанционния съд на Сантандер.
(6) Концесията включва определянето на честота за наземно телевизионно и радиоразпръскване.
(7) Понятието „Internet Protocol Television“ (телевизия по интернет — IPTV) се използва за означаване на системите за разпространение на телевизионни и видеосигнали чрез електронни съобщителни мрежи с използване на интернет протокол.
(8) В Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Да превърнем цифровия дивидент в социални постижения и икономически растеж“ (COM(2009) 586) се препоръчва държавите членки да прекратят използването на 800-мегахерцовата честотна лента за радиоразпръскване с високи мощности и да приложат в пълна степен решението на ЕС за техническа хармонизация в определен срок, съгласуван на равнище ЕС.
(9) Вж. например по отношение на Франция държавна помощ N 666/2009 — Изменение на схема за помощ за DTT N 111/2006, по отношение на Словакия държавна помощ N 671/09 — Преминаване към цифрово телевизионно разпространение в Словакия, по отношение на Испания държавна помощ SA.28685 (2011/NN) — Приемане на цифрова телевизия в Кантабрия. Следва да се отбележи също, че в Испания в отдалечените и слабо урбанизираните райони, предмет на разследване („Зона II“), предоставянето на телевизионен сигнал чрез платформата DTT не винаги е било изпълнимо и поради това в някои случаи е избрано сателитно предаване за предаването между центровете, както и до някои домакинства. За повече подробности, вж. раздел 2.2.2). За целите на настоящото решение всички тези инсталации се разглеждат като „наземни“.
(10) Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър, и по-специално член 6, параграф 4 от него (ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 7).
(11) Вж. Решение на Комисията относно държавна помощ SA.32619 — Обезщетение за вреди поради либерализацията на цифровия дивидент (ОВ C 213, 19.7.2012 г., стр. 41) Поради сложността на преструктурирането на услугите и използването на радиочестотния спектър Испания поиска дерогация от датата на прилагане на член 6, параграф 4 от Решение № 243/2012/ЕС.
(12) Около 26 национални безплатно излъчвани (FTA) канала и около 30 регионални FTA канала.
(13) […].
(14) В него беше установено задължението за частните радио- и телевизионни оператори да достигнат покритие на населението в техните съответни области от 96 % до тази дата, същевременно обществените радио- и телевизионни оператори бяха задължени да достигнат покритие на населението в техните съответни области от 98 %. По отношение на зона I на радио- и телевизионните оператори беше вменено задължение за обхващане на тези проценти от населението с наземна цифрова телевизия и те трябваше да поемат разходите за цифровизация. Следователно не беше необходима държавна помощ.
(15) http://www.televisiondigital.es/Documents/PlanNacionalTransicionTDT.pdf.
(16) По-късно класифицирани в етапи I, II и III.
(17) http://www.boe.es/boe/dias/2008/03/06/pdfs/A13832-13834.pdf.
(18) Решението относно разпределението на финансирането за развитие на широколентовия достъп и цифровизация на телевизията в зона II беше оставено на регионалните органи.
(19) Рамковите споразумения бяха подписани между МПЕТ и автономните области през 2006 г. в рамките на плана Avanza.
(20) http://www.boe.es/boe/dias/2009/07/02/pdfs/BOE-A-2009-10972.pdf.
(21) Вж. например допълнението за Андалусия: http://www.boe.es/boe/dias/2009/10/28/pdfs/BOE-A-2009-17108.pdf.
(22) Между органите бяха сключени общо над 600 споразумения — рамкови споразумения, допълнения и др. — във връзка с разширяване на покритието.
(23) Правителството на Кастилия-Ла Манча стигна до заключението, че то няма да разполага с необходимото време за организирането на публичен търг в рамките на срока на Националния план за преход към DTT. Вж Приложения II — Вътрешно проучване на JCCM относно изпълнението на Националния план за преход към DTT в Кастилия-Ла Манча, стр. 31.
(24) Правителство на Кастилия-Ла Манча: „Изпълнението на Националния план за преход към DTT в Кастилия-Ла Манча“, документ, представен на Европейската комисия, 27 октомври 2010 г.
(25) Общините са собственици на оборудването и те трябва да плащат разходите за експлоатация и поддръжка през първите две години на експлоатация.
(26) Споразумение за сътрудничество между JCCM и община Каспуеняс, стр. 76.
(27) Въз основа на споразумения за прехвърляне на оборудване за DTT, подписани на 17 май 2013 г. С това трябваше да се гарантира експлоатацията и поддръжката на оборудването за DTT след изтичане на двугодишния период, установен в споразуменията за сътрудничество. В случая на три споразумения за сътрудничество обаче Abertis остана собственик на оборудването за DTT.
(28) За модернизиране на своите мрежи общинските органи са платили до 32,6 млн. EUR на TelecomCLM и Abertis.
(29) Споразуменията за сътрудничество обхващат експлоатация и поддръжка за двугодишен период. Това възлиза на 4,5 млн. EUR за общинските органи и 2 млн. EUR за операторите. Вътрешно проучване на JCCM относно изпълнението на Националния план за преход към DTT в Кастилия-Ла Манча, стр. 53.
(30) Вж. по-специално Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Германия/Комисия (T-21/06, Сборник, стр. II-197, точка 69) (Помощ, предоставена от германските власти на радиотелевизионните оператори, които използват мрежата на цифрова наземна телевизия (DVB-T) в провинция Берлин-Бранденбург) и Решение от 15 юни 2010 г. по дело Mediaset/Комисия (T-177/07, Сборник, стр. II-2341).
(31) В случая на Кастилия-Ла Манча органите не твърдят, че мярката следва да се разглежда като услуга от общ икономически интерес (УОИИ). Тя не би удовлетворила критериите по делото „Altmark“, защото, наред с други причини, не е налице акт на възлагане, получателите не са били избрани въз основа на открит търг и органът не е изчислил компенсацията въз основа на разходите, които добре управлявано предприятие би платило за предоставянето на такива услуги.
(32) Първоначално, през последните десетилетия общинските органи са изградили аналогови предавателни центрове и са били техни собственици. Те са получили публично финансиране за цифровизация на тази инфраструктура.
(33) Данни, представени от на ЕК на правителството на Кастилия-Ла Манча на 6 юни 2014 г. (дело C24/2010) — Въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони в Кастилия-Ла Манча.
(34) Това обаче е в противоречие с документите, предоставени от Испания. Например в член 7 от споразумението за прехвърляне на оборудване за DTT между TelecomCLM и JCCM се посочват услугите за DTT, предоставяни от оператора в зона II. Освен това, както е изложено в съображение 73, самото JCCM е твърдяло, че Abertis и TelecomCLM следва да се разглеждат като оператори на мрежи в зона II. Това е в противоречие също с дейностите на операторите, описани подробно в съображения 113—120.
(35) Д-р Julian Seseña, „Extensión de la cobertura de la señal TDT en Castilla — La Mancha: Estudio comparativo socio-económico de opciones tecnológicas“, септември 2008 г., проведено за регионалното правителство на област Кастилия-Ла Манча (JCCM).
(36) В допълнение JCCM твърди, че направена по-късно сравнителна последваща разбивка на разходите потвърждава заключението, че наземното решение би било по-добро от сателитното. Тази разбивка допълва проучванията, представени по-рано на Комисията от JCCM, и показва, че въпреки че първоначалната инвестиция за наземното решение е била малко по-голяма от онази за сателитното решение, от четвъртата година наземното решение би било икономически по-ефикасно от платформата, предложена от Astra. За това изчисление JCCM използва предположения за разходите, представени от Astra в меморандум от 10 ноември 2011 г.
(37) В момента в регистъра са вписани приблизително 900 оператори.
(38) JCCM реши да постави сателитни услуги в слабо населени места в зона II, където няма предавателен център или разходите за цифровизация на съществуващата наземна инфраструктура са твърде високи. Бяха сключени сто споразумения за сътрудничество с общинските органи, които доведоха до инсталирането на сателитни приемници във всяко домакинство, което струва по-малко, отколкото изграждането на нов предавателен център.
(39) Мотивите за това изключване са да се избегне цифровизацията на център, който вече е обхванат от официалното задължение на радио- и телевизионните оператори за покритие на DTT в зона I.
(40) Покритие на 60 % от населението в тази област би могло да се постигне единствено (на базата на определени параметри за пренос) с 8—12 предавателни центъра, разположени в покрайнините на големите градове в областта. Radiodifusión не разполага с такива центрове. Всички тези предавателни центрове през последните 10 години явно са били част от официалния план за покритие на радио- и телевизионните оператори. Националната, регионалната или местната администрация обаче не би разгледала цифровизацията на такива центрове, тъй като те ще са вече включени в официалния план за разширяване на покритието на DTT в региона.
(41) JCCM предостави два примера на споразумения за сътрудничество, подписани от Abertis.
(42) Параграф 22 от становището на Abertis Telecom, внесено на 31 януари 2011 г.
(43) Astra се позовава на своето вътрешно проучване на разходите, представено заедно с жалбата, което е изготвено през ноември 2008 г. В проучването се съпоставят разходите за разширяване на покритието при използване на двете технологии — наземна и сателитна. Предположенията в проучването се различават от онези на Испания и Abertis в много отношения, например по отношение на разходите за сателитни чинии и необходимостта от закупуване на външни декодери за приемане на цифрова наземна телевизия. Проучването заключава, че разширяването на покритието чрез сателит не е непременно по-скъпо от използването на наземна технология.
(44) Abertis се позовава на своето проучване на разходите, проведено през януари 2010 г. с цел съпоставяне на съответните разходи за използване на цифровата наземна телевизия и сателитната технология за осигуряване на цифрови телевизионни услуги в зона II. Според това проучване общите разходи за използване на DTT технология ще възлизат на около 286 млн. EUR за 10-годишен период, докато общите разходи за използване на сателитна технология за същия период ще възлизат на приблизително 532 млн. EUR.
(45) SA.28599 — C(2013) 3204 final, 19 юни 2013 г.
(46) Такива указания могат да бъдат открити в съответните документи на централното правителство. По-специално в рамковите споразумения, подписани през декември 2008 г., озаглавени Рамково споразумение за сътрудничество между Министерството на промишлеността, туризма и търговията и автономна област […] за развитие на Националния план за преход към DTT, е предвиден списък от дейности, които ще бъдат финансирани от централните и регионалните органи с цел постигане на покритие на цифровата телевизия, еднакво със съществуващото аналогово покритие. От една страна в тях се посочват съществуващите предавателни центрове, модернизирани от радио- и телевизионните оператори (центрове за DTT, изградени в зона I), а от друга страна „разширения на покритието“ — допълнителни центрове, които ще трябва да бъдат изградени за осигуряване на същото разпространение на цифровата телевизия. Предвид факта, че само технологията за DTT изисква наличието на предавателни центрове, изглежда ясно, че заплануваните действия се отнасят само до технология за DTT. Освен това допълненията към рамковите споразумения, подписани между октомври и декември 2009 г., се отнасят до финансиране на разширяването на покритието. В тях е определено какво следва да се разбира под „дейност за разширяване на покритието“, като изрично се посочва само наземната технология.
