20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/1

(1)

Заедно с Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3), Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4) представлява важен градивен елемент за завършването на единната зона за плащания в евро (SEPA), в която не следва да се прави разлика между презграничните и националните плащания в евро. Основната цел на Регламент (ЕС) № 260/2012 е преминаването от национални схеми за кредитни преводи и директни дебити към хармонизираните схеми на SEPA за кредитни преводи и директни дебити, чрез, inter alia, предоставяне на гражданите на Съюза на уникален международен номер на банкова сметка (IBAN), който може да бъде използван за всички кредитни преводи и директни дебити в рамките на SEPA, деноминирани в евро.

(2)

С Регламент (ЕС) № 260/2012 бе предвидено преминаването към SEPA да бъде извършено до 1 февруари 2014 г., за да могат доставчиците и ползвателите на платежни услуги да разполагат с достатъчно време за приспособяване на процесите си към технически изисквания, следващи от преминаването към кредитни преводи и директни дебити в рамките на SEPA.

(3)

След приемането на Регламент (ЕС) № 260/2012 Комисията и Европейската централна банка наблюдаваха отблизо напредъка на преминаването към SEPA. Бяха проведени няколко срещи с държавите членки, националните компетентни органи и участниците на пазара. Европейската централна банка редовно публикуваше доклади за напредъка по преминаването към SEPA въз основа на събираните от националните централни банки данни за плащанията. В тези доклади се посочва, че редица държави членки в еврозоната напредват стабилно, като процентът на преминаване към кредитните преводи в рамките на SEPA към настоящия момент е близо до 100 %. Повечето доставчици на платежни услуги посочиха, че вече отговарят на изискванията на SEPA. В няколко други държави членки обаче преминаването изостава в сравнение с очакванията. Такъв е случаят преди всичко при директните дебити в рамките на SEPA.

(4)

В заключенията си от 14 май 2013 г. Съветът по икономически и финансови въпроси отново подчерта значението на преминаването към SEPA. Беше отбелязано, че преминаването към SEPA все още далеч не е приключило, както и че ще са необходими незабавни усилия от страна на всички участници на пазара за навременното завършване на преминаването към SEPA. Приет бе план за действие, с който търговците, предприятията, МСП и публичните администрации бяха приканени бързо да предприемат необходимите конкретни вътрешни мерки за приспособяване на процесите си и за информиране на клиентите си за техните IBAN данни.

(5)

Въпреки значителните усилия, положени през последните месеци от Европейската централна банка, държавите членки, техните национални публични органи и участниците на пазара, последните статистически данни за преминаването показват, че общият процент в еврозоната на преминаване към SEPA при кредитните преводи е нараснал от 40 % през юни 2013 г. само до около 64 % през ноември 2013 г., а при директните дебити е достигнал само 26 %. Докато националната статистика показва добър напредък в няколко държави членки, значителен брой държави членки изостават съществено от очаквания темп на преминаване към SEPA. Поради това е много малко вероятно всички участници на пазара да са изпълнили изискванията на SEPA до 1 февруари 2014 г.

(6)

От 1 февруари 2014 г. в съответствие с правните си задължения банките и другите доставчици на платежни услуги трябва да отказват да обработват кредитни преводи или директни дебити, които не са в съответствие с изискванията на SEPA, въпреки че, както и понастоящем, съществува техническа възможност за обработване на тези плащания, като продължат да използват съществуващите традиционни платежни схеми успоредно с тези за кредитни преводи и директни дебити в рамките на SEPA. Ако не се премине изцяло към кредитни преводи и директни дебити в рамките на SEPA, не може да се изключи вероятността за забавяния при тези плащания. Биха могли да бъдат засегнати всички ползватели на платежни услуги и особено МСП и потребителите.

(7)

От съществено значение е да се избегне ненужно разстройване на плащанията поради незавършило до 1 февруари 2014 г. преминаване към SEPA. На доставчиците на платежни услуги следва да се разреши да продължат за ограничено време да обработват платежни операции, извършвани чрез традиционните национални схеми, успоредно с кредитните преводи и директните дебити в рамките на SEPA — каквато е практиката им понастоящем. Следва да бъде въведен преходен период, който да позволи продължаването на такова успоредно обработване на плащанията в различни формати. Предвид настоящите данни за преминаването към SEPA и очакваните му темпове за подходящ се приема еднократен шестмесечен преходен период. Това допускане на традиционните несъответстващи на изискванията на SEPA системи следва да се разглежда като изключителна мярка и поради това следва да бъде запазено възможно най-кратко, тъй като всички ползи от интегриран пазар на плащанията могат да бъдат постигнати само при бързо и пълно преминаване към SEPA. Важно е и да се ограничат във времето разходите за доставчиците на платежни услуги от продължилото използване на традиционните платежни схеми успоредно със системата на SEPA. Доставчиците на платежни услуги, които вече изцяло са преминали към SEPA, биха могли да обмислят възможността през този преходен период да предоставят услуги по преобразуване на формата на все още непреминалите към новата система ползватели на платежни услуги. По време на преходния период държавите членки следва да се въздържат от налагане на санкции на доставчиците на платежни услуги, които обработват несъответстващи на изискванията на SEPA плащания, както и ползвателите на платежни услуги, които все още не са преминали към SEPA.

(8)

Няколко големи ползватели на инструменти за директен дебит вече посочиха, че планират преминаване към SEPA малко преди крайния срок. Всяко отлагане на тези планове за преминаване към SEPA би могло да доведе до временни затруднения при входящите плащания и паричните потоци и оттам — при касовите наличности на съответните дружества. Подобно забавено преминаване към SEPA в голям мащаб би могло да породи и други затруднения, особено при банките и търговците на софтуер, които могат да бъдат изправени пред определени ограничения в капацитета. Допълнителният срок за поетапно въвеждане на новата система ще даде възможност за по-постепенен подход. Участниците на пазара, които все още не са предприели необходимите мерки за приспособяване към изискванията на SEPA, се приканват да направят това възможно най-бързо. Участниците на пазара, които вече са започнали да приспособяват платежните си процеси, следва да приключат преминаването възможно най-бързо.

(9)

Предвид общата цел за постигане на съгласувано и интегрирано преминаване е уместно преходният период да се прилага както за кредитните преводи, така и за директни дебити в рамките на SEPA. Наличието на различни преходни периоди за кредитните преводи и директните дебити в рамките на SEPA би объркало потребителите, доставчиците на платежни услуги, МСП и останалите ползватели на платежни услуги.

(10)

От съображения за правна сигурност и за да се избегне евентуално прекъсване на прилагането на Регламент (ЕС) № 260/2012, е необходимо настоящият регламент да бъде приет като въпрос с неотложен характер и се прилага, с обратно действие, от 31 януари 2014 г.

(11)

С оглед на неотложния характер на въпроса, е необходимо да се допусне изключение от осемседмичния срок, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаването на Европейската общност за атомна енергия.

(12)

Поради това Регламент (ЕС) № 260/2012 следва да бъде съответно изменен,

20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/4

(1)

На 14 ноември 1997 г. Съюзът стана договаряща страна по Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (Конвенцията ICCAT) по силата на Решение 86/238/ЕИО на Съвета (2).

(2)

В Конвенцията ICCAT се предвижда рамка за регионално сътрудничество при опазването и управлението на рибата тон и тоноподобните видове в Атлантическия океан и прилежащите към него морета. Конвенцията ICCAT създаде Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT), която да приема мерки за опазване и управление. Тези мерки стават задължителни за договарящите страни.

(3)

През 1998 г. ICCAT прие резолюция 98—18 относно недокладвания и нерегламентирания улов на риба тон от кораби с парагада с голям капацитет за улов в района, обхванат от Конвенцията. С тази резолюция бяха въведени процедури за идентифициране на държавите, чиито кораби ловят риба тон и тоноподобни видове по начин, който намалява ефективността на мерките на ICCAT за опазване и управление. В нея също така се посочват мерките, които да бъдат предприети, и в които при необходимост да бъдат включени ограничителни мерки за недискриминационна търговия, с цел да не се позволи на корабите на тези държави да продължават да прилагат подобни риболовни практики.

(4)

След приемането на резолюция 98—18 ICCAT е идентифицирала Боливия, Камбоджа, Екваториална Гвинея, Грузия и Сиера Леоне като държави, чиито кораби извършват улов на атлантически едроок тон (Thunnus obesus) по начин, който намалява ефективността на приетите от нея мерки за опазване и управление. ICCAT е подкрепила заключенията си с данни относно улова, търговията и дейностите на корабите.

(5)

Вследствие на това ICCAT препоръча договарящите страни да предприемат подходящи мерки в съответствие с разпоредбите на резолюцията си 98—18, с които да се забрани вносът от тези държави на атлантически едроок тон и на получените от него продукти под каквато и да е форма.

(6)

През 2004 г. с Регламент (ЕО) № 827/2004 на Съвета (3) беше забранен вносът в Съюза на атлантически едроок тон с произход от Боливия, Камбоджа, Екваториална Гвинея, Грузия и Сиера Леоне.

(7)

На 14-ото си специално заседание през 2004 г. ICCAT призна усилията, положени от Камбоджа, Екваториална Гвинея и Сиера Леоне за отстраняване на посочените от нея проблеми, и прие препоръки, които отменят мерките за ограничаване на търговията с атлантически едроок тон и получените от него продукти спрямо тези три държави.

(8)

В резултат на това Регламент (ЕО) № 919/2005 на Съвета (4) измени Регламент (ЕО) № 827/2004, така че премахна предвидената в него забрана за внос в Съюза на атлантически едроок тон и получените от него продукти от Камбоджа, Екваториална Гвинея и Сиера Леоне. В резултат на това изменение Регламент (ЕО) № 827/2004 забранява такъв внос само от Боливия и Грузия.

(9)

На 22-рото си редовно годишно заседание през 2011 г. ICCAT призна предприетите действия от страна на Боливия и Грузия и прие препоръка 11—19, която отменя забраната за внос на атлантически едроок тон и на получените от него продукти на тези две държави.

(10)

Поради това Регламент (ЕО) № 827/2004 следва да бъде отменен,

20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/6

(1)

Съюзът и държавите членки са си поставили за цел да се борят с измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза, включително контрабандата и фалшифицирането на цигари. За да се подобри дългосрочното въздействие на разходите и да се избегне дублирането, следва да се гарантира тясно и редовно сътрудничество и координация на равнището на Съюза и между органите на държавите членки.

(2)

Дейностите, целящи предоставяне на по-добра информация, специализирано обучение, включително сравнителноправни проучвания и техническа и научна помощ, спомагат значително за защитата на финансовите интереси на Съюза и същевременно за постигането на равностойно ниво на защита в рамките на Съюза.

(3)

Подкрепата за такива дейности чрез Решение № 804/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) (програма „Херкулес“), изменено и допълнено с Решение № 878/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) (програма „Херкулес II“) в миналото е дала възможност за укрепване на дейностите, предприемани от Съюза и държавите членки в областта на противодействието на измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза.

