13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/1

—

като взе предвид документите на европейския семестър за 2017 г., и по-точно годишния обзор на растежа, докладите по държави, националните програми за реформи и специфичните за всяка държава препоръки;

—

като взе предвид своята резолюция относно годишния обзор на растежа на Европейската комисия за 2017 г. (RESOL-VI/019), приета на 8 февруари 2017 г.;

—

като взе предвид доклада на Европейския парламент относно годишния обзор на растежа за 2017 г. (2016/2306(INI));

1.

подчертава, че 55 % от всички специфични за всяка държава препоръки, отправени през 2017 г., са посветени на пречките пред инвестициите, които могат да бъдат премахнати с помощта на местните и регионалните власти (1); припомня необходимостта от преодоляване на разминаването между функциите на местните и регионалните органи на управление и финансовите ресурси, с които разполагат за изпълнението им;

2.

настоява политиката на сближаване да остане основният инвестиционен инструмент на ЕС. Счита обаче, че нейното управление и взаимодействието ѝ с европейския семестър следва да бъдат подобрени с цел допълнително засилване на мултиплициращия ефект на разходите за сближаване и на техния принос за устойчивия и приобщаващ растеж;

3.

като приветства въвеждането през януари 2015 г. на маржовете за гъвкавост в рамките на Пакта за стабилност и растеж, КР призовава за допълнителни мерки за насърчаване на публичните инвестиции, по-специално в инфраструктура и социално приобщаване, чрез изключване на националното, регионалното или местното съфинансиране в контекста на европейските структурни и инвестиционни фондове от счетоводния механизъм на Пакта за стабилност и растеж, както и съфинансирането по Европейския фонд за стратегически инвестиции, чрез определяне на типология на равнището на ЕС за качеството на публичните инвестиции в отчетите на публичните разходи в съответствие с дългосрочните ефекти от тях, чрез преразглеждане на методологията за изчисляване на „структурния дефицит“ с цел да се вземат предвид характеристиките, присъщи на националните икономики, и структурните различия в публичните разходи, и чрез предложение в таблицата с макроикономически показатели да се включи показател за процента на инвестиции;

4.

отбелязва, че МРВ участват в около 25 % от проектите на финансирания от ЕИБ Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), но както показа неотдавнашно проучване, поръчано от КР, пред тяхното участие продължават да съществуват значителни предизвикателства по причини, свързани с административния капацитет, присъщата сложност и ниската степен на осведоменост относно ЕФСИ в градовете и регионите (2); подчертава, че са необходими още усилия за повишаване на осведомеността и повече техническа подкрепа, съвети и полезни взаимодействия с други източници на финансиране от ЕС, за да се засили участието на МРВ в изпълнението на ЕФСИ и да се осигури по-добър географски баланс на проектите по ЕФСИ;

5.

споделя оценката на Комисията, че ЕФСИ „далеч не е разгърнал своя пълен потенциал за стимулиране на развитието на човешкия капитал. Трябва да бъдат положени допълнителни усилия, за да се създадат инструменти, адаптирани към този сектор, и да се гарантира, че социалните и финансовите участници си сътрудничат по-тясно“ (3).

6.

подчертава значението на трайните структурни реформи на всички равнища на управление и на премахването на бюрокрацията, която съпътства текущите инвестиции, с цел да се спомогне за подобряване на стопанската среда и на привлекателността за инвестиране в нашите икономики;

7.

посочва, че достъпът до финансиране остава голямо предизвикателство за МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия в Европа; приветства мерки като европейските фондове за рисков капитал; призовава Комисията, в сътрудничество с местните, регионалните и националните власти, да предприеме по-нататъшни мерки за стимулиране на частните инвестиции и за насърчаване на диференцирането на източниците на финансиране;

8.

отново призовава за по-голяма координация на всички мерки на ЕС за изграждане на капацитет и за опростяване на европейските фондове; подчертава, че 53 % от специфични за всяка държава препоръки за 2017 г. са посветени на въпроси, свързани с административния капацитет, по-специално на поднационално равнище;

9.

счита, че бюджетът на ЕС следва да подкрепя усилията на държавите членки за осъществяване на структурни реформи и премахване на бюрокрацията, която съпътства текущите инвестиции, и следователно одобрява създадената през май 2017 г. програма за подкрепа на структурните реформи (2017—2020 г.) с бюджет от 142,8 милиона евро, която ще даде своя принос за осъществяването на институционални, административни и структурни реформи, насочени към финансиране на дейности с европейска добавена стойност за повишаване на конкурентоспособността, производителността, растежа, заетостта, сближаването и инвестициите;

10.

отново призовава Комисията да помисли за изготвянето на предложение за фискален капацитет за еврозоната, който би могъл да спомогне за нейното стабилизиране, ако и когато е необходимо;

11.

призовава Комисията да направи оценка на трудностите, с които може да се сблъскат регионалните и местните власти при прилагането на директивите за обществените поръчки, и подчертава необходимостта от инструменти на местно и регионално равнище, например центрове за знания, като средство да се подпомогне укрепването на административния капацитет на всички равнища на управление във връзка с обществените поръчки и държавните помощи чрез предоставяне на техническа помощ и насоки;

12.

подчертава необходимостта от приобщаващ растеж и подобряване на социалното измерение на ЕС чрез изпълнението на европейски стълб на социалните права (4) посредством силна европейска социална програма, в която конкурентоспособността и социалната справедливост се допълват взаимно и която, наред с другото, ще предвиди засилване на ролята на социалните показатели в европейския семестър и сближаване на реалните възнаграждения в съответствие с производителността;

13.

във връзка с документа за размисъл на Комисията относно извличането на ползите от глобализацията (5) подчертава необходимостта да се подпомогне разширяването на кръга от бенефициери, които се възползват от предимствата на глобализацията, да се доразвие концепцията за териториалната устойчивост и да се прекрати насърчаването на „структурни реформи, които не отчитат, че териториалното им въздействие е неравномерно поради регионалните различия“, както и необходимостта от насочване на усилията на ЕС за извличане на ползи от глобализацията към три основни оси: проактивна стратегия за подобряване на уменията, знанията, инфраструктурата, стратегия за смекчаване на последиците, включваща Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) и други инструменти на политиката, и стратегия на участието за подобряване на участието на гражданите в процеса на вземане на решения в ЕС; призовава и за обновяване на ЕФПГ чрез увеличаване на бюджета му; включването му в МФР; значително опростяване на критериите за задействането му; гарантиране на синергии с европейските структурни и инвестиционни фондове;

14.

настоява, че настоящият глобален натиск изисква всеобхватна и ориентирана по места промишлена стратегия на ЕС (6), която да обхваща стратегическата координация между съответните политики и инструменти на ЕС;

15.

подчертава, че 76 % специфичните за всяка държава препоръки, отправени през 2017 г., са териториално обвързани, тъй като се отнасят до предизвикателства, които засягат определени региони или градове в по-голяма степен от други, и изпълнението им разчита на поднационални равнища на управление; отбелязва, че 62 % от тези препоръки са насочени пряко към местните и регионалните власти, което подчертава тяхната роля за предприемането на структурни реформи;

16.

подчертава, че в две трети от националните програми за реформи за 2017 г. се признава съществуването на регионални различия. Във всички се споменава участието на местните и регионалните власти в изпълнението на НПР и в 70 % се изтъква участието им в подготовката на НПР, макар и все още главно само под формата на консултации;

17.

подчертава, че включването на местните и регионалните власти на ранен етап като партньори в съвместното разработване на НПР, както и систематичното приемане на подход на многостепенно управление, биха увеличили значително степента на изпълнение на препоръките, биха помогнали за справянето с регионалните различия и биха насърчили засилването на ангажираността по места и укрепването на доверието в рамките на държавите членки и между тях;

18.

приканва институциите на ЕС да приложат предложението на КР за Кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти в европейския семестър (7) и приветства подкрепата на Европейския парламент за това предложение (8);

19.

препоръчва в годишния преглед на растежа за 2018 г. да се включи специална глава относно състоянието на регионите и да се разгледа ролята на местните и регионалните власти, като изисква от държавите членки да направят същото в своите национални програми за реформи; приветства подкрепата за включване на териториално измерение в специфичните за всяка държава препоръки; приканва Европейската комисия да се среща с представители на местните и регионалните власти при посещенията си в държавите в началото на всеки семестър. В рамките на подкрепата за включването на териториално измерение в европейския семестър подчертава възможността демографските промени да бъдат един от елементите, които ще бъдат включени, обвързвайки ги по този начин с европейския семестър, така както КР посочва в своето становище относно „Действията на ЕС в отговор на демографското предизвикателство“;

20.

предвид настоящото несъответствие между годишния процес на отправяне на специфични за всяка държава препоръки и подхода за средносрочно и дългосрочно планиране, който се изисква от ЕСИ фондове, отново изразява (9) своето убеждение, че включването на политиката на сближаване в националните програми за реформи трябва да бъде преработено по начин, който да позволи запазването на териториалното измерение и на основания на партньорството децентрализиран подход;

21.

отбелязва, че много от специфичните за всяка държава препоръки се повтарят в продължение на няколко години, тъй като изпълнението на сложните реформи изисква време; отбелязва със задоволство, че Европейската комисия споделя предложението на КР, че напредъкът в прилагането на такива препоръки следва да се измерва на многогодишна, а не на годишна база; отбелязва, че на тази основа Комисията е установила, че „около две трети от специфичните за всяка държава препоръки, отправени до 2016 г., са изпълнени поне с „известен напредък“ (10) (в сравнение с 43 % от специфичните за всяка държава препоръки, отправени през 2016 г.); изисква от Комисията да публикува по прозрачен начин всички елементи на тази оценка;

22.

подчертава, че европейският семестър се нуждае от дългосрочна политическа рамка; в този контекст признава усилията на Комисията за обвързване на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие на ООН и целите за устойчиво развитие (ЦУР) със стратегията „Европа 2020“ и следователно с европейските структурни и инвестиционни фондове. Въпреки това, предвид сложността и големия брой различни референтни рамки, подчертава необходимостта от съгласуваност на политиките, интегриране и последователна рамка на управление и очаква Комисията бързо да представи подходящи предложения в това отношение;

23.

подчертава, че започналата през 2015 г. криза в Европа, свързана с бежанците и мигрантите, все още представлява много сериозен проблем за много региони и местни власти. По тази причина тя изисква изчерпателен и конкретен отговор, включително по отношение на отпускането на нови средства, на европейско равнище;

24.

с безпокойство отбелязва високото равнище на дълготрайната безработица, особено сред младите хора, която засяга икономиките на различни държави — членки на ЕС; по тази причина призовава Комисията и държавите членки да ускорят всички необходими действия за подкрепа на пазара на труда;

25.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета, председателя на Европейския съвет и естонското председателство на Съвета на ЕС.

13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/5

—

като взе предвид залегналия в основата на Източното партньорство споделен ангажимент по отношение на международното право и основните ценности, включително демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека, основните свободи и равенството между половете, както и по отношение на пазарната икономика, устойчивото развитие и доброто управление;

—

като взе предвид факта, че въоръжените конфликти и дестабилизацията в много съседни на ЕС страни и региони пречат на развитието на устойчиви партньорства (1);

—

като взе предвид основания на правата подход, обхващащ всички права на човека, било то икономически, политически, граждански, културни или социални, който ЕС прилага от 2016 г. насам като един от водещите принципи на финансовата помощ по линия на Европейския инструмент за съседство (ЕИС), и значимата роля на МРВ за защита на ключовите права на местно и регионално равнище, в т.ч. защита на правата на малцинствата;

—

като взе предвид основните принципи на местната автономия, които представляват европейска ценност, залегнала в рамката на Европейската харта за местното самоуправление;

—

като взе предвид значението на участието на организациите на гражданското общество, младежта и местните власти, най-вече в изпълнението на новите специфични за всяка държава рамки за двустранно сътрудничество, под формата на актуализирани програми за асоцииране и приоритети на партньорството, по начин, който да допринася за демократичното и икономическото преобразование на страните партньори (2) и да укрепва отношенията им с ЕС;

—

като взе предвид ролята на местните и регионалните власти за укрепване на устойчивостта, определена като широко понятие, което включва цялото общество и се характеризира с демокрация, доверие в институциите и устойчиво развитие, както и със способност за провеждане на реформи (3);

—

като взе предвид ролята на Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP), която е призната в Доклада за изпълнението на прегледа на европейската политика за съседство и в съвместния работен документ относно основните етапни цели на Източното партньорство в периода до 2020 г.;

—

като взе предвид ангажимента на CORLEAP да работи за постигане на целите на ИП в съответствие с преразгледаната европейска политика за съседство и Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС, да насърчава и прилага на местно равнище универсалните ценности, на които се основава ЕС, и да задълбочава сътрудничеството между местните и регионалните власти, техните сдружения и организациите на гражданското общество в полза на всички граждани;

—

като взе предвид доклада на CORLEAP на тема „Развитие на гражданското участие като начин за укрепване на местната демокрация в страните от Източното партньорство“ и съдържащите се в него препоръки;

—

като взе предвид доклада на CORLEAP на тема „Енергийна ефективност: ролята на местните и регионалните власти“ и съдържащите се в него препоръки;

—

като взе предвид стартирането на нови инициативи в областта на устойчивото развитие на общините, като например инициативата „Кметове за икономически растеж“ и втората фаза на Конвента на кметовете за страните от ИП, които представляват модели на управление „отдолу нагоре“, способни да стимулират ангажимента на местните власти към гражданите и към местните и международните институции;

—

като взе предвид междинния преглед на финансовата помощ по линия на ЕИС за периода 2014 г. — 2017 г.;

—

като взе предвид по-нататъшното засилено сътрудничество с постоянните наблюдатели (4) на CORLEAP и други институционални партньори;

1.

подчертава, че местните и регионалните власти продължават да се развиват като участници и създатели на политиката в рамките на Източното партньорство; като се има предвид, че много от основните резултати на ИП се основават на постиженията и непрекъснатите усилия на поднационално равнище, е необходима допълнителна подкрепа, която да позволи на МРВ да доразвият тази си роля;

2.

приветства засилената роля на местните и регионалните власти в изпълнението на политиките, стратегиите и водещите инициативи на Източното партньорство, включително по-голямото им участие в работата на многостранните платформи и техните работни групи;

3.

приветства по-специално дебатите, посветени на укрепването на демокрацията на местно и регионално равнище в рамките на платформа 1 „Демокрация, добро управление и стабилност“ на Източното партньорство;

4.

препоръчва да се установи структуриран диалог с местните и регионалните власти и техните сдружения като хоризонтален елемент във всички четири приоритетни области на Източното партньорство, като изтъква, че контактите между хората са също толкова важни, колкото икономическите и енергийните връзки;

5.

подчертава, че участието на МРВ е от ключово значение в контекста на една по-ефикасна и ефективна многостранна структура на ИП, и призовава за още по-силна взаимовръзка с дейността на CORLEAP;

6.

призовава за участието на МРВ от ИП в изготвянето на политическите препоръки и законодателството, както и за активното им участие в преговорите с централните власти по проекти и решения, които представляват интерес за местното и регионалното равнище;

7.

приветства предложението на Комисията „20 резултата за 2020 г.“ като важна стъпка в усилията за постигане на конкретни резултати за гражданите от страните от ИП и се ангажира да допринася активно за тяхното изпълнение;

8.

призовава за адекватна политическа, финансова и техническа подкрепа за всички страни от ИП в рамките на целенасочени и по-ефективни партньорства с ЕС с цел по-добро насочване на техния процес на реформи и с оглед на укрепването на местната демокрация и териториалното развитие;

9.

отново заявява, че цялостните цели за местна демокрация и реформа на публичната администрация, включително посредством процес на децентрализация, продължават да бъдат в основата на приноса на CORLEAP за изпълнението на европейската политика за съседство на местно и регионално равнище, независимо от избраната степен на партньорство с ЕС в рамките на преразгледаната политика;

10.

заявява, че ефективността на ангажимента на ЕС към страните от Източното партньорство изисква възможно най-голямо участие на местните общности, които стават все по-активни;

11.

подчертава, че местните избори са изключително важни за ангажирането на гражданите и следва да бъдат съпътствани от процес на размисъл за това как да бъдат по-ефективни за обществеността;

12.

счита, че местните и регионалните власти се намират в добра позиция да подкрепят развитието на силно гражданско общество и да допринесат за гарантирането на демократизацията и модернизацията на местните общности;

13.

призовава за допълнително адаптиране на съществуващите европейските схеми за финансиране, по-специално на TAIEX и Twinning, така че да отчитат потребностите на местните и регионалните заинтересовани страни;

14.

насърчава приемането на подход на участие на множество заинтересовани страни в местното и регионалното развитие в страните от ИП, който да се основава на тясно сътрудничество между МРВ, организациите на гражданското общество и гражданите във връзка с различни дейности, като например подкрепа за спорта, сдруженията на младите и на възрастните хора, и гражданските центрове;

15.

призовава ефективните реформи за децентрализация да бъдат придружени от ефективни мерки за борба с корупцията на всички равнища на управление, за да се гарантира, че по-силното управление оказва положително въздействие върху ежедневието на гражданите;

16.

призовава за по-голяма роля и подходящи ресурси за сдруженията на местните и регионалните власти, за да се подпомогне участието на МРВ във формулирането и прилагането на засягащите ги национални/секторни/регионални стратегии и политики, както и в предоставянето на услуги;

17.

подчертава необходимостта от открит диалог за приобщаващи реформи на публичната администрация и местното управление, включително като част от териториалните реформи, както и за насърчаване на отношения на партньорство между местните и централните власти;

18.

призовава за динамичен подход по отношение на прозрачността, борбата с корупцията и почтеността на всички равнища на управление, в т.ч. на местно равнище, който да спомогне за изграждането на доверие към публичните власти у гражданите и за подобряването на условията за икономическо развитие;

19.

насърчава индивидуализиран и многодържавен подход, за да се отговори на реалните потребности на всяка една страна с оглед на интересите на местните общности и по-добрата устойчивост на местно равнище;

20.

се застъпва за устойчива и прозрачна регулаторна рамка, която да позволи на местните и регионалните власти да увеличат организационния и институционалния си капацитет;

21.

отново отправя призив за опростен достъп до европейските фондове за местните и регионалните власти и организациите на гражданското общество в сътрудничество с поднационалните органи на властта;

22.

призовава за изготвянето на стратегии за изграждане на капацитет, програми и обучителни курсове както за местните представители на изборни длъжности, така и за местните администрации, които да дадат възможност на местните и регионалните власти да поемат пълната отговорност за управлението на услугите, които предоставят;

23.

призовава да се отчитат въпросите, свързани с равенството между половете, при всички текущи местни и регионални реформи, за да се предотврати дискриминацията, основана на пола;

24.

призовава страните от Източното партньорство да зачитат правото на националните малцинства на образование на техния език в съответствие с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства;

25.

отново отправя искане индивидуалните годишни доклади на ЕС за страните от ИП да включват оценка на напредъка в областта на регионалното икономическо развитие, процеса на децентрализация, местното самоуправление и териториалното сътрудничество, за да може подкрепата на ЕС да бъде допълнително адаптирана и целенасочена;

26.

насочва вниманието към уебсайта за разпределението на правомощията (5), администриран и разработен от Европейския комитет на регионите, който предлага преглед на степените на институционална и фискална децентрализация в ЕС и съседните страни, и би могъл да подкрепи такъв редовен анализ;

27.

подчертава положителната роля, която КР играе посредством програмата U-LEAD и работната група „Украйна“, която спомага за обмена на експертен опит и знания между местните и регионалните власти от ЕС и Украйна;

28.

приветства факта, че един от основните приоритети на ИП е оказването на подкрепа на партньорските държави при прилагането на политики, съсредоточени върху енергийната ефективност;

29.

призовава националните правителства да увеличат финансовата си подкрепа за общностите и да им делегират повече правомощия, необходими за разработването на местни енергийни стратегии;

30.

подкрепя специфичните програми на Европейската комисия за МРВ от ИП;

31.

призовава Комисията да си сътрудничи с делегациите на ЕС, за да се повиши значително видимостта на програмите за сътрудничество на регионално и местно равнище, и да се укрепи изграждането на капацитет на поднационално равнище;

32.

препоръчва насърчаването и укрепването на регионални и местни инициативи, целящи подобряване на условията за инвестиции в страните от ИП, като политически и икономически партньорства между европейски региони, градове, предприемачески сдружения и мрежи, и такива от страните от ИП;

33.

