30.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 256/1

(1)

Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (3) („Седмата рамкова програма“) предвижда участието на Общността в научноизследователски и развойни програми, предприети от няколко държави-членки, включително участие в структури, създадени за изпълнение на тези програми, по смисъла на член 169 от Договора за създаване на Европейската общност („Договор за ЕО“).

(2)

С Решение 2006/971/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г. относно специфичната програма „Сътрудничество“ в изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (4) се насърчава прилагането на мултидисциплинарен подход към научноизследователски теми, свързани с една или повече от темите на Седмата рамкова програма, и във връзка с това инициативата съгласно член 169 от Договора за ЕО в областта на съвместните научни изследвания на Балтийско море се определя като една от областите, подходящи за участие на Общността в съвместно изпълнявани национални научноизследователски програми.

(3)

Екосистемата на Балтийско море — полузатворено европейско вътрешно море, представлява един от най-големите в света басейни от бракична вода и беше сериозно засегната от множество природни и дължащи сe на човешка дейност въздействия, като замърсяване от изхвърлени химически оръжия, например бойни газове от времето на Втората световна война, и от съединения на тежки метали, органични вещества, радиоактивни материали и разливи от мазут и нефт. Освен това развитието на селското стопанство в района на отточния басейн на Балтийско море доведе до прекомерното използване на торове и органични материали, водещи до напреднала еутрофизация, както и до въвеждането в околната среда на чужди за ендемичната среда видове. Липсата на устойчива експлоатация на рибните запаси и изменението на климата водят до загуба на първоначалното биологично разнообразие. Тези фактори, наред с продължаващите човешки дейности — включително инфраструктурните проекти по самия бряг на Балтийско море и в непосредствена близост до него, както и в района на отточния басейн на Балтийско море — и в съчетание с неустойчив в екологично отношение туризъм водят до влошаване на естествената околна среда. Всичко това сериозно намалява способността на Балтийско море да осигурява устойчиво благата и услугите, от които хората имат нужда пряко и косвено за получаване на социални, културни и икономически ползи.

(4)

Европейският съвет от 14 декември 2007 г. изрази загриженост за състоянието на околната среда в Балтийско море, което е отразено в Съобщението на Комисията от 10 юни 2009 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален Комитет и Комитета на регионите относно Стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море. Освен това Съветът прикани Комисията да представи предложение за инициатива съгласно член 169 от Договора за ЕО за региона на Балтийско море.

(5)

Науката следва да допринесе за справяне с тези предизвикателства и за намиране на решения на неотложните екологични проблеми на Балтийско море. Сериозността на сегашното положение обаче налага задълбочаването в качествено и количествено отношение на осъществяваните понастоящем научни изследвания в Балтийския регион чрез разработване и прилагане на напълно интегриран подход, посредством който съответните научноизследователски програми на всички погранични държави могат да бъдат насочени и съсредоточени с цел решаване на сложните и неотложни въпроси по координиран, ефикасен и ефективен начин.

(6)

Понастоящем множество научноизследователски и развойни програми или дейности, предприети поотделно от държави-членки на национално равнище в подкрепа на научноизследователската и развойна дейност в региона на Балтийско море, не са достатъчно координирани на равнището на Съюза, за да се постигне критичната маса, необходима в стратегическите области на научноизследователската и развойна дейност.

(7)

Освен това съществуващите за целите на отделни отрасли структури за научноизследователска дейност, които са се развивали през дългия период на самостоятелна национална политика, са трайно установени в националните системи за управление и препятстват развитието и финансирането на мултидисциплинарните, интердисциплинарните и трансдисциплинарните научни изследвания в областта на околната среда, необходими за справяне с предизвикателствата, свързани с Балтийско море.

(8)

Въпреки че съществува дългогодишна традиция за сътрудничество в областта на научните изследвания за Балтийско море с държави както в Балтийския регион, така и извън него, на съвместните начинания досега липсваха достатъчни финансови ресурси за оптимално използване на научноизследователския потенциал поради неравномерното развитие и различното икономическо състояние на тези държави, а също и поради големите различия в националните планове, теми и приоритети в областта на научните изследвания.

(9)

В работната си програма за 2007—2008 г. от 11 юни 2007 г. за изпълнение на специфичната програма „Сътрудничество“ Комисията предвижда финансова подкрепа за BONUS ERA-NET и ERA-NET PLUS в областта на екологичните изследвания на Балтийско море с цел засилване на сътрудничеството между агенциите за финансиране на научните изследвания на околната среда в Балтийския регион и улесняване на прехода към съвместна научноизследователска и развойна програма за Балтийско море, която да бъде изпълнена въз основа на член 169 от Договора за ЕО.

