ISSN 1977-0618 doi:10.3000/19770618.L_2014.086.bul |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
L 86 |
|
Издание на български език |
Законодателство |
Година 57 |
|
|
II Незаконодателни актове |
|
|
|
РЕГЛАМЕНТИ |
|
|
* |
||
|
|
РЕШЕНИЯ |
|
|
* |
|
|
|
(1) текст от значение за ЕИП |
BG |
Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие. Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда. |
I Законодателни актове
РЕГЛАМЕНТИ
21.3.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 86/1 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 282/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 11 март 2014 година
за създаване на Трета програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1350/2007/ЕО
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 168, параграф 5 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) |
В съответствие с член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) при определянето и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза трябва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве. Съюзът трябва да допълва и подкрепя националните здравни политики, да насърчава сътрудничеството между държавите членки и координирането на техните програми, като се съобразява изцяло с отговорностите на държавите членки за определянето на техните здравни политики и организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. |
(2) |
Необходими са непрестанни усилия, за да се изпълнят изискванията, определени в член 168 ДФЕС. Подкрепата за постигане на добро здраве на равнището на Съюза е също така неразделна част от „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ („стратегията „Европа 2020“). Запазването на здравето и активността на хората за по-дълго време и предоставянето на възможност да участват активно в полагането на грижи за собственото си здраве ще имат цялостен положителен ефект върху здравето, включително намаляване на неравенството по отношение на здравето, и ще се отразят благоприятно на качеството на живот, производителността и конкурентоспособността, като едновременно с това ще намалят натиска върху националните бюджети. Подкрепата и отчитането на иновациите, които оказват въздействие върху здравния сектор, спомагат за посрещане на предизвикателството за постигане на устойчивост в този сектор в контекста на демографските промени, като за да се постигнат целите за „приобщаващ растеж“, е важно да се работи за намаляване на неравенството по отношение на здравето. В този контекст е целесъобразно да се създаде Третата програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014—2020 г.) („Програмата“). |
(3) |
Съгласно определението на Световната здравна организация (СЗО) „здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на заболяване или недъг“. С цел да се подобри здравето на населението в Съюза и да се намали неравенството по отношение на здравето, е особено важно да се обръща внимание не само на физическото здраве. Според СЗО проблемите, свързани с психичното здраве, съставляват почти 40 % от годините на живот, прекарани с увреждане. Проблемите, свързани с психичното здраве, са също така разнообразни, дълготрайни и водещи до дискриминация, като допринасят значително за неравенството по отношение на здравето. Освен това икономическата криза засяга факторите, определящи психичното здраве, тъй като защитните фактори са отслабени, а рисковите фактори се засилват. |
(4) |
Предходните програми за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003—2008 г.) и в областта на здравето (2008—2013 г.), приети съответно с решения № 1786/2002/ЕО (4) и № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) („предходните програми за здравето“), получиха положителна оценка като довели до редица значими резултати и подобрения. Новата програма следва да се основава на постиженията на предходните програми за здравето. В нея следва също да се вземат предвид препоръките от извършените външни одити и оценки, по-специално препоръките на Сметната палата в специалния ѝ доклад № 2/2009, съгласно които за периода след 2013 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да преразгледат обхвата на дейностите на Съюза в областта на общественото здраве, както и подхода към предоставянето на финансиране от Съюза в тази област. Това следва да бъде направено, като се вземат предвид наличните бюджетни средства и съществуването на други механизми за сътрудничество като начин за улесняване на сътрудничеството и обмена на информация между заинтересованите страни в цяла Европа. |
(5) |
В съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ Програмата следва да се насочи към набор от добре определени цели и действия с явна и доказана добавена стойност на Съюза, а подкрепата да се съсредоточи върху по-малък брой дейности в приоритетни области. В съответствие с принципа на субсидиарност особено внимание следва да бъде отделено на области, в които явно има въпроси от трансгранично естество или въпроси, свързани с вътрешния пазар, или в които сътрудничеството на равнището на Съюза води до значителни предимства и до повишаване на ефективността. |
(6) |
Програмата следва да е средство за насърчаване на дейности в областите, в които има добавена стойност за Съюза, която е видна от: обмен на добри практики между държавите членки; оказване на подкрепа на мрежи за обмен на знания или взаимно обучаване; търсене на решения на трансграничните заплахи с цел намаляване на рисковете и ограничаване на последиците от тях; разрешаване на определени въпроси във връзка с вътрешния пазар, по отношение на които Съюзът разполага с необходимата легитимност, за да осигури висококачествени решения във всички държави членки; отключване на потенциала за иновации в здравния сектор; действия, които могат да доведат до създаване на система от целеви показатели, която да позволи информирано вземане на решения на равнището на Съюза; повишаване на ефикасността, като се избегне пилеене на ресурси поради дублиране и се оптимизира използването на финансовите ресурси. |
(7) |
Изпълнението на Програмата следва да бъде изцяло съобразено с отговорностите на държавите членки по определянето на тяхната здравна политика, както и по организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. |
(8) |
В Европейския здравен доклад за 2009 г. на СЗО се констатира наличието на възможности за увеличаване на инвестициите в общественото здравеопазване и системите за здравеопазване. В това отношение държавите членки се насърчават да отредят приоритетно място в националните си програми на подобряването на здравето и да се ползват от по-добра осведоменост за възможностите за финансиране от Съюза в областта на здравето. Затова с Програмата следва да се улеснява възприемането на резултатите от нея в националните здравни политики. |
(9) |
Иновациите в здравния сектор следва да се разглеждат като стратегия в областта на общественото здравеопазване, която не се ограничава до технологичен напредък по отношение на продукти и услуги. Насърчаването на иновациите във връзка с мерките в сферата на общественото здравеопазване, стратегиите за профилактика, управлението на системите за здравеопазване и организацията и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи, включително мерките за промоция на здравето и профилактика на болестите, може да подобри резултатите в общественото здравеопазване, да повиши качеството на грижите за пациентите и да отговори на незадоволени потребности, като същевременно насърчи конкурентоспособността на заинтересованите страни, както и да подобри икономическата ефективност и устойчивостта на здравните услуги и медицинските грижи. Поради това Програмата следва да улеснява възприемането на доброволна основа на иновации в здравния сектор, като се вземат предвид общите ценности и принципи на системите за здравеопазване в Европейския съюз, както е изложено в заключенията на Съвета от 2 юни 2006 г. (6). |
(10) |
Особено в условията на икономическа криза Програмата следва да допринася за преодоляване на неравенството по отношение на здравето и утвърждаването на справедливост и солидарност чрез действия по различните цели и чрез насърчаване и улесняване на обмена на добри практики. |
(11) |
Съгласно членове 8 и 10 ДФЕС Съюзът трябва да насърчава равенството между мъжете и жените и да се стреми към борба с дискриминацията. Съответно Програмата следва да насърчава отразяване на целите за равенство между половете и за недопускане на дискриминация във всички действия по нея. |
(12) |
Необходимо е пациентите да получат възможност, наред с другото и чрез повишаване на здравната грамотност, за по-активно отношение към своето здраве и грижите за него, за предотвратяване на лошото здравословно състояние и за информиран избор. Следва да се подобри прозрачността на здравните дейности и системите за здравеопазване, както и наличието на надеждна, независима и лесна за ползване информация, предназначена за пациентите. Здравните специалисти следва да бъдат информирани чрез обратна връзка от пациентите и комуникация с тях. От първостепенно значение е да се оказва подкрепа за държавите членки, организациите на пациенти и заинтересованите страни, която да се координира на равнището на Съюза, за да се помогне по ефективен начин на пациентите, по-специално на страдащите от редки заболявания, да се възползват от възможностите за трансгранично здравно обслужване. |
(13) |
От основно значение за ефикасността на системите за здравеопазване и за безопасността на пациентите е да се намали тежестта, породена от устойчиви на лекарства инфекции и инфекции, свързани със здравното обслужване, и да се осигурят ефективни антимикробни средства. Програмата следва да подпомага постоянните усилия за подобряване на методите на анализ за откриване и предотвратяване на антимикробната резистентност и за усъвършенстване на съвместната работа между всички участници в здравното обслужване, включително ветеринарния сектор, във връзка с действията по отношение на антимикробната резистентност. |
(14) |
В контекста на застаряването на населението правилно насочените инвестиции за промоция на здравето и профилактика на болестите могат да увеличат продължителността на живота в добро здраве и по този начин да дадат възможност на по-възрастните хора да се радват на здраве и активен живот с напредване на възрастта. Над 80 % от случаите на преждевременна смърт в Съюза се дължат на хронични заболявания. Програмата следва да открива, разпространява и насърчава възприемането на основани на доказателства и добри практики за прилагане на икономически ефективни мерки за промоция на здравето и профилактика на болестите, съсредоточени по-специално върху основни рискови фактори, като тютюнопушенето, приемането на наркотици, вредната употреба на алкохол и нездравословните хранителни навици, затлъстяването и липсата на физическа активност, както и върху ХИВ/СПИН, туберкулозата и хепатита. Ефективната профилактика би допринесла за повишаването на финансовата устойчивост на системите за здравеопазване. Като действа в отчитаща особеностите на половете рамка, Програмата следва да допринася за профилактиката на болестите във всичките ѝ аспекти (първична, вторична и третична профилактика) и през целия живот на гражданите на Съюза, за промоцията на здравето и за създаването на среда, благоприятстваща здравословен начин на живот, като се отчитат действащите социални и свързаните със заобикалящата среда фактори, както и въздействието на някои увреждания върху здравето. |
(15) |
С цел да се сведат до минимум последиците за общественото здравеопазване от трансгранични заплахи за здравето, посочени в Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), които могат да варират от масовo замърсяване, причинено от инциденти с химични вещества, до пандемии, като например причинените неотдавна от E. Coli, грипния щам H1N1 или ТОРС (тежък остър респираторен синдром), или ефектите върху здравето от нарастващото движение на населението, Програмата следва да подпомага създаването и поддържането на стабилни механизми и инструменти за откриване, оценка и овладяване на сериозни трансгранични заплахи за здравето. Поради естеството на тези заплахи Програмата следва да подкрепя координираните мерки в областта на общественото здравеопазване на равнището на Съюза за справяне с различни аспекти на трансграничните заплахи за здравето въз основа на подготвеност и планиране на ответни действия, на обстойна и достоверна оценка на риска и стабилна рамка за управление на риска и на кризи. В този контекст е важно Програмата да се ползва от предимствата на взаимното допълване с работната програма на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, създаден с Регламент (ЕО) № 851/2004 на Европейския парламент и на Съвета (8), в борбата със заразните болести и взаимното допълване с дейностите, подпомагани от програмите на Съюза в областта на научните изследвания и иновациите. Следва да бъдат положени специални усилия за осигуряване на съгласуваност и полезно взаимодействие между Програмата и работата в световен мащаб в сферата на здравеопазването, извършвана в рамките на други програми и инструменти на Съюза, насочени по-специално към борбата с грипа, ХИВ/СПИН, туберкулозата и други трансгранични заплахи за здравето в трети държави. |
(16) |
Следва да е възможно действията по Програмата да могат обхванат и трансгранични заплахи за здравето, причинени от биологични и химични инциденти и от изменението на околната среда и климата. Както се посочва в съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“, Комисията поема ангажимент да отрази въпросите, свързани с изменението на климата, в общите програми за разходи на Съюза и да насочи най-малко 20 % от бюджета на Съюза за цели, свързани с климата. Изразходваните средства по специфичната цел, свързана със сериозни трансгранични заплахи за здравето, следва да допринесат като цяло за постигане на тези цели чрез мерки за преодоляване на заплахите за здравето, свързани с изменението на климата. Комисията следва да предоставя информация за изразходваните в рамките на Програмата средства във връзка с изменението на климата. |
(17) |
В съответствие с член 114 ДФЕС в законодателството, прието от Съюза за създаването и функционирането на вътрешния пазар, следва да се осигури високо равнище на защита на здравето. В съответствие с тази цел в рамките на Програмата следва да бъдат положени специални усилия в подкрепа на действия, изисквани от законодателството на Съюза и допринасящи за постигането на неговите цели, в областта на заразните болести и други заплахи за здравето, човешките тъкани и клетки, кръвта, човешките органи, медицинските изделия, лекарствените продукти, правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, както и тютюневите изделия и тяхната реклама. |
(18) |
Програмата следва да допринася за вземане на основани на доказателства решения чрез изграждане на система за здравна информация и знания, като се отчитат съответните дейности, извършвани от международни организации като СЗО и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тази система следва да се състои, наред с другото, от използване на съществуващите инструменти и, когато е целесъобразно, от по-нататъшно разработване на стандартизирана здравна информация и инструменти за наблюдение на здравето, събиране и анализиране на здравни данни, подкрепа за научните комитети, създадени в съответствие с Решение 2008/721/ЕО на Комисията (9) и широкото разпространение на резултатите от Програмата. |
(19) |