(4)

Комисията направи преглед на постиженията на програмата „Херкулес II“, в който информира за вложените усилия и средства в програмата и резултатите от нея.

(5)

През 2011 г. Комисията извърши оценка на въздействието, за да оцени необходимостта от продължаване на програмата.

(6)

С оглед продължаване и дори развиване на дейностите на равнището на Съюза и на държавите членки за противодействие на измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза, включително борбата срещу контрабандата и фалшифицирането на цигари, и като се вземат предвид новите предизвикателства в контекста на бюджетната дисциплина, следва да бъде приета нова програма („Програмата“).

(7)

Програмата следва да се изпълнява като се вземат предвид препоръките и мерките, изброени в съобщението на Комисията от 6 юни 2013 г., озаглавено „Засилване на борбата с контрабандата на цигари и други форми на незаконна търговия с тютюневи изделия — всеобхватна стратегия на ЕС“.

(8)

Програмата следва да се прилага при пълно спазване на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5). В съответствие с този регламент целта на безвъзмездните средства е да се подкрепи финансово „дейност, предназначена да подпомогне постигането на цел на политиката на Съюза“ и те не следва да имат за своя единствена цел закупуването на оборудване.

(9)

Програмата следва да бъде отворена за участие на присъединяващи се държави, страни кандидатки и потенциални кандидатки, които се ползват от предприсъединителна стратегия, както и държави партньори по европейската политика за съседство, при условие че тези държави са достигнали достатъчно ниво на привеждане в съответствие на релевантното законодателство и административни методи с тези на Съюза, в съответствие с общите принципи и общите условия за участие на тези държави и страни в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, решения на Съвета по асоцииране или подобни споразумения, както и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), участващи в Европейското икономическо пространство (ЕИП).

(10)

Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета независим междинен доклад за изпълнението на Програмата, както и окончателен доклад за оценка относно постигането на целите на Програмата. Освен това Комисията следва да предоставя ежегодно на Европейския парламент и на Съвета информация относно годишното изпълнение на Програмата, включително резултатите от финансираните действия и информация относно последователността и допълването по отношение на други съответни програми и действия на равнището на Съюза.

(11)

Настоящият регламент е съобразен с принципите на субсидиарност и пропорционалност. Програмата следва да улеснява сътрудничеството между държавите членки и между Комисията и държавите членки с цел защита на финансовите интереси на Съюза, като използва ресурсите по-ефикасно, отколкото това би могло да бъде постигнато на национално равнище. Действията на равнището на Съюза са необходими и обосновани, тъй като е ясно, че те подпомагат държавите членки да защитават съвместно общия бюджет на Съюза и националните бюджети и насърчават използването на общи структури на Съюза с цел увеличаване на сътрудничеството и обмена на информация между компетентните органи. Програмата обаче не следва да засяга отговорностите на държавите членки.

(12)

Програмата следва да се прилага за период от седем години, за да се приведе в съответствие продължителността ѝ с тази на многогодишната финансова рамка, предвидена в Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (6).

(13)

С цел да се осигури известна гъвкавост при разпределението на средствата, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз за изменение на индикативното разпределение на тези средства. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(14)

Комисията следва да приема годишни работни програми, съдържащи финансираните действия и критериите за подбор и отпускане на финансиране, както и извънредните и надлежно обосновани случаи, като тези, отнасящи се до държави членки, изложени на висок риск по отношение на финансовите интереси на Съюза, в които се прилага максималното ниво на съфинансиране в размер на 90 % от допустимите разходи. Комисията следва да обсъди с държавите членки прилагането на настоящия регламент в рамките на Експертния комитет за координиране на предотвратяването на измамите, създаден с Решение 94/140/ЕО на Комисията (7).

(15)

Държавите членки следва да полагат усилия за увеличаване на финансовото си участие в рамките на съфинансирането за безвъзмездни средства, отпуснати по Програмата.

(16)

Комисията следва да предприеме необходимите действия, за да гарантира, че годишните работни програми са съобразени и допълват други съответни програми, финансирани от Съюза, по-специално в митническата област, с цел да се засили цялостното въздействие от действията по Програмата и да се избегне евентуално припокриване на Програмата с други програми.

(17)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за цялата продължителност на Програмата, който представлява основната референтна сума, по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление (8), за Европейския парламент и за Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(18)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства, и, когато е целесъобразно, налагане на административни и финансови санкции.

(19)

Решение № 804/2004/ЕО следва да бъде отменено. Следва да бъдат приети временни мерки, които да позволят изпълнението на финансовите задължения във връзка с действията, провеждани съгласно това решение и на задълженията за отчет, определени в тях.

(20)

Целесъобразно е да се гарантира плавен преход без прекъсване между програмата „Херкулес II“ и Програмата, както и да се приведе в съответствие продължителността на Програмата с Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013. Поради това Програмата следва да се прилага от 1 януари 2014 г.,

а)

развитие на дейности на равнището на Съюза и на държавите членки за противодействие на измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, включително борбата срещу контрабандата и фалшифицирането на цигари;

б)

засилване на транснационалното сътрудничество и координация на равнището на Съюза между органите на държавите членки, Комисията и Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и по-специално на ефективността и ефикасността на трансграничните операции;

в)

ефективно предотвратяване на измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, чрез осигуряване на съвместно специализирано обучение за служителите на националните и регионалните административни структури и за други заинтересовани страни.

а)

броя на запорите, конфискациите и възстановяванията вследствие на случаи на измами, установени при съвместни действия и трансгранични операции;

б)

добавената стойност и ефективното използване на техническото оборудване, придобито чрез съфинансиране;

в)

обмена на информация между държавите членки относно постигнатите резултати по отношение на техническия материал;

г)

броя и вида на обучителните дейности, включително обема на специализираното обучение.

а)

подобряване на предотвратяването и разследването на измами и други незаконни дейности над настоящите нива чрез увеличаване на транснационалното и мултидисциплинарното сътрудничество;

б)

повишаване на защитата на финансовите интереси на Съюза от измами чрез улесняване на обмена на информация, опит и най-добри практики, включително обмен на персонал;

в)

укрепване на борбата срещу измамите и другите незаконни дейности чрез осигуряване на техническа и оперативна подкрепа за националните разследвания, и по-специално за митническите и правоприлагащите органи;

г)

ограничаване на известното към настоящия момент излагане на финансовите интереси на Съюза на риск от измами, корупция и други незаконни дейности, с оглед ограничаване на развитието на незаконна икономика в ключови рискови области като организирани измами, включително контрабанда и фалшифициране на цигари;

д)

повишаване на степента на развитие на специфичната правна и съдебна защита на финансовите интереси на Съюза от измами чрез насърчаване на сравнителноправния анализ.

а)

национални или регионални административни структури на участваща държава по смисъла на член 7, параграф 1, които допринасят за укрепването на действията на равнището на Съюза за защита на финансовите интереси на Съюза;

б)

научноизследователски и образователни институти и организации с нестопанска цел, при условие че са създадени и са функционирали поне една година в участваща държава, по смисъла на член 7, параграф 1, и допринасят за укрепването на действията на равнището на Съюза за защита на финансовите интереси на Съюза.

а)

присъединяващи се държави, страни кандидатки и потенциални кандидатки, които се ползват от предприсъединителна стратегия, в съответствие с общите принципи и общите условия за участие на тези държави и страни в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, решения на Съвета по асоцииране или подобни споразумения;

б)

страни — партньори по европейската политика за съседство, при условие че тези държави са постигнали достатъчно ниво на сближаване на съответното законодателство и административни методи с тези на Съюза. Въпросните страни партньори участват в Програмата при спазване на клаузите, които ще бъдат определени с тези държави след сключването на рамкови споразумения относно тяхното участие в програмите на Съюза;

в)

държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които участват в Европейското икономическо пространство (ЕИП) в съответствие с условията, заложени в Споразумението за Европейското икономическо пространство.

а)

предоставяне на специализирана техническа помощ за компетентните органи на държавите членки посредством едно или повече от изброените по-долу действия:

б)

организиране на целево специализирано обучение и семинари за обучение в областта на анализа на риска, както и, по целесъобразност, конференции с една или повече от следните цели:

в)

всяко друго действие, непопадащо под букви а) или б) от настоящия член и предвидено в годишните работни програми, посочени в член 11, което е необходимо за постигане на общата, специфичната и оперативните цели, предвидени съответно в членове 3, 4 и 5.

а)

безвъзмездни средства;

б)

възлагане на обществени поръчки;

в)

възстановяването на разходите за участие в дейности по Програмата, направени от представителите, посочени в член 7, параграф 3.

а)

до 31 декември 2017 г., независим междинен доклад за оценка на постигането на целите по всички действия, резултатите и въздействията, ефективността и ефикасността при използването на ресурсите и тяхната добавена стойност за Съюза, с оглед вземането на решение за подновяване, изменяне или преустановяване на действията; в междинния доклад за оценката се разглеждат също възможността за опростяване, вътрешната и външната съгласуваност на Програмата, продължаващата значимост на всички цели на Програмата, както и приноса на действията за приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; в него се вземат предвид освен това резултатите от оценката на постигането на целите на програма „Херкулес II“;

б)

до 31 декември 2021 г., окончателен доклад за оценка относно постигането на целите на Програмата, включително нейната добавена стойност; в допълнение се оценяват дългосрочните въздействия и устойчивостта на ефекта от Програмата, с оглед тази оценка да послужи за основа на решение за евентуално подновяване, изменение или преустановяване на всяка последваща програма.

20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/14

(1)

С Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (3) и Регламент (ЕО) № 122/94 на Комисията (4) бе постигнат успех при регулирането на ароматизираните вина, ароматизираните напитки на винена основа и ароматизираните коктейли от лозаро-винарски продукти („ароматизирани лозаро-винарски продукти“). Същевременно, предвид технологичните нововъведения, развитието на пазара и променящите се очаквания на потребителите е необходимо да се актуализират правилата, приложими за определянето, описанието, представянето, етикетирането и правната закрила на географските указания на някои ароматизирани лозаро-винарски продукти при отчитане на традиционните производствени методи.

(2)

Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон са необходими допълнителни изменения с цел привеждане на правомощията, предоставени на Комисията съгласно Регламент (ЕИО) № 1601/91, в съответствие с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Предвид обхвата на тези изменения е целесъобразно Регламент (ЕИО) № 1601/91 да бъде отменен и да бъде заменен с настоящия регламент. С Регламент (ЕО) № 122/94 бяха въведени правила за ароматизиране и добавяне на алкохол, приложими към някои ароматизирани лозаро-винарски продукти, като за да се гарантира яснота, тези правила следва да бъдат включени в настоящия регламент.

(3)

Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5) се прилага по отношение на представянето и етикетирането на ароматизираните лозаро-винарски продукти, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.

