12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/1

1.

приветства значителния успех на европейската политика в областта на научните изследвания, развивана чрез последователните рамкови програми до „Хоризонт 2020“, най-голямата интегрирана програма за научни изследвания в света, основана на високи научни постижения и ускоряване на иновациите;

2.

отбелязва, че „Хоризонт 2020“ е основният инструмент за подкрепа на развитието на научните изследвания и иновациите в Европа в рамките на всеобхватната стратегия „Европа 2020“ и за изграждане на европейското научноизследователско пространство (ЕНП);

3.

препотвърждава значението на стратегията „Европа 2020“, която предлага консолидиран подход на „триъгълника на знанието“ (научни изследвания — обучение — иновации), като промяната в духа на обучението и повишаването на неговото равнище за всички остават от съществено значение и е целесъобразно да се стимулира сътрудничество между университетите и предприятията; освен това предлага да се потърси по-силна връзка и взаимно допълване с програмите „Еразъм+“ и Interreg, включително Interreg Европа, насочена към междурегионалното сътрудничество; подчертава, че осъществяването на ЕНП трябва да продължи и да включва постигането на различни цели, сред които съществена и задължителна, но не изключителна част, са високите научни постижения;

4.

подчертава продължаващата значимост на целите на ЕНП и ползата от по-нататъшното им преследване, включително по отношение на развитието на транснационалните сътрудничества, мобилността на знанието, единния пазар на труда за изследователите и новаторите, равенството между мъжете и жените или достъпа до информация и наука;

5.

предлага, с цел спечелване на подкрепа за проекта за изграждане на общност на знанието в Европа, да се идентифицират талантите в Европа и да се наблюдава професионалното развитие на изследователите; да се създадат „европейски пътеки“ за изследователите, които да им позволяват достъп до програми за подкрепа на изследователската им кариера в периоди на преход; да се насърчи включването на изследователите в бизнес средите;

6.

отказва ограничаването на дебата относно бюджета само до рамковата програма. В зависимост от методите за оценяване, делът на политиката на сближаване, заделен за научноизследователска дейност и иновации, варира между 43 млрд. и 110 млрд. евро, без да се брои важният принос на другите секторни политики, както и на плана „Юнкер“;

7.

призовава за връщане на иновациите и научните изследвания сред водещите приоритети в дебата за бъдещето на Европа и приоритетите, обявени с Римската декларация (1), за укрепване на многосекторното управление на въпросите, свързани с научни изследвания, иновации и обучение в рамките на Съюза, както и за повишаване на съвкупното данъчно усилие на Европейския съюз за научни изследвания и иновации посредством всички тези политики, в рамките на настоящата и следващата МФР. В този контекст, и в съответствие с проектодоклада на Европейския парламент (2) и доклада на независимата Група относно максималното повишаване на въздействието на програмите за научни изследвания и иновации („доклада Лами“) (3), бюджетът на рамковата програма би трябвало да се увеличи значително, за да се постигне най-малкото запазване на динамиката на растежа на настоящата рамкова програма (4). Във всеки случай, импулсът, от който се нуждаят научните изследвания и иновациите, не трябва да е в ущърб на политиката на сближаване, която остава ключовият инструмент на ЕС за финансиране на икономическото и социалното сближаване и конвергенцията между неговите градове и региони. Пълният потенциал на мерките на политиките на сближаване и на научни изследвания и иновации трябва бъде мобилизиран и комбиниран с цел стимулиране на регионалното развитие;

8.

призовава за нова обща амбиция, която се отнася не само до високите научни постижения в Европа, а до високите научни постижения и капацитета за иновации на Европа като цяло, мобилизирайки целия потенциал на всички градове и региони в Европа, като допринася за укрепването на техните възможности и насърчава отворени и съвместни иновации;

9.

счита, че тази амбиция е още по-необходима в контекста на глобализацията, чиито последици тепърва трябва да се овладяват, по-специално на местно и регионално равнище, и с оглед на която научните изследвания и иновациите са фактори за устойчивост, висока добавена стойност и дългосрочна конкурентоспособност;

10.

възнамерява да насърчава цялостен подход по отношение на европейското, националното и регионалното финансиране, без който тази амбиция и европейският дебат за бюджета не биха имали смисъл; припомня значението на целта — 3 % от БВП да се отделят за публични и частни научни изследвания и иновации, определена за всички държави членки със стратегията „Европа 2020“, оставаща на 2,03 % от 2015 г. насам и застрашена, наред с другото, от спада в кредитирането в редица държави членки; счита, че за тази цел е от първостепенно значение да се продължи укрепването на системите на научни изследвания и иновации, като се взема предвид контекстът на всяка държава и на всеки регион, чрез по-добра координация на политиките на европейско равнище и насърчаване на необходимите реформи на национално и регионално равнище, включително посредством европейския семестър и стратегиите за интелигентна специализация;

11.

счита, че е необходимо изясняване на дебата относно полезните взаимодействия и предлага пет оперативни принципа, които могат да бъдат споделени между Съюза, държавите членки, регионите и градовете:

12.

изтъква, че европейската добавена стойност на рамковата програма се основава най-вече на колективното и съвместно измерение и на приноса ѝ за обединяване в мрежа на изследователите и иновационните екосистеми. Това измерение трябва да продължи да има предимство пред подкрепата за индивидуални проекти;

13.

изразява загриженост във връзка с намаляването на средния процент на успеваемост на поканите за представяне на предложения, по-нисък в сравнение с предходната рамкова програма, което възпрепятства сериозно нейното разпространение в рамките на градовете и регионите; Необходимата конкуренция, която е характерна за един подход, целящ високи постижения, не бива да води до изключване и прекомерна концентрация;

14.

заявява, че запазването на открития характер на рамковата програма е от съществено значение, за да се гарантира нейното разпространение в цяла Европа, в нейните региони и сред нейните граждани; насърчава по-интензивните иновации по отношение на инструментите на рамковата програма, за да се получи съчетание от високи постижения, включване и участие;

15.

припомня значението на поддържането на баланс между фундаменталните научни изследвания и научните изследвания близки до пазара, но също така и между свободните научни изследвания и тези, които отговарят на въпросите, поставени от обществото и стопанските субекти, с цел да са насочени едновременно към засилени и авангардни иновации, като и двете могат да създават нови бизнес възможности и работни места;

16.

отбелязва, че в днешно време се дава приоритет на проектите с високо равнище на технологична готовност (РТГ), които отреждат привилегирована роля на засилените иновации, стимулирайки изследователите да се съсредоточават върху готови за прилагане идеи, които могат да бъдат пуснати на пазара в кратки срокове. В същото време изтъква, че подкрепата за проектите, намиращи се на по-ниските равнища на технологична готовност, също е важна за пускане на повече иновации на пазара; подчертава значението на революционните иновации, основаващи се на по-ниски РТГ и които позволяват бързо предлагане на нови продукти и услуги на пазара. Във всички случаи, подпомагането на МСП по пътя към пазара и създаването на устойчиви работни места би трябвало да бъде ключов приоритет на политиката за иновации. Именно това трябва да бъде ролята на Европейския съвет по иновациите;

17.

призовава за по-добро отчитане на всички форми на високи постижения и иновации и припомня, че нетехнологичните и социалните иновации пораждат необходимост от нови знания, които могат да структурират нови области на високи постижения;

18.

призовава за пълно признаване на социалните иновации, съответстващи на новаторски идеи (продукти, услуги и модели), които позволяват да се отговори на социалните нужди в широкия смисъл на думата;

19.

изтъква, че научните изследвания и иновациите не са насочени изключително към дружествата, а засягат също така публичните политики, здравеопазването, културата и живота на общността, както и социалната икономика и новите икономически модели, които допринасят за създаването на нови партньорства, нови дейности и нови социални взаимоотношения. С оглед на това оползотворяването на резултатите от иновациите следва да се съсредоточи не само върху концепцията за продукт с икономическа стойност на пазара, но и върху тази за услуга със социална стойност за гражданите;

20.

подчертава, че терминът високи постижения се използва, за да се квалифицират твърде различни реалности; предлага да се разграничат следните предизвикателства, за които трябва да допринесе рамковата програма:

21.

препоръчва при оценката на въздействието на проектите, както на предварителния етап, когато става въпрос за предложенията, така и на последващия етап, по отношение на одобрените проекти, да се вземат под внимание:

22.

предлага, за да се допринесе за насърчаване на високите постижения във всичките им форми, по-голяма роля в бъдещата рамкова програма за градовете и регионите:

23.

призовава за въвеждането на две нови обществени предизвикателства за развитието на високи научни резултати по отношение на най-важните предизвикателства за бъдещето на европейските общества:

24.

препоръчва укрепване на мястото на интердисциплинарността и на хуманитарните и социалните науки в рамките на обществените предизвикателства, както и поемането на риск, с цел генериране на нови идеи и решения, по-специално чрез въвеждането на неконкретизирани покани за представяне на проекти;

25.

насърчава приемането на нов основан на мисиите допълнителен подход с цел успешно осъществяване на проучвания и големи проекти, който да бъде основан на междусекторни аспекти по модела на интелигентните градове, екологични въпроси или изследвания в областта на морското дело; във връзка с това отново отправя искането на Комитета за следващата рамкова програма да се приеме цел за 10 % проекти със значително въздействие върху морските изследвания (5);

26.

изразява учудване, че много възможности, предлагани от действащите регламенти, не са достатъчно използвани, и предлага редица насоки за подобрение:

27.

призовава Комисията да представи елементите за оценка, позволяващи да се обоснове високото ниво на финансиране на големите предприятия в рамките на „Хоризонт 2020“, тъй като разходите им за научни изследвания и развойна дейност са слабо увеличени, и във връзка с това да предложи промени за следващата рамкова програма;

28.

набляга на необходимостта научноизследователските дейности да се финансират със субсидии; изразява съжаление във връзка с тенденцията субсидиите да се заместват със заеми, но признава, че проектите с високи нива на технологична готовност, близки до пазара, трябва да могат да използват заемите наред с други инструменти;

29.

счита, че развитието на финансовите инструменти в служба на целите на рамковата програма е обосновано само ако те служат за покриване, в партньорство с финансовите институции, на значителните рискове, за които пазарът е неефективен, по модела например на офертата INNOVFIN; изразява съжаление във връзка със слабото мобилизиране на плана „Юнкер“ за по-голямо покриване на рисковете от този тип;

30.

привлича вниманието към необходимостта от подобряване на финансирането на иновативни проекти за МСП, с акцент върху програмите „Индустрия 4.0“ като по-добър начин за структуриране на индустриалната тъкан в Европа и създаване на вътрешно търсене на технологии, което да насърчи европейското развитие;

31.

отбелязва, че високите научни постижения се вписват в иновационните клъстери и екосистеми. По-голямата част от бенефициерите по „Хоризонт 2020“ (университети, изследователски организации, МСП, организации на гражданското общество) са здраво установени в своите градове и региони и качеството на тези територии допринася за качеството на науката. Този факт трябва да бъде отчетен в пълна степен в рамковата програма;

32.

припомня, че териториалното измерение трябва систематично да бъде отчитано при разработването на всички политики, тъй като стратегиите за интелигентна специализация (RIS3) носят на учените и предприятията ресурси и създават стойност за градовете, регионите и гражданите;

33.

изтъква, че RIS3 са приети и разработени от региони с цел структуриране на инвестициите в научните изследвания и иновациите в услуга на икономическото развитие, заедно с другите региони, и че съчетаването на регионалните и европейските инвестиции в структурни проекти в области на интелигентната специализация повишава въздействието на рамковата програма, като се избягва финансирането на проекти без връзка с реалността по места;

34.

подчертава, че рамковата програма трябва да насърчава укрепването на капацитета за научни изследвания и иновации в градовете и регионите, за да ги подкрепя по пътя към високите постижения, по-специално в областта на интелигентната специализация, и да се увеличи капацитетът на всички региони за участие в „Хоризонт 2020“, допринасяйки с качествени проекти;

35.

подчертава значението на градовете като центрове за иновации, играещи централна роля за високите постижения; подчертава също, че прекалено високата концентрация на науката в иновационните центрове е пречка за постигането на катализиращ ефект върху икономиката и обществото и че е необходимо да се развиват ниши на високи постижения извън основните обекти; припомня жизненоважната роля на регионалната политика в тази област;

36.

предлага ново партньорство за високи постижения в областта на научните изследвания и иновациите в Европа между ЕС, държавите членки, градовете и регионите, обединени около засилено многостепенно управление, спазването на принципа на субсидиарност, обща култура на отворени иновации и оползотворяването на местните инициативи, използвайки подход „отдолу нагоре“;

37.

призовава за по-голям принос на рамковата програма в укрепването на регионалните иновационни клъстери и екосистеми, чрез предоставянето на по-голяма подкрепа за мрежите за трансфер на технологии, както и за създаването на нова дейност „териториални връзки“ („territorial connexions“) за признаване и финансиране чрез рамковата програма на териториалните мрежи за високи постижения по модела на инициативата „Авангард за нов растеж чрез интелигентна специализация“;

38.

призовава новаторските региони да сформират европейски консорциуми за създаване на авангардни иновации в цяла Европа. Идентифицирането на възможности за сътрудничество, на звена от веригата за създаване на стойност, както и на ключови заинтересовани страни и способности чрез интелигентна специализация, е основна стъпка от процеса на създаване на добавена стойност за ЕС;

39.

изразява съжаление, че по средата на периода в програма „Хоризонт 2020“ се наблюдава слабо участие на страните от ЕС-13  (6) , и подчертава различията в участието на регионално и местно равнище. Важно е да се мобилизира рамковата програма, а не само на политиката на сближаване, във всички градове и региони на Съюза, за да се подкрепят най-добрите пионери в областта на високите постижения и да им се даде възможност да се присъединят към европейските усилия за сътрудничество;

40.

изразява желание програмата „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“ по линия на „Хоризонт 2020“ да бъде продължена и разширена в тази перспектива. Призовава за специфичен подход към регионите, които изостават силно в развитието на научните изследвания и иновациите и които се намират в държави, неотговарящи на условията за тази програма, какъвто е случаят с повечето най отдалечени региони, без да се забравя основния критерий за високи постижения; подчертава ниския процент от средствата за „Хоризонт 2020“, които са мобилизирани за тази програма (1 %); отбелязва липсата на значителен напредък в достъпа до рамковата програма и изразява учудване, че основните бенефициери по „Хоризонт 2020“ са такива и по отношение на тази програма. Счита, че тази ситуация ще изложи на риск легитимността на рамковата програма, и призовава за нови инициативи;

41.

предлага интегриран подход по пътя към високите постижения, който да се приложи въз основа на план за координация във всяка една от страните и всеки регион, за да се действа по необходимите реформи, изграждането на отворени за всички центрове за високи постижения, борба срещу „изтичането на мозъци“ и пълноправно участие на европейските изследователски мрежи. Този план може да бъде съфинансиран с регионални, национални и европейски средства, сред които „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове;

42.

предлага за тази цел разширяване на достъпа до европейското сътрудничество:

43.

препотвърждава категорично, че в съответствие с ценностите на Съюза сътрудничеството в рамките на мрежите трябва да се поставя пред съревнованието в рамковата програма, и подчертава значението на тези мрежи като източник на проекти и високи постижения;

44.

във връзка с това подчертава важността на програмата „Региони на знанието“, която беше включена в Седмата рамкова програма и даваше възможност за убедителни взаимодействия с регионалната политика, като допринасяше за инициирането на трайни сътрудничества между участниците в триъгълника на знанието на местно равнище, за включването на частния сектор (по-специално МСП) в проектите на рамковата програма, за подкрепа на транснационалното сътрудничество между иновационните екосистеми и за интегриране на местните и регионалните участници в ЕНП;

45.

призовава за амбициозна политика за развитие на тези мрежи за съвместна дейност:

46.

припомня, че в рамките на „Хоризонт 2020“ съществуват многобройни възможности за подкрепа на тези инициативи, и изразява загриженост във връзка с недостатъчното им финансиране и ограничено използване; настоява за по-активно използване на координационните и спомагателните действия; насърчава едно по-добро признаване на иновационните инициативи, осъществявани от градовете и регионите чрез рамковата програма; призовава също така за засилване на подкрепата за междурегионалното сътрудничество във връзка с RIS3, в рамките както на „Хоризонт 2020“, така и на политиката на сближаване;

47.

отбелязва, че участието на градовете и регионите в изпълнението на „Хоризонт 2020“ нарасна след стартирането на програмата, като все повече региони са партньори в рамките на инструменти за съвместно програмиране, като например ERA-NET, съфинансираните действия на програмата „Мария Склодовска-Кюри“ и публично-частните партньорства в областта на научните изследвания и иновациите, като например инициативата „Чисто небе“;

48.

подкрепя развитието на тези съвместно изградени дейности, настоява за опростяване и хармонизиране на правилата за прилагане и, например, за улесняване със съгласието на държавите членки на участието на регионите в инициативи за съвместно планиране (член 185 от ДФЕС);

49.

призовава да се продължи с административното опростяване на процедурите, свързани с помощите; да се продължи и разшири централизацията на субсидиите и помощите посредством единен портал за достъп до информация; информацията за програмите, всички процедури и платформата за управление на помощите на портала за участниците трябва да се въведе на всички официални езици на ЕС с цел да се улесни достъпът на участниците;

50.

насърчава механизмите за предоставяне на допълнителни средства от бюджета на ЕС по линия на рамковата програма в подкрепа на местни инициативи за високи постижения и посредством мобилизиране на значителни и диверсифицирани финансови средства;

51.

счита, че опитът от стратегиите за интелигентна специализация и тяхното изпълнение осигурява много полезна обратна връзка за управлението на „Хоризонт 2020“ и на бъдещата рамкова програма, и за определянето на работните програми за установяване на областите, които имат право на финансиране; призовава властите, участващи в това планиране, да приобщават в по-голяма степен местното равнище към този процес, за да се засили тяхното сближаване по отношение на предизвикателствата по места;

52.

счита, че е от решаващо значение различните предизвикателства на програма „Хоризонт 2020“ да отчитат социално-икономическото въздействие върху регионите — още при концепцията, планирането и определянето на областите на финансиране на програмата, така че техният избор допринася ефективно за подобряването на качеството на живот във всички европейски региони;

53.

призовава за преразглеждане на всички механизми на рамковата програма от гледна точка на принципите на субсидиарност и взаимно допълване, за да се засили връзката между различните участници от гледна точка не само на съвместно финансиране, но и на ново разпределение на ролите, чрез съсредоточаване на действията по рамковата програма върху темите с европейска добавена стойност;

54.

предлага да се развие „знакът за високи постижения“ за най-добрите неуспешни кандидатури в рамките на инструмента за МСП, за да се превърне той в истински инструмент за партньорство, чието управление е споделено между ЕС и регионите с цел по-добро координиране на техните действия преди и след подаване на кандидатурите. Тези принципи важат за останалите мерки, обхванати от знака за качество, като дейностите по програма „Мария Склодовска-Кюри“ и стипендиите на Европейския съвет по научни изследвания, както и за всички други проекти за полезни взаимодействия;

55.

подчертава ролята на местните власти като експериментални терени и пионери във внедряването посредством обществените поръчки; отправя искане за смекчаване на регулаторната рамка за тези дейности и опростяване на разпоредбата за подкрепа на иновативните обществени поръчки, която днес се използва твърде малко, и на правилата, които възлагащите органи са усвоили в твърде слаба степен;

56.