Политиката на Съюза в областта на здравето има за цел да допълва и подпомага националните здравни политики, да насърчава сътрудничеството между държавите членки и да поощрява координацията между програмите им. Обменът на добри практики е основен инструмент на тази политика. Този обмен следва да даде възможност на националните органи да използват ефикасни решения, разработени в други държави членки, да намалят дублирането на усилията и да увеличат рентабилността, като насърчават иновативни решения в областта на здравеопазването. Ето защо Програмата следва да бъде насочена основно към сътрудничеството с компетентните органи, които отговорят за здравеопазването в държавите членки, като с нея се предоставят стимули за по-широко участие на всички държави членки, както се препоръчва в оценките на предходните програми в областта на здравеопазването. По-специално държави членки с брутен национален доход (БНД) на глава от населението по-нисък от 90 % от средното ниво за Съюза следва активно да се насърчават да участват в действия, съфинансирани от компетентните органи, които отговарят за здравеопазването в държавите членки, или от структури, оправомощени от тези компетентни органи. Такива действия следва да се считат за действия от изключителна полза, като отговарят по-специално на целта за улесняване участието на държавите членки, чийто БНД на глава от населението е по-нисък от 90 % от средното ниво за Съюза, и разширяват това участие. Следва да се обмислят и допълнителни подходящи форми на нефинансова подкрепа за участието на тези държави членки в подобни действия, например по отношение на процедурата на подаване на заявления, трансфера на знания и възприемането на експертен опит. |
(20) |
Неправителствените структури и заинтересованите страни в сферата на здравеопазването, по-специално организациите на пациенти и асоциациите на здравни специалисти, играят важна роля, като предоставят на Комисията информация и съвети, необходими за изпълнението на Програмата. В тази си дейност е възможно те да се нуждаят от подпомагане по Програмата, което да им даде възможност да функционират. Ето защо Програмата следва да бъде достъпна за неправителствени структури и организации на пациенти, работещи в областта на общественото здравеопазване, които играят реална роля в процесите на граждански диалог на равнището на Съюза, чрез участие в консултативни групи, и по този начин допринасят за постигане на специфичните цели на Програмата. |
(21) |
Програмата следва да насърчава полезното взаимодействие, като при това избягва дублирането с програми и действия на Съюза в същата област, чрез насърчаване на възприемането в здравния сектор на иновативни научни открития, когато това е целесъобразно. Следва да бъдат използвани по подходящ начин и другите фондове и програми на Съюза, и по-специално Рамковата програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“), създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10), и резултатите от нея, структурните фондове, Програмата за заетост и социални иновации, създадена с Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11), фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, създаден с Регламент (ЕО) № 2012/2002 (12), Стратегията на Съюза за здравословни и безопасни условия на труд (2007-2012 г.), Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME), създадена с Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13), Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE), създадена с Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета (14), Програмата за защита на потребителите, програма „Правосъдие“, създадена с Регламент (ЕС) № 1382/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15), съвместната програма „Интелигентна заобикаляща среда“, програмата за образование, обучение, младеж и спорт (Еразъм+), създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета (16), Европейската статистическа програма, създадена с Регламент (ЕС) № 99/2013 на Европейския парламент и на Съвета (17) и Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, в рамките на съответните дейности по тях. |
(22) |
В съответствие с член 168, параграф 3 ДФЕС Съюзът и държавите членки трябва да насърчават сътрудничеството с трети държави и с компетентните международни организации в областта на общественото здраве. Затова Програмата следва да бъде отворена за участието на трети държави, по-специално на присъединяващите се страни, страните кандидатки и потенциални кандидатки, ползващи се от предприсъединителна стратегия, страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ)/Европейското икономическо пространство (ЕИП), съседните на Съюза държави и държавите, по отношение на които се прилага европейската политика за съседство (ЕПС), както и други държави в съответствие с условията, установени в съответните двустранни или многостранни споразумения. |
(23) |
Следва да се улесняват подходящи отношения с трети държави, които не участват в Програмата, с цел да се подпомогне постигането на целите на Програмата, като се вземат предвид всички имащи отношение споразумения между тези държави и Съюза. Това може да включва организиране от Съюза на събития на здравна тема или предприемане на дейности от трети държави в допълнение към дейностите, финансирани по Програмата, в области от взаимен интерес, но следва да не включва финансов принос от Програмата. |
(24) |
С цел постигане на максимална ефективност и ефикасност на действията на равнището на Съюза и в международен мащаб и с цел изпълнение на Програмата следва да се развива сътрудничеството със съответните международни организации, като Организацията на обединените нации и нейните специализирани агенции, и по-специално СЗО, както и със Съвета на Европа и ОИСР. |
(25) |
Програмата следва да се изпълнява за период от седем години, така че нейният срок на действие да съответства на този на многогодишната финансова рамка, определен в Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (18). В настоящия регламент се определя финансов пакет за целия срок на действие на Програмата, който ще представлява основната референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (19) за Европейския парламент и за Съвета при годишната бюджетна процедура. |
(26) |
В съответствие с член 54 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (20) настоящият регламент осигурява правното основание за действието и изпълнението на Програмата. |
(27) |
С цел да се осигури непрекъснатост на финансовата подкрепа, предоставяна по Програмата за функционирането на структури, Комисията следва да може в годишната работна програма за 2014 г. да приеме разходите, пряко свързани с изпълнението на подкрепяните действия, за отговарящи на условията за финансиране, дори и да са били направени от бенефициера преди подаването на заявлението за финансиране. |
(28) |
С цел да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент посредством годишни работни програми на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (21). |
(29) |
Програмата следва да бъде изпълнявана при пълно зачитане на принципа за прозрачност. Бюджетните ресурси следва да бъдат разпределени между различните цели на Програмата по балансиран начин през целия срок на действие на Програмата, като се отчитат вероятните ползи за промоцията на здравето. По Програмата следва да се подбират и финансират подходящи действия, попадащи в обхвата на специфичните ѝ цели и носещи явна добавена стойност на Съюза. В годишните работни програми следва по-специално да бъдат посочени основните критерии за подбор, приложими по отношение на потенциалните бенефициери в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, за да се гарантира, че те разполагат с финансов и оперативен капацитет да извършват действия, финансирани по Програмата, като в съответните случаи те следва да предоставят необходимите доказателства за своята независимост. |
(30) |
Ползата от Програмата и нейното въздействие следва да бъдат подложени на редовно наблюдение и оценка. При оценката следва да се отчита фактът, че постигането на целите на Програмата би могло да изисква период, по-дълъг от нейния срок на действие. След като мине половината от срока на действие на Програмата, но не по-късно от 30 юни 2017 г., следва да се изготви междинен доклад за оценка, за да се оцени напредъкът в изпълнението на тематичните приоритети на Програмата. |
(31) |
С цел Програмата да извлече максимална полза от констатациите на междинния доклад за оценка на нейното изпълнение и да се осигури възможност за евентуални адаптации, необходими за постигането на целите ѝ, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС, за да заличава някои от тематичните приоритети, предвидени в настоящия регламент или да включва в него нови тематични приоритети. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирания акт Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на необходимите документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета. |
(32) |
Сътрудничеството между националните органи е от първостепенно значение за предоставяне на информация на потенциалните кандидати, така че да се даде възможност за равностойно участие в Програмата, и за разпространение на знанията, създадени в рамките на Програмата, до различните заинтересовани страни от здравния сектор на национално равнище. Ето защо в подкрепа на тези дейности държавите членки следва да определят национални фокусни центрове. |
(33) |
При прилагането на настоящия регламент Комисията следва да се консултира със съответните експерти, включително националните фокусни центрове. |
(34) |
През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и когато е целесъобразно — със санкции. |
(35) |
Следва да се осигури преход между Програмата и предходната програма, която тя заменя, по-специално по отношение на продължаването на многогодишните механизми във връзка с управлението на последната, като например финансирането на техническата и административната помощ. Считано от 1 януари 2021 г. бюджетните кредити за техническа и административна помощ следва да покриват, ако е необходимо, разходите, свързани с управлението на действия, които към края на 2020 г. още не са завършени. |
(36) |
Доколкото общите цели на настоящия регламент, а именно да допълва, подкрепя и внася добавена стойност към политиките на държавите членки, подобряване на здравето на населението в Съюза и намаляване неравенството по отношение на здравето чрез промоция на здравето, насърчаване на иновациите в здравния сектор, повишаване на устойчивостта на системите за здравеопазване и защита на гражданите на Съюза от сериозни трансгранични заплахи за здравето, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на настоящия регламент могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели. |
(37) |
Настоящият регламент заменя Решение № 1350/2007/ЕО. Поради това посоченото решение следва да бъде отменено. |
(38) |
Целесъобразно е да се осигури плавен преход без прекъсване между предходната програма в областта на здравето (2008—2013 г.) и Програмата, а срокът на действие на Програмата да се съобрази с Регламент на Съвета (ЕС, Евратом) № 1311/2013. Поради това Програмата следва да се прилага, считано от 1 януари 2014 г., |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Създаване на Програмата
С настоящия регламент се създава третата многогодишна програма за действие на Съюза в областта на здравето за периода 1 януари 2014 г.—31 декември 2020 г. („Програмата“).
Член 2
Общи цели
Общите цели на Програмата са да допълва, подкрепя и внася добавена стойност към политиките на държавите членки с цел подобряване на здравето на гражданите на Съюза и намаляване на неравенството по отношение на здравето чрез промоция на здравето, насърчаване на иновациите в здравния сектор, повишаване на устойчивостта на системите за здравеопазване и защита на гражданите на Съюза от сериозни трансгранични заплахи за здравето.
ГЛАВА II
ЦЕЛИ И ДЕЙСТВИЯ
Член 3
Специфични цели и показатели
Общите цели, посочени в член 2, се осъществяват посредством следните специфични цели:
1) |
С цел промоция на здравето, профилактика на болестите и създаване на среда, благоприятстваща здравословен начин на живот: да се откриват и разпространяват и да се насърчава възприемането на основани на доказателства практики и на добри практики за прилагане на икономически ефективни мерки за промоция на здравето и профилактика на болестите чрез справяне по-специално с основните рискови фактори, свързани с начина на живот, като се обръща особено внимание на добавената стойност на Съюза. Постигането на тази цел се измерва по-конкретно чрез увеличението на броя на държавите членки, участващи в промоция на здравето и профилактика на болестите, които прилагат основани на доказателства и добри практики чрез мерки и действия, предприети на подходящото равнище в държавите членки. |
2) |
С цел защита на гражданите на Съюза от сериозни трансгранични заплахи за здравето: да се определят и разработят последователни подходи и да се насърчава прилагането им с оглед по-добра подготвеност и координация при извънредни ситуации, свързани със здравето. Постигането на тази цел се измерва по-конкретно чрез увеличението на броя на държавите членки, прилагащи последователни подходи при разработване на плановете си за готовност. |
3) |
С цел подкрепа за изграждането на капацитет в общественото здравеопазване и принос за новаторски, ефикасни и устойчиви системи за здравеопазване: да се определят и разработят инструменти и механизми на равнището на Съюза за справяне с недостига на ресурси — както човешки, така и финансови — и за улесняване възприемането на доброволна основа на иновации по отношение на мерките в сферата на общественото здравеопазване и стратегиите за профилактика. Постигането на тази цел се измерва по-конкретно чрез увеличението при предоставените консултации и на броя на държавите членки, които използват определените инструменти и механизми за повишаване на ефективността на своите системи за здравеопазване. |
4) |
С цел улесняване на достъпа на гражданите на Съюза до по-добро и по-безопасно здравно обслужване: да се подобри достъпът до медицински експертни познания и информация за конкретните условия извън националните граници, да се улесни прилагането на резултати от научни изследвания и да се разработят инструменти за повишаване на качеството на здравното обслужване и безопасността на пациентите, наред с другото — чрез действия, които допринасят за повишаването на здравната грамотност. Постигането на тази цел се измерва по-конкретно чрез увеличението на броя на европейските референтни мрежи, създадени съгласно Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (22) („европейските референтни мрежи“); увеличението на броя на доставчиците на здравно обслужване и експертните центрове, присъединяващи се към европейските референтни мрежи; както и увеличението на броя на държавите членки, които използват разработените инструменти. |
Член 4
Допустими действия
Специфичните цели на Програмата се осъществяват посредством действия, съобразени с тематичните приоритети, изброени в приложение I, и изпълнявани чрез годишните работни програми, посочени в член 11.
ГЛАВА III
ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ
Член 5
Финансиране
Финансовият пакет за изпълнението на Програмата за периода 1 януари 2014 г.—31 декември 2020 г. е 449 394 000 EUR по текущи цени.
Годишните бюджетни кредити се отпускат от Европейския парламент и от Съвета в рамките на многогодишната финансова рамка.
