9.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/1

9.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/2

—

като взе предвид годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2012 г.,

—

като взе предвид членове 15, 126, 175, 208, 209, 271, 308 и 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Протокол № 5 към него за Устава на ЕИБ,

—

като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2012 г. относно иновативните финансови инструменти в контекста на следващата многогодишна финансова рамка (1),

—

като взе предвид доклада на своята комисия по регионално развитие относно инструментите за поделяне на риска за държави членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затруднения, своята позиция по въпроса от 19 април 2012 г. (2), и в частност становището на комисията по икономически и парични въпроси,

—

като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2011 г. (3),

—

като взе предвид доклада на председателя на Европейския съвет от 26 юни 2012 г., озаглавен „Към един истински икономически и паричен съюз“,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2012 г., които по-конкретно предвиждат увеличаване на капитала на ЕИБ с 10 милиарда евро,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 27 и 28 юни 2013 г., в които се призовава за създаването на нов инвестиционен план за подпомагане на малките и средните предприятия (МСП) и за стимулиране на финансирането на икономиката,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 май 2013 г., в които се посочва целта за мобилизиране на всички политики на ЕС в подкрепа на конкурентоспособността, заетостта и растежа,

—

като взе предвид съобщенията на Комисията относно иновативните финансови инструменти: „Рамка за следващото поколение иновативни финансови инструменти“ (COM(2011)0662) и „Пилотна фаза на инициативата за облигации за проекти в рамките на„Европа 2020“ (COM(2011)0660),

—

като взе предвид увеличаването на капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), и по-специално във връзка с въпроса за отношенията между ЕИБ и ЕБВР,

—

като взе предвид решението за разширяване на обхвата на действие на ЕБВР, така че да включва и Средиземноморския район,

—

като взе предвид новия меморандум за разбирателство между ЕИБ и ЕБВР, подписан на 29 ноември 2012 г.,

—

като взе предвид Решение № 1080/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) относно външния мандат на ЕИБ за периода 2007 — 2013 г.,

—

като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0137/2014),

A.

като има предвид, че ЕИБ беше създадена с Договора от Рим и че съгласно член 309 от ДФЕС тя има за задача да допринася чрез капиталовите пазари и своите собствени ресурси за балансираното и стабилно развитие на вътрешния пазар с цел да помогне за реализирането на приоритетите на Съюза чрез подбора на икономически жизнеспособни проекти, в които да инвестира ЕС;

Б.

като има предвид, че при настоящите особено трудни социални и икономически условия, характеризиращи се с налагането на бюджетни ограничения по отношение на публичните средства, всички ресурси и политики на ЕС, включително на ЕИБ, трябва да бъдат мобилизирани в усилията за подкрепа на икономическото възстановяване и откриване на нови източници на растеж;

В.

като има предвид също така, че ЕИБ изпълнява функциите на инструмент за финансиране и допълване на други източници на инвестиции, като запълва или коригира пазарни пропуски;

Г.

като има предвид, че ЕИБ подпомага ЕС да запази и увеличи своето конкурентно предимство в световен мащаб;

Д.

като има предвид, че ЕИБ ще продължава да бъде основен елемент на и катализатор за разработването на политики на ЕС, като осигурява непрекъснатото присъствие на публичния сектор, предлага инвестиционен капацитет и същевременно с това гарантира възможно най-доброто съчетаване и изпълнение на водещите инициативи на стратегията „ЕС 2020“;

Е.

като има предвид, че ЕИБ, като основен инструмент за стабилност, ще насочи своите усилия към изпълнението на антициклични функции, действайки като надежден партньор за реализацията на жизнеспособни проекти в целия ЕС и извън него;

Ж.

като има предвид, че ЕИБ подкрепя основните фактори, способстващи постигането на целите за растеж и работни места на стратегията „Европа 2020“, като например инфраструктурата, допринасяща за обезпечаването на растеж, водещите позиции в областта на иновациите и конкурентоспособността;

З.

като има предвид изключително голямата необходимост да се гарантира, че ЕИБ ще съхрани своя кредитен рейтинг ААА, за да запази достъпа си до международните капиталови пазари при най-добри условия за финансиране, с последващо положително въздействие върху жизнения цикъл на проектите и заинтересованите страни;

И.

като има предвид, че през юни 2012 г. Европейският съвет стартира Пакт за растеж и работни места, който включва различни политики, насочени към стимулиране на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, водещ до ефективно използване на ресурсите и създаване на работни места;

Й.

като има предвид, че използването на иновативни финансови инструменти се разглежда като един от начините за разширяване на обхвата на съществуващите инструменти, като например безвъзмездните средства, както и за подобряване на цялостната ефективност на бюджета на ЕС;

K.

като има предвид, че е важно да се възстанови нормалното кредитиране на икономиката и да се улесни финансирането на инвестиции;

Л.

като има предвид, че международните финансови инструменти осигуряват нови възможности за сътрудничество между всички институционални организации и предлагат реални икономии от мащаба;

M.

като има предвид, че операциите на ЕИБ извън ЕС се извършват с цел подкрепа на политиките на Съюза за външна дейност и следва да съответстват на целите на ЕС и да ги насърчават, в съответствие с членове 208 и 209 от ДФЕС;

Н.

като има предвид, че дейностите на ЕИБ се допълват от специфични инструменти, осигурени от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и насочени към предоставянето както на рисково финансиране за МСП и новосъздадени предприятия, така и на микрофинансиране;

O.

като има предвид, че с увеличаването на капитала се подобрява счетоводният баланс на ЕИБ, което дава възможност за постигането на амбициозни оперативни цели във връзка с отпускането на заеми;

П.

като има предвид, че бяха положени специални усилия за осъществяването на повече съвместни операции (съчетаване на гаранции на ЕИФ със заеми от ЕИБ за МСП);

1.

Приветства годишния доклад на ЕИБ за 2012 г. и изпълнението на договорения оперативен план за финансиране на около 400 проекта в над 60 държави за сума в размер на 52 милиарда евро;

2.

Приветства одобреното от Съвета на гуверньорите на ЕИБ увеличение на капитала с 10 милиарда евро, което ще улесни отпускането на допълнителни 60 милиарда евро (завишаване на целите за отпускане на заеми с 49 %) за дългосрочни заеми по проекти, изпълнявани в ЕС през периода 2013—2015 г.;

3.

Призовава ЕИБ да запази планираните цели във връзка със своята допълнителна дейност и да освободи 180 милиарда евро за допълнителни инвестиции в рамките на ЕС за горепосочения период;

4.

Припомня наличието на много интересни перспективи за изпълнението на проекти в рамките на ЕС в някои приоритетни тематични области на стратегията „Европа 2020“: „пакети“ за иновации и умения, включително нисковъглеродна инфраструктура, инвестиции в МСП, сближаване, ефективност на ресурсите и енергията (включително преминаване към нисковъглеродна икономика); отбелязва, че тези главни области са надлежно посочени в оперативния план на групата на ЕИБ за периода 2013 — 2015 г., и приветства отпускането на допълнителни 60 милиарда евро за обезпечаването на кредитен капацитет, с цел финансиране на изпълнението на целите за тези области;

5.

Изразява при все това твърдо убеждение, че в рамките на тези общи приоритети следва да се отдели по-голямо внимание на инвестициите за създаването в дългосрочен план на растеж и работни места и на генерирането на трайно и видимо въздействие в реалната икономика, и призовава следователно за извършването на цялостна оценка, която да осигури надеждни данни за създаваната дългосрочна заетост чрез заемите, отпускани от ЕИБ, както и за тяхното отражение върху икономиката, за всички сфери на дейност в периода след финансовата криза;

6.

Приветства привеждането в действие на механизма за растеж и заетост, който ще осигури възможност на ЕИБ да проследява по-отблизо въздействието на финансираните от Банката проекти върху заетостта и растежа;

7.

Призовава ЕИБ да продължи да подкрепя дългосрочните приоритети на ЕС за икономическо и социално сближаване, растеж и заетост, устойчивост на околната среда, действия в областта на климата и ефективността на ресурсите, чрез по-нататъшно развитие на нови финансови и нефинансови инструменти, предназначени за справяне с краткосрочното неефективно функциониране на пазара и по-дългосрочните структурни проблеми на икономиката на ЕС;

8.

Насърчава ЕИБ да договоря и сключва меморандуми за разбирателство с регионалните банки за развитие, осъществяващи дейност в нейните региони на действие, за да се насърчава полезното взаимодействие, поделянето на риска и разходите, както и за да се гарантира достатъчно отпускане на кредити за реалната икономика;

9.

Счита Пакта за растеж и работни места за важен, но недостатъчен отговор на предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, като отбелязва, че увеличаването на капитала на ЕИБ и засиленото използване на съвместните инструменти за поделяне на риска на Комисията и ЕИБ, в съчетание с взаимодействието между специализираните дейности на ЕИБ и ЕИФ, са елементи от решаващо значение за успеха на Пакта;

10.

Изисква от ЕИБ да насочи своето финансиране предимно към проекти, които допринасят в значителна степен за постигането на икономически растеж;

11.

Припомня, че съвместно с ЕИБ Комисията представи доклад относно възможностите и конкретните приоритети, които трябва да бъдат идентифицирани в рамките на изпълнението на Пакта за растеж и работни места, особено по отношение на инфраструктурата, енергийната ефективност и ефективното използване на ресурсите, цифровата икономика, научните изследвания и иновациите и МСП; призовава за провеждането на политически дебат в Парламента въз основа на този доклад, в присъствието на председателите на Европейския съвет, Комисията и Европейската инвестиционна банка;

12.

Изразява силно безпокойство предвид факта, че през 2012 г. финансирането за програмните държави (Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър) се запази на ниско равнище, като представлява около 5 % от общите инвестиции на ЕИБ; отбелязва, че целите на ЕИБ във връзка с инвестициите в програмни държави за 2013 г. предвиждат отпускането на не повече от 5 милиарда евро в рамките на обща цел за ЕС от 62 милиарда евро;

13.

Изразява безпокойство, че ЕИБ продължава да провежда до известна степен политика на избягване на риска при отпускането на заеми, като по този начин ограничава възможностите на потенциалните кредитополучатели да изпълнят изискванията на ЕИБ по заемите, което впоследствие пречи на постигането на добавена стойност във връзка със заемите;

14.

Изисква от ЕИБ да подобри своя вътрешен капацитет за поемане на риск, като гарантира адаптиране на своите системи за управление на риска към настоящите условия;

15.

Признава, че за ЕИБ е много важно да съхрани своя кредитен рейтинг ААА, за да запази своята финансова стабилност и способност да осигурява парични средства за реалната икономика; настоятелно призовава въпреки това ЕИБ да обмисли съвместно с ЕИФ по-широкото си участие в дейности с по-висока степен на риск с цел запазването на разумна перспектива за ефективност на разходите;

16.

Отбелязва завишаването на целите, свързани със специалната дейност на ЕИБ за поемане на по-голям риск, на 6 милиарда евро през 2013 г., увеличаването на финансирането за инициативите за поделяне на риска и за насърчаване на кредитирането в размер на 2,3 милиарда евро, както и неотдавнашното стартиране на инициативата за финансиране на растежа, която улеснява достъпа до финансиране на новаторски предприятия със средна капитализация;

17.

Призовава ЕИБ да разшири обхвата на своята дейност във връзка с мандатите за рисковия капитал и „мецанин за растеж“, възложени от ЕИБ на ЕИФ;

18.

Приветства увеличаването с 1 милиард евро на финансирането, осигурявано от ЕИБ на ЕИФ за мандата за рисковия капитал, с особен акцент върху високорисковото финансиране тип „мецанин“ като част от съвместните действия на ЕИБ и ЕИФ за преодоляване на финансовите ограничения пред новите планове за иновации и растеж на европейските средни предприятия;

19.

Приканва ЕИБ към по-голяма активност при предоставянето на технически познания във всички области на дейност от първостепенно значение и с висок потенциал за растеж във всички държави членки; припомня, че предоставянето на технически и финансови консултации е ефикасно средство за подпомагане на изпълнението на проектите и за ускоряване на плащанията и реалните инвестиции; счита по тази причина, че експертният опит на ЕИБ следва да бъде разширен и да бъде предоставян на ранен етап от изпълнението на проектите, съфинансирани от ЕС и ЕИБ, и при изготвянето на предварителна оценка за широкомащабни проекти, включително чрез инструмента „Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони“ (JASPERS);

20.

Настоятелно призовава ЕИБ, в настоящия контекст на критично нисък процент на усвояване в множество държави членки, да положи повече усилия за оказване на подкрепа с цел подобряване на капацитета на държавите членки за усвояване на средства от ЕС, включително от структурните фондове, чрез по-нататъшно развитие на допълнителни съвместни инструменти за поделяне на риска и чрез приспособяване на съществуващите инструменти, които вече са получили финансиране от бюджета на ЕС;

21.

Призовава държавите членки, по целесъобразност, да работят с Комисията, като използват част от отпуснатите им от структурните фондове средства, за да поделят с ЕИБ рисковете по заемите и да предоставят гаранции по заемите за знания и умения, ефективно използване на ресурсите и енергията, стратегическа инфраструктура и достъп на МСП до финансиране;

22.

Оценява факта, че вече може да се използват неусвоени средства от структурните фондове като специален гаранционен фонд за отпускане на заеми от ЕИБ, и по-специално в Гърция;

23.

Отбелязва, че през 2012 г. Банката одобри отпускането на заеми по структурните програми в размер на 2,2 милиарда евро, което ще даде възможност за оказване на подкрепа на множество малки и средни проекти в съответствие с приоритетите на политиката на сближаване в различни сектори;

24.

Призовава ЕИБ, с оглед на различните икономически и финансови условия в рамките на ЕС, да разработи, в тясно сътрудничество с държавите членки, инвестиционни планове, ориентирани към постигането на резултати, надлежно съобразени с националните, регионалните и местните приоритети за растеж, като се отдели дължимото внимание на хоризонталните приоритети, заложени в изготвяния от Комисията годишен обзор на растежа и Европейския семестър на икономическо управление;

25.

Насърчава Банката да проучи възможностите за разширяване на своето участие чрез активно включване в споразумения за партньорство между Комисията и държавите членки;

26.

Отбелязва тенденцията на намаляване на броя на публично-частните партньорства (ПЧП) по време на кризата и след нея и едновременно с това припомня тяхната особено важна роля за обезпечаването на инвестиции, по-специално в областта на транспортните мрежи и научните изследвания и иновациите; отбелязва, че пазарът на ПЧП в ЕС се увеличи като стойност, но на него се извършват значително по-малко операции;

27.

Счита, че държавните гаранции са ценен инструмент за коригиране на пазарните недостатъци, които могат да подкрепят изпълнението на програми и проекти на ПЧП; въз основа на експертния опит на ЕИБ в тази област призовава за увеличаване на нейното участие в предоставянето на гаранции по заеми, отпускани на ПЧП чрез държавни гаранции;

28.

Счита също така, че консултативните функции на ЕИБ, основаващи се на експертния опит, натрупан в Европейския експертен център за ПЧП, биха могли да се използват за предоставяне на целенасочена техническа и специализирана помощ на правителствено равнище, и по целесъобразност на регионално равнище, за да се улесни правилното оценяване на ползите от включването на държавна гаранция в програма за ПЧП;

29.

Припомня, че през 2012 г. ЕИБ и Комисията, с подкрепата на държавите членки, стартираха пилотната фаза на инициативата „Облигации за проекти“, която цели насърчаване на финансирането за важни инфраструктурни проекти чрез привличане на институционални инвеститори;

30.

Приветства първия шестмесечен доклад относно пилотната фаза на инициативата „Облигации за проекти“, в който се посочва, че са одобрени девет проекта в шест държави; призовава да се продължи и увеличи използването на такива облигации и да се извършва редовен преглед на тяхната ефикасност, с цел да се стимулират жизнеспособни инвестиции в дългови инструменти, които насочват частните капитали към инфраструктурните проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ, от които има потребност, и особено проектите с трансгранично измерение; счита при все това, че ЕИБ следва да извършва по-задълбочени оценки относно това в кои проекти да инвестира, включително оценки на тяхната безопасност и на техния профил на риска; припомня, че бюджетът на ЕС предоставя 230 милиона евро за подкрепа на дейността на ЕИБ за подобряване на кредитирането по отношение на инфраструктурните инвестиции в областта на транспорта, енергетиката и комуникациите;

31.

Настоява Парламентът да бъде информиран своевременно и по подходящ начин за избраните проекти;

32.

Отбелязва със загриженост, че все още не са преодолени някои основни предизвикателства (например преобразуване на лихви в задължения, ограничен опит с облигации, издавани от органи — възложители на обществени поръчки, колебание при поемането на ангажимент от страна на институционални инвеститори, загриженост на спонсорите във връзка с разходите); приканва Банката да оцени правилно възможността за съвместни инвестиции в облигационни сделки в начална фаза, с цел увеличаване на доверието на инвеститорите и спонсорите; призовава ЕИБ да гарантира, че инициативата „Облигации за проекти“ е съгласувана с дългосрочната цел на ЕС относно климата, тоест че е насочена към нисковъглеродните инфраструктури;

33.

Изразява загриженост относно лошото изпълнение по проекта „КАСТОР“; изисква Банката да предостави подробни данни относно надеждността на извършената от нея надлежна проверка и да осигури информация за това дали проведените геоложки проучвания показват вероятност за сеизмичен риск, или не, какъв процент е тази вероятност и какви решения са намерени;

34.

Очаква окончателния доклад за оценка на пилотната фаза на инициативата „Облигации за проекти“, който следва да бъде представен през 2015 г.;

35.

Приветства новата енергийна политика на ЕИБ, въвеждаща нови критерии за отпускането на заеми за енергетиката, които отразяват енергийната политика и политиката в областта на климата на ЕС, както и настоящите инвестиционни тенденции; настоява инвестициите на ЕИБ в областта на енергетиката да бъдат публично оповестявани и анализирани ежегодно, с което да се покаже кои енергийни източници се подкрепят от ЕИБ; желае да подчертае обаче, че инвестиционната политика на ЕИБ трябва да се съсредоточи в още по-голяма степен върху устойчиви проекти; припомня въпреки това, че е необходимо да се представи цялостен план за постепенно прекратяване на кредитирането в областта на енергията от невъзобновяеми източници;

36.

Приветства въвеждането от страна на ЕИБ на нов стандарт за качествени показатели на емисиите, който да се прилага за всички проекти, свързани с генерирането на енергия от изкопаеми горива, с цел недопускане на инвестиции за проекти с въглеродни емисии, надвишаващи определено прагово равнище; призовава управителния съвет на ЕИБ да следи за спазването на стандарта за качествени показатели на емисиите и да разгледа възможността за въвеждането на по-ограничителни задължения в бъдеще;

37.