потвърждава значението на подхода 360o към иновациите, който е едновременно засилен и авангарден, технологичен и нетехнологичен, както и значението на иновациите, диктувани от проектирането и употребата, на социалните иновации, отворените и съвместните иновации; припомня, че клъстерите и екосистемите на местно равнище са основните участници в иновационните дейности, в прехвърлянето и популяризирането; отправя искане към Комисията, при създаването на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ), да отчете ролята, която местните власти изпълняват в това отношение, и да ги приобщи към бъдещите мисии на ЕСИ;

57.

предлага в следващата рамкова програма да се въведе ново структуриране на инструмента за МСП, като условията за неговото планиране и прилагане включват приобщаването на местните власти на предшестващите и последващите етапи, за да може той да бъде свързан по-добре с интелигентните специализации и местното финансиране и за да се смекчи обезкуражаващия ефект, свързан с твърде слабия му успех;

58.

се противопоставя на всяка идея за прехвърляне на част от средствата на политиката на сближаване към дейностите от рамковата програма за автоматично финансиране на проекти или за подкрепа на „чудесните отхвърлени“; възнамерява да отстоява автономията на регионалните политики и да изтъква предложения подход за съвместното изграждане и укрепване на взаимното допълване и сътрудничеството;

59.

настоява, че е необходимо още при създаването на проектите да се вземат предвид предизвикателствата, свързани с мултиплициращия ефект, разпространението и правата върху резултатите от проектите; установява ограниченията на настоящите въздействия на проектите в тези области; подкрепя във връзка с това разработването на европейски и местни програми, специално насочени към тези дейности; приканва за по-активно участие на градовете и регионите в използването и разпространението на резултатите от проектите от рамковата програма;

60.

подкрепя също така разработването на инструменти, насочени към осъществяване на прехода от доказване на концепцията към пазарна реализация, като пилотния проект „Бърз път към иновации“, или изграждането на нови промишлени сектори чрез инициативата INNOSUP и нейното подразделение „осъществени с помощта на клъстери проекти за нови промишлени вериги за създаване на стойност“ („cluster-facilitated projects for new industrial value chain“) и призовава за тяхното разширяване;

61.

следва да се разработи набор от инструменти за подкрепа, които да са предназначени по-скоро за групи от предприятия, отколкото за отделни такива, за да се даде възможност за прилагане на междусекторни подходи и за създаване на европейски партньорства за сътрудничество. Освен това политиките на ЕС следва да отразяват ролята, която клъстерите могат да играят като мост между участниците вътре и извън регионите и като канали за оказване на бизнес подкрепа на МСП;

62.

призовава Комисията да извърши оценка относно въздействието на реформите, въведени през 2013 г., с цел насърчаване на полезните взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове;

63.

изразява съжаление, че във втория стълб не е отделено достатъчно място на нововъзникващите промишлени сектори и изразява загриженост във връзка с прекалено слабата подкрепа, която се оказва на мрежите от иновационни клъстери и екосистеми за високи постижения, насочени към индустрията на бъдещето, каквато е инициативата „Авангард за нов растеж чрез интелигентна специализация“; обезпокоен е от продължаващите трудности, свързани с финансирането на пилотни промишлени проекти и широкомащабни демонстрационни дейности; призовава Комисията незабавно да увеличи дотациите и да предвиди нови действия по тези въпроси;

64.

предлага да се създаде програма за подкрепа на демонстрационната инфраструктура, за да се насърчи свързването в мрежи на опитните станции, демонстрационните дейности и пилотните проекти по модела на свързването в мрежи на изследователската инфраструктура;

65.

отбелязва, че в момент, когато понятието за напредък се оспорва и обсъжда, връзката между науката и обществото трябва да бъде да бъде поставена в центъра на обсъжданията относно бъдещето на европейската политика в областта на научните изследвания и иновациите, независимо дали става въпрос за насоките за научни изследвания, условията за провеждане на научните проекти или избора за развитие на новите социални и технически приложения на науката;

66.

препоръчва във връзка с това едновременно да се насърчава доверието в науката и прогреса и да се развива подход към устойчиво развитие; възнамерява да защитава принципа на предпазливост, който е принцип на внимание, съгласно който действието се извършва при пълно осъзнаване на риска;

67.

подчертава голямото предизвикателство, което отворената наука (open science) представлява понастоящем посредством свободния достъп до резултатите от научните изследвания и публикациите, наличието на достъпна надеждна и плуралистична информация за широката публика, дебата с гражданите и заинтересованите страни;

68.

счита, че между свободната наука и науката, подчинена на определена цел, трябва да има пространство за диалог между действащите лица от сферата на науката и икономиката, а също и тези от гражданското общество, с цел съвместно обсъждане и формулиране на новите големи научни въпроси при зачитане на независимостта на всеки един участник;

69.

подчертава неотложната необходимост от насърчаване на науката, технологиите и професиите, включително тези в областта на промишлеността, сред младите хора и техните семейства, като се отделя специално внимание на насърчаването на жените да избират професионално развитие в научно-техническата област;

70.

изразява съжаление във връзка с недостатъчното финансиране на програмата „Науката със и за обществото“, нейната разпокъсаност и слабо въздействие; призовава да бъде даден приоритет на дейностите с европейска добавена стойност, които се осъществяват в рамките на реално сътрудничество между заинтересованите страни, държавите членки, регионите и градовете;

71.

защитава принципа за отворена наука, но има за цел да запази спецификата на рамковата програма, включително в контекста на излизането на Обединеното кралство от ЕС; изразява желание това излизане да не доведе до намаляване на средствата за рамковата програма, но разбира, че този въпрос ще се разглежда в рамките на цялостните преговори с Обединеното кралство;

72.

изразява желание за засилване на международното сътрудничество в рамките на рамковата програма, заедно с асоциираните партньори, страните с бързо развиващи се икономики, а също и в рамките на Европейската политика за съседство или на морските басейни като Средиземно море.

12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/10

1.

приветства подхода на Европейската комисия да привлече Европейския комитет на регионите за участие в прогнозното проучване на ОСП след 2020 г.; отбелязва, че селското стопанство, храните и селските райони са изправени пред големи предизвикателства, които налагат реформа на ОСП;

2.

подчертава, че ОСП играе и следва да продължи да играе основна роля в изграждането на Европа; целите, включени в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз, продължават да са напълно валидни в рамките на текущия процес на преразглеждане;

3.

отбелязва, че селскостопанският сектор е вторият по големина по брой работни места промишлен сектор в ЕС, който предлага заетост на 22 млн. земеделски стопани и 44 млн. души в останалата част на веригата на хранително-вкусовата промишленост и снабдява над 500 млн. европейци с доставки на храни с най-високо качество на достъпни цени; отражението на селското стопанство върху заетостта е още по-значително, ако вземем предвид производството, разпределението и продажбата на селскостопански машини, както и производството и продажбата на селскостопански суровини;

4.

призовава ОСП да бъде претворена в справедлива, устойчива, солидарна и качествена селскостопанска политика в услуга на земеделските стопани, регионите, потребителите и гражданите; счита, че само една силна обща европейска селскостопанска и продоволствена политика може да осигури европейска продоволствена сигурност и динамични селски райони;

5.

посочва, че земеделските стопани и животновъдите са главните действащи лица и адресати на ОСП. Без тяхното участие е невъзможно прилагането на мерките за постигане на желаните цели. ОСП следва да отчита тяхната роля и участие, по-специално по отношение на необходимостта от икономически устойчиви земеделски и животновъдни стопанства, които да могат да са средство за достоен живот, поддържайки жизнени селските райони с подходящо равнище на заетост;

6.

при разработването на бъдещата ОСП следва да се имат предвид европейските потребители. Разпространяването на информация за ползите от ОСП, гарантирането на продоволствената сигурност и защитата на околната среда са предизвикателства, които следва да споделят и европейските потребители;

7.

изразява убеждението си, че за да стане професията на земеделските стопани привлекателна и за да се гарантира безопасно и висококачествено европейско селско стопанство, регулираните пазари биха позволили да се осигури по-добро възнаграждение на земеделските стопани, като се използват публични и частни мерки и инструменти за управление, които стабилизират цените на селскостопанската продукция и възпрепятстват нелоялните търговски практики; както и че е необходимо да се засили позицията на земеделските стопани по отношение на другите участници във веригата;

8.

признава, че икономическата, социалната, екологичната, териториалната и международната легитимност на ОСП обуславя нейното оцеляване; Европейското селско стопанство се отличава с важни качества, които са в основата на конкурентоспособността: капацитет за иновации, силна логистика и инфраструктура, голямо разнообразие, земеделски райони, които се отличават със значими природни, културни и исторически качества и голям брой семейни стопанства и силно развита култура на предприемачество, както и продукти, произведени съгласно строги екологични и здравни правила. Всички тези качества предлагат потенциал, който би трябвало да се използва в по-голяма степен посредством целенасочена ОСП, с цел селското стопанство и селските райони да бъдат допълнително укрепени;

9.

изразява убеждението си, че е необходимо спешно да се реформира ОСП, за да съответства в по-голяма степен на очакванията на гражданите и да се легитимира нейният бюджет в контекст, при който, при предвидени постоянни бюджетни средства, той е обект на всевъзможни апетити;

10.

изразява убеждението си, че успехът на ОСП се основава на единството и че в бъдеще не бива да се преминава към повторна национализация, и се надява, че регионите ще бъдат укрепени в съответствие с принципа на субсидиарност; като запази характера си на обща политика, ОСП трябва да бъде гъвкава, за да отчита различните модели на селскостопанско производство, по-специално в средиземноморските и най-отдалечените региони;

11.

привлича вниманието на Европейската комисия върху нарастващия интерес на потребителите към висококачествени храни и хранителни продукти местно производство на справедливи цени, които отговарят на стандартите за защита на животните, имат висока екологична и социална стойност и създават работни места и добавена стойност; това личи и от нарастването на търсенето;

12.

счита, че проследяемостта на начините на производство в хранителната промишленост, която е залог за безопасност за потребителите и производителите, трябва да бъде засилена и подкрепена;

13.

подчертава икономическата непривлекателност на професията на земеделските стопани в много сектори и подсектори на производството, влошаваща още повече възрастовата структура, която е силно неблагоприятната за обновяването на стопанствата (1); смята, че недостигът на млади хора, които да се занимават със селско стопанство, представлява заплаха за запазването на европейското семейно селско стопанство и за жизнеспособността на селските райони; счита, че е изключително важно да се прилагат мерки за подпомагане на навлизането на млади земеделски стопани в сектора;

14.

констатира, че въпреки големия си бюджет, ОСП бележи силен спад на заетостта в селското стопанство (броят на европейските стопанства е намалял с 20 % между 2007 г. и 2013 г.) и че през последните 30 години бюджетът на ОСП като процентно изражение от бюджета на ЕС е спаднал от 75 % на 40 %;

15.

припомня, че ОСП следва да насърчава селскостопанското производство, както е предвидено в Договора, като чрез нея се осигурят средства за земеделските стопани да генерират своя доход основно от пазара, по цени, които са разумни и обосновани за европейските граждани и потребители; подчертава, че многобройни проучвания показват, че ОСП изигра важна роля за съсредоточаване на селскостопанското производство в някои региони, в ущърб на други, което е в разрез с целта на ЕС за териториално сближаване;

16.

смята, че ОСП трябва да отразява разнообразните агроклиматични условия в Европа, по-специално селското стопанство в неблагоприятни природни условия, например земеделието по хълмисти пасища, в планинските райони, в средиземноморския басейн, в северните райони и в най-отдалечените региони; ОСП трябва да отчита функциите им за опазване на територията и почвите, за подкрепа и запазване на селските общности и техните културни ценности, както и ролята им за поддържането на активна социална система в тези райони;

17.

припомня, че въпреки предупрежденията на Европейската сметна палата, разпределението на публичната подкрепа остава много неравномерно сред стопанствата и сред държавите членки; отбелязва, че отпускането на преки плащания на площ доведе до силна концентрация на земеделски земи и на преките плащания, въпреки че те би трябвало да отчитат в по-голяма степен многообразието на селскостопанските модели, равнището на приходите, произведената добавена стойност, заетите работни места и да гарантират, че се запазва селското стопанство на цялата територия на Европа;

18.

отбелязва, че голям брой земеделски стопани разполагат с много нисък доход, под прага на бедността, и че това противоречи на целта на Договора от Рим „да се осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство“ (член 39), както и че е необходимо да се гарантират селскостопанските доходи (цени, преки помощи);

19.

счита, че помощите по ОСП следва да са насочени единствено към производителите, които действително упражняват селскостопанска дейност, а не да подпомагат неактивни стопанства, в които селскостопанските доходи са без значение за бенефициерите;

20.

отбелязва, че земеделските стопани много често са принудени да продават своите продукти на цени под тяхната себестойност, впримчени в спиралата на понижение на разходите — понижение на цените;

21.

подкрепя заключенията на експертната група на ЕК за селскостопанските пазари от ноември 2016 г. и призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение за борба с нелоялните търговски практики;

22.

отбелязва, че износът на ЕС на генетични ресурси, и по-специално породи животни, допринася за генетичната ерозия на важни местни породи, особено в трети държави, и е в противоречие с цел 15 на програмата на ООН за устойчиво развитие за опазване на биологичното разнообразие, по-специално на генетичните ресурси с отражение върху продоволствената сигурност;

23.

счита, че, както показва проучването на КР относно Програмата за отговорно поведение на пазарите в млечния сектор, регулирането на пазарите в много сектори е по-ефективно и свързано с по-малко разходи отколкото задействането на кризисни мерки впоследствие и би дало възможност за по-добро използване на бюджета на ОСП;

24.

смята, че схемите за застраховане на доходите биха могли да бъдат от по-голяма полза за застрахователите, отколкото за земеделските стопани, и да струват скъпо на данъкоплатците в случай на силен спад на цените, без да преодоляват тяхната нестабилност; изразява желание да бъде проведено проучване и да се направи оценка на въведената в САЩ схема за застраховане; трябва да се направи проучване и на специфичния случай с най-отдалечените райони, при които пазарните условия са особени;

25.

необходимо е да се разполага с ясна и стабилна законодателна рамка, която да гарантира на земеделските стопани и на животновъдите правна сигурност, така че те да могат да вземат стопански решения в средносрочен и дългосрочен план;

26.

подчертава, че ЕС, който стана най-големият вносител и износител на храни в света, увеличи своята зависимост от трети страни и разви търговска политика, която е в разрез с целите му за намаляване на емисиите на парникови газове;

27.

отбелязва, че все по-голяма част от селскостопанските продукти, произвеждани преди това в Европа, се внасят от държави с ниски разходи за работна ръка, което отслабва значително конкурентоспособността на цените на произведените в ЕС продукти;

28.

отбелязва и положителните аспекти на износа на ЕС за икономиката, когато става дума за селскостопански и хранителни продукти с висока добавена стойност, които създават приходи и заетост в селскостопанския и хранително-вкусовия сектор на ЕС;

29.

отбелязва, че кооперациите, организациите на производителите и някои форми на интеграция на производителите играят ключова роля в хранително-вкусовите сектори, тъй като позволяват на земеделските стопани да концентрират предлагането, да намаляват разходите, да предоставят редица услуги и да укрепват своята позиция във веригата за доставки на храни;

30.

отбелязва, че европейският износ на излишъци (мляко на прах, пилешко месо, доматен концентрат и др.) на цени, по-ниски от европейските и африканските производствени разходи, намалява производствения капацитет на африканските страни и насърчава емиграцията на селското население, противно на ангажимента на ЕС да взема под внимание целите за устойчиво развитие (ЦУР), приети от ООН през 2015 г., в рамките на неговата „съгласуваност на политиките за развитие“; отбелязва също така, че Европейският съюз е най-големият вносител на храни от развиващите се страни, като така създава работни места в хранително-вкусовата промишленост на тези страни; констатира, че европейският внос (плодове, зеленчуци, агнешко и др.) на цени по-ниски от европейските производствени разходи намалява производствения капацитет в ЕС и носи рискове от гледна точка на безопасността на храните;

31.

отбелязва, че цените на селскостопанските продукти в Европа са все по-обвързани с най-ниската предлагана цена на световния пазар и че европейските земеделски стопани са подложени на засилена конкуренция, тъй като те трябва да спазват по-строги екологични и здравни стандарти;

32.

подчертава, че добавената стойност на труда на селскостопанското производство е съсредоточена до голяма степен нагоре и надолу по веригата, позицията на селскостопанските производители спрямо преработвателите и търговците в много случаи е твърде отслабена; по-добра концентрация по веригата между селскостопанския сектор, хранително-вкусовата промишленост и търговския сектор трябва да доведе до по-добро разпределение на маржа;

33.

отбелязва, че селските райони изостават в сравнение с градските и че тази разлика е особено тревожна поради факта, че продължава да нараства, по-специално заради бурния темп на развитие на големите градове и столиците (2);

34.

изразява съжаление във връзка с ускореното изчезване на биологичното разнообразие в селското стопанство и дивата природа, което създава заплаха за устойчивостта на селскостопанските системи и на природната среда;

35.

изразява загриженост, че ерозията и деградацията на почвите, дължащи се на недостатъчно устойчиви селскостопански практики, застрашават тяхното плодородие и че трайната промяна на естествения състав на селскостопанските почви води до загуба на пространства, необходими за осигуряване на европейска продоволствена сигурност;

36.

отбелязва замърсяването от селското стопанство на някои подпочвени води и реки, както и понякога твърде интензивната им експлоатация чрез напояване;

37.

подчертава, че изменението на климата вече оказва значително въздействие върху селското стопанство, като това засилва спешната необходимост от пренасочване на методите на производство;

38.

подчертава нуждата от това да се инвестира в иновации в цифровите технологии, които могат да окажат положително въздействие върху устойчивостта, безопасността на храните, ефективността на ресурсите, намаляването на отпадъците, късите вериги на доставка и др.; едновременно с това подчертава, че внимателно трябва да бъдат проучвани икономическите и социалните въздействия от такова развитие върху семейните стопанства; и изразява загриженост във връзка с потенциалното използване на „големи информационни масиви“ от страна на частни фирми, което създава риск земеделските стопанства да бъдат поставени под технически и финансов „надзор“.

39.

отбелязва, че има риск решението на Обединеното кралство за излизане от ЕС да доведе до намаляване на средствата за ОСП, както и до загуба на пазари на ЕС в Обединеното кралство; призовава Обединеното кралство и ЕС да запазят тясното търговско сътрудничество в областта на селското стопанство и храните;

40.

припомня, че независимо от факта, че бюджетът на ЕС за селско стопанство е едва 0,70 % от БВП на ЕС през 2014 г., той е в състояние само да подкрепя истинска обща европейска политика от стратегическо значение за продоволствената сигурност, но що се отнася до развитието на селските райони и втория стълб, ресурсите няма да достигнат достатъчно равнище в известен брой сфери и че е необходимо в бъдещия бюджет да се вземат предвид новите цели на ОСП;

41.

отхвърля идеята за съфинансиране на първия стълб на ОСП, което би поставило под въпрос факта, че ОСП е единствената интегрирана политика на ЕС, фактически би ренационализирало ОСП и би поставило в неблагоприятно положение селското стопанство на най-бедните държави на ЕС, които са зависими в по-голяма степен от европейското финансиране;

42.

