9.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 152/1

(1)

В съответствие с член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 Danisco (UK) Ltd. подаде заявление с предложение за промяна на името на титуляря на разрешителното, посочено в Регламент (ЕО) № 1290/2008 на Комисията (2) за разрешаване на препаратите от Lactobacillus rhamnosus (CNCM-I-3698) и Lactobacillus farciminis (CNCM- I-3699).

(2)

Заявителят посочва, че считано от 12 ноември 2015 г. Danisco (UK) Ltd. е прехвърлил правата за търговия с препаратите от Lactobacillus rhamnosus (CNCM-I-3698) и Lactobacillus farciminis (CNCM- I-3699) на STI Biotechnologie.

(3)

Предложените промени в условията на разрешителното са от чисто административно естество и не налагат нова оценка на съответната добавка. Европейският орган за безопасност на храните бе уведомен за подаденото заявление.

(4)

За да може фуражната добавка да се предлага на пазара под името на STI Biotechnologie, е необходимо да бъдат променени условията на разрешителното.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 1290/2008 следва да бъде съответно изменен.

(6)

Тъй като съображенията за безопасност не налагат непосредственото прилагане на въведените с настоящия регламент изменения на Регламент (ЕО) № 1290/2008, е целесъобразно да се предвиди преходен период за изчерпване на съществуващите складови наличности от добавката, премиксите и комбинираните фуражи, които я съдържат.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

9.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 152/3

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 бе подадено заявление за издаване на разрешение за железни натриеви тартарати. Посоченото заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Заявлението е за разрешаване на железни натриеви тартарати като фуражна добавка за всички видове животни, която да бъде класифицирана в категорията „технологични добавки“.

(4)

В становището си от 30 април 2015 г. (2) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при предложените условия на употреба препаратът не оказва неблагоприятно въздействие върху здравето на животните и на човека, нито върху околната среда. Органът също така заключи, че препаратът може да бъде ефикасен като противослепващо вещество в солта. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за наблюдение след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно методите за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

При оценката на железните натриеви тартарати беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени. Поради това употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена съгласно предвиденото в приложението към настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

9.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 152/7

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 бяха подадени заявления за разрешаване на препарат от Bacillus subtilis (C-3102). Посочените заявления бяха придружени от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Заявленията се отнасят до разрешаването на препарат от Bacillus subtilis (C-3102) като фуражна добавка за всички птици носачки и декоративни риби, която да бъде класифицирана в категорията „зоотехнически добавки“.

(4)

Употребата на този препарат като фуражна добавка беше разрешена за пилета за угояване с Регламент (ЕО) № 1444/2006 на Комисията (2), както и за прасенца (с Регламент (ЕС) № 333/2010 на Комисията (3)) и за пилета, отглеждани за кокошки носачки, пуйки, видове птици с по-малко стопанско значение и други декоративни и дивечови птици (с Регламент (ЕС) № 184/2011 на Комисията (4)).

(5)

В становищата си от 28 септември 2015 г. (5) и от 11 ноември 2015 г. (6) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при предложените условия на употреба препаратът от Bacillus subtilis (C-3102) вероятно не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните и на човека, нито върху околната среда. Органът заключи, че при предложените условия на употреба добавката може да бъде ефикасна през целия яйценосен период за намаляване на необходимото количество на фуражи за производството на единица маса яйца. Органът също така заключи, че добавката може да подобри оползотворяването на фуража за растежа на декоративни риби. Той не счита, че са необходими специални изисквания за наблюдение след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(6)

При оценката на препарата от Bacillus subtilis (C-3102) беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени. Поради това употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена съгласно предвиденото в приложението към настоящия регламент.

(7)

Заявителят също така е подал заявление в съответствие с член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 с предложение за промяна на наименованието на притежателя на разрешението и името на неговия представител в ЕС в регламенти (ЕО) № 1444/2006, (ЕС) № 333/2010 и (ЕС) № 184/2011. Заявителят посочва, че считано от 1 януари 2016 г. е променил наименованието си от „Calpis Co. Ltd.“ на „Asahi Calpis Wellness Co. Ltd.“ Наименованието на неговия представител в ЕС се е променило от „Calpis Co. Ltd. Europe Representative Office“ на „Asahi Calpis Wellness Co. Ltd. Europe Representative Office“. Заявителят представи съответна информация в подкрепа на своето искане.

(8)

За да може Asahi Calpis Wellness Co. Ltd. да упражнява правата си за търговия, е необходимо да бъдат променени условията на разрешенията.

(9)

Поради това регламенти (ЕО) № 1444/2006, (ЕС) № 333/2010 и (ЕС) № 184/2011 следва да бъдат съответно изменени.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

а)

в заглавието изразът „притежател на разрешителното — Calpis Co. Ltd. Japan, представлявано в Европейския съюз от Calpis Co. Ltd. Europe Representative Office“ се заменя с „притежател на разрешението Asahi Calpis Wellness Co. Ltd., представлявано в Европейския съюз от Asahi Calpis Wellness Co. Ltd. Europe Representative Office“;

б)

във втората колона в приложението наименованието на притежателя на разрешителното „Calpis Co. Ltd. Japan, представлявано в Европейския съюз от Calpis Co. Ltd. Europe Representative Office, Франция“ се заменя с „Asahi Calpis Wellness Co. Ltd., представлявано в Европейския съюз от Asahi Calpis Wellness Co. Ltd. Europe Representative Office“.

а)

в заглавието изразът „притежател на разрешителното — Calpis Co. Ltd., Япония, представляван от Calpis Co. Ltd. Europe Representative Office“ се заменя с „притежател на разрешението Asahi Calpis Wellness Co. Ltd., представлявано в Европейския съюз от Asahi Calpis Wellness Co. Ltd. Europe Representative Office“;

б)

във втората колона в приложението наименованието на притежателя на разрешителното „Calpis Co. Ltd. Japan, представлявано от Calpis Co. Ltd. Europe Representative Office, Франция“ се заменя с „Asahi Calpis Wellness Co. Ltd., представлявано в Европейския съюз от Asahi Calpis Wellness Co. Ltd. Europe Representative Office“.

9.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 152/11

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за издаване на разрешение за препарат от Bacillus licheniformis (ATCC 53757) и неговата протеаза (E.C. 3.4.21.19). Посоченото заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Заявлението се отнася за разрешаване на употребата на препарат от Bacillus licheniformis (ATCC 53757) и неговата протеаза (E.C. 3.4.21.19) като фуражна добавка за пилета за угояване, пилета, отглеждани за носачки, и видове домашни птици с по-малко стопанско значение, отглеждани за угояване и за носачки, както и за декоративни птици, като добавката следва да се класифицира в категорията „зоотехнически добавки“.

(4)

В становището си от 11 март 2015 г. (2) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при предложените условия на употреба препаратът от Bacillus licheniformis (ATCC 53757) и неговата протеаза (E.C. 3.4.21.19) не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните и на човека, нито върху околната среда и, че препаратът има потенциал да подобри съотношението фураж/наддаване при пилетата за угояване при препоръчителната доза, но само при нискобелтъчно хранене. Също така се счита, че това заключение може да се отнесе и за пилетата, отглеждани за носачки, видовете домашни птици с по-малко стопанско значение, отглеждани за угояване и за носачки, както и за декоративните птици. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

При оценката на препарата от Bacillus licheniformis (ATCC 53757) и неговата протеаза (E.C. 3.4.21.19) беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени. Поради това употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена съгласно предвиденото в приложението към настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

9.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 152/15

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 бе подадено заявление за разрешаване на 6-фитаза, получена от Trichoderma reesei (ATCC SD-6528). Посоченото заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Заявлението се отнася до разрешаването на 6-фитаза, получена от Trichoderma reesei (ATCC SD-6528), като фуражна добавка за домашни птици и свине, която да бъде класифицирана в категорията „зоотехнически добавки“.

(4)

В становището си от 22 октомври 2015 г. (2) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при предложените условия на употреба 6-фитаза, получена от Trichoderma reesei (ATCC SD-6528), не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните и здравето на човека, нито върху околната среда, както и че е ефикасна за подобряване на задържането на фосфора при пилета и пуйки за угояване, кокошки носачки, отбити прасенца, прасета за угояване и свине майки в препоръчаната доза. Органът също така заключи, че това заключение може да се екстраполира за видовете домашни птици и свине с по-малко стопанско значение. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

При оценката на 6-фитаза, получена от Trichoderma reesei (ATCC SD-6528), беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени. Поради това употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена съгласно предвиденото в приложението към настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

9.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 152/18

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за издаване на разрешение за бензоена киселина. Посоченото заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Заявлението се отнася до разрешаването на бензоената киселина като фуражна добавка за свине майки, която да бъде класифицирана в категорията „зоотехнически добавки“.

(4)

С Регламент (ЕО) № 1730/2006 на Комисията (2) вече бе разрешена употребата на добавката като фуражна добавка за отбити прасенца, а с Регламент (ЕО) № 1138/2007 на Комисията (3) — за свине за угояване.

(5)

В становищата си от 14 юни 2012 г. (4) и 16 юни 2015 г. (5) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при предложените условия на употреба бензоената киселина не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните и на хората, нито върху околната среда, както и че има потенциал да доведе до леко намаляване на pH на урината на свине майки. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за наблюдение след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(6)

При оценката на бензоената киселина беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени. Поради това употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена съгласно предвиденото в приложението към настоящия регламент.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

9.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 152/21

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

9.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 152/23

(1)

Заключенията за най-добри налични техники (НДНТ) са отправна точка при определянето на условията на разрешителните за инсталациите, обхванати от глава II на Директива 2010/75/ЕС. Компетентните органи следва да определят стойности за допустимите емисии, които да гарантират, че при нормални експлоатационни условия емисиите няма да надхвърлят емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники съгласно заключенията за НДНТ.

(2)

На 24 септември 2014 г. форумът, състоящ се от представители на държавите членки, засегнатите отрасли и неправителствените организации в сферата на опазването на околната среда, и създаден с решение на Комисията от 16 май 2011 г. (2), предостави на Комисията становище относно предложеното съдържание на референтния документ за НДНТ. Това становище е публично достъпно.

(3)

Заключенията за НДНТ, определени в приложението към настоящото решение, са ключов елемент на този референтен документ за НДНТ.

(4)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 75, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС,

9.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 152/43

(1)

На 21 септември 2015 г. Ирландия поиска от Комисията да реши в съответствие с член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 дали определен вид попони за коне, предлагани на пазара, предназначени за защита от насекоми на конете и на обкръжаващата ги среда (конски и оборни мухи), е биоцид, третирано изделие или нито едно от двете.

(2)

Според информацията, предоставена от Ирландия, попоната за коне се състои от два отделни пласта тъкан, като външният пласт е импрегниран с перметрин и е отделен от кожата на коня благодарение на ненапоения вътрешен пласт. Твърди се, че чрез третирането с перметрин допълнително се подобрява функцията на попоната за физическа защита от вредни насекоми в обкръжаващата среда на коня, тъй като при кацането им върху външния слой на попоната те ще бъдат умъртвявани.