(10)

С BONUS ERA-NET и ERA-NET PLUS бяха постигнати като цяло добри резултати и затова е важно да се осигури продължаването на научноизследователските усилия за справяне с непосредствените екологични предизвикателства.

(11)

В съответствие с подхода на Седмата рамкова програма и както бе установено при консултации със заинтересовани страни, осъществени в рамките на BONUS ERA-NET, съществува необходимост от съобразени с политиките научноизследователски програми в Балтийския регион.

(12)

Дания, Германия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Финландия и Швеция („участващите държави“) се договориха заедно да предприемат съвместната научноизследователска и развойна програма за Балтийско море BONUS (наричана по-долу „BONUS“). BONUS цели да окаже подкрепа за научното развитие и иновациите, като предостави необходимата правна и организационна рамка за сътрудничество между балтийските държави в областта на научните изследвания на околната среда в региона на Балтийско море.

(13)

Въпреки че BONUS е до голяма степен съсредоточена върху изследванията на околната среда, тя има пресечни точки с множество свързани научноизследователски програми на Съюза относно широка гама от човешки дейности, които имат съчетано въздействие върху екосистемите, като рибарство, аквакултури, земеделие, инфраструктура (включително в областта на енергетиката), транспорт, обучение и мобилност на научните работници, както и социално-икономически проблеми. BONUS е от голямо значение за редица политики и директиви на Съюза, включително стратегията на Съюза за региона на Балтийско море, общата политика в областта на рибарството, общата селскостопанска политика, Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (5), Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Съюза в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (6), както и за международни ангажименти на Съюза, като плана за действие за Балтийско море на HELCOM („Хелзинкска комисия за защита на водната среда на Балтийско море“). В резултат на това много други области на политиката на Съюза ще имат полза от BONUS.

(14)

Участващите държави се съгласиха Съюзът да се включи в BONUS с цел да се увеличи въздействието ѝ.

(15)

BONUS следва да включва стратегически етап, следван от етап на изпълнение, за да се даде възможност за осъществяване на консултации с широк кръг заинтересовани страни по стратегически насочен план за научни изследвания, който да може да обхване и нововъзникващите потребности от научни изследвания. На стратегическия етап на BONUS следва да се привлекат за участие допълнителни, отраслово ориентирани агенции за финансиране, за да се повиши още повече степента на интегриране на научните изследвания, имащи за цел задоволяване на междуотрасловите нужди на крайните ползватели, и да се гарантират ефективното използване и отчитане на техните резултати в мерки по линия на политиките и в мерки за управление на ресурсите в широка гама от икономически отрасли.

(16)

В края на стратегическия етап Комисията следва да провери дали са налице стратегическият план за научни изследвания, платформите за консултации със заинтересованите страни и правилата и редът за изпълнение, за да може BONUS да навлезе в етапа на изпълнение. Ако е необходимо, Комисията може да направи препоръки за подобряване на стратегическия план за научни изследвания. Преминаването към етапа на изпълнение следва да стане плавно и без забавяния.

(17)

Участващите държави се споразумяха да предоставят 50 милиона евро за BONUS. Следва да се разрешат непаричните вноски под формата на достъп и използване на инфраструктури („непарични вноски под формата на ползване на инфраструктура“), при условие че те не представляват значителна част от общото финансово участие. Следва да бъде оценена тяхната стойност, както и ползата от тях за осъществяване на проектите по BONUS.

(18)

Участието на Съюза в BONUS не следва да надвишава 50 милиона евро за цялата ѝ продължителност и да е равно, при спазване на това ограничение, на вноската на участващите държави, за да се повиши техният интерес за съвместно осъществяване на BONUS. По-голямата част от финансовата вноска на Съюза следва да бъде предоставена за етапа на изпълнение. За всеки етап следва да се определи максимална стойност. Максималната стойност за етапа на изпълнение следва да бъде увеличена със сумата, останала след приключването на стратегическия етап.

(19)

За съвместното изпълнение на BONUS е необходима специална изпълнителна структура, както е предвидено в Решение 2006/971/ЕО. Участващите държави постигнаха съгласие във връзка с такава изпълнителна структура и създадоха Мрежата на балтийски организации за финансиране на науката („BONUS EEIG“), която да изпълни BONUS. BONUS EEIG следва да е получателят на финансовата вноска от Съюза. Като се припомня на участващите държави, че принципът на реален общ бюджет е от голямо значение, всяка участваща държава ще реши в съответствие с общите за BONUS основополагащи правила и процедури дали да управлява собствената си вноска или нейната вноска да бъде управлявана от BONUS EEIG. BONUS EEIG следва да гарантира също така, че изпълнението на BONUS съответства на принципа на добро финансово управление.

