25.4.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 115/1

(1)

Рисковият капитал предоставя финансиране на предприятия, които обикновено са много малки, намират се на ранен етап от своето стопанско развитие, но същевременно притежават значителен потенциал за растеж и експанзия. Фондовете за рисков капитал предоставят на предприятията ценен експертен опит и познания, делови контакти, добавената стойност за активите от дадена търговска марка и стратегически съвети. Чрез предоставянето на финансиране и съвети на тези предприятия фондовете за рисков капитал стимулират икономическия растеж, допринасят за създаването на работни места и набирането на капитал, насърчават създаването и експанзията на иновативни предприятия, увеличават инвестициите им в научноизследователска и развойна дейност и насърчават предприемачеството, иновациите и конкурентоспособността в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, изложена в съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ („Европа 2020“) и в контекста на дългосрочните предизвикателства пред държавите членки, като например тези, определени в доклада за Европейската система за стратегически и политически анализ от март 2012 г., озаглавен „Глобални тенденции 2030 — гражданите в един взаимосвързан и полицентричен свят“.

(2)

Необходимо е да се установят еднообразни правила в Съюза за използването на обозначението „Европейски фонд за рисков капитал“ (EuVECA) по отношение на допустими фондове за рисков капитал, в частност във връзка със състава на портфейла на фондовете, които извършват дейност с това обозначение, на техните допустими инвестиционни цели и инструменти, както и на категориите инвеститори, на които се позволява да инвестират в такива фондове. При липсата на обща рамка съществува риск държавите членки да приемат разнопосочни мерки на национално равнище, които ще имат пряко отрицателно въздействие върху гладкото функциониране на вътрешния пазар, тъй като фондовете за рисков капитал, които желаят да развиват дейност в Съюза, ще са обект на различни правила в различните държави членки. Освен това различията в изискванията по отношение на качеството на състава на портфейлите, инвестиционните цели и допустимите инвеститори могат да доведат до различни равнища на защита на инвеститорите и създават объркване по отношение на инвестиционния спектър на даден допустим фонд за рисков капитал. Инвеститорите следва също така да могат да сравняват инвестиционните предложения на различни допустими фондове за рисков капитал. Необходимо е да се отстранят значителните пречки пред трансграничното набиране на финансиране от допустимите фондове за рисков капитал, както и да се избегне нарушаването на конкуренцията между тези фондове и да се предотврати възникването на всякакви допълнителни възможни пречки пред търговията и съществени нарушения на конкуренцията. Ето защо подходящото правно основание на настоящия регламент е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в съответствие с тълкуването му в трайната практика на Съда на Европейския съюз.

(3)

Необходимо е да се приеме регламент, с който се установяват еднообразни правила за допустимите фондове за рисков капитал и се налагат съответните задължения за техните управители във всички държави членки, на чиито пазари те желаят да набират капитал като използват обозначението „EuVECA“. Тези изисквания следва да породят доверието на инвеститорите, които желаят да инвестират във фондове за рисков капитал.

(4)

Определянето на качествени изисквания за използването на обозначението „EuVECA“ под формата на регламент гарантира, че тези изисквания са пряко приложими към лицата, управляващи предприятия за колективно инвестиране, които набират средства при използване на обозначението. Това осигурява еднообразни условия за използване на обозначението чрез предотвратяване на разнопосочни национални изисквания в резултат на транспонирането на директива. Лицата, управляващи предприятия за колективно инвестиране, които използват това обозначение, следва да спазват едни и същи правила в целия Съюз, което ще доведе до засилване на доверието на инвеститорите. Настоящият регламент също така ще намали регулаторната сложност и управленските разходи за привеждане в съответствие с често различаващата се национална нормативна уредба на фондовете за рисков капитал, особено за онези управители, които желаят да набират капитал на трансгранична основа. Регламентът допринася и за премахване на нарушенията на конкуренцията.

(5)

Както се заявява в съобщението на Комисията от 7 декември 2011 г., озаглавено „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“, през 2012 г. Комисията трябваше да приключи прегледа си на данъчните пречки пред трансграничните инвестиции на рисков капитал с оглед представянето през 2013 г. на решения за отстраняването на тези пречки, като същевременно се предотвратява избягването и укриването на данъци.

(6)

Следва да бъде възможно допустим фонд за рисков капитал да бъде външно или вътрешно управляван. Когато допустим фонд за рисков капитал е вътрешно управляван, самият фонд се явява и управител и поради това следва да спазва всички изисквания за управители на допустими фондове за рисков капитал по настоящия регламент, и следователно да бъде регистриран като такъв. Допустим фонд за рисков капитал, който се управлява вътрешно следва обаче да няма право да бъде външно лице, управляващо други предприятия за колективно инвестиране или предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК).

(7)

С цел да се изясни връзката между настоящия регламент и други правила относно предприятията за колективно инвестиране и лицата, които ги управляват, е необходимо да се уточни, че настоящият регламент се прилага само за лица, управляващи предприятия за колективно инвестиране, различни от ПКИПЦК, попадащи в обхвата на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (4), които са установени в Съюза и са регистрирани при компетентния орган в своята държава членка по произход в съответствие с Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции (5), при условие че те управляват портфейли от допустими фондове за рисков капитал. Външните управители на допустими фондове за рисков капитал обаче, които са регистрирани по настоящия регламент, следва да имат право да управляват ПКИПЦК, при условие че са получили разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО.

(8)

Освен това настоящият регламент се прилага само по отношение на лицата, управляващи предприятия за колективно инвестиране, чиито общо управлявани активи не надвишават прага, посочен в член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2011/61/ЕС. Изчисляването на прага за целите на настоящия регламент следва метода на изчисляване на прага по член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2011/61/ЕС.

(9)

Управителите на фондове за рисков капитал обаче, които са регистрирани по настоящия регламент и чиито общи активи впоследствие нарастват, така че надвишават прага, посочен в член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2011/61/ЕС, и за които следователно е необходимо разрешение от компетентните органи на тяхната държава членка по произход в съответствие с член 6 от същата директива, могат да продължат да използват обозначението „EuVECA“ във връзка с предлагането на допустими фондове за рисков капитал в Съюза, при условие че спазват изискванията, предвидени в посочената директива, и че продължават по всяко време да спазват определени изисквания за използването на обозначението „EuVECA“, предвидени в настоящия регламент във връзка с допустимите фондове за рисков капитал. Това се прилага както за съществуващите допустими фондове за рисков капитал, така и за допустимите фондове за рисков капитал, създадени след надхвърлянето на прага.

(10)

Когато лицата, управляващи предприятия за колективно инвестиране, не желаят да използват обозначението „EuVECA“, настоящият регламент следва да не се прилага. В тези случаи следва да продължат да се прилагат действащите национални правила и общи правила на Съюза.

(11)

С настоящия регламент следва да се установят еднообразни правила относно естеството на допустимите фондове за рисков капитал, по-специално относно предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, в които допустимите фондове за рисков капитал могат да инвестират, както и относно приемливите инвестиционни инструменти. Това е необходимо, за да могат ясно да бъдат разграничени допустимите фондове за рисков капитал от алтернативни инвестиционни фондове, които преследват други, не така специфични инвестиционни стратегии, например изкупувания или спекулативни инвестиции в недвижими имоти, които настоящият регламент не се стреми да насърчава.

(12)

В съответствие с целта за точно определяне на предприятията за колективно инвестиране, които трябва да бъдат обхванати от настоящия регламент, както и за да се гарантира фокус върху осигуряването на капитал за малките предприятия в началните етапи на стопанската им дейност, за допустими фондове за рисков капитал следва да се считат тези фондове, които предвиждат да инвестират поне 70 % от съвкупните си капиталови вноски и записания и непоискан капитал в такива предприятия. Допустимите фондове за рисков капитал не следва да имат право да инвестират повече от 30 % от съвкупните си капиталови вноски и записания и непоискан капитал в активи, различни от допустимите инвестиции. Това означава, че като се има предвид, че 30-процентният праг следва винаги да бъде максималната граница за инвестиции, които не са допустими,70-процентният праг следва да бъде запазен за допустими инвестиции за целия период на съществуване на допустимия фонд за рисков капитал. Горепосочените прагове следва да се изчисляват въз основа на средства, които могат да бъдат инвестирани след приспадане на всички относими разходи и вложения в парични средства и парични еквиваленти. Настоящият регламент следва да определя необходимите подробности за изчисляването на посочените прагове.

(13)

Целта на настоящия регламент е да насърчи растежа и иновациите в малките и средните предприятия (МСП) в Съюза. Инвестициите в предприятия, допустими да бъдат част от портфейл, които са установени в трети държави, могат да осигурят повече капитал за допустимите фондове за рисков капитал и по този начин да са от полза за МСП в Съюза. Обаче при никакви обстоятелства настоящият регламент не следва да е от полза за инвестиции, направени в предприятия, които са част от портфейл, установени в трети държави, характеризиращи се с липса на подходящи споразумения за сътрудничество с компетентните органи на държавата членка по произход на управителя на допустимия фонд за рисков капитал и с всяка друга държава членка, в която предстои да бъдат пуснати на пазара дялове или акции на допустим фонд за рисков капитал, или с липса на ефективен обмен на информация по данъчни въпроси.

(14)

Допустим фонд за рисков капитал следва, като първа стъпка, да бъде установен в Съюза, за да има право да използва обозначението „EuVECA“, както е установено с настоящия регламент. Комисията следва в срок от две години от датата на прилагане на настоящия регламент да извърши преглед на ограничението за използване на обозначението „EuVECA“ до фондове, установени в ЕС, като вземе предвид опита в прилагането на препоръката на Комисията относно мерките, насочени към насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в данъчната сфера.

(15)

Управителите на допустим фонд за рисков капитал следва да могат да привличат допълнителни капиталови ангажименти по време на съществуването на този фонд. Подобни допълнителни капиталови ангажименти в рамките на съществуването на допустимия фонд за рисков капитал следва да се вземат предвид, когато се планира следващата инвестиция в активи, различни от допустимите активи. Допълнителните капиталови ангажименти следва да бъдат разрешени в съответствие с критериите и при условията, определени в устава или учредителните документи на допустимия фонд за рисков капитал.

(16)

Допустимите инвестиции следва да бъдат под формата на инструменти на собствения капитал или квазисобствения капитал. Инструментите на квазисобствения капитал представляват финансов инструмент, който е комбинация от собствен капитал и дълг, при който възвръщаемостта е свързана с печалбата или загубата на предприятието, допустимо да бъде част от портфейл, а изплащането на инструмента в случай на неизпълнение не е напълно гарантирано. Такива инструменти включват различни финансови инструменти, като например подчинени заеми, непреки дялови участия, заеми с участие, права за участие в печалбата, конвертируеми облигации и облигации с варанти. Следва да бъдат разрешени като възможно допълнение към, но не и заместител на, инструменти на собствения и квазисобствения капитал, обезпечени или необезпечени заеми, например мостово финансиране, предоставено от допустимия фонд за рисков капитал на предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, в което допустимият фонд за рисков капитал вече притежава допустими инвестиции, при условие че не повече от 30 % от съвкупните капиталови вноски и записания и непоискан капитал на допустимия фонд за рисков капитал се използват за подобни заеми. Освен това, за да се отразят съществуващите бизнес практики на пазара на рисков капитал, допустим фонд за рисков капитал следва да може да купува съществуващи дялове от предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, от съществуващи акционери на същото предприятие. Също така за целите на осигуряването на максимално широки възможности за набиране на средства следва да бъдат разрешени инвестициите в други допустими фондове за рисков капитал. За да се предотврати разсейване на инвестициите в предприятия, допустими да бъдат част от портфейл, допустимите фондове за рисков капитал следва да имат право да инвестират само в други допустими фондове за рисков капитал, при условие че тези допустими фондове за рисков капитал не са инвестирали сами повече от 10 % от своя общ внесен капитал и от записания и непоискан капитал в други допустими фондове за рисков капитал.

(17)

Основната дейност на фондовете за рисков капитал е осигуряването на финансиране за МСП чрез първични инвестиции. Фондовете за рисков капитал следва да не участват в системно значими банкови дейности извън обичайната пруденциална регулаторна рамка (т.нар. „банков сектор в сянка“), и да не следват типичните стратегии на фондовете за частни дялови инвестиции, като изкупуване със заемен капитал.

(18)

В съответствие със стратегията „Европа 2020“ настоящият регламент цели да насърчава инвестирането на рисков капитал в иновативни МСП, които работят в реалната икономика. Кредитни институции, инвестиционни дружества, застрахователни предприятия, финансови холдинги и холдинги със смесена дейност съответно следва да бъдат изключени от определението за предприятие, допустимо да бъде част от портфейл съгласно настоящия регламент.

(19)

С оглед въвеждането на основополагаща граница между допустимите фондове за рисков капитал, както са определени в настоящия регламент, и по-широката категория на алтернативните инвестиционни фондове, които предлагат емитирани ценни книжа на вторичния пазар, е необходимо да се определят правила, така че допустимите фондове за рисков капитал да правят инвестиции основно в пряко емитирани инструменти.

(20)

С цел да се предостави на управителите на допустимите фондове за рисков капитал определена степен на гъвкавост при управлението на инвестициите и ликвидността на съответните допустими фондове за рисков капитал, търговия, като например с акции или участия в предприятия, които не са допустими да бъдат част от портфейл, или придобивания на инвестиции, които не са допустими, следва да бъде позволена до максимум 30 % от съвкупните капиталови вноски и непоискания капитал.

(21)

С цел да се осигури надеждност и лесна разпознаваемост на обозначението „EuVECA“ сред инвеститорите в Съюза, само управителите на допустими фондове за рисков капитал, които удовлетворяват посочените в него еднообразни критерии, имат право да използват обозначението „EuVECA“ при предлагането на допустими фондове за рисков капитал на пазарите в Съюза.

(22)

С цел да се гарантира, че допустимите фондове за рисков капитал имат своеобразен и разпознаваем профил, който отговаря на предназначението им, следва да има еднообразни правила за състава на портфейла на тези фондове и позволените за тях инвестиционни техники.

(23)

С цел да се гарантира, че допустимите фондове за рисков капитал не способстват за увеличаването на системния риск, както и че фокусът на инвестиционната им дейност е подпомагането на предприятия, допустими да бъдат част от портфейла им, не следва да се разрешава използването на ливъридж на равнище фонд. Управителите на допустими фондове за рисков капитал следва да имат право само да привличат заемни средства, да емитират дългови инструменти или да предоставят гаранции на равнище допустим фонд за рисков капитал, при условие че такива привличания на заемни средства, дългови инструменти или гаранции се покриват от непоискани задължения и така не повишават експозицията на фонда отвъд нивото на неговия записан капитал. Паричните аванси от инвеститори на допустимия фонд за рисков капитал, които се покриват изцяло от капиталовите задължения на тези инвеститори, не увеличават експозицията на допустимия фонд за рисков капитал и съответно следва да бъдат разрешени. Следва също така, при условие че не надвишава записания и непоискан капитал, да се позволи краткосрочното заемане на средства с цел да се даде възможност на фонда да покрие извънредната нужда от ликвидни средства, която би могла да възникне между отправянето към инвеститорите на искане за внасяне на записания капитал и действителното вписване на капитала по сметка.

(24)

С цел да се гарантира, че допустимите фондове за рисков капитал се предлагат само на инвеститори, които разполагат с опита, знанията и експертните познания да вземат собствени инвестиционни решения и правилно да оценяват рисковете, свързани с тези фондове, както и за да се поддържа доверието на инвеститорите и доверието в допустимите фондове за рисков капитал, следва да се въведат някои специфични предпазни мерки. В резултат допустимите фондове за рисков капитал следва да се предлагат само на инвеститорите, които са професионални клиенти или които могат да бъдат третирани като такива по силата на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (6). Все пак, за да има достатъчно широка инвеститорска база за инвестиране в допустими фондове за рисков капитал, е желателно също така и някои други инвеститори да имат достъп до допустимите фондове за рисков капитал, включително частни лица със значително нетно богатство. По отношение на тези други инвеститори обаче следва да бъдат определени специални предпазни мерки, така че да се гарантира, че допустимите фондове за рисков капитал се предлагат единствено сред инвеститорите с подходящ профил за извършване на такива инвестиции. Тези предпазни клаузи не допускат предлагане чрез използването на периодични спестовни планове. Освен това инвестициите, извършени от изпълнителни директори, директори или служители, които участват в управлението на управител на допустим фонд за рисков капитал, следва да бъдат възможни при инвестиране в допустимия фонд за рисков капитал, който управляват, тъй като тези физически лица разполагат с достатъчно знания, за да могат да участват в инвестиции в рисков капитал.