Настоятелно призовава Банката, с оглед на пакета от мерки в областта на климата за периода до 2030 г., включващ нейните приоритети във връзка с намаляването на зависимостта от изкопаеми горива, да увеличи своите усилия за реализиране на инвестиции в нисковъглеродни технологии и да работи по изготвянето на политики, водещи до по-амбициозни цели по отношение на климата; изисква от ЕИБ през 2014 г. да направи оценка и преглед на цялата си дейност от гледна точка на климата, така че да формулира обновена политика в областта на опазването на климата, например посредством оценка на проектите и интегриран подход за интелигентно съчетаване на специфични политики в най-важните сектори; призовава ЕИБ да приложи този преглед към следващия си годишен доклад;

38.

Припомня важната роля на ЕИБ за финансирането на инвестиции в публичния и частния сектор във връзка с енергийната инфраструктура и за подкрепата на проекти, които допринасят за постигането на целите на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката; припомня, че в своята резолюция от 2007 г. призова за преустановяване на публичното финансиране на проекти за изкопаеми горива и за преход към енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми енергийни източници; счита, че до края на 2015 г., в сътрудничество с Комисията и в съответствие с целите на Съюза и международните цели във връзка с изменението на климата, както и в съответствие с най-добрите международни стандарти, ЕИБ следва да актуализира своята стратегия относно изменението на климата по отношение на своите операции по финансиране;

39.

Призовава ресурсите и експертния опит на ЕИБ да бъдат увеличени с оглед на адаптирането към изменението на климата;

40.

Настоява ЕИБ да прилага най-добрите международни стандарти по отношение на водноелектрическата енергия, а именно ръководните принципи на Световната комисия по язовирите и Протокола за оценка на екологичното въздействие на хидроенергията (HSAP), което означава Банката да инвестира единствено в случай че съответните държави са въвели правна рамка, която установява механизми за енергийно планиране (включително области на неучастие), отрицателното въздействие върху екосистемите и местните общности надлежно да се оценява, предотвратява, смекчава и наблюдава и да не се допуска проектите да бъдат осъществявани във или в близост до защитени зони или речни участъци в добро екологично състояние;

41.

Призовава ЕИБ да взема предвид в своите проекти визията и целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал“;

42.

Припомня, че МСП се считат за гръбнака на икономиката на ЕС и за основен двигател на растежа и заетостта в Европа, като осигуряват над 80 % от работните места в частния сектор;

43.

Приветства специалния акцент (в контекста на увеличаването на кредитната дейност в ЕС) върху подобряването на достъпа до финансиране за МСП и във връзка с това приветства целта на групата на ЕИБ за 2013 г. за сключване на заеми в размер на над 19 милиарда евро за МСП в рамките на ЕС;

44.

Призовава във връзка с това Съвета също така да даде съгласие в кратки срокове за съвместните инициативи на Комисията и ЕИБ и да обедини бюджетните средства на ЕС, предназначени за МСП, както и да предприеме по-решителни действия за осъществяване на сътрудничеството с ЕЦБ, за да се намалят финансовите ограничения, наложени на МСП; посочва, че основният проблем в редица държави членки е, че фрагментацията на финансовите пазари води до недостиг на финансиране и по-високи разходи за финансиране, особено за МСП; призовава усилията от страна на ЕИБ да бъдат пренасочени към преодоляване на фрагментацията, с цел насърчаване на финансирането за МСП, предприемачеството, износа и иновациите, които са жизнено важни за икономическото възстановяване;

45.

Приветства увеличеното кредитиране за МСП от страна на банките чрез съживяване на секюритизационния пазар на МСП посредством новата инициатива на групата на ЕИБ за обезпечени с активи ценни книжа (ABS); приканва ЕИБ да предвиди анализ на пазара с цел по-добро съгласуване на тази предлагана от ЕИБ услуга с потребностите на заинтересованите лица; приветства увеличаването на кредитоспособността на ЕИФ посредством увеличаване на капитала и нов мандат, и приканва ЕИБ и Комисията да финализират този процес в началото на следващата година;

46.

Подкрепя инициативите на групата на ЕИБ за новаторско финансиране за МСП и за дружествата със средна капитализация чрез създаването на финансовите инструменти в рамките на програма „Хоризонт 2020“ и на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME) и на инструментите за поделяне на риска, за да се насърчат банките да предоставят финансови ресурси чрез заеми и гаранции, както и за да се осигури предоставянето на дългосрочен рисков капитал;

47.

Подкрепя съвместната инициатива на Комисията и ЕИБ за МСП по новата МФР, която съчетава средства на ЕС, предоставени по линия на програмите „COSME“ и „Хоризонт 2020“, с до 8,5 милиарда евро от средствата, предназначени за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), с цел генериране на допълнително кредитиране за МСП;

48.

Призовава държавите членки да участват активно с вноски в съвместните инструменти от средствата на ЕСИФ, с цел да се подкрепи увеличеното кредитиране на МСП на тяхна територия и по този начин да се увеличи общият ефект на ливъридж;

49.

Насърчава ЕИБ да разшири обхвата на инициативата за финансиране на търговията; счита, че този гаранционен механизъм за МСП е от голямо значение и обхватът му следва да бъде разширен на равнището на ЕС там, където се счита за най-необходим; призовава ЕИБ да разработи своя собствена програма за улесняване на търговията; призовава ЕИБ, като първа стъпка, да определи мерки за предоставяне на необходимите гаранции за предприятията, за да могат да реализират пълния си потенциал за износ;

50.

Подкрепя акцента, който поставя ЕИБ върху регионалното и местното измерение, и призовава държавите членки да използват пълноценно инструментите за финансов инженеринг със поделено управление, като програмата „ДЖЕРЕМИ“ и регионални схеми от типа „фонд на фондове“, осигуряващи дялово и дългово финансиране за местни МСП;

51.

Приветства последващата оценка на ЕИБ за кредитирането на МСП чрез финансови посредници в ЕС за периода 2005—2011 г.; отбелязва, че в тази област през периода 2005—2012 г. ЕИБ сключи заеми на стойност 64 милиарда евро в полза на приблизително 370 финансови институции в рамките на ЕС-27; отбелязва, че до края на 2012 г. 53 милиарда евро от тези средства бяха отпуснати на финансовите институции, които от своя страна са отпуснали кредити на стойност от почти 48 милиарда евро за МСП посредством около 300 000 заема;

52.

Отбелязва, че оценката показва, че предоставянето на заеми от ЕИБ за МСП чрез посредници (чрез продукта „L4SME“) съответства на целите на ЕС; призовава при все това за по-добра оценка на взаимното допълване между продукта на ЕИБ и миксовете на националните политики, за да се повиши още повече целесъобразността на финансовите операции; отправя искане към ЕИБ да представи предложения за засилване на въздействието на продукта „L4SME“, за да може той да бъде мобилизиран в специфични случаи на недостиг на ликвидност, вместо за финансирането на широк спектър от МСП, като по този начин се оптимизира приносът на ЕИБ за растежа и заетостта;

53.

Отбелязва със загриженост, че през разглеждания период заемите, предоставяни от ЕИБ, са оказали „известно“ въздействие върху растежа и заетостта, но с големи различия в отделните държави (само 1/3 от МСП считат, че увеличението на оборота се дължи на финансирането от ЕИБ); изразява загриженост предвид малкото доказателства, че заемите от ЕИБ са допринесли за поддържане на заетостта; отбелязва, че относителното въздействие върху растежа и заетостта е било по-силно в новите държави членки; признава въпреки това, че разглежданият период включва финансовата и икономическата криза и сравнително скромното равнище на създаване на нови работни места е постигнато въпреки условията на понижаващата се заетост;

54.

Изразява загриженост, че при по-голямата част от операциите финансирането от ЕИБ като че ли е било използвано за подкрепа на „водещи“ МСП, а не за финансиране в случаи на недостиг на ликвидност; отбелязва въпреки това, че над 80 % от подпомогнатите МСП са дружества с по-малко от 50 служители, което доказва, че ЕИБ подпомага сегмента на по-малките МСП;

55.

Изисква от ЕИБ да прилага в пълна степен критериите за допустимост, за да влияе по-ефективно на избора на финансови бенефициери;

56.

Приканва ЕИБ да търси и избира проекти с по-голяма добавена стойност и по-висок риск, преди всичко чрез идентифициране на нови предприятия, микропредприятия, кооперативи, групи предприятия, МСП и предприятия със средна капитализация, осъществяващи свързани с научни изследвания, развитие и иновации проекти в приоритетни технологични области;

57.

Подчертава необходимостта от увеличаване на нивото на осведоменост и разбиране сред потенциалните инвеститори и бенефициери за наличието на иновативни финансови инструменти; насърчава създаването на комуникационна политика за увеличаване на видимостта на различните действия, осъществявани от ЕС чрез тези нови финансови инструменти посредством ЕИБ; подчертава освен това, че следва да се осигури обширен и систематичен достъп до информация за проектите, както и засилено участие от страна на бенефициерите по проектите и гражданското общество по места, върху което финансираните от ЕИБ инвестиции могат да окажат положително въздействие;

58.

Призовава ЕИБ да изготви план за действие за опростяване на достъпа до информация и финансиране за МСП, като се обърне особено внимание на административните формалности, свързани с достъпа до финансиране;

59.

Припомня, че кредитирането чрез посредници съставлява над 20 % от общия годишен размер на кредитирането от ЕИБ;

60.

Отново подчертава със загриженост, че в тази област все още остават значителен брой нерешени въпроси, по-специално липсата на прозрачност (особено по отношение на информацията за крайните бенефициери), трудностите при оценяване на икономическите и социалните последици от заемите (което води до неправилен целеви подход) и зависимостта, поради прехвърляне на отговорности, от финансови посредници за извършването на надлежна проверка; настоятелно призовава Банката да представи подробна информация относно подхода си за ускоряване на мерките за решаването на тези въпроси и изисква от ЕИБ да създаде и публикува, съвместно с Комисията, списък със строги критерии за подбор на финансовите посредници;

61.

Настоятелно призовава ЕИБ да направи актуална и всеобхватна оценка на начина, по който финансовата криза засегна крайните получатели на финансиране от ЕИБ, и да представи цялостна оценка на последиците и въздействието на финансовата криза върху настоящото състояние на финансовите посредници, използвани от Банката, както в рамките на ЕС, така и извън него;

62.

Изисква от ЕИБ да гарантира постигането на нейната цел за генериране на заетост за около половин милион души през 2013 г. чрез отпускане на заеми за проекти в областта на инфраструктурата, ефективността на ресурсите и основаната на знанието икономиката;

63.

Отбелязва, че поради трудната икономическа обстановка и по-рестриктивните кредитни пазари, ограниченията във връзка с финансирането на дружествата и публичния сектор продължават да забавят растежа на заетостта сред младите хора и да ограничават възможностите за подобряване на професионалното обучение;

64.

Счита, че програмата за младежка заетост на ЕИБ (с капацитет от 6 милиарда евро за отпускане на заеми), съставена от компонентите „Работни места за младите“ и „Инвестиране в умения“, е изключително важна за решаването на тези проблеми; приветства междинния доклад за изпълнението, който показва важни постижения в този сектор, като например осигуряването на 4,9 милиарда евро под формата на заеми по линия на компонента „Инвестиране в умения“, допълнени от 2,7 милиарда евро, предоставени по линия на „Работни места за младите“; потвърждава бързото постигане на нейните цели;

65.

Подкрепя целта на Банката да се придържа още по-строго към насочването на кредитирането към МСП, така че да се установи ясна връзка между заемите, отпускани от ЕИБ, и създаването на нови работни места за младите хора;

66.

Приканва Банката да разшири своя обхват на действие и да използва допълнителни инструменти, за да предостави надеждни стимули за генериране на младежка заетост, особено в държавите членки с много високи равнища на младежка безработица;

67.

Изисква от ЕИБ, в съответствие с прегледа на мандата на ЕИБ за операции извън Европейския съюз, да подкрепя целите на външната политика на Европейския съюз, определяни от Комисията и Европейската служба за външна дейност;

68.

Приветства гаранцията за външни заеми на ЕС, предоставяна на ЕИБ от бюджета на ЕС, в размер, който се приближава до настоящия, с определен максимален таван от 30 милиарда евро (разделен на общ мандат от 27 милиарда евро и допълнителни 3 милиарда евро, отпускани в зависимост от средносрочния преглед) за следващия финансов период чрез използване на обратни потоци от неизползвани преди 2007 г. операции по линия на Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство;

69.

Изисква от Европейската сметна палата (ЕСП) да изготви специален доклад относно резултатите от и съответствието с политиките на ЕС на дейността на ЕИБ по външно кредитиране преди средносрочния преглед на външния мандат на ЕИБ, както и да сравни тяхната добавена стойност спрямо собствените ресурси, използвани от ЕИБ; изисква освен това от Европейската сметна палата да направи разграничение в своя анализ между гаранциите, предоставяни от бюджета на ЕС, инвестиционния инструмент, финансиран от Европейския фонд за развитие, различните форми на смесено финансиране, използвани в инфраструктурния доверителен фонд ЕС — Африка, инвестиционния фонд за Карибския басейн и инвестиционния инструмент за Тихоокеанския басейн и използването на обратни потоци за тези инвестиции;

70.

Приветства по-голямата гъвкавост, предвидена в рамките на новия мандат на ЕИБ за външно кредитиране; призовава ЕИБ да увеличи в максимална степен своята подкрепа за политиките и целите на ЕС;

71.

Отправя искане към ЕИБ за допълнително гъвкаво използване на гаранционния фонд и за по-голямо съсредоточаване върху кредитирането на собствен риск, посредством разширяване на обхвата, така че в него да се включат подходящи за финансиране проекти; настоява ЕИБ да осигури висока степен на видимост за крайните бенефициери на проектите по отношение на европейската финансова подкрепа, която предоставя;

72.

Отбелязва, че държавите в предприсъединителен етап, както и съседните държави на изток и на юг от ЕС, са на първо място сред приоритетните области на ЕИБ; подчертава по-специално необходимостта от запазване на подкрепата за демократичните и икономическите преходи след Арабската пролет, с конкретен акцент върху подкрепата за компонентите на гражданското общество, създаването на работни места и икономическото възстановяване в южните държави и страните партньори на изток от ЕС; отбелязва със задоволство акцента върху МСП и достъпа до финансиране;

73.

Подкрепя, в контекста на външните политики на ЕС, постепенното разработване на нови финансови продукти с Комисията и държавите членки, като например продукти, съчетаващи безвъзмездни средства от ЕС, заеми и инструменти за поделяне на риска, с цел достигане до нови категории дружества; изисква предвид използването на тези инструменти да се установят най-добри практики и ясно определени критерии за допустимост, придружени от структурирани условия за докладване, мониторинг и контрол; призовава за финализиране на политиката за отпускане на средства;

74.

Очаква поради това докладът за управлението във връзка с прилагането на платформата за сътрудничество с международни финансови инструменти за съчетаване на заемите да включва подробна и последователна информация в това отношение и да гарантира адекватна роля за ЕИБ; призовава Комисията да предостави изчерпателен доклад за въздействието и резултатите от прилагането на финансови механизми в контекста на платформата за сътрудничество за съчетаване на заеми;

75.

Приветства подкрепата на ЕИБ за проекти в няколко енергийни сектора, насочени към растеж и заетост; припомня необходимостта от запазване на последователността във връзка с новите тенденции в областта на енергийната политика и политиката за климата на ЕС; насърчава ЕИБ, в контекста на своята обновена политика в областта на енергетиката, да продължи да подкрепя, както в рамките на ЕС, така и извън него, проекти, насочени към енергийна ефективност и устойчива енергия от възобновяеми източници, и по този начин да проправи пътя към икономика с ниски въглеродни емисии;

76.

Припомня, че структурираното сътрудничество между органите на ЕС (Комисията и ЕИБ) и други финансови институции е единственият ефикасен начин за избягване на припокриването на дейности;

77.

Приветства актуализирания меморандум за разбирателство, договорен между ЕИБ и ЕБВР, който отразява готовността на ЕС да увеличи степента на координация и сътрудничество между тези две големи международни финансови институции; насърчава ЕИБ да договоря и сключва меморандуми за разбирателство и с регионалните банки за развитие, осъществяващи дейност в нейните региони на действие, за да се насърчава полезното взаимодействие, поделянето на риска и разходите, както и за да се гарантира достатъчно отпускане на кредити за реалната икономика;

78.

Призовава двете институции да установят възможно най-добро оперативно сътрудничество помежду си по отношение на взаимното допълване и разделението на задачите, с цел систематично проучване на най-добрите възможности и полезни взаимодействия и намиране на оптимални начини за подкрепа и изпълнение на целите на политиките на ЕС, като същевременно запазят съответните си сравнителни предимства и особености;

79.

Насърчава ЕИБ и ЕБВР да разширят на възможно най-ранен етап (при предварителната оценка или определянето на етапите на действие) своите експертни знания, своите стратегически подходи и подходите за изготвяне на програмите в различните области на интервенция, и по-специално своето сътрудничество по отношение на инструментите за управление на риска (финансови и оперативни рискове и рискове, свързани с държавата), с цел засилване на надзора на риска;

80.

Приветства новия съвместен план за действие, договорен през ноември 2012 г. между ЕИБ, ЕБВР и групата на Световната банка, чиято цел е да подкрепи икономическото възстановяване и растежа в Централна и Югоизточна Европа, като отбелязва, че планът за действие предвижда съвместно поети ангажименти на стойност над 30 милиарда евро за периода 2013—2014 г; призовава ЕИБ да отдели най-малко 20 милиарда евро, съгласно договореното;

81.

Отново предлага Европейският съюз да стане съдружник в ЕИБ;

82.

Призовава ЕИБ и други свързани партньори и заинтересовани страни допълнително да подобрят своите механизми на управление, наред с другото, чрез установяване на системи за всеобхватен и надежден мониторинг, докладване и контрол;

83.

Приветства по-силния ангажимент на ЕИБ по отношение на прозрачността чрез присъединяването й към Инициативата за прозрачност на международната помощ;

84.

Изисква от Банката да гарантира пълната независимост и надеждното функциониране на своя механизъм за разглеждане на жалби;

85.

Призовава ЕИБ да изпълни разпоредбите на Конвенцията от Орхус, като създаде публичен регистър на документи, с цел да гарантира правото на достъп до документи, заложено в Договорите за ЕС; изисква от Банката да спази своя ангажимент и през 2014 г. регистърът да стане обществено достояние;

86.

Настоява следващият годишен доклад да бъде допълнен с набор от хоризонтални показатели за резултатите по отношение на въздействието на финансовите операции в основните области на интервенция на ЕИБ, очаквания мултиплициращ ефект, по целесъобразност, и преноса на финансови предимства във финансираните програми;

87.

Отново потвърждава и подчертава отговорността на Банката за повишаване на равнището на прозрачност при подбора на финансови посредници и партньори за съвместно финансирани проекти и по отношение на крайните бенефициери;

88.

Подчертава, че ЕИБ следва да намали бюрокрацията с цел по-ефективно и бързо отпускане на финансиране;

89.

Призовава ЕИБ да повиши още повече прозрачността на кредитирането чрез финансови посредници, като ежегодно докладва за отпуснатите кредити за МСП, предоставяйки обобщени данни за равнището на изплатените в полза на МСП суми, броя на целевите МСП, средния размер на кредитите и подпомаганите сектори, включително оценка на достъпността на кредитите за МСП и тяхната ефективност.