препоръчва да се договорят секторни пилотни проекти в рамките на очакваните резултати за периода до 2020 г., за чието прилагане да отговарят местните и регионалните власти, така че да може да се натрупва опит с процесите на децентрализация;

34.

смята, че е абсолютно необходимо да се отпуснат повече средства за трансгранично сътрудничество, като се отдели специално внимание на контактите между хората, партньорствата между местните власти и научния, културния и младежкия обмен; включването на съседните страни в обхвата на Фонда за малки проекти би могло да подпомогне сътрудничеството по места;

35.

призовава националните правителства да улеснят регистрацията на проекти и, когато е необходимо, участието на Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) и участващите в тях региони или градове в програмите за трансгранично сътрудничество с цел реализиране на проекти, които се основават на териториалните нужди;

36.

настоява местните и регионалните власти да участват в планирането на новите двустранни програми за подкрепа по линия на ЕИС за 2017 г. — 2020 г.

13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/9

1.

припомня, че съществуват неоспорими научни доказателства за настоящото глобално затопляне и че тази промяна ще има значителни и нарастващи последици за икономиката и за обществото като цяло. По-специално изменението на климата оказва сериозно въздействие върху териториите, администрирани от местните и регионалните власти, които често са на преден план, когато става въпрос за смекчаването на щетите, причинявани от все по екстремните природни явления, и инвестирането в мерки за адаптиране;

2.

изразява загриженост относно последиците от изменението на климата също и извън границите на ЕС, където често възможностите за справяне с екстремни екологични събития и за приспособяване на територията към протичащите промени са ограничени, и припомня, че това може да има пряк ефект върху миграционните явления;

3.

счита, че местните и регионалните власти в ЕС разполагат с добри възможности за подобряване на своя капацитет за инвестиции (и за привличане на външни инвеститори) в областта на изменението на климата, въпреки някои трудности, свързани с бюджетните ограничения, капацитета за дългосрочно планиране и управлението на сложни проекти. Този ангажимент е от ключово значение за по-нататъшното подобряване на добрия резултат на ЕС като цяло, който понастоящем генерира 9,6 % от емисиите на CO2 в световен мащаб;

4.

подчертава, че инвестициите, необходими за справянето с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, са огромни и не могат да бъдат покрити с местни и регионални ресурси и дори само с публични средства. Ето защо приветства международните, европейските и националните инициативи, насочени към мобилизирането на частни инвестиции;

5.

подчертава отново, че проблемът с изменението на климата е глобален, но най-ефективният възможен начин за справяне с него изисква многостепенен подход на управление с участието на множество заинтересовани страни. Във връзка с това призовава Европейската комисия да препоръча, включително в рамките на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), ролята на местните и регионалните власти да бъде призната и изтъкната с оглед по-ефикасно постигане на целите на Парижкото споразумение;

6.

счита, че въпреки относително впечатляващите амбиция и ангажираност, демонстрирани от някои развиващи се държави, бавното изпълнение на Парижкото споразумение от страна на някои държави вече не е приемливо, нито може да бъде одобрено желанието на Съединените американски щати да се оттеглят от поетите ангажименти. Комитетът на регионите отново заявява категорично, че отстояването на целите на споразумението не е въпрос на избор, а необходимост. Затова насърчава Европейската комисия и държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да се превърне ЕС в истински световен лидер в борбата с изменението на климата, като се възползва пълноценно от възможностите за иновации и развитие, свързани с постепенен преход към нов икономически и финансов модел;

7.

счита, че следващата 23-а конференция на страните по РКООНИК в Бон не бива да бъде просто среща между експерти, а да доведе до значителен напредък във връзка с пълното прилагане на Парижкото споразумение, по-специално по отношение на аспектите, свързани с финансирането на борбата с изменението на климата (нужда от стимулиране на дългосрочно финансиране на борбата с изменението на климата, преразглеждане на финансовия механизъм и др.);

8.

предлага до бъдещата СОР 24 в Катовице да се постави началото на международно обсъждане в рамките на РКООНИК относно това кои показатели биха могли да се използват наред с концепцията за емисии на парникови газове с цел да се предложат по-ефективни мерки по отношение на изменението на климата;

9.

счита, че предвид недостатъчната амбиция, която някои държави вече демонстрираха в настоящия международен контекст, ролята на местните и регионалните власти за ангажирането на населението и повишаването на неговата осведоменост относно изменението на климата, за привличането на инвестиции и за осъществяването на конкретни проекти е от съществено значение. Но за да се постигне това, са необходими осведоменост, готовност за действие и капацитет за пряко финансово управление от страна на местните и регионалните власти. Във връзка с това Комитетът изтъква отличните резултати, постигнати от Конвента на кметовете, и неотдавнашното му отваряне отвъд границите на ЕС. Затова Комитетът призовава Европейската комисия да укрепи тази инициатива и да популяризира във възможно най-голяма степен Световния конвент на кметовете, като предостави финансова и техническа помощ, особено в онези държави, чиито национални амбиции са очевидно недостатъчни;

10.

признава, че част от решението е свързано с по-ефективното функциониране на световните финансови пазари. Затова счита, че по-добрата осведоменост на инвеститорите относно рисковете и възможностите, свързани с изменението на климата, така че да могат да се насочат към по-устойчиви инвестиции, е от приоритетно значение, и приветства окончателните препоръки на Работната група относно оповестяването на финансова информация във връзка с климата на Съвета за финансова стабилност. Комитетът на регионите призовава обаче Европейската комисия да оцени въздействието от разпространението на рисковете, свързани с климата, така че да може да се приложи инструмент за намаляване на разходите за местните и регионалните власти в например в случай на бързо увеличаване на разходите за застраховки;

11.

приветства инициативата на ОИСР за изграждането на „Център за екологосъобразно финансиране и инвестиции“, с цел да се подкрепя преходът към екологична, нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика, и препоръчва да се координират международните и европейските инициативи в тази област;

12.

отчита факта, че ЕС стартира различни похвални инициативи в областта на финансирането във връзка с климата като Експертната група на високо равнище на Европейската комисия по въпросите на устойчивото финансиране, Европейския фонд за енергийна ефективност, „зелените“ облигации (Climate Awareness Bond) на Европейската инвестиционна банка, Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA), чиято задача е да предоставя техническа помощ, финансовите инструменти на програма LIFE и много други. По-специално Комитетът посреща със задоволство упоменаванията на въпроса за екологичната устойчивост в плана за действие на Европейската комисия за съюза на капиталовите пазари (СКП). Приветствайки всички тези много положителни инициативи, Комитетът препоръчва да се избягват всякакви припокривания и да се обръща максимално внимание на координацията между всички политики и инициативи на европейско равнище;

13.

препоръчва в частност, с цел по-добра координация на текущите инициативи и за да се гарантира по-добра съгласуваност на европейските политики, Европейската комисия да оцени потенциалните синергии между Експертната група на високо равнище по въпросите на устойчивото финансиране и новосъздадената Експертна група на високо равнище „Подкрепа за финансирането на кръговата икономика“;

14.

препоръчва, в контекста на обсъждането на новата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода след 2020 г., темите за климата и устойчивостта да се превърнат в доминиращ хоризонтален въпрос за всички програми за финансиране с минимални целеви равнища на разпределяните средства за климата както в МФР като цяло, така и в основните програми за финансиране (като се започне от структурните фондове и новата рамка за научни изследвания и иновации) и отправя искане тези приоритети да съответстват на целите за икономическо, социално и териториално сближаване в ЕС;

15.

препоръчва предварителната оценка на въздействието на законодателните предложения на ЕС винаги да се придружава от оценка на въздействието върху климата и на приноса за постигането на целите на Парижкото споразумение. Тази дейност би трябвало да проправи пътя към изготвянето на единна и устойчива дългосрочна стратегия за климата, която да дава възможност за по-големи инвестиции в адаптирането към изменението на климата, както неотдавна отбеляза Европейската сметна палата (1);

16.

призовава Европейската комисия да възложи на Европейския банков орган да изготви възможно най-бързо (но след съответна консултация със заинтересованите страни и привличане за участие на частния сектор по подходящ начин) точна класификация на устойчивите активи, която да включва ясни и обвързващи определения на „финансови средства за климата“, „екологосъобразно финансиране“, „устойчиво финансиране“ и „кръгово финансиране“, изхождайки от съществуващите инициативи (напр. „зелените“ облигации на ЕИБ). Освен това една обща европейска таксономия би трябвало да бъде съпроводена от насоки за инвеститорите и специално етикетиране, което да се основава на подходящи показатели за изпълнението, така че да предоставя проста и обобщена оценка за качеството на активите;

17.

призовава Комисията и държавите членки в сътрудничество с местните и регионалните власти да създадат предвидима и стабилна регулаторна система за инвестиции, свързани с изменението на климата. Това е от първостепенно значение за насърчаване на участието на частния сектор във финансирането на борбата с изменението на климата;

18.

призовава Европейския парламент и Съвета при преразглеждането на пруденциалното законодателство относно банковия сектор да обмислят сериозно възможността за въвеждане на „фактор за подкрепа на екологизирането“ по модела на „фактора за подкрепа на инфраструктурата“, предложен от Европейската комисия в рамките на текущия преглед на Регламента за капиталовите изисквания (РКИ), за да се освободят ресурси за частни инвестиции с намаление на капиталовите изисквания за институции, които отпускат заеми за устойчиви инвестиции и цели, свързани с климата;

19.

признава, че решението на проблема с изменението на климата би могло да бъде отчасти осигурено от ефикасен пазар на разрешителни за емисии на парникови газове, регулиран от Европейската схема за търговия с емисии (СТЕ), ако този пазар функционира в съчетание с амбициозна политика в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници. Поради това изразява съжаление, че предложението за изменение на СТЕ, представено от Европейската комисия през 2015 г., все още не е получило окончателно одобрение, а цените за разрешителни за емисии продължават да са твърде ниски. Комитетът изтъква отново, че местните и регионалните власти следва да управляват пряко минимален процент от приходите, генерирани от търговете по СТЕ, с цел инвестиране в подобряване на местния капацитет за устойчивост. Призовава също Комисията да проучи възможността за приемане на извънредни мерки, като определянето на минимална цена на въглеродните емисии или отново да обмисли възможността за въвеждане на европейски данък върху въглеродните емисии;

20.

призовава Европейската комисия да разсее несигурността по отношение на инвестициите в биогоривата, дължаща се на факта, че Комисията предостави временни дерогации за биогоривата от правилата за държавните помощи, предоставяни във връзка с данъците върху енергията и въглеродните емисии — като същевременно е също толкова важно да се намали административната тежест по отношение на енергията от възобновяеми източници, с цел тя да не надвишава тази при изкопаемите горива;

21.

приканва Европейската комисия да увеличи дела от бюджета за действия в областта на климата и екологичната устойчивост в своите програми за подпомагане на развитието, предназначени за трети държави, подобно на наскоро одобрения от Европейския парламент регламент за създаване на Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), който определя цел за инвестиции в областта на климата в размер на 28 % от общия бюджет. Призовава също така в проектите да се предвиди засилено участие на местните и регионалните власти от ЕС с цел те да споделят успешния си опит с местни и регионални власти от трети държави, като по този начин развиват техните умения. В центъра на ангажиментите, поемани на международно равнище, би трябвало да бъдат принципите на „климатичната справедливост“, за да се гарантира, че инвестициите се основават на правата на човека и подпомагат най-уязвимите спрямо изменението на климата общности, създавайки климат на сътрудничество между публичните и частните субекти, в съответствие с цел 17 от целите на ООН за устойчиво развитие (2);

22.

подчертава, че понякога разпоредбите за държавната помощ и/или европейските счетоводни стандарти за публичните органи, които често са строги, могат да направят инвестициите в областта на околната среда и климата по-сложни. Затова призовава Европейската комисия да провери дали е възможна известна свобода на действие, за да се повиши атрактивността на тези инвестиции от счетоводна гледна точка;

23.

счита, че би било от полза да се създаде ad hoc инструмент за повишаване на капацитета на местните и регионалните власти да се ориентират в различните съществуващи инициативи, да имат достъп до финансиране във връзка с климата и да получават подходяща техническа помощ. За тази цел предлага своята подкрепа на Европейската комисия за изготвянето на наръчник за местните и регионалните власти, който да съдържа опростено и цялостно представяне на възможностите за финансиране на европейско и международно равнище. Предлага също така обобщена версия на това представяне да бъде достъпна за всички заинтересовани страни посредством уеб портал, който да представлява единен източник на информация, с преглед на всички налични фондове за финансиране на действия в областта на климата.

24.

призовава държавите членки за по-активно включване на местните и регионалните власти в изготвянето на националните планове за енергетиката и климата, с цел да се насърчи координацията между националните и местните и регионалните планове в съответствие с член 4 от Парижкото споразумение, който урежда определения на национално равнище принос към намаляването на емисиите на парникови газове;

25.

припомня своето предложение за повишаване на участието на местните и регионалните власти, отправено в становището му относно съобщението на Европейската комисия „Реализиране на ползите от политиките на ЕС в областта на околната среда посредством редовен преглед на изпълнението на политиките за околната среда — COM(2016) 316“ (3), в което призовава Европейската комисия да си сътрудничи тясно с компетентните национални, регионални и местни органи, с Европейския комитет на регионите, с Конвента на кметовете на ЕС, със Световния конвент на кметовете в областта на климата и енергетиката и Международната асоциация на органите на местното самоуправление за устойчиво развитие (ICLEI), за разработването на концепциите за принос, определен на местно и регионално равнище и методите за тяхното въвеждане. На първо време местните и регионалните власти ще участват на доброволна основа за „доказване на концепцията“.

26.

предлага националните планове за енергетиката и климата да включват инвестиционни програми за климата в средносрочен план във връзка с основните запланувани действия, определени за отделните равнища (национално или поднационално) и видовете подкрепа, необходима за преодоляване на всеки недостиг на финансиране, включително проучване на възможността за използване на иновативни финансови инструменти за тази цел;

27.

като припомня значението на плановете за действие за устойчива енергетика за реализирането на определените на национално равнище и на равнище ЕС приноси за намаляване на емисиите на парникови газове, предлага да се търсят начини за ефективното включване на местните и регионалните власти посредством опростяване на изпълнението, процеса на докладване и системата за мониторинг на тези планове. Във връзка с това би трябвало да се следи за хармонизирането на националните стратегии и на плановете за действие на местните власти за устойчива енергетика и климат. В съответствие с Конвента на кметовете ресурсите за тези планове трябва да бъдат допълнително насърчавани от Комисията и подкрепяни от националните правителства;

28.

признава, че местните и регионалните власти следва да бъдат подпомагани, за да получат ясна представа за свързаните с климата рискове на своята територия, така че да могат да вземат най-добрите възможни решения. Подобряването на социално-икономическата оценка, докладването и и комуникацията ще спомогне за определянето на въздействието на действията в областта на климата за обществото, допринасяйки за вземането на решения и разпределянето на ресурсите на местно равнище. Картографирането на екологичните рискове, предоставено от Европейската платформа за адаптиране към изменението на климата (4), е положителна и полезна инициатива, въпреки че все още е твърде слабо позната и се състои от фрагментирани местни и регионални данни. Съществува принципна необходимост от повишаване на осведомеността на местно равнище относно действията и инструментите на ЕС за адаптиране към изменението на климата. Затова Комитетът призовава Европейската комисия да увеличи подкрепата за платформата с цел приключване на събирането на данни и разпространение на резултатите, като се отдели повече внимание на местното и регионалното равнище, тъй като това е равнището, което трябва да реагира първо в случай на криза;

29.

подчертава освен това, че създаването на инструменти като зелените облигации и съвместните гаранции са важни за облекчаване на финансирането. Те могат да бъдат разработени от местните и регионалните власти в сътрудничество или с подкрепата на националните и европейските институции. Понастоящем съществуват редица добри примери за това;

30.

призовава държавите членки да възнаграждават дейностите за финансиране във връзка с климата, осъществявани от местните власти посредством специфични програми (както е предвидено, например, в Люксембургския пакт за климата (5), който осигурява допълнителни ресурси за местните власти, които се ангажират да прилагат определени мерки за енергийна ефективност), или като облекчава евентуални вътрешни ограничения на публичното финансиране, или пък посредством други форми на подпомагане;

31.

настоятелно призовава всички политици и по-специално националните правителства да предлагат и осъществяват смели мерки, които да са насочени на първо място не към изборните резултати в краткосрочен план, а към последиците от действията (или бездействието) за бъдещите поколения, както по отношение на здравето и качеството на околната среда, така и от икономическа гледна точка. Поради тази причина и като отчита рисковете от изместване на въглеродни емисии, предлага субсидиите за икономически дейности с висока степен на въздействие върху околната среда (и следователно характеризиращи се със завишени емисии) постепенно да бъдат ограничени до пълното им премахване в рамките на разумни кратки срокове и най-късно до 2035 г.;

32.

призовава за разработването на пакети от общи повсеместни и интегрирани мерки за подобряването на енергийната ефективност и намаляването на въглеродния отпечатък на старите и новите сгради, прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики и ефективност на новите сгради и заделянето на необходимите средства с оглед на подобряването на енергийната ефективност на съществуващите сгради.

13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/14

1.

припомня, че процесът на интеграция на Европейския съюз от самото си начало е белязан с постоянно задълбочаване на икономическите, политическите и социалните отношения и партньорства между териториите, които го изграждат. Транспортът има основен принос за икономическия и социален просперитет на ЕС чрез генериране на търговия, насърчаване на икономическия растеж и осигуряване на милиони работни места. Една модерна европейска политика в областта на транспортната инфраструктура подкрепя постигането на важни цели на Европейския съюз, определени в стратегията „Европа 2020“, Бялата книга за транспорта от 2011 г. и 10-те приоритета на Комисията „Юнкер“, като например гладкото функциониране на вътрешния пазар и засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване;

2.

признава, че МСЕ, приет през 2013 г. като обща правна рамка и инструмент за финансиране на транспортния сектор, е основен елемент за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и следователно за цялостния напредък към установяване на по-категорична общностна визия. МСЕ беше замислен като крайно необходим инструмент за съфинансиране на започването и завършването на инфраструктурата и услугите в рамките на TEN-T. Поради тази причина механизмът трябва да е свързан със социалното благополучие, сближаването, създаването на работни места (1), икономическия растеж и устойчивостта на околната среда (2); ето защо Европа без TEN-T и МСЕ би платила много по-висока цена от финансирането, което в момента се отделя за тях (3);

3.

приветства положените усилия по време на настоящата средносрочна оценка по отношение на откритостта и участието, събирането на предложения от страна на заинтересованите страни и допитването до Комитета на регионите (КР) (4);

4.

счита, че в рамките на средносрочната оценка на МСЕ ще е необходимо да се насърчи поддържането и задълбочаването на основите и важността на механизма по отношение на конкурентоспособността. Следва да се подобрят и европейският социален капитал, европейското териториално сближаване, както и идеята за общо европейско гражданство със свободно движение на хора и стоки, което е същността на европейския проект. Това развитие налага преразглеждане на механизма по отношение на разпределението на бюджетни средства, процедурите, критериите и процесите за подбор на проекти, управлението, наблюдението и оценката на тези проекти;

5.

освен това предупреждава, че от приемането им през 2013 г. някои от съображенията на КР продължават да са валидни (5). Някои от областите, които биха могли да се подобрят, са свързани с недостатъчното разпределение на бюджетни средства, съмненията по отношение на координацията на МСЕ и други фондове, процедурната сложност на инструмента, слабата роля на местните и регионалните власти и липсата на субсидиарност на различните етапи на планирането и изпълнението на съфинансираните проекти (6);

6.

посочва, че в насоките си за развитието на трансевропейската транспортна мрежа Европейският съюз признава значението на интегрираните политики, отбелязвайки необходимостта да се гарантира „достъп и свързаност на всички региони в Съюза, включително периферните, островните и най-отдалечените региони“; следователно КР настоява тези региони, които за съжаление са изключени от основната мрежа, да бъдат допуснати до дейности в областта на морските магистрали;

7.