(47) На срещите с автономните области МПЕТ е представило своята цел за осигуряване на преход към DTT в зона II. Това се потвърждава от презентацията, публично достъпна в интернет и подписана от МПЕТ. http://www.fenitel.es/asamblea08/PONENCIAS/4SETSI.pdf. Това се потвърждава и от изявленията от автономните области в отговор на искането на информация от страна на Комисията. В своите отговори автономните области изрично се позовават на Националния план за преход, приет с Кралски декрет № 944/2005, както и на плана „Avanza“. Вж. например отговора от Естремадура: „В съответствие с Кралски декрет № 944/2005 … за одобрение на Националния технически план за цифрова наземна телевизия за определяне на местната инициатива във връзка с разширяване на покритието на DTT …“.
(48) Решение N622/2003 на Комисията — Digitalisierungsfonds — Австрия, Решение C25/2004 на Комисията: — Въвеждане на DVB-T в Берлин-Бранденбург (точка 62), Решение C34/2006 на Комисията — Въвеждане на DVB-T в Северен Рейн-Вестфалия (точка 83), Решение C52/2005 на Комисията — Mediaset (точка 96).
(49) Решение от 12 септември 2006 г. по дело Ryanair/Комисия (Т-196/04, Recueil, стр. II-2379, точка 88).
(50) Вж. Решение от 24 март 2011 г. по съединени дела Freistaat Sachsen и др./Комисия (Съединени дела T-443/08 и T-455/08) (Сборник, стр. II-1311, точка 115), където Съдът постановява: „Освен това, обстоятелството, че определена дейност не се извършва от частни оператори или че не е рентабилна, не е релевантен критерий за нейното квалифициране като икономическа дейност.“
(51) Съобщение на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (ОВ C 8, 11.1.2012 г., стр. 4).
(52) Решение от 19 януари 1994 г. по дело SAT/Eurocontrol (C-364/92, Recueil, стр. I-43, точки 19—30) и Решение от 26 март 2009 г. по дело SELEX Sistemi Integrati SpA/Комисия на Европейските общности и Organisation européenne pour la sécurité de la navigation aérienne (Eurocontrol) (C-113/07 P, Сборник, стр. I-2207).
(53) Решение от 18 март 1997 г. по дело Calì & Figli (C-343/95, Recueil, стр. I-1547, точка 22).
(54) Решение от 12 декември 2006 г. по дело Selex (T-155/04, Recueil, стр. II-4797, точки 73—82), потвърдено с Решение от 26 март 2009 г. по дело Selex (C-113/07, Сборник, стр. I-2307).
(55) Както беше посочено в раздел 2.1.3, обществените радио- и телевизионни оператори имат задължение за 98 % покритие и следователно е трябвало да обхванат зона II със собствени средства. Освен това националните обществени телевизионни канали на RTVE и регионалните обществени канали се разпространяват чрез различна мрежа. Докато частните радио- и телевизионни оператори използват сигнал на едночестотни предавателни мрежи (SFN), обществените радио- и телевизионни оператори използват мрежата Red Global Española (RGE). В резултат на тези различия за наземните съоръжения е необходимо различно оборудване за всяка от двете мрежи.
(56) Тъй като местен оператор като Radiodifusión е разпространявал сигнала на националните радио- и телевизионни оператори, той е могъл да кандидатства за регионалните субсидии. Въпреки това не е организиран търг, за да бъдат поканени потенциално заинтересованите оператори да представят своите оферти. Вместо това регионалните органи поемат инициативата, намират предавателните центрове, разпространяващи сигнала на националните радио- и телевизионни оператори и им предлагат подкрепа за цифровизацията. В тази връзка Radiodifusión изтъква, че дори когато е препредавало телевизионния сигнал, то не е било потърсено от публичната администрация, за да се обсъди евентуалното финансиране на цифровизацията на мрежата му.
(57) Поради споразуменията за прехвърляне на оборудване за DTT в някои случаи оборудването, придобито от Telecom CLM (със средства от JCCM), е върнато на JCCM след две години на експлоатация.
(58) […].
(59) Както е изложено в съображение 24, Abertis заема господстващо положение на пазара за предаване на безплатно излъчвани телевизионни сигнали на наземната платформа в зона I и — чрез неговото дъщерно предприятие Hispasat — в зона III. Чрез разширяване на покритието на цифровата наземна телевизия до зона II, предоставянето в национален мащаб на безплатно излъчвани телевизионни сигнали остава под контрола на Abertis. Навлизането на Astra в зона II също така би могло в бъдеще да породи по-голяма конкуренция и между платформите в зони I и III. Аналогично съществуват многобройни проучвания, които доказват ползите по отношение на понижаване на цените и повишаване на качеството на услугата при навлизането на сателитната технология на телевизионния пазар в САЩ. Преди нейното навлизане компаниите за кабелна телевизия се радват на монополна позиция в местните географски райони. Вж. например Chenghuan Sean Chu, Въздействието от навлизането на сателитни технологии върху цените и качеството на кабелната телевизия (The effect of satellite entry on cable television prices and product quality), RAND Journal of Economics бр. 41, № 4, зимата на 2010 г., стр. 730—764.
(60) C-2/05 — Цифрови декодери, Италия, ОВ C 118, 19.5.2006 г., стр. 10 и ОВ L 147, 8.6.2007 г., стр. 1.
(61) Следват някои примери за дружества, които са спечелили търгове: Tredess е производител на оборудване за цифрово предаване, принадлежащо към групата Televes, която произвежда също и цифрови сателитни телевизионни приемници, антени, чинии (вж. http://www.tredess.com и http://www.televes.es). Подобни: Mier (http://www.mier.es), Elecnor (http://www.elecnor.es/es.negocios.infraestructuras/telecomunicaciones), Itelsis, BTESA, Axion, Retegal, Itelazpi, Telecom CLM.
(62) Търговете в зона II за разширяване на покритието често изискват готови за ползване решения, при които са необходими интегриране, инсталиране и доставка на оборудване с няколко компонента (чиния, антена, предавател, сателитен приемник). В повечето случаи предоставеното решение е включвало оборудване за сателитен приемник за получаване на цифровия сигнал, който вече се разпръсква от радио- и телевизионните оператори чрез сателит.
(63) Органите на Кастилия-Ла Манча не предоставиха примери на оферта, подадена от друг далекосъобщителен оператор. Подадени са някои оферти от „монтажници на далекосъобщително оборудване“, но те са изключени въз основа на това, че не са били регистрирани като далекосъобщителни оператори.
(64) Например Antena 3, Cuatro, Telecinco, La Sexta, La Siete, Teledeporte, TVE, La2, Canal 24 horas.
(65) Анализ на телевизионния пазар, представен от Испания в уведомлението за мярката: „Обезщетение за вреди поради либерализацията на цифровия дивидент в Испания“, SA.32619 (2011/N).
(66) Решение от 29 септември 2000 г. по дело Confederación Española de Transporte de Mercancías (CETM)/Комисия на Европейските общности (T-55/99, Recueil, стр. II-3207).
(67) COM(2002) 263 final, „eEurope 2005: Информационно общество за всички“, COM(2003)541 окончателен, Съобщение на Комисията относно прехода от аналогово към цифрово излъчване (от „цифрово превключване“ към „аналогово изключване“) и COM(2005)204 final, „Съобщение на Комисията относно ускоряване на прехода от аналогово към цифрово излъчване“.
(68) Вж. „По-малко и по-добре насочени държавни помощи: пътна карта за реформа на държавните помощи 2005—2009 г.“, COM(2005) 107 final.
(69) Вж. бележка под линия 68, СОМ(2003) 541 final.
(70) Вж., наред с други, дела N622/03 Digitalisierungsfonds — Austria, ОВ C 228, 17.9.2005 г., стр. 12; C-5/04 Въвеждане на цифрова наземна телевизия (DVB-T) в провинция Берлин-Бранденбург — Германия (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 14); C-4/04 Цифрова наземна телевизия в Швеция (ОВ L 112, 30.4.2007 г., стр. 77); C-2/05 Цифрови декодери, Италия (ОВ L 147, 8.6.2007 г., стр. 1); N270/06 Субсидии за цифрови декодери с API — Италия (ОВ C 80, 13.4.2007 г., стр. 3); N107/07 Субсидии за IdTV — Италия (ОВ C 246, 20.10.2007 г., стр. 2); C-4/06 Въвеждане на наземна цифрова телевизия (DVB-T) в провинция Северен Рейн-Вестфалия (ОВ L 236, 3.9.2008 г., стр. 10); SA.28685 Captación de Televisión Digital en Cantabria — Испания (ОВ C 119, 24.4.2012 г., стр. 1)
(71) Вж. съображение 132 от Решение на Комисията C-5/04, Въвеждане на цифрова наземна телевизия (DVB-T) в провинция Берлин-Бранденбург — Германия (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 14).
(72) COM(2002) 263 final, „eEurope 2005: Информационно общество за всички“.
(73) COM(2003) 541 final, Съобщение относно прехода от аналогово към цифрово излъчване (от „цифрово превключване“ към „аналогово изключване“) и COM(2005)204 final, Съобщение на Комисията относно ускоряване на прехода от аналогово към цифрово излъчване.
(74) COM(2005) 229 final, 1.6.2005 г.
(75) Вж. бележка под линия 56.
(76) Решение от 6 октомври 2009 г. по дело FAB Fernsehen aus Berlin GmbH/Комисия (T-8/06, Сборник, стр. II-4293); Решение от 15 септември 2011 г. по дело Германия/Комисия (C-544/09 P, все още непубликувано); Решение от 15 юни 2010 г. по дело Mediaset SpA/Комисия (T-177/07, Сборник, стр. II-2341); и Решение от 28 юли 2011 г. по дело Mediaset SpA/Комисия, (C-403/10 P, все още непубликувано).
(77) Вж. бележка под линия 7.
(78) Такова проучване например е послужило като обосновка за избора на конкретна технология в случай, свързан с широколентов достъп. Вж. Решение на Комисията N222/2006 — Помощ за преодоляване на цифровото разделение в Сардиния (ОВ C 68, 24.3.2007 г., стр. 6).
