3.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 353/1

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално членове 2, 3, 4, 6, 7 и 21 от него,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 1, 2, 3, 4, 18 и 19 от нея,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея,

—

като взе предвид съответните инструменти на ООН за правата на човека, по-специално Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г., Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от 10 декември 1984 г. и съответните протоколи към нея, както и Международната конвенция за защита на всички лица срещу насилствено изчезване от 20 декември 2006 г.,

—

като взе предвид член 5 от Северноатлантическия договор от 1949 г.,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (1),

—

като взе предвид „Стокхолмската програма — отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ (2), както и съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 20 април 2010 г., озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа: План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ COM(2010)0171),

—

като взе предвид насоките за политиката на ЕС към трети страни по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и насоките на ЕС относно смъртното наказание,

—

като взе предвид Декларацията от Брюксел от 1 октомври 2010 г., приета на 6-та конференция на парламентарните комисии за надзор на службите за разузнаване и сигурност на държавите членки на Европейския съюз,

—

като взе предвид съвместното изследване на ООН относно световните практики по отношение на тайното задържане в контекста на борбата с тероризма, изготвено от: специалния докладчик за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма, Martin Scheinin; специалния докладчик за изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение, Manfred Nowak; работната група по произволното задържане, представлявана от нейния заместник-председател, Shaheen Sardar Ali; и работната група за насилствените и принудителни изчезвания, представлявана от нейния председател, Jeremy Sarkin (3),

—

като взе предвид доклада на Съвета на ООН по правата на човека от специалния докладчик за изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение, който е съсредоточен върху анкетните комисии в отговор на модели или практики на изтезания или други форми на малтретиране (4),

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма, Martin Scheinin, озаглавен „Компилация на добри практики относно правни и институционални рамки и мерки, които гарантират зачитането на правата на човека от разузнавателните агенции в борбата с тероризма, включително относно надзора върху тях“ (5),

—

като взе предвид документите на Съвета на Европа и по-специално работата на бившия член на Комисията, отговарящ за правата на човека, Thomas Hammarberg, и на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (CPT), както и съответните резолюции на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и по-специално озаглавените „Предполагаемо тайно задържане и незаконно прехвърляне между отделни държави на задържани лица с участието на държави членки на Съвета на Европа“ (6) и „Тайно задържане и незаконно прехвърляне на задържани лица с участието на държави членки на Съвета на Европа: втори доклад“ (7) и доклада на Комисията по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея, озаглавен „Злоупотреба с държавната тайна и националната сигурност: пречки пред парламентарния и съдебен контрол върху нарушаването на правата на човека“ (8),

—

като взе предвид делата пред Европейския съд по правата на човека на al Nashiri срещу Полша, Abu Zubaydah срещу Литва, Abu Zubaydah срещу Полша и el-Masri срещу „бившата югославска република Македония“, разгледани от големия състав на Съда на 16 май 2012 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм“ (9),

—

като взе предвид своите резолюции от 14 февруари 2007 г. (10) и от 19 февруари 2009 г. (11) относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ за транспортиране и незаконно задържане на затворници,

—

като взе предвид резолюциите си относно Гуантанамо и по-специално тези от 9 юни 2011 г. относно „Гуантанамо: предстоящо решение за смъртно наказание“ (12), от 4 февруари 2009 г. за репатрирането и заселването на затворници от лагера в Гуантанамо (13) и от 13 юни 2006 г. относно положението на затворниците в Гуантанамо (14), както и своята препоръка до Съвета от 10 март 2004 г. относно правото на задържаните в Гуантанамо на справедлив процес (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно „състоянието на основните права в Европейския съюз (2009 г.) – действително прилагане след влизането в сила на Договора от Лисабон“ (16),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно „политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства“ (17),

—

като взе предвид речта, произнесена от Жак Баро, заместник-председател на Комисията, в Страсбург на 17 септември 2008 г. (18),

—

като взе предвид изявленията на Комисията относно необходимостта съответните държави членки да проведат разследвания във връзка с предполагаемото участие в програмата на ЦРУ за предаване и тайно задържане, както и документите, доведени до знанието на докладчика от Комисията, включително четири писма, изпратени до Полша, четири до Румъния и две до Литва в периода от 2007 до 2010 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Парламента от 15 октомври 2003 г. относно „Член 7 от Договора за Европейския съюз: Зачитане и насърчаване на ценностите, на които се основава Съюзът“ (COM(2003)0606),

—

като взе предвид писмото от 29 ноември 2005 г. от председателството на ЕС до държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс, с което се иска каквото и да било „разяснение, което САЩ биха могли да дадат относно тези доклади [относно предполагаемото задържане или транспортиране на лица, заподозрени в извършването на терористична дейност, на или през територията на някои от държавите членки на ЕС] с надеждата, че това ще уталожи безпокойството на Парламента и обществеността“,

—

като взе предвид 2748-ото/2749-ото заседание на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 15 септември 2006 г., на които се проведоха разисквания по точка „Борба с тероризма – тайни места за лишаване от свобода“,

—

като взе предвид изявлението на ЕС, направено на 7 март 2011 г. на 16-ата сесия на Съвета по правата на човека относно гореспоменатото съвместно изследване на ООН за тайното задържане,

—

като взе предвид статията, озаглавена „Борбата с тероризма и правата на човека“ от Villy Sovndal, Gilles de Kerchove и Ben Emmerson, публикувана в броя на European Voice от 19 март 2012 г.,

—

като взе предвид отговора на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс от 5 декември 2005 г. на писмото на председателството на ЕС от 29 ноември 2005 г., в който се заявява, че „[…] предаването е изключително важно средство в борбата с тероризма. Неговото използване не е единствено по рода си за САЩ или за сегашната администрация“ и се отрича предполагаемото пряко участие на САЩ в изтезания, като се подчертава, че „целта“ на предаването не е била да се изтезава предаденото лице, а заявленията на Кондолиза Райс потвърждават, че „ние [Съединените щати] зачитаме суверенитета на нашите партньори“ (19),

—

като взе предвид признанието на бившия президент на САЩ Джордж У. Буш в речта му от Източния кабинет на Белия дом от 6 септември 2006 г. за съществуването на ръководена от ЦРУ програма за предаване и тайно задържане, включваща задгранични операции,

—

като взе предвид мемоарите на Джордж У. Буш, публикувани на 9 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид оповестената през август 2009 г. некласифицирана версия на доклада на главния инспектор на ЦРУ John Helgerson от 2004 г. относно следствените действия на ЦРУ в ерата на Буш,

—

като взе предвид доклада за 2007 г. на Международния комитет на Червения кръст за отнасянето към 14 лица с „висока стойност“, задържани от ЦРУ, който стана обществено достъпен през 2009 г.,

—

като взе предвид различните инициативи на национално равнище, които отчитат участието на държавите членки в програмата на ЦРУ за предаване и тайно задържане, включително продължаващото разследване в Дания и миналите разследвания в Швеция, продължаващите наказателни разследвания в Полша и Обединеното кралство, миналите наказателни производства в Италия, Германия, Литва, Португалия и Испания, общопартийното парламентарно разследване в Обединеното кралство и миналите парламентарни разследвания в Германия, Литва, Полша и Румъния,

—

като взе предвид двугодишното португалско съдебно следствие, което беше приключено внезапно през 2009 г.,

—

като взе предвид заключенията от националните разследвания, които вече са извършени в някои държави членки,

—

като взе предвид многобройните медийни репортажи и действията на разследващата журналистика, по-специално, но не само, репортажите на ABC News от 2005 г. (20) и 2009 г. (21) и на Washington Post от 2005 г. (22), без които актовете на предаване и задържане биха останали пълна тайна,

—

като взе предвид проведените проучвания и разследвания, както и докладите, съставени от независими разследващи лица, организации на гражданското общество и национални и международни неправителствени организации от 2005 г. насам, най-вече Human Rights Watch (23), Амнести Интернешънъл и Reprieve,

—

като взе предвид изслушванията в своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на 27 март 2012 г., както и тези в подкомисията по правата на човека на 12 април 2012 г., посещението на делегацията на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Литва на 25–27 април 2012 г., посещението на докладчика в Полша на 16 май 2012 г. и цялата писмена и устна информация, получена от докладчика,

—

като взе предвид съвместното искане за данни за полети, подадено на 16 април 2012 г. до директора на Евроконтрол от председателя на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и докладчика, и изчерпателния отговор, получен от Евроконтрол на 26 април 2012 г.,

—

като взе предвид бележката на ГД за вътрешни политики на ЕС, озаглавена „Резултатите от разследванията на програмата на ЦРУ за извънредно предаване и тайни затвори в европейските държави в контекста на новата правна рамка съгласно Договора от Лисабон“,

—

като взе предвид членове 48 и 50 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7-0266/2012),

A.

като има предвид, че Парламентът осъди ръководената от САЩ програма на ЦРУ за предаване и тайно задържане, която е свързана с множество нарушения на правата на човека, включително незаконно и произволно задържане, изтезания и друг вид малтретиране, нарушения на принципа за забрана за връщането и принудително изчезване; като има предвид, че Временната комисия по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ за транспортиране и незаконно задържане на затворници (наричана по-долу „Временната комисия“) е документирала използването на европейското въздушно пространство и територия от ЦРУ и че оттогава Парламентът неколкократно отправя искане за пълно разследване на сътрудничеството на националните правителства и агенции с програмата на ЦРУ,

Б.

като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал борбата с тероризма да се води при пълно зачитане на човешкото достойнство, правата на човека и основните свободи, включително в контекста на международното сътрудничество в тази област, въз основа на Европейската конвенция за правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз и националните конституции и законодателство, свързано с основните права, и че наскоро отново отправи същия призив в доклада си относно политиката на ЕС за борба с тероризма, в който също така заяви, че зачитането на правата на човека е предпоставка за ефективност на политиката,

В.

като има предвид, че Европейският парламент многократно и остро е осъждал незаконни практики, включително „извънредно предаване“, отвличане, задържане без съдебен процес, изчезване, тайни затвори и изтезания, и е изисквал пълни разследвания на предполагаемата степен на участие на някои държави членки в действия, извършени в сътрудничество с органите на Съединените американски щати, по-специално на ЦРУ, включващи участие на територия на ЕС,

Г.

като има предвид, че целта на тази резолюция е „да следи по политически път дейността на Временната комисия и да наблюдава последващите събития, и по-специално, в случай че Съветът и/или Комисията не са предприели подходящи действия, да установи дали е налице явен риск от тежко нарушение на принципите и ценностите, на които се основава Европейският съюз, и да отправи към него всички резолюции, които могат да се окажат необходими в този контекст, въз основа на членове 6 и 7 от Договора за Европейския съюз“ (24),

Д.

като има предвид, че ЕС се основава на ангажираност с демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, зачитането на човешкото достойнство и на международното право не само във вътрешните си политики, но и в своето външно измерение; като има предвид, че ангажираността на ЕС към правата на човека, която е подсилена с влизането в сила на Хартата на основните права на ЕС и процеса по присъединяване към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, трябва да намери отражение във всички области на политиката, за да стане политиката на ЕС в областта на правата на човека ефективна и надеждна,

Е.

като има предвид, че един правилен процес на търсене на отчетност е от основно значение, за да се запази доверието на гражданите в демократичните институции на ЕС, ефективно да се защитават и насърчават правата на човека във вътрешната и външната политика на ЕС и да се гарантират законни и ефективни политики за сигурност, основани на принципите на правовата държава,

Ж.

като има предвид, че досега никоя държава членка не е изпълнила изцяло своите задължения за защита, опазване и зачитане на международните права на човека и за предотвратяване на нарушаването им,

З.

като има предвид, че инструментите, уреждащи общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС (ОВППС), включват Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и двата факултативни протокола към него, Конвенцията на против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и факултативния протокол към нея, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, които в своята цялост не само налагат абсолютна забрана на изтезанията, но също така въвеждат позитивно задължение за разследване на твърденията за изтезания и за осигуряване на средства за защита и обезщетение; като има предвид, че насоките за политиката на ЕС относно изтезанията представляват рамката за усилията на ЕС за „предотвратяване и премахване на изтезанията и малтретирането по целия свят“,

И.

като има предвид, че с цел да се гарантира насърчаването на международното право и зачитането на правата на човека, всички споразумения за асоцииране, търговия и сътрудничество съдържат клаузи относно правата на човека, и като има предвид, че ЕС също води политически диалог с трети държави въз основа на насоките относно правата на човека, които включват борба срещу смъртното наказание и изтезанията; като има предвид, че в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) ЕС подкрепя организациите на гражданското общество, които се борят срещу изтезанията и подкрепят реабилитацията на жертвите на изтезания,

Й.

като има предвид, че евентуалното широко или редовно прилагане на тайното задържане, което е разновидност на насилственото изчезване, би било равнозначно на престъпление срещу човечеството; като има предвид, че извънредното положение и борбата с тероризма представляват среда, позволяваща тайното задържане,

К.

като има предвид, че независимо от ангажимента на ЕС за избягване на тайно съглашателство по отношение на изтезанията, проявен чрез приемането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета (25), изменян последно през декември 2011 г. (26), с който се забранява всякакъв износ или внос на стоки без друга практическа употреба освен за изпълнение на смъртно наказание, изтезания или друго жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, е необходимо да се свърши още работа, за да се гарантира цялостно обхващане,

Л.

като има предвид, че да се разчита единствено на дипломатически уверения за даване на разрешение за екстрадиране или депортиране на лица в държави, където има съществени основания да се предполага, че те биха били изложени на опасност от подлагане на изтезания или малтретиране, е несъвместимо с абсолютната забрана на изтезанията в международното право, законодателството на ЕС и националните конституции и законите на държавите членки (27),

M.

като има предвид, че на 15 септември 2006 г. Съветът призна, че „съществуването на тайни затвори, където задържаните лица се намират в юридически вакуум, не е в съответствие с международното хуманитарно право и международното наказателно право“, но до момента не е признал и осъдил участието на държавите членки в програмата на ЦРУ, макар че използването на европейското въздушно пространство и територия от страна на ЦРУ беше признато от политическите и съдебните органи на държавите членки,

Н.

като има предвид, че нарушенията на правата на човека вследствие на програмата на ЦРУ продължават, за което свидетелства по-специално продължаващото административно задържане в залива Гуантанамо на Zubaydah и Abd al-Rahim al-Nashiri, получили статут на жертви в наказателното разследване на Полша относно тайните затвори на ЦРУ,

O.

като има предвид, че проучванията на ООН, на Съвета на Европа, на националните и международните медии, на разследващи журналисти и на гражданското общество разкриха нова, конкретна информация за местоположението на тайните обекти за задържане на ЦРУ в Европа, за извършването на полети за предаване във въздушното пространство над Европа и за транспортираните или задържаните лица,

П.

като има предвид, че незаконните действия на територията на ЕС може да са извършени в контекста на многостранните или двустранните споразумения на НАТО,

Р.

като има предвид, че националните разследвания и международните проучвания доказват, че членовете на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) са се съгласили да се ангажират с предприемането на мерки в кампанията срещу тероризма, което позволява тайния въздушен трафик и използването на територията на държавите членки на ЕС от ръководената от ЦРУ програма за предаване, което показва общата осведоменост относно програмата на държавите членки, които също са членове на НАТО,

С.

като има предвид, че в съвместното изследване на ООН на глобалните практики по отношение на тайното задържане в контекста на борбата с тероризма (А/HRC/13/42), подготвено от специалния докладчик за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма, от специалния докладчик за изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, от работната група по произволното задържане и от работната група за насилствените или принудителни изчезвания, се описва подробно използването на тайни обекти за задържане на територията на държави членки на ЕС като част от програмата на ЦРУ, както и че впоследствие бяха изпратени писма до държавите членки с искане за допълнителна информация, както подробно е представено в докладите относно съобщенията по специалните процедури, включително доклада от 23 февруари 2012 г. (28),

Т.

като има предвид, че докладът на Съвета на Европа от 2011 г. посочва, че данните, получени от полските агенции през 2009 и 2010 г. „предоставят категорични доказателства“, че в Полша са се приземили 7 свързани с ЦРУ въздухоплавателни средства и че полските медии съобщиха за обвинения, повдигнати срещу бивши началници на полското разузнаване, и разкриха вероятни контакти между служители от разузнаването и полското правителство във връзка с използването на център на ЦРУ за задържане на полска територия; като има предвид, че през 2011 г. румънски разследващи журналисти се опитаха да докажат съществуването на „черен обект“ в румънския национален регистър за класифицирана информация (29) въз основа на информация, предоставена от бивши служители на ЦРУ; като има предвид, че съществуването на този „черен обект“ беше отричано от румънските органи и не беше доказано от разследването, проведено от румънския парламент; като има предвид, че бивши либийски дисиденти започнаха съдебни процеси срещу Обединеното кралство за прякото участие на МИ6 в тяхното и на членовете на семействата им предаване, тайно задържане и изтезание,

У.

като има предвид, че литовските власти се опитаха да хвърлят светлина върху участието на Литва в програмата на ЦРУ, провеждайки парламентарни и съдебни разследвания; като има предвид, че парламентарното разследване на комисията по национална сигурност и отбрана на литовския парламент относно предполагаемото транспортиране и изолация на лица, задържани от ЦРУ на литовска територия, установи, че между 2003 г. и 2005 г. в Литва са се приземили пет въздухоплавателни средства, свързани с ЦРУ, и че по искане на ЦРУ са били подготвени два специални центъра за задържане на лица в Литва (Проекти 1 и 2); като има предвид, че делегацията на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) благодари на литовските органи за посрещането на членове на Европейския парламент във Вилнюс през април 2012 г. и разрешаването на достъп на делегацията на комисията до Проект № 2; като има предвид, че разположението на сградите и съоръженията в тях изглеждат подходящи за задържане на затворници; като има предвид, че много въпроси, свързани с операциите на ЦРУ в Литва, остават отворени въпреки последвалото съдебно разследване, проведено през 2010 г. и приключило през януари 2011 г.; като има предвид, че литовските органи изразиха своята готовност отново да започнат разследвания, ако се открие нова информация и като има предвид, че прокуратурата предложи да предостави допълнителна информация относно наказателното разследване в отговор на писмено искане от Парламента,

Ф.

като има предвид, че португалските органи тепърва трябва да изясняват значителния брой данни, сочещи, че много полети, установени наред с другото от Временната комисия, са служили за извършване на трансфери между Bagram, Diego Garcia, тайни затвори и Гуантанамо,

Х.

като има предвид, че проучването и установеното по съдебен път относно логистиката, свързана с прикриването на тези незаконни операции, включително фалшиви планове за полети, граждански и военни въздухоплавателни средства, класифицирани като „държавни полети“, както и използването на частни въздушни превозвачи за извършване на предаванията на ЦРУ, допълнително разкриха системния характер и обхват на европейското участие в програмата на ЦРУ; като има предвид, че анализ на новите данни, предоставени от Евроконтрол, подкрепя по-конкретно аргумента, че за да прикрият произхода и дестинацията на прехвърлянето на затворниците, изпълнителите, участващите в мисии за предаване са се прикачвали от един самолет на друг по средата по маршрута,

Ц.

като има предвид, че ЕС е разработил вътрешни политики за сигурност и борба с тероризма въз основа на полицейското и съдебното сътрудничество и насърчаването на обмена на разузнавателни данни; като има предвид, че тези политики следва да се основават на зачитане на основните права и принципите на правовата държава и на ефективния демократичен парламентарен контрол на разузнавателните служби,

Ч.

като има предвид, че според Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание „техниките за разпит, прилагани в отвъдморските тайни затвори на ЦРУ, несъмнено са довели до нарушения на забраната на изтезанията и на нечовешкото и унизително отношение“ (30),

Ш.

като има предвид, че отношенията между ЕС и САЩ се основават на тясно партньорство и сътрудничество в много области въз основа на общи споделени ценности като демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; като има предвид, че ЕС и САЩ засилиха своята ангажираност с борбата с тероризма след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. насам, особено с приемането на Съвместната декларация относно борбата с тероризма от 3 юни 2010 г., но като има предвид, че е необходимо да се гарантира съответствие между практиката и декларираните ангажименти и да се преодолеят разминаванията между политиките на ЕС и САЩ в рамките на борбата с тероризма,

Щ.

като има предвид, че през декември 2011 г. органите на САЩ приеха Закона за национална отбрана (NDAA), който кодифицира задържането за неопределен срок на лица, заподозрени в съпричастност към терористични действия на територията на САЩ, и се подкопава правото на справедлив процес и безпристрастно съдебно дирене; като има предвид, че обхватът на Закона за национална отбрана (NDAA) е предмет на правно оспорване,

АА.

като има предвид, че на 22 януари 2009 г. президентът Обама подписа три изпълнителни заповеди за забрана на изтезанията по време на разпити, за създаване на междуведомствена работна група за редовно преразглеждане на политиките и процедурите по задържане и за разглеждане на всички отделни случаи и указ, който разпорежда закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо,

АБ.

като има предвид обаче, че центърът за задържане в залива Гуантанамо все още не е закрит поради силно противопоставяне от страна на Конгреса на САЩ; като има предвид, че с цел да се ускори закриването му, САЩ призоваха държавите членки на ЕС да приемат задържани лица от Гуантанамо; като има предвид, че Върховният комисар на ООН по правата на човека изрази дълбокото си разочарование от факта, че центърът за задържане в залива Гуантанамо все още не е закрит и че се затвърждава системна практика на произволни задържания,

АВ.

като има предвид, че лицата, задържани в Гуантанамо, все още са изправяни пред военни трибунали, особено след решението на президента на САЩ от 7 март 2011 г. за подписване на изпълнителна заповед, с която се отменя действащото в продължение на две години замразяване на новите военни производства, и закона от 7 януари 2012 г., който забранява прехвърлянето на задържани в Гуантанамо лица на територията на САЩ, за да бъдат съдени,

1.