90.

Призовава ЕИБ да се въздържа от сътрудничество с финансови посредници, които в предходни периоди са постигали отрицателни резултати по отношение на прозрачността, измамите, корупцията, въздействието върху околната среда и социалните последици; насърчава ЕИБ да създава партньорства с прозрачни и отговорни финансови посредници с установени връзки с местната икономика във всяка държава на дейност; призовава във връзка с това ЕИБ да осигури по-голяма прозрачност, особено в областта на заемите, отпускани чрез посредник, както и да осъществява по-строги надлежни проверки с оглед предотвратяване на използването на данъчни убежища, трансферното ценообразуване, данъчните измами, укриването на данъци и агресивното избягване на данъци или агресивното данъчно планиране; призовава за създаването на обществено достъпен списък със строги критерии за подбор на финансови посредници; призовава ЕИБ да засили сътрудничеството си с националните публични кредитни институции с цел да се постигне максимално положително въздействие на нейните програми за финансиране за МСП;

91.

Призовава ЕИБ незабавно да предприеме провеждането на задълбочен преглед на своята политика по отношение на несътрудничещите юрисдикции, като надлежно вземе предвид последните събития в това отношение, както на равнището на ЕС, така и на международно равнище; призовава следователно ЕИБ да гарантира, че всички дружества и финансови институции, участващи в нейните проекти, публично оповестяват информация относно действителните собственици на всяка правна структура, пряко или непряко свързана с дружеството, включително тръстове, фондации и банкови сметки;

92.

Изисква също така създаването, съвместно с Комисията, на публичен списък с изключения за финансови посредници, който да се основава на техния опит във връзка със следните елементи: прозрачност, измами, връзки с офшорни юрисдикции и социално и екологично въздействие;

93.

Счита, че за ЕИБ е много важно да запази своя рейтинг ААА, тъй като той й даде възможност да заеме 71 милиарда евро на международните капиталови пазари през 2012 г. при благоприятни условия; насърчава при все това ЕИБ да укрепи своя капацитет за даване на приоритет на проекти с по-голяма добавена стойност и по-висок риск;

94.

Припомня и подчертава, както и през предходните години, необходимостта от пруденциален банков надзор, упражняван от ЕИБ, и призовава за изготвянето на правно проучване на начините за намиране на възможно решение на този въпрос;

95.

Предлага този регулаторен надзор:

96.

Приветства новите вътрешни промени в рамките на ЕИБ, свързани с осигуряването на общо съответствие с най-добрите банкови практики; изисква от банковите партньори на ЕИБ също да спазват най-добрите банкови практики, които са съвместими с правото на Съюза в областта на финансовите услуги и със стабилността на финансовия пазар, в контекста на операциите на Банката в рамките на ЕС и извън него; отправя искане ЕИБ да включи в годишния си работен план одит на една област на дейност, за да се гарантира, че най-добрите банкови практики са част от писмените вътрешни процедури на Банката;

97.

Призовава ЕИБ да увеличи допълнително прозрачността и достъпността на своите дейности, оценки и резултати чрез по-добър достъп до информация, както на вътрешно равнище — за служителите на ЕИБ, като се осигури възможност за участие на съответните вътрешни заседания на ЕИБ, така и на външно равнище — например чрез уебсайта на Банката;

98.

Приветства предприемането на мерки от страна на ЕИБ в областта на борбата с изпирането на пари и срещу финансирането на тероризма, както и увеличаването на ресурсите във връзка с функцията за проверка на съответствието чрез назначаването на нов директор по проверка на съответствието на групата; изисква Парламентът да бъде редовно информиран за резултатите, представяни в доклада на директора по проверка на съответствието на групата;

99.

Призовава ЕИБ да проследява докладите по държави, за да предприема действия срещу финансирането на незаконни дейности; счита, че за да отговарят на условията за финансиране от страна на ЕИБ, всички бенефициери, независимо дали са корпорации или финансови посредници, които принадлежат към различни юрисдикции, трябва да бъдат задължени да оповестят в своите одитирани годишни доклади информация на равнище държава относно своите продажби, активи, служители, печалби и данъчни плащания във всяка държава, в която извършват дейност; счита също така, че бенефициерите трябва да оповестяват договорите с приемащите правителства, и по-специално да разкриват информация относно данъчния режим във всяка държава, в която извършват дейност;

100.

Изисква контролната среда да бъде приспособена за обезпечаване на евентуално бъдещо увеличение на броя на исканията за финансиране, породено вследствие на увеличаването на капитала на ЕИБ и в рамките на други финансови партньорства, и в частност във връзка с функциите за управление на риска;

101.

Призовава ЕИБ да представи обзор и да докладва относно актуалното състояние на предходните препоръки, отправяни от Парламента във всеки годишен доклад, особено по отношение на въздействието на нейните дейности по предоставяне на заеми в различните й региони на действие върху растежа и създаването на работни места във въпросните региони и в ЕС, както и върху икономическата интеграция между ЕС и страните кандидатки и съседните страни;

102.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Европейската инвестиционна банка и правителствата и парламентите на държавите членки.

9.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/13

—

като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1096/2010 на Съвета от 17 ноември 2010 г. за възлагане на Европейската централна банка на специфични задачи, свързани с дейността на Европейския съвет за системен риск (5),

—

като взе предвид Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (6),

—

като взе предвид своята позиция от 12 септември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) във връзка с неговото взаимодействие с Регламент (EС) №…/… на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (7),

—

като взе предвид своята позиция от 12 септември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (8),

—

като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси от 3 юни 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган (9), както и своята позиция от 22 септември 2010 г. относно това предложение (10),

—

като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси от 3 юни 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (11), както и своята позиция от 22 септември 2010 г. относно това предложение (12),

—

като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси от 3 юни 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари (13), както и своята позиция от 22 септември 2010 г. относно това предложение (14),

—

като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси от 18 май 2010 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари (15) и своята позиция от 22 септември 2010 г. относно това предложение (16),

—

като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси от 25 май 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски комитет за системен риск (17), както и своята позиция от 22 септември 2010 г. относно това предложение (18),

—

като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси от 25 май 2010 г. относно предложението за регламент на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск (19), както и своята позиция от 22 септември 2010 г. относно това предложение (20),

—

като взе предвид становището на своята комисия по икономически и парични въпроси от 1 март 2013 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския банков орган за финансовата 2011 година,

—

като взе предвид становището на своята комисия по икономически и парични въпроси от 1 март 2013 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване за финансовата 2011 година,

—

като взе предвид становището на своята комисия по икономически и парични въпроси от 1 март 2013 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския орган за ценни книжа и пазари за финансовата 2011 година,

—

като взе предвид становището на своята комисия по икономически и парични въпроси от 5 септември 2013 г. относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година — всички раздели,

—

като взе предвид основните принципи за ефективен банков надзор, одобрени от Базелския комитет по банков надзор на 13—14 септември 2012 г. (21),

—

като взе предвид Основните показатели за ефективни режими на преструктуриране за финансовите институции на Съвета за финансова стабилност, публикувани през октомври 2011 г.,

—

като взе предвид принципите на добрата практика относно колегиите от надзорни органи, публикувани от Базелския комитет по банков надзор през октомври 2010 г. (22),

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 22 януари 2014 г. по дело Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/Съвет на Европейския съюз и Европейски парламент (C-270/12),

—

като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0133/2014),

A.

като има предвид, че финансовата криза показа, че неадекватното управление на риска и неефикасният, неравномерен и разпокъсан надзор на финансовите пазари са допринесли за финансовата нестабилност и липсата на защита на потребителите в областта на финансовите услуги;

Б.

като има предвид, че Европейският парламент горещо подкрепяше създаването на Европейските надзорни органи (ЕНО), предвиждаше повече правомощия за ЕНО в областта на координацията и прекия надзор, както и че Парламентът счита, че ЕНО са ключови участници в създаването на по-стабилни и по-сигурни финансови пазари и че Съюзът се нуждае от по-засилен и по-добре координиран надзор на равнище ЕС,

В.

като има предвид, че създаването на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН) подобри качеството и съгласуваността на финансовия надзор в рамките на вътрешния пазар; като има предвид, че това е еволюционен процес, при който членовете на Съвета на надзорниците следва да се съсредоточат върху ценностите и интересите на Съюза;

Г.

като има предвид, че откакто беше създадена ЕСФН, микропруденциалният надзор в Съюза се разви по-бързо от макропруденциалния надзор;

Д.

като има предвид, че правомощията за микро- и макроикономически надзор са съсредоточени в ръцете на Европейската централна банка (ЕЦБ), която трябва да взема подходящи мерки за избягване на конфликти на интереси поради задълженията на ЕЦБ в областта на паричната политика;

Е.

като има предвид, че ЕНО следва да предотвратят разпокъсване на финансовите пазари в Съюза;

Ж.

като има предвид, че ЕНО имат задачата, наред с другото, да осигуряват конвергенция и съдействие за подобряването на качеството на ежедневния надзор, както и че е необходимо да се разработят показатели за изпълнението, които са съсредоточени върху регулаторните резултати, постигани при ежедневния надзор;

З.

като има предвид, че ЕНО в голяма степен изпълниха мандата си да допринесат за законодателните процедури и да предложат технически стандарти;

И.

като има предвид, че въпреки че регламентите за създаване на ЕНО са почти идентични, приложното им поле се разви по много различен начин;

Й.

като има предвид, че що се отнася до регулаторните технически стандарти (РТС) или техническите стандарти за изпълнение (ТСИ), Комисията носи отговорност за приемането, със или без изменения, на предложените от ЕНО проекти и следва да се обоснове подробно за отклонение от тези проекти;

К.

като има предвид, че прекият надзор на агенциите за кредитен рейтинг от страна на Европейския орган за ценни книжа и пазари може да подобри качеството на надзора в тази област;

Л.

като има предвид, че РТС се приемат като делегирани актове и гарантират участието на ЕНО в области, в които ЕНО имат по-голям технически експертен опит за изготвяне на проекти на законодателство от по-ниска степен;

M.

като има предвид, че параграф 2 от Общото споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията за делегираните актове гласи, че трите институции си сътрудничат по време на цялата процедура за приемане на делегирани актове с оглед на гладкото упражняване на делегираните правомощия и ефективния контрол на тези правомощия от страна на Европейския парламент и Съвета;

Н.

като има предвид, че създаването на единния надзорен механизъм (ЕНМ) представляваше важна следваща стъпка към съгласуван надзор на банките в еврозоната и в другите участващи държави членки;

O.

като има предвид, че създаването на ЕНМ има много важни последици за институционалното установяване на микро- и макропруденциален надзор в Съюза, като се вземат предвид предоставените на ЕЦБ правомощия в тези области;

П.

като има предвид, че Европейският съвет за системен риск (ЕССР) предостави полезни макроикономически препоръки за законодателния процес, които бяха в областта на фондовете на паричния пазар, капиталовите изисквания, директивата за ипотечните кредити или симетричните дългосрочни гаранционни мерки в директивата „Платежоспособност II“ (23), които бяха взети предвид само отчасти от Комисията и съзаконодателите;

Р.

като има предвид, че ролята на ЕССР в законодателството не е задължителна, дори когато са засегнати макроикономически въпроси;

С.

като има предвид, че Консултативният научен комитет играе важна и конструктивна роля, като ръководи графика на ЕССР, по-специално като насърчава ЕССР да се съсредоточава върху противоречиви и фундаментални въпроси;

Т.

като има предвид, че можеше някои от предложенията на ЕССР да бъдат взети предвид от съзаконодателите или от Комисията, ако бяха издадени на по-ранен етап от законодателния процес;

У.

като има предвид, че ЕССР беше създаден в хода на финансовата криза, за да предотврати по-нататъшно развитие на кризата и да запази финансовата стабилност;

Ф.

като има предвид, че системният риск, предизвикан от прекалено дългото запазване на твърде ниски лихвени проценти, не беше споменат в изготвеното от ЕССР становище;

Х.

като има предвид, че паричната политика може да оказва значително въздействие върху „балоните“ на кредитите и на цените на активите, което може да доведе до създаването на конфликт на интереси между паричната политика на ЕЦБ и на дейността на ЕССР;

Ц.

като има предвид, че след първите предложения на Комисията се очакваше броят на членовете на персонала на ЕССР да бъде двойно по-голям, отколкото е в действителност, както и че променливия състав на квалифицирания персонал е в ущърб на работата на ЕССР;

Ч.

като има предвид, че изявленията на ЕССР относно Регламента за европейската пазарна инфраструктура не бяха взети предвид от Европейския орган за ценни книжа и пазари;

Ш.

като има предвид, че създаването на ЕССР извън ЕЦБ не би позволило, поради разпоредбите на член 130 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), ЕССР да отправя становища, препоръки или предупреждения към ЕЦБ;

Щ.

като има предвид, че структурата на ЕССР и размерът на структурата на ЕССР за вземане на решения са пречка за бърз процес на вземане на решения;

AА.

като има предвид, че в Препоръка 2011/3 на ЕССР се заявява, че централните банки следва да имат водеща роля в пруденциалния надзор на макроравнище, и съответно представителите на централните банки следва задължително да са членове на органите за вземане на решения на ЕССР;

AБ.

като има предвид, че членството в ЕССР е силно обвързано с централните банки, които имат важна роля, но също и сходни перспективи;

AВ.

като има предвид, че все още не са влезли в сила съществени части от секторното законодателство, с което се предоставят специфични правомощия на ЕНО, и поради това ЕНО нямат възможност да изпълняват задачите си по еднакъв начин;

AГ.

като има предвид, че законодателството относно финансовите пазари, финансовите услуги и финансовите продукти е силно фрагментирано, а многообразието от правни текстове води до пропуски, дублиране на задължения за отчитане, институционално разминаване и припокриване на регулаторни функции, и може да доведе до непредвидими последици и отрицателно въздействие върху реалната икономика;

AД.

като има предвид, че Съединените американски щати създадоха федерално бюро за финансова защита на потребителите, което разполага с големи правомощия;

AЕ.

като има предвид, че прозрачността и независимостта са съществен елемент на доброто управление и че е важно да се повишат прозрачността на работата на ЕНО и тяхната независимост,

AЖ.

като има предвид, че макар и ЕНО по принцип да функционират по прозрачен начин, като публикуват информация на своите уебсайтове, съществува потребност от засилване на прозрачността по отношение на работата на ЕНО и напредъка на консултациите и предложенията, както и от предоставяне на повече информация относно въпроси като въпроса за работните групи;

AЗ.

като има предвид, че Комисията участва формално и неформално в дейностите на ЕНО, но това участие още не е поставено на прозрачна основа, и че ролята на Комисията следва да бъде приведена в съответствие с тази на Парламента и на Съвета, така че независимостта на ЕНО да не бъде поставяна под въпрос;

AИ.

като има предвид, че изглежда, че ползата от приноса на групите от заинтересовани страни към дейността на ЕНО е била ограничена;

AЙ.

като има предвид, че увеличената прозрачност е от огромно значение за групите от заинтересовани страни за създаването на добре обмислени и работещи правила за финансовите пазари, и че сътрудничеството с участниците на пазара би функционирало много по-добре, ако тези групи са по-прозрачни по отношение на състава на групата и подробностите, свързани с възложените им задължения;

AК.

като има предвид, че ЕНО следва да подпомагат Комисията, като предоставят своя опит във финансовите услуги по прозрачен начин,

AЛ.

като има предвид, че ЕНО следва да помагат на Комисията и на съзаконодателите, като оценяват до каква степен законодателството постига своите регулаторни цели, и в интерес на прозрачността следва да оповестяват публично тази оценка. ЕНО следва да предоставят официално становище относно предложенията за законодателство на Съюза и да правят оценка на силата на доказателствата и анализа, включени в оценките на въздействието на законодателните предложения;

АМ.

като има предвид, че по дело C-270/12, решението на Съда на Европейския съюз посочи потенциално подобрен обхват за дейностите на Европейската система за финансов надзор съгласно член 114 от ДФЕС в сравнение с преобладаващото тълкуване на това решение в дело C-9/56 Meroni  (24) в момента на създаването на ЕСФН, и следователно Комисията следва да направи оценка на потенциалните последици от това в предстоящия преглед на ЕСФН;

AН.

като има предвид, че надзорът от страна на ЕЦБ върху финансовите конгломерати, развиващи дейност в банковия и застрахователния сектор, е ограничен от правното основание за ЕНМ;

AO.

като има предвид, че създаването на ЕНМ променя основната схема за надзор на ЕСФН и води до известна асиметрия между различните органи и обхватът им на надзор;

AП.

като има предвид, че след влизането в сила на ЕНМ е особено важно да се избегне регулаторният арбитраж, да се гарантират равни условия на конкуренция и да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар, да се избегнат нарушения и да се запазят основните свободи;

AР.

като има предвид, че ЕЦБ и ЕНО прилагат различни стандарти и интервали за отчитане и създаването на ЕНМ може да доведе до сериозен риск от дублиране на изискванията за отчитане, ако националните органи не си сътрудничат в достатъчна степен с ЕНМ и ЕНО;

AС.

като има предвид, че правото на разследване за евентуални нарушения на правото на Съюза и възможността за посредничество със задължителен характер рядко е било използвано и че ЕНО разполагат с много ограничени възможности да започват разследвания за предполагаеми нарушения на правото от страна на националните компетентни органи;

AТ.

като има предвид, по отношение на евентуални нарушения на правото на ЕС, че решенията, засягащи националните надзорни органи, се вземат от националните надзорници в рамките на Съветите на надзорниците на ЕНО;

AУ.

като има предвид, че под влиянието на правомощията за посредничество със задължителен характер на ЕНО бяха намерени много полезни решения между националните надзорни органи;

AФ.

като има предвид, че за националните представители беше трудно да направят разграничение между своята роля на ръководител на национален компетентен орган и тази в европейските процеси на взимане на решения, което затруднява способността им действително да се придържат към изискването да действат независимо и обективно, единствено в интерес на Съюза като цяло, в съответствие с член 42 от регламентите за ЕНО;

AХ.

като има предвид, че партньорският натиск не е постигнал заложените при първоначалното създаване на ЕНО резултати, и че е необходимо да се предостави възможност на ЕНО да стимулират неговото развитие;

AЦ.

като има предвид, че някои ЕНО все още изпитват затруднения при събирането на потребната за работата им информация в необходимия формат, и като има предвид, че ЕБО трябваше да проведе стрес тестове, но че в някои случай той не притежаваше нито необходимите законови правомощия да събере данните, които се изискваха за провеждане на тестовете, нито законовите правомощия да извърши проверка на данните, които се оказаха неточни;

AЧ.

като има предвид, че вероятно ЕНО се въздържат да отправят някои необходими искания за информация, тъй като очакват отказ от своите Съвети на надзорниците;

AШ.

като има предвид, че наскоро договореното законодателство засили правомощията на ЕНО да разследват предполагаеми нарушения или неприлагане на правото на Съюза, като задължава компетентните органи да предоставят на съответния ЕНО цялата считана за необходима информация, включително и начина, по който конкретният законодателен акт се прилага в съответствие с правото на Съюза;

AЩ.