отбелязва, че разходите за общественото здравеопазване от някои режими на хранене, водещи до затлъстяване, диабет и др., както и от някои земеделски практики (прекомерна употреба на антибиотици в някои видове животновъдство, съчетанието от пестициди и др.) са много по-високи от бюджета на ОСП; призовава за по-тясна координация на селскостопанската политика и политиката в областта на храните;

43.

препоръчва да се насърчава чрез предоставяне на информация и да се отдава предпочитание на потреблението на храни, които са част от здравословни хранителни режими, като например средиземноморския, с конкретни програми за подпомагане на производството на вина, плодове, зеленчуци и мед, засилвайки качеството и добавената стойност на тези производства;

44.

отчитайки специфичните характеристики на най-отдалечените региони (НОР) и факта, че не е възможно транспониране на европейския селскостопански модел в НОР, член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изрично позволява на Съвета да приема специфични разпоредби за адаптиране на законодателството на ЕС, включително Общата селскостопанска политика, при прилагането му по отношение на НОР. Във връзка с това в ОСП след 2020 г. трябва да се запази диференцираното третиране за НОР, което да се изразява в необходимото адаптиране на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), програмите POSEI, държавните помощи и други въведени инструменти;

45.

предлага бъдещата европейска селскостопанска политика след 2020 г. да бъде структурирана въз основа на следните широко споделяни цели:

46.

изтъква, че ОСП е сложна, което прави кандидатстването за отпускане на безвъзмездни средства трудно и дори рисковано за отделните предприемачи и земеделските стопани. Наложително е тя да бъде опростена, за да продължи да бъде приемана и да запази своята привлекателност. Желателно е процедурата да се опрости и ускори, особено за операции с малка стойност, като се рационализират и административните тежести;

47.

изразява желание бюджетът на ОСП да остане на достатъчно голямо равнище, което да е в съответствие с принципите, определени в европейските договори, да отговаря на нейния статут на единствена интегрирана политика на Европейския съюз, на нуждите на европейското селско стопанство, селските райони и техните общности и на общественото търсене;

48.

отбелязва, че селското стопанство може да реши много от посочените по-горе предизвикателства, свързани с климата, енергетиката, производството на храни и биологичното разнообразие. За това обаче е необходимо да се подкрепят финансово техническите инициативи и новаторските подходи в областта на предприемачеството или кооперациите, за да се ускори преходът;

49.

насочва вниманието към необходимостта, по отношение на преките плащания и плащанията на площ, от съсредоточаване на ресурсите най-вече върху малките и семейните стопанства, като същевременно се даде приоритет на финансовите решения за големите стопанства, засегнати от въвеждането на горна граница на помощите;

50.

настойчиво приканва Европейската комисия да направи точна оценка на резултатите на ОСП спрямо изпълнението на целите, заложени в Договорите на ЕС в областта на селскостопанските доходи и стабилизирането на пазарите;

51.

препоръчва да се води борба с нестабилността на цените на селскостопанските продукти, да се предоставят перспективи за доходите на земеделските стопани от пазара и веригите за доставки на храни да се направят по-справедливи (3);

52.

призовава за запазване на третирането, предоставено на най-отдалечените региони на основание на член 349 от Договора за функционирането на ЕС посредством схемата POSEI, както посочва Европейската комисия в своя доклад до Европейския парламент и Съвета от 15 декември 2016 г. (COM (2016) 797);

53.

призовава за засилване на подкрепата за лозарството, маслинопроизводството и животновъдството, практикувани на стръмни или планински терени, в необлагодетелствани райони с ниски добиви, както и в най-отдалечените райони, и да се засили подкрепата за селскостопанските методи, допринасящи за подобряването на биологичното разнообразие на ливадите и пасищата в планинските райони;

54.

призовава ЕС да използва цялото си влияние на най-големия световен вносител и износител на храни, за да промени правилата на международната търговия в селското стопанство, въведени от СТО през 1994 г., така че да се насърчат по-справедливи търговски взаимоотношения и солидарност; отбелязва, че нестабилността на цените представлява предизвикателство за европейското селско стопанство, и настоятелно призовава Европейската комисия да обмисли мерки за намаляване на рисковете, свързани със засилено излагане на световния пазар;

55.

счита, че подход, ориентиран в по-голяма степен към пазара отколкото към субсидиите, може да укрепи икономическото признаване на професията на земеделския стопанин и следователно да повиши нейната привлекателност; за тази цел препоръчва на ЕС да регулира селскостопанските си пазари, за да предотвратява недостиг или излишъци и да стабилизира цените на селскостопанските продукти на задоволителни равнища;

56.

предлага да се изгради годишен фонд за буферни спестявания, който да бъде прехвърлян всяка година, ако не бъде използван в пълния си размер (4);

57.

призовава ЕС да гарантира справедливи условия в търговските договори и двустранните партньорства, сключвани с трети държави; за тази цел разглежда задачата да не се изнасят селскостопански и хранителни продукти на цени, по-ниски от средните производствени разходи в Европа, като свързана с правото да се защитава европейското производство от внос на прекалено ниски цени, който срива производствения му капацитет или не отговаря на европейските производствени стандарти;

58.

подчертава значението на регионалните и местните къси вериги, както поради по-голямата им екологична устойчивост, що се отнася до по-малко замърсяване, създавано от превозните средства, така и поради това, че насърчават селско стопанство, което изтъква специфичното качество, традицията и икономическото и културното наследство;

59.

призовава ЕС да преразгледа главите, посветени на селското стопанство, в двустранните споразумения за „свободна“ търговия или за икономическо „партньорство“ с трети държави, които следва да разполагат с адекватни ресурси, като се даде приоритет на семейните земеделски стопанства, създаващи работни места, насочени предимно към местните и регионалните пазари и късите вериги на доставки; освен това призовава ЕС да отчита надлежно интересите на селскостопанския сектор в търговските споразумения, за да сведе до минимум рисковете за европейското производство, като определи списък с чувствителни продукти, които може да бъдат уязвими на прекомерен натиск. Настоява такива продукти, които може да бъдат чувствителни към либерализация, да бъдат обект на подходящо специално и диференцирано третиране в търговските споразумения;

60.

предлага преразглеждане на европейското законодателство в областта на конкуренцията, което да позволява на всички участници в даден сектор, включително на потребителите и публичните органи, да вземат решения за справедливо разпределение на добавената стойност и на маржовете по цялата верига за създаване на стойност, а на земеделските стопани — да постигнат по-равнопоставена позиция във веригата за доставка на храни и да укрепят позициите си на пазара;

61.

настоява за преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на възлагането на обществени поръчки в сектора на общественото хранене, така че да включва клауза за местен произход на доставките на хранителни продукти и приканва местните и регионалните власти към по-активен обмен на добри практики с цел да се насърчава храна с местен произход и местен пазар за биологично селскостопанско производство и занаятчийска преработка, създаващи работни места в селските райони;

62.

призовава научните изследвания, финансирани от бюджетите на ЕС и ЕИБ в областта на селското стопанство и селските райони, да бъдат насочени по-специално към:

63.

призовава за преминаване от преки плащания на хектар към преки плащания на хектар с фиксиран максимален размер, модулирани в зависимост от броя на заетите лица — в смисъл на активни земеделски стопани, за да се:

64.

призовава, в рамките на екологизирането, за постепенно засилване на практиките, оказващи благоприятно въздействие върху климата и околната среда, чрез:

65.

препоръчва, за да се зачитат правата на селскостопанските работници, да се намалят бъдещите преки плащания, отпускани на определено стопанство, което не е спазило действащите социални стандарти в съответната държава членка;

66.

призовава за укрепване на втория стълб на ОСП и за увеличаване на бюджета за развитие на селските райони и за по-голяма субсидиарност, за да могат държавите членки да прехвърлят средства от първия към втория стълб;

67.

насочва вниманието към значителния принос за постигането на целите на ОСП на местно и регионално равнище, даден от т.нар. подход на „водено от общностите местно развитие“ (CLLD) и LEADER, и поради това препоръчва в рамките на регионални и национални програми за прилагането на ОСП, за него да се предоставят до 20 % от средствата, предвидени за изпълнението на втория стълб;

68.

отново заявява, че в това отношение на държавите членки и регионите следва да бъдат предоставени повече правомощия за регулиране на земеделските земи и за определяне на ограничения, най-вече за справяне в Европа с явлението заграбване на земи и концентрация, което ограничава възможностите за младите земеделски стопани, когато започват дейност (5);

69.

призовава настоятелно достатъчен дял от средствата да се запази за развитието на селските райони, чрез увеличаване на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за да се гарантира хармоничното и цялостно развитие на тези райони, включително осигуряването на местна инфраструктура; да се подкрепят МСП, обновяването на селата и по-широката икономическа диверсификация;

70.

Препоръчва ЕС да обръща особено внимание на най-отдалечените региони, където селскостопанският сектор е от основно значение за създаването на работни места и богатство, както и за насърчаване на развитието на хранително-вкусовата промишленост, научните изследвания и иновациите, запазването на качествени уредени пространства и тяхното подобряване, както и за борбата срещу изменението на климата;

71.

предлага средствата от втория стълб да бъдат приоритетно насочвани към:

72.

предлага да се премине от логиката на „гише“ към логиката на „договор“ между определени видове предприятия, производствени вериги и териториални единици, а изхождайки от ограничен брой цели (качество, производителност, устойчивост) — да се подкрепят иновативни проекти с такава насоченост, способни да окажат въздействие върху заетостта;

73.

предлага увеличаване на финансовата подкрепа от ЕС за развитие на селските райони, която намаля значително в сравнение с предходния програмен период, като се запазят достатъчно средства, отпускани по първия стълб;

74.

предлага значителна и силна подкрепа за устойчивите инвестиции за запазване на семейните земеделски стопанства, особено в областта на производството, разпространението и диверсификацията;

75.

препоръчва приемането на стратегия за селските райони, за да се гарантира, че всички политики на ЕС допринасят в по-голяма степен за иновациите и сътрудничеството в селските райони и развитието на селските райони в съответствие с целите за териториално сближаване (6);

76.

предлага да се опрости интегрирането на ресурсите на различните фондове, финансиращи развитието на селските райони извън селскостопанския сектор за подкрепа на:

77.

се застъпва и за по-широко използване на потенциала на селскостопанските и горските райони, по-специално крайградските, за целите на икономиката, околната среда, климата, енергетиката и рекреацията, като например местното производство на храни и енергия и селския туризъм. Това означава, че ОСП трябва да се насочи не само към земеделските стопани. Инициативите LEADER са и трябва да продължават да бъдат възможност за сътрудничество и иновации за участниците от селските и крайградските райони;

78.

призовава за задълбочена оценка на структурните фондове, с които се подкрепя развитието на селските райони и се насърчават всеобхватни политики за укрепване на тези области чрез подобряване на свързаността както в транспортно отношение, така и от гледна точка на широколентовите цифрови мрежи, балансирано с опазването на околната среда, чрез извършването на „проверка на въздействието върху селските райони“, както се препоръчва в декларацията от Корк 2.0 (7);

79.

подчертава, че едно балансирано териториално развитие трябва да предвижда подходяща подкрепа за селските и крайградските райони от хинтерланда, както и за необлагодетелстваните райони (например планинските, пограничните или други райони с неблагоприятни природни условия или демографски предизвикателства), с цел осъществяване на необходимите инвестиции за растеж, работни места, социално приобщаване и екологична устойчивост;

80.

призовава за подобряване на връзките между селските и градските райони, като по този начин бъдат изцяло включени малките градове и селските общини, така че с политиките на ЕС да не се насърчава конкуренция между градското, крайбрежното и селското измерение;

81.

приветства инициативата на Европейската комисия в подкрепа на „интелигентни села“, както и приноса на Европейския парламент за успеха на процеса, и предлага това понятие да се разшири до „интелигентни селски райони“; освен това отправя искане да му се отреди възможно най-голяма роля в обсъжданията относно въвеждането на рамка за действия на местно равнище, свързана с тази инициатива;

82.

подчертава, че е необходимо да продължи хармонизирането на правилата за функциониране на структурните фондове посредством обща стратегическа рамка, за да се улесни планирането и управлението на развитието на селските райони и да се насърчават интегрирани и ориентирани към местните условия подходи (8);

83.

предлага да се укрепи принципът на „водещия фонд“, за да се хармонизира управлението на проекти, които се финансират от няколко фонда;

84.

предлага да се проведат разисквания относно сближаването на различните фондове, отнасящи се до регионалното развитие, които не са в областта на селското стопанство.

12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/20

1.

приветства ангажимента на Европейската комисия да допринесе активно и конструктивно за стратегическите цели на Програмата до 2030 г., полагайки основите за справяне с редица основни интегрирани предизвикателства със световен обхват;

2.

отбелязва, че в програмния документ, приет от Европейската комисия на 22 ноември 2016 г. под формата на съобщение, се предлага много амбициозна и широкообхватна стратегия, съсредоточена върху устойчивото развитие;

3.

отбелязва ангажимента на ЕК за интегриране на програмата в стратегията „Европа 2020“ и следователно в европейските структурни и инвестиционни фондове; предвид сложността и многообразието на различните референтни рамки, подчертава необходимостта от съгласуваност на политиките, интегриране и последователна рамка за управление;

4.

подчертава, че за постигането на резултати е изключително важно да се привлекат за участие в процесите на вземане на решения всички равнища на управление, особено местните и регионалните власти (МРВ);

5.

отбелязва, че тъй като политиките на Европейския съюз (ЕС) трябва да са в съответствие с принципа на субсидиарност, целите за устойчивост са пряко свързани с отговорностите, правомощията и функциите на поднационалните равнища на управление;

6.

отново заявява, че териториалните институции — региони, провинции, окръзи, области, метрополни градове, малки градове и общини — са действителните създатели на политики, които ще трябва да определят кои нива и методи на управление са най подходящи за обвързване на целите на ЕС и ООН с тези на местните общности;

7.

припомня, че сред 17-те цели за устойчиво развитие има две, за чието изпълнение местните власти имат основни функции, а именно ЦУР 10 и 11. Първата е насочена към намаляване на различията между териториите, докато втората е свързана с упражняването на основни функции в областта на градското планиране, транспорта, социалното подпомагане и начините на живот, вдъхновени от модела на устойчивост;

8.

в този контекст изтъква, че в съобщението не се разглежда необходимостта от измерване на напредъка по постигане на ЦУР не само на равнището на ООН, на европейско и национално равнище, но и на поднационално равнище, и по тази причина призовава ЕК да вземе предвид това измерение при последващото разработване на показателите, с които се измерва напредъкът, и да ангажира местния експертен опит и съществуващите мрежи на местно равнище;

9.

отново заявява, че към това се добавят приоритетите, произтичащи от упражняването на правомощия, които засягат хоризонтално други стратегически цели, като Програмата за градско развитие, социалното приобщаване, политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката, намаляването на емисиите, намаляването на риска от бедствия, политиките в областта на околната среда и кръговата икономика, мобилността, интелигентната специализация и интелигентните градове (интелигентни територии), които бяха предмет на срещата на върха в Братислава и Конвента на кметовете за климата и енергетиката;

10.

препоръчва да се използва средносрочният преглед на многогодишната финансова рамка (МФР), за да се припокрие Програмата до 2030 г. с „Европа 2020“, като се преразгледат ключовите насоки, за да бъдат съобразени незабавно с новите ЦУР;

11.

оценява усилията, описани в придружаващия съобщението работен документ „Key European action supporting the 2030 Agenda and the Sustainable Development Goals“ („Ключови европейски действия в подкрепа на Програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие“ (SWD (2016) 390 final), с който се предлага стратегията „Европа 2020“ да се приведе в съответствие с целите на Програмата до 2030 г., като се използват връзките между трите стълба, 7-те водещи инициативи, 5-те цели, свързани с приоритетите на „Европа 2020“, и тези, свързани с 11-те тематични цели на Кохезионния фонд;

12.

припомня, че при всички случаи, за да бъдат постигнати всички цели, предложени в съобщението за устойчиво европейско бъдеще, е необходимо да им се даде териториално изражение. В този смисъл препоръчва адаптиране на целите на Програмата до 2030 г. към местните условия, което е единственият начин да се постигне конкретно и трайно въздействие върху живота на хората;

13.

изразява съгласие, че сложността на различните равнища на управление изисква действия за направляване и контрол, с които да може да се обогати процесът на вземане на решения чрез оценка на политиките и институционални нововъведения (измерване на въздействието);

14.

смята, че някои от връзките между приоритетите на Комисията „Юнкер“ и ЦУР са в области от значение за МРВ. Това се отнася най-вече за приоритета, свързан със заетостта, доколкото се засягат правомощията, посочени в ЦУР 4 (обучение и образование) — област, в която МРВ упражняват важни правомощия, главно във връзка с разходите за прехода към устойчива Европа;

15.

изразява желание Планът за инвестиции на Европейската комисия да обхване материалните и нематериални инфраструктури, намиращи се в ресора на МРВ (социална закрила, информационни технологии, мобилност, енергийни и далекосъобщителни мрежи, обезвреждане на отпадъци, интегрирано управление на водите и др.), които в много случаи са близки с различни ЦУР (по-специално ЦУР 8, 9, 12, 13);

16.

припомня, че приоритет № 3 на ЕК „Устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ се припокрива с редица ЦУР в сфера, която е от интерес за МРВ. Такъв е случаят с ЦУР 5, 7 и 13, при които МРВ са едновременно бенефициери и главни действащи лица в политиките за борба с изменението на климата, както и в тези за устойчиви и достъпни за всички енергийни доставки и закрила на социалните права, за гарантирането на които от основно значение са услугите, предлагани на местно равнище;

17.

отбелязва, че приоритет № 7, имащ за цел създаване на пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие, включва политики за равенство между половете, за което МРВ могат да играят значителна роля, в пълно съответствие с ЦУР 5 и с необходимостта от възстановяване на доверието на гражданите в европейските институции;

18.

отново заявява, че устойчивостта спрямо бедствия е един от основните аспекти на устойчивото развитие и призовава институциите на Европейския съюз да гарантират, че този принцип е един от централните стълбове на бъдещите мерки за устойчиво развитие в Европа (1);

19.

отбелязва, че приоритет № 8 има за цел преодоляване на проблем с историческо и световно значение — миграцията, и е изцяло в съответствие с ЦУР 1 и 10, като хоризонтално засяга много правомощия на МРВ, които често са поставени под силен натиск от необходимостта да управляват потоци с извънредно големи размери;

20.

отбелязва, че съществува риск действията, предприети за постигането на ЦУР, да не могат винаги да се впишат в рамките на интегрирани политики, за разлика от политиките на сближаване; по тази причина е от съществено значение да бъдат определени приоритети, които да отчитат най-спешните нужди в рамките на динамичен подход, насочен към постигането на всички ЦУР в дългосрочен план. Ето защо е от съществено значение да се вземе предвид предложението на КР относно необходимостта от приемане на „кодекс за поведение“ за участието на МРВ;

21.

изтъква, че целите изискат да се постигне равновесие между нуждите на настоящите и бъдещите поколения, както и между нуждите на различните равнища на управление, което е от съществено значение за намаляване на тежките „разходи за прехода“, които МРВ трябва да поемат. Ако тези разходи са непосилни, ефективното прилагане на въпросните мерки и положителното им приемане от страна на гражданите може да бъдат изложени на риск, като по-специално подкопае способността на по-маргинализираните (вътрешни) райони да допринасят за общата устойчивост и, в по-общ план, за дълготрайността на ЦУР;

22.

