31.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/1

(1)

Свободното движение на безопасни и здравословни храни е съществен аспект на вътрешния пазар и допринася значително за здравето и благосъстоянието на гражданите и за техните обществени и икономически интереси.

(2)

Политиките на Общността следва да се провеждат по начин, който осигурява високо ниво на защита на живота и здравето на хората.

(3)

С оглед на опазването на човешкото здраве, трябва да бъде направена оценка на безопасността на добавки, ензими и ароматизанти, предназначени за употреба в храните за консумация от човека, преди пускането им на пазара на Общността.

(4)

Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (3), Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните (4) и Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизантите в храните и някои хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във и върху храни (5) (наричани по-нататък „секторни законодателни актове в областта на храните“), установяват хармонизирани критерии и изисквания относно оценката и разрешителния режим на тези вещества.

(5)

Предвижда се, че по-специално добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните, доколкото е задължително да се прави оценка на безопасността на ароматизантите в храните в съответствие с Регламент (ЕО) № 1334/2008 [относно ароматизантите в храните и някои хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във и върху храни], не трябва да бъдат пускани на пазара или използват в храни за консумация от човека, в съответствие с условията, предвидени във всеки секторен законодателен акт в областта на храните, освен ако не са включени в общностен списък на разрешените вещества.

(6)

Осигуряването на прозрачност при производството и обработката на храни е от изключително важно значение за поддържане на доверие у потребителите.

(7)

В този контекст изглежда целесъобразно да се установи обща процедура на Общността за оценка на и издаване на разрешения за тези три категории вещества, която да бъде ефективна, кратка и прозрачна, така че да улесни тяхното свободно движение в рамките на пазара на Общността.

(8)

Тази обща процедура трябва да се основава на принципите за добра администрация и правна сигурност и да се провежда в съответствие с тези принципи.

(9)

Така настоящият регламент ще допълни регулаторната рамка, отнасяща се до разрешителния режим за веществата, като предвиди отделните етапи на процедурата и техните срокове, ролята на участващите страни и приложимите принципи. Независимо от това по отношение на някои аспекти на процедурата е необходимо да се отчетат специфичните характеристики на всеки секторен законодателен акт в областта на храните.

(10)

Заложените в процедурата крайни срокове са съобразени с времето, необходимо за отчитане на различните критерии, установени във всеки един от секторните законодателни актове в областта на храните, и целят да осигурят достатъчно време за консултации при подготовката на проектите за мерки. По-специално деветмесечният срок за представяне от Комисията на проект на регламент за актуализация на общностния списък не следва да изключва възможността това да се направи в по-кратък срок.

(11)

При получаване на заявление Комисията следва да започне процедурата и при необходимост да поиска становището на Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-долу „Органът“), създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (6) максимално бързо, след като бъде извършена оценка на валидността и приложимостта на заявлението.

(12)

В съответствие с рамката за оценка на риска по въпросите, свързани с безопасността на храните, установена с Регламент (ЕО) № 178/2002, разрешението за пускане на вещества на пазара трябва да бъде предшествано от извършване на независима научна оценка на риска, който те носят за човешкото здраве, при спазване на най-високите възможни стандарти. Тази оценка, която трябва да бъде направена под контрола на Европейския орган за безопасност на храните, трябва да бъде последвана от решение за управление на риска, което Комисията взема, като прилага процедура по регулиране, гарантираща тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки.

(13)

Разрешението за пускане на пазара на вещества следва да бъде предоставено по настоящия регламент, ако са изпълнени критериите за разрешителния режим съгласно секторните законодателни актове в областта на храните.

(14)

Признава се, че в някои случаи само научната оценка на риска не може да осигури цялата информация, на която следва да се основава едно решение за управление на риска, и че следователно могат да се отчитат и други основателни фактори, свързани с разглеждания въпрос, включително такива, които касаят обществените нагласи, икономиката, традициите, нравствените норми и околната среда, както и възможността за осъществяване на проверки.

(15)

С цел информиране на стопанските субекти от съответните сектори и на обществеността за наличните разрешения, разрешените вещества следва да се включат в общностния списък, който се създава, поддържа и публикува от Комисията.

(16)

Когато е уместно и при определени обстоятелства, конкретният секторен законодателен акт в областта на храните може да предвижда защита на научните данни и на друга информация, предоставена от заявителя, за определен период от време. В този случай секторният законодателен акт в областта на храните следва да определи условията, при които тези данни не може да бъдат използвани в полза на друг заявител.

(17)

Един от основните принципи на действие на Органа е да работи в мрежа с организациите на държавите-членки, осъществяващи дейност в области, включени в мисията на Органа. Следователно, когато подготвя становището си, органът може да използва мрежата, до която има достъп съгласно член 36 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 2230/2004 (7).

(18)

Общата разрешителна процедура за веществата трябва да отговаря на изискванията за прозрачност и за предоставяне на информация на обществеността, като същевременно гарантира правото на заявителите да запазят поверителността на определена информация.

(19)

Защитата на поверителността на някои аспекти на заявленията следва да се запази, за да се защити конкурентната позиция на заявителя. Въпреки това информацията за безопасността на дадено вещество, получена включително, но не само, по пътя на токсикологични и други изследвания на безопасността или съществуваща под формата на необработени данни, не бива при никакви обстоятелства да остава поверителна.

(20)

Съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002 Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (8) се прилага за документи, които се съхраняват от Органа.

(21)

Регламент (ЕО) № 178/2002 установява процедури за предприемане на спешни мерки във връзка с храни с произход от Общността или представляващи внос от трети страни. С него Комисията се упълномощава да предприеме такива мерки в ситуациите, в които има вероятност храните да изложат на сериозен риск здравето на хората, здравето на животните или околната среда, както и когато такъв риск не може да бъде овладян в задоволителна степен чрез мерки, предприети от съответната държава-членка или държави-членки.

(22)

В интерес на ефективността и опростяването на законодателството следва да бъде проведен средносрочен преглед, целящ да установи дали е необходимо разширяване на приложното поле на общата процедура, така че да включи и друго законодателство от областта на храните.

(23)

Тъй като поради различия в националните им закони и разпоредби държавите-членки не могат да постигнат целите на настоящия регламент в достатъчна степен, и следователно тези цели могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(24)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9).

(25)

По-специално, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да актуализира общностните списъци. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на всеки секторен законодателен акт в областта на храните, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(26)

По причини за ефективност, сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, следва да бъдат съкратени при добавянето на вещества към общностните списъци, както и при добавянето, отпадането или изменението на условия, спецификации или ограничения, свързани с присъствието на вещества в общностните списъци.

(27)

Когато, поради наложителни причини за спешност, сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, не могат да бъдат спазени, Комисията следва да може да използва процедурата по спешност, предвидена в член 5а, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, за изваждане на вещества от списъците на Общността и за добавяне, отпадане или изменение на условия, спецификации или ограничения, свързани с присъствието на вещества в общностните списъци,

а)

добавяне на вещество към общностния списък;

б)

изваждане на вещество от общностния списък;

в)

добавяне, отпадане или изменение на условия, спецификации или ограничения, свързани с присъствието на дадено вещество в общностния списък.

а)

писмено потвърждава на заявителя, че е получила заявлението, в срок 14 работни дни от получаването му;

б)

когато е приложимо, възможно най-бързо уведомява Органа за заявлението и изисква неговото становище в съответствие с член 3, параграф 2.

а)

съдържанието, изготвянето и представянето на заявлението, посочено в член 4, параграф 1;

б)

правилата за проверка на валидността на заявленията;

в)

вида информация, която трябва да бъде включена в становището на Органа, посочено в член 5.

а)

името и адресът на заявителя;

б)

наименованието и ясното описание на веществото;

в)

обосновката за употребата на веществото във или върху специфични храни или категории храни;

г)

информация, имаща отношение към оценката на безопасността на веществата;

д)

когато е приложимо, аналитичният(ите) метод(и).

31.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/7

(1)

Свободното движение на безопасни и здравословни храни е съществен аспект на вътрешния пазар и допринася значително за здравето и благосъстоянието на гражданите и защитата на техните социални и икономически интереси.

(2)

Политиките на Общността следва да се провеждат по начин, който осигурява високо ниво на защита на живота и здравето на хората.

(3)

Ензимите в храните, различни от използваните като добавки в храните, понастоящем не се регулират или сe регулират като спомагателни вещества съгласно законодателството на държавите-членки. Разликите между националните законови, подзаконови и административни разпоредби относно оценката и разрешаването на ензими в храните могат да възпрепятстват свободното им движение, като създават условия за неравностойна и нелоялна конкуренция. Следователно е необходимо да се приемат общностни правила, хармонизиращи националните разпоредби, свързани с употребата на ензими в храните.

(4)

Настоящият регламент следва да обхваща само ензими, които се влагат в храните за изпълняване на технологична функция в производството, преработката, подготовката, обработката, опаковането, транспортирането или съхранението на такива храни, включително ензими, използвани като спомагателни вещества (наричани по-нататък „ензими в храните“). Следователно, в приложното поле на настоящия регламент не попадат ензими, които не са вложени в храните за изпълнение на технологична функция, а са предназначени за консумация от човека, като например ензимите за хранителни или храносмилателни цели. Микробните култури, традиционно използвани в производството на храни като сирене и вино, които могат случайно да произведат ензими, но не се използват конкретно за произвеждането им, не следва да се считат за ензими в храните.

(5)

Ензимите в храните, използвани изключително в производството на добавки в храните, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (3), следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент, тъй като безопасността на тези храни вече е оценена и регулирана. Когато обаче тези ензими в храните се използват като такива в храните, те се обхващат от настоящия регламент.

(6)

Ензимите в храните следва да бъдат одобрени и използвани, единствено ако изпълняват критериите, установени в настоящия регламент. Ензимите в храните следва да са безопасни при употреба, да е налице технологична необходимост от тяхната употреба и тя не трябва да заблуждава потребителя. Заблуждаването на потребителя включва, но не се ограничава до въпроси, свързани с естеството, преснотата, качеството на използваните съставки, естествения произход на продукта или производствения процес, или хранителните качества на продукта. При одобряване на ензимите в храните следва да се отчитат и други фактори от значение за разглеждания въпрос, включително такива, които касаят обществените нагласи, икономиката, традициите, нравствените норми и околната среда, принципа на предохранителните мерки, както и възможността за упражняване на контрол.

(7)

Някои ензими в храните са разрешени за специфични употреби, като например в плодови сокове и някои подобни продукти, и определени лактопротеини, предназначени за консумация от човека, както и за определени разрешени енологични практики и процеси. При употребата на тези ензими в храните следва да се спазват настоящият регламент и специалните разпоредби, установени в съответните законодателни актове на Общността. Следва да се изменят съответно Директива 2001/112/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека (4), Директива 83/417/ЕИО на Съвета от 25 юли 1983 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определени лактопротеини (казеини и казеинати), предназначени за консумация от човека (5) и Регламент (EО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (6). Тъй като всички ензими в храните следва да бъдат обхванати от настоящия регламент, Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 г. относно нови храни и нови хранителни съставки (7) следва да бъде съответно изменен.

(8)

Ензими в храните, чиято употреба е позволена в рамките на Общността, следва да фигурират в общностния списък, който ясно да описва ензимите, да определя всички условия относно употребата им, като включва, където е необходимо, информация относно функцията им в крайната храна. Списъкът следва да бъде допълнен от спецификации, по-специално относно техния произход, като включва, където е подходящо, информация за алергенните свойства и критерии за чистота.

(9)

С цел осигуряване на хармонизация, оценката на риска на ензимите в храните и включването им в общностния списък следва да се извършват в съответствие с процедурата, предвидена в Регламент (ЕО) № 1331/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за установяване на обща разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните (8).

(10)

Съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (9), Европейският орган за безопасност на храните (наричан по-нататък „Органът“) следва да бъде консултиран по въпроси, които биха могли да засягат общественото здраве.

(11)

По отношение на ензими в храните, които попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (10), следва да бъде издадено разрешение както в съответствие с посочения регламент, така и съгласно настоящия регламент.

(12)

Ензими в храните, които вече са включени в общностния списък съгласно настоящия регламент, които са приготвени чрез производствени методи или употреба на изходни материали, значително различаващи се от тези, включени в оценката на риска на Органа, или различни от обхванатите от разрешението и спецификациите според настоящия регламент, следва да бъдат предадени за оценка от Органа. „Значително различаващи се“ би могло, inter alia, да означава промяна на производствения метод от извличане от растение към производство чрез ферментация с използване на микроорганизъм или генетична модификация на първоначалния микроорганизъм, промяна в изходните материали, или промяна в размера на частиците.

