21.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 125/1

Докладчик:

Oliver RÖPKE

1.1

Единният пазар е значително постижение и основен елемент в процеса на европейска интеграция и трябва да се разглежда като крайъгълен камък за просперитета на Европа. Въвеждането на еврото и Шенгенското споразумение бяха важни етапи по пътя към създаването на вътрешен пазар. При все това обаче и двете са поставени под нарастващ натиск, отчасти поради недалновидни национални интереси, като голяма част от населението все повече ги поставя под въпрос, отчасти поради истинските тревоги на европейските граждани.

1.2

ЕИСК винаги се е застъпвал за действия в подкрепа на свободното движение на стоки, услуги, капитали, плащания и хора и поддържане на необходимия баланс между икономическите, социалните и екологичните политики. Важно е да се придържаме към посоката на икономическата и социалната конвергенция между държавите членки.

1.3

С оглед на по-нататъшното развитие на единния пазар следва да бъдат премахнати ненужните пречки, за да се гарантира растеж, работни места, дългосрочен просперитет и силно конкурентна социална пазарна икономика. От особено значение в случая са пазарните бариери, като например недостатъчното признаване на квалификации и дипломи, техническите ограничения на местно равнище, регулаторните пречки, дължащи се на различията в националните законодателства и липсата на координация на равнището на ЕС на решенията от областта на електронното управление.

1.4

ЕИСК изразява загриженост, че от финансовата криза насам единният пазар на ЕС почти не отбелязва растеж. На практика между 2008 г. и 2015 г. икономиката на еврозоната се сви с 1,6 %. За разлика други икономически региони като САЩ, Австралия и Япония далече изпреварват ЕС по отношение на вътрешното търсене и растеж. Поради това са необходими активни мерки за насочване на Европа отново към целите на политиката, определени в стратегията „Европа 2020“.

1.5

ЕИСК отново подчертава значението на трансграничната мобилност за предприятията и работниците. При все това обаче не бива да се пренебрегва фактът, че принципите на единния пазар имат много по-малка подкрепа сред значителна част от населението. Една от причините за това е нарастващият риск от продължаване на нелоялните и незаконните практики, свързани с трансграничното предоставяне на услуги. Високият риск от злоупотреба подкопава сериозно доверието на работниците и на честните предприятия във вътрешния пазар.

1.6

Трябва да се предприемат решителни действия, за да се противодейства на тези тенденции, а също е важно да се гарантира лоялна конкуренция в интерес на предприятията. За добре функциониращ единен пазар при извършването на трансгранични дейности трябва да се спазва европейското и националното законодателство. Поради тази причина мнозинството от членовете на ЕИСК подкрепя всички усилия, за да се гарантира, че на практика в ЕС за една и съща работа на едно и също място се получава едно и също заплащане, както призова председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер.

1.7

Въпреки че единният пазар има силна социална основа в ДФЕС и във вторичното законодателство на ЕС, в първичното законодателство следва да се обърне внимание на постигането на по-добър баланс между пазарните свободи и основните социални права. Целта на тази стъпка би била да се отговори на недоволството на много хора, които смятат все по-често, че техните социални интереси и изисквания не са добре защитени в рамките на единния пазар.

1.8

По принцип ЕИСК приветства усилията за проверка на ефективността на законодателството на ЕС. Тази инициатива би могла да изпълни важна роля за намаляване на ненужните регулаторни разходи, които се налагат, когато една и съща област е предмет на различни регионални правила. Поради това следва да се проверява дали хармонизираното законодателство е необходимо, по-специално в интерес на МСП. ЕИСК обаче още веднъж припомня своето становище, според което високите стандарти за защита на потребителите не са ненужна тежест.

1.9

ЕИСК изтъква възгледа си, че цифровият единен пазар следва да бъде политически приоритет поради огромния си потенциал за растеж. Трябва да се разгледа и отстрани незабавно съществуващата правна несигурност по отношение на заетостта, икономиката и потребителските въпроси. Комисията следва да прилага ясна правна уредба за новите форми на икономиката и новите бизнес модели в рамките на единния пазар, включително различните форми на икономиката на споделянето, с цел премахват се нормативните пропуски. В това отношение приложимото законодателство трябва да се спазва изцяло, като трябва да се положат конкретни усилия за защита на правата на потребителите и работниците, както и на лоялната конкуренция.

1.10

Създаването на съюз на капиталовите пазари следва също да остане като приоритет в дневния ред, доколкото съпътстващото го по-ефективно разпределение на капиталите може да има положителни последствия както за икономиката и за заетостта, така и за потребителите. Някои неотдавнашни събития като решението на Обединеното кралство да напусне ЕС не бива да забавят ненужно или да застрашат изпълнението на тези планове.

1.11

ЕИСК отново заявява своята позиция, че нормативните пропуски в данъчната политика водят до нелоялна конкуренция в рамките на единния пазар. Поради това подкрепя стъпки към обща консолидирана корпоративна данъчна основа, докладване по страни, както и постоянните усилия за противодействие на избягването на данъци и данъчните убежища. Въвеждането на обща минимална ставка на корпоративния данък би могло да бъде полезно допълнение към тези инициативи и би могло да прекрати надпреварата за достигане на най-ниски ставки.

1.12

Обществените услуги, известни още като услуги от общ интерес, играят ключова роля в социалната пазарна икономика и са особено важни за обществеността. Услугите от общ интерес са сред общите ценности на ЕС, които са от значение за насърчаването на социалното и териториалното сближаване.

1.13

Ролята за насърчаване на социалното и териториалното сближаване следва да се разглежда като част от „принципите и условията“, които ЕС може да предостави за тези услуги. Във връзка с планираната реформа на Директивата за услугите ЕИСК подчертава, че според Протокол № 26 от Договора за ЕС относно услугите от общ интерес националните, регионалните и местните власти в държавите членки имат широко право на преценка в областта на услугите от общ икономически интерес.

1.14

Необходими са редица мерки за справяне с нелоялните практики в областта на обществените поръчки, които водят до оферти под приемливия стандарт, при които понякога не са спазени изискванията за минимална работна заплата, които са в сила в съответното национално законодателство и практики, и които в много случаи водят до високи допълнителни разходи. По-конкретно, трябва да има прозрачност относно най-добрата оферирана цена и услуга и превишаването на разходите, което може да възникне на по-късен етап. Целта трябва да бъде да се прилага принципът за най-добрата оферта, а не за най-ниската цена.

2.1

Европейската интеграция трябва да следва целта за постигане на необходимия баланс между икономическите, социалните и екологичните политики. Свободното движение на стоки, услуги, капитали, плащания и хората трябва да бъде допълнено от зачитане на основните социални права, включени в договорите на ЕС чрез Хартата на основните права. Основните социални права трябва да бъдат приложени на практика в рамките на вътрешния пазар. Същевременно следва да бъдат премахнати съществуващите все още ненужни препятствия на единния пазар, за да се гарантира дългосрочен просперитет и силно конкурентна социална пазарна икономика.

2.2

ЕИСК многократно е заявявал — неотдавна в становището си относно „Осъвременяване на единния пазар“ (1), че единният пазар стои в основата на европейската интеграция и има потенциала да осигурява преки ползи и да генерира устойчив растеж за икономиките на Европа.

2.3

Единният пазар е значително постижение и следва да представлява крайъгълен камък за просперитета на Европа. Въвеждането на еврото в еврозоната и Шенгенското споразумение бяха важни етапи по пътя към създаването на общ вътрешен пазар. Въпреки това сега те са обект на сериозен натиск, който разкрива колко различни са интересите на държавите — членки на ЕС. До известна степен решенията се вземат и надзорът се осъществява все още на национално равнище.

2.4

ЕИСК отбелязва, че продължават да съществуват значителни пазарни пречки под формата на недостатъчно признаване на квалификации и дипломи, разделянето на учебните програми, технически местни ограничения, регулаторни бариери, които произтичат основно от фрагментирането на единния пазар поради различните национални правни уредби, административна тежест като спазването на националните данъчни и митнически правила или липса на решения за електронно управление и на координация на европейско равнище на решенията за електронно управление.

2.5

Комисията има за цел да се въведе пълна хармонизация в някои области, което може да доведе до намаляване на съществуващото равнище на защита в някои държави членки. ЕИСК подчертава, че в редица становища е възразил срещу тези мерки. Пълната хармонизация в областите, в които Комисията се стреми да я постигне, трябва да бъде постигната при запазване на вече съществуващото равнище на защита.

2.6

В държавите членки гражданите все повече смятат, че Европа не прави достатъчно за защита на социалните стандарти и доходите, нито за постигане на справедливо данъчно облагане и справедливи социални вноски. Единният пазар има солидно социално измерение, основано на ДФЕС и вторичното законодателство на ЕС, но трябва да се потърси по-добър баланс между икономическите пазарни свободи и основните социални права.

2.7

Мерките, представени за европейски стълб на социалните права, следва да отразяват основополагащи принципи на Съюза и се основават на убеждението, че икономическото развитие следва да доведе до по-голяма степен на социален прогрес и сближаване и че, като гарантира подходящи предпазни мрежи в съответствие с европейските ценности, социалната политика следва да се разглежда и като продуктивен фактор.

2.8

Въпреки многобройните постижения на политиката на сближаване на ЕС, все още е далече действителното икономическо и социално сближаване между държавите членки и има големи различия в заплащането и социалните стандарти. По-ниските заплати, които се заплащат в някои държави членки, се дължат на историческото развитие и на естественото разнообразие на огромния вътрешен европейски пазар и отразяват местните нива на производителност и много други фактори, включително интересите на инвеститорите. Въпреки това следва да се обърне по-голямо внимание на социалния дъмпинг, който следва да бъде определен като нелоялна и незаконна практика на неспазване на правилата в областта на трудовото възнаграждение или плащането на вноски за социално и здравно осигуряване и по този начин извличане на несправедливо предимство пред конкурентите (2).

2.9

От началото на финансовата криза, т.е. през периода 2008—2015 г., единният пазар отбелязва растеж от 0,4 %, което е почти нула в реално изражение. В еврозоната единният пазар дори отбеляза спад от 1,6 %. Повечето други икономически региони далече изпреварват Европейския съюз по отношение на вътрешното търсене (например +8,8 % в САЩ, в Австралия +17,9 %, а в Япония +3,8 %) (3). Мерките за съживяване на търсенето в единния пазар като Европейския план за инвестиции с Европейския фонд за стратегически инвестиции все още не са довели до желаните резултати.

2.10

ЕИСК изразява тревога, че целите на стратегията „Европа 2020“ относно заетостта и социалните цели, основани на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, не могат да бъдат постигнати (4). Досега икономическият спад, бавното осъществяване на разумни структурни реформи и липсата на търсене на единния пазар доведоха до обратния ефект: заетостта спадна от 70,3 % през 2008 г. на 69,2 % през 2014 г. А се изисква до 2020 г. да бъде 75 %. Вместо да намалее броят на хората, засегнати от бедност и социално изключване с 20 милиона до 2020 г., през 2014 г. той се е увеличил с 4,9 милиона души. Освен това в края на 2015 г. сравнение с периода преди кризата в Европейския съюз имаше с шест милиона души повече безработни.

2.11

Друг важен аспект от стратегията „Европа 2020“ е образованието. ЕИСК приветства факта, че делът на населението, което напуска преждевременно образованието и обучението, е намалял от 14,2 % през 2008 г. на 11 %. Подобрение има и при завършилите висше образование: от 31,3 % на 38,7 % между 2008 г. и 2015 г. ЕИСК приветства стратегията на Европейската комисия за уменията и посочва, че високото ниво на квалификация е незаменимо за привличането на предприятия и за създаването на нови работни места.

2.12

Решението на Обединеното кралство за излизане от ЕС представлява голямо предизвикателство за европейския единен пазар. ЕИСК препоръчва бъдещите преговори да се основават на спазването на всички основополагащи принципи и ценности на единния пазар.

3.1.1

Мобилността на работната сила може да бъде важна за предприятията, за да имат достъп до квалифицирана работна ръка, за самонаетите и за работниците, за да имат възможност за добра работа, достъп до нови умения и добри условия на труд. Въпреки това все още съществуват пречки.

3.1.2

В проучване на пречките и разходите (5) се посочва, че оперативно съвместимите услуги за електронното управление, освен икономиите на разходи за административните служби, гражданите и предприятията, се очаква да окажат особено голямо въздействие върху трудовата мобилност. За да могат да преминават границите, и за предприятията, и за работниците е от решаващо значение да се подобри признаването на професионалните дипломи.

3.1.3

В становището си относно „Злоупотреби със статута на самостоятелно заетите лица“ (6) ЕИСК изтъкна, че фиктивната самостоятелна заетост може да доведе до неплащане на социално-осигурителни вноски, укриване на данъци, нарушаване на трудовите права и до недеклариран труд и поради това следва да бъде премахната. В това отношение ЕИСК приветства вече установената Европейска платформа за недекларирания труд като стъпка в правилната посока (7).

3.1.4

Целта на тази платформа е предотвратяване и възпиране на недекларирания труд чрез по-добро сътрудничество между правоприлагащите органи на държавите членки като инспекциите по труда, данъчните и социалноосигурителните органи. Това сътрудничество включва обмен на най-добри практики относно мерките за предотвратяване и възпиране, установяване на общи принципи за извършването на инспекциите на работодателите, насърчаване на обмена на персонал и съвместните обучения и създаване на условия за съвместни действия по контрола.

3.1.5

Понастоящем много работници биват наети като „самостоятелно заети доставчици на услуги“, а не като служители, както се правеше преди. Тези хора нямат трудов договор, понеже работят за себе си в съответствие със своя статут на самостоятелно заети. При такова трудово правоотношение в повечето случаи не е необходимо да се спазва националното трудово право. Трябва да се използват ясни и обвързващи критерии за оценка на това дали дадено лице е де факто наето или самостоятелно заето. Поради тази причина ЕИСК е отправял критики към предложението на Комисията за директива относно едноличните дружества с ограничена отговорност, като директива, която „се нуждае от допълнително разработване“ (8). На натиск са подложени особено микропредприятията, МСП и същинските самостоятелно заети лица.

3.2.1

Директивата от 1996 г. определя регулаторната рамка на ЕС с цел постигане на точен и справедлив баланс между целите за насърчаване и улесняване на трансграничното предоставяне на услуги, осигуряването на закрила за командированите работници и гарантирането на равнопоставени условия между чуждестранните и местните конкуренти.

3.2.2

Директивата за осигуряване на изпълнението от 2014 г. (9) предоставя нови и засилени инструменти за борба срещу случаи на заобикаляне, измами и злоупотреби и санкционирането им, като допълни Директива 96/71/ЕО и допринесе за по-ефективна сложна рамка за командироването на работници.

3.2.3

ЕИСК наскоро прие отделно становище относно предложението на Комисията за целенасочено преразглеждане на Директивата относно командироването на работници, в което коментира основните изменения и предложения (10) въз основа на призива, отправен от президента Юнкер в политическите насоки за следващата Комисия: „В нашия Съюз един и същи труд на едно и също място следва да бъде възнаграждаван по един и същи начин“ (11).

3.2.4

В своето становище относно „По-справедлива мобилност в ЕС“ (12) ЕИСК призова Комисията да вземе мерки по отношение на нелоялните практики, които водят до социален дъмпинг. Решаването на този проблем е все по-наложително, тъй като практически примери от държавите членки показват, че рискът от дъмпинг на възнагражденията и социален дъмпинг нараства рязко в трансграничен контекст. Проверки от австрийската осигурителна каса за работниците в строителството (BUAK) (13) показват, че от 7 238 австрийски предприятия, инспектирани през 2015 г., 38 са заподозрени по Закона за борба с дъмпинга на възнагражденията и социалния дъмпинг в недостатъчно заплащане на наетите лица. Това означава, че 0,53 % от предприятията са заподозрени в недостатъчно заплащане на техните служители. През същия период са извършени проверки на 1 481 фирми, работещи в Австрия, но със седалище в други държави от ЕС. От тези предприятия 398 са заподозрени в недостатъчно заплащане на техните служители, т.е. дъмпинг на работните заплати. Това възлиза на 26,87 %.

3.2.5

В случай на чуждестранни предприятия, които оперират на трансгранична основа и използват командировани работници, вероятността за дъмпинг на възнагражденията е 50 пъти по-висока отколкото при местните доставчици. Това е сигнал за (не)функционирането на единния пазар. Високият риск от злоупотреба подкопава сериозно доверието на европейските работници във вътрешния пазар.

3.2.6

Друг проблем е фиктивното командироване на работници. Случаите, свързани с фиктивно командировани работници, т.е. злоупотреби чрез фиктивни удостоверенията А1 за командироване, са показателни за проблемите, причинени от удостоверения, сертификати или подобни документи, издадени официално или от публични органи. Поради това става все по-трудно за микропредприятията, МСП и квалифицираните работници да устояват своите позиции срещу нелоялно действащите конкуренти. Следователно трябва да се премахне фиктивното командироване на работници.

3.2.7

Неотдавна Комисията предложи изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социално осигуряване. ЕИСК ще приеме отделно становище в съответствие с искането на Европейската комисия, като очаква да бъде развита модернизирана система за координация на системите за социално осигуряване, която да отговаря на социалната и икономическата действителност в държавите членки и да зачита принципите на правото на ЕС, по-специално що се отнася до равното третиране и недопускането на дискриминация.

3.2.8

ЕИСК отбелязва предложението за паспорт за услугите (или лична карта за услугите), който следва да премахне необходимостта от многократни искания за информация и документи, които вече са предоставени на държавата членка, посредством създаването на общ електронен регистър на документите. ЕИСК възразява срещу всяко подкопаване на принципа на държава на местоназначението. ЕИСК ще изготви отделно становище по тази тема.

3.3.1

По принцип се приветстват мерките, чрез които се проверява дали правото на ЕС е ефективно. Междуинституционално споразумение между Комисията, Съвета и Европейския парламент може да улесни постигането на целта за опростяване и повишаване на ефективността на законодателството на ЕС. По отношение на сътрудничеството обаче трябва да се гарантира, че са защитени и не се поставят под въпрос правните стандарти на ЕС, които предлагат социални или икономически ползи от политиката.

3.3.2

В еднаква степен са засегнати МСП, потребителите и работниците. Според принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ е особено важно да се избегнат ненужни тежести за МСП. За правилното функциониране на вътрешния пазар е необходима политика за защита на потребителите, въз основа на високо ниво на закрила в съответствие с член 169 от ДФЕС.

3.3.3

REFIT би могъл да изпълни важна роля за намаляване на регулаторните разходи, които се налагат, когато една и съща област е предмет на различни регионални правила. Хармонизирането на законодателството би могло да доведе до спестяване на значителни разходи и да насърчи растежа в регионите на ЕС чрез премахването на пречките. Поради това тази възможност трябва да се проучи, за да се провери дали е осъществима.

3.3.4

Много от законодателните актове, които трябва да бъдат разгледани в рамките на програмата REFIT за намаляване на бюрокрацията, в много случаи се отнасят до правните разпоредби, които защитават работниците и потребителските стандарти и поради това са от изключителна социално-политическа и икономическа полза. ЕИСК потвърждава своето виждане, че високите стандарти за защита на потребителите не са ненужна тежест.

3.3.5

ЕИСК се позовава на становището си от 14 декември 2014 г. (14) и отново заявява позицията си, че интелигентното регулиране не премахва задължението за спазване на правилата в областта на защитата на гражданите, потребителите и работниците, стандартите за равенство между половете или правилата за опазване на околната среда. В допълнение, принципът „Мисли първо за малките предприятия“ не трябва да води до освобождаване от законови задължения за микропредприятията и МСП, въпреки че интересите и нуждите им следва да бъдат отчетени от законодателството.

3.3.6

Напълно неразбираем е отказът на Комисията да продължи с планираната законодателна инициатива за фризьорите, въпреки че съществува споразумение между европейските социални партньори по този въпрос. Подходът на Комисията е в противоречие с принципите и ценностите на социалния диалог, като се зачита принципът на представителност, и е изключително недалновиден, тъй като липсата на регулиране в областта на здравословните условия на труд може да доведе до професионални заболявания и оттам до значителни разходи както за предприятията, така и за публичния сектор.

3.3.7

ЕИСК привлича вниманието върху общата декларация на европейските социални партньори за ново начало на социалния диалог въз основа на резултатите от тематичните групи, в която се посочва взаимодействието между социалния диалог в ЕС и подхода за по-добро регулиране.

3.3.8

ЕИСК приветства започването на диалога посредством новосъздадената платформа за REFIT. В допълнение към целта за улесняване на бизнеса и запазване на стандартите за работниците, в усилията си за опростяване на законодателството на ЕС и Комисията, и експертите на платформата трябва да гарантират защитата на правата на потребителите.

3.4.1

Един от приоритетите следва да бъде цифровият единен пазар, предвид очакваните ползи от завършването на единния пазар в тази сфера. Потенциалните ползи за БВП от доизграждането на цифровия единен пазар се оценяват на 415 млрд. евро годишно (15).

3.4.2

ЕИСК изразява съгласие с Европейската комисия, че трябва да бъде анализирана и разгледана съществуващата правна несигурност по отношение на заетостта и икономическите и потребителските въпроси. Тук трябва да се обърне внимание на опазването на съществуващите трудови и социални стандарти и стандартите за защита на потребителите и на осигуряването на надеждна правна рамка за бизнеса. На цифровия единен пазар не бива да има различни правила за „изцяло цифровия“ свят и за „нецифровия“ свят. Комисията следва да осигури правни стандарти, които биха могли да се използват в цифровия и нецифровия единен пазар.

3.4.3

В своето становище относно необоснованото блокиране на географски принцип (16) ЕИСК приветства предложението за регламент относно блокирането на географски принцип както за предприятията, така и за потребителите, като задължителен елемент от стратегията за цифров единен пазар. Това обаче е малка стъпка, а не радикална промяна. Трябва да бъдат прекратени практиките на блокиране на географски принцип, т.е. дискриминация на потребителите по отношение на достъпа им до онлайн услуги въз основа на местоживеенето или географския им интернет адрес или гражданството. Пренасочването на потребителите към местния уебсайт с по-високи цени също представлява дискриминация в рамките на единния пазар. ЕИСК ще се занимае със заключенията на Съвета по конкурентоспособност от ноември 2016 г. за общ подход към текста на предложението, като подчертава, че е необходимо да се прави разграничение между дискриминация по отношение на цените и диференциация на цените.

