ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/2

Решение на Съда (втори състав) от 26 април 2017 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Midden-Nederland — Нидерландия) — Stichting Brein/Jack Frederik Wullems, осъществяващ дейност под името Filmspeler

(Дело C-527/15) (1)

((Преюдициално запитване - Интелектуална и индустриална собственост - Директива 2001/29/ЕО - Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права - Член 3, параграф 1 - Публично разгласяване - Понятие - Продажба на мултимедиен плейър - Допълнителни модули (add-ons) - Публикуване на произведения без разрешението на притежателя на правата - Достъп до уебсайтове за поточно предаване (стрийминг) - Член 5, параграфи 1 и 5 - Право на възпроизвеждане - Изключения и ограничения - Законно използване))

(2017/C 195/02)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Midden-Nederland

Страни в главното производство

Ищец: Stichting Brein

Ответник: Jack Frederik Wullems, осъществяващ дейност под името Filmspeler

Диспозитив

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продажбата на мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право.

Разпоредбите на член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство на защитено с авторско право произведение, получавано чрез стрийминг от уебсайт на трето лице, който предлага това произведение без разрешението на притежателя на авторското право, не отговарят на условията, предвидени в тези разпоредби.

(1) ОВ C 27, 25.1.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/3

Решение на Съда (четвърти състав) от 26 април 2017 г. (преюдициално запитване от Kecskeméti Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — Tibor Farkas/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága

(Дело C-564/15) (1)

((Преюдициално запитване - Служебно отчитане на нарушение на правото на Съюза като основание за отмяна - Принципи на равностойност и ефективност - Обща система на данъка върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Право на приспадане на платения по получени доставки данък - Система на обратното начисляване - Член 199, параграф 1, буква ж) - Прилагане само за недвижими вещи - Данък, недължимо платен от купувача на продавача на стоки заради неправилно издадена фактура - Решение на данъчен орган, с което се установява, че купувачът на стоки продължава да дължи данък, отказва се поисканото от него приспадане и му се налага глоба за данъчно нарушение))

(2017/C 195/03)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kecskeméti Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Tibor Farkas

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága

Диспозитив

Член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за доставките на движими вещи, продавани от длъжник в производство по принудително изпълнение.

Разпоредбите на Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, както и принципите на данъчен неутралитет, ефективност и пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в случай като разглеждания в главното производство купувачът на стока да бъде лишен от правото да приспадне данъка върху добавената стойност, който е платил недължимо на купувача въз основа на фактура, съставена по правилата на общия режим на данъка върху добавената стойност, при положение че за съответната сделка е бил приложим режимът на обратно начисляване, когато продавачът е внесъл посочения данък в бюджета. Тези принципи обаче изискват, доколкото възстановяването на данъка върху добавената стойност, неоснователно фактуриран от продавача на купувача на съответната стока, е невъзможно или изключително трудно, получателят да може да поиска възстановяването направо от данъчния орган.

Принципът на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл че в случай като разглеждания в главното производство не допуска националните данъчни органи да наложат на данъчнозадължено лице, придобило стока, за чиято доставка се прилага режимът на обратно начисляване, санкция за данъчно нарушение в размер на 50 % от данъка върху добавената стойност, който то дължи на данъчната администрация, когато последната не е изгубила данъчни приходи и нищо не сочи за наличие на данъчна измама, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

(1) ОВ C 90, 7.3.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/4

Решение на Съда (четвърти състав) от 26 април 2017 г. (преюдициално запитване от l’Înalta Curte de Casație şi Justiție — Румъния) — Costin Popescu/Guvernul României и др.

(Дело C-632/15) (1)

((Преюдициално запитване - Транспорт - Автомобилен транспорт - Свидетелство за управление на моторно превозно средство - Директива 2006/126/ЕО - Член 13, параграф 2 - Понятие за „право за управление на моторно превозно средство, дадено преди 19 януари 2013 г.“ - Национална правна уредба за транспониране на тази директива - Задължение на лицата, на които преди влизане в сила на тази правна уредба е било разрешено да управляват мотопед без свидетелство, да получат свидетелство за управление))

(2017/C 195/04)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casație şi Justiție

Страни в главното производство

Жалбоподател: Costin Popescu

Ответници: Guvernul României, Ministerul Afacerilor Interne, Direcția Regim Permise de Conducere si înmatriculare a Vehiculelor, Direcția Rutieră, Serviciul Public Comunitar Regim Permise de Conducere și înmatriculare a vehiculelor

Диспозитив

Разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства, по-конкретно член 13, параграф 2 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национална правна уредба, приета за транспониране на тази директива във вътрешното право, с която се преустановява разрешението за управление на мотопеди без свидетелство за управление, като условие за издаването на последното е успешното полагане на изпити или преминаването на проверки, сходни с изискваните за управлението на други моторни превозни средства.

(1) ОВ C 68, 22.2.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/4

Решение на Съда (осми състав) от 26 април 2017 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Noord-Holland — Нидерландия) — Stryker EMEA Supply Chain Services BV/Inspecteur van de Belastingdienst/Douane kantoor Rotterdam Rijnmond

(Дело C-51/16) (1)

((Преюдициално запитване - Обща митническа тарифа - Тарифни позиции - Класиране на стоките - Винтове за импланти, предназначени за поставяне в човешкото тяло за лечението на фрактури или за закрепването на протези - Комбинирана номенклатура - Позиция 9021 - Регламент за изпълнение (ЕС) № 1212/2014 - Валидност))

(2017/C 195/05)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Noord-Holland

Страни в главното производство

Жалбоподател: Stryker EMEA Supply Chain Services BV

Ответник: Inspecteur van de Belastingdienst/Douane kantoor Rotterdam Rijnmond

Диспозитив

Позиция 9021 от Комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1101/2014 на Комисията от 16 октомври 2014 г., трябва да се тълкува в смисъл, че към нея спадат винтове за медицински импланти като разглежданите в главното производство, доколкото тези продукти имат характеристики, които ги отличават от обикновените продукти поради грижливата им изработка и голямата им прецизност, както и поради метода на производството им и специфичната им функция. По-специално фактът, че винтовете за медицински импланти като разглежданите в главното производство могат да бъдат поставени в тялото само със специални медицински инструменти, а не с обикновени инструменти, представлява характеристика, която трябва да се вземе предвид, за да се разграничат посочените винтове за медицински импланти от обикновените продукти.

(1) ОВ C 136, 18.4.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/5

Решение на Съда (втори състав) от 26 април 2017 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-142/16) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 92/43/ЕИО - Член 6, параграф 3 - Опазване на естествените местообитания - Изграждане на въглищна електроцентрала в Морбург (Германия) - Зони от мрежата „Натура 2000“ по поречието на река Елба нагоре по течението спрямо въглищната електроцентрала - Оценка на въздействието на план или проект върху защитена зона))

(2017/C 195/06)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Hermes и E. Manhaeve)

Ответник: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller, подпомагани от W. Ewer, Rechtsanwalt)

Диспозитив

Като не е направила точна и пълна оценка на въздействието върху околната среда, преди да разреши изграждането на въглищната електроцентрала в Морбург, в близост до Хамбург (Германия), Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

2)	Отхвърля иска в останалата му част.

3)	Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 165, 10.5.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/6

Определение на Съда (шести състав) от 6 април 2017 г. — Pénzügyi Ismeretterjesztő és Érdek-képviseleti Egyesület (PITEE)/Европейска комисия

(Дело C-464/16 P) (1)

((Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Искане за достъп до документи на Комисията - Отказ - Жалба за отмяна - Член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз - Представителство пред съдилищата на Съюза - Адвокат, който няма качеството на трето лице спрямо жалбоподателя - Явна недопустимост на жалбата - Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Право на ефективни правни средства за защита и на достъп до безпристрастен съд - Жалба, отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна))

(2017/C 195/07)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Pénzügyi Ismeretterjesztő és Érdek-képviseleti Egyesület (PITEE) (представител: D. Lazar, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: H. Krämer и F. Erlbacher)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда Pénzügyi Ismeretterjesztő és Érdek-képviseleti Egyesület (PITEE) да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 402, 31.10.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/7

Преюдициално запитване от Tribunale di Salerno (Италия), постъпило на 31 октомври 2016 г. — Наказателно производство срещу Vincenzo D’Andria и Giuseppina D’Andria

(Дело C-555/16)

(2017/C 195/09)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Salerno

Страни в главното производство

Vincenzo D’Andria и Giuseppina D’Andria

С определение от 4 април 2017 г. Съдът (седми състав) постанови:

Членове 49 и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организиране на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

Членове 49 и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера на хазартни игри при преустановяването на дейността поради изтичането на срока на концесията да отстъпи безвъзмездно ползването на собствени материални и нематериални активи, които представляват мрежата за управление и събиране на залози, ако това ограничение надхвърля необходимото за постигането на действително преследваната с посочената разпоредба цел, което запитващата юрисдикция следва да провери.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/7

Преюдициално запитване от Tribunale di Salerno (Италия), постъпило на 16 ноември 2016 г. — Наказателно производство срещу Nicola Turco

(Дело C-581/16)

(2017/C 195/10)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Salerno

Страна в главното производство

Nicola Turco

С определение от 4 април 2017 г. Съдът (седми състав) постанови:

Членове 49 и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/8

Преюдициално запитване от Tribunale di Salerno (Италия), постъпило на 16 ноември 2016 г. — Наказателно производство срещу Alfonso Consalvo

(Дело C-582/16)

(2017/C 195/11)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Salerno

Страна в главното производство

Alfonso Consalvo

С определение от 4 април 2017 г. Съдът (седми състав) постанови:

Членове 49 и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/9

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 19 януари 2017 г. — Novartis Farma SpA/Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA)

(Дело C-29/17)

(2017/C 195/13)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Novartis Farma SpA

Ответник: Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA)

Преюдициални въпроси

Допускат ли разпоредите на Директива 2001/83/ЕО (1), изменена впоследствие, и по-специално членове 5 и 6 във връзка с второ съображение от същата директива прилагането на национално законодателство (многократно цитирания член 1, параграф 4-bis от Декрета-закон [вероятно се има предвид Декрет-закон № 536 от 21 октомври 1996 г., преобразуван в закон № 648 от 23 декември 1996 г., изменен със Закон № 79 от 16 май 2014 г.), който с цел ограничаване на разходите стимулира чрез включването в списъка на лекарствените продукти, чиито разходи се възстановяват от националната здравна служба, употреба на лекарство извън разрешеното терапевтично показание по отношение на общата група пациенти, независимо от каквито и да било съображения относно терапевтичните потребности на отделния пациент и въпреки съществуването и наличието на пазара на разрешени за конкретното терапевтично показание лекарствени продукти?