(3)

Попоната за коне е предназначена за борба с насекоми, които отговарят на определението за вредни организми, посочено в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 528/2012, тъй като те могат да имат вредно въздействие върху животните или хората.

(4)

В съответствие с член 3, параграф 1, буква а) от посочения регламент унищожаването, възпирането, обезвреждането, предотвратяването на действието или оказването по друг начин на контролиращо въздействие върху всякакви вредни организми е биоцидна функция.

(5)

Попоната за коне отговаря на определението за изделие, посочено в член 3, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 528/2012, тъй като тя има специална форма, повърхност или дизайн, които определят нейните функции в по-голяма степен от нейния химичен състав.

(6)

Попоната отговаря на определението за третирано изделие, посочено в член 3, параграф 1, буква л) от Регламент (ЕС) № 528/2012, тъй като перметринът целенасочено е включен в нея с цел борба с насекомите в обкръжаващата среда на коня.

(7)

Ето защо, за да се определи дали попоната за коне е третирано изделие, или биоцид, от съществено значение е да се установи дали нейната главна функция е на биоцид в съответствие с приетото ръководство на Съюза (2).

(8)

Тъй като i) вредните насекоми в обкръжаващата среда на коня не са вредни за самата попона; ii) концентрацията на перметрин в попоната е сравнима с тази в биоцидите и е по-висока от концентрацията, използвана за борба с хранещите се с кератин насекоми по текстила (3); iii) начинът на действие на перметрина в попоната е идентичен с този на биоцидите; iv) в информацията за продукта се отдава по-голямо и първостепенно значение на биоцидната функция за борба с насекомите, отколкото на останалите функции на попоната за коне (и по-специално за смекчаване на действието на студените атмосферни условия или за ултравиолетова защита), може да се счита, че главната функция на попоната за коне е на биоцид и че тя отговаря на определението за биоцид, посочено в член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 528/2012.

(9)

В съответствие с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012 е важно също така да се определи дали попоната за коне може да попадне в обхвата на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), ако отговаря на определението за ветеринарен лекарствен продукт, посочено в член 1, параграф 2 от същата директива.

(10)

След като попоната за коне не е предназначена за употреба като инсектицид за локално приложение и не се използва с цел възстановяване, коригиране или промяна на физиологичните функции посредством фармакологично, имунологично или метаболитно действие, нито с цел поставяне на медицинска диагноза при коне, и при условие че тя не се представя като притежаваща свойства за лекуване или профилактика на болести, а за борба с насекоми, които могат да се срещат в обкръжаващата среда на коня и да пречат на животните, попоната за коне не отговаря на определението за ветеринарен лекарствен продукт, посочено в член 1, параграф 2 от Директива 2001/82/ЕО, и следователно попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 528/2012.

(11)

Тъй като продуктов тип 18, както е определен в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012, обхваща продукти, употребявани за борба с членестоноги (например насекоми, паякообразни и ракообразни) чрез средства, различни от отблъскване или привличане, следва да се счита, че попоната за коне принадлежи към продуктов тип 18. Освен това, тъй като перметринът не е предмет на оценка, нито е одобрен (5) за употреба в биоциди от продуктов тип 19, не следва да се твърди, че попоната за коне има функции на репелент.

(12)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

9.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 152/45

(1)

Предвид реда за подаване на заявление съгласно процедурата на Съюза за издаване на разрешение, посочена в член 41 от Регламент (ЕС) № 528/2012, на 3 декември 2015 г. Германия поиска от Комисията да приеме решение в съответствие член 3, параграф 3 от посочения регламент относно това дали дадена група готови за употреба и съдържащи пропан-2-ол продукти („продуктите“), пуснати на пазара за употреба за дезинфекция на ръцете, включително в този случай за хирургична дезинфекция на ръцете, и които предстои да бъдат разрешени като за група биоциди според определението по член 3, параграф 1, буква т) от посочения регламент, представляват биоцидни продукти.

(2)

Германия счита, че продуктите са лекарствени продукти в съответствие с Директива 2001/83ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), като изтъква, че от предвидените видове употреба на продуктите е видно, че целта с тях е да се предотвратяват болести при хората, тъй като могат да се използват в области и ситуации, за които от медицинска гледна точка се препоръчва дезинфекция. Според Германия става въпрос по-конкретно за случаите, когато продуктите се използват от медицинските специалисти при процедури за предоперативно третиране, за да се предотврати рискът от пренасяне на микроорганизми в хирургични рани.

(3)

Продуктите са предназначени за контролирането на определени бактерии, вируси и гъби, които отговарят на определението за „вредни организми“ по член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 528/2012, тъй като те имат вредно въздействие върху хората.

(4)

Тъй като унищожаването, възпирането, обезвреждането, предотвратяването на действието или оказването по друг начин на контролиращо въздействие върху всякакви вредни организми е биоцидна функция, продуктите отговарят на определението за биоцид в член 3, параграф 1, буква а) от посочения регламент.

(5)

В съответствие с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012 е важно да се прецени дали продуктите могат да попаднат в приложното поле на Директива 2001/83/ЕО, ако те отговарят на определението за лекарствен продукт, формулирано в член 1, параграф 2 от посочената директива.

(6)

Когато продуктите се използват само с цел намаляване на броя на микроорганизмите върху ръцете и на свързания с тях риск от пренасяне на микроорганизми от потенциално замърсени ръце, като не се използват за възстановяване, корекция или промяна на физиологичните функции чрез упражняване на фармакологично, имунологично или метаболитно действие, нито с цел поставяне на медицинска диагноза, нито са представени като притежаващи свойства за лекуване или профилактика на болести по човека, продуктите не отговарят на определението за лекарствен продукт, формулирано в член 1, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО, и следователно попадат в приложното поле на Регламент (ЕС) № 528/2012.

(7)

Тъй като продуктови типове от група 1, както са определени в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012, включват продукти, използвани за целите на хигиената на човека, които се прилагат върху човешката кожа или скалп или са в контакт с тях и чиято основна цел е дезинфекция на кожата или скалпа, продуктите спадат към продуктов тип 1.

(8)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,

9.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 152/47

(1)

През 2011 г. на дружеството Finnfjord AS („Finnfjord“) бе предоставена държавна помощ в размер на 175 млн. NOK от Схемата за енергиен фонд (вж. по-долу) за изграждането на система за оползотворяване на енергия в завода му за производство на феросиликон. Отпускането на помощта бе одобрено от Органа с Решение № 39/11/COL (1).

(2)

След обсъждания, предхождащи уведомлението, започнали през ноември 2012 г., норвежките органи с писмо от 26 юни 2013 г. уведомиха за допълнителната помощ за Finnfjord от Innovation Norway („IN“) съгласно член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 (2). Това е мярката, която е предмет на настоящото решение.

(3)

С писмо от 5 юли 2013 г. (3) Органът поиска допълнителна информация от норвежките органи. Норвежките органи отговориха с писмо от 19 август 2013 г. (4). С писмо от 28 август 2013 г. (5) Органът отправи ново искане за информация. Норвежките органи отговориха с писмо от 18 септември 2013 г. (6). С писмо от 13 ноември 2013 г. (7) Органът уведоми норвежките органи, че е приел Решение № 445/13/COL за откриване на официална процедура по разследване по отношение на мярката, за която е отправено уведомление.

(4)

С електронно писмо от 21 февруари 2014 г. (8) норвежките органи представиха мнението си по отношение на решението. На 10 април 2014 г. след продължителни обсъждания с норвежките органи и Finnfjord относно поверителната информация решението бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и Притурката за ЕИП. (9) Finnfjord беше единствената трета страна, която представи мнение (10). С писмо от 13 май 2014 г. (11) мнението бе препратено до норвежките органи. С писмо от 6 юни 2014 г. (12) норвежките органи представиха мнение относно мнението на третата страна. С електронно писмо от 25 септември 2014 г. (13) Finnfjord представи допълнително мнение. С електронно писмо от 8 октомври 2014 г. (14) Органът поиска допълнителна информация от Finnfjord. Finnfjord отговори с електронни писма от 24 и 27 октомври 2014 г. (15). С писмо от 27 октомври 2014 г. (16) допълнителното мнение и информация бяха препратени на норвежките органи. Норвежките органи отговориха с писмо от 12 ноември 2014 г. (17). Между ноември 2014 г. и януари 2015 г. Органът имаше неофициални контакти по електронната поща и по телефон с норвежките органи и Finnfjord.

(5)

Предложената мярка, за която е отправено уведомление, представлява пряка безвъзмездна помощ в размер на 16 млн. NOK от IN за Finnfjord. Тя е предназначена да покрие частично увеличението на разходите по проекта от [680—720] млн. NOK на [приблизително 800] млн. NOK.

(6)

С писмо от 10 декември 2012 г. IN уведоми Finnfjord за своето решение да предостави мярката, за която е отправено уведомление.

(7)

IN обясни, че Finnfjord се нуждае от допълнителни [80—95] млн. NOK, за да завърши проекта за оползотворяване на енергия. Това означава, че 16-те млн. NOK покриват само част от увеличението на разходите.

(8)

В същото време освен предвидената пряка безвъзмездна помощ в размер на 16 млн. NOK за Finnfjord IN отпусна на Finnfjord и заем от 18 млн. NOK. Към този момент Finnfjord вече е взело заем от IN в размер на 100 млн. NOK във връзка със същия проект. Органът не е бил уведомен за нито един от заемите. IN счита, че те са били отпуснати при пазарни условия и следователно не включват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(9)

Заедно със заема от IN в размер на 18 млн. NOK Finnfjord обезпечи заем в размер на [45—60] млн. NOK от финансовата институция SpareBank 1 Nord-Norge („SNN“). Съществуващите заеми на Finnfjord от SNN във връзка с проекта възлизат общо на [300—325] млн. NOK.

(10)

В обобщение пряката безвъзмездна помощ в размер на 16 млн. NOK и двата заема в размер на 18 млн. и [45—60] млн. NOK покриват увеличението на разходите в размер на [80—95] млн. NOK.

(11)

IN е публично образувание, създадено със Закона за Innovation Norway. (18) То е собственост на държавата Норвегия чрез Министерството на местното самоуправление и регионалното развитие (51 %) и на всички 19 норвежки областни органа (49 %). IN се финансира с публични средства.

(12)

Enova SF („Enova“) е държавно предприятие (19), което е изцяло собственост на държавата Норвегия чрез Министерството на петрола и енергетиката. То отговаря за управлението на Схемата за енергиен фонд, която представлява схема за държавна помощ за насърчаване на опазването на околната среда, одобрена от Органа с решения № 125/06/COL (20) и № 248/11/COL. (21) Enova се финансира с публични средства.