(13)

Тъй като много ензими в храните вече са на пазара на Общността, следва да се вземат мерки осигуряване на преминаването към общностния списък на ензими в храните по плавен начин и без смущаване на съществуващия пазар на ензими в храните. Следва да се осигури достатъчно време, за да могат заявителите да предоставят необходимата информация за оценката на риска на тези продукти. Поради това следва да се предвиди първоначален двугодишен период от датата на прилагане на мерките по прилагане, които ще бъдат определени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1331/2008 [за установяване на обща разрешителна процедура за добавки в храните, ензими в храните и ароматизанти в храните], за да се даде достатъчно време на заявителите да предадат информацията относно съществуващите ензими, които могат да бъдат включени в общностния списък, който ще бъде съставен съгласно настоящия регламент. Следва също да е възможно подаването на заявления за разрешаване на нови ензими по време на първоначалния двугодишен период. Органът следва да оценява незабавно всички заявления за ензими в храните, за които през този период е подадена достатъчно информация.

(14)

За осигуряване на справедливи и равни условия за всички заявители, съставянето на общностния списък следва да се извърши едноетапно. Този списък следва да се състави след оценката на риска на всички ензими в храните, за които е предоставена достатъчно информация през първоначалния двугодишен период. Въпреки това оценките на риска на Органа за отделните ензими следва да се публикуват веднага след приключването на изготвянето им.

(15)

Очаква се през първоначалния двугодишен период да бъдат подадени значителен брой заявления. Ето защо е възможно да е необходим продължителен период, преди да бъде завършена оценката на риска и да бъде съставен общностният списък. За да се осигури равен достъп до пазара за нови ензими в храните след първоначалния двугодишен период, следва да се предвиди преходен период, през който ензими в храните и храни, в които се използват ензими в храните, могат да бъдат пуснати на пазара и да се използват в съответствие със съществуващите национални разпоредби в държавите-членки, докато бъде съставен общностният списък.

(16)

Ензимите в храните Е 1103 инвертаза и Е 1105 лизозим, които са разрешени като добавки в храните съгласно Директива 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 1995 г. относно добавките в храни, различни от оцветители и подсладители (11), и условията за употребата им следва да бъдат прехвърлени от Директива 95/2/ЕО в общностния списък при съставянето му съгласно настоящия регламент. Освен това Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета разрешава употребата на уреаза, бетаглюканаза и лизозим във виното при условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 423/2008 на Комисията от 8 май 2008 г. относно определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент (EО) № 1493/1999 на Съвета и за установяване на кодекс на Общността на eнологичните практики и обработки (12). Тези вещества са ензими в храните и те следва да попадат в приложното поле на настоящия регламент. Затова те също следва да се добавят към общностния списък, когато той бъде съставен, с оглед употребата им във вино в съответствие с Регламент (ЕО) № 1493/1999 и Регламент (ЕО) № 423/2008.

(17)

За ензимите в храните продължават да се прилагат общите задължения за етикетиране, предвидени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (13), и в зависимост от случая, в Регламент (ЕО) № 1829/2003 и Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти (14). Освен това настоящият регламент следва да включва специални разпоредби относно етикетирането на ензимите в храните, продавани като такива на производителя или на потребителя.

(18)

Ензимите в храните са обхванати от определението на понятието „храни“ в Регламент № 178/2002 и следователно, когато се използват в храни, се изисква, при етикетирането на храните, да бъдат посочени като съставки в съответствие с Директива 2000/13/ЕО. Ензимите в храните следва да се обозначават с технологичната им функция в храните, следвано от точното наименование на ензима в храната. Следва да се предвиди обаче изключение от разпоредбите относно етикетирането в случаите, когато ензимът не изпълнява технологична функция в крайния продукт, а присъства в хранителния продукт единствено като резултат от пренасяне от една или повече съставки на хранителния продукт, или когато е използван като спомагателно вещество в обработката. Директива 2000/13/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(19)

Ензимите в храните следва да се държат под непрекъснато наблюдение и да се подлагат на нова оценка, когато е необходимо, в светлината на промените в условията, ръководещи тяхната употреба, и новата научна информация.

(20)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (15).

(21)

По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощието за приемане на подходящи преходни мерки. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(22)

За да се развие и актуализира законодателството на Общността относно ензимите в храните по пропорционален и ефективен начин, е необходимо да се събират данни, да се обменя информация и да се координира работата между държавите-членки. За тази цел може да е полезно да се предприемат проучвания по конкретни въпроси с оглед на улесняването на процеса на вземане на решения. Уместно е такива проучвания да бъдат финансирани от Общността в рамките на бюджетната процедура. Финансирането на такива мерки е обхванато от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (16).

(23)

Държавите-членки следва да упражняват официален контрол, за да осигурят спазването на настоящия регламент в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004.

(24)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяване на общностни разпоредби относно ензимите в храните, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може, в интерес на единството на пазара и високото ниво на защита на потребителите, да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

а)

общностен списък на одобрени ензими в храните;

б)

условия за употреба на ензими в храните в храните;

в)

правила за етикетирането на ензимите в храните, продавани като такива.

а)

добавките в храните, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1333/2008 [относно добавките в храните];

б)

спомагателни вещества.

а)

в специфични храни;

б)

за цели, различни от обхванатите от настоящия регламент.

а)

„ензим в храна“ означава продукт, получен от растения, животни или микроорганизми, или продукти от тях, включително продукт, получен чрез ферментационен процес, използващ микроорганизми:

б)

„ензимен препарат в храна“ означава формула, състояща се от един или повече ензими в храните, в които са включени вещества като добавки в храните и/или други хранителни съставки за улесняване на тяхното съхранение, продажба, стандартизация, разреждане или разтваряне.

а)

не пораждат, предвид наличните научни факти, опасност за здравето на потребителите на предлаганото ниво на употреба;

б)

налице е обоснована технологична необходимост; и

в)

тяхната употреба не заблуждава потребителя. Заблуждаването на потребителя включва, но не се ограничава до въпроси, свързани с естеството, преснотата и качеството на използваните съставки, естествения произход на продукта или производствения процес, или хранителните качества на продукта.

а)

наименованието на ензима в храната;

б)

спецификациите на ензима в храната, включително неговия произход, критерии за чистота и всяка друга необходима информация;

в)

храните, в които ензимът в храната може да се влага;

г)

условията, при които ензим в храната може да се използва; когато е уместно, не се определя максимално ниво за ензима в храната. В такъв случай, ензимът в храната се използва в съответствие с принципа quantum satis;

д)

ако е уместно, наличието на ограничения върху продажбата на ензима в храната пряко на крайния потребител;

е)

когато е необходимо, специални изисквания по отношение на етикетирането на храни, в които са използвани ензими в храните, за да се гарантира, че крайният потребител е информиран за физическото състояние на храните или специфичната обработка, на която са били подложени.

а)

дадено вещество съответства на определението за ензим в храната в член 3;

б)

определена храна спада към категория храни в общностния списък на ензими в храните.

а)

наименованието, установено съгласно настоящия регламент по отношение на всеки ензим в храната или търговско описание, което включва наименование на всеки ензим в храната или, при липса на такова наименование, приетото наименование, посочено в номенклатурата на Международния съюз по биохимия и молекулярна биология (IUBMB);

б)

указанието „за храни“ или „ограничена употреба в храни“, или по-конкретно посочване на предвидената му употреба в храната;

в)

при необходимомост, специалните условия на съхранение и/или употреба;

г)

маркировка за идентифициране на партидата;

д)

инструкции за употреба, ако липсата на такива би попречила на правилната употреба на ензима в храната;

е)

името или търговското наименование и адреса на производителя, опаковчика или продавача;

ж)

указание за максималното количество на всеки компонент или група компоненти, подлежащи на количествено ограничение в храната, и/или подходяща информация на ясен и лесно разбираем език, позволяваща на купувача да спази настоящия регламент или други приложими законодателни актове на Общността; когато за група съставни елементи, използвани поотделно или комбинирано, се прилага еднакво ограничение върху количеството, комбинираният процент може да се представи с една цифра; ограничението върху количеството се изразява числово или на принципа quantum satis;

з)

нетното количество;

и)

действието на ензима(ите) в храните;

й)

минимален срок на трайност или годност;

к)

когато е уместно, информация за ензим в храната или други вещества, посочени в този член и изброени в приложение IIIа към Директива 2000/13/ЕО.

а)

наименованието, установено съгласно настоящия регламент по отношение на всеки ензим в храната или търговско описание, което включва наименование на всеки ензим в храната или, при липса на такова наименование, приетото наименование, посочено в номенклатурата на IUBMB;

б)

формулировката „за храни“ или формулировката „ограничена употреба в храни“, или по-конкретно посочване на предвидената му употреба в храната.

а)

член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1331/2008 [за установяване на обща разрешителна процедура за добавки в храните, ензими в храните и ароматизанти в храните] не се прилага към приемането на становище от Органа;

б)

Комисията приема за първи път общностния списък, след като Органът даде становището си относно всички ензими в храните, изброени в регистъра.

а)

E 1103 инвертаза и E 1105 лизозим, като се заявяват условията за тяхната употреба, както е определено в приложение I и част В от приложение III към Директива 95/2/ЕО;

б)

уреаза, бета-глюконаза и лизозим за употреба във виното съгласно Регламент (ЕО) № 1493/1999 и правилата за прилагането на същия регламент.

„—

сирище, отговарящо на изискванията на Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните (18);

—

други ензими за коагулация на мляко, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 1332/2008.

1.

Член 6, параграф 4 се изменя, както следва:

2.

В член 6, параграф 6 се добавя следното тире:

„—

пектолитични ензими, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните (20);

—

протеолитични ензими, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 1332/2008;

—

амилолитични ензими, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 1332/2008.

„г)

ензими в храните, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните (21).

31.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/16

(1)

Свободното движение на безопасни и здравословни храни е съществен аспект на вътрешния пазар и допринася значително за здравето и благосъстоянието на гражданите и защитата на техните социални и икономически интереси.

(2)

Политиките на Общността следва да се провеждат по начин, който осигурява високо ниво на защита на живота и здравето на хората.

(3)

Настоящият регламент заменя предходните директиви и решения относно добавките в храните, разрешени за употреба в храни, за да се осигури ефективното функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира високо ниво на опазване на човешкото здраве и високо ниво на защита на потребителите, включително защитата на интересите на потребителите, посредством изчерпателни и оптимизирани процедури.

(4)

Настоящият регламент хармонизира употребата на добавки в храните, използвани за храни в Общността. Това включва употребата на добавки в храните за храни, обхванати от Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (3), и употребата на някои оцветители за храни за здравна маркировка на месото, както и за украсяване и поставяне на печат върху яйца. Освен това регламентът хармонизира употребата на добавки в храните в добавки в храните и ензими в храните, като по този начин гарантира безопасността и качеството им и улеснява съхранението и употребата им. Това досега не е регулирано на общностно равнище.

(5)

Добавките в храните са вещества, които обикновено не се консумират самостоятелно като храна, а се добавят целенасочено към храната с технологична цел, описана в настоящия регламент, като например за запазването ѝ. Всички добавки в храните следва да бъдат обхванати от настоящия регламент, поради което списъкът с функционални класове следва да бъде актуализиран в светлината на научния прогрес и технологичното развитие. Независимо от това не се считат за добавки в храните веществата, използвани за придаване на аромат и/или вкус, или с хранителна цел, каквито са заместителите на солта, витамините и минералите. Освен това веществата, считани за храни, които могат да изпълняват технологична функция, като натриевият хлорид или шафранът за оцветяване, и ензимите в храните също не следва да попадат в приложното поле на настоящия регламент. Все пак препарати, получени от храни и други естествени изходни материали, предназначени за технологично въздействие върху крайния хранителен продукт и получени посредством селективна екстракция на съставките (т.е. пигментите) по отношение на хранителните или ароматните съставки, следва да се считат за добавки по смисъла на настоящия регламент. Накрая, що се отнася до ензимите в храните, те са обхванати от Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ензимите в храните (4), което изключва прилагането на настоящия регламент.

(6)

Вещества, които не се консумират самостоятелно като храна, а се използват целенасочено при преработката на храни, и които съществуват само под формата на остатъчни вещества в крайния хранителен продукт и нямат никакво технологично въздействие върху него (спомагателни вещества), не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент.

