12.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/1

12.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/2

—

като взе предвид доклада на Комисията от 4 юни 2015 г. относно политиката в областта на конкуренцията за 2014 г. (COM(2015)0247), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията от същата дата,

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално членове 101—109, член 147 и член 174,

—

като взе предвид съответните разпоредби в областта на конкуренцията, насоки и решения на Комисията,

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2015 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията за 2013 г. (1) и своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията за 2012 г. (2) и определените в тях изисквания от страна на Парламента,

—

като взе предвид проучването на Генерална дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел „A“, Политики в областта на икономиката и науката) за комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, озаглавено „Нелоялни търговски практики във веригата за доставки на храни между предприятия (НТП)“ (3),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Вътрешен пазар на международни автомобилни превози на товари: социален дъмпинг и каботаж“, (4),

—

като взе предвид доклада от май 2012 г. на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК), озаглавен „Доклад относно дейностите на европейските органи за защита на конкуренцията във връзка с осигуряването на прилагането на законите за защита на конкуренцията и наблюдението на пазара в хранително-вкусовата промишленост“ (5),

—

като взе предвид директивите на Съвета 77/799/ЕИО и 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане,

—

като взе предвид заключенията и предложенията за предприемане на действия по проекта на ОИСР/Г-20 за преодоляване на намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби,

—

като взе предвид решението на Комисията от 6 май 2015 г. за започване на разследване в сектора на електронната търговия съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (C(2015)3026),

—

като взе предвид Директива 2014/104/ЕС от 26 ноември 2014 г. относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 юни 2014 г. относно насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от ДФЕС,

—

като взе предвид Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху сливанията на предприятия,

—

като взе предвид Бялата книга на Комисията от 9 юли 2014 г., озаглавена „Към по-ефективен контрол на ЕС върху сливанията“ (COM(2014)0449),

—

като взе предвид разследването на конкуренцията във фармацевтичния сектор от 8 юли 2009 г. и докладите за предприемане на последващи действия, по-специално Петия доклад относно мониторинга на патентните споразумения,

—

като взе предвид универсалната рамка за Оценка на устойчивостта на продоволствените и селскостопанските системи (SAFA), разработена от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0368/2015),

А.

като има предвид, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията е един от основните стълбове на социалната пазарна икономика в Европа и представлява важен инструмент за гарантирането на функциониращ вътрешен пазар в Съюза;

Б.

като има предвид, че в областта на конкуренцията позицията на Европейския съюз се изслушва и зачита на международно равнище; като има предвид, че това единно, независимо и подплатено с ясно определени правомощия представителство във външен план позволява на Съюза да използва истинската си политическа, демографска и икономическа мощ;

В.

като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията сама по себе си е инструмент за опазване на европейската демокрация, като възпрепятства прекомерната концентрация на икономическа и финансова мощ в ръцете на много малък брой лица;

Г.

като има предвид, че Европейският съюз е създаден като отворена социална пазарна икономика със свободна и лоялна конкуренция, чиято цел е повишаването на благоденствието на потребителите и на стандарта на живот на всички граждани на ЕС, и като има предвид, че Европейският съюз изгражда вътрешен пазар, който има за цел да допринесе за устойчивото развитие на Европа на основата на балансиран икономически растеж и ценова стабилност;

Д.

като има предвид, че целта на активното прилагане на принципите на законодателството в областта на конкуренцията съгласно Договора за ЕС е да се допринесе за постигането на общите цели на икономическата политика на ЕС и в същото време да се осигурят ползи за потребителите, работниците и предприемачите и да се насърчават иновациите и растежът, като се контролират и ограничават нелоялните пазарни практики, произтичащи от монополи и господстващо положение на пазара, така че всяко лице да има добри шансове за успех;

Е.

като има предвид, че независимостта на националните органи за защита на конкуренцията е от първостепенно значение;

Ж.

като има предвид, че всяка година поради съществуването на картели се натрупват загуби в размер на 181 — 320 милиарда евро, което представлява около 3 % от БВП на ЕС;

З.

като има предвид, че по отношение на разходите за енергия показателите на европейския единен пазар са по-лоши от тези на вътрешния пазар в САЩ, като статистическото разсейване на цените възлиза на 31 % спрямо 22 % в САЩ;

И.

като има предвид, че в много държави членки МСП, които представляват 98 % от предприятията в ЕС и 67 % от заетите лица, все още са засегнати от сериозно ограничаване на кредитирането;

Й.

като има предвид, че отклонението от данъчно облагане, данъчните измами и данъчните убежища струват на данъкоплатците в ЕС приблизително 1 трилион евро годишно под формата на изгубени приходи, с което се нарушава конкуренцията в рамките на единния пазар между дружествата, които плащат данъци, и тези, които не го правят;

К.

като има предвид, че по-специално през последните години динамиката на цифровата икономика и преди всичко нарушаването на конкуренцията поради прилагането на агресивни данъчни практики и национални политики на данъчно облагане (които вероятно нанасят значителна вреда на вътрешния пазар) породиха нови предизвикателства за участниците на пазара, като изискват незабавна и целенасочена реакция от страна на Комисията; като има предвид, че глобалното сътрудничество за гарантиране на прилагането на разпоредбите в областта на конкуренцията помага да се избегне непоследователност в предприетите корективни мерки и при резултатите от принудителните мерки и помага на предприятията да намалят своите разходи за привеждане в съответствие;

Л.

като има предвид, че инструментите на действащото законодателство в областта на конкуренцията трябва да бъдат основно преразгледани с оглед на предизвикателствата на цифровата ера;

М.

като има предвид, че в международния въздушен превоз са налице пропуски в разпоредбите за лоялна конкуренция и регулирането на държавните предприятия по отношение на авиолиниите от определени трети държави, които извършват полети до и от Европа, като доминират по някои маршрути, което нанася значителни вреди на европейските авиолинии и въздейства отрицателно върху свързаността на европейските основни летища, като по този начин ограничава избора за европейските потребители;

Н.

като има предвид, че конкуренцията не въздейства по един и същи начин във всички държави членки;

O.

като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията трябва да обърне специално внимание на целите за устойчиво развитие и социално сближаване;

П.

като има предвид, че социалният дъмпинг е фактор, който нарушава правилата на вътрешния пазар, като вреди както на правата на потребителите, така и на правата на работниците;

Р.

като има предвид, че гарантирането на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали е в основата на растежа в Европа;

1.

Приветства доклада на Комисията, който подчертава значението на политиката в областта на конкуренцията в ЕС, и отбелязва, че той като цяло обхваща мандата на последната Комисия, в която за конкуренцията отговаряше г-н Алмуния;

2.

Приканва Комисията занапред да представя на Парламента секторния работен документ като неразделна част от доклада;

3.

Приветства факта, че членът на Комисията, отговарящ за конкуренцията — г-жа Вестегер, желае да работи в тясно сътрудничество с Парламента с цел политиката в областта на конкуренция да се разработва като един от основните инструменти на Европейския съюз за превръщане на вътрешния пазар в реалност и приканва Комисията да не прилага вътрешната политика на ЕС в областта на конкуренцията по такъв начин, че да ограничава пазарните стратегии на предприятията, така че те да могат да се конкурират на световните пазари с участниците от държави извън ЕС;

4.

Подчертава, че една ефективна и надеждна политика в областта на конкуренцията не трябва да бъде насочена единствено към намаляване на цените за потребителите, а трябва също да отчита стратегическите интереси на европейската икономика, като например: способност за въвеждане на иновации; инвестиции; конкурентоспособност и устойчивост; специалните условия на конкуренция за МСП, стартиращите предприятия и микропредприятията; както и необходимостта от насърчаване на високи трудови и екологични стандарти;

5.

Призовава Комисията да сложи край на социалния дъмпинг и подчертава, че при вземането на решения в рамките на политиката в областта на конкуренцията трябва да се обръща особено внимание на социалното въздействие;

6.

Счита, че специфичното естество на цифровата икономика, която се характеризира с намаляване на пределните разходи, които клонят към нула, както и със силни мрежови ефекти, благоприятства повишаването на нивото на концентрация на ключовите пазари; приканва Комисията да адаптира своята политика в областта на конкуренцията към особеностите на този сектор;

7.

Призовава Комисията да продължава да развива вътрешния пазар в областите, в които той все още е разпокъсан и незавършен, и възможно най-бързо да отстранява пазарните ограничения и нарушенията на конкуренцията на местата, където бъдат установени такива; призовава Комисията да гарантира, че политиката в областта на конкуренцията в същото време засилва социалното сближаване в Съюза;

8.

Подчертава, че определянето на приоритети за работата на органа за защита на конкуренцията и изложението в доклада относно политиката в областта на конкуренцията за 2014 г. до голяма степен са в съответствие с общите приоритети; въпреки това съзира в определени области необходимост от предприемане на по-решителни действия, върху което Комисията следва да съсредоточи усилията си през следващата година; подчертава значението на сътрудничеството в световен мащаб за осигуряване на прилагането на законодателството в областта на конкуренцията; подкрепя активното участие на Комисията в Международната мрежа по конкуренцията;

9.

Отново призовава Комисията — както вече я призова и по отношение на предишния годишен доклад — да предотврати възникването на прекомерна пазарна концентрация и злоупотреба с господстващо положение на пазара във връзка със създаването на единния цифров пазар, тъй като това ще гарантира по-високо равнище на обслужване за потребителите и възможност за по-привлекателни цени;

10.

Счита, че е от съществено значение да се гарантират справедливи условия на конкуренция в рамките на цифровия пазар и да се води борба срещу злоупотребите с господстващо положение и данъчна оптимизация, което в крайна сметка ще донесе ползи за потребителите;

11.

Счита, че развитието на електронното правителство е важен фактор за подпомагането на растежа, включително по отношение на участието на МСП; поради това призовава държавите членки да използват всички инструменти, които им предоставя на разположение новото законодателство за обществените поръчки, за насърчаване на растежа в ЕС и призовава Комисията да подкрепя всички инициативи, свързани с развитието на електронното правителство; освен това подчертава, че насърчаването и внедряването на системи за електронно управление във всички държави членки са от решаващо значение за ефективното следене за нарушения и за осигуряването на прозрачност както в публичния, така и в частния сектор;

12.

Призовава Комисията да гарантира, че държавите членки прилагат своевременно новото законодателство в областта на обществените поръчки, по-специално що се отнася до внедряването на електронните обществени поръчки и на електронната администрация, както и новите разпоредби относно отчитането на социалните и екологичните критерии и относно разделянето на поръчките на обособени позиции, за да се стимулират иновациите и лоялната конкуренция, да се оказва подкрепа на МСП на пазарите на обществени поръчки и да бъде осигурено най-доброто съотношение цена—качество при използването на публични средства;

13.

Призовава Комисията да отиде още по-далече в търсенето на амбициозно отваряне на международните пазари на обществени поръчки, за да се премахне съществуващият дисбаланс между ЕС и другите търговски партньори по отношение на степента на отвореност на пазарите на обществени поръчки, като за тази цел вземе предвид доклада на Парламента относно предложението на Комисията за международен инструмент в областта на обществените поръчки и предстоящото му преразглеждане;

14.

Посочва, че на клиентите на единния пазар се продават продукти, съдържащи съставки, които се различават за отделните партиди, въпреки че търговската марка и опаковката са едни и същи; призовава Комисията да определи, в контекста на политиката на ЕС в областта на конкуренцията, дали това е практика, която има отрицателни последици за доставчиците на местни и регионални продукти, по-специално малките и средните предприятия;

15.

Счита за важно Комисията да продължи да насърчава по-висока степен на сближаване и на сътрудничество между националните органи за защита на конкуренцията в ЕС;

16.

Приветства силното взаимодействие между осигуряването на прилагането на разпоредбите относно конкуренцията и стратегията за цифровия единен пазар, по-специално при действията, свързани с практиките на блокиране на географски принцип и лицензионните споразумения, с цел да бъде завършен цифровият единен пазар; счита, че подобно взаимодействие е жизненоважно на вътрешния енергиен пазар, за да се премахнат пречките пред свободния трансграничен поток на енергия и да се изгради енергийният съюз;

17.

Счита, че конкуренцията в сектора на далекосъобщенията е от основно значение не само за стимулирането на иновациите и на инвестициите в мрежи, но и за насърчаването на достъпни цени и избор на услуги за потребителите; поради това призовава Комисията да гарантира конкуренцията в този сектор, в това число при разпределянето на честотния спектър;

18.

Призовава Комисията да упражнява контрол над нелоялните и незаконни клаузи и практики, използвани от банковия сектор в потребителските договори; призовава Комисията, в контекста на ЕМК, да насърчава обмена на изпитани практики; настоятелно призовава Комисията да намали бюрокрацията от всякакъв вид, породена от прилагането на политиката в областта на конкуренцията;

19.

Счита, че политиката в областта на конкуренцията следва да играе важна роля за подобряването на сигурността и прозрачността на финансовите пазари по отношение на потребителите; приветства също така приетите законодателни мерки в областта на електронните плащания и най-вече въвеждането на тавани за междубанковите такси върху платежните операции, свързани с карти;

20.

Припомня на Комисията, че политиката в областта на конкуренцията включва и регулирането на цената на услугите, за които е трудно да се определи пазарна стойност, като например таксите за използване на банкомати;

21.

Призовава Комисията да проучи мрежите от банкомати от гледна точка на политиката в областта на конкуренцията, като се има предвид, че те представляват мрежова инфраструктура;

22.

Счита, че следва да се обмисли допълнително въпросът по какъв начин трябва да бъдат подкрепени европейските предприятия, тъй като те се конкурират в световен мащаб с други подобни предприятия от различни части на света, които не са задължени да следват същите разпоредби в областта на конкуренцията, които европейските субекти трябва да спазват на вътрешния си пазар;

23.

Призовава Комисията да гарантира съгласуваност на политиките на Съюза в областта на търговията и конкуренцията с целите на неговата промишлена политика; посочва, че политиката на Съюза в областта на конкуренцията следва да не възпрепятства утвърждаването на европейски „промишлени шампиони“ в икономиката; поради това призовава политиките в областта на търговията и на конкуренцията да насърчават развитието и конкурентоспособността на европейската промишленост в световен мащаб;

24.

Признава, че множество енергоемки промишлени отрасли са изправени пред огромни трудности в икономическо отношение и че някои от тях, като например стоманодобивната промишленост, са в криза; настоятелно призовава Европейската комисия да преразгледа правилата на ЕС за държавните помощи за енергоемките промишлени отрасли, като се гарантира ефективна защита срещу изместването на въглеродни емисии и осе осигуряват справедливи възможности за предприятията в ЕС, особено за най-уязвимите енергоемки промишлени отрасли;

25.

Призовава Комисията да полага повече усилия във връзка с разследването на случаи на злоупотреба с господстващо положение във вреда на потребителите в ЕС;

26.

Отбелязва, че злоупотребите с господстващо положение са забранени и представляват сериозен проблем, свързан със защитата на конкуренцията;

27.

Счита, че Комисията действа успешно в случаите на нарушаване на разпоредбите относно картелирането и може да се похвали със значителен принос за изграждането на вътрешния пазар и разработването на единни разпоредби в областта на конкуренцията;

28.

Подчертава, че антиконкурентните практики и монополите могат да действат като пречки пред търговията, които нарушават търговските и инвестиционните потоци; призовава Комисията — в интерес на свободната и справедлива световна търговия — да предприеме действия в международен план срещу картелите и антиконкурентните, олигополни и монополни практики, които вредят на конкуренцията;

29.

Счита, че съществуващите разпоредби относно глобите, които следва да се налагат на юридически лица за нарушения, трябва да бъдат допълнени от съпътстващи санкции срещу отговорните физически лица; счита, че размерът на глобите трябва да е достатъчно голям, за да има възпиращ ефект; подчертава значението на една успешна политика по отношение на лицата, подаващи сигнали за нередности, която предостави възможност на Комисията да открива картели;

30.

Счита, че правната сигурност е от решаващо значение и призовава Комисията да включи разпоредбите относно глобите, като например тези, които се налагат в производствата за картелиране, в законодателен инструмент;

31.

Отбелязва, че първоначалните пазарни модели на политиката в областта на конкуренцията често могат да се окажат неподходящи за цифровата икономика и че използването на ценови показатели в този динамичен отрасъл на икономиката често не води до постигането на желаните резултати; призовава Комисията, като се основава на новите критерии, да извърши цялостна правна и икономическа оценка на динамичните пазари и на краткотрайните бизнес модели, използвани от цифровите предприятия, с цел да придобие ясна представа за структурата и тенденциите на пазара, да предприеме подходящи мерки за защита на потребителите и да вземе надлежно предвид значението на данните и на специфичните пазарни структури на цифровата икономика; посочва, че за целите на определянето на съответния пазар, особено в цифровата икономика, трябва да се прилагат съответстващите критерии за оценка по отношение на конкуренцията;

32.

Поддържа становището, че защитата на интелектуалната собственост е от основно значение за лоялната конкуренция и отбелязва със съжаление, че глобалните предприятия не желаят да придобиват лицензите, необходими за използването на европейски патенти; призовава Комисията да осигури ефективна защита на патентите от съществено значение за стандарт (SEP), както и да следи отблизо за правомерното придобиване на лицензи от ползвателите на патенти;

33.

Призовава Комисията да разследва дали съществува някаква връзка между засиленото присъствие на политици и бивши министри в управителните съвети на енергийни компании, както и олигополните практики в енергийния сектор в някои държави членки;

34.

Поставя под въпрос проточилите се разследвания срещу американския интернет гигант „Гугъл“ (Google) и изразява съжаление, че разследванията продължават вече няколко години, при липсата на прозрачност и окончателни резултати, което отразява факта, че до 2014 г. Комисията демонстрираше доста колебливо волята си за премахване на пазарните ограничения; подчертава, че особено що се отнася до динамичните пазари, когато процедурите продължават толкова дълго, това може да доведе фактически до прочистване на пазара и създава несигурност за всички страни;

35.

Призовава Комисията да разгледа отблизо практиката на Гугъл, съгласно която операционната система „Андроид“ се предлага само в комбинация с други услуги на „Гугъл“, а на производителите се забранява да инсталират предварително конкурентни продукти; освен това призовава Комисията да разгледа подробно господстващото положение на пазара на „Гугъл“ в областта на директните хотелски резервации и да потърси подходящо решение на този проблем; подкрепя мерките на Комисията, насочени към по-силна оперативна съвместимост и преносимост във всички цифрови сектори, като по този начин се избягва сценарий „победителят получава всичко“; подчертава значението на това Комисията да бъде снабдена с правилните инструменти, за да поддържа актуална информация за бързите промени на цифровия пазар;

36.

Призовава Комисията да проведе и приключи всички недовършени разследвания относно картели и да премахне всички ограничения на пазара; приветства отказа на новия член на Комисията да се подчини на политически натиск и призовава за ускоряване на производствата, така че резултатите да могат да бъдат постигнати в рамките на следващата година; поради това приветства изложението на възраженията, изпратено от Комисията до „Гугъл“ относно услугата на дружеството за сравняване на условията за пазаруване; призовава Комисията да продължи да проучва решително всички опасения, установени в нейните разследвания, включително други области, свързани с въздействието върху процеса на търсене, за да гарантира равнопоставени условия на конкуренция за всички участници на цифровия пазар;

37.

Посочва, че съгласно член 8 от Регламента за производствата, свързани с картели (Регламент (ЕО) № 1/2003), Комисията разполага с възможност да разпорежда временни мерки, когато съществува опасност за сериозна непоправима вреда за конкуренцията; призовава Комисията да проучи доколко подобни мерки биха могли да се прилагат по отношение на продължителни производства в областта на конкуренцията, по-специално на цифровия пазар;

38.

Припомня, че неутралността на мрежата (което означава принципът на равностойно третиране на целия интернет трафик, без проява на дискриминация, ограничение или намеса, независимо от неговия подател, получател, вид, съдържание, устройство, услуга или приложение) е от изключително значение, за да се гарантира отсъствието на дискриминация между интернет услугите и пълната гаранция за конкуренцията;

39.

Подчертава, че политиката в областта на конкуренцията следва да бъде основана на доказателства и приветства секторното проучване на Комисията за електронната търговия, което се фокусира върху потенциалните пречки пред трансграничната онлайн търговия със стоки и услуги, напр. секторите електроника, дрехи, обувки и цифрово съдържание;

40.

Отбелязва, че делото „Гугъл“ породи обща дискусия относно властта на доминиращите интернет платформи като Ebay, Facebook, Apple, Linkdln, Amazon, Uber, Airbnb и т.н., тяхното влияние върху пазарите и публичната сфера, както и относно необходимостта от тяхното регулиране, за да се защитят и двете сфери; посочва, че целта за регулиране на интернет платформите следва да гарантира по-голяма защита на ползвателите, като същевременно се запазват стимулите за иновации;

41.

Призовава Комисията да разследва господстващото положение на „Гугъл“ на пазара за директни хотелски резервации; посочва, че дружеството се стреми към това търсещите хотели да резервират и плащат през „Гугъл“, а не през сайт за пътувания или сайт за хотели на трета страна; подчертава, че това действие е потенциално противоречиво, тъй като то превръща „Гугъл“ в онлайн пътническа агенция или неин еквивалент, като налага такси за резервации; отбелязва, че повечето от хотелиерите биха предпочели по-скоро директни резервации, отколкото чрез сайт или агрегатор на трета страна; подчертава, че „Гугъл“ би могъл да използва своето господстващо положение и освен това да отслаби конкурентите на пазарите на пътувания и по този начин да навреди на потребителите;

42.

Приветства наскоро приетите от Комисията изменения на Регламент (ЕО) № 773/2004 относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО, и свързаните с това съобщения, произтичащи от Директивата относно исковете за обезщетение за вреди; изразява съжаление поради факта, че Парламентът не беше включен в процеса на изготвяне на измененията;

43.

Посочва, че политиката в областта на конкуренцията има ключова роля в процеса на завършването на цифровия единен пазар; споделя схващането, че за провеждането на разумна политика в областта на конкуренцията по отношение на бързо развиващите се пазари са необходими задълбочени познания за пазара; поради това приветства факта, че се извършва секторно проучване относно електронната търговия в рамките на стратегията за цифровия единен пазар;

44.

Призовава Комисията, в качеството ѝ на пазител на Договорите, да наблюдава внимателно прилагането на директивата от държавите членки и да гарантира, че нейните разпоредби се прилагат по еднакъв начин в целия ЕС; призовава Комисията, държавите членки и органите на регионалните и местните администрации активно да насърчават съответствието с политиката на ЕС в областта на конкуренцията и да разясняват правното ѝ основание; подчертава колко е важно хоризонталната и вертикалната държавна помощ да се разглеждат по един и същ начин; счита, че е налице необходимост от предприемане на действия за повишаване на информираността навсякъде в Европейския съюз във връзка с класифицирането и предоставянето на незаконна държавна помощ, и по-специално когато решенията за такъв вид помощ са равносилни на антиконкурентни и протекционистични мерки; счита обаче, че на отдалечените или периферните региони и острови следва да бъде позволена по-голяма гъвкавост, отколкото в момента, когато става дума за прилагането на правилата за държавна помощ;

45.

Счита, че Комисията, и по-специално при процедури във връзка с държавна помощ, трябва да проверява по-стриктно предоставяната от държавите информация и да подобри положението по отношение на сигурността на информацията, тъй като отново и отново се правят опити за незачитане на правното основание и на правните ограничения или се търсят компромиси, които в по-малка или по-голяма степен са на границата на разрешеното; освен това счита, че тези проверки следва да се основават на убеждението, че в стратегически и жизненоважни сектори като енергетиката, транспорта и здравеопазването държавите трябва да гарантират пълната сигурност, непрекъснатостта на доставките и предоставянето на услуги за всички техни граждани, и че те трябва да се грижат да не приемат правни разпоредби, които са в ущърб на други държави членки или на Съюза;

46.

Отново заявява, че не може структурните фондове на ЕС да бъдат използвани по начин, който пряко или непряко насърчава преместването на услуги или на производства в други държави членки, напр. чрез период на изчакване за предприятия, получаващи такива средства; подчертава, че държавната помощ понякога е необходима, за да гарантира доставката на услуги от общ икономически интерес (УОИИ), включително енергия, транспорт и далекосъобщения; подчертава, че държавната намеса често е най-ефективният политически инструмент, за да се осигури предоставянето на услуги, които са от жизненоважно значение за гарантирането на икономическите и социалните условия в изолирани, отдалечени или периферни региони и острови в Съюза;

47.

Приветства факта, че през 2014 г. Комисията прие новите насоки относно държавната помощ в областта на опазването на околната среда и на енергетиката и ги въведе в общия регламент за групово освобождаване (ОРГО);

48.

Приветства включването в ОРГО на социалната помощ за транспорт за живеещите в отдалечени региони, с което се признава проблемът със свързаността; подчертава, че свързаността на периферните островни региони също така е от основно значение за подпомагането и разработването на приемливи равнища на икономическа и социална инициатива чрез запазване на жизненоважните делови контакти;

49.

