СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

13.2.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/2

Обменен курс на еврото (1)

12 февруари 2018 година

(2018/C 53/02)

1 евро =

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,2263
JPY	японска йена	133,23
DKK	датска крона	7,4458
GBP	лира стерлинг	0,88600
SEK	шведска крона	9,9195
CHF	швейцарски франк	1,1503
ISK	исландска крона	125,40
NOK	норвежка крона	9,7475
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,358
HUF	унгарски форинт	311,97
PLN	полска злота	4,1748
RON	румънска лея	4,6524
TRY	турска лира	4,6648
AUD	австралийски долар	1,5645
CAD	канадски долар	1,5427
HKD	хонконгски долар	9,5892
NZD	новозеландски долар	1,6918
SGD	сингапурски долар	1,6256
KRW	южнокорейски вон	1 328,30
ZAR	южноафрикански ранд	14,6721
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,7604
HRK	хърватска куна	7,4525
IDR	индонезийска рупия	16 722,75
MYR	малайзийски рингит	4,8368
PHP	филипинско песо	63,730
RUB	руска рубла	71,0851
THB	тайландски бат	38,874
BRL	бразилски реал	4,0415
MXN	мексиканско песо	22,8364
INR	индийска рупия	78,8940

(1) Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.

13.2.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/3

Известие на Комисията относно текущите лихвени проценти за възстановяване на държавни помощи и референтни ставки/сконтови лихвени проценти за 28 държави членки, приложими от 1 март 2018 г.

(публикува се в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1)

(2018/C 53/03)

Основни лихвени проценти, изчислени в съответствие със Съобщение на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6). В зависимост от използването на референтния лихвен процент трябва да се прибавят и съответните маржове, както са дефинирани в настоящото съобщение. За сконтовия лихвен процент това означава, че трябва да се добави марж от 100 базисни пункта. Регламент (ЕО) № 271/2008 на Комисията от 30 януари 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 предвижда, че освен ако не е предвидено друго в специално решение, лихвеният процент за възстановяване на помощта също се изчислява, като се добавят 100 базисни пункта към основния лихвен процент.

Изменените проценти са посочени с удебелен шрифт.

Предходната таблица е публикувана в ОВ C 14, 16.1.2018 г., стр. 3.

От	До	AT	BE	BG	CY	CZ	DE	DK	EE	EL	ES	FI	FR	HR	HU	IE	IT	LT	LU	LV	MT	NL	PL	PT	RO	SE	SI	SK	UK
1.3.2018	…	-0,18	-0,18	0,65	-0,18	0,95	-0,18	0,02	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	0,54	0,09	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	1,85	-0,18	2,21	-0,42	-0,18	-0,18	0,73
1.2.2018	28.2.2018	-0,18	-0,18	0,65	-0,18	0,75	-0,18	0,02	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	0,54	0,09	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	1,85	-0,18	2,21	-0,42	-0,18	-0,18	0,73
1.1.2018	31.1.2018	-0,18	-0,18	0,65	-0,18	0,75	-0,18	0,02	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	0,54	0,13	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	-0,18	1,85	-0,18	1,89	-0,42	-0,18	-0,18	0,73

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

13.2.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/5

Предварително уведомление за концентрация

(Дело M.8714 — P7S1/TF1/Mediaset/Channel 4 Group/EBX)

Дело кандидат за опростена процедура

(текст от значение за ЕИП)

(2018/C 53/05)

На 2 февруари 2018 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1).

Настоящото уведомление засяга следните предприятия:

—	ProSiebenSat.1 Media SE (Германия),

—	Television Francaise 1 SA (Франция), притежавано от Bouygues Group,

—	Mediaset SpA (Италия), притежавано от Fininvest Group,

—	Channel Four Television Corporation (Обединено кралство),

—	European Broadcaster Exchange (EBX) Limited (Обединено кралство), съвместно контролирано от ProSiebenSat.1 Media SE, Television Francaise 1 SA, Mediaset SpA и Channel Four Television Corporation.

ProSiebenSat.1 Media SE, Television Francaise 1 SA, Mediaset SpA и Channel Four Television Corporation придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) и член 3, параграф 4 от Регламента за сливанията съвместен контрол над цялото предприятие European Broadcaster Exchange (EBX) Limited.