като има предвид, че в хода на създаването на ЕНМ беше отбелязан известен напредък във връзка с предоставянето на ЕБО на необходимите правомощия за пряко събиране на информация, но подобни правомощия трябва да бъдат предоставени и на другите ЕНО;

БA.

като има предвид, че насоките се доказаха като полезен и необходим инструмент за запълване на пропуските в регулирането в тези области, в които секторното законодателство не предвиждаше правомощия на ЕНО;

ББ.

като има предвид, че ЕНО притежават мандата да наблюдават прилагането на правото на Съюза в държавите членки, но не притежават ресурсите за оценка на действителното му изпълнение;

БВ.

като има предвид, че директивата ДПФИ I (25) е приложена във всички държави членки, но някои държави членки отказват да въведат и приложат на практика правилата за защита на потребителите;

БГ.

като има предвид, че участието на представители на ЕНО в колегиите от надзорни органи е подобрило тяхното функциониране, но колегиите са осъществили ограничен напредък в засилването на сближаването на надзорни практики;

БД.

като има предвид, че правото на глас в Съветите на надзорниците на ЕНО не е пропорционално на размера на съответните държави членки, каквото е понастоящем положението в ЕЦБ или в европейските агенции;

БЕ.

като има предвид, че промените в първоначалната система на гласуване на ЕБО, която доказано осигури справедливо третиране на държавите членки и безпроблемни условия на работа за ЕНО, бяха отстъпка пред някои държави членки и направиха процедурите за вземане на решения в Съвета на надзорниците по-обременяващи и тромави;

БЖ.

като има предвид, че следва да няма възрастова или полова дискриминация при назначаването на председатели на ЕНО — позиция, която следва да бъде широко популяризирана на територията на Съюза;

БЗ.

като има предвид, че председателят, изпълнителният директор и членовете на Съвета на надзорниците и управителните съвети следва да могат да действат независимо и единствено в интерес на Съюза;

БИ.

като има предвид, че някои национални надзорни органи на някои държави членки имаха затруднения при осигуряването на своите задължителни вноски в бюджетите на ЕНО;

БЙ.

като има предвид, че задължителните вноски на държавите членки противоречат на независимостта на ЕНО;

БК.

като има предвид, че ЕНО заявиха, че имат трудности при набирането на членове на персонала на определено равнище и са ограничени при изпълнение на мандата си поради липса на ресурси и персонал, и че наличните ресурси не отразяват задачите, чието осъществяване се изисква;

БЛ.

като има предвид, че настоящото финансиране на ЕНО — с механизъм за смесено финансиране, не е гъвкаво, създава административна тежест и представлява заплаха за независимостта на агенциите;

БМ.

като има предвид, че регулаторният мандат за изготвянето на актове за прилагане и делегирани актове беше приоритет за ЕНО на етапа на тяхното създаване и доведе до несъразмерна тежест в работното им натоварване в сравнение с другите отговорности;

БН.

като има предвид, че ЕНО не бяха в състояние да вложат достатъчно ресурси в ключовата функция за извършване на икономически анализи на финансови пазари (както предвижда член 8, параграф 1, буква ж) от следните регламенти — Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010), което е съществен фундамент за разработване на правила с високо качество;

БO.

като има предвид, че общият мандат за изготвяне на доклад относно наблюдаваните тенденции в потребителското търсене изисква всички държави членки да съберат информация за тези тенденции;

БП.

като има предвид, че ЕБО все още е лишен от правно основание в платежните услуги и в Директивата за потребителските кредити (26), наред с другото;

БР.

като има предвид, че някои изисквания, предвидени от ЕНО за всички участници на пазара, бяха счетени от някои участници на пазара за обременяващи, неподходящи и непропорционални по отношение на размера и стопанския модел на адресатите, и че секторното законодателство не винаги осигуряваше достатъчно гъвкавост за прилагането на законодателството на Съюза;

БС.

като има предвид, че ЕЦБ има правото да участва в работните групи на Съвета, докато ЕНО в голяма степен отсъстват от официалния процес по взимане на решения;

БТ.

като има предвид, че в областта на защитата на потребителите усилията, положени от ЕНО, използваните от тях ресурси и постигнатите от тях резултати се различаваха, като стойностите за ЕБО бяха много ниски;

БУ.

като има предвид, че слабото корпоративно управление и слабата система за оповестяване имаха значителен принос като фактори за настоящата криза;

БФ.

като има предвид, че новите принципи на надзор от Базел включват два нови принципа относно корпоративното управление и прозрачност и оповестяването;

БХ.

като има предвид, че заблуждаването относно характеристиките на продаваните продукти и услуги, нелоялната конкуренция и преследването на монополна рента могат да навредят на потребителите;

БЦ.

като има предвид, че Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и ЕБО не представиха съществени доклади за наблюдаваните тенденции в потребителското търсене;

БЧ.

като има предвид, че обещаното от председателя на ЕЦБ Марио Драги публикуване на Доклада на ЕССР за финансовата стабилност все още предстои;

БШ.

като има предвид, че необходимостта да се вземат решения по въпроси, свързани със защитата на потребителите, изисква равностойно равнище на експертен опит между членовете на ЕНО, въпреки че някои от тях нямат подобен мандат в своята държава членка по произход;

БЩ.

като има предвид, че настоящите предпазни клаузи, съдържащи се в член 38, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, ограничават възможностите за посредничество съгласно членове 18 и 19 от тях, по-специално в случаи на трансгранично преструктуриране на групи съгласно директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, тъй като правомощията за вземане на окончателното решение са предоставени на държавата членка, която носи фискалната отговорност за въпросната институция;

1.

Изисква от Комисията да представи на Парламента до 1 юли 2014 г. законодателни предложения за преразглеждането на регламенти (ЕС) № 1092/2010, (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010, (ЕС) № 1095/2010 и (ЕС) № 1096/2010, в съответствие с подробните препоръки, отправени в приложението към настоящата резолюция, въз основа на опита, натрупан след създаването на ЕНО и на задълбочен анализ на правното основание и наличните алтернативи на член 114 от ДФЕС, включително новата съдебна практика;

2.

Потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права и принципът на субсидиарност;

3.

Счита, че финансовите последици от исканите предложения следва да бъдат покрити със съответни бюджетни средства от бюджета на Съюза, като се отчита възможността ЕНО да удържат такси от субекти под техен надзор;

4.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията и на Съвета.

9.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/27

—

като взе предвид членове 1, 10 и 16 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 15 и 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 11 от ДЕС и задължението на институциите да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 41 (право на добра администрация) и 42 (право на достъп до документи) от нея,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1700/2003 на Съвета от 22 септември 2003 година за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 относно отваряне за обществеността на историческите архиви на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно публичен достъп до документи за 2009—2010 г. (3),

—

като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Общия съд относно достъпа до документи, и по-специално решенията на Съда на ЕС по дела Access Info Europe (дело C-280/11 P), Donau Chemie (C-536/11), IFAW/Комисия (C-135/11) (4), My Travel (C-506/08 P), Turco (съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P), както и решенията на Общия съд по дела In ‘t Veld/Съвет (T-529/09), Германия/Комисия (T-59/09), EnBW/Комисия (T-344/08), Sviluppo Globale (T-6/10), Internationaler Hilfsfonds (T-300/10), European Dynamics (T-167/10), Jordana (T-161/04) и CDC (T-437/08),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 30 април 2008 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (COM(2008)0229),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 20 март 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (COM(2011)0137),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно достъпа до официални документи от 2008 г.,

—

като взе предвид годишните доклади за 2011 и 2012 г. на Съвета, Комисията и Европейския парламент относно достъпа до документи, внесени в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1049/2001,

—

като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия от 2010 г.,

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана,

—

като взе предвид своите резолюции от 12 септември 2013 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2012 г. (5) и от 17 декември 2009 г. относно необходимото подобрение на правната рамка за достъп до документи след влизането в сила на Договора от Лисабон (Регламент (ЕО) № 1049/2001) (6),

—

като взе предвид годишния доклад на Европейския омбудсман за 2012 г.,

—

като взе предвид член 48 и член 104, параграф 7 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А7-0148/2014),

A.

като има предвид, че Договорът от Лисабон е в сила от четири години; като има предвид, че член 15 от ДФЕС установява конституционна рамка за институционална прозрачност на ЕС и определя основното право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС за граждани на ЕС и за всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо в държава членка; като има предвид, че това право следва да бъде упражнявано в съответствие с общите принципи и ограниченията, предвидени в регулаторните норми, приети от Парламента и Съвета;

Б.

като има предвид, че член 298 от ДФЕС предвижда открита, ефикасна и независима европейска администрация;

В.

като има предвид, че като общо правило следва да се предостави пълен достъп до законодателните документи, а изключенията по отношение на незаконодателните документи следва да се ограничат;

Г.

като има предвид, че прозрачността е съществена за един демократичен Европейски съюз на граждани, в който те да могат да участват пълноценно в демократичния процес и да упражняват обществен контрол; като има предвид, че прозрачната администрация е от полза за интересите на гражданите, за борбата срещу корупцията и за легитимността на политическата система и законодателството на Съюза;

Д.

като има предвид, че по-широк публичен достъп до документи е важен елемент от една активна демокрация;

Е.

като има предвид, че в една демокрация в добро здраве не следва на гражданите да се налага да разчитат на лица, подаващи сигнали за нередности, за да се гарантира прозрачност на правомощията и дейностите на техните правителства;

Ж.

като има предвид, че гражданите имат право да знаят как функционира процесът на вземане на решения и как действат техните представители, да ги държат отговорни и да знаят как се разпределят и изразходват публичните средства;

З.

като има предвид, че законодателството на ЕС относно достъпа до документи все още не се прилага правилно от администрацията на Съюза; като има предвид, че изключенията от Регламент (ЕО) № 1049/2001 се прилагат рутинно, а не извънредно от администрацията;

И.

като има предвид, че според съдебната практика, когато съответната институция реши да откаже достъп до документ, чието оповестяване е било поискано, тя трябва по принцип да обясни по какъв начин достъпът до този документ би могъл конкретно и действително да засегне интереса, защитен от предвидено в член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 изключение (вж. in’t Veld/Съвет  (7));

Й.

като има предвид, че конкретно и предвидимо засягане на разглеждания интерес не може да бъде обосновано само с опасение от разкриване пред гражданите на ЕС на различията във възгледите на институциите, що се отнася до правното основание на международните действия на Съюза, и по този начин от пораждане на съмнение относно законосъобразността на тези действия (вж. in’t Veld/Съвет  (8));

К.

като има предвид, че шест от десетте „звездни“ разследвания на Европейския омбудсман от 2012 г. се отнасят до прозрачността;

Л.

като има предвид, че статистиката за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 показва намаление на броя на първоначални искания и в трите институции;

М.

като има предвид, че броят на заявките за точно посочени документи е намалял в Парламента (от 1 666 през 2011 г. на 777 през 2012 г.); като има предвид обаче, че процентът на искания за неуточнени документи, като например „всички документи, отнасящи се до…“, се е увеличил в Парламента (от 35,5 % през 2011 г. на 53,5 % през 2012 г.); като има предвид, че броят на поисканите документи на Съвета е намалял (от 9 641 през 2011 г. на 6 166 през 2012 г.) (9);

Н.

като има предвид, че количествените данни, представени в годишните доклади за 2012 г., сочат нарастване на пълните откази на достъп както от страна на Комисията (от 12 % през 2011 г. на 17 % през 2012 г.), така и от страна на Съвета (от 12 % през 2011 г. на 21 % през 2012 г.), докато цифрите за пълен отказ на достъп от страна на Парламента са стабилни (5 % през 2011 и 2012 г.);

O.

като има предвид, че при Комисията има значително увеличение на потвърдителните заявления (от 165 през 2011 г. на 229 през 2012 г.), което е довело до леко увеличение на изцяло преразгледаните решения, намаление на частично преразгледаните решения и увеличение на потвърдените решения, докато за Съвета и Парламента цифрите за потвърдителни заявления са относително стабилни (за Съвета: от 27 през 2011 г. на 23 през 2012 г.; за Парламента: от 4 през 2011 г. на 6 през 2012 г.);

П.

като има предвид, че редица заявления са довели до подаване на жалби до Европейския омбудсман (за Комисията: от 10 през 2011 г. на 20 през 2012 г.; за Съвета: от 2 през 2011 г. на 4 през 2012 г.; за Парламента: 1 през 2011 и 2012 г.);

Р.

като има предвид, че Европейският омбудсман приключи някои жалби през 2011 г. и 2012 г. с критични забележки или с предложение за по-нататъшни действия (за Комисията: от 10 от общо 18 през 2011 г. на 8 от общо 10 през 2012 г.; за Съвета: няма информация; за Парламента: от 0 от общо 0 през 2011 г. на 1 от общо 1 през 2012 г.);

С.

като има предвид, че редица заявления за достъп до документи са довели до завеждане на дела в Общия съд или препращането им след обжалване в Съда на ЕС (за Комисията: от 15 дела и 3 обжалвания през 2011 г. на 14 дела и 1 обжалване през 2012 г.; за Съвета: от 1 дело и 2 обжалвания през 2011 г. на 1 обжалване през 2012 г. (10); за Парламента: нито едно през 2011 и през 2012 г.);

Т.

като има предвид, че Общият съд до голяма степен се е произнесъл в полза на по-голяма прозрачност или е представил други разяснения към Регламент (ЕО) № 1049/2001 по редица дела (за Комисията: 5 от общо 6 (11) през 2011 г. и 5 от общо 5 през 2012 г.) (12); за Съвета: 1 от общо 1 през 2011 г. (Access Info Europe, T-233/09) и 1 от общо 4 през 2012 г. (In ‘t Veld, T-529/09); за Парламента: 1 от общо 2 през 2011 г. (13) (Toland, T-471/08) и 1 от общо 1 през 2012 г. (Kathleen Egan and Margaret Hackett, T-190/10);

У.

като има предвид, че Съдът на ЕС до голяма степен се е произнесъл в полза на по-голяма прозрачност по следните дела — за Комисията: 1 от общо 1 през 2011 г. (My Travel, C-506/08) и 1 от общо 3 през 2012 г. (IFAW, C-135/11 P) (14); за Съвета и Парламента: няма решения нито през 2011, нито през 2012 г.;

Ф.

като има предвид, че годишните доклади на Комисията, Съвета и Парламента не предоставят сравними статистически данни; като има предвид, че трите институции не спазват едни и същи стандарти за изчерпателност при представяне на статистическите данни;

Х.

като има предвид, че най-често посочваната причина за изключението е „защита на процеса на вземане на решение“, използвана от Комисията и Съвета след първоначални искания (за Комисията: 17 % през 2011 г. и 20 % през 2012 г.; за Съвета: 41 % през 2011 и през 2012 г.); като има предвид, че „защитата на международните отношения“ е втората по честота причина, на която се позовава Съветът; като има предвид, че в случая на Парламента „защитата на частния живот и личната неприкосновеност“ е най-разпространеното изключение;

Ц.

като има предвид, че институциите не са изпълнили член 15, параграф 2 и член 15, параграф 3, алинея 5 от ДФЕС по отношение на задължението за Европейския парламент и Съвета да заседават в открито заседание, когато разглеждат проект на законодателен акт, и да публикуват документите, отнасящи се до законодателните процедури, при условията, предвидени от нормативните актове, посочени в член 15, параграф 3, алинея 2;

Ч.

като има предвид, че член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 предвижда изключение от принципа на прозрачност „в случаите, когато оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“; като има предвид, че тази разпоредба предхожда Договора от Лисабон и трябва да бъде приведена в съответствие с член 15 от ДФЕС;

Ш.

като има предвид, че в решението по дело Access Info Europe  (15) Съдът на ЕС потвърди, че публикуването на имената на държавите членки и техните предложения не вреди на процеса на вземане на решения; като има предвид, че Общият съд е постановил по предходното си решение по това дело, че „упражняването от гражданите на техните демократични права предполага възможността да следят в подробности процеса на вземане на решения“;

Щ.

като има предвид, че международните споразумения имат задължителни последствия и влияят върху законодателството на ЕС; като има предвид, че документацията, свързана с тях, следва по принцип да бъде публична, без да се засягат легитимни изключения; като има предвид, че изключението за защита на международните отношения се прилага, както е посочено в точка 19 от решението по делото In 't Veld/Съвет (T-529/09);

AA.

като има предвид, че тристранните срещи между Комисията, Парламента и Съвета са определящи за формирането на законодателството на ЕС; като има предвид, че тристранните срещи не са публични и че по подразбиране достъп до документите относно неофициалните тристранни срещи, включително дневния ред и обобщените доклади, не се предоставя нито на обществеността, нито на Парламента, което противоречи на член 15 от ДФЕС;

АБ.

като има предвид, че документите, които председателството на Съвета изготвя или притежава във връзка с работата си в тази роля, следва да бъдат достъпни в съответствие с правилата за прозрачност на ЕС;

АВ.

като има предвид, че преговорите по преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 са в застой; като има предвид, че ще е необходимо в новия инструмент да се предвиди значително повече прозрачност в сравнение със статуквото;

АГ.

като има предвид, че исканията за заседания при закрити врата в Парламента следва по принцип да се разглеждат в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1049/2001; като има предвид, че подобни искания трябва да се оценяват от Парламента поотделно за всеки отделен случай, а не да се разрешават автоматично;

АД.

като има предвид, че класификацията на документите като попадащи в нива на поверителност, обхванати от рамковото споразумение от 2010 г. относно отношенията между Парламента и Комисията, или като „чувствителни документи“ по член 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 следва да се прави въз основа на внимателно и конкретно разглеждане; като има предвид, че определянето на ниво на класификация, по-високо от необходимото, води до ненужна и непропорционална секретност на документи и до провеждане на заседания при закрити врата без подходящо основание;

АЕ.

като има предвид, че прозрачността продължава да се прилага като правило, включително във връзка с програмата за освобождаване на картелите от санкции или намаляване на размера на санкциите; като има предвид, че автоматичната забрана за оповестяване представлява нарушение на правилото за прозрачност, установено в Договорите; като има предвид, че секретността е изключение и трябва да бъде обоснована поотделно за всеки конкретен случай от национални съдии по отношение на искове за обезщетение за вреди;

АЖ.

като има предвид, че е препоръчително насоките на ЕС да бъдат изготвени под формата на полезен инструмент за съдии; като има предвид, че в тези насоки трябва да се прави разлика между документи на дружества и досиета на картели, съхранявани от Комисията;

1.

Припомня, че прозрачността е общо правило и че Договорът от Лисабон определя основното право на достъп до документи;

2.

Припомня, че е необходим възможно най-широк публичен достъп до документите, за да се позволи ефективно на гражданите и на гражданското общество да правят коментари по всички аспекти от дейността на ЕС;

3.

Припомня, че прозрачността повишава публичното доверие в европейските институции, като позволява на гражданите да бъдат информирани и да участват в процеса на вземане на решения на Съюза и по този начин да допринасят за по-демократичния характер на ЕС;

4.

