28.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 576/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 юни 2013 година

относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 и член 168 и параграф 4, буква б) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета (3) се определят ветеринарно-санитарните изисквания, приложими по отношение на движението с нетърговска цел на домашни любимци в една държава членка от друга държава членка или от трети държави, както и правилата за контрол на това движение. Целта на регламента е да се гарантира достатъчна степен на безопасност по отношение на свързаните с движението с нетърговска цел рискове за общественото здраве и здравето на животните и да се отстранят неоправданите пречки пред това движение.

(2)

В декларация към Регламент (ЕС) № 438/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 998/2003 относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци (4) Комисията пое ангажимент да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 998/2003 в неговата цялост, по-специално аспектите на делегираните актове и актовете за изпълнение. С оглед на това, поради влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), е необходимо правомощията, предоставени на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 998/2003, да бъдат приведени в съответствие с членове 290 и 291 от ДФЕС. Предвид броя на измененията, които трябва да бъдат направени на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в Регламент (ЕО) № 998/2003, и за да се гарантира, че тези изисквания са достатъчно ясни и разбираеми за обикновените граждани, посоченият регламент следва да бъде отменен и заменен с настоящия регламент.

(3)

С настоящия регламент следва да се установи списък на животинските видове, за които следва да се прилагат хармонизирани ветеринарно-санитарни изисквания, когато животни от тези видове се отглеждат като домашни любимци и извършват движение с нетърговска цел. При изготвянето на този списък следва да се отчита податливостта на животните на бяс или ролята им за епидемиологичната ситуация във връзка с тази болест.

(4)

С Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в раздел I от приложение А към Директива 90/425/ЕИО (5), се определят, inter alia, ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса на кучета, котки и порове — животни от видове, податливи на бяс. Тъй като тези видове се отглеждат и като домашни любимци, които често придружават собственика си или упълномощено лице при движение с нетърговска цел в рамките на Съюза и към него, с настоящия регламент следва да се определят ветеринарно-санитарните изисквания, приложими при движение с нетърговска цел на тези видове към държавите членки. Тези видове следва да бъдат изброени в част А от приложение I към настоящия регламент.

(5)

По същия начин следва да бъде установена правна рамка за ветеринарно-санитарните изисквания, приложими при движение с нетърговска цел на животински видове, които не са засегнати от бяс или не са от епидемиологична значимост във връзка с бяса, по отношение на които, в случай че не са отглеждани като домашни любимци, се прилагат други правни актове на Съюза, включително законодателството относно животни, отглеждани за производство на храни. Тези видове следва да бъдат изброени в част Б от приложение I.

(6)

Списъкът в част Б от приложение I следва да включва безгръбначни, с изключение на пчели и земни пчели, които попадат в обхвата на Директива 92/65/ЕИО, и мекотели и ракообразни, които са в обхвата на Директива 2006/88/ЕО от 24 октомври 2006 г. относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни (6). Той следва също да включва декоративни водни животни, отглеждани в аквариуми с нетърговска цел, които не попадат в обхвата на Директива 2006/88/ЕО, както и земноводни и влечуги.

(7)

Списъкът в част Б от приложение I следва да включва и всички видове птици, различни от попадащите в обхвата на Директива 2009/158/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за вътреобщностната търговия и вноса от трети държави на домашни птици и яйца за люпене (7), както и гризачи и зайци, различни от тези, които са предназначени за производството на храни и са определени в приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (8).

(8)

В интерес на последователността на законодателството на Съюза обаче, до установяването на правила на Съюза, уреждащи движението с нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в част Б от приложение I, към дадена държава членка от друга държава членка или територия или трета държава, следва да е възможно да се прилагат националните правила за такова движение, при условие че те не са по-строги от правилата, които се прилагат по отношение на движение на животни за търговски цели.

(9)

Тъй като е възможно животни от видовете, посочени в част Б от приложение I към настоящия регламент, да принадлежат към видове, за които се изисква особена защита, настоящият регламент следва да се прилага, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (9).

(10)

За да се направи ясно разграничение между правилата, приложими за движението с нетърговска цел и за търговията и вноса в Съюза от трети държави на кучета, котки и порове, подлежащи на ветеринарно-санитарните изисквания на Директива 92/65/ЕИО, настоящият регламент следва не само да съдържа определение за домашен любимец, но и да определя движението с нетърговска цел на домашни любимци, при което такъв домашен любимец придружава своя собственик или упълномощено лице. Опитът показва, че при такова движение невинаги е възможно домашният любимец да се намира по всяко време в непосредствена близост до собственика или до упълномощеното лице по време на движението с нетърговска цел. При надлежно обосновани и документирани обстоятелства следва да се счита, че домашният любимец придружава собственика или упълномощеното лице, дори ако движението с нетърговска цел на домашния любимец се осъществява до пет дни по-рано или по-късно от движението на собственика или упълномощеното лице или се осъществява в различно физическо място от това, което заема собственикът или упълномощеното лице.

(11)

Опитът с прилагането на съществуващите правила показва, че търговията с животни, както и вносът в Съюза от трети държави на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, могат да бъдат измамно представени като движение с нетърговска цел. За да се предотвратят подобни практики, които биха могли да изложат на риск здравето на животните, в настоящия регламент следва да се определи максимален брой домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, които могат да придружават своя собственик или упълномощено лице. Въпреки това следва да е възможно да се надвишава посоченият максимален брой при определени специфични условия. Освен това следва да се поясни, че когато посочените условия не са изпълнени и броят домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I към настоящия регламент, надвишава определения максимален брой, към тези домашни любимци се прилагат съответните разпоредби на Директива 92/65/ЕИО и на Директива 90/425/ЕИО (10) или Директива 91/496/ЕИО (11).

(12)

В Регламент (ЕО) № 998/2003 се предвижда преходен период, през който домашни любимци от видовете, посочени в части А и Б от приложение I към същия регламент, се считат за идентифицирани, ако носят ясно четлива татуировка или електронна идентификационна система („транспондер“). Поради това в настоящия регламент следва да се предвидят правилата за маркиране на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I към настоящия регламент, след изтичането на преходния период на 3 юли 2011 г.

(13)

Имплантирането на транспондери е инвазивна интервенция и за изпълнението ѝ се изисква определена квалификация. Поради тази причина имплантирането на транспондери следва да се извършва само от лица с подходяща квалификация. Ако държава членка разреши имплантирането на транспондери да се извършва от лица, които не са ветеринарни лекари, тя следва да установи правила относно минималната квалификация на такива лица.

(14)

В приложение Iа към Регламент (ЕО) № 998/2003 са посочени техническите изисквания за идентификацията на домашни любимци посредством импулсни приемо-предаватели (транспондери). Тези технически изисквания отговарят на международно приети стандарти и следва да бъдат посочени в приложение II към настоящия регламент, без да бъдат съществено изменяни.

(15)

С цел защита на общественото здраве и здравето на домашните любимци от видовете, посочени в приложение I, в настоящия регламент следва да се предвиди възможността за приемане на превантивни здравни мерки по отношение на болести и зарази, различни от бяс. Тези мерки следва да се базират на потвърдена научна информация и да се прилагат пропорционално на риска за общественото здраве или здравето на животните, свързан с движението с нетърговска цел на такива животни, които е възможно да са засегнати от подобни болести или зарази. Мерките следва да включват правила за категоризация на държавите членки или части от тях, процедури, съгласно които държави членки, които изискват прилагането на превантивни здравни мерки, следва да аргументират на текуща основа необходимостта от тяхното прилагане, условията за прилагане и документиране на превантивните здравни мерки и, при необходимост, условията за предоставяне на дерогации от прилагането на тези мерки. Затова следва да се предвиди установяването на списък на държавите членки или части от тях, категоризирани съгласно съответните правила, в акт за изпълнение, който да бъде приет съгласно настоящия регламент.

(16)

Възможно е ваксините против бяс, прилагани на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, преди да са достигнали тримесечна възраст, да не могат да създадат защитен имунитет поради противодействието на майчините антитела. Затова производителите на ваксини препоръчват да не се ваксинират млади домашни любимци преди тази възраст. Поради това, за да се разреши движението с нетърговска цел на млади домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, които не са ваксинирани или са ваксинирани, но все още не са придобили защитен имунитет против бяс, с настоящия регламент следва да се предвиди вземането на някои предпазни мерки и да се даде възможност на държавите членки да разрешават такова движение на своя територия, ако младите домашни любимци отговарят на тези мерки.

(17)

За да се опростят условията за движение с нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, между държавите членки с еднакъв благоприятен статус по отношение на болестта бяс, в настоящия регламент следва също да се предвиди възможността за дерогация от изискването за ваксинация против бяс. Тази възможност следва да се предоставя при изпращане на съвместно заявление от заинтересованите държави членки. Такава дерогация следва да се базира на потвърдена научна информация и да се прилага пропорционално на риска за общественото здраве или здравето на животните, свързан с движението с нетърговска цел на такива животни, които могат да бъдат засегнати от бяс. Държавите членки или частите от тях, които се ползват от такава дерогация, следва да бъдат изброени в акт за изпълнение, който да бъде приет съгласно настоящия регламент.

(18)

Държавите и териториите, изброени в част Б, раздел 2 от приложение II към Регламент (ЕО) № 998/2003, прилагат правила, равностойни на правилата, прилагани от държавите членки, а тези, изброени в част В от приложение II към посочения регламент, спазват критериите, определени в член 10 от същия регламент. Посочените списъци, без да бъдат съществено изменяни, следва да бъдат включени в акт за изпълнение, който да бъде приет съгласно настоящия регламент.

(19)

Освен това списък на териториите или третите държави, които прилагат правила, чието съдържание и действие са същите като на установените в настоящия регламент правила за домашни любимци от видовете, посочени в част Б от приложение I, следва да бъде включен в акт за изпълнение, приет съгласно настоящия регламент.

(20)

С Регламент (ЕО) № 998/2003 се определят някои изисквания относно движението с нетърговска цел на домашни любимци към държави членки от други държави членки или от държавите или териториите, изброени в част Б, раздел 2 и в част В от приложение II към същия регламент. Посочените изисквания включват изискване на домашните любимци да е била поставена валидна ваксина против бяс в съответствие с минималните стандарти от съответната глава от Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), или за животните да е издадено разрешително за пускане на пазара в съответствие с Директива 2001/82/ЕО (12) или с Регламент (ЕО) № 726/2004 (13). Тези ваксини са доказано ефикасни за опазването на животните от бяс и представляват част от изискванията по отношение на валидността на ваксинацията против бяс, установени в приложение Iб към Регламент (ЕО) № 998/2003. Тези изисквания следва да бъдат изложени в приложение III към настоящия регламент, без да бъдат съществено изменяни.

(21)

С Регламент (ЕО) № 998/2003 се установяват по-строги ветеринарно-санитарни изисквания относно движението на домашни любимци към държави членки от държави или територии, различни от изброените в част В от приложение II към същия регламент. Тези изисквания включват проверки на ефикасността на ваксинацията против бяс при отделни животни чрез титруване на антитела в лаборатория, одобрена в съответствие с Решение 2000/258/ЕО на Съвета от 20 март 2000 г. за определяне на специален институт, който отговаря за определяне на критериите, необходими за стандартизиране на серологичните тестове за мониторинг на ефикасността на ваксините против бяс (14). Поради това посоченото изискване следва да бъде запазено в приложение IV към настоящия регламент и да се включи условие тестът да е извършен в съответствие с методите, установени в съответната глава от Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE).

(22)

Идентификационните документи, придружаващи домашните любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, които извършват движение с нетърговска цел към държавите членки, са необходими, за да се удостовери съответствието с настоящия регламент. Затова в настоящия регламент следва да бъдат определени условията за издаване на идентификационни документи, както и изискванията за тяхното съдържание, валидност, защитни характеристики, формат и оформление.

(23)

С настоящия регламент следва да се позволи на държавите членки да разрешават на своя територия движението с нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, които са придружени от идентификационен документ, издаден в територия или трета държава, която прилага правила, чието съдържание и действие са същите като на правилата, прилагани от държавите членки. С регламента следва също да се позволи на държавите членки да разрешават на своя територия движението с нетърговска цел след движение към територия или трета държава на посочените домашни любимци, придружени от идентификационен документ, издаден в държава членка, при условие че са изпълнени условията за връщане от посочените територии или трети държави, преди домашният любимец да е напуснал Съюза.

(24)

С настоящия регламент следва също да се даде възможност на държавите членки при необходимост от спешно заминаване на собственика, например в случай на внезапно природно бедствие, политически размирици или други форсмажорни обстоятелства, имащи отношение към собственика, да разрешат директното навлизане на своя територия на домашни любимци от видовете, посочени в приложение I, които не отговарят на настоящия регламент, при условие че има предварително поискано и получено разрешение от държавата членка по местоназначение и е наложен ограничен във времето период на изолация под официален надзор, за да се изпълнят условията на настоящия регламент. Въпреки необходимостта от подобно спешно заминаване такива разрешения са наложителни поради рисковете за здравето на животните, породени от въвеждането в Съюза на домашни любимци, които не отговарят на настоящия регламент.

(25)	Директива 90/425/ЕИО и Директива 91/496/ЕИО не се прилагат по отношение на ветеринарните проверки на домашни любимци, придружаващи пътници при движение с нетърговска цел.

(26)

Поради това, за да могат държавите членки да проверят дали е спазен настоящият регламент и да предприемат необходимите действия, съгласно настоящия регламент следва да се изисква лицето, което придружава домашния любимец, да представя изисквания идентификационен документ във всеки един момент при движение с нетърговска цел към държава членка; в регламента следва също да се предвидят подходящи проверки на документите и идентичността на домашни любимци, които придружават собственика си при движение с нетърговска цел към държава членка от друга държава членка или от определени територии или трети държави.

(27)

Съгласно регламента следва също да се изисква държавите членки да извършват на определените входни пунктове системни проверки на документите и идентичността на домашните любимци, които придружават собственика си при движение с нетърговска цел към държава членка от определени територии или трети държави. При тези проверки следва да се отчитат съответните принципи, залегнали в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (15). Когато това е необходимо за целите на по-нататъшното движение в други държави членки, държавите членки следва да бъдат задължени да вписват проверките в идентификационния документ, за да може датата на тези проверки да бъде използвана за определяне на срока на валидност на идентификационния документ.

(28)	Освен това в настоящия регламент следва да се предвидят предпазни мерки с цел справяне с рисковете за общественото здраве или здравето на животните, произтичащи от движението с нетърговска цел на домашни любимци.

(29)

За да бъде предоставена на гражданите разбираема и достъпна информация за правилата, приложими при движение с нетърговска цел в Съюза на домашни любимци от видовете, посочени в приложение I, от държавите членки следва да се изисква да предоставят на разположение на обществеността тази информация, и по-конкретно съответните разпоредби на националното право.

(30)

За да се осигури правилното прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на специфичните за отделните биологични видове изисквания за маркиране на домашни любимци от видовете, изброени в част Б от приложение I, и специфичните за отделните биологични видове превантивни здравни мерки срещу болести и зарази, различни от бяс, засягащи видовете, изброени в приложение I, както и да приема правила за ограничаване на броя домашни любимци от видовете, посочени в част Б от приложение I, които придружават собственика си при движение с нетърговска цел, и да изменя приложения II — IV. От особено значение е в хода на подготвителната си работа Комисията да провежда съответните консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното, навременно и надлежно предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(31)

Освен това на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с извънредната процедура в надлежно обосновани случаи на рискове за общественото здраве или здравето на животните с оглед приемането на превантивни здравни мерки срещу болести и зарази, различни от бяс, които е възможно да засегнат домашни любимци от видовете, посочени в приложение I.

(32)

На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия с цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент по отношение на списъка на държавите членки или части от тях, които имат равностоен благоприятен статус спрямо болестта бяс и на които е разрешено да сключват взаимни споразумения за дерогации от определени условия, приложими спрямо движението с нетърговска цел на домашни любимци, списъка от държави, категоризирани в съответствие с правилата относно превантивните здравни мерки във връзка с болести и зарази, различни от бяс, списъците на територии и трети държави, установени с цел предоставяне на дерогация от някои условия, приложими при движение с нетърговска цел, образеца на идентификационните документи, които трябва да придружават домашните любимци от видовете, посочени в приложение I, по време на движението с нетърговска цел към дадена държава членка от друга държава членка, от територия или трета държава, правилата относно формата, оформлението и езиците на декларациите, които трябва да се подпишат, и на предпазните мерки при поява или разпространение на бяс или болест или зараза, различни от бяс. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (16).

(33)

Комисията следва незабавно да приеме подходящи актове за изпълнение с цел да се актуализира списъкът от държави членки или части от тях с равностоен благоприятен статус по отношение на болестта бяс, на които е разрешено да сключват взаимни споразумения за дерогации от определени условия, приложими спрямо движението с нетърговска цел, и списъкът от територии или трети държави, приет за целите на дерогациите от определени условия, приложими към движението с нетърговска цел, и по отношение на предпазните мерки при поява или разпространение на бяс или на болест или зараза, различна от бяс, когато, в надлежно обосновани случаи, това се налага поради императивни съображения за спешност във връзка с рискове за общественото здраве или здравето на животните.

(34)	В няколко държави членки бяха констатирани случаи на несъответствие с правилата, определени в Регламент (ЕО) № 998/2003. Държавите членки съответно следва да определят правила относно санкциите, приложими при нарушение на настоящия регламент.

(35)

С Решение 2003/803/ЕО на Комисията от 26 ноември 2003 г. за установяване на образец на паспорт за движение в Общността на кучета, котки и порове (17) се установява образец на паспорт за движението на домашни любимци от видовете кучета, котки и порове между държавите членки съгласно Регламент (ЕО) № 998/2003. Идентификационните документи, издадени в съответствие с посочения образец на паспорт, следва, при спазване на определени условия, да остават валидни за целия жизнен цикъл на домашния любимец, за да се ограничи административната и финансовата тежест за собствениците.

(36)

С Решение за изпълнение 2011/874/ЕС на Комисията от 15 декември 2011 г. за установяване на списъка на трети страни и територии, от които са разрешени вносът на кучета, котки и порове и движението с нетърговска цел за въвеждане в Съюза на повече от пет кучета, котки и порове, и за установяване на образците на сертификати за внос и движение с нетърговска цел за въвеждане на такива животни в Съюза (18) се създава образец на здравен сертификат, удостоверяващ, че са спазени изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 998/2003 по отношение на движението с нетърговска цел в Съюза на най-много пет кучета, котки или порове. С цел да се осигури гладък преход към новите правила, предвидени в настоящия регламент, посоченият образец на сертификат следва да остане валиден при определени условия.

(37)

Предвид факта, че държавите членки не могат в достатъчна степен да постигнат целта на настоящия регламент, а именно — да бъдат определени изисквания за здравето на животните във връзка с движението с нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в приложение I, за да се предотвратят или сведат до минимум рисковете за общественото здраве и здравето на животните, произтичащи от такова движение — и че тази цел може да бъде по-успешно постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(38)

С цел да се осигури едновременното публикуване на настоящия регламент и на актовете за изпълнение по отношение на списъците на територии и трети държави, установени с цел предоставяне на дерогация от някои условия, приложими при движение с нетърговска цел, по отношение на образеца на идентификационните документи, които трябва да придружават домашните любимци от видовете, посочени в приложение I, част A, по време на движението с нетърговска цел към дадена държава членка от друга държава членка, от територия или трета държава, както и по отношение на правилата относно формата, оформлението и езиците на декларациите, които трябва да се подпишат, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват ветеринарно-санитарните изисквания, приложими по отношение на движението с нетърговска цел на домашни любимци, и правилата за проверки на съответствието на такова движение.

Член 2

Обхват

1. Настоящият регламент се прилага по отношение на движението с нетърговска цел на домашни любимци към държава членка от друга държава членка или от територия, или трета държава.

2. Настоящият регламент се прилага, без да се засягат:

а)	разпоредбите на Регламент (ЕО) № 338/97;

б)	националните мерки, приети, публикувани и обнародвани от държавите членки с цел ограничаване на движението на определени видове или породи домашни любимци въз основа на съображения, които не са свързани със здравето на животните.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)	„движение с нетърговска цел“ е всяко движение, което не цели нито продажбата, нито прехвърлянето на собствеността върху домашен любимец;

б)	„домашен любимец“ е животно от видовете, посочени в приложение I, придружаващо своя собственик или упълномощено лице при движение с нетърговска цел, като за времето на движението с нетърговска цел отговорност за животното носи собственикът или упълномощеното лице;

в)	„собственик“ е физическото лице, упоменато като собственик в идентификационния документ;

г)	„упълномощено лице“ е всяко физическо лице, което писмено е упълномощено от собственика да извършва от негово име движението на домашния любимец с нетърговска цел;

д)	„транспондер“ е пасивно радиочестотно идентификационно устройство само за четене;

е)	„идентификационен документ“ е документ, съставен в съответствие с образеца, който се съдържа в актове за изпълнение, приемани въз основа на настоящия регламент, който позволява домашният любимец да бъде ясно идентифициран, а здравният му статус — проверяван за съответствие с настоящия регламент;

ж)	„упълномощен ветеринарен лекар“ е всеки ветеринарен лекар, който е упълномощен от компетентния орган да извършва конкретни задачи в съответствие с настоящия регламент или с актове, приети въз основа на настоящия регламент;

з)	„официален ветеринарен лекар“ е всеки ветеринарен лекар, определен от компетентния орган;

и)	„проверка на документи“ е проверка на идентификационния документ, който придружава домашния любимец;

й)	„проверка за идентичност“ е проверка на съответствието между идентификационния документ и домашния любимец и по целесъобразност — на наличието и съответствието на маркировката;

к)	„контролно-пропускателен пункт за пътници“ е всяка зона, определена от държавите членки за целите на проверките, посочени в член 34, параграф 1.

Член 4

Общи задължения

Движението с нетърговска цел на домашни любимци, което отговаря на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в настоящия регламент, не се забранява, ограничава или възпрепятства поради ветеринарно-санитарни съображения, различни от тези, произтичащи от прилагането на настоящия регламент.

Член 5

Максимален брой домашни любимци

1. Максималният брой домашни любимци от видовете, изброени в част А от приложение I, които могат да придружават собственика или упълномощено лице при едно-единствено движение с нетърговска цел, е не повече пет.

2. Чрез дерогация от параграф 1 максималният брой домашни любимци от видовете, изброени в част А от приложение I, може да превишава пет, ако са изпълнени следните условия:

а)	движението с нетърговска цел на домашни любимци е с цел участие в състезания, изложби или спортни събития или за тренировка за такива мероприятия;

б)	собственикът или упълномощеното лице представи писмено доказателство, че домашните любимци са регистрирани за участие в мероприятие по буква а) или в сдружение, което организира такива мероприятия;

в)	домашните любимци са на повече от шест месеца.

3. Държавите членки могат да предприемат стандартни проверки на място с цел проверка на достоверността на информацията, представена по параграф 2, буква б).

4. Когато броят домашни любимци по параграф 1 е надвишен и условията, посочени в параграф 2, не са изпълнени, тези домашни любимци спазват ветеринарно-санитарните изисквания, установени в Директива 92/65/ЕИО за съответните видове, и държавите членки гарантират, че тези животни се подлагат на ветеринарните проверки, предвидени в Директива 90/425/ЕИО или Директива 91/496/ЕИО, по целесъобразност.

5. За да се предотврати измамното представяне на движение с търговска цел на домашни любимци, посочени в част Б от приложение I, като движение с нетърговска цел, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 39, с които да определя правила за максималния брой домашни любимци от тези видове, които могат да придружават собственика или упълномощено лице по време на едно-единствено движение с нетърговска цел.

6. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящия член не по-късно от 29 юни 2018 г. Въз основа на своя доклад Комисията предлага при необходимост изменения на настоящия регламент.

ГЛАВА II

УСЛОВИЯ, ПРИЛОЖИМИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО С НЕТЪРГОВСКА ЦЕЛ НА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ КЪМ ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА ОТ ДРУГА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА

РАЗДЕЛ 1

Домашни любимци от видовете, посочени в част а от приложение I

Член 6

Условия, приложими за движението с нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I

Движение на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, към държава членка от друга държава членка може да се извършва само при условие че животните отговарят на следните условия:

а)	маркирани са в съответствие с член 17, параграф 1;

б)	получили са ваксина против бяс, която отговаря на изискванията за валидност, определени в приложение III;

в)	отговарят на всички превантивни здравни мерки по отношение на болести или зарази, различни от бяс, приети съгласно член 19, параграф 1;

г)	придружени са от идентификационен документ, надлежно попълнен и издаден в съответствие с член 22.

Член 7

Дерогация от условието за ваксинация против бяс на млади домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I

1. При условията на параграф 2, чрез дерогация от член 6, буква б) държавите членки могат да разрешат движението с нетърговска цел към своята територия от друга държава членка на домашни любимци от видовете, изброени в част А от приложение I, които са:

а)	на възраст под 12 седмици и не са ваксинирани против бяс; или

б)	на възраст между 12 и 16 седмици и са ваксинирани против бяс, но още не отговарят на изискванията за валидност, посочени в точка 2, буква д) от приложение III.

2. Разрешението, посочено в параграф 1, може да бъде издадено само ако:

а)	собственикът или упълномощеното лице представи подписана декларация, че от раждането до момента на движението с нетърговска цел домашните любимци не са били в контакт с диви животни от податливи на болестта бяс видове; или

б)	домашните любимци се придружават от майка си, от която те все още зависят, и от идентификационния документ, придружаващ майката, може да бъде установено, че преди тяхното раждане майката е получила ваксинация против бяс, отговаряща на изискванията за валидност, установени в приложение III.

3. Посредством акт за изпълнение Комисията може да приема правила относно формата, оформлението и езиците на декларациите по параграф 2, буква а) от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

Член 8

Дерогация от условието за ваксинация против бяс на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I

1. Чрез дерогация от член 6, буква б) директното движение с нетърговска цел между държави членки или части от тях на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, които не са ваксинирани против бяс, може да се разреши в съответствие с процедурата по параграф 2 при съвместно заявление от заинтересованите държави членки.

2. Комисията може, посредством акт за изпълнение, да приеме списък на държавите членки, на които е разрешено да сключват взаимни споразумения за дерогации от член 6, буква б) в съответствие с параграф 1 от настоящия член. В списъка се посочват частите от държавите членки, за които могат да се прилагат дерогациите.

3. За да бъдат включени в списъка по параграф 2, държавите членки, заинтересувани от подобно взаимно споразумение, внасят в Комисията съвместно заявление, съдържащо подробна информация за проекта за споразумение, с цел да удостоверят, при отчитане на процедурите в Здравния кодекс за земните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) във връзка със собствената декларация за статут на свободна от бяс държава или зона, че са изпълнени най-малко следните условия:

а)	подалите заявлението държави членки разполагат с непрекъснато функциониращи системи за наблюдение и докладване на болестта бяс;

б)

според данните от системите, посочени в буква а), в подалите заявлението държави членки или частите от тяхната територия, за които се подава заявлението, няма регистрирани случаи на бяс и няма сведения за случаи на болестта бяс сред диви животни на териториите на въпросните държави членки или частите от тях най-малко през последните две години, предхождащи съвместното заявление;

в)	подалите заявлението държави членки прилагат ефикасни и ефективни мерки за контрол с цел предотвратяване на появата и разпространението на бяс на тяхна територия;

г)

заявлението за дерогация от член 6, буква б) е обосновано и пропорционално на рисковете за общественото здраве и здравето на животните, свързани с директното движение с нетърговска цел на неваксинирани домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, от някоя от подалите заявлението държави членки към друга държава членка или част от нейната територия.

В съвместното заявление се съдържа достатъчна, надеждна и научно проверена информация.

4. При евентуална промяна в данните по параграф 3, която вече не е в полза на искането за дерогация, Комисията, посредством актове за изпълнение, заличава от списъка по параграф 2 държавите членки или съответните части от тяхната територия.

5. Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 2 и 4, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

6. В надлежно обосновани случаи, поради императивни съображения за спешност във връзка с рискове за общественото здраве или здравето на животните Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение, с които се актуализира списъкът на държавите членки или части от тях по параграф 2 от настоящия член в съответствие с процедурата, посочена в член 41, параграф 3.

РАЗДЕЛ 2

Домашни любимци от видовете, посочени в част б от приложение I

Член 9

Условия, приложими за движението с нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в част Б от приложение I

1. При условие че Комисията е приела делегиран акт съгласно член 19, параграф 1 по отношение на домашни любимци от видовете, посочени в част Б от приложение I, движението с нетърговска цел на домашните любимци от тези видове към държава членка от друга държава членка спазва условията по параграф 2 от настоящия член.

2. Движение на домашни любимци от видовете, посочени в параграф 1, към държава членка от друга държава членка може да се извършва само при условие че животните отговарят на следните условия:

а)	маркирани са или са описани съгласно изискванията, приети по силата на член 17, параграф 2;

б)	отговарят на всички превантивни здравни мерки по отношение на болести или зарази, различни от бяс, приети по силата на член 19, параграф 1;

в)	придружени са от идентификационен документ, надлежно попълнен и издаден в съответствие с член 29.

3. До приемането на съответните делегирани актове по параграф 1 държавите членки могат да прилагат национални правила към движението с нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в част Б от приложение I, към тяхната територия от друга държава членка, при условие че тези правила:

а)	се прилагат пропорционално на риска за общественото здраве или здравето на животните, свързан с движението с нетърговска цел на домашни любимци от тези видове; и

б)	не са по-строги от правилата, които се прилагат по отношение на търговията с животни от посочените видове в съответствие с Директива 92/65/ЕИО или Директива 2006/88/ЕО.

ГЛАВА III

УСЛОВИЯ, ПРИЛОЖИМИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО С НЕТЪРГОВСКА ЦЕЛ НА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ КЪМ ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА ОТ ТЕРИТОРИЯ ИЛИ ТРЕТА ДЪРЖАВА

РАЗДЕЛ 1

Домашни любимци от видовете, посочени в част а от приложение I

Член 10

1. Движение на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, към държава членка от територия или трета държава може да се извършва само при условие че животните отговарят на следните условия:

а)	маркирани са в съответствие с член 17, параграф 1;

б)	получили са ваксина против бяс, която отговаря на изискванията за валидност, определени в приложение III;

в)	преминали са тестове за титруване на антитела срещу бяс в съответствие с изискванията за валидност, определени в приложение IV;

г)	отговарят на всички превантивни здравни мерки по отношение на болести или зарази, различни от бяс, приети съгласно член 19, параграф 1;

д)	придружени са от идентификационен документ, надлежно попълнен и издаден в съответствие с член 26.

2. Движението на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, към държава членка от територия или трета държава, различна от посочените в списъка по член 13, параграф 1, може да се извършва единствено през контролно-пропускателен пункт за пътници, включен в списъка по член 34, параграф 3.

3. Чрез дерогация от параграф 2 държавите членки могат да разрешат движението на регистрирани военни кучета или кучета търсачи и кучета спасители да се извършва през контролно-пропускателен пункт, различен от този за пътници, при условие че:

а)	собственикът или упълномощеното лице е поискало предварително разрешение и държавата членка е предоставила такова разрешение; и

б)	кучетата се подлагат на проверка за съответствие съгласно член 34, параграф 2 на място, определено за тази цел от компетентния орган, и съобразно условията, посочени в разрешението по буква а) от настоящия параграф.

Член 11

1. При условията на параграф 2, чрез дерогация от член 10, параграф 1, буква б) държавите членки могат да разрешат движението с нетърговска цел на своя територия от територии или трети държави, посочени в списъка по член 13, параграф 1 или 2, на домашни любимци от видовете, изброени в част А от приложение I, които са:

а)	на възраст под 12 седмици и не са ваксинирани против бяс; или

б)	на възраст между 12 и 16 седмици и са ваксинирани против бяс, но още не отговарят на изискванията за валидност, посочени в точка 2, буква д) от приложение III.

2. Разрешението, посочено в параграф 1, може да бъде издадено само ако:

а)	собственикът или упълномощеното лице представи подписана декларация, че от раждането до момента на движението с нетърговска цел домашните любимци не са били в контакт с диви животни от податливи на болестта бяс видове; или

б)	домашните любимци се придружават от майка си, от която те все още зависят, и от идентификационния документ, придружаващ майката, може да бъде установено, че преди тяхното раждане майката е получила ваксинация против бяс, отговаряща на изискванията за валидност, установени в приложение III.

3. Забранява се последващото движение с нетърговска цел в друга държава членка на домашни любимци, посочено в параграф 1 от настоящия член, с изключение на случаите, когато това движение е в съответствие с условията по член 6 или когато движението е било разрешено в съответствие с член 7 и държавата членка по местоназначение също е разрешила движението на своя територия от територии или трети държави съгласно параграф 1 от настоящия член.

4. Посредством акт за изпълнение Комисията може да приема правила относно формата, оформлението и езиците на декларациите по параграф 2, буква а) от настоящия член. Посоченият акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

Член 12

Дерогация от условието за извършване на тестове за титруване на антитела на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I

1. Чрез дерогация от член 10, параграф 1, буква в) не се изисква извършването на тестове за титруване на антитела на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, при тяхното движение към държава членка от територия или трета държава, посочена в списъка по член 13, параграф 1 или 2:

а)

директно;

б)	след като животните са пребивавали изключително в една или повече от тези територии или трети държави; или

в)

след транзитно преминаване през територия или трета държава, различна от посочените в член 13, параграф 1 или 2, при условие че собственикът или упълномощено лице представи подписана декларация, че по време на транзитното преминаване домашните любимци не са били в контакт с животни от податливи на болестта бяс видове и са се намирали вътре в транспортно средство или в границите на международно летище.

2. Посредством акт за изпълнение Комисията може да приема правила относно формата, оформлението и езиците на декларациите по параграф 1, буква в) от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

Член 13

Съставяне на списък на територии и трети държави

1. Посредством акт за изпълнение Комисията приема списък на териториите и третите държави, които са подали заявление за вписване в списъка, в което доказват, че по отношение на животни от видовете, посочени в част А от приложение I, прилагат правила, чието съдържание и действие са същите като на правилата, установени в глава II, раздел 1, настоящия раздел и глава VI, раздел 2, и — в зависимост от случая — правилата, приети въз основа на тези правила.

2. Посредством акт за изпълнение Комисията приема списък на териториите и третите държави, които са подали заявление за вписване в списъка, в което доказват, че по отношение на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, отговарят най-малко на следните критерии:

а)	компетентните органи задължително се уведомяват за случаите на бяс;

б)	от най-малко две години преди заявлението разполагат с ефикасна система за наблюдение за бяс, чието минималното изискване е наличието на текуща програма за ранно откриване, която гарантира разследването и докладването на случаи с животни, за които има съмнения, че са заразени с бяс;

в)

структурата и организацията на техните ветеринарни и контролни служби, както и правомощията на тези служби, наблюдението, на което подлежат, и средствата, с които разполагат, включително капацитет на служителите и лабораторен капацитет, са достатъчни за:

i)	ефективното въвеждане и прилагане на националното законодателство относно движението с нетърговска цел на домашни любимци; и

ii)	гарантиране на валидността на идентификационните документи, издадени във формата, предвиден в член 25, и в съответствие с член 26;

г)

въведени са правила относно превенцията и контрола на болестта бяс, които се прилагат ефективно с цел да се сведе до минимум рискът от заразяване на домашни любимци, включително правила относно вноса на домашни любимци от други държави и територии, и — в зависимост от случая — правила относно:

i)	контрола на популациите от бездомни кучета и котки;

ii)	ваксинирането на домашни животни срещу бяс, особено при наличие на бяс сред кръвопиещи прилепи; и

iii)	контрола и премахването на болестта бяс сред дивите животни;

д)	въведени са правила за лицензирането и продажбата на ваксини срещу бяс.

3. Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

В надлежно обосновани случаи, поради императивни съображения за спешност във връзка с рискове за общественото здраве или здравето на животните Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение, с които се актуализира списъкът на териториите или третите държави по параграфи 1 и 2 от настоящия член в съответствие с процедурата, посочена в член 41, параграф 3.

РАЗДЕЛ 2

Домашни любимци от видовете, посочени в част б от приложение I

Член 14

1. При условие че Комисията е приела делегиран акт съгласно член 19, параграф 1 по отношение на домашни любимци от някой от видовете, посочени в част Б от приложение I, движението с нетърговска цел на домашните любимци от този вид към държава членка от територия или трета държава спазва условията по параграф 2 от настоящия член.

2. Движение на домашни любимци, посочени в параграф 1, към държава членка от територия или трета държава се извършва само при условие че животните отговарят на следните условия:

а)	са маркирани или описани съгласно изискванията, приети по силата на член 17, параграф 2;

б)	отговарят на всички превантивни здравни мерки по отношение на болести или зарази, различни от бяс, приети по силата на член 19, параграф 1;

в)	са придружени от идентификационен документ, надлежно попълнен и издаден в съответствие с член 31;

г)	преминават през контролно-пропускателен пункт за пътници при движението си от територия или трета държава, различна от посочените съгласно член 15.

3. До приемането на съответните делегирани актове по параграф 1 държавите членки могат да прилагат национални правила към движението с нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в част Б от приложение I, към тяхната територия от територия или трета държава, при условие че тези правила:

а)	се прилагат пропорционално на риска за общественото здраве или здравето на животните, свързан с движението с нетърговска цел на домашни любимци от тези видове; и

б)	не са по-строги от правилата, които се прилагат по отношение на вноса на животни от посочените видове в съответствие с Директива 92/65/ЕИО или Директива 2006/88/ЕО.

Член 15

Съставяне на списък на територии и трети държави

Посредством акт за изпълнение Комисията може да приеме списък на териториите и третите държави, които са доказали, че по отношение на домашни любимци от видовете, посочени в част Б от приложение I, прилагат правила, чието съдържание и действие са същите като на правилата, установени в глава II, раздел 2, настоящия раздел и в глава VI, раздел 2, и по целесъобразност правилата, приети въз основа на тези правила.

РАЗДЕЛ 3

Дерогация от условията за движение с нетърговска цел на домашни любимци

Член 16

Дерогация от условията, приложими за движението с нетърговска цел на домашни любимци между някои държави и територии

Чрез дерогация от членове 10 и 14 движението с нетърговска цел на домашни любимци между следните държави и територии може да продължи да се извършва при условията, установени от националните им правила на същите държави и територии:

а)	Сан Марино и Италия;

б)	Ватикана и Италия;

в)	Монако и Франция;

г)	Андора и Франция;

д)	Андора и Испания;

е)	Норвегия и Швеция;

ж)	Фарьорските острови и Дания;

з)	Гренландия и Дания.

ГЛАВА IV

МАРКИРАНЕ И ПРЕВАНТИВНИ ЗДРАВНИ МЕРКИ

РАЗДЕЛ 1

Маркиране

Член 17

Маркиране на домашни любимци

1. Домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, се маркират чрез имплантиране на транспондер или чрез ясно четлива татуировка, поставена преди 3 юли 2011 г.

Ако транспондерът по първа алинея не отговаря на техническите изисквания, определени в приложение II, собственикът или упълномощеното лице предоставя средствата, необходими за разчитането на транспондера, при всички проверки на маркирането, предвидени в член 22, параграфи 1 и 2 и член 26, и проверките на идентичността, предвидени в член 33 и член 34, параграф 1.

2. Домашните любимци от видовете, посочени в част Б от приложение I, се маркират или описват, като се отчитат специфичните особености на всеки вид, така че да се гарантира връзка между домашния любимец и съответния идентификационен документ.

С оглед на разнообразието на видовете, посочени в приложение I, част Б, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 39 по отношение на специфичните за отделните биологични видове изисквания за маркиране и описване на домашни любимци от тези видове, при отчитане на съответните национални изисквания.

Член 18

Квалификация, изисквана за лицата, извършващи имплантиране на транспондери на домашни любимци

Когато държава членка възнамерява да разреши имплантиране на транспондери от лица, които не са ветеринарни лекари, тя установява правила за минимално изискваната квалификация на такива лица.