(7)

Добавките в храните следва да бъдат одобрени и използвани, само ако отговарят на установените в настоящия регламент критерии. Добавките в храните трябва да бъдат безопасни за употреба, за тяхната употреба трябва да съществува технологична необходимост и употребата им не бива да заблуждава потребителя и трябва да бъде от полза за него. Заблуждаването на потребителя включва, но не се ограничава до въпросите, свързани с естеството, преснотата или качеството на използваните съставки, естествения произход на продукта или на производствения процес, или хранителните качества на продукта, включително плодовото и зеленчуковото съдържание в него. При одобряването на добавките в храните следва също така да се отчитат и други фактори от значение за разглеждания въпрос, включително такива, които касаят обществените нагласи, икономиката, традициите, нравствените норми и околната среда, принципа на предохранителните мерки и възможността за упражняване на контрол. Във връзка с употребата и максималното количество добавка в храната следва да се взема предвид поемането на същата от други източници и излагането на специални групи потребители (напр. алергични потребители) на влиянието ѝ.

(8)

Добавките в храните трябва да отговарят на одобрените спецификации, които следва да включват необходимата информация за адекватно идентифициране на добавката в храната, включително на произхода ѝ, и да описват приемливите критерии за чистота. Разработените на предишен етап спецификации за добавки в храни, включени в Директива 95/31/ЕО на Комисията от 5 юли 1995 г. за установяване на специфични критерии за чистота на подсладителите, предназначени за влагане в храни (5), Директива 95/45/ЕО на Комисията от 26 юли 1995 г. за определяне на специфични критерии за чистота на оцветителите, които са предназначени за влагане в храни (6), и Директива 96/77/ЕО на Комисията от 2 декември 1996 г. за определяне на специфични критерии за чистота на добавките в храните, различни от оцветителите и подсладителите (7), следва да се запазят до вписването на съответните добавки в приложенията към настоящия регламент. В този момент спецификациите, свързани с такива добавки, следва да бъдат уредени с регламент. Тези спецификации следва да бъдат пряко свързани с добавките, включени в общностните списъци в приложенията към настоящия регламент. Отчитайки обаче комплексния характер и същност на такива спецификации, от съображения за яснота същите не следва да бъдат включвани като такива в общностните списъци, а да бъдат уредени в един или повече отделни регламенти.

(9)

Някои добавки в храни са разрешени за специфична употреба при някои одобрени енологични практики и обработки. Употребата на тези добавки в храни следва да е в съответствие с настоящия регламент и със специалните разпоредби, предвидени в приложимото общностно законодателство.

(10)

С цел осигуряване на хармонизация, оценката на риска и одобряването на добавките в храните следва да се извършват в съответствие с процедурата, предвидена в Регламент (ЕО) № 1331/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за установяване на обща разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните (8).

(11)

Съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (9), Европейският орган за безопасност на храните (наричан по-нататък „Органът“) трябва да бъде консултиран по въпросите, които биха могли да засегнат общественото здраве.

(12)

По отношение на добавки в храните, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (10), следва да бъде издадено разрешение както в съответствие със посочения регламент, така и съгласно настоящия регламент.

(13)

Добавки в храните, които вече са одобрени съгласно настоящия регламент и приготвени чрез производствени методи или употреба на изходни материали, значително различаващи се се от тези, включени в оценката на риска от Органа или от предвидените в спецификациите, следва да бъдат предадени за оценка от Органа. „Значително различаващи се“ би могло да означава, inter alia, промяна в производствения метод от извличане от растение до производство чрез ферментация с използване на микроорганизъм или генетична модификация на първоначалния микроорганизъм, промяна в изходните материали или промяна в размера на частиците, включително използването на нанотехнология.

(14)

Добавките в храните следва да се държат под непрекъснато наблюдение и трябва да се подлагат на нова оценка, когато е необходимо, предвид промените в условията на употреба и новата научна информация. При необходимост, Комисията следва да обсъди подходящо действие съвместно с държавите-членки.

(15)

Държавите-членки, запазили към 1 януари 1992 г. забрани за употребата на някои добавки в някои специфични храни, считани за традиционни и произвеждани на територията им, следва да могат да продължат да прилагат тези забрани. Освен това що се отнася до продукти като „Feta“ или „Salame cacciatore“, настоящият регламент не следва да засяга по-ограничаващите норми, свързани с употребата на някои наименования съгласно Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г.относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (11) и Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер (12).

(16)

Ако не подлежи на допълнителни ограничения, освен чрез директно влагане, дадена добавка може да присъства в храна в резултат на пренасяне от съставка, в която наличието на добавката е разрешено, при условие че количеството добавка в крайния хранителен продукт не надвишава това, което би било внесено чрез употреба на съставката при подходящи технологични условия и добри производствени практики.

(17)

За добавките в храните продължават да се прилагат общите задължения за етикетиране, предвидени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (13), и в зависимост от случая, в Регламент (ЕО) № 1829/2003 и Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти (14). Освен това настоящият регламент следва да включва специални разпоредби относно етикетирането на добавки в храни, продавани като такива на производителите или на крайните потребители.

(18)

Подсладителите, разрешени съгласно настоящия регламент, може да бъдат използвани като трапезни подсладители, продавани директно на потребителите Производителите на подобни продукти следва да предоставят на потребителя, чрез подходящи средства, необходимата информация за употребата на продукта по безопасен начин. Тази информация може да бъде предоставена по няколко начина, включително върху етикетите на продуктите, на интернет страници, чрез линии за информация за потребителите или при пунктовете за продажба. С оглед приемането на еднакъв подход по отношение на изпълнението на това изискване, може да е необходимо да се изготвят насоки на общностно равнище.

(19)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (15).

(20)

По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за изменение на приложенията към настоящия регламент и за приемане на подходящи преходни мерки. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а на Решение 1999/468/ЕО.

(21)

По причини за ефективност сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, следва да бъдат съкратени при приемането на някои изменения на приложения II и III по отношение на вещества, получили разрешение съгласно друг акт на общностното право, както и по отношение на каквито и да били подходящи преходни мерки, свързани с тези вещества.

(22)

За да се развие и актуализира законодателството на Общността относно добавките в храните по пропорционален и ефективен начин, е необходимо да се събират данни, да се обменя информация и координира работата между държавите-членки. За тази цел може да е полезно да се предприемат проучвания по конкретни въпроси с оглед улесняване на процеса на вземане на решения. Уместно е тези проучвания да бъдат финансирани от Общността в рамките на бюджетната процедура. Финансирането на такива мерки е обхванато от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (16).

(23)

Държавите-членки следва да упражняват официален контрол, за да осигурят спазването на настоящия регламент в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004 г.

(24)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяване на общностни правила относно добавките в храните, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може, в интерес на единството на пазара и високото ниво на защита на потребителите, да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(25)

След приемането на настоящия регламент, Комисията, подпомагана от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, следва да преразгледа всички издадени разрешения по отношение на критериите, различни от тези, отнасящи се за безопасността, като например тези за приема, технологичната необходимост и риска от заблуждение на потребителя. Всички добавки в храните, които да продължат да бъдат разрешени в Общността, следва да бъдат прехвърлени в общностните списъци в приложения II и III към настоящия регламент. Приложение III към настоящия регламент следва да бъде допълнено с другите добавки в храните, използвани в добавки в храните и ензими, както и с носителите на хранителни вещества и с условията за употребата им в съответствие с Регламент (ЕО) № 1331/2008 [за установяване на обща разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните]. За да се осигури подходящ преходен период, разпоредбите на приложение III, различни от тези, отнасящи се до носителите на добавки в храните и добавките в храните в ароматизантите, не следва да се прилагат до 1 януари 2011 г.

(26)

До изготвянето на бъдещите общностни списъци с добавки в храните, е необходимо да се предвиди опростена процедура, позволяваща актуализирането на настоящите списъци с добавки в храните, съдържащи се в съществуващите директиви.

(27)

Без да се засягат резултатите от преразглеждането, посочено в съображение 25, в рамките на една година след приемането на настоящия регламент Комисията следва да изработи програма за оценка, с помощта на която Органът да направи нова оценка на безопасността на вече одобрените в Общността добавки в храните. Тази програма следва да определи нуждите и последователността на приоритети, съгласно които ще бъдат разглеждани одобрените добавки в храните.

(28)

Настоящият регламент отменя и заменя следните законодателни актове: Директива на Съвета от 23 октомври 1962 г. за сближаване на правилата на държавите-членки относно оцветители, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (17), Директива 65/66/ЕИО на Съвета от 26 януари 1965 г. за определяне на специфични критерии за чистота на консерванти, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (18), Директива 78/663/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. за определяне на специфични критерии за чистота на емулгатори, стабилизатори, сгъстители и желиращи вещества, предназначени за влагане в храни (19), Директива 78/664/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. за определяне на специфични критерии за чистота на антиоксиданти, които могат да бъдат влагани в храни, предназначени за консумация от човека (20), Първа Директива 81/712/ЕИО на Комисията от 28 юли 1981 г. за установяване на методите за анализ в Общността за контрола на критериите за чистота на някои хранителни добавки (21), Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителни добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (22), Директива 94/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 г. относно подсладители за влагане в храни (23), Директива 94/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 г. относно оцветители за влагане в храни (24), Директива 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 1995 г. относно добавките в храни, различни от оцветители и подсладители (25), Решение № 292/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. за оставяне в сила на националните закони, които забраняват влагането на някои добавки в производството на някои специални храни (26), и Решение 2002/247/ЕО на Комисията от 27 март 2002 г. за преустановяване на пускането на пазара и вноса на желеобразни захарни изделия, съдържащи добавката в храната Е 425 коняк (27). Уместно е обаче някои разпоредби на тези законодателни актове да останат в сила през преходен период, който да осигури време за изготвянето на общностните списъци в приложенията към настоящия регламент,

а)

общностни списъци с одобрени добавки в храните, както е посочено в приложения II и III;

б)

условия за употреба на добавки в храните в храни, включително в добавките в храните и в ензимите в храните, обхванати от Регламент (ЕО) № 1332/2008 [относно ензимите в храните], и в ароматизантите в храните, обхванати от Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизантите в храни и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни (28);

в)

правила за етикетирането на добавки в храните, продавани като такива.

а)

спомагателни вещества;

б)

вещества, използвани за растителна защита и за защита на растителни продукти в съответствие с правилата на Общността, отнасящи се до здравето на растенията;

в)

вещества, влагани в храни като хранителни вещества;

г)

вещества, използвани за преработка на водите, предназначени за консумация от човека, и попадащи в приложното поле на Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 година за качеството на водите, предназначени за консумация от човека (29);

д)

ароматизанти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1334/2008 [относно ароматизантите в храните и някои хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във и върху храни].

а)

в специфични храни;

б)

за цели, различни от тези, обхванати от настоящия регламент.

а)

„добавка в храната“ означава всяко вещество, което обикновено не се консумира самостоятелно като храна и не се използва като характерна съставка на храни, независимо дали притежава хранителна стойност или не, и чието целенасочено влагане с технологична цел в храни на етапа на тяхното производство, преработка, приготвяне, обработка, опаковане, транспортиране или съхранение води или може да се счита, че води, до прякото или непряко превръщане на това вещество или на вторичните му продукти в съставна част на тези храни;

Следните вещества не се считат за добавки в храните:

б)

„спомагателно вещество“ означава всяко вещество, което:

в)

„функционален клас“ означава една от посочените в приложение I категории, основаваща се на технологичната функция, която добавката в храната изпълнява в храната;

г)

„непреработена храна“ означава храна, която не е била подложена на никаква преработка, водеща до чувствително изменение на първоначалното състояние на храната, по смисъла на което не се считат за водещи до чувствителна промяна следните операции: делене, отделяне, отрязване, обезкостяване, кълцане, дране, кастрене, белене, смилане, рязане, измиване, почистване от жили, дълбоко замразяване, замразяване, охлаждане, стриване, излющване, опаковане или разопаковане;

д)

„храна без добавени захари“ означава храна, в която няма:

е)

„нискоенергийна храна“ означава храна, чиято енергийна стойност е намалена с поне 30 % в сравнение с тази на първоначалната храна или на подобен продукт;

ж)

„трапезен подсладител“ означава изделие, изготвено от одобрени подсладители, което може да съдържа други добавки в храните и/или хранителни съставки, и е предназначено да бъде продавано на крайния потребител като заместител на захарта;

з)

„quantum satis“ означава, че не е определено максимално количество в цифри и веществата се използват в съответствие с добрите производствени практики при количество, не по-високо от необходимото за постигане на целта, за която е предназначена, и при условие че не води до заблуждаване на потребителя.

а)

тя не поражда, предвид наличните научни доказателства, опасност за здравето на потребителите на предлаганото количество на употреба;

б)

наличие на основателна технологична необходимост, която не може да бъде удовлетворена с други икономически и технологично осъществими методи;

в)

употребата ѝ не води до заблуждаване на потребителя.