(79) Обединеното кралство избира DTT за предоставяне на местна телевизия въз основа на предварително проучване, осъществено от неговия регулатор OFCOM, и въз основа на предварително допитване до пазарните участници. Въз основа на това Комисията не е настояла за провеждане на неутрален по отношение на технологията търг. SA.33980 (2012/N) — Местна телевизия в Обединеното кралство.
(80) Вж. бележка под линия 34.
(81) Проучването има някои други недостатъци. Така например, то не дава достатъчна обосновка защо се вземат под внимание едва 2,85 % от населението на Кастилия-Ла Манча. Това предположение оказва влияние върху ефективността на разходите на двете платформи.
(82) ННС взема предвид дали плащанията се извършват днес или в бъдеще (бъдещи приходи/разходи се дисконтират). Разликата между разходите за наземната и спътниковата платформа намалява само поради въвеждане на твърде консервативен сконтов лихвен процент от 4 %.
(83) Ако се вземат предвид актуализираните данни, според собствените изчисления на Комисията е налице промяна в двата сценария на разходите, с оптимистична оценка за 36 466 648 EUR за сателитния режим и 60 542 411 EUR за наземния режим и песимистична оценка за 56 760 211 EUR за сателитния режим и 65 155 166 EUR за наземния режим. Тези изчисления се основават на три елемента, които допълват проучването на Кастилия-Ла Манча: 1) използването на метода на ННС за текущи разходи при 10-годишен хоризонт, 2) броя на новите предавателни обекти, необходими за гарантиране на очакваното допълнително покритие; и 3) коригираното равнище на разходите за експлоатация и поддръжка. Разграничението между „оптимистични“ и „песимистични“ сценарии е възприето от първоначалното проучване на Кастилия-Ла Манча.
(84) То разграничава 15 % наземно предаване, включващо допълнително оборудване за премахване на ехото, и 15 % наземно предаване с ехо (стр. 34 от проучването).
(85) Например Франция, Обединеното кралство, Италия, Словакия.
(86) Както се подчертава допълнително в решението на националния съд. Вж. бележка под линия 5.
(87) Вж. бележка под линия 11.
(88) http://stakeholders.ofcom.org.uk/consultations/second-coexistence-consultation/.
(89) Според оценките на Astra общият брой на местните канали, разпространявани към момента, е под 415.
(90) Закон 11/1998 от 24 април, Общ закон за далекосъобщенията.
(91) Тук са включени услуги, свързани с държавната отбрана, гражданска защита, както и експлоатацията на телефонната мрежа.
(92) Закон 32/2003 от 3 ноември, Общ закон за далекосъобщенията.
(93) Член 2, параграф 1 от Закона гласи: „Далекосъобщителните услуги са услуги от общ интерес, които се предоставят съгласно правилата на свободната конкуренция“.
(94) Приложение II към Закон 32/2003 съдържа точни, неутрални по отношение на технологията определения за „далекосъобщения“ и „електронна съобщителна мрежа“. „Далекосъобщения: всяко предаване, излъчване или приемане на знаци, сигнали, надписи, образи и звуци или информация от всякакво естество чрез кабелни, радиоелектрически, оптични способи или други електромагнитни системи“. „Електронна съобщителна мрежа: предавателна система и, когато е приложимо, оборудване за комутиране или маршрутизация и други ресурси, включително елементи на мрежи, които не са активни, които позволяват предаването на сигнали по проводници, радио-, оптични или други електромагнитни способи, включително сателитни мрежи, фиксирани (верижна и пакетна комутация, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електрически кабелни системи, доколкото те се използват за целите на предаването на сигнали, мрежи, използвани за телевизионно и радиоразпръскване, и мрежи за кабелна телевизия, независимо от вида на предаваната информация“.
(95) Решение от 30 април 2002 г. по съединени дела Гибралтар/Комисия (T-195/01 и T-207/01, Recueil, стр. II-2309, точки 109—111).
(96) Решение от 12 юли 1973 г. по дело Комисия/Германия, (C-70/72, Recueil, стр. 813, точка 13).
(97) Решение от 14 септември 1994 г. по съединени дела Испания/Комисия (C-278/92, C-279/92 и C-280/92, Recueil, стр. I-4103, точка 75).
(98) Решение от 24 юни 1976 г. по дело Белгия/Комисия (C-75/97, Recueil, стр. I-3671, точки 64—65).
(99) Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1).
(100) Ако в отделни случаи Испания може да докаже, че е проведена процедура за обществена поръчка за доставка на оборудване, тази сума ще бъде приспадната от сумата за възстановяване.
(101) Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (ОВ L 379, 28.12.2006 г., стр. 5).
(102) Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 година по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 142, 14.5.1998 г., стр. 1).
(103) Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ
Информация относно размерите на получената помощ, на помощта за възстановяване и на вече възстановената помощ
Самоличност на получателя |
Общ размер на помощта, получена съгласно схемата (*) |
Общ размер на помощта за възстановяване (*) (Главница) |
Общ размер на вече възстановената помощ (*) |
|
Главница |
Лихви за възстановяване |
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(*) Милиони в национална валута
НАСОКИ
17.8.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 222/85 |
НАСОКИ (ЕС) 2016/1386 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА
от 2 август 2016 година
за изменение на Насоки ЕЦБ/2013/7 относно статистически данни за държани ценни книжа (ЕЦБ/2016/23)
УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА EВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,
като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално членове 5.1, 12.1 и 14.3 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1),
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1011/2012 на Европейската централна банка от 17 октомври 2012 г. относно статистически данни за държани ценни книжа (ЕЦБ/2012/24) (2),
като има предвид, че:
(1) |
Цялостното качество на данните за държаните ценни книжа, отчитани от националните централни банки (НЦБ) на държавите членки, чиято парична единица е еврото, трябва да бъде оценявано на равнището на входящите данни (за индивидуални ценни книжа), както и на изходните (индивидуални и агрегирани) данни. С цел да се гарантира пълнотата, точността и съгласуваността на статистическите данни за държани ценни книжа, е необходимо да се определи рамка за управление на качеството на данните (УКД). С рамката за УКД относно статистическите данни за държани ценни книжа следва да се установят отговорностите на НЦБ на държавите членки, чиято парична единица е еврото, във връзка с качеството на изходните данни за държани ценни книжа и ако е приложимо — на операторите на базата данни за статистика на държани ценни книжа на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), т.е. Европейската централна банка (ЕЦБ) и Deutsche Bundesbank. |
(2) |
Процесът, който НЦБ използват за проверка на данните-източник, е от критично значение за гарантиране на качеството на данните за държаните ценни книжа на входящо равнище. Обменът на информация относно националните процедури може също така да помогне на НЦБ да подобрят своята собствена организация, като вземат предвид най-добрите практики, прилагани от техните партньори. |
(3) |
Рамката за УКД относно статистическите данни за държани ценни книжа следва да включва цели на УКД, които представляват референтни показатели за оценка на качеството на изходните данни, и параметри на УКД, с които се измерва степента, до която е постигната определена цел на УКД. Това е необходимо, за да се идентифицират и степенуват по важност изходните данни, които трябва да бъдат проверени за всяка цел на УКД. Рамката за УКД следва също така да се основава на прагове на УКД, с които се определя минималното равнище на проверка, която трябва да бъде извършена по отношение на цел на УКД. Предвид методологическите и практическите различия в изготвянето на референтни данни посредством целите на УКД невинаги се откриват грешки в изходните данни, а могат само да се откриват случаи, при които е необходима допълнителна проверка на обработените изходни данни. Поради това, когато операторите на базата данни за статистика на държани ценни книжа на ЕСЦБ отправят запитвания до НЦБ, НЦБ следва да класифицират тези запитвания и да отговарят писмено в подходящ за съответната класификация срок. |
(4) |
В допълнение Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) беше изменен, за да се увеличи наличната информация за държаните ценни книжа на банковите групи и за да се изиска отчитането на допълнителни атрибути. Налага се да бъдат изменени и Насоки ЕЦБ/2013/7 (3), тъй като в тях са определени процедурите, които трябва да се следват от НЦБ при отчитането на данни на ЕЦБ. |
(5) |
Поради това Насоки ЕЦБ/2013/7 следва да бъдат съответно изменени, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ:
Член 1
Изменения
Насоки ЕЦБ/2013/7 се изменят, както следва:
1. |
Член 1 се заменя със следното: „Член 1 Обхват С настоящите насоки се установяват задълженията за НЦБ да отчитат на ЕЦБ статистически данни за държани ценни книжа, събрани съгласно Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), както и рамка за управление на качеството на тези статистически данни, с която се цели да се гарантират пълнотата, точността и съгласуваността на изходните данни, като се прилагат последователно правила за стандартите за качество на тези данни.“; |
2. |
Член 2 се заменя със следното: „Член 2 Определения Освен ако е предвидено друго, за целите на настоящите насоки се прилагат определенията, които се съдържат в Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), заедно със следните определения:
|
3. |
В член 3 заглавието се заменя със следното: „Отчетни задължения на НЦБ за държани ценни книжа с ISIN код за данни за сектора“; |
4. |
В член 3 параграфи 1 и 2 се заменят със следното: „1. НЦБ събират и отчитат на ЕЦБ статистическа информация относно държани ценни книжа с ISIN код, предоставена от отчетните единици за данни за сектора, на база ценна книга по ценна книга в съответствие с отчетните схеми в част 1 (таблици 1—3) и част 2 (таблици 1—3) от приложение I и при спазване на стандартите за електронно отчитане, които са установени отделно, за следните видове инструменти: дългови ценни книжа (F.31 и F.32); котирани акции (F.511) и акции или дялови единици в инвестиционен фонд (F.521 и F.522). Отчетните задължения на НЦБ обхващат позиции към края на тримесечие и: i) финансови сделки към края на тримесечие през референтното тримесечие; или ii) данни към края на месец или към края на тримесечие, които са необходими, за да се извлекат финансови сделки, както е установено в параграф 2. НЦБ отчитат и позиции към края на годината, както е установено в член 3, параграф 2б от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) в съответствие с отчетната схема в част 3 (таблици 1—2) от приложение I. Финансови сделки или данни, които са необходими, за да се извлекат финансови сделки, които се отчитат от фактическите отчетни единици на НЦБ в съответствие с глава 1, част 1 от приложение I към Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), се измерват, както е установено в част 3 от приложение II към Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24). 2. НЦБ отчитат на ЕЦБ данните, посочени в параграф 1, за следните референтни периоди и в съответствие със следните срокове:
|
5. |
В член 3 параграфи 3, 4, 5 и 6 се заличават; |
6. |
Вмъква се следният член 3а: „Член 3а Отчетни задължения на НЦБ за държани ценни книжа с ISIN код за данни за група 1. НЦБ събират и отчитат на ЕЦБ статистическа информация относно държани ценни книжа с ISIN код, предоставена от отчетни единици за данни за група, на база ценна книга по ценна книга в съответствие с отчетните схеми в част 2 (таблици 1—3) от приложение I и при спазване на стандартите за електронно отчитане, които са установени отделно, за следните видове инструменти: дългови ценни книжа (F.31 и F.32); котирани акции (F.511) и акции или дялови единици в инвестиционен фонд (F.521 и F.522). Отчетните задължения на НЦБ обхващат позиции към края на тримесечието, както е установено в параграф 2. 2. НЦБ отчитат на ЕЦБ данните, посочени в параграф 1, до края на работното време на 55-ия календарен ден след края на тримесечието, за което се отнасят данните. Чрез дерогация ЕЦБ може да позволи на НЦБ да отчита данни до края на работното време на 62-рия календарен ден след края на тримесечието, за което се отнасят данните. В тези случаи НЦБ подава до ЕЦБ писмено искане за дерогация, в което са изложени:
След като направи оценка на искането на НЦБ, ЕЦБ може да предостави дерогацията за определен срок, като преразглежда нуждата от нея на годишна база.“; |
7. |
Вмъква се следният член 3б: „Член 3б Общи отчетни задължения на НЦБ 1. До септември всяка година ЕЦБ съобщава на НЦБ конкретните дати за предаване на данни, които се отчитат, под формата на календар за отчетност за следващата година. 2. По отношение на ревизиите на месечните и тримесечните данни се прилагат следните общи правила:
НЦБ представят на ЕЦБ обяснителни бележки, в които се посочват причините за съществени ревизии. НЦБ могат също да представят обяснителни бележки за други ревизии доброволно. 3. Спрямо изискванията за отчетност, установени в настоящия член, се прилагат следните изисквания за отчетност на данни за минали периоди, когато държава членка приеме еврото след влизането в сила на настоящите насоки:
4. Счетоводните правила, установени в членове 5, 5а и 5б от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), също са приложими, когато НЦБ отчитат данни в съответствие с настоящите насоки.“; |
8. |
В член 4 заглавието се заменя със следното: „Подходи за отчитане на държани ценни книжа без ISIN код за данни за сектора“; |
9. |
В член 4 параграф 1 се заменя със следното: „1. НЦБ могат да решат дали да отчитат на ЕЦБ статистическа информация относно ценни книжа без ISIN код, държани от парични финансови институции (ПФИ), инвестиционни фондове (ИФ), дружества със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни трансакции (ДСИЦ), и ЗОД, спрямо които се прилага Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), или държани от попечители за: i) клиенти — резиденти, спрямо които не се прилага Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24); ii) нефинансови клиенти — резиденти в други държави членки от еврозоната; или iii) клиенти — резиденти в държави членки извън еврозоната, както е определено в Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), на които не е предоставена дерогация от изискванията за отчетност съгласно Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24).“; |
10. |
В член 4 параграф 3 се заменя със следното: „3. Тримесечните данни се ревизират в съответствие с член 3б, параграф 2, букви а) и б).“; |
11. |
Вмъква се следният член 4а: „Член 4а Подходи за отчитане на държани ценни книжа от ПФИ, емитирани от притежателите 1. НЦБ отчитат на ЕЦБ статистическа информация относно държани ценни книжа с ISIN код, емитирани от притежателите, и по преценка на всяка съответна НЦБ — относно държани ценни книжа без ISIN код, емитирани от притежателите, държани от ПФИ съгласно Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24). Отчетните задължения на НЦБ обхващат позиции към края на тримесечие. 2. НЦБ, които отчитат статистическа информация съгласно параграф 1, го правят в съответствие с правилата, посочени в член 3, параграф 2, буква а), като използват отчетните схеми в част 1 (таблици 1, 2 и 5) от приложение I, както и стандартите за електронно отчитане, които са установени отделно. 3. Тримесечните данни се ревизират в съответствие с член 3б, параграф 2, букви а) и б). 4. НЦБ представят на ЕЦБ обяснителни бележки, в които се посочват причините за съществени ревизии. НЦБ могат също да представят обяснителни бележки за други ревизии доброволно. Освен това НЦБ предоставят информация относно значителни прекласификации в секторите на притежателите или в класификацията на инструментите, когато е налице такава.“; |
12. |
Вмъква се следният член 4б: „Член 4б Отчетни задължения на НЦБ за държани ценни книжа без ISIN код за данни за групата 1. НЦБ събират и отчитат на ЕЦБ статистическа информация относно държани ценни книжа без ISIN код, предоставена от отчетните единици за данни за група, на база ценна книга по ценна книга в съответствие с отчетните схеми в част 2, таблици 1, 2 и 4 от приложение I и при спазване на стандартите за електронно отчитане, които са установени отделно. Отчетните задължения на НЦБ обхващат позиции към края на тримесечие, както е установено в параграф 2. 2. НЦБ отчитат на ЕЦБ данните, посочени в параграф 1, до края на работното време на 55-ия календарен ден след края на тримесечието, за което се отнасят данните. Чрез дерогация ЕЦБ може да позволи на НЦБ да отчита данни до края на работното време на 62-рия календарен ден след края на тримесечието, за което се отнасят данните. В тези случаи НЦБ подава до ЕЦБ писмено искане за дерогация, в което са изложени:
След като направи оценка на искането на НЦБ, ЕЦБ може да предостави дерогацията за определен срок, като преразглежда нуждата от нея на годишна база.“; |
13. |
В член 5, параграф 2 буква в) се заменя със следното:
|
14. |
В член 6 параграф 2 се заменя със следното: „2. НЦБ проверяват редовно, поне веднъж годишно, изпълнението на условията, посочени в членове 4, 4а и 4б от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), за предоставяне, подновяване или оттегляне на дерогация.“; |
15. |
В член 7 параграф 1 се заменя със следното: „1. Управителният съвет на ЕЦБ определя отчетните единици за данни за група, както е предвидено в член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) и съгласно установените там критерии, на базата на данни към края на декември, съответстващи на предходната календарна година, които се предоставят от НЦБ на ЕЦБ (наричани по-долу „референтните данни“) за целите на извличане на статистика на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) за консолидираните банкови данни за държавите членки.“; |
16. |
Член 8 се заменя със следното: „Член 8 Процедура за уведомяване на отчетните единици за данни за група 1. НЦБ използват от името на ЕЦБ образеца на писмо в приложение II (наричан по-долу „уведомителното писмо“), за да уведомят отчетните единици за данни за група за решението на Управителния съвет съгласно член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) относно техните отчетни задължения по регламента. Уведомителното писмо съдържа критериите, обосноваващи класификацията на уведоменото лице като отчетна единица за данни за групата. 2. Съответната НЦБ изпраща уведомителното писмо на отчетната единица за данни за група в срок до 10 работни за ЕЦБ дни след датата на решението на Управителния съвет и изпраща копие на това писмо на секретариата на ЕЦБ. 3. Процедурата, описана в параграф 2, не се прилага спрямо уведомяването на отчетните единици за данни за група, които са били определени от Управителния съвет съгласно член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) преди датата, на която настоящите насоки пораждат действие.“; |
17. |
Член 9 се заменя със следното: „Член 9 Процедура за преразглеждане от Управителния съвет 1. Ако в срок до 15 работни за ЕЦБ дни от получаването на уведомлението отчетната единица за данни за група, уведомена в съответствие с член 8, представи до съответната НЦБ мотивирано писмено искане с подкрепяща информация за преразглеждане на класификацията ѝ като отчетна единица за данни за група, съответната НЦБ предава искането на Управителния съвет в срок до 10 работни за ЕЦБ дни. 2. След получаване на писменото искане по параграф 1 Управителният съвет преразглежда класификацията и съобщава на съответната НЦБ мотивираното си писмено решение в срок до 2 месеца от получаването на искането, като съответната НЦБ уведомява отчетната единица за данни за групата за решението на Управителния съвет в срок до 10 работни за ЕЦБ дни.“; |
18. |
В член 10 параграф 2 се заменя със следното: „2. НЦБ осигуряват, че данните, посочени в параграф 1, отговарят на минималните статистически стандарти на ЕЦБ, установени в приложение III към Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), както и на другите изисквания, установени в Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), преди да ги предадат на ЕЦБ в съответствие с членове 3, 3а и 3б.“; |
19. |
Член 11 се заменя със следното: „Член 11 Проверка 1. Без да се засягат правата на проверка на ЕЦБ, установени в регламенти (ЕО) № 2533/98 и (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), НЦБ извършват наблюдение и осигуряват качеството и надеждността на статистическата информация, която се предоставя на ЕЦБ, и си сътрудничат тясно с операторите на БДСДЦК като част от цялостното УКД. 2. ЕЦБ оценява тези данни по сходен начин в тясно сътрудничество с операторите на БДСДЦК. Оценката се извършва своевременно. 3. На всеки две години ЕЦБ и НЦБ споделят с Комитета по статистика на ЕСЦБ и ако е приложимо — с крайните потребители, информация относно практиките, мерките и процедурите, които се прилагат при съставянето на статистически данни за държаните ценни книжа. 4. НЦБ осигуряват, проверяват и поддържат качеството на статистическите данни за държани ценни книжа посредством използването и прилагането на целите на УКД, параметрите на УКД и праговете на УКД. Целите на УКД включват гарантирането на: а) качеството на агрегираните изходни данни; б) съгласуваността на данните за държаните ценни книжа и на референтните данни; и в) съгласуваността с други статистически данни. 5. Когато операторите на БДСДЦК отправят запитвания до НЦБ, операторите следва да класифицират тези запитвания като: а) запитвания с висок приоритет; б) запитвания с приоритет; или в) други запитвания. НЦБ отговаря писмено на тези запитвания в подходящ за съответната класификация срок. 6. Данните от Централизираната база данни за ценни книжа, които се използват за статистика на държани ценни книжа, се проверяват в съответствие с Насоки ЕЦБ/2012/21 (*). (*) Насоки ЕЦБ/2012/21 на Европейската централна банка от 26 септември 2012 г. относно рамката за управление на качеството на данни за Централизираната база данни за ценни книжа (ОВ L 307, 7.11.2012 г., стр. 89).“;" |
20. |
Приложение I се заменя с приложение I към настоящите насоки; |
21. |
Приложение II се заменя с приложение II към настоящите насоки. |
Член 2
Действие и изпълнение
Настоящите насоки пораждат действие на датата, на която НЦБ бъдат уведомени за тях. Централните банки от Евросистемата спазват член 1, параграфи 1, 2 и 15 от тази дата. Централните банки от Евросистемата спазват член 1, параграфи 3—14, 16 и 17 от настоящите насоки от 1 октомври 2018 г.