РАЗДЕЛ 2

Превантивни здравни мерки по отношение на болести или зарази, различни от бяс

Член 19

Превантивни здравни мерки и условия за тяхното прилагане

1. Ако са необходими превантивни здравни мерки за защита на общественото здраве или на здравето на домашните любимци с цел контрол на болести или зарази, различни от бяс, които е възможно да се разпространят поради движението на домашните любимци, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 39 по отношение на специфичните за отделните биологични видове превантивни здравни мерки срещу такива болести и зарази.

Ако в случай на рискове за общественото здраве или здравето на животните сериозни съображения за спешност налагат това, процедурата, предвидена в член 40, се прилага по отношение на делегираните актове, приети съгласно настоящия параграф.

2. Специфичните за отделните биологични видове превантивни здравни мерки, разрешени по силата на делегиран акт, приет съгласно параграф 1, се основават на адекватна, надеждна и потвърдена научна информация и се прилагат пропорционално на риска за общественото здраве или здравето на животните, свързан с движението с нетърговска цел на домашни любимци, които е вероятно да са засегнати от болести или зарази, различни от бяс.

3. Делегираните актове, предвидени в параграф 1, могат да включват и:

а)	правила за категоризацията на държавите членки или части от тях въз основа на здравния статус на животните и системите им за наблюдение и докладване във връзка с някои болести или зарази, различни от бяс;

б)	условията, които държавите членки трябва да изпълняват, за да продължат да отговарят на изискванията за прилагане на превантивни здравни мерки, посочени в параграф 2;

в)	условията за прилагане и документиране на превантивните здравни мерки, посочени в параграф 2, преди да бъде извършено движението с нетърговска цел на домашни любимци;

г)	условията за предоставяне на дерогации от прилагането на превантивните здравни мерки, посочени в параграф 2, при някои определени обстоятелства.

Член 20

Списък на държавите членки или части от тях, посочени в член 19, параграф 3, буква а)

Посредством акт за изпълнение Комисията може да приема списъци на държави членки или части от територията на държави членки, които отговарят на посочените в член 19, параграф 3, буква а) правила за категоризация на държавите членки или части от тях. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

ГЛАВА V

ИДЕНТИФИКАЦИОННИ ДОКУМЕНТИ

РАЗДЕЛ 1

Идентификационни документи за движението с нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, към държава членка от друга държава членка

Член 21

Формат и съдържание на идентификационния документ, посочен в член 6, буква г)

1. Идентификационният документ по член 6, буква г) се представя в паспортен формат в съответствие с образеца, който се приема съгласно параграф 2 от настоящия член, и съдържа полета, в които се въвежда следната информация:

а)	мястото на транспондера или татуировката, датата на поставяне или датата на разчитане на транспондера или татуировката, както и буквено-цифровият код на транспондера или татуировката;

б)	името, животинският вид, породата, полът, цветът, посочената от собственика дата на раждане и всякакви видими или различими особености или характеристики на домашния любимец;

в)	името и информация за контакт на собственика;

г)	името, информация за контакт и подписът на упълномощения ветеринарен лекар, който е издал или попълнил идентификационния документ;

д)	подписът на собственика;

е)	подробни данни за ваксинацията против бяс;

ж)	датата на вземане на кръвна проба за тестовете за титруване на антитела срещу бяс;

з)	съответствие с всички превантивни здравни мерки по отношение на болести или зарази, различни от бяс;

и)	друга информация във връзка със здравния статус на домашния любимец.

2. Комисията приема акт за изпълнение, в който се определя образеца по параграф 1 от настоящия член, както и изискванията относно езиците, оформлението и защитните характеристики на паспорта, посочен в същия параграф, и правилата, необходими за преминаването към паспорт по този образец. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

3. Паспортът, посочен в параграф 1, съдържа номер, състоящ се от кода по ISO на държавата членка на издаване, последван от уникален буквено-цифров код.

Член 22

Издаване и попълване на идентификационния документ, посочен в член 6, буква г)

1. Идентификационният документ, посочен в член 6, буква г), се издава от упълномощен за тази цел ветеринарен лекар, след като:

а)	е проверил, че домашният любимец е маркиран в съответствие с член 17, параграф 1;

б)	е попълнил надлежно съответните полета в идентификационния документ с информацията по член 21, параграф 1, букви а) — г); и

в)	собственикът е подписал идентификационния документ.

2. След като е проверил, че домашният любимец е маркиран в съответствие с член 17, параграф 1, упълномощеният ветеринарен лекар попълва в съответните полета на идентификационния документ информацията по член 21, параграф 1, букви г), е), ж) и з), като по този начин удостоверява съответствието с условията по член 6, букви б) и в) и, където е приложимо, с член 27, буква б), подточка ii).

Независимо от първата алинея вписването на информацията по член 21, параграф 1, буква з) може да се извърши от ветеринарен лекар, който не е упълномощен ветеринарен лекар, ако това е разрешено с делегиран акт, приет съгласно член 19, параграф 1.

3. Упълномощеният ветеринарен лекар, който издава идентификационния документ, съхранява информацията по член 21, параграф 1, букви а) — в) и параграф 3 за минимален период, който се определя от компетентния орган, но който не е по-кратък от три години.

4. При необходимост спазването на условията по параграф 2 от настоящия член може да се документира в повече от един идентификационен документ във формата, предвиден в член 21, параграф 1.

Член 23

Предоставяне на бланки на идентификационни документи

1. Компетентните органи правят необходимото, за да се гарантира, че бланки на идентификационни документи се предоставят единствено на упълномощени ветеринарни лекари и че техните имена и информация за контакт се записват във връзка с номера по член 21, параграф 3.

2. Информацията по параграф 1 се съхранява за минимален период, който се определя от компетентния орган и не е по-кратък от три години.

Член 24

Дерогация от предвидения в член 21, параграф 1 формат на идентификационния документ

1. Чрез дерогация от член 21, параграф 1 държавите членки разрешават движението с нетърговска цел към държава членка от друга държава членка на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, придружени от идентификационния документ, издаден в съответствие с член 26.

2. При необходимост спазването на изискванията по член 6, буква в) се документира в идентификационния документ по параграф 1 след приключване на проверките, предвидени в член 34, параграф 1.

РАЗДЕЛ 2

Идентификационни документи за движението с нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, към държава членка от територия или трета държава

Член 25

Формат и съдържание на идентификационния документ, посочен в член 10, параграф 1, буква д)

1. Идентификационният документ, посочен в член 10, параграф 1, буква д), се представя под формата на ветеринарно-санитарен сертификат в съответствие с образеца, приет съгласно параграф 2 от настоящия член, и съдържа полета, в които се въвежда следната информация:

а)	мястото на транспондера или татуировката, датата на поставяне или датата на разчитане на транспондера или татуировката, както и буквено-цифровият код на транспондера или татуировката;

б)	животинският вид, породата, посочената от собственика дата на раждане, полът и цветът на домашния любимец;

в)	уникалният референтен номер на сертификата;

г)	името и информация за контакт на собственика или на упълномощеното лице;

д)	името, информация за контакт и подписът на длъжностното лице или упълномощения ветеринарен лекар, който е издал идентификационния документ;

е)	подробни данни за ваксинацията против бяс;

ж)	датата на вземане на кръвна проба за тестовете за титруване на антитела срещу бяс;

з)	съответствие с превантивните здравни мерки по отношение на болести или зарази, различни от бяс;

и)	името и подписът на представителя на заверяващия компетентен орган;

й)	наименованието, подпис и информация за контакт на представителя на компетентния орган, извършил проверките по член 34, и датата на тези проверки;

к)	друга информация във връзка със здравния статус на животното.

2. Комисията приема акт за изпълнение, с който определя образеца по параграф 1 от настоящия член, както и изисквания относно езиците, оформлението и валидността на ветеринарно-санитарния сертификат, посочен в същия параграф. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

3. Писмена декларация, подписана от собственика или упълномощеното лице, в която се потвърждава, че движението на домашния любимец в Съюза е с нетърговска цел, е част от идентификационния документ по член 10, параграф 1, буква д).

Член 26

Издаване и попълване на идентификационния документ, посочен в член 10, параграф 1, буква д)

Идентификационният документ, посочен в член 10, параграф 1, буква д), се издава или от официален ветеринарен лекар на територията или третата държава на произход въз основа на удостоверителни документи, или от упълномощен ветеринарен лекар и впоследствие е заверен от компетентния орган на територията или третата държава на произход, след като издаващият ветеринарен лекар:

а)	е проверил, че домашният любимец е маркиран в съответствие с член 17, параграф 1; и

б)	е попълнил надлежно съответните полета в идентификационния документ с информацията по член 25, параграф 1, букви а) — з), като по този начин е удостоверил съответствието с условията по член 10, параграф 1, буква а) и, където е приложимо, с букви б), в) и г).

Член 27

Дерогация от предвидения в член 25, параграф 1 формат на идентификационния документ

Чрез дерогация от член 25, параграф 1 държавите членки разрешават движението с нетърговска цел към тяхната територия на домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, придружени от идентификационния документ, издаден в съответствие с член 22, когато:

а)	идентификационният документ е бил издаден в някоя от териториите или третите държави, посочени съгласно член 13, параграф 1; или

б)

домашните любимци влизат в държава членка след движение или транзитно преминаване през територия или трета държава от държава членка и идентификационният документ е попълнен и издаден от упълномощен ветеринарен лекар, който е удостоверил, че преди да напуснат Съюза, домашните любимци са:

i)	получили ваксината против бяс, предвидена в член 10, параграф 1, буква б); и

ii)	били подложени на тестовете за титруване на антитела срещу бяс, предвидени в член 10, параграф 1, буква в), освен в случай на дерогация, както е предвидено в член 12.

РАЗДЕЛ 3

Идентификационни документи за движението с нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в част Б от приложение I, към държава членка от друга държава членка

Член 28

Формат и съдържание на идентификационния документ, посочен в член 9, параграф 2, буква в)

1. Посредством акт за изпълнение Комисията приема образец на идентификационния документ, посочен в член 9, параграф 2, буква в), който съдържа полета, в които се въвежда следната информация:

а)	характеристиките на маркировката или описанието на домашния любимец, както е предвидено в член 17, параграф 2;

б)	животинският вид и ако е приложимо, породата, датата на раждане, заявена от собственика, полът и цветът на домашния любимец;

в)	името и информация за контакт на собственика;

г)	името, информация за контакт и подписът на упълномощения ветеринарен лекар, който е издал или попълнил идентификационния документ;

д)	подписът на собственика;

е)	данни за всички превантивни здравни мерки по отношение на болести или зарази, различни от бяс;

ж)	друга информация във връзка със здравния статус на домашния любимец.

2. В акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, се определят и изискванията относно езиците, оформлението, валидността или защитните характеристики на идентификационния документ, посочен в същия параграф. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

Член 29

Издаване и попълване на идентификационния документ, посочен в член 9, параграф 2, буква в)

1. Идентификационният документ, посочен в член 9, параграф 2, буква в), се издава от упълномощен за тази цел ветеринарен лекар, след като:

а)	е проверил, че домашният любимец е маркиран или описан в съответствие с член 17, параграф 2;

б)	е попълнил надлежно съответните полета с информацията по член 28, параграф 1, букви а) — г); и

в)	собственикът е подписал идентификационния документ.

2. След като е проверил, че домашният любимец е маркиран или описан в съответствие с член 17, параграф 2, упълномощеният ветеринарен лекар попълва в съответните полета на идентификационния документ, посочен в член 9, параграф 2, буква в), информацията по член 28, параграф 1, букви г) и е), като по този начин удостоверява съответствието с условията по член 9, параграф 2, буква б), когато е приложимо.

РАЗДЕЛ 4

Идентификационни документи за движението с нетърговска цел на домашни любимци от видовете, посочени в част Б от приложение I, към държава членка от територия или трета държава

Член 30

Формат и съдържание на идентификационния документ, посочен в член 14, параграф 2, буква в)

1. Посредством акт за изпълнение Комисията приема образец на идентификационния документ, посочен в член 14, параграф 2, буква в), който съдържа полета, в които се въвежда следната информация:

а)	характеристиките на маркировката или описанието на домашния любимец, както е предвидено в член 17, параграф 2;

б)	животинският вид и ако е приложимо, породата, датата на раждане, заявена от собственика, полът и цветът на домашния любимец;

в)	името и информация за контакт на собственика или на упълномощеното лице;

г)	името, информация за контакт и подписът на издаващото длъжностно лице или упълномощения ветеринарен лекар;

д)	уникалният референтен номер на сертификата;

е)	данни за превантивните здравни мерки по отношение на болести или зарази, различни от бяс;

ж)	името и подписът на представителя на заверяващия компетентен орган;

з)	наименованието, подпис и информация за контакт на представителя на компетентния орган, извършил проверките по член 34, и датата на тези проверки;

и)	друга информация във връзка със здравния статус на домашния любимец.

2. В акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, се определят и изискванията относно езиците, оформлението и валидността на идентификационния документ, посочен в същия параграф. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

Член 31

Издаване и попълване на идентификационния документ, посочен в член 14, параграф 2, буква в)

Идентификационният документ, посочен в член 14, параграф 2, буква в), се издава или от официален ветеринарен лекар на територията или третата държава на произход въз основа на удостоверителни документи, или от упълномощен ветеринарен лекар и впоследствие е заверен от компетентния орган на територията или третата държава на произход, след като издаващият ветеринарен лекар е:

а)	проверил, че домашният любимец е маркиран или описан в съответствие с член 17, параграф 2; и

б)	попълнил надлежно съответните полета в идентификационния документ с информацията по член 30, параграф 1, букви а) — е), като по този начин е удостоверил съответствието с условията по член 14, параграф 2, букви а) и б), където е приложимо.

ГЛАВА VI

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ 1

Дерогация за движението с нетърговска цел на домашни любимци към държавите членки

Член 32

Дерогация от условията, предвидени в членове 6, 9, 10 и 14

1. Чрез дерогация от условията, предвидени в членове 6, 9, 10 и 14, държавите членки могат в извънредни случаи да разрешат движението с нетърговска цел на своя територия на домашни любимци, които не отговарят на условията, определени в посочените членове, при условие че:

а)	собственикът е подал предварително искане за разрешение и държавата членка по местоназначение е предоставила такова разрешение;

б)

домашните любимци са изолирани под официален надзор за срока, необходим, за да се изпълнят посочените условия, който не превишава шест месеца:

i)	на място, одобрено от компетентния орган; и

ii)	в съответствие с условията, посочени в разрешението.

2. Разрешението, посочено в параграф 1, буква а), може да включва позволение за транзитно преминаване през друга държава членка, при условие че държавата членка на транзит е дала предварително своето съгласие на държавата членка по местоназначение.

РАЗДЕЛ 2

Общи условия относно съответствието

Член 33

Проверки на документите и идентичността, които се извършват при движение с нетърговска цел на домашни любимци към държава членка от друга държава членка или от територия или трета държава, посочена в съответствие с член 13, параграф 1 и член 15

1. Без да се засягат разпоредбите на член 16 и за да удостоверят съответствието с глава II, държавите членки извършват по недискриминационен начин проверки на документите и идентичността на домашни любимци, извършващи движение с нетърговска цел към тяхната територия от друга държава членка или от територия или трета държава, посочена в списък съгласно член 13, параграф 1 и ако е приложимо, член 15.

2. Във всеки момент при всяко движение с нетърговска цел към държава членка от друга държава членка или от територия или трета държава, посочена съгласно член 13, параграф 1 и където е приложимо, член 15, по искане на компетентния орган, отговарящ за проверките, предвидени в параграф 1 от настоящия член, собственикът или упълномощеното лице:

а)	представя необходимия съгласно настоящия регламент идентификационен документ на домашния любимец, доказващ съответствие с изискванията за такова движение; и

б)	предоставя домашния любимец на разположение за тези проверки.

Член 34

Проверки на документите и идентичността, които се извършват при движение с нетърговска цел от територия или трета държава, която не е посочена съгласно член 13, параграф 1 или член 15

1. С цел проверка на съответствието с разпоредбите, посочени в глава III, компетентният орган на държавата членка извършва проверки на контролно-пропускателния пункт за пътници на документите и идентичността на домашни любимци, извършващи движение с нетърговска цел към същата държава членка от територия или трета държава, различна от посочените съгласно член 13, параграф 1 и където е приложимо, член 15.

2. При влизането в държава членка от територия или трета държава, различна от посочените съгласно член 13, параграф 1 и където е приложимо, член 15, собственикът или упълномощеното лице се представя на компетентния орган, който се намира на контролно-пропускателния пункт, за извършване на проверките по параграф 1 и:

а)	представя идентификационния документ на домашния любимец, изискван съгласно настоящия регламент, който доказва съответствие с изискванията за такова движение; и

б)	предоставя домашния любимец на разположение за тези проверки.

3. Държавите членки изготвят и редовно актуализират списък на контролно-пропускателните пунктове за пътници.

4. Държавите членки гарантират, че компетентният орган, който са определили за извършване на предвидените в параграф 1 проверки:

а)	е напълно осведомен за правилата, установени в глава III, и служителите на компетентния орган са преминали необходимото обучение за тяхното прилагане;

б)	води регистър на общия брой на извършените проверки и на случаите на несъответствие, установени по време на тези проверки; и

в)	документира извършените проверки в съответното поле на идентификационния документ, когато документирането е необходимо за движение с нетърговска цел към други държави членки, както е предвидено в член 24, параграф 1.

Член 35

Действия в случай на несъответствие, установено при проверките, предвидени в членове 33 и 34

1. Ако при проверките, предвидени в членове 33 и 34, се установи, че домашният любимец не отговаря на условията, установени в глава II или III, компетентният орган, след консултация с официалния ветеринарен лекар и при необходимост със собственика или упълномощеното лице, решава дали да:

а)	върне домашния любимец в държавата или територията на произход;

б)	изолира домашния любимец под официален надзор за срока, необходим за постигане на съответствие с условията, установени в глава II или III; или

в)	като последна мярка,когато не е възможно животното да бъде върнато или изолирането е неосъществимо на практика, да умъртви домашния любимец в съответствие с приложимите национални правила за защитата на домашните любимци при умъртвяване.

2. Ако компетентният орган откаже движение с нетърговска цел на домашни любимци в Съюза, домашните любимци биват изолирани под официален надзор до:

а)	връщането им в държавата или територията на произход; или

б)	приемането на друго административно решение относно тези домашни любимци.

3. Мерките по параграфи 1 и 2 се прилагат за сметка на собственика и без възможност за финансова компенсация на собственика или упълномощеното лице.

Член 36

Предпазни мерки

1. Ако появата или разпространението на бяс или на болест или зараза, различна от бяс, в държава членка, територия или трета държава е възможно да създаде сериозна заплаха за общественото здраве или здравето на животните, Комисията, по собствена инициатива или по искане на държава членка, може посредством акт за изпълнение незабавно и в зависимост от сериозността на ситуацията да приеме една от следните мерки:

а)	преустановяване на движението с нетърговска цел или транзитното преминаване на домашни любимци, идващи от всички краища на съответната държава членка или от част от територията ѝ, или от съответната територия или трета държава;

б)	определяне на специални условия по отношение на движението с нетърговска цел на домашни любимци от всички краища на съответната държава членка или от част от територията ѝ, или от съответната територия или трета държава.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2.

2. В надлежно обосновани случаи, поради императивни съображения за спешност с оглед на справяне с рискове за общественото здраве или здравето на животните, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 41, параграф 3.

Член 37

Задължения за информиране

1. Държавите членки предоставят на обществеността разбираема и леснодостъпна информация относно ветеринарно-санитарните изисквания, приложими за движението на домашни любимци с нетърговска цел, и правилата за проверките на съответствието на такова движение, установени в настоящия регламент.

2. Информацията по параграф 1 включва по-специално следното:

а)	квалификацията, изисквана за лицата, извършващи имплантиране на транспондери, както е предвидено в член 18;

б)	разрешаването на дерогация от условието за ваксинация против бяс на млади домашни любимци от видовете, посочени в част А от приложение I, както е предвидено в членове 7 и 11;

в)

условията, приложими по отношение на движението с нетърговска цел на тяхна територия на домашни любимци:

i)	които не са в съответствие с членове 6, 9, 10 или 14;

ii)	които идват от определени държави и територии, при условията, определени съгласно националните правила, както е предвидено в член 16;

г)	списъка на контролно-пропускателните пунктове за пътници, съставен съгласно член 34, параграф 3, както и информация за компетентния орган, определен да извършва проверките, предвидени в член 34, параграф 4;

д)	условията, приложими по отношение на движението с нетърговска цел на територията на държавите членки на домашни любимци от видовете, посочени в част Б от приложение I, и определени от националните правила, както е предвидено в член 9, параграф 3 и в член 14, параграф 3;

е)	информация относно ваксините против бяс, за които компетентните органи на държавите членки са издали разрешително за пускане на пазара, както е предвидено в точка 1, буква б) от приложение III, и по-конкретно относно съответния протокол за ваксинация.

3. Държавите членки създават страници в интернет, на които предоставят информацията по параграф 1, и съобщават на Комисията адреса в интернет на тези страници.

4. Комисията съдейства на държавите членки в предоставянето на тази информация на обществеността, като представя на своята интернет страница:

а)	линкове към интернет страниците с информация, поддържани от държавите членки; и

б)	информацията, посочена в параграф 2, букви б), г) и д) от настоящия член, и информацията, предоставена на обществеността в съответствие с член 2, параграф 2, буква б), на различни езици в зависимост от случая.

РАЗДЕЛ 3

Процедурни разпоредби

Член 38

Изменения на приложенията

С оглед отчитане на техническия прогрес, научните постижения и защитата на общественото здраве или на здравето на домашните любимци Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 39 за изменение на приложения II — IV.

Член 39

Упражняване на делегирането

1. Правомощието за приемане на делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощията за приемане на делегираните актове, посочени в член 5, параграф 5, член 17, параграф 2, втора алинея, член 19, параграф 1, първа алинея и член 38, се предоставят на Комисията за срок от пет години, считано от 28 юни 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява мълчаливо за периоди с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди края на всеки период.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 5, член 17, параграф 2, втора алинея, член 19, параграф 1, първа алинея и член 38, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 5, член 17, параграф 2, втора алинея, член 19, параграф 1, първа алинея и член 38, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и Съвета за акта или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 40

Процедура по спешност

1. Делегираните актове, приети по настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъдат представени възражения в съответствие с параграф 2. В нотификацията за делегирания акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2. Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 39, параграф 5. В такъв случай Комисията отменя акта веднага след получаването на уведомлението от Европейския парламент или от Съвета за решението да бъдат повдигнати възражения.

Член 41

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден съгласно член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (19). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на определения за представяне на становището срок председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета поиска това.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

Член 42

Санкции

Държавите членки определят правилата относно санкциите, приложими при нарушения на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и с възпиращ ефект.

Държавите членки уведомяват Комисията незабавно за тези разпоредби и за всяко засягащо ги последващо изменение.

ГЛАВА VII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 43

Отмяна

1. Регламент (ЕО) № 998/2003 се отменя, с изключение на част Б, раздел 2 и част В от приложение II, които остават в сила до влизане в сила на актовете за изпълнение, приети съответно съгласно член 13, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент.

Съдържащите се в настоящия регламент позовавания на списъка в акта за изпълнение, приет съгласно член 13, параграф 1 или 2, се считат за позовавания на списъка на трети държави и територии, установен в част Б, раздел 2 и в част В от приложение II към Регламент (ЕО) № 998/2003 съответно до датата на влизане в сила на посочените актове за изпълнение.

2. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложение V.

3. Отмяната на Регламент (ЕО) № 998/2003 не засяга оставането в сила на Делегиран регламент (ЕС) № 1152/2011 на Комисията от 14 юли 2011 г. за допълване на Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на превантивните здравни мерки за контрол на заразяването с Echinococcus multilocularis при кучетата (20), приет съгласно член 5, параграф 1, втора алинея от посочения регламент.

Член 44

Преходни мерки относно идентификационните документи

1. Чрез дерогация от член 21, параграф 1 идентификационният документ, посочен в член 6, буква г), се счита за съответстващ на настоящия регламент, ако е:

а)	изготвен в съответствие с образеца на паспорт, установен с Решение 2003/803/ЕО; и

б)	издаден преди 29 декември 2014 г.

2. Чрез дерогация от член 25, параграф 1 и член 27, буква а) идентификационният документ, посочен в член 10, параграф 1, буква д), се счита за съответстващ на настоящия регламент, ако е:

а)	изготвен в съответствие с образеца на сертификат в приложение II към Решение 2011/874/ЕС или — когато е приложимо — образеца на паспорт, установен с Решение 2003/803/ЕО; и

б)	издаден преди 29 декември 2014 г.

Член 45

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 29 декември 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 12 юни 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

L. CREIGHTON

(1) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 119.

(2) Позиция на Европейския парламент от 23 май 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 10 юни 2013 г.

(3) ОВ L 146, 13.6.2003 г., стр. 1.

(4) ОВ L 132, 29.5.2010 г., стр. 3.

(5) ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54.

(6) ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14.

(7) ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 74.

(8) ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55.

(9) ОВ L 61, 3.3.1997 г., стр. 1.

(10) Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29).

(11) Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56).

(12) Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1).

(13) Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1).

(14) ОВ L 79, 30.3.2000 г., стр. 40.

(15) ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

(16) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(17) ОВ L 312, 27.11.2003 г., стр. 1.

(18) ОВ L 343, 23.12.2011 г., стр. 65.

(19) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(20) ОВ L 296, 15.11.2011 г., стр. 6.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Видове домашни любимци

ЧАСТ A

Кучета (Canis lupus familiaris)

Котки (Felis silvestris catus)

Порове (Mustela putorius furo)

ЧАСТ Б

Безгръбначни (с изключение на пчели и земни пчели, попадащи в обхвата на член 8 от Директива 92/65/ЕИО, и мекотели и ракообразни, посочени съответно в член 3, параграф 1, буква д), подточки ii) и iii) от Директива 2006/88/ЕО).

Декоративни водни животни, както са определени в член 3, буква к) от Директива 2006/88/ЕО и които са изключени от обхвата на тази директива с член 2, параграф 1, буква а) от нея.

Земноводни

Влечуги

Птици: екземпляри от птичи видове, различни от посочените в член 2 от Директива 2009/158/ЕО.

Бозайници: гризачи и зайци, различни от тези, които са предназначени за производството на храни и са определени като лагоморфни в приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Технически изисквания по отношение на транспондерите

Транспондерите трябва:

а)	да отговарят на стандарт по ISO 11784 и да използват технологията HDX или FDX-B; и

б)	да могат да бъдат разчитани посредством четящо устройство, съвместимо със стандарта по ISO 11785.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Изисквания по отношение на валидността на ваксините против бяс

Ваксината против бяс трябва:

а)

да е различна от жива модифицирана ваксина и да попада в една от следните категории:

i)	инактивирана ваксина, съдържаща най-малко една антигенна единица на доза (препоръка на Световната здравна организация); или

ii)	рекомбинирана ваксина, представяща имунизиращия гликопротеин на вируса на болестта бяс в жив вирусен вектор;

б)

ако е поставена в държава членка — да има разрешително за пускане на пазара в съответствие със:

i)	член 5 от Директива 2001/82/ЕО; или

ii)	член 3 от Регламент (ЕО) № 726/2004;

в)

ако е поставена в територия или трета държава, за ваксината трябва да е предоставено одобрение или разрешение от компетентния орган, като тя трябва да отговаря най-малко на изискванията, определени в съответната част от главата, посветена на болестта бяс в Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация за здравеопазване на животните.

Ваксинацията против бяс трябва да отговаря на следните условия:

а)	ваксината е поставена от упълномощен ветеринарен лекар;

б)	домашният любимец е най-малко на дванадесет седмици по време на поставяне на ваксината;

в)	датата на поставяне на ваксината е посочена от упълномощен или официален ветеринарен лекар в съответния раздел на идентификационния документ;

г)	датата на поставяне на ваксината по буква в) не предхожда датата на поставяне на транспондера или татуировката или датата на разчитане на транспондера или татуировката, посочени в съответния раздел на идентификационния документ;

д)

периодът на валидност на ваксинацията започва да тече от създаването на защитен имунитет, което не може да е по-рано от 21 дни от извършването на ваксинационния протокол, изискван от производителя за първоначалната ваксинация, и продължава до края на срока на защитния имунитет, както е предписано в техническата спецификация на разрешителното за пускане на пазара, посочено в точка 1, буква б), или в одобрението или разрешението, посочено в точка 1, буква в), за ваксината против бяс в държавата членка или територията или третата държава, в която е поставена ваксината.

Периодът на валидност на ваксинацията е посочен от упълномощен или официален ветеринарен лекар в съответния раздел на идентификационния документ;

е)	повторната ваксинация трябва да се счита за първоначална ваксинация, ако не е направена в срока на валидност на предходната ваксинация, посочен в буква д).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Изисквания по отношение на валидността на тестовете за титруване на антитела срещу бяс

1.	Вземането на кръвните проби, необходими за тестовете за титруване на антитела срещу бяс, трябва да се извършва от упълномощен ветеринарен лекар и да се документира в съответния раздел на идентификационния документ.

Тестът за титруване на антитела срещу бяс:

а)

трябва да бъде извършен върху кръвна проба, взета най-рано 30 дни след датата на ваксинацията; и:

не по-малко от три месеца преди датата на:

—	движението с нетърговска цел от територия или трета държава, различна от посочените в актовете за изпълнение, приети съгласно член 13, параграф 1 или 2, или

—	транзитното преминаване през такава територия или трета държава, ако не са изпълнени условията, определени в член 12, буква в); или

ii)

преди домашният любимец да е напуснал Съюза с цел движение към или транзитно преминаване през територия или трета държава, различна от посочените съгласно член 13, параграф 1 или 2; идентификационният документ във формата, предвиден в член 21, параграф 1, трябва да потвърждава, че преди датата на движението е извършен тест за титруване на антитела срещу бяс, който е показал благоприятен резултат;

б)

трябва да показва, че нивото на антитела, неутрализиращи вируса на болестта бяс в серум, е равно на или по-голямо от 0,5 IU/ml, като се използва метод, предписан в съответната част от главата, посветена на болестта бяс в Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация за здравеопазване на животните;

в)	трябва да е извършен в лаборатория, одобрена в съответствие с член 3 от Решение 2000/258/ЕО;

г)	не трябва се подновява след задоволителния резултат, описан в буква б), при условие че домашният любимец е повторно ваксинирано в рамките на периода на валидност на предходната ваксинация, посочен в точка 2, буква г) от приложение III.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Таблица на съответствието, посочена в член 43, параграф 2

Регламент (ЕО) № 998/2003	Настоящият регламент
Член 1	Член 1
Член 2, първа алинея	Член 2, параграф 1
Член 2, втора алинея	Член 2, параграф 2, буква а)
Член 2, трета алинея	Член 2, параграф 2, буква б)
Член 3, буква а)	Член 3, букви а) и б)
Член 3, буква б)	Член 3, буква e)
Член 3, буква в)	Член 2, параграф 1
Член 4, параграф 1, първа алинея
	Член 17, параграф 1, първа алинея
Член 4, параграф 1, втора алинея	Член 17, параграф 1, втора алинея
Член 4, параграф 2	—
Член 4, параграф 3	—
Член 4, параграф 4	—
Член 5, параграф 1, буква а)	Член 6, буква а)
Член 5, параграф 1, буква б)	Член 6, буква г)
Член 5, параграф 1, буква б), подточка i)	Член 6, буква б)
Член 5, параграф 1, буква б), подточка ii)	Член 6, буква в)
Член 5, параграф 1, втора алинея	Член 19
Член 5, параграф 2	Член 7
Член 6	—
Член 7	Член 5, параграф 5, членове 9, 14 и 28
Член 8, параграф 1	Членове 10 и 12
Член 8, параграф 2	Член 10, параграф 1, буква д) и член 27
Член 8, параграф 3, буква а)	Член 13, параграф 1
Член 8, параграф 3, буква б)	Член 16
Член 8, параграф 3, буква в)	Член 11
Член 8, параграф 4	Член 25, параграфи 1 и 2
Член 9	Член 14 и член 30, параграфи 1 и 2
Член 10, първа алинея	Член 13, параграф 2
Член 10, втора алинея	Член 13, параграф 3
Член 11, първо изречение	Член 37, параграф 1
Член 11, второ изречение	Член 34 параграф 4, буква а)
Член 12, първа алинея, уводна фраза и буква а)	Член 10, параграф 2 и член 34, параграф 1
Член 12, първа алинея, уводна фраза и буква б)	Член 5, параграф 4
Член 12, втора алинея	Член 34, параграф 3 и член 37, параграф 2, буква г)
Член 13	Член 34, параграф 3 и член 37, параграф 2, буква г)
Член 14, първа алинея	Член 34, параграф 2, буква а)
Член 14, втора алинея	Член 17, параграф 1, втора алинея
Член 14, трета алинея	Член 35, параграфи 1 и 3
Член 14, четвърта алинея	Член 35, параграф 2
Член 15	Приложение IV, точка 1 и точка 2, буква в)
Член 16	—
Член 17, първа алинея	—
Член 17, втора алинея	Член 21, параграф 1
Член 18, първа алинея	—
Член 18, втора алинея	Член 36
Член 19	Член 13, параграф 3 и член 5, параграф 5
Член 19а, параграфи 1 и 2	Член 38
Член 19а, параграф 3	—
Член 19б, параграф 1	Член 39, параграф 2
Член 19б, параграф 2	Член 39, параграф 4
Член 19б, параграф 3	Член 39, параграф 1
Член 19в, параграфи 1 и 3	Член 39, параграф 3
Член 19в, параграф 2	—
Член 19г, параграфи 1 и 2	Член 39, параграф 5
Член 19г, параграф 3	—
Членове 20 — 23	—
Член 24, параграфи 1, 2 и 3	Член 41, параграфи 1, 2 и 3
Член 24, параграфи 4 и 5	—
Член 25	Член 45
Приложение I	Приложение I
Приложение Iа	Приложение II
Приложение Iб	Приложение III
Част А и част Б, раздел 1 от приложение II	—
Част Б, раздел 2 от приложение II	Член 13, параграф 1
Част В от приложение II	Член 13, параграф 2

ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА

В рамките на Стратегията на Европейския съюз за защита и хуманно отношение към животните (1) Комисията ще проучи хуманното отношение към котките и кучетата, обект на дейности с търговска цел.

Ако в резултат на проучването бъде установено, че тези дейности с търговска цел водят до рискове за здравето, Комисията ще разгледа съответните възможности за защита на здравето на човека и животните. Тя би могла например да представи на Европейския парламент и на Съвета предложение за адаптиране на сега действащото законодателство на Съюза относно търговията с кучета и котки, включително въвеждането на системи за тяхната регистрация, които да бъдат съвместими и достъпни във всички държави членки.

С оглед на гореизложеното Комисията ще направи оценка доколко осъществимо и уместно е подобни системи за регистрация да обхванат и котките, и кучетата, маркирани и идентифицирани в съответствие със законодателството на Съюза относно движението на домашни любимци с нетърговска цел.

(1) COM(2012) 6 final/2 — Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно стратегията на Европейския съюз за защита и хуманно отношение към животните за периода 2012—2015 г.

28.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/27

ДИРЕКТИВА 2013/29/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 юни 2013 година

за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (преработен текст)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

В Директива 2007/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 година относно пускането на пазара на пиротехнически изделия (3) бяха внесени редица съществени изменения (4). Тъй като трябва да се извършат допълнителни изменения и с оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

С Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти (5) се определят правилата за акредитацията на органите за оценяване на съответствието, предвижда се рамка за надзора на пазара на продукти и за осъществяване на контрол върху продуктите от трети държави и се установяват общите принципи относно маркировката „СЕ“.

(3)

Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти (6) определя общи принципи и референтни разпоредби, предназначени да се прилагат в секторното законодателство, с цел да се създаде съгласувана основа за преразглеждане или преработване на това законодателство. Директива 2007/23/ЕО следва да бъде съобразена с посоченото решение.

(4)	Действащите законови, подзаконови и административни разпоредби, които са в сила в държавите членки относно предоставянето на пазара на пиротехнически изделия, се различават, по-специално по отношение на аспекти като безопасност и функционални характеристики.

(5)

Тъй като съществува вероятност законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки да създадат бариери пред търговията в рамките на Съюза, е необходимо тези разпоредби да бъдат хармонизирани, за да се гарантира свободното движение на пиротехнически изделия в рамките на вътрешния пазар и същевременно да се осигури високо ниво на защита на човешкото здраве и безопасност и защита на потребителите и професионалните крайни ползватели. Такова високо ниво на защита следва да включва спазване на съответните възрастови граници, свързани с потребителите на пиротехнически изделия.

(6)	Директива 93/15/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. за хармонизиране на разпоредбите, свързани с пускането на пазара и надзора на взривни вещества с гражданско предназначение (7), изключва пиротехническите изделия от своето приложно поле.

(7)

Безопасността при складиране се урежда с Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (8), като с посочената директива се установяват изисквания за безопасност за предприятията, в които има взривни вещества, включително пиротехнически вещества.

(8)	По отношение на безопасността при транспортиране правилата за превоза на пиротехнически изделия са обхванати от международни конвенции и споразумения, включително Препоръките на ООН за превоз на опасни товари. Поради това тези аспекти не следва да са в приложното поле на настоящата директива.

(9)	Настоящата директива се прилага за всички начини на доставка, включително за продажбите от разстояние.

(10)

Настоящата директива не следва да се прилага за пиротехническите изделия, за които се прилагат Директива 96/98/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. относно морското оборудване (9) и съответните международни конвенции, посочени в нея. Също така тя не следва да се прилага за ударните капси, предназначени за детски играчки, включени в приложното поле на Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно безопасността на детските играчки (10).

(11)

Фойерверките, които са произведени от производител за негова собствена употреба и са одобрени за употреба изключително на нейна територия от държавата членка, в която е установен производителят, и които остават на територията на тази държава членка, не следва да се смятат за предоставени на пазара и поради това не следва да е необходимо да отговарят на настоящата директива.

(12)

Когато изискванията, установени в настоящата директива, са изпълнени, не следва държавите членки да могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват свободното движение на пиротехнически изделия. Настоящата директива следва да се прилага, без да засяга националното законодателство относно лицензирането от държавите членки на производители, дистрибутори и вносители.

(13)	Пиротехническите изделия следва да включват фойерверки, сценични пиротехнически изделия и други пиротехнически изделия за технически цели, като например газови генератори, използвани във въздушни възглавници или в системи за предварително обтягане на обезопасителни колани.

(14)	С цел да се гарантират достатъчно високи нива на защита пиротехническите изделия следва да бъдат категоризирани съобразно тяхната степен на опасност от гледна точка на вида употреба, предназначението им или нивото им на шум.

(15)

Като се имат предвид опасностите, присъщи на употребата на пиротехнически изделия, е целесъобразно да се определят възрастови граници за предоставянето им на лица и да се гарантира, че етикетите им предоставят достатъчна и подходяща информация за безопасната им употреба, за да се защитят човешкото здраве и безопасност и околната среда. Някои пиротехнически изделия следва да бъдат предоставяни само на лица с необходимите познания, умения и опит. По отношение на пиротехническите изделия за превозни средства изискванията за етикетиране следва да отчитат актуалните практики, както и факта, че тези изделия се доставят изключително на професионални ползватели.

(16)

Употребата на пиротехнически изделия и по-специално употребата на фойерверки зависи от подчертано разнообразните културни обичаи и традиции в отделните държави членки. Поради това е необходимо да се позволи на държавите членки да приемат национални мерки за ограничаване на употребата или продажбата на масовия потребител на някои категории пиротехнически изделия поради съображения наред с другото и за обществена сигурност или здраве и безопасност.

(17)

Икономическите оператори следва да отговарят за съответствието на пиротехническите изделия с изискванията на настоящата директива в зависимост от съответната си роля във веригата на доставка, за да се осигури високо ниво на защита на обществените интереси, като здравето и безопасността, и защитата на потребителите и да се гарантира лоялна конкуренция на пазара на Съюза.

(18)

Всички икономически оператори, които вземат участие във веригата на доставка и дистрибуция, следва да предприемат подходящите мерки, за да гарантират, че предоставят на пазара само пиротехнически изделия, които са в съответствие с настоящата директива. Необходимо е да се предвиди ясно и пропорционално разпределение на задълженията, което отговаря на ролята на всеки икономически оператор във веригата на доставка и дистрибуция.

