„Б.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НИВАТА НА ДИОКСИНИ (PCDD/PCDF) И PCB

ГЛАВА I

Методи за вземане на проби и тълкуване на резултатите от анализа

1.   Цел и обхват

Пробите, предназначени за официалния контрол на нивата на полихлорирани дибензо-р-диоксини (PCDD), полихлорирани дибензофурани (PCDF), диоксиноподобни полихлорирани бифенили (PCB) (1) и недиоксиноподобни PCB във фуражите, се вземат в съответствие с разпоредбите на приложение I. Прилагат се количествените изисквания във връзка с контрола на равномерно разпределени във фуражите вещества или продукти, посочени в точка 5.1 от приложение I. Така получените съставни проби се разглеждат като представителни за партидите или подпартидите, от които са взети. Съответствието с максимално допустимите количества, посочени в Директива 2002/32/ЕО, се определя въз основа на количествата, установени в лабораторните проби.

За целите на част Б се прилагат определенията от приложение I към Решение 2002/657/ЕО на Комисията (2).

Освен посочените определения за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

„Скрининг методи“ означава методи, използвани за отсяване на пробите с нива на PCDD/PCDF и на диоксиноподобни PCB, които надвишават максимално допустимите количества или праговете. Те позволяват икономически целесъобразна обработка на голям брой проби, като по този начин се увеличава вероятността за откриване на нови инциденти с висока степен на изложеност и рискове за здравето на потребителите. Скрининг методите се основават на биоаналитични методи или методи на GC-MS. Резултатите от пробите, които надвишават граничната стойност за проверка на съответствието спрямо максимално допустимото количество, се проверяват посредством пълен повторен анализ от оригиналната проба чрез метод за потвърждение.

„Методи за потвърждение“ означава методи, които дават пълна или допълнителна информация, позволяваща идентифицирането и еднозначното количествено определяне на PCDD/PCDF и диоксиноподобни PCB по отношение на максимално допустимото количество или при необходимост, на прага. При тези методи се използва газова хроматография/масспектрометрия с висока разделителна способност (GC-HRMS) или газова хроматография/тандемна масспектрометрия (GC-MS/MS).

2.   Съответствие на партидата или подпартидата с максимално допустимото количество

2.1.   По отношение на недиоксиноподобните PCB

Партидата съответства на максимално допустимото количество, ако резултатът от анализа не надвишава максимално допустимото количество на недиоксиноподобни PCB, установено с Директива 2002/32/ЕО, като се отчита неопределеността на измерването.

Партидата не съответства на максимално допустимото количество, ако горнограничният (3) резултат от анализа, потвърден с повторен анализ (4), надвишава максимално допустимото количество, установено с Директива 2002/32/ЕО, като се отчита неопределеността на измерването. За проверка на съответствието се използва средната стойност от две определяния, като се отчита неопределеността на измерването.

Неопределеността на измерването се взема предвид, като се приложи един от следните подходи:

—	като се изчисли разширената неопределеност, използвайки фактор на покриване 2, който дава доверителна вероятност приблизително 95 %. Дадена партида или подпартида не съответства на разпоредбите, ако измерената стойност минус U е над максимално допустимото количество;

—	като се установи критична граница (CCα) в съответствие с точка 3.1.2.5 от приложение I към Решение 2002/657/ЕО. Партидата или подпартидата не отговаря на изискванията, ако измерената стойност е по-голяма или равна на CCα.

Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат по отношение на резултата, получен при анализа на пробата за целите на официалния контрол. При извършване на анализ с цел защита или за справка се прилагат националните правила.

2.2.   По отношение на PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB

Партидата съответства на максимално допустимите количества, ако резултатът от еднократен анализ:

—	извършен чрез скрининг метод с дял на фалшивите резултати за съответствие под 5 %, сочи, че нивото не надвишава съответното максимално допустимо количество на PCDD/PCDF, нито сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB, както е предвидено в Директива 2002/32/ЕО;

—	извършен чрез метод за потвърждение, не надвишава съответното максимално допустимо количество на PCDD/PCDF, нито сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB, както е предвидено в Директива 2002/32/ЕО, като се отчита неопределеността на измерването.

При скрининг анализите трябва да се установят гранични стойности с оглед определянето на съответствието на пробата на максимално допустимите количества, установени за PCDD/PCDF или за сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB.

Партидата не съответства на максимално допустимото количество, ако горнограничният (5) резултат от анализа, получен чрез метод за потвърждение и потвърден с повторен анализ, надвишава максимално допустимото количество, установено с Директива 2002/32/ЕО, като се отчита неопределеността на измерването (6). За проверка на съответствието се използва средната стойност от две определяния, като се отчита неопределеността на измерването.

Неопределеността на измерването се взема предвид, като се приложи един от следните подходи:

—

като се изчисли разширената неопределеност, използвайки фактор на покриване 2, който дава доверителна вероятност приблизително 95 %. Дадена партида или подпартида не съответства на разпоредбите, ако измерената стойност минус U е над максимално допустимото количество. В случай че PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB се определят поотделно, за сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB се използва сумата от оценената разширена неопределеност на отделните резултати от анализа на PCDD/PCDF и на диоксиноподобните PCB.

—	като се установи критична граница (CCα) в съответствие с точка 3.1.2.5 от приложение I към Решение 2002/657/ЕО. Партидата или подпартидата не отговаря на изискванията, ако измерената стойност е по-голяма или равна на CCα.

Параграфи 1 — 4 се прилагат по отношение на резултата, получен при анализа на пробата за целите на официалния контрол. При извършване на анализ с цел защита или за справка се прилагат националните правила.

3.   Резултати, превишаващи праговете, определени в приложение II към Директива 2002/32/ЕО

Праговете са инструмент за отсяване на проби в случаите, в които е необходимо да се идентифицира източник на замърсяване и да се вземат мерки за неговото намаляване или отстраняване. Чрез скрининг методите трябва да се установят подходящи гранични стойности за отсяване на посочените проби. В случай че са необходими значителни усилия за идентифициране на източника или за намаляване или отстраняване на замърсяването, може да е целесъобразно надвишаването на праговете да се потвърди чрез повторен анализ при използване на метод за потвърждение и като се отчита неопределеността на измерването (7).

ГЛАВА II

Подготовка на пробите и изисквания към методите за анализ, използвани за целите на официалния контрол на съдържанието на диоксини (PCDD/PCDF) и на диоксиноподобни PCB във фуражите

1.   Приложно поле

Изискванията, изложени в настоящата глава, се прилагат при анализа на фуражи за целите на официалния контрол на съдържанието на заместените на 2,3,7,8 позиция полихлорирани дибензо-р-диоксини и полихлорирани дибензофурани (PCDD/PCDF) и диоксиноподобни полихлорирани бифенили (диоксиноподобни PCB), както и за други регулаторни цели.

Наблюдението за наличие на PCDD/PCDF и на диоксиноподобни PCB във фуражите може да се извършва чрез два различни вида аналитични методи:

а)

Скрининг методи Целта на скрининг методите е отсяване на пробите с нива на PCDD/PCDF и на диоксиноподобни PCB, които надвишават максимално допустимите количества или праговете. Тези методи позволяват икономически целесъобразна обработка на голям брой проби, като по този начин се увеличава вероятността за откриване на нови инциденти с висока степен на изложеност и рискове за здравето на потребителите. С прилагането им се цели избягване на фалшивите резултати за съответствие. Скрининг методите могат да включват биоаналитични методи и методи GC-MS. Чрез тях се извършва сравнение на резултата от анализа с граничната стойност и се получава отговор от вида „да/не“ относно евентуалното надвишаване на максимално допустимото количество или прага. Концентрацията на PCDD/PCDF и сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB в пробите, за които има съмнение за несъответствие спрямо максимално допустимото количество, трябва да бъдат определени/потвърдени чрез метод за потвърждение. Освен това скрининг методите може да дадат индикация за количествата на PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB, които се съдържат в пробата. При прилагане на биоаналитични скрининг методи резултатът се изразява като биоаналитични еквиваленти (BEQ), докато при прилагане на физикохимични GC-MS той се изразява като токсични еквиваленти (TEQ). Цифрово изразените резултати от скрининг методите са подходящи за доказване на съответствието или на съмненията за несъответствие или надвишаване на праговете и при проследяване чрез методи за потвърждение показват диапазона на нивата. Те не са подходящи за цели като извършване на оценка на фоновите нива, предварителна оценка на количеството, проследяване на тенденции във времето при нивата или повторна оценка на праговете и на максимално допустимите количества.

б)

Методи за потвърждение Методите за потвърждение позволяват еднозначното идентифициране и количествено определяне на съдържащите се в дадена проба PCDD/PCDF и диоксиноподобни PCB и предоставят пълна информация на ниво конгенери. Следователно тези методи позволяват извършването на контрол на максимално допустимите количества и праговете, в т.ч. потвърждаване на резултатите, получени чрез скрининг методите. Освен това резултатите могат да бъдат използвани за други цели, като например определяне на ниски фонови нива при мониторинг на фуражите, проследяване на тенденции във времето, извършване на оценка на експозицията и създаване на база данни за евентуална повторна оценка на праговете и на максимално допустимите количества. Те са важни също така за установяването на модели на конгенери с оглед идентифицирането на източника на евентуално замърсяване. При тези методи се използва GC-HRMS. За потвърждаване на съответствието или несъответствието спрямо максимално допустимите количества може да се използва и GC-MS/MS.

2.   Контекст

За да се изчислят концентрациите на токсичните еквиваленти (ТЕQ), концентрациите на отделните вещества в дадена проба се умножават по съответния им фактор за токсична еквивалентност (TEF) (вж. бележка под линия (1)* от глава I) и след това се сумират, за да се получи общата концентрация на диоксиноподобните съединения, изразени като ТЕQ.

„За целите на част Б приетата специфична граница за количествено определяне на отделен конгенер“ означава най-ниското съдържание на аналита, което може да бъде измерено при разумна степен на статистическа сигурност, при изпълнение на критериите за идентифициране, описани в международно признати стандарти, например в стандарт EN 16215:2012 (Фуражи. Определяне на диоксини, диоксин-подобни PCB и на индикаторни PCB чрез GC/HRMS и/или в последната редакция на методи EPA 1613 и 1668.

Границата за количествено определяне на отделен конгенер може да бъде определена като

а)	концентрацията на даден аналит в екстракта от дадена проба, който предизвиква реакция от страна на техническото устройство за два различни йона, която трябва да се следи при съотношение S/N (сигнал/шум), равно на 3:1 за по-малко интензивния сигнал на необработени данни; или

б)

ако поради технически причини изчислението на съотношението сигнал/шум не дава надеждни резултати, най-ниската точка на концентрация на калибрационна крива, която дава приемливо (≤ 30 %) и постоянно (измерено поне в началото и в края на дадена аналитична серия от проби) отклонение спрямо средния относителен фактор на отговор, изчислен за всички точки по калибрационната крива при всяка серия от проби. Границата за количествено определяне (LOQ) се изчислява от най-ниската точка на концентрация, като се отчете аналитичният добив от вътрешните стандарти и количеството на пробата.

Биоаналитичните скрининг методи не отчитат резултати на ниво конгенери, а само показват (8) нивото на токсичния еквивалент (ТЕQ), изразено в биоаналитични еквиваленти (BEQ), като потвърждават факта, че не всички съдържащи се в екстракта от проби съединения, които предизвикват отговор при изпитването, могат да се подчиняват на всички изисквания на принципа на ТЕQ.

Скрининг методите и методите за потвърждение могат да се използват за контрол на определена матрица само ако са достатъчно чувствителни с оглед надеждното откриване на количества на нивото на прага или максимално допустимото количество.

3.   Изисквания за осигуряване на качеството

3.1.   Вземат се мерки за избягване на кръстосано замърсяване на всеки етап от процедурата за вземане на проби и от анализа.

3.2.   Пробите се съхраняват и транспортират в контейнери от стъкло, алуминий, полипропилен или полиетилен, подходящи за съхранение без да се оказва никакво влияние върху нивата на PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB в пробите. От контейнера за съхранение на пробата се премахват следите от хартиен прах.

3.3.   Съхранението и транспортирането на пробите се извършват по начин, при който се запазва целостта на фуражната проба.

3.4.   Доколкото е уместно, всяка лабораторна проба се смила фино и се смесва оптимално чрез използване на процес, с който е доказано, че се постига пълно хомогенизиране (например смилане, което позволява преминаване през сито с размер на отворите 1 mm). Пробите се изсушават преди смилането, ако съдържанието на влага в тях е твърде високо.

3.5.   Осъществява се контрол на реагентите, лабораторната стъклария и оборудването от гледна точка на възможното им влияние върху резултатите на база ТЕQ или BEQ.

3.6.   Извършва се анализ на празна проба, като се изпълнява цялата аналитична процедура и се пропуска единствено пробата.

3.7.   При биоаналитичните методи цялата стъклария и разтворителите, използвани при анализа, преминават изпитвания за отсъствие на съединения, които интерферират при откриването на целевите съединения в работния обхват. Стъкларията се изплаква с разтворители или се загрява до температури, подходящи за отстраняване на следи от PCDD/PCDF, диоксиноподобни и интерфериращи съединения от нейната повърхност.

3.8.   Количеството на пробата, използвано за екстракцията, е достатъчно, за да отговаря на изискванията за достатъчно нисък работен обхват, включително концентрациите на максимално допустимото количество или на прага.

3.9.   Специфичните процедури за подготовка на пробите, използвани при разглежданите продукти, се основават на международно приетите насоки.

4.   Изисквания към лабораториите

4.1.   В съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 882/2004 лабораториите трябва да бъдат акредитирани от признат орган, действащ в съответствие с Ръководство 58 на ISO, с цел да се гарантира осигуряване на качеството при анализите. Лабораториите трябва да бъдат акредитирани в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025.

4.2.   Компетентността на лабораторията трябва да бъде доказана чрез постоянно успешно участие в междулабораторни изследвания за определяне на PCDD/PCDF и диоксиноподобни PCB в съответните матрици от фуражи и диапазони на концентрация.

4.3.   Лабораториите, които прилагат скрининг методи за целите на рутинния контрол на пробите, трябва да установяват тясно сътрудничество с лаборатории, прилагащи метода за потвърждение, както за целите на контрола на качеството, така и за потвърждаване на аналитичния резултат за проби, за които съществува съмнение за несъответствие.

5.   Основни изисквания, на които трябва да отговаря аналитичната процедура за диоксини (PCDD/PCDF) и диоксиноподобни PCB

5.1.   Нисък работен обхват и граници за количествено определяне

Подлежащите на откриване количества от PCDD/PCDF са в горната граница на фемтограма (10–15g) поради изключително високата токсичност на някои от тези съединения. За повечето конгенери на PCB е достатъчна граница за количествено определяне от порядъка на нанограма (10–9g). За измерването на по-токсичните диоксиноподобни конгенери на PCB (и по-специално не-ортозаместените) долната граница на работния обхват достига до ниските стойности от порядъка на пикограма (10–12g). За повечето от останалите конгенери на PCB граница на количествено определяне от порядъка на нанограмите (10–9g) е достатъчна.

5.2.   Висока избирателност (специфичност)

5.2.1.   Необходимо е разграничаване между PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB и множество други налични съвместно екстрахирани и вероятно интерфериращи съединения, чиито концентрации са до няколко степени по-високи от тези на аналитите от значение. При методите GC-MS се изисква разграничаване между отделните видове конгенери, например между токсичните конгенери (напр. седемнадесетте заместени на 2,3,7,8 позиция PCDD/PCDF и дванадесетте диоксиноподобни PCB) и други видове конгенери.

5.2.2.   Биоаналитичните методи трябва да позволяват откриването на целевите съединения като сумата на PCDD/PCDF и/или диоксиноподобните PCB. С пречистването на пробите се цели отстраняване на съединения, предизвикващи фалшиви резултати за несъответствие или на съединения, които могат да доведат до понижаване на отговора, като предизвикат фалшиви резултати за съответствие.

5.3.   Висока точност (истинност и прецизност, експериментално измерен аналитичен добив при биоанализ)

5.3.1.   При методите GC-MS определянето дава валидна оценка за истинската концентрация в дадена проба. Необходима е висока степен на точност, за да се избегне отхвърляне на резултата за дадена проба поради на ниска надеждност на определеното ниво на TEQ. Точността се изразява като истинност (разлика между средната стойност, измерена за даден аналит в сертифициран материал и неговата сертифицирана стойност, изразена като процент от тази стойност) и прецизност (RSDR, относително стандартно отклонение, което се изчислява на базата на резултатите, получени при възпроизводими условия).

5.3.2.   За биоаналитичните методи трябва да се определи експериментално измереният аналитичен добив при биоанализ. „Експериментално измерен аналитичен добив при биоанализ“ означава нивото на BEQ, изчислено от калибрационната крива на TCDD или на PCB 126, коригирано с резултатите от празната проба и след това разделено на нивото на ТЕQ, определено чрез метода за потвърждение. Целта му е коригирането на фактори като загубата на PCDD/PCDF и диоксиноподобни съединения по време на извличането и пречистването, успоредно извлечени съединения, които увеличават или намаляват силата на отговора (агонистичен и антагонистичен ефект), качеството на напасването на кривата или разликите между фактора за токсична еквивалентност (TEF) и стойностите на относителен потенциал (REP). Експериментално измереният аналитичен добив при биоанализ се изчислява от подходящи референтни проби с представителни модели на конгенерите около нивото от значение.

5.4.   Валидиране в диапазона на максимално допустимите количества и общи мерки за контрол на качеството

5.4.1.   По време на процедурата за валидиране и по време на рутинните анализи лабораториите трябва да докажат ефективността на даден метод в диапазона на максимално допустимото количество, например на нива 0,5, 1 и 2 пъти по-високи от максимално допустимото количество при приемлив коефициент на вариация за повтарящи се анализи.

5.4.2.   Като вътрешни мерки за контрол на качеството трябва да се извършват редовни изпитвания на празни проби и експерименти с добавка на референтен материал или анализи на контролни проби (за предпочитане е сертифициран референтен материал, ако е наличен). С цел да се гарантира, че анализите се извършват в съответствие с изискванията, диаграмите за контрола на качеството за изпитванията на празни проби, експериментите с добавка на референтен материал или анализа на контролните проби трябва да се регистрират и проверяват.

5.5.   Граница за количествено определяне

5.5.1.   За биоаналитичните скрининг методи установяването на граница за количествено определяне (LOQ) не е задължително изискване, но трябва да бъде доказано, че методът може да разграничи стойността при празна проба и граничната стойност. При представяне на нивото на BEQ трябва да се установи ниво на отчитане за обработването на проби, чийто отговор е под това ниво. Нивото на отчитане трябва доказано да се различава най-малко три пъти от нивото при процедурите с празни проби, като отговорът е под работния обхват. Следователно това ниво се изчислява от проби, в които целевите съединения се съдържат на равнище около изискваното минимално ниво, а не от съотношението S/N или от аналитична празна проба.

