ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2011.122.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 122

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 54
11 май 2011 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 443/2011 на Съвета от 5 май 2011 година за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 598/2009 окончателно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати по отношение на внос на биодизел, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, и за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 598/2009 окончателно изравнително мито по отношение на внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от Съединените американски щати, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Сингапур

1

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 444/2011 на Съвета от 5 май 2011 година за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 599/2009 окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати по отношение на внос на биодизел, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, и за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 599/2009 окончателно антидъмпингово мито по отношение на внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от Съединените американски щати, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Сингапур

12

 

*

Регламент (ЕС) № 445/2011 на Комисията от 10 май 2011 година относно система за сертифициране на структурите, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, и за изменение на Регламент (ЕО) № 653/2007 ( 1 )

22

 

*

Регламент (ЕС) № 446/2011 на Комисията от 10 май 2011 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия

47

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2011 на Комисията от 6 май 2011 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура

63

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 448/2011 на Комисията от 6 май 2011 година за вписване на название в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Σταφίδα Ηλείας (Stafida Ilias) (ЗГУ)]

65

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) № 449/2011 на Комисията от 6 май 2011 година за вписване на определени названия в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [陕西苹果 (Shaanxi ping guo) (ЗНП), 龙井茶 (Longjing Cha) (ЗНП), 琯溪蜜柚 (Guanxi Mi You) (ЗНП), 蠡县麻山药 (Lixian Ma Shan Yao) (ЗГУ)]

67

 

 

Регламент за изпълнение (ЕС) № 450/2011 на Комисията от 10 май 2011 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

69

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2011/58/ЕС на Съвета от 10 май 2011 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета с оглед на подновяване на включването на карбендазим като активно вещество ( 1 )

71

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

2011/276/ЕС

 

*

Решение на Комисията от 26 май 2010 година относно държавна помощ под формата на данъчно споразумение, приведена в действие от Белгия в полза на дружество Umicore S.A. (предишно Union Minière S.A.) (Държавна помощ C 76/03 (ex NN 69/03) (нотифицирано под номер C(2010) 2538)  ( 1 )

76

 

 

2011/277/ЕС

 

*

Решение за изпълнение на Комисията от 10 май 2011 година за изменение на приложение II към Решение 93/52/ЕИО по отношение на признаването на някои региони в Италия като официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) и за изменение на приложенията към Решение 2003/467/ЕО по отношение на обявяването, че някои региони в Италия, Полша и в Обединеното кралство са официално свободни от туберкулоза по говедата, бруцелоза по говедата и ензоотична левкоза по говедата (нотифицирано под номер C(2011) 3066)  ( 1 )

100

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

11.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/1


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 443/2011 НА СЪВЕТА

от 5 май 2011 година

за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 598/2009 окончателно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати по отношение на внос на биодизел, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, и за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 598/2009 окончателно изравнително мито по отношение на внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от Съединените американски щати, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Сингапур

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (1) (наричан по-долу „основният регламент“), и по-специално член 23, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението, представено от Европейската комисия след консултации с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Съществуващи мерки

(1)

С Регламент (ЕО) № 194/2009 (2) Комисията наложи временно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати („САЩ“).

(2)

С Регламент (ЕО) № 598/2009 (3) (наричан по-долу „окончателният регламент“) Съветът наложи окончателно изравнително мито в диапазона от 211,2 EUR до 237 EUR на тон върху вноса на биодизел, описан в член 1, параграф 1 от посочения регламент (наричан по-долу „разглежданият продукт“), с произход от САЩ (наричано по-долу „съществуващите мерки“). Разследването, довело до приемането на окончателния регламент, ще бъде наричано по-долу „първоначалното разследване“.

(3)

Следва също така да се отбележи, че с Регламент (ЕО) № 599/2009 (4) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито в диапазона от 0 EUR до 198 EUR на тон върху вноса на разглеждания продукт.

1.2.   Искане

(4)

На 30 юни 2010 г. в Комисията постъпи искане, на основание член 23, параграф 4 от основния регламент, да разследва евентуалното заобикаляне на изравнителните мерки, наложени върху вноса на разглеждания продукт. Искането беше подадено от European Biodiesel Board (EBB) от името на производителите на биодизел в Съюза.

(5)

В искането се твърди, че изравнителните мерки върху вноса на разглеждания продукт се заобикалят посредством претоварване през Канада и Сингапур и посредством износ на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %.

(6)

В искането се твърди, че след налагането на мерките по отношение на разглеждания продукт е налице значителна промяна в схемите на търговия, включваща износ от САЩ, Канада и Сингапур, и че няма достатъчно основателна причина или оправдание за такава промяна, освен налагането на митото. За тази промяна в схемите на търговия се твърди, че се дължи на претоварването на разглеждания продукт през Канада и Сингапур.

(7)

Заявителят твърди също така, че след налагането на мерките в Съюза е започнал да пристига износ от САЩ на биодизел в смеси с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, като в случая се касаело за възползване от установената в описанието на разглеждания продукт горна граница за съдържанието на биодизел.

(8)

Освен това в искането се твърди, че коригиращият ефект на съществуващите изравнителни мерки, прилагани по отношение на разглеждания продукт, все повече намалява както в количествен, така и в ценови аспект. Твърди се, че значителният по обем внос на биодизел в чист вид или в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-голямо от 20 %, с произход от Канада и Сингапур и на биодизел в смеси, съдържащи 20 % или по-малко биодизел, изглежда е заменил вноса на разглеждания продукт. Освен това са налице достатъчно доказателства, че това увеличение при обема на вноса е направено при цени, значително по-ниски от невредоносната цена, определена в рамките на разследването, довело до налагането на съществуващите мерки.

(9)

Накрая, в искането се твърди, че цените на разглеждания продукт продължават да бъдат субсидирани по установения преди това начин.

1.3.   Започване на разследване

(10)

След като установи, след проведени консултации с Консултативния комитет, че съществуват достатъчно основания prima facie за започване на разследване на основание член 23 от основния регламент, Комисията започна разследване по реда на Регламент (ЕС) № 721/2010 (5) (наричан по-долу „регламентът за започване на разследване“). В съответствие с член 24, параграф 5 от основния регламент, с регламента за започване на разследване Комисията указа също така на митническите органи да регистрират вноса, изпращан от Канада и Сингапур, а също и вноса с произход от САЩ, на биодизел в смес с тегловно съдържание, по-малко или равно на 20 %, на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник.

(11)

Наред с това, с Регламент (ЕС) № 720/2010 (6) Комисията започна паралелно разследване във връзка с евентуално заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени върху вноса на биодизел с произход от САЩ, чрез внос на биодизел, изпращан от Канада и Сингапур, и чрез внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от САЩ.

1.4.   Разследване

(12)

Комисията официално уведоми властите на САЩ, Канада и Сингапур за започващото разследване. Изпратени бяха въпросници до известните производители/износители в САЩ, Канада и Сингапур. На заинтересованите страни бе предоставена възможност да изразят своето становище в писмен вид и да поискат да бъдат изслушани в рамките на указания в регламента срок за започване на разследване.

(13)

Следните дружества отговориха на въпросниците, като впоследствие на тяхна територия бяха извършени посещения за проверка:

 

Производители/износители от Канада:

BIOX Corporation

Rothsay Biodiesel

 

Търговци от Сингапур

Trafigura Pte Ltd.

Wilmar Trading Pte Ltd.

 

Производители/износители от САЩ:

Archer Daniels Midland Company

BP Products North America Inc

Louis Dreyfus Corporation

 

Свързани вносители

BP Oil International Limited

Cargill BV

(14)

Освен това бяха посетени съответните компетентни правителствени органи в Канада и в Сингапур.

1.5.   Разследван период

(15)

Разследваният период обхваща периода от 1 април 2009 г. до 30 юни 2010 г. (наричан по-долу „РП“). Събрани бяха данни за периода от 2008 г. до края на РП, с оглед разследване на твърденията за промяна в схемите на търговия.

2.   ПРОДУКТ, ПРЕДМЕТ НА РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА ЗАОБИКАЛЯНЕ

(16)

Разглежданият продукт във връзка с евентуалното заобикаляне, т.е. продуктът, предмет на първоначалното разследване, са моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, общоизвестни като „биодизел“, в чист вид или в смес с тегловно съдържание над 20 % на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, класирани понастоящем в кодове по КН ex 1516 20 98, ex 1518 00 91, ex 1518 00 99, ex 2710 19 41, 3824 90 91, ex 3824 90 97 и с произход от САЩ.

(17)

Продуктът, предмет на разследване за заобикаляне, има двойствен характер. От една страна, що се отнася до твърденията за претоварване през Канада и Сингапур, той е идентичен с продукта, предмет на първоначалното разследване, описан в предходния параграф. От друга страна, що се отнася до пратките, изпращани непосредствено от САЩ, продуктът, предмет на разследване, е биодизел в смес с тегловно съдържание, по-малко или равно на 20 %, на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, с произход от САЩ.

3.   СРАВНЕНИЕ НА ВНОСА НА БИОДИЗЕЛ В СЪЮЗА С ИЗНОСА ОТ САЩ

(18)

След налагането на временни изравнителни мерки през март 2009 г., вносът на разглеждания продукт на практика е бил преустановен. В таблицата по-долу е представена в обобщен вид ситуацията:

Внос на биодизел и някои смеси на биодизел в Европейския съюз

класирани в код по КН 3824 90 91 (в тонове)

 

2008 г.

дял

2009 г.

дял

РП

дял

САЩ

1 487 790

83,62 %

381 227

22,29 %

24

0,00 %

Канада

1 725

0,10 %

140 043

8,19 %

197 772

9,28 %

Сингапур

179

0,01 %

20 486

1,20 %

32 078

1,50 %

Източник: Евростат

(19)

Приведените по-горе данни, предоставени от Евростат, обхващат всички видове биодизел, съдържащи 96,5 % или повече естери.

(20)

За сравнение, САЩ декларират износ на биодизел и всички видове смеси на биодизел, класирани под код HTS 3824 90 40 00 (смеси на мастни вещества от животински или растителен произход), както следва:

Износ на биодизел и смеси на биодизел от САЩ

класирани в код по HTS 3824 90 40 00 (в тонове)

 

2008 г.

2009 г.

РП

Европейски съюз

2 241 473

335 577

358 291

Канада

967

128 233

161 841

Сингапур

311

42 056

27 415

 

2 242 751

505 866

547 547

Източник: Министерство на търговията на САЩ

(21)

Сравнението на двете таблици по-горе налага извода, че изнесените през РП за Европейския съюз 358 291 тона са смеси със съдържание на биодизел, по-малко и равно на 96,5 %.

4.   КАНАДА

4.1.   Общи положения

(22)

Оказаното съдействие от страна на производителите/износителите от Канада бе на високо ниво. Двамата производители, които представляват около 90 % от канадското производство на биодизел, отговориха на въпросника и оказаха пълно съдействие на разследването. Освен това, на разследването оказаха съдействие и Канадската асоциация за възобновяеми горива и съответните органи на правителството на Канада.

(23)

В съответствие с член 23, параграф 3 от основния регламент, оценката за наличие на заобикаляне следва да бъде извършена чрез анализ последователно на това дали съществува промяна в схемите на търговия между САЩ, Канада и Съюза, дали тази промяна е резултат от практика, процес или дейност, за които няма достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от налагането на митото, в случай че са налице доказателства за вреда или че коригиращият ефект на митото е намален по отношение на цените и/или на количествата на сходния продукт, както и дали внесеният сходен продукт все още извлича полза от субсидията.

4.2.   Промяна в схемите на търговия

4.2.1.   Внос в ЕС

(24)

Вносът на биодизел от САЩ е спаднал от 1 487 790 тона през 2008 г. на 381 227 тона през 2009 г., за да стигне почти до нулеви стойности по време на РП.

(25)

От друга страна, по данни на Евростат, общият обем на вноса на биодизел от Канада в ЕС е нараснал значително между 2008 г. и РП от 1 725 тона през 2008 г. на 140 043 тона през 2009 г. и 197 772 тона по време на РП.

4.2.2.   Износ на биодизел от САЩ за Канада

(26)

Продажбите на биодизел между САЩ и Канада не подлежат на обмитяване или на друг вид ограничения на вноса.

(27)

Според статистиката на САЩ вносът на биодизел от САЩ в Канада е нараснал от 967 тона през 2008 г. на 128 233 тона през 2009 г. и на 161 841 тона по време на РП.

(28)

Сравнението на статистическите данни за износа, предоставени от властите на САЩ, със статистическите данни за вноса, предоставени на място от канадските власти, показаха значителни несъответствия на месечна основа. Според канадската статистика вносът на биодизел от САЩ е нараснал от 11 757 тона през 2008 г. на 18 673 тона през 2009 г. и на 174 574 тона по време на РП.

(29)

Според канадските власти не съществува специален код за деклариране на биодизел. Те отбелязват, че Канада и САЩ обменят данни за вноса, които използват като съответни данни за износа. По тази причина, на шестцифрено ниво, канадските данни за вноса и данните за износа на САЩ би трябвало да съвпадат, което почти е факт в рамките на код по HTS 38.24.90. Извън шестцифреното ниво обаче всяка от тези страни има своя собствена система за класиране. Също така следва да се отбележи, че канадската статистика обхваща само вноса на стоки, които са били освободени на митница в Канада, а не са претоварвани стоки.

(30)

В заключение, въпреки различията между двата източника на данни, става ясно, че износът на биодизел от САЩ за Канада е нараснал от 2008 г. до РП, и по-специално след налагането на изравнителните мерки. Канадският пазар на биодизел в момента не е в състояние да поеме такива количества биодизел. Производителите на действително канадски биодизел на практика са експортно ориентирани.

4.2.3.   Производството в Канада и продажбите на истински канадски биодизел за Съюза

(31)

Двамата оказали съдействие производители от Канада не са купували изобщо биодизел от САЩ или от други източници по време на РП.

(32)

Производството на биодизел в Канада е новозараждаща се промишленост. По време на РП са били в експлоатация шест производствени съоръжения, но продукцията на двете съоръжения в Източна Канада, които всъщност са собственост и се управляват от двамата оказали съдействие производители, сама по себе си съставлява около 90 % от общото производство.

(33)

На базата на произведените количества, продадени от оказалите съдействие производители, бяха установени продажбите, при които крайните клиенти със сигурност са били в Северна Америка, т.е. в САЩ или Канада. Останалата част от продажбите са извършвани на клиенти, които са препродавали стоките и/или са ги смесвали с друг вид биодизел. Двете дружества не знаеха дали клиентите са продавали продуктите в Съюза като канадски биодизел, дали са го смесвали, а също и дали биодизелът е бил продаван на крайни клиенти в САЩ или в Канада.

(34)

Дори в краен случай да предположим, че всичкият истински канадски биодизел е бил доставен в Съюза, това ще съставлява едва 20 % от общия обем на вноса от Канада в Съюза по време на РП.

4.3.   Заключение относно промяната в схемите на търговия

(35)

Съпоставката на статистическите данни с данните, получени от оказалите съдействие производители, показа, че канадските производители на биодизел не са могли да произведат количеството, изнесено от Канада за Съюза. Това съответно категорично показва, че рязкото увеличаване на вноса от Канада в Съюза е свързано с износ на биодизел от САЩ, изпращан от Канада.

(36)

Поради това общият спад на износа от САЩ за Съюза от 2008 г. нататък и успоредното увеличаване на износа от Канада за Съюза и на износа от САЩ за Канада след налагането на първоначалните мерки могат да се считат за промяна в схемите на търговия.

4.4.   Липса на достатъчно основателни причини или икономическо оправдание, различни от наложеното изравнително мито

(37)

Разследването не установи други основателни причини или икономическа обосновка за претоварването, освен избягване на плащането на приложимото изравнително мито върху биодизел с произход от САЩ.

4.5.   Намаляване на коригиращия ефект от изравнителното мито

(38)

Данните на Евростат бяха използвани, за да се оцени дали, от гледна точка на внесените количества, тези продукти са намалили коригиращия ефект на прилаганите изравнителни мерки върху вноса на биодизел от САЩ. Количествата и цените на износа от Канада бяха сравнени с установената при първоначалното разследване степен на отстраняване на вредата.

(39)

Както се споменава по-горе, вносът от Канада в Съюза се е увеличил от 1 725 тона през 2008 г. на 197 772 тона през РП, като делът на последния възлиза на 9,2 % от внесените количества. Увеличението на вноса от Канада не може да се смята за незначително, предвид мащаба на пазара на Съюза, определен в хода на първоначалното разследване. Като се има предвид невредоносното ценово ниво, установено при първоначалното разследване, канадският внос в Съюза по време на РП е причинявал подбиване на индикативните цени от порядъка на 50 %, докато подбиването на продажните цени на производителите от Съюза е било с около 40 %.

(40)

С оглед на гореизложеното се стигна до заключението, че действието на мерките е намалено в количествено и ценово изражение.

4.6.   Доказателства за субсидирането

(41)

По отношение на субсидирането следва да се отбележи, че данъчното кредитиране на американския биодизел — основната схема за субсидиране, установена при първоначалното разследване — е било възобновено с обратна сила през декември 2010 г. На тази основа бе направен изводът, че внасяният сходен продукт е продължил да се възползва от субсидиите по време на РП.

4.7.   Заключение

(42)

Разследването стигна до заключението, че окончателните изравнителни мита, наложени върху вноса на биодизел с произход от САЩ, са били заобикаляни чрез претоварване през Канада, по смисъла на член 23 от основния регламент.

5.   СИНГАПУР

(43)

Двама търговци от Сингапур оказаха съдействие на разследването. Освен това бе получено съдействие и от съответните органи на правителството на Сингапур.

(44)

Критериите за оценка за наличието на евентуално заобикаляне са описани в съображение 23 по-горе.

(45)

По данни на Евростат общият обем на износа на биодизел от Сингапур за Съюза е нараснал от 179 тона през 2008 г. на 20 486 тона през 2009 г. и на 32 078 тона през РП. Износът от САЩ за Сингапур също се е увеличил по време на РП.

(46)

Според съответните органи на правителството на Сингапур биодизелът местно производство се продава предимно на територията на Сингапур, за да се отговори на търсенето на вътрешния пазар. Въпреки това те отбелязват ръст на тази индустрия в Сингапур с неотдавнашното изграждане на нови производствени мощности.

(47)

Износът от Сингапур традиционно е нисък. Вносът на биодизел в Съюза бе разгледан по-обстойно в базата данни по член 14, параграф 6 и бе проверен в сътрудничество със съответните национални митнически власти. Оказва се, че има няколко пика при вноса на този продукт. Анализът показа, че този внос в по-голямата си част действително е бил от сингапурски произход. При все това, не всички внесени количества можаха да бъдат взети под внимание.

(48)

В сравнение с установеното при първоначалното разследване потребление в Съюза, обемът на вноса от Сингапур в Съюза, който не можа да бъде взет под внимание, се оказа изключително слаб. Освен това, неговият дял от потреблението на Съюза, предвид оценката на EBB за значителен ръст на потреблението в Съюза в периода от първоначалното разследване досега, би бил незначителен.

(49)

С оглед на гореизложеното може да се заключи, че коригиращият ефект на изравнителните мерки не е бил намален в количествено отношение от вноса от Сингапур.

(50)

По отношение на претоварването, общоизвестен факт е, че Сингапур е много важен център на корабоплаването в Азия: корабите от региона пристигат и разтоварват там стоки, които по-късно се товарят на корабите, които отплават наред с другото за Европа. В това разследване единият от оказалите съдействие търговци е претоварвал биодизел с малайзийски или индонезийски произход през Сингапур с крайно местоназначение в Съюза. По време на РП този търговец сам е изнесъл значително количество биодизел за Съюза чрез претоварване в Сингапур, като биодизелът е бил освободен на митница в Съюза като такъв с малайзийски или индонезийски произход. Проверката не даде никакви индикации, които да поставят под съмнение декларирания индонезийски или малайзийски произход.

(51)

С оглед на гореизложеното следва да се прекрати разследването относно възможно заобикаляне на изравнителните мерки чрез внос на биодизел, изпратен от Сингапур.

6.   САЩ

6.1.   Предварителни бележки

(52)

Петима американски производители на биодизел или биодизел в смеси оказаха съдействие на разследването, като трима от тях бяха включени и в извадката на първоначалното разследване. Правителството на САЩ оказа съдействие, като предостави статистически данни за износа и своето тълкуване на тези статистически данни.

(53)

И тримата производители, които бяха включени в извадката при първоначалното разследване, са преустановили износа на биодизел след налагането на окончателните мерки.

(54)

Само едно от петте оказали съдействие дружества — BP North America, което не бе оказало съдействие при първоначалното разследване — е изнасяло биодизел в смеси с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 % (наричани по-долу „В20 и смес с по-ниско съдържание“), за Съюза по време на РП.

(55)

National Biodiesel Board (NBB), който представлява американската биодизелова индустрия, заяви, че продукт, за който според него изрично е установено, че е извън продуктовия обхват на съществуващите мерки, не може да бъде подложен на изравнителни мерки, без да е проведено ново антисубсидийно разследване. NBB заяви, че окончателният регламент съдържа изрична дефиниция на понятията „разглеждан продукт“ и „сходен продукт “ като биодизел в чист вид или биодизел в смес с биодизел със съдържание над 20 % биодизел. Според NBB това не е изкуствен праг, а отговаря на установената по време на първоначалното разследване ситуация на пазара. Констатирано бе например, че праг от 20 % е достатъчен, за да се направи ясно разграничение между различните видове смеси, намиращи се на пазара на САЩ.

(56)

По мнението на NBB и на други заинтересовани страни, едно разследване за заобикаляне може да разшири обхвата на изравнителните мерки, наложени върху разглеждан продукт, единствено по отношение на сходен продукт, който е само леко модифициран в сравнение с разглеждания продукт. Отново NBB изтъква, че сам Съветът е определил в окончателния регламент, че биодизел в смес със съдържание на биодизел от 20 % или по-малко не е сходен продукт. Поради това, според NBB, разпоредбите на основния регламент не предлагат никаква друга възможност, освен да се започне ново разследване, за да се определи дали тези смеси следва да станат обект на мерки.

(57)

В отговор на тези аргументи, на първо място следва да се отбележи, че целта на разпоредбите срещу евентуално заобикаляне, съдържащи се в член 23 от основния регламент, е да се противодейства на всеки предполагаем опит за осуетяване на мерките, които са в сила. Ако съществуват достатъчно prima facie доказателства, показващи, че е налице заобикаляне по смисъла на член 23, параграф 3 от основния регламент, Комисията ще започне разследване, което да определи дали действително е налице такова заобикаляне. В съответствие с член 23, параграф 3 от основния регламент оценката за наличие на заобикаляне следва да се извърши например чрез анализ последователно на това, дали е имало промяна в схемата на търговия между САЩ и Съюза, дали тази промяна произтича от практика, процес или дейност, за които няма достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от налагането на митото, и дали са налице доказателства за нанесена вреда или че коригиращият ефект на митото е намален по отношение на цените и/или количествата.

(58)

Следва също така да се припомни, че едно разследване за заобикаляне не е преглед на обхвата на продукта по смисъла на член 19 от основния регламент и не променя дефиницията на разглеждания продукт и на сходния продукт. Разпоредбите на член 23 от основния регламент предоставят съответната правна основа за разследване на това дали е налице заобикаляне по отношение на продукт, предмет на определени мерки.

(59)

В това отношение в полученото от Комисията заявление на основание член 23, параграф 4 от основния регламент се твърди, че след налагането на мерките е започнал износ за Съюза на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от САЩ, като същевременно се твърди, че в случая се извлича предимство от установената в описанието на разглеждания продукт и на сходния продукт горна граница за съдържанието на биодизел. Разследването разгледа въпроса дали такава практика би могла да се разглежда като заобикаляне по смисъла на разпоредбите на член 23 от основния регламент На последно място, следва да се отбележи, че предполагаемите практики на заобикаляне могат да бъдат разгледани единствено в съответствие с член 23 от основния регламент.

6.2.   Износът на В20 и на смес с по-ниско съдържание от САЩ за Съюза

(60)

Както бе споменато в съображение 20, код 3824 90 40 00 от американската HTS съдържа и смеси със съдържание на биодизел, по-малко или равно на 96,5 %. Според статистическите данни за износа на САЩ по време на РП за Съюза е било изнесено общо количество от 358 291 тона смес от този вид.

(61)

По време на РП значителен дял от посоченото по-горе количество е било изнесено от дружеството BP Products North America (наричано по-долу за краткост „BPNA“).

(62)

BPNA не участва в първоначалното разследване, тъй като стартира своята дейност в сектора на биодизела едва в началото на 2009 г., в очакване на бъдещо разрастване на пазара на биодизел в отговор на насоките, дадени от правителството както в САЩ, така и в чужбина. BPNA започна да изнася за Съюза през декември 2009 г. В тази връзка се припомня, че окончателните мерки бяха наложени през юли 2009 г.

(63)

В Съюза BP е продавал биодизел в смес с произход от САЩ, с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 15 % (наричан по-долу за краткост „В15“), в Обединеното кралство, Франция и Нидерландия. Във всички случаи продуктът е допълнително смесван, за да се спази действащото законодателство в някои държави-членки, имащо за цел да бъде насърчавано потреблението на биогорива от крайния потребител в бензиностанциите, тъй като в момента те се считат за екологично устойчиви.

(64)

BPNA твърди, че смеси със съдържание на биодизел под 15 % не са сходен с разглеждания продукт. Характеристиките и пазарните реалности твърде много се различават. Логистиката (включително ограниченията за доставките), свързана с производството и вноса на смеси с по-ниско съдържание, доста се различава от тази при смесите с по-високо съдържание. Според BPNA, при превоз на смеси със съдържание на биодизел под 15 % тези продукти биват категоризирани като петролни продукти за доставка, докато смесите с по-високо съдържание се считат за химически продукти, което прави по-евтина тяхната доставка. BPNA също така твърди, че има разлики в производителността между смесите с високо и ниско съдържание на биодизел, когато се използват в дизелови двигатели.

(65)

Целта на разследването за заобикаляне е да се установи дали биодизелът в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, е заобиколил мерките, които са в сила. Много е вероятно да се окаже, че смесите с по-ниско съдържание водят до по-ниски транспортни разходи. Все пак следва да се отбележи, че смес от В20 и с по-ниско съдържание фактически представлява същата смес, но с различен състав в сравнение с процеса на производство на биодизел в смес над В20. Процесът на промяна на състава на смес е нетруден. Приготвянето на В20 и на смес с по-ниско съдържание просто се счита за лека модификация на разглеждания продукт, като единствената разлика е делът на биодизел в сместа. Следва да се отбележи също така, че разглежданият продукт, също както и В20 и сместа с по-ниско съдържание, в крайна сметка са предназначени за едни и същи употреби в Съюза. Освен това, биодизелът в смес от В20 и в смес с по-ниско съдържание, както и биодизелът в смес над В20 имат еднакви основни характеристики.

6.3.   Промяна в схемите на търговия

(66)

Вносът на разглежданият продукт от САЩ е спаднал от 1 487 790 тона през 2008 г. на 381 227 тона през 2009 г. и почти до нулево ниво през РП.

(67)

В това отношение следва да се отбележи, че макар по време на първоначалното разследване в Съюза да е било задължително например смесването на B5, износът на В20 и на смеси с по-ниско съдържание от САЩ за Съюза е започнал едва след налагането на окончателните мерки. По време на първоначалното разследване, според данните, получени от включените в извадката оказали съдействие производители-износители, за Съюза е била изнасяна най-вече смес от В99,9. Причината за това е, че това позволява субсидията за изнасяните стоки да бъде в максимален размер (1 USD данъчен кредит за 1 галон биодизел).

(68)

Поради това е трудно да се намери някаква друга икономическа обосновка, освен избягването на действащите изравнителни мерки, с която да се обясни взетото решение за износ на B20 и на смеси с по-ниско съдържание.

(69)

Делът на биодизела в сместа продължава да бъде субсидиран и вносителят избягва плащането на дължимото изравнително мито. В това отношение следва да се отбележи, че изравнителното мито върху смесите се прилага съразмерно с наличното съдържание на биодизел в сместа, т.е. в случай на внос на В15 неплатимото изравнително мито ще бъде в размер на около 35 EUR/тон.

6.4.   Липса на достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от налагането на изравнителното мито

(70)

Според BNPA, сместа със съдържание на биодизел под B15 не е специално създадена, за да се избегнат дължимите мита. Дружеството твърди, че не е участвало в първоначалното разследване, тъй като е започнало своята дейност в сектора на биодизела едва в началото на 2009 г., в очакване на бъдещо активизиране на пазара на биодизел в отговор на дадената зелена светлина на правителствено ниво както в САЩ, така и в чужбина. Специфичната структура на дружеството, дейността му като петролно дружество и логистичното му присъствие в САЩ е направила от смесването в САЩ и износа за Съюза едно логично търговско решение. Изнасяната смес винаги е била B15 и с по-ниско съдържание заради по-малко строгите мерки за сигурност: до B15 сместа не се счита за химически продукт по силата на нормативната уредба на морските превози.

(71)

Следва да се отбележи, че дейността на това дружество по отношение на износа за Съюза е започнала едва след въвеждането на мерките. Смята се, че няма достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от избягване на плащането на изравнителното мито, което е в сила, върху биодизел с произход от САЩ.

6.5.   Намаляване на коригиращия ефект от изравнителното мито

(72)

Като се има предвид установеното при първоначалното разследване невредоносно равнище на цените, вносът от САЩ в Съюза на В20 и на смеси с по-ниско съдържание свидетелства за подбиване както на индикативните, така и на продажните цени. Вносът на В20 и на смеси с по-ниско съдържание е започнал едва след налагането на окончателните мерки и съответните количества не са незначителни.

(73)

С оглед на гореизложеното се стигна до заключението, че действието на мерките намалява в количествено и ценово изражение.

6.6.   Доказателство за субсидирането

(74)

По отношение на субсидирането следва да се отбележи, че данъчното кредитиране на американския биодизел — основната схема за субсидиране, установена при първоначалното разследване — е било възобновено с обратна сила през декември 2010 г. На тази основа бе направен изводът, че внасяният сходен продукт е продължил да се възползва от субсидиите по време на РП.

6.7.   Заключение

(75)

Разследването стигна до заключението, че окончателното изравнително мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от САЩ, е било заобикаляно чрез внос в Съюза на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %.

(76)

Беше направен изводът, че единствената икономическа обосновка за износа на смеси от В20 и на такива с по-ниско съдържание е било субсидирането в САЩ, от една страна, и избягването на плащането на евентуални изравнителни мита при вноса в Съюза, от друга.

(77)

BPNA поиска да бъде освободена от възможните мерки с разширен обхват. Въпреки това, тъй като разследването ясно показа, че вносът на В20 и на смеси с по-ниско съдържание е бил правен единствено с цел заобикаляне на мерките, които са в сила, такова освобождаване не може да бъде предоставено. В съответствие с разпоредбите на член 23, параграф 6 от основния регламент, на производителите на съответните продукти може да бъде предоставено освобождаване, ако те покажат, че не са свързани с производител, подлежащ на мерките, и за тях бъде установено, че не участват в практики за заобикаляне. В рамките на тези разследвания беше установено, че дружеството BPNA участва в практики за заобикаляне, като е започнало да изнася В20 и смеси с по-ниско съдържание след налагането на антидъмпингови и изравнителни мерки, без достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от налагането на мерките. Освен това има доказателства, че ефектът от тези мерки намалява в ценово и количествено изражение, както и че внасяният продукт продължава да бъде субсидиран.

(78)

Някои от оказалите съдействие при първоначалните разследвания производители на биодизел поискаха да бъдат освободени от налагането на евентуални мерки с разширен обхват поради заобикаляне. Установено бе, че тези американски производители не са произвеждали, нито продавали биодизел B20 и смеси с по-ниско съдържание. Съгласно член 23, параграф 6 от основния регламент, в хода на разследване за заобикаляне може да се разглежда само искане за освобождаване, представено от производителите. Следва да се отбележи обаче, че член 23 от основния регламент съдържа разпоредби, отнасящи се до новите оператори.

7.   МЕРКИ

7.1.   Канада

(79)

Предвид гореизложеното се стигна до заключението, че окончателното изравнително мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от САЩ, е било заобикаляно чрез претоварване през Канада, по смисъла на член 23 от основния регламент.

(80)

В съответствие с член 23, параграф 1, първо изречение от основния регламент обхватът на съществуващите мерки по отношение на вноса на разглеждания продукт с произход от САЩ следва по тази причина да бъде разширен, така че да обхванат и вноса на същия продукт, изпращан от Канада, независимо дали е деклариран или не с произход от Канада.

(81)

За да се избегне заобикалянето на митото с непроверими твърдения, че продуктът, претоварван през Канада, е бил произведен от дружество, ползващо се с индивидуална ставка на митото в окончателния регламент, мярката, чийто обхват се предвижда да бъде разширен, следва да бъде тази, установена за „всички други дружества“ в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 598/2009, която е окончателно изравнително мито от 237 EUR/тон.

(82)

Изравнителното мито върху смесите се прилага пропорционално на общото тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник (биодизелово съдържание) в сместа.

(83)

В съответствие с член 23, параграф 4 и член 24, параграф 5 от основния регламент, които предвиждат мерките с разширен обхват да бъдат прилагани спрямо внос, който при влизане на територията на Съюза подлежи на регистрация, въведена с регламента за започване на разследване, следва да бъде събирано мито върху регистрирания внос на биодизел, изпращан от Канада.

7.2.   САЩ

(84)

Предвид гореизложеното се стигна до заключението, че окончателното изравнително мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от САЩ, е било заобикаляно чрез внос в Съюза на биодизел B20 и смеси с по-ниско съдържание, по смисъла на член 23 от основния регламент.

(85)

В съответствие с член 23, параграф 1, първо изречение от основния регламент обхватът на съществуващите мерки по отношение на вноса на разглеждания продукт с произход от САЩ следва да бъде разширен, така че да обхванат вноса на биодизел B20 и смеси с по-ниско съдържание

(86)

Мерките, чийто обхват се предвижда да бъде разширен, следва да бъдат тези, установени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 598/2009.

(87)

Изравнителното мито с разширен обхват върху смесите се прилага пропорционално на общото тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник (биодизелово съдържание) в сместа.

(88)

В съответствие с член 23, параграф 4 и член 24, параграф 5 от основния регламент, които предвиждат мерките с разширен обхват да бъдат прилагани спрямо внос, който при влизане на територията на Съюза подлежи на регистрация, въведена с регламента за започване на разследване, следва да бъде събирано мито върху регистрирания внос на биодизел B20 и смеси с по-ниско съдържание, с произход от САЩ.

8.   ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО СРЕЩУ СИНГАПУР

(89)

Предвид направените констатации по отношение на Сингапур, разследването за възможно заобикаляне на изравнителните мерки чрез внос на биодизел, изпращан от Сингапур, следва да бъде прекратено, а въведената с регламента за започване на разследване регистрация на вноса на биодизел, изпращан от Сингапур — да бъде преустановена.

9.   ИСКАНЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ

(90)

Двете оказали съдействие и представили отговори на въпросника дружества в Канада поискаха в съответствие с член 23, параграф 6 от основния регламент да бъдат освободени от налагането на евентуални мерки с разширен обхват.

(91)

Беше установено, че двамата оказали съдействие канадски производителя не са участвали в практиките за заобикаляне, които са предмет на настоящото разследване. Освен това, тези производители успяха да докажат, че не са свързани с нито един от американските производители/износители на биодизел. Поради това техните искания за освобождаване могат да бъдат удовлетворени.

(92)

Счита се, че в този случай са необходими специални мерки, за да се гарантира правилното прилагане на такова освобождаване. Такива специални мерки се състоят от представянето на митническите органи на държавите-членки на валидна търговска фактура, която да отговаря на изискванията, определени в приложението към настоящия регламент. Внос, който не е придружен от такава фактура, подлежи на облагане с разширеното изравнително мито.

(93)

Една оказала съдействие и отговорила на въпросника страна в САЩ също поиска в съответствие с член 23, параграф 6 от основния регламент да бъде освободена от налагането на евентуални мерки с разширен обхват.

(94)

Както е обяснено в съображение 77 по-горе, разследването показа ясно, че тази страна е участвала в практики за заобикаляне, като е внасяла В20 и смеси с по-ниско съдържание. Поради това такова освобождаване не може да бъде предоставено.

(95)

Следва да се подчертае обаче, че ако един или повече от засегнатите производители износители в бъдеще престане да се възползва от субсидиране, те могат да поискат преразглеждане в съответствие с член 19 от основния регламент.

10.   ОПОВЕСТЯВАНЕ

(96)

Всички заинтересовани страни бяха осведомени за основните факти и съображения, довели до горните заключения, и бяха поканени да представят коментари. Представените от страните устни и писмени коментари бяха разгледани,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Обхватът на окончателното изравнително мито, наложено с Регламент (ЕО) № 598/2009 върху вноса на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, общоизвестни като „биодизел“, в чист вид или в смес, които са с над 20 % тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, с произход от Съединените американски щати, се разширява по отношение на вноса в Съюза на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, общоизвестни като „биодизел“, в чист вид или в смес, които са с над 20 % тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, изпращани от Канада, декларирани или не с произход от Канада, класирани понастоящем в кодове по КН 1516 20 98 (код по ТАРИК 1516209821), ex 1518 00 91 (код по ТАРИК 1518009121), ex 1518 00 99 (код по ТАРИК 1518009921), ex 2710 19 41 (код по ТАРИК 2710194121), ex 3824 90 91 (код по ТАРИК 3824909110) и ex 3824 90 97 (код по ТАРИК 3824909701), с изключение на тези, произведени от дружествата, изброени по-долу:

Държава

Дружество

Допълнителен код по ТАРИК

Канада

BIOX Corporation, Oakville, Ontario, Canada

B107

Канада

Rothsay Biodiesel, Guelph, Ontario, Canada

B108

Митото, чийто обхват подлежи на разширяване, е установеното за „всички други дружества“ в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 598/2009, която е окончателно изравнително мито от 237 EUR за тон нетно тегло.

Изравнителното мито върху смесите се прилага пропорционално на общото тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник (биодизелово съдържание) в сместа.

2.   Прилагането на освобождаванията, предоставени на дружествата, посочени в параграф 1 или получили разрешение от Комисията в съответствие с член 4, параграф 2, зависи от представянето на митническите органи на държавите-членки на валидна търговска фактура, която отговаря на условията, определени в приложението. Ако не бъде представена такава фактура, се прилага изравнителното мито, наложено с параграф 1.

3.   Митото, чийто обхват се разширява с параграф 1 на настоящия член, се събира върху вноса, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, регистриран в съответствие с член 2 от Регламент (ЕС) № 721/2010 и член 23, параграф 4 и член 24, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 597/2009, с изключение на продуктите, произведени от дружествата, изброени в параграф 1.

4.   Прилагат се действащите разпоредби относно митата.

Член 2

1.   Обхватът на окончателното изравнително мито, наложено с Регламент (ЕО) № 598/2009 върху вноса на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, общоизвестни като „биодизел“, в чист вид или в смес, които са с над 20 % тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, с произход от Съединените американски щати, се разширява по отношение на вноса в Съюза на биодизел в смес, която е с по-малко или равно на 20 % тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, с произход от Съединените американски щати, класирани понастоящем в кодове по КН 1516 20 98 (код по ТАРИК 1516209830), ex 1518 00 91 (код по ТАРИК 1518009130), ex 1518 00 99 (код по ТАРИК 1518009930), ex 2710 19 41 (код по ТАРИК 2710194130) и ex 3824 90 97 (код по ТАРИК 3824909704).

Митата, чийто обхват подлежи на разширяване, са тези, установени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 598/2009.

Изравнителното мито върху смесите се прилага пропорционално на общото тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник (биодизелово съдържание) в сместа.

2.   Митата, чийто обхват е разширен по силата на параграф 1 от настоящия член, се събират върху вноса с произход от Съединените американски щати, регистриран в съответствие с член 2 от Регламент (ЕС) № 721/2010 и членове 23, параграф 4 и 24, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 597/2009.

3.   Прилагат се действащите разпоредби относно митата.

Член 3

Разследването, започнато с Регламент (ЕС) № 721/2010 във връзка с възможно заобикаляне на изравнителните мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 598/2009 върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати, чрез внос на биодизел, изпращан от Сингапур, деклариран или не с произход от Сингапур, и подлагащо на изискване за регистрация този внос, се прекратява.

Член 4

1.   Исканията за освобождаване от митото, чийто обхват е разширен по силата на член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, се изготвят в писмена форма на един от официалните езици на Европейския съюз и трябва да бъдат подписани от лице, упълномощено да представлява субекта, искащ освобождаването. Искането трябва да бъде изпратено на следния адрес:

European Commission

Directorate-General for Trade

Directorate H

Office: N-105 04/92

1049 Brussels

BELGIUM

Fax: + 32 22956505

2.   В съответствие с член 23, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 597/2009, Комисията след консултация с Консултативния комитет може да вземе решение за освобождаване от митото, чийто обхват е разширен по силата на член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, на вноса, осъществяван от дружества, които не заобикалят изравнителните мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 598/2009.

Член 5

На митническите органи се указва да преустановят регистрацията на вноса, въведена в съответствие с член 2 от Регламент (ЕС) № 721/2010.

Член 6

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 5 май 2011 година.

За Съвета

Председател

MARTONYI J.


(1)  ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 93.

(2)  ОВ L 67, 12.3.2009 г., стр. 50.

(3)  ОВ L 179, 10.7.2009 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 179, 10.7.2009 г., стр. 26.

(5)  ОВ L 211, 12.8.2010 г., стр. 6.

(6)  ОВ L 211, 12.8.2010 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Върху валидната търговска фактура, посочена в член 1, параграф 2, трябва да фигурира декларация, подписана от служител на субекта, издал търговската фактура, в следния формат:

1.

Име и длъжност на служителя на субекта, издал търговската фактура.

2.

Следната декларация: „Аз, долуподписаният/ата, удостоверявам, че (обемът) от (разглеждания продукт), продаден за износ за Европейския съюз, включен в настоящата фактура, е произведен от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в (съответната държава). Декларирам, че предоставената в настоящата фактура информация е пълна и вярна.“

3.

Дата и подпис.


11.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/12


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 444/2011 НА СЪВЕТА

от 5 май 2011 година

за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 599/2009 окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати по отношение на внос на биодизел, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, и за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) № 599/2009 окончателно антидъмпингово мито по отношение на внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от Съединените американски щати, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Сингапур

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (наричан по-долу „основният регламент“) (1), и по-специално член 13, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението, представено от Европейската комисия след консултации с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Съществуващи мерки

(1)

С Регламент (ЕО) № 193/2009 (2) Комисията наложи временно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати (САЩ).

(2)

С Регламент (ЕО) № 599/2009 (3) (наричан по-долу „окончателният регламент“) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито в диапазона от 0 EUR до 198 EUR на тон върху вноса на биодизел, описан в член 1, параграф 1 от посочения регламент (наричан по-долу „разглежданият продукт“), с произход от САЩ (наричано по-долу „съществуващите мерки“). Разследването, довело до приемането на окончателния регламент, ще бъде наричано по-долу „първоначалното разследване“.

(3)

Следва също така да се отбележи, че с Регламент (ЕО) № 598/2009 (4) Съветът наложи окончателно изравнително мито в диапазона от 211,2 EUR до 237 EUR на тон върху вноса на разглеждания продукт.

1.2.   Искане

(4)

На 30 юни 2010 г. в Комисията постъпи искане, на основание член 13, параграф 3 от основния регламент, да разследва евентуалното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени върху вноса на разглеждания продукт. Искането беше подадено от European Biodiesel Board (EBB) от името на производителите на биодизел в Съюза.

(5)

В искането се твърди, че антидъмпинговите мерки върху вноса на разглеждания продукт се заобикалят посредством претоварване през Канада и Сингапур и посредством износ на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %.

(6)

В искането се твърди, че след налагането на мерките по отношение на разглеждания продукт е налице значителна промяна в схемите на търговия, включваща износ от САЩ, Канада и Сингапур, и че няма достатъчно основателна причина или оправдание за такава промяна освен налагането на митото. За тази промяна в схемите на търговия се твърди, че се дължи на претоварването на разглеждания продукт през Канада и Сингапур.

(7)

Заявителят твърди също така, че след налагането на мерките в Съюза е започнал да пристига износ от САЩ на биодизел в смеси с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, като в случая се касаело за възползване от установената в описанието на разглеждания продукт горна граница за съдържанието на биодизел.

(8)

Освен това в искането се твърди, че коригиращият ефект на съществуващите антидъмпингови мерки, прилагани по отношение на разглеждания продукт, все повече намалява както в количествен, така и в ценови аспект. Твърди се, че значителният по обем внос на биодизел в чист вид или в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-голямо от 20 %, с произход от Канада и Сингапур и на биодизел в смеси, съдържащи 20 % или по-малко биодизел, изглежда е заменил вноса на разглеждания продукт. Освен това са налице достатъчно доказателства, че това увеличение при обема на вноса е направено при цени, значително по-ниски от невредоносната цена, определена в рамките на разследването, довело до налагането на съществуващите мерки.

(9)

Накрая в искането се твърди, че цените на разглеждания продукт продължават да бъдат субсидирани по установения преди това начин.

1.3.   Започване на разследване

(10)

След като установи, след проведени консултации с Консултативния комитет, че съществуват достатъчно основания prima facie за започване на разследване на основание член 13 от основния регламент, Комисията започна разследване по реда на Регламент (ЕС) № 720/2010 (5) (наричан по-долу „регламентът за започване на разследване“). В съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент с регламента за започване на разследване Комисията указа също така на митническите органи да регистрират вноса, изпращан от Канада и Сингапур, а също и вноса с произход от САЩ на биодизел в смес с тегловно съдържание, по-малко или равно на 20 %, на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник.

(11)

Наред с това, с Регламент (ЕС) № 721/2010 (6) Комисията започна паралелно разследване във връзка с евентуално заобикаляне на изравнителните мерки, наложени върху вноса на биодизел с произход от САЩ, чрез внос на биодизел, изпращан от Канада и Сингапур, и чрез внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от САЩ.

1.4.   Разследване

(12)

Комисията официално уведоми властите на САЩ, Канада и Сингапур за започващото разследване. Изпратени бяха въпросници до известните производители/износители в САЩ, Канада и Сингапур. На заинтересованите страни бе предоставена възможност да изразят своето становище в писмен вид и да поискат да бъдат изслушани в рамките на указания в регламента срок за започване на разследване.

(13)

Следните дружества отговориха на въпросниците, като впоследствие на тяхна територия бяха извършени посещения за проверка:

 

Производители/износители от Канада:

BIOX Corporation

Rothsay Biodiesel

 

Търговци от Сингапур

Trafigura Pte Ltd.

Wilmar Trading Pte Ltd.

 

Производители/износители от САЩ:

Archer Daniels Midland Company

BP Products North America Inc.

Louis Dreyfus Corporation

 

Свързани вносители

BP Oil International Limited

Cargill BV

(14)

Освен това бяха посетени съответните компетентни правителствени органи в Канада и в Сингапур.

1.5.   Разследван период

(15)

Разследваният период обхваща периода от 1 април 2009 г. до 30 юни 2010 г. (наричан по-долу „РП“). Събрани бяха данни за периода от 2008 г. до края на РП, с оглед разследване на твърденията за промяна в схемите на търговия.

2.   ПРОДУКТ, ПРЕДМЕТ НА РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА ЗАОБИКАЛЯНЕ

(16)

Разглежданият продукт във връзка с евентуалното заобикаляне, т.е. продуктът, предмет на първоначалното разследване, са моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, общоизвестни като „биодизел“, в чист вид или в смес с тегловно съдържание над 20 % на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, класирани понастоящем в кодове по КН ex 1516 20 98, ex 1518 00 91, ex 1518 00 99, ex 2710 19 41, 3824 90 91, ex 3824 90 97 и с произход от САЩ.

(17)

Продуктът, предмет на разследване за заобикаляне, има двойствен характер. От една страна, що се отнася до твърденията за претоварване през Канада и Сингапур, той е идентичен с продукта, предмет на първоначалното разследване, описан в предходния параграф. От друга страна, що се отнася до пратките, изпращани непосредствено от САЩ, продуктът, предмет на разследване, е биодизел в смес с тегловно съдържание, по-малко или равно на 20 %, на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, с произход от САЩ.

3.   СРАВНЕНИЕ НА ВНОСА НА БИОДИЗЕЛ В СЪЮЗА С ИЗНОСА ОТ САЩ

(18)

След налагането на временни антидъмпингови мерки през март 2009 г. вносът на разглеждания продукт на практика е бил преустановен. В таблицата по-долу е представена в обобщен вид ситуацията:

Внос на биодизел и някои смеси на биодизел в Европейския съюз

класирани в код по КН 3824 90 91 (в тонове)

 

2008 г.

Дял

2009 г.

Дял

РП

Дял

САЩ

1 487 790

83,62 %

381 227

22,29 %

24

0,00 %

Канада

1 725

0,10 %

140 043

8,19 %

197 772

9,28 %

Сингапур

179

0,01 %

20 486

1,20 %

32 078

1,50 %

Източник: Евростат.

(19)

Приведените по-горе данни, предоставени от Евростат, обхващат всички видове биодизел, съдържащи 96,5 % или повече естери.

(20)

За сравнение САЩ декларират износ на биодизел и видове смеси на биодизел, класирани под код HTS 3824 90 40 00 (смеси на мастни вещества от животински или растителен произход), както следва:

Износ на биодизел и смеси на биодизел от САЩ

класирани в код по HTS 3824 90 40 00 (в тонове)

 

2008 г.

2009 г.

РП

Европейски съюз

2 241 473

335 577

358 291

Канада

967

128 233

161 841

Сингапур

311

42 056

27 415

 

2 242 751

505 866

547 547

Източник: Министерство на търговията на САЩ

(21)

Сравнението на двете таблици по-горе налага извода, че изнесените през РП за Европейския съюз 358 291 тона са смеси със съдържание на биодизел, по-малко и равно на 96,5 %.

4.   КАНАДА

4.1.   Общи положения

(22)

Оказаното съдействие от страна на производителите/износителите от Канада бе на високо ниво. Двамата производители, които представляват около 90 % от канадското производство на биодизел, отговориха на въпросника и оказаха пълно съдействие на разследването. Освен това на разследването оказаха съдействие и Канадската асоциация за възобновяеми горива, и съответните органи на правителството на Канада.

(23)

В съответствие с член 13, параграф 1 от основния регламент оценката за наличие на заобикаляне следва да бъде извършена чрез анализ последователно на това дали съществува промяна в схемите на търговия между САЩ, Канада и Съюза, дали тази промяна е резултат от практика, процес или дейност, за които няма достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от налагането на митото, в случай че са налице доказателства за вреда или че коригиращият ефект на митото е намален по отношение на цените и/или на количествата на сходния продукт, както и дали са налице доказателства за дъмпинг по отношение на определените преди това нормални стойности за сходния продукт.

4.2.   Промяна в схемите на търговия

4.2.1.   Внос в Съюза

(24)

Вносът на биодизел от САЩ е спаднал от 1 487 790 тона през 2008 г. на 381 227 тона през 2009 г., за да стигне почти до нулеви стойности по време на РП.

(25)

От друга страна, по данни на Евростат, общият обем на вноса на биодизел от Канада в ЕС е нараснал значително между 2008 г. и РП от 1 725 тона през 2008 г. на 140 043 тона през 2009 г. и 197 772 тона по време на РП.

4.2.2.   Износ на биодизел от САЩ за Канада

(26)

Продажбите на биодизел между САЩ и Канада не подлежат на обмитяване или на друг вид ограничения на вноса.

(27)

Според статистиката на САЩ вносът на биодизел от САЩ в Канада е нараснал от 967 тона през 2008 г. на 128 233 тона през 2009 г. и на 161 841 тона по време на РП.

(28)

Сравнението на статистическите данни за износа, предоставени от властите на САЩ, със статистическите данни за вноса, предоставени на място от канадските власти, показаха значителни несъответствия на месечна основа. Според канадската статистика вносът на биодизел от САЩ е нараснал от 11 757 тона през 2008 г. на 18 673 тона през 2009 г. и на 174 574 тона по време на РП.

(29)

Според канадските власти не съществува специален код за деклариране на биодизел. Те отбелязват, че Канада и САЩ обменят данни за вноса, които използват като съответни данни за износа. По тази причина, на шестцифрено ниво, канадските данни за вноса и данните за износа на САЩ би трябвало да съвпадат, което почти е факт в рамките на код по HTS 3824.90. Извън шестцифреното ниво обаче всяка от тези страни има своя собствена система за класиране. Също така следва да се отбележи, че канадската статистика обхваща само вноса на стоки, които са били освободени на митница в Канада, а не са претоварвани стоки.

(30)

В заключение, въпреки различията между двата източника на данни, става ясно, че износът на биодизел от САЩ за Канада е нараснал от 2008 г. до РП, и по-специално след налагането на антидъмпинговите мерки. Канадският пазар на биодизел в момента не е в състояние да поеме такива количества биодизел. Производителите на действително канадски биодизел на практика са експортно ориентирани.

4.2.3.   Производството в Канада и продажбите на истински канадски биодизел за Съюза

(31)

Двамата оказали съдействие производители от Канада не са купували изобщо биодизел от САЩ или от други източници по време на РП.

(32)

Производството на биодизел в Канада е новозараждаща се промишленост. По време на РП са били в експлоатация шест производствени съоръжения, но продукцията на двете съоръжения в Източна Канада, които всъщност са собственост и се управляват от двамата оказали съдействие производители, сама по себе си съставлява около 90 % от общото производство.

(33)

На базата на произведените количества, продадени от оказалите съдействие производители, бяха установени продажбите, при които крайните клиенти със сигурност са били в Северна Америка, т.е. в САЩ или Канада. Останалата част от продажбите са извършвани на клиенти, които са препродавали стоките и/или са ги смесвали с друг вид биодизел. Двете дружества не знаеха дали клиентите са продавали продуктите в Съюза като канадски биодизел, дали са го смесвали, а също и дали биодизелът е бил продаван на крайни клиенти в САЩ или в Канада.

(34)

Дори в краен случай да предположим, че всичкият действително канадски биодизел е бил доставен в Съюза, това ще съставлява едва 20 % от общия обем на вноса от Канада за Съюза по време на РП.

4.3.   Заключение относно промяната в схемите на търговия

(35)

Съпоставката на статистическите данни с данните, получени от оказалите съдействие производители, показа, че канадските производители на биодизел не са могли да произведат количеството, изнесено от Канада за Съюза. Това съответно категорично показва, че рязкото увеличаване на вноса от Канада за пазара на Съюза е свързано с износ на биодизел от САЩ, изпращан от Канада.

(36)

Поради това общият спад на износа от САЩ за Съюза от 2008 г. нататък и успоредното увеличаване на износа от Канада за Съюза и на износа от САЩ за Канада след налагането на първоначалните мерки могат да се считат за промяна в схемите на търговия.

4.4.   Липса на достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от налагането на антидъмпинговото мито

(37)

Разследването не установи други основателни причини или икономическа обосновка за претоварването, освен избягване на плащането на приложимото антидъмпингово мито върху биодизел с произход от САЩ.

4.5.   Намаляване на коригиращия ефект от антидъмпинговото мито

(38)

Данните на Евростат бяха използвани, за да се оцени дали, от гледна точка на внесените количества, тези продукти са намалили коригиращия ефект на прилаганите антидъмпингови мерки върху вноса на биодизел от САЩ. Количествата и цените на износа от Канада бяха сравнени с установената при първоначалното разследване степен на отстраняване на вредата.

(39)

Както се споменава по-горе, вносът от Канада в Съюза се е увеличил от 1 725 тона през 2008 г. на 197 772 тона през РП, като делът на последния възлиза на 9,2 % от внесените количества. Увеличението на вноса от Канада не може да се смята за незначително, предвид мащаба на пазара на Съюза, определен в хода на първоначалното разследване. Като се има предвид невредоносното ценово ниво, установено при първоначалното разследване, канадският внос в Съюза по време на РП е причинявал подбиване на индикативните цени от порядъка на 50 %, докато подбиването на продажните цени на производителите от Съюза е било с около 40 %.

(40)

С оглед на гореизложеното се стигна до заключението, че действието на мерките намалява в количествено и ценово изражение.

4.6.   Доказателства за дъмпинг

(41)

В съответствие с член 13, параграфи 1 и 2 от основния регламент бе разгледан въпросът дали са налице доказателства за дъмпинг по отношение на определената при първоначалното разследване нормална стойност.

(42)

При първоначалното разследване нормалната стойност беше определена въз основа на цените на вътрешните продажби при обичайни търговски условия и беше конструирана въз основа на производствените разходи плюс разумен марж на печалба, когато е нямало продажби на вътрешния пазар или когато те не са били при обичайни търговски условия.

(43)

Експортните цени от Канада бяха определени въз основа на средната цена на вноса на биодизел по време на РП, докладвана в Евростат.

(44)

С цел обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена бяха отчетени, под формата на корекции, разликите, които имат отражение върху цените и тяхната сравнимост в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Съответно, при липсата на информация по редица разходни компоненти, за да се стигне до цените FOB на границата с Канада, от цените CIF на Евростат бяха приспаднати единствено разходите за транспорт и застраховка въз основа на наблюдаваните средни разходи за морско навло за биодизел от САЩ за Съюза.

(45)

В съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент дъмпингът беше изчислен чрез сравняване на среднопретеглената нормална стойност, определена при първоначалното разследване, със среднопретеглените експортни цени през РП, изразен като процент от цената CIF на границата на Съюза преди обмитяване.

(46)

Това сравнение показа наличието на дъмпинг.

4.7.   Заключение

(47)

Разследването стигна до заключението, че окончателните антидъмпингови мита, наложени върху вноса на биодизел с произход от САЩ, са били заобикаляни чрез претоварване през Канада по смисъла на член 13 от основния регламент.

5.   СИНГАПУР

(48)

Двама търговци от Сингапур оказаха съдействие на разследването. Освен това бе получено съдействие и от съответните органи на правителството на Сингапур.

(49)

Критериите за оценка за наличието на евентуално заобикаляне са описани в съображение 23 по-горе.

(50)

По данни на Евростат общият обем на износа на биодизел от Сингапур за Съюза е нараснал от 179 тона през 2008 г. на 20 486 тона през 2009 г. и на 32 078 тона през РП. Износът от САЩ за Сингапур също се е увеличил през същия период.

(51)

Според съответните органи на правителството на Сингапур биодизелът местно производство се продава предимно на територията на Сингапур, за да се отговори на търсенето на вътрешния пазар. Въпреки това те отбелязват ръст на тази индустрия в Сингапур с неотдавнашното изграждане на нови производствени мощности

(52)

Износът от Сингапур традиционно е нисък. Вносът на биодизел в Съюза бе разгледан по-обстойно в базата данни по член 14, параграф 6 и бе проверен в сътрудничество със съответните национални митнически власти. Оказва се, че има няколко пика при вноса на този продукт. Анализът показа, че този внос в по-голямата си част действително е бил от сингапурски произход. При все това не всички внесени количества можаха да бъдат взети под внимание.

(53)

В сравнение с установеното при първоначалното разследване потребление в Съюза обемът на вноса от Сингапур в Съюза, който не можа да бъде взет под внимание, се оказа изключително слаб. Освен това неговият дял от потреблението на Съюза, предвид оценката на EBB за значителен ръст на потреблението в Съюза в периода от първоначалното разследване досега, би бил незначителен.

(54)

С оглед на гореизложеното може да се заключи, че коригиращият ефект на антидъмпинговите мерки не е бил намален в количествено изражение от вноса от Сингапур.

(55)

По отношение на претоварването общоизвестен е фактът, че Сингапур е много важен център на корабоплаването в Азия: корабите от региона пристигат и разтоварват там стоки, които по-късно се товарят на корабите, които отплават наред с другото за Европа. В това разследване единият от оказалите съдействие търговци е претоварвал биодизел с малайзийски или индонезийски произход през Сингапур с крайно местоназначение в Съюза. По време на РП този търговец сам е изнесъл значително количество биодизел за Съюза чрез претоварване в Сингапур, като биодизелът е бил освободен на митница в Съюза като такъв с малайзийски или индонезийски произход. Проверката не даде никакви индикации, които да поставят под съмнение декларирания индонезийски или малайзийски произход.

(56)

С оглед на гореизложеното следва да се прекрати разследването относно възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки чрез внос на биодизел, изпратен от Сингапур.

6.   САЩ

6.1.   Предварителни бележки

(57)

Петима американски производители на биодизел или биодизел в смеси оказаха съдействие на разследването, като трима от тях бяха включени и в извадката на първоначалното разследване. Правителството на САЩ оказа съдействие, като предостави статистически данни за износа и своето тълкуване на тези статистически данни.

(58)

И тримата производители, които бяха включени в извадката при първоначалното разследване, са преустановили износа на биодизел след налагането на окончателните мерки.

(59)

Само едно от петте оказали съдействие дружества — BP North America, което не бе оказало съдействие при първоначалното разследване, — е изнасяло биодизел в смеси с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 % (наричани по-долу „В20 и смес с по-ниско съдържание“), за Съюза по време на РП.

(60)

National Biodiesel Board (NBB), който представлява американската биодизелова индустрия, заяви, че продукт, за който според него изрично е установено, че е извън продуктовия обхват на съществуващите мерки, не може да бъде подложен на антидъмпингови мерки, без да е проведено ново антидъмпингово разследване. NBB заяви, че окончателният регламент съдържа изрична дефиниция на понятията „разглеждан продукт“ и „сходен продукт“ като биодизел в чист вид или биодизел в смес с биодизел със съдържание над 20 % биодизел. Според NBB това не е изкуствен праг, а отговаря на установената по време на първоначалното разследване ситуация на пазара. Констатирано бе например, че праг от 20 % е достатъчен, за да се направи ясно разграничение между различните видове смеси, намиращи се на пазара на САЩ.

(61)

По мнението на NBB и на други заинтересовани страни едно разследване за заобикаляне може да разшири обхвата на антидъмпинговите мерки, наложени върху разглеждан продукт, единствено по отношение на сходен продукт, който е само леко модифициран в сравнение с разглеждания продукт. Отново NBB изтъква, че сам Съветът е определил в окончателния регламент, че биодизел в смес със съдържание на биодизел от 20 % или по-малко не е сходен продукт. Поради това, според NBB, разпоредбите на основния регламент не предлагат никаква друга възможност освен да се започне ново разследване, за да се определи дали тези смеси следва да станат обект на мерки.

(62)

В отговор на тези аргументи на първо място следва да се отбележи, че целта на разпоредбите срещу евентуално заобикаляне, съдържащи се в член 13 от основния регламент, е да се противодейства на всеки предполагаем опит за осуетяване на мерките, които са в сила. Ако съществуват достатъчно prima facie доказателства, показващи, че е налице заобикаляне по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент, Комисията ще започне разследване, което да определи дали действително е налице такова заобикаляне. В съответствие с член 13, параграф 1 от основния регламент оценката за наличие на заобикаляне следва да се извърши например чрез анализ последователно на това, дали е имало промяна в схемата на търговия между САЩ и Съюза, дали тази промяна произтича от практика, процес или дейност, за които няма достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от налагането на митото, и дали са налице доказателства за нанесена вреда, или че коригиращият ефект на митото е намален по отношение на цените и/или количествата.

(63)

Следва също така да се припомни, че едно разследване за заобикаляне не е преглед на обхвата на продукта по смисъла на член 11, параграф 3 от основния регламент и не променя дефиницията на разглеждания продукт и на сходния продукт. Разпоредбите на член 13 от основния регламент предоставят съответната правна основа за разследване на това дали е налице заобикаляне по отношение на продукт, предмет на определени мерки.

(64)

В това отношение в полученото от Комисията заявление на основание член 13, параграф 3 от основния регламент се твърди, че след налагането на мерките е започнал износ за Съюза на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от САЩ, като същевременно се твърди, че в случая се извлича предимство от установената в описанието на разглеждания продукт и на сходния продукт горна граница за съдържанието на биодизел. Разследването разгледа въпроса дали такава практика би могла да се разглежда като заобикаляне по смисъла на разпоредбите на член 13 от основния регламент. На последно място, следва да се отбележи, че предполагаемите практики на заобикаляне могат да бъдат разгледани единствено в съответствие с член 13 от основния регламент.

6.2.   Износът на В20 и на смес с по-ниско съдържание от САЩ за Съюза

(65)

Както бе споменато в съображение 20 по-горе, код 3824 90 40 00 от американската HTS съдържа и смеси със съдържание на биодизел, по-малко или равно на 96,5 %. Според статистическите данни за износа на САЩ по време на РП за Съюза е било изнесено общо количество от 358 291 тона смес от този вид.

(66)

По време на РП значителен дял от посоченото по-горе количество е бил изнесен от дружеството BP Products North America (наричано по-долу за краткост „BPNA“).

(67)

BPNA не участва в първоначалното разследване, тъй като стартира своята дейност в сектора на биодизела едва в началото на 2009 г., в очакване на бъдещо разрастване на пазара на биодизел в отговор на насоките, дадени от правителството както в САЩ, така и в чужбина. BPNA започна да изнася за Съюза през декември 2009 г. В тази връзка се припомня, че окончателните мерки бяха наложени през юли 2009 г.

(68)

В Съюза BP е продавал биодизел в смес с произход от САЩ, с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 15 % (наричан по-долу „В15“), в Обединеното кралство, Франция и Нидерландия. Във всички случаи продуктът е допълнително смесван, за да се спази действащото законодателство в някои държави-членки, имащо за цел да бъде насърчавано потреблението на биогорива от крайния потребител в бензиностанциите, тъй като в момента те се считат за екологично устойчиви.

(69)

BPNA твърди, че смеси със съдържание на биодизел под 15 % не са сходни с разглеждания продукт. Характеристиките и пазарните реалности твърде много се различават. Логистиката (включително ограниченията за доставките), свързана с производството и вноса на смеси с по-ниско съдържание, доста се различава от тази при смесите с по-високо съдържание. Според BPNA при превоз на смеси със съдържание на биодизел под 15 % тези продукти биват категоризирани като петролни продукти за доставка, докато смесите с по-високо съдържание се считат за химически продукти, което прави по-евтина тяхната доставка. BPNA също така твърди, че има разлики в производителността между смесите с високо и ниско съдържание на биодизел, когато се използват в дизелови двигатели.

(70)

Целта на разследването за заобикаляне е да се установи дали биодизелът в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, е заобиколил мерките, които са в сила. Много е вероятно да се окаже, че смесите с по-ниско съдържание водят до по-ниски транспортни разходи. Все пак следва да се отбележи, че смес от В20 и с по-ниско съдържание фактически представлява същата смес, но с различен състав в сравнение с процеса на производство на биодизел в смес над В20. Процесът на промяна на състава на смес не е труден. Приготвянето на В20 и на смес с по-ниско съдържание просто се счита за лека модификация на разглеждания продукт, като единствената разлика е делът на биодизел в сместа. Следва да се отбележи също така, че разглежданият продукт, също както и В20 и сместа с по-ниско съдържание, в крайна сметка са предназначени за едни и същи употреби в Съюза. Освен това биодизелът в смес от В20 и в смес с по-ниско съдържание, както и биодизелът в смес над В20 имат еднакви основни характеристики.

6.3.   Промяна в схемите на търговия

(71)

Вносът на разглежданият продукт от САЩ е спаднал от 1 487 790 тона през 2008 г. на 381 227 тона през 2009 г. и почти до нулево ниво през РП.

(72)

В това отношение следва да се отбележи, че макар по време на първоначалното разследване в Съюза да е било задължително например смесването на B5, износът на В20 или на смеси с по-ниско съдържание от САЩ за Съюза е започнал едва след налагането на окончателните мерки. По време на първоначалното разследване според данните, получени от включените в извадката оказали съдействие производители-износители, за Съюза е била изнасяна най-вече смес от В99,9. Причината за това е, че това позволява субсидията за изнасяните стоки да бъде в максимален размер (1 USD данъчен кредит за 1 галон биодизел).

(73)

Поради това е трудно да се намери някаква друга икономическа обосновка освен избягването на действащите антидъмпингови мерки, с която да се обясни взетото решение за износ на B20 и на смеси с по-ниско съдържание.

(74)

Делът на биодизела в сместа продължава да бъде субсидиран и вносителят избягва плащането на дължимото антидъмпингово мито. В това отношение следва да се отбележи, че антидъмпинговото мито върху смесите се прилага съразмерно с наличното съдържание на биодизел в сместа, т.е. в случай на внос на В15 неплатимото антидъмпингово мито ще бъде в размер на около 26 EUR/тон.

6.4.   Липса на достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от налагането на антидъмпинговото мито

(75)

Според BNPA сместа със съдържание на биодизел под B15 не е специално създадена, за да се избегнат дължимите мита. Дружеството твърди, че не е участвало в първоначалното разследване, тъй като е започнало своята дейност в сектора на биодизела едва в началото на 2009 г., в очакване на бъдещо активизиране на пазара на биодизел в отговор на дадената зелена светлина на правителствено ниво както в САЩ, така и в чужбина. Специфичната структура на дружеството, дейността му като петролно дружество и логистичното му присъствие в САЩ са направили от смесването в САЩ и износа за Съюза едно логично търговско решение. Изнасяната смес винаги е била B15 или с по-ниско съдържание заради по-малко строгите мерки за сигурност: до B15 сместа не се счита за химически продукт по силата на нормативната уредба на морските превози.

(76)

Следва да се отбележи, че дейността на това дружество по отношение на износа за Съюза е започнала едва след въвеждането на мерките. Смята се, че няма достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от избягване на плащането на антидъмпинговото мито, което е в сила, върху биодизел с произход от САЩ.

6.5.   Намаляване на коригиращия ефект от антидъмпинговото мито

(77)

Като се има предвид установеното при първоначалното разследване невредоносно равнище на цените, вносът от САЩ в Съюза на В20 и на смеси с по-ниско съдържание свидетелства за подбиване както на индикативните, така и на продажните цени. Вносът на В20 и на смеси с по-ниско съдържание е започнал едва след налагането на окончателните мерки и съответните количества не са незначителни.

(78)

С оглед на гореизложеното се стигна до заключението, че действието на мерките намалява в количествено и ценово изражение.

6.6.   Доказателство за дъмпинг

(79)

В съответствие с член 13, параграфи 1 и 2 от основния регламент бе разгледан въпросът дали са налице доказателства за дъмпинг по отношение на определената при първоначалното разследване нормална стойност. Сравнението на среднопретеглената нормална стойност със среднопретеглената експортна цена показа наличието на дъмпинг.

6.7.   Заключение

(80)

Разследването стигна до заключението, че окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от САЩ, е било заобикаляно чрез внос в Съюза на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %.

(81)

Беше направен изводът, че единствената икономическа обосновка за износа на смеси от В20 и на смеси с по-ниско съдържание е било субсидирането в САЩ, от една страна, и избягването на плащането на евентуални антидъмпингови мита при вноса в Съюза, от друга.

(82)

BPNA поиска да бъде освободена от възможните мерки с разширен обхват. Въпреки това, тъй като разследването ясно показа, че вносът на В20 и на смеси с по-ниско съдържание е бил правен единствено с цел заобикаляне на мерките, които са в сила, такова освобождаване не може да бъде предоставено. В съответствие с разпоредбите на член 13, параграф 4 от основния регламент на производителите на съответните продукти може да бъде предоставено освобождаване, ако те покажат, че не са свързани с производител, подлежащ на мерките, и за тях бъде установено, че не участват в практики за заобикаляне. В рамките на тези разследвания беше установено, че дружеството BPNA участва в практики за заобикаляне, като е започнало да изнася В20 и смеси с по-ниско съдържание след налагането на антидъмпингови и изравнителни мерки, без достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от налагането на мерките. Освен това има доказателства, че ефектът от тези мерки намалява в ценово и количествено изражение, както и че дъмпингът по отношение на определените преди това нормални стойности е налице.

(83)

Някои от оказалите съдействие при първоначалните разследвания производители на биодизел поискаха да бъдат освободени от налагането на евентуални мерки с разширен обхват поради заобикаляне. Установено бе, че тези американски производители не са произвеждали, нито продавали биодизел B20 и смеси с по-ниско съдържание. Съгласно член 13, параграф 4 от основния регламент в хода на разследване за заобикаляне може да се разглежда само искане за освобождаване, представено от производителите. Следва да се отбележи обаче, че член 13 от основния регламент съдържа разпоредби, отнасящи се до новите оператори.

7.   МЕРКИ

7.1.   Канада

(84)

Предвид гореизложеното се стигна до заключението, че окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от САЩ, е било заобикаляно чрез претоварване през Канада по смисъла на член 13 от основния регламент.

(85)

В съответствие с член 13, параграф 1, първо изречение от основния регламент обхватът на съществуващите мерки по отношение на вноса на разглеждания продукт с произход от САЩ следва по тази причина да бъде разширен, така че те да обхванат и вноса на същия продукт, изпращан от Канада, независимо дали е деклариран или не с произход от Канада.

(86)

За да се избегне заобикалянето на митото с непроверими твърдения, че продуктът, претоварван през Канада, е бил произведен от дружество, ползващо се с индивидуална ставка на митото в окончателния регламент, мярката, чийто обхват се предвижда да бъде разширен, следва да бъде тази, установена за „всички други дружества“ в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 599/2009, която е окончателно антидъмпингово мито от 172,2 EUR/тон.

(87)

Антидъмпинговото мито върху смесите се прилага пропорционално на общото тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник (биодизелово съдържание) в сместа.

(88)

В съответствие с член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от основния регламент, които предвиждат мерките с разширен обхват да бъдат прилагани спрямо внос, който при влизане на територията на Съюза подлежи на регистрация, въведена с регламента за започване на разследване, следва да бъде събирано мито върху регистрирания внос на биодизел, изпращан от Канада.

7.2.   САЩ

(89)

Предвид гореизложеното се стигна до заключението, че окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от САЩ, е било заобикаляно чрез внос в Съюза на В20 и смес с по-ниско съдържание по смисъла на член 13 от основния регламент.

(90)

В съответствие с член 13, параграф 1, първо изречение от основния регламент обхватът на съществуващите мерки по отношение на вноса на разглеждания продукт с произход от САЩ следва да бъде разширен, така че те да обхванат вноса на В20 и смес с по-ниско съдържание.

(91)

Мерките, чийто обхват подлежи на разширяване, са тези, установени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 599/2009.

(92)

Антидъмпинговото мито с разширен обхват върху смесите се прилага пропорционално на общото тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник (биодизелово съдържание) в сместа.

(93)

В съответствие с член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от основния регламент, които предвиждат мерките с разширен обхват да бъдат прилагани спрямо внос, който при влизане на територията на Съюза подлежи на регистрация, въведена с регламента за започване на разследване, следва да бъде събирано мито върху регистрирания внос на В20 и смес с по-ниско съдържание, с произход от САЩ.

8.   ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО СРЕЩУ СИНГАПУР

(94)

Предвид направените констатации по отношение на Сингапур разследването за възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки чрез внос на биодизел, изпращан от Сингапур, следва да бъде прекратено, а въведената с регламента за започване на разследване регистрация на вноса на биодизел, изпращан от Сингапур, да бъде преустановена.

9.   ИСКАНЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ

(95)

Двете оказали съдействие и представили отговори на въпросника дружества в Канада поискаха в съответствие с член 13, параграф 4 от основния регламент да бъдат освободени от налагането на евентуални мерки с разширен обхват.

(96)

Беше установено, че двамата оказали съдействие канадски производители не са участвали в практиките за заобикаляне, които са предмет на настоящото разследване. Освен това тези производители успяха да докажат, че не са свързани с нито един от американските производители/износители на биодизел. Поради това техните искания за освобождаване могат да бъдат удовлетворени.

(97)

Счита се, че в този случай са необходими специални мерки, за да се гарантира правилното прилагане на такова освобождаване. Такава специална мярка се състои от представяне на митническите органи на държавите-членки на валидна търговска фактура, която да отговаря на изискванията, определени в приложението към настоящия регламент. Внос, който не е придружен от такава фактура, подлежи на облагане с разширеното антидъмпингово мито.

(98)

Една оказала съдействие и отговорила на въпросника страна в САЩ поиска в съответствие с член 13, параграф 4 от основния регламент да бъде освободена от налагането на евентуални мерки с разширен обхват.

(99)

Както е обяснено в съображение 82 по-горе, разследването показа ясно, че тази страна е участвала в практики за заобикаляне, като е внасяла В20 и смеси с по-ниско съдържание. Поради това такова освобождаване не може да бъде предоставено.

(100)

Следва да се подчертае обаче, че ако един или повече от засегнатите производители износители в бъдеще преустановят дъмпинга, те могат да поискат преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент.

10.   ОПОВЕСТЯВАНЕ

(101)

Всички заинтересовани страни бяха осведомени за основните факти и съображения, довели до горните заключения, и бяха поканени да представят коментари. Представените от страните устни и писмени коментари бяха разгледани,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 599/2009 върху вноса на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, общоизвестни като „биодизел“, в чист вид или в смес, които са с над 20 % тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, с произход от Съединените американски щати, се разширява по отношение на вноса в Съюза на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, общоизвестни като „биодизел“, в чист вид или в смес, които са с над 20 % тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, изпращани от Канада, декларирани или не с произход от Канада, класирани понастоящем в кодове по КН 1516 20 98 (код по ТАРИК 1516209821), ех 1518 00 91 (код по ТАРИК 1518009121), ех 1518 00 99 (код по ТАРИК 1518009921), ех 2710 19 41 (код по ТАРИК 2710194121), ех 3824 90 91 (код по ТАРИК 3824909110) и ех 3824 90 97 (код по ТАРИК 3824909701), с изключение на тези, произведени от дружествата, изброени по-долу:

Държава

Дружество

Допълнителен код по ТАРИК

Канада

BIOX Corporation, Oakville, Ontario, Canada

B107

Канада

Rothsay Biodiesel, Guelph, Ontario, Canada

B108

Митото, чийто обхват подлежи на разширяване, е това, установено за „всички други дружества“ в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 599/2009, което е окончателно антидъмпингово мито от 172,2 EUR за тон нетно тегло.

Антидъмпинговото мито върху смесите се прилага пропорционално на общото тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник (биодизелово съдържание) в сместа.

2.   Прилагането на освобождаванията, предоставени на дружествата, посочени в параграф 1 или получили разрешение от Комисията в съответствие с член 4, параграф 2, зависи от представянето на митническите органи на държавите-членки на валидна търговска фактура, която отговаря на условията, определени в приложението. Ако не бъде представена такава фактура, се прилага антидъмпинговото мито, въведено с параграф 1.

3.   Митото, чийто обхват се разширява с параграф 1 от настоящия член, се събира върху вноса, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, регистриран в съответствие с член 2 от Регламент (ЕС) № 720/2010 и член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, с изключение на продуктите, произведени от дружествата, посочени в параграф 1.

4.   Прилагат се действащите разпоредби относно митата.

Член 2

1.   Обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 599/2009 върху вноса на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, общоизвестни като „биодизел“, в чист вид или в смес, които са с над 20 % тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, с произход от Съединените американски щати, се разширява по отношение на вноса в Съюза на биодизел в смес, която е с по-малко или равно на 20 % тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, с произход от Съединените американски щати, класирани понастоящем в кодове по КН 1516 20 98 (код по ТАРИК 1516209830), ех 1518 00 91 (код по ТАРИК 1518009130), ех 1518 00 99 (код по ТАРИК 1518009930), ex 2710 19 41 (код по ТАРИК 2710194130) и ех 3824 90 97 (код по ТАРИК 3824909704).

Митата, чийто обхват подлежи на разширяване, са установените в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 599/2009.

Антидъмпинговото мито върху смесите се прилага пропорционално на общото тегловно съдържание на моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник (биодизелово съдържание) в сместа.

2.   Митото, чийто обхват е разширен по силата на параграф 1 от настоящия член, се събиравърху вноса с произход от Съединените американски щати, регистриран в съответствие с член 2 от Регламент (ЕС) № 720/2010 и член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009.

3.   Прилагат се действащите разпоредби относно митата.

Член 3

Разследването, започнато с Регламент (ЕС) № 720/2010 във връзка с възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 599/2009 върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати, чрез внос на биодизел, изпращан от Сингапур, деклариран или не с произход от Сингапур, и подлагащо на изискване за регистрация този внос, се прекратява.

Член 4

1.   Исканията за освобождаване от митото, чийто обхват е разширен по силата на член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, се изготвят в писмена форма на един от официалните езици на Европейския съюз и трябва да бъдат подписани от лице, упълномощено да представлява субекта, искащ освобождаването. Искането трябва да бъде изпратено на следния адрес:

European Commission

Directorate-General for Trade

Directorate H

Office: N-105 04/92

1049 Brussels

BELGIUM

Fax + 32 22956505

2.   В съответствие с член 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 Комисията след консултация с Консултативния комитет може да вземе решение за освобождаване от митото, чийто обхват е разширен по силата на член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, на вноса, осъществяван от дружества, които не заобикалят антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 599/2009.

Член 5

На митническите органи се указва да преустановят регистрацията на вноса, въведена в съответствие с член 2 от Регламент (ЕС) № 720/2010.

Член 6

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 5 май 2011 година.

За Съвета

Председател

MARTONYI J.


(1)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

(2)  ОВ L 67, 12.3.2009 г., стр. 22.

(3)  ОВ L 179, 10.7.2009 г., стр. 26.

(4)  ОВ L 179, 10.7.2009 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 211, 12.8.2010 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 211, 12.8.2010 г., стр. 6.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Върху валидната търговска фактура, посочена в член 1, параграф 2, трябва да фигурира декларация, подписана от служител на субекта, издал търговската фактура, в следния формат:

1.

Име и длъжност на служителя на субекта, издал търговската фактура.

2.

Следната декларация: „Аз, долуподписаният/ата, удостоверявам, че (обемът) от (разглеждания продукт), продаден за износ за Европейския съюз, включен в настоящата фактура, е произведен от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в (съответната държава). Декларирам, че предоставената в настоящата фактура информация е пълна и вярна.“

3.

Дата и подпис.


11.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/22


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 445/2011 НА КОМИСИЯТА

от 10 май 2011 година

относно система за сертифициране на структурите, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, и за изменение на Регламент (ЕО) № 653/2007

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (1), и по-специално член 14а от нея,

като взе предвид препоръката на Европейската железопътна агенция от 8 юли 2010 г. относно система за сертифициране на структури, които отговарят за поддръжката,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2004/49/ЕО цели да подобри достъпа до пазара на услуги за железопътен транспорт, като определя общи принципи за управление, регулиране и надзор на безопасността на железопътния транспорт. Освен това Директива 2004/49/ЕО предвижда въвеждането на рамка за осигуряване на равни условия за всички структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, чрез прилагането на еднакви изисквания за сертифициране в целия Съюз.

(2)

Предназначението на системата за сертифициране е да осигури рамка за хармонизиране на изискванията и методите за оценка на способността на структурите, които отговарят за поддръжката в целия Европейски съюз.

(3)

Без да се засяга отговорността на железопътните предприятия и операторите на инфраструктура за безопасната експлоатация на влакове, структурата, която отговаря за поддръжката, следва да гарантира посредством система за поддръжка, че товарните вагони, за чиято поддръжка отговаря, са в безопасно експлоатационно състояние. Като се има предвид голямото разнообразие от методи за проектиране и поддръжка системата за поддръжка следва да бъде процесно ориентирана.

(4)

На операторите на инфраструктура се налага да използват товарни вагони за превоз на материали за строителство или за дейности за поддръжка на инфраструктурата. Когато експлоатират товарни вагони за тази цел, операторите на инфраструктура го правят в качеството си на железопътни предприятия. Оценката на способността на оператора на инфраструктура да експлоатира товарни вагони за тази цел следва да бъде част от неговата оценка за разрешително за безопасност съгласно член 11 от Директива 2004/49/ЕО.

(5)

Предприетите инспекции и наблюдение преди потеглянето на влак или по маршрута обикновено се извършват от оперативен персонал на железопътните предприятия или на операторите на инфраструктура, като се следва процесът, описан в тяхната система за управление на безопасността в съответствие с член 4, параграф 3 от Директива 2004/49/ЕО.

(6)

Железопътните предприятия или операторите на инфраструктура следва да гарантират чрез своята система за управление на безопасността контрол по отношение на всякакви рискове, свързани с тяхната дейност, в т. ч. ангажирането на изпълнители. За тази цел железопътните предприятия следва да разчитат на договорни споразумения със структурите, които отговорят за поддръжката, за всички вагони, които те експлоатират. Това може да бъде договор между железопътното предприятие и структурата, която отговоря за поддръжката, или верига от договори с други страни, като например стопанисващия. Въпросните договори следва да са в съответствие с процедурите, определени от железопътното предприятие или оператора на инфраструктура в неговата система за управление на безопасността, включително обмена на информация.

(7)

В съответствие с Директива 2004/49/ЕО сертификатът на структура, която отговаря за поддръжката (сертификат на СОП), е валиден на територията на целия Европейски съюз. Сертификати, издадени от органи в трети държави, определени чрез равностойни критерии и отговарящи на равностойни на посочените в настоящия регламент изисквания, обикновено следва да се приемат за равностойни на сертификатите на СОП, издадени в Европейския съюз.

(8)

Оценката на заявление за сертификат за СОП от страна на орган за сертифициране представлява оценка на способността на заявителя да управлява дейности за поддръжка и да изпълнява оперативните функции по поддръжка самостоятелно или чрез договори с други органи, като например работилници за поддръжка, натоварени с изпълнението на тези функции или на част от тях.

(9)

Системата за акредитация следва да осигурява инструмент за управление на рисковете чрез гарантиране, че акредитираните органи са компетентни да извършват работата, която приемат. Освен това акредитацията се счита за средство за осигуряване на национално и международно признаване на сертификатите на СОП, издадени от акредитирани органи.

(10)

За да се осигури система, позволяваща на сертифициращите органи да извършват проверки на сертифицирани структури, които отговарят за поддръжката в целия Европейски съюз, е важно всички органи, които могат да предоставят сертификати на структури, отговарящи за поддръжката („сертифициращи органи“), да си сътрудничат помежду си с цел хармонизиране на подходите за сертифициране. В съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (2) следва да бъдат разработени и одобрени специфични изисквания за акредитация.

(11)

За оценката на процеса на сертифициране, предвиден в настоящия регламент, е важно Европейската железопътна агенция („Агенцията“) да осъществява надзор над разработването на системата за сертифициране. За да може да изпълнява тази функция, Агенцията трябва да събира информация относно характера на сертифициращите органи, работещи в тази област, и броя на сертификатите, издадени на структурите, които отговарят за поддръжката. Също така е важно Агенцията да улеснява координацията между сертифициращите органи.

(12)

Регламент (ЕО) № 653/2007 на Комисията от 13 юни 2007 г. относно прилагането на общ европейски формат за сертификатите за безопасност и документите за кандидатстване за сертифициране съгласно член 10 от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за валидността на сертификатите за безопасност, издадени по Директива 2001/14/ЕО (3), предвижда стандартен формат за сертификатите за безопасност. Този формат трябва да бъде актуализиран, така че да включва допълнителна информация за структурите, които отговарят за поддръжката. Следователно Регламент (ЕО) № 653/2007 следва да бъде съответно изменен.

(13)

В очакване на цялостното прилагане на системата за сертифициране на структурата, която отговаря за поддръжката, както е предвидено в настоящия регламент, валидността на съществуващите практики за сертифициране на структурите, които отговорят за поддръжката, и на работилниците за поддръжка следва да се признава в продължение на преходен период, за да се гарантира непрекъснатото функциониране на товарните железопътни услуги, по-специално в международен план. По време на този период националните органи по безопасността следва да обръщат особено внимание на еквивалентността и съответствието на различните практики за сертифициране.

(14)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, съответстват на становището на комитета, създаден съгласно член 27 от Директива 2004/49/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел

1.   С настоящия регламент се създава система за сертифициране на структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, както е посочено в член 14а от Директива 2004/49/ЕО.

2.   Предназначението на системата за сертифициране е да предостави доказателства, че структурата, която отговаря за поддръжката, е установила своя система за поддръжка и може да изпълнява изискванията, посочени в настоящия регламент, с цел да се гарантира безопасното експлоатационно състояние на всички товарни вагони, за чиято поддръжка тя отговаря.

Член 2

Обхват

1.   Системата за сертифициране се прилага за всички структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, които ще се използват по железопътната мрежа на територията на Европейския съюз.

2.   Работилниците за поддръжка или организациите, които поемат изпълнението на част от функциите, посочени в член 4, могат да прилагат доброволно системата за сертифициране въз основа на принципите, посочени в член 8 и в приложение I.

3.   Посочването на оператор на инфраструктура в членове 5, 7 и 12 се разбира, че се отнася за експлоатацията от негова страна на товарни вагони за превоз на материали за строителство или за дейности за поддръжка на инфраструктурата. Когато той експлоатира товарни вагони за посочената цел, се счита, че операторът на инфраструктура го прави в качеството си на железопътно предприятие.

Член 3

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, предвидени в член 3 от Директива 2004/49/ЕО.

2.   Освен това се прилагат следните определения:

а)

„акредитация“ означава акредитация съгласно определението в член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 765/2008;

б)

„сертификат на СОП“ означава сертификат, издаден на структура, която отговаря за поддръжката, за целите на член 14а, параграф 4 от Директива 2004/49/ЕО;

в)

„орган за сертифициране“ означава орган, нотифициран на Комисията съгласно член 10, който отговаря за сертифицирането на структури, които отговарят за поддръжката, въз основа на критериите от приложение II;

г)

„товарен вагон“ означава превозно средство, което не се придвижва на собствен ход, създадено с цел превозване на товари или други материали, които да се използват за дейности като строителство или поддръжка на инфраструктура;

д)

„работилница за поддръжка“ означава подвижна или стационарна структура, включваща служители, в това число такива с управленски отговорности, инструменти и съоръжения, създадена за извършването на поддръжка на превозни средства, части, компоненти или свързващи елементи на превозни средства;

е)

„пускане в експлоатация“ означава уверението, дадено от структурата, която отговаря за поддръжката, на ръководителя по поддръжката на вагонния парк, че поддръжката е изпълнена съгласно поръчките за поддръжка;

ж)

„повторно въвеждане в експлоатация“ е уверението въз основа на документ за пускане в експлоатация, дадено на ползвателя, като например железопътно предприятие или стопанисващ, от структурата, която отговоря за поддръжката, че са извършени всички необходими дейности за поддръжка и вагонът, чиято експлоатация преди е била прекратена, е в състояние да бъде експлоатиран безопасно, евентуално при някои временни ограничения за използването.

Член 4

Система за поддръжка

1.   Системата за поддръжка се състои от следните функции:

а)

функция по управление, която контролира и координира функциите по поддръжка, посочени в букви б)—г), и гарантира безопасното състояние на товарните вагони в железопътната система;

б)

функция по разработване на поддръжката, която отговоря за управлението на документацията за поддръжката, включително управлението на конфигурацията въз основа на данни за проектирането и експлоатацията, както и за качеството и извлечения опит;

в)

функция по управление на поддръжката на вагонния парк, което отговаря за прекратяването на експлоатацията на вагон с цел поддръжка и повторното му въвеждане в експлоатация след поддръжката; и

г)

функция по извършване на поддръжката, което означава осъществяване на необходимата техническа поддръжка на товарния вагон или на части от него, включително документацията, свързана с техническото обслужване.

2.   Структурата, която отговаря за поддръжката, гарантира, че функциите, посочени в параграф 1, отговарят на изискванията и критериите за оценка, посочени в приложение III.

3.   Структурата, която отговаря за поддръжката, изпълнява функцията по управление самостоятелно, но може да възлага на външен изпълнител функциите по поддръжка, посочени в букви б)—г) от параграф 1, или част от тях на други договарящи се страни съгласно разпоредбите на член 8. Когато се прибягва до възлагане на външен изпълнител, структурата, която отговаря за поддръжката, гарантира прилагането на принципите, посочени в приложение I.

4.   Независимо от приложените договорености за възлагане на външен изпълнител структурата, която отговаря за поддръжката, е отговорна за резултата от дейностите по поддръжка, които управлява, и установява система за наблюдение на изпълнението на посочените дейности.

Член 5

Отношения между страните, участващи в процеса по поддръжката

1.   Всяко железопътно предприятие или оператор на инфраструктура гарантира, че преди потеглянето за всеки от товарните вагони, използвани от него, е определена сертицифирана структура, която отговаря за поддръжката, чийто сертификат има необходимия обхват по отношение на експлоатацията на вагона.

2.   Всички страни, участващи в процеса по поддръжката, обменят съответната информация за поддръжката в съответствие с критериите, изброени в раздели I.7 и I.8 от приложение III.

3.   Въз основа на договорни споразумения железопътното предприятие може да поиска информация за оперативни цели относно поддръжката на даден товарен вагон. Структурата, която отговаря за поддръжката на товарния вагон, отговаря на тези искания пряко или чрез други договарящи се страни.

4.   Въз основа на договорни споразумения, структура, която отговаря за поддръжката, може да поиска информация за експлоатацията на товарен вагон. Железопътното предприятие или операторът на инфраструктура отговарят на тези искания пряко или чрез други договарящи се страни.

5.   Всички договарящи се страни обменят информация относно свързани с безопасността неизправности, злополуки, инциденти, състояния, близки до инциденти, и други опасни събития, както и относно възможното ограничаване на използването на товарните вагони.

6.   Сертификатите на структурите, които отговарят за поддръжката, се приемат като доказателство за способността на железопътно предприятие или оператор на инфраструктура да изпълнява изискванията на изпълнителите и доставчиците за поддръжка и контрол, посочени в приложение II, точки Б.1, Б.2, Б.3 и В.1 към Регламент (ЕС) № 1158/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г. относно общ метод за безопасност за оценка на съответствието с изискванията за получаване на сертификат за безопасност на железопътния транспорт (4) и Регламент (ЕС) № 1169/2010 на Комисията от 10 декември 2010 г. относно общ метод за безопасност за оценка на съответствието с изискванията за получаване на разрешително за железопътна безопасност (5), освен ако националният орган по безопасността не може да докаже наличието на сериозен риск за безопасността.

7.   Ако договаряща страна, по-специално железопътно предприятие, има основателна причина да счита, че определено структурата, която отговаря за поддръжката, не изпълнява изискванията на член 14а, параграф 3 от Директива 2004/49/ЕО или изискванията за сертифициране в настоящия регламент, тя незабавно уведомява сертифициращия орган за това. Сертифициращият орган предприема необходимите действия за проверка дали твърдението за несъответствие е основателно и уведомява съответните страни за резултатите от разследването (включително компетентния национален орган по безопасността, ако е уместно).

8.   При смяна на структурата, която отговаря за поддръжката, притежателят на регистрацията, както е посочено в член 33, параграф 3 от Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), уведомява своевременно органа, отговарящ за регистъра, за промяната, както е предвидено в член 4, параграф 1 от Решение 2007/756/ЕО на Комисията (7), така че последният да може да актуализира националния регистър на возилата.

Предишната структура, която отговаря за поддръжката, предава документацията за поддръжката или на притежателя на регистрацията, или на новата структурата, която отговаря за поддръжката.

Предишната структура, която отговаря за поддръжката, се освобождава от отговорностите си, когато бъде отписана от националния регистър на возилата. Ако към датата на дерегистрация на предишната структура, която отговаря за поддръжката, никоя нова структура не е потвърдила, че приема статута на структура, която отговаря за поддръжката, регистрацията на возилото временно се преустановява.

Член 6

Сертифициращи органи

1.   Сертификати на СОП се предоставят от всеки компетентен орган за сертифициране, избран от кандидатстващата за сертификат структура, която отговаря за поддръжката.

2.   Държавите-членки гарантират, че сертифициращите органи съблюдават общите критерии и принципи, посочени в приложение II, и всички последващи схеми за акредитация в отрасъла.

3.   Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че решенията, взети от сертифициращите органи, подлежат на съдебен контрол.

4.   С цел да се уеднаквят подходите за оценка на заявленията сертифициращите органи си сътрудничат взаимно както в рамките на държавите-членки, така и в целия Европейски съюз.

5.   Агенцията организира и улеснява сътрудничеството между сертифициращите органи.

Член 7

Система за сертифициране на структури, които отговарят за поддръжката

1.   Сертифицирането се основава на оценка на способността на структурата, която отговаря за поддръжката, да изпълнява съответните изисквания на приложение III и да може да ги прилага последователно. Това включва система за контрол, която да гарантира непрекъснатото съответствие с приложимите изисквания след предоставянето на сертификата на СОП.

2.   Структурите, които отговарят за поддръжката, кандидатстват за сертифициране, като използват съответния формуляр от приложение IV и предоставят писмени доказателства във връзка с процедурите, посочени в приложение III. Те представят без забавяне цялата допълнителна информация, която сертифициращият орган изисква от тях. При оценката на заявленията сертифициращите органи прилагат изискванията и критериите за оценка, определени в приложение III.

3.   Сертифициращият орган взема решение не по-късно от четири месеца, след като кандидатстващата за сертификат структура, която отговаря за поддръжката, му представи цялата необходима информация и изисканата допълнителна информация. Сертифициращият орган извършва необходимата оценка на обекта или обектите на структурата, която отговаря за поддръжката, преди предоставянето на сертификата. Решението за предоставяне на сертификата се съобщава на структурата, която отговаря за поддръжката, като се използва съответният формуляр от приложение V.

4.   Сертификатът на СОП е валиден за срок до пет години. Притежателят на сертификата уведомява незабавно сертифициращия орган за всички важни промени, свързани с обстоятелствата, съществуващи в момента на предоставянето на първоначалния сертификат, за да може сертифициращият орган да реши дали да го измени, поднови или отнеме.

5.   Сертифициращият орган описва подробно причините, на които се основава всяко негово решение. Сертифициращият орган съобщава решението си и причините за него на структурата, която отговаря за поддръжката, като посочва процеса и срока за обжалване и координатите на апелативния орган.

6.   Сертифициращият орган извършва дейности по контрол поне един път в годината на избрани обекти, които са представителни в географски и функционален аспект за всички дейности на структурите, отговарящи за поддръжката, на които е предоставил сертификат, за да провери дали структурите все още отговарят на критериите, предвидени в приложение III.

7.   Ако сертифициращият орган установи, че структурата, която отговаря за поддръжката, вече не изпълнява изискванията, въз основа на които е издаден сертификатът на СОП, той приема план за подобряване заедно със структурата, която отговаря за поддръжката, ограничава обхвата на приложение или отнема сертификата на структурата, която отговаря за поддръжката, в зависимост от степента на несъответствие.

При продължаващо неизпълнение на изискванията за сертифициране или на плана за подобряване сертифициращият орган ограничава обхвата или отнема сертификата на СОП като обосновава решението си и посочва процеса и срока за обжалване и координатите на апелативния орган.

8.   Когато железопътно предприятие или оператор на инфраструктура кандидатства за сертификат за безопасност или разрешително за безопасност, по отношение на товарните вагони, използвани от него, се прилага следното:

а)

ако поддръжката на товарните вагони се извършва от заявителя, той включва валиден сертификат на СОП, ако има такъв, като част от заявлението или се прави оценка на неговия капацитет като структура, която отговоря за поддръжката, като част от неговото заявление за сертификат за безопасност или разрешително за безопасност;

б)

ако поддръжката на товарните вагони се извършва от страни, различни от заявителя, чрез своята система за управление на безопасността той гарантира контрол по отношение на всякакви рискове, свързани с неговата дейност, включително използването на тези вагони, за което по-специално се прилагат разпоредбите на член 5 от настоящия регламент.

При всички обстоятелства сертифициращите органи и националните органи по безопасността извършват активен обмен на становища, за да се избегне дублиране на оценката.

Член 8

Система за сертифициране на функции по поддръжка, възложени на външен изпълнител

1.   Когато структурата, която отговаря за поддръжката, реши да възложи на външен изпълнител една или повече от функциите, посочени в член 4, параграф 1, букви б), в) и г), или части от тях, доброволното сертифициране на изпълнителя по системата за сертифициране от настоящия регламент поражда презумпция за съответствие на структурата, която отговаря за поддръжката, със съответните изисквания, посочени в приложение III, доколкото тези изисквания попадат в обхвата на доброволното сертифициране на изпълнителя. Ако такова сертифициране липсва, структурата, която отговаря за поддръжката, доказва на сертифициращия орган защо тя изпълнява всички изисквания, посочени в приложение III, по отношение на функциите, които решава да възложи на външен изпълнител.

2.   Сертификати за функции по поддръжка или за части от тях, които се възлагат на външен изпълнител, се издават от сертифициращи органи при спазване на същите процедури, посочени в членове 6—7 и член 10, параграф 3, адаптирани към специфичния случай на заявителя. Те са валидни на територията на целия Европейски съюз.

При оценката на заявленията за сертификати за функции по поддръжка или за части от тях, които се възлагат на външен изпълнител, сертифициращите органи прилагат принципите, посочени в приложение I.

Член 9

Роля на режима за надзор

Ако национален орган по безопасността има основателна причина да счита, че дадена структурата, която отговаря за поддръжката, не спазва изискванията на член 14а, параграф 3 от Директива 2004/49/ЕО или изискванията за сертифициране от настоящия регламент, той незабавно взема необходимото решение и уведомява Комисията, Агенцията, други компетентни органи, сертифициращия орган и други заинтересовани страни за своето решение.

Член 10

Предоставяне на информация на Комисията и Агенцията

1.   Не по-късно от 30 ноември 2011 г. държавите-членки уведомяват Комисията дали сертифициращите органи са акредитирани органи, признати органи или национални органи по безопасността. Те също така уведомяват Комисията за всяка промяна в това положение в срок от един месец от промяната.

2.   Не по-късно от 31 май 2012 г. държавите-членки уведомяват Агенцията за признатите сертифициращи органи. Както е предвидено в Регламент (ЕО) № 765/2008, органите за акредитация уведомяват Агенцията за акредитираните сертифициращи органи. Всяка промяна също се съобщава на Агенцията в срок от един месец от промяната.

3.   Сертифициращите органи уведомяват Агенцията за всички издадени, изменени, подновени или отнети сертификати на СОП или сертификати за специфични функции съгласно член 4, параграф 1 в срок от една седмица от решението си, като използват формулярите от приложение V.

4.   Агенцията поддържа досие на цялата информация, за която е уведомена съгласно параграфи 2 и 3, и осигурява публичен достъп до нея.

Член 11

Изменение на Регламент (ЕО) № 653/2007

Приложение I към Регламент (ЕО) № 653/2007 се заменя с текста, който се съдържа в приложение VI към настоящия регламент.

Член 12

Преходни разпоредби

1.   Прилагат се следните преходни разпоредби, без да се засягат разпоредбите на член 9.

2.   Считано от 31 май 2012 г. всеки сертификат на СОП се издава в съответствие с настоящия регламент на структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, без да се засяга член 14а, параграф 8 от Директива 2004/49/ЕО.

3.   Сертификати, издадени от сертифициращ орган не по-късно от 31 май 2012 г. въз основа на принципи и критерии, еквивалентни на съдържащите се в Меморандума за разбирателство за установяване на основни принципи на обща система за сертифициране на структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, подписан от държавите-членки на 14 май 2009 г., се признават за еквивалентни на сертификатите на СОП, издадени съгласно настоящия регламент за техния първоначален срок на действие най-късно до 31 май 2015 г.

4.   Сертификати, издадени от сертифициращ орган, на структури, които отговорят за поддръжката, не по-късно от 31 май 2012 г. въз основа на националното законодателство, което се прилага преди влизането в сила на настоящия регламент и е еквивалентно на настоящия регламент, по-специално членове 6—7 и приложения I и III, се признават за еквивалентни на сертификатите на СОП, издадени съгласно настоящия регламент за техния първоначален срок на действие най-късно до 31 май 2015 г.

5.   Сертификати, издадени на работилници за поддръжка не по-късно от 31 май 2014 г. въз основа на националното законодателство, което се прилага преди влизането в сила на настоящия регламент и е еквивалентно на настоящия регламент, се признават за еквивалентни на сертификатите за работилници за поддръжка, които поемат функцията по извършване на поддръжка, издадени съгласно настоящия регламент за техния първоначален срок на действие най-късно до 31 май 2017 г.

6.   Без да се засягат параграфи 3—5, структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, вписани в националния регистър на возилата не по-късно от 31 май 2012 г., се сертифицират съгласно настоящия регламент най-късно до 31 май 2013 г. През този период декларациите за съответствие на структурите, които отговорят за поддръжката, със съответните изисквания на настоящия регламент или на Меморандума за разбирателство за установяване на основни принципи на обща система за сертифициране на структури, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, подписан от държавите-членки на 14 май 2009 г., се признават за еквивалентни на сертификатите на СОП, издадени съгласно настоящия регламент.

7.   Железопътните предприятия и операторите на инфраструктура, които вече са сертифицирани съгласно членове 10 и 11 от Директива 2004/49/ЕО не по-късно от 31 май 2012 г., не трябва да подават заявление за сертификат на СОП за първоначалния срок на действие на техните сертификати за поддръжка на вагоните, за които те носят отговорност като структура, която отговоря за поддръжката.

Член 13

Дата на влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 10 май 2011 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 44.

(2)  ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30.

(3)  ОВ L 153, 14.6.2007 г., стр. 9.

(4)  ОВ L 326, 10.12.2010 г., стр. 11.

(5)  ОВ L 327, 11.12.2010 г., стр. 13.

(6)  ОВ L 191, 18.7.2008 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 305, 23.11.2007 г., стр. 30.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Принципи, които да използват организациите, кандидатстващи за сертификат за функции по поддръжка, възложени на външен изпълнител от страна на структура, която отговаря за поддръжката

1.

За сертифицирането на структура или организация, която поема една или повече функции по поддръжка от структура, която отговаря за поддръжката (разработване на поддръжката, управление на поддръжката на вагонния парк, извършване на поддръжката), или части от тези функции, се прилагат следните изисквания и критерии за оценка, посочени в приложение III:

а)

изискванията и критериите за оценка, посочени в раздел I от приложение III, адаптирани спрямо вида на организацията и обхвата на обслужване;

б)

изискванията и критериите за оценка, описващи специфичната функция или функции по поддръжка.

2.

За сертифицирането на работилница за поддръжка, която поема функция по поддръжка, се прилагат следните изисквания и критерии за оценка, посочени в приложение III:

а)

изискванията и критериите за оценка, посочени в раздел I от приложение III, които трябва да бъдат адаптирани спрямо специфичната дейност на работилницата за поддръжка, която изпълнява функцията по извършване на поддръжка;

б)

процесите, описващи функцията по извършване на поддръжка.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Критерии за акредитация или признаване на сертифициращи органи, които участват в оценката, и предоставянето на сертификати на СОП

1.   ОРГАНИЗАЦИЯ

Сертифициращият орган трябва да документира своята организационна структура, представяща задълженията, отговорностите и управленските органи, както и друг персонал, участващ в сертифицирането, и всички комисии. Когато сертифициращият орган е определена част от юридическо лице, структурата трябва да включва йерархията и отношенията с други части в рамките на юридическото лице.

2.   НЕЗАВИСИМОСТ

При вземане на решения сертифициращият орган трябва да бъде организационно и функционално независим от железопътни предприятия, оператори на инфраструктура, стопанисващи, производители и структури, които отговарят за поддръжката, и да не предоставя подобни услуги.

Трябва да бъде гарантирана независимостта на персонала, извършващ проверките за сертифициране. Възнаграждението на никое длъжностно лице не трябва да се формира въз основа на броя на проверките или на резултатите от тези проверки.

3.   КОМПЕТЕНТНОСТ

Сертифициращият орган и назначеният персонал трябва да притежават необходимата професионална компетентност, по-специално по отношение на организацията на поддръжката на товарни вагони и подходящата система за поддръжка.

Сертифициращият орган трябва да докаже следното:

а)

значителен опит в оценката на системи за управление;

б)

познаване на приложимите изисквания на законодателството.

Екипът, сформиран за осъществяване на контрол върху структурите, които отговорят за поддръжката, трябва да притежава опит в съответните области и по-специално трябва да докаже следното:

а)

подходящо познаване и разбиране на приложимото европейско законодателство;

б)

съответната техническа компетентност;

в)

минимум три години подходящ опит в областта на общата поддръжка;

г)

достатъчен опит в поддръжката на товарни вагони или поне в поддръжката в еквивалентни промишлени отрасли.

4.   БЕЗПРИСТРАСТНОСТ

Решенията на сертифициращия орган се вземат въз основа на обективни доказателства за съответствие или несъответствие, получени от сертифициращия орган, и решенията му не трябва да се влияят от други интереси или от други страни.

5.   ОТГОВОРНОСТ

Сертифициращият орган не носи отговорност за гарантиране на текущото съответствие с изискванията за сертифициране.

Сертифициращият орган носи отговорността да оцени достатъчно обективни доказателства, въз основа на които да вземе решение за сертифициране.

6.   ОТКРИТОСТ

Сертифициращият орган трябва да предоставя публичен достъп до или да разкрива необходимата и своевременна информация за своя одитен процес и за процеса на сертифициране. Също така той трябва да предоставя информация за сертификационния статус (включително предоставянето, удължаването, запазването, подновяването, временното отменяне, намаляването на обхвата или отнемането на сертификат) на всяка организация, за да създаде доверие в принципността и надеждността на сертифицирането. Откритостта е принцип на достъп до или разкриване на необходимата информация.

7.   ПОВЕРИТЕЛНОСТ

За да получи привилегирован достъп до информация, която е необходима за адекватната оценка на съответствието с изискванията за сертифициране, сертифициращият орган не трябва да разкрива каквато и да е търговска информация за клиент.

8.   РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБИ

Сертифициращият орган трябва да установи процедура за разглеждане на жалби относно решения и други дейности, свързани със сертифицирането.

9.   ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ФИНАНСИРАНЕ

Сертифициращият орган трябва да може да докаже, че е оценил рисковете, произтичащи от неговите дейности за сертифициране, и че разполага с подходящи мерки (включително застраховки или резерви) за покриване на задълженията, произтичащи от неговите операции във всяка област от дейността и географските области, в които осъществява дейност.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Изисквания и критерии за оценка на организации, които кандидатстват за сертификат на СОП или за сертификат за функции по поддръжка, възложени на външни изпълнители от структура, която отговаря за поддръжката

I.   Изисквания и критерии за оценка на функции по управление

1.   Ръководство — ангажираност към разработването и прилагането на системата за поддръжка на организацията и към непрекъснатото подобряване на нейната ефективност

Организацията трябва да има процедури за:

а)

установяване на политика за поддръжка, подходяща за вида на организацията и обхвата на услугите, която да е одобрена от изпълнителния директор на организацията или негов представител;

б)

гарантиране, че са установени цели по отношение на безопасността в съответствие с правната рамка и съобразно вида, обхвата и съответните рискове на организацията;

в)

оценка на цялостните ѝ резултати по отношение на безопасността спрямо нейните корпоративни цели за безопасността;

г)

разработване на планове и процедури за постигане на нейните цели по отношение на безопасността;

д)

гарантиране на наличие на необходимите ресурси за осъществяване на всички процеси в съответствие с изискванията от настоящото приложение;

е)

определяне и управление на въздействието на други управленски дейности върху системата за поддръжка;

ж)

гарантиране, че висшето ръководство е запознато с резултатите от наблюдението на ефективността и от одитите и че поема цялостна отговорност за извършването на промени в системата за поддръжка;

з)

гарантиране, че персоналът и представители на персонала са адекватно представени и консултирани при определянето, разработването, наблюдението и прегледа на аспектите на безопасността на всички съответни процеси, в които персоналът може да участва.

2.   Оценка на риска — структуриран подход за оценка на рисковете, свързани с поддръжката на товарни вагони, включително тези, които произтичат пряко от оперативните процеси и дейностите на други организации или лица, и за определяне на подходящи мерки за контрол на риска

2.1.

Организацията трябва да има процедури за:

а)

анализ на рисковете, свързани с обхвата на операциите, извършвани от организацията, включително рисковете, произтичащи от дефекти и несъответствия или неизправности в конструкцията по време на целия жизнен цикъл;

б)

оценка на рисковете, посочени в буква а);

в)

разработване и въвеждане на мерки за контрол на риска.

2.2.

Организацията трябва да има въведени процедури и мерки за отчитане на необходимостта и ангажираност за сътрудничество със стопанисващи, железопътни предприятия, оператори на инфраструктура или други заинтересовани страни.

2.3.

Организацията трябва да има процедури за оценка на риска, чрез които да управлява промените в оборудването, процедурите, организацията, обезпечаването с персонал или взаимодействията, и да прилага Регламент (ЕО) № 352/2009 на Комисията (1).

2.4.

Когато оценява риска, организацията трябва да има процедури, чрез които да взема под внимание необходимостта от определяне, предоставяне и поддържане на подходящи условия на труд, които съответстват на законодателството на Европейския съюз и националното законодателство, по-специално Директива 89/391/ЕИО на Съвета (2).

3.   Наблюдение — структуриран подход, с който да се гарантира, че мерките за контрол на риска са въведени, прилагат се правилно и постигат целите на организацията

3.1.

Организацията трябва да има процедура за редовно събиране, наблюдение и анализ на съответните данни за безопасността, включително:

а)

изпълнението на съответните процеси;

б)

резултатите от процесите (включително всички услуги и продукти по договор);

в)

ефективността на мерките за контрол на риска;

г)

информация относно опита, неизправностите, дефектите и ремонтите, произтичащи от ежедневната експлоатация и поддръжка.

3.2.

Организацията трябва да има процедури, с които да гарантира, че злополуките, инцидентите и състоянията, близки до злополуки, и другите опасни събития се съобщават, регистрират, разследват и анализират.

3.3.

За периодичния преглед на всички процеси организацията трябва да има система за вътрешен одит, която е независима, обективна и работи по прозрачен начин. Тази система трябва да има въведени процедури за:

а)

разработване на план за вътрешен одит, който може да бъде преразгледан в зависимост от резултатите от предходни одити и наблюдение на качеството на изпълнение;

б)

анализ и оценка на резултатите от одитите;

в)

предлагане и изпълнение на специфични коригиращи мерки/действия;

г)

проверка на ефективността на предишните мерки/действия.

4.   Непрекъснато усъвършенстване — структуриран подход за анализ на информацията, събрана чрез редовно наблюдение, одит или други подходящи източници, и за използване на резултатите с цел извличане на изводи и приемане на превантивни или коригиращи мерки за поддържане или подобряване на равнището на безопасност

Организацията трябва да има процедури, с които да се гарантира, че:

а)

установените недостатъци се отстраняват;

б)

се прилагат нови постижения в областта на безопасността;

в)

констатациите от вътрешния одит се използват с цел усъвършенстване на системата;

г)

при необходимост се изпълняват превантивни или коригиращи действия с цел да се гарантира съответствие на железопътната система със стандартите и другите изисквания по време на целия жизнен цикъл на оборудването и операциите;

д)

се използва подходяща информация, свързана с разследването и причините за злополуки, инциденти, състояния, близки до злополуки, и други опасни събития, с цел да се извлекат изводи и при необходимост да се приемат мерки за подобряване на равнището на безопасност;

е)

при необходимост се оценяват и изпълняват съответните препоръки на националния орган по безопасността, на националния разследващ орган и от отраслови или вътрешни разследвания;

ж)

се разглеждат и вземат под внимание съответните доклади/информация от железопътни предприятия/оператори на инфраструктура и стопанисващите инфраструктура или други подходящи източници.

5.   Структура и отговорност — структуриран подход за определяне на отговорностите на лицата и екипите за надеждно изпълнение на целите на организацията за безопасност

5.1.

Организацията трябва да има процедури за разпределяне на отговорностите за всички процеси в цялата организация.

5.2.

Организацията трябва да има процедури за ясно определяне на областите на отговорност, свързани с безопасността, разпределянето на отговорностите за специфични функции, свързани с тях, както и тяхното взаимодействие. Това включва горепосочените процедури между организацията и стопанисващите и железопътните предприятия и операторите на инфраструктура, когато е необходимо.

5.3.

Организацията трябва да има процедури, с които да гарантира, че членове на персонала с делегирани отговорности в рамките на организацията имат правомощията, компетентността и подходящите ресурси за изпълнение на функциите си. Отговорността и компетентността следва да са съгласувани и съвместими с възложената роля, а делегирането трябва да се извършва в писмена форма.

5.4.

Организацията трябва да има процедури за осигуряване на координация между дейностите, свързани със съответните процеси в цялата организация.

5.5.

Организацията трябва да има процедури, с които да се търси отговорност за резултатите на лицата, които имат роля в управлението на безопасността.

6.   Управление на компетентността — структуриран подход, с който да се гарантира, че служителите имат необходимата компетентност за постигане на целите на организацията по безопасен, ефективен и ефикасен начин при всякакви обстоятелства

6.1.

Организацията трябва да създаде система за управление на компетентността, чрез която да се извършва:

а)

определянето на длъжностите, които са отговорни за извършване в рамките на системата на всички процеси, необходими за изпълнението на изискванията от настоящото приложение;

б)

определянето на длъжностите, които изпълняват задачи, свързани с безопасността;

в)

разпределянето на подходящи задачи на персонал с необходимата компетентност.

6.2.

В рамките на системата на организацията за управление на компетентността трябва да има процедури за управление на компетентността на персонала, които да включват най-малко:

а)

определяне на знанията, уменията и опита, необходими за изпълнение на задачите във връзка с безопасността и в съответствие с отговорностите;

б)

принципи за подбор, включително основно образователно равнище, психическа нагласа и физическа годност;

в)

първоначално обучение и квалификация или сертифициране на придобитите компетентност и умения;

г)

гарантиране, че всички членове на персонала са запознати с необходимостта и значението на своите дейности и с това как те допринасят за постигането на целите за безопасност;

д)

текущо обучение и периодично осъвременяване на наличните знания и умения;

е)

периодични проверки на компетентността, психическата нагласа и физическата годност, когато е необходимо;

ж)

специални мерки в случай на злополуки/инциденти или продължително отсъствие от работа, както се изисква.

7.   Информация — структуриран подход за гарантиране, че важната информация се предоставя на лицата, които извършват оценки и вземат решения на всички нива в организацията

7.1.

Организацията трябва да има процедури за определяне на реда за докладване, така че в рамките на самата структура и в отношенията ѝ с други субекти, включително оператори на инфраструктура, железопътни предприятия и стопанисващите, информацията за всички процеси да се обменя и предава надлежно на лицето, което изпълнява съответната роля както в собствената организация, така и в други организации, по бърз и ясен начин.

7.2.

За да осигури адекватен обмен на информация, организацията трябва да има процедури:

а)

за получаване и обработка на специфична информация;

б)

за установяване, извличане и разпространение на специфична информация;

в)

за предоставяне на надеждна и актуална информация.

7.3.

Организацията трябва да има процедури, чрез които да гарантира, че основната оперативна информация е:

а)

подходяща и действителна;

б)

вярна;

в)

пълна;

г)

съответно актуализирана;

д)

контролирана;

е)

последователна и лесна за разбиране (включително използвания език);

ж)

съобщена на персонала, преди да се приложи;

з)

леснодостъпна за персонала, като при необходимост му се предоставят копия.

7.4.

Изискванията, посочени в точки 7.1—7.3, се прилагат по-специално по отношение на следната оперативна информация:

а)

проверката на верността и пълнотата на националните регистри на возилата по отношение на идентификацията (включително средствата) и регистрацията на товарните вагони, поддържани от организацията;

б)

документацията за поддръжката;

в)

информацията относно помощта, предоставена на стопанисващите и, когато е уместно, на други страни, включително железопътни предприятия/оператори на инфраструктура;

г)

информацията относно квалификацията на персонала и последващия надзор, осъществяван при разработването на поддръжката;

д)

информация относно експлоатацията (включително пробег, вид и обхват на дейностите, инциденти/произшествия) и исканията на железопътни предприятия, стопанисващи и оператори на инфраструктура;

е)

документацията за извършената поддръжка, включително информация относно установените недостатъци по време на инспекции и коригиращите действия, предприети от железопътните предприятия или операторите на инфраструктура, като например предприетите инспекции и наблюдение преди потеглянето на влак или по маршрута;

ж)

пускането в експлоатация и повторното въвеждане в експлоатация;

з)

поръчките за поддръжка;

и)

техническата информация, която да се предоставя на железопътните предприятия/операторите на инфраструктура и стопанисващите като инструкции за поддръжката;

й)

информацията за аварийни ситуации, в които безопасното експлоатационно състояние е нарушено, която може да включва:

i)

налагането на ограничения за използването или специфични условия за експлоатацията на товарни вагони, които организацията поддържа, или на други возила от същата серия, дори ако те се поддържат от други структури, които отговарят за поддръжката, като тази информация се съобщава и на всички засегнати страни;

ii)

спешна информация относно проблеми, свързани с безопасността, установени по време на поддръжката, като например неизправности, открити в компонент, който е общ за няколко вида или серия от превозни средства;

к)

цялата уместна информация/данни, които трябва да се събират за представяне на годишния доклад за поддръжката пред сертифициращия орган и пред съответните клиенти (включително стопанисващи), като при поискване този доклад трябва да се предоставя и на националните органи по безопасността.

8.   Документация — структуриран подход за осигуряване на възможности за проследяване на цялата информация

8.1.

Организацията трябва да има въведени адекватни процедури, за да се гарантира, че всички важни процеси се документират надлежно.

8.2.

Организацията трябва да има въведени адекватни процедури за:

а)

редовно наблюдение и осъвременяване на цялата съответна документация;

б)

форматиране, генериране, разпространение и контрол на промените в съответната документация;

в)

получаване, събиране и архивиране на цялата съответна информация.

9.   Дейности за договаряне — структуриран подход, с който да се гарантира, че дейностите, възложени на изпълнител, се управляват добре, така че да бъдат постигнати целите на организацията

9.1.

Организацията трябва да има въведени процедури, с които да се гарантира определянето на свързани с безопасността продукти и услуги.

9.2.

Когато се прибягва до изпълнители и/или доставчици на свързани с безопасността продукти и услуги, организацията трябва да има въведени процедури, чрез които по време на избора да се установи, че:

а)

изпълнителите, подизпълнителите и доставчиците са компетентни;

б)

изпълнителите, подизпълнителите и доставчиците имат система за поддръжка, която е адекватна и документирана.

9.3.

Организацията трябва да има процедура за определяне на изискванията, които изпълнителите и доставчиците трябва да изпълняват.

9.4.

Организацията трябва да има процедури за наблюдение на осведомеността на доставчиците и/или изпълнителите относно рисковете, които пораждат за операциите на организацията.

9.5.

Когато система на изпълнител или доставчик относно поддръжка/управление е сертифицирана, процесът за наблюдение, описан в точка 3, може да бъде ограничен до резултатите от договорените оперативни процеси, посочени в точка 3.1, буква б).

9.6.

В договора между договарящите страни трябва да бъдат ясно определени, известни и разпределени най-малко основните принципи за следните процеси:

а)

отговорности и задачи, свързани с въпросите на безопасността на железопътния транспорт;

б)

задълженията, свързани с предаването на съответната информация между двете страни;

в)

възможността за проследяване на документите, свързани с безопасността.

II.   Изисквания и критерии за оценка на функцията по разработване на поддръжката

1.   Организацията трябва да има процедура за определяне и управление на всички дейности за поддръжка, засягащи безопасността и критичните по отношение на безопасността компоненти.

2.   Организацията трябва да има процедури за гарантиране на съответствието с основните изисквания за оперативна съвместимост, включително актуализациите през целия жизнен цикъл чрез:

а)

гарантиране на съответствие със спецификациите, свързани с основните параметри на оперативната съвместимост, посочени в съответните технически спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС);

б)

проверка при всякакви обстоятелства на съответствието на досието за поддръжката с разрешението за въвеждане в експлоатация (в т. ч. всички изисквания на националния орган по безопасността), декларациите за съответствие с ТСОС, декларациите за проверката и техническото досие;

в)

управление на всяка замяна в процеса на поддръжка в съответствие с изискванията на Директива 2008/57/ЕО и съответните ТСОС;

г)

установяване на необходимостта от оценка на риска по отношение на потенциалното въздействие на въпросната замяна върху безопасността на железопътната система;

д)

управление на конфигурацията на всички технически промени, засягащи системната цялост на превозното средство.

3.   Организацията трябва да има процедура за проектиране и за подпомагане на прилагането на съоръженията, оборудването и инструментите за поддръжка, които са разработени и изисквани конкретно за извършване на поддръжката. Организацията трябва да има процедура за проверка дали тези съоръжения, оборудване и инструменти се използват, съхраняват и поддържат според графика за тяхната поддръжка и в съответствие с изискванията за поддръжка.

4.   В началото на експлоатацията на товарните вагони организацията трябва да има процедури за:

а)

получаване на първоначалната документация и събиране на достатъчно информация за планираните операции;

б)

анализ на първоначалната документация и изготвяне на първото досие за поддръжката, като се вземат под внимание и задълженията, съдържащи се във всички съответни гаранции;

в)

осигуряване на правилното изпълнение на първото досие за поддръжката.

5.   За да поддържа досието за поддръжката в актуален вид през целия жизнен цикъл на товарния вагон, организацията трябва да има процедури за:

а)

събиране най-малко на важната информация по отношение на:

i)

видовете и обхвата на операциите, които действително са извършени, включително, но не само, инцидентите при експлоатация, които е възможно да засегнат целостта на товарните вагони по отношение на безопасността;

ii)

вида и обхвата на планираните операции;

iii)

действително извършената поддръжка;

б)

определяне на нуждите от актуализации, като се вземат под внимание граничните стойности за оперативна съвместимост;

в)

даване на предложения за актуализации, тяхното одобрение и изпълнение, с оглед вземане на решение въз основа на ясни критерии, като се вземат под внимание констатациите от оценката на риска;

г)

осигуряване на правилното извършване на промените.

6.   При прилагане на процеса за управление на компетентността по отношение на функцията по разработване на поддръжката трябва да се вземат под внимание най-малко следните дейности, които засягат безопасността:

а)

оценка на значението на промените в досието за поддръжката и предложените замени в процеса по поддръжката;

б)

инженерни дисциплини, необходими за управление на съставянето и промените в досието за поддръжката и разработването, оценката, проверката и одобряването на замените в процеса на поддръжката;

в)

техники за свързване (включително заваряване и съединяване), спирачни системи, колооси и теглично-отбивачни съоръжения, техники за изпитване без разрушение и дейности за поддръжка на специфични компоненти на товарни вагони, предназначени за превоз на опасни товари, например цистерни и клапани.

7.   При прилагане на процеса за документиране по отношение на функцията по разработване на поддръжката е необходимо да се гарантира проследяването най-малко на следните елементи:

а)

документацията, свързана с разработването, оценката, проверката и одобряването на замяна в процеса на поддръжката;

б)

конфигурацията на превозните средства, включително, но не само, на компонентите, свързани с безопасността;

в)

отчетите за извършената поддръжка;

г)

резултатите от проучванията на извлечения опит;

д)

всички следващи варианти на досието за поддръжката, включително оценката на риска;

е)

докладите за компетентността и надзора на извършването на поддръжката и управлението на поддръжката на вагонния парк;

ж)

техническата информация, която да се предоставя в помощ на стопанисващи, железопътни предприятия и оператори на инфраструктура.

III.   Изисквания и критерии за оценка на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк

1.   Организацията трябва да има процедура за проверка на компетентността и възможностите на структурата, която отговаря за извършването на поддръжката, и дали структурата е на разположение преди възлагането на поръчки за поддръжка. Това изисква при работилниците за поддръжка да е налице необходимата квалификация за вземане на решения относно изискванията за техническа компетентност на функцията по извършване на поддръжка.

2.   Организацията трябва да има процедура за състава на работния пакет и за издаването и изпращането на поръчки за поддръжка.

3.   Организацията трябва да има процедура за своевременно изпращане на товарни вагони за поддръжка.

4.   Организацията трябва да има процедура за прекратяване на експлоатацията на товарни вагони за поддръжка или при установяване на дефекти.

5.   Организацията трябва да има процедура за определяне на необходимите мерки за контрол по отношение на извършената поддръжка и пускането в експлоатация на товарните вагони.

6.   Организацията трябва да има процедура за издаване на съобщение за повторно въвеждане в експлоатация, като се взема под внимание документацията за пускането в експлоатация.

7.   При прилагане на процеса за управление на компетентността (УК) по отношение на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк трябва да се вземе под внимание най-малко повторното въвеждане в експлоатация.

8.   При прилагане на процеса за информиране по отношение на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк, във функцията по извършване на поддръжка трябва да се предвидят най-малко следните елементи:

а)

приложими правила и технически спецификации;

б)

план за поддръжка за всеки товарен вагон;

в)

списък на резервните части, включително достатъчно подробно техническо описание на всяка част, за да се позволи замяна с еднаква част със същите гаранции;

г)

списък на материалите, включително достатъчно подробно описание на тяхната употреба и необходимата информация, свързана със здравето и безопасността;

д)

досие, описващо спецификациите за дейностите, които засягат безопасността, което съдържа граници за намеса и за използване на компонентите;

е)

списък на компонентите или системите, които подлежат на правни изисквания, и списък на тези изисквания (включително резервоарите на спирачките и цистерните за превоз на опасни стоки);

ж)

цялата допълнителна информация, която е важна за безопасността според оценката на риска, извършена от организацията.

9.   При прилагане на процеса за информиране по отношение на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк заинтересованите страни трябва да бъдат уведомени най-малко за повторното въвеждане в експлоатация, включително ограниченията за използване според различните ползватели (железопътни предприятия и оператори на инфраструктура).

10.   При прилагане на процеса за документиране по отношение на функцията по управление на поддръжката на вагонния парк трябва да се регистрират най-малко следните елементи:

а)

поръчките за поддръжка;

б)

повторното въвеждане в експлоатация, включително ограниченията за използване в зависимост от железопътните предприятия и операторите на инфраструктура.

IV.   Изисквания и критерии за оценка на функцията по извършване на поддръжката

1.   Организацията трябва да има процедури за:

а)

проверка на пълнотата и целесъобразността на информацията, предавана от функцията по управление на поддръжката на вагонния парк по отношение на заявените дейности;

б)

контрол на използването на изискваните документи за поддръжката и другите стандарти, приложими за извършването на услугите за поддръжка съгласно поръчките за поддръжка;

в)

гарантиране, че всички уместни спецификации за поддръжка в поръчките за поддръжка са на разположение на целия участващ персонал (например съдържат се във вътрешните работни инструкции);

г)

гарантиране, че всички уместни спецификации за поддръжка, определени в приложимите регламенти и посочените стандарти, съдържащи се в поръчките за поддръжка, са на разположение на целия участващ персонал (например съдържат се във вътрешните работни инструкции).

2.   Организацията трябва да има процедури, с които да се гарантира, че:

а)

компонентите (включително резервните части) и материалите се използват както е посочено в поръчките за поддръжка и документацията на доставчика;

б)

компонентите и материалите се съхраняват, обработват и транспортират по начин, който предотвратява износване и повреждане и както е посочено в поръчките за поддръжка и документацията на доставчика;

в)

всички компоненти и материали, включително предоставените от клиента, отговарят на съответните национални и международни правила, както и на изискванията в съответните поръчки за поддръжка.

3.   Организацията трябва да има процедури за определяне, установяване, осигуряване, регистриране и поддържане в наличност на подходящи и достатъчни съоръжения, оборудване и инструменти, които да ѝ позволяват извършването на услугите по поддръжка в съответствие с поръчките за поддръжка и другите приложими спецификации, като се гарантира:

а)

безопасно извършване на поддръжката, включително здравословни и безопасни условия за персонала по поддръжката;

б)

ергономичност и защита на здравето, включително взаимодействието между ползвателите и системите за информационни технологии или диагностичното оборудване.

4.   Когато е необходимо за осигуряването на реални резултати, организацията трябва да има процедури по отношение на измервателното си оборудване, с които да гарантира, че то:

а)

се калибрира или проверява през определени периоди или преди употреба, в съответствие с международните, националните или отрасловите стандарти за измерване — когато такива стандарти не съществуват, трябва да се отбележи използваната основа за калибриране или проверка;

б)

се настройва или пренастройва според необходимостта;

в)

се идентифицира, за да може да се определи състоянието на калибрирането;

г)

е защитено срещу настройване, което би довело до недействителен резултат от измерването;

д)

е защитено от повреди и влошаване на състоянието по време на боравене, поддръжка и съхранение.

5.   Организацията трябва да има процедури, с които да гарантира, че всички съоръжения, оборудване и инструменти се използват, калибрират, съхраняват и поддържат правилно в съответствие с документираните процедури.

6.   Организацията трябва да има процедури за проверка дали извършените задачи по поддръжката са в съответствие с поръчките за поддръжка и да издаде съобщение за пускане в експлоатация, което евентуално съдържа и ограничения за използването.

7.   При прилагане на процеса за оценка на риска (и по-специално точка 2.4 от раздел I) по отношение на функцията по извършване на поддръжка, работната среда включва не само работилниците, където се извършва поддръжката, но също и релсите извън сградите на работилницата и всички места, където се извършват дейности за поддръжка.

8.   При прилагане на процеса за управление на компетентността по отношение на функцията по извършване на поддръжката трябва да се вземат под внимание най-малко следните дейности, които засягат безопасността:

а)

техники за свързване (включително заваряване и съединяване);

б)

изпитване без разрушение;

в)

окончателно изпитване на возилото и пускане в експлоатация;

г)

дейности за поддръжка на спирачните системи, колоосите и теглично-отбивачните съоръжения и дейности за поддръжка на специфични компоненти на товарни вагони, предназначени за превоз на опасни товари, като например цистерни, клапани и т. н.;

д)

други определени специализирани области, засягащи безопасността.

9.   При прилагане на процеса за информиране по отношение на функцията по извършване на поддръжката, за функциите по управление на поддръжката на вагонния парк и за разработване на поддръжката трябва да се предвидят най-малко следните елементи:

а)

извършване на работите за поддръжка в съответствие с поръчките за поддръжка;

б)

установяване от страна на организацията на възможните недостатъци или дефекти във връзка с безопасността;

в)

пускането в експлоатация.

10.   При прилагане на процеса за документиране по отношение на функцията по извършване на поддръжката трябва да се регистрират най-малко следните елементи:

а)

ясно определяне на всички съоръжения, оборудване и инструменти, свързани с дейности, засягащи безопасността;

б)

всички извършени дейности за поддръжка, включително персонал, инструментите, оборудването, резервните части и използваните материали и се вземат под внимание:

i)

съответните национални правила в държавата, в която е учредена организацията;

ii)

изискванията, посочени в поръчките за поддръжка, включително изисквания за документацията;

iii)

окончателното изпитване и решението по отношение на пускането в експлоатация;

в)

мерките за контрол, изисквани в поръчките за поддръжка и поради пускането в експлоатация;

г)

резултатите от калибрирането и проверката, като за компютърния софтуер, използван за наблюдение и измерване на определени изисквания, трябва да се потвърди неговата способност за изпълнение на планираната задача преди първоначалното използване, а при необходимост да се потвърди повторно;

д)

действителността на резултатите от предишното измерване, когато се установи, че измервателен уред не отговаря на изискванията.


(1)  ОВ L 108, 29.4.2009 г., стр. 4.

(2)  ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Image

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Image


11.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/47


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 446/2011 НА КОМИСИЯТА

от 10 май 2011 година

за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия

ЕВРОПЕЙСКАТA КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) (наричан по-долу „основният регламент“), и по-специално член 7 от него,

след консултация с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Откриване на процедура

(1)

На 13 август 2010 г. Европейската комисия (наричана по-долу „Комисията“) обяви с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2) (наричано по-долу „известието за откриване на процедурата“), започването на антидъмпингова процедура по отношение на вноса в Съюза на някои мастни алкохоли и техните смеси (наричани по-долу „продуктът, предмет на разследването“) с произход от Индия, Индонезия и Малайзия (наричани по-долу „разглежданите държави“).

(2)

Антидъмпинговата процедура беше открита вследствие на жалба, подадена на 30 юни 2010 г. от двама производители от Съюза — Cognis GmbH и Sasol Olefins & Surfactants GmbH (наричани по-долу „жалбоподателите“). Правният статут и на двете дружества е оформен съгласно немското законодателство, като те разполагат с производствени обекти в Германия, Франция и Италия. Тези две дружества представляват голяма част, в конкретния случай над 25 %, от общото производство в Съюза на продукта, предмет на разследването. В жалбата се съдържаха prima facie доказателства за дъмпинг на посочения продукт с произход от разглежданите държави и за произтичаща от него съществена вреда, което бе сметнато за достатъчно основание за откриване на процедурата.

1.2.   Страни, засегнати от процедурата

(3)

Комисията официално уведоми жалбоподателите, другите известни производители от Съюза, вносителите/търговците и ползвателите, за които е известно, че са засегнати, а така също известните производители износители и представители на разглежданите държави износителки за откриването на процедурата. На заинтересованите страни бе предоставена възможност да изложат становищата си в писмен вид и да поискат да бъдат изслушани в срока, посочен в известието за откриване на процедурата.

(4)

На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и показаха, че са налице специални основания, поради които следва да бъдат изслушани, бе дадена такава възможност.

(5)

С оглед на големия брой идентифицирани въз основа на жалбата вносители в известието за откриване на процедурата беше предвидено изготвянето на представителна извадка на вносителите в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент. Четирима вносители предоставиха поисканата информация и изразиха съгласие да бъдат включени в извадката в срока, определен в известието за откриване на процедурата. Поради малкия брой заявили интерес вносители беше решено да не се подбира представителна извадка.

(6)

Комисията изпрати въпросници до производителите износители, до производителите от Съюза, до вносителите и до всички ползватели и доставчици, за които се знае, че са засегнати, както и до всички други страни, които настояха за това в сроковете, определени в известието за откриване на процедурата.

(7)

Отговори на въпросниците бяха получени от петима производители от Съюза, двама вносители, 21 ползватели в Съюза, двама производители износители от Индия, двама производители износители от Индонезия и техните свързани търговци, както и от трима производители износители от Малайзия и техните свързани търговци.

(8)

Комисията проучи и провери цялата информация, счетена за необходима за целите на предварителното определяне на дъмпинга, произтичащата от него вреда и интереса на Съюза. Извършени бяха проверки на място в помещенията на следните дружества:

а)

Производители от Съюза:

Cognis GmbH, Германия

Cognis France S.A.S., Франция

Sasol Olefins & Surfactants GmbH, Германия

б)

Вносители в Съюза:

Oleo solutions Ltd, Обединено кралство

в)

Ползватели в Съюза:

Henkel AG & Co., Германия

PCC Rokita SA, Полша

Procter & Gamble International Operations SA, Швейцария

Unilever, Нидерландия

Zshimmer & Schwarz italiana SpA, Италия

г)

Производители износители от Индия:

Godrej Industries Limited, Mumbai и Taluka Valia

VVF Limited, Mumbai

д)

Производители износители от Индонезия:

P.T. Ecogreen Oleochemicals и неговите свързани дружества, Batam, Singapore, Dessau

P.T. Musim Mas и неговите свързани дружества, Medan, Singapore, Hamburg

е)

Производители-износители от Малайзия:

Fatty Chemical Malaysia Sdn. Bhd. и неговите свързани дружества, Prai, Emmerich

KL-Kepong Oleomas Sdn. Bhd. и неговите свързани дружества, Petaling Jaya, Hamburg

Emery Oleochemicals Sdn. Bhd., Telok Panglima Garang

1.3.   Разследван период

(9)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2009 г. до 30 юни 2010 г. (наричан по-долу „разследваният период“ или „РП“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2007 г. до края на разследвания период (наричан по-долу „разглежданият период“).

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

2.1.   Разглеждан продукт

(10)

Разглеждания продукт е наситени мастни алкохоли с дължина на въглеродната верига от C8, C10, C12, C14, C16 или C18 (не се включват разклонените изомери), включително наситените мастни алкохоли с една дължина на въглеродната верига (наричани също наситени мастни алкохоли с еднакъв брой на въглеродните атоми) и смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C6-C8, C6-C10, C8-C10, C10-C12 (обикновено категоризирани като C8-C10), смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C12-C14, C12-C16, C12-C18, C14-C16 (обикновено категоризирани като C12-C14), и смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C16-C18, с произход от Индия, Индонезия и Малайзия (наричани по-долу „разглежданият продукт“), и които понастоящем попадат в кодове по КН ex 2905 16 85, 2905 17 00, ex 2905 19 00 и ex 3823 70 00.

(11)

Продуктът, предмет на разследването, се явява междинен продукт, получен от естествени (олеохимични) или синтетични (нефтохимични) източници, като естествените мазнини и масла, суровия петрол, природния газ, течностите от природен газ и въглищата. Използва се най-вече като материал за влагане в производството на сулфати на мастен алкохол, етоксилати на мастен алкохол и етер сулфати на мастен алкохол (така наречените сурфактанти). Сурфактантите се използват за производството на детергенти, препарати за домакинството, почистващи препарати и продукти за лична хигиена.

2.2.   Сходен продукт

(12)

По отношение на продукта, изнасян за Съюза от Индия, Индонезия и Малайзия, и на продукта, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в тези държави, а така също на продукта, произвеждан и продаван в Съюза от производителите от Съюза, бе установено, че притежават едни и същи основни физични и технически характеристики, както и едни и същи видове употреба. Поради това те временно се считат за сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(13)

В хода на разследването някои страни изтъкнаха, че един от жалбоподателите е произвел в един от производствените си обекти продукт, включващ разклонени изомерни молекули, който не влиза в определението за обхвата на продукта, и че поради това този продукт не следва да се счита за сходен. Искането се определя временно за основателно и поради тази причина данните за посочения производител не бяха използвани за анализа на вредата. Следва да се отбележи, че други две дружества, едно от които оказващо съдействие на разследването, бяха изключени от определението за промишленост на Съюза поради същата причина.

3.   ДЪМПИНГ

3.1.   Индия

3.1.1.   Нормална стойност

(14)

За да бъде определена нормалната стойност, най-напред за всеки производител износител беше установено дали реализираният общ обем продажби на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар е бил представителен в сравнение с общия обем на продажбите му за износ в Съюза. В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент продажбите на вътрешния пазар се считат за представителни, когато общият обем продажби на вътрешния пазар е не по-малко от 5 % от общия обем на продажбите на разглеждания продукт за Съюза. Установено бе, че реализираният от всеки производител износител общ обем продажби на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен.

(15)

За всеки вид на продукта, продаван от даден производител износител на неговия вътрешен пазар и счетен за пряко сравним с вида на продукта, продаван за износ в Съюза, беше преценено дали вътрешните продажби са достатъчно представителни за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на определен вид на продукта бяха счетени за достатъчно представителни, когато общият обем на реализираните от съответния производител износител продажби на този вид на продукта на независими клиенти на вътрешния пазар по време на РП е представлявал поне 5 % от общия обем на продажбите на дружеството на сравнимия вид на продукта, изнасян за Съюза.

(16)

Беше проверено също така дали продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта биха могли да се разглеждат като извършени при обичайни търговски условия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Това беше направено, като беше определен относителният дял на рентабилните продажби на независими клиенти, реализирани на вътрешния пазар, за всеки изнасян вид на разглеждания продукт през РП.

(17)

За онези видове на продукта, при които повече от 80 % от продажбите (като обем) на вътрешния пазар на съответния вид на продукта са били осъществени на цени, по-високи от себестойността, а среднопретеглената продажна цена на същия вид е била равна на или по-висока от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност (за всеки вид на продукта) беше изчислена като среднопретеглената стойност на действителните цени на вътрешния пазар на всички продажби на въпросния вид, независимо дали тези продажби са били рентабилни или не.

(18)

Когато обемът на рентабилните продажби на даден вид на продукта е представлявал 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на посочения вид или когато среднопретеглената цена на посочения вид е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност беше определена на базата на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглената стойност само на рентабилните продажби на вътрешния пазар на посочения вид по време на РП.

3.1.2.   Експортна цена

(19)

И двамата производители износители от Индия са изнасяли разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза. Поради това експортните цени бяха определени въз основа на действително платените или подлежащи на плащане от страна на тези независими клиенти цени за разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

3.1.3.   Сравнение

(20)

Нормалната стойност и експортната цена на производителите износители бяха сравнени на база франко завода.

(21)

С цел да се осигури обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, под формата на корекции надлежно бяха отчетени разликите, отразяващи се върху цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. На тази основа, когато това беше приложимо и оправдано, бяха направени корекции за разликите в косвените данъци, в разходите за транспорт, застраховка, обработка, товаро-разтоварните разходи и разходите за спомагателни дейности, опаковъчните разходи, разходите за кредити и комисионите.

(22)

И двамата производители износители настояха, че осъществените от тях продажби на един от жалбоподателите в Съюза по време на РП следва да не бъдат вземани предвид при изчисляването на дъмпинговия марж, тъй като тези продажби са били направени в значителни количества и на стриктно договорени цени. Няма обаче правно основание подобен вид износ на разглеждания продукт да не бъде взет предвид при изчисляването на дъмпинга. Поради това исканията на двамата производители износители се отхвърлят.

(23)

И двамата производители износители настояха за корекции поради конвертирането на валути, като изтъкнаха, че курсът на индийската рупия (INR) спрямо еврото (EUR) значително се е повишил, считано от ноември 2009 г., което ще има изкривяващо въздействие при изчисляването на дъмпинга. Искането е свързано с продажби, реализирани в EUR от януари 2010 г. нататък, и се изразява в настояване за това, за целите на конвертирането на стойността на посочените продажби в INR, обменният курс за месеца, в който са били осъществени продажбите, да бъде заменен с обменния курс, който е бил в сила два месеца преди това. В член 2, параграф 10, буква й) действително се предвижда корекция за конвертиране на валути при определени обстоятелства. Следва обаче да се отбележи, че повишаването на курса на INR е настъпило едва през втората половина на РП. Освен това следва да се отбележи, че и двете индийски дружества многократно са повишавали цените си за техните основни клиенти в Съюза по време на посочения период през сравнително равни интервали, както и че цените, определяни в Съюза от жалбоподателите, също постоянно са се увеличавали през втората половина на РП. Следователно не е налице ясно доказателство за това, че повишаването на курса на INR не е било своевременно отразено в цените на индийските производители износители за техните клиенти в ЕС или че е оказало прекомерно неблагоприятно въздействие при изчисляването на дъмпинга. Поради това исканията и на двете дружества бяха отхвърлени.

3.1.4.   Дъмпингов марж

(24)

В съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент дъмпинговите маржове за оказващите съдействие производители износители от Индия бяха определени въз основа на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена.

(25)

Ако се съди по информацията, предоставена в жалбата и от оказващите съдействие индийски производители износители, както и като се вземат предвид наличните статистически данни, не съществуват други производители на разглеждания продукт в Индия. Поради това дъмпинговият марж, който трябваше да се определи за цялата територия на Индия, беше фиксиран на нивото на най-високия марж, установен за оказващ съдействие производител износител.

(26)

На тази база временните дъмпингови маржове, изразени като процент от CIF цената на границата на Съюза, преди облагането с мито, са следните:

Дружество

Временен дъмпингов марж

Godrej Industries Limited

9,3 %

VVF Limited

4,8 %

Всички останали дружества

9,3 %

3.2.   Индонезия

3.2.1.   Нормална стойност

(27)

За да бъде определена нормалната стойност, най-напред за всеки производител износител беше установено дали реализираният общ обем продажби на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар е бил представителен в сравнение с общия обем на продажбите му за износ в Съюза. В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент продажбите на вътрешния пазар се считат за представителни, когато общият обем продажби на вътрешния пазар е не по-малко от 5 % от общия обем на продажбите на разглеждания продукт за Съюза. Установено бе, че реализираният от всеки производител износител общ обем продажби на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен.

(28)

За всеки вид на продукта, продаван от даден производител износител на неговия вътрешен пазар и счетен за пряко сравним с вида на продукта, продаван за износ в Съюза, беше преценено дали вътрешните продажби са достатъчно представителни за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на определен вид на продукта бяха счетени за достатъчно представителни, когато общият обем на реализираните от съответния производител износител продажби на този вид на продукта на независими клиенти на вътрешния пазар по време на РП е представлявал поне 5 % от общия обем на продажбите на дружеството на сравнимия вид на продукта, изнасян за Съюза.

(29)

Беше проверено също така дали продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта биха могли да се разглеждат като извършени при обичайни търговски условия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Това беше направено, като беше определен относителният дял на рентабилните продажби на независими клиенти, реализирани на вътрешния пазар, за всеки изнасян вид на разглеждания продукт през РП.

(30)

За онези видове на продукта, при които повече от 80 % от продажбите (като обем) на вътрешния пазар на съответния вид на продукта са били осъществени на цени, по-високи от себестойността, а среднопретеглената продажна цена на същия вид е била равна на или по-висока от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност (за всеки вид на продукта) беше изчислена като среднопретеглената стойност на действителните цени на вътрешния пазар на всички продажби на въпросния вид, независимо дали тези продажби са били рентабилни или не.

(31)

Когато обемът на рентабилните продажби на даден вид на продукта е представлявал 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на посочения вид или когато среднопретеглената цена на посочения вид е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност беше определена на базата на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглената стойност само на рентабилните продажби на вътрешния пазар на посочения вид по време на РП.

(32)

В случаите, когато не е имало продажби на вътрешния пазар на определен вид на продукта от даден производител износител, нормалната стойност беше конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

(33)

При конструирането на нормална стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата, съгласно член 2, параграф 6, първа алинея от основния регламент, беше определен въз основа на действителните данни за производството и продажбите на сходния продукт, реализирани при обичайни търговски условия от производителя износител.

3.2.2.   Експортна цена

(34)

Производителите износители са реализирали експортни продажби за Съюза, като или са продавали директно на независими клиенти, или чрез свързани търговски дружества, разположени в Сингапур и в Съюза.

(35)

В случаите, когато експортните продажби за Съюза са били реализирани или чрез директни продажби на несвързани клиенти в Съюза, или чрез свързани търговски дружества, разположени в Сингапур, експортните цени бяха определени въз основа на реално платените или подлежащи на плащане цени за разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(36)

В случаите, когато експортните продажби за Съюза са били реализирани чрез свързани търговски дружества, разположени на територията на Съюза, експортните цени бяха определени въз основа на цените на тези свързани търговци при първа препродажба на независими клиенти в Съюза в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент.

3.2.3.   Сравнение

(37)

Нормалната стойност и експортната цена на производителите износители бяха сравнени на база франко завода.

(38)

С цел да се осигури обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, под формата на корекции надлежно бяха отчетени разликите, отразяващи се върху цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. На тази основа, когато това беше приложимо и оправдано, бяха направени корекции за разликите в косвените данъци, в разходите за транспорт, застраховка, обработка, товаро-разтоварните разходи и разходите за спомагателни дейности, опаковъчните разходи, разходите за кредити и комисионите.

(39)

Едно дружество настоя за корекция поради разлики във физичните характеристики въз основа на факта, че то изнася продукта, предмет на разследването, както в течно, така и в твърдо състояние за ЕС, докато на вътрешния пазар го продава само в твърдо състояние и че цените на продукта, предмет на разследването, в течно състояние са по-ниски, отколкото цените на продукта, предмет на разследването, в твърдо състояние. Дружеството обаче не представи количествено изчисление на исканата корекция. Само сравняване на експортните цени на продукта, предмет на разследването, в течно и в твърдо състояние не се явява достатъчно основание за разрешаването на корекция поради разлики във физичните характеристики. Освен това счетоводната система на дружеството не позволява ясно да се откроят разликите по отношение на разходите между твърдия и течния продукт. Поради това, тъй като нямаше надежден начин за изчисляване на евентуална корекция, искането трябваше да бъде отхвърлено.

(40)

Жалбоподателите настояха, че по отношение на разходите за енергия в Индонезия е налице изкривяване поради прекалено ниските и субсидирани цени на енергията. Те обаче не представиха никаква обоснована информация за това, по какъв начин подобно изкривяване по отношение на разходите за енергията, използвана за производството за вътрешния пазар и за това за износ, би могло да се отрази върху изчисляването на дъмпинга. Поради това искането бе отхвърлено.

3.2.4.   Дъмпингов марж

(41)

В съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент дъмпинговите маржове за оказващите съдействие производители износители от Индонезия бяха определени въз основа на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена.

(42)

Ако се съди по информацията, предоставена в жалбата и от оказващите съдействие индонезийски производители износители, както и като се вземат предвид наличните статистически данни, не съществуват други производители на разглеждания продукт в Индонезия. Поради това дъмпинговият марж, който трябваше да се определи за цялата територия на Индонезия, беше фиксиран на нивото на най-високия марж, установен за оказващ съдействие производител износител.

(43)

На тази основа временните дъмпингови маржове, изразени като процент от CIF цената на границата на Съюза, преди облагането с мито, са следните:

Дружество

Временен дъмпингов марж

P.T. Ecogreen Oleochemicals

6,3 %

P.T. Musim Mas

7,6 %

Всички останали дружества

7,6 %

3.3.   Малайзия

3.3.1.   Нормална стойност

(44)

За да бъде определена нормалната стойност, най-напред за всеки производител износител беше установено дали реализираният общ обем продажби на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар е бил представителен в сравнение с общия обем на продажбите му за износ в Съюза. В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент продажбите на вътрешния пазар се считат за представителни, когато общият обем продажби на вътрешния пазар е не по-малко от 5 % от общия обем на продажбите на разглеждания продукт за Съюза. За двамата оказващи съдействие производители износители беше установено, че реализираният от тях общ обем продажби на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен. За последния оказващ съдействие производител износител не бяха установени продажби на вътрешния пазар на независими клиенти по време на РП.

(45)

За всеки вид на продукта, продаван от даден производител износител на неговия вътрешен пазар и счетен за пряко сравним с вида на продукта, продаван за износ в Съюза, беше преценено дали вътрешните продажби са достатъчно представителни за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на определен вид на продукта бяха счетени за достатъчно представителни, когато общият обем на реализираните от съответния производител износител продажби на този вид на продукта на независими клиенти на вътрешния пазар по време на РП е представлявал поне 5 % от общия обем на продажбите на дружеството на сравнимия вид на продукта, изнасян за Съюза.

(46)

Беше проверено също така дали продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта биха могли да се разглеждат като извършени при обичайни търговски условия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Това беше направено, като беше определен относителният дял на рентабилните продажби на независими клиенти, реализирани на вътрешния пазар, за всеки изнасян вид на разглеждания продукт през РП.

(47)

За онези видове на продукта, при които повече от 80 % от продажбите (като обем) на вътрешния пазар на съответния вид на продукта са били осъществени на цени, по-високи от себестойността, а среднопретеглената продажна цена на същия вид е била равна на или по-висока от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност (за всеки вид на продукта) беше изчислена като среднопретеглената стойност на действителните цени на вътрешния пазар на всички продажби на въпросния вид, независимо дали тези продажби са били рентабилни или не.

(48)

Когато обемът на рентабилните продажби на даден вид на продукта е представлявал 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на посочения вид или когато среднопретеглената цена на посочения вид е била по-ниска от производствените разходи за единица продукция, нормалната стойност беше определена на базата на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглената стойност само на рентабилните продажби на вътрешния пазар на посочения вид по време на РП.

(49)

В случаите, когато не е имало продажби на вътрешния пазар на определен вид на продукта от даден производител износител, нормалната стойност беше конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

(50)

При конструирането на нормална стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата бяха определени съгласно член 2, параграф 6, първа алинея от основния регламент въз основа на действителните данни за производството и продажбите на сходния продукт, реализирани при обичайни търговски условия от производителя износител.

(51)

За производителя износител, който не е реализирал продажби на вътрешния пазар по време на РП, размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата бяха определени съгласно член 2, параграф 6, буква а) от основния регламент въз основа на среднопретеглените действителни суми на другите двама производители износители, по отношение на които се провежда разследване на производството и продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар на Малайзия.

3.3.2.   Експортна цена

(52)

Производителите износители са реализирали експортни продажби за Съюза, като са продавали или директно на независими клиенти, или чрез свързани търговски дружества, разположени в Съюза.

(53)

В случаите, когато експортните продажби за Съюза са били реализирани чрез директни продажби на несвързани клиенти в Съюза, експортните цени бяха определени въз основа на реално платените или подлежащи на плащане цени за разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(54)

В случаите, когато експортните продажби за Съюза са били реализирани чрез свързани дружества, разположени на територията на Съюза, експортните цени бяха определени въз основа на цените на тези свързани дружества при първа препродажба на независими клиенти в Съюза в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент.

3.3.3.   Сравнение

(55)

Нормалната стойност и експортната цена на производителите износители бяха сравнени на база франко завода.

(56)

С цел да се осигури обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, под формата на корекции надлежно бяха отчетени разликите, отразяващи се върху цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. На тази основа, когато това беше приложимо и оправдано, бяха направени корекции за разликите в разходите за транспорт, застраховка, обработка, товаро-разтоварните разходи и разходите за спомагателни дейности, опаковъчните разходи и разходите за кредити.

(57)

Един малайзийски производител износител изтъкна, че неговото свързано дружество в Съюза всъщност се явява отдел по износа на производителя. На тази основа дружеството изтъкна, че ще се стигне до прекомерни приспадания при определяне на цената франко завода, ако съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент бъдат направени пълни корекции за разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата. В това отношение беше установено, че свързаното дружество е издавало фактури на клиенти в Съюза и че е получавало плащания от клиенти в Съюза. Следва също така да се отбележи, че извършваните от свързаното дружество продажби са включвали надценка. Освен това от финансовите сметки на търговеца беше видно, че той е понесъл нормални разходи за реализация и общи и административни разходи в периода между вноса и препродажбата. Следователно става ясно, че свързаното дружество се занимава действително с типичните за един вносител дейности. Въз основа на това искането на дружеството бе отхвърлено.

(58)

По отношение на Малайзия жалбоподателите отправиха същото искане във връзка с разходите за енергия като споменатото в съображение 40 по отношение на Индонезия. Това искане също бе отхвърлено поради същите причини.

3.3.4.   Дъмпингов марж

(59)

В съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент дъмпинговите маржове за оказващите съдействие малайзийски производители износители бяха установени въз основа на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена.

(60)

Ако се съди по информацията, предоставена в жалбата и от оказващите съдействие малайзийски производители износители, както и като се вземат предвид наличните статистически данни, не съществуват други производители на разглеждания продукт в Малайзия. Поради това дъмпинговият марж, който трябваше да се определи за цялата територия на Малайзия, беше фиксиран на нивото на най-високия марж, установен за оказващ съдействие производител износител.

(61)

На тази основа временните дъмпингови маржове, изразени като процент от CIF цената на границата на Съюза, преди облагането с мито, са следните:

Дружество

Временен дъмпингов марж

Fatty Chemical Malaysia Sdn. Bhd

13,8 %

KL-Kepong Oleomas Sdn. Bhd.

5,0 %

Emery Oleochemicals Sdn. Bhd

5,3 %

Всички останали дружества

13,8 %

4.   ВРЕДА

4.1.   Определение за промишленост на Съюза и за производство на Съюза

(62)

По време на РП сходният продукт се е произвеждал от двама известни и няколко други много малки производители в Съюза. Цялата налична информация относно производителите от Съюза, включително информацията, предоставена в жалбата, и данните, събрани от производителите в Съюза преди откриването на разследването и след това, беше използвана за установяване на общото производство на Съюза. Въз основа на това общото производство на Съюза бе оценено, че е било между 400 000 и 500 000 тона по време на РП. Производителите от Съюза, които представляват общото производство на Съюза, съставляват промишлеността на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(63)

Някои заинтересовани страни изтъкнаха, че един от жалбоподателите би следвало да не се разглежда като част от промишлеността на Съюза, тъй като въпросното дружество е внасяло разглеждания продукт по време на РП. Установено беше обаче, че делът на продукта, внасян от въпросното дружество от разглежданите държави по време на РП, е бил относително малък и поради това — незначителен в сравнение с производството му на сходния продукт. Освен това вносът е бил преди всичко временен. Поради това може да бъде потвърдено, че основната дейност на въпросното дружество е свързана с производството и продажбата в ЕС на продукта, предмет на разследването, и че основният му интерес е този на производител от Съюза. Следователно искането се определя временно за неоснователно.

4.2.   Потребление на Съюза

(64)

Потреблението бе определено въз основа на общия обем на продажбите на пазара на Съюза от страна на промишлеността на Съюза, на използването за собствено потребление и на общия обем на вноса (по данни на Евростат). Тъй като в данните на Евростат бяха включени и продукти, различни от разглеждания продукт, бяха направени подходящи корекции. Информацията е дадена под формата на индекси (2007 г. = 100), за да се запази поверителността.

Потребление на Съюза

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Тонове

100

102

97

102

Годишно изменение (в проценти)

 

2,2 %

–4,8 %

4,6 %

Източник: Евростат, данни от жалбата и отговори на въпросника.

(65)

През разглеждания период потреблението на Съюза леко се е повишило — с 2 %. Първоначално, между 2007 и 2008 г., потреблението се е повишило с 2,2 %, след което се е понижило с 4,8 % между 2008 и 2009 г. От 2009 г. до края на РП потреблението е нараснало с 4,6 %.

(66)

Икономическият спад е допринесъл за спада в потреблението, считано от 2008 г., през която потребителите на разглеждания продукт са се сблъскали със спад в търсенето на техните продукти. В началото на РП положението на пазара е започнало леко да се подобрява, което е довело до повишаване на търсенето на разглеждания продукт в сравнение с първата половина на 2009 г.

4.3.   Внос в Съюза от разглежданите държави

4.3.1.   Кумулиране

(67)

Комисията разгледа дали въздействието на дъмпинговия внос от разглежданите държави следва да се оценява кумулативно въз основа на критериите, посочени в член 3, параграф 4 от основния регламент. В посочения член се предвижда, че когато вносът от две или повече държави е едновременно предмет на антидъмпингово разследване, въздействието на такъв внос се оценява кумулативно, само ако се установи, че: а) дъмпинговият марж, определен спрямо вноса от всяка държава, е по-висок от маржa de minimis, както е определен в член 9, параграф 3 от основния регламент, и обемът на този внос от всяка държава не е несъществен; и б) кумулативната оценка на въздействието на вноса е допустима от гледна точка на условията за конкуренция между внесените продукти и тези между внесените продукти и сходния продукт на Общността.

(68)

Дъмпинговите маржове, определени спрямо вноса от всяка от разглежданите държави, са по-високи от маржa de minimis, както е определен в член 9, параграф 3 от основния регламент, а именно 2 % от експортната цена, като обемът на вноса от всяка от разглежданите държави надхвърля прага от 1 % от пазарния дял, посочен в член 5, параграф 7 от основния регламент.

(69)

Разследването показа освен това, че условията на конкуренция както между дъмпинговия внос, така и между дъмпинговия внос и сходния продукт бяха аналогични. Установено бе, че средните цени на вноса от всички разглеждани държави са се понижили по време на разглеждания период и са следвали същата тенденция. Освен това продуктът, предмет на разследването, внасян от разглежданите държави, е сходен във всяко едно отношение, взаимозаменяем е и се предлага на пазара в Съюза от сравними търговски вериги и при сходни търговски условия, така че продуктите се конкурират помежду си, както и с произвеждания в Съюза продукт, предмет на разследването.

(70)

Въз основа на това се прави временното заключение, че са изпълнени всички условия за кумулиране и че съответно въздействието на дъмпинговия внос с произход от разглежданите държави следва да се оцени общо за целите на анализа на вредата.

4.3.2.   Обем, цена и пазарен дял на дъмпинговия внос от разглежданите държави

Внос от разглежданите държави

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Тонове

112 523

177 286

165 386

176 279

Индекс: 2007 г. = 100

100

158

147

157

Годишно изменение (в проценти)

 

57,6 %

–6,7 %

6,6 %

Пазарен дял

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

154

151

154

Годишно изменение (в проценти)

 

54,2 %

–2,0 %

1,9 %

Средна цена в EUR/тон

942

1 017

837

882

Индекс: 2007 г. = 100

100

108

89

94

Годишно изменение (в проценти)

 

8 %

–18 %

5 %

Източник: Евростат и отговори на въпросника.

(71)

Обемът на вноса от разглежданите държави се е увеличил значително — с 57 % по време на разглеждания период. Най-голямото нарастване е отбелязано между 2007 и 2008 г., когато вносът се е увеличил с 58 %, след което леко се е понижил през 2009 г., преди да се повиши отново до нивото от 2008 г. по време на РП.

(72)

Средните цени на вноса от разглежданите държави силно са варирали по време на разглеждания период, като отбелязват общ спад от 6 %. По време на целия разглеждан период средните цени на вноса от разглежданите държави винаги са били по-ниски от цените, установени в останалата част на света и от промишлеността на Съюза, което следователно е довело до повишаване на пазарния дял на разглежданите държави.

(73)

Пазарният дял на разглежданите държави се е увеличил значително — с 54 % по време на разглеждания период. Най-голямото увеличение е отбелязано между 2007 и 2008 г. Вносът е отбелязал лек спад по време на икономическата криза, което е довело до намаляване на пазарния дял на разглежданите държави с 2 % между 2008 и 2009 г., след което обаче те са успели да си възвърнат изгубения пазарен дял преди края на разглеждания период.

4.3.2.1.   Подбиване на цените

(74)

За целите на анализа на подбиването на цените бяха сравнени среднопретеглените продажни цени за всеки вид на продукта, определени от промишлеността на Съюза за несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на ниво франко завода, със съответните среднопретеглени цени на вноса от разглежданите държави за първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база CIF и съответно коригирани със съществуващите мита и разходите, последващи вноса. Това сравняване на цените беше направено за сделки на същото ниво на търговия, надлежно коригирани при необходимост, и след приспадането на рабати и отстъпки. Резултатите от сравняването, изразени като процент от продажните цени на промишлеността на Съюза по време на разследвания период, сочат съществуването на значителни маржове на подбиване на цените (до 16 %). Тези маржове свидетелстват за натиска върху цените, който вносът от разглежданите държави упражнява върху пазара на Съюза.

(75)

Маржовете на подбиване на цените за всяка от разглежданите държави се определят, както следва:

Държава

Марж на подбиване на цените

Индия

от – 0,5 до 16 %

Индонезия

от – 12,1 до – 3,2 %

Малайзия

от – 10,4 до 15,1 %

4.4.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза  (3)

4.4.1.   Предварителни бележки

(76)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент разглеждането на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза включваше преглед на всички икономически показатели с цел оценка на състоянието на промишлеността на Съюза от 2007 г. до края на РП.

4.4.2.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

Производство на промишлеността на Съюза

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

90

77

83

Капацитет на промишлеността на Съюза

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

109

103

98

Използване на капацитета

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

83

75

85

Източник: отговори на въпросника.

(77)

От 2007 до 2009 г. производството на Съюза се е понижило значително — с 23 %, след което леко се е подобрило между 2009 г. и края на РП, което е довело до общо намаление от 17 % през разглеждания период. Следва да се отбележи, че независимо от факта, че потреблението на Съюза се е понижило с около 5 % между 2008 и 2009 г., производството на промишлеността на Съюза се е понижило много повече — с 15 %, и не е съумяло да са възползва от възстановяването на потреблението в Съюза, наблюдавано през РП.

(78)

Производственият капацитет на промишлеността на Съюза е намалял с около 2 % през разглеждания период. След като се е бил увеличил с около 9 % през 2008 г., през следващите години капацитетът се е понижил, което е довело до общ спад от 2 % през разглеждания период.

(79)

Въпреки това, паралелно с намаляващите обеми на производство, използването на наличния капацитет се е понижило с 15 % през разглеждания период. Най-големият спад е отбелязан през 2009 г., по време на общата икономическа криза, след което е било наблюдавано леко подобрение по време на РП.

4.4.3.   Продажби и пазарен дял

(80)

Посочените в таблицата по-долу данни за продажбите се отнасят до обема и стойността на продажбите на първия несвързан клиент на пазара на Съюза.

Обем на продажбите на несвързани клиенти в ЕС

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

85

79

82

Годишно изменение (в проценти)

 

–15,4 %

–6,5 %

4,3 %

Стойност на продажбите на несвързани клиенти в ЕС (в евро)

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

102

85

88

Годишно изменение (в проценти)

 

1,6 %

–16,6 %

3,9 %

Пазарен дял на промишленост на Съюза

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

88

87

88

Източник: Евростат и отговори на въпросника.

(81)

Между 2007 г. и РП обемът на продажбите и пазарният дял са се понижили със съответно 18 % и 12 %. В началото на разглеждания период (между 2007 и 2008 г.), въпреки повишаването на потреблението на Съюза, обемът на продажбите на промишлеността на Съюза се е понижил с 15 % и те са загубили 12 % пазарен дял. През 2009 г. потреблението на Съюза се е свило, което е довело до допълнителна загуба от 6,5 % за обема на продажбите на промишлеността на Съюза. През РП, паралелно с повишаването на потреблението на Съюза, и продажбите на Съюза леко са се повишили. Пазарният дял обаче е останал непроменен между 2008 г. и края на РП.

4.4.4.   Средни цени за единица продукция на промишлеността на Съюза

Цена за единица продукция, продажби на несвързани клиенти в ЕС

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

120

107

107

Годишно изменение (в проценти)

 

20,1 %

–10,8 %

–0,4 %

Източник: отговори на въпросника.

(82)

Между 2007 и 2008 г. цените значително са се повишили — с 20 %. Следва да се отбележи, че през този период и производителите износители са повишили цените си, макар и с много по-малко, отколкото промишлеността на Съюза.

(83)

През 2009 г. промишлеността на Съюза е трябвало да понижи цените, за да отговори на натиска, оказван от засиления внос с произход от разглежданите държави. През 2008 г. вносът от тези държави се е бил повишил с 57 %, като цените на внасяните продукти са били значително по-ниски от тези на промишлеността на Съюза. Промишлеността на Съюза обаче не е била в състояние да понижи цените си до нивото на тези на производителите износители.

(84)

По време на РП промишлеността на Съюза е запазила нивото на цените от 2009 г., което е довело до общо покачване на цените със 7 % по време на разглеждания период.

4.4.5.   Складови наличности

(85)

Обемът на складовите наличности на промишлеността на Съюза е намалял с 33 % по време на разглеждания период. По-специално между 2008 г. и РП обемът на складовите наличности се е понижил значително — с 51 %.

Крайни складови наличности на промишлеността на Съюза

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

128

86

67

Годишно изменение (в проценти)

 

27,7 %

–33,0 %

–21,1 %

Складови наличности във връзка с производството

5,0 %

7,1 %

5,6 %

4,1 %

Източник: отговори на въпросника.

4.4.6.   Заетост, заплати и производителност

Заетост в промишлеността на Съюза

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Общ брой на заетите лица в производството на разглеждания продукт (включително неутрални производители)

Индекс: 2007 г. = 100

100

97

91

87

Средна заплата на заето лице (в евро)

Индекс: 2007 г. = 100

100

102

101

106

Производителност (единица/заето лице)

Индекс: 2007 г. = 100

100

93

85

96

Източник: отговори на въпросника.

(86)

Поради свиващата се стопанска дейност на промишлеността на Съюза броят на заетите лица е бил съответно намален с 13 % по време на разглеждания период. Разходите за труд за заето лице леко са се повишили през разглеждания период — с 6 %. Това се счита за естествено увеличение и е по-ниско от ръста на инфлацията през разглеждания период.

4.4.7.   Рентабилност, парични потоци, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитали

Рентабилност на продажбите от страна на ЕС на несвързани клиенти

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Нетна загуба в проценти от оборота

Индекс: 2007 г. = 100

100

76

408

236

Отрицателен паричен поток на промишлеността на Съюза (в евро)

Индекс: 2007 г. = 100

100

– 249

1 178

439

Парични потоци в проценти от продажбите на ЕС на несвързани клиенти

–1,3 %

3,7 %

–24,5 %

–7,9 %

Индекс: 2007 г. = 100

100

– 285

1 899

609

Инвестиции на промишлеността на Съюза (в евро)

Индекс: 2007 г. = 100

100

56

68

65

Годишно изменение (в проценти)

 

–43,8 %

20,6 %

–4,2 %

Отрицателна възвръщаемост на инвестициите на промишлеността на Съюза

Индекс: 2007 г. = 100

100

136

510

320

Източник: отговори на въпросника.

(87)

Рентабилността на промишлеността на Съюза бе определена чрез изразяване на нетната печалба преди облагане с данъци (в конкретния случай — загуба) от продажбите на сходния продукт като процент от оборота на тези продажби. Установено бе, че рентабилността на промишлеността на Съюза е била отрицателна от началото на засегнатия период през 2007 г., като по време на разглеждания период загубите значително са се увеличили. След като през 2008 г. загубите са намалели, през 2009 г. те отново значително са нараснали — по времето на общата икономическа криза. Икономическото възстановяване, усетено по време на РП, е позволило на промишлеността на Съюза да намали загубите си, що се отнася до оборота, но въпреки това тя е останала далеч от връщането към състояние на рентабилност.

(88)

Тенденцията по отношение на паричните потоци, които отразяват способността на промишлеността да финансира самостоятелно дейностите си, в голяма степен съответства на тенденцията по отношение на рентабилността. Паричните потоци са били отрицателни през 2007 г., като по време на разглеждания период бележат значителен спад. Същият коментар може да се направи и по отношение на възвръщаемостта на инвестициите, при която се наблюдава същото неблагоприятно развитие, в съответствие с отрицателните резултати, получени от промишлеността на Съюза през разглеждания период.

(89)

При тези условия способността на промишлеността на Съюза да инвестира е намаляла, тъй като паричните потоци значително са се влошили през разглеждания период. Вследствие на това инвестициите са отбелязали спад с близо 35 % през разглеждания период.

4.4.8.   Растеж

(90)

Потреблението на Съюза се е запазило относително стабилно по време на разглеждания период. Обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза обаче са се понижили през този период — съответно с 18 % и с 12 %.

4.4.9.   Размер на действителния дъмпингов марж

(91)

Като се имат предвид обемът, пазарният дял и цените на дъмпинговия внос от разглежданите държави, въздействието върху промишлеността на Съюза на действителните дъмпингови маржове не може да се счита за незначително.

4.5.   Заключение относно вредата

(92)

Разследването показа, че повечето от показателите за вреда, като производството (– 17 %), използването на капацитета (– 13 %), обемът на продажбите (– 18 %), пазарният дял (– 12 %) и заетостта (– 14 %), са се влошили по време на разглеждания период. Освен това сериозно са били засегнати показателите за вреда, свързани с финансовите резултати на промишлеността на Съюза, като паричните потоци и рентабилността. Това означава, че е била намалена и способността на промишлеността на Съюза да привлича капитали, по-специално по време на РП.

(93)

С оглед на гореизложеното бе направено заключението, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

5.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

5.1.   Въведение

(94)

В съответствие с член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент беше проверено дали дъмпинговият внос на разглеждания продукт с произход от разглежданите държави е причинил вреда на промишлеността на Съюза до степен, която позволява тя да бъде определена за съществена. Проучени бяха и други известни фактори, освен дъмпинговия внос, които същевременно биха могли да нанесат вреда на промишлеността на Съюза, за да се гарантира, че евентуалната вреда, причинена от тези други фактори, не се приписва на дъмпинговия внос.

5.2.   Въздействие на дъмпинговия внос

(95)

Разследването показа, че потреблението на Съюза се е запазило относително стабилно по време на разглеждания период, докато обемът на дъмпинговия внос от разглежданите държави е отбелязал значително нарастване — с 57 %.

(96)

Дъмпинговият внос от разглежданите държави е оказал натиск върху промишлеността на Съюза, особено през 2008 г., когато обемът на този внос се е увеличил с 58 %. През въпросната година цените на вноса от разглежданите държави, според данните на Евростат, са били много по-ниски от тези на промишлеността на Съюза. Това е довело до загуба на пазарен дял от страна на промишлеността на Съюза в размер на около 12 %, докато в същото време пазарният дял на разглежданите държави е нараснал с 54 %.

(97)

За да отговори на натиска, промишлеността на Съюза е понижила цените си през 2009 г. Въпреки че обемът на вноса с произход от разглежданите държави се е понижил (– 6,7 %), паралелно с икономическия спад и със свиването на пазара на ЕС, цената на вноса се е понижила повече, отколкото цената на промишлеността на Съюза, поради което промишлеността на Съюза не е успяла да си възвърне изгубения пазарен дял.

(98)

По време на РП промишлеността на Съюза е трябвало да понижи още повече цените си, докато подбиването на цените от страна на разглежданите държави, въз основа на проверени данни за износа, е продължавало да е 3 %. Обемът и стойността на продажбите, реализирани от промишлеността на Съюза, леко са нараснали (съответно + 4,3 % и + 3,9 %), но въпреки факта, че разликата в цените по отношение на цената на вноса от разглежданите държави се е понижила, промишлеността на Съюза не е съумяла да се възползва от възстановяването на потреблението и пазарният ѝ дял е останал непроменен. В същото време обемът и пазарният дял на вноса от разглежданите държави са се увеличили още повече (съответно с 6,6 % и с 2 %) по време на РП.

5.3.   Въздействие на други фактори

(99)

Другите фактори, които бяха разгледани в контекста на причинно-следствената връзка, са вносът от други държави, равнището на износа на промишлеността на Съюза и въздействието на икономическата криза.

5.3.1.   Внос от други държави (останалата част от света: ОЧС)

Обем на вноса от ОЧС (Евростат)

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Тонове

32 874

31 446

38 295

30 495

Индекс: 2007 г. = 100

100

96

116

93

Годишно изменение (в проценти)

 

–4,3 %

21,8 %

–20,4 %

Пазарен дял на ОЧС

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

94

120

91

Годишно изменение (в проценти)

 

–6,4 %

27,9 %

–23,9 %

Средна цена в EUR/тон в ОЧС (Евростат)

1 217

1 358

1 129

1 122

Индекс: 2007 г. = 100

100

112

93

92

Годишно изменение (в проценти)

 

12 %

–17 %

–1 %

Източник: Евростат.

(100)

Съгласно данните от Евростат обемът на вноса в Съюза на продукта, предмет на разследването, с произход от трети държави, които не са засегнати от настоящото разследване, е намалял със 7 % през разглеждания период. Съответният пазарен дял на тези държави също е намалял с 9 %.

(101)

Средните цени на този внос са били по-високи от цените на производителите износители в разглежданите държави и от цените на промишлеността на Съюза.

(102)

Въз основа на гореизложеното бе направено временното заключение, че вносът от тези трети държави не е способствал за съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

5.3.2.   Равнище на износа на промишлеността на Съюза

Обем на продажбите за износ на несвързани клиенти

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

38

52

45

Годишно изменение (в проценти)

 

–62,4 %

38,0 %

–14,0 %

Стойност на продажбите за износ на несвързани клиенти

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

78

74

76

Годишно изменение (в проценти)

 

–21,6 %

–5,9 %

3,5 %

Цена за единица продукция, продажби за износ на несвързани клиенти

2007 г.

2008 г.

2009 г.

РП

Индекс: 2007 г. = 100

100

208

142

171

Годишно изменение (в проценти)

 

108,4 %

–31,9 %

20,3 %

(103)

По време на разглеждания период обемът на продажбите за износ от страна на промишлеността на Съюза се е понижил с 55 %. Влиянието на този спад обаче е било частично компенсирано от факта, че средната продажна цена на единица продукция се е повишила със 71 % през същия период, като по този начин спадът в стойността на продажбите за износ е бил ограничен на 24 %. Това, в комбинация с факта, че делът на продажбите за износ се е равнявал само на 5 % от общия обем на продажбите по време на РП, доведе до временното заключение, че равнището на износа не е фактор, който да нарушава причинно-следствената връзка между вредата, понесена от промишлеността на Съюза, и вноса с произход от разглежданите държави.

5.3.3.   Въздействие на икономическата криза

(104)

Икономическата криза е допринесла за свиването на потреблението в Съюза и за натиска върху цените. Пониженото ниво на търсене на продукта, предмет на разследването, е довело до намаляване на производството на промишлеността на Съюза и е допринесло отчасти за спада на продажните цени.

(105)

При нормални икономически условия и при липса на силен натиск върху цените и на повишено ниво на дъмпинговия внос промишлеността на Съюза е можела да срещне известни трудности при справяне с понижаването на потреблението и с увеличаването на постоянните разходи за единица продукция, предизвикано от пониженото използване на капацитета, с което се е сблъскала в периода между 2007 г. и РП. Дъмпинговият внос обаче е засилил въздействието на икономическия спад и е направил невъзможно реализирането на продажби на цени над себестойността.

(106)

Въз основа на гореизложеното става ясно, че намаляването на търсенето в Съюза, в комбинация с икономическата криза, е допринесло за вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Счита се обаче, че това не нарушава причинно-следствената връзка, установена по отношение на дъмпинговия внос на ниски цени с произход от разглежданите държави.

5.4.   Заключение относно причинно-следствената връзка

(107)

Горният анализ доказа, че през разглеждания период е отбелязано значително увеличение на обема и пазарния дял на дъмпинговия внос на ниски цени с произход от разглежданите държави. Освен това бе установено, че този внос е бил осъществен на дъмпингови цени, които са били по-ниски от цените, налагани от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза за подобни видове на продукта.

(108)

Това нарастване на обема и пазарния дял на дъмпинговия внос на ниски цени с произход от разглежданите държави е съвпаднало с общия и непрекъснат спад на потреблението в Съюза по време на разглеждания период, както и с неблагоприятното изменение на пазарния дял на промишлеността на Съюза през същия период. Освен това, считано от 2008 г., в момента на общия икономически застой и на спада на потреблението в Съюза, износителите от разглежданите държави са съумели да запазят своя пазарен дял, като са понижили цените си, които са продължили да подбиват тези на Съюза. В същото време бе констатирано по-нататъшно неблагоприятно изменение на пазарния дял на промишлеността на Съюза и на основните показатели за икономическото ѝ състояние. Действително, през разглеждания период ръстът на дъмпинговия внос на ниски цени от Индия, Индонезия и Малайзия, който непрекъснато е подбивал цените на промишлеността на Съюза, е довел до спад в рентабилността на промишлеността на Съюза, което е довело до тежки загуби през РП.

(109)

Проучването на другите известни фактори, които са могли да причинят вреда на промишлеността на Съюза, показа, че тези фактори явно не са такива, че да прекъснат причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от разглежданите държави и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(110)

Въз основа на гореизложения анализ, който ясно разграничи и отдели въздействието на всички известни фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносния ефект на дъмпинговия внос, бе направено временното заключение, че дъмпинговият внос от Индия, Индонезия и Малайзия е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.

6.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

6.1.   Предварителна бележка

(111)

В съответствие с член 21 от основния регламент бе проучен въпросът дали, въпреки временното заключение за съществуването на вредоносен дъмпинг, са налице убедителни основания да се заключи, че не е в интерес на Съюза да се предприемат временни антидъмпингови мерки в този конкретен случай. Анализът на интереса на Съюза се основаваше на преценка на съвкупността от различните намесени интереси, включително тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите на разглеждания продукт.

6.2.   Промишленост на Съюза

(112)

Промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда, причинена от дъмпинговия внос от Индия, Индонезия и Малайзия. Припомня се, че повечето от показателите за вредата са отбелязали отрицателно изменение през разглеждания период. По-специално сериозно са били засегнати показателите за вреда, свързани с финансовите резултати на промишлеността на Съюза, като паричните потоци, възвръщаемостта на инвестициите и рентабилността. При липсата на мерки е твърде вероятно икономическото състояние на промишленостт на Съюза да се влоши допълнително.

(113)

Очаква се налагането на временни антидъмпингови мита да възстанови нормалните търговски условия на пазара на Съюза, което ще позволи на промишлеността на Съюза да направи така, че цените на продукта, предмет на разследването, да отразяват разходите за различните компоненти и пазарните условия. Може да се очаква налагането на временни мерки да позволи на промишлеността на Съюза да си възвърне поне част от изгубения през разглеждания период пазарен дял, което ще окаже допълнително положително въздействие върху нейното финансово състояние и рентабилността ѝ.

(114)

Ето защо бе направено заключението, че налагането на временни антидъмпингови мерки върху вноса на продукта, предмет на разследването, с произход от Индия, Индонезия и Малайзия, би било в интерес на промишлеността на Съюза.

6.3.   Вносители

(115)

Въпросници бяха изпратени на 21 вносители в Съюза. Само двама вносители, разположени в Обединеното кралство, съдействаха при разследването, като делът на тези двама вносители е съставлявал 0,3 % от общия обем на вноса от разглежданите държави по време на РП. Проверка на място бе направена само при по-големия от двамата вносители. При проверката на място обаче вносителят е отказал да предостави достъп до счетоводната си документация, поради което релевантната информация не е могла да бъде проверена. Въпреки това е било ясно, че макар и налагането на антидъмпингови мерки да води до завишени разходи за въпросното дружество, то не би създало сериозни проблеми за дейността му, дори и потребителите да останат същите или, при необходимост, при смяна на сферата му на дейност.

(116)

Въз основа на наличната информация бе направено заключението, че въпреки че налагането на временни антидъмпингови мерки би оказало отрицателно въздействие върху посочения по-горе вносител, той следва да бъде в състояние да прехвърли поне част от увеличението на разходите си върху своите клиенти и/или да премине към други източници на доставки. Поради това налагането на временни мерки не следва да има значително неблагоприятно въздействие върху вносителите.

6.4.   Ползватели

(117)

Ползвателите на продукта, предмет на разследването, проявиха засилен интерес към този случай, като от общо 97-те ползватели, с които бе установен контакт, 21 оказаха съдействие на разследването. Делът на тези оказващи съдействие ползватели съставляваше около 25 % от обема на вноса в Съюза на разглеждания продукт по време на РП. Дружествата са разположени на цялата територия на Съюза и осъществяват дейност в сектори, свързани с продуктите за лична хигиена и домашните и промишлените детергенти.

(118)

От тези 21 дружества 5 бяха проверени, като техният дял съставляваше 18 % от общия обем на вноса в ЕС на продукта, предмет на разследването, от разглежданите държави през разследвания период. Въз основа на проверената информация става ясно, че делът на продукта, предмет на разследването, в производствените разходи на тези дружества е значителен — между 10 и 20 % в зависимост от крайния продукт.

(119)

В три от петте проверени дружества около 15 % от заетите лица работят в сектори, които използват разглеждания продукт; в едно от дружествата процентът възлиза на около 70 %, а за последното дружество тази информация не можа да бъде получена поради комплексната структура на дружеството и голямото разнообразие от продукти.

(120)

През разследвания период средният дял на дейностите, при които се използва продуктът, предмет на разследването, е възлизал на 22 % при проверените дружества спрямо цялостната им дейност, докато средният марж на печалбата от тези дейности е бил около 6 %. Въз основа на това и като се има предвид относително ниското ниво на предложените мерки, беше преценено, че въздействието на временните антидъмпингови мита върху вноса от разглежданите държави като цяло е доста ограничено. Някои ползватели изтъкнаха, че налагането на антидъмпингови мерки би създало проблеми с наличността на продукта, предмет на разследването, като се има предвид, че само двама са големите производители в Съюза, а търсенето на продукта, предмет на разследването, постоянно расте. Следва обаче да се отбележи, че относително ниското ниво на предложените мерки не би следвало да възпрепятства възможността продуктът, предмет на разследването, да се внася от разглежданите държави. Освен това двамата производители от Съюза не са произвеждали при пълен капацитет по време на разглеждания период. В допълнение остава възможността да се внася от други трети държави, които не са предмет на мерките. Поради това посоченото искане беше отхвърлено.

(121)

Като се има предвид гореизложеното, дори и да съществува вероятност мерките, наложени върху вноса от разглежданите държави, да се отразят неблагоприятно на повечето от ползвателите, въздействието като цяло изглежда ограничено. Поради това бе направено временното заключение, че, ако се изхожда от наличната информация, антидъмпинговите мерки срещу вноса на продукта, предмет на разследването, от разглежданите държави няма да окажат значително неблагоприятно въздействие върху ползвателите на разглеждания продукт.

6.5.   Заключение относно интереса на Съюза

(122)

С оглед на гореизложеното бе направено временното заключение, че като цяло, според наличната информация по отношение на интереса на Съюза, не съществуват убедителни доводи срещу налагането на временни мерки върху вноса на продукта, предмет на разследването, от разглежданите държави.

7.   ВРЕМЕННИ АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

(123)

Предвид направените заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени временни антидъмпингови мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос.

7.1.   Ниво на отстраняване на вредата

(124)

За определянето на нивото на тези мерки бяха взети под внимание установените дъмпингови маржове и размерът на митото, необходим за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(125)

При изчисляване на размера на митото, необходим за отстраняване на последиците от вредоносния дъмпинг, беше счетено, че мерките следва да предоставят възможност на промишлеността на Съюза да покрие производствените си разходи и да реализира печалба, преди облагане с данъци, каквато разумно може да се очаква да бъде реализирана при продажбата на сходния продукт в Съюза от предприятие в този отрасъл при нормални условия на конкуренция, т.е. при отсъствие на дъмпингов внос.

(126)

Поради това нивото на отстраняване на вредата беше изчислено на базата на сравнение между средната цена на дъмпинговия внос и целевата цена на промишлеността на Съюза. Целевата цена беше определена, като бе изчислена минималната продажна цена, на която промишлеността на Съюза би реализирала печалба (тъй като по време на РП тя е работела на загуба), и към нея бе добавен целеви марж на печалба. Промишлеността на Съюза изтъкна, че целеви марж на печалба от 15 % би бил подходящ, но не бе в състояние да обоснове твърдението си. Поради тази причина целевият марж на печалба бе временно определен на 7,7 %, което съответства на последния марж на печалба, реализиран от един от жалбоподателите през последната печеливша година преди разглеждания период.

(127)

Средният марж на понижение на цените бе определен на 24,2 % за Индия, на 9,1 % за Индонезия и на 25,7 % за Малайзия.

7.2.   Временни мерки

(128)

Като се има предвид гореизложеното и в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, се счита, че следва да бъде наложено временно антидъмпингово мито върху вноса на разглеждания продукт с произход от Индия, Индонезия и Малайзия на нивото на по-ниската от двете стойности — установеното ниво на отстраняване на дъмпинга и на вредата, в съответствие с правилото за по-малкото мито. Във всички случаи с изключение на една ставките на временното антидъмпингово мито са определени на базата на дъмпинговия марж.

(129)

Въз основа на гореизложеното предложените ставки на антидъмпинговото мито, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, преди обмитяване, временно са следните:

Държава

Дружество

Временно антидъмпингово мито (%)

Индия

VVF Limited

4,8

Всички останали дружества

9,3

Индонезия

P.T. Ecogreen Oleochemicals

6,3

P.T. Musim Mas

4,3

Всички останали дружества

7,6

Малайзия

KL-Kepong Oleomas (KLK)

5,0

Emery

5,3

Всички останали дружества

13,8

(130)

Индивидуалните за всяко дружество ставки на антидъмпинговото мито за отделните дружества, посочени в настоящия регламент, бяха определени на базата на констатациите от настоящото разследване. Ето защо те отразяват положението, установено по време на разследването по отношение на тези дружества. Тези митнически ставки (обратното на митото, валидно за цялата държава, което се прилага за „всички останали дружества“) се прилагат единствено за вноса на продукти с произход от разглежданите държави и произведени от тези дружествата, а именно — от конкретно посочените правни субекти. Внасяните продукти, произведени от което и да е друго дружество, което не е конкретно посочено в постановителната част на настоящия регламент със своите наименование и адрес, включително субектите, свързани с конкретно посочените, не могат да се ползват от тези ставки и подлежат на обмитяване по ставката, приложима за „всички останали дружества“.

(131)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални за всяко дружество ставки на антидъмпинговото мито (напр. след промяна на наименованието на правния субект или след създаването на нови субекти за производство или за продажба) следва да се изпраща до Комисията (4) заедно с цялата релевантна информация, по-специално относно всяка промяна в дейността на дружеството, свързана с производството и продажбите на местния пазар и за износ, която произтича например от споменатата промяна на наименованието или от споменатата промяна на субектите за производство и продажба. При необходимост регламентът ще бъде съответно изменян посредством актуализиране на списъка на дружествата, които се ползват от индивидуални митнически ставки.

(132)

За да се обезпечи правилното прилагане на антидъмпинговото мито, нивото на остатъчното мито следва да се прилага не само за неоказващите съдействие производители износители, но и за онези производители, които не са имали никакъв износ за Съюза по време на РП.

(133)

В интерес на доброто административно управление следва да се определи срок, в който заинтересованите страни, които са заявили своя интерес в срока, определен в известието за откриване на процедурата, да могат да представят своите становища в писмена форма и да поискат да бъдат изслушани. Освен това следва да се уточни, че констатациите относно налагането на мита, направени за целите на настоящия регламент, са временни и може да се наложи да бъдат преразгледани за целите на налагането на окончателни мерки,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се временно антидъмпингово мито върху вноса на наситени мастни алкохоли с дължина на въглеродната верига от C8, C10, C12, C14, C16 или C18 (не се включват разклонените изомери), включително наситените мастни алкохоли с една дължина на въглеродната верига (наричани също наситени мастни алкохоли с еднакъв брой на въглеродните атоми) и смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C6-C8, C6-C10, C8-C10, C10-C12 (обикновено категоризирани като C8-C10), смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C12-C14, C12-C16, C12-C18, C14-C16 (обикновено категоризирани като C12-C14), и смесите, съдържащи предимно комбинация от въглеродни вериги с дължина C16-C18, които понастоящем попадат в кодове по КН ex 2905 16 85, 2905 17 00, ex 2905 19 00 и ex 3823 70 00 (кодове по ТАРИК 2905168510, 2905190060, 3823700011 и 3823700091) и са с произход от Индия, Индонезия и Малайзия.

2.   Ставката на временното антидъмпингово мито, приложима към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване на продуктите, описани в параграф 1 и произвеждани от изброените по-долу дружества, е, както следва:

Държава

Дружество

Временно антидъмпингово мито (%)

Допълнителен код по ТАРИК

Индия

VVF Limited, Sion (East), Мумбай

4,8

B110

Всички останали дружества

9,3

B999

Индонезия

PT. Ecogreen Oleochemicals, Kabil, Batam

6,3

B111

P.T. Musim Mas, Tanjung Mulia, Medan, Sumatera Utara

4,3

B112

Всички останали дружества

7,6

B999

Малайзия

KL-Kepong Oleomas Sdn Bhd, Petaling Jaya, Selangor Darul Ehsan

5,0

B113

Emery Oleochemicals (M) Sdn. Bhd., Kuala Langat, Selangor

5,3

B114

Всички останали дружества

13,8

B999

3.   Допускането на продукта, посочен в параграф 1, за свободно обращение в Съюза става след представянето на обезпечение, равностойно на размера на временното мито.

4.   Освен ако не е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата.

Член 2

Без да се засягат разпоредбите на член 20 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета, заинтересованите страни могат да поискат да бъдат информирани за основните факти и съображения, въз основа на които е приет настоящият регламент, да представят своите становища в писмена форма и да поискат да бъдат изслушани от Комисията в срок един месец от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

В съответствие с член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета засегнатите от процедурата страни имат право на коментар по прилагането на настоящия регламент в срок един месец от датата на влизането му в сила.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1 от настоящия регламент се прилага за срок от шест месеца.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 10 май 2011 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

(2)  ОВ C 219, 13.8.2010 г., стр. 12.

(3)  Информацията се основава на проверените данни, предоставени от промишлеността на Съюза в отговорите на въпросника, и е дадена под формата на индекси (2007 г. = 100) или като интервал от стойности, когато е необходимо, за да се запази поверителността.

(4)  European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, Office Nerv-105, B-1049 Brussels.


11.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/63


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 447/2011 НА КОМИСИЯТА

от 6 май 2011 година

относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него,

като има предвид, че:

(1)

С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.

(2)

Регламент (ЕИО) № 2658/87 определя общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея или добавя допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специални разпоредби на Съюза, с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.

(3)

Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани по кодовете по КН, посочени в колона 2, на основание на посоченото в колона 3 от същата таблица.

(4)

Уместно е да се предвиди обвързващата тарифна информация, която е издадена от митническите органи на държавите-членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, но която не е в съответствие с настоящия регламент, да може да продължи да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2).

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, се класират в Комбинираната номенклатура по кода по КН, посочен в колона 2 от същата таблица.

Член 2

Обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не е в съответствие с настоящия регламент, може да продължи да бъде ползвана за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 6 май 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

Algirdas ŠEMETA

Член на Комисията


(1)  ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Описание на стоките

Класиране

(код по КН)

Основания

(1)

(2)

(3)

Консервирани пълнени лозови листа (сарми), готови за консумация. Продуктът е изготвен от смес от ориз, лук, соево масло, сол, лимонена киселина, черен пипер, джоджен и копър, увита в лозови листа.

Съставът (в тегловни проценти) е:

ориз: около 50,

лозови листа: около 15,

лук: около 9,

други съставки: масло, сол, подправки и вода.

1904 90 10

Класирането се определя от разпоредбите на общите правила 1, 3, буква б) и 6 за тълкуване на Комбинираната номенклатура и описанието на кодове по КН 1904, 1904 90 и 1904 90 10.

Основният характер на този продукт се придава от оризовия компонент.

Предвид характеристиките си продуктът следва да бъде класиран в съответствие с общо правило 3, буква б) в позиция 1904.


11.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/65


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 448/2011 НА КОМИСИЯТА

от 6 май 2011 година

за вписване на название в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Σταφίδα Ηλείας (Stafida Ilias) (ЗГУ)]

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 7, параграф 4, първа алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 6, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006 заявката за регистриране на названието „Σταφίδα Ηλείας-Stafida Ilias“, изпратена от Гърция, беше публикувана в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006, названието следва да се регистрира,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регистрира се названието, посочено в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 6 май 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

Dacian CIOLOŞ

Член на Комисията


(1)  ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

(2)  ОВ C 233, 28.8.2010 г., стр. 20.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.6.   Плодове, зеленчуци и зърнени култури, пресни или преработени

ГЪРЦИЯ

Σταφίδα Ηλείας (Stafida Ilias) (ЗГУ)


11.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/67


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 449/2011 НА КОМИСИЯТА

от 6 май 2011 година

за вписване на определени названия в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Image (Shaanxi ping guo) (ЗНП), Image (Longjing Cha) (ЗНП), Image (Guanxi Mi You) (ЗНП), Image (Lixian Ma Shan Yao) (ЗГУ)]

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 7, параграф 4, първа алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006 подадените от Китайската народна република заявки за регистрация на названията „

Image

(Shaanxi ping guo)“, „

Image

(Longjing Cha)“, „

Image

(Guanxi Mi You)“ и „

Image

(Lixian Ma Shan Yao)“ бяха публикувани в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006, названията следва да се регистрират,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регистрират се названията, посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 6 май 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

Dacian CIOLOŞ

Член на Комисията


(1)  ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.

(2)  ОВ C 252, 18.9.2010 г., стр. 16; ОВ C 254, 22.9.2010 г., стр. 6; ОВ C 257, 24.9.2010 г., стр. 3; ОВ C 257, 24.9.2010 г., стр. 7.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Предназначени за консумация от човека земеделски продукти, посочени в приложение I към Договора:

Клас 1.6.   Плодове, зеленчуци и зърнени култури, пресни или преработени

КИТАЙСКА НАРОДНА РЕПУБЛИКА

 

Image (Guanxi Mi You) (ЗНП)

 

Image (Lixian Ma Shan Yao) (ЗГУ)

 

Image (Shaanxi ping guo) (ЗНП)

Клас 1.8.   Други продукти от приложение I към Договора (подправки и др.)

КИТАЙСКА НАРОДНА РЕПУБЛИКА

Image (Longjing Cha) (ЗНП)


11.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/69


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 450/2011 НА КОМИСИЯТА

от 10 май 2011 година

за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 11 май 2011 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 10 май 2011 година.

За Комисията, от името на председателя,

José Manuel SILVA RODRÍGUEZ

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Кодове на трети страни (1)

Фиксирана вносна стойност

0702 00 00

JO

78,3

MA

46,2

TN

107,9

TR

82,0

ZZ

78,6

0707 00 05

TR

76,8

ZZ

76,8

0709 90 70

MA

86,8

TR

123,0

ZZ

104,9

0709 90 80

EC

27,0

ZZ

27,0

0805 10 20

EG

51,1

IL

59,9

MA

47,9

TN

54,9

TR

72,0

ZZ

57,2

0805 50 10

TR

49,8

ZZ

49,8

0808 10 80

AR

68,7

BR

72,9

CA

107,1

CL

82,9

CN

102,2

NZ

116,8

US

143,8

UY

71,0

ZA

76,2

ZZ

93,5


(1)  Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.


ДИРЕКТИВИ

11.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/71


ДИРЕКТИВА 2011/58/ЕС НА СЪВЕТА

от 10 май 2011 година

за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета с оглед на подновяване на включването на карбендазим като активно вещество

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), и по-специално член 6, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Включването на карбендазим в приложение I към Директива 91/414/ЕИО изтича на 13 юни 2011 г.

(2)

При поискване включването на активно вещество може да бъде подновено за срок, който не е по-дълъг от десет години. На 6 август 2007 г. Комисията получи заявление от заявителя за подновяване на включването на това вещество.

(3)

На 10 януари 2008 г. заявителят предостави на докладващата държава-членка — Германия, данни в подкрепа на заявлението си за подновяване на включването на карбендазим.

(4)

Докладващата държава-членка подготви проектодоклад за повторна оценка, по който заявителят направи коментар на 13 май 2009 г., и след окончателното му формулиране проектодокладът за повторна оценка беше предоставен на заявителя и на Комисията на 24 юли 2009 г. Наред с оценка на веществото този доклад включва списък с изследванията, на които се е позовала докладващата държава-членка при изготвянето на оценката си.

(5)

Комисията предаде проектодоклада за повторна оценка на Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-долу „органът“) и на държавите-членки на 28 юли 2009 г. за коментар.

(6)

По искане на Комисията проектодокладът за повторна оценка бе предмет на партньорска проверка от страна на държавите-членки и органа и на коментар от страна на заявителя на 14 декември 2009 г. На 30 април 2010 г. органът представи на Комисията заключенията си за партньорската проверка на оценката на риска за карбендазим (2). След като на заявителя бе дадена възможност да представи коментарите си и като бяха взети предвид направените на 31 май 2010 г. коментари, проектодокладът за повторна оценка на риска и заключението на органа бяха разгледани от държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и бе окончателно формулиран на 23 ноември 2010 г. под формата на доклад за преглед на Комисията на карбендазим.

(7)

От различните направени изследвания стана ясно, че може да се очаква продуктите за растителна защита, съдържащи карбендазим, да продължат да отговарят на изискванията, посочени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414/ЕИО, по-специално по отношение на видовете употреба, които са изследвани и подробно описани в доклада за преглед на Комисията. Следователно е целесъобразно да се поднови включването на карбендазим в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, за да се гарантира, че продуктите за растителна защита, съдържащи това активно вещество, могат да продължат да бъдат разрешавани, когато отговарят на разпоредбите на посочената директива. Освен видовете употреба, подкрепени при първото включване, в документацията си за подновяване заявителят се застъпва и за употребата върху кръмно цвекло. Като се вземат предвид допълнителните данни, предоставени от заявителя, употребата върху кръмно цвекло следва да бъде добавена към списъка на разрешените видове употреба.

(8)

В член 5, параграф 4 от Директива 91/414/ЕИО се предвижда включването на вещество в приложение I да бъде обвързано с определени условия. За постигането на желаното високо равнище на защита на човешкото здраве, здравето на животните и опазването на околната среда в ЕС е необходимо да се ограничи употребата на карбендазим до видовете употреба, които са били действително оценени и за които се смята, че отговарят на условията, посочени в член 5, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО. Това означава, че видовете употреба, които не са включени в списъка на видовете употреба, посочен в приложение I към директивата, не могат да бъдат разрешени, освен ако първо не бъдат добавени към посочения списък. Подходящо е да се определят горни гранични стойности за двата съществено важни замърсителя 2-амино-3-хидроксифеназин (АХФ) и 2,3-диаминофеназин (ДАФ) в произвеждания за търговски цели карбендазим.

(9)

Без да се засяга посоченото в съображение 8 заключение, е целесъобразно да бъде получена допълнителна информация по някои конкретни въпроси. В член 6, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО се предвижда, че включването на дадено вещество в приложение I може да подлежи на определени условия. Поради това е подходящо да се изиска от заявителя да предостави допълнителна информация по отношение на аеробното разграждане в почвата, на риска в дългосрочен план за птиците и за значимостта на третия замърсител, който от съображения за поверителност се обозначава като „AEF037197“. Освен това от заявителя следва да се изиска да проучи изследванията, включени в списъка в проектодоклада за повторна оценка от 16 юли 2009 г. (том 1, ниво 4 „Допълнителна информация“, стр. 155—157).

(10)

Няколко държави-членки изразиха опасения по отношение на профила на риска на това вещество. При първото включване бяха изразени сходни опасения. Документацията за подновяване се основава частично на данните за токсичността, използвани при оценката на документацията, подадена при първото включване на веществото. Първото включване бе ограничено до период от три години (3). Следва да се взема предвид и нарастващото разбиране за необходимостта да се осигури високо равнище на защита на човешкото здраве, на здравето на животните и устойчиво взаимодействие с околната среда. Поради това е подходящо да се ограничи периодът на подновяване на включването до три години и половина.

(11)

Статусът на карбендазим, както този на веществата, включени в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, може да бъде преразгледан в съответствие с член 5, параграф 5 от посочената директива въз основа на новопоявила се информация, като например извършващата се понастоящем оценка на това вещество в рамките на Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (4), както и въз основа на подходящи научни публикации.

(12)

Следва да се предвиди разумен срок, преди включването на дадено активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО да бъде подновено, за да се позволи на държавите-членки и на заинтересованите страни да се подготвят за спазването на новите изисквания, които ще произлязат от подновяването.

(13)

Без да се засягат задълженията, определени с Директива 91/414/ЕИО вследствие на подновяването на включването на активно вещество в приложение I към нея, на държавите-членки следва да се предостави срок от шест месеца след подновяването за преглед на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи карбендазим, за да се гарантира, че изискванията, определени с Директива 91/414/ЕИО, и по-специално в член 13 от нея, и съответните условия, описани в приложение I към посочената директива, продължават да се спазват. Държавите-членки следва да подновят и при необходимост да изменят разрешенията или да откажат те да бъдат подновени, когато това бъде целесъобразно. Чрез дерогация от посочения срок следва да се предвиди по-дълъг срок за предаването и извършването на оценка на актуализацията на пълната документация по приложение III за всеки продукт за растителна защита и за всеки отделен вид употреба съгласно единните принципи, установени с Директива 91/414/ЕИО.

(14)

Въз основа на гореизложеното е целесъобразно Директива 91/414/ЕИО да бъде съответно изменена.

(15)

Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните не предостави становище в рамките на срока, определен от неговия председател, поради което Комисията представи на Съвета предложение, свързано с тези мерки. Тъй като до изтичането на срока, определен в член 19, параграф 2, втора алинея от Директива 91/414/ЕИО, Съветът нито прие предложените мерки, нито изрази несъгласие с тях, посочените мерки трябва да бъдат приети от Комисията,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение I към Директива 91/414/ЕИО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 30 ноември 2011 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

Държавите-членки прилагат тези разпоредби, считано от 1 декември 2011 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3

1.   Държавите-членки, в съответствие с Директива 91/414/ЕИО, когато е необходимо, изменят или отнемат действащите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи карбендазим, най-късно до 1 декември 2011 г.

До тази дата те проверяват по-специално дали условията от приложение I към посочената директива по отношение на карбендазим са изпълнени, с изключение на условията, определени в част Б от вписването за това активно вещество, както и дали притежателят на разрешението разполага с документация, която отговаря на изискванията на приложение II към посочената директива в съответствие с условията на член 13 от нея, или дали има достъп до такава документация.

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 за всеки разрешен продукт за растителна защита, съдържащ карбендазим като единствено активно вещество или като едно от няколко активни вещества, всички от които са включени в списъка в приложение I към Директива 91/414/ЕИО до 1 юни 2011 г. най-късно, държавите-членки изготвят, когато е необходимо, повторна оценка на продуктите, за да се отчете настъпилото развитие на научно-техническото познание, в съответствие с единните принципи, предвидени в приложение VI към Директива 91/414/ЕИО, въз основа на документация, която удовлетворява изискванията на приложение III към посочената директива, и като вземат предвид част Б от вписването в приложение I към посочената директива, което се отнася до карбендазим. Въз основа на тази оценка те определят дали продуктът все още отговаря на условията, посочени в член 4, параграф 1, букви б), в), г) и д) от Директива 91/414/ЕИО. Въз основа на това държавите-членки изменят или, при необходимост, отнемат разрешението не по-късно от 1 декември 2013 г.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на 1 юни 2011 г.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 май 2011 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1.

(2)  Европейски орган за безопасност на храните; Заключение относно партньорската проверка на оценката на риска от пестициди за активното вещество карбендазим, EFSA Journal 2010 (бюлетин на ЕОБХ, 2010 г.); 8(5):1598.

(3)  Директива 2006/135/ЕО на Комисията от 11 декември 2006 г. за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета за включване на карбендазим като активно вещество (ОВ L 349, 12.12.2006 г., стр. 37).

(4)  ОВ L 123, 24.4.1998 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение I към Директива 91/414/ЕИО ред № 149 се заменя със следното:

Популярно наименование, идентификационни номера

Наименование по IUPAC

Чистота (1)

Влизане в сила

Изтичане на срока на включването

Специални разпоредби

„149

Карбендазим

CAS № 10605-21-7

CIPAC № 263

метил бензимидазол-2-илкарбамат

≥ 980 g/kg

Значими замърсители

 

2-амино-3-хидроксифеназин (АХФ): не повече от 0,0005 g/kg

 

2,3-диаминофеназин (ДАФ): не повече от 0,003 g/kg

1 юни 2011 г.

30 ноември 2014 г.

ЧАСТ A

Може да бъде разрешена само употребата като фунгицид при следните култури:

зърнени култури,

рапица,

захарно и кръмно цвекло,

царевица,

в концентрации, които не надвишават:

0,25 kg активно вещество на хектар за едно третиране за зърнени култури и рапица,

0,075 kg активно вещество на хектар за едно третиране за захарно и кръмно цвекло,

0,1 kg активно вещество на хектар за едно третиране за царевица.

Следните видове употреба не бива да бъдат разрешавани:

приложение с авиационна техника,

прилагане чрез гръбни пръскачки или ръчно преносими уреди нито от любители, нито от професионални потребители,

в личните стопанства.

Държавите-членки гарантират, че се прилагат всички подходящи мерки за намаляване на риска. По-специално внимание трябва да се обърне на защитата на:

водните организми. Трябва да се прилагат подходящи мерки за намаляване на риска от разпръскване с цел минимизиране на експозицията на повърхностни водни маси. Мерките следва да включват осигуряване на разстояние между третираните зони и повърхностните водни маси, придружено или не с техники или устройства за ограничаване на разпръскването,

дъждовни червеи и други макроорганизми в почвата. Условията за разрешаване включват мерки за намаляване на риска, като например подбор на най-подходящото съчетание на броя на третиранията и времето на провеждането им и, при необходимост, степента на концентрация на активното вещество,

птици (риск в дългосрочен план). В зависимост от резултата от оценката на риска за конкретните видове употреба може да се наложи прилагане на целеви мерки за намаляване на риска,

операторите, които трябва да носят подходящи защитни дрехи, по-специално ръкавици, работни комбинезони, гумени ботуши и защита на лицето или предпазни очила по време на смесване, товарене, употреба и почистване на оборудването, освен ако експозицията с активното вещество не е избегната чрез проектното решение и конструкцията на самото оборудване или чрез монтирането на специални защитни компоненти към това оборудване.

ЧАСТ Б

За изпълнението на единните принципи на приложение VI се вземат под внимание заключенията от доклада за оценка на карбендазим, и по-специално допълнения I и II към него.

Засегнатите държави-членки изискват от заявителя да предостави на Комисията:

не по-късно от 1 декември 2011 г. — информация за токсикологичната и екотоксикологичната значимост на замърсителя AEF037197,

не по-късно от 1 юни 2012 г. — проучване на изследванията, включени в списъка в проекта за доклад за повторна оценка от 16 юли 2009 г. (том 1, ниво 4 „Допълнителна информация“, стр. 155—157),

не по-късно от 1 юни 2013 г. — информация за трансформациите на веществото и реакциите, в които участва (начин на аеробно разграждане в почвата), и риска в дългосрочен план за птиците.“


(1)  Допълнителна информация за идентичността и спецификацията на активното вещество е предоставена в доклада за преглед.


РЕШЕНИЯ

11.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/76


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 26 май 2010 година

относно държавна помощ под формата на данъчно споразумение, приведена в действие от Белгия в полза на дружество Umicore S.A. (предишно „Union Minière S.A.“) (Държавна помощ C 76/03 (ex NN 69/03)

(нотифицирано под номер C(2010) 2538)

(само текстовете на френски и нидерландски език са автентични)

(текст от значение за ЕИП)

(2011/276/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него,

като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него,

като покани заинтересованите страни да представят мненията си (1) в съответствие с посочените по-горе разпоредби и като взе предвид техните мнения,

като има предвид, че:

I.   ПРОЦЕДУРА

(1)

С писмо от 11 февруари 2002 г. Комисията предостави на белгийските власти информацията, с която разполага във връзка със споразумение между Inspection Spéciale des Impôts (Специалния данъчен инспекторат, наричан по-долу „ISI“) на белгийската данъчна администрация и дружество Umicore S.A (наричано по-долу „Umicore“), предишно „Union Minière S.A.“, относно намаляване на задължение по отношение на данъка върху добавената стойност („ДДС“). В писмото Комисията поиска от белгийските власти да ѝ предоставят всички сведения, чрез които би могла да направи оценка на това споразумение в съответствие с членове 107 и 108 от Договора (2).

(2)

Белгийското правителство отговори на Комисията с писмо от 7 май 2002 г.

(3)

С писмо от 9 август 2002 г. Комисията поиска по-обстойна информация, с цел да допълни оценката си на мярката. Белгийското правителство предостави тази информация с писмо от 18 септември 2002 г.

(4)

С писмо от 21 октомври 2003 г. Комисията поиска от белгийските власти да представят допълнителни документи, чрез които да се изясни позицията на белгийската данъчна администрация по отношение на споразумението с Umicore.

(5)

С писмо от 31 октомври 2003 г. белгийските власти информираха Комисията, че данъчното досие на Umicore, както и всички свързани с въпросното споразумение документи, са били иззети от съдия-следователя на Брюксел, г-н Lugentz, на когото е възложено да проведе наказателно разследване срещу неизвестен извършител относно обстоятелствата, при които е било сключено споразумението между ISI и Umicore.

(6)

С писмо от 10 декември 2003 г. Комисията уведоми Белгия, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора по отношение на тази помощ.

(7)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3) на 7 септември 2004 г. Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на въпросната помощ.

(8)

След допусната грешка в текста, публикуван на 7 септември 2004 г., решението беше публикувано отново в Официален вестник на Европейския съюз на 17 ноември 2004 г. (4)

(9)

Комисията получи мнения в тази връзка от Umicore с писма от 7 октомври и 13 декември 2004 г., както и от анонимна трета страна с писмо, получено на 4 октомври 2004 г.

(10)

След новото публикуване на решението Белгия предостави мнението си с писмо от 15 декември 2004 г.

(11)

На 13 май 2005 г. Комисията предостави мненията на трети страни на Белгия. Последната представи мнението си на Комисията на 13 юни 2005 г.

(12)

С писмо от 12 декември 2005 г. Комисията информира Белгия за решението си да преустанови временно разглеждането на мярката до решението на съдебните власти по висящото дело.

(13)

В отговора си от 19 януари 2006 г. Белгия посочи, че в действителност в помещенията на администрацията е направен обиск, пълното данъчно досие е било иззето, а и освен това тя не би пропуснала да информира Комисията за решенията, които съдебните органи биха предали на съответната администрация.

(14)

С писмо от 31 март 2008 г. Комисията изиска информация за състоянието на напредъка на съдебното производство и за евентуалното връщане на иззетите документи.

(15)

Белгия отговори на Комисията с писмо от 16 юни 2008 г., като поясни, че съдебното производство е приключило на 13 ноември 2007 г.

(16)

На 28 юли 2008 г. се проведе среща между представителите на ISI и на Комисията, след което по електронна поща до белгийските власти беше изпратен списък с въпроси, включващ точките, повдигнати от представителите на Комисията по време на срещата. Белгийските власти предоставиха отговора си с писмо от 9 септември 2008 г.

(17)

С писмо от 17 октомври 2008 г. Комисията напомни на Белгия, че именно тя е отговорна за предприемане на необходимите мерки, включително връщането на иззетите документи, за да отговори на поставените от Комисията въпроси. В това писмо Комисията също така посочи възможността официално да разпореди на Белгия да ѝ предостави исканата информация предвид факта, че тази информация вече би трябвало да е предоставена на Комисията при предишните искания за сведения.

(18)

С електронно писмо от 21 януари 2009 г. Комисията поиска от белгийските власти да я държат в течение за резултата от писмото ѝ от 17 октомври 2008 г. Последните отговориха с писмо от 29 януари 2009 г., че ISI е предприел мерки, с цел да отговори на поставените от Комисията въпроси.

(19)

С писмо от 7 май 2009 г. Белгия информира Комисията, че иззетите документи в крайна сметка са върнати на ISI и че те се разглеждат, с оглед да се отговори на въпросите на Комисията.

(20)

С писмо от 6 август 2009 г. Белгия предостави на Комисията отговора си на поставените от Комисията въпроси в писмото ѝ от 17 октомври 2008 г.

(21)

По искане на Комисията на 22 септември 2009 г. Белгия предостави по електронна поща допълнителна информация относно някои приложими административни разпоредби.

II.   ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ПОМОЩТА

II.1.   Общ контекст на споразумението, сключено между ISI и Umicore на 21 декември 2000 г.

(22)

В рамките на проведеното разследване от данъчните органи на няколко държави-членки по отношение на сделки, свързани с благородни метали, Регионалната дирекция на ISI в Брюксел извърши проверки на UMICORE S.A. за периода 1995—1999 г. След приключването на проверките ISI изпрати на Umicore, съответно на 30 ноември 1998 г. и 30 април 1999 г., два акта за изменение на данъчно задължение, в които е установено неправомерно прилагане на освобождаване от ДДС във връзка с продажби на сребро на гранули на дружества, установени в Италия, Швейцария и Испания.

(23)

Двата акта за изменение на данъчно задължение са се отнасяли по-специално до временното определяне на размера на дължимия от Umicore ДДС поради неправомерно приложени освобождавания, до размера на данъчната глоба, която трябва да бъде платена, както и до пълноправно изискуемите лихви, считано от датата на възникване на задължение по ДДС. В двата акта данъчнозадълженото предприятие е приканено да представи в писмен вид пред ISI одобрението си за определените в тях суми или да представи надлежно обосновани възражения в срок от 20 дни.

(24)

В съответствие с последния вариант през юни 1999 г. Umicore изпрати на ISI две писма, в които представи възраженията си по отношение на констатациите на ISI, като отбеляза, че приложеното освобождаване от ДДС е правомерно. На 23 декември 1999 г. ISI предостави на Umicore мнението си в отговор на двете писма на данъчнозадълженото предприятие, в които отново потвърди, че направените констатации в двата акта за изменение на данъчно задължение продължават да бъдат валидни. ISI прикани Umicore да ѝ изпрати или съгласието си за установеното облагане, или нови данни, които могат да го намалят или отменят и, при необходимост, да информира за отказа си да се позове на давностния срок на нареждането, с цел да се прекъсне нареждането за събирането на данъка, лихвите и данъчните глоби. На 30 март 2000 г. Umicore допълни доводите си, като отново отхвърли заключенията на ISI.

(25)

На 21 декември 2000 г. ISI прие предложение за споразумение, представено от Umicore (наричано по-долу „споразумението“) във връзка с двата акта за изменение на данъчно задължение във връзка с прилагането на ДДС за целия период, предмет на проверките от ISI. Във въпросното споразумение е предвидено Umicore да плати значително по-малки суми от тези в горепосочените актове за изменение на данъчно задължение.

II.2.   Данъчен режим, приложим към вътреобщностните доставки и към износа на стоки

(26)

Правилата в областта на ДДС, приложим към вътреобщностните доставки и към износа на стоки, посочени в споразумението за периода 1995—1998 г., произтичат от транспонирането на Директива 91/680/ЕИО на Съвета (5) в белгийския Кодекс за ДДС. Тази директива съдържа временния режим за ДДС с цел премахване на данъчните граници в Европейския съюз и изменя Шестата директива за ДДС (6).

1.   Облагане на доставките на стоки

(27)

В член 2, първа алинея от Кодекса за ДДС („КДДС“) е постановено, че „с данъка се облагат, когато се осъществяват в Белгия, доставките на стоки и услуги, извършени възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.“

(28)

Освен това в член 10 от КДДС е постановено следното:

„Доставка на стока означава прехвърлянето на правото за разпореждане със стока като собственик. Става въпрос по-специално за предоставяне на стоката на разположение на купувача или на приобретателя в изпълнение на транслативен или установителен договор.“

(29)

Накрая, в член 15 от КДДС е предвидено:

„Параграф 1.   Една доставка на стоки се осъществява в Белгия, когато мястото, където се счита, че се намира в съответствие с параграфи 2—6, е в Белгия.

Параграф 2.   За място на доставката на стоки се счита мястото, където стоката е предоставена на разположение на купувача или приобретателя.

За мястото на доставката обаче се счита, че се намира:

1.

на мястото, където започва изпращането или превоза до купувача, когато стоката се изпраща или превозва от доставчика, от купувача или от трето лице;

(…)

Параграф 7.   Освен ако не се докаже обратното, за доставката на движимо имущество се счита, че се осъществява в Белгия, когато в момента на доставката една от страните по операцията е определила там седалището на стопанската си дейност или постоянно седалище, или при липса на такова, на постоянен адрес на местоживеене или обичаен адрес на пребиваване.“

(30)

Следователно доставка на стоки (превозът на които започва от Белгия) по принцип е облагаема в Белгия. Когато една от страните по сделката е установена в Белгия, законът въвежда законова презумпция, според която за доставката се счита, че се осъществява в Белгия.

2.   Данъчнозадължено по ДДС лице

(31)

Въз основа на член 51, параграф 1 от КДДС данък се дължи от данъчнозадължено лице, което извършва облагаема доставка на стоки или предоставяне на услуги, които се осъществяват в Белгия.

3.   Износ

(32)

В член 39, параграф 1 от КДДС е предвиден режим на освобождаване от ДДС, приложим към износа на стоки, като се постановява, че „освобождават се от данък: 1. доставките на стоки, изпратени или превозени от продавача или за негова сметка извън Общността; 2. доставките на стоки, изпратени или превозени от купувача, който не е установен в Белгия или за негова сметка извън Общността (….)“

(33)

В съответствие с член 39, параграф 3 от КДДС в белгийското право с Кралски указ № 18 от 29 декември 1992 г. се определят условията относно освобождаването на износа на стоки от Белгия извън Общността (7).

4.   Вътреобщностни доставки

(34)

В член 39а от КДДС от 1 януари 1993 г. е предвидено следното: „Освобождават се от данък: 1. доставките на стоки, изпратени или превозени от продавача (…), от купувача или за тяхна сметка извън Белгия, но в рамките на Общността, извършени за друго данъчнозадължено лице или за юридическо лице, което не е данъчнозадължено лице, действащи в качеството си на такива в друга държава-членка, и които са длъжни да обложат там с данъка своите вътреобщностни покупки на стоки (…).“

(35)

Белгийското данъчно право налага редица условия по отношение на доказателството, което трябва да бъде представено, за да бъде правилно приложено освобождаването, посочено в член 39а от КДДС. Член 1 от Кралски указ № 52 от 29 декември 1992 г. гласи, че „[о]свобождаванията от данъка, предвидени в член 39а от кодекса, подлежат на доказателство, че стоките са били изпратени или превозени извън Белгия, но в рамките на Общността“. След това в член 2 от Кралски указ № 52 се пояснява, че това освобождаване „освен това подлежи на доказателство, че доставката е извършена за данъчнозадължено лице … регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в друга държава-членка“. От друга страна, член 3, първа алинея от Кралски указ № 52 гласи, че „[п]родавачът е длъжен по всяко време да разполага с документите в подкрепа на действителността на изпращането или на превоза на стоките…“. В този смисъл откъсът от прессъобщението, публикувано в брой 36 на Moniteur belge от 20 февруари 1993 г., насочва вниманието на данъкоплатците върху факта, че „превозът трябва да бъде извършен от продавача, от купувача или за тяхна сметка. Следователно при превоз, извършен от или за сметка на следващ клиент (например при верижни продажби, при които превозът е извършен от крайния клиент), доставките, които предхождат доставката на този последен клиент, няма да бъдат освободени от данък“.

(36)

За да се възползва от освобождаването в рамките на вътреобщностна доставка, данъчнозадълженото лице следва да докаже inter alia, че превозът е извършен от продавача, от купувача или за тяхна сметка (8).

(37)

При неспазване на условията, предвидени за прилагането на освобождаванията в членове 39 и 39а от КДДС, доставката на стоки се облага в Белгия и задължението възниква в момента на извършването на операцията (9). Съгласно принципа за „честна игра“ (fair play) по отношение на данъчнозадълженото лице, белгийската данъчна администрация все пак приема да приложи освобождаването по тези членове, когато данъчнозадълженото лице не е в състояние да представи всички доказателства за изпълнението на условията за освобождаване, но когато администрацията разполага с такива доказателства, например в рамките на взаимна помощ с други държави-членки или трети държави.

5.   Облагане, основано на фактическата действителност

(38)

Съгласно постоянната съдебна практика на Касационния съд на Белгия данъкът (включително ДДС) трябва да се определя в зависимост от фактическата действителност (10). В съответствие с този принцип администрацията следва да определи данъка не върху привидното наличие на акт, както е представен от данъкоплатеца, а върху действителния акт (който произтича от действителното намерение на въпросните страни).

6.   Процедура

(39)

В случай че администрацията оспорва освобождаванията от ДДС, прилагани към въпросните доставки на стоки, тя изпраща на данъчнозадълженото лице акт за изменение на данъчно задължение (11), който обикновено съдържа и налагане на глоба.

7.   Споразумение с данъчнозадълженото лице

(40)

В член 84, алинея 2 от КДДС се предвижда министърът на финансите да сключва с длъжниците споразумения, при условие че тези споразумения не включват данъчно освобождаване или намаление. Такива споразумения могат да се отнасят само до фактически, но не и до правни въпроси. Подобни споразумения в общи линии могат да бъдат предвидени само когато от двете страни са направени отстъпки (не по отношение на размера на данъка, който може да произтече от установените факти, а по отношение на фактическите въпроси, определянето на глобите и пр.) (12).

(41)

Компетентността на министъра на финансите включва упълномощаване на регионалните дирекции на администрацията в областта на ДДС, както и на ISI.

8.   Налагане на административни глоби

(42)

По отношение на налагането на глоби при липса на доказателство за право на освобождаване в член 70, параграф 1 от КДДС се предвижда — за всяко нарушение на задължението за плащане на ДДС — пропорционална глоба, равна на двойния размер на избегнатия данък. Все пак в Кралски указ № 41 от 30 януари 1987 г. е предвидена схема за намаляване на пропорционалните данъчни глоби. В член 1, параграф 1 от Кралски указ № 41 е предвидено тази глоба да бъде намалена до 10 % от размера на дължимия данък (таблица G от приложението) при нарушения в прилагането на член 39а от КДДС (погрешно приложено освобождаване или липса на доказателство за право на освобождаване). Същата пропорционална глоба се прилага при нарушения от същото естество при прилагането на член 39 от КДДС.

(43)

В член 70, параграф 2 от КДДС е предвидена глоба, размерът на която е равен на удвоения дължим данък върху операцията, когато фактурата не е издадена или съдържа неточна информация, inter alia, по отношение на идентификацията, името или адреса на заинтересованите лица по операцията. В съответствие с член 70, параграф 2, алинея 2 от КДДС все пак тази глоба не е приложима, когато нередностите могат да бъдат счетени за чисто случайни (13) или когато доставчикът не е имал причина да се съмнява в качеството на данъчно незадължено лице на съдоговорителя (14).

(44)

В Кралски указ № 41 (15) е предвидена глоба в размер на 100 % от дължимия данък върху операциите при неточност в данните, които трябва да бъдат посочени във фактурите. В член 3 от същия кралски указ е предвидено глобите да бъдат изцяло отменени, когато данъкоплатец уреди веднага задължението си преди каквато и да било намеса от страна на данъчната администрация.

9.   Пропорционалност на глобите

(45)

В решение от 24 февруари 1999 г. (16) Арбитражният съд на Белгия (17) е постановил, че съдът трябва да е в състояние да провери дали „решението с наказателен характер е доказано de jure и de facto, както и дали то спазва всички законови разпоредби и общи принципи, на които подлежи администрацията, сред които е и принципът на пропорционалност.“ По този повод Арбитражният съд е приел също, че административните глоби по отношение на ДДС са имали наказателен характер.

(46)

От друга страна, най-новата съдебна практика на Касационния съд на Белгия (18) потвърди задължението както за компетентната данъчна администрация, така и на съда, по отношение на размера на административните глоби да се прилага принципът на пропорционалност, включително когато това означава да се направи изключение от фиксираните скàли.

10.   Възможност за администрацията да намалява или опрощава глобите

(47)

След влизането в сила на Закона от 15 март 1999 г. относно съдебните спорове в областта на данъчното облагане разпоредбите от КДДС (19), с които на министъра на финансите се предоставяше правомощие да опрощава глобите, бяха заличени. При все това, в съответствие с член 9 от Регентски указ от 18 март 1831 г. (20) министърът на финансите или оправомощеното за тази цел длъжностно лице запазва компетентността си да намалява или опрощава глобите. Министърът делегира това пълномощие на генералния директор и на регионалните директори (21) от администрацията в областта на ДДС (22).

(48)

Тази разпоредба по принцип дава възможност на администрацията, когато налага глоба във връзка с ДДС, да не спази законоустановените таблици, предвидени в член 70, параграф 2 от КДДС, както и в Кралски указ № 41, и по-специално когато стриктното прилагане на тези таблици би могло да се окаже в противоречие с принципа на пропорционалност.

(49)

Когато е възможно намаляване на глоба, нормално би било, при споразумение по взаимно съгласие между данъчната администрация и длъжника, това споразумение да се отнася и до глобата и да може да се водят преговори в тази насока.

11.   Лихви за закъснение

(50)

По отношение на лихвите за закъснение в член 91, параграф 1 от КДДС е предвидено размерът им да възлиза на 0,8 % от дължимия данък за всеки месец закъснение. В член 84а от КДДС е пояснено, че в специални случаи компетентният регионален директор може да предостави при определени от него условия пълно или частично освобождаване от лихвите, предвидени в член 91 от КДДС.

(51)

Независимо от това, съгласно административните коментари в областта на ДДС (23) подобно пълно или частично опрощаване на лихвите за закъснение може да бъде разрешено само ако данъчнозадълженото лице е в затруднено финансово положение поради независеща от него причина. Тази позиция е потвърдена от Белгия в писмото ѝ от 13 юни 2005 г. в отговор на мнението на трети лица, в което тя пояснява, че „регионалните директори на ISI по нито едно досие не са предоставяли пълно или частично опрощаване на лихвите за закъснение. Освен това опрощаването се предоставя само на длъжници, които са в затруднено финансово положение (…)“.

12.   Възстановяване

(52)

В член 77, параграф 1, точка 7 от КДДС е предвидено данъкът, с който се облага дадена доставка на стока (или предоставяне на услуга), да се възстановява в съответния размер при пълна или частична загуба на вземането от цената.

(53)

В циркулярно писмо № 78 относно възстановяването на ДДС (24) се пояснява, че възстановяването се предвижда не само когато вземането от цената е загубено вследствие на несъстоятелност или конкордат, но и във всички случаи, в които доставчикът установява, че фактурата все още не е платена изцяло или частично и че той е изчерпал всички средства за обжалване. Въпросът да се разбере в кой момент загубата може да се счита за сигурна зависи от фактическите обстоятелства във всеки конкретен случай (25).

(54)

Когато само една част от фактурата е платена, например при платена от купувача сума без ДДС, без да е била платена сумата, отговаряща на ДДС, само частта от ДДС, която е пропорционална на неплатената част (26), може да бъде възстановена (27).

13.   Приспадане на ДДС от корпоративния данък

(55)

В член 53 от Кодекса за подоходното облагане („КПО92“) е предвидено някои данъци да не могат да се приспадат за изчисляването на облагаемата основа за данъка върху дохода (включително корпоративния данък). ДДС обаче не е включен в посочените данъци.

(56)

Освен това в административните инструкции в областта на данъка върху дохода (28) е предвидено, че платеният или дължим на държавната хазна ДДС от данъкоплатец и необхванат от ДДС, включен в сметката на клиента, се счита за стопански разходи.

14.   Приспадане от корпоративния данък на глобите във връзка с ДДС

(57)

В съответствие със съдебната практика на Касационния съд, потвърдена от административните коментари (29), пропорционалните глоби в областта на ДДС могат да се приспадат от корпоративния данък.

15.   Правомощие на ISI

(58)

Съгласно член 87 от Закона от 8 август 1980 г. ISI и регионалните ѝ директори разполагат със същите правомощия като администрацията в областта на ДДС.

II.3.   Получател

(59)

Дружество Umicore S.A. е акционерно дружество по белгийското право, което произвежда и продава специални материали и благородни метали на пазара на Европейския съюз и на международния пазар, като сред дейностите му са и производството и продажбата на сребро на гранули. По-специално,Umicore има репутацията, че е сред производителите с най-голям капацитет за рафиниране на сребро в световен мащаб.

(60)

Произведеното от Umicore сребро се извлича от други материали, в повечето случаи от промишлени отпадъци, които дружеството получава в рамките на договори за ишлеме за оползотворяване на благородни или неблагородни метали (сребро, злато, платина, паладий, родий, иридий, кобалт, мед, олово и др.). Umicore произвежда по-специално сребро на гранули, което по принцип продава на търговските предприятия на едро от бижутерийния сектор или от промишлеността.

(61)

Като част от продажните си дейности на сребро на гранули Umicore по-специално извършва доставки, предназначени за други държави-членки. От информацията, предоставена от Umicore на белгийската данъчна администрация, е видно, че световната консумация на сребро към момента на фактите е възлизала на около 26 000 тона годишно, както и че Италия е била най-големият пазар в Европа и сред основните географски пазари с близо 2 000 тона годишно.

II.4   Извършени проверки и изпратени от ISI актове за изменение на данъчно задължение

(62)

След извършените проверки от ISI на продажната дейност на благородни метали от Umicore за периода 1995—1999 г. включително Регионалната дирекция на ISI в Брюксел изпрати на Umicore на 30 ноември 1998 г. и на 30 април 1999 г. два акта за изменение на данъчно задължение, в които е установено неправомерно прилагане на освобождаването съгласно член 39а от КДДС (а в някои случаи съгласно член 39 от Кодекса за освобождаване за износа на стоки извън Съюза) по отношение на различни доставки на сребро на гранули, извършени от италиански, испански и швейцарски клиенти, предназначени за Италия. По-специално, въз основа на проучвания, проведени от компетентните служби на въпросните държави-членки, беше установено, че някои чуждестранни клиенти на Umicore са били фиктивни и свързани с механизми за измама с липсващ търговец, които се практикуват, с цел да се избегне плащането на ДДС.

(63)

Установените от ISI нередности се отнасят именно за нарушенията на членове 39 и 39а от КДДС и на членове 1—3 от Кралски указ № 52 относно освобождаванията, прилагани от Umicore към някои вътреобщностни доставки и износ. По-специално, администрацията счете, че данъчнозадълженото лице не е било в състояние да докаже, че условията за прилагане на освобождаването съгласно членове 39 и 39а от КДДС са били изпълнени по отношение на тези доставки. Поради това ISI предварително счете, че Umicore е приложило погрешно освобождаването от ДДС към някои вътреобщностни доставки или към някои видове износ.

(64)

Що се отнася по-специално до някои продажби на различни италиански и испански данъчнозадължени лица (за периода 1995—1996 г.), ISI (предварително) счете, че превозът на стоката не е извършен нито от Umicore, нито от посочения във фактурата купувач, нито за тяхна сметка, а от следващ клиент във веригата на продажби в Италия. Според ISI въпросните доставки не са отговаряли на предвидените в член 39а на КДДС условия относно освобождаванията, свързани с вътреобщностни доставки на стоки.

(65)

По отношение на някои продажби на установени в Швейцария дружества ISI счете, че предвиденото в член 39 от КДДС освобождаване за износа на стоки извън Съюза също не е било приложимо предвид факта, че стоките са били предназначени за Италия и следователно не са напускали територията на Съюза.

(66)

Поради това ISI временно заключи в акта си за изменение на данъчно задължение от 30 ноември 1998 г., че Umicore е дължало на белгийската държава за периода 1995—1996 г. следните суми:

ДДС: 708 211 924 BEF (белгийски франка), тоест около 17 556 115 EUR;

намалена данъчна глоба (таблица G, приложена към Кралски указ № 41): 70 820 000 BEF, тоест около 1 755 582 EUR;

лихви за забава: 0,8 % за всеки месец закъснение, считано от 21 януари 1997 г., върху размера на дължимия ДДС.

(67)

От друга страна, в акта си за изменение на данъчно задължение от 30 април 1999 г. ISI временно заключи, че за периода 1997—1998 г. Umicore е дължало на белгийската държава следните суми:

ДДС: 274 966 597 BEF, тоест около 6 816 243 EUR;

намалена данъчна глоба (таблица G, приложена към Кралски указ № 41): 27 496 000 BEF, тоест около 681 608 EUR;

изискуеми лихви в размер 0,8 % за всеки месец закъснение, считано от 21 януари 1999 г., върху размера на дължимия ДДС.

(68)

Общо, размерът на ДДС, който Umicore е трябвало да плати след актовете за изменение на данъчно задължение, е възлизал на 24 372 358 EUR, а данъчната глоба, изчислена в тези актове за изменение на данъчно задължение — на 2 437 235 EUR.

(69)

С писма от 11 и 18 юни 1999 г. и от 31 март 2000 г. Umicore отбеляза несъгласието си с двата акта. По-специално Umicore твърдеше, че няма нищо общо с установените нередности при своите клиенти и в своя защита напомни, че като едър търговец на пазара на сребро на гранули за дружеството не се предполага, че трябва да познава какви са клиентите на купувачите му предвид факта, че продажбите на сребро са били извършени „франко завода“, за да се избегнат рисковете при превоза. Освен това Umicore подчерта, че всички клиенти на предприятието са били регистрирани по ДДС в други държави-членки през периода на извършените сделки, че тримесечните известия за вътреобщностни доставки на Umicore са съдържали информация за всички въпросни доставки, както е предвидено в белгийския Кодекс за ДДС, че фактурите на Umicore са били издадени на името на регистрираните по ДДС получатели в съответствие с договореното по време на поръчките, че превозът е извършен от специализирани транспортни дружества и че стоката действително е напуснала територията на Белгия и действително е пристигнала в Италия. Така Umicore е счело, че правомерно е приложило към въпросните операции освобождаването от ДДС, предвидено в член 39а от КДДС.

(70)

Umicore също така подчерта, че някои държави се ограничават до изискване на доказателство за превоза на стоките в държава-членка, различна от държавата-членка на започване на превоза, докато Белгия изисква доказателство, че превозът е извършен от или за сметка на продавача или купувача на въпросните стоки, което би било в противоречие с правото на ЕС и би довело до сериозни нарушения на конкуренцията във вреда на Umicore и на останалите белгийски предприятия, които извършват този вид вътреобщностни доставки. Поради това Umicore е счело, че добросъвестно се е въздържало от начисляване на ДДС върху спорните сделки.

II.5.   Основание за споразумението от 21 декември 2000 г.

(71)

На 21 декември 2000 г. ISI прие представено от Umicore предложение за споразумение във връзка с неговото положение по отношение на облагането с ДДС за периода 1995—1998 г. В предложението за споразумение се пояснява, че Umicore оспорва основателността на претендираното от ISI уреждане на задълженията, но приема предложеното споразумение с цел постигане на съгласие.

(72)

Във въпросното споразумение се предвижда Umicore да плати сумата от 423 000 000 BEF, тоест около 10 485 896 EUR, като „окончателно уреждане и като остатък от дължимия ДДС от Umicore за периода 1995—1999 г. включително“. Освен това в споразумението се пояснява, че тази сума няма да бъде приспадната от корпоративния данък.

(73)

Както вече беше разяснено от Белгия по време на фазата на предварителното разследване, проведено преди откриването на процедурата, данъчната администрация счита, че договореният размер на сделката съответства на глоба, определена по силата на член 70, параграф 2 от КДДС, и намалена съгласно член 84 от КДДС. По-специално в член 70, параграф 2 е предвидено, че при неточна информация върху изготвената от данъчнозадълженото лице фактура, „по отношение на идентификационния номер, името или адреса на заинтересованите страни от операцията, естеството или количеството на доставените стоки или предоставените услуги, цената или нейните параметри“ се прилага глоба в двоен размер на дължимия при операцията данък. При все това глобата е намалена в размер на 100 % от дължимия данък в съответствие с член 1, параграф 3 от Кралски указ № 41 (таблица C, приложена към Кралски указ № 41).

(74)

Белгия твърди също, че размерът на сделката, определен от Umicore и ISI, е напълно законен и оправдан по силата на белгийското право. По-специално, той е резултат от следното изчисление:

принципно дължим данък (теоретично изчислен) върху въпросните сделки: 708 млн. BEF;

законосъобразна глоба: 708 млн. BEF × 200 % = 1,416 млн. BEF (прилагане на член 70, параграф 2 от КДДС);

намаляване в размер на 100 % в съответствие с Кралски указ № 41 (таблица С) за определяне на размера на глобите в областта на облагането с ДДС, когато нарушенията не са били извършени с намерение да се избегне или да се позволи избягване на данъка: 708 млн. BEF;

отчитане на невъзможността глобата да бъде приспадната като разходи за стопанска дейност (708 – 40,17 % от 708): 423 млн. BEF, т.е. около 10 485 896 EUR.

(75)

Според Белгия подобно споразумение е оправдано, тъй като въпросните актове за изменение на данъчно задължение са само първият етап от сложна административна процедура, която има за цел да определи данъчното задължение, което трябва да бъде платено от дружество платец на ДДС. Задълбоченото разглеждане на информацията и на аргументите, посочени от дружеството Umicore, което винаги е отричало да е извършвало злоупотреба, е трябвало да убеди ISI, че в конкретния случай не следва да се изисква данък. ISI счита, че въз основа на всички данни, по-конкретно на представените от Umicore и от италианската администрация документи, може да се заключи, че условията за освобождаването от ДДС са били изпълнени въпреки констатациите в актовете за изменение на данъчно задължение. Тъй като не е бил установен размер на данъка, съответно няма и намаляване на задължението по ДДС.

III.   ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТАТА

(76)

В решението за откриване Комисията счете, че съществуват съмнения относно прилагането на освобождаването от ДДС към доставките на стоки, които са предмет на актовете за изменение на данъчно задължение, изготвени от ISI. Тя счете, че погрешно приложено освобождаване от ДДС би могло да доведе до увеличаване на маржа на печалбата за доставчика от въпросните продажби.

(77)

Комисията напомни, че към вътреобщностна доставка на стоки, облагаема по принцип в Белгия, може да се приложи освобождаване, когато са изпълнени следните две условия:

стоките са изпратени или превозени от продавача или от купувача, или за тяхна сметка, извън територията на държавата-членка, в която е започнало изпращането, но в рамките на Съюза, и

доставката на стоки е извършена за друго данъчнозадължено лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превозът.

(78)

Според информацията, с която разполага Комисията, дружеството Umicore не изглежда да е било в състояние по време на проверките на ISI да докаже, че тези условия за освобождаване са били изпълнени. Следователно и в съответствие с правилата за прилагането на ДДС към доставки на стоки, които са осъществени в Белгия, е възникнало данъчно задължение в резултат на извършването на облагаемите сделки.

(79)

Комисията счете, че въпросното споразумение изглежда е предоставяло предимство на Umicore, което се изразява в облекчаване на данъчната тежест, която дружеството би понесло при обичайни условия.

(80)

Комисията също така подчерта, че би било противоречиво и необосновано да се приложи пропорционална глоба за избегнатия ДДС, без да се изисква да се плати самият ДДС.

(81)

Според Комисията предполагаемата липса на намерение за извършване на измама от страна на Umicore не оправдава прилагането на пропорционална глоба вместо самия данък.

(82)

От друга страна, Комисията подчерта, че взетият предвид размер на ДДС като основа за изчисление на пропорционалната глоба (708 млн. BEF) е съставлявал само част от първоначално определеното задължение от актовете на ISI (983 млн. BEF). В предоставените от Белгия данни относно изчислението във връзка с установеното споразумение не изглежда да се взема предвид размерът на задължението по ДДС на Umicore за периода 1997—1998 г. в рамките на акта за изменение на данъчно задължение от 30 април 1999 г.

(83)

Освен това Комисията изрази съмнения по отношение на законността на по-късното намаляване на въпросната сума, приложено в рамките на невъзможността за приспадане на глобата от корпоративния данък като разходи за стопанска дейност.

(84)

От друга страна, Комисията изрази съмнения по отношение на условията, при които е сключено споразумението. По-специално фактът, че в това споразумение не се уточнява правното основание и официалното му оправдание от правна гледна точка е отклонение от обичайното изпълнение на общоприложимата в Белгия процедура за определяне и погасяване на задължение по ДДС. По принцип в случаите, в които администрацията оспорва правото на освобождаване за дадено данъчнозадължено лице, тя му изпраща акт за изменение на данъчно задължение, който по правило е придружен с глоба. В случай че заинтересованото лице се противопостави на облагането от администрацията и възраженията му не са в състояние да убедят въпросната служба, администрацията следва по принцип да изпрати решение за принудително събиране с увеличение на глобата в размер на 50 %.

(85)

Що се отнася до избирателния характер на мярката, Комисията напомни, че практиката на неограничена власт на данъчните администрации е възможно да доведе до предимства по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (30).

(86)

Комисията счете, че споразумение по взаимно съгласие като това, от което се е възползвало Umicore за намаляване на задължение по ДДС, на глоби и лихви, по принцип не е било достъпно за всички длъжници, дори при хипотезата, че те оспорят основателността на предполагаеми техни нарушения, и следователно критерият за избирателния характер в настоящия случай е бил изпълнен.

(87)

Според Комисията за въпросната помощ изглежда не би могла да се приложи нито една от дерогациите, предвидени в член 107 от Договора.

IV.   СТАНОВИЩЕ НА БЕЛГИЯ

(88)

Белгия подчерта, че в Кодекса за ДДС не е предвидена точна официална процедура за корекциите, които трябва да направят длъжниците. Установена е обаче практика, при която най-напред се цели да се информира длъжникът за предвидената от администрацията корекция, като от него се изисква да представи данните, които биха могли да са в противоречие с облагането. Тази практика произтича от прилагането на принципите за добро администриране и за правото на защита. В този контекст актът за изменение на данъчно задължение е само предложение на администрацията, което служи за започване на дискусия с данъчнозадълженото лице, без от акта да произтича правна последица за това лице, нито вземане в полза на държавата. С акта за изменение на данъчно задължение най-вече се дава възможност на длъжника да се противопостави на предварителната позиция на администрацията и да изтъкне данните в подкрепа на своята позиция.

(89)

Според Белгия, след като бъдат разгледани аргументите, изложени от длъжника в отговор на акта за изменение на данъчно задължение, може да се наложи предвидената корекция да бъде променена или облагането изцяло да бъде премахнато.

(90)

Белгия пояснява също, че актът за изменение на данъчно задължение не поражда задължение. Единствено влязло в сила решение за принудително събиране може да бъде документът, чрез който държавата установява данъчно вземане по ДДС в своя полза (31). На Umicore никога не е изпращано решение за принудително събиране по въпросното дело, като изразът „намаляване на задължението по ДДС“ според Белгия е неточен.

(91)

За да докаже, че следваната процедура при разглеждането на досието Umicore се следва и при разглеждането на дела, свързани с други длъжници, Белгия представи копие от споразумение, сключено през 2000 г. с данъчнозадължено лице за сума от 6 млн. BEF, докато в протокол, съставен през 1995 г. за същите сделки е съобщила на същото данъчнозадължено лице, че дължи сума от 14 млн. BEF.

(92)

Що се отнася до протичането на процедурата с данъчнозадълженото лице, Белгия допълни, че данъчните споразумения са базови инструменти в областта на ДДС, които са широко застъпени както в правната доктрина, така и в съдебната практика, и са изрично предвидени в член 84 от КДДС. Следователно споразумението е неразделна част от самата процедура и е достъпно за всички длъжници без изключение.

(93)

По отношение на факта, че в споразумението не е посочено неговото правно основание, Белгия заяви, че в член 84 от КДДС не е предписана задължителна форма или съдържание за данъчните споразумения в областта на ДДС. Следователно не е имало задължение да се посочва каквото и да било правно основание или официална обосновка в споразумението.

(94)

Белгия напомня, че Комисията е отправила запитване към белгийската държава през 1999 г. относно строгостта, с която белгийската администрация е оценила доказателствените данни, предоставени от длъжниците, с цел да се докаже действителността на вътреобщностните доставки. В този смисъл те са се позовали на размяна на писма между Комисията и белгийския министър на финансите по отношение на нивото на изискваното доказателство за получаване на освобождаване при вътреобщностна доставка (32).

(95)

Белгия напомня също, че не съществува точен, официално предвиден в законодателството на Съюза или в белгийското право начин, по който длъжниците биха могли и би трябвало да доказват при всякакви обстоятелства правото си на освобождаване. Обратното, на първо място администрацията, а след това съдът са тези, които следва да оценят във всеки отделен случай дали данните, предназначени да установят изпълнението на условията за освобождаването, са достатъчно убедителни или не са. В този контекст Белгия представя и копие от голям брой съдебни решения, в които по този въпрос е отсъдено в противоположния смисъл.

(96)

Що се отнася до първия акт за изменение на данъчно задължение за периода 1995—1996 г., Белгия пояснява, че са били взети предвид следните елементи, за да бъде премахнато първоначално предвиденото облагане:

липсата на съучастие от страна на Umicore в системата за измама;

стоките са били платени, преди да бъдат вдигнати от професионални превозвачи, упълномощени от купувачите;

доказателството за превоза на стоките в Италия е било предоставено, въпреки че не е издадено от Umicore, а от самите италиански органи (33).

(97)

Независимо от това Белгия поясни, че след като е трябвало да установи, че дружеството Umicore не е изпълнило някои задължения по отношение на идентификацията на действителните клиенти, ISI е счела, че на данъчнозадълженото лице трябва да бъде наложена голяма глоба. В този смисъл администрацията е направила компромис единствено с размера на глобата, което може да бъде доказано от въвеждането на плащането от длъжника като пропорционална глоба в счетоводството на държавата.

(98)

По отношение на втория акт за изменение на данъчно задължение за периода 1997—1998 г. Белгия отбелязва, че премахването на предвиденото облагане е било оправдано, тъй като се е оказало, че условията за освобождаване са били действително изпълнени. В действителност стоките са били изпратени към друга държава-членка (Италия) и доставката е била извършена за данъчнозадължено лице, регистрирано по ДДС в друга държава-членка (Обединеното кралство) (34).

(99)

Белгия посочи също, че промяната на оценката произтича от факта, че през 1998 г. и 1999 г. все още не са били налични всички документи. Когато обаче те са били получени, администрацията е била тази, която би трябвало да извърши оценка въз основа на всички данни, с които е разполагала, дали може да откаже освобождаването и дали може да защити отказа си с добри шансове за успех пред съдебните инстанции. Белгия добави, че въз основа на оценка на рискове, сходни с тези, които би понесъл частен кредитор, ISI е предпочела незабавен, реален и неоспорим резултат пред дълъг и скъп съдебен процес със съвсем несигурен резултат.

(100)

Белгия отбелязав, че при изготвянето на актовете за изменение на данъчно задължение служителите автоматично са приложили законовите разпоредби, свързани с предвиденото облагане. В случай на позоваване или на погрешно приложено освобождаване без намерение за измама, в член 70, параграф 1 от КДДС, както и в таблица G (точка VII, 2, A) от Кралски указ № 41 е предвидено налагане на глоба в размер на 10 % от дължимия данък. В тази връзка Белгия посочва, че служителите на администрацията по необходимост са счели за невъзможно да установят каквото и да било намерение за измама от страна на Umicore.

(101)

Според Белгия основанието за приетата глоба в споразумението от 21 декември 2000 г. е напълно различно от основанието за предвидената глоба в актовете за изменение на данъчно задължение. След като действителността на вътреобщностните доставки от правна гледна точка е установена, Белгия отбелязва, че би било съвсем противоречиво да наложи глоба съгласно член 70, параграф 1 от КДДС с довода, че е извършено погрешно позоваване на освобождаването по член 39а от КДДС.

(102)

По-нататък Белгия подчертава, че въпреки че действителността на вътреобщностните доставки е била установена, все пак в представените от Umicore фактури е имало сериозни грешки поради небрежност по отношение на идентификацията на италианските клиенти на доставеното сребро. Сериозността на грешките поради небрежност е оценена, като е взет предвид фактът, че Umicore е икономически оператор от голям мащаб, който присъства главно и постоянно на международния пазар, т.е. и на европейския. По презумпция бе направено заключение, че ръководителите на дружеството не може да не са знаели, че има пропуски във фактурите по отношение на идентификацията на клиентите и че поради това те не са били изцяло в съответствие с белгийските нормативни разпоредби. Поради липса на други данни обаче тази презумпция не е била достатъчна, за да се установи, че дружеството Umicore е имало намерение да извърши измама.

(103)

Белгия напомня за начина, по който договореният размер на глобата е бил установен и пояснява, че прилагането на пропорционална глоба, без да се изисква ДДС, не е в противоречие с приложимото законодателство. Когато една операция по принцип е облагаема (35), след това кодексът освобождава — но само след това — някои операции като вътреобщностните доставки от данъка в Белгия. От това следва, че пропорционална глоба може да бъде наложена върху размера на принципно дължимия данък върху въпросните операции, дори и последните впоследствие да бъдат освободени от него (36).

(104)

Белгия заключава, че с посочената в член 70, параграф 2 от КДДС глоба се санкционира посочването на неточни данни във фактурите, независимо от това какъв режим на ДДС следва да бъде приложен към въпросните операции. Следователно само в случай на операция, която е необлагаема съгласно член 2 от КДДС, подобна глоба не би могло да бъде наложена. Всъщност предвидената в член 70, параграф 2 от КДДС глоба не би санкционирала неплащането на данъка – това се санкционира съгласно член 70, параграф 1 от КДДС – а факта, че се дава възможност за избягване на дължимия данък през следващите фази на продажбата на стоките. Чрез прикриване на действителната идентичност на получателя на стоките държавата изгубва следите им и не може да удържи нито ДДС, нито преките данъци, дължими вследствие на извършените операции с доставените стоки. Административният коментар на Кодекса на ДДС изрично разяснява този случай (37).

(105)

Що се отнася до определянето на пропорционалната глоба, Белгия поясни, че намаляване с 200 % – предвидено в член 70, параграф 2 от КДДС – до 100 % е напълно законосъобразно, тъй като съответства на размера на глобите, предвидени в Кралски указ № 41, таблица C, когато няма намерение за извършване на измама.

(106)

Накрая Белгия подчертава, че съгласно постоянната съдебна практика на Касационния съд пропорционалните глоби в областта на ДДС могат да бъдат приспаднати от облагаемата основа на корпоративния данък (38). Предвид факта, че дружество Umicore по някакъв начин е искало да изпревари това приспадане, за да приключи окончателно спора си с ISI преди края на счетоводната година 2000, администрацията е приела да вземе предвид изпреварването в споразумението от 21 декември 2000 г. По-нататък Белгия пояснява, че вземането предвид на това искане е било неразделна част от правомощието на министъра да намалява или опрощава глобите. Тя подчертава също, че дружеството Umicore действително е платило сумата от 423 млн. BEF преди 31 декември 2000 г. съгласно по-рано поетия от него ангажимент.

(107)

Белгия оспорва твърдението, че е отпускала държавна помощ на Umicore. Тя подчерта също, че разглежданото споразумение не е съдържало никаква специфичност или предимство за Umicore, както и че това споразумение по никакъв начин не е засилило позицията на предприятието спрямо други конкуренти в търговията между държавите-членки. Тя счита, че дружеството Umicore не се е възползвало от никакво специфично третиране, а в конкретния случай е приложен основен инструмент, който всъщност е широко използван.

(108)

Според Белгия подобни споразумения са обичайни не само в Белгия, и то по очевидни причини (и по-специално с цел избягване на продължителни, скъпи и с несигурен изход спорове) пред администрациите на различните държави-членки. В този смисъл Белгия отбеляза, че самата Комисия е използвала споразумение с Philip Morris International в случай на загуба на акцизи и на ДДС, които е трябвало да бъдат платени при законен внос (39).

(109)

Белгия добавя, че в случай че върху спорните операции е бил начислен ДДС, този ДДС би трябвало да се възстанови от страна на данъчната администрация на клиентите на Umicore, тъй като те са щели да могат да упражнят правото си на приспадане на ДДС в качеството си на данъчнозадължени лица по ДДС. Това би било резултат от „куха“ операция от страна на държавната хазна на Белгия без никакво прехвърляне на държавни ресурси.

(110)

Що се отнася до критерия за специфичност, Белгия пояснява, обратно на изложеното от Комисията в решението ѝ за откриване, че самият факт, че споразумението се отнася само за Umicore, не е причина да се твърди, че критерият за избирателен характер е изпълнен (40). За да се определи дали съществува специфично предимство, мярката следва да се оцени спрямо третирането на предприятия, които се намират в същото фактическо и правно положение като дружеството, за което се твърди, че е облагоделствано (41).

(111)

Според Белгия, ако както в конкретния случай всяко данъчнозадължено по ДДС лице има възможност да оспорва даден акт за изменение на данъчно задължение, да изтъква аргументите си пред органите и да сключва споразумение за своя конкретен случай с администрацията и това споразумение не представлява изключение от закона и се ограничава — въз основа на представените доказателства — до приемането на основателността на фактите, така както са установени от данъчнозадълженото лице, мярката би била обща и не би представлявала помощ по смисъла на член 107 от Договора. Според Белгия приложимата към Umicore процедура е открита и за други предприятия и се прилага по същия начин към всички спорни случаи.

(112)

В този смисъл Белгия подчерта, че администрацията не е разполагала, нито е използвала в конкретния случай каквито и да било неограничени или арбитражни правомощия при прилагането на данъчния закон във връзка с ДДС.

(113)

Според Белгия разглежданата мярка освен това би била оправдана поради естеството и структурата на белгийската данъчна система. Логично е във всяка административна процедура да се постига възможно най-бързо конкретен резултат, който да служи за правната сигурност при стриктно спазване на структурата на процедурата, като по ефективен начин се гарантира събирането на данъка. Сключваните споразумения с данъкоплатци като Umicore в крайна сметка служат за избягване на рисковете от продължителни съдебни спорове с несигурен резултат.

(114)

Белгия отбеляза, че доколкото ѝ е известно, европейски клиенти на Umicore са доставяли фино сребро на същите италиански клиенти като Umicore и при същите условия, както и че данъчното положение по отношение на ДДС на тези производители не е било предмет на корекция от страна на техните национални органи с довода, че измамата е извършена в Италия, а не на мястото на производителите. Като приема да плати значителна по размер глоба, докато конкурентите му не са платили нито ДДС, нито административна глоба, дружеството Umicore, без да е получило каквато и да било помощ, е било предмет на мярка, способна да засегне конкурентната му позиция на въпросния пазар, и че ако е имало засягане на търговията, това би било в негова вреда.

(115)

Поради това Белгия счита, че мярката не изпълнява нито едно от изискванията за установяване на наличието на държавна помощ по смисъла на Договора. В конкретния случай не е имало нито прехвърляне на ресурси, нито предимство, нито избирателен характер, нито засягане на конкуренцията, нито засягане на търговията между държавите-членки.

(116)

Накрая Белгия заключава, че ако Комисията възнамерява отсега нататък да оспорва самия механизъм на данъчните споразумения, който иначе е широко разпространен и е от съществено значение за правилното функциониране на събирането на данъка от всяка данъчна администрация, за да оцени ratione materiae на правото, следва самата тя да замества във всеки един случай националния съд, като действа в известен смисъл като „апелативен съд“ по отношение на решенията на националната администрация.

V.   МНЕНИЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

V.1.   Umicore

(117)

Най-напред Umicore напомня, че според текущата практика, използвана в сектора на международната търговия с благородни метали, доставката се извършва в завода („ex works“), тоест в момента, в който купувачът поеме грижата за превоза на стоките. Този вид продажби е твърде рисков в новата система за ДДС при вътреобщностните доставки. Продавачът е този, който следва да докаже действителността на превоза, докато купувачът е този, който в този случай разполага с документите, които доказват превоза (като се разбира, че от 1993 г. насам доказателството за превоза par excellence — и по-специално печатът на митницата върху документа за износ — вече не се прилага за вътреобщностните доставки).

(118)

Що се отнася по-специално до доказателството за превоза на стоките, дружеството Umicore подчертава, че е представило на ISI много подробна документация, доказваща превоза.

(119)

От друга страна, Umicore отбелязва своята добросъвестност по отношение на спорните споразумения, която се доказва с посочената глоба в размер на 10 % в актовете за изменение на данъчно задължение — размер, предвиден за случаите, в които данъчнозадълженото лице е добросъвестно. В този контекст дружеството Umicore пояснява също, че е оказало непосредствено сътрудничество на италианското правосъдие, което не го е преследвало, тъй като е било убедено в неговата добросъвестност.

(120)

Umicore подчертава също, че според него Италия носи отговорност, доколкото Италия не е отнела номера по ДДС на фиктивните италиански дружества веднага след разкриването на нередности от данъчните органи.

(121)

Дружеството също така твърди, че други конкурентни производители на сребро, установени в други държави-членки, са доставяли на същите швейцарски и италиански посредници при обстоятелства и условия, идентични на тези на извършените доставки от самото дружество, без тези доставки да са поставяни под въпрос от данъчните администрации. Следователно, след като дружеството Umicore е изплатило сума от 423 млн. BEF (10 485 896 EUR), би било неприемливо да се счита, че то е получило държавна помощ, докато другите конкурентни дружества не са били предмет на каквото и да било производство.

(122)

Накрая Umicore споделя мнението на Белгия, според което актът за изменение на данъчно задължение — обратно на решението за принудително събиране — съгласно белгийското право по никакъв начин не поражда задължение за ДДС.

(123)

Umicore представя аргументи, подобни на изтъкнатите от Белгия, по отношение на законността и валидността на споразуменията, сключени между администрацията и данъчнозадължените лица в областта на ДДС. Заинтересованата страна напомня, че подобни споразумения могат да се отнасят само до фактически въпроси, като доказателството за превоз в областта на вътреобщностните доставки (и облагаемата данъчна основа, която произтича от това). В този контекст Umicore пояснява, че сключването на такива споразумения е широко разпространено, включително в службите на ISI (42).

(124)

Заинтересованата страна пояснява също, че валидността и законността на намаляването на административни глоби в замяна на съгласие от страна на данъкоплатеца относно техния размер се потвърждава от съдебната практика (43).

(125)

Накрая, що се отнася до вземането предвид на данъчното приспадане на сумата, която следва да бъде платена, Umicore подчертава, че:

ISI не само е компетентна в областта на ДДС, но и в областта на данъка върху дохода;

вместо да изисква от Umicore да плати брутна сума преди данъка върху дохода, която да бъде приспадната от данъка, ISI е приела да бъде платена нетна сума след облагането, очевидно при условието, както е посочено в споразумението, самата (нетна) сума да не може да бъде приспадната от данъка. В замяна на това дружеството Umicore е приело да плати (нетната) сума в много кратък срок (през същата седмица), което не нарушава нито една приложима законова разпоредба в тази област.

(126)

Umicore счита, че сумата от 423 млн. BEF е сумата на дължимия ДДС за периода 1995—1996 г. и че ISI е освободила Umicore от плащане на лихви за закъснение съгласно член 84а от КДДС и на пропорционалната глоба (10 %) съгласно член 9 от Регентския указ.

(127)

Що се отнася до намалението на размера на дължимия ДДС от 708 млн. BEF на 423 млн. BEF, Umicore подчертава, че това приспадане е оправдано предвид факта, че вземането по ДДС в резултат на начислено ДДС от Umicore на италианските и швейцарски купувачи би останало неплатено и следователно би могло да се приспадне от данъците.

(128)

Що се отнася до периода 1997—1998 г., Umicore пояснява, че актът за изменение на данъчно задължение от 30 април 1999 г. не е бил изпълнен, тъй като данъчнозадълженото лице надлежно е доказало, че въпросните продажби биха могли да бъдат освободени от ДДС в съответствие с член 39а от КДДС.

(129)

Umicore е на мнение, че данъчно споразумение като разглежданото не предоставя предимство по смисъла на ДФЕС и следователно не е свързано с понятието за държавна помощ. По-специално, Umicore оспорва твърдението на Комисията, според което въпросното данъчно споразумение го е поставило в по-благоприятно финансово положение в сравнение с останалите данъкоплатци.

(130)

Най-напред Umicore пояснява, че в действителност именно ISI е счела, че данъчното споразумение е по-изгодно за държавната хазна, отколкото завеждането на дело, крайният изход от което в крайна сметка би могъл да е по-малко благоприятен.

(131)

Второ, възможността за сключване на данъчно споразумение и приемане на компромис сама по себе си не предоставя конкретно предимство за Umicore, тъй като такива споразумения като цяло са достъпни за всички данъчнозадължени лица и са текуща и обичайна практика в областта на ДДС.

(132)

Трето, едно споразумение по своето естество не предоставя никакво предимство, което да може да се свърже с правилата за държавните помощи. По дефиниция всяко решение за приемане на компромис би съдържало оценка на рисковете от всяка засегната страна между сигурно и незабавно плащане, от една страна, и предполагаемия или възможен резултат от съдебен спор, от друга страна.

(133)

Следователно според Umicore не би било реално условията на едно споразумение да се определят като „предимство“, освен в изключителни случаи, в които една страна би извлякла от споразумението очевидно по-голям резултат от всичко, за което би имала претенции да получи при един съдебен спор.

(134)

Според Umicore Комисията предварително допуска, че ако е бил заведен данъчен спор пред белгийските съдебни органи за обжалване на административното решение, сезираният съд несъмнено би осъдил Umicore да плати по-значителна сума от договорената в резултат на споразумението между ISI и Umicore. За да стигне до такова заключение, Комисията би следвало да замени своята оценка с оценката на националната администрация или дори, при необходимост, с тази на националния съд.

(135)

Четвърто, Umicore се позовава на делото Déménagements-Manutention Transport SA (44) („DMT“), в което Съдът на ЕС е счел, че като предоставя платежни инструменти на засегнатото предприятие, службата ONSS (45) е имала поведение на държавен кредитор, който подобно на частен кредитор се стреми да му бъдат изплатени дължимите суми от длъжник в затруднено финансово положение. Съдът на ЕС е решил, че националната юрисдикция е тази, която е трябвало да определи дали тези платежни инструменти очевидно са били по-значителни от тези, които един частен кредитор би присъдил на това дружество.

(136)

Като следва същата логика на Съда на ЕС, дружеството Umcore счита, че в този случай ISI, подобно на публичен кредитор, който се стреми също както частен кредитор да му бъдат изплатени дължимите суми, е избрало незабавно да му бъде изплатена нетна вместо брутна сума, което е дало възможност да се пристъпи към сигурно и изключително бързо събиране. Това поведение би било икономически рационално и разумно, сравнимо с това, което би имал частен кредитор в същото положение.

(137)

В случая Umicore счита, че критерият за избирателен характер очевидно липсва, доколкото въпросното данъчно споразумение представлява само конкретно прилагане към данъчнозадълженото лице на общ режим, достъпен за всички данъкоплатци в същото положение, и че когато ISI приема компромис, не упражнява неограничено правомощие.

(138)

Дори ако се допусне, че за въпросната мярка е счетено, че има избирателен характер, все пак тя би била оправдана от естеството и структурата на системата. Според Umicore, за една данъчна мярка, дори и с избирателен характер, трябва да се счита, че не предоставя предимство, ако е доказано, че допринася за ефективното събиране на данъка (46). В конкретния случай Umicore счита, че мярката би била оправдана от естеството и структурата на системата, доколкото сключеното споразумение е допринесло за ефективното събиране на данъка (47).

(139)

Umicore твърди, че тълкуването на понятието за държавна помощ, в което се включва данъчно споразумение като сключеното с ISI, неизбежно би довело Комисията до превишаване на правомощията ѝ, присвоявайки си компетентност в областта на събирането на косвени данъци, с които правомощия тя не разполага, и до присвояване на прерогативи на националните съдилища, които единствено са компетентни да се произнасят по спорове в данъчната област.

(140)

Umicore посочва, че е изплатило значителна сума на ISI, докато други конкурентни производители на сребро, установени в други държави-членки, не са платили ДДС, нито глоба или лихва върху извършените доставки при сходни обстоятелства и условия.

(141)

В този контекст Umicore счита, че въпросната мярка очевидно не е успяла да засили конкурентната му позиция на въпросния пазар, и по-специално на този на сребро на гранули. Поради това Umicore заключава, че сключеното споразумение с ISI не засяга нито конкуренцията, нито търговията между държавите-членки и следователно прилагането на член 107, параграф 1 от Договора в настоящия случай е изключено.

V.2.   Анонимна трета страна

(142)

Анонимна трета страна изпрати до Комисията копие от писмо, адресирано до белгийския министър на финансите с дата 15 февруари 2002 г., което съдържа правен анализ на споразумението с Umicore, както и на въпросните сделки.

(143)

В писмото си анонимната трета страна отбеляза, че a) споразумението между ISI и Umicore е довело до преквалифициране на размера на дължимия ДДС като глоба в нарушение на членове 10 и 172 от Конституцията на Белгия и на член 84 от КДДС; б) вземането предвид на въздействието на корпоративния данък за определянето на размера на дължимия ДДС или на глобата е било незаконно и в) налагането на пропорционална (на размера на ДДС) глоба, без да се изисква плащането на самия ДДС, е нелогично.

VI.   РЕАКЦИЯ НА БЕЛГИЯ СПРЯМО МНЕНИЯТА НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ

(144)

Белгия счита, че позицията на Umicore като цяло потвърждава позицията на Белгия по отношение на въпросната процедура, по-специално по отношение на липсата на официална процедура за корекция в областта на ДДС, на липсата на правна стойност на даден акт за изменение на данъчно задължение, неподписан за одобрение от страна на данъчнозадълженото лице, на законността на данъчните споразумения и достъпността им за всички длъжници, и по-общо на липсата на елементи, които да представляват държавна помощ.

(145)

Що се отнася до анонимното писмо от 1 октомври 2004 г. Белгия счита, че това писмо не съдържа никакво конкретно мнение, свързано с процедурата за държавна помощ поради това няма отношение към случая.

VII.   ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДОСТАВЕНА ОТ БЕЛГИЯ

(146)

След връщането на иззетите от съдебните органи документи Белгия предостави на Комисията редица сведения относно сделките, които са в основата на настоящата процедура.

(147)

По отношение на продажбите на клиенти, установени в Италия, Белгия предостави документи, въз основа на които е било решено да се предостави освобождаването, посоченото в член 39а от КДДС. Въпросните документи включват по-специално издадени от Umicore фактури, фактури за превоз и различни документи, свързани с превоза.

(148)

По отношение на доставките на установени в Швейцария клиенти Белгия също така предостави редица документи, които целят да докажат директния превоз на стоките до Италия. Според Белгия ролята на швейцарските дружества е била ограничена до финансова намеса в придобиването и превоза.

(149)

По отношение на доставките, извършени през периода 1997—1998 г., Белгия поясни, че първоначално предвиденото за периода 1995—1996 г. уреждане на данъчно задължение е било продължено за следващите години. Тя добави, че самите инспектори на ISI много бързо са оставили корекцията за този период. За тази цел Белгия също така представи копие от вътрешни справки, които доказват, че въпросните инспектори действително не са приложили предвиденото облагане.

VIII.   ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА

(150)

В съответствие с член 107, параграф 1 от Договора „всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(151)

Квалифицирането на една национална мярка като държавна помощ предполага, че трябва да бъдат изпълнени следните кумулативни условия: 1) въпросната мярка предоставя предимство чрез държавни ресурси, 2) това предимство е с избирателен характер и 3) въпросната мярка нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите-членки.

(152)

Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика понятието за помощ включва не само положителните предимства като субсидиите, но и намесите, които под различни форми облекчават разходите, които обикновено обременяват бюджета на едно предприятие, например освобождавания и данъчни облекчения (48).

VIII.1.   Предварителни бележки

(153)

Най-напред следва да се установи, че споразуменията с данъкоплатците са обичайна практика на белгийската данъчна администрация и че в областта на ДДС те са изрично предвидени в член 84 от КДДС. Ползата от тези споразумения, които позволяват да се избегнат редица спорове, не се поставя под въпрос в настоящото решение.

(154)

Следва да се напомни, че административните инструкции на Белгия в тази област предвиждат, че сключването на споразумение с данъчнозадълженото лице по принцип предполага приемане на отстъпки и от двете страни. Независимо от това, в съответствие с член 84 от КДДС подобни споразумения са възможни само ако не включват освобождаване от или намаляване на данък. В съответствие с този принцип едно споразумение не може да се отнася до размера на данъка, произтичащ от установените факти, а до фактически въпроси.

(155)

В този контекст Комисията счита, че споразумението между данъчнозадължено по ДДС лице и белгийската данъчна администрация може да доведе до наличието на икономическо предимство само при следните условия:

когато направените отстъпки от администрацията са очевидно непропорционални спрямо отстъпките, направени от данъчнозадълженото лице, като се имат предвид обстоятелствата по случая, и когато изглежда администрацията очевидно не прилага едно и също благоприятно третиране към другите данъкоплатци, поставени в подобно положение;

когато законността на споразумението трябва да бъде поставена под съмнение, например когато размерът на дължимия данък е бил намален в противоречие с член 84 от КДДС (освобождаване от или намаляване на данъка, който се отнася до същия правен въпрос).

(156)

Поради това следва да се разгледа дали споразумението, сключено между ISIS и Umicore, изпълнява горепосочените условия.

VIII.2.   Относно наличието на предимство

(157)

Най-напред следва да се провери дали мярката предоставя на нейния получател предимство, което облекчава разходите, които обикновено утежняват бюджета (49). В настоящия случай това означава да се определи дали спорното споразумение е било сключено неправомерно или въз основа на непропорционални отстъпки от страна на данъчната администрация.

VIII.2.1.   Относно редовността на процедурата

(158)

В решението си за откриване на процедурата Комисията счете, че следваната от данъчните органи процедура би могла да представлява отклонение от обичайното изпълнение на процедурата за определяне и погасяване на задължение по ДДС, доколкото в споразумението не се посочва правно основание и доколкото при липсата на съгласие от страна на данъчнозадълженото лице администрацията би следвало да изпрати решение за принудително събиране, придружено с увеличение на глобата в размер на 50 %.

(159)

Както вече беше посочено в съображение (39), изпращането на акт за изменение на данъчно задължение е обичайна практика на белгийските данъчни органи в областта на ДДС, за да осигурят спазването на основни принципи, какъвто е правото на защита. Следователно двата акта за изменение на данъчно задължение, изпратени от ISI на дружеството Umicore, на практика следва да се считат за предварителни известия от данъчните органи, а не като факт, пораждащ изискуемостта на ДДС.

(160)

От друга страна, възможността за сключване на споразумения с данъчнозадължените лица е изрично предвидена в белгийския КДДС и следва да се счита за обичайна практика на белгийските данъчни органи. Последните следва обаче да спазват принципа, според който подобни споразумения не могат да доведат нито до освобождаване, нито до намаляване на дължимия данък. Такива споразумения по принцип се използват в случаи, в които данъчните органи искат да избегнат съдебен спор с данъчнозадълженото лице по отношение на факти, които не са ясно установени.

(161)

От друга страна, следва да се установи, че данъчните органи не са длъжни да изпращат решение за принудително събиране в случаите, в които администрацията не е получила съгласието на данъчнозадълженото лице за предложеното облагане в акта за изменение на данъчно задължение. В случаите, в които продължават да съществуват съмнения по отношение на въпросните факти, компетентните органи обаче могат все пак да се опитат да сключат споразумение с данъчнозадълженото лице.

(162)

Накрая, от анализа на законодателните текстове също така е видно, че няма разпоредба, която да предвижда, че белгийските данъчни органи са длъжни да посочват изрично правно основание във въпросните споразумения.

(163)

Поради това Комисията следва да заключи, въз основа на описания в настоящото решение правен контекст, че приложената от данъчните органи процедура по отношение на Umicore е изпълнена в съответствие с правилата и практиките и няма отклонение от обичайното изпълнение на процедурата.

(164)

По-нататък следва да се анализират въпросните сделки, като се вземат предвид предоставените предварителни мнения, за да се определи евентуалното наличие на предимство. Изводите, които следват, се основават на анализа на два различни периода — първия за 1995 г. и 1996 г., за който се отнася уреждането на данъчното задължение от данъчните органи, и втория за 1997 г. и 1998 г., за който облагането е изцяло премахнато.

VIII.2.2.   Период 1995—1996 г.

(165)

Що се отнася до периода 1995—1996 г., следва да се анализират три вида различни сделки, които са били предмет на проекта за корекция, за който дружеството Umicore е осведомено на 30 ноември 1998 г., за да се определи евентуалното наличие на предимство. За всеки вид сделка настоящият анализ цели да установи минималните размери на ДДС, глобите и лихвите, които е следвало да бъдат наложени от белгийските данъчни органи въз основа на разумно тълкуване на фактите, без прекомерни отстъпки от тяхна страна и без неправилно прилагане на правилата в областта на ДДС.

1.   Доставки на стоки на установени в Италия клиенти

(166)

В първия случай сделките са се отнасяли до доставки на чисто сребро франко завода, извършени между февруари 1995 г. и февруари 1996 г. по следната схема:

Image

(167)

Umicore е фактурирало стоките на дружество „Б“ (50), установено в Италия и регистрирано по ДДС в същата държава-членка. Последното дружество е фактурирало повторно стоките на клиент „В“, регистриран по ДДС и също установен в Италия. Превозът на стоките е извършен по нареждане на данъчнозадълженото лице В директно от мястото на производство в Белгия към Италия. По-голямата част от фактурите, изпратени от Umicore на неговия клиент, са платени от данъчнозадълженото лице „В“.

(168)

Изпратените от Umicore фактури на „Б“ са били изготвени съгласно освобождаването, предвидено в член 39 от КДДС. При разглеждането на проформа фактурите, получени в рамките на административното сътрудничество с италианските данъчни органи, става видно, че данъчнозадълженото лице В е получателят на стоките.

(169)

В акта си за изменение на данъчно задължение от 30 ноември 1998 г. службата ISI първоначално е счела, че критерият за освобождаване на вътреобщностните доставки във връзка с превоза не е бил изпълнен, ако превозът е извършен за сметка на следващ клиент (а не от и за сметка на продавача или купувача, както е посочено в член 39а от КДДС). Въз основа на това администрацията е заключила, че сделката между Umicore и клиента „Б“ е била доставка на стоки без превоз и не е можело да се възползва от освобождаването по член 39а от КДДС.

(170)

При все това предоставената от Белгия и от Umicore информация изглежда доказва, че действителността на сделката между Umicore и дружеството „Б“ логично е можело да бъде поставена под въпрос от белгийските данъчни органи. Може да се отбележи, че:

предоставената от италианските данъчни органи информация е имала за цел да докаже, че дружеството „Б“ би могло да се счита за липсващ търговец (или „missing trader“), чиято роля е била ограничена до издаване на фактури с начисляване на ДДС, след което изчезва без да изпълни данъчните си задължения, и по-специално плащането на ДДС на италианския данъчен орган;

предоставената от същите тези данъчни органи информация също така показва, че името на единствения управител на дружеството „Б“ не е присъствало в полицейските регистри;

две искания за информация, изпратени от белгийските данъчни органи до техните италиански колеги съответно на 26 август 1998 г. и 1 април 1999 г., също така показват, че белгийската данъчна администрация е имала сериозни съмнения по отношение на действителното съществуване на дружеството „Б“ преди сключването на споразумението;

превозът на стоките към Италия е извършен за сметка на данъчнозадълженото лице „В“;

стоките са превозени директно от мястото на производството в Белгия към склад в Италия, където са били предоставени на „В“;

повечето от фактурите, изпратени от Umicore на дружеството „Б“, са платени от дружеството „В“;

въз основа на декларациите на ръководителите на Umicore, посочени в протокол, откъс от които е включен в акта за изменение на данъчно задължение, изглежда не е имало никакъв рамков договор между Umicore и дружеството „Б“;

в замяна на това действителността на съществуването на дружеството В изглежда не е била поставена под въпрос от данъчните органи, които при извършването на инспекция са получили пълен достъп до счетоводството на това дружество.

(171)

Взета по отделно, всяка от тези констатации изглежда не е достатъчна, за да се докаже фиктивният характер на продажбата между Umicore и дружеството „Б“. При все това същите тези констатации, взети заедно, могат да предизвикат съмнения относно действителността на продажбата между Umicore и дружеството „Б“. Белгийските данъчни органи, които са били информирани за съмнения относно действителното съществуване на дейността на търговеца „Б“ преди сключването на сделката с дружеството Umicore на 21 декември 2000 г., следователно са разполагали с широко поле на преценка, що се отнася до действителността на сделките и на евентуално преквалифициране.

(172)

В тази връзка следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика на Касационния съд на Белгия данъкът трябва да се основава на действителното положение (51). Следователно белгийската данъчна администрация по принцип е длъжна да определи облагането не върху видимо представените сделки от данъчнозадълженото лице, за да оправдае евентуално освобождаване, а върху действителните сделки според истинските намерения на страните.

(173)

Ако от информацията, с която разполагат белгийските данъчни власти, е било видно, че продажбата между „А“ и „Б“ представлява фиктивна продажба и че действителната продажба (включваща прехвърляне на правомощие за разпореждане със стока) всъщност се извършва във връзката между A и В, тези органи са били в правото си да преквалифицират доставката на стока между „А“ и „Б“ в доставка на стока между „A“ и „В“ и да приложат правилата в областта на ДДС към подобна преквалифицирана сделка.

(174)

Обстоятелството, че е извършена злоупотреба в Италия чрез посредничество на липсващ търговец не позволява да се постави под въпрос правото на освобождаване, от което е можело да се възползва Umicore, ако добросъвестността на последното не е била поставена под въпрос от белгийската администрация.

(175)

От горепосоченото е видно, че белгийските данъчни органи са могли законно да преквалифицират въпросните сделки във вътреобщностни доставки между Umicore и дружеството В, без подобно преквалифициране да представлява непропорционална отстъпка или неправилно прилагане на правилата в областта на ДДС. Те са могли освен това да предоставят освобождаване от ДДС върху така преквалифицираните операции, тъй като всички условия за освобождаване са били изпълнени (включително извършването на превоза от или за сметка на купувача).

(176)

Следователно е уместно да се разгледа i) дали белгийските данъчни органи са имали право да приложат глоба на основание член 70, параграф 2 от КДДС поради наличието на неточни данни във фактурите, и ако това е така, ii) какъв размер на глобата е трябвало да бъде определен и iii) дали Umicore се е възползвало от непропорционални отстъпки или от неправилно прилагане на закона от данъчната администрация.

(177)

Най-напред следва да се напомни, че в случай на неточно посочени данни във фактурата относно вътреобщностна доставка в Кралски указ № 41 е предвидена глоба в размер на 100 % от дължимия данък върху въпросните сделки. Независимо от това, както е разяснено по-горе в съображения 45 и 46, налагането на административна глоба се подчинява на принципа на пропорционалност и администрацията разполага, в съответствие с член 9 от Регентски указ от 18 март 1831 г., с правомощието да не спази стриктно глобите, предвидени в Кралски указ № 41.

(178)

В конкретния случай не е изключено глоба в размер на 100 % да е била непропорционална, като се има предвид добросъвестността на данъчнозадълженото лице, която не е поставена под въпрос от администрацията. Също така не е изключено, в рамките на съдебния спор с Umicore, белгийската данъчна администрация да се е опитала да увеличи приходите си по същия начин, по който кредитор се опитва да увеличи максимално степента на събираемост на вземането си. В тази връзка следва да се напомни, че подобна практика не попада в обхвата на член 107 от Договора, доколкото не води до непропорционални или незаконни отстъпки от страна на администрацията.

(179)

Предвид правото на преценка, с което разполага администрацията в този контекст, логично е да се сметне, че в рамките на споразумение за изменение на данъчно задължение размерът на глобата е трябвало да бъде определен от администрацията в размер от 10 % до 50 %. От една страна, нивото от 10 % може да се счита за приемливо спрямо нивото от 10 %, предвидено в таблица G от приложението към Кралски указ № 41 за нарушенията, предвидени в член 70, параграф 1 от КДДС, както и спрямо глобата от 10 %, посочена в акта за изменение на данъчно задължение от 30 ноември 1998 г. От друга страна, нивото от 50 % би могло да се счита за максимално приложимо ниво, като се вземат предвид принципът на пропорционалност и контекстът на едно споразумение за сделки. Прилагането на ниво от 50 % впрочем изглежда потвърдено от скорошната съдебна практика на Касационния съд на Белгия (52). Предвид факта, че това последно съдебно решение се отнася до наказателно дело, може да се счита, че конкретният случай, в който е установена липса на намерение за извършване на измама, нивото от 50 % е максимален праг.

(180)

Следователно може да се заключи, че предвид обстоятелствата по въпросния случай глобата логично би могла да бъде определена в размер между 33 238 698 BEF (10 % x 332 386 976) и 166 193 488 BEF (50 % x 332 386 976).

(181)

Доколкото би могло да е налице предимство с избирателен характер единствено в резултат на непропорционални отстъпки от страна на данъчната администрация, само най-малкият размер, а именно 33 238 698 BEF, трябва да бъде взет предвид при определянето на евентуално предимство. По принцип такъв размер може да бъде приспаднат от облагаемата основа на корпоративния данък (53).

2.   Доставки на стоки на установени в Швейцария клиенти

(182)

При втория сценарий последователността на спорните сделки с швейцарските клиенти обичайно е била следната:

Image

(183)

Между февруари 1996 г. и октомври 1996 г. Umicore е фактурирало стоките на дружество Б (54), установено в Швейцария, без да е регистрирано по ДДС в която и да било държава-членка. Швейцарското дружество след това е фактурирало повторно стоките на клиент В, регистриран по ДДС и установен в Италия. Превозът на стоките е извършен директно от мястото на производството в Белгия към Италия. Въз основа на документите, предоставени от Белгия, превозът е финансиран от дружеството „В“. От друга страна, изглежда че в някои случаи цената на стоките е била директно платена от В на Umicore, докато в други случаи плащането е извършено от дружеството „Б“. Също така следва да се отбележи, че „В“ се отнася всъщност за дружества, считани за фиктивни от италианските и испанските данъчни органи (55).

(184)

Фактурите, изпратени от Umicore на швейцарското дружество „Б“ между февруари 1996 г. и октомври 1996 г., се отнасят за продажби на чисто сребро „ex usines Hoboken“ и съдържат следните данни: „Износ — Освобождаване от ДДС съгласно член 39 от Кодекса“.

(185)

Въпреки че въпросните доставки са извършени от UMICORE с освобождаване от ДДС съгласно член 39 от КДДС, получената от ISI информация от данъчнозадълженото лице и от белгийската администрация на митниците и акцизите е доказала, че превозът на стоките е извършен към Италия, без да е имало износ.

(186)

Поради липсата на износ и следователно на правото на освобождаване на основание член 39 от КДДС, въпросът, на който отново трябва да се отговори, е дали белгийските данъчни органи е трябвало да стигнат до заключението, че сделките между Umicore и швейцарското дружество са били фиктивни, че действителните сделки са извършени между Umicore и „В“, както и че към тези последни сделки е могло да бъде приложено освобождаването, предвидено в член 39а от КДДС.

(187)

В акта си за изменение на данъчно задължение от 30 ноември 1998 г. службата ISI е счела, че критериите за освобождаване съгласно член 39 от КДДС (износ) не са били изпълнени, тъй като не е бил представен никакъв документ, който да доказва действителността на износа, и по-конкретно никаква декларация за износ.

(188)

Поради това администрацията е заключила, че сделките между Umicore и швейцарските дружества не са могли да бъдат освободени на основание член 39 от КДДС и е било счетено, че те са осъществени в Белгия в съответствие с член 15, параграф 7 от КДДС, поради което са подлежали на облагане с ДДС в Белгия съгласно член 2 от КДДС. Тя е заключила, че Umicore е дължало ДДС в размер на 312 608 393 BEF (56) (7 749 359 EUR), както и глоба в размер на 10 % от тази сума.

(189)

В допълнителен отговор от 30 март 2000 г. относно актовете за изменение на данъчно задължение Umicore твърди, че „понастоящем вече е установено, че въведеният механизъм е имал фиктивен характер, с който търговският отдел на Umicore няма как да е бил запознат. Вносът в Швейцария никога не е бил осъществен и поради това е важно да се подчертае, че в тези случаи, както и в другите, няма съмнение относно действителността на доставките в Италия.“

(190)

От друга страна, изглежда че на проформа фактурите, изпратени от Umicore на швейцарските му клиенти, името на италианското данъчнозадължено лице, получател на стоките, изрично е посочено, както и че идентичността на този получател е потвърдена от изготвените от превозвача товарителници.

(191)

Поради изброените по-долу причини не се предвижда преквалифициране на въпросните сделки между Umicore и „В“ във вътреобщностни доставки:

в момента на сключването на споразумението белгийската администрация вече е била осведомена, че в действителност „В“ се отнася за организации, определени за фиктивни дружества от италианските и испанските данъчни органи;

действителността на съществуването на швейцарските дружества никога не е била поставяна под въпрос нито от белгийските, нито от италианските данъчни органи, нито от Umicore;

дружество Umicore не може да не е знаело, че не е имало право да приложи освобождаването, предвидено в член 39 от КДДС (освобождаване на износа от ДДС) при липсата на износ на стоките.

(192)

От това е видно, че въпросните сделки не са могли да се възползват от както от освобождаването от ДДС на основание член 39 от КДДС (поради липсата на износ), така и от освобождаването от ДДС съгласно член 39а от КДДС. Въпросните сделки в този случай е трябвало да се анализират като доставки на стоки без превоз, към които не може да се приложи освобождаване от ДДС. От прилагането на член 15, параграф 2 и член 7, както и на член 2 от КДДС, е видно, че Umicore е дължало ДДС в размер на 312 608 393 BEF (7 749 359 EUR). Освен това, глоба в размер на 10 %, т.е. 31 260 839 BEF е трябвало да се приложи спрямо тази сума съгласно член 70, параграф 1 от КДДС и съгласно член 1, параграф 1 от Кралски указ № 41. Никакви данни от досието не позволяват на Комисията да смята, че това ниво от 10 % би довело до проблем при прилагането на принципа на пропорционалност (57).

(193)

В съответствие с приложимите данъчни правила размерът на допълнителния ДДС, дължим от данъчнозадълженото лице и нефактуриран на клиента, трябва да се счита за разход, който може да бъде приспаднат за определянето на облагаемата основа на корпоративния данък. Размерът на административната глоба също може да бъде приспаднат от корпоративния данък.

3.   Доставки на стоки на клиенти, установени в Италия и в Испания

(194)

Между октомври и декември 1996 г. последователността на спорните сделки с тези клиенти е била следната:

Image

(195)

Дружеството Umicore е фактурирало стоките на дружества „Б“, установени в Италия и в Испания и регистрирани по ДДС. Въпросните фактури са се отнасяли за продажби на чисто сребро франко завода и са били изготвени съгласно освобождаването, предвидено в член 39 от КДДС (износ), или освобождаването съгласно член 39а от КДДС (вътреобщностни доставки). Превозът на стоките е извършен директно от мястото на производството в Белгия към Италия. В повечето случаи плащането на фактурите е извършено от швейцарското дружество „В“ (58), което изглежда е истинският поръчител на превоза (59).

(196)

Накрая, изпратената информация от италианските и испанските органи на белгийската администрация преди сключването на споразумението цели да докаже, че дружествата „Б“ са съществували фиктивно.

(197)

В акта си за изменение на данъчно задължение от 30 ноември 1998 г. белгийската администрация е била на мнение, че посочването на купувачите във фактурите за продажба е било неправилно, както и че швейцарските дружества „В“ са били истинските купувачи на стоките. При липсата на какъвто и да било износ извън територията на Съюза белгийската администрация е пояснила в акта си за изменение на данъчно задължение, че освобождаването съгласно член 39 от КДДС не е било приложимо, както и че въпросните продажби е трябвало да бъдат преквалифицирани в доставки на стоки, които подлежат на облагане с ДДС в Белгия в съответствие с член 15, параграфи 2 и 7 от КДДС и член 2 от КДДС. Администрацията е заключила, че Umicore е дължало ДДС в размер на 63 216 555 BEF (60) (1 567 097,46 EUR), както и административна глоба в размер на 10 % от тази сума.

(198)

При размяна на писма с ISI дружеството Umicore е посочило, че швейцарските дружества са били упълномощени от дружествата „Б“ да организират превоза на стоките и също така да действат в качеството си на финансов посредник на същите дружества.

(199)

В тази връзка следва да се отбележи, че в досието няма данни, които позволяват да се докаже, че швейцарските дружества са щели да действат като представители по превоза за сметка на италианските и испанските дружества. Обратно, всички документи, предоставени на Комисията, имат за цел да докажат, че превозът на стоките е извършен за сметка на швейцарските дружества, както и че последните са били получателите и действителните собственици на съответните стоки.

(200)

Поради това Комисията счита, че в акта за изменение на данъчно задължение белгийските данъчни органи правомерно са преквалифицирали спорните сделки в доставки на стоки за швейцарските дружества. Следователно за такива стоки е трябвало да бъде начислен ДДС в Белгия в съответствие с член 15, параграфи 2 и 7 от КДДС и член 2 от КДДС без възможност за освобождаване на основание член 39 или 39а от КДДС.

(201)

Дори в случай, че данъчните органи са могли законосъобразно да признаят действителността на сделките с италианските и испански дружества, освобождаването на основание член 39а от КДДС е трябвало да бъде отказано поради липсата на превоз от или за сметка на продавача (Umicore) или купувача („Б“).

(202)

Поради това следва да се заключи, че Umicore е дължало ДДС в размер на 63 216 555 BEF (1 567 097,46 EUR), както и административна глоба в размер на 6 321 655 BEF (10 % от дължимия ДДС) в съответствие с член 70, параграф 1 от КДДС и с член 1, параграф 1 от Кралски указ № 41.

(203)

Сумата от 63 216 555 BEF, както и сумата на административната глоба по принцип могат да бъдат приспаднати от корпоративния данък.

4.   Отчитане на невъзможността за приспадане от размера на сделката

(204)

Практиката, която цели да се вземе предвид административна глоба, която по принцип може да бъде приспадната (от облагаемата основа) от корпоративния данък и след това да се намали размерът на тази глоба, за да се вземе предвид това, че не може да бъде приспадната (компенсация или „netting“), не съответства както на нормативните разпоредби, така и на административната практика в тази област (61). Поради това следва да се вземе предвид предимството и недостатъкът, които произтичат от тази практика спрямо случай, в който подобна компенсация не би била приложена от администрацията.

(205)

Същата логика може да се приложи към сумите на ДДС, които по принцип се приспадат от корпоративния данък и към които би могло да се приложи тази компенсация.

(206)

Наред със сумите, определени в предходните съображения, следните суми следва да се считат като възможни за приспадане:

33 238 698 + 312 608 393 + 31 260 839 + 63 216 555 + 6 321 655 = 446 646 140 BEF.

(207)

Отрицателната последица за Umicore от невъзможността за приспадане на тези суми може да се изчисли по принцип на:

446 646 140 × 40,17 % (62) = 179 417 754 BEF

(208)

Независимо от това, предвид факта, че Umicore е имало данъчна загуба за облагаемите доходи за 2000 г., невъзможността да се приспаднат въпросните суми всъщност е довела до отрицателното въздействие само за следващия облагаем период (доходи за 2001 г.), в който дружеството Umicore действително е прехвърлило цялата си прехвърлима данъчна загуба. Следователно механизмът за компенсация по начина, по който е приложен от белгийската администрация, е имал за цел да отсрочи плащането на данъка или на глобата за следващия облагаем период.

(209)

От друга страна, доколкото корпоративният данък в Белгия по принцип се събира чрез предварителни вноски от данъкоплатеца през облагаемата година с цел да се избегнат данъчни увеличения (63), логично може да се счете, че при липсата на компенсация дружеството Umicore е трябвало за извърши въпросните плащания по средата на 2001 г., което на практика означава, че Umicore се е възползвало от отсрочване на плащането на сумата от 179 417 754 BEF с 6 месеца.

(210)

Положителното въздействие на невъзможността за приспадане за Umicore може да се оцени на следната сума:

179 417 754 BEF × 0,8 % (64) × 6 месеца = 8 612 052 BEF

5.   Лихви за забава

(211)

Дължимите лихви за забава по принцип следва да се начисляват върху размера на посочения по-горе начислен ДДС при месечна ставка от 0,8 % от 21 януари 1997 г. (65) и до действителното плащане, извършено в края на месец декември 2000 г.:

37,6 % (66) × (312 608 393 + 63 216 555) = 141 310 180 BEF

6.   Обобщение на дължимите суми за периода 1995—1996 г.

(212)

Минималните дължими суми от Umicore за периода 1995—1996 г. са обобщени в таблицата по-долу:

(в BEF)

ОПИСАНИЕ

ДЪЛЖИМИ СУМИ

1)

Първи вид сделки

 

Административна глоба

33 238 698

2)

Втори вид сделки

 

Дължим ДДС

312 608 393

Административна глоба (10 %)

31 260 839

3)

Трети вид сделки

 

Дължим ДДС

63 216 555

Административна глоба (10 %)

6 321 655

Междинна сума

446 646 140 BEF

4)

Лихви за забава

141 310 180

Общо дължима сума (ДДС + лихви)

587 956 320 BEF

5)

Въздействие на невъзможността за приспадане:

 

– отрицателно въздействие на невъзможността за приспадане

– 179 417 754

+ положително въздействие на отсроченото плащане

8 612 052

ОБЩО

417 150 618 BEF

(213)

Въз основа на горното изчисление следва да се отчете, че минималната сума, която дружеството Umicore е дължало за периода 1995—1996 г. в рамките на сключването на споразумението с данъчната администрация, възлиза на BEF 587 956 320 (14 575 056,46 EUR). Преди да се сравни обаче тази сума със сумата от споразумението, следва да се вземе предвид въздействието от невъзможността за приспадане, което води до сума BEF 417 150 618 (10 340 893,71 EUR).

VIII.2.3.   Период 1997—1998 г.

(214)

Що се отнася до периода 1997—1998 г., въпросните сделки от акта за изменение на данъчно задължение от 30 април 1999 г. са следвали следната схема:

Image

(215)

При този последен сценарий клиентът на Umicore е установен в Обединеното кралство клон „Б“ на швейцарско дружество с номер по ДДС в Обединеното кралство. Следващият клиент е данъчнозадължено лице „В“, установено в Италия. Стоките са превозени директно от мястото на производството в Белгия към Италия. Накрая, плащането по фактурите за продажба, изготвени от Umicore, е извършено от данъчнозадължено лице „Б“.

(216)

В акта си за изменение на данъчно задължение от 30 април 1999 г. данъчната администрация е била на мнение, че данъчнозадълженото лице „Б“ не е имало право да изисква освобождаването от ДДС, предвидено в член 39а от КДДС, с довода, че не е имало валиден номер по ДДС в Италия. Освен това тя е счела, че дори да може да се допусне, че данъчнозадълженото лице „Б“ е извършвало действителна стопанска дейност, въз основа на която притежава качеството на данъчнозадължено по ДДС лице, въпросните продажби е трябвало да бъдат анализирани като вътреобщностни тристранни сделки. При този сценарий първата продажба между Umicore и данъчнозадълженото лице „Б“ е трябвало да бъде анализирана като национална продажба без превоз, върху която се начислява ДДС в Белгия, без възможност за освобождаване, тъй като превозът би бил извършен за сметка на италианските клиенти.

(217)

Най-напред следва предварително да се отбележи, че за разлика от периода 1995—1996 г. самите инспектори от ISI на по-късен етап са счели, че не е имало достатъчно данни, за да откажат освобождаването. В действителност това положение е ясно показано във вътрешноведомствените справки, изпратени от инспекторите до техния директор преди и след сключването на споразумението.

(218)

Второ, от документите, предоставени от Белгия на Комисията с писмо от 6 август 2009 г., е видно, че превозът е извършен за сметка на данъчнозадълженото лице „Б“ (а не за сметка на евентуален следващ клиент). Това също така изглежда е възможно да бъде потвърдено от копията на документите, предоставени от Umicore на ISI в писмото му от 11 юни 1999 г., които доказват, че за всяка продажба е изпращан факс от данъчнозадълженото лице „Б“ на Umicore, за да го информира за идентификацията на транспортното дружество, името на шофьора и регистрационния номер на камиона.

(219)

Освен това обстоятелството, според което данъчнозадълженото лице „Б“ не е имало валиден номер по ДДС в Италия по начина, по който е представено от белгийската администрация в акта ѝ за изменение на данъчно задължение от 30 април 1999 г., не изглежда уместно при липсата на каквото и да било задължение за едно данъчнозадължено лице да бъде регистрирано по ДДС в държавата-членка на изпращане на стоките. От друга страна, следва да се посочи, че данъчната администрация на Великобритания, която е предоставила информацията на белгийската администрация по искане на последната, въобще не е поставила под въпрос действителността на дейностите на данъчнозадълженото лице „Б“ в Обединеното кралство.

(220)

Накрая, следва да се отбележи, че белгийската данъчна администрация не е поставила под въпрос обстоятелството, че стоките действително са напуснали белгийската територия, както и че са били превозени към друга държава-членка.

(221)

Тези съображения изглежда доказват в достатъчна степен, че службата ISI не е разполагала с данни, които да ѝ позволят да отхвърли освобождаването от ДДС по начина, по който е приложено от Umicore. Поради това следва да се заключи, че дружеството Umicore не е дължало допълнителен ДДС, глоба или лихва за периода 1997—1998 г.

VIII.2.4.   Заключение относно наличието на икономическо предимство

(222)

Въз основа на горната оценка трябва да се има предвид, че минималната сума, която Umicore е дължало за периода 1995—1998 г. по силата на сключването на споразумение с данъчната администрация, възлиза на 417 150 618 BEF (1 034 089 371 EUR).

(223)

Доколкото тази сума е по-малка от сумата, платена от Umicore въз основа на споразумението от 21 декември 2000 г., не може да се заключи, че са съществували непропорционални отстъпки от страна на белгийските данъчни органи. Единственият аспект на споразумението, който е изключение от нормативната уредба, както и от административната практика, се отнася за механизма на компенсация, чрез който дължимата сума е била намалена, за да се вземе предвид невъзможността за приспадане на корпоративния данък. При все това икономическото въздействие, което произтича от тази практика, е било надлежно взето предвид при въпросната оценка.

(224)

Поради това Комисията счита, че белгийските данъчни органи не са предоставили икономическо или финансово предимство на дружеството Umicore в рамките на сключването на споразумение от 21 декември 2000 г.

IX.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(225)

Комисията констатира, че споразумението, сключено на 21 декември 2000 г. между белгийските данъчни органи и дружеството Umicore, не е предоставило предимство на последното и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Данъчното споразумение, сключено на 21 декември 2000 г. между белгийската държава и дружество Umicore S.A. (предишно Union Minière S.A.), за сума в размер на 423 млн. BEF, не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 2

Адресат на настоящото решение е Кралство Белгия.

Съставено в Брюксел на 26 май 2010 година.

За Комисията

Joaquín ALMUNIA

Заместник-председател


(1)  ОВ C 280, 17.11.2004 г., стр. 10.

(2)  Считано от 1 декември 2009 г., членове 87 и 88 от Договора за ЕО станаха съответно членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“). И в двата случая разпоредбите по същество са същите. За целите на настоящото решение позоваванията на членове 107 и 108 от ДФЕС следва да се разбират като позовавания съответно на членове 87 и 88 от Договора за ЕО, когато е уместно. С ДФЕС също бяха въведени някои терминологични промени, като замяната на „Общност“ със „Съюз“ и на „общ пазар“ с „вътрешен пазар“.

(3)  ОВ C 223, 7.9.2004 г., стр. 2.

(4)  Вж. бележка под линия на стр. 1.

(5)  ОВ L 376, 31.12.1991 г., стр. 1.

(6)  Директива 77/388/ЕИО („Шеста директива за ДДС“) на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система за данъка върху добавената стойност:единна данъчна основа, ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1.

(7)  Член 5, параграф 2 от Кралски указ № 18 гласи, че „купувачът, който не е установен в Белгия и който закупува стоки в Белгия, при придобиването им трябва да издаде на установения в Белгия продавач уведомление за получаване. В потвърждението за получаване, което трябва да бъде издадено на продавача, трябва да бъде посочена датата на предаването на стоките, описанието им и държавата на местоназначение. Същият документ трябва да бъде издаден на продавача, когато приемането на стоките в Белгия е осъществено от трето лице, което действа за сметка на купувача, който не е установен в Белгия. В случая документът трябва да бъде издаден от посоченото трето лице, което декларира в него, че действа за сметка на своя клиент“. Член 6 от Кралски указ № 18 гласи, че „[д]оказателството за износ трябва да бъде предоставено от продавача (…) независимо от документа, предвиден в член 5, параграф 2“. В член 3 от Кралски указ № 18 след това се посочва, че „[п]родавачът трябва във всеки момент да носи в себе си всички документи, които доказват действителността на износа и да ги предоставя при всяко поискване от служителите, които отговарят за проверката. Тези документи включват по-специално документите за поръчка, превозен документ, платежните документи, както и декларацията за износ, посочена в член 2“, който гласи, че „[к]опие от фактурата за продажбата, или ако няма фактура за продажба, известие за изпращане, което съдържа всички данни, изисквани за фактура за продажба, трябва да бъде представено на митническото бюро, на което, в съответствие със законовата уредба в областта на митниците и износа, трябва да бъде подадена декларация за износ“.

(8)  Откъс от отговора на белгийския министър на финансите на парламентарен въпрос № 248 от 23 януари 1996 г. (Bull. Q.R., Ch. Repr. S.O. 1995-1996, № 26, 18.3.1996 г.), в който се пояснява, че „[в]ътреобщностна доставка, която се изпраща от Белгия, е сделка, върху която по принцип трябва да се начисли ДДС в Белгия, когато е извършена от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Правото на възползване от това освобождаване трябва, разбира се, да бъде доказано от доставчика, който се позовава на него. Той е този, който трябва да докаже, че условията за прилагането на освобождаването са изпълнени“.

(9)  В член 16 се уточнява, че доставката се извършва в момента, в който стоката е предоставена на разположение от купувача, а в член 17 — че пораждащият данъка факт е налице и че данъкът става изискуем в момента, в който се извърши доставката на стоката.

(10)  Вж. Решение на Касационния съд от 21.5.1982 г., Pas. I, 1982 г., стр. 1106.

(11)  Макар и тази процедура да не е изрично предвидена в Кодекса за ДДС, тя е обичайна практика на администрацията, за да бъдат спазени няколко основни принципа, сред които са правото на защита и принципа за добро администриране.

(12)  Административен коментар на Кодекса за ДДС № 84/91.

(13)  По-специално като се имат предвид броят и значението на неустановените чрез редовни документи операции, сравнени с броя и значението на операциите, които са били предмет на редовни документи.

(14)  В административен коментар № 70/67 е предвидено, че тази разпоредба се прилага, когато данъчнозадълженото лице продава без фактура на клиент, който действа като частно лице, при условие че данъчнозадълженото лице няма сериозна причина да се съмнява, че съдоговорителите му не са данъчнозадължени.

(15)  Вж. таблица В.

(16)  Решение на Арбитражния съд от 24 февруари 1999 г. по дело № 22/99.

(17)  Междувременно станал Конституционен съд.

(18)  Касационно решение, 12 февруари 2009 г., RG C.07.0507.N, непубликувано; Касационно решение, 13 февруари 2009 г., RG F.06.0107.N, непубликувано и Касационно решение, 12 февруари 2009 г., RG F.06.0108.N.

(19)  Вж. предишен член 84 от КДДС.

(20)  В член 9 от Регентския указ е предвидено министърът на финансите да се произнася по жалби, които имат за предмет опрощаването на глобите и увеличаването на данъците като глоби, различни от постановените от съда.

(21)  Регионалните директори на ISI разполагат със същите правомощия съгласно член 95 от Закона от 15 март 1999 г., който заменя член 87 от Закона от 8 август 1980 г.

(22)  Вж. Коментар за ДДС № 84/59.

(23)  Вж. Коментар за ДДС № 84а/4 и следващи.

(24)  Циркулярно писмо относно ДДС № 78 от 15 декември 1970 г., точка 9.

(25)  Вж. Ръководство в областта на ДДС, публикувано от администрацията в областта на ДДС, стр. 1116, точка 530.

(26)  Ако дадено данъчнозадължено лице първоначално фактурира сума 100, плюс ДДС 21, тоест обща сума 121, и купувачът плати само 100, евентуалното възстановяване няма да се приложи върху сумата от 21, а върху сумата от 21 x (21/121) = 3,64.

(27)  Няма точни указания за начина на изчисляване на възстановяването при частична загуба от цената. При все това нищо не пречи подобно възстановяване да може да бъде приложено в случаите, в които сумата на ДДС е фактурирана на по-късен етап от данъчнозадълженото лице (включително няколко години след пораждащия данъка факт).

(28)  Вж. Коментар за подоходното облагане № 53/88.

(29)  Вж. Коментар за подоходното облагане № 53/97 и № 53/97.1.

(30)  Вж. по-конкретно решение на Съда на ЕС от 26 септември 1996 г. по дело C-241/94, Франция/Комисията, Rec. 1996 г., стр. I-4551; решение на Общия съд от 6 март 2002 г. в обединени дела T-127/99, Diputación Foral de Álava, T-129/99, Comunidad Autónoma del País Vasco et Gasteizko Industria Lurra и T-148/99, Daewoo Electronics Manufacturing España, Rec. 2002 стр. II-1275, точки 151 и 154.

(31)  Член 85 от КДДС

(32)  В това писмо (SG(99) 3364) от 10.5.1999 г. Комисията пояснява, че макар и белгийските разпоредби да изглеждат разумни и пропорционални, Комисията е получила голям брой жалби, от които е видно, че особено когато самият купувач превозва получената стока, администрацията изисква документи, които продавачът не може да представи, а именно документите за превоза.

(33)  В този смисъл Белгия припомня белгийската съдебна практика, според която данъкът следва да се основава на действителното положение, както и на принципа за добро администриране. Въз основа на тези принципи администрацията счита, че тя е задължена да вземе предвид доказателствени данни, предоставени от органите на друга държава за евентуалното предоставяне на освобождаването от ДДС за вътреобщностните доставки.

(34)  В конкретния случай швейцарското дружество, което е получило стоките, е акредитирало отговорен представител от Обединеното кралство, регистриран по ДДС и изпълняващ данъчните си задължения в тази държава.

(35)  В член 2 от КДДС е предвидено доставките на стоки и предоставянето на услуги срещу възнаграждение да се облагат с данъка, когато са осъществени в Белгия. В член 53, точка 2 от КДДС се изисква издаването на фактура за всички доставки или предоставяне на услуги, независимо дали действително са обложени с данък в Белгия.

(36)  Всъщност член 70, параграф 2 от КДДС би бил приложим, когато фактурите, чието издаване е предвидено в членове 53, 53ж и 54 от КДДС, не са били изготвени правилно.

(37)  Вж. Коментар да ДДС № 70/60—70/62.

(38)  Вж. Коментар за подоходното облагане № 53/97 и № 53/97.1.

(39)  Вж. прессъобщение от 9 юли 2004 г., IP/04/882.

(40)  Вж. съображение 55 от решението за откриване.

(41)  Вж. Заключенията на Генералния адвокат по дело C-353/95 P, Rec., 1997 г., стр. I-7007, точка 30.

(42)  Umicore цитира статистиката на ISI, според която 22 % от добавките в областта на ДДС, дължими при увеличение на оборота за периода 2000—2002 г., са били установени след споразумение с длъжника.

(43)  Trib. Namur, 10.1.91 г., FJ.F, 91/204: „Данъчната администрация и данъкоплатецът могат законно да направят компромис по отношение на данъчната основа за облагане с ДДС. Приложимите законови и нормативни разпоредби предвиждат, че като отбелязва своето съгласие със споразумението, свързано с данъчната основа, данъкоплатецът също така иска да се възползва от намаляване на глобите. По този начин операцията по своето естество отговаря на определението от споразумението, чиято главна характеристика е наличието на взаимни отстъпки между страните. В конкретния случай отстъпката на данъкоплатеца се състои в съгласието, което той дава за данъчната основа в резултат на акта за изменение на данъчно задължение след проверка. Отстъпката на данъчната администрация се изразява в намалението на законните глоби, свързани със съгласието за определянето на данъчната основа“.

(44)  Решение от 29.6.1999 г., DM Transport, C-256/97, Rec.1999 г., стр. I - 3913. дружеството DM Transport е дължало 18,1 млн. BEF на Office national de sécurité sociale belge („ONSS“) за удръжки от заплатите и вноски от работодателя. Съгласно белгийското право, работодателят, който не плаща навреме вноските, подлежи inter alia на увеличение на сумите и на наказателни санкции. Все пак се допуска, че ONSS може да предоставя гратисни периоди. Като счита, че платежните инструменти са позволили на неплатежоспособното предприятие да оцелее по изкуствен начин, Търговският съд в Брюксел е сезирал Съда на ЕС с преюдициално запитване, за да може да определи дали такива платежни инструменти са могли да представляват държавни помощи.

(45)  Office national de sécurité social en Belgique (Национална социалноосигурителна служба в Белгия).

(46)  Решение от 6.3.2002 г., Diputación Forai de Álava e.a., T-127/99, Rec. 2002 г., стр. II - 1275, точки 164-166.

(47)  В този смисъл Umicore се позовава на точка 26 от известието на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (ОВ C 384, 10.12.1998 г., стр. 3) според което целта на данъчната система е „да събира приходи, за да се финансират разходите на държавата“.

(48)  Вж. по-специално решения на Съда на ЕС от 15 март 1994 г. по дело C-387/92, Banco Exterior de España, Rec. 1994 г. стр. I-877, точка 13; от 8 ноември 2001 г. по дело C-143/99, Adria Wien Pipeline GmbH, Rec. 2001 г., стр. I-8365, точка 38; от 22 ноември 2001 г. по дело C-53/00, Ferring, Rec. 2001 г., стр. I-9067, точка 15; от 3 март 2005 г. по дело C-172/03, Heiser, Rec. 2005 г., стр. I-1627, точка 36; от 22 юни 2006 г. по съединени дела C-182/03 и C-217/03, Forum 187 ASBL, Rec. 2003 г., стр. I-6887, точка 86.

(49)  Вж. точка 9 от посоченото по-горе известие от 1998 г. към бележка под линия на стр. 46.

(50)  В действителност „Б“ се отнася за две отделни италиански дружества.

(51)  Вж. раздел II.2 по този въпрос.

(52)  Касиране, решения от 12.9.2009 г., цитирани по-горе. Съдът е потвърдил, че глоба в размер на 200 % е била непропорционална предвид обстоятелствата по делото, както и че Апелативният съд правомерно е намалил размера на глобата на 50 %.

(53)  Вж. раздел II.2 по този въпрос.

(54)  В действителност „Б“ се отнася за две дружества, установени в Швейцария.

(55)  В действителност „В“ се отнася за същите дружества като „Б“ в третия сценарий, описан в следващата точка.

(56)  BEF 1 488 611 396 x 21 % = BEF 312 608 393

(57)  В случая на прилагане на член 70, параграф 1 размерът от 10 % би представлявал минимумът, прилаган от данъчните органи.

(58)  В действителност „В“ се отнася до същите швейцарски дружества, които са участвали във втория сценарий.

(59)  В проформа фактурите, изготвени от Umicore, в описанието на стоките е посочено името на дружеството „В“ като „собственик“. По отношение на документите за превоза, те първоначално са изпратени на швейцарското дружество „В“ и като цяло в тях се указва, че стоките са предназначени за Италия за сметка на швейцарското дружество „В“.

(60)  21 % от фактурираните суми: (29 595 944 + 34 744 972 + 32 355 113 + 73 803 950 + 130 531 237) × 21 % = 63 216 555 BEF

(61)  Вж. раздел II.2.

(62)  Ставка на корпоративния данък, приложима към момента на сключване на споразумението.

(63)  Вж. член 218 от CIR92 във връзка с членове 157—168 от CIR92.

(64)  Приложената от белгийската данъчна администрация ставка за изчисляването на лихвите за закъснение.

(65)  Дата, определена в акта за изменение на данъчно задължение според обичайната практика на данъчната администрация.

(66)  (3 × 12 месеца) + 11 месеца = 47 месеца × 0,8 % = 37,6 %


11.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/100


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 10 май 2011 година

за изменение на приложение II към Решение 93/52/ЕИО по отношение на признаването на някои региони в Италия като официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) и за изменение на приложенията към Решение 2003/467/ЕО по отношение на обявяването, че някои региони в Италия, Полша и в Обединеното кралство са официално свободни от туберкулоза по говедата, бруцелоза по говедата и ензоотична левкоза по говедата

(нотифицирано под номер C(2011) 3066)

(текст от значение за ЕИП)

(2011/277/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 година относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (1), и по-специално глава I, точка 4 от приложение А, глава II, точка 7 от приложение А и глава I, буква Д от приложение Г към нея,

като взе предвид Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 година относно ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността (2), и по-специално глава 1, раздел II от приложение А към нея,

като има предвид, че:

(1)

С Директива 91/68/ЕИО се определят ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Съюза. С нея се установяват изискванията, според които държавите-членки или региони от тях могат да бъдат признати като официално свободни от бруцелоза.

(2)

В приложение II към Решение 93/52/ЕИО на Комисията от 21 декември 1992 г. за установяване на спазването от някои държави-членки или региони на изискванията относно бруцелозата (B. melitensis) и признаването им на статут на държава-членка или на регион, официално свободни от тази болест (3) се изброяват регионите на държавите-членки, които са признати като официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) в съответствие с Директива 91/68/ЕИО.

(3)

Италия представи на Комисията документация, доказваща, че за регионите Emilia-Romagna и Valle d’Aosta са спазени изискванията, установени в Директива 91/68/ЕИО, за да може тези региони в Италия да бъдат признати като официално свободни от бруцелоза (B. melitensis).

(4)

След оценката на документацията, представена от Италия, регионите Emilia-Romagna и Valle d’Aosta следва да бъдат признати за официално свободни от посочената болест. По тази причина текстът за Италия в приложение II към Решение 93/52/ЕО следва да бъде съответно изменен.

(5)

Директива 64/432/ЕИО се прилага по отношение на търговията в рамките на Съюза с говеда и свине. С нея се установяват изискванията, на които трябва да отговаря дадена държава-членка или регион на държава-членка, за да бъде обявен за официално свободен от туберкулоза, бруцелоза и ензоотична левкоза по говедата по отношение на стадата говеда.

(6)

Въпреки че остров Ман като вътрешно самоуправляваща се територия, зависима от Британската корона, не е част от Съюза, той има специални отношения със Съюза, които са ограничени само до остров Ман. В резултат на това съгласно Регламент (ЕИО) № 706/73 на Съвета от 12 март 1973 година относно нормативната уредба на Общността, приложима за Англо-нормандските острови и остров Ман в областта на търговията със земеделски продукти (4) за целите на прилагането на правилата, отнасящи се включително, но не само до ветеринарно-санитарното законодателство, Обединеното кралство и остров Ман следва да се считат за една и съща държава-членка.

(7)

В приложенията към Решение 2003/467/ЕО на Комисията от 23 юни 2003 г. за установяване на статут на официално свободни от туберкулоза, бруцелоза и ензоотична левкоза по говедата на някои държави-членки и региони на държави-членки по отношение на стадата говеда (5) са изброени държавите-членки и регионите в тях, които са обявени съответно за официално свободни от туберкулоза, официално свободни от бруцелоза и официално свободни от ензоотична левкоза по говедата.

(8)

Италия представи на Комисията документация, доказваща, че са спазени изискванията, установени в Директива 64/432/ЕИО, по отношение на провинциите Rieti и Viterbo в региона Lazio, за да може тези провинции да бъдат обявени официално за свободни от туберкулоза по говедата региони.

(9)

След оценка на представената от Италия документация провинциите Rieti и Viterbo в региона Lazio следва да бъдат обявени за региони в Италия, които са официално свободни от туберкулоза.

(10)

Италия и Обединеното кралство също представиха на Комисията документация, доказваща, че са спазени изискванията, установени в Директива 64/432/ЕИО, по отношение на провинциите Frosinone, Latina и Viterbo в региона Lazio в Италия и по отношение на остров Ман в Обединеното кралство, за да може те да бъдат обявени официално за свободни от бруцелоза по говедата региони.

(11)

След оценка на представената от Италия и Обединеното кралство документация провинциите Frosinone, Latina и Viterbo в региона Lazio в Италия и остров Ман в Обединеното кралство следва да бъдат обявени за региони, съответно в Италия и в Обединеното кралство, които са официално свободни от бруцелоза.

(12)

Италия, Полша и Обединеното кралство представиха на Комисията документация, доказваща, че са спазени съответните изисквания, установени в Директива 64/432/ЕИО, по отношение на провинцията Viterbo в региона Lazio в Италия, по отношение на 44 административни региона (powiaty) в рамките на по-големите административни единици (войводства) Lubuskie, Kujawsko-Pomorskie, Mazowieckie, Podlaskie, Warmińsko-Mazurskie и Wielkopolskie в Полша и по отношение на остров Ман в Обединеното кралство, за да може те да бъдат обявени официално за свободни от ензоотична левкоза по говедата региони съответно в Италия, Полша и в Обединеното кралство.

(13)

След оценката на документите, представени от Италия, Полша и Обединеното кралство, съответните региони следва да бъдат обявени за официално свободни от ензоотична левкоза по говедата региони съответно в Италия, Полша и в Обединеното кралство.

(14)

Поради това приложенията към Решение 2003/467/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(15)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложение II към Решение 93/52/ЕИО се изменя в съответствие с приложение I към настоящото решение.

Член 2

Приложенията към Решение 2003/467/ЕО се изменят в съответствие с приложение II към настоящото решение.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 май 2011 година.

За Комисията

John DALLI

Член на Комисията


(1)  ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64.

(2)  ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19.

(3)  ОВ L 13, 21.1.1993 г., стр. 14.

(4)  ОВ L 68, 15.3.1973 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 74.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

В приложение II към Решение 93/52/ЕИО текстът за Италия се заменя със следния текст:

„В Италия:

регион Abruzzo: провинция Pescara,

провинция Bolzano,

регион Emilia-Romagna,

регион Friuli-Venezia Giulia,

регион Lazio: провинции Latina, Rieti, Roma, Viterbo,

регион Liguria: провинция Savona,

регион Lombardia,

регион Marche,

регион Molise,

регион Piemonte,

регион Sardegna,

регион Toscana,

провинция Trento,

регион Umbria,

регион Valle d’Aosta,

регион Veneto.“


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложения I, II и III към Решение 2003/467/ЕО се изменят, както следва:

1.

В приложение I, глава 2 текстът за Италия се заменя със следния текст:

„В Италия:

регион Abruzzo: провинция Pescara,

провинция Bolzano,

регион Emilia-Romagna,

регион Friuli-Venezia Giulia,

регион Lazio: провинции Rieti, Viterbo,

регион Lombardia,

регион Marche: провинция Ascoli Piceno,

регион Piemonte: провинции Novara, Verbania, Vercelli,

регион Sardegna: провинции Cagliari, Medio-Campidano, Ogliastra, Olbia-Tempio, Oristano,

регион Toscana,

провинция Trento,

регион Veneto.“

2.

В приложение II, глава 2:

а)

текстът за Италия се заменя със следния текст:

„В Италия:

регион Abruzzo: провинция Pescara,

провинция Bolzano,

регион Emilia-Romagna,

регион Friuli-Venezia Giulia,

регион Lazio: провинции Frosinone, Latina, Rieti, Viterbo,

регион Liguria: провинции Imperia, Savona,

регион Lombardia,

регион Marche,

регион Molise: провинция Campobasso,

регион Piemonte,

регион Puglia: провинция Brindisi,

регион Sardegna,

регион Toscana,

провинция Trento,

регион Umbria,

регион Veneto.“;

б)

текстът за Обединеното кралство се заменя със следния текст:

„В Обединеното кралство:

Великобритания: Англия, Шотландия, Уелс;

Остров Ман.“

3.

В приложение III глава 2 се изменя, както следва:

а)

текстът за Италия се заменя със следния текст:

„В Италия:

регион Abruzzo: провинция Pescara,

провинция Bolzano,

регион Campania: провинция Napoli,

регион Emilia-Romagna,

регион Friuli-Venezia Giulia,

регион Lazio: провинции Frosinone, Rieti, Viterbo,

регион Liguria: провинции Imperia, Savona,

регион Lombardia,

регион Marche,

регион Molise,

регион Piemonte,

регион Puglia: провинция Brindisi,

регион Sardegna,

регион Sicilia: провинции Agrigento, Caltanissetta, Siracusa, Trapani,

регион Toscana,

провинция Trento,

регион Umbria,

регион Valle d’Aosta,

регион Veneto.“;

б)

текстът за Полша се заменя със следния текст:

„В Полша:

Войводство dolnośląskie

Powiaty:

bolesławiecki, dzierżoniowski, głogowski, górowski, jaworski, jeleniogórski, Jelenia Góra, kamiennogórski, kłodzki, legnicki, Legnica, lubański, lubiński, lwówecki, milicki, oleśnicki, oławski, polkowicki, strzeliński, średzki, świdnicki, trzebnicki, wałbrzyski, Wałbrzych, wołowski, wrocławski, Wrocław, ząbkowicki, zgorzelecki, złotoryjski.

Войводство lubelskie

Powiaty:

bialski, Biała Podlaska, biłgorajski, chełmski, Chełm, hrubieszowski, janowski, krasnostawski, kraśnicki, lubartowski, lubelski, Lublin, łęczyński, łukowski, opolski, parczewski, puławski, radzyński, rycki, świdnicki, tomaszowski, włodawski, zamojski, Zamość.

Войводство lubuskie

Powiaty:

gorzowski, Gorzów Wielkopolski, krośnieńsko-odrzański, międzyrzecki, nowosolski, słubicki, strzelecko–drezdenecki, sulęciński, świebodziński, Zielona Góra, zielonogórski, żagański, żarski, wschowski.

Войводство kujawsko-pomorskie

Powiaty:

aleksandrowski, brodnicki, bydgoski, Bydgoszcz, chełmiński, golubsko-dobrzyński, grudziądzki, inowrocławski, lipnowski, Grudziądz, radziejowski, rypiński, sępoleński, świecki, toruński, Toruń, tucholski, wąbrzeski, Włocławek, włocławski.

Войводство łódzkie

Powiaty:

bełchatowski, brzeziński, kutnowski, łaski, łęczycki, łowicki, łódzki, Łódź, opoczyński, pabianicki, pajęczański, piotrkowski, Piotrków Trybunalski, poddębicki, radomszczański, rawski, sieradzki, skierniewicki, Skierniewice, tomaszowski, wieluński, wieruszowski, zduńskowolski, zgierski.

Войводство małopolskie

Powiaty:

brzeski, bocheński, chrzanowski, dąbrowski, gorlicki, krakowski, Kraków, limanowski, miechowski, myślenicki, nowosądecki, nowotarski, Nowy Sącz, oświęcimski, olkuski, proszowicki, suski, tarnowski, Tarnów, tatrzański, wadowicki, wielicki.

Войводство mazowieckie

Powiaty:

białobrzeski, ciechanowski, garwoliński, grójecki, gostyniński, grodziski, kozienicki, legionowski, lipski, łosicki, makowski, miński, mławski, nowodworski, ostrołęcki, Ostrołęka, ostrowski, otwocki, piaseczyński, Płock, płocki, płoński, pruszkowski, przasnyski, przysuski, pułtuski, Radom, radomski, Siedlce, siedlecki, sierpecki, sochaczewski, sokołowski, szydłowiecki, Warszawa, warszawski zachodni, węgrowski, wołomiński, wyszkowski, zwoleński, żuromiński, żyrardowski.

Войводство opolskie

Powiaty:

brzeski, głubczycki, kędzierzyńsko-kozielski, kluczborski, krapkowicki, namysłowski, nyski, oleski, opolski, Opole, prudnicki, strzelecki.

Войводство podkarpackie

Powiaty:

bieszczadzki, brzozowski, dębicki, jarosławski, jasielski, kolbuszowski, krośnieński, Krosno, leski, leżajski, lubaczowski, łańcucki, mielecki, niżański, przemyski, Przemyśl, przeworski, ropczycko-sędziszowski, rzeszowski, Rzeszów, sanocki, stalowowolski, strzyżowski, Tarnobrzeg, tarnobrzeski.

Войводство podlaskie

Powiaty:

augustowski, białostocki, Białystok, bielski, grajewski, hajnowski, kolneński, łomżyński, Łomża, moniecki, sejneński, siemiatycki, sokólski, suwalski, Suwałki, wysokomazowiecki, zambrowski.

Войводство pomorskie

Powiaty:

Gdańsk, gdański, Gdynia, lęborski, Sopot, wejherowski.

Войводство śląskie

Powiaty:

będziński, bielski, Bielsko-Biała, bieruńsko-lędziński, Bytom, Chorzów, cieszyński, częstochowski, Częstochowa, Dąbrowa Górnicza, gliwicki, Gliwice, Jastrzębie Zdrój, Jaworzno, Katowice, kłobucki, lubliniecki, mikołowski, Mysłowice, myszkowski, Piekary Śląskie, pszczyński, raciborski, Ruda Śląska, rybnicki, Rybnik, Siemianowice Śląskie, Sosnowiec, Świętochłowice, tarnogórski, Tychy, wodzisławski, Zabrze, zawierciański, Żory, żywiecki.

Войводство świętokrzyskie

Powiaty:

buski, jędrzejowski, kazimierski, kielecki, Kielce, konecki, opatowski, ostrowiecki, pińczowski, sandomierski, skarżyski, starachowicki, staszowski, włoszczowski.

Войводство warmińsko-mazurskie

Powiaty:

Elbląg, elbląski, ełcki, giżycki, gołdapski, kętrzyński, lidzbarski, olecki, piski, szczycieński, węgorzewski.

Войводство wielkopolskie

Powiaty:

jarociński, kaliski, Kalisz, kępiński, kolski, koniński, Konin, krotoszyński, międzychodzki, nowotomyski, ostrowski, ostrzeszowski, pleszewski, słupecki, średzki, śremski, turecki, wolsztyński, wrzesiński.“

в)

добавя се следният текст за Обединеното кралство:

„В Обединеното кралство:

Остров Ман.“