(19)	С цел да се улесни комуникацията между икономическите оператори, органите за надзор на пазара и потребителите държавите членки следва също така да насърчават икономическите оператори да включват интернет адрес в допълнение към пощенския адрес.

(20)	Производителят, имащ подробни познания за процеса на проектиране и производство, е в най-добра позиция да проведе процедурата за оценяване на съответствието. Поради това оценяването на съответствието следва да остане задължение единствено и само на производителя.

(21)

Необходимо е да се гарантира, че пиротехническите изделия от трети държави, въвеждани на пазара на Съюза, отговарят на изискванията на настоящата директива, и по-специално, че производителите са извършили подходящите процедури за оценяване на съответствието по отношение на тези пиротехнически изделия. Поради това следва да се предвиди, че вносителите се уверяват, че пиротехническите изделия, които пускат на пазара, отговарят на изискванията на настоящата директива и че не пускат на пазара пиротехнически изделия, които не отговарят на тези изисквания или представляват риск. Следва също така да се предвиди, че вносителите се уверяват, че процедурите за оценяване на съответствието са били проведени и че маркировката на пиротехническите изделия и документацията, изготвена от производителите, са на разположение за проверка от компетентните национални органи.

(22)

Дистрибуторът предоставя пиротехническо изделие на пазара, след като изделието е било пуснато на пазара от производителя или вносителя, и следва да действа с дължимата грижа, така че да гарантира, че неговите действия спрямо пиротехническото изделие не се отразяват неблагоприятно на съответствието на пиротехническото изделие.

(23)

Всеки икономически оператор, който пуска на пазара пиротехническо изделие със своето име или търговска марка или изменя пиротехническо изделие по начин, който може да засегне съответствието с изискванията на настоящата директива, следва да бъде считан за производител на пиротехническото изделие и следва да поеме задълженията на производителя.

(24)

Тъй като дистрибуторите и вносителите са близо до пазара, те следва да бъдат включени в задачите по надзор на пазара, изпълнявани от компетентните национални органи, и следва да бъдат готови да участват активно, като предоставят на тези органи цялата необходима информация, свързана със съответното пиротехническо изделие.

(25)

Когато съхраняват информацията, изисквана съгласно настоящата директива за идентифициране на други икономически оператори, от икономическите оператори следва да не се изисква да актуализират тази информация по отношение на други икономически оператори, които са им доставили дадено пиротехническо изделие или на които те са доставили дадено пиротехническо изделие.

(26)	Целесъобразно е да се установят съществени изисквания за безопасност за пиротехническите изделия, за да се защитят потребителите и да се предотвратят злополуки.

(27)

Някои пиротехнически изделия, по-специално тези за превозни средства като газови генератори за въздушни възглавници, съдържат малки количества промишлени взривни добавки и взривни вещества за военни цели. След приемането на Директива 2007/23/ЕО стана ясно, че няма да е възможно да се заменят тези вещества като добавки в състав със строго възпламенително предназначение, където те се използват за подобряване на енергийния баланс. Поради това същественото изискване за безопасност, което ограничава употребата на промишлени взривни добавки и взривни вещества за военни цели, следва да бъде изменено.

(28)

С цел улесняване на оценяването на съответствието със съществените изисквания за безопасност, предвидени в настоящата директива, е необходимо да се предвиди презумпция за съответствие за пиротехническите изделия, които отговарят на хармонизираните стандарти, приети съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация и за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11) с цел определяне на подробните технически спецификации по отношение на тези изисквания.

(29)	В Регламент (ЕС) № 1025/2012 се предвижда процедура за възражения срещу хармонизирани стандарти, когато тези стандарти не отговарят напълно на изискванията по настоящата директива.

(30)

За да се даде възможност на икономическите оператори да докажат, а на компетентните органи да гарантират, че предоставените на пазара пиротехнически изделия отговарят на съществените изисквания за безопасност, е необходимо да се предвидят процедури за оценяване на съответствието. С Решение № 768/2008/ЕО се определят модули за процедури за оценяване на съответствието, които включват процедури — от най-малко ограничителната до тази с най-строги изисквания, пропорционално на степента на риска и необходимото ниво на безопасност. За да се осигури междусекторна последователност и да се избегнат ad hoc варианти, процедурите за оценяване на съответствието следва да бъдат избрани измежду тези модули.

(31)	Производителите следва да изготвят ЕС декларация за съответствие, за да предоставят информацията, изисквана по настоящата директива, за съответствието на пиротехническото изделие с изискванията на настоящата директива и друго съответно законодателство на Съюза за хармонизация.

(32)

За да се гарантира реален достъп до информация за целите на надзора на пазара, информацията, необходима за определяне на всички приложими актове на Съюза, следва да бъде налична в единна ЕС декларация за съответствие. За да се намали административната тежест за икономическите оператори, тази единна ЕС декларация за съответствие може да представлява досие, включващо съответните отделни ЕС декларации за съответствие.

(33)

Маркировката „CE“, указваща съответствието на пиротехническото изделие, е видимата последица от цял един процес, включващ оценяване на съответствието в широк смисъл. Общите принципи, уреждащи маркировката „СЕ“, са установени в Регламент (ЕО) № 765/2008. Правилата за нанасяне на маркировката „СЕ“ следва да бъдат установени в настоящата директива.

(34)	Процедурите за оценяване на съответствието, установени в настоящата директива, изискват намесата на органи за оценяване на съответствието, които са нотифицирани от държавите членки на Комисията.

(35)

Опитът показа, че критериите, установени в Директива 2007/23/ЕО, които трябва да бъдат изпълнени от органите за оценяване на съответствието, за да бъдат нотифицирани на Комисията, не са достатъчни, за да гарантират еднакво високи резултати от работата на нотифицираните органи в целия Съюз. От съществено значение е обаче нотифицираните органи да осъществяват функциите си на едно и също ниво и в условията на лоялна конкуренция. Това налага установяването на задължителни изисквания за органите за оценяване на съответствието, желаещи да бъдат нотифицирани с оглед извършване на услуги по оценяване на съответствието.

(36)	С цел осигуряване на сходно ниво на качеството при оценяването на съответствието, е необходимо също така да се определят изискванията за нотифициращите органи и другите органи, участващи в оценката, нотифицирането и наблюдението на нотифицираните органи.

(37)

Системата, установена с настоящата директива, следва да се допълни със системата за акредитация, предвидена в Регламент (ЕО) № 765/2008. Тъй като акредитацията е важно средство за проверка на компетентността на органите за оценяване на съответствието, тя също следва да бъде използвана за целите на нотифицирането.

(38)

Прозрачната акредитация, предвидена в Регламент (ЕО) № 765/2008, осигуряваща необходимото ниво на доверие в сертификатите за съответствие, следва да се разглежда от националните органи на публичната власт в целия Съюз като предпочитано средство за доказване на техническата компетентност на органите за оценяване на съответствието. Въпреки това, националните органи могат да счетат, че притежават подходящите средства сами да извършват тази оценка. В такива случаи, с цел да се гарантира подходящото ниво на доверие в оценките, извършвани от други национални органи, те следва да предоставят на Комисията и на другите държави членки необходимите документи, доказващи съответствието на оценените органи за оценяване на съответствието с приложимите регулаторни изисквания.

(39)

Органите за оценяване на съответствието често възлагат части от своите дейности, свързани с оценяването на съответствието, на подизпълнители или използват свои поделения за тази цел. С цел запазване нивото на защита, изисквано за пиротехническите изделия, които се пускат на пазара на Съюза, е от съществено значение подизпълнителите и поделенията, извършващи оценяване на съответствието, да отговарят на същите изисквания като нотифицираните органи във връзка със задачи по оценяване на съответствието. Следователно е важно оценката на компетентността и работата на органите, които ще бъдат нотифицирани, както и наблюдението на вече нотифицираните органи, да обхващат също и дейностите, извършвани от подизпълнители и поделения.

(40)	Необходимо е да се повишат ефикасността и прозрачността на процедурата по нотифициране и, по-специално, тя да бъде адаптирана към новите технологии, за да се даде възможност за нотифициране по електронен път.

(41)

Тъй като нотифицираните органи могат да предлагат своите услуги в целия Съюз, е целесъобразно да се даде възможност на другите държави членки и на Комисията да повдигат възражения относно нотифициран орган. Следователно е важно да се определи срок, през който всякакви съмнения или съображения относно компетентността на органите за оценяване на съответствието да бъдат изяснени, преди те да започнат да функционират като нотифицирани органи.

(42)

В интерес на конкурентоспособността е от съществено значение нотифицираните органи да прилагат процедурите за оценяване на съответствието, без да се създава ненужна тежест за икономическите оператори. По същата причина, както и за да се гарантира еднаквото третиране на икономическите оператори, трябва да се осигури съответствие в техническото прилагане на процедурите за оценяване на съответствието. Това може да се постигне най-добре посредством съответната координация и сътрудничество между нотифицираните органи.

(43)

Държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че пиротехническите изделия могат да бъдат пускани на пазара само ако не застрашават здравето и безопасността на хората при подходящото им съхранение и употреба по предназначение или при условия на употреба, които разумно могат да бъдат предвидени. Пиротехническите изделия следва да бъдат считани за несъответстващи на съществените изисквания за безопасност, установени в настоящата директива, само при условия на употреба, които разумно могат да бъдат предвидени, т.е. когато такава употреба би могла да възникне от законосъобразно и лесно предвидимо човешко поведение.

(44)

С цел гарантиране на правна сигурност е необходимо да се поясни, че предвидените в Регламент (ЕО) № 765/2008 правила за надзора на пазара на Съюза и за контрола на продуктите, въвеждани на пазара на Съюза, се прилагат и по отношение на пиротехническите изделия. Настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки при избора на компетентните органи за изпълнението на тези задачи.

(45)	Групи пиротехнически изделия, които имат сходно проектиране, функция или начин на действие, следва да бъдат оценявани от нотифицираните органи като класове продукти.

(46)

Необходима е предпазна процедура, която да даде възможност за оспорване на съответствието на пиротехническо изделие. С цел повишаване на прозрачността и намаляване на времето за провеждане е необходимо усъвършенстване на съществуващата предпазна процедура, за да може тя да се прилага по-ефикасно и да се ползва експертният опит, с който разполагат държавите членки.

(47)

Съществуващата система следва да бъде допълнена от процедура, при която заинтересованите страни да бъдат информирани относно планираните мерки по отношение на пиротехническите изделия, представляващи риск за здравето или безопасността на хората или за други аспекти на защитата на обществения интерес. Тя следва също така да позволява на органите за надзор на пазара, в сътрудничество със съответните икономически оператори, да предприемат действия на по-ранен етап по отношение на такива пиротехнически изделия.

(48)	Не следва да се изисква допълнителна намеса на Комисията в случаите, когато между държавите членки и Комисията е постигнато съгласие по отношение основателността на мярката, предприета от дадена държава членка, освен когато несъответствието се дължи на недостатъци на хармонизиран стандарт.

(49)

В интерес на производителя и на вносителя е да доставят безопасни пиротехнически изделия, за да избегнат разходи, породени от отговорността за дефектни изделия, причиняващи вреди на хора и частна собственост. В тази връзка Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (12), допълва настоящата директива, тъй като Директива 85/374/ЕИО налага на производителите и вносителите строг режим на обективна отговорност и гарантира съответно ниво на защита на потребителите. Освен това Директива 85/374/ЕИО предвижда, че нотифицираните органи следва да бъдат съответно застраховани по отношение на професионалната си дейност, освен ако отговорността им е поета от държавата в съответствие с националното право или самата държава членка е пряко отговорна за изпитванията.

(50)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (13).

(51)	Процедурата по консултиране следва да се използва за приемането на актове за изпълнение, изискващи от нотифициращите държави членки да предприемат необходимите коригиращи мерки спрямо нотифицираните органи, които не изпълняват или са престанали да изпълняват изискванията за тяхната нотификация.

(52)

Процедурата по разглеждане следва да се използва за приемането на актове за изпълнение, с които се определя единна система за номериране с цел идентификация на пиротехническите изделия и на практическите ред и условия по отношение на регистър с регистрационни номера на пиротехническите изделия, както и за редовното събиране и актуализиране на данните за злополуките, свързани с пиротехнически изделия.

(53)	Процедурата по разглеждане следва също така да се използва при приемането на актове за изпълнение по отношение на съответстващи пиротехнически изделия, които представляват риск за здравето или безопасността на хората, или по отношение на други аспекти на защитата на обществения интерес.

(54)	Комисията следва да приеме актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани със съответстващи пиротехнически изделия, които представляват риск за здравето или безопасността на хората, наложителни причини за спешност изискват това.

(55)

В съответствие с установената практика комитетът, учреден с настоящата директива, може да играе полезна роля при разглеждането на въпроси във връзка с прилагането на настоящата директива, които са повдигнати от неговия председател или от представител на държава членка в съответствие с неговия процедурен правилник.

(56)	Комисията следва посредством актове за изпълнение и, предвид специалния им характер, без да прилага Регламент (ЕС) № 182/2011, да установи дали мерките, взети от държавите членки по отношение на пиротехнически изделия, които не са в съответствие, са обосновани или не.

(57)	Държавите членки следва да постановят правила за санкции, приложими към нарушения на разпоредбите на националното право, прието съгласно настоящата директива, и да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

(58)

Необходимо е да се предостави време на производителите и вносителите да упражнят всички права съгласно действащите национални мерки преди датата на прилагане на националните мерки, транспониращи настоящата директива, например за да продадат наличните произведени продукти. Необходимо е следователно да се предвидят разумни преходни разпоредби, които да дадат възможност за предоставянето на пазара, без да е необходимо спазване на допълнителни изисквания по отношение на продуктите, на пиротехническите изделия, вече пуснати на пазара в съответствие с Директива 2007/23/ЕО преди началната дата на прилагане на националните мерки, транспониращи настоящата директива. Следователно дистрибуторите следва да могат да доставят пиротехнически изделия, които са били пуснати на пазара, а именно които вече са налични във веригата на дистрибуция преди началната дата на прилагане на националните мерки по транспониране на настоящата директива.

(59)

Пиротехническите изделия за превозни средства са предназначени за жизнения цикъл на превозното средство и следователно за тях са необходими специални преходни разпоредби. Необходимо е такова пиротехническо изделие да отговаря на правните изисквания, приложими към момента на предоставянето му на пазара за първи път, и за периода на жизнения цикъл на превозното средство, в което е монтирано.

(60)	За да се гарантира непрекъснатото използване на определени пиротехнически изделия, по-специално в автомобилната индустрия, е необходимо точка 4 от приложение I да се прилага, считано от 4 юли 2013 г.

(61)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно да се гарантира, че пиротехническите изделия на пазара отговарят на изискванията за високо ниво на защита на здравето и безопасността и на другите обществени интереси, като едновременно с това се осигурява функционирането на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради мащаба и последиците си може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, той може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, съдържащите се в настоящата директива мерки не надхвърлят необходимото за постигане на тази цел.

(62)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от Директива 2007/23/ЕО.

(63)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното законодателство и за прилагане на директивата, установени в приложение IV, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

1. Настоящата директива установява правила, предназначени за гарантиране на свободното движение на пиротехнически изделия в рамките на вътрешния пазар, като осигурява високо ниво на защита на човешкото здраве и обществената сигурност и защита и безопасност на потребителите и отчита съответните аспекти, свързани с опазване на околната среда.

2. Настоящата директива установява съществените изисквания за безопасност, на които пиротехническите изделия трябва да отговарят с оглед предоставянето им на пазара. Тези изисквания са установени в приложение I.

Член 2

Приложно поле

1. Настоящата директива се прилага за пиротехническите изделия.

2. Настоящата директива не се прилага за:

а)	пиротехнически изделия, предназначени за нетърговска употреба в съответствие с националното право, от въоръжените сили, полицията или службите за пожарна безопасност;

б)	оборудването, което попада в приложното поле на Директива 96/98/ЕО;

в)	пиротехнически изделия, предназначени за използване от въздухоплавателната индустрия;

г)	ударни капси, специално предназначени за играчки, попадащи в приложното поле на Директива 2009/48/ЕО;

д)	взривни вещества, които попадат в приложното поле на Директива 93/15/ЕИО;

е)	боеприпаси;

ж)	фойерверки, които са произведени от производител за негова собствена употреба и са одобрени за употреба изключително на нейна територия от държавата членка, в която е установен производителят, и които остават на територията на тази държава членка.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)	„пиротехническо изделие“ означава всяко изделие, което съдържа взривни вещества или взривна смес от вещества, предназначено да произведе топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащи се екзотермични химични реакции;

2)	„фойерверк“ означава пиротехническо изделие за увеселителни цели;

3)	„сценични пиротехнически изделия“ означава пиротехнически изделия, предназначени за употреба на сцена в закрити помещения или на открито, включително във филмови или телевизионни продукции, или за друга сходна употреба;

4)	„пиротехнически изделия за превозни средства“ означава части от устройства за безопасност в превозни средства, които съдържат пиротехнически вещества, използвани за задействане на тези или други устройства;

5)	„боеприпаси“ означава снаряди, метателни заряди и халосни боеприпаси, използвани в преносимо огнестрелно оръжие, други огнестрелни оръжия и артилерия;

6)	„лице със специализирани познания“ означава лице, което е оправомощено съгласно законодателството на държава членка да борави със и/или използва на нейна територия фойерверки от категория F4, сценични пиротехнически изделия от категория Т2 и/или други пиротехнически изделия от категория Р2;

7)	„предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на пиротехническо изделие за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

8)	„пускане на пазара“ означава предоставянето на пиротехническо изделие на пазара на Съюза за първи път;

9)	„производител“ означава физическо или юридическо лице, което произвежда пиротехническо изделие или което възлага проектирането или производството на такова изделие, и предлага това пиротехническо изделие на пазара със своето име или търговска марка;

10)	„вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което пуска на пазара на Съюза пиротехническо изделие от трета държава;

11)	„дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя пиротехническо изделие на пазара;

12)	„икономически оператори“ означава производителят, вносителят и дистрибуторът;

13)	„техническа спецификация“ означава документ, определящ техническите изисквания, които трябва да са изпълнени за определено пиротехническо изделие;

14)	„хармонизиран стандарт“ означава хармонизиран стандарт по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1025/2012;

15)	„акредитация“ означава акредитацията по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент (ЕО) № 765/2008;

16)	„национален орган по акредитация“ означава националният орган по акредитация по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент (ЕО) № 765/2008;

17)	„оценяване на съответствието“ означава процес, който доказва дали са изпълнени съществените изисквания за безопасност по настоящата директива, свързани с дадено пиротехническо изделие;

18)	„орган за оценяване на съответствието“ означава орган, осъществяващ дейности по оценяване на съответствието, включително калибриране, изпитване, сертификация и контрол;

19)	„изземване“ означава всяка мярка, целяща да постигне връщане на пиротехническо изделие, което вече е било предоставено на крайния ползвател;

20)	„изтегляне“ означава всяка мярка, целяща предотвратяване на предоставянето на пазара на пиротехническо изделие, което е във веригата на доставка;

21)	„законодателство на Съюза за хармонизация“ е законодателството на Съюза, което хармонизира условията за предлагане на продукти на пазара;

22)	„маркировка „CE“ означава маркировка, чрез която производителят указва, че пиротехническото изделие е в съответствие с приложимите изисквания, установени в законодателството на Съюза за хармонизация, предвиждащо нейното нанасяне.

Член 4

Свободно движение

1. Държавите членки не забраняват, ограничават или възпрепятстват предоставянето на пазара на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на настоящата директива.

2. Настоящата директива не представлява пречка за предприемане на мерки от държава членка с оглед осигуряване на обществен ред, сигурност, здраве и безопасност или опазване на околната среда, с които се забранява или ограничава притежаването, употребата и/или продажбата на масовия потребител на фойерверки от категории F2 и F3, сценични пиротехнически изделия и други пиротехнически изделия.

3. На търговски панаири, изложения и демонстрации с оглед на маркетинга на пиротехнически изделия държавите членки не възпрепятстват показването и употребата на пиротехнически изделия, които не съответстват на настоящата директива, при условие че видим знак ясно обозначава наименованието и датата на съответния търговски панаир, изложение или демонстрация, както и несъответствието и липсата на възможност за продажба на пиротехническите изделия до привеждането им в съответствие. По време на такива прояви се предприемат подходящи мерки за безопасност в съответствие с изискванията, определени от компетентния орган на съответната държава членка.

4. Държавите членки не възпрепятстват свободното движение и употребата на пиротехнически изделия, произведени с цел изследване, разработване и изпитване, които не съответстват на настоящата директива, при условие че видим знак ясно обозначава тяхното несъответствие и липсата на възможност да бъдат използвани за други цели освен за изследване, разработване и изпитване.

Член 5

Предоставяне на пазара

Държавите членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че пиротехническите изделия могат да бъдат предоставяни на пазара, само ако отговарят на изискванията на настоящата директива.

Член 6

Категории пиротехнически изделия

1. Пиротехническите изделия се категоризират от производителя според техния вид употреба или предназначение и степен на опасност, включително тяхното ниво на шум. Нотифицираните органи, посочени в член 21, потвърждават категоризацията като част от процедурите за оценяване на съответствието, посочени в член 17.

Категоризацията е, както следва:

а)

фойерверки:

i)	категория F1: фойерверки, които представляват много ниска степен на опасност и пренебрежимо ниско ниво на шум и които са предназначени за употреба в ограничени пространства, включително фойерверки, предназначени за употреба в жилищни сгради;

ii)	категория F2: фойерверки, които представляват ниска степен на опасност и ниски нива на шум и които са предназначени за употреба на открито в ограничени пространства;

iii)	категория F3: фойерверки, които представляват средно голяма степен на опасност, предназначени са за употреба в обширни открити пространства и чието ниво на шум не вреди на човешкото здраве;

iv)	категория F4: фойерверки, които представляват висока степен на опасност, предназначени са за употреба само от лица със специализирани познания (известни като „фойерверки за професионална употреба“) и чието ниво на шум не вреди на човешкото здраве;

б)

сценични пиротехнически изделия:

i)	категория Т1: пиротехнически изделия за сценична употреба, които представляват ниска степен на опасност;

ii)	категория Т2: пиротехнически изделия за сценична употреба, предназначени за употреба само от лица със специализирани познания;

в)

други пиротехнически изделия:

i)	категория Р1: пиротехнически изделия, различни от фойерверки и сценични пиротехнически изделия, които представляват ниска степен на опасност;

ii)	категория Р2: пиротехнически изделия, различни от фойерверки и сценични пиротехнически изделия, предназначени за боравене или употреба само от лица със специализирани познания.

2. Държавите членки информират Комисията за процедурите, посредством които определят и оправомощават лица със специализирани познания.

Член 7

Възрастови граници и други ограничения

1. Забранява се предоставянето на пазара на пиротехнически изделия на лица под следните възрастови граници:

а)

фойерверки:

i)	категория F1: 12 години;

ii)	категория F2: 16 години;

iii)	категория F3: 18 години;

б)	сценични пиротехнически изделия от категория T1 и други пиротехнически изделия от категория P1: 18 години.

2. Държавите членки могат да завишават възрастовите граници по параграф 1, когато това е обосновано с оглед на обществения ред, сигурността или здравето и безопасността. Държавите членки могат също така да намаляват възрастовите граници за лица, които са преминали или посещават курс за професионална квалификация.

3. На производителите, вносителите и дистрибуторите се забранява да предоставят на пазара следните пиротехнически изделия, освен на лица със специализирани познания:

а)	фойерверки от категория F4;

б)	сценични пиротехнически изделия от категория Т2 и други пиротехнически изделия от категория Р2.

4. Други пиротехнически изделия от категория P1 за превозни средства, включително въздушни възглавници и системите за предварително обтягане на обезопасителни колани, не се предоставят на масовия потребител, освен когато тези пиротехнически изделия за превозни средства са монтирани в превозно средство или в подвижна част на превозно средство.

ГЛАВА 2

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОПЕРАТОРИ

Член 8

Задължения на производителите

1. Когато пускат на пазара своите пиротехнически изделия производителите гарантират, че те са проектирани и произведени в съответствие със съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I.

2. Производителите изготвят техническата документация по приложение II и организират провеждане на съответната процедура за оценяване на съответствието по член 17.

Когато съответствието на пиротехническото изделие с приложимите изисквания е доказано от такава процедура, производителите изготвят ЕС декларация за съответствие и нанасят маркировката „СЕ“.

3. Производителите съхраняват техническата документация и ЕС декларацията за съответствие в продължение на 10 години, след като пиротехническото изделие е било пуснато на пазара.

4. Производителите гарантират, че съществуват процедури, чрез които серийното производство да остане в съответствие с настоящата директива. Промените в проекта или характеристиките на пиротехническото изделие и промените в хармонизираните стандарти или в други технически спецификации, чрез позоваване на които е декларирано съответствието на пиротехническото изделие, се вземат предвид по подходящ начин.

Когато се счита за целесъобразно предвид рисковете, които представлява дадено пиротехническо изделие, производителите, за да осигурят защитата на здравето и безопасността на потребителите, при надлежно обосновано искане на компетентните органи, провеждат изпитвания на образци от предоставените на пазара пиротехнически изделия, провеждат разследвания и ако е необходимо, поддържат регистър за оплаквания, несъответстващи на изискванията пиротехнически изделия и изземвания на пиротехнически изделия, както и информират дистрибуторите за всякакво такова наблюдение.

5. Производителите гарантират, че пиротехническите изделия, които те са пуснали на пазара, са етикетирани в съответствие с член 10 или с член 11.

6. Производителите посочват върху пиротехническото изделие своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенския адрес, на който може да се осъществи връзка с тях, или когато това не е възможно, върху неговата опаковка или в документ, който придружава пиротехническото изделие. Адресът посочва едно единствено място, където производителят може да бъде намерен. Данните за осъществяване на връзка са на език, лесно разбираем за крайните ползватели и органите за надзор на пазара.

7. Производителите гарантират, че пиротехническото изделие се придружава от инструкции и информация за безопасност на език, лесно разбираем за потребителите и други крайни ползватели, определен от съответната държава членка. Тези инструкции и информация относно безопасността, както и всички етикети са ясни, разбираеми и смислени.

8. Производители, които считат или имат основание да считат, че дадено пиротехническо изделие, което са пуснали на пазара, не съответства на настоящата директива, незабавно предприемат необходимите коригиращи мерки, за да приведат пиротехническото изделие в съответствие, да го изтеглят или да го изземат, ако това е целесъобразно. Освен това, когато пиротехническото изделие представлява риск, производителите информират незабавно за това компетентните национални органи на държавите членки, в които са предоставили на пазара пиротехническото изделие, като предоставят подробни данни, по-специално за несъответствието с изискванията и за всякакви предприети коригиращи мерки.

9. При обосновано искане от компетентен национален орган, производителите му предоставят на хартиен или на електронен носител цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на дадено пиротехническо изделие с настоящата директива, на език, лесно разбираем за този орган. Те си сътрудничат с този орган, по негово искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани с пиротехническите изделия, които те са пуснали на пазара.

Член 9

Проследимост

1. За да се улесни проследимостта на пиротехническите изделия, производителите им поставят етикет с регистрационен номер, който е даден от нотифицирания орган, извършващ оценяването на съответствието съгласно член 17. Номерирането се извършва по единна система, определена от Комисията.

2. Производителите и вносителите поддържат регистър, в който вписват регистрационните номера на пиротехническите изделия, които предоставят на пазара, и при поискване предоставят тази информация на съответните органи.

Член 10

Етикетиране на пиротехническите изделия, различни от пиротехнически изделия за превозни средства

1. Производителите гарантират, че пиротехническите изделия, различни от пиротехническите изделия за превозни средства, са етикетирани видимо, четливо и незаличимо на официалния(ите) език(ци) на държавата членка, в която пиротехническото изделие се предоставя на потребителите. Тези етикети са ясни, разбираеми и смислени.

2. Върху етикетите на пиротехническите изделия се посочва най-малкото информацията за производителя, установена в член 8, параграф 6, и, когато производителят не е установен в Съюза, информацията за производителя и вносителя, установена съответно в член 8, параграф 6 и в член 12, параграф 3, наименованието и типа на пиротехническото изделие, неговия регистрационен номер и неговия продуктов, партиден или сериен номер, минималните възрастови граници по член 7, параграфи 1 и 2, съответната категория и инструкции за употреба, годината на производство за фойерверки от категории F3 и F4 и когато е уместно, минимално безопасно разстояние. Върху етикетите се посочва нетното съдържание на взривното вещество (НСВВ).

3. Върху фойерверките се указва също така най-малко следната информация:

а)	категория F1: когато е уместно: „само за употреба на открито“ и минимално безопасно разстояние;

б)	категория F2: „само за употреба на открито“ и когато е уместно, минимално(и) безопасно(и) разстояние(я);

в)	категория F3: „само за употреба на открито“ и минимално(и) безопасно(и) разстояние(я);

г)	категория F4: „за употреба само от лица със специализирани познания“ и минимално(и) безопасно(и) разстояние(я).

4. Върху сценичните пиротехнически изделия се указва също така най-малко следната информация:

а)	категория Т1: когато е уместно: „само за употреба на открито“ и минимално(и) безопасно(и) разстояние(я);

б)	категория Т2: „за употреба само от лица със специализирани познания“ и минимално(и) безопасно(и) разстояние(я).

5. Ако върху пиротехническото изделие липсва достатъчно място, за да бъдат спазени изискванията за етикетиране, посочени в параграфи 2, 3 и 4, информацията се предоставя върху най-малката опаковка.

Член 11

Етикетиране на пиротехническите изделия за превозни средства

1. Етикетирането на пиротехническите изделия за превозни средства включва информацията за производителя, установена в член 8, параграф 6, наименованието и типа на пиротехническото изделие, неговия регистрационен номер и неговия продуктов, партиден или сериен номер и, когато е необходимо, инструкции за безопасност.

2. Ако върху пиротехническото изделие за превозни средства липсва достатъчно място, за да бъдат спазени изискванията за етикетиране, посочени в параграф 1, информацията се предоставя върху опаковката.

3. Информационен лист за безопасност за пиротехническите изделия за превозни средства, който е съставен в съответствие с приложение II към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), с който се създава Европейската агенция по химикалите (14),и който отчита конкретните нужди на професионалните ползватели, се предоставя на тези ползватели на посочения от тях език.

Информационният лист за безопасност може да се предоставя на хартия или по електронен път, при условие че професионалният ползвател има необходимите средства за достъп до него.

Член 12

Задължения на вносителите

1. Вносителите пускат на пазара само пиротехнически изделия, съответстващи на изискванията.

2. Преди да пуснат пиротехническо изделие на пазара, вносителите гарантират, че съответната процедура за оценяване на съответствието по член 17 е била проведена от производителя. Те гарантират, че производителят е изготвил техническата документация, че на пиротехническото изделие е нанесена маркировката „СЕ“ и че то се придружава от изискваните документи, както и че производителят е спазил изискванията, установени в член 8, параграфи 5 и 6.

Когато вносител счита или има основание да счита, че дадено пиротехническо изделие не съответства на съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I, той не пуска пиротехническото изделие на пазара, докато не бъде приведено в съответствие. Освен това, когато пиротехническото изделие представлява риск, вносителят информира за това производителя и органите за надзор на пазара.

3. Вносителите посочват върху пиротехническото изделие своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенския адрес, на който може да се осъществи връзка с тях, или когато това не е възможно, върху неговата опаковка или в документ, който придружава пиротехническото изделие. Данните за осъществяване на връзка са на лесноразбираем език за крайните ползватели и органите за надзор на пазара.

4. Вносителите гарантират, че пиротехническото изделие се придружава от инструкции и информация за безопасност, предоставени на език, лесно разбираем за потребителите и другите крайни ползватели, определен от съответната държава членка.

5. Вносителите гарантират, че докато отговарят за дадено пиротехническо изделие, условията на неговото съхранение или транспортиране не застрашават неговото съответствие със съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I.

6. Вносителите, когато това се счита за уместно предвид свързаните с пиротехническото изделие рискове, с оглед на защитата на здравето и безопасността на потребителите, при надлежно обосновано искане от компетентните органи, провеждат изпитвания на образци от предоставените на пазара пиротехнически изделия, провеждат разследване и ако е необходимо, поддържат регистър за оплаквания, несъответстващи на изискванията пиротехнически изделия и изземвания на пиротехнически изделия, както и информират дистрибуторите за всякакво такова наблюдение.

7. Вносителите, които считат или имат основание да считат, че дадено пиротехническо изделие, което са пуснали на пазара, не съответства на настоящата директива, незабавно предприемат необходимите коригиращи мерки, за да приведат съответното пиротехническо изделие в съответствие, да го изтеглят или да го изземат, ако това е целесъобразно. Освен това, когато пиротехническото изделие представлява риск, вносителите информират незабавно за това компетентните национални органи на държавите членки, в които са предоставили на пазара пиротехническото изделие, като предоставят подробни данни, по-специално за несъответствието с изискванията и за всякакви предприети коригиращи мерки.

8. В продължение на 10 години след пускането на пазара на пиротехническото изделие вносителите съхраняват копие от ЕС декларацията за съответствие на разположение на органите за надзор на пазара и гарантират, че при поискване техническата документация може да бъде предоставена на тези органи.

9. При обосновано искане от компетентен национален орган вносителите му предоставят на хартиен или на електронен носител цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на дадено пиротехническо изделие, на език, лесно разбираем за този орган. Те си сътрудничат с този орган, по негово искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани с пиротехническите изделия, които те са пуснали на пазара.

Член 13

Задължения на дистрибуторите

1. Когато предоставят пиротехническо изделие на пазара, дистрибуторите действат с дължимата грижа по отношение на изискванията на настоящата директива.

2. Преди да предоставят дадено пиротехническо изделие на пазара, дистрибуторите проверяват дали на него е нанесена маркировката „СЕ“, дали е придружено от изискваните документи и инструкции и информация за безопасност на език, който е лесно разбираем за потребителите и другите крайни ползватели в държавата членка, в която пиротехническото изделие ще бъде предоставено на пазара, както и дали производителят и вносителят са спазили изискванията, установени съответно в член 8, параграфи 5 и 6 и в член 12, параграф 3.

Когато дистрибутор счита или има основание да счита, че дадено пиротехническо изделие не съответства на съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I, той не предоставя пиротехническото изделие на пазара, докато то не бъде приведено в съответствие. Освен това, когато пиротехническото изделие представлява риск, дистрибуторът информира за това производителя или вносителя, както и органите за надзор на пазара.

3. Дистрибуторите гарантират, че докато отговарят за дадено пиротехническо изделие, условията на неговото съхранение или транспортиране не застрашават неговото съответствие със съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I.

4. Дистрибуторите, които считат или имат основание да считат, че дадено пиротехническо изделие, което са предоставили на пазара, не съответства на настоящата директива, се уверяват, че са предприети необходимите коригиращи мерки, за да приведат пиротехническото изделие в съответствие, да го изтеглят или да го изземат, ако е целесъобразно. Освен това, когато пиротехническото изделие представлява риск, дистрибуторите незабавно информират за това компетентните национални органи на държавите членки, в които са предоставили пиротехническото изделие на пазара, като предоставят подробни данни, по-специално за несъответствието с изискванията и за всякакви предприети коригиращи мерки.

5. При обосновано искане от компетентен национален орган дистрибуторите му предоставят на хартиен или на електронен носител цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на дадено пиротехническо изделие. Те си сътрудничат с този орган, по негово искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани с пиротехническите изделия, които те са предоставили на пазара.

Член 14

Случаи, при които задълженията на производителите се прилагат и към вносителите и дистрибуторите

Вносител или дистрибутор се счита за производител за целите на настоящата директива и е носител на задълженията на производителя по член 8, когато пуска пиротехническо изделие на пазара със своето име или търговска марка или променя пиротехническо изделие, което е вече пуснато на пазара, по такъв начин, че съответствието с изискванията по настоящата директива може да бъде засегнато.

Член 15

Идентификация на икономическите оператори

По искане на органите за надзор на пазара икономическите оператори идентифицират:

а)	всеки икономически оператор, който им е доставил дадено пиротехническо изделие;

б)	всеки икономически оператор, на когото са доставили дадено пиротехническо изделие.

Икономическите оператори трябва да могат да предоставят информацията, посочена в първа алинея, в продължение на 10 години, след като пиротехническото изделие им е било доставено, и в продължение на 10 години, след като те са доставили пиротехническото изделие.

ГЛАВА 3

СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ

Член 16

Презумпция за съответствие на пиротехническите изделия

Счита се, че пиротехническите изделия, които съответстват на хармонизираните стандарти или части от тях, данните за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, отговарят на съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I, обхванати от тези стандарти или части от тях.

Член 17

Процедури за оценяване на съответствието

За оценяване на съответствието на пиротехническите изделия производителят следва една от следните процедури, посочени в приложение II:

а)

„ЕС изследване на типа“ (модул B) и, по избор на производителя, една от следните процедури:

i)	„Съответствие с типа въз основа на вътрешен производствен контрол с надзор на проверката на продукта на случайни интервали“ (модул С2);

ii)	„Съответствие с типа въз основа на осигуряване на качеството на производството“ (модул D);

iii)	„Съответствие с типа въз основа на осигуряване на качеството на продукта“ (модул Е);

б)	„Съответствие въз основа на проверка на единичен продукт“ (модул G);

в)	„Съответствие въз основа на пълно осигуряване на качеството“ (модул H), доколкото се отнася до фойерверки от категория F4.

Член 18

ЕС декларация за съответствие

1. ЕС декларацията за съответствие потвърждава, че е доказано изпълнението на съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I.

2. ЕС декларацията за съответствие се съставя по образеца, установен в приложение III, съдържа елементите, определени в съответните модули, установени в приложение II, и се актуализира редовно. Тя се превежда на езика(ците), изискван(и) от държавата членка, в която пиротехническото изделие се пуска или предоставя на пазара.

3. Когато приложимите към пиротехническото изделие актове на Съюза, които изискват ЕС декларация за съответствие, са повече от един, се изготвя само една ЕС декларация за съответствие във връзка с всички такива актове на Съюза. В тази декларация се посочват съответните актове на Съюза, включително данните за публикуването им.

4. Като изготвя ЕС декларацията за съответствие, производителят поема отговорността за съответствието на пиротехническото изделие с изискванията, установени в настоящата директива.

Член 19

Общи принципи за маркировката „СЕ“

За маркировката „СЕ“ се прилагат общите принципи, установени в член 30 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

Член 20

Правила и условия за нанасянето на маркировката „СЕ“ и други маркировки

1. Маркировката „CE“ се нанася върху самите пиротехнически изделия така, че да бъде видима, четлива и незаличима. Когато това не е възможно или не може да бъде гарантирано поради естеството на пиротехническото изделие, тя се нанася върху опаковката и в придружаващите документи.

2. Маркировката „CE“ се нанася, преди пиротехническото изделие да бъде пуснато на пазара.

3. Маркировката „CE“ е следвана от идентификационния номер на нотифицирания орган, когато този орган участва в етапа на производствения контрол.

Идентификационният номер на нотифицирания орган се нанася от самия орган или по негови указания — от производителя.

4. Маркировката „CE“ и ако е приложимо, идентификационният номер на нотифицирания орган могат да бъдат следвани от друг знак, указващ специален риск или употреба.

5. Държавите членки се основават на съществуващите механизми за гарантиране на правилното прилагане на режима за маркировката „СЕ“ и предприемат необходимите мерки в случай на неправомерно използване на тази маркировка.

ГЛАВА 4

НОТИФИЦИРАНЕ НА ОРГАНИТЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Член 21

Нотификация

Държавите членки нотифицират Комисията и другите държави членки за органите, оправомощени да изпълняват задачи по оценяване на съответствието като трета страна съгласно настоящата директива.

Член 22

Нотифициращи органи

1. Държавите членки определят нотифициращ орган, отговорен за установяването и провеждането на необходимите процедури за оценка и нотифициране на органите за оценяване на съответствието, както и за наблюдението на тези нотифицирани органи, включително съответствието с разпоредбите на член 27.

2. Държавите членки могат да решат, че оценката и наблюдението, посочени в параграф 1, се провеждат от национален орган по акредитация по смисъла на и в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008.