Припомня, че всяко решение за отказ на достъп до документи трябва да се основава на ясно и строго определени правни изключения, придружени с мотивирана и конкретна обосновка, която да позволи на гражданите да разберат отказа на достъп и да използват ефективно съществуващите правни средства за обжалване;

5.

Подчертава необходимостта от установяване на подходящо равновесие между прозрачността и защитата на данните, както е изяснено от съдебната практика по делото Bavarian Lager, и подчертава, че защитата на данните не следва да бъде „използвана недобросъвестно“, по-специално за прикриване на конфликти на интереси и оказване на неправомерно въздействие в контекста на администрацията и вземането на решения в ЕС; посочва, че решението на Съда на Европейския съюз по делото Bavarian Lager се основава върху настоящата формулировка на Регламент (ЕО) № 1049/2001 и че това не възпрепятства извършването на промяна на формулировката, която е необходима и неотложна най-вече след изричното обявяване на правото на достъп до документи в Договорите и в Хартата на основните права;

6.

Призовава институциите, органите и агенциите да прилагат строго Регламент (ЕО) № 1049/2001, като вземат изцяло предвид съдебната практика, свързана с него, и хармонизират съществуващите вътрешни правила с буквата и духа на регламента, по-специално по отношение на сроковете за отговор на искания за достъп до документи, като същевременно гарантират, че това не води до удължаване на сроковете; призовава Съвета да публикува протоколите от заседанията на работните групи на Съвета, включително — в светлината на делото Access Info Europe, имената на държавите членки и техните предложения;

7.

Призовава всички институции, органи и агенции, когато прилагат Регламент (ЕО) № 1049/2001, да извършват стриктна оценка на възможностите за частично оповестяване на документ, таблица, графика, параграф или фраза;

8.

Призовава институциите, органите, службите и агенциите на ЕС да продължават да развиват по-проактивен подход по отношение на прозрачността, като предоставят на своите уебсайтове публичен достъп до възможно най-много категории документи, включително на вътрешни административни документи, и като ги включат в своите публични регистри; счита, че този подход спомага за осигуряване на ефективна прозрачност, както и за предотвратяване на излишни съдебни спорове, които могат да доведат до ненужни разходи и тежести както за институциите, така и за гражданите;

9.

Призовава институциите, органите и агенциите за пълно прилагане на член 11 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 и за създаване на регистри за публични документи с ясни и достъпни структури, добри функции за търсене, редовно актуализирана информация за нови изготвени и регистрирани документи, включване на препратки към непублични документи и с цел подпомагане на публичните ползватели — насоки относно видовете документи, съхранявани в даден регистър;

10.

Призовава институциите, органите и агенциите да публикуват в своите регистри на документи системно и своевременно всички документи, които преди това не са били публично достояние, оповестени чрез публичен достъп до искания за документи;

11.

Призовава администрациите да осигурят пълно посочване на всички документи, които попадат в обхвата на заявление за достъп до документи съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001, след първоначалната молба;

12.

Подчертава, че възможността за сезиране на европейския омбудсман представлява ценна възможност, когато отказът за достъп до документ е потвърден от съответната администрация; припомня обаче, че не съществуват средства за прилагане на решенията на омбудсмана;

13.

Подчертава, че съдебните спорове водят до изключително дълги процеси, до риск от високи и дори възпиращи разходи и непредвидим резултат, което означава прекомерна тежест за гражданите, желаещи да оспорят решение за отказ на (частичен) достъп; подчертава, че на практика това означава, че не съществува ефективно правно средство за обжалване на отрицателно решение относно искане за достъп до документи;

14.

Призовава институциите, органите и агенциите на ЕС да приемат спешно по-бързи, не толкова тромави и по-достъпни процедури за разглеждане на жалби срещу отказ за предоставяне на достъп, за да се намали нуждата от съдебни спорове и да се създаде истинска култура на прозрачност;

15.

Подчертава, че годишните доклади на трите институции и на органите и агенциите следва да представят цифрите в съпоставим формат, който следва да включва например броя на поисканите документи, броя на заявленията за достъп до документи, броя на документите, до които е предоставен (частичен) достъп, броя на заявленията, по които е предоставен достъп преди и след потвърдително заявление, както и броя на заявленията, по които е предоставен достъп от Съда, по които е предоставен частичен достъп от Съда и по които е отказан достъп;

16.

Призовава институциите на ЕС да се въздържат да искат поемане на съдебните разходи от насрещната страна и да гарантират, че гражданите не са лишени от възможността да оспорят решения поради липса на средства;

17.

Отбелязва, че държавите членки трябва да се приспособят към новата рамка за прозрачност, установена с Договора от Лисабон, както се вижда от делото Германия/Комисия (T-59/09), в което Германия подаде възражение срещу оповестяването на документи, свързани с официално уведомително писмо до нея, позовавайки се на защитата на обществения интерес по отношение на „международните отношения“, докато Общият съд постанови, че понятието „международни отношения“ следва да се счита за понятие от правото на ЕС и поради това не е приложимо за съобщения между Комисията и дадена държава членка;

18.

Призовава институциите на ЕС да подобрят сроковете, в които се изпращат отговорите на исканията за достъп до документи и потвърдителните заявления;

19.

Решава да проучи начините, по които разискванията в Бюрото и Председателския съвет могат да станат по-прозрачни, например чрез водене на подробни протоколи и чрез тяхното публично оповестяване;

20.

Изразява своето разочарование от факта, че от декември 2011 г., когато бе приета на първо четене позицията на Парламента относно преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001, не е постигнат никакъв напредък, тъй като Съветът и Комисията не изглеждат готови да предприемат преговори по същество; поради това призовава Съвета да предприеме действия по преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001; призовава Съвета и Парламента да се споразумеят за нов инструмент, който да осигурява значително повече прозрачност, включително ефективно прилагане на член 15 от ДФЕС;

21.

Призовава всички институции, органи, служби и агенции на ЕС да прилагат Регламент (ЕО) № 1049/2001 по начин, който съответства на разпоредбите на Орхуската конвенция; подкрепя изцяло политиката на Европейската агенция по лекарствата да публикува при поискване доклади от клинични изпитвания на фармацевтични продукти на европейския пазар, след като приключи процесът на вземане на решения за въпросното лекарство, подчертава, че всяко преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 следва да зачита изцяло Орхуската конвенция и следва да определя всяко изключение в пълно съответствие с нея;

22.

Препоръчва всяка институция или орган на ЕС да назначават в рамките на своите управителни структури служител за прозрачност, който да отговаря за съответствието с действащите норми и за подобряването на практиките;

23.

Призовава всички институции да извършат оценка на и ако е необходимо, да преразгледат своите вътрешни разпоредби за докладване на нарушения и призовава за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения; призовава по-специално Комисията да докладва на Парламента относно своя опит с новите правила за подаване на сигнали за нарушения за служителите на ЕС, приети през 2012 г., и с мерките по прилагането им; призовава Комисията да представи предложение за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, не само морално, но и финансово, с цел правилно да се защитят и подкрепят лицата, подаващи сигнали за нарушения, като част от демократичната система;

24.

Призовава институциите, органите и агенциите на ЕС да хармонизират своите годишни доклади относно достъпа до документи и да представят възможно най-пълна и всеобхватна статистика със сходен характер и в съвместима форма (например в таблици в приложението, които дават възможност за пряко сравнение);

25.

Призовава институциите, органите и агенциите на ЕС да приемат препоръките, предложени от Парламента в неговата предходна резолюция относно публичния достъп до документи;

26.

Призовава институциите на ЕС да включат в годишните си доклади за прозрачност отговор на препоръките на Парламента;

27.

Призовава Комисията да повиши прозрачността на експертните групи и групите по процедурата на комитет, като те провеждат заседанията си публично и публикуват процедурата за назначаване на членовете, както и информация по отношение на членовете, процедурите, разглежданите документи, гласуванията, решенията и протоколите от заседанията, като всички те следва да бъдат публикувани онлайн в стандартен формат; подчертава, че членовете на експертни групи и на комитети, ако имат лични интереси по отношение на разискваните теми, трябва да декларират това предварително; призовава Комисията да подобри и да прилага изцяло вътрешните насоки за всички генерални дирекции относно процедурата за назначаване (т.е. по отношение на балансиран състав, политика за конфликт на интереси, публични обяви) и правилата за възстановяване на разходите и да докладва по този въпрос не само в годишния си доклад относно достъпа до документи, но и в годишните доклади за дейността на генералните дирекции; призовава Комисията да докладва по-специално относно консултативната група на заинтересованите лица в рамките на трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите;

28.

Призовава Комисията, Съвета и Парламента да осигурят по-голяма прозрачност на неофициалните тристранни срещи чрез провеждане на публични заседания, публикуване на документацията, включително календарите, дневния ред, протоколите, разгледаните документи, измененията, взетите решения, информацията за делегациите на държавите членки и техните позиции и протоколите в стандартизирана и лесно достъпна онлайн среда, по подразбиране и без да се засягат изключенията, посочени в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001;

29.

Припомня, че член 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно чувствителните документи е компромис, който вече не отразява новите конституционни и правни задължения, въведени след влизането в сила на Договора от Лисабон;

30.

Призовава институциите, органите и агенциите на ЕС да поддържат актуални публични данни за броя на съхраняваните от тях класифицирани документи според тяхната класификация;

31.

Призовава Комисията да предложи регламент за определяне на ясни правила и критерии за класифицирането на документи от институциите, органите и агенциите на ЕС;

32.

Призовава институциите да правят оценка и да дават обосновка на исканията за заседания при закрити врата в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001;

33.

Призовава институциите на Съюза да създадат независим надзорен орган на ЕС за класифициране на документи и разглеждане на исканията за провеждане на сесии при закрити врата;

34.

Призовава институциите да направят публично достояние и да предоставят достъп на гражданите до документи, свързани с бюджета на Европейския съюз, с неговото изпълнение и с бенефициентите на средства и безвъзмездни помощи от Съюза и подчертава, че такива документи трябва да са достъпни също така посредством специален уебсайт и база данни, както и в база данни, свързана с финансовата прозрачност в Съюза;

35.

Изразява загриженост относно рутинното прилагане на изключението за защита на международните отношения като обосновка за класифициране на документи;

36.

Припомня, че когато дадена институция вземе решение да откаже достъп до документ, оповестяването на който е било поискано, тя трябва по принцип да обясни по какъв начин оповестяването на този документ би навредил конкретно и реално на обществения интерес, що се отнася до международните отношения;

37.

Подчертава, че независимо от тези принципи, това все още не е изпълнено на практика, както се вижда от решението на Общия съд по дело T-529/09 (In 't Veld/Съвет) във връзка с отказа на Съвета да предостави достъп до становище на неговата правна служба във връзка със споразумението между ЕС и САЩ относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма;

38.

Подчертава, че становищата на правните служби на институциите по принцип трябва да бъдат оповестявани, както беше подчертано в решението на Съда по делото Turco, в което се посочва, че „Регламент (ЕО) № 1049/2001 цели, както е посочено в съображение 4 от преамбюла и в член 1, да се гарантира на обществеността право на възможно най-широк достъп до документите на институциите“ (16);

39.

Припомня, че преди да се прецени дали се прилага или не изключението по член 4, параграф 2, второ тире относно защитата на правните становища, съответната институция трябва да се увери, че документът, чието оповестяване се иска, в действителност се отнася до правни становища, и ако това е така, да реши кои части от него са действително засегнати и следователно могат да бъдат обхванати от това освобождаване (Turco, параграф 38);

40.

Призовава институциите да се придържат към решението по делото Turco относно становищата на правните служби, изготвени в рамките на законодателния процес, в което се постановява, че „именно прозрачността в това отношение ще допринесе за по-голямата легитимност на институциите в очите на европейския гражданин и ще увеличи доверието му в тях, като осигури открито обсъждане на различните гледни точки“ и че „в действителност е вероятно именно липсата на информация и на обсъждане да породи съмнения в съзнанието на гражданите не само по отношение на законосъобразността на конкретен акт, но и на легитимността на целия процес на вземане на решения“ (17);

41.

Подчертава, че както е постановено в решението по случая In ‘t Veld/Съвет (T-529/09) (18), конкретно и предвидимо засягане на разглеждания интерес не може да се докаже само с опасение от разкриване пред гражданите на ЕС на различията във възгледите на институциите по отношение на правното основание на международните действия на Съюза и по този начин от пораждане на съмнение относно законосъобразността на тези действия;

42.

Подчертава, че Съдът на ЕС е постановил по дело C-536/11, точка 43, че „всяко искане за достъп до [досие на картел] трябва да бъде преценявано във всеки отделен случай [от националните съдилища], като се вземат предвид всички обстоятелства по делото“;

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, Европейския омбудсман, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съвета на Европа.

9.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/35

—

като взе предвид значението на правото на петиция и колко е важно парламентарните органи да бъдат информирани незабавно за конкретните опасения и мнения на европейския гражданин или на пребиваващия в ЕС, както е предвидено в членове 24 и 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 44 относно правото на петиция до Европейския парламент,

—

като взе предвид разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, и по-специално членове 258 и 260,

—

като взе предвид член 48 и член 202, параграф 8 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0131/2014),

А.

като има предвид, че броят на петициите, получени през 2013 г., която беше „Европейска година на гражданите“, е 2 885, което представлява увеличение с почти 45 % спрямо 2012 г.; и като отбелязва, че до този момент през настоящия парламентарен мандат са били регистрирани почти 10 000 петиции;

Б.

като има предвид, че макар тези цифри да остават скромни в сравнение с населението на Европейския съюз, те все пак показват значително повишаване на осведомеността относно правото на петиция и оправданите правни очаквания относно пригодността на процеса на внасяне и разглеждане на петиции като средство за съсредоточаване на вниманието на европейските институции и на държавите членки върху въпросите, които предизвикват безпокойството на отделните граждани, местните общности, неправителствените организации, доброволческите сдружения и частните предприятия;

В.

като има предвид, че европейските граждани се представляват пряко от единствената институция на ЕС, избрана от тях — Европейския парламент; като има предвид, че правото на петиция им предлага възможността да се обръщат пряко към своите представители;

Г.

като има предвид, че правото на петиция засилва способността на Европейския парламент да отговори на очакванията на гражданите и лицата, пребиваващи на територията на Съюза, като в същото време това може да осигури на хората открит, демократичен и прозрачен механизъм за получаване, когато е законосъобразно и обосновано, на извънсъдебни правни средства за защита по отношение на жалбите им, особено когато това се отнася до проблеми във връзка с прилагането на европейското законодателство; като има предвид, че петициите осигуряват ценна обратна информация за законодателите и изпълнителните органи както на равнище на ЕС, така и на национално равнище;

Д.

като има предвид, че трябва да се предотвратят по-нататъшните безвъзвратни загуби на биологично разнообразие, особено в определените по „Натура 2000“ зони; като има предвид ангажимента на държавите членки да гарантират защитата на специалните защитени територии съгласно Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (79/409/EИО); като има предвид, че въпреки че Комисията може изцяло да проверява съответствието с правото на ЕС едва когато националните органи вземат окончателно решение, е важно, особено във връзка с въпросите, отнасящи се до околната среда, да се провери на ранен етап дали местните, регионалните и националните органи правилно прилагат всички съответни процедурни изисквания, предвидени от законодателството на ЕС, включително принципа на предпазливост;

Е.

като има предвид, че е необходимо по-голямо участие на гражданите в процеса на вземане на решения на равнище ЕС, за да се утвърдят неговата легитимност и отчетност; като има предвид, че процесът на внасяне и разглеждане на петиции също така представлява средство за проверка на действителността по отношение на напреженията, които съществуват в рамките на европейските общества, особено във време на икономическа криза и социални вълнения, които са резултат от въздействието на срива на световните финансови пазари и банкови системи върху населението на Европа; като припомня, че комисията по петиции организира публично изслушване с участието на вносители на петиции по този въпрос през септември 2013 г.; като има предвид, че вниманието на комисията беше привлечено от много петиции относно финансови нарушения и злоупотреби в ущърб на правата на потребителите в банковия сектор, и по-специално от драматичните последици от принудителните извеждания от домовете на цели семейства в резултат на нарушения в клаузите на ипотечни договори;

Ж.

като има предвид, че такива петиции, отправени до комисията по петиции, често са предоставяли полезна информация на други комисии на Европейския парламент, които отговарят за формулирането на законодателство, имащо за цел да създаде социално-икономическа и екологично по-сигурна, стабилна, справедлива и благоприятна основа за бъдещето на всички европейски граждани и на лицата, пребиваващи на територията на Съюза;

З.

като има предвид, че всяка петиция се оценява и разглежда по същество, дори когато е отправена само от един гражданин на ЕС или един пребиваващ на територията на ЕС;

И.

като има предвид, че времето за обработка на получената петиция и времето за отговор варират в зависимост от естеството и сложността ѝ, но че ще се полагат всички усилия да се отговори надлежно и в разумен срок на въпросите, които предизвикват безпокойството на вносителите на петиции, както и по подходящ начин, не само от гледна точка на процедурите, но и на тяхната същина;

Й.

като има предвид, че вносителите на петиции, чиито петиции се обсъждат впоследствие по време на редовните заседания на комисията по петиции, имат възможност да участват в пълна степен, имат право да представят своите петиции заедно с по-подробна информация и по този начин да допринесат активно за работата на комисията, като предоставят допълнителна и непосредствена информация на членовете на комисията по петиции и на Европейската комисия, както и на евентуално присъстващите представители на държавите членки; и като има предвид, че през 2013 г. 185 вносители на петиции са присъствали на разискванията на комисията и са взели активно участие в тях;

К.

като има предвид, че дейността на комисията по петиции се основава изцяло на информацията и приноса, получени от вносителите на петиции, наред с резултатите от нейните собствени разследвания на всеки отделен случай, допълнени, когато е необходимо, от още експертни познания от Европейската комисия, държавите членки или други органи; като има предвид също така, че приоритетите в дневния ѝ ред се подреждат и организират въз основа на решения, вземани по демократичен път от нейните членове;

Л.

като има предвид, че установените критерии за допустимост на петициите, съгласно разпоредбите на Договора и правилата на Парламента, посочват, че петицията трябва да засяга въпроси, които се отнасят до сферата на дейност на Съюза и които засягат пряко вносителя; и че в резултат на това част от получените петиции са обявени за недопустими, защото не отговарят на тези критерии;

М.

като има предвид, че правото на петиция е важен инструмент за участие и демократичен контрол от страна на гражданите, и че трябва да се гарантира правилното му прилагане от началото до края на процеса; като има предвид, че това право трябва да е изцяло гарантирано, независимо от правителствените интереси; като има предвид, че този принцип трябва да служи за пример на равнище ЕС при разглеждането на петиции в рамките на настоящия Парламент и на Комисията;

Н.

като има предвид, че гореспоменатите критерии бяха проверени в съдебната практика и че решенията на Съда на Европейския съюз, например по дело T-308/07, подкрепиха критериите, свързани с правото на петиция и факта, че декларациите по отношение на петициите, обявени за недопустими, трябва да са добре обосновани и да се изисква обосновка от комисията в нейната последваща кореспонденция с вносителя на петицията; и например по дело T-280/09 и T-160/10, по отношение на петициите, които могат да се считат за твърде неточни в тяхното съдържание;

О.

