25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/1

(1)

Регламент (ЕО) № 1484/95 на Комисията (3) определя правилата за прилагане на режима, свързан с налагането на допълнително мито при внос, и представителните цени в сектора на птичето месо и яйцата, както и на яйчния албумин.

(2)

Редовната проверка на данните, на които се основава определянето на представителните цени за продуктите от секторите на птичето месо, яйцата и яйчния албумин, показва, че е необходимо да се променят представителните цени при внос на някои продукти, като се има предвид разликата в цените в зависимост от произхода.

(3)

Регламент (ЕО) № 1484/95 следва да бъде съответно изменен.

(4)

За да се гарантира, че тази мярка ще започне да се прилага възможно най-скоро след представянето на актуализираните данни, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му,

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/4

(1)

Регламент (ЕС) № 514/2014 и специалните регламенти, посочени в член 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 514/2014, представляват рамка за финансирането от Съюза с цел подпомагане на развитието на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

С Регламент (ЕС) № 514/2014 от държавите членки се изисква да представят годишен доклад за изпълнението на Комисията за всяка национална програма. Държавите членки трябва също така да представят окончателен доклад относно изпълнението на националните си програми до края на 2023 г. За да се гарантира, че предоставената на Комисията информация е последователна и сравнима, е необходимо да се създаде образец за годишните и окончателните доклади за изпълнението.

(3)

За да се осигури бързо прилагане на мерките, предвидени в настоящия регламент, и да не се забави одобряването на националните програми, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(4)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (ЕС) № 514/2014 и следователно са обвързани от настоящия регламент.

(5)

Дания не е обвързана нито от Регламент (ЕС) № 514/2014, нито от настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета за фондове „Убежище, миграция и интеграция“ и „Вътрешна сигурност“,

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/10

(1)

Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) № 515/2014, Регламент (ЕС) № 514/2014 на Европейския парламент и на Съвета (2) се прилага по отношение на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите. Поради това всички делегирани регламенти и регламенти за изпълнение на Комисията, приети въз основа на Регламент (ЕС) № 514/2014, са приложими за инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите.

(2)

В регламенти за изпълнение (ЕС) № 802/2014 (3) и (EC) № 799/2014 (4) на Комисията по-конкретно се определят редът и условията за електронната система за обмен на данни между Комисията и държавите членки, образци за национални програми и образци за годишни и окончателни доклади за изпълнението.

(3)

Съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 515/2014 на държавите членки се позволява да отделят до 40 % от сумата, отпусната по линия на инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите, за финансиране на оперативното подпомагане за публичните органи, отговарящи за изпълнението на задачите и услугите, които представляват обществена услуга в полза на Съюза. Преди одобряването на националната програма от държавата членка, която желае да финансира оперативното подпомагане в рамките на националната си програма, следва да се изисква да предостави специфична информация, по-специално за да се даде възможност на Комисията да направи оценка на условията, определени в член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 515/2014. Също така следва да бъдат определени допълнителни изисквания за докладване по отношение на оперативното подпомагане.

(4)

Съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 515/2014 се разпределят ресурси за Литва като допълнително специфично оперативно подпомагане в рамките на специалната транзитна схема между Литва и Комисията. От Литва следва да се изисква да предостави специфична информация в това отношение, по-специално за да се даде възможност на Комисията да направи оценка на допустимостта на разходите, посочени в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 515/2014, които Литва планира да направи по инструмента. Аналогично следва да бъдат определени допълнителни изисквания за докладване по отношение на оперативното подпомагане за специалната транзитна схема.

(5)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Като се има предвид, че настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(6)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (5), които попадат в областите, посочени в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (6).

(7)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (7), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (8).

(8)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (10).

(9)

За да се осигури бързото прилагане на мерките, предвидени в настоящия регламент, и да не се забавя одобряването на националните програми, регламентът следва да влезе в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета за фондове „Убежище, миграция и интеграция“ и „Вътрешна сигурност“,

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/19

(1)

В допълнение към сумите, отпуснати съгласно член 15, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 516/2014, на всеки две години държавите членки получават допълнителна сума за всяко презаселено лице.

(2)

Следва да се уточнят периодите, които да се вземат предвид при изчисляването на допълнителната сума. Целесъобразно е да се определят три периода на презаселване, като за всеки от тях може да се отпусне допълнителна сума на дадена държава членка.

(3)

Ако през 2017 г. се окаже, че е необходимо през 2019 г. да се преразгледат общите за Съюза приоритети в областта на презаселването, посочени в член 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 516/2014, третият период на презаселване от 2018 г. до 2020 г. може да бъде ограничен до 2018 г. и 2019 г. Ако това стане, настоящият регламент ще бъде изменен, за да се предвиди допълнителен период на презаселване за 2020 г.

(4)

За да може Комисията да определи допълнителната сума за презаселване, която ще бъде отпусната за всеки период на презаселване, е необходимо всяка държава членка да предаде на Комисията прогноза за броя лица, които планира да презасели през съответния период. Прогнозата следва да бъде предадена посредством електронната система за обмен на данни, създадена с член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 802/2014 на Комисията (3).

(5)

Съгласно Регламент (ЕС) № 516/2014 допълнителните суми за презаселване се отпускат на държавите членки за първи път в индивидуалните решения за финансиране, с които се одобряват националните им програми, посочени в член 14 от Регламент (ЕС) № 514/2014. За периода на презаселване, обхващащ 2014 и 2015 г., националните програми, които ще бъдат предадени на Комисията, следва да съдържат прогноза за броя лица, които държавата членка планира да презасели през този период. За останалите периоди на презаселване всяка държава членка следва да представи прогнозата си до 15 септември на годината, предшестваща съответния период на презаселване.

(6)

Допълнителната сума за презаселване, отпускана на всяка държава членка, се изчислява въз основа на прогноза за броя лица, които държавата членка планира да презасели. За да отговарят на изискванията за получаване на допълнителната сума, лицата следва да бъдат действително презаселени във времето от началото на съответния период на презаселване до шест месеца след края на този период.

(7)

За да получат допълнителната сума, която се изчислява въз основа на еднократна сума за всяко презаселено лице, държавите членки следва да уведомят Комисията за броя лица, отговарящи на изискванията за изплащане. Те следва да съхраняват доказателствата във връзка с лицата, отговарящи на изискванията за изплащане.

