19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/1

(1)

Разпокъсаността на вътрешния пазар пречи на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в рамките на Съюза. За правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да бъдат премахнати преките и косвените пречки и да бъде изграден интегриран пазар за електронни плащания без разлики между националните и презграничните плащания.

(2)

Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) осигури правната основа за създаването на вътрешен пазар за плащания в целия Съюз, тъй като значително улесни дейността на доставчиците на платежни услуги, като установи еднакви правила по отношение на предоставянето на платежни услуги.

(3)

С Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5) се установи принципът, че таксите, плащани от ползватели за презграничните плащания в евро, са равни на таксите за съответните плащания в рамките на дадена държава членка, като това се отнася и за платежните операции, свързани с карти, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

(4)

С Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6) бяха установени правилата за извършването на кредитните преводи и директните дебити в евро на вътрешния пазар, но платежните операции, свързани с карти, не бяха включени в обхвата му.

(5)

Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) има за цел да хармонизира определени правила относно договорите, сключени между потребители и търговци, включително правилата относно таксите за използването на средства за плащане, въз основа на които държавите членки забраняват на търговците да начисляват на потребителите такси, които са по-високи от разходите, поети от търговеца за използването на тези средства за плащане.

(6)

Сигурните, ефикасни, конкурентоспособни и иновативни плащания по електронен път са от ключово значение, за да могат потребителите, търговците и дружествата да се възползват от всички предимства на вътрешния пазар, още повече с преминаването към електронна търговия в световен план.

(7)

Някои държави членки приеха или са в процес на изготвяне на законодателство за пряко или косвено регулиране на обменните такси, обхващащо редица въпроси, сред които таваните на обменните такси на различни равнища, таксите за търговците, правилото за приемане на всички видове карти и мерките за ориентиране на избора на потребителите към определен платежен инструмент. Съществуващите в някои държави членки административни решения по тези въпроси значително се различават. С цел постигане на по-голяма съгласуваност по отношение на равнищата на обменните такси се очаква на национално равнище да бъдат въведени нови регулаторни мерки, насочени към равнищата на тези такси или към преодоляване на несъответствията между тях. Вероятно е подобни национални мерки да доведат до появата на значителни пречки пред доизграждането на вътрешния пазар в областта на плащанията, свързани с карти, и плащанията по интернет и с мобилно устройство, свързани с карти, поради които те биха възпрепятствали упражняването на свободата на предоставяне на услуги.

(8)

Платежните карти са най-често използваният електронен платежен инструмент за покупки на дребно. Интеграцията на пазара на платежни карти в Съюза обаче далеч не е завършена, тъй като много средства за разплащане не получават развитие отвъд националните си граници, а за новите действащи в рамките на целия Съюз участници е трудно да навлязат на пазара. Необходимо е да бъдат премахнати пречките пред ефективното функциониране на пазара на карти, включително в областта на плащанията, свързани с карти, и плащанията с мобилно устройство, свързани с карти.

(9)

За да може вътрешният пазар да функционира ефективно, следва използването на плащания по електронен път да бъде насърчавано и улеснявано в полза на търговците и потребителите. Плащанията с карти и другите плащания по електронен път могат да бъдат използвани за по-разнообразни цели, включително за онлайн плащания, така че да се извлекат ползите от вътрешния пазар и електронната търговия, като същевременно на търговците се осигурява потенциално сигурен начин на плащане. Следователно преминаването от платежни операции с плащане в брой към платежни операции, свързани с карти, би могло да донесе ползи за търговците и за потребителите, при условие че таксите за използване на платежните системи са определени на икономически изгодно равнище, като същевременно с това допринасят за лоялната конкуренция, развитието на иновациите и навлизането на пазара на нови оператори.

(10)

Обменните такси обикновено се прилагат между доставчиците на платежни услуги по приемане на карти и доставчиците на платежни услуги по издаване на карти, които са част от съответната платежна картова схема. Обменните такси са основна част от таксите, които търговците заплащат на доставчиците на платежни услуги по приемане за всяка платежна операция, свързана с карти. На свой ред търговците включват тези свързани с карти разходи, подобно на всички останали свои разходи, в крайните цени на стоките и услугите. Конкуренцията между платежните картови схеми с цел убеждаване на доставчиците на платежни услуги да издадат техните карти води до по-високи, а не до по-ниски обменни такси на пазара, което е в разрез с нормалния дисциплиниращ ефект на конкуренцията по отношение на цените в условията на пазарна икономика. В допълнение към последователното прилагане на правилата за конкуренцията по отношение на обменните такси, регулирането на тези такси би подобрило функционирането на вътрешния пазар и би допринесло за намаляване на разходите по операциите за потребителите.

(11)

Съществуващото голямо разнообразие от обменни такси и техните равнища пречат на появата на нови, действащи в рамките на целия Съюз участници въз основа на бизнес модели с по-ниски обменни такси или без обменни такси, което препятства потенциалните икономии от мащаба и обхвата и повишената в резултат на това ефикасност. Това оказва отрицателно въздействие върху търговците и потребителите и пречи на въвеждането на иновации. Фактът, че действащи в рамките на целия Съюз участници биха били длъжни да предложат на банките издатели поне най-високото равнище на обменните такси, съществуващо на пазара, на който искат да навлязат, също допринася за трайната разпокъсаност на пазара. Освен това, съществуващите национални схеми, които предлагат по-ниски или нулеви обменни такси, биха могли да бъдат принудени да напуснат пазара поради натиск от страна на банките да получават по-високи приходи от обменни такси. В резултат на това потребителите и търговците са изправени пред ограничен избор, по-високи цени и по-ниско качество на платежните услуги, като възможностите им за ползване на общи за Съюза средства за разплащане са ограничени. Освен това търговците не могат да преодолеят разликите в таксите чрез използването на услуги по приемане на карти, предлагани от банки в други държави членки. Специалните правила, налагани от платежните картови схеми, предвиждат — в съответствие с политиката им за териториални лицензи — за всяка платежна операция да се прилага обменната такса на „мястото на продажбата“ (държавата на търговеца). Това изискване пречи на приемащите субекти да предлагат успешно своите услуги отвъд граница. То може да попречи и на търговците да намалят своите разходи по плащанията в полза на потребителите.

(12)

Прилагането на действащото законодателство от Комисията и националните органи по защита на конкуренцията не доведе до подобряване на положението.

(13)

Следователно, за да се избегне разпокъсаността на вътрешния пазар и значителното нарушаване на конкуренцията поради различаващите се законови и административни решения, е необходимо да бъдат взети мерки в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз за разрешаване на проблема с високите и различаващи се обменни такси, за да може доставчиците на платежни услуги да предлагат своите услуги на презгранична основа, а потребителите и търговците да ползват презгранични услуги.

(14)

Прилагането на настоящия регламент не следва да засяга прилагането на националните правила и правилата на Съюза в областта на конкуренцията. То не следва да препятства държавите членки да поддържат или да въвеждат по-ниски тавани или мерки с равностоен предмет или ефект посредством националното законодателство.

(15)

За да се улесни гладкото функциониране на вътрешния пазар за плащания с карти и за плащания по интернет и с мобилно устройство, свързани с карти, в полза на потребителите и търговците, настоящият регламент следва да се прилага за презграничните и за националните дейности по издаване на карти и приемане на платежни операции, свързани с карти. Ако търговците могат да избират приемащ субект извън тяхната собствена държава членка (т. нар. „презгранично приемане на плащания“), което ще се улесни от налагането на едно и също максимално равнище както на националните, така и на презграничните обменни такси за приети операции, и от забраната на териториални лицензи, следва да е възможно да бъде постигната необходимата правна яснота и да се предотвратят нарушенията на конкуренцията между платежните картови схеми.

(16)

В резултат на едностранни ангажименти и задължения, поети в рамките на производства в областта на конкуренцията, в Съюза вече се извършват много презгранични платежни операции, свързани с карти, при спазване на максималните обменни такси. За да се осигури лоялна конкуренция на пазара на услугите по приемане, разпоредбите, свързани с презграничните и националните операции, следва да започнат да се прилагат едновременно и в рамките на разумен срок след влизането в сила на настоящия регламент, като се отчитат трудностите и сложността на миграцията на платежните картови схеми, наложена от настоящия регламент.

(17)

На пазара са налични два основни вида кредитни карти. С дебитни карти за разсрочено плащане сметката на картодържателя се задължава с общата сума на операцията на предварително договорена конкретна дата, обикновено веднъж в месеца, без да се дължи лихва. С други кредитни карти картодържателят може да използва кредитна линия, така че да възстанови част от дължимите суми на по-късна от договорената дата, заедно с лихвите или други разходи.

(18)

По отношение на всички дебитни и кредитни платежни операции, свързани с карти, следва да се прилага максимална ставка на обменната такса.

(19)

Оценката на въздействието показва, че забраната за начисляване на обменни такси за операции с дебитни карти би била от полза за приемането и използването на картите, както и за развитието на единния пазар, и ще предостави на търговците и потребителите повече предимства в сравнение с определянето на таван на по-високо равнище. Освен това по този начин при национални схеми с много ниски или нулеви обменни такси за дебитни операции ще се избегнат отрицателните последици от повишаването на тавана в резултат на презграничното разрастване или навлизането на нови участници на пазара, предизвикващо увеличаване на равнищата на таксите до равнището на тавана. Налагането на забрана на обменните такси за операции с дебитни карти позволява също така да се предотврати опасността от прехвърляне на модела на обменните такси върху нови и иновативни платежни услуги, като например мобилни и онлайн системи.

(20)

Таваните по настоящия регламент се основават на т.нар. „методология на безразличието на търговеца“, развита в икономическата литература, с която се определя равнището на таксата, която даден търговец би бил склонен да плати, ако можеше да сравни разходите по използване на платежната карта от потребителя с разходите по некартови плащания (в брой) (като се взема предвид таксата за услуга, заплатена на приемащите плащането банки, т.е. таксата за обслужване на търговеца и обменната такса). По този начин таваните стимулират използването на ефикасни платежни инструменти, като насърчават използването на карти, които предлагат по-високи ползи от операцията, и същевременно предотвратяват несъразмерните такси за търговеца, които биха довели до скрити разходи за потребителите. От друга страна, прекомерните такси за търговеца биха могли да се дължат на колективните договорености за обменни такси, тъй като търговците не са склонни да отказват скъпите платежни инструменти от опасения да не изгубят клиентите си. Опитът е показал, че посочените равнища са съразмерни, тъй като те не застрашават функционирането на международните картови схеми и дейността на доставчиците на платежни услуги. Те също така носят ползи за търговците и потребителите и осигуряват правна сигурност.

(21)

Независимо от това, както показва оценката на въздействието, в някои държави членки обменните такси са се развили по начин, който позволява на потребителите да се възползват от ефективните пазари на дебитни карти по отношение на приемането и използването на карти, обменните такси по които са по-ниски спрямо равнището на „безразличие на търговеца“. Поради това държавите членки следва да могат да решат да установят по-ниски обменни такси за националните операции с дебитни карти.

(22)

Освен това, за да се гарантира, че таксите по дебитните карти са установени на икономически изгодно равнище, съобразено със структурата на националните пазари на дебитни карти, следва да се запази възможността за изразяване на таваните на обменните такси като фиксирана такса. Фиксираната такса може да послужи също като стимул за използването на свързани с карти плащания с малка стойност (т. нар. „микроплащания“). Фиксираната такса следва да може да се прилага и в съчетание с процент, при условие че сборът на обменните такси не надвишава определен процент от общата годишна стойност на операциите на национално равнище в рамките на всяка платежна картова схема. Освен това следва да бъде възможно да се определи по-ниско равнище на тавана на процента на обменната такса за операция и да се наложи фиксиран максимален размер на таксата като ограничение на размера на таксата, произтичащ от приложимия за всяка операция процент.

(23)

Наред с това, като се има предвид, че с настоящия регламент за първи път се предприема хармонизиране на обменните такси в условията на значителни разлики между съществуващите схеми за дебитни карти и обменни такси, е необходимо да се осигури гъвкавост за националните пазари на платежни карти. Поради това, в рамките на разумен преходен период за националните операции с дебитни карти държавите членки следва да могат да прилагат за всички национални операции с дебитни карти в рамките на всяка платежна картова схема среднопретеглена обменна такса, която не е по-висока от 0,2 % от средната годишна стойност на всички национални операции с дебитни карти в рамките на всяка платежна картова схема. По отношение на тавана за обменните такси, изчисляван върху средната годишна стойност на операциите в рамките на дадена платежна картова схема, е достатъчно доставчикът на платежни услуги да участва в платежна картова схема (или друг вид споразумение между доставчиците на платежни услуги), в която за всички национални операции с дебитни карти се прилага среднопретеглена обменна такса, която не е по-висока от 0,2 %. Тук също може да се приложи фиксирана такса или процент или съчетание от двете, при условие че се спазва среднопретегленият максимален таван.