Концентрацията се извършва посредством покупка на дялове (акции).

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

— за предприятие ProSiebenSat.1 Media SE: холдингово дружество на една от най-големите безплатни телевизионни мрежи на Германия, което развива също дейност в областта на мултимедиите и мърчандайзинга,

— за предприятие Francaise 1 SA: холдингово дружество на една от най-големите безплатни и платени телевизионни мрежи на Франция, извършващо различни стопански дейности, свързани с аудио-визуалния сектор,

— за предприятие Mediaset SpA: холдингово дружество на една от най-големите безплатни и платени телевизионни мрежи на Италия и Испания, извършващо различни стопански дейности, свързани с аудио-визуалния сектор,

— за предприятие Channel Four Television Corporation: холдингово дружество на една от най-големите телевизионни мрежи на Обединеното кралство, което е публична собственост и финансиран чрез търговски средства обществен радио- и телевизионен оператор,

— за предприятие European Broadcaster Exchange (EBX) Limited: дружество с дейност в международния маркетинг и продажби на видео рекламен инвентар, представян преди, по време на и след видео съдържание, налично на цифрови медии, като уебсайтове и приложения, ползвани от смартфони или интелигентни телевизори.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в приложното поле на Регламента за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

В съответствие с Известието на Комисията относно опростена процедура за разглеждане на някои концентрации съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в Известието.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Моля, винаги посочвайте следния референтен номер:

M.8714 — P7S1/TF1/Mediaset/Channel 4 Group/EBX

Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс, по електронна поща или по пощата. Моля, използвайте координатите за връзка по-долу:

Електронна поща: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu

Факс +32 22964301

Пощенски адрес:

European Commission

Directorate-General for Competition

Merger Registry

1049 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

(1) ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1 („Регламент за сливанията“).

(2) ОВ C 366, 14.12.2013 г., стр. 5.

13.2.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/7

Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2018/C 53/06)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„ΑΓΚΙΝΆΡΑ ΙΡΊΩΝ“ (AGKINARA IRION)

ЕС №: PGI-GR-02293 — 24.2.2017

ЗНП ( ) ЗГУ ( X )

1. Наименование

„Αγκινάρα Ιρίων“ (Agkinara Irion)

2. Държава членка или трета държава

Гърция

3. Описание на земеделския продукт или храната

3.1. Продуктов тип

Клас 1.6. Плодове, зеленчуци и зърнени храни, пресни или преработени

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

Защитеното географско указание „Agkinara Irion“ обозначава кошнички на местния сорт артишок, известен като Prasini tou Argous или Argitiki, който принадлежи към вида Cynara scolymus L. от семейство Asteraceae.

Характеристиките на пресния Agkinara Irion, които го отличават от други видове артишок, са следните:

—	компактни, цилиндрични кошнички с характерен отвор в горната част,

—	минимална височина на кошничката 10 cm и минимален хоризонтален диаметър 8 cm,

—	външни зелени люспи: зелени, месести в основата, със заоблен, раздвоен връх, на който няма бодил или понякога има малък бодил,

—	вътрешни люспи с оцветяване, преливащо от светлозелено до жълто и лилаво в средата, които се смаляват до светложълт мъх,

—	плътно, цилиндрично стебло с дължина ≤ 40 cm и диаметър 1—4 cm,

—	кошничките са крехки, а основите на люспите и кръглата чашка — месести, вкусни и особено сладки, и могат да се консумират в сурово състояние.

3.3. Фураж (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Всички етапи на производството на Agkinara Irion трябва да бъдат извършени в определения географски район.

3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4. Кратко определение на географския район

Определеният географски район, в който се произвежда Agkinara Irion, е с триъгълна форма — едната му страна граничи с морето, а другите две са определени от краищата на планински вериги. Той включва кметствата Karnezaiika и Iria и селището Kantia, които административно принадлежат към община Nafplio.

Районът е съставен от две равнини — равнината Iria и равнината Kandia — които обхващат съответно площ от 1 000 ha и 250 ha в югоизточната част на област Argolida и са разделени от варовикова седловина (Lycalona). Естествените граници на географския район са подножията на планината Arachnaio от север-североизток, на планината Didymo от юг-югоизток и Арголическият залив от запад.

