9.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 185/1

—

съобщението на Европейската комисия от 25 октомври 2016 г. относно работната ѝ програма за 2017 г.;

—

резолюциите си от 4 юни 2015 г. относно своите приоритети и от 15 юни 2016 г. относно приноса си към работната програма на Европейската комисия за 2017 г.;

—

Протокола за сътрудничество с Европейската комисия от февруари 2012 г.;

1.

отбелязва със загриженост, че 60 години след създаването си Европейският съюз преживява дълбока криза с трайно ниски равнища на доверие в европейския проект и се нуждае от реформа. Същевременно изтъква, че вече години наред гражданите на ЕС считат местното и регионалното равнище за управленските равнища, които вдъхват най-голямо доверие. Затова КР започва диалог с гражданите, с активното участие на местните и регионалните лидери, по въпроси, свързани с местните нужди и специфики, и по този начин допринася за размисъла относно Европа;

2.

изразява съгласие с Комисията, че основните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, са:

3.

споделя убеждението на Комисията, че тези предизвикателства изискват воден от гражданите и многостепенен подход на управление „отдолу нагоре“, но изтъква, че действията на ЕС трябва да се съсредоточат върху предоставянето на повече възможности на гражданите да упражняват своите права;

4.

подчертава необходимостта от включване на местните и регионалните власти в подготовката на Бялата книга относно бъдещето на Европа и настоятелно призовава Комисията да вземе предвид становищата на КР по тази тема и да го привлече за участие на етапа на консултации;

5.

изразява съжаление, че в работната програма не се обръща достатъчно внимание на съществената роля на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за достигане до всички граждани и региони в Европа, укрепването на сближаването, насърчаването на иновациите и изразяването на истинска европейска солидарност за хармоничното развитие на Съюза като цяло. Призовава Комисията да подготви бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г., тъй като това е основната инвестиционна политика на ЕС и тя трябва да се основава на ориентиран към местните условия подход и актуализирана териториална визия. Успоредно с това КР насърчава Комисията да продължи усилията си за усъвършенстване и опростяване на процедурите, свързани с ЕСИФ, за да се намали бюрократичната тежест и да се спомогне за по-доброто усвояване;

6.

отправя отново искането си публичните разходи, поемани от държавите членки и местните и национални власти за съфинансирането на европейските структурни и инвестиционни фондове, да не се разглеждат като част от структурните разходи, определени от Пакта за стабилност и растеж, тъй като тези инвестиции допринасят за изпълнението на европейските приоритети и оказват допълнителен ефект на лоста за икономическия растеж в Европа;

7.

приветства предложеното удължаване на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и увеличаването на финансовия му капацитет, но отбелязва, че предложението на Комисията беше представено без предварителна всеобхватна оценка на въздействието или независима оценка. Изтъква, че е необходимо да се продължи с изграждането на синергии между ЕФСИ и другите фондове на ЕС, по-специално ЕСИФ, както и с опростяването на процедурите, така че да се намали административната тежест и да се спомогне за по-добро усвояване на фондовете на ЕС. Подчертава, че третият стълб от Плана за инвестиции също трябва да бъде укрепен. Призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка да активизират усилията си за повишаване на осведомеността по места, намиране на решения на проблема с географските дисбаланси на ЕФСИ с цел да се постигне възможно най-голяма интеграция и синергия между инвестициите с оглед на единното планиране на действията в рамките на политиката на сближаване и за предоставяне на повече публично достъпна информация относно проектите, финансирани по линия на ЕФСИ, изтъквайки по-специално тяхната допълняемост;

8.

възнамерява на ранен етап да даде своя принос към обсъждането на предложението за бъдещата многогодишна финансова рамка за периода след 2020 г., в това число реформата на собствените ресурси;

9.

призовава за бързото приемане на Регламента „Омнибус“ с цел увеличаване на въздействието и осигуряване на по-добро използване на програмите по ЕСИФ, които вече са включени в настоящия програмен период;

10.

изтъква необходимостта от осъществяване на последващ контрол върху изпълнението на Програмата на ЕС за градовете и подчертава, че е важно градското измерение да бъде включено в други политики на ЕС. Във връзка с това отправя отново искането си за изготвянето на Бяла книга относно Програмата на ЕС за градовете;

11.

отново отправя призива си за създаване на европейска програма за жилищно настаняване, която да замени досегашния фрагментиран подход към жилищното настаняване с хоризонтален посредством секторни политики като Програмата на ЕС за градовете, устойчивото развитие, политиката на сближаване, политиката в областта на конкуренцията или инициативите в социалната сфера като европейския стълб на социалните права;

12.

подчертава необходимостта от изготвянето на кодекс за поведение за включването на местните и регионалните власти в eвропейския семестър за 2017 г. и призовава годишният обзор на растежа да бъде допълнен от териториален анализ, включващ специална глава в докладите за отделните държави, посветена на териториалния аспект, както и на насоки за държавите членки относно участието на местните и регионалните власти в националните програми за реформи;

13.

подкрепя факта, че Комисията продължава да акцентира на инвестициите, по-специално чрез набелязване на мерки за увеличаване на инвестициите в европейския семестър. Във връзка с това препраща към Декларацията на Комитета от Братислава „Да инвестираме и създаваме връзки“, в която се изтъква, че местният и регионалният растеж, движен от инвестициите, трябва да се основава на стратегии за териториално развитие, и подчертава, че е важно да се гарантира, че публичните бюджети, подкрепящи качествени инвестиции, действат във взаимодействие с други източници на финансиране на регионално, местно, национално и европейско равнище;

14.

приветства намерението на Комисията да продължи да работи за постигането на целите за устойчиво развитие и подчертава, че Европа се нуждае от дългосрочна стратегия за осигуряването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, която да дава насоки за европейския семестър. Такава стратегия следва да се основава на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“;

15.

приветства акцента, който Комисията поставя върху младежката безработица посредством укрепването на схемата на ЕС „Гаранция за младежта“ и Инициативата за младежка заетост, както и стартирането на Европейски корпус за солидарност, в които местните и регионалните власти, младежките организации и гражданското общество като цяло би трябвало да вземат проактивно и убедително участие още на ранен етап;

16.

изразява съжалението си поради липсата на инициативи за справяне с трайната безработица, включително такива за оценка на формите на осигуряване при безработица на европейско равнище, които да допълват националните схеми в случай на сериозен икономически спад и да предотвратяват превръщането на един асиметричен шок в структурен недостатък за цяла Европа;

17.

призовава в Новата програма за умения в Европа да бъдат взети под внимание местните и регионалните предимства и предизвикателства, включително различните местни и регионални потребности на пазара на труда, и възнамерява да работи за изготвянето на рамка за качество на професионалните практики и предложение за повишена мобилност на обучаващите се работници;

18.

очаква предложението на Комисията за по-добро справяне с предизвикателствата, свързани с постигането на баланс между професионалния и личния живот, по-специално във връзка с участието на жените на пазара на труда;

19.

в навечерието на Европейската година на културното наследство (2018 г.) възнамерява да се съсредоточи върху културата и културното наследство, както и върху международните културни връзки на ЕС, които са ключови елементи за укрепването на европейската идентичност и насърчаването на основните европейски ценности, социалното приобщаване, иновациите и междукултурния диалог, както и туризма, свързан с културата и наследството;

20.

Подчертава, че средносрочният преглед на „Хоризонт 2020“ и предстоящата консултация относно следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации трябва да се разглеждат като един органичен процес, което налага да се потърси решение на разделението в областта на иновациите в Европа. Заявява, че КР ще даде своевременен принос за преразглеждането на плана за действие в областта на биоикономиката, насрочено за 2017 г.;

21.

отбелязва, че Бялата книга относно „Бъдещето на Европа“ ще включва и предложения относно бъдещето на ИПС и би приветствал реформи, които ще укрепят демократичната легитимност на управлението на ИПС;

22.

подчертава, че за да се подобри социалният аспект на ИПС, от решаващо значение е да се намери решение на социалните, както и на регионалните различия. Приветства намерението на Комисията да предложи европейски стълб на социалните права, в който да се определят принципи за Съюз, изграден въз основа на социалната справедливост, и да се отстояват принципите на субсидиарност и пропорционалност;

23.

приветства предложеното преразглеждане на Пакта за стабилност и растеж, но призовава настоятелно Комисията да отчете необходимостта от Пакт, който да благоприятства в по-голяма степен растежа, особено що се отнася до инвестициите, генериращи растеж. Отправя отново призива си за пълна оценка на териториалното въздействие на европейските правила за статистическите данни върху публичните инвестиции;

24.

приветства ангажимента на Комисията да насърчава енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници в рамките на всеобхватна политика за енергиен съюз в съчетание с рационални правила за управление, подходящи мерки за подкрепа на иновациите и преглед на структурата на пазара на електроенергия и по-нататъшно подобряване на енергийната инфраструктура с цел гарантиране на междурегионални и трансгранични връзки и подкрепа за децентрализацията на енергийните системи като стъпка към изграждането на устойчив и гъвкав вътрешен енергиен пазар;

25.

препоръчва изрично политиките на ЕС в областта на структурата на пазара на електроенергия и енергията от възобновяеми източници да бъдат координирани и балансирани, като се обръща необходимото внимание на местните и регионалните проблеми като например достъпа до мрежата за малки доставчици на енергия на равнището на разпределителните мрежи;

26.

подкрепя изпълнението на Парижкото споразумение и посочва, че преодоляването на несъответствията между националните ангажименти и усилията, необходими за ограничаване на глобалното затопляне под 2o C, ще изисква обединяване на усилията на градовете и регионите в национални ангажименти, както и хоризонтална и вертикална координация, включително на равнището на ЕС и на РКООНИК. Затова КР призовава Комисията да подкрепи искането му този аспект да бъде включен в определените на национално равнище ангажименти, да се подобри институционализирането на Зоната на недържавните участници за действия в областта на климата (NAZCA) и на работата на застъпниците за климата към Секретариата на РКООНИК и да се улесни обменът на опит на местно и регионално равнище. Освен това КР призовава Комисията да насърчи изследователските проекти, свързани с градовете, регионите и изменението на климата, за да допринесе към бъдещата работа на Междуправителствения комитет по изменението на климата;

27.

призовава Европейската комисия да работи с КР за разработването на концепция за принос, определен на регионално и местно равнище, за да се насърчат действията на местно и регионално равнище за постигането на целите, договорени на 21-вата Конференция на страните по РКООНИК в Париж;

28.

призовава Комисията да актуализира своите цели в областта на климата и енергетиката, за да се постигне 50-процентно намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и за включване на адаптацията в политиките и финансирането на всички равнища. Комисията следва да подкрепя доброволни инициативи, насърчаващи преход към устойчива на изменението на климата икономика с ниски въглеродни емисии в градовете и регионите. В доклада на Комисията за оценка на стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата е необходимо да се внесат пояснения относно възможностите регионите и градовете да вземат решения и да предприемат действия;

29.

насърчава Комисията да подкрепя прилагането на стратегии за намаляване на риска от бедствия в градовете и регионите, особено в трансграничните региони, и да гарантира, че инвестициите на ЕС поддържат стандарти за намаляване на риска от бедствия;

30.

приветства стартирането на Европейската платформа относно загубата и разхищаването на храни и призовава Комисията да предприеме действия срещу разхищаването на храни посредством определянето на амбициозни цели за неговото намаляване. Това следва да залегне в общоевропейска стратегия за устойчиви продоволствени системи, включително защитата на биологичното разнообразие, околната среда, здравеопазването, търговията, аспектите, свързани с ресурсите и управлението на земите, както и социалната и културната стойност на храните;

31.

призовава Комисията да вземе предвид препоръките на КР при изпълнението на Плана за действие за кръговата икономика и в началото на 2017 г. да представи планираното преразглеждане на Директивата за питейната вода, предложението за регулиране относно минимални изисквания за качеството на повторно използваната вода и стратегията относно използването, повторното използване и рециклирането на пластмасите, която да определя ясни и амбициозни цели относно нерегламентираното изхвърляне и излужването на пластмасови отпадъци; призовава Комисията да предложи допълнителни инициативи за сектора на строителството и разрушаването, разпоредбите относно екопроектирането и използването на вторични суровини, вещества и компоненти;

32.

изразява готовност и воля да засили сътрудничеството си с Комисията във връзка с дългоочакваните действия по приоритет 4 на Седмата програма на Европейския съюз за действие за околната среда (ПДОС) за периода 2014—2020 г. посредством Техническата платформа за сътрудничество в областта на околната среда. Изразява съжаление, че планираните инициативи за 2017 г. не са от законодателен характер и отправя отново призива си за предложение за директива на ЕС, с която да се въведат разпоредби за гарантиране на спазването на цялото законодателство на ЕС в областта на околната среда и за нова директива за достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда;

33.

в съответствие с неотдавнашната декларация Корк 2.0, отправя отново своето искане за Бяла книга за селските райони, която да служи като отправна точка за политиката за развитие на селските райони за периода след 2020 г. и призовава за практически мерки за въвеждането на т.нар. „rural proofing“ (проверка на въздействието върху селските райони на отделни законодателни или политически решения) в политиките на ЕС с оглед на факта, че селските райони често са пренебрегвани и откъснати от основните развития в различните области на политика;

34.

в контекста на подготовката на ОСП след 2020 г. изтъква силната взаимовръзка между развитието на селските райони и селското стопанство и затова призовава за мерки за подкрепа за семейните стопанства, по-специално за справяне с проблема с нестабилността на цените на селскостопанските продукти;

35.

ще продължи да работи за устойчиво управление на океаните в полза на европейските крайбрежни и морски региони и техните свързани с морето икономики. С цел стимулиране на синия растеж и работни места, КР ще работи в тясна връзка с регионите и всички заинтересовани страни по отношение на управлението и изграждането на капацитет, за посрещането на предизвикателствата по веригата за производство на храни, за намаляването на натиска върху околната среда вследствие на незаконните риболовни практики и замърсяването и за познанията, науките и иновациите, свързани с морето;

36.

изразява съжаление, че в Работната програма на Комисията за 2017 г. не се отделя достатъчно внимание на здравето, въпреки че Комисията следва да оказва подкрепа на държавите членки и техните региони в усилията им за засилване на превенцията, за реформиране и оптимизиране на техните здравни системи, по-специално чрез решения за електронно здравеопазване, и за разработване на цялостни стратегии за демографското развитие;

37.

приветства намерението на Комисията да излезе с предложение за мерки за укрепване на единния пазар на стоки, по-специално относно взаимното признаване и несъответстващите на изискванията продукти, и подчертава необходимостта да се продължи работата по доизграждането на единния пазар на услуги, което основателно се явява важен аспект от стратегията за единния пазар;

38.

повтаря призива си за включване в европейския семестър на стълб на единния пазар със система за редовен мониторинг и оценка;

39.

отбелязва намерението на Комисията да се застъпва за европейската промишленост и подчертава, че конкурентоспособността на европейската промишленост зависи и от конкурентоспособна верига на доставки, и че търговската политика играе важна роля в това отношение;

40.

подчертава, че е важно да се създава интелигентно регулиране и да се намалява административната тежест върху МСП, по-специално чрез по-нататъшно укрепване на програмата REFIT, както и да се гарантира, че въздействието върху МСП се взема систематично под внимание, когато се определят нови правила;

41.

изразява подкрепата си за създаването на „Форум на градовете по въпросите на икономиката на сътрудничеството“ с участието на КР като ключова заинтересована страна; в същия ред на мисли отбелязва със съжаление отсъствието на предложение за защита на правата в новите форми на заетост, породени от цифровизацията;

42.

изтъква необходимостта от преразглеждане на Решението и Рамката за услугите от общ икономически интерес (УОИИ) и призовава Комисията през 2017 г. да започне обществена консултация, за да могат регионалните и местните власти да представят своята гледна точка относно трудностите, с които се сблъскват във връзка с контрола върху държавната помощ при финансирането на УОИИ;

43.

подчертава ключовата роля на една ефикасна система за възлагане на обществени поръчки по отношение на капацитета на регионалните и местните органи за постигане на инвестиционните цели на ЕС и призовава Комисията да предостави подкрепа, за да се гарантира пълното прилагане на директивите за възлагане на обществени поръчки, и да направи оценка на трудностите, които регионалните и местните власти срещат при прилагането на директивите за възлагане на обществени поръчки;

44.

отново отправя своя призив за обновена европейска стратегия за туризма със специален бюджетен ред за туризма в ЕС и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа до финансиране за малките и средни предприятия в сферата на туризма;

45.

приветства усилията на Комисията за окончателното изпълнение на стратегията за цифровия единен пазар, включително посредством електронни обществени поръчки, и ще даде своя принос чрез новосъздадената съвместна „Платформа за участие по въпросите на широколентовия достъп“. Подчертава, че всички райони в Европа трябва да могат да се ползват от цифровия единен пазар посредством достъп до високоскоростни широколентови връзки;

46.

подчертава, че миграцията е сложен многопластов процес, в който важна роля имат страните, регионите и градовете на местоназначение и на произход. Важно е да се насърчава укрепването на диалога и по-тясното сътрудничество между държавите членки и институциите както в ЕС, така и в държавите на произход и на транзитно преминаване на мигрантите и съответните им регионални и местни равнища;

47.

поради това призовава Комисията да вземе предвид препоръките на КР относно защитата на бежанците в техните страни на произход и относно новата рамка за споразумения за партньорство;

48.

призовава местните и регионалните власти да бъдат подкрепени при изпълнението на реформата на общата европейска система за убежище и другите инструменти на ЕС, разработени въз основа на европейската програма за миграцията като преразгледаните разпоредби относно законната миграция и плана за действие относно интеграцията; отправя искане към Комисията да включи препоръките на КР за интегрирането на мигрантите в средносрочния преглед на европейската програма за миграцията; припомня, че интеграцията е процес, който се основава както на права, така и на задължения;

49.

изразява загриженост във връзка с трудностите, срещани при контрола на наличието на непридружени ненавършили пълнолетие лица и риска те да станат жертви на трафик на хора и експлоатация; призовава настоятелно за прилагане на програми за приобщаване и обучение както за самите непълнолетни, така и от страна на местните и регионалните администрации, отговарящи за техния прием, а установените на територията на приемащата страна общности със същия произход като този на самите непълнолетни да се ангажират с гарантирането на възможността непълнолетните да живеят временно с приемни семейства или в подходящо устроена среда, където може да бъде подпомогнато тяхното социално, емоционално и когнитивно развитие;

50.