5.5.2.   При методите за потвърждение LOQ е около 1/5 от максимално допустимото количество.

5.6.   Аналитични критерии

За да се получат надеждни резултати чрез методите за потвърждение или скрининг методите, в диапазона на максимално допустимото количество или на прага трябва да бъдат изпълнени следните критерии по отношение на стойността съответно на ТЕQ или на BEQ, независимо дали е определена като общ ТЕQ (като сума от PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB), или поотделно за PCDD/PCDF и за диоксиноподобните PCB:

	Скрининг чрез биоаналитични или физикохимични методи	Методи за потвърждение
Дял на фалшивите резултати за съответствие (1)	< 5 %
Истинност		– 20 % до + 20 %
Повторяемост (RSDr)	< 20 %
Вътрешнолабораторна възпроизводимост (RSDR)	< 25 %	< 15 %

5.7.   Специфични изисквания относно скрининг методите

5.7.1.   За целите на скрининга могат да се използват както GC-MS, така и биоаналитични методи. По отношение на методите GC-MS трябва да бъдат изпълнени изискванията, посочени в точка 6. Специфичните изисквания по отношение на клетъчните биоаналитични методи са изложени в т. 7.

5.7.2.   Лабораториите, които прилагат скрининг методи за целите на рутинния контрол на пробите, трябва да установят тясно сътрудничество с лаборатории, които прилагат метода за потвърждение.

5.7.3.   По време на рутинните анализи се изисква проверка на ефективността на скрининг метода чрез аналитичен контрол на качеството и текущо валидиране на метода. Необходима е непрекъсната програма за контрол на резултатите, които отговарят на изискванията.

5.7.4.   Проверка за възможно потискане на клетъчния отговор и цитотоксичност:

20 % от екстрактите от проби трябва да бъдат измерени при рутинен скрининг без и със добавяне на 2,3,7,8-TCDD в съответствие с максимално допустимото количество или прага с цел да се провери възможността за евентуално потискане на отговора в резултат на интерфериращите вещества, намиращи се в екстракта от пробата. Измерената концентрация на пробата с добавен референтен материал се сравнява със сумата от концентрацията на екстракта без добавка плюс концентрацията на добавката. Ако тази измерена концентрация е по-ниска от изчислената (сумарната) концентрация с повече от 25 %, това е показател за потенциално потискане на сигнала и съответната проба трябва да бъде подложена на анализ за потвърждаване чрез GC-HRMS. Резултатите трябва да се наблюдават посредством диаграми за контрол на качеството.

5.7.5.   Контрол на качеството на проби, съответстващи на изискванията

В зависимост от матричната проба и опита на лабораторията приблизително между 2 и 10 % от пробите, които съответстват на изискванията, трябва да бъдат потвърдени чрез GC-HRMS.

5.7.6.   Определяне на дела на грешните резултати за съответствие въз основа на данните от контрола на качеството:

Определя се делът на фалшивите резултати за съответствие при скрининг на проби под и над максимално допустимото количество или прага. Действителният дял на фалшивите резултати за съответствие трябва да бъде под 5 %. Когато от контрола на качеството на съответстващите проби бъдат получени минимум 20 потвърдени резултата за всяка матрица/група матрици, въз основа на тази база данни се правят заключения относно дела на фалшивите резултати на съответствие. Резултатите от проби с диапазон на концентрацията например до 2 пъти максимално допустимото количество, анализирани при кръгови изследвания или при инциденти със замърсяване, също могат да бъдат включени в минимума от 20 резултата за оценка на дела на фалшивите резултати на съответствие. Пробите трябва да обхващат най-често срещаните модели на конгенери, които представляват различни източници.

Въпреки че целта на скрининг анализите трябва да бъде преди всичко откриването на проби, в които е надвишен прагът, критерият за определяне на дела на фалшивите резултати за съответствие е максимално допустимото количество, като се отчита неопределеността на измерването на метода за потвърждение.

5.7.7.   Пробите със съмнение за несъответствие предвид резултатите, получени при скрининга, винаги се проверяват чрез пълен повторен анализ на оригиналната проба чрез метод за потвърждение. Тези проби могат да бъдат използвани също така за оценка на дела на фалшивите резултати за несъответствие. При скрининг методите делът на фалшивите резултати за несъответствие е частта от резултатите, потвърдени като съответстващи чрез потвърдителен анализ, като при предишен скрининг за пробата са били установени съмнения за несъответствие. Оценката на ползата от скрининг метода трябва да се основава на сравнение на пробите с фалшиво несъответствие с общия брой на проверените проби. Това съотношение трябва да бъде достатъчно ниско, за да може използването на скрининг метода да бъде от полза.

5.7.8.   Биоаналитичните методи трябва да предоставят валидна индикация за нивото на TEQ, изчислено и изразено като BEQ, поне при валидирането.

Освен това при биоаналитичните методи, прилагани в условия на повторяемост, вътрешнолабораторното RSDr обикновено е по-малко от RSDR.в условия на възпроизводимост.

6.   Специфични изисквания към методите gc-ms, които трябва да бъдат изпълнени за целите на скрининга или потвърждаването

6.1.   Приемливи разлики между горнограничните и долнограничните резултати за WHO-TEQ

Разликата между горнограничното и долнограничното ниво не надвишава 20 % за потвърждение на надвишаването на максимално допустимото количество или при необходимост, на прага.

6.2.   Контрол на аналитичния добив

6.2.1.   За да се валидира аналитичната процедура, още в самото начало на аналитичния метод, например преди фазата на екстракция, се добавят вътрешни стандарти за PCDD/PCDF, маркирани с 13C и заместени с хлор на 2,3,7,8- позиции, както и вътрешни стандарти за диоксиноподобни РСВ, маркирани с 13C. Добавя се най-малко един конгенер за всяка от тетра- до октахлорираните хомоложни групи за PCDD/PCDF и най-малко един конгенер за всяка от хомоложните групи за диоксиноподобните РСВ (или най-малко един конгенер за всяка избрана йонозаписваща функция при масспектрометрията за наблюдение на PCDD/PCDF и диоксиноподобни РСВ). При методите за потвърждение се използват всички седемнадесет вътрешни стандарта за PCDD/PCDF, маркирани с 13C и заместени на 2,3,7,8- позиции, и всички дванадесет вътрешни стандарта за диоксиноподобни PCB, маркирани с 13C.

6.2.2.   За конгенерите, за които не се добавя маркиран с 13C аналог, също трябва да се определят относителните фактори на отговор чрез използване на подходящи калибриращи разтвори.

6.2.3.   За фуражи от растителен произход и фуражи от животински произход със съдържание на мазнини под 10 % добавянето на вътрешните стандарти трябва задължително да се извърши преди екстракцията. За фуражи от животински произход със съдържание на мазнини над 10 % вътрешните стандарти се добавят или преди, или след екстракцията на мазнините. Ефикасността на екстракцията трябва да бъде валидирана по подходящ начин в зависимост от етапа, на който са били добавени вътрешните стандарти, и от това дали резултатите са били отчетени за продукта или на база мазнини.

6.2.4.   Преди анализа с GC-MS се прибавят един или два стандарта за аналитичния добив (сурогат).

6.2.5.   Изисква се да се извършва контрол на аналитичния добив. При методите за потвърждение стойностите на аналитичния добив за отделните вътрешни стандарти трябва да бъдат в интервала от 60 % до 120 %. Допустими са по-ниски или по-високи проценти на аналитичен добив за отделни конгенери, по-специално определени хепта- и октахлорирани дибензо-р-диоксини и дибензофурани, при условие че участието им в стойността на TEQ не надхвърля 10 % от общата стойност на TEQ (на база сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB). За скрининг методите чрез GC-MS процентите за аналитичния добив следва да бъдат в интервала от 30 до 140 %.

6.3.   Отстраняване на интерфериращи вещества

—	Отделянето на PCDD/PCDF от интерфериращите хлорирани съединения като недиоксиноподобни PCB и хлорирани дифенилови етери се извършва чрез подходящи хроматографски техники (за предпочитане с флоризилова, алуминиева и/или въглеродна колона).

—	Отделянето на изомерите чрез газова хроматография трябва да бъде < 25 % от пик до пик между 1,2,3,4,7,8-HxCDF и 1,2,3,6,7,8-HxCDF.

6.4.   Калибриране чрез стандартна крива

Обхватът на калибрационната крива трябва да покрива съответния диапазон на максимално допустимите количества или праговете.

6.5.   Специфични критерии по отношение на методите за потвърждение

—

За GC-HRMS: — При HRMS обикновено разделителната способност е по-голяма или равна на 10 000 за целия масов обхват при минимум 10 %. — Изпълнение на други критерии за идентифициране и потвърждаване, описани в международно признати стандарти, например в стандарт EN 16215:2012 (Фуражи. Определяне на диоксини, диоксин-подобни PCB и на индикаторни PCB чрез GC-HRMS) и/или в последната редакция на методи EPA 1613 и 1668.

—

За GC-MS/MS: — Мониторинг на най-малко 2 специфични йона прекурсори, всеки от които с един специален йон на преходен продукт, за всички маркирани и немаркирани аналити, предмет на анализа. — Максимален разрешен толеранс на относителните интензитети на йона от ± 15 % за избрани йони на преходен продукт в сравнение с изчислените или измерените стойности (средно от калибрационните стандарти), при прилагане на идентични условия MS/MS, и по-специално енергия на сблъсъка и налягане на газа при сблъсъка за всеки преход на даден аналит. — Разделителната способност за всеки квадрупол се настройва на по-добра или равна на разделителната способност на единичната маса (разделителна способност на единичната маса: достатъчна разделителна способност, която да отдели един от друг два върха на една масова единица), за да се сведат до минимум интерференциите върху аналитите от значение. — Изпълнение на другите критерии, описани в международно признати стандарти, например в стандарт EN 16215:2012 (Фуражи. Определяне на диоксини, диоксин-подобни PCB и на индикаторни PCB чрез GC-HRMS и/или в последната редакция на методи EPA 1613 и 1668, с изключение на задължението за използване на GC-HRMS.

7.   Специфични изисквания по отношение на биоаналитичните методи

Биоаналитичните методи са методи, основани на използването на биологични принципи като клетъчни анализи, рецепторни анализи или имуноанализи. В настоящата точка 7 се установяват изискванията по отношение на биоаналитичните методи като цяло.

По принцип при скрининг метода дадена проба се класифицира като съответстваща проба или като проба, за която има съмнение за несъответствие. За тази цел изчисленото ниво на BEQ се сравнява с граничната стойност (вж. точка 7.3). Пробите със стойност под граничната се определят като съответстващи, а за пробите със стойност, равна на граничната или над нея, има съмнение за несъответствие и се налага анализ чрез метод за потвърждение. На практика ниво на BEQ, което отговаря на 2/3 от максимално допустимото количество, може да послужи като гранична стойност, при условие че е осигурен дял на фалшивите резултати за съответствие под 5 % и приемлив дял на резултатите за фалшиво несъответствие. При различни максимално допустими количества за PCDD/PCDF и за сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB проверката на съответствието на проби без разделяне на части изисква биоанализът да има подходящи гранични стойности за PCDD/PCDF. За гранична стойност при проверката на пробите, които надвишават праговете, може да послужи подходящ процент от съответния праг.

Освен това при някои биоаналитични методи може да се определи ориентировъчно ниво, изразено в BEQ, за проби в рамките на работния обхват, които превишават границата на отчитане (вж. точки 7.1.1 и 7.1.6).

7.1.   Оценка на отговора на изследването

7.1.1.   Общи изисквания

—

При изчисляване на концентрациите от калибрационна крива за TCDD стойностите в ниската и високата част на кривата ще показват висока вариация (висок коефициент на вариация (CV)). Работният обхват е областта, в която CV е под 15 %. Долната граница на работния обхват (границата на отчитане) трябва да бъде зададена на ниво поне три пъти над равнището при процедурите с празни проби. Горната граница на работния обхват обикновено се представя чрез стойност EC70 (70 % от максимална ефективна концентрация), но с по-ниска стойност, ако в този интервал CV е над 15 %. Работният обхват се определя по време на валидирането. Граничните стойности (вж. точка 7.3) трябва задължително да бъдат в рамките на работния обхват.

—

За стандартните разтвори и екстрактите от проби се провеждат поне два анализа. При повторните анализи стандартният разтвор или контролният екстракт, изследвани в 4 до 6 ямки, разпределени върху лабораторната плака, дават отговор или концентрация (възможно само в рамките на работния обхват) на база CV < 15 %.

7.1.2.   Калибриране

7.1.2.1.   Калибриране чрез стандартна крива

—	Нивата в пробите се оценяват чрез сравняване на отговора на изследването с калибрационна крива на TCDD (или PCB 126 или стандартна смес от PCDD/PCDF/диоксиноподобни PCB), за да се изчисли нивото на BEQ в екстракта, а след това и в пробата.

—

Калибрационните криви съдържат 8 до 12 концентрации (поне при повторните анализи) с достатъчно концентрации в долната част на кривата (работния обхват). Трябва да се обърне специално внимание на качеството на съответствието на кривата спрямо работния обхват. При оценката на степента на съответствие при нелинейна регресия стойността R2 като такава има малко или никакво значение. По-голямо съответствие се постига чрез свеждане до минимум на разликата между изчислените и наблюдаваните нива в работния обхват на кривата, например чрез свеждане до минимум на сбора от квадратите на остатъците.

—

Впоследствие оцененото ниво в екстракта от пробата се коригира за нивото на BEQ, изчислено за матрица/празна проба разтворител (за да се вземат предвид примесите от използваните разтворители и химикали), както и за експериментално измерения аналитичен добив (изчислено от нивото на BEQ на подходящи референтни проби с представителни модели на конгенерa около максимално допустимото количество или прага). За извършване на корекция за аналитичен добив експериментално измереният аналитичен добив трябва да бъде в рамките на необходимия обхват (вж. точка 7.1.4.). Референтните проби, които се използват за корекция за аналитичен добив, следва да отговарят на изискванията, посочени в точка 7.2.

7.1.2.2.   Калибриране с референтни проби

Като алтернатива може да се използва калибрационна крива, съставена въз основа на поне четири референтни проби (вж. точка 7.2.4: една празна проба от матрица плюс три референтни проби със стойност 0,5, 1 и 2 пъти нивото на максимално допустимото количество или прага), като така не се налага корекция за празна проба и за аналитичен добив. В този случай отговорът на изследването, съответстващ на 2/3 от максимално допустимото количество (вж. точка 7.3), може да бъде изчислен пряко от тези проби и да бъде използван като гранична стойност. За гранична стойност при проверката на пробите, които надвишават праговете, би могъл да се използва подходящ процент от тези прагове.

7.1.3.   Отделно определяне на PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB

Екстрактите могат да бъдат разделени на части, съдържащи PCDD/PCDF и диоксиноподобни PCB, което позволява отчитане на нивата на ТЕQ (изразени като BEQ) поотделно за PCDD/PCDF и за диоксиноподобните PCB. За предпочитане е да се използва калибрационна крива със стандарт PCB 126 при оценката на резултатите за частта, която съдържа диоксиноподобни PCB.

7.1.4.   Експериментално измерени аналитични добиви при биоанализ

„Експериментално измереният аналитичен добив при биоанализ“ се изчислява от подходящи референтни проби с представителни модели на конгенери около максимално допустимото количество или прага и се изразява като процент от нивото на BEQ спрямо нивото на ТЕQ. В зависимост от вида на анализа и на използваните TEF (9) разликите между факторите TEF и REP за диоксиноподобните PCB могат да доведат до ниски експериментално измерени аналитични добиви за диоксиноподобните PCB в сравнение с PCDD/PCDF. Следователно ако се извършва отделно определяне на PCDD/PCDF и на диоксиноподобните PCB, експериментално измереният аналитичен добив при биоанализ е: за диоксиноподобни PCB — от 20 до 60 %, за PCDD/PCDF — от 50 до 130 % (интервалите се прилагат за калибрационната крива за TCDD). Тъй като делът на диоксиноподобните PCB в сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобни PCB може да варира между различните матрици и проби, експериментално измереният аналитичен добив при биоанализ за сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобни PCB отразява тези разлики и трябва да бъде между 30 % и 130 %. Всяко отражение на преразгледаните в значителна степен стойности на TEF върху законодателството на Съюза, свързано с PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB, изисква преразглеждане на тези интервали.

7.1.5.   Контрол на аналитичния добив при пречистване

Загубата на съединения по време на пречистването трябва да бъде проверена при валидирането. Празна проба, към която е добавена смес от различните конгенери, се подлага на пречистване (най-малко n = 3), а аналитичният добив и вариациите се проверяват чрез метод за потвърждение. Аналитичният добив трябва да бъде между 60 % и 120 % особено за конгенери, чийто дял в нивото на ТЕQ в различни смеси е над 10 %.

7.1.6.   Граница на отчитане

При отчитане на равнищата на BEQ границата на отчитане се определя от съответните матрични проби, които включват типични модели на конгенери, а не от калибрационната крива на стандартите поради ниската прецизност в долната част на кривата. Взема се предвид въздействието на екстракцията и на пречистването. Границата на отчитане се установява поне три пъти над нивото при процедурите с празни проби.

7.2.   Използване на референтни проби

7.2.1.   Референтните проби представляват матрични проби, модели на конгенери и интервали на концентрация за PCDD/PCDF и диоксиноподобни PCB около максимално допустимото количество или прага.

7.2.2.   Във всяка серия от изпитвания се включва празна проба от матрица, а когато това не е възможно — процедура с празна проба, както и референтна проба с ниво, равно на максимално допустимото количество или на прага. Тези проби се подлагат на екстракция и се изследват по едно и също време при еднакви условия. Референтната проба следва да покаже много по-ясен отговор в сравнение с празната проба, като по този начин се гарантира пригодността на изпитването. Тези проби могат да се използват за корекция за празна проба и за аналитичен добив.

7.2.3.   Референтните проби, които са избрани за корекция за аналитичен добив, трябва да бъдат представителни по отношение на пробите за изпитване, което означава, че моделите на конгенерите не може да водят до подценяване на нивата.

7.2.4.   При контрола на максимално допустимото количество или прага могат да се включат допълнителни референтни проби със стойности например 0,5 и 2 пъти стойността на максимално допустимото количество или прага с цел установяване ефективността на изпитването в интервала от значение. Съчетани, тези проби могат да се използват за изчисляване на равнищата на BEQ в пробите за изпитване (вж. точка 7.1.2.2).

7.3.   Определяне на гранични стойности

Установява се връзката между биоаналитичните резултати, изразени в BEQ, и резултатите от методите за потвърждение, изразени в ТЕQ,например чрез калибрационни експерименти, при които се отчита влиянието на матрицата върху калибрационните прави и които включват референтни проби с добавка 0, 0,5, 1 и 2 пъти максимално допустимото количество с 6 повторения на всяко ниво (n = 24). Факторите за корекция (за празна проба и за аналитичен добив) могат да бъдат оценени въз основа на посочената връзка, но те трябва да бъдат проверявани в съответствие с точка 7.2.2.