(4)

Ароматизираните лозаро-винарски продукти са важни за потребителите, производителите и селскостопанския сектор в Съюза. Приложимите към ароматизираните лозаро-винарски продукти мерки следва да допринасят за постигане на висока степен на защита на потребителите, предотвратяване на измамни практики и постигане на прозрачност на пазара и лоялна конкуренция. По този начин мерките ще запазят репутацията, която ароматизираните лозаро-винарски продукти от Съюза са придобили на вътрешния и на световния пазар, като запазват традиционните практики, използвани в производството на ароматизирани лозаро-винарски продукти, и отчитат нарастващата необходимост от защита на потребителя и от информация. Технологичните нововъведения също следва да бъдат взети предвид по отношение на продуктите, при които тези нововъведения служат за повишаване на качеството, без да се засяга традиционният характер на съответните ароматизирани лозаро-винарски продукти.

(5)

Производството на ароматизирани лозаро-винарски продукти представлява важна възможност за реализация на продукцията на селскостопанския сектор на Съюза, което следва да се подчертае чрез регулаторната рамка.

(6)

В интерес на потребителите настоящият регламент следва да се прилага за всички ароматизирани лозаро-винарски продукти, които се пускат на пазара в Съюза, независимо дали са произведени в държави членки или в трети държави. За да се запази и подобри репутацията на ароматизираните лозаро-винарски продукти от Съюза на световния пазар, е необходимо правилата в настоящия регламент да се прилагат и за произведени в Съюза ароматизирани лозаро-винарски продукти за износ.

(7)

За да се гарантира яснота и прозрачност в правото на Съюза, уреждащо ароматизираните лозаро-винарски продукти, е необходимо ясно да се определят обхванатите от него продукти, критериите за производството, описанието, представянето и етикетирането на ароматизираните лозаро-винарски продукти, и в частност — търговското наименование. Следва да бъдат установени и специални правила относно доброволното обозначение на източника на продукта, в допълнение към правилата, установени с Регламент (ЕС) № 1169/2011. Чрез установяването на такива правила се регулират всички етапи от производствената верига и потребителите са защитени и надлежно информирани.

(8)

Определенията на ароматизираните лозаро-винарски продукти следва да продължат да са съобразени с традиционните практики по отношение на качеството, но и да бъдат актуализирани и подобрени с оглед на технологичното развитие.

(9)

Ароматизираните лозаро-винарски продукти следва да бъдат произвеждани в съответствие с някои правила и ограничения, които да гарантират оправдаването на очакванията на потребителите по отношение на качеството и производствените методи. За спазване на международните стандарти в тази област следва да бъдат установени производствените методи и Комисията следва по правило да взема предвид стандартите, които са препоръчани и публикувани от Международната организация по лозата и виното (МОЛВ).

(10)

Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета (6) и Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета (7) следва да се прилагат за ароматизираните лозаро-винарски продукти.

(11)

Освен това, етиловият алкохол, използван в производството на ароматизирани лозаро-винарски продукти, следва да е изключително от земеделски произход, така че да се отговори на очакванията на потребителите и да се спазят традиционните практики за качество. Това също така гарантира възможност за реализация на основни селскостопански продукти.

(12)

Предвид значението и сложността на сектора на ароматизираните лозаро-винарски продукти, е уместно да се установят специални правила по отношение на описанието и представянето на ароматизираните лозаро-винарски продукти в допълнение към разпоредбите, предвидени с Регламент (ЕС) № 1169/2011 по отношение на етикетирането. Тези специални правила следва също така да предотвратяват злоупотребите при използването на търговските наименования на ароматизираните лозаро-винарски продукти в случай на продукти, които не отговарят на изискванията по настоящия регламент.

(13)

С оглед улесняването на разбирането от страна на потребителите следва да бъде възможно да се допълнят търговските наименования, предвидени в настоящия регламент, с обичайното наименование на продукта по смисъла на Регламент (ЕС) № 1169/2011.

(14)

Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (8) се прилага, inter alia, по отношение на преработените селскостопански продукти, предназначени за храна, които включват ароматизираните лозаро-винарски продукти. Съответно, ароматизираните лозаро-винарски продукти, които отговарят на условията, установени с посочения регламент и приетите съгласно него актове, могат да бъдат пускани на пазара като биологични ароматизирани лозаро-винарски продукти.

(15)

При прилагането на политика за качество и с цел осигуряване на високо качество на ароматизираните лозаро-винарски продукти с географско указание държавите членки следва да разполагат с възможност да приемат по-строги правила от установените с настоящия регламент по отношение на производството, описанието, представянето и етикетирането на ароматизираните лозаро-винарски продукти с географско указание, които са произведени на тяхна територия, доколкото тези правила са съвместими с правото на Съюза.

(16)

Тъй като Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета (9), Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (10) и разпоредбите относно географските указания в Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11) не се прилагат за ароматизираните лозаро-винарски продукти, следва да бъдат установени специални правила за правна закрила на географските указания за ароматизирани лозаро-винарски продукти. Географските указания следва да се използват за обозначаване на ароматизираните лозаро-винарски продукти като произхождащи от територията на държава или от район или местност на тази територия, когато определено качество, репутация или друга характеристика на ароматизиран лозаро-винарски продукт се дължат основно на неговия географски произход, като такива географски указания следва да бъдат регистрирани от Комисията.

(17)

В настоящия регламент следва да бъде предвидена процедура за регистрация, съответствие, изменение и евентуална отмяна на географски указания на трети държави и на Съюза.

(18)

Органите на държавите членки следва да отговарят за осигуряване на спазването на настоящия регламент, като същевременно следва да се приемат мерки, които да позволят на Комисията да наблюдава и проверява това спазване.

(19)

С цел да допълни или измени определени несъществени елементи от настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с установяването на производствени процеси за получаване на ароматизирани лозаро-винарски продукти; критерии относно очертаването на границите на географските райони и правила, ограничения и дерогации във връзка с производството в такива райони; условията, при които спецификация на продукт може да включва допълнителни изисквания; определяне на случаите, в които отделен производител може да подаде заявление за предоставяне на правна закрила на географско указание, и ограниченията, приложими към видовете заявители, които могат да подават заявления за предоставяне на такава закрила; установяване на условията, които трябва да се спазват по отношение на заявленията за предоставяне на правна закрила на географско указание; контрола от страна на Комисията; процедурата за предявяване на възражения и процедурите за изменение и отмяна на географски указания; установяване на условията, приложими по отношение на трансгранични заявления; определяне на датата на подаване на заявление или на искане, датата, от която се предоставя правна закрила, или датата, от която се изменя предоставената правна закрила; установяване на условията, свързани с измененията в спецификациите на продукти, включително условията, при които изменението се счита за несъществено, и условията, свързани със заявления и одобрение на изменения, които не налагат промени в единния документ; ограниченията относно защитените наименования; естеството и вида информация, която се съобщава в рамките на обмена на информация между държавите членки и Комисията, методите на съобщаване, правилата, свързани с достъпа до информация или осигурените информационни системи и реда и условията за публикуване на информацията. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(20)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент по отношение на методите на анализ за определяне на състава на ароматизираните лозаро-винарски продукти; решенията за предоставяне на правна закрила на географските указания или отхвърляне на заявления за предоставяне на такава закрила; решенията за отмяна на предоставена правна закрила на географските указания и на съществуващи географски означения; решения за одобряване на прилагането на изменения при несъществени изменения в спецификациите на продукти; информацията, която се предоставя в спецификацията на продукта по отношение на определянето на географското указание; способите за публично оповестяване на решенията за предоставяне или отмяна на правната закрила на географски указания; мерките, свързани с подаването на трансгранични заявления; правилата относно проверките, които се извършват от държавите членки; процедурата, включително допустимостта, за разглеждане на заявленията за предоставяне на правна закрила или за одобрение на изменението на географско указание и процедурата, включително допустимостта, приискания с цел възражение, отмяна или преобразуване, както и предоставянето на информация, свързана със съществуващите защитени географски означения; административните и физически проверки, които държавите членки извършват; както и правилата за предоставяне на информацията, необходима за прилагане на разпоредбите относно обмена на информация между държавите членки и Комисията, реда и условията за управление на информацията, която се съобщава, както и съдържанието, формата, периодичността, честотата и крайните срокове на съобщаването ѝ и реда и условията за предаване или осигуряване достъп на държавите членки, на компетентните органи или на обществеността до информация и документи, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(21)

Комисията следва, чрез актове за изпълнение и, предвид тяхното особено естество, без да прилага Регламент (ЕС) № 182/2011, да публикува в Официален вестник на Европейския съюз единния документ, да реши дали да отхвърли заявление за правна закрила на географско указание като недопустимо и да създаде и поддържа регистър на географски указания, ползващи се с правна закрила съгласно настоящи регламент, което включва вписването на съществуващи географски означения в посочения регистър или заличаването им от него.

(22)

Преходът от правилата, предвидени в Регламент (ЕИО) № 1601/91, към правилата,установени в настоящия регламент, може да доведе до трудности, които не са уредени с настоящия регламент. За тази цел на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема необходимите преходни разпоредби.

(23)

Следва да се осигури достатъчно време и подходящи мерки, за да се улесни гладкият преход от правилата, предвидени в Регламент (ЕИО) № 1601/91, към правилата, установени в настоящия регламент. При всички положения, следва да се разреши предлагането на пазара на налични запаси след започване на прилагането на настоящия регламент до изчерпването им.

(24)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно установяването на правила за определяне, описание, представяне и етикетиране на ароматизираните лозаро-винарски продукти, както и на правила за правна закрила на ароматизираните лозаро-винарски продукти, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, a поради обхватът и последиците му могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

1)

„търговско наименование“ означава наименованието на лозаро-винарски продукт по настоящия регламент;

2)

„описание“ означава списъкът със специфичните характеристики на ароматизиран лозаро-винарски продукт;

3)

„географско указание“ означава указание, което обозначава ароматизиран лозаро-винарски продукт като произхождащ от район, конкретно място или държава, когато дадено качество, репутация или друга характеристика на съответния продукт се дължат основно на неговия географски произход.

а)

ароматизирани вина,

б)

ароматизирани напитки на основата на вино,

в)

ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти.

а)

получена от един или няколко лозаро-винарски продукта, определени в част IV, точка 5 от приложение II и в точки 1 и 3—9 от част II от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013, с изключение на виното „Рецина“;

б)

в която лозаро-винарските продукти, посочени в буква а), съставляват най-малко 75 % от общия обем;

в)

към която може да е бил добавен алкохол,

г)

към която може да са били добавени оцветители;

д)

към която може да са били добавени гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст или и двете;

е)

която може да е била подсладена;

ж)

с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 14,5 обемни процента и по-малко от 22 обемни процента и общо алкохолно съдържание по обем не по-малко от 17,5 обемни процента.