(25)

С цел да се гарантира, че само управителите на допустими фондове за рисков капитал, които удовлетворяват еднообразни критерии за качество по отношение на пазарното им поведение, използват обозначението „EuVECA“, следва да се установят правилата за професионална етика и отношенията на тези управители с техните инвеститори. Поради същата причина следва да се определят единни условия за управлението на конфликти на интереси от тези управители. Тези правила и условия следва също така да изискват от управителите да разполагат с необходимите организационни и административни процедури за осигуряване на подходящо разрешаване на конфликтите на интереси.

(26)

Когато управител на фонд за допустим рисков капитал предвижда да делегира функции на трети страни, отговорността на управителя по отношение на фонда за рисков капитал и неговите инвеститори не следва да бъде засегната от това делегиране. Освен това управителят не следва да делегира функции до степен, при която по същество той не може повече да бъде считан за управител на допустим фонд за рисков капитал и се превръща в „пощенска кутия“. Управителят следва да носи отговорност за правилното изпълнение на делегираните функции и спазването на настоящия регламент по всяко време. Делегирането на функции не следва да подкопава ефективността на надзора на управителя и по-специално не следва да пречи на управителя да действа или на фонда да бъде управляван в интерес на инвеститорите.

(27)

С цел да се гарантира правилното използване на обозначението „EuVECA“, следва да се установят и критерии за качество по отношение на организацията на управител на допустим фонд за рисков капитал. Поради това следва да се определят еднообразни съответстващи изисквания за наличието на достатъчни човешки и технически ресурси.

(28)

С цел да се гарантира подходящо управление на допустимите фондове за рисков капитал и способността на техните управители да покриват потенциални рискове, произтичащи от дейността им, следва да се определят унифицирани, пропорционални изисквания за управителите на допустими фондове за рисков капитал да поддържат достатъчно собствени средства. Размерът на тези собствени средства следва да бъде достатъчен, за да се гарантира последователността и подходящото управление на допустимите фондове за рисков капитал.

(29)

С оглед защитата на инвеститорите е необходимо да се гарантира, че активите на допустимите фондове за рисков капитал са подходящо остойностени. Следователно уставът или учредителните документи на допустимите фондове за рисков капитал следва да съдържа правила за остойностяване на активите. Така остойностяването ще бъде почтено и прозрачно.

(30)

С цел да се гарантира, че управителите на допустимите фондове за рисков капитал, които използват обозначението „EuVECA“, предоставят необходимата отчетност за дейността си, следва да бъдат установени еднообразни правила за годишните отчети.

(31)

С цел да се гарантира неманипулативния характер на обозначението „EuVECA“ в очите на инвеститорите е необходимо то да се използва единствено от управители на допустими фондове за рисков капитал, които предоставят пълна прозрачност по отношение на инвестиционната си политика и цели. Следователно е необходимо да се определят еднообразни правила за предоставяне на информация от такива управители на съответните инвеститори. По-специално, следва да има задължения за преддоговорно информиране по отношение на инвестиционната стратегия и целите на допустимите фондове за рисков капитал, използваните инвестиционни инструменти, разходите и допълнителните разноски, както и отношението между рисков профил и възвръщаемост на предложената от допустим фонд инвестиция. С оглед постигането на висока степен на прозрачност, към изискванията за информиране следва да се добави и информация за начина на изчисляване на възнаграждението на управителите.

(32)

За да се осигури ефективен надзор на изпълнението на еднообразни изисквания в настоящия регламент следва компетентният орган на държавата членка по произход да следи за съблюдаването им от управителите на допустимите фондове за рисков капитал. За тази цел, управителите, които възнамеряват да предлагат допустимите си фондове под обозначението „EuVECA“, следва да уведомят за намерението си компетентния орган на тяхната държавата членка по произход. Компетентният орган следва да регистрира управителя, ако е предоставена цялата необходима информация и ако съществуват подходящи процедури за осигуряване спазването на изискванията в настоящия регламент. Тази регистрация следва да бъде валидна в целия Съюз.

(33)

С цел да се улесни ефективното трансгранично предлагане на допустими фондове за рисков капитал, регистрацията на управителя следва да бъде извършена възможно най-бързо.

(34)

Въпреки че в настоящия регламент са включени предпазни мерки, които да гарантират, че фондовете се използват правилно, надзорните органи следва да бъдат бдителни при осигуряване на спазването на тези предпазни мерки.

(35)

С цел да се осигури ефективен надзор на спазването на еднообразните критерии, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат установени правила за обстоятелствата, при които информацията, предоставена на компетентните органи в държавата членка по произход, се нуждае от актуализиране.

(36)

За целите на ефективния надзор на спазването на изискванията на настоящия регламент следва също така да се определи процедура за взаимно информиране на компетентните надзорни органи от различни държави членки за регистрирането на управител на допустим фонд за рисков капитал в неговата държава членка по произход.

(37)

С цел да се поддържат прозрачни условия за предлагането на допустимите фондове за рисков капитал на пазарите в Съюза Европейския надзорен орган (Европейският орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7), следва да бъде натоварен с поддържането на централна база данни, съдържаща списък на управителите на допустими фондове за рисков капитал и на допустимите фондове за рисков капитал, които те управляват, които са регистрирани в съответствие с настоящия регламент.

(38)

В случай че компетентният орган на приемащата държава членка има ясни и очевидни причини да счита, че управител на допустим фонд за рисков капитал действа на негова територия в нарушение на настоящия регламент, той следва незабавно да информира компетентния орган на държавата членка по произход, който следва да предприеме подходящи мерки.

(39)

Ако управителят на допустим фонд за рисков капитал продължи да действа по начин, който очевидно противоречи на настоящия регламент, въпреки мерките, предприети от компетентния орган на държавата членка по произход, или защото компетентният орган на държавата членка по произход не предприема действия в разумен срок, компетентният орган на приемащата държава членка, след като уведоми компетентния орган на държавата членка по произход, следва да може да предприеме всички подходящи мерки, необходими, за да защити инвеститорите, включително да има възможност да спре съответния управител от предлагане на фондове за рисков капитал в рамките на територията на приемащата държава членка.

(40)

С цел да се осигури ефективен надзор на спазването на еднообразните критерии, предвидени в настоящия регламент, в него се съдържа списък на надзорните правомощия, с които разполагат компетентните органи.

(41)

За да се осигури подходящото му прилагане, в настоящия регламент се предвиждат административни санкции и мерки за нарушаване на неговите основни разпоредби — правилата за състава на портфейла, предпазните мерки във връзка със самоличността на допустимите инвеститори и правилото за използване на обозначението „EuVECA“ само от управители на допустими фондове за рисков капитал, които са регистрирани в съответствие с настоящия регламент. Нарушаването на някоя от тези ключови разпоредби следва да води, когато е целесъобразно, до забрана на използване на обозначението, както и до заличаване на съответния управител от регистъра.

(42)

Между компетентните органи в държавата членка по произход, компетентните органи в приемащата държава членка и ЕОЦКП следва да се обменя информация във връзка с надзора.

(43)

Ефективното регулаторно сътрудничество между органите, натоварени с контрола по спазването на еднообразните критерии, предвидени в настоящия регламент, обуславя прилагането на висока степен на професионална тайна във всички съответни национални органи и в ЕОЦКП.

(44)

С цел уточняване на изискванията в настоящия регламент, Комисията, в съответствие с член 290 от ДФЕС, следва да бъде оправомощена да приема актове за определяне на видовете конфликти на интереси, които управителите на допустимите фондове за рисков капитал не трябва да допускат, и необходимите мерки в тази връзка. Особено важно е Комисията да провежда подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(45)

Техническите стандарти в областта на финансовите услуги следва да осигурят последователно хармонизиране и високо равнище на надзор в целия Съюз. Би било логично и целесъобразно да бъде възложено на ЕОЦКП — в качеството му на орган с високоспециализиран експертен опит, изготвянето на проекти на изпълнителни технически стандарти, които не включват политически избор и които да бъдат представени на Комисията.

(46)

Комисията следва да бъде оправомощена да приема изпълнителни технически стандарти чрез актове за изпълнение в съответствие с член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. ЕОЦКП следва да бъде натоварен с изготвянето на проекти на изпълнителни технически стандарти за определяне на формàта за уведомяване, посочен в настоящия регламент.

(47)

В рамките на четири години от датата на прилагане на настоящия регламент Комисията следва да направи преглед на действието на настоящия регламент, за да отчете развитието на пазара на рисков капитал. В прегледа следва да се включва общо проучване на действието на правилата по настоящия регламент и на опита, придобит при прилагането им. Въз основа на прегледа Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен при необходимост от законодателни предложения.

(48)

В допълнение към това в рамките на четири години от датата на прилагане на настоящия регламент Комисията следва да започне преглед на взаимодействието между настоящия регламент и другите правила относно предприятията за колективно инвестиране и лицата, които ги управляват, по-специално правилата на Директива 2011/61/ЕС. По-специално прегледът следва да разглежда обхвата на настоящия регламент, като оценява дали е необходимо да се разшири обхватът, за да се даде възможност на повече управители на алтернативни инвестиционни фондове да използват обозначението „EuVECA“. Въз основа на прегледа Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен при необходимост от законодателни предложения.

(49)

В контекста на този преглед Комисията следва да оцени всички пречки, които може да са затруднили усвояването на фондове от инвеститорите, включително въздействието върху институционалните инвеститори на други разпоредби, които може да се прилагат за тях с пруденциален характер. В допълнение Комисията следва да събира данни за оценка на приноса на обозначението „EuVECA“ за другите програми на Съюза, като „Хоризонт 2020“, които също така се стремят да подкрепят иновациите в Съюза.

(50)

С оглед на съобщението на Комисията от 7 декември 2011 г., озаглавено „План за действие за улесняване на достъпа на МСП до финансиране“ и съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“: Съюз за иновации“ и е важно да се осигури ефективността на публичните схеми в Съюза за подкрепа на пазара на рисков капитал и координацията и взаимната съгласуваност на различните политики на Съюза, насочени към поощряване на иновациите, включително политиките в областта на конкуренцията и научноизследователската дейност. Ключов акцент в политиките на Съюза в областта на иновациите и растежа са екологосъобразните технологии, като се има предвид целта на Съюза да бъде световен лидер в сферата на интелигентния и устойчив растеж и на ефективното използване на енергията и ресурсите, включително по отношение на финансирането за МСП. При прегледа на настоящия регламент Комисията следва да направи оценка на неговото въздействие върху напредъка в постигането на тази цел.

(51)

ЕОЦКП следва да извърши оценка на нуждите си от персонал и ресурси, свързани с изпълнението на неговите правомощия и задължения в съответствие с настоящия регламент, и да представи доклад пред Европейския парламент, пред Съвета и пред Комисията.

(52)

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) инвестира, наред с другото, във фондове за рисков капитал на територията на Съюза. Мерките в настоящия регламент, които целят да дадат възможност за лесна идентификация на фондовете за рисков капитал с определени общи характеристики, следва да улеснят ЕИФ при определянето на фондовете за рисков капитал по настоящия регламент, които могат да представляват инвестиционна цел. Съответно ЕИФ следва да бъде насърчен да инвестира в допустими фондове за рисков капитал.

(53)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите в Хартата на основните права на Европейския съюз, включително правото на зачитане на личния и семейния живот (член 7) и свободата на стопанска инициатива (член 16).

(54)

По отношение на обработването на личните данни, извършвано в държавите членки в контекста на настоящия регламент и под надзора на компетентните органи на държавите членки, в частност от посочени от тях обществени независими органи, се прилага Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (8). По отношение на обработването на личните данни, извършвано от ЕОЦКП в рамките на настоящия регламент и под надзора на Европейския надзорен орган по защита на данните, се прилага Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на тези данни (9).

(55)

Настоящият регламент не следва да засяга прилагането на правилата за държавните помощи към допустимите фондове за рисков капитал.

(56)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно осигуряване прилагането на еднообразни изисквания към предлагането на допустими фондове за рисков капитал и установяване на проста система за регистриране на управители на допустими фондове за рисков капитал, като по този начин се улесни предлагането на допустими фондове за рисков капитал в целия Съюз, докато същевременно се отчита напълно необходимостта от намиране на равновесие между, от една страна, свързаните с използването на обозначението „EuVECA“ сигурност и надеждност, и от друга — ефективното функциониране на пазара на рисков капитал и разходите за различните заинтересовани страни, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и могат съответно, поради своя размер и последици, да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

а)

общо управляваните им активи не надхвърлят прага, посочен в член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2011/61/ЕС;

б)

установени са в Съюза;

в)

регистрирани са от компетентните органи на тяхната държава членка по произход в съответствие с член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2011/61/ЕС; и

г)

управляват портфейл от допустими фондове за рисков капитал.

а)

спазват изискванията, предвидени в Директива 2011/61/ЕС; и

б)

продължават по всяко време да отговарят на изискванията на членове 3 и 5 и член 13, параграф 1, букви в) и и) от настоящия регламент.

а)

„предприятие за колективно инвестиране“ означава АИФ съгласно определението по член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС;

б)

„допустим фонд за рисков капитал“ означава предприятие за колективно инвестиране, което:

в)

„управител на допустим фонд за рисков капитал“ означава юридическо лице, което по занятие управлява поне един допустим фонд за рисков капитал;

г)

„предприятие, допустимо да бъде част от портфейл“ означава предприятие, което:

д)

„допустими инвестиции“ означава всеки от следните инструменти:

е)

„съответни разходи“ означава всички такси, комисиони и разноски, поемани пряко или непряко от инвеститорите, които са съгласувани между управителя на допустимия фонд за рисков капитал и инвеститорите в тях;

ж)

„собствен капитал“ означава правото на собственост на инвеститорите в едно дружество, представено от акции или други форми на участие в капитала на предприятието, допустимо да бъде част от портфейл;

з)

„квазисобствен капитал“ означава всеки вид финансов инструмент, който е комбинация от собствен капитал и дълг, при който възвръщаемостта е свързана с печалбата или загубата на предприятието, допустимо да бъде част от портфейл, а изплащането на инструмента при евентуално неизпълнение не е напълно гарантирано;

и)

„предлагане“ означава пряко или непряко предлагане на инвеститори, установени в Съюза или със седалище в него, или пласиране по споразумение с такива инвеститори на дялове или акции на фонд за рисков капитал по инициатива на или от името на управителя на допустимия фонд за рисков капитал;

й)

„записан капитал“ означава поето задължение, съгласно което даден инвеститор се задължава в срока, определен от устава или учредителните документи на допустимия фонд за рисков капитал, да придобие участие или да внесе капитал в този фонд;

к)

„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която управителят на допустим фонд за рисков капитал е установен и регистриран от компетентните органи в съответствие с член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2011/61/ЕС;

л)

„приемаща държава членка“ означава държавата членка, различна от държавата членка по произход, на чийто пазар управителят на допустим фонд за рисков капитал предлага допустими фондове за рисков капитал в съответствие с настоящия регламент;

м)

„компетентен орган“ означава националният орган, който държавата членка по произход определя със законов или подзаконов нормативен акт за регистриране на лицата, управляващи предприятия за колективно инвестиране, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

a)

поемат задължение да инвестират минимум 100 000 EUR; както и

б)

заявят писмено в документ, отделен от бъдещия договор във връзка със задължението за инвестиция, че са наясно с рисковете, свързани с поетото задължение или инвестиция.

a)

са честни и коректни и полагат надлежното умение, грижа и старание при извършване на дейността си;

б)

прилагат подходящите политики и процедури за предотвратяване на злоупотреби, които може основателно да се очаква да засегнат интересите на инвеститорите и предприятията, допустими да бъдат част от портфейл;

в)

осъществяват дейността си по начин, който служи в най-висша степен на интересите на управлявания от тях допустим фонд за рисков капитал, на инвеститорите в него и на лоялните пазарни отношения;

г)

полагат надлежно необходимата грижа при избора и текущия контрол на инвестициите в предприятия, допустими да бъдат част от портфейл;

д)

притежават адекватни познания за предприятията, допустими да бъдат част от портфейла, в които инвестират;

е)

отнасят се коректно към своите инвеститори;

ж)

гарантират, че нито един инвеститор не се третира преференциално, освен ако такова преференциално третиране не е оповестено в устава или учредителните документи на допустимия фонд за рисков капитал.

a)

