19.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 193/1

(1)

Настоящите политически приоритети в областта на международното данъчно облагане открояват необходимостта да се гарантира, че данъците се плащат там, където се генерират печалбата и стойността. Следователно е наложително да се възвърне доверието в справедливостта на данъчните системи и да се даде възможност на правителствата ефективно да упражняват своя данъчен суверенитет. Тези нови политически цели бяха отразени в препоръки за конкретни действия в рамките на инициативата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Европейският съвет приветства работата в тази насока в заключенията си от 13—14 март 2013 г. и 19—20 декември 2013 г. В отговор на необходимостта от по-справедливо данъчно облагане, в съобщението си от 17 юни 2015 г. Комисията представи План за действие за справедливо и ефикасно корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз.

(2)

Окончателните доклади относно 15-те действия на ОИСР срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби бяха оповестени публично на 5 октомври 2015 г. Тези резултати бяха приветствани от Съвета в заключенията му от 8 декември 2015 г. В заключенията на Съвета беше подчертана необходимостта от намиране на общи, но гъвкави решения на равнището на ЕС, които да са съобразени със заключенията на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Освен това в заключенията на Съвета беше подкрепено ефективното и бързо координирано прилагане на мерките срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на равнището на ЕС и беше изложено виждането, че когато е целесъобразно, директивите на ЕС следва да бъдат предпочитаното средство за прилагане на заключенията на ОИСР на равнището на ЕС. За доброто функциониране на вътрешния пазар е от съществено значение държавите членки да изпълнят най-малко ангажиментите си във връзка със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и в по-общ план да предприемат действия за възпиране на практиките за избягване на данъци и да гарантират справедливо и ефективно данъчно облагане в Съюза по достатъчно съгласуван и координиран начин. Пазарът на силно интегрирани икономики води до необходимост от общи стратегически подходи и координирани действия за подобряване на функционирането на вътрешния пазар и максимално увеличаване на положителния ефект на инициативата срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Освен това разпокъсаността на пазара може да бъде избегната само чрез обща рамка, която да премахне съществуващите понастоящем несъответствия и изкривявания на пазара. И на последно място, националните мерки за изпълнение, следващи обща насока в рамките на целия Съюз, ще осигурят на данъкоплатците правната сигурност, че тези мерки са съвместими с правото на Съюза.

(3)

Необходимо е да бъдат определени правила с цел укрепване на средното равнище на защита срещу агресивно данъчно планиране в рамките на вътрешния пазар. Тъй като тези правила трябва да съответстват на 28 отделни системи за корпоративно данъчно облагане, те следва да се ограничават до общи разпоредби и да оставят изпълнението на държавите членки, които са в по-добра позиция да определят конкретните елементи на тези правила по начин, който в най-голяма степен съответства на техните системи за корпоративно данъчно облагане. Тази цел може да бъде постигната чрез установяване на минимално равнище на защита за националните системи за корпоративно данъчно облагане срещу практиките за избягване на данъци в рамките на целия Съюз. Поради това е необходимо да се координира отговорът на държавите членки при прилагането на резултатите от 15-те действия на ОИСР срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби с цел да се повиши ефективността на вътрешния пазар като цяло по отношение на практиките за избягване на данъци. Поради това е необходимо да бъде определено общо минимално равнище на защита на вътрешния пазар в конкретни области.

(4)

Необходимо е да бъдат определени правила, приложими за всички данъкоплатци, които подлежат на облагане с корпоративен данък в дадена държава членка. Като се има предвид, че това би довело до необходимостта да се обхване по-широк набор от национални данъци, не е желателно да се разширява обхватът на настоящата директива по отношение на видове образувания, които не подлежат на облагане с корпоративен данък в дадена държава членка; като, по-специално, прозрачни за данъчни цели образувания. Тези правила следва да се прилагат също така за местата на стопанска дейност на същите корпоративни данъкоплатци, които могат да са в друга държава членка или в други държави членки. Корпоративните данъкоплатци могат бъдат местни лица за данъчни цели на една държава членка или да бъдат установени съгласно законодателството на държавата членка. Местата на стопанска дейност на образуванията, които са местни лица за данъчни цели на трета държава, също следва да бъдат обхванати от тези правила, ако същите се намират в една или няколко държави членки.

(5)

Необходимо е да бъдат установени правила срещу свиването на данъчната основа в рамките на вътрешния пазар и срещу прехвърлянето на печалби извън вътрешния пазар. За да се спомогне за постигането на тази цел, са необходими правила в следните области: ограничения по отношение на приспадането на лихвите, данъчно облагане при напускане, общо правило за борба със злоупотребите, правила за контролираните чуждестранни дружества и правила, чрез които да се уреждат несъответствията при хибридни образувания и инструменти. Когато прилагането на тези правила води до двойно данъчно облагане, данъкоплатците следва да получават данъчно облекчение посредством приспадането на данъка, платен в друга държава членка или трета държава, в зависимост от случая. Поради това целта на правилата следва да бъде не само борба срещу практиките за избягване на данъци, но и недопускане на създаването на други пречки на пазара, например двойно данъчно облагане.

(6)

В стремежа си да намалят общите си данъчни задължения групите дружества във все по-голяма степен прибягват към свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби чрез прекомерни лихвени плащания. Правилото за ограничаване на лихвите е необходимо за възпиране на такива практики, като се ограничава приспадането на превишението на разходите по заеми на данъкоплатците. Поради това е необходимо да се определи съотношение за приспадането, което да е обвързано с облагаемата печалба на данъкоплатеца преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA). Държавите членки могат да намалят това съотношение или да ограничат срока или размера на некомпенсираните разходи по заеми, които могат да бъдат пренесени за бъдещ или минал период, за да се гарантира по-високо равнище на защита. Като се има предвид, че целта е да се установят минимални стандарти, държавите членки биха могли да приемат алтернативна мярка, която се отнася за печалбата на данъкоплатеца преди лихви и данъци (EBIT) и се определя така, че да е еквивалентна на съотношението, основано на EBITDA. В допълнение към правилото за ограничаване на приспадането на лихвите, предвидено в настоящата директива, държавите членки могат да използват и специални правила срещу дълговото финансиране в рамките на група, и по-специално правила относно слабата капитализация. Освободените от данъчно облагане приходи не следва да бъдат прихващани от подлежащите на приспадане разходи по заеми. Причината за това е принципът само облагаемият доход да бъде вземан предвид, когато се определя максималната част от лихвените плащания, която може да бъде приспадната.