(13)

Съгласно Схемата за енергиен фонд Enova организира конкурси за помощ, при които спечелилите проекти са тези с най-добрия енергиен резултат за всяка NOK от помощта (22).

(14)

Едва след одобряване на окончателния доклад за проекта (23) Enova разпределя последните 20 % от мярката за индивидуална помощ. Съгласно съобщението за медиите на Finnfjord (24) системата за оползотворяване на енергия е била готова и въведена в експлоатация на 30 октомври 2012 г. На 22 ноември 2012 г. окончателният доклад от Finnfjord е бил одобрен от Enova. На 23 ноември 2012 г. Enova изплати последните 35 млн. NOK от помощта (20 % от общия размер на помощта, възлизаща на 175 млн. NOK).

(15)

Finnfjord е семейно дружество с ограничена отговорност. Заводът, подпомаган чрез предложената помощ, се намира във Finnsnes, област Troms, която е втората най-северна област в Норвегия.

(16)

В уведомлението, което води до Решение № 39/11/COL на Органа от 9 февруари 2011 г. за одобрение на 175 млн. NOK под формата на помощ от Enova за Finnfjord, бюджетът за проекта за оползотворяване на енергия на Finnfjord бе оценен на 511,66 млн. NOK. Помощта бе предоставена за замяна на съществуващата охладителна система със съоръжение за оползотворяване на енергия. Намерението е годишно да се произвежда 224 GWh електроенергия и да се оползотворят 125 GWh пара за производствения процес. Следователно прогнозното годишно производство на енергия възлиза на 349 GWh.

(17)

Съгласно настоящото уведомление до февруари 2011 г. прогнозният бюджет вече е бил увеличен със 190 млн. NOK от 551,66 млн. NOK на 700 млн. NOK. Въпреки това значително увеличение на 7 февруари 2011 г. съветът на Finnfjord реши да продължи с проекта. Към този момент Finnfjord не е кандидатствало за допълнителна помощ. Помощта, за която е отправено уведомление, не е предназначена да покрие увеличението на разходите, което е довело до оценка от 700 млн. NOK.

(18)

Увеличението на разходите произтича до голяма степен от решението на Finnfjord да насочи проекта изключително към производството на електроенергия от пара (и да не оползотворява парата за производствения процес) чрез придобиване на по-мощна парна турбина. Турбината е поръчана на 7 януари 2011 г. На 23 февруари 2011 г. е сключен правнообвързващ договор за турбината. С писмо от 16 февруари 2011 г. Finnfjord информира Enova, че е поръчало по-мощната турбина, която ще произвежда годишно 344,5 GWh електроенергия. От това следва, че увеличеното производство на електроенергия е по-близо до предполагаемото общо производство от 349 GWh на електроенергия и пара. Въз основа на това Finnfjord поиска производството на пара да бъде изключено от подпомагания проект. С писмо от 17 февруари 2011 г. Enova одобри изменението на проекта.

(19)

През целия етап на проекта Finnfjord е предоставяло на Enova доклади за напредъка. В доклада си от 30 април 2012 г. Finnfjord се позова на допълнителното увеличение на разходите, свързано с изграждането на турбина, парни и кондензационни тръби и отводнителни канали. Допълнителните разходи възлизат на приблизително 5 млн. NOK. Finnfjord все още имаше за цел да запази общите разходи по проекта под предполагаемите 700 млн. NOK.

(20)

В доклада си за напредъка от 29 юни 2012 г. общата оценка на разходите продължава да е 700 млн. NOK. По това време обаче е изчислено, че проектът ще доведе до увеличение на разходите с допълнителни [5—10] млн. NOK. Това увеличение на разходите бе обсъдено от съвета на Finnfjord на заседанието от 19 юни 2012 г. Норвежките органи не са обяснили защо общото увеличение на разходите с [10—15] млн. NOK ([…]) не води до коригиране на общата оценка на разходите от 700 млн. NOK в доклада за напредъка от 29 юни 2012 г.

(21)

Норвежките органи обясниха, че в един момент през пролетта на 2012 г. Finnfjord е започнало неофициални дискусии с Enova за получаване на допълнителна помощ, която да покрие увеличените разходи по проекта. На 5 юли 2012 г. след неофициални контакти Finnfjord кандидатства официално за допълнителна помощ от Enova. Към този момент Finnfjord ревизира общата оценка на разходите до [730—760] млн. NOK.

(22)

В информацията, предоставена на Органа, се посочва, че въз основа на преразглеждането на бюджета, приключило на 31 юли 2012 г., Finnfjord е достигнало до заключението, че проектът ще породи допълнителни разходи и общата оценка на разходите е нараснала до стойности между [740] млн. NOK и [приблизително 800] млн. NOK. Увеличението на разходите е свързано с: адаптиране на съществуващата техника, адаптиране на трите съществуващи пещи, адаптиране на димоотводи, инсталации в сградата с турбината и в други сгради, по-продължителни производствени дефицити от очакваните и завършване на работата и инсталациите. Finnfjord поиска допълнителна помощ от Enova, за да гарантира, че проектът ще отговаря на неговите вътрешни изисквания за рентабилност. В доклада си за напредъка от 12 септември 2012 г. Finnfjord представи допълнителни подробности за причините за увеличението на разходите.

(23)

В началото на август 2012 г. Finnfjord обсъди неофициално с Enova потенциалното отлагане на работата по третата пещ и я класифицира като отделен проект с цел да кандидатства за допълнителна помощ от Enova въз основа на това, че представлява нов проект.

(24)

С писмо от 20 август 2012 г. Enova отхвърли заявлението за помощ.

(25)

По време на заседанието на съвета на Finnfjord, проведено на 25 септември 2012 г., общо изчислените разходи са определени на [приблизително 800] млн. NOK. В рамките на това заседание съветът на Finnfjord разгледа три алтернативни линии на действие:

(26)

Съветът реши да продължи работа съгласно третата възможност.

(27)

IN предостави на Органа извадка от протокола от заседанието на съвета по отношение на третата възможност. Относно заявленията до Enova и IN за допълнителна помощ извадката гласи следното:

„Потенциалните безвъзмездни средства/заеми от Enova и [IN] ще бъдат използвани пряко за намаляване на ликвидния заем, за който е кандидатствано [от SNN]“ (25).

(28)

Според IN съветът е достигнал до заключението, че първата линия на действие би означавала по същество, че проектът ще бъде финансиран за сметка на кредиторите на Finnfjord, което решение не би било препоръчително от правна гледна точка и не би било устойчиво в дългосрочен план. Също така съгласно IN съветът не разглежда втората възможност като осъществима линия на действие, тъй като счита, че забавянето на работата по третата пещ би било прекалено скъпо.

(29)

В своите мнения относно решението на Органа за откриване на официална процедура по разследване норвежките органи разясниха, че окончателните разходи възлизат на [приблизително 800] млн. NOK. Норвежките органи не изясниха кога това е било окончателно установено.

(30)

На 28 август 2012 г. Finnfjord започна неофициален диалог с IN и SNN с цел да получи [80—95] млн. NOK, необходими за финансиране на цялостното изпълнение на проекта.

(31)

С писмо от 1 октомври 2012 г. Finnfjord официално кандидатства за допълнителни заеми от SNN. На 11 октомври 2012 г. Finnfjord кандидатства за допълнителни заеми и безвъзмездни средства от IN, без да уточни размера на помощта.

(32)

Изглежда че преди средата на октомври 2012 г. SNN е предложило на Finnfjord заем в размер на [80—95] млн. NOK. SNN обаче е обвързало предложението си с обезпечение в ущърб на обезпечението на вече съществуващ заем от IN. (26) IN не е приел това решение. Вместо това Finnfjord, SNN и IN са договорили следния финансов пакет от [80—95] млн. NOK:

(33)

Финансовият пакет в размер на [80—95] млн. NOK бе официално изготвен и бе приет от Finnfjord чрез допълнително споразумение за сътрудничество, подписано между SNN, IN и Finnfjord на 12 декември 2012 г. Това споразумение, предназначено за регулиране на отношенията между трите страни, обхваща споразумението за заем между Finnfjord и SNN от 12 декември 2012 г. и споразумението за заем между Finnfjord и IN от 10 декември 2012 г.

(34)

Въпреки че заемите от IN и SNN са били отпуснати, 16 млн. NOK от помощта за Finnfjord ще бъдат изплатени единствено с одобрението на Органа.

(35)

IN подчертава, че към момента на вземане на решението за предоставяне под условие на 16 млн. NOK не е обмисляло отпускането на заем на Finnfjord, тъй като дружеството не разполага с достатъчно обезпечения, служещи за покриване на нови заеми в размер до [80—95] млн. NOK.

(36)

Що се отнася до това защо Finnfjord не е кандидатствало за допълнителна помощ от Enova през февруари 2011 г., IN разясни, че Enova едностранно е намалило сумата от 200 млн. NOK и подчерта, че отпуснатата сума от 175 млн. NOK представлява изключително голям интензитет на помощта и че за нито един друг проект не би трябвало да се очаква да получи такава помощ. Следователно Finnfjord счита, че кандидатстването за допълнителна помощ би било неуспешно. Дружеството обаче промени подхода си, след като узна за решението на Enova да предостави 350 млн. NOK под формата на помощ за почти идентичен проект, осъществен от Elkem AS (28).

(37)

IN представи преразгледана таблица, като взе предвид мнението на Органа, изложено в решението за откриване на официална процедура по разследване. Въз основа на крайната цена на проекта от [приблизително 800] млн. NOK, продължителността на проекта от 15 години и потвърденото постепенно увеличение на производството на електроенергия за първите три години до максимален годишен капацитет от 344,5 GWh процентът на възвращаемост без помощта в размер на 16 млн. NOK е изчислен чрез използване на модела на Enova на [приблизително 9] %. Заедно с помощта процентът на възвращаемост би бил [приблизително 11] %. IN твърди, че следователно проектът не е печеливш предвид общата инвестиционна политика на Finnfjord за изискване на процент на възвращаемост в диапазона [10—20] % за такива инвестиции извън основните икономически дейности на дружеството.

(38)

IN подчертава, че Finnfjord е взел решението да продължи с проекта въз основа на свои вътрешни изчисления, които се различават от представените по-горе изчисления (основани на модела на Enova). IN отбелязва, че не са му били предоставени вътрешните изчисления на Finnfjord. IN отбелязва, че противоречащите си на пръв поглед становища на IN и Enova най-вероятно произтичат от различните вътрешни правила и практики на Enova и IN.