Припомня, че стратегиите за борба с тероризма могат да бъдат ефективни, само ако са проведени при стриктно спазване на задълженията по отношение на правата на човека и по-специално на правото на справедлив процес;

2.

Отново заявява, че ефективните мерки за борба с тероризма и спазването на правата на човека не са в противоречие, а са цели, които се допълват и взаимно се подсилват; припомня, че спазването на основните права е съществен елемент от успеха на политиките за борба с тероризма;

3.

Подчертава изключително деликатния характер на политиките за борба с тероризма; счита, че единствено реални съображения, свързани с националната сигурност, могат да оправдаят запазването на тайна; припомня обаче, че при никакви обстоятелства държавната тайна не може да се ползва с приоритет спрямо неотменимите основни права и че следователно никога не могат да се използват аргументи, свързани с държавната тайна, за да се ограничават правните задължения на държавите да разследват тежки нарушения на правата на човека; счита, че определенията за класифицирана информация и държавна тайна не следва да бъдат прекалено обстойни и че нарушаването на държавната тайна и на националната сигурност представлява сериозна пречка за демократичния контрол;

4.

Подчертава, че заподозрените в тероризъм лица не следва да бъдат обект на специални процедури; припомня, че всяко лице трябва да може да се възползва от всички гаранции, предвидени съгласно принципа за справедлив процес, както е определено в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека;

5.

Отново осъжда практиките на извънредно предаване, тайни затвори и изтезания, които са забранени съгласно националното и международното законодателство в областта на зачитането на правата на човека и които нарушават, наред с другото, правото на свобода, сигурност, хуманно отношение, защита срещу изтезания, принцип на неотблъскване, презумпция за невиновност, право на справедлив съдебен процес, адвокатска защита и еднаква закрила съгласно закона;

6.

Подчертава необходимостта да се предвидят гаранции, за да се избегне в бъдеще всяко нарушаване на основните права при прилагането на политики за борба с тероризма;

7.

Счита, че държавите членки са изразили готовността си да спазват международното право, но до този момент не са изпълнили правилно позитивното задължение, което имат всички държави членки, за разследване на сериозните нарушения на правата на човека, свързани с програмата на ЦРУ, и изразява съжаление за забавянето на изясняването на този въпрос, за да се даде в най-кратки срокове възможност за пълно възстановяване на справедливостта за жертвите, включително извинения и компенсации, когато е уместно;

8.

Счита, че затрудненията, които срещат държавите членки при извършването на разследвания, водят до непълно съответствие с международните им задължения, което подкопава взаимното доверие в защитата на основните права и по тази причина се превръща в отговорност на ЕС като цяло;

9.

Припомня, че ангажираността от страна на държавите членки и на ЕС да разследват европейското участие в програмата на ЦРУ е в съответствие с принципа на искрено и лоялно сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от ДЕС;

10.

Изразява загриженост относно пречките пред националните парламентарни и съдебни разследвания за участието на някои държави членки в програмата на ЦРУ, което е подробно документирано в доклада на Съвета на Европа от 2011 г. относно злоупотребата с държавната тайна и националната сигурност, включително липсата на прозрачност, класифицирането на документи, преобладаването на националните и политическите интереси, тесния обхват на разследванията, ограничението на правото на жертвите на ефективно участие и защита, липсата на строги техники за разследване и за сътрудничество между разследващите органи в целия ЕС; призовава държавите членки да избягват основаването на своите национални наказателни производства на такива правни основания, които позволяват и водят до прекратяване на наказателните производства чрез позоваване на клаузите за давност и водят до безнаказаност, както и да спазват принципа на международното обичайно право, което признава, че давността не може и не следва да се прилага в случаите на сериозни нарушения на правата на човека;

11.

Настоятелно призовава онези държавите членки, които не са изпълнили своето позитивно задължение, да проведат независими и ефективни разследвания на нарушенията на правата на човека, като се отчитат всички излезли наяве нови доказателства; призовава по-специално държавите членки да разследват дали има тайни затвори на тяхна територия или дали са били провеждани операции, при които да са задържани хора по програмата на ЦРУ в затвори на тяхна територия;

12.

Отбелязва, че проведеното в Румъния парламентарно разследване е стигнало до заключение, че не може бъде намерено никакво доказателство, което да показва съществуването на таен обект за задържане на ЦРУ на румънска територия; призовава съдебните органи да започнат независимо разследване на предполагаемите тайни обекти за задържане на ЦРУ в Румъния, по-специално в контекста на новите доказателства относно въздушните връзки между Румъния и Литва;

13.

Насърчава Полша да прояви постоянство в продължаващото наказателно разследване на тайното задържане, но изразява съжаление относно липсата на официално съобщение относно обхвата, извършването и хода на разследването; призовава полските органи да извършат щателно разследване при съответната прозрачност, което да позволява ефективното участие на жертвите и на техните адвокати;

14.

Отбелязва, че парламентарните и съдебните разследвания, проведени в Литва между 2009 г. и 2011 г., не успяха да докажат, че е имало тайно задържане на лица в Литва; призовава литовските власти да спазват своя ангажимент за възобновяване на наказателното разследване на участието на Литва в програмата на ЦРУ, в случай че се появи нова информация с оглед на новите доказателства, предоставени от данните на Евроконтрол, показващи, че самолет N787WH, за който се твърди, че е транспортирал Abu Zubaydah на 18 февруари 2005 г., наистина е спрял в Мароко по пътя си към Румъния и Литва; отбелязва, че анализът на данните на Евроконтрол също така разкрива нова информация чрез плановете на полетите, свързващи Румъния с Литва чрез прекачване на самолет на 5 октомври 2005 г. в Тирана, Албания и Литва с Афганистан, през Кайро, Египет, на 26 март 2006 г.; счита за особено важно в обхвата на новите разследвания освен случаи на злоупотреба с власт от страна на държавни служители да попаднат и случаи на евентуално незаконно задържане и малтретиране на лица на територията на Литва; насърчава службата на главния прокурор да докаже с документи твърденията, направени по време на посещението на делегацията на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, че според „категоричните“ заключения на съдебното разследване „в центровете по проекти № 1 и № 2 в Литва не е имало задържани лица“;

15.

Отбелязва започналото наказателно разследване в Обединеното кралство относно предаването на лица на Либия и приветства решението за продължаване на по-широкото разследване на отговорността на Обединеното кралство във връзка с програмата на ЦРУ след приключване на първоначалното разследване; призовава Обединеното кралство да проведе това разследване при съответната прозрачност, като даде възможност за ефективно участие на жертвите и на гражданското общество;

16.

Признава, че разследванията на държавите членки трябва да се основават на солидни съдебни доказателства и на зачитане на националните съдебни системи и на правото на ЕС, а не само на медийни и обществени спекулации;

17.

Призовава държавите членки, като Финландия, Дания, Португалия, Италия, Обединеното кралство, Германия, Испания, Ирландия, Гърция, Кипър, Румъния и Полша, споменати в доклада на Временната комисия, да разкрият цялата необходима информация относно всички заподозрени въздухоплавателни средства, свързани с ЦРУ и с тяхната територия; призовава държавите членки да зачитат правото на свобода на информацията и да откликват адекватно на искания за достъп до информация; изразява загриженост в този контекст, че повечето държави членки, с изключение на Дания, Финландия, Германия, Ирландия и Литва, не са реагирали адекватно на исканията от страна на Reprieve и на Access Info Europe за достъп до информация за целите на техните разследвания на случаите на извънредно предаване;

18.

Настоятелно призовава държавите членки да преразгледат всички разпоредби или тълкувания, които благоприятстват извършването на изтезания, като правното становище на Michael Wood (посочено в гореспоменатата резолюция на Парламента от 14 февруари 2007 г.), в което в нарушение на международната съдебна практика се твърди, че е законно да се получава и използва информация, получена чрез изтезания, доколкото няма пряка отговорност за тях (с което се мотивира и оправдава възлагането на изтезания);

19.

Призовава всички държави членки да подпишат и ратифицират Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване;

20.

Призовава държавите членки в контекста на засиленото сътрудничество и обмена на информация между техните тайни служби за разузнаване и сигурност да гарантират пълен демократичен контрол на тези служби и техните дейности чрез подходяща система за вътрешен, изпълнителен, съдебен и независим парламентарен контрол, за предпочитане чрез специализирани парламентарни комисии с обширни сфери на компетентност и правомощия, включително правомощието да изискват информация, както и с достатъчно ресурси за разследване и проучване, за да могат да разглеждат не само въпроси като политика, администрация и финанси, но също така и оперативната работа на службите;

21.

Счита, че е от съществено значение ЕС да осъди всички практики на злоупотреба в рамките на борбата с тероризма, включително всякакви такива действия, извършени на територията на ЕС, за да може той не само да се придържа към своите ценности, но и да ги защитава по надежден начин в своите външни партньорства;

22.

Припомня, че Съветът не се е извинил официално за нарушаването на принципа, залегнал в договорите на лоялно сътрудничество между институциите на Съюза, когато некоректно се опита да убеди Парламента да предостави преднамерено съкратени варианти на протоколите от заседанията на работната група на Съвета „Международно публично право“ (COJUR) и на работната група на Съвета „Трансатлантически отношения“ (COTRA) с висши северноамерикански държавни служители; очаква извинения от Съвета;

23.

Изразява очакване Съветът най-накрая да издаде декларация, с която признава участието на държавите членки в програмата на ЦРУ и затрудненията, които срещат държавите членки в контекста на разследванията;

24.

Призовава Съвета да даде пълната си подкрепа за процесите на установяване на истината и търсене на отговорност в държавите членки, като се занимае официално с въпроса на заседанията по правосъдие и вътрешни работи, споделя цялата информация, осигурява помощ за разследванията и по-специално като приема исканията за достъп до документи;

25.

Призовава Съвета да проведе изслушвания със съответните агенции за сигурност на ЕС, по-специално с Европол, Евроюст и координатора на ЕС за борба с тероризма, за да се изясни тяхната информираност относно участието на държавите членки в програмата на ЦРУ и отговора на ЕС; призовава също така Съвета да предложи предпазни мерки за гарантиране зачитането на правата на човека при съвместното разузнаване, както и строгото разграничаване на ролите на разузнавателната и на правоприлагащата дейност, така че на разузнавателните агенции да не се разрешава да поемат правомощия за арест и задържане, и да докладва на Парламента в рамките на една година;

26.

Призовава Съвета да насърчава държавите членки да обменят най-добри практики по отношение на парламентарния и съдебния контрол на разузнавателните служби с участието на националните парламенти и Европейския парламент в това усилие;

27.

Повтаря своя призив към Съвета и държавите членки за изключване, като основание за екстрадиция или депортиране на лица, считани за заплаха за националната сигурност, на позоваването на неизпълними дипломатически уверения, когато е налице реален риск от подлагане на изтезания или малтретиране или от процес, при който се използват доказателства, събрани по този начин;

28.

Призовава съответните органи да не се позовават на държавна тайна по отношение на международното сътрудничество в разузнаването с цел да се възпрепятства търсенето на отговорност и предоставянето на обезщетения и настоява позоваването на държавна тайна да бъде възможно единствено при наличие на действителни съображения, свързани с националната сигурност, като при всички случаи предимство имат неподлежащите на дерогация задължения по отношение на основните права, като например абсолютната забрана на изтезанията;

29.

Настоятелно призовава съответните органи да гарантират, че се прави ясно разграничение между разузнавателни дейности и служби по сигурността, от една страна, и правоприлагащи агенции, от друга, за да се гарантира спазването на общия принцип, че никой не е съдия по собственото си дело (nemo iudex in sua causa);

30.

Подчертава, че Временната комисия, провела разследването, на което се опират резолюциите на Парламента от 14 февруари 2007 г. и 19 февруари 2009 г., разкри начините, по които в процедурите по разрешение и контрол на полетите на граждански самолети, прелитащи през въздушното пространство на държавите членки или кацащи на тяхна територия, са били въведени изключително много неточности, поради което не само е налице възможност за злоупотреба в операциите на ЦРУ по „извънредно предаване“, но и за лесно заобикаляне от страна на организираната престъпност, включително от терористични мрежи; припомня също така правомощията на Съюза в сферата на транспортната сигурност и безопасност и препоръката на Парламента до Комисията да регулира и контролира управлението на въздушното пространство, летищата и нетърговското въздухоплаване на ЕС; призовава поради това ЕС и държавите членки да не отлагат повече извършването на задълбочен преглед на прилагането от тяхна страна на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Чикагската конвенция) по отношение на разрешенията и инспектирането на граждански въздухоплавателни средства, прелитащи през въздушното пространство на държавите членки или кацащи на тяхна територия, с оглед да се гарантира по-голяма сигурност и извършване на редовни проверки, като изискват предварително установяване на самоличността на пътниците и членовете на екипажите и като гарантират, че на всички полети, класифицирани като „държавни“ (които са изключени от обхвата на Чикагската конвенция), се дава предварително и надлежно разрешение; припомня също така препоръката на Парламента към държавите членки да прилагат ефективно приетата в Токио Конвенция за правонарушенията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства;

31.

Отбелязва инициативите на Комисията в отговор на препоръките на Парламента; изразява съжаление обаче, че те не са били част от по-широк дневен ред и стратегия за осигуряването на търсене на отговорност за нарушенията на правата на човека, извършени в контекста на програмата на ЦРУ, и на необходимата защита и обезщетение на жертвите;

32.

Призовава Комисията да проучи дали разпоредбите на ЕС, по-специално тези относно убежището и съдебното сътрудничество, са били нарушени чрез сътрудничество с програмата на ЦРУ;

33.

Призовава Комисията да улеснява и подпомага съвместимите с правата на човека правна взаимопомощ и съдебно сътрудничество между разследващите органи и сътрудничеството между юристите, участващи в търсенето на отговорност в държавите членки, по-специално за да гарантира обмена на важна информация и за да насърчава ефективното използване на всички налични инструменти и ресурси на ЕС;

34.

Призовава Комисията до една година и въз основа на стандартите, разработени от Съвета на Европа и ООН, да приеме рамка, включително изисквания за докладване от страна на държавите членки, за наблюдение и в подкрепа на процедурите за търсене на отговорност, включително насоки за разследвания, съвместими с правата на човека;

35.

Призовава Комисията, с оглед на институционалните недостатъци, разкрити в контекста на програмата на ЦРУ, да приеме мерки, насочени към укрепване на капацитета на ЕС за предотвратяване и отстраняване на нарушенията на правата на човека на равнище ЕС, и да предвиди засилване на ролята на Парламента;

36.

Призовава Комисията да обмисли предлагането на мерки за постоянно сътрудничество и обмен на информация между Европейския парламент и парламентарните комисии за надзор на службите за разузнаване и сигурност на държавите членки в случаите, когато е видно, че службите за разузнаване и сигурност на държавите членки са предприели съвместни действия на територията на ЕС;

37.

Призовава Комисията да представи предложения за разработване на договорености за демократичен надзор на трансграничните разузнавателни дейности в контекста на политиките за борба с тероризма за ЕС; възнамерява да използва изцяло собствените си парламентарни правомощия за контрол на политиките за борба с тероризма в съответствие с препоръките, изготвени от отдела за проучване на Парламента (PE 453.207);

38.

Призовава Европейския омбудсман да разследва Комисията, Съвета и службите за сигурност на ЕС, по-специално Европол и Евроюст, да зачитат основните права и принципите на добра администрация и лоялно сътрудничество в отговор на препоръките относно транспортирането и незаконното задържане на затворници;

39.

Призовава ЕС да гарантира пълното спазване на своите международни задължения, както и цялостното прилагане на политиките и инструментите на външната политика на ЕС, като например насоките относно изтезанията и диалозите за правата на човека, така че да бъде в по-силна позиция да изисква стриктното изпълнение на клаузите за правата на човека във всички международни споразумения, които подписва, и настоятелно да призовава своите основни съюзници, включително САЩ, да спазват собственото си национално право, както и международното право;

40.

Отново потвърждава, че международната борба с тероризма и двустранното или многостранното международно сътрудничество в тази област, включително в рамките на НАТО или между разузнавателните служби и службите за сигурност, трябва да се осъществяват единствено при пълно зачитане на правата на човека и основните свободи и при подходящ демократичен и съдебен надзор; призовава държавите членки, Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Съвета да гарантират прилагането на тези принципи в своите външни отношения и настоява те да извършват задълбочена оценка на сведенията за техните партньори, свързана с правата на човека, преди сключването на всяко ново споразумение, особено на споразуменията за сътрудничество в разузнаването и обмен на разузнавателна информация, да преразглеждат съществуващите споразумения, когато тези партньори не спазват правата на човека, и да информират Парламента за заключенията си от тези оценки и преразглеждания;

41.

Настоятелно призовава в бъдеще да не се повтаря намесата на чужди специални служби в делата на суверенни държави — членки на ЕС, и борбата срещу тероризма да се води при пълно зачитане на правата на човека, основните свободи, демокрацията и принципа на правовата държава;

42.

Припомня, че Факултативният протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията изисква да се изградят системи за контрол, които обхващат всички ситуации на лишаване от свобода, и набляга на факта, че придържането към този международен инструмент води до по-голяма защита; силно препоръчва на партньорските държави на ЕС да ратифицират Факултативния протокол, да създадат независими национални механизми за превенция, които да съответстват на принципите, приети на Парижката среща, и да ратифицират Международната конвенция на ООН за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване;

43.

Отново призовава, в съответствие международното право и по-специално с член 12 от Конвенцията против изтезанията, всички държави, на които са представени достоверни твърдения, да положат всички необходими усилия за представяне на нужните разяснения и ако сведенията продължават, да проведат щателни разследвания и следствия на всички предполагаеми действия, свързани с извънредно предаване, тайни затвори, изтезания и други сериозни нарушения на правата на човека, така че да се установи истината и при необходимост да се определи отговорността, да се гарантира отчетността и да се избегне безнаказаността, включително чрез изправяне на лица пред съда, когато са налице доказателства за наказателна отговорност; призовава ВП/ЗП и държавите членки да вземат във връзка с това всички необходими мерки, за да гарантират подходящи последващи мерки на съвместното изследване на ООН на глобалните практики по отношение на тайното задържане в контекста на борбата с тероризма, по-специално във връзка с последващите писма, изпратени до 59 държави от специалните докладчици на 21 октомври 2011 г. с искане техните правителства съответно да предоставят актуализирана информация относно прилагането на препоръките, съдържащи се в изследването;

44.

Призовава ЕС да гарантира, че държавите членки, асоциираните държави и партньорите (по-специално обхванатите от Споразумението от Котону), които са изразили съгласие да приемат бивши затворници от лагера в Гуантанамо, действително им оказват пълна подкрепа по отношение на условията на живот, усилията за улесняване на интеграцията им в обществото, медицинското лечение, включително психологическото възстановяване, достъпа до документи за самоличност и пътуване, упражняване на правото на събиране на семейството и всички други основни права, предоставяни на лица със статут на политически бежанци;

45.

Изразява особена загриженост във връзка с процедурата, проведена от военна комисия на САЩ по отношение на г-н Абд ал-Рахим ал-Нашири, който в случай на осъждане би могъл да получи смъртна присъда; призовава органите на САЩ да изключат възможността за налагане на смъртно наказание на г-н Абд ал-Рахим ал-Нашири и отново заявява своята дългогодишна позиция против смъртното наказание независимо от случая или обстоятелствата; отбелязва, че случаят на г-н ал-Нашири е бил отнесен до Европейския съд по правата на човека още на 6 май 2011 г.; призовава органите на всички страни, в които г-н ал-Нашири е бил задържан, да използват всички налични средства, за да гарантират, че той няма да получи смъртно наказание; настоятелно призовава ВП/ЗП да повдигне случая на г-н ал-Нашири пред САЩ като приоритетен въпрос в приложение на насоките на ЕС относно смъртното наказание;

46.

Отново заявява, че пълното прилагане на клаузата за правата на човека в споразуменията с трети държави е от съществено значение в отношенията между ЕС и неговите държави членки и тези държави, и счита, че е налице истински импулс за преразглеждане на начина, по който европейските правителства са си сътрудничили с репресивния апарат на диктаторски режими в името на борбата с тероризма; във връзка с това счита, че наскоро преработената европейска политика за съседство трябва да окаже силна подкрепа на реформата в сектора за сигурност, която трябва по-специално да осигури ясно разграничение между разузнавателните и правоприлагащите функции; призовава ЕСВД, Съвета и Комисията да засилят сътрудничеството си с Европейския комитет против изтезанията и други свързани с тези въпроси механизми на Съвета на Европа при планирането и осъществяването на проекти за подкрепа на трети държави в борбата с тероризма и на всички форуми за диалог с трети държави в областта на борбата с тероризма;

47.

Призовава правителството на бивша югославска република Македония (БЮРМ) да изяснят отговорността и да гарантират отчетност във връзка с отвличането на Халид Ел-Масри в резултат от предполагаемо объркване на самоличността, довело до незаконното му задържане и предполагаеми изтезания; изразява съжаление относно бездействието от страна на прокуратурата на Скопие във връзка с провеждането на криминално разследване по жалбата на г-н Ел-Масри; отбелязва, че Европейският съд по правата на човека е започнал разглеждането на това дело и че първото заседание на Голямата камара е било на 16 май 2012 г.; счита, че предполагаемите действия на правителството на БЮРМ по този случай не съответстват на основополагащите принципи на ЕС за зачитане на основните права и принципите на правовата държава и трябва да бъдат повдигнати по съответния ред от Комисията във връзка с кандидатурата на Македония за присъединяване към ЕС;

48.

Призовава органите на НАТО и САЩ да проведат свои собствени разследвания, да си сътрудничат тясно с парламентарните или съдебните разследвания на ЕС и държавите членки по тези въпроси (31), включително където е относимо, чрез бърз отговор на молби за взаимна правна помощ, както и да разкриват информация относно програмите за извънредно предаване или относно други практики, нарушаващи човешките права и основните свободи, и да предоставят на правните представители на заподозрените лица цялата необходима информация за защита на техните клиенти; призовава да бъде потвърдено, че всички споразумения на НАТО и всички договорености между НАТО и ЕС и други трансатлантически договорености зачитат основните права;

49.