обръща внимание на времевото разминаване между европейските действия, предвидени до 2020 г., на които се позовава съобщението, и Програмата до 2030 г., и изразява желание за създаване на допълнителни икономически и финансови инструменти, както и за предефиниране на целите през целия разглеждан период, за да бъдат приведени в съответствие с тези на Програмата;

23.

изразява съжаление, че в съобщението не е отделено място за оценка на възможните рискове на етапа на изпълнение на 17-те ЦУР, която би допринесла значително за предоставянето на МРВ на подходящи инструменти за преодоляване на проблемите при прилагането на свързаните с целите политики. Необходим инструмент е приспособяването към местните условия на всички показатели с цел да се даде възможност за постоянно наблюдение на развитието на различията, включително чрез алтернативни на БВП показатели, като показателите за качество, които могат да измерват както справедливостта на развитието, така и социалния прогрес на териториите;

24.

подчертава, че за успешното формулиране на подгрупа от цели на местно и регионално равнище ще бъде необходимо да се предоставят съответните средства. Тези ресурси могат да бъдат набавени чрез специфични вътрешни трансфери, но и чрез възлагане на по-големи финансови отговорности на местното равнище;

25.

счита, че е необходимо да се популяризират платформи и инициативи, които да позволяват обмен на добри практики между МРВ, както и да се използват вече създадените от международни организации като платформата Live на ПРООН — Платформа на знанието за устойчиво развитие, за да се избегне използването на програмата като повод за ново централизиране на политиките. За тази цел КР очаква с интерес стартирането на обявената от ЕК Платформа на заинтересованите страни, за да се улесни прилагането на териториално равнище на универсалните елементи, съдържащи се в Програмата, но най-вече за да се благоприятстват обменът на добри практики и споделянето на напредъка, постигнат от най-динамичните европейски територии; очаква да бъде присъединен към тази платформа по начин, който да подхожда на институционалната му роля на асамблея на местните и регионалните власти;

26.

признава, че освен от капацитета за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, подобряването на условията на живот в Европейския съюз зависи и от благополучието и сигурността в съседните държави. Във връзка с това и в съответствие с новите насоки, предвидени в съобщението на Комисията относно нов европейски консенсус за развитие, призовава за укрепване на дейностите в подкрепа на децентрализираното сътрудничество с третите държави и на тяхното развитие, чрез улесняване на използването на платформите за информация и дебати в областта на развитието, предназначени за МРВ, а именно: Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM), Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP), провежданата на всеки две години Конференция за децентрализирано сътрудничество и Атласът на децентрализираното сътрудничество, които предоставят на държавите партньори възможност да се срещат, общуват и обменят добри практики;

27.

изразява съгласие с позицията на ЕК в подкрепа на Програмата на ЕС за градовете, приета през 2016 г. с Пакта от Амстердам, която ще бъде прилагана съвместно с МРВ с цел да обхване всички аспекти на устойчивото развитие и да допринесе за изпълнението на Новата програма за градовете на световно равнище;

28.

подкрепя необходимостта стратегиите за устойчиво градско развитие и за хоризонтално и вертикално сътрудничество, в рамките на основана на участието система на управление, да отчитат многообразието на градовете и значението на социалното новаторство и насоченото към бъдещето планиране, посредством интегриран и координиран подход, по специално с оглед на значителните предизвикателства и с цел да се подобри качеството на живота в градовете;

29.

препоръчва анализът на Програмата до 2030 г. да гарантира, че включените в нея цели са съгласувани с европейския модел на развитие, който е структуриран около местни производствени системи (клъстери), основно съставени от МСП. Следвайки тази логика, Комитетът би искал в моделите на развитие да се отделя особено внимание на развитието на по-малките градски центрове, тъй като прекалено концентрираното териториално развитие може да задейства клопката на недостатъчното развитие, което на свой ред може да доведе до по-нататъшни процеси на маргинализация и демографски спад;

30.

оценява положително факта, че в съобщението измеренията на устойчивото развитие (социално, екологично и икономическо) са посочени като стълбовете, към които трябва да водят политиките на ЕК, за да се намерят решения във връзка с ЦУР и с 13-те секторни политики, приети с МФР за 2014—2020 г. Смята обаче, че в светлината на новите световни предизвикателства е необходимо да се засили местното развитие чрез добавяне на териториалното измерение;

31.

изтъква необходимостта МРВ да бъдат признати за ключови участници в политиките поради близостта им до гражданите и потенциала да допринесат за възстановяването на консенсуса относно европейските институции и европейския проект. Многостепенното управление представлява оптимално решение за политиките, които имат за цел изграждане на устойчиво бъдеще и съвместяване на 10-те приоритета на Европейската комисия, 11-те тематични цели на Кохезионния фонд и 17-те ЦУР на Програмата до 2030 г.

32.

отново заявява, че за да се преодолее сложността на устойчивото развитие и за борба с бедността политиките и програмите, спуснати „отгоре“ и управлявани централно, не са най-добрите методи, а трябва МРВ да разполагат с необходимата отговорност и самостоятелност, за да дадат правилните отговори на основните социални проблеми;

33.

подчертава необходимостта от засилване на политиките, залегнали в Хартата на основните права на ЕС, с планиране на устойчива социална политика, в която да участват всички равнища на управление, тъй като само по този начин ще може да се гарантира всеобщ достъп до основните услуги и ще може да се отговори на новите изисквания, породени от демографската промяна, посредством местни политики, насочени към създаване на благоприятни условия за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве;

34.

насочва вниманието на ЕК към необходимостта от ангажиране с политики, които имат за цел да подобряват здравето на хората като предпоставка за социално приобщаване, чрез подобряване на условията на живот в градските и крайградските райони, както и да гарантират достъп до публични услуги, развлекателни дейности и спорт, включително за хората с увреждания, и чрез насърчаване на здравната профилактика за цялото население, включително възрастните хора, мигрантите и други групи в риск от бедност и социално изключване; насърчава държавите членки и МРВ да се ангажират със същото;

35.

счита, че потенциалът на социалната икономика е в създаването на работни места и борбата срещу безработицата сред младите хора и жените; поради това смята за особено важно програмата да привлече вниманието върху корпоративната социална отговорност (КСО) и необходимостта да се повиши интересът на младите хора към предприемачеството. Освен това новата стратегия трябва да включва, чрез прилагане на междусекторен подход, различните аспекти на устойчивостта и новите възможности, предлагани от творчеството;

36.

смята, че е необходимо културата да бъде включена в Програмата до 2030 г., като ясно се посочи ролята, която тя придобива в контекста на устойчивото развитие и създаването на нови работни места, допринасяйки за изграждането на общи европейски идеали, така че стремежите и принципите на демокрацията, социалната справедливост и солидарността да се разпространят по света. Културата допринася ефективно за стратегиите за приобщаващо развитие, като оказва силно въздействие върху ЦУР, подобрява образователните системи, противодейства на социалната изолация и бедността, премахва причините за неравенството, улеснява равните възможности и премахва поколенческите и демографските различия;

37.

отбелязва, че и очевидно глобални въпроси като изменението на климата, намаляването на емисиите на CO2, енергоспестяването, производството на енергия от възобновяеми източници, опазването на биологичното разнообразие, намаляването на експлоатацията на ресурсите, интегрирания транспорт и кръговата икономика, в действителност са повлияни от политики и действия на местно равнище. По тази причина препоръчва да се отдели особено внимание на екологосъобразното производство;

38.

счита, че предвид широкия диапазон на участващи сектори е необходимо да се възприеме интегриран подход на сътрудничество между участниците в многостепенното управление и различните действащи лица в областта на околната среда. Във връзка с това концепцията за сближаване изгражда връзка между икономическата ефективност, социалното сближаване, културното развитие и екологичното равновесие, поставяйки устойчивото развитие в центъра на разработването на политиките;

39.

изразява съгласие, че човешката дейност и изменението на климата оказват все по-голям натиск върху морските екосистеми. Следва да се обърне внимание на действията на ЕК за осигуряване на безопасни, чисти и управлявани по устойчив начин океани, като се продължи подкрепата за изпълнението на Програмата за син растеж, която има за цел да се използва потенциалът на европейските океани и морета за създаване на работни места, икономическа стойност и устойчивост. Освен това отново изтъква, че иновациите в синята икономика могат да помогнат за осигуряване на ефективно и устойчиво използване на ценните морски ресурси (2);

40.

призовава за ангажимент от страна на всички институции на ЕС за свеждане до минимум на хранителните отпадъци и оползотворяване на отпадъците, чрез стимулиране на инвестициите и заетостта в по-широкия контекст на зелената икономика. ЕС трябва да се ангажира да оказва решителна подкрепа на усилията за отказване от настоящия линеен икономически модел в полза на модела на кръгова икономика, както вече беше подчертано от Комитета на регионите в неговите становища относно „Към кръгова икономика: преглед на законодателството на ЕС в областта на отпадъците“, „Законодателни предложения за изменение на директивите за отпадъците“ и „План за действие на ЕС за кръговата икономика“;

41.

смята, че моделите на развитие, повлияни от нови конкурентни фактори, включително мрежите, позволяващи свързването на неограничен брой данни с неограничен брой потребители, разкриват ясни несъответствия между нуждата от съкращаване на сроковете за предприятията за пускане на пазара и сроковете за постигане на консенсус и за бюрократични процедури. МРВ са подходящото равнище за ускоряване на процеса на вземане на решения за политиката с темповете, изисквани от пазарите;

42.

призовава да се окаже истинска подкрепа на моделите на развитие и по-специално на нематериалните мрежи, които определят, чрез улесняване на достъпа до безкраен брой данни, новите конкурентни фактори на местно равнище и преминаването към новите модели на производството;

43.

смята, че е крайно време да се разработят стратегии, които да задействат структурните политики, така че основните стълбове на развитието да отчетат радикалната промяна на производствения модел, като се създадат благоприятни условия за устойчиво производство, включително чрез използване на стимули, докато нововъведенията не превърнат прехода към кръговата икономика в икономически рентабилен. Ясно е, че подобни политики, освен че ще допринесат за преодоляване на новите сложни предизвикателства, породени от глобализацията, представляват ясен отговор на нуждата от постигане на компромис между социалните искания, които противопоставят околната среда на работните места;

44.

признава, че глобализацията, дължаща се главно на по-добрата мобилност на хората, стоките и данните, засилва международната конкуренция не само между предприятията, но и между териториите. Следователно е необходимо да се действа решително по отношение на факторите, които стоят в основата на конкурентоспособността на териториално равнище, като например социален и институционален капитал, инфраструктура и иновации, с цел съживяване на европейските икономики;

45.

припомня, че МРВ играят решаваща роля в отношенията между публично-частните партньорства, тъй като са способни да разпознаят разнообразието от форми на развитие, които могат да насърчават целенасочените инвестиции за оползотворяване на местните ресурси, които всяка територия притежава;

46.

изразява съжаление във връзка с факта, че в приетото от ЕК съобщение изглежда напълно липсва концепцията за „териториален капитал“, разработена от ОИСР през 2001 г. и подкрепена от ЕК през 2005 г. За тази цел припомня, че концепцията включва набор от местни активи — човешки, природни, изкуствени, организационни, междуличностни и познавателни, които съставляват конкурентния потенциал на дадена територия;

47.

отбелязва, че кризата и последствията от глобализацията повлияха значително на връзките, които гарантираха сближаването между териториите, като доведоха до разриви (между града и селото, между центъра и периферията) и промениха динамиката на социалното развитие. С оглед на това трябва да се поеме тежката задача старите модели на териториалната политика, характеризиращи се с функционални подходи, които разглеждат територията като обикновено пространство, да се превърнат в нова институционална матрица, която да отрежда на територията ролята на колективно действащо лице;

48.

Пактът от Амстердам поставя в центъра на нарастващия интерес ролята на градоустройствените политики, насочени към прилагането на мерки за насърчаване на социалното сближаване и икономическото развитие, с убеждението, че градовете могат да дадат положителен принос за новаторските процеси;

49.

изтъква факта, че МРВ играят основна роля в опазването и развитието на градската среда, селските райони и общото наследство и могат да допринесат за онова, което в Програмата до 2030 г. се нарича „преобразен свят“, посредством проактивен подход и ангажимент за:

50.

заявява отново, че МРВ са в състояние да развиват различни форми на демокрация на участието, с включването, по-специално, на жените, младите, възрастните и малцинствата, като основа за планирането и прилагането на интегрирани стратегии за икономическо развитие на местно равнище;

51.

препоръчва възприемането на подход „отдолу нагоре“, създаването на подходяща нормативна рамка и заделянето на достатъчно ресурси. Такава нова система може да се създаде успешно само чрез все по-голяма децентрализация в различните държави — членки на ЕС. Националните правителства би трябвало да:

52.

отново заявява, че националните равнища на управление трябва да привличат МРВ и градовете, за предпочитане с подход „отдолу нагоре“, за участие в планирането на действията на местно равнище за постигане на ЦУР, вземайки предвид както силните, така и слабите страни, въз основа на принципа „никой да не бъде изоставен“ и на ефективността на разходите;

53.

изразява убеждението, че за да могат глобалните политики и споразумения да извлекат максимална полза от ангажиментите и опита на местно равнище, МРВ трябва да бъдат неразделна част от структурирания диалог и управлението, а не просто заинтересовани страни. Усилията на МРВ да организират и предоставят своя информиран принос следва да бъдат признати за част от процеса на вземане на решения, включително чрез дейности като:

54.

отправя искане да се предвидят ресурси на европейско и национално равнище за предварителна и последваща оценка на въздействието на политиките, свързани с устойчивото развитие. Това предполага усилия за подобряване на координацията на всички политики, водени както от ЕС, така и от неговите държави членки и МРВ;

55.

призовава ЕК да използва по-стратегически и функционално НПР, които вече са включени официално в планирането на Кохезионния фонд, като използва по функционален начин вече приетите инструменти в подкрепа на устойчивото развитие. Това би дало възможност в контекста на европейския семестър да се изтъкнат не само планираните и предприети на национално равнище реформи за изпълнение на целите за устойчиво развитие, но и тези, които са свързани с местното и регионалното измерение;

56.

препоръчва европейското и международното равнище на управление да координират сложната система от глобални отношения, като контролират регионалните огнища на напрежение, подкрепят промените и преструктурирането на институционалните и производствените структури, наследени от миналия век. На местните действащи лица следва да се предоставят правомощията, необходими за превръщането на крехкото геоикономическо равновесие във възможности за развитие, които да възстановят конкурентоспособността на местните производствени системи на световния пазар.

12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/27

1.

отчита факта, че съобщението на ЕК е важен елемент от по-широката реформа на политиката на ЕС. Неговата добавена стойност се състои в предлагането на конкретни мерки за допълване на стратегическите насоки на Съвета от 2014 г., с които европейските лидери откриха пътя за бъдещото развитие на политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи, включително имиграцията и убежището, през идните години;

2.

счита, че в чувствителна и стратегическа област като тази държавите членки и институциите на ЕС следва да продължат да развиват стратегия за региона в рамките на неговите отношения с Европейския съюз и, вследствие на това, истинска миграционна политика, както и да поемат политическата отговорност за нейното изпълнение в интерес на европейските народи, като същевременно зачитат спецификите на държавите членки и страните на произход, както и правата на мигрантите в съответствие с международните и европейските конвенции;

3.

отчита факта, че политиката за миграцията и политиката за развитие са тясно свързани. Международното, националното, регионалното и местното сътрудничество са от решаващо значение за реализирането на обща европейска миграционна политика и за изпълнението на европейската програма за миграцията;

4.

застъпва се за приемането на цялостен подход към управлението на миграцията, който да позволява по-децентрализирано и ефикасно управление на миграционните движения. Такова децентрализирано управление ще гарантира равенство по отношение на грижите и правата;

5.

изтъква колко е важно да се намали броят на смъртните случаи при опитите за преминаване по море и че е необходимо да се продължат и разширят усилията за спасяване на хората в беда; изразява дълбоко съжаление за стотиците вече загинали и приветства всички държави и организации, работещи за предотвратяването на тази човешка трагедия (1); отново заявява, че разработването на допълнителни безопасни и достъпни законни пътища за миграция в ЕС, като хуманитарни визи, презаселване и събиране на семейството в по-широк смисъл, трябва да бъде част от усилията за създаване на цялостна и хуманна миграционна политика;

6.

приветства предложените в съвместното съобщение допълнителни мерки за засилване на инициативите по миграционния маршрут през Централното Средиземноморие, включително на територията на Либия и около нея. Предвид големия брой на хората, загинали в морето и по миграционния маршрут през Централното Средиземноморие, въпросът за управлението на потоците и спасяването на човешки живот продължава да бъде първостепенен приоритет;

7.

счита, че многостепенното управление е необходимо условие за постигането на оптимални резултати. В този контекст е жизненоважно европейските, националните и поднационалните органи да работят в тясно сътрудничество с местните и регионалните власти в държавите на транзитно преминаване, както и с гражданското общество, сдруженията на мигрантите и местните общности в приемащите страни, и да са готови да приемат техния принос;

8.

подчертава, че успехът на тези действия изисква тясно сътрудничество със съответните партньори в страните по маршрута през Централното Средиземноморие и съгласувани усилия от страна на институциите на ЕС и държавите членки, както и сътрудничество с международни организации като върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и Международната организация по миграция (МОМ). Предупреждава, че някои от предложените действия могат да се изпълнят успешно само ако ситуацията на място го позволява. Тези действия следва да се разглеждат като допълващи значителния брой инициативи, които вече се реализират от ЕС и неговите държави членки, по-конкретно по линия на европейската програма за миграцията и програмата за партньорство в областта на миграцията (2);

9.

би искал да изкаже признателността си за усилията, положени от Италия, Малта, Гърция, Кипър, Франция, Испания и Португалия, които вече свързаха своите национални координационни центрове Eurosur за наблюдение на границите към средиземноморската мрежа Seahorse;

10.

отчита факта, че маршрутът през Централното Средиземноморие се превърна в основен маршрут за мигрантите и бежанците, опитващи се да достигнат Европа. През 2016 г. по маршрута през Централното Средиземноморие са били засечени над 180 000 души, като по-голямата част от тях са стигнали до континента през Италия. Почти 90 % от преминаващите по маршрута тръгват от Либия, където нестабилната политическа и икономическа ситуация дава възможност на контрабандистите да разширяват дейността си; подчертава спешната необходимост от намаляване на броя на преминаванията и възпрепятстване на незаконното отплаване на надуваеми плавателни съдове и лодки с цел достигане до ЕС. Подчертава значението на превантивните действия на всички управленски равнища;

11.

отбелязва, че самите контрабандисти и трафиканти допринасят за нестабилността в Либия с действията си и с извършваните нарушения на правата на човека, с което увеличават уязвимостта на мигрантите. Намирането на трайно решение на предизвикателствата по отношение на управлението и сигурността в Либия продължава да е ключов приоритет за Европейския съюз, неговите държави членки и международните партньори, тъй като е предпоставка за устойчивото справяне със сегашната ситуация;

12.