(20)

Изплащането на финансовата вноска на Съюза следва да е обвързано с поемане на официални ангажименти от страна на компетентните национални органи на участващите държави и с изплащането на техните финансови вноски.

(21)

С цел улесняване и опростяване на управлението на вноската на Съюза нейното изплащане за стратегическия етап следва да е обвързано със сключване на споразумение между Комисията, действаща от името на Съюза, и BONUS EEIG за предоставяне на безвъзмездни средства, за което да се прилага Регламент (ЕО) № 1906/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за определяне на правила за участието на предприятия, научноизследователски центрове и университети в дейности по Седмата рамкова програма и за разпространение на резултатите от научните изследвания (2007—2013 г.) (7).

(22)

Изплащането на вноската на Съюза за етапа на изпълнение следва да е обвързано със сключване на споразумение за изпълнение между Комисията, действаща от името на Съюза, и BONUS EEIG, в което да се съдържат подробни договорености за използването на финансовата вноска на Съюза. Тази част от финансовата вноска на Съюза следва да подлежи на непряко централизирано управление в съответствие с член 54, параграф 2, буква в) и член 56 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (8) („Финансовият регламент“), както и с член 35, член 38, параграф 2 и член 41 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (9).

(23)

Всички лихви, начислени по изплатените на BONUS EEIG вноски, следва да бъдат считани за приходи на тази структура и да се предоставят за изпълнението на BONUS.

(24)

За да защити финансовите си интереси, Съюзът следва да има право да намали, задържи или прекрати изплащането на финансовата си вноска, в случай че BONUS се изпълнява неточно, частично или със закъснение или в случай че участващите държави не предоставят или предоставят частично или със закъснение приноса си за финансирането на BONUS, в съответствие с условията, предвидени в споразумението, което се сключва между Съюза и BONUS EEIG.

(25)

С оглед ефикасното изпълнение на BONUS по време на етапа на изпълнение следва да се предостави финансова подкрепа на участниците в проекти по BONUS, избрани на централно ниво под ръководството на BONUS EEIG чрез покани за представяне на предложения. Предоставянето и изплащането на такава финансова подкрепа за участници в BONUS следва да се извършва по прозрачен и небюрократичен начин и в съответствие с общи правила, съобразени със Седмата рамкова програма.

(26)

Въпреки че Съвместният научноизследователски център е част от структурата на Комисията, неговите институти притежават научноизследователски капацитет, който е от значение за BONUS и би могъл да допринесе за изпълнението на програмата. Поради това е уместно да се определи ролята на Съвместния научноизследователски център от гледна точка на условията за неговото финансиране.

(27)

С цел да се гарантира еднакво третиране при оценяването на предложенията следва да се спазват същите принципи както приложимите за предложения, представени по Седмата рамкова програма. Поради това оценяването на предложенията следва да се извършва централно под ръководството на BONUS EEIG от независими експерти, добре запознати с местните условия, въз основа на прозрачни общи критерии и финансирането следва да се разпределя в съответствие с одобрено на централно ниво класиране. Класирането на предложенията и на приоритетите следва да бъде одобрено от BONUS EEIG, като се следват стриктно резултатите от независимата оценка, които следва да бъдат обвързващи.

(28)

Всяка държава-членка и всяка държава, асоциирана към Седмата рамкова програма, следва да има право да се присъедини към BONUS.

(29)

В съответствие с целите на Седмата рамкова програма участието в BONUS на която и да е друга държава, и по-специално на държавите, граничещи с Балтийско море или на чиито територии се намира отточният му басейн, следва да е възможно, когато такова участие е предвидено в съответното международно споразумение и когато и Комисията, и участващите държави са съгласни с това. Съгласно Седмата рамкова програма Съюзът следва да има право да договаря условията, свързани с неговата финансова вноска в BONUS, по отношение на участието в програмата на други държави в съответствие с правилата и условията, предвидени в настоящото решение.

(30)

Следва да се предприемат подходящи мерки за предотвратяване на евентуални нередности и измами, а също и необходимите мерки за възстановяване на загубени, неправилно изплатени или неправилно използвани финансови средства в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (10) и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (11), както и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (12).

(31)

При научноизследователската дейност, извършвана в рамките на BONUS, следва да се спазват етични принципи, съответстващи на общите принципи, установени в Седмата рамкова програма, и да се следват принципите на равнопоставеност на половете и на интегрирането на този въпрос в политиките на Съюза, както и принципа на устойчиво развитие.