Отдава дължимо признание на инициативите на гражданското общество в САЩ за създаване през 2010 г. на независима двупартийна работна група, която да проучи политиката и действията на правителството на САЩ, свързани със залавянето, задържането и преследването на лица, заподозрени в извършването на терористична дейност, и местата за задържане на САЩ при администрациите на президентите Клинтън, Буш и Обама;

50.

Призовава САЩ, предвид централната роля на трансатлантическото партньорство и лидерската позиция на САЩ в тази област, да проведат пълно разследване и да гарантират отчетност за всички извършени злоупотреби, да гарантират пълното прилагане на съответното вътрешно и международно право с оглед премахването на правните „черни дупки“, да прекратят военните производства, да приложат в пълна степен наказателното право спрямо лица, заподозрени в извършването на терористична дейност, и да възстановят преразглеждането на мярката за задържането и възможността за оспорването на законността й от страна на задържаното лице (habeas corpus), както и да гарантират справедлив процес, забрана за подлагане на изтезания и недискриминация между чуждестранните граждани и гражданите на Съединените американски щати;

51.

Призовава президента Обама да спази обещанието си за закриване на лагера в залива Гуантанамо, дадено през януари 2009 г., да предостави възможността, всяко задържано лице, срещу което няма да бъде повдигнато обвинение, възможно най-бързо да се завърне в своята страна или да се установи в друга страна, в която е в безопасност, срещу задържаните лице от лагера в Гуантанамо, срещу които има достатъчно допустими доказателства, без забавяне да бъдат заведени справедливи и открити съдебни процеси, водени от независими и безпристрастни съдилища, и в случай на осъждане да гарантира изтърпяването на присъдите в САЩ в съответствие с приложимите международни стандарти и принципи; изисква също така да се разследват нарушенията на правата на човек в лагера Гуантанамо и да се изясни отговорността за тях;

52.

Призовава за това, на всяко задържано лице, срещу което няма да бъде повдигнато обвинение, но което не може да бъде репатрирано поради реална опасност от подлагане на изтезания или преследване в неговата страна, да бъде предоставена възможност за заселване в САЩ при осигуряване на хуманитарна закрила и възможност за получаване на обезщетение (32) и настоятелно призовава държавите членки също да проявят готовност да приемат такива бивши задържани лица от лагера в Гуантанамо;

53.

Призовава властите на САЩ да отменят правото на задържане за неопределено време без повдигнато обвинение или съдебен процес по реда на Закона за национална отбрана (NDAA);

54.

Призовава съвета на председателите на делегации да гарантира, че ще започне парламентарен диалог по защитата на основните права в борбата с тероризма въз основа на фактите, установени в съвместното изследване на ООН на глобалните практики по отношение на тайното задържане в контекста на борбата с тероризма, и последващите действия във връзка с тях, и на компилацията на ООН от добри практики относно правни и институционални рамки и мерки, които гарантират зачитането на правата на човека от разузнавателните агенции в борбата с тероризма, включително относно надзора върху тях;

55.

Поема задължението да посвети следващото си съвместно парламентарно заседание с националните парламенти на прегледа на ролята на парламентите в осигуряването на отчетност за нарушаването на правата на човека в контекста на програмата на ЦРУ и на насърчаването на по-тясно сътрудничество и редовен обмен между националните надзорни органи, които отговарят за контрола над разузнавателните служби, в присъствието на съответните национални органи, институции и агенции на ЕС;

56.

Изразява решимостта си да продължи да изпълнява мандата, даден му от временната комисия съгласно членове 2, 6 и 7 от ДЕС; възлага на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, заедно с подкомисията по правата на човека, да информират по тази тема Парламента на негово пленарно заседание една година след приемането на настоящата резолюция; счита, че сега е от съществено значение да се прецени до каква степен са били следвани препоръките, приети от Парламента, и да се анализират причините за неизпълнението им, когато е налице подобен случай;

57.

Изисква от Съвета, Комисията, европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите членки, страните кандидатки и асоциираните страни, Съвета на Европа, НАТО, ООН и правителството и двете камари на Конгреса на САЩ да информират Парламента за всяко развитие, което може да настъпи в областите, попадащи в обхвата на доклада;

58.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите членки, страните кандидатки и асоциираните страни, Съвета на Европа, НАТО, ООН и правителството и двете камари на Конгреса на САЩ.

3.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 353/16

—

като взе предвид член 67, параграф 2 и членове 78 и 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите от 2 декември 2011 г. относно засилената солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището — Програма на ЕС за по-добро споделяне на отговорност и повече взаимно доверие (COM(2011)0835),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 6 април 2005 г. относно създаването на рамкова програма за солидарност и управление на миграционните потоци за периода 2007—2013 г. (COM(2005)0123),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 8 март 2012 г. относно обща рамка за истинска и практическа солидарност с държавите членки, чиито системи за предоставяне на убежище са подложени на особено силен натиск, включително в резултат на смесени миграционни потоци, направени по време на 3151-то заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи,

—

като взе предвид международните и европейски инструментите за правата на човека и по-специално Конвенцията на ООН за статута на бежанците, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) и Хартата на основните права на европейския съюз (Хартата),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 6 юни 2007 г. за бъдещата обща европейска система за убежище (COM(2007)0301),

—

като взе предвид Плана на Комисията за политика в областта на убежището от 17 юни 2008 г.: интегриран подход към закрилата в целия ЕС COM(2008)0360,

—

като взе предвид Директива 2001/55/ЕО от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (2),

—

като взе предвид 18-месечната програма на Съвета от 17 юни 2011 г., подготвена от полското, датското и кипърското председателства,

—

като взе предвид предложението за регламент на Комисията от 15 ноември 2011 г. за създаване на фонд „Убежище и миграция“ (COM(2011)0751),

—

като взе предвид член 48 своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0248/2012),

A.

като има предвид, че Европейският съюз е поел ангажимент през 2012 г. да завърши създаването на Обща европейска система за убежище (ОЕСУ);

Б.

като има предвид, че още от самото начало солидарността е призната за основен елемент и ръководен принцип на ОЕСУ, както и за основен принцип в правото на ЕС, според който държавите членки следва да си разпределят както ползите, така и тежестите равнопоставено и справедливо;

В.

като има предвид, че солидарността е неразделно свързана с отговорността и държавите членки трябва да гарантират, че системите им за убежище са в състояние да отговорят на предвидените от международното и европейското право стандарти, по-специално на тези на Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и допълнителния протокол към нея, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз;

Г.

като има предвид, че предоставянето на подкрепа при осъществяване на процедурите по предоставяне на убежище в смисъл на ефективна солидарност и справедливо споделяне на отговорност трябва да се възприеме като средство за подкрепа на държавите членки при изпълнение на тяхното задължение да осигурят закрила на тези, които се нуждаят от международна закрила, както и подкрепа за трети държави, които приемат най-голям брой бежанци, с цел укрепване на общото пространство на защита като цяло;

Д.

като има предвид, че въпреки задължението за разглеждане на молбите за убежище за всеки случай поотделно, ако съвместното разглеждане трябва да доведе до вземането на общи решения, е необходимо то да отдаде дължимото зачитане на общите понятия на ЕС за сигурна страна на произход и сигурни трети страни, като спазва условията и защитните мерки, включени в приетата на първо четене позиция на Парламента от 6 април 2011 г. относно предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата за процедурите за предоставяне на убежище;

1.

Приветства съобщението на Комисията за засилена солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището, което призовава за превръщането на солидарността и споделянето на отговорност в конкретни мерки и за изпълнението от страна на държавите членки на тяхната отговорност да гарантират, че техните системи за предоставяне на убежище отговарят както на международните, така и на европейските стандарти;

2.

Подчертава централната роля и хоризонталния ефект от солидарността и споделянето на отговорност при създаването на ОЕСУ; отново заявява необходимостта да се гарантира ефективно и еднакво прилагане на правото на Съюза в областта на убежището, както и изпълнение на законодателството, за да се гарантира високо равнище на закрила;

3.

Припомня, че правото на международна закрила е основно право, залегнало в международното право и в правото на Съюза, което се допълва от редица други права и принципи, като принципа на неотблъскването, правото на човешко достойнство, забраната на изтезанията и на нечовешкото и унизително отношение, защитата на жените от насилие и всички форми на дискриминация, правото на ефективни правни средства за защита и правото на личен и семеен живот;

4.

Подчертава, че принципът на солидарност и споделяне на отговорността е залегнал в Договорите, както и че една ефективна рамка за солидарност включва най-малкото задължението от страна на институциите и агенциите на ЕС и държавите членки да си сътрудничат, за да намерят начини за прилагането на този принцип; заявява, че солидарността не се ограничава единствено до взаимоотношенията между държавите членки, но е насочена и към лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила;

5.

Подчертава факта, че докато броят на лицата, търсещи убежище, е нараснал през 2011 г., през последното десетилетие като цяло се наблюдава намаляване на броя на молбите за убежище в ЕС; подчертава, че определени държави членки са изправени пред непропорционално висок брой молби за убежище в сравнение с други, което се дължи на различни фактори, включително географските характеристики, и че молбите за убежище са неравномерно разпределени на територията на ЕС; припомня, че през 2011 г. повече от 90 % от общия брой на молбите за убежище са получени в десет държави членки, че до лятото на 2011 г. едва 227 лица, ползващи се с международна закрила, са преместени в рамките на ЕС от Малта в шест други държава и че през 2011 г. в целия ЕС едва 4 125 бежанци са презаселени само в 10 държави членки на ЕС, което представлява 6,6 % от всички презаселени лица през тази година; подчертава, че е от решаващо значение тази неравнопоставеност да бъде определена, наред с другото, чрез сравняване на абсолютните цифри и показателите за капацитет и държавите, в които има най-голям брой молби за убежище, да получат по-значимо съдействие от ЕС както от административна, така и от финансова гледна точка;

6.

Подчертава, че не може да бъде постигнато високо равнище на защита на лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила, и не могат да бъдат вземани разумни решения за предоставяне на убежище, ако не се коригират разминаванията между броя на молбите за убежище и капацитета за усвояване на държавите членки в административно и техническо отношение и ако съществуващите мерки за подкрепа в държавите членки не са достатъчно приспособени, за да отговорят на променливите бежански потоци;

7.

Отново заявява, че държавите членки следва да гарантират, че са създали справедливи и ефективни системи за убежище, за да отговорят на променливите бежански потоци; изразява становище, че макар и броят на молбите за убежище да не е постоянен, налице са доказателства, че определени входни точки по външните граници на ЕС представляват „горещи точки“, за които с основание може да се предвиди, че там могат да бъдат подадени значителен брой молби за убежище; призовава за приемането на мерки за повишаване на степента на готовност на системите за предоставяне на убежище на тези държави членки, които са разположени на основните входни точки на ЕС, в израз на практическа солидарност;

8.

Подчертава, че всички държави членки имат задължение изцяло да изпълняват и прилагат както законодателството на Съюза, така и международните си задължения относно предоставянето на убежище; отбелязва, че държавите членки по външните граници на Съюза се сблъскват с различни предизвикателства в рамките на ОЕСУ в сравнение с държавите членки, които нямат външни граници, и поради това подкрепата, която се предоставя за адекватно изпълнение на съответните задачи е необходимо също така да бъде различна; посочва, че член 80 от ДФЕС изисква задействане на съществуващите мерки, както и разработване на нови, които да подкрепят тези държави членки, когато е необходимо;

9.

Призовава за оптимизиране на използването на съществуващите мерки, както и разработване на нови целенасочени мерки и инструменти с цел да се отговори на непрекъснато променящите се предизвикателства по гъвкав, но и ефективен начин; това оптимизиране е особено наложително в настоящия момент предвид острата финансова криза, която засяга ЕС и която подлага на допълнителни изпитания усилията на държавите членки ефективно да се справят с процедурите за предоставяне на убежище, по-специално по отношение на тези държави, в които има прекомерен брой лица, търсещи убежище;

10.

Отбелязва, че с оглед на нарастващите нужди по отношение на бежанците на световно равнище, сътрудничеството с трети държави в контекста на политиката в областта на околната среда и политиката на развитие може да изиграе жизненоважна роля при изграждането на взаимоотношения, основани на солидарност;

11.

Подчертава значението на събирането, анализирането и оценяването в перспектива на надеждни, точни, изчерпателни, съпоставими и актуални количествени и качествени данни с цел наблюдение и оценка на предприетите мерки и правилно разбиране на въпросите, свързани с убежището; следователно държавите членки се насърчават да предоставят на ОЕСУ и на Комисията съответните данни относно въпроси по предоставяне на убежище в допълнение към данните, предоставяни съгласно Регламента за статистика в областта на миграцията и Регламента за ОЕСУ; когато това е възможно, всички статистически данни следва да се представят по пол;

12.

Изразява съжаление относно увеличаването на проявите на ксенофобия и расизъм и негативните и основаващи се на невярна информация мнения за лицата, търсещи убежище, и бежанците, съпътстващи социално-икономическата несигурност в ЕС; препоръчва държавите членки да предприемат кампании за повишаване на осведомеността относно действителното положение на лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила;

13.

Подчертава, че създаването на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) има потенциала да насърчава по-тясното практическо сътрудничество между държавите членки с цел да се спомогне за намаляването на значителните различия между практиките в областта на убежището с оглед създаване на по-добри и справедливи системи за убежище в ЕС; счита, че това активно практическо сътрудничество трябва да бъде придружавано от законодателно хармонизиране на европейските политики в областта на убежището;

14.

Припомня необходимостта ЕСПОУ да предоставя техническа помощ и специфични експертни познания на държавите членки при прилагането на законодателството в областта на убежището в сътрудничество с гражданското общество и ВКБООН; подчертава, че е важно Комисията да използва информацията, събрана от ЕСПОУ, за да установява възможни недостатъци в системите за убежище на държавите членки; тази информация, събрана от ЕСПОУ съгласно Регламент (ЕС) № 439/2010, е от значение и в рамките на механизма за ранно предупреждение, готовност и управление на кризи, който ще е част от изменения Регламент от Дъблин; подчертава значението на представянето на редовни доклади и изготвянето на планове за действие с цел насърчаване на целенасочени решения и препоръки за подобряване на ОЕСУ и отстраняване на потенциални пропуски; отбелязва, по-специално, ролята на службата за координиране и подкрепа за общи действия с цел подпомагане на държавите членки, чиито системи за убежище и приемни съоръжения са обект на определен натиск, посредством мерки, които включват и командироване на длъжностни лица в съответните държави членки и разполагане на експертни екипи за предоставяне на убежище и на социални работници и устни преводачи, които могат да бъдат мобилизирани в кратки срокове при кризи; припомня, че въздействието на ЕСПОУ ще зависи от желанието на държавите членки да използват в максимална степен потенциала й;

15.

Призовава ЕСПОУ, като вземе предвид както задълженията си, така и ограничения си бюджет, ресурси и опит, да оптимизира ресурсите, с които разполага, чрез участие в тесен диалог и сътрудничество с международни организации и гражданското общество с цел обмен на информация и обединяване на знания в областта на убежището, събиране на данни, обмен на добри практики, разработване на подробни насоки по въпроси, свързани с пола в областта на убежището, развиване на обучение и набиране на група от експерти, служители в областта на убежището и устни преводачи, които да могат да бъдат мобилизирани в кратки срокове, за да окажат съдействие; препоръчва в допълнение ЕСПОУ да гарантира широко представителство на организации, участващи в консултативния форум;

16.

Подчертава, че дейностите на ЕСПОУ следва да бъдат съсредоточени както върху дългосрочни превантивни цели, така и върху краткосрочни мерки за реагиране, за да се отговори по подходящ начин в различни ситуации; поради това счита, че въпреки че ЕСПОУ следва да подкрепя мерки за изграждане на капацитет за недостатъчно развитите или недобре функциониращите системи за предоставяне на убежище, следва да се даде приоритет на извънредните ситуации и на държавите членки, които се сблъскват с особен или прекомерен натиск; в това отношение подчертава решаващата роля на екипите от експерти в областта на убежището за оказване на съдействие при тежка работна натовареност и натрупване на работа, предоставяне на обучение, поемане управлението на проекти, предоставяне на консултации и препоръки за конкретни мерки, както и наблюдение и изпълнение на последващи мерки;

17.

Отбелязва наличието на оперативен план за подкрепа на гръцката система за предоставяне на убежище и подобряване на положението с лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила, в Гърция; подчертава, че независимо от постигнатия известен напредък са необходими допълнителни усилия както от страна на ЕС, така и от страна на гръцките органи за подобряване на системата за предоставяне на убежище и за гарантиране на пълното зачитане на правата на лицата, търсещи убежище; припомня, че мерките за ограничаване на бюджетния дефицит не позволяват разпределянето на национални средства за назначаване на повече служители, и препоръчва този проблем да бъде разгледан, тъй като е необходим добре функциониращ орган за убежище, за да може Гърция да изпълнява задълженията си съгласно международното право и правото на ЕС;

18.

Отбелязва препоръката на Комисията и Съвета относно междуведомственото сътрудничество между ЕСПОУ и Frontex и подчертава, че пълното и бързо прилагане на стратегията за основните права за Frontex представлява условие sine qua non за всяко подобно сътрудничество в контекста на международната закрила, включително назначаването на длъжностно лице по въпросите на правата на човека, създаване на консултативен форум с гражданското общество и отправяне на покана към международни организации за участие в неговите дейности като наблюдатели по въпросите на правата на човека; подчертава, че всяко сътрудничество трябва да бъде разглеждано в контекста на поддържането на стандартите, предвидени от европейските и международните норми, като така се повишава на практика качеството на закрила, предоставяна на лицата, търсещи убежище; по тази причина призовава ЕСПОУ да подпомага Frontex, като спазва задълженията си във връзка с достъпа до международна закрила, по-специално принципа на неотблъскване; подчертава, че граничните мерки следва да се прилагат, като се взема под внимание закрилата;

19.

Признава необходимостта от редовно преразглеждане на мандата на ЕСПОУ, за да се гарантира намирането на подходящ отговор за различните предизвикателства, с които се сблъскват системите за предоставяне на убежище; като има предвид, че всички действия, предприети от ЕСПОУ, зависят от добрата вола на държавите членки, предлага да се обмисли въвеждането на структурна защита в мандата на ЕСПОУ, така че да се гарантира предоставянето на практическо сътрудничество и техническо съдействие, където е необходимо;

20.

Насърчава държавите членки пълноценно да използват възможностите, предоставени съгласно Европейския фонд за бежанците (ЕФБ) по отношение на предприемането на целенасочени действия за подобряване на системите за предоставяне на убежище; препоръчва държавите членки да предприемат действия за разглеждане на въпроси като тромави бюрократични процедури, забавяния при усвояването и проблеми с ликвидността, за да се гарантира ефективно и бързо разпределяне на средства;

21.

Отбелязва, че държавите членки трябва да направят необходимото, за да използват пълноценно възможностите, предоставени от Европейския фонд за бежанците, и да гарантират, че всички разпределени бюджетни кредити могат да бъдат изплатени, така че ръководителите на проекти да не се сблъскват с проблеми при изпълнението на финансирани проекти;

22.

Приветства създаването през 2014 г. на по-опростен и по-гъвкав фонд „Убежище и миграция“ (ФУМ), който да замести Европейския фонд за бежанците, Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни и Европейския фонд за връщане, и подчертава необходимостта да бъдат предвидени достатъчни ресурси в подкрепа на защитата на лицата, ползващи се с международна закрила, и лицата, търсещи убежище; подчертава в това отношение значението на включването на предпазни механизми в рамките на ФУМ с цел предотвратяване на прекомерното разпределение на фондове само за една област на политиката за сметка на ОЕСУ като цяло; счита за необходимо в контекста на реформата на разпределянето на фондове в областта на вътрешните работи за МФР 2014—2020 г. също така да се предвидят достатъчно ресурси за защита на границите, за да се постигне по-голяма солидарност и в тази област; припомня, че следва винаги да има достатъчно ресурси за финансиране на мерките за международна закрила и солидарност за държавите членки;

23.

Подчертава необходимостта фондът „Убежище и миграция“да бъде достатъчно гъвкав и да се мобилизира лесно, за да може да реагира бързо и по подходящ начин на непредвиден натиск или извънредни ситуации, които засягат една или повече държави членки; в това отношение предлага, където е необходимо, определен процент от ФУМ да бъде предназначен в рамките на преразглеждането в средата на периода за мерки, целящи подпомагане на държавите членки за пълното изпълнение и прилагане на европейското право в областта на предоставянето на убежище и спазването на всички международни задължения в тази област;

24.

Приветства диалога в областта на вътрешната политика с отделните държави членки относно използването на фондовете, предхождащ многогодишното програмиране; подчертава важността на действията с широко участие за постигане на оптимални резултати и препоръчва укрепване на принципа на партньорство чрез включване на гражданското общество, международните организации и местните и регионалните органи, както и относимите заинтересовани лица, тъй като опитът им в тази област е от основно значение за определяне на реалистични приоритети и разработване на устойчиви програми; приносът им по отношение на разработването, прилагането, наблюдението и оценката на целите и програмите следователно е важен и следва да бъде взет предвид от държавите членки;

25.