(7)

Когато данъкоплатецът е част от група, която представя задължителни консолидирани счетоводни отчети, задлъжнялостта на групата като цяло в световен план може да се има предвид за целите на предоставянето на данъкоплатците на право да приспадат по-големи суми от превишението на разходите по заеми. Освен това може да е целесъобразно да се установят правила за защитна клауза по отношение на собствения капитал, когато правилото за ограничаване на приспадането на лихвите не се прилага, ако дружеството може да докаже, че съотношението между неговия собствен капитал и общия размер на активите е в общи линии равно на еквивалентното съотношение на групата или по-високо от него. Правилото за ограничаване на лихвите следва да се прилага по отношение на превишението на разходите по заеми на данъкоплатеца, без да се прави разлика дали разходите произтичат от кредитни задължения, поети на национално равнище, трансгранично равнище в рамките на Съюза или в трета държава, или дали произтичат от трети лица, свързани предприятия или в рамките на група. Когато дадена група включва повече от едно образувание в държава членка, държавата членка може да вземе предвид общата позиция на всички образувания в групата в същата държава, включително отделна система за данъчно облагане на образуванията, за да се даде позволи прехвърляне на печалби или капацитет за приспадане на лихви между образувания в рамките на група, когато се прилагат правилата, които ограничават приспадането на лихвите.

(8)

С цел намаляване на административната тежест и тежестта във връзка със спазването на правилата без съществено отслабване на техния данъчен ефект може да е целесъобразно да се предвиди правило за ограничаване на данъчните задължения, така че нетните лихви винаги да подлежат на приспадане до определена сума, когато това води до приспадане в размер, който надхвърля съотношението, основано на EBITDA. Държавите членки могат да намалят фиксирания паричен праг с цел да гарантират по-високо равнище на защита на своята национална данъчна основа. Тъй като свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби по принцип се извършва чрез прекомерни лихвени плащания между образувания, които са свързани предприятия, е целесъобразно и необходимо да се даде възможност за евентуално изключване на самостоятелните образувания от обхвата на правилото за ограничаване на лихвите, предвид малките рискове от избягване на данъци. За да се улесни преходът към новото правило за ограничаване на приспадането на лихвите, държавите членки могат да предвидят клауза за запазване на придобитите права, която да покрива съществуващите заеми, доколкото техните условия не са изменени впоследствие, т.е. в случай на последващо изменение запазването на придобитите права няма да се прилага за каквото и да било увеличение на сумата или на срока на заема, а ще бъде ограничено до първоначалните условия на заема. Без да се засягат правилата за държавна помощ, държавите членки могат също така да изключат превишението на разходите по заеми, които са направени по отношение на заеми, използвани за финансиране на дългосрочни проекти за публична инфраструктура, като се има предвид, че такива механизми за финансиране не водят до никакви или до почти никакви рискове от свиване на данъчната основа или прехвърляне на печалби. Във връзка с това държавите членки следва да докажат по подходящ начин, че механизмите за финансиране на проекти за публична инфраструктура имат особени характеристики, които обосновават такова третиране, в сравнение с други механизми за финансиране, за които се прилага ограничителното правило.

(9)

Въпреки че по принцип се приема, че за финансовите предприятия, т.е. финансовите институции и застрахователните предприятия, също следва да се прилагат ограничения по отношение на приспадането на лихвите, също така се признава, че тези два сектора имат особени характеристики, които налагат към тях да се прилага по-индивидуализиран подход. Тъй като резултатите от обсъжданията в тази област все още не са достатъчно убедителни в международен план и в рамките на Съюза, на този етап не е възможно да се предвидят специални правила във финансовия и застрахователния сектор и поради това държавите членки следва да могат да изключат тези сектори от обхвата на правилата за ограничаване на лихвите.

(10)

Функцията на данъците при напускане е да се гарантира, че когато даден данъкоплатец премества активи или променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, извън данъчната юрисдикция на една държава, тази държава облага икономическата стойност на евентуалната капиталова печалба, създадена на нейна територия, дори ако тя все още не е реализирана към момента на напускането. Поради това е необходимо да бъдат конкретизирани случаите, при които за данъкоплатците се прилагат правилата за данъчно облагане при напускане и те се облагат с данък върху нереализираната капиталова печалба, натрупана в прехвърлените от тях активи. Също така е полезно да се поясни, че прехвърлянията на активи, включително парични средства, между дружество майка и неговите дъщерни дружества попадат извън обхвата на предвиденото правило относно данъчното облагане при напускане. За изчисляването на сумите от основно значение е да бъде определена пазарната стойност на прехвърлените активи към момента на напускане на активите въз основа на принципа на сделката между несвързани лица. С цел да гарантира съвместимостта на правилото с използването на кредитния метод, е желателно да се даде възможност на държавите членки да посочват момента, в който се губи правото на облагане на прехвърлените активи. Правото на облагане с данъци следва да се определи на национално равнище. Освен това е необходимо да се даде възможност на приемащата държава да оспори установената от държавата на напускане стойност на прехвърлените активи, когато тя не отразява пазарната стойност. За тази цел държавите членки могат да използват съществуващи механизми за уреждане на спорове. Необходимо е прилагането на данъчното облагане при напускане да бъде уредено в рамките на Съюза и да бъдат пояснени условията за спазване на правото на Съюза. При такива случаи данъкоплатците следва да имат правото или незабавно да платят размера на изчисления данък при напускане, или да разсрочат плащането на данъка чрез изплащането му на вноски за определен брой години, евентуално с прилагане на лихви и гаранции.