(32)

Като има предвид междинната оценка, извършена от нея с помощта на независими експерти, добре запознати с местните условия, Комисията следва да оцени качеството и ефективността на изпълнението на BONUS и напредъка, постигнат по отношение на поставените цели, както и да извърши заключителна оценка.

(33)

Участниците в BONUS следва да съобщават за резултатите си и да им осигуряват широко разгласяване, по-специално по отношение на сходни, свързани с морето научноизследователски проекти, както и да правят тази информация достъпна за обществеността.

(34)

Успешното изпълнение на вече осъществените по линия на BONUS ERA-NET и BONUS ERA-NET PLUS проекти разкри катастрофалното състояние на Балтийско море. Следователно състоянието на околната среда в региона на Балтийско море следва да продължава да бъде обект на по-нататъшни научноизследователски дейности,

а)

подготовка на стратегическия план за научни изследвания, в който е формулирана частта относно научното съдържание на BONUS, като се обръща особено внимание на поканите за представяне на предложения в съответствие с целите, определени в Седмата рамкова програма;

б)

изграждане на платформи за консултации със заинтересованите страни с цел засилване и институционализиране на участието на заинтересованите страни от всички сектори от значение;

в)

определяне на правилата и реда за изпълнение, включително правните и финансовите правила и процедури, разпоредбите относно правата върху интелектуалната собственост, произтичащи от дейностите по BONUS, човешките ресурси и комуникационните аспекти.

а)

изготвянето от участващите държави на стратегическия план за научни изследвания, платформите за консултации със заинтересованите страни и правилата и реда за изпълнение, посочени в член 2, параграф 3, както и наличието на напредък по отношение на постигането на целите и резултатите, определени в раздел 2 от приложение I. Ако е необходимо, Комисията може да направи препоръки за подобряване на стратегическия план за научни изследвания;

б)

демонстриране от BONUS EEIG на нейната способност да изпълнява BONUS, включително да получава, разпределя и наблюдава използването на финансовата вноска на Съюза при условията на непряко централизирано управление в съответствие с член 54, параграф 2, буква в) и член 56 от Финансовия регламент и член 35, член 38, параграф 2 и член 41 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002, както и в съответствие с принципа на добро финансово управление;

в)

поддържане и прилагане на подходящ и ефикасен модел за управление на BONUS в съответствие с приложение II;

г)

ефикасно осъществяване от BONUS EEIG на дейностите, отнасящи се до етапа на изпълнение на BONUS, определени в приложение I, което изисква отправяне на покани за представяне на предложения с оглед предоставяне на безвъзмездни средства;

д)

ангажимент от страна на всички участващи държави да дадат своя принос за финансирането на BONUS и реалното изплащане на финансовите им вноски, и по-специално финансирането на участници в проекти по BONUS, избрани чрез покани за представяне на предложения;

е)

спазване на правилата на Съюза относно държавните помощи, и по-специално на правилата, изложени в Рамката на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации (13);

ж)

осигуряване на високо ниво на научна компетентност и спазване на етични принципи, съответстващи на общите принципи на Седмата рамкова програма, и придържане към принципите на равнопоставеност на половете и на интегрирането на този въпрос в политиките на Съюза, както и към принципа на устойчиво развитие.

а)

определяне на делегираните задачи;

б)

разпоредба за защитата на финансовите средства на Съюза;

в)

условия и подробни договорености за изпълнение на задачите, включително правилата и максималните стойности при финансиране, приложими към проекти на BONUS, подходящи разпоредби за разграничаване на отговорностите и упражняване на контрол;

г)

правила за докладване относно изпълнението на задачите пред Комисията;

д)

условия за прекратяване на изпълнението на задачите;

е)

подробни правила за упражняване на контрол от страна на Комисията;

ж)

условия за използване на отделна банкова сметка и за режима на начислените лихви;

з)

разпоредби, които гарантират видимост на действията на Съюза по отношение на останалите дейности на BONUS EEIG;

и)

ангажимент за въздържане от действия, които могат да доведат до конфликт на интереси по смисъла на член 52, параграф 2 от Финансовия регламент;

й)

разпоредби, уреждащи правата върху интелектуалната собственост, произтичащи от дейностите по линия на BONUS, както е посочено в член 2;

к)

критерии, които да се използват при междинните и крайните оценки, включително посочените в член 13.

30.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 256/15

(1)

Регламент (ЕО) № 967/2006 на Комисията от 29 юни 2006 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета по отношение на производството над квотите в сектора на захарта (2) установява крайни срокове, които се отнасят до износа и облагането на произведената над квотите захар.