от една страна — управителите на допустими фондове за рисков капитал, лицата, които фактически извършват функцията на тези управители, служителите или друго лице, което пряко или косвено контролира или е контролирано от тези управители, и от друга — допустимите фондове за рисков капитал, управлявани от тези управители, или инвеститорите в тях;

б)

от една страна — допустимия фонд за рисков капитал или инвеститорите в него, и от друга — друг допустим фонд за рисков капитал, управляван от същия управител, или инвеститорите в него;

в)

допустимия фонд за рисков капитал или инвеститорите в него и предприятие за колективно инвестиране или ПКИПЦК, управлявано от същия, или инвеститорите в него.

a)

видовете конфликти на интереси, посочени в параграф 2 от настоящия член;

б)

стъпките, които управителите на допустими фондове за рисков капитал предприемат по отношение на структурите, и организационните и административните процедури с оглед установяване, предотвратяване, управляване, контролиране и оповестяване на конфликти на интереси.

a)

идентификацията на този управител и на другите доставчици на услуги, които се намират в договорни отношения с него във връзка с управлението на допустими фондове за рисков капитал, както и описание на техните задължения;

б)

размерът на собствените средства на разположение на този управител, както и подробна обосновка защо този управител счита тези средства за достатъчни за поддържането на подходящи човешки и технически ресурси, необходими за надлежното управление на допустимите фондове за рисков капитал;

в)

описание на инвестиционната стратегия и целите на допустимия фонд за рисков капитал, включително:

г)

описание на рисковия профил на допустимия фонд за рисков капитал и рисковете, свързани с активите, в които фондът би могъл да инвестира, или инвестиционните техники, които би могъл да използва;

д)

описание на процедурата за остойностяване на допустимия фонд за рисков капитал и ценообразуващата методика за определяне на стойността на активите, включително използваните методи за остойностяване на предприятията, допустими да бъдат част от портфейл;

е)

описание на начина на изчисляване на възнаграждението на управителя на допустимия фонд за рисков капитал;

ж)

описание на всички относими разходи, както и на максималните им размери;

з)

ако съществува — хронологична справка за резултатите от финансовата дейност на допустимия фонд за рисков капитал;

и)

услугите в подкрепа на бизнеса и други спомагателни дейности, които управителят на допустимия фонд за рисков капитал предоставя или урежда чрез трети лица с цел улесняване на развитието, растежа или някакъв друг аспект на текущата дейност на предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, в които допустимият фонд за рисков капитал инвестира, или когато тези услуги или дейности не са осъществени — обяснение на този факт;

й)

описание на процедурите на допустимия фонд за рисков капитал за промяна на инвестиционната му стратегия и/или политика.

a)

самоличността на лицата, които фактически извършват функцията по управление на допустимите фондове за рисков капитал;

б)

идентичността на допустимите фондове за рисков капитал, чиито дялове или акции ще се предлагат, както и техните инвестиционни стратегии;

в)

информация за предприетите действия за постигане на съответствие с изискванията в глава II;

г)

списък на държавите членки, на чиито пазари управителят на допустим фонд за рисков капитал възнамерява да предлагат даден допустим фонд за рисков капитал;

д)

списък на държавите членки, в които управителят на допустим фонд за рисков капитал е установил или възнамерява да установи допустими фондове за рисков капитал.

а)

лицата, които фактически извършват функцията по управление на допустимия фонд за рисков капитал, се ползват с достатъчно добра репутация и имат достатъчно опит и по отношение на инвестиционните стратегии, използвани от управителя на допустимия фонд за рисков капитал;

б)

информацията по параграф 1 е пълна;

в)

мерките, съобщени в съответствие с параграф 1, буква в), са подходящи за спазването на изискванията в глава II;

г)

списъкът, съобщен в съответствие с параграф 1, буква д) от настоящия член, показва, че всички допустими фондове за рисков капитал са установени съобразно член 3, буква б), подточка iii).

a)

нов допустим фонд за рисков капитал; или

б)

допустим фонд за рисков капитал, съществуващ в държава членка, която не е в списъка, посочен в член 14, параграф 1, буква г).

a)

изискат достъп до всеки документ под всякаква форма и да получат или направят копие от него;

б)

изискат от управител на допустим фонд за рисков капитал да предостави информация незабавно;

в)

да изискат информация от всяко лице, свързано с дейността на управителя на допустим фонд за рисков капитал или на допустимия фонд за рисков капитал;

г)

извършват проверки на място със или без предупреждение;

д)

да вземат подходящи мерки, за да се гарантира, че управителят на допустим фонд за рисков капитал продължава да отговаря на изискванията на настоящия регламент;

е)

издадат заповед с цел да се гарантира, че управител на допустим фонд за рисков капитал съблюдава изискванията на настоящия регламент и се въздържа от повторение на всяко поведение, което може да представлява негово нарушение.

a)

в нарушение на член 5 не спазва приложимите към състава на портфейла изисквания;

б)

в нарушение на член 6 предлага дялове и акции на допустим фонд за рисков капитал на инвеститори, които не отговарят на изискванията;

в)

използва обозначението „EuVECA“, без да е регистриран в съответствие с член 14;

г)

използва обозначението „EuVECA“ за предлагането на фондове, които не са установени в съответствие с член 3, буква б), подточка iii);

д)

е получил регистрация въз основа на неверни данни или чрез други непозволени средства в нарушение на член 14;

е)

не действа честно и коректно или не полага надлежното умение, грижа или старание при извършване на дейността си в нарушение на член 7, буква а);

ж)

не прилага подходящите политики и процедури за предотвратяване на злоупотребите в нарушение на член 7, буква б);

з)

многократно не спазва изискванията на член 12 по отношение на годишния доклад;

и)

многократно не спазва изискванията за уведомяване на инвеститорите в съответствие с член 13.

а)

предприема мерки, за да гарантира, че съответният управител на фонд за рисков капитал спазва членове 5 и 6, член 7, букви а) и б) и членове 12, 13 и 14;

б)

забранява използването на обозначението „EuVECA“ и заличава съответния управител на допустим фонд за рисков капитал от регистъра.

a)

степента, в която обозначението „EuVECA“ е било използвано от управителите на допустими фондове за рисков капитал в различните държави членки — на съответния вътрешен пазар или в трансграничен план;

б)

географското и отрасловото разпределение на инвестициите, направени от допустими европейски фондове за рисков капитал;

в)

доколко са целесъобразни изискванията за информация по член 13, по-специално дали са достатъчни, за да позволят на инвеститорите да взимат информирано инвестиционно решение;

г)

използването на различни допустими инвестиции от страна на управителите на допустими фондове за рисков капитал и по-специално дали има нужда от коригиране на допустимите инвестиции по настоящия регламент;

д)

възможността за разширяване на предлагането на допустими фондове за рисков капитал, така че да бъдат обхванати и непрофесионални инвеститори;

е)

ефективността, пропорционалността и прилагането на административни наказания и други мерки, предвидени от държавите членки в съответствие с настоящия регламент;

ж)

въздействието на настоящия регламент върху пазара на рисков капитал;

з)

възможността да се разреши на фондове за рисков капитал, установени в трета държава, да използват обозначението „EuVECA“, като се взема предвид опита при прилагането на Препоръката на Комисията относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане;

и)

доколко е целесъобразно да се допълни настоящият регламент с режим за депозитар;

й)

оценка на всички пречки, които може да са затруднили инвестирането във фондове, използващи обозначението „EuVECA“, включително въздействието върху институционалните инвеститори на друго законодателство на Съюза с пруденциален характер.

a)

до 22 юли 2017 г. — по отношение на букви а), ж), и) и й); и

б)

до 22 юли 2015 г. — по отношение на буква з).

25.4.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 115/18

(1)

Поради това, че инвеститорите преследват и социални цели и не се стремят единствено към финансова възвръщаемост, в Съюза все повече се развива пазар на социални инвестиции, състоящ се частично от инвестиционни фондове, ориентирани към социални предприятия. Тези инвестиционни фондове предоставят финансиране на социалните предприятия, които действат като двигатели на социалните промени, като предлагат новаторски решения на социалните проблеми, като например подпомагат преодоляването на социалните последици от финансовата криза и дават ценен принос за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, изложена в съобщение на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“.

(2)

Настоящият регламент е част от инициативата за социалните предприятия, изложена от Комисията в нейното съобщение от 25 октомври 2011 г. и озаглавена „Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“.

(3)

Необходимо е да се установи обща рамка от правила, регламентиращи използването на обозначението „Европейски фонд за социално предприемачество“ (EuSEF) по отношение на допустими фондове за социално предприемачество, по-специално във връзка със състава на портфейла на фондовете, които действат с това обозначение, допустимите за тях инвестиционни цели, инвестиционните инструменти, които те могат да използват, и категориите инвеститори, които имат право да инвестират в такива фондове съгласно еднообразни правила в Съюза. При липса на такава обща правна рамка съществува риск държавите членки да приемат разнопосочни мерки на национално равнище, което би имало пряко отрицателно въздействие върху и би създало пречки за доброто функциониране на вътрешния пазар, тъй като фондовете, които желаят да упражняват дейност в целия Съюз, биха били подчинени на различни правила в различните държави членки. Освен това разнопосочните качествени изисквания за състава на портфейла, инвестиционните цели и допустимите инвеститори биха могли да доведат до различни степени на защита на инвеститорите и да предизвикат объркване относно инвестиционното предложение, свързано с допустими фондове за социално предприемачество. Нещо повече, инвеститорите трябва да имат възможност да сравняват инвестиционните предложения на различни допустими фондове за социално предприемачество. Необходимо е да се премахнат значителни пречки за трансгранично набиране на средства от страна на допустимите фондове за социално предприемачество и да се избегне нарушаването на конкуренцията между тези фондове, както и да се предотврати възникването на всякакви възможни допълнителни препятствия пред търговията и значителни нарушения на конкуренцията в бъдеще. Ето защо подходящото правно основание на настоящия регламент е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) в съответствие с тълкуването му в утвърдената съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

(4)

Необходимо е да се приеме регламент за въвеждане на еднообразни правила, приложими спрямо допустимите фондове за социално предприемачество във всички държави членки, които да налагат съответните задължения на управителите им, желаещи да набират капитал в целия Съюз, като използват обозначението „EuSEF“. С тези изисквания трябва да се спечели доверието на инвеститорите, които желаят да инвестират в такива фондове. Регламентът следва да не се прилага за съществуващите национални схеми, които позволяват инвестирането в социални предприятия и които не използват обозначението „EuSEF“.

(5)

Определянето на качествените изисквания за използване на обозначението „EuSEF“ под формата на регламент следва да гарантира пряката приложимост на тези изисквания по отношение на управителите на колективни инвестиционни предприятия, които набират финансови средства, като използват това обозначение. Това осигурява еднообразни условия за използването на обозначението чрез предотвратяване на разнопосочни национални изисквания в резултат на транспонирането на директива. Лицата, управляващи предприятия за колективно инвестиране, които използват това обозначение, следва да спазват едни и същи правила в целия Съюз, което също така ще повиши доверието на инвеститорите, желаещи да инвестират във фондове, ориентирани към социални предприятия. Освен това настоящият регламент би намалил регулаторната сложност и управленските разходи за привеждане в съответствие с често разнопосочните национални правила, регламентиращи тези фондове, особено за онези управители, които желаят да набират капитал на трансгранична основа. Регламентът допринася и за премахване на нарушенията на конкуренцията.

(6)

Следва да бъде възможно допустим фонд за социално предприемачество да бъде управляван от външни или вътрешни управители. Когато допустим фонд за социално предприемачество е вътрешно управляван, самият фонд се явява и управител и поради това следва да спазва всички изисквания за управители на допустими фондове за социално предприемачество по настоящия регламент, и следователно да бъде регистриран като такъв. Допустим фонд за социално предприемачество, който се управлява от вътрешни управители, следва обаче да няма право да бъде външно лице, управляващо други предприятия за колективно инвестиране или предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК).

(7)

С цел да се изясни връзката между настоящия регламент и други правила относно предприятията за колективно инвестиране и лицата, които ги управляват, е необходимо да се уточни, че настоящият регламент следва да се прилага единствено спрямо лица, управляващи предприятия за колективно инвестиране, различни от предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), попадащи в обхвата на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (4), които са установени в Съюза и са регистрирани от компетентния орган в своята държава членка по произход, съгласно Директива 2011/61/EC на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (5), при условие че те управляват портфейли от допустими фондове за социално предприемачество. Външните управители на допустими фондове за социално предприемачество обаче, които са регистрирани по настоящия регламент, следва да имат право да управляват ПКИПЦК, при условие че са получили разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО.

(8)

Освен това настоящият регламент се прилага само по отношение на лицата, управляващи предприятия за колективно инвестиране, чиито общо управлявани активи не надвишават прага, посочен в член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2011/61/ЕС. Изчисляването на прага за целите на настоящия регламент следва метода на изчисляване на прага по член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2011/61/ЕС.

(9)

Управителите, които са регистрирани по настоящия регламент и чиито управлявани активи впоследствие нарастват до такава степен, че надхвърлят прага, определен в член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2011/61/ЕС, и които следователно подлежат на разрешение от компетентните органи на своята държава членка в съответствие с член 6 от посочената директива, могат да продължават да използват обозначението „EuSEF“ във връзка с предлагането на пазара на допустими фондове за социално предприемачество в Съюза, при условие че те са в съответствие с изискванията, определени в посочената директива, и че продължават по всяко време да спазват определени изисквания за използването на обозначението „EuSEF“, предвидени в настоящия регламент във връзка с допустими фондове за социално предприемачество. Това е приложимо както за съществуващи допустими фондове за социално предприемачество, така и за допустими фондове за социално предприемачество, създадени след надхвърлянето на прага.

(10)

Когато лицата, управляващи предприятия за колективно инвестиране, не желаят да използват обозначението „EuSEF“, настоящият регламент не се прилага. В тези случаи следва да продължат да се прилагат действащите национални правила и общите правила в Съюза.

(11)

С настоящия регламент следва да се установят еднообразни правила относно естеството на допустимите фондове за социално предприемачество, по-специално относно предприятията, допустими да бъдат обект на инвестиция от допустим фонд за социално предприемачество, както и относно приемливите инвестиционни инструменти. Това е необходимо, за да могат ясно да бъдат разграничени допустимите фондове за социално предприемачество и алтернативни инвестиционни фондове, които преследват други, не така специфични, инвестиционни стратегии, например изкупувания, които настоящият регламент не се стреми да насърчава.

(12)

За да се гарантира необходимата прозрачност и сигурност, в настоящия регламент следва да се предвидят и еднообразни критерии за определяне на онези социални предприятия, които са допустими да бъдат част от портфейл. Социално предприятие следва да бъде определено като оператор в социалната икономика, чиято основна цел е постигането на социално въздействие, а не генерирането на печалба в полза на собственици или акционери. То действа на пазара чрез предоставяне на стоки и услуги за пазара и използва печалбите главно за постигането на социални цели. То се управлява по отговорен и прозрачен начин, и по-специално чрез участието на служителите, клиентите и заинтересованите страни, засегнати от неговата търговска дейност.

(13)

Тъй като главната цел на социалните предприятия е постигането на положително социално въздействие, а не на максимална печалба, настоящият регламент следва да се прилага единствено за насърчаване на подпомагането на предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, чиято основна цел е постигането на измеримо и положително социално въздействие. Измеримото и положително социално въздействие би могло да включва предоставянето на услуги на имигранти, които в противен случай биха били изключени, или чрез повторно интегриране на маргинализирани групи в пазара на труда чрез предоставяне на заетост, подпомагане или обучение. Тези предприятия използват своите печалби за постигане на своята основна социална цел и се управляват според изискванията за отчетност и прозрачност. В случаите, когато, по изключение, дадено предприятие, допустимо да бъде част от портфейл, желае да разпределя печалба сред акционери и собственици, то следва да има предварително определени процедури и правила относно начина на разпределение на печалбите сред акционерите и собствениците. В тези правила следва да се уточни, че разпределянето на печалба не оказва отрицателно въздействие върху основната социална цел на предприятието, допустимо да бъде част от портфейл.