Приветства провежданото в момента проучване на Комисията във връзка с активите по отсрочени данъци и отсрочените данъчни кредити в полза на банковия сектор в няколко държави членки; счита, че активите по отсрочени данъци/отсрочените данъчни кредити следва да бъдат разрешени със задна дата по силата на разпоредбите за държавната помощ, ако са обвързани с ясни условия за цели за финансиране на реалната икономика;

50.

Припомня своето искане до Комисията да проучи дали от началото на кризата банковият сектор се е възползвал от скрити субсидии и държавна помощ под формата на предоставяне на нетрадиционна подкрепа за ликвидността;

51.

Приветства въвеждането на новите насоки относно държавната помощ при рисково финансиране, чиято основна цел е да бъде възможно да се подпомагат по-ефективно малките и средните предприятия, иновативните предприятия със средна капитализация и стартиращите дружества които в значителна степен са поставени в неблагоприятно положение във връзка с техния размер;

52.

Критикува факта, че по-специално нарушаващите конкуренцията данъчни модели могат да доведат до значителни проблеми за средните предприятия, а също и за редица държави членки, които не прилагат такива данъчни модели;

53.

Приветства факта, че в рамките на модернизирането на законодателството в областта на държавната помощ, Комисията предприема инициативата да обяви нови насоки, които да разяснят какво представлява държавната помощ в областта на данъчното облагане и „подходящото“ трансферно ценообразуване;

54.

Изисква отделно проучване на Комисията, което да извърши оценка на това дали разпоредбите на ЕС за държавната помощ спъват консолидирането и засилването на конкурентоспособността на европейските дружества спрямо техните конкуренти в световен мащаб, не на последно място, що се отнася до механизмите за обществени поръчки, а също така и на фона на неотдавнашното сключване на споразумението за Транстихоокеанското партньорство;

55.

Отбелязва, че в миналото оценката на сливанията и поглъщанията в цифровата икономика се е извършвала предимно въз основа на оборота на засегнатите предприятия и че това не е достатъчно; подчертава, че и предприятия с по-ниски обороти и значителни първоначални загуби могат да имат голяма база клиенти, и следователно значителни обеми данни, и да разполагат със значителна пазарна мощ, както показва одобреното от Комисията без допълнителни условия поглъщане на WhatsApp от Facebook, което създава прецедент;

56.

Счита, че по-специално в някои сектори на икономиката, преди всичко в цифровата икономика, е необходимо, наред с ценовите подходи, пазарния дял и оборота, да се използват и други критерии, тъй като сливанията често могат да доведат до пазарни ограничения;

57.

Счита, че особено в цифровата икономика и в контекста на защитата на потребителите общите правила на конкуренцията трябва да бъдат актуализирани, за да се гарантира синхрон с пазарната действителност, и трябва да започнат да се прилагат допълнителни нови критерии при оценката на сливанията, като например покупната цена, евентуалните бариери за навлизане на пазара, първостепенното значение на данните, специфичните особености на платформите и свързаните с това мрежови ефекти, а също така въпросът дали е налице световна конкуренция във въпросния сектор; призовава Комисията при това да взема предвид по-специално стопанския модел на предприятията в цифровата икономика и възможните бариери за навлизане на пазара, включително фактори като възможност за смяна между платформите и преносимост на данните;

58.

Призовава Комисията да разгледа възможността независимите търговци на дребно, на които се разрешава съгласно законодателството в областта на конкуренцията да работят заедно чрез реалните си физически магазини, да предоставят също така съвместни оферти за електронна търговия;

59.

Счита, че грешната оценка на пазарната мощ, свързана с настоящото определяне на пазара, често е в ущърб на европейските предприятия, особено в ерата на глобализацията и при един динамичен цифров пазар; призовава Комисията да разгледа възможността за нейното преразглеждане в рамките на Регламента за контрол върху сливанията;

60.

Изразява загриженост поради факта, че по отношение на въпроса за определянето на пазара твърде често се избира ограничен национален подход, при което не се отчита надлежно интернационализацията на пазарите, какъвто беше случаят например с Регламента за контрол върху сливанията;

61.

Подчертава, че както беше заявено за пети път в годишния му доклад относно конкуренцията, временната държавна помощ във финансовия сектор беше необходима за стабилизирането на световната финансова система, но трябва бързо да бъде ограничена или изцяло прекратена и да бъде подложена на оценка, за да бъде завършено банковият съюз; подчертава продължаващата спешна необходимост от премахване на субсидиите под формата на косвени гаранции за финансови институции, които са все още твърде големи, за да фалират, с цел да се установят условия на равнопоставеност във финансовия сектор и да се защитят данъкоплатците, по отношение на които трябва да се положат усилия да се гарантира, че това не води до извънредни печалби или обезщетения за частните юридически лица; подчертава значението на прилагането на ограничителен подход към държавната помощ;

62.

Подчертава, че наличието на лоялна конкуренция в данъчната област е от жизненоважно значение за целостта на вътрешния пазар, жизнеспособността на публичните финанси и за гарантирането на равнопоставени условия на конкуренция;

63.

Счита, че значителните различия, възникнали между държавите членки в използването на държавна помощ във финансовия сектор през последните години, може да доведе до нарушаване на конкуренцията в този сектор; призовава Европейската комисия да поясни правилата и процедурите, съгласно които може да се разрешава отпускането на държавна помощ във финансовия сектор; счита, че най-късно при завършване на банковия съюз, държавната помощ за банковия сектор трябва да бъде намалена, като се вземат мерки да се гарантира, че регулирането не нарушава конкуренцията в полза на големите банки и че са налице достатъчно кредити за МСП;

64.

Счита, че Комисията следва да разгледа възможността държавната помощ за банките да бъде обвързана с условия за кредитиране на МСП;

65.

Призовава Комисията да започне изготвянето на пътна карта за по-малко, но по-добре насочена държавна помощ с цел намаляване на държавната помощ, като се открие възможност за по-ниски данъци, стимулиращи новите предприятия и лоялната конкуренция, а не подпомагащи остарели и заварени структури;

66.

Подчертава факта, че когато държавната помощ се използва за насърчаване на услуги от общ интерес, важна е ползата за гражданите, а не за отделните дружества или публичноправните субекти;

67.

Призовава Комисията да следи отблизо условията, които ще бъдат предложени от Европейската централна банка за издаване на нови лицензи за банкова дейност, с оглед да се гарантира създаването на условия на равнопоставеност, без да се издигат високи бариери за навлизане на пазара; изразява твърдо убеждение, че с оглед на високата концентрация в банковия сектор на някои държави членки наличието на по-голям брой банкови субекти би било от полза за потребителите и МСП;

68.

Подчертава ключовото значение на правото на ЕС за субсидиите в борбата срещу избягването на данъци от страна на многонационални предприятия;

69.

Приветства разследванията, започнати от Комисията през 2014 г. относно неправомерната държавна помощ чрез нелоялна данъчна конкуренция в полза на някои отделни дружества, чийто обхват беше разширен до всички 28 държави от ЕС през 2015 г.; освен това призовава държавите членки в бъдеще да представят на Комисията, своевременно и без забавяне, цялата съответна информация за тяхната данъчна практика, и, в крайна сметка, да спазват своето задължение да оповестяват на Комисията и на Парламента подробна информация за всякакви специални договорености, които могат да имат въздействие върху други държави членки и МСП;

70.

Отбелязва, че по време на последните мандати, Комисията започна твърде ограничен брой разследвания на потенциални случаи на държавна помощ, свързани с данъчното облагане, въпреки основателните подозрения, които междувременно станаха обществено достояние; призовава Комисията да използва резултатите от настоящите разследвания като основа за по-прецизни и ефективни насоки за държавната помощ, свързана с данъчното облагане, както и да използва своите пълни правомощия съгласно правилата на ЕС в областта на конкуренцията, за да се справи с вредните данъчни практики и да санкционира държавите членки и дружествата, за които бъде установено, че участват в такива практики; призовава Комисията същевременно да определи кои данъчни мерки не са съвместими с политиката в областта на държавната помощ;

71.

Счита, че за да се осигури лоялна конкуренция между дружествата, в съответствие с Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, тези от тях, които са разположени в региони с временни или постоянни неблагоприятни условия, следва да бъдат подпомагани, а на регионите със сериозни икономически проблеми, като например регионите, включени в целите в областта на конвергентността и конкурентоспособността, и на островните региони следва да се осигури по-голяма гъвкавост;

72.

Изразява съжаление, че от 1991 г. насам са разследвани твърде ограничен брой случаи на държавна помощ, свързана с нелоялна конкуренция в данъчната област, като подчертава необходимостта от гарантиране на широк достъп до информация с цел предизвикване на повече разследвания на подозрителните случаи; изразява своята загриженост във връзка с ограничените ресурси, които понастоящем са на разположение на компетентните служби на Комисията, което може да ограничи тяхната способност да обработват значително по-голям брой случаи;

73.

Подчертава, че производствата във връзка с държавна помощ сами по себе си не могат да доведат до трайно прекратяване на нелоялната данъчна конкуренция в редица държави членки; една година след разкритията на „Люкслийкс“ са необходими по-нататъшни осезаеми резултати, като например обща консолидирана корпоративна данъчна основа, преразглеждане на Директивата за ДДС с цел предотвратяване на измами, задължението за големите международни дружества да се отчитат публично за оборота и печалбите за „всяка отделна държава“, и призовава държавите членки да въведат по-голяма прозрачност в своите данъчни практики и взаимни изисквания за докладване;

74.

Счита, че данъчните практики, използвани понастоящем от някои държави членки, застрашават сериозно вътрешния пазар, че по-специално многонационалните предприятия трябва да оказват справедлив и подходящ принос за публичните финанси на държавите членки и че е необходимо да се извърши допълнително разследване на широко разпространените вредни данъчни практики и на данъчните постановления, които водят до подкопаване на основата за облагане с корпоративен данък, както и на агресивното данъчно планиране в Европа; приветства новата Специална комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (TAXE);

75.

Счита, че лоялната данъчна конкуренция е един от съставните елементи на вътрешния пазар, но че независимо от основната компетентност на държавите членки нелоялната данъчна конкуренция трябва да бъде предотвратявана, например посредством хармонизирани данъчни основи, обмен на информация между данъчните органи и предоставяне на изрично законово право за контролиране на движенията на капитали, ако това е от съществено значение за функционирането на данъчната система в Съюза; счита, че въвеждането на обща основа за облагане с корпоративен данък (ОООКД) би допринесло за по-голяма прозрачност в системата; счита, че въпросът за консолидирането може да бъде уреден на по-късен етап и че той не трябва да възпрепятства бързото въвеждане на ОООКД;

76.

Подчертава, че в рамките на вътрешния пазар новите участници и МСП, които извършват стопанска дейност само в една държава, са в неравностойно положение в сравнение с многонационалните дружества, които могат да прехвърлят печалбите си или да прилагат други форми на агресивно данъчно планиране чрез различни решения и инструменти, достъпни само за тях; отбелязва със загриженост, че при еднакви във всяко друго отношение условия произтичащите от това по-ниски данъчни задължения осигуряват на многонационалните дружества по-висока печалба след данъчно облагане и създават неравни условия на конкуренция с техните конкуренти на единния пазар, които не могат да прибягват до агресивно данъчно планиране и плащат данъци в мястото или в местата на генериране на печалба; подчертава, че насърчаването на вредните данъчни практики чрез създаване на европейско еднолично дружество с ограничена отговорност (SUP), в чиито правила се посочва изрично, че това дружество може да има две различни седалища, т.е. регистрирано седалище на едно място и административно седалище на друго, е погрешен подход от страна на ЕС;

77.

Подчертава, че Европейската комисия, както би се очаквало, трябва да има достъп до важните в контекста на правото в областта на конкуренцията данни, които се обменят между данъчните органи на държавите членки;

78.

Счита, че лоялната конкуренция може да бъде затруднена от данъчното планиране; приканва Комисията да коригира определението за „място на стопанска дейност“, така че дружествата да не могат изкуствено да избягват да имат облагаемо присъствие в държавите членки, в които извършват стопанска дейност. подчертава, че това определение следва също така да се отнася до специфичното положение в цифровия сектор, като се гарантира, че дружествата, извършващи изцяло безналични дейности, се разглеждат като имащи място на стопанска дейност в държава членка, ако поддържат значително цифрово присъствие в икономиката на тази държава;

79.

Подчертава, че когато Комисията разглежда постановления в областта на конкуренцията, тя трябва да разглежда вътрешния пазар като един пазар, а не като определен брой местни или национални пазари;

80.

Счита, че в контекста на проучванията, съгласно които размерът на данъчните измами и на избягването на данъци възлиза на почти един трилион евро (1 000 000 000 000) годишно, държавите членки най-после трябва да предприемат действия и да ограничат тези практики; счита, че намаляването на данъчните измами и на избягването на данъци е от основно значение за постигане на напредък по отношение на консолидацията на държавните бюджети; приветства неотдавнашното приемане от министрите на финансите от Г-20 на нови правила, изготвени от ОИСР, относно намаляването на основата и прехвърлянето на печалби, които ще подобрят прозрачността, ще отстранят слабостите и ще ограничат използването на данъчни убежища; счита, че като се има предвид степента на интеграция, ЕС трябва да надхвърли предложенията, представени в проекта на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), що се отнася до координацията и сближаването, насочени към предотвратяване на всички форми на вредна данъчна конкуренция в рамките на вътрешния пазар; подчертава обаче, че подходът на ОИСР все още се основава на актове с незадължителен характер и че нейната дейност трябва да бъде допълнена от подходяща законодателна рамка на равнището на ЕС, за да се отговори на потребностите на единния пазар, например под формата на директива за борба срещу намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, която да излиза извън рамките на инициативата на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби в области, които не са обхванати в достатъчна степен; призовава за оценка на икономическото, финансовото и на свързаното с конкуренцията въздействие на избягването на данъци и на данъчните измами;

81.

Счита, че в контекста на нелоялните данъчни практики, извършвани от някои държави членки, политиката в областта на вътрешния пазар и политиката в областта на конкуренцията трябва да вървят ръка за ръка с цел гарантиране на справедливо разпределение на реализираните печалби и за да се гарантира, че прехвърлянето на печалбите в отделни държави членки или дори извън Европейския съюз с цел свеждане до минимум на данъчните задължения вече няма да бъде възможно;

82.

Подчертава, че всеобхватният, прозрачен и ефективен обмен на информация в областта на данъчното облагане представлява основна предпоставка за предотвратяване на агресивното данъчно планиране; същевременно подчертава, че опростяването на данъчните режими на равнището на държавите членки ще бъде от ключово значение за създаването на прозрачност и яснота;

83.

Приветства намерението на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, да извърши промени по отношение на контрола върху държавната помощ с цел справедливо данъчно облагане за всички; очаква, че преди тази реорганизация ще бъде извършена безусловна и пълна оценка, и призовава държавите членки да предоставят всички необходими документи на разположение на Парламента и да се откажат от своя блокаден манталитет, който възпрепятства напредъка в тази област, като във връзка с това трябва да се има предвид, че различните държави членки трябва да отговарят на различни политически приоритети въз основа на своето географско местоположение, размер, физически и други дадености и в зависимост от състоянието на тяхното икономическо и социално развитие, и призовава за преработване на насоките за държавната помощ в областта на данъчното облагане, така че те да обхващат случаи на нелоялна конкуренция, които надхвърлят данъчните постановления и трансфери;

84.

Призовава Комисията да изготви своевременно подробни насоки за държавните помощи в областта на данъчното облагане и за трансферното ценообразуване; подчертава, че подобни насоки в други отрасли са се оказали изключително ефективни по отношение на отстраняването и изпреварващото адаптиране на известни практики в държавите членки, които не спазват правилата на ЕС за държавните помощи; посочва, че тези насоки могат да бъдат ефективни единствено ако определят изключително точни разпоредби, включително под формата на количествени пределни стойности;

85.

Призовава Комисията да обмисли въвеждането на санкции срещу държавата или съответното предприятие за сериозни случаи на предоставяне на незаконна държавна помощ;

86.

Призовава Комисията да промени незабавно действащите правила, така че сумите, възстановени след нарушение на свързаните с данъчното облагане разпоредби на ЕС за държавната помощ, да бъдат изплащани на държавите членки, които са били засегнати от намаляване на тяхната данъчна основа, а не на държавата членка, която е предоставила незаконната държавна помощ в областта на данъчното облагане, както е понастоящем, тъй като това правило осигурява допълнителен стимул за избягване на данъчно облагане; призовава Комисията да използва изцяло своите правомощия съгласно правилата за конкуренция на ЕС, за да се справя с вредните данъчни практики;

87.

Призовава за законодателна рамка на ЕС, за да се избегне нарушаване на конкуренцията чрез агресивно данъчно планиране и отклонение от данъчно облагане; с оглед на създаването на равноправни условия препоръчва да се въведе автоматичен задължителен обмен на данъчни постановления, ОКООКД и гаранция, че нито една печалба не остава необложена с данъци в ЕС;

88.

Подчертава, че международното сътрудничество е абсолютно необходимо за ефективното прилагане на принципите на правото в областта на конкуренцията в епохата на глобализацията; поради това призовава Европейската комисия да засили международното сътрудничество по въпросите, свързани с правото в областта на конкуренцията; подчертава, че споразуменията по правото в областта на конкуренцията, които улесняват обмена на информация между разследващите органи, могат да оказват особено ефективен принос за международното сътрудничество по въпросите, свързани с правото в областта на конкуренцията;

89.

Счита, че Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и всички други международни споразумения в областта на търговията и инвестициите следва да съдържат раздел, посветен изключително на конкуренцията;

90.

Подчертава, че търговските партньори следва да се възползват от увеличаващата се конкуренция в търговията, от инвестициите на частния сектор, включително инвестициите, осъществявани в рамките на публично-частните партньорства, и от по-високото равнище на благосъстояние на потребителите;

91.

Подчертава, че ЕС следва да полага повече усилия за наблюдение на изпълнението на търговските споразумения, за да оцени, наред с другото, дали правилата в областта на конкуренцията се спазват и дали поетите от търговските партньори задължения се спазват и изпълняват напълно;

92.

Призовава Комисията да използва търговската политика като средство за постигане на установяването на световни правила в областта на политиката за конкуренция, за да се премахнат многобройните устойчиви препятствия пред търговията; разглежда дългосрочната цел за сключване на многостранно споразумение относно правилата в областта на конкуренцията в рамките на Световната търговска организация като най-доброто решение;

93.

Подкрепя инициативите на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) и ОИСР във връзка с политиката в областта на конкуренцията и усилията им за подобряване на сътрудничеството в световен мащаб в тази сфера;

94.

Призовава Комисията и органите за защита на конкуренцията на държавите членки да участват активно в Международната мрежа по конкуренцията;

95.

Призовава за мерки, за да се гарантира, че всички стоки, внасяни от трети държави, съответстват на екологичните, здравните и социалните стандарти, които се прилагат в Съюза и се отстояват на световния пазар, така че европейските промишлени производители да бъдат защитавани от нелоялна конкуренция;

96.

Призовава Комисията да подкрепи усилията на развиващите се държави във връзка с насърчаването на лоялната конкуренция; призовава Комисията да доразвива това сътрудничество, по-специално с органите по конкуренция на държавите с бързо развиващи се икономики, както и да гарантира, че са осигурени подходящи гаранции;

97.

Отбелязва, че достъпът при еднакви условия до ресурси, включително до източници на енергия, е от жизненоважно значение за гарантирането на справедлива конкуренция на световния пазар; подчертава в този контекст значението на достъпната и устойчива енергия и на сигурността на доставките в търговските споразумения;

98.

Призовава Комисията да представи резултатите от текущите разследвания на конкурентните практики в секторите на хранителните доставки, енергетиката, транспорта и медиите;

99.

Приветства новите насоки относно държавната помощ за авиокомпаниите и летищата в ЕС, които са част от пакета на Комисията за модернизиране на държавната помощ; призовава Комисията да въведе в международните споразумения подобен набор от правила за субсидираните авиокомпании, които извършват дейност от трети държави за и от ЕС, за да се гарантира лоялна конкуренция между превозвачите от ЕС и от трети държави;

100.

Настоятелно призовава Комисията да насърчава обмена на добри практики посредством Европейската мрежа по конкуренция, за да се отговори на тревогите по отношение на обединенията на дистрибуторите, тъй като множество подобни случаи вече са обект на разследване от страна на компетентните органи в държавите членки; насърчава по време на тези обсъждания да се разглеждат взаимодействията между националното и европейското ниво;

101.

Насърчава Европейската мрежа по конкуренция да обсъди растящата мрежа на изкупните съюзи на търговци на дребно на национално равнище и на равнище на ЕС;

102.

Призовава Комисията да разработва постепенно рамката на ЕС в областта на конкуренцията, която да включва в мониторинга на веригата за доставка на храни в Европа показателите на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) във връзка с Оценката на устойчивостта на продоволствените и селскостопанските системи (SAFA), включително показателите в рубриките „Справедливо ценообразуване и прозрачни договори“ (S.2.1.1) и „Права на доставчиците“ (S2.2.1);

103.

Призовава за създаването на Европейска обсерватория за храните и цените на селскостопанските продукти по произход и по местоназначение; изтъква испанския индекс на изкупните и потребителските цени (IPOD) като възможен модел за наблюдение на потенциални злоупотреби от страна на търговците на дребно срещу земеделските стопани и потребителите;

104.

Призовава за обвързващи действия във веригата за доставки на храни срещу търговците на дребно, които накърняват интересите на селскостопанските производители и на потребителите;

105.

Изразява особена загриженост относно положението в сектора на млякото и млечните продукти, в който търговците на дребно налагат цени, които са далеч под равнището на разходите след края на квотната система;

106.

Приветства редовния диалог между члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, и Европейския парламент, но счита, че наличието на право на изслушване по съществени въпроси не е достатъчно;

107.

Отбелязва, че по отношение на правото в областта на конкуренцията Европейският парламент участва в законодателния процес по правило единствено посредством процедурата на консултация и че поради тази причина влиянието му, съпоставено с това на Комисията и на Съвета, е ограничено;

108.

Приветства редовния диалог между Комисията и Парламента по въпросите на конкуренцията; отново призовава да бъдат приети основополагащи законодателни принципи и насоки в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение; счита, че съществуващият диалог между Европейския парламент и органа за защита на конкуренцията на ЕС следва да бъде допълнително задълбочен, по-специално с цел оценка и изпълнение на призивите на Парламента от предишни години; счита, че независимостта на ГД „Конкуренция“ на Комисията е от изключително значение за успешното постигане на нейните цели; призовава Комисията да преразпределя достатъчни финансови и човешки ресурси за ГД „Конкуренция“; призовава по-специално за строго разделение между отделите, които разработват насоки, и тези, които носят отговорността за прилагане на насоките в конкретни случаи;

109.

Счита, че Парламентът следва да има правомощия за съвместно вземане на решение относно политиката в областта на конкуренцията; изразява съжаление, че членове 103 и 109 от ДФЕС предвиждат единствено консултация с Парламента; счита, че този демократичен дефицит не може да бъде толериран; предлага този дефицит да бъде преодолян в най-кратък срок посредством междуинституционални споразумения относно политиката в областта на конкуренцията и да бъде поправен при следващата промяна в Договора;

110.

Призовава на Европейския парламент да бъдат предоставени правомощия за съвместно вземане на решение по отношение на политиката в областта на конкуренцията, особено когато става дума за основополагащи принципи и обвързващи насоки, и изразява съжаление, че тази област от политиката на Съюза не беше засилена в нейното демократично измерение при последните промени в Договорите; призовава Комисията да представи предложения за съответно изменение на Договорите с цел разширяване на обхвата на обикновената законодателна процедура, така че тя да обхваща и правото в областта на конкуренцията;

111.

Призовава Комисията да гарантира по-активното участие на Парламента в секторните разследвания, като същевременно опазва поверителността на определена информация, предоставена от заинтересованите страни; призовава в бъдеще регламентите на Съвета да се основават на член 114 от ДФЕС, който разглежда функционирането на вътрешния пазар, така че те да могат да бъдат приемани с процедура за съвместно вземане на решение, ако исканата промяна в Договорите не се очаква в обозримото бъдеще; подчертава, че работата по Директивата за исковете за обезщетение за вреди може да служи като образец за бъдещото междуинституционално сътрудничество по въпросите, свързани с правото в областта на конкуренцията; призовава члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, да продължи започнатия диалог със съответните комисии на Европейския парламент, както и с работната група по въпросите на конкуренцията на парламентарната комисия по икономически и парични въпроси;

112.

Счита, че продължава да бъде налице необходимост Комисията да предприеме своевременно и да публикува ориентирана към резултатите и целенасочена публична оценка на различните предложения на Парламента относно по-нататъшното развитие на политиката в областта на конкуренцията;

113.

Подчертава, че в бъдещата работа на ГД „Конкуренция“ на Европейската комисия следва да бъдат отчитани надлежно позициите на Европейския парламент, приети в рамките на предишни доклади относно конкуренцията;

114.