Член 3
Адресати
Адресати на настоящите насоки са всички централни банки от Евросистемата.
Съставено във Франкфурт на Майн на 2 август 2016 година.
За Управителния съвет на ЕЦБ
Председател на ЕЦБ
Mario DRAGHI
(1) ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.
(2) ОВ L 305, 1.11.2012 г., стр. 6.
(3) Насоки ЕЦБ/2013/7 на Европейската централна банка от 22 март 2013 г. относно статистически данни за държани ценни книжа (ОВ L 125, 7.5.2013 г., стр. 17).
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Приложение I към Насоки ЕЦБ/2013/7 се заменя със следното:
„ПРИЛОЖЕНИЕ I
ОТЧЕТНИ СХЕМИ
ЧАСТ 1
Държани ценни книжа по сектор с изключение на държаните от национални централни банки
Таблица 1
Обща информация и обяснителни бележки
Отчитана информация (1) |
Атрибут |
Статус (2) |
Описание |
||||
|
Отчетна институция |
M |
Идентификационен код на отчетната институция |
||||
Дата на предоставяне |
M |
Дата, на която данните са предоставени на базата данни за статистика на държани ценни книжа (БДСДЦК) |
|||||
Референтен период |
M |
Период, за който се отнасят данните |
|||||
Честота на отчитане |
M |
|
Тримесечни данни |
||||
|
Месечни данни (3) |
||||||
|
M |
Третиране на предсрочни погасявания |
|||||
M |
Третиране на начислена лихва |
Таблица 2
Информация относно държани ценни книжа
Отчитана информация (4) |
Атрибут |
Статус (5) |
Описание |
|||
|
Сектор на притежателя |
M |
Сектор/подсектор на инвеститора. |
|||
|
|
Нефинансови предприятия (S.11) (6) |
||||
|
Депозитни институции без централните банки (S.122) |
|||||
|
Фондове на паричния пазар (ФПП) (S.123) |
|||||
|
Инвестиционни фондове, различни от ФПП (S.124) |
|||||
|
Други финансови предприятия (7) с изключение на дружества със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни трансакции |
|||||
|
Дружества със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни трансакции |
|||||
|
Застрахователни (осигурителни) дружества (S.128) |
|||||
|
Пенсионни фондове (S.129) |
|||||
|
Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове (подсектор неидентифициран) (S.128+S.129) (преходен период) |
|||||
|
Централно държавно управление (S.1311) (доброволна разбивка) |
|||||
|
Федерално държавно управление (S.1312) (доброволна разбивка) |
|||||
|
Местно държавно управление (S.1313) (доброволна разбивка) |
|||||
|
Фондове за социална сигурност (S.1314) (доброволна разбивка) |
|||||
|
Държавно управление — други (подсектор неидентифициран) |
|||||
|
Домакинства с изключение на нетърговски организации, обслужващи домакинства (S.14) (доброволна разбивка за инвеститори — резиденти, задължителна за държани ценни книжа от трети лица) |
|||||
|
Нетърговски организации, обслужващи домакинства (S.15) (доброволна разбивка) |
|||||
|
Други домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства (S.14+S.15) (подсектор неидентифициран) |
|||||
|
Нефинансови инвеститори без домакинства (само за държани ценни книжа от трети лица) (S.11+S.13+S.15) (8) |
|||||
|
Централни банки и сектор „Държавно управление“ се отчитат само за държани ценни книжа от държави извън еврозоната (S.121+S.13) (9) |
|||||
|
Инвеститори, различни от централни банки и сектор „Държавно управление“, се отчитат само за държани ценни книжа от държави извън еврозоната (9) |
|||||
|
Неизвестен сектор (10) |
|||||
Държава на притежателя |
М |
Държава по резидентност на инвеститора |
||||
Източник |
М |
Източник на предоставената информация за държани ценни книжа |
||||
|
|
Пряко отчитане |
||||
|
Отчитане от попечител |
|||||
|
Смесено отчитане (11) |
|||||
|
Неналично |
|||||
Функция |
М |
Функция на инвестицията според класификацията на статистиката на платежния баланс |
||||
|
|
Преки инвестиции |
||||
|
Портфейлни инвестиции |
|||||
|
Не е посочено |
|||||
Отчетна база |
V |
Показва как е котирана ценната книга — в процент или в дялове |
||||
|
|
Процент |
||||
|
|
Дялове |
||||
Номинална валута |
V |
Валута, в която е деноминирана ценната книга, отчитана, когато отчетната база е равна на процента |
||||
Позиции |
М |
Обща сума на държаните ценни книжа |
||||
|
|
По номинална стойност (12). Брой акции или дялове от ценна книга или агрегирана номинална сума (в номинална валута или в евро), ако ценната книга се търгува по стойности, а не по дялове, с изключение на начислената лихва. |
||||
|
По пазарна стойност. Държана стойност по цената, котирана на пазара в евро, включително начислената лихва (13). |
|||||
Позиции: в какъв размер |
M (14) |
Сума от ценни книжа, държани от двамата най-големи инвеститори |
||||
|
|
По номинална стойност съгласно същия метод за оценка като позициите |
||||
|
По пазарна стойност съгласно същия метод за оценка като позициите |
|||||
Формат |
M (12) |
Посочва формáта, използван за позициите по номинална стойност |
||||
|
|
Номинална стойност в евро или друга съответна валута |
||||
|
Брой акции/дялове (15) |
|||||
Други промени в обема |
М |
Други промени в сумата на държаната ценна книга |
||||
|
|
По номинална стойност в същия формат като позициите по номинална стойност |
||||
|
По пазарна стойност в евро |
|||||
Други промени в обема: в какъв размер |
M (14) |
Други промени в обема на сумата, държана от двамата най-големи инвеститори |
||||
|
|
По номинална стойност съгласно същия метод за оценка като позициите |
||||
|
По пазарна стойност съгласно същия метод за оценка като позициите |
|||||
Финансови сделки |
M (16) |
Сборът от покупки минус продажби на ценна книга, записани по стойността на сделката в евро, включително начислената лихва (13) |
||||
Финансови сделки: в какъв размер |
М (17) |
Сборът от двете най-големи сделки в абсолютно изражение на отделни притежатели съгласно същия метод за оценка като финансовите сделки |
||||
Статус на поверителност |
M (18) |
Статус на поверителност за позиции, сделки, други промени в обема |
||||
|
|
Не се публикува, ограничен само за вътрешна употреба |
||||
|
Поверителна статистическа информация |
|||||
|
Не е приложимо (19) |
Таблица 3
Държани ценни книжа с ISIN код
Отчитана информация (20) |
Атрибут |
Статус (21) |
Описание |
||
|
ISIN код |
М |
ISIN код |
Таблица 4
Държани ценни книжа без ISIN код
Отчитана информация (22) |
Атрибут |
Статус (23) |
Описание |
|||
|
Обозначение на агрегиране |
М |
Вид данни |
|||
|
|
Данни, отчетени на база ценна книга по ценна книга |
||||
|
Агрегирани данни (не ценна книга по ценна книга) |
|||||
Идентификационен номер на ценни книжа/агрегати |
М |
Вътрешен идентификационен номер на ценни книжа за ценни книжа без ISIN код и агрегирани данни за държани ценни книжа |
||||
Вид идентификационен номер на ценни книжа |
M (24) |
Посочва идентификационния номер на ценни книжа за ценните книжа, отчетени на база ценна книга по ценна книга (25) |
||||
|
|
Вътрешен номер на национална централна банка (НЦБ) |
||||
|
Код CUSIP (Committee on Uniform Security Identification Procedures — Комитет за единни процедури за идентификация на ценни книжа) |
|||||
|
Код SEDOL (Stock Exchange Daily Official List — Официален ежедневен списък на фондовата борса |
|||||
|
Друг (да се посочи в метаданните) |
|||||
Класификация на инструмента |
М |
Класификация на ценната книга съгласно ЕСС 2010 и Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) |
||||
|
|
Краткосрочни дългови ценни книжа (F.31) |
||||
|
Дългосрочни дългови ценни книжа (F.32) |
|||||
|
Котирани акции (F.511) |
|||||
|
Акции или дялови единици във фондове на паричния пазар (ФПП) (F.521) |
|||||
|
Акции или дялови единици в инвестиционни фондове, различни от ФПП (F.522) |
|||||
|
Други видове ценни книжа (26) |
|||||
Сектор на емитента |
М |
Институционален сектор на емитента съгласно ЕСС 2010 и Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) |
||||
Държава на емитента |
М |
Държава по правното учредяване или седалището на емитента на ценната книга |
||||
Ценова стойност (27) |
V |
Цена на ценната книга към края на референтния период |
||||
База на ценовата стойност (27) |
V |
База, на която е дадена ценовата стойност |
||||
|
|
Евро или друга съответна валута |
||||
|
Процент |
|||||
|
Наименование на емитента |
V |
Наименование на емитента |
|||
Кратко наименование |
V |
Кратко наименование на ценната книга, дадено от емитента, определено съгласно характеристиките на ценната книга и друга налична информация |
||||
Дата на емисия |
V |
Датата, на която ценните книжа са доставени на поемателя от емитента срещу заплащане. Това е датата, на която ценните книжа са на разположение за доставка до инвеститори за първи път. |
||||
Падеж |
V |
Дата, на която инструментът е погасен |
||||
Непогасена сума |
V |
Непогасена сума, конвертирана в евро |
||||
Пазарна капитализация |
V |
Последната налична пазарна капитализация в евро |
||||
Начислена лихва |
V |
Начислената лихва след последните плащания по купони или след началната дата на начисляването |
||||
Последен коефициент на сплит |
V |
Сплитове на акции и обратни сплитове на акции |
||||
Последна дата на сплит |
V |
Дата, на която сплитът на акции влиза в сила |
||||
Вид купон |
V |
Вид на купона (фиксиран, плаващ, стъпаловиден и т.н.) |
||||
Вид дълг |
V |
Вид на дълговия инструмент |
||||
Сума на дивидент |
V |
Сумата на последното плащане на дивидент за акция във вид сума на дивидент преди облагане с данък (брутен дивидент) |
||||
Вид сума на дивидент |
V |
Деноминация или във валута на дивидента, или в брой акции |
||||
Валута на дивидента |
V |
Валута на последното плащане на дивидент |
||||
Вид активи, служещи за обезпечение |
V |
Вид актив, служещ за обезпечение |
Таблица 5
Държани ценни книжа, емитирани от притежателите
Отчитана информация (28) |
Атрибут |
Статус (29) |
Описание |
|||
|
Идентификационен номер на агрегати |
M (30) |
Вътрешен идентификационен номер на ценни книжа за агрегираните данни за държани ценни книжа |
|||
Класификация на инструмента |
М |
Класификация на ценната книга съгласно ЕСС 2010 и Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) |
||||
|
|