призовава Комисията да предостави на местните и регионалните власти конкретна практическа информация за възможностите за финансиране на приема и интеграцията на мигрантите и отново отправя призива си за насърчаване на пряк достъп на местните и регионалните власти до съответните финансови инструменти на ЕС;

51.

призовава Комисията да подкрепя местните и регионалните власти в разработването на стратегии за превенция с цел противодействие на радикализацията, да продължи да събира и публикува най-добрите практики за противодействие на радикализацията посредством политики на местно и регионално равнище и да подкрепя сътрудничеството между градовете в борбата срещу радикализацията;

52.

отбелязва, че Комисията възнамерява да продължи търговските преговори със САЩ, Япония, държавите от Меркосур, Мексико, Тунис и държавите от АСЕАН, както и да търси нови мандати за започването на преговори с Турция, Австралия, Нова Зеландия и Чили, но счита, че Комисията следва да положи допълнителни усилия, за да докаже тяхната добавена стойност;

53.

припомня, по-специално с оглед на амбициозния дневен ред на бъдещите търговски преговори, че Комисията следва да придружава всяка важна инициатива в областта на търговската политика с оценки на териториалното въздействие;

54.

приветства факта, че глобалната стратегия на ЕС призовава изрично за обновяване на външните партньорства и посочва, че ЕС ще подкрепя различните пътища към устойчивост в съседните държави, като се съсредоточи върху най-изразените случаи на правителствена, икономическа, обществена, климатична и енергийна уязвимост и върху разработването на по-ефективни миграционни политики за Европа и нейните партньори;

55.

подчертава приноса на КР чрез неговите съвместни консултативни комитети и работни групи и организирането на Дни на разширяването с партньори от присъединяващите се страни, към целта на водената от Комисията политика на разширяване за насърчаване на споделена стабилност и просперитет със страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки;

56.

подчертава, че европейската политика за съседство (ЕПС) може да има трайно въздействие единствено ако носи практически ползи на всички бенефициери и изтъква необходимостта от поддържане на баланс между Източното и Южното съседство. Набляга на ролята на местните и регионалните власти за утвърждаването на демокрацията и принципите на правовата държава в обществото, като призовава да се засили подкрепата за реформите за децентрализация в съседните на ЕС държави;

57.

подчертава, че регионалното сътрудничество има значителен принос за глобалната стабилност, и настоятелно призовава Комисията да засили сътрудничеството си с Евро-Средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM), Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP) и работна група „Украйна“ на КР, по-специално при изпълнението на регионалните програми и нови инициативи;

58.

изтъква, че при прилагането на преразгледаната ЕПС трябва да се даде висок приоритет на инициативи за подкрепа на процесите на децентрализация, побратимяване и изграждане на административен капацитет на поднационално равнище. Привлича вниманието към инициативата от Никозия, стартирана от КР в подкрепа на либийските градове, която допринесе за постигането на съответствие между потребностите и техническата помощ за възстановяването на капацитета на либийските общини в качеството им на доставчици на услуги. Призовава Комисията да продължи да подкрепя такива форми на сътрудничество „отдолу нагоре“ и да предоставя достатъчно административни и финансови ресурси. Заявява отново, че е необходимо да се разгърнат нови инструменти за изграждане на капацитет в присъединяващите се страни и в страните, обхванати от ЕПС, които да заменят предишния Инструмент за местно администриране;

59.

подкрепя неотдавнашните развития в резултат на сливането на Конвента на кметовете за климата и енергетиката и Пакта на кметовете, което доведе до създаването на най-голямата коалиция на градовете, ангажирани с действия в областта на климата, и изразява готовността си да използва своите международни канали, контакти, партньори и партньорства (ARLEM за Конвента Юг и Конвента Африка, CORLEAP за Конвента Изток, ICLEI и партньорството между ЕС и Китай в областта на урбанизацията за Северна Америка и Югоизточна Азия и т.н.) с цел допълнително увеличаване на усилията за смекчаване, адаптиране и устойчивост към изменението на климата и предизвикателствата, свързани с устойчивото развитие;

60.

призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с КР с цел популяризиране на конкретните опасения, опит и принос на европейските градове в новата управленска структура на Глобалния конвент;

61.

приветства предложената нова рамка за партньорство с трети страни и новия Европейски план за външни инвестиции и призовава за включването на регионалните и местните власти в този процес;

62.

настоятелно призовава Комисията да насърчава активното участие на местните и регионалните власти в сътрудничеството за развитие по време на преговорите за преразглеждане на Европейския консенсус за развитие и изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие и споразумение след изтичането на Споразумението от Котону, които ще бъдат в центъра на вниманието на Конференцията на КР за децентрализираното сътрудничество през март 2017 г.;

63.

призовава Комисията да преразгледа регламента за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) с цел опростяване и усъвършенстване на правната рамка на този инструмент;

64.

приветства инициативата REFIT на Комисията, по-специално предложението за оценка на прозрачността и демократичния контрол на процедурите за делегираните актове и актовете за изпълнение, както и за някои вторични законодателни актове;

65.

отправя отново призива си оценките на териториалното въздействие да бъдат включвани в етапа на оценка на въздействието на новите законодателни актове на ЕС по целесъобразност. Предлага по-тясно сътрудничество между КР и новосъздадения Експертен център относно териториалните политики към Съвместния изследователски център при оценката на прилагането на законодателството на ЕС;

66.

призовава за повече прозрачност, сътрудничество и ефективност от страна на институциите на ЕС и приветства общия им ангажимент съгласно Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество за съвместно определяне на широки цели и приоритети, по-специално по отношение на законодателните предложения. Призовава КР да бъде привлечен за участие на всички етапи от законодателния процес, за да се оползотвори пълноценно неговият потенциал в законодателния цикъл;

67.

очаква все по-тясно сътрудничество с Европейската комисия и Европейския парламент във връзка с наблюдението на субсидиарността и във връзка с неговата конференция по въпросите на субсидиарността през 2017 г.;

68.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, словашкото председателство на Съвета на ЕС и председателя на Европейския съвет.

9.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 185/8

1.

подкрепя усилията на Европейската комисия да гарантира, че европейските политики отразяват в по-голяма степен опасенията на националните, регионалните и местните органи на властта, и отново заявява, че това трябва да бъде обща отговорност на всички ешелони на управление;

2.

споделя мнението, че по-доброто законотворчество не означава просто по-малко законодателство на равнище ЕС, а определяне на равнището, на което могат да бъдат постигнати набелязаните цели, и подчертава, че ефективното прилагане на принципа на субсидиарност е ключов елемент от по-доброто законотворчество;

3.

подчертава, че всяко регулиране трябва да постига баланс между еднакво основателните опасения и очаквания за „сигурност“ от една страна (лична, правна, административна, финансова), и за „ефективност“ и „свобода“ или гъвкавост, от друга; да се намери баланс между тези опасения в конкретни случаи е задача на демократичния процес, а демократично избраните представители на всички равнища носят отговорността да обяснят на гражданите неизбежните отстъпки и компромиси;

4.

взема под внимание работата на Групата на високо равнище за административните тежести (групата „Щойбер“), нейния окончателен доклад и различаващите се становища;

5.

отбелязва подписването на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от Съвета, Комисията и Парламента на 13 април 2016 г. и изразява надежда, че това ново споразумение ще спомогне за подобряване на процеса на вземане на решения на всички етапи — планиране, изготвяне, приемане, изпълнение и оценка; изразява обаче безпокойство от факта, че в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество конкретните роли на демократично избраните представители на регионално и местно равнище не се споменават по никакъв друг начин, освен като „заинтересованите страни“, въпреки тежестта и мандата, които им отрежда Договорът от Лисабон;

6.

би искал да бъде включен в бъдещите инициативи за тълкуване и прилагане на новото споразумение, за да се използва пълноценно потенциалът му на консултативен орган в рамките на законодателния цикъл; припомня, че голям брой членове на КР имат правомощия за прилагане на политиките на ЕС;

7.

приветства искането на Комисията за „по-широкообхватно прогнозно становище“, което да съдържа „допълнителни предложения относно изискванията, които налага нормативната уредба на ЕС, и по-прости начини за постигане на същите или дори по-добри резултати“;

8.

приветства свързаните с конкретни политики искания на Европейската комисия за прогнозни становища на Комитета в области като например околна среда, енергетика, финансови услуги и селско стопанство, където местните и регионалните власти могат да идентифицират тежестите и да отправят предложения за подобрения, съответстващи на техните нужди;

9.

отбелязва, че настоящото по-широкообхватно прогнозно становище представлява преглед на последиците от законотворчеството за местните и регионалните власти, и насърчава извършването на ориентиран към отделните политики и сектори анализ за идентифициране на съществуващите пречки и тежести;

10.

приветства цялостния подход на привличане на регионалните и местните действащи лица за участие в консултациите, свързани с по-доброто законотворчество; във връзка с това приветства например доклада „Нидерландски провинции за по-добро законотворчество на ЕС“ и обръща внимание на пречките, установени в него, и на предложените конкретни решения;

11.

във връзка с това изразява задоволството си от приемането на Пакта от Амстердам за конкретното прилагане на програмата на ЕС за градовете, тъй като аспектът на по-доброто законотворчество играе важна роля в тематичните партньорства. В този контекст отбелязва също така проучването „Bridge! По-добро законотворчество на ЕС за местните и регионалните власти“, съдържащо примери за конкретни ситуации, при които местните и регионалните реалности се сблъскват с европейското законодателство;

12.

настоятелно призовава Европейската комисия да проучи предложените решения във връзка със секторните регламенти, пропорционалността, трансграничните пречки, държавните помощи и одитния натиск и да ги включи в изготвянето на новите регламенти;

13.

признава специфичната роля на местните и регионалните власти в широк кръг от области, които са засегнати в голяма степен от законотворчеството на ЕС, както и тяхната роля на органи, прилагащи правото на ЕС и управляващи средства на ЕС, и подчертава, че техните специфични отговорности им дават добра възможност да оценят кои области на регулаторните рамки са проблематични и следва евентуално да бъдат изменени;

14.

счита, че всички равнища на управление трябва да гарантират, че законодателството е подходящо, ефективно и ефикасно и не води до допълнителни разходи и тежести, като същевременно защитава гражданите, потребителите, устойчивостта и околната среда;

15.

разбира факта, че институциите на ЕС трябва да представят пред всички граждани доказателства за полезността на регулаторните рамки и добавената стойност на законодателството на ЕС, като същевременно спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност;

16.

признава, че неотдавнашните икономически затруднения създадоха климат, в който допълнителните разходи, предизвикани от свръхрегулирането, утежниха бюджетните съкращения за много местни и регионални власти. Всичко това в ситуация, при която наличните ресурси са били намалени. Това се оказа обременяващо и доведе до по-голям натиск върху тези власти да се опитат да намалят административните разходи, като в същото време са изправени пред нарасналото търсене на действия. КР отново изтъква виждането си, че е необходимо опростяване и намаляване на прекомерната административна тежест, когато тя оказва въздействие върху основните задачи, които местните и регионалните власти трябва да изпълняват;

17.

оценява факта, че докладите и становищата, приети до този момент от Европейския парламент, ЕИСК и КР, потвърдиха значението на координираните действия на ЕС в дух на партньорство с националните и европейските институции, както и с местните и регионалните власти;

18.

подчертава централната роля на местните и регионалните власти за подпомагането на гражданите да преодолеят трудната ситуация, причинена от дългогодишните икономически проблеми, не на последно място посредством програми на ЕС, и припомня, че правната сигурност и улесненият достъп до програмите на ЕС са важни предпоставки, за да могат те да изпълнят тази роля, при положение че се признава необходимостта от структурни реформи;

19.

отбелязва, че финансирането от ЕС е важно за много местни и регионални власти с оглед прилагането на законите на ЕС, по-специално с оглед прилагането на диференцирана според икономическата мощ политика на сближаване;

20.

признава, че достъпността на програмите на ЕС и необходимите регулаторни режими могат да породят сериозни затруднения по отношение на тълкуването на правните рамки, правилата за прилагане, одит и докладване, и обръща внимание на факта, че по-специално режимът за одит често създава проблеми за спонсорите на проекти по отношение на дългосрочното водене на документацията, както е посочено и в становището на КР относно опростяването на ЕСИ фондовете;

21.

приветства Резолюцията на Европейския парламент относно програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи (1), в която се потвърждава важната роля на КР като политическа институция, и изразява съгласие, че програмата REFIT не трябва да се използва за намаляване на устойчивостта или за занижаване на стандартите;

22.

макар и да подкрепя целта за намаляване на бюрокрацията и премахване на ненужните регулаторни тежести, подчертава, че програмата REFIT не трябва да служи за претекст за сваляне на летвата, особено в области като околна среда, безопасност на храните, здравеопазване и права на потребителите;

23.

подкрепя целта за възможно най-често прилагане по един и същ начин на законодателството на ЕС на национално равнище и за надхвърляне на стандартите, предвидени в разпоредбите на ЕС, само в случаите, в които това се налага по обективни и технически причини. Държавите членки и регионите трябва и занапред да имат възможност да решават във всеки отделен случай какво е необходимо за разумно прилагане на разпоредбите. Предложението на Комисията за обосноваване на „свръхрегулирането“ може да допринесе за по-голяма прозрачност. Насърчаването на отчетността по отношение на националното и регионалното прилагане на законодателството на ЕС обаче не бива да води до намеса по въпроси на вътрешната административна организация и вътрешните административни процедури;

24.

изтъква колко е важно, когато се прави оценка на законодателството, да се вземат под внимание както разходите, ползите, така и недостатъците — обществени, екологични и други — за гражданите и икономиката, както и така наречената „цена на отказа от Европа“ (2), която може да възникне, например, в резултат от липсата на общи действия на европейско равнище в даден сектор;

25.

в този контекст отново призовава Европейската комисия да изготви стандартно и валидно за целия ЕС определение на понятието „свръхрегулиране“ за целите на правната сигурност при изпълнението и прилагането на правото на ЕС и за ограничаване на прекомерната бюрокрация (3);

26.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчат разработването на цифрови методи и ИКТ инструменти, включително в рамките на плана за действие на ЕС за развитието на електронното управление, и да осигурят общ формат и процедура за събиране на данни за целите на наблюдението и докладването, като по този начин намалят административната тежест, свързана с въвеждането на данни както в националните, така и в европейските бази данни;

27.

изтъква значението на проверките за пригодност, които могат да установят евентуални припокривания и несъответствия, които възникнаха с течение на времето вследствие на широкия кръг от цели и нови политически инициативи, особено що се отнася до изискванията за докладване и съответствие;

28.

подчертава необходимостта от по-добро разбиране на обхвата на задълженията за докладване, въведени с оглед спазването на законодателството на ЕС; предлага изискванията за докладване за местните и регионалните власти да бъдат изброени и стандартизирани, доколкото е възможно, а използваните методологии за докладване да бъдат насочени към намаляване на административната тежест за гражданите и МСП, както и за местните и регионалните власти;

29.

отчита факта, че езикът и начинът, по който се използва, могат да бъдат или пречка пред участието, или покана за взимане на участие; лесно достъпният и разбираем език е ключов елемент от законодателната и регулаторната промяна;

30.

счита, че с оглед на приобщаването е необходима простота и яснота на езика, структурите и разпоредбите, за да се гарантира, че ЕС и неговите цел, програми, политики, законодателство и практическа помощ са достъпни за всички;

31.

затова настоятелно призовава Европейската комисия да опрости и да направи лесно разбираем езика, който използва, и предлага използването на технически език да бъде сведено до минимум, в съответствие със законовите изисквания;

32.

счита, че е необходимо по-лесно за ползвателите и последователно тълкуване на правилата и разпоредбите на ЕС, в това число, например, изискванията за пропорционалния одит, по-широкото прилагане на фиксирани лихвени проценти, опростяването на подаването на заявления и искове и на докладването, както и по-ясното тълкуване на разпоредбите (например на законодателството за държавните помощи и обществените поръчки);

33.

отчита факта, че ЕС трябва да отдаде необходимото внимание на една активна комуникационна стратегия, която да ангажира партньорите, да подкрепя дейностите и да привлича инвестиции;

34.

изтъква образователната и информационната роля, която имат както местните, така и регионалните власти по отношение на европейските политики и програми, с цел да ги приближават до своите граждани;

35.

изтъква ролята на информационните центрове Europe Direct за информиране на гражданите относно законодателството и програмите на ЕС чрез приспособяване на съдържанието и езика към гражданите;

36.

отбелязва, че центровете за знания от рода на Europa Decentraal в Нидерландия играят важна роля за улесняване на правилното прилагане и тълкуване на законодателството на ЕС. Техните експерти играят важна роля в предоставянето на безплатна информация и безплатни консултации на местните и регионалните власти и техните сдружения. От друга страна, големият интерес към работата на центровете за знания доказва нуждата от опростяване на законодателството на ЕС;

37.

оценява факта, че настоящата практика приканва гражданите да участват в консултациите. Приносът на отделния гражданин обаче е рядкост, тъй като повечето консултации са ограничени поради недостъпност на езика и използване на технически термини и контекст, вследствие на което в повечето случаи не насърчават участието. Така те остават затворени за всички освен за шепа граждани, притежаващи необходимите умения и език, за да участват в тях. Важно е да се гарантира, че всички заинтересовани страни и основно гражданското общество имат равен достъп до свързаните с консултациите текстове, които следва да бъдат превеждани на всички официални езици на ЕС и да бъдат съставени по възможно най-прост, ясен и разбираем начин, така че да се постигне възможно най-широка информираност относно предлаганите разпоредби;

38.

смята, че консултациите с участие на гражданите би трябвало да допълват, а не да заменят структурираните обществени консултации, нито да намаляват ролята на съответните институционални органи, признати в Договора от Лисабон;

39.

отново подчертава колко е важно на етапа на законодателната инициатива да се провежда консултация, посредством КР, с местните и регионалните законодателни събрания, тъй като те, в качеството си на представители на териториите, са демократичният изразител на реалните нужди на гражданите, включително на тези, които поотделно не могат да бъдат чути;

40.

с оглед на това е необходимо регионалните и местните органи да се ползват с предимство пред частните предприятия заради признатата им в Договора от Лисабон роля и защото са израз на демокрацията и политическото представителство;

41.

