20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/1

(1)

Съгласно член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2) средствата от структурните фондове за целта „Инвестиции за растеж и работни места“, отпускани за иновативни действия в сферата на устойчивото градско развитие (наричани по-нататък „иновативни действия“), следва да се управляват от Комисията.

(2)

Член 92, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 дава право на Комисията да управлява средствата, отпускани за иновативни действия, чрез непряко управление по член 60 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(3)

Необходимо е да се определят подробни правила за принципите за управление на иновативните действия от страна на субект или орган, на когото са възложени задачи по изпълнението на бюджета съгласно член 58, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 966/2012.

(4)

Трябва да се установят подробни правила за принципите за подбор на иновативните действия, които ще бъдат подкрепяни по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). За да се гарантира изборът на предложения, отличаващи се с високо качество, следва да се определят процедурите и критериите за подбор на иновативните действия, като се вземе предвид териториалното многообразие на градските райони в Съюза.

(5)

За подбора на иновативните действия Комисията следва да определи темите, за да се гарантира, че поканите за представяне на предложения са свързани с аспекти на градското развитие, които евентуално ще стават все по-значими за Съюза през идните години,

а)

насоките за заявителите и бенефициерите;

б)

годишна работна програма, която се одобрява от Комисията;

в)

организирането на поканите за представяне на предложения във връзка с иновативните действия;

г)

оценката на допустимостта на заявителите;

д)

създаването на експертна група със съгласието на Комисията, която ще извършва оценка и класиране на предложенията;

е)

подбора на иновативните действия въз основа на препоръката на експертната група със съгласието на Комисията;

ж)

изискването да се предостави на бенефициера документ, в който се уточняват определените от Комисията условия за подкрепата;

з)

разглеждането на отчетите, представяни от бенефициерите, и на плащанията за бенефициерите;

и)

наблюдението на отделните иновативни действия;

й)

организирането на комуникационни прояви;

к)

осведомяването за резултатите със съгласието на Комисията;

л)

одита на отделните иновативни действия, за да се гарантира, че безвъзмездните средства по тях се управляват съгласно принципите на добро финансово управление;

м)

финансовите средства за подпомагане на задачите по управлението на оправомощения субект, които се предоставят под формата на фиксирана сума за оперативните разходи на оправомощения субект и чийто размер се определя въз основа на размера на средствата на Съюза, предоставени на този субект за целите на отпускането на безвъзмездни средства.

а)

всеки градски орган на местна административна единица, определена в зависимост от степента на урбанизация като градска агломерация, град или предградие и с население от поне 50 000 жители;

б)

сдружения или обединения на градски органи на местни административни единици, определени в зависимост от степента на урбанизация като градски агломерации, градове или предградия и с общо население от поне 50 000 жители, като може да се касае за трансгранични сдружения или обединения и сдружения или обединения в различни региони и/или държави членки.

а)

иновативното съдържание на предложението и потенциала му да набележи или приложи нови решения;

б)

качеството на предложението;

в)

участието на съответните партньори в подготовката на предложението;

г)

възможността да се докажат измерими резултати;

д)

възможността да се приложат на други места предложените решения.

20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/4

(1)

Настъпилите в резултат на промени в собствения кредитен риск на институцията печалби или загуби по нейни пасиви не следва по принцип да бъдат включвани като елемент на собствения капитал. Въпреки това при някои бизнес модели, основаващи се на стриктно съответствие между активи и пасиви или на принципа за балансираност, това правило не намира приложение, тъй като евентуалното намаление или увеличение в стойността на даден пасив се компенсира напълно от съответно намаление или увеличение в стойността на актива, съответстващ изцяло на пасива.

(2)

Необходимо е да се определят изискванията за определяне дали съществува близко съответствие между пасивите на институцията, състоящи се от покрити облигации по член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), и стойността на активите на институцията, които са в основата на покритите облигации.

(3)

Близкото съответствие следва да бъде отразено в счетоводното третиране на тези облигации и базовите ипотечни заеми и да представлява условие за целесъобразното признаване на печалбите и загубите, произтичащи от промени в собствения кредитен риск.

(4)

Опцията за доставка позволява на длъжника да изкупи обратно съответната покрита облигация, с която се финансира ипотечният заем, на пазара и да достави покритата облигация на банката като предсрочно погасяване на ипотечния заем. В резултат на съществуването на тази опция, която длъжникът може упражни, би следвало справедливата стойност на ипотечните заеми да е във всеки един момент равна на справедливата стойност на покритите облигации, с които тези ипотечни заеми се финансират. Това предполага, че при изчисляването на справедливата стойност на ипотечните заеми следва да бъде включена справедливата оценка на внедрената опция за доставка съгласно установените пазарни практики.

(5)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от Европейския банков орган.

(6)

Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците в банковия сектор, създадена съгласно член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3),

1)

„покрита облигация“ е облигацията по смисъла на член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО;

2)

„опция за доставка“ е възможността за изкупуване на ипотечен заем чрез обратно изкупуване на покритата облигация по пазарна или по номинална стойност в съответствие с член 33, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

а)

всяка промяна в справедливата стойност на емитирани от институцията покрити облигации води във всеки един момент до равна по размер промяна в справедливата стойност на активите, които са в основата на покритите облигации. Справедливата стойност се определя съгласно приложимата счетоводна рамка, посочена в член 4, параграф 1, точка 77 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)

ипотечните заеми, които са в основата на покритите облигации, емитирани от институцията за финансиране на заемите, може във всеки един момент да бъдат изкупени чрез обратното изкупуване на покритите облигации по пазарна или номинална стойност чрез упражняване на опцията за доставка;

в)

съществува прозрачен механизъм за определяне на справедливата стойност на ипотечните заеми и на покритите облигации. Определянето на стойността на ипотечните заеми включва изчисляване на справедливата стойност на опцията за доставка.

20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/6

(1)

С оглед на ефективното сътрудничество между компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка тези органи следва да осъществяват двустранен обмен на информация в рамките на надзорните си компетенции. За тази цел е необходимо да се определи каква информация относно институциите и при необходимост — относно дейността на техните клонове, следва да предоставят компетентните органи на държавата членка по произход на компетентните органи на приемащата държава членка, както и каква информация относно съответните клонове следва да предоставят компетентните органи на приемащата държава членка на компетентните органи на държавата членка по произход.

(2)

Обменът на информация между компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка следва да се разглежда в по-общия контекст на надзора върху трансграничните банкови групи, като при необходимост информацията може да се предоставя на консолидирана основа. В частност, ако институцията има първостепенно предприятие майка в държавата членка, в която се намира главното ѝ управление, и съответният компетентен орган е същевременно и органът, който извършва надзор на консолидирана основа, следва да се предвиди възможност информацията да се предоставя на консолидирана основа, а не на равнището на институцията, осъществяваща дейност чрез клон. В такъв случай обаче компетентният орган следва да уведоми компетентните органи на приемащата държава членка, че информацията се предоставя на консолидирана основа.

(3)

Обменът на информация между компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка не се ограничава до видовете информация, посочени в член 50 от Директива 2013/36/ЕС, както и до видовете информация, посочени в настоящия регламент. По-специално в членове 35, 36, 39, 43 и 52 от Директива 2013/36/ЕС се съдържат отделни разпоредби относно обмена на информация за проверки на място на клонове, уведомления относно упражняването на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, както и за мерки, включително предпазни мерки, предприети от компетентните органи по отношение на клонове и техни предприятия майки. Поради това в настоящия регламент не следва да се формулират изисквания към обмена на информация в тези области.

(4)

С цел да се уеднаквят регулаторните и надзорните практики в Европейския съюз като цяло, е необходимо да се определят изисквания относно информацията, която си обменят компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка. Тази информация следва да обхваща всички области, посочени в член 50 от Директива 2013/36/ЕС, и по-специално управлението, структурата на собствеността, включително групите дейности, посочени в член 317 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2), ликвидността и констатациите от надзора върху ликвидността, платежоспособността, гарантирането на депозити, големите експозиции, системния риск, административните и счетоводните процедури, както и механизмите за вътрешен контрол. За да се улесни наблюдението върху институциите, компетентните органи на държавата члена по произход и на приемащата държава членка следва да се информират взаимно за случаи на неспазване на националните или съюзните разпоредби, както и за надзорни мерки и санкции, наложени на институциите. Освен това в обхвата на информацията, която си обменят компетентните органи на държавата членка по произход и компетентните органи на приемащата държава членка, следва да се включи допълнителна информация относно ливъриджа, така че органите на приемащата държава членка да могат да осъществяват ефикасно наблюдение върху институциите.

(5)

Когато дадена институция изпитва или се очаква да изпитва затруднения с ликвидността, компетентните органи на приемащата държава членка трябва да са добре запознати със ситуацията, за да могат да предприемат предпазни мерки съгласно условията, посочени в член 43 от Директива 2013/36/ЕС. Ето защо с настоящия регламент следва да се установят ясни правила относно вида на информацията, която трябва да си обменят компетентните органи при затруднения с ликвидността. Необходимо е също така да се определи каква информация следва да се обменя, за да могат органите да се подготвят своевременно за извънредни ситуации като посочените в член 114, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС.

(6)

Тъй като клоновете, които извършват дейност в приемащи държави членки, се различават по мащаби, сложност и значимост, при обмена на информация е важно да се прилага принципът на пропорционалност. За тази цел когато компетентните органи на приемащите държави членки отговарят за клонове, които съгласно член 51 от Директива 2013/36/ЕС са определени като значими, компетентните органи на държавата члена по произход и компетентните органи на приемащите държави членки следва да си обменят информация с по-широк обхват.

(7)

За да се гарантира, че съответната информация се обменя в разумни граници, като същевременно се избегнат ситуации, в които държавата членка по произход е задължена да предостави относно дадена институция всякакви сведения, независимо от характера и важността им, на всички компетентни органи на приемащите държави членки, в специфични случаи само информацията, която се отнася до конкретен клон, следва да се предава единствено на компетентните органи, натоварени с надзора върху този клон. Поради същата причина в някои специфични области компетентните органи на държавата членка по произход и компетентните органи на приемащите държави членки следва да си обменят само информация, която разкрива неспазване на националните и съюзните разпоредби, т.е. ако дадена институция спазва посочените разпоредби, не е необходимо да се обменя информация.