Може ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО (екстемпорални форми) да се прилага, в случай че приготвянето на лекарствения продукт, макар и осъществено в аптека по лекарско предписание за отделен пациент, все пак е серийно по еднакъв и повторяем начин, без да се отчитат конкретните потребности на отделния пациент и продуктът се отпуска на болничното заведение, а не на пациента (като се има предвид, че лекарството е обозначено като предназначено за болнична употреба H-OSP) и се използва в структура, която може да е различна от тази, в която е изготвен продуктът?

Допускат ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 726/2004 (2), с последващи изменения, и по-специално членове 3, 25 и 26, както и приложението към него, които възлагат на Европейската агенция по лекарствата (EMA) изключителна компетентност да оценява профилите на качество, безопасност и ефикасност на лекарствените продукти с терапевтични показания за лечение на онкологични заболявания както в рамките на процедурата по издаване на разрешение за пускане на пазара (задължителна централизирана процедура), така и с цел наблюдение и координиране на действията в областта на фармакологичната бдителност след пускане на лекарствения продукт на пазара, прилагането на национално законодателство, което предоставя на национален регулаторен орган (AIFA) компетентност да приема решения относно профила на безопасност на лекарствени продукти, свързани с употребата им не по предназначение, чието разрешаване е в изключителните правомощия на Европейската комисия с оглед на съображенията от научно-техническите оценки на Европейската агенция по лекарствата (EMA)?

Допускат ли разпоредбите на Директива 89/105/ЕИО (3), с последващи изменения, и по-специално член 1, параграф 3 прилагането на национално законодателство, което овластява държавата членка в рамките на решенията ѝ относно възстановяването на здравните разходи на здравноосигуреното лице, да предвиди възможност за възстановяване на лекарствен продукт, използван извън терапевтичните показания, посочени в разрешението за търговия, издадено от Европейската комисия или от специализирана европейска агенция след централизирана процедура по оценяване, без да са налице изискванията, предвидени в членове 3 и 5 от Директива 2001/83/ЕО.

(1) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).

(2) Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83).

(3) Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване (ОВ L 40, стр. 8; глава 5, том 2, стр. 84).

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/10

Преюдициално запитване от Corte costituzionale (Италия), постъпило на 26 януари 2017 г. — M.A.S., M.B.

(Дело C-42/17)

(2017/C 195/14)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte costituzionale

Страни в главното производство

M.A.S., M.B.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 325, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато това неприлагане е без достатъчно ясно правно основание?

Трябва ли член 325, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Съюза, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато в правния ред на държавата членка давността е част от материалното наказателно право и е обвързана с принципа за законоустановеност?

Трябва ли решение на Съда на Европейския съюз от 8 септември 2015 г. по дело C-105/14, Taricco, да се тълкува в смисъл, че задължава наказателния съд да остави без приложение национална правна уредба в областта на давността, която в значителен брой случаи не допуска наказване на тежки измами в ущърб на финансовите интереси на Европейския съюз, т.е. предвижда по-кратки давностни срокове за наказателно преследване на измами, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, от предвидените за измами, засягащи финансовите интереси на държавата, дори когато това неприлагане е в разрез с върховните принципи на конституционния ред на държавата членка или с неотменимите права на лицата, признати с конституцията на държавата членка?

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/10

Жалба, подадена на 23 февруари 2017 г. от „Версус“ ЕООД срещу решението на Общия съд (девети състав), постановено на 7 юли 2016 г. по дело T-82/14 — Copernicus-Trademarks/EUIPO

(Дело C-101/17 P)

(2017/C 195/15)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател:„Версус“ ЕООД (представител: C. Pfitzer, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

—	да бъде изцяло отменено решение T-82/14; при условието на евентуалност: — да бъде отменено решение T-82/14 и тъй като в съдебното решение са допуснати подправени факти, делото да бъде върнато за ново разглеждане на предходната съдебна инстанция;

—	да осъди ответника да заплати разноските по делото пред всички инстанции.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят посочва следните основания:

1)	Нарушение на Регламент № 207/2009 от 26 февруари 2009 г. (1), и по-специално на член 52 от Регламента за марката на Съюза (Регламент относно марката на Общността);

2)	Нарушение на Регламент № 207/2009 от 26 февруари 2009 г. , и по-специално на член 75 от Регламента за марката на Съюза (Регламент относно марката на Общността);

3)	Нарушение на Регламент № 207/2009 от 26 февруари 2009 г., и по-специално на член 76 от Регламента за марката на Съюза (Регламент относно марката на Общността);

4)	Нарушение на практиката на Съда на Европейския съюз относно недобросъвестно направената заявка за марка;

5)	Нарушение на „каталога с основни права“, утвърден от Съда;

6)	Нарушение на международното публично право, и по-специално на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост;

7)	Нарушение на международното публично право, и по-специално на споразумението TRIPS (пълно съвпадане или свързани с търговията аспекти на правата на върху интелектуалната собственост;

8)	Нарушение на член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата);

9)	Нарушение на член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата);

10)	Нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата);

11)	Нарушение на член 17 от „Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.“;

12)	Нарушение Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и на приложените към нея допълнителни протоколи, и по-специално член 1 и протокол № 1;

13)	Нарушение на член 6 от ЕКПЧ — право на справедлив съдебен процес, по-специално във връзка с подправените неверни факти (констатации), предположения, предположения, фалшиви обвинения, увреждане на доброто име, разгласяване на позорящи обстоятелства, клевети.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/11

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia del País Vasco (Испания), постъпило на 21 март 2017 г. — José Luis Cabana Carballo/Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

(Дело C-141/17)

(2017/C 195/16)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia del País Vasco

Страни в главното производство

Жалбоподател: José Luis Cabana Carballo

Ответници: Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS)

Преюдициални въпроси

1)	Следва ли разпоредбите на член 53, параграф 3, букви а) и г) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (1) да се тълкуват в смисъл че представляват посочените в член 5 други предвидени разпоредби, и поради това същите са приложими вместо предвиденото в член 5, буква б)?

Следва ли за целите на член 53, параграф 3, буква а) от посочения регламент да се счита, че испанската правна уредба на добавката от 20 % върху пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност за упражняване на обичайната професия представлява законодателство, което предвижда зачитането на обезщетения или доходи, придобити в чужбина?

При отрицателен отговор на предходния въпрос, следва ли да се счита за противоречаща на посочената разпоредба испанската административна и съдебна практика, с която се спира получаването на добавката от 20 % върху пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност за упражняване на обичайната професия в случаите, когато нейният получател придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от друга държава членка?

При утвърдителен отговор на втория въпрос, следва ли обстоятелството, че добавката от 20 % върху пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност за упражняване на обичайната професия се спира и в частта, която надхвърля размера на пенсията, получавана от друга държава членка, да се счита за несъвместимо с член 53, параграф 3, буква г) от посочения регламент?

(1) Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/12

Жалба, подадена на 21 март 2017 г. от Internacional de Productos Metálicos, S.A. срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 25 януари 2017 г. по дело T-217/16, Internacional de productos metálicos/Комисия

(Дело C-145/17 P)

(2017/C 195/17)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Internacional de Productos Metálicos, S.A. (представители: C. Cañizares Pacheco, E. Tejedor de la Fuente и A. Monreal Lasheras, адвокати)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени определението на Общия съд на Европейския съюз, постановено на 25 януари 2017 г. по дело T-217/16,

—	да се върне дело T-217/16 на Общия съд на Европейския съюз, за да се произнесе той по времевото ограничение, установено в член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/278 на Комисията от 26 февруари 2016 г.,

—	да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първото основание за обжалване е свързано с наличието на активна процесуална легитимация на жалбоподателя да обжалва Регламент 2016/278 (1) пред Общия съд на Европейския съюз (наричан по-нататък „Общият съд“), доколкото са изпълнени изискванията по член 263, четвърта алинея ДФЕС. Както е известно на този съд, тези изисквания са: i) пряко и лично засягане с обжалвания акт или ii) пряко засягане с подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение.

Във връзка с изискването за пряко и лично засягане с обжалвания акт жалбоподателят счита, че Общият съд по никакъв начин не поставя под съмнение наличието на пряко засягане. Що се отнася до личното засягане, то също е налице по отношение на IPM, тъй като въпросният регламент засяга всички и всеки един от вносителите, чиито ЕАД (единни административни документи) включват номенклатури или кодове по ТАРИК за стоките, предмет на антидъмпингови мита в периода от 2009 г. (влизане в сила на Регламент 91/2009) включително, до 2016 г. (влизане в сила на Регламент 2016/278) включително. Така тези вносители образуват „ограничен кръг икономически оператори“, доколкото ограничаването на действието на отмяната на антидъмпинговите мита ги засяга по конкретен и специфичен начин.

От друга страна, във връзка с прякото засягане с подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение, съображенията са съсредоточени върху доказването на липсата на актове за изпълнение на Регламент 2016/278. Всъщност актовете за установяване на задължения, които сочи Общият съд като актове за изпълнение на Регламента не са такива, тъй като единствените адресирани до жалбоподателя актове за установяване на задължения са били по Регламент 91/2009 (2), но не и по обжалвания регламент (Регламент 2016/278). Доказателство за това е фактът, че самите актове за установяване на задължения, адресирани до IPM от испанската данъчна администрация, са приети преди влизането в сила на обжалвания регламент.

При това положение оспорваният член 2 е самостоятелна норма, която не изисква никакъв последващ акт, за да произведе правни последици от деня на влизането си в сила, тъй като с нея само се отменят някои антидъмпингови мита предвид несъвместимостта им с Антидъмпинговото споразумение и Споразумението ГАТТ.