а)

да запазва хранителните качества на храната;

б)

да осигурява необходимите съставки или компоненти за производството на храни, предназначени за групи потребители със специални хранителни нужди;

в)

да увеличава възможността за запазване на качеството или устойчивостта на дадена храна или да подобрява органолептичните ѝ свойства, при условие че не променя естеството, същността или качеството на храната по начин, който води до заблуждение на потребителя;

г)

да подпомага производството, преработката, приготвянето, обработката, опаковането, транспортирането или съхранението на храните, включително на добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните, при условие че не служи за прикриване на последиците от използването на некачествени суровини или неподходящи методи или техники, включително на нехигиенични такива, по време на извършването на която и да било от тези операции.

а)

храната не се явява основна съставна част на нормален хранителен режим; или

б)

добавката в храната е необходима за производството на храни, предназначени за групи потребители със специални хранителни нужди.

а)

заместване на захари при производството на нискоенергийни храни, храни, които не предизвикват кариес, или храни без добавени захари, или

б)

заместване на захари, където това позволява удължаване на срока на съхранение на храната, или

в)

производство на храни, предназначени за специфична хранителна употреба съгласно член 1, параграф 2, буква а) от Директива 89/398/ЕИО.

а)

възстановяване на първоначалния вид на храна, чийто цвят е бил засегнат при преработката, съхранението, опаковането и разпространението, и по този начин е бил нарушен добрият външен вид;

б)

придаване на по-привлекателен вид на храната;

в)

оцветяване на иначе безцветна храна.

а)

общностния списък в приложение II към настоящия регламент; и/или

б)

общностния списък в приложение III към настоящия регламент.

а)

наименованието на добавката в храната и нейния Е-номер;

б)

храните, към които може да бъде добавена добавката в храната;

в)

условията, при които може да бъде използвана добавката в храната;

г)

ако е уместно, наличието на ограничения върху пряката продажба на добавката в храната на крайния потребител.

а)

количеството на употреба се установява на най-ниското ниво, необходимо за постигането на желания ефект;

б)

количествата отчитат:

а)

в съставни храни, различни от посочените в приложение II, до степента, до която е допустимо наличието на добавка в храната в една от съставките на съставната храна;

б)

в храна, към която е вложена добавка в храната, ензим в храната или ароматизант в храната, когато добавката в храната:

в)

в случай че храната е предназначена за употреба само при приготвянето на съставна храна — до степен, до която съставната храна съответства на разпоредбите на настоящия регламент.

а)

определена храна спада към категория храни, посочена в приложение II; или

б)

добавка в храната, посочена в приложения II и III и разрешена „quantum satis“, се използва в съответствие с критериите, посочени в член 11, параграф 2; или

в)

дадено вещество съответства на определението за добавка в храната в член 3.

а)

наименованието и/или Е-номера, установен в настоящия регламент за всяка добавка в храната, или търговско описание, включващо наименованието и/или Е-номера на всяка добавка в храната;

б)

указанието „за храни“ или „ограничена употреба в храни“, или по-конкретно посочване за предвидената им употреба в храни;

в)

при необходимост, специални условия на съхранение и/или употреба;

г)

маркировка за идентифициране на партидата или групата партиди;

д)

инструкции за употреба, ако липсата на такива би попречила правилната употреба на добавката в храната;

е)

име или търговско наименование и адрес на производителя, опаковчика или продавача;

ж)

указание за максималното количество на всеки компонент или група компоненти, подлежащи на количествено ограничение в храната, и/или подходяща информация на ясен и лесно разбираем език, позволяваща на купувача да спази настоящия регламент или други приложими законодателни актове на Общността; когато еднакво количествено ограничение се прилага за група компоненти, използвани поотделно или комбинирано, комбинираният процент може да бъде представен с една цифра; количественото ограничение се изразява числова или чрез принципа „quantum satis“;

з)

нетно количество;

и)

минимален срок на трайност или годност;

й)

когато е уместно, информация относно добавка в храната или други вещества, посочени в настоящия член и изброени в приложение IIIа към Директива 2000/13/ЕО по отношение на обозначението на съставките в хранителните продукти.

а)

наименованието и Е-номерът, предвиден в настоящия регламент за всяка добавка в храната, или търговско описание, включващо наименованието и Е-номера на всяка добавка в храната.

б)

указанието „за храни“ или „ограничена употреба в храни“, или по-конкретно посочване на предвидената им употреба в храни.

а)

полиоли: „прекалената консумация може да окаже слабителен ефект“;

б)

аспартам/аспартам-ацесулфамова сол: „съдържа източник на фенилаланин“.

а)

Директива на Съвета от 23.10.1962 г. за сближаване на правилата на държавите-членки относно оцветители, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека;

б)

Директива 65/66/ЕИО;

в)

Директива 78/663/ЕИО;

г)

Директива 78/664/ЕИО;

д)

Директива 81/712/ЕИО;

е)

Директива 89/107/ЕИО;

ж)

Директива 94/35/ЕО;

з)

Директива 94/36/ЕО;

и)

Директива 95/2/ЕО;

й)

Решение № 292/97/ЕО;

к)

Решение 2002/247/ЕО.

а)

член 2, параграфи 1, 2 и 4 от Директива 94/35/ЕО и приложението към нея;

б)

член 2, параграфи 1—6, 8, 9 и 10 от Директива 94/36/ЕО и приложения I — V към нея;

в)

членове 2 и 4 от Директива 95/2/ЕО и приложения I — VI към нея.

31.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/34

(1)

Необходимо е Директива 88/388/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно ароматизантите, предназначени за влагане в храни, и изходните материали за тяхното производство (3) да бъде актуализирана с оглед на техническите и научните новости. В интерес на яснотата и ефективността Директива 88/388/ЕИО следва да бъде заменена от настоящия регламент.

(2)

Решение 88/389/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. относно съставянето на инвентаризационен списък от Комисията на изходните материали и вещества, използвани в производството на ароматизанти (4) предвижда съставянето на такъв списък в срок от 24 месеца от приемането на регламента. Това решение вече е остаряло и следва да бъде отменено.

(3)

Директива 91/71/ЕИО на Комисията от 16 януари 1991 г. за допълнение на Директива 88/388/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно ароматизантите, предназначени за влагане в храни, и изходните материали за тяхното производство (5) определя правилата за етикетиране на ароматизантите. Тези правила се заменят от настоящия регламент и директивата следва да бъде отменена.

(4)

Свободното движение на безопасни и здравословни храни представлява съществен елемент от вътрешния пазар и допринася значително за здравето и благосъстоянието на гражданите и за техните обществени и икономически интереси.

(5)

За целите на защитата на човешкото здраве настоящият регламент следва да обхваща ароматизантите, изходните материали за тяхното производство и съдържащите ароматизанти храни. Той следва да обхваща също някои хранителни съставки с ароматични свойства, които се добавят към храните с основната цел да бъде подобрен техният аромат и които допринасят значително за наличието в храните на някои естествено присъстващи нежелани вещества (наричани по-долу „хранителни съставки с ароматични свойства“), изходните материали за тяхното производство и съдържащите ги храни.

(6)

Сурови хранителни продукти, които не са преминали никаква преработка, и еднокомпонентни хранителни продукти като подправки, билки, чайове и запарки (напр. плодов или билков чай), както и смеси от подправки и/или билки, смеси от чайове и смеси за запарване, при условие че се консумират като такива и/или не се прибавят към храни, не попадат в приложното поле на настоящия регламент.

(7)

Ароматизантите се използват за подобряване или промяна на мириса и/или вкуса в полза за потребителя. Ароматизанти и хранителни съставки с ароматични свойства следва да могат да се използват, само ако отговарят на изискванията, определени в настоящия регламент. Те трябва да бъдат безопасни при употреба, следователно някои ароматизанти следва да бъдат подложени на оценка на риска, преди да бъде разрешено използването им в храни. При възможност следва да се отдели особено внимание на риска от отрицателни последици от употребата на някои ароматизанти върху уязвими групи. Употребата на ароматизанти не трябва да заблуждава потребителя и следователно наличието им в храната следва винаги да бъде обозначено чрез подходящо етикетиране. Ароматизантите не следва да се използват по начин, който да заблуждава потребителя за въпроси, свързани, наред с другото, с естеството, свежестта, качеството на използваните съставки, естествения произход на продукта или производствения процес или хранителните качества на продукта. Одобрението на ароматизантите следва да отчита и други фактори от значение за разглеждания въпрос, включително такива, които касаят обществените нагласи, икономиката, традициите, нравствените норми и околната среда, принципа на предохранителните мерки, както и възможността за упражняване на контрол.

(8)

От 1999 г. насам Научният комитет по храните и впоследствие Европейският орган за безопасност на храните („Органът“), създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (6) са изразявали становища за редица вещества, присъстващи естествено в изходните материали за производството на ароматизанти и на хранителни съставки с ароматични свойства, които според Експертния комитет по ароматичните вещества към Съвета на Европа предизвикват опасения от токсикологично естество. Вещества, за които опасенията от токсикологично естество са потвърдени от Научния комитет по храните, следва да се смятат за нежелани вещества и като такива не трябва да бъдат добавяни в храни.

(9)

Тъй като присъстват естествено в растения, нежеланите вещества може да присъстват в ароматични препарати и в хранителни съставки с ароматични свойства. Растенията се използват традиционно за храна или като хранителни съставки. Следва да се определят подходящи максимални нива на присъствие на тези нежелани вещества в храните, които имат най-голям дял в приема на такива вещества от човека, като се вземе предвид както необходимостта от защита на човешкото здраве, така и неизбежното присъствие на тези вещества в традиционни храни.

(10)

Максималните допустими нива на някои естествено присъстващи нежелани вещества следва да бъдат определени основно за храните или категориите храни с най-голям прием. В случаите когато допълнителни естествено присъстващи нежелани вещества представляват опасност за здравето на потребителя, максималните нива следва да се определят от Комисията след становище от Органа. Държавите-членки следва да организират контрол, основан върху риска, в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (7). Производителите на храни са задължени да вземат предвид наличието на такива вещества, когато използват хранителни съставки с ароматични свойства и/или ароматизанти за производството на всякакви храни, за да се гарантира, че на пазара не се пускат храни, които не са безопасни.

(11)

На общностно равнище следва да се въведат разпоредби за забрана или ограничаване на употребата на определени растителни, животински, микробиологични или минерални материали, които предизвикват опасения за човешкото здраве, при производството на ароматизанти и хранителни съставки с ароматични свойства и употребата им в производството на храни.

(12)

Оценките на риска следва да се извършват от Органа.

(13)

С цел осигуряване на хармонизация, оценката на риска и одобряването на ароматизантите и изходните материали, подлежащи на оценка, следва да се извършват в съответствие с процедурата, установена в Регламент (ЕО) № 1331/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година за установяване на обща разрешителна процедура за добавки в храните, хранителни ензими и ароматизанти в храните (8).

(14)

Ароматичните вещества са определени химични вещества, които включват ароматични вещества, получени чрез химичен синтез или изолирани посредством химичен процес, както и естествени ароматични вещества. Провежда се програма за оценка на ароматичните вещества съгласно Регламент (ЕО) № 2232/96 на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 1996 г. за определяне на общностна процедура за ароматичните вещества, използвани или предназначени за влагане в или върху храни (9). Съгласно този регламент в срок от пет години от приемането на програмата трябва да се приеме списък на ароматичните вещества. За приемането на този списък следва да се определи нов срок. Този списък ще бъде предложен за включване в списъка по член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1331/2008.

(15)

Ароматичните препарати са ароматизанти, различни от определените химични вещества, получени от материали от растителен, животински или микробиологичен произход посредством подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси, или в суровото състояние на материала, или след преработка за консумация от човека. Не е необходимо ароматичните препарати, произведени от храни да бъдат подлагани процедура за оценка или одобрение, за да бъдат използвани в храни, освен ако има съмнения относно безопасността им. Безопасността на ароматични препарати, които са произведени от нехранителен материал обаче следва да бъде подложена на оценка и одобрение.

(16)

Регламент (ЕО) № 178/2002 определя като храни всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора. Материали от растителен, животински и микробиологичен произход, за които може да се докаже в задоволителна степен, че са били използвани за производството на ароматизанти, се смятат за хранителни материали за тази цел, дори някои от тези изходни материали като например палисандър и ягодови листа да не се използват за храна сами по себе си. Не е необходимо те да се подлагат на оценка.