Двете равнини имат югозападно изложение и през тях преминават потоците Karnezaiiko или Dipotamos и съответно Kandia. Потоците текат от изток на запад и продължават към морето.

5. Връзка с географския район

Природни фактори

Материнският материал и специфичният микроклимат на определения географски район позволяват отглеждането на висококачествена ранна култура.

Почвата е плодородна благодарение на отлаганията от потоците, които преминават през равнините. Всички почви, върху които се отглежда Agkinara Irion, са от вида на азоналните почви (неотдавна образувана почва, която още не се е разслоила на отделни хоризонти). Това са основно глинести пясъци или песъчливи глини.

Почвата е много плодородна, с дебелина на слоя от 50 cm до 150 cm, което е благоприятно за дълбоката коренна система на артишока. Почвата е млада, със средна текстура и добър естествен дренаж, осигуряван от слой песъчлив чакъл. Тя е добре снабдена с калций и богата на магнезий. Обилието на магнезий помага за запазването на структурата на тези крайморски почви, тъй като магнезият се конкурира с натрия в почвата и по този начин позволява отглеждането на Agkinara Irion дори в райони със силно засолени почви. Теренът е равен с наклон от 0 до 3 %.

Климатът е средиземноморски, следователно топъл и сух с много меки зими.

Климатичните условия се подобряват допълнително от близостта на Арголическия залив, който способства за смекчаването на екстремалните температури. Това води до по-ниски максимални температури през лятото и по-високи минимални температури през зимата. Средногодишната температура е 18,5 °C при средна минимална 10,2 °C и средна максимална 28,2 °C. Зимните заскрежавания са редки поради геоморфологията на района. Заобикалящите планини предпазват обработваемите площи от студени северни ветрове през зимата, въпреки че обикновено преобладават южни ветрове, т.е. морски бризове.

Районът има югозападно изложение, като слънцегреенето на годишна база е с интензивност около 337,0 cal/cm2 и средна продължителност над 2 500 часа.

Общото годишно количество на валежите е 400 mm, често без никакви дъждове през лятото и есента.

Тези условия са много благоприятни за ранното узряване и позволяват на растенията да се развиват успешно и да дават максимални добиви през зимните месеци.

Човешки фактори

Човешкият фактор е особено важен при производството на ранни култури. Производителите са усвоили до съвършенство методи за отглеждане, които позволяват на Agkinara Irion да узрява още по-рано, като например внимателен подбор на майчините растения, използвани за залагане на новата реколта, засаждане на определени разстояния, напояване в определени срокове и с определена интензивност, и прореждане на прирастите.

Специфичност на продукта

Специфичността на Agkinara Irion се изразява в неговата репутация, която произтича от обстоятелството, че продуктът узрява много рано и притежава отличителен сладък вкус.

Първата реколта в средата на есента носи предимството, че по това време няма друг артишок на пазара. Освен това, големите количества, налични и доставяни на пазара през зимните месеци, правят продукта много популярен.

Мекият климат и продължителното слънцегреене, дължащи се на географското положение и югозападното изложение на равнините, благоприятстват ранното узряване. Липсата на дъждове през летните месеци позволява началото на вегетативния период да бъде контролирано чрез напояване така, че производството да започне през есента. Предимно меките зими, дължащи се на близостта до морето, и липсата на мразове от студени ветрове, тъй като равнините са защитени от заобикалящите ги ниски планини, създават условия Agkinara Irion да се развива успешно и насажденията да дават максимални добиви през зимните месеци.

Agkinara Irion се отличава също така с вкусовите си качества и особено със своята сладост. Тези органолептични характеристики се дължат на образуването и натрупването на въглехидрати, т.е. полизахариди, по време на диференциацията и плододаването през ранна есен, когато интензивността на слънцегреенето е висока.

Натрупването на въглехидрати се благоприятства от югозападното изложение на равнините, което означава, че върху растенията пада обилна слънчева светлина.

Тези характеристики се подобряват допълнително от намесата на човека, като например строгия подбор на ксерофитни растения за съхраняване на местния сорт, от който се произвежда Agkinara Irion.