обръща внимание на Европейската комисия, че сме свидетели на радикални промени във връзката между икономическото развитие и регионите, както и на появата на нов вид градска и макрорегионална система, действаща едновременно на световно и местно равнище (7). Поради тази причина всяка една реформа на МСЕ би трябвало да вземе предвид обсъжданията във връзка с това как европейската стратегическа и транспортна инфраструктура може да допринесе за връщането на промишлената дейност в Европа (8); как световните геополитически рискове влияят на скъсяването на веригите за създаване на стойност; значението на качеството на структурите за управление на регионалните правителства; процесите на интегриране на технологиите или нарастването на регионалните различия вътре в държавите (напоследък в регионите се наблюдава дивергенция в БВП на глава от населението и сближаването в рамките на една и съща държава, съпроводена от процеси на конвергенция между държавите членки (9)). В същото време, по отношение на отрицателната динамика, трябва да се отбележи, че процесите на бюджетни корекции принудиха регионите да намалят инвестициите си, по-специално в секторите, свързани с транспортните инфраструктури (10). Освен това, докато през 2014 г. публичните инвестиции на равнище централни правителства леко се повишиха, възползвайки се от публичния дефицит (11), спадът им на поднационално равнище продължи, което доведе до нарастване на регионалните различия и засилване на централизацията. Този нов контекст следва да се отчете при бъдещото преразглеждане на МСЕ и да са предвидят мерки, които използват потенциала на европейските стратегически транспортни инфраструктури, за да се намалят рисковете, открити в промишлената и геополитическата област, да се смекчат последиците от задълбочаването на регионалните различия и да се обърнат негативните тенденции в областта на публичните инвестиции;

8.

отдава признание на волята на Комисията да предостави финансиране за TEN-T чрез МСЕ. Отпуснатият първоначален бюджет от 33,2 милиарда евро представлява значителен финансов ангажимент; освен това, по отношение на съфинансирането, много важен аспект е намерението механизмът да разчита на частния капитал и инициатива (12);

9.

изразява обаче съжаление във връзка с бюджетните ограничения, понесени в резултат на политиките за корекции, прилагани през последното десетилетие. Поради съкращенията, направени през първите години на прилагането, целите за периода до 2020 г., 2030 г. (основна мрежа) или 2050 г. (разширена мрежа) биха могли да станат недостижими;

10.

в тази връзка и в рамките на преразглеждането на многогодишната програма припомня, че целите, определени в регламенти (ЕС) № 1345/2013 и (ЕС) № 1216/2013, са обвързващи ангажименти на ЕС;

11.

поради това призовава за пълно проучване на възможностите за увеличаване на настоящите средства, като се обърне специално внимание на нарастващите нужди по места, формулирани от действащите лица на местно, метрополно и регионално равнище, с цел подобряване на координацията на различните фондове (ЕФСИ, МСЕ, Кохезионен фонд) или други инструменти, предложени от ЕИБ — като не се допуска ЕФСИ да използват отново средства от МСЕ — и уточняване на графика на конкретните покани, при спазване на принципа на субсидиарност (подход „отдолу нагоре“). Тези покани биха могли да се публикуват в началото на финансовата перспектива и биха позволили по-добро планиране, като по този начин заинтересованите страни ще могат да се подготвят за публикуването им;

12.

подчертава, че финансирането от МСЕ и други свързани структури не би трябвало да се конкурира с ЕФСИ или с неговия пазарно ориентиран подход, имащ за цел привличане на нови средства и мобилизиране на неактивни капитали. Поради това счита, че ЕФСИ и МСЕ имат различни цели и следователно не трябва да се считат за взаимозаменяеми. И все пак е желателно, в случай че може да се осъществят полезни взаимодействия между тези два фонда, тези ресурси да се съчетават оптимално, за да се стимулират инвестициите в ЕС;

13.

препоръчва също при прилагането на член 50 от Договора за Европейския съюз (Брексит) Комисията да използва законодателните и политическите инструменти, необходими за гарантиране на достатъчно бюджетни средства за транспортната политика на TEN-T с ориентировъчни и гъвкави бюджетни кредити, които да могат да бъдат увеличени в случай на нужда;

14.

отбелязва, че всяко забавяне в изпълнението на елементи от TEN-T ще доведе до ограничаване на възможностите за растеж за регионите, участващи в проекта, и до намаляване на ефекта от междурегионалното сътрудничество в мрежа;

15.

счита, че във връзка с необходимостта от повишаване на активността на държавите — бенефициери на Кохезионния фонд, както и с цел да се поддържа взаимната допълняемост между МСЕ и Кохезионния фонд, е необходимо да се запази финансовият пакет за държавите — бенефициери на Кохезионния фонд;

16.

приканва Комисията да положи решителни усилия за подобряване на подбора, управлението на проектите, ръководството и мониторинга на свързаните с МСЕ дейности чрез инициативи като:

17.

подчертава, че финансирането на TEN-T с инструмент, който се явява общ за енергетиката и телекомуникациите, изглежда изкуствено. Тъй като транспортната политика е ясно установена, КР препоръчва тя да бъде снабдена със свои собствени инструменти.

18.

предупреждава, че държавите членки, по-специално бенефициерите на Кохезионния фонд, трябва да използват в по-голяма степен техническата помощ, която е на разположение за оперативните програми, за да се подобри капацитетът на местните и регионалните органи и другите участници за усвояване на средствата от ЕС. В рамките на инструмента МСЕ е изключително важно по-слабо развитите държави членки също да подготвят качествени проекти с помощта на ресурсите за техническа помощ и по този начин да могат да бъдат равнопоставени кандидати спрямо другите държави членки при кандидатстване по покани за представяне на предложения за съфинансиране от ЕС;

19.

счита, че макар че финансирането на транспортни проекти чрез МСЕ трябва да се осъществява основно чрез субсидии, използването на заеми, гаранции и собствени средства също може да бъде уместно.

20.

обръща внимание на голямата отговорност на регионалните и местните власти при изпълнението и мониторинга на публичните инвестиции като цяло. През 2014 г. на поднационалното равнище на управление в рамките на ОИСР са се падали 40 % от публичните разходи, 50 % от обществените поръчки, 59 % от публичните инвестиции и 63 % от разходите за персонал (15);

21.

в тази връзка следва да се припомни, че в Европейския съюз степента на доверие в институциите зависи от равнището на местното или регионалното управление (обикновено доверието е толкова по-голямо, колкото по-близо се намира институцията до гражданите) (16). Понастоящем общественото доверие в органите на управление на поднационално равнище е по-голямо от доверието в по-високите равнища на публичното управление (17). Освен това регионите и местните власти най-лесно могат да установят потребностите и ресурсите, най-лесно привличат публично-частни сътрудничества и при тях управлението е най-податливо на отчетност и прозрачност. Поради това към предстоящото преразглеждане на МСЕ би трябвало да се подходи от гледната точка на „съвместен проект“ на TEN-T между администрации на множество равнища (18);

22.

във връзка с това Комисията следва да гарантира, че инфраструктурните планове на държавите членки ще включват целите на TEN-Т, давайки приоритет на проектите на държавите членки, които са в съответствие с целите на мрежата;

23.

поради тази причина призовава Комисията да децентрализира процесите, свързани както с подбора на проектите, така и с тяхното управление, наблюдение и контрол, чрез по-широко участие на регионите в МСЕ, което налага:

24.

подчертава, че завършването на TEN-T ще донесе глобални ползи за ежедневието на европейските граждани. За да се осигури видимост на целия проект на европейско равнище и да се улеснят европейските транспортни стратегии, препоръчва на публичните власти да обозначат по еднороден начин цялата мрежа на TEN-T, идентифицирайки инфраструктурите от централната и глобалната мрежа, както и възлите и коридорите, като на публичните органи се препоръчва да обърнат специално внимание на възлите на мрежата като точки за достъп с ясни и добре определени връзки с второстепенните и третостепенните транспортни мрежи. Във връзка с това предлага държавите членки и регионите да вземат предвид TEN-T при проектирането и изпълнението на своите местни и регионални железопътни линии и пътища, за да се гарантира интеграцията на транспортните мрежи, която води до по-голяма и по-добра мобилност за всички граждани — много важен елемент на социалното приобщаване и опазването на околната среда; препоръчва се също да се обърне специално внимание на островните региони, за да бъдат изградени необходимите въздушни и морски връзки, които да гарантират достъпа на гражданите и стоките до основната мрежа при възможно най-добри условия;

25.

подчертава необходимостта в регионите, където съществуват проблеми в областта на железопътния транспорт, да бъдат изградени необходимите инфраструктури на местно и регионално равнище, за да може железопътният транспорт да се използва при условия, сходни с тези в другите държави членки;

26.

в тази връзка препоръчва да се обърне специално внимание на популяризирането на успехите и прозрачността на целите и резултатите. Гражданите следва да бъдат запознати с МСЕ и плановете на TEN-T с помощта на информационни пунктове, инфографики и документи;

27.

посочва, че понастоящем не съществува ефективна координация и връзка между ключовите транспортни инвестиции, посочени в стратегическите документи на европейско, национално и регионално равнище. Регионалните власти не са взети предвид в структурата на управление и изпълнение на МСЕ, което ограничава възможността за оценка на добавената стойност, съгласуваността и допълняемостта на инвестициите от различни източници на финансиране. Една евентуална координационна роля би могла да се опре на макрорегионалните стратегии на ЕС;

28.

изтъква, че наличното финансиране би трябвало да бъде концентрирано основно върху приоритетната първостепенна основна мрежа, като се има предвид възможността за укрепване на мултимодалните връзки (пристанища и железници). Оставащите средства биха могли да се използват за оказване на допълнителна, но решаваща подкрепа за по-малки от техническа и финансова гледна точка проекти с по-малко възможности за достъп до допълнително частно финансиране (поради по-малката си краткосрочна икономическа възвръщаемост), при условие че носят ясно изразена „европейска добавена стойност“. Такива например биха могли да бъдат проекти, които осигуряват естествена връзка с основната мрежа или я допълват с важни регионални или междурегионални елементи, при условие че са стратегически, със структурно значение и осъществими в кратки срокове. Това би трябвало да се развие в една бъдеща рамка за преразглеждане, ориентирана в две посоки: проекти, които допринасят за по-свободното преминаване на стоки и пътници по приоритетните коридори, и проекти с безспорна добавена стойност от гледна точка на достъпа, свързаността и териториалното сближаване;

29.

вниманието следва да се насочи към „външното“ измерение на TEN-T, особено по отношение на трети държави и стратегически области на сътрудничество, като например Средиземно море, региона на Балтийско море, Източното съседство, настоящото и бъдещото Европейско икономическо пространство и други региони от специален геополитически и икономически интерес;

30.

потвърждава трите специфични цели и проценти в областта на транспорта за МСЕ, посочени в част IV от приложение I. Въпреки това настоява за промяна на член 10 от регламента, който се отнася до равнищата на финансиране, като настоява те да бъдат увеличени за приоритетните градски възли, пристанищата, морския транспорт, както и за мултимодалните платформи и връзки (като мрежите за комбиниран железопътен и автомобилен транспорт) и връзките „последна миля“;

31.

предлага да се търси напредък в определянето на общ технически стандарт за проекти, отговарящи на условията за финансиране от МСЕ, с цел хармонизиране в рамките на ЕС на условията за скоростта, техническите данни, надеждността и UIC междурелсието на коридорите на TEN-T, както и на стандартите относно станциите за зареждане с алтернативни горива;

32.

счита, че трансграничният транспорт трябва да бъде приоритет, всъщност именно тази част от мрежата интересува най-малко държавите членки и безспорно представлява добавена стойност за ЕС;

33.

предлага в програмата на ЕС за градовете да се лансира ново партньорство в областта на транспортните възли, което да допълни вече съществуващото партньорство за градска мобилност. За тази цел предлага да се анализира преминаването на мрежите TEN-T през градските и метрополните възли и тяхното интегриране в градската динамика и логистика, и по-специално проектите за „първа и последна миля“, както се посочва в резолюцията на Европейския парламент от 19 януари 2017 г. относно логистиката в ЕС и мултимодалния транспорт в новите коридори на TEN-T (19). Както се посочва в резолюцията, именно в градските възли се намира голяма част от транспортните средства и там се осъществяват трансбордирането и разпределянето, които са основни дейности в логистичната верига. Именно на тези места следва да се създадат необходимите условия за свързване на енергийните и транспортните мрежи с цифровата среда;

34.

Освен това следва да се помисли за задълбочаване на териториалното сближаване чрез пълното въвеждане на UIC междурелсие в железопътната мрежа на Съюза, подчертавайки значението на трансграничните участъци, като по този начин, например, вътрешният пазар на подвижни железопътни състави ще стане по-конкурентоспособен. Следва да се засили и териториалният баланс с цел във всички региони на ЕС след 2020 г. да присъстват критериите за „достъпност“ и „свързаност“;

35.

припомня жизненоважното значение на устойчивостта на околната среда за МСЕ и съответно настоява за увеличаване на средствата в тази област с оглед на последиците от изменението на климата. Ето защо призовава за по-голяма подкрепа — посредством основни механизми за разпределяне на проектите — на инструменти, свързани с мултимодалния транспорт, като например морските магистрали, които оказват значим ефект върху декарбонизацията, както и други проекти в същия дух, които насърчават екологичната, социалната и икономическата устойчивост и смекчаването на последиците от изменението на климата: разширяване на електрическите железопътни мрежи и на пътните мрежи за зареждане с алтернативни горива, използване на потенциала на цифровите технологии в транспортния сектор и мерки за адаптиране на пристанищните съоръжения. Освен това препраща към своето становище относно „Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии“ (20);

36.

при преразглеждането на МСЕ следва да вземат предвид новите тенденции в потреблението, наблюдавани в кръговата икономика, мобилността и моделите на производство.

37.

предлага да се ускорят мерките в подкрепа на устойчивия транспорт (като се проучат възможностите, предлагани от мерки като европейския еко бонус), потенциалното облагане на инфраструктурите и преразглеждането на Директивата за евровинетката; средствата, събрани от различните такси, биха могли да се включат в бюджета на МСЕ;

38.

отбелязва, че при анализа на различните варианти във връзка с мрежата TEN-T трябва да се вземе предвид въпросът за устойчивото развитие, както на социално, така и на икономическо и екологично равнище. За тази цел не бива да се пренебрегват връзките в регионите, които се сблъскват с различни проблеми, като например периферно местоположение, островен характер или икономически, демографски или миграционни дисбаланси.

13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/21

1.

подкрепя идеята, че Прегледът на изпълнението на политиките в областта на околната среда (ПИООС) има за цел да подобри общите познания за съществуващите пропуски в прилагането на политиката и законодателството на ЕС в областта на околната среда във всяка държава членка, да предостави нови решения, допълващи правоприлагането, да се справи с основните и често междусекторни причини за тези пропуски и да стимулира обмена на добри практики;

2.

признава, че пакетът за ПИООС, публикуван през февруари 2017 г. (1), предоставя първия досега цялостен преглед на начина, по който политиките и законите на ЕС за околната среда се прилагат на място в държавите членки, с 28 доклада по държави. Той показва, че политиките в областта на околната среда действат, но съществуват големи пропуски по отношение на последователността при прилагането на практика на тези правила и политики в Европа;

3.

подчертава, че успешното прилагане на политиката на ЕС за околната среда изисква тясно сътрудничество между всички равнища на управление — от местно до европейско; поради това приветства факта, че в съобщението на Комисията се посочва изрично сътрудничеството с Комитета на регионите, но припомня, че са необходими допълнителни подобрения в много от държавите членки за осигуряване на ефективно участие на местните и регионалните власти в преразглеждането и подобряването на изпълнението;

4.

призовава Европейската комисия и държавите членки да използват ПИООС максимално добре в подкрепа на отчитането на екологичните съображения в макроикономическите приоритети на европейския семестър и да подкрепят постигането на целите за устойчиво развитие в рамките на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

5.

подчертава необходимостта от структуриран диалог с всяка държава членка за прилагането през периода 2017–2018 г. и от подходящо участие на местните и регионалните власти с цел да се обмислят начините за преодоляване на структурните проблеми и посрещане на нуждите на конкретната държава членка;

6.

препоръчва на Европейската комисия да бъде по-категорична в анализа на ПИООС и да увеличи съпоставимостта между държавите членки. Европейската комисия следва да осигури прозрачно, лесно разбираемо онагледяване на напредъка, постигнат по основните предизвикателства при изпълнението от отделните държави членки по време на следващия кръг от ПИООС, който не следва да налага никакво допълнително докладване от страна на държавите членки, регионите и градовете;

7.

призовава Европейската комисия и държавите членки да продължат да укрепват ролята на IMPEL и доразвиват националните мрежи IMPEL, в рамките на които експерти от местните и регионалните власти обменят най-добри практики (2);

8.

счита, че доколкото е възможно и целесъобразно, процесът за ПИООС следва да бъде обвързан с вече съществуващите механизми за оценка, които също са свързани с прилагането на европейското законодателство, сред които проекта „Make it Work“, дейностите на мрежата IMPEL и програмата REFIT;

9.

приветства известието от Европейската комисия относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (3) и очаква насоките за спазване на законодателството за околната среда като допълнителна конкретна инициатива от страна на Европейската комисия през 2017 г. в подкрепа на по-доброто прилагане на законодателството в областта на околната среда (4);

10.

подкрепя доклада на Европейската комисия относно Действия за усъвършенстване на докладването в областта на околната среда (5), в резултат на извършената от Европейската комисия проверка за пригодност на докладването и мониторинга на политиката по околната среда на ЕС (6), към която КР допринесе с прогнозното становище COR-2015-05660-00-00-AC-TRA. КР повтаря призива си за хоризонтален подход от страна на Европейската комисия към екологичния мониторинг и докладване и следователно очаква от Европейската комисия да приложи последователно действия 1 и 2 от доклада, като предложи законодателни изменения в задълженията за докладване, определени във вече съществуващи или нови законодателни актове, с цел по-нататъшно хармонизиране и опростяване на тези задължения;

11.

предлага на Европейската комисия тясно и структурирано сътрудничество за целия цикъл за ПИООС, включително за дейностите на съвместната техническа платформа за сътрудничество в областта на околната среда (7) с акцент върху различните структурни предизвикателства при прилагането за местните и регионалните власти и решенията за тях, както са подчертани в раздел Г на становището. Това включва и проучване на начините, по които КР може да допринесе по същество за специфичните за отделните страни доклади по ПИООС и насоки за държавите членки, като осигури териториално измерение, отчитайки опита, натрупан от КР чрез участието му в цикъла на управление на стратегията „Европа 2020“ чрез редовна оценка на европейския семестър от местна/регионална гледна точка;

12.

изразява задоволство, че Европейската комисия посочва в съобщението, че ПИООС допълва текущите усилия за изпълнение, като контрола на съответствието и процедурите за установяване на нарушения;

13.

смята за важно това, че системата на ПИООС ще бъде оценена след два цикъла (четири години), за да се установи ефективността на механизма;

14.

счита, че ПИООС е възможност за целенасочено сътрудничество между КР и Европейския парламент с обмен на мнения относно предизвикателствата и решенията, свързани с прилагането на законодателството на ЕС за околната среда, като се съчетаят интересите на съзаконодателя с опита на лицата, отговорни за вземането на решения от изпълнителните органи. Комитетът приканва Европейския парламент към тясно сътрудничество както по въпросите, разисквани от комисия ENVI — ПИООС и основните предизвикателства при прилагането и идентифицираните основни причини — така и в изготвянето от Европейския парламент на съответните бъдещи доклади за изпълнението, включително чрез провеждане на съвместни заседания на комисия ENVE на КР и комисия ENVI на ЕП по тези въпроси;

15.

подчертава готовността си да допринесе за бъдещите обсъждания, свързани с ПИООС, в рамките на Съвета, неофициалните срещи на министрите на околната среда или други свързани с ПИООС дейности на председателството на Съвета; предлага своята подкрепа в хода на подготовката за тези обсъждания и дейности, по-специално чрез целенасочени становища на КР, поискани от председателствата на Съвета, и чрез заседания на Съвместната техническа платформа на КР/ЕК за сътрудничество в областта на околната среда;

16.

предлага да се проучи възможността за организиране на срещи по конкретни въпроси, в тясно сътрудничество с местните и регионалните власти и националните представителства на Европейската комисия и на ЕП в различните части на територията на ЕС; на тези срещи ще се обсъждат специфичните местни предизвикателства пред изпълнението, като по този начин ще се допринесе за докладите по държави;

17.

изразява съжаление, че Европейската комисия е ограничила първоначалния акцент на ПИООС до следните области: управление на отпадъците, опазване на природата и биологичното разнообразие, качество на въздуха, шумово замърсяване и качество и управление на водите (8);

18.