(24)

За да се определят съответните тавани на обменните такси за националните операции с дебитни карти, е целесъобразно да се даде възможност на компетентните национални органи, на които е възложено осигуряването на спазването на настоящия регламент, да събират информация за обема и стойността на всички операции с дебитни карти в рамките на платежната картова схема или на операции с дебитни карти, свързани с един или повече доставчици на платежни услуги. Във връзка с това платежните картови схеми и доставчиците на платежни услуги следва да бъдат задължени да предоставят съответните данни на националните компетентни органи съгласно указанията на тези органи и при спазване на определените от тях срокове. Задълженията за докладване следва да бъдат разширени, така че да се прилагат за доставчици на платежни услуги, като издатели или приемащи субекти, а не само платежни картови схеми, за да се гарантира, че всяка информация от значение се предоставя на компетентните органи, които при всички случаи следва да могат да изискват тази информация да се събира посредством платежната картова схема. Освен това е важно държавите членки да осигурят подходяща степен на оповестяване на информацията от значение за приложимите тавани за обменните такси. Като се има предвид, че платежните картови схеми обикновено не са доставчици на платежни услуги, които подлежат на пруденциален надзор, компетентните органи могат да изискват подаваната от тях информация да бъде заверена от независим одитор.

(25)

Някои платежни инструменти на национално равнище дават възможност на платеца да инициира платежни операции, свързани с карти, при които платежната картова схема не може да различи операциите с дебитни и операциите с кредитни карти. Направеният от картодържателя избор не е известен на платежната картова схема и на приемащия субект; в резултат на това платежните картови схеми нямат възможност да прилагат различните тавани, наложени от настоящия регламент, по отношение на операциите с дебитни и кредитни карти, които могат да бъдат различени въз основа на договорения момент за дебитиране на сумата по платежната операция. Като се има предвид необходимостта да се запази функционалността на съществуващите бизнес модели, като се избягват неоправданите или прекомерни разходи за спазване на правните изисквания и същевременно като се отчита, че е важно в подходяща степен да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция между различните категории платежни карти, е целесъобразно към националните платежни операции с „универсални карти“ да се прилага същото правило, което е предвидено в настоящия регламент по отношение на операциите с дебитни карти. Независимо от това е необходимо да се осигури по-дълъг срок за адаптиране при тези платежни инструменти. Следователно, по изключение и в рамките на преходен период от 18 месеца след влизането в сила на настоящия регламент, държавите членки следва да могат да определят максимален дял от националните платежни операции с универсални карти, които се считат за равностойни на операциите с кредитни карти. Например таванът за кредитните карти може да се прилага за определения дял от общата стойност на операциите за търговците или приемащите субекти. В такъв случай в математическо изражение резултатът от разпоредбите би бил равностоен на прилагането на единен таван на обменните такси за националните платежни операции, извършвани с универсални карти.

(26)

Настоящият регламент следва да обхване всички операции, при които доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя се намират в Съюза.

(27)

В съответствие с принципа за технологична неутралност, заложен в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, настоящият регламент следва да се прилага към платежни операции, свързани с карти, независимо от средата, в която се извършва операцията, включително чрез инструменти и услуги за плащане на дребно, било то офлайн, онлайн или мобилни.

(28)

Обикновено платежните операции, свързани с карти, се извършват въз основа на два водещи бизнес модела — т. нар. „тристранна платежна картова схема“ (картодържател — схема за приемане и издаване — търговец) и „четиристранна платежна картова схема“ (картодържател — банка издател — приемаща плащането банка — търговец). Много четиристранни платежни картови схеми използват ясно обявена, най-често многостранна обменна такса. За да се отчете съществуването на необявени обменни такси и да се допринесе за създаването на равнопоставени условия на конкуренция следва тристранните платежни картови схеми, използващи доставчици на платежни услуги като издатели или приемащи субекти, да бъдат разглеждани като четиристранни платежни картови схеми и да бъдат подчинени на същите правила, като изискванията за прозрачност и другите мерки, свързани с търговските правила, следва да се прилагат за всички доставчици. При все това, предвид съществуващите особености на тези тристранни схеми, е целесъобразно да се допусне през определен преходен период държавите членки да могат да вземат решение да не прилагат правилата, свързани с тавана за обменните такси, ако тези схеми имат силно ограничен пазарен дял в съответната държава членка.

(29)

Услугата по издаване се основава на договорно отношение между издателя на платежния инструмент и платеца, независимо от това дали издателят държи средствата от името на платеца. Издателят предоставя платежните карти на платеца, дава разрешение за извършването на операции на терминалите или равностойни устройства и може да гарантира плащането в полза на приемащия субект за операции, които са в съответствие с правилата на съответната схема. Следователно, само предоставянето на платежни карти или технически услуги, като например обикновената обработка и съхраняване на данни, не представлява услуга по издаване.

(30)

Услугата по приемане представлява последователност от операции — от инициирането на платежна операция, свързана с карта, до прехвърлянето на средствата по платежната сметка на получателя. Приемането е организирано различно в зависимост от държавата членка и използвания бизнес модел. Ето защо доставчикът на платежни услуги, който заплаща обменната такса, не винаги сключва договор директно с получателя. Посредниците, които предоставят част от услугите по приемане, но които не са в преки договорни отношения с получателите, следва въпреки всичко да са обхванати от определението за приемащ субект по настоящия регламент. Услугата по приемане се предоставя независимо от това дали приемащият субект държи средствата от името на получателя. Техническите услуги, като например обикновената обработка и съхраняване на данни или управлението на терминали, не представляват услуга по приемане.

(31)

Важно е да се гарантира, че разпоредбите относно обменните такси, дължими или получавани от доставчиците на платежни услуги, няма да се заобикалят чрез алтернативни такси към издателите. За да се предотврати подобно заобикаляне, „нетната компенсация“ във връзка с таксите, включително евентуалните такси за издаване на разрешения, които издателите плащат или съответно получават на или от дадена платежна картова схема, приемащ субект или всеки друг посредник, следва да бъде считана за обменна такса. При изчисляването на обменната такса с цел проверка за наличието на случаи на заобикаляне следва да се взема предвид целият размер на плащанията и стимулите, получени от даден издател от дадена платежна картова схема във връзка с регулираните операции, като се извадят таксите, платени на платежната картова схема от издателя. Разглежданите плащания, стимули и такси могат да бъдат преки (т.е. свързани с обема на операцията или конкретни за дадена операция) или косвени (включително пазарни стимули, бонуси, отстъпки за постигане на определени обеми на операциите). При проверката за наличието на случаи на заобикаляне на разпоредбите на настоящия регламент следва да се обърне особено внимание на печалбата на издателите, получена в резултат на специални програми, осъществявани съвместно от издателите и платежните картови схеми, както и на приходите от обработката, лицензирането и налагането на други такси, осигуряващи приходи на платежните картови схеми. Ако е целесъобразно и ако има допълнителни обективни основания за това, издаването на платежни карти в трети държави може също така да се вземе предвид при оценката на евентуални случаи на заобикаляне на настоящия регламент.

(32)

Обикновено потребителите нямат информация за таксите, плащани от търговците за платежните инструменти, които те използват. Същевременно редица насърчителни практики, прилагани от издателите (като пътнически ваучери, бонуси, отстъпки, отмяна на плащания, безплатни застраховки и т.н.), може да ориентират потребителите към използването на платежни инструменти, като по този начин генерират високи такси за издателите. За да се предотврати това, мерките за налагане на ограничения върху обменните такси следва да се прилагат единствено спрямо платежните карти, които са се превърнали в масови продукти и обикновено за търговците е трудно да ги откажат поради тяхното широко разпространено издаване и използване (т.е. потребителски дебитни и кредитни карти). За да се повиши ефективното функциониране на пазара в нерегулираните части от сектора и да се ограничи прехвърлянето на стопанска дейност от регулираните към нерегулираните части от сектора, е необходимо да се приемат поредица от мерки, включително отделянето на схемата и инфраструктурата, възможността получателят да ориентира платеца към определен платежен инструмент и възможността получателят да приема избирателно платежните инструменти.

(33)

Отделянето на схемата от инфраструктурата следва да позволи на всички обработващи субекти да се конкурират за привличане на клиенти на схемите. Доколкото разходите за обработка формират значителна част от общите разходи за приемане на картата, е важно в тази част от веригата на стойността да е възможна ефективна конкуренция. Въз основа на отделянето на схемата и инфраструктурата картовите схеми и обработващите субекти следва да бъдат независими по отношение на счетоводството, организацията и процеса на вземане на решения. Те следва да не прилагат дискриминационни практики, като например си предоставят преференциално третиране или привилегирована информация, която не е достъпна за конкурентите им в техния съответен пазарен сегмент, като налагат прекомерни изисквания за информация на своите конкуренти в техния съответен пазарен сегмент, като субсидират взаимно съответните си дейности или като имат общи процедури за управление. Подобни дискриминационни практики допринасят за разпокъсаността на пазара, оказват отрицателно въздействие върху навлизането на пазара на нови участници и препятстват установяването на общи за Съюза участници, като по този начин възпрепятстват доизграждането на вътрешния пазар в областта на плащания, свързани с карти, и плащания по интернет и с мобилни устройства, свързани с карти, във вреда на търговците, дружествата и потребителите.

(34)

Правилата на схемата, прилагани от платежните картови схеми, и практиките, прилагани от доставчиците на платежни услуги, обикновено водят до липса на информация при търговците и потребителите относно разликите в таксите и намаляват прозрачността на пазара, като например „групират“ таксите или не позволяват на търговците да изберат по-евтина марка карти при карти, при които има съвместяване на марки, или да ориентират потребителите към използването на такива по-евтини карти. Дори и търговците да имат представа за различията в разходите, правилата на схемата често им пречат да предприемат действия за намаляване на таксите.

(35)

Платежните инструменти са свързани с различни разходи за получателя, като някои инструменти са по-скъпи от други. Освен в случаите, когато даден платежен инструмент е законово наложен за определени категории плащания или не може да бъде отхвърлен поради статуса му на законно платежно средство, получателят следва да може в съответствие с Директива 2007/64/ЕО да ориентира избора на платците към използването на определен платежен инструмент. Картовите схеми и доставчиците на платежни услуги налагат някои ограничения върху получателите в това отношение, примери за които са ограниченията върху възможността получателят да откаже определени платежни инструменти за ниски суми, върху предоставянето на информация на платеца относно таксите, заплатени от получателя за определени платежни инструменти, или ограничението, налагано върху получателя относно броя на касите в търговското помещение, които да приемат определени платежни инструменти. Тези ограничения следва да бъдат премахнати.

(36)

В случаите, в които получателят ориентира платеца към използването на определен платежен инструмент, получателят не следва да изисква от платеца никакви такси за използването на платежни инструменти, обменните такси за които се регулират по настоящия регламент, тъй като в подобни случаи предимствата на допълнителните такси са ограничени, като същевременно се създава объркване на пазара.

(37)

Правилото за приемане на всички видове карти представлява двустранно задължение, наложено от издателите и платежните картови схеми, съгласно което получателите приемат всички карти с една и съща марка, независимо от различните разходи за тези карти (елементът „приемане на всички продукти“) и независимо от отделната банка издател, която е издала картата (елементът „приемане на всички издатели“). В интерес на потребителя е получателите да не могат да правят разграничение между различните издатели или картодържателите за една и съща категория карти, а платежните картови схеми и доставчиците на платежни услуги да могат да наложат подобно задължение на получателите на плащането. Следователно, елементът „приемане на всички издатели“ от правилото за приемане на всички видове карти е оправдано правило в рамките на една платежна картова схема, тъй като пречи на получателите да прилагат дискриминационни практики спрямо отделните банки, които са издали карта. Елементът „приемане на всички продукти“ по своята същност е обвързваща практика, в резултат на която приемането на карти с ниски такси се обвързва с приемане на карти с високи такси. Премахването на елемента „приемане на всички продукти“ от правилото за приемане на всички видове карти би позволило на търговците да предлагат само платежни карти с ниски разходи, което би донесло ползи и за потребителите благодарение на намалените разходи за търговците. Така търговците, приемащи дебитни карти, няма да бъдат принудени да приемат кредитни карти, а онези от тях, които приемат кредитни карти, няма да бъдат принудени да приемат корпоративни карти. При все това, за да се защити потребителят и възможността той да използва платежни карти възможно най-често, търговците следва да бъдат задължени да приемат карти, за които се прилага една и съща регулирана обменна такса, само ако са издадени с една и съща марка и са от една и съща категория (предплатена, дебитна или кредитна карта). Подобно ограничение би довело до по-конкурентна среда за картите с обменни такси, които не се регулират по настоящия регламент, тъй като търговците ще са в по-добра позиция при договарянето на условията, при които приемат подобни карти. Тези ограничения следва да са малобройни и да се считат за приемливи само с оглед повишаване на защитата на потребителите, като осигуряват на потребителите подходяща степен на сигурност по отношение на факта, че платежните им карти ще бъдат приети от търговците.