(2)

Член 19, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 967/2006 предвижда, че в случай на износ на произведеното над квотата количество производителите представят изискваните доказателства за износ на компетентния орган на държавата-членка преди 1 април, следващ пазарната година, през която е имало свръхпроизводство.

(3)

Когато определени дестинации не отговарят на условията за износ на захар и/или изоглюкоза, произведени над квотата, производителите трябва да представят доказателства за пристигане по местоназначение в съответствие с член 4в от Регламент (ЕО) № 951/2006 на Комисията (3). Опитът показва, че при някои дестинации е необходимо повече време, докато се набавят всички необходими документи. Следователно е целесъобразно да се предвиди възможност за удължаване на крайния срок в такива случаи.

(4)

Когато крайният срок за представяне на доказателства за износ пред компетентния орган на държавата-членка е удължен, крайният срок за държавата-членка да нотифицира общия размер на дължимата от производителите такса и крайният срок за производителите да заплатят данъка трябва да бъдат коригирани. По същия начин крайният срок за държавите-членки да определят и съобщят на Комисията количествата свръхпроизводство следва да се измени.

(5)

Следователно членове 3, 4 и 19 от Регламент (ЕО) № 967/2006 следва да бъдат съответно изменени.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

1.

В член 3, параграф 2 се добавя следната втора алинея:

„Ако държавите-членки се възползват от възможността, предвидена в член 19, параграф 3, сроковете, предвидени в първа алинея, ще бъдат съответно 1 ноември и 1 декември.“

2.

В член 4, параграф 3 се добавя следната втора алинея:

„Ако държавите-членки се възползват от възможността, предвидена в член 19, параграф 3, срокът, предвиден в първа алинея, ще бъде 31 декември.“

3.

Член 19 се изменя, както следва:

30.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 256/17

30.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 256/19

(1)

С Регламент (ЕС) № 446/2010 на Комисията (2) беше открита продажбата на масло в Европейския съюз с тръжна процедура съгласно условията, предвидени в Регламент (ЕС) № 1272/2009 на Комисията от 11 декември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на интервенцията на пазара на масло (3).

(2)

В зависимост от офертите, получени за индивидуалните покани за търг, Комисията следва да определи минимална продажна цена или да реши да не определя минимална продажна цена в съответствие с член 46, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1272/2009.

(3)

Предвид офертите, получени за 7-ата индивидуална покана за търг, следва да се определи минимална продажна цена за маслото, складирано във Франция, поради твърде малкото количество, складирано в тази държава-членка. За маслото, складирано в останалите държави-членки, не следва да се определя минимална продажна цена.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

30.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 256/20

(1)

С писма, регистрирани в Генералния секретариат на Комисията съответно на 15 октомври и 18 ноември 2009 г., Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург поискаха разрешение да приложат мярка за дерогация от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО във връзка с ремонта и поддръжката на граничен мост.

(2)

В съответствие с член 395, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО Комисията информира другите държави-членки с писмо от 25 февруари 2010 г. за направените искания от страна на Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург. С писмо от 2 март 2010 г. Комисията информира Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург, че разполага с пълната информация, необходима за разглеждане на исканията.

(3)

Целта на мярката е по отношение на доставките на стоки и услуги, вътреобщностното придобиване на стоки и вноса на стоки, предназначени за ремонта и последващата поддръжка на граничен мост над река Мозел, този мост и строителната площадка към него да се разглеждат като изцяло разположени на територията на Великото херцогство Люксембург в съответствие със споразумението, сключено между двете страни.

(4)

При липсата на подобна мярка, ще е наложително установяване дали мястото на данъчно облагане е било Федерална република Германия или Великото херцогство Люксембург. Работата по граничния мост, извършена на германска територия, би била облагана с данък върху добавената стойност в Германия, докато работата, извършена на територията на Великото херцогство Люксембург, би била облагана с данък върху добавената стойност в Люксембург. В допълнение, мостът минава през територия под съвместно управление (кондоминиум) и работата в тази зона не може да се определи като извършена изключително на територията на една от двете държави-членки за да се определи единно място за изпълнение.

(5)

Следователно целта на мярката е опростяване на процедурата по начисляване на данъка върху добавената стойност за ремонта и поддръжката на въпросния мост.

(6)

Дерогацията няма да има никакво отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, получавани от данъка върху добавената стойност,

30.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 256/22

(1)

С писмо, регистрирано в генералния секретариат на Комисията на 29 януари 2010 г., Кралство Нидерландия е поискало разрешение за прилагане на специални данъчни мерки в производството на конфекция, каквото по-рано е било дадено за ограничен срок с Решение 2007/740/ЕО (2).