3.4.4

В области като блокирането на географски принцип, трансграничната доставка на колетни пратки, трансграничното застраховане, лицензирането на авторски права и финансовите пазари трябва да се смята, че Европейският съюз и държавите членки носят отговорност основно за премахването на пречките пред трансграничната търговия и за гарантирането на по-доброто функциониране на пазара.

3.4.5

Свободният поток на данни изисква по-висока степен на защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот, които ще бъдат от съществено значение в бъдеще; следва да се помисли за последователна политика в областта на големите информационни масиви, услугите за изчисления в облак и „интернет на нещата“.

3.4.6

Нарастващата цифровизация на икономиката създава нови бизнес модели, отваря нови възможности, но и поставя нови предизвикателства. За това ново явление ЕИСК проведе задълбочени дискусии, които доведоха до редица становища (17).

3.4.7

Комисията следва да продължи работа и по своето предложение за единен цифров портал, за да стане този инструмент наистина ефективен.

3.4.8

Приобщаващото и социално предприемачество са от решаващо значение за социалното сближаване, за осигуряване на по-ефикасен и устойчив икономически растеж. ЕИСК още веднъж призовава Комисията да предприеме редица необходими политически мерки, за да се гарантира, че многобройните разновидности на икономиката на споделянето, и различните начини, по които работи, се ползват с подкрепа, изпълняват се и си извоюват доверие на равнището на ЕС и в отделните държави членки (18).

3.5.1

През 2015 г. Комисията обяви план за изграждането на европейски съюз на капиталовите пазари. Според Комитета (19) този съюз следва да служи изцяло на икономическата и финансовата стабилност в ЕС и да доведе до по-добро и по-ефективно разпределение на капиталите, с положителни последствия както за инвестициите и растежа, така и за заетостта и за потребителите. Освен това тогава Комитетът (20) изрази загриженост във връзка с времето, което ще бъде необходимо за постигането на крайния резултат, загриженост, която може само да се засилва с оглед на някои неотдавнашни събития като решението на Обединеното кралство да напусне ЕС и други, упоменати по-горе (вж. параграф 2).

3.5.2

Планът за действие включва най-малко 33 мерки в различни области, които следва да бъдат реализирани в краткосрочен и средносрочен план. Чрез някои от тези мерки се предоставят допълнителни средства, по-специално за МСП и за домакинствата. Според Комитета (21) е целесъобразно тези предложения да бъдат осъществени в краткосрочен план, като се вземат предвид принципите на сигурност, прозрачност и принудително привеждане в изпълнение. Изхождайки от същата тази загриженост за сигурността и стабилността, Комитетът (22) вече неколкократно призова за разглеждането и регулирането на банкирането „в сянка“.

3.5.3

Регулирането на финансовите пазари от ЕС и прилагането на разпоредбите не бяха достатъчни, за да се предотвратят спекулативните операции, свръхзадлъжнялост и безотговорното поемане на рискове, които доведоха до финансовата криза със сериозни последици за цялото общество. ЕИСК напомня на Комисията да представи предложение относно претоварването с дългове на домакинствата.

3.6.1

Както ЕИСК заяви през 2012 г. в своя доклад относно „Пречки пред европейския единен пазар“, регулаторните пропуски в данъчната политика водят до нелоялна конкуренция. Следва да се приветстват плановете на Европейската комисия за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. ЕИСК създаде проучвателна група по този въпрос. За да се сложи край на надпреварата за достигане на най-ниски равнища на корпоративно данъчно облагане и за постигане на по-справедлива данъчна политика, следва да се помисли за въвеждането и на минимална корпоративна данъчна ставка.

3.6.2

Следва да се приветства обменът на данъчна информация между държавите членки и правните мерки за блокиране на най-често използваните методи за избягване на плащането на данъци. Едно от основните искания, отправени в този случай, е въвеждането във всяка държава на изискване за докладване за дружества, които извършват трансгранична дейност, без да се увеличава ненужно административната тежест.

3.6.3

Следва да се предприемат действия и срещу данъчните убежища. По време на изслушване в Европейския парламент икономистът и лауреат на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц призова за действия в световен мащаб срещу такива системи за укриване на данъци (23). Френският учен Габриел Зукман е изчислил, че в данъчни убежища по света се намират финансови активи на стойност от около 5 800 млрд. евро, като 80 % от тях не се облагат с данъци (24). Понастоящем Комисията предлага мерки на международно равнище за справяне с данъчните убежища.

3.6.4

Като първа стъпка трябва да се гарантира, че се прилагат споразумения за взаимопомощ и че се осъществява автоматичен обмен на информация между отделните страни. За мултинационалните компании следва да се помисли за международна мрежа от данъчни проверки. В случай на трансфери на активи и капиталови трансфери към държавите, класифицирани като данъчни убежища, задължаването на финансовите институции да докладват преводите, които правят, е възможна отправна точка (25).

3.7.1

ЕИСК вече подчерта съществуващите пречки в сектора на услугите в своя доклад от 2012 г. относно пречките пред единния пазар. Комисията установи, че много държави членки не изпълняват задължението си да уведомят органите на ЕС за регулаторни мерки, което затруднява оценяването от страна на Комисията дали дадено ново правило е обосновано и пропорционално.

3.7.2

Поради това Комисията планира да реформира процедурата за уведомяване, която вече ще се отнася и до услугите, които понастоящем са изключени от приложното поле на Директивата за услугите. Комисията трябва да гарантира, че предложенията, във вида, в който са представени, не поставят под въпрос суверенитета или демократичния принцип на държавите членки.

3.7.3

Услугите от общ интерес играят ключова роля в социалната пазарна икономика. Наличието на жилища, вода и енергия, услуги за обезвреждане на отпадъци и отпадъчни води, обществен транспорт, здравни грижи, социални услуги и услуги за младежта и семейството, културата и комуникациите са от ключово значение за обществеността. Услугите от общ интерес са сред общите ценности на ЕС и са от значение за насърчаването на социалното и териториалното сближаване. Ролята за насърчаване на социалното и териториалното сближаване следва да се разглежда като част от „принципите и условията“.

3.7.4

Във връзка с планираната реформа на Директивата за услугите, ЕИСК подчертава, че според Протокол № 26 от Договора за ЕС относно услугите от общ интерес (правно обвързващо тълкуване на член 14 от ДФЕС), държавите членки, националните, регионалните и местните власти имат широко право на преценка в областта на услугите от общ икономически интерес поради различната културна, социална и географска ситуация. Следва да се гарантира високо равнище на качество, безопасност, достъпност и равно третиране и да се утвърждават всеобщият достъп и правата на потребителите, като същевременно се гарантира ефективността и доброто управление по отношение на тези услуги, които трябва да се предоставят в съответствие с потребностите на ползвателите.

3.8.1

Що се отнася до обществените поръчки, не съществуват статистически данни относно действителните разходи в сравнение с разходите, декларирани от най-добрия оферент в тръжната процедура. В много случаи има значително надхвърляне на разходите (26).

3.8.2

Многократно печелят оференти, които работят нелоялно, които в своите оферти занижават разходите си под справедливата цена и използват ненадеждни подизпълнители. В резултат на това често има последващи разходи, които надвишават цената на класирания на второ или трето място оферент.

3.8.3

С цел да се ограничи тази практика, са необходими няколко мерки: въвеждането на електронни процедури за обществени поръчки следва да създаде възможност за събирането на статистически данни, които да позволят да се установява кои са ниските оферти и да се насърчават отговорните лица да възприемат положително поведение. В рамките на събирането на статистически данни трябва да се записват централно най-добрата оферирана цена и реално извършените в последствие разходи, за да се гарантира прозрачност по отношение на възможното превишаване на разходите. Оферти, базирани на цени, които не отговарят на минималните изисквания, заложени в съответните национални разпоредби и практики, трябва да бъдат изключвани от търговете, за да се избегне възможно съревнование за снижаване на цените и стандартите за качество.

21.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 125/10

Докладчици:

Jacek KRAWCZYK

Gabriele BISCHOFF

Luca JAHIER

1.1

След като председателят на Европейската комисия поиска от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) да даде своя принос за консултацията относно европейски стълб на социалните права (ЕССП) (1), Комитетът проведе консултации с широкото гражданско общество (2) в 28-те държави членки. В тези национални дебати участваха 116 членове на ЕИСК и близо 1 800 други представители на организации на гражданското общество.

1.2

Становището на ЕИСК относно „Европейски стълб на социалните права“ отразява и включва основните заключения и препоръки от националните дебати. Комитетът отбелязва намерението на Комисията да „… предостави редица основни принципи за подпомагане на доброто функциониране на справедливи пазари на труда и социални системи“  (3) и счита, че ЕССП е много важна инициатива за устойчивостта на ЕС. В този контекст становището на ЕИСК е първа стъпка от протичащия процес на изграждане на ЕССП. Комитетът заявява намерението си да продължи да допринася за дискусиите по този въпрос, по-специално след приемането на Бялата книга на Комисията през 2017 г.

2.1

През 2017 г. Европейският съюз ще отбележи 60-ата годишнина от подписването на Римския договор. Тази знаменателна годишнина е възможност да се отпразнуват постиженията на ЕС, но трябва да бъде и повод да се пристъпи към решаването на основните политически, икономически и социални предизвикателства. В много държави членки доверието на гражданите в Европейския съюз се е понижило значително. За пръв път в историята на ЕС той вероятно ще бъде напуснат от държава членка.

2.2

От шока на финансовата криза през 2008 г. Европейският съюз продължи да изпитва поредица от последващи кризи. Въпреки че положението в отделните държави членки е различно и че бяха предприети различни ответни политически мерки, ЕС е изправен пред многобройни предизвикателства, които включват: продължителен период на висока безработица, недопустими нива на младежка безработица, икономическа нестабилност и влошаване на социалното положение, включително повишени нива на бедност и неравенство. Към това могат да се добавят глобализацията, демографските промени и цифровизацията. Неспособността на ЕС да се справи адекватно с притока на търсещи убежище лица и мигранти засили общото усещане, че той вече не може да предоставя политически и практически решения, които да работят в интерес на всички. Евроскептични, популистки и националистически партии се опитват да се възползват от тези страхове, като предлагат опростенчески решения за сложни проблеми, прехвърлят вината върху определени части от нашите общности и създават опасни разделения в обществото.

2.3

Някои от тези предизвикателства и различия между държавите членки и вътре в тях се задълбочиха в резултат на кризата. Те произтичат или се подхранват, наред с другото, от липсата на растеж и структурните недостатъци на нашите пазари на труда и системите за социална закрила — явления, които до голяма степен предшестваха кризата. От решаващо значение ще бъде колективният капацитет на ЕС и неговите държави членки да създадат условия за устойчив растеж и заетост.

2.4

ЕИСК приветства инициативата на Комисията за стартиране на публична консултация относно европейския стълб на социалните права като част от усилията за гарантиране на „справедлив и истински общоевропейски пазар на труда“, за изграждане на „Европа със социален рейтинг ААА“ и за предоставяне на насоки за подновено сближаване в еврозоната. При все това съществува значителна несигурност относно основното предназначение на този стълб. Преди всичко ЕИСК подчертава, че европейският стълб на социалните права трябва да доведе до положителна перспектива за всички. По този начин той може да спомогне за възвръщане на доверието във възможността на ЕС да подобри перспективите за настоящите и бъдещите поколения.

2.5

За тази цел стълбът трябва да засяга също и специфичните предизвикателства на пазара на труда и в системите за социална закрила с оглед на постигането на справедлив баланс между икономическото и социалното измерение, както и приноса към борбата срещу бедността, социалното изключване и неравенствата.

2.6

ЕИСК признава, че европейският икономически и социален модел е основан на споделеното разбиране за значението на повишаването на заетостта, социалния напредък и производителността като основните фактори за устойчив икономически растеж, който облагодетелства справедливо всички. Процесът на подготовка на стълба е възможност да потвърдим нашата обща ангажираност с европейския социален модел, като същевременно гарантираме, че националните социални системи и пазарите на труда са приспособими и подготвени за бъдещето (4). ЕИСК подчертава необходимостта от растеж и конкурентоспособност в целия ЕС. Във връзка с това ЕИСК изтъква необходимостта от взаимна обвързаност между политиките в областта на икономиката, заетостта и социалната сфера (5).

2.7

ЕИСК е убеден, че европейските и националните политики и действия, имащи за цел постигането на икономически успех и социален напредък, трябва да заемат по-централно място в дебатите за политиката на ЕС. Освен това е важно политиките на европейско и национално равнище да се разработват съгласувано и да се укрепват взаимно. Като част от тези усилия е необходима нова, ориентирана към промени нагласа.

2.8

Процесът на европейския семестър продължава, но стратегията „Европа 2020“, насочена към „интелигентен, устойчив, приобщаващ растеж“, беше изтласкана на заден план, а надеждите за изпълнение на нейните социални цели — а именно целите за постигане на равнище на заетост от 75 % или извеждане на 20 милиона души от бедност — избледняха. По подобен начин Препоръката от 2008 г. за активно приобщаване (6) оказа ограничено въздействие.

2.9

Като отправна точка стълбът следва да насърчава съществуващите достижения на правото на ЕС в социалната сфера и пълното им, пълноценно прилагане. Когато се обсъждат нови обвързващи законодателни инициативи и инструменти, трябва да се следват съществуващите правни основания и процедури. Все още не е определен правният статут на стълба, както и връзките му с основните международни инструменти за правата на човека (7). Въпреки това ЕИСК подчертава, че социалните права трябва да важат за всички живеещи в ЕС и във всички негови държави членки, като същевременно признава, че е възможно да са необходими специални инструменти/механизми за еврозоната.

2.10

Инвестирането в бъдещето е от ключово значение, но Европа продължава да страда от липса на публични и продуктивни частни инвестиции. ЕИСК признава усилията, положени посредством плана за инвестиции „Юнкер“ (8), и приветства неговото разширяване. По време на втората фаза трябва да бъдат насочени повече инвестиции към най-нуждаещите се от тях държави и региони с цел засилване на техните икономики и растеж и избягване на още по-големи разлики между и в рамките на държавите членки. Проектите за инвестиране в социална инфраструктура също трябва да бъдат подпомагани в достатъчна степен от плана „Юнкер“.

2.11

Дискусиите относно стълба протичат успоредно с други ключови разисквания на равнището на ЕС и на световно равнище, а именно относно бъдещето на Европа и бъдещето на труда. Дискусиите относно бъдещето на Европа по време на срещата на високо равнище в Рим през 2017 г. следва да вземат под внимание дебатите относно европейски стълб на социалните права. ЕИСК подчертава нуждата от взаимодействие и последователност в тези обсъждания, които ще оформят нашето общо бъдеще. При разработването на стълба следва да се вземе под внимание стратегията „Европа 2020“ и да се извлекат поуки от нейното проблематично прилагане. Стълбът следва да бъде свързан и с всеобхватна стратегия за ЕС (9) за прилагане на Стратегията за устойчиво развитие до 2030 г., приета от Организацията на обединените нации през 2015 г. заедно с нейните цели за устойчиво развитие. В тях е изложена програма за глобални трансформационни промени за премахване на бедността, опазване на планетата, гарантиране на защитата на правата на човека, включително на правата на хората с увреждания, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която ЕС и държавите членки са задължени да спазват, и гарантиране на просперитет за всички (10). На равнището на ЕС трябва да се полагат усилия, за да се гарантира прилагането на законодателството на ЕС за борба с дискриминацията и в областта на равенството между половете (11).

2.12

Успоредно с публичната консултация на Комисията ЕИСК стартира редица национални дебати в 28-те държави членки, за да повиши осведомеността относно инициативата и извън Брюксел, да стимулира дебат и открито да обсъди как да бъде разработен стълбът. Много от резултатите от тези национални дебати са отразени в настоящото становище.

2.13

Наложително е да се дефинира по-добре обхватът на стълба. ЕИСК е на мнение, че тази инициатива следва да включва всички граждани и да обхваща всички етапи от жизнения цикъл. ЕИСК изразява загриженост поради факта, че в съобщението на Комисията относно стълба не се споменават търсещите убежище лица и мигрантите.

2.14

Ролята на гражданското общество трябва да бъде призната в по-голяма степен и засилена. Гражданският диалог трябва да бъде укрепен, за да се гарантира, че хората, включително младите (12), както и тези в уязвимо положение или сблъскващи се с дискриминация, осъзнават, че имат възможност да участват в изготвянето, прилагането и преразглеждането на процесите на разработване на политиките. Социалните партньори изпълняват специфична роля в изготвянето и прилагането на политиките, които пряко или непряко засягат заетостта и пазарите на труда. Социалният диалог трябва да се насърчава и подкрепя, като същевременно се зачитат автономността на социалните партньори и колективното договаряне и се увеличава капацитетът на социалните партньори за участие в социалния диалог. Подходящото участие на социалните партньори и гражданското общество в дискусиите относно стълба беше подчертано в множество национални дебати (13). В три дебата беше изтъкнато значението на постигането на консенсусен подход и ангажиране (14).

3.1

ЕИСК е убеден, че бъдещето на труда следва да бъде ключов приоритет в рамките на дебатите относно стълба, с цел да се вземат под внимание основните промени, протичащи в трудовата сфера. ЕИСК счита, че сега е необходим по-последователен и интегриран подход, и с оглед на това призовава за всеобхватна европейска стратегия за заетостта, включително за труда на бъдещето, която да е насочена към:

3.2

Задачата за оформяне и управление на трансформациите, протичащи в трудовата сфера, е разпределена между няколко институционални субекти. Всички съответни заинтересовани страни трябва да работят заедно, за да гарантират, че бъдещето на труда е справедливо и приобщаващо, предоставя възможности за заетост на всички и води до социален напредък. ЕИСК е убеден, че наличието на добре образована, добре квалифицирана и мотивирана работна сила с достойни доходи и достъп до качествени работни места е в интерес на всички. Гарантирането на положителни резултати в бъдеще ще зависи от необходимите инвестиции, с които да се предоставят на хората необходимите инструменти за адаптиране към тези промени, да се осигурят адекватни защитни мрежи и да се насърчат иновациите, не на последно място в социалната сфера.

3.3

Промените в трудовата сфера следва да се използват за „насърчаване на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достойни условия на труд за всички“ (16). Тази цел следва да се вземе под внимание от ЕС, държавите членки и социалните партньори при изпълнението на различните им роли. Би трябвало да се включат и организациите на гражданското общество, представляващи хората, отдалечени от пазара на труда. Предпоставките за създаване на повече и качествени работни места са неравномерно разпределени сред и в рамките на държавите членки. ЕИСК настоятелно призовава институционалните субекти от държавите членки бързо да преминат към стратегия, залагаща на високите стандарти, в съчетание с активна политика на пазара на труда. Това следва да бъде подпомагано от преработена и приобщаваща Европейска стратегия по заетостта и от съгласувана и амбициозна Европейска индустриална стратегия.

3.4

ЕИСК вече приветства факта, че програмата на ЕС за нови умения и работни места (17) се основава на концепцията за съчетаване на гъвкавост и сигурност, и подчерта необходимостта да се намери точен баланс между вътрешната и външната гъвкава сигурност в интерес на по-ефективното функциониране на пазарите на труда и по-добрата защита на работниците. Той подчерта и значението на активното включване на социалните партньори в наблюдението и оценяването на изпълнението на политиките за съчетаване на гъвкавост и сигурност (18). Освен това ЕИСК подчерта, че стабилните макроикономически политики, насърчаващи растежа на заетостта и благоприятната за бизнеса среда, която осъществява и подкрепя реализирането на цялостния потенциал за растеж, са важни предварителни условия за успешното функциониране на съчетанието от гъвкавост и сигурност. ЕИСК насърчи също държавите членки и ЕС да създадат и поддържат проста, прозрачна и предсказуема правна рамка, благоприятстваща адаптивността, както и да укрепват и поддържат правата на работещите и защитимостта по съдебен ред, да насърчават изграждането на стабилна правна рамка за колективно трудово договаряне и социален диалог в целия ЕС, когато прилагат съчетание от гъвкавост и сигурност. Подчертано беше също колко е важно социалните партньори да се включат активно в дебата и в процеса на вземане на решения относно съчетаването на гъвкавост и сигурност (19). Балансирането на гъвкавостта и сигурността (20), както и способността на пазара на труда да се приспособява към нови предизвикателства, беше разгледано и подчертано по време на националните дебати в редица държави членки (21).

3.5

Рамковите условия за пазарите на труда трябва да подкрепят нови и по-разнообразни кариерни възможности. В професионалния живот са необходими различни форми на набиране на работна ръка и на труд. Това изисква подходяща законодателна среда за защита на заетостта, която да осигури рамка за справедливи условия на труд и да стимулира назначаването в рамките на всички договори за заетост.

3.6

Настъпващите промени в трудовата сфера са много на брой и многостранни. Трябва да намерим начини да гарантираме сигурен преход за всички работници между различните работни места и статуси, от безработица към заетост и от образование към професионален живот. Способността на хората да направят необходимия преход на различни етапи от живота си и наличието на рамки и механизми за подкрепа, които да им помогнат да направят това, ще предопределят обществото, в което живеем, и нашия икономически просперитет. ЕИСК предлага цялостно обсъждане на рамките и механизмите за подкрепа на такива преходи.

3.7

Бързият технологичен напредък също оформя начина ни на живот и труд. Разработването на проактивна политика на европейско и национално равнище може и трябва да гарантира, че възможностите, предоставени от цифровизацията, могат да бъдат използвани, като същевременно се избягват или смекчават опасностите, които тя крие (22). В националните дебати цифровизацията, наред с често споменаваната необходимост от инвестиции в обучение и инфраструктура (23), беше широко призната като едно от основните предизвикателства, които следва да бъдат отразени в стълба (24). Поради това въздействието на тези развития върху пазара на труда, трудовите стандарти, икономиката, данъчните системи, системите за социална сигурност и минималната работна заплата трябва да бъде оценено внимателно (25).