(8)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (ЕС) № 516/2014, вследствие на което са обвързани и от настоящия регламент.

(9)

Дания не е обвързана от Регламент (ЕС) № 516/2014, нито от настоящия регламент.

(10)

За да се даде възможност за бързо прилагане на мерките, предвидени в настоящия регламент, и за да не се забавя одобрението на националните програми, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

а)

2014 и 2015 г.;

б)

2016 и 2017 г.;

в)

2018, 2019 и 2020 г.

а)

прогнозата за 2014 и 2015 г. се включва в националната програма на държавата членка, предадена в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 514/2014;

б)

прогнозата за 2016 и 2017 г. се предава до 15 септември 2015 г.;

в)

прогнозата за периода от 2018 до 2020 г. се предава до 15 септември 2017 г.

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/22

(1)

Регламент (ЕС) № 514/2014 и специалните регламенти, посочени в член 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 514/2014, представляват рамка за финансирането от Съюза с цел подпомагане на развитието на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Съгласно Регламент (ЕС) № 514/2014 всяка държава членка трябва да предложи многогодишна национална програма. За да се гарантира, че предоставената на Комисията информация е последователна и съпоставима, е необходимо да се създаде образец, с който националната програма следва да е съобразена.

(3)

Съгласно член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 514/2014 всеки официален обмен на информация между държавите членки и Комисията трябва да се извършва посредством електронна система за обмен на данни. Поради това е необходимо да се определят редът и условията, на които трябва да отговаря тази електронна система за обмен на данни. За да бъдат ефективни от гледна точка на разходите и за да се осигури цялостна съгласуваност с всички фондове на Съюза под режим споделено управление, редът и условията за електронната система за обмен на данни са същите, доколкото е възможно, като тези, предвидени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 184/2014 на Комисията (2).

(4)

За да се подобри качеството на обменяната информация и за да се направи системата за обмен на информация по-проста и по-полезна, е необходимо да се определят основните изисквания за формата и обхвата на информацията, която ще бъде обменяна.

(5)

Следва да бъдат определени принципите и правилата за идентифицирането на страната, която отговаря за качването на документи в електронната система за обмен на данни и за актуализирането на тези документи.

(6)

Следва да бъдат определени техническите характеристики за постигането на ефективна електронна система за обмен, за да се намали административната тежест за държавите членки и за Комисията.

(7)

За да се гарантира, че както държавите членки, така и Комисията могат да продължат да обменят информация в случай на непреодолима сила, която затруднява използването на електронната система за обмен на данни, трябва да бъдат посочени алтернативни начини за въвеждане и прехвърляне на данни.

(8)

Държавите членки и Комисията следва да гарантират, че прехвърлянето на данни чрез електронната система за обмен на данни се осъществява по сигурен начин, който позволява гарантиране на наличността, целостта, автентичността и поверителността на информацията, както и невъзможност за нейното отричане. Поради това следва да бъдат определени правила по отношение на сигурността.

(9)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на защита на личните данни. Поради това настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи. Що се отнася до личните данни, обработвани от държавите членки, се прилага Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3). Що се отнася до обработката на лични данни от институции и органи на Съюза и до свободното движение на тези данни, се прилага Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(10)

За да се създадат условия за бързо прилагане на предвидените в настоящия регламент мерки и за да не се забави одобряването на националните програми, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(11)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент (ЕС) № 514/2014 и следователно са обвързани от настоящия регламент.

(12)

Дания не е обвързана нито от Регламент (ЕС) № 514/2014, нито от настоящия регламент.

(13)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и за фонд „Вътрешна сигурност“,

а)

да идентифицират ползвателите, подали искане за достъп, като се уверяват, че те са служители на организацията;

б)

да информират ползвателите за задълженията им да поддържат сигурността на системата;

в)

да проверяват дали ползвателите имат право на изискваното равнище на привилегии въз основа на техните задачи и на позицията им в йерархията;

г)

да отправят искане за спиране на правата на достъп, когато те вече не са необходими или липсва основание за достъп;

д)

да съобщават незабавно всяко съмнително събитие, което може да засегне сигурността на системата;

е)

да гарантират постоянно точността на данните за идентифициране на ползвателите, като съобщават всяка промяна;

ж)

да вземат необходимите предпазни мерки за защита на данните и търговската тайна в съответствие с приложимите разпоредби на Съюза и приложимите национални разпоредби; и

з)

да уведомяват Комисията за всички промени, които засягат способността на органите на държавите членки или на ползвателите на SFC2014 да изпълняват задълженията по параграф 1 или личната им способност да изпълняват задълженията по букви а)—ж).

а)

интерактивни формуляри или предварително попълнени от системата формуляри въз основа на вече записани в нея данни;

б)

автоматични изчисления, когато те улесняват въвеждането на данни от страна на ползвателите;

в)

вградени автоматични средства за проверка, които следят за вътрешната съгласуваност на предаваните данни и за съгласуваността им с приложимите правила;

г)

генерирани от системата сигнали, които предупреждават ползвателите на SFC2014, че определени действия могат или не могат да бъдат извършени;

д)

онлайн проследяване на стадия на обработка на въведената в системата информация; и

е)

наличност на данни за минали периоди за цялата информация, въведена за дадена национална програма.

а)

аспектите, свързани със сигурността на ИТ, в работата на лицето или лицата, които отговарят за управлението на правата на достъп по член 4, параграф 3 от настоящия регламент, при работа директно в SFC2014; и

б)

мерките за сигурност на ИТ за тези национални, регионални или местни компютърни системи, свързани със SFC2014 чрез техническия интерфейс по член 6, параграф 1 от настоящия регламент.

За целите на буква б) от първа алинея се обхващат, в зависимост от случая, следните аспекти на сигурността на ИТ:

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/33

(1)

На 13 май 2013 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013 Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса в Съюза на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня („съдове“) с произход от Китайската народна република („КНР“).

(2)

При първоначалното разследване голям брой производители износители от КНР заявиха своя интерес. В резултат на това Комисията подбра извадка от производители износители от Китай, които да бъдат разследвани.

(3)

Съветът наложи индивидуални митнически ставки за внос на съдове, вариращи от 13,1 % до 23,4 %, на дружествата, включени в извадката, и 17,9 % за останалите оказали съдействие дружества, които не са включени в извадката.

(4)

Съветът също така наложи митническа ставка в размер на 36,1 % върху вноса на съдове от китайските дружества, които не са подали информация или не са съдействали при разследването.