(39)

Finnfjord посочи това, което счита за представляващо очевидно противоречие в решението на Органа, където Органът от една страна не изключва категорично, че помощта може да има стимулиращ ефект в разглеждания случай, но от друга поставя въпроса дали Finnfjord е разгледало възможността за прекратяване, намаляване на обхвата или временно преустановяване на проекта. Finnfjord подчертава, че въпреки че съветът му е имал амбицията да завърши проекта до заседанието на съвета на 25 септември 2012 г., това не следва да се определя като израз на желание или възможност за цялостно изпълнение на проекта на всяка цена. Според дружеството фактите и цифрите, предоставени на Органа, ясно показват, че Finnfjord не би могъл да плати за завършването на проекта без допълнителното финансиране. Finnfjord не може да предложи каквито и да е допълнителни обезпечения, следователно не може да обезпечи допълнително финансиране на заема. Поради това Finnfjord отхвърля предварителното мнение на Органа, че помощта ще се разглежда като навременен, но не задължително необходим елемент във финансовия пакет.

(40)

Също както IN, Finnfjord подчертава, че намаляването на помощта от Enova от 200 млн. NOK на 175 млн. NOK е едностранно политическо решение на съвета на Enova. Finnfjord посочва редицата несъответствия, по негово мнение, в становището на Enova относно стимулиращия ефект на допълнителната помощ за проекта и подчертава, че от противоречащите си на пръв поглед становища на Enova и IN относно стимулиращия ефект на помощта няма последствия, тъй като политиката на Enova е по-ограничителна в сравнение с разрешеното в Насоките за помощта за околната среда („НПОС“) (29).

(41)

По отношение на оценката на това дали помощта е подходящият инструмент Finnfjord изглежда обаче отхвърля идеята, че тази оценка следва да се направи въз основа на специфичните за разглеждания случай обстоятелства, а вместо това препраща към Решение № 39/11/COL, в което Органът счита, че първоначално отпуснатата помощ от 175 млн. NOK е подходящият инструмент за осъществяване на инвестициите в проекта преди неговото изпълнение.

(42)

По отношение на въпроса за пропорционалността дружеството подчертава, че проектът се е оскъпил с повече от два пъти в сравнение с първоначално прогнозираното. Процентът на възвращаемост от 12,35 % е в по-ниската граница на диапазона на рентабилността, изискван от Finnfjord. Актуализираният процент на възвращаемост [приблизително 9] % без помощта в размер на 16 млн. NOK се счита за доста по-нисък от този, който Finnfjord би приело „ако можеше да действа по собствена воля“. Дори и при процент на възвращаемост от [приблизително 11] % с помощта в размер на 16 млн. NOK се поддържа по-скоро умерена възвращаемост. Finnfjord счита предоставянето на помощта като разумно разпределение на тежестта между IN и SNN и подчертава, че заемният капитал по проекта се е увеличил значително. Рискът от неизпълнение се поема изцяло от дружеството. Следователно Finnfjord счита, че е ясно, че помощта не води до свръхкомпенсация.

(43)

Според Finnfjord допълнителната помощ от IN няма да подкопае механизма за конкуренция съгласно Схемата за енергиен фонд. Finnfjord подчертава, че механизмът за конкуренция съгласно Схемата за енергиен фонд е пречка единствено за най-малко ефективните проекти да получат помощ, когато сумата, за която се кандидатства, надвишава бюджета на схемата. Дружеството приканва Органа да обмисли дали дадено предпочитание към механизъм за конкуренция съгласно Схемата за енергиен фонд може да попречи на правото на норвежките органи да организират своето управление на публични средства. Във връзка с това Finnfjord твърди, че се съмнява, че, извън правилата относно кумулирането, Органът има валидно законово основание да гарантира, че предоставената индивидуална помощ не пречи на функционирането на дадена схема за помощ. Finnfjord обяснява, че помощта, за която е отправено уведомление, е разпределена по открит и прозрачен начин.

(44)

В хода на официалното разследване Органът получи втора част от мнението на третата страна — Finnfjord, в която дружеството предоставя допълнителни подробности за това как липсата на ликвидност през есента на 2012 г. би довела до спиране на проекта без допълнителния финансов пакет, което от своя страна е наложено от отпускането на помощ от IN. За да обоснове защо помощта за Finnfjord, за която е отправено уведомление, има стимулиращ ефект, Finnfjord се позовава на решението на Органа по делото Helguvík Aluminium Smelter  (30).

(45)

Дружеството представя становища от SNN, счетоводителя и председателя на Finnfjord като доказателството за нуждата от помощта. Освен това дружеството представя таблица, показваща актуализираните изчисления на настоящата нетна стойност на проекта (проверени от IN), която показва [известна отрицателна възвръщаемост] % спрямо помощта. Finnfjord се позовава на Органа и практиката на Комисията (31), свързана със случаи на непредвидени разходи при новаторски проекти, при които предоставената помощ, изразена не като фиксирана сума, а по-скоро като процент от неизвестна обща сума, се счита за съвместима с функционирането на правилата за държавна помощ.

(46)

По искане на Органа впоследствие Finnfjord представи копия от двете финансови споразумения, сключени между SNN, IN и Finnfjord на 14 юни 2011 г. и на 12 декември 2012 г., както и документация, отнасяща се до липсата на обезпечение.

(47)

Норвежките органи представиха своето мнение по отношение на двете части от мнението на третата страна — Finnfjord. Норвежките органи са съгласни с Finnfjord и са изяснили незначителни фактически въпроси относно източника на финансиране на предложените 16 млн. NOK безвъзмездна помощ. Тъй като изплащането на средствата от съответните ресурси се извършва по един и същи начин, не е доказано, че тези разяснения са от съществено значение за оценката от Органа на мярката, за която е отправено уведомление.

(48)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите — членки на ЕС, от държавите от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията между договарящите се страни, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(49)

Това означава, че мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, ако следните условия са изпълнени кумулативно: мярката i) е предоставена от държавата или посредством държавни ресурси; ii) предоставя избирателно икономическо предимство на получателя; iii) е в състояние да окаже въздействие върху търговията между договарящите се страни и да наруши конкуренцията.

(50)

Мярката за помощ трябва да бъде отпусната от държавата или чрез държавни ресурси. В този контекст се напомня, че IN е публично образувание. Безвъзмездните му средства са финансирани от Норвегия. Следователно мярката, за която е отправено уведомление, е финансирана с държавни ресурси и може да се прехвърля на Finnfjord под контрола на публично образувание, контролирано от държавата. Поради това Органът счита, че са използвани държавни ресурси.

(51)

За да представлява държавна помощ, мярката, за която е отправено уведомление, трябва да предоставя на Finnfjord предимства, които го освобождават от някои задължения, които обикновено са за сметка на неговия бюджет. Следователно мярката трябва да е избирателна, т.е. да поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“. Пряката безвъзмездна помощ в размер на 16 млн. NOK представлява прехвърляне на парични средства в брой, които Finnfjord не би получило в хода на обичайната си дейност. Предложената безвъзмездна помощ е предназначена изключително за Finnfjord. Поради това Органът достига до заключението, че тази пряка безвъзмездна помощ предоставя избирателно икономическо предимство на Finnfjord.

(52)

За да се счита за държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мярката трябва да е в състояние да наруши конкуренцията и да засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП. Съгласно установената съдебна практика самият факт, че мярката укрепва позицията на предприятието в сравнение с други предприятия, които се конкурират в областта на търговията в рамките на ЕИП, се счита за достатъчен, за да се заключи, че мярката е в състояние да засегне търговията между договарящите се страни и да наруши конкуренцията между предприятията, установени в други държави от ЕИП (32). Finnfjord произвежда феросиликон и микросиликати, които продава на европейския пазар (33). Поради това Органът достига до заключението, че помощта засяга търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП и нарушава конкуренцията в рамките на ЕИП, тъй като получателят на помощта развива дейността си в сектор, в който се извършва търговия между договарящите се страни.

(53)

Въз основа на горепосочените констатации Органът достига до заключението, че мярката, за която е отправено уведомление, която е под формата на пряка безвъзмездна помощ в размер на 16 млн. NOK от IN за Finnfjord, представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(54)

В съответствие с член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 „Надзорният орган на ЕАСТ се уведомява своевременно за всякакви планове за предоставяне или изменение на помощ, за да му се даде възможност да направи своите коментари (…). Въпросната държава не прилага предложените мерки, докато процедурата не доведе до окончателно решение“.

(55)

С писмо от 26 юни 2013 г. норвежките органи са уведомили за мярката за помощ в размер на 16 млн. NOK. Помощта е отпусната условно, като подлежи на одобрение от страна на Органа, и съответно не е изплатена.

(56)

От предоставената информация е видно, че помощта е отпусната въз основа на схема за помощ, за която не е отправено уведомление до Органа, тъй като норвежките органи считат, че помощта е попадала в обхвата на приложимия в онзи момент Общ регламент за групово освобождаване („ОРГО“) (34). Безвъзмездните средства от Enova и IN представляват инвестиционна помощ за същото предприятие и за същия инвестиционен проект. Поради това норвежките органи стигат до заключението, че за помощта за Finnfjord трябва да се отправи индивидуално уведомление, тъй като при кумулиране с помощта от Enova тя надвишава прага, при който индивидуално предоставените помощи подлежат на задължително уведомяване (35).

(57)

Въз основа на горепосоченото Органът достига до заключението, че норвежките органи са изпълнили задълженията си, произтичащи от член 1, параграф 3 от част I на протокол 3.

(58)

IN твърди, че помощта за Finnfjord е съвместима с член 61, параграф 3, буква в) от Споразумение за ЕИП като помощ за опазване на околната среда. IN подчертава, че въпросната помощ не представлява форма на помощ за оздравяване.

(59)

Съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП „помощите, които са предназначени да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически области“, могат да се считат за съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП, при положение че те не влошават условията на търговския обмен и конкуренцията в ЕИП до степен, която противоречи на общия интерес.

(60)

С Решение № 39/11/COL Органът одобри първоначалната помощ от Схемата за енергиен фонд за проекта на Finnfjord за оползотворяване на енергия след извършване на подробна оценка на тази помощ в съответствие с глава 5 от НПОС. Органът достигна до заключението, че помощта от Enova, за която е отправено уведомление, е допринесла за опазването на околната среда чрез стимулиране на Finnfjord да осъществи енергоспестяващи мерки, което не би могло да стане без помощта.

(61)

На 16 юли 2014 г., след като откри официалната процедура по разследване, Органът прие нов набор от Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетиката за периода 2014—2020 г. („НПОСЕ“) (36), които заменят НПОС (37). Органът прилага НПОСЕ от датата на тяхното приемане (38) и за отпускане на индивидуални помощи, за които е отправено уведомление преди приемането на НПОСЕ, когато трябва да вземе решение след датата на приемане (39).

(62)

Органът одобри помощта от Enova като енергоспестяваща мярка. В НПОСЕ не се съдържа глава относно икономиите на енергия, а вместо това е въведена глава за енергийната ефективност (40). Органът оценява съвместимостта на помощта, за която е отправено уведомление, въз основа на главата за енергийна ефективност от НПОСЕ.

(63)

Органът отбелязва, че неговата оценка на съвместимостта на мярката, за която е отправено уведомление, в разглеждания случай не би се различавала съществено, ако се прилагаше НПОС. За да докаже това, по-долу са посочени съответните принципи, съдържащи се както в НПОСЕ, така и в НПОС.