Граничните стойности се установяват с оглед вземане на решение за съответствието на пробите спрямо максимално допустимите количества или за контрол на праговете, ако е от значение, като съответните максимално допустими количества или прагове се задават или поотделно за PCDD/PCDF и за диоксиноподобните PCB, или за сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB. Тези стойности са представени чрез долната крайна точка на разпределението на биоаналитичните резултати (коригирани за празна проба и за аналитичен добив), съответстваща на критичната граница при метода за потвърждение въз основа на 95-процентна доверителна вероятност, което предполага процент на фалшивите резултати за съответствие < 5 %, и при RSDR < 25 %. Критичната граница при метода за потвърждение е максимално допустимото количество, като се отчита неопределеността на измерването.

Граничната стойност (изразена в BEQ) може да бъде изчислена в съответствие с някой от подходите, изложени в точки 7.3.1, 7.3.2 и 7.3.3 (вж. графика 1).

7.3.1.   Използване на долната граница на 95-процентния интервал на предвиждане при критична граница при метода за потвърждение:

където:

BEQDL	BEQ съответства на критичната граница при метода за потвърждение, която представлява максимално допустимото количество при отчитане на неопределеността на измерването
sy,x	остатъчно стандартно отклонение
t α,f = m-2	коефициент на Стюдънт (α = 5 %, f = степени на свобода, едностранни)
m	общ брой калибрационни точки (индекс j)
n	брой повторения на всяко ниво
xi	Концентрация на пробата (изразена в TEQ) в калибрационна точка i, определена чрез метода за потвърждение
	средна стойност на концентрациите (изразена в TEQ) на всички калибрационни проби
	параметър за сумата на квадрат, i = индекс за калибрационна точка i

7.3.2.   Изчисляване въз основа на биоаналитични резултати (коригирани за празна проба и за аналитичен добив) от множество анализи на проби (n≥ 6), замърсени на нивото на критичната граница при метода за потвърждение, като долната крайна точка на разпределението на данните при съответната осреднена стойност на BEQ:

Гранична стойност = BEQDL – 1.64 × SDR

където:

SDR	стандартно отклонение на резултатите на биоанализа при BEQDL, измерено в условия на вътрешнолабораторна възпроизводимост

7.3.3.   Изчисляване като средна стойност на биоаналитични резултати (изразени в BEQ, коригирани за празна проба и за аналитичен добив) от множество анализи на проби (n≥ 6), замърсени на ниво 2/3 от максимално допустимото количество или прага, като се има предвид наблюдението, че това ниво ще бъде около граничната стойност, определена съгласно точка 7.3.1 или 7.3.2.:

Графика 1

Регресионна линия с 95 %-ен интервал на предвиждане

BEQНиво на действие

Макс. Доп. кол

Крит. Гран.

Резултати от HRGC/HRMS (TEQ)

Биоаналитични резултати (BEQ)

BEQКрит. граница

Гран. стойност

β = 5 %

Ниво на действие

Графика 1. Изчисляване на гранични стойности въз основа на 95-процентна доверителна вероятност, при което делът на фалшивите резултати на съответствие е < 5 %, а RSDR е < 25 %:

1.	от долната граница на 95-процентния интервал на предвиждане при критичната граница при метода за потвърждение

2.	от множество анализи на проби (n≥ 6), замърсени на нивото на критичната граница при метода за потвърждение, като долната крайна точка на разпределението на данните (представен на графиката чрез камбановидна крива) при съответната осреднена стойност на BEQ.

7.3.4.   Ограничения за граничните стойности:

Граничните стойности на база BEQ, които са изчислени от RSDR, постигнато по време на валидирането при използване на ограничен брой проби с различни модели на матриците/конгенерите, могат да бъдат по-високи от максимално допустимите количества или праговете на база ТЕQ поради по-голямата прецизност в сравнение с постиганата при рутинни условия, при които трябва да се контролира неизвестен спектър от възможни модели на конгенери. В такива случаи граничните стойности се изчисляват при RSDR = 25 % или, за предпочитане — на две трети от максимално допустимото количество или прага.

7.4.   Характеристики за ефективност

7.4.1.   Тъй като при биоаналитичните методи не могат да се използват вътрешни стандарти, за да се получат данни за стандартното отклонение в рамките на изпитванията и между различните серии изпитвания, се извършват изпитвания за повторяемост на биоаналитичните методи. Повторяемостта трябва да бъде под 20 %, а вътрешнолабораторната възпроизводимост — под 25 %. Това се базира на изчислените като BEQ нива след корекция за празна проба и за аналитичен добив.

7.4.2.   Като част от процеса на валидиране следва да се докаже, че чрез изследването се постига разграничаване между празна проба и ниво, равно на граничната стойност, което позволява да се идентифицират пробите над съответната гранична стойност (вж. точка 7.1.2).

7.4.3.   Определят се целевите съединения, възможните интерференции, както и максимално допустимите количества в празната проба.

7.4.4.   Процентното стандартно отклонение в отговора или в концентрацията, изчислена от отговора (възможно само в работния обхват) при трикратно определяне на екстракт от проба, не може да надхвърля 15 %.

7.4.5.   Некоригираните резултати от референтната/референтните проба/проби, изразени в BEQ (празна проба и на нивото на максимално допустимото количество или на прага), се използват за оценка на ефективността на биоаналитичния метод спрямо постоянен период от време.

7.4.6.   За да се гарантира, че анализите се провеждат в съответствие с изискванията, се регистрират и проверяват диаграми за контрол на качеството за процедурите с празни проби, както и за всеки вид референтна проба; за процедурите с празни проби по-специално това се извършва по отношение на изискваната минимална разлика спрямо ниската част на работния обхват, а за референтните проби — по отношение на вътрешнолабораторната възпроизводимост. Процедурите с празни проби се контролират стриктно, за да се избегнат фалшиви резултати за съответствие при приспадането.

7.4.7.   Получените чрез методите за потвърждение резултати на проби, за които има съмнение за несъответствие, както и 2 % — 10 % от съответстващите на изискванията проби (минимум 20 проби за матрица) се събират и се използват за оценка на ефективността на скрининг метода и на връзката между BEQ и ТЕQ. Тази база данни може да бъде използвана за повторната оценка на граничните стойности, които се прилагат при рутинните проби за валидираните матрици.

7.4.8.   Ефикасността на метода може да бъде доказана също и чрез участие в кръгови изпитвания. Резултатите от пробите с концентрация например до 2 пъти максимално допустимото количество, анализирани при кръговите изпитвания, също могат да бъдат включени при оценяването на дела на фалшивите резултати за съответствие, ако лабораторията докаже своята ефективност. Пробите трябва да обхващат най-често срещаните модели на конгенери, които представляват различни източници.

7.4.9.   При инциденти граничните стойности могат да бъдат подлагани на преоценка, която да отрази специфичната матрица и модела на конгенера при конкретния инцидент.

8.   Представяне на резултатите

8.1.   Методи за потвърждение

8.1.1.   Доколкото позволява аналитичната процедура, резултатите от анализа следва да включват количествата на отделните конгенери на PCDD/PCDF и диоксиноподобни PCB и да се отбелязват като долна граница, горна граница и средна граница с цел да се включи максимално възможната информация при изразяването на резултатите, позволяваща интерпретирането им в съответствие със специфичните изисквания.

8.1.2.   Отчетът включва информация за метода, използван при екстракцията на PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB.

8.1.3.   Данните за аналитичния добив за отделните вътрешни стандарти се представят в случаите, в които аналитичният добив е извън обхвата, посочен в точка 6.2.5, когато максимално допустимото количество е надвишено (в този случай — аналитичния добив за един от двата повторни анализа) или в други случаи при поискване.

8.1.4.   Тъй като при установяването на съответствието на пробата неопределеността на измерването трябва да бъде взета предвид, този параметър трябва да бъде представен. Така аналитичните резултати трябва да бъдат представени като х +/– U, където х е аналитичният резултат, а U — разширената неопределеност на измерването, като се използва фактор на покриване 2, който дава доверителна вероятност приблизително 95 %. В случай че PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB се определят поотделно, за разширената неопределеност на сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB се използва сумата от оценената разширена неопределеност на отделните резултати от анализа на PCDD/PCDF и на диоксиноподобните PCB.

8.1.5.   Ако неопределеността на измерването се взема предвид чрез прилагане на ССα (както е описано в настоящата част Б, глава I, точка 2.2), този параметър трябва да бъде представен.

8.1.6.   Резултатите трябва да бъдат изразени в същите единици и най-малко със същия брой значещи цифри като определените в Директива 2002/32/ЕО максимално допустими количества.

8.2.   Биоаналитични скрининг методи

8.2.1.   Резултатът от скрининга се представя като „съответства“ или „със съмнение за несъответствие“.

8.2.2.   В допълнение резултатът за PCDD/PCDF и/или за диоксиноподобните PCB може да се представи като изразен в BEQ, а не в ТЕQ.

8.2.3.   Пробите, чийто отговор е под границата на отчитане, се представят като „проби под границата на отчитане“.

8.2.4.   За всеки тип матрична проба в отчета се посочва максимално допустимото количество или прага, на което/който се базира оценката.

8.2.5.   В отчета се посочва видът на използваното изследване, принципът, на който той се базира, както и видът на калибрирането.

8.2.6.   Отчетът включва информация за метода, използван при екстракцията на PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB.

8.2.7.   При проби, за които има съмнение за несъответствие, отчетът трябва да включва бележка относно действията, които да бъдат предприети. Концентрацията на PCDD/PCDF и сумата от PCDD/PCDF и диоксиноподобните PCB в пробите с повишени количества трябва да бъдат определени/потвърдени чрез метод за потвърждение.

ГЛАВА III

Подготовка на пробите и изисквания към методите за анализ, използвани при официалния контрол на съдържанието на недиоксиноподобни PCB (PCB № 28, 52, 101, 138, 153, 180)

1.   Приложно поле

Посочените в настоящата глава изисквания се прилагат за анализа на фуражите за целите на официалния контрол на нивата на недиоксиноподобни полихлорирани бифенили (недиоксиноподобни PCB) и за други регулаторни цели.

2.   Приложими методи за откриване

Газова хроматография/Електроноулавяща детекция (GC/ECD), GC-LRMS, GC-MS/MS, GC/HRMS или еквивалентни методи.

3.   Идентифициране и потвърждаване на аналитите от значение

3.1.   Време на относително задържане спрямо вътрешните стандарти или референтните стандарти (допустимо отклонение от +/- 0,25 %).

3.2.   Отделяне посредством газова хроматография на всички шест индикаторни PCB (PCB 28, PCB 52, PCB 101, PCB 138, PCB 153 и PCB 180) от интерфериращите вещества, по-специално съвместно елуиращи PCB, особено ако количествата в пробите са в рамките на законово установените ограничения и несъответствието трябва да бъде потвърдено.

[Конгенери, за които е установено, че често елуират съвместно, са например PCB 28/31, PCB 52/69 и PCB 138/163/164. При GC-MS трябва да се вземат предвид и възможните интерференции, причинени от фрагменти от конгенери с по-високо съдържание на хлор.]

3.3.   Изисквания към техниките GC-MS

Наблюдение най-малко на:

а)	два специфични йона за HRMS;

б)	два специфични йона при m/z > 200 или три специфични йона при m/z > 100 за LRMS;

в)	1 прекурсор и 2 производни йона за MS-MS.

Максимално допустим толеранс за интензитетното съотношение за избраните масови фрагменти:

Относително отклонение на интензитетното съотношение на избрани масови фрагменти от теоретичния интензитет или калибрационния стандарт за базовия йон (най-силно присъстващия наблюдаван йон) и за потвърдителния/потвърдителните йон/йони:

Относителен интензитет на потвърдителния/ите йон/и в сравнение с базовия йон	GC-EI-MS (относително отклонение)	GC-CI-MS, GC-MSn (относително отклонение)
> 50 %	± 10 %	± 20 %
> 20 % до 50 %	± 15 %	± 25 %
> 10 % до 20 %	± 20 %	± 30 %
≤ 10 %	± 50 % (2)	± 50 % (2)

3.4.   Изисквания към техниките GC-ECD

Резултатите, които надхвърлят толеранса, трябва да бъдат потвърдени с две GC колони с неподвижни фази с различна полярност.

4.   Доказване на ефективността на метода

Ефективността на метода се валидира в диапазона на максимално допустимото количество (от 0,5 до 2 пъти максимално допустимото количество) с приемлив коефициент на вариация за повтарящите се анализи (вж. изисквания за междинна прецизност в точка 9).

5.   Граница за количествено определяне

Стойностите от изпитвания на празни проби не трябва да бъдат над 30 % от нивото на замърсяване, съответстващо на максималната граница (10).

6.   Контрол на качеството

Редовни контролни изпитвания на празни проби, анализ на проби с добавка на референтен материал, проби за контрол на качеството, участие в междулабораторни изследвания за съответните матрици.

7.   Контрол на аналитичния добив

7.1.   Използват се подходящи вътрешни стандарти с физикохимични свойства, сравними с тези на аналитите от значение.

7.2.   Добавяне на вътрешни стандарти:

Добавяне към продукти (преди екстракцията и пречистването).

7.3.   Изисквания към методите, при които се използват всички шест изотопно белязани конгенери на индикаторни PCB:

а)	резултатите се коригират за аналитичен добив при вътрешни стандарти;

б)	аналитичният добив при изотопно белязани вътрешни стандарти е между 50 и 120 %;

в)	допустима е по-ниска или по-висока степен на аналитичен добив за отделни конгенери, при които участието в сумата от шестте индикаторни PCB е под 10 %.

7.4.   Изисквания към методите, при които не всички шест изотопно белязани вътрешни стандарта се използват, или при които се използват други вътрешни стандарти:

а)	възстановяването при вътрешния/вътрешните стандарт/стандарти се контролира за всяка проба;

б)	възстановяването при вътрешния/вътрешните стандарт/стандарти е между 60 и 120 %;

в)	резултатите се коригират за аналитичен добив при вътрешни стандарти

7.5.   Аналитичният добив при небелязани конгенери се проверява чрез проби с добавен референтен материал или проби за контрол на качеството с концентрации в диапазона на максимално допустимото количество. Аналитичният добив за посочените конгенери се счита за приемлив, когато е между 70 и 120 %.

8.   Изисквания към лабораториите

В съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 882/2004 лабораториите трябва да бъдат акредитирани от признат орган, действащ в съответствие с Ръководство 58 на ISO, с цел да се гарантира осигуряване на качеството при анализите. Лабораториите трябва да бъдат акредитирани в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025.

9.   Характеристики за ефективност: критерии за сумата от шестте индикаторни PCB на нивото на максимално допустимото количество

Истинност	– 30 % до + 30 %
Междинна прецизност (% RSD)	≤ 20 %
Разлика между изчислението за горна и долна граница	≤ 20 %

10.   Представяне на резултатите

10.1.   Доколкото аналитичната процедура позволява, резултатите от анализа трябва да включват нивата на отделните конгенери на PCB и да бъдат представени като долна граница, горна граница и средна граница с цел при представянето им да бъде включена възможно най-много информация, което да позволи тълкуване в съответствие със специфични изисквания.

10.2.   Отчетът трябва да включва данни за метода, използван за екстракция на PCB и на мазнини.

10.3.   Данните за аналитичния добив за отделните вътрешни стандарти се представят в случаите, в които аналитичният добив е извън обхвата, посочен в точка 7, когато максимално допустимото количество е надвишено или в други случаи при поискване.

10.4.   Тъй като при установяването на съответствието на пробата неопределеността на измерването трябва да бъде взета предвид, този параметър трябва също да бъде представен. Така аналитичните резултати трябва да бъдат представени като х +/– U, където х е аналитичният резултат, а U — разширената неопределеност на измерването, като се използва фактор на покриване 2, който дава доверителна вероятност приблизително 95 %.

10.5.   Ако неопределеността на измерването се взема предвид чрез прилагане на ССα (както е описано в глава I, точка 2.1), този параметър трябва да бъде представен.

10.6.   Резултатите трябва да бъдат изразени в същите единици и най-малко със същия брой значещи цифри като определените в Директива 2002/32/ЕО максимално допустими количества.

1.   Преди началото на процеса на постигане на съвместно решение консолидиращият надзорник и съответните компетентни органи постигат съгласие относно графика на етапите, които трябва да бъдат следвани в този процес (наричан по-нататък „график на съвместното решение“). В случай на несъгласие консолидиращият надзорник определя графика на съвместното решение след отчитане на мненията и резервите, изразени от страна на съответните компетентни органи.

2.   Графикът на постигане на съвместно решение се актуализира поне веднъж годишно и трябва да включва следните етапи:

а)	постигане на съгласие относно участието на други компетентни органи и на компетентни органи на трети държави съгласно член 4;

б)

представяне на докладите за процеса на надзорен преглед и оценка и докладите за оценка на ликвидния риск на групата от съответните компетентни органи съгласно член 5, както и приноса на другите компетентни органи и компетентните органи на трети държави, поканени да участват съгласно член 4, параграф 2;

в)

представяне на проекта на доклад за оценка на риска на групата и на проекта на доклад за оценка на ликвидния риск на групата от консолидиращия надзорник на съответните компетентни органи съгласно член 6, параграф 6 и на другите компетентни органи и на компетентните органи на трети държави съгласно член 4, параграф 3 и член 6, параграф 7;

г)	диалог между консолидиращия надзорник и съответните компетентни органи по проекта на доклад за оценка на риска на групата и проекта на доклад за оценка на ликвидния риск на групата в съответствие с член 7;

д)

представяне на доклада за оценка на риска на групата и на доклада за оценка на ликвидния риск на групата от консолидиращия надзорник на съответните компетентни органи съгласно член 8, параграф 2 и на другите компетентни органи и на компетентните органи на трети държави съгласно член 4, параграф 3 и член 8, параграф 5;

е)	представяне на консолидиращия надзорник на приноса към изготвянето на проекта на съвместно решение относно капитала и на проекта на съвместно решение относно ликвидността от страна на съответните компетентни органи съгласно член 9, параграф 1;

ж)	представяне на проекта на документ за съвместно решение относно капитала и на проекта на документ за съвместно решение относно ликвидността от консолидиращия надзорник на съответните компетентни органи съгласно член 10, параграф 6 и член 11, параграф 5;

з)	консултации по проектите на документи за съвместно решение относно капитала и за съвместно решение относно ликвидността на институцията майка от ЕС и на институциите от групата, когато това се изисква от законодателството на дадена държава членка;

и)	диалог между консолидиращия надзорник и съответните компетентни органи по проекта на съвместно решение относно капитала и проекта на съвместно решение относно ликвидността;

й)	постигане на съвместното решение относно капитала и съвместното решение относно ликвидността съгласно член 12;

к)	съобщаване на съвместното решение относно капитала и на съвместното решение относно ликвидността от консолидиращия надзорник и съответните компетентни органи на институцията майка от ЕС и на институциите от групата съгласно член 13;

л)	постигане на съгласие относно графика за планиране на процеса на постигане на съвместното решение за следващата година.