Освен това Регламентът налага задължение за бездействие — указание за испанската държава да не предприема действия по събиране на антидъмпингови мита — което е пречка за издаването на какъвто и да било данъчен акт, който да бъде обжалван по вътрешноправен ред, поради което подаването на жалба за отмяна е единственият способ, с който разполага IPM, за да оспори член 2 от Регламент 2016/278.

Поради горното жалбоподателят смята за несъмнено, че IPM е процесуално легитимирано по член 263 ДФЕС да подаде жалба за отмяна на член 2 от Регламент 2016/278, доколкото по своето естество и съдържание този регламент не включва никакви мерки за изпълнение.

Като второ основание за обжалване жалбоподателят сочи направеното пред Общия съд искане да бъде признато обратното действие на член 1 от обжалвания регламент. В това отношение, противно на постановеното от Общия съд в обжалваното определение, в което той приема, че не е компетентен да обяви член 1 от Регламента за разпоредба, имаща обратно действие, жалбоподателят смята, че това обратно действие е неизбежна последица от отмяната на член 2 от Регламента, тъй като посоченият член установява времево ограничение, чиято основателност се оспорва с обявената за недопустима от Общия съд жалба. Следователно искането на жалбоподателя да се обяви, че член 1 от Регламента има обратно действие, е напълно допустимо, доколкото това искане би било имплицитно уважено с обявяването на член 2 от Регламента за недействителен.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/278 на Комисията от 26 февруари 2016 година за отмяна на окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чийто обхват бе разширен с включването на вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са с деклариран произход от Малайзия (ОВ L 52, 2016 г., стр. 24).

(2) Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (ОВ L 29, 2009 г., стр. 1).

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/14

Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Латвия), постъпило на 27 март 2017 г. — SIA „E LATS“

(Дело C-154/17)

(2017/C 195/18)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател: SIA „E LATS“

Ответник: Valsts ieņēmumu dienests

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) да се тълкува в смисъл, че могат да се считат за стоки, втора употреба, придобитите от търговец употребявани вещи, които (както в разглеждания случай) съдържат благородни метали или скъпоценни камъни и се препродават главно за да се извлекат съдържащите се в тях благородни метали или скъпоценни камъни?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, какво е от значение с оглед на ограничаването на приложимостта на специалния режим — знанието на търговеца за намерението на следващия купувач да извлече благородните метали или скъпоценните камъни, съдържащи се в употребяваните вещи, или обективните характеристики на сделката (количеството изделия, правното положение на насрещната страна по сделката и т.н.)?

(1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г.1 глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3, ОВ L 249, 2012 г., стр. 15 и ОВ L 323, 2015 г., стр. 31.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/14

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 3 април 2017 г. — Asociación Nacional de Productores de Ganado Porcino/Administración del Estado

(Дело C-169/17)

(2017/C 195/19)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Asociación Nacional de Productores de Ganado Porcino

Ответник: Administración del Estado

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 34 и 35 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разпоредбата на член 8, параграф 1 от Кралски декрет № 4/2014 от 10 януари 2014 г. за одобряване на стандарта за качество на месо, бутове, плешки и рибица от иберийски свине, която установява като условие за използване на термина „ibérico“ за продукти, произведени или предлагани на пазара в Испания, производителите на свине от иберийска порода в стопанства, развиващи интензивно животновъдство (de cebo), да увеличат минималната разполагаема свободна площ за животни с живо тегло над 110 kg на два квадратни метра за всяко животно, ако се установи, че целта на тази мярка е повишаване на качество на продуктите, за които се отнася посоченият нормативен акт?

Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) във връзка с член 12 от Директива 2008/120/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 година относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 8, параграф 1 от Кралски декрет № 4/2014 от 10 януари 2014 г. за одобряване на стандарта за качество на месо, бутове, плешки и рибица от иберийски свине, която установява като условие за използване на термина „ibérico“ за продукти, произведени или предлагани на пазара в Испания, производителите на свине от иберийска порода в стопанства, развиващи интензивно животновъдство (de cebo), да увеличат минималната разполагаема свободна площ за животни с живо тегло над 110 kg на два квадратни метра за всяко животно, при условие, че целта на националната разпоредба е повишаване на качество на продуктите, а не конкретно подобряване на защитата на свинете?

При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 12 от Директива [2008/120/ЕО] във връзка с членове 34 и 35 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като тази на член 8, параграф 1 от Кралски декрет № 4/2014 да изисква от производителите от други държави членки — с цел повишаване на качеството на продуктите, произведени или предлагани на пазара в Испания, а не за по-голяма защита на свинете — изпълнението на същите условия за отглеждане на животните, които установява за испанските производители, за да може получените от техните прасета продукти да използват търговските наименования, които посоченият Кралски декрет регламентира?

Трябва ли членове 34 и 35 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разпоредбата член 8, параграф 2 от Кралски декрет № 4/2014 от 10 януари 2014 г. за одобряване на стандарта за качество на месо, бутове, плешки и рибица от иберийски свине, която установява минимална кланична възраст от 10 месеца за прасетата, от които се произвеждат продукти с обозначението „de cebo“, с цел повишаване на качеството на тези продукти?

(1) ОВ L 47, 2009 г., стр. 5.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/15

Иск, предявен на 7 април 2017 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-181/17)

(2017/C 195/20)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Hottiaux и J. Rius)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

Да се установи в съответствие с член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз, че като установява минимален брой на превозни средства за получаване на разрешение за обществен транспорт, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3 и член 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 1071/2009 за достъпа до професията автомобилен превозвач,

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Искът на Европейската комисия срещу Кралство Испания има за предмет прилагането на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ L 300от 14 ноември 2009 г., стр. 51) (1).

Според Комисията Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграфи 1 и 2 и по член 5, буква б) от Регламента, налагайки като предпоставка за получаване на разрешение за обществен транспорт предприятията да разполагат с поне три превозни средства.

(1) ОВ L 300,2009 г., стр. 51.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/16

Иск, предявен на 20 април 2017 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-205/17)

(2017/C 195/21)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve и E. Sanfrutos Cano)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—	да се обяви, че като не е приело всички необходими мерки за изпълнението на решение от 14 април 2011 г. Комисия/Испания (C-343/10, ECLI:EU:C:2011:260) Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по силата на член 260 ДФЕС, параграф 1;

—

да се осъди Кралство Испания да плати на Комисията имуществена санкция в размер на 171 217,2 EUR за всеки ден забава при изпълнението на решение от 14 април 2011 г. Комисия/Испания (C-343/10, ECLI:EU:C:2011:260), считано от деня на постановяване на решението по настоящото дело до деня на изпълнение на решението по дело C-343/10;

—

да се осъди Кралство Испания да заплати на Комисията фиксирана сума от 19 303,9 EUR на ден, считано от деня на постановяване на решението от 14 април 2011 г., Комисия/Испания (C-343/10, ECLI:EU:C:2011:260), до деня на постановяване на решението по настоящото дело или до пълното изпълнение на решението по дело C-343/10, ако тази дата е по-ранна;

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Комисията счита, че Кралство Испания не е приело всички необходими мерки за изпълнение на решението на Съда относно липсата на системи за събиране на градските отпадъчни води в агломерация Valle de Güimar съгласно член 3 от Директива 91/271 (1) и относно липсата на пречистване на градските отпадъчни води в агломерации Alhurín el Grande, Barbate, Isla Cristina, Matalascañas, Tarifa, Valle de Güimar, Peníscola, Aguiño-Carreira-Ribeira, Estepona (San Pedro de Alcántara), Coín, Nerja, Gijón-Este, Noreste (Valle Guerra), Benicarló, Teulada-Moraira, Vigo и Santiago съгласно член 4, параграфи 1, 3 и евентуално параграф 4 от Директива 91/271.

(1) Директива на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43).

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/17

Решение на Общия съд от 4 май 2017 г. — Green Source Poland/Комисия

(Дело T-512/14) (1)

((Жалба за отмяна - ЕФРР - Член 41, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 - Отказ за отпускане на финансов принос за голям проект - Предприятие, отговарящо за изпълнението на проекта - Липса на пряко засягане - Недопустимост))

(2017/C 195/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Green Source Poland sp. z o.o. (Варшава, Полша) (представители: M. Merola и L. Armati, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално M. Clausen и B.-R. Killmann, впоследствие B.-R. Killmann и R. Lyal)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2014) 2289 окончателен на Комисията от 7 април 2014 г., с което се отказва отпускане на финансов принос от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за големия проект „Закупуване и прилагане на иновационна технология за създаване на биокомпоненти за производството на биогорива“, който е част от оперативна програма „Иновационна икономика“ за структурна помощ по цел „Сближаване“ в Полша

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Green Source Poland sp. z o.o. понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 395, 10.11.2014 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/17

Решение на Общия съд от 4 май 2017 г. — Meta Group/Комисия

(Дело T-744/14) (1)

((Арбитражна клауза - Договори за отпускане на безвъзмездна помощ, сключени в рамките на шестата рамкова програма за изследвания, технологично развитие и демонстрации (2002 — 2006 г.) - Договори за отпускане на безвъзмездна помощ, сключени в рамките на рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (2007 — 2013 г.) - Възстановяване на платените суми - Подлежащ на плащане остатък от общия размер на финансовата помощ, предоставена на ищеца - Допустими разходи - Договорна отговорност))

(2017/C 195/23)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Meta Group Srl (Рим, Италия) (представители: A. Bartolini и A. Formica, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: D. Recchia и R. Lyal)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС да се установи неизпълнение от Комисията на финансови задължения, произтичащи от няколко договора за отпускане на безвъзмездна помощ, които тя е сключила с ищеца във връзка с шестата рамкова програма на Европейската общност за изследвания, технологично развитие и демонстрации, допринасящи за създаването на европейско изследователско пространство и иновации (2002—2006 г.) и с рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.), да се обяви незаконосъобразния характер на извършените от Комисията прихващания с вземанията, посочени от ищеца, да се осъди Комисията да заплати на ищеца дължимите му суми по посочените договори за отпускане на безвъзмездна помощ, заедно с лихвата за забава и валутната ревалоризация, и да се присъди обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял.