(2)

В съответствие с член 395, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, с писмо от 25 февруари 2010 г. Комисията информира останалите държави-членки за отправеното от Кралство Нидерландия искане. С писмо от 2 март 2010 г. Комисията съобщи на Кралство Нидерландия, че разполага с пълната информация, необходима за разглеждане на искането.

(3)

Решението би дало право на Кралство Нидерландия да прилага в производството на конфекция схема за прехвърляне на задължението за плащане на ДДС на данъчните органи от подизпълнителя към шивашкото дружество (основния изпълнител). Схемата би представлявала режим на самончисление, ограничен до операциите нагоре по търговската верига, и поради това тя не би се прилагала за оператори, които продават на крайния потребител. Режимът е насочен към борбата с измамите със специфичен характер на местния производствен пазар.

(4)

В миналото такива решения доказаха, че представляват ефективна превантивна мярка в един сектор, където събирането на ДДС е затруднено поради проблемите с идентифицирането и контрола над дейността на подизпълнителите. Следователно исканата мярка следва да се смята за мярка за предотвратяване на някои форми на избягване и неплащане на данъци в производството на конфекция.

(5)

Локализирането на производството на конфекция е повлияно от ниските разходи за труд и подизпълнителите лесно се местят от една държава в друга. Поради това Решение 2007/740/ЕО изискваше от Кралство Нидерландия да наблюдава и оценява въздействието на посочените фактори върху ефективността на дерогацията и до 31 юли 2009 г. да представи доклад на Комисията.

(6)

Във въпросния доклад се посочва, че случаите с измами са намалели значително, а броят на заетите в производството на конфекция дружества, отговарящи на условията за прилагане на механизъм за самоначисляване съгласно Решение 2007/740/ЕО, непрекъснато намалява в резултат на мярката за дерогация и развитието на международния пазар. Следователно производството на конфекция в Кралство Нидерландия постепенно възстановява своята стабилност.

(7)

С цел завършване на този процес Кралство Нидерландия поиска удължаване на действието на мярката за ограничен срок и същевременно обяви, че окончателно решение относно евентуална отмяна на мярката ще бъде взето през 2011 г. Поради това е уместно дерогацията да продължи да се прилага до 31 декември 2012 г.

(8)

В случай че Кралство Нидерландия счете за необходимо по-нататъшно удължаване на действието на мярката за дерогация след 2012 г., на Комисията следва да се изпрати не по-късно от 1 април 2012 г. нов доклад за оценка заедно със съответното искане за удължаване.

(9)

Дерогацията няма да има отрицателен ефект върху собствените ресурси на Европейския съюз, формирани от отчисления от данъка върху добавената стойност, нито ще повлияе на размера на ДДС, начислен на последния етап на потреблението,

30.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 256/24

(1)

С писмо, регистрирано в Генералния секретариат на Комисията на 16 ноември 2009 г., Полша поиска разрешение да въведе специална мярка за дерогация от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО за уреждане на правото за приспадане на данъчен кредит („специалната мярка“).

(2)

Съгласно член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО Комисията уведоми другите държави-членки за искането, отправено от Полша, с писмо от 14 декември 2009 г. С писмо от 17 декември 2009 г. Комисията съобщи на Полша, че разполага с пълната информация, която тя счита за необходима, за да разгледа искането.

(3)

Полша прилага ограничение на правото на приспадане на ДДС за пътнически автомобили. При все това някои моторни превозни средства, различни от пътнически автомобили, са така проектирани, че са подходящи за употреба както за лични, така и за служебни нужди.

(4)

Съгласно настоящата уредба, когато дадено данъчно задължено лице възнамерява да използва за лични нужди превозното средство, различно от пътнически автомобил, при покупката, вътрешнообщностното придобиване, вноса, наемането или лизинга на което е ползвало пълно или частично право на приспадане на данъчен кредит, то дължи данък върху това ползване. За данъчно задълженото лице обаче е трудно да установи с точност степента на употреба за лични нужди, а за данъчните органи е трудно да проследят тази употреба.