призовава Комисията да въведе „обслужване на едно гише“ за консултации относно разпоредбите, за да се гарантира, че кандидатите за финансиране от ЕС получават навременни, подходящи, недвусмислени и ясни съвети;

42.

предлага по време на програмния период да се потърси мнението на практикуващи специалисти, за да може подобренията в законодателната и регулаторната рамка да се основават на практически опит;

43.

предлага да се въведе специфичен механизъм за използване на средствата за техническа помощ, с цел да се създаде програма за правните екипи, до която всички кандидатстващи да имат свободен достъп и която да предоставя солидни и последователни съвети, основани, в съответствие с насоките на Европейската комисия, на приетото единно тълкуване на правната уредба и на съществуващата практика във връзка с разпоредбите за финансирането от ЕС, с цел да се премахне голяма част от несигурността и отговорността, с които понастоящем е натоварен крайният бенефициент;

44.

предлага схемите на управление да въвеждат ясно разграничение между администрирането на програмите и изпълнението на проектите/програмите, за да се избегнат евентуални конфликти на интереси и пристрастност при оценяването;

45.

предлага да се увеличи максимално размерът на фондовете за финансиране в рамките на съществуващия бюджетен таван, като се позволи подход към изпълнението, основан на отделните програми, при който да се комбинират определен брой свързани помежду си проекти, а успехът да се измерва според общите резултати, а не според резултатите на отделните проекти, например в области като — но не само — енергетиката;

46.

предлага да се проучат възможностите за развитие и подобрение на моделите за финансов инженеринг, в това число специализирани фондове за рисков капитал за ключови сектори, по-ефективно координиране на финансирането с безвъзмездни средства с програмата JESSICA, с цел да се стимулира пазарът на инвестиции в недвижими имоти, и възможност за въвеждане на схема за микрокредитиране по линия на JASMINE за подпомагане на стартиращите и малките предприятия;

47.

предлага да се подобрят възможностите за съчетано финансиране, по-конкретно от частния сектор, за да се гарантира наличността на финансиране, даващо възможност на местните и регионалните власти да отговорят на местните нужди;

48.

отправя искане към Комисията да предложи механизъм, чрез който неизползваните и отменени финансови средства да се връщат в бюджета на ЕС, като се предоставят на съответната държава членка като целеви приходи, за да се гарантира тяхното разпределяне и използване в рамките на секторните политики в тази държава членка, за които те са били гласувани;

49.

понастоящем неизползването на бюджетните кредити за финансиране се дължи най-вече на несъвършената, сложна и изключително подробна система за прилагане и на неправилно определяне на приоритетите. От съществено значение е да се гарантира подходяща комуникация с местните и регионалните власти, както и с националните органи, за да предефинират и изяснят приоритетите, така че бенефициентите да не бъдат ощетени;

50.

поради това от решаващо значение е да се гарантира, че многогодишните програми разполагат по-специално със сигурност на планирането и надеждност, за да постигнат целите си. Във връзка с това повишената гъвкавост в многогодишната финансова рамка не бива да води до преразпределяне на средствата или до финансиране на нови политически инициативи за сметка на вече одобрените програми;

51.

предлага да се определят ясно ролите при докладването и наблюдението на финансираните от ЕС програми в рамките на общините или регионите, които да включват преглед на разходите и резултатите и планиране на коригиращи мерки, и призовава Комисията да предостави помощ, в т.ч. финансова, на местните и регионалните власти, когато опростяването — законодателно или не — е свързано с увеличаване на публичните разходи за предоставянето на техните услуги;

52.

отправя искане към Европейската комисия да предприеме допълнителни стъпки за опростяване на политиката на сближаване, вземайки предвид предложенията на местните и регионалните власти, съдържащи се в становището на Комитета относно „Опростяване на ЕСИФ от гледна точка на местните и регионалните власти“, докладчик: Petr Osvald (CZ/ПЕС) (4);

53.

припомня, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) са основните инструменти на ЕС за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване във всички държави членки и че тяхното опростяване е от първостепенно значение за постигането на целите на политиката; следва да се предвидят незабавни подобрения в настоящия програмен период, както и дългосрочно опростяване, водещи евентуално до основно преразглеждане на съществуващия механизъм за изпълнение и на действащото законодателство;

54.

обръща специално внимание на необходимостта от опростяване, включително от законодателни и незаконодателни промени, в области, свързани с одитирането, изискванията и насоките за докладване, държавните помощи, обществените поръчки и свръхрегулирането;

55.

отбелязва, че усилията за опростяване изискват целенасочено сътрудничество между всички съответни служби на Комисията, а именно ГД „Регионална и селищна политика“, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, ГД „Конкуренция“ и ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“;

56.

призовава Европейската комисия да предостави повече информация и подкрепа за обучението на местните и регионалните власти относно синергиите между европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ);

57.

призовава за опростяване на процедурите за кандидатстване и докладване при фондовете за научни изследвания и иновации, включително и чрез засилване на прилагането на стандартни разходи, и по-конкретно що се отнася до одитирането;

58.

изтъква препоръките, отправени в становището относно „Опростяване на общата селскостопанска политика (ОСП)“, прието през октомври 2015 г. (5);

59.

отново заявява необходимостта от засилване на принципа на доверие към крайните получатели чрез олекотяване на задължението за представяне на оправдателни документи за разходите по време на фазата на крайния доклад, чрез намеса на етапа на контрола и съсредоточаване върху резултатите от финансираните проекти;

60.

изразява загриженост, че въпреки заявените цели на новата ОСП за намаляване на законодателството на равнище ЕС, регулаторният принос на Комисията посредством делегираните актове се увеличава;

61.

повтаря призива си за повече съгласуваност и взаимно допълване между ОСП и други политики на ЕС, като например политиката в областта на околната среда (и фондовете); крайно е необходима по-голяма съгласуваност между Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и останалите европейски структурни и инвестиционни фондове, които заедно осигуряват обща стратегическа рамка, основаваща се на общите политически цели на стратегията „Европа 2020“;

62.

счита, че ОСП следва да бъде направена съвместима с целта за териториално сближаване, залегнала в Договора от Лисабон, и следва да се избягва засилване на териториалните различия в резултат на европейските мерки или застрашаване на обществените услуги, например в селските райони;

63.

счита за изключително важно реалните нужди на действащите лица в регионалната и местната бизнес среда да бъдат изцяло взети предвид в текущия работен процес за по-добро законотворчество за МСП;

64.

отбелязва, че платформата REFIT следва да обръща достатъчно внимание и на регулаторната тежест върху публичните органи. Важно е да се избягва прехвърляне на регулаторната тежест от частния сектор върху публичните органи и обратно;

65.

отбелязва, че след извършената консултация с победителите в конкурса „Предприемчив европейски регион“ беше констатирано, че приоритетните области за опростяване или областите, в които степента на опростяване посредством действащото законодателство все още не е достатъчна, включват участието на МСП във финансирани от ЕФРР проекти, достъпа на МСП до обществени поръчки, правата на потребителите и REACH. Изискванията за докладване за търговската статистика (Интрастат) също бяха посочени като приоритетна област за по-нататъшни действия;

66.

счита, че са необходими действия в областта на опростяването на административните процедури за МСП, особено във връзка с ДДС;

67.

призовава да бъдат приети мерки за опростяване на достъпа на МСП до обществени поръчки; изразява безпокойство от факта, че степента на опростяване, която ще бъде постигната посредством новите директиви и единния европейски документ за обществени поръчки, може и да не се окаже достатъчна за гарантиране на благоприятни за МСП правила за обществените поръчки;

68.

обръща внимание, че споменатите мерки за опростяване не трябва да ограничават независимостта на местните и регионалните власти за приемане на по-строги стандарти в зависимост от специфичните обстоятелства и нужди на своите граждани, по-специално в области, като равенство, социална и индустриална политика, както и политика в областта на околната среда;

69.

подчертава, че законодателството на ЕС за държавните помощи в областта на услугите от общ икономически интерес (УОИИ) стана твърде подробно и твърде сложно поради множеството различни актове от вторичното законодателство и текстовете на актове с незадължителна юридическа сила, отнасящи се до държавната помощ. Допълнителното опростяване ще увеличи правната сигурност, ще ускори изпълнението на инвестиционни проекти, ще гарантира своевременно предоставяне на УОИИ и ще предостави стимул за растежа и заетостта;

70.

подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността сред иновативните малки дружества относно новите процедури за обществени поръчки, ползите от тях и ограниченията им, както и наличната подкрепа. След три години правилата на ЕС относно обществените поръчки трябва да бъдат подложени на оценка на въздействието, чрез която да се провери дали те са улеснили МСП в достъпа им до търговете, дали са намалили бюрократичните пречки и дали са спомогнали да се развият дългосрочни партньорства за доставки и услуги, каквито в момента не съществуват на пазара;

71.

отново отправя призива си праговете при правилата „de minimis“ за държавна помощ в случай на УОИИ, както и праговете за освобождаване от изискването, предвидено в член 108, параграф 3 от ДФЕС, за деклариране на държавна помощ под формата на компенсация за обществена услуги, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на УОИИ, да бъдат увеличени, тъй като тези мерки ще доведат до по-нататъшно опростяване за местните и регионалните власти, както и за предприятията, които получават компенсация;

72.

насочва вниманието към своето становище относно „Законодателство на ЕС в областта на околната среда — подобряване на докладването и спазването“, прието през април 2016 г. (6), и отправя искане към Европейската комисия и държавите членки да вземат предвид препоръките, отправени в неговата Проверка за пригодност на задълженията за мониторинг и докладване в областта на политиката за околната среда;

73.

обръща специално внимание на отправените в становището конкретни препоръки във връзка с твърде обременителните изисквания за одит и докладване и призовава по-специално за автоматизиране на инструментите за докладване, както и за откриване на синергии между задълженията за докладване, предвидени в различните директиви; отново отправя предложението си да се създадат „таблици за прилагане“ за допълнителни директиви в областта на законодателството за околната среда;

74.

подкрепя варианта за хоризонтална директива на ЕС, с която да се въведат разпоредби за гарантиране на спазването на правото на ЕС в областта на околната среда като цяло, въз основа на принципите, посочени в гореспоменатото становище на КР;

75.

отбелязва, че през 2013 г. Европейският съюз разполагаше с широк набор от 63 задължителни и 68 незадължителни цели със срок за постигане на по-голямата част от тях до 2015 г. и до 2020 г. Въздействието на тези цели както върху поднационалните органи на властта, така и върху бизнеса трябва да бъде измерено и взето под внимание, когато се предлагат и се изменят целите. Вече въведени, но безполезни цели следва да бъдат отменяни, така че ръководителите на местните органи на власт да разполагат с достатъчна автономия, за да могат да адаптират мерките към местните икономически и екологични условия;

76.

отново заявява, че са необходими правилно разпределение на отговорностите и ресурсите и ясни информационни потоци по отношение на изискванията на държавите членки за наблюдение и докладване за околната среда между общините, регионите и националното равнище, за да се гарантира, че докладите и показателите за състоянието на околната среда са съгласувани, ефективни и надеждни.

9.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 185/15

1.

подкрепя политиката на ЕС да наложи Европа като най-често посещавания регион в света, на който през 2015 г. се падат 51,4 % от всички международни туристически пристигания, равняващи се на около 609 милиона души (1) и да увеличи максимално приноса на сектора за устойчивостта, иновациите, икономическия растеж и заетостта;

2.

изтъква, че съгласно член 195 от ДФЕС туризмът е в правомощията на държавите членки и че ЕС има правомощието да предприема действия, за да подкрепя, координира или допълва дейностите на държавите членки, а с това и на местните и регионалните власти, в тази област. Във връзка с това централна роля се пада на регионалните и местните власти предвид техните правомощия, като много региони имат изключителни правомощия в този сектор. С оглед на значението на туризма за вътрешния пазар са необходими сътрудничество между държавите членки и регионалните и местните равнища на управление при зачитане на принципите на субсидиарност и многостепенно управление, както и общи европейски принципи, критерии и мерки с европейска добавена стойност;

3.

призовава Европейската комисия (ЕК) да преразгледа стратегията за туризма от 2010 г., да лансира интегрирана политика на ЕС в областта на туризма, свързана с всички съответни политики на ЕС, да засили доверието на туристите в туристическия сектор като цяло, да засили подхода на ЕС спрямо сезонността и да представи многогодишна работна програма с ясни цели, показатели и действия за туризма;

4.

отправя искане към държавите — членки на ЕС, въз основа на Европейската стратегия за туризма да развиват национални политики в областта на туризма в консултация с местните и регионалните власти;

5.

настоява всички макрорегионални стратегии  (2) да бъдат допълнени с глава, посветена на туризма. ЕК се приканва да изготви заедно с КР тематичен каталог с възможни цели за макрорегионите в областта на туризма;

6.

подчертава, че туризмът понастоящем е един от най-бързо разрастващите се икономически сектори в Европа; сектор, който стимулира растежа и развитието в световен мащаб, създава милиони работни места, стимулира износа и инвестициите и променя живота на хората; сектор, който подкрепя споделянето на културното многообразие и ценностите и който активно допринася за постепенното консолидиране на европейска идентичност сред младите поколения;

7.

призовава регионите и градовете впоследствие да изготвят стратегии за туризма, които да са в съответствие с европейските и макрорегионалните стратегии, и призовава за сътрудничество между публичните органи и публично-частни партньорства с цел разработване, финансиране и изпълнение на нова туристическа инфраструктура, като се вземат предвид потребностите на застаряващото европейско население и се създават възможности за възрастните хора да пътуват безпрепятствено в целия Съюз. Тези стратегии трябва да са съчетани с разработването на планове за активизиране на туризма в съответните дестинации с цел подобряване както на публичните, така и на частните ресурси и съоръжения, което благоприятства тяхната конкурентоспособност. Трябва да се насърчат и подобрения в утвърдените дестинации, в които съществуващите ресурси с течение на времето са загубили способността за привличане на туристически потоци;

8.

призовава държавите членки и Европейската комисия да направят възможно и активно да подкрепят трансграничното сътрудничество на местните и регионалните власти в областта на туризма;

9.

призовава да бъдат създадени междусекторни местни, както и регионални платформи  (3) за свързване в мрежа, стратегическо развитие и маркетинг на дестинации (4), за да осъществяват диалог и обмен на добри практики и ноу-хау относно използването на финансовите инструменти на ЕС;

10.

припомня, че за трансграничното сътрудничество в Европа туризмът е една от най-важните области на политиката. Структурите на трансграничното сътрудничество, вкл. ЕГТС и еврорегионите, се приканват, чрез трансгранични стратегии за туризма (напр. стратегии в областта на транспорта или маркетинга) да улесняват трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество и по този начин да повишават създаването на стойност, заетостта и регионалното предлагане за потребителите. При това те следва да се възползват от всички възможни европейски средства за финансиране (напр. ЕФСИ, ЕСИФ, Interreg, „Хоризонт 2020“) с участието на изключително опитни организации, групи или мрежи, свързани със сектора;

11.

призовава да се използват публични и частни ресурси с цел устойчиво подобряване на инфраструктурата за пътувания и туризъм (5) в отдалечените, планинските, островните и крайбрежните райони, която в много области служи и за предоставянето на услуги от общ интерес, за да се гарантират достъпността, снабдяването и конкурентоспособността на туристическите региони, и настоява за:

12.

призовава в европейските, националните и регионалните стратегии в областта на туризма да бъдат включени въпроси на борбата с тероризма, сигурността, преди всичко на обществени места, и гражданската защита; по-специално комуникация и управление по време на кризи в националните, регионалните и местните планове и процедури при извънредни ситуации;

13.

приканва Европейската комисия, при изготвянето на средносрочния преглед на Многогодишната финансова рамка, да преразгледа коренно подхода си по отношение на туризма в рамките на ЕСИ фондовете, тъй като към настоящия момент на практика е изключила туризма в някои държави от помощта по линия на тези фондове, въпреки че в редица региони на тези държави има слабо развити райони, където туризмът на практика е единственият възможен инструмент за развитие (напр. национални паркове, защитени от екологична гледна точка територии и т.н.);

14.

подчертава, че е необходимо да се инвестира в конкурентоспособността на европейския туристически сектор. Най-вече МСП трябва да използват по-добре стратегията за цифровия единен пазар и свързаните с нея пакети за финансиране (ЕФСИ, ЕСИ фондове, ЕФМДР, Interreg, Urbact, LIFE, „Хоризонт 2020“, COSME, „Творческа Европа“, „Еразъм +“, Програмата на ЕС за заетост и социални иновации) (9); Във връзка с това е желателно да се осъществяват съпровождащи инициативи и обучения, предназначени за МСП, с цел по-ефективно използване на фондовете;

15.

подкрепя искането в годишния бюджет на ЕС да бъде включена бюджетна линия за подпомагане на европейския туризъм, по която да се финансират новаторски, конкурентоспособни, устойчиви, трансрегионални и трансгранични проекти, както и в регионалната политика на ЕС след 2020 г. да се обърне по-голямо внимание на инвестициите от значение за туризма. Финансирането от ЕС трябва да води до улеснения за МСП, а бюрократичните формалности при процедурата за предоставяне на финансирането трябва да бъдат значително намалени;

16.

призовава държавите членки и техните регионални власти да включат приоритети от областта на туризма в своите оперативни програми за периода след 2020 г., за да създадат възможности за публичните власти и частния сектор за достъп до финансиране на проектите им; с оглед на бързия темп на демографските промени препоръчва да се насърчават инициативи, които имат за цел да пригодят туристическата инфраструктура и транспортните средства към потребностите на застаряващото население;

17.

призовава държавите членки:

18.

изразява съжаление, че поради липса на информираност МСП не използват ЕФСИ в достатъчна степен, и подкрепя създаването на регионални платформи за инвестиции в рамките на ЕФСИ, за да се даде на МСП възможност за достъп до информация и ноу-хау по примера на регионалното развитие (като напр. „theALPS“ (10)). Ето защо, в изпълнение на своята декларация „Да инвестираме и създаваме връзки“ (11), приета на 7-ата среща на високо равнище на регионите и градовете в Братислава, КР предлага на Европейската комисия и на ЕИБ съвместното създаване на общоевропейска инвестиционна платформа за МСП, свързани с туризма, и съвместното провеждане на местни форуми за инвестиции в туризма в рамките на ЕФСИ. По-конкретно, до 2018 г. би трябвало да бъдат осъществени пет пилотни проекта в различни типове региони (селски/отдалечени или най-отдалечени региони, планински, гранични, островни/крайбрежни региони и градове), евентуално с участието и на мрежи като NECSTouR, Асоциацията на европейските гранични региони, Европейските групи за териториално сътрудничество или Еврорегионите;

19.

