27.7.2012

Официален вестник на Европейския съюз

L 201/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 648/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 4 юли 2012 година

относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

В публикувания по искане на Комисията на 25 февруари 2009 г. доклад на експертната група на високо равнище, председателствана от г-н Жак дьо Ларозиер, се заключава, че е необходимо укрепване на надзорната рамка на финансовия сектор на Съюза, за да се намали рискът и остротата на бъдещи финансови кризи, и се препоръчват амбициозни реформи на структурата на надзора на този сектор, включително създаването на Европейска система за финансов надзор, която обхваща три европейски надзорни органа — по един за банковия сектор, за сектора на застраховането и професионалното пенсионно осигуряване и за сектора на ценните книжа и пазарите, както и създаването на Европейски съвет за системен риск.

(2)

Със съобщението на Комисията от 4 март 2009 г., озаглавено „Движеща сила за възстановяването на Европа“, беше предложено да се заздрави регулаторната рамка на финансовите услуги в Съюза. В съобщението си от 3 юли 2009 г., озаглавено „За осигуряване на ефективни, сигурни и стабилни пазари на деривати“, Комисията проучи ролята на дериватите по време на финансовата криза, а в съобщението си от 20 октомври 2009 г., озаглавено „За осигуряване на ефективни, сигурни и стабилни пазари на деривати: бъдещи действия“, Комисията посочи действията, които тя възнамерява да предприеме за намаляване на свързаните с дериватите рискове.

(3)

На 23 септември 2009 г. Комисията прие предложения за три регламента относно установяването на Европейска система за финансов надзор, в т.ч. за създаване на три европейски надзорни органа (ЕНО), с което се цели подобряване на последователното прилагане на законодателството на Съюза и въвеждане на висококачествени общи регулаторни и надзорни стандарти и практики. ЕНО включват Европейския надзорен орган (Европейския банков орган (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4), Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5), и Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6). Тези ЕНО имат основна роля за запазването на стабилността на финансовия сектор. Следователно от съществено значение е постоянно да се гарантира, че развитието на тяхната дейност е първостепенен политически приоритет и че те разполагат с необходимите ресурси.

(4)

Прозрачността на извънборсовите деривати („договори за извънборсови деривати“) е ограничена, тъй като те представляват частно сключвани договори и информацията за тях обикновено е достъпна само за договарящите се страни. Те изграждат сложна мрежа на взаимозависимост, която затруднява определянето на естеството и нивото на свързаните с тях рискове. Финансовата криза показа, че тези характеристики увеличават несигурността по време на сътресения на пазара и в резултат на това пораждат рискове за финансовата стабилност. В настоящия регламент се определят условията за намаляване на тези рискове и подобряване на прозрачността на договорите за деривати.

(5)

На срещата на върха, проведена на 26 септември 2009 г. в Питсбърг, лидерите на Г-20 достигнаха до споразумението, че най-късно от края на 2012 г. клирингът на всички стандартизирани договори за извънборсови деривати следва да се извършва чрез централни контрагенти (ЦК) и че договорите за извънборсови деривати следва да се отчитат пред регистри на транзакции. През юни 2010 г. в Торонто лидерите на Г-20 потвърдиха ангажимента си и поеха също ангажимент да ускорят въвеждането на строги мерки за подобряване на прозрачността и регулаторния надзор върху договорите за извънборсови деривати по последователен в международен план и недискриминационен начин.

(6)

Комисията ще наблюдава и ще се стреми да осигури аналогичното изпълнение на тези ангажименти от страна на международните партньори на Съюза. Комисията следва да си сътрудничи с органите на трети държави с цел да бъдат намерени взаимно допълващи се решения, които да осигурят съгласуваност между настоящия регламент и изискванията, установени от трети държави, като по този начин се избегне възможно припокриване в тази област. Със съдействието на ЕОЦКП Комисията следва да наблюдава и изготвя доклади до Европейския парламент и Съвета относно международното прилагане на заложените в регламента принципи. С цел да се избегнат евентуални дублиращи се или противоречащи си изисквания Комисията може да приеме решения относно еквивалентността на правната, надзорната рамка и рамката за правоприлагане в трети държави, в случай че са изпълнени определени условия. Оценката, формираща основа за такива решения, следва да не засяга правото на ЦК, установени в трети държави и признати от ЕОЦКП, да предоставят клирингови услуги на клирингови членове или места за търговия, установени в Съюза, тъй като решението за признаване следва да бъде независимо от тази оценка. По аналогичен начин нито решението относно еквивалентността, нито оценката следва да засягат правото на регистър на транзакции, установен в трета държава и признат от ЕОЦКП, да предоставя услуги на образувания, установени в Съюза.

(7)

Във връзка с признаването на ЦК от трети държави и в съответствие с международните задължения на Съюза съгласно споразумението за създаване на Световната търговска организация, включително Общото споразумение по търговията с услуги, решенията, с които правните режими на трети държави се определят като еквивалентни на правния режим на Съюза, следва да се приемат само ако правният режим на третата държава предвижда ефективна еквивалентна система за признаване на ЦК, получили разрешение по силата на чужди правни режими в съответствие с общите регулаторни цели и стандарти, определени от Г-20 през септември 2009 г. за повишаване на прозрачността на пазарите на деривати, редуциране на системния риск и за защита срещу пазарна злоупотреба. Системата следва да се смята за еквивалентна, ако тя гарантира, че същественият резултат от приложимия регулаторен режим е подобен на изискванията на Съюза, и следва да се смята за ефективна, ако тези правила се прилагат по последователен начин.

(8)

Тя е подходяща и необходима в този контекст, като се имат предвид характеристиките на пазарите на деривати и функционирането на ЦК, за да се удостовери ефективната еквивалентност на чужди регулаторни системи за постигането на целите и стандартите на Г-20 с цел да се повиши прозрачността на пазарите на деривати, да се смекчи системният риск и да се осигури защита срещу пазарна злоупотреба. Много особеното положение на ЦК изисква разпоредбите, отнасящи се до трети държави, да са организирани и да функционират в съответствие със специфичните правила за образуванията в тези структури на пазара. Подходът не съставлява непременно прецедент за други законодателни актове.

(9)

В Заключенията си от 2 декември 2009 г. Европейският съвет постигна съгласие, че са необходими значителни усилия за намаляване на риска от неизпълнение от страна на контрагента, както и че е важно да се подобрят прозрачността, ефикасността и надеждността на транзакциите на деривати. В резолюцията на Европейския парламент от 15 юни 2010 г.„Пазари на деривати: бъдещи действия“ се призовава за задължителен клиринг и отчитане на договорите за извънборсови деривати.

(10)

В рамките на обхвата на настоящия регламент ЕОЦКП следва да опазва стабилността на финансовите пазари при извънредни ситуации и да осигурява последователното прилагане на законодателството на Съюза от страна на националните надзорни органи, както и да урежда разногласията между тях. На него също е поверено разработването на проекти на регулаторни технически стандарти и на технически стандарти за изпълнение, както и основните функции при предоставянето на разрешение и наблюдението на ЦК и регистрите на транзакции.

(11)

Една от основните задачи, които следва да бъдат осъществявани чрез Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), е подпомагане на безпроблемното функциониране на платежните системи. В това отношение членовете на ЕСЦБ упражняват контрол чрез осигуряването на ефикасни и стабилни платежни и клирингови системи, включително ЦК. По този начин членовете на ЕСЦБ са тясно ангажирани в предоставянето на разрешения и текущото наблюдение на ЦК, признаването на ЦК от трети държави и одобряването на споразумения за оперативна съвместимост. Освен това те са пряко ангажирани и в установяването на регулаторни технически стандарти и издаването на насоки и препоръки. Настоящият регламент не засяга отговорностите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на националните централни банки (НЦБ) по осигуряването на ефикасни и стабилни клирингови и платежни системи в рамките на Съюза и с трети държави. Във връзка с това, а и за да се предотврати евентуалното създаване на паралелни правила, ЕОЦКП и ЕСЦБ следва тясно да си сътрудничат при изготвянето на съответните проекти на технически стандарти. Освен това за ЕЦБ и НЦБ е от решаващо значение да имат достъп до информация при изпълнението на задачите си, свързани с контрола на клиринговите и платежните системи, както и функциите на емитираща централна банка.

(12)	Необходими са еднообразни правила за договорите за деривати, посочени в раздел В, точки 4—10 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (7).

(13)	Стимулите, насърчаващи използването на ЦК, се оказаха недостатъчни, за да осигурят централизиран клиринг на стандартизирани договори за извънборсови деривати. Ето защо са необходими обвързващи изисквания за тези договори за извънборсови деривати, за които може да се приложи централизиран клиринг.

(14)

Възможно е държавите-членки да приемат различни национални мерки, което може да създаде пречки за нормалното функциониране на вътрешния пазар и да бъде във вреда на пазарните участници и финансовата стабилност. Еднообразното прилагане на задължението за клиринг в Съюза е нужно и за осигуряване на висока степен на защита на инвеститорите и за създаване на хармонизирани конкурентни условия за пазарните участници.

(15)

За да се гарантира, че задължението за клиринг води до намаляване на системния риск, е необходим процес на определяне на класове деривати, които да са обект на това задължение. В този процес следва да бъде отчетено обстоятелството, че не всички договори за извънборсови деривати, преминали клиринг чрез ЦК, могат да бъдат считани за подходящи за задължителен клиринг чрез ЦК.

(16)

Настоящият регламент установява критерии за определяне дали различните класове договори за извънборсови деривати следва да подлежат на задължението за клиринг. Въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, разработени от ЕОЦКП, Комисията следва да решава дали даден клас договори за извънборсови деривати подлежат на задължението за клиринг и да определя момента, от който задължението за клиринг поражда действие, включително, когато това е уместно, поетапно изпълнение и минимален остатъчен срок до падежа на договори, сключени или подновени преди датата, на която задължението за клиринг поражда действие, в съответствие с настоящия регламент. Поетапно изпълнение на задължението за клиринг би могло да бъде свързано с видовете пазарни участници, които трябва да изпълняват задължението за клиринг. При определянето на класовете договори за извънборсови деривати, които са предмет на задължението за клиринг, ЕОЦКП следва да взема предвид специфичния характер на договорите за извънборсови деривати, сключени с емитенти на обезпечени облигации или с гарантирани фондове за обезпечени облигации.

(17)

При определяне кои класове договори за извънборсови деривати ще бъдат предмет на задължение за клиринг, ЕОЦКП следва да отчита надлежно и други съществени фактори, най-вече взаимосвързаността между контрагентите, използващи съответните класове договори за извънборсови деривати, и въздействието върху равнищата на риска от неизпълнение от страна на контрагента, както и да насърчава еднакви условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар съгласно посоченото в член 1, параграф 5, буква г) от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(18)	Когато ЕОЦКП е установил, че даден извънборсов дериват е стандартизиран и подходящ за клиринг, но никой ЦК не желае да осъществи клиринга на този продукт, ЕОЦКП следва да проучи причините за това.

(19)

При определянето кои класове договори за извънборсови деривати ще подлежат на задължението за клиринг следва внимателно да се отчитат особеностите на отделните класове договори за извънборсови деривати. Преобладаващият риск за транзакциите с някои класове договори за извънборсови деривати може да е свързан със сетълмент риск, който се контролира чрез отделни инфраструктурни механизми и може да разграничава определени класове договори за извънборсови деривати (като транзакции с чужда валута) от други класове. Клирингът чрез ЦК е насочен конкретно към риска от неизпълнение от страна на контрагента и е възможно да не бъде оптималното решение за справяне със сетълмент риск. Режимът за тези договори следва да разчита по-специално на предварителна международна конвергенция и взаимно признаване на съответните инфраструктури.

(20)

За да се гарантират единното и последователно прилагане на настоящия регламент и равнопоставеността на пазарните участници, когато даден клас договори за извънборсови деривати бъде обявен за подлежащ на задължение за клиринг, това задължение следва да се прилага също за всички договори, отнасящи се до този клас договори за извънборсови деривати, които са сключени на или след датата на уведомяването за разрешение на централен контрагент за целите на задължението за клиринг, получено от ЕОЦКП, но преди датата, от която задължението за клиринг поражда действие, при условие че тези договори имат остатъчен срок до падежа, по-голям от минималния остатъчен срок до падежа, определен от Комисията.

(21)

При определянето дали даден клас договори за извънборсови деривати трябва да отговаря на изискванията за клиринг, ЕОЦКП следва да се стреми към намаляване на системния риск. Това включва в оценката да се вземат предвид фактори като равнището на договорна и оперативна стандартизация на договорите, обемът и ликвидността на съответния клас договори за извънборсови деривати, както и наличието на безпристрастна, надеждна и общоприета ценова информация в съответния клас договори за извънборсови деривати.

(22)

Клирингът на договори за извънборсови деривати изисква и двете страни по договора да подлежат на задължението за клиринг или да са съгласни с него. Ето защо следва освобождаванията от задължението за клиринг да бъдат ясно формулирани, тъй като те биха намалили ефективността на задължението и ползите от клиринга чрез ЦК и биха довели до регулаторен арбитраж между групите пазарни участници.

(23)

За да се насърчи финансовата стабилност в рамките на Съюза, може също така да е необходимо транзакциите, сключени от установени в трети държави образувания, да бъдат обвързани със задължения за клиринг и за прилагането на техниките за редуциране на риска, при условие че съответните транзакции оказват пряко, значително и предвидимо въздействие в рамките на Съюза или в случай че тези задължения са необходими или подходящи за предотвратяване избягването на разпоредби от настоящия регламент.

(24)

Договорите за извънборсови деривати, които се смятат за неподходящи за клиринг чрез ЦК, носят кредитен риск от контрагента и операционен риск и поради това следва да се въведат правила за управление на тези рискове. С цел намаляване на кредитния риск от контрагента пазарните участници, които подлежат на задължение за клиринг, следва да разполагат с процедури за управление на риска, които изискват навременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения. При подготвянето на проекти на регулаторни технически стандарти, които уточняват тези процедури за управление на риска, ЕОЦКП следва да взима предвид предложенията на международните органи за определяне на стандарти относно изискванията за допълнителни обезпечения за деривати, при които е извършен нецентрализиран клиринг. При изработването на проект на регулаторни технически стандарти за определяне на механизмите, изисквани за точна и подходяща размяна на обезпечения с цел управление на рисковете, свързани с търговски сделки, които не са преминали клиринг, ЕОЦКП следва надлежно да вземе предвид пречките, пред които са изправени емитентите на обезпечени облигации или гарантираните фондове при предоставянето на обезпечение в редица юрисдикции на Съюза. ЕОЦКП следва също така да вземе предвид факта, че привилегированите вземания с предимство, които се предоставят на контрагентите на емитенти на обезпечени облигации върху активите на емитента на обезпечени облигации, осигуряват равностойна защита срещу кредитния риск от контрагента.

(25)

Правилата за клиринг на договорите за извънборсови деривати, за отчетност на транзакциите с деривати и относно техниките за редуциране на риска за договори с извънборсови деривати, непреминали клиринг чрез ЦК, следва да се прилагат спрямо финансовите контрагенти, а именно инвестиционните посредници, получили разрешение съгласно Директива 2004/39/ЕО, кредитните институции, получили разрешение съгласно Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (8), застрахователните предприятия, получили разрешение съгласно Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (9), животозастрахователните предприятия, получили разрешение съгласно Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (10), презастрахователните предприятия, получили разрешение съгласно Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането (11), предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и, където е уместно, техните управителни дружества, получили разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (12), институциите за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (13) и фондовете за алтернативни инвестиции, управлявани от лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции (ЛУАИФ), получили разрешение или регистрирани в съответствие с Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (14).

(26)

Образуванията, управляващи пенсионни планове, чиято основна цел е да предоставят обезщетения при пенсиониране, обикновено под формата на пожизнени плащания, но и на плащания за ограничен период или на еднократна сума, обикновено намаляват дела на разпределяната част в налични парични средства, за да увеличат ефикасността и възвръщаемостта за техните титуляри на полици. Следователно да се изиска тези образувания централно да извършат клиринг на договорите за извънборсови деривати би довело до заделяне на значителна част на техните активи в парични средства, за да могат да отговорят на изискванията за текущо обезпечение на ЦК. За да се избегне вероятно негативното въздействие на подобно изискване върху пенсионния доход на бъдещите пенсионери, задължението за клиринг следва да не се прилага за пенсионни планове, докато ЦК не разработят подходящо техническо решение за трансфера на непарични обезпечения за маржове на отклонение за справяне с този проблем. Това техническо решение следва да отчита специфичната роля на пенсионните планове и да предотвратява значими неблагоприятни последици за пенсионерите. По време на преходен период договорите за извънборсови деривати, сключени с оглед намаляване на инвестиционните рискове, пряко свързани с финансовата състоятелност на пенсионните планове, следва да подлежат не само на задължително отчитане, но и да отговарят на изискванията за двустранно обезпечение. Крайната цел обаче е централен клиринг веднага щом това стане осъществимо.

(27)

Важно е да се гарантира, че само подходящи образувания и механизми получават специалното третиране, както и че се отчита разнообразието на пенсионните системи на територията на Съюза, като същевременно се осигурява равнопоставеност на всички пенсионни планове. Ето защо временната дерогация следва да се прилага за институциите за професионално пенсионно осигуряване, регистрирани в съответствие с Директива 2003/41/ЕО, включително образувания, които отговарят за управлението на такава институция и действат от нейно име, посочени в член 2, параграф 1 от същата директива, както и всяко юридическо лице, установено за целите на инвестирането от подобни институции и действащо единствено и изключително в техен интерес и за дейностите в областта на професионалното пенсионно осигуряване, осъществявани от институциите, посочени в член 3 от Директива 2003/41/ЕО.

(28)

Временната дерогация следва да се прилага и за дейностите в областта на професионалното пенсионно осигуряване, осъществявани от животозастрахователните предприятия, при условие че всички съответни активи и задължения се обособяват, управляват и организират отделно без никаква възможност за трансфер. Тя следва да се прилага и за всички други оправомощени образувания, обект на надзор, които действат единствено в национален мащаб, или за механизми, налични предимно на територията на една държава-членка, само ако тези образувания и механизми са признати от националното законодателство и тяхната основна цел е да осигуряват пенсионни доходи. За прилагането на дерогация към образуванията и механизмите, посочени в настоящото съображение, следва да решава съответният компетентен орган, а за да се осигури съгласуваност, да се премахнат евентуални несъответствия и да се избегнат злоупотреби — да се изисква становището на ЕОЦКП след консултиране с ЕОЗППО. Това би могло да включва образувания и механизми, които не са непременно свързани с пенсионна програма на работодател, но все пак имат за основна цел да предоставят доход при пенсиониране, било на задължителна или на доброволна основа. Примерите биха могли да включват юридически лица, управляващи пенсионни планове на принципа на капиталово финансиране в съответствие с националното право, при условие че те инвестират съгласно принципа на „благоразумния инвеститор“, както и пенсионните планове, сключени пряко от отделни лица, които могат също да бъдат предоставяни от животозастрахователни предприятия. В случаите на пенсионни споразумения, сключени непосредствено от физически лица, освобождаването следва да не обхваща договори за извънборсови деривати, свързани с други животозастрахователни продукти на застрахователя, които нямат за основна цел предоставянето на доход при пенсиониране.

Други примери биха могли да бъдат дейностите по пенсионно осигуряване, осъществявани от застрахователните предприятия, обхванати от Директива 2002/83/ЕО, при условие че всички свързани с тези дейности активи бъдат включени в специален регистър в съответствие с приложението към Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 година относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества (15), както и механизмите за професионално пенсионно осигуряване от страна на застрахователните предприятия, които са основани на колективни трудови договори. Институциите, създадени с цел предоставяне на обезщетение на членове на пенсионни планове в случай на неизпълнение, следва също да се третират като пенсионни планове за целите на настоящия регламент.

(29)

Правилата, приложими спрямо финансовите контрагенти, следва да се прилагат и спрямо нефинансовите контрагенти, когато това е целесъобразно. Известно е, че нефинансовите контрагенти използват договорите за извънборсови деривати, за да се предпазят от търговски рискове, свързани пряко с тяхната търговска дейност или дейността им, свързана с финансовото управление. Следователно, преди да се определи дали нефинансовият контрагент трябва да изпълнява задължението за клиринг, следва да се разгледа целта, поради която нефинансовият контрагент използва договори за извънборсови деривати, и размерът на неговата експозиция в тези инструменти. С цел да се гарантира, че нефинансовите институции разполагат с възможност да изразят становището си относно клиринговите прагове, ЕОЦКП следва, при подготвянето на съответните регулаторни технически стандарти, да проведе открито обществено допитване, като се осигури участието на нефинансови институции. ЕОЦКП следва също така да се допита до всички заинтересовани органи, например Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори, за да се гарантира цялостното отчитане на особеностите на тези сектори. Освен това до 17 август 2015 г. Комисията следва да оцени системното значение на транзакциите на нефинансови дружества в договори за извънборсови деривати в различните сектори, в т.ч. и в енергийния сектор.

(30)

Когато се определя дали даден договор за извънборсови деривати намалява рисковете на нефинансов контрагент, пряко свързани с търговската дейност и дейностите, свързани с финансовото управление, следва надлежно да се отчитат цялостните стратегии за хеджиране и намаляване на риска на този нефинансов контрагент. По-специално следва да се вземе предвид дали даден договор за извънборсови деривати е икономически обоснован с оглед намаляването на рисковете в дейността и управлението на нефинансови контрагенти, когато рисковете са свързани с колебания на лихвени проценти, обменни валутни курсове, равнища на инфлация и цени на суровини.

(31)

Клиринговият праг е много важна величина за всички нефинансови контрагенти. При определянето на клиринговия праг следва да се отчита системното значение на сумата от нетните позиции и експозиции по контрагенти за всеки клас договори за извънборсови деривати. Във връзка с това следва да се положат съответните усилия, за да се признаят методите за намаляване на риска, използвани от нефинансови контрагенти в контекста на тяхната обичайна стопанска дейност.

(32)

Членовете на ЕСЦБ и други институции на държавите-членки, изпълняващи подобни функции, както и други публични институции на Съюза, отговорни за или участващи в управлението на държавен дълг, и Банката за международни разплащания следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент, за да не бъдат ограничавани техните правомощия да изпълняват задачите си от общ интерес.

(33)	Тъй като не всички пазарни участници, които подлежат на задължение за клиринг, могат да станат клирингови членове на ЦК, те следва да могат да получат достъп до ЦК като клиенти или непреки клиенти при определени условия.

(34)

Въвеждането на задължението за клиринг и процесът за определяне на ЦК, които могат да бъдат използвани във връзка с това задължение, могат да доведат до неволно нарушаване на конкуренцията на пазара на извънборсови деривати. Например ЦК може да откаже да осъществи клиринг на транзакции, извършени на определени места за търговия, тъй като ЦК е собственост на конкурентно място за търговия. За да се избегнат дискриминационните практики, ЦК следва да се съгласят да осъществяват клиринг на транзакции, извършени на различни места за търговия, в случай че тези места за търговия отговарят на оперативните и техническите изисквания, определени от ЦК, и без оглед на договорната документация, въз основа на която страните са сключили съответната сделка за извънборсови деривати, при условие че съответната документация отговаря на пазарните стандарти. Местата за търговия следва да предоставят на ЦК търговска информация на прозрачна и недискриминационна основа. Правото на достъп на ЦК до място за търговия следва да включва възможност за механизми, чрез които множество ЦК да използват търговска информация от едно и също място за търговия. Това обаче не следва да води до оперативна съвместимост за клиринга на деривати, нито да предизвиква фрагментация на ликвидността.

(35)

Настоящият регламент следва да не блокира безпристрастния и открит достъп между местата за търговия и ЦК на вътрешния пазар при условията, посочени в настоящия регламент и в регулаторните технически стандарти, разработени от ЕОЦКП и приети от Комисията. Комисията следва да продължи да наблюдава отблизо развитието на пазара на извънборсови деривати и при необходимост да се намесва, за да предотврати появата на нарушения на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар с цел осигуряване на равни конкурентни условия на финансовите пазари.

(36)

В определени области в сектора на финансовите услуги и търговията с договори за деривати могат да съществуват и права на търговска и интелектуална собственост. В случаите, когато такива права на собственост са свързани с продукти или услуги, които са се превърнали във или са оказали влияние върху отраслови стандарти, лицензите следва да са достъпни при пропорционални, справедливи, разумни и недискриминационни условия.

(37)

Необходима е надеждна информация, за да се определят съответните класове договори за извънборсови деривати, които подлежат на задължение за клиринг, праговете и системно значимите нефинансови контрагенти. Ето защо за регулаторни цели е важно да бъдат установени еднообразни изисквания за отчитане на данните за дериватите на равнище ЕС. Освен това е необходимо да се наложи задължение за ретроспективно отчитане във възможно най-голяма степен както за финансовите, така и за нефинансовите контрагенти с цел да се предоставят сравними данни, включително на ЕОЦКП и съответните компетентни органи.

(38)

Вътрешногрупова транзакция е транзакция между две предприятия, които са обект на една и съща пълна консолидация и подлежат на подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска. Те са част от същата институционална защитна схема, посочена в член 80, параграф 8 от Директива 2006/48/ЕО, или, в случая с кредитни институции, свързани с един и същ централен орган, както е посочено в член 3, параграф 1 от същата директива, и двете са кредитни институции или едната е кредитна институция, а другата е централен орган. Договорите за извънборсови деривати могат да бъдат признати в рамките на нефинансови или финансови групи, както и в рамките на групи, съставени както от финансови, така и от нефинансови предприятия, и ако такъв договор се смята за вътрешногрупова транзакция по отношение на единия контрагент, то тогава той следва да се смята за вътрешногрупова транзакция и по отношение на другия контрагент по този договор. Признава се, че вътрешногруповите транзакции могат да бъдат необходими за обединяване на рисковете в рамките на групата и че съответно вътрешногруповите рискове са специфични. Тъй като обвързването на тези транзакции със задължението за клиринг може да намали ефикасността на процесите за управление на вътрешногруповия риск, поради това изключването на вътрешногруповите транзакции от задължението за клиринг може да бъде полезно, при условие че това изключване не увеличава системния риск. В резултат следва да се осигури подходяща размяна на обезпечения вместо клиринг на тези транзакции чрез ЦК, когато това е уместно за намаляване на вътрешногруповите рискове от контрагента.

(39)

Същевременно някои от вътрешногруповите транзакции биха могли да бъдат освободени от задължението за обезпечаване, в някои случаи въз основа на решение на компетентните органи за групата, при условие че нейните процедури за управление на риска са достатъчно надеждни, стабилни и съответстващи на равнището на сложност на транзакцията и няма пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения между контрагентите. Тези критерии, както и процедурите, които контрагентите и съответните компетентни органи трябва да следват при прилагане на освобождаването от задължения, следва да бъдат уточнени в регулаторните технически стандарти, приети съобразно съответните нормативни актове за създаване на ЕНО. Преди разработването на проекти за регулаторни технически стандарти ЕНО следва да изготвят оценка на въздействието на евентуалните им последици за вътрешния пазар, както и за участниците на финансовия пазар, и по-специално за дейностите и структурата на съответните групи. Всички технически стандарти, приложими за размяната на обезпечения във вътрешногрупови транзакции, в т.ч. критериите за освобождаване, следва да отчитат преобладаващите специфики на тези транзакции и съществуващите различия между нефинансовите и финансовите контрагенти, както и техните цели и методи при използването на деривати.

(40)

Счита се, че контрагентите са включени в същата консолидация най-малко когато и двамата контрагенти са включени в консолидация по смисъла на Директива 83/349/ЕИО на Съвета (16) или на Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (17), или по отношение на група, на която главното управление на предприятието майка е в трета държава, в съответствие с общоприетите счетоводни принципи на трета държава, които се считат за еквивалентни на МСФО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1569/2007 на Комисията (18) (или счетоводни стандарти на трета държава, чиято употреба е разрешена в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1569/2007), или когато и двамата са обхванати от същия консолидиран надзор в съответствие с Директива 2006/48/ЕО или с Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19), или по отношение на група, на която главното управление на предприятието майка е в трета държава, под същия консолидиран надзор от страна на компетентния орган на трета държава, който е удостоверен като еквивалентен на органа, ръководен от принципите, установени в член 143 от Директива 2006/48/ЕО или в член 2 от Директива 2006/49/ЕО.

(41)

Важно е участниците на пазара да отчитат всички характеристики на договорите за деривати, които са сключили, в регистрите на транзакции. В резултат на това информацията за рисковете, характерни за пазарите на деривати, ще се съхранява централно и бъде леснодостъпна, наред с другото, за ЕОЦКП, съответните компетентни органи, Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и съответните централни банки от ЕСЦБ.

(42)

Предоставянето на услуги от регистър на транзакции се характеризира с икономии от мащаба, което може да възпрепятства конкуренцията в тази конкретна област. Същевременно налагането на всеобщо изискване за отчетност на участниците на пазара може да повиши стойността на съхраняваната от регистъра на транзакции информация и за трети страни, предоставящи спомагателни услуги, като потвърждаване на транзакции, съпоставяне на транзакции, обслужване при кредитни събития, услуги по съгласуване или компресиране на портфейл. Целесъобразно е да се гарантира, че конкурентните условия в сектора на предоставяните след сключване на сделките услуги в по-широк смисъл няма да бъдат изложени на риск поради евентуален естествен монопол при предоставянето на услуги от регистър на транзакции. Поради тази причина от регистрите на транзакции следва да се изисква да предоставят достъп до съхраняваната от тях информация при безпристрастни, разумни и недискриминационни условия, като се вземат необходимите предпазни мерки за защита на данните.

(43)	За се даде възможност за изчерпателен преглед на пазара и оценка на системния риск, договорите за деривати, преминали клиринг чрез ЦК, както и тези, преминали клиринг не чрез ЦК, следва да бъдат отчитани пред регистрите на транзакции.

(44)	На ЕНО следва да се предоставят адекватни ресурси, за да могат те да изпълняват ефективно задачите, възложени им съгласно настоящия регламент.

(45)

Контрагентите и ЦК, които сключват, изменят или прекратяват договор за деривати, следва да гарантират, че детайлите по договора се отчитат в регистъра на транзакциите. Те следва да могат да възложат подаването на информация за договора на друго образувание. Образуванието или неговите служители, които в съответствие с настоящия регламент отчитат от името на друг контрагент характеристиките на договора за деривати в регистъра на транзакции, не нарушават ограниченията за оповестяване. При подготовката на проекта на регулаторни технически стандарти за отчитане ЕОЦКП следва да вземе предвид напредъка в разработването на уникален код на договора и списъка на изискваните данни за отчитане, посочени в приложение I, таблица 1 от Регламент (ЕО) № 1287/2006 (20) на Комисията за прилагане на Директива 2004/39/ЕО, и да се консултира с други заинтересовани относими органи като Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори.

(46)

Като вземат предвид принципите, определени в съобщението на Комисията за подобряване на санкциониращите разпоредби за сектора на финансовите услуги, и законовите актове на Съюза, приети като последващи действия на същото съобщение, държавите-членки следва да определят правила за санкциите, които да се прилагат при нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент. Държавите-членки следва да прилагат тези санкции по начин, който не намалява ефективността на тези правила. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Те следва да се основават на насоките, приети от ЕОЦКП за насърчаване на конвергенцията и междусекторната последователност на режимите за налагане на глоби във финансовия сектор. Държавите-членки следва да гарантират, че наложените санкции са публично оповестени, когато е целесъобразно, и че докладите за оценка относно ефективността на действащите правила се публикуват редовно.

(47)

В съответствие с настоящия регламент ЦК може да бъде установен във всяка държава-членка. Никоя държава-членка или група държави-членки не следва да бъде подложена на пряка или косвена дискриминация като място за клирингови услуги. Нищо в настоящия регламент не следва да се опитва да ограничава или възпрепятства ЦК от една юрисдикция да осъществява клиринг на продукт, деноминиран във валутата на друга държава-членка или във валутата на трета държава.

(48)

Предоставянето на разрешение на ЦК следва да зависи от минималния размер на първоначалния капитал. Капиталът, включително неразпределената печалба и резервите на ЦК, следва винаги да бъде пропорционален на риска, свързан с дейностите на ЦК, за да се осигури неговата адекватна капитализация срещу риск от контрагента, кредитен, пазарен, операционен, правен и бизнес риск, които не са вече покрити от обособени финансови ресурси, и при необходимост да се осигури организирано преустановяване на дейността или преструктуриране на неговите операции.

(49)

Тъй като с настоящия регламент се въвежда правното задължение за извършване на клиринг чрез определени ЦК за регулаторни цели, особено важно е да бъде гарантирано, че тези ЦК са сигурни и стабилни и че непрекъснато спазват установените с настоящия регламент строги изисквания относно организацията, осъществяването на дейност и пруденциалния надзор. С цел да се осигури еднакво прилагане на настоящия регламент следва изискванията да се прилагат при клиринга на всички финансови инструменти, с които ЦК търгуват.

(50)

За целите на регулирането и хармонизацията е необходимо следователно да се гарантира, че контрагентите използват само ЦК, които спазват установените в настоящия регламент изисквания. Тези изисквания не следва да възпрепятстват държавите-членки да приемат или да продължават да прилагат допълнителни изисквания по отношение на установените на тяхна територия ЦК, включително някои изисквания за лиценз съгласно Директива 2006/48/ЕО. Налагането на подобни допълнителни изисквания обаче не следва да засяга правото на ЦК, получили разрешение в други държави-членки или признати съгласно настоящия регламент, да предоставят клирингови услуги на клирингови членове и техните клиенти, установени в държавата-членка, която въвежда допълнителни изисквания, тъй като тези ЦК не са предмет на допълнителните изисквания и не са длъжни да ги спазват. До 30 септември 2014 г. ЕОЦКП следва да изготви доклад относно въздействието на прилагането на допълнителните изисквания от страна на държави-членки.

(51)

Преките правила относно предоставянето на разрешение и надзора на ЦК представляват важно последствие на задължението за клиринг на договори за извънборсови деривати. Целесъобразно е компетентните органи да запазят отговорност във връзка с всички аспекти на предоставянето на разрешение и надзора на ЦК, включително при проверка дали подалият заявление ЦК спазва изискванията на настоящия регламент и на Директива 98/26/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (21), тъй като тяхната позиция е най-подходяща за ежедневно наблюдение на начина на функциониране на ЦК, редовни прегледи и при необходимост за предприемане на подходящи действия.

(52)

При риск от неплатежоспособност на ЦК фискална отговорност се носи основно от държавата-членка, в която този ЦК е установен. Следователно предоставянето на лиценз и надзорът на този ЦК се извършват от съответния компетентен орган на тази държава-членка. Все пак, тъй като клиринговите членове на ЦК, които може да са установени в различни държави-членки, ще са първите засегнати от неизпълнението на ЦК, е абсолютно задължително всички съответни компетентни органи и ЕОЦКП да участват в процеса на предоставяне на разрешение и надзор. Така ще бъдат избегнати противоречиви национални мерки или практики, а също и пречките за нормалното функциониране на вътрешния пазар. Освен това никакво предложение или действие на член на колегия от надзорници не следва пряко или косвено да подлага на дискриминация държава-членка или група държави-членки като място за клирингови услуги в каквато и да е валута. ЕОЦКП следва да участва във всяка колегия, за да гарантира последователното и правилно прилагане на настоящия регламент. ЕОЦКП следва да привлече компетентните органи от засегнатите държави-членки в процеса на изготвяне на препоръки и решения.

(53)

В светлината на ролята, отредена на колегиите, е важно всички съответни компетентни органи и членовете на ЕСЦБ да участват в изпълнението на задачите на колегиите. Колегията следва да се състои не само от компетентните органи, осъществяващи надзор над ЦК, но и от органите за надзор над образуванията, върху които дейността на този ЦК биха могли да окажат въздействие, а именно определени клирингови членове, места за търговия, оперативно съвместими ЦК и централните депозитари на ценни книжа. Членовете на ЕСЦБ, които отговарят за контрола на ЦК и оперативно съвместимите ЦК, както и членовете, които отговарят за емитирането на валутите на финансовите инструменти, преминаващи клиринг чрез ЦК, следва да могат да участват в колегията. Тъй като образуванията под надзор или контрол ще са установени в ограничен брой държави-членки, където функционира ЦК, за надзора или контрола на няколко от тези образувания може да отговаря един компетентен орган или член на ЕСЦБ. С цел осигуряване на гладко сътрудничество между всички членове на колегията следва да се установят подходящи процедури и механизми.

(54)

След като се приема, че създаването и функционирането на колегията се основава на писмено споразумение между всички нейни членове, и предвид чувствителния характер на въпроса, е уместно да им бъдат предоставени правомощията за определяне на процедурите за вземане на решения на колегията. Следователно подробните правила за процедурите за гласуване следва да са определени с писмено споразумение между всички членове на колегията. Същевременно, за да се намери подходящ баланс между интересите на всички съответни участници на пазара и държавите-членки, колегията следва да гласува в съответствие с общия принцип, че всеки член разполага с един глас, независимо от броя на функциите, които изпълнява съгласно настоящия регламент. За колегиите, съставени от 12 или по-малко членове, с глас следва да разполагат най-много двама членове на колегията от една и съща държава-членка, като всеки гласуващ член следва да разполага с един глас. За колегии, съставени от повече от 12 членове, с глас следва да разполагат най-много трима членове на колегията от една и съща държава-членка, като всеки гласуващ член следва да разполага с един глас.

(55)	Особеното положение на ЦК изисква колегиите да бъдат организирани и да функционират в съответствие с механизмите, специфични за надзора на ЦК.

(56)	Механизмите, предвидени с настоящия регламент, не съставляват прецедент за друго законодателство относно надзора и контрола на инфраструктурите на финансовите пазари, по-специално по отношение на условията за гласуване за отнасяне до ЕОЦКП.

(57)

ЦК не следва да получава лиценз, ако всички членове на колегията, с изключение на компетентните органи на държавата-членка, в която е установен ЦК, достигнат до съвместно становище по взаимно съгласие, че ЦК не следва да получи лиценз. Ако обаче достатъчно мнозинство от членовете на колегията са изразили отрицателно становище и някой от засегнатите компетентни органи, въз основа на това мнозинство от две трети от членовете на колегията, е отнесъл въпроса пред ЕОЦКП, компетентният орган на държавата-членка, в която е установен ЦК, следва да отложи решението си за предоставяне на лиценз до приемането на решение от ЕОЦКП по отношение на съответствието с правото на Съюза. Компетентните органи на държавата-членка, в която е установен ЦК, следва да съобразят решението си с решението на ЕОЦКП. Когато всички членове на колегията, с изключение на органите на държавата-членка, в която е установен ЦК, достигнат до съвместно становище, според което смятат, че изискванията не се изпълнени и че ЦК не следва да получи разрешение, компетентният орган на държавата-членка на установяване на ЦК следва да може да отнесе въпроса пред ЕОЦКП, който да вземе решение по съответствието с правото на Съюза.

(58)

Необходимо е да се подобрят разпоредбите за обмен на информация между компетентните органи, ЕОЦКП и други заинтересовани органи и да се подсилят взаимните задължения за помощ и сътрудничество. Поради нарастващата трансгранична дейност тези органи следва да обменят помежду си необходимата информация за упражняването на своите функции, така че да се гарантира ефективното изпълнение на настоящия регламент, включително в ситуации, в които нарушенията или съмненията за нарушения могат да са от значение за органите на две или повече държави-членки. Обменът на информация изисква строга професионална поверителност на данните. Вследствие широкото въздействие на договорите за извънборсови деривати е важно другите заинтересовани органи, в т.ч. данъчни органи и енергийни регулатори, да имат достъп до информацията, необходима за упражняването на техните функции.

(59)

С оглед на глобалния характер на финансовите пазари ЕОЦКП следва да бъде пряко отговорен за признаването на установените в трети държави ЦК, позволявайки им по този начин да предоставят клирингови услуги в рамките на Съюза, при условие че Комисията е потвърдила еквивалентността между правната и надзорната рамка на третата държава и тази на ЕС и че са изпълнени определени други условия. Следователно ЦК, установен в трета държава, който предоставя клирингови услуги на клирингови членове или места за търговия, установени в Съюза, следва да бъде признат от ЕОЦКП. Въпреки това, за да не се възпрепятства по-нататъшното развитие на дейностите, свързани с управление на трансгранични инвестиции в рамките на Съюза, ЦК от трета държава, който предоставя услуги на клиенти, установени в Съюза, чрез клирингов член, установен в трета държава, не следва да бъде признат от ЕОЦКП. В този контекст, за да се осигурят равни конкурентни условия на глобално равнище и финансова стабилност, особено важни ще бъдат споразуменията с основните международни партньори на Съюза.

(60)

На 16 септември 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие относно необходимостта Съюзът да преследва своите интереси и да насърчава своите ценности по-решително и в дух на взаимност и взаимна изгода в контекста на външните отношения на Съюза, както и да предприема стъпки, наред с другото, за осигуряване на по-голям пазарен достъп за европейските предприятия и задълбочаване на регулаторното сътрудничество с основни търговски партньори.

(61)

Независимо от структурата си на собственост ЦК следва да разполагат с надеждни правила за управление, висш ръководен състав с добра репутация и независими членове на ръководния съвет, независимо от структурата на собствеността. Поне една трета, но не по-малко от двама членове на неговия съвет следва да са независими. Различните правила за управление и структури на собственост на ЦК могат обаче да повлияят на неговата готовност или способност да осъществява клиринг на определени продукти. Ето защо е целесъобразно независимите членове на ръководния съвет и на създадения от ЦК комитет за управление на риска да решават всички потенциални конфликти на интереси в рамките на ЦК. Клиринговите членове и клиентите трябва да бъдат представени по подходящ начин, тъй като решения, взети от ЦК, могат да им оказват въздействие.

(62)	ЦК може да възлага дейности на външни подизпълнители. Основни дейности, свързани с управлението на риска, не следва да бъдат възлагани на външни подизпълнителни, освен ако това е одобрено от компетентния орган.

(63)	Поради това изискванията за участие за ЦК следва да бъдат прозрачни, пропорционални и недискриминационни и да позволяват отдалечен достъп, когато това не излага ЦК на допълнителни рискове.

(64)

Клиентите на клиринговите членове, които извършват клиринг на договорите си за извънборсови деривати чрез ЦК, следва да бъдат добре защитени. Същинското ниво на защита зависи от нивото на отделяне, избрано от тези клиенти. Посредниците следва да отделят своите активи от активите на клиентите си. Ето защо ЦК следва да поддържат актуални и лесно разпознаваеми данни, за да се улесни прехвърлянето на позициите и активите на клиенти на клирингов член, който е в неизпълнение, към платежоспособен клирингов член или, според случая, организираната ликвидация на позициите на клиентите и връщането на излишъка от обезпечението на клиентите. Установените в настоящия регламент изисквания относно отделянето и преносимостта на позициите и активите на клиентите следователно трябва да имат предимство пред всички противоречащи законови, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки, които възпрепятстват страните при изпълнението на тези изисквания.

(65)

ЦК следва да разполага със стабилна рамка за управление на риска с цел контролиране на кредитните, ликвидните, операционните и други рискове, в т.ч. рисковете, които ЦК носи или поражда за други дружества вследствие на взаимозависимостта. ЦК следва да разполага с подходящи процедури и механизми в случай на неизпълнение от страна на клиринговите членове. За да се намали рискът от верижно разпространение на това неизпълнение, ЦК следва да разполага със строги изисквания за участие, да събира подходящи първоначални допълнителни обезпечения, да подържа гаранционен фонд и други финансови резерви за покриването на потенциалните загуби. С цел да се гарантира, че ЦК се ползва от достатъчно ресурси на текущ принцип, той следва да определи минимален размер, под който размерът на гаранционния фонд по принцип не пада. Това обаче не следва да ограничава възможността на ЦК да използва изцяло гаранционния фонд, за да покрие загубите, предизвикани от клирингов член, който е в неизпълнение.

(66)

При установяването на стабилна рамка за управление на риска ЦК следва да отчита своето потенциално рисково и икономическо въздействие върху клиринговите членове и техните клиенти. Въпреки че осъществяването на изключително стабилно управление на риска следва да остане основна цел на ЦК, той може да адаптира характеристиките си към конкретните дейности и рискови профили на клиентите на клиринговите членове и, ако счете за подходящо въз основа на критериите, посочени в регулаторните технически стандарти, които ЕОЦКП ще разработи, може да включи в обхвата на високоликвидните активи, приемани като обезпечение, най-малко парични средства, държавни облигации, облигации с покритие по смисъла на Директива 2006/48/ЕО, подлежащи на съответните намаления, гаранции, изискуеми при първо поискване, предоставяни от член на ЕСЦБ, гаранции на търговски банки при строги условия, по-специално свързани с кредитоспособността на гарант, и капиталовите връзки на гаранта с клиринговите членове на ЦК. Когато е целесъобразно, ЕОЦКП може също да признае златото като актив, който да бъде приет като обезпечение. ЦК следва да може да приема гаранции на търговски банки от нефинансови контрагенти, които изпълняват функциите на клирингови членове при строги условия за управление на риска.

(67)	Стратегиите на ЦК за управление на риска следва да бъдат достатъчно стабилни, за да се избегнат рискове за данъкоплатеца.

(68)

Исканията за допълнителни обезпечения и процентите, с които се намалява стойността на обезпечението, могат да имат проциклично въздействие. Поради това ЦК, компетентните органи и ЕОЦКП следва да приемат мерки за предотвратяване и контролиране на евентуалното проциклично въздействие на възприетите от ЦК процедури за управление на риска, ако това не вреди на устойчивостта и финансовата стабилност на ЦК.

(69)

Управлението на експозициите е ключов елемент от клиринговия процес. За предоставянето на клирингови услуги следва използваните ценови източници да са достъпни и приложими като цяло. Тези ценови източници следва да включват източниците, свързани с индексите, референтни за дериватите или други финансови инструменти.

(70)

Допълнителните обезпечения са първата защитна линия на ЦК. ЦК следва да инвестират получените допълнителни обезпечения по сигурен и благоразумен начин, като полагат специални усилия за осигуряване на подходящата защита на допълнителните обезпечения, за да бъде гарантирано тяхното своевременно връщане на изправните клирингови членове или на оперативно съвместим ЦК, когато събиращият тези допълнителни обезпечения ЦК се намира в неизпълнение.

(71)

От съществено значение за ЦК е достъпът до достатъчно ликвидни средства. Такива ликвидни средства могат да се получават чрез достъп до ликвидни средства на централна банка, до ликвидни средства на кредитоспособна и надеждна търговска банка или от комбинация от двете. Достъпът до ликвидни средства може да бъде вследствие на лиценз, предоставен в съответствие с член 6 от Директива 2006/48/ЕО, или на други подходящи споразумения. При оценяване на адекватността на ликвидните средства, особено при стресови ситуации, ЦК следва да отчита рисковете за получаване на ликвидност, ако се разчита единствено на кредитни линии от търговски банки.

(72)

С „Европейския кодекс на поведение при клиринг и сетълмент“ от 7 ноември 2006 г. бе създадена доброволна рамка за установяване на връзки между ЦК. Секторът на предоставяните след сключване на сделките услуги обаче остана фрагментиран на национално равнище, което оскъпява трансграничните сделки и затруднява хармонизацията. Поради това е нужно да се определят условията за сключване на споразумения за оперативна съвместимост между ЦК, когато тези споразумения не излагат ЦК на рискове, които не са управлявани по подходящ начин.

(73)

Споразуменията за оперативна съвместимост са важни за по-голяма интеграция на следпазарния сектор в рамките на Съюза и затова в тази област следва да бъдат предвидени правила. Тъй като споразуменията за оперативна съвместимост може да изложат ЦК на допълнителни рискове, ЦК следва да са получили лиценз да извършват клиринг в продължение на три години или да са признати в съответствие с настоящия регламент, или да са получили лиценз по предходния национален режим за даване на разрешение, преди компетентните органи да одобрят споразуменията за оперативна съвместимост. Освен това, с оглед на допълнителните усложнения, свързани със споразуменията за оперативна съвместимост между ЦК, осъществяващи клиринг на договори за извънборсови деривати, на настоящия етап е целесъобразно обхватът на споразуменията за оперативна съвместимост да бъде ограничен върху прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар. При все това до 30 септември 2014 г. ЕОЦКП следва да предостави на Комисията отчет относно целесъобразността на разширяването на обхвата върху други финансови инструменти.

(74)	Регистрите на транзакции събират данни за регулаторни цели, които са от значение за органите във всички държави-членки. ЕОЦКП следва да поеме отговорността за регистрацията, отмяната на регистрация и надзора на регистрите на транзакции.

(75)	Тъй като регулаторите, ЦК и другите участници на пазара разчитат на поддържаните от регистрите на транзакции данни, трябва да бъде гарантирано, че тези регистри на транзакции спазват строги изисквания за оперирането със, съхранението и управлението на данните.

(76)	Необходима е прозрачност на цените, таксите и моделите за управление на риска, свързани с предоставяните от ЦК, техните членове и регистрите на транзакции услуги, за да могат участниците на пазара да направят информиран избор.

(77)

За да изпълнява ефективно задълженията си, ЕОЦКП следва да може да изисква, с обикновено искане или с решение, цялата необходима информация от регистрите на транзакции, от свързани трети страни и от трети страни, към които регистрите на транзакции са изнесли оперативни функции или дейности. Ако ЕОЦКП изиска информацията с обикновено искане, лицето, от което се изисква информацията, не е задължено да я предостави, но при доброволен отговор предоставената информация не следва да бъде неточна или подвеждаща. Информацията следва да бъде предоставяна без забавяне.

(78)

Без да се засягат случаите, обхванати от наказателното или данъчното право, компетентните органи, ЕОЦКП, институции или физически или юридически лица, различни от компетентните органи, които получават поверителна информация, следва да я използват единствено при изпълнението на задълженията си и за упражняването на функциите си. Това обаче не следва да пречи на националните институции, които отговарят за предотвратяването, разследването или коригирането на случаи на лошо администриране, да изпълняват своите функции в съответствие с националното право.

(79)	С цел да изпълнява ефективно своите надзорни правомощия ЕОЦКП следва да е в състояние да извършва разследвания и проверки на място.

(80)

ЕОЦКП следва да може да делегира конкретни надзорни задачи на компетентните органи на държавите-членки, например когато дадена надзорна задача изисква познания и опит относно местните условия, които могат да бъдат предоставени по-лесно на национално равнище. ЕОЦКП следва да може да делегира изпълнението на конкретни задачи по разследване и проверки на място. Преди да делегира задачите, ЕОЦКП следва да се консултира със съответния компетентен орган относно подробните условия, свързани с подобно делегиране на задачи, включително относно обхвата на задачата, която ще се делегира, графика за изпълнение на задачата и предоставянето на необходимата информация от и на ЕОЦКП. ЕОЦКП следва да осигури компенсация за компетентните органи, които изпълняват делегирани задачи, в съответствие с регламент за таксите, който предстои да бъде приет от Комисията чрез делегиран акт. ЕОЦКП не следва да може да делегира правомощието по приемане на решения относно регистрация.

(81)	Необходимо е да се гарантира, че компетентните органи могат да изискат от ЕОЦКП да провери дали са изпълнени условията за отмяна на регистрация на даден регистър на транзакции. ЕОЦКП следва да прецени тези искания и да вземе подходящите мерки.

(82)	ЕОЦКП следва да може да налага периодични имуществени санкции с цел регистрите на транзакции да бъдат принудени да прекратят установеното нарушение, да предоставят пълната и вярна информация, изискана от ЕОЦКП, или да допуснат провеждането на разследване или проверка на място.

(83)

ЕОЦКП следва също да може да налага глоби на регистрите на транзакции, ако установи, че са извършили умишлено или поради небрежност нарушение на настоящия регламент. Глобите следва да се налагат в зависимост от тежестта на нарушенията. Нарушенията следва да бъдат разделени в различни групи, за които да бъдат определени специални глоби. За определяне на глобата за конкретно нарушение ЕОЦКП следва да използва двуетапна методология, състояща се от определянето на базов размер, и при необходимост, корекция на този базов размер с определени коефициенти. Основният размер на глобата следва да се определя при отчитане на годишния оборот на съответния регистър на транзакции, а корекциите следва да се правят чрез увеличаване или намаляване на основния размер посредством прилагането на съответните коефициенти съгласно настоящия регламент.

(84)

Настоящият регламент следва да определи коефициенти във връзка с утежняващи или смекчаващи обстоятелства, за да може ЕОЦКП да разполага с необходимите инструменти за определяне на глоба, която е пропорционална на тежестта на извършеното от регистъра на транзакции нарушение, като се отчитат обстоятелствата, при които то е било извършено.

(85)	Преди да вземе решение за налагане на глоба или на периодични финансови санкции, ЕОЦКП следва да даде на лицата, по отношение на които е започнало съответно производство, възможност да бъдат изслушани, за да се спази тяхното право на защита.

(86)	ЕОЦКП следва да се въздържа от налагане на глоби или периодични финансови санкции, когато в резултат от наказателно производство съгласно националното право има влязла в сила предишна оправдателна или осъдителна присъда, основана на същите или на еднакви по същество факти.

(87)

Решенията на ЕОЦКП за налагане на глоби и периодични финансови санкции следва да могат да бъдат изпълнявани принудително и принудителното им изпълнение следва да се урежда от гражданскопроцесуалните норми, които са в сила в държавата, на чиято територия се развива производството. Гражданскопроцесуалните норми следва да не включват наказателнопроцесуални норми, но биха могли да включват административнопроцесуални норми.

(88)

В случай на нарушение, извършено от регистър на транзакции, ЕОЦКП следва да разполага с правомощия да взема редица надзорни мерки, включително мерки, които налагат на регистъра на транзакции да прекрати нарушението, и като крайна мярка — да отмени регистрацията, когато регистърът на транзакции е извършил тежко нарушение или повече от едно нарушение на настоящия регламент. Надзорните мерки следва да се прилагат от ЕОЦКП, като се отчитат естеството и тежестта на нарушението, и следва да са съобразени с принципа на пропорционалност. Преди да вземе решение за надзорни мерки, ЕОЦКП следва да даде възможност на лицата, срещу които има открито производство, да бъдат изслушани, за да се спази тяхното право на защита.

(89)

От съществено значение е държавите-членки и ЕОЦКП да защитават правото на физическите лица на поверителност при обработката на лични данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (22) и с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (23).

(90)

Важно е да се осигури международната конвергенция на изискванията за ЦК и регистрите на транзакции. В настоящия регламент се спазват съществуващите препоръки, разработени от Комитета по плащания и системи за сетълмент (КПСС) и Международната организация за контрол на ценните книжа (МОКЦК), като се отчита, че принципите на КПСС—МОКЦК за инфраструктурата на финансовите пазари, включително ЦК, бяха установени на 16 април 2012 г. Той създава рамка на Съюза за безопасното функциониране на ЦК. ЕОЦКП следва да отчита съществуващите стандарти и бъдещото им развитие, когато подготвя или предлага да се преразгледат регулаторните технически стандарти и предвидените в регламента насоки и препоръки.