призовава Европейската комисия да превърне темата за изменението на климата във важен елемент от следващия кръг на ПИООС и да включи мерки за смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него, като същевременно гарантира съвместимост с разпоредбите за управлението на енергийния съюз; припомня централната роля на местните и регионалните власти за справяне с изменението на климата и насърчава в това отношение формулирането и разпределянето на регионални и местни цели в областта на изменението на климата, в допълнение към национално определените приноси, като важна характеристика на изпълнението на задълженията във връзка с изменението на климата съгласно Парижкото споразумение;

19.

подчертава необходимостта изпълнението на Директивата относно емисиите от промишлеността да бъде включено в следващото издание на прегледа. В това отношение мрежата IMPEL следва да играе по-важна роля в процеса, за да се подкрепя събирането на добри практики за 2019 г.;

20.

препоръчва и интегрирането на политиката на ЕС в областта на химичните вещества, която е крайъгълен камък на политиката на ЕС за околната среда. В ПИООС следва да се подчертаят пропуските и положителният опит във връзка с регистрацията, оценката и разрешаването на химикали;

21.

приветства намерението на Европейската комисия да подобри специфичните за страните знания относно качеството и управлението на публичната администрация и разделението на компетенциите между националните/регионалните/местните власти при изпълнението на законодателството на ЕС за околната среда;

22.

признава, че в допълнение към по-пълния анализ на пропуските при изпълнението на политиките в традиционните сектори на околната среда ПИООС представя, за първи път във връзка с околната среда, предварителни констатации за евентуалните първопричини за незадоволителното изпълнение;

23.

препоръчва прегледите на изпълнението в областта на околната среда да се съсредоточат върху неефективната координация между местните, регионалните и националните органи, за да се преодолеят неяснотата в разделението на правомощията и отговорностите, липсата на административен капацитет, недостатъчното финансиране и използване на пазарни инструменти, липсата на интегрираност и съгласуваност на политиките, липсата на познания и данни и недостатъчните механизми за осигуряване на нормативно съответствие (9);

24.

призовава Европейската комисия да разработи обща методология за националните диалози във връзка с ПИООС и да даде насоки за постигане на пълноценно участие на местните и регионалните власти в целия процес;

25.

отбелязва взаимовръзката между подобряването на изпълнението и по-доброто регулиране: прилаганият инструментариум на ЕС, съгласуваността и последователността на регулирането на равнището на ЕС и административната тежест би трябвало да бъдат разгледани, в случай че целите на политиката в областта на околната среда не се изпълняват;

26.

приканва държавите членки да улеснят извършването на местни и регионални прегледи на изпълнението в областта на околната среда, които съответстват на националните прегледи;

27.

препоръчва държавите членки да си сътрудничат по-тясно с местните и регионалните власти още на етапите на разработване на политиката и на правно транспониране и, както се препоръчва в Седмата ПДОС, например в рамките на вертикалните екипи, занимаващи се с междуправителствени досиета;

28.

подчертава необходимостта държавите членки да доразвият механизмите за подобряване на ефективната вертикална координация, включително ясното разделение на отговорностите между различните равнища на управление;

29.

призовава държавите членки и регионалните и местните власти да намалят допълнително фрагментацията, включително като предприемат по-нататъшни стъпки, като въвеждане на интегрирани екологични разрешителни, съчетаващи различните секторни екологични разрешителни, и като рационализират процедурите за ОВОС и СЕО (10);

30.

подчертава, както беше потвърдено от ПИООС, че много местни и регионални органи не разполагат с финансови, човешки и технически ресурси за правилното прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда и че по-специално малките общини често имат ограничени ресурси да развиват собствен технически експертен опит по нормативните изисквания; поради това изтъква, че е необходимо равнището на ЕС да оказва по-голяма помощ, било то пряко, било то като насърчава държавите членки да помагат на регионалните и местните власти да си сътрудничат хоризонтално (в рамките на държавите членки и трансгранично), за да обединяват проекти, да обменят най-добри практики и да разработват общи процеси и процедури;

31.

призовава държавите членки, регионалните и местните власти да гарантират, че финансовите и човешките ресурси, осигурявани на местните и регионалните администрации за околната среда, са съизмерими с (прехвърлените им) задачи;

32.

призовава Европейската комисия да предостави насоките на ЕС на повече езици, а държавите членки да изготвят общи стандарти, образци, контролни списъци и програми за обучение в сътрудничество с регионалните и местните власти, за да осигурят последователност на прилагането и докладването;

33.

приканва местните и регионалните власти да преразгледат качеството на процедурите, да рационализират издаването на екологични разрешителни и да обединяват ресурси с други отдели, за да постигат по този начин икономии от мащаба и да преодоляват проблеми на околната среда, които надхвърлят административните граници, като използват инструментариума на ЕС за качество на публичната администрация (11);

34.

приканва Европейската комисия, държавите членки и регионалните и местните власти да насърчават участието на местни и регионални експерти в мрежата IMPEL, както и в предстоящия инструмент за партньорски проверки по ПИООС;

35.

призовава Европейската комисия и по-специално държавите членки да привлекат местни и регионални експерти в изготвянето на насоките на ЕС и на свързаните с тях национални насоки, за да се внесе повече яснота и гъвкавост при прилагането им;

36.

настоятелно призовава Европейската комисия да отпусне достатъчен бюджет за нов партньорски инструмент за ПИООС. Комисията следва да осигури и допълняемост с партньорските дейности, извършвани от IMPEL, и с обмена на информация за екологични проблеми между управителните органи в рамките на инструмента TAIEX REGIO PEER 2 PEER;

37.

насърчава местните и регионалните власти, с подкрепа от държавите членки, да използват техническата помощ, налична в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) по тематична цел 11, за повишаване на институционалния и административния капацитет на своите служби за околна среда и своя капацитет за усвояване на финансиране от ЕСИ фондовете, по-специално за широкомащабни екологични инфраструктури (цел 6). Насърчава ги още да използват Програмата на ЕС за подкрепа на структурните реформи за подобряване на администрацията си в областта на околната среда;

38.

подкрепя идеята още държави членки да създадат мрежи от експерти от управителните органи в рамките на политиката на сближаване с цел насърчаване на инвестициите в околната среда;

39.

приканва ЕС в подготовката си за следващата МФР да проучи задълбочено възможностите за увеличаване на финансирането от ЕС за прилагане на законодателството в областта на околната среда, включително възможността за заделяне на определен процент за тази цел;

40.

признава, че недостатъчното интегриране на проблемите на околната среда в други области на политиките е друга основна причина за слабото изпълнение на законодателството в областта на околната среда, и поради това припомня необходимостта от интегриране на ключови цели на политиката в областта на околната среда и изменението на климата в рамките на целия спектър от дейности на ЕС;

41.

приканва местните и регионалните власти да осигурят подходяща координация на политическо и стратегическо равнище, като приемат местни/регионални стратегии за устойчиво развитие, и да гарантират подходящо интегриране на екологичните проблеми на ранен етап от планирането на териториалното устройство с цел намаляване на конфликтите. Призовава и за правилното интегриране на екологичните съображения на ранен стадий чрез стратегически оценки на околната среда;

42.

приканва местните и регионалните власти да насърчават сключването на доброволни секторни споразумения с ключовите промишлени сектори, както и на „договори“ между публичните власти и заинтересованите обществени групи с цел предоставяне на информация, идентифициране на проблеми и намиране на решения;

43.

подчертава факта, че ЕС трябва да се стреми към по-устойчиви и по-ефективни политики за намаляване на емисиите при източника в много области на политиката за околната среда, без които ще бъде невъзможно на местно или регионално равнище да се спазят различни текстове от законодателството на ЕС относно стандартите за качество на околната среда;

44.

призовава Европейската комисия и държавите членки да подпомагат по-добре компетентните местни и регионални власти за постигане на тези стандарти и цели;

45.

призовава Европейската комисия да работи съвместно с компетентните национални органи, Европейския комитет на регионите, Конвента на кметовете на ЕС, Световния конвент на кметовете в областта на енергетиката и Международната асоциация на органите на местното самоуправление за устойчиво развитие (ICLEI), за да развие концепцията за въвеждане на принос, определен от местните и регионалните условия, като по този начин включи доброволно тези органи в усилията за постигане на целите, свързани с климатичните промени, договорени в рамките на Споразумението от Париж относно климата (21-ва конференция на страните по РКООНИК). Местните и регионалните власти — първопроходници, първоначално ще бъдат ангажирани на доброволна основа до „доказване на концепцията“;

46.

признава, че ограничената наличност на данни продължава да създава проблеми при изпълнението на различните равнища на управление в много държави членки и че местните и регионалните власти могат да имат основна роля в натрупването на знания и данни и предоставянето на информация на обществеността, като насърчават по-голяма осведоменост сред гражданите;

47.

приветства факта, че ПИООС следва да се основава на съществуващите данни и да доведе до по-добро използване и съпоставяне на тези данни, подобряване на тяхната достъпност, не на последно място за местните и регионалните власти;

48.

подкрепя провеждането на структуриран дебат за правилно разпределение на отговорностите и ресурсите в държавите членки между общините, регионите и националното равнище, за да се гарантира, че докладите и показателите за състоянието на околната среда са съгласувани, ефективни и надеждни;

49.

призовава държавите членки, в сътрудничество с компетентните местни и регионални органи, да доразвият структурираните рамки за прилагане и информиране (СРПИ) за всички основни законодателни актове на ЕС в областта на околната среда;

50.

приканва Европейската комисия да гарантира, че държавите членки и техните местни и регионални власти прилагат правилно съществуващите минимални изисквания, формулирани в Директивата относно достъпа до информация;

51.

приканва местните и регионалните власти да провеждат активна политика за информиране. Тя следва да бъде двупосочен процес (включващ механизми за обратна връзка) и да предоставя повече информация, ориентирана към гражданите, като основани на карти онлайн инструменти, приложения и образователни кампании;

52.

подкрепя включването на НПО при събирането и разпространението на информация за околната среда за гражданите и използването на „гражданската наука“ за събиране на данни за околната среда;

53.

приканва Европейската комисия и държавите членки да подкрепят властите при внедряването на електронни решения и електронно управление с цел подобряване на мониторинга и докладването в областта на околната среда, например чрез Плана за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г., програмата LIFE, Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и програмата „Хоризонт 2020“, и в контекста на стартирането на ReportNet 2.0 от Европейската агенция за околната среда (12);

54.

призовава за полагане на усилия на всички равнища, за да се гарантира електронен обмен на данни за околната среда и по-нататъшното развитие на INSPIRE (13). Следва да се увеличи и участието на регионалните и местните органи в процеса по INSPIRE;

55.

изразява загриженост от факта, че ПИООС показва, че мониторингът за спазване и мерките за правоприлагане често са причина за безпокойство поради неефективни санкции и взаимодействия между инспектори и прокурори. Местните и регионалните власти може да срещнат проблеми при тълкуването и интегрирането на непоследователните разпоредби на ЕС при предприемането на дейности за осигуряване на съответствие. Много администрации на местните власти са твърде малки, за да гарантират професионално прилагане на правото в областта на околната среда;

56.

приканва местните и регионалните власти да гарантират ясно определяне и разпределяне на правомощията и професионалните задължения на компетентните органи, да си сътрудничат ефективно с националните власти (т.е. полиция, митници, прокурорски служби) и да проучат създаването на съвместни регионални правоприлагащи органи в областта на околната среда, в случаите, когато техните правомощия за инспекции са ограничени;

57.

приканва националните, регионалните и местните власти да прилагат основан на риска подход към гарантирането на спазването, като гарантират най-добрата комбинация от наблюдение, насърчаване и прилагане, и да определят по-добре приоритетите при използването на ограничените си ресурси;

58.

призовава местните и регионалните власти, поради своята близост до бизнеса и гражданите, да участват в дейности за насърчаване на спазването, които включват сътрудничество с регулираните бизнес общности, съответните НПО и гражданите;

59.

приканва държавите членки, регионалните и местните власти да предприемат съответни мерки за бързо принудително спазване и да прилагат пропорционални и разубеждаващи санкции за нарушения на законодателството на ЕС в областта на околната среда и след това да прилагат Директива 2008/99/ЕО относно престъпленията спрямо околната среда;

60.

насърчава националните, регионалните и местните власти да се справят с корупцията и да гарантират правилното функциониране на правосъдните системи в областта на околната среда, като защитават процесуалните права, предоставени на гражданите от законодателството на ЕС в областта на околната среда (14);

61.

подкрепя всички инициативи на националните и регионалните власти и сдруженията на местните власти да увеличат своите знания чрез обмен на най-добри практики, разработени от европейски мрежи като IMPEL, Европейската мрежа на прокурорите за околната среда и Мрежата на полицейските служители;

62.

насърчава Европейската комисия и държавите членки да продължат да укрепват ролята на IMPEL и по-нататъшното развиване на националните мрежи IMPEL, в рамките на които експерти от местните и регионалните власти обменят най-добри практики.

13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/27

1.

заявява, че Европейската стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи (СИТС) е важна стъпка към постигането на стратегия за съвместно използваните, свързани и автоматизирани превозни средства. Интегрираното прилагане на СИТС в транспортните системи в градовете и регионите и между тях може да предостави големи ползи за обществото като напр. по-голяма сигурност, по-чиста околна среда, по-добра достъпност, социално приобщаване и повече работни места;

2.

призовава, наред с мерките, които се предприемат в областта на комуникацията, за допълнителни мерки за пълноценно използване на възможностите на СИТС и за постигане на останалите заложени цели: напълно автоматизиран мултимодален транспорт с ниски емисии, мобилност, разработена като услуга и транспорт от врата до врата, преди всичко с цел насърчаване на социалното приобщаване;

3.

признава, че по пътя към постигането на крайните цели е необходимо да се вземат предвид различни други елементи, които Комисията разработва в различни работни пакети отчасти паралелно и отчасти последователно, като напр. мерки за транспорт с ниски емисии и определянето на необходимите промени на физическата инфраструктура;

4.

счита, че е желателно ЕС да играе координираща роля при разработването на оперативно съвместима система в областта на стандартите и правилата за комуникационните системи и технологии в транспорта;

5.

смята, че участието на местните и регионалните власти при осъществяването на всеки етап по пътя към крайните цели е безусловно необходимо и че Комисията трябва ги привлича по-активно и по-широко;

6.

призовава Комисията да разяснява по-добре на местните и регионалните власти по какъв начин различните мерки на ЕС са свързани помежду си и до какво те трябва да водят. Това изисква по-последователна и целенасочена комуникация с местните и регионалните власти относно различните тясно свързани работни пакети на Комисията. Само тогава местните и регионалните власти могат да изпълнят ролята, която е необходима за постигането на целите и на оперативна съвместимост между отделните региони и градове;

7.

призовава Комисията да предприеме конкретни действия, с помощта и на местните и регионалните власти, преди всичко за осигуряването на обществена подкрепа, тъй като тя е необходима за постигането на крайните цели за автоматизиран транспорт с ниски емисии. Обществената подкрепа е необходима не само за да може да се обменят необходимите за СИТС данни, но най-вече за одобрението на автоматизирания във все по-голяма степен транспорт. В този процес технологията следва да бъде в услуга на ползвателите;

8.

установява, че най-много пътувания и транспортни операции се осъществяват на кратки разстояния в рамките на регионите. Според изчисления въз основа на данните от Евростат, над половината стоки (като тегло) в автомобилния транспорт се превозват на разстояния под 50 км и над три четвърти — на разстояния под 150 км. Транспортните операции при превоза на пътници обикновено са още по-кратки;

9.

затова призовава за конкретни мерки и за финансиране на внедряването на СИТС извън трансевропейската транспортна мрежа;

10.

настоява Комисията (в духа на неотдавнашното изместване на акцента на изследванията в рамките на „Хоризонт 2020“ към интеграцията на различните видове транспорт и връзката с автоматизацията) да приложи специфичен подход за въвеждането на СИТС в интермодални възли на транспорта и превоза. Той трябва да е в съответствие с подхода, възприет в коридорите, така че да се постигне интегрирана транспортна система;

11.

отбелязва, че тези възли са разположени предимно в регионите и градовете и че там СИТС и мултимодалният транспорт могат в най-голяма степен да допринесат за намаляване на отрицателните последици от трафика и транспорта, като например задръстванията, замърсяването на въздуха, проблемите с паркирането и безопасността по пътищата. Придвижването с велосипед също е част от мултимодалния транспорт и има също предимно местен и регионален характер;

12.

констатира, че до настоящия момент Комисията обръща голямо внимание на автомобилния транспорт, но че в обществения, вътрешния речен, въздушния и железопътния транспорт на дневен ред също са поставени и се разработват автоматизирани системи (напр. дронове и „Хиперлуп“);

13.

затова призовава още от самото начало посредством целенасочени мерки да се насърчават връзките и оперативната съвместимост с обществения транспорт и между различните видове транспорт;

14.

установява, че Комисията основателно иска да предприеме мерки за уязвимите участници в движението, но отбелязва, че това също изисква да се отдели по-голямо внимание на различните ситуации на местно и регионално равнище;

15.

призовава за конкретни мерки за всички уязвими участници в пътното движение — наред с пешеходците и велосипедистите, така също и за водачите на електрически велосипеди, скутери, мотоциклети и на (електрически) лекотоварни превозни средства за хора с увреждания;

16.

отчита факта, че голямата интензивност на трафика и гъстата инфраструктура в градските региони създават сложна транспортна обстановка, която налага специални изисквани към СИТС. Затова в подобни региони и градове в Европа се осъществяват експерименти и проекти, за да се гарантира успешното прилагане на СИТС в подобна среда;

17.

установява, че внедряването на СИТС в градските региони и преди всичко в градовете е сложен процес и поради това то е по-малко привлекателно за разработването на бизнес проекти;

18.

призовава Комисията да предприеме действия с цел намаляване на праговете за внедряването на СИТС в градските региони и градовете;

19.

призовава също така за мерки, за да се гарантира, че системите, които се разработват и изпробват там, са добре свързани със системите за транспорт и превоз на дълги разстояния, между държавите и регионите;

20.

смята, че СИТС като основен елемент на автоматизирания транспорт, мобилността като услуга и транспортът от врата до врата, могат да допринесат и за социалното приобщаване. Това се отнася до достъпността на работните места и до мобилността на онези, които трудно или изобщо не могат да ползват настоящите налични транспортни системи, напр. възрастните хора и лица с увреждания. Преди всичко в селските райони, където общественият транспорт е под натиск или вече не съществува, СИТС могат в крайна сметка да допринесат за подобряване на възможностите за транспорт. Индивидуализираният автоматизиран транспорт може да се окаже много полезен в по-слабо населените региони;

21.

установява, че за по-слабо населените селски региони може да се окаже трудно да разработват бизнес проекти без помощта на регионалните и местните власти;

22.

затова призовава Комисията да насърчава и подпомага местните и регионалните власт при внедряването на СИТС и в периферните, най-отдалечените, по-слабо развитите, островните и други по-слабо населени региони;

23.

констатира, че стратегията за СИТС все още е насочена предимно към междинните етапи в средносрочната перспектива за изграждане на автоматизиран транспорт;

24.

призовава Комисията да разработи също сценарии и да подготви мерки за развитието в дългосрочен план за постигане на напълно автоматизиран транспорт, което ще донесе най-големите икономически и социални ползи в бъдеще;

25.

призовава да бъде предоставено на разположение необходимото финансиране за тази цел и след 2019 г.;

26.

призовава Комисията (наред със споменатите в съобщението мерки, които са изцяло насочени към пътния транспорт и са краткосрочни) да предложи мерки за други видове транспорт, интермодалност и за по-широко прилагане в по-дългосрочен план;

27.

призовава Комисията да прилага по-широк и по-интегриран дългосрочен подход, насочен към концепциите „мобилността като услуга“, „транспорт от врата до врата“ и към произтичащите от тях положителни последици за икономическото развитие, социалното приобщаване, включително и за „транспорта с ниски емисии“;

28.

призовава Комисията да определи какви конкретни стъпки и мерки трябва да бъдат предприети в рамките на различните сценарии;

29.

призовава Комисията да разработи комуникационна програма за получаване на обществена подкрепа;

30.

призовава градовете и регионите и техните представители, като например Европейския комитет на регионите, да бъдат привличани за тясно сътрудничество във всеки етап на по-нататъшното развитие на европейската политика за СИТС;

31.