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Meta Group Srl да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 462, 22.12.2014 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/18

Решение на Общия съд от 28 април 2017 г. — Gameart/Комисия

(Дело T-264/15) (1)

((Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи във връзка с производство за установяване на неизпълнение на задължения - Документи, съставени от държава членка - Заявление за достъп до документи, отправено до държава членка - Препращане на заявлението за достъп на Комисията - Отказ за предоставяне на достъп - Компетентност на Комисията - Документ, издаден от институция - Член 5 от Регламент (ЕО) № 1049/2001))

(2017/C 195/24)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Gameart sp. z o.o. (Белско-Бяла, Полша) (представител: P. Hoffman, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Hottiaux, A. Buchet и M. Konstantinidis)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Република Полша (представители: B. Majczyna, M. Kamejsza и M. Pawlicka), Европейски парламент (представители: D. Warin и A. Pospíšilová Padowska) и Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално J.-B. Laignelot, K. Pleśniak и E. Rebasti, а впоследствие J.-B. Laignelot и E. Rebasti)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 18 февруари 2015 г. в частта, в която се отхвърля заявлението за достъп до документи, съставени от Република Полша, препратено ѝ от последната на основание член 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията

Диспозитив

Отменя решението на Европейската комисия от 18 февруари 2015 г. в частта, в която Комисията отхвърля заявлението за достъп до документи, съставени от Република Полша, което ѝ е било препратено от последната на основание член 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

2)	Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

3)	Република Полша, Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент понасят собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 254, 3.8.2015 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/19

Решение на Общия съд от 27 април 2017 г. — Germanwings/Комисия

(Дело T-375/15) (1)

((Държавни помощи - Помощ в полза на въздушен превозвач, използващ летище Цвайбрюкен - Предимство - Отговорност на държавата - Задължение за мотивиране - Оправдани правни очаквания - Достъп до документи - Документи, свързани с процедура за контрол върху държавни помощи - Отказ да бъде предоставен достъп до поисканите документи - Изключение „защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит“))

(2017/C 195/25)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Germanwings GmbH (Кьолн, Германия) (представител: A. Martin-Ehlers, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално A. Buchet, T. Maxian Rusche, R. Sauer и K. Herrman, впоследствие A. Buchet, T. Rusche, K. Herrman и S. Noë)

Предмет

Жалба съгласно член 263 ДФЕС, от една страна, за частична отмяна на Решение (ЕС) 2016/152 на Комисията от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA 27339 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Германия в полза на летище Цвайбрюкен и въздушните превозвачи, които ползват това летище (ОВ L 34 2016 г., стр. 68), и от друга страна, за отмяна на Решение GESTDEM 2015/1288 на Комисията от 11 май 2015 г. за отказ за частичен достъп до административната преписка по процедура за държавна помощ SA.27339.

Диспозитив

Отменя член 1, параграф 2 в частта, в която той се отнася до първото сключено между Flughafen Zweibrücken GmbH и Germanwings GmbH споразумение, както и член 3, параграф 4, буква д) от Решение (ЕС) 2016/152 на Комисията от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA 27339 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Германия в полза на летище Цвайбрюкен и въздушните превозвачи, които ползват това летище (ОВ L 34 2016 г., стр. 68).

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и три четвърти от тези на Germanwings.

4)	Germanwings понася една четвърт от направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 337, 12.10.2015 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/20

Решение на Общия съд от 4 май 2017 г. — JYSK/Комисия

(Дело T-403/15) (1)

(2017/C 195/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: JYSK sp. Z o.o. (Радомско, Полша) (представител: H. Sønderby Christensen, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално R. Lyal, B.-R. Killmann и M. Clausen, впоследствие R. Lyal и B.-R. Killmann)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2015) 3228 на Комисията от 11 май 2015 г., с което се отказва да се отпусне финансов принос от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за големия проект „Европейски център за споделени услуги — интелигентни логистични системи“, представляващ част от оперативна програма „Иновационна икономика“ на Република Полша за периода 2007—2013 г.

Диспозитив

1)	Жалбата е недопустима.

2)	JYSK sp. z o.o. понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 311, 21.9.2015 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/20

Решение на Общия съд от 27 април 2017 г. — Deere/EUIPO (EXHAUST-GARD)

(Дело T-622/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „EXHAUST-GARD“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Право на защита - Член 75 от Регламент № 207/2009))

(2017/C 195/27)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deere & Company (Уилмингтън, Делауеър, Съединени американски щати) (представители: N. Weber и T. Heitmann, впоследствие N. Weber, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: H. Kunz)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти състав на EUIPO от 8 септември 2015 г. (преписка R 196/2014-4) относно искане за регистрация на словния знак „EXHAUST-GARD“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Deere & Company да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 7, 11.1.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/21

Решение на Общия съд от 3 май 2017 г. — Environmental Manufacturing/EUIPO — Société Elmar Wolf (Изображение на вълча глава)

(Дело T-681/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Процедура по възражение - Заявка за марка на фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща вълча глава - Предходна международна фигуративна марка Outils WOLF - Относително основание за отказ - Риск от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 195/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Environmental Manufacturing LLP (Stowmarket, Обединено кралство) (представител: S. Malynicz, QC)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Société Elmar Wolf (Wissembourg, Франция) (представител: N. Boespflug, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на EUIPO от 3 септември 2015 г. (преписка R 1252/2015-1) относно производство по възражение между Société Elmar Wolf и Environmental Manufacturing

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Environmental Manufacturing LLP да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 38, 1.2.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/21

Решение на Общия съд от 27 април 2017 г. — BASF/EUIPO — Evonik Industries (DINCH)

(Дело T-721/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производството за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „DINCH“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009))

(2017/C 195/29)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: BASF SE (Людвигсхафан, Германия) (представители: A. Schulz и C. Onken, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: R. Pethke и M. Fischer)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Evonik Industries AG (Есен, Германия) (представител: A. Schabenberger, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на EUIPO от 23 септември 2015 г. (преписка R 2080/2014-1), постановено в производството за обявяване на недействителност със страни Evonik Industries и BASF

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда BASF SE да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 68, 22.2.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/22

Решение на Общия съд от 4 май 2017 г. — Haw Par/EUIPO — Cosmowell (GELENKGOLD)

(Дело T-25/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „GELENKGOLD“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща тигър - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Сила на пресъдено нещо - Ясно изразен отличителен характер на по-ранната марка, придобит чрез използване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Право на изслушване - Член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009 - Поредица от марки))

(2017/C 195/30)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Haw Par Corp. Ltd (Сингапур, Сингапур) (представители: R.-D. Härer, C. Schultze, J. Ossing, C. Weber, H. Ranzinger, C. Gehweiler и C. Brockmann, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Cosmowell GmbH (Санкт Йохан ин Тирол, Австрия) (представители: J. Sachs и C. Sachs, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 4 ноември 2015 г. (преписка R 1907/2015-1), постановено в производство по възражение със страни Haw Par и Cosmowell

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Haw Par Corp. Ltd да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 106, 21.3.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/23

Решение на Общия съд от 3 май 2017 г. — Enercon/EUIPO — Gamesa Eólica (Преливащи се нюанси на зеления цвят)

(Дело T-36/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Марка на Европейския съюз, представляваща преливащи се нюанси на зеления цвят - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009))

(2017/C 195/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Enercon GmbH (Aurich, Германия) (представители: S. Overhage, R. Böhm и A. Silverleaf, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Gamesa Eólica, SL (Sarriguren, Испания) (представител: адв. A. Sanz Cerralbo)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 28 октомври 2015 г. (преписка R 597/2015-2) относно производство за обявяване на недействителност между Gamesa Eólica и Enercon

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Enercon GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 111, 29.3.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/23

Решение на Общия съд от 4 май 2017 г. — Kasztantowicz/EUIPO — Gbb Group (GEOTEK)

(Дело T-97/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка на Европейския съюз „GEOTEK“ - Член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Правило 40, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2868/95 - Доказване на реалното използване на марката - Просрочие - Правило 61, параграфи 2 и 3 и правило 65, параграф 1 от Регламент № 2868/95 - Уведомяване по факс на притежателя за определения срок - Липса на обстоятелства, годни да поставят под съмнение представеното от EUIPO съобщение за изпращане - Член 78 от Регламент № 207/2009 - Правило 57 от Регламент № 2868/95 - Искане за изслушване на свидетели - Свобода на преценка на EUIPO))

(2017/C 195/32)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Martin Kasztantowicz (Берлин, Германия) (представител: R. Ronneburger, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Hanf и A. Söder)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Gbb Group Ltd (Лечуърт, Обединено кралство)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 14 декември 2015 г. (преписка R 3025/2014-5), постановено в производство по отмяна със страни Gbb Group и г-н Kasztantowicz

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Martin Kasztantowicz да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 145, 25.4.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/24

Решение на Общия съд от 5 май 2017 г. — PayPal/EUIPO — Hub Culture (VENMO)

(Дело T-132/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „VENMO“ - Недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 195/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: PayPal, Inc. (Сан Хосе, Калифорния, САЩ) (представители: A. Renck, адвокат, и I. Junkar, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Hub Culture Ltd (Хамилтон, Бермудски острови, Обединено кралство) (представител: J. Hill, barrister)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 12 януари 2016 г. (преписка R 2974/2014-5), свързано с производство за обявяване на недействителност със страни Paypal и Hub Culture.

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 12 януари 2016 г. (преписка R 2974/2014-5).

2)	EUIPO понася, освен направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на PayPal, Inc.