3.   Графикът на съвместното решение трябва да отговаря на всяко едно от следните изисквания:

а)	да отразява обхвата и сложността на всяка задача, като се имат предвид размерът, системното значение, естеството, мащабът и сложността на дейностите на групата, както и нейният рисков профил;

б)	да взема предвид, доколкото е възможно, задълженията на консолидиращия надзорник и на съответните компетентни органи по отношение на плановете за извършване на надзорни проверки, посочени в член 116, параграф 1, буква в), трета алинея от Директива 2013/36/ЕС.

4.   Графикът на съвместно решение се преразглежда, когато е целесъобразно, и по-специално с цел в него да бъде отразена спешността на всички извънредни актуализация, предприети в съответствие с членове 20 и 21.

5.   Консолидиращият надзорник и съответните компетентни органи съобщават на институциите от групата, за които са съответно отговорни, ориентировъчна дата за консултацията, посочена в параграф 2, буква з), относно аспектите на проекта на документи за съвместно решение, доколкото те засягат посочените институции.

Консолидиращият надзорник и съответните компетентни органи съобщават на институциите от групата, за които са съответно отговорни, приблизителна дата за съобщаване на информацията, посочена в параграф 2, буква к).

1.   Консолидиращият надзорник може да реши да покани други компетентни органи и компетентни органи на трети държави да участват в изготвянето на доклада за оценка на риска на групата или в доклада за оценка на ликвидния риск на групата. Това решение е въз основа на значението на клона или на институцията в рамките на групата и на важността им за местния пазар.

Такова участие се извършва при спазване на изисквания за поверителност, равностойни на изискванията в дял VII, раздел II, глава 1 от Директива 2013/36/ЕС и, когато е приложимо, членове 54 и 58 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4).

Равностойността се преценява от консолидиращия надзорник и от всички съответни компетентни органи.

2.   Когато консолидиращият надзорник реши да покани за участие друг компетентен орган съгласно определението в член 2, параграф 2 или компетентен орган на трета държава, двата органа постигат съгласие относно обхвата на участието на другия компетентен орган или на компетентния орган на третата държава. Постигане на такова съгласие се разрешава за следните цели:

а)	предоставяне на консолидиращия надзорник на принос към изготвянето на доклада за оценката на риска на групата или на доклада за оценката на ликвидния риск на групата;

б)	добавяне на приноса под формата на приложения, посочени в буква а) от настоящия параграф, към проекта или окончателния доклад за оценка на риска на групата или доклада за оценка на ликвидния риск на групата.

3.   Когато консолидиращият надзорник реши да покани за участие други компетентни органи или компетентни органи на трети държави, консолидиращият надзорник не предоставя проекта на доклад и окончателния доклад за оценка на риска на групата, както и доклада за оценка на ликвидния риск на групата на другите компетентни органи и на компетентните органи на трети държави без съгласието на всички съответни компетентни органи.

4.   Консолидиращият надзорник осведомява подробно съответните компетентни органи относно степента, равнището и естеството на участие на другите компетентни органи и компетентните органи на трети държави в процеса на оценка на риска на групата и относно степента, в която техният принос е бил от полза за изготвянето на доклада за оценката на риска на групата.

1.   С цел в съвместното решение в съответствие с член 113, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС да се улесни надлежното отчитане на оценката на риска на дъщерните дружества, съответните компетентни органи предоставят на консолидиращия надзорник своевременно и при всички случаи в рамките на срока, посочен в графика на съвместно решение, своите доклади за процеса на надзорен преглед и оценка и своите доклади за оценката на ликвидния риск съгласно член 3, параграф 2, буква б).

2.   Докладите за процеса на надзорен преглед се изготвят, като се използва образецът в приложение I. Тези доклади се допълват от кратки обобщения на резултатите, като се използва таблица 1 от приложение II, както и кратко обобщение на оценката на капиталовата адекватност, като се използва таблица 2 от приложение II.

Докладите за оценка на ликвидния риск се изготвят, като се използва образецът в приложение V. Тези доклади се допълват от кратки обобщения на резултатите, като се използва таблица 1 от приложение VI, както и кратко обобщение на оценката на ликвидността, като се използва таблица 2 от приложение VI.

Докладите за процеса на надзорен преглед и оценка и докладите за оценка на ликвидния риск могат да включват допълнителна информация, която е от значение.

1.   Консолидиращият надзорник подготвя проект на доклад за оценка на риска на групата и проект на доклад за оценка на ликвидния риск на групата въз основа на всеки един от следните елементи:

а)	своя собствен доклад за процеса на надзорен преглед и оценка или своя доклад за оценка на ликвидния риск на институцията майка от ЕС и групата;

б)	докладите за процеса на надзорен преглед и оценка или докладите за оценка на ликвидния риск за дъщерните дружества, предоставени от съответните компетентни органи съгласно член 5;

в)	приноса на други компетентни органи и на компетентни органи на трети държави съгласно член 4, параграф 2.

2.   Докладите за процеса на надзорен преглед и оценка и докладите за оценката на ликвидния риск, посочени в параграф 1, букви а) и б), заедно със приноса, посочен в буква в) от този параграф, се добавят като приложения към проекта на доклад за оценка на риска на групата или към проекта на доклад за оценка на ликвидния риск на групата.

3.   Проектът на доклад за оценка на риска на групата и проектът на доклад за оценка на ликвидния риск на групата съдържат резултатите от оценката на това дали правилата, стратегиите, процесите и механизмите, приложени от групата и нейните институции, както и притежаваният от тях собствен капитал и ликвидност осигуряват стабилно управление и покритие на техните рискове.

4.   Проектът на доклад за оценка на риска на групата се подготвя, като се използва образецът в приложение III. Този доклад се допълва от кратки обобщения на резултатите, като се използва таблица 1 от приложение IV, и от кратко обобщение на оценката на капиталовата адекватност, като се използва таблица 2 от приложение IV.

Проектът на доклад за оценка на ликвидния риск на групата се подготвя, като се използва образецът в приложение VII. Този доклад се допълва от кратки обобщения на резултатите, като се използва таблица 1 от приложение VIII, и от кратко обобщение на оценката на ликвидността, като се използва таблица 2 от приложение VIII.

5.   В съответствие с принципа на пропорционалност консолидиращият надзорник гарантира, че следните елементи са изпълнени:

а)	съвместната оценка отразява значението на институциите в рамките на групата и важността им за местния пазар;

б)	в проекта на доклад за оценка на риска на групата и в проекта на доклад за оценка на ликвидния риск на групата се посочва как са взети под внимание значението и важността на институциите.

6.   Консолидиращият надзорник представя проектите на доклади на съответните компетентни органи своевременно и във всички случаи в рамките на срока, посочен в графика на съвместно решение съгласно член 3, параграф 2, буква в).

7.   При постигане на съгласието, посочено в член 4, параграф 3, консолидиращият надзорник може да предостави проекта на доклад за оценка на риска на групата и проекта на доклад за оценка на ликвидния риск на групата на другите компетентни органи и на компетентните органи на трети държави.

1.   Консолидиращият надзорник взема решение относно формата и обхвата на диалога със съответните компетентни органи по проекта на доклад за оценка на риска на групата и проекта на доклад за оценка на ликвидния риск на групата.

2.   Консолидиращият надзорник и съответните компетентни органи обсъждат съгласуването на количествените предложения, включени в доклада за процеса на надзорен преглед и оценка и в доклада за оценката на ликвидния риск, посочени в член 6, параграф 1, с количествените предложения, включени в проекта на доклад за оценка на риска на групата и проекта на доклад за оценка на ликвидния риск на групата, както е приложимо.

3.   Количествените предложения, посочени в параграф 2, се състоят най-малко от следните предложения:

а)	предложените нива на собствен капитал, които групата институции на консолидирано ниво и всички институции от тази група на индивидуално ниво са задължени да държат съгласно член 104, параграф 1, буква а) от Директива 2013/36/ЕС;

б)	предложените нива на специални изисквания за ликвидност, които групата институции на консолидирано ниво и всички институции от тази група на индивидуално ниво са задължени да спазват съгласно член 105 от Директива 2013/36/ЕС;

1.   Въз основа на диалога, посочен в член 7, консолидиращият надзорник финализира доклада за оценка на риска на групата и доклада за оценка на ликвидния риск на групата, като използва формата и съдържанието на проекта на доклада за оценка на риска на групата и проекта на доклада за оценка на ликвидния риск на групата, както е посочено в член 6. Консолидиращият надзорник обяснява всички съществени промени, внесени в доклада за оценка на риска на групата и в доклада за оценка на ликвидния риск на групата. Промените отразяват резултатите от диалога и съдържат необходимите актуализации на приложенията към доклада за оценка на риска на групата или към доклада за оценка на ликвидния риск на групата.

2.   Консолидиращият надзорник предоставя на съответните компетентни органи своевременно и във всички случаи в рамките на срока, посочен в графика на съвместното решение, доклада за оценка на риска на групата и доклада за оценка на ликвидния риск на групата съгласно член 3, параграф 2, буква д).

3.   В съответствие с член 113, параграф 2, буква а) от Директива 2013/36/ЕС с представянето на доклада за оценка на риска на групата на съответните компетентни органи започва да тече четиримесечният срок за постигане на съвместно решение относно капитала.

4.   В съответствие с член 113, параграф 2, буква б) от Директива 2013/36/ЕС с представянето на доклад за оценка на ликвидния риск на групата на съответните компетентни органи започва да тече едномесечният срок за постигане на съвместно решение относно ликвидността.

5.   При постигане на съгласието, посочено в член 4, параграф 3, консолидиращият надзорник може да предостави доклада за оценка на риска на групата и доклада за оценка на ликвидния риск на групата на другите компетентни органи и на компетентните органи на трети държави.

1.   Съответните компетентни органи предоставят на консолидиращия надзорник своевременно и във всички случаи в рамките на срока, посочен в графика на съвместно решение, своя принос към проекта на съвместно решение относно капитала и проекта на съвместно решение относно ликвидността съгласно член 3, параграф 2, буква е). Приносът обхваща всички институции в рамките на група институции, които попадат в обхвата на процеса на постигане на съвместно решение.

2.   Консолидиращият надзорник дава своя принос към проекта на съвместно решение относно капитала. В приноса му се включват всички изброени по-долу елементи:

а)	всички институции от групата на индивидуално ниво, когато тези институции са лицензирани в юрисдикцията на консолидиращия надзорник и попадат в обхвата на процеса на постигане на съвместно решение;

б)	групата институции на консолидирано ниво.

3.   Консолидиращият надзорник дава своя принос към проекта на съвместно решение относно ликвидността. В приноса му се включват всички изброени по-долу елементи:

а)	всички институции от групата на индивидуално ниво, когато тези институции са лицензирани в юрисдикцията на консолидиращия надзорник и попадат в обхвата на процеса на постигане на съвместно решение;

б)	групата институции на консолидирано ниво.

4.   В приноса към проекта на съвместно решение относно капитала се конкретизират всички елементи, посочени в член 10.

5.   В приноса към проекта на съвместно решение относно ликвидността се конкретизират всички елементи, посочени в член 11.

1.   Консолидиращият надзорник подготвя надлежно обоснован проект на решение относно капитала, обхващащо групата и институциите от тази група. В проекта на съвместно решение относно капитала се конкретизира всеки един от следните елементи:

а)	наименованията на консолидиращия надзорник и на съответните компетентни органи, които участват в процеса на постигане на съвместно решение относно капитала;

б)	наименованието на групата институции, както и списък на всички институции в групата, към които се отнася и прилага проектът на съвместно решение относно капитала;

в)	позоваванията на приложимото право на Съюза и на национално право, отнасящи се до подготовката, финализирането и прилагането на съвместните решения относно капитала;

г)	датата на проекта на съвместно решение относно капитала и на всяка съответна негова актуализация;

д)	заключението относно прилагането на членове 73 и 97 от Директива 2013/36/ЕС;

е)	заключението относно адекватността на собствения капитал, притежаван от групата институции на консолидирано ниво;

ж)	заключението относно адекватността на собствения капитал, притежаван от всяка институция в групата на индивидуално ниво;

з)	заключението относно нивото на собствения капитал, който всяка институция от групата е длъжна да притежава на индивидуално ниво съгласно член 104, параграф 1, буква а) от Директива 2013/36/ЕС;

и)	заключението относно нивото на собствения капитал, който групата от институции е длъжна да притежава на консолидирано ниво съгласно член 104, параграф 1, буква а) от Директива 2013/36/ЕС;

й)

информация относно минималните пруденциални изисквания, които се прилагат за всяка институция в съответствие с член 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и членове 103, 129, 130, 131 и 133 от Директива 2013/36/ЕС, и други важни пруденциални или макропруденциални изисквания, насоки, препоръки или предупреждения;

к)	референтната дата, към която се отнасят заключенията, посочени в букви д)—и);

л)	графикът за прилагане на заключенията, посочени в букви з) и и), когато е приложимо.

2.   В заключението, посочено в параграф 1, буква д), се конкретизира всеки от следните елементи:

а)	оценката на това дали институциите от групата разполагат с надеждни, ефективни и цялостни стратегии и процедури за оценка, поддържане и разпределяне на вътрешен капитал и дали тези стратегии и процеси са актуални;

б)	оценката на това дали размерът, видовете и разпределението на вътрешния капитал са адекватни за покриване на естеството и степента на рисковете, на които са изложени или могат да бъдат изложени институциите от групата;

в)	оценката на това дали институциите от групата са въвели подходящи правила, стратегии, процеси и механизми, за да се съобразят с всички изисквания на Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013;

г)	оценката на това дали правилата, стратегиите, процесите и механизмите, въведени от институциите от групата, осигуряват стабилно управление и покритие на техните рискове;

д)	информация относно прилагането на надзорните мерки и правомощия в съответствие с член 102 и член 104, параграф 1, букви б) — л) от Директива 2013/36/ЕС с цел преодоляване на пропуските, посочени в букви а) — г).

3.   Заключенията, посочени в параграф 1, букви е) и ж), се отнасят до и се подкрепят от заключенията, посочени в параграф 1, буква д).

4.   Заключенията, посочени в параграф 1, букви з) и и), отговарят на всяко едно от следните изисквания:

а)	те са изразени като сума или отношение или като комбинация от двете;

б)	те дават подробности за качеството на изисквания допълнителен собствен капитал;

в)	те се свързвани със и се подкрепят от заключението, посочено в параграф 1, буква д).

5.   Заключенията относно всяка институция от групата на индивидуално ниво и относно групата от институции на консолидирано ниво са ясно установими в рамките на проекта на документ за съвместно решение относно капитала.

6.   Консолидиращият надзорник представя проекта на документ за съвместно решение относно капитала на съответните компетентни органи своевременно и във всички случаи в рамките на срока, посочен в графика на съвместно решение съгласно член 3, параграф 2, буква ж).

1.   Консолидиращият надзорник подготвя надлежно обоснован проект на решение относно ликвидността, обхващащо групата и институциите от тази група. В проекта на съвместно решение относно ликвидността се конкретизира всеки един от следните елементи:

а)	наименованията на консолидиращия надзорник и на съответните компетентни органи, които участват в процеса на постигане на съвместно решение относно ликвидността;

б)	наименованието на групата институции, както и списък на всички институции в групата, към които се отнася и прилага проектът на съвместно решение относно ликвидността;

в)	позоваванията на приложимото право на Съюза и на национално право, отнасящи се до подготовката, финализирането и прилагането на съвместните решения относно ликвидността;

г)	датата на проекта на съвместно решение относно ликвидността и на всяка съответна негова актуализация;

д)	заключението относно адекватността на ликвидността на групата на консолидирано ниво;

е)	заключението относно адекватността на ликвидността на всяка институция в рамките на групата на индивидуално ниво;

ж)

заключението относно мерките, предприети по всякакви съществени въпроси и констатации по същество, свързани с надзора на ликвидността, включително във връзка с адекватността на организацията и третирането на рисковете, както се изисква съгласно член 86 от Директива 2013/36/ЕС, и свързани с необходимостта от специални изисквания за ликвидност в съответствие с член 105 от същата директива за всяка институция в рамките на групата на индивидуално ниво и за групата на консолидирано ниво;

з)	информация относно всякакви други съответни пруденциални или макропруденциални изисквания, насоки, препоръки или предупреждения;

и)	референтната дата, към която се отнасят заключенията, посочени в букви д) — ж);

й)	графикът за прилагане на заключението, посочено в буква ж), когато е приложимо.

2.   В заключението, посочено в параграф 1, букви д) и е), се конкретизира всеки един от следните елементи:

а)	оценката на това дали институциите от групата са въвели устойчиви стратегии, политики, процедури и системи за установяването, измерването, управлението и наблюдението на ликвидния риск през подходящи периоди с различна продължителност;

б)	оценката на това дали ликвидните активи, притежавани от институциите от групата на индивидуално ниво и от групата на консолидирано ниво, осигуряват достатъчно покритие на ликвидните рискове;

в)	оценката на това дали институциите от групата са въвели подходящи правила, стратегии, процеси и механизми, за да се съобразят с всички изисквания на Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013.

3.   В заключението, посочено в параграф 1, буква ж), се дават подробности относно естеството на предприетите мерки. Когато тези мерки се отнасят до необходимостта от специални изисквания за ликвидност в съответствие с член 105 от Директива 2013/36/ЕС, в заключението се дават подробности относно формулирането на тези специални изисквания.

4.   Заключенията относно всяка институция от групата на индивидуално ниво и относно групата от институции на консолидирано ниво са ясно установими в рамките на проекта на документ за съвместно решение относно ликвидността.

5.   Консолидиращият надзорник представя проекта на документ за съвместно решение относно ликвидността на съответните компетентни органи своевременно и във всички случаи в рамките на срока, посочен в графика на съвместно решение съгласно член 3, параграф 2, буква ж).

1.   След диалога със съответните компетентни органи относно проекта на съвместно решение относно капитала и проекта на съвместно решение относно ликвидността, както е посочено в член 3, параграф 2, буква и), консолидиращият надзорник редактира при необходимост проекта на съвместно решение относно капитала и проекта на съвместно решение относно ликвидността, така че тези решения да бъдат финализирани.

2.   Консолидиращия надзорник и всички съответни компетентни органи постигат съгласие по отношение на съвместното решение относно капитала и съвместното решение относно ликвидността.

3.   Съгласието се удостоверява в писмена форма от представители на консолидиращия надзорник и на съответните компетентни органи, разполагащи с подходящи правомощия да обвържат съответните компетентни органи.

