1.   Програмата ГМОСС доразвива научноизследователските дейности, проведени съгласно Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (14) и космическия компонент на програмата ГМОСС на ЕКА.

2.   Програмата ГМОСС се състои от следното:

1.   Началните операции на програмата ГМОСС обхващат периода 2011—2013 г. и могат да включват оперативни действия в следните области:

2.   Целите на оперативните действия, посочени в параграф 1, са определени в приложението.

1.   Комисията гарантира координирането на програмата ГМОСС с дейности на национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище, по-конкретно GEOSS. Изпълнението и функционирането на ГМОСС се основава на партньорства между Съюза и държавите-членки съобразно съответните им правила и процедури. Доброволният принос на държавите-членки и потенциалната синергия със съответните инициативи на национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище се координират в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 16, параграф 5.

2.   Комисията управлява средствата, предназначени за дейностите съгласно настоящия регламент, в съответствие с Финансовия регламент и процедурата за управление, посочена в член 16, параграф 4. Тя гарантира допълняемостта и последователността на програмата ГМОСС по отношение на други съответни политики, инструменти и действия на Съюза, по-специално свързани с околната среда, сигурността, конкурентоспособността и иновациите, сближаването, научните изследвания (по-конкретно свързаните с ГМОСС дейности по Седмата рамкова програма, без да се засяга Решение № 1982/2006/ЕО), транспорта и конкуренцията, международното сътрудничество, европейските програми за Глобална навигационна спътникова система (ГНСС), защитата на личните данни и съществуващите права на интелектуална собственост, Директива 2007/2/ЕО, Общата информационна система за околната среда (SEIS) и дейностите на Съюза в областта на ответните действия при извънредни ситуации.

3.   Тъй като ГМОСС е програма, ориентирана към ползвателите, Комисията гарантира, че спецификациите на услугите отговарят на нуждите на ползвателите. За тази цел тя определя прозрачен механизъм за редовно участие и консултация с ползвателите, който позволява установяването на нуждите на ползвателите на равнището на Съюза и на национално равнище. Комисията гарантира координацията със съответните ползватели от публичния сектор в държавите-членки, трети държави и международни организации. Комисията установява независимо нуждата от данни за услугите след консултации с Форума на ползвателите.

4.   Техническата координация и осъществяването на космическия компонент на ГМОСС се делегира на ЕКА, като при необходимост тя разчита на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT).

5.   Комисията възлага координацията на техническото изпълнение на услугите на ГМОСС, при необходимост, на компетентните органи на Съюза или междуправителствени организации.

1.   Комисията предприема подходящи мерки за осигуряване на ефективна конкуренция при предоставянето на услугите на ГМОСС и за насърчаване на участието на МСП. Комисията улеснява използването на резултатите от услугите на ГМОСС за развитието на сектора надолу по веригата.

2.   Предоставянето на услуги на ГМОСС е децентрализирано, при необходимост, с цел да се интегрират на европейско равнище съществуващите масиви от космически, in situ и референтни данни и капацитет в държавите-членки, като по този начин се избягва дублирането. Избягва се придобиването на нови данни, които дублират съществуващите източници, освен ако използването на съществуващи или подлежащи на надграждане масиви от данни е технически невъзможно или свързано с големи разходи.

3.   Като взема предвид становището на Форума на ползвателите, Комисията може да определи или утвърди подходящи процедури за сертифициране на генерирането на данни в рамките на програмата ГМОСС. Тези процедури са прозрачни и подлежащи на проверка и одит с цел да се гарантират автентичността, проследяването и целостта на данните за ползвателя. В своите договорни споразумения с операторите на услуги на ГМОСС Комисията гарантира прилагането на тези процедури.

4.   Комисията докладва всяка година относно резултатите, постигнати при изпълнението на настоящия член.

1.   Финансирането от Съюза може да приеме следните правни форми:

2.   При предоставянето на финансиране от Съюза се гарантират реална конкуренция, прозрачност и равнопоставеност. Когато има основание за това, безвъзмездните средства от Съюза могат да бъдат предоставяни под специфични форми, включително рамкови споразумения за партньорство или съфинансиране на безвъзмездни средства за оперативни разходи или безвъзмездни средства за действие. Безвъзмездните средства за оперативни разходи за организации, преследващи цели от общоевропейски интерес, не са подчинени на разпоредбите за постепенно намаляване на финансирането на Финансовия регламент. За безвъзмездни средства максималният размер на съфинансиране се определя в съответствие с процедурата по управление, посочена в член 16, параграф 4.

3.   Комисията докладва относно разпределението на средствата на Съюза за всяка от дейностите, посочени в член 3, параграф 1, и относно процеса на оценка и резултатите от процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключените договори въз основа на настоящия член, след възлагането на договорите.

1.   Финансовият пакет, предназначен за оперативните дейности, посочени в член 3, параграф 1, възлиза на 107 милиона евро.

2.   Бюджетните кредити се разрешават ежегодно от бюджетния орган в границите, определени в МФР.

3.   Трети държави и международни организации могат също да предоставят допълнително финансиране на програмата ГМОСС.

Допълнителните средства, посочени в първа алинея, се разглеждат като целеви приходи в съответствие с член 18 от Финансовия регламент.

1.   Политиката в областта на данните и информацията за действия, финансирани по програмата ГМОСС, има следните цели:

2.   С цел осигуряване на рамка за гарантиране на постигането на целта на политиката на ГМОСС в областта на данните и информацията, посочена в параграф 1, буква б), като същевременно се предвижда необходимата защита на информацията, генерирана от услугите на ГМОСС, и на данните, събрани посредством специалната инфраструктура на ГМОСС, Комисията може да приеме с делегирани актове в съответствие с член 10 и при спазване на условията, определени в членове 11 и 12, следните мерки, като взема предвид политиките в областта на данните и информацията на доставчиците на данни, необходими за ГМОСС, и без да се засягат националните правила и процедури, приложими за космическата и in situ инфраструктурата под национален контрол:

1.   Правомощията за приемане на делегираните актове, посочени в член 9, параграф 2, се предоставят на Комисията до 31 декември 2013 г.

2.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.   Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 11 и 12.

1.   Делегирането на правомощия, посочено в член 9, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

2.   Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощия, полага усилия да уведоми за това другата институция и Комисията в разумен срок преди вземането на окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, които може да бъдат оттеглени, както и евентуалните причини за оттеглянето.

3.   С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощия, посочено в същото решение. То поражда действие незабавно или на по-късна дата, посочена в него. Решението за оттегляне не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

1.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегирания акт в срок от два месеца от датата на нотификацията.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с два месеца.

2.   Ако към момента на изтичането на посочения срок нито Европейският парламент, нито Съветът не е възразил срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Делегираният акт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако Европейският парламент и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

3.   Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

1.   Въз основа на критериите, посочени в член 9, параграф 2, буква б), Комисията приема конкретни мерки в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 16, параграф 3, за ограничаване на достъпа до информацията, генерирана от услугите на ГМОСС, и до данните, събрани посредством специалната инфраструктура на ГМОСС.

2.   Комисията гарантира цялостната координация по отношение на сигурността на компонентите и услугите на ГМОСС, като отчита необходимостта от надзор и включването на изискванията за сигурност на всички нейни елементи, без да се засягат националните правила и процедури, приложими за космическата и in situ инфраструктурата под национален контрол. По-специално Комисията приема, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 16, параграф 3, мерки за определяне на техническите изисквания, за да се гарантират контролът и целостта на системата в рамките на космическия компонент на специалната програма ГМОСС и за да се контролират достъпът до и работата с технологиите, осигуряващи сигурността на космическия компонент на специалната програма ГМОСС.

1.   Комисията извършва мониторинг и оценка на изпълнението на оперативните действия, посочени в член 3, параграф 1.

2.   Комисията предоставя на Европейския парламент, на Съвета, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите междинен доклад за оценка до 31 декември 2012 г. и последващ доклад за оценка до 31 декември 2015 г.

1.   Комисията приема годишна работна програма съгласно член 110 от Финансовия регламент и членове 90 и 166 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (15) в съответствие с процедурата за управление, посочена в член 16, параграф 4 от настоящия регламент;

2.   Отпуснатите финансови средства за програмата ГМОСС могат също да покриват разходи, свързани с дейности за подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценка, които са пряко необходими за управлението на програмата ГМОСС и постигането на нейните цели, и по-специално проучвания, срещи, информационни и публикационни дейности, заедно с всички други разходи за техническа и административна помощ, които Комисията може да извърши за управлението на програмата ГМОСС.

1.   Комисията се подпомага от комитет („Комитет за ГМОСС“).

2.   Комитетът за ГМОСС може да заседава в специфичен състав с оглед на разглеждането на конкретни въпроси, по-специално такива, свързани със сигурността („Съвет по сигурността“).

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на два месеца.

4.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на два месеца.

5.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

1.   Създава се Форум на ползвателите като специален орган. Форумът консултира Комисията по отношение на определянето и утвърждаването на нуждите на ползвателите и координацията на програмата ГМОСС с нейните ползватели от публичния сектор.

2.   Форумът на ползвателите се председателства от Комисията. Той е съставен от ползватели на ГМОСС от публичния сектор, определени от държавите-членки.

3.   Секретариатът на Форума на ползвателите се осигурява от Комисията.

4.   Форумът на ползвателите приема свой вътрешен правилник.

5.   Комитетът за ГМОСС се информира относно становището на Форума на ползвателите по отношение на изпълнението на програмата ГМОСС.