За тази цел държавите членки могат да поискат от съответните данъкоплатци да включат в декларация необходимата информация. Данъкът при напускане не следва да се налага, когато прехвърлянето на активите е с временен характер и е предвидено те да се върнат в държавата членка на прехвърлителя, когато прехвърлянето се извършва, за да се изпълнят пруденциални капиталови изисквания или с цел управление на ликвидността, или когато става въпрос за сделки за финансиране с ценни книжа или активи, предоставени като обезпечение.

(11)

Общите правила за борба със злоупотребите (ОПБЗ) се включват в данъчните системи с цел справяне с практиките за данъчни злоупотреби, които още не са обхванати в специално насочени към тях разпоредби. Поради това предназначението на ОПБЗ е да се запълнят пропуските, така че те да не се отразяват на приложимостта на специалните правила за борба със злоупотребите. В рамките на Съюза ОПБЗ следва да се прилагат по отношение на договорености, които са привидни; в останалите случаи данъкоплатецът следва да има правото да избира най-ефикасната по отношение на данъчното облагане структура за целите на своята стопанска дейност. Важно е да се гарантира също така, че ОПБЗ се прилагат еднообразно в национален контекст, в рамките на Съюза и по отношение на трети държави, така че техният обхват и резултатът от тяхното прилагане в национален план и при трансгранични случаи да не се различават. Държавите членки не следва да бъдат възпрепятствани да прилагат санкции, когато е приложимо ОПБЗ. Когато се прави оценка дали дадена договореност следва да се счита за привидна, държавите членки могат да вземат предвид всички основателни икономически съображения, включително финансови дейности.

(12)

Като следствие от правилата за контролираните чуждестранни дружества (КЧД) доходът на контролираното дъщерно дружество, което е обект на данъчно облагане с ниска ставка, се причислява обратно към дружеството майка. След това дружеството майка подлежи на данъчно облагане по отношение на причисления доход в държавата, в която е местно лице за данъчни цели. В зависимост от политическите приоритети на съответната държава правилата за КЧД могат да бъдат насочени към цяло дъщерно дружество, което е обект на данъчно облагане с ниска ставка, към определени категории доход или да се ограничават до дохода, който по изкуствен начин е бил отклонен към дъщерното дружество. По-специално, за да се гарантира, че правилата за КЧД са пропорционален отговор на опасенията във връзка със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, е много важно държавите членки, които ограничават своите правила за КЧД до доходи, изкуствено отклонени към дъщерното дружество, да определят точно ситуациите, при които повечето от функциите по вземане на решения, генерирали отклонени доходи на равнището на контролираното дъщерно дружество, се упражняват в държавата членка на данъкоплатеца. С цел ограничаване на административната тежест и разходите за спазване на правилата следва също така да е допустимо тези държавите членки да освобождават от данъчно облагане определени образувания с ниски печалби или нисък марж на печалба, които пораждат по-малки рискове от избягване на данъци. Поради това е необходимо правилата за КЧД да бъдат разширени, така че да обхванат печалбите на местата на стопанска дейност, в които тези печалби не подлежат на данъчно облагане или са освободени от данъчно облагане в държавата членка на данъкоплатеца. Съгласно правилата за КЧД обаче не е необходимо да се облагат печалбите на местата на стопанска дейност, на които е отказано освобождаване от данъчно облагане съгласно националните правила, тъй като тези места на стопанска дейност се разглеждат като контролирани чуждестранни дружества. С цел да се гарантира по-високо равнище на защита държавите членки могат да намалят прага за контрол или да използват по-висок праг за сравняване на действително платения корпоративен данък с корпоративния данък, който би бил начислен в държавата членка на данъкоплатеца. Когато транспонират правилата за КЧД в националното си право, държавите членки могат да използват достатъчно висок частичен праг на данъчна ставка.

Желателно е да се обхванат случаите както в трети държави, така и в рамките на Съюза. За да бъдат спазени основните свободи, категориите доходи следва да бъдат съчетани с изключение, основано на стопанския характер, насочено към ограничаване в рамките на Съюза на въздействието на правилата до случаите, при които КЧД не упражняват съществена стопанска дейност. Важно е данъчните администрации и данъкоплатците да си сътрудничат при събирането на съответните факти и обстоятелства, с помощта на които се определя дали изключението се прилага или не. Следва да е приемливо при транспонирането на правилата за КЧД в националното си право държавите членки да използват бели, сиви или черни списъци на трети държави, които са изготвени въз основа на определени критерии, посочени в настоящата директива, и които могат да включват размера на ставката на корпоративния данък, или да използват бели списъци на държави членки, изготвени на тази основа.

(13)

Несъответствията при хибридни образувания и инструменти са следствие от разликите в правната квалификация на плащанията (финансови инструменти) или образуванията, като тези разлики проличават при взаимодействието на правните системи на две юрисдикции. Резултатът от тези несъответствия често пъти е двойно приспадане (т.е. приспадане и в двете държави) или приспадане на дохода в едната държава, без да има включване в данъчната основа в другата. За да се премахнат последиците от договореностите, които водят до такива несъответствия, е необходимо да се установят правила, съгласно които една от двете юрисдикции, между които се проявяват несъответствията, следва да откаже приспадането на плащане, което води до подобен резултат. Във връзка с това е полезно да се поясни, че мерките, насочени към преодоляване на несъответствия при хибридни образувания и инструменти в настоящата директива, са насочени към справяне със ситуации, свързани с несъответствия при образувания и инструменти, които се дължат на различия в правната квалификация на даден финансов инструмент или образувание и нямат за цел да засегнат общите характеристики на данъчната система на държавата членка. Въпреки че в рамките на група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) държавите членки са се договорили за насоки относно данъчното третиране на хибридните образувания и на хибридните места на стопанска дейност в рамките на Съюза, както и относно данъчното третиране на хибридните образувания при отношенията им с трети държави, продължава да съществува необходимост от въвеждане на задължителни правила. От решаващо значение е да се работи допълнително по несъответствията при хибридни образувания и инструменти между държави членки и трети държави, както и по други несъответствия при хибридни образувания и инструменти, например тези, които включват местата на стопанска дейност.