(5)

Член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013 предвижда, че когато нов производител износител на съдове в КНР представи на Комисията достатъчно доказателства за това, че:

тогава член 1, параграф 2 от посочения регламент може да бъде изменен, като на новия производител износител се наложи митническата ставка, приложима за дружествата, оказали съдействие, но които не са включени в извадката, т.е. среднопретеглената митническа ставка от 17,9 %.

(6)

Четири дружества заявиха своя интерес след публикуването на Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013, като твърдяха, че отговарят на трите критерия, посочени в съображение 5 по-горе, и предоставиха доказателства.

(7)

Четирите дружества са производители и износители на разглеждания продукт.

(8)

Три от тях са съществували по време на първоначалното разследване, но не са осъществявали износ за Съюза през първоначалния разследван период.

(9)

Четвъртото дружество не е съществувало по време на първоначалното разследване и следователно не е осъществявало износ през разследвания период.

(10)

Комисията анализира предоставените от четирите дружества доказателства и установи, че всяко от тях отговаря на трите критерия, за да се считат за нови производители износители. В резултат на това техните имена може да бъдат добавени към оказалите съдействие дружества, които не са включени в извадката, както са изброени в приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013.

(11)

Четирите дружества и промишлеността на Съюза бяха уведомени за констатациите от настоящото разследване и им беше дадена възможност да представят становищата си. Не бяха получени коментари.

(12)

Настоящият регламент е в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 15, параграф 1 от основния регламент,

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/35

(1)

В член 23, параграф 1 и член 24 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията (2) се предвиждат намаления, които да се прилагат в случай на просрочено подаване на единно заявление, както и на документи, договори и декларации, които са съществени за допустимостта на помощта, и на заявление за предоставяне на права на плащане.

(2)

В съответствие с член 11, параграф 2 и член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 Италия е определила 15 май 2014 г. като краен срок за представяне на единни заявления и заявления за предоставяне на права на плащане за 2014 г.

(3)

На 3 май 2014 г. в някои части на италианския регион Marche паднаха изключително силни валежи, довели до наводнения, щети на инфраструктурата, свлачища, евакуация на граждани и до щети на земеделски стопанства и култури.

(4)

Тази ситуация се отрази на възможността заявителите да подадат единните заявления и заявленията за предоставяне на права на плащане за земеделските парцели в засегнатите общини в сроковете по член 11, параграф 2 и член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009.

(5)

Поради това е уместно чрез дерогация от член 23, параграф 1 и член 24 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 да не се прилагат намаления на основание просрочено подаване на единни заявления и заявления за предоставяне на права на плащане по отношение на тези земеделски производители, които са подали своите заявления за най-малко един земеделски парцел в рамките на общините, които Италия е посочила като обект на тежки наводнения в регион Marche, най-късно до 9 юни 2014 г.

(6)

Тъй като дерогациите следва да се отнасят за единните заявления и заявленията за предоставяне на права на плащане, подадени за подпомагане за 2014 година, е целесъобразно настоящият регламент да се прилага със задна дата.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за директните плащания,

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/37

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/40

(1)

С Директива 2011/96/ЕС на Съвета (3) се освобождават от данък, удържан при източника, дивидентите и другите форми на разпределение на печалби, плащани от дъщерни дружества на техните дружества майки и се предотвратява двойното данъчно облагане на тези доходи на равнището на дружеството майка.

(2)

Ползите от Директива 2011/96/ЕС не следва да водят до ситуации на двойно данъчно необлагане и по този начин да генерират непреднамерени данъчни ползи за групи от дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки в сравнение с групи от дружества от една и съща държава членка.

(3)

С цел избягване на случаи на двойно данъчно необлагане, произтичащи от различията в данъчното третиране на разпределените печалби в различните държави членки, държавата членка на дружеството майка и държавата членка на неговото място на стопанска дейност не следва да позволяват на тези дружества да се възползват от освобождаването от данък, прилагано към получени разпределени печалби, доколкото тези печалби подлежат на приспадане от дъщерното дружество на дружеството майка.

(4)

Целесъобразно е да се актуализира приложение I, част А към Директива 2011/96/ЕС, за да бъдат включени други форми на дружества, които подлежат на корпоративно данъчно облагане в Полша, и други форми на дружества, които са въведени в дружественото право на Румъния.

(5)

Поради това Директива 2011/96/ЕС следва да бъде съответно изменена,

1)

В член 4, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

2)

В приложение I, част А, буква ф) се заменя със следното:

3)

В приложение I, част А, буква ц) се заменя със следното:

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/42

(1)

С Директива 2013/59/Евратом на Съвета (3) се определят единни основни стандарти за безопасност за защита на здравето на лицата, подложени на професионално и медицинско облъчване и облъчване на населението, срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение.

(2)

С Директива 2009/71/Евратом на Съвета (4) се въвеждат задължения на държавите членки да създадат и поддържат национална рамка за ядрена безопасност. Посочената директива отразява разпоредбите на основния международен акт в областта на ядрената безопасност — Конвенцията за ядрена безопасност (5), както и Основните принципи на безопасността (6), приети от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

(3)

С Директива 2011/70/Евратом на Съвета (7) се налагат задължения на държавите членки за създаване и поддържане на национална рамка за управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.

(4)

В заключенията на Съвета от 8 май 2007 г. относно ядрената безопасност и безопасното управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци се подчертава, че „ядрената безопасност е национална отговорност, която при целесъобразност се упражнява в съответна рамка на ЕС. Решенията относно действията за осигуряване на безопасност и надзора на ядрените инсталации са от компетентността единствено на операторите и националните органи“.

(5)

Ядрената авария във Фукушима, Япония, през 2011 г. отново насочи вниманието на целия свят към мерките, необходими за свеждане на риска до минимум и осигуряване на най-високи равнища на ядрена безопасност. Въз основа на заключенията на Европейския съвет от 24–25 март 2011 г. националните компетентни регулаторни органи и Комисията, обединени в рамките на Европейската група за ядрена безопасност и управление на отпадъците (ENSREG), създадена с Решение 2007/530/Евратом на Комисията (8), извършиха цялостни оценки на риска и безопасността (наричани по-долу „стрес тестове“) на атомните електроцентрали на общностно равнище. Резултатите показаха редица възможни подобрения, които биха могли да се постигнат в рамките на подходите към ядрената безопасност и практиките в сектора в участващите държави.