(38)

Доставчиците на платежни услуги следва да гарантират, че потребителските и корпоративните карти са ясно разграничими както от техническа, така и от търговска гледна точка. Поради това е важно корпоративната карта да бъде определена като платежен инструмент, използването на който се ограничава до бизнес разходите, с които се задължава пряко сметката на предприятието или образуванието от публичния сектор или самостоятелно заетото физическо лице.

(39)

Получателите и платците следва да могат да разграничават различните категории карти. Следователно различните марки и категории следва да бъдат електронно разпознаваеми, а за новоиздадени платежни инструменти, свързани с карти —видимо върху устройството. Освен това, платецът следва да бъде информиран дали неговият(ите) платежен(ни) инструмент(и) се приема(т) на дадено място на продажба. Необходимо е получателят да информира платеца за всяко ограничение върху използването на дадена марка по същото време и при същите условия, при които се дава и информацията, че дадена марка се приема.

(40)

За да се осигури ефективна конкуренция между марките, е важно изборът на приложението за плащане да се извършва от потребителите, а не да бъде наложен от пазара нагоре по веригата, включващ платежни картови схеми, доставчици на платежни услуги или обработващи субекти. Подобна договореност не следва да възпрепятства платците и получателите да определят автоматичен избор на приложение, когато това е технически осъществимо, при условие че този избор може да се променя за всяка операция.

(41)

За да се осигури възможност за поправяне на вредите при неправилно прилагане на настоящия регламент или при възникване на спорове между ползватели на платежни услуги и доставчици на платежни услуги, държавите членки следва да въведат подходящи и ефективни извънсъдебни процедури за разглеждане на жалби и поправяне на вредите или да предприемат равностойни мерки. Държавите членки следва да установят система от санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент, и да гарантират, че тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи, както и че се прилагат.

(42)

Комисията следва да представи доклад, в който се проучват различните последици от настоящия регламент върху функционирането на пазара. Необходимо е на Комисията да се даде възможност да събере изискваната за изготвянето на доклада информация и компетентните органи да си сътрудничат тясно с нея при събирането на данните.

(43)

Доколкото целите на настоящия регламент за установяване на еднакви изисквания по отношение на платежните операции, свързани с карти, и операциите по интернет и с мобилно устройство, свързани с карти, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата му могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(44)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално свободата на стопанска инициатива, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, и трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи,

а)

инструменти, които позволяват на държателя да придобива стоки или услуги само в помещенията на издателя или в рамките на ограничена мрежа от доставчици на услуги съгласно пряк търговски договор с професионален издател;

б)

инструменти, които могат да се използват само за придобиване на много ограничен набор от стоки или услуги;

в)

инструменти, валидни само в една държава членка, които са предоставени по искане на предприятие или образувание от публичния сектор и се регулират от национален или регионален публичен орган за конкретни социални или данъчни цели с оглед придобиването на определени стоки или услуги от доставчици, сключили търговски договор с издателя.

а)

операциите с корпоративни карти;

б)

тегленето на пари в брой от терминални устройства АТМ или на гише при доставчик на платежни услуги; както и

в)

операциите с платежни карти, издадени от тристранни платежни картови схеми.

1)

„приемащ субект“ означава доставчик на платежни услуги, който се договоря с получател да приема и обработва платежни операции, свързани с карти, при което се прехвърлят средства в полза на получателя;

2)

„издател“ означава доставчик на платежни услуги, който се договоря с платеца да предостави платежен инструмент за иницииране и обработка на платежните операции на платеца, свързани с карти;

3)

„потребител“ означава физическо лице, което при договори за предоставяне на платежни услуги, уредени с настоящия регламент, извършва дейност, различна от неговото занятие, професионална или стопанска дейност;

4)

„операция с дебитна карта“ означава платежна операция, свързана с карти, включително с предплатени карти, различна от операция с кредитна карта;

5)

„операция с кредитна карта“ означава платежна операция, свързана с карта, при която със стойността на операцията се задължава изцяло или частично сметката на платеца на предварително договорено определено число от месеца в съответствие с предварително договорена кредитна линия, със или без лихва;

6)

„корпоративна карта“ означава всеки платежен инструмент, свързан с карта, издаден на предприятия, образувания от публичния сектор или самостоятелно заети физически лица, чието използване се ограничава до бизнес разходи, и плащанията с такива карти се удържат пряко от сметката на предприятието, образуванието от публичния сектор или самостоятелно заетото физическо лице;

7)

„платежна операция, свързана с карта“ означава услуга, основана на инфраструктурата и търговските правила на платежна картова схема за извършване на платежна операция чрез всякакви картови, телекомуникационни, цифрови или информационно-технологични устройства или софтуер, когато това води до операция с дебитна или кредитна карта. От платежните операции, свързани с карти, се изключват операциите на основата на други видове платежни услуги;

8)

„презгранична платежна операция“ означава платежна операция, свързана с карта, при която издателят и приемащият субект се намират в различни държави членки или платежният инструмент, свързан с карта, е издаден от издател, установен в държава членка, различна от държавата членка на мястото на продажбата;

9)

„национална платежна операция“ означава всяка платежна операция, свързана с карта, която не е презгранична платежна операция;

10)

„обменна такса“ означава такса, заплащана пряко или косвено (например чрез трета страна) за всяка операция между издателя и приемащия субект, участващи в платежна операция, свързана с карта. Нетната компенсация или другите договорени възнаграждения се считат за част от обменната такса;

11)

„нетна компенсация“ означава общата нетна сума на плащанията, отстъпките или стимулите, получени от издател от платежна картова схема, приемащ субект или всеки друг посредник във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности;

12)

„такса за обслужване на търговец“ означава такса, заплащана на приемащия субект от получателя във връзка с платежни операции, свързани с карти;

13)

„получател“ означава физическо или юридическо лице, определено за краен получател на средствата, които са предмет на платежна операция;

14)

„платец“ означава физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разрешава изпълнението на платежно нареждане по тази сметка или, когато липсва платежна сметка, физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане;

15)

„платежна карта“ означава категория платежен инструмент, който дава възможност на платеца да инициира операция с дебитна или кредитна карта;

16)

„платежна картова схема“ означава единен набор от правила, практики, стандарти и/или насоки за прилагане относно изпълнението на платежни операции, свързани с карти, който е отделен от всяка инфраструктура или платежна система, поддържаща функционирането му, и включва всеки определен орган, организация или субект за вземане на решения, отговарящ за функционирането на схемата;

17)

„четиристранна платежна картова схема“ означава платежна картова схема, в рамките на която се извършват платежни операции, свързани с карти, от платежната сметка на платец към платежната сметка на получател с посредничеството на схемата, издател (от страна на платеца) и приемащ субект (от страна на получателя);

18)

„тристранна платежна картова схема“ означава платежна картова схема, в рамките на която самата схема предоставя услуги по приемане и издаване, и платежните операции, свързани с карти, се извършват от платежната сметка на платеца към платежната сметка на получателя в рамките на схемата. Когато тристранната платежна картова схема лицензира други доставчици на платежни услуги да издават платежни инструменти, свързани с карти, или да приемат платежни операции, свързани с карти, или и двете, или издава платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, тя се счита за четиристранна платежна картова схема;

19)

„платежен инструмент“ означава персонализирано(и) устройство(а) и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани с цел даване на платежно нареждане;

20)

„платежен инструмент, свързан с карта“ означава всеки платежен инструмент, включително карта, мобилно устройство, компютър или всякакво друго технологично устройство, съдържащо подходящо приложение за плащане, което позволява на платеца да инициира платежна операция, свързана с карта, която не е кредитен превод или директен дебит съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕС) № 260/2012;

21)

„приложение за плащане“ означава компютърен софтуер или равностойно на него приложение, заредено на устройство, даващо възможност за иницииране на платежни операции, свързани с карти, и позволяващо на платеца да дава платежни нареждания;

22)

„платежна сметка“ означава сметка, открита на името на един или повече ползватели на платежни услуги, която се използва за изпълнението на платежни операции, включително чрез специална сметка за електронни пари съгласно определението в член 2, точка 2от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8);

23)

„платежно нареждане“ означава всяко нареждане от платеца към неговия доставчик на платежни услуги, с което се изисква изпълнението на платежна операция;

24)

„доставчик на платежни услуги“ означава физическо или юридическо лице, лицензирано да предоставя платежните услуги, изброени в приложението към Директива 2007/64/ЕО, или признато като издател на електронни пари в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 2009/110/ЕО. Даден доставчик на платежни услуги може да бъде издател или приемащ субект, или и двете;

25)

„ползвател на платежни услуги“ означава физическо или юридическо лице, което се ползва от платежна услуга в качеството си на платец или на получател, или и в двете качества;

26)

„платежна операция“ означава действие, предприето от платеца или от негово име, или от получателя, по прехвърляне на средства, независимо от съответните задължения по основното правоотношение между платеца и получателя;

27)

„обработка“ означава извършването на услуги по обработка на платежни операции, изразяващи се в действия, необходими за изпълнението на инструкции за плащане между приемащия субект и издателя;

28)

„обработващ субект“ означава всяко физическо или юридическо лице, предоставящо услуги по обработка на платежни операции;

29)

„място на продажба“ означава адресът на търговския обект на търговеца, от който е инициирана платежната операция. Въпреки това:

30)

„платежна марка“ означава всяко наименование, израз, знак, символ в —материален или цифров вид — или съчетание от тях, което посочва по коя платежна картова схема се извършват платежни операции, свързани с карти;

31)

„съвместяване на марки“ означава включването на две или повече платежни марки или приложения за плащане на една и съща марка в един и същ платежен инструмент, свързан с карта;

32)

„сътрудничество на различни марки“ означава включването на най-малко една платежна марка и най-малко една неплатежна марка в един и същ платежен инструмент, свързан с карта;

33)

„дебитна карта“ означава категория платежен инструмент, който дава възможност на платеца да инициира операция с дебитна карта, с изключение на операции с предплатени карти;

34)

„кредитна карта“ означава категория платежен инструмент, който дава възможност на платеца да инициира операция с кредитна карта;

35)

„предплатена карта“ означава категория платежен инструмент, на който се съхраняват електронни пари съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО.

а)

да определят таван на процента на обменната такса за операция, по-нисък от предвидения в параграф 1, и да налагат фиксиран максимален размер на таксата като ограничение на размера на таксата, получен посредством приложимия процент, или

б)

да допуснат доставчиците на платежни услуги да прилагат обменна такса за операция в размер на не повече от 0,05 EUR, или — в държавите членки, чиято парична единица е различна от евро, съответната равностойност в националната парична единица към 8 юни 2015 г., като тази равностойност се преразглежда на всеки пет години или при значителна промяна в обменния курс. Обменната такса за операция може да се съчетае и с максимален процент от не повече от 0,2 %, при условие че сборът на обменните такси на платежната картова схема не надвишава 0,2 % от общата годишна стойност на националните операции с дебитни карти в рамките на всяка платежна картова схема.

а)

са независими по отношение на счетоводството, организацията и процесите на вземане на решения;

б)

не представят групирани цените за платежната картова схема и за дейностите по обработка и не субсидират взаимно такива дейности;

в)

не правят разграничение между своите дъщерни предприятия или акционери, от една страна, и ползвателите на платежни картови схеми и други договорни партньори, от друга страна, и в частност не обуславят предлагането на която и да е своя услуга от приемането на друга тяхна услуга от договорния партньор.

а)

референтния номер, така че получателят да може да разпознае платежната операция, свързана с карта;

б)

стойността на платежната операция във валутата, с която е заверена платежната сметка на получателя;

в)

размера на всички такси за платежната операция, свързана с карта, като размерът на таксата за обслужване на търговец и на обменната такса се посочва отделно.

а)

развитието на таксите за платците;

б)

равнището на конкуренция между доставчиците на платежни карти и платежните картови схеми;

в)

въздействието върху разходите за платеца и получателя;

г)

равнищата на прехвърлянето към потребителите, от страна на търговците, на намаляването на равнищата на обменните такси;

д)

техническите изисквания и последиците от тях за всички участващи страни;

е)

въздействието от съвместяването на марките върху улесняването на използването, особено за по-възрастните лица и за други уязвими ползватели;

ж)

въздействието върху пазара от изключването на корпоративните карти от глава II, като се направи съпоставка между държавите членки, в които има забрана за допълнителни такси, и държавите членки, в които те са разрешени;

з)

въздействието върху пазара на специалните разпоредби за обменните такси за национални операции с дебитни карти;

и)

развитието на презгранични дейности по приемане и тяхното въздействие върху единния пазар, като се направи съпоставка между картите с таван на таксите и картите без таван с цел да се разгледа възможността за изясняване на това коя обменна такса се прилага при презграничните дейности по приемане;

й)

прилагането на практика на правилата за отделяне на платежната картова схема и обработката и необходимостта от преразглеждане на правното отделяне;

к)

евентуалната необходимост, в зависимост от последиците на член 3, параграф 1 върху действителната стойност на обменните такси за операции с дебитни карти на средна и голяма стойност, от преразглеждане на посочения параграф, като се предвиди таванът да бъде ограничен до 0,07 EUR или 0,2 % от стойността на операцията, като се взема по-малката от двете стойности.