Счита, че всички форми на диалог, изпробвани и изпитани до момента, следва да бъдат съхранени;

115.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните органи за защита на конкуренцията.

12.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/16

—

като взе предвид член 2, член 21 и член 27, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 165 и 167 от него, а също така и по-конкретно член 17 от ДФЕС, съгласно който Съюзът трябва да зачита статута, от който се ползват съгласно националното законодателство църквите и религиозните сдружения или общностите и също така философските и неконфесионалните организации, и да признава тяхната идентичност и техния специфичен принос и да поддържа открит, прозрачен и редовен диалог с тях,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално преамбюла и членове 10, 11 и 22 от нея,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека, и по-специално член 2 от Протокол № 1 към нея,

—

като взе предвид резолюцията на ООН от 20 декември 2010 г., озаглавена „Култура и развитие“,

—

като взе предвид Декларацията на Хилядолетието на Организацията на обединените нации (2000 г.) и по-специално членовете под заглавието „Права на човека, демокрация и добро управление“,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW, 1979 г.),

—

като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (Конвенция на ЮНЕСКО),

—

като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека (от 1948 г.), по-специално член 16 от нея, и Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—

като взе предвид Резолюция 67/179 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г. и Резолюция 20/20 на Съвета на ООН по правата на човека от 22 март 2013 г.,

—

като взе предвид своята препоръка до Съвета от 13 юни 2013 г. относно проекта за насоки на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията (1) и насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,

—

като взе предвид Решение № 1983/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Европейската година на междукултурния диалог (2008 г.) (2),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 ноември 2008 г. относно насърчаването на културното многообразие и междукултурния диалог във външните отношения на Съюза и неговите държави членки (3),

—

като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (11855/2012), приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,

—

като взе предвид Бялата книга на Съвета на Европа от 7 май 2008 г. относно междукултурния диалог, озаглавена „Да живеем заедно като равни с достойнство“,

—

като взе предвид европейската програма за култура в глобализиращия се свят (COM(2007)0242), която има за цел да насърчава осведомеността относно културното многообразие и ценностите на ЕС, диалога с гражданското общество и обмена на добри практики,

—

като взе предвид резултатите и последващите действия от подготвителната работа относно културата във външните отношения на ЕС, 2014 г.,

—

като взе предвид протокола относно сътрудничеството в областта на културата, приложен към модела на споразумението за свободна търговия (4),

—

като взе предвид Декларацията от Париж относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация, приета на неформалната среща на министрите на образованието на Европейския съюз на 17 март 2015 г. в Париж (8496/15),

—

като взе предвид окончателните съвместни препоръки на председателската тройка на ЕС, направени по време на Европейската конференция по въпросите на младежта, проведена през 2015 г. в Люксембург, която взе предвид структурния диалог, който има за цел да даде възможност на младите хора за политическо участие в демократичния живот на Европа, и която призова Европейския парламент да насърчава основано на ценности образование и активно гражданско образование,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0373/2015),

А.

като има предвид, че Европа представлява огромно богатство на културно, социално, езиково и религиозно многообразие; като има предвид, че в този контекст споделените ценности, които обединяват нашите общества, като свободата, социалната справедливост, равенството и недискриминацията, демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава, толерантността и солидарността, са от решаващо значение за бъдещето на Европа;

Б.

като има предвид, че тъй като не е правно понятие, междукултурният диалог не е регламентиран в националното, международното право или в правото на ЕС, но се основава на международни рамки, насочени към защитата на правата на човека и културното многообразие;

В.

като има предвид, че „междукултурният диалог“ е определен условно в различни проучвания и заключения във връзка с Европейската година на междукултурния диалог през 2008 г. като процес, който включва открит и почтителен обмен или взаимодействие между лица, групи и организации с различен културен произход или възгледи за света; като има предвид, че неговите цели са: да постигне по-задълбочено разбиране на различните гледни точки и практики; да увеличи участието, свободата и възможността да се прави избор; да насърчи равенството; и да подобри творческите процеси;

Г.

като има предвид, че е важно да се осигурят средствата, особено финансови, за даване на предимство на финансирането на програми за насърчаване на междукултурен диалог и диалог между гражданите, за да се засили взаимното уважение в контекста на културното многообразие и да се обърне внимание на сложната реалност на нашите общества и на съвместното съществуване на различни културни идентичности и убеждения, както и да се подчертае приносът на различните култури за европейските общества и наследство, което да спомага за успешното разрешаване на конфликти;

Д.

като има предвид, че постигането на тази цел е задача не само на публичните органи и лицата, отговорни за вземането на решения, но и споделена отговорност на обществото като цяло, включваща широк кръг от заинтересовани страни, като например семейства, медии, възпитатели, предприятия, общностни и религиозни лидери; като има предвид, че в допълнение към политическите участници, е важно да се подчертае ролята на всички останали заинтересовани страни, които участват в междукултурния диалог;

Е.

като има предвид, че конкретни членове от Хартата на основните права на Европейския съюз са от особено значение за междукултурния диалог, като се насърчава равенството, недискриминацията, културното, религиозното и езиковото многообразие, свободата на изразяване на мнение и свободата на движение, гражданските права за участие в икономическия и политическия живот;

Ж.

като има предвид, че съдържателният междукултурен диалог изисква солидно познаване на собствената култура и другите култури;

З.

като има предвид, че в контекста на Европейската година за развитие — 2015 г., на прегледа на Целите на хилядолетието за развитие на ООН и на резултатите от срещата на върха на ООН за устойчиво развитие през 2015 г., ролята на културата е ключова за постигането на устойчиво развитие и за изкореняване на бедността по света; освен това призовава за по-категорично включване на културата в програмата на ООН за устойчиво развитие след 2015 г.;

И.

като има предвид, че Европа и светът са изправени пред многобройни предизвикателства, свързани с глобализацията, миграцията, религиозните и междукултурни конфликти и разрастването на радикализма;

Й.

като има предвид, че в контекста на междукултурния диалог прилагането на универсалните права на човека (като личностните права) и културните права (признаването на специфични и многобройни културни идентичности) е от съществено значение;

К.

като има предвид, че развитието на академичната мобилност на студентите и преподавателите, както и на всяка друга форма на международен обмен, прави света по-добро място, в което хората се придвижват свободно и се възползват от възможността за провеждане на открит диалог между различни култури;

1.

Застъпва мнението, че подходът на Европейския съюз следва да отчете и да възобнови отличната работа, започната във връзка с Европейската година на междукултурния диалог през 2008 г., и да повиши обмена на добри практики и да насърчава провеждането на нов структуриран диалог с всички заинтересовани страни по въпросите, свързани с отношенията между различните култури и вероизповедания, в контекста на всички неотдавнашни и драматични събития: европейските и националните политици, местните и регионалните органи, църквите, и религиозните сдружения и общности, философските организации и организациите, които не са свързани с определено вероизповедание, организациите и платформите на гражданското общество, работниците в сферата на културата и образованието, националните и европейските младежки съвети, представителите на академичните среди и медиите;

2.

Насърчава всички заинтересовани страни да установят актуално, ясно, свързано с политиката определение за междукултурен диалог, да прилагат или хармонизират методи, критерии и показатели за качество с цел оценка на въздействието на програмите и проектите в областта на междукултурния диалог, както и да проучват методологии за междукултурни сравнения;

3.

Застъпва становището, че следва да бъде насърчаван междукултурен, междурелигиозен и основан на ценности подход в областта на образованието, за да се насърчава взаимното уважение, порядъчността, етичните принципи, културното многообразие, социалното включване и сближаване, включително чрез програми за обмен и мобилност за всички;

4.

Застъпва становището, че културното многообразие следва да бъде разглеждано също и в аудиовизуалните и културните индустрии; насърчава тези индустрии да намерят творчески начини за постигане на споразумение относно националните, регионалните и местните планове за действие за прилагане на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;

5.

Призовава междурелигиозният диалог да бъде разглеждан като съставна част на диалога между различните култури, като предпоставка за мир и като съществен инструмент за разрешаване на конфликти, като се поставя акцент върху достойнството на отделната личност и зачитането на правата на човека в света, особено по отношение на свобода на мисълта, съвестта и религията и защитата на религиозните малцинства;

6.

Подчертава, че истинският междукултурен и междурелигиозен диалог насърчава положителното и съвместно взаимодействие, стимулира разбирането и уважението между културите, увеличава многообразието и зачитането на демокрацията, свободата, правата на човека, както и толерантността към универсалните и специфичните за отделните култури ценности;

7.

Подчертава значението на своевременното интегриране и образование на изолираните общности;

8.

Застъпва становището, че ЕС, в качеството си на фактор за световния мир, следва да включи културата и културния обмен във външните отношения и в политиката за развитие на ЕС в качеството им на двигатели за укрепване на общите основни ценности, като например уважението и взаимното разбирателство, като предоставя ефективни инструменти за разумен и устойчив подход към разрешаването на конфликти, миротворството и предотвратяването на кризи;

9.

Счита, че в съответствие с член 167, параграф 4 от ДФЕС културният диалог и многообразието следва да бъдат включени хоризонтално във всички области на политиката на ЕС, които оказват въздействие върху основните общи ценности на ЕС, като например политиката за младежта, образователната политика, мобилността, заетостта и социалните въпроси, външните политики, правата на жените и равенството между половете, търговията и регионалното развитие;

10.

Подчертава необходимостта бъдещите поколения да бъдат обучавани и подготвяни да не се боят от решаването на проблеми и да се изправят ефективно и творчески пред евентуални бъдещи предизвикателства за гражданите на ЕС, като им се предоставя истинско възпитание в граждански дух и се гарантира, че те разполагат с мотивацията и ангажираността да придобиват знание и уменията, като например предприемчивост, способност да ръководят и да изграждат капацитет;

11.

Признава, че междукултурният диалог е инструмент за приобщаващо демократично участие и предоставяне на права на гражданите, по-специално по отношение на общите блага и обществените пространства; застъпва мнението, че междукултурният диалог като такъв може да допринесе значително за подобряването на демокрацията и развитието на по-голямо и по-задълбочено приобщаване и чувство за принадлежност;

12.

Счита, че увеличаването на публичното инвестиране в приобщаващо, качествено и достъпно формално, неформално и самостоятелно образование е първата стъпка към осигуряване на равен достъп и възможности за всички; припомня необходимостта от гарантиране на социалното многообразие в класните стаи, включително сред възпитателите, така че да бъде предотвратявано преждевременното напускане на училище, да бъде подпомагано образованието на децата в неравностойно положение, да бъде насърчавана справедливостта и да бъде подхранвано социалното сближаване сред бъдещите поколения;

13.

Подчертава, че формалното, неформалното и самостоятелното образование и достъпът до учене през целия живот не само осигуряват знания, умения и компетентност, но също така следва да помагат на учещите да развиват морални и граждански ценности и да бъдат активни и отговорни, с открито мислене, членове на обществото; във връзка с това подчертава необходимостта гражданското образование да започва от ранна възраст и признава значението на сътрудничеството между всички участници в образованието; призовава за доразвиване на инициативността и ангажираността на децата и младите хора, за да се укрепят социалните връзки, както и да се създаде чувство за принадлежност и да се разработят етични кодекси за борба с дискриминацията;

14.

Подчертава важната роля на формалното, неформалното и самостоятелното учене и признава ползата от изграждането на взаимодействия и партньорства между всички равнища и форми на обучение, включително за различните поколения; подчертава също така важната роля на участието в спортни и доброволчески дейности за стимулирането на граждански, социални и междукултурни знания и умения и за подпомагането на социалното включване на групите в неравностойно положение и на уязвимите групи и в по-общ план на гражданите, по-специално на децата, чрез възпитанието в дух на екипна работа и зачитане на многообразието, тъй като това подпомага воденето на борба срещу редица обществени явления, като насилие, радикални възгледи и практики, расизъм и ксенофоби, и допринася за възстановяването на основите за установяване на градивен и мирен диалог сред различните общности; в този контекст припомня решаващата роля на програмите на ЕС в областта на културата, медиите, образованието, младежта и спорта като инструменти за справяне с нетолерантността и предразсъдъците, както и за насърчаване на чувството за обща принадлежност и зачитане на културното многообразие;

15.

Подчертава значението на изграждането на здрави мостове между културата и образованието с цел развиване на компетентности и предаваеми умения, повишаване на висококачествените и сигурни работни места в съответствие с Програмата на МОТ за достоен труд и постигане на по-високо равнище на социалното приобщаване и развитие на активното гражданско участие; счита, че последните са сред основните цели в прилагането на основните ценности на ЕС, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в Хартата на основните права на Европейския съюз; припомня стойността на CONNECT — единствената програма на ЕС която подкрепя проекти в областта на културата и образованието, и насърчава Европейската комисия да разгледа възможността за нов пилотен проект, за да се провери настоящата осъществимост на подобна схема;

16.

Подкрепя мобилността на младите хора и учителите, както и всички форми на сътрудничество между училищата и университетите, например общи образователни платформи, съвместни учебни програми и проекти, като средство за насърчаване на разбирането и оценяването на културното многообразие и предоставяне на младите хора на социални, граждански и междукултурни знания и умения; в този контекст счита, че срещането на децата с други култури в много ранна възраст им помага да получат основни житейски умения и компетентности, които са им необходими за тяхното личностно развитие, бъдеща заетост и активно гражданство на ЕС; подчертава, че включването на целенасочени посещения на училища в различни държави членки и транснационалната мобилност на децата е също така инструмент за поставяне на основите на европейските култури, изкуства, езици и ценности; насърчава мобилността, особено на учителите от основното и средното образование с цел обмен на опит и разработване на собствени инструменти за посрещане и реагиране на развиващите се обществени предизвикателства; подчертава ролята и значението на програма „Еразъм+“ за изграждане на европейско съзнание сред младите хора и за създаване на чувство за обща принадлежност и на култура на междукултурен диалог чрез повишаване на мобилността на младите хора и чрез повишаване на пригодността им за заетост; насърчава по-конкретно допълнителните мерки за улесняване на достъпа и включване на групите в неравностойно положение и хората със специални потребности в дейностите в областта на мобилността по програмата „Еразъм+“;

17.

Насърчава държавите членки да разработват програми за качествено обучение, които насърчават многообразието и дават възможност на преподавателите, работещите с младежи и общности, както и на службите по консултиране в училищата и в неформални и самостоятелни форми както за децата, така и за техните родители, да задоволяват потребностите на децата от различни културни и социални среди по отношение на тяхното образование и обучение и да водят борба срещу всички форми на дискриминация и расизъм, включително тормоз и кибертормоз; подчертава необходимостта от преразглеждане на въпроса за образователните ресурси, така че да бъдат насърчавани различните гледни точки и многоезиковото обучение, и подчертава, че опитът от многоезичната среда и от междукултурния диалог трябва да бъде високо оценяван и насърчаван в този контекст;

18.

Подчертава значението на инвестициите в програми за учене през целия живот за учителите, които им дават необходимите педагогически умения по въпросите на миграцията, възприемане на чуждите култури и социална психология и също така им дават възможност да използват многообразието като богат източник за обучение в класните стаи;

19.

Отбелязва съществената роля на учителите за засилване, в сътрудничество със семействата, на социалните връзки, създавайки чувство за принадлежност и помагайки на младите хора да развиват етични и граждански ценности;

20.

Подчертава отново необходимостта от създаване на основана на правата и чувствителна по отношение на пола учебна среда за учащите, за да се учат за правата на човека, включително правата на жените и децата, основните ценности и гражданското участие, правата и отговорностите на гражданите, демокрацията и принципите на правовата държава и да ги отстояват, бидейки уверени в своята идентичност, знаейки, че гласът им ще бъде чут и чувствайки се оценени от общностите; насърчава държавите членки и образователните институции да засилят активното участие на учащите в управлението на техните учебни структури;

21.

Изтъква ролята на новите информационни и комуникационни технологии и на интернет в качеството им на инструменти за насърчаване на диалога между различните култури; насърчава използването на социалните медии с цел повишаване на осведомеността за общите основни ценности и принципи на Европейския съюз сред гражданите и подчертава значението на медийната грамотност на всички равнища на образованието като средство за насърчаване на междукултурния диалог сред младите хора; също така насърчава ЕСВД и всички ръководители на делегации на ЕС да се възползват максимално в своята дейност от новите цифрови инструменти;

22.

Признава необходимостта да се осигури устойчива и структурна подкрепа за неправителствените организации, организациите за защита на правата на човека, младежките организации и институциите за обучение, за да се оспорва екстремизмът чрез социално сближаване и включване, активно гражданство и овластяване и участие на младите хора, по-специално на местни инициативи с малък мащаб и на работещите на място;

23.

Признава ключовата роля на неправителствените организации, културните мрежи и платформи, както и на гореспоменатите институции, която имат и следва да продължават да имат там, където структурите за формален междукултурен диалог, политики и програми са по-слабо развити; насърчава по-нататъшния диалог между Европейския съюз и големите градове, регионите и местните власти за разработване на по-добър анализ (i) на връзката между градските модели, в които живеят гражданите, и успеха или провала на училищните системи, (ii) на ползата от формалното и неформалното образование за всички деца и семейства, и (iii) на координацията на образователните структури за поощряване на ефективен междукултурен диалог;

24.

Призовава за подновено внимание към насърчаването на общество, основано на солидарност и културно многообразие, особено сред младите хора, чрез изпълнение на програмата „Европа за гражданите“, като се използва подходящо финансиране с цел постигане на целите за изграждане на тясно свързано и приобщаващо общество и поощряване на активно гражданско участие, което е отворено за света, зачита културното многообразие и се основава на общите ценности на Европейския съюз;

25.

Насърчава приобщаващите артистични и спортни образователни и обучителни дейности за всички възрасти, както и доброволческата дейност, с цел засилване на процесите на социализация и участието на малцинствата, групите в необлагодетелствано положение, маргинализираните общности, мигрантите и бежанците в културния и социалния живот, включително в лидерството и вземането на решения;

26.

Признава значението на формалното, неформалното и самостоятелното учене, както и на доброволчеството, с цел насърчаване на самостоятелното развитие с акцент както върху когнитивните, така и върху некогнитивните знания и умения, критичното мислене, способността за справяне с различни варианти, медийната грамотност, междукултурни знания и умения и учене на езици, както и социални и граждански компетентности, включително учене за културното наследство като инструмент за посрещане на съвременните предизвикателства чрез отговорно тълкуване;

27.

Потвърждава необходимостта, когато се разглежда въпроса за междукултурния диалог и образованието, да се защитава свързаното с половете измерение и да се отчитат потребностите на хората, страдащи от многобройните форми на дискриминация, включително хората с увреждания, хората, които се идентифицират като ЛГБТИ, и тези от маргинализираните общности;

28.

Насърчава институциите на ЕС да разширяват своя анализ на всички форми на радикализация и да инициират нови размисли относно естеството и процесите на политическия екстремизъм и насилие, като вземат за отправна точка предварителното условие, че радикализацията е динамичен, изразяващ отношения процес, и че е непредвидена и непредсказуема последица от серия от трансформации; ето защо приветства Декларацията от Париж от 17 март 2015 г. относно популяризирането на гражданството и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация чрез образование като усилие за подхранване на активен диалог между различните култури и на солидарност в световен мащаб и взаимно уважение чрез съсредоточаване върху значението на гражданското образование, включително повишаване на осведомеността за уникалната роля на културните инструменти за насърчаване на взаимното уважение сред учениците и студентите;

29.

Припомня легитимността и отчетността на правителствата и институциите на ЕС, с подкрепата на разузнавателните служби и агенциите за правоприлагане, що се отнася до борбата срещу престъпността; независимо от това отбелязва, че в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз наказателните мерки трябва да зачитат при всички случаи основните права, като например правото на защита на данните, свободата на изразяване на мнение, презумпцията за невиновност и ефективните правни средства за защита;

30.

Счита, че когато насърчава основните ценности, междукултурния диалог и културното многообразие на международно равнище, ЕС следва решително да осъжда всяко нечовешко или унизително отнасяне и всички нарушения на правата на човека, така че да се насърчава конкретно пълното спазване на Всеобщата декларация за правата на човека;

31.

Призовава държавите членки да гарантират цялостното прилагане в националното законодателство на европейските и международните задължителни стандарти срещу проявите на дискриминация;

32.

Призовава държавите членки да включват маргинализираните общности, мигрантите, бежанците, приемащите общности и религиозните и светските общности в основани на уважение и гарантиране на правата интеграционни процеси, които гарантират тяхното участие в гражданския и културния живот по хуманен, достоен и устойчив начин във всички ситуации, особено в извънредни ситуации;

33.

Приветства подготвителното действие под надслов „Културата в областта на външните отношения на ЕС“ и неговата роля за повишаване на значението на културата като стратегически фактор за човешко, социално и икономическо развитие, допринасящ за целите на външната политика, и призовава Европейската служба за външна дейност и представителствата на ЕС в целия свят да включват културата като неразделна част от външната политика на ЕС, да назначават културни аташета във всяко представителство на ЕС в трети партньорски държави и да осигуряват на персонала на ЕСВД обучение по въпросите на културното измерение на външната политика; призовава Комисията да интегрира културната дипломация и междукултурния диалог във всички инструменти на външните отношения на ЕС и програмата на ЕС за развитие; освен това призовава ЕС и държавите членки да засилят сътрудничеството с други европейски и международни организации, като например Организацията на обединените нации и свързаните с нея агенции, по-специално ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и ВКБООН, и да изискват ефективно и по-голямо представителство на ЕС в техните органи; освен това призовава за сътрудничество с националните културни институти с цел по-добро прилагане на съществуващите инструменти, като например центровете, основани на мрежата на националните културни институти в Европейския съюз (EUNIC), и разработването на нови инструменти за справяне с общите предизвикателства в един глобализиран свят;

34.

Счита, че културата следва да стане съществена част от политическия диалог с трети държави, и припомня, че е необходимо систематично интегриране на културата в проекти и програми за развитие; ето защо подчертава необходимостта да се премахнат пречките пред мобилността на хората на изкуството, преподавателите, представителите на академичните среди и професионалистите в областта на културата чрез хармонизиране и опростяване на процедурите за издаване на визи, за да се насърчава сътрудничеството с всички части на света;

35.

Призовава Комисията и държавите членки да разработват стратегии, които признават междукултурния диалог като процес на интерактивна комуникация в рамките да дадена култура и между културите, да гарантират взаимно уважение и равни възможности и взаимно уважение, да осигуряват и прилагат ефективни решения за справяне с икономическите и социалните неравенства и причините за социалното изключване, както и за справяне с всички форми на дискриминация, и да развиват по-задълбочено разбиране на различните перспективи и практики; припомня ключовата роля, която имат медиите, включително социалните медии, както като възможна платформа за разпространение на крайни идеи, така и като средство за борба срещу ксенофобската пропаганда, за разбиване на стереотипните представи и предразсъдъците и за насърчаване на толерантността;

36.

Припомня, че културното наследство представлява многообразието на форми на културно изразяване и следователно следва да се опазва и насърчава чрез приемане на хармонизирано законодателство и международни споразумения в тясно сътрудничество с ЮНЕСКО;

37.

Призовава държавите членки и Комисията да предотвратяват екстремизма, като например ксенофобията, расизма и всички форми дискриминация и маргинализацията, чрез мерки за сближаване на общностите, с помощта на които да бъде даван успешен отпор на икономическите и социалните неравенства и които да включват широк кръг от участници, като например специалисти по градоустройство, социални работници, общностни, църковни и религиозни ръководители, преподаватели, организации за подкрепа на семейството и здравни специалисти, като се гарантира социалното включване и формалното и действителното равенство и се насърчава многообразието и се подхранва сближаването на общностите;

38.

Препоръчва на ЕС да сътрудничи при осигуряването на достъп до обучение и училища за децата на бежанците, като продължи да подпомага програми за достъп до образование при хуманитарни кризи и да осигури интеграцията на студентите мигранти в Европа;

39.

Призовава Комисията и държавите членки да проучват, разработват и изпълняват интерактивни младежки и фокусирани върху децата методи на участие на всички равнища на управление;

40.

Подчертава ролята на семейството в запазването на културната идентичност, традиции, етика и ценностни системи на обществото, и подчертава, че запознаването на децата с културата, ценностите и нормите на тяхното общество започва в семейството;

41.

Призовава Комисията и Съвета да приемат междукултурния диалог като ясна и ангажираща политическа цел на ЕС и във връзка с това да гарантират подкрепата на Съюза чрез различни политически мерки, инициативи и средства, включително междукултурен диалог с трети държави, особено с държави, които са нестабилни;

42.

Насърчава Комисията и държавите членки пълноценно да продължават да отдават приоритетно значение на инициативи, насочени към подпомагане на културното многообразие, междукултурния диалог и образованието, и да използват изцяло финансовите инструменти, програмите и инициативите на ЕС, като например програмите „Еразъм+“, „Европа за гражданите“, „Творческа Европа“ и „Хоризонт 2020“, инструментите на политиката за съседство на ЕС и външните отношения, и органи като Агенцията на Европейския съюз за основните права, за популяризиране и подкрепа на междукултурния диалог и културното многообразие в ЕС, в съседните на него държави и в други региони на света;

43.