(64)

В решението си за откриване на официалната процедура по разследване и оценката на мярката, за която е отправено уведомление съгласно приложимите в онзи момент НПОС, Органът подчертава, че предвид факта, че той вече е оценил съвместимостта на помощта от Enova за проекта на Finnfjord за оползотворяване на енергия, той не изпитва съмнение, че допълнителната помощ, поради относително малкия ѝ размер в сравнение с първоначалната помощ, е насочена към неефективност на пазара. Освен това, ако се предположи, че помощта би имала стимулиращ ефект и би била необходима, Органът не изпитва съмнения, че нарушенията на конкуренцията и въздействието върху търговията ще бъдат ограничени, така че общият баланс да е положителен. Поради това тези въпроси няма да бъдат разгледани по-долу.

(65)

Предметът на настоящата оценка е дали помощта, за която е отправено уведомление, има стимулиращ ефект и дали е необходима.

(66)

Съгласно НПОСЕ (41), за да бъде съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП, помощта трябва да има стимулиращ ефект. Дали помощта, за която е отправено уведомление, е необходима за осигуряване на действителен стимул да се направи инвестиция, която не би се осъществила по друг начин, е решаващ елемент при оценката на съвместимостта. Трябва да се установи дали помощта е необходима, за да се осигури стимулиращ ефект за инвестицията, т.е. дали помощта действително допринася за промяна на поведението на получателя, така че да се увеличи равнището на опазване на околната среда (42).

(67)

Като общо правило Органът ще счита, че липсва стимулиращ ефект, когато проектът е започнал преди подаването от получателя на заявлението, с което се иска помощта (43). Тъй като разглежданият случай е свързан с допълнителна помощ за покриване на увеличените разходи за текущ проект, Органът не може да се позове на презумпцията за наличието на стимулиращ ефект за кандидатстването за помощ, подадено преди започване на дейностите. През февруари 2011 г. Finnfjord е започнало проект за 700 млн. NOK въз основа на отпуснатата помощ в размер на 175 млн. NOK.

(68)

Органът обаче не изключва стимулиращия ефект на помощта за проект, който вече е започнал, когато предоставянето на безвъзмездна помощ категорично гарантира завършването на проекти, които в противен случай не биха били завършени, или чрез добавяне на опазването на околната среда, което в противен случай не би се осъществило (44). При оценяване на стимулиращия ефект на помощта в този контекст е необходимо хипотетичната ситуация, т.е. какво би могло да направи дружеството без помощта, да бъде разгледана внимателно.

(69)

Дружеството е завършило проекта през октомври 2012 г. без помощта да е изплатена. Въз основа на представената информация и доказателства Органът не счита, че Finnfjord е разгледало реалистично възможността за спиране, намаляване на обхвата или задържане на проекта след февруари 2011 г. до завършването му през октомври 2012 г. По-специално по отношение на заключенията от заседанието на управителния съвет от 25 септември 2012 г. е видно, че дружеството, вследствие на свързаните прекомерни разходи, не е обмисляло сериозно спирането или отлагането на проекта, изцяло или отчасти, или намаляването на неговия обхват. Протоколът от заседанието на управителния съвет от 25 септември 2012 г. гласи, че Finnfjord е имало намерение да търси допълнително финансиране чрез заема от SNN и допълнителна помощ от Enova и IN, както и че всяка потенциална помощ би била използвана пряко за намаляване на заема, който Finnfjord би се стремило да получи от SNN.

(70)

Може да се каже, че тази констатация е подкрепена от дружеството в мнението му относно решението на Органа да открие официална процедура по разследване. Въпреки че дружеството се позовава на нуждата си от допълнително финансиране в размер на [80—95] млн. NOK и заявява, че ситуацията, в която се намира, показва, че дружеството е разгледало възможността за изоставяне на проекта, това се опровергава от други изявления, направени от дружеството, в които то се позовава на липсата на „собствена воля“ (вж. съображение 42 по-горе) и преди всичко от факта, че Finnfjord е завършило проекта без помощта да е била изплатена.

(71)

Ако дружеството е счело, че няма друга възможност освен да продължи да осъществява проекта, помощта не би осигурила на дружеството никакъв стимул, тъй като то би завършило проекта със или без помощта. С други думи, хипотетичният сценарий включва завършване на проекта от страна на Finnfjord без забавяне и без намаляване на обхвата му, както и без помощта.

(72)

Органът не е убеден от довода, че помощта е механизмът, необходим за отпускането на финансовия пакет от [80—95] млн. NOK и че тя е необходима, по-специално за заема от SNN в размер на [45—60] млн. NOK. Дори ако чрез заема от SNN се поставя условие помощта в размер на 16 млн. NOK да бъде отпусната от IN, средствата (както от SNN, така и от IN) са изплатени без предварителното одобрение на допълнителната помощ от Органа. Това показва отделянето на заемите от отпуснатата помощ. Кредитор, който определя действителното изплащане на помощта като условие за допълнително финансиране, би трябвало да изчака за разрешение от страна на Органа преди изплащането на допълнителен заемен капитал, ако това определя наличието на финансовия пакет. Освен това в предоставената на Органа информация не се посочва, че Finnfjord ще трябва незабавно да погаси заемите, в случай че Органът не одобри помощта.

(73)

За да бъде съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП, помощта трябва да бъде необходима. Тя не трябва да представлява субсидия, която покрива разходи за дейност, които дадено предприятие така или иначе би поело, и не трябва да компенсира обичайния търговски риск за дадена икономическа дейност (45). Обаче помощта за допълнителни разходи, възникнали в резултат на непредвидими външни фактори, които не могат да бъдат разглеждани като част от обичайния стопански риск на въпросната икономическа дейност, може да се приеме за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП (46).

(74)

Органът отбелязва, че когато през февруари 2011 г. Finnfjord е било изправено пред увеличение на разходите от 511,66 млн. NOK до 700 млн. NOK, то е решило да продължи с работата по проекта без да иска допълнителна помощ. От това следва, че съответният разход, предмет на настоящото разследване, е увеличението с [80—95] млн. NOK, от 700 млн. NOK на [приблизително 800] NOK. Това представлява увеличение с приблизително […] %.

(75)

Въз основа на предоставената информация, описана в съображение 22 по-горе, увеличението на разходите произтича от: адаптиране на съществуващата техника, адаптиране на трите съществуващи пещи, адаптиране на димоотводи, инсталации в сградата с турбината и в други сгради, по-продължителни производствени дефицити от очакваните и завършване на работата и инсталациите. Те представляват видовете увеличение на разходите, които се очаква да бъдат взети предвид от дружеството при планирането на този тип проект и представляват обичаен стопански риск за въпросната икономическа дейност. Те не могат да се разглеждат като причинени от външни фактори и не се появяват непредвидимо в природата. От това следва, че разглежданият случай може да се разграничи от делото Helguvík Aluminium Smelter  (47), посочен от Finnfjord. В това дело получателят на помощта е изпитал затруднения при получаването на финансиране по време на изключителната финансова криза в Исландия през 2008 г. — обстоятелство, което с право може да се определи като непредвидим външен фактор. Въз основа на горепосоченото Органът счита, че това, което норвежките органи предлагат по отношение на мярката, за която е отправено уведомление, е да компенсират Finnfjord за обичаен стопански риск във връзка с предприетия от него проект.

(76)

Органът признава, че резултатът от неговата оценка вероятно би бил различен, при условие че норвежките органи, вместо да предложат две фиксирани плащания на сумата на помощта (от Enova и по-късно от IN), са отпуснали помощ, която да покрие определен процент от допустимите разходи по проекта. Такъв по-специално е и случаят, когато обхватът на непредвидените допълнителни разходи е значителен и е свързан с факта, че проектът е иновативен, както и с факта, че по този начин разходите, поради самото си естество, е трудно да бъдат оценени предварително. Това твърдение обаче е неприложимо по отношение на фактите, пред които Органът се изправя в разглеждания случай.

(77)

Органът подчертава, че от норвежките органи зависи да докажат, че условията за дерогация съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП са изпълнени (48). Представените от норвежките органи (и Finnfjord) факти и доводи не са убедили Надзорният орган, че помощта от IN, за която е отправено уведомление, има стимулиращ ефект или е необходима.

(78)

Въз основа на изложеното по-горе Надзорният орган достигна до заключението, че помощта от Finnfjord за IN, за която е отправено уведомление, няма стимулиращ ефект и не е необходима. Тъй като дори само поради тези причини помощта е несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП, Органът няма да оценява целесъобразността на помощта, нито нейната пропорционалност.

(79)

Въз основа на представената от норвежките органи информация Надзорният орган достигна до заключението, че предложените безвъзмездни парични средства в размер на 16 млн. NOK, предоставени от IN на Finnfjord, представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(80)

Органът достигна до заключението, че тази помощ е несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП. Следователно норвежките органи не са оправомощени да я прилагат.

(81)

Органът изисква от норвежките органи незабавно да изпратят копие от настоящото решение на Finnfjord,

9.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 152/59

(1)

Вследствие на получени жалби и информация за пазара, на 31 октомври 2013 г. Органът уведоми норвежките органи за предполагаема държавна помощ по отношение на финансирането на новия футболен стадион в Sandefjord (документ № 686574). В същата кореспонденция Органът поиска информация относно предполагаемата мярка за помощ, която норвежките органи предоставиха на 29 ноември 2013 г. (документи № 691773 и 691774).

(2)

Органът поиска допълнителна информация от норвежките органи на 16 януари 2014 г. (документ № 694963), която беше предоставена на 14 февруари 2014 г. (документ № 699518).

(3)

Въз основа на информацията, с която разполага, Органът прие Решение № 444/14/COL, с което на 22 октомври 2014 г. беше открита официалната процедура по разследване във връзка с помощта, предоставена в полза на Sandefjord Fotball AS, и покани норвежките органи да представят своите мнения. Решението беше публикувано в Официален вестник на 15 януари 2015 г., като заинтересованите трети страни бяха поканени да представят своите мнения в срок от един месец от публикуването на решението.

(4)

Срока за изпращане на мненията на норвежките органи беше удължен до 23 декември 2014 г., и тези мнения бяха получени на тази дата (документи № 733899—733901). Органът не получи допълнителни мнения.

(5)

Клуб Sandefjord Fotball е асоциация, създадена през 1998 г. въз основа на споразумение за сътрудничество между двата най-големи футболни клуба в област Sandefjord, а именно Sandefjord Ballklubb и IL Runar. Целта на това сътрудничество беше да се създаде професионален футболен отбор в Sandefjord, който да е в състояние да се класира в норвежката най-висша футболна група.