(8)

В настоящия регламент следва да се разгледа и обменът на информация относно осъществяването на дейност в приемащата държава членка посредством предоставяне на трансгранични услуги. Поради характера на трансграничните услуги компетентните органи на приемащите държави членки се сблъскват с проблема за липсата на информация за дейности, които се извършват в техните юрисдикции. Ето защо е важно да се определи подробно каква информация трябва да се обменя, за да се гарантира финансовата стабилност и да се наблюдават условията на лицензиране, и по-специално да се следи дали институцията предоставя услуги съгласно подадените уведомления. Настоящият регламент се основава върху проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от Европейския надзорен орган (Европейския банков орган — ЕБО).

(9)

ЕБО проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира свързаните с тях потенциални разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците в банковия сектор, създадена съгласно член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3),

а)

структура на управителния орган и висшето ръководство, включително кой отговаря за контрола върху клона;

б)

списък на акционерите и членовете с квалифицирани дялови участия въз основа на информацията, предоставена от кредитната институция в съответствие с член 26, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС.

а)

сведения за съществени пропуски в управлението на ликвидния риск на институцията, които са известни на компетентните органи и които могат да се отразят върху клоновете, сведения за съответните надзорни мерки, предприети по отношение на тези пропуски, както и за степента, в която институцията изпълнява тези надзорни мерки;

б)

извършена от компетентните органи на държавата членка по произход цялостна оценка на профила и управлението на ликвидния риск на институцията, по-специално по отношение на клона;

в)

коефициенти, които показват ликвидността и стабилната позиция на институцията по отношение на финансирането на национално или на съюзно равнище в националната валута на държавата членка по произход на институцията и във всички други валути, които са от значение за институцията;

г)

елементи на ликвидния буфер на институцията;

д)

степен на тежестта върху активите на институцията;

е)

съотношение между заемите, отпуснати от институцията, и приетите от нея депозити;

ж)

вътрешнодържавни коефициенти за ликвидност, които се прилагат към институцията като част от макропруденциални мерки на компетентните органи или на определения орган чрез задължителни изисквания, насоки, препоръки, предупреждения или по друг начин, включително определения на тези коефициенти;

з)

специфични изисквания по отношение на ликвидността, които се прилагат в съответствие с член 105 от Директива 2013/36/ЕС;

и)

сведения за евентуални пречки при прехвърляне на парични средства и обезпечения към или от клоновете на институцията.

а)

политика по отношение на ликвидността и финансирането на институцията, включително описание на реда и условията на финансиране на нейните клонове, споразумения за подпомагане в рамките на групата, процедури за централизирано обединяване на парични средства;

б)

планове на институцията за действие в извънредни ситуации, свързани с ликвидността и финансирането, включително информация за предполагаемите кризисни сценарии.

а)

изискванията по отношение на собствения капитал, определени в член 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като се вземат предвид всички мерки, приети или признати в съответствие с член 458 от същия регламент, и когато е целесъобразно — се вземат предвид преходните разпоредби, съдържащи се в десета част от същия регламент;

б)

всички допълнителни изисквания по отношение на собствения капитал, наложени в съответствие с член 104 от Директива 2013/36/ЕС;

в)

изискванията по отношение на капиталовите буфери съгласно дял VII, глава 4 от Директива 2013/36/ЕС.

а)

съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на институцията по смисъла на член 92, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)

съотношението на капитала от първи ред на институцията по смисъла на член 92, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

съотношението на обща капиталова адекватност на институцията по смисъла на член 92, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г)

общата рискова експозиция на институцията по смисъла на член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

д)

изискванията към собствения капитал, приложими в държавата членка по произход в съответствие с член 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като се вземат предвид всички мерки, приети или признати в съответствие с член 458 от същия регламент, и когато е целесъобразно — се вземат предвид преходните разпоредби, съдържащи се в десета част от същия регламент;

е)

равнището на предпазния капиталов буфер, който институцията е длъжна да поддържа съгласно член 129 от Директива 2013/36/ЕС;

ж)

равнището на специфичния за институцията антицикличен капиталов буфер, който тя е длъжна да поддържа съгласно член 130 от Директива 2013/36/ЕС;

з)

равнището на буфера за системен риск, който институцията е длъжна да поддържа съгласно член 133 от Директива 2013/36/ЕС;

и)

равнището на буфера за Г-СЗИ или буфера за Д-СЗИ, който институцията е длъжна да поддържа съгласно член 131, параграфи 4 и 5 от Директива 2013/36/ЕС;

й)

равнището на други допълнителни изисквания към собствения капитал, наложени в съответствие с член 104, параграф 1, буква а) от Директива 2013/36/ЕС, и на други изисквания, наложени съгласно същия член във връзка с платежоспособността на институцията.

а)

максимално покритие, което схемата за гарантиране на депозити осигурява на всеки отговарящ на условията вложител;

б)

обхват на покритието и видове депозити, които то обхваща;

в)

изключения от обхвата на покритието, в това число продукти и видове вложители;

г)

ред и условия за финансиране на схемата за гарантиране на депозити, по-специално — дали финансирането на схемата е предварително или последващо, както и сведения за обема на схемата;

д)

данни за контакт с администратора на схемата.

а)

административни санкции или административни мерки, наложени съгласно членове 64—67 от Директива 2013/36/ЕС;

б)

надзорни мерки, наложени съгласно член 104 или член 105 от Директива 2013/36/ЕС;

в)

наказателноправни санкции, наложени във връзка с нарушения на Регламент (ЕС) № 575/2013 или на националните разпоредби, транспониращи Директива 2013/36/ЕС.

а)

данните за контакт при извънредни ситуации с лицата, които в рамките на компетентните органи отговарят за действието при извънредни ситуации;

б)

процедурите за комуникация, които се прилагат при извънредни ситуации.

а)

описание на всяка ситуация, по отношение на която компетентните органи са констатирали, че дадена институция не спазва националните или съюзните разпоредби или изискванията във връзка с пруденциалния надзор или надзора върху пазарната етика на институциите, включително изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 и националните разпоредби, транспониращи Директива 2013/36/ЕС, както и описание на надзорните мерки, които са предприети или запланувани за отстраняване на неспазването;

б)

описание на всяко неспазване на условията, при които в интерес на общото благо клонът трябва да извършва дейност в приемащата държава членка;

в)

всяка констатация за системен риск, който клонът или неговите дейности пораждат в приемащата държава членка, включително всяка оценка на предполагаемото въздействие, което преустановяването или прекратяването на операциите би имало върху:

г)

пазарния дял на клона, ако той надхвърля 2 % от общия обем на пазара в приемащата държава членка в една от следните категории:

д)

сведения за евентуални пречки при прехвърляне на парични средства и обезпечения към или от клона.

а)

всяка ситуация, по отношение на която компетентните органи на държавата членка по произход са констатирали, че дадена институция не спазва националните или съюзните разпоредби или изискванията във връзка с пруденциалния надзор или надзора върху пазарната етика на институциите, включително изискванията съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и националните разпоредби, транспониращи Директива 2013/36/ЕС, както и описание на надзорните мерки, които са предприети или запланувани за отстраняване на неспазването;

б)

обем на депозитите, приети от лица, пребиваващи в приемащата държава членка;

в)

обем на заемите, предоставени на лица, пребиваващи в приемащата държава членка;

г)

във връзка с дейностите, изброени в приложение I към Директива 2013/36/ЕС, за които дадена институция е уведомила, че желае да извършва в приемащата държава членка чрез предоставяне на услуги:

а)

описание на ситуацията, включително причината, довела до затрудненията; въздействието, което се очаква да окажат върху институцията затрудненията с ликвидността; явления и тенденции, засягащи трансакциите в рамките на групата;

б)

описание на мерките, предприети или запланувани от компетентните органи или от институцията, включително изискванията, наложени върху институцията от компетентните органи с цел да се ограничи въздействието на затрудненията с ликвидността;

в)

резултати от оценките на последствията за системата от затрудненията с ликвидността;

г)

най-актуална количествена информация относно ликвидността, както е посочено в член 4, параграф 1, букви в)—з).

20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/15

(1)

Общият пазарен риск е определен в член 362 от Регламент (ЕС) № 575/2013 като риска от промяна в цената на финансов инструмент, дължаща се на промяна в равнището на лихвените проценти (в случай на търгуван дългов инструмент или дългов дериват) или на цялостно движение на пазара на капиталови инструменти, което не е свързано с конкретни характеристики на отделните ценни книжа (в случай на капиталов инструмент или капиталов дериват).

(2)

При изчисляването на общия пазарен риск в съответствие с член 343 от Регламент (ЕС) № 575/2013 е уместно да се приеме, че капиталовите инструменти са на един и същ пазар, когато са изложени на един и същ общ пазарен риск, т.е. когато промените в цената на инструмента са в резултат на местните икономически условия. За целта следователно е необходимо да се определи понятието „пазар“, като за основа послужи интегрираната икономика — това обикновено е една национална юрисдикция.

(3)

Без да се засяга горепосоченото, с въвеждането на единната валута се премахнаха съществени фактори за раздробяване на капиталовите пазари в еврозоната. Между участващите държави членки например бе премахнат валутният риск, а на дружествата се предостави възможността да публикуват отчетите си в една и съща парична единица Приемането на еврото породи необходимостта и от широкообхватно сближаване на икономическите и правните системи на участващите държави членки и се подкрепя от интегриран пазар с общи правила. Последните характеристики са общи за всички държави членки в ЕС, но единната валута доведе до по-тясна и по-задълбочена икономическа интеграция между участващите държави членки, което за целите на настоящия регламент оправдава отделно третиране. Поради това определението на понятието ”пазар” следва да се отнася за всички фондови пазари в еврозоната, а извън нея — за националните юрисдикции.

(4)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от Европейския банков орган.

(5)

Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от създадената по силата на член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2) Група на участниците от банковия сектор,

а)

за еврозоната — всички капиталови инструменти, котирани на фондовите борси в държавите членки, чиято парична единица е еврото;

б)

за държавите членки извън еврозоната и третите държави — всички капиталови инструменти, котирани на фондова борса в национална юрисдикция.