1.   Консолидиращият надзорник предоставя на управителните органи на институцията майка от ЕС своевременно и във всички случаи в рамките на срока, посочен в графика на съвместното решение, документа за съвместното решение относно капитала и документа за съвместното решение относно ликвидността съгласно член 3, параграф 2, буква к). Консолидиращият надзорник потвърждава това съобщаване пред съответните компетентни органи.

2.   Съответните компетентни органи в дадена държава членка предоставят на управителните органи на институциите, които са лицензирани в същата държава членка, съответните части от документа за съвместно решение относно капитала и документа за съвместно решение относно ликвидността, които са от значение за всяка една от тези институции, своевременно и във всички случаи в рамките на срока, посочен в графика на съвместното решение, в съответствие с член 3, параграф 2, буква к).

3.   Консолидиращият надзорник обсъжда, когато е целесъобразно, документа за съвместно решение относно капитала и документа за съвместно решение относно ликвидността с институцията майка от ЕС, за да разясни подробности от решенията и тяхното прилагане.

4.   Съответните компетентни органи в дадена държава членка обсъждат, когато е целесъобразно, с институциите, установени в тази държава членка, съответните части от документа за съвместно решение относно капитала и документа за съвместно решение относно ликвидността, които са от значение за всяка една от тези институции, за да разяснят подробности от решенията и тяхното прилагане.

1.   Консолидиращият надзорник съобщава резултата от обсъжданията, посочени в член 13, параграф 3, на съответните компетентни органи, когато от дадена институция майка от ЕС се изисква да предприеме някое от следните действия:

а)	да отговори на изисквания за допълнителен собствен капитал съгласно член 104, параграф 1, буква а) от Директива 2013/36/ЕС на индивидуално или на консолидирано ниво;

б)	да вземе мерки по съществени въпроси или констатации по същество, свързани с надзора върху ликвидността, или да отговори на специални изисквания за ликвидност съгласно член 105 от Директива 2013/36/ЕС на индивидуално или на консолидирано ниво.

2.   Съответните компетентни органи на дадена държава членка съобщават резултата от обсъжданията, посочени в член 13, параграф 4, на консолидиращия надзорник, когато от дадена институция, лицензирана в същата държава членка, се изисква да предприеме някое от следните действия:

а)	да отговори на изисквания за допълнителен собствен капитал съгласно член 104, параграф 1, буква а) от Директива 2013/36/ЕС на индивидуално ниво;

б)	да вземе мерки по съществени въпроси или констатации по същество, свързани с надзора върху ликвидността, или да отговори на специални изисквания за ликвидност съгласно член 105 от Директива 2013/36/ЕС на индивидуално ниво.

3.   Консолидиращият надзорник предава резултатите от обсъжданията, посочени в параграф 2, на другите съответни компетентни органи.

4.   Консолидиращият надзорник и съответните компетентни органи следят за прилагането на съвместните решения относно капитала и съвместните решения относно ликвидността, които са от значение за всяка една от институциите от групата, за които те съответно отговарят.

1.   При липса на съвместно решение относно капитала или на съвместно решение относно ликвидността на консолидиращия надзорник и съответните компетентни органи в рамките на срока, посочен съответно в член 8, параграф 3 или в член 8, параграф 4, решенията, посочени в член 113, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС, се удостоверяват в писмена форма и се вземат в срок до най-късната от следните дати:

а)	един месец след изтичането на срока, посочен в член 8, параграф 3 или 4, според случая;

б)	един месец след предоставянето на съвети от ЕБО след искане за консултация в съответствие с член 113, параграф 2, трета алинея от Директива 2013/36/ЕС;

в)	един месец след което и да било решение, взето от ЕБО в съответствие с член 113, параграф 3, първа или втора алинея от Директива 2013/36/ЕС, или друга дата, определена от ЕБО в такова решение.

2.   Съответните компетентни органи съобщават на консолидиращия надзорник решенията, които те са взели на индивидуално ниво при липса на съвместно решение.

3.   Консолидиращият надзорник включва решенията, посочени в параграф 2, и своите решения, взети на индивидуално и на консолидирано ниво, в един документ и предоставя документа на всички съответни компетентни органи.

4.   Ако е била направена консултация с ЕБО, в документа, посочен в параграф 3, се включва обяснение на съществуващите отклонения от съветите на ЕБО.

1.   Решение относно капитала, взето при липса на съвместно решение относно капитала, се оформя в документ, в който се конкретизират всички от следните елементи:

а)	наименованието на консолидиращия надзорник или на съответния компетентен орган, който взема решението относно капитала;

б)	наименованието на групата институции или на институцията от групата, към която се отнася и прилага решението относно капитала;

в)	позоваванията на приложимото право на Съюза и на национално право, отнасящи се до подготовката, финализирането и прилагането на решенията относно капитала;

г)	датата на решението относно капитала;

д)	заключението относно прилагането на членове 73 и 97 от Директива 2013/36/ЕС;

е)	за решения относно капитала, взети на консолидирана основа — заключението относно адекватността на собствения капитал, притежаван от групата институции на консолидирано ниво;

ж)	за решения относно капитала, взети на индивидуална основа — заключението относно адекватността на собствения капитал, притежаван от съответната институция на индивидуално ниво;

з)	за решения относно капитала, взети на консолидирана основа — заключението относно нивото на собствения капитал, който групата от институции е длъжна да притежава на консолидирано ниво съгласно член 104, параграф 1, буква а) от Директива 2013/36/ЕС;

и)	за решения относно капитала, взети на индивидуална основа — заключението относно нивото на собствения капитал, който съответната институция е длъжна да притежава на индивидуално ниво съгласно член 104, параграф 1, буква а) от Директива 2013/36/ЕС;

й)

информация относно минималните пруденциални изисквания, които се прилагат за съответните институции съгласно член 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и членове 103, 129, 130, 131 и 133 от Директива 2013/36/ЕС, и други важни пруденциални или макропруденциални изисквания, насоки, препоръки или предупреждения;

к)	референтната дата, към която се отнасят заключенията, посочени в букви д)—и);

л)	описание на това по какъв начин са взети предвид оценката на риска, мненията и резервите, изразени от другите съответни компетентни органи или от консолидиращия надзорник, когато е приложимо;

м)	графикът за прилагане на заключенията, посочени в букви з) и и), когато е приложимо.

2.   Решенията относно капитала, взети при липса на съвместно решение относно капитала, на индивидуално или консолидирано ниво трябва да отговарят на изискванията, предвидени в член 10, параграфи 2—4, когато е приложимо.

1.   Решение относно ликвидността, взето при липса на съвместно решение относно ликвидността, се оформя в документ, в който се конкретизират всички от следните елементи:

а)	наименованието на консолидиращия надзорник или на съответния компетентен орган, който взема решението относно ликвидността;

б)	наименованието на групата институции или на институцията от групата, към която се отнася и прилага решението относно ликвидността;

в)	позоваванията на приложимото право на Съюза и на национално право, отнасящи се до подготовката, финализирането и прилагането на решенията относно ликвидността;

г)	датата на решението относно ликвидността;

д)	за решения относно ликвидността, взети на консолидирана основа — заключението относно адекватността на ликвидността за групата институции на консолидирано ниво;

е)	за решения относно ликвидността, взети на индивидуална основа — заключението относно адекватността на ликвидността за съответната институция на индивидуално ниво;

ж)

за решения относно ликвидността, взети на консолидирана основа — заключението относно мерки, предприети по всякакви съществени въпроси и констатации по същество, свързани с надзора на ликвидността, включително във връзка с адекватността на организацията и третирането на рисковете, както се изисква съгласно член 86 от Директива 2013/36/ЕС, и свързани с необходимостта от специални изисквания за ликвидност в съответствие с член 105 от същата директива за групата на консолидирано ниво;

з)

за решения относно ликвидността, взети на индивидуална основа — заключението относно мерки, предприети по всякакви съществени въпроси и констатации по същество, свързани с надзора на ликвидността, включително във връзка с адекватността на организацията и третирането на рисковете, както се изисква съгласно член 86 от Директива 2013/36/ЕС, и свързани с необходимостта от специални изисквания за ликвидност за съответната институция на индивидуално ниво в съответствие с член 105 от същата директива;

и)	референтната дата, към която се отнасят заключенията, посочени в букви д) и з);

й)	информация относно всякакви други съответни пруденциални или макропруденциални изисквания, насоки, препоръки или предупреждения;

к)	описание на това по какъв начин са взети предвид оценката на риска, мненията и резервите, изразени от другите съответни компетентни органи или от консолидиращия надзорник, когато е приложимо;

л)	графикът за прилагане на заключенията, посочени в букви ж) — з), когато е приложимо.

2.   Решенията относно ликвидността, взети при липса на съвместно решение относно ликвидността, на индивидуално или консолидирано ниво трябва да отговарят на изискванията, предвидени в член 11, параграфи 2—3.

1.   Консолидиращият надзорник представя документа с решението, посочен в член 15, параграф 3, на управителния орган на институцията майка от ЕС.

2.   Съответните компетентни органи в дадена държава членка представят на управителните органи на институциите, които са лицензирани в същата държава членка, съответните части на документа с решението, посочен в параграф 1, които са от значение за всяка от тези институции.

3.   Консолидиращият надзорник обсъжда, когато е целесъобразно, документа с решението с институцията майка от ЕС, за да разясни подробностите и прилагането на решенията относно капитала или на решенията относно ликвидността, взети при липса на съвместно решение относно капитала или на съвместно решение относно ликвидността.

4.   Съответните компетентни органи в дадена държава членка обсъждат, когато е целесъобразно, с институциите, установени в същата държава членка, съответните части на документа с решението, които са от значение за всяка от тези институции, за да обяснят подробностите и прилагането на решенията относно капитала или на решенията относно ликвидността, взети при липса на съвместно решение относно капитала или на съвместно решение относно ликвидността.

1.   Когато консолидиращият надзорник или съответните компетентни органи са отправили искане за извънредна актуализация на съвместно решение относно капитала или на съвместно решение относно ликвидността съгласно член 113, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС, консолидиращият надзорник съобщава искането на всички съответни компетентни органи. При извънредната актуализация се следва процедурата, предвидена в членове 9 — 14.

2.   Когато съответен компетентен орган поиска да актуализира на двустранна основа с консолидиращия надзорник съвместно решение по отношение на институция, различна от институция майка в ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или смесен финансов холдинг майка от ЕС, искането трябва да бъде отправено в писмена форма и да бъде надлежно обосновано.

Консолидиращият надзорник съобщава искането по първа алинея на всички съответни компетентни органи. Искането включва проект на документ за съвместно решение относно капитала, който отговаря на изискванията, посочени в член 10, или проект на съвместно решение относно ликвидността, който отговаря на изискванията, посочени в член 11. Консолидиращият надзорник определя срок за съответните компетентни органи да изразят становище по въпроса дали актуализацията следва да бъде разгледана на двустранна основа.

Когато никой от съответните компетентни органи не иска актуализацията да бъде разгледана на основа, различна от двустранна, в рамките на посочения срок, консолидиращия надзорник орган и съответният компетентен орган, който е поискал извънредната актуализация, дават принос и постигнат съгласие относно съвместното решение на двустранна основа.

3.   Когато съответният компетентен орган не желае да даде принос към актуализираното съвместно решение в съответствие с член 9, консолидиращият надзорник изготвя актуализирано съвместно решение въз основа на последния принос към документа за съвместно решение, получен от съответния компетентен орган.

1.   При годишната актуализация на решенията, взети при липса на съвместно решение, се следват етапите по член 3, параграф 2, доколкото всеки етап има отношение към прилагането на член 97, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС.

2.   При всички извънредни актуализации на решенията, взети при липса на съвместно решение в съответствие с член 113, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС, се следва процедурата, изложена в членове 9—14.

Институция:

Категория на институцията:

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

Референтна дата:

Общо активи (в млн. евро) към референтната дата:

Компетентен орган:

Обща оценка по процеса на надзорен преглед и оценка

Общ резултат по процеса на надзорен преглед и оценка (след оценката на адекватността на капитала и на ликвидността):

Този раздел следва да съдържа обобщение на оценките, представени в разделите по-долу.

Оценка на капиталовата адекватност

В този раздел се представя следната информация: 1) обобщение на оценката на капиталовата адекватност 2) предварителното предложение за съвместно решение, включително декларация относно адекватността на собствения капитал на нивото на съответния субект и изискваното ниво на собствения капитал в допълнение към изискванията, установени в дял VII, глава четвърта от Директива 2013/36/ЕС (ДКИ) и Регламент (ЕС) № 575/2013 (РКИ); 3) прогнозата за следващия период на оценка; и 4) описание на всякакви други надзорни мерки, свързани с капитала (1).

В този раздел се описва и това как са получени оценките на капитала по процеса на надзорен преглед и оценка и как са взети под внимание оценките на капитала съгласно вътрешния анализ на адекватността на капитала, ако те се смятат за надеждни.

Оценка на адекватността на ликвидността

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) обобщение на оценката на адекватността на ликвидността; 2) предложението за съвместно решение, включително декларация за адекватността на ликвидността на нивото на съответния субект и всякакви други изисквани надзорни мерки, когато е приложимо; 3) прогнозата за следващия период на оценка; и 4) описание на всякакви други надзорни мерки за отстраняване на констатираните пропуски, когато е приложимо.

В зависимост от момента на постигане на съвместното решение относно ликвидността, тази оценка следва да отразява заключенията, обобщени в доклада за процеса на надзорен преглед и оценка на ликвидността (вж. образеца в приложение 5), или да представя актуализирана оценка.

(1) Например ограничения за дивидентите

A. Анализ на бизнес модела (жизнеспособност и устойчивост)

Резултат

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) описание на развитието на бизнес модела, стратегията и финансовата позиция през наблюдавания период; 2) надзорната оценка на жизнеспособността на актуалния бизнес модел и устойчивостта на стратегията; и 3) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки.

B. Вътрешни механизми за управление

Резултат

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) описание на развитието на вътрешната рамка за управление през наблюдавания период; 2) констатираните пропуски; 3) проблеми с неспазването на разпоредбите на ДКИ и РКИ във връзка с вътрешните изисквания към управлението; 4) прогнозата за следващия период на оценка; 5) действия, които да се предприемат от институцията и 6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването.

C. Рискове по отношение на платежоспособността

В.1 Кредитен риск и риск от контрагента

Резултат

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) описание на динамиката на риска през наблюдавания период; 2) констатираните пропуски в контрола; 3) проблеми с неспазването на разпоредбите на ДКИ и РКИ във връзка с риска; 4) прогнозата за следващия период на оценка; 5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията; и 6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването.

В.2 Сетълмент риск/риск при доставка

Резултат

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) описание на промяната на риска през наблюдавания период; 2) констатираните пропуски в контрола; 3) проблеми с неспазването на разпоредбите на ДКИ и РКИ във връзка с риска; 4) прогнозата за следващия период на оценка; 5) действия за ограничаване на риска, които ще бъдат предприети от институцията; и 6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването.

В. 3 Междурискова концентрация

Резултат

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) описание на промяната на риска през наблюдавания период; 2) установени пропуски в контрола; 3) проблеми с неспазването на разпоредбите на ДКИ и РКИ във връзка с риска; 4) прогнозата за следващия период на оценка; 5) действия за ограничаване на риска, които ще бъдат предприети от институцията; и 6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването.

В.4 Пазарен риск

Резултат

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) описание на промяната на риска през наблюдавания период; 2) установени пропуски в контрола; 3) проблеми с неспазването на разпоредбите на ДКИ и РКИ във връзка с риска; 4) прогнозата за следващия период на оценка; 5) действия за ограничаване на риска, които ще бъдат предприети от институцията; и 6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването.

В. 5 Лихвен риск в банковия портфейл (ЛРБП)

Резултат

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) описание на промяната на риска през наблюдавания период; 2) установени пропуски в контрола; 3) проблеми с неспазването на разпоредбите на ДКИ и РКИ във връзка с риска; 4) прогнозата за следващия период на оценка; 5) действия за ограничаване на риска, които ще бъдат предприети от институцията; и 6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването.

В.6 Операционен риск

Резултат

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) описание на промяната на риска през наблюдавания период; 2) установени пропуски в контрола; 3) проблеми с неспазването на разпоредбите на ДКИ и РКИ във връзка с риска; 4) прогнозата за следващия период на оценка; 5) действия за ограничаване на риска, които ще бъдат предприети от институцията; и 6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването.

В.7 Риск от прекомерен ливъридж

Резултат

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) описание на динамиката на риска през наблюдавания период; 2) установени пропуски в контрола; 3) проблеми с неспазването на разпоредбите на ДКИ и РКИ във връзка с риска; 4) прогнозата за следващия период на оценка; 5) действия за ограничаване на риска, които ще бъдат предприети от институцията; и 6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването.

В.8 Други рискове от съществено значение за институцията, ако е приложимо (моля, уточнете)

Резултат:

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) описание на динамиката на други рискове по отношение на платежоспособността през наблюдавания период; 2) установени пропуски в контрола; 3) проблеми с неспазването на разпоредбите на ДКИ и РКИ във връзка с риска; 4) прогнозата за следващия период на оценка; 5) действия за ограничаване на риска, които ще бъдат предприети от институцията; и 6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването.

D. Рискове за ликвидността

Общ резултат за риска за ликвидността

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) описание на динамиката на ликвидния риск и на риска, свързан с финансирането, през наблюдавания период; 2) установени пропуски в контрола; 3) проблеми с неспазването на разпоредбите на ДКИ и РКИ във връзка с риска; 4) прогнозата за следващия период на оценка; 5) действия за ограничаване на риска, които ще бъдат предприети от институцията; и 6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването.

В зависимост от приемането на съвместното решение за ликвидност тази оценка следва или да отразява заключенията, обобщени в ликвидността в доклада за ликвидността по ПНПО (вж. образеца в приложение 5), или да представя актуализирана оценка.

Ако при оценката на ликвидния риск и риска, свързан с финансирането, бъдат установени съществени проблеми по отношение на свързания с финансирането риск, изискващи заделянето на капитал за смекчаване на последиците от увеличените разходи за финансиране, моля, опишете как това е отразено в изискванията за допълнителния собствен капитал, ако е приложимо.

Д. Системен риск

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) описание на промяната на риска през наблюдавания период; 2) прогнозата за следващия период на оценка; и 3) всякакви други надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки.

Е. Преглед на процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност (ПОВКА)

Във връзка с този раздел моля, представете: 1) обобщение на констатациите от оценката на надеждността на рамката за извършване на ПОВКА и собствена количествена оценка от страна на институцията на рисковете и последващото заделяне на подходящия вътрешен капитал; 2) описание на промяната на рамката за извършване на ПОВКА през наблюдавания период; 3) установени пропуски; 4) проблеми с неспазването на разпоредбите на ДКИ и РКИ във връзка с ПОВКА; 5) действия за смекчаване на неблагоприятните последици, които ще бъдат предприети от институцията; и 6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването.

В този раздел следва да се включи и декларация относно надеждността на разчетите по ПОВКА и относно това дали те могат да послужат за целите на оценката на капиталовата адекватност.