Член 23

Изисквания, свързани с нотифициращите органи

1. Нотифициращият орган се създава по такъв начин, че да няма конфликт на интереси с органите за оценяване на съответствието.

2. Нотифициращият орган е организиран и работи по такъв начин, че да бъдат запазени обективността и безпристрастността на неговата дейност.

3. Нотифициращият орган е организиран по такъв начин, че всяко решение, свързано с нотифицирането на органа за оценяване на съответствието, да бъде взето от компетентни лица, различни от тези, които са извършили оценката.

4. Нотифициращият орган не предлага и не извършва дейности, осъществявани от органите за оценяване на съответствието, или консултантски услуги с търговска цел или на конкурентна основа.

5. Нотифициращият орган запазва поверителността на получената информация.

6. Нотифициращият орган разполага с достатъчен брой компетентен персонал за правилното изпълнение на своите задачи.

Член 24

Задължение за предоставяне на информация относно нотифициращите органи

Държавите членки информират Комисията за своите процедури за оценка и нотифициране на органите за оценяване на съответствието и за наблюдението на нотифицираните органи, както и за всякакви промени в тази връзка.

Комисията прави тази информация обществено достояние.

Член 25

Изисквания, свързани с нотифицираните органи

1. За целите на нотификацията органите за оценяване на съответствието отговарят на изискванията, установени в параграфи 2—11.

2. Органът за оценяване на съответствието се създава съгласно националното право на дадена държава членка и притежава юридическа правосубектност.

3. Органът за оценяване на съответствието е трета страна, независима от организацията или от пиротехническото изделие, които оценява.

4. Органът за оценяване на съответствието, неговото висше ръководство и персонал, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не могат да бъдат проектант, производител, снабдител, лице, което монтира, купувач, собственик, ползвател или структура по поддръжка на пиротехническите изделия и/или взривните вещества или представител на нито едно от тези лица. Това не изключва употребата на пиротехническите изделия и/или взривните вещества, които са необходими за дейностите на органа за оценяване на съответствието или употребата на пиротехнически изделия за лични цели.

Органът за оценяване на съответствието, неговото висше ръководство и персонал, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не вземат пряко участие в проектирането, производството или конструирането, продажбата, монтирането, използването или поддръжката на пиротехнически изделия и/или на взривни вещества, нито представляват лицата, ангажирани в тези дейности. Те не се включват в никаква дейност, която може да е в противоречие с тяхната независима преценка или почтено поведение по отношение на дейностите по оценяване на съответствието, за които са нотифицирани. Това се прилага по-конкретно към консултантски услуги.

Органите за оценяване на съответствието гарантират, че дейността на свързаните с тях подизпълнители и поделения не влияе върху поверителността, обективността и безпристрастността на тяхната дейност по оценяване на съответствието.

5. Органите за оценяване на съответствието и техният персонал осъществяват дейностите по оценяване на съответствието с най-висока степен на почтено професионално поведение и необходимата техническа компетентност в определената област и са напълно освободени от всякакъв натиск и облаги, най-вече финансови, които могат да повлияят на тяхната преценка или на резултатите от техните дейности по оценяване на съответствието, особено по отношение на лица или групи лица с интереси от резултатите от тези дейности.

6. Органът за оценяване на съответствието е в състояние да осъществява всички задачи по оценяване на съответствието, предвидени за него съгласно приложение II и по отношение на които органът е бил нотифициран, независимо дали тези задачи се изпълняват от самия орган за оценяване на съответствието или от негово име и на негова отговорност.

По всяко време и за всяка процедура за оценяване на съответствието, и за всеки вид или категория пиротехнически изделия, за които органът за оценяване на съответствието е нотифициран, той разполага с необходимите:

а)	персонал с технически знания и достатъчен и подходящ опит за изпълнение на задачите за оценяване на съответствието;

б)

описания на процедурите, в съответствие с които се извършва оценяването на съответствието, гарантиращи прозрачността и възможността за повтаряне на тези процедури. Той прилага подходящи политика и процедури, които да позволяват разграничение между задачите, които изпълнява като нотифициран орган, и всички други дейности;

в)	процедури за изпълнение на своите дейности, които надлежно отчитат размера на дадено предприятие, сектора, в който осъществява дейност, и неговата структура, степента на сложност на съответната технология на продукта и масовия или серийния характер на производството.

Органът за оценяване на съответствието разполага със средствата, необходими за изпълнение на технически и административни задачи, свързани с дейностите по оценяване на съответствието, по подходящ начин, както и с достъп до нужното оборудване или съоръжения.

7. Персоналът, отговорен за провеждането на задачите по оценяване на съответствието, притежава следното:

а)	добро техническо и професионално обучение, обхващащо цялата дейност по оценяване на съответствието, във връзка с която е нотифициран органът за оценяване на съответствието;

б)	задоволително познаване на изискванията за оценките, които извършват, и подходящи правомощия за осъществяване на такива оценки;

в)	подходящи знания и разбиране на съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I, на приложимите хармонизирани стандарти и на съответните разпоредби на законодателството на Съюза за хармонизация, както и националното законодателство;

г)	способност да изготвя сертификати, записи и доклади, доказващи, че оценките са били направени.

8. Осигурява се безпристрастността на органите за оценяване на съответствието, тяхното висше ръководство и на персонала, отговорен за изпълнението на задачите по оценяване на съответствието.

Възнаграждението на висшето ръководство и на персонала, отговорен за изпълнението на задачите по оценяване на съответствието, на органа за оценяване на съответствието не зависи от броя на извършените оценки или от резултатите от тях.

9. Органите за оценяване на съответствието сключват застраховка за покриване на отговорността им, освен ако отговорността се поема от държавата съгласно националното законодателство или държавата членка е пряко отговорна за оценяване на съответствието.

10. Персоналът на органа за оценяване на съответствието спазва задължение за служебна тайна по отношение на информацията, получена при изпълнение на своите задачи съгласно приложение II или съгласно разпоредба от националното законодателство по прилагането му, освен по отношение на компетентните органи на държавата членка, в която осъществява дейността си. Осигурява се защита на правата на собственост.

11. Органите за оценяване на съответствието участват във или гарантират, че персоналът, отговорен за изпълнението на задачите по оценяване на съответствието, е информиран за съответните дейности по стандартизация и дейностите на координационната група на нотифицираните органи, създадена съгласно съответното законодателство на Съюза за хармонизация, и прилагат като общи насоки административните решения и документи, приети в резултат от работата на тази група.

Член 26

Презумпция за съответствие на нотифицираните органи

Когато органът за оценяване на съответствието доказва своето съответствие с критериите, определени в съответните хармонизирани стандарти или части от тях, данните за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се счита, че той отговаря на изискванията, установени в член 25, доколкото приложимите хармонизирани стандарти обхващат тези изисквания.

Член 27

Поделения и възлагане на подизпълнители от нотифицираните органи

1. В случаите, в които нотифициран орган възлага конкретни задачи, свързани с оценяване на съответствието на подизпълнители или използва поделенията си, той гарантира, че подизпълнителят или поделението отговаря на изискванията, установени в член 25, и информира нотифициращия орган за това.

2. Нотифицираните органи поемат пълната отговорност за задачите, изпълнявани от подизпълнители или поделения, без значение къде са установени те.

3. Дейностите могат да бъдат възлагани на подизпълнители или изпълнявани от поделения само със съгласието на клиента.

4. Нотифицираните органи съхраняват на разположение на нотифициращия орган съответните документи относно оценката на квалификацията на подизпълнителя или на поделението и работата, извършена от тях съгласно приложение II.

Член 28

Заявление за нотифициране

1. Органът за оценяване на съответствието подава заявление за нотифициране до нотифициращия орган на държавата членка, в която е установен.

2. Заявлението за нотифициране се придружава от описание на дейностите по оценяване на съответствието, на модула или модулите за оценяване на съответствието и на пиротехническото изделие или изделия, за които този орган твърди, че е компетентен, както и от сертификат за акредитация, когато има такъв, издаден от национален орган по акредитация, който удостоверява, че органът за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, посочени в член 25.

3. Когато органът за оценяване на съответствието не може да предостави сертификат за акредитация, той представя пред нотифициращия орган всички документи, необходими за проверката, признаването и редовното наблюдение на неговото съответствие с изискванията, посочени в член 25.

Член 29

Процедура по нотифициране

1. Нотифициращите органи могат да нотифицират само органи за оценяване на съответствието, които отговарят на изискванията, определени в член 25.

2. Те нотифицират Комисията и другите държави членки, като използват средство за електронно нотифициране, създадено и поддържано от Комисията.

3. Нотифицирането включва всички подробности за дейностите по оценяване на съответствието, модула или модулите за оценяване на съответствието и съответното пиротехническо изделие или изделия, както и съответното удостоверение за компетентност.

4. Когато нотифицирането не се основава на сертификат за акредитация, посочен в член 28, параграф 2, нотифициращият орган предоставя на Комисията и на другите държави членки документите, които удостоверяват компетентността на органа за оценяване на съответствието и съществуващите правила, гарантиращи, че органът ще бъде редовно наблюдаван и ще продължи да отговаря на изискванията, установени в член 25.

5. Съответният орган може да изпълнява дейностите на нотифициран орган само ако от Комисията или от другите държави членки не са повдигнати възражения в срок от две седмици след нотифицирането — в случай че е използван сертификат за акредитация, или в срок от два месеца след нотифицирането — в случай че не е използвана акредитация.

Само такъв орган се счита за нотифициран орган за целите на настоящата директива.

6. Комисията и другите държави членки се нотифицират за всякакви последващи промени, свързани с нотификацията.

Член 30

Идентификационни номера и списък на нотифицираните органи

1. Комисията определя идентификационен номер на нотифицирания орган.

Тя определя само един такъв номер, дори когато органът е нотифициран съгласно няколко акта на Съюза.

2. Комисията прави обществено достояние списъка на органите, нотифицирани съгласно настоящата директива, включително идентификационните номера, които са им били определени, както и дейностите, за които те са били нотифицирани.

Комисията осигурява актуализирането на списъка.

Член 31

Промени в нотификацията

1. Когато нотифициращият орган е констатирал или е бил информиран, че даден нотифициран орган вече не отговаря на изискванията, установени в член 25, или че не изпълнява задълженията си, нотифициращият орган ограничава, спира действието или оттегля нотификацията, според случая, в зависимост от сериозността на неспазването на изискванията или на неизпълнението на задълженията. Той незабавно информира Комисията и другите държави членки за това.

2. В случай на ограничаване, спиране на действието или оттегляне на нотификацията или в случай че нотифицираният орган преустанови дейността си, нотифициращата държава членка предприема подходящите стъпки, за да гарантира, че досиетата на този орган се обработват от друг нотифициран орган или се съхраняват на разположение на отговорните нотифициращи органи и на органите за надзор на пазара, при искане от тяхна страна.

Член 32

Оспорване на компетентността на нотифицирани органи

1. Комисията проучва всички случаи, в които има съмнения или пред нея са изразени съмнения относно компетентността на нотифицирания орган или в непрекъснатото изпълнение от страна на нотифицирания орган на изискванията и възложените му отговорности.

2. Нотифициращата държава членка представя пред Комисията, при поискване, цялата информация, свързана с основанията за нотификацията или за поддържане компетентността на съответния нотифициран орган.

3. Комисията следи за това цялата чувствителна информация, получена по време на разследванията, да бъде третирана като поверителна.

4. Когато Комисията констатира, че нотифициран орган не отговаря или престане да отговаря на изискванията за нотифицирането му, тя приема акт за изпълнение, с който от нотифициращата държава членка се изисква да предприеме необходимите коригиращи мерки, включително, ако е необходимо, отмяна на нотификацията.

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 44, параграф 2.

Член 33

Задължения на нотифицираните органи при осъществяване на дейността им

1. Нотифицираните органи осъществяват оценяване на съответствието съгласно процедури за оценяване на съответствието, както е предвидено в приложение II.

2. Оценяването на съответствието се осъществява по пропорционален начин, като се избягва ненужната тежест за икономическите оператори. Органите за оценяване на съответствието осъществяват своите дейности, като надлежно отчитат размера на дадено предприятие, сектора, в който осъществява дейност, неговата структура, степента на сложност на съответната технология на продукта и масовия или серийния характер на производството.

Като правят това, те все пак спазват степента на взискателност и нивото на защита, изисквани за съответствието на пиротехническото изделие с разпоредбите на настоящата директива.

3. Нотифицираните органи, осъществяващи оценяване на съответствието, определят регистрационни номера, идентифициращи пиротехническите изделия, за които е било извършено оценяване на съответствието, и техните производители, и поддържат регистър с регистрационните номера на пиротехническите изделия, за които са издали сертификати.

4. Когато нотифицираният орган прецени, че определен производител не е изпълнил съществените изисквания за безопасност, установени в приложение I или в съответстващите хармонизирани стандарти или други технически спецификации, той изисква от този производител да предприеме подходящите коригиращи мерки и не издава сертификат за съответствие.

5. Когато в процеса на наблюдение за съответствие след издаването на сертификата нотифицираният орган установи, че дадено пиротехническо изделие вече не отговаря на изискванията, той изисква от производителя да предприеме подходящи коригиращи мерки и спира действието или отнема сертификата, ако това се налага.

6. Когато не са предприети коригиращи мерки или те не дадат необходимия резултат, нотифицираният орган ограничава, спира действието или отнема всякакви сертификати, в зависимост от случая.

Член 34

Обжалване на решенията на нотифицираните органи

Държавите членки гарантират, че съществува процедура за обжалване на решенията на нотифицираните органи.

Член 35

Задължения на нотифицираните органи за предоставяне на информация

1. Нотифицираните органи информират нотифициращите органи за следното:

а)	всеки отказ, ограничаване, спиране на действието или отнемане на сертификати;

б)	всякакви обстоятелства, които влияят върху обхвата или условията за нотифициране;

в)	всички искания за получаване на информация, получени от органите за надзор на пазара относно дейности по оценяване на съответствието;

г)	при поискване — дейностите по оценяване на съответствието, извършени в обхвата на тяхната нотификация, и всякакви други извършени дейности, включително презгранични, или възлагане на подизпълнители.

2. Нотифицираните органи предоставят на другите органи, нотифицирани съгласно настоящата директива, осъществяващи подобни дейности по оценяване на съответствието, чийто предмет са същите пиротехнически изделия, съответна информация по проблеми, свързани с отрицателни и, при поискване, положителни резултати от оценяване на съответствието.

Член 36

Обмен на опит

Комисията създава организация за обмен на опит между националните органи на държавите членки, отговорни за политиката по нотификация.

Член 37

Координация на нотифицираните органи

Комисията осигурява установяването и правилното функциониране на подходяща координация и сътрудничество между органите, нотифицирани съгласно настоящата директива, под формата на форум на нотифицирани органи.

Държавите членки осигуряват участието на нотифицираните от тях органи в работата на този форум, пряко или чрез определени представители.

ГЛАВА 5

НАДЗОР НА ПАЗАРА НА СЪЮЗА, КОНТРОЛ ВЪРХУ ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ, КОИТО СЕ ВЪВЕЖДАТ НА ПАЗАРА НА СЪЮЗА, И ПРЕДПАЗНА ПРОЦЕДУРА НА СЪЮЗА

Член 38

Надзор на пазара на Съюза и контрол върху пиротехническите изделия, които се въвеждат на пазара на Съюза

1. Държавите членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че пиротехнически изделия могат да бъдат пускани на пазара само ако при подходящото им съхранение и употреба по предназначение не застрашават здравето и безопасността на хората.

2. Член 15, параграф 3 и членове 16—29 от Регламент (ЕО) № 765/2008 се прилагат за пиротехническите изделия.

3. Държавите членки информират ежегодно Комисията за дейностите си по надзор на пазара.

Член 39

Процедура при пиротехнически изделия, представляващи риск на национално равнище

1. Когато органите за надзор на пазара на държава членка имат основателна причина да считат, че пиротехническо изделие представлява риск за здравето или безопасността на хората или за други аспекти на защитата на обществения интерес, попадащи в приложното поле на настоящата директива, те извършат оценка по отношение на пиротехническото изделие, която обхваща всички съответни изисквания, определени в настоящата директива. За тази цел съответните икономически оператори сътрудничат на органите за надзор на пазара с всякакви необходими средства.

Когато в процеса на оценката, посочена в първа алинея, органите за надзор на пазара открият, че за пиротехническото изделие не са спазени изискванията, определени в настоящата директива, те без забавяне изискват от съответния икономически оператор да предприеме необходимите коригиращи действия, за да приведе пиротехническото изделие в съответствие с тези изисквания или да изтегли пиротехническото изделие от пазара, или да го изземе в определен от тях разумен срок, съобразен с естеството на риска.

Органите за надзор на пазара информират съответния нотифициран орган за това.

Член 21 от Регламент (ЕО) № 765/2008 се прилага спрямо мерките, посочени във втората алинея от настоящия параграф.

2. В случаите, в които органите за надзор на пазара считат, че несъответствието не е ограничено само до националната територия, те информират Комисията и другите държави членки за резултатите от оценката и действията, които те са изискали от икономическия оператор да предприеме.

3. Икономическият оператор гарантира, че са предприети всички подходящи коригиращи действия по отношение на всички съответни пиротехнически изделия, които той предоставя на пазара в целия Съюз.

4. Когато съответният икономически оператор не предприеме подходящи коригиращи действия в посочения в параграф 1, втора алинея срок, органите за надзор на пазара предприемат всички подходящи временни мерки, за да забранят или ограничат предоставянето на пиротехническото изделие на националния им пазар или за изтеглянето на пиротехническото изделие от този пазар, или за неговото изземване.

Органите за надзор на пазара незабавно информират Комисията и другите държави членки за тези мерки.

5. Информацията, посочена в параграф 4, втора алинея, включва всички налични подробни данни, по-специално данните, необходими за идентифицирането на несъответстващото пиротехническо изделие, произхода на пиротехническото изделие, естеството на предполагаемото несъответствие и съпътстващия риск, естеството и продължителността на предприетите на национално равнище мерки, както и аргументите, изтъкнати от съответния икономически оператор. По-специално, органите за надзор на пазара посочват дали несъответствието се дължи на някоя от следните причини:

а)	невъзможност пиротехническото изделие да спази изискванията, свързани със здравето или безопасността на хората или с други аспекти на защитата на обществения интерес, предвидени в настоящата директива;

б)	недостатъци на хармонизираните стандарти, посочени в член 16, на които се основава презумпцията за съответствие.

6. Държавите членки, различни от започналата процедурата по настоящия член държава членка, информират без забавяне Комисията и другите държави членки за всички приети мерки и за всяка допълнителна информация, с която разполагат и която е свързана с несъответствието на съответното пиротехническо изделие, и — в случай на несъгласие с приетата национална мярка — за своите възражения.

7. Когато в срок от три месеца от получаването на информацията, посочена в параграф 4, втора алинея, не е повдигнато възражение нито от държава членка, нито от Комисията във връзка с временна мярка, предприета от държава членка, тази мярка се счита за обоснована.

8. Държавите членки гарантират, че по отношение на съответното пиротехническо изделие са предприети без забавяне подходящи ограничителни мерки, като например изтегляне на пиротехническото изделие от пазара.

Член 40

Предпазна процедура на Съюза

1. Когато при приключването на процедурата, предвидена в член 39, параграфи 3 и 4, срещу дадени мерки на държава членка са повдигнати възражения или когато Комисията прецени, че такива мерки противоречат на законодателството на Съюза, Комисията без забавяне започва консултации с държавите членки и със съответния(те) икономически оператор(и) и оценява националната мярка. На основата на резултатите от тази оценка Комисията приема акт за изпълнение, с който определя дали националната мярка е обоснована или не.

Адресати на решението на Комисията са всички държави членки, като Комисията го съобщава незабавно на тях и на съответния(те) икономически оператор(и).

2. Ако се прецени, че националната мярка е обоснована, всички държави членки предприемат необходимите мерки да осигурят изтеглянето от своя пазар на несъответстващото пиротехническо изделие и информират Комисията за това. Ако се прецени, че националната мярка не е основателна, съответните държави членки оттеглят тази мярка.

3. Когато се прецени, че националната мярка е обоснована и несъответствието на пиротехническото изделия се дължи на недостатъци в хармонизираните стандарти, посочени в член 39, параграф 5, буква б) от настоящата директива, Комисията прилага процедурата, предвидена в член 11 от Регламент (ЕС) № 1025/2012.

Член 41

Съответстващи пиротехнически изделия, които представляват риск за здравето или безопасността

1. Когато държава членка, след като извърши оценката съгласно член 39, параграф 1, установи, че въпреки че дадено пиротехническо изделие е в съответствие с настоящата директива, то представлява риск за здравето или безопасността на хората или за други аспекти на защитата на обществения интерес, тя изисква от съответния икономически оператор да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че когато съответното пиротехническо изделие бъде пуснато на пазара, то вече няма да представлява такъв риск, да изтегли пиротехническото изделие от пазара или да го изземе в рамките на определен от нея разумен срок, съобразен с естеството на риска.

2. Икономическият оператор гарантира, че са предприети коригиращи действия по отношение на всички съответни пиротехнически изделия, които той е предоставил на пазара в целия Съюз.

3. Държавата членка незабавно информира Комисията и другите държави членки. Тази информация включва всички налични подробни данни, по-специално свързани с идентификацията на съответното пиротехническо изделие, като произход и верига на доставка на пиротехническото изделие, естество на съществуващия риск, естество и продължителност на взетите на национално равнище мерки.

4. Комисията без забавяне започва консултации с държавите членки и съответния(те) икономически оператор(и) и оценява предприетата на национално равнище мярка. На основата на резултатите от тази оценка Комисията посредством актове за изпълнение взема решение дали националните мерки са обосновани или не и, когато е необходимо, предлага подходящи мерки.

Актовете за изпълнение, посочени в първа алинея, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3.

При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с опазването на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 44, параграф 4.

5. Адресати на решението на Комисията са всички държави членки, като Комисията го съобщава незабавно на тях и на съответния(те) икономически оператор(и).

Член 42

Формално несъответствие

1. Без да се засяга член 39, когато държава членка направи една от следните констатации, тя изисква от съответния икономически оператор да прекрати съответното несъответствие:

а)	маркировката „СЕ“ е нанесена в нарушение на член 30 от Регламент (ЕО) № 765/2008 или на член 20 от настоящата директива;

б)	маркировката „СЕ“ не е нанесена;

в)	идентификационният номер на нотифицирания орган, когато този орган участва в етапа на производствения контрол, е нанесен в нарушение на член 20 или не е нанесен;

г)	ЕС декларацията за съответствие не е съставена;

д)	ЕС декларацията за съответствие е неправилно съставена;

е)	техническата документация не е налице или не е пълна;

ж)	информацията, посочена в член 8, параграф 6 или в член 12, параграф 3, липсва, не е вярна или е непълна;

з)	не е изпълнено някое друго административно изискване, предвидено в член 8 или в член 12.

2. Когато несъответствието, посочено в параграф 1, продължи, съответната държава членка предприема всички подходящи мерки да ограничи или да забрани предоставянето на пиротехническото изделие на пазара, или да осигури неговото изземване или изтегляне от пазара.

ГЛАВА 6

ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВОМОЩИЯ

Член 43

Актове за изпълнение

Чрез актове за изпълнение Комисията определя:

а)	единната система за номериране, посочена в член 9, параграф 1, и практическите ред и условия за регистъра, посочен в член 33, параграф 3;

б)	практическите ред и условия за редовно събиране и актуализиране на данни относно злополуките, свързани с пиротехнически изделия.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3.

Член 44

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от Комитета по пиротехническите изделия. Той е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

5. Комисията се консултира с комитета по всеки въпрос, за който се изисква консултация със секторни експерти съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012 или съгласно друг законодателен акт на Съюза.

Комитетът може също така да разглежда всички други въпроси, свързани с прилагането на настоящата директива, които са повдигнати от неговия председател или от представител на държава членка в съответствие с неговия процедурен правилник.

ГЛАВА 7

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 45

Санкции

Държавите членки установяват система от санкции, приложими за нарушения от страна на икономическите оператори на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Такива правила могат да включват наказателни санкции при тежки нарушения.

Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 46

Преходни разпоредби

1. Държавите членки не възпрепятстват предоставянето на пазара на пиротехническите изделия, които съответстват на изискванията на Директива 2007/23/ЕО и които са пуснати на пазара преди 1 юли 2015 г.

2. Националните разрешения за фойерверки от категории F1, F2 и F3, издадени преди 4 юли 2010 г., продължават да са валидни на територията на държавата членка, която е издала разрешението, до изтичане на срока им или до 4 юли 2017 г., в зависимост от това коя от двете дати е по-ранна.

3. Националните разрешения за други пиротехнически изделия, фойерверки от категория F4 и сценични пиротехнически изделия, издадени преди 4 юли 2013 г., продължават да са валидни на територията на държавата членка, която е издала разрешението, до изтичане на срока им или до 4 юли 2017 г., в зависимост от това коя от двете дати е по-ранна.

4. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 3 националните разрешения за пиротехнически изделия за превозни средства, включително като резервни части, издадени преди 4 юли 2013 г., остават валидни до изтичане на срока им.

5. Сертификатите, издадени в съответствие с Директива 2007/23/ЕО, са валидни съгласно настоящата директива.

Член 47

Транспониране

1. Държавите членки приемат и публикуват най-късно до 30 юни 2015 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 3, точки 7, 12, 13 и 15—22, член 4, параграф 1, член 5, член 7, параграф 4, член 8, параграфи 2—9, член 9, член 10, параграф 2, член 11, параграфи 1 и 3, членове 12—16, членове 18—29, членове 31—35, член 37, член 38, параграфи 1 и 2, членове 39—42, членове 45 и 46 и приложения I, II и III. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.

Те прилагат тези мерки, считано от 1 юли 2015 г..

2. Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки приемат и публикуват до 3 октомври 2013 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на точка 4 от приложение I. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки. Те прилагат тези мерки считано от 4 юли 2013 г.

3. Когато държавите членки приемат мерките, посочени в параграфи 1 и 2, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или позоваването се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки, както и начинът на формулиране на това уточнение.

4. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 48

Отмяна

Директива 2007/23/ЕО, изменена с актовете, изброени в приложение IV, част А, се отменя, считано от 1 юли 2015 г., без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство и за прилагане на директивата, установени в приложение IV, част Б.

Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, точка 4 от приложение I към Директива 2007/23/ЕО се отменя, считано от 4 юли 2013 г.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение V.

Член 49

Влизане в сила и прилагане

Настоящата директива влиза в сила в деня след датата на нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1, член 2, член 3, точки 1—6, параграфи 8—11 и точка 14, член 4, параграфи 2, 3 и 4, член 6, член 7, параграфи 1, 2 и 3, член 8, параграф 1, член 10, параграфи 1, 3 и 4, член 11, параграф 2, членове 17, 30 и 36, член 38, параграф 3, членове 43 и 44 и приложения IV и V се прилагат, считано от 1 юли 2015 г.

Член 50

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 12 юни 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

L. CREIGHTON

(1) ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 105.

(2) Позиция на Европейския парламент от 22 май 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 10 юни 2013 г.

(3) ОВ L 154, 14.6.2007 г., стр. 1.

(4) Вж. приложение IV, част А.

(5) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30.

(6) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82.

(7) ОВ L 121, 15.5.1993 г., стр. 20.

(8) ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13.

(9) ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 25.

(10) ОВ L 170, 30.6.2009 г., стр. 1.

(11) ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12.

(12) ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29.

(13) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(14) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

1. Всяко пиротехническо изделие трябва да притежава функционалните характеристики, посочени от производителя на нотифицирания орган, с оглед гарантиране на максимална сигурност и надеждност.

2. Всяко пиротехническо изделие трябва да бъде проектирано и произвеждано по такъв начин, че да може да се обезврежда по безопасен начин чрез подходящ процес и с минимално въздействие върху околната среда.

3. Всяко пиротехническо изделие трябва да функционира правилно, когато се използва по предназначение.

Всяко пиротехническо изделие трябва да бъде изпитвано при реални условия. При невъзможност това да стане в лаборатория, изпитванията трябва да бъдат проведени при условията, в които пиротехническото изделие ще се използва.

Следната информация и характеристики трябва да бъдат отчетени или изпитани, в случай че са приложими:

а)	проект, конструкция и характерни свойства, включително подробен химически състав (маса и процентно съдържание на използвани вещества) и размери;

б)	физическа и химическа стабилност на пиротехническото изделие при всички нормални и предвидими условия на околната среда;

в)	чувствителност при нормални и предвидими условия на боравене и превоз;

г)	съвместимост на всички компоненти по отношение на тяхната химическа стабилност;

д)	устойчивост на пиротехническото изделие на влага, когато е предназначено за употреба при влажни или мокри условия и когато влагата може да окаже неблагоприятно въздействие върху неговата безопасност или надеждност;

е)

устойчивост на ниски и високи температури, когато пиротехническото изделие е предназначено за съхранение или употреба при такива температури и охлаждането или нагряването на компонент или на пиротехническото изделие като цяло могат да окажат неблагоприятно въздействие върху неговата безопасност или надеждност;

ж)	мерки за безопасност за предотвратяване на преждевременно или непреднамерено запалване или задействане;

з)	подходящи инструкции и при необходимост — маркировка за безопасно боравене, съхранение, употреба (включително безопасни разстояния) и обезвреждане;

и)	устойчивост на пиротехническото изделие, неговата опаковка или други компоненти срещу влошаване на състоянието при нормални и предвидими условия на съхранение;

й)	спецификация на всички необходими уреди и принадлежности и инструкции за безопасна употреба на пиротехническото изделие.

По време на превоз и нормално боравене, освен ако производителят е предвидил друго в инструкциите, пиротехническото изделие трябва да съдържа състава на пиротехническата смес.

4. Пиротехническото изделие не трябва да съдържа детониращи взривни вещества, различни от черен барут или възпламенителен състав, освен за пиротехнически изделия от категории P1, P2 и T2 и фойерверки от категория F4, които отговарят на следните условия:

а)	детониращото взривно вещество да не може да бъде лесно извлечено от изделието;

б)	за категория Р1 пиротехническото изделие да не може нито да функционира като детониращо взривно вещество, нито така, както е проектирано и произведено, самото то да инициира вторични взривни вещества;

в)	за категории F4, Т2 и Р2 пиротехническото изделие е проектирано и предназначено да не функционира като детониращо взривно вещество или ако е проектирано да детонира, самото то така, както е проектирано и произведено, да не може да инициира вторични взривни вещества.

5. Различните групи пиротехнически изделия трябва също да отговарят най-малко на следните изисквания:

А. Фойерверки

Производителят отнася фойерверките към различните категории съгласно член 6, характеризиращи се по нетно съдържание на взривното вещество, безопасни разстояния, ниво на шума или други подобни характеристики. Категорията трябва да е ясно посочена на етикета.

а)

За фойерверки от категория F1 трябва да са спазени следните изисквания:

i)	безопасното разстояние трябва да бъде най-малко 1 m. Въпреки това, когато е уместно, безопасното разстояние може да бъде по-малко;

ii)	максималната стойност на нивото на шум не трябва да надвишава 120 dB (A, imp) или еквивалентно ниво на шум, измерено посредством друг подходящ метод, на безопасното разстояние;

iii)	категория F1 не трябва да включва звукови петарди, пиробатерии от звукови петарди, звукови петарди със светлинен ефект и пиробатерии от звукови петарди със светлинен ефект;

iv)	гърмящите топчета за хвърляне на земята, в категория F1 не трябва да съдържат повече от 2,5 mg сребърен фулминат.

б)

За фойерверки от категория F2 трябва да са спазени следните изисквания:

i)	безопасното разстояние трябва да бъде най-малко 8 m. Въпреки това, когато е уместно, безопасното разстояние може да бъде по-малко;

ii)	максималната стойност на нивото на шум не трябва да надвишава 120 dB (A, imp) или еквивалентно ниво на шум, измерено посредством друг подходящ метод, на безопасното разстояние.

в)

За фойерверки от категория F3 трябва да са спазени следните изисквания:

i)	безопасното разстояние трябва да бъде най-малко 15 m. Въпреки това, когато е уместно, безопасното разстояние може да бъде по-малко;

ii)	максималната стойност на нивото на шум не трябва да надвишава 120 dB (A, imp) или еквивалентно ниво на шум, измерено посредством друг подходящ метод, на безопасното разстояние.

2.	Фойерверките могат да се произвеждат само от материали, които свеждат до минимум риска за здравето, имуществото и околната среда, причинен от отломки.

3.	Начинът на запалване трябва да бъде ясно видим или да бъде посочен върху етикета или в инструкциите.

4.	Фойерверките не трябва да извършват хаотично и непредсказуемо движение.

5.	Фойерверките от категории F1, F2 и F3 трябва да бъдат защитени срещу непреднамерено запалване чрез защитно покритие, чрез опаковката или чрез устройството на изделието. Фойерверките от категория F4 трябва да бъдат защитени срещу непреднамерено запалване чрез методи, определени от производителя.

Б. Други пиротехнически изделия

1.	Пиротехническите изделия трябва да са проектирани по такъв начин, че рискът за здравето, собствеността и околната среда да е сведен до минимум при нормалната им употреба.

2.	Начинът на запалване трябва да бъде ясно видим или да бъде посочен върху етикета или в инструкциите.

3.	Пиротехническите изделия трябва да са проектирани по такъв начин, че да се намали до минимум рискът за здравето, имуществото и околната среда от отломки при непреднамереното им запалване.

4.	В зависимост от случая пиротехническото изделие трябва да функционира правилно до изтичане на срока на годност, посочен от производителя.

В. Средства за запалване

1.	Средствата за запалване трябва да могат да бъдат надеждно задействани и да имат достатъчен капацитет за задействане при всички нормални и предвидими условия на употреба.

2.	Средствата за запалване трябва да бъдат защитени от електростатичен разряд при нормални и предвидими условия на съхранение и употреба.

3.	Електрическите средства за запалване трябва да бъдат защитени срещу електромагнитни полета при нормални и предвидими условия на съхранение и употреба.

4.	Покритията на възпламенителните шнурове трябва да имат необходимата механична якост и да предпазват адекватно взривния пълнеж, когато са подложени на нормално и предвидимо механично напрежение.

5.	Параметрите за времето на горене на възпламенителните шнурове трябва да бъдат предоставяни заедно с пиротехническото изделие.

6.	Електрическите характеристики (напр. безопасен ток, съпротивление и т.н.) на електрическите средства за запалване трябва да се предоставят заедно с пиротехническото изделие.

7.	Проводниците на електрическите средства за запалване трябва да бъдат с достатъчна изолация и трябва да имат достатъчна механична якост, включително здрава връзка със средството за запалване, в зависимост от предназначението им.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

МОДУЛ B: ЕС изследване на типа

ЕС изследване на типа е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, при която нотифициран орган изследва техническия проект на пиротехническото изделие и проверява и удостоверява, че техническият проект на пиротехническото изделие отговаря на изискванията на настоящата директива, приложими към него.

ЕС изследване на типа се извършва като оценка на пригодността на техническия проект на пиротехническото изделие чрез изследване на техническата документация и подкрепящите доказателства, посочени в точка 3, заедно с изследване на образец от крайния продукт, представителен за предвиденото производство (комбинация от изследване на типа произведен продукт и изследване на проекта на типа).

Производителят подава заявлението за ЕС изследване на типа само до един нотифициран орган по свой избор.

Това заявление включва:

а)	името и адреса на производителя;

б)	писмена декларация, че същото заявление не е подавано до друг нотифициран орган;

в)

техническата документация. Техническата документация позволява да се оцени съответствието на пиротехническото изделие с приложимите изисквания на настоящата директива и включва съответен анализ и оценка на риска (рисковете). Техническата документация определя точно приложимите изисквания и обхваща дотолкова, доколкото е необходимо за нуждите на оценяването, проекта, производството и действието на пиротехническото изделие. Техническата документация съдържа, когато е приложимо, най-малко следните елементи:

i)	общо описание на пиротехническото изделие;

ii)	конструктивни и производствени чертежи и схеми на компонентите, сглобените единици, електрическите вериги и др.;

iii)	описанията и обясненията, необходими за разбиране на тези чертежи и схеми и за действието на пиротехническото изделие;

iv)

списък на хармонизираните стандарти, приложени изцяло или частично, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, и в случаите, когато тези стандарти не са били приложени — описания на решенията, приети за изпълнение на съществените изисквания за безопасност на настоящата директива, включително списък на приложените други подходящи технически спецификации. При частично приложени хармонизирани стандарти техническата документация посочва частите, които са приложени;

v)	резултати от извършените проектни изчисления, проведените изследвания и др.;

vi)	протоколи от изпитванията;

г)	представителните образци за предвижданото производство. Нотифицираният орган може да изисква допълнителни образци, ако такива са необходими за осъществяване на програмата за изпитвания;

д)

подкрепящите доказателства за решението за пригодност на техническия проект. Тези подкрепящи доказателства посочват всички използвани документи, по-специално в случаите, когато съответните хармонизирани стандарти не са били приложени изцяло. Когато е необходимо, подкрепящите доказателства включват резултатите от изпитванията, проведени в съответствие с други подходящи технически спецификации от съответната лаборатория на производителя или от друга лаборатория от негово име и на негова отговорност.

Нотифицираният орган:

по отношение на пиротехническото изделие:

4.1.	изследва техническата документация и подкрепящите доказателства, за да оцени пригодността на техническия проект на пиротехническото изделие;

по отношение на образеца(образците):

4.2.

удостоверява, че образецът/образците е/са произведен(и) в съответствие с техническата документация и определя елементите, проектирани в съответствие с приложимите разпоредби на съответните хармонизирани стандарти, както и елементите, проектирани в съответствие с други подходящи технически спецификации;

4.3.	провежда подходящи изследвания и изпитвания или организира тяхното провеждане с цел да провери дали в случаите, когато производителят е избрал да приложи решенията от съответните хармонизирани стандарти, същите са били приложени правилно;

4.4.

провежда подходящи изследвания и изпитвания или възлага тяхното провеждане с цел да провери дали в случаите, когато решенията от съответните хармонизирани стандарти не са приложени, решенията, избрани от производителя, включително тези в други приложени подходящи технически спецификации, отговарят на съответните съществени изисквания за безопасност на настоящата директива;

4.5.	съгласува с производителя мястото, където ще се проведат изследванията и изпитванията.

Нотифицираният орган съставя доклад от оценката, в който описва действията, предприети съгласно точка 4, и получените резултати. Без оглед на задълженията си по отношение на нотифициращите органи, нотифицираният орган разгласява изцяло или отчасти съдържанието на доклада, само със съгласието на производителя.

Когато типът отговаря на изискванията на настоящата директива, приложими към съответното пиротехническо изделие, нотифицираният орган издава на производителя сертификат за ЕС изследване на типа. Сертификатът съдържа името и адреса на производителя, заключенията от изследването, условията (ако има такива) за неговата валидност и необходимите данни за идентификация на одобрения тип. Сертификатът за ЕС изследване на типа може да съдържа едно или повече приложения.

Сертификатът за ЕС изследване на типа и приложенията към него съдържат цялата необходима информация, за да може съответствието на произведените пиротехнически изделия да бъде оценено спрямо изследвания тип и да се даде възможност за осъществяването на контрол по време на експлоатация.

Когато типът не отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива, нотифицираният орган отказва да издаде сертификат за ЕС изследване на типа и съответно информира подалия заявлението, като подробно мотивира отказа си.

Нотифицираният орган следи за евентуални промени в общоприетото ниво на технически познания, които промени показват, че одобреният тип може вече да не отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива, и преценява дали такива промени изискват по-нататъшни проучвания. Ако случаят е такъв, нотифицираният орган информира производителя.

Производителят информира нотифицирания орган, у когото се намира техническата документация, отнасяща се до сертификата за ЕС изследване на типа, за всички промени на одобрения тип, които могат да повлияят на съответствието на пиротехническото изделие със съществените изисквания за безопасност на настоящата директива или на условията за валидност на сертификата. Такива промени изискват допълнително одобрение под формата на допълнение към оригиналния сертификат за ЕС изследване на типа.

Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за сертификати за ЕС изследване на типа и/или за допълнения към тях, които е издал или отнел, и периодично или при поискване предоставя на нотифициращите органи списък на сертификатите и/или допълненията към тях, които е отказал да издаде, спрял е действието им или по друг начин е ограничил.

Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за сертификатите за ЕС изследване на типа и/или за допълнения към тях, чието издаване е отказал, отнел, спрял е действието им или по друг начин е ограничил, а при поискване, и за сертификатите и/или допълненията към тях, които е издал.

Комисията, държавите членки и останалите нотифицирани органи могат, при поискване, да получат копие от сертификатите за ЕС изследване на типа и/или от допълненията към тях. При поискване Комисията и държавите членки могат да получат копие от техническата документация и резултатите от проведените от нотифицирания орган изследвания. Нотифицираният орган съхранява копие от сертификата за ЕС изследване на типа, неговите приложения и допълнения, както и техническото досие, включващо документацията, представена от производителя, до изтичане на валидността на сертификата.

9.	Производителят съхранява на разположение на националните органи копие от сертификата за ЕС изследване на типа, неговите приложения и допълнения заедно с техническата документация в продължение на 10 години след пускането на пиротехническото изделие на пазара.

МОДУЛ С2: Съответствие с типа въз основа на вътрешен производствен контрол с надзор на проверката на продукта на случайни интервали

1. Съответствие с типа въз основа на вътрешен производствен контрол с надзор на проверката на продукта на случайни интервали е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2, 3 и 4 и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответните пиротехнически изделия са в съответствие с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и отговарят на изискванията на настоящата директива, приложими към тях.

2. Производство

Производителят взема всички необходими мерки за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произвежданите пиротехнически изделия с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и с изискванията на настоящата директива, приложими към тях.

3. Проверки на продукта

Нотифициран орган, избран от производителя, извършва проверките или организира тяхното извършване на случайни интервали, определени от органа, за да бъде проверено качеството на вътрешните проверки на пиротехническото изделие, като се вземат под внимание, inter alia, технологичната сложност на пиротехническите изделия и количеството на продукцията. Подходяща извадка от крайните продукти, взета на място от нотифицирания орган преди пускането на продуктите на пазара, се изследва, като се извършват подходящите изпитвания, определени от съответните части на хармонизираните стандарти и/или равностойни изпитвания, установени в други подходящи технически спецификации, с цел проверка на съответствието на пиротехническото изделие с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и със съответните изисквания на настоящата директива. В случаите, когато извадката не съответства на допустимото ниво на качество, органът предприема необходимите мерки.

Прилагането на процедурата за приемане на извадки има за цел да установи дали производственият процес на пиротехническото изделие се осъществява в рамките на допустимите граници с оглед на осигуряването на съответствието на пиротехническото изделие.

Производителят, на отговорността на нотифицирания орган, нанася идентификационния номер на нотифицирания орган по време на производствения процес.

4. Маркировка „СЕ“ и ЕС декларация за съответствие

4.1.	Производителят нанася маркировката „CE“ върху всяко отделно пиротехническо изделие, което е в съответствие с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива.

4.2.

Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие за всеки модел на продукта и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на пиротехническото изделие на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира пиротехническото изделие, за което е съставена.

Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване.

МОДУЛ D: Съответствие с типа въз основа на осигуряване на качеството на производството

1. Съответствие с типа въз основа на осигуряване на качеството на производството е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2 и 5 и осигурява и декларира на своя отговорност, че пиротехническите изделия са в съответствие с типа, както е описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и отговарят на изискванията на настоящата директива, приложими към тях.

2. Производство

Производителят разработва и въвежда одобрена система по качеството за производството, контрола на крайния продукт и изпитването на съответните пиротехнически изделия, както е определено в точка 3, и подлежи на надзор, както е определено в точка 4.

3. Система по качеството

3.1.

Производителят подава заявление за оценяване на неговата система по качеството по отношение на съответните пиротехнически изделия до нотифициран орган по свой избор.

Това заявление включва:

а)	името и адреса на производителя;

б)	писмена декларация, че същото заявление не е подавано до друг нотифициран орган;

в)	цялата информация за предвижданата категория пиротехническо изделие;

г)	документацията относно системата по качеството;

д)	техническата документация на одобрения тип и копие от сертификата за ЕС изследване на типа.

3.2.

Системата по качеството осигурява съответствие на пиротехническите изделия с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и с изискванията на настоящата директива, приложими към тях.

Всички елементи, изисквания и предписания, приети от производителя, се документират редовно и систематично под формата на писмени политики, процедури и инструкции. Документацията на системата по качеството позволява еднозначно тълкуване на програмите по качеството, плановете, наръчниците и записите.

Тя включва, по-специално, подходящо описание на:

а)	целите по качеството и организационната структура, отговорностите и правомощията на ръководството по отношение на качеството на продукта;

б)	съответните средства и методи за производство, контрол и осигуряване на качеството, процесите и систематичните мерки, които ще се прилагат;

в)	изследванията и изпитванията, които ще се извършват преди, по време и след производството, както и честотата, с която ще бъдат извършвани;

г)	записите по качеството, като доклади от проверки, данни от изпитвания, данни от калибриране, доклади за квалификацията на съответния персонал и др.; както и

д)	средствата за наблюдение за постигане на изискваното качество на продуктите и ефективното функциониране на системата по качеството.

3.3.

Нотифицираният орган оценява системата по качеството, за да определи дали тя отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2.

По отношение на елементите на системата по качеството, които отговарят на съответните спецификации на съответния хармонизиран стандарт, нотифицираният орган приема, че е налице съответствие с посочените по-горе изисквания.

В допълнение към опита в системи за управление на качеството, екипът одитори разполага най-малко с един член с опит в оценяването на съответната продуктова област и на технологията на тези продукти, както и с познания за приложимите изисквания по настоящата директива. Одитът включва посещение в помещенията на производителя за извършване на оценка. Екипът одитори преглежда техническата документация по точка 3.1, буква д), с цел да установи способността на производителя да определи приложимите изисквания на настоящата директива и да проведе необходимите изследвания, с цел да осигури съответствието на пиротехническото изделие с тези изисквания.

Решението се съобщава на производителя. Това уведомление включва заключенията от одита и мотивирано решение относно извършеното оценяване.

3.4.	Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството, както и да поддържа тази система в състояние на пригодност и ефективно функциониране.

3.5.

Производителят редовно информира нотифицирания орган, одобрил системата по качеството, за всякакви планирани изменения в нея.

Нотифицираният орган оценява предложените изменения и решава дали изменената система по качеството ще продължи да отговаря на изискванията по точка 3.2 или се налага ново оценяване.

Той съобщава своето решение на производителя. Това уведомление включва заключенията от извършеното изследване и мотивирано решение относно извършеното оценяване.

4. Надзор на отговорността на нотифицирания орган

4.1.	Целта на надзора е да се гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството.

4.2.

За целите на оценката производителят предоставя на нотифицирания орган достъп до местата на производство, проверка, изпитване и съхраняване и му предоставя цялата необходима информация, по-специално:

а)	документацията на системата по качеството;

б)	записите по качеството, като доклади от проверки, данни от изпитвания, данни от калибриране и доклади за квалификацията на съответния персонал и др.

4.3.	Нотифицираният орган извършва периодични одити, за да се увери, че производителят поддържа и прилага системата по качеството, и представя на производителя доклад от одита.

4.4.

Освен това нотифицираният орган може да прави и внезапни посещения при производителя. По време на такива посещения нотифицираният орган може, ако това се налага, да провежда или възлага провеждането на изпитвания на продуктите с цел да установи дали системата по качеството функционира правилно. Нотифицираният орган предоставя на производителя доклад от посещението, а ако са били проведени изпитвания — и протоколи от изпитванията.

5. Маркировка „СЕ“ и ЕС декларация за съответствие

5.1.

Производителят нанася маркировката „СЕ“ и, на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 3.1, идентификационния му номер върху всяко отделно пиротехническо изделия, което е в съответствие с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива.

5.2.

Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване.

6. Производителят съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на пиротехническото изделие на пазара:

а)	документацията по точка 3.1;

б)	информация относно одобрените изменения по точка 3.5;

в)	решенията и докладите на нотифицирания орган по точки 3.5, 4.3 и 4.4.

7. Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за издадените или оттеглени одобрения на системи по качеството и периодично или при поискване им предоставя списък с одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или по друг начин е ограничил.

Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им, оттеглил или е по друг начин ограничил и при поискване, за издадените одобрения на системи по качеството.

МОДУЛ Е: Съответствие с типа въз основа на осигуряване на качеството на продукта

1. Съответствие с типа въз основа на осигуряване на качеството на продукта е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2 и 5 и осигурява и декларира на своя отговорност, че пиротехническите изделия са в съответствие с типа, както е описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и отговарят на изискванията на настоящата директива, приложими към тях.

2. Производство

Производителят разработва и въвежда одобрена система по качеството за контрола на крайния продукт и изпитването на съответните пиротехнически изделия, както е определено в точка 3, и подлежи на надзор, както е определено в точка 4.

3. Система по качеството

3.1.

Това заявление включва следната информация:

а)	името и адреса на производителя;

б)	писмена декларация, че същото заявление не е подавано до друг нотифициран орган;

в)	цялата информация за предвижданата категория пиротехническо изделие;

г)	документацията относно системата по качеството;

д)	техническата документация на одобрения тип и копие от сертификата за ЕС изследване на типа.

3.2.

Системата по качеството осигурява съответствието на пиротехническите изделия с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и с изискванията на настоящата директива, приложими към тях.

Тя включва, по-специално, подходящо описание на:

а)	целите по качеството и организационната структура, отговорностите и правомощията на ръководството по отношение на качеството на продукта;

б)	изследванията и изпитванията, които ще се извършват след производството;

в)	записите по качеството, като доклади от проверки, данни от изпитвания, данни от калибриране и доклади за квалификацията на съответния персонал и др.;

г)	средствата за наблюдение на ефективното функциониране на системата по качеството.

3.3.

В допълнение към опита в системи за управление на качеството, екипът одитори разполага най-малко с един член с опит в оценяването на съответната продуктова област и на технологията на продукта, както и познания за приложимите изисквания на настоящата директива. Одитът включва посещение в помещенията на производителя за извършване на оценка. Екипът одитори преглежда техническата документация по точка 3.1, буква д), с цел да установи способността на производителя да определи приложимите изисквания по настоящата директива и да проведе необходимите изследвания с цел да осигури съответствие на пиротехническото изделие с тези изисквания.

3.4.	Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството, както и да поддържа тази система в състояние на пригодност и ефективно функциониране.

3.5.

4. Надзор на отговорността на нотифицирания орган

4.1.	Целта на надзора е да се гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството.

4.2.

а)	документацията на системата по качеството;

б)	записите по качеството, като доклади от проверки, данни от изпитвания, данни от калибриране и доклади за квалификацията на съответния персонал и др.

4.3.	Нотифицираният орган извършва периодични одити, за да се увери, че производителят поддържа и прилага системата по качеството, и представя на производителя доклад от одита.

4.4.

Освен това нотифицираният орган може да прави и внезапни посещения при производителя. По време на такива посещения нотифицираният орган може, ако това се налага, да провежда или да организира провеждането на изпитвания на продуктите с цел да установи дали системата по качеството функционира правилно. Нотифицираният орган предоставя на производителя доклад от посещението, а ако са били проведени изпитвания — и протоколи от изпитванията.

5. Маркировка „СЕ“ и ЕС декларация за съответствие

5.1.

Производителят нанася маркировката „СЕ“ и, на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 3.1, идентификационния му номер върху всяко отделно пиротехническо изделие, което е в съответствие с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива.

5.2.

Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване.

а)	документацията по точка 3.1;

б)	информация относно одобрените изменения по точка 3.5;

в)	решенията и докладите на нотифицирания орган, посочен в точки 3.5, 4.3 и 4.4.

Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или е оттеглил, и при поискване, за издадените одобрения на системи по качеството.

МОДУЛ G: Съответствие въз основа на проверка на единичен продукт

1. Съответствие въз основа на проверка на единичен продукт е процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията по точки 2, 3 и 5 и осигурява и декларира на своя отговорност, че пиротехническото изделие, за което се прилагат разпоредбите на точка 4, е в съответствие с изискванията на настоящата директива, приложими към него.

2. Техническа документация

Производителят изготвя техническата документация и я предоставя на нотифицирания орган по точка 4. Документацията позволява да се оцени съответствието на пиротехническото изделие с приложимите изисквания и включва съответния анализ и оценка на риска/рисковете. Техническата документация определя точно приложимите изисквания и обхваща дотолкова, доколкото е необходимо за нуждите на оценяването, проекта, производството и действието на пиротехническото изделие. Техническата документация съдържа, когато е приложимо, най-малко следните елементи:

а)	общо описание на пиротехническото изделие;

б)	конструктивни и производствени чертежи и схеми на компонентите, сглобените единици, електрически вериги и др.;

в)	описанията и обясненията, необходими за разбиране на тези чертежи и схеми и за действието на пиротехническото изделие;

г)

списък на хармонизираните стандарти, приложени изцяло или частично, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, и в случаите, когато тези хармонизирани стандарти не са били приложени — описания на решенията, приети за изпълнение на съществените изисквания за безопасност на настоящата директива, включително списък на други подходящи технически спецификации. При частично приложени хармонизирани стандарти техническата документация посочва частите, които са приложени;

д)	резултати от извършените проектни изчисления, проведените изследвания и др.;

е)	протоколи от изпитванията.

Производителят съхранява техническата документация на разположение на съответните национални органи в продължение на 10 години след пускането на пиротехническото изделие на пазара.

3. Производство

Производителят взема всички необходими мерки за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произведените пиротехнически изделия с приложимите изискванията на настоящата директива.

4. Проверка

Нотифициран орган, избран от производителя, извършва или възлага извършването на подходящи изследвания и изпитвания, установени в съответните хармонизирани стандарти, и/или равностойни изпитвания, установени в други подходящи технически спецификации, за да провери съответствието на пиротехническото изделие с приложимите изисквания на настоящата директива. При липса на такъв хармонизиран стандарт нотифицираният орган решава кои изпитвания са подходящи за извършване.

Нотифицираният орган издава сертификат за съответствие по отношение на извършените изследвания и изпитвания на продукта и нанася идентификационния си номер върху всяко едно одобрено пиротехническо изделие или изисква идентификационният му номер да се нанесе на негова отговорност.

Производителят съхранява сертификатите за съответствие на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на пиротехническото изделие на пазара.

5. Маркировка „СЕ“ и ЕС декларация за съответствие

5.1.	Производителят нанася маркировката „СЕ“ и, на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 4, идентификационния му номер върху всяко пиротехническо изделие, което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива.

5.2.

Производителят съставя писмена ЕС декларация за съответствие и я съхранява на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на пиротехническото изделие на пазара. ЕС декларацията за съответствие идентифицира пиротехническото изделие, за което е съставена.

Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване.

МОДУЛ H: Съответствие въз основа на пълно осигуряване на качеството

1. Съответствие въз основа на пълно осигуряване на качеството е процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2 и 5 и осигурява и декларира на своя отговорност, че пиротехническите изделия отговарят на изискванията на настоящата директива, приложими към тях.

2. Производство

Производителят разработва и въвежда одобрена система по качеството по отношение на проектирането, производството и контрола на крайния продукт и изпитването на съответните пиротехнически изделия, както е определено в точка 3, и подлежи на надзор, както е определено в точка 4.

3. Система по качеството

3.1.

Това заявление включва:

а)	името и адреса на производителя;

б)

техническата документация за един модел от всяка категория пиротехническо изделие, чието производство се предвижда. Техническата документация съдържа, когато е приложимо, най-малко следните елементи:

—	общо описание на пиротехническото изделие,

—	конструктивни и производствени чертежи и схеми на компонентите, сглобените единици, електрически вериги и др.,

—	описанията и обясненията, необходими за разбиране на тези чертежи и схеми и за действието на пиротехническото изделие,

—

списък на хармонизираните стандарти, приложени изцяло или частично, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, и в случаите, когато тези хармонизирани стандарти не са били приложени — описания на решенията, приети за изпълнение на съществените изисквания за безопасност на настоящата директива, включително списък на приложените други подходящи технически спецификации. При частично приложени хармонизирани стандарти, техническата документация посочва частите, които са приложени,

—	резултати от извършените проектни изчисления, проведените изследвания и др.,

—	протоколи от изпитванията;

в)	документацията относно системата по качеството;

г)	писмена декларация, че същото заявление не е било подавано до друг нотифициран орган.

3.2.

Системата по качеството осигурява съответствие на пиротехническите изделия с приложимите изисквания на настоящата директива.

Всички елементи, изисквания и предписания, приети от производителя, се документират редовно и систематично под формата на писмени политики, процедури и инструкции. Документацията на системата по качеството трябва да позволява еднозначно тълкуване на програмите по качество, плановете, наръчниците и записите.

Тя включва, по-специално, подходящо описание на:

а)	целите по качеството и организационната структура, отговорностите и правомощията на ръководството по отношение на проекта и на качеството на продукта;

б)	техническите спецификации на проекта, включително стандарти, които ще бъдат приложени и, когато съответните хармонизирани стандарти няма да бъдат приложени изцяло, средствата, които ще се използват за осигуряване съответствието със съществените изисквания за безопасност на настоящата директива;

в)	средствата и методите за управление и проверка на проекта, процесите и систематичните мерки, които ще се прилагат при проектирането на пиротехническите изделия, принадлежащи към съответната категория пиротехнически изделия;

г)	съответните средства и методи за производство, контрол и осигуряване на качеството, процесите и систематичните мерки, които ще се прилагат;

д)	изследванията и изпитванията, които ще се извършват преди, по време и след производството, както и честотата, с която ще бъдат извършвани;

е)	записите по качеството, като доклади от проверки, данни от изпитвания, данни от калибриране, доклади за квалификацията на съответния персонал и др.;

ж)	средствата за наблюдение за постигане на изискваното качество на проекта и продукта и за ефективното функциониране на системата по качеството.

3.3.

В допълнение към опита в системи за управление на качеството, екипът одитори разполага най-малко с един член с опит в оценяването на съответната продуктова област и технологията на продукта, както и познания за приложимите изисквания на настоящата директива. Одитът включва посещение в помещенията на производителя за извършване на оценка. Екипът одитори преглежда техническата документация по точка 3.1, буква б), с цел да установи способността на производителя да определи приложимите изисквания на настоящата директива и да проведе необходимите изследвания, с цел да осигури съответствието на пиротехническото изделие с тези изисквания.

Решението се съобщава на производителя.

Това уведомление включва заключенията от одита и мотивирано решение относно извършеното оценяване.

3.4.	Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството, както и да поддържа тази система в състояние на пригодност и ефективно функциониране.

3.5.

4. Надзор на отговорността на нотифицирания орган

4.1.	Целта на надзора е да се гарантира, че производителят изпълнява правилно задълженията, произтичащи от одобрената система по качеството.

4.2.

За целите на оценката производителят предоставя на нотифицирания орган достъп до местата на проектиране, производство, проверка, изпитване и съхраняване и му предоставя цялата необходима информация, по-специално:

а)	документацията на системата по качеството;

б)	записите по качеството, посочени в проектната част на системата по качеството, като резултати от анализи, изчисления, изпитвания и др.;

в)	записите по качеството, посочени в производствената част на системата по качеството, като доклади от проверки, данни от изпитвания, данни от калибриране, доклади за квалификацията на съответния персонал и др.

4.3.	Нотифицираният орган извършва периодични одити, за да се увери, че производителят поддържа и прилага системата по качеството, и представя на производителя доклад от одита.

4.4.

Освен това нотифицираният орган може да прави и внезапни посещения при производителя. По време на такива посещения нотифицираният орган може, ако това се налага, да извършва или възлага извършването на изпитвания на продукта с цел да провери дали системата по качеството функционира правилно. Той предоставя на производителя доклад от посещението, а ако са били извършени изпитвания — и протоколи от изпитванията.

5. Маркировка „СЕ“ и ЕС декларация за съответствие

5.1.	Производителят нанася маркировката „СЕ“ и, на отговорността на нотифицирания орган, посочен в точка 3.1, идентификационния му номер върху всяко отделно пиротехническо изделие, което отговаря на приложимите изисквания на настоящата директива.

5.2.

Копие от ЕС декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване.

а)	техническата документация по точка 3.1;

б)	документацията относно системата по качеството по точка 3.1;

в)	информация относно одобрените изменения по точка 3.5;

г)	решенията и докладите на нотифицирания орган по точки 3.5, 4.3 и 4.4.

7. Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за издадените или оттеглените одобрения на системи по качеството и периодично или при поискване им предоставя списък с одобрения на системи по качеството, които е отказал, спрял е действието им или по друг начин е ограничил.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЕС ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ (№ ХХХХ) (1)

1.	Регистрационен номер в съответствие с член 9:

2.	Номер на продукта, партиден или сериен номер:

3.	Наименование и адрес на производителя:

4.	Настоящата декларация за съответствие е издадена на пълната отговорност на производителя.

5.	Предмет на декларацията (идентификация на продукта, позволяваща проследяването му):

6.	Предметът на декларацията, описан по-горе, отговаря на съответното законодателство на Съюза за хармонизация:

7.	Позоваване на използваните хармонизирани стандарти или позоваване на други технически спецификации, по отношение на които се декларира съответствие:

8.	Нотифицираният орган: … (наименование, номер) … извърши … (описание на извършеното) … и издаде сертификата: …

Допълнителна информация:

Подписано за и от името на:

(място и дата на издаване):

(име, длъжност) (подпис):

(1) По избор производителят може да номерира декларацията за съответствие.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЧАСТ A

Отменена директива с нейните изменения

(посочена в член 48)

Директива 2007/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 154, 14.6.2007 г., стр. 1)

Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12)

единствено член 26, параграф 1, буква з)

ЧАСТ Б

Списък на сроковете за транспониране в националното законодателство и за прилагане

(посочен в член 48)

Директива

Срок за транспониране

Дата на прилагане

2007/23/ЕО

4 януари 2010 г.

4 юли 2010 г. (фойерверки от категории F1, F2 и F3)

4 юли 2013 г. (фойерверки от категория F4, други пиротехнически изделия и сценични пиротехнически изделия)

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 2007/23/ЕО	Настоящата директива
Член 1, параграф 1	Член 1, параграф 1
Член 1, параграф 2	Член 1, параграф 2
Член 1, параграф 3	Член 2, параграф 1
Член 1, параграф 4, буква а)	Член 2, параграф 2, буква а)
Член 1, параграф 4, буква б)	Член 2, параграф 2, буква б)
Член 1, параграф 4, буква в)	Член 2, параграф 2, буква в)
Член 1, параграф 4, буква г)	Член 2, параграф 2, буква г)
Член 1, параграф 4, буква д)	Член 2, параграф 2, буква д)
Член 1, параграф 4, буква е)	Член 2 параграф 2, буква е) и член 3, точка 5
Член 2, параграф 1	Член 3, точка 1
Член 2, точка 2, първо изречение	Член 3, точка 8
Член 2, точка 2, второ изречение	Член 2, параграф 2, буква ж)
Член 2, точка 3	Член 3, точка 2
Член 2, точка 4	Член 3, точка 3
Член 2, точка 5	Член 3, точка 4
Член 2, точка 6	Член 3, точка 9
Член 2, точка 7	Член 3, точка 10
Член 2, точка 8	Член 3, точка 11
Член 2, точка 9	Член 3, точка 14
Член 2, точка 10	Член 3, точка 6
—	Член 3, точка 7
—	Член 3, точка 12
—	Член 3, точка 13
—	Член 3, точки 15—22
Член 3, параграф 1	Член 6, параграф 1
Член 3, параграф 2	Член 6, параграф 2
Член 4, параграф 1	Член 8, параграф 1
Член 4, параграф 2, първа алинея	Член 12, параграфи 1—9 и член 14
Член 4, параграф 2, втора алинея	Член 14
Член 4, параграф 3	Член 13, параграф 1 и член 13, параграф 2, първа алинея
—	Член 13, параграф 2, втора алинея
—	Член 13, параграф 3
—	Член 13, параграф 4
—	Член 13, параграф 5
Член 4, параграф 4, буква а)	Член 8, параграф 2, първа алинея
Член 4, параграф 4, буква б)	Член 8, параграф 2, втора алинея и член 8, параграф 5
—	Член 8, параграфи 3, 4 и 6—9
—	Член 15
—	Член 9
Член 5, параграф 1	Член 5
Член 5, параграф 2	—
Член 6, параграф 1	Член 4, параграф 1
Член 6, параграф 2	Член 4, параграф 2
Член 6, параграф 3	Член 4, параграф 3
Член 6, параграф 4	Член 4, параграф 4
Член 7, параграф 1	Член 7, параграф 1
Член 7, параграф 2	Член 7, параграф 2
Член 7, параграф 3	Член 7, параграф 3
—	Член 7, параграф 4
Член 8, параграф 1	—
Член 8, параграф 2
Член 8, параграф 3, първо изречение	—
Член 8, параграф 3, второ изречение	Член 16
Член 8, параграф 3, трето изречение	—
Член 8, параграф 4	—
Член 9	Член 17
—	Член 18
Член 10, параграф 1	Член 21 и член 30, параграф 1
Член 10, параграф 2	Член 30, параграф 2
Член 10, параграф 3	Членове 25 и 26
Член 10, параграф 4	Член 31, параграф 1
Член 10, параграф 5	Член 31, параграф 2
Член 10, параграф 6	—
—	Членове 22—24
—	Членове 27—29
	Членове 32—37
Член 11, параграф 1	Член 20, параграф 1
Член 11, параграф 2	Член 19
Член 11, параграф 3	Член 19
—	Член 20, параграф 2
	Член 20, параграф 3
—	Член 20, параграф 4
—	Член 20, параграф 5
Член 12, параграф 1	Член 10, параграф 1
Член 12, параграф 2	Член 10, параграф 2
Член 12, параграф 3	Член 10, параграф 3
Член 12, параграф 4	Член 10, параграф 4
Член 12, параграф 5	Член 10, параграф 5
Член 12, параграф 6	—
Член 13, параграф 1	Член 11, параграф 1
Член 13, параграф 2	Член 11, параграф 2
Член 13, параграф 3	Член 11, параграф 3
Член 14, параграф 1	Член 38, параграф 1
Член 14, параграф 2	Член 38, параграф 2
Член 14, параграф 3	Член 38, параграф 2
Член 14, параграф 4	Член 38, параграф 2
Член 14, параграф 5	Член 38, параграф 3
Член 14, параграф 6	Член 38, параграф 2
Член 14, параграф 7	Член 38, параграф 2
Член 15	Член 39, параграф 1, първа алинея
—	Член 39, параграф 1, втора, трета и четвърта алинея
—	Член 39, параграфи 2—8
Член 16, параграф 1	Член 40, параграф 1, първа алинея
Член 16, параграф 2	Член 40, параграфи 2 и 3
Член 16, параграф 3	Член 42, параграф 1, буква а)
—	Член 40, параграф 1, втора алинея
—	Член 41
—	Член 42, параграф 1, букви б)—з) и член 42, параграф 2
Член 17, параграф 1	Член 38, параграф 2
Член 17, параграф 2	Член 38, параграф 2
Член 18, параграф 1	—
Член 18, параграф 2	Член 43
Член 19	Член 44
Член 20	Член 45
—	Член 46, параграф 1
Член 21, параграф 1	Член 47, параграф 1, първа алинея
Член 21, параграф 2	Член 47, параграф 1, втора алинея
—	Член 47, параграф 2
Член 21, параграф 3	Член 47, параграф 3
Член 21, параграф 4	Член 47, параграф 4
Член 21, параграф 5	Член 46, параграфи 2 и 3
Член 21, параграф 6	Член 46, параграф 4
—	Член 46, параграф 5
—	Член 48
Член 22	Член 49
Член 23	Член 50
Приложение I, точка 1	Приложение I, точка 1
Приложение I, точка 2	Приложение I, точка 2
Приложение I, точка 3	Приложение I, точка 3
Приложение I, точка 4, буква а)	Приложение I, точка 4
Приложение I, точка 4, буква б)	Приложение I, точка 4
Приложение I, точка 5	Приложение I, точка 5
Приложение II, точка 1	Приложение II, модул В
Приложение II, точка 2	Приложение II, модул С2
Приложение II, точка 3	Приложение II, модул D
Приложение II, точка 4	Приложение II, модул E
Приложение II, точка 5	Приложение II, модул G
Приложение II, точка 6	Приложение II, модул H
Приложение III	Член 25
Приложение IV	Член 19
	Приложение III
—	Приложение IV
—	Приложение V

28.6.2013

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/66

ДИРЕКТИВА 2013/30/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 юни 2013 година

относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз определя целите за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда и разумното и рационалното използване на природните ресурси. Това поражда задължение всички действия на Съюза да се съпровождат от висока степен на защита в съответствие с принципа на предпазните мерки и на принципите, че е необходимо да бъдат предприети превантивни действия, че екологичните щети следва да бъдат отстранявани преди всичко при техния източник и че замърсителят трябва да плати.

(2)

Целта на настоящата директива е да намалеят във възможно най-голяма степен случаите на големи аварии при свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и да бъдат ограничени последиците от тях, като по този начин се подобри защитата на морската среда и крайбрежните икономики срещу замърсяване, бъдат определени минимални условия за безопасно проучване и добив на нефт и газ в крайбрежни води и се ограничат евентуалните смущения на собственото производство на енергия в Съюза, както и да бъдат усъвършенствани механизмите за реакция в случай на авария.

(3)	Настоящата директива следва да се прилага не само за бъдещи инсталации и дейности, свързани с нефт и газ в крайбрежни води, но и по отношение на съществуващи инсталации, при спазване на съответните преходни разпоредби.

(4)	Големите аварии при свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води могат да имат унищожителни и необратими последици върху морската и крайбрежната околна среда, както и значително отрицателно въздействие върху крайбрежните икономики.

(5)

Авариите при свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, по-специално аварията в Мексиканския залив през 2010 г., повишиха степента на информираност на обществеността относно рисковете при свързаните с нефт и газ дейности и доведоха до преразглеждане на политиките, насочени към осигуряване на безопасността на тези дейности. Комисията започна преглед на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и изрази първоначалните си виждания относно безопасността им в съобщението „Изправени сме пред предизвикателството да се осигури безопасност на нефтените и газови дейности в морски райони“ от 13 октомври 2010 г. Европейският парламент прие резолюции по темата на 7 октомври 2010 г. и 13 септември 2011 г. министрите на енергетиката от държавите членки изразиха своята позиция в заключенията на Съвета от 3 декември 2010 г.

(6)

Рисковете, свързани с големи аварии при свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, са значителни. Като намалява риска от замърсяване на крайбрежните води, настоящата директива следва съответно да допринесе за осигуряването на защитата на морската среда и по-специално за постигането или поддържането на добро екологично състояние най-късно до 2020 г. — цел, определена в Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (3).

(7)

Директива 2008/56/ЕО има сред основните си цели уреждането на сумарните въздействия от всички дейности върху морската околна среда и представлява екологичният стълб на интегрираната морска политика. Тази политика е от значение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, тъй като изисква свързването на конкретните проблеми от всеки стопански сектор с главната цел за осигуряване на задълбочено познаване на океаните, моретата и крайбрежните зони с цел да се разработи съгласуван подход към моретата, като се отчитат всички икономически, екологични и социални аспекти чрез използване на морското пространствено планиране и познанията за морската среда.

(8)

В редица региони на Съюза са създадени отрасли на нефт и газ в крайбрежни води, като има перспективи за нови регионални проекти в крайбрежните води на държавите членки с технологични разработки, позволяващи сондиране в по-трудни условия. Добивът на нефт и газ в крайбрежни води е съществен елемент за сигурността на енергийните доставки в Съюза.

(9)

Действащата различна и разпокъсана регулаторна рамка, приложима спрямо безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в Съюза, и съществуващите практики за безопасност в отрасъла не осигуряват напълно достатъчна гаранция за свеждане до минимум на рисковете от аварии в крайбрежни води навсякъде в Съюза и за своевременно предприемане на най-ефективната реакция в случай на авария в крайбрежните води на държавите членки. При съществуващите режими на отговорност виновното лице не винаги може да бъде категорично установено и то може да няма възможност или да не може да бъде задължено да заплати всички разходи по отстраняване на щетите, които е причинило. Отговорното лице следва винаги да може да бъде ясно установено преди започването на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

(10)

Съгласно Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди (4), свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в Съюза могат да се извършват, при условие че е получено разрешително. В този смисъл от лицензиращия орган се изисква да вземе под внимание техническите и финансовите рискове и ако е необходимо, данните за предходни случаи на ангажиране на отговорността на кандидатите, които искат да получат лицензи за изключителни права за проучване и добив. Необходимо е да се гарантира, че при разглеждане на техническите и финансовите възможности на притежателя на лиценз лицензиращият орган щателно проучва и неговите способности за осигуряване на непрекъсната безопасна и ефективна дейност при всички предвидими условия. При оценката на финансовите способности на субектите, кандидатстващи за разрешително съгласно Директива 94/22/ЕО, държавите членки следва да проверяват дали тези субекти са представили съответните доказателства, че са взети или ще бъдат взети адекватни мерки за покриване на отговорността, породена от големи аварии.

(11)

Необходимо е да се поясни, че титулярите на разрешителни за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води съгласно Директива 94/22/ЕО са и отговорни „оператори“ по смисъла на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (5), и не следва да делегират задълженията си в това отношение на трето лице, с което са сключили договор.

(12)

Въпреки че генералните разрешителни по Директива 94/22/ЕО гарантират на притежателите на лицензи изключителни права за проучване или добив на нефт или газ в дадена област, обект на лиценз, свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в тази област следва да са подложени на непрекъснат експертен регулаторен надзор от държавите членки, за да се гарантира наличието на ефективни средства за контрол с цел предотвратяването на големи аварии и ограничаването на въздействието им върху хората, околната среда и сигурността на енергийните доставки.

(13)

Свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води следва да се извършват само от оператори, определени от притежателите на лицензи или от лицензиращите органи. Операторът може да бъде трето лице или притежател на лиценз или един от притежателите на лицензи в зависимост от търговските договорености или националните административни изисквания. Операторът следва да е винаги субектът, носещ основната отговорност за безопасността на дейностите, и следва във всички случаи да притежава компетентността да действа в това отношение. Тази роля е различна в зависимост от конкретния етап на дейностите, обхванати от лиценза. Следователно ролята на оператора е да експлоатира сондаж на етапа на проучване и да експлоатира инсталация за производство на етапа на производство. Операторът на сондаж на етапа на проучване и операторът на инсталация за производство за дадена област, обект на лиценз, следва да могат да бъдат един и същ субект.

(14)

Операторите следва да сведат рисковете от голяма авария до практически разумния минимум до степен, при която разходите за по-нататъшното намаляване на риска биха били силно непропорционални спрямо ползите от намаляването. Разумното възможност за практическо прилагане на мерките за намаляване на риска следва да подлежи на постоянен преглед при отчитане на новите знания в областта на науката и технологиите. При оценката дали времето, разходите и усилията не биха били силно непропорционални спрямо ползите от по-нататъшното намаляване на риска, следва да се вземат предвид най-добрите практики във връзка с равнищата на риска, съвместими с извършваните дейности.

(15)

Важно е да се осигури реална възможност за обществеността да участва на ранен етап във вземането на решения във връзка с дейности, които биха могли да имат значително въздействие върху околната среда в Съюза. Тази политика е в съответствие с международните ангажименти на Съюза като Конвенцията на ИКЕ на ООН за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (6) (Конвенцията от Орхус). Член 6 от Конвенцията от Орхус предвижда участие на обществеността във вземането на решения относно конкретните дейности, изброени в приложение I към нея, както и относно дейности извън списъка, които могат да имат значително въздействие върху околната среда. Член 7 от Конвенцията от Орхус изисква участие на обществеността във връзка с планове и програми, отнасящи се до околната среда.

(16)

Съответни изисквания съществуват и в правните актове на Съюза, отнасящи се до разработването на планове и проекти, по специално в Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (7), Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда (8), Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (9) и Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (10). Не за всички свързани с нефт и газ проучвателни дейности в крайбрежни води обаче се прилагат действащите изисквания на Съюза за участие на обществеността. Това се отнася най-вече до вземането на решения, които целят или могат да доведат до започването на проучвателни дейности на непроизводствена инсталация. Освен това тези проучвателни дейности биха могли при определени обстоятелства да имат значително въздействие върху околната среда и процеса на вземане на решения и поради това следва да е възможно участието на обществеността, както е предвидено в Конвенцията от Орхус.

(17)

В Съюза вече има примери за добри стандарти в националните регулаторни практики по отношение на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води. Въпреки това те се прилагат непоследователно в Съюза, като нито една държава членка досега не е въвела всички най-добри регулаторни практики в законодателството си за предотвратяване на големи аварии или за ограничаване на последиците за човешкия живот и здраве и за околната среда. Най-добрите регулаторни практики са необходими за осигуряването на ефективно регулиране, което да гарантира възможно най-високи стандарти за безопасност и да опазва околната среда, и да може да бъде постигнато, наред с другото, чрез съчетаването на свързани функции в рамките на компетентен орган, който може да черпи ресурси от един или повече национални органи.

(18)

В съответствие с Директива 92/91/ЕИО на Съвета от 3 ноември 1992 г. за минималните изисквания за подобряване опазването на безопасността и здравето на работниците в отрасли, свързани с рудодобива чрез сондиране (Единадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (11) работниците и/или техни представители следва да бъдат консултирани по въпроси, свързани със безопасността и здравето на работното място, и следва да им бъде дадена възможност да участват в обсъжданията по всички въпроси, свързани с безопасността и здравето на работното място. Освен това добра практика в Съюза е официалното установяване от държавите членки на механизми за консултации на тристранна основа, включващи компетентния орган, операторите и собствениците и представителите на работниците. Пример за такава официално установена консултация е Конвенцията на Международната организация на труда относно тристранните консултации (международни трудови норми) (№ 144) от 1976 г.

(19)

Държавите членки следва да осигурят на компетентния орган юридически правомощия и подходящи ресурси, които да му позволяват да предприема ефективни, пропорционални и прозрачни действия по изпълнението, включително, когато е целесъобразно, преустановяване на дейностите в случай на незадоволителни резултати в областта на безопасността и опазването на околната среда от страна на операторите и собствениците.

(20)

Следва да бъде осигурена независимостта и обективността на компетентния орган. В това отношение опитът, натрупан вследствие на големи аварии, показва ясно, че организацията на административните правомощия в рамките на държавите членки може да предотврати конфликтите на интереси чрез ясното отделяне на регулаторните функции и свързаните с тях решения относно безопасността в крайбрежни води и околната среда и регулаторните функции, отнасящи се до икономическото развитие на природните ресурси в крайбрежни води, включително лицензирането и управлението на приходите. Подобни конфликти на интереси най-успешно се предотвратяват чрез пълно отделяне на компетентния орган от функциите, свързани с икономическото развитие на природните ресурси в крайбрежни води.

(21)

Пълното отделяне на компетентния орган от икономическото развитие на природните ресурси в крайбрежни води може обаче да бъде непропорционално при ниска интензивност на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води на дадена държава членка. В такъв случай ще се очаква съответната държава членка да предвиди най-подходящите алтернативни мерки, за да гарантира независимостта и обективността на компетентния орган.

(22)

Необходимо е специално законодателство за уреждането на въпросите, свързани с големите опасности във връзка с отрасъла на нефт и газ в крайбрежни води, по-специално по отношение на технологичната безопасност, безопасното съхраняване на въглеводороди, херметичността, предпазването от пожар и взривове, евакуацията, напускането и спасяването, както и ограничаването на въздействието върху околната среда след голяма авария.

(23)

Настоящата директива следва да се прилага, без да се засягат изискванията по други правни актове на Съюза, а именно в областта на безопасността и здравето на работниците на работното място, и по-специално Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (12) и Директива 92/91/ЕИО.

(24)	За дейности, които се осъществяват както на трайно прикрепени, така и на подвижни инсталации, трябва да се прилага режим в крайбрежни води, който да се прилага и за жизнения цикъл на проучвателните и добивните дейности от проектирането до извеждането от експлоатация и окончателното напускане.

(25)	Наличните понастоящем най-добри практики за предотвратяване на големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води се основават на подход на определяне на цели и на постигането на желаните резултати чрез задълбочена оценка на риска и надеждни системи за управление.