1.   Комисията гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза при изпълнение на дейности, финансирани по настоящия регламент, чрез прилагане на превантивни мерки против измама, корупция и други незаконни действия, чрез ефективни проверки и чрез възстановяване на недължимо изплатени суми и, ако се открият нередности, чрез ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 и Регламент (ЕО) № 1073/1999.

2.   За дейности на Съюза, финансирани по настоящия регламент, „нередност“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза или всяко неизпълнение на договорно задължение в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което има или би могло да има за резултат нарушаването на общия бюджет на Съюза посредством извършването на неоправдан разход.

3.   Споразуменията, произтичащи от настоящия регламент, включително споразуменията, сключени с участващи трети държави и международни организации, предвиждат надзор и финансов контрол, упражнявани от Комисията или от всеки упълномощен от нея представител, както и одити от Сметната палата, извършвани на място, ако това е необходимо.

1.   Агенцията е орган на Съюза. Тя има юридическа правосубектност.

2.   Във всяка една от държавите-членки Агенцията се ползва с най-широката правосубектност, предоставяна на юридическите лица съгласно националното законодателство на съответната държава. По-специално тя може да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да бъде страна по съдебни производства.

3.   Агенцията може да взема решения относно установяването на местни управления в държавите-членки с тяхно съгласие, както и в трети държави, участващи в работата на Агенцията в съответствие с член 23.

4.   При спазване на изискванията по член 11, параграф 9, Агенцията се представлява от своя изпълнителен директор.

1.   Създава се Административен съвет, който изпълнява задачите, изброени в член 6.

2.   Административният съвет се състои от по един представител, назначен от всяка държава-членка, петима представители, назначени от Комисията, и един представител без право на глас, назначен от Европейския парламент. Мандатът на членовете на Административния съвет е пет години. Той може да бъде подновяван за максимален срок от пет години. Представител на Върховния представител и представител на ЕКА се поканват за участие в заседанията на Административния съвет като наблюдатели.

3.   Когато е целесъобразно, участието на представители на трети държави и условията за такова участие се уреждат с договореностите, посочени в член 23.

4.   Административният съвет избира председател и заместник-председател измежду своите членове. Заместник-председателят автоматично заема мястото на председателя, когато последният е възпрепятстван да изпълнява задълженията си. Мандатът на председателя и заместник-председателя е две и половина години, може да бъден подновяван еднократно и изтича, когато те престанат да бъдат членове на Административния съвет.

5.   Заседанията на Административния съвет се свикват от неговия председател.

По принцип Изпълнителният директор участва в разискванията, освен ако председателят реши друго.

Административният съвет провежда редовно заседание два пъти годишно. Освен това той заседава по инициатива на председателя или по искане на най-малко една трета от членовете си.

Административният съвет има правото да покани на своите заседания като наблюдател всяко лице, чието мнение може да представлява интерес. При спазване на разпоредбите на процедурния правилник членовете на Административния съвет могат да бъдат подпомагани от съветници или експерти.

Секретариатът на Административния съвет се осигурява от Агенцията.

6.   Освен ако в настоящия регламент е предвидено друго, Административният съвет взема своите решения с мнозинство от две трети от членовете си.

7.   Всеки представител на държава-членка и на Комисията разполага с един глас. Решенията, основани на член 6, букви б) и д), не могат да се приемат без положителен вот от страна на представителите на Комисията. Изпълнителният директор не участва в гласуването.

Процедурният правилник на Административния съвет урежда по-подробно разпоредбите за гласуване и по-специално условията, съгласно които даден член може да действа от името на друг член.

1.   Агенцията се управлява от изпълнителния ѝ директор, който осъществява функциите си под ръководството на Административния съвет.

2.   Изпълнителният директор се назначава от Административния съвет въз основа на неговите заслуги и документирани административни и управленски умения, както и съответната компетентност и опит, от списък от поне трима кандидати, предложени от Комисията, след открит конкурс вследствие на публикуване на покана за изразяване на интерес в Официален вестник на Европейския съюз и на други места. Административният съвет приема решението за назначаване на изпълнителния директор с мнозинство от три четвърти от членовете си.

Административният съвет има право да освобождава изпълнителния директор и приема решение за това с мнозинство от три четвърти от членовете си.

Мандатът на изпълнителния директор е пет години. Този мандат може да бъде подновен еднократно за още пет години.

3.   Европейският парламент или Съветът могат да поискат от изпълнителния директор да представи отчет за изпълнението на своите задачи и да направи заявление пред тези институции.

1.   В съответствие с член 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 683/2008 винаги, когато сигурността на Съюза или на държавите-членки може да бъде засегната от функционирането на системите, се прилагат процедурите, предвидени в Съвместно действие 2004/552/ОВППС.

2.   Комисията информира Съвета относно решенията за акредитация на сигурността, взети в съответствие с глава III, както и относно установения остатъчен риск.

1.   В рамките на Агенцията се създава Съвет за акредитация на сигурността на европейските ГНСС (наричан по-нататък „Съвет за акредитация на сигурността“). По отношение на европейските ГНСС Съветът за акредитация на сигурността изпълнява задачите на органа по акредитация на сигурността, посочен в съответните разпоредби относно сигурността, приложими към Съвета и Комисията.

2.   Съветът за акредитация на сигурността изпълнява задачите, поверени на Агенцията във връзка с акредитация на сигурността съгласно член 16, буква а), подточка i) от Регламент (ЕО) № 683/2008, и взема „решения за акредитация на сигурността“, както е посочено в настоящия член, по-специално относно одобряване на стратегията по акредитация на сигурността и на изстрелването на спътници, разрешение за експлоатация на системите в различните им конфигурации и за различните услуги, разрешение за експлоатация на наземните станции и по-конкретно на сензорните станции, разположени в трети държави, както и разрешение за производство на приемниците, съдържащи PRS технологии, и на техните компоненти.

3.   Акредитацията на сигурността на системите, осъществявана от Съвета за акредитация на сигурността, се състои в установяването на това дали системите съответстват на изискванията за сигурност, посочени в член 13 от Регламент (ЕО) № 683/2008, и съответните правила и разпоредби за сигурност, приложими за Съвета и Комисията.

4.   Въз основа на докладите за риска, посочени в параграф 11, Съветът за акредитация на сигурността информира Комисията относно извършената от него оценка на риска и я консултира относно вариантите за третиране на остатъчния риск за дадено решение за акредитация на сигурността.

5.   Комисията постоянно информира Съвета за акредитация на сигурността относно въздействието на предстоящите решения на Съвета за акредитация на сигурността върху правилното провеждане на програмите, както и относно прилагането на плановете за третиране на остатъчния риск. Съветът за акредитация взема под внимание всяко подобно становище на Комисията.

6.   Решенията на Съвета за акредитация на сигурността се адресират до Комисията.

7.   Съвета за акредитация на сигурността се състои от по един представител от всяка държава-членка, един представител на Комисията и един на Върховния представител. Представител на ЕКА се поканва да участва като наблюдател в заседанията на Съвета за акредитация на сигурността.

8.   Съвета за акредитация на сигурността изготвя свой процедурен правилник и назначава свой председател.

9.   Председателят на Съвета за акредитация на сигурността е отговорен за представляването на Агенцията, доколкото, в съответствие с член 8, изпълнителният директор не е отговорен за това.

10.   На Съвета за акредитация на сигурността се предоставя достъп до всички необходими човешки и материални ресурси, за да може той да изпълнява подходящи функции на административна поддръжка, а така също и за да може, заедно с органите, посочени в параграф 11, да изпълнява независимо задачите си, по-специално при работата с досиета, започването и наблюдението на начина на прилагане на процедурите за сигурност и извършването на одити на сигурността на системите, подготовката на решения и организирането на заседания.

11.   Съветът за акредитация на сигурността създава специални подчинени органи, които действат под негово ръководство, за разглеждане на конкретни въпроси. По-специално при гарантиране на необходимата приемственост на работата той създава:

12.   Ако не може да бъде постигнат консенсус в съответствие с общите принципи, посочени в член 10, Съветът за акредитация на сигурността взема решения въз основа на гласуване с мнозинство, както е предвидено в член 16 от Договора за Европейския съюз и без да се накърняват разпоредбите на член 9 от настоящия регламент. Представителят на Комисията и представителят на Върховния представител не гласуват. Председателят на Съвета за акредитация на сигурността подписва решенията, приети от Съвета за акредитация на сигурността от името на последния.

13.   Комисията информира Европейския парламент и Съвета без неоснователно забавяне относно въздействието на взетите решения за акредитация на сигурността върху правилното провеждане на програмите. Ако Комисията прецени, че дадено решение, взето от Съвета за акредитация на сигурността, може да има значително въздействие върху правилното провеждане на програмите, например по отношение на разходите и графика, тя незабавно уведомява Европейския парламент и Съвета.

(14)   Като взема предвид становищата на Европейския парламент и на Съвета, които следва да бъдат изразявани в срок от един месец, Комисията може да приема всякакви адекватни мерки в съответствие с Регламент (ЕО) № 683/2008.

15.   Административният съвет редовно се информира за напредъка на работата на Съвета за акредитация на сигурността.

16.   Работният график на Съвета за акредитация на сигурността спазва работната програма за ГНСС на Комисията.

1.   Без да се засягат останалите ресурси и задълженията, които предстои да бъдат определени, приходите на Агенцията включват субсидия от Съюза, включена в общия бюджет на Европейския съюз с оглед обезпечаване на баланса между приходи и разходи.