Техниките, използвани за постигането на ранно узряване, са резултат от дългогодишните наблюдения и прецизността на местните производители, предавани от поколение на поколение, за производството на продукт с най-високо качество, който се появява на пазара през ранна есен и го владее до края на зимата, като задоволява почти изцяло вътрешното потребление.

В обобщение, геоморфологията на района, местните почвено-климатични условия и съхраняването на традиционния метод на отглеждане са факторите, допринасящи за ранното узряване, сладкия вкус, вкусовите качества и останалите качествени характеристики на Agkinara Irion, които правят продукта популярен и му придават добавена стойност.

В периодичното издание „Froutonea“, брой 169 от февруари 2013 г., се говори за ранното узряване на Agkinara Irion и е описан сортът Prasini tou Argous или Argitiki: „… Това е най-разпространеният сорт в областта Argolida и в други части на Пелопонес и Крит. Той е ранозреещ и високопроизводителен сорт. Дава цветни кошнички от ноември (в Iria от края на октомври) …“

За качествата на Agkinara Irion често се говори в статии, публикувани от средства за масово осведомяване.

По-конкретно, на 20 май 2002 г. вестник „Ta Nea tis Argolidas“ съобщава, че „… Christos Olympios от Атинския селскостопански университет обърна внимание на техните лечебни и медицински свойства и изтъкна, че ядливата част на цветните кошнички на Agkinara Irion е богата на белтъчини, въглехидрати, витамин С, соли и целулоза…“

Излизащият в Argolida вестник „Politistika“(„Култура“) също упоменава продукта в броя си от 17 март 2010 г.: „… по време на проявата професионални майстор-готвачи от Турция и Кипър, представляващи органи — членове на мрежата Le Conservatoire international des cuisines méditerranéennes (Международно хранилище на средиземноморски кухни), и разбира се от Гърция ще покажат собствените си умения и ще изпитат гастрономичните наслади на един изключителен и вкусен продукт като Agkinara Irion …“

Репутацията на продукта е тясно свързана с икономическия, обществения и културния живот в района на Iria.

Доказателство за тази репутация са утвърдените ежегодни фестивали, работните срещи, многобройните прояви, събори и гастрономически конкурси, упоменаванията в печатни и електронни издания, радио и телевизионни предавания, книги, периодични издания и предавания за готварство, в специализирани периодични издания по земеделие и в менютата на местни ресторанти.

Първият семинар в Гърция по отглеждането и перспективите на Agkinara Irion е проведен в Iria през май 2002 г. с участието на изтъкнати италиански и гръцки учени.

През ноември 2007 г. делегация от италианския град Ladispoli, представляваща La Città del Carciofo (Град на артишока) — международна асоциация за насърчаване на бизнеса с артишок, посещава Iria. Целта на посещението е установяването на платформа за обмен на информация по продукта и създаването на приятелски връзки между страните — производителки на артишок, както и насърчаването на туризма.

През май 2010 г. Iria е домакин на първия Кулинарен фестивал на артишока, в който майстор-готвачи от източното Средиземноморие (членове на мрежата Conservatoire international des cuisines méditerranéennes) приготвят ястия с Agkinara Irion, отдавайки своите умения и опит за представяне на специфичността и вкуса на местния продукт.

Репутацията на продукта се изтъква от печатни и електронни издания, а самият продукт често присъства в многотиражни готварски списания за готварство и в готварски предавания по големи телевизионни канали. Добре известният майстор Ilias Mamalakis пише в една рецепта, публикувана в електронно издание: „… Agkinara Irion, артишокът от Iria, е заслужил своята известност. Потърсете го на вашия местен пазар. Той е изключително вкусен“. Земеделски и търговски списания редовно публикуват съобщения за неговия пазарен дял, за промени в цените и за нови възможности.

Agkinara Irion намира широко приложение в традиционни местни ястия, както свидетелстват множеството рецепти в книгата на Niki Tsekoura, озаглавена „Agkinara, o thisavros tis gis ton Irion“ („Артишок — съкровището на ирийската земя“) (публикувана през 2013 г.). Местните ресторанти предлагат на своите посетители множество артишокови ястия, което допринася за отличителността на местния продукт.

Значението на Agkinara Irion за района е отразено в емблемата на Kandia — асоциация за туризъм в Iria — на която е представен артишок, а официалният печат на Земеделска кооперация „Iria“ изобразява стилизирана артишокова кошничка, много наподобяваща отглеждания от кооперацията артишок.