(26)

В съответствие с най-добрите практики в Съюза операторите и собствениците се насърчават да установят ефективни политики в областта на безопасността и околната среда и да ги приложат чрез всеобхватни системи за управление във връзка с безопасността и околната среда и планове за аварийно реагиране. С цел да разработят подходящи мерки за предотвратяване на големи аварии операторите и собствениците следва изчерпателно и систематично да набележат всички сценарии за големи аварии, свързани с всички опасни дейности, които могат да се провеждат на такава инсталация, включително въздействието върху околната среда вследствие на голяма авария. Тези най-добри практики изискват и оценка на вероятността и последиците и съответно на риска от голяма авария, както и на мерките, необходими за предотвратяването им, както и за аварийно реагиране, в случай че въпреки всичко възникне голяма авария. Оценките на риска и мерките за предотвратяване на големи аварии следва ясно да бъдат описани и събрани в доклада за големите опасности. Докладът за големите опасности следва да допълва документа за безопасност и здраве, посочен в Директива 92/91/ЕИО. С работниците следва да се провеждат консултации на съответните етапи от изготвянето на доклада за големите опасности. Докладът за големите опасности следва да е бил задълбочено оценен и приет от компетентния орган.

(27)

С цел поддържане на ефективен контрол на големите опасности в крайбрежни води на държавите членки докладът за големите опасности следва да се изготвя и при необходимост, да се изменя във връзка с всеки съществен аспект от жизнения цикъл на дадена добивна инсталация, включително при проектирането, работата, дейностите при съвместна работа с други инсталации, промяната на местоположението на инсталацията в крайбрежните води на съответната държава членка, основни промени и крайното напускане. Докладът за големите опасности следва също така да се изготвя за непроизводствени инсталации и да се изменя при необходимост, за да се вземат предвид съществените изменения в инсталацията. Никоя инсталация не следва да се експлоатира в крайбрежните води на държавите членки, освен ако компетентният орган не е приел доклада за големите опасности, представен от оператора или собственика. Приемането на доклада за големите опасности от страна компетентния орган не следва да води до прехвърляне на отговорността за контрола на големите опасности от оператора или собственика към компетентния орган.

(28)	Сондажни дейности следва да се предприемат само на инсталация, на която технически могат да бъдат контролирани всички предвидими опасности на мястото на сондажа и по отношение на която е бил приет доклад за големите опасности.

(29)

В допълнение към използването на подходяща инсталация операторът следва да изготви подробен план на проекта и план за работата, съобразени с конкретните обстоятелства и опасности при всяка сондажна дейност. В съответствие с най-добрите практики в Съюза операторът следва да осигури независима експертна проверка на проекта на сондажа. Операторът следва да изпрати своевременно на компетентния орган уведомление относно плановете за сондажа, за да може компетентният орган да предприеме необходимите действия по отношение на планираната сондажна дейност. Държавите членки могат да въведат по-строги национални изисквания в това отношение преди започването на сондажна дейност.

(30)

За гарантиране на безопасността на проекта и непрекъснатата безопасност на дейностите от отрасъла се изисква да бъдат спазвани най-добрите практики, определени в официалните стандарти и ръководства. Тези стандарти и ръководства следва да се актуализират съобразно новите знания и разработки, за да се осигури непрекъснато усъвършенстване. Операторите, собствениците и компетентните органи следва да си сътрудничат за определянето на приоритетите за изготвяне на нови или усъвършенствани стандарти и ръководства с оглед опита от аварията на платформата „Deepwater Horizon“ и други големи аварии. Предвид установените приоритети следва незабавно да бъде възложено изготвянето на нови и усъвършенствани стандарти и ръководства.

(31)

Поради сложния характер на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води прилагането на най-добрите практики от страна на операторите и собствениците изисква наличието на схема за независима проверка на критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда през целия жизнен цикъл на инсталацията, включително на етапа на проектиране при производствени инсталации.

(32)

Доколкото подвижните крайбрежни сондажни съоръжения са в движение и следва да се считат за кораби, за тях се прилагат международните морски конвенции, по-специално Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) или равностойните стандарти на приложимия текст на Кодекса за изграждането и оборудването на подвижни крайбрежни сондажни съоръжения (MODU Code). Когато са в движение в крайбрежни води, за подобни подвижни крайбрежни сондажни съоръжения се прилага и правото на Съюза относно държавния пристанищен контрол и изискванията на държавата на знамето. Настоящата директива урежда онези съоръжения, които са разположени в крайбрежни води за целите на дейностите по сондиране, добив или други свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

(33)

В доклада за големите опасности следва, наред с другото, да се отчитат рисковете за околната среда, включително въздействието на климатичните условия и изменението на климата върху дългосрочната издръжливост на инсталациите. Като се има предвид, че свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в една държава членка могат да имат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда в друга държава членка, е необходимо да се предвидят и прилагат специални разпоредби в съответствие с Конвенцията на ИКЕ на ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в Еспо (Финландия) на 25 февруари 1991 г. Държавите членки с крайбрежни води, които не участват в свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, следва да определят звена за контакт с цел улесняване на ефективното сътрудничество в тази област.

(34)

Операторите следва незабавно да уведомяват държавите членки за възникването или за възможното възникване на голяма авария, за да може съответната държава членка да реагира по подходящ начин. За тази цел операторите следва да включат в уведомлението подходящи и достатъчни данни относно географското местоположение, мащаба и естеството на възникналата или неизбежната голяма авария, своята собствена реакция и най-неблагоприятния сценарий за развитие на ситуацията, включително възможността за надхвърляне на териториалните граници.

(35)

За да се осигури ефективна реакция при извънредни ситуации, операторите следва да изготвят вътрешни планове за аварийно реагиране, които са съобразени с обекта и се основават на сценариите за рисковете и опасностите, набелязани в доклада за големите опасности, да ги представят пред своя компетентен орган и да поддържат ресурсите, необходими за бързото изпълнение на тези планове при необходимост. Във връзка с подвижните сондажни съоръжения в крайбрежни води операторите трябва да направят необходимото плановете за аварийно реагиране на собствениците за инсталацията да бъдат изменяни при необходимост, така че да са приложими за конкретното местоположение и опасности, свързани с експлоатацията на сондажа. Тези изменения следва да бъдат включени в уведомлението за сондажни дейности. Достатъчната наличност на ресурси за аварийно реагиране следва да се оценява спрямо капацитета за разполагането им на мястото на аварията. Операторите следва да осигурят и редовно да проверяват готовността и ефективността на ресурсите за аварийно реагиране. В надлежно обосновани случаи мерките за реагиране могат да се основават на бързия превоз към отдалечени места на оборудване за реагиране, като устройства за овладяване, и други ресурси.

(36)

Най-добрата световна практика изисква притежателите на лицензи, операторите и собствениците да поемат основната отговорност за контрола на рисковете, които пораждат със своите дейности, включително дейностите, осъществявани от изпълнители от тяхно име, и за тази цел да установят в рамките на корпоративна политика за предотвратяване на големи аварии механизми и най-висока степен на корпоративна ангажираност за прилагането на въпросната политика последователно в рамките на организацията в Съюза и извън него.

(37)

От отговорните оператори и собственици следва да се очаква да провеждат своите дейности в световен мащаб в съответствие с най-добрите практики и стандарти. Последователното прилагане на тези най-добри практики и стандарти следва да стане задължително в рамките на Съюза, като е желателно регистрираните на територията на държавите членки оператори и собственици да прилагат корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии, когато извършват дейности извън крайбрежните води на държавите членки, доколкото това е възможно в рамките на приложимата национална правна рамка.

(38)

Като отчитат, че може да не е възможно да се осигури прилагането извън Съюза на корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии, държавите членки следва да гарантират, че операторите и собствениците отразяват своите свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза в документите относно корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии.

(39)

Информацията относно големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза може да спомогне за по-успешното разбиране на евентуалните причини за тях, за насърчаване извличането на основни поуки и за по-нататъшното развитие на регулаторната рамка. Поради това всички държави членки, включително държавите членки без излаз на море и държавите членки с крайбрежни води, които нямат свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води или не лицензират такива дейности, следва да изискват доклади за големите аварии, възникнали извън Съюза с участието на дружества, регистрирани на тяхна територия, и следва да обменят тази информация на равнището на Съюза. Изискването за такива доклади не следва да засяга аварийното реагиране или правните производства, свързани с аварията. Вместо това тези доклади следва да се съсредоточават върху значението на аварията за по-нататъшното повишаване на безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в Съюза.

(40)

Държавите членки следва да очакват от операторите и собствениците, при спазване на най-добрите практики, да установят отношения на ефективно сътрудничество с компетентния орган, като подкрепят най-добрите регулаторни практики на този орган, както и да проявяват активност при осигуряването на най-високите равнища на безопасност, включително при необходимост — като спират дейности, без да е необходима намесата на компетентния орган.

(41)

За да се гарантира, че нито един проблем във връзка с безопасността не е подценен или пренебрегнат, е важно да се създадат и насърчават подходящи средства за поверително сигнализиране на тези проблеми и за защита на подаващите сигналите. Държавите членки не могат да осигурят прилагането на правила извън Съюза, но тези средства следва да дадат възможност лица, които участват в свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза, да сигнализират за евентуални проблеми.

(42)

Обменът на съпоставими данни между държавите членки е трудно осъществим и ненадежден поради липсата на единен формат за докладване на данните във всички държави членки. Наличието на единен формат за докладване на данни от операторите и собствениците на държавите членки би осигурило прозрачност на резултатите на операторите и собствениците във връзка с безопасността и околната среда, би предоставило достъп на обществеността до относима и съпоставима в целия Съюз информация относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и би улеснило разпространението на поуките, извлечени от големи аварии и предаварийни ситуации.

(43)

За да се осигурят еднакви условия за обмен на информация и насърчаване прозрачността на резултатите от дейността на отрасъла на нефт и газ в крайбрежни води, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на формата и това какви данни да бъдат обменяни и предоставяни на обществеността. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (13).

(44)	За приемането на съответните актове за изпълнение следва да се използва процедурата по консултиране, тъй като тези актове са главно от чисто практическо естество. Следователно използването на процедурата по разглеждане не би било оправдано.

(45)

С цел засилване на общественото доверие в надеждността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в рамките на Съюза държавите членки следва да представят на Комисията периодични доклади за дейността и инцидентите. Комисията следва периодично да публикува доклади за равнищата на дейността в Съюза и тенденциите в резултатите във връзка с безопасността и опазването на околната среда в отрасъла на нефт и газ в крайбрежни води. Държавите членки следва незабавно да информират за големи аварии Комисията и всяка друга държава членка, чиято територия или води са засегнати, както и заинтересованата общественост.

(46)

Опитът показва, че за да се осигури поверителност на чувствителната информация, е необходимо да се насърчава откритият диалог между компетентния орган и съответния оператор и собственик. За тази цел диалогът между операторите и собствениците и всички държави членки следва да се основава на съответните действащи международни правни инструменти и на правото на Съюза относно достъпа до информация от значение за околната среда, за която се прилага някое първостепенно изискване за безопасност и опазване на околната среда.

(47)

Значението на сътрудничеството между органите по дейностите в крайбрежни води личи ясно от дейността на Форума на институциите по морските дейности в Северно море и Международния форум на регулаторите. Подобно сътрудничество в Съюза е установено в рамките на експертна група — Групата на компетентните органи на ЕС по въпросите на добива на нефт и газ в морски райони (14), чиято цел е насърчаването на ефикасното сътрудничество между националните представители и Комисията, включително чрез разпространяването на най-добрите практики и оперативна информация, установяването на приоритетите за повишаване на стандартите и за даване на становища на Комисията относно реформите в областта на регулирането.

(48)

Аварийното реагиране и планирането на действията при големи аварии следва да стане по-ефективно посредством систематично и планирано сътрудничество между държавите членки, от една страна, и между държавите членки и отрасъла на нефт и газ, от друга страна, както и чрез обмена на съвместими ресурси за аварийно реагиране, включително експертен опит. При необходимост за реагирането и планирането следва да се използват и наличните ресурси и помощта, осигурени от Съюза, по-специално чрез Европейската агенция по морска безопасност (наричана по-долу „Агенцията“), създадена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 (15), и механизма на Съюза за гражданска защита, установен с Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета (16). Държавите членки следва също така да могат да потърсят допълнителна подкрепа от Агенцията чрез механизма на Съюза за гражданска защита.

(49)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1406/2002 Агенцията се създава с цел осигуряване на високо, уеднаквено и ефективно равнище на морска безопасност и предотвратяване на замърсяване, причинено от кораби в рамките на Съюза, както и реагиране на замърсяване на морската среда, причинено от инсталации за нефт и газ.

(50)

При изпълнението на задълженията по настоящата директива следва да се има предвид фактът, че морските води, попадащи под суверенитета или суверенните права и юрисдикцията на държавите членки, съставляват неразделна част от четирите морски региона, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО, а именно Балтийско море, Североизточният Атлантически океан, Средиземно море и Черно море. Поради тази причина Съюзът следва приоритетно да засили координацията с трети държави, които имат суверенитет или суверенни права и юрисдикция върху морските води в тези морски региони. Подходящи рамки за сътрудничество са регионалните морски конвенции по смисъла на член 3, точка 10 от Директива 2008/56/ЕО.

(51)

По отношение на Средиземно море във връзка с настоящата директива бяха предприети необходимите действия за присъединяване на Съюза към Протокола относно опазването на Средиземно море от замърсяване в резултат на проучване и експлоатация на континенталния шелф и на морското дъно и неговите недра (17) („Протоколът за крайбрежните води“) към Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието („Конвенцията от Барселона“), сключена с Решение 77/585/ЕИО на Съвета (18).

(52)

Арктическите води представляват съседна морска среда с особено значение за Съюза и играят важна роля за смекчаване на въздействието на изменението на климата. Сериозните екологични проблеми във връзка с арктическите води изискват специално внимание, за да се осигури опазване на околната среда в Арктика по отношение на всякакъв вид свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, включително проучвателните дейности, като се има предвид рискът от големи аварии и необходимостта от ефективно реагиране. Държавите членки, които са членове на Арктическия съвет, се поощряват активно да насърчават най-високите стандарти за екологична безопасност в тази уязвима и уникална екосистема чрез създаването на международни правни инструменти във връзка с предотвратяването, готовността и реагирането на замърсяване с нефт на морската среда в Арктика, както и като се основават, наред с другото, на работата на специалната група, създадена от Арктическия съвет, и съществуващите насоки на Арктическия съвет относно свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

(53)

Националните външни планове за аварийно реагиране следва да се основават на оценка на риска, като се съобразяват докладите за големите опасности за инсталациите, разположени в съответните крайбрежни води. Държавите членки следва да вземат предвид последните актуализирани насоки за оценка и картографиране на риска за целите на управлението на бедствия, подготвени от Комисията.

(54)

Ефективната реакция при извънредни ситуации изисква незабавни действия от страна на оператора и собственика и тясно сътрудничество с организациите на държавите членки за аварийно реагиране, които координират включването на допълнителни ресурси за аварийно реагиране в зависимост от развитието на ситуацията. Реакцията следва да включва и пълно разследване на аварията, което следва да започне незабавно, така че да се осигури минимална загуба на важна информация и доказателства. След възникването на извънредна ситуация държавите членки следва да направят съответните заключения и да вземат всички необходими мерки.

(55)

От решаващо значение е цялата относима информация, включително техническите данни и параметри, да е на разположение за последващото разследване. Държавите членки следва да осигурят събирането на съответните данни в хода на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и, в случай на авария — за обезпечаване на сигурността на данните и по-интензивното им събиране. Във връзка с това държавите членки следва да насърчават използването на подходящи технически средства с цел да се подобри надеждността и съхраняването на данни от значение, както и да се предотврати евентуалното им манипулиране.

(56)	За да се осигури ефективно изпълнение на изискванията на настоящата директива, следва да бъдат въведени ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушения.

(57)

С цел адаптирането на някои приложения, за да бъде включена допълнителна информация, която може да се окаже необходима в контекста на техническия прогрес, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с изменението на изискванията в някои приложения към настоящата директива. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(58)	Определението за щети на водите в Директива 2004/35/ЕО следва да бъде изменено, за да стане възможно отговорността на притежателите на лицензи по смисъла на посочената директива да се прилага по отношение на морските води на държавите членки, определени в Директива 2008/56/ЕО.

(59)

Много от разпоредбите на настоящата директива не се отнасят за държавите членки без излаз на море, а именно Австрия, Люксембург, Словакия, Унгария и Чешката република. Желателно е обаче при двустранните си контакти с трети държави и със съответните международни организации тези държави членки да утвърждават принципите и високите стандарти, съществуващи в правото на Съюза във връзка с безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

(60)

Не всички държави членки с крайбрежни води позволяват извършването на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води в рамките на своята юрисдикция. Тези държави членки не участват в лицензирането и предотвратяването на големи аварии при такива дейности. Следователно транспонирането и прилагането на всички разпоредби на настоящата директива от страна на тези държави членки би било непропорционално и ненужно задължение. Въпреки това аварии по време на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води могат да засегнат и техните брегове. Затова тези държави членки следва, наред с другото, да бъдат подготвени да реагират и да разследват случаи на големи аварии и следва да си сътрудничат посредством звена за контакт с други засегнати държави членки и със съответните трети държави.

(61)

Предвид географското си положение държавите членки без излаз на море не участват в лицензирането или предотвратяването на големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, нито могат да бъдат засегнати от подобни аварии в крайбрежните води на други държави членки. Поради това те не следва да бъдат задължавани да транспонират по-голямата част от разпоредбите на настоящата директива. Въпреки това, когато дадено дружество, което пряко или чрез свое дъщерно дружество извършва свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза, е регистрирано в държава членка без излаз на море, е необходимо тази държава членка да изиска от посоченото дружество да представи доклад за авариите, които биха могли да възникнат при такива дейности, който може да бъде предмет на обмен на равнището на Съюза с цел всички заинтересовани лица в Съюза да се ползват от опита, натрупан в резултат на такива аварии.

(62)	Освен мерките, въведени с настоящата директива, Комисията следва да проучи и други подходящи средства за по-успешно предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последиците от тях.

(63)

Операторите следва да си осигурят достъп до достатъчно материални, човешки и финансови ресурси за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последиците от тях. Тъй като обаче никакви съществуващи инструменти за финансово обезпечение, включително договорености за споделяне на риска, не могат да обхванат всички възможни последици от големи аварии, Комисията следва да направи допълнителен анализ и проучвания на подходящите мерки за осигуряване на достатъчно надежден режим на отговорността за щети при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, изисквания относно финансовия капацитет, включително наличието на подходящи инструменти за финансово обезпечение или други средства. Това може да включва проучване на осъществимостта на схема за взаимно компенсиране. Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за заключенията си, придружен при необходимост от предложения.

(64)

На равнището на Съюза е важно техническите стандарти да бъдат допълнени от съответната правна рамка от законодателство относно безопасността на продуктите и тези стандарти да се прилагат по отношение на всички инсталации в крайбрежни води на държавите членки, а не само по отношение на неподвижните производствени инсталации. Ето защо Комисията следва да направи допълнителен анализ на стандартите за безопасност на продуктите, приложими по отношение на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

(65)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно установяването на минимални изисквания за предотвратяването на големи аварии при свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и ограничаването на последиците от такива аварии, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно, предвид обхвата и последиците на предложеното действие, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

1. Настоящата директива установява минималните изисквания за предотвратяване на големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за ограничаване на последиците от такива аварии.

2. Настоящата директива не засяга правото на Съюза, отнасящо се до безопасността и здравето на работниците на работното място, по-специално директиви 89/391/ЕИО и 92/91/ЕИО.

3. Настоящата директива не се засяга директиви 94/22/ЕО, 2001/42/ЕО, 2003/4/ЕО (19), 2003/35/ЕО, 2010/75/ЕС (20) и 2011/92/ЕС.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

„голяма авария“ по отношение на инсталация или свързана инфраструктура означава:

а)	инцидент, включващ взрив, пожар, изгубване контрола върху сондаж или изпускане на нефт, газ или опасни вещества, които водят или е силно вероятно да доведат до смъртни случаи или сериозни наранявания на лица;

б)	инцидент, пораждащ сериозни щети за инсталацията или свързаната инфраструктура, който води или е силно вероятно да доведе до смъртни случаи или сериозни наранявания на лица;

в)

всякакъв друг инцидент, водещ до смърт или сериозно нараняване на пет или повече лица, които са на инсталация в крайбрежни води, където е разположен източникът на опасност, или които участват в свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води във връзка с инсталацията или свързаната инфраструктура; или

г)	всеки значителен екологичен инцидент, възникнал в резултат от инциденти, посочени в букви а), б) и в).

За да се определи дали даден инцидент съставлява голяма авария по буква а), б) или г), инсталациите, на които обикновено няма човешко присъствие, се приемат за инсталации, на които има човешко присъствие;

2)	„в крайбрежни води“ означава разположен в териториално море, в изключителна икономическа зона или на континенталния шелф на държавите членки по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

„свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води“ означава всички дейности във връзка с инсталация или свързана инфраструктура, включително тяхното проектиране, планиране, изграждане, експлоатация и извеждане от експлоатация, отнасящи се до проучване и добив на нефт и газ, но без пренос на нефт и газ от един бряг до друг;

4)	„риск“ означава комбинацията от вероятността за настъпване на дадено събитие и последиците от него;

5)	„оператор“ означава субектът, определен от притежателя на лиценз или от лицензиращия орган за осъществяването на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, включително планирането и изпълнението на сондажна дейност или управлението и контрола на функциите на дадена производствена инсталация;

„подходящ“ означава правилен или напълно уместен за дадено изискване или ситуация — включително въз основа на оценка на пропорционалните усилия и разходи, основаващ се на обективни доказателства и доказан чрез анализ, сравнение с подходящи стандарти или други решения, които са били използвани при сравними ситуации от други органи или отрасли;

7)	„субект“ означава всяко физическо или юридическо лице или група от такива лица;

„приемлив“ във връзка с риск означава ниво на риск, по отношение на което времето, разходите или усилията за по-нататъшното му намаляване биха били силно непропорционални спрямо ползите от подобно намаляване. При оценката дали времето, разходите или усилията биха били силно непропорционални спрямо ползите от по-нататъшното намаляване на риска се вземат предвид най-добрите практики във връзка с нивата на риска, съвместими с начинанието;

9)	„лиценз“ означава разрешително за извършване на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води съгласно Директива 94/22/ЕО;

10)	„област, обект на лиценз“ означава географската област, обхваната от лиценза;

11)	„притежател на лиценз“ означава лице, което притежава лиценз или лица, съпритежатели на лиценз;

12)	„изпълнител“ означава всеки субект, с който операторът или собственикът е сключил договор за изпълнение на конкретни задачи от името на оператора или на собственика;

13)	„лицензиращ орган“ означава публичният орган, който е отговорен за издаването на разрешителни или за контрола върху използването им, както е предвидено в Директива 94/22/ЕО;

14)	„компетентен орган“ означава публичният орган, определен съгласно настоящата директива и отговарящ за изпълнението на задълженията, възложени му с настоящата директива. Компетентният орган може да се състои от една или повече публични структури;

15)	„проучване“ означава сондирането в даден участък и всички съответни свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, необходими на етапа преди свързаните с добива дейности;

16)	„добив“ означава извличане в крайбрежни води на нефт и газ от подземните слоеве на област, обект на лиценз, включително преработката на нефт и газ в крайбрежни води и техния пренос чрез свързана инфраструктура;

17)	„непроизводствена инсталация“ означава инсталация, различна от инсталация, която се използва за добив на нефт и газ;

18)	„общественост“ означава един или повече субекти и — в съответствие с националното законодателство или практика — техните сдружения, организации или групи;

19)

„инсталация“ означава стационарно, трайно прикрепено или подвижно съоръжение или комбинация от съоръжения, постоянно свързани помежду си с мостове или други конструкции, използвани за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води или във връзка с такива дейности. Инсталациите включват подвижни крайбрежни сондажни съоръжения единствено когато са разположени в крайбрежни води за целите на дейностите по сондаж, добив или други свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води;

20)	„производствена инсталация“ означава инсталация, която се използва за добив;

21)

„свързана инфраструктура“ означава, в рамките на зоната на безопасност или в рамките на съседна зона на по-голямо разстояние от инсталацията, определено по преценка на държавата членка:

а)	всеки сондаж и свързани структури, допълнителни съоръжения и устройства, свързани с инсталацията;

б)	всякаква апаратура и обекти, разположени на главната конструкция на инсталацията или прикрепени към нея;

в)	всякаква прикрепена към тръбопровода апаратура и обекти;

22)

„приемане“ във връзка с доклада за големи опасности означава писменото съобщение от компетентния орган до оператора или собственика, че ако бъде изпълнен по описания в него начин, докладът отговаря на изискванията на настоящата директива. Приемането не предполага прехвърляне на отговорността за контрола на големите опасности към компетентния орган;

23)	„голяма опасност“ означава ситуация, която може да доведе до голяма авария;

24)

„сондажна дейност“ означава всяка дейност, свързана със сондаж, която би могла да доведе до случайно изпускане на вещества, които биха могли да предизвикат голяма авария, включително пробиването на сондаж, ремонтът или промяната на сондаж, спирането на сондажни дейности или окончателното напускане на сондаж;

25)

„комбинирана дейност“ означава дейност, осъществявана от инсталация съвместно с друга инсталация или инсталации за цели, свързани с другата или другите инсталации, която оказва съществено въздействие върху рисковете за безопасността на хората или опазването на околната среда на някоя инсталация или на всички тях;

26)	„зона на безопасност“ означава площта в периметър от 500 метра от всяка част на инсталацията, установена от държавата членка;

27)	„собственик“ означава субект, на който нормативно е възложен контролът върху дейността на непроизводствена инсталация;

28)	„вътрешен план за аварийно реагиране“ означава план, изготвен от оператора или собственика съгласно изискванията на настоящата директива относно мерките за предотвратяване на разрастването или за ограничаване на последиците от голяма авария при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води;

29)	„независима проверка“ означава оценка и потвърждаване на точността на конкретни писмени декларации от субект или организационно подразделение на оператора или собственика, което не се контролира или влияе от субекта или организационното подразделение, използващо декларациите;

30)

„съществено изменение“ означава:

а)	при доклад за големи опасности — изменение на основанието, въз основа на което е бил приет първоначалният доклад, включително, наред с другото, материалните промени, наличието на нови знания или технологии и измененията в оперативното управление;

б)

при уведомление за сондажни дейности или за комбинирани дейности — изменение на основанието, въз основа на което е било подадено първоначалното уведомление, включително, наред с другото, материалните промени, замяната на инсталацията с друга, наличието на нови знания или технологии и измененията в оперативното управление;

31)	„започване на дейностите“ означава моментът във времето, в който инсталацията или свързаната инфраструктура е включена за първи път в дейностите, за които е предназначена;

32)

„ефективност на реагирането при нефтен разлив“ означава ефективност на системите за реагиране при нефтен разлив, определена въз основа на анализ на честотата, продължителността и графика на условията на околната среда, които биха попречили да се реагира. Оценката на ефективността на реагирането при нефтен разлив се изразява като процент от време, през което тези условия не са налице, и включва описание на оперативните ограничения за засегнатите инсталации вследствие на тази оценка;

33)

„критични елементи във връзка с безопасността и околната среда“ означава части на дадена инсталация, включително компютърните програми, чиято цел е да предотвратят или да ограничат последиците от голяма авария или чиято неизправност би могла да причини голяма авария или да допринесе съществено за такава авария;

34)	„тристранна консултация“ означава официална договореност за осигуряване на диалог и сътрудничество между компетентния орган, операторите и собствениците и представителите на работниците;

35)	„отрасъл“ означава субекти, които пряко участват в свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води по настоящата директива или чиято дейност е пряко свързана с такива дейности;

36)

„външен план за аварийно реагиране“ означава местна, национална или регионална стратегия за предотвратяване на разрастването или за ограничаване на последиците от голяма авария при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води с използване на всички ресурси, с които разполага операторът, описани в съответния вътрешен план за аварийно реагиране, както и всякакви допълнителни ресурси, осигурени от държавите членки;

37)	„значителен екологичен инцидент“ означава инцидент, който води или може да доведе до сериозни неблагоприятни въздействия върху околната среда в съответствие с Директива 2004/35/ЕО.

ГЛАВА II

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ГОЛЕМИ АВАРИИ ПРИ СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ГАЗ ДЕЙНОСТИ В КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ

Член 3

Основни принципи на управлението на риска при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води

1. Държавите членки изискват от операторите да осигурят предприемането на всички подходящи мерки за предотвратяване на големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

2. Държавите членки правят необходимото операторите да не се освобождават от задълженията си по настоящата директива поради факта, че действията или пропуските, които водят или допринасят за големи аварии, се дължат на изпълнители.

3. В случай че възникне голяма авария, държавите членки правят необходимото операторите да вземат всички подходящи мерки за ограничаване на последиците от нея за човешкото здраве и околната среда.

4. Държавите членки изискват от операторите да направят необходимото свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води да се извършват въз основа на системно управление на риска, така че остатъчните рискове от големи аварии за хората, околната среда и ресурсите в инсталации в крайбрежни води да са приемливи.

Член 4

Съображения във връзка с безопасността и околната среда, отнасящи се до лицензите

1. Държавите членки правят необходимото решенията за даване или прехвърляне на лицензи за извършване на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води да бъдат съобразени със способността на кандидата за лиценз да спазва изискванията за дейностите в рамките на лиценза, предвидени в съответните разпоредби на правото на Съюза, и по-специално в настоящата директива.

2. По-специално, когато се оценява техническата и финансова способност на кандидата за лиценз, се взема надлежно предвид следното:

а)	рисковете, опасностите и всяка друга относима информация във връзка със съответната област, обект на лиценз, включително, ако е необходимо, разходите, свързани с увреждането на морската среда, посочени в член 8, параграф 1, буква в) от Директива 2008/56/ЕО;

б)	конкретния етап на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води;

в)

финансовите възможности на кандидата, включително всякакви финансови обезпечения, за покриване на отговорността, която може да бъде породена от въпросните свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, включително отговорността за евентуални икономически вреди, когато националното право предвижда подобна отговорност;

г)	наличната информация относно резултатите във връзка с безопасността и околната среда на кандидата, включително по отношение на големи аварии, доколкото е приложимо за дейностите, за които е поискан лицензът.

Преди да издаде или прехвърли лиценз за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, лицензиращият орган се консултира с компетентния орган, ако е целесъобразно.

3. Държавите членки правят необходимото лицензиращият орган да не издава лиценз, докато не се увери въз основа на представени от кандидата доказателства, че кандидатът вече е предприел или ще предприеме достатъчни мерки въз основа на правила, решение за които вземат държавите членки, за покриване на отговорността, която може да бъде породена от извършвани от кандидата свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води. Тази мерки трябва да са приложими и ефективни при започването на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води. Държавите членки изискват от кандидатите да представят по подходящ начин доказателства за техническия и финансов капацитет и всякаква друга информация от значение за областта, обхваната от лиценза, и конкретния етап на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

Държавите членки преценяват дали мерките по първа алинея са достатъчни да се установи дали кандидатът притежава достатъчно финансови ресурси за незабавното въвеждане и непрекъснатото поддържане на всички мерки, необходими за ефективното аварийно реагиране и последващото отстраняване на щетите.

Държавите членки улесняват установяването на устойчиви финансови инструменти и други мерки с цел да подпомогнат кандидатите за лицензи да докажат своя финансов капацитет съгласно първа алинея.

Държавите членки установяват най-малко процедури, гарантиращи бързата обработка по подходящ начин на претенциите за обезщетение, включително по отношение на изплащането на обезщетение за трансгранични инциденти.

Държавите членки изискват от притежателите на лиценз да поддържат достатъчен капацитет за посрещане на финансовите си задължения, произтичащи от отговорност за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

4. Операторът се определя от лицензиращия орган или от притежателя на лиценз. Когато операторът се определя от притежателя на лиценз, лицензиращият орган се уведомява за това предварително. В такива случаи лицензиращият орган, при необходимост като се консултира с компетентен орган, може да възрази срещу определянето на оператора. В случай на такова възражение държавите членки изискват от притежателя на лиценз да определи подходящ друг оператор или да поеме задълженията на оператора по смисъла на настоящата директива.

5. Лицензионните процедури за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, отнасящи се до определена област, обект на лиценз, се организират така, че информацията, събрана в резултат на проучвателни дейности, да може да бъде проучена от държавите членки преди започване на добива.

6. Когато се оценяват техническите и финансовите способности на кандидата за лиценз, се обръща специално внимание на чувствителната в екологично отношение морска и крайбрежна среда, по-специално екосистемите, които изпълняват важна роля за смекчаването и приспособяването към изменението на климата, като солените блата и пластовете морска трева, както и защитените морски зони като специалните защитени зони съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (21), специалните защитени зони съгласно Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (22), както и защитените морски зони, договорени от Съюза или съответните държави членки в рамките на международните или регионалните споразумения, по които те са страни.

Член 5

Участие на обществеността във връзка с въздействието върху околната среда на планирани проучвателни дейности за нефт и газ в крайбрежни води

1. Пробиването на проучвателен сондаж от непроизводствена инсталация не започва, преди съответните органи на държавите членки да са осигурили реално участие на обществеността на ранен етап във връзка с евентуалното въздействие върху околната среда на планирани свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води съгласно други правни актове на Съюза, по-специално директиви 2001/42/ЕО или 2011/92/ЕС, в зависимост от случая.

2. Когато не е било осигурено участие на обществеността съгласно параграф 1, държавите членки осигуряват предприемането на следните мерки:

а)	обществеността се информира, чрез публични обявления или други подходящи средства като електронни медии, за това къде се планира да бъдат разрешени проучвателни дейности;

б)

установява се заинтересованата общественост, включително онази част от обществеността, която е засегната или има вероятност да бъде засегната от решението за разрешаване на проучвателните дейности, или която има интерес от това решение, включително съответните неправителствени организации, като например организациите, подкрепящи опазването на околната среда, и други организации от значение;

в)	съответната информация за такива планирани дейности се предоставя на обществеността, включително, наред с другото, информация относно правото на участие във вземането на решения и за това до кого могат да бъдат изпращани бележки и въпроси;

г)	обществеността има право да прави бележки и да изразява мнения по времето, когато все още са възможни всякакви варианти, преди да бъде взето решение за разрешаване на проучвателните дейности;

д)	при вземането на решения по буква г) надлежно се вземат предвид резултатите от участието на обществеността; и

е)	след като е разгледала бележките и мненията на обществеността, съответната държава членка незабавно информира обществеността за взетите решения и за мотивите и съображенията, на които те се основават, включително информация за процеса на участие на обществеността.

Предвиждат се разумни срокове, с които се осигурява достатъчно време за всеки един от различните етапи на участието на обществеността.

3. Настоящият член не се прилага за области, по отношение на които е издаден лиценз преди 18 юли 2013 г.

Член 6

Свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води в границите на областите, обект на лиценз

1. Държавите членки правят необходимото производствените инсталации и свързаната инфраструктура да бъдат експлоатирани единствено в области, обект на лиценз, и само от оператори, определени за тази цел съгласно член 4, параграф 4.

2. Държавите членки изискват от притежателите на лицензи да гарантират, че операторът разполага с капацитет за спазване на изискванията за конкретната дейност в рамките на лиценза.

3. През цялото времетраене на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води държавите членки изискват от притежателите на лиценз да предприемат всички разумни стъпки за осигуряване от страна на оператора на спазването на изискванията и изпълнението на функциите и задълженията по настоящата директива.

4. Когато компетентният орган констатира, че операторът вече не е в състояние да спазва съответните изисквания съгласно настоящата директива, се информира лицензиращият орган. След това лицензиращият орган уведомява за това притежателя на лиценза, който поема отговорността за изпълнението на съответните задължения и незабавно предлага на лицензиращия орган заместващ оператор.

5. Държавите членки правят необходимото дейностите, свързани с производствени или непроизводствени инсталации, да не започват или да не продължават, преди компетентният орган да приеме доклада за големите опасности в съответствие с настоящата директива.

6. Държавите членки правят необходимото сондажните дейности или комбинираните дейности да не започват или да не продължават, преди докладът за големите опасности за включените инсталации да е приет в съответствие с настоящата директива. Освен това тези дейности не може да започват или да продължат, ако до компетентния орган не е подадено уведомление за сондажни дейности или уведомление за комбинирани дейности съгласно член 11, параграф 1, буква з) или и) съответно, или ако компетентният орган направи възражения относно съдържанието на уведомлението.

7. Държавите членки правят необходимото за установяването на зона на безопасност около всяка инсталация и за забрана на влизането или пребиваването на плавателни съдове в тази зона на безопасност.

Тази забрана обаче не се прилага за плавателни съдове, които влизат или пребивават в зоната на безопасност:

а)	във връзка с полагането, проверката, изпробването, ремонта, поддръжката, поправката, подмяната или демонтирането на всякакви подводни кабели или тръбопроводи в зоната на безопасност или близо до нея;

б)	да предоставят услуги или да превозват лица или стоки към или от инсталация в зоната на безопасност;

в)	съгласно указанията на държавата членка да извършват проверка на инсталации или свързана инфраструктура в зоната на безопасност;

г)	във връзка със спасяване или в опит за спасяване на човешки живот или имущество;

д)	поради неблагоприятни метеорологични условия;

е)	в случай на бедствие; или

ж)	със съгласието на оператора, на собственика или на държавата членка, в която е разположена зоната на безопасност.

8. Държавите членки създават механизъм за ефективно участие в рамките на тристранни консултации на компетентния орган, операторите и собствениците и представителите на работниците при изготвянето на стандартите и политиките, отнасящи се до предотвратяването на големи аварии.

Член 7

Отговорност за екологични щети

Без да се засяга съществуващият обхват на отговорността във връзка с предотвратяването и отстраняването на екологични щети съгласно Директива 2004/35/ЕО, държавите членки правят необходимото притежателят на лиценз да носи имуществена отговорност за предотвратяването и отстраняването на екологични щети по смисъла на настоящата директива, причинени от свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, осъществявани от притежателя на лиценз или оператора, или от тяхно име.

Член 8

Определяне на компетентния орган

1. Държавите членки определят компетентен орган, натоварен със следните регулаторни функции:

а)	оценка и приемане на доклади за големите опасности, оценка на уведомления за проекти, оценка на уведомления за сондажни дейности или за комбинирани дейности, както и на други подобни документи, които му се представят;

б)	надзор върху спазването на настоящата директива от страна на операторите и собствениците, включително инспекции, разследвания и действия по изпълнението;

в)	консултиране на други органи или ведомства, включително на лицензиращия орган;

г)	съставяне на годишни планове съгласно член 21;

д)	изготвяне на доклади;

е)	сътрудничество с компетентните органи или със звената за контакт по член 27.

2. Във всеки един момент държавите членки гарантират независимостта и обективността на компетентния орган при изпълнението на регулаторните му функции, и по-специално по отношение на параграф 1, букви а), б) и в). Също така се предотвратяват конфликтите на интереси между регулаторните функции на компетентния орган, от една страна, и от друга страна, регулаторните функции, отнасящи се до икономическото развитие на природните ресурси в крайбрежни води и лицензирането на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в държавите членки, както и събирането и управлението на приходите от тези дейности.

3. За постигането на целите по параграф 2 държавите членки изискват регулаторните функции на компетентния орган да се изпълняват в рамките на орган, който е независим от която и да е от функциите на държавата членка, свързани с икономическото развитие на природните ресурси в крайбрежни води и лицензирането на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води в рамките на държавата членка, както и със събирането и управлението на приходите от тези дейности.

Въпреки това, когато общият брой на инсталациите, на които обикновено има човешко присъствие, е по-малък от шест, заинтересованата държава членка може да реши да не прилага първата алинея. Подобно решение не засяга задълженията ѝ по параграф 2.

4. Държавите членки предоставят на разположение на обществеността описание на това как е организиран компетентният орган, включително защо са го създали по този начин и как са осигурили изпълнението на регулаторните функции по параграф 1 и спазването на задълженията по параграф 2.

5. Държавите членки правят необходимото компетентният орган да разполага с нужните човешки и финансови ресурси, за да може да изпълнява задълженията си съгласно настоящата директива. Тези ресурси са съобразени с равнището на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води на държавата членка.