(6)

Sandefjord Fotball AS е дружество с ограничена отговорност, което управлява професионалния отбор (1). Сътрудничеството между клуб Sandefjord Fotball и Sandefjord Fotball AS се основава на изискванията на Норвежката футболна федерация. Освен това клубът ръководи аматьорски отбор и младежки футболен отбор. Той също така организира летни футболни училища и регионални състезания по футбол за млади футболисти на аматьорско равнище.

(7)

До 2007 г. за своите тренировки и за провеждането на футболни срещи професионалният отбор на Sandefjord Fotball използва общинския стадион Bugårdsparken. Този стадион обаче не отговаря на изискванията на Норвежката футболна федерация за футболните клубове в най-висшата футболна група. Разходите за модернизирането на съществуващия стадион се оценяват на около 40 милиона NOK, които община Sandefjord не желае да инвестира.

(8)

През 2005 г. община Sandefjord и Sandefjord Fotball AS обсъждат възможността за построяването на нов стадион. Общината се съгласява да предостави необходимата земя, а Sandefjord Fotball AS — да финансира и управлява стадиона.

(9)

Общината придобива няколко парцела земя в района на Pindsle на обща стойност от около 3,7 милиона NOK. По това време тази земя е класифицирана като обработваема земя. Решението на общината от 6 септември 2005 г., с което се разрешава придобиването, предвижда земята да бъде включена в регулация със стопанско предназначение, като се предвижда изискването за построяване на стадион. В новия план за регулация земята е разделена на две части: парцел № 152/96 е регулиран за смесено ползване — за стадион и със стопанско предназначение, а парцел № 152/97 — със стопанско предназначение. По силата на споразумение от 28 ноември 2006 г. двата парцела земя са прехвърлени на две дъщерни дружества, изцяло притежавани от Sandefjord Fotball AS: парцел № 152/96 на Sandefjord Fotball Stadion AS, а парцел № 152/97 на Sandefjord Fotball Næring AS.

(10)

Съгласно споразумението Sandefjord Fotball AS отговаря за намиране на необходимото финансиране за изграждането на стадиона. Строителните разходи за проекта са оценени на 110 милиона NOK. Предвижда се Sandefjord Fotball AS да допринесе 70 милиона NOK от собствените си средства и от външни инвеститори, от продажбата на права върху наименованието и др., както и да вземе заем за оставащите 40 милиона NOK. Приносът на Sandefjord Fotball AS частично ще бъде увеличен вследствие на продажбата на земята, включена в регулация със стопанско предназначение (парцел № 152/97) на Pindsle Property AS.

(11)

Освен изграждането на стадиона, споразумението съдържа редица допълнителни задължения. По-специално, Sandefjord Fotball AS се съгласява да извърши пътностроителни работи в района на стадиона и да покрие разходите във връзка с преустановяването на използването на стария стадион, включително за ремонтни работи.

(12)

Скоро след подписването на споразумението акциите в Sandefjord Fotball Næring AS, което притежава парцел № 152/97, са придобити от Pindsle Property AS за 40 милиона NOK. Преди продажбата не е извършена оценка на дружеството.

(13)

Новият стадион е завършен през юли 2007 г. с общи разходи по изграждането в размер на 110 милиона NOK (2). Освен футболното игрище и трибуните той включва редица други съоръжения, в това число лекоатлетическа писта, фитнес център и заседателни зали. Те са отдават под наем безплатно на други (главно аматьорски спортни) организации.

(14)

През 2009 г. Sandefjord Fotball AS изпада във финансови затруднения. Клубът решава да набере средства чрез продажбата на Sandefjord Fotball Stadion AS (дружеството, притежаващо стадиона и прилежащите имоти върху парцел № 152/96) на Pindsle Property AS. Този път съгласно норвежкото право се изисква оценка на дружеството от трето лице, тъй като няколко лица заемат постове в управителния съвет и притежават дялови участия както в дружеството, така и в Pindsle Property AS.

(15)

В експертния доклад от 6 април 2009 г. Sandefjord Fotball Stadion AS е оценено на стойност между 14 и 16 милиона NOK. На 9 юни 2009 г. дружеството е продадено за 15 милиона NOK.

(16)

На 22 октомври 2014 г. Органът прие Решение № 444/14/COL за откриване на официалната процедура по разследване във връзка с помощта в полза на Sandefjord Fotball AS.

(17)

В своето решение Органът стигна до предварителното заключение, че прехвърлянето на земята на Sandefjord Fotball AS представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. По-специално, Органът счита, че прехвърлянето е осъществено под пазарната стойност, както за парцел № 152/96 (включен в регулация със стопанско предназначение — за стадион и за използване за целите на стопанската дейност), така и за парцел № 152/97 (включен в регулация със стопанско предназначение).

(18)

Тъй като норвежките органи не са привели аргументи относно оценката на съвместимостта, Органът имаше съмнения дали мярката би могла да бъде обявена за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

(19)

Норвежките органи представиха мнения относно решението за откриване на процедурата с писмо от 23 декември 2014 г. (документи № 733899—733901).

(20)

В своите мнения норвежките органи твърдят, че прехвърлянето на земя от община Sandefjord на Sandefjord Fotball AS не представлява държавна помощ, тъй като на предполагаемия бенефициер не е било предоставено предимство.

(21)

По-специално норвежките органи твърдят, че пазарната стойност на въпросната земя е била отрицателна към момента на сделката, и в подкрепа на това си твърдение представят експертна оценка от 5 февруари 2014 г. Основната причина за предполагаемата отрицателна стойност на земята е, че Sandefjord Fotball AS е задължено (от гледна точка на прехвърлянето на земята и в рамките на регулационните разпоредби) да построи футболен стадион като част от сделката, както и че разходите за изграждането на стадиона надвишават стойността на земята.

(22)

Според норвежките органи задължението за построяването на стадиона може да бъде наложено като „специално задължение“ в съответствие с точка 2.2, буква в) от част V от Насоките на Органа относно елементите на държавна помощ при продажба на земя и сгради от публични органи (наричани по-нататък „Насоките“) (3).

(23)

По отношение на размера на предполагаемата държавна помощ норвежките органи твърдят, че в случай че Органът установи, че въпросната земя е имала положителна пазарна стойност, тази стойност би била много ограничена.

(24)

Норвежките органи обясняват, че селскостопанската земя се ползва със специална защита в Норвегия. Продажбата и/или промяната на използването на земята за други цели са обект на строг контрол от страна на регионалните земеделски съвети. В случая на въпросната земя компетентният селскостопански съвет приема предложението за регулация единствено въз основа на целта за обществен интерес, свързана с изграждането на стадиона. Не е било възможно предприемачът да придобие земята за чисто стопански цели. Следователно принципът на инвеститора в условията на пазарна икономика не може да се приложи към прехвърлянето на земята. Вместо това норвежките органи считат, че пазарната оценка следва да се основава на цената на земеделската земя, което е единственото реалистично алтернативно ползване.

(25)

При алтернативния вариант, по отношение на стойността на земята, включена в регулация със стопанско предназначение (парцел № 152/97), норвежките органи твърдят, че Pindsle Property AS, дружеството, което е придобило Sandefjord Fotball Næring AS за 40 милиона NOK, е платило цена по-висока от пазарната. В подкрепа на този аргумент те се позовават на доклада за оценка (приложение 11 от документ № 699518), в който се заключава, че парцел № 152/97 е имал пазарна цена от около 15 милиона NOK (4). Тази оценка се основава на средната цена на земята, включена в регулация със стопанско предназначение в района на Pindsle към момента на сделката.

(26)

Освен това норвежките органи твърдят, че във всеки случай за изчисляването на размера на помощта трябва да бъдат направени редица приспадания. Тези приспадания са резултат от определени задължения, поети от Sandefjord Fotball AS в полза на общината по силата на споразумението от 28 ноември 2006 г.: i) 2,6 милиона NOK за ремонта на стария стадион; ii) 400 000 NOK за подмяна на подовото осветление на стария стадион; iii) 1,5 милиона NOK за построяването на пешеходен пропускателен пункт; и iv) 5 милиона NOK за изграждането на кръгово движение и пешеходен прелез. По този начин споразумението предвижда, че Sandefjord Fotball AS общо трябва да понесе разходи, възлизащи на 9,5 милиона NOK (изчислени по това време), за предоставянето на услуги на общината (5).

(27)

Норвежките органи твърдят, че ако Органът установи, че въпросната сделка включва елемент на държавна помощ, тази помощ следва да бъде обявена за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 3, буква в) от него.

(28)

Норвежките органи подчертават, че насърчаването на спорта, включително изграждането на спортна инфраструктура, представлява цел от общ интерес. Освен това те твърдят, че държавната помощ е необходима и представлява подходящ инструмент в конкретния случай.

(29)

По-специално, норвежките органи обясняват, че е имало нужда от нов стадион в Sandefjord. Те посочват високото натоварване на съществуващия общински стадион, който по онова време е използван от Sandefjord Fotball и от други клубове. Освен това е бил необходим по-модерен стадион, който да отговаря на изискванията за лицензиране на Норвежката футболна федерация, за да може професионалният футболен отбор на Sandefjord Fotball — на който е предоставено временно изключение — да остане в най-висшата норвежка футболна група.

(30)

Община Sandefjord разглежда възможността за модернизиране на съществуващия стадион, с което обаче не би се разрешил проблема, свързан с липсата на капацитет. За разлика от това изграждането на нов стадион би разрешило както проблема с капацитета, така и проблема с лицензирането, и освен това по този начин се създава място за футбол в окръг Vestfold. Както може да се види от таблицата по-долу, новият стадион се използва от редица клубове. Освен това старият общински стадион е модернизиран (с финансиране от Sandefjord Fotball AS) и понастоящем се използва в пълна степен от местните спортни клубове (по лека атлетика и футбол), от училищата и от широката общественост. Това показва също така, че е съществувала необходимост от нов стадион в Sandefjord и че евентуалното държавно подпомагане е било подходяща мярка. Освен това за модернизирането на съществуващия стадион е била необходима инвестиция от около 40 милиона NOK от общината, без перспектива за привличане на частни инвестиции.

(31)

Норвежките органи също така твърдят, че предполагаемата помощ би била пропорционална. На първо място, те изтъкват факта, че по-голямата част от инвестиционните разходи за новия стадион са финансирани от Sandefjord Fotball AS, което е допринесло с възможно най-голяма сума за строителните разходи от собствени средства и банкови заеми. Този собствен принос е гарантирал, че размерът на помощта е сведен до минимум.

(32)

Освен това норвежките органи посочват социалните и аматьорските спортни дейности с нестопанска цел, които са станали възможни благодарение на изграждането на стадиона. Съществуващият общински стадион вече е напълно на разположение за аматьорски спортове. В допълнение, новият стадион редовно приютява редица аматьорски спортове и социални дейности, включително училищни мероприятия.

(33)

В подкрепа на това твърдение норвежките органи представят следната таблица, в която се обобщава прогнозното годишно използване на стадиона от различните потребители за периода 2007—2014 г.:

(34)

Освен това, училищата в близост и няколко клуба по лека атлетика използват лекоатлетическата писта през работните дни. На стадиона се провеждат също и организирани от училищата спортни дни.