(14)

Необходимо е да се поясни, че прилагането на правилата срещу избягването на данъци, предвидени в настоящата директива, не следва да се отразява на задължението на данъкоплатците да се съобразяват с принципа на сделката между несвързани лица или на правото на държавите членки да коригират в посока увеличение дадено данъчно задължение в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица, когато е приложимо.

(15)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (3) бяха проведени консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните. При обработването на лични данни, извършена в рамките на настоящата директива, се прилага правото на защита на личните данни в съответствие с член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4).

(16)

Тъй като една от основните цели на настоящата директива е да се повиши устойчивостта на вътрешния пазар като цяло по отношение на трансграничните практики за избягване на данъци, тази цел не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, когато те действат самостоятелно. Националните системи за корпоративно данъчно облагане се различават значително и самостоятелните действия на държавите членки само възпроизвеждат съществуващата разпокъсаност на вътрешния пазар при прякото данъчно облагане. Така те дават възможност неефективността и изкривяванията да продължат да съществуват при взаимодействието на отделните национални мерки. Вследствие на това се стига до липса на координация. Вместо това — с оглед на факта, че голяма част от неефективността на вътрешния пазар води предимно до проблеми от трансгранично естество — следва да бъдат предприети коригиращи мерки на равнището на Съюза. Поради това е от изключително значение да бъдат приети решения, които работят за вътрешния пазар като цяло, като това може да се постигне по-добре на равнището на Съюза. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. Като определя минимално равнище на защита на вътрешния пазар, настоящата директива има за цел единствено да постигне основната минимална степен на координация в рамките на Съюза за постигането на своите цели.

(17)

Комисията следва да направи оценка на изпълнението на настоящата директива четири години след влизането ѝ в сила и да представи доклад за това на Съвета. Държавите членки следва да съобщят на Комисията цялата информация, необходима за тази оценка,

1)

„разходи по заеми“ означава лихвени разходи по всички форми на задължения, други разходи, икономически еквивалентни на лихви, и разходи, направени във връзка с набирането на средства, както е определено в националното право, включително, но не само, плащания по заеми с участие в печалбата, условен лихвен процент за инструменти като конвертируеми облигации и облигации с нулев купон, суми по алтернативни механизми за финансиране, например ислямски финанси, елемента, свързан с финансовите разходи на плащания по финансов лизинг, капитализирана лихва, включена в балансовата стойност на свързан актив или амортизацията на капитализирана лихва, суми, изчислени на базата на възвръщане на финансирането съгласно правилата за трансферно ценообразуване, когато са приложими, суми на фиктивни лихви по деривативни инструменти или споразумения за хеджиране, свързани със заеми на дадено образувание, определени печалби и загуби от обмяна на валута по заеми и инструменти, свързани с набирането на средства, гаранционни такси за механизми за финансиране, такси за предоставяне на кредит и подобни разходи, свързани със заемането на средства;

2)

„превишение на разходите по заеми“ означава сумата, с която подлежащите на приспадане разходи по заеми на даден данъкоплатец превишават облагаемите приходи от лихви и други икономически еквивалентни облагаеми приходи, които данъкоплатецът получава съгласно националното право;

3)

„данъчен период“ означава данъчна година, календарна година или друг, подходящ за данъчни цели период;

4)

„свързано предприятие“ означава:

Ако физическо лице или образувание има пряко или косвено участие в размер на 25 % или повече в данъкоплатец и едно или повече образувания, всички съответни образувания, включително данъкоплатецът, се считат за свързани предприятия.

За целите на член 9 и когато несъответствието включва хибридно образувание, това определение се изменя и изискването за 25 % се заменя с изискване за 50 %;

5)

„финансово предприятие“ означава някое от следните образувания:

6)

„прехвърляне на активи“ означава операция, при която дадена държава членка губи правото на данъчно облагане на прехвърлените активи, докато активите остават правна или икономическа собственост на същия данъкоплатец;

7)

„промяна на юрисдикцията, на която образуванието е местно лице за данъчни цели“ означава операция, при която даден данъкоплатец престава да бъде местно лице за данъчни цели на една държава членка и става местно лице за данъчни цели на друга държава членка или на трета държава;

8)

„прехвърляне на дейност, извършвана от място на стопанска дейност“ означава операция, при която даден данъкоплатец престава да подлежи на данъчно облагане в една държава членка и същевременно започва да подлежи на такова облагане в друга държава членка или трета държава, без да става местно лице за данъчни цели на същата държава членка или трета държава;

9)

„несъответствие при хибридни образувания и инструменти“ означава ситуация между данъкоплатец в една държава членка и свързано предприятие в друга държава членка или структурирана договореност между страни в държави членки, при която следните резултати се дължат на различията в правните характеристики на финансов инструмент или образувание:

а)

образувание, на което е разрешено или което трябва да прилага правилата от името на група съгласно определеното в националното данъчно право;

б)

образувание в група по смисъла на определението в националното данъчно право, която не консолидира резултатите на своите членове за данъчни цели.

а)

да приспадне превишението на разходите по заеми до 3 000 000 EUR;

б)

да приспадне изцяло превишението на разходите по заеми, ако данъкоплатецът е самостоятелно образувание.