Освен това Европейският съвет призова Комисията да направи преглед, доколкото е целесъобразно, съществуващата правна и регулаторна рамка за безопасността на ядрените инсталации и да предложи евентуални подобрения, ако са необходими. Европейският съвет изтъкна също така, че в Съюза следва да се прилагат и подобряват постоянно най-високите стандарти за ядрена безопасност.

(6)

Наличието на силен компетентен регулаторен орган, реално независим при вземането на регулаторни решения, представлява фундаментално изискване на общностната регулаторна рамка за ядрена безопасност. От първостепенно значение е този компетентен регулаторен орган да може да упражнява правомощията си по безпристрастен и прозрачен начин, без върху него да бъде оказвано каквото и да е неправомерно влияние при вземането на регулаторни решения, за да се осигури висока степен на ядрена безопасност. Регулаторните решения в областта на ядрената безопасност и действията за осигуряване на изпълнението им следва да се основават на обективни технически съображения във връзка с безопасността и да се вземат без каквото и да е неправомерно външно влияние, което би могло да я постави под заплаха — като например неправомерно влияние, свързано с промяната на политически, икономически или обществени условия.

Разпоредбите на Директива 2009/71/Евратом относно функционалното отделяне на компетентните регулаторни органи следва да бъдат подсилени, така че да се създадат условия за реална независимост на тези органи от неправомерно влияние при вземането на регулаторни решения и да се гарантира, че те разполагат с подходящите средства и правомощия за правилно изпълнение на възложените им отговорности. По-специално, регулаторните органи следва да разполагат с достатъчно юридически правомощия, достатъчен персонал и достатъчни финансови ресурси, за да изпълняват правилно възложените им отговорности.

По-строгите изисквания не следва обаче да се отразяват на тясното сътрудничество, когато е приложимо, с други национални органи, нито на общите политически насоки, давани от държавите членки.

(7)

При процеса на вземане на регулаторни решения следва да се отчитат компетентността и експертните познания, които могат да бъдат предоставени от организация за техническа поддръжка. Тези експертни познания следва да се основава на съвременни научно-технически познания, включително от експлоатационен опит и свързани с безопасността научни изследвания, на управление на знанията и на подходящи технически ресурси.

(8)

В съответствие с част 1 от Общите изисквания за безопасност на МААЕ следва да бъдат зачитани както ролята на държавите членки при определяне на рамка за ядрена безопасност, така и ролята на регулаторите за прилагането на тази рамка.

(9)

Като се имат предвид специализираният характер на ядрения сектор и ограниченият брой на персонал с необходимите експертни познания и компетентност, което води до възможна ротация на персонала с управленски отговорности между ядрения сектор и регулаторните органи, необходимо е да се обръща специално внимание на предотвратяването на конфликти на интереси. Следва също да се вземат мерки за осигуряване на отсъствие на конфликт на интереси и по отношение на организациите, които предоставят консултации или услуги на компетентните регулаторни органи.

(10)

Последиците от ядрените аварии могат да прехвърлят националните граници, поради което е необходимо да се насърчава тясното сътрудничество, координация и обмен на информация между компетентните регулаторни органи на държавите членки в близост до дадена ядрена инсталация, независимо дали тези държави членки експлоатират ядрени инсталации или не. В този смисъл държавите членки следва да осигурят наличието на подходящи механизми за насърчаване на такова сътрудничество по въпроси на ядрената безопасност, имащи трансгранично значение.

(11)

За да се осигури усвояването на подходящи умения, както и придобиването и поддържането на подходящо равнище на компетентност, всички страни следва да осигуряват постоянен процес на обучение на целия персонал, който носи отговорност във връзка с ядрената безопасност на ядрените инсталации и с вътрешната аварийна готовност и мерки за реагиране. Това може да бъде постигнато чрез въвеждане на програми и планове за обучение, процедури за периодичен преглед и актуализиране на програмите за обучение, както и предоставяне на подходящ бюджет за обучението.

(12)

Друга основна поука от ядрената авария във Фукушима е, че е важно да се подобри прозрачността по въпросите на ядрената безопасност. Прозрачността е важен способ и за осигуряването на независимост при вземането на регулаторни решения. Ето защо действащите разпоредби на Директива 2009/71/Евратом относно информацията, която трябва да се осигурява на населението, следва да бъдат конкретизирани по отношение на вида информация, който да се предоставя. Освен това следва да се осигуряват възможности за населението да участва в съответните етапи от процеса на вземане на решения във връзка с ядрените инсталации в съответствие с националната рамка за ядрена безопасност, като се отчитат различните национални системи. Националните компетентни органи продължават да отговарят за решенията относно лицензирането.

(13)

Изискванията на настоящата директива по отношение на прозрачността допълват тези в действащото законодателство на Евратом. С Решение 87/600/Евратом на Съвета (9) се налагат задължения на държавите членки при радиационна опасност на тяхната територия да нотифицират и предоставят информация на Комисията и на останалите държави членки, а Директива 2013/59/Евратом съдържа изисквания към държавите членки да информират населението за мерките за опазване на здравето, които следва да се прилагат, и за действията, които следва да се предприемат в случай на радиационна авария, както и да осигуряват на равни интервали от време актуализирана информация на населението, за което има вероятност да бъде засегнато в случай на такава авария.

(14)

По време на Шестата среща за преглед договарящите страни по Конвенцията за ядрена безопасност изразиха отново ангажимента си по отношение на заключенията от Втората извънредна среща, състояла се след аварията във Фукушима. Те изтъкнаха по-специално, че „атомните електроцентрали следва да бъдат проектирани, изграждани и експлоатирани с цел предотвратяване на аварии, а при възникване на авария — ограничаване на последиците от нея и избягване на външното замърсяване“, като „регулаторните органи следва да създадат условия за изпълнението на тези цели, така че да бъдат набелязани и прилагани подходящи подобрения на безопасността в съществуващите централи“.

(15)

С оглед на техническия прогрес, постигнат въз основа на разпоредбите на МААЕ и Асоциацията на западноевропейските ядрени регулатори (WENRA), и в отговор на поуките от стрес тестовете и разследванията на ядрената авария във Фукушима, в Директива 2009/71/Евратом следва да бъдат внесени изменения, за да се включи целта на Общността за високо равнище на ядрена безопасност на всички стадии от жизнения цикъл на ядрените инсталации (избор на площадка, проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация). Тази цел налага по-специално да се внесат значителни подобрения в безопасността при проектирането на новите реактори, за което следва да се използват най-съвременните познания и технологии при отчитане на актуалните международни изисквания за безопасност.