Народната мъдрост хвали вкуса и сладостта на този местен продукт с афоризма „Agkinara apo to Iri pou travaei to potiri“ („Артишокът от Ирия, който кара ме да пия“), а картина на известната художничка Diana Antonakatou от 2000 г. показва как работливи местни хора се трудят и изтъква, че „…те изоставили доматите заради най-вкусния артишок в цялата префектура…“

Исторически фактори

Сведения за репутацията и голямата търговска стойност на продукта се появяват още през втората половина на XIX век — той е описан като експортен продукт, отглеждан в областта Argolida и изнасян в Константинопол, Египет и Смирна, нареждайки се сред други доходоносни и ценени ресурси („Taxidia ana tin Ellada“ („Пътешествия из Гърция“) G. P. Paraskevopoulos, 1869 г.).

Системното отглеждане на артишок в районите на Iria и Kandia започва след Втората световна война, през 1946—1947 г.

Кметство Iria притежава официално доказателство, че през 1969 г. артишок е бил отглеждан върху 800 ha, т.е. две трети от площта на двете равнини.

През следващите години производителите усъвършенстват своите специализирани познания за отглеждането на артишок, а местната икономика и общност се развиват въз основа на артишоковото производство.

Тясната връзка между Iria и артишока укрепва през двадесетгодишния период между 1980 г. и 2000 г., когато районът на Iria е засегнат от продължително засушаване с тежки последици за неговите почвени и водни ресурси. Артишокът устоява на солите и успява да се приспособи към наложилите се специфични условия, осигурявайки на местните хора добри доходи по време, когато отглеждането на други плодове или зеленчуци е почти невъзможно.

Днес Agkinara Irion задоволява по-голямата част от търсенето на вътрешния пазар, като по този начин укрепва своята репутация.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

http://www.minagric.gr/images/stories/docs/agrotis/POP-PGE/prod-agkinara-irion-pge.pdf

(1) OВ L 343, 14.12.2012 г., стp. 1.

13.2.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/11

Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2018/C 53/07)

ПРОДУКТОВА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ХРАНА С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР

„KIEŁBASA KRAKOWSKA SUCHA STAROPOLSKA“

ЕС №: TSG-PL-02145 — 14.6.2016

1. Наименование/наименования за регистрация

„Kiełbasa krakowska sucha staropolska“

2. Вид продукт

Клас 1.2. Месни продукти (варени, осолени, пушени и др.)

3. Основания за регистрация

3.1. Продуктът:

—	☒	е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна
—	☐	е произведен от суровини или съставки, които традиционно се използват за него.

„Kiełbasa krakowska sucha staropolska“ е традиционен продукт, който е резултат от начин на производство, съответстващ на традиционната практика. Начинът на неговото производство произлиза от краковската традиция за приготвяне на колбаси от нарязано на едро месо, която е описана още през 1926 г. в публикацията „Krakowskie wyroby wędliniarskie — praktyczne wskazówki o wyrobie wędlin“ („Краковски колбасарски изделия — практически съвети за приготвянето на колбаси“) от полския автор Andrzej Różycki. Предвид изисканото му качество и характер, начинът на производство на този вид колбаси се е разпространил в други области. Начинът на производство се основава на традиционни процеси: зреене, отлежаване, опушване и сушене. Специална роля по време на производството има процесът на отлежаване, продължаващ между два и три часа — в продукта настъпват сложни физикохимични процеси, които му придават специфичен вкус и мирис.

3.2. Наименованието:

—	☐	е било използвано традиционно за този специфичен продукт
—	☒	е означение за традиционния характер или специфичния характер на продукта

Наименованието „kiełbasa krakowska sucha staropolska“ се използва за означаване на специфичен продукт, който се произвежда по начина за производство на традиционните краковски колбаси от смляно на едро месо. „Kiełbasa krakowska“ е станало родово наименование. По отношение на регистрираните продукти обаче, понятието „staropolska“ се отнася за начина на производство, а не за географски район. Според етимологичния речник думата „staropolska“ означава нещо, което е свързано с отдавнашен период от полската история.