3.8

Програмата в областта на цифровите технологии и Инициативата за цифров единен пазар следва да бъдат свързани с нов всеобхватен подход към бъдещето на труда. Тя трябва да дава отговор на икономическите предизвикателства, предизвикателствата пред заетостта и социалните предизвикателства, включително целта за осигуряване на необходимите умения и равни условия. ЕИСК вярва, че в съответствие с Договорите това може да се постигне най-добре посредством зачитащ правата подход на подходящото равнище, който подпомага достъпа до, наред с другото, образование и социална закрила, и по-добра координация в ЕС в ключови области, в които той няма законодателни правомощия.

3.9

Както вече подчерта ЕИСК, „сътрудничеството е от ключово значение“ (26) за преодоляването на предизвикателствата на цифровизацията. В този контекст ЕИСК има предвид по-специално Европейската комисия и равнището на европейско управление като цяло, националните правителства, социалните партньори и по-широкото гражданско общество. ЕИСК вече препоръча Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Международната организация на труда (МОТ) да работят заедно със социалните партньори на всички подходящи равнища и с организациите на по-широкото гражданско общество, за да разработят подходящи разпоредби относно достойните условия на труд и закрилата, които са необходими, за да се вземат под внимание новите форми на труд (като например онлайн труда, икономиката на работата по отделни заявки и икономиката на споделянето) (27).

3.10

Следва да се обърне специално внимание на увеличаващите се равнища на младежка заетост. Както е споменавано вече в предходни становища на ЕИСК, в рамките на националните програми за реформа следва да се предприемат конкретни мерки за борба с младежката безработица (28). Добре функциониращите системи за чиракуване и други качествени форми на учене в процеса на работа могат да улеснят прехода на младите хора от училището към трудовия живот (29). ЕИСК подкрепи идеята за създаване в държавите членки на схеми за гаранция за младежта, които да се финансират от специален фонд на инициативата за младежка заетост в рамките на многогодишната финансова рамка, и приветства неговото създаване (30).

3.11

Ролята на социалния диалог беше подчертана в много от националните дебати (31). ЕИСК изразява загриженост поради факта, че в редица държави няма адекватен социален диалог (32), и че в някои държави/сектори работодателите и работещите не са представени в социалния диалог и не участват в колективното договаряне. Това следва да се вземе под внимание (33), както и нуждата от насърчаване на ориентиран към решенията социален диалог, който да има положителен принос за защитата на работниците и конкурентоспособността на предприятията. Колективното договаряне следва да бъде насърчавано на всички подходящи равнища; за да се наблюдава този процес, ЕИСК препоръчва да се събират данни за обхвата на колективното договаряне в цяла Европа посредством показателите в европейския семестър, като се зачитат напълно националните практики и системите на колективни трудови правоотношения.

3.12

Технологичният напредък създава възможности за нови работни места, но ще доведе и до закриването на работни места. Степента, в която ще се прояви това явление, е спорна, като последните прогнозни проучвания дават нееднозначни резултати (34).

3.13

При всички случаи инвестициите в хората трябва да бъдат в основата на всяка бъдеща стратегия за труда. Нивото на компетентности и умения, и по-специално цифрови умения, ще бъде ключово за подготвянето на гражданите и работниците за бъдещето. Въвеждането на гаранция за уменията (35) с подкрепата на необходимите инвестиции би могло да осигури рамката, която да даде възможност на хората да придобиват необходимите умения през целия си живот. Основа за това са достъпът до качествено образование, приобщаващо за всички граждани на ЕС, включително професионално образование, учене през целия живот и възможности за преквалификация и повишаване на квалификацията.

3.14

Технологичните промени могат да подпомогнат развитието на умения, но също така биха могли да ускорят процеса на остаряване на уменията на работниците в много професии. Освен действащите лица в сферата на образованието, предприятията, в сътрудничество със синдикатите, CEDEFOP и правителствата също трябва да изпълнят своята част от усилията да се гарантира развитието на компетентности и умения, които отговарят на нуждите на променящия се трудов свят (36), включително чрез повишаване на приспособимостта на националните образователни и обучителни системи към променящите се нужди от умения. Това трябва да се извърши по съгласуван начин. Развитието на компетентност отнема време и се нуждае от достатъчно ресурси; затова са необходими спешно по-големи и по-ефективни инвестиции в образованието. Трябва да се вземат предвид и различните въздействия/резултати от образователните и социалните системи в европейските държави и региони.

3.15

Новите форми на труд се развиват толкова бързо, че договорните условия не успяват да ги следват, поради което е необходимо да се преразгледа техният правен статут. ЕИСК призова за спешно изясняване на статута на посредниците на пазара на труда и онлайн платформите, както и за проучване на договорния статус на работещите в условията на краудсорсинг и други нови форми на трудови правоотношения. Необходими са и насоки за изясняване на възможните сиви зони, свързани с трудовия статут във връзка с данъчното облагане и социалното осигуряване (37). Крайната цел трябва да бъде гарантирането на справедливи условия на труд за всички и обхващането на всички работници от основни трудови стандарти и адекватна социална закрила.

3.16

Социалните партньори по-специално са на преден план, когато става въпрос за популяризиране на договорената гъвкавост и стабилност на труда на всички подходящи равнища, но за това е необходима ангажираност от страна на правителствата и управлението на европейско равнище, както и по-добро сътрудничество между институциите на ЕС, правителствата и социалните партньори. ЕИСК вече заяви, че ЕС и държавите членки би трябвало, чрез осъществяването на диалог със социалните партньори, да проучат стратегии за това как може да се адаптира приложното поле на социалните и трудовите стандарти, така че да отразяват условията на една цифровизирана сфера на труда (38).

3.17

С „икономиката на споделянето“ и с другите нови модели на заетост не бива да се злоупотребява като със средство за неплащане на достойни трудови възнаграждения и неспазване на задълженията по отношение на данъчното облагане и социалната сигурност (39). ЕИСК вече предложи също така ЕС да обмисли начини да се насърчи разработването на европейски платформи, така че създадената стойност да остане в местните икономики (40).

3.18

Въпросът за уеднаквяването на заплащането и въвеждането на минимални работни заплати в държавите членки беше повдигнат от участниците в някои от националните дебати (41). ЕИСК счита, че са необходими допълнителни усилия в това отношение. Полезна отправна точка би могло да бъде проучването на МОТ относно „Изграждане на социален стълб за европейско сближаване“  (42). В него се посочва, че могат да се използват редица показатели за сравняване на минималните работни заплати, които да отчитат националните обстоятелства, като най-популярното съотношение понастоящем е това между минималната и средната работна заплата. Освен това се отбелязва, че приемането на общ подход по отношение на политиката за минималната работна заплата на равнище ЕС би могло да спомогне за ограничаване на бедността в разширения Съюз и за намаляване на дела на хората с ниски заплати, с оглед на условията в отделните държави. В него се посочва, че за отправна точка може да послужи изготвянето на тристранен анализ на национално равнище на обхвата, размера и прилагането на минималната работна заплата, съгласно посоченото в инструментите на МОТ. В проучването на МОТ се отбелязва също, че заключенията на редица проучвания потвърждават значението на балансирания подход — както се изтъква в Конвенция № 131 — спрямо елементите, които трябва да се вземат предвид при определянето на размера на минималната заплата; доколкото е възможно и подходящо от гледна точка на националните практики и условия, тези елементи включват: а) нуждите на работниците и техните семейства, като се вземат предвид общото равнище на заплатите в страната, издръжката на живота, социалните обезщетения и относителният жизнен стандарт на другите социални групи; и б) икономическите фактори, в това число изискванията на икономическото развитие, равнището на продуктивност и целесъобразността на достигането и поддържането на високо равнище на заетост. Необходими са допълнителни разисквания по този въпрос, които трябва да се предприемат в контекста на разработването на социалния стълб. ЕИСК подчертава, че ключовата компетентност и автономността на националните социални партньори по отношение на процесите на определяне на заплащането трябва да се зачитат напълно, в съответствие с националните практики. Необходимостта от зачитане на разделението на компетенциите и принципа на субсидиарност, както и ролята на социалните партньори при определянето на размера на минималната работна заплата (43), също бяха посочени в някои национални дебати. Като цяло, ЕИСК вече заяви, че не е постигнато сближаване между държавите членки от еврозоната, въпреки очакванията за ендогенна оптимална валутна зона (44).

3.19

В някои национални дебати беше признато, че демографските промени (45) и променящите се модели в обществото са други фактори, които значително засягат трудовата сфера. Активните политики на пазара на труда (АППТ) трябва да бъдат ефективни и целенасочени, за да се постигнат добри резултати в сферата на заетостта. В една държава беше обсъдено насочването на вниманието към възможността за включване на частни агенции в усилията за подобряване на активното подпомагане на търсещите работа (46). Политиките за заетостта и пазара на труда в Европа трябва да продължат да осъществяват конкретни мерки за прилагане на принципа за недискриминация на работното място и за гарантиране на равенството на всички групи работници (47).

3.20

Равенството между половете е основен елемент за гарантиране на справедливи условия на труд за всички. Освен това наличието на повече жени на пазара на труда, застаряването на населението и по-дългият трудов живот вероятно ще доведат до увеличаване на отговорностите, свързани с полагането на грижи, през целия жизнен цикъл. Гъвкавостта в трудовия живот, работното време и устойчивото равновесие между професионалния и личния живот ще бъдат от все по-голямо значение за всички работници. ЕИСК вече подчерта, че съвместяването на семейния и професионалния живот изисква координация в редица области като осигуряването на грижи, родителския отпуск и създаването на работни места, съвместими със семейния живот (48). ЕИСК призовава за въвеждането на интегриран подход между законодателните и незаконодателните мерки на подходящото равнище с цел да се подпомогне постигането на баланс между професионалния и личния живот в държавите членки. Важно е да бъдат насочени достатъчно инвестиции към достъпни и приемливи от гледна точка на цената заведения за полагане на грижи. Това ще допринесе за увеличаване на общата заетост, по-специално сред жените, а също и на пълно работно време.

3.21

Особено внимание следва да се обърне на интеграцията на пазара на труда на уязвимите слоеве на обществото и малцинствата. Икономическото, социалното и културното положение на ромите не се подобрява в повечето държави членки и, както се посочва в доклад на ЕИСК, Стратегията за ромите трябва да бъде включвана последователно в европейския семестър (49).

3.22

Устойчивите пенсионни системи са от ключово значение, като се има предвид застаряването на европейските общества. Комисията заяви, че увеличаването на пенсионната възраст, успоредно с увеличената продължителност на живота и в съчетание с усилията за насърчаване на активния живот на възрастните хора, прави възможно не само същественото намаляване на пенсионните разходи, но и натрупването на по-големи пенсионни права. Въпреки това в миналото ЕИСК е отправял критики към предложението на Комисията за индексиране на пенсионната възраст в съответствие с увеличаващата се продължителност на живота, като вместо това предложи мерки, които доближават реалната пенсионна възраст до законоустановената пенсионна възраст (50). Както посочи Комитетът за социална закрила, намаляването на безработицата и насърчаването на по-дългото участие на пазарите на труда в днешно време, включително чрез увеличаване на участието на жените на пазара на труда, ще бъдат от ключово значение за бъдещата устойчивост и адекватност на пенсионните обезщетения (51). Така например един сравнителен европейски индекс за устойчивостта и адекватността на пенсиите би бил полезен индикатор в подкрепа на усилията на държавите членки за реформиране на техните пенсионни системи и намаляване на бедността.

3.23

Целта на това хората да работят по-дълго трябва да бъде придружена от обхващащ жизнения цикъл подход, който да включва добрите условия на труд, в това число политиките в областта на здравето и безопасността, както и на работното време, и да насърчава стремежа към възможности за учене през целия живот. По-дългата професионална кариера до пенсионна възраст с достоен доход по време на годините на труд и произтичащата от това достойна пенсия, както и политиките, които правят възможен безпроблемния преход към пенсиониране за по-възрастните работници, също са предпоставка: развитието на начина, по който работим, също е ключов аспект в това отношение.

3.24

Стандартите за социална сигурност в ЕС се различават силно в зависимост от различните системи и традиции. ЕИСК препоръча в социалната политика на ЕС да има по-ясни стратегически приоритети и да се формулират общи принципи на социалната политика като част от една солидна работна програма. ЕИСК вече е изтъквал необходимостта да се постигне обвързващо ниво на социална защита (52) и предлага да се определят високи стандарти на подходящите равнища, като в същото време надлежно се спазват изискванията за субсидиарност и адекватност. Необходим е по-добър обмен на добри практики, за да се изгради по-приобщаваща мрежа за социална сигурност за всеки законно пребиваващ в ЕС. В контекста на предизвикателствата на Work 4.0 и въвеждането на нови форми на заетост и частична заетост е от съществено значение да се обмисли и вземе решение относно начина, по който държавите членки могат да реформират своите социалноосигурителни системи, така че да превърнат обезщетенията за безработица в приобщаващи надбавки за заетост, които могат да послужат като бъдеща защитна мрежа, а също и да улеснят заетостта и достойния труд. Важно е да се гарантира, че трудът е по-привлекателна опция от получаването на помощи, като се създадат правилните стимули за това хората да предпочитат да работят, като същевременно се гарантира сигурност на доходите за хората, които не намират работа. Определянето на показатели в тази област може да представлява добавена стойност, която да накара държавите членки да подобрят, при необходимост, условията за достъп, срока и размера на помощите.

3.25

Още през 2009 г. ЕИСК подчерта, че Европа трябва да възвърне позицията си на лидер в областта на научните изследвания и иновациите. Той подчерта, че резултатите в научната и техническата сфера, както и прилагането им в рамките на конкурентоспособна глобализирана икономика, биха гарантирали, че Европа има бъдеще на световната промишлена сцена. Освен това той подчерта, че отвореният за напредък социален климат е предпоставка за иновациите (53). Творческото предприемачество, което води до възможности за работа, също играе ключова роля за създаването на благоприятна за иновациите среда. Гражданското общество има ключова роля в този процес.

3.26

ЕИСК вижда връзка между капацитета за иновации на работното място и участието на работниците. Освен това „доброто“ и „устойчиво“ корпоративно управление трябва да се опира на утвърдилите се на вътрешния пазар правни структури и практики на участие на работниците посредством информиране, консултиране и където е възможно, участие във вземането на решения (54). Би трябвало разпоредбите за задължително участие на работниците да бъдат консолидирани и отразени повсеместно в правото на ЕС въз основа на вече постигнатите стандарти (55).

3.27

Изменението на климата създава големи екологични и социални предизвикателства за Европа и останалата част от света. Бъдещето на труда ще се определя и от спешната нужда от трансформиране на нашите икономики, индустрии и работни места с цел опазването на планетата. ЕИСК приветства ратификацията на Парижкото споразумение от страна на ЕС и призова за коалиция на гражданското общество и поднационалните власти за постигане на ангажиментите, поети на 21-вата Конференция на страните по РКООНИК (56). Изпълнението на тези ангажименти трябва да бъде в съответствие с ангажиментите на ЕС за намаляване на бедността. За подпомагането на справедливия преход, достойния труд и заетостта ще са необходими инвестиции в ресурси за оказване на подкрепа на общностите и работниците в секторите, които вече са засегнати от този преход, както и за предвиждане и улесняване на бъдещото преструктуриране и прехода към по-екологосъобразна и по-устойчива икономика. Планът за инвестиции за Европа следва да подпомага проекти в съответствие с ангажиментите, поети на 21-вата Конференция на страните по РКООНИК.

4.1

Както социалният, така и икономическият дисбаланс представляват заплаха за ЕС. Те подкопават социалното сближаване и политическото доверие и възпрепятстват икономическия напредък. ЕИСК вече изложи своите възгледи относно нуждата от приоритетни мерки за справяне с бедността и от превръщане на борбата с бедността и социалното изключване в един от основните компоненти на стълба (57).

4.2

Макар да признава, че намаляването на бедността е главно от компетентността на държавите членки, ЕИСК настоятелно призовава Съвета на ЕС отново да заяви своята ангажираност с целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността успоредно с прилагането на по-интегриран подход. Това означава, че намаляването на бедността следва да бъде застъпвано систематично през целия процес на европейския семестър и че стратегията „Европа 2020“ следва да бъде свързана с Програмата до 2030 г. (58) Икономическият растеж и конкурентоспособността са от първостепенно значение, следователно макроикономическата политика, която спомага за създаването на достойни работни места, е важна за намаляване на неравенството и бедността.

4.3

ЕИСК вече е заявявал, че колкото по-дълго продължава политиката на икономии, насочена главно към съкращаване на разходите, без адекватни мерки за генериране на растеж, социално сближаване и солидарност, толкова по-ясно става, че нарастващото социално неравенство застрашава икономическата интеграция и просперитета на Европа (59). ЕИСК призовава за подновяване на усилията за популяризиране на концепцията за социални инвестиции във всички свързани области на политиката (60). ЕИСК счита, че е необходимо да се обмисли допълнително по какъв начин планът „Юнкер 2“ би могъл да се свърже с целите на Пакета за социалните инвестиции. Освен това той призова за Европейски пакт за социални инвестиции (61), който да подкрепи социалните реформи и социалните инвестиции и да помогне за установяването на обновено икономическо, социално и териториално сближаване.

4.4

ЕИСК приветства Пакета за социалните инвестиции на Комисията, който изглежда сигнализира за промяна на модела към по-силен акцент върху социалните инвестиции, считани не за разход, а за инвестиция в потенциала за растеж и заетост на Европа (62). ЕИСК изразява съжаление, че не е направено повече за ефективното изпълнение на тези цели. Социалните инвестиции предлагат икономическа и социална възвращаемост във времето, изразяваща се в увеличаване на заетостта или трудовите доходи, подобряване на здравето, намаляване на безработицата, по-добро образование, намаляване на бедността и социалното изключване и др. Освен това те подобряват благоденствието и благосъстоянието на хората, като същевременно стимулират икономиката чрез осигуряване на по-квалифицирана работна сила, по-висока производителност и заетост. Такива инвестиции, особено когато насърчават растежа, биха допринесли и за повишаването на уменията и квалификациите на хората и за подобряването на техните възможности в обществото и на пазара на труда, както и за стимулирането на икономиката, което би помогнало на ЕС да излезе от кризата по-силен и по-конкурентоспособен. Освен това те биха гарантирали по-ефикасни и по-ефективни публични разходи, което би довело до икономии в публичните бюджети в средносрочен и дългосрочен план.

4.5

ЕИСК вече приветства факта, че ЕС изрично признава важната роля на социалната икономика, социалните предприятия, гражданското общество и социалните партньори за прилагането на Пакета за социалните инвестиции (63).

4.6

ЕИСК вече изрази своето мнение, че въвеждането на европейски минимален доход чрез рамкова директива ще спомогне за борбата със социалното изключване, ще гарантира икономическото и териториалното сближаване, както и защитата на основните права на отделния човек, ще осигури баланс между икономическите и социалните цели, и ще гарантира справедливото разпределение на ресурсите и доходите. Отново призовава Комисията да разгледа възможностите за финансиране на европейски минимален доход и за създаване на подходящ фонд (64).

4.7

ЕИСК припомня, че устойчивите, ефективни и ефикасни социални системи са от първостепенно значение за всички общества в ЕС. Те представляват жизненоважно средство за поддържане на социалното и териториалното сближаване и стабилността в обществото, както и за насърчаване на икономическия растеж. Социалните системи изпълняват важната функция и на автоматични стабилизатори, както беше демонстрирано по време на кризата. Макар и да признават, че решението относно структурата и съдържанието на социалните политики е от компетентността предимно на държавите членки, националните инициативи и инициативите на ЕС следва да имат за цел укрепването и повишаването на ефективността на системите на социална закрила, които обхващат социалното осигуряване, социалната помощ и социалните услуги, предоставянето на здравеопазване и жилищно настаняване (65). Както беше посочено от Съвета и Комитета за социална закрила, държавите членки следва да продължат усилията си за подобряване на резултатите на системите за социална закрила и да гарантират, че те водят до по-добри социални резултати, като същевременно увеличават максимално положителното въздействие на заетостта и растежа (66).

4.8

Националните социалноосигурителни институции и публични органи носят отговорността за осигуряването на универсални, качествени и достъпни социални услуги на приемливи цени. Държавата трябва да акредитира, да инвестира във и да наблюдава достъпа до тези услуги, които могат да бъдат предоставяни от публични органи, субекти с нестопанска цел или субекти със стопанска цел, както вече се прави в няколко държави — членки на ЕС. Представителните организации на гражданското общество, а именно социалните партньори, социалните предприятия и взаимоспомагателните дружества, изпълняват важна роля. Тази роля включва изготвянето, прилагането, предоставянето и надзора на схемите за социално осигуряване, здравно осигуряване и социално подпомагане. Освен това по-тясното сътрудничество между всички участници може да допринесе за по-ефективното и по-добро използване на публичните ресурси при изпълнението на социалните политики. Това би следвало да включва и възможността за използване на партньорствата между публичните органи и частните участници, като същевременно се зачитат особеностите на националните системи.

4.9

ЕИСК счита, че е необходим по-силен и по-прозрачен диалог между съответните участници с цел повишаване на устойчивостта на системите за социална закрила и тяхното трансформиране, така че определянето на приоритетността на ресурсите да доведе до ефективни, ефикасни и целесъобразни публични инвестиции, при пълно зачитане и с оглед на насърчаването на социалните права, и по-специално на основните принципи на системите за социална сигурност на държавите членки.

4.10

Преходът към Work 4.0 трябва да бъде придружен от преход към Welfare 4.0. Кризата, бавният растеж и високото равнище на безработица, както и съчетанието от нарастващ дял на застаряващото население и намаляваща работна сила, представляват предизвикателство за устойчивостта и адекватността на системите на социална закрила. Успоредно с това все повече се търсят социални услуги, по-специално в резултат на застаряването на населението, но ресурсите за удовлетворяване на това търсене са ограничени. Следователно реформите са от съществено значение за въвеждане на ефективни и икономически ефикасни системи на социална закрила, социални политики и услуги. Стълбът трябва не само да може да реагира на установените трансформации, настъпващи в трудовия свят, но и следва да има за цел да подкрепя държавите членки, като предоставя подходящи решения в отговор на важните промени, свързани със социалните системи, социалните политики и услуги. Ключовите цели би трябвало да бъдат запазване на тяхното качество, устойчивост, достъпност, включително финансова, и адекватност за всички, които зависят от тях, посредством подходящи регулаторни рамки и политики.