Ж. Ефекти на междурисковата диверсификация

Като се вземат предвид резултатите от оценките по ПОВКА и вътрешните оценки за капитала и само в случай че действително са налице ефекти от диверсификацията, в този раздел следва да се включи описание на въздействието на тези ефекти и да се определи степента, до която ползите от тях могат да бъдат отчетени при определянето на капиталовата адекватност.

З. Резултати от тестове за устойчивост

В тази точка следва да се представи обобщение на резултатите от проведените от институциите тестове за устойчивост и тяхното въздействие върху капиталовата им адекватност, както и тяхната съгласуваност с надзорните тестове за устойчивост, включително описание на начина, по който е получен буферът от тестовете за устойчивост, когато е приложимо.

Друга информация от значение

В този раздел следва да бъде включена всякаква друга информация, за която компетентните органи считат, че е от значение за оценката на риска на групата, и която не е включена в разделите по-горе.

Количествени показатели, договорени от консолидиращия надзорен орган и компетентните органи на приемащите държави от ЕИП (съгласно регулаторните технически стандарти/техническите стандарти за изпълнение за работата на колегиите на надзорните органи)

Следва да се изброят количествените показатели, за които е постигнато съгласие, че могат да бъдат споделяни при изготвянето на съвместния доклад за оценката на риска във връзка с постигането на съвместно решение.

Институция:

Категория на институцията:

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

Референтна дата:

Общо активи (в млн. евро) към референтната дата:

Компетентен орган:

Елементи от процеса на надзорен преглед и оценка

Резултат

А.

Бизнес модел (жизнеспособност и устойчивост)

Б.

Вътрешни механизми за управление

В.

Вътрешни механизми за управление

В.1

Кредитен риск и риск от контрагента

В.2

Сетълмент риск / риск при доставка

В.3

Междурискова коцентрация

В.4

Пазарен риск

В.5

Лихвен риск в банковия портфейл

В.6

Операционен риск

В.7

Риск от прекомерен ливъридж

В.8

Други рискове от съществено значение за институцията, ако е приложимо (моля, уточнете)

В.9

Други рискове от съществено значение за институцията, ако е приложимо (моля, уточнете)

Г.

Рискове по отношение на ликвидността

[съгласно резултатите от доклада за процеса на надзорен преглед и оценка на ликвидността]

Тези резултати следва да са съгласувани със съответните оценки в съвместното решение относно ликвидността. В зависимост от момента на постигане на съвместното решение относно ликвидността, тази оценка следва да отразява заключенията, обобщени в доклада за процеса на надзорен преглед и оценка на ликвидността, или да представя актуализирана оценка.

Д.

Системен риск (риск, на който тази институция излага финансовата система)

Общ резултат по процеса на надзорен преглед и оценка

Институция:

Категория на институцията:

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

Референтна дата:

Общо активи (в млн. евро) към референтната дата:

Компетентен орган:

Елементи от процеса на надзорен преглед и оценка

Меморандумни позиции

Общо капиталово изискване/разчети на процеса на надзорен преглед и оценка

(включително надзорен пълномощник, когато е приложимо)

(в млн. евро)

Стълб 1 Капиталови изисквания,

когато е приложимо

(в млн. евро)

Оценка на вътрешната капиталова адекватност

(в млн. евро)

А.

Бизнес модел (жизнеспособност и устойчивост)

Б.

Вътрешни механизми за управление

В.

Рискове по отношение на платежоспособността (рискове и контрол)

В.1

Кредитен риск и риск от контрагента

В.2

Сетълмент риск / риск при доставка

В.3

Междурискова коцентрация

В.4

Пазарен риск

В.5

Лихвен риск в банковия портфейл

В.6

Операционен риск

В.7

Риск от прекомерен ливъридж

В.8

Други рискове от съществено значение за институцията, ако е приложимо (моля, уточнете)

В.9

Други рискове от съществено значение за институцията, ако е приложимо (моля, уточнете)

Г.

Рискове по отношение на ликвидността

— Риск, свързан с финансирането (по отношение на разходите за финансиране)

Д.

Системен риск (риск, на който тази институция излага финансовата система)

Г.

Ефект от диверсификацията между рисковете

Е.

Планиране на капитала / буфер на тестовете за устойчивост (когато е приложимо)

Планиране на капитала / буфер на тестовете за устойчивост въз основа на резултатите от тестовете за устойчивост на процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност, когато е приложимо

Съгласуване на тестовете за устойчивост на процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност и тестовете за устойчивост на надзора с последващото планиране на капитала / буфер на тестовете за устойчивост, когато е приложимо

Ж.

Системен риск (риск, на който тази институция излага финансовата система)

Общо капиталово изискване/разчети

Общо капиталово изискване по стълб 1

Общо разчети за капитала по процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност

Общо разчети за капитала по процеса на надзорен преглед и оценка

Оценка на капиталовата адекватност (капиталът се оценява като адекватен/неадекватен)

Адекватен/неадекватен

Изискване за допълнителен собствен капитал

Сбор от елементите или цялостен подход

(изразени като сума или отношение или като комбинация от двете)

Меморандумни позиции (стойности към референтната дата)

Общо собствен капитал (в млн. евро) към референтната дата

Общо собствен капитал от първи ред (в млн. евро) към референтната дата

Общо базов собствен капитал от първи ред (в млн. евро) към референтната дата

Общо рисково претеглени активи (в млн. евро) към референтната дата

Изискванията към собствения капитал, приложими в държавата членка по произход в съответствие с член 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като се вземат предвид всички мерки, приети или признати в съответствие с член 458 от същия регламент, и преходните разпоредби, съдържащи се в част X от същия регламент

Равнището на предпазния капиталов буфер, който институцията е длъжна да поддържа съгласно член 129 от Директива 2013/36/ЕС

Равнището на специфичния за институцията антицикличен капиталов буфер, който трябва да се поддържа от институцията съгласно член 130 от Директива 2013/36/ЕС

Равнището на буфера за системен риск, който институцията е длъжна да поддържа съгласно член 133 от Директива 2013/36/ЕС

Равнището на буфера за Г-СЗИ или буфера за Д-СЗИ, който институцията е длъжна да поддържа съгласно член 128, параграфи 3 и 4 от Директива 2013/36/ЕС

Всякакви други пруденциални изисквания, приложими за институцията, включително по член 103 от Директива 2013/36/ЕС, макропруденциални мерки и препоръки на ЕБО и ЕССР

Група:

Категория на групата:

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

Референтна дата:

Общо активи (в млн. евро) към референтната дата:

Обща оценка на групата в процеса на надзорен преглед и оценка

Общ резултат по процеса на надзорен преглед и оценка (след оценката на адекватността на капитала и на ликвидността):

Този раздел следва да съдържа обобщение на оценките, представени в разделите по-долу.

Оценка на капиталовата адекватност

В този раздел се представя следната информация: (1) обобщение на оценката на капиталовата адекватност; (2) предложението за съвместно решение, включително декларация относно адекватността на собствения капитал на ниво група и относно изискваното ниво на собствения капитал в допълнение към изискванията, установени в дял VII, глава четвърта от Директива 2013/36/ЕС (ДКИ) и в Регламент (ЕС) № 575/2013 (РКИ); (3) прогнозата за следващия период на оценка и (4) описание на всякакви други капиталови надзорни мерки (1).

В този раздел се описва и това как са получени разчетите за капитала по процеса на надзорен преглед и оценка и как са взети под внимание оценките на капитала съгласно процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност, ако те се смятат за надеждни.

Оценка на адекватността на ликвидността

В този раздел се представя следната информация: (1) обобщение на оценката на адекватността на ликвидността; (2) предложението за съвместно решение, включително декларация относно адекватността на ликвидността на ниво група и всякакви други изисквани надзорни мерки, когато е приложимо; (3) прогнозата за следващия период на оценка и (4) описание на всякакви други надзорни мерки за преодоляване на констатираните пропуски, когато е приложимо.

В зависимост от момента на постигане на съвместното решение относно ликвидността, тази оценка следва да отразява заключенията, обобщени в доклада за оценка на ликвидния риск на групата (вж. образеца в приложение 7), или да представя актуализирана оценка.

(1) Например ограничения за дивидентите.

A. Анализ на бизнес модела (жизнеспособност и устойчивост)

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на развитието на бизнес модела, стратегията и финансовото състояние през наблюдавания период; (2) надзорната оценка на жизнеспособността на актуалния бизнес модел и устойчивостта на стратегията и (3) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки.

Б. Вътрешни механизми за управление

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на развитието на вътрешната рамка за управление през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски; (3) проблеми с неспазването на разпоредбите на РКИ и ДКИ във връзка с вътрешните изисквания към управлението; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

B. Рискове по отношение на платежоспособността

В.1. Кредитен риск и риск от контрагента

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на риска през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

В.2 Сетълмент риск/риск при доставка

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на риска през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

В.3 Междурискова концентрация

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на риска през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

В.4 Пазарен риск

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на риска през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

В.5 Лихвен риск в банковия портфейл

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на риска през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

В.6 Операционен риск

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на риска през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

В.7 Риск от прекомерен ливъридж

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на риска през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

В.8 Други рискове от съществено значение за институцията, когато е приложимо (моля, уточнете)

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на други рискове по отношение на платежоспособността през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията..

Г. Рискове по отношение на ликвидността

Общ резултат по отношение на ликвидния риск:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на ликвидния риск и на риска, свързан с финансирането, през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

В зависимост от момента на постигане на съвместното решение за ликвидността, тази оценка следва да отразява заключенията, обобщени в доклада за оценка на ликвидния риск на групата (вж. образеца в приложение 7), или да представя актуализирана оценка.

Ако при оценката на ликвидния риск и на риска, свързан с финансирането, бъдат установени съществени проблеми по отношение на свързания с финансирането риск, изискващи заделянето на капитал за смекчаване на последиците от увеличените разходи за финансиране, следва да се опише как това е отразено в изискванията за допълнителен собствен капитал, ако е приложимо.

Д. Системен риск

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на риска през наблюдавания период; (2) прогнозата за следващия период на оценка и (3) други капиталови и некапиталови надзорни мерки.

Е. Преглед на процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност

В този раздел се представя следната информация: (1) обобщение на констатациите от оценката на надеждността на рамката за процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност и собствената количествена оценка на рисковете от страна на институцията и последващото заделяне на подходящия вътрешен капитал; (2) описание на развитието на рамката за процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност през наблюдавания период; (3) констатираните пропуски; (4) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

В този раздел следва да се включи декларация относно надеждността на разчетите съгласно процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност и относно това дали те могат да послужат за целите на оценката на капиталовата адекватност.

Ж. Ефекти от диверсификацията на риска

Като се вземат предвид резултатите от оценките при процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност и вътрешните разчети за капитала, и само в случай че действително са налице ефекти от диверсификацията, в този раздел следва да се включи описание на въздействието от тези ефекти и да се определи степента, до която ползите от тях могат да бъдат отчетени при определянето на капиталовата адекватност.

З. Резултати от тестове за устойчивост

В тази точка следва да се представи обобщение на резултатите от проведените от институциите тестове за устойчивост и тяхното въздействие върху капиталовата им адекватност, както и тяхната съгласуваност с надзорните тестове за устойчивост, включително описание на начина, по който е получен буферът от тестовете за устойчивост, когато е приложимо.

Друга информация от значение

В този раздел следва да бъде включена всякаква друга информация, която според компетентните органи е от значение за оценката на риска на групата и която не е включена в разделите по-горе (напр. информация, необходима за спазването на изискванията по член 6, параграф 5 от настоящия регламент за изпълнение.

Количествени показатели, договорени от консолидиращия надзорник и компетентните органи на приемащите държави от ЕИП (съгласно регулаторните технически стандарти/техническите стандарти за изпълнение за работата на колегиите на надзорните органи)

Следва да се изброят количествените показатели, за които е постигнато съгласие, че могат да бъдат споделяни при изготвянето на съвместния доклад за оценка на риска във връзка с постигането на съвместно решение.

Институция:

Предприятие X/Подгрупа X

Предприятие Y/Подгрупа Y

Консолидирана група

Категория на институцията:

Референтна дата:

Общо активи (в млн. евро) към референтната дата:

Компетентен орган:

Елементи от процеса на надзорен преглед и оценка

Резултат

Резултат

Резултат

А.

Бизнес модел (жизнеспособност и устойчивост)

Б.

Вътрешни механизми за управление

В.

Рискове по отношение на платежоспособността

В.1

Кредитен риск и риск от контрагента

В.2

Сетълмент риск / риск при доставка

В.3

Междурискова концентрация

В.4

Пазарен риск

В.5

Лихвен риск в банковия портфейл

В.6

Операционен риск

В.7

Риск от прекомерен ливъридж

В.8

Други рискове от съществено значение за институцията, ако е приложимо (моля, уточнете)

В.9

Други рискове от съществено значение за институцията, ако е приложимо (моля, уточнете)

Г.

Рискове по отношение на ликвидността

[съгласно резултатите от доклада за процеса на надзорен преглед и оценка на ликвидността]

[съгласно резултатите от доклада за процеса на надзорен преглед и оценка на ликвидността]

[съгласно резултатите от доклада за процеса на надзорен преглед и оценка на ликвидността]

Д.

Системен риск (риск, на който тази институция излага финансовата система)

Общ резултат по процеса на надзорен преглед и оценка

Институция:

Предприятие X/Подгрупа X

Предприятие Y/Подгрупа Y

Консолидирана група

Категория на институцията:

Референтна дата:

Общо активи (в млн. евро) към референтната дата:

Компетентен орган:

Елементи от процеса на надзорен преглед и оценка

Меморандумни позиции

Общо капиталово изискване/ разчети на процеса на надзорен преглед и оценка

(включително надзорен пълномощник, когато е приложимо)

(в млн. евро)

Меморандумни позиции

Общо капиталово изискване/ разчети на процеса на надзорен преглед и оценка

(включително надзорен пълномощник, когато е приложимо)

(в млн. евро)

Меморандумни позиции

Общо капиталово изискване/ разчети на процеса на надзорен преглед и оценка

(включително надзорен пълномощник, когато е приложимо)

(в млн. евро)

Стълб 1 Капита-лови изиск-вания,

когато е прило-жимо

(в млн. евро)

Оценка на вътре-шната капита-лова адекват-ност

(в млн. евро)

Стълб 1 Капита-лови изиск-вания,

когато е прило-жимо

(в млн. евро)

Оценка на вътреш-ната капита-лова адекват-ност

(в млн. евро)

Стълб 1 Капита-лови изиск-вания,

когато е прило-жимо

(в млн. евро)

Оценка на вътреш-ната капита-лова адекват-ност

(в млн. евро)

А.

Бизнес модел (жизнеспособност и устойчивост)

Б.

Вътрешни механизми за управление:

В.

Рискове по отношение на платежоспособността (рискове и проверки)

В.1

Кредитен риск и риск от контрагента

В.2

Сетълмент риск / риск при доставка

В.3

Междурискова концентрация

В.4

Пазарен риск

В.5

Лихвен риск в банковия портфейл

В.6

Операционен риск

В.7

Риск от прекомерен ливъридж

В.8

Други рискове от съществено значение за институцията, ако е приложимо (моля, уточнете)

В.9

Други рискове от съществено значение за институцията, ако е приложимо (моля, уточнете)

Г.

Рискове по отношение на ликвидността

— Риск, свързан с финансирането (по отношение на разходите за финансиране)

Д.

Системен риск (риск, на който тази институция излага финансовата система)

Е.

Ефекти от диверсификацията на риска

Ж.

Планиране на капитала / буфер на тестовете за устойчивост (когато е приложимо)

Планиране на капитала / буфер на тестовете за устойчивост въз основа на резултатите от тестовете за устойчивост на процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност, когато е приложимо

Съгласуване на тестовете за устойчивост на процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност и тестовете за устойчивост на надзора с последващото планиране на капитала / буфер на тестовете за устойчивост, когато е приложимо

Планиране на капитала / буфер на тестовете за устойчивост въз основа на резултатите от тестовете за устойчивост на процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност, когато е приложимо

Съгласуване на тестовете за устойчивост на процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност и тестовете за устойчивост на надзора с последващото планиране на капитала / буфер на тестовете за устойчивост, когато е приложимо

Планиране на капитала / буфер на тестовете за устойчивост въз основа на резултатите от тестовете за устойчивост на процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност, когато е приложимо

Съгласуване на тестовете за устойчивост на процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност и тестовете за устойчивост на надзора с последващото планиране на капитала / буфер на тестовете за устойчивост, когато е приложимо

З.

Резултати от процеса на надзорен преглед и оценка на капитала (предварително предложение за обсъждане на съвместното решение)

Общо капиталово изискване/разчети

Общо капи-талово изиск-ване по стълб 1

Общо разчети за капитала по процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност

Общо разчети за капитала по процеса на надзорен преглед и оценка

Общо капи-талово изиск-ване по стълб 1

Общо разчети за капитала по процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност

Общо разчети за капитала по процеса на надзорен преглед и оценка

Общо капи-талово изискване по стълб 1

Общо разчети за капитала по процеса на оценка на вътрешната капиталова адекватност

Общо разчети за капитала по процеса на надзорен преглед и оценка

Оценка на капиталовата адекватност (капиталът се оценява като адекватен/неадекватен)

Адекватен/неадекватен

Адекватен/неадекватен

Адекватен/неадекватен

Изискване за допълнителен собствен капитал

Сбор от елементите или цялостен подход

(изразени като сума или отношение или като комбинация от двете)

Сбор от елементите или цялостен подход

(изразени като сума или отношение или като комбинация от двете)

Сбор от елементите или цялостен подход

(изразени като сума или отношение или като комбинация от двете)

И.

Ефекти от диверсификацията, включително в рамките на групата (-)

Концентрация в рамките на групата (+)

Споразумения за подпомагане в рамките на групата (-)

Други позиции в рамките на групата (+/-)

Й.