констатира, че мнозинството от мигрантите в Либия са граждани на трети държави, като най-голямата част произхождат от страни от района на Африка на юг от Сахара. С оглед на това, за да бъде ефективен, прилаганият подход трябва да включва действия на юг от Либия;

13.

изтъква добавената стойност на обявените в съобщението мерки: разширяване на програмите за обучение на либийската брегова охрана, гарантиране на трайни източници на финансиране в бъдеще, които да отговарят на потребностите от обучение, предприемане на твърди мерки за засилване на борбата срещу контрабандистите и трафикантите, и предоставяне на стимули за участието на Тунис, Алжир и Египет в средиземноморската мрежа Seahorse, за да се гарантира ангажираност на подрегионално равнище; подчертава, че при всички тези дейности ключов приоритет трябва да бъде отново да се спазват основните права на човека и принципите на правовата държава в интерес на мигрантите и местното население;

14.

отново изтъква необходимостта от сериозна съвместна работа с либийските органи за подобряване на условията в центровете за мигранти, като се отдели специално внимание на уязвимите и ненавършилите пълнолетие лица и се гарантира тясно сътрудничество с Международната организация по миграция и Върховния комисариат за бежанците на ООН и ефективен мониторинг на стандартите от тяхна страна;

15.

приветства активизирането на работата и съвместните дейности с либийските общини за популяризиране на други възможности за препитание, за подпомагане на устойчивостта на местните общности, приемащи мигранти, както и за техническо сътрудничество, за да могат либийските общини да изготвят стратегии за развитие на своите територии и да подобрят услугите в подкрепа на местното население;

16.

подчертава необходимостта от стратегия за сътрудничество в средносрочен и дългосрочен план, за да се окаже съдействие и подкрепа на либийските местни и национални органи за укрепване на капацитета им за управление на територията;

17.

подкрепя насърчаването на граничното сътрудничество, диалога и обмена на информация между Либия и южните ѝ съседни държави, включително като се използва в пълна степен Разузнавателната общност Африка — Frontex;

18.

отбелязва, че паралелно с предприеманите съвместни действия с Либия е необходимо да се сведе до минимум рискът от възникване на други маршрути в съседните страни; поради това приветства прилагането на всеобхватен регионален подход посредством засилване на сътрудничеството с Египет, Тунис и Алжир, и задълбочаване на диалога и оперативното сътрудничество с тези държави в областта на миграцията. Необходима е допълнителна подкрепа за усилията на тези страни да разработят своя функционираща система за убежище и да оказват помощ на лицата, нуждаещи се от международна закрила;

19.

като се имат предвид различните проекти и програми на ЕС в региона, които са насочени към взаимносвързани въпроси, е жизненоважно да се осигури координация на тези инициативи, за да се гарантира тяхната ефикасност в рамките на усилията за постигане на посочените по-горе цели;

20.

отбелязва, че до този момент общият отговор на ЕС на нерегламентираната миграция се свеждаше до държавноориентирани подходи към сигурността, съсредоточени основно върху борбата с контрабандата чрез сътрудничество с държавните органи;

21.

призовава да се обърне по-голямо внимание на различните местни политико-икономически интереси, замесени в нерегламентираната миграция. Те включват транспортни предприятия, улесняващи нерегламентираното придвижване на мигранти, местни жители, предлагащи храна и подслон срещу заплащане, служители на местните правоохранителни органи, които повишават доходите си чрез рушвети и пътни такси, политически елити, които използват финансовите средства, които са спечелили, улеснявайки нерегламентираната миграция, за да купуват политически услуги и влияние, въоръжени групировки, които се възползват от трафика и експлоатацията на хора, за да затвърждават позициите си, и т.н. Разбирането на тези различни действащи лица и техните връзки с местното самоуправление и с динамиката стабилност/конфликти, и гарантирането на тяхното участие в обсъждането на стратегии за стабилизиране и изграждане на бъдещето на тяхната страна, са необходимо условие за ефективното управление на миграцията;

22.

с оглед на това приветства предложението да бъде засилена съществуващата социално-икономическа подкрепа за разположените по миграционния маршрут общини, като те бъдат привлечени за участие в изпълнението на стратегии, които да дадат на местното население възможности за по-добри условия на живот и следователно по-добри перспективи за бъдещето на техните територии;

23.

подчертава, че правилно планираните миграционни политики биха могли да допринесат за осигуряването на алтернативен поминък и по-качествени институции в дългосрочен план, което от своя страна би предоставило вътрешно решение на някои от първопричините за миграцията. За да се формира такава ефективна политика, сегашните миграционни политики трябва да се преосмислят с оглед на факта, че въпросите за управлението и стабилността са в основата на нерегламентираната миграция през Сахара;

24.

отново изтъква, че нерегламентираните миграционни маршрути преминават през много държави в региона, където държавната власт е слаба или отсъства. Либия е очевиден пример за това. Няколко доклада разкриха, че постъпленията от контрабанда и трафик засилват позициите на нерегламентираните въоръжени части, които действат като de facto власти по места, и им позволяват да подкопават по-широките процеси на разрешаване на конфликти. Дори там, където все още има официални държавни власти, сътрудничеството с тези участници в борбата срещу нерегламентираната миграция е начинание от чисто политически характер, което в крайна сметка може да доведе до затвърждаване на интересите на свързаните с държавата контрабандисти и нерегламентирани въоръжени части. В тази среда на фрагментирана държавност не съществуват неутрални субекти, с които да се води диалог;

25.

подчертава, че изменението на климата и природните бедствия могат да бъдат фактори, водещи до миграция и разселване на хора. Освен това призовава за инвестиране в изграждане на устойчивост спрямо рискове от бедствия като превантивна мярка за справяне с първопричините за миграцията;

26.

насърчава продължаването на усилията за систематично сътрудничество с либийските власти, с акцент върху управлението на границите, борбата с нерегламентираната миграция, спазването на правата на човека и удовлетворяването на потребностите на мигрантите в Либия, включително разработването, в сътрудничество с гражданското общество, на алтернативи на задържането на мигрантите, което следва да се използва само като крайна мярка и при условие, че отговаря на международните хуманитарни стандарти и стандартите в областта на правата на човека. Обучението и логистичната подкрепа във връзка с тези въпроси следва да бъдат важен елемент от подкрепяните от ЕС програми за изграждане на капацитет;

27.

предлага да се проучи заедно с ВКБООН доколко е осъществимо да се предприемат практически стъпки за презаселване на мигранти, нуждаещи се от международна закрила, от Либия в държави — членки на ЕС, и други държави — международни партньори;

28.

призовава за укрепване на пилотната инициатива, която има за цел стабилизиране на общностно равнище в районите, засегнати от вътрешно разселване и транзитно преминаване на мигранти, включително чрез сътрудничество при изготвянето на стратегии за техните територии, имащи за цел да се гарантира зачитането на човешкото достойнство в страната, в която живеят, в това число и чрез създаване на възможности за работа за нуждаещите се от закрила лица, което, като добавена стойност, би улеснило тяхното приемане от местните общности, както и сътрудничество при мерките за подобряване на публичните услуги и оборудване в помощ на местното население, наред с другото;

29.

призовава да се насърчат извършваните в момента подпомагани доброволни връщания от Либия в страните на произход, ако ситуацията на място го позволява, в сътрудничество с международните партньори и по-конкретно МОМ;

30.

приветства признаването на местните и регионалните власти за важни участници в усилията за решаване и управление на проблемите на миграцията, спасяване на човешки живот и борба с престъпността;

31.

отново изтъква, че градовете са главни действащи лица в контекста на глобалната миграция и освен това са най-пряко засегнати от отрицателните последици от нея. Местните органи на властта носят пряка отговорност за условията на живот на мигрантите, техните успехи и свързаните с тях предизвикателства. Те могат да успеят там, където много национални правителства срещат трудности и дори претърпяват неуспех (3);

32.

изтъква ролята на местните власти в държавите на произход, транзитно преминаване и местоназначение в миграционната политика, особено по отношение на интеграцията и социалното сближаване. Заради своя мандат, присъствието си по места и опита си в справянето с ежедневните проблеми на все по-многообразните общества, местните власти без съмнение са в предните редици на усилията за решаване на предизвикателствата, свързани с миграцията. Все пак миграцията е въпрос на съвместна отговорност, който се разглежда на всички равнища — европейско, национално, регионално и местно. Същевременно обаче е важно да се отчитат местните и регионалните условия, за да се предостави на мигрантите колкото се може по-добър и устойчив прием и за да бъде успешна интеграцията им;

33.

счита, че ЕС следва да се възползва от потенциала и опита на регионите, разположени по южната му морска граница — както на Средиземно море, така и на Атлантическия океан, като привилегирован мост за развиване на взаимноизгодни отношения с трети страни;

34.

подчертава необходимостта от укрепване на местните общности, по-специално в Либия, в съответствие с Декларацията от Малта на членовете на Европейския съвет относно външните аспекти на миграцията (4), и поради това подкрепя проекти като инициативата от Никозия; призовава Европейската служба за външна дейност и Европейската комисия, в сътрудничество с КР и съвместно с местните и регионалните власти, да проучат възможността за подобни проекти в други страни;

35.

признава добавената стойност на инициативата от Никозия като проект за изграждане на капацитет в подкрепа на либийските общини, осъществяван в партньорство с европейските местни и регионални власти и с финансовата подкрепа на Европейската комисия. Посочва, че тази инициатива трябва да бъде укрепена, за да се повиши ефективността на нейните мерки и да се постигнат по-добри резултати, като същевременно се има предвид необходимостта да се следи внимателно сложната ситуация по отношение на законността в Либия и да се подхожда предпазливо към евентуалните политически последици;

36.

отчита факта, че капацитетът на местните власти по маршрута през Централното Средиземноморие не е добре развит. Предизвикателството е още по-голямо, когато се полагат усилия да се намери отговор на различните нужди, особено в един уязвим икономически климат. Местните власти трябва да разполагат с необходимите инструменти за оценяване на най-належащите нужди на различните групи мигранти, по-специално непридружените деца и подрастващи, и жените;

37.

изтъква, че е необходимо да се обърне по-голямо внимание на закрилата на децата. През последните три месеца беше отчетен рекорден брой загинали бежанци и мигранти в Централното Средиземноморие, включително около 190 деца. Присъединяваме се към призива на УНИЦЕФ към ЕС и неговите държави членки да се ангажират със закрилата на децата бежанци и децата мигранти, по-специално непридружените малолетни, от експлоатацията, насилието и трафика на деца и с укрепването на програмите за закрила на децата в Либия;

38.

уточнява, че подкрепата на ЕС за развитието на капацитета на местните власти обхваща не само техническите им възможности, но и гарантирането на ефективно покриване на основните нужди и предоставяне на услуги. Емпиричните данни показват, че децентрализираното управление на социалните услуги и обществените блага осигурява оптимално „качество на разумна цена“ при планирането на развитието и постигането на резултати;

39.

подкрепя насърчаването на програмите за децентрализация и местно самоуправление, в съответствие с националните стратегии за намаляване на бедността;

40.

подчертава, че съгласуваността и взаимодействието между националните миграционни политики и местните инициативи за предоставяне на услуги и защита на мигрантите и за насърчаване на социалното им приобщаване в случаите, когато имат право на международна закрила, са област, която се нуждае от допълнително внимание. Местните органи на властта трябва най-малкото да разполагат с необходимите правомощия и ресурси, за да могат да удовлетворяват адекватно потребностите на мигрантите в общините, които са под тяхната юрисдикция. В идеалния случай те следва да могат да работят в политическа среда, която като цяло да благоприятства приобщаващия подход, когато са налице необходимите условия;

41.

отбелязва, че през последните шест години Либия беше разтърсена от политически и социални сътресения, които бяха пряко следствие от Арабската пролет. Цялостната криза, в която се намира Либия от 2014 г. насам, доведе до пълен хаос и рязко влошаване на условията на живот в страната. Почти пълното отсъствие на държавата и твърде ограничените средства, с които разполагат общинските съвети, превръщат институционалната слабост в значителна пречка за стабилността и развитието. Същевременно страната извърши реформи, с които се въвежда система на децентрализирано управление. През 2012 г. беше приет Закон 59 (за местното самоуправление), който въпреки нестабилността в страната остава отправна точка при всички срещи на либийските партии, независимо от политическата им ориентация;

42.

подчертава, че много млади хора в либийските градове са започнали да се занимават с „миграционен бизнес“, който е сериозен източник на доходи. Особено трудно е да се интегрират младите хора, участвали във въоръжени конфликти и групировки. За традиционните социални организации (племена, семейства, училища и институции) е трудно да се справят с младежите. Наркотиците и престъпността са широко разпространени. Липсата на специални политики за младежта още повече влоши ситуацията на младите хора;

43.

подчертава, че общините не само в Либия, но и в различните страни по средиземноморския маршрут, могат да играят важна роля. В качеството си на институционални и легитимни участници, отговарящи за местните въпроси, те са призовани да дадат своя важен принос за стабилизацията. Местното икономическо развитие, координацията с правоохранителните органи и ефективните политики за младежта и миграцията са основните стълбове на тяхната роля. Местните органи на властта обаче се нуждаят от сериозна подкрепа, за да могат да изпълняват тези задачи;

44.

се застъпва за въвеждането на програми, които да допринесат за укрепването и засилването на ефективността на местното самоуправление в Либия и другите държави по маршрута през Централното Средиземноморие, и да бъдат съсредоточени върху трите измерения на местното самоуправление: администриране, предоставяне на услуги и участие. Трябва да се положат и усилия за подобряване на икономическите перспективи на местно равнище, социалния живот и политическото приобщаване на високообразованите млади хора в селските райони, градовете и останалите населени места във вътрешността на страната, за да се отслабят факторите, които са в основата на радикализацията и миграцията;

45.

подчертава, че въпреки че на този етап местните органи на практика не разполагат с никакъв капацитет, е възможно да се създадат стимули на местно равнище за по-добро управление, и изтъква жизнената необходимост да се окаже подкрепа на местното самоуправление, тъй като това неизбежно ще подпомогне стабилизацията и ще създаде условия за възстановяване в бъдеще като предпоставка за ефикасно и устойчиво управление на миграцията в Либия;

46.

подчертава значението на участието на жените и ангажирането на младите хора — аспект, който следва да остане важен приоритет в различните дейности за подкрепа, по-специално като се привлекат за участие активните организации на гражданското общество (ОГО) и независимите политици;

47.

изтъква добавената стойност на добре насочените цели с оглед смекчаването на негативните последици от различните форми на миграция, разселването и сътресенията, като се повиши икономическата привлекателност на селските райони и се засилят действията в подкрепа на общините и нововъзложената им задача да прилагат мерките за децентрализация;

48.

отчита факта, че първопричините за случващите се трагедии са в страните на произход, а не в морето. С оглед на това насърчава ЕС да допринесе за местното икономическо развитие в страните по маршрута през Централното Средиземноморие, като окаже подкрепа на общините в ролята им на фактори за местното развитие и създаде възможности за участие на младите хора и жените в местните дела и социално-икономически дейности;

49.

предлага да продължи да оказва подкрепа при разработването и изпълнението на миграционната политика на ЕС, като се възползва и от знанията и експертния опит на Евро-Средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM).

12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/32

1.

приветства съвместното съобщение относно управлението на океаните, прието на 10 ноември 2016 г. от Европейската комисия и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност;

2.

подкрепя предложените действия за гарантиране на безопасни, сигурни, чисти и устойчиво управлявани океани;

3.

изразява съгласие с целта да се гарантира, че ЕС е силен участник в световен мащаб, който може да наложи програма за по-добро управление на океаните въз основа на междусекторен, международен подход, основан на правила; тази инициатива на ЕС ще има за крайна цел установяването на международен стандарт за социалните, икономическите и екологичните условия, приложими за дейностите, свързани с морето, равни условия, позволяващи адекватна устойчивост на океаните, и укрепване на конкурентоспособността на европейските оператори, които си взаимодействат в тях;

4.

напълно подкрепя неотдавнашните заключения на Съвета (1), в които се призовава за по-съгласуван подход между вътрешните и външните аспекти на управлението на океаните, включително синергиите между ЕС, държавите членки и регионалните стратегии;

5.

припомня, наред с другото, своите предходни становища относно съобщението на Комисията „Към интегрирана морска политика за по-добро управление в Средиземноморието“ (2), относно морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление (3), относно развиването на потенциала на океанската енергия (4) и относно по-добрата защита на морската среда (5);

6.

настоява Европейският съюз да изпълнява водеща роля в областта на морското управление с цел създаване на възможно най-всеобхватна политика и регулаторна система за крайбрежието и моретата на Европа в световен мащаб — такава, която отчита ролята на местните и регионалните власти, на крайбрежните общности, както и на икономическите и социалните участници, за да се гарантира, че икономическите, екологичните, климатичните и социалните фактори се разглеждат по цялостен начин и посредством подхода на многостепенното управление;

7.

счита обаче, че управлението на океаните е засегнато от т.нар. „трагедия на общите блага“. Налице е значителна степен на фрагментация въпреки наличието на редица общи световни или морски споразумения, като например Конвенцията на ООН по морско право (КООНМП), и на специализирани споразумения, по-конкретно в рамките на Международната морска организация (ММО). В този контекст ролята на ЕС е да служи за пример и да предлага стимули, така че партньорите извън ЕС да постигат същите високи стандарти като съществуващите в рамките на морската политика на ЕС. Подобни стимули, включително изграждането на капацитет, биха могли евентуално да бъдат включени в международни споразумения относно програми за търговия и развитие, които ЕС договаря с трети държави;

8.

отбелязва, че ЕС и държавите членки имат съвместни правомощия в областта на международните отношения, в т.ч. по въпросите на морското дело. Това изисква сериозно сътрудничество между равнищата на управление, както и да се гарантира, че позициите на ЕС и националните позиции на такива международни форуми са били подложени на оценка на териториалното въздействие, така че интересите на компетентните местни и регионални власти да са застъпени изцяло в тях;

9.

подчертава, че много проблеми, свързани с управлението на океаните, неизбежно са от местен характер поради извличането на суровини, икономическите ползи за крайбрежните райони, рибарските общности и пристанищата или тяхното екологично въздействие върху крайбрежието и моретата на Европа. Политиката в областта на околната среда и климата и икономическите решения във връзка с океаните по света оказват въздействие върху местните и регионалните власти в ЕС. Това изисква значителни инвестиции в морското пространствено планиране и подкрепа на управлението на местно/регионално равнище;

10.

подчертава, че морската политика е пряко свързана с политиката за крайбрежните райони в областта на икономиката, опазването на околната среда и териториалното устройство. Начинът, по който местните и регионалните власти управляват политиките за крайбрежните райони, ще окаже пряко въздействие върху океаните. Често — например когато става дума за вятърни паркове — изтеглянето на дейността в океана се възприема като лесно решение, когато има съпротива срещу извършването на тези дейности на брега;

11.

изтъква, че местните и регионалните власти имат правомощия и положителен опит в управлението на редица въпроси като риболова, улова на миди и ракообразни, аквакултурите, предоставянето на субсидии (напр. за неефективни флотове), икономическите политики и политиките в областта на околната среда (напр. морските отпадъци) и проверките (напр. проверки на превозните средства), които оказват положително или отрицателно въздействие върху други територии, извън ЕС. Тези органи често са и част от пристанищните власти;

12.