Краткосрочни дългови ценни книжа (F.31) |
||||
|
Дългосрочни дългови ценни книжа (F.32) |
|||||
|
Котирани акции (F.511) |
|||||
|
Акции или дялови единици във ФПП (F.521) |
|||||
Позиции по пазарна стойност |
М |
Обща сума на държаните ценни книжа. По пазарна стойност. Държана стойност по цената, котирана на пазара в евро, включително начислената лихва (31). |
ЧАСТ 2
Държани ценни книжа от отчетни групи
Таблица 1
Обща информация и обяснителни бележки
Отчитана информация (32) |
Атрибут |
Статус (33) |
Описание |
|||
|
Отчетна институция |
M |
Идентификационен код на отчетната институция |
|||
Дата на предоставяне |
M |
Дата, на която данните са предоставени на БДСДЦК |
||||
Референтен период |
М |
Период, за който се отнасят данните |
||||
Честота на отчитане |
М |
Тримесечни данни |
||||
|
М |
Третиране на предсрочни погасявания |
||||
М |
Третиране на начислена лихва |
Таблица 2
Информация относно държани ценни книжа
Отчитана информация (34) |
Атрибут |
Статус (35) |
Равнище на отчитане (36) |
Описание |
|||
|
Идентификатор на отчетната група |
М |
G |
Стандартен код, с който се идентифицира еднозначно отчетната група (37) |
|||
Вид идентификатор на отчетната група |
М |
G |
Определя вида код, използван за отчетната група |
||||
LEI на отчетната група |
М |
G |
LEI на отчетната група в съответствие със стандарта на Международната организация по стандартизация (ISO) 17442 |
||||
Идентификатор на лицето |
М |
E |
Стандартен код, с който се идентифицира еднозначно лицето от групата (37) |
||||
Вид идентификатор на лицето |
М |
E |
Определя вида код, използван за лицето от групата |
||||
LEI на лицето |
М |
E |
LEI на лицето от групата в съответствие със стандарта ISO 17442 |
||||
Държава по резидентност на лицето |
М |
E |
Държава по правното учредяване или седалището на лицето |
||||
Наименование на отчетната група |
М |
G |
Пълно наименование на отчетната група съгласно закона |
||||
Наименование на лицето |
М |
E |
Пълно наименование на лицето от групата съгласно закона |
||||
Сектор на ръководителя на групата |
М |
G |
Институционален сектор на отчетната единица за данни за групата съгласно ЕСС 2010 и Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) |
||||
Сектор на лицето |
М |
E |
Институционален сектор на лицето от групата съгласно ЕСС 2010 и Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) |
||||
Идентификатор на непосредствено горестоящото предприятие майка |
М |
E |
Стандартен код, с който се идентифицира еднозначно непосредствено горестоящото юридическо лице, от което лицето е юридически зависима част (37) |
||||
Вид идентификатор на непосредствено горестоящото предприятие майка |
М |
E |
Определя вида идентификационен код, използван за непосредствено горестоящото предприятие майка |
||||
Вид на групата |
М |
G |
Вид на групата |
||||
|
Отчетна база |
V |
E |
Показва как е котирана ценната книга — в процент или в дялове |
|||
|
Процент |
||||||
|
Дялове |
||||||
Номинална валута |
V |
E |
Валута, в която е деноминирана ценната книга, отчитана, когато отчетната база е равна на процента |
||||
Формат |
M (38) |
E |
Посочва формáта, използван за позициите по номинална стойност |
||||
|
|
|
Номинална стойност в евро или друга съответна валута |
||||
|
|
|
Брой акции/дялове (39) |
||||
Позиции |
М |
E |
Обща сума на държаните ценни книжа |
||||
|
|
|
|
По номинална стойност (38). Брой акции или дялове от ценна книга или агрегирана номинална сума в номиналната валута или в евро, ако ценната книга се търгува по стойности, а не по дялове, с изключение на начислената лихва. |
|||
|
|
|
|
По пазарна стойност. Държана стойност на ценна книга по цената, котирана на пазара в евро, включително начислената лихва (40) (41). |
|||
Емитентът е част от отчетната група (пруденциален обхват) |
М |
G |
Показва дали ценната книга е била емитирана от лице от същата отчетна група в съответствие с обхвата на пруденциалната консолидация |
||||
Емитентът е част от отчетната група (счетоводен обхват) |
М |
G |
Показва дали ценната книга е била емитирана от лице от същата отчетна група в съответствие с обхвата на счетоводната консолидация |
||||
|
Статус на преструктуриране и предоговаряне |
М |
G |
Идентификация на преструктурирани и предоговорени инструменти |
|||
Дата на статуса на преструктурирането и предоговарянето |
М |
G |
Датата, на която статусът на преструктуриране или предоговаряне, отчетен в атрибута за данни „Статус на преструктуриране и предоговаряне“, се счита за настъпил |
||||
Статус на изпълнение по инструмента |
М |
G |
Идентификация на необслужвани инструменти в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията (42) |
||||
Дата на статуса на изпълнение по инструмента |
М |
G |
Датата, на която статусът на изпълнение, отчетен в атрибута за данни „Статус на изпълнение по инструмента“, се счита за установен или променен |
||||
Статус на неизпълнение на емитента |
M |
G |
Идентифициране на статуса на неизпълнение на емитента в съответствие с член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013. |
||||
Дата на статуса на неизпълнение на емитента |
M |
G |
Датата, на която статусът на неизпълнение, отчетен в атрибута за данни „Статус на неизпълнение на емитента“, е влязъл в сила или е претърпял промяна. |
||||
Статус на неизпълнение по инструмента |
M |
G |
Идентифициране на статуса на неизпълнение по инструмента в съответствие с член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (43). |
||||
Дата на статуса на неизпълнение по инструмента |
M |
G |
Датата, на която статусът на неизпълнение, отчетен в атрибута за данни „Статус на неизпълнение по инструмента“, е влязъл в сила или е претърпял промяна. |
||||
Счетоводен стандарт |
М |
G и E |
Счетоводният стандарт, използван от отчетната единица |
||||
Балансова стойност |
М |
E |
Балансовата стойност в съответствие с приложение V към Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 Сума в евро. Сумите в чуждестранна валута следва да се конвертират в евро по съответните чуждестранни референтни обменни курсове на еврото на Европейската централна банка (ЕЦБ), т.е. средния обменен курс на референтната дата. |
||||
Вид обезценка |
М |
E |
Вид обезценка |
||||
Метод за оценяване на обезценката |
М |
E |
Методът, по който се оценява обезценката, ако инструментът подлежи на обезценка в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Различават се колективни и индивидуални методи. |
||||
Стойност на натрупаната обезценка |
М |
E |
Размерът на провизиите за загуби, които се държат или са разпределени за инструмента на референтната дата. Този атрибут на данните се прилага спрямо инструментите, които подлежат на обезценка съгласно приложимия счетоводен стандарт. Сума в евро. Сумите в чуждестранна валута следва да се конвертират в евро по съответните чуждестранни референтни обменни курсове на еврото на ЕЦБ, т.е. средния обменен курс на референтната дата. |
||||
Източници на тежести |
М |
E |
Вид сделка, при която експозицията е обременена с тежести, в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014. Даден актив ще бъде третиран като обременен с тежести, ако е бил заложен или ако е обект на каквато и да е форма на договореност за гарантиране, обезпечаване или кредитно подобрение на инструмента, от която не може да бъде свободно оттеглен. |
||||
Счетоводна класификация на инструментите |
М |
E |
Счетоводен портфейл, където инструментът се записва в съответствие със счетоводния стандарт, прилаган от отчетната единица |
||||
Пруденциален портфейл |
М |
E |
Класификация на експозиции, включени и невключени в търговския портфейл. Инструменти в търговския портфейл съгласно член 4, параграф 1, точка 86 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (43). |
||||
Натрупани промени в справедливата стойност, произтичащи от кредитния риск |
М |
E |
Натрупани промени в справедливата стойност, произтичащи от кредитния риск, в съответствие с част 2, точка 46 от приложение V към Регламент (ЕС) № 680/2014 Сума в евро. Сумите в чуждестранна валута следва да се конвертират в евро по съответните чуждестранни референтни обменни курсове на еврото на ЕЦБ, т.е. средния обменен курс на референтната дата. |
||||
Кумулативно събиране на вземанията от момента на неизпълнение |
М |
E |
Общ размер на събраното от датата на неизпълнение. Сума в евро. Сумите в чуждестранна валута следва да се конвертират в евро по съответните чуждестранни референтни обменни курсове на еврото на ЕЦБ, т.е. средния обменен курс на референтната дата. |
||||
Вероятност от неизпълнение на емитента |
M (44) |
G |
Вероятността от неизпълнение на емитента в рамките на период от една година, определена съгласно членове 160, 163, 179 и 180 от Регламент (ЕС) № 575/2013 |
||||
Загуба при неизпълнение по време на периоди на икономически спад |
M (44) |
G |
Съотношението между сумата, която би могла да бъде загубена при експозиция по време на периоди на икономически спад, дължаща се на неизпълнение в рамките на една година, и непогасената към момента на неизпълнението сума съгласно член 181 от Регламент (ЕС) № 575/2013 |
||||
Загуба при неизпълнение по време на периоди с нормални икономически условия |
M (44) |
G |
Съотношението между сумата, която би могла да бъде загубена при експозиция при нормални икономически условия поради неизпълнение в рамките на една година, и непогасената към момента на неизпълнение сума |
||||
Рисково тегло |
M (45) |
G |
Рискови тегла, свързани с експозицията, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 |
||||
Стойност на експозицията (наричана още и „Експозиция при неизпълнение“) |
М |
E |
Стойност на експозицията след редуцирането на кредитния риск и прилагането на кредитни конверсионни коефициенти в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 Сума в евро. Сумите в чуждестранна валута следва да се конвертират в евро по съответните чуждестранни референтни обменни курсове на еврото на ЕЦБ, т.е. средния обменен курс на референтната дата. |
||||