Резултати от съвместното решение (предварително предложение (H), отразяващо въздействието от позициите в рамките на групата, и резултати от диалога между компетентните органи)

Общо капиталово изискване/разчети

Общо разчети за капитала по процеса на надзорен преглед и оценка

Общо разчети за капитала по процеса на надзорен преглед и оценка

Общо разчети за капитала по процеса на надзорен преглед и оценка

Оценка на капиталовата адекватност (капиталът се оценява като адекватен/неадекватен)

Адекватен/ неадекватен

Адекватен/ неадекватен

Адекватен/ неадекватен

Изискване за допълнителен собствен капитал

Сбор от елементите или цялостен подход

(изразени като сума или отношение или като комбинация от двете)

Сбор от елементите или цялостен подход

(изразени като сума или отношение или като комбинация от двете)

Сбор от елементите или цялостен подход

(изразени като сума или отношение или като комбинация от двете)

Меморандумни позиции (стойности към референтната дата)

Общо собствен капитал (в млн. евро) към референтната дата

Общо собствен капитал от първи ред (в млн. евро) към референтната дата

Общо базов собствен капитал от първи ред (в млн. евро) към референтната дата

Общо рисково претеглени активи (в млн. евро) към референтната дата

Изискванията към собствения капитал, приложими в държавата членка по произход в съответствие с член 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като се вземат предвид всички мерки, приети или признати съгласно член 458 от същия регламент, и преходните разпоредби по част X от същия регламент

Равнището на предпазния капиталов буфер, който трябва да се поддържа от институцията съгласно член 129 от Директива 2013/36/ЕС

Равнището на специфичния за институцията антицикличен капиталов буфер, който трябва да се поддържа от институцията съгласно член 130 от Директива 2013/36/ЕС

Равнището на буфера за системен риск, който трябва да се поддържа от институцията, ако е приложимо, съгласно член 133 от Директива 2013/36/ЕС

Равнището на буфера за Г-СЗИ или буфера за Д-СЗИ, определен съответно в член 128, параграф 3 и в член 128, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС, който институцията е длъжна да поддържа

Всякакви други пруденциални изисквания, приложими за институцията, включително по член 103 от Директива 2013/36/ЕС, макропруденциални мерки и препоръки на ЕБО и ЕССР

Институция:

Категория на институцията:

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

Референтна дата:

Общо активи (в млн. евро) към референтната дата:

Компетентен орган:

Обща оценка на ликвидния риск в процеса на надзорен преглед и оценка

Общ резултат по отношение на ликвидния риск:

Този раздел следва да съдържа обобщение на оценките, представени в разделите по-долу.

Оценка на адекватността на ликвидността

В този раздел се представя следната информация: (1) обобщение на оценката на адекватността на ликвидността; (2) предложението за съвместно решение, включително декларация относно адекватността на собствения капитал на съответното ниво на институцията, както и, ако е приложимо — надзорните мерки за преодоляване на проблемите и констатациите, които са от съществено значение и (3) прогнозата за следващия период на оценка.

A. Оценка на ликвидния риск

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на ликвидния риск и на риска, свързан с финансирането, през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

Б. Оценка на риска, свързан с финансирането

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на свързания с финансирането риск през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

B. Оценка на управлението на ликвидния риск и на риска, свързан с финансирането

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката в управлението на ликвидния риск и на риска, свързан с финансирането, през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други необходими надзорни мерки, включително капиталови и некапиталови надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

Друга информация от значение

В този раздел следва да бъде включена всякаква друга информация, за която компетентните органи считат, че е от значение за оценката на риска на групата, и която не е предоставена в разделите по-горе.

Институция:

Категория на институцията:

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

Референтна дата:

Общо активи (в млн. евро) към референтната дата:

Компетентен орган:

Елементи, свързани с ликвидността, в процеса на надзорен преглед и оценка

Резултат

А.

Ликвиден риск

Б.

Риск, свързан с финансирането

В.

Управление на ликвидния риск и на риска, свързан с финансирането

Д. Общ резултат на ликвидния риск

Институция:

Категория на институцията:

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

Референтна дата:

Общо активи (в млн. евро) към референтната дата:

Компетентен орган:

Елементи, свързани с ликвидността, в процеса на надзорен преглед и оценка

Резултат

(в млн. евро или в отношение или като описателна информация за мерките)

A.

Риск, свързан с финансирането

Адекватна/неадекватна

В.

Управление на ликвидния риск и на риска, свързан с финансирането

Специфични изисквания по отношение на ликвидния буфер [да се уточнят във връзка с допустимите активи по коефициента на краткосрочно ликвидно покритие след въвеждането му като стандарт (преди той се е прилагал по избор)]

Специфични изисквания за стабилно финансиране [да се посочат при определянето на коефициента на стабилност на нетното финансиране след въвеждането му като като стандарт (преди той се е прилагал по избор)]

Други количествени ограничения и изисквания

Г

Предложение за съвместно решение — качествени мерки (членове 104 и 105)

Меморандумни позиции (стойности към референтната дата)

Действителен коефициент на краткосрочно ликвидно покритие или всякакви други равностойни вътрешнодържавни коефициенти (до въвеждането на коефициента на краткосрочно ликвидно покритие в РКИ)

Действителен коефициент на стабилност на нетното финансиране или всякакви други равностойни вътрешнодържавни коефициенти (до въвеждането на коефициента на стабилност на нетното финансиране в РКИ)

Изискване по отношение на буфера на коефициента на краткосрочно ликвидно покритие, ако има такова („Стълб 1“)

Изискване по отношение на буфера на коефициента на стабилност на нетното финансиране, ако има такова („Стълб 1“)

Всякакви други пруденциални изисквания, приложими за институцията, включително по член 103 от Директива 2013/36/ЕС, макропруденциални мерки и препоръки на ЕБО и ЕССР

Група:

Категория на групата:

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

Референтна дата:

Общо активи (в млн. евро) към референтната

дата:

Обща оценка на ликвидния риск на групата в процеса на надзорен преглед и оценка

Общ резултат по отношение на ликвидния риск:

Този раздел следва да съдържа обобщение на оценките, представени в разделите по-долу.

Оценка на адекватността на ликвидността

В този раздел се представя следната информация: (1) обобщение на оценката на адекватността на ликвидността; (2) предложението за съвместно решение, включително декларация относно адекватността на ликвидността на нивото на групата, както и, ако е приложимо — надзорните мерки за преодоляване на проблемите и констатациите, които са от съществено значение и (3) прогнозата за следващия период на оценка.

A. Оценка на ликвидния риск

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на ликвидния риск през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

Б. Оценка на риска, свързан с финансирането

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката на свързания с финансирането риска през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

B. Оценка на управлението на ликвидния риск и на риска, свързан с финансирането

Резултат:

В този раздел се представя следната информация: (1) описание на динамиката в управлението на ликвидния риск и на риска, свързан с финансирането, през наблюдавания период; (2) констатираните пропуски, свързани с контрола; (3) проблеми с неспазването на РКИ и ДКИ във връзка с риска; (4) прогнозата за следващия период на оценка; (5) действия за ограничаване на риска, които да бъдат предприети от институцията и (6) всякакви други надзорни мерки за преодоляване на пропуските и проблемите с неспазването на изискванията.

Друга информация от значение

В този раздел следва да бъде включена всякаква друга информация, за която компетентните органи считат, че е от значение за оценката на риска на групата и която не е включена в разделите по-горе (напр. информация, необходима за спазването на изискванията по член 6, параграф 5 от настоящия регламент за изпълнение.

Институция:

Предприятие X/Подгрупа X

Предприятие Y/Подгрупа Y

Консолидирана група

Категория на институцията:

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

Референтна дата:

Общо активи (в млн. евро) към референтната дата:

Компетентен орган:

Елементи, свързани с ликвидността, в процеса на надзорен преглед и и оценка

Резултат

Резултат

Резултат

А.

Ликвиден риск

Б.

Риск, свързан с финансирането

В.

Управление на ликвидния риск и на риска, свързан с финансирането

Д. Общ резултат по отношение на ликвидния риск

Институция:

Предприятие X/Подгрупа X

Предприятие Y/Подгрупа Y

Консолидирана група

Категория на институцията:

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

[въз основа на националната класификация, приложима до въвеждането на общ категоризационен подход съгласно насоките на ЕБО за общите методологии и процедури за процеса на надзорен преглед и оценка; категорията на институцията отразява и нейното системно значение]

Референтна дата:

Общо активи (в млн. евро) към референтната дата:

Компетентен орган:

Елементи, свързани с ликвидността, в процеса на надзорен преглед и и оценка

Резултат от оценката на ликвидния риск

Резултат от оценката на ликвидния риск

Резултат от оценката на ликвидния риск

(в млн. евро или в отношение или като описателна информация за мерките)

(в млн. евро или в отношение или като описателна информация за мерките)

(в млн. евро или в отношение или като описателна информация за мерките)

А.

Оценка на адекватността на ликвидността

Адекватна/неадекватна

Адекватна/неадекватна

Адекватна/неадекватна

Б.

Предложение за съвместно решение — количествени мерки (членове 104 и 105)

Специфични изисквания по отношение на ликвидния буфер [да се уточнят във връзка с допустимите активи по коефициента на краткосрочно ликвидно покритие след въвеждането му като стандарт (преди той се е прилагал по избор)]

Специфични изисквания за стабилно финансиране [да се посочат при определянето на коефициента на стабилност на нетното финансиране след въвеждането му като като стандарт (преди той се е прилагал по избор)]

Други количествени ограничения и изисквания

Г

Предложение за съвместно решение — качествени мерки (членове 104 и 105)

Меморандумни позиции (стойности към референтната дата)

Действителен коефициент на краткосрочно ликвидно покритие или всякакви други равностойни вътрешнодържавни коефициенти (до въвеждането на коефициента на краткосрочно ликвидно покритие в РКИ)

Действителен коефициент на стабилност на нетното финансиране или всякакви други равностойни вътрешнодържавни коефициенти (до въвеждането на коефициента на стабилност на нетното финансиране в РКИ)

Изискване по отношение на буфера на коефициента на краткосрочно ликвидно покритие, ако има такова („Стълб 1“)

Изискване по отношение на буфера на коефициента на стабилност на нетното финансиране, ако има такова („Стълб 1“)

Всякакви други пруденциални изисквания, приложими за институцията, включително по член 103 от Директива 2013/36/ЕС, макропруденциални мерки и препоръки на ЕБО и ЕССР

1.   СПЕС отговаря за изпълнението на мандата, като действа под ръководството на ВП.

2.   КПС поддържа тесни връзки със СПЕС и е основното му звено за контакт със Съвета. КПС предоставя стратегически насоки и политически указания на СПЕС в рамките на неговия мандат, без да се засягат правомощията на ВП.

3.   СПЕС работи в тясна координация с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и компетентните ѝ отдели.

1.   Финансовата референтна сума, предназначена за покриване на разходите, свързани с мандата на СПЕС, за периода от 1 юли 2014 г. до 28 февруари 2015 г. възлиза на 1 450 000 EUR.

2.   Управлението на разходите се извършва в съответствие с процедурите и правилата, приложими към общия бюджет на Съюза. Граждани на държавите от Западните Балкани имат право да участват в търгове за възлагане на поръчки.

3.   Управлението на разходите се урежда с договор между СПЕС и Комисията. СПЕС се отчита пред Комисията за всички направени разходи.

1.   Назначава се специализиран персонал, който да подпомага СПЕС при изпълнението на мандата му и да допринася за съгласуваността, осигуряването на информация за дейността на Съюза в Косово като цяло и нейната ефективност. В рамките на мандата си и на предоставените финансови средства СПЕС отговаря за сформирането на своя екип. Екипът включва експерти по специфични въпроси на политиката съобразно изискванията на мандата. СПЕС предоставя своевременно на Съвета и Комисията актуална информация за състава на своя екип.

2.   Държавите-членки, институциите на Съюза и ЕСВД могат да предлагат командироването на служители, които да работят със СПЕС. Възнаграждението на тези командировани служители се поема съответно от държавата-членка, съответната институция на Съюза или ЕСВД. Експертите, командировани от държавите-членки в институциите на Съюза или в ЕСВД, могат също да бъдат командировани за работа със СПЕС. Договорно наетите членове на международния персонал трябва да са граждани на държава-членка.

3.   Всички командировани служители остават под административното ръководство на изпращащата държава-членка, институция на Съюза или ЕСВД и изпълняват задълженията си и действат в интерес на изпълнението на мандата на СПЕС.

1.   СПЕС и членовете на неговия екип спазват принципите и минималните стандарти за сигурност, установени с Решение 2013/488/ЕС на Съвета (3).

2.   ВП е оправомощен да предоставя на НАТО/КФОР класифицирана информация и класифицирани документи на ЕС до ниво „CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL“, изготвени за целите на действията, в съответствие с правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на ЕС.

3.   В съответствие с оперативните нужди на СПЕС ВП е оправомощен да предоставя на Организацията на обединените нации (ООН) и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) класифицирана информация и класифицирани документи на ЕС до ниво „RESTREINT UE/EU RESTRICTED“, изготвени за целите на действията, в съответствие с правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на ЕС. За тази цел се изготвят споразумения на местно равнище.

4.   ВП е оправомощен да предоставя на трети страни, свързани с настоящото решение, некласифицирани документи на ЕС, отнасящи се до обсъжданията в Съвета във връзка с действията, за които се прилага задължението за опазване на служебна тайна съгласно член 6, параграф 1 от Процедурния правилник на Съвета (4).

1.   Държавите-членки, Комисията и генералният секретариат на Съвета осигуряват на СПЕС достъп до всяка информация от значение за него.

2.   Делегацията на Съюза и/или държавите-членки, по целесъобразност, осигуряват логистична подкрепа в региона.

1.   СПЕС допринася за единството, съгласуваността и ефикасността на действията на Съюза и спомага за съгласуваното използване на всички инструменти на Съюза и действия на държавите-членки с цел да бъдат постигнати целите на политиката на Съюза. Дейността на СПЕС е съгласувана с тази на Комисията, както и с дейността на други СПЕС в същия регион, когато това е целесъобразно. СПЕС провежда редовни брифинги пред мисиите на държавите-членки и делегациите на Съюза.

2.   На място се поддържат тесни връзки с ръководителите на делегациите на Съюза в региона и с ръководителите на мисии на държавите-членки. Те полагат всички възможни усилия, за да съдействат на СПЕС при изпълнението на неговия мандат. СПЕС предоставя политически насоки на местно равнище на ръководителя на EULEX KOSOVO, включително по политическите аспекти на въпросите, свързани с отговорности от изпълнителен характер. СПЕС и командващият цивилните операции се консултират помежду си при необходимост.

3.   СПЕС поддържа също така връзка със съответните местни органи и с други участници на международно и регионално равнище, представени на място.

4.   СПЕС заедно с други участници от страна на Съюза в района гарантира разпространението и обмена на информация между представените на място участници от страна на Съюза с цел постигане на висока степен на познаване и оценка на ситуацията сред всички тях.

1.   Сателитният център на Европейския съюз, създаден със Съвместно действие 2001/555/ОВППС (3) („SATCEN“), продължава и развива мисията си в съответствие с настоящото решение.

2.   Настоящото решение не засяга съществуващите права и задължения и правилата, приети в рамките на Съвместно действие 2001/555/ОВППС. По-конкретно то не засяга валидността на съществуващите трудови договори и правата, произтичащи от тях.

3.   Седалището на SATCEN се намира в Torrejón de Ardoz, Испания.

1.   SATCEN подпомага вземането на решения и действията от страна на Съюза в областта на ОВППС, в частност на ОПСО, включително мисиите и операциите на Европейския съюз за управление на кризи, посредством предоставянето по искане на Съвета или ВП на продукти и услуги, получени в резултат на експлоатацията на съответните космически активи и съпътстващите ги данни, включително сателитни и въздушни изображения, и свързаните с тях услуги, в съответствие с член 3.

2.   В рамките на мисията на SATCEN ВП, при поискване и ако капацитетът на SATCEN го позволява и без да се засягат основните задачи, посочени в параграф 1, също разпорежда на SATCEN да предостави продукти и услуги на:

i)	държава членка, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията, или агенции или органи на Съюза, с които SATCEN си сътрудничи съгласно член 18;

ii)	трети държави, които са приели предвидените в приложението разпоредби относно присъединяването към дейностите на SATCEN;

iii)	международни организации като Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), ако искането има отношение към областта на ОВППС, в частност на ОПСО.

3.   В съответствие с член 18 и без да се засягат основните му задачи, посочени в параграф 1, SATCEN може да си сътрудничи с Комисията и с агенции или органи на Съюза или държави членки с цел достигане на максимална синергия и допълване с други дейности на Съюза, които имат връзка със SATCEN и когато дейностите на SATCEN имат отношение към въпросните дейности на Съюза, по-конкретно в сферата на космическото пространство и сигурността.

4.   С цел да се улесни организацията на дейността в Брюксел SATCEN има офис за връзка в Брюксел.

5.   След разпускането на ЗЕС SATCEN изпълнява административните задачи, посочени в член 23. Отделът, който отговаря за изпълнението на тези остатъчни административни задачи, се намира в Брюксел.

1.   КПС, под отговорността на Съвета, упражнява политически надзор на дейността на SATCEN и дава политически указания относно приоритетите на SATCEN.

2.   В съответствие със своите отговорности по отношение на ОВППС и в частност на ОПСО ВП осъществява оперативното ръководство на SATCEN, без това да засяга отговорностите съответно на управителния съвет и на директора на SATCEN, както е предвидено в настоящото решение. По-специално, въз основа на указанията, посочени в параграф 1 и като взема предвид степента на наличните ресурси, ВП определя приоритетността на исканията, оправени към SATCEN в съответствие с подлежащи на редовен преглед от управителния съвет указания относно задачите.

3.   При изпълнението на задачите си, определени в настоящия член, ВП докладва по целесъобразност и поне веднъж на всеки шест месеца на Съвета, включително относно оценката на управителния съвет за прилагането от SATCEN на посочените в параграф 1 политически указания и на посоченото в параграф 2 оперативно ръководство.

1.   Продуктите и услугите на SATCEN в отговор на искания, направени в съответствие с член 2, параграф 1, член 2, параграф 2, подточка ii) и член 2, параграф 2, подточка iii), се предоставят на държавите членки, на ЕСВД, на Комисията и на агенции или органи на Съюза, с които SATCEN си сътрудничи съгласно член 18, и на отправилата искането страна в съответствие с приложимите разпоредби за сигурност. Тези продукти и услуги се предоставят на третите държави, които са приели разпоредбите, предвидени в приложението, в съответствие с подробните правила, определени в тези разпоредби.

2.   За целите на прозрачността ВП предоставя своевременно всички искания, направени в съответствие с член 2, на държавите членки, ЕСВД, Комисията и агенциите или органите на Съюза, с които SATCEN си сътрудничи съгласно член 18, и на третите държави, които са приели разпоредбите, предвидени в приложението, в съответствие с подробните правила, определени в тези разпоредби.

3.   Продуктите и услугите на SATCEN, получени вследствие на искания, направени в съответствие с член 2, параграф 2, подточка i), се предоставят на държавите членки, ЕСВД, Комисията и агенции или органи на Съюза, с които SATCEN си сътрудничи съгласно член 18, и/или на третите държави, които са приели разпоредбите, предвидени в приложението, по решение на искащата страна.

4.   КПС може да разпореди на ВП да предостави продукти на SATCEN, получени в резултат на искане, направено в съответствие с член 2, параграфи 1 и 2, на всяка посочена трета държава или организация, като във всеки отделен случай се прави конкретна преценка.