призовава регионите и ЕГТС, заедно с Управителния съвет на ЕФСИ и ЕИБ да стимулират банките в своите региони да изготвят инвестиционни програми, които да облекчат трансграничните инвестиции и свързания с туризма достъп на МСП до финансиране от ЕС и до средства от частния сектор (модели на ПЧП);

20.

призовава ЕК да подкрепя трансгранични микро- и малки проекти в областта на туризма, както и проекти, основани на преки контакти между хората („people-to-people“), които особено в граничните региони съществено допринасят за съзнание за европейска идентичност;

21.

отново отправя своя призив минималните прагове за държавната помощ за УОИИ, която често е в полза и на важни за туризма инфраструктури, да се повишат до 1 млн. евро на отпусната помощ за три данъчни години; в регионите, чиято икономическа и социална стабилност зависи до голяма степен от туризма и които се характеризират с висока безработица, би трябвало тези минимални прагове да важат и за публични инвестиции във важни за туризма инфраструктури, при условие че те се използват редовно и от местното население; същевременно припомня, че сегашният Общ регламент за групово освобождаване 651/2014, приложим до 31 декември 2020 г., вече включва помощта за култура и опазване на културното наследство и помощи за спортни и мултифункционални инфраструктури за отдих;

22.

отбелязва, че туризмът е ключов елемент от стратегията на редица по-слабо развити региони, които крият широк и все още не напълно изчерпан икономически и екологичен потенциал;

23.

обръща внимание на трудностите с регулаторната рамка и препоръчва на държавите членки да не правят прилагането на законите на ЕС по-строго чрез национални разпоредби („свръхрегулиране“). В рамките на REFIT КР препоръчва на ЕК да предприеме следните инициативи, отнасящи се конкретно до туризма:

24.

призовава, когато се определят бъдещите нужди от инвестиции в обновяване или инфраструктура, да се прилагат стратегии за възстановяване на градските центрове, за да се обърне специално внимание на потенциалното въздействие на тези инвестиции от гледна точка на опазването или увеличаването на привлекателността им за туристически дейности и подобряването на достъпността за граждани и посетители с ограничена мобилност;

25.

предлага да се насърчават проекти, свързани с тематичния туризъм  (13) в смисъла на интелигентната специализация (интелигентни региони/градове), с цел да се противодейства на отрицателните последици от масовия туризъм, както и да се въведе званието „Европейска столица на интелигентния туризъм“, което да се присъжда най-много на три града/региона в ЕС годишно от представители на туристическата индустрия, ЕК, ЕП и КР; при това специално внимание следва да се обърне на насърчаването на устойчиви и конкурентоспособни туристически дестинации, като добавена стойност към Най-добрите европейски дестинации (EDEN). Би трябвало да се взема предвид и туризмът извън градските центрове и утвърдилите се притегателни места, така че полза да извличат и градските възли в периферните части на метрополните области или малките и средните градове;

26.

подчертава, че градският туризъм създава пространствена динамика за преобразяване на градската среда чрез обновяване на обществените пространства, инфраструктурата и свързаността, развитието на местни центрове и съоръжения за отдих. Това е от полза не само за туристите, но и за местните общности и граждани;

27.

призовава за подкрепа на културния, природния, историческия и религиозния туризъм, които допринасят за заетостта, мултикултурното разбирателство, както и за местното, регионалното и селското развитие, и призовава за свързване на туристическите забележителности помежду им, за да се разработят тематични туристически маршрути на европейско, национално и местно равнище, по подобие на градовете и обектите, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В този смисъл би трябвало да се създаде Европейска мрежа на градовете, включени в списъка на световното наследство, и да се приемат специални мерки за тяхното опазване и популяризиране;

28.

отново изтъква, че здравният туризъм и туризмът, свързан с поддържането на добро здравословно състояние са едни от най-бързо разрастващите се клонове на туризма, привличащи възрастни европейци и посетители от трети държави, и препоръчва засилване на връзката между туризма и дневния ред на сребърната икономика;

29.

подчертава, че селският туризъм съхранява местните общности като създава работни места, стимулира развитието, опазва околната среда, подкрепя местните култура, изкуства и занаяти и призовава

30.

подчертава важната роля на кулинарния туризъм за създаването на нови и устойчиви работни места и отбелязва, че развитието на този туристически сегмент има за цел да популяризира традиционните и местни висококачествени продукти. Като се има предвид, че повече от една трета от разходите на туристите отиват за консумацията на храна, кулинарията е сигурен и жизненоважен източник на приходи;

31.

отново заявява своята подкрепа за инициативите Европейски столици на културата (ЕСК) и Знак за европейско наследство (ЗЕН), както и за Дните на европейското културно и природно наследство и Наградата на Европейския съюз за културно наследство;

32.

припомня, че в много региони туризмът е гаранция за икономическия растеж, доходите и заетостта. КР призовава регионите в своите туристически стратегии  (14) да обръщат внимание на устойчивостта  (15), с иновативни инструменти за наблюдение и укрепване на устойчивото развитие на туризма в неговите три измерения — екологично, социално и икономическо (ETIS), за да осигурят комплексен подход, който изпреварващо да предвижда увеличаването на натиска върху околната среда от свързаните с туризма дейности и да се справя с него. Разработването на тези концепции следва да бъде целенасочено подкрепяно от политиката на сближаване на ЕС;

33.

призовава за европейско законодателно решение във връзка с тенденцията към развитие на икономиката на сътрудничеството, която освен положителни въздействия крие и рискове, като например липсата на социална закрила за работниците, липсата на разпоредби при настаняването на клиенти/туристи, прехвърлянето на рискове от работодателите към работниците и отрицателните фискални последици и липсата на контрол на качеството на дестинацията;

34.

подкрепя развитието на устойчив културен туризъм в градовете, който може да бъде важен катализатор за генериране на приходи с оглед на новаторски практики в областта на опазването и управлението на културното наследство. Градският туризъм също така стимулира иновациите. Използването на информационни и комуникационни технологии и концепцията за интелигентните градове не само спомага за по-приятния престой на гостите, но и подобрява качеството на живот на местното население;

35.

приканва туристическите региони, предвид изменението на климата да разнообразят своите икономически приоритети — най-вече планинските и крайбрежните региони имат благоприятни условия за добиване на енергия от възобновяеми източници (водна, вятърна, слънчева, геотермална енергия, енергия от биомаса) и да инвестират заедно със сектора в благоприятни за климата проекти, като използват инструменти като Енергийни решения в хотелите (HES) (16) и Хотели с почти нулево потребление на енергия (neZEH) (17);

36.

призовава ЕК да насърчава кампании за повишаване на осведомеността в сектора относно устойчивото управление на природните ресурси (с оглед намаляването на потреблението на вода, на разхищението на храни и на използването на почистващи продукти и хигиенни материали);

37.

призовава ЕК и държавите членки да предприемат допълнителни действия за трансграничното официално признаване на квалификациите в областта на туризма, както и за многостранно професионално обучение с цел намаляване на влиянието на сезонността. Признаването на квалификациите следва да се ръководи от стриктни критерии (18);

38.

подчертава необходимостта от борба срещу използването на недеклариран труд или заниженото деклариране на труд, които са особено широко разпространени в туристическия сектор (19);

39.

призовава ЕК в рамките на мрежата EURES да разработи с националните агенции по труда специфични за туризма програми за посредничество в цяла Европа за предлагане на квалифицирана работна сила в регионите с интензивен туризъм;

40.

призовава местните и регионалните власти и агенциите по труда да създават заедно с туристическия сектор сдружения за повишаване на квалификацията, които в контекста на ученето през целия живот да предлагат обучения за насърчаване на качеството (устойчивост, подпомагане, сигурност и др.) и маркетинга (цифровизация) в сектора на туризма;

41.

приветства приемането на новите цели за устойчиво развитие (20) (ЦУР) от Общото събрание на ООН на неговата 70-а сесия и подчертава, че сред 17-те ЦУР туризмът е изрично упоменат в цели 8, 12 и 14 заради способността му да стимулира икономически растеж, приобщаване и достойни условия на труд за всички, да развива устойчивото потребление и производство и да спомага за опазването и устойчивото развитие на водните ресурси, като отбелязва основите насоки за действия — застъпничество и повишаване на осведомеността, натрупване и разпространение на знания, изготвяне на политики, изграждане на капацитет и образование;

42.

предлага, в рамките на европейската образователна офанзива:

43.

призовава държавите членки, регионите и градовете по-бързо да включат в пазара на труда мигрантите и лицата, търсещи убежище, както и да използват и разширяват посредством курсове езиковите и специализираните умения на мигрантите;

44.

подчертава, че в качеството си на турист в ЕС европейският гражданин се чувства като потребител, защитен от правото на ЕС, който може свободно да се движи в единния пазар на ЕС и в Шенгенското пространство. Поради това туризмът е от голямо значение за изграждането на съзнание за европейско гражданство и насърчаването на взаимното разбирателство. Затова би трябвало да се създадат стимули за европейските граждани по-често да прекарват ваканцията си в Европа. КР приканва ЕК и държавите членки да обмислят следните идеи, като същевременно зачитат принципа на субсидиарност и прилагат многостепенното управление:

45.

изтъква, че туристическият сектор дава важен принос за разбирателството между народите и за по-доброто разбиране на други култури;

46.

предлага да се учреди медийна награда („Оскар за туризъм“), присъждана от ЕК, ЕП и КР за документални материали (в печатни и аудиовизуални медии), от които се получават познания за европейското културно и природно наследство, както и за регионални и местни туристически забележителности в Европа, и които допринасят за изграждането на съзнание за европейско гражданство;

47.

подчертава ролята на единния пазар и на Шенгенското пространство за трансграничния туризъм и за близките пазари. КР настойчиво призовава държавите — членки на ЕС, да гарантират Шенгенско пространство без граници;

48.

приветства „визовия пакет“ (23), приет от Европейската комисия през април 2014 г., и подчертава, че визовите облекчения са решаваща предпоставка за това туристи да бъдат привлечени да посетят Европа (24). В този контекст въпросите на сигурността трябва да бъдат внимателно балансирани с икономическия принос на туризма; Комитетът приветства във връзка с това въвеждането на Система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) (25), която повишава сигурността на пътуванията до Шенгенското пространство в рамките на споразумения за безвизов режим;

49.

предлага въпросите, свързани с туризма, и по-специално мерките за подобряване на безопасността на европейските туристи в държави извън ЕС, да бъдат разгледани в доклад на Евро-Средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM);

50.

подкрепя новосъздадени платформи за сътрудничество на ЕС с международни партньори като Китай чрез инициативи като Европейско-Китайския комитет за развитие на културата и туризма посредством стратегията OBOR (One Belt, One Road — Един пояс, един път) (26);

51.

напълно подкрепя решението 2018 г. да бъде обявена за „Европейска година на културното наследство“, като се има предвид, че туризмът ще бъде основен фактор за всички подобни инициативи и призовава за обявяването на Европейска година на туризма;

52.

призовава съвместното рекламиране на Европа в трети държави да се извършва съгласувано между организацията, обединяваща националните асоциации за туристическа реклама, и Европейската комисия по туризма;

53.

препоръчва туристическото предлагане да се разшири и да се насочи към отделни държави, целеви групи, отрасли и т.н., при което би трябвало да се обръща особено внимание върху разпространението в световен мащаб на информация, по привлекателен и разбираем начин по възможност чрез използването на най-съвременните средства за комуникация. Посредством по-добър достъп до информация относно туристическото предлагане в Европа могат да се увеличат туристическите потоци от самата Европа, както и от географски отдалечени държави;

54.

отправя искане към Комисията да разгледа по-задълбочено взаимодействията между туризма и миграцията/бежанските потоци, да проучи техните културни, икономически и социални последици и съвместно с КР да установи потенциалните възможности за засегнатите региони (пазар на труда и т.н.).

55.

препоръчва на Европейската комисия:

56.

призовава ЕК да включи КР в ежегодния Европейски туристически форум и в Европейския ден на туризма;

57.

настоява за провеждането на ежегодна дискусия относно туризма между съответните компетентни комисии и органи на ЕП и КР; дискусията би могла да включва съвместно изслушване на заинтересованите страни, свързани със сектора;

58.

призовава бъдещите председателства на Съвета на ЕС да включват в дневния ред теми, свързани с европейския туризъм и да привличат за участие представители на КР;

59.

подкрепя манифеста „Туризъм за растеж и работни места“ (29) — инициатива на европейски публични и частни структури в сферата на туризма, и предлага той да бъде подписан, за да се обединят силите за запазването на Европа като привлекателна дестинация и да се гарантира, че секторът на туризма продължава да допринася за икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европа;

60.

приканва Световната организация по туризъм (UNWTO) да подкрепи неговата инициатива, за да се развива европейският туризъм;

61.

призовава за насърчаване от страна на правителствата и частния сектор на политики и практики на отговорния туризъм в съответствие с принципите на Глобалния кодекс за етика в туризма на Световната организация по туризъм към ООН, който е всеобхватна рамка за развитието на устойчив, отговорен и достъпен за всички туризъм, и отчита всичките му икономически, социални, културни и екологични измерения;

62.

поставя специален акцент върху социалната отговорност на туризма и призовава европейските и неевропейските граждани да бъдат информирани и отговорни туристи и пътници и да зачитат местните обичаи и култури.

9.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 185/24

1.

отбелязва, че чрез заглавието на съобщението си, публикувано на 2 юни 2016 г. — „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“, Европейската комисия потвърди предпочитанието си към термина „икономика на сътрудничеството“ за сметка на по-всеобхватния „икономика на споделянето“;

2.

смята, че споменаването в настоящото съобщение на аспекта „с нестопанска цел“ на икономиката на сътрудничеството („[о]бикновено при трансакциите в икономиката на сътрудничеството не се извършва смяна на собствеността и те може да се осъществяват със стопанска или с нестопанска цел“) не е достатъчно, тъй като промените и нововъведенията, породени от икономиката на сътрудничеството, не се ограничават до последиците, които произтичат от взаимодействието между предлагането и търсенето на услуги;

3.

подчертава високата си оценка за откритостта, която Комисията показва с настоящия документ по отношение на икономиката на сътрудничеството. Необходима е една обща за държавите членки, регионалните и местните власти „регулаторна рамка“ за насоки и ръководство;

4.

отново изтъква, в светлината на очевидната многоплановост на икономиката на сътрудничеството, значението на един многостепенен подход, придружен от тясно и постоянно взаимодействие и сътрудничество между различните институционални равнища;

5.

изразява съжаление, че работната програма на Комисията за 2017 г. не съдържа никакво предложение за последващи действия във връзка с Европейската програма за икономиката на сътрудничеството. Наистина съответното европейско законодателство изглежда не е консолидирано, а договорните взаимоотношения между платформите и техните сътрудници изглеждат несигурни;

6.

като се има предвид, че тази нова икономика в много отношения се базира на оправомощаването на гражданите и потребителите, изразява мнение, че е необходим регулаторен подход, основан на многостепенно управление, участие, пропорционалност и избягване на бюрокрацията;

7.

отправя искане бъдещите инициативи в тази сфера да подлежат на строга оценка на териториалното въздействие от страна на Комисията. Необходимостта от такава оценка беше посочена по време на експертния семинар за оценка на въздействието върху градовете, който КР (1) организира по тази тема; изтъкнато беше ясно изразеното местно и регионално измерение на явлението, предвид факта, че много инициативи на икономиката на сътрудничеството се отразяват в значителна степен главно на равнището на градовете и често са ръководени, регулирани и понякога облагани с данъци на местно и/или регионално равнище;

8.

споделя мнението на Европейската комисия, че следва да се избягва нормативната разпокъсаност, и отправя искане тази цел да се осъществява, за да се гарантира, че местните и регионалните икономики извличат ползите от икономиката на сътрудничеството. Ето защо отправя искане към Комисията да отчита местното и регионалното измерение на „наложителните причини, свързани с обществения интерес“, както е определено в член 4, параграф 8 от Директивата за услугите;

9.

подчертава, че на хоризонтално явление, каквото е „икономиката на сътрудничеството“, трябва да се обърне внимание в рамките на програмата на ЕС за градовете, по-специално по отношение на преминаването към цифровизация — една от приоритетните области на Пакта от Амстердам;

10.

счита, че е необходимо да се възприеме холистичен подход, който да може да обхване икономическото, социалното и екологичното богатство, създадено от вече съществуващите системи за управление/споделяне/обмен на стоки и услуги, чийто двигател са новите технологии;

11.

подчертава, че въпреки своята сложност, едно незабавно действие, имащо за цел на първо място да се избегне разпокъсването, би било далеч по-лесно от хармонизацията с обратна сила на 28-те национални рамки и безбройните местни и регионални разпоредби;

12.

отбелязва, че прекомерните регулаторни мерки могат да потиснат иновациите; от друга страна подчертава, че липсата на регулаторни мерки може да създаде несигурност, която да възпрепятства инвестициите и развитието на сектора;

13.

счита това за важен въпрос, включително с оглед на необходимостта от намаляване на цифровото разделение. Ако към тези икономически аспекти се подхожда по различни начини, съществува риск да нараснат различията между селските и градските райони;

14.

отбелязва силния превес на американските предприятия в икономиката на сътрудничеството и подчертава, че въвеждането на ясни правила, които отчитат принципите на субсидиарност и пропорционалност, на равнището на ЕС би дало възможност на европейските стартиращи предприятия да се разрастват и да стават по-конкурентоспособни на световния пазар; освен това счита, че следва да се отчете цената на отказа от Европа в областта на икономиката на сътрудничеството или на споделянето (2);

15.

счита, че силата на този нов подход, основан на споделянето/ сътрудничеството/участието/връзките, произтича не само от новите технологии, но и от доверието и отговорността, както и че той има както икономическа, така и социална и емпирична стойност;

16.

припомня, че стопанските организации на икономиката на споделянето/сътрудничеството с дългосрочна визия следва да играят активна роля в разработването на бъдещите политики в тази област;

17.