(91)

Правомощията да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) следва да бъдат делегирани на Комисията по отношение на изменението на списъка с образувания, които са изключени от обхвата на настоящия регламент, допълнителни процедурни правила, свързани с налагането на глоби или периодични финансови санкции, включително разпоредби относно правото на защита, сроковете, събирането на глоби или периодични финансови санкции и давностните срокове за налагането и принудителното изпълнение на финансови санкции или глоби; мерки за изменение на приложение II с цел отчитане на настъпили тенденции на финансовите пазари; допълнително уточняване на вида на таксите, услугите, за които се дължат такси, размера на таксите и начина на тяхното плащане. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и навременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(92)

С цел да се осигури последователно хармонизиране на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема проекта на ЕНО за регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, № (ЕС) 1094/2010 и № (ЕС) 1095/2010 за прилагането на раздел В, точки 4—10 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО за целите на настоящия регламент и за да конкретизира: договорите за извънборсови деривати, за които се смята, че оказват пряко, значимо и предвидимо въздействие в рамките на Съюза или случаите, когато е необходимо или подходящо да се предотврати заобикалянето на разпоредба от настоящия регламент; видовете непреки договорни споразумения, които отговарят на условията, посочени в настоящия регламент; класовете договори за извънборсови деривати, които следва да подлежат на задължение за клиринг, датата или датите, от които задължението за клиринг поражда действие, включително поетапно влизане в сила при категориите контрагенти, за които се прилага задължението за клиринг, и минималния остатъчен срок до падежа на договорите за извънборсови деривати, сключени или подновени преди датата, на която задължението за клиринг поражда действие; техническите детайли, които следва да бъдат включени в уведомление до ЕОЦКП от страна на компетентен орган относно издадено от него разрешение на ЦК да извърши клиринг на клас от договори за извънборсови деривати; особени класове договори за извънборсови деривати, степента на стандартизация на договорните условия и оперативните процеси, обема и ликвидността, и наличието на безпристрастна, надеждна и общоприета ценова информация; техническите детайли, които следва да бъдат включени в регистъра на ЕОЦКП на класовете договори за извънборсови деривати, подлежащи на задължението за клиринг; техническите детайли и видовете отчети за различните класове деривати; критерии за определяне на договорите за извънборсови деривати, за които обективно може да се измери, че намаляват рисковете, пряко свързани с търговската дейност или дейността във връзка с финансирането на операциите, и стойностите на клиринговите прагове, процедурите и механизмите, свързани с техниките за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез ЦК; процедурите за управление на риска, включително изискваните нива и вид обезпечения и споразумения за обособяването им и изискваното ниво на капитал; понятието „фрагментиране на ликвидността“; изисквания относно капитала, неразпределената печалба и резервите на ЦК; минималното съдържание на правилата и механизмите за управление на ЦК; техническите детайли за данните и информацията, които ЦК следва да съхраняват; минималното съдържание и изисквания към политиките на ЦК за непрекъснатост на стопанската дейност и към плана за възстановяване при катастрофални събития; подходящия процент и времевия хоризонт за периода на ликвидация и изчисляването на променливостта за минали периоди, които следва да се вземат предвид за различните класове финансови инструменти, като се отчита целта за намаляване на процикличното действие и условията, при които практиките на изчисляване на допълнителни обезпечения могат да се прилагат; рамката за определяне на неблагоприятни, но приемливи пазарни условия, които следва да се използват при определяне на размера на гаранционния фонд и ресурсите на ЦК; методологията за изчисляване и поддържане на размера на собствените ресурси на ЦК; вида обезпечение, което може да се смята за високоликвидно, като например парични средства, злато, държавни и висококачествени корпоративни облигации, обезпечени облигации, и процентите, с които се отбива от пазарната стойност на обезпечението, както и условията, при които гаранции от търговски банки могат да бъдат приемани като обезпечение; финансовите инструменти, които могат да се смятат за високоликвидни с минимален кредитен и пазарен риск, споразумения с висока степен на сигурност и граници на концентрация; видовете стрес тестове, които да бъдат извършвани от ЦК за различните класове финансови инструменти и портфейли, участието на клирингови членове или други страни в тестовете, честотата и момента на извършване на тестовете и основната информация, която ЦК следва да оповестява относно своя модел за управление на рисковете и за допусканията, използвани при извършване на стрес тестовете; техническите детайли относно заявленията до ЕОЦКП за регистрация на регистри на транзакции; честотата и техническите детайли, в които регистрите на транзакции следва да оповестяват информация, свързана със съвкупните позиции за всеки клас договори за извънборсови деривати; и оперативните стандарти, необходими за агрегиране и сравняване на данните между регистрите на транзакции.

(93)	Всяко задължение, произтичащо от настоящия регламент, което предстои да бъде въведено чрез делегирани актове или актове за изпълнение, приети съгласно член 290 или член 291 от ДФЕС, следва да се разбира като приложимо само от датата, на която тези актове пораждат действие.

(94)	В рамките на разработването на технически насоки и регулаторни технически стандарти, и по-специално при установяването на клиринговия праг за нефинансови контрагенти съгласно настоящия регламент ЕОЦКП следва да провежда публични изслушвания на пазарните участници.

(95)

С цел осигуряване на еднообразни условия за прилагане на настоящия регламент на Комисията следва да бъдат поверени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (24).

(96)

Комисията следва да наблюдава и преценява необходимостта от подходящи мерки за осигуряване на съгласувано и ефективно прилагане и разработване на подзаконови разпоредби, стандарти и практики, попадащи в обхвата на настоящия регламент, като взема предвид резултатите от работата на съответните международни форуми.

(97)

С оглед на правилата във връзка със системите за оперативна съвместимост бе счетено за целесъобразно да бъде изменена Директива 98/26/ЕО, за да се защитят правата на системния оператор, предоставящ обезпечение на приемащ системен оператор, при процедура по несъстоятелност, открита срещу този приемащ системен оператор.

(98)

За да се улеснят ефективният клиринг, съхранението на данни, сетълментът и плащането, ЦК и регистрите на транзакции следва да включват в своите процедури за комуникация с участниците и пазарните инфраструктури, с които имат интерфейс, съответните международни процедури за комуникация и стандарти за изпращане на съобщения и референтни данни.

(99)

Тъй като целите на настоящия регламент, по-точно установяване на еднообразни изисквания по отношение на договорите за извънборсови деривати и за изпълнението на дейностите на ЦК и регистрите на транзакции, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради обхвата на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и приложно поле

1. С настоящия регламент се установяват изисквания за клиринг и двустранно управление на риска за договорите за извънборсови деривати, изисквания за отчитане за договори за деривати и единни изисквания за изпълнението на дейностите на централните контрагенти (ЦК) и регистрите на транзакции.

2. Настоящият регламент се прилага за ЦК и техните клирингови членове, финансовите контрагенти и регистрите на транзакции. Той се прилага и за нефинансовите контрагенти и местата за търговия, когато това е предвидено.

3. Дял V от настоящия регламент се прилага само за прехвърлимите ценни книжа и инструментите на паричния пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 18, букви а) и б) и точка 19 от Директива 2004/39/ЕО.

4. Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

а)	членовете на ЕСЦБ и други институции на държавите-членки, изпълняващи аналогични функции, както и други публични институции на Съюза, отговорни за или участващи в управлението на държавния дълг;

б)	Банката за международни разплащания.

5. С изключение на задължението за отчитане съгласно член 9, настоящият регламент не се прилага за следните образувания:

а)	многостранните банки за развитие, изброени в приложение VI, част 1, раздел 4.2 от Директива 2006/48/ЕО;

б)	образуванията в публичния сектор по смисъла на член 4, точка 18 от Директива 2006/48/ЕО, собственост на централни правителства и изрично гарантираните от централните правителства;

в)	Европейския инструмент за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност.

6. На Комисията се предоставят правомощията за приемане на делегирани актове съгласно член 82 за изменение на списъка, съдържащ се в параграф 4 от настоящия член.

За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от 17 ноември 2012 г. доклад, в който се оценява международното третиране на публични органи, отговорни за или участващи в управлението на държавния дълг и на централните банки.

В доклада се включва сравнителен анализ на третирането на тези органи и на централните банки в правната рамка на значителен брой трети държави, включително поне трите най-важни юрисдикции по отношение на обема на търгуваните договори и стандартите за управление на риска, приложими към транзакции с деривати, сключени от тези органи и от централните банки в тези юрисдикции. Ако докладът заключи, че е необходимо, особено по отношение на сравнителния анализ, освобождаване на монетарните задължения на тези централни банки на трети държави от задължението за клиринг и отчетност, Комисията ги добавя в списъка, установен в параграф 4.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)	„ЦК“ означава юридическо лице, което посредничи между страните по договори, търгувани на един или повече финансови пазари, действайки като купувач по отношение на всеки продавач и като продавач по отношение на всеки купувач;

2)	„регистър на транзакции“ означава юридическо лице, което централизирано събира и поддържа данни за деривати;

3)	„клиринг“ означава процесът на установяване на позиции, включително изчисляването на нетните задължения, и гарантиране на наличността на финансови инструменти, парични средства или и на двете с цел обезпечаване на експозициите, възникнали в резултат на тези позиции;

„място за търговия“ означава система, администрирана от инвестиционен посредник или от пазарен оператор съгласно определенията в член 4, параграф 1, точки 1 и 13 от Директива 2004/39/ЕО, които не са системни интернализатори в рамките на определението в член 4, параграф 1, точка 7, която обединява интереси за покупка или продажба на финансови инструменти в системата по начин, който води до сключване на договор в съответствие с дялове II и III от същата директива;

5)	„деривати“ или „договор за деривати“означава финансов инструмент, посочен в раздел В, точки 4—10 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО и приложен съгласно членове 38 и 39 от Регламент (ЕО) № 1287/2006;

6)	„клас деривати“ означава подгрупа от деривати, които имат еднакви и основни характеристики, включително най-малко връзката с базовия актив, типа на базовия актив и валутата на номинала. Деривати, принадлежащи към един и същ клас, могат да имат различен срок до падежа;

„извънборсов дериват“ или „извънборсов договор за дериват“ означава договор за дериват, чието изпълнение не се извършва на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО или на пазар в трета държава, считан за еквивалентен на регулиран пазар съгласно член 19, параграф 6 от Директива 2004/39/ЕО;

„финансов контрагент“ означава инвестиционен посредник с разрешение съгласно Директива 2004/39/ЕО, кредитна институция с разрешение съгласно Директива 2006/48/ЕО, застрахователно предприятие с разрешение съгласно Директива 73/239/ЕИО, животозастрахователно предприятие с разрешение съгласно Директива 2002/83/ЕО, презастрахователно предприятие с разрешение съгласно Директива 2005/68/ЕО, предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и, където е уместно, неговото управително дружество с разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО, институция за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на член 6, буква а) от Директива 2003/41/ЕО и фонд за алтернативни инвестиции, управляван от лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, получили разрешение или регистрирани съгласно Директива 2011/61/ЕС;

9)	„нефинансови контрагенти“ означава установени в Съюза предприятия, различни от образуванията, посочени в точки 1 и 8;

10)

„пенсионен план“ означава:

а)

институции за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на член 6, буква а) от Директива 2003/41/ЕО, включително оправомощените образувания, които отговарят за управлението на такива институции и които действат от тяхно име, както е посочено в член 2, параграф 1 от същата директива, както и юридически лица, създадени за целите на инвестирането от подобни институции и действащи единствено и изключително в техен интерес;

б)	дейностите в областта на професионалното пенсионно осигуряване на институциите, посочени в член 3 от Директива 2003/41/ЕО;

в)

дейностите в областта на професионалното пенсионно осигуряване, осъществявани от животозастрахователните предприятия, обхванати от Директива 2002/83/ЕО, при условие че всички активи и задължения, съответстващи на дейността, се обособяват, управляват се и се организират отделно от другите дейности на застрахователното предприятие, без никаква възможност за прехвърляне;

г)

други оправомощени и подлежащи на надзор образувания или договорености, които действат единствено в национален мащаб, при условие че:

i)	са признати от националното законодателство; и

ii)	основната им цел е да осигуряват пенсионни плащания;

11)	„кредитен риск от контрагента“ означава рискът от неизпълнение от страна на контрагента преди окончателния сетълмент на паричните потоци по транзакцията;

12)	„споразумение за оперативна съвместимост“ означава споразумение между два или повече ЦК за междусистемно извършване на транзакции;

13)	„компетентен орган“ означава компетентният орган в законодателството, посочено в точка 8 от настоящия член, компетентният орган, посочен в член 10, параграф 5, или органът който се определя от всяка държава-членка съгласно член 22;

14)	„клирингов член“ означава предприятие, което участва в ЦК и което е отговорно за изпълнението на финансовите задължения, произтичащи от това участие;

15)	„клиент“ означава предприятие, намиращо се в договорни отношения с клирингов член на ЦК, вследствие на което това предприятие може да осъществява клиринг на своите транзакции с този ЦК;

16)	„група“ означава групата от предприятия, състояща се от предприятие майка и неговите дъщерни предприятия по смисъла на членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО, или групата от предприятия, посочена в член 3, параграф 1 и член 80, параграфи 7 и 8 от Директива 2006/48/ЕО;

17)	„финансова институция“ означава предприятие, различно от кредитната институция, чиято основна дейност е да придобива активи или да извършва една или повече от дейностите, посочени в точки от 2 до 12 от приложение I към Директива 2006/48/ЕО;

18)

„финансова холдингова компания“ означава финансова институция, чиито дъщерни предприятия са изключително или главно кредитни институции или финансови институции, като поне едно от тези дъщерни предприятия е кредитна институция и което не е смесена финансова холдингова компания по смисъла на член 2, параграф 15 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници, принадлежащи към един финансов конгломерат (25);

19)	„предприятие за спомагателни услуги“ означава предприятие, чиято основна дейност включва притежаване или управление на собственост, управление на услуги за обработка на информация или друга подобна дейност, която е спомагателна за основната дейност на една или повече кредитни институции;

20)

„квалифицирано дялово участие“ означава всяко пряко или непряко дялово участие в ЦК или регистър на транзакции, което представлява поне 10 % от капитала или от правата на глас по смисъла на членове 9 и 10 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар (26), като се отчитат условията за тяхното сумиране, предвидени в член 12, параграфи 4 и 5 от същата директива, или което прави възможно упражняването на значително влияние над ръководството на ЦК, в който е това дялово участие;

21)	„предприятие майка“ означава предприятие майка съгласно описанието в членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО;

22)	„дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие съгласно описанието в членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО, включително дъщерно предприятие на дъщерно предприятие на основното предприятие майка;

23)	„контрол“ означава връзка между предприятие майка и дъщерно предприятие съгласно описанието в член 1 от Директива 83/349/ЕИО;

24)

„тесни връзки“ означава ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са свързани чрез:

а)	участие чрез притежаването, пряко или чрез контрол, на 20 % или повече от правата на глас или капитала на дадено предприятие; или

б)	контрол или подобна връзка между всяко физическо или юридическо лице и предприятие или дъщерно предприятие на дъщерно предприятие се счита също за дъщерно предприятие на предприятието майка, което е начело на тези предприятия.

Ако две или повече физически или юридически лица са постоянно свързани с едно и също лице чрез контрол, се счита също, че между тях съществува тясна връзка.

25)

„капитал“ означава записан капитал по смисъла на член 22 от Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (27), доколкото същият е бил внесен, включително сметките за премийни резерви. Той напълно покрива загубите, възникнали при обичайната дейност, и при несъстоятелност или ликвидация има ред след всички останали вземания;

26)

„резерви“ са резерви по смисъла на член 9 от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове предприятия (28), както и печалбите и загубите, пренесени в резултат на прилагането на окончателните печалби или загуби;

27)	„ръководен съвет“ е управителният или надзорният съвет, или и двата в съответствие с националното дружествено право;

28)

„независим член на ръководния съвет“ е член на ръководния съвет, който не е в делови, семейни или други отношения, водещи до конфликт на интереси със съответния ЦК, или акционерите с контролиращо участие, или с клиринговите членове, или тяхното ръководство, и който не е имал такива отношения през петте години, предшестващи неговото участие в съвета;

29)	„висш ръководен състав“ е лицето или лицата, които ефективно ръководят дейността на ЦК или регистъра на транзакциите, и изпълнителният член или членове на ръководния съвет.

Член 3

Вътрешногрупови транзакции

1. По отношение на нефинансов контрагент вътрешногрупова транзакция е договор за извънборсови деривати, сключен с друг контрагент, който е част от същата група, при условие че двамата контрагенти са обект на една и съща пълна консолидация и подлежат на подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска и че този контрагент е установен в Съюза или, ако е установен в трета държава, Комисията е приела акт за изпълнение съгласно член 13, параграф 2 по отношение на същата трета държава.

2. По отношение на финансов контрагент вътрешногрупова транзакция е всяко едно от следните:

а)

договор за извънборсови деривати, сключен с друг контрагент, който е част от същата група, при условие че са спазени следните условия:

i)	финансовият контрагент е установен в Съюза или, ако е установен в трета държава, Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член 13, параграф 2 по отношение на същата трета държава;

ii)	другият контрагент е финансов контрагент, финансово холдингово дружество, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, подлежащи на съответни пруденциални изисквания;

iii)	двата контрагента са обект на една и съща пълна консолидация; и

iv)	двата контрагента са обект на подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска;

б)	договор за извънборсови деривати, сключен с друг контрагент, когато и двата контрагента са част от една и съща институционална защитна схема, посочена в член 80, параграф 8 от Директива 2006/48/ЕО, при условие че е изпълнено условието в буква а), подточка ii) от настоящия параграф;

в)	договор за извънборсови деривати, сключен между кредитни институции, свързани с един и същ централен орган, или между такава кредитна институция и централния орган, както е посочено в член 3, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО; или

г)

договор за извънборсови деривати, сключен с нефинансов контрагент, който е част от същата група, при условие че двамата контрагенти са обект на една и съща пълна консолидация и подлежат на подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска и че този контрагент е установен в юрисдикция в Съюза или в трета държава, за която Комисията е приела акт за изпълнение, както е посочено в член 13, параграф 2 по отношение на същата трета държава.

3. За целите на настоящия член се приема, че контрагентите са включени в същата консолидация, когато и двата контрагента са или:

а)

включени в консолидация съгласно Директива 83/349/ЕИО или международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002, или, във връзка с група, чието предприятие майка е със седалище в трета държава съгласно общоприетите счетоводни принципи на трета държава, определени като еквивалентни на МСФО, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1569/2007 (или счетоводните стандарти на трета държава, чието използване е позволено съгласно член 4 от същия регламент); или

б)

обхванати от същия консолидиран надзор съгласно Директива 2006/48/ЕО или Директива 2006/49/ЕО или, във връзка с група, чието предприятие майка е със седалище в трета държава, същия консолидиран надзор от компетентен орган на трета държава, потвърден като еквивалентен на уреждания от принципите, установени в член 143 от Директива 2006/48/ЕО или в член 2 от Директива 2006/49/ЕО.

ДЯЛ II

КЛИРИНГ, ОТЧЕТНОСТ И НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА НА ИЗВЪНБОРСОВИТЕ ДЕРИВАТИ

Член 4

Задължение за клиринг

1. Контрагентите извършват клиринг на всички договори за извънборсови деривати, спадащи към клас деривати, за които се отнася задължението за клиринг в съответствие с член 5, параграф 2, когато тези договори отговарят на двете посочени по-долу условия:

а)

били са сключени по един от следните начини:

i)	между два финансови контрагента;

ii)	между финансов контрагент и нефинансов контрагент, който отговаря на условията, посочени в член 10, параграф 1, буква б);

iii)	между два нефинансови контрагента, които отговарят на условията, посочени в член 10, параграф 1, буква б);

iv)	между финансов контрагент или нефинансов контрагент, който отговаря на условията, посочени в член 10, параграф 1, буква б), и образувание, установено в трета държава, за което би съществувало задължение за клиринг, ако е било установено в Съюза; или

между две образувания, установени в една или няколко трети държави, които биха били обект на задължението за клиринг, ако бяха установени в Съюза, при условие че договорът оказва пряко, значително и предвидимо въздействие в рамките на Съюза или в случай че такова задължение е необходимо или подходящо за предотвратяване на избягването на която и да било от разпоредбите на настоящия регламент; и

б)

се сключват или подновяват или:

i)	на датата, на която задължението за клиринг поражда действие или след нея; или

ii)

на датата на уведомяване или след нея, както е посочено в член 5, параграф 1, но преди датата, на която задължението за клиринг поражда действие, ако договорите имат остатъчен срок до падежа, който е по-дълъг от минималния остатъчен срок до падежа, определен от Комисията в съответствие с член 5, параграф 2, буква в).

2. Без да се засягат техниките за намаляване на риска съгласно член 11, договорите за извънборсови деривати, които са вътрешногрупови транзакции, описани в член 3, не подлежат на задължението за клиринг.

Освобождаването, предвидено в първа алинея, се прилага единствено:

а)

ако два контрагента, установени в Съюза и принадлежащи към същата група, първо са уведомили в писмен вид своите съответни компетентни органи, че възнамеряват да се ползват от освобождаването за сключените помежду им договори за извънборсови деривати. Уведомяването се извършва не по-малко от 30 календарни дни преди използването на изключението. В рамките на 30 календарни дни след получаването на уведомлението компетентните органи могат да възразят срещу ползването на това освобождаване, ако транзакциите между контрагентите не отговарят на условията, посочени в член 3, без да се нарушава правото на компетентните органи да възразят след изтичането на 30-дневния срок, ако тези условия вече не са изпълнени. Ако между компетентните органи има разногласия, ЕОЦКП може в съответствие с правомощията си по член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 да им съдейства да постигнат споразумение;

б)

за договори за извънборсови деривати между два контрагента, принадлежащи към същата група и установени в държава-членка и трета държава, ако на контрагента, установен в Съюза, е било разрешено да приложи освобождаването от компетентния му орган в рамките на 30 календарни дни, след като е бил уведомен от контрагента, установен в Съюза, при условие че условията по член 3 са изпълнени. Компетентният орган уведомява ЕОЦКП за това решение.

3. Договорите за извънборсови деривати, които подлежат на задължението за клиринг съгласно параграф 1, подлежат на клиринг чрез ЦК, който е получил разрешение съгласно член 14 или е признат съгласно член 25 да извършва клиринг на този клас извънборсови деривати и който е в списъка на регистъра в съответствие с член 6, параграф 2, буква б).

За тази цел контрагентът следва да е клирингов член, клиент или да сключва непреки споразумения за клиринг с клирингов член, при условие че тези споразумения не увеличават риска на контрагента и гарантират, че активите и позициите на контрагента се ползват от защита с еквивалентен ефект на посочената в членове 39 и 48.

4. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които се определят договорите, за които се счита, че имат пряко, значимо и предвидимо въздействие в рамките на Съюза или случаите, когато е необходимо или подходящо да се предотврати избягването на която и да било от разпоредбите на настоящия регламент съгласно параграф 1, буква а), подточка v), както и видовете непреки договорни споразумения, които отговарят на условията по параграф 3, втора алинея.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

На Комисията се делегира правомощието за приемане на посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 5

Процедура по задължението за клиринг

1. Когато компетентен орган предоставя разрешение на ЦК за осъществяване на клиринг на даден клас извънборсови деривати съгласно член 14 или 15, той незабавно уведомява ЕОЦКП за това разрешение.

За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи техническите детайли, които да бъдат включени в уведомленията, посочени в първа алинея.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

На Комисията се делегира правомощие за приемане на посочените във втора алинея регулаторни технически стандарти съгласно членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

2. В рамките на шест месеца след получаване на уведомление в съответствие с параграф 1 или след завършване на процедурата по признаването, посочена в член 25, ЕОЦКП, след като проведе публична консултация и след като се консултира с ЕССР и по целесъобразност с компетентните органи на трети държави, разработва и предоставя за одобрение от Комисията проекти на регулаторни технически стандарти, в които се уточняват:

а)	класът извънборсови деривати, който следва да подлежи на задължението за клиринг, посочено в член 4;

б)	датата(ите), на която(ито) задължението за клиринг поражда действие, включително всяко поетапно изпълнение и категориите контрагенти, подлежащи на това задължение; и

в)	минималният остатъчен срок до падежа на договорите за извънборсови деривати съгласно член 4, параграф 1, буква б), подточка ii).

На Комисията се делегира правомощие за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

3. ЕОЦКП по своя собствена инициатива, след като проведе публична консултация и след като се консултира с ЕССР и по целесъобразност с компетентните органи на трети държави, определя в съответствие с критериите, изложени в параграф 4, букви а), б) и в), и съобщава на Комисията класовете деривати, които следва да подлежат на задължението за клиринг по член 4, но за които ЦК все още не е получил разрешение.

След уведомлението ЕОЦКП публикува покана за разработване на предложения за клиринг на тези класове деривати.

4. С общата цел за намаляване на системния риск, проектите на регулаторни технически стандарти за частта, посочена в параграф 2, буква а), вземат предвид следните критерии:

а)	степента на стандартизация на договорните условия и оперативните процеси за съответния клас извънборсови деривати;

б)	обема и ликвидността на съответния клас извънборсови деривати;

в)	наличността на безпристрастна, надеждна и общоприета ценова информация в съответния клас извънборсови деривати.

При изготвянето на тези проекти на регулаторни технически стандарти ЕОЦКП може да вземе предвид взаимосвързаността между контрагентите, използващи съответните класове извънборсови деривати, предвижданото въздействие върху равнищата на кредитния риск от контрагента между контрагентите, както и отражението върху конкуренцията в рамките на Съюза.

За да осигури последователно прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които допълнително се определят критериите, посочени в букви а), б) и в) от първата алинея.

ЕОЦКП представя на Комисията посочените проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

На Комисията се делегира правомощието за приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в третата алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

5. Проектите на регулаторни технически стандарти за частта, посочена в параграф 2, буква б), отчитат следните критерии:

а)	очаквания обем на съответния клас извънборсови деривати;

б)	дали повече от един ЦК вече осъществяват клиринг на един и същ клас извънборсови деривати;

в)	способността на съответните ЦК да обработят очаквания обем и да осъществят управление на риска, произтичащ от клиринга на съответния клас извънборсови деривати;

г)	вида и броя контрагенти, които са активни и се очаква да бъдат активни на пазара на съответния клас извънборсови деривати;

д)	срока, необходим на контрагента, подлежащ на задължението за клиринг, за да въведе механизми за клиринг на своите договори за извънборсови деривати чрез ЦК;

е)	управлението на риска и правния и оперативния капацитет на кръга от контрагенти, които са активни на пазара на съответния клас извънборсови деривати и които биха попаднали в обхвата на задължението за клиринг по силата на член 4, параграф 1.

6. Ако даден клас договори за извънборсови деривати вече не разполага с ЦК, на който е дадено разрешение или е признат за извършване на клиринг на тези договори съгласно настоящия регламент, той вече не подлежи на задължението за клиринг по член 4 и се прилага параграф 3 от настоящия член.

Член 6

Публичен регистър

1. ЕОЦКП създава, поддържа и актуализира публичен регистър за правилното и недвусмислено определяне на класовете извънборсови деривати, които подлежат на задължението за клиринг. Публичният регистърът е на разположение на уебсайта на ЕОЦКП.

2. Регистърът включва:

а)	класовете деривати, които подлежат на задължението за клиринг съгласно член 4;

б)	ЦК, които са получили разрешение или са признати за целите на задължението за клиринг.

в)	датите, от които задължението за клиринг влиза в сила, включително всяко поетапно изпълнение;

г)	класовете деривати, определени от ЕОЦКП в съответствие с член 5, параграф 3;

д)	минималния остатъчен срок до падежа на договорите за деривати, посочени в член 4, параграф 1, буква б), подточка ii);

е)	ЦК, за които ЕОЦКП е уведомен от компетентния орган за целите на задължението за клиринг, и датата на уведомяване за всяко от двете.

3. Когато ЦК вече не притежава разрешение или не е признат съгласно настоящия регламент да извършва клиринг на даден клас деривати, ЕОЦКП незабавно го заличава от публичния регистър във връзка с този клас деривати.

4. За да се осигури последователно прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработи проекти на регулаторни технически стандарти, за да уточни техническите детайли, които се включват в посочения в параграф 1 публичен регистър.

ЕОЦКП представя на Комисията всички такива проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

На Комисията се делегират правомощия за приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 7

Достъп до ЦК

1. ЦК, който е получил разрешение за клиринг на договори за извънборсови деривати, приема да извърши клиринга на такива договори на недискриминационна и прозрачна основа, независимо от мястото за търговия.

ЦК може да изиска мястото за търговия да отговаря на оперативните и техническите изисквания, определени от ЦК, включително изискванията за управление на риска.

2. ЦК приема или отказва официално искане за достъп от място за търговия в рамките на три месеца от такова искане.

3. Когато ЦК отказва достъп съгласно параграф 2, той предоставя на мястото за търговия всички основания за отказа.

4. Освен ако компетентният орган на мястото за търговия и този на ЦК откажат достъп, ЦК предоставя при условията на втора алинея достъп в рамките на три месеца от решението, приемайки официалното искане от мястото за търговия в съответствие с параграф 2.

Компетентният орган на мястото за търговия и този на ЦК могат да откажат достъп до ЦК след официално искане от мястото за търговия единствено ако такъв достъп би застрашил безпрепятственото и нормално функциониране на пазарите или би имал неблагоприятно въздействие върху системния риск.

5. В случай на несъгласие между компетентните органи ЕОЦКП решава всички спорове между компетентните органи в съответствие със своите правомощия по член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 8

Достъп до място за търговия

1. По искане на ЦК местата за търговия предоставят търговска информация на недискриминационна и прозрачна основа на всеки ЦК, който е получил разрешение да извърши клиринг на договори за извънборсови деривати, търгувани на това място за търговия.

2. Когато искане за достъп до място за търговия е било официално подадено до място за търговия от ЦК, мястото за търговия отговаря на ЦК в срок от три месеца.

3. Ако мястото за търговия откаже достъп, то уведомява подробно ЦК и излага изчерпателно мотивите си.

4. Без да се засяга решението на компетентните органи на мястото за търговия и на ЦК, мястото за търговия осигурява достъп в срок от три месеца от получаване на положителен отговор на искането за достъп.

ЦК получава достъп до мястото за търговия само когато за този достъп не е необходима оперативна съвместимост и не се застрашава безпрепятственото и нормално функциониране на пазарите, по-конкретно в резултат на фрагментация на ликвидността, и когато мястото за търговия е осигурило подходящи механизми за предотвратяване на такава фрагментация.

5. За да се осигури последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, уточняващи понятието фрагментация на ликвидността.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

Член 9

Задължение за отчетност

1. Контрагентите и ЦК осигуряват отчитане на данните за всеки сключен от тях договор за деривати, както и за всяка промяна или прекратяване на договор, пред регистъра на транзакции, регистриран в съответствие с член 55 или признат в съответствие с член 77. Данните се отчитат не по-късно от първия работен ден след деня на сключването, промяната или прекратяването на договора.

Задължението за отчетност се прилага за договори за деривати, които:

а)	са сключени преди.16 август 2012 г. и чието изпълнение не е приключило към същата дата;

б)	се сключват на или след 16 август 2012 г.

Контрагент или ЦК, за който се прилага задължението за отчетност, може да делегира отчитането на данните по договора за деривати.

Контрагентите и ЦК правят необходимото да няма дублиране при отчитането на данните по сключените от тях договори за деривати.

2. Контрагентите водят отчетност за всички договори за деривати, които са сключили, и за всяко изменение за срок от най-малко пет години след приключването на договора.

3. В случай че няма на разположение регистър на транзакции, който да регистрира данните по договор за деривати, контрагентите и ЦК гарантират, че тези данни се отчитат пред ЕОЦКП.

В този случай ЕОЦКП гарантира, че всички имащи отношение образувания, посочени в член 81, параграф 3, имат достъп до всички данни по договори за деривати, необходими за изпълнението на съответните им отговорности и мандати.

4. Счита се, че ЦК, който отчита характеристиките на договор за деривати пред регистъра на транзакции или пред ЕОЦКП, или образувание, което отчита тези характеристики от името на контрагент или на ЦК, не нарушава ограниченията за оповестяване на информация, наложени по силата на договора или на законодателни, регулаторни или административни разпоредби.

Отчитащото образувание или неговите ръководители или служители не са отговорни за последствията от това оповестяване.

5. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва регулаторни технически стандарти за уточняване на характеристиките и вида на отчетите, посочени в параграфи 1 и 3, за различните класове деривати.

Докладите, посочени в параграфи 1 и 3, уточняват най-малко:

а)	страните по договора за деривати и, когато е различен, бенефициера на правата и задълженията по договора;

б)	основните характеристики на договорите за деривати, включително техния вид, базов срок до падежа, номинал, цена и дата на сетълмента.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

6. За да се осигурят единни условия за прилагането на параграфи 1 и 3, ЕОЦКП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се уточняват:

а)	формата и честотата на отчетите, посочени в параграфи 1 и 3, за различните класове деривати;

б)	датата, от която договорите за деривати следва да се отчитат, включително поетапно изпълнение за договори, сключени преди датата на прилагане на задължението за отчетност.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 30 септември 2012 г.

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 10

Нефинансови контрагенти

1. Когато нефинансов контрагент има позиции по договори за извънборсови деривати и тези позиции надвишават клиринговия праг съгласно параграф 3, този нефинансов контрагент:

а)	незабавно уведомява ЕОЦКП и компетентния орган, посочен в параграф 5, за това;

б)	подлежи на задължението за клиринг за бъдещи договори съгласно член 4, ако средната подновена позиция през последните 30 работни дни превишава прага; и

в)	осъществява клиринг на съответните бъдещи договори в срок от четири месеца след датата, от която подлежи на задължение за клиринг.

2. Нефинансов контрагент, за който се прилага задължение за клиринг в съответствие с параграф 1, буква б) и който впоследствие удостовери на органа, определен съгласно параграф 5, че средната му подновена позиция за 30 работни дни не надвишава клиринговия праг, вече няма да подлежи на задължението за клиринг съгласно член 4.

3. При изчисляването на посочените в параграф 1 позиции нефинансовият контрагент включва всички договори за извънборсови деривати, сключени от нефинансовия контрагент или от други нефинансови образувания в рамките на групата, към която принадлежи този нефинансов контрагент, за които не може да се измери обективно, че водят до намаляване на рисковете, пряко свързани с търговската или финансиращата дейност на нефинансовия контрагент или на групата.

4. За да гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП, след провеждане на консултации с ЕССР и другите съответни органи, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи:

а)	критериите за определяне за кои договори за извънборсови деривати обективно може да се измери, че намаляват рисковете, пряко свързани с търговската дейност или финансиращата дейност, посочени в параграф 3; и

б)	стойности за клиринговите прагове, които се определят при отчитане на системното значение на сумата от нетните позиции и експозиции по контрагенти за всеки клас извънборсови деривати.

След провеждането на открита публична консултация ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

След като се консултира с ЕССР и с други заинтересовани органи, ЕОЦКП редовно преразглежда праговете и при необходимост предлага регулаторни технически стандарти за изменението им.

5. Всяка държава-членка определя орган, който да следи за спазването на задължението по параграф 1.

Член 11

Техники за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК

1. Финансовите и нефинансовите контрагенти, които сключват договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, осигуряват след надлежна проверка подходящи процедури и мерки за оценка, наблюдение и намаляване на операционния риск и кредитния риск на контрагента, обхващащи най-малко:

а)	своевременното потвърждаване, когато са на разположение с електронни средства, на условията на съответния договор за извънборсови деривати;

б)	формални процедури, които са стабилни, устойчиви и подлежащи на одитиране за съгласуване на портфейлите, управление на съответния риск, своевременно разкриване и разрешаване на спорове между страните, както и процедури за проследяване на стойността на действащите договори.

2. Финансовите и нефинансовите контрагенти, посочени в член 10, ежедневно оценяват пазарната стойност на действащите договори. Когато пазарните условия не позволяват пазарно оценяване, се използва надеждно и благоразумно оценяване на базата на модели.

3. Финансовите контрагенти разполагат с процедури за управление на риска, които изискват своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения във връзка с договорите за извънборсови деривати, сключени на или след 16 август 2012 г. Нефинансовите контрагенти, посочени в член 10, разполагат с процедури за управление на риска, които изискват своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения във връзка с договорите за извънборсови деривати, сключени при надхвърляне на клиринговия праг или след това.

4. Финансовите контрагенти разполагат с подходящ и пропорционален размер на капитала за управление на риска, който не е покрит от подходяща размяна на обезпечения.

5. Изискването по параграф 3 от настоящия член не се прилага за посочените в член 3 вътрешногрупови транзакции, сключени от контрагенти, които са установени в същата държава-членка, при условие че няма настоящи или очаквани практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения между контрагентите.

6. Посочените в член 3, параграф 2, буква а), б) или в) вътрешногрупови транзакции, сключени от контрагенти, които са установени в различни държави-членки, се освобождават изцяло или частично от изискването в параграф 3 от настоящия член въз основа на положително решение и на двата компетентни органа, ако са изпълнени следните условия:

а)	процедурите за управление на риска на контрагентите са достатъчно надеждни, стабилни и съответстващи на равнището на сложност на транзакцията с деривати;

б)	няма настоящи или очаквани практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения между контрагентите.

Ако компетентните органи не успеят да стигнат до положително решение в рамките на 30 календарни дни от получаването на заявлението за освобождаване, ЕОЦКП може да подпомогне тези органи при постигането на споразумение в съответствие със своите правомощия по член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

7. Посочените в член 3, параграф 1 вътрешногрупови транзакции, сключени от нефинансови контрагенти, които са установени в различни държави-членки, се освобождават от изискването в параграф 3 от настоящия член, ако са изпълнени следните условия:

а)	процедурите за управление на риска на контрагентите са достатъчно надеждни, стабилни и съответстващи на равнището на сложност на транзакцията с деривати;

б)	няма настоящи или очаквани практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения между контрагентите.

Нефинансовите контрагенти уведомяват компетентните органи, посочени в член 10, параграф 5, за своето намерение да приложат освобождаването. Освобождаването е валидно, освен ако някой от уведомените компетентни органи не изрази несъгласие по отношение на изпълнението на условията, посочени в буква а) или б) от първа алинея, в рамките на три месеца от датата на уведомяване.

8. Посочените в член 3, параграф 2, букви а)—г) вътрешногрупови транзакции, сключени от контрагент, който е установен в Съюза, и контрагент, установен в юрисдикция на трета държава, се освобождават изцяло или частично от изискването в параграф 3 от настоящия член въз основа на положително решение на съответния компетентен орган, отговарящ за надзора над установения в Съюза контрагент, ако са изпълнени следните условия:

а)	процедурите за управление на риска на контрагентите са достатъчно надеждни, стабилни и съответстващи на нивото на сложност на транзакцията с деривати;

б)	няма настоящи или очаквани практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения между контрагентите.

9. Посочените в член 3, параграф 1 вътрешногрупови транзакции, сключени от нефинансов контрагент, който е установен в Съюза, и контрагент, установен в юрисдикция на трета държава, се освобождават от изискването в параграф 3 от настоящия член, ако са изпълнени следните условия:

а)	процедурите за управление на риска на контрагентите са достатъчно надеждни, стабилни и съответстващи на нивото на сложност на транзакцията с деривати;

б)	няма настоящи или очаквани практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения между контрагентите.

Нефинансовият контрагент уведомява компетентните органи, посочени в член 10, параграф 5, за своето намерение да приложи освобождаването. Освобождаването е валидно, освен ако уведомените компетентни органи не изразят несъгласие по отношение на изпълнението на условията, посочени в буква а) или б) от първа алинея, в рамките на три месеца от датата на уведомяване.

10. Посочените в член 3, параграф 1 вътрешногрупови транзакции, сключени от нефинансов контрагент и финансов контрагент, които са установени в различни държави-членки, се освобождават изцяло или частично от изискването в параграф 3 от настоящия член въз основа на положително решение на съответния компетентен орган, отговарящ за надзора на финансовия контрагент, ако са изпълнени следните условия:

а)	процедурите за управление на риска на контрагентите са достатъчно надеждни, стабилни и съответстващи на нивото на сложност на транзакцията с деривати;

б)	няма настоящи или очаквани практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения между контрагентите.

Съответният компетентен орган, отговарящ за надзора на финансовия контрагент, уведомява компетентния орган, посочен в член 10, параграф 5, за всички решения от този род. Освобождаването е валидно, освен ако уведоменият компетентен орган не е съгласен, че условията в буква а) или б) от първа алинея са изпълнени. Ако между компетентните органи има разногласия, ЕОЦКП може да подпомогне тези органи във вземането на решение в съответствие с правомощията си по член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

11. Контрагентът по вътрешногрупова транзакция, която е била освободена от изискването в параграф 3, публично оповестява информация за освобождаването.

Компетентният орган уведомява ЕОЦКП за всяко решение, прието съгласно параграф 6, 8 или 10, или за всяко уведомление, получено съгласно параграф 7, 9 или 10, и предоставя на ЕОЦКП техническите детайли за съответната вътрешногрупова транзакция.

12. Задълженията, предвидени в параграфи 1—11, се прилагат за договори за извънборсови деривати, сключени между образувания от трети държави, които биха били обект на тези задължения, ако бяха установени в Съюза, при условие че тези договори оказват пряко, значително и предвидимо въздействие в рамките на Съюза или в случай че това задължение е необходимо или подходящо за предотвратяване на избягването на която и да било от разпоредбите на настоящия регламент.

13. ЕОЦКП извършва редовно наблюдение върху дейността с деривати, които не са допустими за клиринг, с цел определяне на случаите, при които даден клас деривати може да представлява системен риск, и предотвратяване на регулаторен арбитраж между транзакции с деривати, които подлежат на клиринг, и такива, които не подлежат на клиринг. По-специално, след като се консултира с ЕССР, ЕОЦКП предприема действия съгласно член 5, параграф 3 или прави преглед на регулаторните технически стандарти относно изискванията за допълнително обезпечение по параграф 14 от настоящия член и по член 41.

14. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП изготвя проекти на регулаторни технически стандарти, в които се уточняват:

а)	процедурите и мерките за оценка, посочени в параграф 1;

б)	пазарните условия, които не позволяват пазарно оценяване, и критериите за използване на оценяване на базата на модели съгласно параграф 2;

в)	техническите детайли за освободените вътрешногрупови транзакции, които да се включват в уведомлението, посочено в параграфи 7, 9 и 10;

г)	техническите детайли за информацията за освободените вътрешногрупови транзакции съгласно параграф 11;

д)	договорите, за които се счита, че имат пряко, значимо и предвидимо въздействие в рамките на Съюза, или случаите, когато е необходимо или подходящо да се предотврати избягването на която и да било от разпоредбите на настоящия регламент съгласно параграф 12.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

15. За да се осигури последователното прилагане на настоящия член, ЕНО разработват общи проекти на регулаторни технически стандарти, в които се уточняват:

а)	процедурите за управление на риска, включително нивата и видовете обезпечения и споразумения за отделяне, необходими съгласно изискванията на параграф 3;

б)	нивото на капитала, необходимо да спазването на параграф 4;

в)	процедурите, които контрагентите и съответните компетентни органи трябва да следват при прилагане на освобождаването съгласно параграфи 6—10;

г)	приложимите критерии, посочени в параграфи 5—10, включително какво следва да се смята за практическа или правна пречка за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения между контрагентите.

ЕНО представят на Комисията тези общи проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

В зависимост от правния статут на контрагента на Комисията се делегира правомощие за приемане на посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти съгласно членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 или (ЕС) № 1095/2010.

Член 12

Санкции

1. Държавите-членки установяват правила за санкциониране на нарушенията на правилата от настоящия дял и вземат всички необходими мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Тези санкции включват най-малко административни глоби. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

2. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи, отговорни за надзора на финансовите и когато е приложимо, на нефинансовите контрагенти, обявяват публично всяка санкция, наложена за нарушаване на членове 4, 5 и 7—11, освен ако това оповестяване сериозно би застрашило финансовите пазари или би причинило непропорционална вреда на засегнатите страни. Държавите-членки публикуват на редовни интервали доклади за оценка на ефективността на правилата за санкциониране, които се прилагат. Подобно оповестяване и публикуване не съдържа лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46/ЕО.

До 17 февруари 2013 г. държавите-членки съобщават на Комисията правилата, посочени в параграф 1. Те незабавно уведомяват Комисията за всички техни последващи изменения.

3. Нарушение на правилата от настоящия дял не засяга действителността на договора за извънборсови деривати или възможността за страните да приложат разпоредбите на договора за извънборсови деривати. Нарушение на правилата от настоящия дял не поражда право на обезщетение от страна по договор за извънборсови деривати.

Член 13

Механизъм за избягване на дублиращи се или противоречащи си правила

1. Комисията се подпомага от ЕОЦКП при наблюдението и изготвянето на доклади до Европейския парламент и до Съвета относно международното прилагане на принципите, заложени в членове 4, 9, 10 и 11, по-специално по отношение на евентуални дублиращи се или противоречащи си изисквания към участниците на пазара, и препоръчва възможно действие.

2. Комисията може да приеме актове за изпълнение, в които се декларира, че правната и надзорната уредба и уредбата на правоприлагането на трета държава:

а)	са еквивалентни на изискванията, установени в настоящия регламент съгласно членове 4, 9, 10 и 11;

б)	гарантират защита на професионалната тайна, еквивалентна на предвидената в настоящия регламент; и

в)	изпълняват ефективно и се прилагат по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията, за да се гарантира ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с посочената в член 86, параграф 2 процедура по разглеждане.

3. Актът за изпълнение относно еквивалентността, посочен в параграф 2, предполага, че контрагентите, встъпващи в транзакция, по отношение на която се прилагат разпоредбите на настоящия регламент, са изпълнили задълженията по членове 4, 9, 10 и 11, когато поне един от контрагентите е установен в трета държава.

4. В сътрудничество с ЕОЦКП Комисията наблюдава ефективното изпълнение на изискванията, еквивалентни на установените в членове 4, 9, 10 и 11, от страна на трети държави, за които е бил приет акт за изпълнение относно еквивалентността, и редовно докладва, най-малко веднъж годишно, на Европейския парламент и на Съвета. В срок от 30 календарни дни след представянето на доклада и в случай че той съдържа данни за недостатъчно или непоследователно прилагане на еквивалентните изисквания от органите на трети държави, Комисията оттегля признаването на еквивалентността на правната рамка на съответната трета държава. Когато актът за изпълнение относно еквивалентността бъде оттеглен, контрагентите отново автоматично стават обект на всички установени в настоящия регламент изисквания.

ДЯЛ III

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ И НАДЗОР НА ЦК

ГЛАВА 1

Условия и процедури за предоставяне на разрешение на ЦК

Член 14

Предоставяне на разрешение на ЦК

1. Ако юридическо лице, установено в Съюза, възнамерява да предоставя услуги за клиринг в качеството на ЦК, то кандидатства за разрешение пред компетентния орган на държавата-членка, в която е установено (компетентния орган за ЦК), в съответствие с процедурата по член 17.

2. Когато разрешението е предоставено в съответствие с член 17, то поражда действие за цялата територия на Съюза.

3. Разрешението, посочено в параграф 1, се предоставя само за извършване на дейности във връзка с клиринг и се уточняват услугите или дейностите, които ЦК е получил разрешение да предоставя или извършва, включително обхванатите от разрешението класове финансови инструменти.

4. ЦК спазва във всеки един момент условията, изисквани за разрешението.

ЦК уведомява своевременно компетентния орган за всякакви съществени изменения, засягащи условията за разрешението.

5. Посоченото в параграф 1 разрешение не следва да възпрепятства държавите-членки да приемат или да продължават да прилагат допълнителни изисквания по отношение на установените на тяхна територия ЦК, включително някои изисквания за лиценз съгласно Директива 2006/48/ЕО.

Член 15

Разширяване на дейностите и услугите

1. Всеки ЦК, който възнамерява да разшири дейността си с допълнителни услуги или дейности, непопадащи в обхвата на първоначалното разрешение, подава искане за разширяване до компетентния орган за ЦК. Предлагането на клирингови услуги, за които ЦК още не е получил разрешение, се счита за разширяване на обхвата на това разрешение.

Разширяване на обхвата на разрешението се извършва в съответствие с процедурата, предвидена в член 17.

2. Ако ЦК възнамерява да разшири дейността си в друга държава-членка, различна от тази, в която той е установен, компетентният орган за ЦК уведомява незабавно компетентния орган на другата държава-членка.

Член 16

Капиталови изисквания

1. За да получи разрешение съгласно член 14, всеки ЦК трябва да разполага с постоянен и наличен първоначален капитал в размер на най-малко 7,5 милиона евро.

2. Капиталът, в т.ч. неразпределената печалба и резервите на ЦК, трябва да е пропорционален на риска, произтичащ от дейностите на ЦК. Той трябва да е във всеки един момент достатъчен, за да осигури организираното преустановяване на дейността или преструктуриране на неговите операции в рамките на разумен срок, както и подходящата защита на ЦК срещу кредитен риск, риск от контрагента, пазарен, операционен, правен и бизнес риск, които не са покрити от специфични финансови ресурси, посочени в членове 41—44.

3. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, в тясно сътрудничество с ЕСЦБ и след като се консултира с ЕОЦКП, ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи изискванията относно посочените в параграф 2 капитал, неразпределена печалба и резерви на ЦК.

ЕБО предоставя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

На Комисията се делегира правомощието за приемане на посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 17

Процедура за предоставяне или за отказ на разрешение

1. Кандидатстващият ЦК подава заявление за разрешение пред компетентния орган на държавата-членка по своето установяване.

2. Подалият заявление ЦК предоставя цялата необходима информация, за да може компетентният орган да се убеди, че към момента на предоставяне на разрешението подалият заявление ЦК е взел всички мерки, нужни за спазването на посочените в настоящия регламент изисквания. Компетентният орган незабавно предава на ЕОЦКП и на посочената в член 18, параграф 1 колегия цялата информация, получена от подалия заявление ЦК.

3. В срок от 30 работни дни след получаване на заявлението компетентният орган преценява дали заявлението е пълно. Ако заявлението е непълно, компетентният орган определя срок, в рамките на който подалият заявление ЦК трябва да предостави допълнителна информация. След като прецени, че дадено заявление е пълно, компетентният орган съответно уведомява за това подалия заявлението ЦК, членовете на колегията, създадена в съответствие с член 18, параграф 1, и ЕОЦКП.

4. Компетентният орган предоставя разрешение единствено ако е напълно убеден, че подалият заявление ЦК отговаря на всички изисквания, установени в настоящия регламент, и че за ЦК е подадено уведомление за система съгласно Директива 98/26/ЕО.

Компетентният орган отчита надлежно становището на колегията, постигнато в съответствие с член 19. Ако компетентният орган за ЦК не изрази съгласие с дадено положително становище на колегията, неговото решение съдържа изчерпателно изложение на мотивите, както и обяснение за всяко значително отклонение от позитивното становище на колегията.

ЦК не получава разрешение, ако всички членове на колегията, с изключение на органите на държавата-членка по установяване на ЦК, достигнат до съвместно становище по взаимно съгласие съгласно член 19, параграф 1, че ЦК не следва да получи разрешение. В становището в писмена форма изчерпателно се излагат мотивите, поради които колегията смята, че изискванията, установени в настоящия регламент или в друг акт от правото на Съюза, не са спазени.

Когато не се стигне до съвместно становище по взаимно съгласие, както се посочва в третата алинея, и ако мнозинство от две трети от членовете на колегията изрази отрицателно становище, който и да е от заинтересованите компетентни органи, въз основа това мнозинство от две трети от колегията, може да отнесе въпроса до ЕОЦКП в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 в рамките на 30 календарни дни след приемането на това отрицателно становище.

В решението за отнасяне на въпроса до ЕОЦКП в писмена форма изчерпателно се излагат мотивите, поради които съответните членове на колегията смятат, че изискванията, установени в настоящия регламент или в други части от правото на Съюза, не са спазени. В такъв случай компетентният орган за ЦК отлага решението си относно разрешението и изчаква решението относно предоставянето на разрешение, което ЕОЦКП може да вземе в съответствие с член 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. Компетентният орган взема решението си в съответствие с решението на ЕОЦКП. Въпросът не се отнася до ЕОЦКП след края на 30-дневния срок, посочен в четвърта алинея.

Когато всички членове на колегията, с изключение на органите на държавата-членка по установяване на ЦК, достигнат съвместно становище чрез взаимно съгласие съгласно член 19, параграф 1, че ЦК не следва да получи разрешение, компетентният орган за ЦК може да отнесе въпроса до ЕОЦКП в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Компетентният орган на държавата-членка по установяване на ЦК изпраща решението на останалите заинтересовани компетентни органи.

5. В случай че компетентният орган за ЦК не е приложил разпоредбите на настоящия регламент или ги е приложил по начин, който представлява нарушение на правото на Съюза, ЕОЦКП действа в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

По искане на всеки член на колегията или по своя инициатива ЕОЦКП може да разследва всяко предполагаемо нарушение или неприлагане на правото на Съюза, след като уведоми компетентния орган.

6. Никое действие на член на колегията в процеса на изпълнение на задълженията му не може да подлага пряко или косвено на дискриминация държава-членка или група държави-членки като място за клирингови услуги в каквато и да било валута.

7. В рамките на шест месеца от подаване на пълното заявление компетентният орган писмено информира подалия заявление ЦК дали му е предоставено или е отказано разрешението, като излага подробно обяснение за основанията си.

Член 18

Колегия

1. За да бъде улеснено изпълнението на посочените в членове 15, 17, 49, 51 и 54 задачи, в рамките на 30 календарни дни от предоставяне на пълното заявление в съответствие с член 17 компетентният орган за ЦК създава, управлява и председателства колегия.

2. Колегията се състои от:

а)

ЕОЦКП;

б)	компетентния орган за ЦК;

в)	компетентните органи, отговорни за надзора на клиринговите членове на ЦК, които са установени в тези три държави-членки, чиито съвкупни вноски в посочения в член 42 гаранционен фонд на ЦК са най-големи за период от една година;

г)	компетентните органи, отговорни за надзора на местата за търговия, обслужвани от ЦК;

д)	компетентните органи, осъществяващи надзор на ЦК, с които ЦК е сключил споразумения за оперативна съвместимост;

е)	компетентните органи, осъществяващи надзор на централните депозитари на ценни книжа, с които е свързан ЦК;

ж)	съответните членове на ЕСЦБ, които са отговорни за контрола на ЦК, и съответните членове на ЕСЦБ, които са отговорни за контрола на ЦК, с които са сключени споразумения за оперативна съвместимост;

з)	централните банки, които емитират тези валути, в които са деноминирани финансовите инструменти, които най-често са обект на клиринг.

3. Компетентният орган на държава-членка, който не е член на колегията, може да поиска от колегията всякаква информация, полезна за изпълнението на надзорните му задължения.

4. Без да се засягат отговорностите на компетентните органи съгласно настоящия регламент, колегията осигурява:

а)	подготовката на становището, посочено в член 19;

б)	обмена на информация, в т.ч. исканията за информация съгласно член 84;

в)	споразумения за доброволно възлагане на задачи между своите членове;

г)	координацията на програми за надзорни проверки, основани на оценка на риска на ЦК; и

д)	определянето на процедури и планове за действие в извънредни ситуации съгласно член 24.