счита, че оперативната съвместимост на различните видове транспорт изисква допълнителни мерки както в областта на товарния, така и на пътническия транспорт. Информационните потоци трябва да могат да бъдат свързани, но това изисква не само съгласуване на комуникационните системи (5G и др.), а и възможността за свързване на данни от различните видове транспорт. В този процес се натрупват данни както при местните и регионалните власти, така и при частните оператори (производителите на превозни средства, операторите на навигационни системи, доставчиците на мобилни услуги и др.), при което обаче последните не бива да предоставят на разположение своите данни в анонимна форма на други потребители, напр. на инфраструктурни оператори. Инфраструктурните оператори, често местни и регионални власти, обаче зависят от максимално пълна и актуална информация с цел сигурно и ефективно управление на транспорта и използване на инфраструктурата им. Този важен аспект на взаимно предаване и наличност на данни, който досега се предвиждаше за публичните органи по отношение на частните оператори (Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор) не се разглежда в съобщението;

32.

призовава наред със споменатите в съобщението мерки в областта на комуникационните технологии, да бъдат предложени и мерки за организацията на информационните вериги. Важното в случая е не само как се осъществява комуникацията, а и преди всичко какво е нейното съдържание;

33.

отбелязва, че някои аспекти на информационните вериги в крайна сметка могат да бъдат регулирани само на международно или европейско равнище, като напр. достъпността и наличието на бордовите данни на превозните средства;

34.

посочва, че освен това подкрепата и сътрудничеството на местните и регионалните власти са безусловно необходими, що се отнася до наличието на информация от местните и регионалните системи за управление на трафика;

35.

отбелязва, че оперативната съвместимост изисква мерки не само в областта на ИКТ, но също така и промени във физическата инфраструктура;

36.

призовава Комисията своевременно да предоставя информация на местните и регионалните власти в тази област. Инвестициите в местна и регионална инфраструктура трябва да се извършват по такъв начин, че да отговарят на изискванията на СИТС. Оперативната съвместимост изисква по-голямо уеднаквяване;

37.

отбелязва, че за постигането на оперативна съвместимост между различните видове транспорт в Европа ЕС трябва да обръща по-голямо внимание на значението, което интермодалните транспортни възли, напр. гари и терминали, разположени предимно в градски региони и в градовете, имат за СИТС;

38.

призовава Комисията заедно с (представители на) местните и регионалните власти да изложи проблемите, свързани с внедряването на СИТС в интермодалните транспортни възли и да разработи мерки за тяхното отстраняване;

39.

споделя мнението, че за постигането на оперативно съвместима система е желателно регулиране от страна ЕС в областта на стандартите и законовите и подзаконовите актове в областта на комуникационните системи и технологии;

40.

призовава Комисията, с оглед на значението на местните и регионалните власти за развитието на СИТС, да включва активно и (представители на) местните и регионални власти в разработването на правната уредба;

41.

смята, че както за внедряването на СИТС, така и за постигането на крайните цели за внедряване на устойчив автоматизиран транспорт, мобилността като услуга и транспорта от врата до врата, освен мерките в областта на регулирането от съществено значение са и следните мерки на европейско равнище:

42.

отбелязва, че Комисията с основание отдава значение на международното сътрудничество между държавите, но че за реализирането на СИТС много дейности (трябва да) се осъществяват на местно и регионално равнище. Следователно решенията трябва да се вземат на различни равнища от различни органи и трябва да се съгласуват добре помежду си, което изисква постоянна добра комуникация между Европейската комисия и местните и регионалните власти;

43.

призовава за мерки за осигуряване на подходяща защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот на ползвателите, което е определящ фактор за успешното внедряване на взаимодействащи си, свързани и автоматизирани превозни средства;

44.

във връзка с това призовава Комисията да насърчава международното сътрудничество между местните и регионалните власти с цел максимално координиране на местни и регионални проекти, изпитвания и експерименти, както и споделяне на знания;

45.

за тази цел призовава за разработването и представянето на специален подход (напр. по аналогия на Съвместното европейско предприятие „Горивни клетки и водород“, в рамките на което съвместно работят представители на бизнеса и активни местни и регионални власти, с подкрепата на Европейската комисия).

13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/32

1.

приветства факта, че при представянето на „Документ за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията“, Комисията признава, че глобализацията е съществена част от процеса на размисъл относно бъдещето на Европейския съюз (1). Наистина, способността на ЕС да моделира глобализацията и да се справи с нейното въздействие е от решаващо значение за обществения дебат относно бъдещето на Европа и за нейната легитимност по отношение на очакванията на гражданите спрямо ЕС;

2.

отчита цялостния и информиран подход, с който Комисията подхожда до момента към този въпрос, по-конкретно с представянето на 14 септември 2017 г. на бързи последващи мерки във връзка с документа за размисъл под формата на пакет за търговията, включващ рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции и постоянен многостранен инвестиционен съд. Този пакет за търговията ще бъде предмет на отделно становище на КР. Въпреки това настоява, че Комисията трябва да следва цялостен подход по отношение на глобализацията, който да обхваща по-конкретно социалните политики, политиките в областта на човешкия капитал и иновациите, както и миграцията и демографските промени и последиците от тях;

3.

също така приветства балансираното представяне на възможностите и предизвикателствата във връзка с глобализацията в „Документа за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията“. Глобализацията допринесе за икономическия растеж в много региони по света, а оттам и за подобряването на жизнения стандарт на много европейски граждани. Не всички региони и всички групи от населението обаче се възползваха в еднаква степен от последиците от глобализацията. Освен това много хора реагират с безпокойство на дълбоките промени. ЕС трябва да продължи да играе активна роля при моделирането на процеса на глобализация и да използва ефективно свързаните с това възможности. Целта трябва да бъде постигането на по-справедливо разпределение на възможностите, които предлага глобализацията както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб;

4.

подчертава ключовата роля на стратегическия размисъл относно финансите, социалния стълб и политиката на сближаване в укрепването на капацитета на самата Комисия да отговори на предизвикателствата на глобализацията и подчертава неотложната необходимост от повече и по-добра координация на тези аспекти;

5.

подкрепя намерението на Комисията да работи заедно с международните партньори за укрепване на глобалното управление с цел по-справедливо разпределение на възможностите, предлагани от глобализацията. Трябва да се повиши приемането на международните политики чрез провеждането на повече демократични дискусии, което изисква време и съответната организация. Във връзка с това ЕС може да допринесе с опита си от процеса на европейската интеграция и по този начин да се ангажира с постигането на мирен световен ред, характеризиращ се с многостранност и основан на стабилни правила;

6.

приветства признаването от страна на Комисията на силното регионално измерение в различните области на политика, свързани с глобализацията, на неравномерното въздействие на глобализацията върху териториите (2) и споделената отговорност между всички равнища на управление, за това европейската икономика да се превърне в по конкурентоспособна, по-устойчива и по-издръжлива на глобализацията, както и да се гарантира, че, както се изтъква в Годишния обзор на растежа (ГОР) за 2017 г., ползите от глобализацията се разпределят справедливо между различните социални групи, „по-специално сред младите хора. Загрижеността за равенството, справедливостта и приобщаването води до необходимост от повишаване на осведомеността на всички равнища относно въздействието на политиките и реформите върху разпределението на доходите“ (3);

7.

същевременно подчертава, че при обсъждането на неравномерното въздействие на глобализацията върху пазарите на труда, в документа не се обръща подобаващо внимание на въпросите за различните му последици в отделните региони на ЕС, на тяхното взаимодействие с кризата и политиките на строги икономии и на значението на явления като „инфлацията на уменията“ и непълната заетост на висококвалифицираните лица — особено сред младите поколения — и на тяхната връзка с намаляването на предложенията за работа за по-нискоквалифицираните работници;

8.

подчертава, че е жизненоважно да се запази капацитетът за инвестиции на местните и регионалните власти като фактор за устойчивост спрямо глобализацията. Затова отново отправя искане публичните разходи на държавите членки и местните и регионалните власти в рамките на съфинансирането от ЕСИФ и ЕИБ да не бъдат включвани в структурните разходи, както са дефинирани в Пакта за стабилност и растеж (ПСР), предвид това, че тези инвестиции по определение са от общ европейски интерес и имат доказан ефект на лоста за насърчаване на икономическия растеж (4);

9.

потвърждава убеждението си, че растежът не може да върви ръка за ръка с неравенствата и социалното изключване и припомня, че член 3, параграф 3 от ДЕС налага на ЕС ангажимента да изгради силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел постигането на пълна заетост и социален прогрес; освен това подчертава, че член 9 от ДФЕС, т.е. хоризонталната „социална“ клауза от ДФЕС, настоятелно призовава ЕС да вземе предвид изискванията, свързани с осигуряването на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване във всички негови политики и дейности;

10.

посочва, че съгласно неотдавнашни проучвания, разходите за социалните политики не вредят на конкурентоспособността и че поради тази причина националните социални системи би трябвало да се разглеждат по-скоро като продуктивен фактор, а не като пречка за развитието на икономиката и във връзка с това отбелязва, че за пръв път ОССЕ (5) също разглежда приобщаването като цел от първостепенна важност, наред с производителността и заетостта, като изтъква необходимостта правителствата да обръщат по-голямо внимание на социалните групи, които са най-силно засегнати от разходите за реформите;

11.

отново изразява своята загриженост, че европейските бюджетни правила понякога затрудняват преразпределянето на плодовете на глобализацията за групите в неравностойно социално положение, но също често засилват тези трудности чрез свиване на механизмите за социална защита и преразпределяне на благата; подчертава ключовата роля на местните и регионалните власти за предоставянето на обществени услуги (6) и изразява голямо съжаление поради нарастващите трудности, с които те се сблъскват по отношение на запазването на тяхното качество и гарантирането на иновации в тази сфера — трудности, дължащи се на същите тези бюджетни правила; С оглед на това очаква ролята на местните и регионалните власти в изпълнението на Цел 11 от целите за устойчиво развитие, свързана с приобщаващия характер, безопасността, адаптивността и устойчивостта, да получи по-голямо признание, особено в процеса на европейския семестър;

12.

приветства представения от Комисията документ за размисъл относно социалното измерение на Европа (7) и предложението ѝ за европейски стълб на социалните права, и счита двете инициативи за решителни стъпки в процеса на конвергенция във възходяща посока към по-добри условия на живот и труд в Европа и по-добро разпределение на ползите от глобализацията; подкрепя идеята за социални показатели и счита за необходимо да се включат обвързващи социални цели;

13.

предлага да се прекрати насърчаването на структурни реформи без връзка с конкретната териториална единица и, вместо това, да се определи стратегия на ЕС за справяне с глобализацията, изградена около три основни оси: ясна проактивна стратегия за това как да се подобрят уменията, знанията, инфраструктурата и, в резултат на това, конкурентоспособността на регионите, така че да се помогне на всички региони в ЕС да се възползват от възможностите, които предлага глобализацията; стратегия за смекчаване на въздействието, включваща Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) и други мерки в областта на социалната политика; и накрая — стратегия на участието, основана на демократичната отчетност на европейско, национално, регионално и местно равнище с цел по-активно участие на гражданите в процеса на в изготвяне на политиките в ЕС;

14.

посочва отново голямото значение на един обновен и укрепен „ориентиран към местните условия“ подход на европейските политики, който да позволява ефективно управление на процесите на териториална реорганизация и агломерация, предизвиквани от цялостната интеграция на пазарите. Това преориентиране, което вече играе централна роля в политиката на сближаване, има основно значение за намаляване на нарастващите социално-териториални неравенства между градските и метрополните зони и между тях и селските райони. Отрицателното въздействие на тези неравенства върху равнищата на социално благоденствие би могло да застраши политическото и институционалното равновесие на ЕС;

15.

подчертава, че търговията не е самоцел, а трябва да се разглежда като средство за постигане на общите цели на Европейския съюз, залегнали в член 3 от ДЕС, както и за осъществяване на стратегията „Европа 2020“, Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (8);

16.

приветства поетия от Комисията ангажимент за повишаване на прозрачността на процесите, свързани с търговските преговори. Призовава Европейската комисия, когато участва в преговорите и в процеса на вземане на решения по търговски споразумения, да провежда ефективен диалог с всички равнища на управление и заинтересовани страни за изграждане на обща позиция на ЕС, и да поддържа ефективна комуникация относно резултатите от преговорите. Освен това призовава държавите членки за по-голяма прозрачност още при формулирането на целите на търговската политика за конкретни търговски преговори;

17.

посочва, че според член 3, параграф 1 от ДФЕС общата търговска политика е един от секторите от изключителната компетентност на Съюза. в Когато обаче търговските преговори обхващат и области на споделена компетентност между ЕС и държавите членки е необходимо на възможно най-ранен етап да се изясни разделението на правомощията в съответствие с принципа на субсидиарност;

18.

счита, че Комисията и държавите членки би трябвало да приемат мерки за гарантиране на участието на местните и регионалните власти в процесите на търговски преговори;

19.

припомня, че едва няколко дни след публикуването на изготвения от Комисията документ за размисъл (10 май 2017 г.), на 16 май 2017 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) публикува становище 2/2015 относно споразумението за свободна търговия със Сингапур, като стигна до извода, че този вид споразумение попада в изключителната компетентност на Съюза, с изключение на разпоредбите относно защитата на инвестициите, които са свързани със споделена компетентност между ЕС и държавите членки. Следователно, като обща насока, в бъдеще Комисията би могла да предлага търговски споразумения, които се отнасят само до областите на изключителна компетентност на ЕС. Този подход обаче не бива да води до занижаване на амбициите на Комисията по отношение на прозрачността и приобщаването по отношение на всички равнища на управление. С оглед на това КР очаква от Комисията да предвиди представителство на КР в консултативната група по търговските преговори на ЕС, чието създаване беше обявено в съобщението ѝ от 13 септември 2017 г.„Балансирана и прогресивна търговска политика с цел извличане на ползите от глобализацията“ (9);

20.

призовава Комисията да изпълни целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие чрез новия Европейски консенсус за развитие. Борбата със структурните причини за бедността и нарастващите неравенства в целия свят може да допринесе и за намаляване на първопричините за миграционните потоци;

21.

отбелязва, че в бъдеще най-големият дял от световния растеж ще идва от трети държави. В същото време тарифните бариери вече са значително намалени чрез двустранни и многостранни споразумения. Поради това очаква да бъде оказан по-голям натиск по отношение на нетарифните бариери и регулаторни въпроси. Но правото на регулиране в обществен интерес от страна на европейските, националните, регионалните и местните власти, както и ролята и широката свобода на преценка на националните, регионалните и местните власти по отношение на организацията и предоставянето на услуги от общ икономически интерес следва винаги да се зачитат в пълна степен. Регулаторното сътрудничество не бива да става в ущърб на демократичните законодателни процеси;

22.

приветства подхода на Комисията за търсене на засилено сътрудничество с частния сектор чрез предложения в рамките на Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) „План за външни инвестиции“ с цел насърчаване на устойчивото развитие и създаването на работни места в развиващите се държави. Във връзка с това трябва да бъдат създадени подходящи инструменти, чрез които да се гарантира устойчиво и справедливо въздействие на частните инвестиции, което да бъде в интерес и на развиващите се държави, а не да бъде ориентирано единствено към печалба;

23.

подчертава, че в Становище 2/2015 Съдът отбелязва, че либерализацията на търговията е обвързана с „условието страните да изпълняват международните си задължения в областта на социалната закрила на работниците и на опазването на околната среда“ (параграф 166). Следователно счита, че указанията за водене на преговори за споразуменията за свободна търговия (ССТ) би трябвало да запазят изискването за предварителна оценка на въздействието по отношение на устойчивостта. Търговските споразумения трябва да зачитат действащите регулаторни стандарти и трудови законодателства, които следва да бъдат предмет на отделна глава в бъдещите ССТ;

24.

подкрепя намерението на Комисията да продължи да се ангажира с постигането на мирен световен ред, характеризиращ се с многостранност и основан на стабилни правила. Това включва спазването, ефективното прилагане и прозрачното по-нататъшно развитие на търговско-политическите споразумения за гарантиране на еднакви условия на конкуренция, укрепване на основните трудови права в съответствие с осемте основни трудови стандарта, установени от Международната организация на труда (МОТ) и гарантиране на високите европейски стандарти за защита най-вече по отношение на глобалния Юг;

25.

призовава Съвета бързо да постигне съгласие по реформата на инструментите за търговска защита, и по-специално новата антидъмпингова методика на ЕС. Призовава също така, в съответствие с член XXI от Споразумението ГАТТ, както и с членове 65 и 346 от ДФЕС, за хармонизация на критериите за определяне на „стратегическа инвестиция“ както по отношение на стойността (прагове), така и на секторите за интервенция, когато обществената сигурност е поставена по въпрос и търговските партньори не гарантират реципрочност. В този контекст приветства концепцията на предложението за регламент, внесено от Комисията на 13 септември, за скрининг на чуждестранните инвестиции в стратегически сектори на ЕС като важна стъпка напред в усилията за гарантиране на еднакви условия на конкуренция в Европа и на по-добра защита, особено в случай на корпоративни поглъщания в ЕС от контролирани от държавата предприятия от трети страни;

26.

посочва, че при сключването на нови споразумения за свободна търговия трябва да се обръща внимание на спазването на високите стандарти, приложими в ЕС, например в областта на защитата на потребителите, защитата на околната среда и природата или защитата на личните данни;

27.

подчертава, че като икономика, ориентирана към износа, ЕС може само да спечели от включването на обществените поръчки в международните търговски споразумения. В контекста на Споразумението за държавните поръчки в рамките на СТО ЕС и понастоящем е една от най-отворените икономики в света в тази област. Допълнително асиметрично отваряне на пазарите за обществени поръчки не би било целесъобразно. При силно нарушеното равновесие между откритостта на пазарите на обществени поръчки в ЕС и рестриктивните практики на големите търговски партньори и при липсата на гарантирана реципрочност в отварянето би трябвало да се обърне внимание на възможността за стартиране на доброволна необвързваща инициатива в ЕС от рода на „Buy from European Regions Charter“ (Харта за покупки от европейските региони), за да се окаже подкрепа на местните и регионалните власти в Европа. Тази инициатива би могла, например, да разясни как могат да бъдат насърчавани продуктите Made in European Regions (произведени в европейските региони). Освен това КР отново отправя призива си към Комисията да представи законодателно предложение относно разширяването на защитата на географските указания на Европейския съюз за неселскостопанските продукти;

28.

подчертава, че процентът на МСП, които участват в международни дейности, все още е много нисък; признава колко важна би била една икономическа дипломация на ЕС с оглед на оползотворяването на неразкрития потенциал и изтъква необходимостта от по-добра координация между ЕС, държавите членки, МРВ и финансови институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за преодоляване на оставащите пречки пред достъпа до пазара и за по-добро използване на мрежата от делегации на ЕС по света, както и на европейските търговско-промишлени камари;

29.

счита, че ЕС би трябвало да включи прозрачността, справедливостта и ефективността в областта на данъчното облагане сред основните приоритети на търговската си политика и да гарантира хармонизацията на световно равнище на прилагането на общи стандарти като предложените от ОИСР чрез инициативата си относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS);

30.

също така, що се отнася до данъчната политика, подкрепя призива Комисията, като продължение на своите предложения за директиви за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, да предложи въвеждането на т.нар. „уравнителен данък“ върху оборота, генериран от цифрови дружества в Европа, въз основа на член 116 от ДФЕС, с цел да се избегнат условия на изкривена конкуренция на единния пазар;

31.

въпреки задълбочените анализи, извършвани от Eurofound, по-специално чрез European Reshoring Monitor (Европейски монитор за случаите на връщане на производствени дейности в Европа), изразява загриженост от липсата на подходящи инструменти за измерване, посредством конкретни данни, на евентуалното асиметрично въздействие на глобализацията на регионално равнище, и по тази причина повтаря искането си преди началото на търговските преговори Комисията систематично да извършва оценки на териториалното въздействие в сътрудничество с КР и с Експертния център за териториални политики на Съвместния изследователски център (JRC);

32.

би очаквал документът за размисъл да предложи конкретни мерки за укрепване на ЕФПГ, насочени към преодоляване на някои от неговите недостатъци, сред които: ограниченият бюджетен пакет (150 милиона евро годишно от 2014 г. до 2020 г.); продължителността на процедурите, дължаща се на факта, че този фонд не е част от многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС; високият процент на съфинансиране, изискван от държавите членки (минимум 40 %). По тази причина отправя искане за: допълване на ЕФПГ с предпазна част; увеличаване на бюджета на най-малко 500 милиона евро годишно; включване на ЕФПГ в МФР; значително намаляване на критериите за задействане на фонда (10); създаване на синергии с европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове); осигуряване на повече гъвкавост, за да се отговори на специфичните нужди на регионите и териториите;

33.