3)	Hub Culture Ltd понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 191, 30.5.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/24

Решение на Общия съд от 3 май 2017 г. — Gfi PSF/Комисия

(Дело T-200/16) (1)

((Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Разработка, поддръжка, развитие и помощни услуги за интернет страници - Отхвърляне на офертата на оферент - Оферта, получена отворена - Член 111, параграф 4, буква б) от Финансовия регламент))

(2017/C 195/34)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Gfi PSF Sàrl (Льоделанж, Люксембург) (представител: F. Moyse, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: S. Delaude и S. Lejeune)

Предмет

От една страна, искане на основание член 236 ДФЕС да се отменят решенията от 2 и 16 март 2016 г. на Службата за публикации на Европейския съюз (OP), с които се отхвърля офертата на жалбоподателя, подадена във връзка с обществена поръчка за разработка, поддръжка, развитие и помощни услуги за интернет страници (ОВ 2015/S 251-459901), и ако е необходимо потвърдителното решение на ОР от 22 април 2016 г., и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за присъждане на обезщетение за вредите, които жалбоподателя е претърпял вследствие на тези решения

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Gfi PSF Sàrl да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 222, 20.6.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/25

Решение на Общия съд от 5 май 2017 г. — Messe Friedrichshafen/EUIPO — El Corte Inglés (Out Door)

(Дело T-224/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Фигуративна марка на Европейския съюз Out Door - По-ранна словна марка на Европейския съюз OUTDOOR PRO - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) №o 207/2009 - Член 76 от Регламент №o 207/2009))

(2017/C 195/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Messe Friedrichshafen GmbH (Фридрихсхафен, Германия) (представител: W. Schulte Hemming, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Eberl и D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания) (представител: J.L. Rivas Zurdo, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 8 февруари 2016 г. (преписка R 2302/2011-2), относно производство по възражение между El Corte Inglés и Messe Friedrichshafen

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Messe Friedrichshafen GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 232, 27.6.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/26

Решение на Общия съд от 27 април 2017 г. — CC/Парламент

(Дело T-446/16 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Наемане на работа - Обявление за конкурс - Конкурс на общо основание - Грешки при използването на списъка с успешно издържали конкурса кандидати - Извъндоговорна отговорност - Нови предложения за доказателства - Имуществени вреди - Равно третиране - Изопачаване на фактите - Загуба на възможност))

(2017/C 195/36)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: CC (представители: G. Maximini и C. Hölzer, avocats)

Друга страна в производството: Европейски парламент (представители: M. Ecker и E. Despotopoulou)

Предмет

Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (състав от един съдия) от 21 юли 2016 г. CC/Парламент (F-9/12 RENV, EU:F:2016:165), с която се иска отмяна на това решение.

Диспозитив

Отменя решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (състав от един съдия) от 21 юли 2016 г., CC/Парламент (F-9/12 RENV), тъй като Съдът на публичната служба, на първо място, е изчислил загубата на възможност за г-жа CC да бъде наета на работа от Съвета на Европейския съюз като длъжностно лице със срок за изпитване, изключвайки периода от 16 февруари 2006 г. и 31 август 2007 г. и на второ място, е изчислил загубата на възможност за г-жа СС да бъде наета на работа като длъжностно лице със срок за изпитване от останалите институции и от органите на Европейския съюз, въз основа на метод, различен от този, който е използвал по отношение на Съвета.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Връща делото на състав на Общия съд, различен от този, който се е произнесъл по настоящата жалба.

4)	Не се произнася по съдебните разноски.

(1) ОВ C 371, 10.10.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/26

Решение на Общия съд от 26 април 2017 г. — OU/Комисия

(Дело T-569/16) (1)

((Публична служба - Договорно наети служители - Дисциплинарно производство - Временно отстраняване от длъжност - Удръжка от възнаграждението - Забележка - Възстановяване на суми - Член 24, параграф 4 от приложение IX към Правилника))

(2017/C 195/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: OU (представители: J.-N. Louis и N. de Montigny, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Ehrbar и F. Simonetti)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Комисията от 13 март 2015 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателя да му бъдат възстановени сумите, удържани от неговото възнаграждение в продължение на шест месеца, считано от 15 януари 2007 г., и от друга страна, за възстановяване на посочените суми ведно с лихви.

Диспозитив

1)	Отменя решението от 13 март 2015 г., с което Европейската комисия отхвърля искането на г-н OU да му бъдат възстановени сумите, удържани от неговото възнаграждение въз основа на решението на Комисията от 14 декември 2006 г

2)	Осъжда Комисията да възстанови на г н OU сумите, удържани от неговото възнаграждение въз основа на решението от 14 декември 2006 г

3)	Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 211, 13.6.2016 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-141/15, а на 1 септември 2016 г. е прехвърлено в Общия съд на Европейския съюз)

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/27

Решение на Общия съд от 28 април 2017 г. — Azoulay и др./Парламент

(Дело T-580/16) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Срочно наети служители - Възнаграждение - Семейни надбавки - Надбавка за образование - Отказ да бъдат възстановени разноските за образование - Член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника - Оправдани правни очаквания - Равно третиране - Принцип на добра администрация))

(2017/C 195/38)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Irit Azoulay (Брюксел, Белгия), Andrew Boreham (Вансен-Аню, Белгия), Mirja Bouchard (Вийерс ла Вил, Белгия) и Darren Neville (Оен, Белгия) (представител: M. Casado García-Hirschfeld, адвокат)

Ответник: Европейски парламент (представители: E. Танева и L. Deneys)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на индивидуалните решения, приети от Парламента на 24 април 2015 г., с които той отказва да отпусне надбавки за образование за 2014/2015 г., и при необходимост за отмяна на индивидуалните решения, приети от Парламента на 17 и 19 ноември 2015 г., с които той частично отхвърля жалбите, подадени от жалбоподателите по административен ред на 20 юли 2015 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Irit Azoulay, г-н Andrew Boreham, г-жа Mirja Bouchard и г-н Darren Neville да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 145, 25.4.2016 г. (делото е първоначално заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-9/16, а на 1 септември 2016 г. е прехвърлено в Общия съд на Европейския съюз).

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/28

Решение на Общия съд от 28 април 2017 г. — HN/Комисия

(Дело T-588/16) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 - Изменение на Правилника - Нови правила за кариера и за повишаване в степени AD 13 и AD 14 - Длъжностни лица със степен AD 12 - Носене на специални отговорности - Член 30, параграф 3 от приложение XIII Към Правилника - Процедура по повишаване за 2014 г. - Искане за класиране във вид длъжност „съветник или равностойна длъжност“ - Липса на отговор от ОН - Процедура по повишаване за 2015 г. - Ново искане за класиране във вид длъжност „съветник или равностойна длъжност“ или „началник на отдел или равностойна длъжност“ - Отхвърляне от ОН - Потвърдителен характер на отказа за класиране във вид длъжност „съветник или равностойна длъжност“ - Изисквания в досъдебната процедура - Недопустимост))

(2017/C 195/39)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: HN (представители: F. Sciaudone и R. Sciaudone, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Ehrbar и A-C. Simon, подпомагани от B. Wägenbaur, avocat)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на „[р]ешението, с което се отхвърля искането [на жалбоподателя] да се приеме, че носи специални отговорности, въз основа на което да бъде класиран във вид длъжност „съветник или равностойна длъжност“ съгласно член 30, параграф 3 от приложение XIII към [новия п]равилник[…], и на Решение SEC(2013) 691 от 18 декември 2013 г., озаглавено „Уведомяване на Комисията за изменение на правилата относно състава на кабинетите на членовете на Комисията и говорителите“

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н HN да понесе съдебните разноски.

(1) ОВ C 251, 11.7.2016 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-18/16, а на 1 септември 2016 г. е прехвърлено в Общия съд на Европейския съюз).

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/28

Определение на Общия съд от 17 март 2017 г. — Düll/EUIPO — Cognitect (DaToMo)

(Дело T-381/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Оттегляне на искането за отмяна - Липса на основание за произнасяне))

(2017/C 195/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Klaus Düll (Зюдергелерсен, Германия) (представител: S. Wolff-Marting, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Palmero Cabezas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Cognitect, Inc. (Дърам, Северна Каролина, Съединени щати)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 19 април 2016 г. (съединени преписки R 1383/2015-2 и R 1481/2015-2), постановено в производство по отмяна със страни Cognitect, Inc. и Klaus Düll

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Осъжда Klaus Düll и Cognitect, Inc. да понесат направените от тях съдебни разноски, както и всяко дружество да понесе половината от разноските на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 364, 3.10.2016 г.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/29

Определение на заместник-председателя на Общия съд от 10 април 2017 г. — Exaa Abwicklungsstelle für Energieprodukte/ACER

(Дело T-123/17 R)

((Обезпечително производство - Енергетика - Решение на ACER за отхвърляне на молба за встъпване по дело A-001-2017 (консолидирана версия) - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))

(2017/C 195/41)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Exaa Abwicklungsstelle für Energieprodukte AG (Виена, Австрия) (представител: B. Rajal, avocat)

Ответник: Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) (представители: P. Martinet и E. Tremmel)

Предмет

Искане на основание на членове 278 и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на решение на ACER от 17 февруари 2017 г. за отхвърляне на молба за встъпване по дело A-001-2017 (консолидирана версия)

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/30

Определение на председателя на Общия съд от 21 април 2017 г. — Post Telecom/ЕИБ

(Дело T-158/17 R)

((Обезпечително производство - Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Доставка на комуникационни услуги посредством градска мрежа за сградите и офисите на Групата на ЕИБ в Люксембург - Отхвърляне на офертата на един оферент и възлагане на поръчката на друг оферент - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))

(2017/C 195/42)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Post Telecom SA (Люксембург, Люксембург) (представители: M. Thewes, C. Saettel и T. Chevrier, avocats)

Ответник: Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) (представители: T. Gilliams, P. Kiiver и C. Solazzo, подпомагани от M. Belmessieri и B. Schutyser, avocats)

Предмет

Искане, основано на членове 278 и 279 ДФЕС и целящо спиране на изпълнението на решението на ЕИБ от 6 януари 2017 г., с което се отхвърля офертата, направена от ищеца за партида № 1 на обществена поръчка OP-1305, озаглавена „Metropolitan area network and wide area network communication services for the European Investment Bank Group“, и на решението да се възложи тази партида на друг оферент.

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Отменя определението от 15 март 2017 г., постановено по дело T-158/17 R.