Подчертава големия принос на художественото творчество в Европа за културното многообразие и неговата роля за разпространението на ценностите на ЕС и за развитието на критично мислене у европейските граждани;

44.

Припомня ролята на наградата LUX за открояване на европейски филми, които илюстрират европейската идентичност и европейското културно разнообразие;

45.

Насърчава Комисията и държавите членки да направят оценка на въздействията на предприетите мерки в контекста на този доклад и призовава Комисията да представи доклад за наблюдение и преглед;

46.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на Европейския съюз за правата на човека и правителствата на държавите членки.

12.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/24

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (COM(2015)0063), и резолюцията на Парламента от 9 юли 2015 г. по този въпрос (1),

—

като взе предвид доклада на групата на високо равнище от 25 февруари 2009 г. по въпросите на финансовия надзор в ЕС, с председател Жак дьо Ларозиер,

—

като взе предвид доклада на Базелския комитет по банков надзор от юли 2015 г. относно въздействието и отчетността на банковия надзор,

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Първоначални размисли относно пречките за развитието на задълбочени и интегрирани капиталови пазари на ЕС“ (SWD(2015)0013),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно съюза на капиталовите пазари, приети от Съвета по икономически и финансови въпроси на 19 юни 2015 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—

като взе предвид неофициалния доклад (2) на комисията по икономически и парични въпроси, озаглавен „Увеличаване на съгласуваността на законодателството на ЕС в областта на финансовите услуги“, приет в комисията на 30 януари 2014 г.

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2014 г., озаглавено „Реформиран финансов сектор за Европа“ (COM(2014)0279),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Икономически преглед на плана за финансово регулиране“ (SWD(2014)0158),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно преразглеждането на Европейската система за финансов надзор (3),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно мисията и организацията на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) (COM(2014)0508),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно работата на европейските надзорни органи (ЕНО) и Европейската система за финансов надзор (ЕСФН) (COM(2014)0509),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно дългосрочното финансиране на европейската икономика (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2014 г. относно дългосрочното финансиране на европейската икономика (COM(2014)0168),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „Предложение за междуинституционално споразумение за по-добро регулиране“ (COM(2015)0216),

—

като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск относно нормативното третиране на експозициите в държавни облигации от март 2015 г. (5),

—

като взе предвид окончателния доклад на парламентарната комисия на Обединеното кралство по банкови стандарти, озаглавен „Промяна в положителна посока на банковото дело“,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (А8-0360/2015),

A.

като има предвид, че финансовата криза от 2007—2008 г. и нейното широко разпространено отрицателно въздействие бяха причинени, наред с другото, от липсата на прилагане на подходяща, висококачествена нормативна уредба на финансовите услуги за все по-сложни пазари и продукти; като има предвид, че през последните години започна амбициозна програма за реформа на финансовия сектор на ЕС, за да се засили финансовото регулиране и надзор, да се възстанови финансовата стабилност и за да стане финансовата система по-устойчива на сътресения, за да се ограничат рисковете за данъкоплатците и за да се обслужват по-добре нуждите на инвеститорите, както и нуждите от финансиране на реалната икономика; като има предвид, че въпреки че перспективите за растеж в Европа се подобриха, все още не е постигнато пълно възстановяване;

Б.

като има предвид, че настъпиха и все още продължават дълбоки промени във всички финансови сектори, включително в областта на банковото дело, застраховането, пазарите на ценни книжа, инвестиционните фондове и инфраструктурата на финансовите пазари;

В.

като има предвид, че транспонирането и прилагането на реформата на финансовата уредба все още продължава и още не е приключило, като по-специално има редица важни реформи, които все още се очакват, както и по-специално много делегирани актове и актове за изпълнение, които предстои да бъдат приключени; като има предвид, че положението в банковия и застрахователния сектор, както и на финансовите пазари, е белязано от непрекъснати промени и иновации, което означава, че уредбата на тези сектори трябва непрекъснато да бъде подлагана на оценка с оглед на осигуряването на пропорционалност и ефективност и впоследствие на постоянното адаптиране на същата уредба;

Г.

като има предвид, че капиталовият пазар в Съюза остава фрагментиран; като има предвид, че съюзът на капиталовите пазари (СКП) потенциално предлага ценна рамка за гарантиране на равен достъп до финансиране на МСП в целия ЕС и за насърчаване на иновативни възможности за финансиране на пазарен принцип; като има предвид, че специфичният недостиг на кредит за МСП и микропредприятията произтича също от икономическата нестабилност и липсата на целеви решения за реалната икономика; като има предвид, че средата в САЩ, основана на капиталовите пазари, често се споменава, но че тя се различава съществено от основаната на банкирането среда в Европейския съюз, и че не следва да бъде копирана или използвана като модел; като има предвид, че съюзът на капиталовите пазари е възможност за укрепване на капиталовите пазари в Европейския съюз в допълнение към финансирането, основано на банковото дело; като има предвид, че след финансовата криза в САЩ банковото кредитиране на корпорации се разви по-силно от финансирането, основано на капиталовите пазари;

1.

Отбелязва, че в съобщението на Комисията, озаглавено „Реформиран финансов сектор за Европа“ е направен първият преглед на реформите във финансовия сектор, но не е представена пълна оценка и количествен анализ на цялостните последици и взаимодействието на отделните мерки;

2.

Приветства Пакета за инвестиции, представен от Комисията, включително СКП; подчертава необходимостта от допълнително небанково финансиране за дружествата и освен това подчертава, че основен принцип за изграждането на СКП трябва да бъде поставянето на по-голям акцент върху крайните потребители на капиталовите пазари, т.е. дружествата и инвеститорите; подчертава, че една ефикасна и ефективна рамка за финансови услуги, гарантираща финансова стабилност, е предпоставка за увеличаване на (дългосрочните) инвестиции и за насърчаване на растежа в условията на конкурентоспособна европейска икономика; подчертава връзката между икономическата и финансовата стабилност; освен това подчертава, че надеждните икономически политики, ефективните структурни реформи и стабилната бюджетна политика подготвят почвата за доброто състояние и потенциала за растеж на реалната икономика в държавите членки и в ЕС; признава важната роля, която могат да изиграят капиталовите пазари за посрещането на нуждите от финансиране на икономиките на държавите членки;

3.

Признава факта, че продължаващата финансова и дългова криза доведе до безпрецедентни отрицателни последици, по-специално за реалната икономика и за паричните средства на данъкоплатците; в този контекст признава финансовото регулиране, за което се споразумяха Европейските институции през последните пет години, което укрепи финансовата архитектура на Европа срещу бъдещи кризи; приветства плана за действие на Комисията за СКП; приветства включването от страна на Комисията на ефективно равнище на защита на потребителите и инвеститорите като един от принципите, укрепващи СКП;

4.

Признава постиженията на финансовото регулиране при посрещането на последиците от финансовата криза; отбелязва загрижеността относно нарасналата сложност, отразена в по-големия обем, детайлност и брой на пластовете на регулиране и надзор с изисквания на международно, европейско и национално равнище; отбелязва, че сложната нормативна уредба също така отразява сложните финансови пазари, включително финансови инструменти, пазарна инфраструктура и институции; подчертава, че твърде сложната нормативна уредба и по-строгите предварителни условия могат да окажат отрицателно въздействие върху инвестициите; счита, че трябва да се вземат мерки и по отношение на сложността на нормативната уредба във връзка с прилагането й за нефинансови крайни потребители на финансови продукти; подчертава необходимостта от международно регулаторно сътрудничество в глобална рамка с подобрено сътрудничество и увеличена отчетност;

5.

Отбелязва, че стабилен и надежден СКП трябва да признава взаимозависимостите с други финансови сектори, да проучва допълнителни, основани на пазара източници за финансиране на реалната икономика, и трябва да се основава първо и преди всичко на добре установените съществуващи структури; подчертава необходимостта от цялостен поглед по отношение на нормативната уредба в областта на финансовите услуги в ЕС, в която СКП допринася за допълване на финансирането по банков път; призовава СКП да отразява перспективата на потребителите и инвеститорите в допълнение към своята ориентация към финансирането на дружества; за тази цел Комисията следва да работи в тясно сътрудничество с ЕССР, Европейските надзорни органи и националните компетентни органи, за да отстрани евентуалните несъответствия в подхода, които биха могли да подкопаят целите на СКП; изисква от Комисията да използва добре работещи най-добри практики, за да разработи капиталов пазар за целия Съюз;

6.

Счита, че законодателството невинаги е най-подходящият политически отговор и че незаконодателните и пазарните подходи следва надлежно да бъдат взети под внимание.

7.

Призовава Комисията да следва интегриран подход в СКП и да обърне внимание на другите политически програми, като например развитието на цифров единен пазар и текущите реформи в областта на дружественото право и на корпоративното управление; освен това счита, че Комисията следва да вземе предвид най-новите технологични достижения; във връзка с това изразява опасения от заплахи за киберсигурността и изисква Комисията да гарантира, че това е интегрирано измерение на стратегията на ЕС;

8.

Счита, че една ефективна и ефикасна нормативна уредба на финансовите услуги в ЕС следва да бъде съгласувана, последователна (също и на междусекторно равнище), пропорционална, недублираща се, да не бъде излишно усложнена и да предотвратява правна несигурност, регулаторен арбитраж и високи трансакционни разходи; счита освен това, че тя следва да дава възможност на посредниците да изпълняват своята роля при предоставянето на средства за реалната икономика, като по този начин улесняват нейното финансиране, да обслужва вложителите и инвеститорите, и ефективно да взима мерки по отношение на рисковете за финансовата стабилност и за данъкоплатците, като предотвратява повторното настъпване на финансови кризи и като действа като щит срещу системни рискове; счита, че тя следва да подкрепя задълбочаването на единния пазар и да се концентрира върху ясни цели, които могат да бъдат постигнати по-добре на европейско равнище, като същевременно предоставя възможности за новаторско финансиране с местна насоченост;

9.

Изразява своята загриженост относно повтарящите се проблеми, свързани с кодовете IBAN, които продължават да бъдат считани за невалидни за извършване на директни дебити от банкови сметки, открити в държави членки, различни от тази на бенефициента;

10.

Подчертава необходимостта да се направи преглед на рамката за финансовите услуги, като се използва както количествен, така и качествен подход; отбелязва, че подобни действия са в процес на извършване в други юрисдикции, по-конкретно в САЩ; подчертава, че този преглед следва да допринесе за изграждането на по-добре функциониращи финансови пазари, които да обслужват финансовите нужди на реалната икономика, включително като се вземат мерки по отношение на пропуски, разлики, несъответствия, непоследователност и диспропорционалност, не следва да подкопава законодателните постижения, достигнати до момента, като взема предвид исканията, отправени в клаузите за преглед, както са приети във всеки отделен законодателен акт, и без да предвижда резултатите не следва да се възприема като преглед, който да води до дерегулиране;

11.

Счита, че единният пазар на финансови услуги е от полза за предприятията, но в крайна сметка от него трябва да имат полза клиентите и инвеститорите; настоява, че продължава да има редица прегради и пречките пред трансграничния достъп, търговия и инвестиции, и че те трябва да бъдат анализирани, трябва да се вземат мерки по отношение на тях и да бъдат преодолени като същевременно се поддържа най-високо равнище на защита на инвеститорите; припомня, че може безопасно да бъде предвидено, че по-малкото пречки пред капиталовите потоци подобряват перспективите за дългосрочен растеж само ако стимулите като цяло за дружествата са определени правилно; има предвид освен това важността на добре развитата местна екосистема, която дава възможност на по-малките дружества да привличат капитал за растеж;

12.

Счита, че защитата на потребителите не означава непременно значителен обем информация и че фокусът следва да се постави по-скоро върху качеството и разбираемостта на информацията, което да позволява правилно вземане на решения — информацията трябва да бъде релевантна, точна, сравнима, лесна за използване, надеждна и навременна; изразява загриженост, че разнообразността и сложността на информацията за клиентите може в крайна сметка да не обслужва реалните нужди на клиентите; обявява се в полза на намирането на баланс между предоставянето на информация на потребителите, от която те се нуждаят, за да направят информиран избор и да разберат свързаните рискове, без да се натоварват ненужно предприятията, особено МСП; насърчава по-нататъшната цифровизация на информацията; подчертава, че финансовите съветници и служителите, предоставящи съвети на потребителите във финансови институции, следва да получават необходимото обучение и време, за да могат да обслужват коректно клиентите; отбелязва важността на ефективните надзорни правомощия за намеса при предлагането на пазара на продукти, когато е необходимо; изтъква необходимостта от европейска инициатива за повече и по-добро финансово образование не по-късно от края на 2016 г., като се отчитат специфичните нужди на всяка държава членка, също да се осигури пълна осведоменост за предимствата и недостатъците на инвестирането на капиталовите пазари; също така подчертава, че финансовото образование следва да бъде насочено към МСП, като ги обучава как да използват капиталовите пазари; вярва в ползата от по-голяма прозрачност, за да се даде възможност на дружествата, инвеститорите и потребителите да разберат сравнителния анализ на разходите и ползите, които носят различните услуги, предоставяни от участниците на пазара, но също така отбелязва, че по-голямата прозрачност трябва да бъде съчетана с добавена стойност за потребителите или компетентните надзорни органи, и да бъде насочена към практическото използване на информацията и данните;

13.

Подчертава ползите от диверсификацията на активите, както по отношение на класовете активи и произхода на активите, за да се даде възможност за по-добра диверсификация на риска и задоволяване на нуждите на инвеститорите; подчертава, че целта на пруденциалното регулиране не е да облагодетелства определени класове активи; призовава за основан на риска подход към регулирането, като се прилагат същите правила за същите рискове, и който подход е допълнен с други стандартизирани мерки; счита за целесъобразна по-детайлната категоризация на класовете активи, по-специално като се въведат категории като например инфраструктура; признава, че инфраструктурните проекти са не по-малко рискови сами по себе си и призовава за подходящо пруденциално регулиране; подкрепя извършваното на допълнително проучване относно рисковете и ползите от инфраструктурата, включително разкриването на прилаганата методика, за да могат да се направят заключения, основани на доказателства;

14.

Подчертава необходимостта от последователност в подхода, основан на риска, и съответно от намалени възможности за регулаторен арбитраж; подчертава, че е необходимо да се прекъсне връзката между държавите и банките на национално равнище чрез пълно и последователно прилагане на национално равнище на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ), както и на разпоредбите на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) и на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП); взема под внимание приноса на Базелския комитет по банков надзор (БКБН) и на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) относно експозицията на банките към държавни дългови инструменти, които включват внимателно обмисляне на следващите стъпки; подчертава, че политиките следва изрично да вземат предвид взаимодействието между индивидуалния и ендогенния риск, по-специално когато финансовите институции използват едни и същи одобрени от регулаторния орган стандартни модели на риска;

15.

Отбелязва възможните неочаквани последствия от множеството изисквания по отношение на капитала, ликвидността и нивото на ливъридж върху трансформирането на матуритет, предоставянето на дългосрочно финансиране и поддържането на пазара и обезпечаването на ликвидност, като същевременно припомня, че изискванията бяха въведени в отговор на финансовата криза; изразява загриженост, че несъразмерността на изискванията може да застраши икономическия модел на малките и средни банки и поради това да има неочаквани последици за структурата на финансовия сектор; призовава Комисията, в сътрудничество с надзорните органи, да анализира тези последствия за банковото дело и застраховането и евентуалната допълняемост, като въпроси от първостепенно значение;

16.

Изразява загриженост относно взаимодействието между законодателството за пазарите и капиталовите изисквания, при което в прегледа на Директивата за пазарите на финансови инструменти бяха включени нови правни субекти в обхвата на регулираните субекти, но Регламентът относно капиталовите изисквания не беше съобразен, така че да отразява по-разнообразни видове дружества;

17.

Изразява загриженост, че някои действащи изключения в Регламента за европейската пазарна инфраструктура за нефинансовите дружества отчасти са премахнати в Директивата и Регламента относно капиталовите изисквания във връзка с прилагането на задължението за корекция на кредитната оценка; призовава Комисията по-добре да изпълнява ролята си при осигуряване на съгласуваност в подхода и резултата на политиката в различните законодателни предложения;

18.

Счита, че специализираните разпоредби в действащата нормативна уредба за нефинансовите дружества следва да се разширят и да станат по-пропорционални, така че да се ограничи административната тежест и да не се намали капиталът, който е на разположение на икономиката за извършване на бъдещи инвестиции; призовава Комисията, когато преразглежда Регламента за европейската пазарна инфраструктура, да отговори на трудностите при прилагането на сложни режими чрез опростяване на процедурите, но да продължи да признава предназначението на изключението, така че да гарантира, че нефинансовите дружества не са натоварени от законодателство, насочено към участниците на финансовите пазари;

19.

Призовава Комисията, при извършването на прегледа на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, да проучи въздействието, което намаляването на качеството на обезпечението, приемано от централни контрагенти (ЦК), би могло да има върху устойчивостта на ЦК, и да обмисли дали определени участници на пазара, като например пенсионните фондове, следва завинаги да бъдат освободени от централизиран клиринг, ако тяхното участие намалява стабилността на финансовата система като цяло заради приемането на алтернативно непарично обезпечение;

20.

Изразява загриженост относно липсата на достъпни и привлекателни, съобразени с риска (дългосрочни), инвестиции и рентабилни и подходящи спестовни продукти за потребителите; отново заявява необходимостта от разнообразяване на избора за инвеститорите и потребителите, тъй като доверието на инвеститорите е ключът към повече инвестиции; подчертава, че трябва да се насърчава среда, която стимулира иновациите в областта на финансовите продукти, създава по-голямо многообразие и ползи за реалната икономика, и предоставя засилени стимули за инвестиции, и която също така може да допринесе за предоставянето на адекватни, безопасни и устойчиви пенсии, като например разработването на паневропейски пенсионен продукт с проста и прозрачна структура; призовава Европейските надзорни органи да анализират и докладват, в съответствие с техния мандат, относно потребителските тенденции, по-специално във връзка с продуктите на дребно;

21.

Приветства многообразието от стопански модели; призовава за необходимостта това многообразие да бъде отразено в нормативната уредба и надзора, като изцяло се отчита характерът, размерът, рисковаността и сложността на правните субекти, които се разглеждат, при условие че са спазени принципите за лоялна конкуренция и ефективен надзор; припомня, че разнообразието в средствата за финансиране е силна страна;

22.

Счита, че успешният СКП следва да даде възможност на дружествата в ЕС с всякакъв размер и на различни етапи на растеж да имат достъп до капиталовите пазари на ЕС по лесен, ефективен и икономически изгоден начин; счита, че регулирането следва да не усложнява котирането и не следва да възпрепятства некотирани дружества да се търгуват на борсата; изтъква необходимостта от рационализиран регулаторен режим на първичния пазар, за да се улесни набирането на средства, като същевременно се гарантира подходяща степен на защита на инвеститорите; подчертава потенциала на иновативното финансиране от пазара, по-специално възможностите на финансовите технологии, включително колективното финансиране и предоставянето на кредит от едно предприятие на друго, и подчертава необходимостта от рационализиране на съответните регулаторни изисквания; отправя искане към Комисията да даде възможност за появата на тези нови модели и да ги проучи и насърчава, като дава приоритет на тяхното трансгранично измерение и гарантира намаляването на бариерите за навлизане на пазара; призовава Комисията да подкрепя държавите членки с развиващ се сектор на капиталовия пазар чрез своята Служба за подкрепа на структурните реформи.

23.

Призовава за подходящо и ясно разделение на сферите на компетентност между ЕС и националното равнище, като се има предвид, че националните надзорни органи разполагат с повече познания за местните характеристики на пазара; подчертава, че ефективността на единния надзорен механизъм (ЕНМ), еднаквите условия на конкуренция и прозрачността следва да бъдат гарантирани и че конфликтите на интереси между надзорните органи и контролираните правни субекти трябва да бъдат избягвани; изразява загриженост относно последиците от унифициран подход към надзора на правни субекти, които са по-малки и активни предимно на национално равнище, в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ);

24.

Отбелязва постиженията в създаването на банков съюз и подчертава неговата ключова роля за преодоляването на взаимозависимостите между държавните и банковите рискове и за намаляването на системния риск чрез съвместни действия; отбелязва поетапното изграждане на банковия съюз; подчертава, че се изисква пълно и навременно прилагане на съществуващото законодателство; отбелязва дискусиите относно европейската схема за гарантиране на депозитите (РДСИ), относно която Парламентът ще изложи вижданията си като съзаконодател; подчертава целта да се избягва моралният риск, да се гарантира, че принципът на отговорността остава водещ; критикува ниската чувствителност спрямо риска при изчисляването на вноските за ЕФП; признава усилията за изготвянето на регламент относно структурната реформа в банковия сектор;

25.

Подчертава необходимостта да се прилага приетото законодателство и да се осигури неговото спазване, преди да се обсъжда съществено преразглеждане на въпросното законодателство; подчертава, че бързото транспониране в националното право на Директива 2014/59/ЕС и достатъчното финансиране и ефективността на единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) трябва да бъдат от първостепенно значение, и поради това настоява, че цялостното прилагане на тези мерки трябва да бъде приключено в рамките на съответната законодателна уредба; подчертава в тази връзка фундаменталното значение на това да бъдат прекъснати преките взаимовръзки между държавните бюджети и банковите рискове, които представляват сериозна заплаха за финансовата стабилност; посочва, че липсата на правила за третирането на държавите, които губят достъп до финансовите пазари заради високата си задлъжнялост, често води до закъснели действия, което може да окаже отрицателно въздействие върху финансовата стабилност;

26.

Отново заявява необходимостта от еднакви условия на конкуренция в рамките на ЕС, включително по отношение на банките, които са обект на надзор в рамките на ЕНМ, и банките на неучастващите държави членки, и насърчава пълноценното включване на държавите членки, които не са част от еврозоната, в банковия съюз, като същевременно отчита факта, че понастоящем някои елементи предвиждат възможността за доброволно участие; призовава Комисията да гарантира, че единният пазар продължава да се развива, като същевременно се отчитат националните особености; призовава Комисията да продължи да следва силен подход, що се отнася до регулирането и надзора, по отношение на „паралелното банкиране“, известно още като „банкиране в сянка“, с цел да се смекчат системните рискове и да се подобри прозрачността; приветства важните мерки, предприети в областта на регулирането на застраховането в Европа чрез прилагането на директивата „Платежоспособност II“, считано от 1 януари 2016 г., които би трябвало да бъдат оценени и евентуално разработени допълнително, като същевременно се има предвид международната уредба за застрахователи на световно равнище, които имат системно значение;

27.

Отчита факта, че по традиция МСП разчитат на банково финансиране, което се дължи на специфичното им естество, на техния различен профил на риска и на разнообразието им в рамките на Европа; призовава Комисията, в сътрудничество с европейските надзорни органи (ЕНО), Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните органи, да извърши оценка по въпроса дали е налице достатъчно финансиране за МСП, да анализира пречките за разнообразяване на каналите за финансиране и ползите, които би донесло това, и въпроса как да се предостави на банките и на небанковите институции възможност да увеличат финансирането за МСП, като се разширят възможностите на дружествата да избират измежду различни методи на финансиране за различните етапи от развитието си; припомня значението на инструменти като „коефициента за подпомагане на МСП“; предлага обхватът на инициативите за по-добро финансиране на МСП да бъде разширен, за да включва новосъздадените предприятия, микропредприятията и дружествата със средна пазарна капитализация; подчертава потенциала за иновативни и до голяма степен неоползотворени възможности за финансиране на МСП, включително предоставяне на кредит от едно предприятие на друго, колективно финансиране и частно предлагане на ценни книжа, и подчертава необходимостта от рационализиране на съответните изисквания в нормативната уредба;

28.

Изтъква значението на това да се приложат много бързо вече приетите мерки, които придружават целите на съюза на капиталовите пазари (СКП); призовава Комисията и държавите членки да използват активно категорията „пазар за растеж на МСП“ в бъдещата нормативна уредба в областта на финансовите услуги;

29.

Счита, че дружествата следва да имат достъп до подходящ избор от видове пазари в ЕС в зависимост от своя размер, сложност и амбиции за набиране на средства, и подчертава необходимостта от по-задълбочени и интегрирани в по-голяма степен общоевропейски капиталови пазари, които са отделени от регионалните местни пазари от критично значение, но са съвместими с тях;

30.

Приветства предстоящото преразглеждане на Директивата за проспектите; подчертава, че преразглеждането следва да бъде насочено към намаляване на разходите и опростяване на процедурите за МСП, като същевременно се постигне правилният баланс по отношение на защитата на инвеститорите;

31.