20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/17

(1)

Усъвършенстваният метод за определяне на капиталовите изисквания за риска във връзка с корекцията на кредитната оценка (ККО) може да се прилага по отношение на контрагенти, за които не е известен спредът по суап за кредитно неизпълнение. В такъв случай институциите следва да използват спред, който е подходящ с оглед на рейтинга, сектора и района на контрагента („използван като приближение спред“) в съответствие с член 383, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(2)

Правилата за определяне на спреда, използван като приближение за риска във връзка с ККО, следва да предвиждат използването на широки категории по отношение на рейтинга, сектора и района, както и да позволяват на институциите необходимата гъвкавост, за да определят въз основа на своята експертна оценка най-подходящия спред, използван като приближение.

(3)

Когато се определя точният начин, по който институциите да вземат предвид характеристиките на рейтинга, сектора и района на отделните емитенти при оценката на подходящия спред, който да бъде използван като приближение, с цел определяне на капиталовите изисквания, както се изисква от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да се установят правила за разглеждането на тези характеристики, като се посочат минимални категории за всяка от тях, с което да се осигури хармонизирано прилагане на тези условия.

(4)

Освен това по отношение на отделните емитенти, между които съществува връзка, като например между регионално правителство или местен орган на власт и централно правителство, следва да бъде възможно оценката на подходящия спред, който да бъде използван като приближение, да се извършва въз основа на кредитния спред на отделен емитент, когато това води до по-точна оценка.

(5)

С оглед по-прецизното определяне на изискването относно риска във връзка с корекцията на кредитната оценка, използваният като приближение спред следва да се определя на базата на данни от ликвиден пазар, а допусканията по отношение на данните, като например интерполация и екстраполация на данни, отнасящи се за различни моменти, следва да бъдат теоретично обосновани.

(6)

За да се гарантира сближаването на практиките между институциите и да се избегнат несъответствията, като се има предвид, че вътрешните вероятности от неизпълнение („PD“), спредовете по суап за кредитно неизпълнение („CDS“) и загубата при неизпълнение („LGD“) представляват уравнение с две неизвестни, както и че според обичайната пазарна практика, за да бъдат получени вътрешните PD въз основа на пазарни спредове се използва фиксирана стойност за параметъра LGD, институциите следва да използват стойност на LGDMKT, съгласувана с фиксираната LGD, която обикновено се използва от участниците на пазара за определяне на вътрешните PD въз основа на тези търгувани на ликвидни пазари кредитни спредове, въз основа на които е определен използваният като приближение кредитен спред на съответния контрагент.

(7)

За да бъде получено разрешение за използване на усъвършенствания метод във връзка с ККО за ограничен брой по-малки портфейли, е целесъобразно даден портфейл да се разглежда като нетираща съвкупност съгласно посоченото в член 272, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, да се вземат предвид необхванатите от метода на вътрешните модели (МВМ) трансакции, спрямо които се прилага изискването относно риска във връзка с ККО, и размерът на необхванатите от МВМ нетиращи съвкупности, спрямо които се прилага изискването относно риска във връзка с ККО, като същевременно те бъдат ограничени като процент от общия брой на всички трансакции, спрямо които се прилага изискването относно риска във връзка с ККО, и като процент от общия размер на всички нетиращи съвкупности, по отношение на които се изчислява изискването относно риска във връзка с ККО, за да бъдат отчетени различните мащаби на институциите.

(8)

За да бъдат избегнати евентуалните прекъсвания, използването на усъвършенствания метод във връзка с ККО за ограничен брой по-малки портфейли следва да се преустанови единствено при неспазване на количествените граници през две последователни тримесечия.

(9)

Освен това, за да могат да изпълняват надзорните си задължения по ефикасен начин, компетентните органи следва да са в състояние да научат за нарушаването на изискването за ограничен брой по-малки портфейли; следователно в тези случаи институциите следва да уведомяват компетентните органи.

(10)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от Европейския банков орган.

(11)

Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците в банковия сектор, създадена съгласно член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (1),

а)

използваният като приближение спред е определен, като са отчетени всички характеристики на рейтинга, сектора и района на контрагента съгласно посоченото в букви б), в) и г);

б)

характеристиките на рейтинга са били установени при отчитане на предварително определената йерархия на източниците на вътрешни и външни рейтинги. Рейтингите се отнасят към степените на кредитно качество, посочени в член 384, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Когато съществуват няколко външни рейтинга, съотнасянето им към степените на кредитно качество следва подхода, приложим по отношение на няколко кредитни оценки, определен в член 138 от посочения регламент;

в)

характеристиките на сектора са били определени при отчитане на най-малко следните категории:

г)

характеристиките на района са били определени при отчитане на най-малко следните категории:

д)

използваният като приближение спред отразява по представителен начин наличните спредове по суап за кредитно неизпълнение и спредовете по други търгувани на ликвидни пазари инструменти за кредитен риск, отговарящи на съответната комбинация от приложими категории и спазващи критерия за качество на данните, посочен в параграф 3;

е)

целесъобразността на използвания като приближение спред се определя с оглед на променливостта, а не на нивото на спреда.

а)

регионалното правителство или местният орган на власт и централното правителство имат еднакви рейтинги;

б)

регионалното правителство или местният орган на власт няма рейтинг.

а)

броят на всички невключени в МВМ трансакции, спрямо които се прилага изискването относно риска във връзка с ККО, не надвишава 15 % от общия брой на трансакциите, спрямо които се прилага изискването относно риска във връзка с ККО;

б)

размерът на всяка индивидуална невключена в МВМ нетираща съвкупност, спрямо която се прилага изискването относно риска във връзка с ККО, не надвишава 1 % от общия размер на всички нетиращи съвкупности, спрямо които се прилага изискването относно риска във връзка с ККО;

в)

общият размер на всички невключени в МВМ нетиращи съвкупности, спрямо които се прилага изискването относно риска във връзка с ККО, не надвишава 10 % от общия размер на всички нетиращи съвкупности, спрямо които се прилага изискването относно риска във връзка с ККО.

а)

броя невключени в МВМ трансакции спрямо общия брой трансакции;

б)

индивидуалния размер на най-голямата невключена в МВМ нетираща съвкупност спрямо общия размер на всички нетиращи съвкупности; както и

в)

общия размер на всички невключени в МВМ нетиращи съвкупности спрямо общия размер на всички нетиращи съвкупности.

20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/21

(1)

Чрез променливите възнаграждения, предоставяни под формата на инструменти, следва да се насърчава разумното и ефективно управление на риска и да не се поощрява поемането на рискове над нивото на допустимия риск за институцията. Ето защо чрез определянето на класовете инструменти, които може да бъдат използвани за целите на променливите възнаграждения, следва да се съчетаят интересите на служителите с интересите на акционерите или съдружниците, кредиторите и другите заинтересовани лица, като се осигурят стимули за служителите да действат съобразно с дългосрочния интерес на институцията и да не поемат прекомерни рискове.

(2)

За да се осигури тясна връзка с кредитното качество на институцията като действащо предприятие, използваните за целите на променливите възнаграждения инструменти следва да съдържат подходящи активиращи събития за намаляване на отчетната стойност или превръщане, чрез които стойността на инструментите се понижава при влошаване на кредитното качество на институцията. Активиращите събития, използвани за целите на възнагражденията, следва да не променят подчинеността на инструментите и следователно да не водят до непризнаване на инструментите на допълнителния капитал от първи ред или инструментите на капитала от втори ред като инструменти на собствения капитал.

(3)

Въпреки че условията, които се прилагат за инструментите на допълнителния капитал от първи ред и инструментите на капитала от втори ред, са определени в членове 52 и 63 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2), за инструментите от категорията „други инструменти“ по член 94, параграф 1, буква л), подточка ii) от Директива 2013/36/ЕС, които могат да бъдат изцяло превърнати в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред или чиято отчетна стойност може да бъде намалена, не се прилагат специални условия по силата на посочения регламент, тъй като те не се определят като инструменти на собствения капитал за целите на пруденциалния надзор. Ето защо следва да бъдат установени специални изисквания за различните класове инструменти, за да се гарантира, че те са подходящи за използване за целите на променливите възнаграждения, като се отчита различното естество на тези инструменти. Използването на инструменти за целите на променливите възнаграждения следва само по себе си да не води до непризнаването им като собствен капитал на институцията, доколкото се спазват условията по Регламент (ЕС) № 575/2013. Освен това не следва да се смята, че такова използване само по себе си осигурява стимул за обратно изкупуване на инструмента, тъй като по принцип след изтичането на срока на отлагане и задържане служителите могат да получат ликвидни средства по друг начин вместо чрез обратно изкупуване.

(4)

Категорията „други инструменти“ включва непарични дългови инструменти или свързани с дълг инструменти, които не се признават като собствен капитал. Категорията „други инструменти“ не е ограничена до финансовите инструменти съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 50 от Регламент (ЕС) № 575/2013, но може да включва и непарични инструменти, които биха могли да бъдат включени в споразумения между институцията и служителите. За да се гарантира, че тези инструменти отразяват кредитното качество на институцията като действащо предприятие, чрез подходящи изисквания следва да се разшири списъкът на обстоятелствата, при които отчетната стойност на тези инструменти се намалява или те се превръщат, отвъд случаите на оздравяване или преструктуриране.

(5)

Когато се иска упражняване на правата по инструментите, използвани за целите на променливите възнаграждения, или когато те се изкупуват обратно или превръщат, по принцип тези операции следва да не повишават стойността на предоставеното възнаграждение чрез изплащане на суми, които са по-високи от стойността на инструмента, или чрез превръщане в инструменти, които имат по-висока стойност от първоначално предоставения инструмент. Целта е да се гарантира, че възнаграждението не се изплаща чрез средства или методи, които улесняват неспазването на член 94, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС.

(6)

Когато се предоставят променливи възнаграждения и когато се иска упражняване на правата по инструментите, използвани за целите на променливите възнаграждения, или когато те се изкупуват обратно или превръщат, тези операции следва да се основават на стойности, които са установени по реда на приложимия счетоводен стандарт. Ето защо във всички тези случаи следва да се изисква оценяване на инструментите, за да се предотврати заобикаляне на изискванията на Директива 2013/36/ЕС за възнагражденията, особено във връзка със съотношението между променливите и постоянните елементи на възнагражденията и съобразяването с поемането на рискове.