4.11

ЕИСК признава също, че постоянният натиск върху публичните бюджети, демографските промени и промените в обществото, както и възникващите нови социални предизвикателства, са довели до възникването в много държави членки на нови и иновативни форми на организация при финансирането и предоставянето на помощи и услуги. Това явление, наречено „социална иновация“, се ръководи от необходимостта от посрещане на неудовлетворените социални нужди. То допълва традиционното предоставяне на социална помощ от държавата чрез мобилизиране на различни социални и икономически субекти и финансови ресурси, които работят в сътрудничество с местните власти. Въпреки това то не следва да заменя отговорността и ролята на държавата и различните ѝ публични компоненти за гарантиране на универсален достъп до качествени, устойчиви и достъпни услуги на приемлива цена за жителите на ЕС в съответствие с националните практики. Социалните иновации създават социален капитал и укрепват ролята на местните общности. Препоръчва се Европейската комисия и държавите членки да гарантират, че основните инструменти, като обществените поръчки и европейските структурни и инвестиционни фондове, се използват ефективно в подкрепа на социалните иновации и предприятията на социалната икономика.

4.12

ЕИСК многократно е подчертавал специалната и важна роля на социалната икономика, включително на социалните предприятия, за предоставянето на икономически и социални решения (67). Секторът представлява ключов елемент на европейския социален модел и пряко допринася за социалното и икономическото сближаване и промяната, за по-справедливите доходи и разпределяне на богатството, както и за активното гражданство. Неотдавна ЕИСК призова за план за действие на ЕС в областта на социалната икономика (68).

4.13

Като цяло и в рамките на правомощията на ЕС стълбът следва да има за цел осигуряването на обща референтна рамка за определяне на критерии и наблюдение на необходимата национална правна и политическа рамка, с цел да се гарантира правото на висококачествено обслужване, по-специално при предоставянето на социални обезщетения (69), включително наличието и достъпността на социалните услуги на приемливи цени, както и тяхната устойчивост и ефективност. Това следва да важи за всички клонове на социалното осигуряване (70), както и за всички останали социални услуги (за социална закрила).

4.14

В същия ред на мисли стълбът следва да има за цел създаването на необходимите стимули за държавите членки да осигурят преносимостта на придобитите права съгласно съответните национални критерии, като по този начин гарантират свободното движение. Такова признание би могло да даде възможност за предоставяне на по-добре пригодена за всеки отделен човек подкрепа, чрез която той да може да организира своя професионален и личен живот. Това би осигурило по-достойни и гъвкави средства за адаптиране към жизнения цикъл на всеки гражданин на ЕС и по-специално би дало възможност за безпроблемен преход към, на и извън пазара на труда.

4.15

Освен това стълбът следва да се използва за определяне на референтни показатели относно предоставянето на основни услуги. Следва да се разработят стратегии за прилагането от държавите членки, които да отчитат конкретното социално-икономическо и фискално положение във всяка страна. Референтните показатели не следва да бъдат ограничени до наличието на услуги, а следва да стимулират прилагането на основните принципи, заложени в Протокол 26 (универсален достъп, качество, безопасност, достъпност, равно третиране и насърчаване на правата на потребителите). Доброволната Европейска рамка за качеството на социалните услуги и Европейската рамка за качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст следва да се използват за справка при разработването на референтни показатели.

4.16

Принципът на равните възможности за всички е залегнал в европейските договори и трябва да бъде напълно и адекватно отразен в един приобщаващ социален стълб. Тъй като в достиженията на правото на ЕС вече е предвиден общ набор от минимални стандарти за работниците в Европа, той трябва да се прилага на практика. Трябва да се гарантират равенство и недискриминация за мъжете и жените, и за всички групи в нашето общество, включително за хората с увреждания, лицата ЛГБТИ, лицата, принадлежащи към етнически малцинства, и други лица, които са обект на дискриминация.

4.17

Постигането на по-високи равнища на участие в заетостта на различни групи в Европа е от съществено значение за преодоляване на демографското застаряване и намаляването на населението в трудоспособна възраст. Необходим е също и напредък в насърчаването на равенството и недискриминацията в други аспекти от живота, които не са свързани с труда, като например достъпа до стоки и услуги, образованието, жилищното настаняване и здравеопазването. Във връзка с това има надежди, че обсъжданията относно Директива за равно третиране в ЕС по отношение на достъпа до стоки и услуги бързо ще бъдат възобновени.

5.1

Между 2 септември и 2 ноември 2016 г.ЕИСК организира дебати с организираното гражданско общество във всички държави членки. Дебатите бяха координирани от трима членове на ЕИСК (т.нар. „тройка“) от въпросната държава, в много от случаите в сътрудничество с Европейската комисия (15 дебата) или националния икономически и социален съвет (7 дебата). Участниците бяха членове на широк набор организации на работодатели, профсъюзи и други организации на гражданското общество, както и, по-рядко, представители на академичните среди. Като цяло в 28-те дебата участваха близо 1 800 представители на организации на гражданското общество.

5.2

Като основа за дискусиите при повечето дебати беше използван набор от ключови въпроси. Дебатите засегнаха широк кръг от теми в съответствие с различните национални системи, приоритети и условия. След дебатите координаторите от тройките изготвиха национални доклади, които в повечето случаи включват заключения и/или препоръки. Насочващите въпроси бяха следните:

5.3

В заключенията/препоръките, изложени в докладите на членовете на тройките по държави, се констатират редица общи теми/въпроси, повдигнати по време на различните дебати. Те са обобщени в настоящия раздел на становището.

5.3.1

Относно обхвата и формата на европейския стълб на социалните права:

5.3.2

Ключови въпроси, засегнати в заключенията/препоръките и свързани с изготвения от Европейската комисия предварителен проект на ЕССП:

5.4

Заключенията/препоръките разкриха също така, че основният въпрос, по който мненията се разминават, е дали ЕССП следва да предвижда законодателни мерки. Мненията на участниците по този въпрос, както в рамките на всяка държава, така и между отделните страни, бяха разделени, като представителите на работодателите (като цяло) не подкрепиха идеята за допълнително законодателство, а представителите на профсъюзите (като цяло) заеха противоположната позиция.

6.1.1

Освен нуждата от яснота относно ролята на различните субекти Европейският стълб на социалните права се нуждае от много повече яснота по отношение на съдържанието, процесите, конкретните инициативи за неговото прилагане, финансирането и наблюдението. Въпросът относно управлението е от първостепенна важност при зачитане на предвиденото в Договорите, включително на принципа на субсидиарност. Гражданите имат правото да знаят кой носи отговорност за всяко решение.

6.1.2

Що се отнася до съответните субекти и тяхната роля, ЕИСК подчертава, че при въпроси от областта на пазара на труда партньорството между публичните органи и социалните партньори на равнището на ЕС и на национално равнище е ключовото средство за подобряване на политическия напредък към широко подкрепяни цели. В областта на социалната закрила, правителствата, публичните/регионалните/местните органи и различните национални институции, които се занимават с организацията на социалното осигуряване, както и доставчиците на социални услуги, изпълняват централна роля. В допълнение към това и социалните партньори често имат роля и отговорности при изготвянето и прилагането на схемите за социална закрила и в социалните услуги. Други заинтересовани страни, като например социалните организации, могат да имат експертни знания по-специално в областта на социалното подпомагане и могат да изпълняват роля и да предоставят защитни мрежи за част от населението в риск от бедност.

6.1.3

ЕИСК подчертава, че стълбът може да се превърне в положителен проект за Европа и за всички, но само ако резултатите от него са видими. В днешното време на криза стълбът може да представлява добра възможност да се демонстрира, че ЕС все още е способен да реагира адекватно, когато това е целесъобразно, на предизвикателствата, срещани от обикновените хора, при пълно зачитане на разграничението на правомощията и принципа на субсидиарност. По-специално стълбът следва да послужи за насърчаване на благополучието на хората в съответствие със задължението по Договора, наред с останалото, за „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“ (член 3 от ДЕС). Освен това стълбът следва да допринася за по-доброто функциониране на пазарите на труда и на системите за социална закрила. Същевременно ЕИСК е загрижен поради липсата на яснота относно обхвата на стълба. ЕИСК се опасява, че това може да създаде още повече несигурност и неудовлетвореност, като повиши очакванията, на които няма, или няма да може, да се отговори (71).

6.2.1

Комисията предлага стълбът да се приложи първо към еврозоната, тъй тя вече започна процес по допълнителна интеграция и консолидиране в посока на по-голямо сближаване. Въпреки това социалните разпоредби в Договорите на ЕС (72) обхващат всички държави — членки на ЕС. Отразявайки това, което беше заявено в многобройни национални дебати, ЕИСК счита, че стълбът следва да се прилага по отношение на всички 28 държави — членки на ЕС.

6.2.2

В предходно становище ЕИСК отбеляза, че социално устойчивите макроикономически политики са предпоставка за по-силно икономическо възстановяване и за гарантиране на социално сближаване. Освен това по-доброто отчитане на икономическите реалности е основна предпоставка за постигането на продуктивна заетост и добре разработени социални политики на равнището на ЕС и на национално равнище по справедлив за всички поколения начин. Комитетът приветства факта, че акцентът е поставен върху прилагането на гъвкавост в рамките на правилата на Пакта за стабилност и растеж, при което за изчисляването на бюджетния дефицит Комисията ще отчита някои публични инвестиции, но Комитетът смята, че това е ограничена и частична мярка (73).

6.3.1

Европейският семестър и националните програми за реформа, които се отнасят и за държавите извън еврозоната, следва да се превърнат в основно средство за изпълнение и наблюдение на стълба. Въпреки това, като се имат предвид механизмите за макроикономическо наблюдение, съществуващи в рамките на европейския семестър за държавите от еврозоната, е възможно тези държави да разработят допълнителни референтни показатели в подкрепа на националните реформи. Връзката между стълба и европейският семестър беше посочена в редица национални дебати (74).

6.3.2

ЕИСК отбелязва, че някои от целите на икономическите политики и икономическото управление през последните години трябва да бъдат приведени в по-голямо съответствие с целите на социалната политика на ЕС, в съответствие с член 4, параграф 2 от ДФЕС (75). Всички мерки в рамките на европейския семестър следва — в съответствие с хоризонталната социална клауза (76) — да подлежат на оценка на социалното въздействие. Тези резултати би следвало да се оповестяват и обсъждат на национално и европейско равнище (77).

6.3.3

ЕИСК вече е отбелязвал, че по време на европейския семестър целите за заетостта и социалните цели трябва да бъдат поставени наравно с макроикономическите съображения в рамките на европейския семестър (78). Той препоръча също, че трябва да има сравними общи показатели, напр. за бедността и неравенството, както и задължителни оценки на социалното въздействие на всички програми за реформи, предложени от националните програми за реформа (НПР) и специфичните за всяка държава препоръки (СДП) (79).

6.3.4

ЕИСК призовава за постигане на нов баланс на европейския семестър, за да може при формулирането на СДП да се вземе под внимание съществуващия набор от ключови показатели за заетостта и социални показатели.

6.3.5

Целта за по-голямо сближаване с оглед подобряването на условията на живот и труд следва да бъде улеснена от специфични цели, като се вземат под внимание стратегията „Европа 2020“ и целите за устойчиво развитие, и се направлява координацията на политиките в сферата на икономиката, заетостта и социалните въпроси.

6.4.1

ЕИСК изразява сериозното си безпокойство относно стабилността на ЕС, тъй като необходимите реформи — със или без изменения в Договорите — винаги се извършват едва в последния момент и под силен натиск. Необходимо е отново да се укрепи социалното, политическото и икономическото сближаване в ЕС и да продължи съгласуваната икономическа интеграция и интеграцията по отношение на паричната политика като основа за функциониращ ИПС. Поради това е неизбежно провеждането на сериозен дебат за изграждането на структура на ИПС със здрави основи, което предполага наличие на консенсус относно икономическите и социалните цели, както и споделено управление (80).

6.4.2

Социалното, политическото и икономическото сближаване трябва да се осъществят, за да се укрепи устойчивостта на сътресения на Икономическия и паричен съюз. ЕИСК отбелязва, че различията между икономиките в рамките на ИПС трябва да се отчетат в по-голяма степен и че в тези държави трябва да се проведат балансирани структурни реформи, с цел да се отразят изискванията на един паричен съюз и в съответствие с националните изисквания, така че да се гарантира необходимото сближаване.

6.4.3

ЕИСК вече предложи начин за по-добро организиране на ИПС и отправи предложения за възможно най-бързо развитие на неговата демократична и социална структура, в рамките на общностния метод. Това ще укрепи демократичната устойчивост и ще изпълни произтичащите от Договорите социални задължения (81).

6.4.4

От ключово значение е ИПС да бъде икономически стабилен. Както ЕИСК заяви по-рано, в този контекст правителствата на държавите членки имат голяма отговорност за по-нататъшното развитие на демократичен и социален ИПС. Същото се отнася и за социалните партньори както на национално, така и на европейско равнище, за които ИПС представлява общата рамка за техните различни системи на определяне на работните заплати и организиране на политиката за пазара на труда и в социалната сфера. В качеството си на икономически и социални партньори те имат решаваща роля за изпълнението на общата цел за стабилност на ИПС (82). По-добрата ангажираност на социалните партньори може да допринесе за подобряване на управлението на ИПС. Техните възгледи за това как да бъдат организирани пазарът на труда и социалната политика също трябва да се вземат под внимание като част от дебатите относно бъдещето на ИПС (83). Засиленият и структуриран диалог с гражданското общество ще спомогне и за подобряването на демократичната устойчивост и управлението.

6.4.5

ЕИСК счита, че преодоляването на продължаващите дисбаланси и изграждането на доверие в Европа налагат необходимостта от по-ефективно и демократично икономическо управление, по-специално в еврозоната (84).

6.5.1

Европейският стълб на социалните права следва да има за цел да допринесе за ефективното прилагане на съществуващите достижения на правото в социалната сфера, заложени в първичното и вторичното право на ЕС във връзка с правата на заетост и социалните права, в това число по-специално социалната закрила и ефективния надзор посредством трудови инспекции, наред с другото, и правото на ефективна правна защита и достъп до правосъдие. Международните правнообвързващи документи, с които се предоставят права и които са ратифицирани от държавите членки за гражданите на ЕС, следва да се спазват напълно.

6.5.2

ЕИСК счита, че стълбът предоставя възможност за затвърждаване на съществуващите достижения на правото в социалната сфера. Освен това процесът на развитие на стълба също дава възможност да се прецени кое работи и кое не, кое липсва и кое следва да се подобри в подхода на ЕС и държавите членки, за да се насърчат подновяването на социалното и икономическото сближаване, устойчивият растеж и създаването на заетост в ЕС.

6.6.1

Европейският фонд за стратегически инвестиции и европейските структурни и инвестиционни фондове са предназначени да изпълняват ключова роля за създаването на работни места и растеж и за насърчаването на териториалното и социалното сближаване. ЕИСК е на мнение, че е необходимо по-ефективно и ефикасно използване на тези фондове, както и че дългосрочните инвестиции на ЕС във висококачествена социална инфраструктура и услуги, включително посредством Европейския фонд за стратегически инвестиции и Европейската инвестиционна банка, следва да бъдат приоритизирани и свързани с прилагането на стълба.

6.6.2

В рамките на Пакта за стабилност и растеж ЕИСК представи различни възможности и предложения. Би могло да има „златно“ или, защо не, „сребърно“ правило (85) публичните инвестиции на държавите членки, включително в социалния сектор, да допълват публичните инвестиции на ЕС посредством система от съвместно договорени параметри, което в съчетание с правилните структурни реформи би насърчило частните инвестиции (86).

6.6.3

В контекста на бюджетите и прегледите на многогодишната финансова рамка ЕИСК счита за необходимо да се използват, както вече посочи Комисията, 25 % от европейските структурни и инвестиционни фондове, а именно Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие, с цел насърчаване на социални инвестиции в социални, здравни, образователни и свързани с жилищното настаняване услуги и политики. Освен това някои ресурси следва да бъдат заделени на равнището на ЕС в рамките на Европейския социален фонд под формата на налично финансиране за укрепване на капацитета на социалните партньори. Европейската комисия следва да предоставя насоки на държавите членки за това как да насърчават на практика социалните инвестиции и да следят качеството и ефективността на проектите.

6.6.4

През 2014 г. ЕИСК призова за използване на механизъм за преразпределяне в случай на несиметрични сътресения (87) и отбеляза, че Съюзът и по-специално еврозоната не могат да пренебрегнат социалните последствия от настоящите икономически политики, като ги оставят изцяло на усмотрението на отделните държави. Той подчерта необходимостта да се гледа на бюджетите за образование и обучение като на инвестиция в бъдещето (88). Участниците в някои национални дебати обсъдиха дали е необходима осигуровка за безработица в ЕС или фонд за приспособяване, и дали това би било постижимо (89). Тези дебати показаха, че възгледите по този въпрос се различават значително и че тези дискусии също трябва да продължат (90).

6.7.1

В обсъжданията относно стълба следва да се вземе под внимание и глобалното измерение. Последните дебати, инициирани от МОТ, Съвета на Европа, ОИСР и МВФ, са ключови, по-специално тези относно данните, които сочат, че неравенството засяга устойчивостта на растежа и че преразпределянето не го накърнява. В обсъжданията следва да се отчете и фактът, че устойчивостта на европейския социален модел е взаимосвързана с подобряването на глобалната конкурентоспособност на Европа.

6.7.2

Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. беше договорена от всички държави — членки на Организацията на обединените нации, през 2015 г. Постигането на целите е задължение на държавите — членки на Европейския съюз в това тяхно качество. ЕИСК счита, че стълбът би могъл значително да допринесе за Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г., особено що се отнася до цели 1 (Изкореняване на бедността); 3 (Добро здраве и благополучие); 5 (Равенство между половете); и 8 (Достоен труд и икономически растеж).

6.8.1

ЕИСК призовава Комисията да предложи ясна и последователна стратегия за стълба. ЕИСК изразява съгласие с Комитета по заетостта (EMCO) и с Комитета за социална закрила (КСЗ), които заявиха, че европейският стълб на социалните права следва да надгражда и подобрява съществуващите инструменти, включително Европейската стратегия по заетостта (EES) и отворения метод на координация в областите на социална защита и социално приобщаване (социален ОМК), и въз основа на това да служи като компас за процеса по насърчаване на устойчиво сближаване във възходяща посока от гледна точка на резултатите в сферата на заетостта и социалната сфера, при зачитане на националните компетентности (91). Определянето на нови подходящи референтни стойности за ограничен набор от ключови предизвикателства в трудовата и социалната сфера, които да служат за оценяване на напредъка, може да бъде част от този процес. Определянето на подобна рамка на сътрудничество ще помогне на държавите членки да постигнат положителни резултати чрез реформи (92) и ще допринесе за постигане на по-голямо социално сближаване.

6.8.2

Въпреки ясните рискове ЕИСК все пак вярва, че ЕС е способен да се превърне в по-добър, по-демократичен и социален съюз. ЕИСК ще направи всичко необходимо, за да подкрепи дебатите в държавите членки и на равнището на ЕС, за да ангажира гражданите „за по-добро бъдеще в Европа“. Справедлива глобализация, осигуряваща добър живот, достатъчно възможности за заетост и справедливи условия на труд за всички, може да се постигне единствено ако ЕС запази своето единство и е способен да действа. За да запази своя обществен модел, Европа трябва да може да се адаптира към променящите се реалности, за да увеличи до максимум възможностите за всички. Това е нашата алтернатива на протекционизма, национализма и популизма.

21.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 125/27

Докладчик:

Juan MENDOZA CASTRO

1.1

ЕИСК приветства пакета от мерки за привеждане на авторското право в съответствие с изискванията на цифровата икономика.

1.2

ЕС не разполага с интегрирана система за авторските права. За да се създаде такава система, основната цел е да се премахне раздробеността на пазара, като същевременно се увеличи защитата на творците, включително от технологичните гиганти, които доминират пазарите.

1.3

Областта на авторското право е много сложна, поради наличието на много заинтересовани страни с различни интереси, но които се нуждаят едни от други. Законодателството трябва да постигне баланс между правата на всички тях, избягвайки бюрократичната тежест и ненужните изисквания.

1.4

Във връзка с „постепенния“ подход на Комисията, ЕИСК предлага да се преразгледа и консолидира действащото законодателство, в т.ч. да се направят промени в други директиви, да се обмисли дали е целесъобразно предлагането на мерки относно случаите на търсачки в интернет и безплатен пренос на съдържание посредством безжични мрежи, а определени аспекти да бъдат уредени посредством регламент.

1.5

Комитетът припомня важността и необходимостта ЕС да ратифицира Маракешкия договор относно авторското право за слепи хора.

1.6

Онлайн предавания на излъчващите организации и цифрово препредаване на телевизионни и радиопрограми: ЕИСК счита, че предложението на Комисията е целесъобразно и ще насърчи разпространението на европейски филмови продукции. Принципът „държава на произход“ не е в разрез с принципа на териториалност на закона и свободата на договаряне.

1.7

Адаптиране на изключенията към цифровата и трансгранична среда: въпреки че в предложенията на Комисията проблемите са очертани правилно, ЕИСК предлага поредица от промени за по-доброто адаптиране на авторските права към настоящите изисквания. Тези промени са, както следва:

1.8

Решението, с което Съдът на ЕС обяви, че при определени условия отдаването под наем на цифрови книги може да се отъждестви с това на традиционните книги (5), удовлетворява многократно отправяно искане от страна на ползвателите на библиотеки и учебни заведения.

1.9

Заслужава положителна оценка предложението относно цифровизацията, разпространението и трансграничната употреба на произведения извън търговско обращение (дял III, глава 1).

1.10

Целесъобразно е да се извърши хармонизиране чрез европейски правила на „панорамното“ изключение.

1.11

ЕИСК подкрепя изключителното право, с което издателите в продължение на двадесет години да разрешават или забраняват цифровото използване на техни публикации в пресата.

1.12

Комитетът изразява своето съгласие със задължението на доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват и осигуряват обществен достъп до голям брой произведения или други обекти, защитени с авторско право и качени от техните ползватели, да предприемат подходящи и пропорционални мерки, за да гарантират спазването на споразуменията с носителите на права или да избягват даването на достъп до подобни произведения или обекти ( value gap ).