а)

получена от един или няколко лозаро-винарски продукта, определени в точки 1, 2 и 4—9 от част II от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013, с изключение на вината, произведени с добавяне на алкохол и на виното „Рецина“;

б)

в която лозаро-винарските продукти, посочени в буква а), съставляват най-малко 50 % от общия обем;

в)

към която не е добавен алкохол, освен ако в приложение II не е предвидено друго;

г)

към която може да са били добавени оцветители;

д)

към която може да са били добавени гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст или и двете;

е)

която може да е била подсладена.

ж)

която е с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 4,5 обемни процента и по-малко от 14,5 обемни процента.

а)

получена от един или няколко лозаро-винарски продукта, определени в точки 1, 2 и 4—11 от част II от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013, с изключение на вината, произведени с добавяне на алкохол и на виното „Рецина“;

б)

в която лозаро-винарските продукти, посочени в буква а), съставляват най-малко 50 % от общия обем;

в)

към която не е добавен алкохол;

г)

към която може да са били добавени оцветители;

д)

която може да е била подсладена;

е)

която е с действително алкохолно съдържание по обем повече от 1,2 обемни процента и по-малко от 10 обемни процента.

а)

наименованието, за което се иска правна закрила;

б)

име и адрес на заявителя;

в)

спецификация на продукта съгласно параграф 2; както и

г)

единен документ, съдържащ обобщение на спецификацията на продукта съгласно параграф 2.

а)

наименованието, за което се иска правна закрила;

б)

описание на продукта, по-специално неговите основни аналитични характеристики, както и посочване на неговите органолептични характеристики;

в)

когато е приложимо, особените производствени процеси и спецификации, както и съответните ограничения върху производството на продукта;

г)

очертаване на границите на съответния географски район;

д)

данни за връзката по член 2, точка 3;

е)

приложимите изисквания, установени в правото на Съюза или в националното право, или — когато това е предвидено от държавите членки — от организация, която управлява защитеното географско указание, като се отчита обстоятелството, че тези изисквания трябва да бъдат обективни, недискриминационни и съвместими с правото на Съюза;

ж)

посочване на основната суровина, от която е получен ароматизираният лозаро-винарски продукт;

з)

наименованието и адреса на органите или структурите, които проверяват спазването на разпоредбите на спецификацията на продукта, заедно с описание на техните конкретни задачи.

а)

публикува единния документ и спецификацията на продукта най-малко в интернет, както и

б)

препраща до Комисията заявление за предоставяне на правна закрила, което съдържа следната информация:

а)

съществуващото положение в Съюза, и по-специално в сферата на потреблението;

б)

приложимото право на Съюза или национално право.

а)

всяка пряка или непряка търговска употреба на защитеното наименование:

б)

всякаква злоупотреба, имитация или позоваване, дори ако е посочен истинският произход на продукта или услугата или ако защитеното наименование е преведено, транскрибирано, транслитерирано или придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както се произвежда във“, „имитация“, „аромат“, „като“ или други подобни изрази;

в)

всяко друго невярно или подвеждащо указание за източника на продукта, произхода, естеството или основни свойства на продукта, върху вътрешната или външната опаковка, рекламни материали или документи, свързани със съответния лозаро-винарски продукт, както и опаковането на продукта в съд, който може да създаде невярна представа за неговия произход;

г)

всяка друга практика, която би могла да подведе потребителите относно истинския произход на продукта.

а)

компетентния орган или органи по член 22; или

б)

един или повече контролни органи, отговарящи за проверката по смисъла на член 2, втора алинея, точка 5 от Регламент (ЕО) № 882/2004, действащи като органи по сертифициране на продуктите в съответствие с изискванията, предвидени в член 5 от посочения регламент.

а)

един или повече публични органи, определени от третата държава; или

б)

един или повече органи по сертифицирането.

а)

техническите досиета по член 10, параграф 1;

б)

националните решения за одобряването им.

а)

критерии за очертаване на границите на географския район; и

б)

правила, ограничения и дерогации, свързани с производството в очертания географски район.

а)

да определи случаите, в които отделен производител може да подаде заявление за предоставяне на правна закрила на географско указание;

б)

да определи ограниченията, приложими към видовете заявители, които могат да подават заявления за предоставяне на правна закрила на географско указание;

в)

да установи условията, които трябва да се следват по отношение на заявленията за предоставяне на правна закрила на географско указание, контрола от страна на Комисията, процедурата по предявяване на възражения и процедурите за изменение и отмяна на географски указания;

г)

да установи условията, приложими по отношение на трансгранични заявления;

д)

да определи датата на подаване на заявление или на искане;

е)

да определи датата, от която се предоставя правната закрила;

ж)

да установи условията, при които дадено изменение се счита за несъществено по смисъла на член 24, параграф 2;

з)

да определи датата, на която изменението започва да се прилага;

и)

да установи условията, свързани със заявленията за изменения в спецификацията на продукта на географско указание, ползващо се с правна закрила съгласно настоящия регламент, и одобрението на тези изменения, в случаите когато измененията не налагат промени в единния документ по член 10, параграф 1, буква г).

а)

информацията, която се посочва в спецификацията на продукта по отношение на връзката, посочена в член 2, точка 3), между географския район и крайния продукт;

б)

способите за публично оповестяване на решенията за правна закрила или отхвърляне, посочени в член 16;

в)

подаването на трансгранични заявления;

г)

проверките, които се извършват от държавите членки, включително изпитванията.

а)

образци на документи и формат на предаване;

б)

срокове;

в)

подробна информация относно фактите, доказателствата и придружаващите документи, които се представят в подкрепа на заявлението или искането.

а)

естеството и типа на информацията, която се съобщава;

б)

методите на съобщаване на информация;

в)

правилата, свързани с правата за достъп до информация или до предоставените информационни системи;

г)

условията и средствата за публикуване на информацията.

а)

правила за предоставяне на информацията, която е необходима за прилагането на настоящия член;

б)

реда и условията за управление на информацията, която следва да се съобщи, както и правила за съдържанието, формата, периодичността, честотата и крайните срокове на съобщаването ѝ;

в)

реда и условията за предаване или осигуряване достъп на държавите членки, на компетентните органи на трети държави или на обществеността до информация и документи.

20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/35

(1)

Регламент (ЕО) № 774/94 на Съвета (2) предоставя правомощия на Комисията с цел изпълнение на някои от разпоредбите на посочения регламент.

(2)

С влизането в сила на Договора от Лисабон правомощията, предоставени на Комисията с Регламент (ЕО) № 774/94,следва да се приведат в съответствие с членове 290 и 291 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС).

(3)

За да се допълнят или изменят някои несъществени елементи от Регламент (ЕО) № 774/94, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с приемането на изменения в посочения регламент, ако има корекции в обемите и другите условия на режима на квотите, по-специално с решение на Съвета за сключване на споразумение с една или повече трети държави. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(4)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на Регламент (ЕО) № 774/94 по отношение на правилата, необходими за управлението на режима на квотите, посочени в този регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(5)

Регламент (ЕО) № 774/94 следва да бъде съответно изменен,

(1)

Членове 7 и 8 се заменят със следното:

„Член 7

С актове за изпълнение Комисията приема правила, необходими за управлението на режима на квотите, посочени в настоящия регламент, и ако е необходимо:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 8б, параграф 2.

Член 8

За да се спазват международните ангажименти и в случаите, в които обемите и другите условия на режима на квотите, посочени в настоящия регламент, се коригират от Европейския парламент и от Съвета или от Съвета, по-специално чрез решение на Съвета за сключване на споразумение с една или повече трети държави, на Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове в съответствие с член 8а във връзка с произтичащите изменения на настоящия регламент.“

(2)

Вмъкват се следните членове:

„Член 8а

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на определените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 9 април 2014г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 8, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 8, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането му на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 8б

1.   Комисията се подпомага от комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или най-малко една четвърт от членовете на комитета отправят такова искане.

20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/38

(1)

Съгласно член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3), Комисията трябва да извърши преглед на условията за постигане на целта от 147g CO2/km до 2020 г., при условие че осъществимостта ѝ бъде потвърдена, включително формулите, посочени в приложение I към настоящия регламент и дерогациите, предвидени в член 11 от него. Целесъобразно е настоящият регламент да бъде възможно най-неутрален от гледна точка на конкуренцията и да допринася за социална справедливост и устойчивост.

(2)

Предвид връзката между емисиите на CO2 и разхода на гориво, определянето на условията за намаляване на емисиите на CO2 от леките търговски превозни средства би могло да допринесе и за намаляването по икономически ефективен начин на разхода на гориво и свързаните с него разходи за собствениците на такива превозни средства.

(3)

Целесъобразно е да се поясни, че за целите на проверката на съответствието спрямо целта от 147 g CO2/km емисиите на CO2 следва да продължат да се измерват в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета (4) и мерките за прилагането му, както и с иновативните технологии.

(4)

Съгласно техническия анализ в направената оценка на въздействието технологиите, необходими за изпълнение на целта от 147 g CO2/km, са налице и необходимото намаление на емисиите може да бъде постигнато с по-ниски разходи в сравнение с прогнозите при предходния технически анализ, направен преди приемането на Регламент (ЕС) № 510/2011. Освен това разликата между настоящите средни стойности на специфичните емисии на CO2 от новите леки търговски превозни средства и целта от 147 g CO2/km също е намаляла. Следователно се потвърждава осъществимостта на постигането на тази цел до 2020 г.

(5)

Предвид непропорционалното въздействие върху най-малките производители, произтичащо от необходимостта да се постигне съответствие с целите за специфични емисии, определени въз основа на полезността на превозното средство, на голямата административна тежест на процедурата за предоставяне на дерогации и в резултат на това, незначителните ползи по отношение на намаляването на емисиите на CO2 от превозните средства, продадени от тези производители, целта за специфични емисии и таксата за извънредно количество емисии не следва да се прилагат по отношение на производителите, които отговарят за по-малко от 1 000 нови леки търговски превозни средства, регистрирани годишно в Съюза.

(6)

Процедурата за предоставяне на дерогации на малките производители следва да бъде опростена, за да се осигури възможност за по-голяма гъвкавост по отношение на срока, в който трябва да бъде подадено заявление за дерогация от тези производители и в който Комисията трябва да вземе решение по предоставянето ѝ.

(7)

За да се даде възможност на автомобилната промишленост да предприеме дългосрочни инвестиции и иновации, е желателно да се предоставят насоки за това по какъв начин следва да бъде изменен Регламент (ЕС) № 510/2011 за периода след 2020 г. Тези насоки следва да се основават на оценка на необходимите темпове на намаляване на емисиите, съобразена с дългосрочните цели на Съюза по отношение на климата и с последиците за развитието на икономически ефективна технология за намаляване на емисиите на CO2 при леките търговски превозни средства. До 2015 г. Комисията следва да извърши преглед на тези аспекти и представи доклад на Европейския парламент и на Съвета със заключенията си. Този доклад следва да включва, доколкото е целесъобразно, предложения за изменение на Регламент (ЕС) № 510/2011 с оглед на определянето на целите за емисиите на CO2 за нови леки търговски превозни средства след 2020 г., включително евентуалното определяне на реалистична и постижима цел за 2025 г., въз основа на цялостна оценка на въздействието, която да е съобразена с необходимостта от запазването на конкурентоспособността на отрасъла и зависимите от него сектори, без да се отклонява от ясния темп на намаляване на емисиите в съответствие с дългосрочните цели на Съюза по отношение на климата. При изготвянето на тези предложения Комисията следва да гарантира, че те са възможно най-неутрални от гледна точка на конкуренцията и допринасят за социалната справедливост и устойчивостта.