Отчита продължаващите усилия за създаване на по-прозрачен пазар на секюритизация, като се осигуряват високи стандарти за протичането на процеса, правна сигурност и сравнимост на инструментите за секюритизация; подчертава необходимостта от създаване на хранилище за данни; подчертава, че строгите изисквания за базови висококачествени активи и калибриране в съответствие с действителния рисков профил и степента на съзнаване на риска от страна на всички участници на пазара на секюритизация са необходими, като се има предвид степента на риск на секюритизацията, и по-специално на синтетичната секюпитизация, както пролича по време на кризата, макар да отчита различния натрупан опит в ЕС и в Съединените щати; настоява изискванията за запазване да не се занижават, за да се избегне морален риск; подчертава необходимостта да се разгледа възможността за независимо сертифициране на съответствието с квалификационните критерии; призовава Комисията приоритетно да извърши цялостна оценка на рисковете и ползите от секюритизацията за МСП, инвеститорите и финансовата стабилност, както и на възможностите за пазарна реализация на инструментите за секюритизация и да докладва на Парламента;

32.

Счита, че подход, насочен към по-голяма степен на стандартизиране на продуктите и на процедурите, може да намали сложността, но и да засили рисковете от концентрация; изразява загриженост във връзка с опасността участниците на пазара да се насочат в една и съща посока в случай на напрежение на пазара и призовава за подходящи предпазни мерки и надзор на съответното равнище на компетентност по отношение на развитието на качествен пазар на секюритизация;

33.

Подчертава необходимостта от рационализиране на съдържанието и на честотата на изискванията за докладване и на областите на докладване, включително като се осигури единно звено за контакт на субектите, за да се избегне всякакво дублиране на изискванията и на каналите за докладване; призовава Комисията, ЕНО и ЕНМ да проучат кои данни са действително необходими, да приведат в съответствие образците и да осигурят опростяване и, по отношение на МСП, освобождаване; подчертава, че данните от докладването са максимално полезни за надзорните органи, когато въпросните данни могат да бъдат изисквани и са международно съгласувани; счита за необходимо прилагането на пропорционален подход при разработването на аналитичния набор от данни относно кредитите (AnaCredit); счита, че обхватът и степента на подробност трябва допълнително да се оценят, що се отнася до разходите и ползите от него;

34.

Отправя искане към Комисията и надзорните органи да разгледат взаимодействието между Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) и пруденциалните изисквания, тъй като както икономиката, така и органът за пруденциален надзор ще извлекат полза от подобрената съгласуваност, и да направят преглед на въздействието на данъчното отчитане върху собствените средства; подкрепя усилията за хармонизиране на определението за „необслужвани заеми“;

35.

Призовава за значително намаляване на различията при третирането на дълга и капитала, така че да се засилят икономическата устойчивост и предоставянето на капитал, както и да се укрепи СКП, което ще направи капитала по-привлекателен за емитентите и инвеститорите; подчертава, че данъкът върху трансакциите ще засегне пазарната ликвидност, особено в краткосрочен план, като същевременно ще допринесе за ограничаване на прекомерните спекулации;

36.

Подчертава, че в допълнение към регулирането и надзора трябва да продължат усилията за промяна в културата във финансовия сектор; призовава всички участници от финансовия сектор, включително банките, небанковите институции, националните централни банки и ЕЦБ, да работят за промяна в културата и за утвърждаване на култура на съответствие в рамките на техните организации, при която на първо място се поставя интересът на клиентите, гарантира се система на отговорност за отговорните ръководители на ключови постове и по-дългосрочна ориентация на участниците на финансовите пазари и се допринася за наличието на разнообразие от източници на финансиране; подчертава ползите от един подход на по-дългосрочно партньорство по отношение на финансирането и диверсифициран европейски банков сектор с важна роля на персоналното консултативно банкиране за потребителите и за микропредприятията, малките и средните предприятия, по-специално по отношение на намаляването на асиметричността на информацията, благодарение също така и на инструментите, които са на наше разположение чрез новите цифрови технологии;

37.

Призовава за насърчаването на допълнителни рейтингови агенции с цел повишаване на конкуренцията в един пазар с висока степен на концентрация; припомня, че до края на 2016 г. Комисията следва да публикува доклад относно целесъобразността и начините за подкрепа на създаването на Европейска публична агенция за кредитен рейтинг за държавния дълг и/или Европейска фондация за кредитен рейтинг за всички други кредитни рейтинги; отправя критика относно високото равнище на разходите, които възникват за МСП при получаване на външен кредитен рейтинг; подчертава необходимостта допълнително да се проучат начините, по които МСП могат да получават рейтинг по сравним и достъпен начин, включително усъвършенствания вътрешнорейтингов подход (AIRB); призовава Комисията да продължи да полага усилия за намаляване на информационните асиметрии;

38.

Призовава при разработването на политики да се поставя по-силен акцент върху конкурентоспособността в световен мащаб на финансовите сектори в ЕС, като същевременно се избегне регулаторна надпревара за постигане на най-ниски равнища и без да се вреди на финансовата стабилност и на защитата на потребителите; изтъква, че един СКП, който обхваща целия ЕС, трябва да се разглежда в контекста на повишаването на конкурентоспосбността на европейските предприятия и на икономиката на ЕС; подчертава, че наличието на ефективен финансов сектор е необходимо условие за ефективното разпределение на капитала и съответно за растеж;

39.

Подчертава значението на международната уредба по отношение на нейния обхват, методики и отражение върху уредбата на ЕС; призовава държавите членки, Съвета, Комисията и ЕНО да модернизират позицията на ЕС с цел нарастване на неговото влияние и популяризиране на приетото от него законодателство посредством демократичен процес; подчертава необходимостта да се постигне съгласуваност на новите регулации както с достиженията на правото на ЕС, така и с международните насоки, както и пропорционално изпълнение, включително по отношение на обхвата, за да се избегнат ненужни отклонения и дублиране в законодателството; счита, че това са предпоставки за постигането на успех по отношение на първостепенните цели за насърчаване на дългосрочна стабилност в световен мащаб, поддържане на позицията на Европа като привлекателно място за международните инвеститори и избягване на ненужно вредно въздействие върху конкурентоспособността на финансовите сектори в ЕС; припомня принципа на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки, посочен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз; счита, че ЕНО следва да участват в дискусиите относно глобалните регулаторни принципи в рамките на международните органи, определящи стандартите; подчертава, че регулаторният диалог със Съединените щати следва допълнително да бъде засилен; отново заявява в този контекст, че въпросите, свързани с нормативната уредба в областта на финансовите услуги, следва да бъдат включени в преговорите на международно равнище, когато е целесъобразно;

40.

Изтъква необходимостта от решения за еквивалентност при преодоляването на пречките по отношение на достъпа до пазара и съответните нормативни уредби, като има предвид, че тези едностранни решения трябва да са от полза за европейските предприятия и потребители, и че еквивалентността с други юрисдикции има потенциала да увеличи притока на капитали и да привлече допълнителни инвестиции в Европа; подчертава необходимостта развитието да бъде насочено към последователна и съгласувана система на разумно взаимно признаване на равностойни или сходни стандарти;

41.

Отправя искане към Комисията да предложи последователна, съгласувана, прозрачна и практична уредба за процедурите и решенията за еквивалентност на трети държави, като вземе предвид ориентиран към резултатите анализ и международните стандарти или споразумения; призовава всички решения за еквивалентност да се приемат чрез делегирани актове; счита, че ЕНО следва да играят важна роля при привеждането в съответствие на оценките на трети държави за решения за еквивалентност;

42.

Счита, че по-доброто финансово регулиране включва строга уредба и започва с прилагането на действащите достижения на правото на ЕС от страна на държавите членки; подчертава, че ефективното, ефикасно и последователно прилагане на законодателството е от решаващо значение и призовава Комисията да представя на Парламента редовни доклади относно състоянието на транспонирането и прилагането на законодателството и когато е приложимо относно започнатите процедури за неизпълнение на задължения срещу държави членки; настоятелно призовава държавите членки да осигурят правилното прилагане на законодателството; счита, че допълнителното регулиране на национално равнище не улеснява функционирането на вътрешния пазар и конкуренцията; счита, че привличането на предприятия чрез използването по собствена преценка на по-ниски стандарти също не улеснява функционирането на вътрешния пазар; отправя искане към Комисията да изготви изчерпателен анализ и доклад за всички мерки за допълнително регулиране на национално равнище, предприети от държавите членки в областта на финансовото законодателство, и да ги представи на Парламента до края на 2016 г.;

43.

Призовава държавите членки да се ангажират да спазват определените крайни срокове за транспониране на директивите, тъй като — в допълнение към факта, че това е правно изискване — това е от ключово значение за избягването на необосновано забавяне на пълното прилагане на законодателството, както и за избягване на неговото частично или неравномерно прилагане на територията на Съюза, което може да доведе до отсъствието на еднакви условия на конкуренция за различните участници и до други видове нарушения;

44.

Подчертава необходимостта от по-добро качество и междусекторна координация в проектодокументите на Комисията и на ЕНО и в процеса на тяхното изготвяне, включително графика, определянето на приоритетите и избягването на припокриване; подчертава, че така следва да се избегне дублиране на основния акт в делегираните актове, но също и да се избегнат ситуации, при които политическите решения, които следва да бъдат разгледани в рамките на основния акт, вместо това се оставят за разглеждане в делегираните актове;

45.

Призовава Комисията да предостави възможност за ранно участие на всички съответни заинтересовани страни, включително на равнището на експертни групи; настоятелно призовава Комисията да гарантира балансирано участие в консултациите, като отразява разнообразието на заинтересованите страни и като съдейства и осигурява по-добри условия за участие на малките заинтересовани страни, представляващи предприятията, потребителите и гражданското общество, включително що се отнася до начина на организиране на консултациите и на задаване на въпроси;

46.

Приветства целите на програмата за по-добро регулиране; отчита общата необходимост да се проучи пригодността на регулирането към момента и за в бъдеще; тази пригодност обаче не може да се разглежда отделно от функционирането на финансовя сектор като цяло; подчертава ролята на програмата REFIT (Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка) за постигането на ефикасно и ефективно регулиране на финансовите услуги, надлежно съобразено с принципа на пропорционалност, както и за подпомагане на извършването на прегледа; призовава за по-активно участие на Парламента в решенията и оценките, свързани с програмата REFIT; припомня, че фокусът трябва да бъде поставен върху подобряването на регулирането, а на върху дерегулирането; подчертава, че гарантирането на прозрачност, опростяване, достъпност и справедливост в рамките на вътрешния пазар следва да бъде част от програмата за по-добро регулиране за потребителите; подчертава също така, че в стремежа си за постигане на по-високо равнище на хармонизация в рамките на СКП ЕС не трябва да създава непредвидена тежест във връзка с привеждането в съответствие;

47.

Счита, че ЕНО и ЕНМ следва да играяг решаваща роля при постигането на целите за по-добро регулиране и надзор; изтъква ролята на ЕНО и на ЕНМ за гарантирането на съгласуваност и последователност на отделните законодателни актове чрез намаляване на несигурността и на регулаторния арбитраж и насърчаване на взаимноизгодното сътрудничество между участниците на пазара; подчертава, че ЕНО и ЕНМ трябва да разполагат с подходящо финансиране и достатъчно персонал, за да могат да изпълняват задачите, които са им възложени от съзаконодателите;

48.

Подчертава, че преразглеждането на регламентите за ЕНО трябва да отразява разпоредбите за отчетност и прозрачност за целите на засиления контрол от страна на Парламента, както е предвидено в регламентите за ЕНМ и за единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), и да засили независимостта на ЕНО по отношение на Комисията; счита, че е необходимо да се проучат възможностите за улесняване на засиленото участие на ЕНО на равнището на надзора по време на фазата на равнище 1, като същевременно се зачитат прерогативите на съзаконодателите;

49.

Подчертава необходимостта от зачитане на взаимодействието, последователността и съгласуваността между основните актове, делегираните актове и актовете за изпълнение; подчертава, че политическите решения трябва да се вземат от съзаконодателите в рамките на основния акт и разглеждането им следва да не се оставя на делегираните актове, чието предназначение е „да допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт“ (член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз); настоява при изготвянето на делегирани актове и на актове за изпълнение и при изготвянето на насоки Комисията и ЕНО да се придържат към правомощията, определени в основните актове, и да спазват споразумението между съзаконодателите; изразява съжаление, че при изготвянето на актовете за изпълнение в миналото надзорните органи не винаги са се придържали към предвидения от европейските законодатели мандат; изразява съжаление във връзка с факта, че координацията между Комисията (делегирани актове) и ЕНО (технически стандарти) е недостатъчна и поради това може да окаже отрицателно въздействие върху качеството на изпълнението, особено когато подробните изисквания се приемат едва в последния момент преди изтичането на крайния срок за изпълнение, посочен в основния акт;

50.

Призовава Комисията да отдели изцяло както делегираните актове, така и актовете за изпълнение, и да избягва подходи на разглеждане в пакет, за да се даде възможност за своевременното приемане на тези актове;

51.

Призовава Комисията да направи прозрачни за съзаконодателите и заинтересованите страни всички внесени от ЕНО изменения на проекта на регулаторни технически стандарти (РТС) и технически стандарти за изпълнение (ТСИ);

52.

Подчертава, че ранният правен преглед от страна на Комисията следва да не намалява прозрачността на процеса по отношение на Парламента и да не ограничава правото на Парламента да бъде консултиран; изисква по време на процеса на изготвяне ЕНО да заемат активна позиция и да предоставят редовно, изчерпателно и незабавно на Парламента междинните проекти и информация относно постигнатия напредък и да се консултират с Парламента по този въпрос;

53.

Призовава Комисията и ЕНО да спазват изцяло сроковете за внасяне, определени от съзаконодателите, и незабавно да предоставят на съзаконодателите обяснение, когато се очаква даден срок да не бъде спазен;

54.

Припомня на ЕНО, че техническите стандарти, насоките и препоръките са обвързани с принципа на пропорционалност; призовава ЕНО да подхождат внимателно към обхвата и броя на насоките, особено когато не са изрично оправомощени в основния акт; отбелязва, че подобен ограничителен подход се налага също така и с оглед на ограничените ресурси на ЕНО и на необходимостта те да подреждат по приоритети задачите си, като практическите ограничения на ефективния надзор не трябва да се определят от бюджетните ограничения, и изисква на ЕНО да се осигурят необходимите средства, за да им се предостави възможност да извършват надежден, независим и ефективен надзор в изпълнение на мандата си;

55.

Призовава ЕНО да се възползват от правото си да изискват информация по въпроса как държавите членки прилагат основните актове и да извършват по-редовно партньорски проверки с националните надзорни органи с цел засилване на сближаването на надзорните практики в държавите членки;

56.

Призовава Комисията и ЕНО редовно да публикуват на своите уебсайтове консолидираните версии на регламентите на ЕС за финансовите услуги, включително резюме, до което да има достъп и което да е разбираемо за предприятията, потребителите, организациите на гражданското общество и други; счита, че създаването на общ регистър, който включва информация за прилагането на национално равнище, би било възможност, която заслужава да бъде проучена;

57.

Призовава Комисията и ЕНО да провеждат редовно (поне веднъж годишно) проверки на последователността и съгласуваността, включително на междусекторно равнище и за всеки проект на законодателен акт, както и на изпълнението на приетото законодателство, включително РТС и ТСИ, и да отделят ресурси за тази дейност;

58.

Призовава Комисията и ЕНО да провеждат редовно (поне веднъж годишно) проверки за пропорционалност и ефективност, по-специално по отношение на изискванията, приложими за малките и средните участници на пазара и за всеки проект на законодателен акт, и да отделят ресурси за тази дейност; призовава Комисията да публикува Зелена книга, в която се проучват нови подходи за насърчаване на пропорционалността в нормативната уредба в областта на финансите;

59.

Подчертава, че въздействието на отделните законодателни мерки се различава от тяхното кумулативно въздействие; призовава службите на Комисията, в сътрудничество с ЕНО, ЕНМ и Европейския съвет за системен риск (ЕССР), да извършват на всеки пет години обстойна количествена и качествена оценка на кумулативното въздействие от регулирането на финансовите услуги в ЕС върху финансовите пазари и участниците в тях на равнище ЕС и на равнище държави членки с цел да се установят пропуските, да се извърши оценка на функционирането, ефективността и ефикасността на нормативната уредба в областта на финансовите услуги и да се гарантира, че уредбата не е заплаха за лоялната конкуренция и развитието на икономиката, и да докладват на Парламента; подчертава значението на извършването на подробни оценки на въздействието и на анализи на разходите и ползите за всяко бъдещо законодателство с цел да се докаже неговата добавена стойност, по-специално що се отнася до икономическия растеж и създаването на работни места; подчертава, че оценките на въздействието и анализите на разходите и ползите следва да включват задълбочени оценки на въздействието на мерките от равнище 2, които съставляват значителна част от финансовата нормативна уредба на ЕС; напомня, че може да се окаже трудно да се изрази количествено въздействието на законодателните мерки, по-специално с оглед на факта, че ползите от тях са трудно измерими, но въпреки това следва да се използват методи за количествено измерване;

60.

Призовава службите на Комисията да приключат първата оценка до края на 2016 г. и да представят доклад относно цялостното въздействие, и като ползват и данни от независими изследвания да докладват в отделни глави за следното:

61.

Призовава Комисията да представи своите констатации на Парламента и на Съвета и да предложи мерки, когато е целесъобразно;

62.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

12.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/35

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид членове 16, 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета с резолюция 34/180 на Общото събрание на ООН на 18 декември 1979 г.,

—

като взе предвид Директива 2004/113/EО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (1) и съответното решение на Съда на Европейския съюз от 1 март 2011 г. по делото Test-Achats (C-236/09) (2),

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (3),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 3 октомври 2008 г., озаглавен „Осъществяване на целите от Барселона относно детските заведения за деца в предучилищна възраст“ (COM(2008)0638),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010 — 2015 г.“ (COM(2010)0491),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета (4),

—

като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (Директива относно жените в управителните съвети (COM(2012)0614)),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 януари 2013 г., озаглавено „Предприемачество 2020 г. — Възраждане на предприемаческия дух в Европа“ (COM(2012)0795),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 29 май 2013 г. за напредъка по целите от Барселона, озаглавен „Развиване на детските заведения за деца в ранна възраст в Европа за постигането на устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0322),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно предприемаческата дейност на жените в малките и средните предприятия (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно професионалните кариери на жените в рамките на науката и висшето образование и наличието на т.нар. стъклени тавани (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А8-0369/2015),

A.

като има предвид, че предприемачеството е от ключово значение за заетостта, икономическия растеж, иновациите, развитието и намаляването на бедността като цяло;

Б.

като има предвид, че член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично се позовава на свободата на стопанска инициатива за всички граждани на ЕС, като по този начин създава условия за предприемачество и го насърчава, в това число предприемачеството сред жените;

В.

като има предвид, че през 2012 г. (10) едва 31 % от предприемачите (10,3 милиона) в ЕС-28 са били жени и че само 34,4 % от самостоятелно заетите лица в ЕС са жени;

Г.

като има предвид, че жените често са само официално регистрирани собственици на дружества, единствено с цел гарантиране на финансови отстъпки и изгодни условия от кредитните институции и европейските, националните и регионалните публични администрации; като има предвид, че в действителност тези жени имат ролята на „подставени лица“, тъй като въпреки че те поемат стопанския риск, реалното вземане на решения на дружеството е оставено на мъжете;

Д.

като има предвид, че делът на жените предприемачи е нисък във всички държави членки и зад него се крие неизползван потенциал за растеж и просперитет;

Е.

като има предвид, че пречките, пред които е изправено предприемачеството сред жените, като например преобладаващата безработица сред жените, продължаващата неравнопоставеност по отношение на предприемаческата дейност и недостатъчното представителство на жените в управленските дейности, са взаимосвързани и трудни за преодоляване, както и че за отстраняването им ще се изискват комплексни критерии;

Ж.

като има предвид, че са правени малко количествени изследвания относно предприемачеството сред жените, но неотдавнашните проучвания показват, че мъжете са по-склонни от жените да изберат кариера на предприемачи (11);

З.

като има предвид, че предприемачеството сред жените, след като внимателно бъде разграничено от „фиктивна“ самостоятелна заетост, е мощен източник на икономическа независимост, която предлага възможност на жените за допълнително интегриране на пазара на труда; като има предвид, че предприемачеството сред жените осигурява възможност на жените за засилване на тяхната роля като бизнес лидери и за осъществяване на културна промяна както в рамките на, така и извън техните дружества; като има предвид, че тези жени могат да бъдат важни модели за подражание за момичетата и младите жени, които следват техния пример;

И.

като има предвид, че жените притежават огромен предприемачески потенциал, както и че предприемачеството сред жените е свързано с икономически растеж, създаване на работни места и овластяване на жените;

Й.

като има предвид, че решението да станат самостоятелно заети лица е акт на личностна реализация, за който обаче е необходимо високо ниво на ангажираност; като има предвид, че високата степен на лична отговорност води до изключително дълго работно време, така че самостоятелната заетост не следва да се разглежда просто като допълнителен източник на доход; като има предвид, че за жените предприемачи съчетаването на професионалния и семейния живот е възможно само при наличието на подходящи външни условия, а именно подходящи структури за грижи за децата, както и активно участие на бащите в полагането на грижи за децата и в домакинската работа;

К.

като има предвид, че наличността, качеството и икономическата достъпност на заведенията за детски грижи и заведенията за грижи за възрастни хора и за хора с увреждания остават ключов фактор за увеличаване на участието на жените като работна сила;

Л.

като има предвид, че споделянето между жените и мъжете на семейните отговорности и отговорностите за полагане на грижи оказва въздействие върху предприемачеството сред жените, както и върху участието на жените на пазара на труда, и че постигането на равновесие между професионалния и личния живот е необходимост, когато става въпрос за икономическата независимост на жените; като има предвид, че в една четвърт от държавите членки не е въведен отпуск по бащинство;

М.

като има предвид, че административните тежести продължават да имат отрицателно въздействие върху предприемаческия дух както на жените, така и на мъжете, и поради това е необходимо ефективно регулиране и законодателство с оглед на икономическото овластяване на жените и за създаване на стабилна икономика с устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж;

Н.

като има предвид, че жените са склонни да дават по-ниска самооценка на иновативността на своята дейност, отколкото мъжете, и само малък процент от патентите, издадени от Европейското патентно ведомство, са получени от жени (12);

O.

като има предвид, че изборът на жените по отношение на образованието им, както и хоризонталната и вертикалната сегрегация по полов признак на работното място водят до това, че жените, които могат да създадат предприятие в областта на науката и технологиите или да превърнат изобретение в доходоносен продукт, са по-малко от мъжете; като има предвид също така, че науката и технологиите, иновациите и изобретенията са понятия, които се свързват предимно с мъжете, което прави тези области по-малко привлекателни за жените и води до това, че иновациите и изобретенията на жените получават по-малко признание и оценка;

П.

като има предвид, че жените предприемачи по-често са склонни да се насочват към сектори, които се считат за по-малко печеливши, като например образованието, здравеопазването и социалните дейности, за разлика от доминираните от мъжете технологични и ИТ сектори с висок потенциал за растеж, и по-често работят в малки предприятия, отличаващи се с по-нисък растеж и оборот; като има предвид, че през 2012 г. това доведе до разлика от 6 % в средния нетен доход между жените и мъжете предприемачи в ЕС-28 (13);

Р.

като има предвид, че новите зелени технологии и екологичното предприемачество представляват сектор, който предлага огромен потенциал за развитието и насърчаването на равни условия в предприемачеството, както от гледна точка на равния достъп до финансиране, така и на еднаквия брой участващи жени и мъже предприемачи;

С.

като има предвид, че едноличната самостоятелна заетост, която е характерна за много жени, обикновено не генерира особено големи печалби, поради което рискът от бедност сред тези жени, докато работят и в напреднала възраст, е много висок;

Т.

като има предвид, че различни проучвания (14) разкриват, че жените предприемачи започват стопанска дейност с по-ниско равнище на капитала, като избират по-ниски заеми и по-скоро използват консултиране и финансиране в рамките на семейството си, отколкото заеми или капиталово финансиране от банки, бизнес ангели, частни дялови инвестиции или рисково инвестиране;

У.

като има предвид, че Европейският механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ има за цел да насърчава равните възможности за жените и мъжете, но през 2013 г. съотношението между мъжете и жените, получили микрокредити, е било 60:40 (15);

Ф.

като има предвид, че жените предприемачи, в сравнение с мъжете, са по-малко склонни да се обременяват с дългове или да разширяват своята стопанска дейност, до голяма степен поради по-ниското ниво на увереност по отношение на тяхната стопанска дейност;

Х.

като има предвид, че по-големите трудности, с които се срещат жените при достъпа до финансиране, биха могли отчасти да бъдат свързани с това, че е трудно да натрупат достатъчно кредитна история и управленски опит;

Ц.

като има предвид, че стереотипите, свързани с уменията на жените и мъжете в областта на предприемачеството, може да оказват влияние върху оценките на заинтересованите страни относно нови предприятия; като има предвид, че голямата вероятност да бъдат дискриминирани при опита да получат финансиране, може да има въздействие върху решенията на жените да започнат собствена стопанска дейност или да направят това с по-малки заеми;

Ч.