припомня неотдавнашните проучвания на КР (6) и ОИСР (7) относно океаните и синята икономика. Изтъква, че в съответствие с програмата за по-добро регулиране е необходимо да се извършват предварителни оценки на въздействието, включително на териториалното, за да се определят възможните заплахи от всички сектори, евентуалните мерки за смекчаване на последствията и очакваните социално-икономически последици преди въвеждането на ново законодателство, издаването на разрешения за нови добивни технологии или определянето на нови защитени морски зони;

13.

припомня новите цели на ООН за устойчиво развитие, подписани от всички държави — членки на ЕС, и ООН. Управлението на океаните се отнася до цел за устойчиво развитие 14 относно живота под водата и цел 13 относно предприемането на спешни действия за борба с изменението на климата, както и до цел 11 относно устойчивите градове и общности. Комитетът приветства плана на Комисията да трансформира тези цели в различни политики на ЕС (8), тъй като това би могло да бъде добра основа за изграждане на общо разбиране на международно равнище, което надхвърля границите на секторните решения за устойчиво управление на океаните;

14.

смята, обаче, че навлизането на единния пазар на ЕС на произхождащи от океана стоки и суровини от трети държави би трябвало да зависи от това дали тези държави постепенно възприемат по-високите стандарти на ЕС, като напр. забраната на изхвърлянето на улова;

15.

счита, че трите приоритетни области, разбити на 14 действия, определени в съвместното съобщение, формират подходяща основа, на която да се предприемат по-нататъшни действия на европейско и международно равнище относно управлението на океаните. Въпреки че съобщението се отнася предимно до международния компонент на морската политика, в него се съдържа местен и регионален поглед по отношение както на правомощията, така и на прякото териториално въздействие и степента на специализация и зависимост от океана;

16.

отбелязва във връзка с действие 1 относно запълването на пропуските в международната рамка за управление на океаните с цел подобряване на правната рамка и осигуряване на равни възможности, че вече съществува обширна правна рамка на международно равнище, която обхваща морските ограничения, корабоплаването, статута на архипелазите и режимите за транзитно преминаване, изключителните икономически зони, юрисдикцията на континенталния шелф, минния добив от морското дъно, експлоатационния режим, защитата на морската среда, научните изследвания и уреждането на спорове; във връзка с това припомня, че следва да се вземат под внимание съществуващите административни ограничения, както и културните и свързаните с традициите особености на европейските местни и регионални общности, с цел формирането на регионално ориентирана политика за управление на океаните;

17.

счита, че политиките на ЕС са вече утвърдени по въпроси, свързани с регламентирането на риболова, морското пространствено планиране и макрорегионалните стратегии. В някои страни стратегическото планиране на земеползването е важен политически инструмент за местното териториално и акваториално устройство. Местните власти вече отговарят за планирането на крайбрежните райони и териториалните води. Стратегическото планиране на земеползването не бива да бъде засегнато негативно от предложените от Европейската комисия управление и законодателна рамка. Основното предизвикателство на равнището на ЕС и особено в световен мащаб е липсата на контрол и стриктно прилагане. Служейки за пример, ЕС следователно е в позицията да въвежда реципрочни изисквания и да предлага стимули, когато договаря нови международни условия с трети страни и организации. Тази глобална инициатива за изпълнението на тези правила е необходима, за да се гарантират равни условия за всички държави, региони и икономически оператори;

18.

изразява съгласие във връзка с действие 2, че насърчаването на регионалното управление и сътрудничество в областта на рибарството в ключови области, свързани с океана, с цел запълване на пропуските в регионалното управление ще подобри позицията на рибарството в ЕС и ще помогне на останалите да достигнат високите стандарти, които са в сила в ЕС;

19.

изразява загриженост, че насоките на Комисията относно миннодобивните дейности на морското дъно ще попречат на приоритизирането на плановете на ЕС за ресурсна ефективност, особено като се има предвид, че технологията за експлоатация на природни ресурси не е изпробвана и има потенциала да нанася вреди на природната среда. Призовава за координация с преговорите на държавите членки в рамките на Международния орган за морското дъно;

20.

във връзка с това препоръчва ЕС да организира кампании и да предоставя стимули за други държави и организации с цел въвеждане на европейската система на жълтите и червените карти като модел за справяне с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов в глобален мащаб, в т.ч. включване в черния списък и забрана за износ при неспазване на изискванията. Комитетът призовава за ускоряване на настоящите планове за електронен инструмент за управление на сертификатите за улов. Подобни мерки биха насърчили индустрията в онези региони, които стриктно прилагат разпоредбите;

21.

счита, че действие 3 относно подобряването на координацията и сътрудничеството между международните организации и създаването на партньорства за управление на океаните ще е от полза за регионалните морски центрове чрез по-доброто им международно представяне;

22.

счита, че местните и регионалните центрове за конкурентоспособност и върхови постижения, особено в районите със силно морско измерение, включително най-отдалечените региони, могат да играят жизненоважна роля и трябва да бъдат подпомагани финансово при създаването на международни научноизследователски екипи и платформи за трансфер на технологии, в подкрепа на дейността на ЕС в областта на управлението на океаните;

23.

се противопоставя на създаването на изцяло нови международни правила и организации. Комитетът е съгласен с Комисията, че е по-разумно да се подобри настоящото управление и системата за правоприлагане, като се насочи вниманието към недостатъчната ефективност и се насърчи международната координация. Във връзка с това е важно, преди да бъдат въведени нови мерки в дадена рамка (напр. проучванията на находища на нефт), да се гарантира, че правилно се разбира последващата верижна реакция, при която ще бъдат засегнати други области на политиката и сектори (напр. рибарството);

24.

препоръчва, що се отнася до управлението на биологичното разнообразие в зоните извън националните юрисдикции, ЕС да подобри координацията с Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) (9) и Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), както и да включи активно европейските региони в координационните действия и консултациите с прилежащите европейски региони;

25.

счита, че управлението на океаните е част от многостепенното управление в ЕС, поради което се изисква обединяване на националните ресурси и на ресурсите на ЕС за изграждане на капацитет, извършване на проверки, правоприлагане, възпиращи действия и повдигане на обвинения срещу всички субекти, нарушаващи съществуващите правни рамки. Това изисква участието на компетентните местни и регионални власти по отношение на действие 4 относно изграждането на капацитет, тъй като ще донесе непосредствени ползи на крайбрежните и морските региони в редица технически и административни аспекти;

26.

подчертава, че действие 5 относно гарантирането на безопасността и сигурността на моретата и океаните е от съществено значение за морските лица, предприятията и пристанищните оператори, и е основен елемент в борбата срещу принудителния труд и трафика на хора. ЕС следва да продължи да бъде водеща юрисдикция в тази област, с най-всеобхватната правна рамка за безопасност и сигурност в морето и на пристанищата, както и да използва значителното си международно влияние, за да насърчава сключването на реципрочни договорености в други части на света;

27.

счита, че сътрудничеството между националните органи и Frontex, ЕАМБ и EFCA трябва да доведе до съвместен капацитет за морско наблюдение, а ЕС следва да осигурява, когато е приложимо, съвременни плавателни съдове и технология, за да се осъществява ефективно наблюдение;

28.

във връзка с действие 6 счита, че е наложително да се приложи приетото на 21-вата конференция на страните (COP21) Парижко споразумение по въпросите на климата, за да се смекчи вредното въздействие на изменението на климата върху океаните, крайбрежията и екосистемите, и за да се поемат бъдещите разходи, свързани с глобалното затопляне и покачването на нивата на океаните. Глобалните цели относно изменението на климата изискват местни мерки за адаптиране, тъй като въздействието върху климата се усеща предимно на местно равнище. По тази причина, както беше заявено неотдавна от КР (10), местните и регионалните власти играят съществена роля в подготовката и прилагането на националните, европейските и международните рамки за адаптиране, създадени за справяне с последиците от изменението на климата върху световните океани. За тази цел трябва да бъде предоставен необходимият капацитет и финансова подкрепа на всички региони, включително най-отдалечените, с оглед на тяхното стратегическо местоположение в Атлантическия океан, Индийския океан и Карибско море. Освен това от съществено значение за изпълнението на Парижкото споразумение е не само да се включат мерки за адаптиране към изменението на климата в морското управление, но и значителна част от наличните изкопаеми горива да останат под земята. Във връзка с това счита, че за да се гарантира последователността му, действие 6 следва да бъде укрепено чрез включването на мерки за предотвратяване на нови проучвания на нефтени залежи в чувствителни области в европейски води;

29.

подчертава, че действие 7 относно борбата с незаконния риболов и укрепването на устойчивото управление на океанските хранителни ресурси в световен мащаб е от пряка полза за сектора на рибарството в ЕС. Това води до укрепване на съществуващите регионални организации за управление на рибарството (РОУР) и до осигуряване на пълноценното им функциониране, и призовава Европейската комисия да получи по-добър мандат за водене на преговори и оказване на подкрепа на РОУР;

30.

изразява съгласие, в съответствие с действие 8, че субсидиите за рибарството, които нанасят вреда върху околната среда както в ЕС, така и в трети държави, следва да бъдат спрени. Необходимо е да се определят подходящи стимули и палиативни мерки, за да се гарантира жизнеспособността на общностите, които са силно зависими от рибарството както в ЕС, така и на други места;

31.

счита, че действие 9 относно борбата с морските отпадъци и „морето от пластмаса“ е една от най-актуалните инициативи в това предложение. Действието носи преки ползи за туризма и рибарството. Ако хората продължат със същите темпове да изхвърлят пластмасови отпадъци в околната среда, към 2050 г. в морето ще има повече пластмаса отколкото риба. Съществуващите правомощия на местните и регионалните власти във връзка с управлението и предотвратяването на отпадъците могат да имат съществен принос. Местните органи имат важна роля в това отношение благодарение на своя капацитет за оползотворяване на енергия чрез изгаряне на събираните пластмаси. Понастоящем в ЕС се депонират около 28 % от отпадъците Една стабилна екологична рамка на ЕС за предотвратяване на отпадъците, включително евентуална забрана в ЕС на микропластмасите, се нуждае от правилно прилагане на местно и регионално равнище и непрекъснати инвестиции в по-чисти технологии, включително в разработването на съобразени с конкретните нужди местни и регионални политики за предотвратяване на морските отпадъци. Това би трябвало да включва допълнителен напредък в създаването на общ режим не само за пристанищните приемни съоръжения, но и за таксите за отпадъци от експлоатацията на кораби и остатъци от товари, така че корабите да се откажат да се освобождават от тях преди да акостират в пристанищата. Въпреки че европейските региони и местни власти са сред тези, които изхвърлят най-много морски отпадъци и пластмаса, те също така са и засегнати от отпадъците, идващи извън ЕС, което означава, че международното сътрудничество е изключително важно;

32.

приветства инициативата на Европейската комисия за борба със замърсяването на океаните и по-конкретно с морските отпадъци, но отбелязва, че това е първа стъпка към постигането на по-чисти океани и че ЕС и държавите членки могат да заемат водеща позиция чрез въвеждане на съвместен план за евентуално отстраняване от морето на вредни вещества като боеприпаси, химически и ядрени материали. Затова Комитетът подчертава значението в това отношение на пилотните проекти, с които могат да се развият и популяризират европейските способности, технологии и ангажимент за мир. Подобни проекти могат да бъдат както под формата на износ на технологии, така и на ноу-хау, които да бъдат предоставени на трети държави и организации като стимул за въвеждането на подобни политики на други места;

33.

счита, че такъв съвместен план относно замърсяването на океаните може да донесе осезаеми ползи за морските региони и общности, не само пряко посредством ноу-хау, експертен опит и по-големи възможности в областта на гражданската защита за осъществяване на операции по търсене, спасяване и възстановяване, но и в по-широк аспект под формата на повишаване на приходите от туризъм и рибарство, разширяване на икономическото развитие, по-чиста околна среда и ползи за здравето не само за европейските крайбрежни райони, но също и за прилежащите региони, както и за цялата морска екосистема;

34.

отбелязва, че действие 10 относно насърчаването на морското пространствено планиране (МПП) в световен мащаб, включително евентуални международни указания на IOC-UNESCO относно МПП, е в съответствие с предишни становища на КР, където се изтъкват авангардните политики на ЕС във връзка с МПП и приносът на местните и регионалните власти. Това е и възможност за дружествата от ЕС да предоставят свързани услуги и продукти в световен мащаб;

35.

в това отношение изразява съгласие с действие 11, насочено към постигането на глобалната цел за опазване на 10 % от морските и крайбрежните райони и насърчаване на ефективното управление и реализиране на морски защитени зони (МЗЗ) с цел практическото създаване на „океански паркове“. Настоящите проучвания в рамките на подобни проекти в Австралия демонстрират ползите за туризма и рибарството в съседни региони, които могат да бъдат постигнати и на други места, включително в част от европейските брегове. Във връзка с това Комитетът изтъква значението на включването и оправомощаването на местните заинтересовани страни в процеса а определяне и управление на МЗЗ. В действителност недостатъчното ресурсно обезпечаване на МЗЗ или ограниченото наличие на научни данни може да бъде съществена бариера за устойчивото икономическо развитие, например по отношение на морската енергия и пристанищата;

36.

смята във връзка с действие 12, че една последователна стратегия на ЕС за наблюдение на океаните, националните данни относно рибарството и морска отчетност ще насърчи услугите в областта на данните и наблюдението. В това отношение съществуващите европейски и международни платформи за картографиране на океаните и морското дъно, като например Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet) или програмата „Коперник“ за наблюдение на океаните, трябва да бъдат интегрирани и да станат оперативно съвместими. Инициативи като IPBES (глобална платформа и междуправителствен орган, отворен за всички държави — членки на ООН, който има за цел укрепване на връзките между науката, политиката и местните знания в процеса на вземане на решения, свързани с биологичното разнообразие и екосистемните услуги) следва да бъдат насърчавани, включително разработването на нови инструменти, като например Северния IPBES, инструмента на ЕС за картографиране и оценка на екосистемите и техните услуги (MAES) и инструмента за насърчаване на картографирането на екосистемните услуги за създаване на политики и вземане на решения (ESMERALDA);

37.

счита, че при комбинирането на различни съществуващи и бъдещи бази данни се създава интердисциплинарен набор от данни и познания за морската среда, засягащи голям брой области, като например опазване на околната среда, рибарство и аквакултури, оказване на помощ при бедствия, спешно реагиране при извънредни ситуации и услуги за оказване на спешна помощ, граничен контрол и наблюдение на миграцията, и транспорт; Комитетът е на мнение, че не са необходими допълнителни бази данни, но вече съществуващите бази данни биха могли да бъдат координирани така, че да бъдат от полза за държавите членки;

38.

подчертава, че наличието на аналогични, излишни и припокриващи се бази данни и набор от познания за морската среда и картографирането на океаните изисква повече синергии не само между различните институции на ЕС и компетентните национални институции, но също и с други държави членки и международни организации, тъй като общите данни трябва да са отправната точка за разработването на общи, презокеански решения;

39.

настоява, че трупането на познания за морската среда не трябва да бъде цел само за публичния сектор; частният сектор, дружествата в областта на рибарството и превоза на морски товари, морското инженерство, телекомуникациите, биотехнологиите и морските проучвания на находища на нефт и газ могат да играят решаваща роля в натрупването и споделянето на данни за околната среда, каквито те събират при извършване на дейността си в морето. ЕС и други международни органи трябва да предоставят стимули и да улеснят този процес, така че той да не води до ненужно натоварване;

40.

отправя отново призива си към Европейската комисия да популяризира добрите практики в използването на публично-частни партньорства в синята икономика (11). В този процес би трябвало да се вземат предвид потенциалът на малките и средните предприятия и ограниченият административен капацитет на някои от съответните национални органи;

41.

изтъква асиметричното териториално въздействие на много от предизвикателствата, отнасящи се до океаните, което означава, че морските данни, свързани с различни политики, трябва да са лесно достъпни и използваеми за местните и регионалните власти;

42.

призовава, в съответствие с предишни становища на КР относно синия растеж (12), за повече инвестиции в „синя“ наука и иновации (действие 13) и подчертава във връзка с това значението на професионалното образование и уменията на моряците, изградени в тясно сътрудничество с морските сектори;

43.

подкрепя развитието на международните научни изследвания, иновации и научни партньорства за океаните, които би трябвало да бъдат създадени с цел насърчаване на регионите, които инвестират в морски научни изследвания и иновации (действие 14). Във връзка с това европейските политики и програми като „Хоризонт 2020“, както и Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE), Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) могат да са изключително полезни за развитието на научните изследвания и партньорства за океаните, включително с трети държави;

44.

отчита важната роля, която може да играе стратегията за син растеж в тази област, и призовава да се насърчават стратегически инициативи на местно и регионално равнище за разпространение на добри практики и успешни проекти и прилагането им в други региони, със специален акцент върху приложните научни изследвания и иновациите в областта на морските и крайбрежните дейности;

45.

счита, че управлението на океаните засяга местните и регионалните власти по много асиметричен начин, поставяйки ги пред предизвикателства, с които те често не са в състояние да се справят. Едновременно с това промените в регулаторните рамки, рибарството и изследването на природните ресурси в други части на света могат да окажат пряко икономическо или социално въздействие върху европейските крайбрежни общности и онези зони, които зависят в значителна степен от дейности, свързани с океаните;

46.

от друга страна счита, че европейските местни и регионални власти изпълняват проактивна роля при въвеждането на устойчиви политики за предотвратяване на прекомерния риболов и замърсяването на морската среда, което допринася за многостепенното управление в ЕС и спомага за превръщането на ЕС и държавите членки, които имат юрисдикция в над 10 % от световния океан, в пример, който да се следва при международните преговори, свързани с океаните;

47.

изисква, в съответствие със съществуващото междуинституционално споразумение и пакета за по-добро регулиране, Комисията, Съветът, Парламентът и КР редовно да организират структуриран диалог относно управлението на океаните с цел съвместното разработване на нови инициативи във връзка с морската политика, с активния принос на представители на засегнатите крайбрежни морски региони и общности в ЕС, по-специално островите, изолираните и най-отдалечените региони или техните пряко упълномощени представители; този диалог би могъл да включва съществуващите форуми на заинтересованите страни във връзка с различни свързани с морето макрорегионални стратегии на ЕС, както и представители на регионалните организации за управление на рибарството.

12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/38

1.

В граничните региони на Европа живеят и работят повече от една трета от гражданите на ЕС. Тези граници оказват пряко и косвено въздействие върху живота им. Трансграничното сътрудничество (ТГС) се доказа като най-ефективния инструмент за преодоляване на бариерите и разделението, причинени от границите, чрез интегриране на граничните зони и подобряване качеството на живот на гражданите в граничните региони.

2.

Европейското териториално сътрудничество изпълнява важна роля за премахване на пречките, свързани с границите, и за насърчаване на трансграничното сътрудничество. През периода 2014-2020 г. над 10 милиарда евро ще бъдат инвестирани в сътрудничество между регионите, от които около 6,6 милиарда евро ще бъдат отделени за трансграничните региони.

3.

Проектите по Interreg A постигнаха редица осезаеми резултати за много европейски граждани в изключително разнообразни територии в целия ЕС. Междуличностните и малките по мащаб проекти са значим и успешен инструмент в програмите за трансгранично сътрудничество (1) и са предназначени да стимулират сближаването на граничните региони и да инициират контакти между хората по места.