1.13

ЕИСК счита, че предложението на Комисията е стъпка напред в защитата на правата на авторите, които трябва да имат право на справедливо възнаграждение за техните творчески усилия, тяхната връзка с търговския успех на произведенията и поддържането на високо ниво на защита и финансиране на произведенията.

1.14

Целесъобразно е да се изтъкне необходимостта институциите на гражданското общество да допринасят за по-голямата осведоменост на ползвателите относно спазването на законите в областта на авторското право. ЕИСК подкрепя усилията на Комисията в борбата срещу пиратството и всяка форма на незаконно използване на съдържание, защитено от закона.

2.1

Развитието на цифровите технологии промени начина, по който се създават, изработват, разпространяват и използват произведенията и други защитени обекти. Възникнаха нови начини на използване, както и нови субекти и нови бизнес модели. В цифровата среда също така се активизира трансграничното използване и на практика се предлагат нови възможности за достъп на потребителите до защитено с авторско право съдържание.

2.2

Въпреки че целите и принципите на рамката на ЕС в областта на авторското право стъпват на стабилна основа, възниква необходимост те да се приспособят към новите реалности. Освен това се налага намеса на равнището на ЕС с цел да се избегне раздробеността на вътрешния пазар.

2.3

На този фон приетата през май 2015 г. Стратегия за цифров единен пазар (6) очерта необходимостта „да се намалят различията между националните режими за авторското право и да се даде възможност за по-широк достъп на потребителите в ЕС до произведения онлайн“, като подчерта значението на засиления трансграничен достъп до услуги, свързани със защитено с авторско право съдържание, и изясни ролята на онлайн услугите в разпространението на произведения и други обекти.

2.4

През декември 2015 г. Комисията публикува съобщение (7), в което са набелязани целенасочени действия и е очертана дългосрочна визия, отразяваща нуждата от ускоряване на изграждането на единния пазар в тази област, осъвременяване на правилата в съответствие с цифровите реалности, гарантиране на запазването на конкурентоспособността на европейските творчески отрасли и поддържане на добър баланс между авторското право и другите цели на обществената политика.

2.5

В допълнение към неотдавнашното предложение относно трансграничната преносимост (8) Комисията предлага набор от законодателни мерки, включващ три цели:

2.6

На първо място, с предложения регламент (9) се цели да се създадат благоприятни условия за нови начини за онлайн и цифрово трансгранично разпространение на телевизионни и радиопрограми, сравними с приложимите при по-традиционното спътниково излъчване и кабелно препредаване. С новите правила, вдъхновени от предвидените в Директивата относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване (10), ще стане възможно по-лесно и по-бързо да се ползват правата, които са необходими за някои онлайн услуги, предоставяни от радио- и телевизионните разпространители, както и за определени услуги за препредаване. Целта на тези правила е да се улесни развитието на пазара и по-широкото разпространение на европейски радио- и телевизионни продукции. Това на свой ред ще доведе до по-голям избор за потребителите и по-голямо културно многообразие.

2.7

Успоредно с това, с предложението за Директива относно авторското право в цифровия единен пазар (11) се въвежда нов механизъм за договаряне, който ще улесни сключването на лицензионни споразумения с цел осигуряване на достъп до аудио-визуални произведения чрез платформи за видео по заявка. Той е част от по-широкообхватни политически усилия за отстраняване на многобройните фактори, които са в основата на недостатъчната достъпност на европейските аудио-визуални произведения, особено филми, в целия ЕС.

2.7.1

На проблемите, свързани с лицензирането, и съпътстващите го правни и договорни трудности във връзка с използването на европейските аудио-визуални произведения при услуги за видео по заявка, също ще бъде потърсено решение в рамките на структуриран диалог със заинтересованите страни с цел да се оптимизират лицензионните практики и да се улесни сключването от тази индустрия на споразумения, водещи до по-продължително използване и по-широка достъпност на европейските творби. Комисията ще докладва за резултатите от този диалог до края на 2018 г.

2.7.2

На последно място, с предложението за Директива се въвеждат и решения за по-лесно лицензиране на права от страна на институциите в областта на културното наследство с цел цифровизацията и разпространението на произведения, които са изчерпани в търговската мрежа, но са с голяма културна стойност. Достъпът до произведения в нетърговски заведения, като например образователни организации, обществени библиотеки, несвързани с киноразпространението места, също е много важен за насърчаването на културното многообразие, образованието и участието в обществото. Освен това Комисията понастоящем проучва заедно с Асоциацията на директорите на европейските филмови агенции (EFAD) и аудио-визуалната индустрия възможностите за създаване и финансиране през 2017 г. на каталог на европейски филми с образователна цел.

2.8

Успоредно с това бяха приети две законодателни предложения (12) за прилагането в законодателството на ЕС на Маракешкия договор, който изисква страните да въведат изключения за подпомагането на достъпа на лицата с увреждания до книги и други печатни материали във формати, които са достъпни за тях. Предложението за директива ще установи задължително изключение и ще уреди прилагането му за създаване и обмен на такива копия в достъпен формат в рамките на единния пазар. Предложението за регламент ще даде възможност за трансграничен обмен на такива копия между ЕС и трети държави, които са страни по Договора.

3.1

ЕИСК приветства пакета от мерки за привеждане на авторското право в съответствие с изискванията на цифровата икономика.

3.2

Европейското изкуство заема водещи позиции в световен план, но филмовото производство, издателската индустрия и музикалното и художественото творчество трябва да се изправят пред раздробеността на пазара, голямото богатство, произтичащо от културното и езиковото многообразие, преминаването към цифрови технологии и финансовите затруднения.

3.3

Опростяването на системата за издаване на разрешения трябва да допринесе за намаляване на раздробеността, за улесняване на трансграничния достъп до онлайн съдържание и за установяване на по-голям баланс в защитата на авторите, най-вече спрямо бизнес гигантите, които контролират цифровите пазари.

3.4

Областта на авторското право е много сложна поради наличието на много заинтересовани страни с различни интереси, но които се нуждаят едни от други. Законодателството трябва да постигне баланс между правата на всички тях.

3.5

За тази цел Комисията следва „постепенен“ подход (13) и не предлага цялостно преразглеждане, а допълнение към съществуващата уредба. ЕИСК предлага да се обмисли:

4.1.1

В ЕС секторът на програмирането и предаването на телевизионни и радиопрограми наброява почти 12 000 предприятия, в които работят 255 000 души, а оборотът е в размер на 66,5 млрд. евро (19). Реформата е необходима, тъй като съществуващите механизми за улесняване на разрешаването на авторските и сродните права не обхващат онлайн предаванията и някои цифрови препредавания.

4.1.2

ЕИСК подкрепя включването на принципа „държава на произход“, който вече е установен в областта на спътниковото излъчване и кабелното препредаване (20) и не е в разрез с принципа на териториално действие на закона и свободата на договаряне.

4.1.3

ЕИСК счита, че една технологично неутрална промяна на законодателството относно цифровото препредаване трябва да улесни процеса на придобиване на права за новите доставчици и по този начин също така да подобри достъпа до съдържание, важно за потребителите.

4.1.4

Реформата с основание предвижда, че когато са налице трудности, свързани с издаването на лицензии, държавите членки ще следят за това „безпристрастен орган“ да улеснява споразуменията относно достъпа и предлагането на аудио-визуални произведения чрез платформи за видеоизлъчване по заявка.

5.1

Библиотеките, музеите и архивите на Европа предлагат културно пространство за европейските граждани и са от съществено значение за предаване на знания, образование и научни изследвания. В същото време те имат важен икономически принос в областта на авторското право (22).

5.2

Поради липсата на хармонизация, сложно законодателство, географски пречки и езикови различия, европейските научни работници са в по-неблагоприятно положение в сравнение с водещите нации, като например САЩ. Поради това реформата трябва да се стреми към три цели: разширяване и адаптиране на новите технологични реалности, установяване на хармонизирана и задължителна форма и правна сигурност по отношение на регулирането на изключенията и ограниченията (23).

5.3

Декларацията от Хага (2014 г.) подчертава огромния потенциал за научни изследвания и иновации в областта на извличането на текст и данни. За научните работници, МСП и големите технологични компании извличането на текст и данни е основен инструмент, който не се използва достатъчно в ЕС поради правни, технологични и договорни ограничения.

5.4

Комисията предлага да се установят задължителни изключения за различни сценарии:

5.5

Въпреки че счита, че предложенията на Комисията правилно очертават проблемите, ЕИСК предлага промени с цел по-добро адаптиране на законодателството към съвременните потребности (вж. заключенията). Важно е, наред с другите аспекти, предвидените изключения от авторското право да не бъдат отменени от договорни споразумения или технологични инструменти; от друга страна, е целесъобразно да се преразгледа изключението от авторското право по отношение на научните изследвания с нетърговска цел (член 5, параграф 3, буква а), тъй като то се счита за много трудно приложимо (24).

5.6

ЕИСК настоява също за хармонизиране на изключението „свобода на панорамата“, според което частни лица могат да снимат и обменят чрез интернет снимки на произведения като сгради и скулптури, намиращи се на обществени места. Въпреки че потвърждава значението на това изключение, Комисията реши да запази възможното му прилагане, с незадължителен характер, в държавите членки.

5.7.1

Комитетът припомня важността и необходимостта ЕС да ратифицира бързо Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, който влезе в сила на 30 септември 2016 г. Договорът ще даде възможност на много слепи или с нарушено зрение европейски граждани да имат достъп до повече произведения и по този начин ще им отвори вратата за култура, образование и заетост и ще насърчи реалното социално включване.

5.7.2

Предложенията за регламент (25) и директива (26) ще позволят на Съюза да изпълни международно задължение, поето в рамките на Маракешкия договор. Освен това е в съответствие със задълженията на Съюза, произтичащи от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

5.8

Лицензиране и по-широк достъп до съдържание: С основание ще се разреши цифровизацията и разпространението на произведения извън търговско обращение, публикувани за първи път в ЕС (член 7), а предоставянето на лицензия в дадена държава членка ще се прилага в целия ЕС (член 8).

5.9.1

Съгласно член 11, параграфи 1 и 4 от предложението за директива (27) държавите членки признават изключителното право на тези издатели в продължение на двадесет години да разрешават или забраняват цифровото използване на техните публикации в пресата.

5.9.2

ЕИСК подкрепя тази мярка с цел да се гарантира честно и справедливо разпределение на стойността между издателите на печатни издания, които ги произвеждат, и онлайн платформите, които ги използват.

5.9.3

ЕИСК припомня, че много издатели на печатни издания — които са от съществено значение за демокрацията — се намират във финансова криза, която се проявява в спирането на издания и значителни загуби на работни места, а тези, които използват техните публикации, трупат все повече приходи (28).

5.10.1

Доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели и защитени с авторски права, и осигуряват на публиката достъп до тях, предприемат в сътрудничество с носителите на права мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права за използване на техни произведения или други обекти, идентифицирани от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги. От една страна, ще има мерки като „ефективни технологии за разпознаване на съдържание“, а от друга, доставчиците на услуги ще предоставят на носителите на права „адекватна информация“ и ще създават механизми за подаване на жалби и правна защита. Държавите членки ще улесняват сътрудничеството между страните (29).

5.10.2

Мярката, която ЕИСК счита за целесъобразна, е насочена към преодоляване на несъответствието на стойността ( value gap ), което съществува понастоящем между носителите на права и доставчиците на услуги на информационното общество. Това ще позволи на носителите на авторски права да вземат по-добри решения относно използването на техните произведения. Има примери за услуги, основаващи се на реклама, които не компенсират в достатъчна степен творците за авторските им права, за разлика от онлайн услугите, които се заплащат в рамките на абонамент (30).

6.1

ЕИСК споделя твърдението на Комисията, според което нарушаването на авторските права в търговски мащаб, характеризиращо се с паразитно поведение спрямо работата и инвестициите на други, представлява понастоящем сериозна заплаха за европейските творци. Без ефективна и балансирана система, която гарантира тяхното спазване, авторските права и другите права на интелектуална собственост са незащитени, а инвестициите в творчество и иновации парализирани (31).

6.2

Авторите трябва да имат право на справедливо възнаграждение за техните творчески усилия, тяхната връзка с търговския успех на произведенията и поддържането на високо ниво на защита и финансиране на произведенията (32).

6.3

В предложението, което ЕИСК счита за целесъобразно, се установяват мерки, насочени към укрепване на договорните позиции на авторите. Докато държавите членки трябва да гарантират задължението за прозрачност, както и механизми за адаптиране на договорите и извънсъдебното уреждане на споровете, реформата укрепва капацитета за водене на преговори на авторите и творците (33).

6.4

Следва да се подчертае, че е необходимо публичните и частните организации на гражданското общество да допринасят в съответните им области за повишаване на осведомеността на ползвателите относно факта, че авторите трябва да бъдат възнаградени за произведенията им в рамките, установени от законите.

21.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 125/34

Докладчик:

Stefan BACK

1.1

ЕИСК отново заявява подкрепата си за Плана за действие от 2012 г. за иновативен и конкурентоспособен отрасъл на сигурността (наричан по-нататък „Планът за действие“) (1).

1.2

ЕИСК обръща внимание също така на Европейската програма за сигурност (наричана по-нататък „Програмата за сигурност“) (2) и още веднъж заявява подкрепата си за плана за действие относно незаконния трафик и използване на огнестрелни оръжия и взривни вещества, както и за предложението за директива относно борбата с тероризма (3)  (4).

1.3

Като прави посочените по-долу бележки, сега ЕИСК приветства и целта на предложението на Комисията за регламент за създаване на система на ЕС за сертифициране на оборудването за проверка за авиационна сигурност (5) (наричано по-нататък „Предложението“) като първа стъпка в прилагането на Плана за действие. ЕИСК приветства целта на Предложението, а именно за оборудването за проверка да се създаде система за одобрение на типа със сертифициране „на едно гише“, за да се опрости въвеждането на продукти на пазара, да се намалят разходите, да се увеличи пазарният обем и да се подобри конкурентоспособността на европейския отрасъл, занимаващ се с продукти в сферата на сигурността.

1.4

ЕИСК изразява съжаление обаче, че с Предложението не се въвежда единен орган на ЕС по одобряването с интегрирана техническа служба, тъй като така щеше да е възможно постигането на оптимална ефективност и намаляване на разходите. ЕИСК изразява сериозни съмнения относно ефикасното използване на ресурсите в предложения вариант, при който се предвижда разделяне на техническите служби от органите по одобряването.

1.5

Освен това ЕИСК изразява съжаление, че в Предложението не е отразена възможността, предоставена в член 6 от Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета (6) и изрично приветствана от ЕИСК в становището му (7) относно този регламент, а именно на национално равнище да се предвидят изисквания, които са по-строги от основното равнище, предвидено в посочения регламент.

1.6

ЕИСК изразява съжаление, че свързаните с вътрешния пазар съображения, изглежда, са взели превес над съображенията за сигурността до степен, в която не е предоставена дори възможност за допускане на допълнителни национални изисквания за сигурност с цел опазване на жизненоважни национални интереси в съответствие с член 114, параграф 10 от ДФЕС.

1.7

В това отношение ЕИСК изразява съжаление също така, че ДФЕС не допуска специални национални действия за защита на основни национални интереси срещу терористични актове в синхрон с разпоредбите, приложими спрямо военната техника в член 346 от ДФЕС или спрямо обществените поръчки в член 15 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки (8).

1.8

ЕИСК поставя под въпрос адекватността на разпоредбата в член 24, параграф 3 от Предложението, в която се посочва, че Комисията председателства координационния комитет на техническите служби, предвид строго техническото и сложно естество на въпросите, които ще трябва да се разглеждат от службите ѝ.

1.9

В това отношение ЕИСК изразява съжаление също така, че, изглежда, не е обмислена възможността в Предложението да се включи система за обмен на информация и координация между различните национални органи по одобряването.

1.10

ЕИСК повдига въпроса, дали степента, до която в Предложението се разрешава използването на делегирани актове за внасяне на изменения в техническите разпоредби, надхвърля разрешеното в член 290, параграф 1 от ДФЕС. Това засяга по-специално член 27, буква а) от Предложението, в който не се определят никакви ограничения на обхвата или естеството на новите изисквания за експлоатационните характеристики, които могат да бъдат включени чрез делегирани актове в приложение I към Предложението.

1.11

При всички случаи ЕИСК отбелязва, че ако Комисията разработва законодателни актове в тази област, ще трябва да разполага с необходимата техническа компетентност, за да гарантира качеството им.

1.12

ЕИСК приветства по принцип предложението ЕС да се стреми към пълноправно членство в Европейската конференция за гражданска авиация (ЕКГА). Въпреки това предвид факта, че в настоящия устав на ЕКГА се разрешава членство единствено на държави, че в конференцията членуват и държави, които не са членки на ЕС, както и че резултатът от евентуални преговори за членство на ЕС не може да бъде считан за даденост, може да е по-реалистично да се заяви, че ЕС следва да предприеме подходящите стъпки с оглед получаване на членство в ЕКГА.

1.13

ЕИСК отбелязва разпоредбата в Предложението за средна продължителност най-много шест месеца на периода от получаването на искане за провеждане на изпитване от техническите служби до предоставянето на резултатите от изпитването на съответния орган по одобряването. ЕИСК предлага като евентуално по-добър вариант техническата служба да прави първоначална преценка на искането, за да определи времето, необходимо за провеждане на изпитването, и да уведомява заявителя в точно определен срок. Ако впоследствие срокът за провеждане на изпитването не бъде спазен, заявителят следва да бъде уведомен и да му бъдат разяснени причините за забавянето.

1.14

ЕИСК отбелязва, че системата на ЕКГА за оценка на продуктите понастоящем работи добре и че поради тази причина добавената стойност на система на ЕС за одобрение на типа за оперативни цели може да е под въпрос. Тази констатация не засяга свързаните с вътрешния пазар цели на Предложението.

1.15

Поради посочените причини ЕИСК изразява съмнения относно добавената стойност на Предложението в сегашния му вид и във връзка с това отправя искане към Комисията да преразгледа съдържанието му с оглед вземане под внимание на констатациите в настоящото становище.

2.1

Предложението е стъпка към изпълнението на Плана за действие (9). Целите на Плана за действие са:

2.2

Важна цел на Плана за действие е да се сложи край на фрагментираността на пазара в областта на сигурността чрез въвеждане на системи за сертифициране на равнището на ЕС за технологиите в областта на сигурността, като се започне с оборудването за проверка по летищата и алармените системи, което ще бъде постигнато чрез създаване на система „на едно гише“ за получаване на сертификат, даващ на сертифицирания продукт достъп до пазара на цялата територия на ЕС. Това би довело до опростяване, намаляване на разходите за сертифициране, увеличени обеми на вътрешния пазар, а оттам и подобрена конкурентоспособност в сравнение с продуктите от САЩ и Китай, които имат предимството, свързано с по-големите обеми на мащабните си национални пазари.

2.3

Планът за действие е одобрен от Програмата за сигурност (10) във връзка с действия за подпомагане, като обучение, финансиране, научни изследвания и иновации.

2.4

В Програмата за сигурност се съдържа широк набор от мерки, в това число противодействие на финансирането на тероризма, незаконния трафик и използване на огнестрелни оръжия и взривни вещества, както и по-нататъшни мерки за защита на гражданите и критичната инфраструктура, включително план за действие срещу незаконния трафик и използване на огнестрелни оръжия и взривни вещества и предложение за директива относно борбата с тероризма (11).

2.5

С Предложението се въвежда система за сертифициране, която се основава на общи изисквания за експлоатационните характеристики, общи методики за изпитване и акредитация на лабораториите за изпитване (технически служби).

2.6

Изискванията за експлоатационните характеристики са определени в Регламент (ЕО) 300/2008 и в актовете за изпълнението му (член 4 и приложение I към Предложението).

2.7

Използват се методиките за оценка, разработени в общата процедура за оценка (ОПО), одобрена от ЕКГА.

2.8

Предвижда се всяка държава членка да има орган по одобряването, компетентен по всички аспекти на одобряването на оборудване (член 6 от Предложението). Държавите членки няма да могат да налагат допълнителни изисквания по отношение на сертифицираното оборудване (член 4 от Предложението).

2.9

В Предложението се определят процедури при оборудване, представляващо риск на национално равнище, или оборудване, което не съответства на сертифицирането (членове 17 — 19 от Предложението).

3.1

ЕИСК вече приветства Плана за действие (12), Европейската програма за сигурност, плана за действие относно незаконния трафик и използване на огнестрелни оръжия и взривни вещества и предложението за директива относно борбата с тероризма (13).

3.2

Сега ЕИСК приветства и намерението с Предложението да се изпълни Планът за действие посредством укрепване на европейския отрасъл на сигурността чрез създаване на по-голям вътрешен пазар и подобряване на конкурентоспособността на този отрасъл.

3.3

ЕИСК приветства целите на Предложението да се подобри конкурентоспособността на европейския отрасъл на сигурността и да се опростят административните процедури чрез въвеждане на сертифициране „на едно гише“ с оглед намаляване на разходите и създаване на по-голям вътрешен пазар. ЕИСК отбелязва силния акцент върху вътрешния пазар и конкурентоспособността, както и факта, че свързаните със сигурността въпроси са разгледани основно от позицията, че повишаването на конкурентоспособността на отрасъла може да подобри възможностите му за иновации и разработване на нови продукти.

3.4

ЕИСК одобрява възприетия в Предложението подход да се създават законодателни актове относно изискванията за експлоатационните характеристики и да се използват разработените от ЕКГА общи методики за изпитване, като изразява съгласие, че поверителното естество на голяма част от данните от правна страна налага необходимостта от такъв подход. Въпреки това ЕИСК счита, че Предложението би могло да бъде усъвършенствано по редица важни въпроси.

3.5

Във връзка с това ЕИСК изразява съжаление, че в Предложението не е включена съдържащата се в член 6 от Регламент (ЕО) 300/2008 възможност държавите членки да прилагат по-строги мерки от общите основни стандарти, посочени в Предложението. Този проблем не може да бъде решен нито от процедурите при оборудване, представляващо риск на национално равнище, нито от предпазната процедура на Съюза.