(14)

Социалните предприятия обхващат широка гама от предприятия с различни правни форми, които предоставят социални услуги или стоки на уязвими, маргинализирани лица, лица в неравностойно положение или в изолация. Тези услуги включват достъп до жилища, здравеопазване, помощ за възрастни хора или лица с увреждания, грижа за деца, достъп до заетост и обучение, както и управление на зависимостите. В социалните предприятия също така се включват предприятия, които използват метод на производство на стоки или услуги, в който е заложена социалната им цел, но чиято дейност може да бъде извън сферата на предоставянето на социални стоки или услуги. Тази дейност включва социална и професионална интеграция чрез средствата на достъп до заетост за хора в неравностойно положение, по-специално поради недостатъчна квалификация или социални или професионални проблеми, водещи до изключване и маргинализация. Тези дейности могат да засягат също така опазването на околната среда с въздействие върху обществото, като например борба срещу замърсяването, рециклиране и възобновяема енергия.

(15)

В съответствие с целта за точно определяне на предприятията за колективно инвестиране, които да бъдат обхванати от настоящия регламент, и с цел гарантиране на акцент върху предоставянето на капитал за социалните предприятия за допустими фондове за социално предприемачество се считат онези фондове, които възнамеряват да инвестират най-малко 70 % от съвкупните си капиталови вноски и записания и непоискан акционерен капитал в такива предприятия. На допустимите фондове за социално предприемачество не следва да се позволява да инвестират повече от 30 % от съвкупните си капиталови вноски и записания и непоискан акционерен капитал в активи, различни от допустимите инвестиции. Това означава, че докато 30 % следва да бъде максималната пределна стойност за инвестиции, които не са допустими, по всяко време, 70 % следва да бъдат заделени за допустими инвестиции през жизнения цикъл на допустимите фондове за социално предприемачество. Горепосочените пределни стойности следва да бъдат изчислявани въз основа на сумите за инвестиране след приспадане на всички съответни разходи и вложения в парични средства и парични еквиваленти. Настоящият регламент следва да определи подробностите, необходими за изчисляването на посочените пределни стойности на инвестициите.

(16)

Целта на настоящия регламент е да насърчи растежа на социалните предприятия в Съюза. Инвестициите в предприятия, допустими да бъдат част от портфейл, които са установени в трети държави, могат да осигурят повече капитал за допустимите фондове за социално предприемачество и по този начин да са от полза за социалните предприятия в Съюза. Обаче при никакви обстоятелства настоящият регламент не следва да е от полза за инвестиции, направени в допустими да бъдат част от портфейл предприятия в трети държави, характеризиращи се с липсата на съответни споразумения за сътрудничество с компетентните органи на държавата членка по произход на управителя на допустимия фонд за социално предприемачество и с всяка друга държава членка, в която дялове или акции на допустими фондове за социално предприемачество предстои да бъдат пуснати на пазара, или с липсата на ефективен обмен на информация по данъчни въпроси.

(17)

Засега допустимите фондове за социално предприемачество следва да бъдат установени в Съюза, за да имат правото да използват обозначението „EuSEF“ съгласно настоящия регламент. Комисията следва в рамките на две години от датата на прилагането на настоящия регламент да направи преглед на използването на обозначението „EuSEF“ за фондове със седалище в Съюза, като взема предвид опита при прилагането на препоръката на Комисията относно мерките, предназначени да насърчат трети държави да прилагат минимални стандарти на добро управление в областта на данъчното облагане.

(18)

Управителите на допустимите фондове за социално предприемачество следва да могат да привличат допълнителни капиталови ангажименти по време на съществуването на даден фонд. Тези допълнителни капиталови ангажименти по време на съществуването на допустим фонд за социално предприемачество следва да бъдат отчитани при разглеждането на следващото инвестиране в активи, различни от допустимите активи. Допълнителните капиталови ангажименти следва да бъдат разрешавани в съответствие с критериите и въз основа на условията, определени в устава на допустимия фонд за социално предприемачество или в учредителните документи.

(19)

Като се имат предвид специфичните потребности от финансиране на социалните предприятия, е необходимо да се постигне яснота по отношение на видовете инструменти, които допустимите фондове за социално предприемачество следва да използват за такова финансиране. Следователно настоящият регламент следва да определи еднообразни правила за допустимите инструменти, които да бъдат използвани от допустимите фондове за социално предприемачество при извършване на инвестиции, като те включват инструменти на собствения капитал и квазисобствен капитал, дългови инструменти, в това число записи на заповед и сертификати за спестовен влог, инвестиции в други допустими фондове за социално предприемачество, обезпечени или необезпечени заеми и безвъзмездни средства. С цел недопускане на разводняването на инвестициите в предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, на допустимите фондове за социално предприемачество следва да бъде разрешено да инвестират в други допустими фондове за социално предприемачество, когато самите тези допустими фондове за социално предприемачество не са инвестирали повече от 10 % от съвкупните си капиталови вноски и записания и непоискан акционерен капитал в други допустими фондове за социално предприемачество.

(20)

Основните дейности на допустимите фондове за социално предприемачество се състоят в осигуряването на финансиране на социалните предприятия чрез първични инвестиции. Допустимите фондове за социално предприемачество не следва да участват в системно значими банкови дейности извън обичайната пруденциална регулаторна рамка (т.нар. „паралелна банкова система“), нито да следват типичните стратегии на фондовете за частни дялови инвестиции, като например изкупуване със заемен капитал.

(21)

С цел да поддържат необходимата гъвкавост в своя инвестиционен портфейл, допустимите фондове за социално предприемачество могат да инвестират и в други активи, вместо в допустими инвестиции, доколкото тези инвестиции не надвишават границата от 30 % за инвестиции, които не са допустими. Вложенията в парични средства и парични еквиваленти не се вземат предвид при изчисляването на тази граница, тъй като паричните средства и паричните еквиваленти не трябва да бъдат считани за инвестиции. В своя портфейл допустимите фондове за социално предприемачество следва да се ангажират с инвестиции, които са в съответствие със стратегията им за етични инвестиции, като например те не следва да извършват инвестиции в оръжейната индустрия, при които има риск от нарушаване на правата на човека или които водят до изхвърляне на електронни отпадъци.

(22)

С цел да се гарантира, че обозначението „EuSEF“ е надеждно и лесно разпознаваемо за инвеститорите в целия Съюза, следва да се предвиди, че само управители на допустими фондове за социално предприемачество, които отговарят на еднообразните критерии за качество, определени в настоящия регламент, могат да използват обозначението „EuSEF“ при предлагането на допустими фондове за социално предприемачество в целия Съюз.

(23)

С цел да се гарантира, че допустимите фондове за социално предприемачество имат ясно разпознаваем профил, който е подходящ за предназначението им, следва да се въведат еднообразни правила за състава на портфейла и за инвестиционните техники, които са разрешени за такива фондове.

(24)

С цел да се гарантира, че допустимите фондове за социално предприемачество не способстват за увеличаването на системния риск, както и че фокусът на инвестиционната им дейност е подпомагането на предприятия, допустими да бъдат част от портфейла им, не следва да се разрешава използването на ливъридж на равнище фонд. На управителите на допустими фондове за социално предприемачество следва да бъде разрешено единствено да привличат заемни средства, да емитират дългови инструменти или да предоставят гаранции на равнище допустим фонд за социално предприемачество, при условие че такива привличания на заемни средства, дългови инструменти или гаранции се покриват от непоискани задължения и по този начин не увеличават експозицията на фонда отвъд равнището на неговия записан капитал. Паричните аванси от страна на инвеститорите в допустим фонд за социално предприемачество, които са изцяло покрити от капиталовите задължения на тези инвеститори, не увеличават експозицията на допустим фонд за социално предприемачество и поради това следва да бъдат разрешени. Следва също така, при условие че не надвишава записания и непоискан капитал, да се позволи краткосрочното заемане на средства с цел да се даде възможност на фонда да покрие извънредната нужда от ликвидни средства, която би могла да възникне между отправянето към инвеститорите на искане за внасяне на записания капитал и действителното вписване на капитала по сметка.

(25)

С цел да се гарантира, че допустимите фондове за социално предприемачество се предлагат единствено на инвеститори, които имат опита, знанието и експертния опит, които да им позволяват да вземат самостоятелни инвестиционни решения и да оценяват правилно рисковете, които тези фондове носят, и за да се поддържа доверието на инвеститорите в допустимите фондове за социално предприемачество, следва да се определят някои специфични гаранции. Така допустимите фондове за социално предприемачество следва да се предлагат само за инвеститори, които са професионални клиенти или които могат да бъдат третирани като професионални клиенти съгласно Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (6). Но за да има достатъчно широка инвеститорска база за инвестиции в допустими фондове за социално предприемачество, е желателно също така и някои други инвеститори да имат достъп до тези средства, включително лица с висока нетна стойност на активите. За тези други инвеститори следва да се определят специфични средства за защита, за да се осигури предлагането на допустими фондове за социално предприемачество само на инвеститори, които имат подходящ профил за извършване на такива инвестиции. Тези средства за защита изключват предлагане чрез използване на периодични спестовни планове. В допълнение към това инвестициите, направени от ръководители, директори или служители, участващи в управлението на управител на допустим фонд за социално предприемачество, следва да бъдат възможни, когато инвестират в управлявания от тях фонд за социално предприемачество, тъй като тези лица разполагат с достатъчни познания, за да участват в тези инвестиции.

(26)

С цел да се гарантира, че обозначението „EuSEF“ се използва само от управители на допустими фондове за социално предприемачество, които отговарят на еднообразни критерии за качество по отношение на поведението им на пазара, следва да се въведат правила относно осъществяването на дейност и отношенията на тези управители с техните инвеститори. По същата причина следва също така да се определят еднообразни условия за разрешаването на конфликти на интереси от тези управители. Тези правила и условия следва също така да изискват от управителя да въведе необходимите организационни и административни мерки, за да се гарантира правилното разрешаване на конфликтите на интереси.

(27)

Когато управителят на допустим фонд за социално предприемачество възнамерява да делегира функции на трети страни, отговорността на управителя към допустимия фонд за социално предприемачество и неговите инвеститори не следва да бъде засегната от факта, че управителят на фонд за социално предприемачество е делегирал функции на трета страна. Освен това управителят не следва да делегира функции до такава степен, че вече да не може да бъде считан по същество за управител на допустим фонд за социално предприемачество, а да се превърне в пощенска кутия. Управителят следва да носи отговорност за правилното изпълнение на делегираните функции и спазването на настоящия регламент по всяко време. Делегирането на функции не следва да подкопава ефективния надзор на управителя, и по-специално не следва да пречи на управителя да действа или на фонда да бъде управлявано в интерес на неговите инвеститори.

(28)

Създаването на положителен социален ефект в допълнение към генерирането на финансова възвръщаемост за инвеститорите е основна характеристика на инвестиционните фондове, ориентирани към социалните предприятия, която ги отличава от другите видове инвестиционни фондове. Затова настоящият регламент следва да съдържа изискване управителят на допустим фонд за социално предприемачество да въведе процедури за измерване на положителното социално въздействие, което да бъде осъществено чрез инвестиции в предприятия, допустими да бъдат част от портфейл.

(29)

Понастоящем фондовете, имащи за цел постигането на социални резултати или въздействия, обикновено оценяват или съпоставят информацията относно степента, до която социалните предприятия постигат резултатите, поставени като цели. Съществува широк диапазон от различни социални резултати или въздействия, които дадено социално предприятие може да си постави за цел. Във връзка с това са разработени различни начини за определяне на социалните въздействия и за тяхното измерване. Например дадено дружество, което има за цел да оказва помощ на лица в необлагодетелствано положение, може да докладва относно броя на подпомогнатите лица, например като им предоставя заетост, тъй като в противен случай те не биха могли да бъдат трудово заети, или дружество, което има за цел повторното интегриране в обществото на затворници при тяхното освобождаване, може да оценява постигнатия успех чрез процента на повторното извършване на престъпления. Фондовете оказват помощ на предприятията при подготовката и предоставянето на информацията относно техните цели и постижения и се заемат с нейното събиране и предаване на инвеститори. Въпреки че информацията относно социалните въздействия е много важна за инвеститорите, е трудно да се направи сравнение между различните социални предприятия и различните фондове както поради различията в желаните социални въздействия, така и поради разнообразието на различните подходи. С цел насърчаване на възможно най-голяма последователност и съпоставимост в дългосрочен план по отношение на тази информация, както и за постигане на възможно най-добра ефикасност на процедурите за получаване на информацията е желателно разработването на делегирани актове в тази област. Тези делегирани актове следва също така да осигуряват по-голяма яснота за надзорните органи, допустимите фондове за социално предприемачество и социалните предприятия.

(30)

С цел да се гарантира репутацията на обозначението „EuSEF“ следва да се установят критерии за качество по отношение на организацията на управителя на допустим фонд за социално предприемачество. Следователно следва да се предвидят еднообразни, пропорционални изисквания относно необходимостта да се поддържат подходящи технически и човешки ресурси.

(31)

За да бъдат гарантирани правилното управление на допустимите фондове за социално предприемачество и способността на техните управители да се справят с евентуални рискове, произтичащи от тяхната дейност, следва се да определят еднообразни пропорционални изисквания за управителите на допустими фондове за социално предприемачество във връзка с поддържането на достатъчни собствени средства. Тези собствени средства следва да бъдат достатъчни, за да гарантират продължителност и правилно управление на допустимите фондове за социално предприемачество.

(32)

С цел да се защитят инвеститорите е необходимо да се гарантира правилната оценка на активите на допустимите фондове за социално предприемачество. Следователно уставът или учредителните документи на допустимите фондове за социално предприемачество следва да съдържат разпоредби за оценката на активите. Така се гарантират честност и прозрачност на оценката.

(33)

С цел да се гарантира, че управителите на допустимите фондове за социално предприемачество, които използват обозначението „EuSEF“, се отчитат в достатъчна степен за своята дейност, следва да бъдат установени еднообразни правила относно годишните отчети.

(34)

Въпреки че в регламента са включени гаранции за гарантиране на правилното използване на средствата, надзорните органи следва да бъдат бдителни и да гарантират, че тези гаранции се изпълняват.

(35)

С цел да се гарантира репутацията на обозначението „EuSEF“ пред инвеститорите, е необходимо то да се използва само от управители на допустими фондове за социално предприемачество, които са напълно прозрачни по отношение на инвестиционната си политика и обектите си на инвестиране. Затова следва да се предвидят еднообразни правила относно изискванията за оповестяване, които са задължение на управителите по отношение на техните инвеститори. Тези правила трябва да включват елементи, които са специфични за инвестициите в социални предприятия, така че да бъде постигната по-голяма съгласуваност и сравнимост на такава информация. Това включва и информация за критериите и процедурите, които се използват за определяне на дадени предприятия, допустими да бъдат част от портфейл като обекти на инвестиране. Тук се включва и информация за положителното социално въздействие, което следва да бъде постигнато чрез инвестиционната политика, и за това как следва да се осъществяват наблюдението и оценяването. С цел да се гарантира необходимото доверие на инвеститорите в такива инвестиции се включва допълнителна информация за активите на допустимите фондове за социално предприемачество, които не са инвестирани в предприятия, допустими да бъдат част от портфейл, и за начина на подбор на тези предприятия.

(36)

С цел да се осигури ефективен надзор във връзка с еднообразните изисквания, съдържащи се в настоящия регламент, компетентният орган на държавата членка по произход следва да упражнява надзор върху спазването от страна на управителите на допустимите фондове за социално предприемачество на еднообразните изисквания, посочени в настоящия регламент. За тази цел управителите, които възнамеряват да предлагат своите фондове под обозначението „EuSEF“, следва да информират компетентния орган в своята държава членка по произход за това свое намерение. Компетентният орган регистрира управителя, ако е била предоставена цялата необходима информация и ако са налице подходящи мерки за постигане на съответствие с изискванията на настоящия регламент. Тази регистрация следва да бъде валидна в целия Съюз.

(37)

За да се гарантира ефикасното трансгранично предлагане на пазара на допустими фондове за социално предприемачество, е необходимо регистрацията на управителя да се извършва по възможно най-бърз начин.

(38)

С цел да се осигури ефективен надзор върху спазването на определените еднообразни критерии, настоящият регламент следва да съдържа правила относно обстоятелствата, при които е необходимо да се актуализира информацията, предоставяна на компетентния орган в държавата членка по произход.

(39)

С цел да се осъществява ефективен надзор върху изискванията на настоящия регламент, следва също така да се определи процес на трансгранично уведомяване между компетентните надзорни органи, който да се задейства при регистрацията на управителя на допустим фонд за социално предприемачество в неговата държава членка по произход.