счита, че е от приоритетно значение да се определят и установят параметрите и ценностите, които желаем да подкрепим и защитим, за да не се допусне новият модел да добие форма, която „не ни принадлежи“, и да се гарантира, че той е социално устойчив. Тази необходимост се конкретизира например в сектора на хотелиерството, в който съществува риск от нелоялна конкуренция между услугите на икономиката на сътрудничеството и традиционните дейности. Това може да повлияе върху пазара на недвижими имоти чрез покачване на цените или промяна на предназначението на сградите. Въпросът, който трябва да се решава на местно равнище, е в каква степен платформите на икономиката на сътрудничеството допълват съществуващия жилищен фонд и предложенията на традиционните оператори на хотели;

18.

счита, че за защитата на правата е от съществено значение да се приемат — при пълно зачитане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, възможно най-близките сходни определения и понятия, с цел да се гарантира хомогенност и сигурност на европейско равнище. Счита, че е необходимо ЕС по-ясно да определи понятията „доставчик на услуги“, „работодател“ и „работник“ и да реши проблемите във взаимоотношенията между потребителите и между търговците на онлайн платформите, за да може впоследствие да се определи кои права и кое законодателство да се следват;

19.

както вече посочи в предходно становище, „[с]чита обаче, че регулирането на вече съществуващите пазари трябва да бъде предмет на редовен контрол, чрез който да се проверява дали то дава възможност за продължаване на иновационните процеси. В дебата относно кръговата икономика и цифровия единен пазар биха могли да изтъкнат някои от областите, в които ИС следва да бъде взета предвид“ (3);

20.

изразява съжаление, обаче, че не се споменава намерението за включване на местните и регионалните власти в бъдещите анализи, както и че на държавите членки е оставена прекомерно голяма възможност за вземане на решения с риск от фрагментиране, което трябва да се избягва;

21.

смята, че съобщението на Комисията предоставя елементи и критерии за оценка, без да дава пълен отговор и следователно неизбежно ще доведе до разлики в тълкуването и допълнително раздробяване на единния пазар; затова призовава Комисията да предложи ясна правна рамка, която да гарантира съблюдаването на принципите на лоялна конкуренция; в този контекст изразява съжаление, че подходът на Комисията изглежда е да остави европейския законодател да утвърди само някои решения от съдебната практика (4), включително по въпроса какво точно покрива изключването на „транспорта“ от приложното поле на член 2 от Директива 2006/123/EO за услугите;

22.

приема положително подхода на Комисията, който благодарение отчасти на данните, събрани в рамките на работния документ на службите ѝ, показва икономическия потенциал на икономиката на сътрудничеството. В същото време приканва Комисията да анализира и да признае не само икономическата печалба, която може да се измери в парично отношение, но и печалбата и спестяванията, които съвместните дейности създават в екологичен и социален план. По тази причина КР предлага да бъде определен най-добрият начин за проучване и наблюдение на това „богатство“, създадено от споделянето, което може да бъде признато за неразделна и активна част от кръговата икономика;

23.

отбелязва, че създаването на „обслужване на едно гише“ за предприемачи от икономиката на споделянето/сътрудничеството, което да обединява всички услуги за подпомагане на бизнеса, би могло да спомогне за по-широкото разпространение на дейностите на икономиката на споделянето/сътрудничеството;

24.

отправя искане да се установи дали определението на понятието „доставчик на услуги“ от Директивата за услугите продължава да е подходящо, като се има предвид, че настоящата формулировка обхваща всяка икономическа дейност, включително множество изключително редки дейности от непрофесионален характер, предоставяни от партньори;

25.

счита, че е особено полезно да се установят „прагове“ за достъп в „качествено“ и „количествено“ отношение, за да се определи кой трябва да отговаря на изискванията за достъп до пазара, а също така да се избегне разпространението на дейности, които под прикритието на икономиката на споделянето може да заобикалят законови и подзаконови нормативни актове;

26.

смята, че Комисията трябва да изясни предоставените насоки относно определението за „търговци“; счита, че отсъствието на стопанска цел трябва да изключва възможността даден доставчик да бъде квалифициран като „търговец“ и че трябва да се използват прагове на равнището на ЕС, основаващи се на честотата на предлаганите услуги;

27.

отбелязва, че отзивите и оценките, заедно с правните изисквания, могат да представляват важен фактор за гарантиране на доверието и защитата на потребителите, и подчертава, че платформите следва да положат повече усилия за борба срещу недостоверните отзиви;

28.

все пак отбелязва, че много форми на труд в икономиката на сътрудничеството приличат на междинна форма между наемен труд и самостоятелна заетост. Това положение повдига важни въпроси по отношение на условията на труд, здравето и безопасността, здравното осигуряване, платения отпуск по болест, обезщетенията за безработица и пенсията за възраст; подчертава, че това би могло да доведе до създаването на нова категория работници на несигурни работни места;

29.

отбелязва, че при развитието си някои бизнес модели на икономиката на сътрудничеството създават значителни отрицателни външни последици в областта на заетостта и в социалната сфера, по-специално чрез злоупотреба с понятието „самостоятелна заетост“, и се базират на социалните различия между работниците според приложимото национално законодателство в държавата, в която се предоставя услугата; призовава Комисията да определи по-конкретна рамка за гарантиране на координацията между държавите членки;

30.

призовава държавите членки, местните и регионални власти, както и Комисията да насърчават новаторски решения за справяне със социалните предизвикателства и предизвикателствата, свързани със заетостта, породени от икономиката на сътрудничеството, като например кооперативите и взаимоспомагателните дружества, които предоставят статут на заети лица на лица, които в противен случай биха били принудени да изберат, против волята си, статут на самостоятелно заети лица, като по този начин получават достъп до широк набор от мерки за социална закрила;

31.

подчертава, от друга страна, че всяка дейност, упражнявана посредством платформа за онлайн посредничество, е напълно проследима, и че, с подходящи политически мерки, икономиката на сътрудничеството може да бъде инструмент за подобряване на спазването на данъчното законодателство и намаляване на административната тежест;

32.

настоятелно призовава платформите в икономиката на сътрудничеството да изискват от всички доставчици да спазват действащите норми за данъчно облагане и да си сътрудничат с националните, регионалните и местните органи за създаване на механизми за трансфер на информацията за прилагане на тези задължения при пълно спазване на приложимото законодателство в областта на защитата на данните; отбелязва, че вече съществуват примери за такива системи, които би трябвало да бъдат повсеместно разпространени;

33.

подчертава, по-специално, казуса с туристическите такси, който представлява важен проблем за много местни и регионални власти, тъй като на много места, където тези такси би трябвало да се налагат, те не се плащат за престой, резервиран чрез платформи на икономиката на сътрудничеството; добавя, че това нарушение на нормативните актове не може да бъде толерирано, води до нелоялна конкуренция спрямо традиционните туристически структури и освен това лишава от приходи местните и регионалните власти; същевременно приветства постигнатите споразумения между някои градове и платформи относно системното събиране на тези такси;

34.

подчертава, че социалните отговорности на платформите във всички техни конфигурации трябва да се определят по-точно, по-специално по отношение на здравето и безопасността на работното място, а също и по отношение на обучението; подчертава, че правото на работниците на информация и консултации в рамките на предприятието, както и правото на колективно договаряне и колективни действия във вида, в който са залегнали съответно в член 27 и член 28 от Хартата на основните права, трябва да се гарантират независимо от бизнес модела;

35.

смята, че онлайн платформите имат роля от първостепенно значение — като инструмент с мултиплициращ ефект за икономическата парадигма, и отправя искане те да поемат отговорността да гарантират, че правата на потребителите, общността и територията ще се зачитат, стига това да не се превръща автоматично в спирачка или препятствие;

36.

приветства изявлението на Комисията, че нейната инициатива за „свободно движение на данните“ ще улесни смяната на доставчика и преносимостта на данните сред различните онлайн платформи, тъй като това е ключов елемент в осигуряването на лоялна конкуренция и защита на потребителите в рамките на единния пазар;

37.

призовава Комисията да проучи дали е необходимо и осъществимо на платформите да се наложи правното задължение да представят просто и лесно за ползване кратко описание на общите си условия, в допълнение към обичайните документи, предвид факта, че дължината и сложността им възпират повечето потребители да ги прочетат, като по този начин отношение с висока степен на несиметричност;

38.

приветства ангажимента на Комисията да си сътрудничи с големите онлайн платформи с цел да се въведе етичен кодекс срещу подбуждането на омраза онлайн;

39.

призовава Комисията да възприеме възможно най-скоро цялостен подход към явлението, за да не се блокират разпространението и въздействието на икономиката на сътрудничеството в близко бъдеще;

40.

подкрепя възможността да се създаде в средносрочен план конкретен европейски правилник за платформите за сътрудничество, който би могъл да бъде предшестван от процес на етикетиране, иницииран от самите платформи или, ако това не бъде направено, от публичните органи. Подобен процес на етикетиране следва да даде възможност на платформите да изяснят своите отговорности и по-специално да установят минимални стандарти за правилата и принципите, приложими за работниците в икономиката на сътрудничеството (възнаграждение, правила за класифициране и дерефериране, разрешаване на спорове и др.);

41.

подчертава необходимостта от намиране на точното равновесие в законодателството: политиците не трябва да задушават иновациите и да регулират до крайност икономиката на сътрудничеството, но същевременно е нужно да се намесват в точния момент, за да избегнат разпокъсаността и да се справят със социално-икономическите предизвикателства;

42.

отправя искане към Комисията да информира и приобщи всички равнища, за да популяризира приетия от нея по предложение на Европейския парламент „пилотен проект“ за изследвания, наблюдение и програми за обучение в областта на икономиката на сътрудничеството;

43.

призовава на да се проучи и разгледа възможността за определяне на общи за целия ЕС прагове, под които дадена стопанска дейност остава нетърговска и „между партньори“ и съответно не подлежи на никакво изискване за достъп до пазара;

44.

застъпва мнението, че тези прагове трябва да бъдат относителни и основани на времеви критерии (напр. брой резервирани нощувки, брой работни дни/часове за други сектори), а не абсолютни и парични, с цел да се гарантират еднакви условия за всички, и смята, че е необходимо освен това да бъдат ниски, за да се избегнат злоупотребите и да се гарантира действително непостоянният и непрофесионален характер на въпросната дейност;

45.

призовава платформите на икономиката на сътрудничеството в сектора на жилищното настаняване да изискват от предоставящите услугата да спазват правилата в областта на туристическите такси и задължително да налагат такива такси на всички резервации, които преминават през тях в съответните градове и региони, за да ги внасят на компетентните власти; подчертава, че вече съществуват няколко примера за такова сътрудничество между властите и платформите;

46.

подкрепя създаването на „Форум на градовете по въпросите на икономиката на сътрудничеството“ за споделянето на опит и обмен на най-добри практики, в който освен Комитетът следва да участват европейските организации и мрежи, които действат в рамките на местното и регионалното измерение на икономиката на сътрудничеството и осъществяват контакти със съответните тематични партньорства на Програмата на ЕС за градовете; подчертава, че подобен форум би бил ресурс от основно значение и първостепенен партньор в контекста на необходимите оценки на териториалното въздействие в този сектор;

47.

настоятелно призовава всички политически равнища да работят по сегашната ситуация, без да забравят, че истинското политическо предизвикателство е да се разработи икономиката на сътрудничеството на утрешния ден.

9.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 185/29

1.

подчертава, че Новата програма за уменията е изключително важна за по-нататъшното развитие на Европа. Икономическите, социалните и културните инвестиции имат дългосрочно въздействие и са от първостепенно значение. Ето защо КР приветства Новата програма за уменията и призовава да се положат всички усилия за бързото ѝ и ефективно изпълнение. Става въпрос за теми от непосредствено значение за местното и регионалното равнище в Европа;

2.

подчертава, че пазарът на труда става все по-променлив. Хората трябва да бъдат приспособими и гъвкави, за да са в състояние да устоят на неочаквани промени и да се възползват от нови възможности. В допълнение към специфичните за дадена професия умения работодателите все по-често търсят „хоризонтални“ или „меки“ умения. Това е в съответствие с изискванията на съвременния живот и общество, в които квалифицираните, всестранно развити хора не само постигат по-добри резултати на пазара на труда, но и са по-добре информирани, по-ангажирани граждани, както и по-интелигентни потребители.

3.

подчертава необходимостта посредством мерки за квалификация на гражданите на ЕС с недостатъчни основни умения да се осигурят предпоставките за активно участие на пазара на труда и да им се предостави възможността да могат сами да осигуряват препитанието си. Това е важно както от гледна точка на индивида, така и на цялото общество. През последните години в Европа се проявяват все повече признаци на социално напрежение. Това съвсем ясно показва, че социалното приобщаване трябва да бъде първостепенна цел на основното образование като средство срещу социалното изключване. Активното гражданство, което означава приемане на демократичните ценности и съзнателна и активна позиция за тяхното зачитане, трябва да включва всички хора. Ето защо за целите на интеграцията е важно имигрантите, в това число лицата, търсещи убежище и бежанците, също да могат да се ползват по подходящ начин от гаранцията за уменията;

4.

подчертава обаче, че основните умения следва да бъдат предавани преди всичко в най-ранните етапи на образованието и във всички случаи в рамките на задължителното училищно образование;

5.

смята, че Новата програма за умения е важна инициатива за справяне с недостига на умения в Европа, която обхваща целия спектър на потребностите от умения — от основни до комплексни, както и от общоприложими до специфични за даден сектор умения. Макар и да е важно да се развива широк набор от умения от ранна възраст, програмата за умения е от значение и за различни категории лица в зряла възраст: лица, които трябва да повишат равнището на уменията си, за да навлязат на пазара на труда или да запазят работното си място; лица, които искат да получат допълнителна квалификация с цел работа в друга област, хора, които искат да бъдат мобилни през границите, както и хора, които се нуждаят от основа, за да продължат образованието и обучението си. Освен това счита, че е важно при предоставянето на мерки за повишаване на квалификацията да се осигури съгласуваност и допълняемост между и в рамките на образованието и обучението като цяло и по-специално професионалното образование и обучението в процеса на работа;

6.

подкрепя предложението на Комисията за гаранция за уменията за подобряване на възможностите за заетост и за пълноценно участие в обществото на възрастните лица с ниска квалификация. В предложението за участие в гаранцията за уменията трябва да бъдат ясно определени целите по отношение на нивото на уменията или квалификацията, които трябва да се постигнат, и ангажиментите, които нискоквалифицираните възрастни лица трябва да поемат. Следва да се вземат предвид нивото и характерът на уменията, които се търсят на пазара на труда, и, когато е възможно, да се използват вече наличните професионални умения. Тези въпроси са от голямо значение за местните и регионалните власти, тъй като те имат правомощия в областта на образованието, обучението и заетостта;

7.

счита, че е необходима ясна връзка между установяването на действителните умения и потребностите от тяхното усъвършенстване под формата на планове за индивидуализирано обучение. Един добре обмислен план за индивидуализирано обучение следва да включва конкретна информация за организацията, целите и задачите на обучението на всяко лице;

8.

счита освен това, че за изготвянето на планове за индивидуализирано обучение е необходимо да има качествени и ефикасни услуги за информация и професионално ориентиране през целия живот. Чрез тези услуги на заинтересованото лице се предоставя информация относно възможностите за обучение, които отговарят на неговите потребности и му помагат да придобие необходимите умения за включване на пазара на труда. Те могат да се изразяват в консултации, престой с учебна цел или въвеждащи курсове, консултации във връзка с финансирането на обучението и информация относно възможностите за обучение, както и информация за достъпа до различни форми на обучение и образователни институции;

9.

изтъква, че целта на това обучение трябва да бъде отделното лице да усвои уменията и компетентностите, които са му необходими, за да навлезе или съответно да се задържи на пазара на труда и в обществото. Подчертава, че е важно участниците да разполагат и с възможността да комбинират обучения на различни равнища в образователната система и в различни учебни среди, отговарящи на индивидуалните им потребности. По този начин могат бързо да бъдат придобити компетентностите и уменията, от които се нуждаят пазарът на труда и обществото, и в частност ще бъде подпомогната интеграцията на лицата, търсещи убежище, и на бежанците. Става въпрос например за придобиването на основни езикови познания, комбинирано с курсове на равнище начално, средно или след средно образование. Освен това би трябвало да се улесни обучението, съпътстващо упражняването на професия;

10.

изтъква, че лицата в целевите групи би трябвало да разполагат с възможности за различни форми на обучение, които да бъдат адаптирани към мястото и времето, с което разполага лицето, например в зависимост от географските и социални особености, от възможността за съчетаване на обучението с други дейности, както и да отчитат различните начини на усвояване; подчертава, че следва да се използват възможностите на новите подходи за обучение — под ръководството на експерт, сред които различни форми на обучение, основаващи се на ИТ, напр. дистанционното обучение (в реално време), смесеното обучение или други форми на отворено образование. Очаква се през следващите години техническите възможности да се развиват много бързо. Предизвикателството се състои в това, че образователните дейности трябва да вървят в крак с това развитие;

11.

посочва, че подобна структура трябва да включва също и подход за достигане до групите в неравностойно положение, които имат нужда от усъвършенстване на уменията си, но не поемат инициативата да търсят обучение. За предпочитане е мерките от този вид да съчетават национални или съответно местни/регионални инструменти. Например местните и регионалните власти биха могли да отговарят за идентифицирането на целевите групи и да ги информират и мотивират, след което лицата, отговарящи на условията, да получават достъп до установени на национално равнище форми на подпомагане, напр. финансиране на обучение, данъчни облекчения или отпуск с цел обучение. КР подчертава, че представителите на гражданското общество, напр. различни младежки организации, могат да играят важна роля за повишаване на осведомеността;

12.

изразява съгласие с направената в съобщението констатация, че работодателите не изискват в същата степен както преди умения, специфични за дадената професия, а все повече се интересуват от преносими умения като работа в екип, творческо мислене и решаване на проблеми и ценят високо хора, които са способни да работят в различни области. Тези нови условия би трябвало да бъдат взети предвид при планирането и изпълнението на мерките за обучение и повишаване на квалификацията. Счита обаче, че е необходимо да се разработи специално учебно съдържание, предназначено за новите сектори на икономиката, като зелената и синята икономика;

13.

призовава за по-тясно сътрудничество, основано на партньорство между националното, регионалното и местното равнище, предприятията, работниците и синдикатите, както и гражданското общество, за по-добро оползотворяване на уменията и квалификациите, придобити чрез неформално и самостоятелно учене. Валидирането на уменията, придобити извън сектора на формалното образование, може да допринесе значително за установяване на потребностите от нови умения и квалификации;

14.