4.

Междуличностните и малките по мащаб проекти могат да се определят по техния размер, продължителност и съдържание. Малките по мащаб проекти обикновено са по-малки по размер от стандартните големи проекти (напр. с максимален размер от 100 000 евро (2)). Тези проекти могат да имат и ограничена продължителност, а основната им цел да бъде финансиране на инициативи в различни области на трансграничното сътрудничество с местно въздействие, за да се подкрепят основните тематични цели на програмите на ЕС (включително изграждането на доверие, създаването на благоприятни рамкови условия и подход „отдолу — нагоре“ и започването на нови партньорства). Основната цел на междуличностните проекти и на малките по мащаб проекти е насърчаване на контактите и взаимодействието между хората от различните страни на границата. Те обикновено имат по-малък бюджет и ограничена продължителност. Дейностите по тези проекти се развиват в по-малки географски райони (обикновено на равнището на еврорегионите) и в повечето случаи са ориентирани към местните условия.

5.

Междуличностните и малките по мащаб проекти се провеждат в широк кръг области като културата (напр. изучаване на езика на съседна страна), спорта, туризма, образованието и професионалното обучение, икономиката, науката, опазването на околната среда и екологията, здравеопазването, транспорта и малката инфраструктура (различията между трансгранични региони), административното сътрудничество, насърчителните дейности и др.

6.

Междуличностните и малките по мащаб проекти са достъпни за широк кръг бенефициери, включително общини, НПО (различни видове сдружения, платформи, мрежи, фондации, църкви и др.), образователни институции (училища, центрове за професионално обучение и университети), научноизследователски центрове и институции в подкрепа на предприятията.

7.

Тези проекти са подпомагани от няколко поколения програми за трансгранично сътрудничество. През текущия период междуличностните и малките по мащаб проекти в 19 програми за трансгранично сътрудничество (приблизително една трета от всички такива програми) се финансират предимно чрез Фонда за малки проекти (ФМП) или сходен инструмент (наричан понякога микро-проект, фонд за разпореждане или рамков проект за подкрепа на малки проекти/инициативи). Фондовете за малки проекти обикновено се осъществяват под формата на „централен проект“, в рамките на който се провеждат няколко по-малки подпроекта.

8.

В общия случай финансирането е доста малко — от 1,5 % до 20 % от средствата по програмите (по-ниско в старите държави–членки на ЕС, докато в новите и по протежение на „старите“ външни граници търсенето е много по-високо).

9.

Независими проучвания, посветени на трансграничното сътрудничество, и всички оценки на Interreg (3) към настоящия момент потвърждават, че най-добрите резултати в рамките на програмите Interreg A се постигат основно не чрез водещи проекти, а успехът се определя от многообразието от действително трансгранични проекти, насочени към специфичните нужди на регионите и пряко ангажиращи гражданите, местните власти и организациите на гражданското общество. Доста често управлението на програмите Interreg A (подпрограми) е децентрализирано. От началото на Interreg през 1990 г. програмите с най-добри резултати от оценката са често управляваните децентрализирано, като много от тях включват подкрепа за междуличностни и малки по мащаб проекти.

10.

Въпреки положителното им въздействие тези проекти са изправени пред някои сериозни трудности. Те не са част от регламенти и управляващите органи често предпочитат по-големите проекти, тъй като са по-ефективни от гледна точка на разходите (междуличностните проекти имат по-високи административни разходи) и са с измеримо въздействие. Също така е трудно да се обвържат „нематериалните“ последици от подобни проекти с показателите, свързани със стратегията „Европа 2020“, при поставяне на акцента върху работните места и растежа (липса на методология и подходящи показатели за оценка).

11.

С настоящото становище основно се цели да се предостави основан на доказателства списък с ползите и добавената стойност на тези проекти и тяхното децентрализирано прилагане в еврорегионите и в сходни структури, като например Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС); да се отправят препоръки за тяхното допълнително опростяване; и в крайна сметка да се направят специфични предложения за бъдещите програми за трансгранично сътрудничество, които да бъдат принос към дебата относно бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г.

12.

счита, че междуличностните и малките по мащаб проекти като цяло притежават голяма европейска добавена стойност и допринасят значително за постигане на общата цел на програмите за трансгранично сътрудничество чрез преодоляване на пречките по границите и приобщаване на граничните зони и техните граждани. Трябва да се обърне специално внимание на следните специфични ползи от тези проекти:

13.

счита обаче, че по-големият размер на допустимата територия има предимства за по-задълбочените сътрудничества, макар и да си дава сметка за възможното отрицателно въздействие: програмите все по-трудно отразяват специфичните нужди на различните части на една по-голяма територия. Налице е тенденция за подкрепа на по-големите проекти и това подпомагане става все по-трудно достъпно за местните/регионалните действащи лица;

14.

счита, че децентрализираното управление на тези програми, например чрез насърчаване на подпрограми и предоставяне на финансиране за междуличностните и малките по мащаб проекти, е най-добрият отговор на тази тенденция, който би запазил програмите по-близо до гражданите;

15.

посочва предимствата на децентрализираното управление на Фонда за малки проекти или на сходни инструменти за финансиране на междуличностните и малките по мащаб проекти:

16.

съзнава, че този подход може да доведе до сравнително по-високи административни разходи. Следва да се отбележи, че в допълнение към стандартното управление на проектите се провеждат и много други дейности (напр. повишаване на осведомеността, консултации за подготовка, осъществяване и отчитане). Без този децентрализиран и провеждан отдолу-нагоре подход тези проекти ще бъдат трудно осъществими;

17.

отбелязва, че предимствата на децентрализираното изпълнение на междуличностните и малките по мащаб проекти могат да бъдат реализирани най-добре чрез участието на еврорегионите и други сходни трансгранични структури (4). Тези структури биха могли да бъдат под правната форма на ЕГТС, които са много подходящи за тази роля;

18.

с цел гарантиране на успешното изпълнение препоръчва тези структури да имат значителен опит в трансграничното сътрудничество на местно и регионално равнище. Те следва да бъдат:

19.

подчертава, че за да се запази добавената стойност на междуличностните и малките по мащаб проекти и тяхното децентрализирано управление, тези проекти и процедури трябва да бъдат силно опростени;

20.

изтъква, че позицията на КР беше изложена в становището относно „Опростяване на ЕСИФ от гледната точка на местните и регионалните власти“  (7). Препоръките относно трансграничното сътрудничество, като например отстраняване на Европейското териториално сътрудничество от областта на прилагане на правилата за държавните помощи, или по-гъвкав подход при прилагането на тематичните цели на стратегията „Европа 2020“, са дори още по-приложими за междуличностните и малките по мащаб проекти;

21.

посочва, че по-опростените процедури трябва да са пропорционални на съответните суми, както при управлението на тези проекти (администриране, финансовото управление, механизми за контрол и др.), така и по отношение на целевите групи (намаление на административните тежести, целенасочена предварителна информация, прилагане на принципа за еднократност (8)). Опростените процедури трябва да се прилагат във всички фази на проекта;

22.

препоръчва по време на контрола, мониторинга и одита да се наблегне повече на съдържанието и резултатите, а не само на процесите;

23.

призовава всички равнища на споделено управление да позволят и да използват подходящи опростени варианти за разходите като основен подход по отношение на междуличностните и малките по мащаб проекти. Въпреки необходимия контрол върху публичното финансиране КР призовава за насърчаване на използването на принципа за еднократност, еднократните суми, фиксираните ставки и опростените декларации за разходи (напр. стандартни единични разходи) по отношение на счетоводното отчитане на тези проекти;

24.

счита, че с оглед на настоящата ситуация в ЕС (нарастващия национализъм, оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, миграционната криза, икономическите и паричните затруднения) все по-ясно и силно се налага необходимостта от оповестяване на конкретните ползи и добавената стойност на действията на ЕС. Трансграничното сътрудничество и особено междуличностните и малките по мащаб проекти са сред най-осезаемите примери за тези специфични ползи и добавена стойност в ежедневието на гражданите. Именно тук средствата на ЕС водят до ясни положителни последици за бита, перспективите и възприятията на гражданите на ЕС;

25.

счита, че всички участници би трябвало да положат усилия за повишаване на видимостта на резултатите и ползите от подобни проекти — не толкова в граничните региони, където те са очевидни, а на национално (държавите членки) и европейско равнище (институциите на ЕС), където се вземат решения относно политиката на сближаване. Това становище, заедно с брошура с примери за конкретни проекти, има за цел да допринесе за тези усилия. Инициативата „Европейски ден на сътрудничеството“ също би могла да допринесе за популяризирането на резултатите;

26.

признава необходимостта от специфична методология за оценка на Фонда за малки проекти (и сходни инструменти) в подкрепа на междуличностните и малките по мащаб проекти. Предвид „нематериалния“ характер на междуличностните проекти е ясно, че стандартните показатели за измерване на резултати не са подходящи за такава оценка (напр. за измерване на нивото на доверие или преодоляването на предразсъдъците). Тук се предлага наличието на трансгранично сътрудничество между гражданите и институциите на граничните региони само по себе си да се разглежда като положителен резултат (подобно на нарастващия брой учещи в чужбина студенти благодарение на програмата „Еразъм“). Броят на участващите граждани и партньори би трябвало да е достатъчен. Малките по мащаб проекти допринасят за показателите за приоритетност на инвестициите, но в случая с тези проекти, които не са чисто междуличностни, следва да бъдат взети под внимание партньорите и броят на лицата, активно участващи в трансграничното сътрудничество, тъй като по този начин се изгражда капацитетът на тези партньори да доразвиват подобно сътрудничество в бъдеще. Така се разширява обхватът на ръководените от ЕС действия с подход, ориентиран към местните условия и към гражданите, които се превръщат в ангажирани участници в изграждането на по-силна Европа по места. Много често професионалните и междукултурните умения, придобити от членовете на трансграничните проекти, са по-ценни от резултата от самия проект (малки по мащаб инвестиции);

27.

препоръчва междуличностните и малките по мащаб проекти да залегнат в регламентите, които регулират подкрепата на ЕС за трансграничното сътрудничество като законен инструмент в програмите за трансгранично сътрудничество, и призовава Комисията да осигури необходимите разпоредби в предложението за следващото поколение регламенти;

28.

препоръчва също така Комисията да насърчава междуличностните и малките по мащаб проекти да участват в програмите за трансгранично сътрудничество, особено там, където има търсене за такива проекти на местно и регионално равнище. Следва да бъдат осигурени достатъчно средства за задоволяване на търсенето „отдолу — нагоре“. Следва да се обърне специално внимание на границите, които ще бъдат засегнати от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС (9), и да се намерят решения за продължаване на сътрудничеството с местните и регионалните власти и другите партньори;

29.

посочва, че пълните ползи от тези проекти могат да бъдат постигнати чрез децентрализирано управление — посредством Фонда за малки проекти или друг сходен инструмент — или пряко чрез координационни комитети по места. От съществено значение е всеки граничен регион да бъде свободен да използва своите съществуващи инструменти и процедури, които са се доказали като успешни в продължение на много години, като се гарантира непрекъснатостта на финансирането с общата цел програмите да останат близо до гражданите;

30.

препоръчва еврорегионите или сходни структури и ЕГТС да бъдат рамката за гарантиране на децентрализираното изпълнение на междуличностните и малките по мащаб проекти, за да се гарантира тяхната непрекъснатост и да се вземат предвид вече съществуващите доказано полезни функции на тези структури (напр. получателите на „централни проекти“). В граничните зони, където такива структури не съществуват, следва да се насърчи създаването им или да се намерят други подходящи решения, като се спазват във възможно най-голяма степен посочените по-горе принципи;

31.

подчертава, че за да се запазят добавената стойност и ползите от междуличностните и малките по мащаб проекти, те, както и тяхното управление, трябва да бъдат опростени във възможно най-голяма степен. Вниманието би трябвало да се насочи по-скоро към съдържанието, отколкото към процедурите, и да се предпочитат опростени варианти за разходи;

32.

посочва, че междуличностните проекти често обединяват партньори в публични или публично-частни служби и смекчават последиците от различията в регулирането и финансирането между организациите в отделните държави членки. Реализирането на успешните междуличностни проекти би трябвало обаче да може да продължи отвъд временното им финансиране благодарение на структурно финансиране. През следващия програмен период следва да се положат повече усилия, за да се даде възможност на националните законодатели да се възползват от трансграничния опит. Държавите членки следва да договорят граничен пакт с цел намаляване на трансграничните последици от националното регулиране и финансиране;

33.

призовава държавите членки, Комисията и Европейския парламент да вземат под внимание тези препоръки и да включат всички необходими правила, за да ги прилагат при изготвянето на законодателни предложения за следващото поколение програми за трансгранично сътрудничество, при създаването на тези програми и по време на тяхното успешно изпълнение. По този начин ще се гарантира, че гражданите от граничните региони на Европа ще усетят осезаемо ползите от европейската интеграция.

12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/43

1.

приветства съобщението на Европейската комисия „Новите европейски лидери — инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“ като развитие и разширяване на Законодателния акт за малкия бизнес. Същевременно призовава Комисията да актуализира Законодателния акт за малкия бизнес и да запази хомогенния му характер;

2.

споделя представените в съобщението опасения във връзка с неблагоприятното въздействие на продължаващата прекомерна разпокъсаност на единния пазар, включително на цифровия единен пазар, върху потенциала за растеж на стартиращите и разрастващите се предприятия;

3.

заявява отново пълната си подкрепа за действия, насочени към развитието на иновативно предприемачество и премахване на пречките пред неговото развитие;

4.

посочва, че стартиращите и разрастващите се предприятия са по-склонни да използват гъвкави форми на заетост, включително работа от разстояние, гъвкаво работно време, временно наемане и предоставяне на работници, работа на временни договори и споделяне на работа и работно място. Когато се представят на работниците като истински възможности за избор, подобни форми на заетост могат да окажат положително въздействие върху постигането на баланс между професионалния и личния живот и да спомогнат за решаването на проблема с дълготрайната безработица;

5.

подчертава, че партньорството между европейските, националните, регионалните и местните публични органи е от огромно значение за създаването на условия, които благоприятстват разширяването на мащаба на дейност на стартиращите предприятия;

6.

призовава Комисията да предприеме действия, за да насърчи държавите членки да вземат предвид в по-голяма степен проблематиката, свързана с творчеството, предприемачеството, икономиката и финансите на всички образователни равнища (както в областта на икономическото образование, така и извън него);

7.

подчертава ролята на постиженията на регионите и градовете в обусловеното от иновациите развитие на световната икономика, дължащи се на тяхната гъвкавост и способност да се адаптират към променящите се пазарни, културни и технологични условия;

8.

посочва, че подкрепата за иновативните оператори с особено висока динамика на растежа оказва въздействие и върху други участници на пазара. Заедно с настоящата тенденция за насърчаване на кръговата икономика, социалната икономика и икономиката на споделянето (1), мерките за подкрепа и правните облекчения ще създадат синергии, които ще допринесат за развитието на обществата като цяло;

9.

подчертава, че мерките, водещи до по-тясно обвързване между секторните стратегии посредством осъществяването на връзка между научноизследователските среди, бизнеса и публичните власти на всички равнища, ще бъдат от ключово значение за гарантирането на общ знаменател на постигнатите цели;

10.

подчертава, че разнородността и нестабилността на законодателството в държавите — членки на ЕС, е един от ключовите проблеми, които ограничават разширяването на европейските стартиращи предприятия (2);

11.

насърчава Комисията да се опита да разработи еднозначни определения на стартиращо и разрастващо се предприятие, както и да опрости допълнително правните решения за МСП;

12.

изразява съгласие с настоящия метод за анализ, разработен в рамките на „Хоризонт 2020“ (относно възможността за използването на експертни препоръки), и дейността на Европейската обсерватория на клъстерите и индустриалните промени;

13.

предлага след 3 цикъла на измерване наборът от инструменти и мерки да бъде преразгледан, така че да се събират не само илюстративни данни за стартиращите и разрастващите се предприятия, но и да се разработят проучвания във връзка с качествените аспекти, които ще улеснят установяването на проблемите;

14.

изразява задоволство от факта, че, в съответствие с приоритетите на политиката на Европейския съюз в рамките на стратегията за единния пазар, дейностите по програмата COSME са насочени до голяма степен към подпомагане на стартиращите и разрастващите се предприятия;

15.

изразява безпокойство от бавния темп на работата за премахване на разпокъсаността на системите за данъчно облагане, по-специално на режимите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в 28-те държави — членки на ЕС. Тази разпокъсаност затруднява развитието и трансграничната търговия на МСП, по-специално на стартиращите предприятия;

16.

предлага Комисията да подпомогне стартиращите предприятия, като предостави допълнителни средства при изготвянето и последващото изпълнение на стратегиите за защита на правата върху интелектуалната собственост;

17.

отчита проблема, свързан с неефективните и прекалено дългите производства по несъстоятелност в държавите — членки на ЕС, което лишава голям брой почтени, но свръхзадлъжнели предприемачи от втори шанс;

18.

приветства предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно рамки за превантивно преструктуриране, предоставяне на втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива 2012/30/ЕС от 22.11.2016 г. (COM(2016) 723), което цели да намали основните пречки пред свободното движение на капитали, произтичащи от различията в уредбите на държавите членки в областта на преструктурирането и несъстоятелността; изразява обаче загриженост, че предложението се ограничава до финансовите аспекти, като наетите работници се квалифицират като кредитори на предприятието по същия начин като банките или другите инвеститори, а възстановяването на предприятие се представя единствено като финансово преструктуриране на заинтересованите страни;

19.

смята за убедителен аргумента на Комисията относно добавената стойност от въвеждането на предложеното законодателство на равнището на ЕС и поради това счита, че предложението за директива съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

20.

изразява загриженост, че при настоящата невъзможност за хармонизиране на правните системи на държавите членки в областта на производството по несъстоятелност, този законодателен инструмент няма да допринесе по съществен начин за увеличаване на броя на новосъздадените предприятия, които се задържат на пазара повече от 2 до 3 години;

21.

припомня, че на 20 май 2015 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Регламент (ЕС) 2015/848 относно производството по несъстоятелност в различните държави членки, и подкрепя подхода, според който производствата по несъстоятелност не трябва повече да бъдат разглеждани просто като ликвидация, а като инструмент, гарантиращ запазване на ресурсите на предприятието — в това число правото на труд на неговите служители — и доколкото е възможно, осигуряващ оцеляването на предприятието. Приветства също така създаването до 2019 г. на взаимосвързана цифрова система за „регистри по несъстоятелност“, която трябва да се въведе във всяка държава членка и да е достъпна безплатно посредством европейски онлайн портал за правосъдие. Обръща обаче внимание на факта, че е необходима допълнителна подкрепа в областта на специализацията на съдиите и професионализирането на специалистите, назначавани от съдебните органи в рамките на производствата;

22.

приветства законодателната резолюция на Европейския парламент от 5 април 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно фондовете на паричния пазар (COM(2013) 0615) и предложеното създаване на нова категория фондове на паричния пазар (ФПП) — ФПП с ниска променливост на стойността на активите, специално предвиден, за да се прилага за малките предприятия в реалната икономика;

23.

призовава публичните органи на национално, регионално и местно равнище да започнат или да се ангажират активно с:

24.