(40)

С цел да се поддържат прозрачни условия за предлагане на пазара на допустими фондове за социално предприемачество в целия Съюз, на Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7), следва да се възложи да поддържа централна база данни с опис на всички управители на допустими фондове за социално предприемачество и на управляваните от тях допустими фондове за социално предприемачество, регистрирани в съответствие с настоящия регламент.

(41)

В случай че компетентният орган на държавата членка по произход има ясни и очевидни причини да счита, че управителят на допустим фонд за социално предприемачество действа в нарушение на настоящия регламент в рамките на своята територия, той следва бързо да информира компетентния орган на държавата членка по произход, която следва да предприеме съответните мерки.

(42)

Ако въпреки мерките, предприети от компетентните органи на държавата членка по произход, или поради неспособност на компетентните органи на държавата членка по произход да предприемат действия в разумен срок, управителят на допустим фонд за социално предприемачество продължава да действа по начин, който очевидно противоречи на настоящия регламент, компетентните органи на приемащата държава членка могат, след като уведомят компетентните органи на държавата членка по произход, да предприемат всички необходими мерки, за да защитят инвеститорите, включително възможността за възпрепятстване на заинтересования управител на допустим фонд за социално предприемачество да извършва допълнително предлагане на своя допустим фонд за социално предприемачество на територията на приемащата държава членка.

(43)

С цел да се осигури ефективен надзор във връзка с установените еднообразни критерии настоящият регламент следва да съдържа списък с надзорните правомощия, с които разполагат компетентните органи.

(44)

С цел да се гарантира правилното прилагане настоящият регламент следва да съдържа административни санкции и мерки за нарушаване на ключовите му разпоредби, а именно правилата за състава на портфейла, за гаранциите във връзка със самоличността на допустимите инвеститори, както и за използването на обозначението „EuSEF“ само от управители на допустими фондове за социално предприемачество, които са регистрирани в съответствие с настоящия регламент. Следва да се предвиди нарушаването на тези ключови разпоредби да води, когато е подходящо, до забрана за използване на обозначението и заличаване на съответния управител от регистъра.

(45)

Информацията по надзора следва да се обменя между компетентните органи в държавите членки по произход и в приемащите държави членки, и ЕОЦКП.

(46)

Ефективното регулаторно сътрудничество между субектите, натоварени с надзора върху спазването на еднообразните критерии, предвидени в настоящия регламент, изисква по отношение на всички съответни национални органи и ЕОЦКП да се поддържа високо ниво на служебна тайна.

(47)

Приносът на допустимите фондове за социално предприемачество за растежа на европейския пазар за социални инвестиции ще зависи от приемането на обозначението „EuSEF“ от страна на управителите на допустимите фондове за социално предприемачество, от признаването на обозначението от инвеститорите и от разработването на силна екосистема за социалните предприятия в целия Съюз, която подпомага тези предприятия да се възползват от предлаганите финансови възможности. За тази цел всички заинтересовани страни, включително пазарните оператори, компетентните органи в държавите членки, Комисията и другите съответни субекти в Съюза, следва да се стремят да гарантират високо равнище на осведоменост относно възможностите, предоставяни от настоящия регламент.

(48)

С цел да се уточнят изискванията, посочени в настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието за приемане на актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение конкретизирането на видовете стоки и услуги или методи за произвеждане на стоки и на услуги, материализиращи дадена социална цел, както и обстоятелствата, в които могат да бъдат разпределени печалби между собствениците и инвеститорите, видовете конфликти на интереси, които управителите на допустимите фондове за социално предприемачество трябва да избягват, както и мерките, които следва да се предприемат в това отношение, подробните процедури за измерване на социалното въздействие, което следва да бъде постигнато от предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, както и съдържанието и процедурата за предоставянето на информацията за инвеститорите. От особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище, при отчитане на инициативите за саморегулиране и кодексите на поведение. Провежданите от Комисията консултации по време на подготвителната дейност във връзка с делегираните актове относно подробностите на процедурите за измерване на социалните въздействия, които следва да бъдат постигнати от предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, следва да включват заинтересованите участници и ЕОЦКП. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(49)

Техническите стандарти в областта на финансовите услуги трябва да гарантират последователно хармонизиране и високо ниво на надзор в рамките на Съюза. Би било ефективно и целесъобразно да се възложи на ЕОЦКП — в качеството му на орган със силно специализиран експертен опит, разработването на проекти на технически стандарти за изпълнение, които не включват избор на политики и които да бъдат представени на Комисията.

(50)

На Комисията следва да се предоставят правомощия да приема технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение по силата на член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. ЕОЦКП следва да бъде натоварен с изготвянето на технически стандарти за изпълнение относно формàта на уведомяване, посочен в настоящия регламент.

(51)

В рамките на четири години от датата на прилагане на настоящия регламент Комисията следва да направи преглед на действието на настоящия регламент, за да се отчете развитието на пазара на допустими фондове за социално предприемачество в Съюза. В прегледа следва да се включва общо проучване на функционирането на правилата, съдържащи се в настоящия регламент, и на опита, придобит при прилагането им. Въз основа на прегледа Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен при необходимост от законодателни предложения.

(52)

В допълнение към това в рамките на четири години след датата на прилагане на настоящия регламент Комисията следва да започне преглед на взаимодействието между настоящия регламент и другите правила относно предприятията за колективно инвестиране и лицата, които ги управляват, по-специално правилата на Директива 2011/61/ЕС. По-специално в този преглед следва да бъде разглеждан въпросът за приложното поле на настоящия регламент, като се оценява дали е необходимо разширяването на неговото приложно поле, така че да бъде възможно управителите на по-големи фондове за алтернативни инвестиции да използват обозначението „EuSEF“. Въз основа на прегледа Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен при необходимост от предложения за законодателни предложения.

(53)

В контекста на този преглед Комисията следва да направи оценка на евентуални бариери, които е възможно да са възпрепятствали приемането на фондовете от страна на инвеститорите, включително въздействието върху институционалните инвеститори от друга регулаторна рамка, както това може да бъде приложимо за тях в пруденциално естество. В допълнение към това Комисията следва да събира данни за оценката на приноса на обозначението „EuSEF“ за други програми на Съюза, като например „Хоризонт 2020“, които имат за цел също така да насърчават новаторството в Съюза.

(54)

Във връзка с прегледа от страна на Комисията на данъчните препятствия пред трансграничните инвестиции на рисков капитал, както това е предвидено в съобщението на Комисията от 7 декември 2011 г., озаглавено „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“, и в контекста на прегледа на настоящия регламент Комисията следва да обмисли предприемането на равностоен преглед на евентуалните данъчни пречки за фондовете за социално предприемачество и да направи оценка на евентуалните данъчни стимули, целящи поощряването на социалното предприемачество в Съюза.

(55)

ЕОЦКП следва да извърши оценка на нуждите си от персонал и ресурси, свързани с изпълнението на своите правомощия и задължения в съответствие с настоящия регламент, и представя доклад пред Европейския парламент, пред Съвета и пред Комисията.

(56)

В настоящия регламент се зачитат основните права и се съблюдават принципите, утвърдени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, включително правото на зачитане на личния и семейния живот (член 7) и свободата на стопанска инициатива (член 16).

(57)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (8) урежда обработването на лични данни, извършвано в държавите членки в контекста на настоящия регламент и под надзора на компетентните органи на държавите членки, по-специално на независимите публични органи, определени от държавите членки. С Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на тези данни (9) се урежда обработването на лични данни, извършвано от ЕОЦКП в рамките на настоящия регламент и под контрола на Европейския надзорен орган по защита на данните.

(58)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно развитието на вътрешен пазар на допустими фондове за социално предприемачество чрез изготвяне на рамка за регистрация на управителите на допустими фондове за социално предприемачество, която да улеснява предлагането на допустими фондове за социално предприемачество в целия Съюз, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради своя мащаб и последици, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

а)

общо управляваните им активи не надхвърлят прага, определен в член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2011/61/ЕС;

б)

установени са в Съюза;

в)

регистрирани са от компетентните органи на своята държава членка по произход в съответствие с член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2011/61/ЕС; и

г)

управляват портфейли на допустими фондове за социално предприемачество.

а)

спазват изискванията, предвидени в Директива 2011/61/ЕС; и

б)

продължават да отговарят на изискванията на членове 3, 5 и 10, член 13, параграф 2 и член 14, параграф 1, букви г), д) и е) от настоящия регламент.

а)

„предприятие за колективно инвестиране“ означава АИФ съгласно определението по член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС;

б)

„допустим фонд за социално предприемачество“ означава предприятие за колективно инвестиране, което:

в)

„управител на допустим фонд за социално предприемачество“ означава юридическо лице, което по занятие управлява поне един допустим фонд за социално предприемачество;

г)

„предприятие, допустимо да бъде част от портфейл“ означава предприятие, което:

д)

„допустими инвестиции“ означава всеки от следните инструменти:

е)

„съответни разходи“ означава всички такси, комисиони и разноски, поемани пряко или непряко от инвеститорите, които са съгласувани между управителя на допустим фонд за социално предприемачество и инвеститорите в него;

ж)

„собствен капитал“ означава дялово участие в предприятие, изразено в акции или други форми на участие в капитала на предприятието, допустимо да бъде част от портфейл, издадени на неговите инвеститори;

з)

„квазисобствен капитал“ означава финансов инструмент, който е съчетание от собствен капитал и дълг, при който възвръщаемостта е свързана с печалбата или загубата на предприятието, допустимо да бъде част от портфейл, а изплащането на инструмента в случай на неизпълнение не е напълно обезпечено;

и)

„предлагане“ означава пряко или косвено предлагане или инвестиране по инициатива на управителя на допустим фонд за социално предприемачество или от негово име на дялове или акции от управлявания от него допустим фонд за социално предприемачество на инвеститори, чието седалище или адрес на управление е в Съюза;

й)

„записан капитал“ означава всяко задължение, съгласно което даден инвеститор се задължава в срока, определен от устава или учредителния документ на допустим фонд за социално предприемачество, да придобие участие или да внесе капитал в този фонд;

к)

„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която е установен управителят на допустим фонд за социално предприемачество и в която подлежи на регистрация пред компетентните органи в съответствие с член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2011/61/ЕС;

л)

„приемаща държава членка“ означава държава членка, различна от държавата членка по произход, в която управителят на допустим фонд за социално предприемачество предлага допустими фондове за социално предприемачество в съответствие с настоящия регламент;

м)

„компетентен орган“ означава националния орган, който държавата членка по произход определя със законов или подзаконов акт за извършване на регистрацията на лицата, които управляват предприятия за колективно инвестиране, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

а)

се ангажират да инвестират минимум 100 000 EUR; и

б)

декларират в писмена форма, в документ, отделен от договора, който се сключва за ангажимент за инвестиране, че са осведомени за рисковете, свързани с предвидения ангажимент.

a)

са честни и коректни и полагат надлежното умение, грижа и старание при извършване на дейността си;

б)

прилагат подходящи политики и процедури за предотвратяване на злоупотреби, за които може да има разумни очаквания, че ще засегнат интересите на инвеститорите и на предприятията, допустими да бъдат част от портфейл;

в)

провеждат своята стопанска дейност така, че да насърчават положителното социално въздействие на предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, в които те са инвестирали, в интерес на управляваните от тях допустими фондове за социално предприемачество, на инвеститорите в тях, както и на почтеността на пазара;

г)

действат добросъвестно при подбора и текущото наблюдение на инвестициите в предприятия, допустими да бъдат част от портфейл, и положителното социално въздействие на тези предприятия;

д)

притежават адекватни познания и разбиране за предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, в които инвестират;

е)

третират своите инвеститори справедливо;

ж)

гарантират, че никой инвеститор не получава преференциално третиране, освен ако това не е посочено в устава на съответния допустим фонд за социално предприемачество или в неговите учредителни документи.

а)

управителите на допустимите фондове за социално предприемачество, лицата, които реално осъществяват тяхната дейност, служители или всяко лице, което пряко или косвено контролира или е контролирано от тези управители, и допустим фонд за социално предприемачество, управляван от същите управители или инвеститорите в тях;

б)

допустим фонд за социално предприемачество или инвеститорите в него и друг фонд за социално предприемачество, управляван от същия управител, или инвеститорите в него;

в)

допустимия фонд за социално предприемачество или инвеститорите в него и предприятие за колективно инвестиране или ПКИПЦК, управлявано от същия управител, или инвеститорите в него.

а)

видовете конфликти на интереси, посочени в параграф 2 от настоящия член;

б)

стъпките, които предприемат управителите на допустимите фондове за социално предприемачество във връзка със структурите, организационните и административните процедури, за да установяват, предотвратяват, управляват, наблюдават и оповестяват конфликтите на интереси.

a)

пазари на заетостта и труда;

б)

стандарти и права, свързани с качеството на работните места;

в)

социално включване и защита на определени групи;

г)

равнопоставено третиране, равни възможности и недискриминация;

д)

обществено здраве и безопасност;

е)

достъп до и въздействие върху социалната защита и върху здравето и образователните системи.

а)

подробна информация, по целесъобразност, за общите социални резултати, постигнати чрез инвестиционната политика, и използвания метод за измерването на тези резултати;

б)

декларация за извършените продажби на активи във връзка с предприятия, допустими да бъдат част от портфейл;

в)

описание на това дали продажбите на активи, свързани с другите активи на допустим фонд за социално предприемачество, които не са инвестирани в предприятия, допустими да бъдат част от портфейл, са извършени въз основа на критериите, посочени в член 14, параграф 1, буква е);

г)

обобщение на дейностите, предприети от управителя на допустим фонд за социално предприемачество по отношение на предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, посочени в член 14, параграф 1, буква л);

д)

информация за естеството и целта на инвестициите, различни от допустими инвестиции, посочени в член 5, параграф 1.

a)

самоличността на управителя и на всички други доставчици на услуги, с които управителят е сключил договори във връзка с тяхното управление, както и описание на техните задължения;

б)

размера на собствените средства, които са на разположение на управителя, както и подробна обосновка защо управителят счита тези средства за достатъчни за поддържането на подходящи човешки и технически ресурси, необходими за правилното управление на въпросния допустим фонд за социално предприемачество;

в)

описание на инвестиционната стратегия и целите на допустимия фонд за социално предприемачество, включително:

г)

положителното социално въздействие, към което е насочена инвестиционната политика на допустимия фонд за социално предприемачество, включително, когато е уместно, разумни прогнози за резултатите, както и информация за постигнатите резултати в тази област;

д)

методологиите, които следва да бъдат използвани за измерване на социалното въздействие;

е)

описание на активите, различни от предприятия, допустими да бъдат част от портфейл, и на процедурата и критериите, които се използват за подбора на тези активи, освен ако са парични средства или парични еквиваленти;

ж)

описание на рисковия профил на допустимия фонд за социално предприемачество и на всякакви рискове, свързани с активите, в които фондът може да инвестира, и инвестиционните техники, които могат да се използват;

з)

описание на процедурата за оценка на допустимия фонд за социално предприемачество и на методиката на ценообразуване при оценката на активите, включително на използваните методи за оценка на предприятията, допустими да бъдат част от портфейл;

и)

описание на начина за изчисляване на възнаграждението на управителя на допустим фонд за социално предприемачество;

й)

описание на всички съответни разходи, както и на максималните им размери;

к)

финансовите резултати от дейността на допустим фонд за социално предприемачество в минали периоди, ако са на разположение;

л)

услугите в подкрепа на бизнеса и други спомагателни дейности, които управителят на допустим фонд за социално предприемачество предоставя или урежда чрез трети лица с цел улесняване на развитието, растежа или някакъв друг аспект на текущата дейност на предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, в които допустимият фонд за социално предприемачество инвестира, или, когато тези услуги или дейности не са осъществени — обяснение на този факт;

м)

описание на процедурите, чрез които допустим фонд за социално предприемачество може да променя инвестиционната си стратегия или инвестиционната си политика, или и двете.

а)

съдържанието на информацията, посочена в параграф 1, букви от в) до е) и буква л) от настоящия член;

б)

как информацията, посочена в параграф 1, букви от в) до е) и буква л) от настоящия член, може да се представи по единен начин с цел да се гарантира възможно най-висока степен на сравнимост.

а)

самоличността на лицата, които фактически извършват дейността по управление на допустимия фонд за социално предприемачество;

б)

идентичността на допустимите фондове за социално предприемачество, чиито дялове или акции се предлагат на пазара, и техните инвестиционни стратегии;

в)

информация относно постигнати договорености във връзка с изпълнението на изискванията по глава II;

г)

списък на държавите членки, в които управителят на допустимия фонд за социално предприемачество възнамерява да предлага всеки допустим фонд за социално предприемачество;

д)

списък на държавите членки, в които е установен управителят на допустимия фонд за социално предприемачество или в които възнамерява да установи допустимия фонд за социално предприемачество.