3.6

Тук ЕИСК припомня, че изрично е одобрил възможността на държавите членки да бъде позволено да предприемат по-строги мерки по силата на член 6 от Регламент (ЕО) 300/2008 в становището си относно предложението за този регламент (14).

3.7

ЕИСК осъзнава трудностите, свързани с разрешаването на допълнителни национални изисквания за продукти, обхванати от хармонизирани критерии, но въпреки това обръща внимание на възможността, предложена в член 114, параграф 10 от ДФЕС, за разрешаване на национални изисквания на основание например на необходимостта от защита на интересите на националната сигурност, макар и само за ограничен период от време.

3.8

ЕИСК отбелязва факта, че в предложения за мотивирани становища по въпроса за субсидиарността, едно от които е внесено, парламентите на най-малко две държави членки посочват необходимостта от възможност за приспособяване на изискванията за сигурност спрямо различните равнища на експозиция на риск в отделните държави членки (15). Това означава, че може да е необходимо завишаване на изискванията за сигурност чрез въвеждане на допълнителни качества и подобрени експлоатационни характеристики на оборудването, в това число оборудването за проверка по летищата, в сравнение със стандартните изисквания на ЕС.

3.9

ЕИСК счита, че когато се прилага политика, чиято цел е подобряване на защитата срещу терористични актове, то тази цел трябва да се разглежда като основния елемент на всяка предлагана мярка. Евентуалната свързана с това програма за индустриална политика трябва да бъде подчинена на целта за противодействие на тероризма.

3.10

Затова трябва да има ясна възможност за отделни действия на държавите членки с цел справяне с терористични заплахи, в това число чрез налагане на допълнителни изисквания за оборудването за проверка по летищата, които надвишават стандартните изисквания за сертифициране. Членове 17 и 18 от Предложението не са свързани с този проблем и не дават достатъчна свобода на преценка на държавите членки, така че да са в състояние да се защитят от терористични заплахи. ЕИСК осъзнава, че в настоящия си вид ДФЕС не съдържа конкретни разпоредби, които допускат освобождаването на оборудването за сигурност от правилата за вътрешния пазар на основание защита на жизненоважни национални интереси, тъй като в член 346 от ДФЕС такава възможност се предвижда единствено за военната техника, а разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС (член 15) са свързани само с обществените поръчки (16).

3.11

ЕИСК отбелязва факта, че с Предложението се дават правомощия на Комисията да приема делегирани актове с цел изменение на приложение I, за да се отрази въвеждането на нови изисквания за експлоатационните характеристики на оборудването за проверка за авиационна сигурност (член 27, буква a), както и изменение на приложенията към регламента, за да бъде отчетено развитието на научните и техническите познания (член 27, буква б). В член 290, параграф 1 от ДФЕС делегирането на правомощия се ограничава до несъществените елементи на въпросния законодателен акт, в това число актуализации поради технологични развития. Делегирането в член 27, буква a) от Предложението, изглежда, надхвърля това ограничение. Поради това ЕИСК поставя под въпрос съвместимостта с ДФЕС на делегирането в член 27, буква a) от Предложението.

3.12

При всички случаи ако Комисията разработва законодателни актове в тази област, ще трябва да разполага с необходимата техническа компетентност, за да гарантира качеството им.

3.13

В Предложението се предвижда орган по одобряването във всяка държава членка. ЕИСК поставя под въпрос както способността на всички държави членки да създадат такъв орган в момента на влизане в сила на Предложението, така и ефикасното използване на ресурсите при такова изискване и неговата добавена стойност, предвид факта, че понастоящем само пет държави членки имат капацитет за изпитване на оборудване и издаване на одобрение на типа. ЕИСК счита, че единен орган на ЕС по одобряването би бил по-ефективно решение в синхрон с подхода „на едно гише“.

3.14

Във връзка с това ЕИСК поставя под въпрос и полезността на разделянето на функциите по изпитване и по сертифициране между техническите служби и органите по одобряването, което означава, че действителното изпитване на експлоатационните характеристики на даден продукт ще се извършва от техническа служба, чието равнище на компетентност е сертифицирано, а решението за издаване на сертификат (одобрение на типа) ще се взема от органа по одобряването, който очевидно няма нужда да отговаря на каквито и да било специфични критерии за техническа компетентност, а ще разчита изцяло на оценката, направена от техническата служба. Ако причината за тази двустепенна система е, че не всички държави членки разполагат с подходяща техническа компетентност, ЕИСК предлага двете функции да бъдат интегрирани в намален брой органи по одобряването или в идеалния случай, както вече бе предложено, да бъде създаден един общ орган по одобряването за цялата територия на ЕС.

3.15

Освен това ЕИСК отбелязва факта, че общата методика на ЕКГА за изпитване с цел сертифициране работи добре понастоящем. Това поставя под въпрос добавената стойност на предвидената в Предложението система, тъй като рамката на ЕКГА гарантира свободно движение на въпросните продукти сред държавите, които членуват в нея. Тази констатация не засяга свързаните с вътрешния пазар цели на Предложението.

3.16

ЕИСК отбелязва, че съгласно член 10 от Предложението ЕС става пълноправен член на органа, който отговаря за изготвянето на общите методики за изпитване, т.е. ЕКГА. ЕИСК отбелязва, че членството на ЕС в ЕКГА би наложило промяна в устава на ЕКГА, тъй като понастоящем в него се допуска пълноправно членство единствено на държави. Тъй като членството би било резултат от преговори, ЕИСК предлага разпоредбата да бъде изменена в смисъл, че ЕС следва да бъде оправомощен да започне преговори с оглед получаване на пълноправно членство в ЕКГА.

4.1

В Предложението се посочва, че Комисията създава и действа в качеството на председател на секторна група на техническите служби, за да се гарантират сътрудничество и координация между техническите служби. Тъй като тази група вероятно ще се занимава с много сложни технически въпроси, ЕИСК изразява съмнения относно адекватността на това решение.

4.2

ЕИСК е изненадан, че не е счетено за нужно да се предложат обмен на информация и координация между различните национални органи по одобряването, както и между тези органи и Комисията, като се има предвид, че такава система е счетена за полезна за техническите служби и в други случаи, в които национални органи упражняват правомощия за вземане на решения, относими спрямо прилагането на правото на ЕС, например в областта на конкуренцията.

4.3

Докато в Предложението се предвижда по един орган по одобряването във всяка държава членка, такова изискване не е въведено по отношение на техническите служби, които ще играят ключова роля в планираната система за сертифициране, както бе посочено по-горе. Това отново подкрепя виждането, че изискването във всяка държава членка да има орган по одобряването е изцяло символично предвид факта, че сертифицирането за одобрение на типа и издаваните въз основа на него сертификати за съответствие са валидни на цялата територия на ЕС. Процедурата при оборудване, представляващо риск на национално равнище (член 17 от Предложението), би могла да се осъществява от национален орган с правомощия по въпросите на сигурността.

4.4

В Предложението се посочва, че техническите служби гарантират, че средната продължителност на периода от получаването на искане за провеждане на изпитване на оборудване до предоставянето на резултатите от изпитването на органа по одобряването е най-много шест месеца, освен при изключителни обстоятелства или при изрично искане от страна на производителите. ЕИСК счита, че такъв строго определен срок не е нито желателен, нито реалистичен. По-добър вариант би бил техническите служби да бъдат задължени да направят незабавна преценка относно времето, необходимо за изпълнение на искането, и да уведомят заявителя в определен срок, например петнадесет работни дни. Ако впоследствие определеният за изпълнение срок не може да бъде спазен, техническата служба следва да даде мотивирано обяснение.

21.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 125/40

Докладчик:

Christian MOOS

1.1

се обявява за истинска обща политика в областта на убежището при съблюдаване на европейските ценности. Той приветства създаването на рамка на Съюза за презаселване;

1.2

призовава Съюза да поеме по-голяма отговорност спрямо нуждаещите се от международна закрила лица, да положи повече усилия във връзка с приема в сравнение с досега, както и да прояви повече солидарност с трети държави, но също и с държавите — членки на ЕС, като например Гърция, по въпросите, свързани с бежанците;

1.3

изтъква призива си за изграждане на стабилни системи за интеграция в държавите членки;

1.4

призовава общите критерии във връзка с презаселването да се ръководят основно от уязвимостта на засегнатите лица, а не само от ефективното сътрудничество на третата държава по въпроси в областта на убежището, както и да не бъдат дискриминиращи;

1.5

счита понятията „първа страна на убежище“ и „сигурна трета държава“ за спорни, като се има предвид настоящото несигурно и нестабилно положение във въпросните трети държави и региони. Според ЕИСК в настоящата ситуация Изявлението на ЕС и Турция е от първостепенно значение. В интерес както на ЕС, така и на Турция е ситуацията във връзка с прилагането на правата на човека да се наблюдава;

1.6

призовава за прекъсване на връзката между програмата за презаселване и споразуменията за партньорство, които имат за цел да убедят трети държави да предотвратяват бягствата на бежанци, тъй като това е свързано с опасност от нарушаване на международното право и основните права; подчертава, че действията в рамките на партньорства с трети държави и, в по-общ план, помощта за развитие, не трябва да бъдат обуславяни от споразумения за връщане или други подобни споразумения за сътрудничество с трети държави;

1.7

призовава за ключова роля на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) при идентифицирането на гражданите на трети държави или лицата без гражданство, които следва да бъдат презаселени, и поставя под въпрос специалните права на трети държави по отношение на подбора;

1.8

приветства поставянето на акцент върху уязвимостта на жените, както и на децата и подрастващите, но изразява резерви спрямо категорията „лица със социално-икономическа уязвимост“. Предложението на Комисията смесва различни законни пътища за влизане в ЕС, което по принцип поражда от снижаване на количеството и качеството на презаселванията;

1.9

поставя под въпрос, съгласно Женевската конвенция от 1951 г., изключването по принцип на лицата, които по нерегламентиран начин са пребивавали, влезли или направили опит да влязат на територията на държавите членки през петте години преди презаселването, както и на лицата, на които пет години преди това държавите членки са отказали презаселване, въпреки че по принцип отговарят на критериите за допустимост;

1.10

подчертава, че правото на убежище не трябва да бъде засегнато от презаселването. По принцип е необходимо да се гарантира спазването на основните права съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците, Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) и Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ);

1.11

обявява се за амбициозни цели при определянето на годишния брой на лицата, които следва да бъдат презаселени, и препоръчва броят, който Комитетът на високо равнище трябва да определи, да се дефинира като минимален брой;

1.12

очаква да бъде включен в Комитета на високо равнище по презаселването, който предстои да бъде създаден;

1.13

също така препоръчва ВКБООН да участва постоянно в работата на Комитета на високо равнище по презаселването. Като цяло в предложението на Комисията съществува липса на яснота относно това как и с какви процедури следва да бъдат идентифицирани лицата, нуждаещи се от международна закрила (от ВКБООН или от държавите членки), както и каква ще бъде ролята на Агенцията на ЕС в областта на убежището в тези процедури;

1.14

призовава за проучване на допълнителни алтернативни програми за прием и финансиране по примера на канадската „Програма за частно спонсориране“ (Private Sponsorship Program) (1). От полза за една нова рамка на ЕС за презаселване може по принцип да бъде институционализирането на тристранния подход, включващ държавите членки, ВКБООН, както и участници от частниясектор/гражданското общество. Това обаче не трябва да бъде в ущърб на качеството и количеството на презаселването. Призовава държавите членки да гарантират, че гражданското общество е добре информирано относно плановете за презаселване и му се предоставя подкрепа, за да се подпомогне участието му в този процес;

1.15

препоръчва засилване на институционалното присъствие на ЕС и неговите държави членки в силно засегнатите държави на произход и на транзитно преминаване, както и облекчаване на положението на тези страни чрез изграждане на капацитет за прием и закрила на място;

2.1.1

ЕИСК приветства презаселването в Съюза на нуждаещи се от международна закрила лица. Както и в своето становище относно „Европейска програма за миграцията“ (2), ЕИСК подчертава настояването си презаселването да бъде съпътствано от изграждане на стабилни системи за интеграция в държавите членки и да се даде възможност за достъп до пазара на труда, признаване на квалификациите и професионално и езиково обучение.

2.1.2

ЕИСК подкрепя мерките за ранна, ефективна и успешна интеграция на презаселени лица, предвидени в рамките на Плана за действие относно интеграцията на граждани на трети държави (3) от 7 юни 2016 г. Тези мерки обаче са в противоречие със статута на субсидиарна закрила, тъй като държавите членки трябва да проверяват отново статута на закрила на дадено лице и в рамките на тази процедура е възможно евентуално да не признаят на това лице статут на бежанец. Това означава, че нуждаещото се от международна закрила лице е застрашено от експулсиране или връщане в третата държава или в държавата на произход.

2.2.1

ЕИСК подкрепя предвидената в член 7 и член 8 гъвкавост при определянето на общите критерии за подбора на регионите или третите държави, откъдето следва да се извършва презаселването. Тези критерии обаче не би трябвало да бъдат твърде ограничителни и не следва да се поставят в зависимост от ефикасното сътрудничество на третата държава или региона в областта на миграцията и убежището, а в зависимост от уязвимостта на лицата. ЕИСК отхвърля всякаква дискриминация въз основа на маршрута за бягство или на държавата на произход, както и въз основа на раса или религия (член 3 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г.).

2.2.2

Във връзка със създаването на условия за използването на понятията „първа страна на убежище“ и „сигурна трета държава“ по отношение на връщането на кандидати за убежище, ЕИСК още в становището си относно „Установяване на общ списък на ЕС на сигурните страни на произход“ (4) посочи, че все още е твърде рано за изготвянето на изчерпателен списък и че трябва да се постигне съгласие за списък със сигурни държави на произход въз основа изключително на общи критерии както в Директива 2013/32/ЕС, и че при оценката на дадена държава трябва да бъдат използвани специфични, практически и точни показатели, по-специално от източници на ВКБООН, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), Съвета на Европа, Европейския съд по правата на човека и други правозащитни организации. ЕИСК припомня, че тези понятия не трябва в никакъв случай да се прилагат по отношение на държави, в които се нарушават правата на човека и принципите на правовата държава. Освен това дадена трета държава може да бъде считана за „сигурна“ само когато са налице гаранции, че държавата спазва принципа на забрана за връщане и че изцяло е признала и прилага Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., Нюйоркския протокол за статута на бежанците от 31 януари 1967 г. и други съответни договори.

2.2.3

Според ЕИСК обаче Съюзът се опитва да използва тези партньорства, за да прехвърля проблемите, свързани с бежанците, и отговорността за търсещите закрила лица върху трети държави и посредством материални стимули да ги подтиква да спират на външните му граници търсещите закрила лица. В този смисъл може да се зададе въпросът доколко е целесъобразно засиленото в резултат на новите споразумения обратно приемане на граждани на трети държави и на лица без гражданство, които пребивават незаконно на територията на държавите членки. Усилията за намаляване на броя на бежанците са свързани с риска от това, че трети държави могат да задържат, отпращат или експулсират търсещи закрила лица, които пристигат на техните граници, като не спазват забраните за връщане съгласно Хартата, Женевската конвенция за статута на бежанците и ЕКПЧ. Поради това ЕИСК призовава за стриктно прилагане на принципите на международното право и за създаване на ефективни механизми за контрол.

2.3.1

ЕИСК призовава програмата за презаселване да бъде отделена от споразуменията за партньорство, поради което следва да се заличи втората част от текста на член 4, буква а) („и евентуалното по-нататъшно движение на тези лица към територията на държавите членки“). ЕИСК счита, че критериите, посочени в член 4, буква в) и буква г) (с изключение на подточка iii), поставят под въпрос правото на убежище и защитата в случай на връщане в съответствие с членове 18 и 19 от Хартата и поради това следва също да бъдат заличени.

2.3.2

Както и ВКБООН, ЕИСК призовава режимът за обратно приемане да съдържа гаранция, че третата държава или регионът са признали напълно и прилагат Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., като по този начин се осигури достъп до процедура за разглеждане на молбата за закрила съгласно Конвенцията.

2.3.3

ЕИСК отбелязва със загриженост, че механизмът за връщане в рамките на Изявлението на ЕС и Турция би могъл да превърне „горещите точки“ в центрове за задържане. Това би нарушило правото на свобода и защитата от незаконосъобразно лишаване от свобода (член 5 от ЕКПЧ, член 6 от Хартата). Поради това ЕИСК изразява безпокойството си във връзка със задържанията и връщанията в рамките на Изявлението на ЕС и Турция и счита, че настоящият механизъм за връщане трябва спешно да се преразгледа с цел осигуряване на подходяща защита както в това, така и в нови споразумения за партньорство.

2.3.4

ЕИСК подкрепя по принцип по-интензивни дипломатически отношения, както и финансови и технически мерки в рамките на партньорствата с трети държави, като например изграждането на капацитет на местно равнище за прием и закрила на нуждаещи се от международна закрила лица, при условие, че тези мерки служат за разрешаването на проблемите, свързани с бежанците, в трети държави и региони. Това следва да се извършва в съответствие с Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., ЕКПЧ и Хартата. Действията в областта на презаселването или помощта за развитие като цяло не трябва да бъдат обуславяни от споразумения за връщане или други подобни споразумения за сътрудничество с трети държави, тъй като те са в разрез с хуманитарната цел на тези действия.

2.4.1

ЕИСК приветства специалния акцент, поставен върху уязвимостта на жените и момичетата, както и на децата и подрастващите, включително на непридружените ненавършили пълнолетие лица, а също така и включването на лица със семейни връзки като разширяване на класическите категории за презаселване. ЕИСК приветства по-специално загрижеността за целостта на семейството, изразяваща се в това, че братята и сестрите също се вземат под внимание като „членове на семейството“. Тази загриженост обаче следва да се прилага само когато това не е възможно посредством съществуващите мерки за събиране на семейството като напр. Директивата относно събиране на семейството от 2003 г. ЕИСК подчертава, че принципите на равенство и недискриминация трябва да се зачитат и следва да се прилагат без да се засягат букви a), б), в) и г).

2.4.2

Въпреки това ЕИСК изразява резерви по отношение на разширяването на категориите чрез включването на „лица със социално-икономическа уязвимост“, когато става въпрос за лица с ниски доходи, нисък професионален статус или с ниско образователно равнище и т.н. За тази категория не се изисква закрила по смисъла на Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., което би могло да доведе до дискриминация спрямо нуждаещи се от международна закрила лица. Належащо е обаче да се създадат други законни начини за пристигане, както и мерки, съобразени с нуждата от закрила на лицата със социално-икономическа уязвимост.

2.4.3

ЕИСК по принцип препоръчва да се възприемат отдавна съществуващите критерии на ВКБООН за признаване на статут и по този начин да се засили неговата централна роля в идентифицирането на лицата, нуждаещи се международна закрила.

2.5.1

ЕИСК отхвърля пълното изключване на лица съгласно член 6, параграф 1, букви г) и е), тъй като тези букви са в противоречие с основното право на убежище. И двете букви трябва да бъдат заличени, за да се запазят интегритетът на институцията убежище и доверието в нея.

2.5.2

Освен това трябва да се гарантира, че член 6, параграф 1, буква в) се прилага единствено в съответствие с принципа на пропорционалност. При това в основанията за допустимост и изключване трябва да се избягват или съответно да се уточняват неясни понятия и изрази, като например „са извършили тежко престъпление“ в член 6, параграф 1, буква а), подточка ii), поради различия в правната рамка и правното тълкуване в отделните държави.

2.5.3

При незадължителното основание за изключване (член 6, параграф 2), съгласно което държавите членки могат да откажат презаселване на граждани на трети държави или на лица без гражданство, за които prima facie се прилага някое от основанията за изключване, посочени в член 6, параграф 1, букви a) или б), следва да са налице ясни и проверими доказателства; в противен случай то следа да бъде заличено. В случай, че е налице само подозрение, държавата членка нарушава принципа на недопускане на дискриминация.

2.6.1

ЕИСК приветства възможността да се реагира гъвкаво на променящите се миграционни потоци и на промените в международната обстановка. Той обаче, подобно на ВКБООН и други организации на гражданското общество (5), настоява броят на лицата, които следва да бъдат презаселени, задължително да бъде определен като минимален брой, за разлика от предвиденото в член 7, и да се използва като основа за прогнозиране на очакваните нужди от презаселване в годишния доклад на ВКБООН (6). ЕИСК счита, че е уместно броят на лицата, които се презаселват в Европа, да бъде не по-малко от 25 % от установените от ВКБООН глобални нужди от презаселване.

2.6.2

ЕИСК изразява съмнения във връзка с участието на държавите членки в изпълнението на годишния план за презаселване. Съмненията се дължат на досегашното изпълнение на Заключенията на Съвета от 20 юли 2015 г., но също и на започнатото от Комисията производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка поради неприлагане на общата европейска система за убежище (7), както и на докладите на Комисията относно напредъка в изпълнението на Изявлението на ЕС и Турция (8).

2.6.3

В член 8 следва да се направи по-ясно разграничение между рамката на ВКБООН за презаселване и мерките за презаселване и други законни начини за влизане, предоставяни от ЕС, неговите държави членки или други заинтересовани страни. ЕИСК по принцип приветства институционализиран тристранен подход в рамката на ЕС за презаселването, при който презаселване се извършва от ВКБООН, ЕС и неговите държави членки, както и от участници от частния/неправителствения сектор.

2.7.1

Въпреки че процедурата по презаселване, предвидена в членове 10 и 11, трябва да се основава на съгласието на гражданите на трети държави или лицата без гражданство, гражданите на трети държави или лицата без гражданство, които са отказали презаселване в определена държава членка, например по семейни, социални или културни причини, не бива да бъдат изключвани от презаселване в друга държава членка.

2.8.1

ЕИСК отрежда ключова роля на ВКБООН при идентифицирането на гражданите на трети държави и лицата без гражданство. ВКБООН може да бъде подпомаган от агенция на Съюза в областта на убежището, чиято цел и задачи трябва предварително да бъдат изложени подробно от Комисията, или от съответните международни организации. ЕИСК поставя под въпрос предоставянето на специални права — като например в случая с Изявлението на ЕС и Турция, даващо възможност на трета държава вместо ВКБООН да извършва подбор на напускащите страната, тъй като в този случай не се гарантира спазването на основните права съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., Хартата и ЕКПЧ.