подчертава, че, макар и съдържанието и организацията на образователните и обучителните системи да е от компетентността на държавите членки, при разработването на гаранцията за уменията следва да бъдат взети предвид съответните национални, регионални и местни дадености и налични ресурси, при което би трябвало да се следи инвестициите в човешки капитал да се разглеждат като социални инвестиции. Комитетът изтъква, че възможностите за съфинансиране от страна на ЕС посредством действащи или бъдещи програми за финансиране са от решаващо значение за прилагането на гаранция за уменията в държавите членки;

15.

приветства намерението на Комисията да продължи да разработва единно разбиране за ключовите компетентности, така че те 1) да могат да бъдат заложени ясно в националните насоки, 2) да намерят отражение в преподаването и 3) същевременно да могат да бъдат оценявани на различните равнища на управление в сектора на образованието. Въпросите относно значението на ключовите компетентности, чиято цел е също да предоставят на хората възможност да отговарят на бързо променящите се нужди на пазара на труда, трябва да бъдат обсъдени на различни форуми в Европа на национално, регионално и местно равнище. Следователно би било целесъобразно да се води по-тесен диалог между представителите на социални организации, синдикати, сферата на образованието, научно-изследователските кръгове и гражданското общество;

16.

счита, че е важно местните и регионалните власти — в качеството им, наред с останалото, на предоставящи образование и обучение институции, както и институциите за подготовка на учители, да бъдат ангажирани още във фазата на концепцията и разработването, така че тези умения да бъдат прилагани на практика възможно най-бързо. Разработените от Комисията референтни рамки за компетентностите в областта на цифровите технологии и предприемачеството са много важна стъпка в тази посока. Затова предлага да бъдат разработени съответните референтни рамки за други ключови компетентности, като например финансовата грамотност, както и помощни материали за осъществяване, проверка и оценка на ключовите умения;

17.

счита, че е важно Комисията да продължи да полага усилия посредством организирането на тематични седмици и сътрудничеството си с организацията „WorldSkills“. Това на свой ред би подпомогнало и стимулирало национални, регионални и местни инициативи за популяризиране на професионалното обучение посредством организирането на информационни дни, професионални конкурси и въвеждащи дейности;

18.

Комитетът приветства действията на ЕС за преодоляване на недостига на умения, които често са особено проблематични за по-малките местни и регионални органи на управление в селските райони. Във връзка с това очаква изпълнението на новото предложение за План за секторно сътрудничество в областта на уменията, за да разбере дали тази нова схема може да допринесе за междусекторното сътрудничество за органите на регионалното и местното управление. Такава платформа за междусекторно сътрудничество би могла да бъде от полза за местните икономики, работната сила и обществените услуги;

19.

подкрепя намерението на Комисията да насърчи държавите членки да създадат възможности за преход от общо към целево професионално обучение посредством трансформирането на образователните им системи;

20.

подкрепя идеята държавите членки да бъдат насърчавани да предлагат възможности за повишаване на квалификацията на новопристигнали имигранти, които са успели бързо да навлязат на пазара на труда, с помощта на целеви мерки, за да се предотврати изключването им от пазара на труда на по-късен етап;

21.

подкрепя усилията на Комисията да разшири възможностите за професионално образование и обучение от по-висока степен, за да гарантира, че равнището в професионалното обучение постепенно се подобрява. Подобни образователни инициативи трябва да се основават на солидно партньорство между доставчици на образование и обучение, научноизследователските среди, бизнеса, както и местните/регионалните власти;

22.

изтъква, че Комисията трябва да продължи да полага усилия професионалното обучение да подкрепя и занапред ученето през целия живот и да се предоставя възможността за продължаване на ученето на по-високо квалификационно равнище;

23.

подкрепя предложението на Комисията да прикани държавите членки да разработят всеобхватни национални стратегии за умения в областта на цифровите технологии;

24.

посочва, че трябва да бъдат изпълнени някои предпоставки за висококачествени и иновационни методи на преподаване и учене по отношение на цифровото съдържание:

25.

разглежда цифровизацията като възможност за разрешаването на различни предизвикателства, пред които е изправена образователната система. Става въпрос напр. за:

26.

изтъква, че за да се увенчаят с успех усилията за насърчаването на цифровите умения, е необходимо силно педагогическо ръководство от страна на преподавателите на различните образователни нива. КР счита, че инвестирането в цифровите умения в училище може да повиши привлекателността на работното място за учителите, както и тяхната готовност и способност за по-нататъшното развитие на техните умения;

27.

отбелязва, че трябва да се прави разлика между основните цифрови умения, които всеки трябва да придобие, и специалните цифрови умения, които се отнасят до определени теми и области на знанието;

28.

очаква преразглеждането на Европейската квалификационна рамка да гарантира актуализиране, когато е целесъобразно, на националните квалификационни рамки и представяне на резултатите в стандартизиран формат. Припомня обаче, че отговорност за установяването на принципите за осигуряването на качество в националните квалификационни рамки носят държавите членки;

29.

подчертава, че е важно да продължи сътрудничеството между отделните държави членки за осигуряване на качество и изразява съгласие с Европейската комисия, че е необходим постепенен подход на сътрудничество между ЕС и трети държави във връзка със съпоставимостта на квалификациите;

30.

подчертава, че повечето професии и области на заетост са в процес на значителни промени, така че възникват нови професии, а други остаряват. Ето защо е важно профилите и списъците от умения на бъдещето да съответстват на бързите промени и на новостите на пазара на труда. Във връзка с това трябва да се обръща особено внимание на значението на ключовите компетентности;

31.

препраща към резолюцията на Европейския парламент (2016 г.) (1), в която се подчертава, че приобщаването и интеграцията на бежанци, лица, търсещи убежище, и лица в сходно положение трябва непременно да бъдат подкрепяни. Ето защо е важно възможно най-скоро да се подкрепят държавите членки за осигуряване на достъп до усвояването на умения и квалификации, езиково обучение, мерки за повишаване на квалификацията и други дейности, които улесняват интеграцията на пазара на труда и в обществото. Освен това би трябвало да може да се оценяват без забавяне обучение или квалификация, придобита в съответната държава на произход;

32.

приветства ангажимента на Комисията в програмата за уменията да отдели специално внимание на иновациите в образователната сфера и очаква това да улесни и придобиването на ключови компетентности, което е много важен компонент от образователните и обучителните системи в Европа;

33.

счита, че Комисията би трябвало да насърчи по-нататъшното развитие на обучението, ориентирано към учащия въз основа на аспектите на обучението посредством цифровите технологии, за което Комитетът споменава в своето становище относно съобщението на Комисията „Отваряне на образованието“ (2014 г.) (2);

34.

посочва, че изпълнението на новата програма за умения ще зависи от повишаването на квалификацията на всички преподаватели, по-специално на работещите в образованието за възрастни и учене в общността. Подкрепата за преподавателите следва да бъде надлежно взета под внимание в плановете за изпълнение на държавите членки и биха могли да се предприемат стъпки за повишаване на осведомеността относно Електронната платформа за учене за възрастни в Европа;

35.

споделя виждането на Комисията, че държавите членки трябва да подкрепят първоначалното и непрекъснатото професионално развитие на учителите и на персонала, ангажиран с прилагането на гаранцията за уменията;

36.

приветства намерението на Комисията да работи с различни заинтересовани страни за подкрепа на модернизацията на висшето образование, по-специално по отношение на разработването на рамки за оценка на уменията. Във връзка с това следва да се вземат предвид националните образователни рамки на държавите членки, както и предимствата и предизвикателствата на местно и регионално равнище, включително различните нужди на местните и регионалните пазари на труда. Във връзка с това подчертава необходимостта да се извлекат поуките от успеха или неуспеха на предишни подобни инициативи, за да се осигури необходимата ангажираност за постигане на консенсус относно по-нататъшното модернизиране на висшето образование;

37.

с оглед на обявената от Комисията инициатива за проследяване на професионалното развитие на завършилите висше образование лица, подчертава, че не бива да се създават допълнителни административни тежести за националните и регионалните власти и висшите училища, както и тежести за учащите се. Освен това посочва необходимостта от спазване на правилата за защита на данните. Отбелязва, че в този контекст идеята за използване на данъчна и социално-осигурителна информация за целите на проекта изглежда спорна;

38.

приветства намерението на Комисията да преразгледа сегашната рамка „Европас“. За да се осигури точна информация в реално време относно търсенето и предлагането на умения, преразгледаната рамка „Европас“ трябва да се опира на настоящия местен и регионален опит. Поради това местните и регионалните власти могат да допринесат за придобиване на информация за уменията и работата на предложената онлайн платформа за услуги.

9.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 185/36

1.

отбелязва, че планът за действие срещу нестабилността на цените на селскостопанските продукти, приет на срещата на върха на Г20 през юни 2011 г., отбелязва твърде слаб напредък до момента, поради което призовава за възобновяване на преговорите по този въпрос по време на германското председателство на Г20 през 2017 г.;

2.

отбелязва, че независимо от проведените през последните години реформи на общата политика (ОСП), механизмите за управление на риска, които позволяват на земеделските стопани да се предпазят от отрицателните въздействия на промените в добивите и цените и от щети със санитарен или екологичен произход, продължават да бъдат бедният роднина на ОСП. На практика за тях се отделят по-малко от 2 % от средствата по втория стълб на ОСП и 0,4 % от общия бюджет за селско стопанство. Държавите членки са свободни да решават до каква степен желаят да използват тези инструменти от Регламента за ЕЗФРСР;

3.

счита, че механизмите за сигурност на доходите на земеделските стопани трябва да бъдат значително укрепени, за да се намали отрицателното въздействие на силните колебания на цените на селскостопанските продукти и на суровините, с цел подобряване на конкурентоспособността на хранително-вкусовата промишленост на ЕС, запазване на селското стопанство във всички региони, насърчаване на модернизацията и иновациите и съхраняване на жизнеспособни селски общности;

4.

счита, че тази цел може да бъде изпълнена, при условие че се приложат съвместно пакет от мерки, насочени към: i) укрепване на ролята на частните участници от хранително-вкусовата промишленост в регулирането на селскостопанските пазари, за да се компенсира частично дерегулирането на ОСП; ii) разширяване на гамата от инструменти за управление на риска, с които разполагат земеделските стопани, и улесняване на достъпа до тях, тъй като инструментите, съществуващи в рамките на ЕЗФРСР, не могат да бъдат мобилизирани поради факта, че наличните средства в рамките на втория стълб са недостатъчни и те трябва да бъдат увеличени, без да се поставят под въпрос наличните средства за първия стълб; iii) насърчаване в рамките на следващата реформа на ОСП, както и на местно и регионално равнище, на увеличаването на добавената стойност на европейските стопанства, за да не бъдат толкова уязвими на колебанията на световните цени на селскостопанските продукти;

5.

припомня, че договорите подсигуряват пласирането на продукцията на земеделските стопани и снабдяването на преработвателите на предварително известни цени. Те допринасят по този начин за балансиране на търсенето и предлагането и позволяват по-добър контрол на качеството на продукта, което може да доведе до по-високи цени за производителите и до по-равномерно разпределение по веригата за доставки;

6.

предлага в държавите членки, в които не съществуват силно изразени вертикални форми на коопериране, да се увеличи сключването на договори по цялата хранителна верига (а не само между земеделските стопани и преработвателите на селскостопански продукти) и да се позволи на държавите да го направят задължително, както и да се насърчава подписването на многостранни договори, обвързващи например организация на производители (ОП), преработвател и дистрибутор;

7.

предлага, чрез по-гъвкаво и единно за целия Съюз тълкуване на правилата на конкуренцията, да се дадат повече правомощия на земеделските предприятия, на организациите на производители и на признатите междубраншови организации, както и на участниците на пазарите и центровете за хранителни продукти, признати като компетентни структури за защита на обществения интерес, с оглед на предотвратяването на кризи. За тази цел междубраншовите организации, които обединяват различните звена на отрасъла, и горепосочените участници на пазарите и центрове за хранителни продукти трябва да могат да предоставят на предприятията прогнозна информация за пазарите, за да им помогнат да вземат подходящите решения, без обаче да определят референтни цени. Тази практика вече съществува в някои държави членки и следователно би следвало също да бъде взета предвид в рамките на обмена на добри практики;

8.

предлага в случай на дисбаланс на пазара или на доказан риск от дисбаланс на пазара, оценяван на базата на някои показатели, земеделските стопанства, включително ОП и техните асоциации, да могат да се възползват от своята възможност за действие и да намалят продукцията си по съгласуван начин, дори преди да получат разрешение от Европейската комисия в съответствие с член 222 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 относно общата организация на пазарите (ООП). ООП би следвало да дава изрично възможност за превантивни действия от страна на селскостопанските предприятия, включително организациите на производителите и техните асоциации, с цел възстановяване на баланса на пазара, за да бъде избегната злоупотребата с господстващо положение, като компетентните органи ще бъдат предварително информирани за тези действия;

9.

отбелязва, че регулирането на нестабилността на цените на селскостопанските продукти и борбата срещу нелоялните търговски практики в рамките на веригата за доставки на храни са тясно свързани, тъй като колебанията на пазарите нарушават съотношението на силите по отношение на разпределението на добавената стойност в рамките на отраслите. Произтичащите от това арбитражни производства най-често са неблагоприятни за производителите, чиито преговорни позиции са ограничени, по-специално поради увеличаващата се концентрация на хранително-вкусовата промишленост и особено на големите търговски вериги, както и поради фрагментирането на производителите и недостатъчната им организираност;

10.

препоръчва създаването на специално европейско законодателство за борба с нелоялните търговски практики в рамките на веригата за доставки на храни, както се предлага в Резолюцията на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. [2015/2065 (INI)] с мотива, че: с договорите се постига известно разпределение на рисковете, но не се коригира основно неравенството между страните; антимонополните разпоредби не са достатъчни, за да се справят с нелоялните търговски практики и различията в съотношението на силите, характерни за хранително-вкусовата промишленост; механизмите за саморегулиране на участниците от сектора не са ефикасни, по-конкретно защото земеделските стопани и преработвателите често се опасяват да подадат жалба, тъй като се страхуват, че ще бъдат изключени от пазара; налага се създаването на рамков закон за целия Европейския съюз, който да хармонизира условията на конкуренция и да направи така, че европейските земеделски стопани и потребители да се ползват от справедливи условия на продажба и покупка;

11.

призовава обхватът на правото на колективно договаряне на договорите да включва всички селскостопански производства, за да се укрепят договорните позиции на земеделските стопани в рамките на веригата;

12.

отчита факта, че ако се прегрупира предлагането, може да се избегне натоварването на дребните производители с твърде голямата договорна тежест по-специално на големите предприятия, като същевременно на потребителите се гарантира по-голяма прозрачност на цените и проследимост на продуктите;

13.

отбелязва, че укрепването на ролята на частните участници в регулирането на селскостопанските пазари изисква по-голяма прозрачност на пазара;

14.

предлага, във връзка с това, да се създаде Европейска обсерватория на селскостопанските пазари, подпомагана от мрежа на националните обсерватории по сектори на производство, която би могла да се възползва от опита на Обсерваторията за наблюдение на пазара на мляко и от индекса за развитие на пазарите, който Европейската комисия публикува редовно. Тази нова обсерватория ще предоставя в ясна форма и навреме данните, необходими за познаване на пазарите, в конюнктурен (включително предвиждане на кризи) и структурен план (което ще позволи да се анализира развитието на цените и маржовете на различните участници в секторите);

15.

подчертава, че прилагането на Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ 2), предвидено за 2018 г., трябва да насърчава повишената осведоменост и редовния мониторинг на позициите на различните категории оператори на финансовите пазари на селскостопански продукти, с цел да се намали рискът от прекомерна спекулация и да се предостави възможност за ефективно управление на ценовия риск от страна на търговските участници от сектора;

16.

отбелязва, че прилагането и укрепването на съществуващите инструменти за управление на рискове и кризи в рамките на ОСП се сблъскват с множество пречки, включително конкуренцията между средствата по втория стълб, към който спадат по-голямата част от тези инструменти, недостатъчното захранване на резерва за кризи, който предвид важността си не би трябвало да се формира от годишното намаление на преките плащания, липсата на настоящи и прогнозни данни относно икономическите резултати на земеделските стопанства и др., и изтъква необходимостта от намаляване на тези пречки, за да се приложи амбициозна и ефективна стратегия за управление на риска в селското стопанство;

17.

счита, че следващата реформа на ОСП следва да стимулира държавите членки да изготвят и приложат широка гама от допълнителни и достъпни за земеделските стопани инструменти за управление на риска, следвайки сегментиран подход на рисковете, класифицирани в зависимост от силата им (1): i) „нормални“ рискове, които се поемат основно от земеделските стопани благодарение на буферните спестявания и от данъчни мерки; ii) „средни“ рискове, които земеделските стопани могат да прехвърлят на финансовите пазари (фючърсни договори, опции, извънборсови договори), на застрахователи (за управлението на риска, свързан с добивите, оборота и брутния марж) и на взаимоспомагателни фондове (за управлението на санитарни и екологични рискове и стабилизирането на дохода на стопанствата) и iii) рискове „катастрофа“, които се поемат основно от публичните власти чрез „защитни мрежи“ върху цените и извънредни кризисни мерки. При тези действия обаче трябва да се следи да не настъпи едновременно нарастване на разходите за управление поради силното сегментиране на рисковете;

18.

подчертава, че разработването на инструментите за управление на риска трябва да се извършва без да се засегне значително стабилността на бюджета на ОСП, осигурявана понастоящем от отделени от производството и цените помощи. Бюджет, чиито разходи следват тясно колебанията на цените на селскостопанските продукти и намаляват циклично поради доброто поведение на пазарите, всъщност би бил изложен на значителен риск от съкращение по време на разискванията относно многогодишните финансови перспективи на Европейския съюз. Това би довело до намаляване на защитата, предоставяна от ОСП по начин, който е в ущърб на земеделските стопани в случай на спад на пазарите;

19.

предлага, като една от възможностите за натрупване на буферни спестявания срещу непостоянството на пазарите, земеделските стопани да могат да заделят в специална сметка част от основните плащания по първия стълб. Заделянето на тази част на основните плащания би следвало да бъде задължително, когато определени пазарни показатели, като цените на селскостопанските продукти или съотношението на цените на селскостопанските продукти спрямо цените на суровините, показват тенденция към повишаване. Така заделените суми биха могли да бъдат деблокирани и използвани от земеделските стопани, когато пазарните показатели са в спад. Във всеки случай, по този начин следва да се предотврати създаването на допълнителни разходи за управление;

20.