(17)

По същия начин получените чрез термична обработка ароматизанти, произведени от храни при точно определени условия, не е необходимо да бъдат подлагани на оценка или процедура за одобрение, за да бъдат използвани в храни, освен ако няма съмнения относно безопасността им. Безопасността на термично преработените ароматизанти, произведени от нехранителен материал или несъответстващи на определени условия за производство обаче следва да бъде подложена на оценка и одобрение.

(18)

Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 10 ноември 2003 г. относно пушилни ароматизанти, използвани или предназначени за влагане в или върху храни (10) определя процедура за оценка на безопасността и одобрение на пушилни ароматизанти и има за цел да установи списък на първични пушечни кондензати и първични смолни фракции, чиято употреба е разрешена при изключване на всички останали.

(19)

Ароматичните прекурсори като въглехидрати, олигопептиди и аминокиселини придават аромат на храните посредством химични реакции, които се получават в хода на преработката на храните. Не е необходимо ароматичните прекурсори, произведени от храни, да бъдат подлагани на оценка или разрешителна процедура, за да бъдат използвани в храни, освен ако няма съмнения относно безопасността им. Безопасността на ароматичните прекурсори, които са произведени от нехранителен материал, обаче, следва да бъде подложена на оценка и одобрение.

(20)

Други ароматизанти, които не се обхващат от определенията на посочените по-горе ароматизанти, могат да бъдат използвани в или върху храни, след като бъдат подложени на оценка и процедура за одобрение. Такъв пример са ароматизантите, получени чрез загряване на олио или мазнина за много кратко време до много висока температура, за да се получи наподобяващ скара аромат.

(21)

Материали от растителен, животински, микробиологичен или минерален произход, различни от храни, могат да бъдат разрешени за производството на ароматизанти, след като безопасността им бъде подложена на научна оценка. Може да се наложи разрешаване на употребата само на определени части от материала или на определяне на условия за употреба.

(22)

Ароматизантите могат да съдържат добавки в храни, разрешени от Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храни (11) и/или други хранителни съставки за технологични цели от рода на съхранение, стандартизация, разреждане или разтваряне и стабилизиране.

(23)

По отношение на ароматизанти или изходни материали, които попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (12), следва да бъде издадено разрешение както съгласно с посочения регламент, така и съгласно настоящия регламент.

(24)

За ароматизантите продължават да се прилагат общите задължения за етикетиране, предвидени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (13) и, в зависимост от случая, в Регламент (ЕО) № 1829/2003 и Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти (14). Освен това в настоящия регламент следва да бъдат включени специални разпоредби относно етикетирането на ароматизантите, продавани като такива на производителите или на крайните потребители.

(25)

Ароматичните вещества или ароматичните препарати следва да се етикетират като „естествени“, само ако отговарят на определени критерии, които гарантират, че потребителите няма да бъдат заблуждавани.

(26)

Конкретни изисквания към информацията следва да гарантират, че потребителите няма да бъдат заблуждавани по отношение на изходния материал, използван за производството на естествени ароматизанти. По-специално, ако терминът „естествен“ се използва за описването на аромат, използваните ароматични съставки следва да имат изцяло естествен произход. Освен това източникът на ароматизантите следва да бъде отбелязан на етикета, освен ако посочените изходни материали не се разпознават в аромата или вкуса на храната. Ако е посочен изходен материал, най-малко 95 % от ароматичната съставка следва да бъде получена от него. Тъй като употребата на ароматизантите не следва да заблуждава потребителя, оставащите най-много 5 % могат да се използват само за стандартизиране или, например за придаване на по-свеж, пикантен, зрял или зелен привкус на ароматизанта. Когато по-малко от 95 % от ароматичната съставка е от посочения изходен материал, но неговият аромат все още се разпознава, изходният материал следва да се посочи, като се уточни, че са вложени и други естествени ароматизанти, например какаов екстракт, към който са вложени други естествени ароматизанти за придаване на бананова нотка на аромата.

(27)

Потребителите следва да бъдат информирани, ако пушеният вкус на определена храна се дължи на добавянето на пушилни ароматизанти. Съгласно Директива 2000/13/ЕО, етикетирането не следва да заблуждава потребителя за това дали продуктът е опушен по традиционния начин с естествен пушек или е обработен с пушилни ароматизанти. Необходимо е Директива 2000/13/ЕО да бъде съгласувана с определенията на ароматизанти, пушилни ароматизанти и термина „естествени“ за описанията на ароматизантите, установени в настоящия регламент.

(28)

Информацията за потреблението и използването на ароматични вещества е от решаващо значение за оценката на безопасността им за човешкото здраве. Ето защо следва редовно да се проверява количеството ароматични вещества, добавяни към храните.

(29)

Необходимите мерки за прилагането на настоящия регламент следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (15).

(30)

По-специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за изменение на приложенията към настоящия регламент и за приемане на подходящи преходни мерки по отношение на съставянето на общностен списък. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(31)

Когато поради наложителни причини за спешност, сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, не могат да бъдат спазени, Комисията следва да може да използва процедурата по спешност, предвидена в член 5а, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, за приемането на мерки, описани в член 8, параграф 2 и за изменения на приложения II— V към настоящия регламент.

(32)

Доколкото е необходимо, приложения II— V към настоящия регламент следва да бъдат адаптирани към научно-техническия прогрес, като се отчита информацията, предоставяна от производители и ползватели на ароматизанти и/или получена от държавите-членки в процеса на наблюдение и контрол.

(33)

За да се развие и актуализира законодателството на Общността относно ароматизантите по пропорционален и ефективен начин, е необходимо да се събират данни, да се обменя информация и да се координира работата между държавите-членки. За тази цел може да бъде полезно да се предприемат проучвания по конкретни въпроси с оглед улесняването на процеса на вземане на решения. Уместно е тези проучвания да бъдат финансирани от Общността в рамките на бюджетната процедура. Финансирането на такива мерки е уредено от Регламент (ЕО) № 882/2004.

(34)

До изготвянето на общностния списък следва да се предвидят мерки за оценка и одобряване на ароматичните вещества, които не са обхвати от програмата за оценка, предвидена в Регламент (ЕО) № 2232/96. Ето защо следва да бъде определен преходен режим. При този режим подобни ароматизанти следва да бъдат оценявани и одобрявани съгласно процедурата, предвидена в Регламент (ЕО) № 1331/2008. При все това не следва да се прилагат предвидените в този регламент срокове за приемане на становище от Органа и за представяне от Комисията на проект за регламент, изменящ общностния списък, пред Постоянния комитет по проблемите на хранителната верига и здравето на животните, тъй като следва да се отдаде приоритет на постоянната програма за оценяване.

(35)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяване на общностни разпоредби относно употребата на ароматизанти и някои хранителни съставки с ароматични свойства във или върху храни, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, в интерес на пазарното единство и високото ниво на защита на потребителя, може да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(36)

Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета от 10 юни 1991 г. относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти (16) и Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки (17) трябва да бъдат адаптирани с някои нови определения, предвидени в настоящия регламент.

(37)

Регламенти (ЕИО) № 1601/91, (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008, и Директива 2000/13/ЕО следва съответно да бъдат изменени,

а)

общностен списък с ароматизанти и изходни материали за тяхното производство, одобрени за влагане във или върху храни, изложен в приложение I („общностният списък“);

б)

условия за влагането на ароматизанти и хранителни съставки с ароматични свойства във или върху храни;

в)

правила за етикетирането на ароматизантите.

а)

ароматизанти, които се използват или са предназначени за употреба в или върху храни, без да се засягат специалните разпоредби, определени в Регламент (ЕО) № 2065/2003;

б)

хранителни съставки с ароматични свойства;

в)

храни, съдържащи ароматизанти и/или хранителни съставки с ароматични свойства;

г)

изходни материали за производството на ароматизанти и/или изходни материали за производството на хранителни съставки с ароматични свойства.

а)

вещества, които имат изключително сладък, кисел или солен вкус;

б)

сурови храни;

в)

еднокомпонентни храни и смеси, като например пресни, сушени или замразени подправки и/или билки, смеси от чайове и смеси за запарване сами по себе си, при условие че не се използват като хранителни съставки.

а)

„ароматизанти“ означава продукти, които:

б)

„ароматично вещество“ означава определено химическо вещество със свойства на ароматизант;

в)

„естествено ароматично вещество“ означава ароматично вещество, получено посредством подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси от материали от растителен, животински или микробиологичен произход или в суровото им състояние, или след преработка за консумация от човека посредством един или повече от традиционните процеси за приготвяне на храни, изброени в приложение II. Естествените ароматични вещества съответстват на естествено срещащите се вещества и се откриват в природата;

г)

„ароматичен препарат“ означава продукт, различен от ароматично вещество, получен от:

д)

„термично преработен ароматизант“ означава продукт, получен след топлинна обработка от смес от съставки, които сами по себе си нямат задължително ароматични свойства и от които поне една съдържа азот (амино), а другата е редуцираща захар; съставките за производство на термично преработени ароматизанти могат да бъдат:

е)

„пушилен ароматизант“ означава продукт, получен чрез фракциониране и пречистване на кондензирал пушек, произвеждащ първични пушилни кондензати, първични смолни фракции и/или производни пушилни ароматизанти, определени в член 3, точки 1, 2 и 4 от Регламент (ЕО) № 2065/2003;

ж)

„ароматичен прекурсор“ означава продукт, който не е задължително сам по себе си да притежава ароматични свойства, съзнателно добавен към храните с единствената цел да произведе аромат чрез разграждане или реакция с други компоненти при преработката на храните; може да се получи от:

з)

„други ароматизанти“ означава ароматизанти, добавени или предназначени за добавяне към храни, за да им придадат мирис или вкус и които не са обхванати от определенията по букви от б) до ж);

и)

„хранителна съставка с ароматични свойства“ означава хранителна съставка, различна от ароматизантите, която може се добави към храната с основната цел да бъде подобрен или променен нейният аромат и която допринасят значително за наличието в храната на някои естествено присъстващи нежелани вещества;

й)

„изходен материал“ означава материал от растителен, животински, микробиологичен или минерален произход, от който се произвеждат ароматизанти или хранителни съставки с ароматични свойства; това могат да бъдат:

к)

„подходящ физичен процес“ означава физичен процес, който не променя целенасочено химичното естество на компонентите на ароматизантите, без да се засяга списъкът на традиционните процеси за приготвяне на храни в приложение II, и не включва, inter alia, употреба на монокислород, озон, неорганични катализатори, метални катализатори, органометални реагенти и/или ултравилетови лъчи.

а)

не пораждат, предвид наличните научни доказателства, опасност за здравето на потребителите и

б)

тяхната употреба да води до заблуждаване на потребителя.

а)

ароматични препарати, посочени в член 3, параграф 2, буква г), подточка i);

б)

термично преработени ароматизанти, посочени в член 3, параграф 2, буква д, подточка i), които отговарят на условията за производство на термично преработени ароматизанти и на максималните нива на определени вещества в термично преработените ароматизанти, определени в приложение V;

в)

ароматични прекурсори, посочени в член 3, параграф 2, буква ж), подточка i);

г)

хранителни съставки с ароматични свойства.

а)

ароматични вещества;

б)

ароматични препарати, посочени в член 3, параграф 2, буква г), подточка ii);

в)

термично преработени ароматизанти, получени чрез нагряване на съставките, които изцяло или отчасти попадат в обхвата на член 3, параграф 2, буква д), подточка ii), или за които не са изпълнени условията за производство на термично преработени ароматизанти и/или максималните нива на някои нежелани вещества, посочени в приложение V;

г)

ароматични прекурсори, посочени в член 3, параграф 2, буква ж), подточка ii);

д)

други ароматизанти, посочени в член 3, параграф 2, буква з);

е)

изходни материали, различни от храните, посочени в член 3, параграф 2, буква й), подточка ii).

а)

идентификацията на ароматизанта или одобрения изходен материал;

б)

ако е необходимо, условията, при които ароматизантът може да се използва.

а)

дали определено вещество или смес от вещества, материали или видове храни попада в категориите по член 2, параграф 1;

б)

в коя конкретна категория от изброените в член 3, параграф 2, букви б)— й) попада дадено вещество;

в)

дали определен продукт спада към категория храна или представлява храна, посочена в приложение I или приложение III, част Б.