2.8.2

Съгласно предложението презаселването следва да е предпочитаният начин за достъп до международна закрила на територията на държавите членки и не бива да води до допълнителна процедура за предоставяне на убежище. Подобни ограничения могат да засегнат правото на убежище на нуждаещо се от закрила лице. Трябва да бъде гарантирана възможност за кандидатстване за убежище на територията на държавите членки и по други начини, в противен случай това би противоречало на правото и задължението на лицата, търсещи закрила, да кандидатстват за убежище в първата приемаща държава на Съюза.

2.8.3

ЕИСК припомня, че при интеграцията на презаселените лица в дадена държава членка възниква конфликт със статута на субсидиарна закрила в рамките на бързата процедура (член 11). В държавата членка, в която следва да се извърши презаселването, статутът на бежанец на дадено лице трябва да бъде проверен отново и поради това може евентуално да бъде отказан. Затова следва да не се предоставя статут на субсидиарна закрила, тъй като бързата процедура се прилага въз основа на спешност, например за предоставяне на медицински грижи. И при двете процедури следва да се проверява дали са изпълнени условията за пълно признаване на статута на бежанец (9).

2.9.1

ЕИСК препоръчва годишният план за презаселване да бъде определян след консултация на Комисията с Комитета на високо равнище, а изпълнението му да бъде задължително. Комисията и Парламентът следа да председателстват съвместно Комитета и да работят в тясно сътрудничество с гражданското общество. Като глас на гражданското общество ЕИСК следва също да бъде представен като член в Комитета на високо равнище или поне под формата на постоянно участие със статут на наблюдател или консултативен статут.

2.9.2

ЕИСК призовава евентуална Агенция на Съюза в областта на убежището, ВКБООН и Международната организация по миграция (МОМ) да бъдат постоянни членове на Комитета на високо равнище.

3.1.1

ЕИСК призова отново държавите — членки на ЕС, и международната общност да поемат по-голяма отговорност спрямо нуждаещи се от международна закрила лица, да проявят повече солидарност с третите държави и регионите, към които или в рамките на които се извършват разселвания, както и да положат повече усилия във връзка с презаселването и доброволната схема за хуманитарен прием.

3.1.2

Комитетът призовава ЕС и държавите членки да изпълняват задълженията си по отношение на преместването и презаселването, поети по-рано в рамките на решенията на Съвета от юли и септември 2015 г., като същевременно вземат в по-голяма степен под внимание ограничения капацитет за прием на дадена държава членка, като например Гърция, и положат повече усилия за създаване на солидарна рамка на Съюза за презаселване и на Обща европейска система за убежище. Като се има предвид, че по данни на ВКБООН 65,3 милиона лица търсят международна закрила в световен мащаб, ЕИСК препоръчва да се прояви по-голяма ангажираност и годишно да се презаселват много повече от 20 000 нуждаещи се от закрила лица.

3.1.3

ЕИСК препоръчва на държавите членки да разширят незабавно институционалното си присъствие в държавите на произход и държавите на транзитно преминаване, да упълномощят посолствата и консулствата или миграционните центрове, които предстоят да бъдат изградени, да признават бързо съответната нужда от закрила въз основа на досиетата на ВКБООН и да предоставят възможност за презаселване в държавите членки. Това би представлявало допълнителен принос за изграждането на инфраструктурата, необходима за изпълнението на плановете на Съюза за презаселване.

3.2.1

ЕИСК препоръчва официално институционализиране на тясно партньорство с ВКБООН въз основа на международно признатия му експертен опит. В допълнение подобни партньорства могат да бъдат създадени с МОМ и други сертифицирани организации на гражданското общество като Комисията на църквите за мигрантите в Европа (ССМЕ) и Европейския съвет за бежанците и изгнаниците (ECRE). Комитетът би искал да насърчи държавите членки още на ранен етап да включват на местно равнище гражданите и организациите на гражданското общество, за да си осигурят подкрепата на местната общност и по този начин да увеличат вероятността за успешна интеграция на презаселените бежанци.

3.2.2

Трябва да се вземат под внимание също и алтернативни програми за прием и финансиране, например от страна на отделни лица, неправителствени организации, организации на гражданското общество, включително социални сдружения или други заинтересовани групи, така че да бъдат създадени законни начини за влизане в ЕС. Те могат да представляват полезно допълнение към европейския план за презаселване, но не трябва в никакъв случай да го заместват. Във връзка с това ЕИСК би желал да изтъкне в положителен смисъл канадската „Програма за частно спонсориране“ (Private Sponsorship Program). Гражданското общество, социалните партньори и местните власти изпълняват важни и приобщаващи функции след презаселването на дадено лице и поради това следва да бъдат включвани на възможно най-ранен етап в процеса на планиране и вземане на решения.

3.2.3

Държавите членки следва да извършват редовна оценка на частните програми за прием, за да се гарантира, че основните права съгласно Хартата, ЕКПЧ и Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. се спазват и че не се преследват други интереси. Лицата, които следва да бъдат презаселени в рамките на частни програми за прием, трябва да отговарят на условията за статут на бежанци. В приемащата държава те получават същия правен статут като бежанците, пристигнали по линия на държавни програми.

21.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 125/46

Докладчик:

Christian BÄUMLER

1.1

В политическите насоки на Комисията с председател г-н Юнкер основателно според ЕИСК се подчертава, че съдебното сътрудничество между държавите — членки на ЕС, трябва постепенно да се подобрява и да отговаря на факта, че в ЕС расте броят на мобилните граждани, които сключват брак и имат деца.

1.2

ЕИСК приветства факта, че целта на предложението на Комисията е да бъдат взети в по-голяма степен под внимание висшите интереси на детето при решенията относно репатриране. ЕИСК подкрепя правата на децата и подчертава, че зачитането на правата на децата във всички области на политиката, които засягат децата, е от изключително голямо значение. Висшите интереси на детето трябва да са от първостепенно значение.

1.3

ЕИСК приветства факта, че Комисията предлага няколко изменения по същество с цел подобряване на ефективността на връщането на отвлечено дете. По мнението на ЕИСК тук трябва да се включи и приемането на общи минимални стандарти, включително единна процедура за изпълнение.

1.4

ЕИСК счита, че споменатото в член 55 сътрудничество между централните органи по специфични дела, свързани с родителската отговорност, е от съществено значение, и подкрепя новата формулировка на тази разпоредба.

1.5

ЕИСК приветства факта, че държавите членки се задължават да съсредоточат компетентността в ограничен брой съдилища по начин, който съответства на структурата на правните им системи.

1.6

ЕИСК приветства факта, че в предложението се конкретизират сроковете за издаване на разпореждане за връщане, а производството за връщане се съкращава на общо 18 седмици.

1.7

ЕИСК счита за оправдано ограничаването до едно на броя на обжалванията в производството за връщане.

1.8

ЕИСК приветства факта, че съдът на държавата членка по произход може да обяви решението за подлежащо на предварително изпълнение дори ако тази възможност не съществува в неговото национално право.

1.9

ЕИСК е на мнение, че минимални стандарти за изслушването на дете биха могли да допринесат за по-добро приемане на решението.

1.10

ЕИСК подкрепя също така премахването на екзекватурата. Според ЕИСК обаче следва да се запазят механизми за защита.

1.11

ЕИСК подкрепя предложението съдът на държавата членка по изпълнение да може да постанови спешни защитни мерки, когато детето може да е изложено на сериозен риск от вреди.

1.12

ЕИСК приветства факта, че съгласно предложението настаняването на детето в приемно семейство или в институция в друга държава членка във всички случаи се поставя в зависимост от съгласието на приемащата държава.

1.13

ЕИСК счита, че е налице необходимост от изясняване на приложното поле на Регламент „Брюксел IIа“. Дори да изхождат от „национално“ разбиране за брак, държавите членки трябва да спазват член 21 от Хартата на основните права на ЕС. ЕИСК предлага изискването за спазване на член 21 да бъде намери израз в едно от съображенията на регламента.

1.14

ЕИСК счита, че е налице необходимост от уреждане на случаите, в които един от родителите произхожда от държава извън Европейския съюз, и подкрепя сключването на двустранни споразумения, преди всичко с държави, които не са подписали Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

2.1

На 30 юни 2016 г. Европейската комисия представи предложения за реформа на Регламент „Брюксел IIа“. Регламент „Брюксел IIа“ е основен стълб на съдебното сътрудничество по семейни въпроси в Европейския съюз. С него се установяват единни правила за юрисдикцията при развод, законна раздяла и обявяване на недействителност на брака, както и при спорове относно родителската отговорност в трансгранични ситуации. Той улеснява свободното движение на съдебни решения, официални документи и споразумения в рамките на Съюза, като предвижда разпоредби относно тяхното признаване и изпълнение в други държави членки. От 1 март 2005 г. той се прилага за всички държави членки с изключение на Дания.

2.2

Частта от регламента, в която се уреждат отношенията между родители и деца, установява в рамките на Европейския съюз международната компетентност по въпросите, отнасящи се до деца, и признаването и изпълнението на решения по такива въпроси от други държави членки. Регламентът съдържа и правила относно връщането на деца, които са неправомерно отведени в друга държава членка или са задържани там. В това отношение регламентът засилва механизма за връщане съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

2.3

Регламентът вече е бил предмет на 24 решения на Съда на ЕС и сега много от неговите членове трябва да се преработят. Настоящото предложение на Комисията си поставя за цел да подобри ефективността на Регламента: то се ограничава до частта от Регламента, уреждаща отношенията между родители и деца, и не засяга процесуалните правила, свързани с развода.

2.4

В политическите насоки на Комисията с председател г-н Юнкер основателно според ЕИСК се подчертава, че съдебното сътрудничество между държавите — членки на ЕС, трябва постепенно да се подобрява и да отговаря на факта, че в ЕС расте броят на мобилните граждани, които сключват брак и имат деца.

2.5

В предходни становища (1) ЕИСК вече подчерта, че в Договорите и в Хартата на основните права на ЕС се гарантира достъпът до съд и зачитането на основните права, по-специално: правото на собственост, равенството пред закона, принцип за недопускане на дискриминация, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на встъпване в брак и създаване на семейство и правото на справедлив съдебен процес.

2.6

В своя доклад за прилагането от април 2014 г. (COM(2014) 225) (2) Комисията извърши оценка на практическото действие на регламента и прецени какви изменения е необходимо да се внесат в инструмента. Тази оценка беше направена в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка на ЕС (REFIT).

2.7

Целта на преработването е европейското пространство на правосъдие и основните права да продължат да се развиват въз основа на взаимно доверие, като се премахнат оставащите пречки пред свободното движение на съдебни решения в съответствие с принципа на взаимното признаване, и да се подобри защитата на висшите интереси на детето чрез опростяване на процедурите и повишаване на тяхната ефективност.

2.8

ЕИСК приветства факта, че целта на предложението на Комисията е да бъдат взети в по-голяма степен под внимание висшите интереси на детето при решенията относно репатриране. Със засилване на миграцията са необходими повече средства и структури за сътрудничество, за да бъде възможна защитата на децата отвъд националните граници.

2.9

ЕИСК приветства факта, че Комисията предлага няколко изменения по същество с цел подобряване на ефективността на връщането на отвлечено дете. В случаи на отвличане на дете от родител времето е ключов фактор за успешното прилагане на процедурата за връщане на дете, установена с регламента.

2.10

Според ЕИСК споменатото в член 55 сътрудничество между централните органи по специфични дела, свързани с родителската отговорност, е от съществено значение за ефективната подкрепа за родители и деца, участващи в трансгранични производства, засягащи деца.

2.11

Според ЕИСК основен проблем е неточната формулировка на текста на члена относно съдействието, което трябва да окажат централните органи в случаите, свързани специално с родителската отговорност. За националните органи на някои държави членки текстът на този член не е достатъчно правно основание за предприемането на действия.

2.12

ЕИСК приветства факта, че в предложението се разяснява кой, от кого, при какви условия и какъв вид съдействие или информация може да поиска. Освен това се изяснява, че съдилищата и органите за закрила на детето също могат да търсят съдействие от страна на централните органи. Преработеният текст създава правно основание за органите за закрила на детето да получават нужната информация от другите държави членки чрез централните органи.

2.13

ЕИСК приветства факта, че държавите членки се задължават да съсредоточат компетентността в ограничен брой съдилища по начин, който съответства на структурата на правните им системи. Има забавяния при разглеждането на случаите, тъй като в различните държави членки липсва специализация на съдилищата, които разглеждат молби за връщане. В резултат на това съдиите не са така добре запознати с приложимите процедури и разпоредби и имат по-рядко възможност да работят редовно с други съдилища в ЕС по начин, който е благоприятен за изграждането на взаимно доверие.

2.14

ЕИСК приветства факта, че в предложението се конкретизират сроковете за издаване на разпореждане за връщане, а производството за връщане се съкращава на общо 18 седмици.

2.15

В предложението централните органи се задължават в рамките на шестседмичен срок да получат и обработят молбата, да установят местонахождението на ответника и на детето, да насърчават медиацията, като гарантират, че това не води до забавяне на производството. Понастоящем не съществуват срокове за централните органи.

2.16

Предвижда се отделен шестседмичен срок, който ще се прилага към производството пред първоинстанционния съд и пред апелативния съд. Това според ЕИСК води до по-реалистичен срок за съдилищата, с оглед да се защити правото на ответника на справедлив процес. ЕИСК припомня, че спазването на тези крайни срокове трябва да бъде гарантирано в съответната правна система.

2.17

ЕИСК счита за оправдано ограничаването до едно на броя на обжалванията в производството за връщане. В повечето конституции на държавите членки се гарантира само едно обжалване на решения на орган на държавата.

2.18

ЕИСК приветства факта, че съдът на държавата членка по произход може да обяви решението за подлежащо на предварително изпълнение дори ако тази възможност не съществува в неговото национално право. Това е полезно в случая на системи, при които решението не е изпълнимо, докато все още е предмет на обжалване. В резултат на това родителят би могъл да поддържа лични отношения с детето въз основа на решение, обявено за подлежащо на предварително изпълнение, докато тече апелативното производство срещу това решение по искане на другия родител.

2.19

ЕИСК подкрепя предложението, според което от съдиите да се изисква изрично да обмислят дали решението следва да подлежи на предварително изпълнение. Забавянията след решение за връщане имат отрицателно въздействие върху отношенията родители — дете и висшите интереси на детето. ЕИСК приветства факта, че предложението съдържа редица пояснения за по-доброто прилагане на действащите разпоредби. То задължава държавата членка, където е било обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди неправомерното му отвеждане или задържане, да извърши задълбочено проучване на висшите интереси на детето, преди да постанови окончателното съдебно решение относно упражняването на родителските права, което може да включва връщане на детето. В този контекст, при това проучване на висшите интереси на детето, всяко дете, което е в състояние да формира свои собствени възгледи, има право да бъде изслушано дори ако не присъства физически, чрез използването на алтернативни средства, като видеоконференции, ако това е целесъобразно.

2.20

Според ЕИСК минималните стандарти за изслушването на деца могат да допринесат за предотвратяване на отказа от признаване и изпълнение или отказа на декларацията за изпълняемост на решение от друга държава — членка на ЕС, и по този начин за по-добро приемане на решението от гражданите на ЕС. Примери за това могат да бъдат минималната възраст на детето за изслушване, но не и други процесуални въпроси, например кой разпитва детето. Това следва и занапред да бъде оставено на държавите членки. ЕИСК препоръчва допълнително обучение в областта на социалната педагогика за съдиите, които изслушват деца.

2.21

Освен това ЕИСК подкрепя премахването на екзекватурата за всички издадени в дадена държава членка решения (както и за официалните документи и споразуменията) относно родителската отговорност. По отношение на изпълнението, което като такова попада в рамките на компетентността на държавите членки, Съдът на ЕС постанови, че прилагането на националните правила за привеждане в изпълнение следва да не нарушава полезния ефект на регламента.

2.22

Освен това изискването за екзекватура доведе до средно забавяне за дело от няколко месеца и разходи за гражданите, достигащи до 4 000 евро (3).

2.23

Според ЕИСК обаче следва да се запазят определени механизми за защита. Те включват поне подходящото връчване на документи, правото на страните и на детето на изслушване, по-специално с оглед на противоречащи си решения, както и спазването на определени процесуални разпоредби относно настаняването на детето в друга държава — членка на ЕС, на основание на действащия член 56 от Регламент „Брюксел IIа“.

2.24

ЕИСК подкрепя предложението съдът на държавата членка по изпълнение да може да постанови спешни защитни мерки, когато детето може да е изложено на сериозен риск от вреди или по друг начин да е поставено в недопустима ситуация. Така например съдът, пред който има висящо производство за връщане, може да предостави на един от родителите права на лични отношения, които ще подлежат на изпълнение и в държавата членка на обичайно местопребиваване на детето, докато съдът на тази държава вземе окончателно решение по отношение на правата на лични отношения с детето.

2.25

ЕИСК приветства факта, че съгласно предложението настаняването на детето в приемно семейство или в институция в друга държава членка във всички случаи се поставя в зависимост от съгласието на приемащата държава. Изискването за съгласие гарантира, че детето ще получава целенасочена подкрепа. Освен това ЕИСК препоръчва настаняването на детето в собственото му семейство да има приоритет. Ако това не е възможно или не съответства на висшия интерес на детето, следва да се осигурят алтернативно приемно семейство или грижи в общността.

2.26

ЕИСК посочва, че според доклада за прилагането понякога изминават няколко месеца, докато се установи дали се изисква съгласие в конкретния случай. Ако се изисква съгласие, следва самата процедура по консултиране, която според докладваното е също толкова бавна, тъй като няма краен срок за отговор на органите, към които е отправено искането. В резултат на това на практика много от органите, отправящи искането, разпореждат настаняване и изпращат детето в приемащата държава, докато процедурата на консултации все още е в ход или дори в момента на нейното започване, тъй като считат, че настаняването е спешно и са наясно с продължителността на процедурата. За детето това създава положение на правна несигурност.

2.27

ЕИСК изразява подкрепа за предвижданото в проекта въвеждане на срок от осем седмици, в който съответната държава членка да вземе решение по искането. Ускоряването на производството е във висш интерес на детето.

2.28

ЕИСК приема предложението съдът на държавата, в която се намира детето, да взема решение в съответствие с Хагската конвенция. ЕИСК обръща внимание, че мястото на заседаване на съда при отвличане на дете в повечето случаи е местонахождението на лицето, което го е отвлякло. ЕИСК отбелязва, че Регламент „Брюксел IIа“ и понастоящем предвижда създаването на безплатни консултативни центрове за родители, които са от държава членка, различна от държавата членка, в която е настоящото местопребиваване на детето.

2.29

С цел ускоряване на производството за връщане, като цяло ЕИСК подкрепя приемането на общи минимални стандарти, включително единна процедура за изпълнение.

3.1

ЕИСК счита, че е налице необходимост от уреждане на случаите, в които единият от родителите произхожда от държава извън Европейския съюз. Миграцията и глобалният обмен на стоки и услуги водят до нарастване на тези случаи. ЕИСК смята, че е необходимо сключването на двустранни споразумения особено с държави, които не са подписали Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

3.2

ЕИСК счита, че е налице необходимост от изясняване на приложното поле на Регламент „Брюксел IIа“. В предложението на Комисията не се дава отговор на въпроса дали регламентът обхваща нови форми на брак или развод. Не се дефинира какво трябва да се разбира под „брак“, а се приема за общоизвестно. Дори да изхождат от „национални“ критерии за определяне на брак, държавите членки трябва да спазват член 21 от Хартата на основните права на ЕС, който забранява всяка форма на дискриминация, основана на сексуалната ориентация. ЕИСК предлага изискването за спазване на член 21 да бъде упоменато в едно от съображенията на регламента.

21.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 125/51

Единствен докладчик:

Ulrich SAMM

1.1

ЕИСК би искал да подчертае факта, че цифровите технологии играят все по-важна роля в икономиката и социалния ни живот. Значителните инвестиции в цифрова инфраструктура трябва да бъдат първостепенен приоритет, за да се запази конкурентоспособността и да се даде възможност за създаване на нови предприятия и нови работни места, особено в светлината на инвестициите от основните конкуренти на Европа: САЩ и Азия.

1.2

ЕИСК приветства съобщението и свързаните с темата инициативи на ЕС относно Европейския кодекс за електронни съобщения, Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС), плана за действие 5G и схемата за подпомагане на публичните органи, които желаят да предложат безплатен достъп до безжичен интернет (WiFi4EU).

1.3

Разпокъсаността на мрежовите доставчици в Европа означава, че са нужни насоки на ЕС, за да се постигне съгласувана общоевропейска модернизация в подкрепа на цифровия единен пазар.

1.4

ЕИСК отбелязва, че стратегическите цели за 2025 г. са амбициозни, но реалистични, въпреки че до голяма степен зависят от националното финансиране (частно и публично), а финансирането от ЕС стимулира и координира проектите. В този контекст ЕИСК приветства създаването и подкрепата на мрежата на ЕС от служби по широколентовия достъп на регионално/национално равнище, които ще помогнат на местните администрации да прилагат и използват структурните фондове.

1.5

ЕИСК приветства и въвеждането на система на ваучери, предназначена да намали административните разходи и тежести, особено за малките общини и МСП.

1.6

ЕИСК изразява задоволство, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) ще предоставят значително финансиране за високоскоростни широколентови мрежи. Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) също играе важна роля. ЕИСК препоръчва тази роля да бъде укрепена чрез подкрепа на мащабни европейски проекти за високоскоростни широколентови мрежи, включително по основната трансевропейска транспортна мрежа, както и чрез определяне на подходяща финансова и регулаторна рамка.

1.7

Пълните икономически и социални ползи от прехода към гигабитова свързаност ще бъдат постигнати само ако Европа успее да осигури мрежи с висок капацитет в градските и селските райони и за цялото общество. Съществува необходимост от публични инвестиции, тъй като сам по себе си пазарът няма да обхване всички отдалечени райони и да гарантира минимален цифров достъп за най-уязвимите членове на нашето общество.

1.8

ЕИСК отчита положителния устрем в държавите членки по отношение на целите за осигуряване на широколентов достъп, определени в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа за 2010 г., които служат като отправна точка за политиката и националните или регионалните планове за широколентов достъп.