2.   Разходите на Агенцията включват разходи за персонал, администрация и инфраструктура, оперативни разходи и разходи, свързани с функционирането на Съвета за акредитация на сигурността, включително на органите, посочени в член 11, параграф 11, и договорите и споразуменията, сключени от Агенцията с цел изпълнение на поверените ѝ функции.

3.   Изпълнителният директор изготвя проектостановище по оценките за приходите и разходите на Агенцията за следващата година и го изпраща на Административния съвет, заедно с проект за щатно разписание.

4.   Приходите и разходите трябва да са балансирани.

5.   Всяка година на базата на проектостановището за приходите и разходите Административният съвет изготвя становище по оценките за приходите и разходите на Агенцията за следващата финансова година.

6.   Това становище по оценките, в което е включен проект за щатно разписание, заедно с временната работна програма, се изпраща в срок до 31 март от Административния съвет до Комисията и до третите държави, с които Съюзът е сключил споразумения в съответствие с член 23.

7.   Комисията изпраща становището по оценките до Европейския парламент и до Съвета (наричани по-долу „бюджетен орган“) заедно с проекта за общ бюджет на Европейския съюз.

8.   Въз основа на становището по оценките Комисията представя в проекта за общ бюджет на Европейския съюз оценките, които счита за необходими за проекта за щатно разписание, и сумата на субсидиите, които следва да се отделят от общия бюджет, и които Комисията представя пред бюджетния орган в съответствие с член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

9.   Бюджетният орган разрешава отпускането на бюджетни кредити за субсидията в полза на Агенцията и приема нейния проект за щатно разписание.

10.   Бюджетът се приема от Административния съвет. Бюджетът става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. Когато е целесъобразно, в бюджета се внасят съответните изменения.

11.   Във възможно най-кратки срокове Административният съвет уведомява бюджетния орган за своето намерение да изпълни всеки проект, който има значителни финансови последици за финансирането на бюджета, и по-специално всякакви проекти, свързани със собственост, например отдаването на сгради под наем или закупуването на такива. Административният съвет информира Комисията по тези въпроси.

12.   В случаите, в които дадено поделение на бюджетния орган е изпратило нотификация относно своето намерение да представи становище, същото представя своето становище на Административния съвет в срок от шест седмици от датата на уведомлението за проекта.

1.   Изпълнителният директор изпълнява бюджета на Агенцията.

2.   До 1 март през годината, следваща всяка финансова година, счетоводителят на Агенцията предава предварителния финансов отчет на счетоводителя на Комисията, заедно с отчет за бюджетното и финансовото управление за тази финансова година. Счетоводителят на Комисията консолидира предварителните финансови отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002.

3.   До 31 март през годината, следваща всяка финансова година, счетоводителят на Комисията изпраща предварителния финансов отчет на Агенцията до Сметната палата, заедно с отчет за бюджетното и финансовото управление за тази финансова година. Отчетът се изпраща и на Европейския парламент и на Съвета.

4.   След получаването на съображенията на Сметната палата относно предварителния финансов отчет на Агенцията, съгласно член 129 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 изпълнителният директор съставя окончателния финансов отчет на Агенцията на своя собствена отговорност и го представя пред Административния съвет за становище.

5.   Административният съвет представя становище за окончателния финансов отчет на Агенцията.

6.   До 1 юли след всяка финансова година изпълнителният директор изпраща окончателния финансов отчет на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на Сметната палата, заедно със становището на Административния съвет.

7.   Окончателният финансов отчет се публикува.

8.   Изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на становището на същата в срок до 30 септември. Изпълнителният директор изпраща този отговор и до Административния съвет.

9.   Изпълнителният директор представя на Европейския парламент, по искане на последния, цялата информация, необходима за безпрепятственото прилагане на процедурата по освобождаването от отговорност за въпросната финансова година, съгласно предвиденото в член 146, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002.

10.   По препоръка на Съвета и с квалифицирано мнозинство преди 30 април на година N + 2 Европейският парламент освобождава от отговорност изпълнителния директор за изпълнението на бюджета за година N.

1.   За целите на борбата с измамите, корупцията и другите незаконни дейности се прилагат без ограничения разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (9).

2.   Агенцията се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (10), и незабавно издава съответните разпоредби, приложими по отношение на целия персонал на Агенцията.

3.   Решенията относно финансирането и споразуменията за прилагане и инструментите, произтичащи от тях, изрично посочват, че при необходимост Сметната палата и OLAF могат да провеждат проверки по места на получателите на финансиране от Агенцията и на агентите, отговорни за разпределянето на това финансиране.

1.   По отношение на персонала на Агенцията се прилагат Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз, Условията за работа на другите служители на Европейския съюз и правилата, съвместно приети от институциите на Европейския съюз за целите на прилагането на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители. Административният съвет, съгласувано с Комисията, приема необходимите подробни правила за прилагане.

2.   Без да се засяга член 8, Агенцията упражнява по отношение на собствения си персонал правомощията, предоставени на назначаващия орган съгласно Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители.

3.   Персоналът на Агенцията се състои от назначени от нея служители във връзка с необходимостта да изпълняват нейните задачи, но освен това могат да се привличат и длъжностни лица, преминали през подходящо проучване за надеждност за достъп до класифицирана информация, които са временно назначени или командировани от Комисията или държавите-членки.

4.   Разпоредбите, установени в параграфи 1 и 3, се прилагат и за персонала на ЦНСГ.

1.   Договорната отговорност на Агенцията се регламентира от правото, приложимо по отношение на въпросния договор. Съдът притежава юрисдикцията да взема решения във връзка с всяка арбитражна клауза, съдържаща се в договор, сключен от Агенцията.

2.   В случай на извъндоговорна отговорност в съответствие с основните принципи, общи за законодателствата на държавите-членки, Агенцията възмездява всяка вреда, причинена от нейните отдели или от нейните служители при изпълнение на техните служебни задължения.

3.   Съдът има юрисдикция по всеки спор, свързан с компенсация за вреда, посочена в параграф 2.

4.   Личната отговорност на служителите по отношение на Агенцията се определя от разпоредбите, предвидени в Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, приложими по отношение на същите.

1.   По отношение на Агенцията се прилагат разпоредбите, предвидени в Регламент № 1 от 15 април 1958 г. за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (11).

2.   Преводаческите услуги, необходими за функционирането на Агенцията, се предоставят от Центъра за преводи за органите на Европейския съюз.

1.   По отношение на документите, с които работи Агенцията, се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (12).

2.   Административният съвет приема разпоредби за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 в срок от шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

3.   Решенията, взети от Агенцията, съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да бъдат предмет на жалба до омбудсмана или на съдебно производство в Съда на Европейския съюз съгласно съответно член 228 и член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

4.   При обработка на данни, свързани с физически лица, Агенцията се ръководи от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (13).

1.   Агенцията е открита за участие на трети държави, които за тази цел са сключили споразумения с Европейския съюз.

2.   Съгласно съответните разпоредби от тези споразумения се разработват разпоредби, конкретизиращи по-специално характера, мащаба и начина, по който всяка от тези държави ще участва в работата на Агенцията, включително разпоредби, свързани с участието в инициативите, предприети от Агенцията, финансовите вноски и персонала.

1.   Настоящият регламент определя правилата за създаването и организацията на международни железопътни коридори за конкурентоспособен товарен превоз с оглед развитието на европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз. В него се определят правила за избора, организацията, управлението и индикативното инвестиционно планиране на коридорите за товарен превоз.

2.   Настоящият регламент се прилага за управлението и ползването на железопътната инфраструктура, включена в коридорите за товарен превоз.

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, предвидени в член 2 от Директива 2001/14/ЕО.

2.   Следните определения се прилагат в допълнение към посочените в параграф 1:

1.   Всяка държава-членка, която има железопътна линия на границата с друга държава-членка, участва в създаването на най-малко един коридор за товарен превоз, освен ако вече не е изпълнила това задължение съгласно член 3.

2.   Независимо от параграф 1, по искане на държава-членка, държавите-членки участват в създаването на коридора за товарен превоз съгласно посочения параграф или в продължаването на съществуващ коридор, за да предоставят на съседна държава-членка възможността да изпълни задължението си по посочения параграф.

3.   Без да се засягат задълженията на държавите-членки по член 7 от Директива 91/440/ЕИО, ако след като е представила социално-икономически анализ, държава-членка счита, че създаването на коридор за товарен превоз не би било в интерес на кандидатите, които вероятно биха използвали коридора за товарен превоз, или не би осигурило значителни социално-икономически ползи, или би довело до несъразмерна тежест, съответната държава-членка не е задължена да участва, както е посочено в параграфи 1 и 2 от настоящия член, при условие че бъде прието решение на Комисията в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 21, параграф 2.

4.   Дадена държава-членка не е задължена да участва, както е посочено в параграфи 1 и 2, ако има железопътна мрежа с междурелсие, различно от това на основната железопътна мрежа на Съюза.

5.   Създаването на коридор за товарен превоз се предлага от съответните държави-членки. За тази цел те изпращат до Комисията общо писмо за намерение, включващо предложение, изготвено след консултация с управителите на инфраструктурата и съответните кандидати, като вземат предвид предвидените в член 4 критерии.

За да изпълнят задължението по параграфи 1 и 2, съответните държави-членки изпращат на Комисията общо писмо за намерение в срок до 10 ноември 2012 г.

6.   Комисията разглежда предложенията за създаване на коридор за товарен превоз, посочен в параграф 5, и в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 21, параграф 3, приема решение относно съответствието на тези предложения с настоящия член най-късно девет месеца след представянето им.