като има предвид, че в допълнение към получените петиции, свързани с въздействието на кризата върху европейските граждани и лицата, пребиваващи на територията на Съюза, други ключови области на загриженост на вносителите на петиции се отнасят до въпроси, свързани с правото в областта на околната среда (по-специално по отношение на управлението на отпадъците и на водите), основните права — особено по отношение на правата на детето, правата на лицата с увреждания и свързаните със здравето въпроси, правото на лично и недвижимо имущество, въпросите, отнасящи се до свободното движение на хора, различните форми на дискриминация, по-специално дискриминацията на етническа, културна или езикова основа, визите, имиграцията и заетостта, и петиции относно прилагането на правосъдието, предполагаема корупция, продължителни съдебни процеси и много други области на дейност;

П.

като има предвид, че тъй като много вносители на петиции, особено сред по-младите, използват усилено социалните медии като канал за комуникация, комисията по петиции разработи собствена мрежа под егидата на Европейския парламент и е следвана редовно от нарастващ брой хора в основните социални медии, които са особено активни и полезни по време на заседания на комисията; и като има предвид, че тя също така привлече значителен брой редовни абонати, понастоящем 1 500, на бюлетина на комисията, PЕTI Journal;

Р.

като има предвид, в същия контекст, че комисията по петиции работи съвместно със съответните служби на Европейския парламент за разработване на нов многоезичен интернет портал, който да замени стария, по-ограничен електронен инструмент за внасяне на петиции, намиращ се на уебсайта Europarl; като има предвид, че новият портал е разработен с цел да увеличи административната ефикасност, като същевременно се подобри прозрачността и интерактивността на процеса на внасяне и разглеждане на петиции в полза на вносителите на петиции и членовете на Европейския парламент, както и на обществеността като цяло;

С.

като припомня в този контекст позицията, която възприе въз основа на годишния доклад за 2012 г., с която се взе решение процедурата по разглеждане на петиции да се направи по-ефикасна, прозрачна и безпристрастна, като същевременно се запазва правото на участие на членовете на комисията по петиции, така че при съдебен контрол разглеждането на петиции да издържи дори и на процедурно равнище;

Т.

като има предвид, че комисията по петиции продължава активно да се интересува от начина, по който се прилага регламентът относно Европейската гражданска инициатива и осъзнава множеството слабости и твърде тромавото естество на съществуващата правна рамка, която не отразява напълно духа на разпоредбата на Договора, въпреки усилията, положени от комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции при нейното изготвяне; и като има предвид, че съгласно условията на клаузата за преразглеждане Парламентът трябва да участва в дискусии относно преразглеждането на регламента, след като последният е бил в сила в продължение на три години;

У.

като има предвид, че разпоредбите на регламента относно ЕГИ по отношение на организирането на обществена дискусия за успешна инициатива относно помещенията на Парламента скоро ще бъдат приложени с участието на водещата комисия със законодателна компетентност по предмета на инициативата, заедно с комисията по петиции при условията на Правилника за дейността на Европейския парламент и правилата за прилагане, приети от Бюрото;

Ф.

като има предвид важната роля на посещенията за установяване на фактите във връзка с петициите в процес на разглеждане, които комисията по петиции редовно организира по въпроси, на които е отдала специален приоритет, както и необходимостта докладите за тези посещения да бъдат с най-висока степен на качество и надеждност и да бъдат изготвени в истинско сътрудничество, водещо до желания консенсус сред участниците; припомня посещенията, направени през 2013 г. в Испания — два пъти, в Полша, в Дания, както и в Гърция; като има предвид, че по-голяма гъвкавост при практическите аспекти на тези мисии, главно по отношение на допустимите седмици, ще допринесе за още по-голям успех на тези посещения, особено що се отнася до възможността на членовете да участват в тях и с оглед намаляване на риска от анулиране;

Х.

като има предвид отговорностите на комисията по отношение на службата на Европейския омбудсман, който отговаря за разследване на жалби от граждани на ЕС във връзка с възможно лошо управление в институции и органи на ЕС, и по отношение на които тя също изготвя годишен доклад въз основа на собствения годишен доклад на Европейския омбудсман; и като припомня, че през 2013 г. комисията участва активно в организирането на изборите за нов Европейски омбудсман след пенсионирането на заемащия по това време длъжността г-н Никифорос Диамандурос;

Ц.

като има предвид, че въпреки че членовете на Европейския парламент избраха нов Европейски омбудсман, Емили О Райли, която зае длъжността, считано от 1 октомври 2013 г., в началото на следващия парламентарен мандат трябва да се организира нов избор, както е предвидено в Правилника за дейността (член 204), и като има предвид, че би било разумно да се гарантира, че своевременно ще бъдат публикувани ясни и прозрачни правила за процедурата, които ще изясняват допълнително отговорността на комисията по петиции в този процес и които ще гарантират достатъчна прозрачност за избора, а именно чрез подобрен специален уеб механизъм;

Ч.

като има предвид, че комисията по петиции е член на мрежата на европейските омбудсмани, която включва някои комисии по петиции на национални парламенти, в които съществуват такива, и като има предвид, че очевидно е важно да се изтъкне допълнително сътрудничеството между самите комисии по петиции и когато това е практически осъществимо, то да бъде допълнително подсилено, както и че Европейският парламент би могъл да играе централна роля в този процес в интерес на европейските граждани;

Ш.

като има предвид, че комисията по петиции възнамерява да бъде полезен и прозрачен инструмент в услуга на европейските граждани и лицата, пребиваващи на територията на Съюза, който упражнява демократичен контрол и надзор върху редица аспекти на дейността на Европейския съюз, по-специално по отношение на прилагането на законодателството на ЕС от националните органи; и като има предвид, че тя може да допринесе освен това, въз основа на получените петиции, за по-последователно и координирано прилагане на законодателството на ЕС, от една страна, и за подобряване на бъдещото законодателство на ЕС, от друга страна, като привлече вниманието към поуките, които следва да се извлекат от същността на получените петиции;

Щ.

като има предвид, че този доклад е последният годишен доклад на комисията по петиции за 7-мия парламентарен мандат на Европейския парламент, поради което в него се представя дейността на комисията през 2013 г. и се прави преглед на целия парламентарен мандат и оценка на това до каква степен комисията по петиции е успяла да отговори на очакванията на гражданите след влизането в сила на Договора от Лисабон;

1.

Признава съществената и основна роля на комисията по петиции при защитата и насърчаването на правата на гражданите на ЕС и на лицата, пребиваващи на територията на Съюза, като се гарантира, че чрез процеса на внасяне и разглеждане на петиции се обръща по-голямо внимание на въпросите, които предизвикват безпокойството на вносителите на петиции, а техните законни оплаквания биват разрешавани в рамките на възможното и в разумен срок;

2.

Изразява решимост да направи процедурата по разглеждане на петициите по-ефикасна, прозрачна и безпристрастна при спазване на правото на участие на членовете на комисията по петиции, така че при съдебен контрол разглеждането на петиции да издържи дори и на процедурно равнище;

3.

Подчертава, че комисията по петиции, наред с други институции и органи, като анкетните комисии и Европейския омбудсман, изпълняват самостоятелна и ясно определена роля като звена за контакт, към които може да се обърне отделният гражданин; подчертава, че тези органи — заедно с Европейската гражданска инициатива — са основополагащите инструменти за един демократичен ЕС и за създаването на европейски демос и че трябва да се гарантира истински достъп до тях, както и тяхното надеждно функциониране;

4.

Подчертава, че през настоящия парламентарен мандат комисията по петиции приемаше предизвикателствата да отговори на очакванията на гражданите на Европейския съюз; подчертава значението на прякото участие на гражданите в дейността на Парламента, както и значението на специалното разглеждане от членовете на комисията на въпросите, които предизвикват безпокойството на гражданите, на техните предложения и жалби; подчертава количеството работа, извършена с оглед разрешаването на случаи, свързани с възможни нарушения на правата на гражданите, чрез сътрудничество с националните, регионалните и местните органи по въпроси, свързани с прилагането на европейското законодателство; като същевременно играе важна роля за възстановяването на връзката с европейските граждани и за укрепването на демократичната легитимност и отчетност на процеса на вземане на решения на ЕС;

5.

Припомня важната роля на Комисията за подпомагане на работата по случаите, повдигнати в петициите; счита, че разследванията на Комисията по случаите, повдигнати в петициите, следва да бъдат още по-задълбочени и да разглеждат същността на тези случаи по отношение на законодателството на ЕС; подчертава значението на прозрачността на тези процеси, както и на истински публичен достъп до съответните документи и свързаната със случаите информация;

6.

Подчертава значението на проактивния мониторинг и навременните превантивни мерки от страна на Комисията, когато съществуват обосновани доказателства, че е възможно някои запланувани и огласени проекти да са в нарушение на законодателството на ЕС;

7.

Отбелязва разнообразието от тематични ключови области, обхванати от петициите на гражданите, като например основните права, вътрешния пазар, правото в областта на опазването на околната среда, въпросите, свързани с общественото здравеопазване, благосъстоянието на децата, транспорта и строителството, испанския закон за крайбрежната ивица, новия регламент относно добрата администрация, въпросите, свързани с лицата с увреждания, възрастовата дискриминация, публичния достъп до документи, Европейските училища, фискалния съюз, стоманодобивния сектор, правата на животните, както и много други;

8.

Счита, че петициите, които попадат в тези тематични области, доказват, че ситуациите на неправилно транспониране на законодателството на ЕС или незадоволително прилагане на закона все още са твърде често срещани;

9.

Счита, че е важно да се подобри сътрудничеството с парламентите и правителствата на държавите членки, основано на реципрочност, и когато е необходимо, да се насърчават органите на държавите членки да транспонират и прилагат законодателството на ЕС в условия на пълна прозрачност; подчертава значението на сътрудничеството между Комисията и държавите членки и изразява съжаление във връзка с небрежността от страна на някои държави членки по отношение на пълното транспониране и прилагането на европейското законодателство в областта на околната среда;

10.

Припомня, че комисията по петиции счита допустимите петициите, свързани с принципите и съдържанието на Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз, за присъща част от своята дейност, и провежда своите разследвания по същество за всеки случай; припомня, че Европейската комисия често не е била в състояние да предприеме действия при поискване от комисията по петиции поради съществуването на член 51 от Хартата; подчертава факта, че очакванията на гражданите са много по-големи от това, което позволяват строго правните разпоредби на Хартата;

11.

Поздравява комисията за работата, която е извършила по отношение на получените петиции по въпроси, свързани с уврежданията — тема, по която през 2013 г. се наблюдава значително увеличение; отбелязва усилията, положени, за да се гарантира успешното стартиране на рамката на ЕС съгласно условията на член 33 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, във връзка с което комисията по петиции беше асоциирана с Европейската комисия, Агенцията за основните права и Европейския форум на хората с увреждания, и отбелязва желанието на комисията да продължи да подкрепя тази дейност; изразява съжаление, че впоследствие участието на комисията по петиции в рамката по тази конвенция беше прекратено и че тя беше заместена от законодателни комисии, които също са компетентни в тази област; счита, че това решение се основава на погрешна интерпретация на функциите, определени в рамката по конвенцията;

12.

Отбелязва високата степен на внимание, което беше посветено на някои важни петиции, получени във връзка с предложеното строителство на ново летище до Нотр Дам де Ланд, в близост до Нант; признава, че беше получен значителен принос от вносители на петиции, които се противопоставиха на схемата по съображения, свързани с околната среда, и че беше получена също така петиция по същество от привържениците на проекта, което доведе до засилени разисквания в рамките на комисията, в които, наред с основните вносители на петиции, участваха френските органи и генералният директор на Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия; счита, че такива сериозни дискусии не само подобряват осведомеността на обществото и предоставят възможност на гражданите да бъдат активно и законно включени в процеса, но те също така дават възможност някои спорни въпроси, свързани с проекта, за които се предполага, че са в противоречие с правото на ЕС, да бъдат изяснени и да се набележат коригиращи мерки, позволяващи пълно спазване на европейското законодателство, както то следва да се прилага при подобни обстоятелства;

13.

Признава, че през 2013 г. редица вносители на петиции изразиха тревога от видими несправедливости, които се срещат в Дания по отношение на административните и съдебни процедури, свързани с раздяла на родителите и развод и последващото попечителство над малките деца; отбелязва, в тази връзка, че в случая на двойките от различни националности има ясни примери за дискриминация въз основа на националността в полза на съпруга/съпругата от съответната държава членка, участваща в разглеждането на делото, и срещу лице, което не е гражданин на тази държава, със сериозни и често много отрицателни и драматични последици за правата на детето; отбелязва в този контекст тежки нарушения на основни права както на вносителя на петицията, така и на детето; отбелязва, че комисията по петиции направи информационно посещение в Дания, за да разследва подобни оплаквания, при които ситуацията изглежда особено остро изразена; отбелязва, че са регистрирани също така някои случаи от други държави, включително Германия (по-специално случаи, засягащи дейността на Jugendamt), Франция и Обединеното кралство;

14.

Припомня разследванията, провеждани въз основа на получените петиции относно последствията, произтичащи от неизпълнението на Рамковата директива за отпадъците през целия парламентарен мандат, и приемането на съответния доклад; припомня препоръките относно липсата на правилно на вземането на решения по отношение на депата за отпадъци и последиците от това за местното население; подчертава,че ситуацията далече не е разрешена, предвид петициите, които бяха дискутирани по-късно, по-специално във връзка с постоянните токсични пожари, предизвикани от силно замърсените промишлени отпадъци в някои райони на Кампания и поради липса на прозрачност по отношение на плановете и институционалното управление в Лацио през последните месеци след планираното закриване на депото в Малагрота, което към момента е обект на съдебни проучвания на високо равнище; припомня наситеното посещение за установяване на фактите в Гърция през есента на 2013 г. в тази връзка, при което се обърна внимание на пропуските в прилагането на значимите директиви, свързани с отпадъците, липсата на напредък в управлението на отпадъците, по отношение на това, което засяга плановете и системите, които се намират по-високо в йерархията на отпадъците, както и на въздействието върху здравето на населението в някои райони на Гърция; отбелязва, че няколко други петиции относно недостатъци в управлението на отпадъците в други държави членки са получени в последно време и в частност — в региона Валенсия в Испания и в Обединеното кралство;

15.

Отчита доклада за мисията за установяване на фактите в Полша, по време на която беше проведено разследване относно предложена отворена мина в Долна Силезия; също така приветства интензивните разисквания по този повод с вносителите на петиции и националните органи във връзка с възможното проучване и експлоатация на залежи на шистов газ, по които комисията вече проведе работна среща през 2012 г.;

16.

Изтъква конструктивната работа, извършена от цялата комисия по отношение на петициите, засягащи испанското законодателство за управление на крайбрежните зони — Лей де Костас (Ley de Costas), както по отношение на резултатите и заключения от мисията за установяване на фактите, така и по отношение на сътрудничество, а също така с вносителите на петиции и отговорните национални органи; припомня, че комисията създаде специална ad hoc работна група, която да разгледа този сложен въпрос по-подробно, както и да осигури връзка с много големия брой заинтересованите вносители на петиции; признава, че въпреки постигнатия известен напредък за вносителите на петиции в новото законодателство, прието от испанския парламент, отправя искане към Комисията да продължи активно да наблюдава въпроса;

17.

Приветства факта, че по време на информационното посещение в Галисия, което се проведе през февруари 2013 г., имаше възможност да бъдат проведени изчерпателни обсъждания с вносителите на петиции и регионалните органи по въпроси, свързани с липсата на адекватни съоръжения за пречистване на водите в региона; ратифицира заключенията и препоръките, представени в доклада от информационното посещение, одобрен от комисията по петиции на 17 декември 2013 г., по отношение на необходимостта от продължаване на усилията за кулминация на почистването и възобновяването на посетените региони;

18.

Подчертава ролята на задължението за докладване на комисията; обръща внимание на няколко резолюции, приети през 2013 г. под формата на доклади, като например специалния доклад на Европейския омбудсман относно начина, по който Комисията е разглеждала пропуските в оценката на въздействието върху околната среда при проекта за разширяването на летище Виена, освен годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман като цяло; подчертава съответните данни, предоставени от комисията, благодарение на експертния опит, постигнат чрез обработването на много конкретни случаи през годините под формата на становища до водещите комисии и по-специално на преразглеждането на Директивата за ОВОС, както и становището относно местоположението на седалищата на институциите на Европейския съюз; счита, че благодарение на такива документи комисията по петиции може да повдигне въпросите от значение за европейските граждани по време на пленарно заседание;

19.

Припомня, че според член 202, параграф 2, комисията по петиции има право не само да предоставя незаконодателни доклади по собствена инициатива на пленарните сесии по въпросите на редица петиции, но да представя и кратки предложения за резолюции, които да бъдат подложени на гласуване на пленарните заседания, относно спешни въпроси;

20.

Счита, че организацията на публичните изслушвания е много важен инструмент за разглеждането на проблеми, повдигнати от вносителите на петиции; обръща внимание на публичното изслушване, проведено във връзка с въздействието на кризата върху гражданите на Европа и за укрепване на демократичното участие в управлението на Съюза, както и на публично изслушване относно извличането на максимума от гражданство на ЕС, в което бяха анализирани опасенията, изразени във връзка с двете от гражданите на ЕС на базата на получените петиции; счита, че информацията, предоставена в петициите, доказва личното въздействие на насоката на ограниченията върху правата на вносителите на петиции, както и по-голямата роля и ангажираност на гражданското общество; признава, че за справяне с бъдещето на финансово предизвикателство, Европа се нуждае от надеждно, видимо и отговорно икономическо управление; подчертава значението на борбата с оставащите пречки пред гражданите на ЕС за упражняването на техните права съгласно правото на ЕС, както и насърчаването на политическото участие на гражданите на ЕС в живота в ЕС;

21.

Счита, че е от съществено значение за нейната работа по определени въпроси да се използват други форми на дейност, като например парламентарни въпроси с искане за устен отговор, които да бъдат разглеждани по време на пленарните заседания; припомня, че те са пряка форма на парламентарен контрол на други институции и органи на ЕС; припомня, че тя е използвала своето право 9 пъти през 2013 г. , като е внасяла за обсъждане например въпроси относно уврежданията, хуманното отношение на животните, управлението на отпадъците и Европейската гражданска инициатива; дълбоко съжалява, че някои от предложените от комисията инициативи са в процес на изчакване за разискване на пленарно заседание в продължение на месеци, като по този начин се пречи на даването на гласност на повтарящите се тревоги на гражданите на ЕС и на получаването на пряк отговор от Комисията;

22.