4. Описание

4.1. Описание на продукта, за който се отнася наименованието по точка 1, включително неговите основни физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики, които показват неговия специфичен характер (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

„Kiełbasa krakowska sucha staropolska“ е сушен колбас от смляно на едро месо. На външен вид е типичен цилиндричен колбас в разфасовки с дължина около 300 mm или по-малки, в естествена или протеинова обвивка с диаметър 50 до 70 mm, която е равномерно набръчкана и притежава тъмнокафяв външен цвят, характерен за пушените продукти. Повърхността на колбаса е лъскава, леко набръчкана и суха при допир. Краищата на разфасовките са завързани или защипани.

В напречното сечение на колбаса се виждат ясно по-едри парчета месо и по-малки, по-светли парчета сланина, заобиколени от пълнеж. В напречното сечение на колбаса се виждат ясно едри парчета постно свинско месо с розов до тъмнорозов цвят, заобиколени от малко по-светли на цвят парчета месо от други класове. Всички месни съставки са плътно прилепнали, което позволява лесното нарязване на продукта.

Срещу светлина, тънките резенчета изглеждат прозирни, което им придава отличителен вид, наподобяващ оцветено стъкло.

При допир повърхността е гладка, суха и равномерно набръчкана.

Характерен за „Kiełbasa krakowska sucha staropolska“ е вкусът на узряло, пушено и варено месо, с ясно различими пиперливи обертонове и деликатен послевкус на чесън и индийско орехче.

Притежава типичния мирис на силно опушен колбас с много деликатен аромат на чесън. „Kiełbasa krakowska sucha staropolska“ е траен, пушен, варен и сушен колбас, произвеждан по традиционни рецепти и само от най-висококачествено месо. Той се произвежда основно от постно свинско месо. Към едрите парчета месо е добавен пълнеж, в който e замесен букет само от натурални подправки. Подправките, качеството на подбраното месо, отлежаването и опушването, и завършващият процес на сушене в своята цялост създават отличен продукт с уникален вкус и аромат.

4.2. Описание на начина на производство на продукта, за който се отнася наименованието по точка 1, който трябва да се спазва от производителите, включително, при необходимост, естеството и характеристиките на използваните суровини или съставки, както и метода, по който е приготвен продуктът (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

Съставки

Сурово месо (в килограми на общо 100 kg месо):

свинско месо клас I — 70 kg

свинско месо клас IIA — 10 kg

свинско месо клас III — 10 kg

Допуска се използването на не повече от 10 kg сланина — сланинови обрезки.

Допуска се заместването на 10 kg свинско месо клас I с не повече от 10 kg говеждо месо клас II.

Класификация на свинското месо

клас I — постно месо без сухожилия,

клас IIA — умерено мазно месо без сухожилия,

клас III — постно до умерено постно месо, сухожилия.

Сланина

а)	външна: за клас I — без сланина, за клас IIA — слой до 8 mm, за клас III — ограничено количество, 9—11 mm,

б)	междумускулна: за клас I — слой до 2 mm, за клас IIA — слой до 10 mm, за клас III —ограничено количество, до 15 mm,

в)	междутъканна: допуска се за всички класове

Аналитично съдържание на сланина

за клас I — до 15 %,

за клас IIA — до 30 %,

за клас III — до 25 %.

Цвят на сланината за всички класове: бял, с розов или кремав оттенък

Сухожилия

за клас I — без сухожилия,

за клас IIA — ограничено количество сухожилия, до 10 %,

за клас III — неограничено количество

Хиперемия в месото за всички класове: не се допуска

Лимфни възли за всички класове: не се допускат

Класификация на говеждото месо

Клас II — месо със сухожилия, минимална външна сланина до 2 mm и слой междумускулна сланина до 2 mm.

Сланина

а)	външна — слой до 2 mm,

б)	междумускулна — слой до 2 mm,

в)	междутъканна — допуска се до 2 mm

Аналитично съдържание на сланина: 16 %

Цвят на сланината: бледокремав до наситено жълт

Сухожилия: без дебели сухожилия

Хиперемия и лимфни възли: не се допускат

Цвят на охладеното месо: светлочервен до тъмночервен

Основната суровина е постно свинско и/или говеждо месо с добро качество.