6. Държавите членки могат да сключат официални споразумения със съответни агенции на Съюза и други подходящи органи, когато има такива, за осигуряването на експертен опит за подпомагане на компетентния орган при изпълнението на неговите регулаторни функции. За целите на настоящия параграф няма да се счита за подходящ орган, чиято обективност може да бъде поставена под съмнение поради конфликт на интереси.

7. Държавите членки могат да създават механизми, съгласно които финансовите разходи на компетентния орган при изпълнението на неговите задължения по настоящата директива могат да бъдат възстановявани от притежателите на лицензи, операторите или собствениците.

8. Когато компетентният орган се състои от повече от една структура, държавите членки полагат всички усилия за избягване на дублиране на регулаторните функции между тях. Държавите членки могат да определят една от съставните структури за водеща и отговаряща за координацията на регулаторните функции по настоящата директива и за докладването на Комисията.

9. Държавите членки правят преглед на дейностите на компетентния орган и вземат всички необходими мерки за подобряване на неговата ефективност при изпълнението на регулаторните функции по параграф 1.

Член 9

Работа на компетентния орган

Държавите членки правят необходимото компетентният орган:

а)	да действа независимо от политиките, регулаторните решения или други съображения, нямащи отношение към задълженията му по настоящата директива;

б)	да определи ясно обема на своята отговорност и на отговорността на оператора и собственика за контрола на рисковете от големи аварии съгласно настоящата директива;

в)

да установи политика, процеси и процедури за задълбочена оценка на докладите за големите опасности и на уведомленията, подадени съгласно член 11, както и надзор за спазването на настоящата директива в рамките на юрисдикцията на държавите членки, включително инспекции, разследвания и действия по изпълнението;

г)	да предостави политиката, процесите и процедурите съгласно буква в) на разположение на операторите и собствениците и да предостави обобщена информация за тях на разположение на обществеността;

д)	при необходимост да разработва и въвежда съгласувани или съвместни процедури с други органи на държавите членки за изпълнение на задълженията по настоящата директива; и

е)	да основава политиката, организацията и оперативните си процедури на принципите, изложени в приложение III.

Член 10

Задачи на Европейската агенция по морска безопасност

1. Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) (наричана по-долу „Агенцията“) предоставя на държавите членки и Комисията необходимата техническа и научна помощ в съответствие с мандата ѝ съгласно Регламент (ЕО) № 1406/2002.

2. В рамките на своя мандат Агенцията:

а)	подпомага Комисията и засегнатата държава членка, по нейно искане, в определянето и проследяването на размера на даден нефтен или газов разлив;

б)	по тяхно искане, подпомага държавите членки при подготовката и изпълнението на външните планове за аварийно реагиране, особено при трансгранично въздействие в рамките на крайбрежните води на държавите членки и извън тях;

в)	въз основа на външните и вътрешните планове за енергийно реагиране на държавите членки разработва заедно с държавите членки и операторите опис на наличното оборудване и услуги за аварийно реагиране.

3. При поискване Агенцията може:

а)	да подпомага Комисията в оценката на съответствието на външните планове за аварийно реагиране на държавите членки с настоящата директива;

б)	да прави преглед на ученията, насочени към изпитването на трансграничните и аварийни механизми на Съюза.

ГЛАВА III

ПОДГОТОВКА И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ГАЗ ДЕЙНОСТИ В КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ

Член 11

Документи, които се подават за осъществяване на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води

1. Държавите членки правят необходимото операторът или собственикът да подаде до компетентния орган следните документи:

а)	корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии или подходящо нейно описание в съответствие с член 19, параграфи 1 и 5;

б)	системата за управление във връзка с безопасността и околната среда, приложима към инсталацията, или подходящо нейно описание в съответствие с член 19, параграфи 3 и 5;

в)	в случай на планирана производствена инсталация — уведомление за проекта в съответствие с изискванията на част 1 от приложение I;

г)	описание на схемата за независима проверка в съответствие с член 17;

д)	доклад за големите опасности в съответствие с членове 12 и 13;

е)	при съществено изменение или при демонтиране на инсталацията, изменен доклад за големите опасности в съответствие с членове 12 и 13;

ж)	вътрешния план за аварийно реагиране или подходящо негово описание в съответствие с членове 14 и 28;

з)	в случай на сондажна дейност — уведомление за тази сондажна дейност и информация за нея в съответствие с член 15;

и)	в случай на комбинирана дейност —уведомление за комбинирани дейности в съответствие с член 16;

й)	в случай на съществуваща производствена инсталация, която предстои да бъде преместена на ново място за добив, на което да бъде експлоатирана — уведомление за промяна на местоположението в съответствие с приложение I, част 1;

к)	всички други относими документи, поискани от компетентния орган.

2. Документите, които се подават съгласно параграф 1, букви а), б), г) и ж), се включват в доклада за големите опасности, който се изисква съгласно параграф 1, буква д). Корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии на оператори на сондажи се прилага към уведомлението за сондажни дейности, което се подава съгласно параграф1, буква з), когато не била подадена преди това.

3. Уведомлението за проекта, което се изисква съгласно параграф 1, буква в), се подава до компетентния орган в срока, определен от него, преди предвиденото подаване на доклада за големите опасности във връзка с планираната дейност. В отговор на уведомление за проекта компетентният орган прави бележки, които да бъдат отразени в доклада за големите опасности.

4. Когато съществуваща производствена инсталация предстои да навлезе в крайбрежните води на държава членка или да ги напусне, операторът уведомява компетентния орган писмено преди датата, на която производствената инсталация се очаква да навлезе в крайбрежните води на държавата членка или да ги напусне.

5. Уведомлението за промяна на местоположението, което се изисква съгласно параграф 1, буква й), се подава до компетентният орган на достатъчно ранен етап от процеса, за да може по време на изготвянето на доклада за големите опасности операторът да вземе предвид всички въпроси, повдигнати от компетентния орган.

6. В случай на съществено изменение, което засяга уведомление за проект или за промяна на местоположението преди предаването на доклада за големите опасности, компетентният орган се уведомява за това изменение възможно най-рано.

7. Докладът за големите опасности, който се изисква съгласно параграф 1, буква е), се подава до компетентния орган в срока, определен от него, преди планираното започване на дейностите.

Член 12

Доклад за големите опасности във връзка с производствена инсталация

1. Държавите членки осигуряват изготвянето от оператора на доклад за големите опасности във връзка с производствена инсталация, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква д). Посоченият доклад съдържа информацията, посочена в части 2 и 5 от приложение I, и се актуализира при необходимост или когато това бъде поискано от компетентния орган.

2. Държавите членки правят необходимото за провеждането на консултации с представителите на работниците на съответните етапи от изготвянето на доклада за големите опасности във връзка с производствена инсталация, както и за представянето на доказателства във връзка с това в съответствие с част 2, точка 3 от приложение I.

3. Със съгласието на компетентния орган докладът за големите опасности във връзка с производствена инсталация може да бъде изготвен по отношение на група инсталации.

4. Когато е необходима допълнителна информация, преди докладът за големите опасности да бъде приет, държавите членки правят необходимото операторът да предостави, по искане на компетентния орган, тази информация и да направи всички необходими промени в подадения доклад за големите опасности.

5. В случай че по производствената инсталация се налагат промени, които водят до съществено изменение, или е планирано демонтирането на трайно прикрепена производствена инсталация, операторът изготвя изменен доклад за големите опасности, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква е) в срок, определен от компетентния орган, в съответствие с част 6 от приложение I.

6. Държавите членки правят необходимото планираните промени да не се въвеждат или демонтирането да не започва, докато компетентният орган не приеме изменения доклад за големите опасности за производствената инсталация.

7. Докладът за големите опасности във връзка с производствена инсталация подлежи на пълен периодичен преглед от страна на оператора най-малко веднъж на всеки пет години или по-често, по искане на компетентния орган. Резултатите от този преглед се съобщават на компетентния орган.

Член 13

Доклад за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация

1. Държавите членки осигуряват изготвянето от собственика на доклад за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква д). Този доклад съдържа информацията, посочена в части 3 и 5 от приложение I, и се актуализира при необходимост или когато това бъде поискано от компетентния орган.

2. Държавите членки правят необходимото за провеждането на консултации с представителите на работниците на съответните етапи от изготвянето на доклада за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация и за представянето на доказателства във връзка с това в съответствие с част 3, точка 2 от приложение I.

3. Когато е необходима допълнителна информация, преди докладът за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация да бъде приет, държавите членки изискват от собственика да предостави, по искане на компетентния орган, тази информация и да направи всички необходими промени в подадения доклад за големите опасности.

4. В случай че по непроизводствената инсталация се налагат промени, които водят до съществено изменение, или се планира демонтиране на трайно прикрепена непроизводствена инсталация, собственикът изготвя изменен доклад за големите опасности, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква е) в срок, определен от компетентния орган, в съответствие с част 6, точки 1, 2 и 3 от приложение I.

5. Във връзка с трайно прикрепена непроизводствена инсталация държавите членки правят необходимото планираните промени да не се въвеждат или демонтирането да не започва, докато компетентният орган не приеме изменения доклад за големите опасности за трайно прикрепената непроизводствена инсталация.

6. Във връзка с подвижна непроизводствена инсталация държавите членки правят необходимото планираните промени да не се въвеждат, докато компетентният орган не приеме изменения доклад за големите опасности за подвижната непроизводствена инсталация.

7. Докладът за големите опасности във връзка с непроизводствена инсталация подлежи на пълен периодичен преглед от страна на собственика най-малко веднъж на всеки 5 години или по-често, по искане на компетентния орган. Резултатите от този преглед се съобщават на компетентния орган.

Член 14

Вътрешни планове за аварийно реагиране

1. Държавите членки правят необходимото операторите или собствениците, в зависимост от случая, да изготвят вътрешни планове за аварийно реагиране, които се подават съгласно член 11, параграф 1, буква ж). Плановете се изготвят в съответствие с член 28, като вземат предвид оценката на риска във връзка с големи аварии, предприета по време на изготвянето на последния доклад за големите опасности. Планът включва анализ на ефективността на реагирането при нефтен разлив.

2. Когато за извършването на сондажни дейности ще бъде използвана подвижна непроизводствена инсталация, във вътрешния план за аварийно реагиране на инсталацията се взема предвид оценката на риска, предприета по време на изготвянето на уведомлението за сондажни дейности, което се подава съгласно член 11, параграф 1, буква з). Когато вътрешният план за аварийно реагиране трябва да бъде изменен поради особеното естество или местоположението на сондажа, държавите членки правят необходимото операторът на сондажа да подаде до компетентния орган изменения вътрешен план за аварийно реагиране или подходящо негово описание в допълнение към съответното уведомление за сондажни дейности.

3. Когато за извършването на комбинирани дейности ще бъде използвана непроизводствена инсталация, вътрешният план за аварийно реагиране се изменя така, че в него да бъдат отразени комбинираните дейности, и се подава до компетентния орган в допълнение към съответното уведомление за комбинираните дейности.

Член 15

Уведомление и информация за сондажни дейности

1. Държавите членки правят необходимото операторът на сондажа да изготви уведомлението, което се подава съгласно член 11, параграф 1, буква з) до компетентния орган. То се подава в срок, определен от компетентния орган, преди започването на сондажната дейност. Това уведомление за сондажни дейности трябва да съдържа данни за проекта на сондажа и за предлаганите сондажни дейности в съответствие с част 4 от приложение I. Това включва анализ на ефективността на реагирането при нефтен разлив.

2. Компетентният орган разглежда уведомлението и, когато счита за необходимо, преди започването на сондажните дейности предприема подходящи действия, които могат да включват забрана за започването на дейностите.

3. Държавите членки правят необходимото операторът на сондажа да включи независимия проверяващ в планирането и изготвянето на съществено изменение на подаденото уведомление за сондажни дейности съгласно член 17, параграф 4, буква б) и незабавно да информира компетентния орган за всяко съществено изменение в подаденото уведомление за сондажни дейности. Компетентният орган разглежда тези изменения и, когато счита за необходимо, предприема подходящи действия.

4. Държавите членки правят необходимото операторът на сондажа да подаде до компетентния орган доклади за сондажните дейности в съответствие с изискванията на приложение II. Докладите се подават ежеседмично, считано от деня на започване на сондажните дейности, или на определени от компетентния орган интервали от време.

Член 16

Уведомление за комбинирани дейности

1. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците, участващи в комбинирани дейности, съвместно да изготвят уведомлението, което се подава съгласно член 11, параграф 1, буква и). Уведомлението трябва да съдържа информацията, посочена в част 7 от приложение I. Държавите членки правят необходимото един от съответните оператори да подаде уведомлението за комбинирани дейности до компетентния орган. Уведомлението се подава в срока, определен от компетентния орган, преди започването на комбинираните дейности.

2. Компетентният орган разглежда уведомлението и когато счита за необходимо, преди започването на комбинираните дейности предприема подходящи действия, които могат да включват забрана за започването на дейностите.

3. Държавите членки правят необходимото операторът, подал уведомлението, да информира незабавно компетентния орган за всяко съществено изменение на подаденото уведомление. Компетентният орган разглежда тези изменения и, когато счита за необходимо, предприема подходящи действия.

Член 17

Независима проверка

1. Държавите членки гарантират, че операторите и собствениците установяват схеми за независима проверка и изготвят описание на тези схеми, което се подава съгласно член 11, параграф 1, буква г) и се включва в системата за управление във връзка с безопасността и околната среда, подадена съгласно член 11, параграф 1, буква б). Описанието съдържа информацията, посочена в част 5 от приложение I.

2. Резултатите от независимата проверка не засягат отговорността на оператора или собственика за правилното и безопасно функциониране на оборудването и системите, предмет на проверката.

3. Изборът на независим проверител и структурата на схемите за независима проверка трябва да отговарят на критериите в приложение V.

4. Схемите за независима проверка се установяват:

а)

по отношение на инсталациите, за да се осигури независима гаранция, че критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда, набелязани в оценката на риска за инсталацията, както е описано в доклада за големите опасности, са подходящи и че графикът за проверка и изпитване на критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда е подходящ, актуален и се изпълнява по план;

б)	по отношение на уведомленията за сондажни дейности, за да осигури независима гаранция, че проектът на сондажа и мерките за контрол на сондажа са винаги подходящи предвид очакваните условия на сондажа.

5. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да реагират и да предприемат подходящи действия въз основа на препоръките на независимия проверител.

6. Държавите членки изискват от операторите и собствениците да гарантират, че препоръките, получени от независимия проверител съгласно параграф 4, буква а), и данни за действията, предприети въз основа на тези препоръки, се предоставят на разположение на компетентния орган и се съхраняват от оператора или собственика за срок от шест месеца след приключване на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, за които се отнасят.

7. Държавите членки изискват от операторите на сондажи да гарантират, че в уведомлението за сондажни дейности, изготвено в съответствие с член 15, се представят данни за констатациите и бележките на независимия проверител съгласно параграф 4, буква б) от настоящия член и за техните ответни действия по тези констатации и бележки.

8. При производствени инсталации схемата за проверка трябва да е въведена преди завършването на проекта. При непроизводствени инсталации схемата за проверка трябва да е въведена преди започването на дейности в крайбрежните води на държавите членки.

Член 18

Правомощия на компетентния орган във връзка с дейностите по инсталациите

Държавите членки правят необходимото компетентният орган:

а)

да забранява експлоатацията или започването на дейности на всяка инсталация или свързана инфраструктура, ако мерките, предложени в доклада за големите опасности за предотвратяване или ограничаване на последиците от големи аварии или в уведомленията за сондажни дейности или комбинирани операции, подадени съгласно член 11, параграф 1, буква з) или и) съответно, се смятат за недостатъчни за изпълнение на изискванията по настоящата директива;

б)	в изключителни случаи и ако прецени, че не се засягат безопасността и опазването на околната среда, да съкрати срока между подаването на доклада за големите опасности или другите документи, които се подават по член 11, и започването на дейностите;

в)	да изисква от оператора да вземе такива пропорционални мерки, каквито компетентният орган сметне за необходими, за осигуряване на съответствието с член 3, параграф 1;

г)	когато се прилага член 6, параграф 4, да вземе подходящи мерки за осигуряване непрекъснатата безопасност на дейностите;

д)

да разполага с правомощия да изисква подобрения и, ако е необходимо, да забранява продължаването на експлоатацията на всяка инсталация или част от нея или на всяка свързана инфраструктура, ако резултатите от проверка, констатация съгласно член 6, параграф 4, периодичен преглед на доклада за големите опасности, подаден съгласно член 11, параграф 1, буква д), или измененията на уведомления, подадени съгласно член 11, сочат, че не са изпълнени изискванията на настоящата директива, или ако е налице основателна загриженост за безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води или инсталациите.

ГЛАВА IV

ПОЛИТИКА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ

Член 19

Предотвратяване на големи аварии от страна на операторите и собствениците

1. Държавите членки изискват от операторите и собствениците да изготвят документ, в който се излага тяхната корпоративна политика за предотвратяване на големи аварии, която се представя съгласно член 11, параграф 1, буква а), и да осигурят неговото прилагане на всички етапи на техните свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, включително чрез установяването на подходящи мерки за наблюдение с цел осигуряване ефективността на политиката. Документът трябва да съдържа информацията, посочена в част 8 от приложение I.

2. Корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии трябва да е съобразена с първостепенната отговорност на операторите, наред с другото, за контрола на рисковете от големи аварии, произтичащи от техните дейности, и за непрекъснатото подобряване на контрола на посочените рискове с цел осигуряване на висока степен на защита във всеки един момент.

3. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да изготвят документ, в който се излага тяхната система за управление във връзка с безопасността и околната среда, която се представя съгласно член 11, параграф 1, буква б). Посоченият документ включва описание на:

а)	организационните мерки за контрол на големи опасности;

б)	мерките за изготвяне и подаване на доклади за големите опасности и, при необходимост —други документи, съгласно настоящата директива; както и

в)	схемите за независима проверка, установени съгласно член 17.

4. Държавите членки осигуряват възможности на операторите и собствениците да дават своя принос за механизмите за ефективни тристранни консултации, установени съгласно член 6, параграф 8. При необходимост ангажиментите на даден оператор или собственик във връзка с тези механизми може да бъдат очертани в корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии.

5. Корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии и системите за управление във връзка с безопасността и околната среда се изготвят в съответствие с части 8 и 9 от приложение I и с приложение IV. Прилагат се следните условия:

а)	корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии се представя в писмена форма, като в нея се определят общите цели и мерки за контрол на риска от големи аварии, както и как тези цели се постигат на корпоративно равнище и как тези мерки се прилагат на това равнище;

б)

системата за управление във връзка с безопасността и околната среда се включва в рамките на общата система за управление на оператора или собственика и се състои от организационна структура, отговорности, практики, процедури, процеси и ресурси за определяне и изпълнение на корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии.

6. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да изготвят и поддържат пълен опис на оборудването за аварийно реагиране от значение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, извършвани от тях.

7. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците, след консултация с компетентния орган и като използват обмена на знания, информация и опит, предвиден в член 27, параграф 1, да изготвят и преразглеждат стандарти и ръководства за най-добрите практики по отношение на контрола на големите опасности на всички етапи на проектирането и работния жизнен цикъл на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, а като минимално изискване спазват изложеното в приложение VI.

8. Държавите членки изискват от операторите и собствениците да гарантират, че документът за корпоративната им политика за предотвратяване на големи аварии, посочен в параграф 1, обхваща и техните производствени и непроизводствени инсталации извън Съюза.

9. Когато дейността на даден оператор или собственик води до непосредствена опасност за човешкото здраве или значително увеличава риска от голяма авария, държавите членки правят необходимото операторът или собственикът да предприеме подходящи мерки, които могат да включват, ако бъде счетено за необходимо, спиране на съответната дейност, докато опасността или рискът не бъдат контролирани по подходящ начин. Държавите членки правят необходимото за това, когато се предприемат такива мерки, операторът или собственикът да уведоми за това компетентния орган незабавно и не по-късно от 24 часа след предприемането на мерките.

10. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да предприемат, когато е целесъобразно, подходящи мерки за използване на подходящи технически средства или процедури, за да подобри надеждността на събирането и съхраняването на данни от значение и за да бъде предотвратено евентуалното им манипулиране.

Член 20

Свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза

1. Държавите членки изискват от дружествата, регистрирани на тяхна територия и осъществяващи, пряко или чрез дъщерни дружества, свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води извън Съюза като притежатели на лиценз или оператори, при поискване да им докладват за обстоятелствата на всякакви големи аварии с тяхно участие.

2. В искането за доклад съгласно параграф 1 от настоящия член съответната държава членка посочва подробно изискваната информация. Тези доклади се обменят в съответствие с член 27, параграф 1. Държавите членки, които нямат нито компетентен орган, нито звено за контакт, подават получените доклади до Комисията.

Член 21

Осигуряване на спазването на регулаторната рамка за предотвратяване на големи аварии

1. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да спазват мерките, установени в доклада за големите опасности и в плановете, посочени в уведомленията за сондажни дейности и уведомленията за комбинирани дейности, подадени съгласно член 11, параграф 1, букви д), з) и и) съответно.

2. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да предоставят на компетентния орган или на всяко друго лице, действащо по указание на компетентния орган, превоз до или от дадена инсталация или плавателен съд, имащи отношение към свързани с нефт и газ дейност, включително превоз на оборудването им, по всяко разумно време, както и настаняване, храна и други средства за задоволяване на потребностите им във връзка с посещенията на инсталациите, за да улеснят упражняването на надзор от страна на компетентния орган, включително инспекции, разследвания и действия по осигуряване на спазването на настоящата директива.

3. Държавите членки правят необходимото компетентният орган да разработва годишни планове за ефективен надзор, включително чрез инспекции, на големи опасности, въз основа на управлението на риска и като обръща специално внимание на съответствието с доклада за големите опасности и с други документи, подадени до компетентния орган съгласно член 11. Извършва се редовен преглед на ефективността на плановете и компетентният орган предприема всички необходими мерки за усъвършенстването им.

Член 22

Поверително подаване на сигнали във връзка с безопасността

1. Държавите членки правят необходимото компетентният орган да установи механизми:

а)	за поверително подаване на сигнали за безопасността и околната среда по отношение на свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води от всеки източник; и

б)	за разследване на тези сигнали при съхраняване на анонимността на съответните лица.

2. Държавите членки изискват от операторите и собствениците да съобщават подробна информация за националните правила относно механизмите по параграф 1 на своите работници и на изпълнителите, свързани с дейността, и на техните работници, като гарантират, че въпросът за поверителното подаване на сигнали е включен в съответното обучение и известия.

ГЛАВА V

ПРОЗРАЧНОСТ И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 23

Обмен на информация

1. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците да предоставят на компетентния орган най-малко информацията, описана в приложение IX.

2. Комисията определя чрез акт за изпълнение общ формат за докладване на данни, както и подробности за информацията, която следва да се обменя. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37, параграф 2.

Член 24

Прозрачност

1. Държавите членки осигуряват публичен достъп до информацията, посочена в приложение IX.

2. Комисията определя чрез акт за изпълнение общ формат за публикуване, който позволява трансграничното съпоставяне на данните. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 37, параграф 2. Общият формат за публикуване трябва да позволява надеждно сравняване на националните практики по настоящия член и член 25.

Член 25

Докладване относно въздействието върху безопасността и околната среда

1. Държавите членки представят на Комисията годишен доклад, който съдържа информацията, посочена в точка 3 от приложение IX.

2. Държавите членки посочват орган, който отговаря за обмена на информация съгласно член 23 и публикуването на информацията съгласно член 24.

3. Комисията публикува годишен доклад въз основа на информацията, която ѝ е докладвана от държавите членки съгласно параграф 1.

Член 26

Разследване след голяма авария

1. Държавите членки започват пълни разследвания на големи аварии, възникнали в рамките на тяхната юрисдикция.

2. След приключване на разследването или след приключване на съдебното производство, в зависимост от случая, на Комисията се предоставя обобщение на констатациите съгласно параграф 1. Държавите членки осигуряват публичен достъп до неповерителна версия на констатациите.

3. Държавите членки правят необходимото след разследванията по параграф 1 компетентният орган да приложи всички препоръки от разследването, доколкото това е в рамките на неговите изпълнителни правомощия.

ГЛАВА VI

СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 27

Сътрудничество между държавите членки

1. Всяка държава членка прави необходимото нейният компетентен орган редовно да обменя знания, информация и опит с другите компетентни органи, наред с другото, чрез Групата на компетентните органи на ЕС по въпросите на добива на нефт и газ в морски райони, и да взема участие в консултации относно прилагането на съответното национално право и право на Съюза с представители на отрасъла, други заинтересовани лица и Комисията.

По отношение на държавите членки без свързани с нефт и газ дейности в рамките на тяхната юрисдикция информацията, посочена в първа алинея, се получава от звената за контакт, определени съгласно член 32, параграф 1.

2. Знанията, информацията и опитът, които се обменят съгласно параграф 1, се отнасят по-специално до действието на мерките за управление на риска, предотвратяването на големи аварии, проверката на съответствието и аварийното реагиране, имащи отношение към свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води в рамките на Съюза, както и извън Съюза, когато това е целесъобразно.

3. Всяка държава членка прави необходимото компетентните ѝ органи да участват в установяването на ясни общи приоритети за изготвянето и актуализирането на стандартите и ръководствата, за да бъдат установени най-добрите практики за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и да бъде улеснено тяхното въвеждане и последователно прилагане.

4. До 19 юли 2014 г. Комисията представя на държавите членки доклад за адекватността на националните експертни ресурси за целите на изпълнението на предвидените в настоящата директива регулаторни функции, който при необходимост съдържа предложения за осигуряване на достъп на всички държави членки до подходящи експертни ресурси.

5. До 19 юли 2016 г. държавите членки уведомяват Комисията за националните мерки, които са взели във връзка с достъпа до знания, активи и експертни ресурси, включително и за официални споразумения по член 8, параграф 6.

ГЛАВА VII

АВАРИЙНА ГОТОВНОСТ И АВАРИЙНО РЕАГИРАНЕ

Член 28

Изисквания за вътрешните планове за аварийно реагиране

1. Държавите членки правят необходимото вътрешните планове за аварийно реагиране, които се изготвят от оператора или собственика в съответствие с член 14 и се подават съгласно член 11, параграф 1, буква ж), да:

а)	се задействат незабавно за реагиране при голяма авария или ситуация, при която има непосредствен риск от голяма авария; и

б)	са съгласувани с външния план за аварийно реагиране, посочен в член 29.

2. Държавите членки правят необходимото операторът и собственикът да поддържат оборудване и квалификация, съответстващи на вътрешния план за аварийно реагиране, така че това оборудване и квалификация да бъдат на разположение по всяко време, и при необходимост да ги предоставят на разположение на органите, отговарящи за изпълнението на външния план за аварийно реагиране на държавата членка, в която се прилага вътрешният план за аварийно реагиране.

3. Вътрешният план за аварийно реагиране се изготвя в съответствие с част 10 от приложение I, като се актуализира след всяко съществено изменение в доклада за големите опасности или уведомленията, подадени съгласно член 11. Тези актуализации се подават до компетентния орган съгласно член 11, параграф 1, буква ж) и за тях се уведомява съответният орган или органи, отговарящ(и) за изготвянето на външния план за аварийно реагиране в съответната област.

4. Вътрешният план за аварийно реагиране се съчетава с други мерки, свързани със защитата и спасяването на персонала от засегнатата инсталация, за да се осигурят добри изгледи във връзка с личната безопасност и оцеляването.

Член 29

Външни планове за аварийно реагиране и аварийна готовност

1. Държавите членки изготвят външни планове за аварийно реагиране, които обхващат всички нефтени и газови инсталации в крайбрежни води или свързана инфраструктура, както и областите, които биха могли да бъдат засегнати в рамките на тяхната юрисдикция. Държавите членки подробно описват ролята и финансовите задължения на притежателите на лиценз и операторите във външните планове за аварийно реагиране.

2. Външните планове за аварийно реагиране се изготвят от държавата членка в сътрудничество със съответните оператори и собственици и, когато е целесъобразно, с притежателите на лиценз и компетентния орган, и в тях се взема предвид последната редакция на вътрешните планове за аварийно реагиране на съществуващите или планираните инсталации или свързана инфраструктура в областта, обхваната от външния план за аварийно реагиране.

3. Външните планове за аварийно реагиране се изготвят в съответствие с приложение VII и се предоставят на разположение на Комисията, на други държави членки, които биха могли да бъдат засегнати, и на обществеността. Когато предоставят на разположение своите външни планове за аварийно реагиране, държавите членки гарантират, че оповестената информация не излага на риск безопасността и сигурността на нефтените и газовите инсталации в крайбрежни води, нито тяхната експлоатация, и че не уврежда икономическите интереси на държавите членки или личната безопасност и благосъстояние на служителите на държавите членки.

4. Държавите членки предприемат подходящи мерки за постигане на висока степен на обща съвместимост и оперативна съвместимост на оборудването и квалификацията за реагиране между всички държави членки в географския регион и, когато е целесъобразно, извън него. Държавите членки насърчават отрасъла да разработва оборудване и предоставяни по договор услуги за реагиране, които са съгласувани и оперативно съвместими в целия географски район.

5. Държавите членки съхраняват данни за оборудването и услугите за аварийно реагиране в съответствие с точка 1 от приложение VIII. Тези данни се предоставят на разположение на другите държави членки, които биха могли да бъдат засегнати, и на Комисията, както и на съседни трети държави, при условията на взаимност.

6. Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците редовно да подлагат на изпитване своята готовност да реагират ефективно при големи аварии, в тясно сътрудничество със съответните органи на държавите членки.

7. Държавите членки правят необходимото компетентните органи или, в зависимост от случая, звената за контакт да разработват сценарии за сътрудничество при извънредни ситуации. Тези сценарии редовно се оценяват и при необходимост се актуализират.

Член 30

Аварийно реагиране

1. Държавите членки правят необходимото операторът или, когато е целесъобразно, собственикът да уведомява незабавно съответните органи за големи аварии или ситуации, при които има непосредствен риск от голяма авария. В посоченото уведомление се описват обстоятелствата, включително по възможност мястото, възможното въздействие върху околната среда и основните последици, които биха могли да възникнат.

2. Държавите членки правят необходимото в случай на голяма авария операторът или собственикът да предприеме всички подходящи мерки за предотвратяване на разрастването и за ограничаване на последиците ѝ. Съответните органи на държавите членки могат да съдействат на оператора или на собственика, включително като предоставят допълнителни ресурси.

3. В хода на действията за аварийно реагиране държавата членка събира необходимата информация за пълно разследване съгласно член 26, параграф 1.

ГЛАВА VIII

ТРАНСГРАНИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

Член 31

Трансгранична аварийна готовност и аварийно реагиране на държавите членки, под чиято юрисдикция се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води

1. Когато държава членка смята, че е вероятно голяма авария при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, които ще се извършват под нейна юрисдикция, да има сериозни въздействия върху околната среда в друга държава членка, преди започването на дейностите тя препраща съответната информация до държавата членка, която би могла да бъде засегната, като се стреми да предприеме мерки за предотвратяване на щетите съвместно с посочената държава членка.

Държави членки, които считат, че биха могли да бъдат засегнати, могат да поискат от държавата членка, под чиято юрисдикция ще се извършва свързаната с нефт и газ дейност в крайбрежни води, да им препрати цялата съответна информация. Тези държави членки могат съвместно да направят оценка на ефективността на мерките, без да се засягат регулаторните функции на компетентния орган, на който е подведомствена съответната дейност съгласно член 8, параграф 1, букви а), б) и в).

2. Набелязаните съгласно параграф 1 големи опасности се вземат предвид във вътрешните и външните планове за аварийно реагиране с цел да се улесни съвместната ефективна реакция при голяма авария.

3. Когато има риск предвидимите трансгранични въздействия от големи аварии да засегнат трети държави, държавите членки, при условията на взаимност, предоставят на третите държави достъп до тази информация.

4. Държавите членки координират помежду си мерките във връзка с области извън Съюза, за да предотвратят възможните отрицателни въздействия от свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

5. Държавите членки редовно проверяват своята готовност да реагират ефективно на големи аварии в сътрудничество с държавите членки, които биха могли да бъдат засегнати, съответните агенции на Съюза и — при условията на взаимност — с трети държави, които биха могли да бъдат засегнати. Комисията може да подпомогне учения, насочени основно към изпитване на трансграничните механизми за аварийно реагиране.

6. В случай на голяма авария или на непосредствена заплаха от голяма авария, която е довела или може да доведе до трансгранични въздействия, държавата членка, под чиято юрисдикция е възникнала ситуацията, незабавно уведомява Комисията и тези държави членки или трети държави, които биха могли да бъдат засегнати от ситуацията, като без прекъсване предоставя необходимата за ефективно аварийно реагиране информация.

Член 32

Трансгранична аварийна готовност и аварийно реагиране на държавите членки, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води

1. Държавите членки, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, определят звено за контакт, за да обменят информация със съответните съседни държави членки.

2. Държавите членки, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, прилагат член 29, параграфи 4 и 7, за да гарантират, че разполагат с достатъчен капацитет за реагиране, в случай че бъдат засегнати от голяма авария.

3. Държавите членки, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, координират своето планиране на национално равнище на действията при извънредни ситуации в морска среда с други държави членки, доколкото това е необходимо, за да се осигури най-ефективната реакция при голяма авария.

4. Когато държава членка, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, е засегната от голяма авария, тя:

а)	предприема всички подходящи мерки в съответствие с планирането на национално равнище на действията в извънредни ситуации, посочено в параграф 3;

б)	гарантира, че информация, върху която има контрол или която е достъпна в рамките на нейната юрисдикция и която може да е от значение за пълното разследване на голяма авария, при поискване се предоставя или до нея се осигурява достъп на държавата членка, провеждаща разследването съгласно член 26.

Член 33

Съгласуван подход към безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води на международно равнище

1. Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки и без да се засягат приложимите международни споразумения, насърчава сътрудничеството с трети държави, които осъществяват свързани с нефт и газ дейности в същите морски райони като държавите членки.

2. Комисията улеснява обмена на информация между държавите членки, в които се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, и съседни трети държави, в които се извършват подобни дейности, за да насърчи прилагането на превантивни мерки и регионални планове за аварийно реагиране.

3. Комисията се стреми към налагането на високи стандарти за безопасност по отношение на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води на международно равнище в рамките на съответните световни и регионални форуми, включително тези във връзка с арктическите води.

ГЛАВА IX

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 34

Санкции

Държавите членки определят системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки уведомяват Комисията за тези разпоредби до 19 юли 2015 г. и незабавно я уведомяват за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 35

Делегирани правомощия на Комисията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 36, за да адаптира приложения I, II, VI и VII с цел включване на допълнителна информация, която може да стане необходима предвид техническия прогрес. Тези адаптации не може да водят до съществени изменения на задълженията, предвидени в настоящата директива.

Член 36

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 35, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 18 юли 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от четири месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 35, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 35, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 37

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 38

Изменение на Директива 2004/35/ЕО

1. В член 2, параграф 1 от Директива 2004/35/ЕО буква б) се заменя със следното:

„б)

„щети на водите“, които включват всички щети със сериозно неблагоприятно въздействие върху:

i)	екологичното, химичното или количественото състояние или екологичния потенциал на въпросните води по смисъла на Директива 2000/60/ЕО, с изключение на отрицателни ефекти, при които се прилага член 4, параграф 7 от посочената директива; или

ii)	състоянието на околната среда в съответните морски води по смисъла на Директива 2008/56/ЕО, доколкото определени аспекти от състоянието на морската среда не са вече разгледани съгласно Директива 2000/60/ЕО;“.

2. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с параграф 1, до 19 юли 2015 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 39

Доклади до Европейския парламент и до Съвета

1. До 31 декември 2014 г. Комисията представя пред Европейския парламент и на Съвета доклад относно наличието на инструменти за финансово обезпечение и относно обработката на претенциите за обезщетение, придружен, когато е целесъобразно, от предложения.

2. До 19 юли 2015 г. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад относно нейната оценка на ефективността на режимите на отговорност в Съюза по отношение на щетите, причинени от свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води. Този доклад съдържа оценка на целесъобразността на разширяването на разпоредбите за отговорността. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от предложения.

3. Комисията проучва целесъобразността на включването на определено поведение, водещо до голяма авария, в приложното поле на Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (23). До 31 декември 2014 г. Комисията представя пред Европейския парламент и на Съвета доклад с констатациите си, когато е целесъобразно — придружен със законодателни предложения, при условие че държавите членки са предоставили необходимата информация.

Член 40

Доклади и преглед

1. Най-късно до 19 юли 2019 г. Комисията оценява опита от изпълнението на настоящата директива, като взема надлежно предвид усилията и опита на компетентните органи.

2. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад, съдържащ резултатите от тази оценка. Докладът съдържа евентуални целесъобразни предложения за изменение на настоящата директива.

Член 41

Транспониране

1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 19 юли 2015 г.

Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2. Държавите членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3. Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея и при спазване на параграф 5 държавите членки с крайбрежни води, под чиято юрисдикция не се извършват свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води и които не планират да лицензират такива дейности, информират Комисията за това и са задължен да въведат в сила до 19 юли 2015 г. само тези мерки, които са необходими, за да се осигури спазването на членове 20, 32 и 34. Тези държави членки нямат право да лицензират такива дейности, докато не транспонират и изпълнят останалите разпоредби на настоящата директива и не информират Комисията за това.

4. Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея и при спазване на параграф 5 държавите членки без излаз на море са задължени да въведат в сила до 19 юли 2015 г. само мерките, които са необходими, за да се осигури спазването на член 20.

5. Когато към 18 юли 2013 г. в държава членка, попадаща в приложното поле на параграф 3 или 4, не е регистрирано дружество, осъществяващо дейности по член 20, тази държава членка е задължена да въведе в сила мерките, които са необходими, за да се осигури спазването на член 20, до по-късната от следните две дати: 12 месеца след последващата регистрация на такова дружество в съответната държава членка или 19 юли 2015 г.

Член 42

Преходни разпоредби

1. По отношение на собственици и оператори на планирани производствени инсталации и оператори, планиращи или извършващи сондажни дейности, държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно член 41, от 19 юли 2016 г.

2. По отношение на съществуващи инсталации и свързана инфраструктура държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно член 41, от датата на насрочения регулаторен преглед на документацията във връзка с оценката на риска, но най-късно от 19 юли 2018 г.

Член 43

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 44

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 12 юни 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

L. CREIGHTON

(1) ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 125.

(2) Позиция на Европейския парламент от 21 май 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 10 юни 2013 г.

(3) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

(4) ОВ L 164, 30.6.1994 г., стр. 3.

(5) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.

(6) ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 4.

(7) ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30.

(8) ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17.

(9) ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1.

(10) ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1.

(11) ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 9.

(12) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.

(13) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(14) Решение на Комисията от 19 януари 2012 г. за създаване на Група на компетентните органи на ЕС по въпросите на добива на нефт и газ в морски райони (ОВ C 18, 21.1.2012 г., стр. 8).

(15) Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на Европейска агенция за морска безопасност (ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1).

(16) ОВ L 314, 1.12.2007 г., стр. 9.

(17) Решение на Съвета от 17 декември 2012 г. за присъединяване на Европейския съюз към Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване в резултат на проучване и експлоатация на континенталния шелф и на морското дъно и неговите недра (ОВ L 4, 9.1.2013 г., стр. 13).

(18) ОВ L 240, 19.9.1977 г., стр. 1.

(19) Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).

(20) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(21) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

(22) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.