Член 6
Участие на трети държави
Програмата е отворена, на разходна основа, за участие на трети държави, по-специално:
a) |
присъединяващи се държави, страни кандидатки и потенциални кандидатки, ползващи се от предприсъединителна стратегия, в съответствие с общите принципи и общите правила и условия за участието им в програми на Съюза, определени в съответните рамкови споразумения, решенията на Съвета за асоцииране или подобни споразумения; |
б) |
държави от ЕАСТ/ЕИП в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП; |
в) |
съседни на Съюза държави и държави, по отношение на които се прилага ЕПС в съответствие с условията, определени в съответното двустранно или многостранно споразумение; |
г) |
други държави в съответствие с условията, определени в съответното двустранно или многостранно споразумение. |
Член 7
Форми на финансово участие
1. В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 финансовото участие на Съюза е под формата на безвъзмездни средства, обществени поръчки, или всякаква друга форма на намеса, необходима за постигане на целите на Програмата.
2. Безвъзмездни средства могат да се отпускат за финансиране на:
a) |
действия, носещи явна добавена стойност на Съюза и съфинансирани от компетентните органи, които отговарят за здравеопазването в държавите членки или в трети държави, участващи в Програмата съгласно член 6, или от структури в публичния и неправителствения сектор по член 8, параграф 1, действащи самостоятелно или като мрежа, оправомощени от тези компетентни органи; |
б) |
действия, носещи явна добавена стойност на Съюза, изрично предвидени и надлежно обосновани в годишните работни програми, съфинансирани от други публични, неправителствени или частни структури по член 8, параграф 1, включително международни организации, извършващи дейност в областта на здравеопазването, като в последния случай, когато е целесъобразно, не се изисква предварителна покана за представяне на предложения; |
в) |
функционирането на неправителствени структури по член 8, параграф 2, ако финансовата подкрепа е необходима за постигане на една или няколко от специфичните цели на Програмата. |
3. Безвъзмездните средства, изплащани от Съюза, не може да надхвърлят 60 % от допустимите разходи за действия, свързани с дадена цел на Програмата или за функционирането на дадена неправителствена структура. В случай на действия от особена полза финансовото участие на Съюза може да достигне 80 % от допустимите разходи.
Счита, че е постигната особена полза при действията, посочени в параграф 2, буква а), наред с другото, когато:
а) |
най-малко 30 % от бюджета на предложеното действие се разпределят на държави членки, чийто БНД на глава от населението е под 90 % от средното ниво за Съюза; и |
б) |
в действието участват структури от най-малко 14 участващи държави, от които най-малко четири са държави, чийто БНД на глава от населението е под 90 % от средното ниво за Съюза. |
4. Чрез дерогация от член 130, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и в надлежно обосновани случаи Комисията може в годишната работна програма за 2014 г. да приеме разходите, пряко свързани с изпълнението на подкрепяните действия, за отговарящи на условията за финансиране от 1 януари 2014 г., дори и да са били направени от бенефициера преди подаването на заявлението за получаване на безвъзмездни средства.
Член 8
Бенефициери, отговарящи на условията за получаване на безвъзмездни средства
1. Безвъзмездни средства за действията по член 7, параграф 2, букви a) и б) могат да бъдат отпускани на организации, учредени в съответствие с приложимото право, публични органи, структури от публичния сектор, по-специално научноизследователски и здравни институции, университети и висши училища.
2. Безвъзмездни средства за функционирането на структурите по член 7, параграф 2, буква в), могат да бъдат отпускани на структури, които отговарят на всички посочени по-долу критерии:
a) |
да са неправителствени организации, с нестопанска цел и независими от промишлени, търговски, стопански или други конфликтни интереси; |
б) |
да извършват дейност в областта на общественото здравеопазване, да играят реална роля в процесите на граждански диалог на равнището на Съюза и да се стремят към постигане на най-малко една от специфичните цели на Програмата; |
в) |
да действат на равнището на Съюза и в най-малко половината от държавите членки, както и да имат балансирано географско представяне в Съюза. |
Член 9
Административна и техническа помощ
С финансовия пакет за Програмата може също така да се покриват разходи, свързани с дейностите за подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценяване, които са непосредствено необходими за управлението на Програмата и осъществяването на нейните цели, по-специално проучвания, срещи, информационни и комуникационни дейности, включително институционална комуникация по политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с общите цели на Програмата, разходи, свързани с мрежи в областта на информационните технологии, насочени към обмен на информация, както и всякакви други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията във връзка с управлението на Програмата.
ГЛАВА IV
ИЗПЪЛНЕНИЕ
Член 10
Методи на изпълнение
Комисията отговаря за изпълнението на Програмата в съответствие с режимите на управление, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.
Член 11
Годишни работни програми
1. Комисията изпълнява Програмата чрез съставяне на годишни работни програми в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и критериите, определени в приложение II към настоящия регламент.
2. Комисията приема чрез актове за изпълнение годишни работни програми, в които по-специално се определят действията, които да бъдат предприети, включително индикативното разпределение на финансовите ресурси. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 17, параграф 2.
3. При изпълнението на Програмата Комисията, заедно с държавите членки, гарантира спазването на всички приложими правни разпоредби за защита на личните данни и когато е необходимо — въвеждането на механизми за осигуряване на поверителността и сигурността на тези данни.
Член 12
Съгласуваност и взаимно допълване с други политики
Комисията, в сътрудничество с държавите членки, осигурява общата съгласуваност и взаимно допълване между Програмата и другите политики, инструменти и действия на Съюза, включително политиките, инструментите и действията на съответните агенции на Съюза.
Член 13
Наблюдение, оценка и разпространение на резултатите
1. Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, наблюдава изпълнението на действията по Програмата в контекста на нейните цели и показатели, включително наличната информация за размера на разходите във връзка с климата. Тя докладва по въпроса на комитета, посочен в член 17, параграф 1, и информира Европейския парламент и Съвета.
2. По искане на Комисията държавите членки ѝ предоставят наличната информация за изпълнението и въздействието на Програмата. Тези искания за информация трябва да са пропорционални, като трябва да се избягва излишното увеличаване на административната тежест за държавите членки.
3. След изтичане на половината от срока на действие на Програмата, но не по-късно от 30 юни 2017 г., Комисията изготвя и представя на Европейския парламент и на Съвета междинен доклад за оценка относно изпълнението на целите на Програмата, актуалното състояние от гледна точка на изпълнението на тематичните приоритети, изложени в приложение I, и ефикасността при използването на ресурсите и съответната добавена стойност на Съюза за Програмата, с цел да се вземе решение за подновяване, изменение или спиране на прилагането на нейните тематични приоритети. В междинния доклад за оценка се разглеждат също така възможностите за опростяване, вътрешната и външната съгласуваност на Програмата, доколко всички цели запазват своята значимост, както и приносът на действията за постигането на целите, посочени в член 168 ДФЕС. Вземат се под внимание и резултатите от оценката на дългосрочното въздействие на предходната програма.
В междинния доклад за оценка Комисията посочва по-конкретно следното:
a) |
случаите, при които един или няколко от тематичните приоритета, изброени в приложение I, не могат да бъдат изпълнени и постигнати в съответствие с целите на Програмата и в рамките на оставащия срок на действие на Програмата; |
б) |
дали при оценката са набелязани един или няколко конкретни, значими тематични приоритети, които не са изброени в приложение I, но които са станали необходими за постигането на общите и специфични цели на Програмата; |
в) |
основанията за заключенията, посочени в букви а) и б). |
Оценката на въздействието в дългосрочен план и на устойчивостта на въздействието на Програмата се прави по такъв начин, че да послужи за основа на решение за евентуалното подновяване, изменение или спиране на евентуална последваща програма.
4. Комисията прави обществено достояние резултатите от действията, предприети в съответствие с настоящия регламент, и гарантира, че те са широко разпространявани, за да се допринесе за подобряването на здравето в Съюза.
Член 14
Последващи действия в резултат на междинния доклад за оценка
1. Ако в междинния доклад за оценка се констатира, че един или няколко тематични приоритети не могат да бъдат изпълнени и постигнати в съответствие с целите на Програмата и в рамките на срока на действие на Програмата, на Комисията се предоставя правомощието да приеме до 31 август 2017 г. делегирани актове в съответствие с член 18, за да заличи съответния тематичен приоритет или приоритети от приложение I. За целия срок на действие на Програмата само един делегиран акт за заличаване на такъв тематичен приоритет или приоритети може да влезе в сила съгласно член 18.
2. Ако в междинния доклад за оценка са набелязани един или няколко конкретни, значими тематични приоритети, които не са изброени в приложение I, но са станали необходими за постигането на общите и специфичните цели на Програмата, на Комисията се предоставя правомощието да приеме до 31 август 2017 г. делегирани актове в съответствие с член 18, за да добави съответния тематичен приоритет или приоритети към приложение I. Даден тематичен приоритет трябва да може да бъде постигнат в рамките на срока на действие на Програмата. За целия срок на действие на Програмата само един делегиран акт за добавяне на такъв тематичен приоритет или приоритети може да влезе в сила съгласно член 18.
3. Всяко заличаване или добавяне на тематични приоритети трябва да е съобразено с общите цели и със съответните специфични цели на Програмата.
Член 15
Национални фокусни центрове
Държавите членки определят национални фокусни центрове, които да съдействат на Комисията за популяризиране на Програмата и, когато е целесъобразно — за разпространение на резултатите от нея и на наличната информация за нейното въздействие, както е посочено в член 13, параграф 2.
Член 16
Защита на финансовите интереси на Съюза
1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани съгласно настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза се защитават чрез прилагане на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и — при установяване на нередности — чрез възпиращи административни и финансови санкции.
2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза съгласно настоящия регламент.
3. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да провежда разследвания, включително. контрол и проверки на място в съответствие с разпоредбите и процедурите, установени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (23) и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (24), за да установи дали са налице измама, корупция или всякакви други незаконни действия, засягащи финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение или решение за предоставяне на безвъзмездни средства или договор, финансиран съгласно настоящия регламент.
4. Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразуменията за сътрудничество с трети държави и с международни организации, договорите, споразуменията и решенията за предоставяне на безвъзмездни средства, произтичащи от изпълнението на настоящия регламент, трябва да съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF се оправомощават изрично да провеждат такива одити и разследвания в съответствие със своята компетентност.
ГЛАВА V
ПРОЦЕДУРНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 17
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 18
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 14, параграфи 1 и 2, се предоставя на Комисията за срока на действие на Програмата.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 14, параграфи 1 и 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.
5. Делегиран акт, приет съгласно член 14, параграфи 1 и 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
ГЛАВА VI
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 19
Преходни разпоредби
1. С финансовия пакет за Програмата могат да се покриват и разходите за техническа и административна помощ, необходими за осигуряване на прехода между Програмата и мерките, приети съгласно Решение № 1350/2007/ЕО.
2. При необходимост в бюджета за периода след 2020 г. могат да се впишат бюджетни кредити за покриване на предвидените в член 9 разходи, така че да бъде възможно управлението на действията, които не са приключили към 31 декември 2020 г.
Член 20
Отмяна
Решение № 1350/2007/ЕО се отменя, считано от 1 януари 2014 г.
Член 21
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се от 1 януари 2014 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Страсбург на 11 март 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 102.
(2) ОВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 223.
(3) Позиция на Европейския парламент от 26 февруари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 март 2014 г.
(4) Решение № 1786/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за приемане на програма за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003—2008 г.) (ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 1).
(5) Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008—2013 г.) (ОВ L 301, 20.11.2007 г., стр. 3).
(6) Заключения на Съвета относно общите ценности и принципи в здравните системи в Европейския съюз (ОВ C 146, 22.6.2006 г., стр. 1).
(7) Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 2119/98/ЕО (OB L 293, 5.11.2013 г., стр. 1).
(8) Регламент (ЕО) № 851/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (OB L 142, 30.4.2004 г., стр. 1).
(9) Решение на Комисията 2008/721/ЕО от 5 август 2008 г. за създаване на съвещателна структура от научни комитети и експерти в областта на безопасността на потребителите, общественото здраве и околната среда и за отмяна на Решение 2004/210/ЕО (ОВ L 241, 10.9.2008 г., стр. 21).
(10) Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 104).
(11) Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации („EaSI“) и за изменение на Решение № 283/2010/ЕС за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване "Прогрес" (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 238).
(12) Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ОВ L 311, 14.11.2002 г., стp. 3).
(13) Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1639/2006/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 33).
(14) Регламент (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 614/2007 (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 185).
(15) Регламент (ЕС) № 1382/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 година (OB L 354, 28.12.2013 г., стр. 73).
(16) Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 50).
(17) Регламент (ЕС) № 99/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно Европейската статистическа програма за периода 2013 — 2017 г. (OB L 39, 9.2.2013 г., стр. 12).
(18) Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 г. (ОВ L 347,20.12.2013 г., стр. 884).
(19) OB С 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(20) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).
(21) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(22) Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (OB L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).