(7)

В член 54 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се определят механизмите за намаляване на отчетната стойност и превръщане на инструментите на допълнителния капитал от първи ред. Освен това в член 94, параграф 1, буква л), подточка ii) от Директива 2013/36/ЕС се изисква инструментите от категорията „други инструменти“ да могат да бъдат напълно превърнати в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред или отчетната им стойност да бъде намалена. Тъй като икономическият резултат от превръщането или от намаляването на отчетната стойност за инструментите от категорията „други инструменти“ е същият, както за инструментите на допълнителния капитал от първи ред, механизмите за превръщане или намаляване на отчетната стойност на инструментите от категорията „други инструменти“ следва да бъдат съобразени с механизмите, които се прилагат за инструментите на допълнителния капитал от първи ред, с известни промени за отчитане на факта, че инструментите от категорията „други инструменти“ не се признават за инструменти на собствения капитал от гледна точка на пруденциалния надзор. За инструментите на капитала от втори ред няма нормативни изисквания за намаляването на отчетната стойност и превръщането по силата на Регламент (ЕС) № 575/2013. За да се гарантира, че стойността на всички инструменти, използвани за променливите възнаграждения, се намалява при спад на кредитното качество на институцията, следва да се уточнят случаите, в които е необходимо намаление на отчетната стойност или превръщане на инструментите. Механизмите за намаляване или увеличаване на отчетната стойност и за превръщане за инструментите на капитала от втори ред и тези от категорията „други инструменти“ следва да бъдат точно определени, за да се осигури съгласуваното им прилагане.

(8)

Разпределяните дивиденти или лихви, генерирани от инструментите, може да бъдат под различни форми. Те може да бъдат с променлив или постоянен размер и да се изплащат периодично или еднократно на падежа на инструмента. В съответствие с Насоките за политиката и практиката относно възнагражденията, издадени от Комитета на европейските банкови надзорници (3), за да се насърчава разумното и ефективно управление на риска, по време на сроковете на отлагане на служителите следва да не се изплащат разпределени дивиденти или лихви. Служителите следва да получават разпределени дивиденти или лихви само за периодите след придобиването на правата по инструмента. Затова само инструментите, по които разпределените дивиденти или лихви се плащат периодично на притежателя, са подходящи за използване като променливо възнаграждение; облигациите с нулев купон или инструментите, по които печалбите не се разпределят, следва да не се включват в съществената част от възнаграждението, която трябва да се състои от балансиран пакет инструменти съгласно член 94, параграф 1, буква л) от Директива 2013/36/ЕС. Това се дължи на факта, че служителите биха получили изгода от нарастващите стойности през срока на отлагане, което би могло да се приеме за равностойно на получаване на разпределени дивиденти или лихви.

(9)

Много големите разпределени дивиденти или лихви може да ограничат дългосрочния стимул за предпазливо поемане на рискове, тъй като те действително увеличават променливата част на възнаграждението. По-конкретно, разпределените дивиденти или лихви следва да не се плащат на интервали над една година, тъй като това би довело до действителното им натрупване през сроковете на отлагане и изплащането им при придобиването на правата по променливото възнаграждение. Натрупването на разпределени дивиденти или лихви би означавало заобикаляне на разпоредбата на член 94, параграф 1, буква л) от Директива 2013/36/ЕС във връзка със съотношението между променливите и постоянните елементи на възнагражденията и принципа по буква м) от посочения член, според който правата за получаване на възнаграждение, платимо при условията на отложено разпределение, се придобиват не по-бързо отколкото на пропорционален принцип. Затова разпределенията на дивиденти или лихви, извършени след придобиването на правата по променливото възнаграждение, следва да не превишават пазарните равнища. Това следва да бъде гарантирано чрез изискването използваните за целите на променливите възнаграждения инструменти или инструментите, с които те са свързани, да се емитират главно за други инвеститори, или чрез изискването за тези инструменти да има максимален размер на разпределените дивиденти или лихви.

(10)

Изискванията за отлагане и задържане, които се прилагат за предоставянето на променливо възнаграждение съгласно член 94, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС, трябва да бъдат спазвани по всяко време, в т.ч. когато се иска упражняване на правата по инструментите, използвани за целите на променливите възнаграждения, или когато те се изкупуват обратно или превръщат. Затова в тези случаи инструментите следва да бъдат заменени с инструменти на допълнителния капитал от първи ред, инструменти на капитала от втори ред или инструменти от категорията „други инструменти“, които отразяват кредитното качество на институцията като действащо предприятие, които имат характеристики, равностойни на характеристиките на първоначално предоставените инструменти, и които имат същата стойност, като се отчитат сумите, с които е била намалена отчетната стойност. За случаите, в които инструментите, различни от инструменти на допълнителния капитал от първи ред, имат фиксиран падеж, следва да бъдат определени минимални изисквания за остатъчния срок до падежа на такива инструменти при предоставянето им, за да се гарантира, че те отговарят на изискванията за сроковете на отлагане и задържане за променливите възнаграждения.

(11)

С Директива 2013/36/ЕС класовете инструменти, които може да бъдат използвани за целите на променливите възнаграждения, не се ограничават до определен клас финансови инструменти. Следва да бъде възможно да се използват синтетични инструменти или договори между служителите и институциите, свързани с инструментите на допълнителния капитал от първи ред и инструменти на капитала от втори ред, които може да бъдат напълно превърнати или чиято отчетна стойност може да бъде намалена. Така се осигурява възможност за въвеждане на специални изисквания в условията на тези инструменти, които да се прилагат само за предоставяните на служителите инструменти, без да има нужда такива изисквания да се налагат за другите инвеститори.

(12)

В група от предприятия емисиите може да бъдат управлявани централно в рамките на предприятието майка. Следователно институциите в рамките на група не може винаги да емитират инструменти, които са подходящи за използване за целите на променливите възнаграждения. Регламент (ЕС) № 575/2013 дава възможност инструментите на допълнителния капитал от първи ред и инструментите на капитала от втори ред, емитирани чрез субект в обхвата на консолидацията, при определени условия да бъдат признавани за част от собствения капитал на институцията. Затова следва да бъде възможно тези инструменти да бъдат използвани за целите на променливите възнаграждения, при условие че има ясна връзка между кредитното качество на институцията, използваща тези инструменти за целите на променливите възнаграждения, и кредитното качество на емитента на инструмента. Обикновено може да се приеме, че такава връзка има в случая на предприятие майка и дъщерно предприятие. Инструментите, различни от инструменти на допълнителния капитал от първи ред и инструменти на капитала от втори ред, които не са емитирани пряко от институция, следва също да може да се използват за целите на променливите възнаграждения при равностойни условия. Инструментите, които са свързани с референтни инструменти, емитирани от предприятия майки в трети държави, и които са равностойни на инструменти на допълнителния капитал от първи ред и инструменти на капитала от втори ред, следва да може да се използват за целите на променливите възнаграждения, ако активиращото събитие е свързано с институцията, използваща такъв синтетичен инструмент.

(13)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от Европейския банков орган (ЕБО).

(14)

ЕБО проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи и поиска становището на Групата на участниците от банковия сектор, създадена по силата на член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4),

а)

класовете инструменти на допълнителния капитал от първи ред, когато изпълняват условията по параграф 2 и член 2 и съответстват на член 5, параграф 9 и член 5, параграф 13, буква в);

б)

класовете инструменти на капитала от втори ред, когато изпълняват условията по параграф 2 и член 3 и съответстват на член 5;

в)

класовете инструменти, които могат изцяло да бъдат превърнати в инструменти на допълнителния капитал от първи ред или чиято отчетна стойност може да бъде намалена и които не са нито инструменти на допълнителния капитал от първи ред, нито инструменти на капитала от втори ред (категория „други инструменти“), в случаите по член 4, когато тези класове инструменти изпълняват условията по параграф 2 и съответстват на член 5.

а)

инструментите не са обезпечени или покрити с гаранция, която повишава ранга на вземанията на притежателя;

б)

когато разпоредбите относно инструмента позволяват превръщането му, този инструмент се използва за целите на променливите възнаграждения само когато коефициентът или диапазонът на превръщане са определени на равнище, което гарантира, че стойността на инструмента, в който е превърнат първоначално предоставеният инструмент, не е по-висока от стойността на първоначално предоставения инструмент към момента на предоставянето му като променливо възнаграждение;

в)

разпоредбите относно конвертируемите инструменти, които се използват само за целите на променливите възнаграждения, гарантират, че стойността на инструмента, в който е превърнат първоначално предоставеният инструмент, не е по-висока от стойността на първоначално предоставения инструмент към момента на превръщането;

г)

разпоредбите относно инструмента предвиждат, че разпределените дивиденти или лихви се изплащат най-малко веднъж годишно и се плащат на притежателя на инструмента;

д)

инструментите се оценяват по стойността им към момента на предоставяне на инструмента по реда на приложимия счетоводен стандарт. При оценяването, което подлежи на независим преглед, се отчита кредитното качество на институцията;

е)

разпоредбите относно инструментите, които са емитирани само за целите на променливите възнаграждения, изискват да се извършва оценяване по реда на приложимия счетоводен стандарт в случаите, когато се иска упражняване на правата по инструмента или той се изкупува обратно или се превръща.

а)

с разпоредбите относно инструмента се определя активиращо събитие за целите на член 52, параграф 1, буква н) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)

активиращото събитие по буква а) настъпва, когато съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на емитиращата инструмента институция, посочено в член 92, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013, спадне под една от следните стойности:

в)

спазено е едно от следните изисквания:

а)

към момента на предоставянето на инструментите като променливо възнаграждение остатъчният срок до падежа на инструментите е равен на или надхвърля сбора от сроковете на отлагане и на задържане, които важат за променливото възнаграждение във връзка с предоставянето на тези инструменти;

б)

разпоредбите относно инструментите предвиждат при настъпването на активиращо събитие отчетната стойност на главницата на инструментите да бъде окончателно или временно намалена или инструментът да бъде конвертиран в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

в)

активиращото събитие по буква б) настъпва, когато съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на емитиращата инструмента институция, посочено в член 92, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013, спадне под една от следните стойности:

г)

изпълнено е едно от изискванията по член 2, буква в).