19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/16

(1)

Регламент (ЕО) № 140/2008 на Съвета (3) е съществено изменян (4). С оглед на постигане на яснота и рационалност, посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна (5) (ССА) беше подписано на 15 октомври 2007 г. и влезе в сила на 1 май 2010 г.

(3)

Необходимо е да се установят процедурите за прилагане на определени разпоредби от ССА.

(4)

В ССА се предвижда, че рибните продукти с произход от Черна гора могат да бъдат внасяни в Съюзa с намалено мито, в рамките на ограниченията на тарифните квоти. Затова е необходимо да бъдат установени разпоредби, уреждащи управлението на тези тарифни квоти.

(5)

Когато са необходими мерки за защита на търговията, те следва да бъдат приети в съответствие с общите разпоредби, установени в Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета (6), Регламент (ЕС) 2015/479 на Европейския парламент и на Съвета (7), Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (8) или, в зависимост от случая, Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета (9).

(6)

Когато държава членка предоставя информация на Комисията за възможна измама или за липса на административно сътрудничество, се прилага съответното законодателство на Съюза, по-специално Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета (10).

(7)

За целите на прилагането на съответните разпоредби от настоящия регламент Комисията следва да бъде подпомогната от Комитета по Митническия кодекс, създаден с член 285 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(8)

За прилагането на двустранните предпазни клаузи на CCA се изискват еднакви условия за приемането на предпазните и други мерки. Тези мерки следва да се приемат в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(9)

Комисията следва да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с възникването на изключителни и критични обстоятелства по смисъла на член 41, параграф 5, буква б) и член 42, параграф 4 от CCA, наложителни причини за спешност изискват това,

а)

1 % или по-малко в случай на мита ad valorem; или

б)

1 EUR или по-малко за всяка отделна сума в случай на специфични мита.

а)

в рамките на три работни дни след получаване на искането, когато процедурата по представяне за разглеждане, предвидена в член 41 ССА, не се прилага; или

б)

в рамките на три дни след изтичането на 30-дневния срок, посочен в член 41, параграф 5, буква а) от ССА, когато се прилага процедурата по представяне за разглеждане, предвидена в член 41 ССА.

а)

информира Съвета; и

б)

нотифицира на Комитета за стабилизиране и асоцииране своите констатации заедно с обективната информация и започва консултации в рамките на Комитета за стабилизиране и асоцииране.

19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/23

(1)

Регламент (ЕО) № 779/98 на Съвета (3) е бил съществено изменян (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране ЕО—Турция (5) установява преференциална система, приложима спрямо вноса в Съюза на селскостопански продукти с произход от Турция.

(3)

За продуктите, за които правната уредба на Съюза предвижда да се спазва определена вносна цена, прилагането на преференциалната тарифна система следва да е обвързано със съблюдаването на тази цена.

(4)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕО) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6),

19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/27

(1)

Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета (3) е бил неколкократно и съществено изменян (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Съюзът договори тарифни отстъпки съгласно член ХХVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) и в съответствие с Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори. Тези преговори доведоха до споразумения, които бяха одобрени с Решение 94/87/ЕО на Съвета (5) и Решение 94/800/ЕО на Съвета (6).

(3)

Тези споразумения предвиждат откриване при определени условия на годишни тарифни квоти за висококачествено говеждо месо, попадащо под кодове по КН 0201 30 00, 0202 30 90, 0206 10 95 и 0206 29 91, свинско месо, попадащо под кодове по КН 0203 19 13 и 0203 29 15, птиче месо, попадащо под кодове по КН 0207 14 10, 0207 14 50, 0207 14 70, 0207 27 10, 0207 27 20 и 0207 27 80, пшеница и смес от пшеница и ръж, попадащи под кодове по КН 1001 11 00, 1001 19 00 и 1001 99 00, и трици и други видове отпадъци, попадащи под кодове по КН 2302 30 10, 2302 30 90, 2302 40 10 и 2302 40 90.

(4)

Тези споразумения обхващат неопределен период. От съображения за рационализация и ефикасност, квотите следва да се отварят на многогодишна основа.

(5)

Може да се окаже целесъобразна система, която да гарантира характера, източника и произхода на продуктите. За тази цел вносът в рамките на тези нови тарифни отстъпки следва да зависи, когато е целесъобразно, от представянето на сертификат за автентичност.

(6)

Може да е целесъобразно вносът да се разпредели през годината въз основа на нуждите на пазара на Съюза. За тази цел може да се окаже целесъобразна система за използване на квоти, основана на представянето на разрешително за внос.

(7)

За да се допълнят или изменят някои несъществени елементи от настоящия Регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора във връзка с приемането на изменения в настоящия регламент, ако има корекции в обемите и другите условия на режима на квотите, по-специално въз основа на решение на Съвета за сключване на споразумение с една или повече трети държави. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(8)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент по отношение на правилата, необходими за управлението на режима на квотите, посочен в настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7),

а)

които гарантират характера, източника и произхода на съответния продукт;

б)

които са свързани с признаването на документа, който позволява проверка на гаранциите, посочени в буква а); и

в)

относно издаването на разрешителни за внос и срока на тяхната валидност.

19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/33

(1)

Регламент (ЕО) № 625/2009 на Съвета (3) е бил съществено изменян (4). Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота посоченият регламент следва да бъде преработен.

(2)

Общата търговска политика следва да се основава на единни принципи.

(3)

Следва да се постигне уеднаквяване на правилата за вноса чрез приемане, в рамките на възможното предвид особеностите на икономическата система на съответните трети държави, на разпоредби, които са подобни на прилаганите в рамките на общия режим за други трети държави.

(4)

Общите правила, прилагани по отношение на вноса, се прилагат също и по отношение на продуктите от въглища и стомана, без да се засягат възможните мерки за прилагане на споразумение, отнасящо се специално до такива продукти.

(5)

Следователно либерализацията на вноса, по-конкретно отсъствието на всякакво количествено ограничение, следва да служи за отправна точка на правилата на Съюза.

(6)

По отношение на някои продукти Комисията следва да проучи условията и правилата за вноса и тенденциите в неговото развитие, както и различните аспекти на икономическата и търговската ситуация и евентуалните мерки, които да се предприемат.

(7)

За тези продукти може да се окаже нужно да се въведе наблюдение на Съюза по отношение на вноса на някои от тях.

(8)

Комисията трябва да определи защитните мерки, необходими предвид интереса на Съюза, като отдава дължимото внимание на съществуващите международни задължения.

(9)

Мерките за наблюдение или защитните мерки, ограничени до един или повече региони на Съюза, могат да се окажат по-подходящи от мерките, прилагани в Съюза като цяло. Въпреки това подобни мерки следва да бъдат разрешавани единствено по изключение и когато не са налице други възможности. Необходимо е да се гарантира, че подобни мерки са временни и предизвикват минимални смущения във функционирането на вътрешния пазар.

(10)

В случай на наблюдение от страна на Съюза допускането за свободно обращение на съответните продукти следва да бъде обусловено от представянето на документ за наблюдение, отговарящ на еднакви критерии. Този документ следва да бъде издаден от органите на държавите членки в определен срок въз основа на обикновено заявление от страна на вносителя, без вносителят да придобива обаче право на внос. Следователно документът за наблюдение следва да остане валиден само докато правилата относно вноса не са променени.

(11)

В интерес на доброто административно управление и с цел подпомагане на операторите от Съюза съдържанието и формата на документа за наблюдение следва да бъдат съобразени, доколкото е възможно, с общите формуляри за лицензии за внос, предвидени в Регламент (ЕО) № 738/94 на Комисията (5), Регламент (ЕО) № 3168/94 на Комисията (6) и Регламент (ЕО) № 3169/94 на Комисията (7), като се държи сметка за техническите характеристики на документа за наблюдение.

(12)

В интерес на Съюза e държавите членки и Комисията да осигурят колкото е възможно по-изчерпателен обмен на получената информация в рамките на наблюдението от страна на Съюза.

(13)

Необходимо e да се приемат точни критерии за определянето на възможните вреди и да се установи процедура за разследване, като се оставя на Комисията възможността да предприема подходящи мерки в спешни случаи.

(14)

За тази цел следва да се предвидят подробни разпоредби за започването на разследвания, за необходимите проверки и инспекции, за изслушването на засегнатите страни, за обработката на събраната информация и за критериите за оценка на вредите.

(15)

Разпоредбите относно разследванията, предвидени в настоящия регламент, не засягат правилата на Съюза или националните правила, отнасящи се до професионалната тайна.

(16)

Необходимо e също така да се установят срокове за започване на разследване и за определяне на това дали мерките са подходящи с цел гарантиране на бързината на този процес на определяне, което ще позволи повишаване на правната сигурност за засегнатите икономически оператори.

(17)

За постигане на уеднаквяване на правилата относно вноса следва да се опростят и да се уеднаквят формалностите, които трябва да бъдат изпълнявани от вносителите, независимо от мястото на митническо оформяне на стоките. Следователно е желателно да се предвиди, че всички формалности следва да се изпълняват, като се използват формуляри, съответстващи на образеца, приложен към настоящия регламент.

(18)

Документите за наблюдение, издавани във връзка с мерките за наблюдение от страна на Съюза, следва да бъдат валидни в целия Съюз, независимо коя държава членка ги е издала.

(19)

Текстилните продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета (8), са предмет на специално третиране както на равнището на Съюза, така и на международно равнище. Следователно те следва да бъдат изцяло изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(20)

Правомощието за изменение на списъка с трети държави, съдържащ се в приложение I към Регламент (ЕО) № 625/2009, бе включено в Регламент (ЕО) № 427/2003 на Съвета (9). Доколкото срокът на действие на разпоредбите на дял I от Регламент (ЕО) № 427/2003 относно временния защитен механизъм изтече на 11 декември 2013 г. и разпоредбите на дял II от посочения регламент не са актуални, с оглед постигане на съгласуваност, яснота и рационалност е необходимо членове 14а и 14б от посочения регламент да бъдат включени в настоящия регламент. Ето защо Регламент (ЕО) № 427/2003 следва да бъде отменен.

(21)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с измененията на приложение I към настоящия регламент, с цел заличаване на държави от списъка на трети държави, съдържащ се в това приложение, когато те станат членки на Световната търговска организация (СТО).

(22)

За прилагането на настоящия регламент са необходими еднакви условия за приемането на временни и окончателни защитни мерки и за налагането на мерки за предварително наблюдение. Тези мерки следва да се приемат от Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(23)

За приемането на временни мерки и на мерки за наблюдение следва да се използва процедурата по консултиране предвид въздействието на тези мерки и тяхната логическа последователност във връзка с приемането на окончателни защитни мерки. Когато евентуалното забавяне на налагането на мерки би причинило трудно поправима вреда, е необходимо да се допусне Комисията да приема временни мерки с незабавно приложение.

(24)

При изменението на Регламент (ЕО) № 625/2009 втората алинея на член 18, параграф 2 бе погрешно заличена. Тази разпоредба следва да бъде включена отново.

(25)

Тъй като Армения, Русия, Виетнам и Таджикистан станаха членове на СТО, тези трети държави следва да бъдат заличени от приложение I към Регламент (ЕО) № 625/2009 посредством делегиран акт на Комисията. С оглед постигане на яснота и рационалност те не са включени в списъка с трети държави, който понастоящем се съдържа в приложение I към настоящия регламент,

а)

представя резюме на получената информация и съдържа изискване всяка относима информация да бъде съобщена на Комисията;

б)

посочва срока, в който заинтересованите лица могат да представят своите становища в писмена форма и да предоставят информация, ако такива становища и информация трябва да бъдат взети предвид по време на разследването;

в)

определя срока, в който заинтересованите лица могат да поискат да бъдат изслушани устно от Комисията в съответствие с параграф 4.

а)

обема на вноса, по-специално когато той е отбелязал значително увеличение в абсолютна стойност или по отношение на производството или потреблението в Съюза;

б)

цената на вноса, по-специално когато е било налице значително подбиване на цената по отношение на цената на сходен продукт в Съюза;

в)

последвалото въздействие върху производителите от Съюза на сходни или пряко конкурентни продукти, така както може да бъде изведено от тенденциите при някои икономически фактори, като например:

а)

размера на увеличаване на износа към Съюза;

б)

капацитета на износ на държавата на произход или на държавата износител, който вече съществува или ще съществува в близко бъдеще, и вероятността свързаният с този капацитет износ да бъде насочен към Съюза.

а)

да реши да подложи някои видове внос на последващо наблюдение от страна на Съюза в съответствие с определена от Комисията процедура;

б)

да реши, за целите на мониторинга на тенденциите в този внос, да подложи някои видове внос на предварително наблюдение от страна на Съюза в съответствие с член 8.