3)	Не се произнася по съдебните разноски.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/30

Жалба, подадена на 10 март 2017 г. — Claro Sol Cleaning/EUIPO — Solemo (Claro Sol Facility Services desde 1972)

(Дело T-159/17)

(2017/C 195/43)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Claro Sol Cleaning, SLU (Мадрид, Испания) (представител: N. Fernández Fernández-Pacheco, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Solemo Oy (Хелзинки, Финландия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „Claro Sol Facility Services desde 1972“ — заявка за регистрация № 13 318 993

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 9 януари 2017 г. по преписка R 478/2016-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост от 9 януари 2017 г. по преписка R 478/2016-1, с което частично се потвърждава жалбата, подадена от Solemo Oy, и частично се отменя решението, постановено по възражение № B 2472267 срещу заявка за марка на Европейския съюз № 13.318.993 „Claro Sol Facility Services desde 1972“ на жалбоподателя за отхвърляне на тази марка за класове 37 и 39 изцяло, а за клас 35 — частично,

—

да приеме заявката за регистрация на марка на Европейския съюз № 13.318.993 „Claro Sol Facility Services desde 1972“ за всички услуги от класове 35, 37 и 39, тъй като липсва вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, на която е защитена по-ранната национална марка, регистрирана във Финландия под № 250.356 „SOL“ и притежавана от встъпилата страна,

—	да осъди встъпилата страна да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/31

Жалба, подадена на 31 март 2017 г. — Calhau Correia de Paiva/Комисия

(Дело T-202/17)

(2017/C 195/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ana Calhau Correia de Paiva (Брюксел, Белгия) (представители: V. Villante и G. Pandey, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени следните актове, като при необходимост установи преди това незаконосъобразността и неприложимостта по отношение на жалбоподателя на Известие за конкурс EPSO/AD/293/14 и на съответния езиков режим по член 277 ДФЕС:

—	решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) и на конкурсната комисия от 9 ноември 2015 г. да не включва името на кандидата в списъка с резерви от конкурс EPSO/AD/293/14,

—	решението на EPSO и на конкурсната комисия от 23 юни 2016 г. да не се преразглежда решението от 9 ноември 2015 г. и отново да не се включи името на кандидата в списъка с резерви от конкурса,

—

решението на EPSO от 22 декември 2016 г. да отхвърли административната жалба на жалбоподателя по член 90, параграф 2 от Правилника за персонала срещу решението на конкурсната комисия да не включи името му в списъка с резерви от конкурс EPSO/AD/293/14 и срещу отказа ѝ да уважи искането за преразглеждане,

—	списъка с резерви от конкурс EPSO/AD/293/14.

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

Първото основание е твърдение за нарушение на член 1 от Правилника за длъжностните лица, на принципа на недопускане на дискриминация, на принципа на пропорционалност и на принципа на равните възможности, тъй като EPSO наложила при решаване на изпитния казус да се използва клавиатура QWERTY EN, AZERTY FR/BE или QWERTZ DE, както и твърдение за явна грешка в преценката.

2.	Второто основание е твърдение за нарушение на Регламент № 1 от 1958 г. относно езиковия режим, одобрен и потвърден с обявлението за конкурс EPSO/AD/293/14, както и твърдение за незаконосъобразност и неприложимост на обявлението за конкурс EPSO/AD/293/14.

3.	Третото основание е твърдение за нарушение на член 1 от Правилника за длъжностните лица, на принципа на недопускане на дискриминация и на принципа на пропорционалност, тъй като EPSO и конкурсната комисия ограничили кандидатите с изискването вторият им език да е немски, английски или френски.

4.	Четвърто основание е твърдение за нарушение на принципа на равните възможности в процедурата за разглеждане на EPSO конкурса.

Петото основание е твърдение за нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС и на член 25 от Правилника за персонала, тъй като EPSO не мотивирала решението си да одобри и насърчи определен езиков режим, както и твърдение за нарушение на обявлението за конкурса и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като EPSO изпълнявала функции, които били предоставени на конкурсната комисия.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/32

Жалба, подадена на 3 април 2017 г. — GY/Комисия

(Дело T-203/17)

(2017/C 195/45)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: GY (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на конкурсната комисия по конкурс EPSO/AD/293/14 от 23 декември 2016 г., с което тя не го допуска до центъра за оценяване,

—	да осъди Европейската комисия да заплати сумата от 5 000 EUR, определена ex aequo et bono, като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,

—	да осъди Европейската комисия при всички случаи да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.	Първото основание е, че конкурсната комисия нарушила задължението си за мотивиране, тъй като не му съобщила критериите за оценка, които възприела в изпълнение на решение от 20 юли 2016 г. по дело GY/Комисия, F-123/15, ЕС:F:2016:160.

2.	Второто основание е, че конкурсната комисия нарушила обявлението за конкурса, тъй като неоснователно ограничила преценката си по три въпроса относно професионалния опит на жалбоподателя само до продължителността на този опит.

3.	Третото основание е че конкурсната комисия допуснала грешки в преценката, водещи до незаконосъобразност на решението ѝ да му даде само 17 от общо 56 възможни точки (при определен праг за допускане от 22 точки).

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/33

Жалба, подадена на 3 април 2017 г. — Argus Security Projects/Комисия и EUBAM

(Дело T-206/17)

(2017/C 195/46)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Argus Security Projects Ltd (Лимасол, Кипър) (представители: T. Bontinck и A. Guillerme, avocats)

Ответници: Европейска комисия, Мисия на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на EUBAM Lybia от 24 януари 2017 г., което заменя първоначалното решение от 16 февруари 2014 г. за отхвърляне на офертата на дружество Argus по обявление за обществена поръчка за предоставяне на услуги, свързани със сигурността на мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (договор EUBAM —13-020) и за възлагане на поръчката на Garda,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първото основание е твърдение за нарушение на член 110 от Регламент № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1), на правилата, определени в документите за обществената поръчка, и по-специално точки 4.1 и 12.1 от указанията за оферентите и на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация на оферентите. Това основание е разделено на три части:

—	първата част е за липса на мобилизиране на технически и операционни средства съгласно условията на поръчката,

—	втората част е за липса на мобилизиране на човешки ресурси съгласно условията на поръчката,

—	третата част е за непригодност на мобилизационния план и за отчитане на натрупания от оферентите опит във враждебна среда.

Второто основание е твърдение за съществено изменение на първоначалните условия на обществената поръчка и за нарушение на принципа на равно третиране. Това основание е разделено на две части:

—	първата част е за преценката относно човешките ресурси,

—	втората част е за преценката относно техническите средства и мобилизационния план.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/34

Жалба, подадена на 7 април 2017 г. — Mabrouk/Съвет

(Дело T-216/17)

(2017/C 195/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mohamed Marouen Ben Ali Ben Mohamed Mabrouk (Тунис, Тунис) (представители: J-R. Farthouat, N. Boulay, адвокати, и S. Crosby, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2017/153 на Съвета от 27 януари 2017 година за изменение на Решение 2011/72/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис (ОВ 2017 L 23, стр. 19) в частта, която се отнася до жалбоподателя, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.	Първото основание е твърдението, че замразяването на средствата на жалбоподателя нарушава принципа разумния срок, закрепен в член 6 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Второто основание е твърдението за липса на достатъчно основания за посоченото замразяване:

—	в противоречие с представените от жалбоподателя доказателства Съветът приел средствата на жалбоподателя за незаконосъобразни, без обаче да излага мотиви за това,

—	като приел средствата на жалбоподателя за незаконосъобразни Съветът допуснал грешка при преценката на фактите, доколкото въобще е направил преценка,

—	замразяването е безпредметно, тъй като целта му е да подпомогне Тунис при възстановяването на неправомерно придобити средства, а средствата на жалбоподателя не са придобити неправомерно.

3.	Третото основание е изведено от твърдението, че доколкото замразяването на неговите средства е извършено след падането от власт на президента Бен Али, то нарушава правото на труд на жалбоподателя.

4.	Четвъртото основание е изведено от твърдението, че замразяването на средствата на жалбоподателя във всички случаи е непропорционално и нарушава правото му на собственост.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/34

Жалба, подадена на 18 април 2017 г. — Recylex и др./Комисия

(Дело T-222/17)

(2017/C 195/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Recylex SA (Париж, Франция), Fonderie et Manufacture de Métaux (Андерлехт, Белгия), Harz-Metall GmbH (Гослар, Германия) (представители: M. Wellinger, S. Reinart и K. Bongs, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да намали размера на глобата, наложена им с решение на Европейската комисия от 8 февруари 2017 г. (C (2017) 900 окончателен) по производство по член 101 ДФЕС,

—	да установи за жалбоподателите условия за плащане и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест основания.

1.	Първото основание е че Комисията допуснала грешка, като не приложила за жалбоподателите точка 26 (последен параграф) от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (1) с оглед на продължителността на нарушението.

2.	Второто основание е че Комисията допуснала грешка, като не приложила за жалбоподателите точка 26 (последен параграф) от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер с оглед на нарушението, засягащо Франция.

3.	Третото основание е че Комисията допуснала грешка, като приложила специфично увеличение от 10 % при изчисляването на глобата въз основа на точка 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите (2).

4.	Четвъртото основание е че Комисията допуснала грешка, като не определила за жалбоподателите намаление в размер на 50 % от глобата съгласно точка 26, първо тире от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.

5.	Петото основание е че обжалваното решение нарушавало принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация, както и принципа, че глобата трябва да бъде определена конкретно с оглед на нарушителя.

6.	Шестото основание е че предвид неограничената си компетентност Съдът би следвало да определи за жалбоподателите условия за плащане на всяка част от дължимата глоба.

(1) Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17), изменено последно с Изменения в Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 256, 2015 г., стр. 1).

(2) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, глава 8, том 4, стр. 264).

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/35

Жалба, подадена на 19 април 2017 г. — Zhejiang Jndia Pipeline Industry/Комисия

(Дело T-228/17)

(2017/C 195/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Zhejiang Jndia Pipeline Industry Co. Ltd (Уенжу, Китай) (представител: S. Hirsbrunner, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 2017/141 на Комисията от 26 януари 2017 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои съединителни елементи за челно заваряване, от неръждаема стомана, за тръбопроводи, завършени или не, с произход от Китайската народна република и Тайван (ОВ L 22, 2017 г., стр. 14) в частта, която се отнася до жалбоподателя,

—	да осъди Комисията и всяка страна, допусната евентуално да встъпи в подкрепа на исканията ѝ, да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

Първото основание е че Комисията допуснала различни явни грешки в преценката, като приела, че съединителните елементи за челно заваряване, от неръждаема стомана, за тръбопроводи (наричани по-нататък „SSBWF“) по техническите стандарти на САЩ и ЕС са взаимнозаменяеми:

—

Комисията не изпълнила задължението си да прецени безпристрастно съответните доказателства, тъй като някои фактически твърдения за взаимозаменяемостта в обжалвания регламент били неточни, противоречиви или подвеждащи. По-специално твърдението, че единственият оказал съдействие вносител не представил съответните доказателства, не било вярно,

—	Комисията неправилно приела, че SSBWF били сертифицирани двойно според стандартите на ЕС и САЩ. Тя изхождала единствено от неоснователни и изтъкнати в последния момент съображения от подали оплакване лица, фигуриращи най-напред в самия обжалван регламент.