а)

заеми, които са били отпуснати преди 17 юни 2016 г., като изключението не се простира върху последващи изменения на тези заеми;

б)

заеми, използвани за финансиране на дългосрочен проект в областта на публичната инфраструктура, когато операторът на проекта, разходите по заемите, активите и доходите са в Съюза.

а)

да приспадне изцяло превишението на разходите по заеми, ако може да докаже, че съотношението между неговия собствен капитал и общия размер на активите му е равно на или е по-голямо от еквивалентното съотношение на групата и ако са спазени следните условия:

или

б)

да приспадне превишението на разходите по заеми в размер на сумата, надвишаваща позволеното за приспадане по параграф 1. Този по-висок таван за приспадането на превишението на разходите по заеми се отнася за консолидираната група за целите на финансовата отчетност, в която участва данъкоплатецът, и се изчислява на два етапа:

а)

пренасяне за бъдещ период, без ограничение във времето, на превишението на разходите по заеми, които не могат да се приспаднат през текущия данъчен период съгласно параграфи 1—5;

б)

пренасяне за бъдещ период — без ограничение във времето, а и за минал период — за максимум три години, на превишението на разходите по заеми, които не могат да се приспаднат през текущия данъчен период съгласно параграфи 1—5; или

в)

пренасяне за бъдещ период, без ограничение във времето, на превишението на разходите по заеми и, за максимум пет години, на неизползвания капацитет за приспадане на лихви, които не могат да се приспаднат през текущия данъчен период съгласно параграфи 1—5.

а)

данъкоплатецът прехвърля активи от главното си управление към своето място на стопанска дейност в друга държава членка или в трета държава, доколкото държавата членка на главното управление вече няма право да облага с данъци прехвърлените активи заради прехвърлянето;

б)

данъкоплатецът прехвърля активи от своето място на стопанска дейност в държава членка към главното си управление или друго място на стопанска дейност в друга държава членка или в трета държава, доколкото държавата членка на мястото на стопанска дейност вече няма право да облага с данъци прехвърлените активи заради прехвърлянето;

в)

данъкоплатецът променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, към друга държава членка или към трета държава освен по отношение на онези активи, които продължават да имат ефективна връзка с мястото на стопанска дейност в първата държава членка;

г)

данъкоплатецът прехвърля дейността, извършвана от неговото място на стопанска дейност, от държава членка към друга държава членка или трета държава, доколкото държавата членка на мястото на стопанска дейност вече няма право да облага с данъци прехвърлените активи заради прехвърлянето.

а)

данъкоплатецът прехвърля активи от главното си управление към своето място на стопанска дейност в друга държава членка или в трета държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-долу „Споразумението за ЕИП“);

б)

данъкоплатецът прехвърля активи от своето място на стопанска дейност в държава членка към своето главно управление или към друго място на стопанска дейност в друга държава членка или в трета държава, която е страна по Споразумението за ЕИП;

в)

данъкоплатецът променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, към друга държава членка или към трета държава, която е страна по Споразумението за ЕИП;

г)

данъкоплатецът прехвърля дейността, извършвана от неговото място на стопанска дейност в друга държава членка или в трета държава, която е страна по Споразумението за ЕИП.

а)

прехвърлените активи или дейността, извършвана от мястото на стопанска дейност на данъкоплатеца, са продадени или прехвърлени по друг начин;

б)

прехвърлените активи са прехвърлени впоследствие в трета държава;

в)

юрисдикцията, на която данъкоплатецът е местно лице за данъчни цели, или дейността, извършвана от неговото място на стопанска дейност, впоследствие е променена към трета държава;

г)

данъкоплатецът изпадне в несъстоятелност или е в ликвидация;

д)

данъкоплатецът не е спазил задълженията си във връзка с вноските и не е коригирал това положение в рамките на разумен срок, който не надвишава 12 месеца.

а)

при образувание — данъкоплатецът самостоятелно или заедно със своите свързани предприятия има пряко или косвено участие в над 50 % от правата на глас или притежава пряко или косвено над 50 % от капитала или има право да получи над 50 % от печалбата на това образувание; и

б)

действителният корпоративен данък, платен върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност, е по-нисък от разликата между корпоративния данък, който би бил начислен на образуванието или мястото на стопанска дейност съгласно приложимата система за корпоративно данъчно облагане в държавата членка на данъкоплатеца, и действителния корпоративен данък, платен върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност.

а)

неразпределените доходи на образуванието или доходите на мястото на стопанска дейност, които произтичат от следните категории:

Настоящата буква не се прилага, когато контролираното чуждестранно дружество извършва съществена стопанска дейност с помощта на персонал, оборудване, активи и помещения, което е доказано от съответните факти и обстоятелства.

Когато контролираното чуждестранно дружество е местно лице или е в трета държава, която не е страна по Споразумението за ЕИП, държавите членки могат да решат да се въздържат от прилагането на предходната алинея;

или

б)

неразпределените доходи на образуванието или на мястото на стопанска дейност, които произтичат от привидни договорености, въведени с основната цел да бъде получено данъчно предимство.

За целите на настоящата буква дадена договореност или поредица от договорености се счита за привидна дотолкова, доколкото образуванието или мястото на стопанска дейност не би било собственик на активите или не би поело рисковете, от които се генерира целият му доход или част от него, ако не беше контролирано от дружество, в което се упражняват съществените функции на персонала, които са от значение за тези активи и рискове и които са от ключова важност за генерирането на доходите на контролираното дружество.

а)

със счетоводна печалба в размер на не повече от 750 000 EUR и доходи от нетърговска дейност в размер на не повече от 75 000 EUR; или

б)

със счетоводна печалба в размер на не повече от 10 % от оперативните му разходи за данъчния период.