а)

пълното име и адреса на заявителя (включително телефонни и факс номера и всякакви номера, идентифициращи заявителя пред компетентния национален орган), както и регистрационния номер по ДДС на заявителя, ако той е задължен по ДДС;

б)

когато е приложимо — пълното име и адреса на декларатора или на представителя, определен от заявителя (включително телефонни номера и номера на факс);

в)

описание на стоките, посочващо техните:

г)

декларираното количество в килограми и когато е необходимо — в други допълнителни единици (чифтове, бройки и др.);

д)

стойността на стоките, съответстваща на CIF на границите на Съюза в евро;

е)

следната декларация, с дата и подпис на заявителя, с името на заявителя, изписано с главни букви:

„Аз, долуподписаният, удостоверявам, че информацията, предоставена в настоящото заявление, е вярна и дадена добросъвестно, и че съм установен в Съюза.“

—

да ограничи срока на използването на всякакви изискуеми документи за наблюдение,

—

да подчини издаването на този документ на някои условия и като извънредна мярка — на включването на клауза за оттегляне.

а)

при предварително наблюдение — подробна информация относно сумите, изчислени на базата на цени CIF, и количеството стоки, за които са били издадени документи за наблюдение през предходния период;

б)

във всички случаи — подробна информация относно вноса, осъществен по време на периода, предхождащ периода, посочен в буква а).

а)

да проучи последиците от тази мярка;

б)

да провери дали прилагането на мярката все още е необходимо.

а)

забрани, количествени ограничения или мерки за наблюдение, основаващи се на съображения за обществен морал, обществения ред или обществената сигурност, закрила на здравето и живота на хората, животните или растенията, закрила на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност или закрила на индустриалната и търговска собственост;

б)

специални формалности, свързани с обмяната на чуждестранна валута;

в)

формалности, въведени по силата на международни споразумения в съответствие с ДФЕС.

19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/50

(1)

Регламент (ЕО) № 1506/98 на Съвета (3) е съществено изменян (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Като има предвид, че в рамките на Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция (5) („Споразумението“) на тази държава бяха предоставени някои отстъпки във връзка с определени земеделски продукти.

(3)

Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция (6) предвижда подобряване и консолидиране на търговските преференции за вноса в Съюза на земеделски продукти с произход от Турция и установява редица преференциални отстъпки при износа от Съюза на месо и живи животни за Турция.

(4)

Турция прилага от 1996 г. забрана за вноса на живи животни от рода на едрия рогат добитък (код по КН 0102) и ограничения при вноса на говеждо месо (кодове по КН 0201-0202). Тези мерки, като вид количествени ограничения, са несъвместими със Споразумението и не дават възможност на Съюза да се възползва от облекченията, предоставени му с Решение № 1/98. Въпреки проведените консултации с оглед постигане на съгласувано с Турция решение на този проблем, количествените ограничения продължават да се прилагат.

(5)

В резултат на тези мерки е блокиран износът за Турция на въпросните продукти с произход от Съюза. За да се защитят търговските интереси на Съюза, ситуацията следва да се уравновеси с мерки с равностоен ефект. Поради тази причина е целесъобразно да се спре действието на отстъпките, предвидени в приложение I към настоящия регламент.

(6)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7),

19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/55

(1)

В Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и в Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), в които се призовава всички стопански сектори, включително и секторът на международния морски транспорт, да допринесат за постигане на намаления на емисиите, е предвидено, че ако международно споразумение, което включва емисиите от международното мореплаване в своите цели за намаления в рамките на Международната морска организация (ИМО), не бъде одобрено от държавите членки или ако подобно споразумение чрез Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата не бъде одобрено от Общността до 31 декември 2011 г., Комисията следва да направи предложение за включване на емисиите от международно мореплаване в ангажимента на Общността за намаляване на емисиите, с цел предложението да влезе в сила до 2013 г. Такова предложение следва да сведе до минимум възможни отрицателни последици за конкурентоспособността на Общността, като същевременно с това се вземат предвид възможните ползи за околната среда.

(2)

Морският транспорт оказва влияние върху световния климат и качеството на въздуха вследствие на отделяните емисии на въглероден диоксид (CO2) и други емисии, като азотни оксиди (NOx), серни оксиди (SOx), метан (CH4), прахови частици и сажди.

(3)

Международното морско корабоплаване продължава да бъде единственото средство за транспорт, което не е включено в ангажимента на Съюза за намаление на емисиите на парникови газове. Съгласно оценката на въздействието, придружаваща предложението за настоящия регламент, в периода между 1990 и 2007 г. емисиите на CO2 на Съюза, дължащи се на международното корабоплаване, са нараснали с 48 %.

(4)

С оглед на бързо развиващото се научно схващане за въздействието на несвързаните с CO2 емисии от морския транспорт върху климата в световен мащаб, в контекста на настоящия регламент следва редовно да се извършва актуална оценка на това въздействие. Въз основа на своите оценки Комисията следва да анализира изводите по отношение на политиките и мерките, целящи намаление на тези емисии.

(5)

В Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. Комисията и държавите членки се призовават да определят обвързваща цел на ЕС за постигане до 2030 г. на намаление на емисиите на парникови газове в Съюза с най-малко 40 % спрямо равнищата от 1990 г. Европейският парламент посочва освен това, че всички сектори на икономиката ще трябва да допринесат за намалението на емисиите на парникови газове, ако Съюзът иска да участва на справедлива основа в световните усилия.

(6)

В заключенията си от 23 и 24 октомври 2014 г. Европейският съвет утвърди като обвързваща цел на ЕС постигането до 2030 г. на намаление на емисиите на парникови газове в Съюза с най-малко 40 % спрямо равнищата от 1990 г. Европейският съвет освен това посочи колко е важно да се намалят емисиите на парникови газове и рисковете, свързани със зависимостта от изкопаеми горива в сектора на транспорта, и прикани Комисията да проучи допълнително инструменти и мерки за постигане на цялостен и технологично неутрален подход, предназначен, inter alia, за насърчаване на намалението на емисиите и енергийната ефективност в транспорта.

(7)

В седмата програма за действие в областта на околната среда (5) се подчертава, че всички сектори на икономиката ще трябва да допринесат за намалението на емисиите на парникови газове, ако Съюзът иска да участва на справедлива основа в световните усилия. Във връзка с това в седмата програма се изтъква, че Бялата книга за транспорта от 2011 г. трябва да бъде подкрепена със силна политическа рамка.

(8)

През юли 2011 г. ИМО прие технически и експлоатационни мерки, по-специално въвеждането на конструктивен индекс за енергийна ефективност (EEDI) за новите кораби и корабни планове за управление на енергийната ефективност (SEEMP), които ще внесат подобрение, изразяващо се в снижаване на очакваното нарастване на емисиите на парникови газове, но само тези мерки не могат да доведат до намалението в абсолютно изражение на емисиите на парникови газове от международното корабоплаване, което е необходимо във връзка с усилията за постигане на глобалната цел за ограничаване повишението на световната температура до 2 °C.

(9)

Съгласно данни на ИМО чрез използване на експлоатационни мерки и прилагане на съществуващи технологии е възможно да се постигне намаление на специфичното енергопотребление и на емисиите на СО2 от корабите с до 75 %; значителна част от тези мерки могат да се считат за ефективни от гледна точка на разходите и като такива те биха могли да доведат до нетни ползи за сектора, тъй като намалението на разходите за гориво осигурява откупуване на съответните експлоатационни или инвестиционни разходи.

(10)

Най-добрият възможен вариант за намаление на емисиите на CO2 от корабоплаването на равнището на Съюза остава въвеждането на система за мониторинг, докладване и проверка (наричана по-долу „система за МДП“) на емисиите на CO2 въз основа на данните за консумацията на гориво на корабите, като първа стъпка от поетапен подход за включването на емисиите от морския транспорт в ангажимента на Съюза за намаление на емисиите на парникови газове, наред с емисиите от други сектори, които вече допринасят за този ангажимент. Публичният достъп до данни за емисиите ще допринесе за премахване на пазарните пречки, които препятстват въвеждането на много мерки, чиито ползи надхвърлят свързаните с тях разходи и които биха намалили емисиите на парникови газове от сектора на морския транспорт.

(11)

Приемането на мерки за намаление на емисиите на парникови газове и консумацията на гориво се затруднява от наличието на пазарни пречки, например липсата на надеждна информация за ефективността при използване на горивото на корабите или на технологиите, прилагани при реконструкцията на кораби, липсата на достъп до финансиране за подобряване на енергийната ефективност на корабите и разделението на стимулите, изразяващо се във факта, че корабособствениците не биха спечелили от евентуални свои инвестиции в енергийна ефективност в случаите, когато сметките за гориво се плащат от операторите.

(12)

Резултатите от консултацията със заинтересованите страни и обсъжданията с международни партньори показват, че за включването на емисиите от морския транспорт в ангажимента на Съюза за намаление на емисиите на парникови газове следва да се приложи поетапен подход, при който първа стъпка е въвеждането на надеждна система за МДП на емисиите на CO2 от морския транспорт, като тези емисии се остойностяват на по-късен етап. Такъв подход би улеснил постигането на значителен напредък в международен план за договарянето на цели за намаление на емисиите на парникови газове, както и на по-нататъшни мерки за постигане на тези намаления при минимални разходи.

(13)

Очаква се въвеждането на система на Съюза за МДП да доведе до 2030 г. до намаление на емисиите с 2 % в сравнение с тези, до които би довела обичайната практика, както и до намаление на сумарните нетни разходи с до 1,2 милиарда евро, тъй като тази система може да допринесе за отстраняване на пазарните пречки, по-специално на пречките, свързани с липсата на информация за енергийната ефективност на корабите, като осигури сравнима и надеждна информация относно консумацията на гориво и енергийната ефективност на съответните пазари. Подобно намаление на транспортните разходи би улеснило международната търговия. Освен това наличието на надеждна система за МДП е предпоставка за въвеждането на всяка една пазарна мярка, стандарт за ефективност или друга мярка, независимо дали се прилага на равнището на Съюза, или на световно равнище. Тази система осигурява също така надеждни данни, необходими за точно задаване на цели за намаление на емисиите, както и за оценка на приноса на морския транспорт за постигането на нисковъглеродна икономика. Предвид международния характер на корабоплаването предпочитаният и най-ефективен метод за намаление на емисиите на парникови газове от международния морски транспорт би бил посредством глобално споразумение.

(14)

От значение за мониторинга следва да се считат всички плавания в рамките на Съюза, всички входящи плавания от последното пристанище на акостиране извън Съюза до първото пристанище на акостиране в Съюза и всички изходящи плавания от пристанище в Съюза до следващото пристанище на акостиране извън Съюза, включително плавания под баласт. Емисиите на СО2 в пристанищата на Съюза, включително емисиите, дължащи се на кораби на котвена стоянка или движещи се в рамките на пристанището, също следва да бъдат включени в отчитането, още повече че съществуват специални мерки за тяхното намаление или избягване. Тези правила следва да се прилагат по недискриминационен начин за всички кораби, независимо под какво знаме плават. Тъй като настоящият регламент обаче е насочен към морския транспорт, той следва да не въвежда изисквания за мониторинг, докладване и проверка на движението и дейностите на кораби, които не се извършват с цел превоз на товари или пътници за търговски цели, като дейности по драгиране, разбиване на лед, полагане на тръби и офшорни съоръжения.

(15)

За да се осигури равнопоставеност за корабите, които извършват дейност при по-неблагоприятни климатични условия, следва да е възможно включването в данните, обект на мониторинг въз основа на настоящия регламент, на специална информация относно ледовия клас на кораба и плаването през заледени води.

(16)

Предлаганата система за МДП следва да бъде под формата на регламент поради сложния и силно технически характер на въвежданите разпоредби, необходимостта от еднообразни правила, които да се прилагат в целия Съюз и да отразяват международния характер на морския транспорт, включващ многобройни кораби, посещаващи пристанища в различни държави членки, а също и за да се улесни прилагането в целия Съюз.

(17)

За да бъде системата на Съюза за МДП надеждна, тя следва да се основава на изчисление на емисиите въз основа на данни за консумираното гориво при плавания от и до пристанища в Съюза, тъй като данните за доставките на гориво не биха могли да послужат за достатъчно точни оценки на консумацията на гориво при разглежданите случаи поради големия обем на горивните резервоари на корабите.

(18)

Системата на Съюза за МДП следва да включва и друга информация от значение, която да дава възможност за определяне на ефективността на корабите или за допълнителния анализ на факторите за промените в емисиите, като същевременно запазва поверителния характер на търговската или промишлената информация. Подобен обхват осигурява също така съгласуваност на системата на Съюза за МДП с международните инициативи за въвеждане на стандарти за ефективност на съществуващите кораби, включващи и експлоатационни мерки, и допринася за отстраняване на пазарните пречки, свързани с липсата на информация.