а)

инструментите от категорията „други инструменти“ изпълняват условията по параграф 2;

б)

инструментите от категорията „други инструменти“ са свързани с инструмент на допълнителния капитал от първи ред или инструмент на капитала от втори ред и изпълняват условията по параграф 3;

в)

инструментите от категорията „други инструменти“ са свързани с инструмент, който би бил инструмент на допълнителния капитал от първи ред или инструмент на капитала от втори ред, ако не беше емитиран от предприятие — майка на институцията, което е извън обхвата на консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и инструментите от категорията „други инструменти“ изпълняват условията по параграф 4.

а)

инструментите от категорията „други инструменти“ се емитират пряко или посредством субект от обхвата на груповата консолидация съгласно първа част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, ако има основания да се очаква, че промяната на кредитното качество на емитента на инструмента ще доведе до подобна промяна на кредитното качество на институцията, използваща инструменти от категорията „други инструменти“ за целите на променливите възнаграждения;

б)

разпоредбите относно инструментите от категорията „други инструменти“ не дават на притежателя им правото да ускори планираното изплащане на разпределените дивиденти или лихви или на главницата в случаи, различни от несъстоятелност или ликвидация на институцията;

в)

към момента на предоставянето на инструментите от категорията „други инструменти“ като променливо възнаграждение остатъчният срок до падежа на инструментите е равен на или надхвърля сбора от сроковете на отлагане и на задържане, които важат във връзка с предоставянето на тези инструменти;

г)

разпоредбите относно инструментите предвиждат при настъпването на активиращо събитие отчетната стойност на главницата на инструментите да бъде окончателно или временно намалена или инструментът да бъде конвертиран в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

д)

активиращото събитие по буква г) настъпва, когато съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на емитиращата инструмента институция, посочено в член 92, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013, спадне под една от следните стойности:

е)

изпълнено е едно от условията по член 2, буква в).

а)

инструментите от категорията „други инструменти“ изпълняват условията по параграф 2, букви а)—д);

б)

инструментите от категорията „други инструменти“ са свързани с инструмент на допълнителния капитал от първи ред или инструмент на капитала от втори ред, емитиран посредством субект от обхвата на груповата консолидация съгласно първа част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (наричан по-долу „референтният инструмент“);

в)

референтният инструмент изпълнява условията по параграф 2, букви в) и е) към момента на предоставяне на инструмента като променливо възнаграждение;

г)

стойността на инструмента от категорията „други инструменти“ е свързана с референтния инструмент по такъв начин, че в нито един момент да не превишава стойността на референтния инструмент;

д)

размерът на разпределените дивиденти или лихви, изплатени след придобиването на правата по инструмента от категорията „други инструменти“, е свързан с референтния инструмент по такъв начин, че в нито един момент да не превишава размера на изплатените разпределени дивиденти или лихви по референтния инструмент;

е)

разпоредбите относно инструментите от категорията „други инструменти“ предвиждат, че ако бъде поискано упражняване на правата по референтния инструмент или той бъде превърнат или изкупен обратно в рамките на срока на отлагане или задържане, тези инструменти трябва да бъдат свързани с равностоен референтен инструмент, който изпълнява условията по настоящия член, така че общата стойност на инструментите от категорията „други инструменти“ да не нараства.

а)

компетентните органи са установили за целите на член 127 от Директива 2013/36/ЕС, че върху институцията, емитираща инструмента, с който са свързани инструментите от категорията „други инструменти“, се упражнява надзор на консолидирана основа от страна на надзорен орган на трета държава, който е равностоен на надзора, упражняван съгласно принципите на посочената директива и изискванията по първа част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)

инструментите от категорията „други инструменти“ изпълняват условията по параграф 3, буква а) и букви в)—е).

а)

коефициентът на превръщане и максималната разрешена сума за превръщане;

б)

диапазонът, в който инструментите ще бъдат превърнати в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

а)

вземането на притежателя на инструмента при несъстоятелност или ликвидация на институцията;

б)

сумата, която трябва да бъде платена при поискано упражняване на правата по инструмента или при обратното му изкупуване;

в)

разпределените дивиденти или лихви по инструмента.

а)

сумата, която е необходима за пълно възстановяване на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на институцията до равнището, определено като активиращо събитие в разпоредбите относно инструмента;

б)

пълния размер на главницата по инструмента.

а)

да информират служителите, на които са предоставени инструментите като променливо възнаграждение, и лицата, които продължават да притежават такива инструменти;

б)

да намалят отчетната стойност на главницата на инструментите или да ги превърнат в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред възможно най-бързо и при всички положения в срок от един месец съгласно изискванията по настоящия член.

а)

увеличенията на отчетната стойност се извършват въз основа на печалбата, след като емитентът на инструмента е взел официално решение за потвърждаване на окончателната печалба;

б)

всяко увеличение на отчетната стойност на инструмента или плащането на купони по главницата с намалена стойност се извършва само по решение на институцията при спазване на ограниченията по букви в), г) и д) и тя не е задължена да извърши или ускори увеличаването на отчетната стойност при определени обстоятелства;

в)

всяко увеличение на отчетната стойност се извършва пропорционално сред инструментите на допълнителния капитал от първи ред, инструментите на капитала от втори ред и инструментите от категорията „други инструменти“, които се използват за целите на променливите възнаграждения и чиято отчетна стойност е била намалена;

г)

максималният размер на сбора на увеличението на отчетната стойност на инструментите на капитала от втори ред и инструментите от категорията „други инструменти“ и плащането на купони по главницата с намалена стойност е равна на печалбата на институцията, умножена по частното на сумата по подточка i) и сумата по подточка ii):

д)

сборът на всички увеличения на отчетната стойност и плащания на купони по главницата с намалена стойност се третира като плащане, което води до намаляване на базовия собствен капитал от първи ред и за което, заедно с останалите разпределени дивиденти или лихви по инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, се прилагат ограниченията, свързани с максималната сума за разпределяне по член 141, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС.

20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/29

(1)

С оглед на мандата, съдържащ се в Регламент (ЕС) № 575/2013 за разработване на набор от методи за отразяване на други рискове освен делта риска в изискванията за собствени средства на институциите, „по начин, който да бъде съразмерен спрямо мащаба и сложността на дейностите на институциите във връзка с опции и варанти“, е целесъобразно да бъдат разработени подходи с различни равнища на сложност и чувствителност към риска, които да бъдат подходящи за различните профили на институции. Следователно е целесъобразно да се предвидят следните три подхода, изброени по нарастваща сложност, за измерване на рисковете, различни от делта риск, свързани с опции и варанти: i) опростен подход; ii) подход „делта плюс“ и iii) сценариен подход. Тази рамка, основаваща се на три подхода, до голяма степен прилага рамката за риска, различен от делта риска, предвидена от Базелския комитет за банков надзор (БКБН), с необходимите корекции, които са продиктувани от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013. По този начин се осигурява по-голяма съгласуваност между правилата на Съюза и международно приетите минимални стандарти.

(2)

Като се има предвид, че е необходимо институциите, които прилагат подхода „делта плюс“, да имат възможността да третират непродължителни опции (non-continuous options) по начин, който е по-добре съобразен с риска, институциите следва да могат при определени условия да съчетават различните подходи за измерване на риска по опциите и варантите не само в рамките на групи, но също така и в рамките на отделни правни субекти. Независимо от това с цел да се избегне възможността институциите да прилагат подходите избирателно в стремежа си да сведат до минимум изискванията за собствените им средства, комбинирането на подходи на индивидуална основа следва да се допуска само при условие, че преди да започнат да използват определен подход институциите посочват обхвата на неговото приложението, така че да го прилагат последователно във времето.

(3)

Свързаните с опции и варанти рискове, различни от делта риска, могат да включват, но не се ограничават до рискове, възникващи от изменения в гама променливата на инструмента, наричани „гама риск“ или „риск от конвекция“, както е посочено в член 4, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, рискове, произтичащи от изменения във вега променливата, наречени „вега риск“ или „риск от променливост“, както е посочено в член 4, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, рискове, произтичащи от промени в лихвените ставки, посочени като „лихвен риск“ или „rho риск“, нелинейни променливи, които не могат да бъдат отразени от гама риска, и риска от производна корелация при кошница от опции или варанти. От всички тези рискове единствено гама рискът и вега рискът са от такова значение, което оправдава налагането на изисквания за собствени средства дори за институциите с по-сложна дейност и следователно само тези видове рискове следва да бъдат обхванати при изчисляването на изискванията за собствени средства. Съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите трябва да получат предварително разрешение от техните компетентни органи, за да използват вътрешен модел за изчисляване на делта. Използването обаче на подходи за риска, различен от делта риск, трябва да се следи и оценява като част от надзорния преглед и процеса на оценка на институциите, определен съгласно разпоредбите на Директива 2013/36/EС на Европейския парламент и на Съвета (2). Освен това по-голямата сложност на сценарийния подход изисква по-тясно наблюдение от страна на компетентните органи и поради това, използването му от страна на институциите следва да се обвърже с конкретни условия за приложение, както преди първоначалното му използване, така и на текуща основа.

(4)

Като се има предвид, че разпоредбите на член 330 от Регламент (ЕС) № 575/2013 относно третирането на лихвени суапове с размяна на фиксирана срещу плаваща лихва (fixed-to-floating interest-rate swaps) се прилагат само за целите на лихвените рискове, те не следва да се вземат предвид за някои финансови инструменти, като например суапции.

(5)

Разпоредбите в настоящия регламент са тясно свързани, тъй като всички те засягат оценяването на риска, различен от делта риска, по опции и варанти, свързани с различни базови инструменти. С оглед съгласуването на тези разпоредби, които следва да влязат в сила едновременно, както и на осигуряването на възможност за цялостен поглед и лесен достъп до тях на лицата, които трябва да спазват произтичащите от тях задължения, е желателно всички регулаторни технически стандарти, изисквани съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, да бъдат включени в един регламент.

(6)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от Европейския банков орган.

(7)

Европейският банков орган проведе обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, залегнали в основата на настоящия регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от създадената по силата на член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3) Група на участниците от банковия сектор,

а)

опростения подход, както е посочено в членове 2 и 3 от настоящия регламент;

б)

подхода „делта плюс“, както е посочено в членове 4, 5 и 6 от настоящия регламент;

в)

сценарийния подход, както е посочено в членове 7, 8 и 9 от настоящия регламент.