изразява убеждението си, че настоящият световен натиск изисква глобална, основаваща се на територията промишлена стратегия (11), която да включва стратегическо координиране на съответните политики и инструменти на ЕС;

34.

подчертава, че според документа на Комисията основната икономическа трансформация се извършва на местно равнище, където промишлеността и гражданите си взаимодействат. Във връзка с това е изключително важно да се акцентира върху инвестиционните потребности на местно и регионално равнище, за да могат всички региони да се възползват от вътрешния пазар и да бъдат по-добре подготвени, за да отговорят на предизвикателствата на глобализацията. Европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално Европейският фонд за стратегически инвестиции, трябва да бъдат координирани, за да подпомогнат регионите в техните стратегия за „интелигентна“ специализация, и достъпни по по-ефективен начин за всички регионални предприемачи чрез постепенен иновационен процес, който следва да включва всички участници от територията;

35.

подчертава, че ЕС, който е понастоящем най-големият вносител и износител на храни в света, е увеличил своята зависимост от трети страни. Цените на селскостопанските продукти в Европа са все по-обвързани с най-ниската предлагана цена на световния пазар и по тази причина европейските земеделски стопани са подложени на по-ожесточена конкуренция, въпреки че, в същото време, те трябва да спазват по-строги екологични и здравни стандарти. Освен това нарастващата зависимост на ЕС от вноса е в противоречие с целта за намаляване на емисиите на парникови газове, определена от самия Съюз. Освен това европейският износ на излишъци на цени, по-ниски от европейските производствени разходи, излага на риск препитанието на земеделските стопани в развиващите се страни и благоприятства миграцията на населението от селските райони, противно на ангажимента на ЕС да взема под внимание целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН. По тази причина Комитетът отново отправя своя призив за реформа на ОСП, така че тя да стане по-справедлива и по-устойчива (12);

36.

изразява безпокойството си във връзка със загубата на работни места в резултат на преместването на дейността на европейски предприятия към територии извън Европа с по-малко изисквания в социалната, данъчната и екологичната област;

37.

отново посочва, че Европейският стълб на социалните права може да допринесе за подобряване на условията на живот и труд и за борба срещу бедността, ако намери израз в конкретни проследяващи законодателни мерки и ако се укрепят ролята и видимостта на социалните показатели в рамките на европейския семестър;

38.

подчертава основното значение на въпроса за международната миграция при формулирането на европейска стратегия относно глобализацията и потвърждава (13) подкрепата си за европейската програма за миграцията за 2015 г., като припомня по-специално необходимостта да се предприемат последващи действия във връзка с поетите ангажименти за приемането на силна обща политика в областта на убежището и законната миграция, изграждането на партньорства с трети държави, в рамките на която да се признае ролята на регионите и на местните власти, и създаването на план за международни инвестиции с оглед изпълнението на Целите на ООН за развитие;

39.

макар че законната миграция на квалифицирани работници от трети страни допринася за устойчивия растеж на икономиката на ЕС, все пак е важно да се отбележи отрицателното въздействие, което това изтичане на мозъци оказва върху бъдещото икономическо развитие на страните партньорки;

40.

отново изтъква необходимостта да се повиши способността на политиката на сближаване за смекчаване отрицателните въздействия на глобализацията върху регионите и териториите и да се засилят положителните последици от нея, чрез изготвяне и прилагане на местни стратегии за развитие, които да спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика и на нейната устойчивост и издръжливост. За тази цел е необходимо да се инвестира в ролята на местните и регионални власти и в способността им да мобилизират необходимите ресурси — информация, умения и легитимност — за изграждането на тези стратегии, по-специално що се отнася до онези територии, които са най-уязвими спрямо предизвикателствата на международната конкуренция (териториално право на глобализация)

41.

подчертава приноса на мигрантите за икономиките на приемащите държави; призовава да бъде отделено повече внимание на ефикасното им интегриране чрез образование и професионално обучение;

42.

изразява съжаление, че в документа не се упоменава необходимостта от подобряване на институционалния капацитет на всички равнища на управление като ключово условие за ефективно прилагане на всички инструменти за насърчаване на териториалното развитие и посочва, че според анализ на КР 53 % от специфичните за всяка държава препоръки в тази област за 2017 г. се отнасят за тази сфера и че именно в нея напредъкът в изпълнението е по-малък. Отново отправя призива си за кодекс за поведение, който да придаде териториално измерение на европейския семестър, който е основният инструмент за координация на икономическата и данъчната политика на равнище ЕС, но не се оказва на висотата на очакванията заради недоброто изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки и слабата ангажираност;

43.

подчертава приноса, който Програмата на ЕС за градовете — Пактът от Амстердам — може да даде за изготвянето на политиките за териториално развитие, и предлага допълнително да се укрепят инструментите за изпълнение (URBACT, Иновативни действия в сферата на градското развитие, Конвентът на кметовете, Интелигентни градове и общини) и в същото време призовава Комисията да гарантира по-висока степен на използване на основните инструменти на политиката на сближаване като интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие (ВОМР), които досега се използваха рядко;

44.

приканва Комисията при по-нататъшното развитие на ЕФПГ да обърне по-специално внимание и на регионите и общините, страдащи в значителна степен от отрицателните последици на глобализацията, за да не бъдат изоставени като „губещи в процеса на глобализация“. Промените, свързани с глобализацията, следва да носят предимства за всички граждани на ЕС;

45.

подчертава, че в съответствие с реформата на политиката за сближаване (14), са необходими диференцирани подходи и ориентирани към местните условия реформи, при които, наред с другото, се използват характеристиките и потенциалът на селските райони, за да се утвърди по-устойчив модел на развитие, основаващ се на запазването на екологичното и демографското равновесиена европейската територия и пълното оползотворяване на нейните ресурси (15);

46.

призовава Комисията да продължи да разработва концепцията за „териториална устойчивост“, като предложи европейски модел на това понятие, който постепенно да се впише в отделните политики на Съюза. При разработването на този модел следва да се вземат предвид основни въпроси като диверсификацията на производствените и икономическите бази, развитието на производствени, социални и институционални връзки между градските, крайградските и селските райони, устойчивата трансформация на циклите на ресурсите, способността да се отговори на възникващи рискове и предизвикателства, като например изменението на климата, както и проактивното развитие на социалния капитал на местно равнище.

13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/38

1.

Приветства съобщението на Комисията „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017) 21 final), по-специално изтъкването на важната роля на местните и регионалните власти като един от ключовите елементи за изграждането на устойчивост в съседните на ЕС страни, въз основа на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Подчертава обаче, че изтъкването на тяхната роля следва да намери израз в конкретни политически мерки от страна на ЕС и държавите членки като включването на местните и регионалните власти и техните сдружения в страните — партньорки на ЕС във външната дейност на ЕС, подкрепа за изграждането на капацитет на местните и регионалните власти в различни области на политика и др.

2.

Изразява съгласие с определението за устойчивостта, съдържащо се в документа за Глобалната стратегия на Европейския съюз (ГСЕС), но призовава Комисията да признае, че местните и регионалните органи изграждат устойчиви общества и са стълб на стабилната демокрация, като по този начин повишават устойчивостта на държавите. Счита, че в стратегическия си подход Европейският съюз следва да отчита принципа на действията „отдолу-нагоре“и да подкрепя и улеснява обмена на добри практики между местните и регионалните власти в държавите членки и съседните на ЕС държави.

3.

Подкрепя категорично активизирането на усилията за постигане на устойчивост, в съответствие с ГСЕС, като се отделя най-вече специално внимание на отношенията с източното и южното съседство на ЕС, но също и на отношенията с онези трети държави, с които държавите — членки на ЕС, имат преференциални отношения на сътрудничество.

4.

Привлича вниманието върху необходимостта от разработването на подходящи и ефикасни инструменти за финансова и техническа подкрепа, които да бъдат насочени във възможно най-голяма степен към реални действия в подкрепа на изграждането на устойчивост, а не към покриването на разходи, свързани с управлението на програмите.

5.

Подчертава значението на ефективното сътрудничество между Европейския съюз и партньорските организации като Организацията на обединените нации и Международния валутен фонд, за които изграждането на устойчивост е обща цел.

6.

Изразява подкрепата си за четирите градивни елемента (подобряване на анализа на рисковете и причините за липса на устойчивост; по-добро наблюдение на външния натиск, позволяващо предприемането на подходящи действия на ранен етап; интегриране на подхода за устойчивост в програмирането и финансирането на външната дейност; разработване на международни политики и практики относно устойчивостта), както и за включените в приложението десет водещи съображения за стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС. Подкрепя също и определянето на участието на местните и регионалните власти като необходимо с цел повишаване на приноса към разработването на стратегията, воденето на политически диалог и програмирането на помощта и изпълнението на решенията.

7.

Посочва, че въпросът за устойчивостта трябва се постави в правилния контекст: в политиките за развитие, инвестиции и образование, а също и в договорите за международно сътрудничество, което ще даде възможност за по-добро планиране на действията за укрепване на устойчивостта, в това число и тези, предприемани на местно, регионално и трансгранично равнище.

8.

Споделя виждането, че изграждането на устойчивост във външната дейност е инструмент, а не цел. В този контекст следва да се предприемат дългосрочни мерки, обхващащи държавните, обществените и общностните институции както в държавите — членки на ЕС, така и в страните партньорки, с цел укрепване на сигурността и постигането на целта за трайна стабилност.

9.

Подчертава, че за да се изгради устойчивост, следва да се стимулира прилагането на национални, регионални и местни стратегии и планове за управление на риска и да се насърчава техният анализ от гледна точка на съответствието с Рамката от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 — 2030 г. (1) Изтъква също значението на развиването на сътрудничеството между градовете и регионите и ролята, която изпълняват в това отношение Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNISDR) и нейната кампания „Да направим градовете по-устойчиви“.

10.

Счита, че мерките в областта на миграцията следва да бъдат изцяло взети предвид в общите политически отношения със страните партньорки. Тези мерки следва да се основават на принципите на ангажираност от страна на партньорите, сътрудничество и пълно зачитане на международното хуманитарно право и бежанското право, както и задълженията в областта на правата на човека, включително правото на закрила.

11.

Отбелязва акцента, поставен от Европейската комисия върху аспектите, свързани с пола и уязвимите групи, но подчертава необходимостта от по-широко разглеждане на темата за устойчивостта на най-уязвимите членове на обществото. Най-уязвимите сектори и лица могат да се различават в зависимост от местопребиваването и следователно да бъдат изложени на риск в различна степен. С оглед на това тези сектори и социални групи често изискват по-голямо внимание в процеса на изграждане на устойчивост.

12.

Очаква да бъдат предприети действия с цел да се ускори изпълнението на мерките, залегнали в ГСЕС, и изтъква значението на прилагането на ориентиран към местните условия подход, който се съобразява с местните и регионалните власти при изпълнението на целите на ГСЕС във връзка с целите за устойчиво развитие (ЦУР) като част от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие.

13.

Подчертава важната роля на местните и регионалните власти в изграждането на устойчивост, тъй като те са първото равнище за вземане на решения и реакция в случай на възникване на риск или опасност, както и най-близкото до гражданите равнище на управление, където трябва да се коренят доброто управление и демокрацията. Тъй като местните власти отговарят за службите за спешно реагиране (полиция, противопожарни и медицински служби) и познават в най-голяма степен и най-добре съответната територия и местната общност, те отговарят в голяма степен за равнището и качеството на устойчивостта.

14.

Изтъква, че всички действия и сътрудничеството с местните и регионалните власти за изграждане на устойчивост следва да се извършват в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност.

15.

Обръща особено внимание на значението на капацитета на местните общности във връзка с комуникационните дейности, превенцията, реакцията при заплаха и последващото възстановяване — като се започне от семействата, сдруженията, църквата и всички равнища на местните и регионалните власти.

16.

Привлича вниманието върху ролята на местните и регионалните власти в процеса на идентифицирането на заплахите и оценката на риска. Благодарение на добре разработени и изпитани механизми за управление на кризи, приспособени към условията на съответния регион и характеристиките на местната общност, местните и регионалните власти са способни бързо и по ефективен начин да идентифицират заплахата и свързания с нея риск. Ето защо е необходимо да се вземат в по-голяма степен под внимание докладите и анализите, изготвяни от регионите и общините в процеса на идентифициране на опасностите и оценка на риска.

17.

Изтъква, че за да се укрепи сътрудничеството между участниците от ЕС (в областта на политиката, хуманитарната дейност и развитието) с цел да се сложи край на продължителните кризи извън ЕС, следва да се вземе предвид в по-голяма степен опитът на местните и регионалните власти, наред с другото посредством мрежа от контакти, добри практики, диалог и др. В този смисъл ЕС разполага с огромен потенциал, от който следва да се възползва — натрупания от неговите източни, южни и най-отдалечени региони доказан опит, тъй като поради геостратегическото си положение те си сътрудничат тясно от дълги години със съседните на тях държави.

18.

Подчертава, че е необходим стремеж към непрекъснатото укрепване на местния капацитет за управление на риска и ранно реагиране на местно равнище.

19.

Призовава да се предприемат мерки за подпомагане на местните и регионалните власти при изпълнение на техните задачи, свързани със защита на критичната инфраструктура, по-специално във връзка с финансирането на тази защита с помощта на подходящи инструменти и ресурси.

20.

Изтъква, че с цел повишаване на устойчивостта следва да се подкрепи в по-голяма степен работата на различните трансгранични структури и еврорегионите, по-специално граничните еврорегиони на ЕС, чрез изпълнението на регионални, трансгранични проекти в областта на инфраструктурата, политиката за сигурност и социалната, образователната, икономическата и културната политика.

21.

Посочва, че следва да се положат по-сериозни усилия за по-ефективна информационна политика относно рисковете и сътресенията, които биха могли да повлияят отрицателно на устойчивостта. Местните и регионалните власти непременно трябва да бъдат неразделна част от информационната политика в това отношение.

22.

Подчертава необходимостта от възприемане, на централно равнище, на изпитани решения, механизми и модели на добри практики, разработени и въведени в регионите от местните и регионалните власти, , както и ползата от картографирането на добрите практики на местните и регионалните власти за европейските региони и общини и регионите и общините в териториите, обхванати от европейската политика за съседство.

23.

Препоръчва да се отдели специално внимание на въпроса за сътрудничеството между местните и регионалните органи в сферата на образованието, което е от основно значение за изграждането на устойчиви общества. Призовава институциите на Европейския съюз да подпомагат местните и регионалните власти в тази област при зачитане на принципа на субсидиарност.

24.

Препоръчва да се предприемат мерки за повишаване на осведомеността на местните общности относно заплахите, по-специално тези от хибридно естество, както и във връзка с енергийната сигурност и относно подготовката на местната среда за тях. Тези действия следва да се осъществяват в тясно сътрудничество с регионалните академични и промишлени среди, службите за безопасност и местните и регионалните власти.

25.

Изтъква ролята на гражданското общество като ключов фактор за изграждането на устойчивост. Обръща особено внимание на подкрепата и партньорското сътрудничество с неправителствените организации. С помощта на активното участие на гражданите и на организации от третия сектор могат да се разработят и внедрят съвременни, творчески кампании и методи за образование, хуманитарна помощ, изграждане на положителни социални нагласи в страните партньорки, по-специално в тези, които се отличават с висок риск от хибридни заплахи.

26.

Подчертава необходимостта от полагане на повече усилия за противодействие на враждебната пропаганда от страна на трети държави, която се превръща в елемент от хибридната война. Оценява положително създаването на Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство (East StratCom) в Европейската служба за външна дейности препоръчва развиването на нейното сътрудничество с националните, регионалните и местните органи.

27.

Изтъква, че е необходимо да се засили сътрудничеството между местните и регионалните власти в областта на предотвратяването на конфликти и изграждането на мир. Местните и регионалните власти се намират на най-близкото до гражданите равнище на управление и поради това не само познават най-добре местните общности, но и изпълняват важна роля като техни лидери и представители.

28.

Изтъква собствения си опит от първа ръка в международното сътрудничество в рамките на Евро-Средиземноморската асамблея на местните и регионалните власти (ARLEM) и Конференция на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP), както и съвместните консултативни комитети и работни групи и препоръчва тези форуми и техният опит да се използват в процеса на укрепване на устойчивостта в страните, обхванати от Европейската политика за съседство.

29.

Подчертава значението на споделянето на експертен опит и знания, както и на най-добри практики между местните и регионалните власти в ЕС и от трети държави, както на политическо, така и на административно равнище. Изтъква положителната роля на КР в тази връзка по отношение на Либия (посредством Инициативата от Никозия) и на Украйна (посредством програмата „U-LEAD“).

30.

Изразява съгласие със съобщението на Комисията относно необходимостта от по-нататъшно развитие на задълбоченото сътрудничество с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) с оглед предотвратяване на въоръжени конфликти. Подчертава също, че за целите на изграждането на устойчивост е необходимо по-тясно сътрудничество с ООН и Африканския съюз, както и с други международни партньори.

31.

Подкрепя стремежа на ЕС да се гарантира, че най-добрите практики и стандарти на ЕС, включително тези, които произтичат от работата и опита на местните и регионалните власти, намират отражение във всички съответни многостранни инструменти и политически рамки, в това число МОТ, СЗО и Г-20.

32.

Споделя виждането, че изграждането на устойчивост е многоаспектна задача. Счита за приоритетни мерките в областта на инфраструктурата, сигурността, икономиката, социалните въпроси и образованието, които позволяват да се постигне приобщаващо устойчиво развитие. Ролята на местните и регионалните власти в тези сфери е безспорна. Що се отнася до географския обхват, посочва, че в приоритетен план трябва да се разглеждат партньорите от региона на Средиземноморието и Източното партньорство. Същевременно трябва да се отчитат ролята и въздействието на държавите от Близкия изток и Централна Азия върху устойчивостта на ЕС.

33.

Споделя виждането относно необходимостта от развитие на научните изследвания в рамките на програма „Хоризонт 2020“ с цел изграждане на устойчивост, по-специално в областта на сигурността, икономиката, социалните науки, сигурността на хранителните доставки и водните ресурси, миграцията и принудителното разселване. Отбелязва, че в тази дейност трябва да бъдат привлечени за участие в по-голяма степен местните академични институции в качеството им на експертни центрове на регионите. За тази цел трябва да се активизират мерките за популяризиране, както и мерките в институционален и социален план.

34.

Споделя виждането, че стратегическата комуникация е ефективен инструмент в борбата срещу тероризма, различните видове екстремизъм и защитата от киберпрестъпността. Счита, че е наложително да се гарантира възможно най-бързо сигурността на ЕС и партньорските държави по отношение на влиянието на външни дейности за дезинформация, целящи да дискредитират политическите и социалните системи, които са в основата на нашата идентичност, сигурност и стабилност.

35.

Изтъква, че е необходимо да се укрепят ролята и капацитетът на регионалните и местните власти в сферата на устойчивостта и анализа на риска, с цел повишаване на устойчивостта. Това се отнася по-специално до регионите, граничещи с ЕС. Подобни мерки ще позволят да се повиши степента на чувствителност към конфликти в непосредствена близост до ЕС и да се разработят усъвършенствани механизми за оценка на естеството и въздействието на рисковете, натиска и уязвимостта спрямо сътресения на страните партньорки.

36.

Поставянето на устойчивостта в собствения ѝ контекст изисква този въпрос да бъде отчитан в секторните политики на ЕС на всяко равнище — държава, регион, общност. Благодарение на специфичния си подход секторните политики ще са в състояние да укрепят ефективно изграждането на устойчивост, разглеждайки всяка конкретна ситуация, в зависимост от съответните им сфери на отговорност и действие.

37.

Подчертава, че борбата с първопричините за незаконната миграция (бедността, неравенството, демографският растеж, липсата на професионални, образователни и икономически перспективи, нестабилността, конфликтите, трафикът на хора, организираната престъпност, изменението на климата и влошаването на околната среда, както и дългосрочните последици от принудителното разселване) е един от ключовите фактори за изграждането на устойчивост. Поради това следва да се има предвид, че помощта за по-слабите и изложени на риск общности е най-ефективна на мястото на възникване на риска.

38.

Препоръчва да се разработи подробна рамка за заетостта и достойните условия на труд и да се вземат предвид ролята и мястото на местните и регионалните власти в секторните политики в областта на заетостта и социалната политика въз основа на Международната конференция по труда.

39.