(35)

По този начин използването на стадиона за непрофесионални спортни цели възлиза на повече от 50 %. Основното ограничение за по-нататъшно нарастване на равнището на неговото използване е устойчивостта на игрището с естествена трева (7). Професионалният отбор се ползва с преференциален достъп до стадиона, като футболното игрище е резервирано за неговите домакински мачове и тренировки. Закритите съоръжения (например съблекалните и офис помещенията) могат да бъдат използвани през цялата година от която и да било организация.

(36)

Както може да се види от таблицата по-горе, повечето непрофесионални ползватели на стадиона не плащат наем. За разлика от това, професионалният отбор заплаща годишен наем в размер на 3 милиона NOK плюс 20 % от продажбите на билети за ползването на стадиона. Норвежките органи считат, че тази сума съответства на пазарния наем: екипи от подобна величина плащат наем на час в диапазона 2 000—5 000 NOK, което като цяло води до по-нисък общ наем от 3 милиона NOK годишно. Поради това норвежките органи считат, че професионалният отбор на Sandefjord Fotball не се ползва от предимство спрямо конкурентите си по отношение на наема, който заплаща за ползването на стадиона.

(37)

Освен това норвежките органи подчертават, че всяко евентуалното въздействие върху търговията и конкуренцията би било много ограничено поради местния характер на клуба. Билетите за домакинските мачове като цяло се продават само на местно равнище и на феновете на гостуващите норвежки екипи. Приходите от павилионните продажби по време на мачовете варират между 600 000 NOK и 1 милион NOK годишно. Що се отнася до стоките с марката на клуба, пазарът е ограничен предимно до феновете в окръг Vestfold. Не съществува конкуренция между клубовете по отношение на тези продукти. Правото върху името на стадиона е продадено на Komplett.no — интернет магазин за електроника, базиран в Sandefjord. Само местни фирми рекламират на стадиона.

(38)

Дори по отношение на трансферния пазар въздействието върху търговията и конкуренцията е ограничено. Sandefjord Fotball AS извършва покупко-продажба на играчи само в много ограничена степен и само с други норвежки клубове. Например през периода 2011—2013 г. покупко-продажбата на играчи е довела до приходи от едва 1,35 милиона NOK и до разходи в размер на 860 000 NOK.

(39)

По отношение на телевизионните права норвежките органи обясняват, че тези права се управляват централно от Норвежката футболна федерация. Делът на клуба в приходите зависи от неговото класиране в двете най-висши норвежки лиги. Тъй като липсва реален интерес към норвежкия футбол извън Норвегия, тези телевизионни права нямат реално въздействие върху търговията и конкуренцията.

(40)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи: „Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите членки на ЕО, от страните от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(41)

Това означава, че мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, ако са изпълнени кумулативно следните условия: мярката е предоставена от държавата или чрез държавни ресурси, тя предоставя избирателно икономическо предимство на определено предприятие и е вероятно да окаже влияние върху търговията между договарящите се страни и да наруши конкуренцията.

(42)

За да бъде определена като държавна помощ, мярката трябва да бъде предоставена от държавата или чрез държавни ресурси. Понятието „държава“ не се отнася само до централното правителство, а обхваща също така всички равнища на държавната администрация (включително общините), както и публичните предприятия (8).

(43)

Въпросната земя е придобита от община Sandefjord и впоследствие е прехвърлена на две дъщерни дружества на Sandefjord Fotball AS. Поради това Надзорният орган заключава, че прехвърлянето на земята включва държавни ресурси.

(44)

Според утвърдената съдебна практика предприятията представляват субекти, извършващи стопанска дейност, независимо от техния правен статут и от начина на тяхното финансиране (9). Стопанските дейности са дейности по предлагането на стоки и услуги на пазара (10).

(45)

Sandefjord Fotball AS е професионален футболен клуб, организиран като частно дружество. Той осъществява дейност на няколко пазара, включително на пазара за трансфер на футболисти и на пазарите за продажба на билети, телевизионни права, клубни сувенири и спонсорство.

(46)

Поради това Органът заключава, че Sandefjord Fotball AS е предприятие по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП.

(47)

Прехвърлянето на земя на дадено предприятие може да предоставя икономическо предимство, по-специално, ако то се осъществява на цена под пазарната.

(48)

Сделка, при която се прехвърлят държавни ресурси, не представлява държавна помощ, когато се извършва в съответствие с нормалните пазарни условия, така че да не предоставя предимство на дадено предприятие (11). Този принцип е известен като критерий на инвеститора в условията на пазарна икономика.

(49)

Към момента на прехвърлянето в полза на Sandefjord Fotball AS участък № 152/96 е включен в регулация за изграждане на футболен стадион и за използване със стопанско предназначение. Следователно за да бъде получено разрешение за строеж, строителството върху парцела трябва да включва стадион. Като се има предвид, че разходите за изграждане на стадиона са надвишили всяка потенциална стойност на земята, норвежките органи твърдят, че пазарната цена на парцела № 152/96 е нулева, ако не и отрицателна.

(50)

Органът отбелязва, че задълженията, свързани с регулацията на земята, могат да окажат влияние върху нейната пазарна цена. При все това задължението за изграждане на футболен стадион не може да намали пазарната цена до нула, по-специално за сделка, която има за цел подпомагането на футболен клуб за изграждането на нов стадион. (12)

(51)

Освен това Надзорният орган се позовава на раздел 2.2, буква г) от своите Насоки за продажба на земя, в който се посочва, че по принцип „пазарната стойност не може да бъде определена на равнище, което е по-ниско от първичните (13) разходи, за период от най-малко три години след придобиването, освен в случай, че независимият оценител конкретно установи общ спад в пазарните цени на земята и сградите на съответния пазар.“ В настоящия случай община Sandefjord придобива земята, която в последствие е разделена на парцели № 152/96 и № 152/97, за 3,7 милиона NOK. Органът отбелязва, че прехвърлянето на земята на Sandefjord Fotball AS се е състояло на цена под разходите за придобиване за общината.

(52)

Въз основа на гореизложеното Органът стига до заключението, че прехвърлянето на парцела № 152/96 е предоставило икономическо предимство на Sandefjord Fotball AS.

(53)

Парцел № 152/97 е включен в регулация със стопанско предназначение към момента на прехвърлянето му на Sandefjord Fotball AS. Норвежките органи твърдят, че прехвърлянето на парцел № 152/97 следва да се оценява в контекста на договора от 28 ноември 2006 г., който задължава футболния клуб по-специално да построи стадиона в замяна на земята. Като се има предвид, че прогнозните разходи за построяването на стадиона са надвишили стойността на земята, прехвърлянето не е могло да доведе до предоставяне на икономическо предимство.

(54)

Органът отбелязва, че парцел № 152/97 е включен в регулация със стопанско предназначение. Следователно съгласно устройствените планове по отношение на този парцел земя не съществува задължение за построяване на стадион. Освен това не е налице обвързващо ограничение въз основа на предишното използване като земеделска земя към момента на прехвърлянето на Sandefjord Fotball AS. Само договорът от 28 ноември 2006 г. задължава Sandefjord Fotball AS да организира и финансира изграждането на стадиона. Той е единственият правен инструмент, според който се предвижда продажбата на парцел № 152/97 с цел да бъде финансирана една част от строителството.

(55)

Органът счита, че оператор в условията на пазарна икономика, който продава земя, не би наложил такива условия във връзка с изграждането или финансирането на стадион. Поради това Органът не може да приеме аргумента, че договорните отношения между прехвърлянето на парцел № 152/97 на Sandefjord Fotball AS и изграждането на стадиона следва да се вземат предвид при оценката дали е налице икономическо предимство.

(56)

Освен това Органът отбелязва, че скоро след прехвърлянето Sandefjord Fotball AS е продало акциите си в Sandefjord Fotball Næring AS — дружеството, притежаващо парцел № 152/97, на Pindsle Property AS за 40 милиона NOK. Тази продажба показва, че въпросната земя е имала икономическа стойност.

(57)

Въз основа на гореизложеното Органът стига до заключението, че прехвърлянето на парцела № 152/97 предоставя икономическо предимство на Sandefjord Fotball AS.

(58)

Предполагаемата държавна помощ е свързана със сделка между община Sandefjord и Sandefjord Fotball AS. Тя представлява селективна мярка по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП, тъй като е насочена само към едно конкретно предприятие.

(59)

В съответствие със съдебната практика относно ефекта върху търговията и нарушаването на конкуренцията Органът „[е] длъжен не да установи наличието на реално въздействие на помощта върху търговията […] и че конкуренцията е действително нарушена, а само да провери дали тази помощ може да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията“ (14).

(60)

Сам по себе си фактът, че помощта укрепва позицията на едно предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират в търговията в рамките на ЕИП, е достатъчен, за да се заключи, че мярката може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП (15).

(61)

През 2006 г. професионалният отбор на Sandefjord Fotball играе в най-висшата норвежка група и има възможност да се класира за европейските футболни първенства. Освен това професионалните футболни клубове извършват стопанска дейност на няколко пазара, различна от участията във футболни турнири, като например на трансферния пазар на професионални играчи, на пазара на реклама, спонсориране, търговия с клубни сувенири или медийни права. Поради това помощта за професионалния футболен клуб потенциално засилва позицията му на всеки един от тези пазари, повечето от които може да обхващат няколко страни от ЕИП. Що се отнася до трансферния пазар, Sandefjord Fotball AS по това време е и продължава да бъде активен на трансферния пазар и потенциално привлича играчи от други страни от ЕИП.

(62)

Следователно Органът стига до заключението, че мярката може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.

(63)

Въз основа на горепосочените констатации Органът стига до заключението, че мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(64)

Що се отнася до парцел № 152/96 Органът признава, че задължението за включване в регулация, включително изграждането на стадион, намалява пазарната стойност на земята (16). Въпреки това, както е обяснено в съображение 50 по-горе, в настоящия случай не може да бъде оправдана нулева пазарна цена. Въз основа на раздел 2.2, буква г) от Насоките на Органа за продажба на земя община Sandefjord е следвало да продаде земята поне за цена, която покрива собствените ѝ разходи за придобиване. На тази основа Органът счита, че размерът на помощта по отношение на този парцел земя възлиза на 1,9 милиона NOK (17).

(65)

Що се отнася до парцел № 152/97, Органът отбелязва, че Sandefjord Fotball AS е продало акциите си в Sandefjord Fotball Næring AS, дружеството, притежаващо парцел № 152/97, на Pindsle Property AS за 40 милиона NOK. Pindsle Property AS е частно дружество и не е част от същата група като Sandefjord Fotball AS към момента на сделката. Следователно продажбата се е осъществила между две независими дружества (18). Органът не е получил убедителни доказателства, че сделката не е била осъществена по пазарна цена. С оглед на това Органът счита, че тя представлява най-доброто налично показание за пазарна стойност за парцел № 152/97.