счита, че е необходимо да се улеснят дейностите на стартиращите малки и средни предприятия на единния европейски пазар, по-специално като се определят подходящи прагове, за да бъдат освободени на равнището на държавите членки от изискванията, свързани с реорганизацията или многократното вписване;

25.

насърчава Комисията да положи основата за въвеждането на визи за стартиращи предприятия и каталог с условия, позволяващи безопасно и изгодно използване на квалифицирания интелектуален капитал и финансовия капитал от трети държави, който може да допринесе за развитието на икономиката на Европейския съюз;

26.

приветства положените от Комисията усилия за подобряване на възможностите за достъп до обществените поръчки за стартиращите и разрастващите се предприятия и подчертава необходимостта да се наблюдава отблизо транспонирането и изпълнението на Директива 2014/24/ЕС относно обществените поръчки на равнището на държавите членки, за да се гарантира, че държавите членки се възползват пълноценно от съществуващите разпоредби с цел да се подобрят възможностите за достъп на МСП до обществените поръчки;

27.

приветства идеята за определяне на иновационни посредници, отговорни за създаването на мрежи от купувачи, заинтересовани от иновативни обществени поръчки, за свързването им с иновативни дружества и за улесняването на достъпа на тези дружества до рисков капитал;

28.

приветства предложените изменения в програмата „Хоризонт 2020“ в подкрепа на междусекторния подход „отдолу нагоре“, както и радикалните иновации с голямо значение за обществото и висок потенциал за растеж;

29.

посреща със задоволство допълнителното укрепване на мрежата „Enterprise Europe“ (EEN) посредством разширяването на асортимента от услуги за специализирани консултации във връзка с разрастването на икономическата дейност, предоставянето на информация за националните и европейските правила, възможностите за финансиране, изграждането на партньорства и получаването на достъп до трансгранични обществени поръчки;

30.

изтъква колко е важно да се изградят по-силни връзки на сътрудничество между регионалните офиси на EEN и местните бизнес инкубатори, бизнес ускорители и научно-технологични паркове, тъй като тези институции са в постоянна близост до стартиращите предприятия и поради това познават добре реалните им проблеми и потребности;

31.

подчертава, че обявеното от Комисията интензифициране на усилията за създаване на връзки между клъстерите, местните и регионалните бизнес екосистеми, по-специално що се отнася до установяването на контакт между инвеститорите и големите предприятия и създаването на мрежи от контакти между местните органи, вземащи решения, трябва да обхване и свързването на стартиращите предприятия с научните центрове в качеството им на потенциални доставчици на технологични и нетехнологични иновационни решения;

32.

призовава Комисията да въведе мерки за подкрепа, насочени към създаването на иновационни бизнес инкубатори, които да подпомагат и съдействат на предприемачите в началните етапи на предприятието чрез повишаване на техните умения в областта на бизнес мениджмънта, улесняване на достъпа до алтернативно финансиране, сключване на договори с големи водещи предприятия (elevator pitch), подкрепа за тяхната интернационализация и др.;

33.

привлича вниманието към увеличаващото се технологично разделение между метрополните региони и по-слабо развитите и периферните региони. Във връзка с това предлага Комисията да предприеме действия в подкрепа на свързването в мрежа на водещите региони с тези, чиято икономика се основава на селското стопанство;

34.

въпреки че все още предстои да бъде направено много, приветства напредъка в областта на предприемачеството в по-слабо развитите региони и призовава Комисията да продължи да подкрепя съществуващите инициативи за насърчаване на предприемаческия дух в тези региони и да проучи възможността за прилагане на други мерки като отделен специфичен инструмент за свързването в мрежа на проекти;

35.

подчертава, че много желателни биха били допълнителни мерки за укрепване на работата в мрежа на действащите лица, насърчаващи предприемачеството в традиционните икономически сектори, включително в този на занаятите и в културните и творческите индустрии, в селските и периферните региони и крайградските зони;

36.

приветства идеята на Комисията за създаване на европейска платформа за свързване на новосъздадени предприятия с потенциални партньори (успоредно със съществуващите публични и частни платформи). Това би укрепило разширяването на мрежите от бизнес екосистеми и клъстери в Европа;

37.

приветства планираната насока на действията на Комисията в тази област (която намира израз в инициативите „Коалиция за цифрови умения и работни места“, „Подробен план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията“, Инструмент за големите информационни масиви);

38.

подкрепя инициативата да се разшири програмата „Еразъм“ за млади предприемачи, така че да включва бизнес инкубатори и предприятия на международните пазари;

39.

изразява своята загриженост, че в съобщението, което засяга необичайно широка тематика, планираните дейности се упоменават по твърде повърхностен начин и бъдещите действия се разглеждат избирателно (напр. няма информация относно програмата за центровете за цифрови иновации и само се споменава за предложение за създаването на Европейски съвет по иновациите, без да се определят принципите на неговата дейност);

40.

призовава Комисията да предостави по-подробна информация за предвижданите правомощия на този Съвет, както и за правното му основание;

41.

отбелязва, че основен фактор, определящ качеството на работата на Европейския съвет по иновациите, е осигуряването на подходящо представителство на бизнеса и неговата среда, на научните кръгове и публичните органи в неговия състав;

42.

насърчава Европейската комисия да анализира възможностите за подкрепа на местните и регионалните власти в създаването на екипи от представители на бизнеса с доказан опит, които да подпомагат развитието на предприемачеството и стартиращите и разрастващите се предприятия на територията, администрирана от съответния местен или регионален орган;

43.

подчертава важната роля, която играят и ще играят местните и регионалните власти, академичните среди и самите предприятия (т.е. т.нар. „тройна спирала“) за насърчаването на предприемачески дух, култура на научни изследвания и иновации в регионите на Европа, както и за изграждането на солидни регионални бизнес екосистеми;

44.

призовава Комисията да включи местните и регионалните власти в планирания анализ на партньорската оценка на правилата и практиките на държавите членки, свързани със стартиращите и разрастващите се предприятия. Местните и регионалните власти се намират най-близо до местните предприемачи и би било полезно да се използва доброто им познаване на местната бизнес среда;

45.

счита, че с единния цифров пазар конкуренцията ще придобие ново измерение и че всеки регион ще трябва да се конкурира с други европейски единици, за които са в сила същите правни основания. Следователно става въпрос за възможност пред стартиращите предприятия, които до момента са нямали особено добри възможности за осъществяване на международна дейност и достъп до нови трансгранични пазари;

46.

изтъква, че новосъздадените и разрастващите се предприятия използват иновативни и нестандартни решения, така че ефектът от тяхното прилагане може да се предвиди само в ограничена степен. Това затруднява набирането на средства от редовните програми;

47.

препоръчва Комисията да направи системата за финансиране по-гъвкава по отношение на иновативните идеи и да насърчава разпределящите европейските средства да обръщат по-голямо внимание на подбора на експерти;

48.

приветства идеята на Комисията за създаване на общоевропейски фонд на фондове за рисков капитал, което би могло да намали разпокъсаността на пазара на рисков капитал в ЕС;

49.

предлага да се предприеме анализ на възможностите за мобилизиране на рисков капитал на равнището на местните и регионалните власти;

50.

призовава Комисията да насърчи диференцирането между различните източници на финансиране; фондовете за рисков капитал и дяловото участие, както и бизнес ангелите все още са слабо развити в Европа;

51.

посреща със задоволство предложението за увеличаване на бюджета на COSME и, по принцип, при условие, че не се отнемат средства от Механизма за свързване на Европа или програмата „Хоризонт 2020“ — увеличаването на бюджета за ЕФСИ, което дава възможност за допълнително финансиране на МСП в началната им фаза и на етапа на разрастване. По-специално, необходимо е да се улеснят интеграцията и партньорствата между МСП и стартиращи предприятия;

52.

оценява положително насоката на мерките на Комисията за създаване на допълнителни стимули за финансиране на рисков капитал, например чрез предоставяне на публични гаранции на частни фондове или фондове на местното самоуправление за набирането на дългово финансиране, тъй като това може да допринесе за увеличаване на капиталовите инвестиции и инвестициите в дългови инструменти на стартиращите и разрастващите се предприятия;

53.

призовава на равнището на ЕС да се разработи програма за нефинансова подкрепа за стартиращите и разрастващите се предприятия, която да улесни проучването на нови пазари, допринасяйки за увеличаването на броя на работните места и за по-нататъшното развитие на иновациите в ЕС;

54.

счита, че е необходимо да се укрепи структурирана европейска инвестиционна екосистема посредством икономическа и фискална подкрепа с цел привличане и стимулиране на частните инвестиции в иновативни дружества, за да могат те да се развиват и разрастват в оптимални финансови и икономически условия и да постигат висока степен на конкурентоспособност. За тази цел е особено важно да се укрепят алтернативните финансови инструменти (рисков капитал, заеми срещу дялово участие, гаранции и др.). В този смисъл се налага реално опростяване на механизмите за прилагане на финансовите инструменти, съфинансирани от структурните фондове;

55.

обръща внимание на интензивното развитие на платформите за колективно финансиране като алтернативен източник на финансиране за иновативни решения, създадени от стартиращи предприятия;

56.

призовава Комисията да анализира възможностите и рисковете, произтичащи от колективното финансиране за европейската общност, по-специално тези, които са пряко свързани с инвеститори, които може да нямат еднакъв достъп до информация и да бъдат по-малко подготвени за такъв тип трансакции в сравнение с професионалните инвеститори;

57.

посочва, че добре структурирана правна рамка, регулираща функционирането на платформите за колективно финансиране в целия ЕС, ще позволи пълноценното оползотворяване на този потенциал. В нея трябва да залегнат като неразделна част стандартите, гарантиращи защитата на интересите на инвеститорите;

58.

подкрепя укрепването на Startup Europe и разширяването на неговия обхват отвъд сектора на ИКТ и стартиращите предприятия в Интернет. Във връзка с това Комитетът препоръчва по-нататъшно опростяване с цел все по-безпроблемно и по-ефективно ориентиране на стартиращите предприятия, които се стремят към достъп до многобройните възможности, предлагани от европейските програми;

59.

насърчава Комисията да приеме стратегия за иновационни бизнес инициативи със социален характер, оказващи въздействие върху качеството на живота, като тази стратегия се основава на области от особен интерес, като „сребърната икономика“, социалното предприемачество, модела на „тройната спирала“, така че системата от стимули да подкрепя дейности „отдолу-нагоре“ и социалната креативност;

60.

привлича вниманието върху потенциала за сътрудничество между стартиращите и разрастващите се предприятия от една страна и големите дружества, от друга. Следва да се използват добрите практики от регионите на ЕС, където сътрудничеството създава синергии между предприятия с различен мащаб и от различни сектори;

61.

приветства уверенията от страна на Комисията относно стартирането на Social Innovation Challenge Platform;

62.

посочва, че обвързването на подобна платформа със системата за обществените поръчки би могло да създаде добавена стойност, което би могло да се отрази върху динамиката на растежа на социалните предприятия. Системата обаче би трябвало да бъде направена по-гъвкава, така че проблемите да могат да бъдат решавани творчески, т.е. по най-добрия начин от гледна точка на крайните бенефициери, а не по начин, който да е предвидим по отношение на структурните показатели.

12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/51

1.

подчертава, че като основна движеща сила за създаване на растеж и работни места в Европа МСП се нуждаят от проста, ясна, последователна и правно стабилна регулаторна среда, както и от икономическа среда, която почива на достатъчно публично-частен инвестиционен капацитет;

2.

посочва непропорционалното въздействие на бюрокрацията върху МСП, при положение че относителните разходи за привеждане в съответствие в области като данъчното облагане или задълженията за докладване са по-високи за МСП отколкото за по-големите предприятия;

3.

поради това подчертава изрично необходимостта европейската регулаторна среда да стане по-благоприятна за МСП, като на всички равнища се премахнат пречките пред създаването на предприятия и растежа;

4.

признава напредъка, постигнат посредством „Small Business Act“ (SBA) за Европа от 2008 г. (1), прегледа на „Small Business Act“ от 2011 г. (2) и плана за действие „Предприемачество 2020 г.“ от 2013 г. (3);

5.

отново изразява подкрепата си, която изказа в становището си относно „Осъвременяване на единния пазар“ (4), за целта на Комисията да се облекчат задълженията за регистрация по ДДС и за докладване в рамките на стратегията за единния пазар; въпреки това изразява съжаление, че с местните и регионалните представители не се провеждат официални консултации, за да се гарантира, че се отчитат напълно техните безпокойства, например във връзка с нуждите на МСП в трансграничните региони;

6.

подчертава трайната необходимост от последователна, видима и актуализирана европейска политика по отношение на МСП, ориентирана към резултати и прилагане, която да се основава на предходните инициативи и да ги укрепва, като интегрира принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ във всички управленски равнища и във всички политики;

7.

поради това отново повтаря призива си за преразгледан и засилен SBA и за по-силна роля на регионите и градовете в прилагането на принципите на SBA; отново потвърждава ангажираността си да насърчава прилагането на SBA посредством схемата „Предприемчив европейски регион“ (ПЕР);

8.

отбелязва, че мрежата от представители на МСП действа като основен посредник между Европейската комисия и националните политици; призовава Комисията официално и системно да включва в тази мрежа представители на регионални и местни МСП;

9.

признава, че в основата си регулаторната среда на ЕС е благоприятна за предприятията; подчертава обаче, все още има различия по отношение на времето, разходите и броя на процедурите, които се изискват, за да се открие предприятие; призовава държавите членки при зачитане на субсидиарността и проверка на целесъобразността да се ангажират да приведат своите правила в съответствие с тези на държавите с най-добри резултати; посочва, че в това отношение вдъхновение може да се черпи от добри практики като например Iniciativa Lisboa (Инициатива „Лисабон“), която дава възможност да се основе предприятие за 36 минути;

10.

посочва ролята на клъстерите за подпомагане на развитието на малките предприятия посредством пазарни тестове и анализи, създаване на иновации и квалификация и препоръчва да се окаже целенасочена подкрепа за тези дейности посредством програми от типа на COSME;

11.

подчертава резултатите от семинар на комисия ECON „Интелигентно регулиране — интелигентен растеж“ в Зегауберг, Щирия и последвалия диалог с гражданите, който показва необходимостта от постигането на конкретни резултати чрез нови и иновативни подходи;

12.

подчертава значението на интегрирането на принципа „Мисли първо за малките предприятия“ в политиките на ЕС и целия процес на вземане на решения; призовава за по-благоприятно за МСП преценяване на критериите за оценката на въздействието и за по-системно отчитане на териториалното въздействие на правилата;

13.

подчертава, че припокриващите се и противоречащи си правила в различните политики на ЕС — регионалната политика, държавните помощи, обществените поръчки, опазването на околната среда, напрежението между оказваната на клъстерите подкрепа и правилата в областта на конкуренцията и съответствието — оказват непропорционално въздействие върху МСП;

14.

изразява загриженост по повод пречките, дължащи се на непоследователни изисквания и противоречащи си определения в секторните политики на ЕС, като отделни набори от правила във връзка с обществените поръчки, регионалната политика и политиката в областта на конкуренцията (5) или противоречащи си определения на понятието иновация в регионалната политика и политиката в областта на развитието (6);

15.

е убеден, че въпросът за възложените на МСП задължения за докладване не може да бъде решен, като се опрости само един единствен законодателен акт; поради това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да възприемат цялостен подход, базиращ се на всеобхватна оценка на всички задължения за докладване, пред които са изправени МСП;

16.

предлага да се проучат варианти за облекчаване на тежестта върху МСП посредством действия като определяне на праг, под който предприятията са задължени да предоставят по-малко информация, ограничаване на броя на задължителните въпросници и избягване създаването на нови въпросници, например посредством включване на статистическа информация във вече съществуващите;

17.

приветства факта, че отсега нататък в споразуменията за свободна търговия на ЕС от ново поколение ще бъдат включвани конкретни глави, с които да се улесни достъпът на МСП до другия пазар, наред с останалото посредством по-голяма правна сигурност, намаляване или премахване на нетарифните бариери, разширяване на критериите за определяне на най-добрия оферент и подобряване на защитата на правата върху интелектуалната и индустриалната собственост, и препраща към своето становище относно ТПТИ от 12 февруари 2015 г.;

18.

приветства усилията за намаляване на тежестта върху МСП в рамките на Програмата за по-добро регулиране, програмата REFIT и Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество;

19.

отново повтаря своите безпокойства, изразени в становището относно програмата REFIT (7), че избраните представители на местните и регионалните власти, а също и КР като техен институционален представител, не са включени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество въпреки правомощията и тежестта, които им дава Договорът от Лисабон;

20.

приветства интегрирането на принципите за по-добро регулиране в целия политически цикъл и включването на Парламента и Съвета в оценките на въздействието; изразява съжаление, че Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество не включва ангажимент от страна на Съвета и Парламента за системно извършване на оценки на въздействието;

21.

подчертава, че въвеждането на изменения или допълнителни правила и на по-късни етапи от законодателния процес или по време на транспонирането на директивите на ЕС от държавите членки следва да върви ръка за ръка с ангажимент за извършване на оценки на въздействието, за да се избегне свръхрегулиране и да се гарантира, че свързаният с REFIT елемент на дадено правило няма да бъде изпразнен от съдържание;

22.

признава значението на консултациите със заинтересованите страни в процеса на изготвяне на законодателните предложения; отбелязва обаче, че след като бъде проведена консултацията, участниците в нея може да не знаят в каква степен са били отчетени техните безпокойства; предлага местните и регионалните представители да бъдат включени в Комитетите за оценка на въздействието, за да им се даде възможност да упражняват допълнителен контрол върху предложенията на Комисията;

23.

подчертава, че институционалната роля на КР в платформата REFIT не бива да се бърка с тази на другите заинтересовани страни; поради това счита, че представителите на комисиите на КР трябва да са в състояние да подкрепят представителя на КР в платформата, като вземат участие в нейните заседания по темите, свързани с техните области на компетентност;

24.

се ангажира да интегрира принципите на по-доброто регулиране в своята работа, като използва експертния опит на съответните тематични комисии, когато изготвя становища по досиета, имащи отношение към МСП;

25.

отбелязва, че работата на платформата REFIT е насочена най-вече към конкретни въпроси от законодателството на ЕС, по които може да бъде постигнато подобрение, без да се променя из основи цял законодателен акт; счита, че тази тясна насоченост може да бъде допълнена от по-амбициозен подход, целящ структурни подобрения на регулаторната рамка на ЕС в средносрочен план;

26.

счита, че конкретни приоритети в Интелигентното регулиране за МСП могат да бъдат достъпът на МСП до обществени поръчки и правилата относно ДДС и данъчното облагане; счита също, че има безспорна необходимост от мерки за подобряване на достъпа на МСП до единния пазар, на достъпа до финансиране, на подкрепата за МСП от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и от постигане на по-добър баланс между нуждите на МСП и защитата на труда и потребителите и опазването на околната среда;

27.

приветства опростяването на европейското законодателство в областта на обществените поръчки, извършено чрез новите директиви за обществените поръчки и единния европейски документ за обществени поръчки (8); призовава държавите членки да гарантират пълно и правилно прилагане на системата на опростеното европейско законодателство в областта на обществените поръчки;

28.

посочва съществената роля на регионалните и местните власти за осигуряване на достъп на МСП до обществените поръчки и поради това смята, че намаляването на пречките пред участието на МСП в обществените поръчки е от особено значение за регионите и градовете;