7.   Съответните държави-членки създават коридор за товарен превоз най-късно две години след приемането на посоченото в параграф 6 решение от Комисията.

1.   Коридорите за товарен превоз, посочени в член 5, може да бъдат променяни въз основа на общо предложение до Комисията, представено от съответните държави-членки след консултация с управителите на инфраструктурата и заинтересованите кандидати.

2.   В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 21, параграф 3, Комисията приема решение по предложението, като взема предвид посочените в член 4 критерии.

1.   За всеки коридор за товарен превоз съответните държави-членки създават изпълнителен съвет, отговорен за определянето на общите цели на коридора за товарен превоз, за надзора и предприемането на съответните мерки, както е изрично предвидено в параграф 7 от настоящия член и в членове 9 и 11, член 14, параграф 1 и член 22. Изпълнителният съвет е съставен от представители на органите на съответните държави-членки.

2.   За всеки коридор за превоз съответните управители на инфраструктурата и, където е приложимо, разпределящите органи посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО създават управителен съвет, отговорен за предприемането на съответните мерки, както е изрично предвидено в параграфи 5, 7, 8 и 9 от настоящия член и в членове 9—12, член 13, параграф 1, член 14, параграфи 2, 6 и 9, член 16, параграф 1, член 17, параграф 1 и членове 18 и 19 от настоящия регламент. Управителният съвет е съставен от представители на управителите на инфраструктурата.

3.   Държавите-членки и управителите на инфраструктура, заинтересовани от коридора за товарен превоз, си сътрудничат в рамките на посочените в параграфи 1 и 2 съвети, така че да се осигури развитието на коридора за товарен превоз в съответствие с плана за изграждането му.

4.   Изпълнителният съвет взема решенията си по взаимно съгласие на представителите на органите на съответните държави-членки.

5.   Управителният съвет взема решенията си, включително решенията относно правния си статус, създаването на собствената си организационна структура, ресурси и персонал, по взаимно съгласие на съответните управители на инфраструктурата. Управителният съвет може да бъде независим правен субект. Той може да бъде създаден като европейско обединение по икономически интереси по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2137/85 от 25 юли 1985 г. относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ) (8).

6.   Отговорностите на изпълнителния и управителния съвет не засягат независимостта на управителите на инфраструктурата, предвидена в член 4, параграф 2 от Директива 91/440/ЕИО.

7.   Управителният съвет създава консултативна група, съставена от управителите и собствениците на терминалите на коридора за товарен превоз, включително, при необходимост, на морски и вътрешни пристанища. Консултативната група може да приема становище по всяко предложение на управителния съвет, което има преки последици за инвестициите в терминалите и управлението на терминалите. Тя може също така да приема становища по собствена инициатива. Управителният съвет взема под внимание всяко от тези становища. При различия в мненията на управителния съвет и на консултативната група последната може да се обърне към изпълнителния съвет. Изпълнителният съвет действа като посредник и своевременно представя становище. Окончателното решение обаче се взема от управителния съвет.

8.   Управителният съвет създава допълнителна консултативна група, съставена от железопътни предприятия, заинтересовани от използването на коридора за товарен превоз. Тази консултативна група може да приема становище по всяко предложение на управителния съвет, което има последици за тези предприятия. Тя може също така да приема становища по собствена инициатива. Управителният съвет взема под внимание всяко едно от тези становища.

9.   В съответствие с националните и европейските планове за разполагане управителният съвет координира използването на оперативно съвместими информационни приложения или алтернативни решения, които е възможно да възникнат в бъдеще, за обслужване на заявки за международни влакови маршрути и на преминаването на международния трафик по коридора за товарен превоз.

1.   Управителният съвет изготвя план за изграждане най-късно шест месеца преди пускането в експлоатация на коридора за товарен превоз и го представя за одобрение на изпълнителния съвет. Този план включва:

2.   Управителният съвет прави периодичен преглед на плана за изграждане, като взема предвид напредъка по изпълнението му, развитието на пазара за железопътен товарен превоз по протежението на коридора за товарен превоз и резултатите, постигнати по отношение посочените в параграф 1, буква в) цели.

3.   Управителният съвет провежда и периодично актуализира проучване на транспортния пазар, отнасящо се до установените и очакваните промени в трафика по коридора за товарен превоз, вследствие на неговото създаване, и обхващащо различните видове превози, както по отношение на превоза на товари, така и по отношение на превоза на пътници. В това проучване следва също така да се разгледа, при необходимост, балансът между социално-икономическите разходи и ползи, произтичащи от създаването на коридора за товарен превоз.

4.   В плана за изграждане се взема предвид развитието на терминалите в отговор на нуждите на железопътния товарен превоз, преминаващ по коридора за товарен превоз, и по-специално чрез поемането на функциите на интермодални възли по коридорите за товарни превози.

5.   Ако е целесъобразно, управителният съвет взема мерки с цел осъществяване на сътрудничество с регионалните и/или местни администрации във връзка с плана за изграждане.

1.   Управителният съвет изготвя и прави периодичен преглед на инвестиционния план, включващ подробни данни за индикативните средносрочни и дългосрочни инвестиции в инфраструктура на коридора за товарен превоз, и го представя за одобрение на изпълнителния съвет. Този план включва:

2.   Прилагането на настоящия регламент не засяга компетентността на държавите-членки в областта на планирането и финансирането на железопътната инфраструктура.

1.   Управителният съвет на коридор за товарен превоз посочва или създава съвместен орган, с което се дава възможност на кандидатите да изискват и да получават отговори, само на едно място и чрез само една операция, относно инфраструктурния капацитет за товарни влакове, пресичащи най-малко една граница по коридора за товарен превоз (наричан по-нататък „орган, отговорен за обслужването на едно гише“).

2.   Органът, отговорен за обслужването на едно гише, предоставя също така, като средство за координация, основна информация за разпределението на инфраструктурен капацитет, включително информацията, посочена в член 18. Показва се наличният инфраструктурен капацитет по време на подаване на заявлението и неговите характеристики в съответствие с предварително определени параметри, като скорост, дължина, габарити в натоварено състояние или осово натоварване, разрешени за влаковете, които се движат по коридора за товарен превоз.

3.   Органът, отговорен за обслужването на едно гише, взема решение по отношение на заявления за предварително установени влакови маршрути, посочени в член 14, параграф 3, и за резервния капацитет, посочен в член 14, параграф 5. Органът, отговорен за обслужването на едно гише, разпределя капацитета в съответствие с правилата за разпределяне на капацитет, предвидени в Директива 2001/14/ЕО. Компетентните управители на инфраструктурата се информират без забавяне за тези заявления и взетото решение.

4.   За всяко искане за инфраструктурен капацитет, което не може да бъде изпълнено съгласно параграф 3, органът, отговорен за обслужването на едно гише, изпраща без отлагане заявлението за инфраструктурен капацитет на компетентните управители на инфраструктурата и ако е целесъобразно — на разпределящите органи, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО, които вземат решение по това заявление в съответствие с член 13 и глава III от посочената директива, като уведомяват за това решение органа, отговорен за обслужването на едно гише, с цел по-нататъшна обработка.

5.   Дейностите на органа, отговорен за обслужването на едно гише, се извършват по прозрачен и недискриминационен начин. За тази цел се води регистър, който се предоставя на разположение на всички заинтересовани страни без ограничения в достъпа. Той съдържа датите на заявленията, имената на кандидатите, данните относно предоставената документация и настъпилите инциденти. Тези дейности подлежат на контрол от страна на регулаторните органи в съответствие с член 20.

1.   Изпълнителният съвет определя рамката за разпределяне на инфраструктурния капацитет в коридора за товарен превоз в съответствие с член 14, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО.

2.   Управителният съвет прави оценка на необходимостта от разпределяне на капацитет на товарните влакове, движещи се по коридора за товарен превоз, като взема предвид проучването на транспортния пазар, посочено в член 9, параграф 3 от настоящия регламент, заявленията за инфраструктурен капацитет, свързани с предходни и настоящи работни разписания, и рамковите споразумения.

3.   Въз основа на посочената в параграф 2 от настоящия член оценка управителите на инфраструктурата на коридора за товарен превоз определят и организират съвместно предварително установени международни влакови маршрути за товарни влакове, в съответствие с процедурата, посочена в член 15 от Директива 2001/14/ЕО, като отчитат потребностите от капацитет на другите видове транспорт, включително на пътническия транспорт. Те създават улеснения по отношение на времето и честотата на пътуванията, времето на отпътуване и на пристигане, както и определянето на подходящите маршрути за услугите, свързани с товарния превоз, с оглед увеличаване на превоза на стоки с товарни влакове, движещи се по коридора за товарен превоз. Данни за тези предварително установени влакови маршрути се публикуват не по-късно от три месеца преди крайната дата за получаване на заявленията за капацитет, посочени в приложение III към Директива 2001/14/ЕО. При необходимост управителите на инфраструктурата на няколко коридора за товарен превоз могат да съгласуват предварително установени международни влакови маршрути, осигуряващи капацитет на въпросните коридори за товарен превоз.

4.   Тези предварително установени влакови маршрути първо се разпределят на товарните влакове, които пресичат най-малко една граница.