(19)

С цел да сведе до минимум административната тежест за корабособствениците и операторите, по-специално за малките и средните предприятия, както и за да се оптимизира съотношението между разходите и ползите на системата за МДП, без да се застраши целта да бъде обхванат преобладаващ дял от емисиите на парникови газове от морския транспорт, правилата за МДП следва да се прилагат само за обектите с големи емисии. След подробен обективен анализ на размерите и емисиите на корабите, отплаващи от и пристигащи в пристанища на Съюза, бе избрана прагова стойност от 5 000 брутен тонаж (БТ). Корабите с тонаж над 5 000 БТ представляват около 55 % от броя на корабите, посещаващи пристанища в Съюза, и генерират около 90 % от съответните емисии. Тази недискриминационна прагова стойност ще осигури обхващането на най-значимите емитери на парникови газове. Евентуална по-ниска прагова стойност би довела до по-голяма административна тежест, а по-висока стойност би намалила включените в обхвата емисии и по този начин би снижила ефективността на системата за МДП.

(20)

С оглед допълнително намаляване на административната тежест за корабособствениците и операторите, правилата за мониторинг следва да бъдат насочени към емисиите на СО2, тъй като това е най-значимият парников газ, отделян от морския транспорт.

(21)

Правилата следва да са съобразени със съществуващите изисквания и с вече наличните данни на борда на корабите; по тази причина на дружествата следва да се даде възможност да изберат един от следните четири метода за мониторинг: използване на разписките за доставено гориво, мониторинг на резервоарите за корабно гориво на борда, разходомери за съответните горивни процеси или преки измервания на емисиите. Направеният избор следва да се документира със специален за конкретния кораб мониторингов план, в който следва да се съдържат и допълнителни подробности относно прилагането на избрания метод.

(22)

Всяко дружество, носещо отговорност за пълен отчетен период на даден кораб, изпълняващ корабоплавателни дейности, следва да се счита за отговорно за спазване на всички задължения за мониторинг и докладване, възникнали във връзка с този отчетен период, включително за представянето на утвърден като удовлетворителен доклад за емисиите. В случай на смяна на дружеството новото дружество следва да отговаря само за задълженията за мониторинг и докладване за отчетния период, през който е настъпила смяната на дружеството. За да се улесни изпълнението на тези задължения, новото дружество следва да получи копие от последния мониторингов план, както и документ за спазени изисквания, ако е приложимо.

(23)

На настоящия етап системата на Съюза за МДП следва да не обхваща други парникови газове, причинители на изменение на климата, или други замърсители на въздуха, за да се избегнат изисквания за инсталиране на недостатъчно надеждно или търговски недостъпно измервателно оборудване, което би могло да попречи на прилагането на системата на Съюза за МДП.

(24)

В Международната конвенция на ИМО за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) се предвижда задължителното прилагане на EEDI за нови кораби, както и използването на SEEMP за цялата световна флота.

(25)

За да се сведе до минимум административната тежест за корабособствениците и операторите, докладването и публикуването на докладваната информация следва да бъдат организирани на годишна база. Очакванията са, че с ограничаване на публикуваната информация за емисиите, консумацията на гориво и ефективността до средногодишни и обобщени стойности следва да бъде решен и въпросът с поверителността. За да се гарантира, че при разкриването на информация не е нарушена защитата на законни икономически интереси, които имат предимство пред обществения интерес, в изключителни случаи по искане на дружеството следва да се приложи различно ниво на обобщаване на данни. Докладваните на Комисията данни следва да бъдат включвани в статистическата информация, доколкото тези данни са от значение за разработването, създаването и разпространението на европейска статистика в съответствие с Решение 2012/504/ЕС на Комисията (6).

(26)

С проверка, извършвана от акредитирани проверяващи органи, следва да се гарантира, че мониторинговите планове и докладите за емисиите са точни, както и че при тях са спазени изискванията, установени в настоящия регламент. Като важен елемент за опростяване на проверката проверяващите органи следва да проверяват достоверността на данните, като сравняват докладваните данни с оценки, основаващи се на информация и характеристики от проследяване на движението на корабите. Такива оценки могат да бъдат предоставяни от Комисията. За да се осигури безпристрастност, проверяващите органи следва да са независими и компетентни правни субекти, акредитирани от национални органи по акредитация, създадени съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(27)

Издаденият от проверяващия орган документ за спазени изисквания следва да се съхранява на борда на корабите, за да се докаже спазването на изискванията за мониторинг, докладване и проверка. Проверяващите органи следва да информират Комисията за издаването на подобни документи.

(28)

Въз основа на опита от изпълнението на сходни задачи във връзка с морската безопасност Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), в рамките на своя мандат, следва да съдейства на Комисията чрез изпълнението на определени задачи.

(29)

Осигуряването на изпълнението на задълженията, свързани със системата за МДП, следва да се основава на съществуващи инструменти, а именно на въведените в съответствие с Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) и Директива 2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), както и на информацията за издаването на документи за спазени изисквания. Документът, потвърждаващ спазването по отношение на кораба на задълженията за мониторинг и докладване, следва да бъде добавен към списъка на свидетелствата и документите, посочен в приложение IV към Директива 2009/16/ЕО.

(30)

Държавите членки следва да се стремят да проверяват корабите, които влизат в пристанища под тяхна юрисдикция и за които не е налична определена изискуема информация, относно документа за спазени изисквания.

(31)

Нарушението на разпоредбите на настоящия регламент следва да води до налагането на санкции. Държавите членки следва да установят система от такива санкции. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

(32)

За кораби, за които не са спазени изискванията за мониторинг и докладване през два или повече последователни отчетни периода, и когато другите мерки за осигуряване на изпълнението не са довели до спазването им, е уместно да се предвиди и възможност за експулсиране. Тази мярка следва да се прилага по такъв начин, че да се даде възможност за коригиране на нарушението в рамките на разумен срок.

(33)

Държавите членки, които нямат морски пристанища на своя територия и не разполагат с кораби, плаващи под тяхно знаме и попадащи в приложното поле на настоящия регламент, или които са закрили националните си корабни регистри, следва да могат да се ползват от дерогация от свързаните със санкциите разпоредби на настоящия регламент, докато нямат кораби, плаващи под тяхно знаме.

(34)

Системата на Съюза за МДП следва да послужи като модел за въвеждане на световна система за МДП. Въвеждането на световна система за МДП е за предпочитане, тъй като тя би могла да се счита за по-ефективна поради по-големия си обхват. В този контекст и с цел да се улесни разработването на международни правила в рамките на ИМО за мониторинг, докладване и проверка на емисиите на парникови газове от морския транспорт, Комисията следва редовно да споделя информация от значение относно прилагането на настоящия регламент с ИМО и други имащи отношение международни организации и да предава съответните материали в ИМО. Когато бъде постигнато споразумение за световна система за МДП, Комисията следва да преразгледа системата на Съюза за МДП, за да я съгласува със световната система.

(35)

С цел да се вземат предвид съответните международни правила и международните и европейските стандарти, както и технологичните и научните постижения на Комисията, следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с преразглеждането на някои технически аспекти на мониторинга и докладването на емисиите на CO2 от корабите, както и с допълнителното уточняване на правилата за проверка на дейностите и методите за акредитиране на проверяващите органи. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(36)

За да се гарантират еднакви условия за използването на стандартни образци за мониторинга на емисиите на CO2 и на друга информация от значение, за използването на автоматични системи и стандартни електронни образци за последователното докладване на емисиите CO2 и на друга информация от значение до Комисията и органите на съответните държави на знамето, както и за уточняване на техническите правила, определящи приложимите параметри за категориите кораби, различни от пътнически кораби, ро-ро кораби и контейнеровози, и за преразглеждането на посочените параметри, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(37)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се осигурят мониторинг, докладване и проверка на корабните емисии на CO2 като първа стъпка от поетапен подход за намаление на емисиите на парникови газове, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради международния характер на морския транспорт, а поради неговия обхват и последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(38)

Правилата за въвеждане на система за МДП следва да са съобразени с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11) и на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(39)

Настоящият регламент следва да влезе в сила на 1 юли 2015 г., за да се осигури достатъчно време на държавите членки и съответните заинтересовани страни да предприемат необходимите мерки за ефективното му прилагане преди началото на първия отчетен период на 1 януари 2018 г.,

а)

„емисии на СО2“ означава изпускането на СО2 в атмосферата от кораби;

б)

„пристанище на акостиране“ означава пристанище, в което корабът спира да натовари или разтовари товари, или да качи или да свали пътници; следователно са изключени спирането с цел единствено зареждане на гориво, попълване на запасите, смяна на екипаж, въвеждане в сух док или извършване на ремонт на кораба и/или неговото оборудване, спирането в пристанище поради нужда от помощ или бедствено положение, прехвърлянето от кораб на кораб, извършено извън пристанищата, както и спирането единствено с цел подслон от неблагоприятни метеорологични условия или необходимо поради дейности по издирване и спасяване;

в)

„плаване“ означава всяко движение на кораб, което започва или завършва в пристанище на акостиране и което служи за превоз на пътници или товари с търговска цел;

г)

„дружество“ означава корабособственика или всяка друга организация или лице, като например управител или беърбоут чартьор, което е поело отговорността за експлоатацията на кораба от корабособственика;

д)

„брутен тонаж“ (БТ) означава брутен тонаж, изчислен в съответствие с правилата за измерване на тонажа, съдържащи се в приложение 1 към Международната конвенция за тонажно измерване на корабите, приета от Международната морска организация (ИМО) в Лондон на 23 юни 1969 г., или във всяка заместваща я конвенция;

е)

„проверяващ орган“ означава правен субект, извършващ дейности по проверка, който е акредитиран от национален орган по акредитация в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008, както и в съответствие с настоящия регламент;

ж)

„проверка“ означава дейности, извършвани от проверяващ орган за оценка на съответствието на предадените от дружеството документи с изискванията по настоящия регламент;

з)

„документ за спазени изисквания“ означава специален документ за кораба, издаден на дружество от проверяващ орган, с който се потвърждава, че по отношение на кораба са спазени изискванията на настоящия регламент през конкретен отчетен период;

и)

„друга информация от значение“ означава информация, свързана с емисиите на СО2 от консумацията на горива, транспортната работа и енергийната ефективност на корабите, която дава възможност да се анализират тенденциите при емисиите и да се оценят работните показатели на корабите;

й)

„емисионен фактор“ означава осредненото количество емисии на парников газ, отнесено към данните за дейността на даден пораждащ емисии поток, като се приема, че има пълно окисляване при горенето и пълно превръщане при всички останали химични реакции;

к)

„неопределеност“ означава параметрична величина, свързана с резултата от определянето на дадено количество, която характеризира дисперсията на стойностите, които е разумно приемливо да бъдат приписани на това количество, като се вземе предвид влиянието и на системните, и на случайните фактори, която е изразена в проценти и описва доверителен интервал около средната стойност, обхващащ 95 % от получените стойности, като се взема предвид всяка възможна асиметрия на разпределението на стойностите;

л)

„консервативен“ означава набор от допускания, който гарантира, че няма да се получи недооценяване на годишните емисии или надценяване на изминатите разстояния или количеството превозени товари;

м)

„отчетен период“ означава една календарна година, през която емисиите на СО2 трябва да бъдат подложени на мониторинг и докладвани. За плавания, които започват и завършват в две различни календарни години, мониторингът и докладваните данни се отчитат за първата календарна година;

н)

„кораб на котвена стоянка“ означава кораб, който е стабилно акостирал или закотвен в пристанище, попадащо под юрисдикцията на държава членка, докато товари, разтоварва или нощува, включително времето, прекарано извън товарните операции;

о)

„ледови клас“ означава обозначение, дадено на кораб от компетентните национални органи на държавата на знамето или от организация, призната от тази държава, което показва, че корабът е бил проектиран за плаване през заледени морски води.

а)

идентификационни данни и тип на кораба, включително името на кораба, неговия идентификационен номер в ИМО, неговото пристанище на регистрация или пристанище на домуване, както и името на корабособственика;

б)

наименованието на дружеството и данни за адрес, телефон и адрес на електронна поща на лице за контакт;

в)

описание на следните източници на емисии на CO2 на борда на кораба: основни двигатели, спомагателни двигатели, газови турбини, котли и генератори на инертен газ, както и използваните видове гориво;

г)

описание на процедурите, системите и отговорностите, използвани за актуализиране на списъка на източниците на емисии на CO2 през отчетния период;

д)

описание на процедурите, използвани за мониторинг на пълнотата на списъка на плаванията;

е)

описание на процедурите за мониторинг на консумацията на гориво на кораба, включително:

ж)

отделните емисионни фактори, използвани за всеки вид гориво, или, в случаите на използване на алтернативни горива — методиките за определяне на емисионните фактори, включително методиката за вземане на проби, методите за анализ и описание на използваните лаборатории, заедно с акредитацията по ISO 17025 на тези лаборатории, когато има такава;

з)

описание на процедурите за определяне на данните за дейността при всяко плаване, включително:

и)

описание на метода, използван за определяне на заместващи данни за попълване на пропуски в данните;

й)

лист за отразяване на измененията, в който се отбелязват всички данни за преработването на плана.