като има предвид, че участието на лица от различни среди в инвестиционните процеси би могло да спомогне за предотвратяване на груповото и стереотипното мислене;

Ш.

като има предвид, че Директива 2004/113/ЕО забранява дискриминацията, основана на пола, при достъпа до стоки и услуги и в обхвата ѝ са включени банкови и финансови услуги, както и услуги, свързани със започването на стопанска дейност; като има предвид, че в този контекст е трудно да се докаже непряка дискриминация и че държавите членки не разполагат с данни или с точна информация за случаи на дискриминация по отношение на достъпа до финансиране;

Щ.

като има предвид, че данните сочат, че въпреки съществуващото убеждение, че жените инвеститори са по-добри в управлението на риска (16), жените са по-склонни към избягване на риска и при тях липсата на увереност е по-голяма; като има предвид, че това може да доведе до по-малка способност за генериране на доверие от външни страни и съответно да повлияе на техните възможности за финансиране;

АА.

като има предвид, че жените предприемачи значително допринасят за създаването на нови възможности за развитие, както и за намаляването на социалното изключване и за укрепването на социалното сближаване; като има предвид, че пречките за жените по отношение на социалното предприемачеството изглеждат по-слабо изразени и равноправното участие в социалните сектори представлява опит, който овластява жените и им помага да започнат предприемаческа дейност в други сектори;

AБ.

като има предвид, че в повечето случаи жените предприемачи работят във второстепенни сектори от гледна точка на икономическата възвръщаемост и конкурентоспособността на пазара;

AВ.

като има предвид, че липсват научни изследвания относно половете и достъпа до финансиране за социалните предприемачи, като същевременно получаването на финансиране от социалните предприятия като цяло изглежда по-сложен въпрос;

AГ.

като има предвид, че обучението по предприемачество, както формално, така и в самостоятелна форма, е от ключово значение за насърчаването на повече жени и момичета да поемат по този път;

1.

Насърчава държавите членки да признаят ползата на предприемачеството сред жените за своите икономики и пречките, които трябва да бъдат преодолени; призовава държавите членки и регионите да предложат конкретни стратегии за насърчаване на предприемаческата култура сред жените, като вземат под внимание извършваната работа относно потребностите, причините и условията във връзка с премахване на стереотипите, свързани с пола, както и различните стилове на ръководство и лидерство и новите форми на организация и управление на предприятията;

2.

Призовава Комисията да гарантира пълното интегриране на принципа на равенство между половете във всички бъдещи политики в областта на предприемачеството;

3.

Призовава държавите членки активно да си сътрудничат с частния сектор, за да се откроят дружествата, които се стремят да насърчават равенството между половете, и техните най-добри практики;

4.

Призовава държавите членки да приемат програми за помощ, подкрепа и консултиране на жените предприемачи при стартиране на предприятия пионери със социално отговорни принципи, които създават стойност и богатство;

5.

Призовава държавите членки да събират разбити по полов признак данни на регионално равнище, включително относно различните области на предприемачество сред жените, за да признаят техния принос в социалната сфера и да докладват редовно относно броя на жените предприемачи; препоръчва данните да се събират и консолидират на европейско равнище с подкрепата на Европейския институт за равенство между половете и на Евростат; препоръчва принципът на равенство между половете да бъде интегриран в методологията на всяко проучване относно предприемачеството, социалната икономика и социалните предприятия, провеждано от квалифициран експерт по въпросите на равенството между половете, както и да се обърне специално внимание на опита на жени, обект на различни форми на маргинализация;

6.

Призовава Комисията да включи въпроса за предприемачеството сред жените в своята стратегия за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.;

7.

Призовава да се възприеме холистичен подход по отношение на предприемачеството сред жените, насочен към насърчаване и подпомагане на жените в изграждането на кариера в областта на предприемачеството, улесняване на достъпа до финансиране и до възможности за осъществяване на стопанска дейност, а също така и създаване на среда, която да даде възможност на жените да разгърнат потенциала си и да се превърнат в успешни предприемачи посредством гарантиране, наред с другото, на съвместяването на професионалния и личния живот, достъпа до заведения за детски грижи и специално разработени обучения;

8.

Призовава институциите на ЕС, държавите членки и регионалните и местните органи да увеличат усилията си за борба срещу стереотипите, свързани с пола, и да въведат мерки, насочени към борбата срещу стереотипните убеждения относно отличителните черти и способностите на мъжете и жените, които все още съществуват в доминирани от мъжете сектори като науката и технологиите, иновациите и изобретенията; счита, че в тези сектори е възможно жените да се възприемат от лицата, отговорни за вземането на решения, инвеститорите, финансовия сектор и пазара като по-ненадеждни или по-слаби професионалисти, в резултат на което на жените предприемачи се гледа понякога със скептицизъм от страна на потенциалните клиенти, доставчици, съдружници, банки и инвеститори и те трябва да бъдат много по-настойчиви, за да докажат своите знания, умения и способности и да получат необходимото им финансиране;

9.

Призовава Комисията и държавите членки да признаят ползата от предприемачеството за равновесието между професионалния и личния живот на мъжете и жените, да премахнат бариерите, които утежняват или дори възпрепятстват предприемачеството сред жените, и да приемат съгласувана рамка от мерки за подкрепа за участието на жените на пазара на труда; насърчава, след решението за оттегляне на предложението за изменение на Директивата за майчинството и с цел да се запази напредъкът в политиките за равенство на равнището на ЕС, провеждането на конструктивен диалог между институциите, за да се прецени как най-добре да се подкрепят и да се провеждат политиките за равновесие между професионалния и личния живот, както и равномерното разпределение на семейните отговорности, в това число и чрез изтъкване на ролята на мъжете в насърчаването на равенството; отново заявява, че родителският отпуск и отпускът по бащинство могат да имат положително въздействие върху участието на жените на пазара на труда, и насърчава държавите членки, ако все още не са сторили това, да разгледат възможността за въвеждане на отпуск по бащинство; призовава Комисията да предложи до края на 2016 г. конкретни мерки, включително законодателни предложения, за увеличаване на участието на жените на пазара на труда чрез мерки за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот;

10.

Призовава Комисията и държавите членки да припомнят, че е важно да се постигнат целите от Барселона, за да се превърне равновесието между професионалния и личния живот в реалност за всички, както и да се осъществят подходящите законодателни и незаконодателни действия, предвидени в пътната карта на Комисията относно равновесието между професионалния и личния живот, публикувана през август 2015 г., и да се използват подходящите инструменти и стимули, в това число европейските фондове като Европейския социален фонд и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за да се гарантира предоставянето на приемливи в ценово отношение качествени грижи за децата и за други зависими лица, в това число зависими възрастни хора и членове на семейството с увреждания; подчертава значението на рационалното и гъвкаво работно време, за да се даде възможност на родителите и на лицата, полагащи грижи, да допринесат за стабилното равновесие между професионалния и личния живот; припомня значението на пълната защита на социалните права по отношение на специфичните обстоятелства на самостоятелно заетите лица, без която иновативното и приобщаващо предприемачество е невъзможно;

11.

Подчертава необходимостта от промяна на начина, по който ролите на половете са традиционно разпределени в обществото, работата и семейството, като се насърчава по-голямо участие на мъжете в домакинската работа и при полагането на грижи за зависими членове на семейството, например чрез задължителен отпуск по бащинство, непрехвърляем родителски отпуск и публични политики, създаващи възможност за действително съвместяване на семейните и професионалните отговорности, особено за жените и по-специално в сектори с голяма конкуренция и мобилност, в които са обичайни дългите работни дни и гъвкавото работно време, както и непрекъснато обучение с цел информираност за последните технологични постижения и възможностите на пазара;

12.

Подчертава, че е важно да се насочи вниманието отвъд фазата на стартирането на бизнеса, за да се помогне на жените, решили да поемат по пътя на предприемачеството, да консолидират и да разширят стопанската си дейност, както и да участват в мрежи и да споделят най-добри практики, наставничество, женски модели за подражание и партньорска подкрепа за тези жени, включително и с оглед на преминаването към по-новаторски, устойчиви и печеливши сектори, без да се подкопават условията за здравословно общо благосъстояние;

13.

Подчертава огромния потенциал на жените новатори и предприемачи, както и важната роля, която те могат да играят в цифровата трансформация на икономиката; призовава Комисията и държавите членки да инвестират в цифровия потенциал на жените и момичетата и напълно да подкрепят и насърчат предприемаческата култура на жените в областта на цифровите технологии, както и интегрирането и участието на жените в информационното общество;

14.

Подчертава, че е много важно да има публични пространства, които да помагат за осъществяването на проекти (като осигуряват видимост и действат като бизнес инкубатори) и да предоставят финансова и данъчно-счетоводна подкрепа, приложима и актуализирана информация, както и консултиране при стартирането на бизнес, по-специално за нови жени предприемачи; подчертава също значението на фондовете за укрепването на предприятия, по-голямото присъствие на социални форуми, политиките за равновесие между професионалния и личния живот и признаването от страна на органите на значението на тази група — както на новите, така и на утвърдените предприемачи — за обществото;

15.

Приветства създаването на различни европейски мрежи за жени предприемачи; настоятелно призовава Комисията да осведомява по-активно относно постиженията на жените предприемачи и изрично да признае тези потенциални модели за подражание посредством Наградите за предприемачество и Европейския конкурс за социални иновации;

16.

Счита, че европейските мрежи на жените предприемачи следва да се свържат в европейска и национална мрежа за улесняване и подпомагане на жените в намирането на финансиране и консултиране за лесен достъп;

17.

Призовава Комисията да подчертае използването на форуми в рамките на предстоящата Европейска електронна платформа за предприемачество сред жените и да включи поетапен план за достъп до европейски инструменти за финансиране, като същевременно направи електронната платформа привлекателна за потенциалните инвеститори и за правителствените служби на държавите членки, стремейки се да намали бюрокрацията за жените предприемачи чрез изясняване на административните процедури, като създаде по този начин електронна платформа, която би могла да се превърне в бъдеща референтна точка в сектора;

18.

Призовава Комисията да създаде, без отражение върху бюджета на Комисията и в рамките на съществуващата структура, Европейски бизнес център за жени, в тясно сътрудничество с държавите членки и дружества от частния сектор, който да служи като централно звено за популяризиране на инициативите на Комисията в полза на жените предприемачи, като предоставя управленска и техническа помощ, създава нови и насърчава съществуващите мрежи и осъществява наблюдение и интегрира принципа на равенство между половете в стопанските инициативи и програми, финансирани от бюджета на ЕС;

19.

Призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа на жените предприемачи до най-важните технически, научни и бизнес мрежи, тъй като достъпът до тях е от съществено значение за развитието на бизнес идеи, намирането на потенциални клиенти, доставчици и съдружници, разбирането на пазара и неговите тенденции, възможности и несъвършенства и получаването на стратегическа информация, сътрудничество и подкрепа;

20.

Призовава правителствата, органите и където такива съществуват, структурите за равенство между половете на държавите членки да работят в сътрудничество с финансовия сектор с оглед на задължението за осигуряване на равенство между мъжете и жените по отношение на достъпа до капитал за работещите на свободна практика и за МСП; приканва ги да проучат възможностите за въвеждане на равенството между половете в структурите за докладване относно предоставянето на заеми, при определянето на рисковите профили, инвестиционните мандати и структурата на персонала, както и във финансовите продукти и в тяхното рекламиране;

21.

Призовава държавите членки да изработят карти за помощ, с които да определят мерки за подкрепа на предприемачеството сред жените и на конкурентоспособността и предприемачеството в стопанската дейност, вариращи от насърчаване на предприемаческа култура до внедряване на нови технологии или финансиране на научноизследователски, развойни и иновационни дейности;

22.

Призовава Комисията да наблюдава стриктно интегрирането на принципа на равенство между половете при разпределянето на средствата от ЕС в областта на предприемачеството; предлага на Комисията да въведе квоти за жени и мъже по отношение на всяка форма на целева подкрепа, предоставяна на недостатъчно представени групи и на групи в неравностойно положение, с цел да се гарантира напредък към постигането на равнопоставеност в предприемачеството;

23.

Призовава Комисията и държавите членки да повишат видимостта на финансирането на предприемаческата дейност чрез създаване на карти за помощ за микрофинансирането, наред с другото, съгласно Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“, и да проучат възможностите за сътрудничество с частния сектор за инвестиране в „женски“ сектори, като например държавни гаранции по заеми;

24.

Подчертава колко е важно да се използват всички възможни финансови потоци, и по-специално структурните фондове в рамките на следващия програмен период 2014 — 2020 г.;

25.

Настоятелно призовава държавите членки да поощряват мерки и действия за помощ и консултиране на жените, които решават да станат предприемачи, да насърчават стопански предприятия на жени, като улесняват и опростяват достъпа до финансиране и друга подкрепа, и да намалят бюрократичните и другите пречки пред новосъздадени предприятия на жени;

26.

Призовава Комисията да проучи и разработи предложения за начини за създаване на интерес у жените към започване на стопанска дейност; подчертава, че жените с необходимата бизнес проницателност следва да бъдат осведомявани за програми за подкрепа и възможности за финансиране;

27.

Призовава Комисията и държавите членки да започнат да натрупват, в тясно сътрудничество с Европейския институт за равенство между половете, разбити по полов признак данни за достъпа на предприемачи до финансиране, както и допълнително да проучат и изследват дали съществуват конкретни доказателства за пряка или непряка дискриминация на жените в този контекст, и ако това е така, как следва да се подходи към външните фактори, които оказват влияние върху оценката на инвеститорите относно жизнеспособността на управляваните от жени стартиращи предприятия;

28.

Призовава Комисията да вземе мерки във връзка със специфичните предизвикателства, пред които са изправени жените предприемачи, в рамките на следващото преразглеждане и актуализиране на Законодателния акт за малкия бизнес (SBA) и годишните доклади относно SBA; счита, че тези предизвикателства следва да бъдат взети под внимание във всички програми на SBA, както и да бъде създаден допълнителен план за действие с оглед на преодоляването на пречките пред жените предприемачи;

29.

Приветства преразглеждането от страна на Комисията на прилагането на Директива 2004/113/ЕО и нейното транспониране от държавите членки в тяхното национално законодателство, но изразява съжаление във връзка с липсата на акцент върху установяването на непряка дискриминация; призовава Комисията да преразгледа допълнително директивата, като разгледа по-ефективни мерки за справяне с този вид потенциална дискриминация;

30.

Счита, че следва да се предостави по-лесен достъп до финансиране на жените предприемачи в иновативните и устойчиви отрасли, където преобладава мъжкото присъствие, по-специално по отношение на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), строителството и транспорта; призовава за по-голям контрол в това отношение, за да се избегнат явления, при които жените се използват от мъжете като „подставени лица“ с цел получаване на преференциално финансиране;

31.

Насърчава държавите членки да поощряват предприемаческата култура в рамките на образованието и обучението; подчертава значението на образованието на всички равнища, както формално, така и в самостоятелна форма, включително ученето през целия живот, за насърчаването на предприемачеството и на развитието на нова стопанска дейност, включително в ИКТ, и особено в областите, изучавани предимно от момичетата, като например здравеопазване и други услуги; призовава Комисията и държавите членки да предоставят стимули за осигуряване на по-балансирано представителство на жените и мъжете в стопанския сектор и да поощряват това представителство, като повишават осведомеността на жените относно предимствата на обучението по предприемачество;

32.

Призовава училищата и университетите да насърчават момичетата и жените да изучават предмети, които да ги подготвят за кариера в областта на науката, технологиите, финансите и на печелившите сектори със силен растеж, като например новите технологии, включително в областта на екологосъобразните технологии, цифровите среди и информационните технологии;

33.

Призовава държавите членки да си сътрудничат с публичния сектор, с частния сектор, с неправителствените организации и с университетите и училищата за създаването на допълнителни програми за професионална подготовка и неформално и самостоятелно учене, включително тези, в които студентите да могат да изготвят проекти за развитие въз основа на действителни бизнес концепции от ранна възраст и бизнес инкубатори, насочени към овластяването на младите предприемачи успоредно с изучаването, разбирането и прилагането на културата в областта на трудовите права;

34.

Призовава ЕС да инвестира в програми, предоставящи продължаващо обучение на жените работници и предприемачи, което да осигурява непрекъснато усъвършенстване на техните умения и качествено професионално израстване, особено по отношение на търговския сектор;

35.

Подчертава значението на улесняването на достъпа на жените предприемачи, в това число чрез безвъзмездни средства и обучителни курсове по основни законодателни въпроси, свързани със създаването и управлението на дружества, като например законите за стартиране на предприятие, интелектуалната собственост и защитата на данните, правилата за данъчно облагане, електронната търговия, наличните публични безвъзмездни средства и т.н., както и на обучението по нови информационни и комуникационни технологии, социални мрежи, електронна търговия, изграждането на мрежи и т.н.;

36.

Отбелязва със загриженост, че жените обикновено имат отрицателно възприятие за уменията си, вероятно вследствие на стереотипите, вкоренени в обществото, и признават по-често от мъжете своята липса на предприемачески умения, самоувереност, способност за отстояване и готовност за поемане на рискове при започването на стопанска дейност, поради което е необходимо да има програми за мотивация и психологическа помощ за жените предприемачи, които да им помагат да повишат доверието в самите себе си;

37.

Призовава Комисията и държавите членки да извършат проучвания с цел разясняване на по-голямата предприемаческа активност на жените в социалното предприемачество и нейния възможен мултиплициращ ефект върху традиционното предприемачество;

38.

Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят разработването на финансови инструменти, оценяващи дружествата във връзка с техния принос към обществото, и създаването на знак за доверие за социалното и екологичното предприемачество; препоръчва включването на равенството между половете и овластяването на жените като мерки за социално въздействие, които от своя страна ще насърчат повече социални предприемачи да вземат под внимание аспектите, свързани с равенството между половете, по отношение на своите предприятия;

39.

Подчертава, че алтернативните бизнес модели, като например кооперативите и взаимоспомагателните дружества, играят важна роля за насърчаването на равенството между половете и постигането на напредък в областта на устойчивото и приобщаващо развитие и растеж; призовава Комисията и държавите членки да улесняват и насърчават тези алтернативни модели;

40.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

12.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/44

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 165 и 166 от него,

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаването на достъпа на младежта до пазара на труда,и укрепването на статута на стажантите, практикантите и чираците (1),

—

като взе предвид препоръката на Съвета за създаване на гаранция за младежта,

—

като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2013 г. относно гаранция за младежта (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г., озаглавена „Как Европейският съюз може да допринесе за създаването на благоприятна среда за предприятията и дружествата, включително новосъздадените дружества, която да спомага за разкриването на работни места?“ (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2014 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2014 г. (4),

—

като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите компетентности за ученето през целия живот (5),

—

като взе предвид препоръката на Съвета относно рамка за качество на стажовете (6), както и писмен въпрос E-010744/2015 от 2 юли 2015 г. относно препоръката на Съвета относно рамка за качество на стажовете,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от април 2015 г. относно подобряване на междусекторното сътрудничество в областта на политиката за ефективното преодоляване на социално-икономическите предизвикателства пред младите хора (7),

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

—

като взе предвид списъка с въпроси на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз (8),

—

като взе предвид информационния документ на Европейския център за развитие на професионалното обучение от юни 2013 г., озаглавен „Пътища за възстановяване: три сценария за уменията и пазара на труда за 2025 г.“,

—

като взе предвид информационния документ на Европейския център за развитие на професионалното обучение от март 2014 г., озаглавен „Разминаване между търсенето и предлагането на умения: повече отколкото се вижда на пръв поглед“,

—

като взе предвид информационния документ на Европейския център за развитие на професионалното обучение от ноември 2014 г., озаглавен „Предизвикателството за валидирането: колко се доближава Европа до признаването на всички обучения?“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Шести доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване: инвестиции за работни места и икономически растеж“ (COM(2014)0473),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 — 2020 г. — Подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636),

—

като взе предвид доклада на Комисията от април 2015 г., озаглавен „Пилотни партньорства по места, свързани с „Гаранция за младежта“ — обобщен доклад относно ключовите постижения и извлечените поуки от подготвителното действие на Европейския парламент относно „Гаранция за младежта““,

—

като взе предвид доклада от 2015 г. на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, озаглавен „Предприемачеството сред младите хора в Европа: ценности, нагласи, политики“,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета, и по-специално глава IV относно „Инициативата за младежка заетост“ (9),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по култура и образование (A8-0366/2015),

А.

като има предвид, че понастоящем 4,5 млн. младежи на възраст от 15 до 24 години в Европейския съюз са без работа и че повече от 7 милиона млади европейци между 15 и 24 години нито работят, нито учат, нито се обучават;

Б.

като има предвид, че в края на 2014 г. равнището на безработицата в Съюза е било 9,9 %, и като има предвид, че равнището на безработицата сред младите хора е било почти двойно — 21,4 %;

В.

като има предвид, че младите хора са особено засегнати от кризата;

Г.

като има предвид, че липсата на подходящи умения за наличните работни места и несъответствието на образованието и обучението по отношение на тях са важни фактори за появата на младежката безработица; като има предвид, че макар и да са по-образовани и по-квалифицирани от предишните поколения младите хора продължават да бъдат изправени пред значителни структурни пречки за заемането на качествени работни места, които да отговарят на националните стандарти и на стандартите на ЕС; като има предвид, че без създаването на качествени и устойчиви работни места в Европа кризата в областта на младежката заетост не може да бъде преодоляна;

Д.

като има предвид, че късният достъп до пазара на труда и дългите периоди на безработица имат отрицателно въздействие върху перспективите за кариера, възнаграждението, здравето и социалната мобилност;

Е.

като има предвид, че младите хора са предимство за европейската икономика и че те трябва да положат усилия да придобият търсените от пазара на труда умения, като предвидят бъдещите му потребности;

Ж.

като има предвид, че младите хора се вписват в три основни групи: студенти, работници и безработни, и че политическите подходи към всяка от тези групи трябва да са различни, за да се гарантира интегрирането на членовете на тази трупа на пазара на труда, което означава, че младите студенти трябва да разполагат с необходимите за пазара на труда умения, младите работници трябва през целия си трудов стаж да осъвременяват своите умения и знания, а по отношение на младите хора без работа трябва да се прави разграничение, като се отчита фактът, че те могат да бъдат активно търсещи или че спадат към групата на лицата, които не учат, не работят или не се обучават (NEET);

З.

като има предвид, че трябва да се положат всички усилия, за да се гарантира, че образователните системи подготвят студентите за професионална реализация и да се гарантира тясно сътрудничество между представителите на сектора на образованието, социалните служби, когато това е необходимо, работодателите и учащите;

И.

като има предвид, че планирането на обучението и образованието значително се подобрява, когато в процеса на вземане на решения участват студентски и младежки организации и то отговаря по-добре на изискванията на обществото, пазара на труда и необходимите умения;

Й.

като има предвид, че лицата, които са обект на дискриминация, в неравностойно положение и уязвимите често са изключени от възможността да развиват своите таланти, способности и умения, когато социалното измерение не е взето под внимание в образованието, трудовата заетост и социалните политики; като има предвид, че следва да бъдат разпределени достатъчно финансови средства за сектора на образованието;

К.

като има предвид, че прилагането на ефективни политики за образование, обучение и придобиване на умения с подкрепата на работодатели, агенции за набиране на персонал и други заинтересовани страни може да помогне за намаляване на безработицата сред младите хора;

Л.

като има предвид, че е необходимо провеждането на подходящо обучение на служителите, наемащи персонала, мениджърите на човешки ресурси, службите по заетостта, работодателите и образователния сектор;

М.

като има предвид, че финансовата криза от 2008 г. създаде допълнителни проблеми по отношение на достъпа на младите хора до пазара на труда предвид факта, че младежката безработица е по-чувствителна към икономическата конюнктура от общата безработица, тъй като младите хора обикновено имат по-малко опит;

Н.

като има предвид, че микропредприятията и малките и средните предприятия са сред най-важните източници на заетост в ЕС, като осигуряват доста над 80 % от всички работни места, и че те изиграха водеща роля в много „зелени“ отрасли, но могат да срещнат особени затруднения при предвиждането на необходимите умения и при оползотворяването на потенциала за работни места;

О.

като има предвид, че младежкото предприемачество може да допринесе за намаляване на младежката безработица и чрез образование и обучение може да насърчи пригодността за заетост на младите хора;

П.

като има предвид, че схемите за стажове и чиракуване постигат различно равнище на успех в рамките на Съюза в съответствие с техните особености;

Р.

като има предвид, че когато се прилага ефективно, „Гаранцията за младежта“ представлява всеобхватен подход за подпомагане на младите хора за успешния им преход към пазара на труда или висококачественото образование, както беше доказано от постиженията на подготвително действие на Европейския парламент относно „Гаранция за младежта“;

С.