5.   Ако е оправдано от нуждите на пазара и посочената в параграф 2 от настоящия член оценка, управителите на инфраструктурата определят съвместно резервния капацитет за международните товарни влакове, движещи се по коридорите за товарен превоз, като отчитат потребностите от капацитет на другите видове транспорт, включително пътническия транспорт, като в окончателните си работни разписания поддържат такива резерви, които да им дадат възможност за бърз и адекватен отговор на ad hoc заявления за капацитет, посочени в член 23 от Директива 2001/14/ЕО. Този резервен капацитет се запазва за срока преди началото на графика както е решено от управителния съвет. Този срок не надвишава 60 дни.

6.   Управителният съвет насърчава координирането на правилата за приоритет, свързани с разпределянето на капацитет в коридора за товарен превоз.

7.   Управителите на инфраструктурата могат да включват в своите условия за използване такса за влаковите маршрути, които са били разпределени, но в крайна сметка не се използват. Тази такса се определя на равнище, което е подходящо, има възпиращо действие и е ефективно.

8.   С изключение на случаите на непреодолима сила, включително спешни и непредвидени работи от критично значение за безопасността, определеният в съответствие с настоящия член влаков маршрут за товарен превоз не може да бъде отменен по-малко от два месеца преди началото на графика, определен за него в работното разписание, ако съответният кандидат не даде съгласието си за отменянето. В такъв случай съответният управител на инфраструктура се стреми да предложи на кандидата влаков маршрут с равностойно качество и надеждност, който кандидатът има право да приеме или отхвърли. Настоящата разпоредба не засяга права, които кандидатът може да има съгласно споразумение, посочено в член 19, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО. Във всички случаи кандидатът може да отнесе въпроса до регулаторния орган, посочен в член 20 от настоящия регламент.

9.   Управителният съвет на коридора за товарен превоз и посочената в член 8, параграф 7 консултативна група установяват процедури за осигуряване на възможно най-добра координация на разпределянето на капацитета между управителите на инфраструктурата както по отношение на посочените в член 13, параграф 1 заявления, така и по отношение на заявления, получени от съответните управители на инфраструктурата. Взема се под внимание и достъпът до терминалите.

10.   Позоваването на управителите на инфраструктурата в параграфи 4 и 9 от настоящия член се отнася, ако е целесъобразно, и до разпределящите органи, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО.

1.   Управителният съвет на коридора за товарен превоз установява процедури за координиране на управлението на трафика по протежението на коридора. Управителните съвети на свързани коридори за товарен превоз установяват процедури за координиране на трафика по протежение на такива коридори за товарен превоз.

2.   Управителите на инфраструктурата на коридора за товарен превоз и посочената в член 8, параграф 7 консултативна група установяват процедури за осигуряване на възможно най-добра координация между експлоатацията на железопътната инфраструктура и тази на терминалите.

1.   Управителният съвет приема общи цели за точност и/или насоки за управление на трафика, в случай че движението на влаковете по коридора за товарен превоз бъде нарушено.

2.   Всеки съответен управител на инфраструктура изготвя правила за приоритет при управление на различните видове превози в частта от коридора за товарен превоз, за която отговаря, в съответствие с насоките, посочени в параграф 1 от настоящия член. Тези правила за приоритет се публикуват в референтния документ за мрежата, посочен в член 3 от Директива 2001/14/ЕО.

3.   Принципите за съставяне на правилата за приоритет предвиждат като минимално изискване, доколкото е възможно, да не се променя влаков маршрут, определен за товарни влакове в съответствие с член 14, параграфи 3 и 4, който съответства на техния график в работното разписание. Принципите за съставяне на правилата за приоритет имат за цел да се сведе до минимум общото време за възстановяване на мрежата по отношение на нуждите на всички видове транспорт. За тази цел управителите на инфраструктурата могат да координират управлението на различните видове превози по няколко коридора за товарен превоз.

1.   Управителният съвет на коридора за товарен превоз насърчава съвместимостта между отчитащите функционирането схеми по протежението на коридора за товарен превоз, посочени в член 11 от Директива 2001/14/ЕО.

2.   Управителният съвет наблюдава извършването на услугите за железопътен товарен превоз по коридора за товарен превоз и веднъж годишно публикува резултатите от наблюдението.

3.   Управителният съвет организира проучване на мнението на ползвателите на коридора за товарен превоз и публикува резултатите от него веднъж годишно.

1.   Регулаторните органи, посочени в член 30 от Директива 2001/14/ЕО, си сътрудничат при наблюдението на конкуренцията по коридора за товарен превоз. По-специално, те осигуряват недискриминационен достъп до коридора и изпълняват ролята на органи, пред които може да се подаде жалба съгласно предвиденото по член 30, параграф 2 от посочената директива. Те обменят необходимата информация, получена от управителите на инфраструктурата и други заинтересовани страни.

2.   С цел насърчаване на свободната и лоялна конкуренция в рамките на коридорите за товарен превоз държавите-членки полагат усилия за създаването на сравнимо равнище на регулиране. Регулаторните органи са лесно достъпни за участниците на пазара и могат да вземат решенията си независимо и по ефикасен начин.

3.   При жалба, подадена до регулаторен орган от страна на кандидат във връзка с международните услуги за железопътен товарен превоз, или разследване, извършвано служебно от даден регулаторен орган, преди да вземе решение съответният регулаторен орган се консултира с регулаторните органи на всички останали държави-членки, през чиято територия преминава съответният международен влаков маршрут за товарен превоз, и иска от тях цялата необходима информация.

4.   Регулаторните органи, с които се провежда консултация съгласно параграф 3, предоставят на съответния регулаторен орган цялата информация, която самите те имат право да изискват в съответствие с националното си законодателство. Тази информация може да се използва само за целите на разглеждането на жалбата или за целите на разследването, посочени в параграф 3.

5.   Регулаторният орган, до който е отправена жалбата или който служебно е започнал разследване, предава относимата информация на компетентния регулаторен орган, който от своя страна взема мерки спрямо съответните страни.

6.   Приобщените представители на управителите на инфраструктурата, посочени в член 15, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО, осигуряват без отлагане предоставянето на цялата информация, необходима за целите на разглеждането на жалбата или за целите на разследването, посочени в параграф 3 от настоящия член, която е поискана от регулаторния орган на държавата-членка, на чиято територия е установен приобщеният представител. Въпросният регулаторен орган има право да предава такава информация за съответния международен влаков маршрут на регулаторните органи, посочени в параграф 3 от настоящия член.

1.   Комисията се подпомага от комитета, посочен в член 11а от Директива 91/440/ЕИО.

2.   При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3.   При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

1.   С настоящата директива се установяват мерки за защита на животните, използвани за научни или образователни цели.

За тази цел в нея се излагат правила относно:

2.   Настоящата директива се прилага по отношение на животни, използвани или предназначени за използване при процедури или развъждани специално, за да могат органи или тъкани от тях да се използват за научни цели.

Настоящата директива се прилага до момента, в който посочените в първа алинея животни не бъдат умъртвени, повторно настанени или върнати в подходящо местообитание или система за отглеждане на животни.

Премахването на болката, страданието, дистреса или трайното увреждане чрез успешно използване на анестезия, аналгезия или на други методи не поставя използването на животни при процедури извън обхвата на настоящата директива.

3.   Настоящата директива се прилага към следните животни:

4.   Настоящата директива се прилага по отношение на животни, използвани при процедури, които са на по-ранен етап на развитие от посочения в параграф 3, буква а), ако животното ще бъде оставено живо след този етап на развитие и вследствие на осъществяваните процедури е вероятно то да претърпи болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, след като достигне този етап на развитие.

5.   Настоящата директива не се прилага спрямо следните:

6.   Настоящата директива се прилага, без да се засягат разпоредбите на Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (8).

1.   Като спазват общите правила по ДФЕС, държавите-членки могат да запазят разпоредби, които са в сила на 9 ноември 2010 г., насочени към гарантиране на по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват, в сравнение с разпоредбите, предвидени в настоящата директива.

Преди 1 януари 2013 г. държавите-членки информират Комисията за такива национални разпоредби. Комисията уведомява съответно останалите държави-членки.

2.   Когато действа съгласно параграф 1, държава-членка не забранява или възпрепятства доставката или използването на животни, развъждани или отглеждани в друга държава-членка в съответствие с настоящата директива, нито забранява или възпрепятства пускането на пазара на продукти, разработени чрез използване на такива животни в съответствие с настоящата директива.

1.   Държавите-членки гарантират, че когато е възможно, вместо дадена процедура се използва научно задоволителен метод или стратегия за изпитване, които не са свързани с използване на живи животни.

2.   Държавите-членки гарантират намаляване до минимум на броя на използваните при проекти животни, без да се засягат целите на проекта.

3.   Държавите-членки гарантират облекчаване на развъждането, настаняването и грижите, както и на методите, използвани при процедурите, като се премахва или намалява до минимум всяка възможна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане на животните.

4.   При избора на метод настоящият член се прилага в съответствие с член 13.

1.   Държавите-членки гарантират, че умъртвяването на животните се извършва с минимална болка, страдание или дистрес.

2.   Държавите-членки гарантират, че умъртвяването на животните се извършва в обекта на развъдчик, доставчик или ползвател от компетентно лице.

При проучвания в полеви условия обаче умъртвяването на животното може да стане от компетентно лице извън обект.

3.   По отношение на животните, обхванати от приложение IV, се използват подходящите методи на умъртвяване в съответствие с посоченото приложение.

4.   Компетентните органи могат да предоставят освобождаване от изискването по параграф 3:

5.   Параграфи 2 и 3 не се прилагат, когато животното трябва да бъде умъртвено при извънредни обстоятелства поради съображения, свързани с хуманното отношение към животните, общественото здраве, обществената сигурност, здравето на животните или околната среда.