(23) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
(24) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (OB L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ТЕМАТИЧНИ ПРИОРИТЕТИ
1. Промоция на здравето, профилактика на болестите и създаване на среда, благоприятстваща здравословен начин на живот, при отчитане на принципа "здраве във всички политики"
1.1. |
Икономически ефективни мерки за промоция на здравето и профилактика на болестите, съобразени по-специално със стратегиите на Съюза по отношение на употребата на алкохол и храненето и включващи действия за подпомагане на обмена на основани на доказателства и добри практики за преодоляване на рискови фактори като тютюнопушенето и пасивното тютюнопушене, вредната употреба на алкохол, нездравословните хранителни навици и липсата на физическа активност, като се отчитат свързаните с общественото здравеопазване аспекти на действащите фактори като тези от социален и екологичен характер, като се обръща особено внимание на добавената стойност на Съюза. |
1.2. |
Мерки за допълване на действията на държавите членки за намаляване на свързаното с приема на наркотици увреждане на здравето, включително посредством информация и превантивни мерки. |
1.3. |
Подкрепа за ефективна борба със заразните болести като ХИВ/СПИН, туберкулоза и хепатит, чрез откриване, разпространение и насърчаване на възприемането на основани на доказателства и добри практики за ефективна от гледна точка на разходите профилактика, диагностика, лечение и грижи. |
1.4. |
Подкрепа за сътрудничеството и работата в мрежа в Съюза във връзка с профилактиката и подобряването на борбата с хроничните заболявания, включително с рака, свързаните с възрастта заболявания и невродегенеративните заболявания, чрез споделяне на знания и добри практики и разработване на съвместни дейности за профилактика, ранна диагностика и полагане на грижи (включително здравна грамотност и самостоятелно полагане на грижи). Последващи действия във връзка с вече предприетите инициативи за борба с рака, включително подходящи действия, предлагани от Европейското партньорство за борба с рака. |
1.5. |
Действия, изисквани съгласно законодателството на Съюза в областта на тютюневите изделия, тяхната реклама и предлагането им на пазара или допринасящи за прилагането на това законодателство. Тези действия могат да включват дейности, целящи осигуряване на изпълнението, прилагането, наблюдението и прегледа на посоченото законодателство. |
1.6. |
Изграждане на система за здравна информация и знания, която да допринесе за вземане на решения, основани на доказателства, включително използване на съществуващи инструменти и когато е целесъобразно — по-нататъшно разработване на стандартизирана здравна информация и инструменти за наблюдение на здравето, събиране и анализиране на здравни данни и широко разпространение на резултатите от Програмата. |
2. Защита на гражданите на Съюза от сериозни трансгранични заплахи за здравето
2.1. |
Подобряване на оценката на риска и преодоляване на пропуските в оценката на риска чрез предоставяне на допълнителен капацитет за научни експертни познания и обобщаване на съществуващите оценки. |
2.2. |
Подкрепа за изграждане на капацитет за борба със заплахите за здравето в държавите членки, включително когато е целесъобразно — сътрудничество със съседни държави: развитие на планирането на режима за готовност и реакция, при отчитане и съобразяване с глобалните инициативи, с елементите на планирането на общата и специфичната готовност, с координацията на реакцията в областта на общественото здравеопазване, с необвързващите подходи по отношение на ваксинацията; борба с нарастващите заплахи за здравето поради движението на населението в световен мащаб; разработване на насоки относно защитните мерки при извънредни ситуации, насоки за информиране и наръчници с добри практики; принос към рамката за доброволен механизъм, включително установяването на оптимален обхват на ваксинацията с цел ефективна борба срещу повторната поява на някои инфекциозни заболявания, и за съвместно предприемане на медицински мерки за противодействие; разработване на последователни комуникационни стратегии. |
2.3. |
Действия, изисквани съгласно законодателството на Съюза или допринасящи за прилагането му, в областта на заразните болести и други заплахи за здравето, включително заплахи, причинени от биологични и химични инциденти и от изменението на околната среда и климата. Тези действия могат да включват дейности, насочени към улесняване на изпълнението, прилагането, наблюдението и прегледа на посоченото законодателство. |
2.4. |
Създаване на система за здравна информация и знания, която да допринесе за вземане на решения, основани на доказателства, включително използване на съществуващи инструменти и когато е целесъобразно — по-нататъшно разработване на стандартизирана здравна информация и инструменти за наблюдение на здравето, събиране и анализиране на здравни данни и широко разпространение на резултатите от Програмата. |
3. Принос за новаторски, ефикасни и устойчиви системи за здравеопазване
3.1. |
Подкрепа за сътрудничество на доброволна основа между държавите членки при оценката на здравните технологии в рамките на мрежата за оценка на здравните технологии, създадена с Директива 2011/24/ЕС. Улесняване на възприемането на резултатите от научноизследователските проекти, подкрепени по Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 - 2013 г.), приета с Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), а в дългосрочен план — от дейностите, които ще бъдат предприети в Рамковата програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“). |
3.2. |
Подкрепа за възприемането на доброволна основа на иновации в здравния сектор и въвеждането на електронно здравеопазване чрез повишаване на оперативната съвместимост на регистрите на пациенти и други решения, отнасящи се до електронното здравеопазване; подкрепа за сътрудничество в областта на електронното здравеопазване в Съюза, по-специално по отношение на регистрите и възприемането им от здравните специалисти. Това ще послужи на мрежата за електронно здравеопазване на доброволна основа, създадена с Директива 2011/24/ЕС. |
3.3. |
Подкрепа за устойчивостта на работната сила в здравния сектор чрез разработване на ефективно прогнозиране и планиране на работната сила в този сектор от гледна точка на нейната численост, равенство между половете, обем на професионалния опит и степента на съответствие между обучението и необходимите умения, включително способността за използване на новите информационни системи и други модерни технологии, наблюдаване на мобилността (в рамките на Съюза) и миграцията на здравни специалисти, насърчаване на успешни стратегии за наемане и задържане на работа и изграждане на капацитет, като надлежно се отчитат въпросите, свързани със зависимостта и застаряването на населението. |
3.4. |
Осигуряване на експертни познания и обмен на добри практики за подпомагане на държавите членки, предприемащи реформи на системата си за здравеопазване, чрез създаване на механизъм за обединяване на експертните познания на равнището на Съюза, за да се предоставят надеждни и основани на доказателства консултации относно ефективни и ефикасни инвестиции и иновации в общественото здравеопазване и системите за здравеопазване. Улесняване на възприемането на резултатите от научноизследователските проекти, подкрепяни по Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 - 2013 г.), а в дългосрочен план — от дейностите, които ще бъдат предприети в Рамковата програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“). |
3.5. |
Подкрепа за действия по въпросите на здравето в застаряващо общество, включително съответни действия, предлагани от Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве по линия на трите му теми: иновации по отношение на осведомеността, профилактиката и ранната диагностика; иновации по отношение на лечението и грижите, както и иновации по отношение на активния и независим живот на възрастните хора. |
3.6. |
Действия, изисквани съгласно законодателството на Съюза или допринасящи за прилагането му, в областта на медицинските изделия, лекарствените продукти и трансграничното здравно обслужване. Тези действия могат да включват дейности, насочени към улесняване на изпълнението, прилагането, наблюдението и прегледа на посоченото законодателство. |
3.7. |
Създаване на система за здравна информация и знания, която да допринесе за вземане на решения, основани на доказателства, включително използване на съществуващи инструменти и когато е целесъобразно — по-нататъшно разработване на стандартизирана здравна информация и инструменти за наблюдение на здравето, събиране и анализиране на здравни данни, широко разпространение на резултатите от Програмата, както и подкрепа за научните комитети, създадени в съответствие с Решение 2008/721/ЕО. |
4. Улесняване на достъпа на гражданите на Съюза до по-добро и по-безопасно здравно обслужване
4.1. |
Подкрепа за изграждането на система от европейски референтни мрежи за пациенти, чието здравословно състояние изисква тясноспециализирани грижи и особено съчетаване на ресурси или експертни познания, например в случай на редки заболявания, въз основа на критерии, определени съгласно Директива 2011/24/ЕС. |
4.2. |
Подкрепа за държавите членки, организациите на пациенти и заинтересованите страни чрез координирани действия на равнището на Съюза за ефективно подпомагане на пациенти, страдащи от редки заболявания. Това включва създаването на референтни мрежи (в съответствие с точка 4.1), информационни бази данни за целия Съюз и регистри за редки заболявания на основата на общи критерии. |
4.3. |
Укрепване на сътрудничеството във връзка с безопасността на пациентите и качеството на здравното обслужване, наред с другото, чрез изпълнение на Препоръката на Съвета от 9 юни 2009 г. относно безопасността на пациентите, включително профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи (2); обмен на добри практики във връзка със системите за гарантиране на качеството; разработване на насоки и инструменти за насърчаване на качеството и безопасността на пациентите; увеличаване на наличието на информация за пациентите относно безопасността и качеството, подобряване на обратната връзка и взаимодействието между доставчиците на здравно обслужване и пациентите. |
4.4. |
В съответствие с Плана за действие срещу нарастващите опасности от антимикробна резистентност, по-разумно използване на антимикробни средства и ограничаване на практиките, които увеличават антимикробната резистентност, особено в болниците; насърчаване на ефективни мерки за профилактика и хигиена с цел предотвратяване и контрол на инфекциите; намаляване на тежестта, породена от устойчиви на лекарства инфекции и инфекции, свързани със здравно обслужване, и осигуряване на ефективни антимикробни средства. |
4.5. |
Действия, изисквани съгласно законодателството на Съюза в областта на човешките тъкани и клетките, кръвта, човешките органи, медицинските изделия, лекарствените продукти и правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване или допринасящи за прилагането на това законодателство, при пълно зачитане на компетентността и етичните решения на държавите членки в тези области. Тези действия могат да включват дейности, насочени към улесняване на изпълнението, прилагането, наблюдението и прегледа на посоченото законодателство. |
4.6. |
Изграждане на система за здравна информация и знания, която да допринесе за вземане на решения, основани на доказателства, включително използване на съществуващи инструменти и когато е целесъобразно — по-нататъшно разработване на стандартизирана здравна информация и инструменти за наблюдение на здравето, събиране и анализиране на здравни данни и широко разпространение на резултатите от Програмата. |
(1) Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (OB L 412, 30.12.2006 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ II
КРИТЕРИИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ГОДИШНИ РАБОТНИ ПРОГРАМИ
Годишните работни програми се съставят в съответствие със следните критерии за срока на действие на Програмата:
— |
доколко предлаганите действия имат отношение към целите, определени в членове 2 и 3, и тематичните приоритети, определени в приложение I, и към здравната стратегия на ЕС „Заедно за здраве“; |
— |
добавената стойност на Съюза при предлаганите действия в съответствие с тематичните приоритети в приложение I; |
— |
доколко предлаганите действия имат отношение към общественото здравеопазване от гледна точка на промоцията на здравето, профилактиката на заболяванията и защитата на гражданите на Съюза от заплахи за здравето и от гледна точка на подобряването на функционирането на системите за здравеопазване; |
— |
доколко предлаганите действия са в подкрепа на изпълнението на законодателството на Съюза в областта на здравето; |
— |
подходящия географски обхват на предлаганите действия; |
— |
балансираното разпределение на бюджетните средства между различните цели на Програмата, като се отчитат вероятните ползи за промоцията на здравето; |
— |
адекватното отразяване на тематичните приоритети, определени в приложение I. |
21.3.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 86/14 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 283/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 11 март 2014 година
относно насоки за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕО
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 172 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становищата на Комитета на регионите (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),
като имат предвид, че:
(1) |
Телекомуникационните мрежи и услуги все повече се превръщат в инфраструктури на основата на интернет, в които широколентовите мрежи и цифровите услуги са тясно свързани помежду си. Интернет се превръща в налагащата се платформа за комуникация, услуги, образование, участие в социалния и политическия живот, културно съдържание и икономическа дейност. Следователно наличието в цяла Европа на широкоразпространен, високоскоростен, сигурен достъп до интернет и на цифрови услуги в полза на обществения интерес е от съществено значение за социалния и икономическия растеж, конкурентоспособността, социалното приобщаване и вътрешния пазар. |
(2) |
На 17 юни 2010 г. Европейският съвет одобри Съобщението на Комисията от 26 август 2010 г. относно Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, която има за цел да очертае пътя за максимално оползотворяване на социалния и икономическия потенциал на информационните и комуникационните технологии. Целта на програмата е да стимулира предлагането и търсенето на конкурентоспособни високоскоростни интернет инфраструктури и интернет базирани цифрови услуги с оглед на напредъка към един истински цифров единен пазар, който е от основно значение за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. |