а)

когато е настъпила смяна на дружеството;

б)

при поява на нови емисии на CO2, дължащи се на нови източници на емисии или на използването на нови горива, които още не са включени в мониторинговия план;

в)

когато промяна в наличните данни, дължаща се на използването на нови видове измервателно оборудване, нови методи за вземане на проби или методи за анализ или други причини, може да засегне точността на определянето на емисиите на CO2;

г)

ако бъде установено, че данните, получени от прилагания метод за мониторинг, са неточни;

д)

ако бъде установено, че някоя част от мониторинговия план не е в съответствие с изискванията по настоящия регламент и от дружеството се изисква да го преработи съгласно член 13, параграф 1.

а)

пристанище на отплаване и пристанище на пристигане, включително дата и час на отплаването и пристигането;

б)

количество и емисионен фактор за всеки вид от общо консумираното гориво;

в)

отделен СО2;

г)

изминато разстояние;

д)

време, прекарано в морето;

е)

превозен товар;

ж)

изпълнена транспортна работа.

а)

всички плавания на кораба по време на отчетния период започват или завършват в пристанище под юрисдикцията на държава членка; и

б)

в съответствие със своя график корабът извършва повече от 300 плавания по време на отчетния период.

а)

количество и емисионен фактор за всеки вид от общо консумираното гориво;

б)

общо количество отделен CO2 в обхвата на настоящия регламент;

в)

общо количество емисии на CO2 от всички плавания между пристанища под юрисдикцията на държава членка;

г)

общо количество емисии на CO2 от всички плавания, започнали от пристанища под юрисдикцията на държава членка;

д)

общо количество емисии на CO2 от всички плавания до пристанища под юрисдикцията на държава членка;

е)

емисии на CO2, отделени при престой на котвена стоянка в пристанища под юрисдикцията на държава членка;

ж)

общо изминато разстояние;

з)

общо време, прекарано в морето;

и)

общо изпълнена транспортна работа;

й)

средна енергийна ефективност.

а)

идентификационни данни на кораба и дружеството, включително:

б)

идентификационни данни на проверяващия орган, оценил доклада за емисиите;

в)

информация относно използвания метод за мониторинг и съответното ниво на неопределеност;

г)

резултатите от годишния мониторинг на параметрите в съответствие с член 10.

а)

разпределянето на консумирани количества гориво по плавания;

б)

докладваните данни за консумираните количества гориво и съответните измервания и изчисления;

в)

избора и използването на емисионни фактори;

г)

изчисленията, водещи до определянето на общите емисии на CO2;

д)

изчисленията, водещи до определянето на енергийната ефективност.

а)

докладваните данни съответстват на прогнозни данни, основани на данни от проследяване на корабите и характеристики, като например инсталираната мощност на двигателите;

б)

в докладваните данни няма несъответствия, по-специално при сравняване на общото годишно количество закупено гориво от всеки кораб и обобщените количества консумирано гориво по време на плаванията;

в)

събирането на данните е извършено съгласно приложимите правила; и

г)

съответните корабни записи са пълни и последователни.

а)

идентификационни данни на кораба (име, идентификационен номер в ИМО и пристанище на регистрация или пристанище на домуване);

б)

наименование, адрес и основно място на дейност на корабособственика;

в)

идентификационни данни на проверяващия орган;

г)

дата на издаване на документа за спазени изисквания (срок на валидност на документа и отчетен период, за който се отнася).

а)

идентификационни данни на кораба (име, идентификационен номер в ИМО и пристанище на регистрация или пристанище на домуване);

б)

техническата ефективност на кораба (EEDI или EIV, когато е приложимо);

в)

годишните емисии на СО2;

г)

общото годишно консумирано количество гориво за плаванията;

д)

средногодишната консумация на гориво и емисиите на СО2 за единица изминато разстояние при плаванията;

е)

средногодишната консумация на гориво и емисиите на СО2 за единица изминато разстояние и превозен товар при плаванията;

ж)

общото време през годината, прекарано в морето при плаванията;

з)

прилагания метод за мониторинг;

и)

датата на издаване и датата на изтичане на срока на валидност на документа за спазени изисквания;

и)

идентификационни данни на проверяващия орган, извършил оценката на доклада за емисиите;

к)

всякаква друга информация, която е обект на мониторинг и се докладва на доброволна основа в съответствие с член 10.

19.5.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 123/77

(1)

С Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) е установена цялостна система на Съюза за одобряване на типа на моторните превозни средства.

(2)

Техническите изисквания за одобряване на типа на моторни превозни средства по отношение на голям брой елементи, свързани с безопасността и околната среда, са хармонизирани на равнището на Съюза, за да се осигури висока степен на пътна безопасност в рамките на Съюза.

(3)

Въвеждането на услуга eCall, която да е налична във всички превозни средства и всички държави членки, е една от основните цели на Съюза в областта на безопасността на движението по пътищата от 2003 г. насам. За постигането на тази цел са предприети поредица от инициативи като част от подход на доброволно въвеждане, но към днешна дата не е постигнат достатъчен напредък.

(4)

С оглед на по-нататъшното подобряване на пътната безопасност, в съобщението на Комисията от 21 август 2009 г., озаглавено „Въвеждане на система eCall“, се предложиха нови мерки за въвеждане на услуга за спешни повиквания от превозно средство в Съюза. Една от предложените мерки бе да се направи задължително оборудването на всички нови типове превозни средства с бордови системи eCall, основаващи се на телефон 112, като се започне с превозни средства от категории M1 и N1, както са определени в приложение II към Директива 2007/46/ЕО.

(5)

На 3 юли 2012 г. Европейският парламент прие резолюция относно eCall: нова услуга на телефон 112 за граждани, с което Комисията се призова да представи предложение в рамките на Директива 2007/46/ЕО, с цел до 2015 г. да се осигури задължителното въвеждане на обществена система eCall, основаваща се на телефон 112.

(6)

Все още е необходимо да се подобри функционирането на услугата на телефон 112 в целия Съюз, така че чрез нея бързо и ефективно да се оказва помощ при спешни случаи.

(7)

От системата eCall на Съюза се очаква да намали броя на смъртните случаи в Съюза, както и тежестта на нараняванията, предизвикани от пътнотранспортни произшествия, благодарение на ранното предупреждаване на службите за спешна помощ. Задължителното въвеждане на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, заедно с необходимото и координирано модернизиране на инфраструктурата от обществени мобилни безжични съобщителни мрежи за предаване на eCall повиквания от системата и обществени центрове за приемане на спешни повиквания (PSAPs) за приемане и обработване на eCall повиквания, би направило услугата достъпна за всички граждани и по този начин би допринесло за намаляването на броя на смъртните случаи и тежките наранявания, на разходите, свързани със здравеопазването, на претоварването на пътищата в резултат на произшествия и на други разходи.

(8)

В съответствие с член 1, параграф 1 от Решение № 585/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) държавите членки трябва да изградят на територията си най-малко шест месеца преди датата на прилагане на настоящия регламент и във всеки случай не по-късно от 1 октомври 2017 г. инфраструктурата от обществени центрове за приемане на eCall спешни повиквания, която се изисква за правилното приемане и обработване на всички eCall повиквания. В съответствие с член 3 от Решение № 585/2014/ЕС държавите членки трябва да докладват пред Комисията до 24 декември 2015 г. относно напредъка по изпълнението на посоченото решение. Ако в доклада се стига до заключението, че инфраструктурата от обществени центрове за приемане на eCall спешни повиквания няма да бъде готова за експлоатация до 1 октомври 2017 г., Комисията следва да предприеме необходимите действия, за да осигури въвеждането на инфраструктурата от обществени центрове за приемане на eCall спешни повиквания.

(9)

В съответствие с точка 4 от Препоръка 2011/750/ЕС на Комисията (5), държавите членки следва да гарантират, че операторите на мобилни мрежи са въвели механизъм за използване на „eCall дискриминатор“ в своите мрежи, до 31 декември 2014 г. Ако в прегледа, посочен в точка 6 от посочената препоръка се стигне до заключението, че „eCall дискриминаторът“ няма да бъде въведен 31 март 2016 г., Комисията следва да предприеме необходимите действия, за да осигури въвеждането на механизма „eCall дискриминатор“ от операторите на мобилни мрежи.

(10)

Предоставянето на точна и надеждна информация за местоположението е съществен елемент на ефективната работа на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112. Поради това е целесъобразно да се изисква нейната съвместимост с услугите, предоставяни по програмата „Галилео“ и по програмата за Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), определени в Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6). Системата, създадена в рамките на програма „Галилео“, е независима глобална спътникова навигационна система, а системата, създадена в рамките на програма EGNOS, е регионална спътникова навигационна система за подобряване на качеството на сигнала на Глобалната система за позициониране (GPS).

(11)

Задължителното оборудване на превозни средства с бордова система eCall, основаваща се на телефон 112, следва първоначално да се прилага само за нови типове леки автомобили и лекотоварни превозни средства (категории M1 и N1), за които вече съществува подходящ механизъм за задействане. Възможността за разширяване в близко бъдеще на областта на прилагане на изискването за бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, така че да включва и други категории превозни средства, например тежкотоварните превозни средства, градските и туристическите автобуси, както и двуколесните моторни превозни средства и селскостопанските трактори, следва да бъде допълнително оценена от Комисията с оглед представянето на законодателно предложение, ако е целесъобразно.

(12)

Оборудването на съществуващите типове превозни средства, които ще бъдат произведени след 31 март 2018 г., с бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, следва да се насърчава с оглед на нейното по-широко навлизане. По отношение на типовете превозни средства, одобрени преди 31 март 2018 г., система eCall може да се монтира допълнително на доброволен принцип.

(13)

Обхващащата целия Съюз обществена оперативно съвместима услуга eCall, основаваща се на единния европейски номер за спешни повиквания към телефон 112, и системи eCall, поддържани от услуги на трети страни (TPS услуги eCall), могат да съществуват съвместно, при условие че бъдат приети необходимите мерки за гарантиране на непрекъснатост при предоставянето на услугата на потребителите. С цел да се осигури непрекъснатост на обществената услуга eCall, основаваща се на телефон 112, във всички държави членки през целия експлоатационен срок на превозното средство, както и да се гарантира, че обществената услуга eCall, основаваща се на телефон 112, е винаги достъпна автоматично, всички превозни средства следва да бъдат оборудвани с обществената услуга eCall, основаваща се на телефон 112, независимо дали собственикът на превозното средство избира TPS услуга eCall.

(14)

Потребителите следва да разполагат с реалистични общи сведения за бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и за системата TPS eCall, ако превозното средство е оборудвано с такава, както и с изчерпателна и надеждна информация относно всякакви допълнителни функционални възможности или услуги, свързани с частната услуга за спешна помощ, предлаганите бордови приложения за спешни повиквания или помощ, а също и относно това каква степен на обслужване следва да се очаква при закупуването на услуги, поддържани от трети страни, и какви са свързаните с тях разходи. Услугата eCall основаваща се на телефон 112 е обществена услуга от общ интерес и поради това следва да бъде достъпна безплатно за всички потребители.

(15)

Задължителното оборудване на превозни средства с бордова система eCall, основаваща се на телефон 112, не следва да нарушава правото на всички заинтересовани страни, като производителите на леки автомобили и независимите оператори, да предлагат допълнителни услуги при извънредни ситуации и/или услуги с добавена стойност, успоредно с или въз основа на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112. Всякакви допълнителни услуги обаче следва да бъдат проектирани така, че да не отвличат допълнително вниманието на водача и да не се отразяват на функционирането на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, нито на ефикасната работа на центровете за спешни повиквания. Бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, както и системата, осигуряваща частни услуги или услуги с добавена стойност, следва да бъдат проектирани така, че да не бъде възможен обмен на лични данни помежду им. Когато това е предвидено, тези услуги следва да са в съответствие с приложимото законодателство в областта на безопасността, сигурността и защитата на данните и следва винаги да бъдат по избор на потребителите.

(16)

С цел да се осигури свободен избор на потребителите и лоялна конкуренция, както и да се насърчат иновациите и да се даде тласък на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза в областта на информационните технологии на световния пазар, бордовите системи eCall следва да се основават на оперативно съвместима, стандартизирана, безопасна платформа с открит достъп за евентуални бъдещи бордови приложения или услуги. Тъй като това изисква техническо и правно обезпечаване, Комисията следва незабавно да прецени, въз основа на консултации с всички участващи заинтересовани страни, включително производителите на превозни средства и независимите оператори, всички възможности за насърчаване и гарантиране на такава платформа с открит достъп и ако е целесъобразно — да представи законодателна инициатива в този смисъл. Освен това бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, следва да е достъпна за всички независими оператори срещу разумна такса, която не надхвърля номиналната стойност, и без дискриминация по отношение на ремонта и техническото обслужване в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(17)

За да се запази интегритетът на системата за одобряване на типа, само онези бордови системи eCall, основаващи се на телефон 112, които могат да бъдат напълно изпитани, следва да бъдат приети за целите на настоящия регламент.