Подчертава, че следва да се отдели специално внимание на сигурността на критичната транспортна инфраструктура, като припомня, че, що се отнася до тази задача, следва да се вземат предвид по-специално местните и регионалните власти в качеството им на субекти, които често носят пряка отговорност за състоянието на инфраструктурата и за зоните, пресичани от нея.

40.

Приветства факта, че Комисията се ангажира да работи с местните и регионалните власти за повишаване на устойчивостта в бързо развиващите се градски райони, където липсата на планиране или инвестиции в мерки за смекчаване на рисковете от изменението на климата и геофизичните рискове може да изложи обществото на сериозни вреди за хората и икономически загуби в случай на шокове и сътресения. Справянето с основните рискови фактори с помощта на публични и частни инвестиции въз основа на идентифицирането на риска е по-разходоефективно, отколкото да се разчита на реакция след бедствието. Подчертава ролята на секторния диалог с местните и регионалните власти за устойчиво градско развитие с цел повишаване на устойчивостта и способността за иновации, в съответствие с целите на новата програма за градовете.

41.

Подчертава особеното значение на хуманитарната помощ в отговор на природни бедствия и катастрофи, и други явления, изискващи хуманитарна помощ. Тя трябва да се оказва при пълно зачитане на принципите на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост и правата на човека, произтичащи от Женевската конвенция и допълнителните протоколи към нея.

13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/43

1.

подчертава ключовата роля на местните и регионалните власти (МРВ) в прилагането на препоръките относно цифровия единен пазар (ЦЕП) чрез предоставяне на цифрови услуги за гражданите и изграждане и управление на цифровата инфраструктура, като например генерирането на данни. Чрез предлаганите многобройни възможности за иновации, създаване на МСП и предприемачество, разкриване на работни места и обществен напредък, цифровите услуги са и двигател на икономическия растеж на местно и регионално равнище;

2.

споделя мнението на Европейската комисия, че ЕС и държавите членки следва да са пионерите, водещият фактор в усилията на европейско, национално и регионално равнище, в тясно сътрудничество с МРВ, за реализирането на по-значителна промяна в процедурите и структурите на обществената администрация, чрез използването на ИКТ и генерирането на данни, за подобряване на значимостта, качеството и производителността на работата и ефикасността на обществените власти и за намаляване на бюрокрацията по отношение на широката общественост и бизнеса;

3.

отправя искане към Комисията да подкрепи МРВ в дейностите им за финансиране, като продължи да разрешава приоритетно отпускане на средства от ЕСИ фондовете за цифрова инфраструктура във всички европейски региони, например за разработване на данни и развитие на уменията, и като признае технологичните пречки пред проектите за развитие на цифровите технологии в селските, планинските, островните и слабо населените райони, които следва да се разглеждат като услуги от общ икономически интерес;

4.

изтъква, че регионите в неблагоприятно положение не разполагат нито с основната инфраструктура, нито с необходимата експертна компетентност за изграждането на икономика, основана на цифровите данни, и препоръчва във връзка с това за тези региони да се предвиди регламентирана помощ, която да улесни достъпа им до европейския цифров единен пазар;

5.

признава, че събирането на данни е важен елемент от цифровия единен пазар. В тази новопоявила се глобална тенденция се съдържа огромен потенциал за МРВ и предприятията в различни области — от здравеопазването, околната среда, продоволствената сигурност, климата и ресурсната ефективност до енергетиката, интелигентните транспортни системи и интелигентните градове и региони;

6.

приветства заявеното от Комисията намерение за справяне с ограниченията на свободното движение на данни по причини, различни от защитата на личните данни, в рамките на ЕС и неоправданите ограничения относно местоположението на данните с цел тяхното съхранение или обработка;

7.

споделя виждането, че понастоящем обменът на информация остава ограничен. Постепенно се появяват пазари на данни, но те не са много популярни сред публичния и частния сектор или сред публично-частните партньорства. Потенциалните потребители може да не разполагат с подходящите инструменти и умения за количествено определяне на икономическата стойност на техните данни и може да се страхуват, че ще загубят или намалят конкурентното си предимство, ако данните станат достъпни за конкуренти. Собственикът на данните не губи нищо от споделянето им: напротив, споделянето на знанието увеличава тяхната стойност;

8.

отбелязва разнообразието на източниците и видовете данни, което се генерира от машини или процеси и се основа на нововъзникващи технологии, като например „интернет на нещата“. Те предоставят разнообразни възможности за различните видове участници на пазара на данни — като например производители, изследователи и доставчици на инфраструктура, по-специално интелигентни градове и региони, които се развиват в рамките на правомощията на МРВ;

9.

подчертава, че отварянето на машинно четени данни засилва споделянето на данни и намалява необходимостта от ad hoc и често скъпо струващи искания за данни. Набори от всеобхватни показатели позволяват по-добре информиран публичен дебат и по-добро вземане на решения на местно равнище и могат да повлияят положително на начина, по който се разработва, предоставя, управлява и проследява политиката на местно и регионално равнище;

10.

подчертава, че от градовете и регионите се очаква да играят решаваща роля за създаването на бази данни с публична информация, предоставянето на данни в областта на сигурността, развитието на необходимите цифрови умения, осигуряването и улесняването на финансирането на широколентовите мрежи и инфраструктура. Подходящите условия за трансрегионален и трансграничен обмен на онлайн услуги могат съществено да подпомогнат създаването на висококачествени услуги и основаната на данни икономика;

11.

подчертава приноса, който местното и регионалното равнище могат да имат на всички етапи от събирането на данни и предоставянето на услуги на гражданите и предприятията. Това включва подкрепа за цифровите и предприемаческите умения, за да се използват пълноценно новите технологии, да се анализират големите информационни масиви, да се разберат проблемите на киберсигурността, да се повиши пригодността за заетост и да се създадат нови възможности за бизнес. Това се потвърждава от практиката в градовете и регионите на Европа с добри примери за сътрудничество с националните власти и научноизследователските центрове в областта на иновациите и оперативната съвместимост в публичния сектор;

12.

приветства ръководената от ЕС и финансирана от ЕФРР Програма за иновативни действия в сферата на градското развитие, чрез която градовете могат да намират и изпробват иновативни решения, като например генериране на данни за устойчиво градско развитие;

13.

отбелязва, че МРВ трябва да имат цялостен и ефективен принос към законите, които ще оказват влияние върху техните правомощия в основаната на данни икономика; всеки нов регламент може да доведе до ново ненужно административно и финансово бреме за общините и регионите, което по мнение на Комитета е абсолютно несъразмерно спрямо ползата за гражданите;

14.

изтъква, че гражданите очакват стриктни и ефективни стандарти за защита на данните, особено на цифровия единен пазар. Защитата на данните не трябва никога да се разглежда като пречка, а като неразделна част от цифровия единен пазар. Затова е изключително важно да има ясна и адаптирана правна рамка за защита на данните за основаната на данни икономика;

15.

подчертава, че е важно да се прави разграничение между това дали машинно генерираните данни са лични (т.е. свързани със съществуващо лице) и поради това попадащи под обхвата на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), нелични или комбинация от двете;

16.

призовава регулаторната рамка на ЕС да продължава да изпълнява предназначението си в цифровата среда, за да подкрепя иновациите, използва пълния потенциал на единния пазар и инвестициите в икономиката на ЕС;

17.

подкрепя необходимостта да се осигури правна сигурност за потребителите и производителите на устройства за генериране на данни по отношение на тяхната потенциална отговорност;

18.

подкрепя мнението, че ЕС трябва да следи данните да пресичат граници и сектори и да могат по оптимален начин да бъдат достигнати и повторно използвани. От съществено значение за развитието на основаната на данни икономика като част от цифровия единен пазар е наличието на координиран европейски подход;

19.

приветства виждането на Комисията да използва търговските споразумения на ЕС, за да изготви правила за електронната търговия и трансграничните потоци на данни, и да се справи с новите форми на цифров протекционизъм в пълно съответствие с правилата на ЕС за защита на данните и без да ги уврежда;

20.

признава, че за да се реализира пълният потенциал на основаната на данни икономика, всяко действие на държавите членки по отношение на съхранението или обработването на данни би трябвало да се ръководи от „принципа на свободното движение на данни в ЕС“, който е следствие на техните задължения във връзка със свободното движение на услуги и свободното установяване, залегнали в Договора и съответното вторично законодателство;

21.

приветства Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и намира притесненията относно неприкосновеността на личния живот за основателни. Строгите правила в областта на защитата на данни създават доверие, което ще позволи на цифровата икономика да се развива на вътрешния пазар, да се намират решения на различните слабости на ИКТ и потенциалните виртуални престъпления и да се създават ефективни и последователни стратегии за превенция;

22.

подкрепя преработената Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, чрез която се търси високо равнище на защита, напълно отговарящо на ОРЗД;

23.

препоръчва наличността на данните за регулаторни или надзорни цели, която по никакъв начин не се поставя под съмнение, да бъде по-добре гарантирана чрез засилване на сътрудничеството между националните власти и МРВ или между тези власти и частния сектор отколкото чрез ограничаване на локализирането на данни;

24.

отбелязва, че истинската предпоставка за сигурно съхранение или обработване на данни се крие в най-добрите практики във връзка с доброто управление на ИКТ в много по-големи размери от индивидуалните системи;

25.

подчертава, че новият пакет следва да спомогне за подобряване на превенцията, откриването и реагирането на киберинциденти и да доведе до по-ефективен обмен на информация и по-добра координация между държавите членки и Комисията във връзка със сериозни киберинциденти. За да бъде постигната тази цел, ще бъде необходимо действително функциониращо партньорство между държавите членки, институциите на ЕС, местните и регионалните власти (МРВ), частния сектор и гражданското общество;

26.

счита, че тъй като пробивите в сигурността са заплаха за комуналните услуги като транспортните мрежи, местното водо- и енергоснабдяване, енергетиката и предвид факта, че МРВ използват и притежават множество цифрови информационни продукти и услуги, те следва да играят ключова роля в усилията за справяне с киберпрестъпността, съпоставянето на данните в тази сфера и защитата на тяхната сигурност;

27.

подчертава, че компютърните атаки обикновено използват едно от петте най-слаби места на цифровите технологии, които стоят в основата на интелигентните градове и региони. Тези слабости включват слаба софтуерна сигурност и криптиране на данни, използване на ненадеждни заварени системи и лоша поддръжка, множество взаимозависимости и големи и комплексни възможности за атака, каскадни ефекти, при които силно взаимосвързани субекти си прехвърлят бързо едни на други неблагоприятни последици и множество слабости, породени от човешка грешка или преднамерени злоупотреби от страна на служители;

28.

подчертава, че слабостите в сигурността при генерирането на данни означават, че компютърните атаки по значими градски инфраструктурни обекти и системи за градско управление нарастват, което се отразява на безопасността и сигурността на хората. Необходим e по-широк набор от системни и координирани интервенции, включващ смекчаване и предотвратяване и осигуряващ прилагане едновременно чрез пазарно-ориентирани инициативи и държавно ръководено регулиране и правоприлагане;

29.

подчертава, че сигурността на „интернет на нещата“ варира значително, като на някои от системите им липсва криптиране или потребителски имена и пароли, а други са податливи на заразяване от зловреден софтуер или промени на фърмуера. Сложните взаимозависимости на „интернет на нещата“ означават, че са налице множество възможности за атака и слаби места;

30.

отбелязва, че в рамките на местното и регионалното управление и доставчиците на обществени услуги/инфраструктура трябва да се развие и приложи сериозно обучение по въпросите на сигурността за организациите и най-вече за тези, които се занимават с електронни обществени поръчки, внедряване и ежедневно управление на технологии, свързани с интелигентните градове;

31.

застъпва се за това разширяването и задълбочаването на стратегиите за смекчаване на последиците да включват сигурността, която е част от дизайна, като де факто подход за всички бъдещи обществени поръчки за интелигентни градове и региони. Тези стратегии би трябвало да включват цялостна оценка на съществуващата градска инфраструктура и информационни системи, коригираща сигурност, или заместване, създаване на основна сигурност, екипи за спешно реагиране в компютърната област в рамките на градската администрация със специалисти и отговорности, надхвърлящи общото ИТ администриране, и значително подобрение на обученията по сигурност и продължаващото професионално развитие както в обществения, така и в частния сектор;

32.

подчертава, че генерирането на лични данни повдига редица въпроси във всички области на политиката на местното и регионалното управление. МРВ разработват и контролират данни, които засягат различни сектори и области като политиката в областта на сигурността и правната политика, икономиката, комуникациите, образованието, здравеопазването, администрацията, транспорта, околната среда и защитата на потребителите;

33.

подчертава необходимостта от проследяване и ясна идентификация на източниците на данните като предварително условие за действителен контрол на данните на пазара. Може да са необходими надеждни и по възможност стандартизирани протоколи за постоянна идентификация на източниците на данни, за да се създаде доверие в системата;

34.

подкрепя идеята, че трябва да се осигури достъп на МРВ до данни, когато това би било „от общ интерес“ и би подобрило значително работата на публичния сектор, като например оптимизиране на системите за управление на трафика чрез данни в реално време, предоставяни от частни превозни средства;

35.

изразява съгласие с приоритета, че всяка политическа мярка трябва да отчита тази икономическа реалност и правната рамка за защита на личните данни и да се съобразява заедно с това с основните права на хората;

36.

подчертава, че към момента не съществува цялостна политическа рамка на местно, регионално или европейско равнище по отношение на суровите, генерирани от машина, данни, които не се определят като лични данни, или по отношение на условията на тяхната икономическа експлоатация и търгуване;

37.

предупреждава и за налагането на прекалени ограничения на лицата по отношение упражняване правото им на контрол на тяхната собствена информация с цел засилване защитата на данни, лишавайки ги от възможността да предоставят съгласието си, най-вече по отношение на МРВ;

38.

отбелязва основната отговорност на независимите органи за защита на данни по отношение защитата на личните данни и необходимостта от допълнителни инструменти за насърчаване на обработващите данните лица, за да се възнаградят усилията им за защита на данните, т.е. чрез намаляване на доказателствената тежест за обработващите данните лица, които подлежат на строги стандарти за саморегулиране или кодекси за поведение;

39.

призовава да се разгледат проблемите на правната несигурност във връзка със суровите, генерирани от машина, данни, и липсата на права върху интелектуалната собственост. Пропуските в регулаторната рамка или описаната по-горе правна несигурност могат да се използват неправомерно чрез налагане на несправедливи общи условия на договорите на потребителите или посредством технически средства, като например собствени формати или криптиране;

40.

изразява съгласие, че преносимостта на нелични данни, оперативната съвместимост на услуги, която позволява обмен на данни, и подходящите технически стандарти за въвеждане на значима преносимост са зараждащи се проблеми в основаната на данни икономика;

41.

признава ангажимента за подкрепа на подходящи стандарти за подобрение на оперативната съвместимост, преносимостта и сигурността на услугите „в облак“ чрез по-добро интегриране на работата на общностите с отворен код в процеса на създаване на стандарти на европейско равнище;

42.

приветства стриктния подход към правилата за преносимостта, залегнали в стандарти. Отбелязва възможността за поставяне на начало на специфични за отделните сектори експериментални подходи и призовава МРВ да вземат участие в сътрудничеството между множеството заинтересовани страни, сред които са промишлеността, органите за определяне на стандарти и техническата общност;

43.

настоява, че с оглед на внедряването на „интернет на нещата“ и безпроблемното протичане на потока от данни във всички региони е жизненоважно да се изгради по-широко разбиране на оперативната съвместимост като фактор, който засяга не само публичната администрация, но и всички сектори. Ясни изисквания в това отношение са наличието на общи формати, стандарти и спецификации, за което регионите допринасят, като се ангажират да прилагат в своя управленски контекст разпоредбите на директивите относно информацията в публичния сектор, и по-специално на приетата неотдавна Европейска рамка за оперативна съвместимост;

44.

подчертава, че нарастването на потреблението и едновременното използване на данни, тенденцията към висока скорост на качването/изтеглянето на данни, необходимостта от осигуряване на повсеместно и мигновено предаване, което същевременно да е гъвкаво и надеждно, ще изискват предоставянето на мрежи с много висок капацитет и широколентови инфраструктури все по-близо до крайните потребители в цяла Европа;

45.

счита за целесъобразно Комисията да предприеме мерки, които да направят взаимосвързани и оперативно съвместими съществуващите облаци или облаците в процес на разработка на национално, регионално и евентуално на местно равнище, като се използват възможностите за стандартизация; едновременно с това подчертава колко е важно да се предприемат мерки на местно равнище за гарантиране на ефикасността на спецификациите за приложенията в облак;

46.

настоятелно отбелязва, че значимата преносимост на нелични данни ще трябва да вземе предвид и по-обширните съображения за управлението на данни, в това число прозрачност за потребителите, управляван достъп и оперативна съвместимост за обвързване на различни платформи по начини, които насърчават иновациите;

47.

призовава за силен координиран подход при оценката на риска на генерирането на данни, преди всичко на тези, които се считат за вредни за развитието на основаната на данни европейска икономика и работата на трансграничните услуги и технологии в областта на данните в рамките на вътрешния пазар;

48.

настоява, че бъдещите решения би трябвало да отчитат и законните интереси на участниците на пазара, в това число на МРВ, които инвестират в разработване на продукти, гарантирайки по този начин справедлива възвращаемост на инвестициите и принос за иновациите. Едновременно с това всички бъдещи решения би трябвало да гарантират справедливо разпределение на ползите между притежателите на данни, обработващите данните лица и доставчиците на приложения в рамките на веригите на стойността;

49.

подчертава, че МРВ са в състояние да стимулират иновациите и конкурентоспособността в основаната на данни икономика чрез целенасочени решения, ориентирани както към търсенето, така и към предлагането, включително разгръщане на широколентовия интернет, цифровата икономика, електронното приобщаване и електронното управление. Освен това те предлагат структури за образование и обучение, изпълняват финансираните от ЕС инициативи и улесняват полезното сътрудничество и обмен, включително през граница, с други публични органи;

50.

призовава за създаването на европейска платформа на системите за генериране на данни, подобна на възникващите платформи за електронно управление и широколентови мрежи;

51.

отбелязва в заключение, че градовете и регионите в ЕС трябва да получат допълнително признание за усилията си за устойчиво разгръщане на Програмата в областта на цифровите технологии и изграждане на основаната на данни европейска икономика. МРВ са сред основните адресати на отправените в програмата препоръки и трябва да бъдат считани за основна движеща сила и партньор в нейното изпълнение.

13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/48

1.

приветства създаването на социален стълб като необходимото допълнение на политическия, както и на Икономическия и паричен съюз и принос към конкретното прилагане на хоризонталната социална клауза (7); чрез неговото създаване ще може да се постигне устойчива и приобщаваща Европа, която да възлага отговорности на своите граждани и да насърчава равните възможности;

2.

изразява съжаление, че Комисията изрично е заявила, че постигането на целите на стълба зависи от споделената отговорност между Съюза, държавите членки и социалните партньори (8), като е пренебрегнала напълно отговорността и правомощията на местните и регионалните власти;

3.

отново потвърждава необходимостта от солидна европейска социална програма, в рамките на която конкурентоспособността и социалната справедливост взаимно да се допълват (9), за да се избягва всяка форма на социален дъмпинг и да се гарантира по-голяма заетост; Припомня в този смисъл ангажимента в преамбюла на Договора за Европейския съюз за насърчаване на „икономическия и социалния напредък“ на европейските народи и за гарантиране на „успореден напредък в икономическата интеграция и в останалите области“;

4.

подчертава добавената стойност, която местните и регионалните власти осигуряват при разработването и провеждането на социално-икономическите политики, за да допринесат за по-голямо сближаване във възходяща посока, и отново отправя призива европейският стълб да подкрепя усилията на местните и регионалните власти, насочени към провеждане на подходящи политики в областта на заетостта и социалните въпроси (10);

5.

приветства целта на Комисията при разработването на европейските политики да обръща по-голямо внимание на целите на социалната политика и да формулира (минимални) стандарти на социалната политика, които да бъдат спазвани от ЕС и неговите държави членки в рамките на съответните им правомощия;

6.

подновява призива си за подходящо координиране на икономическите и социалните политики между равнището на ЕС и националното равнище (11), като се гарантира по-добро представителство на териториалното измерение (12);

7.

стимулирането на социалното измерение ще допринесе за укрепването на европейския проект и ще привлече гражданите с обновен проект, който ще им позволи да се идентифицират в по-голяма степен с него;

8.