Свинското месо трябва да отговаря на следните показатели за качество:

—	водозадържаща способност: 2—5 %,

—	стойност на pH: 5,5—5,9 (измерена след охлаждане в продължение на 24 часа),

—	не се допуска прясно свинско месо от свине с явни признаци на миопатия (бледо, меко и воднисто месо (PSE), тъмно, твърдо и сухо месо (DFD), признаци на физиологични процеси или травми и др.),

—	не се допуска месо от свине-майки и нерези,

—	не се допуска месо от животни, показващи неправомерни характеристики, по-специално стресов синдром по свинете (PSS), които могат да бъдат установени обективно или post mortem в животните или продуктите,

—	месото не трябва да се подлага на обработки за консервация, които са различни от охлаждането, и не може да бъде замразявано,

—	„охлаждане“ означава съхраняване на прясното месо по време на складиране и транспортиране на околна температура от -10 C° до +7 C°,

—	в производството не може да се използва месо от прасета, които са заклани преди по-малко 48 часа или преди повече от 144 часа.

Добавки в килограми на общо 100 kg продукт

натурален черен пипер: 0,05—0,10;

натурален бял пипер: 0,15—0,20;

индийско орехче: 0,05—0,10;

пресен чесън: 0,30—0,40;

захар: 0,15—0,20;

смес за узряване, съставена от минимум 98,5 % сол и 0,5—1,5 % нитрати (III): около1,5 kg.

Подготовка на суровината и производствен процес:

—	предварително надробяване на всички месни съставки, за да се гарантира, че всички парчета месо са с еднаква големина (до 5 cm в диаметър),

—	сухо зреене на месото в продължение на 24—72 часа и осоляване на сланината в продължение на 24—72 часа,

—	механична обработка: месото от клас IIA се смила с месомелачна машина до едрина около 8—10 mm; месото от клас III се смила с месомелачна машина до едрина 3—4 mm и/или се мели заедно с 2 kg лед или до 5 % вода,

—	полузамразената свинска сланина се смила с месомелачна машина (или се нарязва ръчно на малки късове с размер около 5—8 mm),

—	всички месни съставки и подправките се размесват до получаването на хомогенна смес,

—	сместа се напълва в обвивки (естествени обвивки или протеинови обвивки),

—	отлежаване при температура не по-висока от 30 °C в продължение на два до три часа,

—	изсушаване на повърхността, следвано от опушване с използване на дървесина от елша, бук или овощни дръвчета, или на съчетание от посочените видове дървесина, попарване и изпичане до достигане на температура от поне 72 °C във вътрешността на колбасите. Не се допуска използването на пушек-аромати,

—	сушене до достигане на желания рандеман (не повече от 70 %). Времето на сушене зависи от обема на продукцията и от преобладаващите външни условия,

—

може да се използва рапично или слънчогледово олио за предотвратяване на образуването на бяло покритие по време на съхранението. Това е незадължителна стъпка от производствения процес. Производителите могат по своя преценка да нанасят горепосочените видове олио по повърхността на колбаса, за да се предотврати пресичането на белтъчините, което води до образуването на бяло покритие. Покритието се образува естествено при пресичането на белтъчините по време на съхранение и се дължи на високото съдържание на белтъчини в продукта (кондензиране). Олиото се нанася за подобряване на естетичния вид на продукта. То не оказва влияние върху качеството на продукта или върху неговите специфични характеристики.

4.3. Описание на основните елементи, които определят традиционния характер на продукта (член 7, параграф 2 от настоящия регламент)

В Полша преработването на месо е традиция, която води началото си от ранното Средновековие. Вследствие на студения и влажен полски климат в страната са били прилагани няколко начина на консервиране, т.е. осоляване, зреене, мариноване, попарване и сушене, като всички те са били използвани в специфични съчетания за производството на различни видове продукти. В именията на благородниците и в стопанствата на селяните клането на животни е било семейна работа и време за приготвянето на запаси от храни за зимата и за усилена работа на полето, както и за политически и семейни събития, като например войни, пътешествия, семейни срещи и експедиции. Вследствие на появилия се с времето излишък от месо възникнала потребността от преработване на всички месни съставки, добити по време на клането — първоначално в домашни условия, после в работилници и днес основно в заводи. Рецептурата и уникалният вкус на „kiełbasa krakowska sucha staropolska“ произлизат от традицията за обработване на избрани месни съставки и разнообразни подправки.