(16)

Посочената цел следва да се постигне по-специално чрез оценките на ядрената безопасност, които попадат в обхвата на настоящата директива. Те следва да се извършват от притежателите на лицензии под надзора на националния компетентен регулаторен орган и могат да се използват за оценка на риска от сериозна авария, попадаща в обхвата на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10), при условие че са спазени изискванията на настоящата директива.

(17)

Концепцията за дълбоко ешелонирана защита е от фундаментално значение за безопасността на ядрените инсталации и представлява основата за изпълнение на целите за високо равнище на ядрената безопасност. Прилагането на принципите за дълбоко ешелонирана защита, признати в международните стандарти и насоки, както и от WENRA, гарантира, че свързаните с безопасността дейности се уреждат — доколкото е разумно осъществимо — от независими нива от разпоредби, така че ако настъпи отказ, той да може да бъде открит, компенсиран или отстранен чрез подходящи мерки. Ефективността на всяко от различните нива от разпоредби представлява съществен елемент на дълбоко ешелонираната защита, насочен към предотвратяване на аварии и ограничаване на последиците от евентуалното им възникване. Дълбоко ешелонираната защита обикновено е структурирана на пет нива. При отказ на едно от тях се задейства следващото. Целта на първото ниво на защита е да се предотврати очаквано експлоатационно събитие и отказ на системите. При отказ на първото ниво на защита второто ниво поема контрола на експлоатационното събитие или открива нередности. При отказ на второто ниво на защита третото ниво гарантира, че функциите за безопасност продължават да се изпълняват, като задейства специални системи за безопасност и други елементи, свързани с безопасността. Ако има отказ и на третото ниво, то четвъртото задържа разпространението на аварията чрез механизъм за управление на аварии, така че да се предотврати или ограничи състоянието на тежка авария с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда. Последната цел (пето ниво на защита) е ограничаването на радиационните последици от изхвърлянето на радиоактивни вещества в значителни количества чрез организиране на външни действия в аварийна ситуация.

(18)

Наред с дълбоко ешелонираната защита, изграждането на реална култура на ядрената безопасност се определя като фактор от фундаментално значение за постигане на високо равнище на ядрената безопасност и за постоянното ѝ подобряване. Показателите за наличие на реална култура на ядрена безопасност включват по-специално следното: ангажимент на всички нива на персонала и ръководството на дадена организация към ядрената безопасност и постоянното ѝ подобряване; развиване на способността на персонала на всички нива да подлага на преценка прилагането на съответните принципи и практики за безопасност с цел постоянно подобряване на ядрената безопасност; способност на персонала да докладва своевременно по въпроси, свързани с безопасността; извличане на поуки от експлоатационния опит; както и системно докладване на всяко отклонение от нормалните експлоатационни условия или мерки, свързани с управлението на аварии, които могат да имат въздействие върху ядрената безопасност. Сред важните фактори, подпомагащи изграждането на сериозна култура на ядрена безопасност, са по-специално: ефективните системи за управление, подходящото образование и обучение, както и мерките, предприемани от притежателя на лицензия за регистриране, оценка и документиране на значимия за безопасността вътрешен и външен експлоатационен опит и ефективното разрешаване на възникналите въпроси.

(19)

Когато в текста на настоящата директива се използва изразът „разумно осъществимо“, той следва да се прилага в съответствие с установените определения, по-специално определенията на WENRA и МААЕ.

(20)

След ядрените аварии в Три Майл Айлънд и Чернобил ядрената авария във Фукушима показа за пореден път колко важни са функциите на херметичната конструкция, която е последното препятствие, защитаващо хората и околната среда от изхвърляния на радиоактивни вещества в резултат на авария. По тази причина кандидатът за лицензия за изграждането на нов енергиен или научноизследователски реактор следва да докаже, че проектът ограничава последиците от увреждането на активната зона до вътрешността на херметичния обем, т.е. този кандидат следва да докаже, че значително или неконтролирано изхвърляне на радиоактивни вещества извън херметичния обем е изключително малко вероятно, като същевременно следва да може да докаже с голяма степен на надеждност, че няма да се стигне до такова изхвърляне.

(21)

С оглед на предотвратяването на авариите и ограничаването на последиците от тях следва да се въведат изисквания и за по-специфични мерки за управление на аварии и вътрешно реагиране при извънредни ситуации. Те следва да бъдат съобразени със съответните разпоредби от Директива 2013/59/Евратом и да не ги засягат. Притежателят на лицензия следва да предвиди процедури, насоки и механизми в случай на авария, включително тежка авария, която би могла да възникне във всякакъв експлоатационен режим: с пълна мощност, при спиране на съоръжението и в преходни състояния, като се установи единство и последователност между всички процедури и механизми и се гарантира, че те се изпълняват, преразглеждат и актуализират. Тези мерки следва да включват и осигуряването на достатъчен персонал, оборудване и други необходими ресурси. Следва да се предвиди организационна структура с ясно разпределение на отговорностите и координация между звената за реагиране.

(22)

Стрес тестовете показаха ключовата роля на засилените механизми на сътрудничество и координация между всички страни, носещи отговорност за ядрената безопасност. Партньорските проверки се оказаха добро средство за изграждане на доверие с цел натрупване и обмяна на опит и осигуряване на общо прилагане на високи стандарти за ядрена безопасност.

(23)

Сътрудничеството в областта на ядрената безопасност между държавите членки е добре установено и може да допринесе за ядрената безопасност, прозрачността и откритостта по отношение на заинтересованите участници на европейско и международно равнище.

Държавите членки, чрез компетентните си регулаторни органи, като използват ENSREG, когато е целесъобразно, и въз основа на експертните познания в рамките на WENRA, следва на всеки шест години да определят методология, задания и график за извършване на партньорски проверки по конкретна обща техническа тема, свързана с ядрената безопасност на ядрените им инсталации. Тази конкретна обща техническа тема, която ще бъде предмет на разглеждане, следва да се определи в рамките на референтните нива за безопасност на WENRA или въз основа на обратна информация от експлоатационния опит, инцидентите и авариите и технологичното и научното развитие. Държавите членки следва да извършат самооценка в национален мащаб и да вземат мерки тази самооценка да бъде подложена на общи партньорски проверки от страна на компетентните регулаторни органи на другите държави членки.