Подчертава значението на споделянето на финансовата отговорност в областта на убежището и препоръчва създаването на добре обезпечен с ресурси механизъм за приемане на по-голям брой лица, търсещи убежище, и лица, ползващи се с международна закрила, в абсолютно или пропорционално изражение, и за помощ за тези с по-малко развити системи за убежище; счита, че е необходимо допълнително проучване за установяване и количествено изразяване на реалните разходи за приемането и разглеждането на молбите за убежище; поради това призовава Комисията да започне проучване, за да оцени финансирането, което следва да бъде отпуснато според отговорността, поета от всяка държава членка, въз основа на показатели като: брой на постъпили за първи път молби за убежище, брой на положителни решения за предоставяне на статут на бежанец или субсидиарна закрила, брой на презаселени или преместени бежанци, брой на решения и операции за връщане и брой на заловени незаконни мигранти;

26.

Препоръчва държавите членки да използват финансовите стимули, предоставени чрез фондовете за дейности по преместване, като признава, че финансовото подпомагане чрез фонда и техническата помощ чрез ЕСПОУ са важни; предлага въвеждането на приоритетни области за разглеждане на извънредни ситуации и предоставяне на повече финансово подпомагане на държавите членки, които искат да участват в инициативите по преместване, за да се облекчат свързаните с това финансови разходи;

27.

Счита, че създаването на по-ясна и по-ефективна система за финансови стимули за държавите членки, участващи в дейностите по преместване и стратегиите за реагиране, насочени към подобряване на инфраструктурите на националните системи за убежище, ще има дългосрочно положително въздействие за сближаването на стандартите в ЕС и качеството на ОЕСУ;

28.

Приветства възможността за увеличаване на приноса на Комисията до 90 % от общите допустими разходи за проекти, които в противен случай не биха могли да бъдат изпълнени; счита, че следва да бъде налице ясно изразена добавена стойност от проектите, финансирани от Комисията; подчертава, че европейското финансиране не следва в никакъв случай да замества финансирането от националния бюджет, отделено за политики в областта на убежището;

29.

Подчертава проблемите, свързани понастоящем с финансирането на дейности по отношение на спънки за достъп до точна информация и финансиране, определянето на реалистични и конкретни цели и прилагането на ефективни последващи мерки; предлага въвеждането на защитни разпоредби, за да се избегне дублирането, ясно разпределяне на средствата и обстоен преглед на добавената стойност на дейностите и постигнатите резултати;

30.

Подчертава значението на извършването на стриктен контрол по отношение на използването и управлението на фондовете, въз основа на качествени и количествени показатели и специфични критерии, с цел избягване на лошото разпределение на човешки и финансови ресурси и гарантиране на изпълнението на установените цели; приветства в това отношение създаването на обща система за оценка и наблюдение;

31.

Настойчиво призовава държавите членки с помощта на Комисията да гарантират пълноценното използване на съществуващите възможности за допълване на средства от други налични финансови инструменти като Европейския социален фонд и други структурни фондове, с цел да се постигне цялостен подход на финансиране по отношение на свързаните с убежище политики;

32.

Приветства ангажимента на Комисията за извършване на цялостна оценка на дъблинската система през 2014 г., като преразглежда нейните правни, икономически, социални въздействия и въздействията върху правата на човека и по-специално въздействието върху положението на жените, търсещи убежище; счита, че е необходимо допълнително да се обмисли разработването на справедлив механизъм за споделяне на отговорността за определяне на това коя държава членка следва да бъде отговорна за разглеждането на молбите за предоставяне на убежище, което би позволило бързо и ефективно предоставяне на практическа помощ за държавите членки в кризисни ситуации и когато са изправени пред несъразмерна натовареност;

33.

Счита, че Регламентът от Дъблин, уреждащ разпределянето на отговорност за молбите за убежище, натоварва прекомерно държавите членки, които представляват входни пунктове за ЕС, и не предвижда справедливо разпределяне на отговорността между държавите членки в областта на предоставянето на убежище; отбелязва, че дъблинската система, по начина, прилаган досега, в контекст, характеризиращ се с много различни системи за предоставяне на убежище и недостатъчно прилагане на достиженията на правото в областта на убежището, доведе също така до нееднакво третиране на лицата, търсещи убежище, и едновременно с това оказва отрицателно въздействие върху събирането на семейството и интеграцията; освен това подчертава нейните недостатъци по отношение на ефикасността и разходната ефективност, тъй като повече от половината от договорените прехвърляния никога не се състоят и броят на повторните молби все още е значителен; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че лицата, търсещи убежище, които са върнати в държава членка въз основа на Регламента Дъблин II, не биват подложени на дискриминация единствено поради това, че са връщани лица съгласно Дъблин II;

34.

Подчертава, че относимата съдебна практика вече подкопава логиката на дъблинската система; счита, че въпреки че дава отговор на отделни случаи, съдебната практика не успява да преодолее недостатъците, които съществуват в прилагането на достиженията на правото в областта на убежището; признавайки необходимостта държавите членки да гарантират, че техните системи за предоставяне на убежище спазват нормите на ЕС и международните норми, приветства усилията за включване на допълнителни критерии в Регламента Дъблин II с цел намаляване на нежеланите неблагоприятни въздействия на системата; счита, че обсъждането относно определянето на компетентната държава членка трябва да вземе предвид факта, че някои държави членки вече се сблъскват с прекомерен натиск и някои системи за предоставяне на убежище вече частично или изцяло не функционират;

35.

Счита, че е необходимо да се ангажира в по-нататъшен диалог относно споделянето на отговорност по отношение на лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила, включително относно използването на инструменти като съвместно разглеждане на молбите за убежище (наричано по-долу „съвместно разглеждане“) и схеми за преместване;

36.

Счита, че съвместното разглеждане би могло да представлява ценен инструмент за солидарност и споделяне на отговорност при различни случаи, по-специално когато държавите членки се сблъскват със значителен или внезапен приток на лица, търсещи убежище, значителен брой натрупани за разглеждане молби, което забавя и пречи на процедурата за предоставяне на убежище за сметка на кандидатите за убежище; съвместното разглеждане би могло да предотврати или коригира свързани с капацитета проблеми, да намали тежестта и разходите, свързани с обработването на молби за убежище, да съкрати времето за обработване на молбите и да гарантира по-справедливо споделяне на отговорността за разглеждането на молбите за убежище; подчертава, че съвместното разглеждане изисква ясно разпределяне на отговорностите между участващите държави членки, за да се избегне прехвърлянето на отговорност, както и че вземането на решения остава отговорност на държавата членка; отбелязва, че е необходимо това да бъде допълнено от система за гарантиране на по-справедливо споделяне на отговорност след разглеждането на молбите;

37.

Приветства проучването за осъществимост, започнато от Комисията с цел изследване на правните и практически последици от съвместното разглеждане на територията на Съюза, тъй като е необходимо изясняване по отношение на редица въпроси;

38.

Отбелязва, че съвместното разглеждане не води непременно до общо решение, но би могло да включва подкрепа и общо разглеждане по отношение на други аспекти на процедурата за предоставяне на убежище, като например определяне, подготовка на първоинстанционни процедури, интервюта или оценка на политическата ситуация в държавата по произход;

39.

Подчертава, че съвместното разглеждане следва да предоставя добавена стойност по отношение на качеството на процеса на вземане на решение, като се гарантират и улесняват справедливи, ефективни и бързи процедури; подчертава факта, че подобряването на процедурите за предоставяне на убежище още от самото начало („frontloading“) може да намали продължителността и разходите на процедурата, което е от полза както за лицата, търсещи убежище, така и за държавите членки;

40.

Подчертава, че схемата на съвместно разглеждане следва да зачита напълно правата на кандидатите и да съдържа силни гаранции за това; настоява, че съвместното разглеждане при никакви обстоятелства не трябва да бъде използвано за ускоряване на процедурата за предоставяне на убежище за сметка на нейното качество; изразява мнението, че съвместното разглеждане би могло да доведе до по-ефективни процедури за предоставяне на убежище в полза на лицата, търсещи убежище, тъй като поради увеличения административен капацитет техните нужди от закрила биха могли да бъдат признати по-бързо;

41.

Счита, че ролята на ЕСПОУ може да бъде ценна при съставянето, обучението и координирането на екипи за подкрепа в областта на убежището, които да предоставят съдействие, консултации и препоръки за първоинстанционни процедури;

42.

Препоръчва предвидените схеми във връзка със съвместното разглеждане да определят приоритетни възможности, които да включват разполагане и сътрудничество на съответните органи, а не прехвърляне на лица, търсещи убежище;

43.

Призовава ЕСПОУ да насърчава, улеснява и координира обмен на информация и други дейности във връзка със съвместното разглеждане;

44.

Подчертава, че схемите за презаселване в ЕС и за преместване в рамките на ЕС целят укрепване на закрилата на лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила, като същевременно изразяват солидарност както в рамките на ЕС, така и извън ЕС;

45.

Подчертава, че при определени условия физическото преместване на лица, ползващи се с международна закрила, и на лица, търсещи убежище, е една от най-конкретните форми на солидарност и може да окаже значителен принос за постигането на по-справедлива ОЕСУ; подчертава, че въпреки че това представлява също така и красноречив израз на ангажираност за международна закрила и насърчаване на правата на човека, досега само няколко държави членки са се ангажирали с инициативи за преместване;

46.

Подчертава значението на проекти като Европейския проект за преместване от Малта (Eurema) и неговото разширяване, по силата на който лица, ползващи се с международна закрила, са прехвърляни и продължават да се прехвърлят от Малта в други държави членки, и подкрепя създаването на повече инициативи от този вид; изразява съжаление, че този проект не е бил толкова успешен, колкото се е очаквало, тъй като държавите членки не са имали желание да участват; призовава държавите членки към по-активно участие в проекта Eurema в дух на солидарност и споделяне на отговорност; приветства ангажимента на Комисията да извърши задълбочена оценка на проекта Eurema и да внесе предложение за постоянна схема за преместване в ЕС;

47.

Призовава Комисията, в законодателното предложение за постоянен и ефективен механизъм за преместване в рамките на ЕС, да вземе предвид използването на европейски коефициент за разпределяне за преместването на лицата, ползващи се с международна закрила, който да се основава на подходящи критерии, свързани с капацитета на държавите членки за прием и интеграция, като БВП на държавите членки, население и площ, както и интересите и перспективата за интеграция на лицата, ползващи се с международна закрила; този европейски коефициент за разпределяне би могъл да се взема предвид, когато става въпрос за държави членки, изпитващи конкретен и несъразмерен натиск върху техните национални системи за предоставяне на убежище, или по време на извънредни ситуации; подчертава, че преместването винаги ще зависи от съгласието на лицата, ползващи се с международна закрила, и че въвеждането на европейски коефициент за разпределяне не би засегнало задължението на всяка държава членка изцяло да изпълнява и прилага съществуващото европейско законодателство в областта на убежището по отношение на изпълнението на критериите за закрила, условията на приемане и процедурните гаранции, както и да спазва всички международни задължения в тази област;

48.

Призовава Комисията да включи силни процедурни гаранции и ясни критерии в предложението си за постоянна схема за преместване в ЕС, за да се защитят в най-голяма степен интересите на бенефициентите и да се облекчи натискът от миграция в държавите членки, които са особено изложени на приток от мигранти; препоръчва приемащата общност, гражданското общество и местните органи да бъдат включени в инициативите по преместване от самото начало;

49.

Подчертава, че докато преместването може едновременно да предложи трайни решения за лицата, ползващи се с международна закрила, както и да облекчи системите за убежище на държавите членки, то не трябва да води до прехвърляне на отговорност; настоява, че преместването следва да включва сериозни ангажименти от страна на държавите членки, които се ползват от него, за ефективно отстраняване на пропуските в защитата на системите им за убежище и гарантиране на високи нива на защита за тези, които остават в изпращащите държави членки, по отношение на условията за приемане, процедурите за предоставяне на убежище и интеграцията;

50.

Приветства възможностите за финансиране, осигурявани чрез ФУМ за преместване на лица, търсещи убежище, и насърчава държавите членки да участват в доброволчески инициативи, като напълно зачитат правата на лицата, търсещи убежище, и необходимостта от тяхното съгласие; призовава Комисията да проучи възможността за разработване на система на ЕС за преместване на лица, търсещи убежище, като проучи, наред с останалото, възможността тя да се основава на европейски коефициент за разпределяне, който да взема предвид обективно проверими критерии като БВП на държавите членки, население и площ, както и интересите и перспективата за интеграция на лицата, търсещи убежище; една такава програма би могла да се прилага като мярка на солидарност в ситуации, при които броят на лицата, търсещи убежище, е несъразмерно по-голям от капацитета на системата за убежище на дадена държава членка, или при спешни случаи;

51.

Припомня мандата на ЕСПОУ по отношение насърчаването на преместването между държави членки на лица, ползващи се с международна закрила, и призовава агенцията да изгради капацитет, за да може активно да подпомага програми и дейности за преместване в тясно сътрудничество в ВКБООН чрез обмен на информация и най-добри практики и чрез дейности по координиране и сътрудничество;

52.

Отбелязва, че Комисията е посочила, че ще разглежда и възможността за активиране на механизма по Директивата за временна закрила при наличието на определени условия, по-специално в случай на масово навлизане на разселени лица или заплаха от масово навлизане на разселени лица, които не могат да се завърнат в страната по произход в трайно безопасна обстановка; призовава Комисията да направи възможно активирането на тази директива дори и в случаи, при които съответното навлизане представлява масово навлизане за най-малко една държава членка, а не само когато то представлява масово навлизане за ЕС като цяло;

53.

Настоява, че взаимното доверие се основата на споделено разбиране за отговорностите; подчертава, че спазването на законодателството на ЕС е необходимо условие за доверие между държавите членки;

54.

Подчертава, че ако държавите членки изпълняват своите правни задължения и задълженията, свързани с основните права, това ще укрепи както доверието, така и солидарността;

55.

Подчертава важността на полагането на здрави основи за взаимно доверие между държавите членки, тъй като това е свързано по същество с развитието на ОЕСУ и с истинска и практическа солидарност;

56.

Признава, че докато спазването на международните задължения за закрила повишава взаимното доверие, това няма непременно да доведе до единно прилагане на правила, тъй като тълкуването и прилагането на международното право и правото на ЕС за предоставяне на убежище все още варира в широки граници между държавите членки, както става ясно от неотдавнашната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз, свързана с Регламента от Дъблин; подчертава, че е отговорност на Комисията и на съдилищата да наблюдават и оценяват прилагането на правилата в областта на предоставянето на убежище в съответствие с международното право и правото на ЕС;

57.

Счита, че механизмите за ранно предупреждение, въведени, за да отчитат и разглеждат възникнали проблеми, преди да доведат до кризи, могат да бъдат ценен инструмент; въпреки това счита, че следва също така да бъдат предвидени допълващи решения, да се избегне нарушаване на основните права и да се гарантира правилно функциониране на системите за предоставяне на убежище;

58.

Подчертава, че макар процедурите за нарушение следва да се използват с повече готовност, за да се насочи вниманието към отговорностите на държавите членки и неспазването от тяхна страна на съществуващото право в областта на предоставянето на убежище, те следва да бъдат допълвани от превантивни мерки, оперативни планове и надзорни механизми, така че да постигнат резултати; подчертава значението на редовното извършване на оценка, конструктивния диалог и обмена на най-добри практики като основни елементи, които има голяма вероятност да доведат до положителни резултати за системите за убежище, при които са установени пропуски; така могат да бъдат предоставени различни видове финансова и практическа помощ, за да се постигне пълното и правилно прилагане на европейското законодателство в областта на предоставянето на убежище;

59.

Отбелязва, че дъблинската система се основава на взаимно доверие и че нейното приложение изисква взаимно признаване на решения за отхвърляне между държавите членки, като се има предвид, че дадена молба за убежище може да се разглежда само еднократно в ЕС; призовава Комисията да изготви до 2014 г. съобщение относно рамка за трансфер на защитата на лицата, ползващи се с международна закрила, и взаимно признаване на решенията за убежище в съответствие с Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм;

60.

Подчертава, че управлението на миграцията може да увеличи взаимното доверие и мерките за солидарност само ако се съчетае с подход, който взема под внимание закрилата и при който се извършват гранични мерки, без да се засягат правата на бежанците и на лицата, търсещи международна закрила;

61.

Подчертава, че визовите режими уреждат множество разрешения за влизане и излизане и че тези правила за влизане и излизане не поставят никакви ограничения на правните задължения за предоставяне достъп до убежище;

62.

Припомня ангажимента на Комисията да улеснява организираното пристигане в ЕС на лица, нуждаещи се от закрила, и я призовава да проучи нови подходи за достъп до процедурите за предоставяне на убежище; в тази връзка приветства ангажимента на Комисията да приеме до 2013 г. Съобщение относно нови подходи по отношение на достъпа до процедури за предоставяне на убежище, насочени към основните транзитни държави;

63.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на парламентите на държавите членки и на Съвета на Европа.

3.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 353/25

—

като взе предвид предстоящото Съобщение относно Работната програма на Комисията за 2013 г.,

—

като взе предвид съществуващото рамково споразумение относно взаимоотношенията между Парламента и Комисията, по-специално приложение 4 към него,

—

като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2012 г. относно срещата на Европейския съвет през м. юни (1),

—

като взе предвид член 35, параграф 3 от своя правилник,

A.

като има предвид, че мащабът и естеството на кризата на държавните дългове и финансовата и икономическата криза поставят на изпитание управлението на Европейския съюз, както никога до сега;

Б.

като има предвид, че Ес се намира в преломен етап и кризата няма да бъде преодоляна без значително задълбочаване на европейската интеграция, по-конкретно в еврозоната, със съответно засилване на демократичния контрол и отчетност;

В.

като има предвид, че ролята на Комисия е да насърчава общия интерес на Съюза, да предприема подходящи инициативи в тази насока, да гарантира прилагането на Договорите, да следи за прилагането на правото на Съюза, да упражнява функциите по координация, изпълнение и управление, както и да предлага законодателство,

1.

Настоятелно призовава Комисията да използва изцяло всички свои правомощия и да гарантира необходимото политическо ръководство, необходимо, за да се отговори на многобройните предизвикателства, възникнали от продължаващата криза, като се стреми да постигне финансова стабилност и икономическо възстановяване на основата на повишена конкурентоспособност и устойчива, ефективна и социално справедлива антикризисна програма;

2.

Отново припомня своето искане от 4 юли 2012 г., Комисията да внесе до м. септември пакет от законодателни предложения в съответствие с общностния метод въз основа на четирите градивни елемента, посочени в доклада, озаглавен „Към истински Икономически и паричен съюз“;

3.

Настоява Комисията да играе пълноценна роля в изготвянето на докладите на срещите на Европейския съвет през октомври и декември 2012 г., които трябва да установят ясен план и график за консолидиране на икономическия и паричен съюз, включително интегрирана финансова, фискална и икономическа рамка на политиката, и които трябва да доведат в определен момент до по-силен политически съюз и по-конкретно до по-висока демократична отчетност и законност въз основа на промяна на Договора;

4.

Изтъква позицията на Парламента относно „двупакетното“законодателство, което ще укрепи бюджетния надзор и ще повиши бюджетната политика в еврозоната и което съдържа разпоредби, даващи възможност за различен път за бюджетна консолидация в случай на сериозен икономически спад;

5.

Настоятелно призовава Комисията да представи предложения за изпълнение на ангажиментите, посочени в договора за растеж и работни места, именно с цел насърчаване на устойчив растеж, ориентирани към растеж инвестиции, подобряване на конкурентоспособността на европейската икономика, насочена към целите на стратегията „Европа 2020“, по-конкретно тези, свързани с ресурсната ефективност и устойчивост, както и задълбочаване на единния пазар; призовава Комисията да използва своята работна програма за 2013 г., за да определи подробна програма за растеж, която се съсредоточава върху насърчаването на бизнеса и предприемачите да развиват промишлеността и услугите, които ще осигурят дългосрочни работни места и просперитет; подчертава в този контекст значението от чувствително повишаване на ролята на европейските проектни облигации въз основа на сътрудничеството между бюджета на ЕС и от Европейската инвестиционна банка;

6.

Отбелязва освен това необходимостта от устойчиво и симетрично намаляване на прекомерните макроикономически неравновесия и призовава за конкретни промени в данъчни закони на ЕС за борба с всички аспекти на данъчните убежища и укриването на данъчни задължения;

7.

Призовава Комисията да направи всичко възможно, за да улесни бързото приемане на многогодишната финансова рамка (МФР), както и свързаните с нея многогодишни законодателни програми, с цялостното участие на Парламента и надлежно зачитане на неговите права при съвместно вземане на решения; решително подкрепя ангажимента за превръщането на бюджета на ЕС в катализатор за растеж и заетост в Европа; призовава Комисията във връзка с това да защитава своето предложение да се гарантира, че бюджетът на Съюза отразява по-пряко нейните потребности и политически цели;

8.

настоява обаче, че реформата на системата на собствени ресурси, включително създаването на нови собствени ресурси, представлява съществен елемент, без който перспективите за постигане на споразумение относно новата МФР не са обнадеждаващи; отправя искане към Комисията да подкрепи заявленията на няколко държави членки за подобряване на сътрудничеството в тази област; въпреки това подчертава необходимостта от постигане на общо споразумение до края на тази година;

9.

настоятелно призовава Комисията да подобри съгласуваността на своята законодателна програма, да повишава качеството на своите законодателни проекти, да укрепва своята оценка на въздействието на проектозакони, когато това е целесъобразно, да предлага използването на таблици на съответствието с оглед по-добро транспониране на законодателството на ЕС и да подкрепя Парламента в преговорите със Съвета относно използването на делегираните и изпълнителните актове; отново подчертава многократните призиви за предоговаряне на постигнатото през 2003 г. междуинституционално споразумение за подобряване на законотворчеството;

10.

Призовава Комисията да вземе надлежно предвид специфичните за секторите позиции на Парламента, както е посочено по-долу в част 2;

11.

Подчертава значението на адекватното и своевременното прилагане на правото на ЕС чрез националното законодателство и настоятелно призовава Комисията да открива процедури за нарушение, за да осигури адекватно транспониране и ефективно прилагане;

12.