а)

лицата, които фактически извършват дейността по управление на допустими фондове за социално предприемачество, също отговарят на условията за почтеност и опит във връзка с инвестиционните стратегии, преследвани от управителя на допустимия фонд за социално предприемачество;

б)

изискваната информация, посочена в параграф 1, е пълна;

в)

договореностите, нотифицирани в съответствие с параграф 1, буква в), са подходящи за постигане на съответствие с изискванията по глава II.

г)

списъкът, нотифициран в съответствие с параграф 1, буква д), разкрива, че всички допустими фондове за социално предприемачество са установени в съответствие с член 3, параграф 1, буква б), подточка iii) от настоящия регламент.

а)

нов допустим фонд за социално предприемачество;

б)

съществуващ допустим фонд за социално предприемачество в държава членка, която не е посочена в списъка в член 15, параграф 1, буква г).

а)

да изискват достъп до всеки документ във всякаква форма и да получават или правят копие от него;

б)

да изискват от управителя на допустим фонд за социално предприемачество да им предоставя информация незабавно;

в)

да изискват информация от всяко лице, имащо отношение към дейността на управителя на допустим фонд за социално предприемачество или към допустим фонд за социално предприемачество;

г)

да извършват проверки на място със или без предварително обявяване;

д)

да вземат подходящи мерки, за да се гарантира, че управителят на допустим фонд за социално предприемачество продължава да отговаря на изискванията на настоящия регламент;

е)

да издават заповед, с която да се гарантира, че управителят на допустим фонд за социално предприемачество отговаря на изискванията на настоящия регламент и се въздържа от повторение на всякакво поведение, което може да съставлява нарушение на настоящия регламент.

а)

в нарушение на член 5 не съблюдава приложимите към състава на портфейла изисквания;

б)

в нарушение на член 6 предлага дялове или акции на допустим фонд за социално предприемачество на недопустими инвеститори;

в)

използва обозначението „EuSEF“, без да е регистриран в съответствие с член 15;

г)

използва обозначението „EuSEF“ за предлагане на фондове, които не са установени в съответствие с член 3, параграф 1, буква б), подточка iii);

д)

е получил регистрация чрез представяне на невярна информация или друг неправомерен начин в нарушение на член 15;

е)

не действа честно, не полага надлежното умение, грижа, старание и коректност при извършване на дейността си в нарушение на член 7, буква а);

ж)

не прилага подходящите политики и процедури за предотвратяване на злоупотреби в нарушение на член 7, буква б);

з)

многократно не изпълнява изискванията по член 13 във връзка с годишния доклад;

и)

многократно не изпълнява задължението да уведомява инвеститорите в съответствие с член 14.

а)

предприема мерки, за да гарантира, че управителят на съответния допустим фонд за социално предприемачество е в съответствие с членове 5 и 6, член 7, букви а) и б) и членове 13, 14 и 15;

б)

забранява използването на обозначението „EuSEF“ и заличава управителя на допустим фонд за социално предприемачество от регистъра.

а)

в каква степен обозначението „EuSEF“ е използвано от управителите на допустимите фондове за социално предприемачество в различни държави членки, било вътре в страната или в трансграничен план;

б)

географското и секторното разпределение на инвестициите, предприети от допустими фондове за социално предприемачество;

в)

доколко са подходящи изискванията за информация по член 14, по-специално дали са достатъчни, за да позволят на инвеститорите да взимат информирани инвестиционни решения;

г)

използването на различни допустими инвестиции от допустими фондове за социално предприемачество и как това е повлияло на развитието на социални предприятия на територията на Съюза;

д)

уместността на създаването на европейски знак за „социално предприятие“;

е)

възможността да се разреши на фондове за социално предприемачество със седалище в трета държава да използват обозначението „EuSEF“, като се взема предвид опитът при прилагането на препоръката на Комисията относно мерките, предназначени да насърчат трети държави да прилагат минимални стандарти на добро управление в областта на данъчното облагане;

ж)

практическото приложение на критериите за идентифициране на предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, и неговото въздействие върху развитието на социалните предприятия в Съюза и положителното им социално въздействие;

з)

анализ на процедурите, прилагани от управителите на допустимите фондове за социално предприемачество, за да се измери позитивното социално отражение, генерирано от предприятията, допустими да бъдат част от портфейл, в съответствие с член 10, и оценка на изпълнимостта на въвеждането на хармонизирани стандарти за измерване на социалното въздействие на равнището на Съюза по начин, който не противоречи на социалната политика на Съюза;

и)

възможността за разширяване на предлагането на допустими фондове за социално предприемачество, така че то да обхваща дребни инвеститори;

й)

уместността на включването на допустими фондове за социално предприемачество в допустимите активи съгласно Директива 2009/65/ЕО;

к)

уместността на допълването настоящия регламент с режим за депозитар;

л)

прегледа на евентуалните данъчни препятствия за фондовете за социално предприемачество и оценка на евентуалните данъчни стимули, с които се цели насърчаването на социалното предприемачество в Съюза;

м)

оценка на всички пречки, които може да са затруднили инвестирането във фондове, използващи обозначението „EuSEF“, включително въздействието върху институционалните инвеститори на друго право на Съюза с пруденциален характер.

а)

до 22 юли 2017 г. — по отношение на букви а), б), в), г), д) и в) – м); както и

б)

до 22 юли 2015 г. — по отношение на буква е),

25.4.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 115/39

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет изрази съгласие с предложението на Комисията да стартира нова стратегия — „Европа 2020“. Един от приоритетите на стратегията „Европа 2020“ е постигането на устойчив растеж чрез насърчаването на ресурсно по-ефективна, по-устойчива и по-конкурентоспособна икономика. В тази стратегия е отредено важно място на енергийната инфраструктура като съставна част от водещата инициатива „Ресурсноефективна Европа“, като е изтъкната спешната необходимост да се подобрят европейските енергийни мрежи, те да бъдат свързани помежду си на континентално равнище и по-специално в тях да бъдат интегрирани възобновяемите енергийни източници.

(2)

Все още не е постигната договорената цел, включена в заключенията от заседанието на Европейския съвет в Барселона през март 2002 г., а именно всички държави-членки да разполагат с равнище на електроенергийни междусистемни връзки от най-малко 10 % от наличния си производствен капацитет.

(3)

В съобщението на Комисията, озаглавено „Приоритети за енергийната инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа“, което беше последвано от заключенията на Съвета от 28 февруари 2011 г. и от резолюцията на Европейския парламент (4), бе отправен призив за нова политика в областта на енергийната инфраструктура, чрез която да се оптимизира на европейско равнище разработването на енергийни мрежи в периода до 2020 г. и по-нататък, с оглед да се осигури възможност на ЕС да изпълни основните цели в рамките на енергийната си политика — конкурентоспособност, устойчиво развитие и сигурност на енергийните доставки.

(4)

На заседанието си от 4 февруари 2011 г. Европейският съвет подчерта необходимостта от модернизиране и разширяване на европейската енергийна инфраструктура и от трансгранично свързване на енергийните мрежи, с цел да се постигне действаща солидарност между държавите-членки, да се предвидят алтернативни маршрути за доставка или транзит и алтернативни източници на енергия, както и да се разработят възобновяеми енергийни източници в конкуренция с традиционните източници. Изтъкнато бе, че от 2015 г. нататък нито една държава-членка не трябва да бъде изолирана от европейските електроенергийни и газови мрежи или да бъде застрашена по отношение на енергийната си сигурност поради липса на подходящи връзки.

(5)

В Решение № 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) са установени указания за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E). Целите на тези указания са: да се подкрепи изграждането на вътрешния енергиен пазар, като същевременно се насърчава рационалното производство, пренос, разпределение и употреба на енергийните ресурси, да се намали изолираността на по-малко облагодетелстваните и островните региони, да се осигури надеждност и диверсификация на енергийните доставки, източници и маршрути на Съюза, включително чрез сътрудничество с трети държави, както и да се допринесе за устойчивото развитие и опазването на околната среда.

(6)

Оценката на съществуващата нормативна рамка за трансевропейските електроенергийни мрежи ясно показва, че на тази рамка (при все че тя има положителен принос за избраните проекти, като им осигурява политическа видимост) ѝ липсват визия, съсредоточеност и гъвкавост, за да може да послужи за коригиране на констатираните недостатъци. Ето защо Съюзът следва да увеличи усилията си с оглед на бъдещите предизвикателства в тази област, като следва да се отдели надлежно внимание на определянето на потенциалните бъдещи несъответствия между търсенето и предлагането на енергия.

(7)

Ускорената реконструкция на съществуващата енергийна инфраструктура и изграждането на нова енергийна инфраструктура са от жизненоважно значение за постигане на целите на ЕС в рамките на енергийната политика и политиката за борба срещу изменението на климата, които се състоят в изграждането на вътрешноевропейския пазар на енергия, обезпечаване на сигурност на енергийните доставки — по-специално по отношение на газа и нефта, намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % (30 % ако са налице необходимите условия), увеличаване на дела на възобновяемата енергия в крайното енергопотребление до 20 % (6) и постигане на подобрение на енергийната ефективност с 20 %, съответно до 2020 г., като повишаването на енергийната ефективност може да допринесе за ограничаване на необходимостта от изграждане на нови инфраструктури. Същевременно е необходимо ЕС да подготви своята инфраструктура за допълнително намаляване на въглеродната интензивност на своята енергетика в дългосрочен план (към 2050 г.). Ето защо настоящият регламент следва да може също да включи възможни бъдещи цели на политиката на Съюза в областта на енергетиката и борбата срещу изменението на климата.

(8)

Въпреки факта, че Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (7) и Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (8) предвиждат изграждането на вътрешен пазар на електроенергия, този пазар все още е фрагментиран поради недостатъчните междусистемни връзки между националните енергийни мрежи. При все това наличието на интегрирани в рамките на целия Съюз мрежи и изграждането на интелигентни електроенергийни мрежи са от жизненоважно значение за осигуряването на конкурентен и правилно функциониращ интегриран пазар, за постигането на оптимално използване на енергийната инфраструктура, за повишаването на енергийната ефективност, за интегрирането на децентрализираните възобновяеми източници на енергия и за насърчаването на растежа, заетостта и устойчивото развитие.

(9)

Енергийната инфраструктура на Съюза следва да бъде подобрена с цел предотвратяване на техническа неизправност и подобряване на нейната устойчивост спрямо подобна неизправност, природни или предизвикани от човека бедствия, отрицателни въздействия от изменението на климата и заплахи за нейната сигурност, по-специално по отношение на европейските критични инфраструктури съгласно определението в Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (9).

(10)

Преносът на нефт чрез наземни тръбопроводи вместо по водни пътища може да окаже важен принос за понижаване на риска за околната среда, свързан с преноса на нефт.

(11)

Значението на интелигентните електроенергийни мрежи за постигането на целите на енергийната политика на Съюза е отбелязано в съобщението на Комисията от 12 април 2011 г., озаглавено „Интелигентни електроенергийни мрежи: от нововъведението към внедряването“.

(12)

Енергийните хранилища и съоръженията за приемане, съхраняване и регазификация или понижаване на налягането на втечнен природен газ (ВПГ) и сгъстен природен газ (СПГ) изпълняват все по-важна роля в рамките на европейската енергийна инфраструктура. По-широкото разпространение на тези съоръжения в рамките на енергийната инфраструктура е важен фактор за гладкото функциониране на мрежовата инфраструктура.

(13)

В съобщението на Комисията от 7 септември 2011 г., озаглавено „Енергийната политика на ЕС: ангажиране с партньори извън нашите граници“, се изтъква необходимостта Съюзът да включва насърчаването на развитието на енергийната инфраструктура в своите външни отношения с цел подпомагане на социално-икономическото развитие извън границите на Съюза. Съюзът следва да улеснява реализацията на инфраструктурни проекти, свързващи енергийните мрежи в Съюза с мрежите на трети държави, по-специално на съседни държави и държави, с които Съюзът е установил отношения на енергийно сътрудничество.

(14)

С цел гарантиране на стабилността на напрежението и на честотите трябва да се обърне особено внимание на стабилността на европейската електроенергийна мрежа в променящите се условия, свързани с постоянно нарастващото захранване с енергия от възобновяеми източници, които имат променлив характер.

(15)

Необходимите инвестиции за електропреносна и газопреносна инфраструктура от европейско значение в периода до 2020 г. се оценяват на около 200 милиарда евро. Тези значително по-големи обеми на инвестициите в сравнение с досегашните тенденции, както и спешната нужда от реализация на инфраструктурните приоритети пораждат необходимост да се прилага нов подход при регулирането и финансирането на енергийните инфраструктури, по-специално на енергийните инфраструктури с трансграничен характер.

(16)

В работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Energy infrastructure investment needs and financing requirements“ („Необходими инвестиции и потребности от финансиране за енергийната инфраструктура“) и подготвен за заседанието на Съвета от 10 юни 2011 г., е изтъкнато, че за приблизително половината от необходимите инвестиции за десетилетието до 2020 г. съществува риск или изобщо да не да бъдат реализирани, или да закъснеят поради пречки, свързани с издаването на разрешения, нормативните въпроси и финансирането.

(17)

В настоящия регламент са установени правила за навременното разработване и оперативната съвместимост на трансевропейските енергийни мрежи с оглед на постигането на заложените в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) цели в областта на енергийната политика за обезпечаване на функционирането на вътрешния енергиен пазар и на сигурността на енергийните доставки в Съюза, за насърчаване на енергийната ефективност, енергоспестяването и разработването на нови възобновяеми видове енергия, както и за насърчаване на междусистемните връзки на енергийните мрежи. Със своята насоченост към постигането на тези цели настоящият регламент допринася за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и предлага ползи за целия Съюз по отношение на конкурентоспособността и икономическото, социалното и териториалното сближаване.

(18)

От основно значение за развитието на трансевропейските мрежи и тяхната ефективна оперативна съвместимост е да се осигури оперативната координация между операторите на преносни системи (ОПС) за електроенергия. За да се осигурят еднакви условия за прилагането на съответните разпоредби на Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия (10) в това отношение, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (11). Процедурата по разглеждане следва да се използва за приемане на насоките относно прилагането на оперативната координация между ОПС на равнището на Съюза, като се има предвид, че тези насоки ще се прилагат общо за всички ОПС.

(19)

На Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена по силата на Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета (12), са възложени важни допълнителни задачи съгласно настоящия регламент и тя следва да получи правото да налага такси за някои от тези допълнителни задачи.

(20)

След подробни консултации с всички държави-членки и със заинтересованите страни Комисията определи 12 стратегически приоритета за трансевропейската енергийна инфраструктура, чиято реализация до 2020 г. е от съществено значение за постигането на целите на Съюза в рамките на енергийната политика и на политиката за борба срещу изменението на климата. Тези приоритети обхващат различни географски региони или тематични области в областта на инфраструктурите за пренос и съхраняване на електроенергия, газ и втечнен или сгъстен природен газ, интелигентните електроенергийни мрежи, магистралните електропроводи, преноса на въглероден двуокис и нефтената инфраструктура.

(21)

Проектите от общ интерес следва да отговарят на общи, прозрачни и обективни критерии с оглед на техния принос към целите на енергийната политика. За да отговарят на условията за включване във втория списък и последващите списъци на Съюза, проектите в електроенергийния и газовия сектор следва да представляват част от съответния най-нов десетгодишен план за развитие на енергийните мрежи. В този план по-специално следва да бъдат отчетени заключенията от заседанието на Европейския съвет, състояло се на 4 февруари 2011 г., по отношение на необходимостта от интегриране на периферните енергийни пазари.

(22)

Следва да бъдат създадени регионални групи за предлагане и преразглеждане на проекти от общ интерес, което да води до съставянето на регионални списъци на проектите от общ интерес. За да се постигне широк консенсус, тези регионални групи следва да осигуряват тясно сътрудничество между държавите-членки, националните регулаторни органи, организаторите на проекти и съответните заинтересовани страни. Това сътрудничество следва да се реализира с използване във възможно най-голяма степен на съществуващите структури за регионално сътрудничество на националните регулаторни органи и ОПС и на други структури, създадени от държавите-членки и Комисията. В контекста на това сътрудничество националните регулаторни органи следва, когато това е необходимо, да предоставят консултации на регионалните групи, наред с другото относно осъществимостта на регулаторните аспекти на предложените проекти и относно осъществимостта на предложения график за регулаторно одобрение.