(23) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Информация, която трябва да бъде включена в документите, които се подават до компетентния орган съгласно член 11

1. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА В УВЕДОМЛЕНИЕТО ЗА ПРОЕКТ ИЛИ ЗА ПРОМЯНА НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВЕНА ИНСТАЛАЦИЯ

Уведомлението за проект и уведомлението за промяна на местоположението на производствена инсталация, които се подават съгласно член 11, параграф 1, букви в) и й) съответно, съдържат най-малко следната информация:

1)	име и адрес на оператора на инсталацията;

2)	описание на процеса на проектиране за добивните дейности и системи от първоначалната концепция до представения проект или подбора на съществуваща инсталация, използваните приложими стандарти и концепциите за проекта, включени в процеса;

3)	описание на избора на концепция за проекта във връзка със сценариите за големи опасности за конкретната инсталация и нейното местоположение, както и параметрите за контрол на първостепенния риск;

4)	доказателство, че концепцията допринася за намаляване на рисковете от големи опасности до приемливо равнище;

5)	описание на инсталацията и условията на мястото, на което се предлага да се разположи;

6)	описание на всякакви екологични, метеорологични и подводни ограничения по отношение на безопасността на дейностите и мерките за набелязване на рисковете по отношение на подводни и морски опасности, като тръбопроводите и местата за привързване на съседни инсталации;

7)	описание на видовете дейности, свързани с голяма опасност, които ще се осъществяват;

8)	общо описание на системата за управление във връзка с безопасността и околната среда, чрез която трябва да бъде поддържана ефективността на мерките за контрол на риска по отношение на големите аварии;

9)	описание на схемите за независима проверка и първоначален списък на критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда и изискваните във връзка с тях резултати;

10)	когато съществуваща производствена инсталация трябва да бъде преместена на ново място, за да бъде използвана за различна добивна дейност — доказателство за това, че инсталацията е подходяща за предложената добивна дейност;

11)	когато непроизводствена инсталация трябва да бъде преобразувана, за да се използва като производствена — доказателство за това, че инсталацията е подходяща за такова преобразуване.

2. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА В ДОКЛАДА ЗА ГОЛЕМИТЕ ОПАСНОСТИ ЗА РАБОТА НА ПРОИЗВОДСТВЕНА ИНСТАЛАЦИЯ

Докладите за големите опасности за дадена производствена инсталация, които се изготвят съгласно член 12 и се подават съгласно член 11, параграф 1, буква д), съдържат най-малко следната информация:

1)	описание на начина, по който е отразен отговорът на компетентния орган на уведомлението за проекта;

2)	име и адрес на оператора на инсталацията;

3)	кратка информация за всякакво участие на работници в изготвянето на доклада за големите опасности;

4)	описание на инсталацията и на всяка връзка с други инсталации или свързана инфраструктура, включително сондажи;

доказателства, че всички големи опасности са установени, направена е оценка на вероятността от възникването им и на евентуалните последици от тях, включително всички екологични, метеорологични и подводни ограничения по отношение на безопасността на дейностите, както и че мерките за техния контрол, включително свързаните критични елементи във връзка с безопасността и околната среда, са подходящи за намаляване до приемливо равнище на риска от голяма авария; тези доказателства включват оценка на ефективността на реагиране при нефтен разлив;

6)	описание на видовете дейности, които биха могли да доведат до голяма опасност, които ще се извършват, както и максималния брой на лицата, които могат да се намират в пределите на инсталацията във всеки един момент;

7)	описание на оборудването и мерките за осигуряване на контрол върху сондажите, технологична безопасност, ограничаване на опасните вещества, предпазване от пожар и експлозия, защита на работниците от опасни вещества и опазване на околната среда при появата на ситуация на голяма авария;

описание на мерките за защита на хората в пределите на инсталацията от големи опасности и за осигуряване на безопасното им напускане, евакуация и спасяване, както и мерки за поддръжката на системи за контрол за предотвратяване на щети по инсталацията и околната среда при евакуация на целия персонал;

9)	приложими кодекси, стандарти и ръководства, използвани при изграждането и въвеждането в експлоатация на инсталацията;

10)	информация за системите на оператора за управление във връзка с безопасността и околната среда, която е от значение за производствената инсталация;

11)	вътрешен план за аварийно реагиране или подходящо негово описание;

12)	описание на схемата за независима проверка;

13)	всякаква друга подробна информация от значение, например в случаите на комбинирана експлоатация на две или повече инсталации по начин, който влияе на вероятността за голяма опасност на една или на всички инсталации;

14)	информация във връзка с други изисквания на настоящата директива, получена съгласно изискванията за предотвратяване на големи аварии на Директива 92/91/ЕИО;

15)	по отношение на дейностите, които ще се извършват от инсталацията — всяка информация относно предотвратяването на големи аварии със значителни или тежки щети за околната среда от значение за други изисквания по настоящата директива и получена съгласно Директива 2011/92/ЕС;

16)

оценка на установените възможни въздействия върху околната среда в резултат на непредвиденото изпускане на замърсители вследствие на голяма авария и описание на техническите и нетехническите мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване или неутрализиране на тези въздействия, включително наблюдение.

3. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА В ДОКЛАДА ЗА ГОЛЕМИТЕ ОПАСНОСТИ ЗА НЕПРОИЗВОДСТВЕНА ИНСТАЛАЦИЯ

Докладите за големите опасности за непроизводствена инсталация, които се изготвят в съответствие с член 13 и се подават съгласно член 11, параграф 1, буква д), съдържат най-малко следната информация:

1)	име и адрес на собственика;

2)	кратка информация за всякакво участие на работници в изготвянето на доклада за големите опасности;

3)	описание на инсталацията, а при подвижна инсталация — описание на начините за преместването ѝ от едно място на друго, и системата ѝ за позициониране;

4)	описание на видовете дейности, които биха могли да доведат до голяма опасност, които могат да се извършват от инсталацията, както и максималния брой на лицата, които могат да се намират в пределите на инсталацията във всеки един момент;

доказателства, че всички големи опасности са установени, направена е оценка на вероятността от възникването им и на евентуалните последици от тях, включително всички екологични, метеорологични и подводни ограничения по отношение на безопасността на дейностите, както и че мерките за техния контрол, включително свързаните критични елементи във връзка с безопасността и околната среда, са подходящи за намаляване до приемливо равнище на риска от голяма авария; тези доказателства включват оценка на ефективността на всяко реагиране при нефтен разлив;

6)	описание на обекта и мерките за осигуряване на контрол на сондажите, технологична безопасност, ограничаване на опасните вещества, предпазване от пожар и експлозия, защита на работниците от опасни вещества и опазване на околната среда при голяма авария;

8)	приложими кодекси, стандарти и ръководства, използвани при изграждането и въвеждането в експлоатация на инсталацията;

9)	доказателства, че са установени всички големи опасности за всички дейности, които инсталацията може да извършва, както и че рискът от голяма авария е намален до приемливо равнище;

10)	описание на екологичните, метеорологичните и подводните ограничения по отношение на безопасността на дейностите и мерките за набелязване на рисковете по отношение на подводни и морски опасности, като тръбопроводи и места за привързване на съседни инсталации;

11)	информация за системите за управление във връзка с безопасността и околната среда, която е от значение за непроизводствената инсталация;

12)	вътрешен план за аварийно реагиране или подходящо негово описание;

13)	описание на схемата за независима проверка;

14)	всякаква друга подробна информация от значение, например в случаите на комбинирана работа на две или повече инсталации по начин, който влияе на вероятността за голяма опасност на една или на всички инсталации;

15)	по отношение на дейностите, които ще се извършват от инсталацията — всяка информация, получена съгласно Директива 2011/92/ЕС, свързана с предотвратяването на големи аварии със значителни или тежки щети за околната среда, която е от значение за други изисквания по настоящата директива;

16)

4. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА В УВЕДОМЛЕНИЕТО ЗА СОНДАЖНИ ДЕЙНОСТИ

Уведомленията за сондажни дейности, които се изготвят в съответствие с член 15 и се подават съгласно член 11, параграф 1, буква з), съдържат най-малко следната информация:

1)	име и адрес на оператора на сондажа;

2)	наименование на инсталацията, която ще се използва, и име и адрес на собственика или, за производствена инсталация, на изпълнителя, предприемащ сондажните дейности;

3)	данни за идентифициране на сондажа и на всякакви връзки с инсталации и свързана инфраструктура;

информация за работната програма на сондажа, включително периода на експлоатацията му, данни и проверка на преградите срещу загуба на контрол върху сондажа (оборудване, сондажни разтвори, цимент и др.), направляващия контрол на сондажното трасе и ограниченията за безопасна експлоатация при съобразяване с управлението на риска;

5)	при наличието на действащ сондаж — информация за историята и състоянието му;

6)	всякаква подробна информация във връзка с оборудването за осигуряване на безопасността, което ще се използва и което не е описано в последния доклад за големите опасности за инсталацията;

оценка на риска, която включва описание на:

а)	конкретните опасности при сондажната дейност, включително екологичните, метеорологичните и подводните ограничения по отношение на безопасността на дейностите;

б)	опасностите, свързани с подповърхностния слой;

в)	всички дейности на повърхността или под водата, които едновременно пораждат вероятност за голяма опасност;

г)	подходящи мерки за контрол;

8)	описание на конфигурацията на сондажа след края на дейностите — тоест окончателно или временно напускане; и дали към сондажа е било добавено допълнително добивно оборудване за бъдещо използване;

9)	в случай на промяна във вече подадено уведомление за сондажни дейности — достатъчно допълнителна информация за пълна актуализация на уведомлението;

10)

при изграждане, промяна или запазване на сондаж посредством непроизводствена инсталация — следната допълнителна информация:

а)	описание на екологичните, метеорологичните и подводните ограничения по отношение на безопасността на дейностите и мерките за набелязване на рисковете по отношение на подводни и морски опасности, като тръбопроводите и местата за привързване на съседни инсталации;

б)	описание на екологичните условия, които са взети предвид във вътрешния план за аварийно реагиране за инсталацията;

в)	описание на мерките за аварийно реагиране, включително мерките за реагиране при екологични инциденти, които не са описани в доклада за големите опасности; и

г)	описание на начина, по който системите за управление на оператора на сондажа и на собственика ще бъдат съгласувани, за да се осигури ефективен контрол върху големите опасности във всеки едни момент;

11)

доклад с констатациите от независимата проверка на сондажа, включително декларация на оператора на сондажа, направена след като се е запознал с доклада и констатациите на независимия проверител при независимата проверка на сондажа, че управлението на риска във връзка с проекта на сондажа и преградите срещу загуба на контрол са подходящи с оглед на всички очаквани условия и обстоятелства;

12)	информация от значение за настоящата директива, получена съгласно изискванията за предотвратяване на големи аварии на Директива 92/91/ЕИО;

13)	по отношение на сондажните дейности, които ще се извършват — всяка информация относно предотвратяването на големи аварии със значителни или тежки щети за околната среда от значение за други изисквания по настоящата директива и получена съгласно Директива 2011/92/ЕС.

5. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СХЕМА ЗА ПРОВЕРКА

Описанията, които се подават съгласно член 11, параграф 1, буква г) във връзка със схемите за независима проверка, които се установяват съгласно член 17, параграф 1, включват:

а)	декларация на оператора или на собственика, направена след като се е запознал с доклада на независимия проверител, в която се посочва, че данните за критичните елементи във връзка с безопасността и планът за тяхната поддръжка, отразени в доклада за големите опасности, са или ще бъдат подходящи;

б)	описание на схемата за проверка, включително избора на независими проверители, средствата за проверка дали критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда и всеки посочен в схемата обект се поддържат в добро и изправно състояние;

в)

описание на средствата за проверка, посочени в буква б), което включва подробна информация за принципите, които ще бъдат прилагани за изпълняването на функциите по схемата и за постоянния преглед на схемата през целия жизнен цикъл на инсталацията, включително:

i)	проучването и изпитванията на критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда от независими и компетентни проверители;

ii)	проверката на проекта, стандарта, сертифицирането или друга система на съответствие на критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда;

iii)	оценката на текущата работа;

iv)	докладването на всички случаи на несъответствие;

v)	предприетите от оператора или от собственика коригиращи мерки.

6. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪЩЕСТВЕНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ИНСТАЛАЦИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕМАХВАНЕ НА ТРАЙНО ПРИКРЕПЕНА ИНСТАЛАЦИЯ

Когато на дадена инсталация предстои да бъдат извършени съществени изменения, както е посочено в член 12, параграф 5 и член 13, параграф 4, измененият доклад за големите опасности, отразяващ съществените изменения, който се подава съгласно член 11, параграф 1, буква е), съдържа най-малко следната информация:

1)	име и адрес на оператора или собственика;

2)	кратка информация за всякакво участие на работници в изготвянето на преразгледания доклад за големите опасности;

3)	достатъчна информация за пълна актуализация на предходния доклад за големите опасности и свързания вътрешен план за аварийно реагиране за инсталацията, както и доказателства, че рисковете по отношение на големите опасности са ограничени до приемливо равнище;

в случай на извеждане от употреба на трайно прикрепена производствена инсталация:

а)	средствата за изолиране на всички опасни вещества, а при сондажи, свързани с инсталацията — трайно изолиране на сондажите от инсталацията и околната среда;

б)	описание на рисковете по отношение на големи опасности за работниците и околната среда, свързани с извеждането от експлоатация на инсталацията, общия брой на изложеното на риск население и мерките за контрол на риска;

в)	мерки за аварийно реагиране, които трябва да осигурят безопасна евакуация и спасяване на персонала и да поддържат контролните системи за предотвратяване на голяма авария за околната среда.

7. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА В УВЕДОМЛЕНИЕТО ЗА КОМБИНИРАНИ ДЕЙНОСТИ

Уведомлението за комбинирани дейности, което се изготвя съгласно член 16 и се подава съгласно член 11, параграф 1, буква и), съдържа най-малко следната информация:

1)	име и адрес на оператора, подаващ уведомлението;

2)	в случай че други оператори или собственици вземат участие в комбинираните дейности — имената и адресите им, включително потвърждение, че те са съгласни със съдържанието на уведомлението;

3)	описание, под формата на съгласуван документ, одобрен от всички страни по него, на начина, по който системите за управление на инсталациите, участващи в комбинираната дейност, ще бъдат съгласувани, така че рискът от голяма авария да се намали до приемливо равнище;

4)	описание на всякакво оборудване, което ще се използва във връзка с комбинираната дейност, но не е описано в последния доклад за големите опасности за някоя от инсталациите, участващи в комбинираните дейности;

обобщение на оценката на риска, извършена от всички оператори и собственици, участващи в комбинираните дейности, което включва:

а)	описание на всички дейности по време на комбинираната дейност, които могат да включват опасности, които биха могли да доведат до голяма авария на инсталацията или във връзка с нея;

б)	описание на всички мерки за контрол на риска, въведени вследствие на оценката на риска.

6)	описание на комбинираната дейност и работна програма.

8. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА ВЪВ ВРЪЗКА С КОРПОРАТИВНАТА ПОЛИТИКА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ГОЛЕМИ АВАРИИ

Корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии, която се изготвя в съответствие с член 19, параграф 1 и се представя съгласно член 11, параграф 1, буква а), включва, без да се ограничава до:

1)	отговорността на управителния орган на дружеството да гарантира непрекъснато, че корпоративната политика за предотвратяване на големи аварии е подходяща, изпълнява се и действа, както е предвидено;

2)	мерките за създаване и поддържане на висока култура по отношение на безопасността, която увеличава вероятността от безопасна работа и занапред;

3)	степента и интензивността на одит на процесите;

4)	мерките за поощрение и признание на желаното поведение;

5)	оценка на способностите и целите на дружеството;

6)	мерките за поддържане на стандартите за безопасност и опазване на околната среда като основна корпоративна ценност;

7)	официални системи за управление и контрол, в които са включени членове на управителния орган и висшето ръководство на дружеството;

8)	подхода относно компетентността на всички равнища на дружеството.

9)	степента, в която данните по точки 1—8 са приложими за свързаните с нефт и газ дейности на дружеството в крайбрежни води, извършвани извън Съюза.

9. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОДАВА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С БЕЗОПАСНОСТТА И ОКОЛНАТА СРЕДА

Системата за управление във връзка с безопасността и околната среда, която се изготвя съгласно член 19, параграф 3 и се представя съгласно член 11, параграф 1, буква б), включва, без да се ограничава до:

1)	организационната структура и задачите и задълженията на персонала;

2)	установяването и оценяването на големи опасности — вероятност за възникването им и възможните последици от тях;

3)	включването на въздействието върху околната среда в оценките на рисковете от големи аварии в рамките на доклада за големите опасности;

4)	средствата за контрол върху големи опасности при обичайна дейност;

5)	управлението на изменения;

6)	аварийното планиране и реагиране;

7)	ограничаването на щетите, нанесени на околната среда;

8)	наблюдението на резултатите;

9)	организацията на одита и прегледа; и

10)	мерките за участие в тристранните консултации и как се осъществяват произтичащите от посочените консултации действия.

10. ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ПЛАН ЗА АВАРИЙНО РЕАГИРАНЕ

Вътрешните планове за аварийно реагиране, които се изготвят съгласно член 14 и се подават съгласно член 11, параграф 1, буква ж), включват, без да се ограничават до:

1)	име и длъжност на лицата, които имат право да задвижат процедурите за аварийно реагиране, и на лицето, което ръководи действията за аварийно реагиране в предприятието;

2)	име или длъжност на лицето, което отговаря за връзките с органа(ите), отговорен(ни) за външния план за аварийно реагиране;

3)	описание на всички предвидими условия или събития, които могат да доведат до голяма авария, както са описани в доклада за големите опасности, към който е приложен планът;

4)	описание на действията, които ще бъдат предприети за контрол на условията или събитията, които могат да доведат до голяма авария, и за ограничаване на последиците от тях;

5)	описание на наличното оборудване и ресурси, включително за овладяване на евентуален разлив;

6)	мерки за ограничаване на риска за лицата в пределите на инсталацията и за околната среда, включително по какъв начин се дава предупреждение, както и действията, които се очаква те да предприемат при получаване на предупреждение;

7)	при комбинирани дейности —мерки за координиране на напускането, евакуацията и спасяването между засегнатите инсталации, с цел осигуряване на добри изгледи за оцеляване на лицата, намиращи се в пределите на инсталациите по време на голяма авария;

приблизителна оценка на ефективността на реагирането при нефтен разлив. Условията на околната среда, които се вземат предвид при този анализ на реагирането, включват:

i)	метеорологични условия, включително ветрове, видимост, валежи и температура;

ii)	състояния, приливи и отливи, както и течения;

iii)	наличие на лед и отломки;

iv)	продължителност на деня; и

v)	други известни условия на околната среда, които могат да окажат влияние върху ефективността на оборудването за реагиране или цялостната ефективност на действията за реагиране;

мерки за отправяне на ранно предупреждение за голяма авария до органа(ите), отговорен(ни) за привеждане в изпълнение на външния план за аварийно реагиране, вида на информацията, която се съдържа в първоначалното предупреждение, и мерките за предоставяне на по-подробна информация при получаването на такава;

10)	мерки за обучение на персонала за задълженията, които се очаква да поеме, и при необходимост, за координация с външни служби за действие при извънредни ситуации;

11)	мерки за координиране на аварийното реагиране от страна на оператора с аварийното реагиране извън него;

12)	доказателство за предварителни оценки на всички химикали, използвани като дисперсанти, които са проведени с цел свеждане до минимум на влиянието върху общественото здраве и всякакви допълнителни екологични щети.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Доклади за сондажни дейности, които се подават съгласно член 15, параграф 4

Докладите за сондажни дейности, които се подават до компетентния орган съгласно член 15, параграф 4, съдържат най-малко следната информация:

1)	име и адрес на оператора на сондажа;

2)	наименование на инсталацията и име и адрес на оператора или собственика;

3)	данни за идентифициране на сондажа и всички връзки с инсталации или свързана инфраструктура;

4)	обобщение на дейностите, извършени от момента на започването на дейността или след предходния доклад;

диаметър и истинска вертикала и измерени дълбочини за:

а)	всеки пробит отвор; и

б)	всеки инсталиран корпус;

6)	гъстота на сондажния разтвор към момента на изготвяне на доклада; и

7)	при дейности, свързани с действащ сондаж — настоящото му оперативно състояние.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Разпоредби относно определянето и работата на компетентния орган съгласно членове 8 и 9

1. РАЗПОРЕДБИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

За целите на определянето на компетентен орган, отговорен за изпълнение на задълженията, определени в член 8, държавите членки предприемат най-малко следното:

а)	приемат организационни мерки, които позволяват ефективно изпълнение на задълженията, възложени на компетентния орган съгласно настоящата директива, включително мерки за регулиране на безопасността и опазването на околната среда по справедлив начин;

б)	изготвят декларация за политиката, описваща целите на надзора и изпълнението, и задълженията на компетентния орган за постигане на прозрачност, последователност, пропорционалност и обективност при регулиране от негова страна на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

Държавите членки предприемат необходимите стъпки за въвеждане на мерките по точка 1, включително:

а)

финансиране на натрупването на достатъчен експертен опит на местно ниво или чрез официални споразумения с трети държави или и двете, за да може компетентният орган да инспектира и разследва дейностите, да предприема действия по изпълнението и да обработва докладите за големите опасности и уведомленията;

б)

в случай че се разчита на външни източници на експертен опит — финансиране на изготвянето на достатъчни писмени ръководства и упражняване на надзор, за да се поддържа съгласуван подход и да се гарантира, че нормативно определеният компетентен орган запазва изцяло отговорността си съгласно настоящата директива;

в)	финансиране на основно обучение, връзки, достъп до технологии, пътни и дневни разходи на персонала на компетентния орган с цел изпълнението на задълженията му, както и улесняване на активното сътрудничеството между компетентните органи съгласно член 27;

г)	при необходимост — въвеждане на изискване операторите или собствениците да възстановят на компетентния орган разходите по изпълнение на задълженията му съгласно настоящата директива;

д)	финансиране и насърчаване на научноизследователската дейност в съответствие със задълженията на компетентния орган съгласно настоящата директива;

е)	предоставяне на финансиране за изготвянето на доклади от компетентния орган.

2. РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО РАБОТАТА НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН

За целите на ефективното изпълнение на задълженията си съгласно член 9 компетентният орган изготвя:

а)	писмена стратегия, в която описва своите задължения и приоритети за действие, например при проектирането и експлоатацията на инсталациите, управлението на целостта им, аварийната готовност и аварийното реагиране, както и по какъв начин той е организиран;

б)

работни процедури, които описват по какъв начин компетентният орган ще проверява и ще осигурява изпълнение на задълженията на операторите и собствениците по настоящата директива, включително как ще обработва, оценява и приема докладите за големите опасности, как ще обработва уведомленията за сондажните дейности и по какъв начин ще се определят при дадена инсталация или дейност интервалите между инспекциите на мерките за контрол на риска по отношение на големите опасности, включително за околната среда;

в)	процедури за изпълнение на задълженията му, без да се засягат другите отговорности, например свързаните с нефт и газ дейности на брега, както и мерките по Директива 92/91/ЕИО;

г)

в случай че компетентният орган се състои от повече от една структура — официално споразумение за установяване на необходимите механизми за съвместната работа на компетентния орган, включително надзор, наблюдение и прегледи от висшето ръководство, съвместно планиране и инспектиране, разделение на отговорностите за обработка на докладите за големите опасности, съвместно разследване, вътрешна комуникация и доклади, които се публикуват съвместно за външно ползване.

Съгласно подробните процедури за оценка на докладите за големите опасности от операторите или собствениците се изисква да представят цялата фактологична информация и други данни, изисквани съгласно настоящата директива. Компетентният орган прави необходимото в ръководствата му за операторите и собствениците да бъдат точно посочени най-малко изискванията във връзка със следната информация:

а)	установени са всички предвидими опасности, които биха могли да доведат до голяма авария, включително за околната среда, оценени са рисковете, свързани с тях, и са набелязани мерки за контрол на рисковете, включително аварийно реагиране;

б)	системата за управление във връзка с безопасността и околната среда е описана по подходящ начин и показва, че е спазена настоящата директива;

в)	посочени са подходящи мерки за провеждането на независима проверка и за одит от страна на оператора или собственика.

При извършването на задълбочена оценка на докладите за големите опасности компетентният орган се уверява, че:

а)	е представена цялата необходима фактологична информация;

б)

операторът или собственикът е установил всички разумно предвидими опасности от голяма авария, отнасящи се до инсталацията и нейните функции, заедно със събитията, които могат да ги предизвикат, и че методологията и критериите за оценка, възприети за целите на управлението на риска от големи аварии, са ясно обяснени, включително и факторите за несигурност при анализа;

в)

при управлението на риска са отчетени всички съответни етапи от жизнения цикъл на инсталацията и е направена прогноза за всички предвидими ситуации, включително:

i)	по какъв начин в проектните решения, описани в уведомлението за проекта, е отчетено управлението на риска, така че да се отразят принципите, свързани с безопасността и околната среда;

ii)	по какъв начин да се осъществяват сондажните дейности от инсталацията по време на експлоатацията ѝ;

iii)	по какъв начин да се започнат и да се спират сондажните дейности, преди дадена производствена инсталация да започне добив;

iv)	по какъв начин да се започнат комбинираните дейности с друга инсталация;

v)	по какъв начин ще започне извеждането от експлоатация на инсталацията;

г)	по какъв начин мерките за ограничаване на риска, набелязани като част от управлението на риска, ще бъдат прилагани при необходимост за ограничаване на риска до приемливо равнище;

д)

дали чрез определянето на необходимите мерки за постигане на приемливи равнища на риска операторът или собственикът убедително е доказал, че са взети предвид съответните добри практики и преценки, основавани на надеждни инженерни познания, и най-добри управленски практики, както и принципите, свързани с човешкия и организационния фактор;

е)	дали мерките и организацията за откриването на авария и бързото и ефективно реагиране са ясно определени и обосновани;

ж)

доколко мерките за организация на напускането, евакуацията и спасяването, както и мерките за ограничаване на разрастването на извънредната ситуация и намаляване на въздействието върху околната среда, са съчетани логично и систематично, при отчитане на вероятните условия на извънредната ситуация, при които те ще бъдат прилагани;

з)	по какъв начин изискванията са отразени във вътрешния план за аварийно реагиране и дали на компетентния орган е представено копие или подходящо описание на вътрешния план за аварийно реагиране;

и)

дали системата за управление във връзка с безопасността и околната среда, описана в доклада за големите опасности, е подходяща за осигуряването на контрол над основните рискове по отношение на големи опасности на всеки етап от жизнения цикъл на инсталацията, дали тя осигурява спазването на всички приложими нормативни разпоредби и дали предвижда одит на системата и изпълняване на препоръките от одита;

й)	дали схемата за независима проверка е ясно обяснена.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Мерки от страна на операторите и собствениците за предотвратяване на големи аварии съгласно член 19

Държавите членки правят необходимото операторите и собствениците:

а)

да обръщат особено внимание на оценяването на изискванията за надеждност и цялост на всички критични системи във връзка с безопасността и околната среда, като изграждат системите си за инспекция и поддръжка така, че да постигнат необходимата степен на цялост по отношение на безопасността и околната среда;

б)

да вземат подходящи мерки, за да гарантират, доколкото това е разумно осъществимо, че няма непредвидено изпускане на опасни вещества от тръбопроводите, плавателните съдове и системите, предназначени за безопасното им съхранение. Освен това операторите и собствениците гарантират, че отделна повреда на преграда не може да доведе до опасност от голяма авария;

в)

да изготвят опис на наличното оборудване, собствеността върху него, местоположението, транспорта до него и начина на разполагането му в пределите на инсталацията, както и на всички субекти, имащи отношение към изпълнението на вътрешния план за аварийно реагиране. В описа трябва да бъдат посочени мерките, които са въведени, за да се осигури поддръжката на оборудването и процедурите в работно състояние;

г)	да осигурят наличието на подходяща рамка за наблюдение на спазването на всички приложими законови разпоредби чрез включване на нормативно установени задължения по отношение на контрола на големите опасности и опазването на околната среда в стандартните си работни процедури; и

д)

да обръщат особено внимание на мерките за създаване и поддържане на висока култура по отношение на безопасността, която увеличава вероятността от безопасна работа и занапред, включително по отношение на осигуряването на съдействието на работниците, наред с другото, чрез:

i)	видим ангажимент във връзка с тристранните консултации и действията, произтичащи от тях;

ii)	насърчаване и поощряване на докладването на аварии и предаварийни ситуации;

iii)	ефективно сътрудничество с избраните представители по безопасността;

iv)	защита на подаващите сигналите.

Държавите членки гарантират, че отрасълът си сътрудничи с компетентните органи за утвърждаване и изпълнение на план с приоритети за разработването на стандарти, насоки и правила, които ще доведат до най-добрите практики при предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последиците от големи аварии, ако такива възникнат въпреки всичко.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Избор на независим проверител и структура на схемите за независима проверка съгласно член 17, параграф 3

Държавите членки изискват от оператора или собственика да осигурят изпълнението на следните условия относно независимостта на проверителя от оператора и собственика:

а)

функцията не изисква независимият проверител да разглежда аспекти на критичните елементи във връзка с безопасността и околната среда или която и да е част от инсталация, сондаж или проект на сондаж, в който проверителят вече е участвал преди проверката, или когато неговата обективност може да бъде подложена на съмнение;

б)

независимият проверител е в достатъчна степен независим от системата на управление, която отговаря или е отговаряла за който и да е аспект на компонент, включен в схемата за независима проверка или инспекция на сондажа, така че да може да се гарантира обективността при изпълнението на неговите функции по схемата.

Държавите членки изискват операторът или собственикът да осигурят по отношение на схемата за независима проверка, свързана с инсталация или сондаж, изпълнението на следните условия:

а)	независимият проверител има подходяща техническа компетентност, включително при необходимост подходящ, квалифициран и достатъчно многоброен персонал, който отговаря на изискванията по точка 1 на настоящото приложение;

б)	задачите по схемата за независима проверка са разпределени по подходящ начин от независимия проверител на персонал, който е квалифициран за изпълнението им;

в)	налице е подходяща организация на информационния поток между оператора или собственика и независимия проверител;

г)	на независимия проверител са предоставени подходящи правомощия, така че да може да изпълнява ефективно функциите си.

3.	Съществените изменения се представят на независимия проверител за допълнителна проверка в съответствие със схемата за независима проверка, като резултатите от тази допълнителна проверка се предават на компетентния орган при поискване.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Информация относно приоритетите за сътрудничеството между операторите и собствениците и компетентните органи съгласно член 19, параграф 7

Въпросите, които трябва да бъдат разгледани, когато се определят приоритетите при разработването на стандарти и ръководства, са от практическо значение за предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последиците от тях. Тези въпроси включват:

а)	подобряване на целостта на сондажа, оборудването и преградите за контрол на сондажа и наблюдение на тяхната ефективност;

б)	подобряване на първичното ограничаване;

в)	подобряване на вторичното ограничаване, което намалява разрастването при появата на голяма авария, включително фонтаниране на сондажа;

г)	надеждно вземане на решения;

д)	управление и надзор на дейностите, свързани с големи опасности;

е)	компетентност на лицата на ключови длъжности;

ж)	ефективно управление на риска;

з)	оценка на надеждността на критичните системи във връзка с безопасността и околната среда;

и)	ключови показатели за ефективността;

й)	ефективно съчетаване на системите за управление във връзка с безопасността и околната среда между операторите и собствениците и други лица, участващи в свързани с нефт и газ дейности.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Информация, която се предоставя във външните планове за аварийно реагиране съгласно член 29

Външните планове за аварийно реагиране, изготвени съгласно член 29, включват, без да се ограничават до:

а)	име и длъжност на лицата, които имат право да задвижат аварийните процедури, и на лицата, които са оправомощени да ръководят действията при извънредни ситуации извън предприятието;

б)	мерки за получаване на ранно предупреждение за големи аварии и съпътстващи процедури за готовност и аварийно реагиране;

в)	мерки за координиране на ресурсите, необходими за прилагането на външния план за аварийно реагиране;

г)	мерки за осигуряване на помощ при аварийно реагиране в предприятието;

д)	подробно описание на мерките за аварийно реагиране извън предприятието;

е)	мерки за предоставяне на подходяща информация и съвети във връзка с голяма авария на лица и организации, които може да бъдат засегнати от нея;

ж)	мерки за предоставяне на информация на спасителните служби на други държави членки и на Комисията в случай на голяма авария с възможни трансгранични последици;

з)	мерки за смекчаване на отрицателното въздействие върху дивата природа на брега и в крайбрежните води, включително ситуациите, в които замърсени с нефт животни достигат брега преди действителния разлив.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Данни, които се включват при изготвянето на външните планове за аварийно реагиране съгласно член 29

Органът или органите, които отговарят за координацията на аварийното реагиране, осигуряват следното:

а)	опис на наличното оборудване, собствеността върху него, местоположението, транспортните средства до него и начина на разполагането му на мястото на голямата авария;

б)	описание на мерките, които са въведени, за да се осигури поддръжката на съоръженията и процедурите в работно състояние;

в)	опис на оборудването, притежавано от отрасъла, което може да бъде предоставено на разположение при извънредни ситуации;

г)	описание на общите мерки за реагиране при големи аварии, включително компетентност и отговорност на всички участници и на органите, отговорни за поддръжката на тези мерки;

д)	мерки, с които се гарантира, че оборудването, персоналът и процедурите са налице и са актуални, както и че във всеки един момент са налице достатъчен брой обучени членове от персонала;

е)	доказателство за предварителни оценки за въздействието върху околната среда и здравето на всички химикали, предвидени за употреба като дисперсанти.

2.	Във външните планове за аварийно реагиране се посочват ясно функциите на органите, сътрудниците на спасителните служби, координаторите и другите лица, които участват в аварийното реагиране, така че да бъде осигурено сътрудничеството в случай на реагиране при големи аварии.

Мерките включват мерки за реагиране при голяма авария, която би могла да надхвърли възможностите за реакция на държавата членка или която преминава отвъд границите ѝ, чрез:

а)	обмен на външните планове за аварийно реагиране със съседните държави членки и Комисията;

б)	събиране на трансгранично равнище на описи на средства за реагиране, както притежавани от отрасъла, така и публична собственост, както и всички необходими адаптации за осигуряване на съвместимост между оборудването и процедурите на съседните държави и държавите членки;

в)	процедури за прилагане на механизма за гражданска защита на Съюза;

г)	организиране на трансгранични учения за външно аварийно реагиране.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

Обмен на информация и прозрачност

1.	Общият формат за докладване на данни за показателите за големи опасности трябва да позволява съпоставяне на информацията от компетентните органи на държавите членки и съпоставяне на информацията от отделните оператори и собственици.

Информацията, която се обменя между компетентния орган и операторите и собствениците, включва информация във връзка със:

а)	непреднамерено изпускане на нефт, газ или други опасни вещества, независимо дали са запалени или не;

б)	загуба на контрол над сондажа, изискваща привеждане в действие на оборудването за контрол на сондажа, или повреда на преграда на сондажа, изискваща нейната замяна или ремонт;

в)	неизправност на критичен елемент във връзка с безопасността и околната среда;

г)	съществено нарушение на конструктивната цялост или загуба на защитата при пожар или експлозия, или загуба на позиция по отношение на подвижна инсталация;

д)	плавателни съдове, заплашени от сблъсък, и действителен сблъсък на съдове с инсталация в крайбрежни води;

е)	произшествия с хеликоптери в пределите на инсталации в крайбрежни води или близо до тях;

ж)	всеки смъртен случай;

з)	всички сериозни наранявания на 5 или повече лица при една и съща авария;

и)	всеки случай на евакуация на персонал;

й)	значителен екологичен инцидент.

Годишните доклади, които държавите членки представят съгласно член 25, съдържат най-малко следната информация:

а)	брой, възраст и местоположение на инсталациите;

б)	брой и вид на извършените инспекции и разследвания, действия по изпълнението или присъди;

в)	информация за инциденти съгласно общата система за докладване, изисквана съгласно член 23;

г)	всяко съществено изменение на регулаторната рамка на дейностите в крайбрежни води;

д)	резултатите на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води по отношение на предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последиците от възникнали големи аварии.

Информацията, посочена в точка 2, се състои от фактологична информация и аналитични данни относно свързаните с нефт и газ дейности и е недвусмислена. Предоставената информация и данни са такива, че работата на отделните оператори и собственици да може да се съпоставя в рамките на държавата членка, а резултатите на отрасъла като цяло да може да се съпоставят между държавите членки.

Събраната и натрупана информация по точка 2 дава възможност на държавите членки за отправяне на ранно предупреждение за възможно влошаване на състоянието на преградите от критично значение за безопасността и околната среда, както и за предприемане на превантивни действия. Тази информация показва и общата ефективност на мерките и средствата за контрол, прилагани от отделните оператори и собственици и от отрасъла като цяло, по-специално за предотвратяване на големи аварии и за свеждане до минимум на рисковете за околната среда.

За да се изпълнят изискванията на член 24, се разработва опростен формат за улесняване публикуването на съответната информация съгласно точка 2 от настоящото приложение и за изготвяне на доклади съгласно член 25 по начин, който позволява лесен достъп за обществеността и улеснява трансграничното съпоставяне на данните.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА

1.	Комисията изразява съжаление, че съгласно член 41, параграфи 3 и 5 някои държави членки са частично освободени от задължението за транспониране на директивата и смята, че подобна дерогация не трябва да се смята за прецедент, за да не се засегне целостта на правото на Съюза.

Комисията отбелязва, че държавите членки могат да използват възможността да не транспонират и прилагат член 20 от директивата поради липсата понастоящем на дружества, регистрирани под тяхната юрисдикция, извършващи дейности в крайбрежни води извън територията на Съюза.

С цел да се гарантира ефективното изпълнение на директивата, Комисията подчертава, че въпросните държави членки са задължени да направят необходимото вече регистрираните под тяхната юрисдикция дружества да не заобикалят целите на директивата, като включват в обхвата на дейността си и дейности в крайбрежни води, без да уведомят за подобна промяна компетентните национални органи, които да могат да предприемат необходимите мерки за осигуряване пълното прилагане на разпоредбите на член 20.

Комисията ще вземе всички необходими мерки срещу всяко заобикаляне, доведено до нейното знание.

		ISSN 1977-0618 doi:10.3000/19770618.L_2013.178.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 178

Издание на български език	Законодателство	Година 56 28 юни 2013 г.

Съдържание		I Законодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003 ( 1 )	1
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (преработен текст) ( 1 )	27
	*	Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО ( 1 )	66
	*	Директива 2013/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година за изменение на Директива 92/65/ЕИО на Съвета по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания, уреждащи търговията и вноса в Съюза на кучета, котки и порове ( 1 )	107

	II Незаконодателни актове
	РЕГЛАМЕНТИ
*	Регламент за изпълнение (ЕС) № 577/2013 на Комисията от 28 юни 2013 година за образците на идентификационни документи за движение с нетърговска цел на кучета, котки и порове, създаването на списък с територии и трети държави и изискванията за формата, оформлението и езика на декларациите за удостоверяване на съответствие с някои условия, предвидени в Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 )	109

Код по ISO	Територия или трета държава
AD	Андора
CH	Швейцария
FO	Фарьорски острови
GI	Гибралтар
GL	Гренландия
HR (1)	Хърватия
IS	Исландия
LI	Лихтенщайн
MC	Монако
NO	Норвегия
SM	Сан Марино
VA	град държава Ватикан

Код по ISO	Територия или трета държава	Включени територии
AC	Остров Възнесение
AE	Обединени арабски емирства
AG	Антигуа и Барбуда
AR	Аржентина
AU	Австралия
AW	Аруба
BA	Босна и Херцеговина
BB	Барбадос
BH	Бахрейн
BM	Бермуда
BQ	Бонер, Синт Еустациус и Саба
BY	Беларус
CA	Канада
CL	Чили
CW	Кюрасао
FJ	Фиджи
FK	Фолкландски острови
HK	Хонконг
JM	Ямайка
JP	Япония
KN	Сейнт Китс и Нейвис
KY	Кайманови острови
LC	Сейнт Лусия
MS	Монтсерат
MU	Мавриций
MX	Мексико
MY	Малайзия
NC	Нова Каледония
NZ	Нова Зеландия
PF	Френска Полинезия
PM	Сен Пиер и Микелон
RU	Русия
SG	Сингапур
SH	Света Елена
SX	Синт Мартен
TT	Тринидад и Тобаго
TW	Тайван
US	Съединени американски щати	AS – Американска Самоа GU – Гуам MP – Северни Мариански острови PR – Пуерто Рико VI – Американски Вирджински острови
VC	Сейнт Винсънт и Гренадини
VG	Британски Вирджински острови
VU	Вануату
WF	Уолис и Футуна
YT (2)	Майот