Настоятелно призовава Комисията да предложи въвеждане на задължителни национални декларации за управление, подписани на подходящо политическо равнище, които обхващат европейските фондове със съвместно управление; настоятелно призовава за непрекъснати действия за опростяване на програмите на ЕС, по-специално в областта на научните изследвания и иновациите; призовава Комисията отблизо да следи използването на инструменти за финансов инженеринг (ИФИ); призовава за системни, редовни и независими оценки, които да гарантират, че всички разходи постигат желаните резултати по един икономически ефективен начин;

13.

Очаква Комисията своевременно да представя проектите за коригиращи бюджети, необходими, за да се гарантира, че равнищата на плащане съответстват на мерките, приети на Европейския съвет през юни 2012 г., за да стимулиране на растежа и са достатъчни за изпълнение на неизпълнените поети задължения;

14.

Призовава Комисията да продължи да се съсредоточава върху подобряването на управлението на единния пазар, да поднови стремежа си за постигане на административно опростяване, да обмисли предлагането по целесъобразност на регламенти, а не на директиви, за да се гарантира пропорционалността на предложените мерки, и да наблюдава постигнатия напредък с оглед пълно прилагане на достиженията на правото на единния пазар, особено в сектора на услугите, включително възможността за „бързи“ процедури за нарушение; подчертава, че надлежно трябва да се вземат предвид икономическите, социалните и екологичните измерения на единния пазар;

15.

Очаква предложенията за приоритетни действия за засилване на растежа, заетостта и увереността в единния пазар в Акта за единния пазар II на Комисията; насърчава използването на засилено сътрудничество, когато е уместно и необходимо;

16.

Призовава Комисията да бъде по-систематизирана, когато оценява въздействието на своите предложения относно МСП, на които Европа разчита за много за създаването на нови работни места; настоятелно призовава Комисията във връзка с това, активно да противодейства на създаването на по-строго законодателство на национално равнище от законодателството на ЕС, което би довело до нарушаване на равнопоставените условия на конкуренция на вътрешния пазар; призовава за по-нататъшно намаляване на бюрократичната тежест;

17.

Потвърждава подкрепата си за вниманието, което Комисията отдава на Програмата в областта на цифровите технологии; настоятелно призовава към предложения за предоставяне на трансгранични услуги на потребителите в целия ЕС;

18.

Припомня необходимостта от основно преразглеждане на директивата относно общата безопасност на продуктите (Директива 2001/95/EC на Европейския парламент и на Съвета) (2), която гарантира здравето и безопасността на потребителите, но също така улеснява търговията със стоки, особено за МСП; призовава Комисията да предложи всеобхватен регламент относно наблюдението на пазара за всички продукти; освен това призовава за ефективна правна защита в областта на финансовите услуги на дребно и общ хоризонтален, координиран подход с оглед защита на потребители;

19.

Настоятелно призовава Комисията да подобри своето регулаторно поведение спрямо МСП и микропредприятията чрез адаптиране на законодателството към потребностите на МСП, както и подкрепа за въвеждането на подходящи изключения за тях;

20.

Призовава Комисията да продължи своята реформа относно авторските права, която следва да бъде приспособена за интернет среда и да се основава на социалната легитимност, при надлежно зачитане на основните права, включително завършването на реформата на правата върху индустриалната собственост, с цел повишаване на растежа и създаването на работни места в Европа; призовава Комисията, когато представя предложението си за преразглеждане на правото на ЕС в областта на търговските марки, да вземе предвид правните проблеми, осветени в полемиката относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA);

21.

настоява върху необходимостта от въвеждането на пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, с цел да се създадат стимули за развитието на „зелена“ икономика, насърчаването на биологичното разнообразие и борбата с изменението на климата, в това число включването на мерки за ефективност на ресурсите, както е предвидено в стратегията „Европа 2020“;

22.

Счита, че Европейският семестър трябва да предостави възможност за всяка държава членка да се отчете за собствените си ангажименти по отношение на стратегията „ЕС 2020“, пакта „Евро плюс“, Актът за единния пазар и други основни цели на ЕС;

23.

Призовава Комисията да представи без отлагане предложения, насочени към преодоляване на слабостите в настоящата система за търговия с емисии, с цел предотвратяване на нейния срив;

24.

Призовава Комисията да представи подробен план за действие, състоящ се от мерки, насочени към постигането на изцяло интегриран и взаимосвързан единен пазар на енергия, и подчертава значението на осигуряването на ЕС със съвременна енергийна мрежова инфраструктура;

25.

Призовава Комисията да прилага пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност, в т. ч. на основни средносрочни цели;

26.

Изисква от Комисията да изготви стратегия за преодоляване на въздействието от повишаването на цените на енергията върху обществото;

27.

Счита, че кризата следва да бъде използвана като възможност за преустройство на нашия модел на развитие с оглед създаването на икономика, която е високо ефективна, основана на възобновяеми енергийни източници и устойчива на изменението на климата; подчертава необходимостта Комисията да излезе с предложения за пакет относно енергетиката и климата до 2030 г. на основата на настоящите три стълба — намаляване на отделянето на парникови газове, възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност;

28.

Подкрепя акцента на Комисията върху необходимостта от модернизиране на мултимодална транспортна мрежа, което е от ключово значение за успеха на вътрешния пазар; призовава Комисията да поддържа своя ангажимент към железопътния транспорт и разширяването на компетенциите на Европейската железопътна агенция в областта на сертифицирането на безопасността и хармонизирането на подвижния състав;

29.

изразява съжаление относно липсата на цялостно прилагане на инициативата „Единно европейско небе“, и призовава Комисията да поднови усилията си в това отношение;

30.

Приветства силно акцента, който Комисията поставя върху младежката безработица, както и нейните предложения за разширяване на капацитета на Съюза, за да се даде силен тласък на образованието и обучението; изразява очакване, във връзка с всеобхватното съобщение относно пакета за заетост, ясни цели и графици, както и конкретни предложения в областта на младежката мобилност, схемата „Гаранция за младежта“, качествената рамка за стажове, езикови умения и младежка предприемчивост, с цел борба с високата безработица сред младежта; очаква също така конкретни мерки за намаляване на бедността, за реформиране на пазара на труда и за установяване на социални стандарти, така че да може да бъде установен балансиран между гъвкавост и сигурност подход в държавите, които желаят това, и призовава за по-силен акцент върху наемането на лица с увреждания в контекста на застаряващото общество;

31.

Подчертава важността на инвестициите в човешки капитал и научноизследователска и развойна дейност, както и на подходящото образование и обучение, за да се улесни професионалната мобилност; също така призовава за допълнителна работа по въпросите, свързани с насилието над жени и трафика на хора;

32.

Повтаря призива си за решителна политика на сближаване на ЕС за периода след 2013 г., която да интегрира съществуващите средства и програми, да осигури подходящо финансиране, да се основава на многостепенно управление и да бъде приведена в строго съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“; подчертава необходимостта от подобряване на ефикасността и готовността за реакция на фонд „Солидарност“ и очаква предложения за тази цел; изразява увереност, че с подходящите средства е възможно да се намери обща основа за политиката на сближаване на ЕС и политиката в областта на научноизследователската и развойна дейност, която би трябвало да е насочена към растеж и конкурентоспособност, като същевременно се зачитат принципите на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и върховите научни постижения;

33.

Подкрепя инициативите на равнището на Съюза за допълване на дейността на национално ниво за увеличаване на микрокредитирането и подпомагане на социалното предприемачество, което предоставя услуги, които не се осигуряват в достатъчна степен от публичния или частния сектор;

34.

Приветства приетия от Комисията по-сериозен подход към защитата на принципите на правовата държава и основните права в Съюза; призовава за преглед на Агенцията за основните права, за да се гарантира ефективен мониторинг и прилагане на Хартата за правата на човека, като тя се приведе в съответствие с Договора от Лисабон; подкрепя Комисията в преговорите й относно присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека;

35.

Призовава Комисията да провери прилагането на Директивата за равенство между расите (Директива 2000/43/ЕО на Съвета) (3) и транспонирането на Рамковото решение относно борбата с расизма и ксенофобията (Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета) (4), като счита, че фактът, че Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите не е правно обвързваща, е достоен за съжаление;

36.

Призовава Комисията да гарантира, че свободата на движение на хората е подсигурена, а достиженията на правото от Шенген се спазват изцяло; подчертава необходимостта от замяна на неподходящите партньорски проверки от страна на държавите членки и призовава Комисията да поеме пълната отговорност за надзора над изпълнението на шенгенските разпоредби; приветства подкрепата на Комисията за неговата позиция относно правното основание за шенгенските разпоредби;

37.

Счита за повод за съжаление липсата на законодателно предложение за засилена солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището; призовава за законодателно предложение за установяване на обща европейска система за убежището, която съчетава отговорността и солидарността;

38.

Подчертава важното значение на приемането на регламент относно обща рамка за защитата на данните и директивата относно защитата на данните в областта на предотвратяването, откриването, разследването или преследването на престъпления, за да се гарантира, че всички допълнителни мерки за борба с тероризма поддържат високи стандарти относно неприкосновеността на личния живот и защитата на данните; призовава Комисията да представи своя преглед на Директивата за запазване на данни (Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета) (5);

39.

изразява твърда подкрепа за поставения от Комисията акцент върху изпълнението на съобразени с гражданите инициативи в контекста на предложението за решение относно Европейската година на гражданите (2013 г.) (COM(2011)0489), за да се повиши още повече осведомеността на гражданите във връзка с ползите, произтичащи от европейското гражданство;

40.

Отбелязва провежданата в момента реформа на общата селскостопанска политика; приветства ангажимента на Комисията да насърчи балансиран и комплексен подход, който да гарантира както устойчивото и ефикасно производство на висококачествени храни на достъпни цени, така и зачитането на екологичната и културно-историческа стойност на селските области; настоятелно призовава за привеждане на ОСП в строго съответствие със стратегията „Европа 2020”, за да се поощрят иновациите в селскостопанското производство и да се засилят устойчивостта, справедливостта и конкурентоспособността на европейското земеделие на местно и регионално равнище;

41.

Подчертава, че реформата на общата политика в областта на рибарството трябва да бъде амбициозна с цел да се постигнат устойчиви и здрави рибни запаси в дългосрочен план; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз е правното основание за нейните предложения, и да ограничи използването на член 43, параграф 3 до предложения, тясно свързани с определянето и разпределянето на възможностите за риболов; припомня своето противопоставяне на практиката за изхвърляне на улов и на необмислените и скъпоструващи мерки, насочени към намаляването на капацитета на флота;

42.

Призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да работят съвместно с цел да предложат пред Съвета правилно съгласувани инициативи в областта на общата външна политика и политика на сигурност; настоятелно призовава Комисията да обедини всички свои съответни дейности и служби, включително политиката за развитие, с оглед на постигането на международните цели на Договора от Лисабон, и по-специално член 208 от ДФЕС, който се отнася до съгласуваността на политиките за развитие, като същевременно остане вярна на ценностите, на чиято основа е изграден Съюзът;

43.

Очаква законодателни инициативи за преразглеждане на правните основания за следващото поколение инструменти за външна финансова подкрепа, като се използва в максимална степен системата на делегираните актове; призовава за по-голяма гъвкавост при предоставянето на финансова подкрепа в кризисни ситуации;

44.

Очаква от Комисията да подкрепи разширяването на Съюза с цел включване в него на всяка европейска държава, която зачита ценностите на Съюза и е поела ангажимент за тяхното насърчаване, като същевременно се взема предвид изискването страните в процес на присъединяване към ЕС да са изпълнили критериите от Копенхаген, както и капацитетът на Съюза за интеграция; счита, че Съюзът би загубил морален авторитет и политическо доверие по света, ако затвори вратите си за своите съседи; очаква от Комисията да продължи своята работа по провежданите в момента преговори за присъединяване;

45.

Призовава Комисията да прилага по-засилена политика за развитие, ориентирана към постигането на резултати, която да осигури по-голяма ефективност на помощта и да гарантира по-тясна съгласуваност на политиките и по-висока степен на координиране на донорите на национално, европейско и световно равнище, и все повече с бързоразвиващите се държави със световно значение за развитието; подчертава необходимостта да се създаде специализиран доверителен фонд за решаване на проблема с недохранването в развиващите се страни и да се стартира процес на консултации относно феномена, свързан със заграбването на земя; настоятелно призовава Комисията да гарантира по-голяма ефективност на помощта от ЕС в светлината на евентуалните Цели на хилядолетието за развитие за периода след 2015 г.;

46.

Счита, че реципрочната и балансирана отвореност на пазарите е инструмент на стратегическата политика по отношение на растежа и заетостта в рамките на ЕС; подчертава, че е важно Парламентът да участва във всички етапи на преговорите, и продължава да подкрепя идеята за многостранен подход към международната търговия; подчертава важното значение на борбата срещу протекционизма на многостранно равнище и чрез всички търговски споразумения;

47.

Подкрепя усилията на Комисията във всички текущи двустранни и регионални търговски преговори; признава необходимостта от продължаване на напредъка при постигането на двустранни търговски споразумения със сериозни партньори;

48.

Подчертава важното значение, което придава на включването на правата на човека, социалните и екологичните стандарти и корпоративната социална отговорност в цялата международна политика, успоредно с ясни правила, изискващи отговорно поведение от страна на европейските дружества;

49.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

3.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 353/31

—

като взе предвид член 184 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 1 относно човешкото достойнство и член 3 относно правото на неприкосновеност на личността, който се отнася до „забраната за превръщане на човешкото тяло и неговите части в източник на печалба“,

—

като взе предвид втория доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно доброволното и безвъзмездно даряване на тъкани и клетки (COM(2011)0352),

—

като взе предвид Директива 2010/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно стандартите за качество и безопасност на човешките органи, предназначени за трансплантация (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 май 2010 г. относно съобщението на Комисията: План за действие относно донорството и трансплантацията на органи (2009-2015 г.): активизирано сътрудничество между държавите членки (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1394/2007 (3) на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно лекарствените продукти за модерна терапия и за изменение на Директива 2001/83/ЕО и на Регламент (ЕО) № 726/2004,

—

като взе предвид Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки (4),

—

като взе предвид Директива 2006/17/ЕО от 8 февруари 2006 година (5) за прилагане на Директива 2004/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои технически изискваният за даряването, доставянето и контрола на човешки тъкани и клетки,

—

като взе предвид ръководните принципи на Световната здравна организация относно трансплантацията на човешки клетки, тъкани и органи,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за правата на човека и биомедицината и Допълнителния протокол относно трансплантацията на органи и тъкани от човешки произход,

—

като взе предвид Договора за правата на човека и биомедицината, подписан в Овиедо, и Допълнителния протокол относно трансплантацията на органи и тъкани от човешки произход,

—

като взе предвид европейските данни относно дейностите по даряване и трансплантация на тъкани, хемопоетични и репродуктивни клетки от доклада от 2010 г. на Европейския регистър за органи, тъкани и клетки,

—

като взе предвид резолюцията си от 10 март 2005 година относно търговията с човешки яйцеклетки (6),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по правни въпроси (A7-0223/2012),

А.

като има предвид, че дарените тъкани и клетки – например кожа, кости, сухожилия, роговици и хемопоетични стволови клетки – все по-често се използват при медицински терапии и като изходен материал за лекарствени продукти за модерна терапия (ЛПМТ), като има предвид, че съобразно Директива 2004/23/ЕО държавите членки следва да вземат мерки за гарантиране на доброволното и безвъзмездно даряване на тъкани и клетки и на това, че предоставянето им се извършва безвъзмездно; като има предвид, че това е ясно правно задължение и че ако държава членка не спази принципа, можа да се възбуди производство за нарушение;

Б.

като има предвид, че съгласно член 12, параграф 1 от Директива 2004/23/ЕО на всеки три години държавите членки представят пред Комисията отчети за практиката на доброволно и безвъзмездно даряване на тъкани и клетки;

В.

като има предвид, че от общо 29 докладващи държави 27 разполагат с разпоредби, уреждащи принципа на доброволно и безвъзмездно даряване на тъкани и клетки (от задължителен или незадължителен характер);

Г.

като има предвид, че 13 държави разполагат с ръководни принципи по отношение на възможността за предоставяне под различни форми на обезщетения или стимули за донорите на тъкани и клетки;

Д.

като има предвид, че 19 държави съобщават, че са предоставяли под някаква форма обезщетения или стимули за живи донори на тъкани и клетки (с изключение на репродуктивни клетки);

Е.

като има предвид, че 14 държави предоставят под някаква форма обезщетения или стимули за донори на репродуктивни клетки,

Ж.

като има предвид, че четири държави предоставят под някаква форма обезщетения или стимули за роднини на починали донори;

З.

като има предвид, че целенасоченото повишаване на обществената осведоменост и разпространението на ясна, точна, научно обоснована и убедителна медицинска информация на национално и европейско равнище, особено в непосредственото обкръжение на пациентите, играе много важна роля за придобиването на обществена подкрепа и увеличаването на процента на даряване на тъкани и клетки;

И.

като има предвид, че следва да бъде забранено рекламирането на нуждата от или наличността на човешки тъкани и клетки, с цел да се предлага или търси финансова печалба или подобна на нея изгода;

Й.

като има предвид, че ако 11 държави провеждат официално насърчителни политики по отношение на самостоятелното покриване на нуждите от тъкани и клетки, 17 други държави имат двустранни договори със същата цел — национално снабдяване с човешки тъкани и клетки;

К.

като има предвид, че от етична гледна точка е изключително важно също така да се осигури, доколкото е възможно, адекватно снабдяване с тъкани и клетки, необходими за медицински цели; като има предвид, че снабдяването трябва да се извършва в интерес на гражданите и поради това публичните органи следва да оказват надзор върху него;

Л.

като има предвид, че по-голямата част от докладващите държави разполагат с държавни заведения за събиране/доставяне или с двойна система от частни и държавни заведения за събиране/доставяне,

М.

като има предвид, че вземането на човешки тъкани и клетки се извършва от лица, които са завършили с успех изготвена от клиничен екип програма за обучение и са специализирани във вземането на тъкани и клетки, или от заведение за работа с тъкани, което има разрешение да извършва вземането;

Н.

като има предвид, че вземането на тъкани и клетки в полза на реципиентите може да се прави само при две условия: да бъде извършено с медицинска или научна и терапевтична цел и всички взети материали да бъдат предмет на безвъзмездно даряване;

О.

като има предвид, че вземането на тъкани и клетки трябва да се подчинява на следните принципи: анонимност (с изключение на случаите на вземане от жив донор за близък родственик), безвъзмездност, съгласие, задължение присадките да бъдат разпределени справедливо между болните и гарантиране на здравето на донорите и реципиентите;

П.

като има предвид, че вземане на тъкани и клетки може да се осъществи само ако донорът предварително е дал писмено своето свободно и информирано съгласие за това; и че съгласието може да бъде отменено без формалности и във всеки един момент,

Р.

като има предвид, че използването на тъкани и клетки, предназначени за прилагане върху човешкото тяло, носи риск от предаване на патологични състояния върху реципиентите; като има предвид, че тази опасност може да бъде намалена чрез строг подбор и оценка на потенциалните донори преди вземането, въз основа на анализ на рисковете и ползите, контрол и проследяване на всяко донорство и прилагане на процедури по доставяне на тъкани и клетки в съответствие с правила и процедури, които се установяват и актуализират въз основа на най-добрите налични научни становища;

С.

като има предвид, че даряването на някои тъкани и клетки поражда сериозен риск за донора; и като има предвид, че този риск е особено висок при даряването на яйцеклетки поради хормоналното лечение, което се налага при подготовката за даряването;

Т.

като има предвид, че Хартата на основните права на ЕС, която е водещият принцип за ЕС и е правно обвързваща след влизането в сила на Договора от Лисабон, забранява превръщането на човешкото тяло и неговите части в източник на печалба;

У.

като има предвид, че би било желателно всички държави членки да разполагат със задължителни правила, чрез които да прилагат този етичен принцип, включително посредством наказателното право;

Ф.

като има предвид обаче, че остават съмнения по отношение на съвместимостта на този етичен принцип с някои видове обезщетения, предоставяни при даряване на тъкани и клетки, особено когато подобни обезщетения се предоставят на роднините на починали донори;

Х.

като има предвид, че безвъзмездното даряване е не само етичен принцип, но и е необходимо, за да бъде защитено здравето на донора и на реципиента, тъй като наличието на големи суми пари в процеса на даряване може да стимулира донора да поема рискове и да възпрепятства разкриването на рискове в неговата медицинска история;

Ц.

като има предвид, че съществуват много данни, че алогенната трансплантация на кръв от пъпна връв вече е успешна при много пациенти и че съществуват също сериозни доклади, според които в някои случаи автоложното лечение с този вид клетки може да бъде успешно;

Ч.

като има предвид, че в доклади на уважавани медийни източници се твърди, че в областта на тъканите и клетките често се нарушава принципът на безвъзмездното даряване;

Ш.

като има предвид, че възможността за проследимост на клетките и тъканите от донора до реципиентите и обратното, както и дългосрочното проследяване на живите донори и реципиентите на клетки и тъкани са основните елементи на безопасността и управлението на качеството;

1.

Приветства представянето на втория доклад относно доброволното и безвъзмездно даряване на тъкани и клетки, който показва, че в държавите членки се прави много за прилагането на принципа на безвъзмездно даряване, но също така и че трябва да се направи още много;

2.

Изразява безпокойство, че половината от държавите членки заявяват, че се сблъскват с постоянен недостиг на човешки тъкани и клетки, особено на костен мозък, гамети и тъкани като роговица и кожа, и че следователно е целесъобразно да се преразгледат действащите политики и законодателства, които се оказват недостатъчни за справяне с предизвикателството на самостоятелното покриване на нуждите в Европейския съюз;

3.

Изтъква, че даряването следва да бъде доброволно, безвъзмездно и анонимно (освен в случаите на даряване от живо лице за роднина) и регулирано от защитни правни и етически правила, които зачитат неприкосновеността на личността;

4.