„Kiełbasa krakowska sucha staropolska“ дължи своя характер на традиционния начин на производство по традиционна рецепта, по-конкретно на влагането на висококачествено месо, процеса на зреене и процеса на продължително отлежаване. Влияние върху уникалността на продукта оказва също процесът на опушване.

Традиционният характер на „kiełbasa krakowska sucha staropolska“ проличава от неговите характерни съставки и балансирани пропорции. В производството на колбаса се използва висококачествено свинско месо (месото от клас I представлява не по-малко от около 70 % от съставките). Смлените на едро парчета подчертават превъзходното качество на суровината. Това е отразено във вкуса и външния вид на продукта. Предназначението на чесъна в рецептурата е не само да подобри вкуса, а и да увеличи срока на съхранение на продукта.

Съставките и рецептурите за приготвянето на този колбас („kiełbasa krakowska suszona oraz wędzona“ („сушен и пушен краковски колбас“) са били включени също така, inter alia, в публикации от 1985 г. и от 1987 г., озаглавени „Domowe wyroby mięsne“ („Домашно приготвени месни продукти“) (Tadeusz Kłossowski) и „Domowe przetwory z mięsa“ („Домашно приготвени месни изделия“) (Władysław Poszepczyński). Процесът на сухо зреене запазва цвета на продукта, придава на месотонеговите характерен вкус и мирис, и увеличава срока на съхранение на продукта.

Продължителното отлежаване осигурява равномерно разпределяне на цвета и мириса по целия колбас преди неговото опушване, което проличава от отличителния вкус и вид на готовия продукт.

Процесът на опушване на „kiełbasa krakowska sucha staropolska“ е особено важен за вкуса на продукта. Колбасите, които висят на пръти, се опушват от издигащите се топлина и дим, получени от горящата дървесина (огън и дим).

В светлината на технологичния прогрес, за опушването на колбасите могат да се използват също така генератори на дим. При тази технология същите дървесни видове се използват за генерирането на горещ пушек. Използваната дървесина обаче може да бъде и в друг вид, например във вид на дървесни трески.

Независимо от избрания начин на опушване, подборът на подходящи видове дървесина гарантира, че „kiełbasa krakowska sucha staropolska“ притежава характерния вкус и мирис на варено-пушено месо, не е горчив и има тъмнокафяв цвят.

Всички тези процеси са описани в публикация, издадена още през 1926 г.: „Krakowskie wyroby wędliniarskie — praktyczne wskazówki o wyrobie wędlin“ („Краковски колбасарски изделия — практически съвети за приготвянето на колбаси“) от полския автор Andrzej Różycki.

Начинът и рецептурата за производството на „kiełbasa krakowska sucha staropolska“ са потвърдени също така от полски стандарти, публикувани през 1959 г. и от вътрешни правила, публикувани от Централната организация на месната индустрия през 1964 г., които са съставени въз основа на правила и рецептури, използвани още преди Втората световна война.

(1) OВ L 343, 14.12.2012 г., стp. 1.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 53

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 13 февруари 2018 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2018/C 53/01	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.8695 — PSA/TIL/PPIT) ( 1 )	1

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2018/C 53/02	Обменен курс на еврото	2
2018/C 53/03	Известие на Комисията относно текущите лихвени проценти за възстановяване на държавни помощи и референтни ставки/сконтови лихвени проценти за 28 държави членки, приложими от 1 март 2018 г.(публикува се в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. ( ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1 )	3
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
2018/C 53/04	Производство по ликвидация — Решение за откриване на производство по ликвидация на Rapid life životná poisťovňa, a.s., седалище: Garbiarska 2, 040 71 Košice, идентификационен номер на организацията: 31690904(публикация в съответствие с член 280 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II)	4

	V Становища
	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2018/C 53/05	Предварително уведомление за концентрация (Дело M.8714 — P7S1/TF1/Mediaset/Channel 4 Group/EBX) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	5
	ДРУГИ АКТОВЕ
	Европейска комисия
2018/C 53/06	Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	7
2018/C 53/07	Публикация на заявление съгласно член 50, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни	11