1.   Екземпляри от застрашените видове, изброени в приложение А към Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (9), които не попадат в обхвата на член 7, параграф 1 от посочения регламент, не се използват при процедури, с изключение на процедурите, отговарящи на следните условия:

2.   Параграф 1 не се прилага за никакви видове нечовекоподобни примати.

1.   При спазване на параграф 2 екземпляри от нечовекоподобните примати не се използват при процедури, с изключение на процедурите, отговарящи на следните условия:

Инвалидизиращо клинично състояние за целите на настоящата директива означава намаляване на нормалната физическа или психологическа способност на дадено лице да извършва действия.

2.   Екземпляри от нечовекоподобните примати, изброени в приложение А към Регламент (ЕО) № 338/97, които не попадат в обхвата на член 7, параграф 1 от посочения регламент, не се използват при процедури, с изключение на процедурите, отговарящи на следните условия:

3.   Независимо от параграфи 1 и 2 човекоподобни маймуни не се използват при процедури при условията на предпазната клауза в член 55, параграф 2.

1.   Животни, уловени в дивата природа, не се използват при процедури.

2.   Компетентните органи могат да предоставят освобождаване от параграф 1 въз основа на научна обосновка, че целта на процедурата не може да се постигне, като се използват животни, развъждани, за да бъдат използвани при процедури.

3.   Улавянето на животни в дивата природа се извършва от компетентно лице и по начин, който не им причинява ненужна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане.

Всяко животно, за което при залавяне или след това се установи, че е наранено или в лошо здравословно състояние, се преглежда от ветеринар или друго компетентно лице и се вземат мерки за свеждане до минимум страданието на животното. Компетентните органи могат да предоставят освобождавания от изискването за предприемане на мерки за свеждане до минимум страданието на животното, ако съществува научно съображение против предприемането на такива мерки.

1.   Държавите-членки гарантират, че животните от видовете, изброени в приложение I, могат да бъдат използвани при процедури единствено когато тези животни са били развъждани, за да бъдат използвани при процедури.

Считано от датите, посочени в приложение II обаче, държавите-членки гарантират, че нечовекоподобните примати, изброени в посоченото приложение, могат да се използват при процедури единствено когато те са потомци на нечовекоподобни примати, които са били развъдени в плен, или когато са набавени от самовъзпроизвеждащи се колонии.

За целите на настоящия член „самовъзпроизвеждаща се колония“ означава колония, в която се развъждат животни единствено в рамките на колонията или се набавят от други колонии, но не са уловени в дивата природа и в която животните се отглеждат по начин, който гарантира привикването им към хората.

След консултация с държавите-членки и заинтересованите страни Комисията провежда проучване за осъществимост, което включва оценка за здравето на животните и хуманното отношение към тях, относно посоченото във втора алинея изискване. Проучването се публикува не по-късно от 10 ноември 2017 г. То се придружава от предложения за изменение на приложение II, ако това е целесъобразно.

2.   Комисията следи използването на нечовекоподобни примати, набавени от самовъзпроизвеждащи се колонии, и след консултация с държавите-членки и заинтересованите страни провежда проучване с цел да се анализира доколко е осъществимо нечовекоподобни примати да се набавят единствено от самовъзпроизвеждащи се колонии.

Проучването се публикува не по-късно от 10 ноември 2022 г.

3.   Компетентните органи могат да предоставят освобождавания от параграф 1 въз основа на научна обосновка.

1.   Безстопанствените и дивите животни от домашните видове не се използват при процедури.

2.   Компетентните органи могат да предоставят освобождаване от параграф 1 единствено при спазване на следните условия:

1.   Държавите-членки правят необходимото осъществяването на процедурите да става в обект на ползвател.

Компетентните органи могат да предоставят освобождаване от първа алинея въз основа на научна обосновка.

2.   Процедурите могат да се осъществяват единствено в рамките на проект.

1.   Без да се засяга националното законодателство, което забранява определени видове методи, държавите-членки гарантират, че не се осъществява процедура, ако в законодателството на Съюза е признат друг метод или стратегия на изпитване за постигане на търсения резултат, при който не се използват живи животни.

2.   При избор на процедури се подбират тези, които отговарят в най-голяма степен на следните изисквания:

и които е най-вероятно да доведат до задоволителни резултати.

3.   Смъртта като краен етап на процедура се избягва, доколкото е възможно, и се замества със своевременно и хуманно приключване на процедура. В случай че смъртта е неизбежна като краен етап, процедурата се замисля така, че:

1.   Държавите-членки следят, освен ако не е нецелесъобразно, осъществяването на процедурите да става при прилагане на обща или местна анестезия и при използване на аналгетици или на друг подходящ метод да се гарантира, че болката, страданието и дистресът са сведени до минимум.

Процедури, които са свързани със сериозни наранявания, които могат да причинят силна болка, не се осъществяват без анестезия.

2.   При определяне на това доколко е целесъобразно да се използва анестезия се взема предвид следното:

3.   Държавите-членки гарантират, че на животните не се дават никакви лекарствени средства за спиране или за ограничаване на показаната болка без подходящо ниво на анестезия или аналгезия.

В тези случаи се представя научна обосновка, придружена от подробности за режима на анестезия или аналгезия.

4.   Животни, които могат да изпитват болка след изтичане на действието на анестезията, се третират предварително и следоперативно с аналгетици или други подходящи обезболяващи методи, стига тяхното прилагане да е съвместимо с целта на процедурата.

5.   Веднага щом бъде постигната целта на процедурата, се предприемат подходящи действия за свеждане на страданието на животното до минимум.

1.   Държавите-членки осигуряват класифицирането на всички процедури като „с необратим край“, „леки“, „средни“ или „тежки“ на индивидуална основа, като се използват критериите за определяне съгласно приложение VIII.

2.   При условията на предпазната клауза в член 55, параграф 3 държавите-членки гарантират, че процедура не се осъществява, ако е свързана с остра болка, страдание или дистрес, които има вероятност да са продължителни и не могат да бъдат облекчени.

1.   Държавите-членки гарантират, че когато може да се използва и друго животно, върху което преди това не е била осъществявана процедура, животно, което вече е било използвано при една или повече процедури, може да се използва повторно при нова процедура, само при условие че са изпълнени следните условия:

2.   При извънредни обстоятелства, чрез дерогация от параграф 1, буква а) и след ветеринарен преглед на животното компетентният орган може да позволи повторно използване на животно, при условие че животното не е използвано повече от един път при процедура, свързана със силна болка, дистрес или еквивалентно страдание.

1.   Една процедура се счита за приключила, когато не е необходимо да се правят повече наблюдения за нея или, що се отнася до нови генетично модифицирани родови линии на животни, когато потомството вече не се наблюдава или не се очаква то да изпита болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, равностойни на или по-големи от тези, които би причинила употребата на игла.

2.   В края на дадена процедура ветеринар или друго компетентно лице взема решение за това животното да остане живо. Животното се умъртвява, когато има вероятност да продължи да изпитва средна или силна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане.

3.   Когато животното следва да се остави живо, то получава грижи и настаняване, съответстващи на неговото здравословно състояние.

1.   Държавите-членки гарантират, че всички развъдчици, доставчици и ползватели са получили разрешение от компетентния орган и са регистрирани от него. Такова разрешение може да бъде предоставено за ограничен период от време.

Разрешение се предоставя, само ако развъдчикът, доставчикът или ползвателят и неговият обект отговорят на изискванията на настоящата директива.

2.   При предоставянето на разрешение се посочва лицето, отговорно за това да се гарантира спазването на разпоредбите на настоящата директива, както и лицето или лицата, посочено(и) в член 24, параграф 1 и член 25.

3.   Изисква се подновяване на разрешението за всяка значителна промяна в структурата или функцията на обекта на развъдчик, доставчик или ползвател, която може да се отрази негативно върху хуманното отношение към животните.

4.   Държавите-членки гарантират, че компетентният орган е уведомен за всяка промяна на лицето или лицата, посочено(и) в параграф 2.

1.   Когато развъдчикът, доставчикът или ползвателят вече не отговаря на изискванията, установени в настоящата директива, компетентният орган предприема съответните коригиращи действия или изисква предприемането на подобни действия, или временно прекратява или отнема неговото разрешение.

2.   Държавите-членки гарантират, че временно прекратяване или отнемане на разрешение не оказва отрицателно въздействие върху хуманното отношение към животните, настанени в обекта.

1.   Държавите-членки гарантират, че всички обекти на развъдчик, доставчик или ползвател разполагат със съоръжения и оборудване, подходящи за видовете настанени животни, и когато се осъществяват процедури, за постигането на резултати при осъществяването им.

2.   Проектирането, изграждането и функционирането на съоръженията и оборудването по параграф 1 осигуряват колкото е възможно по-ефективно изпълнение на процедурите и имат за цел получаване на надеждни резултати, като се използват минимален брой животни и се причинява минимална степен на болка, страдание, дистрес или трайно увреждане.

3.   За целите на прилагането на параграфи 1 и 2 държавите-членки гарантират спазването на съответните изисквания, определени в приложение III.

1.   Държавите-членки гарантират, че всеки развъдчик, доставчик и ползвател разполага с достатъчно персонал на място.

2.   Персоналът има подходящо образование и квалификация, за да осъществява някоя от следните функции:

Лицата, осъществяващи функциите по буква б), са обучавани по научна дисциплина, съответстваща на осъществяваната дейност, и имат специфични познания по отношение на съответните видове.