19.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 193/15

(1)

С Регламент (ЕО) № 1183/2005 на Съвета (2) се привежда в действие Решение 2010/788/ОВППС на Съвета и се предвиждат някои мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго, включително замразяване на активите им.

(2)

С Резолюция 2293 (2016) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (наричан по-долу „СС на ООН“) от 21 юни 2016 г. бяха изменени критериите за определяне на лицата и образуванията, за които да се прилагат ограничителните мерки, предвидени в параграфи 9 и 11 от Резолюция 1807 (2008) на СС на ООН, и беше разширен обхватът на разпоредбите относно оръжейното ембарго. С Решение (ОВППС) 2016/1173 на Съвета (3) Съветът реши да разшири в съответната степен обхвата на критериите.

(3)

Тази мярка попада в обхвата на Договора за функционирането на Европейския съюз и следователно за нейното въвеждане в действие е необходим нормативен акт на равнището на Съюза, по-специално с цел да се осигури еднаквото ѝ прилагане от страна на стопанските субекти във всички държави членки.

(4)

Поради това Регламент (ЕО) № 1183/2005 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 1б, параграф 1 се добавя следната буква:

2)

Член 2а, параграф 1 се изменя, както следва

19.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 193/17

(1)

Съгласно член 125 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 производителите на захарно цвекло и предприятията за производство на захар следва да сключват писмени вътрешнобраншови споразумения. В приложение XI към посочения регламент се съдържат някои условия за продажба на захарно цвекло до края на 2016/2017 пазарна година, а в приложение X към същия регламент се съдържат условията за продажба, считано от 1 октомври 2017 г., когато квотната система ще е приключила.

(2)

За да се отчетат специфичните характеристики на сектора на захарта и очакваното развитие на сектора в периода след края на квотната система, посочените в приложение X условия за продажба на цвекло следва да бъдат изменени.

(3)

От 1 октомври 2017 г. секторът за производство на захар от захарно цвекло ще трябва да се адаптира към края на квотната система, включително края на минималната цена на цвеклото и регулирането на вътрешно произвежданите количества. Ето защо секторът се нуждае от ясна правна рамка при този преход от силно регулиран към по-либерализиран сектор. Производителите и предприятията за производство на захар поискаха допълнителна правна сигурност по отношение на приложимите правила за механизмите за поделяне на стойността, включително на пазарните печалби и загуби въз основа на съответните пазарни цени.

(4)

Веригата за доставка на захарно цвекло в Съюза се характеризира с голям брой предимно дребни производители на захарно цвекло и с ограничен брой предимно големи предприятия за производство на захар. Като се има предвид необходимостта доставчиците на цвекло да планират и организират своите доставки на цвекло за захарните заводи през периодите на прибиране на реколтата от цвекло, има интерес производителите да договорят някои условия във връзка с клаузите за поделяне на стойността при изкупуването на цвекло от съответните предприятия. Това е присъща характеристика на веригата за доставка на захар, която продължава да съществува независимо дали се прилага квотна система или не. Клаузите за поделяне на стойността, посочени в точка XI от приложение XI към Регламент (ЕС) № 1308/2013, понастоящем дават възможност на цвеклопроизводителите и предприятията за производство на захар да си осигуряват доставки при предварително определени условия за продажба, със сигурност за поделяне на печалбите и разходите, генерирани от веригата за доставка, в полза на цвеклопроизводителите. Ползата от поделянето на стойността също така предава ценовите сигнали на пазара пряко на производителите.

(5)

Очакваното развитие на сектора в периода след края на квотната система и сравнително ниските цени на захарта, регистрирани неотдавна, вероятно няма да доведат до навлизането на нови преработватели на захарно цвекло на пазара, защото, за да бъдат рентабилни инвестициите, необходими за създаването на нова мощност за производство на захар, цената на захарта ще трябва да е по-висока от предвижданата пазарна цена през следващите пазарни години. В своята средносрочна перспектива обаче Комисията предвижда коригиране на цените по-скоро в низходяща посока след края на квотната система. Поради това се очаква запазване на настоящата структура на захарната промишленост в ЕС, включително отношенията между цвеклопроизводителите и предприятията за производство на захар, през пазарните години след премахването на квотната система, тъй като може да се прогнозира, че на пазара ще навлязат малко на брой нови предприятия.

(6)

Ако не бъдат запазени клаузите за поделяне на стойността, позицията на цвеклопроизводителите в хранителната верига може да бъде застрашена. При загуба на възможността за договаряне на клаузи за поделяне на стойността, особено в условията на ниски цени, цвеклопроизводителите може да бъдат поставени в очевидно неизгодно положение от икономическа гледна точка.

(7)

Поради това обосновката за изменение на приложение X към Регламент (ЕС) № 1308/2013 с цел да се даде възможност за договаряне на клаузи за поделяне на стойността продължава да бъде валидна. Следователно възможността за договаряне на такива клаузи ще продължи да бъде необходима след 1 октомври 2017 г.

(8)

За да се улеснят преговорите за договаряне на клаузи за поделяне на стойността, е целесъобразно такива преговори да са възможни само между едно предприятие и неговите настоящи или потенциални доставчици.

(9)

За да се осигури гъвкав процес на договаряне, въвеждането на клауза за поделяне на стойността следва да е незадължително.

(10)

Поради това приложение X към Регламент (ЕС) № 1308/2013 следва да бъде съответно изменено,

19.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 193/19

(1)

Със своя Регламент (ЕО) № 1796/1999 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Китайската народна република. След две преразглеждания с оглед на изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент, антидъмпинговите мерки бяха запазени с Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета (3) и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 102/2012 на Съвета (4).

(2)

В резултат на разследване за заобикаляне на мерките, проведено съгласно член 13 от основния регламент, със своя Регламент за изпълнение (ЕС) № 400/2010 (5) Съветът разшири обхвата на антидъмпинговото мито върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Китайската народна република към вноса на същите продукти, изпращани от Република Корея, независимо дали са декларирани с произход от Република Корея. Със същия регламент някои производители износители от Република Корея бяха освободени от мерките с разширен обхват.