Подход за изчисляване на капитала за целите на пруденциалния надзор |
М |
E |
Идентификация на използвания подход при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 3, букви а) и е) от Регламент (ЕС) № 575/2013 |
||||
Клас експозиция |
М |
E |
Клас експозиция съгласно определението в Регламент (ЕС) № 575/2013 |
Таблица 3
Държани ценни книжа с ISIN код
Отчитана информация (46) |
Атрибут |
Статус (47) |
Равнище на отчитане (48) |
Описание |
Референтни данни |
ISIN код |
М |
E |
ISIN код |
Таблица 4
Държани ценни книжа без ISIN код
Отчитана информация (49) |
Атрибут |
Статус (50) |
Равнище на отчитане (51) |
Описание |
|||
|
Идентификационен номер на ценни книжа |
М |
E |
Вътрешен идентификационен номер на НЦБ за държани ценни книжа без ISIN код, отчетени на база ценна книга по ценна книга |
|||
Вид идентификационен номер на ценни книжа |
М |
E |
Посочва идентификационния номер на ценни книжа за ценните книжа, отчетени на база ценна книга по ценна книга (52) |
||||
|
|
|
Вътрешен номер на НЦБ |
||||
|
Код CUSIP |
||||||
|
Код SEDOL |
||||||
|
друг (53) |
||||||
Класификация на инструмента |
М |
E |
Класификация на ценната книга съгласно ЕСС 2010 и Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) |
||||
|
|
|
Краткосрочни дългови ценни книжа (F.31) |
||||
|
Дългосрочни дългови ценни книжа (F.32) |
||||||
|
Котирани акции (F.511) |
||||||
|
Акции или дялови единици във ФПП (F.521) |
||||||
|
Акции или дялови единици в инвестиционни фондове, различни от ФПП (F.522) |
||||||
|
Други видове ценни книжа (54) |
||||||
Сектор на емитента |
М |
E |
Институционален сектор на емитента съгласно ЕСС 2010 и Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) |
||||
Държава на емитента |
М |
E |
Държава по правното учредяване или седалището на емитента на ценната книга |
||||
|
Идентификатор на емитента |
М |
E |
Стандартен код, с който се идентифицира еднозначно емитентът (55) |
|||
Вид идентификатор на емитента |
М |
E |
Определя вида код, използван за емитента |
||||
Наименование на емитента |
М |
E |
Наименование на емитента |
||||
LEI на емитента |
М |
E |
LEI на емитента в съответствие със стандарта ISO 17442 |
||||
Сектор на емитента по NACE |
М |
E |
Класификация на контрагентите според икономическата им дейност в съответствие със статистическата класификация NACE Rev. 2, уредена в Регламент (ЕО) № 1893/2006 (56) |
||||
Статус на лицето |
М |
E |
Допълнителен атрибут относно информацията за статуса на емитентите, включително статуса на неизпълнение (както и категориите, описващи обстоятелствата, при които едно лице може да бъде в неизпълнение в съответствие с член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013) и други видове статус на лицето, напр. сляло се, придобито и т.н. |
||||
Дата, към която е актуален статусът на лицето |
М |
E |
Дата, на която е настъпила промяна в статуса на лицето |
||||
Дата на емисия |
М |
E |
Датата, на която ценните книжа са доставени на поемателя от емитента срещу заплащане. Това е датата, на която ценните книжа са на разположение за доставка до инвеститори за първи път. |
||||
Падеж |
М |
E |
Дата, на която дълговият инструмент е погасен |
||||
Номинална валута |
М |
E |
Валута, в която е деноминирана ценната книга |
||||
Класификация на първичния актив |
М |
E |
Класификация на инструмента |
||||
Вид активи, служещи за обезпечение |
М |
E |
Вид актив, служещ за обезпечение |
||||
Статус на ценна книга |
М |
E |
Допълнителен атрибут, позволяващ идентификацията на статуса на ценната книга, с който може да се определи дали падежът на инструмента е настъпил или не, напр. е в неизпълнение, с настъпил падеж или е предсрочно погасен |
||||
Дата, към която е актуален статусът на ценната книга |
М |
E |
Датата, на която статусът на ценната книга, отчетен в атрибута за данни „Статус на ценната книга“, се счита за настъпил |
||||
Размер на просроченото задължение по инструмента |
М |
E |
Общият размер на непогасените към референтната дата главница, лихви и такси, който е дължим по договор и не е платен (просрочен). Този размер винаги трябва да се отчита. Отчита се 0, ако по инструмента няма просрочие на референтната дата. Размерът следва да се отчита в евро. Сумите в чуждестранна валута следва да се конвертират в евро по съответните чуждестранни референтни обменни курсове на еврото на ЕЦБ, т.е. средния обменен курс на референтната дата. |
||||
Дата на просрочието по инструмента |
М |
E |
Датата, на която инструментът става просрочен в съответствие с част 2, точка 48 от приложение V към Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014. Това е най-ранната дата, на която инструментът има непогасена към референтната дата сума, и се отчита, ако на референтната дата на отчитане инструментът е просрочен. |
||||
Вид ранг на инструмента |
М |
E |
Показва дали инструментът е гарантиран или не, неговия ред и дали е обезпечен или не |
||||
Географско разположение на обезпечението |
М |
E |
Географско разпределение на обезпечението |
||||
Идентификатор на гаранта |
М |
E |
Стандартен код, с който се идентифицира еднозначно гарантът (57) |
||||
Вид идентификатор на гаранта |
М |
E |
Определя вида код, използван за гаранта |
ЧАСТ 3
Държани от ЗОД ценни книжа на годишна база
Таблица 1
Обща информация и обяснителни бележки
Отчитана информация (58) |
Атрибут |
Статус (59) |
Описание |
|||
|
Отчетна институция |
M |
Идентификационен код на отчетната институция |
|||
Дата на предоставяне |
M |
Дата, на която данните са предоставени на БДСДЦК |
||||
Референтен период |
М |
Период, за който се отнасят данните |
||||
Честота на отчитане |
М |
|
Годишни данни |
|||
|
|
М |
Третиране на предсрочни погасявания |
|||
М |
Третиране на начислена лихва |
Таблица 2
Информация относно държани ценни книжа
Отчитана информация (60) |
Атрибут |
Статус (61) |
Описание |
|||
|
Сектор на притежателя |
M |
Сектор/подсектор на инвеститора. |
|||
|
|
Застрахователни (осигурителни) дружества (S.128) |
||||
Източник |
М |
Източник на предоставената информация за държани ценни книжа |
||||
|
|
Пряко отчитане |
||||
|
Отчитане от попечител |
|||||
|
Смесено отчитане (62) |
|||||
|
Неналично |
|||||
Резидентност на лицата на ЗОД (главно управление и клонове) |
|
Резидентност на лицата на ЗОД (главно управление и клонове) |
||||
|
|
Резиденти в държавата на главното управление |
||||
|
|
Нерезиденти в държавата на главното управление |
||||
|
|
Ако не са резиденти в държавата на главното управление, резиденти в други страни от ЕИП, по държава |
||||
|
|
Ако не са резиденти в държавата на главното управление, резиденти в други страни извън ЕИП |
||||
Отчетна база |
V |
Показва как е котирана ценната книга — в процент или в дялове |
||||
|
|
Процент |
||||
|
|
Дялове |
||||
Номинална валута |
V |
Валута, в която е деноминирана ценната книга, отчитана, когато отчетната база е равна на процента |
||||
Позиции |
М |
Обща сума на държаните ценни книжа |
||||
|
|
По номинална стойност (63). Брой акции или дялове от ценна книга или агрегирана номинална сума (в номинална валута или в евро), ако ценната книга се търгува по стойности, а не по дялове, с изключение на начислената лихва. |
||||
|
По пазарна стойност. Държана стойност по цената, котирана на пазара в евро, включително начислената лихва (64) |
|||||
Формат |
V (65) |
Посочва формáта, използван за позициите по номинална стойност |
||||
|
|
Номинална стойност в евро или друга съответна валута |
||||
|
Брой акции/дялове |
|||||
Статус на поверителност |
М |
Статус на поверителност за позиции |
||||
|
|
Не се публикува, ограничен само за вътрешна употреба |
||||
|
Поверителна статистическа информация |
|||||
|
Не е приложимо |
|||||
|
Обозначение на агрегиране |
М |
Вид данни |
|||
|
|
Агрегирани данни (не ценна книга по ценна книга) |
||||
Класификация на инструмента |
М |
Класификация на ценната книга съгласно ЕСС 2010 и Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) |
||||
|
|
Краткосрочни дългови ценни книжа (F.31) |
||||
|
|
Дългосрочни дългови ценни книжа (F.32) |
||||
|
|
Котирани акции (F.511) |
||||
|
|
Акции или дялови единици във ФПП (F.521) |
||||
|
|
|
Акции или дялови единици в инвестиционни фондове, различни от ФПП (F.522) |
|||
Сектор на емитента |
М |
Институционален сектор на емитента съгласно ЕСС 2010 и Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) |
||||
Държава на емитента |
М |
Държава по правното учредяване или седалището на емитента на ценната книга |
||||
|
|
Държави членки от еврозоната |
||||
|
|
Държави членки извън еврозоната |
||||
|
|
Трети държави |
(1) Стандартите за електронно отчитане са установени отделно.
(2) М: задължителен атрибут („mandatory attribute“); V: доброволен атрибут („voluntary attribute“).
(3) Само за позиции, ако сделките са извлечени от месечни позиции в БДСДЦК.
(4) Стандартите за електронно отчитане са установени отделно.
(5) М: задължителен атрибут („mandatory attribute“); V: доброволен атрибут („voluntary attribute“).
(6) Номерацията на категориите в настоящите насоки отразява номерацията, въведена с Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1) (наричана по-долу „ЕСС 2010“).
(7) Други финансови посредници (S.125) плюс финансови спомагателни организации (S.126) плюс каптивни финансови институции и заемодатели (S.127).
(8) Само ако сектори S.11, S.13 и S.15 не се отчитат отделно.
(9) За данни, отчитани от НЦБ извън еврозоната, само за отчитане на държани ценни книжа от инвеститори — нерезиденти.
(10) Неразпределен сектор — резидент в държавата на притежателя; т.е. неизвестни сектори на неизвестни държави не следва да се отчитат. НЦБ информират операторите на БДСДЦК за причината за неизвестния сектор в случай на статистически значими стойности.
(11) Само ако прякото отчитане и отчитането от попечител не могат да бъдат разграничени.
(12) Не се отчита, ако пазарните стойности (и съответните други промени в обема/сделките) се отчитат.
(13) Включването на начислената лихва се препоръчва на базата на полагане на максимални усилия.