Второто основание е че Комисията допуснала явна грешка в преценката, не изложила достатъчно мотиви за адаптирането на нормалната стойност и сама си противоречала:

—	Комисията погрешно се позовала на данни за производствените разходи и за производството в Европейския съюз, за да определи подходящото ниво на корекция. Тя отхвърлила предложение за корекция, основано на данни за китайския пазар, по съображения, които не били обосновани,

—	в това отношение обжалваният регламент нарушавал член 20 от основния регламент и член 296 ДФЕС, като освен това не бил надлежно мотивиран.

Третото основание е че при определяне на периода, който следва да се вземе предвид, била допусната явна грешка в преценката:

—	Комисията неправомерно не взела предвид друг възможен период, въпреки че по отношение на него разполагала със събрани при предишно нейно разследване данни.

Четвъртото основание е че процедурата, по която е приет обжалваният регламент, не съответствала на общите принципи на правото на Съюза, като например принципите на добра администрация, прозрачност и право на защита на жалбоподателя:

—

Комисията не съобщила своевременно „наличната информация“ на жалбоподателя след разгласяването на временните заключения. Когато все пак за първи път му предоставила тази информация, заедно с всички други данни и сведения, при разгласяване на окончателните заключения, Комисията не му оставила достатъчно време, за да може да я прецени задълбочено,

—	тя нарушила правото на защита на жалбоподателя, тъй като не му предоставила възможност да изрази становище по ключови констатации, основани на изтъкнати в последния момент и непроверени твърдения на подали оплакване лица, фигуриращи най-напред в самия обжалван регламент.

Петото основание е че обжалваният регламент, приет на 26 януари 2017 г., погрешно наложил антидъмпингово мито на жалбоподателя на основание разпоредбите на основния регламент, уреждащи изключителна и основана на държава аналог методология за изчисляване на нормалната стойност на вноса от Китайската народна република, въпреки че правото на Съюза за прилагане на изключително третиране било изтекло на 11 декември 2016 г.:

—

Европейският съюз бил длъжен да спазва специфичните условия по протокола за присъединяване на Китай към СТО с решението на Съвета за одобряване на присъединяването. Като институция на Европейския съюз Комисията била длъжна да спазва международните ангажименти, поети от Съюза при упражняването на неговите правомощия.

—	обжалваният регламент бил несъвместим и със задължението на Европейския съюз да тълкува антидъмпинговите си правила в съответствие с международното право, особено когато те са за прилагане на международно споразумение, по което той е страна.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/37

Жалба, подадена на 19 април 2017 г. — Германия/Комисия

(Дело T-229/17)

(2017/C 195/50)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze, J. Möller, M.Winkelmüller, F. van Schewick и M. Kottmann, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение (ЕС) 2017/133 на Комисията от 25 януари 2017 година относно запазването с ограничение в Официален вестник на Европейския съюз на позоваването на хармонизирания стандарт EN 14342:2013 „Подова настилка от дървесина и паркет: Характеристики, оценка на съответствието и маркировка“ в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 21, 2017 г., стр. 113),

—

да отмени Решение (ЕС) 2017/145 на Комисията от 25 януари 2017 година относно запазването с ограничение в Официален вестник на Европейския съюз на позоваването на хармонизирания стандарт EN 14904:2006 „Покрития за спортни площадки. Използване на покрития за много спортове на закрито. Изисквания“ в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 22, 2017 г., стр. 62),

—

да отмени съобщение на Комисията в рамките на изпълнението на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ C 259, 2014 г., стр. 1) в частта му, в която се отнася до хармонизирания стандарт EN 14342:2013 „Подова настилка от дървесина и паркет: Характеристики, оценка на съответствието и маркировка“,

—

да отмени съобщение на Комисията в рамките на изпълнението на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ C 76, 2017 г., стр. 32) в частта му, в която се отнася до хармонизирания стандарт EN 14904:2006 „Покрития за спортни площадки. Използване на покрития за много спортове на закрито. Изисквания“ и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

Първото основание е изведено от нарушение на съществени процесуални разпоредби

Федерална република Германия посочва, че при приемането на оспорваните решения Комисията нарушила съществени процесуални разпоредби, установени в член 18 от Регламент (EС) № 305/2011 (1). Според жалбоподателя, тъй като Комисията не е сезирала комитета по член 5 от Директива 98/34/EО (2), предвиденото консултиране със съответния европейски орган по стандартизацията било незаконосъобразно, а оспорваните решения не били приети „въз основата на становището“ на посочения в член 5 комитет.

Второто основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране

С второто основание жалбоподателят се оплаква, че оспорваните решения нарушават задължението за мотивиране по член 296, параграф 2 ДФЕС, тъй като не било изразено никакво становище по централните въпроси съгласно член 18, параграф 1 от Регламент (EС) № 305/2011, а именно дали съответните хармонизирани стандарти отговарят напълно на изискванията, установени в съответния мандат, и дали гарантират спазването на основните изисквания към строежите. От това следвало, че нито Федерална република Германия, нито Общият съд не могат да преценят кои са правните и фактическите съображения, на които се основава Комисията.

Третото основание е изведено от нарушение на Регламент (EС) № 305/2011

По-нататък жалбоподателя твърди, че с оспорваните решения и с оспорваните съобщения се нарушават материалноправни разпоредби от Регламент (EС) № 305/2011.

—

Първо с оспорваните решения и с оспорваните съобщения се нарушавал член 17, параграф 5, първа и втора от Регламент (EС) № 305/2011, тъй като противно на посочените разпоредби Комисията не доказала доколко съответните хармонизирани стандарти отговарят напълно на изискванията, установени в съответния мандат, и по този начин не преценила правилно обстоятелството, че в действителност отсъствало подобно пълно съответствие.

—

Второ с оспорваните решения и с оспорваните съобщения се нарушавал член 18, параграф 2 във връзка с член 3, параграфи 1 и 2, както и член 17, параграф 3, първа алинея от Регламент (EС) № 305/2011. Комисията не взела предвид обстоятелството, че разглежданите в настоящия случай разпоредби не съдържали никаква процедура и критерии за оценяване на експлоатационните показатели, що се отнася до отделянето на т.нар. други опасни вещества, поради което тези актове били непълни, що се отнася до съществена характеристика на строителни продукти и следователно се застрашавало спазването на основните изисквания към строежите.

—	Накрая с приемането на оспорваните актове Комисията допуснала допълнителна грешка в преценката, тъй като не взела предвид предоставената с член 18, параграф 2 от Регламент (EС) № 305/2011 възможност в Официален вестник да публикува с ограничения позоваванията на съответния хармонизиран стандарт.

(1) Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ L 88, 2011 г., стр. 5).

(2) Директива 98/48/EО на Европейския Парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година за изменение на Директива 98/34/EО относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила (ОВ L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282).

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/38

Жалба, подадена на 19 април 2017 г. — Siberian Vodka/EUIPO — Friedr. Schwarze (DIAMOND ICE)

(Дело T-234/17)

(2017/C 195/51)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Siberian Vodka AG (Еризау, Швейцария) (представител: O. Bischof, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Friedr. Schwarze GmbH & Co. KG (Оелде, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: международна регистрация на словната марка „DIAMOND ICE“, посочваща Европейския съюз — международна регистрация № 1 211 695

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 февруари 2017 г. по преписка R 1171/2016-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 8 февруари 2017 г. в производството по обжалване № R 1171/2016-4,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/39

Жалба, подадена на 20 април 2017 г. — Dometic Sweden/EUIPO (MOBILE LIVING MADE EASY)

(Дело T-235/17)

(2017/C 195/52)

Език на производството: английски.

Страни

Жалбоподател: Dometic Sweden AB (Солна, Швеция) (представители: R. Furneaux и E. Humphreys, Solicitors)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „MOBILE LIVING MADE EASY“ — заявка за регистрация № 14 952 592.

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 13 февруари 2017 г. по преписка R 1832/2016-2.

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение по отношение на заявените стоки и услуги, за които решението е потвърдено,

—	да отмени извършената на 10 август 2016 г. от EUIPO проверка относно възможността за регистрация на марката,

—	да върне делото за преразглеждане на EUIPO,

—	да се произнесе по съдебните разноски, направени в производството пред апелативния състав и пред Общия съд.

Изложено основание

Нарушение на член 75 и член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/39

Жалба, подадена на 25 април 2017 г. — Gugler/EUIPO — Gugler France (GUGLER)

(Дело T-238/17)

(2017/C 195/53)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Alexander Gugler (Максдорф, Германия) (представител: M.-C. Simon, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Gugler France (Безансон, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „GUGLER“ — марка на Европейския съюз № 3 324 902

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 31 януари 2017 г. по преписка R 1008/2016-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта, в която разпорежда заличаване на регистрацията на марка на Европейския съюз № 3 324 902 и възлага на жалбоподателя да заплати свързаните с това разноски в размер на 550 EUR,

—	да осъди EUIPO да заплати разноските на жалбоподателя, направени в настоящото производство.

Изложени основания

—	Нарушение на принципа на добра администрация,

—	Нарушение на член 8, параграф 4 и член 54, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/40

Жалба, подадена на 25 април 2017 г. — Германия/Комисия

(Дело T-239/17)

(2017/C 195/54)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: D. Klebs и T. Henze)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени член 1 от Решение за изпълнение (EС) 2017/264 на Комисията от 14 февруари 2017 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), както и приложението към това решение, доколкото с него от финансиране от страна на Европейския съюз са изключени разходите в общ размер от 1 964 861,71 EUR, направени от разплащателната агенция Hauptzollamt Hamburg-Jonas на Федерална република Германия за сметка на ЕФГЗ, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага пет основания.