(3)

Действащите понастоящем мерки са антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 102/2012 върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Китайската народна република, разширено с цел да обхване, inter alia, вноса на стоманени въжета и кабели, изпращани от Република Корея, независимо дали са декларирани с произход от Република Корея, последно изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/90 на Комисията (6) („действащите мерки“). Вносът в Съюза на продукта, предмет на преразглеждането, изпращан от Република Корея, подлежи на мито в размер на 60,4 %, с изключение на продуктите, произведени от дружествата, които са били освободени.

(4)

Европейската комисия („Комисията“) получи искане за освобождаване от антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на стоманени въжета и кабели с произход от Китайската народна република и разширени с цел да обхванат вноса на същия продукт, изпратен от Република Корея, независимо дали е деклариран с произход от Република Корея, в съответствие с член 11, параграф 4 и член 13, параграф 4 от основния регламент.

(5)

Искането беше подадено на 7 септември 2015 г. от Daechang Steel Co. Ltd („заявителя“) — производител износител на стоманени въжета и кабели в Република Корея („засегнатата държава“), и беше ограничено до заявителя.

(6)

Заявителят представи prima facie доказателства, че не е изнасял продукта, предмет на преразглеждането, в Съюза през разследвания период, използван в разследването, довело до мерките с разширен обхват (от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2009 г.), че не е свързан с никой от производителите износители на продукта, предмет на преразглеждането, за които се прилагат действащите антидъмпингови мита, и че не е заобикалял мерките, приложими към стоманените въжета и кабели с произход от Китайската народна република, както и че е поел неотменимо договорно задължение да изнесе значително количество за Съюза.

(7)

След като разгледа доказателствата, представени от заявителя, проведе консултации с държавите членки и предостави възможност на промишлеността на Съюза да направи коментари, на 26 ноември 2015 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2179 (7) Комисията започна разследване. Освен това, съгласно член 3 от посочения регламент, Комисията даде указания на митническите органи да предприемат необходимите мерки за въвеждане на регистрационен режим за вноса на продукта, предмет на преразглеждането, изпращан от Република Корея и произвеждан и продаван за износ за Съюза от заявителя, в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент.

(8)

Продуктът, предмет на преразглеждането, са стоманени въжета и кабели, включително стоманени въжета закрит тип, с изключение на въжета и кабели от неръждаема стомана, с максимално напречно сечение, надвишаващо 3 mm, изпратени от Република Корея, независимо дали са декларирани с произход от Република Корея („продуктът, предмет на преразглеждането“), класирани понастоящем в кодове по КН ex 7312 10 81, ex 7312 10 83, ex 7312 10 85, ex 7312 10 89 и ex 7312 10 98 (кодове по ТАРИК 7312108113, 7312108313, 7312108513, 7312108913 и 7312109813).

(9)

Отчетният период обхваща времето от 1 октомври 2014 г. до 30 септември 2015 г. Бяха събрани данни от 2008 г. до края на отчетния период („разследвания период“).

(10)

Комисията уведоми официално заявителя, както и представителите на Република Корея за започването на преразглеждането. Заинтересованите страни бяха приканени да представят становищата си и бяха информирани за възможността да поискат да бъдат изслушани. Не бяха получени никакви искания.

(11)

Комисията изпрати въпросник на заявителя и получи отговор в рамките на поставения срок. Комисията издири и провери на място цялата информация, която счете за необходима за целите на преразглеждането. Беше извършена проверка в помещенията на заявителя.

(12)

Комисията проучи дали условията за предоставяне на освобождаване по член 11, параграф 4 и член 13, параграф 4 са изпълнени, а именно дали:

(13)

Разследването потвърди, че през разследвания период в рамките на разследването за заобикаляне на мерките, довело до налагането на мерките с разширен обхват, т.е. от 1 юли 2008 г. до 30 юни 2009 г., заявителят не е изнасял продукта, предмет на преразглеждането, за Съюза. Заявителят е изнесъл за първи път продукта, предмет на преразглеждането, след разширяването на обхвата на мерките към Република Корея, по-точно през втората половина на 2015 г.

(14)

На следващо място, разследването потвърди, че заявителят не е свързан с никой от китайските износители или производители, за които се прилагат антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 102/2012.

(15)

Освен това разследването потвърди, че заявителят действително е производител на продукта, предмет на преразглеждането, и не участва в практики по заобикаляне. Заявителят купува стоманен валцдрат и междинни материали (като цинк и олово), произведени в неговата държава, но също така внася стоманен валцдрат от Китайската народна република, който впоследствие се декапира, изтегля, галванизира, изтегля повторно, усуква в снопове и усуква във въжета в помещенията на дружеството в Република Корея. Готовият продукт се продава на националния пазар, както и се изнася за САЩ, Азия и за Съюза.

(16)

Производствените дейности могат да се считат за операции по комплектоване или доокомплектоване. В член 13, параграф 2 от основния регламент се определят условията, при които дадена операция по комплектоване ще се разглежда като заобикаляне на мерките. Съгласно буква б) от същия член едно от условията е въпросните части да съставляват повече от 60 % от общата стойност на всички части на комплектования продукт. По време на разследването бе установено, че делът на суровините с произход от Китай, използвани от заявителя, е значително под прага от 60 %, който се изисква съгласно член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент. Делът на използваните китайски части (а именно суровини) е 38 %. В случаите, когато прагът е надвишен, в член 13, параграф 2, буква б) се изисква да се установи дали е достигнат прагът от 25 % за добавената стойност (т.нар. „проверка за добавена стойност“). Прагът от 60 % от общата стойност на всички части не е надвишен. Съответно на базата на действително направените разходи през отчетния период не бе необходимо да се установява дали е достигнат прагът от 25 % за добавената стойност по смисъла на член 13, параграф 2 буква б) от основния регламент.