отбелязва, че освен подобряването на капацитета за самозастраховане на земеделските стопани този механизъм би имал редица предимства: той би заместил частично действащия понастоящем кризисен резерв, чието лошо функциониране е очевидно; би имал ниски разходи за управление; не би оказвал въздействие върху стабилността на бюджета на ОСП; и накрая би направил по-легитимни според общественото мнение отделените от производството помощи в период на високи цени на селскостопанските продукти;

21.

отбелязва, че биха могли да бъдат предвидени други механизми за насърчаване на създаването на буферни спестявания, въз основа например на действащия в Канада механизъм, който позволява на земеделските стопани, които депозират пари в спестовна сметка, да получат равностойна парична сума от страна на държавните власти;

22.

подчертава, че е важно да се насърчава създаването и приемането на нови, по-разнообразни и евентуално по-евтини застрахователни продукти срещу икономическите превратности, пред които са изправени земеделските стопанства, по примера по-специално на съществуващите програми за застраховане в САЩ. Тези нови продукти биха могли да включват например: i) застраховка оборот, която гарантира приходите от културите, предвидени в момента на засяването на базата на добива за предходни години в съответното стопанство и цените на форуърдните пазари, но само компонентът добив би бил субсидиран, за да се спазят правилата на „зелената кутия“ на Световната търговска организация (СТО); ii) индексни застраховки, които се основават на добива, оборота или брутната печалба, получени средно в региона, в който се намира стопанството (но само компонентът добив би бил субсидиран), като се има предвид, че тези застраховки имат чувствително по-ниски разходи за управление в сравнение със застраховките, сключени въз основа на индивидуалния добив на земеделския стопанин; iii) застраховка на общите приходи на стопанството, която би могла да бъде запазена за малките и средните стопанства, занимаващи се с растениевъдство и животновъдство или които произвеждат плодове и зеленчуци или специализирани култури, които не получават или получават малка подкрепа и за които няма застраховка на реколтата; iv) специфични застраховки за производителите, занимаващи се с биологично земеделие, които отчитат обикновено по-ниските добиви, по-високите производствени разходи и по-високите пазарни цени на тези продукти. Тези мерки трябва да бъдат предмет на проучване, в което да се оценят по-специално потенциалните разходи за тези мерки по отношение на държавното презастраховане;

23.

призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с националните, регионалните и местните власти и селскостопанските организации за повишаване на осведомеността и разбирането на наличните инструменти за управление на риска в рамките на втория стълб на ОСП; освен това призовава Комисията да увеличи размера на отпусканите средства за тези инструменти, така че те да надхвърлят настоящите 2 % от средствата по втория стълб;

24.

препоръчва развитието на взаимоспомагателни фондове въз основа на инструмента за стабилизиране на доходите, създаден с реформата на ОСП през 2013 г., като се следи да има справедлив баланс в преразпределянето между регионите и отраслите на дейност. Само две държави членки (Унгария и Италия) и един регион (Кастилия и Леон, Испания) обаче са включили такива фондове в своите планове за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г. Тези средства биха осигурили защита срещу големи спадове (над 30 %) на брутната печалба на стопанството, измерени в сравнение с предходните три или пет години. Загуби от такъв мащаб трудно могат да бъдат покрити само от буферните спестявания на земеделските стопани. Освен това те не се поемат от застраховка оборот от типа на съществуващата в САЩ, която предлага гаранция срещу намаляването на прогнозите за приходите между сеитбата и събирането на реколтата и не предоставя сама по себе си защита срещу ниските цени;

25.

препоръчва средствата за стабилизиране на доходите да се прилагат на секторно равнище, за да се засили интегрирането на секторите, и в национален мащаб и дори транснационален, за да се разшири споделянето на риска и да се намалят разходите. По този начин във всяка държава членка ще съществува фонд „Обработваеми култури“, фонд „Мляко“, фонд „Плодове и зеленчуци“ и др.;

26.

препоръчва на държавите членки да изпробват проучвателно фондовете за стабилизиране на доходите, преди да ги въведат в голям мащаб, заради практическите трудности, свързани с прилагането и функционирането на тези механизми (събиране на счетоводни данни за стопанствата, нужди от презастраховане и др.);

27.

подчертава, че трите вида инструменти за управление на риска, описани по-горе — буферни спестявания, застраховки, фонд за стабилизиране на доходите — се допълват и следва, ако е възможно, да се прилагат съвместно, за да се осигури здрава и единна защитна мрежа срещу нестабилността на цените и да се допринесе за ограничаване на честотата и интензивността на кризите, на които са изложени земеделските стопани;

28.

счита, че за да се даде възможност на производителите да се справят, при съпоставими условия, с нестабилността на цените, процентът на преките плащания следва да бъде хармонизиран между държавите — членки на ЕС;

29.

изразява убеждението, че преките плащания трябва да останат инструмент на ОСП и след 2020 г. за подпомагане и стабилизиране на приходите на земеделските стопани и за компенсиране на разходите по спазването на високите стандарти в Европейския съюз;

30.

предлага, в случай че в рамките на следващата реформа на ОСП се вземе решение за намаляване на преките помощи по първия стълб и за заделяне на така получените средства за управлението на риска, земеделските стопани да могат да получават „купони“ на стойност, равна на определен процент от техните основни плащания. Земеделските стопани биха могли да използват тези купони на доброволен принцип, за да участват в механизъм по техен избор: учредяване на буферно спестяване, застраховки, взаимоспомагателни фондове. Тази система ще позволи да се увеличи финансирането на инструментите за управление на риска, без да се наруши стабилността на бюджета на първия стълб на ОСП (2);

31.

призовава Европейската комисия да извърши подробно проучване относно различните съществуващи възможности с цел разширяване на гамата от инструменти за управление на риска, включително буферните спестявания, застраховките и взаимоспомагателните фондове за стабилизиране на доходите. Това проучване ще уточни последствията, предимствата и ограниченията на всеки от тези инструменти по отношение на различни критерии. Освен това то би могло да анализира различни варианти за финансиране на стратегия за развитие на управлението на риска, включително „купонната“ система, предложена в параграф 30;

32.

счита, че публичните политики трябва да насърчават увеличаването на добавената стойност на европейските земеделски стопанства, като в същото време подобряват екологичната устойчивост на земеделските практики, с цел те да станат по-устойчиви на колебанията на световните цени и селското стопанство да се включи в екологичния преход, необходим за ограничаване на изменението на климата, приспособяване към последиците от него и намаляване на натиска върху екосистемите;

33.

подчертава във връзка с това необходимостта да се обърне специално внимание на селскостопанския сектор в най-отдалечените региони, който изисква конкретни, адаптирани и изключителни мерки, предвид уникалните и специфични характеристики, признати в ДФЕС;

34.

отчита факта, че европейското селско стопанство е много разнообразно: по-голямата част от стопанствата реализират продукцията си на общностния пазар, докато други изнасят, пряко или непряко, част от продукцията си в трети държави;

35.

счита, че е важно да се запази това многообразие, като се има предвид, че продажбата на част от земеделската продукция в трети държави допринася за баланса между предлагането и търсенето на пазара на Общността и че Европейският съюз като водещ световен износител на селскостопански хранителни продукти следва да може да се възползва от увеличението в количествен и качествен план на търсенето на храни в световен мащаб;

36.

счита, че съществуват две основи възможности за увеличаване на добавената стойност на земеделските стопанства: i) да се увеличи производителността в селското стопанство, тъй като в някои сектори се наблюдават обезпокоителни признаци на задъхване, като се произвежда повече с по-малко суровини или като се намалят покупките на суровини, за да се подобри самостоятелността на стопанствата, което означава да се въведат иновативни и по-устойчиви системи за производство, основавайки се на прецизното земеделие, опростяването на обработката на почвата, ротацията и диверсификацията на културите, по-ефективно оползотворяване на пасищните системи или други практики, или ii) да се стимулира развитието на териториализирани хранителни системи, които да отговарят на нарастващото търсене на европейските потребители и да позволяват частично преодоляване на нестабилността на световните пазари на селскостопански суровини чрез развитие на близките вериги (училищни столове, ресторанти, директна продажба), пазарните ниши и качествените сектори, отдавайки предимство на по-щадящите околната среда производствени начини (биологично земеделие и други подходи);

37.

препоръчва ОСП и националните политики с подкрепата на регионите и местните власти да насърчават земеделските стопани да използват тези две възможности.

9.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 185/41

1.

приветства прегледа на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, както и факта, че Европейската комисия проявява интерес към няколко предложения от становището на Комитета на регионите по темата, прието през 2015 г.;

2.

приветства изменението, свързано с дерогациите от принципа на страната на произход, които позволяват да се отчетат интересите на страната на местоназначение в рамките на по-ясни и по-прости процедури;

3.

изразява обаче съжаление поради факта, че в разрез с отправената по-рано препоръка на Комитета на регионите новата директива не взема предвид регионалното измерение, което би могло да спомогне за популяризиране на европейските културни идентичности, съвместните трансгранични продукции в рамките на Европейския съюз и местните творчески иновации;

4.

изтъква необходимостта местните и регионалните власти да бъдат приобщени към изпълнението на директивата, тъй като те играят важна роля в областта на аудиовизуалните медийни услуги. В някои държави членки тези органи са собственици на дружества за предоставяне на медийни услуги, които поради това може и да не бъдат включени в категорията на микро- и малките предприятия;

5.

отново заявява, че независимостта на националните регулаторни органи, както от публичните власти, така и от аудиовизуалните участници и политическите партии, е основен елемент от регулирането на европейските аудиовизуални медии, който всяка държава членка трябва да гарантира на всяка цена и който е основна гаранция за разнообразието на информацията и плуралистичния медиен пазар на европейско, национално, регионално и местно равнище;

6.

приветства факта, че преразгледаната директива разширява обхвата си с включването на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, които играят все по-значима роля сред доставчиците на аудиовизуални медийни услуги;

7.

изразява безпокойство от факта, че предложената нормативна уредба във връзка с юрисдикцията, приложима по отношение на платформите за споделяне на видеоклипове, не внася яснота относно ситуации, при които доставчикът няма никакъв интерес да се установява на територията на Европейския съюз, но предоставя услугата си на европейските граждани;

8.

отбелязва, че понастоящем препродажбата на съдържание без използването на инфраструктура (т.нар. услуги ОТТ), която представлява разрастващ се сегмент от пазара на аудиовизуални медийни услуги, се осъществява при непрозрачна правна рамка, и приканва Комисията да обърне специално внимание на изясняването на правния статут на тази практика в рамките на бъдещата нормативна уредба за медиите и комуникациите, и по-специално при прегледа на разпоредбите относно електронните комуникации;

9.

би искал още веднъж да привлече вниманието на Комисията към езиковите и културните малцинства, които срещат трудности по отношение на достъпа до аудиовизуални медийни услуги на своя език;

10.

счита, че в рамките на различните процедури на ERGA е необходимо да се вземат предвид регионалните измерения на някои регулаторни въпроси и да се отразят териториалните принципи;

11.

приветства факта, че преразгледаната директива укрепва и хармонизира защитата на непълнолетните лица, за което Комитетът беше призовал в предишна своя препоръка. Още веднъж отправя искане за въвеждане на стимули за създаването на съдържание, конкретно предназначено и адаптирано за деца, както и за насърчаване на партньорствата между аудиовизуалните оператори и образователната общност в цифровата среда;

12.

припомня значението, което придава на засиленото популяризиране на съдържанието за повишаване на медийната грамотност, особено по отношение на новите медии;

13.

подчертава, че е необходимо да се отпуснат повече ресурси за развитието на медийната грамотност, така че аудиовизуалните медийни услуги да не предлагат само еднородни услуги, а да отразяват и структурите и специфичните характеристики на регионите в икономически, търговски и културен план;

14.

изразява загриженост във връзка с факта, че предложената нормативна уредба не засяга въпроса за прозрачността на медийната собственост, медийната концентрация и конфликтите на интереси, които оказват значително въздействие върху плурализма и свободата на медиите;

15.

приветства факта, че изменението на директивата включва смекчаване на правилата за рекламното време и по-конкретно това, че обхватът на нормативната уредба се разширява с включването на нелинейните аудиовизуални медийни услуги;

16.

одобрява факта, че микро- и малките предприятия не са задължени да допринасят финансово за създаването на европейски произведения; би искал обаче да обърне внимание на Комисията, че много местни и регионални телевизии, които разпространяват програмите си на своя интернет сайт под формата на аудиовизуални медийни услуги по заявка, не влизат в тази категория;

17.

приветства факта, че при услугите по заявка преразгледаната директива гарантира равни условия за европейските произведения, които трябва да имат дял от най-малко 20 % в каталога на доставчиците на тези услуги;

18.

подчертава, че що се отнася до услугите по заявка, наложеното на доставчиците на услуги изискване за дял от най-малко 20 % не е достатъчно; необходимо е също така да се гарантира, че тези произведения са лесни за намиране и достъпни за ползвателите;

19.

подчертава, че — въпреки че предложението изглежда в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност — подходът за минимална хармонизация и механизмите за сътрудничество трябва да се запазят, с оглед на което предложените правила относно националните регулаторни органи трябва да оставят достатъчно свобода на действие за вземане на решения на национално и поднационално равнище.

9.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 185/55

1.

приветства Плана на Европейската комисия за действие относно интеграцията на граждани на трети държави (1) в контекста на постоянно нарастващото многообразие на европейските общества и необходимостта от пълното им интегриране в нашето общество; и подчертава значението на интеграцията, която е двупосочен процес, в който участват както граждани на трети държави, така и приемащата общност;

2.

счита, че интеграцията трябва да се разглежда като динамичен, интерактивен и преходен процес, който позволява на гражданите на трети страни да станат пълноценни участници в приемащата общност и да работят за своята самостоятелност; насърчава взаимодействие и участие в приемащата общност;

3.

подчертава, че интеграцията е компетентност на държавите членки, както е определено в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (2), която дава възможност да бъдат установени мерки на европейско равнище за стимулиране и подкрепа на действията на държавите членки с цел насърчаване на интеграцията на граждани на трети държави, пребиваващи законно на тяхна територия, като се изключи хармонизирането на законите и разпоредбите на държавите членки; призовава за продължаване на усилията за следене за спазването на принципа на субсидиарност и припомня, че действията на държавите членки в тази сфера трябва да бъдат в съответствие с достиженията на правото на ЕС, включително общите основни принципи за интеграция на имигрантите в ЕС;

4.

отбелязва, че същинската политика на интеграция се осъществява преди всичко на политическите равнища, които са близо до гражданите. Затова е силно препоръчително да се използва подходът на многостепенно управление, разбира се с особен акцент върху местните и регионалните власти, предвид факта, че те са изправени непосредствено пред предизвикателствата и възможностите, породени от интеграцията;

5.

обръща внимание върху политическия дебат относно значението на това да се използва правилна терминология по отношение на различните категории новопристигнали граждани. Планът за действие разглежда единствено интеграцията на новопристигнали граждани (мигранти, бежанци, лица, ползващи се със субсидиарна закрила), които са граждани на държави извън ЕС и пребивават в ЕС законно. Следователно той не се отнася за граждани на държави — членки на ЕС, чиито родители или баби и дядовци са с мигрантски произход от трети държави, както и за граждани на ЕС, които са упражнили правото си на свободно движение, включително членовете на техните семейства;

6.

подчертава, че интеграцията като област на политиката не може да се разглежда изолирано сама за себе си и по дефиниция засяга различните класически политики като образование, заетост, социално подпомагане, здравеопазване, жилищно настаняване и т.н., и поради това в идеалния случай интеграционните политики се прилагат хоризонтално, при което във всяка политическа област се обръща внимание на предизвикателствата и възможностите, породени от интеграцията;

7.

подчертава, че интеграцията е двустранен процес, който следва да се вписва в рамка от права и задължения както за гражданите на трети държави, така и за приемащата общност, като и едните, и другите трябва да поемат своите отговорности;

8.

подчертава, че в идеалния случай интеграцията следва да бъде крайният елемент на политика в областта на убежището и миграцията, и че поради това Планът за действие не трябва да бъде разглеждан отделно например от предложенията на Европейската комисия относно Общата европейска система за убежище (3) и новата рамка за партньорство с трети държави в рамките на Европейската програма за миграцията (4);

9.

като се има предвид, че заетостта дава съществен принос за социалната интеграция на гражданите на трети държави, отбелязва също така връзката със „синята карта“ в предложението на Комисията относно законната миграция при преразглеждането на Директивата относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудова заетост, изискваща висока степен на умения (5);

10.

изразява съгласие с анализа на Комисията, че неинтеграцията би означавала огромна загуба както за гражданите на трети държави, така и за приемащото общество, а обществената и икономическата цена на неинтеграцията може да се окаже далеч по-висока от инвестициите, необходими за интеграционни политики, и от потенциала, произтичащ в резултат от тях;

11.

е убеден, че успешната политика в областта на интеграцията е едно от необходимите условия за справяне с относително по-ниските постижения на гражданите на трети държави по отношение на пазара на труда, образованието, доходите, жилищното настаняване, здравеопазването, гражданското участие и социалното сближаване, както е видно от показателите на ОИСР (6);

12.

присъединява се към призива на Комисията за по-индивидуализиран подход и е убеден, че интеграционните политики трябва да зачитат в по-голяма степен голямото многообразие сред различните групи граждани на трети държави и техните различни потребности. Следователно успешната интеграционна политика се основава на индивидуализиран подход, а не изхожда от идеята за универсално решение. Следва, наред с останалото, да се имат предвид езиковите умения, културната среда, образованието, очакваната продължителност на пребиваване, причините за миграция, уменията, трудовият опит, евентуални преживени травми и др. Местните и регионалните власти са в добра позиция, за да отговорят на тези значителни различия сред гражданите на трети държави и на техните специфични потребности, и могат да предложат в тази област платформа за обмен на знания и опит. В този контекст Комитетът на регионите насочва към добри практики, при които се работи посредством индивидуализирани подходи за интеграция и гражданска ориентация, напълно пригодени към нуждите на гражданите на трети държави;

13.

приветства убедеността на Комисията и Европейския парламент (7), че политиката на интеграция като цяло, и включването в пазара на труда на бежанци в частност, не бива да се води за сметка на политиката, насочена към други уязвими групи в приемащото общество;

14.