(8)

Емисиите на парникови газове, свързани с енергийните доставки и производството и обезвреждането на превозни средства, са значителна част от сегашния цялостен въглероден отпечатък на автомобилния транспорт и вероятно значението им ще се увеличи съществено в бъдеще. Затова следва да бъде предприето действие на политическо равнище, което да насочва производителите към най-добрите решения, като се отчитат по-конкретно емисиите на парникови газове, свързани с производството на енергия за зареждане на превозни средства, като електричество и алтернативни горива, и като се гарантира, че тези емисии нагоре по веригата не накърняват ползите, свързани с по-доброто оперативно използване на енергията от превозните средства, което е целта съгласно Регламент (ЕС) № 510/2011.

(9)

Съгласно член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 510/2011 от Комисията се изисква да публикува доклад относно наличието на данни за отпечатъка и товароносимостта и тяхното използване като показатели за полезност за определяне на целите за специфични емисии на CO2, изразени чрез формулите, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011. Въпреки че тези данни са налице и възможното им използване бе разгледано в оценката на въздействието, заключението е, че от икономическа гледна точка е по-ефективно масата в готовност за движение да се запази като показател за полезност по отношение на целта за 2020 г. за леките търговски превозни средства.

(10)

Целесъобразно е да се запази подходът за определяне на целта въз основа на линейна зависимост между полезността на лекото търговско превозно средство и неговата цел за емисиите на CO2, изразена чрез формулите, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011, тъй като това позволява да се запази многообразието на пазара на леки търговски превозни средства и способността на производителите да задоволяват различни потребителски нужди, като по този начин се избягва всякакво необосновано нарушаване на конкуренцията. Въпреки това е целесъобразно този подход да бъде актуализиран с цел да се отчетат най-новите налични данни относно регистрациите на нови леки търговски превозни средства.

(11)

В направената от нея оценка на въздействието, Комисията оцени наличието на данни за отпечатъка и използването на отпечатъка като показател за полезност във формулите, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011. Въз основа на тази оценка на въздействието Комисията направи заключението, че във формулата за 2020 г. като показател за полезност следва да се използва масата.

(12)

В Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5) се изисква Комисията да направи оценка на въздействието, с която да извърши преглед на процедурите за изпитване, така че да се отрази в подходяща степен действителното поведение на автомобилите по отношение на емисиите на CO2. Регламент (ЕС) № 510/2011 разширява обхвата на прегледа на процедурите за изпитване, така че да се включат леките търговски превозни средства. Необходимо е да се измени използваният понастоящем „Нов европейски цикъл на движение“ (NEDC), за да се гарантира неговата представителност по отношение на действителните условия на шофиране и да се избегне подценяването на действителните емисии на CO2 и разхода на гориво. Колкото е възможно по-скоро следва да се постигне съгласие по нова, по-реалистична и надеждна процедура за изпитване. Работата в тази посока се осъществява чрез разработването на Световна хармонизирана процедура за изпитване на леки превозни средства (WLTP) в рамките на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, но все още не е приключила. За да се гарантира, че посочените специфични емисии на CO2 за новите пътнически автомобили и новите леки търговски превозни средства по-точно съответстват на действителната стойност на емисиите по време на нормални условия на употреба, WLTP следва да започне да се прилага колкото е възможно по-рано. С оглед на това в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011 се определят гранични стойности на емисиите за 2020 г., измерени в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2007 и с приложение XII към Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията (6). При промяна на процедурите за изпитване граничните стойности, определени в приложение I към Регламент (ЕС) № 510/2011, следва да бъдат коригирани, за да се осигурят съпоставимо строги изисквания по отношение на производителите и класовете превозни средства. Ето защо Комисията следва да осъществи задълбочено изследване на съпоставимостта между циклите на изпитване по NEDC и по новата WLTP, за да се гарантира тяхната представителност по отношение на действителните условия на шофиране.

(13)

За да се гарантира, че действителните емисии в световен мащаб са отразени по подходящ начин и измерените стойности на CO2 са точно съпоставими, Комисията следва да вземе необходимите мерки елементите в процедурата за изпитване, които имат съществено въздействие върху измерените емисии на CO2, да бъдат точно определени с цел предотвратяване на използването на възможностите за гъвкавост на цикъла на изпитване от страна на производителите. Следва да се разреши въпросът с отклоненията между стойностите на емисиите на CO2 при одобряване на типа и емисиите от превозни средства, предлагани за продажба, включително чрез обмисляне на процедура за изпитване на съответствието в експлоатация, която следва да осигури независимо изпитване на представителна извадка от превозни средства за продажба, както и начини за третиране на случаи на явни значителни различия между емисиите на СО2 при изследване и при първоначално одобряване на типа.

(14)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно определяне на условията за постигане на целта за намаляване на емисиите на CO2 от нови леки търговски превозни средства до 2020 г., не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(15)

Поради това Регламент (ЕС) № 510/2011 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 1 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   С настоящия регламент се определя приложима от 2020 г. нататък цел от 147 g CO2/km за средните емисии от нови леки търговски превозни средства, регистрирани в Съюза, измерени съгласно Регламент (ЕО) № 715/2007 и мерките за прилагането му, както и с иновативните технологии.“

2)

В член 2 се добавя следният параграф:

„4.   Член 4, член 8, параграф 4, букви б) и в), член 9 и член 10, параграф 1, букви а) и в) не се прилагат по отношение на производител, който заедно с всички свои свързани предприятия отговаря за по-малко от 1 000 нови леки търговски превозни средства, регистрирани в Съюза през предходната календарна година.“

3)

В член 11, параграф 3 последното изречение се заличава.

4)

Член 12 се изменя, както следва:

5)

Член 13 се изменя, както следва:

6)

В член 14 се вмъква следният параграф:

„2а.   Когато комитетът, посочен в параграф 1, не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.“

7)

В точка 1 от приложение I се добавя следната буква:

„в)	считано от 2020 г.: където: M = масата на превозното средство в килограми (kg) M0 = стойността, приета съгласно член 13, параграф 5 a = 0,096.“.

20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/42

(1)

В съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ („Европа 2020“), се отправя призив на гражданите да бъдат предоставени възможности за пълноценно участие във вътрешния пазар, което изисква да им бъдат предоставени повече възможности и по-голяма увереност да купуват стоки и услуги зад граница, и по-специално онлайн.

(2)

Съюзът допринася да се гарантира високо равнище на защита на потребителите и да им бъде отредено централно място във вътрешния пазар чрез подпомагане и допълване на политиките на държавите членки, като стремежът е да се създадат условия, гарантиращи на гражданите възможността да се възползват в пълна степен от предимствата на вътрешния пазар, като така чрез конкретни действия ефективно се обезпечат тяхната безопасност и законните и икономическите им интереси.

(3)

Многогодишната програма „Потребители“ за периода 2014—2020 г. („Програмата“) следва да спомогне за гарантирането на висока степен на защита за потребителите и да предостави пълна подкрепа за постигането на амбициозните цели на „Европа 2020“ по отношение на растежа и конкурентоспособността, като в Програмата бъдат включени специфични въпроси, определени в „Европа 2020“ относно дневния ред в областта на цифровите технологии за Европа, за да се гарантира, че цифровизацията действително води до подобряване на благосъстоянието на потребителите, относно устойчивия растеж чрез преход към по-устойчиви модели на потребление, относно социалното приобщаване, като се отчитат специфичното положение на уязвимите потребители и потребностите на застаряващото население, както и относно интелигентното регулиране, наред с другото, чрез наблюдение на потребителските пазари, за създаването на добре обмислена и целенасочена нормативна уредба.

(4)

Съобщението на Комисията от 22 май 2012 г., озаглавено „Европейска програма за потребителите — насърчаване на доверието и растежа“(„Програмата за потребителите“), определя стратегическа рамка за политиката на Съюза относно потребителите през следващите години, като оказва подкрепа за интересите на потребителите във всички политики на Съюза. Целта на Програмата за потребителите е да се разработи стратегия, в която политическите действия да подпомагат ефикасно и ефективно потребителите през целия им живот чрез гарантиране безопасността на предоставяните им продукти и услуги, чрез информирането и ограмотяването им, чрез оказване на подкрепа на органите, които ги представляват, чрез засилване на правата им и осигуряване на достъп до правосъдие и правни средства за защита, както и чрез обезпечаване на прилаганетото на законодателството за защита на потребителите.

(5)

Неотдавнашният икономически спад разкри редица пропуски и несъответствия в рамките на вътрешния пазар, които оказаха отрицателно въздействие върху доверието на потребителите и гражданите. Макар че е необходимо да се отчитат бюджетните ограничения, при които функционира Съюзът понастоящем, Съюзът все пак следва да предоставя необходимите финансови средства, които да позволят постигането на целите на Програмата и по тази причина следва да подпомага „Европа 2020“.

(6)

Премахването на оставащите необосновани и несъразмерни пречки пред нормалното функциониране на вътрешния пазар и подобряването на доверието на гражданите в системата, по-специално при извършването на трансгранични покупки, са съществени за доизграждането на вътрешния пазар. Съюзът следва да се стреми да създава подходящи условия за увеличаване ролята на потребителите, като им предоставя необходимите инструменти, знания и компетентност, които да им позволяват да вземат обмислени и информирани решения, и като повишава тяхната осведоменост.

(7)

В настоящия регламент са взети предвид особеностите на икономическата, социалната и техническата среда и съответните възникващи предизвикателства. По-специално, дейностите, финансирани по Програмата, ще търсят решение на проблеми, свързани с глобализацията, цифровизацията, нарастващата степен на сложност на решенията, които потребителите трябва да вземат, необходимостта да се премине към по-устойчиви модели на потребление, застаряването на населението, социалното изключване и проблема с уязвимите потребители. Приоритетно място заема включването на интересите на потребителите във всички политики на Съюза в съответствие с член 12 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Координирането с другите политики и програми на Съюза е от съществено значение, за да се гарантира отчитането в пълна степен на интересите на потребителите в рамките на другите политики. С цел насърчаване на полезното взаимодействие и избягване на дублирането, в рамките на други фондове и програми на Съюза следва да се предвиди финансова подкрепа с цел включване на интересите на потребителите в съответните области.