(5)

С цел да опрости процедурата по събиране на данъка върху добавената стойност (ДДС) и да предотврати определени форми на избягване и неплащане на данъци, Полша иска дерогация, за да ограничи правото на приспадане на ДДС по отношение на моторни превозни средства, различни от пътнически автомобили които могат да бъдат използвани както за служебни, така и за лични нужди до 60 % от ДДС, дължимо при покупката, вътрешнообщностното придобиване, вноса, наемането или лизинга, най-много до 6 000 PLN с цел да се предотврати прекомерното приспадане на ДДС по отношение на луксозни автомобили, които е по-вероятно да бъдат използвани за лични нужди. Така данъчно задълженото лице няма да дължи данък върху ползването на превозното средство за лични нужди.

(6)

Специалната мярка следва да се прилага единствено за моторни превозни средства, различни от пътническите автомобили с максимална товароносимост от над 500 kg и максимално тегло до 3,5 тона. Превозните средства, предназначени за изпълняване на определени функции като превозни средства за пътна помощ, погребални коли и товарачи, както и превозни средства за препродажба или отдаване под наем, не следва да бъдат обхванати от дерогацията.

(7)

Разрешението следва да бъде с ограничен срок и следователно неговото действие следва да изтече на 31 декември 2013 г. В светлината на натрупания до тази дата опит може да бъде изготвена оценка на това дали основанията за дерогацията продължават да са валидни.

(8)

Дерогацията няма отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от данъка върху добавената стойност,

а)

превозни средства, закупени за препродажба, отдаване под наем или лизинг;

б)

превозни средства, които съгласно критериите, установени в данъчните разпоредби, могат да бъдат считани за превозни средства, предназначени по принцип за превоз на стоки;

в)

превозни средства, предназначени да изпълняват специална функция;

г)

превозни средства, предназначени за превоз на най-малко 10 души, включително шофьора.

30.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 256/26

(1)

С писма, заведени в Генералния секретариат на Комисията съответно на 19 юни 2009 г. и 19 ноември 2009 г., Италия и Франция поискаха разрешение да въведат специална данъчна мярка във връзка с експлоатацията и действията по поддръжка и осигуряване на безопасност на съществуващия пътен тунел Col de Tende, както и с изграждането, експлоатацията и действията по поддръжка и осигуряване на безопасност на нов тунел, успореден на съществуващия („мярката“).

(2)

Съгласно член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО Комисията информира другите държави-членки за исканията, отправени от Франция и Италия, с писмо от 14 декември 2009 г. С писмо от 17 декември 2009 г. Комисията уведоми Франция и Италия, че разполага с пълната информация, необходима за разглеждане на искането.

(3)

Пътният тунел Col de Tende е постоянна пътна връзка между Франция и Италия. Със споразумение от 12 март 2007 г. между тези две държави-членки отговорността по експлоатацията и действията по поддръжка и осигуряване на безопасност в съществуващия тунел, както и по изграждането, експлоатацията и действията по поддръжка и осигуряване на безопасност в новия тунел, в който, след като бъде завършен, ще се осъществява движението в обратната посока на тази в съществуващия тунел, бе възложена на Италия.

(4)

Посредством мярката цялото местонахождение на съществуващия тунел, както и периметърът и мястото на изграждане на новия тунел ще се считат за намиращи се на територията на Италия за целите на доставките на стоки, услуги, вътреобщностни придобивания на стоки и операции по внос, предназначени за целите на изграждането, експлоатацията и действията по поддръжка и осигуряване на безопасност в двата тунела. При липсата на такава мярка би било необходимо, в съответствие с принципа на териториалност, за всяка доставка да се установява дали мястото на облагане се намира във Франция или в Италия.

(5)

Следователно мярката има за цел да опрости процедурата по облагане с данък върху добавената стойност на експлоатацията и действията по поддръжка и осигуряване на безопасност в съществуващия тунел, както и експлоатацията и действията по поддръжка и осигуряване на безопасност в новия тунел.

(6)

Дерогацията няма отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от данъка върху добавената стойност,

30.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 256/27

(1)

С писмо, заведено в Генералния секретариат на Комисията на 23 септември 2009 г., Румъния поиска разрешение да въведе специална мярка за дерогация от член 193 от Директива 2006/112/ЕО.

(2)

Съгласно член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО Комисията информира останалите държави-членки за отправеното от Румъния искане с писмо от 14 декември 2009 г. С писмо от 17 декември 2009 г. Комисията уведоми Румъния, че разполага с пълната информация, необходима според нея за оценка на искането.

(3)

По принцип, съгласно член 193 от Директива 2006/112/ЕО лице — платец на данъка върху добавената стойност (ДДС) е данъчно задълженото лице, което доставя стоките или услугите. Целта на исканата от Румъния дерогация е лице — платец на ДДС да стане получателят на доставките на стоки или услуги при два вида обстоятелства. Първият случай се отнася до данъчно задължени лица, които доставят изделия от дърво в съответствие с определението в националното законодателство. Вторият случай се отнася до доставки на стоки и/или услуги от данъчно задължени лица, с изключение на търговците на дребно, които са в производство по несъстоятелност.