а)

разбиват кошниците от опции или варанти на техните основни компоненти;

б)

разбиват горните и долните граници или други опции, които са свързани с лихвените проценти към различни дати, в поредица от независими опции, отнасящи се за различни времеви периоди („caplet“ и „floorlets“);

в)

третират опциите или варантите върху лихвени суапове с размяна на фиксирана срещу плаваща лихва като опции или варанти за частта на суапа с фиксирана лихва;

г)

третират опциите или варантите, които се отнасят до повече от един базов инструменти измежду описаните в член 5, параграф 3, като кошница от опции или варанти, в която всяка опция има един обособен базов инструмент.

а)

брутната сума, както е описано в параграфи 2—5;

б)

рисково претеглената делта еквивалентна сума, която се изчислява като пазарната стойност на базовия инструмент, умножена по коефициента делта и след това умножена по един от следните съответни тегла:

а)

когато купувачът има безусловното право да закупи базовия актив на предварително определена цена на датата на изтичане на срока или по всяко време преди тази дата и когато продавачът е задължен да изпълни искането на купувача („обикновени кол опции или варанти“);

б)

когато купувачът има безусловното право да продаде базовия актив по същия начин, както е описано в буква а) („обикновени пут опции или варанти“).

а)

опцията или варантът включват право за продажба на базовия актив („дълъг пут“) и са комбинирани с притежаването на дялове в базовия актив („дълга позиция в базовия инструмент“);

б)

опцията или варантът включват право за продажба на базовия актив („дълъг пут“) и са комбинирани с обещанието за продажба на дялове в базисния актив („къса позиция в базовия инструмент“).

а)

пазарната стойност на базовата ценна книга, умножена по сумата на изискванията за специфичния и общия пазарен риск във връзка с базовия актив;

б)

стойността на позицията, определена по метода на оценяване по пазарни цени или на оценяване по модел, както е предвидено в член 104, параграф 2, букви б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 („пазарна стойност на опция или варант“).

а)

за опциите и варантите върху облигации изискванията за собствени средства, свързани с частичното производно на коефициента делта по отношение на цената на базовия инструмент, са частичното производно на делта по отношение на доходността до падежа на базовата облигация, а за суапции — частичното производно на коефициента делта по отношение на суаповия процент;

б)

изискването, свързано с първото частично производно на стойността на опция или варант по отношение на производната променливост.

а)

ако опциите или варантите са били закупени — най-високата стойност между нула и разликата между следните стойности:

б)

ако опциите или варантите са били продадени — най-високата стойност между нула и разликата между следните стойности:

а)

за всяка отделна опция или варант се изчислява въздействието на гама;

б)

въздействията на гама на отделни опции или варанти, които се отнасят до един и същ вид обособен базов инструмент, се сумират;

в)

абсолютната стойност на сумата от всички отрицателни стойности, произтичащи от изчислението по буква б), дава изискванията за собствени средства във връзка с гама риска. Положителни стойности, произтичащи от изчислението по буква б), не се вземат под внимание.

а)

за лихвени проценти в една и съща валута: всеки матуритетен времеви интервал, както е посочено в таблица 2 от член 339 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)

за капиталови инструменти и борсови индекси: всеки пазар, както е определено в правилата, които ще бъдат разработени в съответствие с член 341, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

за чуждестранна валута и злато: всяка двойка валути и злато;

г)

за стоки: считаните за идентични стоки, както е определено в член 357, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

а)

за всяка отделна опция стойността на вега се определя;

б)

за всяка отделна опция се изчислява предполагаема промяна от ± 25 % в производната променливост, като производната променливост се разбира по начина, описан в член 4, параграф 2;

в)

за всяка отделна опция стойността на вега, получена в резултат на изчисленията по буква а), се умножава по предполагаемата промяна в производната променливост, получена вследствие на изчисленията по буква б);

г)

за всека вид обособен базов инструмент, разбиран по начина, описан в член 5, параграф 3, стойностите, получени от изчисленията по буква в), се сумират;

д)

сборът от абсолютните стойности, получени в резултат на изчисленията по буква г), дава общата стойност на изискването за собствени средства във връзка с вега риска.

а)

имат отдел за контрол на риска, който наблюдава риска от портфейла с опции на институциите и съобщава резултатите на ръководството;

б)

уведомяват редовно компетентните органи за предварително определен кръг от експозиции, за които се прилага този подход;

в)

включват резултатите от сценарийния подход във вътрешното докладване пред ръководството на институцията.

а)

за лихвени опции или варанти — плюс/минус предполагаемата промяна в лихвените проценти, определени в колона 5 на таблица 2 от член 339 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)

за опции или варанти върху акции или индекси на акции — плюс/минус теглата, посочени в член 343 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

за опции или варанти върху чуждестранна валута и злато — плюс/минус теглата, посочени в член 351 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или, когато това е уместно, плюс/минус теглата, посочени в член 354 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г)

за стоковите опции (варанти) — плюс/минус теглата, посочени в член 360, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

а)

за всяка отделна опция или варант се прилагат всички сценарии, определени в член 8, за да се изчисли симулираната нетна загуба или печалба, съответстваща на всеки един от сценариите. Тази симулация се извършва чрез използването на методи за пълна преоценка, като измененията на цените се симулират чрез използването на модели за ценообразуване и без да се разчита на местни приблизителни стойности на тези модели;

б)

за всеки вид обособен базов инструмент, както е посочено в член 5, параграф 3, стойностите, получени в резултат от изчислението по буква а) и отнасящи се до отделните сценарии, се сумират;

в)

за всеки вид обособен базов инструмент, както е посочено в член 5, параграф 3, „съответният сценарий“ се изчислява като сценария, при който стойностите, определени чрез изчисленията по буква б), водят до най-голямата загуба или най-ниската печалба, ако няма загуби;

г)

за всеки вид обособен базов инструмент, както е посочено в член 5, параграф 3, изискванията за собствен капитал се изчисляват в съответствие с формулата, описана в приложение II;

д)

общият размер на изискването за собствени средства в случай на риск, различен от делта риска, по опции или варанти е сумата на изискванията за собствени средства, получени от изчислението по буква г), за всички видове обособени базови инструменти, както е посочено в член 5, параграф 3.

20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/36

(1)

В съответствие с член 143, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в приложния обхват на дадена рейтингова система попадат съответните видове експозиции, които могат да бъдат оценени от такава система.

(2)

В Регламент (ЕС) № 575/2013 се разграничават предвидените във вътрешнорейтинговия подход (ВРП) или в усъвършенствания подход за измерване (УПИ) съществени разширения на обхвата или изменения — които подлежат на одобрение, от останалите промени, за които се известява. За втория случай в Регламент (ЕС) № 575/2013 не е предвиден срок — т.е. дали за тях следва да се извести преди или след прилагането им. Може да се сметне, че за разширения на обхвата или изменения от второстепенно значение не е необходимо предварително известяване на компетентните органи. Освен това за институциите би било по-рационално и по-необременително да събират такива промени от второстепенно значение и да известяват периодично за тях компетентните органи. Всъщност подобен подход вече е надзорна практика в няколко държави членки. Следователно разширенията на обхвата и измененията, за които се изисква известяване, следва да бъдат допълнително разделени на такива, които трябва да бъдат съобщени преди да бъдат приложени, и други, които трябва да бъдат съобщени едва след прилагането им. Това допълнително ще позволи на компетентните органи да насочат ежедневното си внимание върху тези разширения на обхвата и изменения, които биха могли съществено да променят капиталовите изисквания или показателите на моделите или рейтинговите системи. То ще гарантира също така, че институциите разграничават разширенията на обхвата и измененията с първостепенно значение от тези с второстепенно значение въз основа на рисково-ориентиран надзорен подход. Такова разграничение между разширения на обхвата и изменения, за които се изисква известяване преди да бъдат приложени, и други, които трябва да бъдат съобщени едва след прилагането им, е уместно, тъй като известието преди прилагане ще позволи на компетентните органи да анализират дали настоящият регламент се прилага правилно. Така ще се намали и свързаното с надзора бреме за институциите.

(3)

Степента на същественост на разширенията на обхвата и измененията на моделите обикновено зависи от вида и категорията, за които такива промени се планират (което следва да бъде отразено в качествените критерии), както и от способността им да променят капиталовите изисквания или когато е приложимо — размера на рисково претеглените експозиции (което следва да бъдат отразено в количествените критерии). Следователно количествените критерии за анализ на степента на същественост на разширенията на обхвата или измененията следва да бъдат под формата на прагове, основани на процентната промяна на капиталовите изисквания или когато е приложимо — на размера на рисково претеглените експозиции преди и след изменението.

(4)

Докато при разширенията на обхвата и измененията в УПИ количественият праг следва за улеснение да се изчислява въз основа на капиталовите изисквания, за промените във ВРП той следва да се изчислява въз основа на размера на рисково претеглените експозиции, с цел да се избегне прекомерно въздействие от разликите в размера на направените корекции на кредитната оценка, които оказват влияние върху капиталовите изисквания, но не и върху размера на рисково претеглените експозиции. Нещо повече, при определянето на количествените прагове следва да се отчете цялостното въздействие на разширенията на обхвата или измененията върху изискуемия капитал въз основа както на вътрешните, така и на стандартизираните подходи, за да се види доколко са използвани вътрешните подходи при определянето на общите капиталови изисквания или на размера на рисково претеглените експозиции. Това се отнася за всички прагове при двата подхода, с изключение на втория праг в член 4, параграф 1, буква в), подточка ii) за ВРП и прага на предварително известяване за същия подход, които са замислени с оглед въздействието на промените върху размерите на рисково претеглените експозиции, попадащи в приложния обхват на даден модел. Както за ВРП, така и за УПИ изчисленията за измерване на въздействието на дадено разширение на обхвата или изменение следва да се правят към един и същ момент, тъй като съвкупността от експозиции (при ВРП) и профилът на риска (при УПИ) са сравнително стабилни във времето.

(5)

В съответствие с предвидения в член 101 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) текущ преглед на разрешенията в сила за използване на вътрешни подходи компетентните органи могат по всяко време да предприемат целесъобразни надзорни мерки по отношение на разширяванията на обхвата или измененията на модела, за които са били известени. Това от една страна гарантира съблюдаването на изискванията в част трета, дял II, глава 3, раздел 6, част трета, дял III, глава 4 или част трета, дял IV, глава 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013. От друга страна е необходимо да се определят критерии за задействането на нови одобрения и уведомления за разширявания на обхвата или изменения на вътрешните подходи. Тези правила не следва да засягат подходите за преглед за надзорни цели на вътрешните модели или предвидените в член 20, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013 административни процедури.