1.9

ЕИСК отбелязва със задоволство инициативата „Wi-Fi за Европа“ (WiFi4EU) за безплатен безжичен достъп за всички европейци на обществени места, в учреждения на публичната администрация, библиотеки и болници, както и открити пространства. Тази инициатива следва да предостави на всеки възможност за безплатна интернет връзка, която има една и съща цифрова самоличност в целия ЕС. По-специално ЕИСК препоръчва да се следва Регламентът относно електронната идентификация (eIDAS) (1) по отношение на цифровата идентичност, който предлага гаранции за защита на данните и за обществената сигурност срещу неправомерно използване на услугата (т.е. тероризъм).

2.1

Интернет свързаността с много голям капацитет е основна инфраструктура за пренос на данни, подобно на начина, по който пътищата, железопътните линии, пристанищата и летищата са от съществено значение за превоза на стоки и хора. Тъй като преносът на данни е все по-важен за икономиката и социалния ни живот, за нашето общество е от решаващо значение да инвестираме в тази инфраструктура, за да запазим конкурентоспособност и да дадем възможност за създаване на нови предприятия и нови работни места.

2.2

Свързаността с интернет е важна за цифровия единен пазар. Стратегията на Комисията за цифровия единен пазар от май 2015 г. създаде подходяща среда и условия за разгръщане на високоразвити цифрови мрежи. ЕИСК изтъкна значението на тези въпроси в поредица от становища (2)  (3).

2.3

Очакванията, че качеството на услугата за свързаност с интернет ще се подобри до 2025 г., са добре документирани (например в обществената консултация на Европейската комисия).

2.4

Основният широколентов достъп, който е на разположение на почти всички европейци в наши дни, вече не е достатъчно добър. През следващите 10 години ще са необходими широколентови мрежи с много голям (гигабитов) капацитет за широка гама от приложения, като например „интернет на нещата“ (най-вече с безжичен достъп), компютърните услуги „в облак“, високоскоростните изчисления и големите информационни масиви, телевизията от следващо поколение или виртуалната и добавената реалност.

2.5

Качеството на прехвърлянето на данни се обуславя не само от скоростта, но и от закъснението и надеждността. Наличието на много по-малко закъснение, отколкото е възможно в момента, и голяма надеждност ще дадат възможност за нови приложения, които изискват бързо управление чрез получаване на обратна информация, като например свързаното и автоматизирано управление на МПС, дистанционна хирургия, сензорен интернет или прецизна навигация.

2.6

В съобщение COM(2016) 587, придружено от работния документ на службите на Комисията SWD (2016) 300, е изложена визия за европейско общество на гигабитов интернет с три стратегически цели за 2025 г.:

И трите цели са ключови за растежа, създаването на работни места, конкурентоспособността и сближаването в Европа.

3.1

Европа трябва да се справи с текущата модернизация на цифровата инфраструктура на основните си конкуренти в САЩ и Азия. Европа има предимството на по-ниските потребителски цени за интернет услуги в резултат на засилената конкуренция на вътрешния ѝ пазар, както и недостатъка на много по-разпокъсани мрежови доставчици. Ето защо има явна необходимост от насоки на ЕС, за да се постигне съгласувана общоевропейска модернизация в подкрепа на цифровия единен пазар.

3.2

В този контекст ЕИСК приветства съобщението и свързаните с него инициативи на ЕС, които ЕИСК е разгледал в отделни становища (4)  (5)  (6)  (7):

Схема за подпомагане на публичните органи, които желаят да предложат безплатен достъп до безжичен интернет.

3.3

ЕИСК признава, че до момента целите по отношение на широколентовия достъп, определени в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа през 2010 г., бяха приети в държавите членки и служат като отправна точка за политиката в държавите членки. Много държави членки на практика приведоха своите национални или регионални планове за широколентов достъп в съответствие с целите.

3.4

ЕИСК изразява задоволство и от факта, че целите са приети като отправни точки съгласно правилата и насоките както на европейските структурни и инвестиционни фондове и на Механизма за свързване на Европа (мрежи за широколентов достъп в рамките на МСЕ), така и съгласно насоките за държавните помощи за широколентов интернет.

3.5

Стратегическите цели за 2025 г., както е посочено в съобщението, определят график за разработване на европейската високопродуктивна широколентова инфраструктура. Те са определени при заложен ускорен темп на инвестиции за постигане на амбициозни, но реалистични стойности:

До 1 юли 2018 г. извършване на оценка на въздействието върху проектите за широколентов достъп с финансиране от ЕС и издаване на насоки за насърчаването на най-добрите практики.

3.6

Пълните икономически и социални ползи от това цифрово преобразяване може да се реализират само ако Европа успее да осигури повсеместно разгръщане и внедряване на мрежи с много голям капацитет както в селските, така и в градските райони и във всички слоеве на обществото. Пазарът обаче няма да разреши всички проблеми. По-конкретно той няма:

Поради това трябва да бъдат приложени схеми за публично подпомагане за постигане на целите навсякъде в ЕС и за всички европейци.

4.1

ЕИСК приветства създаването и поддържането на мрежа на ЕС от служби по широколентовия достъп на регионално/национално равнище. Това ще бъде от ключово значение за селските райони и малките общности. По този начин ще се помогне на местните администрации да прилагат и използват структурните фондове, като предоставят най-добри практики и съвети на местните администрации. Това ще бъде голяма крачка напред и за развитието на селските райони.

4.2

Стратегиите и инструментите на ЕС са неутрални по отношение на технологиите. Добре известно е обаче, че в крайна сметка само оптичните мрежи могат да осигурят оптимални резултати. Старите монополи (като например германският Telekom) не би трябвало да възпрепятстват монтирането на оптични мрежи, като продължават да инвестират в своята инфраструктура от медни кабели.

4.3

Само някои държави, като Малта, Литва, Белгия и Нидерландия, вече имат почти пълно покритие от мрежи за достъп от следващо поколение. В останалите страни покритието от такива мрежи не е толкова напреднало. Някои държави членки с по-слабо развита инфраструктура към момента дори са успели да прескочат технологични стъпки. Инсталирането на оптична мрежа им дава предимство.

4.4

„Eduroam“ е най-голямата и най-успешна роуминг система за безплатен безжичен достъп навсякъде по света, разработена в ЕС за представители на академичните среди. Тя дава на милиони студенти и преподаватели свободен безжичен достъп. ЕИСК отбелязва със задоволство, че това успешно начинание може да служи за пример за инициативата „Wi-Fi за Европа“ (WiFi4EU) за безплатен безжичен достъп до интернет за всички европейци на обществени места, в учреждения на публичната администрация, библиотеки и болници, както и открити пространства. Тази инициатива следва да предостави на всеки възможност за безплатна интернет връзка, която има една и съща цифрова самоличност в целия ЕС. По-специално ЕИСК препоръчва да се следва Регламентът относно електронната идентификация по отношение на цифровата идентичност, който предлага гаранции за защита на данните и за обществената сигурност срещу неправомерно използване на услугата (т.е. тероризъм).

4.5

Ваучери, предназначени за подкрепа на МСП, ще се използват от местните власти, за да платят за инсталации (кабели, антени и др.). Дружествата, монтиращи материалите, ще изпращат ваучерите на ЕС, за да им бъде заплатено. Освен че ще намали административните разходи и тежести, системата ще даде възможност за лесно наблюдение и качествени цели.

4.6

ЕИСК приветства целта за симетрия в качването/изтеглянето на данни за всички социално-икономически фактори, тъй като това ще е от съществено значение за много бъдещи приложения.

4.7

ЕИСК призовава за схема, която да гарантира, че уязвимите крайни потребители имат достъп до достатъчно добра и подходяща свързаност, която им дава възможност да вземат социално и икономическо участие в съвременното общество. „Wi-Fi за Европа“ би могъл да бъде един елемент от това.

4.8

Регулаторните стимули за доставчиците на мрежи за подпомагане на целите, изложени в COM(2016) 587, не трябва да бъдат в разрез с други важни цели, като неутралността на мрежата.

4.9

В дългосрочен план хората в селските райони също следва да могат да се ползват от здравословна конкуренция и свободата да избират доставчик на достъп до интернет. Ето защо регулаторните мерки би трябвало да предоставят и стимули за подобна конкуренция.

4.10

5G технологиите не само ще дадат възможност на нови мобилни приложения, но и ще послужат като междинна технология, която ще ускори достъпа на селските райони до високоскоростен интернет. Въпреки това само оптична кабелна инфраструктура ще осигури необходимата стабилност и надеждна ширина на честотната лента, от която се нуждаят много нови приложения.

5.1

ЕИСК със задоволство отбелязва рязко увеличение на финансирането от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за високоскоростни широколентови мрежи от 2,7 милиарда евро през 2007 — 2013 г. до около 6 милиарда евро за периода 2014 — 2020 г. Очаква се по-голямата част от инвестициите да бъде под формата на безвъзмездни средства. С лостовия ефект на националното и/или регионалното финансиране и частното съфинансиране се очаква през програмния период 2014 — 2020 г. да бъдат инвестирани 9 — 10 млрд. евро в широколентова инфраструктура. Това ще бъде изключително важно за търговските инвестиции, за да се осигури високоскоростен достъп до интернет за населението на селските райони.

5.2

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) също играе важна роля. Тази роля би могла да бъде укрепена чрез подкрепа на мащабни европейски проекти за високоскоростни широколентови мрежи, включително по основната трансевропейска транспортна мрежа, Индустриални гигабайтове и Индустрия 4.0, както и чрез представителство на ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ в управителния комитет на ЕФСИ. Комисията следва да бъде проактивна и при определяне на подходящата финансова и регулаторна рамка.

5.3

Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) в цифровата област разполага с бюджет в размер на 150 млн. евро за подпомагане на внедряването на най-съвременната широколентова инфраструктура въз основа на предоставянето на финансови инструменти чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Компонентът на МСЕ за широколентов достъп се очаква да набере най-малко 1 млрд. евро допълнителни инвестиции чрез специален фонд за инфраструктура за широколентова мрежа, които може да бъдат допълнени с ЕФСИ.

21.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 125/56

Единствен докладчик:

г-н Jorge PEGADO LIZ

1.1

ЕИСК приветства като цяло съдържанието на предложението на Комисията относно Европейския кодекс за електронни съобщения, навременността му, начина на разглеждане на тематиката и начина на кодифициране и хоризонтално преработване на четирите съществуващи директиви (Рамковата директива, Директивата за разрешение, Директивата за достъп и Директивата за универсалната услуга), както и организирането им в една-единствена директива с опростена структура с оглед засилване на съгласуваността и достъпността в съответствие с целта за регулаторна пригодност (REFIT).

1.2

ЕИСК изтъква преди всичко сложността на преработването на различните посочени директиви, подчертавайки високото качество на тази осъществена за първи път юридическа работа, но обръща внимание на необходимостта от внимателен преглед на различните езикови версии с цел изглаждането на някои дребни редакционни пропуски.

1.3

ЕИСК споделя големите цели на предложението за осигуряване на по-добра свързаност с интернет за всички граждани и предприятия в рамките на целия пакет от инициативи с цел инвестирането в нова висококачествена инфраструктура навсякъде в ЕС както на местно равнище, така и извън националните граници, да стане по-привлекателно за всички предприятия.

1.4

ЕИСК изразява обаче съжаление относно изключването на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот, която би трябвало да бъде ясен сигнал за гражданите за положителните действия на Съюза спрямо тях. Това лишава предложението от един от основните стълбове на защитата на най-важните интереси на ползвателите на мрежите и поради това представлява слабо звено в предложението.

1.5

Също така изразява съжаление, че Комисията е спряла избора си на директива с различни режими на хармонизация и е оставила множество важни въпроси да бъдат решавани от държавите членки, като това засилва разпокъсаността на пазарите, вместо да избере директно приложим регламент, който да установи по-високо равнище на защита на потребителите и по този начин да допринесе за по-тясна интеграция на единния пазар.

1.6

Като по-съществени характеристики на предложения режим, който ЕИСК подкрепя, се изтъкват следните аспекти:

1.7

ЕИСК обаче изразява сериозни резерви и основателни съмнения във връзка със следните аспекти:

2.1.1

В рамките на Стратегията за цифров единен пазар (ЦЕП) (1) и като се вземат предвид бързите и дълбоки промени в последно време в структурата на пазара на електронни съобщения и появата на неизвестни досега категории участници на пазара, които се конкурират с традиционните далекосъобщителни оператори, наред с увеличаването на броя и популярността на услугите за онлайн съдържание, е наложително преразглеждане и актуализиране на регулаторната рамка за електронните съобщения, която води началото си от 2009 г., така че гражданите и предприятията да могат да имат безпроблемен достъп до интернет и да осъществяват дейност онлайн в условията на лоялна конкуренция. Основната цел, която Комисията си постави с предложението, публикувано на 14 септември 2016 г. (2), е осигуряване на по-добра интернет свързаност за всички граждани и предприятия.

2.1.2

Това предложение е част от пакет, чиято цел е инвестирането в нова висококачествена инфраструктура навсякъде в ЕС както на местно равнище, така и извън националните граници, да стане по-привлекателно за всички предприятия. То също така включва предложение за регламент относно Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Съобщение на Комисията относно „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“. Бяха представени също план за действие за въвеждането на 5G услуги в целия ЕС от 2018 г. нататък и предложение за регламент за насърчаване на интернет свързаността на местните общности и на обществените места — WIFI4EU.

2.1.3

Всички тези инструменти обслужват трите големи стратегически цели за свързаност до 2025 г.:

2.1.4

Предложението се основава на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като има за цел да се изгради вътрешният пазар на електронните съобщения и да се гарантира неговото функциониране, като е избрано хоризонталното преработване на четирите действащи директиви (Рамковата директива, Директивата за разрешение, Директивата за достъп и Директивата за универсалната услуга) и организирането им в една-единствена директива с опростена структура с оглед засилване на съгласуваността и достъпността в съответствие с целта за регулаторна пригодност (REFIT), приемайки формата на истински Европейски кодекс за електронните съобщения.

2.1.5

В зависимост от разглежданите въпроси, предложението използва различни форми на законодателно хармонизиране, от пълна целенасочена или селективна хармонизация, като например по отношение на защитата на крайните ползватели, до минимална хармонизация на правомощията на националните регулаторни органи (НРО) на равнището на ЕС или до максимална хармонизация във връзка с радиочестотния спектър.

2.1.6

Предложението се основава на широка обществена консултация със заинтересованите страни, продължила 12 седмици, на съвети от външни експерти от ЕП и от Съвета, както и на множество проучвания, подробно разгледани и коментирани в оценката на въздействието, а също и на мнението на групата водещи експерти, създадена в рамките на проучването SMART 2015/0005.

2.1.7

С това предложение Комисията поставя следните цели:

2.1.8

В обобщение, някои от предложените изменения, по-конкретно в областта на радиочестотния спектър, универсалната услуга, достъпа, крайните ползватели, номерацията и политическото управление, имат за цел да въведат ясни правила, да позволят на страните лесно да разбират своите права и задължения и да избегнат свръхрегулирането и административната тежест.

2.1.9

Предложените промени включват по-конкретно следните мерки: опростяване и географско насочване на регламента относно достъпа; използване (когато е възможно) на общи разрешения вместо индивидуални лицензи за радиочестотен спектър; насърчаване на вторичните пазари за спектър; премахване на някои задължения за предоставяне на универсална услуга, като например изискванията да се гарантира предоставянето на платени обществени телефони и указатели на хартиен носител; стесняване на обхвата на задължението за налична универсална услуга; изясняване на обхвата на регулаторната рамка и премахване на излишните задължения за защита на потребителите, когато те са вече разгледани в хоризонталното законодателство или се спазват от пазара; хармонизиране и изясняване на правилата и управлението на номерацията при комуникацията машина — машина (M2M).

2.1.10

Комисията предложи също укрепване на ролята на националните регулаторни органи и на ОЕРЕС, за да се гарантира последователно и предвидимо прилагане на правилата в целия цифров единен пазар, като се намали настоящата разпокъсаност и несъответствията с цел повишаване ефективността на управление на нови институции (3).

2.2.1

Комисията не просто извърши „кодифициране“, включвайки съдържанието на няколко директиви в едно ново хармонично и последователно цяло без да променя съдържанието му, както обикновено процедира в повечето случаи. В този случай тя реши да се възползва от предвидената в междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. (4) възможност, за да пристъпи, едновременно с хоризонталното включване на различните предишни актове в единен законодателен акт, към внасяне на дълбоки и съществени изменения в режима му (така наречените „изменения по същество“).

2.2.2

При тази процедура по опростяване на законодателството, кодификация и съществени изменения на правния режим на даден законодателен акт, „обичайният законодателен процес на Общността се съблюдава изцяло“ (член 5 от споразумението), тъй като предложението за преработване подлежи на становище от страна на ЕИСК и отговаря на набор от критерии и правила, изрично посочени в точки 6 и 7 на споменатото споразумение.

3.1.1

Както поради наложените ограничения във връзка с обема на становищата си, така и поради самото естество на предложението, ЕИСК счита, че не следва да се произнася отново по разпоредбите, които са транспонирани без промени в настоящото предложение, освен ако това не е абсолютно наложително за разбирането на някой от разглежданите въпроси.

3.1.2

В действителност ЕИСК имаше възможност да се произнесе подробно в предходни становища по всички тези въпроси, поради което тук само потвърждава позициите си.

3.1.3

В това становище няма да се произнесе изчерпателно и по аспектите, свързани със структурата и функционирането на ОЕРЕС, тъй като те ще бъдат подробно анализирани в становището, което се изготвя успоредно с настоящото.

3.2.1

ЕИСК би желал най-напред да поздрави Комисията за целесъобразността на нейната инициатива, която е напълно оправдана с оглед на пазарните условия, развитието на технологиите и правната защита на ползвателите на електронни комуникации, които налагат преработване на правната рамка, което да гарантира, че гражданите ще могат да имат непрекъснат достъп до онлайн дейности, а предприятията ще могат да осъществяват тези дейности онлайн в условията на лоялна конкуренция. Би желал да я поздрави и за използвания метод на преработване (recast), който е изключително подходящ инструмент в общия контекст на програмата REFIT, като единствено изразява съжаление, че Комисията рядко прибягва до използването му.

3.2.2

Във връзка с това ЕИСК би желал да поздрави Комисията за безукорното прилагане на трудната процедура по преработка при щателно съблюдаване на установените правила, като единствено изразява съжаление, че Комисията не използва процедурата на едновременно публикуване и на „изчистена“ версия, която е по-лесна за четене, както нееднократно беше предлагано.

3.2.3

Също така би искал да изрази съгласието си като цяло по отношение на новите правила, въведени в предложението за новия законодателен акт, както и по отношение на постигането на съгласуваност на тези законови разпоредби с други политики на Общността, като например действащото специфично регулиране или принципите на конкурентното право и хоризонталното законодателство в областта на защитата на потребителите.

3.2.4

ЕИСК счита обаче, че вариантът, между другото не напълно обоснован, за толкова всеобхватна и изчерпателна директива, която оставя толкова много аспекти да бъдат решавани от националните регулаторни органи, само губи от липсата на опростеност и правна сигурност, които щяха да са налице, ако беше направено предложение за рамков регламент с пряко незабавно и единно прилагане във всички държави членки, както бе предложено от Комисията, разделен на конкретни директиви за някои от включените въпроси, подлежащи на различна степен на хармонизиране в зависимост от пазарните условия и естеството на въпросите. Времето, необходимо за приемането (не по-малко от 18 месеца), за транспонирането (не по-малко от 2 години) и за изпълнението отлага ефективното влизане в сила на този нов режим най-рано за 2021/2022 г.

3.2.5

От друга страна, изключването на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот, чието предложение беше публикувано на 10 януари 2017 г. COM(2017) 10 final), засягаща един от централните и най-важни въпроси в пакета от мерки, макар и разбираемо, поради ограничения, свързани със законодателния календар, е слабо звено в предложението, тъй като то е лишено от един от основните стълбове на защитата на най-важните интереси на ползвателите на мрежите, като се отлага за едно необозримо бъдеще съгласуването на настоящата регулаторна рамка с бъдещия инструмент за неприкосновеността на личния живот и се създават допълнителни трудности при транспонирането и прилагането на съвкупността от мерки.

3.2.6

В предложението не бяха включени и Регламентът на Европейския парламент и на Съвета относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Съюза (5), както и някои аспекти от Съобщението на Комисията относно подкрепата за споделеното използване на ресурсите от радиочестотен спектър на вътрешния пазар, които заслужаваха да бъдат включени в този Кодекс (6).

3.2.7

Накрая, очевидно е, че това предложение не отговаря на изричното желание на Съвета за един „Европейски кодекс за правата на ползвателите на електронни съобщителни услуги“, чиято цел да е „съществуването в рамките на ЕС на опростен и лесен за използване инструмент, обединяващ всички права на ползвателите на електронни съобщителни услуги в областта на ИКТ (информационните и комуникационните технологии) и на защитата на потребителите“ (7), нито отговаря на изразеното в програмата в областта на цифровите технологии намерение „да се публикува до 2011 г. кодекс на онлайн правата в ЕС, който ще обобщава по ясен и достъпен начин съществуващите права на ползвателите на цифрови услуги в ЕС“ (8).

4.3.1

Що се отнася до изпълнението на целите, ЕИСК отбелязва значението на сътрудничеството между националните регулаторни органи и други компетентни органи, както и между държавите членки и ОЕРЕС, макар и предпочитаният от ЕИСК „модел“ да е ориентиран в друга посока, както посочва ЕИСК в становището си относно новия статут на ОЕРЕС.

4.3.2

Във връзка с това е особено важно да се подчертае, че отново се определят установените в параграф 2 на член 3 задължения на националните регулаторни органи и други компетентни органи, както и на ОЕРЕС.

4.3.3

От значение е също така сътрудничеството между държавите членки в рамките на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, създадена с Решение 2002/622/ЕО на Комисията, помежду им, както и с Комисията и, ако искат, с Европейския парламент и Съвета с оглед на подкрепата за стратегическото планиране и координиране на подходите на политиката в областта на радиочестотния спектър в Съюза.

4.4.1

Тъй като в рамките на настоящото становище ЕИСК няма възможност да извърши анализ на всички разглеждани разпоредби, намира за целесъобразно да се съсредоточи върху някои от тях, които счита за по-значими за обществото.