а)

търговското описание: думата „ароматизант“ или по-конкретно наименование или описание на ароматизанта;

б)

указанието „за храни“ или „ограничена употреба в храни“, или конкретно посочване за предвидената му употреба в храни;

в)

при необходимост, специални условия на съхранение и/или употреба;

г)

маркировка за идентифициране на партидата;

д)

списък в низходящ ред на теглото на:

е)

името или търговското наименование и адреса на производителя, опаковчика или продавача;

ж)

указание за максималното количество на всеки компонент или група компоненти, подлежащи на количествено ограничение в храната, и/или подходяща информация на ясен и лесно разбираем език, позволяваща на купувача да спази настоящия регламент или друго приложимо законодателство на Общността;

з)

нетното количество;

и)

минимален срок на трайност или годност;

й)

когато е уместно, информация относно ароматизанта или други вещества, посочени в настоящия член и изброени в приложение IIIа към Директива 2000/13/ЕО по отношение на обозначението на съставките в хранителните продукти.

1.

В буква а), трето тире, първо подтире се заменя със следното:

2.

В буква б), второ тире, първо подтире се заменя със следното:

3.

В буква в), второ тире, първо подтире се заменя със следното:

1.

В член 5, параграф 2 буква в) се заменя със следното:

2.

В член 5, параграф 3 буква в) се заменя със следния текст:

3.

В приложение I точка 9 се заменя със следното:

4.

Приложение II се изменя, както следва:

31.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/51

(1)

С Регламент (ЕО) № 881/2004 на Европейския парламент и на Съвета (3) от 29 април 2004 г. се създава Европейска железопътна агенция, наричана по-долу „Агенцията“, която да оказва техническо съдействие за създаване на Европейско железопътно пространство без граници. Вследствие на развитието на законодателството на Общността в областта на оперативната съвместимост и безопасността на железопътния транспорт, както и на развитието на пазара, и въз основа на придобития опит в дейността на Агенцията, както и в отношенията между Агенцията и Комисията, се налага да се направят някои изменения в този регламент, и по-специално да се добавят определени задачи.

(2)

Националните правила трябва да бъдат нотифицирани на Комисията, както съгласно Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в Общността (преработена версия) (4), (наричана по-нататък Директива за оперативната съвместимост на железопътната система), така и съгласно Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността (Директива относно безопасността на железопътния транспорт) (5). Затова тези два комплекта от правила следва да бъдат разгледани с цел да се установи, по-специално, дали са съвместими с действащите Общи методи за безопасност и Технически спецификации за оперативна съвместимост (TSIs/ТСОС), както и дали дават възможност да се постигнат съществуващите общи цели за безопасност.

(3)

За да се улесни процедурата за разрешаване на въвеждането в експлоатация на превозни средства, неотговарящи на съответните ТСОС, всички действащи технически правила и правила за безопасност във всяка държава-членка следва да се класифицират в три групи и резултатите от тази класификация да бъдат представени в справочен документ. Затова от Агенцията се изисква да изготви проект за създаване и актуализиране на този документ чрез посочване на съответните национални правила за всеки от съответните технически параметри, както и чрез осигуряване на ad hoc технически становища по отделни аспекти на проекти за взаимно признаване. След преразглеждане на списъка на параметрите, Агенцията може да препоръча той да бъде изменен.

(4)

Поради юридическите си компетенции и високото си ниво на технически експертни знания, Агенцията е органът, който следва да предоставя пояснения по сложни въпроси, възникващи вследствие на дейностите в този сектор. Ето защо, в контекста на процедурите за разрешаване на въвеждането в експлоатация на превозни средства, следва да бъде възможно към Агенцията да се отправи искане за техническо становище в случай на отрицателно решение на национален орган по безопасността или относно еквивалентността на националните правила за техническите параметри, установени в Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система.

(5)

За неотложни промени на ТСОС следва да бъде възможно да се поиска становището на Агенцията.

(6)

Съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 881/2004, Агенцията може да контролира качеството на работата на нотифицираните от държавите-членки органи. Проучване на Комисията показа, че критериите, които трябва да се прилагат за нотифицирането на тези органи, позволяват голяма свобода на тълкуване. Без да се засяга отговорността на държавите-членки по отношение на органите, които те решават да нотифицират, и на проверките, които правят, за да гарантират спазването на тези критерии, важно е да се оцени влиянието на разликите в тълкуването и да се провери дали не създават трудности по отношение на взаимното признаване на различните удостоверения за съответствие и на декларацията на ЕО за проверка. Ето защо, по молба на Комисията, Агенцията следва да може да следи дейността на нотифицираните органи и, ако това е оправдано, да извършва проверки с оглед осигуряване на спазването на критериите, посочени в Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система, от страна на съответния нотифициран орган.

(7)

Член 15 от Регламент (ЕО) № 881/2004 упълномощава Агенцията да оценява — по искане на Комисията и от гледна точка на оперативната съвместимост, отправени към Общността молби за финансова помощ по проекти за железопътна инфраструктура. Определението за тези проекти следва да се разшири, така че да може да се оцени и съгласуваността на системата, както е например в случая с проектите за въвеждане на Европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS).

(8)

След промените в международен мащаб, и по-специално влизането в сила на Конвенция за международен железопътен транспорт (COTIF) от 1999 г., Агенцията следва да бъде приканена да оцени отношенията между железопътните предприятия и ползвателите, особено по отношение на поддръжката, като продължение на работата ѝ по сертифициране на цеховете за поддръжка. В този контекст Агенцията следва да може да отправя препоръки относно прилагането на системата за сертифициране на поддръжката в съответствие с член 14а от Директивата за безопасността на железопътния транспорт.

(9)

При разработването на схемите за сертифициране на структурите, които отговарят за поддръжката, и цеховете за поддръжка, Агенцията следва да направи необходимото тези схеми да съответстват на отговорностите, с които вече са натоварени железопътните предприятия, и на бъдещата роля на структурите, които отговарят за поддръжката. Тези схеми следва да улесняват процедурата за сертифициране на безопасността на железопътните предприятия, като се избягва излишната административна тежест и повтарящи се проверки, инспекции и/или одиторски проверки.

(10)

След приемането на третия пакет за железниците следва да се направи позоваване на Директива 2007/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно сертифицирането на машинистите, управляващи локомотиви и влакове в рамките на железопътната система на Общността (6) (наричана по-долу „Директива за машинистите“), в която се посочват различните задачи, които Агенцията ще изпълнява, като ѝ се дава също така възможността да отправя препоръки.

(11)

Що се отнася до персонала на железниците, Агенцията следва да определи възможните варианти за сертифициране на другите членове на екипажа, които осъществяват критични за безопасността функции, и да оцени въздействието на тези различни варианти. Намерението е Агенцията, наред с машинистите и другите членове на екипажа, които осъществяват критични за безопасността функции, да разгледа въпроса за уточняване на критериите за определяне на професионалната компетентност на останалите членове на персонала, участващи в експлоатацията и поддръжката на железопътната система.

(12)

Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система и Директивата относно безопасността на железопътния транспорт предвиждат различни видове документи, а именно декларации на ЕО за проверка, лицензи и сертификати за безопасност, както и национални правила, за които да се нотифицира Комисията. Следователно задачата на Агенцията следва да бъде да осигури достъпа на обществеността до тези документи, както и до националните регистри на превозните средства и инфраструктурата и до регистрите на Агенцията.

(13)

Агенцията следва да проучи кои са подходящите приходи по отношение на задачите по осигуряване на достъп до документите и регистрите в съответствие с член 38, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 881/2004.

(14)

От приемането на втория пакет за железниците, са предприети няколко инициативи, свързани с разработването и внедряването на ERTMS. Тези инициативи включват подписването на споразумение за сътрудничество между Комисията и различните заинтересовани страни в този сектор, създаването на управителен комитет за прилагането на това споразумение за сътрудничество, приемането от Комисията на Съобщение до Европейския парламент и до Съвета относно разполагането на Европейска железопътна сигнална система ERTMS/ETCS, назначаването от Комисията на европейски координатор по проекта ERTMS като приоритетен проект от общностен интерес, определянето на ролята на Агенцията като компетентен орган по въпросите на системата в контекста на различните годишни работни програми, както и приемането ТСОС „команден контрол и сигнализация“ за конвенционалния железопътен транспорт (7). Предвид нарастващото значение на приноса на Агенцията в тази област, нейните задачи следва да бъдат точно определени.

(15)

Агенцията има водеща роля за бъдещото въвеждане на ERTMS в цялата железопътна система. За тази цел трябва да се осигури съгласуваност по отношение на графика на националните планове за преминаване към ERTMS.

(16)

Версията ERTMS, приета от Комисията на 23 април 2008 г., следва да даде възможност на железопътните предприятия, които са инвестирали в съвместими подвижни състави, да осигурят подходяща възвръщаемост на своите инвестиции. Тази версия следва да бъде допълнена с хармонизирани спецификации за изпитване. Допълнителни спецификации, изискани от националните органи по безопасността, не следва да възпрепятстват неоснователно движението на подвижни състави, оборудвани с бъдещи версии ERTMS или с версията, приета от Комисията на 23 април 2008 г. по релси, които вече са оборудвани в съответствие с последната версия.

(17)

С оглед насърчаване на оперативната съвместимост Агенцията следва да извърши оценка на въздействието от адаптацията на всички версии ERTMS, инсталирани преди версията, приета от Комисията на 23 април 2008 г., към тази версия.

(18)

Понастоящем Агенцията разполага с голям брой експерти по оперативна съвместимост и безопасност на европейската железопътна система. Тя следва да бъде упълномощена да изпълнява ad hoc задачи по искане на Комисията, при условие че тези задачи са съвместими с мисията на Агенцията и съответстват на другите приоритети на Агенцията. От тази гледна точка изпълнителният директор на Агенцията следва да преценява допустимостта на това съдействие и да докладва най-малко веднъж годишно по неговото предоставяне пред Управителния съвет. Съветът може да оцени този доклад в съответствие с предоставените му в Регламент (ЕО) № 881/2004 правомощия.

(19)

През първата година след създаването на Агенцията бе проведено мащабно наемане на работа на специалисти по проекти по договори за не повече от 5 години, което означава, че голяма част от техническия персонал трябва да напусне Агенцията в рамките на кратък период от време. За да се осигури необходимото количество и качество на експертни познания и за да се избегнат евентуални затруднения при процедурите за наемане на персонал, на Агенцията следва да бъде разрешено да продължава трудовите договори на членове на персонала със специална квалификация за срок от още три години.

(20)

Крайният срок за приемане на годишната работна програма на Агенцията, следва да бъде променен с цел по-добро синхронизиране с процеса на вземане на решения за бюджета.

(21)

В работната програма на Агенцията следва да бъде определена целта на всяка дейност и нейния адресат. Комисията следва да бъде информирана и за техническите резултати от всяка дейност, тъй като тази информация надхвърля значително обхвата на общия отчет, адресиран до всички институции.

(22)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно разширяването на задачите на Агенцията с оглед на участието ѝ в опростяването на процедурата на Общността за сертифициране на железопътните превозни средства, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може, поради мащаба на действието, да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(23)

Регламент (ЕО) №881/2004 следва да бъде съответно изменен,

1)

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

Видове актове на Агенцията

Агенцията може:

2)

Член 3 се изменя, както следва:

3)

Член 8 се заличава;

4)

След член 9 се вмъква следното заглавие на глава:

5)

Вмъкват се следните членове:

„Член 9a

Национални правила

1.   По искане на Комисията Агенцията извършва технически преглед на новите национални правила, предоставени на Комисията в съответствие с член 8 от Директивата относно безопасността на железопътния транспорт или член 17, параграф 3 от Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в Общността (преработена версия) (8), (наричана по-нататък „Директива за оперативната съвместимост на железопътната система“).

2.   Агенцията проучва съвместимостта на посочените в параграф 1 правила със CSMs и с действащите ТСОС. Агенцията проучва дали тези правила дават възможност да бъдат постигнати съществуващите CSTs.

3.   Ако, след като бъдат взети под внимание изтъкнатите от държавите-членки мотиви, Агенцията счете, че тези правила са несъвместими с ТСОС или със CSMs или че не позволяват да бъдат постигнати CSTs, тя представя на Комисията становище в срок от два месеца след препращането на правилата на Агенцията от страна на Комисията.

Член 9б

Класификация на националните правила

1.   Агенцията улеснява приемането от държавите-членки на превозните средства, въведени в експлоатация в друга държава-членка, в съответствие с процедурите, предвидени в параграфи 2—4.

2.   До 19 януари 2009 г. Агенцията прави преглед на списъка от параметри в раздел 1 от приложение VII към Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система и отправя към Комисията препоръките, които счита за целесъобразни.