(8)

Програмата следва да гарантира висока степен на защита за всички потребители, като обръща особено внимание на уязвимите потребители, за да се вземат предвид техните специфични потребности и да се засилят възможностите им, както се призовава в Резолюцията на Европейския парламент от 22 май 2012 г. относно стратегия за укрепване на правата на уязвимите потребители (4). По-специално Програмата следва да гарантира достъпа на уязвимите потребители до информация за стоки и услуги, за да имат равни възможности за свободен и информиран избор, особено като се има предвид, че за тези потребители достъпът до информация и разбирането ѝ могат да са свързани със затруднения и следователно съществува риск те да бъдат подведени.

(9)

Програмата следва да обръща особено внимание на децата, включително посредством работа със заинтересованите страни, така че да се гарантира тяхното отговорно отношение към рекламата, насочена към непълнолетни лица, и по-специално да се противодейства на подвеждащата реклама в интернет.

(10)

В Програмата следва да бъдат предвидени действия и рамка на Съюза за финансирането им. В съответствие с член 54 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5) настоящият регламент следва да предостави правното основание за предприемане на тези действия и за прилагане на Програмата. Настоящият регламент се опира на действията, финансирани по силата на Решение № 1926/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), и ги продължава.

(11)

Важно е да се подобри защитата на потребителите. За да се постигне тази обща цел, следва да се определят специфични цели по отношение на безопасността, информацията и образованието на потребителите и подкрепата за организациите на потребителите, действащи на равнището на Съюза, правата и правните средства за защита, както и правоприлагането по отношение на правата на потребителите. Качеството и въздействието на мерките, предприемани по Програмата, следва да бъдат предмет на редовно наблюдение и оценка, за да се улесни разработването на по-добре обмислена политика в интерес на потребителите. С цел оценяване на политиката за защита на потребителите, и в частност на точното въздействие на предприетите мерки, следва да се разработят показатели, чиято полза обаче следва да се разглежда в по-широк контекст.

(12)

Важно е да се повиши доверието на потребителите. За да се постигне тази цел, е необходимо да се увеличат възможностите за действие, по-специално чрез подходяща финансова подкрепа за организации на потребителите на европейско равнище и за европейските потребителски центрове, като се взема под внимание тяхната основна роля при предоставянето на информация и за оказване на съдействие на потребителите относно техните права, подпомагането на потребителите при потребителски спорове, особено по отношение на достъпа до подходящи механизми за разрешаване на спорове, и утвърждаването на интересите на потребителите при правилното функциониране на вътрешния пазар. Тези организации и центрове следва да разполагат с необходимия капацитет за засилване на защитата и доверието на потребителите чрез предприемане на действия на място и съобразяване на помощта, информацията и обучението с индивидуалните потребности.

(13)

Необходимо е да се предвидят допустимите действия, с които да бъдат постигнати тези цели.

(14)

Необходимо е да се определят категориите потенциални бенефициери, отговарящи на условията за отпускане на безвъзмездни средства.

(15)

В настоящия регламент е включена финансова референтна сума за Програмата по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление (7), без с това да се засягат бюджетните правомощия на Европейския парламент и на Съвета, както са заложени в ДФЕС.

(16)

В духа на принципите на доброто финансово управление, на прозрачност и гъвкавост при прилагането на Програмата следва да е допустимо изпълнителната агенция да продължи дейността си, при условие че са изпълнени всички изисквания, установени с Регламент (ЕО) № 58/2003 (8).

(17)

Разходите от страна на Съюза и на държавите членки в областта на безопасността, образованието и правата на потребителите, както и на правоприлагането, следва да бъдат по-добре координирани, за да се гарантира взаимно допълване, по-голяма ефективност и видимост и за да се постигне по-добро бюджетно взаимодействие.

(18)

Споразумението за Европейското икономическо пространство предвижда сътрудничество в областта на защитата на потребителите между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и страните от Европейската асоциация за свободна търговия, участващи в Европейското икономическо пространство, от друга. Освен това следва да се предвиди разпоредба за отваряне на Програмата за участие и на други държави, по-специално съседни на Европейския съюз държави и държави, които са подали молба за членство, имат статут на кандидатки или се присъединяват към Европейския съюз.

(19)

В контекста на изпълнението на Програмата и предвид глобализирането на производствената верига и нарастващата взаимозависимост на пазарите следва да се насърчи сътрудничеството с трети държави, които не участват в Програмата, като се отчитат всички приложими споразумения между тези държави и Съюза.

(20)

В съответствие с член 290 от ДФЕС на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове по отношение на адаптирането на показателите, определени в приложение II, за да се вземат предвид измененията в законодателната рамка в областта на защитата на потребителите, и по отношение на изменението на приложение I чрез премахване на съответни специфични действия, за да се вземат предвид резултатите от доклада за оценка на Комисията. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(21)

С цел да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на приемането на годишните работни програми. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (9). Като се има предвид, че с Програмата не се установяват критерии за безопасността на продуктите, а се цели осигуряването на финансова подкрепа за инструменти за провеждането на политиката в областта на безопасност на продуктите, както и предвид сравнително малката сума, предвидена за тази цел, е целесъобразно да се приложи процедурата по консултиране.

(22)

Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитени чрез прилагане на пропорционални мерки през целия цикъл на разходи, включително предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на загубени, неправомерно платени или неправилно използвани средства и, където е необходимо, налагане на административни и финансови санкции в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

(23)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки поради трансграничния характер на засегнатите въпроси, а поради по-големия потенциал на действието на равнището на Съюза, могат да бъдат по-добре постигнати на това равнище, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(24)

Решение № 1926/2006/ЕО следва да бъде отменено.

(25)

Целесъобразно е да се осигури плавен преход без прекъсване между програмата за действие на Общността в областта на политиката за защита на потребителите (2007—2013 г.), създадена с Решение № 1926/2006/ЕО, и настоящата Програма, по-специално по отношение на продължаването на многогодишните мерки и оценката на успехите на предишната програма и на областите, които изискват повече внимание. Във връзка с това е целесъобразно програмата да обхваща период от седем години, за да се съобрази нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., предвидена в Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (10). Ето защо настоящата програма следва да се прилага от 1 януари 2014 г. Считано от 1 януари 2021 г., бюджетните кредити за техническа и административна помощ следва да покриват, ако е необходимо, разходите, свързани с управлението на дейности, които не са завършени до края на 2020 г.,

а)

Цел I — безопасност: да се укрепи и повиши безопасността на продуктите чрез ефективен надзор на пазара на цялата територия на Съюза.

Изпълнението на тази цел ще се измерва по-специално чрез дейността и ефективността на системата на ЕС за бърз обмен на информация за опасни потребителски продукти (RAPEX).

б)

Цел II — информиране и образование на потребителите и подкрепа за организациите на потребителите: да се повиши образованието, информираността и осведомеността на потребителите за техните права, да се разработи информационна база, която да послужи като основа за политиката за защита на потребителите, и да се подпомогнат организациите на потребителите, включително като се вземат предвид и специфичните потребности на уязвимите потребители.

в)

Цел III — права и правни средства за защита: да се развият и укрепят правата на потребителите, по-специално чрез добре обмислени регулаторни мерки и подобряване на достъпа до опростени, ефикасни, бързи и евтини правни средства за защита, включително механизми за извънсъдебно разрешаване на спорове.

Изпълнението на тази цел ще се измерва по-специално чрез данни за прибягването до извънсъдебни способи за разрешаване на трансгранични спорове, за работата на обща за целия Европейски съюз система за онлайн разрешаване на спорове и за процента потребители, които предприемат действия в отговор на възникнал проблем.

г)

Цел IV — правоприлагане: да се подкрепи спазването на правата на потребителите чрез укрепване на сътрудничеството между националните правоприлагащи органи и чрез подкрепа на потребителите с консултации и съвети.

Изпълнението на тази цел ще се измерва по-специално чрез нивото на информационния поток и ефективността на сътрудничеството в рамките на мрежата за сътрудничество между националните правоприлагащи органи в областта на защитата на потребителите, чрез дейността на европейските потребителски центрове и степента на тяхната известност сред потребителите.

Висококачествената информация и участието на потребителите са приоритет за множество сектори и следователно, когато е възможно, се интегрират изрично във всички секторни цели и действия, финансирани по програмата.

а)

в рамките на цел I — безопасност:

б)

в рамките на цел II — информация и образование на потребителите, както и подкрепа за организациите на потребителите:

в)

в рамките на цел III — права и правни средства за защита:

г)

в рамките на цел IV — правоприлагане:

а)

да са неправителствени, с нестопанска цел, независими от промишлени, търговски и стопански интереси или други несъвместими интереси и да имат за свои основни цели и дейности укрепването и опазването на здравето, безопасността и икономическите и законни интереси на потребителите в Съюза;

б)

да имат за задача да представляват интересите на потребителите на равнището на Съюза чрез организации в поне половината от държавите членки, които са представителни по отношение на потребителите в съответствие с националното законодателство или практика и действат на регионално или национално равнище.

а)

да са неправителствени, с нестопанска цел, независими от промишлени, търговски и стопански интереси или други несъвместими интереси и да имат за свои основни цели и дейности укрепването и опазването на здравето, безопасността и икономическите и законни интереси на потребителите;

б)

да извършват всички посочени по-долу дейности: предоставяне на официален механизъм, позволяващ на представителите на потребителите от Съюза и от трети държави да участват в политически дискусии и в разработването на политики, организиране на срещи с отговорни за политиката длъжностни лица и регулаторни органи с цел отстояване и защита на интересите на потребителите пред публичните органи, набелязване на общи проблеми и предизвикателства пред потребителите, отстояване на позициите на потребителите в контекста на двустранните отношения между Съюза и трети държави, допринасяне за обмена и разпространяването на експертен опит и познания по въпроси, засягащи потребителите, в Съюза и в трети държави, както и изготвяне на препоръки във връзка с разработването на политиките.

а)

да са неправителствени, с нестопанска цел, независими от промишлени, търговски и стопански интереси или други несъвместими интереси и да включват сред своите основни цели и дейности за утвърждаване и защитата на интересите на потребителите;

б)

да упражняват дейност в поне половината от държавите членки.

а)

държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, които участват в Европейското икономическо пространство, в съответствие с условията, установени в Споразумението за Европейското икономическо пространство;

б)

трети държави, по-специално присъединяващи се държави и държави кандидатки, както и потенциални кандидатки, и държави, спрямо които се прилага Европейската политика за съседство, в съответствие с общите принципи и общите правила и условия за участието им в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, решения на Съвета за асоцииране или подобни споразумения.