5. Създаването и функционирането на колегията се основава на писмено споразумение между нейните членове.

В споразумението се определят практическите договорености за функционирането на колегията, включително подробни правила за процедурите на гласуване, както е посочено в член 19, параграф 3, и могат да се определят задачите, които да бъдат поверени на компетентния орган за ЦК или на друг член на колегията.

6. За да се осигури последователно и съгласувано функциониране на колегиите в Съюза, ЕОЦКП изготвя проекти на регулаторни технически стандарти за уточняване на условията, при които валутите на Съюза, посочени в параграф 2, буква з), се считат за най-подходящи, и техническите детайли на практическите договорености, посочени в параграф 5.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

Член 19

Становище на колегията

1. В срок четири месеца от подаване на пълното заявление от ЦК в съответствие с член 17 компетентният орган за ЦК провежда оценка на риска на ЦК и представя доклад на колегията.

В срок 30 календарни дни след получаването му и въз основа на заключенията на този доклад колегията следва да постигне съвместно становище, в което се определя дали подалият заявление ЦК отговаря на всички изисквания, установени в настоящия регламент.

Без да се засяга член 17, параграф 4, четвърта алинея, ако не се стигне до съвместно становище в съответствие с втора алинея, колегията приема становище с обикновено мнозинство в рамките на същия срок.

2. ЕОЦКП подпомага приемането на съвместното становище в съответствие със своята обща координационна функция съгласно член 31 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

3. Колегията приема становище с мнозинство въз основа на обикновено мнозинство от своите членове. За колегии, съставени от 12 членове или по-малко, с глас разполагат най-много двама членове на колегията от една и съща държава-членка, като всеки гласуващ член разполага с един глас. За колегии, съставени от повече от 12 членове, с глас разполагат най-много трима членове от една и съща държава-членка, като всеки гласуващ член разполага с един глас. ЕОЦКП няма право на глас по становищата на колегията.

Член 20

Отнемане на разрешение

1. Без да се засяга член 22, параграф 3, компетентният орган за ЦК отнема разрешението, ако ЦК:

а)	не е използвал разрешението в рамките на 12 месеца, изрично се отказва от разрешението или през предходните шест месеца не е предоставял услуги или извършвал дейност;

б)	е получил лиценза посредством неверни твърдения или по друг незаконен начин;

в)	вече не отговаря на условията, при които е било предоставено разрешението, и не е предприел коригиращото действие, поискано от компетентния орган за ЦК в определения за това срок;

г)	е нарушавал сериозно и системно някое от изискванията, установени в настоящия регламент.

2. Когато компетентният орган за ЦК счита, че е налице някое от обстоятелствата, посочени в параграф 1, той уведомява съответно в рамките на пет работни дни ЕОЦКП и членовете на колегията.

3. Членовете на колегията биват консултирани от компетентния орган за ЦК относно необходимостта от отнемане на разрешението на ЦК, освен когато се налага такова решение да се вземе спешно.

4. Всеки член на колегията може по всяко време да поиска от компетентния орган за ЦК да провери дали ЦК продължава да отговаря на условията, при които е било предоставено разрешението.

5. Компетентният орган за ЦК може да ограничи отнемането до определена услуга, дейност или финансов инструмент.

6. Компетентният орган за ЦК изпраща на ЕОЦКП и на членовете на колегията своето напълно обосновано решение, което взема предвид възраженията на членовете на колегията.

7. Решението за отнемането на разрешението поражда действие на цялата територия на Съюза.

Член 21

Преглед и оценка

1. Без да се засяга ролята на колегията, компетентните органи, посочени в член 22, правят преглед на мерките, стратегиите, процедурите и механизмите, прилагани от ЦК с цел спазване на настоящия регламент, и оценяват рисковете, на които ЦК са или могат да бъдат изложени.

2. Обхватът на прегледа и на оценката, посочени в параграф 1, следва да съответства на изискванията, установени в настоящия регламент.

3. Компетентните органи определят честотата и задълбочеността на прегледа и на оценката, посочени в параграф 1, като имат предвид размера, системното значение, характера, мащаба и сложността на дейността на съответния ЦК. Прегледът и оценката се актуализират най-малко веднъж годишно.

ЦК подлежи на проверки на място.

4. Компетентните органи информират редовно и поне веднъж годишно колегията относно резултатите от прегледа и оценката, посочени в параграф 1, в т.ч. за всички коригиращи действия или наложени санкции.

5. Компетентните органи изискват от всеки ЦК, който не отговаря на изискванията, установени в настоящия регламент, да предприеме съответното действие или стъпки на ранен етап за справяне със ситуацията.

6. ЕОЦКП изпълнява координираща роля между компетентните органи и между колегиите с оглед изграждането на обща надзорна култура и последователни надзорни практики, гарантирайки единни процедури и последователни подходи и увеличавайки последователността при резултатите от надзора.

За целите на първа алинея ЕОЦКП поне веднъж годишно:

а)	провежда сравнителен анализ на надзорните дейности на всички компетентни органи във връзка с разрешението и надзора на ЦК съгласно член 30 от Регламент (ЕС) № 1095/2010; и

б)	инициира и координира оценки за целия Съюз относно устойчивостта на ЦК спрямо неблагоприятно развитие на пазара съгласно член 32, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Когато оценка по втора алинея, буква б) разкрие недостатъци по отношение на устойчивостта на един или повече ЦК, ЕОЦКП издава необходимите препоръки съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

ГЛАВА 2

Надзор и контрол на ЦК

Член 22

Компетентен орган

1. Всяка държава-членка определя компетентен орган, отговорен за изпълнението на произтичащите от настоящия регламент задължения за предоставяне на разрешение и надзор на ЦК, установени на нейната територия, и информира Комисията и ЕОЦКП за това.

Когато държавата-членка определи няколко компетентни органа, тя ясно определя съответните им функции и посочва един орган, който е отговорен за координиране на сътрудничеството и обмена на информация с Комисията, ЕОЦКП, компетентните органи на другите държави-членки, ЕБО и съответните членове на ЕСЦБ, в съответствие с членове 23, 24, 83 и 84.

2. Всяка държава-членка гарантира, че компетентният орган разполага с необходимите за осъществяване на своите функции правомощия за упражняване на надзор и провеждане на проучвания.

3. Всяка държава-членка гарантира, че при неспазване на настоящия регламент спрямо отговорните физически или юридически лица могат да бъдат взети или наложени подходящи административни мерки в съответствие с националното законодателство.

Тези мерки са ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект и могат да обхващат искане за коригиращо действие в определен срок.

4. ЕОЦКП публикува на своя уебсайт списъка на компетентните органи, посочени в съответствие с параграф 1.

ГЛАВА 3

Сътрудничество

Член 23

Сътрудничество между органите

1. Компетентните органи поддържат тясно сътрудничество помежду си, с ЕОЦКП и, при необходимост, с ЕСЦБ.

2. При изпълнение на общите си задължения компетентните органи отчитат надлежно възможното въздействие на своите решения върху стабилността на финансовата система във всички останали засегнати държави-членки, и по-специално при посочените в член 24 извънредни ситуации, въз основа на актуалната налична информация.

Член 24

Извънредни ситуации

Компетентният орган за ЦК или всеки друг орган информира своевременно ЕОЦКП, колегията, съответните членове на ЕСЦБ и други засегнати органи за възникването на свързани с ЦК извънредни ситуации, включително събития на финансовите пазари, които биха могли да повлияят отрицателно на пазарната ликвидност и стабилността на финансовата система в някоя държава-членка, в която е установен ЦК или някой от неговите клирингови членове.

ГЛАВА 4

Отношения с трети държави

Член 25

Признаване на ЦК от трета държава

1. ЦК, който е установен в трета държава, може да предоставя клирингови услуги на клирингови членове или места за търговия, установени в Съюза, само когато този ЦК е признат от ЕОЦКП.

2. ЕОЦКП, след консултация с органите, посочени в параграф 3, може да признае ЦК, установен в трета държава и кандидатствал за признаване за предоставяне на определени клирингови услуги или дейности, когато:

а)	Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с параграф 6;

б)	ЦК е получил разрешение в съответната трета държава и е обект на ефективен надзор и правоприлагане, гарантиращи пълното съответствие с пруденциалните изисквания, приложими в тази трета държава;

в)	са сключени споразумения за сътрудничество съгласно параграф 7;

г)

ЦК е установен или е получил разрешение в трета държава, за която се счита, че има системи за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризъм, еквивалентни на тези на Съюза, в съответствие с критериите, предвидени според общото разбиране на държавите-членки относно еквивалентността на трети държави съгласно Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (29).

3. При оценяване на това дали посочените в параграф 2 условия са изпълнени, ЕОЦКП се консултира със:

а)	компетентния орган на държавата-членка, избрана от ЦК, в която ЦК предоставя или възнамерява да предоставя клирингови услуги;

б)	компетентните органи, отговорни за надзора на клиринговите членове на ЦК, които са установени в онези три държави-членки, чиито съвкупни вноски за едногодишен период в посочения в член 42 гаранционен фонд на ЦК са най-големи или за които ЦК очаква те да бъдат най-големи;

в)	компетентните органи, отговорни за надзора на намиращите се в Съюза места за търговия, които се обслужват или предстои да се обслужват от ЦК;

г)	компетентните органи, осъществяващи надзор на ЦК, установени в Съюза, с които са сключени споразумения за оперативна съвместимост;

д)	членовете на ЕСЦБ на държавите-членки, в които ЦК предоставя или възнамерява да предоставя клирингови услуги, както и с членовете на ЕСЦБ, които са отговорни за контрола на ЦК, с които са сключени споразумения за оперативна съвместимост;

е)	централните банки, които емитират тези валути на Съюза, в които са деноминирани финансовите инструменти, които най-често са или ще подлежат на клиринг.

4. ЦК, посочен в параграф 1, подава заявление до ЕОЦКП.

Подалият заявление ЦК предоставя на ЕОЦКП цялата информация, необходима за целите на признаването. В срок 30 работни дни след получаването ЕОЦКП преценява дали заявлението е пълно. Ако заявлението е непълно, ЕОЦКП определя срок, в рамките на който подалият заявление ЦК трябва да предостави допълнителна информация.

Решението за признаване се основава на условията, посочени в параграф 2, и не зависи от никакви оценки, на които да се основава на решението относно еквивалентността, посочено в член 13, параграф 3.

Преди да вземе решение, ЕОЦКП се консултира с органите и образуванията, посочени в параграф 3.

В рамките на 180 работни дни след предоставянето на пълното заявление ЕОЦКП изпраща писмено и напълно обосновано уведомление до подалия заявление ЦК относно предоставянето или отказа за признаване.

ЕОЦКП публикува на своя уебсайт списък с ЦК, признати в съответствие с настоящия регламент.

5. След консултация с органите и образуванията, посочени в параграф 3, ЕОЦКП преразглежда признаването на ЦК, установен в трета държава, в случаите, когато този ЦК е разширил обхвата на дейностите и услугите си в Съюза. Преразглеждането се извършва в съответствие с параграфи 2, 3 и 4. ЕОЦКП може да оттегли признаването на ЦК, когато условията, посочени в параграф 2, вече не се изпълняват и при същите обстоятелства като описаните в член 20.

6. Комисията може да приеме акт за изпълнение съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011, в който се определя, че правната и надзорната уредба на трета държава гарантират, че ЦК, получили разрешение в тази трета държава, спазват правно обвързващи изисквания, еквивалентни на изискванията, установени в дял IV от настоящия регламент, че тези ЦК подлежат на текущ ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава, както и че правната рамка на тази трета държава предвижда ефективна еквивалентна система за признаването на ЦК, получили разрешение по силата на правен режим на трета държава.

7. ЕОЦКП сключва споразумения за сътрудничество със съответните компетентни органи на трети страни, чиито правна и надзорна уредба са признати за еквивалентни на настоящия регламент в съответствие с параграф 6. С тези споразумения се определя(т) най-малко:

а)	механизмът за обмен на информация между ЕОЦКП и компетентните органи на въпросните трети държави, в т.ч. достъпът до цялата поискана от ЕОЦКП информация по отношение на ЦК, получили разрешение в трети държави;

б)	механизмът за бързо уведомяване на ЕОЦКП, когато компетентният орган на трета държава счете, че ЦК, който той надзирава, нарушава изискванията на своето разрешение или по друг акт от законодателство, което е длъжен да спазва;

в)	механизмът за бързо уведомяване на ЕОЦКП от компетентен орган на трета държава, когато на ЦК, който той надзирава, е дадено правото да предоставя клирингови услуги на клирингови членове или клиенти, установени в Съюза;

г)	процедурите за координация на надзорните дейности, в т.ч. при необходимост проверки на място.

8. За да се осигури последователно прилагане на разпоредбите на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които се определя каква информация се предоставя от подаващия заявление ЦК на ЕОЦКП в заявлението за признаване.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

ДЯЛ IV

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЦК

ГЛАВА 1

Организационни изисквания

Член 26

Общи разпоредби

1. Всеки ЦК трябва да разполага с надеждни правила за управление, включващи ясна организационна структура с добре определена, прозрачна и последователна йерархия на отговорностите, ефективни процеси за определяне, управление, наблюдение и отчитане на рисковете, на които ЦК е изложен или може да бъде изложен, и адекватни механизми за вътрешен контрол, в т.ч. надеждни административни и счетоводни процедури.

2. ЦК приема политики и процедури, които са достатъчно ефективни, за да осигурят спазването на изискванията на настоящия регламент, включително и от страна на неговите управители и служители.

3. ЦК поддържа и прилага организационна структура, която осигурява непрекъснатост и нормално функциониране при изпълнението на неговите услуги и дейности. Той използва подходящи и пропорционални системи, средства и процедури.

4. По отношение на отчетността ЦК спазва ясно разграничение между управлението на риска и другите дейности на ЦК.

5. ЦК приема, прилага и поддържа политика за възнагражденията, която насърчава надеждното и ефективно управление на риска и не създава предпоставки за отслабване на стандартите за управление на риска.

6. За да осигури високи стандарти за сигурност, както и надеждност и поверителност на съхраняваната информация, ЦК поддържа системи за информационни технологии, съответстващи на сложността, разнообразието и вида на осъществяваните услуги и дейности.

7. ЦК прави безвъзмездно публично достояние правилата си за управление и разпоредбите, регулиращи дейността на ЦК, както и критериите си за допустимост за клиринговите членове.

8. ЦК са обект на редовни и независими одити. Резултатите от тези одити се съобщават на ръководния съвет и се предоставят на компетентния орган.

9. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП, след консултации с членовете на ЕСЦБ, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи минималното съдържание на посочените в параграфи 1—8 правила за управление.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

Член 27

Висш ръководен състав и ръководен съвет

1. Висшият ръководен състав на ЦК трябва да има достатъчно добра репутация и достатъчен опит, за да осигури стабилното и благоразумно управление на ЦК.

2. ЦК трябва да има ръководен съвет, като поне една трета, но не по-малко от двама от неговите членове трябва да бъдат независими. На заседанията на съвета относно въпросите, свързани с членове 38 и 39, трябва да се канят представители на клиентите на клиринговите членове. Възнаграждението на независимите членове и на другите неизпълнителни членове на ръководния съвет не е обвързано с резултатите от дейността на ЦК.

Членовете на ръководния съвет на ЦК, включително и независимите членове, трябва да имат достатъчно добра репутация и адекватни експертни познания в областта на финансовите услуги, управлението на риска и клиринговите услуги.

3. ЦК ясно определя ролите и отговорностите на ръководния съвет и предоставя на компетентния орган и на одиторите протоколите от неговите заседания.

Член 28

Комитет за управление на риска

1. ЦК създава комитет за управление на риска, в чийто състав влизат представители на клиринговите членове, независимите членове на ръководния съвет и представители на клиентите му. Комитетът за управление на риска може да покани служители на ЦК и външни независими експерти да участват в заседанията, но без право на глас. Компетентните органи могат да изискат да участват в заседанията на комитета за управление на риска без право на глас, както и да бъдат надлежно информирани относно дейностите и решенията на комитета. Препоръките на комитета за управление на риска са независими и не се влияят пряко от ръководството на ЦК. Никоя от групите представители не разполага с мнозинство в комитета за управление на риска.

2. ЦК определя ясно мандата, правилата за управление, гарантиращи неговата независимост, работните процедури, критериите за прием и механизма за избор на членовете на комитета за управление на риска. Правилата за управление се оповестяват публично и най-малкото постановяват, че комитетът за управление на риска се председателства от независим член на ръководния съвет, отчита се пряко пред ръководния съвет и провежда редовни заседания.

3. Комитетът за управление на риска консултира управителния съвет във връзка с всички въпроси, които могат да окажат влияние върху управлението на риска на ЦК, в т.ч. значителна промяна в неговия модел на риска, основни процедури, критерии за прием на клирингови членове, за клиринг на нови класове инструменти или за възлагане на функции на външни подизпълнители. Становището на комитета за управление на риска не се изисква при ежедневните операции на ЦК. При извънредни ситуации се полагат разумни усилия за провеждане на консултации с комитета за управление на риска относно промени, които оказват влияние върху управлението на риска.

4. Без да се засяга правото на компетентните органи да бъдат надлежно информирани, членовете на комитета за управление на риска съблюдават изискванията за поверителност. Когато председателят на комитета за управление на риска счита, че даден член е или може да бъде в конфликт на интереси по определен въпрос, този член не може да гласува по този въпрос.

5. ЦК своевременно уведомява компетентния орган за всяко решение, при което ръководният съвет не е спазил препоръката на комитета за управление на риска.

Член 29

Съхраняване на данни

1. ЦК съхранява за срок от най-малко десет години всички данни за извършваните услуги и дейности, за да може компетентният орган да контролира спазването на настоящия регламент от ЦК.

2. ЦК съхранява цялата информация за всички обработени от него договори за срок от най-малко десет години от прекратяването на всеки договор. Тази информация дава възможност да се установят най-малко първоначалните условия по транзакцията преди клиринга от страна на този ЦК.

3. При поискване ЦК предоставя на компетентния орган, на ЕОЦКП и на съответните членове на ЕСЦБ данните и информацията, посочени в параграфи 1 и 2, както и цялата информация относно позициите по преминалите клиринг договори, независимо от мястото за търговия, на което транзакциите са били осъществени.

4. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи техническите детайли относно данните и информацията, които се съхраняват в съответствие с параграфи 1—3.

ЕОЦКП предоставя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

5. За да се осигурят единни условия на изпълнение на параграфи 1 и 2, ЕОЦКП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на формата на съхраняваните данни и информация.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 30 септември 2012 г.

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първата алинея технически стандарти за изпълнение съгласно член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 30

Акционери и съдружници с квалифицирано дялово участие

1. Компетентният орган не предоставя разрешение на ЦК освен ако е получил информация за самоличността или наименованието на акционерите или съдружниците, преки или непреки, физически или юридически лица, които имат квалифицирано дялово участие, и за размера на това участие.

2. Компетентният орган отказва да предостави разрешение на ЦК, ако не е убеден, че акционерите или съдружниците, които имат квалифицирано дялово участие в ЦК, отговарят на изискванията, необходими за осигуряване на стабилно и благоразумно управление на ЦК.

3. Когато между ЦК и други физически или юридически лица съществуват тесни връзки, компетентният орган предоставя разрешение само ако тези връзки не възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните функции на компетентния орган.

4. Когато посочените в параграф 1 лица упражняват влияние, което може да бъде във вреда на стабилното и благоразумно управление на ЦК, компетентният орган взема съответните мерки за прекратяване на тази ситуация, които може да включват отнемане на разрешението на ЦК.

5. Компетентният орган отказва разрешение, ако законовите, подзаконовите и административните разпоредби на трета държава, регулиращи едно или повече физически лица или юридически лица, с които ЦК има тесни връзки, или затрудненията при тяхното прилагане възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните функции на компетентния орган.

Член 31

Предоставяне на информация на компетентните органи

1. ЦК уведомява компетентния си орган за всички промени в своето ръководство и предоставя на компетентния орган цялата необходима информация, за да се прецени съответствието с член 27, параграф 1 и параграф 2, втора алинея.

Когато поведението на член на ръководния съвет може да бъде във вреда на стабилното и благоразумно управление на ЦК, компетентният орган взема съответните мерки, които може да включват отстраняване на този член от ръководния съвет.

2. Всяко физическо или юридическо лице, или такива лица, действащи съгласувано („предложил приобретател“), които са взели решение или да придобият пряко или непряко квалифицирано дялово участие в ЦК, или пряко или непряко да увеличат такова квалифицирано дялово участие, в резултат на което делът на правата на глас или на притежавания капитал би достигнал или надвишил 10 %, 20 %, 30 % или 50 %, или ЦК би станал тяхно дъщерно предприятие („предложено придобиване“), трябва предварително да уведомяват писмено компетентния орган, в който те възнамеряват да придобият или да увеличат квалифицирано дялово участие, като посочват размера на предвиденото дялово участие и съответната информация съгласно член 32, параграф 4.

Всяко физическо или юридическо лице, което е взело решение да се освободи, пряко или непряко, от квалифицирано дялово участие в ЦК („предложил прехвърлител“), трябва предварително да уведоми компетентния орган писмено за това, като посочи размера на това дялово участие. Това лице трябва също да уведоми компетентния орган, ако е взело решение да намали квалифицираното си дялово участие, така че делът на правата на глас или на притежавания капитал би спаднал под 10 %, 20 %, 30 % или 50 % или ЦК би престанал да бъде негово дъщерно предприятие.

Компетентният орган изпраща, своевременно и във всички случаи в рамките на два работни дни след получаване на посоченото в настоящия параграф уведомление и на информацията, посочена в параграф 3, писмено потвърждение за получаването до предложилия приобретател или прехвърлител.

Компетентният орган разполага със срок от 60 работни дни от датата на писменото потвърждение за получаване на уведомлението и на всички документи, които трябва да бъдат приложени към уведомлението въз основа на списъка, посочен в член 32, параграф 4 („срок за извършване на оценка“), за да извърши посочената в член 32, параграф 1 оценка („оценка“).

При потвърждаване на получаването на уведомлението компетентният орган информира предложилия приобретател или прехвърлител за датата, на която изтича срокът за извършване на оценка.

3. В рамките на, но не по-късно от петдесетия работен ден от срока за извършване на оценка компетентният орган може, при необходимост, да отправи искане за допълнителна информация, необходима за приключване на оценката. Това искане се отправя в писмена форма и уточнява необходимата допълнителна информация.

Срокът за извършване на оценка се прекъсва за периода между датата на искане на информация от страна на компетентния орган и датата на получаване на отговор от предложилия приобретател. Това спиране не може да надвишава двадесет работни дни. Компетентният орган преценява дали да отправи допълнително искане за допълване или изясняване на информацията, но то не може да води до прекъсване на срока за извършване на оценка.

4. Компетентният орган може да удължи прекъсването, посочено във втората алинея на параграф 3, най-много до 30 работни дни, ако предложилият приобретател или прехвърлител:

а)	се намира или е регулиран извън Съюза;

б)

е физическо или юридическо лице, което не подлежи на надзор съгласно настоящия регламент или Директива 73/239/ЕИО, Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (30) или директиви 2002/83/ЕО, 2003/41/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО, 2006/48/ЕО, 2009/65/ЕО или 2011/61/ЕС.

5. Ако след извършване на оценката компетентният орган реши да се противопостави на предложеното придобиване, в рамките на два работни дни и преди изтичане на срока за извършване на оценка той писмено уведомява предложилия приобретател, като представя мотивите за това решение. Компетентният орган информира съответно колегията, посочена в член 18. По искане на предложилия приобретател подходящо изложение на мотивите за решението може да бъде публично оповестено при спазване на разпоредбите на националното право. Държавите-членки могат обаче да разрешат на компетентния орган да извърши подобно оповестяване, без това да е поискано от предложилия приобретател.

6. Ако в рамките на срока за извършване на оценка компетентният орган не се противопостави на предложеното придобиване, предложеното придобиване се счита за одобрено.

7. Компетентният орган може да определи максимален срок за завършване на предложеното придобиване и по целесъобразност да го удължи.

8. Държавите-членки не могат да наложат изисквания за уведомяване и одобрение от компетентния орган на преки или непреки придобивания на права на глас или на капитал, които са по-строги от определените в настоящия регламент.

Член 32

Оценка

1. За да гарантира стабилното и благоразумно управление на ЦК, в който се предлага придобиване, и като отчита възможното влияние на предложилия приобретател върху ЦК, при оценяването на уведомлението, предвидено в член 31, параграф 2, и на информацията, посочена в член 31, параграф 3, компетентният орган преценява доколко предложилият приобретател е подходящ, както и финансовата стабилност на предложеното придобиване съгласно всички следни критерии:

а)	репутацията и финансовата стабилност на предложилия приобретател;

б)	репутацията и опита на всяко лице, което ще ръководи дейността на ЦК при осъществяване на предложеното придобиване;

в)	дали ЦК ще може и в бъдеще да спазва настоящия регламент;

г)

дали съществуват разумни основания за подозрение, че във връзка с предложеното придобиване се извършва, било е извършено или е имало опит за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на член 1 от Директива 2005/60/ЕО, или че предложеното придобиване би увеличило риска от това.

При оценяването на финансовата стабилност на предложилия приобретател компетентният орган обръща специално внимание на вида дейност, която се провежда или планира в ЦК, в което се предлага придобиване.

При оценяването на способността на ЦК за спазване на изискванията на настоящия регламент компетентният орган обръща специално внимание на това дали групата, от която ЦК ще стане част, има структура, която позволява упражняване на ефективен надзор, ефективен обмен на информация между компетентните органи и разпределяне на отговорностите между компетентните органи.

2. Компетентният орган може да се противопостави на предложеното придобиване само ако са налице сериозни основания за това съгласно критериите, посочени в параграф 1, или ако предоставената от предложилия приобретател информация е непълна.

3. Държавите-членки не могат да налагат предварителни условия във връзка с размера на дяловото участие, което следва да се придобие, нито да разрешават на компетентните си органи да разглеждат предложеното придобиване от позицията на икономическите нужди на пазара.

4. Държавите-членки оповестяват списък с информацията, която е необходима за извършване на оценката и която се предоставя на компетентните органи при изпращане на уведомлението по член 31, параграф 2. Необходимата информация трябва да съответства и да бъде приспособена към характеристиките на предложилия приобретател и предложеното придобиване. Държавите-членки не могат да изискват информация, която не е от значение за извършване на пруденциалната оценка.

5. Независимо от разпоредбите на член 31, параграфи 2, 3 и 4, когато на компетентния орган са изпратени уведомления за две или повече предложения за придобиване или увеличаване на квалифицираното дялово участие в един и същ ЦК, компетентният орган третира предложилите приобретатели по недискриминационен начин.

6. Съответните компетентни органи си сътрудничат тясно при оценяване на придобиването, когато предложилият приобретател спада към една от следните категории:

а)

друг ЦК, кредитна институция, животозастрахователно предприятие, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник, пазарен оператор, оператор на система за сетълмент на ценни книжа, управляващо дружество на ПКИПЦК или АФАИ, получил/получила/получило разрешение в друга държава-членка;

б)

предприятие — майка на друг ЦК, кредитна институция, животозастрахователно предприятие, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционно дружество, пазарен оператор, оператор на система за сетълмент на ценни книжа, управляващо дружество на ПКИПЦК или АФАИ, получил/получила/получило разрешение в друга държава-членка;

в)

физическо или юридическо лице, осъществяващо контрол върху друг ЦК, кредитна институция, животозастрахователно предприятие, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник, пазарен оператор, оператор на система за сетълмент на ценни книжа, управляващо дружество на ПКИПЦК или АФАИ, получил/получила/получило разрешение в друга държава-членка.

7. Компетентните органи си предоставят, без необосновано забавяне, всяка информация, която е съществена или от значение за оценката. Компетентните органи обменят помежду си при поискване всяка информация, която е от значение, и по своя собствена инициатива съобщават цялата съществена информация. В решението на компетентния орган, предоставил разрешение на ЦК, за което е направено предложението за придобиване, се посочват всички становища или възражения, изразени от страна на компетентния орган, който отговаря за предложилия приобретател.

Член 33

Конфликт на интереси

1. ЦК поддържа и прилага ефективни, писмено регламентирани организационни и административни мерки за разкриване и преодоляване на потенциалните конфликти на интереси между него, включително неговите управители, служители или всяко лице с пряк или непряк контрол или с тесни връзки с тях, и неговите клирингови членове или техните клиенти, известни на ЦК. Той поддържа и прилага подходящи процедури с цел разрешаване на евентуални конфликти на интереси.

2. Когато организационните или административните мерки на ЦК за преодоляване на конфликти на интереси не са достатъчни да гарантират с необходимата сигурност, че се предотвратяват рисковете от накърняване на интересите на клиринговите членове или на клиентите, ЦК разкрива по ясен начин пред клиринговите членове естеството или източниците на конфликтите на интереси преди приемането на нови транзакции от тези клирингови членове. Ако клиентът е известен на ЦК, ЦК информира клиента и клиринговия член, чийто клиент е засегнат.

3. Ако ЦК е предприятие майка или дъщерно предприятие, писмено регламентираните мерки отчитат всички обстоятелства, с които ЦК е или следва да бъде запознат, които могат да доведат до конфликт на интереси вследствие на структурата и дейностите на другите предприятия, с които ЦК има взаимоотношения в качеството си на предприятие майка или дъщерно предприятие.

4. Писмено регламентираните мерки, установени в съответствие с параграф 1, включват следното:

а)	обстоятелствата, които представляват или могат да породят конфликт на интереси, водещ до съществен риск от увреждане на интересите на един или повече клирингови членове или клиенти;

б)	процедурите, които трябва да бъдат прилагани, и мерките, които трябва да бъдат приети, с цел преодоляване на такъв конфликт на интереси.

5. ЦК предприема всички разумни мерки за предотвратяване на злоупотребата с информация, съхранявана в неговите системи, и не позволява използването на тази информация за други стопански дейности. Физическо лице, което има тесни връзки с ЦК, или юридическо лице, което има взаимоотношения с ЦК в качеството си на предприятие майка или дъщерно предприятие, не може да използва поверителна информация, регистрирана в същия ЦК, с търговска цел без предварително писмено съгласие на клиента, на когото принадлежи тази поверителна информация.

Член 34

Непрекъснатост на стопанската дейност

1. ЦК установява, прилага и поддържа адекватна политика за непрекъснатост на стопанската дейност и план за възстановяване при катастрофично събитие, за да осигури поддържане на функциите, своевременно възстановяване на дейността и изпълнение на задълженията на ЦК. Този план ще позволи най-малко да бъдат възстановени всички транзакции към момента на смущението, за да може ЦК да продължи по надежден начин дейността си и да приключи сетълмента към определената дата.

2. ЦК създава, прилага и поддържа подходяща процедура за гарантиране на своевременния и организиран сетълмент или прехвърляне на активи и позиции на клиенти и клирингови членове в случай на отнемане на разрешение в резултат на решение съгласно член 20.

3. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП, след консултации с членовете на ЕСЦБ, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи минималното съдържание и изисквания на политиката за непрекъснатост на стопанската дейност и на плана за възстановяване при катастрофични събития.

ЕОЦКП предоставя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

Член 35

Възлагане на дейности на външни подизпълнители

1. Когато ЦК възлага на външни подизпълнители функции, услуги или дейности, ЦК остава изцяло отговорен за изпълнението на всички свои задължения съгласно настоящия регламент и гарантира, че във всеки един момент:

а)	възлагането на дейности на външни подизпълнители не води до делегиране на неговите отговорности;

б)	взаимоотношенията и задълженията на ЦК към неговите клирингови членове или когато е приложимо, към техните клиенти остават непроменени;

в)	условията за предоставяне на разрешение на ЦК на практика не се променят;

г)	възлагането на дейности на външни подизпълнители не възпрепятства упражняването на надзорни и контролни функции, в т.ч. директен достъп за придобиване на цялата съответна информация, необходима за изпълнението на тези функции;

д)	възлагането на дейности на външни подизпълнители не води до лишаването на ЦК от системите и контролните механизми, необходими за управление на рисковете, пред които той е изправен;

е)	доставчикът на услуги изпълнява изисквания за непрекъснатост на стопанската дейност, еквивалентни на тези, които трябва да бъдат изпълнени от ЦК съгласно настоящия регламент;

ж)

ЦК запазва необходимите експертни познания и средства за оценка на качеството на предоставяните услуги и на организационната структура и на капиталовата адекватност на доставчика на услуги, както и за ефективен контрол на възложените на външни подизпълнители функции и за управление на рисковете, свързани с възлагането на дейности на външни подизпълнители, като ЦК осъществява постоянен контрол на тези функции и управлява тези рискове;

з)	ЦК има пряк достъп до съответната информация за възложените на външни подизпълнители функции;

и)	доставчикът на услуги оказва съдействие на компетентния орган във връзка с възложените дейности;

й)

доставчикът на услуги запазва поверителността на всяка информация, свързана с ЦК и неговите клирингови членове и клиенти, или в случаите, когато доставчикът на услуги е установен в трета държава, гарантира, че стандартите за защита на данните в тази трета държава или стандартите, предвидени в споразумението между заинтересованите страни, са съпоставими с действащите стандарти за защита на данните в Съюза.

ЦК не може да възлага на външни подизпълнители основните дейности, свързани с управлението на риска, освен ако това възлагане не бъде одобрено от компетентния орган.

2. Компетентният орган изисква от ЦК ясно да разграничи и определи чрез писмено споразумение своите права и задължения и тези на доставчика на услуги.

3. При поискване ЦК предоставя достъп на компетентния орган до цялата необходима информация, за да се прецени дали при осъществяване на възложените дейности е спазен настоящият регламент.

ГЛАВА 2

Правила за осъществяване на дейността

Член 36

Общи разпоредби

1. При предоставяне на услуги на своите клирингови членове и при необходимост на техните клиенти ЦК действа коректно и професионално във възможно най-добрия интерес на тези клирингови членове и клиенти и в съответствие с доброто управление на риска.

2. ЦК разполага с достъпни, прозрачни и справедливи правила за бързо разглеждане на жалби.

Член 37

Изисквания за участие

1. ЦК определя, когато е приложимо, според вида на продукта, който подлежи на клиринг, кои категории клирингови членове ще бъдат приемани и критериите за прием, въз основа на препоръка на комитета за управление на риска съгласно член 28, параграф 3. Тези критерии трябва да бъдат недискриминационни, прозрачни и обективни за осигуряване на справедлив и открит достъп до ЦК и да гарантират, че клиринговите членове разполагат с достатъчно финансови ресурси и оперативен капацитет, за да изпълняват възникналите вследствие на участието в ЦК задължения. Критерии, с които се ограничава достъпът, се позволяват само в степента, в която тяхната цел е осъществяване на контрол на риска за ЦК.

2. ЦК гарантира, че посочените в параграф 1 критерии се прилагат непрекъснато, и разполага със своевременен достъп до необходимата за тази оценка информация. Най-малко веднъж годишно ЦК осъществява цялостен преглед на спазването на настоящия член от страна на своите клирингови членове.

3. Клиринговите членове, които извършват клиринг на транзакции от името на своите клиенти, разполагат с необходимите допълнителни финансови ресурси и оперативен капацитет за осъществяване на тази дейност. Правилата на ЦК за клиринговите членове му дават възможност да събира подходяща основна информация, за да идентифицира, наблюдава и управлява съответни концентрации на риск, свързани с предоставянето на услуги на клиентите. При поискване клиринговите членове информират ЦК за приетите от тях критерии и процедури за предоставяне на достъп на клиентите до услугите на ЦК. Клиринговите членове продължават да носят отговорността за това да гарантират, че клиентите спазват своите задължения.

4. ЦК разполага с обективни и прозрачни процедури за прекратяване на достъпа и организирано напускане на тези клирингови членове, които вече не покриват посочените в параграф 1 критерии.

5. ЦК може да откаже достъп на клирингови членове, които покриват посочените в параграф 1 критерии, ако това е надлежно обосновано в писмена форма и се основава на цялостен анализ на риска.

6. ЦК може да наложи специфични допълнителни задължения на клиринговите членове, като например участие в аукциони на позицията на намиращ се в неизпълнение клирингов член. Тези допълнителни задължения са пропорционални на породения от клиринговия член риск и не ограничават участието до дадени категории клирингови членове.

Член 38

Прозрачност

1. ЦК и неговите клирингови членове оповестяват публично цените и таксите, свързани с предоставяните услуги. Те оповестяват цените и таксите на всяка поотделно предоставяна услуга, включително отстъпки и рабати, и условията за ползване на тези намаления. ЦК позволява на своите клирингови членове и когато е приложимо, на техните клиенти отделен достъп до конкретните предоставяни услуги.

ЦК води отделна отчетност на разходите и приходите от предоставяните услуги и оповестява тази информация на компетентния орган.

2. ЦК оповестява пред клиринговите членове и клиентите рисковете, свързани с предоставяните услуги.

3. ЦК оповестява на своите клирингови членове и на компетентния орган ценовата информация, използвана в края на деня за изчисляване на неговите експозиции към неговите клирингови членове.

ЦК оповестява публично в обобщен вид обемите на преминалите клиринг транзакции за всеки клас инструменти, на които ЦК извършва клиринг.

4. ЦК оповестява публично операционните и техническите изисквания, свързани с протоколите за комуникация, които обхващат форматите за съдържание и съобщение, които използва за взаимодействие с трети страни, включително оперативните и техническите изисквания, посочени в член 7.

5. ЦК оповестява публично всяко нарушение от страна на клиринговите членове на критериите, посочени в член 37, параграф 1, и на изискванията, установени в параграф 1 от настоящия член, освен в случай че компетентният орган, след като се консултира с ЕОЦКП, счете, че това оповестяване би представлявало заплаха за финансовата стабилност или за доверието в пазара или би застрашило сериозно финансовите пазари, или би причинило несъразмерно голяма вреда на засегнатите страни.

Член 39

Разделяне и преносимост

1. ЦК води отделни записи и отчетност, които във всеки един момент му позволяват незабавно да разграничи по сметките при ЦК активите и позициите, държани за сметка на даден клирингов член, от активите и позициите, държани за сметка на всеки друг клирингов член, и от собствените си активи.

2. ЦК предлага да води отделни записи и отчетност, които позволяват на всеки клирингов член да разграничи своите активи и позиции по сметките при ЦК от тези, поддържани за сметка на неговите клиенти („омнибус отделяне на клиенти“).

3. ЦК предлага да води отделни записи и отчетност, които позволяват на всеки клирингов член да разграничи по сметките при ЦК активите и позициите, поддържани за сметка на даден клиент, от тези, поддържани за сметка на други клиенти („отделяне на индивидуалния клиент“). При наличието на такова искане ЦК предлага на клиринговите членове възможността да откриват повече сметки за свое име или за сметка на своите клиенти.

4. Клиринговите членове водят отделни записи и отчетност, които им позволяват да разграничават както по сметките при ЦК, така и по собствените им сметки техните активи и позиции от активите и позициите, поддържани за сметка на техните клиенти при ЦК.

5. Клиринговите членове предлагат на своите клиенти най-малко избор между „омнибус отделяне на клиенти“ и „отделяне на индивидуалния клиент“ и ги информират относно разходите и нивото на защита, посочени в параграф 7, свързани с всяка от тези възможности. Клиентът дава писмено потвърждение за своя избор.

6. Когато клиент избере отделяне на индивидуалния клиент, всички превишения на допълнителните обезпечения, надхвърлящи изискването, приложимо към клиента, трябва също да бъдат предоставени на ЦК и разграничени от превишенията на допълнителните обезпечения, относими към други клиенти или клирингови членове, и да не бъдат изложени на риск от загуби, свързани със записани по друга сметка позиции.

7. ЦК и клиринговите членове оповестяват публично нивата на защита и разходите, свързани с различните нива на отделяне, които предлагат, и предлагат тези услуги при приемливи търговски условия. Сведенията за различните нива на отделяне включват описание на основните правни последствия на съответните предлагани нива на отделяне, включително информация относно приложимото законодателство за несъстоятелност на съответната юрисдикция.

8. ЦК има право да използва събиране на допълнителни обезпечения или вноски в гаранционен фонд, събрани посредством споразумение за предоставяне на финансово обезпечение под формата на залог, по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 г. относно финансовите обезпечения (31), ако използването на подобно споразумение е предвидено в работните му правила. Клиринговият член дава писмено потвърждение, че приема работните правила. ЦК публично оповестява това право на използване, което се упражнява в съответствие с член 47.

9. Изискването за разграничаване между активи и позиции при ЦК по сметките е изпълнено, ако:

а)	активите и позициите са записани по различни сметки;

б)	е предотвратено нетирането на позиции, записани по различни сметки;

в)	активите, покриващи записаните по дадена сметка позиции, не са изложени на риск от загуби, свързани със записани по друга сметка позиции.

10. Под „активи“ се има предвид обезпечения, държани, за да покриват позиции, и включва правото на прехвърляне на активи, еквивалентни на тези обезпечения, или получените средства от реализацията на обезпечения, но не включва вноски в гаранционен фонд.

ГЛАВА 3

Пруденциални изисквания

Член 40

Управление на експозиции

ЦК измерва и оценява в близък до реално време режим своята ликвидност и кредитна експозиция към всеки клирингов член и когато е приложимо, към друг ЦК, с който той е сключил споразумение за оперативна съвместимост. Достъпът на ЦК до съответните ценови източници, необходими за ефективната оценка на неговите експозиции, е своевременен и на недискриминационна основа. Това се прави на основата на разумни разходи.

Член 41

Изисквания за допълнително обезпечение

1. ЦК налага, изисква и събира допълнителни обезпечения за ограничаване на кредитните си експозиции към клиринговите членове и когато е приложимо, към други ЦК, с които той е сключил споразумения за оперативна съвместимост. Тези допълнителни обезпечения трябва също да са достатъчни, за да покрият потенциалните експозиции, които по оценка на ЦК ще възникнат до ликвидацията на съответните позиции. Те трябва да са достатъчни, за да покрият загубите вследствие на най-малко 99 % от промяната на експозициите в рамките на подходящ времеви хоризонт, и да гарантират, че най-малко на дневна база ЦК обезпечава напълно своите експозиции с всички свои клирингови членове и когато е приложимо, към други ЦК, с които той е сключил споразумения за оперативна съвместимост. ЦК редовно наблюдава и при необходимост преразглежда своето равнище на допълнителните обезпечения с цел отразяване на настоящите пазарни условия, като се отчита всяко потенциално проциклично въздействие от подобни преразглеждания.

2. При определянето на изискванията си за допълнително обезпечение ЦК прилага модели и параметри, които отразяват характеристиките на риска на продуктите, които подлежат на клиринг, и отчитат времевия интервал между събиранията на допълнителните обезпечения, пазарната ликвидност и възможните промени по време на транзакцията. Моделът и параметрите се одобряват от компетентния орган и са обект на становище в съответствие с член 19.

3. ЦК изисква и събира допълнителни обезпечения в рамките на деня, най-малкото когато предварително определените прагове бъдат надхвърлени.

4. ЦК изисква и събира допълнителни обезпечения, които са достатъчни за покриване на риска, възникващ във връзка с позициите, регистрирани във всяка водена съгласно член 39 сметка по отношение на определени финансови инструменти. ЦК може да изчисли допълнителните обезпечения във връзка с портфейл от финансови инструменти, при условие че използваната методология е разумна и надеждна.

5. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, след като се консултира с ЕБО и ЕСЦБ, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи подходящия процент и времевия хоризонт за периода на ликвидация и изчисляването на променливостта за минали периоди, както е посочено в параграф 1, по отношение на различните класове финансови инструменти, като отчита целта за ограничаване на процикличността и условията, при които практиките за изчисляване на допълнителните обезпечения на ниво портфейл, посочени в параграф 4, могат да бъдат изпълнени.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

Член 42

Гаранционен фонд

1. За допълнително ограничаване на кредитните си експозиции към клиринговите членове ЦК поддържа предварително набран гаранционен фонд, служещ за покриване на загубите вследствие на неизпълнение, които надвишават загубите, които се покриват от изискванията за допълнително обезпечение, установени в член 41, включително откриване на производство по несъстоятелност по отношение на един или повече клирингови членове.

ЦК определя минимална сума за размера на гаранционния фонд, който при никакви обстоятелства не може да е по-малък.

2. ЦК определя минималния размер на вноските в гаранционния фонд и критериите за изчисляване на индивидуалните вноски на клиринговите членове. Вноските са пропорционални на експозициите на всеки клирингов член.

3. Гаранционният фонд позволява на ЦК да преодолее при екстремни, но реалистични пазарни условия неизпълнение най-малко от страна на клиринговия член, към който ЦК има най-големите експозиции, или от страна на клиринговите членове, към които ЦК има вторите и третите по големина експозиции, ако тяхната сума е по-голяма. ЦК разработва сценарии за екстремни, но реалистични пазарни условия. Сценариите отчитат периодите на най-голяма нестабилност, наблюдавани на пазарите, на които ЦК предоставя своите услуги, както и редица възможни бъдещи сценарии. Те отчитат внезапни продажби на финансови ресурси и бързо намаляване на пазарната ликвидност.

4. ЦК може да създаде повече от един гаранционен фонд за различните класове инструменти, по отношение на които той осъществява клиринг.

5. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, в тясно сътрудничество с ЕСЦБ и след като се консултира с ЕБО, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, уточняващи рамката за определяне на посочените в параграф 3 екстремни, но реалистични пазарни условия, която следва да бъде използвана при определянето на размера на гаранционния фонд и другите финансови ресурси, посочени в член 43.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

Член 43

Други финансови ресурси

1. ЦК поддържа достатъчно налични предварително набрани финансови ресурси за покриване на потенциалните загуби, надхвърлящи загубите, покрити от изискванията за допълнително обезпечение, установени в член 41, и гаранционния фонд, посочен в член 42. ЦК има свободен достъп до тези предварително набрани финансови ресурси, които включват предназначени за целта ресурси на ЦК и които не се използват за покриване на капиталовите изисквания съгласно член 16.

2. Посоченият в член 42 гаранционен фонд и посочените в параграф 1 от настоящия член други финансови ресурси във всеки един момент позволяват на ЦК да преодолее неизпълнение от страна най-малко на двамата клирингови членове, към които ЦК има най-големите експозиции, при екстремни, но реалистични пазарни условия.

3. ЦК може да изисква от клиринговите членове, които не изпадат в неизпълнение, да предоставят допълнителни средства при неизпълнение на друг клирингов член. Клиринговите членове на ЦК имат ограничени експозиции към ЦК.

Член 44

Контрол на ликвидния риск

1. ЦК по всяко време има достъп до подходяща ликвидност, за да извършва дейността си и да предоставя услуги. За тази цел ЦК разполага с необходимите кредитни линии или сходни споразумения за покриване на своите ликвидни нужди, в случай че финансовите ресурси, с които той разполага, не са непосредствено налични. Клирингов член, предприятие майка или дъщерно предприятие на този клирингов член предоставят заедно не повече от 25 % от кредитните линии, необходими на ЦК.

ЦК ежедневно измерва потенциалните си потребности от ликвидност. Той отчита ликвидния риск, породен от неизпълнението най-малко на двамата клирингови членове, към които има най-големите експозиции.

2. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП, след консултации със съответните органи и с членовете на ЕСЦБ, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи рамката за управление на ликвидния риск, който ЦК трябва да издържи в съответствие с параграф 1.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

На Комисията се делегира правомощието за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 45

Каскаден принцип при неизпълнение

1. За покриване на загубите ЦК използва допълнителните обезпечения, предоставени от клиринговия член в неизпълнение, преди да прибегне към други финансови ресурси.

2. Ако предоставените от клиринговия член в неизпълнение допълнителни обезпечения не са достатъчни за покриване на загубите, претърпени от ЦК, ЦК използва за покриването на загубите вноските на клиринговия член в неизпълнение към гаранционния фонд.

3. ЦК използва вноските в гаранционния фонд на клиринговите членове, които не са в неизпълнение, и всички други финансови ресурси, посочени в член 43, параграф 1, единствено след изчерпването на вноските на клиринговия член в неизпълнение.

4. ЦК използва предназначени за целта собствени ресурси, преди да използва вноските в гаранционния фонд на клиринговите членове, които не са в неизпълнение. ЦК не може да използва допълнителните обезпечения, предоставени от клиринговите членове, които не са в неизпълнение, за покриването на загуби, породени от неизпълнението на друг клирингов член.

5. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП, след консултации със съответните компетентни органи и с членовете на ЕСЦБ, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи методологията за изчисляване и поддържане на сумата на собствените ресурси на ЦК, която трябва да се използва в съответствие с параграф 4.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

Член 46

Изисквания за обезпеченията

1. За покриване на първоначалните и текущите си експозиции към клиринговите членове ЦК приема високоликвидни обезпечения с минимален кредитен и пазарен риск. За нефинансови контрагенти ЦК може да приема банкови гаранции, като тези гаранции се отчитат като експозицията към банка, която е клирингов член. ЦК прилага подходящи проценти, с които намалява стойността на служещите като обезпечение активи, които отразяват вероятността за намаление на стойността на активите за интервала между тяхната последна преоценка и момента, към който се счита за логично те да бъдат ликвидирани. ЦК отчита ликвидния риск вследствие на неизпълнението на пазарен участник и риска от концентрация при определени активи, като това може да послужи за установяване на подходящото обезпечение и съответните проценти, с които се намалява неговата стойност.

2. Когато е приложимо и достатъчно благоразумно, ЦК може да приеме базовия инструмент на договор за дериват или финансовия инструмент, който инициира експозицията на ЦК, като обезпечение, служещо за покриване на неговите изисквания за допълнително обезпечение.

3. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП, след като се консултира с ЕБО, ЕССР и ЕСЦБ, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, уточняващи:

а)	видовете обезпечения, които би могло да се считат за високоликвидни, като например парични средства, злато, държавни и първокачествени корпоративни облигации, облигации с покритие;

б)	процентите, с които се намалява стойността на обезпечението съгласно параграф 1; и

в)	условията, при които гаранции от търговски банки могат да бъдат приемани като обезпечение съгласно параграф 1.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

Член 47

Инвестиционна политика

1. ЦК инвестира своите финансови ресурси само в парични средства или във високоликвидни финансови инструменти с минимален пазарен и кредитен риск. Инвестициите на ЦК трябва да подлежат на бързо ликвидиране с минимален отрицателен ценови ефект.

2. Размерът на капитала, в т.ч. неразпределената печалба и резервите на ЦК, които не са инвестирани съгласно параграф 1, не се вземат предвид за целите на член 16, параграф 2 или на член 45, параграф 4.

3. Финансовите инструменти, предоставени като допълнително обезпечение или като вноски в гаранционен фонд, когато съществуват, се депозират при оператори на системи за сетълмент на ценни книжа, които осигуряват цялостната защита на тези финансови инструменти. Като алтернатива могат да се използват други споразумения с висока степен на сигурност с одобрени финансови институции.

4. Депозитите на парични средства на ЦК се извършват посредством споразумения с висока степен на сигурност с одобрени финансови институции или алтернативно, като се използват наличните депозитни улеснения на централните банки или други съпоставими механизми, предоставени от централните банки.

5. Когато ЦК депозира активи при трета страна, той гарантира, че активите, принадлежащи на клиринговите членове, са разграничими отделно от активите, принадлежащи на ЦК, и от активите, принадлежащи на тази трета страна, посредством отделно номерирани сметки в регистрите на третата страна или други еквивалентни мерки, които предоставят същото ниво на защита. При нужда ЦК трябва да има бърз достъп до финансовите инструменти.

6. ЦК не инвестира своя капитал или средствата, получени вследствие на изискванията, установени в член 41, 42, 43 или 44, в собствените си ценни книжа или в ценни книжа на своето предприятие майка или дъщерно предприятие.

7. При вземане на своите инвестиционни решения ЦК отчита цялостния кредитен риск на експозициите си към всеки отделен длъжник и гарантира, че съвкупната му рискова експозиция към всеки отделен длъжник остава в приемливи граници на концентрация.

8. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, след като се консултира с ЕБО и ЕСЦБ, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи финансовите инструменти, които могат да се считат за високоликвидни с минимален кредитен и пазарен риск, както се посочва в параграф 1, посочените в параграфи 3 и 4 споразумения с висока степен на сигурност и посочените в параграф 7 граници на концентрация.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

Член 48

Процедури при неизпълнение

1. ЦК разполага с подробни процедури, които се прилагат, когато клирингов член не изпълнява посочените в член 37 изисквания за участие за ЦК в рамките на срока и в съответствие с процедурите, установени от ЦК. ЦК подробно излага процедурите, които се прилагат, в случай че неизпълнението на клирингов член не е обявено от ЦК. Тези процедури се преразглеждат ежегодно.

2. ЦК взема незабавни мерки за ограничаване на причинените от неизпълнението загуби и ликвидни затруднения и гарантира, че ликвидирането на позициите на който и да е клирингов член няма да наруши неговите операции или да изложи клиринговите членове, които не са в неизпълнение, на непредвидени или неконтролирани загуби.

3. Когато ЦК счита, че клиринговият член няма да може да изпълни бъдещите си задължения, ЦК своевременно уведомява компетентния орган, преди да бъде обявена или започната процедурата по неизпълнение. Компетентният орган своевременно съобщава тази информация на ЕОЦКП, на съответните членове на ЕСЦБ и на органа, отговорен за надзора на клиринговия член, който изпада в неизпълнение.

4. ЦК проверява приложимостта на своите процедури при неизпълнение. ЦК предприема всички разумни мерки, осигуряващи му законовите правомощия да ликвидира собствените позиции на клиринговия член, който е в неизпълнение, и да прехвърли или ликвидира позициите на клиентите на клиринговия член, който изпада в неизпълнение.

5. Когато активите и позициите са регистрирани в записите и отчетността на ЦК като държани за сметка на клиентите на клирингов член, който изпада в неизпълнение, в съответствие с член 39, параграф 2, ЦК се ангажира поне договорно да започне процедурите за прехвърляне на активите и позициите, държани за сметка на клиентите от клиринговия член, който изпада в неизпълнение, към друг клирингов член, посочен от всички тези клиенти, по тяхно искане и без съгласието на клиринговия член, който изпада в неизпълнение. Посоченият друг клирингов член е задължен да приеме тези активи и позиции, само когато е встъпил предварително в договорни отношения с клиентите, по силата на които се е ангажирал за това. Ако поради някаква причина прехвърлянето към другия клирингов член не се е осъществило в рамките на предварително определения срок, посочен в работните му правила, ЦК може да вземе всички позволени по правилата му мерки за активно управление на рисковете, свързани с тези позиции, включително да ликвидира активите и позициите, държани за сметка на клиентите от клиринговия член, който изпада в неизпълнение.

6. Когато активите и позициите са регистрирани в записите и отчетността на ЦК като държани за сметка на клиент на клирингов член, който изпада в неизпълнение, в съответствие с член 39, параграф 3, ЦК се ангажира поне договорно да започне процедурите за прехвърляне на активите и позициите, държани за сметка на клиента от клиринговия член, който изпада в неизпълнение, към друг клирингов член, посочен от клиента, по искане на последния и без съгласието на клиринговия член, който изпада в неизпълнение. Посоченият друг клирингов член е задължен да приеме тези активи и позиции само когато е встъпил предварително в договорни отношения с клиента, по силата на които се е ангажирал за това. Ако поради някаква причина прехвърлянето към другия клирингов член не се е осъществило в рамките на предварително определения срок, посочен в работните му правила, ЦК може да вземе всички позволени по правилата му мерки за активно управление на рисковете, свързани с тези позиции, включително да ликвидира активите и позициите, държани за сметка на клиента от клиринговия член, който изпада в неизпълнение.

7. Обезпеченията на клиентите, разграничени в съответствие с член 39, параграфи 2 и 3, се използват изключително за покриване на позициите, държани за тяхна сметка. Всяка разлика, дължима от ЦК след приключването на процеса на управление от страна на ЦК на неизпълнението на клиринговия член, незабавно се връща на клиентите, ако са известни на ЦК, а когато не са, на клиринговия член за сметка на неговите клиенти.

Член 49

Преглед на модели, стрес тестове и бектестове

1. ЦК преразглежда редовно моделите и параметрите, възприети за изчисляване на неговите изисквания за допълнителни обезпечения, вноски в гаранционния фонд, изисквания за обезпечения и други механизми за контрол на риска. Той подлага тези модели на задълбочени и чести стрес тестове, за да оцени тяхната устойчивост при екстремни, но реалистични пазарни условия, и осъществява бектестове, за да оцени надеждността на прилаганата методология. ЦК трябва да получи независимо потвърждение, трябва да информира компетентния си орган и ЕОЦКП за резултатите от извършените тестове и трябва да получи тяхното потвърждение, преди да извърши съществени промени в моделите и параметрите.

По приетите модели и параметри, включително всички значителни промени по тях, се изготвя становище на колегията съгласно член 19.

ЕОЦКП трябва да гарантира, че информацията относно резултатите от стрес тестовете е предоставена на ЕНО, за да им позволи да извършат оценка на експозицията на финансовите предприятия към неизпълнение от страна на ЦК.

2. ЦК редовно подлага на тестове ключовите елементи на своите процедури при неизпълнение и предприема всички разумни мерки, за да гарантира, че всички клирингови членове ги разбират и разполагат с подходящи процедури за реакция в случай на неизпълнение.

3. ЦК оповестява публично ключовата информация относно своя модел за управление на риска и допусканията, използвани при извършване на посочените в параграф 1 стрес тестове.

4. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, след провеждане на консултации с ЕНО, другите съответни компетентни органи и членовете на ЕСЦБ ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи:

а)	видовете тестове, които се извършват за различните класове финансови инструменти и портфейли;

б)	участието на клиринговите членове или други страни в тестовете;

в)	честотата на тестовете;

г)	времевия хоризонт на тестовете;

д)	ключовата информация, посочена в параграф 3.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

Член 50

Сетълмент

1. Когато това е уместно и възможно, ЦК осъществява сетълмент на сделките си по сметки при централната банка. Когато сетълментът не се осъществява чрез сметки при централната банка, се вземат мерки за стриктното ограничаване на рисковете, свързани с паричния сетълмент.

2. ЦК посочва ясно своите задължения във връзка с доставката на финансови инструменти, включително дали той има задължение да извърши или получи доставки на финансови инструменти или дали обезщетява участниците за загуби, възникнали в рамките на процеса на доставка.

3. Когато ЦК има задължение да извърши или получи доставки на финансови инструменти, ЦК премахва основния риск чрез използването на механизми за доставка срещу плащане, доколкото е възможно.

ДЯЛ V

СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ

Член 51

Споразумения за оперативна съвместимост

1. ЦК може да сключва споразумения за оперативна съвместимост с друг ЦК, когато са изпълнени изискванията, установени в членове 52, 53 и 54.

2. Когато ЦК сключва споразумение за оперативна съвместимост с друг ЦК с цел предоставяне на услуги на определено място за търговия, ЦК трябва да разполага с недискриминационен достъп до данните, които са необходими за изпълнение на неговите функции във връзка с това място за търговия, доколкото ЦК спазва операционните и техническите изисквания, определени от това място, както и до съответната система за сетълмент.

3. Възможността за сключване на споразумение за оперативна съвместимост или за достъп до система за съхранение на данни или до сетълмент система, посочени в параграфи 1 и 2, може да бъде отхвърлена или ограничена — пряко или непряко, единствено с цел контролиране на риска, произтичащ от това споразумение или достъп.

Член 52

Управление на риска

1. ЦК, които сключват споразумение за оперативна съвместимост, трябва:

а)	да разполагат с подходящи политики, процедури и системи за ефективно установяване, наблюдение и управление на рисковете, произтичащи от това споразумение, за да могат да изпълняват своите задължения своевременно;

б)	да се споразумеят относно съответните си права и задължения, включително приложимото по отношение на техните взаимоотношения законодателство;

в)	да установяват, наблюдават и управляват ефективно кредитните и ликвидните рискове, така че неизпълнението на клирингов член на даден ЦК да не засяга оперативно съвместимия ЦК;

г)	да установяват, наблюдават и отчитат евентуалните взаимозависимости и корелации, възникващи вследствие на обединяването на финансови ресурси и споразумението за оперативна съвместимост, което може да повлияе на свързаните с концентрацията на клирингови членове кредитни и ликвидни рискове.

За целите на първа алинея, буква б) ЦК прилагат при необходимост правилата, постановени в Директива 98/26/ЕО, по отношение на момента на въвеждане на нареждането за превод в своите системи и на момента на неотменимост.

За целите на първа алинея, буква в) в условията на споразумението се определя процедурата за преодоляване на последствията от неизпълнението на някой ЦК, с когото има сключено споразумение за оперативна съвместимост.

За целите на първа алинея, буква г) ЦК осъществяват строг контрол върху повторното използване на обезпечението на клирингов член в рамките на споразумението, ако това е позволено от техните компетентни органи. В споразумението се посочва какви мерки са взети по отношение на тези рискове, като се отчита необходимостта от достатъчно покритие и ограничаване на риска от верижно разпространение.

2. Ако моделите за управление на риска, използвани от ЦК по отношение на експозициите им към техните клирингови членове или по отношение на взаимните им експозиции, са различни, ЦК трябва да установят различията, да оценят рисковете, които могат да възникнат вследствие на тях, и да вземат съответните мерки, включително да набавят допълнителни финансови ресурси, които ще ограничат тяхното въздействие върху споразумението за оперативна съвместимост, както и потенциалните последствия по отношение на рисковете от верижно разпространение и да гарантират, че тези различия не намаляват способността на всеки ЦК да се справи с последствията от неизпълнението на клирингов член.

3. Всички разходи, произтичащи от параграфи 1 и 2, се поемат от ЦК, поискал оперативна съвместимост или достъп, освен ако страните не са се споразумели за друго.

Член 53

Предоставяне на допълнителни обезпечения между централни контрагенти

1. ЦК разграничава по сметките активите и позициите, държани за сметка на ЦК, с които е сключил споразумение за оперативна съвместимост.

2. Ако ЦК, който сключи споразумение за оперативна съвместимост с друг ЦК, предоставя на този ЦК единствено първоначално допълнително обезпечение по силата на споразумение за предоставяне на финансово обезпечение под формата на залог, получаващият обезпечението ЦК няма право да използва допълнителното обезпечение, предоставено от другия ЦК.

3. Обезпечението, получено под формата на финансови инструменти, се депозира при оператори на системи за сетълмент на ценни книжа, съобщени съгласно Директива 98/26/ЕО.

4. Получаващият обезпечението ЦК разполага с активите, посочени в параграфи 1 и 2, единствено в случай на неизпълнение от страна на ЦК, който е предоставил обезпечението в контекста на споразумение за оперативна съвместимост.

5. В случай на неизпълнение от страна на ЦК, който е получил обезпечението в контекста на споразумение за оперативна съвместимост, обезпечението, посочено в параграфи 1 и 2, незабавно се връща на предоставилия го ЦК.

Член 54

Одобрение на споразумения за оперативна съвместимост

1. Споразумението за оперативна съвместимост се одобрява предварително от компетентните органи на съответните ЦК. Прилага се процедурата по член 17.

2. Компетентните органи одобряват споразумение за оперативна съвместимост само когато участващите ЦК са получили разрешение за клиринг съгласно член 17, били са признати съгласно член 25 или са получили разрешение съгласно предварително съществуващ национален разрешителен режим за период от най-малко три години, установените в член 52 изисквания са изпълнени, техническите параметри за клиринговите транзакции съгласно условията на споразумението позволяват безпрепятственото и нормално функциониране на финансовите пазари и въпросното споразумение не възпрепятства ефективността на надзора.

3. Когато компетентен орган счита, че не са спазени установените в параграф 2 изисквания, той писмено излага пред другите заинтересовани компетентни органи и ЦК своите забележки относно риска. Той уведомява и ЕОЦКП, който изготвя становище относно обосноваността на забележките относно риска като основание за отказ на одобрение на споразумението за оперативна съвместимост. Всички заинтересовани ЦК получават достъп до становището на ЕОЦКП. Когато становището на ЕОЦКП се различава от оценката на съответния компетентен орган, същият компетентен орган преразглежда своята позиция, като отчита становището на ЕОЦКП.

4. До 31 декември 2012 г. ЕОЦКП издава насоки или препоръки за изготвяне на съгласувани, ефикасни и ефективни оценки на споразуменията за оперативна съвместимост в съответствие с процедурата, установена в член 16 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

ЕОЦКП разработва проекти за посочените насоки или препоръки, след като се консултира с членовете на ЕСЦБ.

ДЯЛ VI

РЕГИСТРАЦИЯ И НАДЗОР НА РЕГИСТРИ НА ТРАНЗАКЦИИ

ГЛАВА 1

Условия и процедури за регистрацията на регистър на транзакции

Член 55

Регистрация на регистър на транзакции

1. За целите на член 9 всеки регистър на транзакции се регистрира от ЕОЦКП.

2. За допустимостта на регистрацията му съгласно настоящия член регистърът на транзакции трябва да бъде юридическо лице, което е установено в Съюза и отговаря на изискванията, установени в дял VII.

3. Регистрацията на всеки регистър на транзакции поражда действие на цялата територия на Съюза.

4. Регистрираният регистър на транзакции спазва постоянно условията за регистрация. Всеки регистър на транзакции уведомява своевременно ЕОЦКП за всякакви съществени изменения, влияещи на условията за първоначалната регистрация.

Член 56

Заявление за регистрация

1. Регистърът на транзакции подава заявление за регистрация до ЕОЦКП.

2. В рамките на двадесет работни дни от получаване на заявлението ЕОЦКП преценява дали заявлението е пълно.

Когато заявлението е непълно, ЕОЦКП определя срок, в рамките на който регистърът на транзакции трябва да предостави допълнителна информация.

След като прецени, че заявлението е пълно, ЕОЦКП уведомява за това регистъра на транзакции.

3. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи техническите детайли относно посоченото в параграф 1 заявление за регистрация.

ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

4. За да се осигурят еднообразни условия за прилагане на параграф 1, ЕОЦКП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се уточнява формата на заявлението за регистрация до ЕОЦКП.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 30 септември 2012 г.

На Комисията се предоставя правомощието за приемане на посочените в първата алинея технически стандарти за изпълнение съгласно член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 57

Уведомяване на компетентните органи и консултация с тях преди регистрацията

1. Ако регистър на транзакции, подал заявление за регистрация, е образувание, получило разрешение или регистрирано от компетентен орган в държавата-членка по установяване, ЕОЦКП своевременно уведомява този компетентен орган и се консултира с него преди регистрацията на регистъра на транзакции.

2. ЕОЦКП и съответният компетентен орган обменят цялата информация, необходима за регистрацията на регистъра на транзакции, както и за надзора върху изпълнението от страна на образуванието на условията по регистрацията или разрешаването в държавата-членка по установяване.

Член 58

Разглеждане на заявлението

1. В рамките на 40 работни дни след уведомлението, посочено в член 56, параграф 2, трета алинея, ЕОЦКП разглежда заявлението за регистрация, като преценява дали регистърът на транзакции спазва членове 78—81, и приема изчерпателно обосновано решение за регистрация или за отказ на регистрация.

2. Решение на ЕОЦКП, прието съгласно параграф 1, поражда действие на петия работен ден след приемането му.

Член 59

Уведомяване от ЕОЦКП за решенията относно регистрация

1. Когато ЕОЦКП приема решение за регистрация, за отказ или за отмяна на регистрация, той уведомява регистъра на транзакции в рамките на пет работни дни посредством напълно обосновано обяснение на своето решение.

ЕОЦКП своевременно уведомява съответния компетентен орган, посочен в член 57, параграф 1, относно своето решение.

2. ЕОЦКП съобщава на Комисията всички решения, взети в съответствие с параграф 1.

3. ЕОЦКП публикува на своя уебсайт списък с регистрите на транзакции, регистрирани в съответствие с настоящия регламент. Този списък се актуализира в срок от пет работни дни след приемане на решение съгласно параграф 1.

Член 60

Упражняване на правомощията, посочени в членове 61—63

Правомощията, предоставени на ЕОЦКП или на длъжностно лице, или на друго оправомощено от ЕОЦКП лице съгласно членове 61—63, не могат да бъдат използвани, за да се изисква разкриването на информация или документи, които са предмет на правно призната привилегия.

Член 61

Искане за информация

1. ЕОЦКП може чрез обикновено искане или с решение да поиска от регистрите на транзакции и от свързаните трети страни, на които регистрите на транзакции са възложили оперативни функции или дейности, да предоставят цялата необходима информация, за да може органът да изпълни задълженията си съгласно настоящия регламент.

2. Когато изпраща обикновено искане за информацията съгласно параграф 1, ЕОЦКП:

а)	се позовава на настоящия член като правно основание за искането;

б)	посочва целта на искането;

в)	уточнява каква информация се изисква;

г)	определя срок за предоставяне на информацията;

д)	информира лицето, от което се изисква информацията, че не е задължено да я предостави, но че при доброволен отговор от негова страна предоставената информация не трябва да бъде неточна и подвеждаща; и

е)	посочва глобата, предвидена в член 65 във връзка с приложение I, раздел IV, буква а), в случай че отговорите на поставените въпроси са неточни или подвеждащи.

3. Когато изисква информация съгласно параграф 1 с решение, ЕОЦКП:

а)	се позовава на настоящия член като правно основание за искането;

б)	посочва целта на искането;

в)	уточнява каква информация се изисква;

г)	определя срок за предоставяне на информацията;

д)	посочва периодичните финансови санкции, предвидени в член 66, в случай че предоставената информация е непълна;

е)	посочва глобата, предвидена в член 65 във връзка с приложение I, раздел IV, буква а), в случай че отговорите на поставените въпроси са неточни или подвеждащи, както и

ж)	посочва правото на обжалване на решението пред Апелативния съвет на ЕОЦКП, както и правото решението да бъде преразгледано от Съда на Европейския съюз („Съда“) в съответствие с членове 60 и 61 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

4. Посочените в параграф 1 лица или техни представители, а в случай на юридически лица или лица без правосубектност — лицата, оправомощени да ги представляват по закон или по силата на учредителни актове, предоставят изискваната информация. Надлежно упълномощени адвокати могат да предоставят информацията от името на своите клиенти. Последните остават изцяло отговорни, ако предоставената информация е непълна, неточна или подвеждаща.

5. ЕОЦКП незабавно изпраща копие от обикновеното искане или от решението до компетентния орган на държавата-членка, в която са установени или в която живеят посочените в параграф 1 лица, до които се отнася искането за информация.

Член 62

Общи разследвания

1. За да изпълни задълженията си съгласно настоящия регламент, ЕОЦКП може да извършва необходимите разследвания по отношение на лицата, посочени в член 61, параграф 1. За целта служителите и други упълномощени от ЕОЦКП лица имат правомощия:

а)	да проверяват всички документи, данни, процедури и други материали, отнасящи се до изпълнението на техните задачи, независимо от носителя, на който се съхраняват;

б)	да вземат или получават заверени копия или извлечения от такива документи, данни, процедури и други материали;

в)	да призоват и да искат от всяко лице, посочено в член 61, параграф 1, от неговия представител или негови служители да дадат устно или писмено обяснение на факти или документи, свързани с предмета и целта на проверката, и да запишат отговорите;

г)	да задават въпроси на всяко друго физическо или юридическо лице, което даде съгласие за това, с цел да съберат информация, свързана с предмета на разследването;

д)	да искат съхранявана информация за телефонни разговори и пренос на данни.

2. Служителите и други лица, оправомощени от ЕОЦКП за целите на разследванията, посочени в параграф 1, упражняват своите правомощия след представяне на писмено разрешение, уточняващо предмета и целта на разследването. В разрешението се посочват и периодичните финансови санкции, предвидени в член 66, в случай че изискваните документи, данни, процедури или други материали, или отговорите на въпросите, поставени на лицата, посочени в член 61, параграф 1, не са представени или са непълни, и глобите, предвидени в член 65 във връзка с приложение I, раздел IV, буква б), в случай че отговорите на въпросите, поставени на лицата по член 61, параграф 1, са неточни или подвеждащи.

3. От лицата, посочени в член 61, параграф 1, се изисква да допуснат провеждането на разследванията, водени по решение на ЕОЦКП. В решението се посочват предметът и целта на разследването, периодичните имуществени санкции, предвидени в член 66, средствата за правна защита, предвидени в Регламент (ЕС) № 1095/2010, както и правото на обжалване на решението пред Съда.

4. В разумен срок преди започването на разследването ЕОЦКП информира компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия ще се проведе то, за предстоящото разследване и за самоличността на оправомощените лица. По искане на ЕОЦКП служителите на съответния компетентен орган подпомагат оправомощените лица при изпълнението на техните задължения. По искане на служителите на компетентния орган на съответната държава-членка те също могат да присъстват по време на разследването.

5. Ако съгласно националната уредба относно искането за предоставяне на съхранявана информация за телефонни разговори или пренос на данни, посочено в параграф 1, буква д), е необходимо разрешение от съдебен орган, се подава искане за такова разрешение. Искане за разрешение може да се подаде и като предпазна мярка.

6. Когато се подава искане за разрешение по параграф 5, националният съдебен орган прави проверка на автентичността на решението на ЕОЦКП и дали предвидените принудителни мерки не са произволни или прекомерни предвид предмета на разследването. При проверката на пропорционалността на принудителните мерки националният съдебен орган може да поиска от ЕОЦКП подробно обяснение, по-специално относно съображенията на ЕОЦКП, на които се основава предположението за нарушение на настоящия регламент, както и относно тежестта на предполагаемото нарушение и естеството на участието на лицето, по отношение на което се вземат принудителните мерки. Националният съдебен орган обаче не може нито да преразглежда необходимостта от провеждане на разследването, нито да изисква да му бъде предоставена информацията, съдържаща се в преписката на ЕОЦКП. Законосъобразността на решението на ЕОЦКП подлежи на преглед единствено от Съда по реда на процедурата, предвидена в Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 63

Проверки на място

1. С цел изпълнение на задълженията си съгласно настоящия регламент ЕОЦКП може да извършва всички необходими проверки на място във всички служебни помещения или площи на юридическите лица, посочени в член 61, параграф 1. Когато това е необходимо за целите на правилното извършване и ефикасността на проверките, ЕОЦКП може да извършва проверки на място без предварително предупреждение.

2. Служебните лица и други лица, упълномощени от ЕОЦКП да извършват проверки на място, могат да влизат в служебните помещения или площи на юридическите лица, обект на приетото от ЕОЦКП решение за разследване, и разполагат с всички правомощия, предвидени в член 62, параграф 1. Те могат и да запечатват всички служебни помещения, счетоводни книги или документи за срока и в степента, необходими за проверката.

3. Длъжностните лица и други лица, упълномощени от ЕОЦКП да извършват проверки на място, упражняват правомощията си, след като представят писмено разрешение, посочващо предмета, целта на проверката и предвидените в член 66 периодични финансови санкции, когато съответните лица не се подчинят на проверката. В разумен срок преди извършване на проверката ЕОЦКП уведомява за проверката компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия ще се проведе тя.

4. Лицата, посочени в член 61, параграф 1, допускат извършването на проверки на място, разпоредено с решение на ЕОЦКП. В решението се уточняват предметът и целта на проверката, определя се датата, на която ще започне, и се посочват периодичните финансови санкции, предвидени в член 66, средствата за правна защита, предвидени в Регламент (ЕС) № 1095/2010, както и правото на обжалване на решението пред Съда. ЕОЦКП взема тези решения, след като се консултира с компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия ще се проведе проверката.

5. По искане на ЕОЦКП длъжностните лица, както и тези, упълномощени или назначени от компетентния орган на държавата-членка, където ще се извърши проверката, активно подпомагат длъжностните лица и другите лица, упълномощени от ЕОЦКП. За тази цел те разполагат с правомощията по параграф 2. При поискване служители на компетентния орган на съответната държава-членка могат също да присъстват на проверките на място.

6. ЕОЦКП може също така да изиска от компетентните органи да изпълнят от негово име конкретни задачи по разследването и проверки на място, както е предвидено в настоящия член и в член 62, параграф 1. За целта компетентните органи се ползват със същите правомощия както ЕОЦКП, предвидени в настоящия член и в член 62, параграф 1.

7. Когато длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от ЕОЦКП, установят, че дадено лице се противопоставя на проверка, разпоредена по реда на настоящия член, компетентният орган на съответната държава-членка им оказва необходимото съдействие, като изисква при необходимост съдействие от полицията или от равностоен правоприлагащ орган, с което да им даде възможност да извършат проверката на място.

8. Ако съгласно националната уредба за проверката на място, предвидена в параграф 1, или за съдействието, предвидено в параграф 7, е необходимо разрешение от съдебен орган, се подава искане за такова разрешение. Искане за разрешение може да се подаде и като предпазна мярка.

9. Когато се внася искане за разрешение, както е посочено в параграф 8, националният съдебен орган проверява автентичността на решението на ЕОЦКП и дали предвидените принудителни мерки не са произволни или прекомерни, като се има предвид предметът на проверката. При проверката на пропорционалността на принудителните мерки националният съдебен орган може да поиска от ЕОЦКП подробно обяснение. Искането за подробно обяснение може по-конкретно да бъде свързано с основанията на ЕОЦКП, на които се базира подозрението за нарушение на настоящия регламент, както и с тежестта на подозираното нарушение и естеството на участие на лицето, което е обект на принудителните мерки. Въпреки това националният съдебен орган не може да преразглежда необходимостта от проверката, нито да изисква да му се предостави информацията от документацията на ЕОЦКП. Законосъобразността на решението на ЕОЦКП подлежи на преглед единствено от Съда по реда на процедурата, предвидена в Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 64

Процедурни правила за предприемане на надзорни мерки и налагане на глоби

1. Когато при изпълнение на задълженията си съгласно настоящия регламент ЕОЦКП установи, че има сериозни признаци за евентуално наличие на факти, които могат да представляват едно или повече от нарушенията, изброени в приложение I, ЕОЦКП назначава независим разследващ служител в рамките на ЕОЦКП, който да разследва случая. Назначеният служител не може да участва и не може да е участвал пряко или косвено в процеса по надзор или по регистрация на съответния регистър на транзакции и изпълнява функциите си независимо от ЕОЦКП.

2. Разследващият служител разследва предполагаемите нарушения, като взема предвид коментарите, представени от лицата, които са предмет на разследването, и представя на ЕОЦКП пълното досие с констатациите си.

За да изпълнява задълженията си, разследващият служител може да упражнява правомощията си да изисква информация в съответствие с член 61 и да провежда разследвания и проверки на място в съответствие с членове 62 и 63. Когато упражнява тези правомощия, разследващият служител спазва член 60.

При изпълнение на задълженията си разследващият служител има достъп до всички документи и до цялата информация, събрана от ЕОЦКП в хода на осъществяваната от него надзорна дейност.

3. След приключване на разследването и преди да представи на ЕОЦКП досието с констатациите, разследващият служител дава на лицата, които са обект на разследването, възможност да бъдат изслушани във връзка с разследвания случай. Разследващият служител базира констатациите си само на онези факти, по които засегнатите лица са имали възможност да изразят становище.

Правото на защита на засегнатите от разследването лица се зачита напълно в хода на разследванията по настоящия член.

4. Когато представя на ЕОЦКП досието с констатациите си, разследващият служител уведомява за това лицата, които са обект на разследването. Лицата, които са обект на разследването, имат право на достъп до досието, като се зачита законният интерес на други лица за опазване на техните търговски тайни. Правото на достъп до преписката не включва достъп до поверителна информация, засягаща трети лица.

5. Въз основа на досието, съдържащо констатациите на разследващия служител, и след като по искане на засегнатите лица изслуша лицата, които са обект на разследването в съответствие с член 67, ЕОЦКП решава дали едно или повече от нарушенията, изброени в приложение I, са били извършени от лицата, които са обект на разследването, и съответно предприема надзорни мерки в съответствие с член 73 и налага глоба в съответствие с член 65.

6. Разследващият служител не участва в разискванията на ЕОЦКП, нито се намесва по друг начин в процеса на вземане на решение от страна на ЕОЦКП.

7. Комисията приема допълнителни процедурни правила за упражняването на правомощията за налагане на глоби или периодични финансови санкции, включително разпоредби относно правото на защита, относно сроковете и събирането на глоби или периодични финансови санкции и приема подробни правила относно давностните срокове за налагането и принудителното изпълнение на санкциите.

Правилата, посочени в първата алинея, се приемат посредством делегирани актове в съответствие с член 82.

8. ЕОЦКП се обръща към компетентните национални органи с цел започване на наказателно преследване, когато при изпълнение на своите задължения съгласно настоящия регламент установи, че има сериозни признаци за евентуално наличие на факти, които могат да представляват престъпления. Освен това ЕОЦКП се въздържа от налагането на глоби или периодични финансови санкции в случаи, при които предишна оправдателна или осъдителна присъда, произтичаща от идентичен факт или факти, които са до голяма степен подобни, вече е влязла в сила като резултат от наказателно производство съгласно националното право.

Член 65

Глоби

1. Когато в съответствие с член 64, параграф 5 ЕОЦКП установи, че регистър на транзакции, умишлено или поради небрежност, е извършил едно от нарушенията, изброени в приложение I, той взема решение за налагане на глоба в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

Нарушение от страна на регистър на транзакции се счита за извършено умишлено, ако ЕОЦКП открие обективни фактори, които показват, че регистърът на транзакции или неговото висше ръководство са действали умишлено.

2. Основният размер на посочените в параграф 1 глоби е в следните граници:

а)	за нарушенията, посочени в приложение I, раздел I, буква в), раздел II, букви в)—ж) и раздел III, букви а) и б), глобите са в размер най-малко 10 000 EUR и не надвишават 20 000 EUR;

б)	за нарушенията, посочени в приложение I, раздел I, букви а), б) и г)—з) и раздел II, букви а), б) и з), глобите са в размер най-малко 5 000 EUR и не надвишават 10 000 EUR.

За да вземе решение какъв да бъде основният размер на глобите — в ниския, средния или високия диапазон на посочените в първата алинея граници — ЕОЦКП взема под внимание годишния оборот на съответния регистър на транзакции за предходната стопанска година. За регистри на транзакции с годишен оборот под 1 милион евро основният размер е в ниския диапазон на границите, за регистри на транзакции с оборот между 1 и 5 милиона евро — в средния, а за регистри на транзакции с годишен оборот над 5 милиона евро — във високия.

3. Основният размер, определен в параграф 2, при необходимост се коригира чрез отчитане на утежняващи или смекчаващи обстоятелства в съответствие с приложимите коригиращи коефициенти, предвидени в приложение II.

Съответните утежняващи коефициенти се прилагат последователно към основния размер на глобата. Ако е приложим повече от един утежняващ коефициент, разликата между основния размер и размера, получен след прилагането на всеки отделен утежняващ коефициент, се добавя към основния размер.

Съответните смекчаващи коефициенти се прилагат последователно към основния размер на глобата. Ако е приложим повече от един смекчаващ коефициент, разликата между основния размер и размера, получен след прилагането на всеки отделен смекчаващ коефициент, се изважда от основния размер.

4. Независимо от предвиденото в параграфи 2 и 3 размерът на глобата не превишава 20 % от годишния оборот на съответния регистър на транзакции за предходната стопанска година, но ако регистърът на транзакции пряко или непряко е получил финансова полза от нарушението, размерът на глобата е равен най-малко на размера на ползата.

В случай че действие или пропуск, извършени от регистър на транзакции, представляват повече от едно нарушение съгласно приложение I, се прилага само по-голямата глоба, изчислена в съответствие с параграфи 2 и 3 и свързана с едно от тези нарушения.

Член 66

Периодични финансови санкции

1. ЕОЦКП налага посредством решение периодични финансови санкции с цел да принуди:

а)	регистър на транзакции да прекрати нарушението в съответствие с решение, взето съгласно член 73, параграф 1, буква а); или

б)

лице, посочено в член 61, параграф 1:

i)	да предостави пълната информация, която е била изискана съгласно член 61;

ii)	да се подчини на разследване, и по-специално да предостави пълна документация, записи, данни, процедури или други изискани материали и да допълни и коригира друга информация, предоставена в хода на разследването, започнато по силата на решение, взето съгласно член 62; или

iii)	да се подчини на проверка на място, наредена по силата на решение, взето съгласно член 63.

2. Периодичните финансови санкции са ефективни и пропорционални. Периодичните финансови санкции се налагат за всеки ден от забавянето.

3. Независимо от предвиденото в параграф 2, размерът на периодичните финансови санкции е 3 % от средния дневен оборот през предходната стопанска година или в случай на физически лица — 2 % от средния дневен доход през предходната календарна година. Той се изчислява от датата, посочена в решението за налагане на периодична финансова санкция.

4. Периодична финансова санкция се налага за максимален срок от шест месеца след уведомяването за взетото от ЕОЦКП решение. След края на този срок ЕОЦКП преразглежда тази мярка.

Член 67

Изслушване на заинтересованите лица

1. Преди да вземе решение за налагане на глоба или периодична финансова санкция съгласно членове 65 и 66, ЕОЦКП дава възможност на засегнатите от производството лица да бъдат изслушани във връзка с неговите констатации. ЕОЦКП основава своите решения само на констатации, по които участващите в производството лица са имали възможност да изразят становище.

2. Правото на защита на участниците в производството се съблюдава строго в хода на производството. Те имат право на достъп до документите на ЕОЦКП при зачитане на законния интерес на други лица във връзка с опазване на търговските им тайни. Правото на достъп до документацията не включва поверителна информация и вътрешни подготвителни документи на ЕОЦКП.

Член 68

Оповестяване, естество, принудително изпълнение и разпределение на глобите и периодичните финансови санкции

1. ЕОЦКП оповестява публично всяка глоба и периодична финансова санкция, наложена съгласно членове 65 и 66, освен ако такова оповестяване би застрашило сериозно финансовите пазари или би причинило несъразмерно голяма вреда на засегнатите страни. Подобно оповестяване не съдържа лични данни по смисъла на Регламент (ЕО) № 45/2001.

2. Глобите или периодичните финансови санкции, наложени съгласно членове 65 и 66, са от административно естество.

3. Когато ЕОЦКП реши да не налага глоби или финансови санкции, той уведомява съответно Европейския парламент, Съвета, Комисията и компетентните органи на заинтересованите държави-членки и посочва основанията за своето решение.

4. Глобите и периодичните финансови санкции, наложени съгласно членове 65 и 66, могат да се изпълняват принудително.

Принудителното изпълнение се урежда от разпоредбите на гражданскопроцесуалните норми, които са в сила в държавата-членка, на чиято територия се осъществява. Изпълнителното основание се прилага към решението без допълнителен контрол освен за автентичност на акта, от страна на органа, определен за тази цел от правителството на всяка държава-членка, и за който то уведомява ЕОЦКП и Съда.

След изпълнението на тези формалности по молба на заинтересованата страна тя може да пристъпи към принудително изпълнение съгласно националното законодателство, като сезира директно компетентния орган.

Принудителното изпълнение може да бъде спряно само с решение на Съда. При все това съдилищата на държавата-членка са компетентни да разглеждат жалби по редовността на мерките по изпълнението.

5. Сумите на глобите и периодичните финансови санкции се разпределят в общия бюджет на Европейския съюз.

Член 69

Обжалване пред Съда

Съдът разполага с неограничена компетентност да осъществява контрол върху решения, с които ЕОЦКП е наложил глоба или периодична финансова санкция. Той може да отмени, намали или увеличи размера на наложената глоба или на периодичната финансова санкция.

Член 70

Изменения на приложение II

За да отчита развитието на финансовите пазари, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове съгласно член 82 във връзка с мерки за изменение на приложение II.

Член 71

Отмяна на регистрация

1. Без да се засяга член 73, ЕОЦКП отменя регистрацията на регистър на транзакции, когато даденият регистър на транзакции:

а)	се отказва изрично от регистрацията или през предходните шест месеца не е предоставял услуги;

б)	е получил регистрацията посредством неверни твърдения или по всякакъв друг неправомерен начин;

в)	вече не отговаря на условията, при които е бил регистриран.

2. ЕОЦКП своевременно уведомява съответния компетентен орган, посочен в член 57, параграф 1, относно своето решение да отмени регистрацията на регистър на транзакции.

3. Когато компетентният орган на държава-членка, в която регистърът на транзакции осъществява своите услуги и дейности, счита, че е изпълнено някое от условията, посочени в параграф 1, той може да поиска от ЕОЦКП да разгледа дали са налице условията за отмяна на регистрацията на съответния регистър на транзакции. Ако ЕОЦКП реши да не отмени регистрацията на съответния регистър на транзакции, той обосновава надлежно решението си.

4. Компетентният орган, посочен в параграф 3, е органът, определен съгласно член 22.

Член 72

Такси за надзор

1. ЕОЦКП начислява такси на регистрите на транзакции съгласно настоящия регламент и съгласно делегираните актове, приети съгласно параграф 3. Тези такси изцяло покриват разходите на ЕОЦКП по регистрацията и надзора на регистрите на транзакции и по възстановяването на всякакви разходи, които могат да възникнат за компетентните органи при извършване на дейности съгласно настоящия регламент, по-специално в резултат на делегиране на задачи в съответствие с член 74.

2. Размерът на таксата, начислена на регистъра на транзакции, покрива всички административни разходи на ЕОЦКП, свързани с дейността му по регистрацията и надзора, и е пропорционален на оборота на съответния регистър на транзакции.

3. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 82, за да уточни допълнително вида на таксите, услугите, за които се дължат такси, размера на таксите и начина на плащане.

Член 73

Надзорни мерки на ЕОЦКП

1. Когато в съответствие с член 64, параграф 5 ЕОЦКП установи, че регистър на транзакции е извършил едно от нарушенията, изброени в приложение I, той взема едно или повече от следните решения:

а)	изисква от регистъра на транзакции да прекрати нарушението;

б)	налага глоби съгласно член 65;

в)	публикува съобщения;

г)	като последна мярка отменя регистрацията на регистъра на транзакции.

2. При вземане на решенията, посочени в параграф 1, ЕОЦКП отчита естеството и тежестта на нарушението, включително:

а)	продължителността и честотата на нарушението;

б)	дали нарушението е разкрило сериозни или системни слабости в процедурите на предприятието или в неговите системи за управление, или вътрешния контрол;

в)	дали нарушението е предизвикало, спомогнало или по друг начин довело до финансово престъпление;

г)	дали нарушението е извършено умишлено или поради небрежност.

3. ЕОЦКП незабавно уведомява съответния регистър на транзакции, както и компетентните органи на държавите-членки и Комисията за всяко решение съгласно параграф 1. Той обявява публично това решение на уебсайта си в рамките на 10 работни дни от датата, на която то е взето.

Когато обявява решението си съгласно първата алинея, ЕОЦКП оповестява и правото на съответния регистър на транзакции да обжалва решението, факта, ако е приложимо, че е подадена такава жалба, като посочва, че жалбата не спира изпълнението на решението, както и че апелативният съвет на ЕОЦКП може да спре изпълнението на обжалваното решение в съответствие с член 60, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 74

Делегиране на задачи от ЕОЦКП на компетентните органи

1. Когато е необходимо за правилното изпълнение на надзорните задачи, ЕОЦКП може да делегира конкретни надзорни задачи на компетентния орган на държава-членка в съответствие с насоките, издадени от ЕОЦКП съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. Такива конкретни надзорни задачи могат по-специално да включват правомощието за изискване на информация в съответствие с член 61 и за провеждане на разследвания и проверки на място съгласно член 62 и член 63, параграф 6.

2. Преди да делегира определена задача, ЕОЦКП се консултира със съответния компетентен орган. Тези консултации са свързани със:

а)	обхвата на задачата, която ще се делегира;

б)	срока за изпълнение на задачата; както и

в)	предоставянето на необходимата информация от и на ЕОЦКП.

3. В съответствие с регламента за таксите, приет от Комисията съгласно член 72, параграф 3, ЕОЦКП възстановява на компетентния орган направените във връзка с изпълнението на делегираните задачи разходи.

4. ЕОЦКП преразглежда решението по параграф 1 през подходящи интервали от време. Делегирането може да бъде отменено във всеки един момент.

5. Делегирането на задачи не засяга отговорностите на ЕОЦКП и не ограничава способността на органа да провежда и наблюдава делегираната дейност. Не се делегират надзорни отговорности по настоящия регламент, включително във връзка с решения за регистрация, окончателни оценки и последващи решения, свързани с нарушения.

ГЛАВА 2

Взаимоотношения с трети страни

Член 75

Еквивалентност и международни споразумения

1. Комисията може да приеме акт за изпълнение, с който се определя, че правната и надзорната уредба на трета държава гарантират, че:

а)	регистрите на транзакции, получили разрешение в тази трета държава, спазват правно обвързващи изисквания, еквивалентни на установените в настоящия регламент;

б)	регистрите на транзакции подлежат на текущ ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава; както и

в)	съществуват гаранции относно професионалната тайна, в т.ч. защитата на търговски тайни, споделени от органите с трети страни, и че тези гаранции са най-малко еквивалентни на предвидените в настоящия регламент.

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с посочената в член 86, параграф 2 процедура по разглеждане.

2. Когато е приложимо и при всички случаи след приемането на акт за изпълнение съгласно параграф 1, Комисията представя на Съвета препоръки за преговори по международни споразумения със съответните трети държави относно взаимен достъп и обмен на информация за договори за деривати, която се съдържа в регистри на транзакции, установени в тази трета държава, по начин, който гарантира, че органите на Съюза, включително ЕОЦКП, имат незабавен и постоянен достъп до цялата информация, необходима за осъществяване на техните задължения.

3. След сключването на споразуменията, посочени в параграф 2, и в съответствие с тях ЕОЦКП сключва споразумения за сътрудничество с компетентните органи на съответните трети държави. С тези споразумения се определят най-малко:

а)	механизмът за обмен на информация между ЕОЦКП и другите органи на Съюза, изпълняващи задачи в съответствие с настоящия регламент, от една страна, и съответните компетентни органи на въпросните трети държави, от друга страна; както и

б)	процедурите за координация на надзорните дейности.

4. ЕОЦКП прилага Регламент (ЕО) № 45/2001 по отношение на предоставянето на лични данни на трета държава.

Член 76

Споразумения за сътрудничество

Съответните органи на трети държави, в юрисдикцията на които няма установени регистри на транзакции, могат да се свържат с ЕОЦКП с цел сключване на споразумения за сътрудничество за достъп до информация относно договори за деривати, съхранявани в регистри на транзакции на Съюза.

ЕОЦКП може да сключи споразумения за сътрудничество с тези съответни органи във връзка с достъпа до информация относно договори за деривати, съхранявани в регистри на транзакции на Съюза, необходими за изпълнението на отговорностите и мандатите на тези органи, при условие че съществуват гаранции относно професионалната тайна, в т.ч. защитата на търговски тайни, споделени от органите с трети страни.

Член 77

Признаване на регистрите на транзакции

1. Регистър на транзакции, който е установен в трета държава, може за целите на член 9 да предоставя услуги и дейности на дружества, установени в Съюза, само когато е признат от ЕОЦКП в съответствие с параграф 2.

2. Регистър на транзакции, посочен в параграф 1, подава заявление за признаване до ЕОЦКП заедно с цялата необходима информация, в т.ч. най-малко информацията, необходима, за да се удостовери, че регистърът на транзакции е получил разрешение и е обект на ефективен надзор в трета държава, която:

а)	е призната от Комисията посредством акт за изпълнение съгласно член 75, параграф 1 за държава, разполагаща с еквивалентна и приложима регулаторна и надзорна рамка;

б)	е сключила международно споразумение със Съюза съгласно член 75, параграф 2; както и

в)	е сключила споразумения за сътрудничество съгласно член 75, параграф 3, с които се гарантира, че органите на Съюза, включително ЕОЦКП, имат незабавен и постоянен достъп до цялата необходима информация.

В срок тридесет работни дни след получаване на заявлението ЕОЦКП преценява дали заявлението е пълно. Ако заявлението е непълно, ЕОЦКП определя срок, в рамките на който подалият заявление регистър на транзакции трябва да предостави допълнителна информация.

В рамките на 180 работни дни от предоставяне на пълното заявление ЕОЦКП изпраща писмено и напълно обосновано уведомление до подалия заявление регистър на транзакции относно предоставянето или отказа на признаване.

ЕОЦКП публикува на своя уебсайт списък на регистрите на транзакции, признати в съответствие с настоящия регламент.

ДЯЛ VII

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РЕГИСТРИТЕ НА ТРАНЗАКЦИИ

Член 78

Общи изисквания

1. Всеки регистър на транзакции трябва да разполага с надеждни правила за управление, включващи ясна организационна структура с добре определена, прозрачна и последователна йерархия на отговорностите и адекватни механизми за вътрешен контрол, в т.ч. надеждни административни и счетоводни процедури, които предотвратяват всяко оповестяване на поверителна информация.

2. Регистърът на транзакции поддържа и прилага ефективни, писмено регламентирани организационни и административни мерки за разкриване и преодоляване на потенциалните конфликти на интереси, засягащи неговите управители, служители или всяко лице, пряко или непряко свързано с тях чрез тесни връзки.

3. Регистърът на транзакции въвежда подходящи политики и процедури, които са достатъчни да осигурят спазването от негова страна, включително неговите управители и служители, на разпоредбите на настоящия регламент.

4. Регистърът на транзакции поддържа и прилага подходяща организационна структура, която осигурява непрекъснатостта и нормалното функциониране на регистъра на транзакции при изпълнение на неговите услуги и дейности. Той използва целесъобразни и пропорционални системи, средства и процедури.

5. Когато даден регистър на транзакции предоставя допълнителни услуги, като потвърждаване на транзакции, съпоставяне на транзакции, обслужване на кредитни събития, услуги по съгласуване на портфолио или компресиране на портфолио, регистърът на транзакции поддържа тези допълнителни услуги оперативно разделени от функцията му по централизирано събиране и поддържане на данни за деривати.

6. Висшият ръководен състав и членовете на съвета на регистъра на транзакции имат достатъчно добра репутация и опит, за да се осигури доброто и благоразумно управление на регистъра на транзакции.

7. Регистърът на транзакции разполага с обективни, недискриминационни и публично оповестени изисквания за достъп на дружества, които подлежат на задължението за отчитане съгласно член 9. Регистърът на транзакции предоставя на доставчици на услуги недискриминационен достъп до съхранявана от него информация, при условие че съответните контрагенти са дали своето съгласие. Критерии, с които да се ограничава достъпът, се позволяват само ако тяхната цел е осъществяване на контрол на риска за данните, поддържани от регистъра на транзакции.

8. Регистърът на транзакции оповестява публично цените и таксите, свързани с предоставяните услуги съгласно настоящия регламент. Той оповестява цените и таксите на всяка услуга, осъществявана самостоятелно, включително отстъпки и рабати и условия за ползване на тези намаления. Той позволява на отчитащите дружества да получават отделен достъп до специфичните услуги. Цените и таксите, начислявани от регистър на транзакции, са съобразени със съответните разходи.

Член 79

Операционна надеждност

1. Регистърът на транзакции разкрива източниците на операционен риск и ги минимизира посредством разработване на подходящи системи, контролни механизми и процедури. Тези системи са надеждни и сигурни и разполагат с необходимия капацитет за обработване на получената информация.

2. Регистърът на транзакции установява, прилага и поддържа адекватна политика за непрекъснатост на стопанската дейност и план за възстановяване при катастрофично събитие, които имат за цел да осигурят поддържане на неговите функции, своевременно възстановяване на дейността и изпълнение на задълженията на регистъра на транзакции. В тези планове се предвижда най-малко създаването на системи за архивиране на данни.

3. Регистър на транзакции, чиято регистрация е била отменена, осигурява нормалното заместване, включително прехвърлянето на данни към други регистри на транзакции и пренасочването на отчетната информация към други регистри на транзакции.

Член 80

Защита и съхранение на данни

1. Регистърът на транзакции осигурява поверителността, надеждността и защитата на получената съгласно член 9 информация.

2. Регистърът на транзакции може да използва данните, които получава съгласно настоящия регламент, за търговски цели единствено ако съответните контрагенти са дали своето съгласие.

3. Регистърът на транзакции записва незабавно получената съгласно член 9 информация и я съхранява за срок най-малко десет години от прекратяването на съответните договори. Той прилага своевременни и ефикасни процедури за съхранение на данни във връзка с документирането на промените в съхраняваната информация.

4. Въз основа на характеристиките на договорите за деривати, отчитани съгласно член 9, регистърът на транзакции изчислява позициите за всеки клас деривати и за всяко отчитащо дружество.

5. Регистърът на транзакции своевременно предоставя на страните по даден договор възможност за достъп и промяна на информацията относно този договор.

6. Регистърът на транзакции предприема всички целесъобразни мерки за предотвратяване на злоупотреби с информацията, съхранявана в неговите системи.

Физическо лице, което има тесни връзки с регистър на транзакции, или юридическо лице, което има взаимоотношение с регистъра на транзакции в качеството си на предприятие-майка или дъщерно предприятие, не може да използва с търговска цел поверителна информация, регистрирана в регистър на транзакции.

Член 81

Прозрачност и наличност на данните

1. Въз основа на отчетените договори регистърът на транзакции публикува редовно и по лесно достъпен начин съвкупните позиции за всеки клас деривати.

2. Регистърът на транзакции събира и поддържа данни и гарантира, че посочените в параграф 3 образувания имат пряк и незабавен достъп до характеристиките на договорите за деривати, които са необходими за изпълнението на съответните им отговорности и мандати.

3. Регистърът на транзакции предоставя достъп до необходимата информация на следните образувания, за да могат те да изпълняват своите съответни отговорности и мандати:

а)

ЕОЦКП;

б)

ЕССР;

в)	компетентния орган, осъществяващ надзор на ЦК, имащи достъп до регистъра на транзакции;

г)	компетентния орган, осъществяващ надзор върху местата за търговия на отчитаните договори;

д)	съответните членове на ЕСЦБ;

е)	съответните органи на трети държави, с които Съюзът е сключил международно споразумение съгласно член 75;

ж)	надзорни органи, определени съгласно член 4 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (32);

з)	съответните органи на Съюза, компетентни в сферата на ценните книжа и пазарите;

и)	съответните органи на трети държави, които са сключили споразумения за сътрудничество с ЕОЦКП съгласно член 76;

й)	Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори.

4. ЕОЦКП предоставя на другите заинтересовани органи на Съюза информацията, необходима за осъществяване на техните задължения.

5. За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член, ЕОЦКП, след консултации с членовете на ЕСЦБ, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, уточняващи честотата и характеристиките на посочената в параграфи 1 и 3 информация, както и оперативни стандарти, необходими за агрегиране и сравняване на данните между регистрите на транзакции и за предоставяне на образуванията, посочени в параграф 3, на достъп до тази информация при необходимост. Проектите на регулаторни технически стандарти имат за цел да се гарантира, че публикуваната съгласно параграф 1 информация не може да разкрива страна по който и да е договор.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 септември 2012 г.

Член 82

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Делегирането на правомощия, посочено в член 1, параграф 6, член 64, параграф 7, член 70, член 72, параграф 3 и член 85, параграф 2, се предоставя на Комисията за неопределен срок.

3. Преди да приеме делегиран акт, Комисията полага усилия да проведе консултации с ЕОЦКП.

4. Делегирането на правомощия, посочено в член 1, параграф 6, член 64, параграф 7, член 70, член 72, параграф 3 и член 85, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Решението за оттегляне поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 1, параграф 6, член 64, параграф 7, член 70, член 72, параграф 3 и член 85, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражение в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

ДЯЛ VIII

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 83

Професионална тайна

1. Задължението за спазване на професионална тайна се прилага спрямо всички лица, които работят или които са работили за компетентните органи, посочени в съответствие с член 22, и органите, посочени в член 81, параграф 3, за ЕОЦКП или за одиторите и експертите, действащи по указание на компетентните органи или ЕОЦКП. Поверителната информация, която тези лица получават при изпълнението на задълженията си, не се разгласява пред никое лице или орган, освен в резюмиран или обобщен вид, който да не позволява идентифициране на отделните ЦК, регистри на транзакции или други лица, без да се засягат случаите, обхванати от наказателното или данъчното право или от настоящия регламент.

2. Когато ЦК е обявен в несъстоятелност или се намира в процес на принудителна ликвидация, поверителната информация, която не засяга трети лица, може да бъде разгласявана в граждански или търговски съдебни производства, ако е необходима за провеждането на производствата.

3. Без да се засягат случаите, обхванати от наказателното или данъчното право, компетентните органи, ЕОЦКП, институции или физически или юридически лица, различни от компетентните органи, които получават поверителна информация съгласно настоящия регламент, могат да я използват единствено при изпълнението на задълженията си и за упражняването на функциите си, а по отношение на компетентните органи — съгласно обхвата на настоящия регламент, или по отношение на други органи, институции или физически или юридически лица — за целите, за които такава информация им е предоставена и/или в контекста на административни или съдебни производства, които са специфично свързани с упражняването на тези функции. Когато ЕОЦКП, компетентният орган или друг орган, институция или лице, което предава информацията, изрази съгласие, органът, който получава информацията, може да я използва за други нетърговски цели.

4. Всяка поверителна информация, която се получава, обменя или предава съгласно настоящия регламент, е предмет на разпоредбите за професионална тайна, установени в параграфи 1, 2 и 3. Независимо от това тези условия не препятстват ЕОЦКП, компетентните органи или съответните централни банки да обменят или предават поверителна информация в съответствие с настоящия регламент и с други законодателни актове, приложими към инвестиционни посредници, кредитни институции, пенсионни фондове, ПКИПЦК, АФАИ, застрахователни и презастрахователни посредници, застрахователни предприятия, регулирани пазари или пазарни оператори, или по друг начин със съгласието на компетентния орган или друг орган, институция или физическо или юридическо лице, което е съобщило информацията.

5. Параграфи 1, 2 и 3 не възпрепятстват компетентните органи да обменят или предават в съответствие с националното право поверителна информация, която не е получена от компетентен орган на друга държава-членка.

Член 84

Обмен на информация

1. Компетентните органи, ЕОЦКП и други заинтересовани органи своевременно си предоставят информацията, необходима за целите на изпълнение на задълженията им.

2. Компетентните органи, ЕОЦКП, други заинтересовани органи и други институции или физически или юридически лица, получаващи поверителна информация при изпълнение на задълженията си съгласно настоящия регламент, използват тази информация само при изпълнение на задълженията си.

3. Компетентните органи предоставят информация на съответните членове на ЕСЦБ, когато тази информация е необходима за изпълнението на техните задължения.

ДЯЛ IX

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 85

Доклади и прегледи

1. Най-късно до 17 август 2015 г. Комисията преразглежда и изготвя общ доклад относно настоящия регламент. Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения.

По-специално Комисията:

а)	в сътрудничество с членовете на ЕСЦБ преценява необходимостта от мерки за облекчаване на достъпа на ЦК до механизми за предоставяне на ликвидни улеснения от централната банка;

б)	оценява, в сътрудничество с ЕОЦКП и съответните секторни органи, системното значение на транзакциите в извънборсови деривати на нефинансовите дружества, и в частност отражението на настоящия регламент върху използването на извънборсови деривати от нефинансовите дружества;

в)	оценява, в светлината на опита, функционирането на надзорната рамка за ЦК, включително ефективността на надзорните колегии, съответните условия за гласуване, установени в член 19, параграф 3, и управлението на ЕОЦКП, особено по време на процеса на издаване на разрешения на ЦК;

г)	оценява сътрудничеството с ЕОЦКП и ЕССР, ефективността на изискванията за допълнително обезпечение за ограничаване на процикличността и необходимостта от определяне на допълнителни възможности за мерки в тази област;

д)	в сътрудничество с ЕОЦКП оценява развитието на политиките на ЦК по отношение на изискванията за определяне на допълнителни обезпечения и за гарантиране на обезпеченията и адаптирането им към конкретните дейности и рискови профили на техните потребители.

Оценката, посочена в първата алинея, буква а), взема предвид резултатите от текущата работа между централните банки на равнището на Съюза и на международно равнище. При оценяването се зачита също така принципът на независимост на централните банки и тяхното право да предоставят по своя преценка достъп до ликвидни улеснения, както и се взема предвид евентуалният непредвиден ефект върху поведението на ЦК или върху вътрешния пазар. Никое придружаващо предложение не подлага на дискриминация пряко или косвено държава-членка или група държави-членки като място за клирингови услуги.

2. Най-късно до 17 август 2014 г. Комисията изготвя доклад след консултиране с ЕОЦКП и ЕОЗППО, в който оценява напредъка и положените от ЦК усилия в разработването на технически решения за прехвърлянето от пенсионните планове на непарични обезпечения за променливи маржини, както и необходимостта от мерки за улесняване на подобни решения. Ако Комисията счита, че не са положени необходимите усилия за разработване на подходящи технически решения и че отрицателното влияние, което централният клиринг на договорите за деривати оказва върху пенсионните плащания на бъдещите пенсионери, остава непроменено, тя се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 82, за да удължи тригодишния срок, посочен в член 89, параграф 1, един път с две години и един път с една година.

3. ЕОЦКП предоставя на Комисията доклади:

а)	относно прилагането на задължението за клиринг съгласно дял II, и по-конкретно липсата на задължение за клиринг при договорите за извънборсови деривати, сключени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент;

б)	относно прилагането на идентификационната процедура по член 5, параграф 3;

в)	относно прилагането на изискванията за отделяне, установени в член 39;

г)	относно разширяването на обхвата на споразуменията за оперативна съвместимост съгласно дял V върху други транзакции в класове финансови инструменти, различни от прехвърлими ценни книжа или инструменти на паричния пазар;

д)	относно достъпа на ЦК до места за търговия, въздействието върху конкурентоспособността на определени практики и въздействието върху фрагментацията на ликвидността;

е)	относно потребностите на ЕОЦКП от персонал и ресурси, свързани с изпълнението на неговите правомощия и задължения съобразно настоящия регламент;

ж)	относно въздействието от прилагането на допълнителни изисквания от държавите-членки съгласно член 14, параграф 5.

Тези доклади се представят на Комисията до 30 септември 2014 г. за целите на параграф 1. Те се представят също на Европейския парламент и на Съвета.

4. Комисията, в сътрудничество с държавите-членки и ЕОЦКП и след възлагане на оценката на ЕССР, изготвя годишен доклад за оценка на евентуалния системен риск и разходните параметри на споразуменията за оперативна съвместимост.

В доклада се акцентира най-малко върху броя и сложността на тези споразумения и върху адекватността на системите и моделите за управление на риска. Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения.

ЕССР предоставя на Комисията своята оценка на евентуалния системен риск на споразуменията за оперативна съвместимост.

5. ЕОЦКП представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията ежегоден доклад относно наложените от компетентните органи санкции, включително надзорни мерки, глоби и периодични финансови санкции.

Член 86

Процедура на комитета

1. Комисията се подпомага от Европейския комитет за ценни книжа, създаден с Решение 2001/528/ЕО на Комисията (33). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 87

Изменение на Директива 98/26/ЕО

1) В член 9, параграф 1 от Директива 98/26/ЕО се добавя следната алинея:

„Когато в рамките на система за оперативна съвместимост системен оператор е предоставил обезпечение на друг системен оператор, правата на предоставящия системен оператор върху това обезпечение няма да бъдат засегнати от процедури по несъстоятелност, открити срещу приемащия системен оператор.“

2) До 17 август 2014 г. държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с точка 1. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на Директива 98/26/ЕО или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 88

Уебсайтове

1. ЕОЦКП поддържа уебсайт, на който се предоставя следната информация:

а)	договори, към които се прилага задължението за клиринг съгласно член 5;

б)	санкции, налагани за нарушения на членове 4, 5 и 7—11;

в)	ЦК, които са получили разрешение да предлагат услуги или да извършват дейност в Съюза и са установени в Съюза, и услуги или дейности, за чието предоставяне или извършване те са получили разрешение, в това число класовете финансови инструменти, включени в обхвата на разрешението;

г)	санкции, налагани за нарушения на разпоредбите на дялове IV и V;

д)

централни контрагенти, които са получили разрешение да предлагат услуги или да извършват дейност в Съюза, със седалище в трета държава, и услуги или дейности, за чието предоставяне или извършване те са получили разрешение, в това число класовете финансови инструменти, включени в обхвата на разрешението;

е)	регистри на транзакции, които са получили разрешение да предлагат услуги или да извършват дейност в Съюза;

ж)	санкции и глоби, налагани в съответствие с членове 65 и 66;

з)	публичния регистър, посочен в член 6.

2. За целите на параграф 1, букви б), в) и г) компетентните органи поддържат уебсайтове, в които има линк към уебсайта на ЕОЦКП.

3. Всички уебсайтове, посочени в настоящия член, са обществено достъпни, актуализират се редовно и информацията на тях е представена в ясен формат.

Член 89

Преходни разпоредби

1. В рамките на три години след влизането в сила на настоящия регламент задължението за клиринг, предвидено в член 4, не се прилага за договорите за извънборсови деривати, за които обективно може да се измери, че водят до намаляване на инвестиционните рискове, пряко свързани с финансовата състоятелност на пенсионните планове по смисъла на член 2, параграф 10. Преходният период се прилага също за образуванията, създадени с цел предоставяне на обезщетение на членове на пенсионни планове, в случай на неизпълнение.

Договорите за извънборсови деривати, сключени от тези образувания в рамките на посочения период, към които при други обстоятелства би се прилагало задължението за клиринг по член 4, се подчиняват на изискванията, установени в член 11.

2. По отношение на пенсионните планове, посочени в член 2, параграф 10, букви в) и г), посоченото в параграф 1 от настоящия член освобождаване се предоставя от съответния компетентен орган за видове образувания или видове планове. След като получи искането, компетентният орган уведомява ЕОЦКП и ЕОЗППО. В срок 30 календарни дни от получаването на уведомлението ЕОЦКП, след консултация с ЕОЗППО, представя становище, в което се посочва дали видът образувание или видът план спазва член 2, параграф 10, буква в) или г), както и причините, поради които освобождаването е обосновано поради трудности при изпълнението на изискванията за променливи маржини. Компетентният орган предоставя освобождаване само ако се е уверил напълно, че видът образувание или видът план спазва член 2, параграф 10, буква в) или г) и че среща трудности при изпълнението на изискванията за променливи маржини. Компетентният орган взема решение в срок десет работни дни след получаване на становището на ЕОЦКП, като надлежно го отчита. Ако компетентният орган не е съгласен с представеното от ЕОЦКП становище, в решението му се излагат пълните основания и се включва обяснение за всички значителни отклонения от становището.

ЕОЦКП публикува на уебсайта си списък на видовете образувания и видовете планове, посочени в член 2, параграф 10, букви в) и г), на които е било предоставено освобождаване в съответствие с първата алинея. За да подобри допълнително последователността на резултатите от надзора, ЕОЦКП ежегодно извършва партньорска проверка на включените в списъка образувания в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

3. ЦК, който преди приемането от Комисията на всички регулаторни технически стандарти по членове 4, 5, 8—11, 16, 18, 25, 26, 29, 34, 41, 42, 44, 45, 46, 47, 49, 56 и 81 е получил разрешение в своята държава-членка по установяване за предоставяне на клирингови услуги в съответствие с националното законодателство на тази държава-членка, подава заявление за разрешение съгласно член 14 за целите на настоящия регламент в рамките на 6 месеца от датата на влизане в сила на всички регулаторни технически стандарти по членове 16, 25, 26, 29, 34, 41, 42, 44, 45, 47 и 49.

ЦК, установен в трета държава, който преди приемането от Комисията на всички регулаторни технически стандарти по членове 16, 26, 29, 34, 41, 42, 44, 45, 47 и 49 е бил признат за целите на предоставянето на клирингови услуги в дадена държава-членка в съответствие с националното законодателство на тази държава-членка, подава заявление за признаване съгласно член 25 за целите на настоящия регламент в рамките на 6 месеца от датата на влизане в сила на всички регулаторни технически стандарти по членове 16, 26, 29, 34, 41, 42, 44, 45, 47 и 49.

4. До вземането на решение съгласно настоящия регламент за разрешаването или признаването на ЦК продължават да се прилагат съответните национални правила за разрешаване и признаване на ЦК и ЦК остава под надзора на компетентния орган на съответната държава-членка по установяване или признаване.

5. Когато компетентен орган е дал на ЦК разрешение за клиринг за определен клас деривати в съответствие с националното законодателство на дадена държава-членка преди приемането от Комисията на всички регулаторни технически стандарти по членове 16, 26, 29, 34, 41, 42, 45, 47 и 49, компетентният орган на тази държава-членка уведомява ЕОЦКП за това разрешение в рамките на един месец от датата на влизане в сила на техническите стандарти, посочени в член 5, параграф 1.

Когато компетентен орган е признал ЦК, установен в трета държава, за целите на предоставянето на клирингови услуги в съответствие с националното законодателство на неговата държава-членка преди приемането от Комисията на всички регулаторни технически стандарти по членове 16, 26, 29, 34, 41, 42, 45, 47 и 49, компетентният орган на тази държава-членка уведомява ЕОЦКП за това признаване в рамките на един месец от датата на влизане в сила на техническите стандарти съгласно член 5, параграф 1.

6. Регистър на транзакции, който преди приемането от Комисията на всички регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, посочени в членове 9, 56 и 81, е получил разрешение или регистрация в своята държава-членка по установяване да събира и поддържа данни за деривати в съответствие с националното законодателство на тази държава-членка, подава заявление за регистрация по член 55 в рамките на шест месеца от датата на влизане в сила на тези регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение.

Установен в трета държава регистър на транзакции, който преди приемането от Комисията на всички регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, посочени в членове 9, 56 и 81, е получил разрешение да събира и поддържа данни за деривати в дадена държава-членка в съответствие с националното законодателство на тази държава-членка, подава заявление за признаване по член 77 в рамките на шест месеца от датата на влизане в сила на тези регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение.

7. Докато не бъде взето решение съгласно настоящия регламент за регистрацията или признаването на регистър на транзакции, продължават да се прилагат съответните национални правила за разрешаване, регистрация и признаване на регистри на транзакции и регистърът на транзакции остава под надзора на компетентния орган на съответната държава-членка по установяване или признаване.

8. Регистър на транзакции, който преди приемането от Комисията на регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение, посочени в членове 56 и 81, е получил разрешение или регистрация в своята държава-членка по установяване да събира и поддържа данни за деривати в съответствие с националното законодателство на тази държава-членка, може да се използва за спазване на изискването за отчетност по член 9 до вземането на решение относно регистрацията на регистъра на транзакции съгласно настоящия регламент.

Установен в трета държава регистър на транзакции, който преди приемането от Комисията на всички регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, посочени в членове 56 и 81, е получил разрешение да събира и поддържа данни за деривати в съответствие с националното законодателство на дадена държава-членка, може да се използва за спазване на изискването за отчетност по член 9 до вземането на решение относно признаването на регистъра на транзакции съгласно настоящия регламент.

9. Независимо от разпоредбите на член 81, параграф 3, буква е), при липсата на международно споразумение между Съюза и трета държава, както е посочено в член 75, регистърът на транзакции може да предоставя необходимата информация на компетентните органи на съответната трета държава до 17 август 2013 г., при условие че уведоми ЕОЦКП.

Член 90

Персонал и ресурси на ЕОЦКП

До 31 декември 2012 г. ЕОЦКП извършва оценка на потребностите от персонал и ресурси, свързани с изпълнението на неговите правомощия и задължения в съответствие с настоящия регламент, и представя доклад до Европейския парламент, Съвета и Комисията.

Член 91

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 4 юли 2012 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

A. D. MAVROYIANNIS

(1) ОВ С 57, 23.2.2011 г., стр. 1.

(2) ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 44.

(3) Становище на Европейския парламент от 29 март 2012 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 юли 2012 г.

(4) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.

(5) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48.

(6) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.

(7) ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.

(8) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.

(9) ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3.

(10) ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1.

(11) ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1.

(12) ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32.

(13) ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10.

(14) ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1.

(15) ОВ L 110, 20.4.2001 г., стр. 28.

(16) Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г., основана на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно консолидираните счетоводни отчети (ОВ L 193, 18.7.1983 г., стp. 1).

(17) Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. относно прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1).

(18) Регламент (ЕО) № 1569/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за създаване на механизъм за определяне на еквивалентността на счетоводните стандарти, прилагани от емитенти на ценни книжа от трети държави съгласно директиви 2003/71/ЕО и 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 340, 22.12.2007 г., стр. 66).

(19) Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (OB L 177, 30.6.2006 г., стр. 201).

(20) ОВ L 241, 2.9.2006 г., стр. 1.

(21) ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45.

(22) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(23) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(24) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(25) ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1.

(26) ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38.

(27) ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.

(28) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11.

(29) ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.

(30) ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1.

(31) ОВ L 168, 27.6.2002 г., стр. 43.

(32) ОВ L 142, 30.4.2004 г., стp. 12.

(33) ОВ L 191, 13.7.2001 г. стp. 45.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на нарушенията, посочени в член 65, параграф 1

Нарушения, свързани с организационни изисквания или конфликти на интереси:

а)

регистър на транзакции нарушава член 78, параграф 1, като не осигурява наличието на надеждни правила за управление, включващи ясна организационна структура с добре определена, прозрачна и последователна йерархия на отговорностите и адекватни механизми за вътрешен контрол, в т.ч. надеждни административни и счетоводни процедури, които предотвратяват оповестяването на поверителна информация;

б)

регистър на транзакции нарушава член 78, параграф 2, като не поддържа или прилага ефективни писмено регламентирани организационни и административни мерки за разкриване и преодоляване на потенциални конфликти на интереси във връзка с неговите управители, служители и всяко лице, пряко или непряко свързано с тях чрез тесни връзки;

в)	регистър на транзакции нарушава член 78, параграф 3, като не въвежда подходящи политики и процедури, които са достатъчни да осигурят спазването, включително от неговите управители и служители, на всички разпоредби на настоящия регламент;

г)	регистър на транзакции нарушава член 78, параграф 4, като не поддържа или прилага подходяща организационна структура, която осигурява непрекъснатостта и нормалното функциониране на регистъра на транзакции при изпълнение на неговите услуги и дейности;

д)	регистър на транзакции нарушава член 78, параграф 5, като не разделя оперативно допълнителните си услуги от функцията си по централизирано събиране и поддържане на данни за деривати;

е)	регистър на транзакции нарушава член 78, параграф 6, като не гарантира, че висшият ръководен състав и членовете на ръководния съвет имат достатъчно добра репутация и опит, за да се осигури доброто и благоразумно управление на регистъра на транзакции;

ж)	регистър на транзакции нарушава член 78, параграф 7, като не разполага с обективни, недискриминационни и публично оповестени изисквания за достъп на доставчици на услуги и дружества, които подлежат на задължението за отчитане съгласно член 9;

з)

регистър на транзакции нарушава член 78, параграф 8, като не оповестява публично цените и таксите, свързани с предоставяните услуги съгласно настоящия регламент, като не позволява на отчитащите се образувания да получават отделен достъп до специфичните услуги или като начислява цени и такси, които не са съобразени с разходите.

II.

Нарушения, свързани с оперативните изисквания:

а)	регистър на транзакции нарушава член 79, параграф 1, като не разкрива източниците на операционен риск или не ги минимизира посредством разработване на подходящи системи, контролни механизми и процедури;

б)

регистър на транзакции нарушава член 79, параграф 2, като не установява, не прилага или не поддържа адекватна политика за непрекъснатост на стопанската дейност и план за възстановяване при катастрофично събитие, които имат за цел да осигурят поддържане на неговите функции, своевременно възстановяване на дейността и изпълнение на задълженията на регистъра на транзакции;

в)	регистър на транзакции нарушава член 80, параграф 1, като не осигурява поверителността, надеждността или защитата на получената съгласно член 9 информация;

г)	регистър на транзакции нарушава член 80, параграф 2, като използва данните, които получава съгласно настоящия регламент, за търговски цели, без съответните контрагенти да са дали своето съгласие;

д)

регистър на транзакции нарушава член 80, параграф 3, като не записва незабавно получената съгласно член 9 информация или не я съхранява за срок най-малко десет години от прекратяването на съответните договори, или като не прилага своевременни и ефикасни процедури за съхранение на данни във връзка с документирането на промените в съхраняваната информация;

е)	регистър на транзакции нарушава член 80, параграф 4, като не изчислява позициите за всеки клас деривати и за всяко отчитащо образувание въз основа на характеристиките на договорите за деривати, отчитани съгласно член 9;

ж)	регистър на транзакции нарушава член 80, параграф 5, като не предоставя своевременно на страните по даден договор възможност за достъп и промяна на информацията относно този договор;

з)	регистър на транзакции нарушава член 80, параграф 6, като не предприема всички целесъобразни мерки за предотвратяване на злоупотреба с информацията, съхранявана в неговите системи.

III.

Нарушения, свързани с прозрачността и наличието на информация:

а)	регистър на транзакции нарушава член 81, параграф 1, като не публикува редовно, по лесно достъпен начин, съвкупните позиции за всеки клас деривати въз основа на отчетените договори;

б)	регистър на транзакции нарушава член 81, параграф 2, като не предоставя на образуванията, посочени в член 81, параграф 3, пряк и незабавен достъп до характеристиките на договорите за деривати, които са необходими за изпълнението на съответните им отговорности и мандати.

IV.

Нарушения, свързани с възпрепятстване на дейностите по надзора:

а)

регистър на транзакции нарушава член 61, параграф 1, като предоставя неточна или подвеждаща информация в отговор на обикновено искане за информация от страна на ЕОЦКП в съответствие с член 61, параграф 2 или в отговор на решение на ЕОЦКП за изискване на информация в съответствие с член 61, параграф 3;

б)	регистър на транзакции предоставя неточни или подвеждащи отговори на поставените въпроси по член 62, параграф 1, буква в);

в)	регистър на транзакции не изпълнява своевременно надзорните мерки, приети от ЕОЦКП по член 73.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на коефициентите, свързани с утежняващи и смекчаващи фактори за прилагане на член 65, параграф 3

Към основния размер на глобите, посочени в член 65, параграф 2, се прилагат кумулативно следните коефициенти:

Коригиращи коефициенти, свързани с утежняващи фактори:

а)	ако нарушението е извършено повече от веднъж, за всяко следващо извършване се прилага допълнителен коефициент 1,1;

б)	ако нарушението е извършвано в продължение на повече от шест месеца, се прилага коефициент 1,5;

в)	ако нарушението е разкрило системни слабости в организацията на регистъра на транзакции, по-конкретно в процедурите, системите за управление или вътрешния контрол, се прилага коефициент 2,2;

г)	ако нарушението има негативно въздействие върху качеството на поддържаните данни, се прилага коефициент 1,5;

д)	ако нарушението е извършено умишлено, се прилага коефициент 2;

е)	ако след установяване на нарушението не са предприети коригиращи мерки, се прилага коефициент 1,7;

ж)	ако висшето ръководство на регистъра на транзакции не е оказвало сътрудничество на ЕОЦКП при извършването на разследванията, се прилага коефициент 1,5.

II.

Коригиращи коефициенти, свързани със смекчаващи фактори:

а)	ако нарушението продължава по-малко от 10 работни дни, се прилага коефициент 0,9;

б)	ако висшето ръководство на регистъра на транзакции може да докаже, че е взело всички необходими мерки за предотвратяване на нарушението, се прилага коефициент 0,7;

в)	ако регистър на транзакции е предоставил на ЕОЦКП цялостна информация за нарушението по бърз и ефективен начин, се прилага коефициент 0,4;

г)	ако регистър на транзакции е взел доброволно мерки с цел подобно нарушение да не може да се извърши в бъдеще, се прилага коефициент 0,6.

27.7.2012

Официален вестник на Европейския съюз

L 201/60

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 649/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 4 юли 2012 година

относно износа и вноса на опасни химикали

(преработен текст)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 и член 207 от него,

като взеха предвид предложението от Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)	Регламент (ЕО) № 689/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно износа и вноса на опасни химикали (3) е бил съществено изменян няколко пъти. Тъй като се налагат допълнителни изменения и с оглед постигане на яснота Регламент (ЕО) № 689/2008 следва да бъде преработен.

(2)

С Регламент (ЕО) № 689/2008 се прилага Конвенцията относно процедурата по предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (4) („Конвенцията“), която влезе в сила на 24 февруари 2004 г., и заменя Регламент (ЕО) № 304/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно износа и вноса на опасни химични вещества (5).

(3)

За да се осигури яснота и съгласуваност с другите свързани законодателни актове на Съюза, следва да бъдат разяснени някои определения или да бъдат въведени нови определения, а терминологията следва да бъде съгласувана с използваната в Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали (6), от една страна, и в Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (7), от друга страна. Уместно е да се гарантира, че настоящият регламент отразява преходните разпоредби на Регламент (ЕО) № 1272/2008, за да се избегне каквато и да е несъгласуваност между графика на прилагане на посочения регламент и на настоящия регламент.

(4)

Конвенцията предоставя на страните правото да предприемат действия, които още по-строго защитават здравето на човека и околната среда, отколкото се предвижда в Конвенцията, при условие че тези действия са в съответствие с Конвенцията и международното право. С цел да се повиши равнището на защита на околната среда и на обществеността в държавите вносители, е необходимо и уместно по отношение на някои аспекти да се надхвърлят разпоредбите на Конвенцията.

(5)	От първостепенно значение по отношение на участието на Съюза в Конвенцията е един и същи орган да отговаря за отношенията на Съюза със Секретариата на Конвенцията („Секретариатът“) и другите страни по Конвенцията, както и с другите държави. Тази функция следва да се поеме от Комисията.

(6)

Необходимо е да се осигури ефективна координация и ефективно управление по техническите и административните аспекти на настоящия регламент на равнището на Съюза. Държавите-членки и Европейската агенция по химикалите („Агенцията“), създадена с Регламент (ЕО) № 1907/2006, притежават компетентност и опит при прилагането на законодателството на Съюза и международните споразумения по отношение на химикалите. Затова държавите-членки и Агенцията следва да поемат определени задачи във връзка с административните, техническите и научните аспекти на прилагането на Конвенцията посредством настоящия регламент, както и във връзка с обмена на информация. Освен това Комисията, държавите-членки и Агенцията следва да си сътрудничат, за да изпълняват ефективно международните задължения на Съюза съгласно Конвенцията.

(7)	Тъй като определени задачи на Комисията следва да бъдат прехвърлени на Агенцията, първоначално създадената от Комисията европейска база данни за износа и вноса на опасни химикали следва да бъде развивана и поддържана от Агенцията.

(8)

За износа на опасни химикали, които са забранени или строго ограничени в рамките на Съюза, следва да продължи да се прилага обща процедура за уведомление за износ. Следователно за опасните химикали под формата на вещества в самостоятелен вид или в смеси или в изделия, които са забранени или строго ограничени от Съюза, като продукти за растителна защита, други форми на пестициди или като промишлени химикали за професионална или масова употреба, следва да се прилагат правила във връзка с уведомлението за износ, подобни на правилата, приложими към забранените или строго ограничените химикали в рамките на една или и на двете категории, установени в Конвенцията, а именно като пестициди или химикали за промишлена употреба. Освен това тези правилата във връзка с уведомлението за износ следва да се прилагат и към химикалите, за които се прилага международната процедура по предварително обосновано съгласие („PIC процедура“). Посочената процедура за съвместно уведомление за износ следва да се прилага за износа на Съюза за всички трети държави, независимо дали са страни по Конвенцията или участват в нейните процедури. На държавите-членки следва да бъде позволено да събират административни такси с цел да покрият разходите си по изпълнение на процедурата.

(9)

Износителите и вносителите следва да бъдат задължени да предоставят информация, отнасяща се до количествата на химикалите, с които се търгува на международно равнище и които попадат в обхвата на настоящия регламент, така че да може да се извършва наблюдение и оценка на въздействието и ефективността на разпоредбите на посочения регламент.

(10)

Уведомленията до Секретариата относно окончателните нормативни актове на Съюза или държава-членка, с които се забраняват или строго се ограничават химикали с оглед на тяхното включване в PIC процедурата, следва да се представят на Комисията в случаите, в които са изпълнени критериите, установени в тази връзка в Конвенцията. Когато е необходимо, следва да се поиска допълнителна информация във връзка с тези уведомления.

(11)

В случаите, в които не се налага уведомление за окончателните нормативни актове на Съюза или на държава-членка, тъй като не отговарят на критериите, установени в Конвенцията, информация за тях следва въпреки това да се предостави на Секретариата и на другите страни по Конвенцията в интерес на обмена на информация.

(12)

Необходимо е също да се гарантира, че Съюзът взема решения по отношение на вноса в Съюза на химикали, за които се прилага PIC процедурата. Тези решения следва да се основават на приложимото законодателство на Съюза и да вземат предвид забраните или строгите ограничения, наложени от държавите-членки. Когато това е обосновано, следва да се предложат изменения на законодателството на Съюза.

(13)

Необходими са нормативни разпоредби, за да се гарантира, че държавите-членки и износителите са осведомени относно решенията на държавите вносители по отношение на химикалите, за които се прилага PIC процедурата, както и че износителите спазват тези решения. Освен това с цел да се предотврати нежелателният износ, не следва да се изнасят никакви химикали, които са забранени или строго ограничени в рамките на Съюза и които отговарят на критериите за уведомление съгласно Конвенцията или за които се прилага PIC процедурата, освен ако е било поискано и получено изричното съгласие на съответната държава вносител, независимо дали тя е страна по Конвенцията. Същевременно е уместно износът на някои химикали в държави, които са членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), да бъде освободен от това задължение, при условие че са изпълнени определени условия. Освен това е необходимо да се предвиди процедура за случаите, при които въпреки всички положени разумни усилия не е получен отговор от държавата вносител, за да може да се извършва износ на определени химикали на временна основа при определени условия. Необходимо е също да се предвиди периодично преразглеждане на всички подобни случаи, както и на случаите, при които е получено изрично съгласие.

(14)

От значение е също всички изнасяни химикали да имат подходящ срок за съхранение, така че да могат да се използват ефективно и безопасно. По отношение на пестицидите, и по-специално на тези, изнасяни в развиващите се държави, от първостепенно значение е да бъде предоставяна информация относно подходящите условия на съхранение, както и да се използват подходяща опаковка и размери на съдовете с цел да се избегне натрупването на залежали количества.

(15)

Изделията, съдържащи химикали, не попадат в обхвата на Конвенцията. При все това е уместно за изделията, определени в настоящия регламент, съдържащи химикали, които могат да бъдат освободени при определени условия на употреба или обезвреждане и които са забранени или строго ограничени в Съюза в рамките на една или повече от категориите за употреба, установени в Конвенцията, или за които се прилага PIC процедурата, да се прилагат и правилата за уведомление за износ. Освен това не следва да се изнасят изобщо определени химикали и изделия, съдържащи конкретни химикали, които са извън обхвата на Конвенцията, но предизвикват особена загриженост.

(16)	В съответствие с Конвенцията следва да се предоставя информация относно транзитното движение на химикали, за които се прилага PIC процедурата, на страните по Конвенцията, които поискат такава информация.

(17)

Правилата на Съюза относно опаковането и етикетирането и друга свързана с безопасността информация следва да се прилагат за всички химикали, когато са предназначени за износ в страни по Конвенцията и други държави, освен ако тези разпоредби биха били в разрез със специфични изисквания на тези държави, като се вземат предвид съответните международни стандарти. В настоящия регламент следва да се включи позоваване на Регламент (ЕО) № 1272/2008, тъй като с него са въведени нови разпоредби за класифицирането, етикетирането и опаковането на веществата и смесите.

(18)

С цел да се гарантира ефективен контрол и прилагане, държавите-членки следва да определят органи, например митнически органи, които да поемат отговорността за контролиране на вноса и износа на химикалите, включени в обхвата на настоящия регламент. Комисията, подпомагана от Агенцията, и държавите-членки играят решаваща роля и следва да действат по целенасочен и съгласуван начин. Държавите-членки следва да предвидят подходящи санкции в случай на нарушения.

(19)

С цел да се улесни митническият контрол и да се намали административната тежест както за износителите, така и за съответните органи, следва да се въведе система от кодове, предназначени за използване в декларациите за износ. Специални кодове следва да се използват, по целесъобразност, и за химикалите, изнасяни за научноизследователски цели или за анализи в количества, които няма вероятност да засегнат здравето на човека или околната среда и които във всеки случай не надвишават количество от 10 kg от всеки износител за всяка държава вносител на календарна година.

(20)

Следва да се насърчи обменът на информация, споделянето на отговорност и сътрудничеството между Съюза и държавите-членки и третите държави с оглед гарантиране на доброто управление на химикалите, независимо дали тези трети държави са страни по Конвенцията. По-специално следва да се оказва техническо съдействие на развиващите се страни и страните с икономики в преход — или пряко от Комисията или държавите-членки, или косвено чрез подкрепа за проекти на неправителствени организации, по-конкретно чрез съдействие за осигуряване на възможност на тези държави да изпълняват Конвенцията, като по този начин се допринася за предотвратяването на вредни последици от химикалите за здравето на човека и за околната среда.

(21)

Следва да се извършва редовно наблюдение на функционирането на процедурите, за да се осигури тяхната ефективност. За тази цел държавите-членки и Агенцията следва да представят редовни доклади в стандартизиран формат на Комисията, която на свой ред следва редовно да докладва на Европейския парламент и на Съвета.

(22)	Агенцията следва да изготви технически указания с цел да се съдейства на определените органи, включително такива като митническите органи, които контролират износа, както и на износителите и вносителите при прилагане на настоящия регламент.

(23)

С оглед на адаптирането на настоящия регламент към техническия прогрес на Комисията следва да се предоставят правомощия за приемане на актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), отнасящи се до включване на химикали в приложение I, част 1 или 2 и на други изменения на същото приложение, на приложение V, част 1 или 2 и на други изменения на същото приложение, както и на изменения на приложения II, III, IV и VI. Особено важно е Комисията да осъществява подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на ниво експерти. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(24)

За да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (8).

(25)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно осигуряване на съгласувано и ефективно изпълнение на задълженията на Съюза по Конвенцията, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза поради необходимостта от хармонизиране на разпоредбите за вноса и износа на опасни химикали, Съюзът може да приеме мерки съгласно принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалността, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(26)	Регламент (ЕО) № 689/2008 следва да бъде отменен.

(27)	Целесъобразно е да се предвиди отложено прилагане на настоящия регламент, за да се осигури достатъчно време на Агенцията да се подготви за новата си функция и да се позволи на предприятията да се запознаят с новите процедури,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цели

1. Целите на настоящия регламент са следните:

а)	да прилага Ротердамската конвенция относно процедурата по предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химикали и пестициди („Конвенцията“);

б)	да насърчава споделяне на отговорността и сътрудничество в рамките на международното движение на опасни химични вещества с оглед опазване на здравето на човека и на околната среда от потенциални вреди;

в)	да се спомага за екологосъобразната употреба на опасните химикали.

Целите, определени в първата алинея, се постигат чрез улесняване на обмена на информация относно характеристиките на опасните химикали, чрез предвиждане на процес за вземане на решение в рамките на Съюза относно техния внос и износ и чрез разпространяване на информация относно решенията до страните по Конвенцията и други държави според случая.

2. В допълнение към определените в параграф 1 цели настоящият регламент гарантира, че разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането се прилагат за всички химикали, когато те се изнасят от държави-членки в други страни по Конвенцията или други държави, освен ако тези разпоредби биха били в разрез със специфични изисквания на същите тези страни по Конвенцията или други държави.

Член 2

Обхват

1. Настоящият регламент се прилага за:

а)	определени опасни химикали, за които съгласно Конвенцията се прилага процедурата по предварително обосновано съгласие („PIC процедурата“);

б)	определени опасни химикали, които са забранени или строго ограничени в рамките на Съюза или в държава-членка;

в)	химикали, когато се изнасят, доколкото се касае за тяхната класификация, етикетиране и опаковане.

2. Настоящият регламент не се прилага за:

а)	наркотични и психотропни вещества, предмет на Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. за определяне на правила за мониторинг на търговията между Общността и трети страни в областта на прекурсорите (9);

б)	радиоактивни материали и вещества, предмет на Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращо лъчение (10);

в)	отпадъците, обхванати от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците (11);

г)	химическите оръжия, обхванати от Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 година за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (12);

д)

храните и добавките в храни, обхванати от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване на здравето на животните и хуманното отношение към животните (13);

е)

фуражите, обхванати от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (14), включително добавките — преработени, частично преработени или непреработени — предназначени за хранене на животни през устата;

ж)	генетично модифицираните организми, обхванати от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (15);

з)

с изключение на веществата по член 3, параграф 5, буква б) от настоящия регламент, патентованите лекарствени продукти и ветеринарните лекарствени продукти, обхванати съответно от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (16) и Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (17).

3. Настоящият регламент не се прилага за химикалите, изнасяни с цел изследвания или анализ в количества, които няма вероятност да засегнат здравето на човека или околната среда и които във всеки случай не надвишават количество от 10 kg от всеки износител за всяка държава вносител на календарна година.

Независимо от първа алинея износителите на химикалите, посочени в същата алинея, получават специален референтен идентификационен номер чрез базата данни, посочена в член 6, параграф 1, буква а), и го посочват в декларацията си за износ.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

„химикал“ означава вещество, в самостоятелен вид или в смес, или смес, получено(а) чрез производствен процес или добит(а) от природата, което или която не съдържа живи организми и попада в една от следните две категории:

а)	пестициди, включително особено опасни пестицидни формулации;

б)	промишлени химикали;

2)	„вещество“ означава химичен елемент и неговите съединения съгласно определението по член 3, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006;

3)	„смес“ означава смес или разтвор съгласно определението по член 2, точка 8 от Регламент (ЕО) № 1272/2008;

4)	„изделие“ означава завършен продукт, съдържащ или включващ химикал, чиято употреба е забранена или строго ограничена от законодателството на Съюза за този определен продукт, когато продуктът не попада в обхвата на точка 2 или 3;

„пестициди“ означава химикали в една от следните подкатегории:

а)	пестициди, използвани като продукти за растителна защита, обхванати от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (18);

б)

други пестициди, като:

i)	биоциди, обхванати от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (19) и

ii)	дезинфектанти, инсектициди и средства за борба с паразитите, обхванати от директиви 2001/82/ЕО и 2001/83/ЕО;

„промишлени химикали“ означава химикали от една от следните подкатегории:

а)	химикали за професионална употреба;

б)	химикали за масова употреба;

7)	„химикал, за който се изисква уведомление за износ“ означава всеки химикал, който е забранен или строго ограничен в Съюза в една или повече категории или подкатегории, както и всеки химикал от изброените в приложение I, част 1, за който се прилага PIC процедурата;

„химикал, отговарящ на изискванията за PIC уведомление“ означава всеки химикал, забранен или строго ограничен в Съюза или в държава-членка в рамките на една или повече категории; химикалите, забранени или строго ограничени в Съюза в рамките на една или повече категории, са посочени в част 2 от приложение I;

9)	„химикал, за който се прилага PIC процедурата“ означава всеки химикал, посочен в приложение III към Конвенцията и в част 3 на приложение I към настоящия регламент;

10)

„забранен химикал“ означава един от следните:

а)	химикал, всички употреби на който в рамките на една или повече категории или подкатегории са забранени по силата на окончателен нормативен акт на Съюза с оглед опазване на здравето на човека или на околната среда;

б)

химикал, за който е било отказано одобрение за първоначална употреба или който е бил изтеглен от предприятията от пазара на Съюза или от по-нататъшно разглеждане в процеса на уведомяване, регистрация или одобрение и по отношение на който са налице доказателства, че поражда проблеми за здравето на човека или за околната среда;

11)

„строго ограничен химикал“ означава един от следните:

а)	химикал, почти всички употреби на който — в рамките на една или повече категории или подкатегории — са забранени по силата на окончателен нормативен акт на Съюза с оглед опазване на здравето на човека или на околната среда, но за който определени специфични употреби остават разрешени;

б)

химикал, за почти всички употреби на който е било отказано одобрение или който е бил изтеглен от предприятията от пазара на Съюза или от по-нататъшно разглеждане в процеса на уведомяване, регистрация или одобрение и по отношение на който са налице доказателства, че поражда проблеми за здравето на човека или за околната среда;

12)	„химикал, забранен или строго ограничен от държава-членка“ означава химикал, забранен или строго ограничен по силата на национален окончателен нормативен акт на държава-членка;

13)	„окончателен нормативен акт“ означава юридически задължителен акт, чиято цел е да забрани или строго да ограничи даден химикал;

14)

„особено опасна пестицидна формулация“ означава химикал, който е предназначен за употреба като пестицид и който предизвиква сериозни последици за здравето или околната среда, които се проявяват в рамките на кратък период от време след еднократно или многократно излагане на въздействие при употребата му;

15)	„митническа територия на Съюза“ означава територията, определена в член 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (20);

16)

„износ“ означава следното:

а)	окончателен или временен износ на химикал, отговарящ на условията по член 28, параграф 2 от ДФЕС;

б)	реекспорт на химикал, който не отговаря на условията по член 28, параграф 2 от ДФЕС и който е под митнически режим, различен от режим външен транзит на Съюза за движение на стоки през митническата територия на Съюза;

17)	„внос“ означава физическото въвеждане в митническата територия на Съюза на химикал, който е поставен под митнически режим, различен от режим външен транзит на Съюза за движение на стоки през митническата територия на Съюза;

18)

„износител“ означава всяко едно от следните физически или юридически лица:

а)	лицето, от чието име е представена декларацията за износ, т.е. лицето, което към момента на приемане на декларацията е страна по договора с получателя в страна по Конвенцията или друга държава и което има правото да реши химикалът да бъде изпратен извън митническата територия на Съюза;

б)	ако не е сключен договор за износ или когато страната по договора не действа от свое име — лицето, което има правото да реши химикалът да бъде изпратен извън митническата територия на Съюза;

в)	страната по договора, установена в Съюза, ако по силата на договора, на който се основава износът, правото на разпореждане с химикала принадлежи на лице, установено извън Съюза;

19)	„вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което към момента на вноса на митническата територия на Съюза е получател на химикала;

20)	„страна по Конвенцията“ или „страна“ означава държава или регионална организация за икономическа интеграция, която е дала съгласието си да бъде обвързана с Конвенцията и за която Конвенцията е в сила;

21)	„друга държава“ означава всяка държава, която не е страна по Конвенцията;

22)	„Агенцията“ означава Европейската агенция по химикали, създадена с Регламент (ЕО) № 1907/2006;

23)	„Секретариат“ означава Секретариатът на Конвенцията, освен ако в настоящия регламент не е определено друго.

Член 4

Определени национални органи на държавите-членки

Всяка държава-членка определя органа или органите, („определеният национален орган“ или „определените национални органи“), които да изпълняват административните функции, изисквани по настоящия регламент, освен ако това вече е направено преди влизането в сила на настоящия регламент.

Тя уведомява Комисията за това до 17 ноември 2012 г., освен ако тази информация не е била вече предоставена преди влизането в сила на настоящия регламент, и също така информира Комисията за всяка промяна на определения национален орган.

Член 5

Участие на Съюза в Конвенцията

1. Участието в Конвенцията е съвместна отговорност на Комисията и на държавите-членки, по-специално по отношение на техническата помощ, обмена на информация и въпросите, свързани с уреждането на спорове, участието в спомагателни органи и гласуването.

2. Комисията действа като общ определен орган за административните функции на Конвенцията във връзка с PIC процедурата от името на и в тясно сътрудничество и консултирайки се с всички определени национални органи на държавите-членки.

Комисията отговаря по-специално за следното:

а)	предаване на уведомленията за износ на Съюза до страните по Конвенцията и други държави съгласно член 8;

б)	предоставяне на Секретариата на уведомленията за съответните окончателни нормативни актове относно химикали, които отговарят на изискванията за PIC уведомление съгласно член 11;

в)	предаване на информация, отнасяща се до други окончателни нормативни актове, включващи химикали, които не отговарят на условията за PIC уведомление в съответствие с член 12;

г)	получаване въобще на информация от Секретариата.

Комисията също така представя на Секретариата отговорите на Съюза относно вноса на химикали, за които се прилага PIC процедурата, съгласно член 13.

В допълнение, Комисията координира участието на Съюза по всички технически въпроси, свързани със следното:

а)	Конвенцията;

б)	подготовката на Конференцията на страните, учредена по силата на член 18, параграф 1 от Конвенцията;

в)	Комитета за преглед на химикалите, създаден в съответствие с член 18, параграф 6 от Конвенцията („Комитет за преглед на химикалите“);

г)	други спомагателни органи на Конференцията на страните.

3. Комисията и държавите-членки предприемат необходимите инициативи, за да се осигури подходящо представителство на Съюза в различните органи по прилагане на Конвенцията.

Член 6

Функции на Агенцията

1. Освен функциите по членове 7, 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 18, 19, 20, 21, 22 и 25 Агенцията изпълнява и следните функции:

а)	поддържа, развива и редовно актуализира база данни за износа и вноса на опасни химикали („базата данни“);

б)	осигурява достъп на обществеността до тази база данни чрез страницата си в интернет;

в)	когато е целесъобразно, със съгласието на Комисията и след консултации с държавите-членки предоставя съдействие и научно-технически насоки и инструменти за предприятията, за да осигури ефективното прилагане на настоящия регламент;

г)	със съгласието на Комисията предоставя съдействие и научно-технически насоки на определените национални органи на държавите-членки, за да осигури ефективното прилагане на настоящия регламент;

д)

по искане на експерти на Комитета за преглед на химикалите, които са от държава-членка или от Комисията, и в рамките на наличните ресурси предоставя информация за изготвяне на документите за подпомагане на вземането на решение по член 7 от Конвенцията и други свързани с прилагането на Конвенцията технически документи;

е)	по искане на Комисията ѝ предоставя научно-техническа информация и ѝ съдейства, за да се осигури ефективното прилагане на настоящия регламент;

ж)	по искане на Комисията ѝ предоставя научно-техническа информация и ѝ съдейства при изпълнението на ролята ѝ на общ определен орган на Съюза.

2. Секретариатът на Агенцията изпълнява функциите, възложени на Агенцията по настоящия регламент.

Член 7

Химикали, за които се изисква уведомление за износ, химикали, които отговарят на изискванията за PIC уведомление, и химикали, за които се прилага PIC процедурата

1. Химикалите, за които се изисква уведомление за износ, химикалите, които отговарят на изискванията за PIC уведомление, и химикалите, за които се прилага PIC процедурата, са изброени в приложение I.

2. Химикалите, изброени в приложение I, се включват в една или повече от трите групи химикали, представляващи части 1, 2 и 3 от посоченото приложение.

За химикалите, изброени в приложение I, част 1, се прилага процедурата за уведомление за износ, установена в член 8, като се предоставя подробна информация за идентичността на веществото, категорията и/или подкатегорията на употреба, предмет на ограничение, вида ограничение и, където е уместно, допълнителна информация, отнасяща се по-специално до освобождаването от изискванията за уведомление за износ.

За химикалите, изброени в приложение I, част 2, освен процедурата за уведомление за износ, установена в член 8, се прилага и установената в член 11 процедура за уведомление PIC, като се предоставя подробна информация за идентичността на веществото и категорията на употреба.

За химикалите, изброени в приложение I, част 3, се прилага PIC процедурата, като се съобщава категорията на употреба и, ако е уместно, допълнителна информация, по-специално относно изискванията за уведомление за износ.

3. Списъците, посочени в приложение I, се предоставят на разположение на обществеността чрез базата данни.

Член 8

Уведомления за износ, препращани на страни по Конвенцията и на други държави

1. За веществата, изброени в част 1 на приложение I, или за смесите, съдържащи такива вещества в концентрация, която поражда задължения за етикетиране по силата на Регламент (ЕО) № 1272/2008, независимо от наличието на други вещества, се прилагат параграфи 2—8 от настоящия член, независимо от предвидената употреба на химикала в страната вносител или в друга държава вносител.

2. Когато даден износител предстои да изнесе химикал, посочен в параграф 1, от Съюза за страна по Конвенцията или друга държава за първи път на или след датата, от която за химикала започват да се прилагат разпоредбите на настоящия регламент, износителят уведомява определения национален орган на държавата-членка, в която е установен („държава-членка на износителя“), не по-късно от 35 дни преди очакваната дата на износ на химикала. Впоследствие износителят уведомява определения национален орган за първия износ на такъв химикал всяка календарна година не по-късно от 35 дни преди износа на химикала. Уведомленията се извършват в съответствие с изискванията за информация, установени в приложение II, като на Комисията и държавите-членки се осигурява достъп до тях чрез базата данни.

Определеният национален орган на държавата-членка на износителя проверява съответствието на информацията с приложение II и ако уведомлението е пълно го препраща на Агенцията не по-късно от 25 дни преди очакваната дата на износ.

От името на Комисията Агенцията предава уведомлението на определения национален орган на страната вносител или на съответния орган на другата държава вносител и взема необходимите мерки, за да гарантира, че те получават посоченото уведомление не по-късно от 15 дни преди първия предвиден износ на химикала и впоследствие не по-късно от 15 дни преди първия му износ през всяка следваща календарна година.

Агенцията регистрира в своята база данни всяко уведомление и му определя референтен идентификационен номер. Агенцията предоставя на обществеността и — в съответните случаи — на определените национални органи на държавите-членки актуализиран за всяка календарна година списък на съответните химикали и страните вносители и другите държави вносители чрез базата данни.

3. Ако в срок от 30 дни след изпращане на първото уведомление за износ, подадено след включването на химикала в приложение I, част 1, Агенцията не получи от страната вносител или от другата държава вносител потвърждение за получаването му, от името на Комисията тя изпраща второ уведомление. Действайки от името на Комисията, Агенцията полага разумни усилия за осигуряване на получаването на второто уведомление от определения национален орган на страната вносител или от съответния орган на другата държава вносител.

4. Ново уведомление за износ се извършва в съответствие с параграф 2 при износ, който се извършва след влизането в сила на изменения на законодателството на Съюза, касаещи пускането на пазара, употребата или етикетирането на въпросните вещества, или във всички случаи, в които съставът на въпросната смес се променя по начин, който води до промяна в етикетирането ѝ. Новото уведомление се извършва в съответствие с изискванията за информация, установени в приложение II, и в него се посочва, че то е преработен вариант на предишно уведомление.

5. Когато износът на даден химикал е свързан със спешна ситуация, при която всяко забавяне може да застраши общественото здраве или околната среда на страна вносител или друга държава вносител, по мотивирано искане на износителя, на страната вносител или на другата държава вносител определеният национален орган на държавата-членка на износителя може след консултации с Комисията, подпомагана от Агенцията, да предостави цялостно или частично освобождаване от задълженията, установени в параграфи 2, 3 и 4. Счита се, че решение относно дадено искане е взето в консултация с Комисията, ако не е получен отрицателен отговор от Комисията в срок от 10 дни от изпращането от страна на определения национален орган на държавата-членка до Комисията на подробности относно искането.

6. Без да се засягат задълженията по член 19, параграф 2, задълженията, установени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, престават да се прилагат, когато е налице всяко едно от следните условия:

а)	за химикала вече се прилага PIC процедурата;

б)	държавата вносител е страна по Конвенцията и е представила на Секретариата отговор в съответствие с член 10, параграф 2 от Конвенцията, в който се посочва дали тя дава или не съгласието си за вноса на химикала; както и

в)	Комисията е информирана за този отговор от Секретариата и е препратила тази информация на държавите-членки и Агенцията.

Независимо от първата алинея на настоящия параграф задълженията по параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член не престават да се прилагат, ако държавата вносител е страна по Конвенцията, и изрично изисква, например чрез свое решение за вноса или по друг начин, от страните износители да продължават да уведомяват за износа.

Без да се засягат задълженията по член 19, параграф 2, задълженията, установени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, престават да се прилагат и когато са изпълнени и двете условия:

а)	определеният национален орган на страната вносител или съответният орган на другата държава вносител е отменил изискването за подаване на уведомление до него преди износа на химикала; и

б)	Комисията е получила тази информация от Секретариата или от определения национален орган на страната вносител или от съответния орган на другата държава вносител и я е препратила на държавите-членки и Агенцията, която я е публикувала чрез базата данни.

7. Комисията, съответните определени национални органи на държавите-членки, Агенцията и износителите при поискване предоставят на страните вносители и другите държави вносители наличната допълнителна информация, отнасяща се до изнасяните химикали.

8. Държавите-членки могат да създадат, по прозрачен начин, системи, задължаващи износителите да заплащат административна такса за всяко извършено уведомление за износ и за всяко извършено искане за изрично съгласие, в съответствие с разходите за тях при изпълнение на процедурите, посочени в параграфи 2 и 4 от настоящия член и член 14, параграфи 6 и 7.

Член 9

Уведомления за износ, получени от страни по Конвенцията и от други държави

1. Уведомленията за износ, получавани от Агенцията от определените национални органи на страните по Конвенцията или от съответните органи на другите държави, отнасящи се до износа към Съюза на химикал, чието производство, употреба, третиране, консумация, транспорт или продажба са забранени или строго ограничени съгласно законодателството на тази страна по Конвенцията или друга държава, се извършват посредством базата данни в срок от 15 дни от получаването на такова уведомление от Агенцията.

Агенцията потвърждава от името на Комисията получаването на първото уведомление за износ за всеки химикал от всяка страна по Конвенцията или друга държава.

Определеният национален орган на държавата-членка получател на този внос получава копие от всяко получено от Агенцията уведомление в срок от 10 дни от получаването му заедно с цялата налична информация. Другите държави-членки имат право да получат копия при поискване.

2. Когато Комисията или определените национални органи на държавите-членки получат уведомления за износ пряко или непряко от определените национални органи на страни по Конвенцията или съответните органи на други държави, те незабавно ги препращат на Агенцията заедно с цялата налична информация.

Член 10

Информация за износа и вноса на химични вещества

1. Всеки износител на едно или повече от следното:

а)	вещества, изброени в приложение I;

б)	смеси, съдържащи такива вещества в концентрация, която поражда задължения за етикетиране по силата на Регламент (ЕО) № 1272/2008, независимо от наличието на други вещества; или

в)	изделия, съдържащи вещества, изброени в част 2 или 3 на приложение I, в нереагирала форма или смеси, съдържащи такива вещества в концентрация, която поражда задължения за етикетиране по силата на Регламент (ЕО) № 1272/2008, независимо от наличието на други вещества,

през първото тримесечие на всяка година информира определения национален орган на държавата-членка на износителя по отношение на количествата химикал — като вещество и в състава на смеси или в изделия — доставени във всяка страна по Конвенцията или в друга държава през предходната година. Тази информация се придружава от имената и адресите на всяко физическо или юридическо лице, което внася химикала в страна по Конвенцията или в друга държава, на които е осъществена доставка през същия период. В тази информация износът се посочва отделно съгласно член 14, параграф 7.

Всеки вносител в рамките на Съюза предоставя еквивалентната информация за количествата, внасяни в Съюза.

2. При поискване от Комисията, подпомагана от Агенцията, или от определения национален орган на неговата държава-членка, износителят или вносителят предоставят всякаква допълнителна информация, свързана с химикалите, която е необходима за изпълнение на настоящия регламент.

3. Всяка държава-членка представя ежегодно на Агенцията обобщена информация в съответствие с приложение III. Агенцията обобщава тази информация на равнището на Съюза и публикува информацията, която няма поверителен характер, в своята база данни.

Член 11

Уведомяване за забранени или строго ограничени химикали съгласно Конвенцията

1. Комисията уведомява писмено Секретариата за химикалите, изброени в приложение I, част 2, които отговарят на изискванията за PIC уведомление.

2. Когато други химикали са добавени в приложение I, част 2, съгласно член 23, параграф 2, втора алинея, Комисията уведомява Секретариата за тези химикали. PIC уведомлението се изпраща във възможно най-кратък срок след приемане на съответния окончателен нормативен акт на равнището на Съюза, с който се забранява или строго се ограничава химикалът, но не по-късно от 90 дни след датата, от която се прилага окончателният нормативен акт.

3. В PIC уведомлението се представя цялата значима информация, изисквана по приложение IV.

4. При определяне на приоритетите за уведомление Комисията взема предвид дали химикалът вече е включен в част 3 на приложение I, доколко установените в приложение IV изисквания за информация могат да бъдат изпълнени и сериозността на рисковете, свързани с химикала, по-специално за развиващите се държави.

Когато даден химикал отговаря на изискванията за PIC уведомление, но няма достатъчно информация, за да бъдат изпълнени изискванията по приложение IV, идентифицираните износители или вносители представят по искане на Комисията цялата съответна информация, с която разполагат, включително такава от други национални или международни програми за контрол на химикали, в срок от 60 дни от искането.

5. Комисията уведомява писмено Секретариата, когато окончателния нормативен акт, за който е била уведомена съгласно параграфи 1 или 2, е бил изменен, във възможно най-кратък срок след приемане на новия окончателен нормативен акт, но не по-късно от 60 дни след датата, от която същият се прилага.

Комисията предоставя цялата съответна информация, която не е била на разположение към момента на първоначалното уведомление, извършено съгласно параграфи 1 или 2 съответно.

6. При поискване от страна по Конвенцията или от Секретариата Комисията представя допълнителна информация, отнасяща се до химикала или до окончателния нормативен акт, доколкото е приложимо.

При поискване държавите-членки и Агенцията осигуряват на Комисията необходимото съдействие за събиране на тази информация.

7. Комисията незабавно препраща на държавите-членки и Агенцията информацията, която получава от Секретариата относно химикалите, за които е уведомена, че са забранени или строго ограничени от други страни по Конвенцията.

Ако е уместно, Комисията в тясно сътрудничество с държавите-членки и Агенцията оценява необходимостта от предлагане на мерки на равнището на Съюза с оглед да се избегнат неприемливите рискове за здравето на човека или за околната среда в рамките на Съюза.

8. Когато държава-членка приема съгласно съответното законодателство на Съюза окончателен национален нормативен акт за забрана или строго ограничение на даден химикал, тя представя на Комисията съответната информация. Комисията предоставя тази информация на държавите-членки. В срок от четири седмици след предоставянето на тази информация държавите-членки могат да изпращат свои забележки във връзка с възможно PIC уведомление, включително информация относно своите окончателни нормативни разпоредби по отношение на химикала, на Комисията и на държавата-членка, представила съответния окончателен национален нормативен акт. След като вземе предвид забележките, представилата нормативния акт държава-членка информира Комисията дали тя трябва:

а)	да направи PIC уведомление до Секретариата съгласно настоящия член; или

б)	да представи информацията на Секретариата съгласно член 12.

Член 12

Информация, която трябва да се предава на Секретариата, по отношение на забранени или строго ограничени химикали, които не отговарят на изискванията за PIC уведомление

Когато даден химикал е включен само в част 1 на приложение I или след получаване на информация от държава-членка съгласно член 11, параграф 8, буква б), Комисията представя на Секретариата информация по отношение на съответните окончателни нормативни актове, така че тази информация да бъде разпространена, ако е уместно, до други страни по Конвенцията.

Член 13

Задължения във връзка с вноса на химикали

1. Комисията незабавно препраща на държавите-членки и Агенцията всички документи за подпомагане на вземането на решение, които получава от Секретариата.

Комисията приема посредством акт за изпълнение решение относно вноса на съответния химикал под формата на окончателен или временен отговор за вноса от името на Съюза. Посоченият акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране по член 27, параграф 2. Комисията съобщава решението на Секретариата във възможно най-кратък срок, но не по-късно от девет месеца след датата, на която Секретариатът е изпратил документа за подпомагане на вземането на решение.

Когато съгласно законодателството на Съюза ограниченията за даден химикал са допълнени или изменени, Комисията приема посредством акт за изпълнение решение, с което преразглежда решението за вноса. Посоченият акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 27, параграф 2. Комисията съобщава на Секретариата преразгледаното решение за внос.

2. Когато даден химикал е забранен или строго ограничен от една или повече държави-членки, по писмено искане на заинтересованите държави-членки Комисията взема под внимание тази информация в своето решение за внос.

3. Решението за вноса по параграф 1 се отнася до категорията или категориите, определени за химикала в документа за подпомагане на вземането на решение.

4. Когато съобщава решението за вноса на Секретариата, Комисията представя описание на законодателните или административните мерки, на които то се основава.

5. Всеки определен национален орган на държавите-членки предоставя решенията за вноса по параграф 1 на заинтересованите подведомствени лица в съответствие със своите законодателни или административни мерки. Агенцията публикува решенията си за вноса по параграф 1 в своята база данни.

6. Когато е уместно, в тясно сътрудничество с държавите-членки и Агенцията Комисията оценява необходимостта от предлагане на мерки на равнището на Съюза за предотвратяване на недопустимите рискове за здравето на човека или за околната среда в рамките на Съюза, вземайки под внимание информацията, дадена в документа за подпомагане на вземането на решение.

Член 14

Задължения във връзка с износа на химикали, различни от уведомление за износ

1. Комисията незабавно препраща на държавите-членки, на Агенцията и на европейските отраслови асоциации информацията, получена от Секретариата под формата на циркулярни документи или по друг начин, относно химикалите, за които се прилага PIC процедурата, и относно решенията на страните вносители във връзка с условията за внос, приложими за тези химикали. Комисията препраща на държавите-членки и Агенцията информацията за всички случаи, в които няма изпратен отговор в съответствие с член 10, параграф 2 от Конвенцията. Агенцията определя референтен идентификационен номер за всяко решение за внос и съхранява цялата налична информация относно тези решения в своята база данни и предоставя тази информация на всекиго при поискване.

2. Комисията класира всеки химикал, включен в приложение I, по определен код от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Това класиране при необходимост се преразглежда предвид евентуални изменения в номенклатурата на хармонизираната система на Световната митническа организация или в Комбинираната номенклатура на Европейския съюз по отношение на съответните химикали.

3. Всяка държава-членка съобщава информацията и решенията, препратени от Комисията съгласно параграф 1, на попадащите под нейна юрисдикция заинтересовани страни.

4. Износителите се съобразяват с решенията във всеки отговор за внос не по-късно от шест месеца след като Секретариатът е уведомил за първи път Комисията за тези решения съгласно параграф 1.

5. Комисията, подпомагана от Агенцията, и държавите-членки предоставят на страните вносители консултации и съдействие, при поискване и ако е уместно, за получаване на допълнителна информация, която им е необходима за изготвянето на отговора до Секретариата относно вноса на даден химикал.

6. Вещества, изброени в части 2 и 3 от приложение I, и смеси, съдържащи такива вещества в концентрация, която поражда задължения във връзка с етикетирането по силата на Регламент (ЕО) № 1272/2008, независимо от наличието на други вещества и независимо от тяхната предвидена употреба в страната вносител или друга държава вносител, не могат да бъдат изнасяни, освен ако е изпълнено едно от следните условия:

а)	потърсено е и е получено изрично съгласие за внос от износителя чрез определения национален орган на държавата-членка на износителя, след консултации с Комисията, подпомагана от Агенцията, и определения национален орган на страната вносител или съответен орган на другата държава вносител;

б)	когато се касае за химикали, изброени в част 3 на приложение I, в последния издаден от Секретариата циркулярен документ по параграф 1 се посочва, че страната вносител е дала съгласието си за вноса.

Когато химикали, изброени в част 2 на приложение I, предстои да бъдат изнесени в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), определеният национален орган на държавата-членка на износителя може по искане на износителя да реши, след консултации с Комисията и за всеки отделен случай, че за вноса в съответната държава от ОИСР не се изисква изрично съгласие, ако химикалът към момента на вноса във въпросната държава от ОИСР е лицензиран, регистриран или разрешен в тази държава от ОИСР.

Когато е потърсено изрично съгласие съгласно първа алинея, буква а) и, ако Агенцията не е получила отговор на подаденото искане в срок от 30 дни, Агенцията изпраща от името на Комисията напомнително писмо, освен ако Комисията или определеният национален орган на държавата-членка на износителя е получил отговор и го е препратил до Агенцията. Когато е уместно, ако след още 30 дни не се получи отговор, при необходимост Агенцията може да изпрати още напомнителни писма.

7. В случай на химикали, изброени в част 2 или 3 на приложение I, определеният национален орган на държавата-членка на износителя може да реши, след консултации с Комисията, подпомагана от Агенцията, и за всеки отделен случай и при условията на втора алинея, че износът може да се осъществи, ако няма доказателства от официални източници, че в страната вносител или в друга държава съществува окончателен нормативен акт за забрана или строго ограничение на употребата на химикала, ако след полагането на разумни усилия в срок от 60 дни не е получен отговор на искане за изрично съгласие в съответствие с параграф 6, буква а) и когато е изпълнено едно от следните условия:

а)	има доказателства, получени от официален източник в страната вносител или в друга държава вносител, че химикалът е лицензиран, регистриран или разрешен; или

б)

предвидената употреба, заявена в уведомлението за износ и потвърдена писмено от физическото или юридическо лице, което внася химикала в страна или в друга държава, не попада в категория, в която този химикал е изброен в част 2 или 3 от приложение I, както и има доказателства от официални източници, че през последните 5 години химикалът е бил използван или внасян в страната вносител или в друга заинтересована държава.

При химикали, изброени в част 3 на приложение I, износът въз основа на изпълнение на условието по буква б) може да не се осъществи, ако химикалът е бил класифициран в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 като канцерогенен от категория 1А или 1Б, мутагенен от категория 1А или 1Б, токсичен за репродукцията от категория 1А или 1Б, или ако химикалът отговаря на критериите, посочени в приложение ХIII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 за устойчив, биоакумулиращ и токсичен или много устойчив и много биоакумулиращ.

При вземането на решение за износ на химикали, изброени в част 3 на приложение I, определеният национален орган на държавата-членка на износителя, след консултации с Комисията, подпомагана от Агенцията, разглежда възможното въздействие върху здравето на човека или околната среда от употребата на химикала в страната вносител или друга държава вносител и предава съответната документация на Агенцията за публикуването ѝ в базата данни.

8. Валидността на всяко изрично съгласие, получено в съответствие с параграф 6, буква а), или на решение за осъществяване на износ при липсата на изрично съгласие съгласно параграф 7 се преразглежда периодично от Комисията в консултации със заинтересованите държави-членки по следния начин:

а)	за всяко изрично съгласие, получено в съответствие с параграф 6, буква а), се изисква ново изрично съгласие до края на третата календарна година след даване на съгласието, освен ако в условията на съгласието са посочени други изисквания;

б)	ако междувременно не е получен отговор на подадено искане, всяко едно решение за осъществяване на износ при липсата на изрично съгласие съгласно параграф 7 е валидно за не повече от дванадесет месеца, след изтичането на които се изисква изрично съгласие.

В случаите, посочени в първа алинея, буква а), износът може да продължи и след изтичане на съответния срок до получаване на отговор на подадено ново искане за изрично съгласие за допълнителен срок от дванадесет месеца.

9. Агенцията регистрира в своята база данни всички подадени искания за изрично съгласие, получените отговори и решенията за осъществяване на износ при липсата на изрично съгласие, включително документацията, посочена в параграф 7, трета алинея. Всяко получено изрично съгласие или решение за осъществяване на износ при липсата на изрично съгласие получава определен референтен идентификационен номер и се вписва заедно с цялата съответна информация по отношение на свързаните с него условия, например сроковете на валидност. Информацията, която няма поверителен характер, се публикува в базата данни на Агенцията.

10. Химикалите не могат да се изнасят по-късно от шест месеца преди датата на изтичане на годността им, в случай че такава дата съществува или може да се определи въз основа на датата на производство, освен ако това е неприложимо поради присъщите свойства на химикала. Специално за пестицидите износителите гарантират, че размерът и опаковката на съдовете са оптимизирани, така че да се ограничи максимално рискът от натрупване на залежали количества.

11. При износ на пестициди износителите гарантират, че етикетът съдържа конкретна информация за условията на съхранение и стабилността им при съхранение при климатичните условия на страната вносител или друга държава вносител. В допълнение те гарантират, че изнасяните пестициди отговарят на установената от законодателството на Съюза спецификация за чистота.

Член 15

Износ на някои химикали и изделия

1. Процедурата за уведомление за износ, установена в член 8, се прилага за изделия, ако те съдържат:

а)	вещества, посочени в част 2 или 3 от приложение I, в нереагирала форма; или

б)	смеси, съдържащи такива вещества в концентрация, която поражда задължения във връзка с етикетирането по силата на Регламент (ЕО) № 1272/2008, независимо от наличието на други вещества.

2. Химикали и изделия, чиято употреба е забранена в Съюза с оглед на опазването на здравето на човека или околната среда, така както са посочени в приложение V, не се изнасят.

Член 16

Информация за транзитно движение

1. Страните по Конвенцията, изискващи информация по отношение на транзитното движение на химикалите, за които се прилага PIC процедурата, заедно с информацията, която всяка страна по Конвенцията изисква чрез Секретариата, са посочени в приложение VI.

2. Когато химикал, посочен в част 3 на приложение I, се превозва през територията на страна по Конвенцията, посочена в приложение VI, износителят, в рамките на възможното, предоставя на определения национален орган на държавата-членка на износителя информацията, която страната по Конвенцията изисква в съответствие с приложение VI, не по-късно от 30 дни преди осъществяването на първото транзитно движение и не по-късно от осем дни преди всяко следващо транзитно движение.

3. Определеният национален орган на държавата-членка на износителя препраща на Комисията, с копие до Агенцията, получената от износителя информация по параграф 2 заедно с наличната допълнителна информация.

4. Комисията препраща получената по параграф 3 информация на определените национални органи на страните по Конвенцията, поискали тази информация, заедно с наличната допълнителна информация, не по-късно от 15 дни преди първото транзитно движение и преди всяко следващо транзитно движение.

Член 17

Информация, придружаваща изнасяните химикали

1. За предназначените за износ химикали се прилагат разпоредбите относно опаковането и етикетирането, установени във или по силата на Регламент (ЕО) № 1107/2009, Директива 98/8/ЕО и Регламент (ЕО) № 1272/2008 или други релевантни законодателни актове на Съюза.

Първата алинея се прилага само ако тези разпоредби не са в разрез с никое от специфичните изисквания на страните вносители или други държави.

2. Когато е уместно, датата на изтичане на срока на годност и датата на производство на химикалите, посочени в параграф 1 или включени в приложение I, се отбелязват на етикета и, ако е необходимо, се посочват съответните крайни срокове на годност за различните климатични зони.

3. Изнасяните химикали, посочени в параграф 1, се придружават от информационен лист за безопасност в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006. Износителят изпраща такъв информационен лист за безопасност на физическо или юридическо всяко лице, което внася химикала в страна или в друга държава.

4. Информацията върху етикета и в информационния лист за безопасност се предоставя, доколкото е приложимо, на официалните езици или на поне един от основните езици на държавата по местоназначение или района на предвидената употреба.

Член 18

Задължения на органите на държавите-членки за контролиране на вноса и износа

1. Всяка държава-членка определя органи, например митническите органи, които да отговарят за контролиране на вноса и износа на химикалите, изброени в приложение I, освен ако това вече е направено преди влизането в сила на настоящия регламент.

Комисията, подпомагана от Агенцията, и държавите-членки действат целенасочено и координирано при контролиране спазването на разпоредбите на настоящия регламент от страна на износителите.

2. Форумът за обмен на информация за прилагане, създаден с Регламент (ЕО) № 1907/2006, се използва за координиране на мрежа на органите на държавите-членки, които отговарят за контрола върху прилагането на настоящия регламент.

3. В редовните доклади за функционирането на процедурите съгласно член 22, параграф 1, всяка държава-членка включва подробни сведения за дейността на своите органи в това отношение.

Член 19

Допълнителни задължения на износителите

1. Износителите на химикали, за които важат задълженията по член 8, параграфи 2 и 4, посочват съответните референтни идентификационни номера в декларацията си за износ (клетка 44 от единните административни документи или съответното поле от електронната декларация за износ), както е посочено в член 161, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

2. Износителите на химикали, които съгласно член 8, параграф 5 са освободени от задълженията по параграфи 2 и 4 от посочения член или на химикали, за които задълженията са престанали да се прилагат в съответствие с член 8, параграф 6, получават специален референтен идентификационен номер чрез базата данни и го посочват в декларацията си за износ.

3. По искане на Агенцията износителите използват базата данни за предоставянето на информацията, необходима за изпълнението на задълженията им по настоящия регламент.

Член 20

Обмен на информация

1. Комисията, подпомагана от Агенцията, и държавите-членки при необходимост улесняват предоставянето на научна, техническа, икономическа и правна информация, отнасяща се до химикали, предмет на настоящия регламент, включително токсикологична и екотоксикологична информация и информация за безопасност.

Комисията, при необходимост с подкрепата на държавите-членки и Агенцията, гарантира следното:

а)	предоставяне на публично достъпна информация за нормативните актове от значение за целите на Конвенцията;

б)	предоставяне на страните по Конвенцията и другите държави, пряко или чрез Секретариата, на информация относно тези актове, които съществено ограничават една или повече употреби на даден химикал.

2. Комисията, държавите-членки и Агенцията защитават поверителната информация, получена от страна по Конвенцията или друга държава съгласно взаимните договорености.

3. По отношение на предаването на информация по настоящия регламент, без да се засяга Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (21), поне следната информация не се счита за поверителна:

а)	информацията, посочена в приложение II и приложение IV;

б)	информацията, съдържаща се във информационните листове за безопасност, посочени в член 17, параграф 3;

в)	датата на изтичане на срока на годност на даден химикал;

г)	датата на производство на даден химикал;

д)	информация по отношение на предпазните мерки, включително класификацията на опасността, естеството на риска и съответните съвети за безопасност;

е)	обобщените резултати от токсикологични и екотоксикологични изпитвания;

ж)	информацията по отношение на третирането на опаковката след отстраняването на химикалите.

4. Обобщение на предадената информация се подготвя на всеки две години от Агенцията.

Член 21

Техническа помощ

Комисията, определените национални органи на държавите-членки и Агенцията, като вземат предвид по-специално потребностите на развиващите се държави и държавите с икономики в преход, си сътрудничат за насърчаване на техническата помощ, включително обучението, за развиване на инфраструктурата, капацитета и експертния опит, необходими за правилното управление на химикалите през целия им жизнен цикъл.

По-специално и с оглед тези държави да могат да изпълняват Конвенцията, техническата помощ се насърчава чрез предоставянето на техническа информация по отношение на химикалите, чрез поощряването на обмена на експерти, чрез подкрепа на създаването или поддържането на определени национални органи и чрез предоставяне на техническите експертни знания за установяване на пестицидите с опасен състав и за изготвянето на уведомления до Секретариата.

Комисията и държавите-членки участват активно в международните дейности по изграждане на капацитет в управлението на химикали, като предоставят информация за подкрепяните или финансираните от тях проекти с цел да се подобри управлението на химикалите в развиващите се държави и държавите с икономики в преход. Комисията и държавите-членки разглеждат и възможността за оказване на подкрепа на неправителствени организации.

Член 22

Наблюдение и докладване

1. Държавите-членки и Агенцията изпращат на Комисията на всеки три години информация за функционирането на процедурите, предвидени в настоящия регламент, включително — според случая — за митническия контрол, нарушенията, санкциите и корективните действия. Комисията приема акт за изпълнение, който предварително урежда общ формат за докладване. Посоченият акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 27, параграф 2.

2. Комисията съставя на всеки три години доклад за изпълнението на предвидените в настоящия регламент функции, за които тя отговаря, и го включва в обобщен доклад, в който е събрана информацията, предоставена от държавите-членки и Агенцията по параграф 1. Резюме на доклада, което се публикува в интернет, се изпраща на Европейския парламент и на Съвета.

3. По отношение на информацията, предоставяна съгласно параграфи 1 и 2, Комисията, държавите-членки и Агенцията спазват съответните задължения за защита на поверителния характер и собствеността на данните.

Член 23

Актуализиране на приложенията

1. Списъкът на химикалите в приложение I се преглежда от Комисията най-малко веднъж годишно въз основа на промени в законодателството на Съюза и в Конвенцията.

2. При определяне дали даден окончателен нормативен акт на равнището на Съюза представлява забрана или строго ограничение, въздействието на акта се оценява на равнището на подкатегориите в рамките на категориите „пестициди“ и „промишлени химикали“. Ако окончателният нормативен акт забранява или строго ограничава даден химикал в рамките на някоя от подкатегориите, той се включва в част 1 на приложение I.

При определяне дали даден окончателен нормативен акт на равнището на Съюза представлява забрана или строго ограничение, така че въпросният химикал отговаря на изискванията за PIC уведомление по член 11, въздействието на акта се оценява на равнището на категориите „пестициди“ и „промишлени химикали“. Ако окончателният нормативен акт забранява или строго ограничава даден химикал в някоя от тези две категории, той се включва също в част 2 на приложение I.

3. Решението за включване на химикали в приложение I или за промяна на вписаната за тях информация според случая се взема своевременно.

4. С цел адаптиране на настоящия регламент към техническия напредък Комисията разполага с пълномощия да приема делегирани актове в съответствие с член 26 във връзка със следните мерки:

а)	включване на химикал в приложение I, част 1 или 2 по силата на параграф 2 от настоящия член след приемане на окончателен нормативен акт на равнището на Съюза и други изменения на приложение I, включително промени на вписана вече информация;

б)	включване на химикал, който е предмет на Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно устойчивите органични замърсители (22), в приложение V, част 1;

в)	включване на химикал, за който вече има забрана за износ на равнището на Съюза, в приложение V, част 2;

г)	промяна на вписана вече информация в приложение V;

д)	изменение на приложения II, III, IV и VI.

Член 24

Бюджет на Агенцията

1. За целите на настоящия регламент приходите на Агенцията се състоят от:

а)	субсидия от Съюза, включена в общия бюджет на Съюза (в раздела за Комисията);

б)	доброволни вноски от държавите-членки.

2. Приходите и разходите за дейностите по настоящия регламент и съответно за дейностите по други регламенти се отчитат поотделно, по различни раздели от бюджета на Агенцията.

Приходите на Агенцията по параграф 1 се използват за изпълнението на функциите ѝ по настоящия регламент.

3. В срок от пет години от 1 март 2014 г. Комисията проучва дали е целесъобразно Агенцията да събира такса за услугите, които предоставя на износителите, и при необходимост представя предложение в тази връзка.

Член 25

Формати и компютърни програми, които трябва да се използват за подаване на информация до Агенцията

Агенцията определя форматите и компютърните програми, които да се използват при подаване на информация на Агенцията, и ги предоставя безплатно на страницата си в интернет. Държавите-членки и други страни по Конвенцията, за които се прилага настоящият регламент, използват тези формати и компютърни програми, когато подават информация до Агенцията съгласно настоящия регламент.

Член 26

Упражняване на делегираните правомощия

2. Правомощията да приема делегираните актове по член 23, параграф 4 се предоставят на Комисията за период от пет години, считано от 1 март 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява мълчаливо за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегираните правомощия по член 23, параграф 4 може да бъдат отменени по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага щом приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 23, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

Член 27

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден по силата на член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 28

Санкции

Държавите-членки установяват норми за санкциите, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки, за да осигурят правилното изпълнение на тези разпоредби. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Ако не са направили това преди влизането в сила на настоящия регламент, държавите-членки уведомяват Комисията за тези разпоредби до 1 март 2014 г. и я уведомяват своевременно за всички последващи изменения, свързани с тези разпоредби.

Член 29

Преходен период за класифицирането, етикетирането и опаковането на химикали

Позоваванията в настоящия регламент на Регламент (ЕО) № 1272/2008 се тълкуват, по целесъобразност, като позовавания на законодателството на Съюза, което се прилага по силата на член 61 от този регламент и в съответствие с предвидения в него график.

Член 30

Отмяна

Регламент (ЕО) № 689/2008 се отменя, считано от 1 март 2014 г.

Позоваванията на Регламент (ЕО) № 689/2008 се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VII.

Член 31

Влизане в сила

Той се прилага от 1 март 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 4 юли 2012 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

A. D. MAVROYIANNIS

(1) ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 163.

(2) Позиция на Европейския парламент от 10 май 2012 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 26 юни 2012 г.

(3) ОВ L 204, 31.7.2008 г., стр. 1.

(4) ОВ L 63, 6.3.2003 г., стр. 29.

(5) ОВ L 63, 6.3.2003 г., стр. 1.

(6) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.

(7) ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1.

(8) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(9) ОВ L 22, 26.1.2005 г., стр. 1.

(10) ОВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1.

(11) ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.

(12) ОВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1.

(13) ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

(14) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(15) ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.

(16) ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67.

(17) ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1.

(18) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(19) ОВ L 123, 24.4.1998 г., стр. 1.

(20) ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

(21) ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

(22) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 7.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА ХИМИКАЛИТЕ

(посочени в член 7)

ЧАСТ 1

Списък на химикалите, за които се прилага процедурата за уведомление за износ

(посочени в член 8)

Следва да се отбележи, че когато за химикали, изброени в тази част на приложението, се прилага PIC процедурата, задълженията за уведомление за износ, посочени в член 8, параграфи 2, 3 и 4, не се прилагат, ако са изпълнени условията, установени в член 8, параграф 6, първа алинея, букви б) и в). Химикалите, означени в списъка по-долу със символа „#“, са изброени също и в част 3 от настоящото приложение за улеснение при справка.

Следва също да се отбележи, че когато химикалите, изброени в тази част на приложението, отговарят на изискванията за PIC уведомление поради естеството на съответния окончателен нормативен акт на Съюза, тези химикали се включват също и в част 2 на настоящото приложение. Тези химикали са означени със символа „+“ в списъка по-долу.

Химикал

CAS №

EINECS №

Код по КН

Подкатегория (1)

Ограничения на употребата (2)

Държави, за които не се изисква уведомяване

1,1,1 Трихлороетан

71-55-6

200-756-3

2903 19 10

i(2)

1,2-дибромоетан (етилен дибромид) (6)

106-93-4

203-444-5

2903 31 00

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

1,2-дихлороетан (етилен дихлорид) (6)

107-06-2

203-458-1

2903 15 00

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

i(2)

Цис-1,3-дихлоропропен ((1Z)-1,3-дихлоропроп-1-ен)

10061-01-5

233-195-8

2903 29 00

p(1)-p(2)

з-з

1,3-дихлоропропен (3) (7)

542-75-6

208-826-5

2903 29 00

p(1)

2-аминобутан

13952-84-6

237-732-7

2921 19 80

p(1)-p(2)

з-з

2-нафтиламин (нафтален-2-амин) и неговите соли (7)

91-59-8, 553-00-4, 612-52-2 и други

202-080-4, 209-030-0, 210-313-6 и други

2921 45 00

i(1)

i(2)

2-нафтилоксиоцетна киселина

120-23-0

204-380-0

2918 99 90

p(1)

2,4,5-Т и неговите соли и естери (6)

93-76-5 и други

202-273-3 и други

2918 91 00

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

4-аминобифенил (бифенил-4-амин) и неговите соли (7)

92-67-1, 2113-61-3 и други

202-177-1 и други

2921 49 80

i(1)

i(2)

4-нитробифенил (7)

92-93-3

202-204-7

2904 20 00

i(1)

i(2)

Ацефат (7)

30560-19-1

250-241-2

2930 90 85

p(1)-p(2)

з-з

Ацифлуорфен

50594-66-6

256-634-5

2916 39 00

p(1)-p(2)

з-з

Алахлор (7)

15972-60-8

240-110-8

2924 29 95

p(1)

Алдикарб (7)

116-06-3

204-123-2

2930 90 85

p(1)-p(2)

со-з

Аметрин

834-12-8

212-634-7

2933 69 80

p(1)-p(2)

з-з

Амитраз (7)

33089-61-1

251-375-4

2925 29 00

p(1)-p(2)

з-з

Антрахинон (7)

84-65-1

201-549-0

2914 61 00

p(1)-p(2)

з-з

Съединения на арсена

p(2)

со

Азбестови влакна (7):

1332-21-4 и други

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Крокидолит (6)

12001-28-4

2524 10 00

Амозит (6)

12172-73-5

2524 90 00

Антофилит (6)

77536-67-5

2524 90 00

Актинолит (6)

77536-66-4

2524 90 00

Тремолит (6)

77536-68-6

2524 90 00

Хризотил (7)

12001-29-5 или 132207-32-0

2524 90 00

Атразин (7)

1912-24-9

217-617-8

2933 69 10

p(1)

Азинфос-етил

2642-71-9

220-147-6

2933 99 90

p(1)-p(2)

з-з

Азинфос-метил (7)

86-50-0

201-676-1

2933 99 90

p(1)

Бенфуракарб (7)

82560-54-1

2932 99 00

p(1)

Бенсултап

17606-31-4

2930 90 85

p(1)-p(2)

з-з

Бензен (5)

71-43-2

200-753-7

2902 20 00

i(2)

со

Бензидин и неговите соли (7)

Производни на бензидина (7)

92-87-5, 36341-27-2 и други

202-199-1, 252-984-8 и други

2921 59 90

i(1)-i(2)

со-з

i(2)

Бифентрин

82657-04-3

2916 20 00

p(1)

Бинапакрил (6)

485-31-4

207-612-9

2916 19 50

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

i(2)

Бутралин (7)

33629-47-9

251-607-4

2921 49 00

p(1)

Кадмий и неговите съединения

7440-43-9 и други

231-152-8 и други

81073206 49 30 и други

i(1)

со

Кадузафос (7)

95465-99-9

Не е приложимо

2930 90 85

p(1)

Калциферол

50-14-6

200-014-9

2936 29 90

p(1)

Каптафол (6)

2425-06-1

219-363-3

2930 50 00

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Карбарил (7)

63-25-2

200-555-0

2924 29 95

p(1)-p(2)

з-з

Карбофуран (7)

1563-66-2

216-353-0

2932 99 85

p(1)

Въглероден тетрахлорид

56-23-5

200-262-8

2903 14 00

i(2)

Карбосулфан (7)

55285-14-8

259-565-9

2932 99 85

p(1)

Картап

15263-53-3

2930 20 00

p(1)-p(2)

з-з

Хинометионат

2439-01-2

219-455-3

2934 99 90

p(1)-p(2)

з-з

Хлорат (7)

7775-09-9

231-887-4

2829 11 00

p(1)

10137-74-3

233-378-2

2829 19 00

Хлордимеформ (6)

6164-98-3

228-200-5

2925 21 00

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Хлорфенапир (7)

122453-73-0

2933 99 90

p(1)

Хлорфенвинфос

470-90-6

207-432-0

2919 90 90

p(1)-p(2)

з-з

Хлормефос

24934-91-6

246-538-1

2930 90 85

p(1)-p(2)

з-з

Хлоробензилат (6)

510-15-6

208-110-2

2918 18 00

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по ПОС на адрес www.pic.int/

Хлороформ

67-66-3

200-663-8

2903 13 00

i(2)

Хлортал-диметил (7)

1861-32-1

217-464-7

2917 39 95

p(1)

Хлозолинат (7)

84332-86-5

282-714-4

2934 99 90

p(1)-p(2)

з-з

Холекалциферол

67-97-0

200-673-2

2936 29 90

p(1)

Кумафурил

117-52-2

204-195-5

2932 29 85

p(1)-p(2)

з-з

Креозот и свързани с креозота вещества

8001-58-9

232-287-5

2707 91 00

61789-28-4

263-047-8

84650-04-4

283-484-8

3807 00 90

90640-84-9

292-605-3

65996-91-0

266-026-1

i(2)

90640-80-5

292-602-7

65996-85-2

266-019-3

8021-39-4

232-419-1

122384-78-5

310-191-5

Кримидин

535-89-7

208-622-6

2933 59 95

p(1)

Цианамид (7)

420-04-2

206-992-3

2853 00 90

p(1)

Цианазин

21725-46-2

244-544-9

2933 69 80

p(1)-p(2)

з-з

Цихалотрин

68085-85-8

268-450-2

2926 90 95

p(1)

ДББ (ди-μ-оксо-ди-n-бутилкалаен-хидроксиборан/диоксакалаенборетан-4-ол)

75113-37-0

401-040-5

2931 00 95

i(1)

Диазинон (7)

333-41-5

206-373-8

2933 59 10

p(1)

Дихлобенил (7)

1194-65-6

214-787-5

2926 90 95

p(1)

Диклоран (7)

99-30-9

202-746-4

2921 42 00

p(1)

Дихлорвос (7)

62-73-7

200-547-7

2919 90 90

p(1)

Дикофол (7)

115-32-2

204-082-0

2906 29 00

p(1)-p(2)

з-з

Дикофол, съдържащ < 78 % p, p′-дикофол или 1 g/kg ДДТ и отнасящи се към ДДТ съединения (7)

115-32-2

204-082-0

2906 29 00

p(1)-p(2)

з-з

Диметенамид (7)

87674-68-8

Не е приложимо

2934 99 90

p(1)

Диниконазол-М (7)

83657-18-5

Не е приложимо

2933 99 80

p(1)

Динитро-орто-крезол (ДНОК) и неговите соли (като амониева, калиева и натриева сол) (6)

534-52-1

208-601-1

2908 99 90

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

2980-64-5

221-037-0

5787-96-2

—

2312-76-7

219-007-7

Динобутон

973-21-7

213-546-1

2920 90 10

p(1)-p(2)

з-з

Диносеб и неговите соли и естери (6)

88-85-7 и други

201-861-7 и други

2908 91 00

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

2915 36 00

i(2)

Динотерб (7)

1420-07-1

215-813-8

2908 99 90

p(1)-p(2)

з-з

Дифениламин

122-39-4

204-539-4

2921 44 00

p(1)

Прахови смеси, съдържащи комбинация от:

3808 99 90

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Беномил ≥ 7 %

17804-35-2

241-775-7

2933 99 90

p(1)

Карбофуран ≥ 10 %

1563-66-2

216-353-0

2932 99 85

p(2)

и Тирам ≥ 15 % (6)

137-26-8

205-286-2

2930 30 00

Ендосулфан (7)

115-29-7

204-079-4

2920 90 85

p(1)

Еталфлуралин (7)

55283-68-6

259-564-3

2921 43 00

p(1)

Етион

563-12-2

209-242-3

2930 90 85

p(1)-p(2)

з-з

Етоксикин (7)

91-53-2

202-075-7

2933 49 90

p(1)

Етилен оксид (оксиран) (6)

75-21-8

200-849-9

2910 10 00

p(1)

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Фенаримол (7)

60168-88-9

262-095-7

2933 59 95

p(1)

Фенитротион (7)

122-14-5

204-524-2

2920 19 00

p(1)

Фенпропатрин

39515-41-8

254-485-0

2926 90 95

p(1)-p(2)

з-з

Фентион (7)

55-38-9

200-231-9

2930 90 85

p(1)

со

Фентин ацетат (7)

900-95-8

212-984-0

2931 00 95

p(1)-p(2)

з-з

Фентин хидроксид (7)

76-87-9

200-990-6

2931 00 95

p(1)-p(2)

з-з

Фенвалерат

51630-58-1

257-326-3

2926 90 95

p(1)

Фербам

14484-64-1

238-484-2

2930 20 00

p(1)-p(2)

з-з

Флуороацетамид (6)

640-19-7

211-363-1

2924 12 00

p(1)

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Флуренол

467-69-6

207-397-1

2918 19 85

p(1)-p(2)

з-з

Флурпримидол (7)

56425-91-3

Не е приложимо

2933 59 95

p(1)

Фуратиокарб

65907-30-4

265-974-3

2932 99 85

p(1)-p(2)

з-з

Гуазатин (7)

108173-90-6

115044-19-4

236-855-3

3808 99 90

p(1)-p(2)

з-з

Хексахлороетан

67-72-1

200-666-4

2903 19 80

i(1)

со

Хексазинон

51235-04-2

257-074-4

2933 69 80

p(1)-p(2)

з-з

Иминоктадин

13516-27-3

236-855-3

2925 29 00

p(1)-p(2)

з-з

Индолоцетна киселина (7)

87-51-4

201-748-2

2933 99 80

p(1)

Изоксатион

18854-01-8

242-624-8

2934 99 90

p(1)

Малатион

121-75-5

204-497-7

2930 90 99

p(2)

а)	Малеинов хидразид и неговите соли, различни от холинови, калиеви и натриеви соли

123-33-1

204-619-9

2933 99 90

p(1)

б)	Холинови, калиеви и натриеви соли на малеиновия хидразид, съдържащи повече от 1 mg/kg свободен хидразин, изчислен на базата на киселинния еквивалент

61167-10-0, 51542-52-0, 28330-26-9

257-261-0, 248-972-7

2933 99 90

Съединения на живака, включително неорганични съединения на живака, алкилживачни съединения и алкилоксиалкилни и арилживачни съединения, с изключение на съединенията, изброени в приложение V (6)

62-38-4, 26545-49-3 и други

200-532-5, 247-783-7 и други

2852 00 00

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Метам

144-54-7

205-632-2

2930 20 00

p(1)

137-42-8

205-239-0

Метамидофос (4) (7)

10265-92-6

233-606-0

2930 50 00

p(1)

Метамидофос (разтворими течни смеси на веществото с повече от 600 g активна съставка/l) (6)

10265-92-6

233-606-0

2930 50 00

3808 50 00

p(2)

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Метидатион

950-37-8

213-449-4

2934 99 90

p(1)-p(2)

з-з

Метомил

16752-77-5

240-815-0

2930 90 99

(2)

Метилбромид (7)

74-83-9

200-813-2

2903 39 11

p(1)-p(2)

з-з

Метил-паратион (7) (6)

298-00-0

206-050-1

2920 11 00

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Метоксурон

19937-59-8

243-433-2

2924 21 90

p(1)-p(2)

з-з

Монокротофос (6)

6923-22-4

230-042-7

2924 12 00

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Монолинурон

1746-81-2

217-129-5

2928 00 90

p(1)

Монометил-дибромо-дифенил метан

Търговско наименование: DBBT (7)

99688-47-8

402-210-1

2903 69 90

i(1)

Монометил-дихлоро-дифенил метан;

Търговско наименование: Угилек 121 или Угилек 21 (7)

—

400-140-6

2903 69 90

i(1)-i(2)

з-з

Монометил-тетрахлородифенил метан;

Търговско наименование: Угилек 141 (7)

76253-60-6

278-404-3

2903 69 90

i(1)-i(2)

з-з

Монурон

150-68-5

205-766-1

2924 21 90

p(1)

Никотин (7)

54-11-5

200-193-3

2939 99 00

p(1)

Нитрофен (7)

1836-75-5

217-406-0

2909 30 90

p(1)-p(2)

з-з

Нонилфеноли C6H4(OH)C9H19 (7)

25154-52-3 (фенол, нонил-),

246-672-0

2907 13 00

i(1)

со

84852-15-3 (фенол, 4-нонил-, разклонен)

284-325-5

11066-49-2 (изононилфенол),

234-284-4

90481-04-2, (фенол, нонил-, разклонен),

291-844-0

104-40-5(p-нонилфенол) и други

203-199-4 и други

Нонилфенол етоксилати (C2H4O)nC15H24O (7)

9016-45-9, 26027-38-3, 68412-54-4, 37205-87-1, 127087-87-0 и други

3402 13 00

i(1)

со

p(1)-p(2)

з-з

Октабромодифенил етер (7)

32536-52-0

251-087-9

2909 30 38

i(1)

со

Ометоат

1113-02-6

214-197-8

2930 90 85

p(1)-p(2)

з-з

Оксидеметон-метил (7)

301-12-2

206-110-7

2930 90 85

p(1)

Паракват (7)

4685-14-7

225-141-7

2933 39 99

p(1)

1910-42-5

217-615-7

2074-50-2

218-196-3

Паратион (6)

56-38-2

200-271-7

2920 11 00

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Пебулат

1114-71-2

214-215-4

2930 20 00

p(1)-p(2)

з-з

Пентахлорофенол и неговите соли и естери (6)

87-86-5 и други

201-778-6 и други

2908 11 00

2908 19 00 и други

p(1)-p(2)

з-со

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Перфлуорооктан сулфонати

1763-23-1

Не е приложимо

2904 90 20

i(1)

со

(PFOS)

2795-39-3

2904 90 20

C8F17SO2X

и други

(X = OH, соли на метал (O-M+), халид, амид и други производни, включително полимери) (7)

Перметрин

52645-53-1

258-067-9

2916 20 00

p(1)

Фосалон (7)

2310-17-0

218-996-2

2934 99 90

p(1)

Фосфамидон (разтворими течни смеси на веществото с повече от 1 000 g активна съставка/l) (6)

13171-21-6 (смес, (E) & (Z) изомери)

23783-98-4 ((Z)-изомер)

297-99-4 ((E)-изомер)

236-116-5

2924 12 00

3808 50 00

p(1)-p(2)

з-з

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Полибромирани бифенили (РВВ) освен хексабромбифенил (6)

13654-09-6, 27858-07-7 и други

237-137-2, 248-696-7 и други

2903 69 90

i(1)

со

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Полихлорирани терфенили (PCT) (6)

61788-33-8

262-968-2

2903 69 90

i(1)

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Процимидон (7)

32809-16-8

251-233-1

2925 19 95

p(1)

Пропахлор (7)

1918-16-7

217-638-2

2924 29 98

p(1)

Пропанил

709-98-8

211-914-6

2924 29 98

p(1)

Профам

122-42-9

204-542-0

2924 29 95

p(1)

Пропизохлор (7)

86763-47-5

Не е приложимо

2924 29 98

p(1)

Пиразофос (7)

13457-18-6

236-656-1

2933 59 95

p(1)-p(2)

з-з

Квинтозен (7)

82-68-8

201-435-0

2904 90 85

p(1)-p(2)

з-з

Сцилирозид

507-60-8

208-077-4

2938 90 90

p(1)

Симазин (7)

122-34-9

204-535-2

2933 69 10

p(1)-p(2)

з-з

Стрихнин

57-24-9

200-319-7

2939 99 00

p(1)

Текназен (7)

117-18-0

204-178-2

2904 90 85

p(1)-p(2)

з-з

Тербуфос

13071-79-9

235-963-8

2930 90 85

p(1)-p(2)

з-з

Тетраетил олово (6)

78-00-2

201-075-4

2931 00 95

i(1)

со

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Тетраметил олово (6)

75-74-1

200-897-0

2931 00 95

i(1)

со

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Талиев сулфат

7446-18-6

231-201-3

2833 29 90

p(1)

Тиобенкарб (7)

28249-77-6

248-924-5

2930 20 00

p(1)

Тиоциклам

31895-22-4

250-859-2

2934 99 90

p(1)-p(2)

з-з

Тиодикарб (7)

59669-26-0

261-848-7

2930 90 85

p(1)

Толифлуанид (7)

731-27-1

211-986-9

2930 90 85

p(1)

Триазофос

24017-47-8

245-986-5

2933 99 90

p(1)-p(2)

з-з

Всички трибутилкалаени съединения, в това число:

2931 00 95

p(2)

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Трибутилкалаен оксид

56-35-9

200-268-0

2931 00 95

Трибутилкалаен флуорид

1983-10-4

217-847-9

2931 00 95

Трибутилкалаен метакрилат

2155-70-6

218-452-4

2931 00 95

Трибутилкалаен бензоат

4342-36-3

224-399-8

2931 00 95

Трибутилкалаен хлорид

1461-22-9

215-958-7

2931 00 95

Трибутилкалаен линолеат

24124-25-2

246-024-7

2931 00 95

Трибутилкалаен нафтенат (6)

85409-17-2

287-083-9

2931 00 95

Трихлорфон (7)

52-68-6

200-149-3

2931 00 95

p(1)-p(2)

з-з

Трициклазол (7)

41814-78-2

255-559-5

2934 99 90

p(1)

Тридеморф

24602-86-6

246-347-3

2934 99 90

p(1)-p(2)

з-з

Трифлуралин (7)

1582-09-8

216-428-8

2921 43 00

p(1)

Триорганокалаени съединения, различни от трибутилкалаени съединения (7)

—

2931 00 95 и други

p(2)

со

i(2)

со

Трис (2,3-дибромопропил) фосфат (6)

126-72-7

204-799-9

2919 10 00

i(1)

со

За справка: циркулярен документ по PIC на адрес www.pic.int/

Трис-азиридинил-фосфиноксид (1,1′,1′-фосфорилтриазиридин) (7)

545-55-1

208-892-5

2933 99 90

i(1)

со

Вамидотион

2275-23-2

218-894-8

2930 90 85

p(1)-p(2)

з-з

Винклозолин (7)

50471-44-8

256-599-6

2934 99 90

p(1)

Цинеб

12122-67-7

235-180-1

2930 20 00 или 3824 90 97

p(1)

ЧАСТ 2

Списък на химикалите, отговарящи на изискванията за PIC уведомление

(посочени в член 11)

Настоящият списък съдържа химикалите, отговарящи на изискванията за PIC уведомление. Той не включва химикалите, за които вече се прилага PIC процедурата, изброени в част 3 на настоящото приложение.

Химикал	CAS №	EINECS №	Код по КН	Категория (8)	Ограничения на употребата (9)
1,3-дихлоропропен	542-75-6	208-826-5	2903 29 00	p	з
2-нафтиламин (нафтален-2-амин) и неговите соли	91-59-8, 553-00-4, 612-52-2 и други	202-080-4, 209-030-0, 210-313-6 и други	2921 45 00	i	з
4-аминобифенил (бифенил-4-амин) и неговите соли	92-67-1, 2113-61-3 и други	202-177-1 и други	2921 49 80	i	з
4-нитробифенил	92-92-3	202-204-7	2904 20 00	i	з
Ацефат	30560-19-1	250-241-2	2930 90 85	p	з
Алахлор	15972-60-8	240-110-8	2924 29 95	p	з
Алдикарб	116-06-3	204-123-2	2930 90 85	p	со
Амитраз	33089-61-1	251-375-4	2925 29 00	p	з
Антрахинон	84-65-1	201-549-0	2914 61 00	p	з
Азбестови влакна: хризотил	12001-29-5 или 132207-32-0		2524 90 00	i	з
Атразин	1912-24-9	217-617-8	2933 69 10	p	з
Азинфос-метил	86-50-0	201-676-1	2933 99 80	p	з
Бенфуракарб	82560-54-1	Не е приложимо	2932 99 00	p	з
Бензидин и неговите соли	92-87-5, 36341-27-2 и други	202-199-1, 252-984-8 и други	2921 59 90	i	со
Производни на бензидина	—	—
Бутралин	33629-47-9	251-607-4	2921 49 00	p	з
Кадузафос	95465-99-9	Не е приложимо	2930 90 99	p	з
Карбарил	63-25-2	200-555-0	2924 29 95	p	з
Карбофуран	1563-66-2	216-353-0	2932 99 00	p	з
Карбосулфан	55285-14-8	259-565-9	2932 99 00	p	з
Хлорат	7775-09-9	231-887-4	2829 11 00	p	з
Хлорат	10137-74-3	233-378-2	2829 19 00	p	з
Хлорфенапир	122453-73-0		2933 99 90	p	со
Хлортал-диметил	1861-32-1	217-464-7	2917 39 95	p	з
Хлозолинат	84332-86-5	282-714-4	2934 99 90	p	з
Цианамид	420-04-2	206-992-3	2853 00 90	p	со
Диазинон	333-41-5	206-373-8	2933 59 10	p	со
Дихлобенил	1194-65-6	214-787-5	2926 90 95	p	з
Диклоран	99-30-9	202-746-4	2921 42 00	p	з
Дихлорвос	62-73-7	200-547-7	2919 90 00	p	со
Дикофол	115-32-2	204-082-0	2906 29 00	p	з
Дикофол, съдържащ < 78 % р, р′-дикофол или 1 g/kg ДДТ и отнасящи се към ДДТ съединения	115-32-3	204-082-0	2906 29 00	p	з
Диметенамид	87674-68-8	Не е приложимо	2934 99 90	p	з
Диниконазол-M	83657-18-5	Не е приложимо	2933 99 80	p	з
Динотерб	1420-07-1	215-813-8	2908 99 90	p	з
Ендосулфан	115-29-7	204-079-4	2920 90 85	p	з
Еталфлуралин	55283-68-6	259-564-3	2921 43 00	p	з
Етоксикин	91-53-2	202-075-7	2933 49 90	p	з
Фенаримол	60168-88-9	262-095-7	2933 59 95	p	з
Фенитротион	122-14-5	204-524-2	2920 19 00	p	со
Фентион	55-38-9	200-231-9	2930 90 85	p	со
Фентин ацетат	900-95-8	212-984-0	2931 00 95	p	з
Фентин хидроксид	76-87-9	200-990-6	2931 00 95	p	з
Флурпримидол	56425-91-3	Не е приложимо	2933 59 95	p	з
Гуазатин	108173-90-6 115044-19-4	236-855-3	3808 99 90	p	з
Индолилоцетна киселина	87-51-4	201-748-2	2933 99 80	p	з
Метамидофос (10)	10265-92-6	233-606-0	2930 50 00	p	з
Метилбромид	74-83-9	200-813-2	2903 39 11	p	з
Метил паратион (11)	298-00-0	206-050-1	2920 11 00	p	з
Монометил-дибромо-дифенил метан Търговско наименование: DBBT	99688-47-8	401-210-1	2903 69 90	i	з
Монометил-дихлоро-дифенил метан; Търговско наименование: Угилек 121 или Угилек 21	—	400-140-6	2903 69 90	i	з
Монометил-тетрахлородифенил метан; Търговско наименование: Угилек 141	76253-60-6	278-404-3	2903 69 90	i	з
Никотин	54-11-5	200-193-3	2939 99 00	p	з
Нитрофен	1836-75-5	217-406-0	2909 30 90	p	з
Нонилфеноли C6H4(OH)C9H19	25154-52-3 (фенол, нонил-),	246-672-0	2907 13 00	i	со
	84852-15-3 (фенол, 4-нонил-, разклонен),	284-325-5
	11066-49-2 (изононилфенол),	234-284-4
	90481-04-2, (фенол, нонил-, разклонен),	291-844-0
	104-40-5 (P-нонилфенол) и други	203-199-4 и други
Нонилфенол етоксилати (C2H4O)nC15H24O	9016-45-9, 26027-38-3, 68412-54-4, 37205-87-1, 127087-87-0 и други		3402 13 00	i	со
Нонилфенол етоксилати (C2H4O)nC15H24O			3402 13 00	p	з
Октабромодифенил етер	32536-52-0	251-087-9	2909 30 38	i	со
Оксидиметон-метил	301-12-2	206-110-7	2930 90 85	p	з
Паракват	4685-14-7	225-141-7	2933 39 99	p	з
	1910-42-5	217-615-7
	2074-50-2	218-196-3
Перфлуорооктан сулфонати	1763-23-1	Не е приложимо	2904 90 20	i	со
(PFOS) C8F17SO2X (X = OH, метална сол (O-M+), халид, амид, и други производни, включително полимери)	2795-39-3 и други		2904 90 20 и други
Фозалон	2310-17-0	218-996-2	2934 99 90	p	з
Процимидон	32809-16-8	251-233-1	2925 19 95	p	з
Пропахлор	1918-16-7	217-638-2	2924 29 98	p	з
Пропизохлор	86763-47-5	Не е приложимо	2924 29 98	p	з
Пиразофос	13457-18-6	236-656-1	2933 59 95	p	з
Квинтозен	82-68-8	201-435-0	2904 90 85	p	з
Симазин	122-34-9	204-535-2	2933 69 10	p	з
Текназен	117-18-0	204-178-2	2904 90 85	p	з
Тиобенкарб	28249-77-6	248-924-5	2930 20 00	p	з
Тиодикарб	59669-26-0	261-848-7	2930 90 85	p	з
Толифлуанид	731-27-1	211-986-9	2930 90 85	p	со
Трихлорфон	52-68-6	200-149-3	2931 00 95	p	з
Трициклазол	41814-78-2	255-559-5	2934 99 90	p	з
Трифлуралин	1582-09-8	216-428-8	2921 43 00	p	з
Триорганокалаени съединения, различни от трибутилкалаени съединения	—	—	2931 00 95 и други	p	со
Винклозолин	50471-44-8	256-599-6	2934 99 90	p	з

ЧАСТ 3

Списък на химикалите, за които се прилага PIC процедурата

(посочени в членове 13 и 14)

(Категориите са посочени съгласно Конвенцията)

Химикал

Съответен(-ни) CAS номер(а)

Код по ХС

Чисто вещество

Код по ХС

Смеси, съдържащи веществото

Категория

2,4,5-T и неговите соли и естери

93-76-5 (13)

2918.91

3808.50

Пестицид

Алдрин (12)

309-00-2

2903.52

3808.50

Пестицид

Бинапакрил

485-31-4

2916.19

3808.50

Пестицид

Каптафол

2425-06-1

2930.50

3808.50

Пестицид

Хлордан (12)

57-74-9

2903.52

3808.50

Пестицид

Хлордимеформ

6164-98-3

2925.21

3808.50

Пестицид

Хлоробензилат

510-15-6

2918.18

3808.50

Пестицид

ДДТ (12)

50-29-3

2903.62

3808.50

Пестицид

Диелдрин (12)

60-57-1

2910.40

3808.50

Пестицид

Динитро-орто-крезол (ДНОК) и неговите соли (като амониева, калиева и натриева сол)

534-52-1, 2980-64-5, 5787-96-2, 2312-76-7

2908.99

3808.91

3808.92

3808.93

Пестицид

Диносеб и неговите соли и естери

88-85-7 (13)

2908.91

3808.50

Пестицид

1,2-дибромоетан (EDB)

106-93-4

2903.31

3808.50

Пестицид

Етилен дихлорид (1,2-дихлороетан)

107-06-2

2903.15

3808.50

Пестицид

Етиленов оксид

75-21-8

2910.10

3808.50

3824.81

Пестицид

Флуороацетамид

640-19-7

2924.12

3808.50

Пестицид

HCH (смесени изомери) (12)

608-73-1

2903.51

3808.50

Пестицид

Хептахлор (12)

76-44-8

2903.52

3808.50

Пестицид

Хексахлоробензен (12)

118-74-1

2903.62

3808.50

Пестицид

Линдан (12)

58-89-9

2903.51

3808.50

Пестицид

Съединения на живака, включително неорганични съединения на живака, алкилживачни съединения и алкилоксиалкилови и арилживачни съединения

10112-91-1, 21908-53-2 и други

Вж. също: www.pic.int/

2852.00

3808.50

Пестицид

Монокротофос

6923-22-4

2924.12

3808.50

Пестицид

Паратион

56-38-2

2920.11

3808.50

Пестицид

Пентахлорофенол и неговите соли и естери

87-86-5 (13)

2908.11

2908.19

3808.50

3808.91

3808.92

3808.93

3808.94

3808.99

Пестицид

Токсафен (12)

8001-35-2

—

3808.50

Пестицид

Прахови смеси, съдържащи комбинация от: беномил ≥ 7 %, карбофуран ≥ 10 % и тирам ≥ 15 %

17804-35-2

1563-66-2

137-26-8

—

3808.92

Особено опасни пестицидни формулации

Метамидофос (разтворими течни смеси на веществото с повече от 600 g активна съставка/l)

10265-92-6

2930.50

3808.50

Особено опасни пестицидни формулации

Метил-паратион (емулгиращи се концентрати (ЕК) ≥ 19,5 % активна съставка и прах ≥ 1,5 % активна съставка)

298-00-0

2920.11

3808.50

Особено опасни пестицидни формулации

Фосфамидон (разтворими течни смеси на веществото с повече от 1 000 g активна съставка/l)

2924.12

3808.50

Особено опасни пестицидни формулации

Смес (E)&(Z) изомери

13171-21-6

(Z)-изомер

23783-98-4

(E)-изомер

297-99-4

Азбестови влакна:

2524.10

2524.90

6811.40

6812.80

6812.91

6812.92

6812.93

6812.99

6813.20

Промишлен

Крокидолит

12001-28-4

2524.10

Актинолит

77536-66-4

2524.90

Антофилит

77536-67-5

2524.90

Амозит

12172-73-5

2524.90

Тремолит

77536-68-6

2524.90

Полибромирани бифенили (РВВ)

—	(хекса-) (12)

36355-01-8

—

3824.82

Промишлен

—

(окта-)

27858-07-7

—

(дека-)

13654-09-6

Полихлорирани бифенили (PCB) (12)

1336-36-3

—

3824.82

Промишлен

Полихлорирани терфенили (PCT)

61788-33-8

—

3824.82

Промишлен

Тетраетил олово

78-00-2

2931.00

3811.11

Промишлен

Тетраметил олово

75-74-1

2931.00

3811.11

Промишлен

Всички трибутилкалаени съединения, в това число:

2931.00

3808.99

Пестицид

Трибутилкалаен оксид

56-35-9

2931.00

3808.99

Трибутилкалаен флуорид

1983-10-4

2931.00

3808.99

Трибутилкалаен метакрилат

2155-70-6

2931.00

3808.99

Трибутилкалаен бензоат

4342-36-3

2931.00

3808.99

Трибутилкалаен хлорид

1461-22-9

2931.00

3808.99

Трибутилкалаен линолеат

24124-25-2

2931.00

3808.99

Трибутилкалаен нафтенат

85409-17-2

2931.00

3808.99

Трис(2,3-дибромопропил) фосфат

126-72-7

2919.10

3824.83

Промишлен

(1) Подкатегория: p(1) — пестицид от групата на продуктите за растителна защита, p(2) — други пестициди, включително биоциди; i(1) — промишлен химикал за професионална употреба и i(2) — промишлен химикал за масова употреба.

(2) Ограничения за употребата: со — строго ограничение, з — забрана (за съответната подкатегория или подкатегории) според законодателството на Съюза.

(3) Този запис не засяга съществуващия запис за цис-1,3-дихлорпропен (CAS № 10061-01-5).

(4) Този запис не засяга съществуващия запис за разтворими течни формулации на метамидофос, при които съдържанието на активната съставка надхвърля 600 g/l.

(5) С изключение на моторните горива — предмет на Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива (ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58).

CAS №= регистрационен номер на Службата за химични индекси.

(6)

(#)	Химикал, за който се прилага частично или изцяло PIC процедура.

(7)

(+)	Химикал, отговарящ на изискванията за PIC уведомление.

(8) Категория: р — пестициди; i — промишлен химикал.

(9) Ограничения за употребата: со — строго ограничение, з — забрана (за съответната категория или категории).CAS № = регистрационен номер на Службата за химични индекси.

(10) Това вписване не засяга съществуващо вписване в приложение I, част 3 за разтворими течни формулации на метамидофос, при които съдържанието на активната съставка надхвърля 600 g/l.

(11)

(#)	Химикал, за който се прилага изцяло или частично PIC процедурата.

(12) За тези вещества има забрана за износ в съответствие с член 15, параграф 2 от приложение V към настоящия регламент.

(13)

(#)	Посочени са само CAS номерата на изходните съединения.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА ИЗНОС

Следната информация се изисква съгласно член 8:

Идентификационни данни на веществото за износ:

а)	наименование по номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия (IUPAC);

б)	други наименования (напр. наименование по ISO, обичайни наименования, търговски наименования и абревиатури);

в)	номер по Европейския инвентаризационен списък на съществуващите химични вещества (EINECS) и номер на Службата за химични индекси (CAS);

г)	CUS номер (Европейски митнически опис на химичните вещества) и код по Комбинираната номенклатура;

д)	основни примеси във веществото, когато са от особено значение.

Идентификационни данни на сместа за износ:

а)	търговско наименование и/или обозначение на сместа;

б)	за всяко вещество, изброено в приложение I — проценти и подробни данни съгласно посоченото в точка 1,

в)	CUS номер (Европейски митнически опис на химичните вещества) и код по Комбинираната номенклатура.

Идентификационни данни на изделието за износ:

а)	търговско наименование и/или обозначение на изделието;

б)	за всяко вещество, изброено в приложение I — проценти и подробни данни съгласно посоченото в точка 1.

Информация относно износа:

а)	държава по местоназначение;

б)	държава на произход;

в)	очакваната дата на първия износ за съответната година;

г)	количеството химикал, което се очаква да бъде изнесено във въпросната държава за съответната година;

д)	предвиждана употреба в държавата по местоназначение, ако е известна, включително информация за категорията(-ите) по конвенцията, съгласно която(които) е класифицирана съответната употреба;

е)	име, адрес и други важни данни за физическото или юридическото лице, което е вносител;

ж)	име, адрес и други важни данни за износителя.

Определени национални органи:

а)	име, адрес, телефон и телекс, факс или адрес на електронна поща на определения орган в Съюза, от който може да бъде получена допълнителна информация;

б)	име, адрес, телефон и телекс, факс или адрес на електронна поща на определения орган в държавата вносител.

6.	Информация за предпазните мерки, които да се вземат, включително категория на опасност и риск и съвети за безопасност.

7.	Кратко описание на физикохимичните, токсикологичните и екотоксикологичните свойства.

Употреба на химикала в Съюза:

а)	употреби, категория(-и) според конвенцията и подкатегорията(-ите) според разпоредбите на Съюза, за които се прилага контролна мярка (забрана или строго ограничение);

б)	употреби, за които химикалът не е строго ограничен или забранен (категории и подкатегории на употреба съгласно определеното в приложение I към регламента);

в)	приблизителна оценка, ако има такава, на количествата произведен, внесен, изнесен и употребен химикал.

9.	Информация относно предпазните мерки за ограничаване на излагането на въздействието на съответния химикал и неговите емисии.

10.	Резюме на нормативните ограничения и обосновката им.

11.	Резюме на информацията, представена в приложение IV, точка 2, букви а), в) и г).

12.	Допълнителна информация, предоставена от страната износител поради установен риск, или допълнителна информация, изисквана от страната вносител съгласно посоченото в приложение IV.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Информация, която се предоставя на Комисията от определените национални органи на държавите-членки в съответствие с член 10

Обобщени данни за количествата химикали (под формата на вещества, смеси и изделия), предмет на приложение I, изнесени през предходната година.

а)	година, в която е извършен износът;

б)

таблица с обобщени данни за количествата изнесени химикали (под формата на вещества, смеси и изделия), както е указано по-долу:

Химикал	Държава вносител	Количество вещество

Списък на физически или юридически лица, които внасят химикали в страна или в друга държава

Химикал	Държава вносител	Лице, което е вносител	Адрес и други важни данни за лицето, което е вносител

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Уведомяване на Секретариата на Конвенцията за забранен или строго ограничен химикал

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА УВЕДОМЛЕНИЯ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 11

Уведомленията съдържат:

Свойства, идентификационни данни и употреби

а)	общоприето наименование;

б)	химично наименование съгласно международно призната номенклатура (например на Международния съюз за чиста и приложна химия (IUPAC), когато такава номенклатура съществува;

в)	търговски наименования и наименования на смесите;

г)	кодови номера: номер на Службата за химични индекси (CAS), митнически код по Хармонизираната система и други номера;

д)	информация за класификацията според опасността, когато за химикала има изисквания за класифициране;

е)

употреба или употреби на химикала:

—

в Съюза,

—	другаде (ако е известно);

ж)	физикохимични, токсикологични и екотоксикологични свойства.

Окончателен нормативен акт

а)

специфична информация за окончателния нормативен акт:

i)	резюме на окончателния нормативен акт;

ii)	препратка към нормативния акт;

iii)	дата на влизане в сила на окончателния нормативен акт;

iv)	информация дали окончателният нормативен акт е приет въз основа на оценка на риска или на опасността и ако е така, информация за оценката, включително препратка към съответната документация;

v)	мотиви за окончателния нормативен акт във връзка със здравето на човека, включително здравето на потребителите и работещите, или във връзка с околната среда;

vi)	резюме за опасностите и рисковете, които представлява химикалът за здравето на човека, включително здравето на потребителите и работещите, или за околната среда, и за очакваното въздействие на окончателния нормативен акт;

б)

категория или категории, за които е приет окончателният нормативен акт, като за всяка категория се посочва:

i)	употреба или употреби, забранени от окончателния нормативен акт;

ii)	употреба или употреби, които остават разрешени;

iii)	приблизителна оценка, ако има такава, на количествата произведен, внесен, изнесен и употребен химикал;

в)	информация, доколкото е възможно, за вероятното значение на окончателния нормативен акт за други държави и региони;

г)

друга важна информация, която може да включва:

i)	оценка на социално-икономическия ефект от окончателния нормативен акт;

ii)

информация, ако има такава, за алтернативите и за относителните им рискове, като:

—	стратегии за интегрирано управление на вредителите,

—	промишлени практики и процеси, включително „чисти“ технологии.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Химикали и изделия, забранени за износ

(посочени в член 15)

ЧАСТ 1

Устойчиви органични замърсители, изброени в приложения А и Б към Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (1), съгласно съдържащите се в нея разпоредби

Описание на забранения или забранените за износ химикали/изделия	Допълнителни данни, ако са от значение (например наименование на химикала, ЕС №, CAS № и др.)
	Алдрин	EC № 206-215-8, CAS № 309-00-2, код по КН 2903 52 00
	Хлордан	EC № 200-349-0, CAS № 57-74-9, код по КН 2903 52 00
	Хлордекон	EC № 205-601-3 CAS № 143-50-0 код по КН 2914 70 00
	Диелдрин	EC № 200-484-5, CAS № 60-57-1, код по КН 2910 40 00
	ДДТ (1,1,1-трихлоро-2,2-бис(p-хлорофенил) етан)	EC № 200-024-3, CAS № 50-29-3, код по КН 2903 62 00
	Ендрин	EC № 200-775-7, CAS № 72-20-8, код по КН2910 90 00
	Хептабромодифенил етер C12H3Br7O	EC № 273-031-2 CAS № 68928-80-3 и други код по КН 2909 30 38
	Хептахлор	EC № 200-962-3, CAS № 76-44-8, код по КН2903 52 00
	Хексабромбифенил	EC № 252-994-2 CAS № 36355-01-8 код по КН 2903 69 90
	Хексабромодифенил етер C12H4Br6O	EC № 253-058-6 CAS № 36483-60-0 и други код по КН 2909 30 38
	Хексахлоробензен	EC № 200-273-9, CAS № 118-74-1, код по КН 2903 62 00
	Хексахлороциклохексани, включително линдан	EC № 200-401-2, 206-270-8, 206-271-3, 210-168-9 CAS № 58-89-9, 319-84-6, 319-85-7, 608-73-1 код по КН 2903 51 00
	Мирекс	EC № 219-196-6, CAS № 2385-85-5, код по КН2903 59 80
	Пентабромодифенил етер C12H5Br5O	EC № 251-084-2 и други CAS № 32534-81-9 и други код по КН 2909 30 31
	Пентахлоробензен	EC № 210-172-5 CAS № 608-93-5 код по КН 2903 69 90
	Полихлорирани бифенили (PCB)	EC № 215-648-1 и други, CAS № 1336-36-3 и други, код по КН 2903 69 90
	Тетрабромодифенил етер C12H6Br4O	EC № 254-787-2 и други CAS № 40088-47-9 и други код по КН 2909 30 38
	Токсафен (камфехлор)	EC № 232-283-3, CAS № 8001-35-2, код по КН 3808 50 00

ЧАСТ 2

Химикали, различни от устойчивите органични замърсители, изброени в приложения А и Б към Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, съгласно съдържащите се в нея разпоредби

Описание на забранения или забранените за износ химикали/изделия	Допълнителни данни, ако са от значение (например наименование на химикала, ЕС №, CAS № и др.)
Козметични сапуни, съдържащи живак	Кодове по КН 3401 11 00, 3401 19 00, 3401 20 10, 3401 20 90, 3401 30 00
Съединения на живака, с изключение на съединения, изнасяни за изследователски и развойни, медицински и аналитични цели	Цинабаритна руда, живачен(I) хлорид (Hg2Cl2, CAS № 10112-91-1), живачен(II) окис (HgO, CAS № 21908-53-2); код по КН 2852 00 00
Метален живак и смеси на метален живак с други вещества, включително сплави на живака с концентрация на живак поне 95 тегл. %	CAS № 7439-97-6 код по КН 2805 40

(1) ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Списък на страните по Конвенцията, изискващи информация по отношение на транзитното движение на химикали, за които се прилага PIC процедурата

(посочени в член 16)

Държава	Изисквана информация

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) № 689/2008	Настоящият регламент
—	Член 1
Член 1, параграф 1	Член 1, параграф 1
Член 1, параграф 2	Член 1, параграф 2
—	Член 2
Член 2, параграф 1	Член 2, параграф 1
Член 2, параграф 2	Член 2, параграф 2
—	Член 2, параграф 3
Член 3	Член 3
Член 4	Член 4
—	Член 5
Член 5, параграф 1	Член 5, параграф 1
Член 5, параграф 2	Член 5, параграф 2
Член 5, параграф 3	Член 5, параграф 3
—	Член 6
—	Член 6, параграф 1
—	Член 6, параграф 2
—	Член 7
Член 6, параграф 1	Член 7, параграф 1
Член 6, параграф 2	Член 7, параграф 2
Член 6, параграф 3	Член 7, параграф 3
—	Член 8
Член 7, параграф 1	Член 8, параграф 1
Член 7, параграф 2	Член 8, параграф 2
Член 7, параграф 3	Член 8, параграф 3
Член 7, параграф 4	Член 8, параграф 4
Член 7, параграф 5	Член 8, параграф 5
Член 7, параграф 6	Член 8, параграф 6
Член 7, параграф 7	Член 8, параграф 7
Член 7, параграф 8	Член 8, параграф 8
—	Член 9
Член 8, параграф 1	Член 9, параграф 1
Член 8, параграф 2	Член 9, параграф 2
—	Член 10
Член 9, параграф 1	Член 10, параграф 1
Член 9, параграф 2	Член 10, параграф 2
Член 9, параграф 3	Член 10, параграф 3
—	Член 11
Член 10, параграф 1	Член 11, параграф 1
Член 10, параграф 2	Член 11, параграф 2
Член 10, параграф 3	Член 11, параграф 3
Член 10, параграф 4	Член 11, параграф 4
Член 10, параграф 5	Член 11, параграф 5
Член 10, параграф 6	Член 11, параграф 6
Член 10, параграф 7	Член 11, параграф 7
Член 10, параграф 8	Член 11, параграф 8
Член 11	Член 12
—	Член 13
Член 12, параграф 1	Член 13, параграф 1
Член 12, параграф 2	Член 13, параграф 2
Член 12, параграф 3	Член 13, параграф 3
Член 12, параграф 4	Член 13, параграф 4
Член 12, параграф 5	Член 13, параграф 5
Член 12, параграф 6	Член 13, параграф 6
—	Член 14
Член 13, параграф 1	Член 14, параграф 1
Член 13, параграф 2	Член 14, параграф 2
Член 13, параграф 3	Член 14, параграф 3
Член 13, параграф 4	Член 14, параграф 4
Член 13, параграф 5	Член 14, параграф 5
Член 13, параграф 6	Член 14, параграф 6
Член 13, параграф 7	Член 14, параграф 7
Член 13, параграф 8	Член 14, параграф 8
Член 13, параграф 9	Член 14, параграф 9
Член 13, параграф 10	Член 14, параграф 10
Член 13, параграф 11	Член 14, параграф 11
—	Член 15
Член 14, параграф 1	Член 15, параграф 1
Член 14, параграф 2	Член 15, параграф 2
—	Член 16
Член 15, параграф 1	Член 16, параграф 1
Член 15, параграф 2	Член 16, параграф 2
Член 15, параграф 3	Член 16, параграф 3
Член 15, параграф 4	Член 16, параграф 4
—	Член 17
Член 16, параграф 1	Член 17, параграф 1
Член 16, параграф 2	Член 17, параграф 2
Член 16, параграф 3	Член 17, параграф 3
Член 16, параграф 4	Член 17, параграф 4
—	Член 18
Член 17, параграф 1	Член 18, параграф 1
—	Член 18, параграф 2
Член 17, параграф 1	Член 18, параграф 3
—	Член 19
Член 17, параграф 2	Член 19, параграф 1
—	Член 19, параграф 2
—	Член 19, параграф 3
—	Член 20
Член 19, параграф 1	Член 20, параграф 1
Член 19, параграф 2	Член 20, параграф 2
Член 19, параграф 3	Член 20, параграф 3
Член 19, параграф 3	Член 20, параграф 4
Член 20	Член 21
—	Член 22
Член 21, параграф 1	Член 22, параграф 1
Член 21, параграф 2	Член 22, параграф 2
Член 21, параграф 3	Член 22, параграф 3
—	Член 23
Член 22, параграф 1	Член 23, параграф 1
Член 22, параграф 2	Член 23, параграф 2
Член 22, параграф 3	Член 23, параграф 3
Член 22, параграф 4	Член 23, параграф 4
—	Член 24
—	Член 24, параграф 1
—	Член 24, параграф 2
—	Член 24, параграф 3
—	Член 25
—	Член 26
—	Член 26, параграф 1
—	Член 26, параграф 2
—	Член 26, параграф 3
—	Член 26, параграф 4
—	Член 26, параграф 5
—	Член 27
Член 24, параграф 1	Член 27, параграф 1
Член 24, параграф 2	Член 27, параграф 2
Член 18	Член 28
—	Член 29
Член 25	Член 30
Член 26	Член 31
Приложение I	Приложение I
Приложение II	Приложение II
Приложение III	Приложение III
Приложение IV	Приложение IV
Приложение V	Приложение V
Приложение VI	Приложение VI

27.7.2012

Официален вестник на Европейския съюз

L 201/107

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 650/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 4 юли 2012 година

относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободното движение на хора. За постепенното изграждане на това пространство Съюзът следва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици, особено когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)	Съгласно разпоредбите на член 81, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз тези мерки може да включват мерки, които целят да осигурят съвместимост на правилата, приложими в държавите членки по отношение на стълкновението на закони и на юрисдикции.

(3)

На своята среща в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет потвърди принципа за взаимно признаване на съдебни и други решения на органите на съдебната власт като основен стълб в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси и прикани Съвета и Комисията да приемат програма от мерки за прилагане на този принцип.

(4)

На 30 ноември 2000 г. беше приета обща програма на Комисията и Съвета, съдържаща мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения по граждански и търговски дела (3). В тази програма се определят мерки, свързани с хармонизирането на стълкновителни норми, като мерки, улесняващи взаимното признаване на решения, и се предвижда изготвяне на инструмент в областта на завещанията и наследяването.

(5)

На заседанието си на 4 и 5 ноември 2004 г. в Брюксел Европейският съвет прие нова програма, озаглавена „Хагска програма: укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз“ (4). В тази програма се подчертава необходимостта от приемане на инструмент в областта на наследяването, уреждащ по-специално въпросите на стълкновението на закони, компетентността, взаимното признаване и изпълнение на решения в областта на наследяването и европейското удостоверение за наследство.

(6)

На заседанието си на 10 и 11 декември 2009 г. в Брюксел Европейският съвет прие нова многогодишна програма, озаглавена „Стокхолмска програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ (5). В нея Европейският съвет посочва, че взаимното признаване следва да включи и области, които, макар все още необхванати от този принцип, са от основно значение за всекидневния живот, например наследяване и завещания, като се вземат под внимание правните системи на държавите членки, в това число обществения ред (ordre public) и националните традиции в тази област.

(7)

Правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се улесни с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. В европейското пространство на правосъдие гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство. По ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството.

(8)

За да бъдат постигнати тези цели, настоящият регламент следва да обедини разпоредбите относно компетентността, приложимото право, признаването или, според случая, приемането, изпълняемостта и изпълнението на съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.

(9)

Приложното поле на настоящия регламент следва да обхване всички гражданскоправни аспекти на наследяването на имуществото на починало лице, а именно всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, било то доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или прехвърляне по силата на наследяване при липса на завещание.

(10)

Настоящият регламент не следва да се прилага за въпроси, свързани с приходи, или за административноправни въпроси. Ето защо националното право следва да определя например по какъв начин данъците и други задължения от публичноправен характер се изчисляват и плащат, независимо от това дали се отнася за данъци, дължими от починалия към момента на смъртта му, или за други видове свързани с наследяването данъци, които следва да се платят от наследственото имущество или от бенефициерите. Също така националното право следва да определя дали прехвърлянето на наследствено имущество на бенефициерите съгласно настоящия регламент или вписването на наследствено имущество в регистър може да се облага с данъци.

(11)	Настоящият регламент не следва да се прилага за области на гражданското право, различни от наследяването. От съображения за яснота редица въпроси, които биха могли да се разглеждат като имащи връзка с въпросите на наследяването, следва изрично да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент.

(12)

Настоящият регламент съответно не следва да се прилага по отношение на въпроси, свързани с режимите на съпружеска имуществена общност, включително брачните договорености, съществуващи в някои правни системи, доколкото такива договорености не уреждат въпроси на наследяването, както и с режимите на имуществена собственост при отношения, имащи последици, сходни на последиците, произтичащи от брак. Независимо от това при определяне на наследственото имущество на починалия и на съответните дялове на бенефициерите органите, които се занимават с наследяването по силата на настоящия регламент, в зависимост от ситуацията следва да вземат предвид прекратяването на режима на съпружеска имуществена общност или подобен режим на собственост на починалия.

(13)

Въпросите, свързани с учредяването на доверителна собственост, управлението и прекратяването ѝ, следва също да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Това не следва да се разглежда като изключване на доверителната собственост като цяло. Учредяването на доверителна собственост със завещание или създаването на доверителна собственост по закон при липса на завещание ще се урежда от правото, приложимо към наследяването по силата на настоящия регламент, що се отнася до прехвърлянето на активи и определянето на бенефициери.

(14)

Права и имущества възникнали или прехвърлени по различен от наследяване начин, например чрез дарения, също следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Въпреки това правото, посочено в настоящия регламент като приложимо към наследяването, следва да определя дали дарения или други форми на разпореждания inter vivos, пораждащи вещни права преди смъртта, следва да бъдат възстановени или отчетени за целите на определянето на дяловете на бенефициерите в съответствие с приложимото към наследяването право.

(15)

Настоящият регламент следва да даде възможност за създаване или прехвърляне чрез наследяване на право върху недвижима или движима собственост, както е предвидено в приложимото към наследяването право. В него обаче не следва да се засяга ограниченият брой („numerus clausus“) вещни права, срещащи се в националното право на някои държави членки. Дадена държава членка не следва да е задължена да признае вещно право, свързано с имущество, намиращо се в тази държава членка, ако въпросното вещно право е непознато в нейната правна система.

(16)

Въпреки това, за да могат бенефициерите да се възползват в друга държава членка от правата си, които са възникнали или са им прехвърлени чрез наследяване, в настоящия регламент следва да се предвиди адаптирането на непознато вещно право към най-близкото равностойно вещно право съгласно законодателството на другата държава членка. При такова адаптиране следва да се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици. С цел определяне на възможно най-близкото равностойно вещно право съгласно националното законодателство може да се потърси връзка с органите или компетентните лица на държавата, чието право е приложимо към наследяването, за да се получи допълнителна информация за естеството и последиците от вещното право. За тази цел биха могли да се използват съществуващите мрежи за съдебно сътрудничество по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, както и всички останали налични средства за улесняване на разбирането на правото на друга държава.

(17)	Адаптирането на непознати вещни права, което е изрично предвидено в настоящия регламент, не следва да изключва други форми на адаптиране в контекста на прилагането на настоящия регламент.

(18)

Изискванията за вписване в регистър на право върху недвижима или движима собственост следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо следва правото на държавата членка, в която се води регистърът (за недвижимата собственост това е lex rei sitae), да определя правните условия и начина на извършване на вписването, както и органите, например лица водещи поземлени регистри или нотариуси, които отговарят за извършване на проверка на това дали са изпълнени всички изисквания и дали представената или посочената документация е достатъчна или съдържа необходимата информация. По-специално тези органи могат да проверяват дали правото на починалия по отношение на наследственото имущество, посочено в представения за регистрация документ, е право, вписано като такова в регистъра или е доказано по друг начин в съответствие със законодателството на държавата членка, в която се води регистърът. За да се избегне дублирането на документи, органите по регистрацията следва да приемат онези документи, изготвени от компетентните органи в друга държава членка, чието разпространение е предвидено в настоящия регламент. По-специално издаваното съгласно настоящия регламент европейско удостоверение за наследство следва да представлява действителен документ с оглед вписването на наследствено имущество в регистъра на държава членка. Това не следва да изключва възможността органите по регистрацията да поискат от лицето, което подава заявление за регистрация, да представи такава допълнителна информация или такива допълнителни документи, каквито се изискват съгласно законодателството на държавата членка, в която се води регистърът, например информация или документи, свързани с изплащане на приход. Компетентният орган може да посочи на лицето, което подава заявление за регистрация, как може да се предоставят липсващата информация или документи.

(19)

Последиците от вписването на дадено право в регистър следва също да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо правото на държавата членка, в която се води регистърът, следва да определя дали вписването има например декларативно или конститутивно действие. По този начин, когато например придобиването на право върху недвижима собственост подлежи на вписване в регистър съгласно правото на държавата членка, в която се води регистърът, с цел да се гарантира действието erga omnes на регистрите или да се защитят правните спогодби, моментът на придобиването следва да се определя от законодателството на тази държава членка.

(20)

Настоящият регламент следва да зачита различните системи за уреждане на въпросите, свързани с наследяването, които се прилагат в държавите членки. За целите на настоящия регламент понятието „съд“ следва да бъде разширено, така че да обхваща не само съдилищата в стриктния смисъл на думата, които упражняват съдебни функции, но и нотариусите или службите по вписване в някои държави членки, които в определени области на наследяването упражняват съдебни функции като съдилища, както и нотариусите и правните специалисти, които в някои държави членки упражняват съдебни функции по дадено наследство чрез делегиране на правомощия от съда. Всички съдилища, определени в настоящия регламент, следва да бъдат обвързани от правилата относно компетентността, изложени в настоящия регламент. От друга страна, понятието „съд“ не следва да обхваща извънсъдебните органи на държавите членки, които по силата на националното право са оправомощени да се занимават с въпросите на наследяването, като например нотариусите в повечето държави членки, когато те, както е обичайният случай, не упражняват съдебни функции.

(21)

С настоящия регламент следва да се даде възможност на всички нотариуси, които имат компетентност в областта на наследяването в държавите членки, да упражняват тази компетентност. Дали нотариусите в дадена държава членка са обвързани от правилата относно компетентността, предвидени в настоящия регламент, следва да зависи от това дали те попадат в рамките на определението за „съд“ за целите на настоящия регламент.

(22)

Актове, издавани от нотариуси в областта на наследяването в държавите членки, следва да се разпространяват съгласно настоящия регламент. Когато нотариусите упражняват съдебни функции, те са обвързани от правилата относно компетентността, а решенията, които вземат, следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите за признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения. Когато нотариусите не упражняват съдебни функции, те не са обвързани от правилата относно компетентността, а издаваните от тях автентични актове следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите относно автентичните актове.

(23)

Като се има предвид нарастващата мобилност на гражданите и за да се гарантира правилното правораздаване в Съюза и да се осигури реален критерий на привързване между наследството и държавата членка, в която се упражнява компетентността, настоящият регламент следва да предвиди като общ критерий на привързване за определяне на компетентността и на приложимото право обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта. За определяне на обичайното местопребиваване органът, занимаващ се с наследяването, следва да направи цялостна оценка на обстоятелствата от живота на починалия в годините преди смъртта му и в момента на смъртта му, като взема предвид всички фактически елементи от значение за случая, по-специално продължителността и редовността на престоя на починалия в съответната държава, както и условията и причините за този престой. Така определеното обичайно местопребиваване би следвало да показва тясна и стабилна връзка със съответната държава от гледна точка на специфичните цели на настоящия регламент.

(24)

В определени случаи може да се окаже сложно да се определи мястото на обичайното местопребиваване на починалия. Подобен случай може по-специално да възникне, когато по професионални или икономически причини починалият е отишъл да живее и работи в чужбина, понякога за дълъг период, но е поддържал тясна и стабилна връзка с държавата си по произход. В такъв случай и в зависимост от обстоятелствата може да се смята, че обичайното местопребиваване на починалия продължава да бъде неговата държава по произход, в която са били съсредоточени интересите на неговия семеен и социален живот. Може да възникнат и други сложни случаи, когато починалият е редувал периодите на пребиваване в няколко държави или е пътувал между различни държави, без да се е установил за постоянно в никоя от тях. Ако починалият е гражданин на една от тези държави или по-голямата част от неговите основни активи се намира в една от тези държави, специален критерий при цялостното оценяване на всички фактически обстоятелства може да бъде неговото гражданство или местонахождението на тези активи.

(25)

Във връзка с определянето на приложимото към наследяването право, при изключителни обстоятелства — когато например починалият се е преместил в държавата на обичайното си местопребиваване малко преди смъртта си и от всички обстоятелства по случая е видно, че явно е бил по-тясно свързан с друга държава — компетентният орган може да стигне до заключението, че приложимото към наследяването право следва да бъде не правото на държавата на обичайното местопребиваване на починалия, а правото на държавата, с която починалият явно е бил по-тясно свързан. Въпреки това не следва да се прибягва до тази явно най-тясна връзка като допълнителен критерий на привързване, когато определянето на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта се окаже сложно.

(26)	Никоя от разпоредбите на настоящия регламент не следва да възпрепятства даден съд да приложи механизмите, предназначени за действия при заобикаляне на закона, като „fraude à la loi“ в контекста на международното частно право.

(27)

Нормите на настоящия регламент са предназначени да гарантират, че компетентния по наследяването орган ще прилага в повечето случаи собственото си право. Ето защо в настоящия регламент се предвиждат поредица от механизми, които да се прилагат, когато починалият е избрал като право, уреждащо наследяването му, правото на държава членка, чийто гражданин е бил той.

(28)

Един такъв механизъм следва да бъде да се позволи на заинтересованите страни да сключат споразумение за избор на съд в полза на съдилищата на държавата членка на избраното право. В зависимост по-специално от въпроса, обхванат в споразумението за избор на съд, ще се решава за всеки случай поотделно дали споразумението би следвало да бъде сключено между всички заинтересовани страни по наследството или някои от тях биха могли да се споразумеят да отнесат конкретен въпрос към избрания съд в случаите, в които решението на този съд по този въпрос не би засегнало правата на наследяване на другите страни.

(29)

Ако производството по наследяване е образувано вследствие на самосезиране на съда, каквато е практиката в някои държави членки, този съд следва да прекрати производството, ако страните се споразумеят да уредят извънсъдебно, по взаимно съгласие, въпросите около наследството в държавата членка на избраното право. Когато производството по наследяване не е образувано вследствие на самосезиране на съда, настоящият регламент не следва да възпрепятства страните да уредят по взаимно съгласие въпросите около наследството по извънсъдебен път, например пред нотариус в държава членка по техен избор, когато това е възможно съгласно правото на тази държава членка. Такава следва да е практиката дори ако приложимото към наследяването право не е правото на тази държава членка.

(30)

За да се гарантира, че съдилищата на всички държави членки могат, като изхождат от еднакви основания, да правораздават по отношение на наследяването на лица, които не са били обичайно пребиваващи в държава членка към момента на смъртта си, в настоящия регламент следва да се изброят изчерпателно и в йерархичен ред основанията, на които може да се упражнява такава субсидиарна компетентност.

(31)

За да се преодолеят по-специално последиците в случаи на отказ от правосъдие, в настоящия регламент следва също да се предвиди forum necessitatis, който да позволява на съд в държава членка, в изключителни случаи, да се произнесе по спор, който има тясна връзка с трета държава. Такъв изключителен случай може да възникне, когато е невъзможно дадено производство да се проведе в съответната трета държава, например поради гражданска война, или когато разумно не би могло да се очаква от ищеца да започне или проведе производство в тази държава. Компетентност, основана на forum necessitatis, би могла обаче да се упражнява само ако спорът има достатъчна връзка с държавата членка на сезирания съд.

(32)

За да се улеснят наследниците и заветниците, обичайно пребиваващи в държава членка, различна от тази, в която се урежда или ще се урежда наследяването, с настоящия регламент следва да се позволи на всяко лице, което съгласно приложимото към наследяването право може да направи изявление относно приемането или отказа от наследство, завет или запазена част или изявление за ограничаване на отговорността на съответното лице по отношение на задълженията на наследственото имущество, да направи тези изявления във формата, предвидена в законодателството на държавата членка по обичайното му местопребиваване, пред съдилищата на тази държава членка. Това не следва да изключва такова изявление да може да бъде направено пред други органи в същата държава членка, които са компетентни да получават изявления съгласно националното право. Лицата, които решат да се възползват от възможността да направят изявление в държавата членка по обичайното си местопребиваване, следва сами да уведомят съда или органа, който урежда или ще урежда наследяването, за съществуването на такива изявления в рамките на срока, определен съгласно приложимото към наследяването право.

(33)

Лице, което желае да ограничи отговорността си по отношение на задълженията на наследството, следва да не може да прави това с обикновено изявление в този смисъл пред съдилищата или други компетентни органи на държавата членка по обичайното си местопребиваване, когато приложимото към наследяването право изисква лицето да започне специфична правна процедура, например за опис, пред компетентния съд. Следователно изявление, направено при такива обстоятелства от лице в държавата членка по обичайното му местопребиваване във формата, предвидена от правото на тази държава членка, следва да не е действително от гледна точка на формата по смисъла на настоящия регламент, а актовете за образуване на производството не следва да се считат за изявления по смисъла на настоящия регламент.

(34)

В интерес на хармоничното функциониране на правосъдието следва да се избягва постановяването на несъвместими решения в различните държави членки. За тази цел в настоящия регламент следва да се предвидят общи процедурни правила, сходни с правилата от други правни инструменти на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси.

(35)	Такова процедурно правило е правилото за висящо производство (lis pendens), което ще се прилага, когато едно и също дело за наследяване се разглежда пред различни съдилища в различни държави членки. С това правило ще се определя кой съд да продължи да гледа делото за наследяване.

(36)

Като се има предвид, че въпросите на наследяването в някои държави членки могат да бъдат уреждани от извънсъдебни органи, например нотариуси, които не са обвързани от правилата относно компетентността съгласно настоящия регламент, не може да се изключи възможността в различни държави членки да може паралелно да започнат производство по уреждане на спор по извънсъдебен път и съдебно производство във връзка с едно и също наследство или две процедури за уреждане на спор по извънсъдебен път във връзка с едно и също наследство. В такъв случай следва заинтересованите страни, след като узнаят за паралелните производства, да се споразумеят помежду си как да действат. Ако те не могат да постигнат споразумение, наследяването ще трябва да се разгледа и решението по него да се постанови от компетентните съдилища съгласно настоящия регламент.

(37)

За да позволи на гражданите да се ползват, при пълна правна сигурност, от преимуществата на вътрешния пазар, настоящият регламент следва да им даде възможност да узнаят предварително кое е правото, приложимо към наследяването в техния случай. Следва да се въведат хармонизирани стълкновителни норми, за да се избегне наличието на противоречащи си резултати. Основната норма следва да осигурява уреждане на наследяването от предвидимо право, с което то да е в тясна връзка. От съображения за правна сигурност и за да се избегне раздробяването на наследството, това право следва да урежда наследяването като цяло, т.е. цялото имущество, което съставлява наследственото имущество, независимо от естеството на активите и независимо дали активите се намират в друга държава членка или в трета държава.

(38)

Настоящият регламент следва да предостави на гражданите възможност да организират предварително своето наследяване, като изберат приложимото към наследяването право. Този избор следва да се ограничава до правото на държава, чийто гражданин е било лицето, за да се гарантира връзката между починалия и избраното право и да се избегне избор на право с намерение за осуетяване на законните очаквания на лицата, които имат право на запазена част.

(39)

Изборът на право следва да се прави изрично в изявление под формата на разпореждане с имущество в случай на смърт или да бъде указан в текста на такова разпореждане. Изборът на право би могъл да се счита за направен посредством разпореждане с имущество в случай на смърт, например когато в акта на разпореждане починалият се е позовал на конкретни разпоредби от правото на държавата, чийто гражданин е, или когато по друг начин е посочил това право.

(40)

Изборът на приложимо право по силата настоящия регламент следва да бъде действителен дори когато избраното право не предвижда възможност за избор на право в областта на наследяването. Избраното право обаче следва да урежда материалноправната действителност на акта, с който се прави избор, т.е. дали може да се счита, че лицето, което упражнява избора, е разбирало и е дало съгласие за действията си. Същото следва да важи и за акта, с който се изменя или отменя изборът на право.

(41)

За целите на прилагането на настоящия регламент определянето на гражданството или на множественото гражданство на дадено лице следва да бъде разглеждано като преюдициален въпрос. Въпросът дали определено лице е гражданин на дадена държава попада извън обхвата на настоящия регламент и се урежда от националното право, включително, когато е приложимо, от международните конвенции, при пълно зачитане на общите принципи на Европейския съюз.

(42)

Правото, определено като приложимо към наследяването, следва да урежда наследяването от момента на откриване на наследството до прехвърлянето на собствеността върху активите, които съставляват наследственото имущество, на бенефициерите, определени съгласно това право. То следва да включва въпросите, свързани с управлението на наследственото имущество и с поемането на задълженията на наследството. При плащането на задълженията на наследството може, в зависимост по-конкретно от приложимото към наследяването право, да се взема предвид конкретният ред на кредиторите.

(43)

Правилата за компетентността, установени в настоящия регламент, могат в определени случаи до доведат до ситуация, в която съдът, който е компетентен да се произнесе по наследяването, няма да прилага националното си право. Когато такъв случай възникне в държава членка, чието право предвижда, че за наследственото имущество задължително се назначава управител, настоящият регламент следва да предоставя възможността съдилищата на тази държава членка, когато бъдат сезирани, да назначат един или повече такива управители съгласно собственото си право. Това не следва да засяга избора на страните да уредят извънсъдебно по взаимно съгласие въпросите около наследството в друга държава членка, където това е възможно съгласно правото на тази държава членка. С цел да се осигури гладката координация между приложимото към наследяването право и правото на държавата членка на назначаващия съд, съдът следва да назначи лицето или лицата, които ще имат право да управляват наследственото имущество съгласно приложимото към наследяването право, например изпълнителя на завещанието на починалия или самите наследници, или, ако това се изисква от приложимото към наследяването право, трето лице, действащо като управител на наследственото имущество. В специфични случаи обаче съдилищата могат, ако това се изисква от тяхното право, да назначат трето лице като управител дори ако това не се предвижда в приложимото към наследяването право. Ако починалият е назначил изпълнител на завещанието, това лице не може да бъде лишено от правомощията си, освен ако приложимото към наследяването право предоставя възможност за прекратяване на неговия мандат.

(44)

Правомощията, упражнявани от управителите, назначени в държавата членка на сезирания съд, следва да бъдат правомощията за управление, които те могат да упражняват съгласно приложимото към наследяването право. По този начин, ако например за управител е назначен наследникът, той следва да разполага с такива правомощия да управлява наследственото имущество, каквито би имал наследник съгласно това право. Когато правомощията за управление, които могат да бъдат упражнявани съгласно приложимото към наследяването право, не са достатъчни за запазване на активите на наследственото имущество или за защита на правата на кредиторите или на други лица, гарантирали задълженията на починалия, управителят(ите), назначен(и) в държавата членка на сезирания съд, може(могат) да упражняват за тази цел запазените правомощия за управление, предвидени в правото на тази държава членка. Тези запазени правомощия могат да включват например съставянето на опис на активите и задълженията на наследственото имущество, уведомяването на кредиторите за откриването на наследството и приканването им да заявят своите претенции, както и предприемането на временни, включително охранителни мерки, предназначени да запазят активите на наследственото имущество. Действията, извършвани от управителя при упражняване на запазените му правомощия, следва да зачитат приложимото към наследяването право по отношение на прехвърлянето на собствеността върху наследственото имущество, включително всяка сделка, извършена от бенефициерите преди назначаването на управителя, отговорността по задълженията на наследството и правата на бенефициерите, включително, ако е приложимо, правото на приемане или отказ от наследство. Тези действия биха могли например да включват отчуждаването на активи или изплащането на задължения, ако това е разрешено съгласно приложимото към наследяването право. Ако съгласно приложимото към наследяването право назначаването на трето лице за управител променя отговорността на наследниците, тази промяна на отговорността следва да се зачете.

(45)	Настоящият регламент не следва да изключва възможността кредиторите да предприемат, например чрез свой представител, такива допълнителни мерки, каквито съществуват съгласно националното право, ако това е приложимо, в съответствие със съответните инструменти на Съюза, с цел да защитят правата си.

(46)

Настоящият регламент следва да създаде възможност за предоставянето на информация за откриването на наследството на потенциалните кредитори в други държави членки, в които се намират активи. Ето защо в контекста на прилагането на настоящия регламент следва да се разгледа възможността да се създаде механизъм, по целесъобразност чрез портала за електронно правосъдие, с цел потенциалните кредитори в други държави членки да имат достъп до съответната информация, за да могат да заявят своите претенции.

(47)

Приложимото към наследяването право следва да определя бенефициерите при всяко конкретно наследяване. В повечето правни системи понятието „бенефициери“ включва наследниците и заветниците, както и лицата, които имат право на запазена част, въпреки че например правното положение на заветниците не е еднакво във всички правни системи. В някои правни системи заветникът може да получи пряко част от наследството, а в други правни системи заветникът може да получи единствено право на иск срещу наследниците.

(48)

За да се гарантира правната сигурност на лицата, които желаят предварително да планират наследяването си, настоящият регламент следва да предвиди специална стълкновителна норма относно допустимостта и материалноправната действителност на разпореждане с имущество в случай на смърт. За да се гарантира еднаквото прилагане на тази разпоредба, в настоящия регламент следва да се изброят елементите, които ще се считат за съществени за материалноправната действителност. Проверката на материалноправната действителност на разпореждане с имущество в случай на смърт може да доведе до заключението, че разпореждането с имущество в случай на смърт не съществува в правния мир.

(49)

Договорът за наследство е вид разпореждане с имущество в случай на смърт, чиято допустимост и приемане варират сред държавите членки. За да се улесни приемането в държавите членки на наследствени права, придобити в резултат от договор за наследство, настоящият регламент следва да определя кое право ще урежда допустимостта, материалноправната действителност и обвързващите страните последици на такива договори, включително условията за тяхното разваляне.

(50)

Правото, което съгласно настоящия регламент ще урежда допустимостта и материалноправната действителност на разпореждане с имущество в случай на смърт, както и обвързващите страните последици от договорите за наследство, не следва да засяга правата на лице, което съгласно приложимото към наследяването право има право на запазена част, или друго право, от което не може да бъде лишено от лицето, чието наследствено имущество е засегнато.

(51)

Когато настоящият регламент препраща към правото, което би било приложимо към наследяването на лице, правещо разпореждане в случай на смърт, ако това лице бе починало в деня, в който разпореждането е съответно направено, изменено или отменено, такова препращане се разбира като препращане към правото на държавата на обичайното местопребиваване на засегнатото лице на този ден или, ако е упражнило избор на право съгласно настоящия регламент, правото на държавата, чийто гражданин е било лицето на този ден.

(52)

Настоящият регламент следва да урежда действителността по отношение на формата на всички разпореждания с имущество в случай на смърт, направени в писмена форма, посредством правила, които съответстват на разпоредбите на Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. относно стълкновението на закони в областта на формата на завещателните разпореждания. При определянето на това дали дадено разпореждане с имущество в случай на смърт е действително от гледна точка на формата съгласно настоящия регламент, компетентният орган следва да не взема предвид създаването с измамна цел на международен елемент, насочено към заобикаляне на нормите за действителност по отношение на формата.

(53)

За целите на настоящия регламент се счита, че всяка законодателна разпоредба, която ограничава разрешените форми на разпореждане с имущество в случай на смърт чрез позоваване на определени лични характеристики на лицето, направило разпореждането, като например възрастта му, се отнася до въпросите на формата. Това не следва да се тълкува в смисъл, че правото, приложимо към действителността по отношение на формата на разпореждане с имущество в случай на смърт съгласно настоящия регламент, следва да определя дали непълнолетно лице може да прави разпореждане с имущество в случай на смърт. Това право следва да определя единствено дали лична характеристика, като например непълнолетие, следва да възпрепятства лицето да се разпорежда с имущество в случай на смърт в определена форма.

(54)

По икономически, семейни или социални съображения определени недвижими собствености, определени предприятия и други специални категории активи са обект на специална уредба в държавите членки по местонахождението им, с която се установяват ограничения, отнасящи се до или засягащи наследяването на такива активи. Настоящият регламент следва да гарантира прилагането на тази специална уредба. При все това, горепосоченото изключение от прилагането на приложимото към наследяването право следва да бъде тълкувано стриктно, за да остане съобразено с общата цел на настоящия регламент. Следователно нито стълкновителните норми, с които недвижимата собственост се подчинява на право, различно от приложимото към движимата собственост, нито разпоредбите, предвиждащи запазена част от наследственото имущество, по-голяма от предвидената в приложимото към наследяването право съгласно настоящия регламент, могат да се считат за специални норми, които налагат ограничения, отнасящи се до или засягащи наследяването по отношение на определени активи.

(55)

За да се гарантира еднакъв подход към случаи, при които не е ясно в какъв ред са починали две или повече лица, чието наследяване се урежда от различни правни системи, настоящият регламент следва да установи норма, която предвижда, че никое от починалите лица не следва да има права за наследяване на другото или другите лица.

(56)

Възможно е в някои случаи да няма претенции за наследственото имущество. Този случай е уреден по различен начин в различните правни системи. Според част от тях например държавата ще може да претендира за незаето наследствено имущество в качеството на наследник, независимо от местонахождението на активите. Други правни системи установяват норма, която предвижда, че държавата може да придобива само активи, намиращи се на нейна територия. Следователно настоящият регламент следва да предвиди норма, постановяваща, че прилагането на приложимото към наследяването право не следва да засяга възможността държавата членка да придобие активите, намиращи се на нейна територия, съгласно собственото си право. Същевременно за да се гарантира, че тази норма няма да бъде в ущърб на кредиторите на наследството, следва да се добави разпоредба, предвиждаща, че исковете на кредиторите на наследството следва да могат да се удовлетворяват от всички наследствени активи, независимо от местонахождението им.

(57)

Стълкновителните норми, предвидени в настоящия регламент, могат да доведат до прилагане на правото на трета държава. В такива случаи следва да се вземат предвид нормите на международното частно право на тази държава. Ако тези норми предвиждат препращане към правото на държава членка или към правото на трета държава, която би приложила собственото си право към наследяването, такова препращане следва да се приеме, с цел да се осигури съвместимост на международно равнище. Препращането обаче следва да бъде изключено в случаите, в които починалият е направил избор в полза на правото на трета държава.

(58)

По съображения, свързани с обществения интерес, съдилищата и другите компетентни органи в областта на наследяването в държавите членки следва да имат право да пренебрегнат, при изключителни обстоятелства, определени разпоредби на чуждото право, когато в конкретен случай прилагането на тези разпоредби би било в явно несъответствие с обществения ред (ordre public) на съответната държава членка. Съдилищата или другите компетентни органи не следва обаче да могат да използват изключението за обществения ред с цел да не прилагат правото на друга държава членка, да откажат признаването или, според случая, приемането или изпълнението на съдебно решение, автентичен акт или съдебна спогодба от друга държава членка, ако това би било в противоречие с Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално с член 21 от нея, който забранява всяка форма на дискриминация.

(59)

В контекста на общата цел — взаимно признаване на решения, постановени в държавите членки по въпросите на наследяването, независимо от това дали решенията са постановени по исково или охранително производство, настоящият регламент следва да предвиди норми относно признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения, подобни на нормите, предвидени в други правни инструменти на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси.

(60)	За да се вземат предвид различните системи за уреждане на въпросите, свързани с наследяването в държавите членки, с настоящия регламент следва да се гарантират приемането и изпълняемостта във всички държави членки на автентичните актове в областта на наследяването.

(61)

Автентичните актове следва да имат в друга държава членка същата доказателствена сила, каквато имат в държавата членка по произход, или възможно най-сравнимото действие. Определянето на доказателствената сила на даден автентичен акт в друга държава членка или на възможно най-сравнимото действие следва да се извършва чрез позоваване на вида и обхвата на доказателствената сила на автентичния акт в държавата членка по произход. Следователно доказателствената сила на даден автентичен акт в друга държава членка ще зависи от правото на държавата членка по произход.

(62)

„Автентичността“ на автентичния акт следва да бъде автономно понятие, което обхваща такива елементи като истинността на акта, формалните предпоставки за него, правомощията на органа, изготвил акта, и процедурата за изготвянето му. То следва да обхваща и фактическите елементи, описани в автентичния акт от съответния орган, като факта, че посочените страни са се явили пред този орган на указаната дата и че са направили посочените изявления. Страна, която желае да оспори автентичността на автентичен акт, следва да направи това пред компетентния съд в държавата членка по произход на автентичния акт съгласно правото на тази държава членка.

(63)

Формулировката „правни актове или правоотношения, вписани в автентичен акт“ следва да се тълкува като позоваване на съдържанието по същество, отразено в автентичния акт. Правни актове, вписани в автентичен акт, биха могли да бъдат например споразумение между страните относно делбата или разпределението на наследственото имущество, завещание или договор за наследство или друго волеизявление. Правоотношения между страните биха могли да бъдат, например, определянето на наследниците и други бенефициери, установени съгласно приложимото към наследяването право, съответните им дялове, наличието на запазена част, или друг елемент, установен съгласно приложимото към наследяването право. Страна, която желае да оспори правни актове или правоотношения, вписани в автентичен акт, следва да направи това пред компетентните по настоящия регламент съдилища, които следва да решат спора в съответствие с приложимото към наследяването право.

(64)	Ако иск, отнасящ се до правни актове или правоотношения, вписани в автентичен акт, бъде повдигнат като инцидентен иск в хода на производство пред съд на държава членка, този съд следва да бъде компетентен по този иск.

(65)

Автентичен акт, който се оспорва, не следва да има доказателствена сила в държава членка, различна от държавата членка по произход, докато трае производството по оспорването. Ако се оспорва само конкретен въпрос, свързан с правните актове или правоотношенията, вписани в автентичния акт, оспореният автентичен акт не следва да имат доказателствена сила в държава членка, различна от държавата членка по произход по отношение на предмета на обжалването докато трае производството по оспорването. Автентичен акт, който е обявен за недействителен в резултат от оспорването му, престава да има доказателствена сила.

(66)

Орган, пред който в контекста на настоящия регламент бъдат представени два несъвместими автентични акта, следва да прецени дали и на кой от двата автентични акта следва да бъде даден приоритет, като вземе предвид обстоятелствата по конкретния случай. Когато от обстоятелствата по случая не става ясно дали и на кой от автентичните актове следва да бъде даден приоритет, въпросът следва да се реши от съдилищата, компетентни съгласно настоящия регламент, или, когато въпросът е повдигнат като инцидентен иск в хода на производството, от съда по производството. При несъвместимост между автентичен акт и решение следва да се разгледат основанията за отказ за признаване на решения съгласно настоящия регламент.

(67)

С цел бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици в рамките на Съюза наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество следва да могат лесно да докажат правното си положение и/или правата и правомощията си в друга държава членка, например в държава членка, в която се намира наследствено имущество. За да им се даде възможност да направят това, в настоящия регламент следва да се предвиди създаването на еднотипно удостоверение — европейско удостоверение за наследство (наричано по-долу „удостоверението“), което да бъде издавано с цел да се ползва в друга държава членка. В съответствие с принципа на субсидиарност удостоверението не следва да заменя националните документи, които се използват за сходни цели в държавите членки.

(68)

Органът, който издава удостоверението, следва да вземе предвид формалностите, свързани с регистрацията на недвижима собственост в държавата членка, в която се води регистърът. За тази цел в настоящия регламент следва да се предвиди обмен на информация между държавите членки относно тези формалности.

(69)

Използването на удостоверението не следва да бъде задължително. Това означава, че лицата, които имат право да подадат заявление за издаване на удостоверение, не следва да са задължени да го правят, а следва да имат свободата да използват другите инструменти, които са на тяхно разположение съгласно настоящия регламент (решения, автентични актове и съдебни спогодби). Същевременно никой орган или лице, пред което е представено удостоверение, издадено в друга държава членка, не следва да има право да изисква вместо него да бъде представено решение, автентичен акт или съдебна спогодба.

(70)

Удостоверението следва да бъде издадено в държава членка, чиито съдилища са компетентни по силата на настоящия регламент. Всяка държава членка следва да определи в националното си законодателство кои органи са компетентни да издават удостоверението — дали съдилищата, както са определени за целите на настоящия регламент, или други органи, компетентни в областта на наследяването, например нотариуси. Освен това всяка държава членка следва да може да определя в националното си законодателство дали издаващият орган може да привлича други компетентни органи в процеса на издаване, например органи, компетентни да приемат писмени декларации в присъствието на свидетел вместо клетвени декларации. Държавите членки следва да предоставят на Комисията съответната информация относно издаващите органи, за да може тази информация да стане обществено достъпна.

(71)

Удостоверението следва да поражда еднакви последици във всички държави членки. То не следва да бъде изпълнителен титул само по себе си, а следва да притежава доказателствена сила с презумпцията, че посочва точно елементите, които са предвидени в приложимото към наследяването право или в друго право, приложимо към специфични елементи, като материалноправната действителност на разпорежданията с имущество в случай на смърт. Доказателствената сила на удостоверението не следва да важи за елементи, които не се уреждат от настоящия регламент, като въпроса за установяването на бащинство или въпроса дали определен актив е принадлежал на починалия. Всяко лице, което извършва плащания или предава владението върху наследствено имущество на лице, посочено в удостоверението като оправомощено да приема такива плащания или такова предаване на имущество в качеството си на наследник или заветник, следва да се ползва с подходяща защита, ако е действало добросъвестно, като се е основавало на точността на информацията, съдържаща се в удостоверението. Със същата защита следва да се ползва всяко лице, което, като се е основавало на точността на информацията, съдържаща се в удостоверението, закупи или получи наследствено имущество от лице, посочено в удостоверението като оправомощено да се разпорежда с такова имущество. Защитата следва да се гарантира, ако се представят все още действителни заверени копия. Настоящият регламент следва да не определя дали придобиването на имущество от трето лице е действително или не.

(72)

Компетентният орган следва да издаде удостоверението при поискване. Оригиналът на удостоверението следва да остане при издаващия орган, който следва да издаде едно или повече заверени копия от него на заявителя и на всяко друго лице, което прояви законен интерес. Това не следва да възпрепятства държавите членки в съответствие с националното си законодателство относно публичния достъп до документи да разрешават копията от удостоверението да бъдат направени обществено достъпни. В настоящия регламент следва се предвиди възможност за обжалване на решенията на издаващия орган, включително на решенията за отказ на издаването на удостоверение. Когато удостоверението се поправя, изменя или оттегля, издаващият орган следва да уведоми лицето, на което са издадени заверени копия, с цел да се избегне неправомерното използване на тези копия.

(73)

Спазването на международните ангажименти, поети от държавите членки, предполага, че настоящият регламент следва да не засяга прилагането на международните конвенции, по които една или повече държави членки са страни към момента на приемане на настоящия регламент. По-конкретно държавите членки, които са договарящи се страни по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. относно стълкновението на закони в областта на формата на завещателните разпореждания, следва да могат да продължават да прилагат разпоредбите на тази конвенция вместо разпоредбите на настоящия регламент по отношение на действителността на формата на завещанията и съвместните завещания. Същевременно постигането на съгласуваност с общите цели на настоящия регламент налага в отношенията между държави членки настоящият регламент да има предимство пред конвенциите, сключени изключително между две или повече държави членки, доколкото тези конвенции засягат въпроси, уредени от настоящия регламент.

(74)

Настоящият регламент не следва да възпрепятства държавите членки, които са страни по Конвенцията от 19 ноември 1934 г. между Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция, съдържаща разпоредби на международното частно право относно наследяването, завещанията и управлението на наследствено имущество, да продължат да прилагат някои разпоредби от тази конвенция, преработена с междуправителственото споразумение между държавите — страни по Конвенцията.

(75)

За улесняване на прилагането на настоящия регламент следва да се предвиди задължение за държавите членки да предоставят определен тип информация относно своето законодателство и производства, свързани с наследяването, в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета (6). За да се даде възможност за навременно публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на цялата информация от значение за практическото прилагане на настоящия регламент, държавите членки следва да предоставят тази информация на Комисията, преди регламентът да започне да се прилага.

(76)

По същия начин, за да се улесни прилагането на настоящия регламент и да се даде възможност за използване на съвременни комуникационни технологии, следва да се предвидят стандартни формуляри за свидетелства, които да бъдат предоставяни във връзка със заявление за декларация за изпълняемост на решение, автентичен акт или съдебна спогодба и за прилагане на европейското удостоверение за наследство, както и за самото удостоверение.

(77)	При изчисляване на периодите и сроковете, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилага Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (7).

(78)

За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия във връзка със създаването и последващо изменение на удостоверения и форми, отнасящи се до декларацията за изпълняемост на решения, съдебни спогодби и автентични актове и до европейското удостоверение за наследство. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (8).

(79)	За приемането на актове за изпълнение за изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, предвидени в настоящия регламент, следва да се използва процедурата по консултиране в съответствие с процедурата, предвидена в член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(80)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно свободното движение на хора, предварителната организация от страна на гражданите на въпросите, свързани с тяхното наследство в контекста на ЕС и защитата на правата на наследници, заветници и лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради обхвата и последиците от настоящия регламент могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(81)	Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. Настоящият регламент се прилага от съдилищата и други компетентни органи на държавите членки, като се зачитат тези права и принципи.

(82)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, тези държави членки не участват в приемането на настоящия регламент и не са обвързани от него, нито от неговото прилагане. Това обаче не засяга възможността Обединеното кралство и Ирландия да уведомят за намерението си да приемат настоящия регламент след приемането му в съответствие с член 4 от същия протокол.

(83)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯТ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Приложно поле

1. Настоящият регламент се прилага при наследяването в случай на смърт. Той не се прилага по данъчни, митнически или административни въпроси.

2. От приложното поле на настоящия регламент са изключени:

а)	правното положение на физическите лица, както и семейните отношения и отношенията, които съгласно приложимото към тях право имат сходни последици;

б)	дееспособността на физическите лица, без да се засягат член 23, параграф 2, буква в) и член 26;

в)	въпросите, свързани с изчезването, отсъствието или предполагаемата смърт на физическо лице;

г)	въпросите, свързани с режими на съпружеска имуществена общност и режими на собственост при отношения, които съгласно приложимото към тях право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак;

д)	задълженията за издръжка извън произтичащите в случай на смърт;

е)	действителността на формата на разпорежданията с имущество в случай на смърт, направени устно;

ж)

права и имущества, възникнали или прехвърлени по различен от наследяване начин, например чрез дарение, съсобственост на няколко лица, която се прехвърля в полза на преживелия, пенсионни планове, застрахователни договори и договорености от подобно естество, без да се засяга член 23, параграф 2, буква и);

з)

въпросите, които се уреждат от дружественото право и правото, уреждащо други юридически лица или неперсонифицирани сдружения, например клаузите, съдържащи се в учредителни актове и в уставите на дружества и други юридически лица или неперсонифицирани сдружения, които определят разпределението на дяловете след смъртта на членовете им;

и)	прекратяването, ликвидацията и сливането на дружества и други юридически лица или неперсонифицирани сдружения;

й)	учредяването, управлението и прекратяването на доверителна собственост;

к)	естеството на вещните права, както и

л)	вписването в регистър на права върху недвижима или движима собственост, включително правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър.