(18)

Бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, като система за спешни случаи изисква възможно най-високото ниво на надеждност. Точността на минималния набор от данни и на гласовото предаване и качеството следва да бъдат гарантирани и следва да бъде разработен единен режим за изпитване, за да се гарантира продължителността на експлоатацията и дълготрайността на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112. Поради това следва редовно да се извършват периодични прегледи за проверка на техническата изправност в съответствие с Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8).

(19)

Превозните средства, произвеждани в малки серии и превозните средства, получили одобрение съгласно член 24 от Директива 2007/46/ЕО, са изключени по посочената Директива от изискванията за защитата на пътуващите в случай на челен удар и страничен удар. Следователно, тези превозни средства следва да бъдат освободени от задължението да изпълняват изискванията за системата eCall, определени в настоящия регламент. Освен това някои превозни средства от категории M1 и N1 поради технически причини не могат да бъдат оборудвани с подходящ механизъм за задействане на eCall.

(20)

Превозните средства със специално предназначение следва да подлежат на изискванията за eCall, определени в настоящия регламент, когато базовото/некомплектованото превозно средство е оборудвано с необходимия механизъм за задействане.

(21)

Обработването на лични данни чрез бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, следва да е в съответствие с правилата за защита на личните данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9) и в Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10), за да се гарантира по-конкретно, че превозните средства, оборудвани с бордова система eCall, основаваща се на телефон 112, при обичайното функциониране на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, не са проследими и по никакъв начин не са подложени на постоянно проследяване, както и че минималният набор от данни, предаден от бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, включва минималната необходима информация за правилното обработване на спешните повиквания. По този начин следва да се отчитат препоръките, направени от работната група за защита на лицата при обработването на лични данни, създадена с член 29 от Директива 95/46/ЕО („Работната група по член 29 за защита на данните“) и съдържащи се в нейния „Работен документ относно защитата на данни и последиците, свързани с правото на неприкосновеност на личния живот, във връзка с инициативата eCall“, приет на 26 септември 2006 г.

(22)

Производителите следва да вземат всички необходими мерки, за да спазят правилата относно неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, установени в настоящия регламент в съответствие с член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. (11)

(23)

При изпълнението на техническите изисквания производителите на превозни средства следва да интегрират техническия аспект на защитата на данните в бордовите системи и да спазват принципа на защита на личния живот още при проектирането.

(24)

Производителите следва да предоставят информация, като част от техническата документация, която се предава заедно с превозното средство, за съществуването на безплатна обществена система eCall, основаваща се на единния европейски номер за спешни повиквания към телефон 112, за правото на собственика на превозното средство да използва тази система вместо системата TPS eCall, и за обработването на данни чрез бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112. Тази информация следва да бъде достъпна и за изтегляне онлайн.

(25)

Данните, предавани чрез бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и обработвани от PSAPs, могат да бъдат предавани на службите за спешна помощ и службите партньори, посочени в Решение № 585/2014/ЕС, единствено в случай на произшествия, свързани с eCall, и при условията, определени в това решение, и се използват единствено за постигане на целите на същото решение. Данните, обработвани от PSAPs чрез бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, не се предават на трети лица без изричното предварително съгласие на субекта на данните.

(26)

Европейските организации по стандартизация, Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI), и Европейския комитет по стандартизация (CEN), са разработили общи стандарти за въвеждането на общоевропейска услуга eCall, които следва да се прилагат за целите на настоящия регламент, тъй като това ще улесни технологичната еволюция на услугата eCall в превозните средства, ще осигури оперативната съвместимост и непрекъснатостта на услугата навсякъде в Съюза и ще намали разходите по изпълнението за Съюза като цяло.

(27)

С цел да осигури прилагането на общи технически изисквания за бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с освобождаването на определени класове превозни средства от категории M1 и N1 от задължението за монтиране на бордови системи eCall, във връзка с установяването на подробни технически изисквания и процедури за изпитвания за ЕО одобряване на типа на за превозни средства по отношение на техните бордови системи eCall и ЕО одобряването на типа на за системи, компоненти и отделни технически възли, проектирани и конструирани за такива превозни средства, както и във връзка с установяването на подробни технически правила и процедури за изпитвания с цел прилагане на определени правила относно обработката на лични данни и гарантиране на това, че между бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и системите на трети страни не се обменят лични данни. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище и със съответните заинтересовани страни, като се консултира по-специално с организациите за защита на потребителите, както и с Европейския надзорен орган по защита на данните и Работната група по член 29 за защита на данните, в съответствие с приложимото законодателство. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(28)

С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, свързани с практическите условия и реда, по които се преценява отсъствието на проследимост и на проследяване, образеца на информацията за ползвателите и административните разпоредби за ЕО одобряването на типа по отношение на образеца на информационните документи (списъците с данни), които производителите предоставят за целите на одобряването на типа, образеца на сертификатите за ЕО одобряване на типа и образеца на маркировката за ЕО одобряване на типа. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(29)

На производителите на превозни средства следва да се предостави достатъчно време за адаптиране към техническите изисквания на настоящия регламент.

(30)

Настоящият регламент представлява нов отделен регламент в контекста на процедурата за ЕО одобряване на типа, предвидена в Директива 2007/46/ЕО, и поради това приложения I, III, IV и XI към посочената директива следва да бъдат съответно изменени.

(31)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно изграждането на вътрешния пазар посредством въвеждане на общи технически изисквания за нови превозни средства с одобрен тип, оборудвани с бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а с оглед на нейния обхват, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

(32)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (13) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 29 октомври 2013 г. (14),

а)

превозни средства, произвеждани в малки серии и одобрени съгласно членове 22 и 23 от Директива 2007/46/ЕО;

б)

превозни средства, одобрени съгласно член 24 от Директива 2007/46/ЕО;

в)

превозни средства, които поради технически причини не могат да бъдат оборудвани с подходящ механизъм за задействане на eCall съгласно определеното в параграф 2.

1)

„бордова система e-Call, основаваща се на телефон 112“ означава система за спешни случаи, състояща се от бордово оборудване и средства за задействане, управление и осъществяване на предаването на e-Call, която се задейства автоматично, чрез монтирани в превозното средство датчици, или ръчно и която предава минимален набор от данни посредством обществени мобилни безжични съобщителни мрежи и създава звуков канал, основаващ се на телефон 112, между пътуващите в превозното средство и обществен център за приемане на eCall спешни повиквания.

2)

„eCall“ означава спешно повикване от превозно средство на телефон 112, направено автоматично, чрез задействане на монтирани в превозното средство датчици, или ръчно и което предава минимален набор от данни и създава звуков канал между превозното средство и обществения център за приемане на eCall спешни повиквания посредством обществени мобилни безжични съобщителни мрежи;

3)

„обществен център за приемане на спешни повиквания“ или „PSAP“ означава физическото място, където първо постъпват спешните повиквания и за което отговаря публичен орган или частна организация, призната от държавата членка;

4)

„най-подходящ обществен център за приемане на спешни повиквания“ означава, PSAP който е бил предварително определен от компетентните органи да приема спешни повиквания от определен регион или спешни повиквания от определен вид;

5)

„обществен център за приемане на eCall спешни повиквания“ означава най-подходящият PSAP, който е бил предварително определен от органите първи да приема и обработва eCall спешни повиквания;

6)

„минимален набор от данни“ или „MSD“ означава информацията, определена съгласно стандарта „Интелигентни транспортни системи. Електронна сигурност. Минимален набор от данни (MSD) за система за електронно повикване“ (EN 15722:2011), която се изпраща на обществения център за приемане на eCall спешни повиквания;

7)

„бордово оборудване“ означава постоянно монтирано в превозното средство оборудване, което предоставя или има достъп до бордовите данни, необходими за eCall транзакция чрез обществена мобилна безжична съобщителна мрежа;

8)

„eCall транзакция“ означава създаването на мобилна безжична връзка през обществена безжична съобщителна мрежа и предаването на MSD от превозно средство до обществен център за приемане на eCall спешни повиквания и създаването на звуков канал между превозното средство и същия обществен център за приемане на eCall спешни повиквания;

9)

„обществена мобилна безжична съобщителна мрежа“ означава мобилна безжична съобщителна мрежа на разположение на обществеността в съответствие с директиви 2002/21/ЕО (15) и 2002/22/ЕО (16) на Европейския парламент и на Съвета;

10)

„eCall, поддържано от услуги на трети страни“ или TPS eCall означава спешно повикване от превозно средство до трета страна, доставчик на услуги, която се задейства автоматично, чрез монтирани в превозното средство датчици, или ръчно и която предава и MSD посредством обществени мобилни безжични съобщителни мрежи и създава звуков канал между превозното средство и третата страна, доставчик на услуги;

11)

„трета страна, доставчик на услуги“ означава организация, призната от националните органи като разполагаща с разрешение да приема TPS eCall и да препраща MSD до обществен център за приемане на eCall спешни повиквания;

12)

„бордова система e-Call, за услуги от трети страни“ или „бордова система TPS eCall“ означава система, която се задейства автоматично, чрез монтирани в превозното средство датчици, или ръчно и която предава MSD посредством обществени мобилни безжични съобщителни мрежи и създава звуков канал между превозното средство и третата страна, доставчик на услуги.

а)

бордовата система TPS eCall, отговаря на стандарта EN 16102:2011 „Интелигентни транспортни системи. Електронно повикване (eCall). Работни изисквания към услуги, предоставяни от трета страна“;

б)

производителите гарантират, че към даден момент има само една активна система и бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, се задейства автоматично, в случай че TPS eCall не функционира;

в)

собственикът на превозното средство има право по всяко време да избере да ползва бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, вместо бордовата система TPS eCall;

г)

производителят включва в ръководството за употреба информация за посоченото в буква в) право.

а)

EN 16072:2011 „Интелигентни транспортни системи. Електронна сигурност (eSafety).Оперативни изисквания на паневропейска система за електронно повикване (eCall)“;

б)

EN 16062:2011 „Интелигентни транспортни системи. Електронна сигурност (eSafety).Изисквания за прилагане на високо ниво протокол (HLAP) за система за електронно повикване (eCall) с използване на GSM/UMTS мрежи с комутационни канали“;

в)

CEN/TS 16454:2013 „Интелигентни транспортни системи. Електронна сигурност (eSafety). Изпитване за съответствие на принципа на крайните точки (end to end) при електронно повикване (eCall)“ по отношение на съответствието на бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, с общоевропейската система eCall;

г)

EN 15722:2011 „Интелигентни транспортни системи. Електронна сигурност. Минимален набор от данни (MSD) за система за електронно повикване“;

д)

EN 16102:2011 „Интелигентни транспортни системи. Електронно повикване (eCall). Работни изисквания към услуги, предоставяни от трета страна“;

е)

други европейски стандарти, свързани със системата eCall, приети в съответствие с процедурите, установени в Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (17), или правилата на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, свързани със системата eCall, към които Съюзът се е присъединил.

а)

препратка към правното основание за обработката;

б)

факта, че бордовата системата eCall, основаваща се на телефон 112, е активирана по подразбиране;

в)

реда и условията на обработката на данни, която се извършва от бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112;

г)

конкретните цели на обработването на eCall, което следва да е ограничено до извънредните ситуации, посочени в член 5, параграф 2, първа алинея;

д)

видовете данни, които се събират и обработват, и получателите на тези данни,

е)

срока за съхранение на данните в бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112;

ж)

факта, че няма постоянно проследяване на превозното средство;

з)

реда и условията за упражняването на правата на субектите на данните, както и службата за контакт, компетентна да обработва искания за достъп;

и)

всяка необходима допълнителна информация относно проследимостта, проследяването и обработката на лични данни във връзка с предоставянето на TPS eCall и/или други услуги с добавена стойност, за която се изисква изрично съгласие от страна на ползвателя и е в съответствие с Директива 95/46/ЕО. Отчита се по-специално фактът, че може да има разлики между обработката на данни, извършена чрез бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и бордовите системи TPS eCall или чрез други услуги с добавена стойност.

а)

подробни технически изисквания и процедури за изпитвания с цел прилагане на правилата относно обработването на личните данни, посочени в параграфи 2 и 3;

б)

подробни технически изисквания и процедури за изпитвания с цел да се гарантира, че между бордовата система eCall, основаваща се на телефон 112, и системи на трети страни не се обменят лични данни, както е посочено в параграф 11.

а)

практическите условия и реда, по които се оценява отсъствието на проследимост и на проследяване, посочено в параграфи 4, 5 и 6;

б)

образеца за информацията за ползвателите, посочена в параграф 9.

а)

образците на информационните документи (списъците с данни), които се предоставят от производителите за целите на одобряването на типа;

б)

образците на сертификатите за ЕО одобряване на типа;

в)

образеца (образците) на маркировката за ЕО одобряване на типа.

а)

подаване на декларация с невярно съдържание при процедура за одобряване или при процедура, водеща до изземване;

б)

фалшифициране на резултатите от изпитванията за одобряване на типа;

в)

укриване на данни или технически спецификации, които биха могли да доведат до изземване, отказ или отнемане на одобряването на типа;

г)

нарушаване на разпоредбите на член 6;

д)

действие в нарушение на разпоредбите на член 5, параграф 7.