1.   SATCEN има управителен съвет, който одобрява неговата годишна и дългосрочна работна програма и необходимия бюджет. Управителният съвет е форум за обсъждане на въпросите, свързани с работата на SATCEN, неговия персонал и оборудване. Управителният съвет оценява редовно прилагането от SATCEN на политическите указания и оперативното ръководство, посочени в член 3. Управителният съвет приема съответните решения, свързани с изпълнението на мисията на SATCEN, включително предложения за дейностите по членове 18, 19 и 20, ако те не са от компетенцията на Съвета или директора на SATCEN съгласно настоящото решение.

2.   Управителният съвет се председателства от ВП или от неговия представител. ВП докладва на Съвета за работата на управителния съвет.

3.   Управителният съвет се състои от по един представител, назначен от всяка държава членка, и един представител, назначен от Комисията. Всеки член на управителния съвет може да бъде представляван или придружаван от заместник. Писмата за назначаване, надлежно одобрени съответно от държавата членка или от Комисията, според случая, се изпращат до ВП.

4.   По правило директорът на SATCEN или неговият представител присъства на заседанията на управителния съвет. Председателят на Военния комитет на Европейския Съюз, генералният директор на военния личен състав на Европейския съюз и командващият гражданските операции на Европейския съюз могат да присъстват на заседанията на управителния съвет. На заседанията на управителния съвет могат да бъдат поканени и представители на други свързани структури на Съюза.

5.   Освен ако не е предвидено друго в настоящото решение, решенията на управителния съвет се вземат с гласуване от представителите на държавите членки с квалифицирано мнозинство, като гласовете се претеглят в съответствие с член 16, параграфи 4 и 5 от ДЕС. Управителния съвет приема своя процедурен правилник.

6.   Управителният съвет може да приема решения за създаването на работни групи ad hoc или постоянни комитети в същия формат като самия управителен съвет, които да се занимават с конкретни въпроси или проблеми в рамките на общата му отговорност и функциониращи под негов надзор. В решението за създаването на такава работна група или комитет се определя нейният/неговият мандат, състав и срок на работа.

7.   Управителният съвет се свиква от председателя най-малко два пъти в годината, както и по искане на най-малко една трета от неговите членове.

1.   Управителният съвет подбира и назначава директор на SATCEN, който е гражданин на държава членка по препоръка на консултативна комисия. Директорът се назначава за срок от три години, с възможност за удължаване на този срок с още един двугодишен мандат.

2.   Предвид техническия и оперативния характер на мисията на SATCEN кандидатите за длъжността директор трябва да са лица с признат дългогодишен опит и знания в областта на геопространствената информация и геопространствените образи или в областта на външните отношения и политиката на сигурност. Държавите членки представят кандидатурите на управителния съвет. Консултативната комисия, която се състои от ВП (или негов представител), който председателства комисията, три представители на държавите членки от тройното председателство и от един представител на ЕСВД, препоръчва поне трима кандидати на управителния съвет с оглед на подбора и назначаването на директора.

3.   Директорът е законен представител на SATCEN.

4.   Директорът отговаря за назначаването на останалия персонал на SATCEN.

5.   Директорът назначава заместник-директора на SATCEN след одобряването му от управителния съвет. Заместник-директорът се назначава за срок от три години, с възможност за удължаване на срока на мандата с още един тригодишен мандат с одобрението на управителния съвет.

6.   Директорът осигурява изпълнението на мисията на SATCEN, посочена в член 2. Директорът поддържа високо ниво на знания и професионализъм в SATCEN, както и осигурява ефикасност и ефективност при провеждането на дейността на SATCEN. Директорът предприема всички необходими мерки за тази цел, включително обучение на персонала и осъществяване на проекти за научни изследвания и развойна дейност в подкрепа на мисията на SATCEN.

Директорът отговаря и за задачите, възложени му с настоящото решение, сред които:

а)	подготовка на работата на управителния съвет, и по-специално подготовка на проекта на годишната работна програма на SATCEN;

б)	ежедневното управление на SATCEN;

в)	подготовка на отчета за приходите и разходите и изпълнение на бюджета на SATCEN;

г)	аспекти на сигурността;

д)	всички въпроси, отнасящи се до персонала;

е)	информиране на КПС относно годишната работна програма;

ж)	установяване на работни отношения и сътрудничество с Комисията и агенции или органи на Съюза, в съответствие с член 18;

з)	установяване на работни отношения и сътрудничество с институции на държавите членки, в съответствие с член 19;

и)	установяване на работни отношения и сътрудничество с трети държави, организации или образувания, в съответствие с член 20;

й)	сключване на административни договорености, в съответствие с процедурата, предвидена в членове 18 и 20.

7.   В рамките на работната програма и бюджета на SATCEN директорът има право да сключва договори, да наема персонал, предвиден в бюджета, и да разрешава изразходването на средствата, необходими за работата на SATCEN.

8.   Директорът изготвя годишен доклад за дейността на SATCEN до 31 март на следващата година. Годишният доклад се предоставя на управителния съвет и чрез ВП на Съвета, които го предоставят на Европейския парламент и на Комисията.

9.   Директорът се отчита пред управителния съвет.

1.   Персоналът на SATCEN, включително директорът, се състои от договорно наети служители, набрани на възможно най-широка основа измежду гражданите на държавите членки, и от командировани експерти.

2.   Договорно наетият персонал се назначава от директора въз основа на личните качества и чрез честна и прозрачна конкурсна процедура.

3.   Необходимостта от командироване на персонал към SATCEN се определят от управителния съвет след консултации с директора на SATCEN. Със съгласието на директора към SATCEN могат да бъдат командировани за определен срок експерти от държавите членки и длъжностни лица от ЕСВД, от институциите, агенциите или органите на Съюза за постове в организационната структура на SATCEN и/или за конкретни задачи и проекти.

4.   Договорно наети служители могат да бъде командировани за определен срок на позиция извън SATCEN в съответствие с правилника на персонала на SATCEN.

5.   По предложение на директора управителният съвет изготвя правилник на персонала на SATCEN, който се приема от Съвета.

6.   Разпоредбите, отнасящи се до командированите експерти, се приемат от управителния съвет по предложение на директора.

1.   До 30 септември всяка година директорът изготвя проект на годишна работна програма за следващата година, придружен от проект на дългосрочна работна програма, съдържаща ориентировъчни перспективи за още две години, и я представя на управителния съвет за одобрение.

2.   До 30 ноември всяка година управителният съвет одобрява годишната и дългосрочната работна програма.

1.   Всички приходи и разходи на SATCEN са обект на прогнози, които се изготвят за всяка финансова година,която съвпада с календарната година. Те фигурират в бюджета на SATCEN, който съдържа списък на персонала.

2.   Приходите и разходите, включени в бюджета на SATCEN, трябва да бъдат балансирани.

3.   Приходите на SATCEN се състоят от вноски от държавите членки, с изключение на Дания, съобразно скалата на брутния национален доход, плащания за предоставени услуги и други приходи.

4.   Продукти и услуги, предоставени съгласно член 2, параграф 2, както и такива, които имат отношение към мисии и операции за управление на кризи, подлежат на такси за възстановяване на разноските съгласно указанията, установени във финансовия правилник на SATCEN, посочен в член 12, с изключение на държавите членки и ЕСВД.

5.   В изключителни случаи възстановяването на разноските на трети страни може да бъде обект на дерогация по решение на КПС.

6.   В рамките на договорености, които могат да бъдат позволени в съответствие с членове 18, 19 и 20 SATCEN може да получи в бюджета си като целеви приход за конкретна цел финансово участие от:

a)	общия бюджет на Съюза, като се решава поотделно за всеки случай, при пълно спазване на приложимите за него правила, процедури и процеси на вземане на решения;

б)	държавите членки, трети държави или други трети страни.

7.   Целевите приходи могат да се използват само за конкретната цел, за която са предназначени.

1.   До 30 септември всяка година директорът представя на управителния съвет годишен проектобюджет на SATCEN, който обхваща административните разходи, оперативните разходи и очакваните приходи, включително целевите приходи, за следващата финансова година, както и дългосрочни индикативни предвиждания за разходите и приходите с оглед проекта на дългосрочната работна програма.

2.   До 30 ноември всяка година управителният съвет одобрява годишния бюджет на SATCEN с единодушие на представителите на държавите членки.

3.   В случай на непреодолими, извънредни или непредвидени обстоятелства директорът може да предложи на управителния съвет проект за изменения на бюджета. Управителният съвет одобрява изменения бюджет с единодушие на представителите на държавите членки, като надлежно отчита съображенията за спешност.

4.   Контролът на поетите задължения и плащанията за всички разходи и на вписването и събирането на всички приходи се извършват от независим финансов контрольор, назначен от управителния съвет.

5.   Най-късно до 31 март всяка година директорът предоставя на Съвета и на управителния съвет подробен отчет за всички приходи и разходи от предишната финансова година и доклад за дейността на SATCEN.

6.   Управителният съвет освобождава директора от отговорност по отношение на изпълнението на бюджета на SATCEN.

1.   Привилегиите и имунитетите на директора и на персонала на SATCEN са предвидени в решението на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно привилегиите и имунитетите, предоставени на Европейския институт за изследване на сигурността и Сателитния център на Европейския съюз, и на техните органи и персонал, от 15 октомври 2001 г. До влизането в сила на посоченото решение приемащата държава може да предостави на директора и на персонала на SATCEN предвидените в него привилегии и имунитети.

2.   Привилегиите и имунитетите на SATCEN са предвидени в Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен към ДЕС и към ДФЕС.

1.   Договорната отговорност на SATCEN се урежда от правото, приложимо към конкретния договор.

2.   Всяка арбитражна клауза, включена в договорите, сключени от SATCEN, предвижда, че Съдът на Европейския съюз е компетентен.

3.   Личната отговорност на служителите по отношение на SATCEN се урежда от съответните разпоредби, които се прилагат за персонала на SATCEN.

1.   SATCEN прилага Решение 2013/488/ЕС на Съвета (4).

2.   В отношенията си с SATCEN и по отношение на неговите продукти и услуги третите държави, които са приели посочените в приложението разпоредби за асоцииране към дейностите на SATCEN, потвърждават чрез размяна на писма с SATCEN, че прилагат принципите на сигурност и минималните стандарти, установени с решение 2013/488/ЕС, както и тези, установени от възможни доставчици на класифицирана информация.

1.   Представителят на Дания в управителния съвет участва в работата на управителния съвет при пълното спазване на член 5 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и ДФЕС.

Дания може да отправя към ВП искания, които не са свързани с отбраната, в съответствие с член 2, параграф 2, подточка i) от настоящото решение.

2.   Продуктите и услугите в резултат на мисиите на SATCEN по член 2 се предоставят на Дания при същите условия като тези за останалите държави членки, с изключение на свързани с отбраната искания по член 2, параграф 2 и произтичащите от тях продукти.

3.   Дания има правото да командирова служители в SATCEN в съответствие с член 8.

1.   SATCEN може да установява работни взаимоотношения с Комисията и с агенции или органи на Съюза и да си сътрудничи с тях, с цел достигане на максимална синергия и допълване с други дейности на Съюза, които имат връзка с мисията на SATCEN и когато дейностите на SATCEN имат отношение към въпросните дейности на Съюза, по-конкретно в сферата на космическото пространство и сигурността.

2.   В рамките на това сътрудничество, след одобрение на управителния съвет, SATCEN може наред с другото да осъществява връзка, обмен на експертен опит и консултации, да допринася за съответните програми и проекти на Съюза, да получава вноски от съответните програми и проекти на Съюза, и да предоставя продукти в съответствие с член 2, параграф 2, подточка i).

3.   С оглед на развиване на това сътрудничество SATCEN може да сключва административни договорености с Комисията, имащи отношение агенции и органи на Съюза или държави членки. Управителният съвет взема решение за упълномощаване на директора да води преговорите по тези административни договорености и отправя указания за това към директора. Преговорите се водят в консултации с управителния съвет. Всяка подобна договореност се сключва от SATCEN след одобрението й от управителния съвет.

1.   За целите на изпълнение на мисията си SATCEN може да установява работни отношения и да си сътрудничи с трети държави, организации и образувания. За тази цел SATCEN може да сключва административни договорености с компетентните органи на трети държави, международни организации и образувания.

2.   Управителният съвет взема решение за упълномощаване на директора да води преговорите по тези административни договорености и отправя указания за това към директора. Преговорите се водят в консултации с управителния съвет. Всяка подобна договореност се сключва от SATCEN след одобрение от Съвета и се подписва от директора.

3.   Държави — членки на НАТО, които не членуват в Съюза, и други държави, които са кандидатки за присъединяване към Съюза, имат правото да участват в дейностите на SATCEN според всеки конкретен случай в съответствие с член 4 от настоящото решение и с разпоредбите, предвидени в приложението.

1.   След разпускането на ЗЕС SATCEN, от името на Белгия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Обединеното кралство („десетте държави членки“), изпълнява следните остатъчни административни задачи на ЗЕС:

а)	управление на пенсиите на бивши членове на персонала на ЗЕС;

б)	управление на медицинското застраховане на пенсионираните бивши членове на персонала на ЗЕС;

в)	управление на социалния план на ЗЕС;

г)	уреждане на евентуални спорове между ЗЕС и бивши членове на неговия персонал и изпълнение на решенията на комисията по жалбите на ЗЕС или компетентния съд;

д)	подпомагане на десетте държави членки във връзка с остатъчните и други административни задачи на ЗЕС, включително ликвидирането на активите на ЗЕС.

2.   Управлението на пенсиите на бивши членове на персонала на ЗЕС:

а)	се извършва в съответствие с пенсионната схема на ЗЕС в сила към 30 юни 2011 г., която може да бъде изменяна от управителния съвет, както е посочен в параграф 7, в рамките на Координираните организации;

б)	се извършва от специализиран орган, организация или финансова институция, одобрени от управителния съвет, както е посочен в параграф 7, по предложение на директора на SATCEN.

Всички спорове, свързани с тези пенсии и засягащи бивши членове на персонала на ЗЕС, се уреждат в съответствие с параграф 5.

3.   Управлението на медицинското застраховане на пенсионираните бивши членове на персонала на ЗЕС се извършва в съответствие с правилника за персонала на ЗЕС, който е в сила към 30 юни 2011 г., и впоследствие изменен от управителния съвет, както е посочено в параграф 7.

4.   Управлението на социалния план на ЗЕС се извършва в съответствие със социалния план, приет от ЗЕС на 22 октомври 2010 г. То е в съответствие и с всички последващи обвързващи решения на компетентната комисия по жалбите и с всички решения на ЗЕС или на управителния съвет, както е посочено в параграф 7, за изпълнение на тези решения.

5.   Всички спорове във връзка с бивши членове на персонала на ЗЕС, произтичащи от изпълнението на остатъчните задачи на ЗЕС, се уреждат съгласно процедурата за уреждане на спорове в правилника за персонала на ЗЕС, който е в сила към 30 юни 2011 г., впоследствие изменен от управителния съвет, както е посочено в параграф 7.

Статутът на бившите членове на персонала на ЗЕС се урежда с правилника за персонала на ЗЕС, който е в сила към 30 юни 2011 г., впоследствие изменен от управителния съвет, както е посочено в параграф 7, и с приложимите решения, вкл. социалния план на ЗЕС.

6.   Подпомагането на десетте държави членки включва уреждането на текущите работи и на всички правни или финансови въпроси, произтичащи от закриването на ЗЕС, като това се върши по указание на управителния съвет, както е посочено в параграф 7.

7.   Всички решения във връзка със задачите, посочени в настоящия член, включително решенията на управителния съвет, посочени в настоящия член, се приемат с единодушие от управителния съвет, който е съставен от представители на десетте държави членки. Управителният съвет в посочения състав взема решение за председателството, което се поема от един от неговите членове. Директорът на SATCEN или негов представител присъства по целесъобразност на заседанията на управителния съвет в посочения състав. Управителният съвет се свиква от председателя най-малко един път годишно или по искане на най-малко трима от неговите членове. Заседания ad hoc на управителния съвет могат да се свикват на експертно равнище за разглеждане на конкретни теми или въпроси. Решения на управителния съвет могат да се вземат с писмена процедура.

8.   SATCEN наема необходимия персонал за изпълнение на посочените в параграф 1 задачи. Ако някоя от десетте държави членки предложи да командирова дадено лице за тази цел, това лице се наема на работа. Ако няма такива предложения или с командироването на служители не се заемат всички изисквани длъжности, необходимият персонал се наема. Прилага се правилникът за персонала на SATCEN, при спазване на настоящия член.

9.   Всички разходни и приходни позиции, произтичащи от прилагането на настоящия член и свързани с него, са част от бюджет, отделен от този на SATCEN. Този бюджет се съставя за всяка финансова година, която съвпада с календарната година, и се приема от управителния съвет, както е посочено в параграф 7, който действа по предложение на директора на SATCEN, до 30 ноември всяка година. Приходите и разходите, включени в същия бюджет, трябва да са балансирани. Този бюджет включва списък на персонала, нает в съответствие с параграф 8. Приходите се състоят от вноски на десетте държави членки, определени в съответствие с приложимите правила за техните вноски в бюджета на ЗЕС, които са в сила към 30 юни 2011 г., както и от други приходи.

Посоченият в параграф 7 управителен съвет приема подробен финансов правилник, отделен от този на SATCEN, регламентиращ по-специално реда за изготвянето и изпълнението на посочения в първата алинея на настоящия параграф бюджет.

10.   Начален фонд от 5,3 милиона евро, финансиран от десетте държави членки, представлява допълнителна гаранция за наличността на финансови ресурси за изпълнението на остатъчните административни задачи на ЗЕС, както е посочено в настоящия член, по-специално по отношение на пенсионните права.

Член 1

Цел

Тези разпоредби определят обхвата и подробните правила за участието на трети държави в дейността на SATCEN.

Член 2

Обхват

Третите държави, посочени в член 20, параграф 3 от настоящото решение, имат право да:

а)	отправят национални искания за анализ на изображения, извършван от SATCEN;

б)	изпращат кандидатури за командироване за ограничен срок в SATCEN като анализатори на изображения;

в)	имат достъп до продукти и услуги на SATCEN в съответствие с член 5 от тези разпоредби.

Член 3

Искания

Член 4

Командироване на експерти

Член 5

Предоставяне на разположение на продукти на SATCEN

Член 6

Консултативен комитет

Член 7

Влизане в сила

„Продуктът (въвежда се наименованието на продукта) трябва да се използва само в напълно автоматизирани процеси на потапяне, при които всички етапи от процесите на обработката и изсушаването са механизирани и не се извършва ръчна обработка, включително когато третираните изделия се транспортират през съда за потапяне с цел отцеждане/сушене и съхраняване (ако повърхността все още не е изсъхнала преди преместването за съхраняване). Когато е целесъобразно, изделията от дърво, подлежащи на третиране, трябва да бъдат напълно обезопасени (напр. чрез обтегателни колани или устройства за закрепване) преди третирането и по време на процеса на потапяне, и не трябва да бъдат ръчно обработвани, докато повърхността на третираните изделия не изсъхне“.