(3) |
В Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) са определени условията, методите и процедурите за предоставяне на финансово подпомагане от Съюза на трансевропейски мрежи в секторите на транспорта, телекомуникациите и енергийните инфраструктури. Като се има предвид, че съществуват подобни предизвикателства и възможности в секторите, обхванати от Механизма за свързване на Европа (МСЕ), съществува значително поле на действие за оползотворяване на единодействията, включително чрез съчетаване на финансиране по МСЕ с други източници на средства. |
(4) |
Голям брой презгранични цифрови услуги, чрез които се осъществява обмен между европейските публични администрации с цел подкрепа на политиките на Съюза, вече са факт. При предоставянето на нови решения е важно да се използват съществуващите решения, изпълнявани в рамките на други европейски инициативи, да се избягва дублирането на усилия и да се осигуряват координацията и съгласуваността на подходите и решенията при различните инициативи и политики, например програмата ISA, установена с Решение № 922/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), програмата „Фискалис“, установена с Регламент (ЕС) № 1286/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6) и „Хоризонт 2020“, установена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7). По подобен начин, важно е решенията да отговарят на приетите международни и/или европейски стандарти или на отворените спецификации за оперативна съвместимост, конкретно набелязани от Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (8), и на други съответни спецификации и насоки като Европейската рамка за оперативна съвместимост за европейските обществени услуги (ЕРОС). |
(5) |
Разработването на високоскоростни широколентови мрежи ще се облагодетелства от европейските технически стандарти. Необходими са програми на Съюза за научноизследователска и развойна дейност, както и засилен мониторинг на процедурите за стандартизация, ако Съюзът иска да играе централна роля в телекомуникационната индустрия. |
(6) |
Съфинансираните по Програмата за конкурентоспособност и иновации (9) мащабни пилотни проекти между държавите-членки като PEPPOL, STORK, epSOS, eCODEX или SPOCS, утвърдиха основни презгранични цифрови услуги на вътрешния пазар въз основа на общи основни градивни елементи, които са в процес на консолидация посредством проекта eSENS. Тези пилотни проекти вече достигнаха степента на зрелост, необходима за масовото им въвеждане, или ще я достигнат в близко бъдеще. Съществуващите проекти от общ интерес вече доказаха несъмнената добавена стойност на действията на европейско равнище, например в сферата на културното наследство (Europeana), закрилата на децата (програмата „По-безопасен интернет“), социалната сигурност (EESSI), като същевременно бяха предложени и други такива проекти, например в сферата на защитата на потребителите (онлайн решаване на спорове). |
(7) |
Що се отнася до инфраструктурите за цифрови услуги, основните градивни елементи следва да имат приоритет пред останалите инфраструктури за цифрови услуги, тъй като те са предпоставка за последните. Инфраструктурите за цифрови услуги следва, inter alia, да създават европейска добавена стойност и да отговарят на доказани нужди. Те следва да бъдат достатъчно зрели с оглед на тяхното внедряване — както в техническо, така и в оперативно отношение — и това да бъде доказано по-специално чрез успешно изпълнени пилотни проекти. Те следва да почиват на конкретен план за постигане на устойчивост с цел да се осигури средно- до дългосрочна експлоатация на основните платформи за услуги и извън МСЕ. Поради това финансовото подпомагане в рамките на настоящия регламент следва, когато е възможно, да бъде прекратявано постепенно във времето и по целесъобразност да бъде мобилизирано финансиране от източници извън МСЕ. |
(8) |
Инфраструктурите за цифрови услуги, необходими за изпълнението на правни задължения съгласно правото на Съюза и/или чрез които се разработват или осигуряват основни градивни елементи с потенциално голямо въздействие върху изграждането на паневропейски публични услуги, е важно да бъдат финансирани, с цел да се окаже подкрепа на множествени инфраструктури за цифрови услуги и с течение на времето постепенно да се изгради европейска екосистема за оперативна съвместимост. Правни задължения в този контекст означава конкретни разпоредби, изискващи разработването или използването на инфраструктури за цифрови услуги или резултати, които могат да бъдат постигнати единствено чрез европейски инфраструктури за цифрови услуги. |
(9) |
Europeana и програмата „По-безопасен интернет за децата“, като добре установени инфраструктури за цифрови услуги, следва да се ползват с приоритет за финансиране. По-специално продължаването на финансирането от Съюза за МСЕ от други програми на Съюза следва да бъде осигурено през първите години от многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г., установена с Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (10), за да се създаде възможност за непрекъснатото и успешно предоставяне на услуги на същото ниво, както е предвидено в настоящата схема на финансиране. На 10 май 2012 г. Съветът подчерта огромното значение на това да бъде осигурена дългосрочната жизнеспособност на Europeana, включително по отношение на нейното управление и финансиране (11). |
(10) |
Следва да бъде осигурена безопасна, приобщаваща и положителна онлайн среда за децата и младите хора. Като решаваща мярка за защита и утвърждаване на правата на детето в онлайн средата, следва да бъде осигурено функционирането на програмата „По-безопасен интернет“ след 2014 г. Чрез прилагането на настоящия регламент, изпълнението на Европейската стратегия за по-добър интернет за децата на равнището на Съюза, както и на равнището на държавите-членки, следва да бъде финансово подпомагано, особено що се отнася до центровете за по-безопасен интернет (SIC) в държавите-членки. Дейностите на SIC, включително звената за осведомяване и другите дейности за повишаване на осведомеността, телефонните линии в помощ на децата, родителите и социалните работници за това как децата да използват най-правилно интернет, както и горещи линии за съобщаване на съдържание в интернет, свързано със сексуална злоупотреба с деца, са основен елемент и предпоставка за успеха на тази стратегия. |
(11) |
В бъдещ правен акт на Съюза относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар трябва да се определят подробно изискванията и условията за взаимното признаване на ключовите елементи, наричани по-нататък основните градивни елементи на инфраструктурата за цифрови услуги. Този акт ще обхваща няколко от най-важните градивни елементи, т.е. електронната идентификация и електронния подпис като част от проектите от общ интерес, изложени в приложението към настоящия регламент. |
(12) |
Реализираните инфраструктури за цифрови услуги, съгласно Решение 922/2009/ЕО ще улеснят електронното презгранично и междусекторно взаимодействие между европейските публични администрации. Това, от своя страна, ще даде възможност за предоставянето на основни услуги в области, inter alia, като електронната идентификация и удостоверяване на автентичността и електронните поръчки, презграничната взаимосвързаност на бизнес регистрите, оперативно съвместимите електронни презгранични здравни услуги, както и презграничното сътрудничество в областта на киберсигурността, като по този начин ще допринесе за изграждането на цифровия единен пазар. Подобно взаимодействие между администрациите ще се постигне чрез създаването и/или усъвършенстването на оперативно съвместимите основни платформи за услуги, които стъпват върху съществуващите общи основни градивни елементи и/или осигуряващи допълнителни основни градивни елементи, които са от първостепенно значение за разработването на други основни платформи за услуги, и на свързаните с тях общи услуги, които свързват националните инфраструктури с основните платформи за услуги с цел предоставяне на презгранични цифрови услуги. |
(13) |
Държавите-членки следва да насърчават местните и регионалните органи да се ангажират изцяло и ефективно с управлението на инфраструктурите за цифрови услуги и да гарантират, че при проектите от общ интерес във връзка с презграничното предоставяне на електронни административни услуги се отчитат препоръките на ЕРОС. |
(14) |
В резолюцията си от 6 юли 2011 г.„Европейският широколентов достъп: да инвестираме в стимулиран от цифровите технологии растеж“ (12) Европейският парламент акцентира върху това, че широколентовите услуги са от основно значение за конкурентоспособността на промишлеността на Съюза и имат огромен принос за икономическия растеж в Съюза, за социалното сближаване и за създаването на качествена заетост. Инвестирането в съвременни и съответстващи на бъдещето технологии е от решаващо значение, ако Съюзът иска да бъде източник на иновации, знания и услуги. |
(15) |
Европейски пазар, на който близо 500 милиона души са свързани към високоскоростна широколентова мрежа, би действал като движеща сила за развитието на вътрешния пазар, създавайки уникална в световен мащаб критична маса от потребители, отваряйки нови възможности за всички региони, предоставяйки повече стойност на всеки отделен потребител, а на Съюза — способността да бъде водеща в световен мащаб икономика, основана на знанието. Бързото разпространение на високоскоростните широколентови мрежи е решаващо за развитието на производителността на Съюза и за появата на нови и малки предприятия, които могат да бъдат водещи в различни сектори, като например здравеопазването, производството и сектора на услугите. |
(16) |
Комбинацията от нови възможности в инфраструктурата и нови иновативни и оперативно съвместими услуги следва да задвижи един „добродетелен кръг“, насърчавайки нарастващото търсене на високоскоростен широколентов достъп, на което би било добре да се откликне от търговска гледна точка. |
(17) |
В Програмата в областта на цифровите технологии за Европа се посочва, че до 2020 г. всички европейци следва да имат достъп до интернет със скорост от над 30 Mbps и най-малко 50 % от европейските домакинства следва да имат интернет връзка със скорост над 100 Mbps. |
(18) |
Предвид бързото развитие на цифровите услуги и приложенията, изискващи все по-бърза интернет връзка, и бързата еволюция на съвременните технологии, които позволяват това, е целесъобразно в рамките на оценката на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа да се предвиди възможността за преразглеждане на целите в сферата на широколентовия достъп за 2020 г., така че да се направи необходимото Съюзът да разполага с конкурентоспособни широколентови скорости в сравнение с останалите икономики в света. |
(19) |
Част от проектите в областта на широколентовия достъп следва да бъдат по-амбициозни, да преследват по-високи скорости и по този начин да послужат като пилотни проекти за по-бързо свързване и като модели с потенциал за репродуциране. |
(20) |
В резолюцията си от 12 септември 2013 г. относно Програма в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост: време е за ускорени действия, Европейският парламент подчертава, че една от преразгледаните ориентирани към бъдещето цели на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа за 2020 г. трябва да бъде свързването на всички домакинства в Съюза с широколентова връзка от 100 Mbps и най-малко 50 % от домакинствата да имат интернет връзка със скорост 1 Gbps или по-висока. |
(21) |
Частният сектор следва да има водещата роля при внедряването и модернизирането на широколентовите мрежи и да се подкрепя от благоприятстваща конкуренцията и инвестициите нормативна уредба. Там, където частните инвестиции не достигат, държавите-членки следва да положат необходимите усилия за постигане целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Публичното финансово подпомагане за широколентовите технологии следва да се ограничава до програми или инициативи, насочени към проекти, които не могат да бъдат финансират само от частния сектор и по отношение на които това е потвърдено от предварителни оценки, посочващи неефективност на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (13). |
(22) |
Финансовите инструменти за широколентовите мрежи не трябва да нарушават неправомерно конкуренцията, да изтласкват частните инвестиции или да лишават частните оператори от стимули за инвестиране. Тези инструменти трябва по-специално да съответстват на членове 101, 102, 106 и 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и, ако е необходимо, на насоките на ЕС за прилагането на правилата за държавната помощ по отношение на бързото разполагане на широколентовите мрежи. |
(23) |
Публичното финансиране за широколентовите мрежи трябва да се изразходва единствено за инфраструктури, които отговарят на приложимото право, по-специално правото в областта на конкуренцията, както и на задълженията по отношение на достъпа съгласно Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14). |
(24) |
Тъй като финансовите ресурси, които са на разположение в рамките на МСЕ, са ограничени, финансовото подпомагане следва да се концентрира върху създаването на механизми за финансиране на равнището на Съюза, които да привличат допълнителни инвестиции, да насърчават мултиплициращия ефект и по-този начин да способстват за ефикасното използване с цел инвестиции на частни и други публични средства. Този подход дава възможност бизнесът и институционалните действащи лица да дават принос, който да е доста над равнищата на финансиране, пряко допустими по линия на МСЕ. |
(25) |
С оглед на ограничените финансови ресурси по линия на МСЕ и с цел да се осигури подходящо финансиране за инфраструктурите за цифрови услуги, общата сума на отпуснатите от бюджета средства за широколентов достъп не следва да надвишава минимума, необходим за реализирането на икономически ефективна интервенция, което следва да бъде определено посредством предварителна оценка, която взема предвид, inter alia, вида на предвидените финансови инструменти, потенциалния лостов ефект за портфейла на проекти с минимална ефективност, както и условията на пазара. |
(26) |
Подкрепата от МСЕ за внедряването на широколентовите технологии следва да допълва подпомагането, предоставено в рамките на други програми и инициативи на Съюза, в т.ч. европейските структурни и инвестиционни фондове, когато предварителна оценка установи неефективност на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации и когато управляващите органи вземат такова решение. Финансовото подпомагане от МСЕ за внедряването на широколентовите технологии следва да допринася към усилията на държавите-членки както пряко, така и чрез осигуряването на инвестиционен механизъм за доброволно, специално заделено финансиране от други източници, в т.ч. европейските структурни и инвестиционни фондове, и така да даде възможност на държавите-членки, с цел повишаване на ефективността на публичните разходи, да се възползват от ноу-хауто и ефектите от мащаба на управляваните от Съюза схеми. |