Отбелязва постоянния приток на кореспонденция от гражданите, които се обръщат към Парламента с искане за правна защита по въпроси, които попадат извън компетентността на ЕС по силата на член 227 от Договора, както и член 51 от Хартата на основните права; призовава за намиране на по-добри решения за справяне с тези изложения на гражданите, като в същото време се вземат предвид задълженията на Парламента по отношение на кореспонденцията му с гражданите; в това отношение изразява съжаление във връзка с неуспеха на съответните служби на Парламента да изпълнят докрай посоченото в препоръките по отношение на внесените от граждани документи по въпроси, които не попадат в областите на компетентност на ЕС, представени в резолюцията на Парламента от 21 ноември 2012 г. относно дейността на комисията по петиции през 2011 г;

23.

Признава, че въпросите, свързани с околната среда, продължават да бъдат приоритет за вносителите на петиции, като по този начин подчертава факта, че държавите членки продължават да изостават в тази област; отбелязва, че много от петициите съсредоточават вниманието си върху общественото здравеопазване, например управлението на отпадъците, безопасността на водата, ядрената енергия и защитените животни; посочва, че много петиции се отнасят до нови и предстоящи проекти, които увеличават опасността да засегнат горепосочените области; припомня, че тъй като държавите членки се стремят да се справят с тези ситуации е ясно, че намирането на трайно решение все още не е безпрепятствено; посочва случая със стоманодобивния завод на ILVA в Таранто като източник на сериозна тревога, поради сериозното влошаване на ситуацията по отношение на условията на околната среда и човешкото здраве за местното население; настоятелно призовава Комисията да използва всички налични механизми в най-голяма степен, за да се гарантира незабавното спазване на нормите на законодателството на ЕС в областта на околната среда от страна на италианските органи;

24.

Призовава комисията по петиции да продължава да разглежда последиците от съдебната практика по делото за Гръцката радио-телевизионна корпорация (Ellinikí Radiofonía Tileórasi, ERT) относно тълкуването на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз и последиците от нея относно петициите и да разследва какви са действителните пречки в начина, по който гражданите на ЕС подават искане за преюдициално заключение от Съда на ЕС с цел да получат надеждно тълкуване на основните въпроси съгласно европейското законодателство по дела пред националните съдилища;

25.

Приветства изпълнението на Европейската гражданска инициатива (ECI) на 1 април 2012 г., както и регистрирането на първата Европейска гражданска инициатива, посветена на политики за младежта на Европа — братство 2020, както и неотдавна отбелязалата успех Европейска гражданска инициатива, посветена на правото на вода; счита, че Европейската гражданска инициатива представлява първият инструмент на транснационална демокрация на участието и ще предостави на гражданите възможността да участват активно в съставянето на европейските политики и законодателство; отново потвърждава ангажимента си да участва в организирането на публични изслушвания за успешното изпълнение на европейски граждански инициативи, с активното участие на всички засегнати парламентарни комисии; подчертава необходимостта от редовен преглед на сегашното състояние на изпълнението на европейските граждански инициативи с цел подобряване на процедурата, като в същото време се ограничат административните формалности и други пречки; е наясно, че резултатът от първите парламентарни изслушвания на първата успешна Европейската гражданска инициатива, която ще се проведе през 2014 г., са решаващи при въвеждането на високи процедурни стандарти и за отговаряне на гражданските очаквания на упражняването на това право за в бъдеще, както и се ангажира да даде приоритет в институционално отношение, за да гарантира ефективността на процеса на участие;

26.

Оценява решението на Комисията да обяви 2013 г. за „Европейска година на гражданите“, като предостави ценна информация и знания за гражданите на ЕС относно техните права и демократичните инструменти, които са на тяхно разположение, за да упражнят тези права; счита, че Европейската година на гражданството следва да се използва за широкото разпространение на информация за новата „Европейска гражданска инициатива“ и следователно за предоставянето на ясни и разбираеми насоки, за да се ограничи високият процент на недопустимост в сравнение с процента, който предстои да бъде установен в областта на петициите; изразява убеждението, че интернет порталът за петиции представлява конкретен и стойностен принос на Европейския парламент към европейското гражданско общество;

27.

Призовава Комисията, в качеството си на пазител на Договора, да гарантира, че настоящото недостатъчно изпълнение на законодателството на ЕС, за което свидетелстват многобройните подадени петиции до Парламента, ще бъде разрешено, за да се позволи на гражданите на ЕС изцяло да се възползват от правата си;

28.

Призовава Комисията да предложи законодателство за разрешаване на въпросите, свързани с взаимно признаване от държавите членки на документи за гражданско състояние, като същевременно се зачитат компетенциите на държавите членки;

29.

Изразява съжаление, че европейските граждани продължават да срещат чести проблеми, причинени от неправилно прилагане на законодателството относно вътрешния пазар от страна на публичните органи, докато упражняват свободата си на движение;

30.

Изразява съжаление, че скорошни доклади относно мисии за установяване на факти не са били преведени на официалните езици на ЕС, по-специално на националните езици на вносителите на петиции;

31.

Признава важната роля на мрежата SOLVIT, която редовно разкрива и разрешава проблеми, свързани с прилагането на законодателството за вътрешния пазар; настоятелно призовава за укрепване на този инструмент и за по-активно сътрудничество между комисията по петиции и мрежата SOLVIT; припомня, че 2013 г. беше Годината на европейско гражданство, и отдава дължимото уважение на институциите и органите на Европейския съюз и на държавите членки, които по-интензивно популяризираха своите услуги за европейските граждани и жители през тази година, в светлината на принципите, съдържащи се в Договорите, и на фактите разкрити в настоящия доклад;

32.

Изтъква колко е важно тази комисия да извърши повече работа по същество в рамките на институцията, като се наложи с визията на комисия за контрол; приканва новоизбраната комисия по петиции да назначи вътрешни годишни докладчици по основните политики, които предизвикват тревоги у европейските вносители на петиции, както и да насърчи сътрудничеството с други парламентарни комисии, чрез системното отправяне на покана към техни членове за участие по времето на тези дебати в комисията по петиции, които засягат съответните области от законодателната им компетентност; приканва другите парламентарни комисии да ангажират в по-голяма степен комисията по петиции в качеството на комисия, изразяваща становище относно докладите за изпълнение и други инструменти за контрол на правилното транспониране и прилагане или евентуално преразглеждане на европейското законодателство в държавите членки; подчертава значението, също така с оглед на все по-големия брой получавани петиции и свързаните с тях дейности, на предоставянето на възможността комисията по петиции да се възползва от денеутрализиран статут в рамките на Парламента; приканва по време на пленарната сесия на Европейския парламент да се посвети повече време на работата на комисиите по петиции;

33.

Подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството на комисията по петиции с останалите институции и органи на ЕС, както и с национални органи в държавите членки; разглежда нейното значение за засилено провеждане на структуриран диалог и системно сътрудничество с държавите членки, по-специално с комисиите по петиции на националните парламенти, например чрез организиране на редовни срещи с председателите на всички национални комисии по петиции; създаването на такова партньорство ще позволи обмен на опит и най-добри практики, по-системно и по-ефикасно препращане на петициите към компетентния орган и равнище и в крайна сметка ще доближи Европейския парламент до тревогите на гражданите на Европа; приветства създаването в Ирландия на смесената комисия по разследване, надзор и петиции на ирландския парламент, както и полезните връзки, които тя установи с Европейския парламент в хода на тази година, за да предоставя още по-добри услуги за гражданите; отбелязва, че парламентите в други държави членки в момента обмислят създаването на комисии по петиции или други подобни органи, или че някои от тях имат други процедури за разглеждането на петициите;

34.

Отправя искане към Комисията да признае надлежно ролята на петициите при контрола на ефективното прилагане на правото на ЕС, тъй като петициите са обикновено първите показатели за закъснението на държавите членки при прилагането на дадена правна мярка; приканва Европейския парламент да препоръча в своето междуинституционално споразумение с Комисията да се намали времето, необходимо за отговор на исканията на комисията, и комисията по петиции да бъде държана в течение за развитието в производствата за нарушение, пряко свързани с петиции; вярва като цяло, че европейските институции би трябвало да предоставят повече информация и да бъдат по-прозрачни по отношение на гражданите на ЕС, за да превъзмогнат нарастващото усещане за демократичен дефицит;

35.

Подчертава, че тясното сътрудничество с държавите членки е от съществено значение за работата на комисията по петиции; насърчава държавите членки да играят проактивна роля спрямо отговора, който предоставят относно петициите, свързани с прилагането и спазването на европейското законодателство, и придава голямо значение на присъствието и активното сътрудничество на представителите на държавите членки на заседанията на комисията по петиции; е твърдо решена да поддържа тясно сътрудничество и комуникация между институциите на ЕС и гражданите;

36.

Подчертава значението на засиленото сътрудничество с Европейския омбудсман, чрез въвеждането на ново Междуинституционално споразумение; подчертава значението на участието на Европейския парламент в рамките на мрежата на националните омбудсмани; приветства отличните отношения в институционалната рамка между омбудсмана и тази комисия; особено оценява редовния принос от страна на омбудсмана за работата на комисията по петиции в хода на парламентарния мандат; припомня, че все още не всички граждани на ЕС имат национален омбудсман, което означава, че не всички граждани на ЕС имат равен достъп до подаването на жалби; счита, че наличието на служба на национален омбудсман във всяка държава членка в рамките на Европейската мрежа на омбудсманите би помогнало за осигуряване на значителна подкрепа за Европейския омбудсман;

37.

Призовава членовете на ЕП в комисията по петиции да приемат окончателен вариант на вътрешни правила, за да се гарантира максимална ефективност и откритост в работата на комисията, и да направят предложения за преразглеждане съответно Правилника за дейността на Европейския парламент, с цел да се консолидират техните непрестанни опити в хода на целия седми парламентарен мандат за подобряване на методите на работа; призовава комисията по петиции да приеме ясни срокове в целия процес на петициите, с цел да ускори жизнения цикъл на петициите в Европейския парламент и да се направи целият процес още по-прозрачен и демократичен; подчертава, че това би могло да установи определен жизнен цикъл за петициите от регистрацията до окончателното приключване на тяхното разглеждане в Европейския парламент, подобно на съществуващите срокове за текущата работа относно законодателни и незаконодателни досиета; счита, че за съответните срокове следва да се създаде механизъм за известяване, който автоматично да насочва вниманието на членовете върху петициите, при които не е имало предприето действие, нито кореспонденция в значителен период от време, за да се избегне опасността от това петиции да остават отворени с години без основателна причина; припомня, че посещенията за установяване на фактите, са едни от основните инструменти за разследване на комисията по петиции, поради което се налага спешно преразглеждане на съответните правила, за да се даде възможност на новоизбраните членове на ЕП да провеждат ефективни посещения и докладват бързо след това на вносителите на петиции и комисията за своите констатации и препоръки;

38.

Приветства присъствието на публичните органи на съответната държава членка, както и на други заинтересовани страни по време на заседанията на комисията по петиции; изтъква факта, че комисията по петиции е единствената комисия, която системно предоставя платформа на гражданите пряко да изразят своите опасения пред членовете на Европейския парламент и която дава възможност за многостранен диалог между институциите на ЕС, националните органи и вносителите на петиции; предлага, с цел да се улесни организация на срещите, както и за да се намалят пътните разноски в бъдеще, комисията по петиции и администрацията на Парламента да проучат възможността за участие на вносителите на петиции или публичните органи чрез видео конференция или аналогичен механизъм;

39.

Отбелязва растящия брой петиции в хода на законодателния период и остава сериозно загрижена поради факта, че забавянията и сроковете за даване на отговор са все още твърде дълги в хода на цялата фаза на регистрацията и фазата на преценяване на допустимостта; призовава за осигуряване на отдела за получаване и разпределяне на официални документи и съответно на секретариата на комисията по петиции с допълнителен администратор с юридическо образование, който да издава препоръки, свързани с това дали петицията попада или не в рамките на компетентността на европейското право; счита, че е необходимо тези препоръки заедно с резюметата от петициите да бъдат предоставени на членовете първоначално само на английски език и след това да бъдат преведени на всички официални езици единствено, когато са публикувани, с цел допълнително да се ускори процесът по първите решения за съответствие; очаква лансирането на новия интернет портал за петиции да намали броя на съмнителни внесени документи, които понякога са регистрирани като петиции;

40.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на Комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, както и на правителствата и парламентите на държавите членки, на техните комисии по петиции и техните национални омбудсмани или подобни компетентни органи.

9.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 378/44

—

като взе предвид част трета, дялове III и VII от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита,

—

като взе предвид Директива 2009/128/ЕО от 21 октомври 2009 г. относно устойчивата употреба на пестициди,

—

като взе предвид Регламент (EС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1182/2007 от 26 септември 2007 г. за определяне на специфични правила по отношение на сектора на плодовете и зеленчуците (2) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 834/2007 от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти (5),

—

като взе предвид Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 юни 1996 г. относно инициативата на Общността за цветарството (7),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 декември 2008 г. относно цените на хранителните стоки в Европа (COM(2008)0821),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г. относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика (COM(2008)0397),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2009 г. относно по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (COM(2009)0591),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 май 2009 г. относно политиката за качество на селскостопанските продукти (COM(2009)0234),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 май 2011 г., озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM(2011)0244),

—

като взе предвид Решение 2008/359/ЕО на Комисията от 28 април 2008 г. за създаване на Група на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост, както и доклада на тази група на високо равнище от 17 март 2009 г. относно конкурентоспособността на европейската селскостопанска и хранително-вкусова промишленост, заедно с препоръките и пътната карта с водещите инициативи на групата (8),

—

като взе предвид проучването от ноември 2012 г., озаглавено „Подпомагане на земеделските кооперации“, което представя констатациите от проекта за подпомагане на земеделските кооперации, стартиран от Комисията (9),

—

като взе предвид проучването, извършено през 2013 г. от Съвместния изследователски център на Комисията — Институт за перспективни технологични изследвания и озаглавено „Късите вериги на предлагане на храни и местните хранителни системи в ЕС — Състоянието на техните социално-икономически характеристики“ (10),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0048/2014),

А.

като има предвид, че секторът на плодовете и зеленчуците получава едва 3 % от помощите по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) и въпреки това генерира 18 % от общата стойност на селскостопанското производство в ЕС, представлява 3 % от обработваемите площи в ЕС и е на стойност над петдесет милиарда евро;

Б.

като има предвид, че градинарството включва плодовете, зеленчуците, картофите, салатите, билките и декоративните растения, и като има предвид, че секторът на градинарството включва разсадниците, разсадниците за многогодишни растения, градинарските услуги, поддържането на зелените площи в гробищните паркове, търговията на дребно с градински стоки, градинските центрове, цветарските магазини и озеленяването;

В.

като има предвид, че според оценките оборотът на веригата на предлагане на плодове и зеленчуци е над 120 милиарда евро, а работещите в рамките на тази верига наброяват около 550 000, и че тя е от голямо значение за икономиката на районите в ЕС, в които се наблюдава високо равнище на безработицата;

Г.

като има предвид, че ЕС е вторият по големина производител в света и също така вторият най-голям вносител на плодове и зеленчуци; като има предвид, че търсенето в този сектор нараства и понастоящем надвишава предлагането; като има предвид, че търговията с плодове и зеленчуци нарасна от над 90 милиарда щатски долара през 2000 г. до близо 218 милиарда щатски долара през 2010 г. и съставлява почти 21 % от световната търговия с храни и животински продукти; като има предвид, че ЕС предостави значителен достъп до своите пазари за вноса от трети държави, с които той е сключил двустранни и многостранни споразумения;

Д.

като има предвид, че секторът на градинарството — първично производство и преработвателна промишленост — действа като икономически мултипликатор на европейско равнище, като стимулира както търсенето, така и създаването на добавена стойност в други икономически сектори като търговията, строителството и финансовите услуги;

Е.

като има предвид, че секторът на биологичните плодове и зеленчуци е най-бързо разрастващият се сектор на биологично производство на всички пазари в ЕС и че неговата стойност се оценява на 19,7 милиарда евро през 2011 г., като между 2010 г. и 2011 г. този сектор е отбелязал растеж от 9 %, а годишният растеж през последните десет години варира между 5 и 10 %; като има предвид, че по отношение на засадената площта между 2010 г. и 2011 г. делът на биологичните плодове се е увеличил с 18,2 % , а делът на органичните зеленчуци — с 3,5 %;

Ж.

като има предвид, че потреблението на плодове и зеленчуци на глава от населението през 2011 г. в ЕС-27 е намаляло с 3 % спрямо средното потребление през предходните пет години, въпреки значителните ползи от консумацията на плодове и зеленчуци за здравето;

З.

като има предвид, че ЕС е най-големият производител на цветя, луковици и саксийни растения в света (44 % от световното производство), с най-голяма гъстота на засаждане на хектар, като има предвид, че оборотът на сектора на декоративните растения се оценява на 20 милиарда евро в рамките на производството, 28 милиарда евро в рамките на търговията на едро и 38 милиарда евро в рамките на търговията на дребно, а служителите в сектора наброяват около 650 000 души;

И.

като има предвид, че режимът за сектора на плодовете и зеленчуците е част от ОСП и има за цел, наред с другото, да възстанови равновесието в хранителната верига, да насърчи сектора на плодовете и зеленчуците, да повиши конкурентоспособността и да подкрепи иновациите; като има предвид, че следва да се увеличи броят на членовете на организациите на производителите, включително в регионите, в които от години насам не се предоставят оперативни средства и/или производствените методи са остарели, чрез повишаване на привлекателността на системата, като се има предвид фактът, че повече от половината от всички производители в ЕС все още не са членове на организации на производителите, въпреки набелязаната от Комисията цел към 2013 г. средно 60 % от тях да членуват в такава организация; като има предвид, че ниската степен на организация в някои държави членки се дължи отчасти на преустановяването на функционирането на организациите на производителите, което създава несигурност сред производителите; като има предвид, че организациите на производителите играят ключова роля за увеличаването на влиянието на организациите за плодове и зеленчуци при воденето на преговори и че поради това е от съществено значение да се избегне несигурността сред производителите, като се изясни европейското законодателство относно признаването на организациите на производителите;

Й.

като има предвид, че според Евростат общите разходи за материали за земеделските производители от ЕС са се покачили средно с близо 40 % между 2000 г. и 2010 г., докато изкупните цени на селскостопанската продукция са се увеличили средно с по-малко от 25 %; като има предвид, че увеличението на разходите за материали е почти 80 % при синтетичните торове и подобрителите на почвата, почти 30 % при семената и посадъчния материал и близо 13 % при продуктите за растителна защита;

К.

като има предвид, че загубата на плодородието на почвата поради ерозия и намалено въвеждане на органично вещество, което води до лоша структура на почвата и ниски нива на хумуса, понижаване на хранителните вещества и задържане на вода, както и намаляване на екологичните процеси, предполага значителни разходи както за земеделските производители, така и за държавния бюджет;

Л.

като има предвид, че „проводникът на знания“ за внедряване на резултатите от научноизследователската дейност в практиката в областта на градинарството е под натиск, и като има предвид, че като цяло разходите на частния сектор за научни изследвания са ниски, като през 2004 г. (това е последният период, за която има налични данни) научноизследователската и развойната дейност представляват едва 0,24 % от общите разходи в рамките на хранително-вкусовата промишленост в ЕС-15;

М.