(66)

Въз основа на гореизложеното Органът стига до заключението, че общата пазарна стойност на земята, прехвърлена на Sandefjord Fotball AS, възлиза на 41,9 милиона NOK към момента на сделката. Въпреки това, по силата на споразумението от 28 ноември 2006 г. Sandefjord Fotball AS е поело също и няколко задължения за извършване на строителни работи от името на община Sandefjord. Както е посочено в съображение 26 по-горе, приблизителната обща стойност на тези задължения е 9,5 милиона NOK към момента на споразумението. Норвежките органи обясниха, че без условията на споразумението тези работи биха били осъществени от общината. В съответствие с това Органът приема, че разходите за тях общо — както се предвижда към момента на споразумението — следва да бъдат приспаднати от общия размер на помощта.

(67)

Следователно Органът стига до заключението, че общият размер на помощта, предоставена на Sandefjord Fotball AS, възлиза на 32,4 милиона NOK.

(68)

Съгласно член 1, параграф 3 от част I на Протокол № 3 „Надзорният орган на ЕАСТ се уведомява своевременно, за всякакви планове за предоставяне или изменение на помощта, за да му се даде възможност да представи своето становище (…). Съответната държава членка не може да започне прилагането на предложените мерки преди процедурата да доведе до постановяването на окончателно решение.“

(69)

Прехвърлянето на въпросната земя не е било предмет на предварително уведомление до Органа. Поради това Органът заключава, че норвежките органи не са спазили своите задължения в съответствие с член 1, параграф 3 от част I на Протокол № 3.

(70)

Съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП помощите, които са предназначени да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически области, могат да се считат за съвместими със Споразумението за ЕИП, при положение че те не влошават условията на търговския обмен до степен, която противоречи на общия интерес.

(71)

Органът отбелязва, че той все още не е приел насоки за държавна помощ за изграждане на спортна инфраструктура. Поради това въпросната мярка ще бъде оценена директно по смисъла на член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП.

(72)

В съответствие с практиката, която е в сила към момента на предоставяне на помощта, оценката на Органа се основава на следните стъпки:

(73)

Посочените по-горе въпроси се разглеждат в следващите параграфи.

(74)

Преди всичко Органът отбелязва, че насърчаването на спорта не се споменава пряко в Споразумението за ЕИП като обща цел. При все това насърчаването на спорта може да се счита като част от насърчаването на образованието, обучението и младежта, както и на социалната политика. По-тясното сътрудничество в тези области се счита за цел на ЕИП, както е посочено по-специално в членове 1 и 78 от Споразумението за ЕИП. Условията на това по-тясно сътрудничество са определени допълнително в Протокол № 31 към Споразумението за ЕИП относно сътрудничеството в специфични области извън четирите свободи. Член 4 от този протокол е озаглавен „Образование, обучение, младеж и спорт“ и в него се предвижда например участието на договарящите се страни в Европейската година на образование чрез спорт — 2004 г. Това илюстрира тясната връзка между насърчаването на спорта и целите, посочени в Споразумението за ЕИП.

(75)

Това тълкуване е в съответствие с подхода на Европейската комисия („Комисията“). В Европейския съюз насърчаването на спорта е изрично посочено в член 165 от ДФЕС, въведен с Договора от Лисабон. И преди Договора от Лисабон обаче Комисията призна специалната роля на спорта в европейското общество на основата на доброволно изградени структури по отношение на здравеопазването, образованието, социалната интеграция и културата. С Договора от Лисабон насърчаването на спорта беше признато също така и като допринасящо за общите цели на стратегията „Европа 2020“ посредством подобряване на шансовете за заетост и на мобилността, по-специално чрез мерки за насърчаване на социалното приобщаване в спорта, образованието и обучението и чрез тях.

(76)

Предвид посоченото по-горе Органът заключава, че насърчаването на образованието, обучението и развитието на младежта чрез спорта представлява цел от общ интерес. В допълнение Органът отбелязва, че, ако са изпълнени определени условия, финансирането на спортна инфраструктура също може да се възползва от Общия регламент за групово освобождаване. Този факт допълнително доказва, че насърчаването на спорта, включително изграждането на спортна инфраструктура, представлява цел от общ интерес.

(77)

За да се оцени дали държавната помощ представлява ефективен инструмент за постигането на установената цел от общ интерес, Органът първо трябва да установи и определи проблема, който трябва да бъде разрешен. Държавната помощ следва да бъде насочена към ситуации, в които помощта може да доведе до съществено подобрение, което пазарът не може да постигне сам. Освен това предложената мярка за помощ трябва да представлява подходящ инструмент за постигане на определената цел от общ интерес.

(78)

Признат факт е неефективността на пазара по отношение на предоставянето на футболни стадиони в Норвегия, която се изразява в липсата на търговски инвестиции в стадиони, които реализират структурни загуби, тъй като приходите от тях не са достатъчни за покриване на разходите за инвестицията (19).

(79)

Освен това норвежките органи са демонстрирали наличието на реална нужда от нов футболен стадион в Sandefjord. Това се доказва от проблемите, свързани с капацитета на съществуващия общински стадион към момента на мярката, както и от факта, че старият стадион вече не е отговарял на изискванията за лицензиране на Норвежката футболна федерация. И накрая, като се има предвид нерентабилният характер на инфраструктурата на стадиона, държавната помощ е била необходима за реализирането на инвестицията.

(80)

Предвид на тези обстоятелства Органът заключава, че държавната помощ представлява подходящ инструмент.

(81)

Органът може да обяви определена държавна помощ за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП, само ако тя има стимулиращ ефект. Стимулиращ ефект е налице, когато помощта насърчава бенефициера да промени поведението си за постигането на установената цел от общ интерес, което той не би направил без помощта.

(82)

На първо място Органът отбелязва, че изграждането на стадиона не е започнало преди прехвърлянето на въпросната земя.

(83)

Освен това, информацията, предоставена от норвежките органи, показва, че Sandefjord Fotball AS не би могло да финансира изграждането на стадиона без държавната помощ, тъй като то не е разполагало с финансови средства, нито е могло да вземе на заем достатъчно средства за покриване на недостига. Неговото собствено финансово участие за изграждането на стадиона вече е било на границите на възможното (20).

(84)

Въз основа на гореизложеното Органът стига до заключението, че мярката за помощ е имала стимулиращ ефект.

(85)

Държавната помощ се счита за пропорционална, ако размерът на помощта е ограничен до необходимия минимум за постигането на определената цел от общ интерес. Органът по принцип основава своята оценка на пропорционалността на концепциите за допустимите разходи и максималния интензитет на помощта.

(86)

Както е посочено в съображение 67 по-горе, размерът на помощта, предоставена на Sandefjord Fotball AS, възлиза на 32,4 милиона NOK. С цел да се оцени интензитетът на помощта, тази стойност трябва да се съпостави с допустимите инвестиционни разходи. Органът счита, че разходите, извършени от Sandefjord Fotball AS от името на община Sandefjord, които са приспаднати от размера на помощта (вж. съображение 66 по-горе), не могат да бъдат част от допустимите разходи. Общите инвестиционни разходи в размер на 110 милиона NOK трябва следователно да бъдат намалени с 9,5 милиона NOK. Допустимите инвестиционни разходи следователно възлизат на 100,5 милиона NOK, а съответният интензитет на помощта на 32 %. Органът отбелязва, че този интензитет на помощта е твърде нисък и че останалата част от инвестицията е била финансирана от бенефициера, Sandefjord Fotball AS.

(87)

Въпреки това интензитетът на помощта трябва да бъде оценен също и в светлината на социалните ползи, произтичащи от инфраструктурата на стадиона. Както е посочено в раздел I 5.3 по-горе, стадионът се използва за различни цели извън рамките на професионалния спорт от редица ползватели, в това число аматьорски спортни клубове и училища. Общо това използване за нестопански цели представлява над 50 % от общото използване на стадиона.

(88)

Освен това Органът отбелязва, че инфраструктурата на стадиона до известна степен е многофункционална, защото съчетава футболен стадион с лекоатлетическа писта, фитнес център и редица други вътрешни съоръжения. Това увеличава възможностите за използване на стадиона за нестопански цели. Накрая, Органът отбелязва, че за ползването на стадиона професионалният отбор плаща наем по пазарни цени (вж. също раздел II 3.5 по-долу), а аматьорските клубове и другите нетърговски потребители имат достъп до стадиона безплатно. Това допълнително подчертава социалния принос на стадиона за общността.

(89)

Въз основа на гореизложеното Органът стига до заключението, че мярката за помощ е пропорционална.

(90)

За да бъде мярката за помощ съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП, нейните отрицателни ефекти, изразяващи се в нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки, трябва да бъдат ограничени и по-малки от положителните ефекти, изразяващи се в принос за целта от общ интерес.

(91)

В самото начало Органът отбелязва, че стадионът, финансиран с въпросната държавна помощ, е предимно с местен и регионален характер. Инфраструктурата не е насочена към привличане на международни спортни събития, нито е предназначена да се използва широко от търговски потребители, с изключение на професионалния отбор на Sandefjord Fotball.

(92)

Професионалният отбор плаща наем за използването на стадиона. Текущите условия на наема се основават на преговори с частните собственици на стадиона. Следователно е налице презумпция, че наемът съответства на пазарните условия. Това се потвърждава и от сравнението с обичайния наем на стадион, заплащан от други клубове, което норвежките органи са предоставили (вж. съображение 36 по-горе).

(93)

Органът също така отбелязва, че интензитетът на помощта е нисък и съответстващото участие от Sandefjord Fotball AS в инвестиционните разходи допълнително намалява риска от нарушаване на конкуренцията.

(94)

И накрая, стопанските дейности, извършвани от Sandefjord Fotball AS, имат само много ограничено въздействие върху търговията и конкуренцията в рамките на ЕИП вследствие на местния характер на клуба. Неговите дейности по продажби на билети, мърчандайзинг, спонсорство и реклама са насочени главно към местната общност и окръг Vestfold. Неговите дейности на трансферния пазар също са силно ограничени и се съсредоточават в Норвегия. Накрая, Sandefjord Fotball AS няма пряко влияние върху продажбата на телевизионни права, които се управляват централно от Норвежката футболна федерация, и при всички случаи получава много ограничени приходи от тях.

(95)

Поради това Органът заключава, че нарушаването на конкуренцията и търговията, свързано с мярката за помощ, е ограничено.

(96)

Въз основа на гореизложената оценка Надзорният орган сравни положителните и отрицателните ефекти на мярката, предмет на уведомлението. Органът стига до заключението, че нарушаването на конкуренцията, произтичащо от мярката за помощ, не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

(97)

Въз основа на информацията, предоставена от норвежките органи, Надзорният орган заключи, че прехвърлянето на земята представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Органът заключи, че тази помощ е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП,