2.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 57/1

(1)

Условията за участие на трети държави в операции на Европейския съюз за управление на кризи следва да бъдат установени в споразумение за създаване на рамка за подобно евентуално бъдещо участие, а не да се определят поотделно за всяка конкретна операция.

(2)

След като на 26 април 2010 г. бе прието решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори, ВП договори Споразумение между Европейския съюз и Черна гора за създаване на рамка за участието на Черна гора в операциите на Европейския съюз за управление на кризи (наричано по-нататък „споразумението“).

(3)

Споразумението следва да бъде одобрено,

2.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 57/8

(1)

Комисията следва да приеме образеца на декларация за съответствие на разрешен тип возило, както е предвидено в директивата.

(2)

Европейската железопътна агенция издаде препоръка от 30 юни 2010 г. относно образеца на декларация за съответствие на разрешен тип железопътно возило.

(3)

Приложенията към декларацията за съответствие на типа трябва да предоставят доказателства за приключване на съответните процедури за проверка в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и обявените национални правила и да посочват директивите, техническите спецификации за оперативна съвместимост, националните правила и други разпоредби. Разрешението за тип, което се идентифицира чрез Европейския идентификационен номер, трябва да съдържа информация относно всички правни изисквания, въз основа на които в дадена държава-членка е издадено разрешение за тип.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, учреден по член 29, параграф 1 от Директива 2008/57/ЕО,

2.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 57/10

(1)

Регламент (ЕО) № 1005/2008 се отнася за рибните продукти, определени в член 2 от него. Приложение I към посочения регламент изброява продуктите, изключени от определението на рибни продукти. Списъкът на изключените продукти може да бъде преразглеждан всяка година и следва да бъде изменян въз основа на новата информация, събрана по линия на административното сътрудничество с трети страни, предвидено в член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.

(2)

Продуктите, изключени от определението на „рибни продукти“, са изброени и в приложение ХIII към Регламент (ЕО) № 1010/2009 на Комисията (2) за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1005/2008. За да се избегне ненужно дублиране, изключените продукти следва да са изброени само в приложение I към Регламент (ЕО) № 1005/2008, следователно приложение ХIII към Регламент (ЕО) № 1010/2009 следва да бъде заличено.

(3)

Дял I от Регламент (ЕО) № 1010/2009 съдържа разпоредби относно инспекции на риболовни кораби от трети държави, които трябва да се извършват в пристанища на държавите-членки. Тези разпоредби трябва да бъдат съгласувани със Споразумението за мерки на държавния пристанищен контрол за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, сключено в рамките на Организацията на Обединените нации по прехраната и земеделието (ФАО). Това съгласуване съдържа включването на специфична информация във формулярите, които се използват за предизвестяването за пристигане в пристанище, както и добавянето на специфични критерии към показателите за пристанищни инспекции.

(4)

Приложение V към Регламент (ЕО) № 1010/2009 съдържа списък на схеми за документиране на улова, одобрени от регионални организации за управление на рибарството, за които е признато, че отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1005/2008. Това приложение следва да се позовава и на програмата на ICCAT за документиране на улова на червен тон, посочена в Регламент (ЕС) № 640/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(5)

Регламенти (ЕО) № 1005/2008 и (ЕО) № 1010/2009 следва да бъдат съответно изменени.

(6)

Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибарство и аквакултури,

1.

В член 4, параграф 1 се добавя следната буква ф):

2.

Приложения IIA и IIБ се заменят с текста в приложение II към настоящия регламент.

3.

В приложение V, част I второто тире се заменя със следния текст:

4.

Приложение XIII се заличава.

2.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 57/19

2.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 57/21

(1)

Мерките, предназначени да изменят несъществените елементи на Директива 2008/57/ЕО и свързани с адаптацията на приложения II—IХ към нея, следва да се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 29, параграф 4 от същата директива.

(2)

Подсистемата „Контрол, управление и сигнализация“ се състои от оборудване на железопътната линия и бордово оборудване, които следва да се разглеждат като две отделни подсистеми. Поради тази причина приложение II към Директива 2008/57/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(3)

Оборудването за измерване на консумацията на електрическа енергия е физически интегрирано в подвижния железопътен състав. Поради тази причина приложение II към Директива 2008/57/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(4)

В съответствие с член 17, параграф 3 от Директива 2008/57/ЕО държавите-членки следва да определят органите, отговарящи за процедурите по проверка съгласно национални правила. Поради това приложения V и VI към Директива 2008/57/ЕО следва да бъдат изменени, за да бъдат уточнени тези процедури, прилагани от посочените органи.

(5)

Относно междинните декларации за проверка (наричани по-нататък „ISV“) съгласно приложение VI, раздел 2 от Директива 2008/57/ЕО най-напред нотифицираният орган следва да изготви сертификат „ЕО“ за междинна декларация за проверка, след което заявителят следва да изготви съответната декларация „ЕО“. Поради тази причина приложения V и VI към Директива 2008/57/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(6)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на комитета, създаден по член 29, параграф 1 от Директива 2008/57/ЕО,

2.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 57/29

(1)

С писмо от 26 юли 1999 г. Комисията получи жалба срещу WAM Engineering Ltd. В жалбата се твърдеше, че на WAM SpA са били отпуснати неправомерни държавни субсидии от Италия.

(2)

На италианските власти бяха изпратени искания за информация с писма от 5 август 1999 г. и 10 септември 1999 г. Жалбоподателят представи допълнителна информация с писмо от 2 септември 1999 г. С писмо от 13 декември 1999 г. Комисията съобщи на жалбоподателя отговора на италианските власти, представен с писмо от 11 октомври 1999 г., и обяви, че възнамерява да проведе официално разследване.

(3)

Същевременно течеше проучване на националните програми за подпомагане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) извън ЕС, което се очакваше да доведе до съобщение на Комисията по въпроса.

(4)

С писмо от 18 декември 2001 г. Комисията поиска допълнителна информация от Италия след подновени действия на жалбоподателя (на Комисията бяха изпратени две напомнителни писма от 31 март 2000 г. и 11 октомври 2000 г.), предвид факта че проучването на ПЧИ беше отложено от Комисията.

(5)

С оглед на информацията, представена с писма от 20 февруари 2002 г. и 27 март 2002 г., на италианските власти бяха представени допълнителни въпроси с писмо от 12 април 2002 г.

(6)

Италианските власти отговориха с писмо от 21 май 2002 г. С писмо от 5 юни 2002 г. Комисията уведоми италианските власти, че счита представената информация за непълна и поиска да се представи липсващата информация и допълнителни разяснения в рамките на 20 работни дни от получаване на писмото.

(7)

Тъй като не беше получен отговор и въпреки искане на италианските власти с писмо от 25 юни 2002 г. за удължаване на срока до 31 юли 2002 г., на 26 септември 2002 г. Комисията прие разпореждане за информация по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (3) (наричан по-долу „Регламент (ЕО) № 659/1999“). Междувременно делото беше прехвърлено в регистъра за помощи, за които не е изпратено уведомление, и беше обозначено с номер NN 102/2002.

(8)

С писма от 26 юни 2002 г. и 4 октомври 2002 г. жалбоподателят беше уведомен за напредъка по досието. С писмо от 31 октомври 2002 г. той отправи искане да се запознае с резултата от разпореждането.

(9)

Италианските власти представиха поисканата информация с писма от 16 октомври 2002 г. и предоставиха допълнителни елементи с писмо от 24 октомври 2002 г.

(10)

Комисията уведоми Италия с писмо от 24 януари 2003 г., че е взела решение да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, понастоящем член 108, параграф 2 от ДФЕС, по отношение на въпросната помощ (4).

(11)

С писмо от 29 януари 2003 г. жалбоподателят беше информиран за това.

(12)

Тъй като не беше получил горепосоченото писмо, жалбоподателят изпрати напомняне до Комисията с писмо от 10 февруари 2003 г.

(13)

В отговор на съобщението до италианските власти във връзка с откриването на процедурата WAM SpA незабавно изпрати писмо до Комисията (писмо от 10 февруари 2003 г.).

(14)

С писмо от 27 февруари 2003 г. Италия поиска удължаване до 7 март 2003 г. на петнадесетдневния краен срок за представяне на забележките във връзка с поверителността, както е предвидено в решението на Комисията.

(15)

С писмо от 10 март 2003 г. Италия отправи искане до Комисията да не публикува решението предвид желанието на бенефициера да възстанови помощта, както беше заявено и от самото WAM SpA в писмо от 13 март 2003 г., изпратено директно до Комисията.

(16)

С писмо от 18 март 2003 г. Комисията отбеляза, че с оглед да не се публикува решението е необходимо окончателно решение за приключване на делото, което зависи от представяне на доказателство, че двата транша от помощ заедно с лихвата, изчислена по приемлив за Комисията начин, действително са възстановени.

(17)

Тъй като сумата, предложена от италианското правителство с писмо от 13 май 2003 г., е била значително по-ниска от първата оценка на еквивалента на безвъзмездна помощ, изчислена от Комисията въз основа на наличните елементи към момента на откриване на процедурата, с писмо от 22 май 2003 г. Комисията уведоми Италия, че тъй като счита, че предложената сума за възстановяване не удовлетворява нейните критерии, скоро ще последва публикуване.

(18)

С писмо от 13 юни 2003 г. жалбоподателят отправи искане за информация относно публикуването на решението. Комисията отговори с писмо от 18 юни 2003 г. На същия ден беше изпратено допълнително съобщение по електронна поща до жалбоподателя, с което той бе своевременно уведомен, че публикуваното е било осъществено.

(19)

С писмо от 1 юли 2003 г., предхождано от факс на същата дата, WAM SpA отправи искане за достъп до цялото досие. Молбата беше отказана от Комисията с писмо от 14 юли 2003 г.

(20)

С писмо от 20 юни 2003 г. WAM SpA отговори директно на съобщението на Комисията до Италия във връзка с публикуването на решението. Комисията отговори с писмо от 11 юли 2003 г.

(21)

С писмо от 27 юни 2003 г. жалбоподателят изрази намерение да поиска обезщетение от WAM SpA с оглед на загубите, които е претърпял, ако окончателното решение на Комисията е отрицателно. Той отправи искане да бъде информиран за процедурата, която да бъде следвана.

(22)

С писмо от 4 юли 2003 г. Morton Machine Company Limited обяви, че е било призовано да се яви пред италиански съд от WAM SpA, което от своя страна поиска обезщетение, и отправи запитване до Комисията дали би могла да уреди оттеглянето на призовките.

(23)

С писмо от 10 юли 2003 г. Комисията отговори на двете горепосочени писма от Morton Machine Company.

(24)

С писмо от 16 юли 2003 г. заинтересованите трети страни представиха мнения и отправиха искане да не бъдат разкривани.

(25)

На 23 юли 2003 г. беше проведена среща между службите на Комисията и италианските власти. Преди срещата италианските власти представиха информация с писмо от 22 юли 2003 г., регистрирано като получено на 25 юли 2003 г. На Комисията беше изпратена пряко допълнителна информация с писмо от 8 август 2003 г. от кабинета на министър-председателя (Служба за координиране на общностните политики).

(26)

С писмо от 21 август 2003 г. Morton Machine Company Limited отправи запитване дали вече е взето окончателно решение и поиска да бъде информирано за ситуацията. Комисията отговори с писмо от 28 август 2003 г.

(27)

С писмо от 19 септември 2003 г. Италия представи на Комисията своите забележки по решението за откриване на процедурата за официално разследване.

(28)

С писмо от 3 ноември 2003 г. Италия представи своите забележки на мненията на трети страни.

(29)

В отговор на искането за обезщетение, представено от WAM SpA на 30 юли 2003 г., с писмо от 16 септември 2003 г. генералният секретариат потвърди отказа на достъп до документите.

(30)

Липсващата информация от отговора от 19 септември 2003 г. беше представена от Италия с писмо от 14 януари 2004 г.

(31)

На 19 май 2004 г. Комисията прие решение съгласно член 7, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (5).

(32)

WAM SpA и Италия обжалваха решението на Комисията от 19 май 2004 г. пред Първоинстанционния съд. След като взе решение да обедини делата, Първоинстанционният съд произнесе своето решение на 6 септември 2006 г. и отмени решението на Комисията на основание, че тя не е представила достатъчно доказателства, че помощта вероятно би засегнала търговията и конкуренцията на пазара на ЕС, предвид обстоятелствата по делото (6).

(33)

Комисията обжалва решението на Първоинстанционния съд. На 30 април 2009 г. Съдът отхвърли жалбата на Комисията (7).

(34)

WAM SpA е дружество, учредено съгласно италианското законодателство, със седалище в Cavezzo, Италия. По време на уместния период между 1995 и 2000 г. то е извършвало дейност на пазара за производство и маркетинг на винтови транспортьори и захранващо-подавателни устройства, колектори за прах и клапани за промишлени предприятия. Съществуват множество производители от ЕС на този пазар. По-специално на пазара за колектори за прах WAM SpA е имало няколко по-големи конкурента от ЕС с модерни технологии и добре разработена търговска структура (8).

(35)

По отношение на присъствието на WAM SpA на италианския пазар пазарният дял на предприятието на пазара за винтови транспортьори на цимент е бил 60 % през 1991 г., 50 % през 2000 г. и 55 % през 2003 г. На пазара за колектори за прах пазарният дял на предприятието е бил 40 % през 1991 г. и се е увеличил на 50 % през 2000 г. и 60 % през 2003 г. (9).

(36)

От 1997 г. насам WAM SpA се е развило на други пазари на ЕС, по-специално Западна Германия и Франция. През 2000 г. пазарният дял на дружеството за винтови транспортьори на цимент е бил 70 % във Франция и Германия и 60 % в Обединеното кралство, докато съответните стойности за обли колектори за прах са били 50 % във Франция, 20 % в Германия и 10 % в Обединеното кралство (10).

(37)

През 1994 г. е било създадено японско дъщерно предприятие, WAM Japan. То е било насочено към маркетинга на два продукта, които се произвеждат в Италия и чиито транспортни разходи са сравнително ниски: колектори за прах и клапани. През 1995 г. е било създадено китайско дъщерно предприятие, която първо е било управлявано като съвместно предприятие с местен партньор, а от 1998 г. насам — като дъщерно предприятие, изцяло притежавано от WAM SpA (11).

(38)

През въпросния период WAM SpA е притежавало и 84 % от дяловете в „WAM Engineering Ltd“, предприятие, учредено съгласно английското законодателство със седалище в Tewkesbury, Обединеното кралство. Пазарният сегмент, в който е участвало WAM Engineering Ltd., е бил проектиране, производство и продажба на промишлени смесителни машини, използвани основно в хранителната, химическата, фармацевтичната промишленост и промишлеността, свързана с околната среда.

(39)

Позовавайки се на ценовата политика на WAM Engineering Ltd в Обединеното кралство, жалбоподателят изтъкна, че WAM е било в състояние да предлага същите продукти (промишлени смесителни машини), които предприятието на жалбоподателя е произвеждало и продавало, за около една трета от цената — стойност, за която жалбоподателят твърди, че едва би покрила необходимите суровини за производството на машините, благодарение — по негово мнение — на финансирането от италианското правителство, по специално финансирането съгласно Закон № 394/81.

(40)

Според жалбоподателя на WAM Engineering Ltd е предоставена финансова помощ за програма за търговско навлизане в държави извън ЕС съгласно Закон № 394/81. По-специално той твърди, че Закон № 394/81 предоставя помощ на италиански предприятия, които желаят да основат дъщерно предприятие в чужбина под формата на представителства, клонове за продажба и складове.

(41)

Италианските власти потвърдиха предоставянето на помощ под формата на субсидирани заеми, равняващи се на 2 281 450 000 LIT (около 1,18 млн. евро) на WAM SpA през 1995 г. за проекти в Япония, Южна Корея и Тайван. Според италианските власти на бенефициера всъщност е бил предоставен субсидиран заем от 1 358 505 421 LIT (около 0,7 млн. евро), тъй като планираните проекти в Корея и Тайван не са реализирани поради икономическата криза в тези държави.

(42)

Субсидираният заем покрива 85 % от допустимите разходи. Лихвената субсидия би могла да се равнява на до 60 % от референтния лихвен процент. Заемът е трябвало да бъде възстановен за пет години по линейния метод и на равни шестмесечни вноски с лихва, платима по неиздължената сума. Бил е предвиден гратисен период от две години.

(43)

Субсидираният лихвен процент на конкретния заем (равен на 4,4 %) е бил изчислен чрез позоваване на пазарен курс от 11 %. В контекста на горепосоченото и въз основа на информацията, достъпна към момента на откриване на процедурата, интензитетът на помощта изглежда е бил еквивалентен на брутен еквивалент на помощта (БЕП) в размер на 16,38 %, което би довело до помощ от 222,523 млн. LIT (около 115 000 EUR).

(44)

Допустимите разходи за тази помощ са разделени в две категории: разходи, свързани с постоянни структури в чужбина, и разходи за стимулиране на търговията. Следните разходи, изразени в млн. LIT, бяха взети предвид:

(45)

Освен това с писмо от 21 май 2002 г. в отговор на искането за информация на Комисията италианските власти заявиха, че на 9 ноември 2000 г. на WAM SpA е бил предоставен и друг субсидиран заем от 1 940 579 808 LIT (около 1 млн. евро) съгласно същата схема.

(46)

Към момента на откриването на процедурата Комисията не беше запозната с никакви други подробности, касаещи тази допълнителна помощ.

(47)

В своето писмо от 21 май 2002 г. италианските власти заявиха, че предоставената на WAM SpA помощ през 1995 г. съгласно Закон № 394/81 е била значително под прага de minimis и че на същия бенефициер не е била предоставена никаква друга помощ de minimis през същия тригодишен период. Освен това те подчертаха факта, че помощта по никакъв начин не може да се счита за пряко свързана с обема на износа.

(48)

Комисията отбеляза, че повечето от допустимите разходи, взети предвид за конкретната помощ, предоставена на WAM SpA през 1995 г., като наем, застраховка, различни съоръжения и оперативни разходи (по-специално за персонал, приспособления и оборудване) във връзка с постоянното място на дейност в чужбина, може да се счита за помощ за създаване и обслужване на дистрибуторска мрежа.

(49)

Освен това, по мнение на Комисията, разходите за консултантски услуги, свързани с постоянните структури в чужбина, реклама и командировки, е трябвало да бъдат класифицирани като настоящи разходи, свързани с дейности по износ.

(50)

В решението си да открие процедурата за официално разследване Комисията заяви, че съгласно последния параграф от Известие на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ (12), в случаи, в които при вземане на решение насоките са били заменени с регламент, Комисията счита, че правилата, заложени в регламента, трябва да се прилагат, доколкото са по-благоприятни от правилата, определени в насоките. В съответствие с това Комисията отбеляза в решението си за откриване на процедурата за официално разследване, че по отношение на помощ de minimis по принцип е трябвало да бъдат приложени правилата от Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО спрямо помощ de minimis  (13) (наричан по-долу „Регламент (ЕО) № 69/2001“).

(51)

При все това Регламент (ЕО) № 69/2001 не се прилага по отношение на помощ за дейности, свързани с износ, тоест помощ, пряко свързана с обема на износа, както и създаване и обслужване на дистрибуторска мрежа или други настоящи разходи, свързани с дейности по износ, както е предвидено в член 1, буква а).

(52)

По отношение на съответствието на въпросната помощ с уместните правила de minimis трябва да се отбележи, че в решението за откриване на процедурата за официално разследване Комисията заяви, че Насоките на Общността от 1992 г. за държавните помощи за МСП (14) (наричани по-долу „насоки за МСП от 1992 г.“) не изключват изрично помощта за износ, но определят по-нисък праг за помощ de minimis от 50 000 ECU.

(53)

В контекста на горепосоченото Комисията изрази съмнение в решението за откриване на процедурата за официално разследване дали би могло да се счита, че предоставената на WAM SpA помощ през 1995 г. съгласно Закон № 394/81 съответства на уместните правила de minimis.

(54)

Освен това, в контекста на предварителното проучване, Комисията изрази сериозни съмнения дали помощта за WAM SpA би могла да се обяви за съвместима с Договора за ЕО (понастоящем ДФЕС) въз основа на която и да било разпоредба.

(55)

Към момента на откриване на процедурата за официалното разследване Комисията не е била запозната с никакви специфични характеристики, например интензитет на помощта или допустими разходи на помощта за „WAM group“ (както я наричат италианските власти), предоставена през 2000 г., отново под формата на субсидиран заем, съгласно Закон № 394/81. Италианските органи не бяха представили никаква информация, свързана с тази помощ.

(56)

Съответно на този етап от процедурата Комисията не е имала възможност да оцени конкретната помощ в дълбочина. При все това, предвид факта, че тя е служела за същата цел и е била предоставена на същото правно основание като помощта, предоставена през 1995 г., Комисията изрази съмнения дали може да се счита, че помощта съответства на всички уместни разпоредби от Договора за ЕО (понастоящем ДФЕС).

(57)

В своето писмо от 24 октомври 2002 г. италианските власти също така изтъкнаха, че никаква помощ не е била предоставена директно на „WAM Engineering“ и че в италианския търговски регистър не е било регистрирано такова предприятие. При все това Комисията отбеляза, първо, че „WAM SpA“ е държало 84 % от дяловете на „WAM Engineering Ltd“ и, второ, че след тяхното писмо от 11 октомври 1999 г. италианските власти са обявили, че през 1995 г. на „WAM SpA“ е бил предоставен субсидиран заем съгласно Закон № 394/81 и с писмо от 21 май 2002 г. са добавили, че на 9 ноември 2000 г. на „WAM group“ е бил предоставен друг субсидиран заем съгласно същата схема.

(58)

Мнения относно решението за откриване на процедурата за официално разследване бяха получени от една заинтересована трета страна, която поиска да не бъде назовавана.

(59)

В мнението на третата страна беше изразена подкрепа за усилията на Комисията да възстанови равните условия за конкурентите в засегнатия сектор и недоволство относно техническите умения и работни места, които са изгубени поради позицията на WAM SpA на пазара.

(60)

С писмо от 3 ноември 2003 г. италианските власти, които бяха уведомени за мнението на третата страна с писмо от 25 септември 2003 г. от Комисията, заявиха, че според тях това мнение не добавя нищо ново, тъй като то просто потвърждава някои от вече изразените твърдения по делото от жалбоподателя и други лица. По-специално италианските власти счетоха, че са предоставени достатъчно доказателства, които демонстрират, че не съществува никаква връзка между исковете, предявени в горепосочените мнения, и финансирането на WAM SpA съгласно Закон № 394/81.

(61)

По отношение на заема от 1995 г. италианските власти представиха доказателства, че към момента на подаване на молбата за първата мярка за помощ и предоставяне на заема WAM SpA е отговаряло на определението за средно предприятие, посочено в точка 2.2 от насоките за МСП от 1992 г., както се демонстрира от годишните счетоводни отчети на предприятието от 1994 г., на основание факта, че е имало 163 служители, годишен оборот от 16,8 млн. евро и общ годишен баланс от 20,1 млн. евро, както и че е било притежавано от две предприятия, отговарящи на определението за МСП. Въпреки това самите италиански власти се съгласиха, че след 1998 г., или към момента на предоставяне на втората помощ (2000 г.), WAM SpA вече не е било МСП.

(62)

Към информацията, с която Комисията вече разполагаше, не беше добавен никакъв друг елемент по същество относно първата мярка за помощ при откриване на процедурата, с изключение на факта, че заемът е бил предоставен на бенефициера на няколко транша, за които гратисният период е можел да варира от 2 до нула години. Изглежда в първоначалния договор не е съществувала клауза за преразглеждане на лихвения процент. Пълното възстановяване на заема е било насрочено за април 2004 г.

(63)

Колкото до заема от 2000 г., с писмо от 25 юли 2003 г. италианските власти представиха пояснение, че действителният общ размер на заема е бил 3 603 574 689 LIT (съответстващ на 1 861 091,01 EUR), а не 1 940 579 808 LIT (около 1 млн. евро), както беше заявено преди това в писмото от 21 май 2002 г. и посочено в решението за откриване на процедурата за официално разследване, тъй като последната стойност се отнася само до частта от заема, която вече е била платена към момента на съставяне на писмото, а не целия размер на предоставената помощ.

(64)

Всъщност са били направени още две плащания. Последното, равняващо се на 248 091,01 EUR, е било платено на 22 януари 2003 г. Условията, съгласно които е бил предоставен този заем, са същите като условията за заема от 1995 г., тъй като и двата са предоставени съгласно Закон № 394/81. Предоставянето на целия размер на въпросния заем за 2000 г. е било решено на 9 ноември 2000 г. и договорът е бил подписан на 20 декември 2000 г.

(65)

По-долу е изложен график на допустимите разходи, взети предвид по отношение на тази помощ, препратен от италианските власти в приложение към писмото от 22 юли 2003 г.

(66)

Освен това от приложените документи към писмото от 14 януари 2004 г. става ясно, че въпросната програма е трябвало да бъде изпълнена в Китай съвместно от WAM SpA и „WAM Bulk Handling Machinery Shangai Co Ltd“, местно предприятие, изцяло притежавано от WAM SpA.

(67)

Счита се, че допустимите разходи включват наема на помещения за офиси, съхранение, изложбени зали и техническа помощ (обща повърхностна площ от 7 500 m2), закупуването, наемането или закупуването на лизинг на три превозни средства и разходите, свързани с персонала в компанията майка и в чужбина (по-специално: 1 директор на продажбите и 6 техници).

(68)

Лихвеният процент, прилаган по отношение на конкретния заем, е бил 2,32 %, т.е. 40 % от референтния лихвен процент от 5,8 % в сила към момента на предоставяне на помощта. От това също изглежда, че в договора не е била предвидена никаква промяна в лихвения процент по време на периода за заема. Заемът е бил изплатен на бенефициера на няколко транша, като гратисният период е варирал от две до нула години.

(69)

По отношение на възстановяването предоставените от италианските власти данни показват, че гратисният период от две години, по време на който е била плащана само лихвата по вече изплатените траншове по заема на бенефициера, е изтекъл на 20 февруари 2003 г. Петгодишният период за възстановяване започнал да тече на 20 август 2003 г. Възстановяването се е извършвало по линейния метод и на равни шестмесечни плащания с дължима лихва по неиздължената сума. Следователно съгласно графика възстановяването е трябвало да приключи на 20 февруари 2008 г.

(70)

Освен това, по отношение на изменението на лихвения процент по време на периода за възстановяване, италианските власти заявиха, че общите правила, позволяващи такива облекчения, действително съществуват в италианската правна рамка.

(71)

В допълнение, по отношение на двата заема италианските власти заявиха, че разходите за задължителната банкова гаранция, която е била поискана преди предоставянето на заемите, е трябвало да бъдат приспаднати от размера на помощта.

(72)

По отношение на износа на WAM SpA във и извън ЕС бяха предоставени следните данни:

(73)

Италианските власти уведомиха Комисията, че общите стойности на износа, представени по-горе, представляват между 52 и 57,5 % от общия годишен оборот съответно през 1995 и 1999 г.

(74)

Накрая, макар италианските власти да признават, че двата разглеждани заема не са покрити нито от Регламент (ЕО) № 69/2001, нито от Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията (15), те изразяват становището, че стимулите за предприятията от ЕС, замислени да подкрепят привеждането в действие на програми извън ЕС, не попадат в обхвата на член 87, параграф 3 от Договора за ЕО, понастоящем член 107, параграф 3 от ДФЕС.

(75)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС гласи, че „всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(76)

От член 107, параграф 1 от ДФЕС следва, че за класифицирането на дадена мярка като държавна помощ трябва да бъдат спазени четири условия. Първо, трябва да е налице намеса на държавата чрез държавни ресурси. Второ, тази намеса трябва да предоставя избирателно предимство на нейния получател. Трето, трябва да има възможност тя да засегне търговията между държави-членки, и четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията.

(77)

Понятието държавна помощ се прилага по отношение на всяко предимство, предоставено пряко или непряко, финансирано от държавни ресурси, предоставено от самата държава или от междинен орган, действащ по силата на поверените му правомощия. В съдебната практика на Съда на Европейските общности много ясно се установява, че няма разлика между помощ, прехвърлена пряко от държавата, и помощ, прехвърлена от публични или частни предприятия, учредени от държавата за целта (16).

(78)

Разглежданите мерки за помощ са били предоставени от комитета, създаден съгласно член 2 от Закон № 394/81 (17) за заема от 1995 г., и от „Comitato Agevolazioni“ (18) за заема от 2000 г.

(79)

Mediocredito Centrale SpA (19) сключи договора за финансиране от 1995 г. с WAM SpA, за да приведе в действие решението на комитета, създаден съгласно член 2 от Закон № 394/81. SIMESIT SpA (20) сключи договора за финансиране от 2000 г. с WAM SpA, за да приведе в действие решението на „Comitato Agevolazioni“.

(80)

В този случай помощта е била предоставена с държавни ресурси от предприятия, които са действали от името на държавата, с цел насърчаване на икономически дейности в съответствие с насоките, определени от държавата, и поради това — в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности — може да се вмени на държавата (21).

(81)

Заемите с изгодни условия подобряват финансовото положение на получателя на помощта, освобождавайки го от разходи, които иначе би понесъл, ако е желаел да изготви програма за търговско навлизане без държавна намеса. Поради това разглежданите мерки за държавни помощи предоставят на WAM SpA избирателно предимство в сравнение с неговите конкуренти от ЕС.

(82)

Тъй като участва на пазара за производство и разпространение на винтови транспортьори и захранващо-подавателни устройства, колектори за прах и клапани за промишлени предприятия, няма съмнение, че WAM SpA извършва икономическа дейност на този пазар, която отговаря на определението за предприятие съгласно правото на ЕС (22).

(83)

В заключение, предоставената на WAM SpA помощ може да се счита за такава, която предоставя избирателно предимство на предприятие.

(84)

В своето решение от 30 април 2009 г. Съдът на Европейските общности подчертава (23), че „дори в случаите, когато от обстоятелствата, при които е предоставена помощта, е видно, че тя може да засегне търговията между държавите-членки и да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията, Комисията трябва най-малкото да посочи тези обстоятелства в мотивите на решението си“. При все това Съдът също така счита, че Комисията не трябва да доказва, че помощта има реален ефект върху търговията между държавите-членки, а само да „разгледа дали помощта би могла да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията“ (24). Освен това Съдът на Европейските общности постанови и че „Комисията не била длъжна да извърши икономически анализ на реалното положение на разглеждания пазар или на разглежданите търговски потоци между държави-членки, нито да докаже реалния ефект на спорните помощи“, за да докаже, че условията, засягащи ефектите върху търговията и конкуренцията, са изпълнени.

(85)

WAM SpA е дружество, извършващо дейност на пазара на ЕС и на международните пазари. То има дъщерни предприятия в много държави-членки и продава своите продукти в целия ЕС, както и извън него. Между 1995 и 1999 г. две трети от неговия оборот, 10 млн. евро в абсолютно изражение, са идвали от продажби на пазара на ЕС, а една трета — от продажби извън ЕС. На тези пазари WAM SpA действително или потенциално се конкурира с други дружества от ЕС, които извършват дейност и на международно ниво. Както е посочено по-горе (вж. съображение 34), е имало поне трима други големи производители на филтри за прах в ЕС от различни държави-членки, които присъстват на международно ниво и които са могли да бъдат потенциални конкуренти на WAM SpA в износа на филтри за прах в Япония или Китай (25). Тези дружества са били, поне потенциално, конкуренти на WAM SpA, тъй като ако бяха решили да изнасят своите продукти в Япония или Китай, те щяха да бъдат в по-неблагоприятна начална позиция от WAM SpA, което е получило държавна помощ, за да навлезе на тези пазари.

(86)

Освен това, както е обяснено в съображения 34 и 35, по време на уместния период WAM SpA е имало голям дял както на националния, така и на европейския пазар. Както е посочено в съображение 38, то също така е имало търговско присъствие чрез дъщерно предприятие в друга държава-членка.

(87)

В резултат от помощта цялостната позиция на WAM SpA на пазара е била укрепена или потенциално е било възможно да бъде укрепена в сравнение с дружествата от други държави-членки, които са не само действителни, но и потенциални конкуренти на WAM SpA. Съгласно постоянната съдебна практика „помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност … по принцип нарушават условията на конкуренция“ (26).

(88)

Три допълнителни аргумента по настоящото дело подкрепят тази констатация:

(89)

Първо, заемите за износ, предоставени на WAM SpA, вероятно биха изменили обичайната конкурентна структура на пазара, улеснявайки WAM SpA да изнася своите продукти на чуждестранни пазари в сравнение с неговите действителни или потенциални конкуренти от ЕС, тъй като последните трябва да финансират програма за навлизане в износа със собствени средства.

(90)

Второ, WAM SpA е получило помощ за изготвяне на програма за навлизане на пазара и поради това е направило определени спестявания. Тъй като WAM SpA е инвестирало в навлизането на чуждестранни пазари с цел износ на свои продукти, тези спестявания вследствие биха могли да позволят на дружеството да изнася продукти, произведени в ЕС, извън ЕС на по-ниска цена или с по-висок марж.

(91)

Трето, тъй като парите са заменяеми, всички печалби от тази дейност биха могли да се реинвестират в рамките на ЕС. Друга възможност е след получаването на помощта WAM SpA да е било освободено от разходи по навлизане на чуждестранния пазар и да е имало възможност да използва спестените пари, за да укрепи своята позиция на пазара на ЕС за други цели (27). Освен това, след като износът е бил осъществен, всички печалби от тази дейност биха могли да се реинвестират в рамките на ЕС.

(92)

Във всички тези случаи помощта би имала пряко въздействие върху пазара на ЕС и ефект на нарушаване по отношение на конкурентите на WAM в ЕС.

(93)

По подобен начин в съдебната практика е установено, че „когато предоставена от държава членка помощ укрепва позицията на предприятие спрямо други конкурентни предприятия в рамките на търговията в Общността, тя трябва да се счита за повлияна от помощта“ (28). Тъй като предоставената на WAM SpA помощ от Италия е укрепила неговата позиция в сравнение с неговите действителни или потенциални конкуренти от ЕС, както е обяснено по-горе, тази помощ е засегнала и търговията в рамките на ЕС.

(94)

По отношение на размера на помощта Съдът на Европейските общности постанови във Philip Morris/Комисия  (29) и Франция/Комисия  (30), че дори ако размерът на получената помощ е сравнително малък или предприятието е малко, все още съществува възможност търговията в рамките на ЕС да бъде засегната. По подобен начин във Vlaams Gewest/Комисия  (31) Първоинстанционният съд постанови, че „дори помощ с относително слабо значение е от естество да засегне търговията между държавите-членки, когато в секторите на дейност на предприятията получатели се наблюдава интензивна конкуренция“. Освен това Съдът на Европейските общности постанови в Heiser  (32), че не съществува никакъв праг или процент, под който може да се счита, че търговията между държавите-членки не е засегната.

(95)

Поради това в разглеждания случай относително малкият размер на помощта не противоречи на констатацията, че може да съществува ефект върху търговията в рамките на ЕС, както и върху конкуренцията. Въпреки че размерът на помощта е доста малък, поради интензивното естество на съществуващата и потенциалната конкуренция в сектора, в който извършва дейност WAM SpA, съществува голям риск конкуренцията да бъде нарушена и търговията в рамките на ЕС да бъде засегната.

(96)

Въз основа на горепосоченото може да се заключи, че има много голяма вероятност помощта, предоставена на WAM SpA от Италия, да засегне търговията и да наруши конкуренцията на вътрешния пазар.

(97)

Като заключение, подпомагането с държавни средства, предоставено на WAM SpA, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(98)

В съответствие с принципа tempus regis actum процедурните правила, които са в сила при приемане на решението, трябва да се прилагат към мерките за помощи, за които не е получено уведомление, освен ако изрично не е предвидено друго (33).

(99)

Предвид факта, че правилата за освобождаване (включително правилата de minimis) освобождават определени мерки за помощ от задължението за отправяне на уведомление и заменят централизираната система за контрол върху държавните помощи с децентрализирана система на контрол върху държавните помощи, те се считат за правила от процедурно естество.

(100)

В разглежданото дело, дори при условие че в своето решение за откриване на процедурата за официално разследване Комисията изрази съмнения относно възможността за освобождаване на помощта съгласно регламенти (ЕО) № 69/2001 и (ЕО) № 70/2001 на Комисията, трябва да се прилагат съответните правила, в сила към момента на вземане на решение, т.е. Регламент (ЕО) № 1998/2006 (34). По подобен начин Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар при прилагане на членове 87 и 88 от Договора (35) (наричан по-долу „Регламент за групово освобождаване от 2008 г.“) се прилага по отношение на отделни помощи, предоставени преди влизането му в сила, ако помощта изпълнява всички условия, предвидени в този регламент, с изключение на член 9.

(101)

В своето писмо от 11 октомври 1999 г. италианските власти заявиха, че Комисията и Световната търговска организация (СТО) са били уведомени за правните основания за помощта, предоставена на WAM SpA, а именно Закон № 394 от 29 юли 1981 г. съгласно член 25 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (СТО—ГАТТ 1994 г.) (36).

(102)

Комисията отбелязва, че по този начин италианските власти се опитват да окачествят като уведомление съобщението, съдържащо много малко данни, свързани със схемата, в таблица, която е била изпратена до Комисията или с цел предаване до комитета за субсидиите на СТО, или за целите на годишния доклад за държавни помощи в Европейския съюз от поне шестия доклад (1996 г.). Освен това Комисията е била информирана за съществуването на схемата като част от нейното проучване на националните програми за подпомагане за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) извън Европейския съюз, които съществуват в държавите-членки.

(103)

При все това не може да се счита, че тези видове съобщения са в съответствие с член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, понастоящем член 108, параграф 3 от ДФЕС, който гласи, че „Комисията следва да бъде информирана в разумен срок, който да ѝ даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта“.

(104)

Тъй като Комисията не е била уведомена преди това за горепосочената схема за помощ по отношение на нейното съответствие с правилата за държавни помощи, тя е била приведена в действие в противоречие с член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, понастоящем член 108, параграф 3 от ДФЕС и, следователно, е неправомерна. Тъй като помощта за WAM SpA е била предоставена съгласно тази схема, освен всякаква групово освободена помощ, тя също трябва да се счита за неправомерна.

(105)

Комисията трябва да провери дали някоя от помощите, предоставени на WAM SpA, може да се освободи въз основа на правилата de minimis.

(106)

По подобен начин, след като е достигнато до заключението, че разглежданите мерки съставляват държавна помощ в обхвата на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тази помощ трябва да бъде оценена по отношение на нейната съвместимост с уместните правила за държавни помощи.

(107)

Италианското правителство предостави доказателства, че по времето, когато е предоставен първия заем (1995 г.), WAM SpA е изпълнявало всички изисквания, за да се счита за МСП по смисъла на Препоръка № 96/280/ЕО на Комисията от 3 април 1996 г. относно определението на малки и средни предприятия (37). По-точно WAM SpA е било средно предприятие, тъй като е имало 163 служители, годишен оборот от 16,8 млн. евро и общ годишен баланс от 20,1 млн. евро. Било е контролирано от две финансови предприятия, като самите те са били МСП по смисъла на горепосочената препоръка.

(108)

Във въпросното дело Комисията базира своя анализ на действителните разходи, взети предвид при предоставянето на заема (вж. таблицата в съображение 44).

(109)

Като се вземе предвид, че целта на договора за заем е да субсидира програма за навлизане на пазара и по-специално да субсидира предприятия за износ, които осъществяват програми за навлизане на пазара извън Европейския съюз, въпросната помощ трябва да бъде класифицирана като помощ за износ, т.е. помощ, свързана с дейности по износ, в смисъл че е пряко свързана със създаването и обслужването на дистрибуторска мрежа или други настоящи разходи, свързани с дейностите за износ. По подобен начин крайната цел на програмата за навлизане на пазара е била продажба на продуктите на WAM SpA в Япония. Това е друга причина, поради която не може да се счита, че тя е свързана с преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ).

(110)

Регламент (ЕО) № 1998/2006 изключва помощите за износ от своя обхват. Член 1, буква г) всъщност гласи, че този регламент не е приложим към „помощите за дейности, свързани с износ за трети страни или държави-членки, по-конкретно — помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи по експортната дейност“.

(111)

При все това член 5 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 гласи, че помощите, които не отговарят на условията на член 1, се оценяват в съответствие с приложимите рамки, насоки, съобщения и известия.

(112)

Тъй като помощта е била предоставена през 1995 г., когато насоките за МСП от 1992 г. са били в сила, трябва да се приложат насоките за МСП от 1992 г. (38) Тези насоки не изключват изрично помощите за износ от своя обхват. При все това, тъй като в този случай част от помощта надхвърля допустимия праг de minimis (50 000 EUR), трябва да се счита, че цялата помощ не попада в обхвата на освобождаването de minimis и поради тази причина трябва да се счита, че тя представлява държавна помощ (39).

(113)

След като е установено, че мярката представлява държавна помощ, трябва да се реши дали тя може да се счита за съвместима с вътрешния пазар съгласно правилата за държавни помощи.

(114)

Член 44, параграф 2 от Регламента за групово освобождаване гласи, че всяка помощ, предоставена преди влизане в сила на този регламент, която не изпълнява нито условията, определени в него, нито условията, определени в регламенти (ЕО) № 68/2001 (40), (ЕО) № 70/2001 (41), (ЕО) № 2204/2002 или (ЕО) № 1628/2006 (42), трябва да бъде оценена в съответствие с рамките, насоките, съобщенията и известията в сила към момента на нейното предоставяне.

(115)

В настоящия случай Регламентът за групово освобождаване от 2008 г. не е приложим, тъй като той въвежда допълнителна стъпка — проверка на стимулиращия ефект на проекта или дейността преди неговото начало — която не е извършена от Италия. Поради това по силата на член 8, параграф 6 от Общия регламент за групово освобождаване от 2008 г. цялата мярка за помощ не може да бъде освободена съгласно този регламент. Освен това разходите, посочени в таблицата в съображение 44 и изброени в съображение 118, не могат да бъдат групово освободени въз основа на регламенти (ЕО) № 68/2001, (ЕО) № 70/2001, (ЕО) № 2204/2002 или (ЕО) № 1628/2006, тъй като условията, предвидени в тези регламенти, не са изпълнени.

(116)

Тъй като никое от тези средства не демонстрира съвместимост на помощта, тя трябва да бъде оценена въз основа на насоките за МСП от 1992 г., тъй като те съдържат материалноправните норми в сила към момента на предоставяне на помощта през 1995 г. (43)

(117)

Част от помощта може да се счита за съвместима с вътрешния пазар въз основа на насоките за МСП от 1992 г. По-специално помощта за консултантски услуги (29,43 млн. LIT) и пазарни проучвания (40,95 млн. LIT) може да се счита за съвместима, тъй като тя отговаря на точка 4.3 „Помощ за консултантска помощ, обучение и разпространение на знания“. По отношение на помощта за участие на панаири и изложения (12,19 млн. LIT) тя може да се счита за съвместима с насоките за МСП от 1992 г. въз основа на точка 4.5 „Помощ за други цели“, тъй като може да се смята за помощ за други начини за насърчаване на МСП, например насърчаване на сътрудничеството. Останалата помощ (вж. таблицата в съображение 44) не може да се счита за съвместима, тъй като не е предназначена да подпомогне никакви производствени инвестиции, нито други допустими цели, предвидени в насоките за МСП от 1992 г., т.е. помощ за общи инвестиции извън или в подпомагани национални региони, помощ за инвестиции за опазване на околната среда и помощ за научноизследователска и развойна дейност.

(118)

Съответно Комисията е на мнение, че по-голямата част от допустимите разходи за създаването на постоянни структури в чужбина, които са били взети предвид от италианското правителство при предоставянето на първия субсидиран заем на WAM SpA през 1995 г., по никакъв начин не могат да се считат за производствена инвестиция; напротив, помощта за тях трябва да се класифицира като оперативна помощ. Разходите, които са били счетени за допустими: наемане на помещения, застраховка и различни съоръжения (122,56 млн. LIT), и оперативните разходи, като персонал, приспособления и оборудване за помещения (556,94 млн. LIT), са разходи, които предприятието е трябвало да поеме; същото се отнася за моделите за излагане и резервните части за следпродажбени услуги (38,23 млн. LIT). По аналогичен начин по мнение на Комисията допустимите разходи за подпомагане на насърчаването на търговията, разходите за съхранение на стоки (456,28 млн. LIT) не отговарят на насоките за МСП от 1992 г. и не могат да се считат за първоначална инвестиция; разходите за реклама (7,52 млн. LIT) също не отговарят на насоките.

(119)

Поради това въз основа на горепосочената оценка Комисията заключава, че

(120)

Към момента на предоставяне на втората сума за помощ през 2000 г. WAM SpA е било, както признават самите италиански власти, голямо предприятие. Освен това то се е намирало в неподпомаган район.

(121)

Заемът от 2000 г. може да се счита и за помощ за износ за WAM SpA, тъй като неговата цел е била същата като целта на заема от 1995 г. и също е бил предназначен за навлизане и износ на чуждестранни пазари (по-специално китайския пазар). Очевидно е, че помощта за техническа помощ, помещения за работилници и служители зад граница (един ръководител по продажбите, един общ ръководител, четирима служители и шестима техници) вероятно е била предвидена именно за търговски дейности. Като следствие използваните доводи за заема от 1995 г. са приложими и за заема от 2000 г.

(122)

Освен това формулировката, използвана за класифициране на първия заем за WAM SpA като стимул за предприемане на програми за навлизане на пазара, е била използвана и в договора за предоставяне на помощта от 2000 г. Следва да се отбележи и че конкретната програма е трябвало да се изпълни съвместно от WAM SpA и местното предприятие WAM Bulk Handling Machinery Shangai Co Ltd, дъщерно предприятие, притежавано изцяло от WAM SpA. Това представлява доказателство за установеното присъствие на WAM SpA на въпросния конкретен пазар.

(123)

Тъй като въпросната помощ е помощ за износ, Регламент (ЕО) № 1998/2006, както вече е заявено по-горе, не е приложим.

(124)

Поради това трябва да се оцени съвместимостта на помощта с вътрешния пазар. Комисията изразява становището, че процедурните правила, в сила към момента на вземане на решението, Общият регламент за групово освобождаване от 2008 г., не се прилагат по отношение на настоящия случай. Този регламент въвежда допълнителна стъпка — проверка на стимулиращия ефект на проекта или дейността преди неговото начало —която не е изпълнена от Италия. Поради това по силата на член 8, параграф 6 от този регламент цялата мярка за помощ не може да бъде освободена съгласно Общия регламент за групово освобождаване от 2008 г. Следователно в съответствие с член 44, параграф 2 от Общия регламент за групово освобождаване от 2008 г. трябва да бъде оценена съвместимостта на помощта с регламенти (ЕО) № 68/2001, (ЕО) № 70/2001, (ЕО) № 2204/2002 и (ЕО) № 1628/2006.

(125)

Комисията изразява становището, че разходите за обучение, описани в писмото от 22 юли 2003 г. (25 240 EUR от общия заем от 1,8 млн. евро през 2000 г.) (както е показано в таблицата в съображение 65), могат да бъдат освободени въз основа на член 4 от Регламент (ЕО) № 68/2001 и следователно са съвместими с вътрешния пазар съгласно член 87, параграф 3 от Договора за ЕО, понастоящем член 107, параграф 3 от ДФЕС, без значение дали оценката е базирана на член 4, параграф 2 (конкретно обучение) или член 4, параграф 3 (общо обучение).

(126)

При все това остатъкът от въпросната помощ не може да се счита за съвместим въз основа на регламенти (ЕО) № 70/2001, (ЕО) № 2204/2002 или (ЕО) № 1628/2006, или което и да е друго правно основание, тъй като тази помощ не насърчава никакви други хоризонтални цели за Европейския съюз по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, като научноизследователска и развойна дейност, заетост, околна среда или оздравяване и преструктуриране по смисъла на съответните насоки, рамки и регламенти.

(127)

Поради това трябва да се заключи, че тъй като дейностите, свързани с износ, се изключват от прилагането на Регламент (ЕО) № 1998/2006 и не могат да се считат за съвместими с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС на никакво правно основание, предоставената посредством втория заем помощ е несъвместима с вътрешния пазар, с изключение на съвместимата част за помощ за обучение, описана по-горе.

(128)

По отношение на изменението на лихвения процент по време на периода за възстановяване на заема италианските власти заявиха, че общите правила, позволяващи такива облекчения, съществуват в италианската правна рамка. При все това министерската наредба от 31 март 2000 г., която е единственото правно основание, предвидено за тази цел, се прилага само по отношение на инициативите, финансирани в съответствие със закони № 394/81 и № 304/1990, и поради това обхватът е силно ограничен. Освен това трябва да се подчертае, че не са предоставени никакви допълнителни доказателства, че лихвеният процент по отношение на въпросната мярка е бил изменян (44).

(129)

По отношение на двата заема италианските власти твърдят, че разходите по задължителната банкова гаранция, която е била поискана преди предоставянето на заемите, трябва да бъдат приспаднати от общия размер на помощта. Комисията отбелязва на първо място, че такава гаранция или нейният еквивалент обикновено би била поискана дори от частна кредитна институция, предоставяща заеми, в съответствие с принципа на инвеститора в условията на пазарната икономика. Второ, в спецификациите, приложени към договора, се посочва, че припокриването на помощи за една и съща програма не е разрешено, с изключение на помощите, свързани с гаранцията, която впоследствие се счита, че отговаря на условията за помощ.

(130)

Комисията отбелязва, че освобождаванията, предвидени в член 107, параграф 2, букви а)—в) (45) от ДФЕС, не са приложими по отношение на въпросните заеми, тъй като не са предназначени да постигнат нито една от целите, изброени в този член, нито пък италианските власти твърдят, че случаят е такъв.

(131)

Заемите не са били предназначени да насърчат икономическото развитие на определени райони, да насърчат изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес или да преодолеят сериозни затруднения в икономиката на държава-членка, нито са предназначени да насърчат културата и опазване на наследството. Поради това Комисията счита, че член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС (46), член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС (47) и член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС (48) не са приложими по отношение на разглежданите заеми.

(132)

И двата заема на WAM SpA са били предоставени без предварително уведомление до Комисията. В действителност заемът от 1995 г. е бил предоставен на 24 ноември 1995 г., а заемът от 2000 г. е бил предоставен на 9 ноември 2000 г. Съответно Комисията констатира, че с изключение на групово освободената съвместима част от помощта, доколкото тези заеми са били приведени в действие в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, понастоящем член 108, параграф 3 от ДФЕС, те са били предоставени неправомерно на бенефициера.

(133)

Помощта, която Италия е предоставила на WAM SpA на 24 ноември 1995 г. под формата на лихвена субсидия, представлява държавна помощ. Частта, съответстваща на допустимите разходи за консултантски услуги, участието на панаири и изложения и пазарни проучвания, представлява държавна помощ, съвместима с вътрешния пазар.

(134)

По отношение на цялостния еквивалент на безвъзмездна помощ на конкретната помощ беше отчетен фактът, че заемът е бил предоставен на бенефициера на три транша (на 24 април 1996 г., 23 юли 1997 г. и 24 април 1998 г.) и че вследствие на това гратисният период е варирал от две до нула години. Лихвеният процент, посочен в договора за заема (4,4 %), отнесен към референтния лихвен процент, определян периодично от Комисията (49) и в сила към момента на предоставяне на заема (11,35 %), също е бил взет под внимание. Елементът на помощта е изчислен като разликата между посочения в договора лихвен процент и референтния лихвен процент към момента на предоставяне на заема. Въз основа на това изчисление еквивалентът, дисконтиран към 24 април 1996 г. (датата, на която е изплатен първият транш от заема на WAM SpA), се равнява на 108 165,10 EUR.

(135)

При все това тази сума трябва да бъде коригирана по отношение на съвместимата част от държавната помощ.

(136)

Тъй като част от въпросния заем беше счетена за съвместима, тази сума трябва да се приспадне от компонента за държавна помощ от заема от 1995 г. (108 165,10 EUR). Предвид невъзможността да се установи пряка връзка между даден транш от заема и определени специфични разходи, процентът, представен от съвместимите елементи в цялостния заем (82,57 млн. LIT от 1 358,51 млн. LIT, т.е. 6 %) е приложен към цялостния еквивалент на безвъзмездна помощ. Тъй като 6 % от 108 165,10 EUR са 6 489,906 EUR, счита се, че тази сума съставлява съвместимата част от помощта.

(137)

Следователно еквивалентът на безвъзмездна помощ за частта от държавната помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар, възлиза на 101 675,194 EUR.

(138)

Помощта, предоставена на WAM SpA през 2000 г., с изключение на съвместимата част за подпомагане на дейности по обучение, възлизаща на 25 240 EUR като допустими разходи, е несъвместима с вътрешния пазар.

(139)

В този случай заемът е бил предоставен на WAM SpA на пет транша (на 12 февруари 2001 г., 28 септември 2001 г., 26 април 2002 г., 27 септември 2002 г. и 22 януари 2003 г.); съответно, както и при първия заем, гратисният период е варирал от две до нула години. По подобен начин лихвените проценти, посочени в договора за заема (2,32 %), отнесени към референтния лихвен процент, определян периодично от Комисията и в сила към момента на предоставяне на въпросния заем (5,70 %), бяха взети предвид от Комисията при изчислението на еквивалента на безвъзмездна помощ. Цялостното възстановяване, включително главницата и лихвите, е трябвало да приключи до 20 февруари 2008 г. Съответно еквивалентът на безвъзмездна помощ на елемента от помощта от целия заем от 12 февруари 2001 г. (датата, на която е изплатен първият транш от конкретния заем на WAM SpA), е 176 329 EUR, при условие че възстановяването е било извършвано в съответствие с графика за възстановяване.

(140)

По отношение на съвместимата част от заема процентът на съвместимата част във връзка с целия заем (1,35 %) трябва да бъде приспаднат от еквивалента на безвъзмездна помощ на помощта. Съответно, при условие че възстановяването е било извършвано в съответствие с графика за възстановяване, еквивалентът на безвъзмездна помощ на втория заем възлиза на 173 948,56 EUR (176 329 EUR — 2 380,44 EUR).

(141)

Стандартна практика на Комисията в съответствие с член 107 от ДФЕС е да възстанови от бенефициера помощ, която е предоставена неправомерно съгласно този член и е несъвместима с вътрешния пазар, при условие че тази помощ не се обхваща от правилата de minimis. Тази практика е потвърдена в член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999.

(142)

В съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, включва всички лихви с подходящ процент, фиксиран от Комисията. Лихвата е дължима от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя, до датата на нейното възстановяване, за периода, в който е била на разположение на дружеството.

(143)

Методът на прилагане на лихвения процент е описан в глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (50) (наричан по-долу „Регламент (ЕО) № 794/2004“) и в Регламент (ЕО) № 271/2008 на Комисията от 30 януари 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 за прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (51) (наричан по-долу „Регламент (ЕО) № 271/2008“).

(144)

Комисията желае да отбележи, че настоящото решение не засяга съвместимостта на националната рамка, представлявана от Закон № 394/81, който е правното основание за предоставената на WAM SpA помощ, по отношение на която Комисията, в съответствие със съдебната практика на Първоинстанционния съд (52), не счете за необходимо да започне производство в настоящия случай. Въпреки това тя не изключва тази възможност на по-късен етап,

а)

общата сума (главница и лихва), която следва да бъде възстановена от получателя WAM SpA;

б)

подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на получателя WAM SpA е било наредено да възстанови помощта.

2.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 57/43

(1)

С Решение 2009/251/ЕО на Комисията (2) се изисква държавите-членки да гарантират, че на пазара не се пускат или предлагат продукти, които съдържат биоцида диметилфумарат (DMF).

(2)

Решение 2009/251/ЕО беше прието в съответствие с разпоредбите на член 13 от Директива 2001/95/ЕО, който ограничава валидността на решението за период, не по-дълъг от една година, но допуска тя да бъде потвърждавана за допълнителни периоди, никой от които не може да надвишава една година.

(3)

Валидността на Решение 2009/251/ЕО беше удължена с Решение 2010/153/ЕС на Комисията (3) за допълнителен период от една година. С оглед на натрупания до момента опит и липсата на постоянна мярка, отнасяща се до потребителски продукти, съдържащи DMF, е необходимо да се удължи валидността на Решение 2009/251/ЕО с допълнителни 12 месеца.

(4)

Решение 2009/251/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(5)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15 от Директива 2001/95/ЕО,

2.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 57/44

(1)

Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (1) (наричан по-долу „регламентът за СОЗП“) има за цел засилване на сътрудничеството в областта на прилагане на законодателството за защита на потребителите в рамките на единния пазар, създаване в рамките на ЕС на мрежа от национални публични органи, отговарящи за прилагане на законодателството, (наричана по-долу „мрежа за СОЗП“) и определя рамката и общите условия, при които органите на държавите-членки, отговарящи за прилагане на законодателството, си сътрудничат за защита на колективните икономически интереси на потребителите.

(2)

Сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството, е от основно значение, за да може единният пазар да функционира ефективно, като в рамките на мрежата за СОЗП всеки орган има възможност да иска помощ от другите органи при разследването на евентуални нарушения на законодателството на ЕС за защита на потребителите.

(3)

Целта на Системата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите (наричана по-долу „ССОЗП“) е да даде възможност на публичните органи, отговарящи за прилагане на законодателството, да обменят информация относно евентуални нарушения на законодателството за защита на потребителите в безопасна и сигурна среда.

(4)

Обменът на информация по електронен път между държавите-членки трябва да бъде съобразен с правилата за защита на личните данни, установени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (2) (наричана по-долу „директивата за защита на данните“) и в Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (3) (наричан по-долу „регламентът за защита на данните“).

(5)

В член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз се признава правото на защита на данните. ССОЗП следва да гарантира, че различните задължения и отговорности, които се споделят от Комисията и държавите-членки по отношение на правилата за защита на данните, са ясни и че съответните физически лица разполагат с информация и леснодостъпни механизми за отстояване на правата си.

(6)

Целесъобразно е да се установят насоки за прилагане в ССОЗП на правилата за защита на данните (наричани по-долу „насоките“), за да се гарантира, че когато се обработват данни в рамките на ССОЗП се спазват правилата за защита на данните.

(7)

Длъжностните лица от органите, отговарящи за прилагане на законодателството, следва да се насърчават да установят контакт със своите национални надзорни органи по защита на данните за получаване на насоки и на помощ относно най-добрия начин за прилагане на насоките в съответствие с националното законодателство и ако е необходимо, за да гарантират, че процедурите по уведомяване и предварителна проверка, свързани с дейностите по обработване в рамките на ССОЗП, се извършват на национално равнище.

(8)

Настоятелно се препоръчва участието в обучения, организирани от Комисията за подпомагане на прилагането на насоките.

(9)

Предоставянето на обратна информация на Комисията за изпълнението на насоките следва да се извърши не по-късно от две години след приемането на настоящата препоръка. След това Комисията следва да направи допълнителна оценка на нивото на защита на данните в ССОЗП и следва да прецени дали има необходимост от допълнителни инструменти, включително от регулаторни мерки.

(10)

Следва да бъдат предприети необходимите стъпки, за да се улесни прилагането на насоките от участниците и ползвателите на ССОЗП. Националните органи за защита на данните и Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) наблюдават внимателно разработването и прилагането на гаранции за защита на данните по отношение на ССОЗП.

(11)

С насоките се допълва Решение 2007/76/ЕО на Комисията (4) и се взема предвид становището на Работната група за защита на лицата при обработването на лични данни, създадена по силата на член 29 (5) от директивата за защита на данните, и становището на Европейския надзорен орган по защита на данните, създаден по силата на член 41 (6) от регламента за защита на данните (наричан по-долу „ЕНОЗД“),

2.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 57/54

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

Приложение 1

Приложение 2

Приложение 3

Приложение 4

Приложение 5

Приложение 6

Приложение 7

2.1.

„Режим на разрешено движение“ означава режимът, при който натискане на педала на газта (или на еквивалентен орган за управление) или освобождаването на спирачната уредба води до задвижване на превозното средство от тяговата система.

2.2.

„Преграда“ означава част, която осигурява във всички посоки защита срещу пряк допир до части под напрежение.

2.3.

„Проводяща връзка“ означава връзка, използваща съединители към външен източник на захранване при зараждането на презаредимата система за натрупване на енергия (ПСНЕ).

2.4.

„Свързващо устройство за зареждане на презаредимата система за натрупване на енергия (ПСНЕ)“ означава електрическата верига, използвана за зареждане на ПСНЕ от външен източник на захранване с електрическа енергия, включително щепсела на превозното средство.

2.5.

„Пряк допир“ означава допирането на лица до части под напрежение.

2.6.

„Електрическо шаси“ означава съвкупността от електрически свързани тоководещи части, чийто потенциал се приема за базов.

2.7.

„Електрическа верига“ означава съвкупността от свързани тоководещи части, предназначени за осигуряване протичането на електрически ток при нормални условия на работа.

2.8.

„Система за преобразуване на електрическата енергия“ означава система за генериране и подаване на електрическа енергия за електрическо задвижване.

2.9.

„Електрическо силово предаване“ означава електрическата верига, включваща тяговия(те) двигател(и) и която може да включва системата за преобразуване на електрическата енергия, електронните преобразуватели, съответните кабелни снопове и съединители и свързващото устройство за зареждане на ПСНЕ.

2.10.

„Електронен преобразувател“ означава устройство, което позволява управлението и/или преобразуването на електрическата енергия за електрическо задвижване.

2.11.

„Обвивка“ означава част, в която са поместени вътрешните блокове, като тя осигурява защита срещу пряк допир от всички посоки.

2.12.

„Открита тоководеща част“ означава открита тоководеща част, която може да се докосне в съответствие с предписанията за степен на защита IPXXB, но която попада под напрежение в случай на неизправност на изолацията.

2.13.

„Външен източник на захранване“ означава източник на захранване с променлив ток (AC) или постоянен ток (DC), разположен извън превозното средство.

2.14.

„Високо напрежение“ означава класификацията на електрически компонент или верига, ако ефективната стойност на неговото/нейното работно напрежение е > 60 V и ≤ 1 500 V– или > 30 V и ≤ 1 000 V~.

2.15.

„Шина с високо напрежение“ означава електрическата верига, включително свързващото устройство за зареждане на ПСНЕ, която работи с високо напрежение.

2.16.

„Непряк допир“ означава допирането на лица до открити тоководещи части.

2.17.

„Тоководещи части под напрежение“ означава всеки тоководещ елемент, предназначен да бъде захранван електрически при условия на нормална експлоатация.

2.18.

„Отделение за багаж“ означава пространството в превозното средство, предназначено за багажа и ограничено между покрива, капака на двигателя, пода, страничните стени, преградата и обвивката, предвидени за защитата срещу пряк допир до части под напрежение на силовото предаване, отделено от отделението за пътници чрез предната или задната преграда на двигателя.

2.19.

„Бордова система за следене на изолационното съпротивление“ означава устройство, което следи изолационното съпротивление между шините за високо напрежение и електрическото шаси.

2.20.

„Нехерметична тягова акумулаторна батерия“ означава електролитна акумулаторна батерия, която изисква доливане на вода и отделя водород, изпускан в атмосферата.

2.21.

„Отделение за пътници“ означава пространството, предназначено за пътуващите и ограничено между покрива, пода, страничните стени, стъклата на прозорците, предната и задната преграда на двигателя или задната врата, както и преградите и обвивките, предвидени за защитата срещу пряк допир до части под напрежение.

2.22.

„Степен на защита“ означава защитата, осигурена от преградата/обвивката във връзка с допир до части под напрежение чрез изпитвателна сонда, като например изпитвателен щифт (IPXXB) или изпитвателен проводник (IPXXD), определени в приложение 3.

2.23.

„Презаредима система за натрупване на енергия (ПСНЕ)“ означава презаредимата система за натрупване на енергия, която осигурява електрическа енергия за електрическо задвижване.

2.24.

„Устройство за сервизно прекъсване“ означава устройството за изключване на електрическата верига при извършването на проверки и поддръжка на ПСНЕ, на пакета горивни елементи и т.н.

2.25.

„Твърд изолатор“ означава изолационната обвивка на кабелните снопове, предвидена да покрива и защитава срещу пряк допир от всички посоки до частите под напрежение; капаци за изолиране на частите под напрежение на съединителите, както и лак или боя, които служат за изолация.

2.26.

„Тип превозно средство“ означава превозни средства, които не се различават по отношение на такива основни аспекти, като:

2.27.

„Работно напрежение“ означава най-високата ефективна стойност на напрежението в електрическа верига, посочена от производителя, която може да се окаже приложена към дадена изолация в условия на отворена верига или в нормални условия на функциониране. Ако електрическата верига е разделена с галванична изолация, работното напрежение се определя съответно за всяка част на разделената верига.

3.2.1.

подробно описание на типа превозно средство по отношение на електрическото силово предаване и галванично свързаната шина с високо напрежение.

4.4.1.

оградена с окръжност буква „E“, следвана от отличителния номер на държавата, издала одобрението (1);

4.4.2.

номера на настоящото правило, следван от буквата „R“, тире и номера на одобрението отдясно на окръжността, описана в параграф 4.4.1.

а)

съответстват на точки 5.1.1.1 и 5.1.1.2, в случай че са отделени без използване на инструменти; или

б)

са разположени под пода и са снабдени със заключващ механизъм;

в)

са снабдени със заключващ механизъм и други компоненти трябва да бъдат сваляни с помощта на инструменти с цел отделяне на съединителя; или

г)

напрежението на частите под напрежение е равно или по-ниско от ефективна стойност на 60V– или равно или по-ниско от ефективна стойност на 30V~ в рамките на 1 секунда след отделянето на съединителя.

а)

когато преградите или обвивките не могат да бъдат физически отваряни, демонтирани или сваляни, освен ако други компоненти на превозното средство не са свалени с използването на инструменти;

б)

когато преградите или обвивките са разположени под пода на превозното средство.

а)

два или повече слоя твърди изолатори, прегради или обвивки, които поотделно отговарят на изискването в точка 5.1.1, например кабелни снопове на инсталацията;

б)

механично здрава защита с достатъчна издръжливост през срока на експлоатация на превозното средство, като корпус на двигателя, корпуси на електронния преобразувател или съединителите.

а)

два или повече слоеве твърди изолатори, прегради или обвивки, които поотделно отговарят на изискването в точка 5.1.1;

б)

бордовата система за следене на изолационното съпротивление заедно с предупреждение за водача, ако изолационното съпротивление спадне под изискваната минимална стойност. Изолационното съпротивление между шината с високо напрежение на свързващото устройство за зареждане на ПСНЕ, която не трябва да се захранва, освен при зареждането на ПСНЕ, и електрическото шаси не трябва да бъде следено. Работата на бордовата система за следене на изолационното съпротивление се потвърждава, както е описано в приложение 5.

6.1.1.

да прецени, че е малко вероятно направените промени да оказват съществено неблагоприятно въздействие и че при всички положения превозното средство продължава да съответства на изискванията; или

6.1.2.

да изиска допълнителен изпитвателен протокол от техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията.

7.3.1.

да осигури наличието на процедури за ефективен контрол на качеството на превозните средства;

7.3.2.

да има достъп до необходимото контролно оборудване за проверка за съответствие на всеки одобрен тип;

7.3.3.

да гарантира, че резултатите от изпитванията се записват и че приложените документи остават на разположение в продължение на срок, който се определя съвместно с административната служба;

7.3.4.

да анализира резултатите от всеки вид изпитване, с цел проверка и гарантиране на постоянството на техническите характеристики на превозното средство, като се вземат предвид допустимите отклонения при промишленото производство;

7.3.5.

да гарантира, че за всеки тип превозно средство са проведени най-малко изпитванията, предписани в точка 5 от настоящото правило;

7.3.6.

да гарантира, че всеки набор от проби или изпитвателни образци, които по време на въпросното изпитване показват несъответствие с типа, водят до допълнителни проби и изпитвания. Предприемат се всички необходими стъпки, за да се възстанови съответствието на съответното производство.