Член 2

Компетентност в областта на наследяването в рамките на държавите членки

Настоящият регламент не засяга компетентността на органите на държавите членки да разглеждат въпроси от областта на наследяването.

Член 3

Определения

1. За целите на настоящия регламент:

а)

„наследяване“ означава наследяване на имущество на починало лице и обхваща всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, независимо дали чрез доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или чрез прехвърляне по наследяване при липса на завещание;

б)	„договор за наследство“ означава договор, включително договор, произтичащ от съвместни завещания, който, със или без насрещна престация, създава, изменя или прекратява права по бъдещо наследствено имущество или наследствени имущества на едно или повече лица, които са страни по договора;

в)	„съвместно завещание“ означава завещателно разпореждане на две или повече лица в един акт;

г)	„разпореждане с имущество в случай на смърт“ означава завещание, съвместно завещание или договор за наследство;

д)	„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която е постановено решението, одобрена е или е сключена съдебната спогодба, съставен е автентичният акт или е издадено европейското удостоверение за наследство, според случая;

е)	„държава членка по изпълнение“ означава държавата членка, в която се иска декларацията за изпълняемост или изпълнение на решението, на съдебната спогодба или на автентичния акт;

ж)	„решение“ означава всяко решение в областта на наследяването, постановено от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, включително решение относно определянето на разходите или разноските от служител на съда;

з)	„съдебна спогодба“ означава спогодба в областта на наследяването, одобрена от съд или сключена пред съда в хода на съдебно производство;

и)

„автентичен акт“ означава документ в областта на наследяването, който е формално съставен или вписан като автентичен акт в държава членка и чиято автентичност:

i)	е свързана с подписването и съдържанието на автентичния акт; както и

ii)	е установена от публичен орган или всеки друг орган, овластен за това от държавата членка по произход,

2. За целите на настоящия регламент понятието „съд“ означава всеки съдебен орган и всички други органи и правни специалисти, притежаващи компетентност в областта на наследяването, които упражняват съдебни функции или действат чрез делегиране на правомощия от страна на съдебен орган, или действат под контрола на съдебен орган, при условие че тези други органи и правни специалисти предоставят гаранции за своята безпристрастност и за правото на всички страни да бъдат изслушвани и при условие че решенията, които постановяват съгласно правото на държавата членка, в която действат:

а)	могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган или да бъдат преразглеждани от такъв орган; както и

б)	имат подобна сила и действие на тези на решение на съдебен орган по същия въпрос.

Държавите членки изпращат уведомление до Комисията относно другите органи и правни специалисти, посочени в първа алинея, в съответствие с член 79.

ГЛАВА II

КОМПЕТЕНТНОСТ

Член 4

Обща компетентност

Съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло.

Член 5

Споразумение за избор на съд

1. Когато правото, избрано от починалия за приложимо право по отношение на наследството му съгласно член 22, е правото на дадена държава членка, заинтересованите страни могат да се споразумеят, че даден съд или съдилищата на същата държава членка имат изключителна компетентност да се произнасят по отношение на всеки въпрос, свързан с наследството.

2. Такова споразумение за избор на съд се сключва в писмена форма, поставя се означение на датата и се подписва от заинтересованите страни. Всяко съобщаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, се счита за равностойно на „писмена форма“.

Член 6

Отказ от компетентност в случай на избор на право

Когато починалият е избрал правото на държава членка за приложимо по отношение на наследството му съгласно член 22, сезираният по член 4 или член 10 съд:

а)

може по искане на една от страните в производството да се откаже от компетентност, ако счита, че съдилищата на държавата членка, чието право е избрано за приложимо право, са по-подходящи да се произнесат относно наследяването, като взема предвид фактическите обстоятелства около наследяването, като обичайното местопребиваване на страните и местонахождението на активите; или

б)	се отказва от компетентност, ако страните в производството са постигнали съгласие в съответствие с член 5 да възложат компетентност на съд или на съдилищата на държавата членка на избраното право.

Член 7

Компетентност в случай на избор на право

Съдилищата на държава членка, чието право е било избрано за приложимо от починалия съгласно член 22, са компетентни да се произнасят по отношение на наследяването, ако:

а)	сезираният дотогава съд се е отказал от компетентност по същия случай съгласно член 6;

б)	страните в производството са постигнали съгласие, в съответствие с член 5, да възложат компетентност на съд или съдилищата в тази държава членка; или

в)	страните в производството изрично са приели компетентността на сезирания съд.

Член 8

Прекратяване на служебно производство в случай на избор на право

Съд, който е образувал производство по наследяване вследствие на самосезиране по член 4 или 10, прекратява производството, ако страните в производството са се договорили да уредят извънсъдебно по взаимно съгласие въпросите във връзка с наследството в държавата членка, чието право е било избрано от починалия съгласно член 22.

Член 9

Компетентност, произтичаща от явяване

1. Ако в хода на производството пред съд на държава членка, който упражнява компетентност съгласно член 7, стане ясно, че не всички страни в производството са страни по споразумението за избор на компетентен съд, съдът продължава да упражнява компетентност, ако страните в производството, които не са страни по споразумението, се явят пред съда, без да оспорват компетентността му.

2. Ако компетентността на посочения в параграф 1 съд бъде оспорена от страните в производството, които не са страни по споразумението, съдът се отказва от компетентност.

В този случай компетентност да се произнасят по отношение на наследяването имат съдилищата, които са компетентни съгласно член 4 или член 10.

Член 10

Субсидиарна компетентност

1. Когато обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му не е в държава членка, съдилищата на държавата членка по местонахождение на активите на наследственото имущество са въпреки това компетентни да се произнесат относно наследството като цяло, доколкото:

a)	починалият е бил неин гражданин към момента на смъртта си; или, ако не е изпълнено горното,

б)	предишното обичайно местопребиваване на починалия е било в същата държава членка, при условие че към момента на сезирането на съда са изтекли не повече от пет години, откакто това обичайно местопребиваване се е променило.

2. Когато няма съд в държава членка, който да е компетентен съгласно параграф 1, съдилищата на държавата членка по местонахождение на активите на наследственото имущество са въпреки това компетентни да се произнесат относно тези активи.

Член 11

Forum necessitatis

Когато нито един съд на държава членка не е компетентен съгласно други разпоредби на настоящия регламент, съдилищата на държава членка могат в изключителни случаи да се произнесат относно наследяването, ако не може в рамките на разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която случаят има тясна връзка.

Случаят трябва да е свързан в достатъчна степен с държавата членка на сезирания съд.

Член 12

Ограниченост на производството

1. Когато имуществото на починалия включва активи, намиращи се в трета държава, съдът, сезиран да се произнесе по наследството, може по искане на една от страните да реши да не се произнася по отношение на един или повече такива активи, ако може да се очаква, че решението му по отношение на тези активи няма да бъде признато и, когато е приложимо, обявено за изпълнимо в тази трета държава.

2. Параграф 1 не засяга правото на страните да ограничат обхвата на производството съгласно правото на държавата членка на сезирания съд.

Член 13

Приемане или отказ от наследство, завет или запазена част

Освен съда, който е компетентен да се произнася по наследяването съгласно настоящия регламент, съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на всяко лице, което съгласно приложимото към наследяването право може да направи изявление пред съд относно приемането или отказа от наследство, завет или запазена част или изявление за ограничаване на отговорността на съответното лице по отношение на задълженията на наследственото имущество, са компетентни да приемат такива изявления, когато съгласно правото на тази държава членка такива изявления могат да бъдат направени пред правораздавателен орган.

Член 14

Сезиране на съд

За целите на настоящата глава съдът се смята за сезиран:

а)	в момента, когато актът за образуване на производството или равностоен документ бъде внесен в съда, при условие че ищецът не е пропуснал впоследствие да предприеме необходимите действия, за да може актът да бъде връчен на ответника;

б)	ако актът трябва да бъде връчен преди да бъде депозиран в съда, към момента на получаването му от органа, отговорен за извършване на връчването, при условие че ищецът не е пропуснал впоследствие да предприеме действията, необходими за депозирането на акта в съда; или

в)	ако производството е започнато служебно от съда, към момента, в който съдът взема решение за започване на производството, или, ако такова решение не е необходимо, към момента на регистрирането на делото от съда.

Член 15

Проверка на компетентността

Когато съд на държава членка бъде сезиран относно наследствен въпрос, който не попада в неговата компетентност по силата на настоящия регламент, той се обявява служебно за некомпетентен.

Член 16

Проверка на допустимостта

1. Когато ответник с обичайно местопребиваване в държава, различна от държавата членка, където е предявен искът, не се яви пред съда, компетентният съд спира производството, докато не се докаже, че ответникът е могъл да получи акта за образуване на производството или равностоен документ достатъчно навреме, за да може да организира защитата си, или че са били предприети всички необходими действия за тази цел.

2. Член 19 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) (9) се прилага вместо параграф 1 от настоящия член, ако актът за образуване на производството или равностоен документ е трябвало да бъде предаден от една държава членка на друга в изпълнение на посочения регламент.

3. Когато Регламент (ЕО) № 1393/2007 не е приложим, се прилага член 15 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. относно връчването в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, ако е било необходимо актът за образуване на производството или равностоен документ да бъде предаден в чужбина в изпълнение на тази конвенция.

Член 17

Висящ процес (Lis pendens)

1. Когато по същия предмет и между същите страни е образувано производство в съдилища на различни държави членки, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, спира служебно производството до установяване на компетентността на първия сезиран съд.

2. След установяване на компетентността на първия сезиран съд всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на първия сезиран съд.

Член 18

Свързани искове

1. Когато свързани искове са висящи пред съдилищата на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, може да спре делото, което разглежда.

2. Когато тези искове са висящи на първа инстанция, всеки съд, различен от първия сезиран съд, може също по искане на една от страните да се откаже от компетентност, ако първият сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска тяхното обединяване.

3. За целите на настоящия член за свързани се считат искове, които имат толкова тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разглеждани и решени заедно, за да се избегне рискът от несъвместими решения, постановени в рамките на отделни производства.

Член 19

Временни, включително охранителни мерки

Към съдилищата на държава членка може да се отправи искане за такива временни мерки, включително охранителни, каквито съществуват съгласно нейното законодателство, дори ако съгласно настоящия регламент съдилищата на друга държава членка са компетентни по същността на спора.

ГЛАВА III

ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Член 20

Универсално прилагане

Всяко право, посочено в настоящия регламент, се прилага независимо от това дали е правото на държава членка.

Член 21

Обща норма

1. Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му.

2. Когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по параграф 1, за приложимо към наследяването право се приема правото на тази друга държава.

Член 22

Избор на приложимо право

1. Всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло, правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта.

Всяко лице с повече от едно гражданство може да избере правото на която и да е от държавите, чийто гражданин е към момента на избора или на смъртта.

2. Изборът се прави изрично в изявление под формата на разпореждане с имущество в случай на смърт или е виден от условията на такова разпореждане.

3. Материалноправната действителност на акта, с който е направен изборът на право, се урежда от избраното право.

4. Изменението или отмяната на избора на право се извършва в съответствие с изискванията относно формата при изменение или отмяна на разпореждане с имущество в случай на смърт.

Член 23

Обхват на приложимото право

1. Правото, определено съгласно член 21 или 22, урежда наследяването като цяло.

2. Това право урежда по-специално:

а)	причините, времето и мястото на откриване на наследството;

б)	определянето на бенефициерите, на съответните им наследствени дялове и на задълженията, с които може да бъдат натоварени от починалия, както и определянето на останалите наследствени права, включително наследствените права на преживелия съпруг или партньор;

в)	способността за наследяване;

г)	лишаването от наследство и неспособността да наследява като недостоен;

д)	прехвърлянето на наследниците, и според случая — на заветниците, на активите, правата и задълженията, съставляващи наследството, включително условията и последиците от приемането или отказа от наследство или от завет;

е)	правомощията на наследниците, изпълнителите на завещанието и други управители на наследственото имущество, по-конкретно по отношение на продажбата на имуществото и плащанията към кредитори, без да се засягат правомощията, посочени в член 29, параграфи 2 и 3;

ж)	отговорността по задълженията на наследството;

з)	частта от наследственото имущество, която подлежи на разпореждане, запазените части и други ограничения относно разпореждането със собственост при смърт, както и претенциите, които близки на починалия лица могат да имат спрямо наследственото имущество или наследниците;

и)	задълженията за възстановяване или отчитане на безвъзмездни прехвърляния, когато се определят дяловете на различните бенефициери; и

й)	делбата на наследственото имущество.

Член 24

Разпореждания с имущество в случай на смърт, различни от договорите за наследство

1. Разпорежданията с имущество в случай на смърт, различни от договорите за наследство, се уреждат по отношение на своята допустимост и материалноправна действителност от правото, което съгласно настоящия регламент би било приложимо към наследяването на лицето, направило разпореждането, ако това лице бе починало в деня, в който е направено разпореждането.

2. Независимо от параграф 1 всяко лице може да избере като право, уреждащо разпореждането с имущество в случай на смърт по отношение на неговата допустимост и материалноправна действителност правото, което това лице е могло да избере в съответствие с член 22 при условията, установени в същата разпоредба.

3. Параграф 1 се прилага, съобразно случая, към изменението или отмяната на разпореждането с имущество в случай на смърт, различно от договор за наследство. В случай на избор на право съгласно параграф 2 изменението или отмяната се уреждат от избраното право.

Член 25

Договори за наследство

1. Договорите за наследство относно наследяването на едно лице се уреждат, по отношение на допустимостта, материалноправната им действителност и обвързващите последици от тях за страните, включително условията за развалянето им, от правото, което съгласно настоящия регламент би било приложимо към наследяването на имуществото на това лице, ако то бе починало в деня на сключване на договора.

2. Договор за наследство относно наследяване на няколко лица е допустим, само ако е допустим съгласно всички законодателства, които по силата на настоящия регламент биха уреждали наследяването на всички засегнати лица, ако те бяха починали в деня на сключване на договора.

Договор за наследство, който е допустим съгласно първа алинея, се урежда, по отношение на материалноправната му действителност и обвързващите последици от него за страните, включително условията за развалянето му, от правото, измежду посочените в първа алинея, с което е най-тясно свързан.

3. Независимо от параграфи 1 и 2, страните могат да изберат като право, уреждащо договора за наследство по отношение на неговата допустимост, материалноправна действителност и обвързващи последици от него за страните, включително условията за развалянето му, правото, което лицето или едно от лицата, чието наследствено имущество се засяга, е могло да избере в съответствие с член 22 при условията, посочени в същата разпоредба.

Член 26

Материалноправна действителност на разпорежданията с имущество в случай на смърт

1. За целите на членове 24 и 25 следните елементи имат отношение към материалноправната действителност:

а)	способността на лицето, направило разпореждането с имущество в случай на смърт, да направи такова разпореждане;

б)	конкретните условия за недееспособност, които не позволяват на лицето, направило разпореждането, да се разпорежда в полза на определени лица или които не позволяват на дадено лице да наследи имущество от лицето, направило разпореждането;

в)	допустимостта на представителството за целите на съставяне на разпореждане с имущество в случай на смърт;

г)	тълкуването на разпореждането;

д)	измама, принуда, грешка и всякакви други въпроси, свързани със съгласието или намерението на лицето, направило разпореждането.

2. Когато дадено лице притежава способността да направи разпореждане с имущество в случай на смърт съгласно приложимото право по член 24 или 25, евентуална последваща промяна на приложимото право не засяга неговата способност да измени или оттегли това разпореждане.

Член 27

Действителност на формата на разпорежданията с имущество в случай на смърт, направени в писмена форма

1. Разпореждане с имущество в писмен вид в случай на смърт е действително по отношение на формата, когато формата му е съобразена с правото:

а)	на държавата, в която е съставено разпореждането или е сключен договорът за наследяването;

б)	на държавата, чийто гражданин е бил завещателят или поне едно от лицата, чието наследство е засегнато от договора за притежаваното наследство, към момента на съставяне на разпореждането или към момента на сключване на договора, или към момента на смъртта;

в)	на държавата, в която завещателят или поне едно от лицата, чието наследство е засегнато от договора за наследство, имат местожителство към момента на съставяне на разпореждането или към момента на сключване на договора, или към момента на смъртта;

г)	на държавата, в която завещателят или поне едно от лицата, чието наследство е засегнато от договора за наследство, обичайно пребивават към момента на съставяне на разпореждането или към момента на сключване на договора, или към момента на смъртта; или

д)	когато става въпрос за недвижимо имущество — на държавата, в която се намира това имущество.

Обстоятелството дали завещателят или лицето, чието наследство е засегнато от договора за наследство, имат местожителство в конкретна държава, се определя според правото на същата държава.

2. Параграф 1 се прилага и по отношение на разпореждания с имущество в случай на смърт, с които се изменя или отменя предходно разпореждане. Изменението или отмяната също са действителни по форма, ако тя е съобразена с което и да е право, съгласно което в съответствие с параграф 1 измененото или отменено разпореждане с имущество в случай на смърт е било действително.

3. За целите на настоящия член се счита, че всяка законодателна разпоредба, която ограничава разрешените форми на разпорежданията с имущество в случай на смърт чрез позоваване на възрастта, гражданството или други лични характеристики на завещателя или на лицата, чието наследство е засегнато от договора за наследство, се отнася до въпроси на формата. Същото правило се прилага по отношение на характеристиките, на които трябва да отговарят всички свидетели, за да е действително разпореждането с имущество в случай на смърт.

Член 28

Действителност на формата на изявлението относно приемането на наследство или отказа от наследство

Изявление относно приемането на наследство или отказа от наследство, завет или запазена част или изявление, предназначено да ограничи отговорността на лицето, направило изявлението, е действително по отношение на формата, ако тя отговаря на изискванията:

а)	на приложимото към наследяването право съгласно член 21 или 22; или

б)	на правото на държавата, в която лицето, направило изявлението, обичайно пребивава.

Член 29

Специални правила относно назначаването и правомощията на управител на наследствено имущество в някои случаи

1. Когато назначаването на управител на наследствено имущество е задължително или е задължително при поискване съгласно правото на държавата членка, чиито съдилища са компетентни да се произнасят по наследяването съгласно настоящия регламент, и приложимото към наследяването право е правото на друга държава, при сезиране съдилищата на тази държава членка могат да назначат един или повече управители на наследственото имущество съгласно националното си право при условията, предвидени в настоящия член.

Управителят(ите), назначен(и) съгласно настоящия параграф, е(са) лицето(ата), което(ито) има(т) право да изпълни(ят) завещанието на починалия и/или да управлява(т) наследственото имущество на починалия съгласно приложимото към наследяването право. Когато това право не предвижда управлението на наследственото имущество от лице, което не е бенефициер, съдилищата на държавата членка, в която трябва да се назначи управител, могат да назначат като управител трета страна съгласно националното си право, ако то го изисква и ако съществува сериозен конфликт на интереси между бенефициерите или между бенефициерите и кредиторите или трети лица, гарантирали задълженията на починалия, несъгласие между бенефициерите относно управлението на наследственото имущество или управлението на наследственото имущество е сложно поради естеството на активите.

Управителят(ите), назначен(и) съгласно настоящия параграф, е(са) единственото(ите) лице(а), което(ито) има(т) право да упражнява(т) правомощията, посочени в параграфи 2 или 3.

2. Лицето(ата), назначено(и) като управител(и) съгласно параграф 1, упражнява(т) правомощията за управление на наследственото имущество, които могат да упражняват съгласно приложимото към наследяването право. В своето решение назначаващият съд може да определи специални условия за упражняването на тези правомощия в съответствие с приложимото към наследяването право.

Когато приложимото към наследяването право не предвижда достатъчни правомощия за запазване на активите на наследственото имущество или за защита на правата на кредиторите или на други лица, гарантирали задълженията на починалия, назначаващият съд може да реши да позволи на управителя(ите) да упражнява(т) запазените правомощия, предвидени за тази цел в националното му право, и може да определи в своето решение специални условия за упражняването на тези правомощия в съответствие с това право.

При упражняването на тези запазени правомощия обаче управителят(ите) спазва(т) приложимото към наследяването право по отношение на прехвърлянето на собствеността върху наследственото имущество, отговорността по задълженията на наследството, правата на бенефициерите, включително, ако е приложимо, правото на приемане или отказ от наследство, както и, ако е приложимо, правомощията на изпълнителя на завещанието на починалия.

3. Независимо от параграф 2 съдът, назначаващ един или повече управители съгласно параграф 1, може по изключение, когато приложимото към наследяването право е правото на трета държава, да реши да предостави на посочените управители всички правомощия за управление, предвидени от правото на държавата членка, в която те се назначават.

При упражняването на тези правомощия обаче управителите зачитат по-конкретно определянето на бенефициерите и техните наследствени права, включително правата им на запазена част или претенциите им спрямо наследственото имущество или наследниците съгласно приложимото към наследяването право.

Член 30

Специални правила, които налагат ограничения по отношение на наследяването на определен вид активи или засягат това наследяване

Когато правото на държавата, в която се намира дадено недвижимо имущество, дадени предприятия или други специални категории активи, съдържа специални правила, които поради икономически, семейни или социални съображения налагат ограничения, свързани с наследяването на тези активи, или засягат това наследяване, тези специални правила се прилагат към наследяването, доколкото, съгласно правото на въпросната държава, същите правила са приложими, независимо от приложимото към наследяването право.

Член 31

Адаптиране на вещни права

Когато дадено лице се позове на вещно право, което притежава съгласно приложимото към наследяването право, а правото на държавата членка, в която е извършено позоваването, не познава въпросното вещно право, това вещно право, ако е необходимо и доколкото е възможно, се адаптира към най-близкото равностойно вещно право съгласно законодателството на тази държава, като се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици.

Член 32

Едновременна смърт

Когато две или повече лица, чието наследство се урежда от различни законодателства, починат при обстоятелства, които не позволяват да се определи точно последователността на настъпването на смъртта, и ако тези законодателства уреждат това положение различно или въобще не го уреждат, никой от починалите няма права по наследството на другия(те).

Член 33

Непотърсено наследство

Доколкото съгласно приложимото към наследяването право в съответствие с настоящия регламент няма нито наследник, нито заветник за активите, определен с разпореждане с имущество в случай на смърт, нито физическо лице с права на наследник по уреден от закона ред, прилагането на така определеното право не изключва правото на дадена държава членка или на образувание, определено за тази цел от въпросната държава членка, да придобие, в съответствие с националното ѝ право, наследственото имущество, което се намира на нейна територия, при условие че кредиторите имат право да търсят удовлетворяване на вземанията си от наследственото имущество като цяло.

Член 34

Препращане

1. Прилагането на правото на трета държава, определено като приложимо от настоящия регламент, означава прилагане на действащите норми на правото на тази държава, включително нормите на нейното международно частно право, доколкото тези норми препращат към:

а)	правото на държава членка; или

б)	правото на друга трета държава, която ще прилага националното си право.

2. Не се прилага препращане по отношение на правото, посочено в член 21, параграф 2, член 22, член 27, член 28, буква б) и член 30.

Член 35

Обществен ред (ordre public)

Прилагането на разпоредба на правото на държава, определено като приложимо от настоящия регламент, може да бъде отказано само ако това прилагане е явно несъвместимо с обществения ред (ordre public) на държавата на сезирания правораздавателен орган.

Член 36

Държави с повече от една правна система — интертериториални стълкновения на закони

1. Когато правото, определено като приложимо от настоящия регламент, е правото на държава, която включва няколко териториални единици, всяка от които има собствен правен режим в областта на наследяването в случай на смърт, вътрешните стълкновителни норми на тази държава определят съответната териториална единица, чиито законови правила се прилагат.

2. При липса на такива вътрешни стълкновителни норми:

а)

всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на правото, приложимо съгласно разпоредбите относно обичайното местопребиваване на починалия, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица, в която починалият е пребивавал обичайно към момента на смъртта;

б)	всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на правото, приложимо съгласно разпоредбите относно гражданството на починалия, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица, с която починалият е бил най-тясно свързан;

в)

всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на приложимото право съгласно която и да е друга разпоредба, която използва други елементи като критерии на привързване, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица по местонахождение на съответния елемент.

3. Без да се засяга параграф 2, всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на правото, приложимо съгласно член 27, при липса на вътрешни стълкновителни норми на тази държава, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица, с която завещателят или лицата, чието наследство е засегнато от договора за наследство, са били най-тясно свързани.

Член 37

Държави с повече от една правна система — интерперсонални стълкновения на закони

Във връзка с държава, в която съществуват две или повече правни системи или съвкупност от норми, приложими за различни категории лица в областта на наследяването, всяко позоваване на правото на такава държава се тълкува като отнасящо се за правната система или съвкупността от норми, определени от действащите в тази държава правила. При отсъствие на такива правила се прилага правната система или съвкупност от правила, с която починалият е имал най-тясна връзка.

Член 38

Неприлагане на настоящия регламент към вътрешните стълкновения на закони

Държава членка, в която различни териториални единици имат собствен правен режим в областта на наследяването, не е длъжна да прилага настоящия регламент към стълкновенията на закони, възникнали единствено между правните режими на такива единици.

ГЛАВА IV

ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛНА СИЛА И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ

Член 39

Признаване

1. Решенията, постановени в държава членка, се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура.

2. В случай на оспорване заинтересованата страна, която посочва като основен елемент от иска признаването на дадено решение, може да поиска констативни действия съгласно процедурата, предвидена в членове 45—58, с които да се признае решението.

3. Ако изходът на дело в съд на държава членка зависи от произнасянето по инцидентен иск за признаване, този съд е компетентен да се произнесе по иска.

Член 40

Основания за отказ за признаване

Съдебно решение не се признава:

а)	ако признаването явно противоречи на обществения ред (ordre public) в държавата членка, в която се иска признаване;

б)

когато то е постановено в отсъствието на страната, ако актът за образуване на производството или равностоен документ не е връчен или съобщен на ответника своевременно и по начин, който би му позволил да се защити, освен ако ответникът не е упражнил правото си да оспори решението, въпреки че е имал възможност да направи това;

в)	ако то е несъвместимо с решение, постановено в производство между същите страни в държавата членка, в която се иска признаване;

г)	ако то е несъвместимо с решение, постановено по-рано в друга държава членка или в трета държава в производство по същия предмет и между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му в държавата членка, в която се иска признаване.

Член 41

Недопускане на преразглеждане по същество

При никакви обстоятелства не се допуска постановено в държава членка решение да се преразглежда по същество.

Член 42

Спиране на производството за признаване

Съдът на държава членка, пред който се иска признаване на решение, постановено в друга държава членка, може да спре производството, ако решението е предмет на обжалване по общия ред в държавата членка по произход.

Член 43

Изпълнителна сила

Решения, постановени в държава членка, които подлежат на изпълнение в тази държава членка, имат изпълнителна сила в друга държава членка, когато по искане на заинтересована страна те са били обявени за подлежащи на изпълнение в другата държава-членка в съответствие с процедурата, предвидена в членове 45—58.

Член 44

Определяне на местоживеене

За да определи дали за целите на процедурата, предвидена в членове 45—58, дадена страна има местоживеене в държавата членка по изпълнение, сезираният съд прилага вътрешното право на тази държава членка.

Член 45

Териториална компетентност

1. Заявлението за декларация за изпълняемост се подава пред съда или пред компетентния орган на държавата членка по изпълнение, относно който тази държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 78.

2. Териториалната компетентност се определя според местоживеенето на страната, срещу която е поискано изпълнението, или според мястото на изпълнението.

Член 46

Процедура

1. Процедурата за подаване на заявление се урежда от правото на държавата членка по изпълнение.

2. Заявителят не е длъжен да има пощенски адрес или упълномощен представител в държавата членка по изпълнение.

3. Заявлението се придружава от следните документи:

а)	препис на решението, който отговаря на условията за доказване на неговата достоверност;

б)	свидетелство, издадено от съда или компетентния орган на държавата членка по произход, като се използва формулярът, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2, без да се засягат разпоредбите на член 47.

Член 47

Непредставяне на свидетелството

1. Ако не бъде представено свидетелството, посочено в член 46, параграф 3, буква б), съдът или компетентният орган може да даде срок за представянето му или да приеме равностоен документ или, ако прецени, че разполага с достатъчна информация, може да не изиска представянето му.

2. Ако съдът или компетентният орган го изискват, се представя превод на документите. Преводът се извършва от лице, което притежава правоспособност за извършване на преводи в една от държавите членки.

Член 48

Декларация за изпълняемост

Решението се обявява за подлежащо на изпълнение веднага след приключване на формалностите по член 46 без преразглеждане по отношение на постановеното в член 40. Страната, срещу която е поискано изпълнението, няма право на този етап от производството да прави забележки по заявлението.

Член 49

Уведомяване за решението по заявлението за декларация за изпълняемост

1. Решението по заявлението за декларация за изпълняемост се съобщава незабавно на заявителя по реда и условията, определени от правото на държавата членка по изпълнение.

2. Декларацията за изпълняемост се връчва или съобщава на страната, срещу която е поискано изпълнението, заедно със съдебното решение, ако то все още не ѝ е връчено или съобщено.

Член 50

Обжалване на решението по заявлението за декларация за изпълняемост

1. Решението по заявлението за декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните.

2. Жалбата се подава в съда, относно който съответната държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 78.

3. Жалбата се разглежда в съответствие с правилата на състезателната процедура.

4. Ако страната, срещу която е поискано изпълнението, не се яви пред съда, сезиран с жалба от заявителя, се прилага член 16, дори когато страната, срещу която е поискано изпълнението, няма местоживеене в никоя от държавите членки.

5. Декларацията за изпълняемост може да се обжалва в срок от 30 дни от връчването или съобщаването ѝ. Ако местоживеенето на страната, срещу която е поискано изпълнението, е в държава членка, различна от държавата, в която е издадена декларацията за изпълняемост, срокът за обжалване е 60 дни и започва да тече от датата на връчването или съобщаването лично на лицето, или на неговия адрес. Не се допуска удължаване на срока по причина на отдалеченост.

Член 51

Процедура за оспорване на решение, постановено по жалба

Решението, постановено по жалбата, може да бъде оспорено само съгласно процедурата, относно която съответната държава членка е уведомила Комисията в съответствие с член 78.

Член 52

Отказ или отмяна на декларация за изпълняемост

Съдът, пред който е подадена жалбата по член 50 или 51, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията, посочени в член 40. Съдът постановява решението си незабавно.

Член 53

Спиране на производството

Съдът, пред който е подадена жалбата по член 50 или 51, по искане на страната, срещу която се иска изпълнение, спира производството, ако изпълнителната сила на решението е спряна в държавата членка по произход поради подадена жалба.

Член 54

Временни, включително охранителни мерки

1. Когато съдебно решение трябва да бъде признато по силата на настоящата глава, няма пречки заявителят да поиска временни, включително охранителни мерки, в съответствие с правото на държавата членка по изпълнение, без да се изисква декларация за изпълняемост по смисъла на член 48.

2. Декларацията за изпълняемост съдържа по закон правомощие за предприемане на всякакви охранителни мерки.

3. По време на определения в член 50, параграф 5 срок за обжалване на декларацията за изпълняемост и докато се вземе решение по това обжалване, спрямо имуществото на страната, срещу която е поискано изпълнението, не могат да се предприемат други мерки за изпълнение, освен охранителни.

Член 55

Частична изпълняемост

1. Когато е постановено решение по няколко точки от иска, а декларацията за изпълняемост не може да бъде издадена за всички, съдът или компетентният орган издава такава за една или няколко от тях.

2. Заявителят може да поиска декларацията за изпълняемост да се ограничава до определени части от съдебното решение.

Член 56

Правна помощ

Заявител, който в държавата членка по произход се е възползвал от цялостна или частична правна помощ или е бил освободен от разходи или разноски, има право във всички производства за декларация за изпълняемост да се ползва от най-благоприятната правна помощ или най-обхватното освобождаване от разходи и разноски, които се предвиждат съгласно правото на държавата членка по изпълнение.

Член 57

Освобождаване от гаранции, обезпечения или депозити

Няма да се иска никакво обезпечение, гаранция или депозит, както и да са описани, от страната, която в една държава членка подава заявление за признаване, изпълняемост или изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, въз основа на обстоятелството, че лицето е чужд гражданин или че няма местоживеене или местопребиваване в държавата членка по изпълнение.

Член 58

Освобождаване от данъци, налози или такси

При производства за издаване на декларация за изпълняемост в държавата членка по изпълнение не се събират никакви данъци, налози или такси, изчислени въз основа на стойността на иска.

ГЛАВА V

АВТЕНТИЧНИ АКТОВЕ И СЪДЕБНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

Член 59

Приемане на автентични актове

1. Автентичните актове, съставени в дадена държава членка, имат същата доказателствена сила в друга държава членка, както в държавата членка по произход, или възможно най-сравнимото действие, при условие че това не противоречи явно на обществения ред (ordre public) в засегнатата държава членка.

Лице, което желае да използва автентичен акт в друга държава членка, може да поиска от органа, съставящ автентичния акт в държавата членка по произход, да попълни формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2, в който е описано каква доказателствена сила има автентичният акт в държавата членка по произход.

2. Оспорване на автентичността на автентичен акт се прави пред съдилищата на държавата членка по произход и решението по оспорването се взема по силата на правото на тази държава. Оспорваният автентичен акт няма никаква доказателствена сила в друга държава членка, докато оспорването е висящо пред компетентния съд.

3. Оспорване на правните актове или правоотношенията, вписани в автентичен акт, се прави пред съдилищата, които са компетентни съгласно настоящия регламент, и решение по оспорването се взема по силата на правото, приложимо съгласно глава III. Оспорваният автентичен акт няма никаква доказателствена сила в държава членка, различна от държавата членка по произход, по отношение на предмета на обжалването, докато оспорването е висящо пред компетентния съд.

4. Ако изходът от производството пред съд на държава членка зависи от произнасянето по инцидентен иск, свързан с правните актове или правоотношенията, вписани в автентичен акт в областта на наследяването, компетентен да се произнесе по този иск е същият съд.

Член 60

Изпълнителна сила на автентичните актове

1. Автентичен акт, който подлежи на изпълнение в държавата членка по произход, има изпълнителна сила в друга държава членка по искане на заинтересована страна в съответствие с процедурата, предвидена в членове 45—58.

2. За целите на член 46, параграф 3, буква б) органът, който е съставил автентичния акт, издава по искане на заинтересованата страна свидетелство, като използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2.

3. Съдът, сезиран с жалба съгласно член 50 или 51, отказва или отменя декларация за изпълняемост само ако изпълнението на автентичния акт явно противоречи на обществения ред (ordre public) в държавата членка по изпълнение.

Член 61

Изпълнителна сила на съдебни спогодби

1. Съдебни спогодби, които подлежат на изпълнение в държавата членка по произход, имат изпълнителна сила в друга държава членка по искане на всяка заинтересована страна в съответствие с процедурата, предвидена в членове 45—58.

2. За целите на член 46, параграф 3, буква б) съдът, който е одобрил съдебната спогодба или в който тя е сключена, издава по искане на заинтересованата страна свидетелство, като използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2.

3. Съдът, сезиран с жалба съгласно член 50 или 51, отказва или отменя декларация за изпълняемост само ако изпълнението на съдебната спогодба явно противоречи на обществения ред (ordre public) в държавата членка по изпълнение.

ГЛАВА VI

ЕВРОПЕЙСКО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДСТВО

Член 62

Създаване на европейско удостоверение за наследство

1. С настоящия регламент се създава европейско удостоверение за наследство (наричано по-нататък „удостоверението“), което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в член 69.

2. Използването на удостоверението не е задължително.

3. Удостоверението не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. Същевременно, след като бъде издадено за ползване в друга държава членка, удостоверението поражда правните последици, изброени в член 69, и в държавата членка, чиито органи са го издали в съответствие с настоящата глава.

Член 63

Цел на удостоверението

1. Удостоверението е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество.

2. Удостоверението може да се използва по-специално за доказване на един или повече от следните елементи:

а)	правното положение и/или правата на всеки наследник или според случая — на всеки заветник, посочен в удостоверението, и съответните им дялове от наследственото имущество;

б)	присъждането на определен актив или определени активи, които са част от наследственото имущество, на наследника(ците) или според случая — на заветника(ците), посочени в удостоверението;

в)	правомощията на посоченото в удостоверението лице да изпълнява завещанието или да управлява наследственото имущество.

Член 64

Компетентност за издаване на удостоверението

Удостоверението се издава в държавата членка, чиито съдилища са компетентни съгласно член 4, член 7, член 10 или член 11. Издаващият орган е:

а)	съд съгласно определението в член 3, параграф 2; или

б)	друг орган, който съгласно националното право е компетентен да разглежда въпроси в областта на наследяването.

Член 65

Заявление за издаване на удостоверение

1. Удостоверението се издава въз основа на заявление от лице, посочено в член 63, параграф 1 (наричано по-нататък „заявителят“).

2. За подаването на заявление заявителят може да използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2.

3. Заявлението съдържа следната информация, доколкото тази информация е известна на заявителя и е необходима на издаващия орган за удостоверяване на елементите, които заявителят иска да удостовери, и се придружава от съответните оригинални документи или тяхно копие, отговарящо на условията за удостоверяване на автентичността им, без да се засяга член 66, параграф 2:

а)	данни на починалия: фамилно име (ако е приложимо — моминско име по рождение), собствено(и) име(на), пол, дата и място на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер (ако е приложимо), адрес към момента на смъртта, дата и място на настъпване на смъртта;

б)	данни за заявителя: фамилно име (ако е приложимо — име по рождение), собствено(и) име(на), пол, дата и място на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер (ако е приложимо), адрес и родствена връзка с починалия, ако има такава;

в)	данни за представителя на заявителя, ако има такъв: фамилно име (ако е приложимо — моминско име по рождение), собствено(и) име(на), адрес и правомощия;

г)

данни за съпруга или партньора на починалия и, ако е приложимо, на бившия(ите) съпруг(зи) или бившия(ите) партньор(и): фамилно име (ако е приложимо — име по рождение), собствено(и) име(на), пол, дата и място на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер (ако е приложимо) и адрес;

д)	данни за други потенциални бенефициери по силата на разпореждането с имущество в случай на смърт и/или по силата на закона: фамилно име и собствено(и) име(на) или наименование на организацията, идентификационен номер (ако има такъв) и адрес;

е)	цел на удостоверението в съответствие с член 63;

ж)	данни за връзка със съда или с друг компетентен орган, който разглежда или е разглеждал въпросите по наследството като такова, ако е приложимо;

з)	елементите, на които съответно се основават претенциите на заявителя да наследи имуществото в качеството си бенефициер и/или да изпълни завещанието на починалия, и/или да управлява наследственото имущество на починалия;

и)	сведения дали починалият е извършил разпореждане с имущество в случай на смърт; ако няма приложен оригинал или копие, да се посочи местонахождението на оригиналния документ;

й)	сведения дали починалият е сключил брачен договор или договор във връзка с отношения, които съгласно приложимото към тях право имат сходни последици с брака; ако не е приложен оригиналният договор или копие от него, да се посочи местонахождението на оригиналния документ;

к)	сведения дали някой от бенефициерите е направил изявление относно приемането или съответно отказа от наследство;

л)	декларация, в която заявителят заявява, че доколкото му е известно, няма висящо оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване;

м)	друга информация, която заявителят счита за полезна за издаването на удостоверението.

Член 66

Разглеждане на заявлението

1. При получаване на заявлението издаващият орган проверява информацията и декларациите, както и документите и другите доказателствени средства, представени му от заявителя. Издаващият орган извършва необходимите за тази проверка проучвания служебно, ако това е предвидено или разрешено в собствената му нормативна уредба, или приканва заявителя да представи допълнителни доказателства, които счита за необходими.

2. В случай че заявителят не е в състояние да представи копия на съответните документи, отговарящи на условията, необходими за доказване на автентичността им, издаващият орган може да реши да приеме друг вид доказателства.

3. В случай че това е предвидено от националното право на издаващия орган и при определените в него условия, издаващият орган може да изиска клетвена декларация или писмена декларация в присъствие на свидетел вместо клетвена декларация.

4. Издаващият орган предприема всички необходими мерки, за да информира бенефициерите относно заявлението за удостоверение. Ако е необходимо за целите на установяването на удостоверяваните елементи, той изслушва всяко заинтересовано лице и всеки изпълнител на завещание или управител на наследствено имущество и прави публични известия, целящи да дадат възможност на други потенциални бенефициери да предявят правата си.

5. За целите на настоящия член при поискване компетентният орган на дадена държава членка предоставя на издаващия орган на друга държава членка информацията, съдържаща се по-специално в поземлените регистри, в регистрите за гражданско състояние и в регистрите, в които се вписват документи и факти, имащи отношение към наследяването или към режима на брачна собственост или равностоен режим на собственост на починалия, ако съгласно националното право на компетентния орган е разрешено да предоставя такава информация на национален орган на друга държава членка.

Член 67

Издаване на удостоверението

1. Издаващият орган издава незабавно удостоверението в съответствие с определената в настоящата глава процедура, след като елементите, които трябва да се удостоверят, са били установени съгласно приложимото към наследяването право или съгласно друго право, приложимо към специфични елементи. Той използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2.

По-специално издаващият орган не издава удостоверението, ако:

а)	има оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване; или

б)	удостоверението няма да бъде в съответствие с решение, включващо същите елементи.

2. Издаващият орган предприема всички необходими мерки, за да информира бенефициерите относно издаването на удостоверението.

Член 68

Съдържание на удостоверението

Удостоверението съдържа следната информация в степента, необходима за целите, за които се издава:

а)	наименование и адрес на издаващия орган;

б)	регистрационен номер на досието;

в)	елементи, които служат за основание на издаващия орган да счита себе си за компетентен да издаде удостоверението;

г)	дата на издаване;

д)	данни за заявителя: фамилно име (ако е приложимо — име по рождение), собствено(и) име(на), пол, дата и място на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер (ако е приложимо), адрес и родствена връзка с починалия, ако има такава;

е)	данни за починалия: фамилно име (ако е приложимо — име по рождение), собствено(и) име(на), пол, дата и място на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер (ако е приложимо), адрес към момента на смъртта, дата и място на настъпване на смъртта;

ж)	данни за бенефициерите: фамилно име (ако е приложимо — име по рождение), собствено(и) име(на) и единен граждански номер (ако е приложимо);

з)	сведения за сключен от починалия брачен договор или, ако е приложимо, сключен от починалия договор във връзка с отношения, които съгласно приложимото към тях право имат сходни последици с брака, и сведения за режима на брачна собственост или за равностоен режим на собственост;

и)	приложимото към наследяването право и елементите, въз основа на които се определя това право;

й)

сведения дали наследяването е по закон или се извършва в съответствие с разпореждане с имущество в случай на смърт, включително сведения за елементите, от които произтичат правата и/или правомощията на наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество;

к)	ако е приложимо, информация за начина, по който всеки бенефициер е приел или се е отказал от наследството;

л)	делът на всеки от наследниците и, ако е приложимо, опис на правата и/или активите, които се полагат на всеки от тях;

м)	опис на правата и/или активите за всеки един заветник;

н)	ограниченията на правата на наследника(ците) и, според случая, заветника(ците) съгласно приложимото към наследяването право и/или съгласно разпореждането с имущество в случай на смърт;

о)	правомощията на изпълнителя на завещанието и/или управителя на наследственото имущество и ограниченията на тези правомощия съгласно приложимото към наследяването право и/или съгласно разпореждането с имущество в случай на смърт.

Член 69

Правни последици от удостоверението

1. Удостоверението има правни последици във всички държави членки, като за това не се изисква специална процедура.

2. Предполага се, че удостоверението представя точно елементите, установени в съответствие с приложимото към наследяването право или в съответствие с друго право, приложимо към специфични елементи. Предполага се, че лицето, посочено в удостоверението като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, има посоченото в удостоверението правно положение и/или правата или правомощията, заявени в удостоверението, без да се налагат други условия и/или ограничения за тези права или правомощия освен заявените в удостоверението.

3. Счита се, че всяко лице, което въз основа на сведенията в удостоверението извършва плащания или предава имущество на лице, посочено в удостоверението като упълномощено да приема плащания или имущество, е извършило сделка с лице, което има правомощията да приема плащания или имущество, освен ако знае, че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието му за тази неточност се дължи на груба небрежност.

4. Ако лице, посочено в удостоверението като упълномощено да се разпорежда с наследствено имущество, се разпорежда с това имущество в полза на друго лице, се приема, че другото лице — ако действа въз основа на сведенията в удостоверението — е извършило сделка с лице, упълномощено да се разпорежда с въпросното имущество, освен ако знае, че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието му за тази неточност се дължи на груба небрежност.

5. Удостоверението представлява действителен документ за вписването на наследственото имущество в съответния регистър на дадена държава членка, без да се засяга член 1, параграф 2, букви к) и л).

Член 70

Заверени копия на удостоверението

1. Издаващият орган запазва оригинала на удостоверението и издава едно или няколко заверени копия от документа на заявителя и на всяко лице, което удостовери законен интерес.

2. За целите на член 71, параграф 3 и член 73, параграф 2 издаващият орган съхранява списък на лицата, на които са издадени заверени копия съгласно параграф 1.

3. Издадените заверени копия са действителни за ограничен срок от шест месеца, който се обозначава в завереното копие посредством посочване на дата на изтичане на срока на действие. В изключителни и надлежно обосновани случаи издаващият орган може, чрез дерогация, да определи по-дълъг срок на действие. След изтичането на този срок всяко разполагащо със заверено копие лице, за да може да използва удостоверението за посочените в член 63 цели, трябва да подаде заявление за удължаване на срока на действие на завереното копие или да поиска ново заверено копие от издаващия орган.

Член 71

Поправка, изменение или оттегляне на удостоверението

1. При поискване от лице, което проявява законен интерес, или служебно издаващият орган поправя удостоверението в случай на техническа грешка.

2. При поискване от лице, което проявява законен интерес, или — когато това е възможно съгласно националното право — служебно издаващият орган изменя или оттегля удостоверението, когато се установи, че удостоверението или отделни елементи от него са неточни.

3. Издаващият орган незабавно уведомява всички лица, които съгласно член 70, параграф 1 са получили заверени копия от удостоверението, в случай на поправка, изменение или оттегляне на удостоверението.

Член 72

Процедури за обжалване

1. Решенията, взети от издаващия орган по член 67, могат да бъдат обжалвани от всяко лице, което има право да подаде заявление за удостоверение.

Решенията, взети от издаващия орган по член 71 и член 73, параграф 1, буква а) могат да бъдат обжалвани от всяко лице, което удостовери законен интерес.

Жалбата се подава пред съдебен орган на държавата членка на издаващия орган в съответствие с националното ѝ право.

2. Ако в резултат на посоченото в параграф 1 обжалване се установи, че издаденото удостоверение е неточно, компетентният съдебен орган поправя, изменя или оттегля удостоверението или прави необходимото за поправката, изменението или оттеглянето на удостоверението от издаващият орган.

Ако в резултат на обжалването, посочено в параграф 1, се установи, че отказът за издаване на удостоверението е неоснователен, компетентният съдебен орган издава удостоверението или прави необходимото за това, издаващият орган да извърши повторно оценка на случая и да вземе ново решение.

Член 73

Спиране на действието на удостоверението

1. Действието на удостоверението може да бъде спряно от:

а)	издаващия орган, при поискване от всяко лице, което проявява законен интерес — до изменянето или оттеглянето на удостоверението съгласно член 71; или

б)	съдебния орган, по искане на всяко лице, което има право да обжалва решение, взето от издаващия орган съгласно член 72, до изхода от производството по обжалване.

2. Издаващият орган или, според случая, съдебният орган незабавно уведомява всички лица, които съгласно член 70, параграф 1 са получили заверени копия от удостоверението, за спирането на действието на удостоверението.

За времето на спиране на действието на удостоверението не се издават заверени копия от удостоверението.

ГЛАВА VII

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 74

Легализация и други подобни формалности

Легализация или друг подобен вид формален акт не се изисква за документи, издадени в държава членка съгласно настоящия регламент.

Член 75

Връзка със съществуващи международни конвенции

1. Настоящият регламент не засяга прилагането на международните конвенции, по които една или няколко държави членки са страни по време на приемането му и които се отнасят до въпроси, уредени от него.

По-конкретно, държавите членки, които са договарящи се страни по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. относно стълкновението на закони в областта на формата на завещателните разпореждания, продължават да прилагат разпоредбите на тази конвенция вместо член 27 от настоящия регламент по отношение на действителността на формата на завещанията и съвместните завещания.

2. Независимо от параграф 1 в отношенията между държави членки настоящият регламент има предимство пред конвенциите, сключени изключително между две или повече от тях, доколкото тези конвенции засягат въпроси, уредени от настоящия регламент.

3. Настоящият регламент не изключва прилагането на Конвенцията от 19 ноември 1934 г. между Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция, съдържаща разпоредби от международното частно право относно наследяването, завещанията и управлението на наследствено имущество, преработена с междуправителственото споразумение от 1 юни 2012 г. между тези държави, от държавите членки, които са страни по него, доколкото в нея е предвидено следното:

а)	правила относно процесуалните аспекти на управлението на наследственото имущество, определени от конвенцията, и свързаното с това съдействие от органите на договарящите се страни по конвенцията; както и

б)	опростени и ускорени процедури за признаване и изпълнение на решения в областта на наследяването.

Член 76

Връзка с Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета

Настоящият регламент не засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност (10).

Член 77

Информация, предоставяна на обществеността

С цел предоставяне на информация на обществеността в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела държавите членки предоставят на Комисията кратко описание на националните си разпоредби и процедури в областта на наследяването, включително сведения за вида орган, който е компетентен по въпросите на наследяването, и сведения за вида орган, който е компетентен да приема изявления относно приемането или отказа от наследство, завет или запазена част.

Държавите членки предоставят и справочни списъци, в които са изброени всички документи и/или сведения, които обикновено се изискват за целите на регистрацията на недвижима собственост, която се намира на тяхна територия.

Държавите членки постоянно актуализират тази информация.

Член 78

Информация относно данните за връзка и процедурите

1. Най-късно до 16 Януари 2014 г. държавите членки съобщават на Комисията:

а)	наименованията и данните за връзка със съдилищата или органите, компетентни да разглеждат заявления за декларации за изпълняемост в съответствие с член 45, параграф 1 и да се произнасят по жалби срещу решения по такива заявления в съответствие с член 50, параграф 2;

б)	процедурите по обжалване на решението, постановено по жалба, посочена в член 51;

в)	съответната информация относно органите, компетентни по смисъла на член 64 да издават удостоверението; както и

г)	процедурите за обжалване, посочени в член 72.

Държавите членки уведомяват Комисията за всякакви последващи промени в тази информация.

2. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз изпратената съгласно параграф 1 информация с изключение на адресите и другите данни за връзка със съдилищата и органите, посочени в параграф 1, буква а).

3. Комисията осигурява публичен достъп до изпратената съгласно параграф 1 информация чрез всички други подходящи средства, по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.

Член 79

Изготвяне и последващо изменение на информацията, посочена в член 3, параграф 2

1. Въз основа на изпратените от държавите членки уведомления Комисията изготвя списък на другите органи и правните специалисти, посочени в член 3, параграф 2.

2. Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи промени в информацията, която се съдържа в този списък. Комисията съответно изменя списъка.

3. Комисията публикува списъка и евентуалните му последващи изменения в Официален вестник на Европейския съюз.

4. Комисията осигурява публичен достъп до информацията, за която е направено уведомление в съответствие с параграфи 1 и 2, чрез всички други подходящи средства, по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.

Член 80

Изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, посочени в членове 46, 59, 60, 61, 65 и 67

Комисията приема актове за изпълнение за изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, посочени в членове 46, 59, 60, 61, 65 и 67. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2.

Член 81

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 82

Преразглеждане

До 18 август 2025 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на настоящия регламент, в който се включва оценка на евентуалните практически проблеми, възникнали във връзка с паралелно уреждане на дела за наследяване по извънсъдебен ред в различни държави членки или при уреждане по извънсъдебен ред в една държава членка паралелно с уреждане на спора пред съд в друга държава членка. Докладът се придружава, когато е необходимо, от предложения за изменения.

Член 83

Преходни разпоредби

1. Настоящият регламент се прилага по отношение на наследяването на лица, починали на датата или след 17 август 2015 г..

2. Ако починалият е избрал приложимото към наследството му право преди 17 август 2015 г., този избор е действителен, ако отговаря на условията, предвидени в глава III, или ако е действителен при прилагане на нормите на международното частно право, действали към момента на избора в държавата на обичайно местопребиваване на починалия или в която и да е от държавите, на които е бил гражданин.

3. Разпореждане с имущество в случай на смърт, направено преди 17 август 2015 г., е допустимо и действително по същество и във формално отношение, ако отговаря на условията, предвидени в глава III, или ако е допустимо и действително по същество и във формално отношение при прилагане на нормите на международното частно право, действали към момента на съставяне на разпореждането в държавата на обичайно местопребиваване на починалия или в която и да е от държавите, на които е бил гражданин, или в държавата членка на органа, който урежда наследяването.

4. Ако дадено разпореждане с имущество в случай на смърт е било направено преди 17 август 2015 г. в съответствие с право, което починалият би могъл да избере за приложимо в съответствие с настоящия регламент, посоченото право се счита за избрано като приложимо към наследяването право.

Член 84

Влизане в сила

Той се прилага от 17 август 2015 г., с изключение на членове 77 и 78, които се прилагат от 16 януари 2014 г., и членове 79, 80 и 81, които се прилагат от 5 юли 2012 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Страсбург 4 юли 2012 година

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

A. D. MAVROYIANNIS

(1) ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 148.

(2) Позиция на Европейския парламент от 13 март 2012 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 7 юни 2012 г.

(3) ОВ C 12, 15.1.2001 г., стр. 1.

(4) ОВ C 53, 3.3.2005 г., стр. 1.

(5) ОВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1.

(6) ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25.

(7) ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1.

(8) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(9) ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 79.

(10) ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 1.

		ISSN 1977-0618 doi:10.3000/19770618.L_2012.201.bul
Официален вестник на Европейския съюз		L 201

Издание на български език	Законодателство	Година 55 27 юли 2012 г.

Съдържание		I Законодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции ( 1 )	1
	*	Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно износа и вноса на опасни химикали ( 1 )	60
	*	Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство	107
	*	Регламент (ЕС) № 651/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно емитирането на евромонети	135

		Поправки
	*	Поправка на Регламент (ЕС) № 1235/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2010 година за изменение по отношение на фармакологичната бдителност за лекарствените продукти за хуманна употреба на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата, и на Регламент (ЕО) № 1394/2007 относно лекарствените продукти за модерна терапия (ОВ L 348, 31.12.2010 г.)	138