Призовава държавите членки да приемат защитни мерки за живите донори и да гарантират, че даряването се извършва анонимно (освен в случаите на вземане от жив донор за близък родственик), доброволно, със свободна воля, информирано и неплатено;

5.

Изисква от Комисията внимателно да наблюдава развитията в държавите членки, да преглежда щателно докладите от гражданското общество или в медиите относно нарушаването на принципа на безвъзмездното даряване и да предприема необходимите действия, включително при необходимост производство за нарушение;

6.

Счита, че за държавите членки е от изключително голямо значение ясното дефиниране на условията, при които може да се предостави справедливо и пропорционално финансово обезщетение, като отчитат факта, че обезщетението е строго ограничено до условия, които покриват разходите, възникнали при даряването на тъкани и клетки, като например пътни разноски, загуба на средства или медицински разходи, свързани с медицинската процедура и евентуални странични ефекти, като по този начин забранят всякакви финансови стимули и избегнат отрицателните фактори за потенциалните донори; тези обезщетения трябва да бъдат прозрачни и да подлежат на редовен одит;

7.

Призовава Комисията да докладва относно сегашните национални практики и критерии за компенсиране на живите донори, особено по отношение на даряването на яйцеклетки;

8.

Призовава държавите членки да гарантират, че обезщетенията, които донорите получават, са съвместими с етичните принципи; препоръчва да се обърне специално внимание на въпроса в случаите, когато обезщетението не се дава на донора, а на семейството му след неговата смърт;

9.

Призовава държавите членки да гарантират, че живите донори се избират въз основа на оценка на тяхната здравна и медицинска история, включително психологическата оценка, ако такава е необходима, основана на анализ на рисковете и ползите и извършена от квалифицирани и обучени специалисти;

10.

Призовава държавите членки да вземат защитни мерки за малолетните и пълнолетните лица, поставени под попечителство, по отношение на вземането на тъкани и клетки;

11.

Изтъква, че принципите на прозрачност и безопасност са от ключово значение за постигане на високо равнище на обществена подкрепа за даряването; насърчава държавите членки да работят за създаването на прозрачна и сигурна за донора и реципиента система на даряване;

12.

Призовава всички държави членки да създадат правила, чрез които да гарантират проследимостта на тъканите и клетките с човешки произход от донора до пациента и обратно, както и система за регулиране на вноса на човешки тъкани и клетки от трети държави, като се гарантира прилагането на еквивалентни стандарти за качество и безопасност;

13.

Призовава държавите членки да засилят кампанията си за информиране и повишаване на осведомеността на обществеността в полза на донорството на тъкани и клетки и да гарантират предоставянето на ясна, вярна, научно обоснована и убедителна медицинска информация и данни, които да дават възможност на обществеността за осведомен избор; подчертава, че донорите следва да са напълно информирани относно процедурите, използвани в този процес, както и за моралните, психологически, медицински и социални последици от тях;

14.

Призовава държавите членки да предприемат координирани действия с цел предотвратяване на развитието на„черен” пазар на гамети в интернет, тъй като такъв пазар носи със себе си риск от накърняване на качеството и безопасността на тъканите и клетките и поражда правни, етически и свързани с общественото здраве проблеми;

15.

Призовава държавите членки да засилят обмена на добри практики, по-специално по отношение на снабдяването с тъкани и клетки, запазването на качеството на тъканите и клетките по време на транспортирането им, осведомеността относно даряването и обучението на здравните кадри;

16.

Очаква, че всички държави членки ще създадат държавни банки за тъкани и клетки;

17.

Призовава за определянето на европейски стандарти и изисквания за частни банки за тъкани и клетки;

18.

Счита, че за да продължат да изпълняват изключително важната етична задача за гарантиране на адекватно снабдяване с тъкани и клетки, Комисията и държавите членки следва да обсъдят възможността за създаване на общоевропейска база данни за донори и потенциални получатели, за да се администрира снабдяването с тъкани и клетки в полза на общия интерес и да се избегне техният недостиг, когато това е възможно;

19.

Счита, че двустранните споразумения играят изключително важна роля при оказването на подкрепа на държави, които изпитват недостиг от тъкани и клетки или в които няма съвместим местен донор, както и при гарантирането на това, че информацията относно тъканите и клетките се предава по-свободно между отделните държави;

20.

Приветства по-специално, в европейски контекст, ролята в тази област на Eurocet, който заема ключова позиция в качеството си на централна европейска база данни за събирането на данни относно дейностите по даряване и трансплантация на тъкани и клетки; призовава органите от държавите членки да засилят съвместната си работа с Eurocet с цел по-нататъшно договаряне на общи стандарти при даряването на клетки и тъкани, като по този начин се предоставя възможност на здравните специалисти да подобрят предлагането на съвместими донори на европейските граждани;

21.

Призовава държавите членки да проучат всички налични възможности за по-широко международно сътрудничество в тази област, по-специално по отношение на евентуалното използване на хемопоетични стволови клетки;

22.

Отчита значителния научен напредък, постигнат в областта на изследванията на кръвните клетки от пъпна връв, които са обещаваща терапевтична алтернатива за лечение на множество заболявания, включително на детски болести;

23.

Изтъква, че понастоящем клиничните тествания, които използват кръвни стволови клетки от пъпна връв за лечение, свързано с нехематологични заболявания, най-често се осъществяват извън ЕС; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за установяване на регулаторна рамка, която би могла да стимулира повишената наличност на кръвни стволови клетки от пъпна връв;

24.

Изразява съжаление, че понастоящем се съхраняват стволови клетки от кръв от пъпна връв само при 1 % от всички раждания в Европейския съюз; във връзка с това подчертава значението на това, при раждане майки да даряват на банки, които се придържат към общи оперативни и етични стандарти, кръвни клетки от пъпна връв и тъкани, за да се подпомогне лечението на болести и по-нататъшните изследвания в областта; наред с това изтъква, че проследимостта трябва да бъде едно от условията, необходими за разрешаването на тези банки на национално или европейско равнище; подчертава, че процесът на разпределяне чрез тези банки трябва да бъде честен, справедлив, недискриминационен и прозрачен;

25.

Изтъква, че държавните клетъчни банки трябва да предприемат необходимите мерки, за да защитят поверителността на данните, с цел да се постигне баланс между изискването за проследимост и необходимостта да бъдат защитени правата на донора като поверителността на медицинската информация и правото на неприкосновеност на личния живот;

26.

Счита, че даряване на алогенни кръвни клетки от пъпна връв извън семейството - независимо от това, дали банката е обществена или частна, следва да продължи да се развива, така че съхранените единици от такава кръв да се регистрират в базата данни на донорите на костен мозък в световен мащаб (BMDW) и предоставят на всеки съвместим пациент, който се нуждае от тях;

27.

Напомня, че това даряване трябва да бъде акт на писмено заявено свободно и информирано съгласие на майката и че това съгласие трябва да може да бъде отменено без формалности и във всеки един момент преди даряването;

28.

Призовава държавите членки да повишат осведомеността за банките на кръвни клетки от пъпна връв чрез информационни кампании, които могат да се осъществят например в хода на обучението преди раждане, и предлага това в съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз;

29.

Счита, че мъжете и жените следва да са информирани относно всички съществуващи възможности, свързани с даряването на кръвни клетки от пъпна връв при раждане, например: публично или частно съхранение, даряване за автологични или хетерологични цели или за научноизследователска дейност; счита, че обстойна, обективна и точна информация следва да се предоставя относно предимствата и недостатъците на банките на кръвни клетки от пъпна връв;

30.

Призовава държавите членки същевременно да осигурят по-добра защита на правата на информирано съгласие и свободата на избор на родителите по отношение на практиките на съхраняване на стволови клетки от кръв от пъпна връв;

31.

Предлага държавите членки да разгледат въпроса за приемането и прилагането на оперативни и етични стандарти за държавни и частни банки за кръвни клетки от пъпна връв, които наред с другото поддържат принципа за некомерсиализация на човешкото тяло и неговите части и осигуряват проследимост;

32.

Очаква, че държавите членки ще създадат поне една държавна банка за кръвни клетки от пъпна връв;

33.

Призовава към актуализирането на становището, издадено от Европейската група за етика в науката и новите технологии през 2004 г. относно „Етичните аспекти на банките за кръвни клетки от пъпна връв“ (Становище № 19) с оглед на достиженията при съхраняването на стволови клетки от кръв от пъпна връв и текущите клинични изпитвания за приложението на стволови клетки от кръв от пъпна връв;

34.

Приканва държавите членки да осигурят териториална мрежа от родилни домове, упълномощени да осъществяват такива вземания, за да се гарантира снабдяването с кръвни клетки от пъпна връв във всички населени райони;

35.

Призовава националните органи да провеждат консултации с всички банки, които спазват оперативните стандарти на ЕС за събиране и съхранение на кръв от пъпна връв, при определянето и изпълнението на националните стратегии за информационни кампании, насочени към родителите;

36.

Призовава за определянето на европейски стандарти и изисквания за частни банки за кръвни клетки от пъпна връв;

37.

Отбелязва, че в някои държави членки вече съществуват модели и възможности за сътрудничество между обществения и частния сектор, и насърчава обществените и частните банки за кръвни клетки от пъпна връв да си сътрудничат тясно с цел увеличаване наличността и обмена на национално, европейско и международно равнище на такива клетки и тъкани; призовава държавите членки да регулират по подходящ начин както обществените, така и частните банки с цел гарантиране на възможно най-голяма прозрачност и безопасност на кръвните клетки от пъпна връв, като подчертава, че банките трябва да гарантират, че практиките им на работа са открити и стабилни по отношение на обмена на информация с цел предоставяне на максимални ползи за пациентите;

38.

Посочва развитието на неинвазивните процедури за получаване на стволови клетки посредством използването на събиране на периферни кръвни стволови клетки (СПКСК);

39.

Счита, че държавите членки следва да разгледат въпроса за увеличаването на броя на донорите на костен мозък и на периферни кръвни стволови клетки, като подобрят своите регистри на донори на костен мозък и сътрудничеството си с националните регистри на другите държави, така че посредством BMDW всеки пациент, който се нуждае от стволово-клетъчна трансплантация, да има по-големи шансове за намиране на съвместим донор;

40.

Призовава държавите членки да разработят програми, чрез които се насърчават хора с малцинствен етнически произход да даряват тъкани и органи на държавни банки с цел справяне с недостига на съвместими донори в тази група;

41.

Подчертава, че разрешаването, забраняването или регулирането на изследванията с човешки ембрионални стволови клетки и оплождането ин витро е от компетентността на държавите членки, но в това отношение държавите членки трябва да спазват правилата, определени в Директива 2004/23/ЕО, включително правилата за качество и безопасност и свързаните с принципа на безвъзмездно даряване правила; посочва, че Европейският съюз разполага с ограничена компетентност в тази област и при упражняването й трябва да зачита принципите на Хартата на основните права на ЕС и принципите, прилагани в решенията на Съда на Европейския съюз;

42.

Призовава Комисията да предложи възможно най-скоро преразглеждане на Директива 2004/23/ЕО с цел да бъде приведена в съответствие с установените в Директива 2010/45/ЕС принципи, уреждащи донорството на органи, и да се вземе предвид новото правно положение след влизането в сила на Договора от Лисабон, развитието на науката, практическия опит на участниците в сектора и препоръките от настоящия доклад;

43.

Наред с това призовава Комисията да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1394/2007 с цел включване на разпоредба, която гарантира прилагането на принципа на безвъзмездното даряване, подобен на посочения в Директива 2010/45/ЕС, и отчита проблемите които възникнаха във връзка с прилагането на регламента, особено за МСП;

44.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.

3.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 353/38

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юни 2011 г., озаглавено „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“ (COM(2011)0363),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 февруари 2011 г., озаглавено „Доклад относно напредъка по отношение на равенството между жените и мъжете за 2010 г.“ (SEC(2011)0193),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г.“ (COM(2010)0491),

—

като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи, приети на специалните сесии на ООН „Пекин+5“, „Пекин+10“ и „Пекин+15“ относно последващи заключителни действия и инициативи за прилагане на Декларацията и Платформата за действие от Пекин, приети съответно на 9 юни 2000 г., 11 март 2005 г. и 2 март 2010 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 18 декември 1979 г. относно премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

—

като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете от 2012 г., озаглавен „Преглед на изпълнението в ЕС на област К от Пекинската платформа за действие: Жените и околната среда: Равенството между половете и изменението на климата“,

—

като взе предвид доклада, публикуван съвместно от Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) и службата на върховния представител за най-слабо развитите държави, развиващите се страни без излаз на море и малките развиващи се островни държави (UN-OHRLLS), озаглавен „Защо зелената икономика е от значение за най-слабо развитите държави“ (1), изготвен за Четвъртата конференция на ООН за най-слабо развитите държави (LDC-IV) през май 2011 г.,

—

доклада на Програмата на ООН за околната среда от септември 2008 г., озаглавен „Зелените работни места: Към достойни условия на труд в устойчив, нисковъглероден свят“ (2),

—

като взе предвид доклада на ООН относно жените от 1 ноември 2011 г., озаглавен „Централното значение на равенството между половете и овластяването на жените за устойчивото развитие“ (3), изготвен в очакване на заключителния документ от Конференцията на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие („Рио+20“), която ще се проведе през 2012 г.

—

като взе предвид обобщението на заявената позиция от основната група на жените за „Рио+20“ от 1 ноември 2011 г. (4),

—

като взе предвид документа с позицията на основната група на жените от март 2011 г. при подготовката за Конференцията на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие 2012 г., озаглавен „Зелената икономика“ от гледна точка на равенството между половете” (5),

—

като взе предвид публикуването на официалния правителствен доклад (Стокхолм, Швеция) от 2005 г., озаглавен „Bilen, Biffen, Bostaden: Hållbara laster – smartare konsumtion“ (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 април 2012 г. относно жените и изменението на климата (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно ролята на жените в процеса на вземане на политически решения — качество и равенство (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2011 г. (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2011 г. относно изработването на обща позиция на ЕС за предстоящата конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио+20“) (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика (11),

—

като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно аспекти, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза (12),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А7-0235/2012),

A.

като има предвид, че зелената икономика се определя като устойчива икономика, което предполага социална и екологична устойчивост; като има предвид, че социалната устойчивост включва социален ред, основан на равенството между половете и на социалната справедливост, независимо от пол, етнически произход, цвят на кожата, религия, сексуална ориентация, увреждания или политически убеждения;

Б.

като има предвид, че изменението на климата и намаляването на биологичното разнообразие застрашават условията на живот и благосъстоянието на жените и на мъжете; като има предвид, че опазването на нашата екосистема е крайъгълен камък за зелената икономика; като има предвид, че днешното поколение не може да остави на следващите поколения отговорността за решаване на настоящите екологични проблеми; като има предвид, че екологичната устойчивост включва използване, запазване и увеличаване на ресурсите на Общността, за да бъдат запазени екологичните процеси, от които зависи животът, и да се увеличи цялостното качество на живот понастоящем и за в бъдеще;

В.

като има предвид, че заради дискриминацията между половете жените не оказват влияние върху околната среда по същия начин, както мъжете, и че в много страни тези структурни норми и дискриминация представляват пречка за достъпа на жените до ресурси и до възможности, които да им позволят да управляват условията и да се приспособят;

Г.

като има предвид прякото въздействие на екологичните политики върху здравето и социалноикономическия статут на хората и като има предвид, че неравенството между половете е свързано с факта, че не се отчита различният икономически и социален статус на жените, е необходимо да се отбележи, че обикновено жените често понасят по непропорционален начин последиците от влошаването на околната среда и неподходящите политики в тази област;

Д.

като има предвид, че ролята на жените в зелената икономика продължава да бъде подценявана и пренебрегвана в някои държави членки, което създава дискриминация по отношение на пропуснати ползи като социална защита, здравно осигуряване, подходящо заплащане и пенсионни права;

Е.

като има предвид, че най-бедните лица, от които жените съставляват 70 %, ще бъдат най-трайно засегнати от изменението на климата и унищожаването на екосистемата;

Ж.

като има предвид, че преходът към зелена икономика е от съществено значение за намаляването на въздействието върху околната среда, засилването на социалната справедливост и създаването на общество, в което жените и мъжете имат равни права и равни възможности;

З.

като има предвид, че преходът към зелена икономика често създава особени трудности по отношение на интеграцията на жените на пазара на зелени работни места, тъй като на тях често им липсва подходящо техническо обучение, което се изисква при заемане на специализирани позиции в зелената икономика;

И.

като има предвид, че има ясно изразено слабо представителство на жените при преговорите във връзка с околната среда, при бюджетните обсъждания, както и при вземането на решения за постигането на зелена икономика;

Й.

като има предвид, че потребителските навици и начинът на живот имат значително влияние върху околната среда и климата; като има предвид, че потребителските навици на богатите държави, и по-специално по отношение на храненето и транспорта, не са устойчиви в дългосрочен план, особено ако се има предвид, че всички жени и всички мъже по света имат право на добро качество на живот с висока степен на благополучие;

К.

като има предвид, че мъжете и жените като цяло имат различни модели на потребление; като има предвид, че жените потребяват по-малко от мъжете, независимо от социално-икономическия си статус, но че те изглежда също така искат да действат повече в посока на опазването на околната среда, като възприемат специфични модели на потребление, а именно като ядат по-малко месо, шофират по-рядко и използват по-ефективно енергията;

Л.

като има предвид, че жените, в следствие на настоящата структура за разпределение на властта между половете, нямат същия контрол върху транспорта, нито същия достъп до транспорт, както мъжете; като има предвид, че с цел да се подобрят възможностите за транспорт на жените е необходимо да се въведат по-ефикасни средства за обществен транспорт, повече маршрути за придвижване пеш и с велосипед, по-къси разстояния до транспортните услугите, както и да се развият и увеличат познанията и иновациите в областта на екологосъобразните транспортни средства;

М.

като има предвид, че жените са уязвими в по-голяма степен по отношение на последиците от рисковете за околната среда и изменението на климата поради своя по-нисък социално-икономически статут в сравнение с мъжете, традиционно непропорционалния дял от домашните задължения и опасността от насилие, на която са изложени в конфликтни ситуации, възникнали или изострени поради недостига на природни ресурси;

Н.

като има предвид, че жените трябва изцяло да участват във формирането на политики, вземането на решения и прилагането на зелената икономика; като има предвид, че участието на жените показва резултати в подобряване на бързото реагиране, повишаване на биоразнообразието, нарастване на безопасността на храните, намаляване на опустиняването и повишената закрила на горите;

O.

като има предвид, че липсват подробни и съпоставими данни относно въздействието на зелената икономика върху пазара на труда;

1.

Подчертава необходимостта от създаването на зелена икономика, в която екологичните изисквания вървят успоредно със социалната устойчивост, което включва засилване на равенството между половете и на социалната справедливост;

2.

Отбелязва, че специфични и важни части на зелената икономика оказват въздействие върху екосистемите, потреблението, храните, растежа, транспорта, енергетиката и социалния сектор;

3.

Изразява съжаление, че в съобщението на Комисията до институциите и комитетите на ЕС по отношение на „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“ липсва виждането от гледна точка на равенството между половете;

4.

Призовава Комисията и държавите членки да събират диференцирани по възраст и по пол данни при планирането, изработването и оценката на стратегии, програми и проектобюджети в областта на околната среда и климата; заявява, че липсата на статистика пречи на прилагането на подходящи мерки с цел да се увеличи равенството между половете;

5.

Изразява съжаление, че проблемите на и перспективите пред равенство между половете не са включени в политиките и програмите за устойчиво развитие; отново припомня, че липсата на перспективи за равенство между половете в политиките за околната среда увеличава неравенството между половете и призовава Комисията и държавите членки да въведат механизми за интегриране на принципа на равенство между половете на международно, национално и регионално равнище в политиките за околната среда;

6.

Призовава Комисията да предприеме изследвания относно половете и зелената икономика, както и относно приноса на жените за развитието на зелени иновации, услуги и продукти;

7.

Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и насърчават прилагането на специфични изследвания и проучвания относно начина, по който преминаването към екологична икономика ще засегне жените и мъжете в различни сектори и относно съществената роля на жените за улесняване на този преход; призовава Комисията и държавите членки да включват аспекта на равенството между половете в проучванията за опазване на околната среда и проучвания за оценка на въздействието върху околната среда;

8.

Признава неотложната необходимост от международно споразумение относно общо определение за зелена икономика, което да се основава на двата стълба за социална и екологична устойчивост; подчертава съществената роля, която гражданското общество – особено социалните движения, екологичните организации и организациите за защита на правата на жените – трябва да играят при определяне на целите и задачите на зелената икономика;

9.

Призовава Комисията системно да включва перспективата за равенство между половете в определянето, изпълнението и мониторинга на политиките за околната среда на всички равнища, включително местното и регионалното развитие, и научноизследователската дейност; призовава Комисията да използва и подкрепя насърчаването на интегриране на принципа на равенство между половете като инструмент за добро управление;

10.

Призовава Комисията да насърчава равенството между половете като основен въпрос при планирането на и воденето на преговори относно бъдещи регламенти и програми за структурните фондове на ЕС Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Общата селскостопанска политика (ОСП), по-специално в рамките на мерките, свързани с преминаването към зелена икономика;

11.

Отбелязва, че възобновяемата енергия може да се използва в отдалечените и изолираните места, където няма електричество, и да допринася за произвеждането на енергия, която не замърсява околната среда; ето защо насърчава държавите членки да разработят инсталации за експлоатация на източниците на възобновяема и екологосъобразна енергия чрез използване на ЕФРР И ЕСФ; освен това поощрява иновациите и по-голямото участие и на мъжете и на жените в разработването например на възобновяема и екологосъобразна енергетика и архитектура;

12.