(14) Ако НЦБ отчете статуса на поверителност, този атрибут може да не се отчита. Сумата може да се отнася за най-големия самостоятелен инвеститор вместо за двамата най-големи инвеститори при отговорност на отчитащата НЦБ.
(15) НЦБ се насърчават да отчитат номинална стойност в брой дялове, когато ценните книжа са котирани в дялове в Централизираната база данни за ценни книжа (ЦБДЦК).
(16) Отчита се само ако сделките не са извлечени от позиции в БДСДЦК.
(17) Отчита се само за сделки, събрани от отчетни единици; не се отчита за сделки, извлечени от позиции от НЦБ.
(18) Отчита се, ако съответната сума на двамата най-големи инвеститори съответно за позиции, сделки, други промени в обема, не е налична/предоставена.
(19) Използва се само ако сделките са извлечени от позиции от НЦБ. В тези случаи статусът на поверителност ще се извлече от БДСДЦК, т.е. ако първоначалните и/или окончателните позиции са поверителни, извлечената сделка се обозначава като поверителна.
(20) Стандартите за електронно отчитане са установени отделно.
(21) М: задължителен атрибут („mandatory attribute“); V: доброволен атрибут („voluntary attribute“).
(22) Стандартите за електронно отчитане са установени отделно.
(23) М: задължителен атрибут („mandatory attribute“); V: доброволен атрибут („voluntary attribute“).
(24) Не се изисква за ценни книжа, отчетени на агрегирана база.
(25) НЦБ следва по възможност да използват същия идентификационен номер на ценни книжа за всяка ценна книга в продължение на няколко години. Освен това всеки идентификационен номер на ценни книжа следва да се свързва само с една ценна книга. НЦБ трябва да уведомят операторите на БДСДЦК, ако те не са в състояние да го направят. Кодовете CUSIP и SEDOL могат да се третират като вътрешни номера на НЦБ.
(26) Тези ценни книжа не се включват в съставянето на агрегати.
(27) За изчисляване на позиции по пазарна стойност от позиции по номинална стойност.
(28) Стандартите за електронно отчитане са установени отделно.
(29) М: задължителен атрибут („mandatory attribute“); V: доброволен атрибут („voluntary attribute“).
(30) НЦБ следва да използват предварително определените идентификационни номера, уговорени с операторите на БДСДЦК.
(31) Включването на начислената лихва се препоръчва на базата на полагане на максимални усилия.
(32) Стандартите за електронно отчитане са установени отделно.
(33) М: задължителен атрибут („mandatory attribute“); V: доброволен атрибут („voluntary attribute“).
(34) Стандартите за електронно отчитане са установени отделно.
(35) М: задължителен атрибут („mandatory attribute“); V: доброволен атрибут („voluntary attribute“).
(36) G: равнище група; Е: равнище лице. В случай че се прилага дерогацията, установена в член 4а, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), полетата с данни, отнасящи се до отчитането лице по лице, следва да се отчитат съгласно съответните национални правила, установени от НЦБ, която е предоставила дерогацията, като се гарантира, че данните по отношение на задължителните разбивки са хомогенни.
(37) Идентификаторът се определя отделно.
(38) Не се отчита, ако се отчитат пазарните стойности.
(39) НЦБ се насърчават да отчитат номинална стойност в брой дялове, когато ценните книжа са котирани в дялове в Централизираната база данни за ценни книжа (ЦБДЦК).
(40) Включването на начислената лихва се препоръчва на базата на полагане на максимални усилия.
(41) За ценни книжа без ISIN код — общата сума на държаните ценни книжа, която се отчита по пазарна стойност, т.е. държана стойност по цената, котирана на пазара в евро, включително начислената лихва. Алтернативни приблизителни стойности, напр. балансова сума, могат да бъдат използвани на базата на полагане на максимални усилия, ако пазарната стойност не е налична.
(42) Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 г. за установяване на технически стандарти за изпълнение по отношение на надзорната отчетност на институциите съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 191, 28.6.2014 г., стр. 1).
(43) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(44) Отчитат се, ако се прилага вътрешнорейтинговият подход (ВРП) за изчисляване на регулаторния капитал или ако данните са налични по друг начин.
(45) Отчитат се, ако не се прилага ВРП за изчисляване на регулаторния капитал или ако данните са налични по друг начин.
(46) Стандартите за електронно отчитане са установени отделно.
(47) М: задължителен атрибут („mandatory attribute“); V: доброволен атрибут („voluntary attribute“).
(48) G: равнище група; Е: равнище лице. В случай че се прилага дерогацията, установена в член 4а, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), полетата с данни, отнасящи се до отчитането лице по лице, следва да се отчитат съгласно съответните национални правила, установени от НЦБ, която е предоставила дерогацията, като се гарантира, че данните по отношение на задължителните разбивки са хомогенни.
(49) Стандартите за електронно отчитане са установени отделно.
(50) М: задължителен атрибут („mandatory attribute“); V: доброволен атрибут („voluntary attribute“).
(51) G: равнище група; Е: равнище лице. В случай че се прилага дерогацията, установена в член 4а, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), полетата с данни, отнасящи се до отчитането лице по лице, следва да се отчитат съгласно съответните национални правила, установени от НЦБ, която е предоставила дерогацията, като се гарантира, че данните по отношение на задължителните разбивки са хомогенни.
(52) НЦБ следва по възможност да използват същия идентификационен номер на ценни книжа за всяка ценна книга в продължение на няколко години. Освен това всеки идентификационен номер на ценни книжа следва да се свързва само с една ценна книга. НЦБ трябва да уведомят операторите на БДСДЦК, ако те не са в състояние да го направят. Кодовете CUSIP и SEDOL могат да се третират като вътрешни номера на НЦБ.
(53) НЦБ следва да посочат в метаданните вида на използвания идентификационен номер.
(54) Тези ценни книжа не се включват в съставянето на агрегати.
(55) Идентификаторът се определя отделно.
(56) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev.2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).
(57) Идентификаторът се определя отделно. Използва се LEI, ако е приложим.
(58) Стандартите за електронно отчитане са установени отделно.
(59) М: задължителен атрибут („mandatory attribute“); V: доброволен атрибут („voluntary attribute“).
(60) Стандартите за електронно отчитане са установени отделно.
(61) М: задължителен атрибут („mandatory attribute“); V: доброволен атрибут („voluntary attribute“).
(62) Само ако прякото отчитане и отчитането от попечител не могат да бъдат разграничени.
(63) Не се отчита, ако се отчитат пазарните стойности.
(64) Включването на начислената лихва се препоръчва на базата на полагане на максимални усилия.
(65) Не се отчита, ако пазарните стойности (и съответните други промени в обема/сделките) се отчитат.“;
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Приложение II към Насоки ЕЦБ/2013/7 се заменя със следното:
„ПРИЛОЖЕНИЕ II
УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ДО ОТЧЕТНИТЕ ЕДИНИЦИ ЗА ДАННИ ЗА ГРУПА
Уведомление за класификация като отчетна единица за данни за група съгласно Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) (1)
С настоящото Ви уведомяваме от името на Европейската централна банка (ЕЦБ), че [наименование на отчетната единица за данни за група съгласно закона] е класифицирано от Управителния съвет на ЕЦБ като отчетна единица за данни за група за статистически цели в съответствие с член 2, параграф 1, буква б) и член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24).
Отчетните задължения на [наименование на отчетната единица за данни за група съгласно закона] като отчетна единица за данни за група са посочени в член 3а от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24).
Основания за класификация като „отчетна единица за данни за група“
Управителният съвет определи, че [наименование на отчетната единица за данни за група съгласно закона] се квалифицира като отчетна единица за данни за група в съответствие със следните критерии съгласно Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24):
а) |
[наименование на отчетната единица за данни за група съгласно закона] е ръководител на банкова група съгласно определението в член 1, точка 10 и по смисъла на член 2, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) или е институция или финансова институция, установена в участваща държава членка, която не е част от банкова група (наричана по-долу „лице“), в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24); |
б) |
[наименование на отчетната единица за данни за група съгласно закона] отговаря на следните критерии (2):
|
Източник на информация, подкрепящ класификацията като „отчетна единица за данни за група“
ЕЦБ извлича общите балансови активи на лицата или банковите групи в Европейския съюз на базата на информация, събирана от националните централни банки относно консолидирания баланс на банковите групи в съответната държава членка, изчислени съгласно член 18, параграфи 1, 4 и 8, член 19, параграфи 1 и 3 и член 23 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3).
[Когато е необходимо, тук се включват допълнителни обяснения относно методологията, прилагана по отношение на допълнителни критерии за включване, одобрени от Управителния съвет.]
Възражения и преразглеждане от Управителния съвет
Всяко искане Управителният съвет на ЕЦБ да преразгледа класификацията на [наименование на отчетната единица за данни за група съгласно закона] като отчетна единица за данни за група в резултат на обосновките, дадени по-горе, се отправя до [въведете наименованието и адреса на НЦБ] в срок до 15 работни за ЕЦБ дни от получаването на настоящото писмо. [Наименование на отчетната единица за данни за група съгласно закона] посочва мотивите за това искане и цялата подкрепяща информация.
Начална дата на отчетните задължения
При липса на възражения [наименование на отчетната единица за данни за група съгласно закона] отчита статистическа информация съгласно член 3а от Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24) от [въведете началната дата на отчитане, т.е. не по-късно от шест месеца след изпращане на писмото].
Промени в статуса на уведоменото лице
От Вас се изисква да информирате [наименование на уведомяващата НЦБ] за всяка промяна в наименованието или в правната форма на [наименование на отчетната единица за данни за група съгласно закона], сливане, преструктуриране и други събития или обстоятелства, които могат да засегнат отчетните задължения на [наименование на отчетната единица за данни за група съгласно закона] в срок до 10 работни за ЕЦБ дни от настъпването на такова събитие.
Независимо от настъпването на подобно събитие [наименование на отчетната единица за данни за група съгласно закона] ще остане субект на отчетните задължения, установени в Регламент (ЕС) № 1011/2012 (ЕЦБ/2012/24), докато не Ви уведомим за друго от името на ЕЦБ.
С уважение,
[подпис]“.
(1) Регламент (ЕС) № 1011/2012 на Европейската централна банка от 17 октомври 2012 година относно статистически данни за държани ценни книжа (ЕЦБ/2012/24) (ОВ L 305, 1.11.2012 г., стр. 6).
(2) Посочете съответните критерии, на които отговаря уведоменият ръководител на банкова група или уведоменото лице, за да се квалифицира като отчетна единица за данни за група съгласно решението на Управителния съвет.
(3) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).