(23)

За да се гарантира, че списъкът на проектите от общ интерес („списък на Съюза“) включва само такива проекти, които в най-голяма степен допринасят за реализацията на приоритетните коридори и тематични области на стратегическата енергийна инфраструктура, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия за приемане и преразглеждане на списъка на Съюза в съответствие с член 290 от ДФЕС, като в същото време се зачита правото на държавите-членки да одобряват проекти от общ интерес, свързани с тяхната територия. Съгласно анализа в оценката на въздействието, придружаваща предложението, което доведе до настоящия регламент, броят на тези проекти се очаква да е около 100 в областта на електроенергетиката и около 50 в газовия сектор. Като се вземат предвид тази оценка и необходимостта да се осигури насочеността на настоящия регламент, общият брой на проектите от общ интерес следва да бъде управляем и следователно той не би трябвало да бъде много по-висок от 220. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното, навременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(24)

На всеки две години следва да се изготвя нов списък. Проектите от общ интерес, които са завършени или които вече не отговарят на съответните критерии и изисквания по настоящия регламент, не следва да фигурират в следващия списък на Съюза. Поради тази причина съществуващите проекти от общ интерес, които е необходимо да бъдат включени в следващия списък на Съюза, следва да подлежат на същата процедура за подбор с оглед на изготвянето на регионалните списъци и на списъка на Съюза като предлаганите проекти; при все това следва да се положат усилия за ограничаване в максимална степен на произтичащата от това административна тежест, например чрез използване във възможно най-голяма степен на по-рано получената информация и чрез вземане под внимание на годишните доклади на организаторите на проектите.

(25)

Проектите от общ интерес следва да бъдат изпълнявани възможно най-бързо и да бъдат подложени на подробно наблюдение и оценка, като същевременно административната тежест за организаторите на проектите остане минимална. Комисията следва да назначи европейски координатори за проектите от общ интерес, които са изправени пред значителни трудности.

(26)

Процесът на издаване на разрешения не следва нито да води до непропорционални на размера и сложността на проекта административни тежести, нито да създава пречки за развитието на трансевропейските мрежи и достъпа до пазара. В заключенията от заседанието на Съвета от 19 февруари 2009 г. се изтъква необходимостта да бъдат определени и отстранени пречките пред инвестициите, включително чрез рационализиране на процедурите за планиране и провеждане на консултации. Посочените заключения бяха потвърдени и подсилени от заключенията от заседанието на Европейския съвет, състояло се на 4 февруари 2011 г., на което отново бе изтъкнато значението на рационализирането и подобряването на процеса на издаване на разрешения при спазване на националните правомощия.

(27)

Планирането и реализирането на проектите от общ интерес на Съюза в областта на енергийната, транспортната и телекомуникационната инфраструктура следва да бъдат координирани, за да бъдат създадени взаимодействия там, където това има смисъл от гледна точка на икономиката, технологиите, околната среда или териториалното устройство, при надлежно спазване на съответните аспекти, свързани с безопасността. По този начин при планирането на различните трансевропейски мрежи би могло да се отдаде предпочитание на интегрирането на транспортните, комуникационните и енергийните мрежи, за да се гарантира, че се заема възможно най-малка площ земя, като същевременно се гарантира, по възможност, че съществуващите или излезлите от употреба пътища се използват отново, за да бъде сведено до минимум всякакво отрицателно социално, икономическо, екологично и финансово въздействие.

(28)

На проектите от общ интерес следва да бъде даван „приоритетен статут“ на национално равнище, който да осигурява бързо административно третиране. Тези проекти следва да бъдат считани от компетентните органи за проекти от обществен интерес. За проектите, които имат отрицателно въздействие върху околната среда, следва да се дава разрешение по причини от първостепенен обществен интерес, ако са изпълнени всички условия по Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (13) и Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (14).

(29)

Установяването на компетентен орган или компетентни органи, които да обединяват или координират всички процеси на издаване на разрешения (съгласно принципа „обслужване на едно гише“), следва да намали сложността, да подобри ефективността и прозрачността и да допринесе за задълбочаване на сътрудничеството между държавите-членки. След като бъдат определени, компетентните органи следва да започнат да извършват своята дейност във възможно най-кратък срок.

(30)

Въпреки че вече съществуват установени стандарти за участие на обществеността в процедурите за вземане на решения във връзка с околната среда, необходими са допълнителни мерки за осигуряване на възможно най-високи стандарти на прозрачност и на участие на обществеността по всички съответни въпроси в рамките на процеса на издаване на разрешения за проекти от общ интерес.

(31)

Правилното и координирано прилагане на Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (15), на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (16), по целесъобразност, на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси, подписана на 25 юни 1998 г. (17) („Конвенцията от Орхус“) и на Конвенцията от Еспо за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст („Конвенцията от Еспо“) следва да осигури хармонизация на основните принципи за оценка на въздействията върху околната среда, включително в трансграничен контекст. Държавите-членки следва да координират своите оценки на проектите от общ интерес и да предвидят общи оценки в случаите, в които това е възможно. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да обменят най-добри практики и своя опит в областта на изграждането на административен капацитет с оглед на процесите на издаване на разрешения.

(32)

Важно е да се рационализират и подобрят процесите на издаване на разрешения, при зачитане във възможно най-висока степен, като се спазва надлежно принципът на субсидиарност, на националните правомощия и процедури за изграждане на нова инфраструктура. Като се има предвид спешната необходимост от разработването на енергийни инфраструктури, опростяването на процесите на издаване на разрешения следва да бъде допълнено с въвеждане на ясен срок за вземането на решение от съответните органи дали да се изгражда проектът. Този срок следва да стимулира по-ефективното формулиране и провеждане на процедурите и същевременно следва по никакъв начин да не компрометира спазването на високи стандарти по отношение на опазването на околната среда и участието на обществеността. Що се отнася до максималните срокове, установени в настоящия регламент, държавите-членки биха могли при все това да се стремят допълнително да ги съкратят, ако е възможно. Компетентните органи следва да гарантират спазването на тези срокове, а държавите-членки следва да се стремят да гарантират, че обжалванията, оспорващи по същество или от процедурна гледна точка законосъобразността на дадено цялостно решение, се разглеждат по възможно най-ефикасен начин.

(33)

В случаите, в които държавите-членки считат това за целесъобразно, те могат в цялостното решение да включат решения, взети в контекста на: преговори с отделни собственици на земя относно получаването на достъп до недвижима собственост, владението на тази собственост или правото да се държи тази собственост; териториалното устройство, което определя общото земеползване на определен регион, включва други елементи като магистрали, железопътни линии, сгради и защитени природни зони, и съществува извън рамките на конкретния планиран проект; издаване на разрешения за експлоатация. В контекста на процесите на издаване на разрешения даден проект от общ интерес би могъл да включва свързаната с него инфраструктура, доколкото това е от съществено значение за изграждането и функционирането на проекта.

(34)

Настоящият регламент и по-специално разпоредбите относно издаването на разрешения, участието на обществеността и реализацията на проекти от общ интерес следва да се прилагат, без това да влиза в противоречие с международното право и правото на Съюза, включително разпоредбите за опазване на околната среда и човешкото здраве и разпоредбите, приети в рамките на общата политика в областта на рибарството и общата морска политика.

(35)

Разходите за разработването, изграждането, експлоатацията и поддържането на проектите от общ интерес следва като цяло да се поемат от ползвателите на инфраструктурата. При проектите от общ интерес следва да може да се извършва трансгранично разпределяне на разходите, ако оценката на търсенето на пазара или на очакваното въздействие върху тарифите е показала, че не може да се очаква разходите да бъдат покрити от тарифите, плащани от ползвателите на инфраструктурата.

(36)

База за обсъждане на подходящото разпределяне на разходите следва да е анализът на разходите и ползите от даден инфраструктурен проект, направен въз основа на хармонизирана методика за анализ на енергетиката като цяло в рамките на десетгодишните планове за развитие на енергийните мрежи, изготвени от Европейските мрежи на операторите на преносни системи съгласно Регламент (ЕО) № 714/2009 и Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ (18) и преразгледани от Агенцията. Този анализ може да вземе предвид индикаторите и съответните референтни стойности за сравнение на единичните инвестиционни разходи.

(37)

В условията на един все по-интегриран енергиен пазар наличието на ясни и прозрачни правила за трансгранично разпределяне на разходите е необходимо за ускоряване на инвестициите в трансгранична инфраструктура. На своето заседание от 4 февруари 2011 г. Европейският съвет припомни значението на насърчаването на такава регулаторна рамка, която да е благоприятна за инвестициите в енергийни мрежи, с тарифи, отговарящи на потребностите от финансиране, и с подходящо разпределяне на разходите при трансгранични инвестиции, и която същевременно да насърчава конкуренцията и конкурентоспособността и да отчита въздействието върху потребителите. Когато се взема решение относно трансграничното разпределяне на разходите, националните регулаторни органи следва да гарантират, че неговото въздействие върху националните тарифи не представлява непропорционална тежест за потребителите. Националните регулаторни органи следва също да избягват рисковете, свързани с двойната подкрепа за проекти, като вземат предвид действителните или прогнозните такси и приходи. Тези такси и приходи следва да се вземат предвид единствено доколкото те са предназначени да покрият съответните разходи и във възможно най-висока степен са свързани с проектите. Когато дадено инвестиционно искане взема предвид ползи извън границите на съответните държави-членки, националните регулаторни органи следва да се консултират със съответните ОПС във връзка с анализа на разходите и ползите на конкретния проект.

(38)

Съществуващото право за вътрешния енергиен пазар изисква тарифите за достъп до газовите и електроенергийните мрежи да осигуряват подходящи стимули за инвестициите. При прилагането на правото за вътрешния енергиен пазар националните регулаторни органи следва да осигуряват стабилна и предвидима регулаторна рамка със стимули за проектите от общ интерес, включително дългосрочни стимули, които са съразмерни със специфичното равнище на риска при даден проект. Това се отнася по-специално за новаторските технологии за пренос на електроенергия, даващи възможност за широкомащабно интегриране в свързани помежду си мрежи на възобновяеми енергийни източници, децентрализирани енергийни ресурси или механизми за реагиране в зависимост от потреблението, а също и за газопреносната инфраструктура, която предлага възможност за авансово наемане на преносен капацитет или за допълнителна гъвкавост на пазара, позволяващи краткосрочно търгуване и резервно газоподаване в случай на смущения в доставките.

(39)

Настоящият регламент се прилага единствено за издаването на разрешения за проекти от общ интерес, участието на обществеността в такива проекти и тяхното регулиране по смисъла, определен в регламента. При все това държавите-членки могат да прилагат по силата на националното си право същите или подобни правила спрямо други проекти, които нямат статут на проекти от общ интерес в рамките на обхвата на настоящия регламент. Що се отнася до регулаторните стимули, държавите-членки могат да прилагат по силата на националното си право същите или подобни правила спрямо проекти от общ интерес, попадащи в категорията „съхранение на електроенергия“.

(40)

Държавите-членки, които понастоящем не предвиждат правно положение от възможно най-високо национално значение, което се предоставя на енергийните инфраструктурни проекти в контекста на процесите на издаване на разрешения, следва да разгледат възможността за въвеждане на такова положение, по-специално като преценят дали това би довело до по-бърз процес на издаване на разрешения.

(41)

Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ), създадена с Регламент (ЕО) № 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета (19) демонстрира ползата от привличането на частно финансиране чрез предоставянето на значителна финансова помощ от страна на Съюза, даваща възможност за реализация на проекти от европейско значение. На заседанието си от 4 февруари 2011 г. Европейският съвет отбеляза, че за някои енергийни инфраструктурни проекти може да е необходимо ограничено по размер публично финансиране, чрез което да се привлече частно финансиране. В условията на икономическата и финансова криза и бюджетни ограничения за следващата многогодишна финансова рамка следва да бъде предвидена целева подкрепа под формата на безвъзмездна помощ и финансови инструменти, чрез която да бъдат привлечени инвеститори за финансиране на приоритетните инфраструктурни коридори и тематични области, като същевременно бюджетният принос на Съюза се запази в минимален размер. Съответните мерки следва да се основават на опита, придобит по време на пилотната фаза след въвеждането на проектни облигации за финансиране на инфраструктурни проекти.

(42)

Ако отговорят на съответните условия, проектите от общ интерес в областта на електроенергетиката, газовия сектор и преноса на въглероден двуокис следва да могат да получават финансова помощ от страна на Съюза за проучвания и в някои случаи, за строително-монтажни работи веднага след като такова финансиране бъде предоставено съгласно съответния регламент за създаване на Механизъм за свързване на Европа под формата на безвъзмездна помощ или на новаторски финансови инструменти. Това ще осигури възможност за предоставяне на специфично оформена за конкретния проект финансова помощ за тези проекти, които не са жизнеспособни при съществуващата регулаторна рамка и пазарни условия. Важно е да се избягва всякакво нарушаване на конкуренцията, особено между проекти, които допринасят за изграждането на един и същи приоритетен коридор на Съюза. Тази финансова помощ следва да осигурява и необходимите синергии със структурните фондове, които ще се използват за финансиране на интелигентни енергоразпределителни мрежи от местно или областно значение. Към инвестициите в проекти от общ интерес се прилага триетапен подход: на първо място пазарът следва да се ползва с приоритет при инвестирането. На второ място, ако инвестициите не се извършат от пазара, следва да се разгледат регулаторните решения, ако е необходимо, следва да се адаптира съответната регулаторна рамка и следва да се осигури правилното прилагане на съответната регулаторна рамка. На трето място, ако първите два етапа не са достатъчни за осигуряване на необходимите инвестиции в проекти от общ интерес, би могло да се предостави финансова помощ от страна на Съюза, ако проектът от общ интерес отговаря на приложимите критерии за отпускане на помощ.

(43)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно развитието и оперативната съвместимост на трансевропейските енергийни мрежи и свързването на такива мрежи, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(44)

Поради това регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 следва да бъдат съответно изменени.

(45)

Поради това Решение № 1364/2006/ЕО следва да бъде отменено,

a)

засяга определянето на проекти от общ интерес, необходими за реализацията на приоритетни коридори и тематични области, попадащи в категориите на енергийната инфраструктура в областта на електроенергетиката, газовия сектор, нефтения сектор и преноса на въглероден двуокис, посочени от приложение II („категории на енергийната инфраструктура“);

б)

улеснява навременната реализация на проектите от общ интерес чрез рационализиране, по-тясно координиране и ускоряване на процесите на издаване на разрешения и чрез активизиране на участието на обществеността;

в)

съдържа правила и насоки за трансграничното разпределяне на разходите и за стимулите за компенсиране на риска при проекти от общ интерес;

г)

определя условията, на които следва да отговарят проектите от общ интерес, за да получават финансова помощ от страна на Съюза.

1)

„енергийна инфраструктура“ означава всякакво материално оборудване или съоръжения, попадащи в категориите на енергийната инфраструктура, които са разположени в Съюза или свързват Съюза с една или повече трети държави;

2)

„цялостно решение“ означава решението или множеството решения, взети от компетентен орган или компетентни органи на държава-членка, без в това да са включени съдилищата или трибуналите, в което или които се определя дали организаторът на даден проект следва да получи разрешение за изграждане на енергийна инфраструктура с оглед на изпълнението на даден проект, без да се засяга което и да е решение, взето в контекста на административна процедура за обжалване;

3)

„проект“ означава един или няколко електропровода, газопровода, съоръжения, оборудване или инсталации, попадащи в категориите на енергийната инфраструктура;

4)

„проект от общ интерес“ означава проект, който е необходим за реализацията на приоритетните коридори и тематични области на енергийната инфраструктура, посочени от приложение I, и който е включен в списъка на Съюза с проекти от общ интерес, посочен в член 3;

5)

„затруднения, свързани с енергийната инфраструктура“ означава ограничаване на физическите потоци в рамките на енергийна система поради недостатъчен преносен капацитет, което включва, наред с другото, липса на инфраструктура;

6)

„организатор на проект“ означава:

7)

„интелигентна електроенергийна мрежа“ означава електроенергийна мрежа, която може да интегрира по разходоефективен начин поведението и действията на всички потребители, свързани към нея — производители, потребители и тези, които са едновременно производители и потребители — за да се гарантира икономически ефективна и устойчива електроенергийна система с ниски загуби и високо качество, сигурност на доставките и безопасност;

8)

„строително-монтажни работи“ означава закупуването, доставката и внедряването на компонентите, системите и услугите, включително на софтуера, както и извършването на свързани с проекта развойни, строителни и инсталационни дейности, приемането на съоръженията и стартирането на даден проект;

9)

„проучвания“ означава дейностите, които са необходими, за да се подготви изпълнението на проект, като например проучвания за подготовка, осъществимост, оценка, изпитване и утвърждаване, включително софтуер, както и всякакви други мерки за техническа помощ, включително предварителни действия за определяне и разработване на даден проект и решенията относно неговото финансиране, например проучване на определените обекти и подготовка на финансовия пакет;

10)

„национален регулаторен орган“ означава национален регулаторен орган, определен в съответствие с член 35, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО или член 39, параграф 1 от Директива 2009/73/ЕО;

11)

„въвеждане в експлоатация“ означава процес на въвеждане в експлоатация на проект след неговото изграждане.