Призовава Комисията в своите информационни кампании да повишава осведомеността относно важността на прехода към зелена икономика и относно положителните последици от съобразените с пола политики за опазване на околната среда;

13.

Призовава Комисията и държавите членки да включат целите за равенство на половете във всички политики по околната среда и на всички равнища на вземане на икономически решения; пояснява, че тези цели следва да бъдат осъществени чрез консултации с гражданското общество;

14.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да започнат да прилагат нов показател за растеж, съобразен със социалната сфера и климата, който включва неикономически аспекти на благополучието и се фокусира основно върху проблеми, свързани с устойчивото развитие, като например равенството между половете, намаляване на бедността и намаляване на емисиите на парникови газове;

15.

Отбелязва, че работата по изпълнение на основателните искания на хората за настаняване, храна, продоволствия, енергия и заетост трябва винаги да се извършва така, че да се опазват екосистемите и да се ограничава изменението на климата, а ресурсите на земята се използват по начин, който съответства на правата на човека, което ще доведе до по-голямо равенство и разпределяне въз основа на принципите на екологичното равенство;

16.

Подчертава значението на гарантирането на факта, че децата и внуци се радват на добри условия на живот и че икономическото развитие отговаря на текущите нужди, без да се засягат бъдещите поколения;

17.

Подчертава, че БВП е мярка за измерване на производството, а не на екологичната устойчивост, на ефективното използване на ресурсите, на социалното приобщаване или на развитието на обществото като цяло; настоява за разработването на нови ясни и измерими показатели, които вземат под внимание изменението на климата, биологичното разнообразие, ефективното използване на ресурсите и социалната справедливост;

18.

Призовава държавите членки да приемат фискални политики, които насърчават създаването на зелена икономика, като на първо място определят показатели за въздействие върху околната среда и след това инвестират за стимулиране на екологичните иновации и устойчивите инфраструктури;

19.

Счита, че публичните фондове на Европейския съюз следва още повече да бъдат използвани за финансиране на устойчиви обществени блага;

20.

Призовава за въвеждане на условие за отпускане на субсидиите на ЕС за дейности, които допринасят за екологичната и социалната устойчивост;

21.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат устойчива транспортна система, която надлежно отчита потребностите от мобилност на мъжете и жените и която да има слабо въздействие върху околната среда;

22.

Призовава Комисията да насочи своето финансиране в научни изследвания, лост от съществено значение, в иновативни проекти и решения за устойчив транспорт;

23.

Призовава държавите членки да намалят на въздействията на транспортния сектор върху енергетиката и околната среда и да усъвършенстват равенството, като се стремят да повишат достъпа до информационни технологични системи и до ефикасно планиране на транспорта;

24.

Призовава Комисията и държавите членки да определят йерархия на видовете транспорт, като посочат ясно тези от тях, на които би следвало да се даде приоритет за постигане на целия комплекс от цели по отношение на околната среда и на трафика;

25.

Призовава, преди разработването на каквато и да било транспортна йерархия, да се изготви статистика, за да се измери въздействието на обществените и частните методи за транспорт върху околната среда с цялостно обхващане на местните особености, и призовава заинтересованите обществени органи да служат за пример в това отношение;

26.

Призовава държавите членки да включат въздействието от използването от публичните орани на транспорта в публичните одити, извършвани от съответните органи за одит;

27.

Призовава държавите членки да насърчават работата от разстояние, като предоставят социални и данъчни стимули и защитна правна рамка за работниците;

28.

Приканва държавите членки чувствително да подобрят броя и качеството на услугите за обществен транспорт чрез подобряване на безопасността, удобството и физическия достъп до видовете транспорт и транспортни съоръжения и чрез осигуряване на интегрирани и допълнителни транспортни системи, в т.ч. за малките градове и селските райони, като по този начин се увеличат възможностите за придвижване на жени, хора с увреждания и хора в напреднала възраст, което ще доведе до по-голямото им социално приобщаване и ще подобри условията им на живот;

29.

Подчертава, че инвестициите в устойчиви транспортни системи трябва да се вземат предвид факта, че възприемането на обществените пространства от жените и мъжете е различно и се основава на различни оценки на риска, което означава, че безопасна среда, в транспортната система трябва да се превърне в приоритет, както за жените, така и за мъжете;

30.

Отбелязва, че зелените работни места в сектори като селското стопанство, енергетиката, транспорта, комуналните услуги, научните изследвания, технологиите, ИТ, строителството и отпадъците са от голямо значение за зелената икономика;

31.

Призовава държавите членки да насърчават предприемачеството сред жените в зелената икономика чрез улесняване на достъпа на жените до него, чрез разпространение на данни и организиране на семинари за обучение, както и чрез създаването на мерки за подпомагане на жените да постигнат равновесие между професионалния и личния живот; призовава държавите членки да насърчават предприемачеството на жените в развитието на опазване на околната среда и екологични технологии, например в сектори като източниците на възобновяема енергия, селското стопанство и туризма, както и в разработването на съобразени с околната среда иновации, особено в сектора на услугите; отбелязва, че възобновяемата енергия може да се създаде нови възможности за заетост за жените-предприемачи в области, в които безработицата е особено висок сред жените;

32.

Призовава държавите членки да гарантират, че жените се ползват от подходящи условия на труд, имат достъп до достоен стандарт на здравеопазване, образование и настаняване, и участват активно в социалния диалог, за да се улесни преходът към нови „зелени“ работни места;

33.

Отбелязва, че устойчива икономика означава, че е „зелена за всички“, като създава достойна работа и устойчиви общности и чрез по-справедливо разпределяне на богатствата;

34.

Отбелязва, че не само „зелените“ работни места, но всяка трудова дейност с ниско въздействие върху околната среда, е важна за една „зелена“ икономика; отбелязва, че както подобна трудова дейност може да се намери в частния сектор, така може да се намери и в социалната сфера, като например училищата и социалните услуги;

35.

Призовава държавите членки да гарантират че жените са равнопоставено представени при вземането на политически решения, както и в назначените от правителството органи и институции, занимаващи се с определянето, планирането и прилагането на екологичните и енергийните политики и политиките за „зелена“ заетост, така че да се интегрира и гледната точка относно половете; призовава държавите членки да назначават повече жени на ръководни позиции и в управителните съвети на дружествата в сектора на зелените работни места подчертава, че ако осъществяването на тази цел е невъзможно на доброволна основа, за укрепването на равенството и демокрацията следва да се вземат специфични мерки, като например определянето на квоти или други методи;

36.

Посочва, че екологичното преобразуване на икономиката и преходът към нисковъглеродна икономика ще доведе до огромна нужда от квалифицирани работници; изтъква факта, че работниците жени имат изключително малък брой представители в сектора на възобновяемите енергийни източници и по-специално при работните места, свързани с науката и високите технологии; ето защо подчертава, че е от особено значение държавите членки да разработят планове за действие с цел насърчаване на жените да избират образование в сектори като инженерството, природните науки, информационните технологии и други области на авангардните технологии, тъй като те ще създадат много зелени работни места в бъдеще;

37.

Призовава държавите членки да разработят и прилагат методи, които имат за цел да насърчат жените да предпочетат образование и професионална кариера в секторите околна среда, транспорт и енергетика, като решително се борят със стереотипите, които лансират научна кариера в областта на естествените и приложните науки за мъжете;

38.

Отбелязва необходимостта от подкрепа и насърчаване на достъпа на жените до микрокредити за малкия бизнес;

39.

Призовава държавите членки да разработят и прилагат методи, които имат за цел да насърчават мъжете да предпочетат образование и професионална кариера в секторите със слабо въздействие върху околна среда;

40.

Приканва държавите членки да разработят курсове за обучение, чрез програми на ЕС, като например ЕФРР и ЕСФ, които имат за цел да улеснят достъпа на жените до нови „зелени“ работни места и нововъзникващи технологии със слабо въздействие върху околната среда, както в частния, така и в публичния сектор; призовава държавите членки да гарантират, че жените са включени в по-голяма степен в проекти за обучение и в програми в областта на екологичната трансформация, като например в сектора на възобновяемите енергийни източници и свързаните интензивно с науката и високите технологии работни места, и да се съсредоточат върху това, чрез образование и обучение, да дадат на жените компетенции и квалификации, които са им необходими, за да могат да се конкурират с мъжете на равни начала в заетостта и при развитието на личната кариера; отбелязва, че мъжете имат по-лесен достъп до авангардни производствени средства в селското стопанство и до бизнес технологии, необходими за достъпа до висококвалифицирани работни места в зелената икономика;

41.

Отбелязва, че за да се позволи на жените да участват в зелената икономика при същите условия както мъжете са необходими повече центрове за отглеждане на деца и грижи за възрастни хора, като и жените и мъжете трябва да могат да съвместяват семейния и професионалния живот и е наложително да се гарантират сексуалните и репродуктивни права на жените; изтъква, че тези политики и регламенти следва да имат за цел предоставянето на подкрепа за социалното осигуряване, семейното планиране и отглеждането на деца, тъй като жените ще могат да допринесат със своя експертен опит и да дадат своя принос за просперитета на зелената икономика единствено ако обществото задоволи тези изисквания;

42.

Подчертава, че преминаването към зелена икономика се възприема като средство за стимулиране на икономическото развитие, по-специално в контекста на икономическата криза и на стратегията „ЕС 2020“, призовава Комисията и държавите членки да подкрепят усилията за „зелена“ икономика чрез подпомагане на инвестициите и програмите, които насърчават съобразените с околната среда иновации и „зелени“ работни места, предназначени за тези, които се нуждаят от тях най-много; настоява, че перспективата за равенство на половете е от основно значение ако желаем да избегнем задълбочаването на неравенствата;

43.

Призовава Комисията и държавите членки да съберат и анализират разбити по полов признак данни относно разпределението на финансови ресурси съотнесено към разделените по полов признак сектори и зелените иновации и да разработят показатели за оценяване на потенциалните отрицателни последици от зелената икономика върху териториалното и социалното сближаване; призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегически насоки и набор от инструменти за ефективно реагиране на възможни промени в равнището на заетост и в структурата на пазара на труда;

44.

Счита, че преход към по-всеобхватни и по-устойчиви икономически показатели и в политиката на развитие ще позволи ударението да се постави върху социалните и екологичните цели на развиващите се страни и че конкретни политики и регламентиране ще гарантират правата на собственост на жените и контрола на природните ресурси; подчертава, че съществува необходимост от насърчаване на достъпа на жените до такива услуги и до нови технологии, които са необходими за управлението и функционирането на енергийни и водни схеми, стопанските предприятия и земеделското производство; подчертава, че съществува необходимост жените да се ангажират в по-голяма степен в ръководството на предприятията и организациите;

45.

Призовава Комисията да признае напълно и да обърне внимание на многобройните последици от влошаването на околната среда върху неравенството, по-специално между мъжете и жените, и да гарантира насърчаване на равни права на жените при разработването на нови предложения в политиката в областта на изменението на климата и устойчивостта на околната среда;

46.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят показатели за оценка на въздействието, които отчитат различията между половете, на проекти и програми, както и за улесняване включване на виждането за половете и равенството в стратегиите за околната среда за постигането на „зелена“ икономика;

47.

Призовава Комисията да отдаде особено внимание на факта, че достъпът до чиста питейна вода е от първостепенно значение за момичетата и жените в много части на света, тъй като често на тях лежи отговорността да донесат питейна вода вкъщи; отбелязва, че също така е важно да се съхранят знанията на местните женски общности за местните екосистеми;

48.

Призовава Комисията да обърне специално внимание на факта, че в много развиващи се страни възможностите на жените да направят кариера в зелената икономика все още са много ограничени в резултат на социалните условия и патриархалната структура, и че жените не могат да получат информацията, обучението и технологиите, необходими за достъп до този сектор;

49.

Призовава Комисията да обърне особено внимание на факта, че милиарди хора са изцяло зависими от биомасата за енергийни цели, и че децата и жените страдат от здравословни проблеми поради това, че събират, обработват и използват биомаса; заявява, че поради това е необходимо да се инвестира във възобновяеми и по-ефикасни източници на енергия;

50.

Призовава за извършване на задълбочени анализи, от гледна точка на климата, пола и устойчивостта на резултатите от многостранните и двустранни търговски споразумения, договорени между ЕС и трети страни, и настоятелно приканва Комисията да разреши оказването на изрична подкрепа за управлението на изменението на климата в рамките на всички видове помощи за търговия и други свързани с тях помощи за развитие;

51.

Призовава Комисията да разработи програми за трансфер на съвременна технология и ноу-хау, за да се подпомогнат развиващите се страни и региони да се адаптират към изменението на климата;

52.

Подчертава, че неравенството между половете по отношение на достъпа до ресурси като микрозаеми, кредит, информация и технологии следва да се взема предвид при определянето на стратегиите за борба с изменението на климата;

53.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата на държавите членки.

3.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 353/47

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и член 8, член 153, параграф 1, буква и), и член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173) и придружаващия документ „Използване на потенциала за създаване на заетост на персоналните и домакинските услуги“ (SWD(2012)0095),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 6 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации (COM(2011)0609),

—

като взе предвид Европейския пакт за равенство между мъжете и жените (2011-2020 г.), приет от Европейския съвет през март 2011 г. (1),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 2011 г. относно напредъка по отношение на равенството между жените и мъжете през 2010 г. (SEC(2011)0193),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г.“ (COM(2010)0491),

—

като взе предвид предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членки – част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (COM(2010)0193),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2009 г. относно гъвкавостта и сигурността по време на криза,

—

като взе предвид Директива 2006/123/ЕО от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (2),

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (3),

—

като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (4),

—

като взе предвид доклада от 2008 г. на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, озаглавен „Работните условия в Европа, различия между половете“,

—

като взе предвид доклада от 2007 г. на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, озаглавен „Условията на труд в Европейския съюз от перспективата на равенството между половете“,

—

като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно равенство между жените и мъжете в Европейския съюз – 2011 г. (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд (7),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0246/2012),

А.

като има предвид, че в икономиките на много държави се наблюдава развитие на третия сектор, което означава, че секторът на услугите привлича по-голямата част от заетостта и има най-голям принос към БВП на съответната държава, като представлява над 70 % от икономическата дейност в Европейския съюз и подобен, дори нарастващ процент от общата трудова заетост, и като има предвид, че през 2010 г. в ЕС средната заетост в сектора на услугите беше почти 70 % от общата трудова заетост, като в промишлеността този дял достигна 25,4 %, а в селското стопанство – 5,2 %;

Б.

като има предвид, че понастоящем девет от всеки десет работни места се създават в сектора на услугите и че проучванията сочат, че допълнителното разрастване на единния пазар за услуги би могло да спомогне за реализиране на значителен потенциал за разкриване на работни места, от които ЕС се нуждае спешно в тези времена на криза;

В.

като има предвид, че процентът на заетост на жените е 62,1 % в сравнение с 75,1 % на мъжете, което означава, че водещата цел на „Европа 2020“ за постигане на заетост от 75 % до 2020 г., може да се постигне само, ако повече жени имат достъп до пазара на труда;

Г.

като има предвид, че повечето икономически активни жени са заети в сектора на услугите, и като има предвид, че през 2010 г. в ЕС е отчетено, че средно те са 83,1 % спрямо 58,1 % от икономически активните мъже;

Д.

като има предвид, че в сферата на гъвкавата заетост и заетостта на непълно работно време обикновено жените са представени непропорционално, поради съществуващите в нашето общество свързани с пола стереотипи, според които основната отговорност на жените е да се грижат за семейството, и като има предвид, че се счита, че формите на сезонна, непостоянна заетост или работата на намалено работно време, както и надомната работа, са по-подходящи за тях, отколкото за мъжете; като има предвид, че схемите за гъвкаво работно време, включително работата от разстояние, работата на непълно работно време или работата от дома, все още се считат в голяма степен за „женски“ начин на организация на работното време;

Е.

като има предвид, че секторът на услугите предлага много възможности за гъвкави трудови договори — договори за гъвкаво работно време, договори за непълно работно време и срочни договори, които могат да помогнат както на мъжете, така и на жените, които полагат грижи за други лица, при положение че могат да избират свободно, да съчетават трудовата си дейност и полагането на грижи; като има предвид, че е по-вероятно жените да прибягват до гъвкава заетост или заетост на непълно работно време, за да съвместяват професионалните и семейните задължения, дори да е налице разлика в заплащането по отношение на часовата ставка, прилагана към работещите на непълно работно време и тези на пълно работно време; и като има предвид, че жените имат повече прекъсвания на кариерата и натрупват по-малко отработени часове от мъжете, което може да се отрази върху кариерното им развитие и перспективите им за социално израстване, и което също означава кариера, съпроводена с по-ниско възнаграждение;

Ж.

като има предвид, че несигурната трудова заетост е постоянна характеристика на пазара на труда на Европейския съюз, и като има предвид, че жените са засегнати в по-голяма степен от посочената несигурност, подложени са на дискриминация по отношение на заплащането и са заети в по-голяма степен в работа на непълно работно време и следователно получават по-ниско възнаграждение от мъжете, ползват се с по-слаба социална защита, ограничени са в по-голяма степен по отношение на кариерното си развитие и имат по-малка възможност за икономическа независимост, което ги насърчава да се завърнат в частната сфера, от което следват затруднения при споделянето на отговорностите; като има предвид, че жените съставляват по-голямата част от работниците и служителите, упражняващи недеклариран труд, които са заети главно в домакинствата и по предоставянето на грижи за хора;

З.

като има предвид, че за всички образователни нива делът на мъжете, наети на работа, е по-голям от този на жените, въпреки че жените могат да притежават еднакво или по-високо образователно ниво от това на мъжете, но като има предвид, че често уменията на жените са оценявани в по-малка степен и напредъкът им в кариерата е по-бавен;

И.

като има предвид, че близо 60 % от завършилите висше образование са жени и въпреки това тяхното участие в заемането на длъжности на висши длъжностни лица и в органите, отговорни за вземането на решения в сектора на услугите, особено на най-високите нива, е непропорционално ниско;

Й.

като има предвид, че в много случаи жените са свръхпредставени на работни места от най-ниски категории и позиции в сектора на услугите, що се отнася до квалификацията, заплащането и престижа, и съответно трудовата несигурност при жените е много по-голяма и възнагражденията им по-малки, отколкото при мъжете;

К.

като има предвид, че приносът на жените към работната сила обикновено се подценява от работодателите, тъй като съществува по-голяма вероятност те да прекъснат кариерата си, за да раждат и отглеждат деца;

Л.

като има предвид, че по-добрите възможности за жените в професионалния живот, трябва да се разглежда като предимство и инвестиция за обществото като цяло, особено в контекста на настоящите демографски промени и предизвикателства в Европа;

М.

като има предвид, че жените са изправени пред по-големи трудности при съвместяването на професионалния и семейния живот, тъй като свързаните със семейния живот отговорности не винаги се споделят по равно, а грижата за зависими членове на семейството се поема главно от жените, и като има предвид, че създаването на баланс между професионалния и семейния живот, ще спомогне за освобождаване на значителен потенциал за заетост сред жените и ще улесни достъпа на жените до подходящите налични работни места в сектора на услугите и във всички други сектори на заетост, и по този начин ще стимулира икономическия растеж, заетостта и иновациите; като има предвид, че във връзка с това, правителствените политики, които предвиждат услуги за полагане на грижи за деца и зависими лица, са важен фактор за капацитета на жените и мъжете за справяне с различните изисквания, породени от работното място и дейностите, свързани с полагането на грижи за хора;

Н.

като има предвид, че традиционните роли на половете и стереотипите продължават да оказват силно влияние върху разпределението на ролите между мъжете и жените у дома, на работното място и в обществото като цяло и е възможно да продължат статуквото на наследените пречки за постигане на равенство между половете и да ограничат възможностите на жените за избор на заетост и личностно развитие в сектора на услугите, като ги възпрепятстват да реализират пълния си потенциал като индивиди и стопански субекти;

О.

като има предвид, че домашното, съпружеското, икономическото и сексуалното насилие срещу жени е нарушаване на правата на човека, което засяга всички социални, културни и икономически слоеве от населението;

П.

като има предвид, че икономическата независимост на жените е задължително условие за тях, за да могат да поемат своето личностно и професионално развитие и да им бъде предоставен действителен избор;

Р.

като има предвид, че продължава да съществува неравенство между мъжете и жените по отношение на достъпа и използването на новите технологии и интернет, което често води до недостиг на умения и дори до „цифрова неграмотност“ – явление, широко познато като „цифрово разделение на половете“;

С.

като има предвид, че разликата в заплащането между мъжете и жените за еднакъв труд или за труд с еднаква стойност е на едно от най-високите равнища в сектора на услугите;

1.

Подчертава, че в сектора на услугите съществува силна хоризонтална сегрегация или разделение на труда по пол: близо половината от заетите жени са съсредоточени в 10 от 130-те професии по Международната стандартна класификация на професиите на МОТ: продавачи и демонстратори по продажби, домашни помощници, чистачи, перачи и гладачи, персонал, полагащ грижи за хора, общи административни служители, специалисти от средно равнище в администрацията, персонал в хотели и ресторанти, секретари и оператори на организационна техника, управители/ръководители на малки предприятия, финансови и търговски специалисти от средно равнище и медицински сестри и акушерки;

2.

Приканва Комисията да се бори с това разделение между половете чрез кампании за насърчаване на горепосочените професии;

3.

Подчертава значението на намаляването на трудовата сегрегация за преодоляване на разликата в заплащането между половете, която често е по-голяма при жените, наети в сектори, където преобладава женската заетост, отколкото при жени, притежаващи същата квалификация, но наети на работа в други сектори;

4.