3.   Агенцията изготвя проект за справочен документ, в който се посочва съответствието между всички национални правила, прилагани от държавите-членки при въвеждането в експлоатация на превозните средства. Този документ съдържа националните правила на всяка държава-членка за всеки от параметрите, посочени в приложение VII към Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система и определя групата, посочена в раздел 2 от това приложение, към която принадлежат правилата. Тези правила включват правилата, нотифицирани съгласно член 17, параграф 3 от Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система, включително правилата, нотифицирани след приемането на ТСОС (особени случаи, неразрешени въпроси, дерогации), както и правилата, нотифицирани съгласно член 8 от Директивата относно безопасността на железопътния транспорт.

4.   С оглед на постепенното намаляване на националните правила в група Б, посочена в раздел 2 от приложение VII към Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система, Агенцията редовно изготвя проект за актуализиране на справочния документ и го предоставя на Комисията. Първата версия на този документ се представя на Комисията не по-късно от 19 януари 2010 г..

5.   За целите на изпълнението на разпоредбите на настоящия член, Агенцията използва сътрудничеството между националните органи по безопасността, установено съгласно член 6, параграф 5, и създава работна група в съответствие с принципите на член 3.

6)

В член 10 се вмъкват следните параграфи:

„2а.   Към Агенцията могат да се обърнат с молба за предоставяне на техническо становище:

2б.   Комисията може да се обърне към Агенцията с молба за предоставяне на техническо становище относно неотложни промени на ТСОС, в съответствие с член 7, параграф 1 от Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система.“;

7)

Член 11 се заличава;

8)

Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Нотифицирани органи

1.   Без да се засяга отговорността на държавите-членки по отношение на нотифицираните органи, които те определят, по искане на Комисията Агенцията може да следи за качеството на работата на тези органи. Тя предоставя на Комисията становища, когато е уместно.

2.   Без да се засяга отговорността на държавите-членки, по искане на Комисията, когато последната, съгласно член 28, параграф 4 от Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система, счита, че определен нотифициран орган не отговаря на критериите, посочени в приложение VIII към посочената директива, Агенцията прави проверка, за да гарантира спазването на тези критерии. Агенцията представя становище на Комисията.“;

9)

Член 15 се заменя със следното:

„Член 15

Оперативна съвместимост в рамките на железопътната система на Общността

Без да се засягат дерогациите, предвидени в член 9 от Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система, по искане на Комисията, Агенцията проучва от гледна точка на оперативната съвместимост всеки проект, включващ проектиране и/или изграждане или подновяване или надграждане на подсистемата, за който е подадено заявление за финансова помощ от Общността. В срок, който трябва да се съгласува с Комисията в зависимост от важността на проекта и наличните ресурси и който не може да надвишава два месеца, Агенцията дава становище дали проектът отговаря на съответните ТСОС.“;

10)

Преди член 16 се вмъква следното заглавие на глава:

11)

В член 16 се добавя следната алинея:

„Тези препоръки се съобразяват с вече определените отговорности на железопътните предприятия, както е предвидено в член 4 от Директивата относно безопасността на железопътния транспорт, и на структурата, която отговаря за поддръжката, в съответствие с член 14а от същата директива, и изцяло отчитат механизмите за сертифициране на железопътните предприятия и на структурите, които отговарят за поддръжката.“;

12)

Вмъква се следният член:

„Член 16a

Сертифициране на структурите, които отговорят за поддръжката

1.   До 1 юли 2010 г. Агенцията изпраща на Комисията препоръка с оглед на прилагането на системата за сертифициране на структурите, които отговарят за поддръжката в съответствие с член 14а, параграф 5 от Директивата относно безопасността на железопътния транспорт.

Оценката и препоръката на Агенцията се отнасят по-специално до следните аспекти, като се вземат предвид възможните връзки на структурата, която отговаря за поддръжката, с други лица, като експлоатиращи превозните средства лица, железопътни предприятия и управители на инфраструктури:

2.   В срок от три години от датата на приемане от страна на Комисията на системата за сертифициране на поддръжката, посочена в член 14а, параграф 5 от Директивата относно безопасността на железопътния транспорт, Агенцията изпраща на Комисията доклад за оценка на прилагането на тази система. До тази дата Агенцията също така изпраща на Комисията препоръка с оглед да се определи съдържанието и спецификациите на подобна система за сертифициране на структурите, които отговарят за поддръжката, по отношение на други превозни средства, като локомотиви, пътнически вагони, мотриси с електрическа тяга (МЕТ) и мотриси с дизелова тяга (МДТ).

3.   Агенцията извършва анализ на алтернативните мерки, за които е взето решение в съответствие с член 14а, параграф 8 от Директивата относно безопасността на железопътния транспорт в контекста на нейния доклад относно безопасността, посочен в член 9, параграф 2 от настоящия регламент.“

13)

След член 16а се вмъква следното заглавие на глава:

14)

Вмъква се следният член:

„Член 16б

Машинисти

1.   По въпросите, свързани с Директива 2007/59/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 23 октомври 2007 г. за сертифициране на машинисти, управляващи локомотиви и влакове в рамките на железопътната система на Общността (9) (наричана по-нататък „Директива за машинистите“), Агенцията:

2.   По въпросите, свързани с Директивата за машинистите, Агенцията прави препоръки относно:

3.   Агенцията може да отправи обосновано искане до компетентните органи за информация относно статуса на свидетелствата на машинисти.

15)

Вмъква се следният член:

„Член 16в

Други членове на екипажа

В съответствие с член 28 от Директива 2007/59/ЕО, Агенцията, в доклад, който тя представя до 4 юни 2009 г., и като взема предвид ТСОС за експлоатацията и управлението на трафика, разработени съгласно Директива 96/48/ЕО и Директива 2001/16/ЕС, определя профила и задачите на останалите членове на екипажа, които осъществяват критични за безопасността функции и чиято професионална квалификация следователно допринася съответно за безопасността на железниците, които следва да се бъдат уредени на общностно равнище посредством система от свидетелства и/или удостоверения, която може да бъде подобна на системата, установена с Директивата за машинистите.“;

16)

В член 17 заглавието и параграф 1 се заменят със следното:

„Член 17

Професионална компетентност и обучение

1.   Агенцията отправя препоръки относно уточняването на общи критерии за определяне на професионалната компетентност и за оценка на персонала, когато той участва в експлоатацията и поддръжката на железопътната система, но членове 16б и 16в не се прилагат за него.“;

17)

След член 17 се вмъква следното заглавие на глава:

18)

Член 18 се заменя със следното:

„Член 18

Регистри

1.   Агенцията изготвя и препоръчва на Комисията общи спецификации за:

2.   Агенцията създава и поддържа регистър на типовете превозни средства, одобрени от държавите-членки за въвеждане в експлоатация в железопътната мрежа на Общността, в съответствие с член 34 от Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система. Агенцията също така изготвя проект за образец на декларация за типово съответствие, съгласно член 26, параграф 4 от тази директива.“;

19)

Член 19 се заменя със следното:

„Член 19

Достъпност на документи и регистри

1.   Агенцията предоставя публичен достъп до следните документи и регистри, предвидени от Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система и Директивата относно безопасността на железопътния транспорт:

2.   Практическите условия за предаването на посочените в параграф 1 документи се обсъждат и съгласуват от държавите-членки и Комисията на базата на изготвен от Агенцията проект.

3.   При предаване на посочените в параграф 1 документи заинтересованите органи могат да посочат документите, до които не трябва да бъде предоставян публичен достъп поради съображения за сигурност.

4.   Националните органи, отговорни за издаване на посочените в параграф 1, букви в) и г) документи, нотифицират Агенцията в срок от един месец за всяко отделно решение, свързано с тяхното издаване, подновяване, изменение или отмяна.

5.   Агенцията може да включи тази публична база данни всякакви предназначени за обществено ползване документи или връзки, имащи отношение към целите на настоящия регламент.“;

20)

Заглавието на глава 4 се заменя със следното:

21)

Вмъкват се следните членове:

„Член 21a

ERTMS

1.   Агенцията, в координация с Комисията, поема изложените в параграфи 2—5 задачи с цел:

2.   Агенцията разработва процедура за обработка на искания за изменения в спецификациите на ERTMS. За тази цел Агенцията създава и поддържа регистър на исканията за изменения и планираните изменения в спецификациите на ERTMS.

Агенцията препоръчва приемането на нова версия само след достигането на достатъчна степен на използване на предходната версия. Разработването на нови версии не накърнява степента на използване на ERTMS, стабилността на спецификациите, необходима за оптимизацията на производството на оборудването на ERTMS, възвращаемостта на инвестициите на железопътните предприятия и ефективното планиране на въвеждането на ERTMS.

3.   Агенцията подпомага усилията на Комисията за разработване на план за въвеждане на ERTMS в ЕС и координиране на инсталирането на ERTMS по трансевропейските транспортни коридори.

4.   Агенцията разработва стратегия за управление на различните версии на ERTMS с оглед осигуряване на техническа и оперативна съвместимост между транспортни мрежи и превозни средства, изпълнени в различни версии, и предоставянето на стимули за бързо въвеждане на действащата версия, както и на възможни по-нови версии.

В съответствие с член 6, параграф 9 от Директива за оперативната съвместимост на железопътната система Агенцията осигурява обратната съвместимост на следващите версии оборудване на ERTMS, считано от версията, приета от Комисията на 23 април 2008 г.

По отношение на оборудването на ERTMS, въведено в експлоатация преди 23 април 2008 г. или чието инсталиране или реконструкция са били в напреднал етап към тази дата, Агенцията изготвя доклад за оценка, в който се посочват:

Комисията предприема подходящи мерки в срок от една година от датата, на която е получила доклада за оценка на Агенцията.

5.   Агенцията създава и председателства специална работна група от нотифицирани органи за проверяване на последователното прилагане на процедурите на ЕС за проверка, прилагани от нотифицираните органи в контекста на конкретни проекти по ERTMS. Агенцията също така си сътрудничи с националните органи по безопасността при извършване на проверка на последователното прилагане на процедурите по отношение на разрешителните за въвеждане в експлоатация. В случаите, когато Агенцията констатира наличие на риск от липса на техническа и оперативна съвместимост между мрежите и превозните средства, екипирани с оборудване предмет на тези процедури, тя информира Комисията, която предприема подходящи мерки.

6.   В случай че бъде установена техническа несъвместимост между транспортните мрежи и превозните средства в контекста на конкретни проекти, свързани с ERTMS, нотифицираните органи и националните органи по безопасността гарантират, че Агенцията може да получи съответната информация по отношение на прилаганите процедури за проверка на „ЕО“, въвеждането в експлоатация и условията на експлоатация. При необходимост Агенцията препоръчва подходящи мерки на Комисията.

7.   Агенцията извършва оценка на процеса на сертифициране на оборудването на ERTMS, като до 1 януари 2011 г. предоставя на Комисията доклад, съдържащ, при необходимост, подобренията, които трябва да се направят.

8.   Въз основа на доклада, посочен в параграф 7, Комисията извършва оценка на разходите и ползите от използването на един вид лабораторно оборудване, еталонен коловоз и/или орган за сертифициране на общностно равнище. Необходимо е този орган за сертифициране да отговаря на критериите от приложение VIII от Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система. Комисията може да представи доклад и, при необходимост, да направи законодателно предложение за подобрение на системата за сертифициране на ERTMS.

Член 21б

Съдействие на Комисията

1.   В рамките на член 30, параграф 2, буква б) Агенцията съдейства на Комисията, по искане на последната, при прилагане на общностното законодателство, имащо за цел повишаване на нивото на оперативна съвместимост на железопътните системи и разработка на общ подход към безопасността на европейската железопътна система.

2.   Това съдействие е ограничено по време и мащаб и се извършва без да се засягат останалите задачи, поверени на Агенцията в настоящия регламент, като може да включва:

3.   Изпълнителният директор докладва най-малко веднъж годишно на Управителния съвет относно прилагането на настоящия член, включително относно въздействието му върху ресурсите.“;

22)

В член 24 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Без да се засяга член 26, параграф 1, персоналът на Агенцията се състои от:

През първите 10 години от дейността на Агенцията, посоченият в първо тире на първата алинея петгодишен период може да бъде продължен за срок от не повече от 3 години, когато това се налага, за да се осигури приемствеността в нейните услуги.“;

23)

Член 25 се изменя, както следва:

24)

В член 26 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Управителният съвет се състои от един представител от всяка държава-членка и четирима представители на Комисията, както и от шест представители, без право на глас, като последните представят на европейско ниво следните групи:

За всяка от тези групи Комисията назначава представител и заместник от списък с четирима одобрени кандидати, представен от съответните европейски организации с оглед осигуряване на подходящо представяне на всички интереси.