Следва да се изготвят доклади за заключенията от партньорските проверки. Като отчитат резултатите от тези доклади относно партньорските проверки, държавите членки следва да изготвят национални планове за действие, в които се предвиждат мерки по отношение на заключенията от докладите и техните собствени национални оценки. Докладите относно партньорските проверки следва да са в основата и на обобщения доклад за резултатите от тематичната партньорска проверка в рамките на Съюза, който се изготвя съвместно от компетентните регулаторни органи на държавите членки. Обобщеният доклад следва да няма за цел да даде оценка на безопасността на ядрените инсталации, а следва да открои процеса и техническите заключения на тематичната партньорска проверка с цел споделяне на натрупаните в резултат от нея познания.

При партньорските проверки следва да има взаимно доверие, поради което би било целесъобразно Комисията, когато е осъществимо, да информира държавите членки за намерението си да използва резултатите от докладите относно тези проверки в документите си по въпроси на политиката.

(24)

Задълженията на държавите членки да докладват за прилагането на настоящата директива, както и задължението на Комисията да състави доклад въз основа на националните доклади, следва да дадат възможност за преглед и оценка на различните аспекти на прилагането на директивата, както и на нейната ефективност. В международен мащаб съществуват редица подобни задължения за докладване, например докладите по Конвенцията за ядрена безопасност, резултатите от които могат да се използват при оценката на прилагането на настоящата директива. Освен това в настоящата директива следва да се предвидят допълнителни задължения за докладване във връзка със заключенията от тематичните партньорски проверки на ядрените инсталации. Поради това, с цел опростяване на законодателството и намаляване на административната тежест, задължението на държавите членки за докладване следва да бъде облекчено както по отношение на честотата на докладването, така и по отношение на съдържанието на докладите.

(25)

В съответствие с подхода на степенуване прилагането на разпоредбите на настоящата директива зависи от вида ядрени инсталации на територията на всяка държава членка. Ето защо при въвеждането на тези разпоредби в националното право държавите членки следва да вземат предвид потенциалния мащаб и естеството на рисковете, произтичащи от ядрените инсталации, които планират или експлоатират. По-специално, подходът на степенуване следва да се отнася за тези държави членки, които разполагат само с малко количество ядрени и радиоактивни материали, например свързани с използването на малки научноизследователски реакторни инсталации, които в случай на тежка авария не биха породили последици, съпоставими с тези при авария на атомна електроцентрала.

(26)

Разпоредбите на настоящата директива, които по своя характер са свързани с наличието на ядрени инсталации, по-специално разпоредбите за задълженията на притежателя на лицензия, новите специфични изисквания за ядрените инсталации и разпоредбите относно вътрешната аварийна готовност и реагиране при аварии, не следва да се прилагат за държавите членки, които нямат ядрени инсталации. Разпоредбите на настоящата директива следва да бъдат транспонирани и приложени по пропорционален начин, в съответствие с националните условия и като се има предвид фактът, че тези държави членки нямат ядрени инсталации, като в същото време се гарантира, че правителството или компетентните органи отделят необходимото внимание на въпросите на ядрената безопасност.

(27)

Съгласно Директива 2009/71/Евратом държавите членки са длъжни да въведат и да поддържат национална законодателна, регулаторна и организационна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации. Държавите членки запазват компетентността си да решават относно начина на приемане на разпоредбите от националната рамка, както и инструмента за тяхното прилагане.

(28)

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(29)

Поради това Директива 2009/71/Евратом следва да бъде съответно изменена,

1)

Заглавието на глава 1 се заменя със следното:

„ЦЕЛИ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ“.

2)

Член 2 се изменя, както следва:

3)

Член 3 се изменя, както следва:

4)

В глава 2 след заглавието „ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ се вмъква следното заглавие:

„РАЗДЕЛ 1

Общи задължения“.

5)

Член 4, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки създават и поддържат национална законодателна, регулаторна и организационна рамка (наричана по-долу „националната рамка“) за ядрена безопасност на ядрените инсталации. В националната рамка се предвижда по-специално следното:

Държавите членки запазват компетентността си да определят начина на приемането на националните изисквания за ядрена безопасност, посочени в буква б), както и инструмента за тяхното прилагане“.

6)

В член 5 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   Държавите членки гарантират действителната независимост на компетентния регулаторен орган от неправомерно влияние при вземането на регулаторни решения. За тази цел държавите членки предвиждат в националната рамка изисквания, съгласно които компетентният регулаторен орган:

3.   Държавите членки осигуряват на компетентния регулаторен орган юридическите правомощия, необходими за изпълнение на неговите задължения във връзка с националната рамка по член 4, параграф 1. За тази цел държавите членки гарантират, че съгласно националната рамка на компетентния регулаторен орган са възложени следните основни регулаторни задачи:

7)

Членове 6, 7 и 8 се заменят със следното:

„Член 6

Притежатели на лицензии

Държавите членки гарантират, че националната рамка съдържа следните изисквания:

Член 7

Експертни познания и умения по ядрена безопасност

Държавите членки осигуряват изискване в националната рамка към всички участващи страни да въведат мерки за образование и обучение на своя персонал, който носи отговорност във връзка с ядрената безопасност на ядрените инсталации, с цел да се изграждат, поддържат и доразвиват експертни познания и умения в областта на ядрената безопасност и вътрешната аварийна готовност.

Член 8

Прозрачност

1.   Държавите членки осигуряват предоставянето на необходимата информация относно ядрената безопасност на ядрените инсталации и начина, по който тя е уредена, на работниците и населението, като се обръща особено внимание на местните власти, населението и заинтересованите страни в близост до дадена ядрена инсталация. Това задължение включва и изискване по отношение на компетентния регулаторен орган и притежателите на лицензии, всеки в своята област на компетентност, да предоставят в рамките на комуникационната си политика:

2.   Информацията се оповестява публично в съответствие със съответното законодателство и международни актове, при условие че това не застрашава други по-важни интереси, например сигурността, които са признати в съответното законодателство или международни актове.

3.   Без да се засяга член 5, параграф 2, държавите членки гарантират, че компетентният регулаторен орган, когато е целесъобразно, установява сътрудничество в областта на ядрената безопасност на ядрените инсталации с компетентните регулаторни органи на други държави членки в близост до ядрена инсталация, наред с другото, чрез обмен и/или споделяне на информация.