(27) |
С цел да се осигури най-добрата икономическа ефективност и като се имат предвид ограничените ресурси, следва да има финансиране от МСЕ за проекти, които разчитат на най-подходящата за конкретния проект технология, могат да спомогнат за стимулирането на иновативни бизнес модели и имат голям потенциал за репродуциране. Когато проектите се финансират чрез доброволни вноски по линия на МСЕ като европейските структурни и инвестиционни фондове или чрез национално или регионално финансиране, критериите за допустимост следва да са по-гъвкави и да отчитат конкретната ситуация и условията в сферата, за която е предвидено въпросното финансиране. |
(28) |
Съюзът може да подкрепя внедряването на широколентови мрежи, които допринасят за целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа във всички видове области. Ограничаването на „цифровото разделение“ и разрастването на цифровото приобщаване са важна цел на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Затова всички действия на Съюза в областта на широколентовите мрежи следва да са насочени към задоволяването на специалните нужди на крайградските, селските и по-специално рядко населените и по-слабо развитите райони, в които е необходимо да бъдат осигурени връзки. Това включва внедряването на широколентови мрежи за свързване на острови, труднодостъпни вътрешни райони, планински, отдалечени и периферни региони, включително островни държави-членки с централните региони на Съюза и/или действия за повишаване на надеждността и качеството на връзките между тези райони и централните региони на Съюза. |
(29) |
За да приключи изграждането на цифровия единен пазар, следва да се насърчава съвместимостта между МСЕ и националните и регионалните действия в сферата на широколентовите мрежи. |
(30) |
Формите на финансова подкрепа при изпълнението на настоящия регламент следва да бъдат съобразени с характеристиките на въпросните действия. Например в сферата на инфраструктурите за цифрови услуги основните платформи за услуги, които не могат да бъдат финансирани от други източници, следва да бъдат определени като приоритетни за финансиране чрез обществени поръчки или — по изключение — чрез безвъзмездни средства, докато общите услуги следва да получат единствено ограничено подпомагане от МСЕ. Освен това при всяко финансово подпомагане от МСЕ стремежът следва да бъде към ефективно използване на средствата на Съюза и поради това широколентовите мрежи следва да получат подкрепа от финансови инструменти, които осигуряват привличане на повече средства в сравнение със схемите за безвъзмездни средства. |
(31) |
Интервенцията по настоящия регламент следва да има за цел постигането на единодействия и оперативна съвместимост между различните проекти от общ интерес, описани в приложението, както и с други инфраструктури, включително транспортни и енергийни инфраструктури, подкрепени от МСЕ, със съответните научноизследователски инфраструктури, подкрепени, inter alia, от „Хоризонт 2020“, и съответните инфраструктури, подкрепени от европейските структурни и инвестиционни фондове, като същевременно се избягва дублирането и ненужната административна тежест. |
(32) |
Финансовото подпомагане на проектите от общ интерес следва да се допълва от хоризонтални действия, включително от техническа помощ, мерки за стимулиране на търсенето и за координация, които следва да имат за цел максималното въздействие на интервенцията от страна на Съюза. |
(33) |
При заделянето на средства за интервенцията в областта на широколентовите мрежи Комисията следва да отчита надлежно резултатите от оценките на съществуващите финансови инструменти на Съюза. |
(34) |
Комисията следва да се подпомага от експертна група от представители на всички държави-членки, с която да се провеждат консултации и която да допринася, inter alia, за мониторинга на изпълнението на настоящия регламент, планирането, оценката и разрешаването на свързаните с изпълнението проблеми. |
(35) |
Експертната група следва да си сътрудничи и с органите, ангажирани с прилагането на настоящия регламент, например местните и регионалните органи, доставчиците на интернет, администраторите на публични мрежи и производителите на компоненти, както и с националните регулаторни органи и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC), създаден с Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета (15). |
(36) |
С Регламент (ЕС) № 1316/2013 се създава Комитет за координация на МСЕ, който е и комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (16). С Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Комисията се предоставят правомощията да приема съгласно процедурата по разглеждане годишни и многогодишни работни програми, включително в сектора на телекомуникациите, който е предмет на настоящия Регламент. Във връзка с това е важно е да се поясни, че при обсъждането на въпроси, свързани с настоящия регламент, по-специално проекти на годишни и многогодишни работни програми, държавите-членки следва да бъдат представлявани в Комитета за координация на МСЕ от експерти от сектора на телекомуникационната инфраструктура, |
(37) |
Доколкото целите на настоящия регламент, а именно координираното развитие на трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната структура, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, а поради презграничния характер на подкрепяните инфраструктури и последиците за цялата територия на Съюза, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели. |
(38) |
С цел подкрепа на проекти от общ интерес в сектора на транспорта, телекомуникационната и енергийната инфраструктура, Регламент (ЕС) № 1316/2013 определя условията, методите и процедурите за предоставяне на финансова подкрепа на Съюза на трансевропейските мрежи. Той определя също така разбивката на средствата, налични съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 в трите сектора. Регламент (ЕС) № 1316/2013 е приложим от 1 януари 2014 г. Поради това е уместно да се съгласува прилагането на настоящия регламент с прилагането на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и с Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013. Поради това настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2014 г. |
(39) |
Решение № 1336/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (17) следва да бъде отменено, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет
1. Настоящият регламент установява насоки за навременното разгръщане и оперативната съвместимост на проекти от общ интерес в сферата на трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура.
2. С настоящия регламент се определят по-специално:
а) |
целите и оперативните приоритети на проектите от общ интерес; |
б) |
набелязването на проектите от общ интерес; |
в) |
критериите, спрямо които действията, допринасящи за проектите от общ интерес, се определят като допустими за финансово подпомагане от Съюза в съответствие с Регламент (ЕС) № 1316/2013 за тяхното разработване, внедряване, разгръщане, взаимно свързване и оперативна съвместимост; |
г) |
приоритетите за финансиране на проектите от общ интерес. |
Член 2
Определения
1. За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, съдържащи се в член 2 от Регламент (ЕС) № 1316/2013.
2. За целите на настоящия регламент и на Регламент (ЕС) № 1316/2013 се прилагат и следните определения:
а) |
„телекомуникационна инфраструктура“ означава широколентови мрежи и инфраструктури за цифрови услуги; |
б) |
„инфраструктурите за цифрови услуги“ означава инфраструктури, които дават възможност по електронен път, обикновено чрез интернет, да се предоставят мрежови услуги, осигуряващи трансевропейски оперативно съвместими услуги от общ интерес за гражданите, предприятията и/или публичните органи, и които включват основни платформи за услуги и общи услуги; |
в) |
„основни градивни елементи“ означава базови инфраструктури за цифрови услуги, които са ключови елементи, използвани на свой ред в по-сложни инфраструктури за цифрови услуги; |
г) |
„основни платформи за услуги“ означава центрове на инфраструктурите за цифрови услуги, които имат за цел да осигурят трансевропейски връзки, достъп и оперативна съвместимост, и които са отворени за държавите-членки и могат да бъдат отворени и за други субекти; |
д) |
„общи услуги“ означава портални услуги, които свързват една или няколко национални инфраструктури към основна(и) платформа(и) за услуги; |
е) |
„широколентови мрежи“ означава жични и безжични мрежи за достъп, помощна инфраструктура и основни мрежи, способни да предоставят връзки с много висока скорост; |
ж) |
„хоризонтални действия“ означава проучвания и действия за подкрепа на програмата съгласно определението съответно в член 2, точки 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 1316/2013. |
Член 3
Цели
1. Проектите от общ интерес допринасят за постигането на общите цели, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) № 1316/2013.
2. В допълнение към общите цели проектите от общ интерес преследват една или няколко от следните конкретни цели:
а) |
икономически растеж и подкрепа за завършването и функционирането на вътрешния пазар в подкрепа на конкурентоспособността на европейската икономика, включително на малките и средните предприятия (МСП); |
б) |
подобрения в ежедневието на гражданите, предприятията и публичните органи на всяко равнище чрез насърчаване на широколентовите мрежи, взаимната свързаност и оперативната съвместимост на националните, регионалните и местните широколентови мрежи, както и на недискриминационния достъп до такива мрежи и цифровото приобщаване. |
3. За постигането на целите, посочени в параграфи 1 и 2, допринасят следните оперативни приоритети:
а) |
оперативна съвместимост, свързаност, устойчиво внедряване, експлоатация и модернизиране на трансевропейските инфраструктури за цифрови услуги, както и координация на европейско равнище; |
б) |
ефективен приток на частни и публични инвестиции, които да стимулират внедряването и модернизирането на широколентови мрежи с оглед на приноса към постигането на целите за осигуряване на широколентов достъп от Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. |
Член 4
Проекти от общ интерес
1. Проектите от общ интерес по-специално:
а) |
имат за цел създаването и/или усъвършенстването на оперативно съвместими и, когато е възможно, международно съвместими основни платформи за услуги, съпътствани от общи услуги за инфраструктури за цифрови услуги; |
б) |
осигуряват ефективни механизми за инвестиции в сферата на широколентовите мрежи, привличат нови категории инвеститори и организатори на проекти и насърчават възпроизвеждането на иновативни проекти и бизнес модели. |
2. Проектите от общ интерес могат да обхващат целия цикъл, включително проучвания за приложимост, изпълнение, непрекъсната работа и модернизиране, координиране и оценка.
3. Проектите от общ интерес могат да получават подкрепа от хоризонтални действия.
4. Проектите от общ интерес и действията, допринасящи за тяхното осъществяване, са описани по-подробно в приложението.
Член 5
Методи на интервенция
1. В сферата на инфраструктурите за цифрови услуги основните платформи за услуги се изграждат най-вече от Съюза, докато общите услуги се изграждат от страните, свързани към съответната основна платформа за услуги. Инвестициите в широколентови мрежи се осъществяват предимно от частния сектор с подкрепата на благоприятстваща конкуренцията и инвестициите нормативна уредба. Публична подкрепа за широколентови мрежи се предоставя само в случаи на неефективност на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации.
2. Държавите-членки и другите субекти, отговарящи за изпълнението на проектите от общ интерес или даващи принос към него, се насърчават да предприемат мерките, необходими за улесняване на изпълнението на проектите от общ интерес. Окончателното решение за изпълнението на проект от общ интерес, което има отношение към територията на дадена държава-членка, се взема след одобрение от тази държава-членка.
3. Действията, допринасящи към проектите от общ интерес, които изпълняват критериите по член 6 от настоящия регламент, са допустими за финансова подкрепа от Съюза при условията и от инструментите в рамките на Регламент (ЕС) № 1316/2013. Финансовата подкрепа се предоставя в съответствие с приложимите правила и процедури, приети от Съюза, приоритетите за финансиране, определени в член 6 от настоящия регламент, и наличието на ресурси, като се отчитат конкретните нужди на бенефициерите.
4. Действията, допринасящи към проекти от общ интерес в сферата на инфраструктурите за цифрови услуги, се подпомагат от:
а) |
обществени поръчки; и/или |
б) |
безвъзмездни средства. |
5. Действията, допринасящи към проекти от общ интерес в сферата на широколентовите мрежи, се подпомагат от:
а) |
финансови инструменти съгласно определението от Регламент (ЕС) № 1316/2013, които са отворени за допълнителен принос от други сектори на МСЕ, други инструменти, програми и бюджетни редове от бюджета на Съюза, държавите-членки, включително регионални и местни органи, и всякакви други инвеститори, включително частни инвеститори в съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1316/2013; и /или |
б) |
съчетание от финансови инструменти и безвъзмездни средства от публични източници, различни от МСЕ, били те публични източници от Съюза или национални. |
6. Хоризонталните действия се подпомагат от:
а) |
обществени поръчки; и/или |
б) |
безвъзмездни средства. |
7. Общият размер на сумата от бюджета, заделена за финансови инструменти в сферата на широколентовите мрежи, не трябва да надвишава минимума, необходим за осъществяване на рентабилни интервенции, които се определят въз основа на предварителните оценки, посочени в член 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1316/2013.
Тази сума се равнява на 15 % от финансовия пакет за сектора на телекомуникациите, посочен в член 5, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1316/2013.
8. Най-малко една трета от проектите в сферата на широколентовите мрежи, които получават финансова подкрепа по линия на настоящия регламент, трябва да са насочени към широколентова скорост над 100 Mbps.
9. След представянето на доклада, посочен в член 8, параграф·6, Европейският парламент и Съветът могат по предложение на Комисията да преразгледат сумата, определена съгласно параграф 7 от настоящия член, и съотношението на проектите, посочен в параграф 8 от настоящия член.
10. Когато подкрепата от МСЕ допълва европейските структурни и инвестиционни фондове и друга пряка публична подкрепа, постигането на положителни взаимодействия между действията по МСЕ и подкрепата от европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде подсилено чрез използване на съответен механизъм за координация.