като има предвид, че за постигането на ефективни резултати по схемата „Гаранция за младежта“ от съществено значение е изготвянето на оценка на реалните нужди на младите хора в областта на заетостта, както и на действителните сектори за трудово развитие, като например социалната икономика и зелената икономика, като към всичко това се прибави постоянно и внимателно наблюдение не само на проектите, но и на осигуряващите ги агенции, и изготвяне на периодични доклади относно напредъка на тази мярка за борба с младежката безработица;

Т.

като има предвид, че инициативата за младежка заетост е важен инструмент за осигуряване на целева подкрепа за младите хора, които не учат, не работят или не се обучават (NEET);

1.

Отбелязва, че развитието на индивидуалните умения и разпространението на знания и умения са един от ключовите елементи на интегрираната заетост и социалните политики, както и че то може да даде възможност за генериране на дългосрочен растеж, насърчаване на европейската конкурентоспособност, борба с безработицата и изграждане на по-приобщаващо европейско общество, ако политиките за развитие на уменията отчитат многопластовите потребности и способностите на безработните млади хора; припомня, че развитието на уменията ще остане безрезултатно, ако не се подходи успоредно към създаването на работни места и осигуряването на целесъобразна социална закрила;

2.

Подчертава, че осигуряването на „нови стимули за работните места, растежа и инвестициите“ е основен приоритет на Комисията и че в своята работна програма за 2015 г. Комисията се ангажира да предприеме конкретни инициативи за насърчаване на интеграцията и пригодността за заетост на пазара на труда, по-специално мерки за подпомагане на държавите членки в усилията им да осигурят заетост на младите хора; отново посочва, че Парламентът редовно предлага различни решения, като подчертава, че заетостта, образованието и обучението на младите хора следва да бъдат един от най-големите политически приоритети за ЕС;

3.

Припомня, че ангажирането на младите хора, съответните заинтересовани страни, организации и социални партньори за насърчаването, изготвянето, изпълнението, мониторинга и оценката на съответните инициативи, насочени към подпомагането на младежката заетост на равнището на ЕС, на национално и местно равнище, е от най-голямо значение;

4.

Посочва, че от една страна в Европа има 24 милиона безработни лица, включително 7,5 милиона млади хора, които не учат, не работят или не се обучават (NEET), а от друга страна — 2 милиона свободни работни места в ЕС; отбелязва, че съществуват много свръхквалифицирани младежи без работа, чиито умения не отговарят на търсенето на пазара на труда; следователно подчертава необходимостта от изграждане на силни партньорства между местните органи, образователните служби и службите по заетост — с обща и специализирана насоченост, социалните партньори и предприемаческата общност с цел подпомагане на създаването, изпълнението и мониторинга на краткосрочните и средносрочните устойчиви, приобщаващи и качествени стратегии и планове за действие в областта на заетостта; призовава за по-тясно и структурно сътрудничество и взаимодействие между училищното и професионалното образование, публичната администрация, предприятията, гражданското общество, по-специално студентските и младежките организации, с цел осигуряването на по-добро съответствие между уменията и нуждите на пазара на труда, включително и чрез възможности за втори шанс, с цел да се увеличи максимално качеството на образованието и обучението; подчертава, че това по-добро сътрудничество е от съществено значение и за ефективното прилагане на „Гаранцията за младежта“;

5.

Приветства предложените от Комисията инструменти за развитие на уменията и прогнозиране на потребностите от умения; подчертава факта, че чрез развиването на уменията следва да се насърчи развиването на умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), които намират широко приложение в икономиката; подчертава обаче, че са необходими по-амбициозни действия и инвестиции; счита, че с оглед на предвиждането на бъдещите потребности от умения всички заинтересовани страни на пазара на труда трябва да бъдат активно ангажирани на всички равнища;

6.

Призовава държавите членки, регионалните органи на управление и местните органи съвместно със социалните партньори и доставчиците на услуги в областта на обучението да приемат и прилагат стратегии за развитие и предвиждане на уменията с цел подобряване на общите, секторните и специфичните за дадена професия умения; освен това подчертава значението на партньорствата и доверието между учебните заведения, предприятията, социалните партньори и органите;

7.

Подчертава ролята, която висшите учебни заведения играят в развиването на знанията и уменията, от които висшистите се нуждаят, за да се реализират успешно на пазара на труда;

8.

Подчертава колко е съществена ролята на компетентните и подкрепящите учители и обучаващите за намаляване на броя на преждевременно напускащите училище лица, особено в по-слабо развитите райони, и за подобряване на пригодността за заетост на младите хора; подчертава, че учителите трябва да бъдат по-добре подпомагани от училищата, институциите за обучение, местните общности и образователните политики, например чрез по-ефикасно и актуално обучение за придобиване на нови умения като предприемачество и умения в областта на ИКТ, насърчаване на взаимното обучение и обмен на най-добри практики, улесняване на достъпа до възможности за обучение и подобряване на системите за непрекъснато професионално образование и обучение; в тази връзка посочва колко е важно да се инвестира в развитието на ученето през целия живот за учителите; категорично се противопоставя на всякакви съкращения в бюджетите за образование, особено в комбинация с намаляването на стипендиите и безвъзмездните средства и увеличаването на таксите за образование;

9.

Насърчава включването на нови методи на преподаване и обучение, разработени от учители в отговор на конкретните нужди на класа;

10.

Подчертава, че доставчиците на образование и обучение и предприятията трябва да работят заедно за изработването на дипломи и удостоверения, които точно да отразяват реалните умения, придобити от дипломираните лица през целия им живот;

11.

Подчертава колко е важно в текущия диалог между образователните институции и работодателите да бъдат включени млади, иновативни работодатели с оглед на по-доброто приспособяване на образованието и специализираното обучение към изискванията на пазара на труда; приветства и подчертава значението на програмите за наставничество, предназначени да подготвят младите хора за тяхната бъдеща професионална реализация;

12.

Подчертава колко е важно наличието на административен капацитет и на функциониращи служби по заетостта; призовава за засилване на принципа на партньорство между публичните органи и гражданското общество, както и за предоставянето на съответното обучение за местните и регионалните органи и други заинтересовани страни, за да се гарантира най-ефективното и стратегическо използване на европейските фондове; призовава също така правителствата да проявят по-голяма амбициозност и да положат усилия, за да предвидят потребностите на младите хора, предприятията и гражданското общество, както и тези на образователните и обучителните професионални учебни завадения, като прилагат по-бързо оперативните програми в областта на заетостта и извършват мониторинг на постигнатия напредък;

13.

Подчертава значението на тясното междусекторно сътрудничество, по-специално между службите по заетостта и образователните служби;

14.

Припомня, че политиките следва да бъдат съсредоточени върху подпомагането на лицата, които не работят, не учат и не се обучават (NEET), включително на тези, които са се отказали от обучение, да продължат обучението си или да се интегрират на пазара на труда;

15.

Отбелязва, че използвани по ефективен и стратегически начин европейските фондове могат да представляват изключителен инструмент за растеж и развитие на университетите и предприятията; призовава да бъдат използвани повече финансови ресурси за разпространяването на информация относно инструментите за европейско финансиране, както и за разширяване на знанията и уменията в университетите и предприятията, необходими за намиране на средства, изучаване и управление на проекти за финансиране;

16.

Подчертава, че прилагането на система за наблюдение и мониторинг на използването на ресурсите е от съществено значение за гарантиране на качественото използване на средствата на ЕС;

17.

Призовава за създаването на награда на ЕС за най-добри проекти в борбата срещу младежката безработица, която би могла да се свърже с общоевропейския конкурс „Европейска младежка награда“ и с Европейската награда „за младежка заетост в социалната икономика“; призовава Комисията да даде видимост на тези инициативи, за да се повиши осведомеността и да се доближи повече до нуждите на гражданите; подчертава обаче необходимостта от бюджетна отговорност и поради това призовава тези инициативи да бъдат финансирани от съществуващите бюджети;

18.

Призовава за насочена към бъдещето и ориентирана към постигането на резултати европейска стратегия за уменията, която да насочва националните стратегии за уменията и да ги интегрира в националните планове за заетостта, като същевременно осигурява цялостна рамка за секторните планове за действие, предложени в Пакета за заетостта;

19.

Призовава държавите членки възможно най-скоро да предприемат действия по специфичните за всяка държава препоръки на Комисията, свързани с образованието и пазара на труда в рамките на европейския семестър и другите препоръки на Комисията;

20.

Подчертава ключовата роля на предприятията, включително МСП, заинтересованите страни от социалната и солидарната икономика, както и микропредприятията за обучението за придобиване на професионални умения и създаването на работни места за младите хора; подчертава необходимостта на младите хора да се осигури образование за подготовката им за предприемачество в най-широк смисъл; насърчава в учебните програми да се включи развиването в сигурна среда на професионалните умения, необходими за стартиране и управление на предприятия, както и насърчаването на универсална предприемаческа компетентност, умения и знания, които действително се постигат чрез практически опит и опит от реалния живот; счита, че предприемачеството може да бъде преподавано в рамките на различни предмети или като отделен предмет и подчертава необходимостта от достъп до висококачествени стажове и професионално обучение по време на университетския цикъл на образование и след него; подчертава, че придобиването на демократични умения и на умения за работа в екип, научаване как да се поема отговорност, как да се извършва анализ на различни ситуации са част от обучението през целия живот, което подкрепя активното гражданство; обръща внимание на възможностите, произтичащи от ангажирането на повече хора (например успешни млади предприемачи, НПО, създадени с цел насърчаване на предприемачеството) в предоставянето на обучение в областта на предприемачеството, както и на предимствата от това;

21.

Припомня, че подпомагането на предприемачеството, разбирането на икономиката и засилването на личната отговорност и инициатива са важни фактори за насърчаването на прилагането на активен подход по отношение на собствената кариера; счита, че публичните органи, образователният сектор, предприятията и гражданското общество са тези, които трябва да насърчават предприемачеството; отново подчертава необходимостта от развитие на вътрешнофирмената мобилност; отново подчертава ролята на финансовите институции за създаването на нови предприятия и достъпа до финансиране и призовава за инвестиции, развитие на уменията и прогнозиране във възникващите и потенциалните сектори, включително в чисти технологии и в „зелени“ работни места, тъй като те разполагат с огромен потенциал за създаване на качествени работни места;

22.

Подчертава, че предприемачески умения могат да бъдат придобити и чрез програми за развиване на уменията, организирани извън системата на общото образование, и че тези програми могат да включват осигуряване на напътствия и наставничество от опитни обучаващи, предприемачи и експерти от стопанската сфера, които предоставят не само ценно бизнес ноу-хау, съвети и обратна информация на потенциалните предприемачи, но също така им дават възможност да развият ценни мрежи от контакти със съществуващи предприятия и предприемачи, постигането на което в противен случай би отнело твърде много време;

23.

Подчертава необходимостта от облекчаване на съществуващите административни и финансови изисквания при стартиране и управление на предприятията, чрез опростяване на процедурите, по-лесен достъп до заеми, рисков капитал и микрофинансиране за създаване на предприятие, гарантиран достъп до високоскоростен интернет, мултидисциплинарни специализирани консултации, въвеждане на мерки за насърчаване на предприемачите да наемат млади безработни лица, когато това е възможно; подчертава значението на микрофинансирането и на програмата на ЕС за заетост и социални иновации (ЗСИ), както и на Плана за инвестиции за Европа за постигането на тези цели; подчертава необходимостта от създаване на обслужване на едно гише за всички съответни административни процедури, свързани със създаването и управлението на предприятие; припомня, че всички административни изисквания следва да вземат предвид зачитането на правата на работниците;

24.

Насърчава държавите членки да вземат участие в програмата „Еразъм за млади предприемачи“ и да я популяризира сред младите хора, които желаят да започнат да работят по предприемачески планове, така че те да могат да натрупат опит в чужбина и да придобият нови умения, които ще им помогнат успешно да осъществят своите предприемачески планове;

25.

Припомня, че творческите индустрии са сред най-предприемаческите и бързо развиващи се сектори и че творческото образование развива преносими умения, като например творческо мислене, умения за решаване на проблеми, способност за работа в екип и находчивост; признава, че изкуствата и медийният сектор са от подчертан интерес за младите хора;

26.

Припомня изобилието от работни места, които често поради естеството си не могат да бъдат преместени другаде и в които се използват традиционни умения, които освен това помагат да се стимулират местните икономики и представляват културен интерес; насърчава следователно държавите членки да гарантират, че занаятите и професиите с традиционни и културни елементи са съхранени и ефективно предавани на по-младите поколения чрез прилагането на специализирани програми;

27.

Призовава за създаването на благоприятни условия за социалната икономика, с цел съчетаване на създаването на работни места за младите хора и развитието на социалния капитал; призовава за по-добро приобщаване на предприятията от социалната икономика към националните и европейските планове за действие в областта на заетостта, развиването на уменията и социалната интеграция, с цел отключване и оползотворяване на техния потенциал за създаване на работни места и техния принос за постигане на основните цели на стратегията „Европа 2020“;

28.

Припомня, че работодателите и предприемачите изпълняват важна роля за обучението на работното място и за осигуряването на стажове, както и че това следва да се подкрепя и развива и занапред;

29.

Отбелязва, че политиките за насърчаване на предприемачеството сред младежите изисква средносрочно и дългосрочно планиране; подчертава, че политиките за насърчаване на предприемачеството следва да вземат под внимание различните изисквания на отделните държави членки;

30.

Призовава за оказване на ефективна подкрепа за социално отговорните, зелени и устойчиви предприемачески проекти, както и за насърчаване на устойчивите алтернативни модели, например кооперативите, които се основават на процес на демократично вземане на решения и полагат усилия да въздействат върху местната общност;

31.

Подчертава неотложната необходимост от повишаване на квалификацията и мотивираността на консултантите, работещи в обществените агенции по заетостта, така че те да могат активно да реагират на потребностите на младите хора, които търсят работа, да им съдействат за получаването на допълнителни квалификации и да определят уменията, които са им необходими за пазара на труда;

32.

Припомня, че е необходимо да се осигурят добро качество на индивидуалното образователно ориентиране и подкрепа на всички етапи на образованието и обучението, които могат да намалят рисковете от преждевременно напускане на училище, както и да спомогнат за преодоляване на трудностите по отношение на достъпа до пазара на труда; подчертава, че това професионално ориентиране следва да е залегнало в учебните планове и трябва да се осъществява в сътрудничество със стопанските субекти и агенциите по заетостта; припомня, че изучаването на езици и цифровата грамотност са от основно значение;

33.

Отбелязва липсата на качествено професионално ориентиране в държавите членки; подчертава необходимостта от повишаване на качеството на професионалното ориентиране в училищата и от осигуряване на постоянно професионално обучение за консултанти в областта на професионалното развитие, така че те да притежават съответната квалификация да подпомагат студентите и учениците в избора им на подходяща кариера;

34.

Призовава държавите членки да проучат най-добрите практики в областта на училищните системи за професионално ориентиране, при които учениците се наблюдават от ранен образователен етап до първите им стъпки на пазара на труда;

35.

Подчертава колко е важно редовно да се следят бъдещите нужди от умения и поради това насърчава държавите членки и всички съответни заинтересовани страни да споделят добрите практики в това отношение и допълнително да разработват инструменти за мониторинг и прогнозиране;

36.

Приветства трансформирането на съществуващия уебсайт „Панорама на уменията в ЕС“, който осигурява по-всеобхватна и лесна за употреба централна точка за достъп до информация и сведения относно необходимите умения в професии и сектори в ЕС и който помага на лицата, вземащи решения относно политиките, експертите, агенциите по заетостта, консултантите в областта на професионалното развитие и физическите лица да вземат по-добри и по-информирани решения;

37.

Призовава държавите членки да обменят добри практики в областта на професионалното образование и развитието на обучението чрез умения, като по този начин осигурят по-голям достъп на младите хора до пазара на труда, както и да преразгледат програмите за обучение, като предвиждат потребностите на пазара, когато това е необходимо; подчертава значението на практическите и предприемаческите умения, уменията по компютърно програмиране и електронните умения като абсолютно необходими за професионалното развитие през 21 век; посочва значението на прилагането на плана за действие „Предприемачество 2020 г.“ и на стратегията на ЕС относно електронните умения; припомня, че ориентирането през целия живот относно професионалното развитие следва да е налице през целия трудов живот, с цел да се поддържат и развиват индивидуалните умения и знания;

38.

Насърчава държавите членки да популяризират и подкрепят възможностите за професионална мобилност сред младите хора, които се обучават, така че да им се даде възможност да развият уменията си чрез контакта с други обучителни системи и други видове предприятия, но и за да имат възможността да практикуват чужд език, което ще им помогне трайно да намерят място на пазара на труда;

39.

Подчертава значението на развитието на лични умения, които да улесняват успешното навлизане на пазара на труда и развитието на професионална кариера и които са съществен елемент от професионалните знания и опит;

40.

Подчертава неотложната необходимост от насърчаване на неформалното и самостоятелното учене, включително доброволческата дейност, което е неоценим ресурс при подпомагането на младите хора да придобият уменията, които са им необходими за трудовия живот;

41.

Припомня, че неформалното и самостоятелното учене са от съществено значение за развитието на социални умения, като например умения за общуване и вземане на решения; поради това призовава за инвестиции в приобщаващи възможности, предоставящи неформално образование, и за признаване на въздействието и стойността на придобитите опит, умения и компетентности;

42.

Настоява за създаване на система за обучение и образование, която да предлага иновативни и същевременно достъпни подходи и която да бъде насочена към развитието на основни умения, както и на интелектуален и технически капацитет;

43.

Подчертава значението на по-нататъшното развитие на инструмента EURES, особено в пограничните райони, за да се насърчават младите хора да се насочат към предложения за работа, стажове или чиракуване в чужбина, както и да се подкрепят техните планове за мобилност, като им се предоставят помощ и консултации във връзка с техните проекти;

44.

Припомня, че политиките в областта на образованието и уменията не следва да бъдат насочени само към отговаряне на нуждите на пазара на труда, а и към това отделните лица да разполагат с необходимите взаимодопълващи се умения, за да се развиват като активни и отговорни граждани; призовава Комисията и държавите членки да зачитат факта, че образованието и обучението представляват основно право и имат значителна присъща стойност;

45.

Подчертава значението на цялостното образование, например под формата на гражданско образование, което следва да бъде неразделна част от всички насоки на образованието и може да спомогне за подготовката на младите хора при прехода им към трудовия живот;

46.

Подчертава колко е важно изграждането на капацитет у студентите да учат и необходимостта да им се предоставят ефективни стратегии за учене; подчертава, че усвояването на умения за учене ще улесни придобиването на знания, умения, отношение и способности, които дават възможност на отделните лица да определят, планират и постигнат своите собствени цели на учене и да се превърнат в самостоятелно обучаващи се лица, способни да се справят с интензивните промени на пазара на труда;

47.

Подчертава, че спортуването предоставя на участниците възможности да развият широк набор от взаимодопълващи се умения, които да засилят тяхната пригодност за заетост, като също така им помогнат да успеят като лидери и да постигнат целите си; освен това подчертава връзката между спорта, пригодността за заетост, образованието и обучението.

48.

Изразява загриженост във връзка със спада на резултатите, установен в последните проучвания на PISA (Програмата за международно оценяване на учениците), в някои държави — членки на Европейския съюз; призовава държавите членки да превърнат образованието в основен приоритет с цел постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

49.

Подчертава, че обучението на работното място и висококачествените и способстващите развитието стажове, подкрепени чрез партньорства между училищата, обучителните институции и предприятията, са начини за подобряване на достъпа на младите хора до пазара на труда и че по-доброто използване на тези възможности може да подобри професионалното ориентиране, да обогати набора от потенциални кандидати за свободните работни места, а също така да подобри готовността им за работа; отбелязва успеха на подобни мерки в няколко държави членки; посочва, че споделянето на най-добрите практики в тази област би допринесло за намаляване на младежката безработица; подчертава, че стажантите в неравностойно положение се нуждаят от специална подкрепа, например под формата на допълнителни средства, курсове за подкрепа и подпомагане на предприятията при изпълнение на техните административни и организационни задачи;

50.

Подчертава значимостта на висококачествените стажове във всички сектори на заетостта и призовава Комисията и държавите членки да насърчават жените да кандидатстват за стажове и професии, в които традиционно преобладават мъжете;

51.

Подчертава, че плавният преход от образование към заетост следва да се насърчава чрез обвързване на теоретичното образование с практическото обучение и чрез включване на уменията за заетост в основната академична програма, като се осигурят възможности за провеждането на висококачествени стажове, както е предвидено в Европейската харта за качеството на стажовете и чиракуването, както и чрез признаването на квалификациите, придобити в рамките на формалното и неформалното образование или по време на доброволческа дейност; подчертава, че висококачествените стажове/практики винаги следва да имат ясни резултати по отношение на придобитите знания и че стажантите не следва да бъдат експлоатирани;

52.

Припомня, че качествените стажове и чиракуването, отразяващи действителните нужди, би трябвало да водят до заетост и че стажовете следва да подготвят стажантите за работа, и осъжда всякакви злоупотреби, включително фалшиви стажове, които нарушават придобиването от страна на работниците на права на социална сигурност; подчертава, че стажовете следва да водят до повишаване на уменията и пригодността за заетост; призовава държавите членки да предприемат възпиращи мерки за предотвратяване на злоупотреби със стажантския статус и да засилят информационните кампании относно правата на стажантите;

53.

Приветства рамката за качество на стажовете и Европейския алианс за професионална подготовка; подчертава значението на това Комисията да следи отблизо тяхното прилагане в държавите членки; настоятелно призовава Алианса за професионална подготовка да насърчи достъпа на млади хора до чиракуване, като призовава за премахването на съответните пречки, като например таксите за обучение за стажанти;

54.

Припомня, по отношение на компетентността на държавите членки в тази област, че дуалният модел на образование, както и придобиването на практически, социални и комуникационни умения са от голямо значение; подчертава, че обществените и комуникационните умения биха могли да помогнат на увереността на младите хора и да улеснят тяхното интегриране в пазара на труда; подчертава, че дуалният модел трябва да бъде насочен към социалния, икономическия и културния контекст на всяка държава и не бива да се разглежда като единствената правилна система за професионално образование и обучение; поради това призовава за признаване и укрепване на двойното обучение на всички нива;

55.

Призовава за засилено сътрудничество между образователните институции — на ниво професионално обучение и висше образование — и предприемачите за разработването на учебни планове, адаптирани към нуждите на пазара на труда;

56.

Отбелязва предимствата на гъвкавия, съсредоточен върху студентите подход към образованието, който осигурява възможност за промяна или адаптиране на образователната насоченост в съответствие с нуждите на съответния студент и който не го обвързва с първоначално направения от него избор;

57.

Предупреждава държавите членки за опасността от умножаване на видовете договори, които се предлагат на младите хора; призовава да се помисли повече в тази посока с цел повишаване на ефективността;

58.

Призовава държавите членки да направят по-привлекателни програмите и обучението в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), за да се преодолее съществуващият недостиг в тази област; подчертава обаче, че хуманитарните науки и общите хуманитарни познания са абсолютно необходими за ефективното използване на възможностите, предоставени от дисциплините в областта на НТИМ, и следователно следва да получат ефективна подкрепа в рамките на техните институции и да играят ясно определена роля при разработването на учебните програми; призовава държавите членки да насърчават прилагането на междусекторен подход между различните области в рамките на учебните заведения, като например съвместни програми по изкуства, наука, ИКТ, инженерни науки, стопанска дейност и други съответни области;

59.

Насърчава държавите членки незабавно да включат нови технологии в учебния процес, да засилят и подобрят обучението в областта на ИКТ и обучението за придобиване на цифрови умения на всички равнища и видове образование и обучение, в това число за преподавателския състав, за да се осигурят повече дигитално съответстващи дипломи и учебни програми и да се мотивират младите хора да изучават ИКТ и да търсят реализация в тази област; подчертава необходимостта от изграждане на по-добра технологична база в училищата и университетите и от подсигуряване на необходимата инфраструктура; във връзка с това подчертава още колко е важно наличието на отворени образователни ресурси, които да гарантират достъп до образование за всички и да повишават пригодността за заетост, като подкрепят процеса на учене през целия живот; припомня нуждата да се насърчават момичетата и младите жени да избират образование в областта на ИКТ;

60.

Подчертава необходимостта от разработване на мерки за насърчаване на момичетата да изучават учебни предмети в областта на НТИМ и от създаване на качествено професионално ориентиране, което да ги подкрепи, за да продължат професионалното си развитие в тази област, тъй като жените до голяма степен остават слабо представени в професиите, свързани с НТИМ, представляващи едва 24 % от специалистите в областта на науката и техниката, и тъй като професиите, свързани с НТИМ, са сред 20-те професии, които са най-трудни за запълване в държавите — членки на ЕС;

61.

Изтъква, че въпреки високите равнища на младежка безработица в някои държави членки и незаетите свободни работни места в други, трудовата мобилност в рамките на ЕС остава ниска; във връзка с това припомня значението на мобилността на работниците за конкурентния пазар на труда и подчертава необходимостта от намаляване на езиковите и културните бариери, които са отговорни за нейното ограничаване, чрез предоставяне на специфични за отделните сектори езикови курсове и обучения по междукултурна комуникация за безработни;

62.