а)

безвъзмездни средства за функционирането на организации на потребителите на равнището на Съюза, както са определени в член 5, параграф 1 — не повече от 50 % от допустимите разходи;

б)

безвъзмездни средства за функционирането на международни организации, които насърчават прилагането на принципи и политики, способстващи за постигането на целите на Програмата, както са определени в член 5, параграф 2 — не повече от 50 % от допустимите разходи;

в)

безвъзмездни средства за функционирането на органи на равнището на Съюза, създадени с цел координиране на действията за прилагане на законодателството в областта на безопасността на продуктите и признати за тази цел от законодателството на Съюза, както са определени в член 5, параграф 3 — не повече от 95 % от допустимите разходи;

г)

безвъзмездни средства за действие за органи, действащи на цялата територия на Съюза във връзка с разработването на кодекси за поведение, най-добри практики и насоки за съпоставяне на цените, качеството и дълготрайността на продуктите, както са определени в член 5, параграф 4 — не повече от 50 % от допустимите разходи;

д)

безвъзмездни средства за организирането на прояви на председателството, свързани с политиката на Съюза за защита на потребителите, за национални органи на държавата членка, която осъществява председателството на съставите на Съвета,с изключение на този по външни работи, или за органи, определени от тази държава членка — не повече от 50 % от допустимите разходи;

е)

безвъзмездни средства за действие за органи в държавите членки, отговарящи за потребителските въпроси, и за съответните органи в трети държави, участващи по силата на член 7, както са определени в член 5, параграф 6 — не повече от 50 % от допустимите разходи, освен в случай на действия от изключителна полза, като в този случай финансовото участие на Съюза в допустимите разходи не надвишава 70 %;

ж)

безвъзмездни средства за обмен на длъжностни лица в сферата на правоприлагането от държавите членки и от трети държави, участващи по силата на член 7, както са определени в член 5, параграф 7 — покриване на пътните и дневните разходи;

з)

безвъзмездни средства за действие за органи, посочени от държава членка или, трета държава, участваща по силата на член 7, както са определени в член 5, параграф 8 — не повече от 70 % от допустимите разходи;

и)

безвъзмездни средства за действие, предназначени за националните органи за разглеждане на потребителски жалби, както са определени в член 5, параграф 9 — не повече от 50 % от допустимите разходи.

а)

по отношение на безвъзмездни средства, отпуснати на органите и за които Комисията е нотифицирана за целите на Регламент (ЕО) № 2006/2004 — в тях участват най-малко шест държави членки или действията са свързани с нарушения, които причиняват или има вероятност да причинят щети в две или повече държави членки;

б)

по отношение на безвъзмездни средства, отпуснати на органите, отговарящи за безопасността на потребителските продукти — в тях участват най-малко десет държави членки, участващи в европейската мрежа от органи на държавите членки, компетентни по въпросите на безопасността на продуктите, посочена в член 10 от Директива 2001/95/ЕО, или действията допринасят за изпълнението на предвидени в правен акт на Съюза дейности за наблюдение на пазара в областта на безопасността на потребителските продукти.

а)

извършването на действията в съответствие с член 4 от и приложение I към настоящия регламент и примерното разпределение на финансовите ресурси;

б)

графикът на планираните покани за участие в търгове и покани за представяне на предложения;

а)

до 30 септември 2017 г.:

б)

при целесъобразност представя до 31 декември 2017 г. законодателно предложение или, при условията на параграф 3, приема делегиран акт.

20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/57

(1)

Регламент (ЕО) № 2008/97 на Съвета (2) предоставя на Комисията правомощия да приема подробни правила за прилагане на специален режим при вноса на маслиново масло и някои други селскостопански продукти с произход от Турция. Той дава правомощия на Комисията също така да приема корекции по споменатия регламент, в случай че специалният режим, предвиден в съответното споразумение за асоцииране, бъде изменен.

(2)

Регламент (ЕО) № 779/98 на Съвета (3) представя на Комисията правомощия да приема специални подробни правила във връзка с прилагането на режима на внос за продуктите, посочени в приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които са с произход от Турция и чийто внос в Съюза е разрешен съгласно условията, определени в Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране ЕО–Турция (4).

(3)

Регламент (ЕО) № 1506/98 на Съвета (5) дава на Комисията правомощия да отменя мерките за премахване, посочени в същия регламент, след като бъдат отстранени пречките за преференциалния износ от Съюза към Турция.

(4)

В резултат на влизането в сила на Договора от Лисабон предоставените на Комисията правомощия по Регламенти (ЕО) № 2008/97, (ЕО) № 779/98 и (ЕО) № 1506/98 следва да бъдат приведени в съответствие с членове 290 и 291 от ДФЕС.

(5)

С цел да допълни или измени определени несъществени елементи на Регламент (ЕО) № 2008/97 на Комисията следва да бъдe делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменения на споменатия регламент, които са необходими в случай че настоящите условия на специалния режим, предвидени в Споразумението за асоцииране, бъдат изменени, по-специално по отношение на сумите, или ако бъде сключено ново споразумение. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(6)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на Регламенти (ЕО) № 2008/97, (ЕО) № 779/98 и (ЕО) № 1506/98, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕО) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(7)

Следователно Регламенти (ЕО) № 2008/97, (ЕО) № 779/98 и (ЕО) № 1506/98 следва да бъдат съответно изменени,

1)

Членове 7 и 8 се заменят със следното:

„Член 7

Чрез актове за изпълнение Комисията приема правила, необходими за прилагането на специалния режим на внос, определен в настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 8б, параграф 2.

Член 8

С цел да спази международните ангажименти и в случай, че Съветът е решил да одобри измененията на настоящите условия на специалния режим, предвидени в Споразумението за асоцииране, или да сключи ново споразумение, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 8а относно произтичащите от това изменения на настоящия регламент.“

2)

Вмъкват се следните членове:

„Член 8а

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 9 април 2014 г.. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 8, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението, дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 8, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 8б

1.   Комисията се подпомага от комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (8).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или най-малко една четвърт от членовете на комитета отправят такова искане.

1)

Член 1 се заменя със следното:

„Член 1

Чрез актове за изпълнение Комисията приема правила, необходими за прилагането на режима на внос за продуктите, изброени в приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз, които произхождат от Турция и са внесени в Съюза при условията, предвидени в Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране ЕО–Турция. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 2а, параграф 2.“

2)

Вмъква се следният член:

„Член 2а

1.   Комисията се подпомага от комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или най-малко една четвърт от членовете на комитета отправят такова искане.

1)

Член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Чрез актове за изпълнение Комисията прекратява мерките за премахване по член 2, след като бъдат отстранени пречките за преференциалния износ от Съюза към Турция. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 3а, параграф 2.“

2)

Вмъква се следният член:

„Член 3а

1.   Комисията се подпомага от комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или най-малко една четвърт от членовете на комитета отправят такова искане.

20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/61

(1)

Наличието на цялостна картина на развитието на инвестициите в областта на енергийната инфраструктура в Съюза е от съществено значение за развитието на енергийната политика на Съюза, както и за да може Европейската комисия да изпълнява задачите си в областта на енергетиката. Наличието на редовна и актуална информация следва да даде възможност на Комисията да прави необходимите сравнения и оценки и да предлага подходящи мерки въз основа на съответните данни и анализи, по-специално по отношение на бъдещия баланс между предлагането и търсенето на енергия.

(2)

През последните години енергийната обстановка в Съюза и извън него значително се промени, поради което инвестициите в енергийната инфраструктура се превръщат в ключов въпрос за осигуряването на енергийните доставки за Съюза, за функционирането на вътрешния пазар и за започнатия от Съюза преход към нисковъглеродна енергийна система.

(3)

Новият енергиен контекст изисква значителни инвестиции във всички видове инфраструктура във всичките енергийни сектори, както и разработване на нови видове инфраструктура и нови технологии, които да навлязат на пазара. Либерализацията на енергийния сектор и по-нататъшното интегриране на вътрешния пазар отреждат по-важна роля на икономическите оператори в инвестиционния процес. В същото време някои нови изисквания на енергийната политика, като например целите, засягащи микса на горива, ще доведат до промяна в политиката на държавите-членки в посока на създаването на нова и/или модернизирана енергийна инфраструктура.

(4)

Във връзка с това следва да се обърне по-голямо внимание на инвестициите в енергийна инфраструктура в Съюза, по-специално за да се предвиждат проблемите, да се насърчават добрите практики и да се постигне по-голяма прозрачност по отношение на бъдещото развитие на енергийната система на Съюза.

(5)

Ето защо Комисията, и по-специално нейната Служба за наблюдение на енергийния пазар, следва да разполагат с точни данни и информация за инвестиционните проекти, включително относно извеждането от експлоатация, в най-значимите компоненти на енергийната система на Съюза.

(6)

Данните и информацията за предвидимите промени в мощностите за производство, пренос и съхранение на енергия и за проектите в различните сектори на енергетиката са от интерес за Съюза и имат значение за бъдещите инвестиции. Ето защо, необходимо е да се осигури нотифициране до Комисията на инвестиционните проекти с вече започнали дейности съответно по изграждане или извеждане от експлоатация, или също проектите, за които е взето окончателно инвестиционно решение.

(7)

Съгласно членове 41 и 42 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Договора за Евратом), предприятията са длъжни да нотифицират инвестиционните си проекти. Необходимо е тази информация да бъде допълнена, по-специално, с периодично докладване относно изпълнението на инвестиционните проекти. Такова допълнително докладване не засяга членове 41—44 от Договора за Евратом. Налагането на двойно бреме за предприятията обаче следва да се избягва при всяка възможност.

(8)

За да може Комисията да разполага с надеждна картина за бъдещото развитие на енергийната система в Съюза като цяло, необходимо е да има хармонизирана рамка за докладване по отношение на инвестиционните проекти, основаваща се на актуализирани категории официални данни и информация, които да се предоставят от държавите-членки.

(9)

За тази цел държавите-членки следва да нотифицират до Комисията данни и информация за инвестиционните проекти за планираната или изграждана енергийна инфраструктура на тяхна територия в областта на производството, съхранението и преноса на течни горива, природен газ, електроенергия, включително електроенергия от възобновяеми източници, електроенергия от въглища и лигнит, комбинираното производство на електроенергия и полезна топлоенергия, производството на биогорива, както и в областта на улавянето, преноса и съхранението на въглероден диоксид. Държавите-членки следва също така да нотифицират до Комисията данни и информация за инвестиционните проекти за междусистемни електро- и газопреносни връзки с трети държави. Съответните предприятия следва да са задължени да предоставят такива данни и информация на съответната държава-членкиа.

(10)

Като се има предвид времевият хоризонт на инвестиционните проекти в енергийния сектор, докладването веднъж на всеки две години би трябвало да е достатъчно.

(11)

С оглед да бъдат избегнати непропорционални административни натоварвания и да се сведат до минимум разходите на държавите-членки и на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия, настоящият регламент следва да разрешава освобождаване на държавите-членки и на предприятията от задължения за докладване, при условие че на Комисията вече е предоставена равностойна информация в съответствие с отнасящите се за енергетиката правни актове на Съюза и насочени към постигане на целите за изграждане на конкурентни енергийни пазари в Съюза, за постигане на устойчиво развита енергийна система в Съюза и за сигурност на енергийните доставки за Съюза. Ето защо следва да се избягва дублирането на изискванията за докладване, предвидени в третия пакет от документи за вътрешния пазар на електроенергия и природен газ. С цел да намали тежестта във връзка с докладването, Комисията следва да окаже помощ на държавите-членки, за да изясни в кои случаи счита, че данните или информацията, които вече са били нотифицирани до нея съгласно други правни актове, изпълняват изискванията на настоящия регламент.