като има предвид, че голям брой сортове плодове и зеленчуци са заплашени от изчезване, защото не са достатъчно печеливши, и че земеделските производители, които продължават да отглеждат тези сортове, играят ценна роля в екологично, социално и културно отношение за запазване на важните елементи от земеделската база на Европа;

Н.

като има предвид, че нарастващите трудности, които възникват във връзка с предотвратяването, контрола и ликвидирането на вредителите по растенията, както и ограничената наличност на продукти за растителна защита, предназначени за зеленчукови култури, могат да окажат неблагоприятно въздействие върху земеделското разнообразие и качеството на зеленчуците в Европа;

О.

като има предвид, че градинарските предприятия често извършват дейност едновременно в производството, търговията и сферата на услугите;

П.

като има предвид,че цисгенезата може да бъде определена като техника за генно инженерство, която въвежда в дадено растение ген от негови близки растения от същия род или вид;

1.

Подчертава, че е важно да се насърчи градинарският сектор в ЕС и да му се предостави възможност да бъде по-успешен конкурент на световния пазар посредством иновации, изследвания и развойна дейност, енергийна ефективност и сигурност, адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него и мерки за подобряване на пускането на пазара, както и да се продължат усилията за премахване на неравновесието между операторите и доставчиците;

2.

Подчертава необходимостта да се улесни получаването от производителите на достъп до пазарите на трети държави; призовава Комисията да увеличи усилията си в подкрепа на износителите на плодове, зеленчуци, цветя и декоративни растения с оглед на преодоляването на нарастващия брой на нетарифните бариери, например фитосанитарните стандарти в някои трети държави, които затрудняват износа на ЕС и дори го осуетяват напълно;

3.

Призовава Комисията да предостави на всички участници на пазара в рамките на ЕС еднакви условия за достъп по отношение на пазарните стандарти, наименованията за произход и т.н., както и да следи за тяхното спазване чрез извършване на проверки, с цел да се избегне нарушаването на конкуренцията;

4.

Насърчава популяризирането на консумацията на плодове и зеленчуци в държавите членки чрез образователни дейности, например схемата на ЕС за предлагане на плодове в училищата, както и програми по подобие на схемите на сектора в Обединеното кралство под надслов „Отгледайте сами картофи“ и „Сгответе сами своите картофи“;

5.

Отбелязва, че на местните и регионалните пазари често предлагането на градинарски продукти, произведени на местно или регионално равнище, е недостатъчно и че затова земеделското предприемачество в тези региони следва да бъде насърчавано, по-специално чрез стимули за предприемачеството сред младите хора, което би предложило възможности за заетост в сектора на земеделието, както и гаранция за предлагането на пресни местни продукти;

6.

Подчертава ползите от декоративното градинарство за човешкото здраве и благосъстояние чрез подобряване на зелените пространства, което води до облагородяване на градската среда във връзка с изменението на климата и икономиката в селските райони; подчертава необходимостта от по-активна подкрепа за този сектор по отношение на насърчаването на инвестициите и професионалното развитие;

7.

Подчертава мерките в рамките на режима на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците, които са предназначени да увеличат пазарната ориентация сред производителите в ЕС, да насърчат иновациите, стимулират развитието на сектора на плодовете и зеленчуците, увеличат конкурентоспособността на производителите и подобрят пускането на пазара, качеството на продуктите и екологичните аспекти на производството чрез предоставянето на подкрепа за организациите на производителите и асоциациите на организациите на производителите и чрез признаването на междубраншовите организации, както и да насърчат създаването на клъстери, които ще генерират нови източници на приходи, които ще бъдат насочени към нови инвестиции; същевременно изтъква, че трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че самостоятелните търговци и търговците, извършващи директни продажби, не са дискриминирани, а имат възможността да изпълняват новаторски проекти и да повишават своята конкурентоспособност;

8.

Посочва, че местното и регионалното производство и пускането на пазара допринасят за създаването и запазването на икономическата дейност и работните места в селските райони;

9.

Изтъква, че късите вериги за създаване на стойност допринасят за намаляване на емисиите, които са вредни за климата;

10.

Отбелязва, че така нареченото „градско земеделие“ предлага нови възможности за градинарството;

11.

Посреща със задоволство доклада относно проведената от Комисията обществена консултация на тема „Преглед на режима на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците“, по-конкретно раздел 3.8 от него, в който се отбелязва необходимостта от опростяване на настоящите правила относно организациите на производителите, изказва се подкрепа за нейното предложение да се укрепят организациите на производителите и се отбелязва, че повечето от отговорите са в подкрепа на основните принципи на настоящите договорености за подпомагане;

12.

Подчертава, че ограничаването на бюрократизма е особено важно за малките и средните предприятия, въпреки че подобни мерки не трябва да подкопават правната сигурност, от която тези предприятия също се нуждаят;

13.

Приветства факта, че в рамките на споразумението относно реформата в ОСП се запазва европейската схема за подпомагане на сектора на плодовете и зеленчуците, основаваща се на организациите на производителите, като същевременно признава, че съществуващите инструменти не винаги са били ефективни, както признава Комисията в своя документ относно обществената консултация „Преглед на режима на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците“, и съответно подкрепя дейността на Групата от Нюкасъл, която е насочена към подобряване на режима на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците и в рамките на която следва да се вземат предвид особеностите на правните разпоредби относно кооперациите в държавите членки, така че да не се ограничава създаването на нови организации на производителите и същевременно да се зачита фактът, че производителите могат да изберат да останат извън системата на организациите на производителите; отбелязва също създаването на инструмент на Съюза за управление на тежките кризи, засягащи редица държави членки, и подчертава, че този инструмент следва да е достъпен за всички производители, независимо от това дали те членуват в организация на производителите или не;

14.

С цел да се укрепят ползотворните дейности, извършвани от организациите на производителите за производителите, призовава Комисията в рамките на нейния преглед на режима на ЕС за сектора на плодовете и зеленчуците да изготви ясни практически правила относно структурата и методите на работа на организациите на производителите и да приспособи схемата към съществуващите пазарни структури в държавите членки, така че организациите на производителите да могат да изпълняват предвидената за тях роля, а производителите да бъдат стимулирани да се присъединяват към организациите на производителите, при условие че това не възпрепятства постигането на основните цели на режима и че производителите запазват свободата да вземат самостоятелно решение по тези въпроси;

15.

Отбелязва със загриженост, че диапазонът за тълкуване от одиторите на Комисията на правилата на схемата за организациите на производителите е прекалено широк, което води до висока степен на несигурност и може да изложи държавите членки на риск от отхвърляне и съдебен контрол; подчертава също така, че одитните процедури и финансовите корекции трябва да се извършват по-своевременно и в рамките на съгласуван период за одит;

16.

Отбелязва, че все още се наблюдават нелоялни търговски практики на територията на целия ЕС, които възпрепятстват градинарските предприятия и подкопават доверието на производителите и съответно тяхната готовност да инвестират в бъдещето; счита, че наличието на кодекси за поведение, съгласувани от всички участници във веригата на предлагане, подкрепени чрез законодателна рамка и подложени на надзор от страна на национален съдия във всяка държава членка, който следи търговските практики, ще подобри в голяма степен функционирането на хранителната верига и на вътрешния пазар;

17.

Счита, че частните стандарти за остатъци от пестициди, приети от много от големите вериги за продажба на дребно, са антиконкурентни и в ущърб на интересите на производителите на плодове и зеленчуци; призовава Комисията да сложи край на тези практики предвид факта, че нивата на остатъчни вещества от пестициди, определени в законодателството на ЕС, осигуряват адекватна защита за здравето както на потребителите, така и на производителите;

18.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават интегрираното управление на вредителите, да подкрепят иновациите и предприемачеството чрез увеличаване на научните изследвания и развитие в областта на нехимичните алтернативи като естествени хищници и паразити на вредителите, както и да използват Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ за финансиране на приложни изследвания, която подкрепя развитието на интегрирани стратегии за борба с вредителите, болестите и плевелите, за да предостави на производителите необходимите инструменти и информация във връзка с Директива 2009/128/ЕО, чийто член 14 гласи, че държавите членки трябва да „вземат всички необходими мерки за насърчаване на ниско равнище на употреба на пестициди при управление на вредителите, като дават предимство, когато е възможно, на нехимични методи“ и да „създават или подкрепят създаването на необходимите условия за прилагане на интегрираното управление на вредителите“;

19.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават и да наблягат на засилването на екологичните процеси, осигуряващи доброто състояние, плодородие и формиране на почвата в дългосрочен план, както и управлението и регулирането на популациите на вредителите; счита, че това може да доведе до дългосрочни ползи за производителността на земеделските стопани и за намаляване на разходите на публичните бюджети;

20.

Подчертава, че градинарството разчита на различни продукти за растителна защита (ПРЗ), и настоятелно призовава Комисията да приложи основан на риска подход, подкрепен с проверени от партньорите, независими научни доказателства, към регулирането на тези продукти; подчертава, че употребите от по-малък мащаб са особено уязвими поради липсата на наличност на активни вещества; призовава Комисията да засили координацията на генерирането на данни в държавите членки, по-специално данни за остатъчните вещества, което е основно изискване за получаване на разрешение за специални култури, годни за консумация; призовава ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Здравеопазване и политика за потребителите“, ГД „Околна среда“ и ГД „Конкуренция“ да работят в рамките на обща стратегия и да вземат под внимание въздействието от промените в нормативната уредба за ПРЗ от различни гледни точки;

21.

Настоятелно призовава Комисията да преразгледа действието на договореностите за взаимно признаване на разрешенията за продукти за растителна защита, посочени в член 40 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, с оглед оптимизиране на тяхното прилагане и премахване на ненужната бюрокрация, както и да разгледа дългосрочната цел за глобално хармонизиране на регулирането на публично-частните партньорства и намаляване на нетарифните търговски бариери пред износа;

22.

Настоятелно призовава Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета, в съответствие с член 51, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и без по-нататъшно забавяне, доклад относно създаването на Европейски фонд за минималните употреби и специалните култури; подчертава, че този фонд следва да се използва за финансиране на текуща европейска работна програма за координация и сътрудничество между операторите на хранително-вкусовата промишленост, компетентните органи и заинтересованите страни, включително изследователските институции, за провеждане и, когато е целесъобразно, финансиране на научни изследвания и иновации, насочени към дейности по опазване на специалните култури и минималните употреби;

23.

Посочва липсата на реципрочност между фитосанитарните изисквания по отношение на продуктите от внос и тези, които следва да спазва европейската продукция; изтъква, че това продължаващо несъответствие не само подкопава конкурентоспособността на нашата продукция, но и вреди на европейския потребител;

24.

Припомня, че както Регламентът относно продуктите за растителна защита (Регламент (ЕО) № 1107/2009 от 21 октомври 2009 г. (11)), така и новият Регламент относно биоцидите (Регламент (ЕС) № 528/2012 от 22 май 2012 г. (12)) изискват от Комисията да уточни научните критерии за определяне на свойствата, нарушаващи ендокринната система, в срок до декември 2013 г.; подчертава значението на провеждането на прозрачна процедура, така че решенията по отношение на научната база и участващите в разработването на нови критерии заинтересовани страни да бъдат разбираеми за съответните участници на пазара; настоятелно призовава Комисията при представянето на предложения относно веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, да разглежда щателно въздействието на различните подходи;

25.

Подчертава, че секторът на градинарството разчита основно на използването на висококачествени, добре определени торове; приветства настоящото преразглеждане на регламента на ЕС за торовете, но отбелязва със загриженост целта на Комисията да включи подобрители на почвата, които преди не са били предписани; подчертава, че тези подобрители не изискват прецизност при производството и употребата и призовава Комисията да не ги включва в обхвата на Регламента за торовете;

26.

Подчертава факта, че секторът на градинарството е водещ в развитието и внедряването на иновативни системи за прецизно земеделие и изразява увереност, че тези системи ще намалят употребата на пестициди и торове, ще увеличат търгуемите добиви и ще намалят отпадъците, както и ще подобрят непрекъснатостта на доставките и икономическите резултати; изтъква, че методите за отглеждане на растения, като например сеитбообращението и междинните култури, както и научноизследователската и развойната дейност, следва да бъдат насочени към свеждане до минимум на въздействието върху околната среда;

27.

Отбелязва предложението на Комисията за регламент относно растителния репродуктивен материал (COM(2013)0262) и изразява безпокойство, че той би могъл да повлияе непропорционално върху сектора на градинарството, и по-специално на декоративните растения и плодове; подчертава, че всеки законодателен акт следва да бъде пропорционален и да признава принципа на субсидиарност; подчертава също така, че промените в законодателството не трябва да излагат на риск съществуването на стари сортове и традиционни култури, а да допринасят за генетичното разнообразие на популациите на културите, както и за разнообразието в рамките на отделните култури, за постигане на дългосрочна продоволствена сигурност и устойчивост на хранителните системи;

28.

Отбелязва въздействието на чужди инвазивни градинарски видове върху околната среда като цяло, но препоръчва да се използва подход по региони или държави в предложението на Комисията за регламент относно превенцията и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (COM(2013)0620), в което се признава, че някои райони на Европа са по-уязвими от други и че различните области на Европа имат различни климатични условия, които благоприятстват различен набор от растения;

29.

Настоятелно призовава Комисията да запази като основен принцип свободата на растениевъдите да използват съществуващите растителни материали свободно, за да развиват и предлагат на пазара нови такива, независимо от евентуални патентни претенции относно растителните материали;

30.

Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят развитието на местни пазари за плодове и зеленчуци и на къси вериги за доставки, с което да се осигурят свежи продукти;

31.

Призовава Комисията да направи разграничение между цисгенните и трансгенните растения и да въведе различна процедура за одобрение на цисгенните растения; очаква становището на ЕОБХ, изискано от ГД „Здравеопазване и потребители“, за оценка на заключенията на работната група относно новите техники за биотехнологичен разплод;

32.

Изтъква сезонно високите потребности от работна ръка в сектора на градинарството и призовава държавите членки да обезпечат наличието на ефективни схеми, така че производителите на градинарски продукти да имат достъп до необходимата работна ръка през ключовите периоди от годината, изцяло спазвайки изискванията на Директивата за сезонните работници, включително принципа на справедливото заплащане;

33.

Приветства подновения акцент върху обучението на работната ръка и стажовете, но отбелязва със загриженост, че броят на хората, завършващи градинарски стажове, в някои държави членки продължава да бъде нисък, което ограничава обявяваните позиции за млади хора с интерес в този сектор; отчита, че не всички млади хора, ангажирани в стажове, са подходящи за тях; изтъква, че усилията за насърчаване на младите хора в избора им на работни места в сектора на градинарството, както и усилията за тяхното обучение, следва да бъдат подкрепяни посредством информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, които да допринесат за подобряване на имиджа на сектора;

34.

Настоятелно призовава хранително-вкусовата промишленост и изследователската общност да работят заедно по систематичен начин за привличане и обучение на следващото поколение изследователи и за повишаване на уменията на съществуващата работна ръка;

35.

Подчертава предимствата на укрепването и разширяването на партньорствата между правителствата, промишлеността и научноизследователските организации, както и необходимостта от гарантиране, че схемите за подкрепа на тези партньорства са структурирани по начин, който в максимална степен да увеличи въздействието и съгласуваността на инвестициите като цяло;

36.

Подчертава жизненоважното значение на ефективното използване на квалифицирани научни ресурси, за да се ускори прилагането на резултатите от научните изследвания и иновациите чрез трансфер на иновативни технологии за селскостопанско производство към сектора на градинарството и чрез съчетаване на научните изследвания, иновациите, обучението и разширяването в селскостопанския сектор с икономически политики, които отговарят на изискванията на развитието на градинарското производство, като в същото време повишават ефективността му;

37.

Счита, че трябва да се даде възможност на сектора на цветарството и декоративните растения да използва по по-добър начин програмите на Съюза за научни изследвания, технологично развитие и иновации и призовава Комисията да включи „защитеното отглеждане“ в разговорите по „Хоризонт 2020“, с цел да се стимулират иновациите по отношение например на устойчивата растителна защита, устойчивото използване на вода и хранителни вещества, енергийната ефективност, съвременните системи за отглеждане и производство и устойчивия транспорт;

38.

Е на мнение, че с оглед на това, че финансирането за научни изследвания в областта на селското стопанство и градинарството е подложено на бюджетни ограничения в държавите членки, финансирането от трети страни, включително, но не само, търговци на дребно, следва да бъде насърчавано и да бъде в съответствие с общия изследователски интерес на сектора;

39.

Призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа до дългосрочно финансиране за инвестиции в модерни технологии за градинарско производство, за да се повиши конкурентоспособността на градинарските продукти и услуги;

40.

Подчертава, че за осигуряването на капиталово финансиране от решаващо значение е бизнес плановете да бъдат висококачествени; препоръчва производителите да се възползват по-пълноценно от подпомагането за стопанската дейност и консултантските услуги и настоятелно призовава Комисията да сътрудничи по-тясно с промишлеността, за да се гарантира, че тези услуги са лесно достъпни за производителите;

41.

Настоятелно призовава Комисията да актуализира, като част от един прозрачен процес, включващ работещите в сектора, точките в глава 6 (живи дървета и други растения; луковици, корени и други подобни; рязани цветя и декоративна зеленина) от комбинираната номенклатура 2012 г.;

42.

Изразява загриженост от перспективата градинарското производство да се прехвърля извън ЕС;

43.

Изразява дълбока загриженост, че между една трета и половината от годната за консумация продукция бива изхвърляна поради външния ѝ вид и призовава Комисията незабавно да създаде възможности за пускане на пазара, по-специално на местните и регионалните пазари, на по-широк набор от спецификации за качество на продукцията, като същевременно гарантира прозрачност и правилно функциониране на пазара; обръща внимание на инициативите в Австрия и Швейцария, където плодове и зеленчуци с недостатъци във външния вид се продават пробно в търговската мрежа на дребно за хранителни продукти; призовава супермаркетите да вземат предвид изследванията на пазара, които показват, че много потребители не се притесняват от външния вид на плодовете и зеленчуците и са доволни да закупят по-нисък клас продукти, особено ако те са по-евтини;

44.

Отбелязва със загриженост общата загуба и изхвърляне на плодове и зеленчуци, предназначени за първа употреба на пазара, и значителните икономически загуби за бизнеса; отчита, че ограничаването на системното изхвърляне на храни представлява ключ към увеличаване на хранителните доставки за нарастващото световно население; приветства обаче усилията, полагани от участници във веригата за доставки на храни, за пренасочване на тази продукция към вторичен пазар, вместо тя да се изхвърля;

45.

Призовава Комисията и държавите членки да направят законодателната и политическата среда възможно най-благоприятна за използване на градинарските отпадъци; посочва, че има редица материали, като употребения гъбен компост, който би могъл да се използва в производството на растителна среда с добавена стойност, ако не беше класифициран като „отпадък“;

46.

Посочва, че „аквапоник“ системите притежават потенциал за устойчиво производство на храни на местно равнище и че чрез комбинираното отглеждане на сладководни видове риба и зеленчуци в затворена система допринасят за намаляване на използването на природни ресурси в сравнение с традиционните системи;