а)

за всяко отделно предложение за проект от общ интерес е необходимо одобрението на държавите-членки, с чиято територия е свързан проектът; ако дадена държава-членка реши да не дава своето одобрение, тя представя своята обосновка на съответната група;

б)

взема предвид становището на Комисията във връзка с осигуряването на управляем общ брой на проектите от общ интерес;

а)

гарантира, че са включени само тези проекти, които отговарят на критериите, посочени в член 4;

б)

гарантира междурегионалната последователност, като взема предвид становището на Агенцията, както е посочено в приложение III, точка 2, подточка 12;

в)

взема предвид становищата на държавите-членки, както е посочено в приложение III, точка 2, подточка 9; и

г)

се стреми към управляем общ брой проекти от общ интерес в списъка на Съюза.

а)

проектът трябва да е необходим за поне един от приоритетните коридори и тематични области на енергийната инфраструктура;

б)

потенциалните общи ползи от проекта, оценени съгласно съответните специфични критерии в параграф 2, трябва да надвишават разходите за него, включително в дългосрочен план; и

в)

проектът отговаря на някой от следните критерии:

а)

за проектите за пренос и съхранение на електроенергия, попадащи в обхвата на категориите на енергийната инфраструктура от приложение II, точка 1, букви а)—г), проектът има значителен принос във връзка с поне един от следните специфични критерии:

б)

за газовите проекти, попадащи в обхвата на категориите на енергийната инфраструктура от приложение II, точка 2, проектът има значителен принос във връзка с поне един от следните специфични критерии:

в)

за проектите за интелигентни електроенергийни мрежи, попадащи в обхвата на категориите на енергийната инфраструктура от приложение II, точка 1, буква д), проектът има значителен принос във връзка с всички от следните специфични критерии:

г)

за проектите за транспортиране на нефт, попадащи в обхвата на категориите на енергийната инфраструктура от приложение II, точка 3, проектът има значителен принос във връзка с всички от следните специфични критерии:

д)

за проектите за транспортиране на въглероден двуокис, попадащи в обхвата на категориите на енергийната инфраструктура от приложение II, точка 4, проектът има значителен принос във връзка с всички от следните специфични критерии:

а)

въпроса доколко всеки от предложените проекти е спешно необходим за постигане на целите на Съюза по енергийната политика съответно за интеграция на пазара, постигана наред с другото чрез премахване на изолацията на поне една държава-членка и конкуренция, устойчиво развитие и сигурност на енергийните доставки;

б)

броя на обхванатите от всеки проект страни при гарантиране на равни възможности за проекти, включващи периферни държави-членки;

в)

приноса на всеки проект към териториалното сближаване; и

г)

това, доколко проектът допълва другите предложени проекти.

а)

провеждането на технико-икономически и проектни проучвания;

б)

одобрение от националния регулаторен орган или от друг съответен орган;

в)

изграждане и пускане в експлоатация;

г)

график за получаване на разрешения съгласно член 10, параграф 4, буква б).

а)

постигнатия напредък в разработването, изграждането и пускането в експлоатация на проекта, по-специално с данни относно процедурите по издаване на разрешения и за обществено обсъждане;

б)

в съответните случаи — данни за закъснения спрямо плана за изпълнение на проекта, причините за тези закъснения и данни за други срещнати трудности;

в)

когато е уместно, ревизиран план за преодоляване на закъсненията.

а)

доколкото мерките, посочени в член 22, параграф 7, буква a), б) или в) от директиви 2009/72/ЕО и 2009/73/ЕО са приложими съгласно съответното национално право, националните регулаторни органи следят за осъществяването на инвестицията;

б)

ако мерките на националните регулаторни органи съгласно буква a) не са приложими, организаторът на проекта избира трета страна, която да финансира или изгради целия проект или част от него. Организаторът на проекти извършва това преди закъснението по отношение на датата за пускане в експлоатация в плана за изпълнение да надхвърли две години;

в)

ако не е избрана трета страна в съответствие с буква б), държавата-членка или когато държавата-членка е предвидила това, националният регулаторен орган може, в рамките на два месеца от изтичане на срока, посочен в буква б), да определи трета страна, която да финансира или изгради проекта, и организаторът на проекти я приема;

г)

ако закъснението по отношение на датата за пускане в експлоатация в плана за изпълнение превиши две години и два месеца, Комисията, при наличие на съгласие и пълно сътрудничество от страна на съответните държави-членки, може да отправи покана за предложения, открита за участие на всяка трета страна, която има възможност да стане организатор на проекти, за реализация на проекта в съответствие с договорен времеви график;

д)

когато се прилага буква в) или г), системният оператор, в чийто район се намира инвестиционният проект, осигурява на изпълняващите проекта оператори или инвеститори цялата необходима информация за реализация на инвестиционния проект, свързва новите съоръжения към преносната мрежа и по принцип полага всички усилия за улесняване на реализацията на инвестиционния проект и за постигането на сигурна, надеждна и ефикасна експлоатация и поддръжка на проекта от общ интерес.

а)

способства за изпълнението на проектите, за които той е назначен за европейски координатор, както и за трансграничния диалог между организаторите на проекта и всички заинтересовани лица;

б)

подпомага всички страни, когато е необходимо, при консултациите със съответните заинтересовани лица и при получаването на необходимите разрешения за проектите;

в)

ако е целесъобразно, предоставя съвети на организаторите на проекта относно финансирането му;

г)

осигурява предоставянето на подходяща подкрепа и стратегическо ръководство от обхванатите в проекта държави-членки за подготовката и реализацията на проектите;

д)

подава ежегодно, и ако е целесъобразно, при завършване на мандата му, доклад до Комисията относно напредъка в изпълнението на проектите и относно всякакви евентуални трудности и препятствия, които е вероятно чувствително да отложат датата на влизане в експлоатация на проектите. Комисията предава този доклад на Европейския парламент и на съответните групи.

а)

компетентният орган уведоми Комисията за това делегиране и информацията бъде публикувана от компетентния орган или от организатора на проекта на страницата в интернет, посочена в член 9, параграф 7;

б)

само един орган е отговорен за определен проект от общ интерес, представлява единственото звено за контакт за организатора на проекта в процеса, водещ до цялостното решение за даден проект от общ интерес, и координира подаването на всички съответни документи и информация.

а)

Процедура преди подаването на заявка, включваща периода от началото на процеса на издаване на разрешение до приемането от компетентния орган на подадената документация по заявката, която се извършва в рамките на ориентировъчен период от две години.

Тази процедура включва подготовката на всички доклади за околната среда да бъде изготвена от организаторите на проекта.

С цел да се отбележи началото на процеса на издаване на разрешение, организаторите на проекта писмено да уведомяват за проекта компетентния орган на съответните държави-членки и прилагат достатъчно подробно общо описание на проекта. Не по-късно от три месеца след получаването на уведомлението, компетентният орган, включително от името на други съответни органи, го признава или — ако счете, че проектът не е достатъчно обмислен за започването на процес на издаване на разрешение — отхвърля уведомлението с отказ, в писмена форма. В случай на отхвърляне компетентният орган обосновава своето решение, включително от името на други съответни органи. Датата на подписване на признаването на уведомлението от компетентния орган ще се счита за начална дата на процеса на издаване на разрешение. В случаите, при които проектът засяга две или повече държави-членки, за начална дата на процеса на издаване на разрешение ще се счита датата, на която последното уведомление е прието от компетентен орган.

б)

Нормативно изискваната процедура за издаване на разрешение, обхващаща периода от датата на приемането на подадената документация по заявката до приемането на цялостното решение, продължава не повече от една година и шест месеца. Държавите-членки могат да определят по-ранна дата като краен срок, ако счетат това за уместно.

а)

при потвърждение за получаване на уведомлението по параграф 1, буква а) компетентният орган определя, в тясно сътрудничество с другите заинтересовани органи, и по целесъобразност въз основа на предложение от организатора на проекта, обхвата на материалите и степента на подробност на информацията, които се подават от организатора на проекта, като част от документацията по заявката, за да може да поиска цялостно решение. Като база за определяне на необходимите материали и информация служи контролният списък, споменат в приложение VI, точка 1, буква д);

б)

компетентният орган изготвя, в тясно сътрудничество с организатора на проекта и останалите съответни органи и вземайки под внимание резултатите от дейностите, извършени съгласно буква а), подробен график за процеса по издаване на разрешения в съответствие с указанията, посочени в приложение VI, точка 2;

По отношение на проектите, които пресичат границата между две и повече държави-членки, компетентните органи на обхванатите държави-членки подготвят съвместен график, с който да се стремят да съгласуват своите времеви планове;

в)

при получаване на проекта на документация по заявката компетентният орган, ако е необходимо, включително от името на други заинтересовани органи, отправя към организатора на проекта допълнителни искания за представяне на липсваща информация, които могат да се отнасят само до въпроси, установени по буква а). В рамките на три месеца от представянето на липсващата информация компетентният орган приема писмено заявката за разглеждане. Искания за допълнителна информация могат да бъдат отправяни, само ако са обосновани от възникването на нови обстоятелства.

а)

анализ на разходите и ползите за конкретния проект, съставен въз основа на методиката, изготвена съгласно член 11, и отчитащ ползите извън границите на съответната държава-членка;

б)

бизнес план за оценка на финансовата жизнеспособност на проекта, включващ избрания вариант за финансиране, и в случай на проект от общ интерес, попадащ в категориите от приложение II, точка 2, резултатите от изпробване на реакцията на пазара; и

в)

ако организаторите на проекта се споразумеят, обосновано предложение за трансгранично разпределение на разходите.

—

такси за претоварване или други такси;

—

приходи, произхождащи от компенсаторния механизъм между операторите на преносни системи, създаден съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 714/2009.

а)

оценка на установените въздействия, включително по отношение на мрежовите тарифи, за всяка от обхванатите държави-членки;

б)

оценка на бизнес плана по параграф 3, буква б);

в)

странични ползи за региона или целия Съюз, които проектът ще породи;

г)

резултата от консултацията със съответните организатори на проекти.

а)

освобождаване от разпоредбите на членове 32, 33, 34, член 41, параграфи 6, 8 и 10 от Директива 2009/73/ЕО съгласно член 36 от Директива 2009/73/ЕО;

б)

освобождаване от разпоредбите на член 16, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или освобождаване от разпоредбите на член 32 и член 37, параграфи 6 и 10 от Директива 2009/72/ЕО съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 714/2009;

в)

освобождаване по силата на член 22 от Директива 2003/55/ЕО (20); или

г)

освобождаване по силата на член 7 от Регламент (ЕО) № 1228/2003 (21).

а)

освобождаване от разпоредбите на членове 32, 33, 34 и член 41, параграфи 6, 8 и 10 от Директива 2009/73/ЕО съгласно член 36 от Директива 2009/73/ЕО; или

б)

освобождаване от разпоредбите на член 16, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 714/2009 или освобождаване от разпоредбите на член 32 и член 37, параграфи 6 и 10 от Директива 2009/72/ЕО съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 714/2009; или

в)

освобождаване по силата на член 22 от Директива 2003/55/ЕО; или

г)

освобождаване по силата на член 7 от Регламент (ЕО) № 1228/2003.

а)

правила за инвестиции с предвидено увеличено натоварване в бъдещи периоди; или

б)

правила за признаване на ефективно направените разходи преди пускането на проекта в експлоатация; или

в)

правила за осигуряване на допълнителна възвръщаемост на капиталовложенията по проекта; или

г)

всякаква друга мярка, която бъде счетена за необходима и уместна.

а)

стимулите по параграф 1 въз основа на ориентировъчни показатели за най-добра практика от страна на националните регулаторни органи;

б)

обща методика за оценка на поети увеличени рискове при инвестиции в инфраструктурни проекти за пренос на електроенергия и газ.

а)

анализът на разходите и ползите на конкретния проект съгласно член 12, параграф 3, буква а) показва наличието на съществени странични ползи във връзка със сигурността на енергийните доставки, солидарността или новаторството;

б)

за проекта има издадено решение за трансгранично разпределение на разходите съгласно член 12; или за проектите от общ интерес, които попадат в категорията, установена в приложение II, точка 1, буква в) и които поради това не получават решение за трансгранично разпределение на разходите, проектът има за цел трансгранично предоставяне на услуги, въвеждане на технологична иновация и гарантиране на сигурността на експлоатацията на трансграничната мрежа;

в)

проектът не е стопански жизнеспособен — съгласно неговия бизнес план и други оценки, изготвени по-специално от потенциални инвеститори или кредитори или от национален регулаторен орган. При оценката на стопанската жизнеспособност на проекта се взема предвид и решението за стимулите и неговата обосновка по член 13, параграф 2.

а)

постигнатия напредък при планирането, разработването, изграждането и пускането в експлоатация на проекти от общ интерес, избрани съгласно член 3, и в съответните случаи – закъсненията в изпълнението на проектите и други срещнати затруднения;

б)

финансовите средства, ангажирани и вложени от Съюза по проекти от общ интерес, в съпоставка с общата стойност на финансираните проекти от общ интерес;

в)

изменението на степента на свързаност между държавите-членки в областта на електроенергетиката и газовия сектор, съответстващите изменения в енергийните цени, както и броя на случаите на аварии в мрежовите системи, техните причини и съответната цена за икономиката;

г)

по отношение на издаването на разрешения и участието на обществеността:

д)

регулирането и по-специално:

е)

ефективността на настоящия регламент за приноса към целите за интеграцията на пазара до 2014 и 2015 г., за свързаните с климата и енергетиката цели до 2020 г. и в по-дългосрочна перспектива — за прехода към нисковъглеродна икономика до 2050 г.

а)

обща актуализирана информация, включително географски данни, за всеки проект от общ интерес;

б)

плана за изпълнение на всеки проект от общ интерес, както е определено в член 5, параграф 1;

в)

основните резултати от анализа на разходите и ползите, направен въз основа на изготвената съгласно член 11 методика за съответните проекти от общ интерес, но без да е включена чувствителна от търговска гледна точка информация;

г)

списъка на Съюза;

д)

финансовите средства, предвидени и вложени от Съюза за всеки проект от общ интерес.

1)

Член 8 се изменя, както следва:

2)

Член 11 се заменя със следното:

„Член 11

Разходи

Разходите, свързани с дейностите на ЕМОПС за електроенергия, посочени в членове 4—12 от настоящия регламент и в член 11 от Регламент (ЕО) № 347/2013 се поемат от операторите на преносни системи и се вземат предвид при изчисляване на тарифите. Регулаторните органи одобряват тези разходи единствено ако те са обосновани и пропорционални.“

3)

В член 18 се вмъква следният параграф:

„4а.   Комисията може да приеме насоки относно прилагането на оперативната координация между операторите на преносни системи на равнището на Съюза. Тези насоки са съгласувани с посочените в член 6 от настоящия регламент мрежови кодекси и се основават на тях, както и на приетите спецификации и становището на Агенцията, посочени в член 8, параграф 3, буква а) от настоящия регламент. При приемането на тези насоки Комисията взема предвид различните оперативни изисквания на регионално и национално равнище.

Тези насоки се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 3.“

4)

В член 23 се вмъква следният параграф:

„3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (26).

1)

В член 8, параграф 10 буква а) се заменя със следното:

2)

Член 11 се заменя със следното:

„Член 11

Разходи

Разходите, свързани с дейностите на ЕМОПС за електроенергия, посочени в членове 4—12 от настоящия регламент и в член 11 от Регламент (ЕС) № 347/2013 се поемат от операторите на преносни системи и се вземат предвид при изчисляване на тарифите. Регулаторните органи одобряват тези разходи единствено ако те са обосновани и пропорционални.“