(12)

За обработката на данните, както и за да се опрости и обезпечи сигурността на нотифицирането на данните, Комисията, и по-специално нейната Служба за наблюдение на енергийния пазар, следва да могат да вземат всички подходящи мерки в това отношение, по-специално използването на интегрирани инструменти и процедури от областта на информационните технологии, което следва да гарантира поверителността на данните или информацията, нотифицирани до Комисията.

(13)

Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от страна на държавите-членки е уредена с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), а защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от Комисията е уредена с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (4). Настоящият регламент не променя тези разпоредби.

(14)

Държавите-членки или техните упълномощени институции и Комисията следва да запазват поверителността на чувствителните от търговска гледна точка данни и информация. Ето защо държавите-членки или техните упълномощени институции следва да агрегират такива данни и информация на национално равнище преди предаването им на Комисията, с изключение на данните и информацията, свързани с трансгранични проекти за пренос на енергия. Ако е необходимо, Комисията следва допълнително да агрегира тази информация, така че да предотврати разкриването или определянето по дедуктивен път на данни за отделните предприятия или инсталации.

(15)

Комисията, и по-специално нейната Служба за наблюдение на енергийния пазар, следва да изготвят периодичен междусекторен анализ на структурното развитие и перспективите на енергийната система на Съюза, и когато това е целесъобразно, по-подробен анализ на определени аспекти на енергийната система. Тези анализи следва, по-специално, да допринасят за повишаването на енергийната сигурност чрез установяването на възможни инфраструктурни и инвестиционни несъответствия от гледна точка на постигането на баланс между предлагането и търсенето на енергия. Също така, анализите следва да се използват при обсъждане на равнището на Съюза на енергийните инфраструктури, и затова следва да бъдат изпращани на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет и да бъдат предоставяни на разположение на заинтересованите страни.

(16)

Малките и средните предприятия ще могат, в контекста на извършваното от тях инвестиционно планиране, да се възползват от междусекторния анализ на Комисията и от данните и информацията, публикувани от нея в съответствие с настоящия регламент.

(17)

Комисията може да използва съдействие от експерти от държавите-членки или други компетентни експерти, с оглед постигане на общо разбиране за потенциалните несъответствия в инфраструктурата и свързаните с тях рискове и за да се насърчи прозрачността по отношение на бъдещото развитие, което е от особен интерес за новите участници на пазара.

(18)

Настоящият регламент следва да замени Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010 на Съвета (5), който беше отменен от Съда на Европейския съюз на 6 септември 2012 г. (6), но действието му беше запазено до влизането в сила на нов регламент. Следователно с влизането в сила на настоящия регламент, отмяната на Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010, както беше постановено от Съда, следва да породи действие. Освен това Регламент (ЕО) № 736/96 на Съвета (7), който беше отменен от отменения Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010, следва да бъде отменен от настоящия регламент.

(19)

Формата и подробните технически изисквания за нотификация до Комисията на данни и информация относно инвестиционните проекти в областта на енергийната инфраструктура са зададени в Регламент (ЕС, Евратом) № 833/2010 на Комисията (8). Регламент (ЕС, Евратом) № 833/2010 следва да продължи да се прилага до неговото преразглеждане, което ще бъде направено след приемането на настоящия регламент.

(20)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, а поради техния обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

1)

„Инфраструктура“ означава всякакъв вид инсталации или част от инсталация, свързани с производството, преноса и съхранението, включително междусистемните връзки между Съюза и трети държави;

2)

„Инвестиционни проекти“ означава проекти, имащи за цел:

3)

„Окончателно инвестиционно решение“ означава решението, взето на равнището на предприятие, за окончателно заделяне на средства за инвестиционния етап на даден проект;

4)

„Инвестиционен етап“ означава етапът, по време на който се извършва изграждането или извеждането от експлоатация и се правят капиталови разходи; този етап не включва етапа на планиране;

5)

„Етап на планиране“ означава етапът, по време на който се подготвя изпълнението на проекта, и който може да включва, в зависимост от конкретния случай, технико-икономическа оценка, предпроектни и технически проучвания, получаване на лицензи и разрешения и поемане на капиталови разходи;

6)

„Инвестиционни проекти в процес на изграждане“ означава инвестиционни проекти, чиито строителни работи са започнали и за които вече са направени капиталови разходи;

7)

„Извеждане от експлоатация“ означава етапът, по време на който окончателно се спира експлоатацията на даден инфраструктурен обект;

8)

„Производство“ означава генерирането на електроенергия и производството на горива, включително биогорива;

9)

„Пренос“ означава транспортирането на енергийни източници или продукти или въглероден диоксид по мрежа, по-специално:

10)

„Улавяне“ означава процеса на улавяне на въглероден диоксид от промишлени инсталации за съхранение;

11)

„Съхранение“ означава временното или постоянното складиране на енергия или енергийни източници в надземна или подземна инфраструктура или геоложки обекти, или нагнетяването и задържането на въглероден диоксид в подземни геоложки образувания;

12)

„Предприятие“ означава всяко физическо или юридическо частно или публично лице, което взема решения за инвестиционни проекти или ги изпълнява;

13)

„Енергийни източници“ означава:

14)

„Специален орган“ означава орган, на който по силата на специфичен за енергийния сектор правен акт на Съюза са възложени подготовката и приемането на многогодишни планове за развитие на енергийните мрежи и за инвестиции в целия ЕС в областта на енергийната инфраструктура, като например Европейската мрежа на операторите на електропреносни системи (ENTSO-E), посочена в член 4 от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета (9), и Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSO-G), посочена в член 4 от Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета (10);

15)

„Агрегирани данни“ означава данни, агрегирани на равнището на една или повече държави-членки.

а)

съответната държава-членка или упълномощената от нея институция вече са нотифицирали до Комисията исканите данни или информация, отговарящи на,тези, изисквани по настоящия регламент, и са посочили датата на съобщаването и съответния специфичен правен акт; или

б)

на специален орган е възложена подготовката на многогодишен инвестиционен план за енергийна инфраструктура на равнището на ЕС и за тази цел той събира данни и информация, отговарящи на тези, изисквани по настоящия регламент. В такъв случай и за целите на настоящия регламент, този специален орган трябва да нотифицира всички съответни данни и информация до Комисията.

а)

размера на планирания или изграждан капацитет;

б)

вида и основните характеристики на инфраструктурата или на планирания или изграждан капацитет, включително, в съответните случаи, местонахождението на трансграничните проекти за пренос на енергия;

в)

вероятната година на пускане в експлоатация;

г)

вида на използваните енергийни източници;

д)

инсталациите, чрез които може да се реагира при кризи в сигурността на доставките, като например съоръжения, даващи възможност за пренос в обратна посока или за преминаване към друго гориво; както и

е)

съоръженията за системи за улавяне на въглерод или реконструкциите на съществуващи инсталации с цел въвеждане на улавяне и съхранение на въглерод.

а)

естеството и мощността/капацитета на съответния инфраструктурен обект; както и

б)

вероятната година на извеждане от експлоатация.

а)

целия обем на инсталираните мощности/капацитет за производство, пренос и съхранение, които съществуват към началото на съответната година на докладване, или чиято експлоатация е прекратена за период, по-дълъг от три години; както и

б)

съответна информация относно закъснения и/или препятствия пред изпълнението на инвестиционен проект, в случаите, когато държавите-членки, техните упълномощени институции или съответният специален орган притежават тази информация.

а)

откриване на потенциални бъдещи несъответствия между търсенето и предлагането на енергия, които са от значение за енергийната политика на Съюза, включително за функционирането на вътрешния енергиен пазар, като се акцентира върху потенциални бъдещи недостатъци и слабости в инфраструктурата за производство и пренос;

б)

определяне на съществуващите препятствия за инвестициите и насърчаване на най-добрите практики за тяхното преодоляване; както и

в)

увеличаване на прозрачността за съществуващите участници и за потенциалните участници, навлизащи на пазара.

а)

възможността за разширяване на обхвата на настоящия регламент с цел включване на:

б)

въпросът дали праговите стойности за инсталациите за енергия от възобновяеми източници следва да бъдат понижени.

20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/69

(1)

С Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета (2) се създава система на Общността за сертифициране и контрол при внос и износ на необработени диаманти за целите на прилагането на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес.

(2)

Гренландия не е част от територията на Съюза, но е включена в списъка на отвъдморските страни и територии, съдържащ се в приложение II към Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). В съответствие с член 198 от ДФЕС целта на асоциирането на отвъдморските страни и територии към Съюза е да съдейства за икономическото и социалното развитие на отвъдморските страни и територии и да създаде тесни икономически връзки между тях и Съюза като цяло.

(3)

С Решение 2014/136/ЕС (3) на Съвета се установяват правилата и процедурите, даващи възможност на Гренландия да участва в схемата за сертифициране на необработени диаманти в рамките на Кимбърлийския процес посредством сътрудничеството ѝ със Съюза. Такова сътрудничество би засилило икономическите отношения между Съюза и Гренландия в сферата на диамантената промишленост, и по-специално би дало възможност на Гренландия да изнася необработени диаманти, придружени със сертификат на ЕС, издаден за целите на схемата за сертифициране, с оглед на насърчаването на икономическото развитие на Гренландия.

(4)

Регламент (ЕО) № 2368/2002 следва да бъде изменен, за да може Решение 2014/136/ЕС да влезе в сила, и по-специално, за да бъде включена Гренландия в схемата за сертифициране.

(5)

Съответно на Гренландия ще бъде забранено да приема внос или износ на необработени диаманти от или към участник, различен от Съюза, без валиден сертификат. С измененията, предвидени в настоящия регламент, ще бъде разрешен износът на необработени диаманти от Гренландия за трети държави, при условие че те са придружени от сертификат на ЕС.

(6)

Освен съществуващото условие за сертифициране, с което се изискват доказателства, че необработените диаманти са били внесени законно в Съюза, следва да се въведе алтернативно условие за диаманти, добити в Гренландия, които никога не са били изнасяни преди, по-специално да се предоставят доказателства за това.

(7)

В допълнение следва да се въведат изменения относно подробните ред и условия за представяне за проверка пред органите на Съюза на необработени диаманти, разширява се обхвата на специалните правила за транзит с Гренландия, дава се възможност на Гренландия да участва в комитета за прилагането на Регламент (ЕО) № 2368/2002 и да бъде представлявана в рамките на Кимбърлийския процес, както и да си сътрудничи с други държави членки чрез посредничеството на Комисията.