Член 6
Критерии за допустимост и приоритети за финансиране
1. За да бъдат допустими за финансиране, действията, допринасящи към проекти от общ интерес в сферата на инфраструктурите за цифрови услуги, трябва да отговарят на всеки от следните критерии, за да бъдат допустими за финансиране:
а) |
да са достигнали достатъчен етап на зрялост, за да бъдат внедрени, и това да бъде доказано по-специално чрез успешни пилотни проекти в рамките на програми като програмите на Съюза, отнасящи се до иновациите и научноизследователската дейност; |
б) |
да допринасят към политиките и дейностите на Съюза в подкрепа на вътрешния пазар; |
в) |
да създават европейска добавена стойност и да имат стратегия и планиране за дългосрочна устойчивост — където е подходящо чрез източници на финансиране, различни от МСЕ, — чието качество трябва да бъде доказано от оценки на осъществимостта и на разходите и ползите; Тази стратегия се актуализира при необходимост; |
г) |
да отговарят на международните и/или европейските стандарти или на отворени спецификации и насоки за оперативна съвместимост, например на Европейската рамка за оперативна съвместимост, и използват умело съществуващите решения. |
2. Подборът на действията, допринасящи към проекти от общ интерес в сферата на инфраструктурите за цифрови услуги, които да бъдат финансирани по линия на МСЕ, както и определянето на равнището на финансиране, се извършват като част от годишна работна програма, посочена в член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1316/2013.
3. На финансирането на основни градивни елементи, които са от решаващо значение за разработването, внедряването и експлоатацията на други инфраструктури за цифрови услуги, посочени в раздел 1.1 от приложението, или чиито перспективи за използване в тези отношения могат да бъдат доказани, се отдава първостепенен приоритет.
4. На другите инфраструктури за цифрови услуги в подкрепа на правото, политиките и програмите на Съюза, които са изброени в раздели 1.2 и 1.3 от приложението, и които, ако е възможно, стъпват върху съществуващи основни градивни елементи, се отдава второстепенен приоритет.
5. Подкрепата за основни платформи за услуги има приоритет пред общите услуги.
6. Въз основа на целите, предвидени в член 3 от настоящия регламент, описанието на проектите от общ интерес в приложението към настоящия регламент и в зависимост от наличния бюджет, в годишните и многогодишните работни програми, посочени в член 17 от Регламент (ЕС) № 1316/2013, могат да се определят допълнителни критерии за допустимост и приоритетност в сферата на инфраструктурите за цифрови услуги.
7. За да бъдат допустими за финансиране, действията, допринасящи към проекти от общ интерес в сферата на широколентовите мрежи, трябва да отговарят на всеки един от следните критерии:
а) |
да имат значителен принос към постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа; |
б) |
степента им на проектна разработка и подготовка да бъде достатъчна и да почива върху ефективни механизми за изпълнение; |
в) |
да работят за преодоляване на неефективността на пазара или на неоптималните инвестиционни ситуации; |
г) |
да не водят до смущения на пазара или изтласкване на частните инвестиции; |
д) |
да използват технология, която се счита за най-подходяща за удовлетворяване на потребностите на въпросната географска област, като се отчитат географските, социалните и икономическите фактори въз основа на обективни критерии и в съответствие с принципа за технологичен неутралитет; |
е) |
да внедряват най-подходящата за конкретния проект технология, като същевременно предлагат най-добрия баланс между технологиите последно поколение по отношение на капацитета на потока от данни, сигурността на предаване, устойчивостта на мрежата и ефективността на разходите; |
ж) |
да притежават голям потенциал за последващо възпроизвеждане и/или да се базират на иновативни бизнес модели. |
8. Изпълнението на критериите, посочени в буква ж) от параграф 7 от настоящия член, не се изисква по отношение на проекти, финансирани от допълнителен, специално заделен принос, предоставен в съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1316/2013.
9. За да бъдат допустими за финансиране, хоризонталните действия трябва да отговарят на следните критерии:
а) |
да подготвят или подкрепят действия по изпълнението по отношение на внедряването, управлението и разрешаването на съществуващи или нововъзникващи проблеми; |
б) |
да създават ново търсене на инфраструктури за цифрови услуги. |
Член 7
Сътрудничество с трети държави и международни организации
1. Съюзът може да установява контакти, да участва в дискусии, да обменя информация и да си сътрудничи с публични органи или всякакви други организации в трети държави, за да постигне някоя от целите, преследвани с настоящия регламент. Наред с останалите цели това сътрудничество трябва да преследва и целта да се спомага за налагането на оперативната съвместимост между мрежите в областта на телекомуникационната инфраструктура в Съюза и сходни мрежи в трети държави.
2. Държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които членуват в Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в сектора на МСЕ, който обхваща телекомуникационната инфраструктура, в съответствие с условията, определени в Споразумението за ЕИП.
3. Чрез дерогация от член 8, параграф 3 и член 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1316/2013присъединяващите се държави и страните кандидатки, които се ползват от предприсъединителна стратегия, могат да участват в сектора на МСЕ, който обхваща телекомуникационната инфраструктура, в съответствие със споразуменията, които са подписали със Съюза.
4. За целите на участието на държавите от ЕАСТ секторът на МСЕ, обхващащ телекомуникационната инфраструктура, се разглежда като отделна програма.
Член 8
Обмен на информация, наблюдение и докладване
1. Въз основа на информацията, получена по член 22, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1316/2013, държавите-членки и Комисията обменят информация и най-добри практики за напредъка, постигнат по прилагането на настоящия регламент. Когато е целесъобразно, държавите-членки ангажират в процеса местните и регионалните органи. Комисията публикува годишен обзор на тази информация и го предава на Европейския парламент и на Съвета.
2. Комисията провежда консултации с експертна група и се подпомага от нея, като тя е съставена от по един представител от всяка държава-членка. Експертната група подпомага Комисията по-специално в:
а) |
следенето на изпълнението на настоящия регламент; |
б) |
отчитането на националните планове и националните стратегии, където има такива; |
в) |
предприемането на мерки за оценка на изпълнението на работните програми на финансово и техническо равнище; |
г) |
разрешаване на съществуващи или нововъзникващи проблеми в изпълнението на проектите; |
д) |
формулирането на стратегически насоки преди изготвянето на годишните и многогодишните работни програми, посочени в член 17 от Регламент (ЕС) № 1316/2013, по-специално във връзка с подбора и оттеглянето на действия, допринасящи към проекти от общ интерес, и с определянето на разбивката на бюджета, както и с преразглеждането на тези работни програми. |
3. Експертната група може да обсъжда и всякакви други въпроси, отнасящи се до разработването на трансевропейски мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура.
4. Комисията информира експертната група за постигнатия напредък в изпълнението на годишните и многогодишните работни програми, посочени в член 17 от Регламент (ЕС) № 1316/2013.
5. Експертната група осъществява сътрудничество със субектите, участващи в планирането, развитието и управлението на цифровите мрежи и услуги, както и с други имащи отношение участници.
Комисията и другите субекти, които отговарят за изпълнението на настоящия регламент, като например Европейската инвестиционна банка, отделят специално внимание на коментарите на експертната група.
6. Във връзка с междинната и с последващата оценка на Регламент (ЕС) № 1316/2013, както е предвидено в член 27 от посочения регламент и с помощта на експертната група Комисията публикува доклад за напредъка в изпълнението на настоящия регламент. Този доклад се представя на Европейския парламент и на Съвета.
7. В доклада се предоставя оценка на постигнатия напредък в разработването и изпълнението на проекти от общ интерес, включително дали са били налице закъснения в изпълнението и трудности, както и информация за поетите задължения и плащанията.
8. В доклада Комисията оценява също дали обхватът на проектите от общ интерес продължава да отразява технологичното развитие и иновациите, както и новостите в регулаторната или пазарната среда и дали с оглед на тези новости и на необходимостта от дългосрочна устойчивост финансирането за някои от подкрепените проекти от общ интерес следва да бъде постепенно оттеглено или набавено по други начини. За проекти, за които е вероятно да окажат значително въздействие върху околната среда, тези доклади включват анализ на въздействието върху околната среда, като се вземат предвид, където е уместно, нуждите във връзка с адаптацията към изменението на климата и ограничаването на последствията от него, както и устойчивостта на бедствия. Такава оценка може да бъде проведена и по всяко друго време, когато бъде счетено за уместно.
9. Постигането на конкретните цели, посочени в член 3, се измерва с последващи оценки, inter alia, въз основа на:
а) |
наличието на инфраструктури за цифрови услуги, измерени по броя на държавите-членки, свързани към всяка инфраструктура за цифрови услуги; |
б) |
процента на гражданите и стопанските субекти, които използват инфраструктури за цифрови услуги, и наличието на подобни услуги в презгранични условия; |
в) |
обема на инвестициите, привлечени в сферата на широколентовите технологии, и техния лостов ефект, за проектите, финансирани със средства от публични източници, както е посочено в член 5, параграф 5, буква б). |
Член 9
Отмяна
Решение № 1336/97/ЕО се отменя.
Член 10
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се от 1 януари 2014 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Страсбург на 11 март 2014 година.
За Европейския парламент
Председател
M. SCHULZ
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) Становище от 22 февруари 2012 г. (ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 120) и становище от 16 октомври 2013 г. (все още непубликувано в Официален вестник)
(2) ОВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 211 и ОВ C 356, 5.12.2013 г., стр. 116.
(3) Позиция на Европейския парламент от 26 февруари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 11 март 2014 г.
(4) Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (OB L 348, 20.12.2013 г., стр. 129).
(5) Решение № 922/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA) (OB L 260, 3.10.2009 г., стр. 20).
(6) Регламент (ЕС) № 1286/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма за действие за подобряване на функционирането на системите за данъчно облагане в Европейския съюз за периода 2014—2020 г. („Фискалис 2020“) и за отмяна на Решение № 1482/2007/ЕО (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 25).
(7) Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/ЕО текст от значение за ЕИП (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 104).
(8) Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).
(9) Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на Рамкова програма за конкурентноспособност и иновации (2007—2013 г.) (OB L 310, 9.11.2006 г., стр. 15).
(10) Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884).
(11) ОВ С 169, 15.6.2012 г., стр. 5.
(12) ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 89.
(13) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (OB L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).
(14) Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (OB L 108, 24.4.2002 г., стр. 7).
(15) Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба (OB L 337, 18.12.2009 г., стр. 1).
(16) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OB L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(17) Решение № 1336/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1997 г. относно поредица от насоки за трансевропейски телекомуникационни мрежи (OB L 183, 11.7.1997 г., стр. 12).
ПРИЛОЖЕНИЕ
ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС
ЧАСТ 1. ИНФРАСТРУКТУРИ ЗА ЦИФРОВИ УСЛУГИ
Интервенциите в сферата на инфраструктурите за цифрови услуги като цяло се основават на подход с две нива: основни платформи за услуги и общи услуги. Основната платформа за услуги е необходимо условие за създаването на инфраструктура за цифрови услуги.
Основните платформи за услуги удовлетворяват потребностите на проектите от общ интерес от оперативна съвместимост и сигурност. Предназначението им е да осигурят възможност за взаимодействие с помощта на цифрови технологии между публичните органи и гражданите, между публичните органи и предприятията и организациите или между публичните органи на различните държави-членки чрез стандартизирани, презгранични и удобни за използване платформи за взаимодействие.
Инфраструктурите за цифрови услуги, които се явяват основни градивни елементи, имат приоритет пред останалите инфраструктури за цифрови услуги, тъй като те са необходимо условие за тяхното изграждане. Общите услуги осигуряват връзката между основните платформи за услуги и дават възможност на услугите с национална добавена стойност да използват основните платформи за услуги. Те осигуряват портали между националните услуги и основните платформи за услуги и дават възможност на националните публични органи и организации, на предприятията и/или на гражданите да имат достъп до основните платформи за услуги за своите презгранични операции. Трябва да се осигури качество на услугите и подкрепа за заинтересованите страни, участващи в презгранични операции. Те трябва да подкрепят и стимулират възприемането на основните платформи за услуги.
Акцентът не трябва да е единствено върху създаването на инфраструктури за цифрови услуги и свързани с тях услуги, а и върху управлението, отнасящо се до експлоатацията на подобни платформи.
Новите основни платформи за услуги трябва да се базират предимно на съществуващи платформи и на техните основни градивни елементи и/или, където е възможно, трябва да се добавят нови основни градивни елементи.
1. |
Основни градивни елементи, които са предварително набелязани с цел да бъдат включени в работните програми при спазване на член 6, параграфи 1 и 3 са следните:
|
2. |
Утвърдени инфраструктури за цифрови услуги, конкретно набелязани като допустими за финансиране, които допринасят към непрекъснатостта на услугите, при спазване на член 6, параграф 1:
|
3. |
Други инфраструктури за цифрови услуги, набелязани като допустими за финансиране при спазване на член 6, параграф 1:
|
ЧАСТ 2. ШИРОКОЛЕНТОВИ МРЕЖИ
1. Обхват на действията
Действията включват по-специално един или няколко от следните компоненти:
а) |
разгръщане на пасивни физически инфраструктури, на активни физически инфраструктури или на съчетание от двата вида и помощни инфраструктурни елементи, заедно с услугите, необходими за експлоатацията на такива инфраструктури; |
б) |
свързани с тях съоръжения и услуги, като например изграждане на кабелни мрежи в сгради, антени, кули и други поддържащи конструкции, кабелни канали и водещи конструкции, мачти, люкове и кутии; |
в) |
Когато е възможно, се оползотворяват потенциалните единодействия между разгръщането на широколентови мрежи и други комунални мрежи (за електроенергия, транспорт, водоснабдяване, канализация и пр.), и особено на тези, които са свързани с интелигентното разпределение на електроенергия. |
2. Принос към постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа
Всички проекти, получили финансова подкрепа по настоящия раздел, трябва да имат значителен принос към постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа.