Подчертава колко е важно справянето с недостига на умения и с несъответствията между уменията и потребностите, като се насърчава и улеснява мобилността на учащите, както и трансграничното признаване на квалификациите чрез по-добро използване на всички инструменти и програми като „Еразъм+“, Европейската квалификационна рамка, европейския паспорт на уменията, гаранцията за младежта, Автобиография „Европас“, Сертификата за предприемачески умения, EURES, алиансите на познанията, Европейския алианс за професионална подготовка, Европейската система за трансфер и натрупване на кредити, Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение и Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение; подчертава значението на Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO), която идентифицира и категоризира уменията, компетентностите и квалификациите, необходими за пазара на труда и за образованието и обучението в ЕС, на 25 европейски езика; в тази връзка подчертава значението на адекватната възможност за прехвърляне на социални права в Съюза и отново изтъква значението на „Еразъм+“, Европейския социален фонд и EURES; призовава държавите членки да насърчават курсове на обучение в определени сектори, в които съществуват особени разминавания между търсенето и предлагането;

63.

Насърчава оптималното използване на съществуващото финансиране на ЕС като например програмата „Еразъм+“ за стимулиране на развитието на трпансверсални се умения и компетентности сред младите хора, за да бъде преодоляна по-ефективно младежката безработица в Европа;

64.

Изтъква „Еразъм+“ като ключов инструмент за гарантиране на качеството на професионалното образование и обучение в целия ЕС и насърчава международния обмен за целите на професионалното обучение;

65.

Припомня, че ефективното прилагане на гаранцията за младежта и на инициативата за младежка заетост може също да допринесе за подобряване на възможностите на младите хора на пазара на труда чрез преодоляване на образователния дефицит и чрез осигуряване на умения, които да съответстват на нуждите на устойчивия пазар на труда и устойчивата икономика и които да могат да предложат ценен професионален опит, и могат да улеснят създаването на успешно функциониращи предприятия; припомня, че за тази цел е от съществено значение да се направи оценка на реалните нужди на младите хора в областта на заетостта, както и на реалните сектори, предлагащи бъдещи възможности за работа, като например социалната икономика и екологичната икономика, подпомагани от постоянно и внимателно наблюдение не само на съответните проекти, но и на осигуряващите ги агенции, и изготвянето на периодични доклади относно напредъка на тези мерки за борба с младежката безработица;

66.

Подчертава необходимостта от опростяване на административните процедури за прилагането на гаранцията за младежта и спешната необходимост от премахване на всички бюрократични пречки, които биха могли да ограничат нейната ефективност;

67.

Приветства неотдавнашното решение на съзаконодателите на ЕС за увеличаване на предварителното финансиране за инициативата за младежка заетост, чиято цел е да улесни плавното изпълнение на тази важна инициатива за регионите и държавите, които са изправени пред финансови затруднения; призовава държавите членки и местните и регионалните органи да използват наличните средства за насърчаване на необходимите подобрения и за създаване на устойчиви, вместо временни решения; призовава държавите членки да приложат бързо и ефективно оперативните програми на инициативата за младежка заетост;

68.

Подчертава, че развитието на уменията, ако се извършва като интегрирана концепция, би могло да се превърне в механизъм, водещ до равни възможности за хора от групи в неравностойно положение, включително малцинства в неравностойно положение, и по-специално за децата и младите хора от семейства, засегнати от бедност, дългосрочно безработните, имигрантите в неравностойно положение и хората с увреждания; подчертава, че превенцията, подкрепата през целия живот и консултациите от най-ранния възможен етап за групи в неравностойно положение са от огромно значение за осигуряването на продуктивна и висококвалифицирана работна сила за пазара на труда; подчертава, освен това, необходимостта да се осигури подкрепа и развитие на умения чрез обучение за работодатели, служители, наемащи персонал, и мениджъри на човешки ресурси, за да се подпомогне приобщаването на групите в неравностойно положение на пазара на труда; подчертава, че приобщаването на лицата в най-неравностойно положение предполага подходящо обучение на работодателите, екипите по човешки ресурси и преподавателите, така че тези лица да получат най-добрата възможна подкрепа и интеграцията им да е възможно най-ефективна; отново потвърждава значението на универсалния достъп до образование за всички;

69.

Подчертава, че развитието на умения за изграждане на мрежи е от огромно значение за всички младежи, но особено за тези с ограничен професионален опит и за тези, които идват от по-слабо представени групи и групи в неравностойно положение; подчертава, че преподаването на умения за изграждане на мрежи може да бъде стратегия за улесняване на заетостта, кариерното развитие и проучване;

70.

Отбелязва, че макар жените да представляват мнозинство (60 %) от завършилите висше образование в Европейския съюз, кривите на тяхната заетост и кариера не отразяват техния пълен потенциал; подчертава, че постигането на приобщаващ и дългосрочен икономически растеж зависи от преодоляването на несъответствието между образователните постижения на жените и тяхното положение на пазара на труда, най-вече чрез премахване на хоризонталната и вертикалната сегрегация;

71.

Подчертава необходимостта агенциите по заетостта да положат повече усилия, за да гарантират, че хората с увреждания не са физически възпрепятствани да получат достъп до техните услуги, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

72.

Призовава държавите членки и Комисията да насърчават най-добри практики и да подкрепят приобщаването на млади хора с увреждания в образованието (включително в програми за учене през целия живот) и в заетостта чрез мерки като инвестиции в инициативи за социално предприемачество в подкрепа на тези млади хора или финансови стимули за организациите, които ги наемат на работа;

73.

Подчертава колко е важно да се гарантира достъпът на хората с увреждания до финансова помощ и безвъзмездни средства, което следва да е неразделна част от информационните и образователните програми, предназначени за насърчаване на предприемачеството;

74.

Отбелязва, че младите хора, отгледани в епохата на бърз технологичен напредък притежават не само потенциал, талант и умения, но също така и ценности и приоритети, които се различават от тези на предишното поколение, и следователно е целесъобразно да се подчертае необходимостта от програми и инициативи, които биха преодолели пропастта между поколенията; отбелязва, че това също така ще спомогне да се разберат какви са активите на младото поколение като многозадачен режим на работа, творчество, мобилност, готовност за промяна и, преди всичко, работа в екип; подчертава, че системите за образование и обучение следва да бъдат достатъчно гъвкави, за да се даде възможност за пълно развитие на уменията и таланта на младите хора; подчертава освен това, че служителите но службите за набиране на персонал и службите по заетостта следва да бъдат добре обучени и да притежават умения, които да им позволят да разбират представителите на новото поколение; отбелязва също така, че не всички млади хора автоматично притежават уменията и способностите за посрещане изцяло на „цифровото“ търсене, и поради това отново потвърждава, че предоставянето на равен достъп и обучение за всички в областта на цифровите инструменти е дори по-важно от преди;

75.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

12.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/55

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за единен цифров пазар за Европа“ (COM(2015)0192), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

—

като взе предвид Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за създаване на програма за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програмата ISA2) като средство за модернизиране на обществения сектор“ (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Разгръщане на потенциала на колективното финансиране в Европейския съюз“ (COM(2014)0172),

—

като взе предвид приложението към съобщението на Комисията, озаглавено „Пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): резултати и следващи стъпки“ (COM(2013)0685),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги, за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 1211/2009 и Регламент (ЕС) № 531/2012 (COM(2013)0627),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 април 2013 г., озаглавен „План за действие за електронната търговия за периода 2012—2015 г. — актуално състояние през 2013 г.“ (SWD(2013)0153),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (COM(2013)0147),

—

като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза (COM(2013)0048),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г., озаглавено „Относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар“ (COM(2012)0789),

—

като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор (COM(2012)0721),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Акт за единния пазар II — Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар: Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“ (COM(2011)0206),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар: За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика — 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

—

като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/116/EО на Европейския парламент и на Съвета за срока за закрила на авторското право и някои сродни права (COM(2008)0464),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/758 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно изискванията за одобряване на типа по отношение на въвеждането на бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно насоки за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕО (4),

—

като взе предвид Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (6),

—

като взе предвид Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/EО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (7) (Директива за ИОС),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (8),

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (9),

—

като взе предвид Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър (10),

—

като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Службата (12),

—

като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите във вътрешния пазар (13),

—

като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (14),

—

като взе предвид Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни (15),

—

като взе предвид първата оценка на Директива 96/9/ЕО за правна закрила на базите данни,

—

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (16), в това число измененията, внесени с Регламент (ЕО) № 1882/2003,

—

като взе предвид сключеното на 28 септември 2015 г. споразумение за партньорство във връзка с мрежа от пето поколение между Китай и Европейския съюз и други сродни споразумения,

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (17),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г., озаглавена „Към обновен консенсус относно гарантиране на спазването на правата върху интелектуалната собственост: план за действие на ЕС“ (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2015 г. относно годишния доклад за политиката на конкуренция на ЕС (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно подкрепянето на правата на потребителите в рамките на единния цифров пазар (20),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно такси за възпроизвеждане за лично ползване (21),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно интегрирания пазар за доставки на колетни пратки в услуга на развитието на електронната търговия в ЕС (22),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта (23),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа (24),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно доклада за оценка във връзка с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Службата (25),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2013 г. относно доклада за изпълнението относно регулаторната рамка в областта на електронните комуникации (26),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно заблуждаващите търговски практики (27),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно Програмата в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост: време е за ускорени действия (28),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно доизграждането на единния цифров пазар (29),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно новата програма за европейската политика за защита на потребителите (30),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2013 г. относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (31),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно доизграждането на единния цифров пазар (32),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно разпространението онлайн на аудио-визуални творби в Европейския съюз (33),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г. относно защитата на критичната информационна инфраструктура — постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство (34),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 април 2012 г. относно електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар (35),

—

като взе предвид резолюцията си от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия (36),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно управление на интернет: следващи стъпки (37),

—

като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu (38),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно Интернет на нещата (39),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, включена в Договорите чрез член 6 от Договора за ЕС,

—

като взе предвид член 9 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, ратифицирана от ЕС на 23 декември 2010 г. (2010/48/EО),

—

като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), приета на 20 октомври 2005 г.,

—

като взе предвид членове 9, 12, 14, 16 и 26 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник

—

като взе предвид съвместните разисквания на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите съгласно член 55 от Правилника за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по икономически и парични въпроси и комисията по транспорт и туризъм (A8-0371/2015),

A.

като има предвид, че бързоразвиващото се използване на интернет и мобилни комуникации промени начина, по който гражданите, дружествата и техните служители общуват, достигат до информация и знания, правят изобретения, консумират, споделят, участват в различни дейности и работят; като има предвид, че това разширява и променя икономиката, като улеснява достъпа на малките и средните предприятия до потенциална база от 500 милиона клиенти в рамките на ЕС, както и до глобалните пазари, и предоставя възможност на отделните лица да развиват нови предприемачески идеи и бизнес модели;

Б.

като има предвид, че всички политики и законодателни норми на Съюза в областта на единния цифров пазар следва да позволяват създаването и развитието на нови възможности за ползвателите и предприятията и на нови иновативни трансгранични онлайн услуги на конкурентни цени, да премахват пречките между държавите членки и да улесняват достъпа за европейските предприятия, по-специално за МСП и стартиращите предприятия, до един трансграничен пазар, като ключови елементи за растежа и заетостта в ЕС, като същевременно отчитат, че тези възможности неизбежно ще включват структурни промени, и като приемат всеобхватен подход, включващ социалното измерение, и необходимостта недостигът на „цифрови“ умения да бъде бързо запълнен;

В.

като има предвид, че макар 75 % от добавената стойност от цифровата икономика да се дължи на традиционната промишленост, цифровата трансформация на традиционната индустрия остава слаба, като само 1,7 % от предприятията в ЕС използват пълноценно модерните цифрови технологии и само 14 % от МСП използват интернет като канал за продажби; като има предвид, че Европа трябва да използва големия потенциал на сектора на ИКТ, за да цифровизира промишлеността и да поддържа конкурентоспособността си в световен план;

Г.

като има предвид, че изграждането на основана на данни икономика до голяма степен зависи от една правна рамка, която насърчава разработването, управлението, поддържането и разширяването на бази данни и поради това зависи от правна рамка, която е благоприятна за иновациите и практична;

Д.

като има предвид, че през 2013 г. размерът на пазара на икономиката на споделянето е бил около 3,5 милиарда щатски долара по света, а днес Комисията прогнозира потенциал за растеж, който надхвърля 100 милиарда щатски долара;

Е.

като има предвид, че високото и съгласувано ниво на защита на потребителите и на тяхното овластяване и удовлетворение неизбежно предполага наличието на избор, качество, гъвкавост, прозрачност, информация, оперативна съвместимост и достъпна, сигурна онлайн среда с високо ниво на защита на данните;

Ж.

като има предвид, че творчеството и иновациите са двигатели на цифровата икономика, поради което е важно да се гарантира високо ниво на закрила на правата върху интелектуалната собственост;

З.

като има предвид, че 44,8 % от домакинствата в ЕС (40) нямат достъп до бърз интернет, и че настоящите политики и стимули не успяха да доведат до създаването на адекватна цифрова инфраструктура, по-специално в селските райони;

И.

като има предвид, че регионите в ЕС са на много различно равнище по отношение на цифровата си свързаност, човешкия си капитал, използването на интернет, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и публичните цифрови услуги, както се вижда от таблицата с ключовите показатели за Програмата в областта на цифровите технологии; като има предвид, че в регионите, в които се отбелязват ниски резултати по тези пет показателя, съществува риск да бъдат пропуснати ползите от цифровата ера;

1.

Приветства съобщението, озаглавено „Стратегия за единния цифров пазар за Европа“; счита, че постигането на единен цифров пазар, основан на общ набор от правила, би могло да насърчи конкурентоспособността на ЕС, да има положително въздействие върху растежа и работните места, да даде нов тласък на единния пазар и да придаде по-приобщаващ характер на обществото, като предложи нови възможности на гражданите и на предприятията, особено чрез обмен и споделяне на иновации; счита, че предприетият хоризонтален подход понастоящем трябва да бъде укрепен по отношение на прилагането си, включително навременното приемане на 16-те инициативи, тъй като цифровите фактори влияят върху всеки отделен гражданин и всяко отделно измерение на обществото и икономиката;

2.

Изразява съгласие с Комисията, че управлението и своевременното завършване на единния цифров пазар е споделена отговорност на Европейския парламент, Съвета и Комисията; насърчава Комисията да взаимодейства с обществени и социални заинтересовани страни и да ги включва в процеса на вземане на решения във възможно най-голяма степен;

3.

Счита, че по-доброто регулиране изисква възприемането на подход към законодателната дейност, който е ориентиран към цифровите технологии по подразбиране, основан е на принципи и е неутрален в технологично отношение; с цел да се даде възможност за иновации, при този подход се изисква след провеждане на необходимите консултации и оценки на въздействието да се направи оценка дали съществуващото законодателство, допълващите нерегулаторни действия и изпълнителните рамки са подходящи за целта в цифровата ера, в светлината на новите технологии и новите бизнес модели, с цел преодоляване на правната разпокъсаност на единния пазар, намаляване на административната тежест и насърчаване на растежа и иновациите;

4.

Счита, че доверието на гражданите и предприятията в цифровата среда е от жизненоважно значение за пълно отключване на новаторството и растежа в областта на цифровата икономика; изразява убеждение, че укрепването на тяхното доверие чрез защита на данните, стандарти за сигурност и високо равнище на защита и овластяване на потребителите, както и чрез актуално законодателство за предприятията, следва да бъде в основата на публичната политика, като същевременно отчита, че стопанските модели на предприятията в цифровата сфера са изградени върху доверието на техните ползватели;

5.

Изтъква, че електронната търговия генерира 500 милиарда евро годишно в Европейския съюз и е важно допълнение към търговията офлайн, като същевременно предоставя на потребителите по-голям избор, особено в отдалечените райони, и предоставя нови възможности на МСП; призовава Комисията да идентифицира и премахне пречките пред електронната търговия с цел изграждане на истински трансграничен пазар на електронната търговия; счита, че тези пречки включват липса на оперативна съвместимост и на общи стандарти, липса на подходяща информация, позволяваща на потребителите да вземат информирани решения, и недостатъчен достъп до засилени трансгранични плащания;

6.

Подкрепя плана на Комисията да гарантира, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията се прилага изцяло към единния цифров пазар, тъй като конкуренцията не само дава на потребителите по-голям избор, но също така ще осигури и равнопоставеност, и изразява съжаление, че настоящата липса на европейска цифрова рамка откроява липсата на съгласуване на интересите на големите и малките доставчици;

7.

Подчертава неотложната необходимост Комисията и държавите членки да насърчават една по-динамична икономика, която дава възможност за разцвет на иновациите и отстранява пречките пред предприятията, и по-специално пред новаторските предприятия, МСП, стартиращите предприятия и разрастващите се предприятия, така че те да могат да получат достъп до пазарите в условия на равнопоставеност, чрез развитието на електронното правителство, на съобразена с бъдещите промени и интегрирана регулаторна и нерегулаторна рамка, достъп до финансиране, включително нови модели за финансиране на стартиращи предприятия, МСП и инициативи на гражданското общество в ЕС, и дългосрочна стратегия за инвестиции в цифрова инфраструктура, умения в областта на цифровите технологии, електронно приобщаване, научни изследвания и иновации; припомня, че в основата на политиката за стимулиране на конкуренцията и иновациите следва да е възможността за достъп на проектите до финансиране; следователно призовава Комисията да гарантира, че колективното финансиране може да се предоставя безпрепятствено през границите, и насърчава държавите членки да въведат стимули за колективно финансиране;

8.

Счита, че въздействието на цифровизацията върху здравословните и безопасни условия на труд трябва да бъде оценено, а съществуващите мерки за здравословни и безопасни условия да бъдат адаптирани в съответствие с резултатите от оценката; отбелязва опасността от злополуки, на която могат да бъдат изложени лицата, работещи от разстояние или извършващи различни платени дейности онлайн (crowdworking) от дома си; подчертава, че свързаните с работата проблеми с психичното здраве, като например изтощението, породено от това непрекъснато да си на разположение, както и отслабването на традиционните трудови договорености, представляват сериозен риск за работниците; призовава Комисията да осигури изготвянето на изследване относно страничните последици от цифровизацията, като например по-висока интензивност на труда, върху психическото благосъстояние и семейния живот на работниците и върху развитието на познавателните способности при децата;

9.

Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да продължи да разработва инициативи за стимулиране на предприемачеството, и особено новаторски бизнес модели, които ще спомогнат да се промени нагласата за това как се определя успехът, и ще насърчават култура на предприемачество и новаторство; счита освен това, че разнообразието и специфичните характеристики на различните национални центрове за иновации могат да се превърнат в реално конкурентно предимство за ЕС на световния пазар, така че те трябва да бъдат свързани, а иновационните екосистеми, където различни сектори и предприятия си сътрудничат, следва да бъдат укрепени;

10.

Изразява загриженост относно различните национални подходи, прилагани досега от държавите членки към регулирането на интернет и икономиката на споделянето; настоятелно призовава Комисията да предприеме инициативи, в съответствие със сферите на компетентност на ЕС, за да подкрепи иновациите и лоялната конкуренция, да премахне бариерите пред цифровата търговия и да запази икономическото и социалното сближаване и целостта на единния пазар; призовава Комисията също така за запазване на интернет като отворена, неутрална, осигурена, приобщаваща, световна платформа за комуникация, производство, участие, творчество, културно разнообразие и иновации в интерес на гражданите, потребителите и успеха на европейските дружества в световен мащаб;

11.

Отбелязва, че цифровата революция засяга всички аспекти на нашите общества, което ще доведе до предизвикателства и възможности; счита, че тя има потенциал да даде по-големи възможности на гражданите, потребителите и предприемачите по начини, които не са били възможни преди; призовава Комисията да разработи политика, която да насърчава активното участие на гражданите и да им позволява да се възползват от преминаването към цифрови технологии; освен това призовава Комисията да продължи да оценява как цифровата революция променя европейското общество;

12.

Призовава Комисията да се бори срещу правната разпокъсаност, като значително увеличи координацията между различните свои генерални дирекции при изготвянето на нови регулаторни норми и решително насърчи държавите членки да гарантират, че начинът, по който те прилагат регулаторните норми, продължава да бъде съгласуван;

13.

Подчертава, че е необходимо всички инициативи, разработени в рамките на стратегията за единния цифров пазар, да са съобразени с основните права, в частност със законодателството за защита на данните, като същевременно признава добавената стойност, която стратегията носи за икономиката на ЕС; припомня значението на бързото приемане както на Общия регламент относно защитата на данните, така и на Директивата за защита на данните в интерес на субектите на данни и на предприятията; призовава за преразглеждане на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, за да се гарантира, че разпоредбите ѝ са съгласувани с пакета за защита на данните към момента на влизането му в сила;

14.

Приветства ангажимента на Комисията да приеме решително предложение относно онлайн договорите, което обхваща и цифровото съдържание, закупено онлайн, и да подобри правната защита на потребителите в тази област; счита, че всички подобни подобрения трябва да бъдат целенасочени и че различията между съдържание, от една страна, и материални стоки, от друга, трябва да бъдат внимателно анализирани; посочва, че докато потребителите, които купуват съдържание на материален носител, са защитени от законите в областта на защитата на потребителите, правата на потребителите при закупуване на цифрово съдържание онлайн остават до голяма степен нерегулирани и неясни, особено по отношение на правните гаранции, дефектното съдържание и конкретните нелоялни условия по отношение на цифровото съдържание; подчертава, че настоящата класификация на всички видове цифрово съдържание като услуги може да бъде повод за загриженост, защото може да не отговаря на очакванията на потребителите, тъй като абонаментите за стрийминг услуги не се разграничават от покупките на съдържание, което подлежи на изтегляне от интернет; изразява съгласие, че потребителите следва да се ползват от равностойно и съобразено с бъдещите промени равнище на защита, независимо от това дали купуват цифрово съдържание онлайн или офлайн;

15.

Счита, че по-нататъшното хармонизиране на правната рамка, уреждаща онлайн продажбите на цифрово съдържание и материални стоки между стопански субекти и потребители, независимо от това дали става дума за трансгранични или вътрешни трансакции, като в същото време се поддържа съгласуваността на онлайн и офлайн правилата, избягва се надпревара в посока дерегулиране, премахват се законодателните пропуски и се надгражда на базата на съществуващото законодателство в областта на защитата на потребителите, представлява практичен и пропорционален подход; подчертава, че това следва да бъде направено по технологично неутрален начин и да не налага неприемливи разходи за предприятията;

16.

Счита, че предложенията на Комисията за трансгранични договорни правила за потребителите и предприятията следва да избягват опасността от нарастващо несъответствие между приложимите правни стандарти за офлайн и онлайн покупки, и счита, че по отношение на онлайн и офлайн продажбите следва да бъде възприет подход на съгласуваност и те следва да бъдат третирани равностойно на основата на съществуващото високо ниво на защита на потребителите, тъй като различните правни норми биха могли да се възприемат от потребителите като непризнаване на техните права; настоява, че всяко ново предложение следва да спазва член 6 от Регламент Рим I, и посочва, че за 2016 г. Комисията планира програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) по отношение на достиженията на правото в областта на защитата на потребителите; във връзка с това призовава Комисията да обсъди дали планираните от нея предложения по отношение на материалните стоки не следва да бъдат внесени едновременно с REFIT;

17.

Счита, че договорните правила за цифрово съдържание трябва да се основават на принципи, за да бъдат технологично неутрални и съобразени с бъдещото развитие; подчертава освен това, във връзка с предложението на Комисията в тази област, важността на това да се избегне несъгласуваност и припокриване с действащо законодателство, както и рисковете от създаване на неоправдано правно разделение в дългосрочен план между онлайн и офлайн договори и различни канали за разпространение, като също така има предвид REFIT на достиженията на правото за защита на потребителите;

18.

Отправя искане за стратегия за „активни потребители“, за да се прецени по-конкретно дали в онлайн пространството е улеснена смяната на доставчика от потребителя и дали са необходими действия, за да се улесни смяната на доставчика от потребителя, с цел да се насърчи конкуренцията на онлайн пазарите; допълнително посочва необходимостта да се осигурят достъпни услуги, свързани с електронната търговия, по цялата верига на стойността, включително достъпна информация, достъпни механизми за плащане и обслужване на клиентите;

19.

Призовава Комисията да направи оценка, заедно със заинтересованите страни, на осъществимостта, полезността и потенциалните възможности и слабости, които възникват с въвеждането на секторни знаци за доверие на ЕС за онлайн продажби, като използва най-добрите практики на съществуващите схеми за знаци за доверие в държавите членки, с цел да се укрепи доверието на потребителите и качеството, особено във връзка с трансграничните онлайн продажби, и да прекрати съществуването на евентуално объркващо голям брой съществуващи знаци за доверие, като успоредно направи оценка на други варианти, като саморегулиране или създаване на групи от заинтересовани страни за определяне на общи принципи за обслужване на клиентите;