4.   Държавите членки гарантират, че на населението се предоставят подходящи възможности за реално участие в процеса на вземане на решения относно лицензирането на ядрени инсталации, в съответствие със съответното законодателство и международните актове.“

8)

След член 8 се вмъква следният раздел:

„РАЗДЕЛ 2

Специални задължения

Член 8а

Цел за ядрена безопасност на ядрените инсталации

1.   Държавите членки осигуряват по отношение на ядрените инсталации в националната рамка за ядрена безопасност изискване тяхното проектиране, избор на площадка, изграждане, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация да се ръководят от целта за предотвратяване на аварии, а при възникване на авария — ограничаване на последиците от нея и избягване на:

2.   Държавите членки осигуряват в националната рамка за ядрена безопасност изискване целта по параграф 1:

Член 8б

Прилагане на целта за ядрена безопасност на ядрените инсталации

1.   За постигането на целта за ядрена безопасност по член 8а държавите членки осигуряват в националната рамка изискване, че когато се прилага дълбоко ешелонираната защита, това има за цел:

2.   За да се постигне целта за ядрена безопасност по член 8а, държавите членки осигуряват в националната рамка изискване компетентният регулаторен орган и притежателят на лицензията да вземат мерки за насърчаване и развитие на реална култура на ядрена безопасност. Тези мерки включват по-специално:

Член 8в

Първоначална оценка и периодични прегледи на безопасността

Държавите членки гарантират, че националната рамка съдържа следните изисквания:

Член 8г

Вътрешна аварийна готовност и реагиране при аварии

1.   Без да се засягат разпоредбите на Директива 2013/59/Евратом, държавите членки гарантират, че националната рамка съдържа изискване организационната структура за вътрешна аварийна готовност и реагиране при аварии да предвижда ясно разпределение на отговорностите и координация между притежателите на лицензии, компетентните органи и организации, като се отчитат всички фази на дадена авария.

2.   Държавите членки гарантират, че има последователност и приемственост между мерките за вътрешна аварийна готовност и реагиране при аварии, предвидени в националната рамка, и другите мерки за аварийна готовност и реагиране при аварии, посочени в Директива 2013/59/Евратом.“

9)

След член 8г се вмъква следната глава:

„ГЛАВА 2a

ПАРТНЬОРСКИ ПРОВЕРКИ И ДОКЛАДВАНЕ

Член 8д

Партньорски проверки

1.   Най-малко веднъж на всеки десет години държавите членки организират периодични самооценки на своята национална рамка и компетентни регулаторни органи и отправят покана за международна партньорска проверка на съответните части от своята национална рамка и компетентни регулаторни органи с цел постоянно подобряване на ядрената безопасност. Когато са готови, резултатите от партньорските проверки се докладват на държавите членки и на Комисията.

2.   Държавите членки гарантират, че на координирана основа се осъществява следното:

3.   Държавите членки гарантират, че са създадени условия за започването през 2017 г. на първата тематична партньорска проверка, както и за провеждането на следващите тематични партньорски проверки най-малко на всеки шест години след това.

4.   В случай на авария, водеща до ситуации, които налагат предприемането на външни аварийни мерки или защитни мерки за населението, съответната държава членка взема необходимите мерки за отправянето на покана за провеждането на международна партньорска проверка без неоправдано забавяне.“

10)

Член 9 се изменя, както следва:

11)

В член 10 след параграф 1 се вмъква следният параграф:

„1а.   Задълженията за транспониране и прилагане на членове 6, 8а, 8б, 8в и 8г не се прилагат за държавите членки, в които няма ядрени инсталации, освен ако тези държави решат да развиват дейност, свързана с ядрени инсталации, за които се изисква лицензия, в рамките на тяхната юрисдикция.“

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/53

(1)

Предвид по-специално стратегическото си измерение, регионално и глобално покритие и многостранни употреби европейската глобална навигационна спътникова система (ГНСС) се явява чувствителна инфраструктура, чието разгръщане и използване е вероятно да засегне сигурността на Европейския съюз и неговите държави членки.

(2)

Когато международната ситуация изисква оперативни действия от страна на Съюза и експлоатацията на ГНСС може да засегне сигурността на Европейския съюз или на неговите държави членки или в случай на заплаха за експлоатацията на системата, Съветът следва да вземе решение относно необходимите мерки, които да бъдат предприети.

(3)

Поради тази причина на 12 юли 2004 г. Съветът прие Съвместно действие 2004/552/ОВППС (1).

(4)

Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон задачите и отговорностите, осъществявани и упражнявани по-рано от генералния секретар на Съвета/върховния представител, вече следва да бъдат осъществявани и упражнявани от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП).

(5)

Напредъкът по разработването, стартирането на разгръщането и предстоящото начало на използването на системата, създадена по програма „Галилео“, изискват да бъде адаптирана процедурата, предвидена в Съвместно действие 2004/552/ОВППС.

(6)

Информацията и експертният анализ, свързани с това дали дадено събитие, отнасящо се до системата, се явява заплаха за Съюза, неговите държави членки или самата ГНСС, следва да се предоставят на Съвета и на ВП от Европейската агенция за ГНСС (GSA), държавите членки и Комисията. Освен това трети държави също могат да предоставят такава информация.

(7)

Съответните роли на Съвета, ВП, GSA в качеството си на оператор на центъра за наблюдение на сигурността на „Галилео“ (ЦНСГ) и държавите членки следва да бъдат уточнени в рамките на веригата на оперативните отговорности, които трябва да се установят за реагиране на заплахите към Съюза, към държавите членки или към ГНСС.

(8)

Във връзка с това основните характеристики, свързани със заплахите, се съдържат в декларацията за специфичните изисквания за сигурност на системата, в която се намират основните общи заплахи, които ГНСС трябва да третира като цяло, и в плана за сигурност на системата, който включва регистър на риска за сигурността, установен в процеса на акредитация на сигурността. Те ще служат като характеристики за идентифициране на заплахите, които настоящото решение специално разглежда, и за завършване на оперативните процедури за прилагането му.

(9)

Може да бъде необходимо решенията в спешни случаи да се вземат в рамките само на няколко часа от постъпването на информацията за заплахата.