(6)

Промените в постоянната частична употреба на вътрешните подходи или където е приложимо — в поетапното им въвеждане са обхванати от членове 148 и 150 (за ВРП) и член 314 (за УПИ) от Регламент (ЕС) № 575/2013. Поради това настоящият регламент не следва да обхваща тези промени.

(7)

Разрешението от компетентните органи се отнася за всички методи, процеси, контролни механизми, начини за събиране на данните и информационни системи на подходите, поради което настоящият регламент не следва да обхваща постоянното привеждане в съответствие на моделите към използваните за изчисленията набори от данни въз основа на одобрените методи, процеси, контролни механизми, начини за събиране на данните и информационни системи.

(8)

С цел компетентните органи да могат да преценят дали институциите прилагат правилно правилата за оценка на степента на същественост на разширенията на обхвата и измененията институциите следва да им представят подходяща документация. С цел да се намали свързаното с надзора бреме за институциите и да се повиши ефективността и ефикасността на процедурите на компетентните органи в това отношение, следва да бъдат създадени правила за определяне на изискванията във връзка с придружаващите документи на заявленията за одобрение или известяване на разширенията на обхвата и измененията.

(9)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от Европейския банков орган.

(10)

Разпоредбите на настоящия регламент са тясно свързани, тъй като се отнасят до разширения на обхвата и/или изменения на УПИ и промени във ВРП във връзка с капиталовите изисквания за кредитен и операционен риск и тъй като съответните надзорни аспекти и процедури са подобни при тези два вида вътрешни подходи. С цел осигуряването на съгласуваност между тези разпоредби и за улесняване придобиването на цялостна представа и координирания достъп до тях от лицата, обхванати от тези задължения, е желателно те да влязат в сила едновременно, както и всички изискуеми от Регламент (ЕС) № 575/2013 регулаторни технически стандарти във връзка с разширяването на обхвата и изменянето на вътрешните модели за оценка на кредитния и операционния риск да бъдат включени в един единствен регламент. Предвид факта, че предметът на буква а) от член 312, параграф 4, първа алинея е различен, в настоящия регламент са взети предвид само букви б) и в).

(11)

Европейският банков орган проведе обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от създадената по силата на член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3) Група на участниците от банковия сектор,

а)

съществени разширения на обхвата и изменения, за които съгласно член 143, параграф 3 и член 312, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се изисква разрешение от компетентните органи;

б)

други разширения на обхвата и изменения, за които се изисква известяване на компетентните органи.

а)

разширения на обхвата и изменения, за които се изисква известяване преди прилагането им;

б)

разширения на обхвата и изменения, за които се изисква известяване след прилагането им.

а)

за оценяването на количественото въздействие институциите използват най-актуалните налични данни;

б)

когато не е възможно да се оцени точно количественото въздействие, институциите го оценяват въз основа на представителна извадка или други надеждни статистически изводи;

в)

за промените, които нямат пряко количествено въздействие, не се изчислява количественото въздействие по член 4, параграф 1, буква в) (за ВРП) или член 6, параграф 1, буква в) (за УПИ).

а)

числят се към някоя от описаните в приложение I, част I, раздел 1 промени в приложния обхват на дадена рейтингова система или на подхода на вътрешните модели, прилаган към капиталовите експозиции;

б)

числят се към някое от описаните в приложение I, част II, раздел 1 изменения на дадена рейтингова система или на подхода на вътрешните модели, прилаган към капиталовите експозиции;

в)

водят до някое от следните:

а)

числител: разликата — преди и след промяната на консолидирано равнище (при институция майка в ЕС) или на равнище институция (при институция, която не е нито институция майка, нито дъщерно дружество) — в размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск и риск от разсейване, свързан с приложния обхват на вътрешната рейтингова система или на подхода на вътрешните модели, прилаган към капиталовите експозиции;

б)

знаменател: общият размер — преди промяната на консолидирано равнище (при институция майка в ЕС) или на равнище институция (при институция, която не е нито институция майка, нито дъщерно дружество) — на рисково претеглените експозиции за кредитен риск и за риск от разсейване.

а)

числител: разликата — преди и след промяната — в размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск и риск от разсейване, свързан с приложния обхват на вътрешната рейтингова система или на подхода на вътрешните модели, прилаган към капиталовите експозиции;

б)

знаменател: размерът — преди промяната — на рисково претеглените експозиции за кредитен риск и за риск от разсейване, свързан с приложния обхват на вътрешната рейтингова система или на подхода на вътрешните модели, прилаган към капиталовите експозиции.

а)

промените, които удовлетворяват някое от следните условия, се съобщават на компетентните органи най-малко два месеца преди прилагането им:

б)

останалите промени се съобщават на компетентните органи след прилагането им и най-малко веднъж годишно.

а)

числител: разликата — преди и след промяната — в размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск и риск от разсейване, свързан с приложния обхват на вътрешната рейтингова система или на подхода на вътрешните модели, прилаган към капиталовите експозиции;

б)

знаменател: размерът — преди промяната — на рисково претеглените експозиции за кредитен риск и за риск от разсейване, свързан с приложния обхват на вътрешната рейтингова система или на подхода на вътрешните модели, прилаган към капиталовите експозиции.

а)

числят се към някое от описаните в приложение II, част I, раздел 1 разширения на обхвата;

б)

числят се към някое от описаните в приложение II, част II, раздел 1 изменения;

в)

водят до някое от следните:

а)

числител: разликата — преди и след разширяването на обхвата или изменението на консолидирано равнище (при институция майка в ЕС) или на равнище институция (при институция, която не е нито институция майка, нито дъщерно дружество) — в размера на капиталовите изисквания за операционен риск, свързан с приложния обхват на УПИ;

б)

знаменател: общият размер — преди разширяването на обхвата или изменението на консолидирано равнище (при институция майка в ЕС) или на равнище институция (при институция, която не е нито институция майка, нито дъщерно дружество) — на капиталовите изисквания за операционен риск.

а)

числител: разликата в размера на капиталовите изисквания за операционен риск, свързан с приложното поле на модела, преди и след разширението на обхвата или изменението — на консолидирано равнище (при институция майка извън ЕС) или на равнище дъщерно дружество (ако институцията майка не е получила разрешение за използването на УПИ);

б)

знаменател: общият размер на капиталовите изисквания за операционен риск преди разширението на обхвата или изменението — на консолидирано равнище (при институция майка извън ЕС) или на равнище дъщерно дружество (ако институцията майка не е получила разрешение за използването на УПИ).

а)

разширенията на обхвата и измененията по приложение II, част I, раздел 2 и част II, раздел 2 се съобщават на компетентните органи най-малко два месеца преди прилагането им;

б)

останалите разширения на обхвата и изменения се съобщават на компетентните органи след прилагането им и най-малко веднъж годишно.

а)

описание на разширението на обхвата или изменението, неговата обосновка и цел;

б)

датата на прилагане;

в)

приложния обхват, засегнат от разширението или изменението на модела, както и параметри на обемите;

г)

техническата и процедурната документация;

д)

докладите от извършените за дадената институция независими прегледи или утвърждавания;

е)

потвърждение, че компетентните органи, чрез процедурите на институцията за одобряване, са одобрили разширението на обхвата или изменението и дата на одобрението;

ж)

когато е приложимо — количественото въздействие на разширяването на обхвата или изменението върху рисково претеглените експозиции или капиталовите изисквания;

з)

хронологична справка за настоящата и предишните версии на вътрешните модели на институцията, които подлежат на одобрение.

20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/50

(1)

В член 77, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС се посочват само „дълговите инструменти“, следователно капиталовите инструменти в търговския портфейл следва да не бъдат включвани в оценяването на значимостта на специфичния риск.

(2)

Значимостта в абсолютно изражение на експозициите към специфичен риск следва да бъде измервана чрез прилагане на стандартизирани правила за изчислението на нетните позиции на дълговите инструменти. При това оценяване следва да се отчитат и дългите, и късите нетни позиции, изчислени по реда на член 327, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2), след признаване на хеджиранията с кредитни деривати по реда на членове 346 и 347 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(3)

В разпоредбата на член 77, параграф 3, първа алинея от Директива 2013/36/ЕС, отнасяща се до специфичните рискове в търговския портфейл, се споменава за „голям брой значими позиции в дългови инструменти на различни емитенти“. Ето защо с тези правила се определя праг на значимостта за големия брой значими позиции в дългови инструменти на различни емитенти по силата на член 77, параграф 4 от посочената директива.

(4)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от Европейския банков орган.

(5)

Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците от банковия сектор, създадена по силата на член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3),

20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/52

(1)

В член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 211/2011 се предвижда, че в най-малко една четвърт от държавите членки минималният брой на поддръжниците на дадена гражданска инициатива следва да съответства на броя на членовете на Европейския парламент, избрани във всяка държава членка, умножен по 750. Този минимален брой е посочен в приложение I към Регламента.

(2)

На 28 юни 2013 г. Европейският съвет прие Решение 2013/312/ЕС на Европейския съвет за определяне на състава на Европейския парламент (2). С това решение, влязло в сила на 30 юни 2013 г., се определя броят на представителите в Европейския парламент, избирани във всяка държава членка за парламентарния мандат 2014—2019 г. Парламентарният мандат 2014—2019 г. започва на 1 юли 2014 г.

(3)

Приложение I към Регламент (ЕС) № 211/2011 следва да бъде съответно изменено,

20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/54

(1)

С Регламент (ЕС) № 223/2014 се дава възможност на Комисията да приема делегирани актове за допълване на несъществени елементи в него по отношение на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПЛ).

(2)

По силата на Регламент (ЕС) № 223/2014 от управляващия орган се изисква да създаде система за записване и съхраняване в електронна форма на данни за всяка операция, необходими за мониторинга, оценяването, финансовото управление, проверката и одита, включително — по отношение на оперативните програми за социално приобщаване на най-нуждаещите се лица (ОП II) — на данни за отделните участници. Поради това е необходимо да се състави списък на данните, които трябва да се записват и съхраняват в тази система.