подчертава, че европейските общества се основават на фундаментални норми и ценности като демокрацията, принципите на правовата държава, свободата на изразяване, свободата на изповедание, равенството между мъжете и жените, правата на човека, солидарността, толерантността и др., и приветства факта, че връзката между интеграцията и тези норми и ценности беше обсъдена на заседанието на Съвета по общи въпроси на 24 май 2016 г. относно принципите на правовата държава (8); призовава предстоящите председателства на ЕС (Малта, Естония) да продължат този диалог с цел да се развие по-задълбочено разбиране сред държавите членки, институциите на ЕС, местните и регионалните власти и гражданското общество относно защитата на тези норми и ценности и начина за превръщането им в елемент за интеграция;

15.

изразява убеждението си, че за да бъде интеграцията успешна, е необходимо както гражданите на трети държави, така и приемащото общество да разбират и приемат тези европейски норми и ценности. Това съответства на идеята, че е най-добре интеграционните политики да се съчетават с гражданското интегриране и изграждането на общност и че следователно трябва да бъдат разработвани подходящи инструменти за изграждане на взаимно разбирателство и те да бъдат подпомагани на различни равнища с подходяща подкрепа на европейско равнище, включително гражданско образование не само посредством стандартни курсове, но и чрез новаторски формати на преподаване;

16.

подчертава необходимостта от задълбочаване на механизмите, които укрепват, от една страна, солидарността и сътрудничеството между всички европейски региони и, от друга страна, сътрудничеството между различните администрации и специализираните участници, от друга. Повишаването на осведомеността на правителствата на държавите членки, които са компетентни в областта на убежището, е основно предизвикателство;

17.

във връзка с това посочва добрите практики на гражданско интегриране, при които на гражданите на трети държави се предлагат курсове за социална ориентация, които интерактивно ги запознават с европейските норми и ценности и с начина на живот в приемащото общество. Целта е те да бъдат подкрепени в овладяването на инструментите, необходими им за да станат пълноценни членове на обществото;

18.

предлага всички инициативи в различни държави — членки на ЕС, където гражданите на трети държави следва да подпишат декларация за ангажимент, която включва, наред с останалото, основни норми и ценности, да бъдат идентифицирани и оповестени на равнището на ЕС, като се проучи по какъв начин тези инициативи влияят на съответното общество и се споделят резултатите и опитът от подобни схеми, за да се даде възможност на местните и регионалните власти да се възползват от тях; подчертава, че не само гражданите на трети страни, но и местното население следва да се ангажира активно с тези основни норми и ценности;

19.

припомня, че интеграцията е двупосочен процес, при който приемащата държава също трябва да изпълни своята роля. Във връзка с това приемащите общества трябва да дадат на гражданите на трети държави възможност да станат активни участници, като отстраняват бариерите пред тях и им осигуряват достъп до основни услуги. Те следва също така да организират процеса на интеграция по такъв начин, че гражданите на трети държави да опознаят обществото, в което живеят. По-специално при миграцията на семейства приемащото общество може да изиграе важна роля в процеса на интеграция. На първо място тук става въпрос за държавите членки и местните и регионалните власти, но освен тях важни партньори в интеграционните политики са неправителствените организации, гражданското общество, частният сектор, религиозните общности или общностите на етнически малцинства в приемащото общество;

20.

отбелязва също така отговорността на всички тези различни действащи лица за подготовката на приемащото общество за пристигането на граждани на трети държави и насърчаване на приемането, и във връзка с това изтъква значението на коректното предоставяне на информация на приемащото общество;

21.

е убеден, че процесът на интеграция, доколкото това е възможно, трябва да започне във възможно най-кратък срок, дори докато гражданинът на трета държава се намира все още в своята страна на произход;

22.

посочва, че владеенето на езика на приемащата държава е безусловно необходимо за успешната интеграция и че изучаването на нов език често отнема време. Затова някои държави — членки на ЕС, вече организират езикови курсове или изпит преди пристигането на граждани на трети държави в приемащата държава. По този начин периодът, в който гражданинът на трета държава не може да се изразява в приемащата държава на местния език, се съкращава максимално или дори липсва, което улеснява взаимодействието с местната общност. Това, разбира се, не може да бъде условие за предоставяне на закрила на бежанци или на лица, които имат право на субсидиарна закрила;

23.

отбелязва, че за да се постигне индивидуализиран подход, първоначалните интервюта с гражданите на трети държави са необходими инструменти, за да се получи по-добра представа за техните очаквания, както и за очакванията на приемащото общество. Тези първоначални интервюта следва, доколкото е възможно, да се извършват поне частично в държавата на произход, така че гражданинът на трета държава да може веднага след пристигането си в приемащото общество изцяло да се съсредоточи върху същинската си интеграция;

24.

подчертава значението на съпътстващите мерки в рамките на осведомяването на приемащото общество преди пристигането на граждани на трети държави, по-специално в общностите, където се презаселват бежанци;

25.

приветства акцента, който Комисията поставя върху образованието като една от основните политически области за воденето на успешни политики в областта на интеграцията, и призовава в това отношение да продължи да се зачита принципът на субсидиарност;

26.

подчертава, че изучаването на официалните езици на приемащото общество е от приоритетно значение, за да бъдат гражданите на трети държави и техните деца в най-кратък срок в състояние да си взаимодействат с приемащата общност, с цел да могат да ползват своите права и да бъдат в състояние да изпълняват своите задължения. Важно е и тук да се прилага индивидуализиран образователен подход въз основа на профила на гражданина на трета държава и неговите специфични нужди;

27.

насочва към добрите практики в областта на подготвителните учебни курсове за чуждоезични новопристигнали в основното и средното образование, при които училищата могат да предложат индивидуализиран подход на гражданите на трети държави в отделен клас, посредством допълнителна подкрепа в традиционния клас, или под смесена форма (9);

28.

насочва към добри практики по отношение на мерките за преодоляване на езиковите бариери, като например социални писмени и устни преводачи, които в сферата на образованието помагат на учители и наставници да направят така, че гражданите на трети държави, които все още не са овладели езика на приемащата държава, да могат активно да взаимодействат с учебните заведения, в които се обучават децата им;

29.

приветства предложението на Комисията да проучи по-задълбочено дали и кой може да изнася курсове за гражданско образование в средното образование предвид необходимостта от информация относно законодателството, културата, нормите и ценностите на приемащото общество; и предлага това да се направи и по отношение на образованието за възрастни и професионалното обучение;

30.

призовава да се обърне допълнително внимание на целевата група граждани на трети държави на възраст между 16 и 18 години, които често са към края на задължителното си обучение и в много случаи не разполагат с необходимите инструменти, за да започнат професионално обучение или по-горна степен на образование или да навлязат успешно в пазара на труда;

31.

приветства факта, че включването в пазара на труда е един от приоритетите на Комисията във връзка с възможността гражданите на трети държави да бъдат в състояние да се установят и да станат част от обществото, предвид предизвикателствата, произтичащи от общо взето по-ниското равнище на заетост на гражданите на трети държави и особено на жените, в сравнение с това на гражданите, родени в приемащата държава (10);

32.

призовава да се създадат системи, евентуално чрез възможности за стажове, както и да се осигурят консултации за професионално ориентиране и правна помощ, при които гражданите на трети държави да получават възможно най-бързо достъп до пазара на труда. Това открива възможността за практикуване на езика посредством контакти с колеги и по този начин се създават мрежи, които могат да доведат до назначаване или до възможност да се издържат сами;

33.

във връзка със системите за обучение и интеграция на пазара на труда приветства мерките, чрез които на гражданите на трети страни, които отдавна не са в училищна възраст, се дава шанс да придобият основно професионално обучение и да подобрят своята готовност за обучение;

34.

е убеден, че една целенасочена икономическа миграция може да спомогне за посрещане на предизвикателствата на застаряването на активното население, необходимостта от конкретна работна сила и натиска върху системите ни за социална сигурност, но подчертава, че приемането и съответната интеграция на бежанците и принципът на събиране на семейството следва да се разглеждат на първо място като мерки в интерес на приемното общество и мигранта, основаващи се на основните права и международните задължения, а не да бъдат представяни погрешно като решение на нашите проблеми на пазара на труда;

35.

признава необходимостта да може бързо и правилно да бъдат оценявани уменията и квалификациите в областта на академичното образование и професионалното обучение на гражданите на трети държави, тъй като това е от приоритетно значение, за да им се даде възможност да участват на пазара на труда или да се подготвят за това чрез професионално обучение. Ето защо Комитетът очаква, наред с останалото, изготвянето на предложенията на Комисията в рамките на нейната нова европейска програма за умения (11);

36.

изтъква във връзка с преразглеждането на директивата за синята карта (12), че за нашите европейски икономики е от съществено значение да привличаме висококвалифицирана работна ръка за заемането на действително вакантни работни места;

37.

приветства тристранната социална среща на високо равнище на 16 март 2016 г. относно бежанската криза, но призовава да се вземе предвид и приносът на сектора на образованието, тъй като той е важен партньор, който може да спомогне за напредъка на дебата относно включването (в пазара на труда);

38.

отново изтъква, че трябва да се прави ясно разграничение между (икономически) мигранти и бежанци или лица, ползващи се от субсидиарна закрила, особено в политическия дебат относно достъпа до основни услуги, като се има предвид, че различните целеви групи имат различни потребности, което изисква коренно различен подход; подчертава обаче, че необходимостта да се даде възможност за успешна интеграция се отнася до всички граждани на трети страни, пребиваващи законно в ЕС;

39.

подчертава, че държавите членки отговарят за оформянето на своите системи за социална сигурност, и отбелязва политическите дебати в някои държави членки, в които на преден план се изтъква принципът на сигурност, и поради това се застъпва за постепенното разширяване на някои социални права, включително и за гражданите на трети държави, въз основа на направените вноски;

40.

призовава в контекста на здравеопазването за по-силен акцент върху аспекта на психичното здраве, което може да е от значение преди всичко при приемането и интеграцията на бежанци, преживели война или други травми, по-специално деца и млади хора;

41.

съзнава, че държавите членки имат право да изискват от мигрантите, които нямат право на закрила съгласно международното право, след като пристигнат в приемната общност, да могат да се грижат сами за издръжката си и следователно да не трябва да прибягват до системата за социална сигурност;

42.

посочва, че винаги трябва да се обръща достатъчно внимание на социалното жилищно настаняване, въпреки факта че наемателите, независимо дали са граждани на трети държави или не, трябва да станат самостоятелни, което ще им даде възможност да намерят жилища на частния пазар;

43.

приветства факта, че Комисията е на мнение, че нито една интеграционна политика не бива да се води за сметка на политиката, насочена към други уязвими групи в приемащата общност;

44.

приветства факта, че в тази част от плана ѝ за действие Комисията очертава картата на активното гражданство, според която гражданите на трети страни не остават безкрайно новопристигнали, а във възможно най-кратки срокове стават част от приемащото общество, независимо от своята националност, и затова насърчава не само интеграционните политики, но и политиката на гражданско интегриране и изграждане на общност;

45.

изразява съгласие с Комисията, че при интеграцията не става въпрос само за овладяване на езика и намиране на работа, но и за активното участие в общностния живот и гражданското общество. Също толкова важно е интеграцията на гражданите на трети държави да не бъде предлагана или налагана само от политическото равнище, а в този процес да бъде привлечено и гражданското общество;

46.

счита, че в допълнение към формалното обучение по официалните езици на приемащата общност чрез образование, взаимодействието с гражданското общество предоставя на гражданите на трети страни една необходима неформална рамка за използване и упражняване на новите езици, и че така по много практичен начин гражданинът на трета държава овладява официалните езици на приемащата държава;

47.

също както Комисията, е убеден, че когато гражданите на трети държави се включват в гражданското общество на приемащата държава, се насърчават диалогът и взаимното разбирателство между новопристигнали и приемащо общество, постига се по-добро възприемане от страна на приемащото общество и дискриминацията и расизмът намаляват;

48.

подкрепя призива на Комисията към държавите членки да гарантират прилагането на правата на защита срещу дискриминация и расизъм и призовава да се води активна политика в областта на равните възможности и недискриминацията, за да се засили споделеното гражданство;

49.

приветства усилията на Комисията, в процеса на превръщане на съществуващата Мрежа от национални точки за контакт по въпросите на интеграцията в Европейска мрежа за интеграция да засили обмена на добри практики, по-специално в сътрудничество с гражданското общество и местните и регионалните власти;

50.

призовава Комисията да гарантира, че Европейската мрежа за интеграция ще се превърне в платформа, чрез която да се насърчават и подпомагат действия в областта на сътрудничеството и съвместната отговорност на държавно, регионално и местно равнище при определянето на интеграционните политики, координацията и разделението на правомощията (13);

51.

изразява съжаление (без да се засяга фактът, че това е в областта на тяхната компетентност), че държавите членки в контекста на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. са заделили по-малко средства за интеграция чрез своите национални програми по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), докато нуждите са нараснали, не на последно място, поради настоящата миграционна криза, кризата с лицата, търсещи убежище, и хуманитарната криза;

52.

приветства факта, че Комисията се стреми в проектобюджета за 2017 г. да постигне повишение на финансовата подкрепа от ЕС за държавите членки във връзка с интеграционните политики по линия на ФУМИ;

53.

изразява убеденост, че следва да се намерят възможности за взаимодействие между различните европейски фондове, които могат да подпомогнат интеграционните политики. На първо място, разбира се, става въпрос за ФУМИ, но в рамките на фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) също трябва да е възможно финансирането на някои проекти в областта на интеграцията (14);

54.

настоятелно призовава Европейската комисия да проучи, в рамките на политиката на сближаване след 2020 г., възможността за създаване на конкретна тематична цел, свързана с интеграцията, за да се гарантира по-ефективно и целенасочено съсредоточаване на ресурси от ЕСИ фондове за проекти, свързани с интеграцията. Що се отнася до програмния период 2014—2020 г., на управляващите органи би трябвало да бъдат предоставени възможно най-ясни и подробни допълнителни насоки относно това кои действия в сферата на интеграцията могат да бъдат финансирани по линия на ЕСИ фондове.

55.

призовава да се гарантира, че държавите членки, местните и регионалните органи и гражданското общество ще могат възможно най-лесно да представят предложения за националните си програми в рамките на различните фондове, и затова приветства, наред с останалото, предложението на Комисията да отдаде по-голям приоритет на използването на партньорските механизми;

56.

призовава за по-широко използване на Interreg в подкрепа на проекти за интеграция, включително чрез адаптиране на правилата и приоритетите на съответните оперативни програми. Подчертава централната роля, която европейското териториално сътрудничество може да играе за подобряване на политиките за интеграция, особено на местно равнище, като насърчава синергиите и обмена на добри практики;

57.

призовава Комисията да облекчи тежката администрация и бюрокрация в механизмите за контрол на различните европейски фондове, които се използват за проекти в областта на интеграцията, така че държавите членки, местните и регионалните власти да могат ефективно да инвестират цялата си енергия в интеграционните политики по места, без да се засягат основателно строгите проверки, които гарантират, че публичните средства се изразходват ефективно;

58.

призовава Комисията, индивидуализираният подход, който се изисква в политиката на интеграция, да бъде включен също и в механизмите за контрол в различните европейски фондове, използвани за проекти в областта на интеграцията, без да се засягат основателно строгите проверки, които гарантират, че публичните средства се изразходват ефективно;

59.

отбелязва още веднъж, че същинската интеграционна политика се провежда на местно и регионално равнище и тези равнища са най-непосредствено изправени пред предизвикателствата и възможностите, породени от интеграцията;

60.

поради това приканва Комисията да взема предвид специфичните нужди на местните и регионалните власти и да ги привлича и подкрепя, по-силно от преди, в интеграционната политика, която се изготвя, провежда или насърчава на европейско равнище;

61.

настоятелно призовава Комисията да насърчава и подкрепя финансово държавите членки и регионите при изпълнението на мерките в полза на интеграцията, особено в областта на образованието и професионалното обучение, включването в пазара на труда и жилищното настаняване и да улеснява обмена на добри практики, вече прилагани от регионите, които са въвели мерки за интеграция, като например децентрализиран прием;

62.

в този контекст призовава Комисията да разглежда Комитета на регионите, в качеството му на консултативен орган на ЕС, съставен от представители на европейските регионални и местни власти, като привилегирован партньор, но да насърчава и други форми на партньорство с местните и регионалните власти, техните сдружения и други партньорства, мрежи и платформи (например Евро-Средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти и Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство, съвместните консултативни комитети, работните групи, Конференцията на периферните морски региони, Съвета на европейските общини и региони и др.), за да получава възможно най-широк кръг от мнения от местните и регионалните власти;

63.

призовава Комисията да привлича активно Комитета на регионите в своята подкрепа за обмена на добри практики с местните и регионалните власти в областта на интеграционните политики, които се прилагат преди заминаване или пристигане, както и във връзка с образованието, пазара на труда и професионалното обучение, достъпа до основни услуги и активното участие и социално приобщаване; във връзка с това обръща внимание, наред с останалото, върху сравнителното проучване на интеграционните политики, което извърши Комитетът на регионите (15);

64.

призовава Европейската комисия да продължи да отбелязва напредък по въпроса с непридружените ненавършили пълнолетие лица в миграционния процес — въпрос, който е от компетентността на някои региони, и я приканва да насърчава пред държавите членки солидарно разпределение на тежестите и отговорностите между европейското, националното и регионалното равнище. Затова с нетърпение очакваме новата всеобхватна стратегия на Комисията, която трябва да бъде приложена като последващо действие във връзка с Плана за действие относно непридружените непълнолетни лица (2010—2014 г.), така че да се отчете положението на липсващите и непридружените лица;

65.

приветства Комисията за това, че се позовава конкретно на мрежата SHARE и нейния проект „Share City Curriculum“ (16), посредством който местните и регионалните власти получават достъп до набор от инструменти, които им помагат при мерките в областта за интегриране в приемащото общество в рамките на презаселването на бежанци;

66.

призовава Комисията да включи Комитета на регионите активно в новата Европейска мрежа за интеграция, Европейския форум за миграцията, партньорството във връзка с интегрирането на граждани на трети държави в контекста на Програмата за градовете в ЕС (17), както и при прегледа и по-нататъшното прилагане на т.нар. показатели за интеграция.

9.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 185/62