отбелязва, че икономическите и социалните политики на ЕС би трябвало да увеличат потенциала за растеж в дългосрочен план посредством подкрепата за производителността и конкурентоспособността на европейските предприятия, както и за уменията на работещите;

9.

посочва, че социалният стълб трябва да спомогне за ограничаване на бедността и социалното изключване и за намаляване на безработицата, по-специално младежката, като се противопоставя на всяко възможно социално неравенство (13), включително на основаната на пола неравнопоставеност. В тази рамка трябва да бъде включен европейският механизъм за осигуряване при безработица (14), като един от първите общи инструменти за справяне с кризите в областта на заетостта;

10.

припомня, че кризата в заетостта доведе до значителна дългосрочна безработица, спрямо която трябва да бъдат предприети действия с адекватни активни политики, с мерки в областта на образованието, насочени към подновяване на уменията на засегнатите работници, и при необходимост с финансова помощ;

11.

подчертава, че политиката на икономическо, социално и териториално сближаване, която е една от най-важните и широкообхватни политики на ЕС (15), трябва да допринесе в значителна степен за реализирането на социалния стълб;

12.

подчертава отново, че социалните инвестиции представляват инвестиция в бъдещето и не трябва да се тълкуват само като разходи за публичните финанси;

13.

подчертава необходимостта от координиране на стратегиите и целите, което трябва да съществува между социалния стълб и Европейския социален фонд;

14.

споделя целта на Комисията за увеличаване на заетостта и за насърчаване на подходящи условия, които да позволят на предприятията да създават повече качествени работни места в ЕС;

15.

отново призовава за укрепване на социалното измерение на ЕС и на Икономическия и паричен съюз; надява се, че законодателното предложение за европейски стълб на социалните права ще позволи разглеждането на трудовите права и мобилността на работната ръка в условията на променящ се пазар на труда, при зачитане на принципа на субсидиарност (16);

16.

отново потвърждава необходимостта от солидна европейска социална програма, в рамките на която конкурентоспособността и социалната справедливост взаимно да се допълват (17), за да се избягва всяка форма на социален дъмпинг и да се гарантира по-голяма заетост;

17.

отново потвърждава, че при всяко действие, публично или частно, трябва да се отчитат местните и регионалните особености, демографските предизвикателства и трайно високото равнище на младежката безработица, във връзка с която отбелязва значението от това да се разшири обхватът на схемата „Гаранция за младежта“ и от нея да могат да се възползват лица на възраст до 30 години (18), както и от превръщането на схемата в постоянен елемент на европейската политика в областта на заетостта, разполагащ с устойчиво и подходящо финансиране както с европейски, така и с национални средства;

18.

посочва, че бързите и дълбоки промени, като се започне от застаряването на населението и се стигне до нови модели на семеен живот, от цифровизацията до новите форми на труд, до въздействието на глобализацията и урбанизацията, изискват да се преследва целта за повече и продължаващо обучение, адаптиране на уменията и активна подкрепа за талантливите хора, политики за активния живот на възрастните хора, баланс между професионален и личен живот с подходящи политики в областта на семейството (19), образованието и заетостта;

19.

отново потвърждава, че е важно с уменията да се отговори на изискванията на пазара на труда, които имат териториално измерение, и във връзка с това отново акцентира върху ролята на местните и регионалните власти в областта на образованието, обучението и по-специално подкрепата за младите предприемачи (20);

20.

поради това подкрепя установяването в европейския стълб на социалните права на право на образование като основно социално право и право на човека;

21.

освен това отново заявява, че като се вземат предвид националните, регионалните и местните обстоятелства и наличните ресурси и като се има предвид, че инвестициите в човешки капитал биха могли да се третират като социални инвестиции, държавите членки следва да бъдат подпомагани при прилагането на гаранцията за умения, която цели подобряване на възможностите за заетост и цялостно участие в обществото на нискоквалифицирани възрастни хора в Европа (21);

22.

счита, че за да има балансиран и регулиран пазар на труда, е необходимо да се отчита промяната на условията на труд (4.0), трудовите правоотношения и защитата на работниците, включително правото на изключване. За тази цел призовава за създаването на постоянна група на високо равнище между Комисията, Съвета, Парламента и Комитета на регионите, която да проведе европейска дискусия относно въздействието на цифровизацията и новите технологии и да насърчи необходимите икономически и социални политики, включително по отношение на териториалните действия, които ще се окажат целесъобразни;

23.

подчертава, че в светлината на развитието на условията на труд (22) е наложително квалификациите на специалистите с голяма мобилност да бъдат признавани бързо, лесно и надеждно (23);

24.

счита, че с оглед на новите форми на заетост или установяването на общи европейски минимални стандарти трябва винаги да се поддържа подходящо равнище на социална закрила;

25.

призовава да се обърне внимание на целта за ефективна интеграция на бежанците, непридружените малолетни и непълнолетни лица и законно пребиваващите мигранти, включително чрез образование и професионално обучение;

26.

призовава да се обърне специално внимание на правните актове, свързани с излизането на Обединеното кралство от ЕС, като например свободното движение на работниците в Съюза, координацията на системите за социална сигурност и фондовете на ЕС, свързани със заетостта и социалните политики (24);

27.

призовава за използване на по-подходящи инструменти за оценката на различията на поднационално равнище като допълнителни надеждни данни относно социалните въпроси на местно и регионално равнище;

28.

предлага незабавно да се обърне внимание на бедността и социалното изключване, независимо от първопричината и засегнатата група от населението, и подчертава, че са необходими повече инициативи в подкрепа на семействата, за да се гарантира непрекъснато излизане от форми на социално изключване и да се увеличи финансирането за социална закрила; в този контекст оценява като добра практика установяването на минимална добавка за социална интеграция, приета от редица местни и регионални власти;

29.

подчертава, че социалният стълб трябва да разгледа въпроса за маргинализирането и социалното изключване, като се отдава приоритет на политиките за хората с увреждания и тези за многодетните семейства;

30.

изразява съжаление, че стълбът разглежда жилищното настаняване само от гледна точка на социалните услуги. Счита, че подходящото и изгодното жилищно настаняване за всички граждани трябва да бъде основна предпоставка, която може да доведе до по-голямо социално сближаване и да допринесе за изграждането на общности, които са устойчиви на социална, икономическа и географска сегрегация;

31.

посочва необходимостта да се осигури, в сътрудничество с местните и регионалните власти, достъпа до широка мрежа от услуги, не само до основни услуги, но и услуги от общ икономически интерес, включително социални услуги, които са с добро качество и са достъпни;

32.

изразява съжаление, че не се обръща внимание на правото на достъп до изкуствата и културата, които са изключително важни за социалното сближаване и за борбата с маргинализирането и бедността (25);

33.

припомня на Комисията и на Съвета възможността за въвеждане на насърчителни мерки за държавите, които провеждат структурни реформи за постигане на социалните цели на „Европа 2020“ и борба със социалните неравенства;

34.

подчертава факта, че социалният напредък на Европа може да бъде равномерно разпределен, включително и в държавите извън еврозоната (26), които не са получатели в началото на социалния стълб, и призовава Комисията и Съвета да намерят подходящите инструменти за тази цел;

35.

подчертава необходимостта от изясняване на начините, с които европейските фондове могат да подкрепят прилагането на стълба (27) и отново изтъква нуждата Европейският съюз и държавите членки да предвидят адекватни средства за постигане на определените в стълба цели;

36.

призовава Комисията да изготви концепция за ориентирана към бъдещето програма за действие в областта на социалната политика с конкретни мерки;

37.

отново отправя призива си европейският стълб на социалните права да подкрепя усилията на местните и регионалните власти, насочени към провеждане на подходящи политики в областта на заетостта и социалните въпроси (28);

38.

потвърждава, че е подходящо да се създадат прецизни инструменти за измерване и наблюдение на постигнатия напредък (29), и призовава за протокол за социален напредък при всяка бъдеща промяна на Договора, с цел социалните права да бъдат поставени наравно с икономическите права (30);

39.

подчертава необходимостта от укрепване на социалната и гражданска стойност на доброволчеството, като средство за развитие и популяризиране на територията, и като средство за социална отговорност и пряко участие на гражданите.

13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/62

1.

отбелязва, че някои неотдавнашни проучвания на сеизмичния риск в Европа (например проектът SHARE, финансиран по линията на Седмата рамкова програма (1)), макар и да потвърждават, че равнището на сеизмичния риск е най-високо в Италия, Гърция и Румъния, констатират средно равнище на опасност и в някои райони на страни като Франция, Германия, Белгия, Испания и Португалия, включително риск от цунами;

2.

отбелязва, че в държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), има много сгради и инфраструктури, които поради своето структурно състояние, промяната на екологичните условия и правилата в строителния сектор изискват постоянна поддръжка; по-специално по отношение на сградния фонд, данните на Евростат и Building Performance Institute Europe (BPIE) (2) показват, че от около 25 милиарда кв. м. полезна площ в държавите от ЕС-27 (плюс Швейцария и Норвегия) близо 40 % са построени преди 1960 г.;

3.

отбелязва, че в последно време някои държави — членки на ЕС, по-специално в Средиземноморския регион, пострадаха от опустошителни земетресения, които причиниха големи социални и икономически щети; особено тежка е равносметката в Италия, където през последните петдесет години имаше много земетресения, които причиниха смъртта на над 5 000 души и икономически щети, оценявани на около 150 милиарда евро;

4.

отбелязва, че съгласно анализа на предишните трусове в световен мащаб броят на жертвите и разпределението на щетите са свързани по-скоро с уязвимостта на сградите и неподготвеността на засегнатите общности, отколкото със силата на трусовете;

5.

подчертава, че при анализа на въздействието на земетресенията върху местните системи, техния жилищен фонд и инфраструктура, както и върху тяхната икономическа и производствена структура, се установява ясно изразено забавяне и в много случаи пълно спиране на процесите на растеж в тези територии;

6.

подчертава, че гарантирането на безопасността на сградния фонд и инфраструктурата означава положително взаимодействие и с европейските регионални политики и политики на сближаване, както и с целите за растеж в градските и селските райони в Европейския съюз;

7.

счита, че европейската политика за подобряване на сеизмичната устойчивост на сградния фонд и инфраструктурата следва да се основава на подход на многостепенно управление, който да координира съответните правомощия на европейско, национално и регионално равнище с принципите на субсидиарност и пропорционалност, подобно на метода, който се прилага в Програмата на ЕС за градовете. Във връзка с това припомня, че равнището на ЕС разполага с широки правомощия за определяне на техническите стандарти, докато националното, регионалното и местното равнище разполагат с правомощия по отношение на правната уредба в областта на строителството и градоустройството;

8.

отбелязва, че всеобхватните мерки за предотвратяване на сеизмичния риск са първостепенна необходимост за ЕС, с оглед на защитата на сигурността на неговите граждани, съхраняването на неговото историческо и културно наследство, ограничаването на разходите, произтичащи от увреждане на лица и вещи, запазването на условията за развитие на териториите и на инвестициите за растеж;

9.

подчертава, че най-вече местните и регионалните власти носят политическата и институционалната отговорност за защитата на своите граждани, както поради факта, че те са първото управленско равнище, което трябва да осигурява спасителните операции и помощ на населението по време на извънредна ситуация, така и поради това, че играят важна роля на етапа на планиране на извънредната ситуация и разработването на действия за структурна (мерки) и неструктурна превенция (информация);

10.

освен това подчертава, че като институции на най-близкото до гражданите равнище, местните и регионалните власти могат да насърчават по-добро осъзнаване на правото и задължението за превенция на рисковете и следователно да разработват активни поведенчески модели за тяхното смекчаване.

11.

счита, че поради големия брой частни и публични сгради и инфраструктури, по които трябва да се работи, следва да се използват единни, общоевропейски критерии (включително Еврокод) за класификация на сеизмичната уязвимост на сградите и инфраструктурата;

12.

призовава Европейската комисия да насърчи започването на диалог със застрахователния сектор на общоевропейско равнище, целящ намиране на финансов стимул под формата на намаление на премиите по времето на процеса на подобряване на сеизмичната устойчивост, и счита за полезно да се задълбочат икономическата устойчивост и потенциалните ползи, които се очакват от увеличаването на възможностите на системата на застрахователно покритие, чрез въвеждане на мерки за споделяне на рисковете;

13.

за да се насърчи разработването на мерки за смекчаване посредством по-добра осведоменост на общностите, смята за целесъобразно ясно да се определят и съобщят последствията от евентуални сеизмични трусове, но и най-вече предимствата, произтичащи от мерките за подобряване на сеизмичната устойчивост, свързани с намаляването както на социалното (загуба на човешки живот), така и на икономическото въздействие;

14.

отбелязва, че тъй като все още не съществуват точни методи и резултати, които да подлежат на разпространяване и да могат ясно да демонстрират пред заинтересованите страни неспециалисти (администратори, граждани и др.) големите предимства, които могат да произтекат от прилагането на превантивни мерки за подобряване на сеизмичната устойчивост, е важно този аспект да се разгледа по-задълбочено чрез финансиране на конкретни проучвателни дейности;

15.

счита, че с цел да се оптимизира и правилно да се насочи техническият и икономически ангажимент за намаляване на сеизмичния риск на съществуващия сграден фонд, е от съществено значение като отправна точка за по-нататъшните действия да се насърчават публични и частни инициативи за набелязване, проучване и анализ на уязвимостта на съществуващите структури. Целесъобразно е това да се извършва чрез стимулиране на кампании за събиране на данни за извършване на оценка въз основа на статистиката, като се определят всеобщо одобрени приоритетни насоки и методи, в крак с развитието на стандартите в сектора, както и като се набележат стимулиращи мерки или се отпусне финансиране;

16.

отбелязва, че в някои държави членки като Италия се наблюдава слаб интерес към инвестиране в мерки от страна на възрастните собственици и собствениците на вили; поради това би било полезно да се въведат мерки за повишаване на осведомеността на тези категории, както и стимули, които да не включват само първото жилище. Признава, че е необходимо модулиране на мерките за анализ и модернизиране на съществуващия фонд, не на последно място въз основа на проучвания и опит, които да поставят отделните сгради в рамката на оценки на уязвимостта на сградния фонд в целия град или градска агломерация, като по този начин признава и евентуалните слабости в условията за използване на сградите;

17.

отбелязва, че в европейските страни вече се извършва мащабна дейност по подобряване на сеизмичната устойчивост на публичния и частния сграден фонд, за да се гарантира повишаване на енергийната ефективност, като тази дейност се финансира и с европейски фондове; подобни мерки обаче като цяло не решават проблема със структурната и сеизмичната сигурност;

18.

подчертава обаче, че за да бъде ефективна, дейността по подобряване на сеизмичната устойчивост трябва да се извършва посредством интегрирани и устойчиви мерки, с които по най-неинвазивния възможен начин да се постигне едновременно намаляване на сеизмичната уязвимост и повишаване на енергийната ефективност;

19.

счита, че е от основно значение, наред с мерките за структурна превенция, да се разработят и мерки за „неструктурна“ превенция, насочени като цяло към по-добро познаване на сеизмичния риск и по-специално към повишаване на информираността и активната роля на гражданите;

20.

счита, че структурната превенция може не само да смекчи риска, но и да окаже положително въздействие върху околната среда посредством удължаването на експлоатационния срок на сградите и произтичащото от това намаляване на мерките за разрушаване и реконструкция след земетресение; тази цел е подчертана и в европейския регламент за строителните продукти (Регламент (ЕС) № 305/2011), с който се въвежда седмо — ново спрямо предходната версия (Директива 89/106/ЕИО) — основно изискване към строежите, формулирано като „устойчиво използване на природните ресурси“;

21.

признава, че макар и да изисква огромни ресурси и да е особено обременителна в регионите и в държавите членки с високо равнище и широко разпространение на сеизмичния риск, една програма за подобряване на сеизмичната устойчивост допринася за заетостта и икономическия растеж, особено що се отнася до възстановяването на строителния пазар;

22.

счита, че е важно мерките за подобряване на сеизмичната устойчивост да се регулират от рамка от европейски технически стандарти, в които да е засегнат и въпросът за сеизмичното саниране на съществуващите сгради въз основа на цялостен подход, насочен към гарантиране на сигурност, здравина и устойчивост;

23.

счита, че би било полезно стартирането на платформа на ЕС за обмен на знания, опит и най-добри практики на различни равнища в държавите — членки на ЕС;

24.

подкрепя и отново изтъква посоченото в становището относно рамката от Сендай (3), а именно, че всички проекти на ЕС, свързани със строителството на нови инфраструктури, трябва да гарантират подходяща способност за устойчивост на катастрофи, като същевременно показват, че тази цел може да означава по-високи разходи;

25.

предлага параметрите, които определят сеизмичния риск на дадена територия, и по аналогия тези, които определят рисковете, произтичащи от природни бедствия, оценени според ясно определени критерии, да могат да бъдат разглеждани като част от критериите за разпределяне на средствата по ЕСИФ между европейските региони; подчертава, че ЕС трябва да изисква всички инфраструктури, изградени със средства от ЕСИ фондове или от който и да е друг фонд на ЕС, да бъдат устойчиви на бедствия;

26.

предлага регламентите на ЕС да предвиждат използване на средствата по ЕСИФ за сеизмично саниране както на публичните, така и на частните сгради, а също и на инфраструктурите за пътен транспорт и предоставяне на услуги, които са от стратегическо значение за държаните — членки на ЕС;

27.

предлага планът за действие да предвижда рехабилитация на всички сгради, включително жилищните, а също и на обществените пространства, не само като сигурни места при извънредни ситуации, а като дългосрочна стратегия за градско развитие, която да включва възможността за прехвърляне на обитателите в обществени пространства за защита на населението;

28.

призовава Европейската комисия да разработи, в координация с държавите членки и по целесъобразност — с компетентните местни и регионални власти, план за подобряване на сеизмичната устойчивост на сградния фонд и инфраструктурата в духа на член 5, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕС) № 1301/2013 относно Европейския фонд за регионално развитие; освен това призовава държавите членки и местните и регионалните власти да използват пълноценно потенциала на този инвестиционен приоритет в оперативните програми за регионално развитие;

29.

предлага с него да се изпрати силен сигнал за насърчаване на инвестициите, включително чрез сътрудничество между публичния и частния сектор, и за подобряване на сеизмичната устойчивост на сградите и инфраструктурите, със специален акцент върху опазването на културното и историческото наследство, стратегическите инфраструктури, както и върху строителството на индустриална и селскостопанска инфраструктура;

30.

отправя искане да се увеличат инвестициите в научни изследвания и иновации в областта на сеизмичната защита на сградите, включително разработването на широкообхватни програми за информиране и обучение;

31.

призовава засегнатите държави членки и региони да включват подобряването на сеизмичната устойчивост на съществуващите сгради като приоритет в своите оперативни програми за регионално развитие, като подчертава, че е необходимо да се заделят финансови ресурси, включително чрез подходящи инструменти за стимулиране на дейности за предотвратяване на сеизмичния риск;

32.

счита, че е необходимо горепосочените предложения да се реализират, като се вземат предвид картите на зоните във всяка държава и/или регион, в които има опасност и сеизмичен риск, за да се оптимизират ресурсите и да се търсят най-добри резултати; предлага да се насърчат съответните научни изследвания за тяхното изготвяне, а ако такива вече съществуват, те да се актуализират;

33.

счита, че един предложен от ЕК план за действие може да бъде подходящ инструмент за по-нататъшно насърчаване на подобряването на сеизмичната устойчивост на съществуващите сгради като приоритет в оперативните програми на държавите членки за регионално развитие;

34.

отбелязва, че общите действия в тази област могат да бъдат по-ефикасни от частичните мерки, предприемани от отделни държави членки, и поради това призовава за обединяване на усилията и координация в областта на сеизмичната защита на сградите и подобряването на тяхната сеизмична устойчивост;

35.

препоръчва, в съответствие с целите, определени в приоритет 1 на Рамковата програма от Сендай, да се насърчават и подпомагат инициативи за информиране на гражданите, които да се провеждат както на местно, така и на национално равнище, и да бъдат насочени към насърчаване на разпространението на култура на превенция.

13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/66

1.

Както се посочва в документа „Космическа стратегия за Европа“, космическото пространство има важно значение за Европа. Европа постигна много успехи в областта на космическите технологии, включително уникален капацитет за наблюдение на Земята и географско позициониране и проучвателни мисии. Космическите технологии, данни и услуги се превърнаха в неотменна част от ежедневния живот на европейските граждани и тяхното систематично развитие трябва да продължи.

2.