(3)

Някои данни са от значение за определени типове операции или само за един от видове оперативни програми; поради това следва да се уточни приложимостта на изискванията относно данните. С Регламент (ЕС) № 223/2014 се определят специфични изисквания за записване и съхранение на данни за отделните участници в операциите, подпомагани от ОП II, които е необходимо да бъдат взети предвид.

(4)

При съставянето на списъка на данните следва да се вземат предвид изискванията за докладване, установени по силата на Регламент (ЕС) № 223/2014, за да се гарантира, че данните, необходими за финансовото управление и мониторинга, включително данните, необходими за изготвянето на заявления за плащане, финансови отчети и доклади за изпълнението, са налични за всяка операция във форма, която позволява лесно обобщаване и равняване. При съставянето на списъка следва да се вземе предвид, че за ефективното финансово управление на операциите и за изпълнението на изискването за публикуване на основна информация относно операциите са необходими някои основни съхранявани в електронна форма данни за операциите. За ефективното планиране и извършване на проверките и одитната дейност са необходими и някои други данни.

(5)

Списъкът на данните, които трябва да се записват и съхраняват, не трябва да предпоставя техническите характеристики или структурата на компютризираните системи, създадени от управляващите органи, и не предопределя формата на записваните и съхраняваните данни, освен ако това изрично не е посочено в настоящия регламент. Той също така не трябва да предпоставя средствата, чрез които данните се въвеждат или генерират в рамките на системата; в някои случаи по отношение на данните, включени в списъка, може да се окаже необходимо въвеждането на няколко стойности. При все това е необходимо да се установят определени правила относно естеството на тези данни, за да се гарантира, че управляващият орган може да изпълнява отговорностите си във връзка с мониторинга, оценяването, финансовото управление, проверките и одита, включително когато това изисква обработването на данни за отделните участници.

(6)

За да се осигури възможността за проверяване и одитиране на разходите, извършвани по оперативните програми, е необходимо да се определят критериите, на които следва да отговаря одитната следа, за да бъде счетена за подходяща.

(7)

Във връзка с одитната дейност по реда на Регламент (ЕС) № 223/2014 е необходимо да се предвиди, че Комисията и държавите членки следва да предотвратяват разкриването или получаването на достъп до лични данни без разрешение, и да се определи за какви цели Комисията и държавите членки имат право да обработват такива данни.

(8)

Одитният орган отговаря за одитите на операциите. За да се гарантира, че обхватът и ефективността на тези одити са подходящи, както и че те се извършват по едни и същи стандарти във всички държави членки, е необходимо да се определят изискванията, на които следва да отговарят тези одити.

(9)

Необходимо е подробно да се определят основните правила за формирането на извадки от операциите за одитиране, които одитният орган следва да съблюдава при установяването или одобряването на метода за формиране на извадките, включително определянето на статистическата единица, някои технически критерии, които трябва да се използват за извадката, и — при нужда — факторите, които трябва да бъдат взети под внимание при формиране на допълнителни извадки.

(10)

Одитният орган следва да изготви одитно становище, обхващащо отчетите по Регламент (ЕС) № 223/2014. За да се гарантира, че обхватът и съдържанието на одитите на отчети са подходящи, както и че те се извършват по едни и същи стандарти във всички държави членки, е необходимо да се определят изискванията, на които следва да отговарят тези одити.

(11)

За да се гарантират правната сигурност и еднаквото третиране на всички държави членки при налагането на финансови корекции в съответствие с принципа на пропорционалността, е необходимо да се определят критериите за установяване на сериозни недостатъци във функционирането на системите за управление и контрол, основните видове такива недостатъци, критериите за определяне на размера на приложимата финансова корекция и критериите за налагане на екстраполирани финансови корекции или финансови корекции с единни ставки.

(12)

За да се създадат условия за своевременното прилагане на предвидените в настоящия регламент мерки, той следва да влезе в сила на следващия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

а)

правилата за определяне на данните, които трябва да се записват и съхраняват в електронна форма в рамките на системата за мониторинг, създадена от управляващия орган;

б)

подробните минимални изисквания за одитната следа по отношение на счетоводните регистри, които трябва да се водят, и разходооправдателните документи, които трябва да се съхраняват на равнището на сертифициращия орган, управляващия орган, междинните звена и бенефициерите;

в)

обхвата и съдържанието на одитите на операциите и одитите на отчетите, както и методиката за формиране на извадката от операции;

г)

подробните правила за използването на данните, които се събират по време на одитите, извършвани от длъжностни лица на Комисията или от упълномощени представители на Комисията;

д)

подробните правила относно критериите за установяване на сериозни недостатъци във функционирането на системите за управление и контрол, включително основните видове такива недостатъци, критериите за определяне на размера на приложимата финансова корекция и критериите за прилагане на единни ставки или екстраполирани финансови корекции.

а)

одитната следа следва да дава възможност да се провери прилагането на критериите за подбор, установени в оперативната програма (ОП I) за храни и/или основно материално подпомагане или от мониторинговия комитет за OП II;

б)

по отношение на безвъзмездните средства по член 25, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 223/2014 одитната следа осигурява възможност за равняване на сертифицираните пред Комисията обобщени суми с подробните данни от счетоводните регистри и разходооправдателните документи, с които разполагат сертифициращият орган, управляващият орган, междинните звена и бенефициерите по отношение на операциите, съфинансирани по оперативната програма;

в)

по отношение на безвъзмездните средства по член 25, параграф 1, букви б) и в) одитната следа осигурява възможност за равняване на сертифицираните пред Комисията обобщени суми с подробните данни относно крайните продукти или резултатите и с разходооправдателните документи, с които разполагат сертифициращият орган, управляващият орган, междинните звена и бенефициерите, в т.ч. в съответните случаи — документи относно метода за определяне на стандартните таблици на единичните разходи и еднократните суми, по отношение на операциите, съфинансирани по оперативната програма;

г)

по отношение на разходите, определени по реда на член 25, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 223/2014, чрез одитната следа се показва и обосновава методът на изчисление (в съответните случаи) и базата, въз основа на която са били определени единните ставки и допустимите преки разходи или разходите, декларирани съгласно други избрани категории, за които се прилага единната ставка;

д)

във връзка с разходи, определени по реда на член 26, параграф 2, букви б), в) и д) и на член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 223/2014, одитната следа осигурява възможност за обосноваване на допустимите преки разходи или разходите, декларирани съгласно други категории разходи, за които се прилага единната ставка;

е)

одитната следа осигурява възможност за проверка на плащането на публичните средства към бенефициера;

ж)

за всяка операция според случая одитната следа включва техническата спецификация и плана за финансиране, документите, свързани с одобряването на отпускането на безвъзмездните средства, документите, свързани с процедурите за възлагане на обществени поръчки, както и отчетите на бенефициера и докладите относно извършените проверки и одити;

з)

одитната следа включва информация за проверките и одитите на управлението, извършени във връзка с операцията;

и)

одитната следа осигурява възможност за равняването на данните за показателите за крайните продукти по операцията с отчетените данни и резултати и, при възможност, с целите по програмата.

а)

дали операцията е била избрана съгласно критериите за подбор за оперативната програма, дали не е била физически приключена или изцяло изпълнена, преди бенефициерът да представи заявлението за финансиране по оперативната програма, дали е била изпълнена в съответствие с решението за одобрение и дали са изпълнени приложимите към момента на одита условия по отношение на функционалността, предназначението и преследваните цели;

б)

дали разходите, декларирани пред Комисията, съответстват на счетоводните регистри и дали изискваните разходооправдателни документи показват наличието на подходяща одитна следа съгласно посоченото в член 3 от настоящия регламент;

в)

за декларираните пред Комисията разходи, определени по реда на член 25, параграф 1, букви б) и в) — дали са били постигнати крайните продукти и резултатите, на които се основават плащанията за бенефициера, дали данните за участниците — според случая — или данните от другите регистри, свързани с крайните продукти и резултатите, съответстват на информацията, представена на Комисията, и дали изискваните разходооправдателни документи показват наличието на подходяща одитна следа съгласно посоченото в член 3 от настоящия регламент.

i)

случаен подбор на единиците в извадката;

ii)

използване на теорията на вероятностите за оценяване на резултатите от извадката, в т.ч. измерване и контрол на риска от грешка на представителността, както и на планираната и постигнатата точност.

а)

дали общият размер на декларираните допустими публични разходи по член 49, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 223/2014, се равнява с разходите и съответните публични средства, включени в заявленията за плащане, подадени до Комисията за съответната счетоводна година, и — в случай на разлики — дали в отчетите са включени подходящи разяснения за разликите;

б)

дали отменените и възстановените през счетоводната година суми, сумите, които трябва да бъдат възстановени към края на счетоводната година, и неподлежащите на възстановяване суми, представени в отчетите, съответстват на сумите, регистрирани в счетоводните системи на сертифициращия орган, и се основават на решения от страна на отговорния управляващ орган или сертифициращ орган;

в)

дали определени разходи са били изключени от отчетите в съответните случаи по силата на член 49, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 223/2014 и дали всички изискани корекции са отразени в отчетите за съответната счетоводна година.

а)

относителното значение на сериозния недостатък или сериозните недостатъци в рамките на системата за управление и контрол като цяло;

б)

честотата и обхвата на сериозния недостатък или сериозните недостатъци;

в)

размера на риска от загуба за бюджета на Съюза.

а)

единна ставка на корекцията от 100 % се прилага, когато сериозният недостатък или сериозните недостатъци в системата за управление и контрол са толкова съществени, чести или широкоразпространени, че водят до пълна неизправност на системата, която излага на риск законосъобразността и редовността на всички съответни разходи;

б)

единна ставка на корекцията от 25 % се прилага, когато сериозният недостатък или сериозните недостатъци в системата за управление и контрол са толкова чести и широкоразпространени, че водят до изключително сериозна неизправност на системата, която излага на риск законосъобразността и редовността на много голям дял от съответните разходи;

в)

единна ставка на корекцията от 10 % се прилага, когато сериозният недостатък или сериозните недостатъци в системата за управление и контрол се дължат на непълно, неефективно или нередовно функциониране на системата, което излага на риск законосъобразността и редовността на голям дял от съответните разходи;

г)

единна ставка на корекцията от 5 % се прилага, когато сериозният недостатък или сериозните недостатъци в системата за управление и контрол се дължат на непоследователно функциониране на системата, което излага на риск законосъобразността и редовността на значителен дял от съответните разходи.