(10)

В случай че обстоятелствата не позволяват Съветът да вземе решение за отстраняване на дадена заплаха или за смекчаване на последиците от сериозни вреди за съществените интереси на Съюза или на една или повече от неговите държави членки, ВП следва да бъде оправомощен да предприеме необходимите временни мерки.

(11)

С Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета (2) и Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3) беше изменено управлението на европейските ГНСС. По-специално член 14 от Регламент (ЕС) № 1285/2013 предвижда, че GSA осигурява работата на ЦНСГ.

(12)

С Регламент (ЕС) № 512/2014 на Европейския парламент и на Съвета (4) се възлага на изпълнителния директор на GSA отговорността да гарантира, че GSA, в качеството си на оператор на ЦНСГ, може да изпълни указанията, дадени по силата на Съвместно действие 2004/552/ОВППС, заменено от настоящото решение. Освен това в Решение № 1104/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) се определят правилата, съгласно които държавите членки, Съветът, Комисията, Европейската служба за външна дейност, агенциите на Съюза, трети държави и международни организации могат да имат достъп до публично регулираната услуга (PRS), предоставяна от глобалната навигационна спътникова система, създадена по програмата „Галилео“. По-специално в член 6 от Решение № 1104/2011/ЕС ЦНСГ е определен като оперативен интерфейс между компетентните органи за PRS, Съвета и ВП и контролните центрове,

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/56

(1)

Комисията прие Решение за изпълнение 2014/87/ЕС относно мерки за предотвратяване на разпространението на Xylella fastidiosa (Well et Raju) в Съюза (2) (наричана по-долу „посоченият вредител“).

(2)

След приемането на въпросното решение италианските органи са провели разследвания във връзка с наличието и естеството на посочения вредител в заразените зони и зоните около тях. Предварителните резултати от тези разследвания са достатъчни, за да може да се предприемат по-конкретни мерки.

(3)

Разследванията на италианските органи, както и наличните научно-технически данни потвърдиха, че растенията от родовете Catharanthus G. Don, Nerium L., Olea L., Prunus L. и Vinca L. са гостоприемници на посочения вредител. Като се вземат предвид наличните данни, вероятно е растения от родовете Malva L., Portulaca L., Quercus L. и Sorghum L. също да бъдат гостоприемници на посочения вредител. Поради това мерките следва да се прилагат за растения за засаждане, различни от семена, от родовете Catharanthus G. Don, Nerium L., Olea L., Prunus L., Vinca L., Malva L., Portulaca L., Quercus L. и Sorghum L. (наричани по-долу „посочените растения“).

(4)

Целесъобразно е да бъдат определени условия за въвеждането в Съюза на посочените растения от трети държави, за които е известно наличието на посочения вредител. Следва да се приемат специални изисквания относно регистрацията, надзора и статута на производствените обекти, както и за провеждане на инспекции, вземане на проби, изследване и транспортиране на посочените растения, за да се гарантира, че при въведените в Съюза растения не е наличен посоченият вредител.

(5)

При растения от посочените родове, които са били отглеждани дори за част от живота си в демаркационна зона или са били пренасяни през такава зона, съществува по-голяма вероятност да бъдат заразени с посочения вредител. Ето защо тяхното пренасяне следва да бъде предмет на специални изисквания. Тези изисквания следва да бъдат подобни на изискванията за въвеждане на посочените растения от трети държави, за които е известно наличието на посочения вредител.

(6)

Държавите членки следва да извършват ежегодни проучвания за наличие на посочения вредител на тяхна територия с цел да се предотврати неговото въвеждане и разпространение.

(7)

С цел да се гарантира предприемането на възможно най-бързи действия срещу евентуалното наличие на посочения вредител всеки, който има информация за такова наличие, следва да уведоми за това държавите членки. Освен това и с цел да се гарантира предприемането на подходящи действия от заинтересованите страни държавите членки следва да информират съответните професионални оператори относно евентуалното наличие на посочения вредител на тяхна територия и относно мерките, които следва да бъдат взети.

(8)

С цел унищожаване на посочения вредител и предотвратяване на разпространението му държавите членки следва да определят демаркационни зони и да предприемат необходимите мерки. Тези демаркационни зони следва да включват заразена зона и буферна зона. Широчината на буферната зона следва да се изчисли с оглед на риска от разпространение на посочения вредител в други зони.

(9)

Когато създаването на демаркационна зона не изглежда необходимо за унищожаването на посочения вредител, съответната държава членка следва да има възможност да не определя незабавно демаркационна зона. В този случай посоченият вредител следва да се унищожи по растенията, по които наличието му е било първоначално констатирано, и държавата членка следва да извърши проучване, за да определи дали са заразени и други растения.

(10)

Следва да се въведат специални мерки, за да се гарантира унищожаването на посочения вредител в местата, където е бил открит.

(11)

За по-голяма яснота Решение за изпълнение 2014/87/ЕС следва да бъде отменено.

(12)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет,

а)

„посочените растения“ означава всички растения за засаждане, различни от семена, от родовете Catharanthus G. Don, Nerium L., Olea L., Prunus L., Vinca L., Malva L., Portulaca L., Quercus L. и Sorghum L.;

б)

„посоченият вредител“ означава Xylella fastidiosa (Well et Raju).

а)

отговарят на специалните изисквания за въвеждане, посочени в раздел 1 от приложение I;

б)

при въвеждането им в Съюза са проверени от компетентния официален орган за наличие на посочения вредител в съответствие с раздел 2 от приложение I;

в)

по време на проверката в съответствие с раздел 2 от приложение I не са били открити нито наличие, нито симптоми за наличието на посочения вредител.

а)

налице са доказателства, че посоченият вредител едва неотдавна е бил въведен в зоната с растенията, по които е установено наличието му;

б)

налице са данни, че растенията са били заразени преди въвеждането им в съответната зона;

в)

в близост до растенията не са открити вектори за разпространение, което доказва, че не е имало по-нататъшно разпространение на посочения вредител.

а)

информация за местоположението на демаркационната зона и описание на характеристиките ѝ, които могат да бъдат от значение за ликвидирането и предотвратяването на разпространението на посочения вредител;

б)

карта, показваща очертанията на демаркационната зона;

в)

информация за наличието на посочения вредител и неговите разпространители;

г)

мерки за спазване на изискванията относно пренасянето на посочените растения в рамките на Съюза съгласно предвиденото в член 3.

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/65

25.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 219/66