(4)

Поради финансовите си затруднения неплатежоспособните предприятия често не са в състояние да плащат ДДС на компетентните органи за своите доставки на стоки или услуги. При все това получателят на такива стоки или услуги може по принцип да ползва право на приспадане на данъчен кредит, въпреки че ДДС не е платен на компетентните органи от доставчика.

(5)

Доколкото търговците на дребно ще срещнат затруднения при определяне на данъчния статус на своите клиенти на мястото на продажбата, механизмът за самоначисляване не следва да се прилага за търговци на дребно в производство по несъстоятелност.

(6)

Румъния среща също така проблеми на пазара на дървен материал, поради естеството на пазара и на участващите в него предприятия. Пазарът обхваща голям брой дребни предприятия, които трудно подлежат на контрол от страна на румънските власти. При най-често срещаната форма на отклонение от данъчно облагане доставчикът издава фактура за доставките и изчезва, без да е платил данъка на компетентните органи, но след като е издал на получателя на доставката редовна фактура, която му предоставя право да поиска приспадане на данъчен кредит.

(7)

Като се определя получателят за лице — платец на ДДС при доставки на изделия от дърво от данъчно задължени лица и при доставки на стоки и услуги от данъчно задължени лица, с изключение на търговци на дребно, които са в производство по несъстоятелност, с дерогацията се премахват срещаните затруднения, без да се засяга размерът на дължимия данък. С това се постига предотвратяване на някои форми на отклонение от данъчно облагане.

(8)

Мярката е пропорционална на преследваните цели, тъй като не е предназначена за всеобщо приложение, а само за определени доставки и сектори, които създават големи проблеми при облагането с данъка или представляват риск от отклонение от данъчно облагане.

(9)

Разрешението следва да е с ограничен срок на действие до 31 декември 2013 г. Предвид натрупания посочената дата опит може да се направи оценка за това дали дерогацията остава обоснована.

(10)

Дерогацията няма отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС,

а)

доставките на изделия от дърво от данъчно задължени лица, включително стоящата маса на горите, кръгло или разцепено дърво за обработка, дърва за горене, изделия от дървен материал, дърво с четвъртита форма или дървени стърготини, както и сурова или обработена дървесина или полуготови изделия от дърво;

б)

доставките на стоки и услуги от данъчно задължени лица, с изключение на търговците на дребно, които са в производство по несъстоятелност.

30.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 256/29

(1)

С писмо, регистрирано в генералния секретариат на Комисията на 17 февруари 2010 г., Латвия поиска разрешение за мярка за дерогация от член 287, параграф 10 от Директивата за ДДС, за да освободи данъчно задължените лица, чийто годишен оборот е не по-висок от 50 000 EUR („мярката“). Мярката би освободила тези данъчно задължени лица от определени или от всички свързани с данъка върху добавената стойност („ДДС“) задължения, посочени в дял XI, глави 2—6 от Директивата за ДДС.

(2)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директивата за ДДС Комисията информира другите държави-членки за отправеното от Латвия искане на 4 май 2010 г. С писмо от 7 май 2010 г. Комисията съобщи на Латвия, че разполага с пълната информация, необходима за разглеждане на искането.

(3)

Държавите-членки вече имат избор да прилагат специален режим за малките предприятия съгласно дял XII от Директивата за ДДС. Мярката представлява дерогация от дял XII от Директивата за ДДС само дотолкова, доколкото прагът на годишния оборот на данъчно задълженото лице за специалния режим е по-висок от разрешения понастоящем праг за Латвия съгласно член 287, параграф 10 от Директивата за ДДС, който е 17 200 EUR.

(4)

Един по-висок праг за специалния режим може значително да намали свързаните с ДДС задължения на най-малките предприятия, доколкото този специален режим е доброволен за данъчно задължените лица и позволява на предприятията да изберат общия режим за ДДС.

(5)

В предложението си от 29 октомври 2004 г. (2) за Директива за опростяване на свързаните с ДДС задължения Комисията включи разпоредби, с които на държавите-членки се разрешава да определят таван за годишния оборот за режима на освобождаване от ДДС, като този таван може да бъде до 100 000 EUR или равностойността в национална валута и се допуска неговото ежегодно актуализиране. Представеното от Латвия искане е в съответствие с това предложение.

(6)

Дерогацията няма да има никакво въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от данъка върху добавената стойност,

30.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 256/30