Членовете на Управителния съвет и техните заместници се назначават въз основа на практическия им опит и експертни познания в областта.“;

25)

В член 33 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   С оглед изпълнение на задачите, възложени ѝ по членове 9, 9а, 10, 13 и 15, Агенцията може да осъществява посещения в държавите-членки в съответствие с политиката, определена от Управителния съвет. Националните органи улесняват работата на персонала на Агенцията.“;

26)

В член 36 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Агенцията е открита за участие на европейски държави и държави, обхванати от Европейската политика за добросъседство, сключили споразумения с Европейската общност, съгласно които съответните държави са приели и прилагат законодателството на Общността в уредената в настоящия регламент област.“.

31.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/60

(1)

Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (3) предвижда хармонизирането на класифицирането и етикетирането на веществата и смесите в рамките на Общността. Посоченият регламент ще замени Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (4), както и Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (5).

(2)

Регламент (ЕО) № 1272/2008 се опира на опита с директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и включва критериите за класифициране и етикетиране на вещества и смеси, предвидени от Глобалната хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химикали (GHS), приета на международно равнище в рамките на структурите на Организацията на обединените нации.

(3)

Някои разпоредби относно класифицирането и етикетирането, установени в директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО, също служат за целите на прилагането на друго общностно законодателство като Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно детергентите (6).

(4)

Анализ на възможните последици от заменянето на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и въвеждането на критериите на GHS доведе до заключението, че с адаптирането на позоваванията на тези директиви в Регламент (ЕО) № 648/2004, следва да бъде запазено приложното поле на посочения акт.

(5)

Преходът от критериите за класифициране, съдържащи се в директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО, следва да бъде напълно завършен на 1 юни 2015 г. Производителите на детергенти са производители, вносители или потребители надолу по веригата по смисъла на Регламент (ЕО) № 1272/2008 и следва да им бъде дадена възможност по настоящия регламент да се адаптират към този преход в период от време, подобен на този предвиден в Регламент (ЕО) № 1272/2008.

(6)

Регламент (ЕО) № 648/2004 следва да бъде съответно изменен,

1.

думата „препарат“ или „препарати“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (7) във версията му от 30 декември 2006 г. се заменя съответно с думата „смес“ или „смеси“ в целия текст;

2.

в член 9, параграф 1 уводното изречение се заменя със следното:

„Без да се засягат разпоредбите на член 45 от Регламент (EО) № 1272/2008 на Европейският парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (8), производителите, които пускат на пазара веществата и/или смесите, обхванати от настоящия регламент, следва да предоставят на разположение на компетентните власти на държавите-членки:

3.

в член 11 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Параграфи 2—6 не засягат разпоредбите на Регламент (EО) № 1272/2008, свързани с класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси.“

31.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 354/62

(1)

Нестабилността на цените на храните постави редица развиващи се страни и тяхното население в драматична ситуация. Тази хранителна криза, съпътствана от финансова и енергийна криза и влошаване на качеството на околната среда заплашва да доведе нови стотици милиони хора до крайна бедност, състояние на глад и недохранване и налага да се прояви по-голяма солидарност с тези хора. Всички данни относно перспективата за пазарите на храни водят до заключението, че голямата нестабилност на цените на храните би могла да продължи да съществува през следващите години.

(2)

По тази причина с настоящия регламент следва да се създаде инструмент за финансиране на бързи ответни мерки по отношение на кризата с нестабилните цени на храните в развиващите се страни, като допълнение към съществуващите инструменти на Европейския съюз, свързани с политиката за развитие.

(3)

Съгласно Европейския консенсус относно развитието (2), приет на 20 декември 2005 г. от Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в Съвета, от Европейския парламент и от Комисията, Европейската общност (наричана по-долу „Общността“) ще продължи да работи за продоволствено осигуряване на международно, регионално и национално равнище — цел, за постигането на която следва да допринесе настоящият регламент.

(4)

На 22 май 2008 г. Европейският парламент прие резолюция относно покачващите се цени на храните в Европейския съюз и в развиващите се страни, като призова Съвета да осигури съгласуваност на всички свързани с прехраната национални и международни политически мерки, чиято цел е гарантиране на правото на прехрана.

(5)

По време на заседанието си на 20 юни 2008 г. Европейският съвет категорично потвърди своя ангажимент за постигане на колективната цел за официална помощ за развитие (ОПР) в размер 0,56 % от брутния национален доход (БНД) до 2010 г. и 0,7 % от БНД до 2015 г., както беше посочено в заключенията на Съвета от 24 май 2005 г., в заключенията на Европейския съвет от 16 и 17 юни 2005 г. и в Европейския консенсус относно развитието.

(6)

Като призна в своите заключения от 20 юни 2008 г., че високите цени на храните засягат положението на най-бедното население на света и излагат на риск напредъка по постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), Европейският съвет прие програма на ЕС за действие за постигане на ЦХР, в която се заявява, че Европейският съюз се ангажира, в съответствие с декларацията от конференцията на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), приета от Конференцията на високо равнище на ФАО по продоволственото осигуряване на 5 юни 2008 г. (декларация на конференцията на ФАО) да насърчава глобално партньорство за прехрана и селско стопанство и желае да играе значителна роля за подпомагане на преодоляването до 2010 г. на част от разликата във финансирането в областта на селското стопанство, продоволственото осигуряване и развитието на селските райони.

(7)

Европейският съвет заяви в заключенията си, че в това начинание Европейският съюз ще насърчава по-координирана и дългосрочна международна реакция по отношение на съществуващата хранителна криза, и по-специално в рамките на Организацията на обединените нации (ООН) и международните финансови институции, че приветства създаването от генералния секретар на ООН на Работна Група на Високо Равнище по въпросите на глобалната криза в продоволственото осигуряване (РГВР) и е решен да изпълни изцяло ангажимента си по прилагането на декларацията на конференцията на ФАО. За тази цел РГВР прие цялостна рамка за действие, а международни и регионални организации предприеха собствени инициативи. Европейският съвет също така заяви в заключенията си, че Европейският съюз ще подкрепи енергични ответни мерки за осигуряване на по-добро снабдяване със селскостопански продукти в развиващите се страни, като предостави по-специално необходимото финансиране за селскостопански суровини и производствени фактори и съдействие за използването на пазарни инструменти за управление на риска, че Европейският съюз значително ще засили подкрепата си за публичните и частни инвестиции в селското стопанство и по принцип ще насърчава развиващите се страни да разработват по-добри селскостопански политики, по-специално с оглед подкрепата на продоволственото осигуряване и укрепването на регионалната интеграция. Европейският съюз ще мобилизира също и средства за финансиране не само на продоволствена помощ, но и на „предпазни мрежи“ за бедните и уязвими групи от населението.

(8)

Финансовите и материални нужди за пълно овладяване на причините за високите цени на храните и последиците от тях са много големи. Ответните мерки следва да дойдат от целокупната международна общност; Европейската общност прави решителна крачка, като дава своя справедлив дял. Европейският съвет от 20 юни 2008 г. приветства намерението на Комисията да излезе с предложение за нов фонд за подкрепа на селското стопанство в развиващите се страни в рамките на текущите финансови перспективи.

(9)

Ответната стратегия на Общността следва по-специално категорично да насърчава позитивна реакция под формата на по-голямо предлагане от страна на селскостопанските производители в развиващите се страни в краткосрочен до средносрочен план, като в същото време чувствително облекчава негативните последствия от нестабилността на цените на храните върху най-бедните слоеве от населението в тези страни. По-голямото предлагане като реакция е в интерес и на Общността, защото смекчава натиска върху цените на селскостопанските продукти.

(10)

Общността разполага с няколко инструмента за дългосрочно подпомагане на развитието, и по-конкретно Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (3) и Европейския фонд за развитие, чрез който се отпуска ОПР на страните от Африка, Карибския и тихоокеанския басейн (АКТБ) и отвъдморските страни и територии (ОСТ)(наричан по-долу „ЕФР“). Тези инструменти от неотдавна се планират в съответствие със средносрочните и дългосрочните приоритети за развитие на страните, отговарящи на условията за финансиране. Мащабните промени в планирането по тези инструменти в отговор на краткосрочна криза биха застрашили баланса и съгласуваността на съществуващите стратегии за сътрудничество с тези страни. За отпускането на спешна помощ Общността разполага и с Регламент (ЕО) № 1257/96 от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ (4), както и с Регламент (ЕО) № 1717/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за установяване на инструмент за стабилност (5).

(11)

Тези инструменти обаче вече бяха мобилизирани или препрограмирани до крайна степен през 2008 г., за да се овладеят негативните последствия от нестабилните цени на храните в развиващите се страни. Това може да се направи в много по-ограничена степен през 2009 г.; това обаче би било крайно недостатъчно, за да се отговори на нуждите.

(12)

Следователно, необходимо е да бъде приет специален финансов инструмент в допълнение на съществуващите инструменти за външно финансиране, да се приемат спешни допълнителни мерки за бързо овладяване на последствията от сегашната нестабилност на цените на храните в развиващите се страни.

(13)

Помощта съгласно настоящия регламент следва да се управлява по начин, позволяващ увеличаване на доставките на храни за местното население.

(14)

Мерките по този инструмент следва да помогнат на развиващите се страни да увеличат производителността в селското стопанство през следващите сезони, следва да отговорят бързо на непосредствените нужди на тези страни и тяхното население, да бъдат първа крачка за предотвратяването, доколкото това е възможно, на продоволствената несигурност в бъдеще и да съдействат за смекчаване на последствията от нестабилните цени на храните в глобален план, което би било от полза за най-бедните слоеве от населението, за дребните селскостопански производители, и за европейските потребители и селскостопански производители.

(15)

Самото естество на мерките по настоящия регламент налага решенията за тяхното финансиране да се вземат с ефективни, гъвкави, прозрачни и бързи процедури, с активно сътрудничество на всички участващи институции.

(16)

Трябва да се осигури съгласуваност и непрекъснатост между краткосрочните мерки, насочени към подпомагане на най-пряко и най-тежко засегнатите от покачващите се и/или нестабилните цени на храните слоеве на населението, и по-тясно свързаните със структурната политика мерки, насочени към предотвратяване на повторението на настоящата хранителна криза.

(17)

Необходимо е да се предвидят и разпоредби за защита на финансовите интереси на Общността в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (6), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията, за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (7) и с Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (8).

(18)

Тъй като целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, с оглед обхвата на изискваните дейности, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(19)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9).

(20)

Различните инструменти на политиката за развитието, както и настоящият инструмент за финансиране се прилагат така, че да се гарантира непрекъснатост на сътрудничеството, и по-конкретно преходът между спешни мерки и средносрочни и дългосрочни ответни мерки. Настоящият регламент следва да се впише в една дългосрочна стратегия за подкрепа на продоволственото осигуряване в развиващите се страни, основана на техните собствени нужди и планове.

(21)

За да се осигури ефективност на мерките, предвидени в настоящия регламент, и предвид тяхната неотложност, настоящият регламент следва да влезе в сила на следващия ден след публикуването му,

а)

да се насърчи позитивната реакция под формата на по-голямо предлагане от страна на селскостопанския сектор в целеви страни и региони;

б)

да се подкрепят дейности, с които бързо и непосредствено ще се смекчат негативните последствия за местното население от нестабилните цени на храните в съответствие с глобалните цели за продоволствено осигуряване, включително стандартите на ООН за хранителни потребности;

в)

засилване на производствения капацитет и подобряване на управлението на селскостопанския сектор с цел увеличаване на устойчивостта на намесите.

а)

мерки за по-добър достъп до суровини, други производствени фактори и услуги за селското стопанство, включително торове и семена, като се отделя специално внимание на местни инструменти и тяхната достъпност;

б)

„предпазни мрежи“, имащи за цел поддържането или подобряването на производствения капацитет в селското стопанство и задоволяване на основните хранителни нужди на най-уязвимите групи от населението, включително децата;

в)

други мерки с по-малък обхват, имащи за цел увеличаването на производството въз основа на нуждите на съответната държава: микрокредитиране, инвестиции, оборудване, инфраструктура и складове; както и професионално обучение и подкрепа за професионалните групи в селскостопанския сектор.

а)

държави и региони, които са партньори, и техните институции;

б)

децентрализирани органи в държавите партньори, като например общини, провинции, департаменти и региони;

в)

съвместни органи, изградени от държави и региони, които са партньори с Общността;

г)

международни организации, включително регионални организации, органи на ООН, департаменти и мисии, международни и регионални финансови институции и банки за развитие;

д)

институции и органи на Общността, но само за целите на изпълнението на мерките за подкрепа, посочени в член 3, параграф 4;

е)

агенции на ЕС;