Действията, които се финансират пряко от Съюза, трябва:
а) |
да са базирани на жични или безжични технологии, които са в състояние да осигуряват широколентови услуги с много висока скорост, и по този начин да отговарят на търсенето на приложения, които изискват голяма широчина на лентата; |
б) |
да се базират на иновативни бизнес модели и/или да привличат нови категории организатори на проекти или нови категории инвеститори; или |
в) |
да имат голям потенциал за възпроизвеждане и по този начин да дават възможност за постигане чрез техния демонстрационен ефект на по-голям ефект на пазара; |
г) |
когато е възможно, да спомагат за намаляване на „цифровото разделение“; |
д) |
да са съобразени с приложимото право, по-специално правото в областта на конкуренцията, както и със задълженията по отношение на достъпа съгласно Директива 2002/19/ЕО. |
Действията, финансирани от допълнителен, специално заделен принос, предоставен в съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1316/2013, създават значителни нови възможности на пазара като наличие на широколентови услуги, скорости и капацитет. Проектите, които осигуряват скорост на пренос на данните под 30 Mbps, следва да осигурят увеличаването с течение на времето на скоростите до поне 30 Mbps, а където е възможно — до и над 100 Mbps.
3. Оценка на проектите с цел създаване на оптимални структури за финансиране
Изпълнението на действията се основава на комплексна оценка на проектите. Оценката на проектите обхваща, inter alia, пазарните условия, включително информация относно съществуващите и/или планираните инфраструктури, регулаторните задължения на организаторите на проекти, както и търговските и маркетинговите стратегии. При оценката на проектите се установява по-специално дали програмата:
а) |
е необходима за преодоляване на неефективността на пазара или на неоптималните инвестиционни ситуации, които не могат да се разрешат с регулаторни мерки; |
б) |
не води до смущения на пазара и изтласкване на частните инвестиции. |
Тези критерии се определят най-вече въз основа на потенциала за генериране на приходи, равнището на риска при дадения проект и вида географски регион, обхванат от действието.
4. Източници на финансиране
a) |
Проектите от общ интерес в сферата на широколентовите технологии се финансират чрез финансови инструменти. Бюджетът, заделен за тези инструменти, е достатъчен, но не може да надвишава сумата, необходима за пълното разгръщане на интервенцията и за постигането на минимален ефективен размер на инструмента. |
б) |
При спазване на разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, Регламент (ЕС) № 1316/2013 и всички приложими регламенти за европейските структурни и инвестиционни фондове, финансовите инструменти, посочени в буква a), могат да се съчетават с допълнително финансиране от:
|
в) |
Финансовите инструменти, посочени в букви а) и б), могат да се съчетават също така с безвъзмездни средства от държавите-членки, включително от регионални и местни органи, които искат да предоставят собствени средства или средства, които са им предоставени от европейските структурни и инвестиционни фондове, при условие че:
|
ЧАСТ 3. ХОРИЗОНТАЛНИ ДЕЙСТВИЯ
Въвеждането на трансевропейски мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура, които ще спомогнат за отстраняване на пречките пред развитието на цифровия единен пазар, се придружава от проучвания и действия в подкрепа на програмата. Тези действия могат да се състоят от:
а) |
техническа помощ за подготовка или подкрепа на действия по изпълнението по отношение на внедряването, управлението и разрешаването на съществуващи или нововъзникващи проблеми; или от |
б) |
действия за създаване на ново търсене или за създаване на ново търсене на инфраструктури за цифрови услуги. |
Подкрепата на Съюза по настоящия регламент се координира с подкрепата от всички останали източници, като се избягва дублирането на инфраструктура и не се допуска изместването на частните инвестиции.
(1) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).
II Незаконодателни актове
РЕГЛАМЕНТИ
21.3.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 86/27 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 284/2014 НА СЪВЕТА
от 21 март 2014 година
за изпълнение на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 г. относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (1), и по-специално член 14, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1) |
На 17 март 2014 г. Съветът прие Регламент (ЕС) № 269/2014. |
(2) |
Предвид сериозното положение Съветът смята, че в списъка на подлежащите на ограничителни мерки физически и юридически лица, образувания и органи, който се съдържа в приложение I към Регламент (ЕС) № 269/2014, следва да бъдат добавени и други лица. |
(3) |
Следователно приложение I към Регламент (ЕС) № 269/2014 следва да бъде съответно изменено, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Лицата, изброени в приложението към настоящия регламент, се добавят в списъка, който се съдържа в приложение I към Регламент (ЕС) № 269/2014.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 21 март 2014 година.
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) ОВ L 78, 17.3.2014 г., стр. 6.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, посочени в член 1
|
Име |
Идентифицираща информация |
Основания |
Дата на вписване |
1. |
Rogozin, Dmitry Olegovich |
роден на 21.12.1963 г. в Москва |
Заместник министър председател на Руската федерация. Публично е призовавал за анексирането на Крим. |
21.3.2014 г. |
2. |
Glazyev, Sergey |
роден на 1.1.1961 г. в Запорожие (Украинска ССР) |
Съветник на президента на Руската федерация. Публично е призовавал за анексирането на Крим. |
21.3.2014 г. |
3. |
Matviyenko, Valentina Ivanova |
родена на 7.4.1949 г. в Шепетовка, Хмелницка област (Украинска ССР) |
Говорител на Съвета на федерацията. На 1 март 2014 г. публично е подкрепила в Съвета на федерацията разполагането на руски сили в Украйна. |
21.3.2014 г. |
4. |
Naryshkin, Sergei Evgenevich |
роден на 27.10.1954 г. в Санкт Петербург (бивш Ленинград) |
Говорител на Държавната дума. Публично е подкрепял разполагането на руски сили в Украйна. Публично е подкрепял договора за връщането на Крим в Русия и свързания с това федерален конституционен закон. |
21.3.2014 г. |
5. |
Kiselyov, Dmitry Konstantinovich |
роден на 26.4.1954 г. |
Назначен с президентски указ на 9 декември 2013 г. за ръководител на държавната новинарска агенция на Руската федерация „Россия сегодня“. Централен участник в правителствената пропаганда в подкрепа на разполагането на руските сили в Украйна. |
21.3.2014 г. |
6. |
Nosatov, Alexander Mihailovich |
роден на 27.3.1963 г. в Севастопол (Украинска ССР) |
Заместник-командир на Черноморския флот, контраадмирал, отговорен за командването на руските сили, окупирали украинска суверенна територия. |
21.3.2014 г. |
7. |
Kulikov, Valery Vladimirovich |
роден на 1.9.1956 г. в Запорожие (Украинска ССР) |
Заместник-командир на Черноморския флот, контраадмирал, отговорен за командването на руските сили, окупирали украинска суверенна територия. |
21.3.2014 г. |
8. |
Surkov, Vladislav Yurievich |
роден на 21.9.1964 г. в Солнцево, Липецк |
Помощник на президента на Руската федерация. Организатор на процеса в Крим, при който местни общности в Крим са били мобилизирани за подривна дейност срещу украинските власти в Крим. |
21.3.2014 г. |
9. |
Mikhail Malyshev |
Председател на Кримската избирателна комисия |
Отговорен за провеждането на референдума в Крим. Съгласно руската система, отговорен за подписването на резултатите от референдума. |
21.3.2014 г. |
10. |
Valery Medvedev |
Председател на Севастополската избирателна комисия |
Отговорен за провеждането на референдума в Крим. Съгласно руската система, отговорен за подписването на резултатите от референдума. |
21.3.2014 г. |
11. |
Ген.-лейтенант Igor Turchenyuk |
Командващ руските сили в Крим |
De facto командващ руските войски, разположени на място в Крим (които Русия продължава официално да нарича „местни части за самоотбрана“) |
21.3.2014 г. |
12. |
Elena Borisovna Mizulina |
Депутат в Държавната дума |
Автор и съвносител на неотдавнашните законодателни предложения в Русия, които биха дали възможност региони от други държави да се присъединят към Русия без предварителното съгласие на централната им власт. |
21.3.2014 г. |
РЕШЕНИЯ
21.3.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 86/30 |
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ 2014/151/ОВППС НА СЪВЕТА
от 21 март 2014 година
за изпълнение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 31, параграф 2 от него,
като взе предвид Решение 2014/145/ОВППС на Съвета от 17 март 2014 г. относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1) |
На 17 март 2014 г. Съветът прие Решение 2014/145/ОВППС. |
(2) |
Предвид сериозното положение Съветът смята, че в списъка на подлежащите на ограничителни мерки лица, образувания и органи, който се съдържа в приложението към Решение 2014/145/ОВППС, следва да бъдат добавени и други лица. |
(3) |
Следователно приложението към Решение 2014/145/ОВППС следва да бъде съответно изменено, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Лицата, изброени в приложението към настоящото решение, се добавят в списъка, който се съдържа в приложението към Решение 2014/145/ОВППС.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 21 март 2014 година.
За Съвета
Председател
D. KOURKOULAS
(1) ОВ L 78, 17.3.2014 г., стр. 16.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на лицата, образуванията и органите, посочени в член 1
|
Име |
Идентифицираща информация |
Основания |
Дата на вписване |
1. |
Rogozin, Dmitry Olegovich |
роден на 21.12.1963 г. в Москва |
Заместник министър председател на Руската федерация. Публично е призовавал за анексирането на Крим. |
21.3.2014 г. |
2. |
Glazyev, Sergey |
роден на 1.1.1961 г. в Запорожие (Украинска ССР) |
Съветник на президента на Руската федерация. Публично е призовавал за анексирането на Крим. |
21.3.2014 г. |
3. |
Matviyenko, Valentina Ivanova |
родена на 7.4.1949 г. в Шепетовка, Хмелницка област (Украинска ССР) |
Говорител на Съвета на федерацията. На 1 март 2014 г. публично е подкрепила в Съвета на федерацията разполагането на руски сили в Украйна. |
21.3.2014 г. |
4. |
Naryshkin, Sergei Evgenevich |
роден на 27.10.1954 г. в Санкт Петербург (бивш Ленинград) |
Говорител на Държавната дума. Публично е подкрепял разполагането на руски сили в Украйна. Публично е подкрепял договора за връщането на Крим в Русия и свързания с това федерален конституционен закон. |
21.3.2014 г. |
5. |
Kiselyov, Dmitry Konstantinovich |
роден на 26.4.1954 г. |
Назначен с президентски указ на 9 декември 2013 г. за ръководител на държавната новинарска агенция на Руската федерация „Россия сегодня“. Централен участник в правителствената пропаганда в подкрепа на разполагането на руските сили в Украйна. |
21.3.2014 г. |
6. |
Nosatov, Alexander Mihailovich |
роден на 27.3.1963 г. в Севастопол (Украинска ССР) |
Заместник-командир на Черноморския флот, контраадмирал, отговорен за командването на руските сили, окупирали украинска суверенна територия. |
21.3.2014 г. |
7. |
Kulikov, Valery Vladimirovich |
роден на 1.9.1956 г. в Запорожие (Украинска ССР) |
Заместник-командир на Черноморския флот, контраадмирал, отговорен за командването на руските сили, окупирали украинска суверенна територия. |
21.3.2014 г. |
8. |
Surkov, Vladislav Yurievich |
роден на 21.9.1964 г. в Солнцево, Липецк |
Помощник на президента на Руската федерация. Организатор на процеса в Крим, при който местни общности в Крим са били мобилизирани за подривна дейност срещу украинските власти в Крим. |
21.3.2014 г. |
9. |
Mikhail Malyshev |
Председател на Кримската избирателна комисия |
Отговорен за провеждането на референдума в Крим. Съгласно руската система, отговорен за подписването на резултатите от референдума. |
21.3.2014 г. |
10. |
Valery Medvedev |
Председател на Севастополската избирателна комисия |
Отговорен за провеждането на референдума в Крим. Съгласно руската система, отговорен за подписването на резултатите от референдума. |
21.3.2014 г. |
11. |
Ген.-лейтенант Igor Turchenyuk |
Командващ руските сили в Крим |
De facto командващ руските войски, разположени на място в Крим (които Русия продължава официално да нарича „местни части за самоотбрана“). |
21.3.2014 г. |
12. |
Elena Borisovna Mizulina |
Депутат в Държавната дума |
Автор и съвносител на неотдавнашните законодателни предложения в Русия, които биха дали възможност региони от други държави да се присъединят към Русия без предварителното съгласие на централната им власт. |
21.3.2014 г. |