Персонал, изпълняващ функциите по букви а), в) или г), е обект на надзор при изпълнението на задачите си, докато не е демонстрирал необходимата компетентност.

Държавите-членки гарантират, чрез предоставяне на разрешение или по друг начин, че определените в настоящия параграф изисквания са изпълнени.

3.   Държавите-членки публикуват въз основа на елементите в приложение V минимални изисквания по отношение на образованието, обучението и изискванията за получаване, поддържане и доказване на необходимата компетентност за функциите, посочени в параграф 2.

4.   Необвързващи насоки на равнището на Съюза относно изискванията по параграф 2 могат да бъдат приети в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 56, параграф 2.

1.   Държавите-членки гарантират, че всеки развъдчик, доставчик и ползвател разполага с едно или няколко лица на място, които:

2.   Държавите-членки гарантират, че лицата по член 40, параграф 2, буква б):

1.   Държавите-членки гарантират, че всеки развъдчик, доставчик и ползвател създава структура за хуманното отношение към животните.

2.   Структурата за хуманно отношение към животните включва най-малкото лицето (или лицата), отговарящо(и) за хуманното отношение и грижите за животните, а в случай на ползвател — и представител на научните среди. Структурата за хуманно отношение към животните получава принос и от посочения ветеринар или от експерта, посочен в член 25.

3.   Държавите-членки могат да разрешат на дребните развъдчици, доставчици и ползватели да изпълняват задачите, определени в член 27, параграф 1, с други средства.

1.   Структурата за хуманно отношение към животните изпълнява най-малко следните задачи:

2.   Държавите-членки гарантират съхраняването на информация за всички консултации, предоставени от структурата за хуманно отношение към животните, и на взетите решения по отношение на тези консултации за най-малко три години.

Съхраняваната информация се предоставя на разположение на компетентния орган при поискване.

1.   Държавите-членки гарантират, че всички развъдчици, доставчици и ползватели съхраняват информация най-малко за следното:

2.   Информацията, съхранявана в съответствие с параграф 1, се пази поне пет години и се предоставя на разположение на компетентния орган при поискване.

1.   Държавите-членки гарантират, че всички развъдчици, доставчици и ползватели съхраняват следната информация за всяко куче, котка и нечовекоподобен примат:

2.   Всяко куче, котка и нечовекоподобен примат има индивидуално досие, което придружава животното, доколкото то е държано за целите на настоящата директива.

Досието се създава при раждане или веднага след като бъде възможно впоследствие и обхваща съответната репродуктивна, ветеринарна и социална информация за отделното животно и за проектите, при които е използвано.

3.   Информацията, посочена в настоящия член, се съхранява поне три години след смъртта или повторното настаняване на животното и се предоставя на разположение на компетентните органи при поискване.

В случай на повторно настаняване животното се придружава от съответната информация за ветеринарните грижи и социалната информация от индивидуалното досие съгласно параграф 2.

1.   Всяко куче, котка или нечовекоподобен примат се маркира, най-късно по време на отбиването, с траен индивидуален идентификационен знак по възможно най-безболезнен начин.

2.   Когато куче, котка или нечовекоподобен примат бъдат преместени от един развъдчик, доставчик или ползвател към друг, преди да бъдат отбити, и не е възможно да се маркират предварително, задължително се пази запис от получателя, в който по-специално се посочва майката, докато животното не бъде маркирано.

3.   Когато немаркирано куче, котка или нечовекоподобен примат, които са отбити, се получат от развъдчик, доставчик или ползвател, те се маркират трайно колкото е възможно по-скоро и по възможно най-безболезнен начин.

4.   Развъдчикът, доставчикът и ползвателят посочват при поискване от компетентния орган причините животното да не бъде маркирано.

1.   По отношение на грижите за животните и тяхното настаняване държавите-членки гарантират, че:

2.   За целите на параграф 1 държавите-членки гарантират, че стандартите за грижи и настаняване, изложени в приложение III, се прилагат от датите, предвидени в него.

3.   Държавите-членки могат да позволят освобождаване от изискванията на параграф 1, буква а) или параграф 2 по научни съображения, както и по съображения, свързани с хуманното отношение към животните или със здравето на животните.

1.   Държавите-членки гарантират, че компетентните органи извършват редовни инспекции на всички развъдчици, доставчици и ползватели, включително на техните обекти, за проверка на спазването на изискванията на настоящата директива.

2.   Компетентният орган определя честотата на извършваните инспекции въз основа на анализ на риска за всеки обект, като взема предвид:

3.   Всяка година се извършват инспекции на най-малко една трета от ползвателите в съответствие с резултатите от анализа на риска, посочен в параграф 2. На развъдчиците, доставчиците и ползвателите на нечовекоподобни примати обаче се прави инспекция поне веднъж годишно.

4.   Една целесъобразна част от инспекциите се извършва без предварително предупреждение.

5.   Документацията за всички инспекции се съхранява поне пет години.

1.   При основания за загриженост Комисията, като отчита, inter alia, дела на инспекциите, извършени без предварително предупреждение, предприема проверки на инфраструктурата и осъществяването на националните инспекции в държавите-членки.

2.   Държавата-членка, на чиято територия се извършва проверката, посочена в параграф 1, оказва пълно съдействие на експертите на Комисията при изпълнение на техните задължения. Комисията информира компетентния орган на съответната държава-членка за резултатите от извършената проверка.

3.   Компетентният орган на съответната държава-членка предприема мерки, за да се вземат предвид резултатите от проверката, посочена в параграф 1.

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 42, държавите-членки гарантират, че не се осъществяват проекти без предварително разрешение от компетентния орган, както и че проектите се осъществяват в съответствие с разрешението или, в случаите по член 42 — в съответствие с изпратеното до компетентния орган заявление или взетото от него решение.

2.   Държавите-членки гарантират, че проект не се осъществява, освен ако са получени положителни резултати от оценката за проекта от страна на компетентния орган в съответствие с член 38.

1.   Държавите-членки гарантират, че заявлението за получаване на разрешение за проект се подава от ползвателя или от лицето, отговарящо за проекта. Заявлението включва най-малко следното:

2.   Държавите-членки могат да предоставят освобождаване от изискването в параграф 1, буква б) в случай на проекти като тези, посочени в член 42, параграф 1.

1.   Оценката на проекта се осъществява така подробно, както подобава на типа проект, и потвърждава, че проектът отговаря на следните критерии:

2.   Оценката на проекта се състои по-специално от следните елементи:

3.   Компетентният орган, осъществяващ оценката на проекта, взема предвид експертните знания, по-специално в следните области:

4.   Процесът на оценка на проекта е прозрачен.

Като се запазват интелектуалната собственост и поверителността на информацията, оценката на проекта се прави по безпристрастен начини и може да включва становищата на независими страни.

1.   Държавите-членки гарантират, че след като бъде определена в съответствие с член 38, параграф 2, буква е), ретроспективната оценка се извършва от компетентния орган, който въз основа на представената от ползвателя необходима документация оценява следното:

2.   Всички проекти, при които се използват нечовекоподобни примати, както и проекти, съдържащи процедури, класифицирани като „тежки“, включително процедурите по член 15, параграф 2, подлежат на ретроспективна оценка.

3.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 2 и чрез дерогация от член 38, параграф 2, буква е) държавите-членки могат да освободят проекти, включващи само процедури, които са класифицирани като „леки“ или такива „с необратим край“, от изискването за ретроспективна оценка.

1.   Разрешението за проекти се ограничава до процедурите, които са били подложени на:

2.   В разрешението за проекти се уточнява следното:

3.   Разрешението за проект се дава за период, не по-дълъг от пет години.

4.   Държавите-членки могат да позволят разрешаването на повече от един общ проект, осъществяван от един и същ ползвател, когато тези проекти трябва да отговорят на регулаторни изисквания или когато при тези проекти се използват животни за производствени или диагностични цели с установени методи.

1.   Държавите-членки гарантират, че вземането на решения във връзка с предоставянето на разрешение и съобщаването им на заявителя се извършват най-късно до 40 работни дни след получаване на пълно и точно заявление. Този срок включва и оценката на проекта.

2.   Поради съображения за комплексния или мултидисциплинарния характер на проекта срокът, посочен в параграф 1, може да бъде удължен веднъж от компетентния орган за ограничен период от време, който не надвишава 15 работни дни. Удължаването и неговата продължителност се мотивират надлежно и се съобщават на заявителя преди изтичане на периода, посочен в параграф 1.

3.   Компетентният орган изпраща потвърждение на заявителя за всички заявления за разрешение възможно най-бързо и указва срока, посочен в параграф 1, в рамките на който трябва да се вземе решението за предоставянето на разрешение.

4.   В случай че подаденото заявление е непълно или неточно, компетентният орган информира възможно най-бързо заявителя за необходимостта да предостави допълнителна документация, а също и за възможните последици върху приложимия срок.

1.   Държавите-членки могат да решат да въведат опростена административна процедура за проекти, съдържащи процедури, класифицирани като „с необратим край“, „леки“ или „средни“ и неизползващи нечовекоподобни примати, които е необходимо да отговарят на регулаторните изисквания или при които се използват животни за производствени или диагностични цели с установени методи.

2.   Когато се въвежда опростена административна процедура, държавите-членки гарантират, че са спазени следните разпоредби:

3.   При всяка промяна на проекта, която може да се отрази негативно върху хуманното отношение към животните, държавите-членки изискват допълнителна оценка на проекта с благоприятен резултат.