Първо основание: не е допусната грешка при изчисляването и декларирането на лихвите

Нарушение на член 31, параграф 1 във връзка с член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 (1) във връзка с член 6, буква з) от Регламент (ЕО) № 885/2006 (2) (съответно член 52, параграф 1 във връзка с член 54, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (3) във връзка с член 29, буква е) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 (4)), доколкото някои разходи са изключени от финансиране, въпреки че германските органи са спазили всички приложими към меродавния момент разпоредби, и в частност са изчислили и декларирали лихвите в съответствие с приложимите разпоредби в таблица III към Регламент (ЕО) № 885/2006 (изменен с Регламент (ЕО) № 1233/2007 (5)).

Второ основание: немотивираност на решението

Нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС, тъй като Комисията излага непълни и противоречиви мотиви по въпроса защо приема, че съгласно член 31, параграф 1 във връзка с член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 във връзка с член 6, буква з) от Регламент (ЕО) № 885/2006, изменен с Регламент (ЕО) № 1233/2007, още за периода от 2006 г. до 2008 г. държавите членки са длъжни сред нередностите при възстановяванията при износ в таблица № 3 към Регламент (ЕО) № 885/2006, изменен с Регламент (ЕО) № 1233/2007, да посочват на един ред върнатите суми и лихвите върху тях, и то още преди решението да се начислят лихви (наличието на основание за събиране на лихви само по себе си не се оспорва). Освен това Комисията излага непълни и противоречиви мотиви по въпроса в какво конкретно се състои нарушението на задължението за извършване на основни проверки.

Трето основание: изтичане на срока по член 31, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1290/2005

Нарушение на член 31, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕО) № 1290/2005 и член 52, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013, доколкото Комисията не нотифицира писмено констатациите (относно изчисляването и декларирането на лихвите, както и за неизвършването на основни проверки), въз основа на които изключва разходите от финансиране, в срока от 24 месеца от момента на извършване на разходите.

Четвърто основание: прекомерна продължителност на производството

Нарушение на член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, член 11 от Регламент (ЕО) № 885/2006, член 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 34 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 във връзка с общия принцип на правото за приключване на административните производства в разумен срок, както и нарушение на правото на защита поради прекомерната продължителност на производството пред Комисията.

Пето основание: нарушение на принципа на пропорционалност

Нарушение на член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 и член 52, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, както и на принципа на пропорционалност, тъй като при прилагането на фиксираната корекция от 5 % Комисията не преценява правилно вида и обхвата на евентуалното нарушение. В частност Комисията не взема предвид обстоятелството, че фактически не са възникнали имуществени вреди за Съюза, нито пък е била налице реална опасност от настъпване на такива вреди, а допуснатото от жалбоподателя нарушение (ако изобщо има такова) е незначително. Освен това Комисията нарушава принципа на пропорционалност, тъй като прилага корекция по отношение на годишните сметки за 2010 г. без видима връзка със спорния бюджетен период от 2006 г. до 2008 г.

(1) Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 201, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).

(2) Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171, 2006 г., стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37).

(3) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549).

(4) Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (ОВ L 255, 2014 г., стр. 59).

(5) Регламент (ЕО) № 1233/2007 на Комисията от 22 октомври 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 885/2006 относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 279, 2007 г., стр. 10).

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/41

Жалба, подадена на 25 април 2017 г. — Република Полша/Комисия

(Дело T-241/17)

(2017/C 195/55)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение (EС) 2017/264 на Комисията от 14 февруари 2017 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), доколкото с него от финансиране от страна на Европейския съюз се изключват разходите в размер на 25 708 035,13 EUR, направени от акредитираната от Република Полша разплащателна агенция,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

—

Жалбоподателят изтъква едно основание — нарушение на член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 (1) поради прилагането на финансова корекция по отношение на разходите на полските власти за изплащането на обезщетения за несъбирането на добивите през 2011 г. като част от извънредните мерки за подпомагане на сектора на плодовете и зеленчуците съгласно Регламент № 585/2011 (2), въз основа на неправилно тълкуване на правото, въпреки че полските власти са направили тези разходи в съответствие с разпоредбите на правото на Съюза, и в частност без да нарушават член 85 от Регламент № 543/2011 (3).

(1) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549).

(2) Регламент за изпълнение (ЕС) № 585/2011 на Комисията от 17 юни 2011 година за определяне на временни извънредни мерки за подпомагане на сектора на плодовете и зеленчуците (ОВ L 160, 2011 г., стр. 71).

(3) Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 157, 2011 г., стр. 1).

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/43

Жалба, подадена на 27 април 2017 г. — Azarov/Съвет

(Дело T-247/17)

(2017/C 195/57)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Mykola Yanovych Azarov (Киев, Украйна) (представители: G. Lansky и A. Egger, Rechtsanwälte)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

на основание на член 263 ДФЕС да отмени в частта им, в която се отнасят до жалбоподателя, Решение (ОВППС) 2017/381 на Съвета от 3 март 2017 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 58, 2017 г., стр. 34) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/374 на Съвета от 3 март 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 58, 2017 г., стр. 1);

—

на основание на член 64 от Процедурния правилник на Общия съд да предприеме определени процесуално-организационни действия, и по-специално

—	да постави въпроси на Съвета;

—	да изиска от Съвета да вземе писмено или устно становище по определени аспекти на правния спор;

—	да изиска предоставянето на информация или сведения от Съвета и трети лица, и по-специално от Комисията, от EADS и от Украйна;

—	да изиска представянето на определени документи или доказателства във връзка с делото;

—	на основание на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник да осъди Съвета да заплати съдебните разноски по делото.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.	Първото основание е изведено от нарушение на основните права С това основание жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на собственост и правото му на свободна стопанска инициатива. Освен това твърди, че наложените ограничителни мерки са непропорционални.

2.	Второто основание е изведено от явна грешка в преценката

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/43

Жалба, подадена на 24 април 2017 г. — avanti/EUIPO (avanti)

(Дело T-250/17)

(2017/C 195/58)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: avanti GmbH (Хамбург, Германия) (представител: M. Bahmann, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „avanti“ — заявка за регистрация № 14 646 038

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 14 февруари 2017 г. по преписка R 801/2016-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да разреши регистрацията на марката, заявена на 6 октомври 2015 г. в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) с номер 14 646 038, и да публикува тази марка с оглед на продължаването на процедурата по регистрация

Изложено основание

—	нарушение на член 7 от Регламент № 207/2009

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/44

Жалба, подадена на 28 април 2017 г. — Robert Bosch/EUIPO (Simply. Connected.)

(Дело T-251/17)

(2017/C 195/59)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Robert Bosch GmbH (Щутгарт, Германия) (представители: S. Völker и M. Pemsel, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „Simply. Connected.“ — заявка за регистрация № 14 814 057

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 9 март 2017 г. по преписка R 948/2016-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително съдебните разноски в производството по обжалване.

Изложени основания

—	Нарушение на член 64 от Регламент № 207/2009 във връзка с член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/45

Жалба, подадена на 28 април 2017 г. — Robert Bosch/EUIPO (Simply. Connected.)

(Дело T-252/17)

(2017/C 195/60)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Robert Bosch GmbH (Щутгарт, Германия) (представители: S. Völker и M. Pemsel, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „Simply. Connected.“ — заявка за регистрация № 14 814 032

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 9 март 2017 г. по преписка R 947/2016-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително съдебните разноски в производството по обжалване.

Изложени основания

—	Нарушение на член 64 от Регламент № 207/2009 във връзка с член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/45

Жалба, подадена на 28 април 2017 г. — Der Grüne Punkt/EUIPO — Halston Properties (Изображение на кръг с две стрели)

(Дело T-253/17)

(2017/C 195/61)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland GmbH (Кьолн, Германия) (представител: P. Goldenbaum, I. Rohr и N. Ebbecke, Rechtsanwältinnen)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Halston Properties, s. r. o. GmbH (Братислава, Словакия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз (Изображение на кръг с две стрели) — марка на Европейския съюз № 298 273

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 20 февруари 2017 г. по преписка R 1357/2015-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—	в случай че другата страна в производството пред апелативния състав встъпи в производството, да се осъди да понесе направените от нея съдебни разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009.

19.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/47

Поправка на известието в Официален вестник по дело T-232/16 P

( Официален вестник на Европейския съюз C 63, 27 февруари 2017 г. )

(2017/C 195/62)

Известието по дело T-232/16 P Комисия/Frieberger и Vallin следва да се чете по следния начин:

Решение на Общия съд от 19 януари 2017 г. — Комисия/Frieberger и Vallin

(Дело T-232/16 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Пенсии - Изменение на Правилника - Увеличаване на възрастта за пенсиониране - Решение, с което се отказва преоценка на бонификацията към пенсионните права - Принцип ne ultra petita - Грешка при прилагане на правото - Задължение за мотивиране))

(2017/C 063/39)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: G. Berscheid и G. Gattinara)

Друга страна в производството: Jürgen Frieberger (Woluwe-Saint-Lambert, Белгия), Benjamin Vallin (Saint-Gilles, Белгия) (представители: J.-N. Louis и N. de Montigny, avocats)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 2 март 2016 г., Frieberger и Vallin/Комисия (F-3/15, EU:F:2016:26)

Диспозитив

1)	Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 2 март 2016 г., Frieberger и Vallin/Комисия (F-3/15).

2)	Отхвърля жалбата, подадена от Jürgen Frieberger и от Benjamin Vallin пред Съда на публичната служба по дело F-3/15.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски в настоящото производство по обжалване.

4)	Осъжда г-н Frieberger и г-н Vallin да понесат съдебните разноски, направени в производството пред Съда на публичната служба, включително тези на Европейската комисия.

5)	Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски, както в производството пред Съда на публичната служба, така и в настоящото производство.

(1) ОВ C 243, 4.7.2016 г.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 195

Издание на български език	Информация и известия	Година 60 19 юни 2017 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2017/C 195/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	Поправки
2017/C 195/62	Поправка на известието в Официален вестник по дело T-232/16 P ( ОВ C 63, 27.2.2017 г. )	47