(17)

Заявителят е започнал производството на продукта, предмет на преразглеждането, в средата на 2015 г. Поради извънредните производствени разходи, направени по време на началния етап на производство, беше извършено друго изчисление въз основа на стандартни разходи за производство (с изключение на първоначалните разходи и с предвиждане за висока степен на използване на производствения капацитет). Беше установено, че делът на суровините с произход от Китай тогава съставлява повече от 60 % от общата стойност на всички части на крайния продукт (69 %). Поради тази причина беше направена проверката за добавена стойност, предвидена в член 13, параграф 2 от основния регламент. Тази проверка показа, че добавената стойност на частите, внесени от Китайската народна република, е значително над прага от 25 % от производствените разходи, определен в член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент. Поради това бе констатирано, че производствените дейности на заявителя не представляват заобикаляне по смисъла на член 13, параграф 2 от основния регламент.

(18)

На последно място, при разследването бе потвърдено, че заявителят не е купувал готовия продукт, предмет на преразглеждането, от Китайската народна република с цел да го препродава или претоварва за Съюза, както и че дружеството може да представи документи за целия си износ през отчетния период.

(19)

С оглед на констатациите, описани в съображения 13—18, Комисията стига до заключението, че заявителят отговаря на условията за освобождаване съгласно член 11, параграф 4 и член 13, параграф 4 от основния регламент.

(20)

Заявителят и промишлеността на Съюза бяха уведомени за горепосочените констатации и им бе предоставена възможност да направят коментари по тях. Заявителят декларира, че е съгласен с констатациите на Комисията. Не бяха представени други коментари.

(21)

В съответствие с горепосочените констатации заявителят следва да се добави към списъка на дружествата, които са освободени от антидъмпинговото мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 102/2012.

(22)

Съгласно член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 400/2010 освобождаването се прилага, при условие че на митническите органи на държавите членки се представи валидна търговска фактура, която да отговаря на изискванията, посочени в приложението към посочения регламент. Ако не бъде представена такава фактура, антидъмпинговото мито продължава да се прилага.

(23)

Освен това освобождаването от мерките с разширен обхват, предоставено за вноса на произведени от заявителя стоманени въжета и кабели в съответствие с член 13, параграф 4 от основния регламент, остава в сила, при условие че окончателно установените факти обуславят освобождаването. Ако нови prima facie доказателства сочат обратното, Комисията може да започне разследване, за да установи дали са налице основания за отмяна на освобождаването.

(24)

Освобождаването от мерките с разширен обхват, предоставено за вноса на стоманени въжета и кабели, произведени от заявителя, се извършва въз основа на констатациите от настоящото преразглеждане. Съответно това освобождаване се прилага изключително за вноса на стоманени въжета и кабели, изпращани от Република Корея и произведени от горепосоченото конкретно юридическо лице. Внесените стоманени въжета и кабели, произведени от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 102/2012 с наименованието си, включително и от правни субекти, свързани с изрично посочените, не следва да се ползват от освобождаването и следва да подлежат на остатъчното мито, наложено с посочения регламент.

(25)

Регламент за изпълнение (ЕС) № 102/2012, последно изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/90, следва да бъде изменен, за да включи Daechang Steel Co. Ltd в таблицата в член 1, параграф 4.

(26)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1225/2009,

19.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 193/25

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

19.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 193/27

(1)

С Регламент (ЕО) № 341/2007 на Комисията (2) се откриват годишни тарифни квоти за внос на чесън.

(2)

По отношение на някои от квотите количествата, за които се отнасят заявленията за лицензии за внос „А“, подадени през първите седем календарни дни на месец юли 2016 г. за подпериода от 1 септември 2016 г. до 30 ноември 2016 г., са по-високи от наличните количества. Поради това следва да се определи до каква степен могат да бъдат издавани лицензии за внос „А“, като се определи коефициент на разпределение, който да се прилага към заявените количества, изчислен съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията (3).

(3)

За да се гарантира ефективността на мярката, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

19.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 193/29

(1)

Рамковото споразумение за всеобхватно партньорство и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Индонезия, от друга страна (1) („Споразумението“) влезе в сила на 1 май 2014 г.

(2)

В съответствие с член 41 от Споразумението бе създаден Съвместен комитет, за да осигурява inter alia правилното функциониране и изпълнение на Споразумението („Съвместният комитет“).

(3)

За да се способства за ефективното прилагане на Споразумението, следва да бъде приет процедурният правилник на Съвместния комитет.

(4)

Съгласно член 41 от Споразумението Съвместният комитет може да създава специализирани работни групи, които да го подпомагат в изпълнението на задачите му.

(5)

Следователно позицията на Съюза в рамките на Съвместния комитет по отношение на приемането на процедурния правилник на Съвместния комитет и създаването на специализирани работни групи следва да се основава на приложените проекти на решения на Съвместния комитет,

а)

приемането на процедурния правилник на Съвместния комитет; и

б)

създаването на специализирани работни групи,

19.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 193/38

(1)

Споразумението за Европейското икономическо пространство (2) („Споразумението за ЕИП“) влезе в сила на 1 януари 1994 г.

(2)

Съгласно член 98, и, по-специално, член 102 от Споразумението за ЕИП Съвместният комитет на ЕИП може да реши да измени inter alia приложение IX към Споразумението за ЕИП, което съдържа разпоредби относно финансовите услуги.

(3)

Следните актове засягат финансовите услуги и следва да бъдат включени в Споразумението за ЕИП:

(4)

Ето защо приложение IX към Споразумението за ЕИП следва да бъде съответно изменено.

(5)

Следователно позицията на Съюза в рамките на Съвместния комитет на ЕИП следва да се основава на приложените проекти на решения,