4.   Член 40, параграфи 3 и 4, член 41, параграф 3 и член 44, параграфи 3, 4 и 5 се прилагат mutatis mutandis към проекти, за които има разрешение да се извършват в съответствие с настоящия член.

1.   Като се запазват интелектуалната собственост и поверителността на информацията, в нетехническите обобщения на проектите се посочва:

Нетехническото обобщение на проектите е анонимно и не съдържа имена и адреси на ползвателя и неговия персонал.

2.   Държавите-членки могат да изискват в нетехническото обобщение на проекта да се посочва дали проектът подлежи на ретроспективна оценка и в какъв срок. В този случай държавите-членки гарантират, че нетехническото обобщение на проекта е актуализирано въз основа на резултатите от ретроспективната оценка.

3.   Държавите-членки публикуват нетехническите обобщения на проектите, за които са предоставени разрешения, и всички техни актуализации.

1.   Държавите-членки гарантират, че се изисква изменение или подновяване на разрешението на проект за всяка промяна на проекта, която може да се отрази негативно върху хуманното отношение към животните.

2.   Всяко изменение или подновяване на разрешението за даден проект се поставя в зависимост от евентуален благоприятен резултат от оценката на проекта.

3.   Компетентният орган може да отнеме разрешението на проект, когато проектът не се осъществява в съответствие с това разрешение.

4.   Отнемането на разрешение на проект не трябва да има неблагоприятни последици за хуманното отношение към използваните животни или към животните, предназначени за използване в проекта.

5.   Държавите-членки установяват и публикуват условия за изменение и подновяване на разрешението за проекти.

1.   Държавите-членки гарантират, че цялата съответна документация, включително разрешенията на проектите и резултатът от оценката на проекта, се съхранява най-малко три години от датата на изтичане на срока на разрешението на проекта или от датата на изтичане на срока, посочен в член 41, параграф 1, и е на разположение на компетентния орган.

2.   Без да се засяга параграф 1, документацията за проекти, които подлежат на ретроспективна оценка, се съхранява до завършването на ретроспективната оценка.

1.   Комисията и държавите-членки допринасят за развитието и валидирането на алтернативни подходи, които могат да осигурят същите или по-високи нива на информация спрямо получената при процедури с животни, при които обаче се избягва използването на животни или се използват по-малко животни, или се стига до по-безболезнени процедури, както и предприемат всякакви други мерки, които считат за целесъобразни, за насърчаване на изследванията в тази област.

2.   Държавите-членки подпомагат Комисията в определянето и номинирането на подходящи специализирани и квалифицирани лаборатории за осъществяването на тези проучвания във връзка с валидирането.

3.   След консултация с държавите-членки Комисията определя приоритетите за тези проучвания във връзка с валидирането и разпределя между лабораториите задачите по осъществяването на посочените проучвания.

4.   Държавите-членки гарантират на национално равнище популяризирането на алтернативни подходи и разпространението на информация за тях.

5.   Държавите-членки определят една точка за контакт, която дава консултации относно това доколко предложените за валидиране алтернативни подходи са уместни и подходящи от регулаторна гледна точка.

6.   Комисията предприема съответни действия с оглед получаване на международно признание на алтернативните подходи, валидирани в Съюза.

1.   Референтната лаборатория на Съюза, нейните задължения и задачи са посочени в приложение VII.

2.   Референтната лаборатория на Съюза може да събира такси за предоставяните от нея услуги, които нямат пряк принос към по-нататъшното развитие на изискванията за заместване, намаляване и облекчаване.

3.   Подробни правила, необходими за прилагане на параграф 2 от настоящия член и на приложение VII, могат да се приемат съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 56, параграф 3.

1.   Всяка държава-членка създава национален комитет за защита на животните, използвани за научни цели. Той съветва компетентните органи и структурите по хуманно отношение към животните по въпроси, свързани с придобиването, развъждането, настаняването, полагането на грижи и използването на животни при процедури и осигурява обмен на най-добрите практики.

2.   Националните комитети, посочени в параграф 1, обменят информация относно действието на структурите за хуманно отношение към животните и оценка на проектите, както и най-добра практика в рамките на Съюза.

1.   Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 50, се предоставят на Комисията за срок от осем години, считано от 9 ноември 2010 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от 12 месеца преди края на осемгодишния срок. Делегирането на правомощията се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 52.

2.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.   Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 52 и 53.

1.   Делегирането на правомощията, посочено в член 50, може да бъде оттеглено от Европейския парламент или от Съвета.

2.   Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощията, полага усилия да информира другата институция и Комисията в разумен срок, преди да вземе окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат оттеглени, както и евентуалните причини за оттеглянето.

3.   С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То поражда действие незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението за оттегляне не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

1.   Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегирания акт в срок два месеца от датата на нотификацията.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с два месеца.

2.   Ако към момента на изтичането на посочения срок нито Европейският парламент, нито Съветът не е възразил срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Делегираният акт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

3.   Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

1.   Държавите-членки изпращат на Комисията до 10 ноември 2018 г. и на всеки пет години след това информация относно изпълнението на настоящата директива, и по-специално на член 10, параграф 1, членове 26, 28, 34, 38, 39, 43 и 46.

2.   Държавите-членки събират и правят публично достъпна на годишна база статистическа информация относно използването на животни при процедури, включително информация относно действителната тежест на процедурите и относно произхода и видовете на използваните при процедури нечовекоподобни примати.

Държавите-членки предоставят тази статистическа информация на Комисията до 10 ноември 2015 г. и всяка година след това.

3.   Всяка година държавите-членки подават на Комисията подробна информация относно предоставеното съгласно член 6, параграф 4, буква а) освобождаване.

4.   Комисията установява до 10 май 2012 г. общ формат за предоставяне на информацията по параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 56, параграф 3.

1.   Когато държава-членка има научно обосновани съображения да счита, че е изключително важно да използва нечовекоподобни примати за целите, предвидени в член 8, параграф 1, буква а), подточка i) във връзка с човешки същества, без използването им да е предприето с цел избягване, предотвратяване, диагностициране или лечение на инвалидизиращи или евентуално животозастрашаващи клинични състояния, тя може да приеме временна мярка, която ѝ позволява това, при условие че съответната цел не може да бъде постигната, ако се използват видове, различни от нечовекоподобни примати.

2.   Когато държава-членка има основателни причини да счита, че определена мярка е от съществено значение за опазването на видовете, или във връзка с неочаквана проява на животозастрашаващо или инвалидизиращо клинично състояние при хората, тя може да приеме временна мярка за разрешаване на използването на човекоподобни маймуни при процедури, имащи една от целите, посочени в член 5, буква б), подточка i), буква в) или д), ако целта на процедурата не може да се постигне, като се използват други видове, различни от човекоподобните маймуни, или алтернативни методи. Позоваването на член 5, буква б), подточка i) обаче не се тълкува като включващо позоваването на животни и растения.

3.   Когато при изключителни и научно обосновани съображения държава-членка счита за необходимо да позволи използването на процедура, свързана със силна болка, страдание или дистрес, които има вероятност да са продължителни и не могат да бъдат облекчени, както е посочено в член 15, параграф 2, тя може да приеме временна мярка, за да разреши тази процедура. Държавите-членки могат да вземат решение да не разрешат използването на нечовекоподбни примати в такива процедури.

4.   Държава-членка, която е приела временна мярка в съответствие с параграф 1, 2 или 3, информира незабавно Комисията и останалите държави-членки за предоставеното разрешение, като посочва причините за своето решение и предоставя свидетелства за ситуацията, посочена в параграфи 1, 2 и 3, на които се основава временната мярка.

Комисията представя въпроса пред комитета, посочен в член 56, параграф 1, в срок 30 дни от получаването на информацията от държавата-членка и в съответствие с процедурата по регулиране, описана в член 56, параграф 3:

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

1.   До 10 ноември 2019 г. и на всеки пет години след това Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпълнението на настоящата директива въз основа на информацията, получена от държавите-членки в съответствие с член 54, параграф 1.

2.   До 10 ноември 2019 г. и на всеки три години след това Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета обобщен доклад въз основа на статистическата информация, получена от държавите-членки в съответствие с член 54, параграф 2.

1.   Всяка държава-членка определя компетентния орган или органи, отговорен(и) за изпълнението на настоящата директива.

Държавите-членки могат да посочат за изпълнение на специфични задачи, определени в настоящата директива, органи, които не са публични, само ако има доказателство за това, че съответният орган:

Така посочените органи се считат за компетентни органи за целите на настоящата директива.

2.   Всяка държава-членка съобщава на Комисията координатите на националния орган, който изпълнява ролята на контактна точка за целите на настоящата директива, до 10 февруари 2011 г., както и всяка промяна в тези координати.

Комисията оповестява списъка на тези контактни точки.

1.   Държавите-членки приемат и публикуват до 10 ноември 2012 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те съобщават незабавно текста на тези разпоредби на Комисията.

Те прилагат тези разпоредби считано от 1 януари 2013 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

1.   Директива 86/609/ЕИО се отменя, считано от 1 януари 2013 г., с изключение на член 13, който се отменя, считано от 10 май 2013 г.

2.   Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива.

1.   Държавите-членки не прилагат законови, подзаконови и административни разпоредби, приети в съответствие с членове 36—45, по отношение на проекти, които са одобрени преди 1 януари 2013 г. и които приключват преди 1 януари 2018 г.

2.   Проекти, които са одобрени преди 1 януари 2013 г. и които приключват след 1 януари 2018 г., получават разрешение до 1 януари 2018 г.