Посочва също така, че се наблюдава концентрация на заетите жени в обществения сектор, в който работят 25 % от икономически активните жени спрямо само 17 % от икономически активните мъже; подчертава факта, че поради бюджетни съкращения жените в този сектор се намират в по-уязвимо положение да загубят работата си; изтъква, че за да се осъществи целта за постигане на равнище на заетост от 75 % на мъжете и жените, набелязана в „Европа 2020“ (Стратегията на ЕС за растеж), са необходими усилия за наемане на работа на повече жени както в обществения, така и в частния сектор; отбелязва, че в голям брой държави членки има значително повече жени лекари, отколкото мъже лекари;

5.

Призовава държавите членки да гарантират, че общественият сектор, който се характеризира с прозрачни и ясни критерии по отношение на наемане на работа и условията за повишаване, да има образцово отношение към равния достъп до заетост в държавната администрация и особено до ръководни длъжности; подчертава необходимостта от въвеждане на прозрачни правила за подбор и наемане на работа на работници и служители в частния сектор;

6.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни мерки с оглед на допълнително разрастване на пазара за услуги, за да се развие неговият значителен потенциал;

7.

Подчертава значението на преодоляването на стереотипите и дискриминацията, основана на пола, чрез приемане на активни политики, които могат реално да ограничат неравнопоставеността, която засяга жените в сектора на услугите, където съществува предразсъдък, според който има „мъжка“ и „женска“ работа, като последната се свързва с извършваната от жените домакинска работа и съответно се счита за нейно продължение (текстил и конфекция, преподаване на уроци, грижи по домовете, почистване и др.); призовава за по-значима роля на образователното и професионалното ориентиране в училище, да се насърчава равенството между мъжете и жените сред младите хора и за борба срещу стереотипите, за да се насочват младите жени към квалификации и професии, в които са представени по-слабо; подчертава, че делът на мъжете, които започват да упражняват учителска професия, е значително по-малък от този на жените, и подчертава необходимостта от повече мъже в тази професия;

8.

Отбелязва, че сред жените, заети в сектора на услугите, повече намират работа в социалния сектор, сектора за предоставяне на грижи и в сектора на телекомуникациите, които обикновено изискват по-ниска квалификация, имат нисък социален престиж и съответстват на традиционните роли на жените в обществото, докато мъжете преобладават в най-престижните и високоплатени сектори: финанси и банково дело;

9.

Посочва, че политиките в областта на грижите и услугите за полагане на грижи за възрастни хора, зависими лица и деца, включително разпоредбите за отпуск по майчинство, бащинство и родителски отпуск, са безусловно основни елементи за постигане на равенство между половете; отбелязва следователно, че жените и мъжете следва да имат избор да извършват платен труд и да имат деца и семейство, без да бъдат лишавани от свободата си да използват пълноценно правото си на заетост и равни възможности;

10.

Насочва вниманието към факта, че заетостта на непълно работно време (19,2 % от общата трудова заетост в ЕС през 2010 г.) продължава да бъде основно форма на заетост сред жените, отбелязва, че в ЕС през 2010 г. на непълно работно време са работили 31,9 % от икономически активните жени в ЕС спрямо 8,7 % от мъжете, което означава, че 78 % от работата на непълно работно време се извършва от жени; отбелязва, че като цяло 19 % от жените и 7 % от мъжете в ЕС работят на „кратък“ непълен работен ден (по-малко от 20 часа седмично) и само 3 % от мъжете на възраст между 35 и 49 години работят на „кратък“ непълен работен ден в сравнение с 18 % от жените от същата възрастова група; посочва също така, че работните места на непълно работно време се срещат най-вече в специфични сектори, като над 38 % от работещите на непълно работно време, включващи както работещите на „ограничено“, така и на „средно“ непълно работно време (т.е. между 20 и 34 часа на седмица), са наети в сферата на образованието, здравеопазването и социалните услуги, други видове услуги или търговията на дребно и на едро;

11.

Обръща внимание върху нарастващото разпространение на гъвкавото работното време: работа в събота и неделя, нередовност или непредвидимост на работното време и увеличаване на работния ден, и на факта, че изискването за гъвкаво работно време е по-голямо сред работещите на непълно работно време, които в по-голямата си част са жени, това означава, че работното време за различните седмици се променят в по-голяма степен за жените, отколкото за мъжете, което затруднява допълнително жените при съвместяването на професионалния и семейния живот, особено за самотните майки и тези, които се грижат за зависими членове на семейството; подчертава, че трудовите договори следва да бъдат стабилни, а работното време – планирано, но че работното време може да се договаря по искане на работничката или служителката, за да съвместява по-добре професионалния, семейния и личния живот; подчертава, че гъвкавото работно време следва да бъде по решение на работника или служителя, а не следва да се налага или въвежда от работодателя; отхвърля случаите на гъвкавост и договорна несигурност, които не позволяват условия за създаване на семейство и стабилност;

12.

Припомня, че гъвкавата организация на работа е специфична за много длъжности в този сектор; подчертава, че от една страна, повишената гъвкавост в организацията на работа, при условие, че е доброволна и съобразена с реалните потребности на работниците и служителите, както и че работниците и служителите имат контрол над нея и яснота относно работното си време и непълното работно време, повишава възможностите на жените да участват активно в сектора на услугите и подкрепя съвместяването на професионалния, семейния и личния живот, но, от друга страна, гъвкавостта може да окаже отрицателно въздействие върху заплащането и пенсиите на жените, както и отрицателни последици за заетите жени, като липса на официални договори, социална сигурност и сигурност на заетостта; отбелязва, че това също може да доведе и до невъзможност за осигуряване на подходящи здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателите;

13.

Подчертава значението на надомната работа, която става все по-популярна; отбелязва, че повече от 90 % от дружествата в Германия и Швеция разпределят работната си седмица по нов начин, като оценяват персонала въз основа на годишно, а не седмично отработени часове и дават възможност на съпругите и съпрузите да делят работни места;

14.

Подчертава значението на осигуряването на достойни условия на труд, съчетани с права по отношение, наред с другото, на възнаграждение, норми за здравословни и безопасни условия на труд, достъпността на работната среда, перспективи за професионално развитие, допълнителното обучение, устойчива социална сигурност и учене през целия живот;

15.

Отбелязва, че през 2010 г. 14,5 % от икономически активните жени в ЕС са наети на срочен трудов договор, което е малко повече от дела на мъжете – 13 %;

16.

Припомня отново, че в Европейския съюз жените печелят средно 16,4 % по-малко от мъжете; посочва, че жените не получават същото заплащане в случаи, при които заемат същите длъжности като мъжете или длъжности с еднаква стойност; отбелязва, че в други случаи жените не заемат същите длъжности поради устойчивата вертикална и хоризонтална професионална сегрегация, както и поради по-разпространената сред тях заетост на непълно работно време; поради това призовава държавите членки, работодателите и профсъюзите да разработят и да въведат приложими, специфични инструменти за оценка на длъжността, за да се помогне за определянето на труда с еднаква стойност и по този начин да се гарантира равно заплащане за жените и мъжете, и насърчава дружествата да провеждат годишни проверки във връзка с равното възнаграждение и да публикуват данните за максимална прозрачност и намаляване на разликата в заплащането между жените и мъжете; отбелязва, че разликата в заплащането между жените и мъжете често води до разлика в пенсиите между жените и мъжете, в резултат на което жените могат да се окажат под прага на бедността;

17.

Ето защо подчертава значението на прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете на едни и същи работни места, предвиден в член 157 от Договора от Лисабон; напомня за своята резолюция от 24 май 2012 г. относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (8) и отново отправя искането, включено в нея, за преразглеждане на Директива 2006/54/ЕО в срок най-късно до 15 февруари 2013 г.;

18.

Отбелязва със загриженост, че преобладаващата част от ниските възнаграждения и практически всички много ниски възнаграждения са обвързани с непълно работно време и че близо 80 % от „бедните работещи“ са жени; отбелязва, че съществува необходимост от конкретни мерки за борба с несигурната заетост в услугите, която особено засяга жените, и затова призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегии, за да се води борба с несигурната трудова заетост;

19.

Твърди, че една дискриминационна и доста обичайна практика е определянето на различни професионални категории за един и същи вид труд или труд с еднаква стойност съответно за мъже и жени: например в услугите по почистване мъжете са наемани като работници по поддръжката, а жените като помощници по почистването, което се използва като основание за обосноваване на по-ниското възнаграждение за женския труд;

20.

Отбелязва, че повишаването на нивото на образование на жените рядко е съпътствано от издигането им в трудовата йерархия или от подобряване на условията им на труд, така че може да се говори за съществуването на свръхквалифицираност сред жените;

21.

Отбелязва, че във връзка със засилващата се тенденция да се наемат жени на работа на непълно работно време и предпочитанията на работодателите да инвестират в работници и служители с постоянни трудови договори, жените определено имат ограничен достъп до различни курсове на обучение и преквалификация, което намалява възможностите им за професионално развитие;

22.

Подчертава необходимостта всички работници и служители в сектора на услугите, като се отделя внимание на хората от най-уязвимите групи, да имат достъп до програми за постоянно повишаване на уменията и учене през целия живот, с цел да се подобрят техните перспективи на пазара на труда и да се ограничи несъответствието между уменията и постоянно променящите се трудови задължения;

23.

Отбелязва ниското равнище на участие на жените в професионалното обучение в сектора на услугите в контекста на ученето през целия живот и призовава държавите членки да предприемат действия във връзка с това;

24.

Подчертава необходимостта от повишаване на уменията на по-възрастните работници и служители и на родителите, които се връщат на пазара на труда, след като са отделили време за полагането на грижи за деца или други роднини;

25.

Посочва, че през 2010 г. само един от всеки седем членове на управителните съвети на най-важните европейски дружества са били жени (13,7 %) и едва 3,4 % от управителните съвети на най-големите дружества са били председателствани от жени;

26.

Подчертава, че е важно да се полагат усилия за привличане на повече жени в научноизследователския сектор, и настоява, че жените могат да играят решаваща роля в разработването на нови и иновативни системи и нови продукти и услуги в сектора на услугите, по-специално предвид факта, че въпреки че на жените се падат 80 % от решенията за извършване на покупка в света, повечето продукти са проектирани от мъже, включително 90 % от техническите продукти; счита, че по-голямото участие на жените в иновативните процеси ще разкрие нови пазари и ще повиши конкурентоспособността; счита освен това, че иновативните услуги са от съществено значение за посрещане на бъдещи предизвикателства, по-специално увеличаващото се търсене на социални услуги от застаряващото население, и че те могат да създадат по-добри възможности за хората да живеят и работят в големите и по-малките градове и в селските райони в целия Съюз чрез предоставянето на добри комуникации и търговски услуги;

27.

Подчертава факта, че тъй като все още много жени избират да се обучават в сектора на услугите и по този начин трупат търговски опит и познания, има широки възможности и голям потенциал за развиване на предприемаческа дейност от жени; счита, че за да бъдат резултатни усилията за засилване на предприемачеството и предприемаческия дух сред жените, за производствения сектор са необходими условия, равни на тези в сектора на услугите; във връзка с това приветства предложението за разширяване на микрофинансирането като обособена ос в рамките на Програмата за социална промяна и социални иновации и подчертава значението на микрофинансирането като инструмент за подпомагане на жените предприемачи и на лицата в уязвимо положение на пазара на труда в сектора на услугите; приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество“ (COM(2011)0682), тъй като в сектора на социалните предприятия работят предимно жени;

28.

Отбелязва, че в сектора на услугите жените, заемащи ръководни постове, са съсредоточени в сектори като търговията на дребно или хотелиерството, въпреки че заемат позиции и в не толкова традиционни сектори като застраховане или банково дело, и че в по-голямата част от случаите жените са управители на малки предприятия или на предприятия без наети служители; отбелязва също така, че в големите организации обикновено жените достигат до постове от висшето ръководство само в областите, които са по-маловажни за дейността на дружеството като човешки ресурси и администрация; насърчава дружествата да провеждат редовно обучения на по-млади служители и да прилагат ефективни схеми за подкрепа на майчинството, бащинството и за родителска подкрепа;

29.

Призовава да се сложи край на стъкления таван в държавната администрация, който възпрепятства жените да заемат високо отговорни длъжности; отбелязва, че общественият сектор трябва да бъде пример в това отношение;

30.

Подчертава, че делът на жените, заети в сектора на услугите в сивата икономика, е по-голям от този на мъжете отчасти поради това, че за секторите, в които традиционно се наемат жени, като услугите за домакинството или за предоставянето на грижи за хора, е характерна по-голяма дерегулация; посочва, от друга страна, че в резултат от кризата сивата икономика се разрасна, въпреки че е много трудно да се определят точните й размери при положение, че не съществуват достоверни данни за нейното разпространение и тежест;

31.

Приветства работния документ на годишното изследване на растежа относно оползотворяването на потенциала на персоналните и домакинските услуги за създаване на заетост и призовава държавите членки, социалните партньори и другите заинтересовани страни да се отзоват активно на поканата от Комисията за провеждане на дискусия по този въпрос;

32.

Призовава държавите членки да разработят политики за прехвърляне на работещите при несигурни условия на труд в сивата икономика към редовни условия на труд, например чрез въвеждане на данъчни облекчения и ваучери за услуги; призовава за разработването на програма, целяща запознаване на работниците в сектора на услугите с техните права и насърчаване на организирането им; призовава за инициативи, насочени към работодателите и широката общественост, за повишаване на осведомеността за отрицателните последици и въздействието на несигурните, нередовни условия на труд, включително върху безопасността и здравето на работното място;

33.

Призовава Комисията да поръча независимо проучване на ефектите от либерализацията на сектора на услугите за домашни грижи върху положението и условията на работниците;

34.

Изразява загрижеността си относно положението на работничките имигрантки и жените, упражняващи недеклариран труд в сектора на услугите, по-специално работещите в частни домакинства, тъй като по-голямата част от тях работят като домашни помощници без договор при несигурна заетост и много лоши условия на труд, със значително по-ниски доходи от жените, упражняващи деклариран труд, и без каквито и да било социални права; поради това подчертава необходимостта от подходящи политики, които да гарантират, че работниците мигранти имат право на основни права на човека, включително право на здравеопазване, на справедливи условия на труд, на образование и обучение, на морална и физическа неприкосновеност и на равенство пред закона; призовава държавите членки да преразгледат националните политики и практики и в тях да се постави по-силно ударение върху практиките по наемане на работа, достъпа до информация и защитата на правата на човека, и тези работнички да бъдат насърчавани да съобщават за неправомерни условия на труд без риск от последствия за статута им на пребиваване;

35.

Призовава държавите членки да ратифицират незабавно Конвенция № 189 на Международната организация на труда (МОТ), приета от тристранната организация през 2011 г., чиято цел е да се гарантират достойни условия на труд на домашните работници и еднакви основни трудови права с тези, предоставени на другите работници, и да се подкрепи развитието на официален сектор на услуги за домакинството и предоставяне на грижи;

36.

Призовава държавите членки да разгледат възможността за въвеждане на специален режим за сектора за предоставяне на персонални и домакински услуги с цел да се регулира широко разпространения недеклариран труд — който по-специално засяга жените — и по този начин да се осигурят достойни условия на труд; призовава държавите членки да докладват за своите усилия в областта на борбата срещу недекларирания труд в своите национални програми за реформа, представяни в рамките на стратегията „Европа 2020“;

37.

Призовава държавите членки да приемат политики за интегриране на уязвимите работници на пазара на труда, като се обръща по-специално внимание на нискоквалифицираните, безработните, младите и по-възрастните работници, хората с увреждания, хората с умствени увреждания и малцинствените групи, например работниците мигранти и ромите, чрез целенасочено и съобразено с потребностите им професионално ориентиране и програми за обучение и чиракуване;

38.

Посочва, че икономическата криза и така наречените „мерки за икономии“ доведоха до намаляване на мерките за осигуряване на равенство между мъжете и жените и са допълнителна пречка за прилагането на принципа на равенство между мъжете и жените, главно с оглед на загубата на работни места, достъпа до нови работни места и нарасналата несигурност за жените, което заедно с факта, че равнището на заетост при мъжете като цяло се възстановява по-бързо, отколкото при жените, се отразява отрицателно върху заетостта при жените в сектора на услугите и върху тяхната кариера и пенсии; призовава Комисията да събере данни за въздействието на мерките за икономии върху жените на пазара на труда, със специален акцент върху сектора на услугите; подчертава необходимостта от по-добро признаване на взаимозависимостта между социалните и икономическите въпроси, тъй като повишеното внимание към социалните въпроси е предпоставка за ефективно обръщане внимание на неравенството между мъжете и жените;

39.

Посочва, че в петото европейско проучване на условията на труд, публикувано през април 2012 г., 18 % от работещите са заявили, че трудно успяват да балансират личния и професионалния си живот; изтъква необходимостта от засилени политики за съвместяване на семейния и професионалния живот и по-специално призовава за увеличаване на безплатните и качествени социални обществени услуги и заведения, за да се предоставят грижи за децата и други зависими лица, които да са съвместими със съчетаването на професионалния, семейния и личния живот както в селските, така и в градските райони; посочва, че осигуряването на такива заведения също така ще помогне за намаляване на бедността сред жените, тъй като те ще имат възможност да работят;

40.

Подчертава, че активното участие и ангажиране на мъжете в мерките за съвместяване на семейния и професионалния живот, като например работата на непълно работно време, са от основно значение за постигане на баланс между работата и личния живот, тъй като както жените, така и мъжете могат да се възползват от благоприятни за семейството политики на заетост и от разпределянето поравно на неплатения труд и отговорностите в домакинството; призовава Комисията и държавите членки да предприемат решителни политически действия за борба със стереотипите, свързани с половете, и насърчаване на мъжете да разделят поравно с жените отговорностите за полагане на грижи и за домакинството, в частност чрез стимули за мъжете да вземат отпуск по бащинство, което ще укрепи техните права като родители, ще спомогне да се гарантира по-висока степен на равенство между жените и мъжете и по-подходящо разделение на отговорността за семейството и домакинството и ще увеличи възможностите на жените за пълноценно участие на пазара на труда; предлага държавите членки да прилагат правилно Директива 2010/18/ЕС на Съвета (9) относно родителския отпуск чрез законодателни и образователни мерки във връзка с равенството между мъжете и жените;

41.

Призовава Комисията и Съвета да приемат план за действие за постигане на целите от Барселона във връзка с предоставянето на грижи за деца и да установят график за постепенно увеличаване на целевите нива;

42.

Отбелязва ограничените възможности, с които жените разполагат за приспособяване към изискванията на пазара на труда в съвременния силно глобализиран свят, в който основното качество на работниците е мобилността и възможността за придвижване с цел заемане на постове извън мястото им на пребиваване, което при жените, ангажирани в по-голяма степен в грижи за децата и дома, често е невъзможно и не им позволява да се възползват напълно от предлаганите от пазара на труда възможности;

43.

Настоява Съветът да деблокира приемането на изменението на Директивата относно отпуска по майчинство, като одобри предложената от Парламента гъвкавост, за да може Европа да постигне напредък в защитата на правата и подобряването на условията на труд на бременните работнички и на работничките родилки; подчертава във връзка с това важността на ефективната защита на майчинството и бащинството чрез борба с i) уволненията от работа по време и след бременност, ii) намаляването на възнаграждението по време на отпуск по майчинство, и iii) понижението в длъжност или намаляването на възнаграждението при завръщане на работа; подчертава необходимостта да се гарантира, че нетипични служители в дружества като временни заместници, лица, работещи на свободна практика, и други временни служители могат да имат права до степен, отразяваща индивидуалния принос на служителя в работата в периода до бременността и раждането, и която осигурява възможно най-голямо равенство в третирането спрямо колегите на постоянен договор в дадения сектор;

44.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят, като зачитат принципа на субсидиарност и се консултират със социалните партньори, стратегии за определяне на минимални стандарти в сектора на услугите, включително постоянни договори и колективно договаряне, и да се опитат да преодолеят негативните последици от хоризонталната и вертикалната сегрегация;

45.

Подчертава необходимостта от борба с всички форми на насилие срещу жените в сектора на услугите, по-специално икономическо насилие, психологически и сексуален тормоз на работното място, сексуално насилие и трафик на хора;

46.

Подчертава необходимостта Комисията и държавите членки да гарантират, че условията на труд на жените (напрежението и рисковете на извършвания труд, както и трудовата среда) в сектора на услугите са в съответствие с Декларацията на МОТ за основните принципи и права в областта на труда, приета през юни 1998 г., и с конкретните основни конвенции на МОТ;

47.

Призовава държавите членки да вземат мерки за борба срещу злоупотребата при предоставянето на лични грижи като масаж и сауна, която прикрива услуги от сексуално естество, в случаите, когато това се извършва принудително и под контрола на мрежи за трафик на хора;

48.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират защитата на социалните и трудовите права на големия брой мобилни работници и служители в сектора на услугите и да се борят срещу всички форми на експлоатация и риска от социално изключване, като същевременно обезпечават улеснен достъп до информация за правата на работниците и служителите; подчертава, че мобилността следва да бъде доброволна;

49.

Отбелязва необходимостта от насърчаване на възможности за първоначално и продължаващо обучение за жени, което е целево и е в съответствие с целта за развитие на научни и технически умения, необходими за намиране на работа и развитие на кариера;

50.

Отбелязва, че макар да расте броят на жените, които ползват компютри и интернет за по-елементарни цели, цифровото разделение по отношение на уменията продължава да е значително, което ограничава достъпа на жените и използването от тях на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и по този начин затруднява възможността да търсят и намират квалифицирана работа и в резултат засилва неравенството в рамките на домакинствата, общностите, пазарите на труда и икономиката в по-широк мащаб; поради това призовава за усилия за насърчаване на достъпа на жените до използването на нови технологии, като им се даде приоритетен достъп до безплатни курсове за обучение; приканва държавите членки и регионите да организират безплатни компютърни курсове по проекти, финансирани от Европейския социален фонд (ЕСФ), които да предоставят на жените възможност да придобият нови технически умения в сферата на технологиите и компютърните науки и да доведат до повече възможности за заетост на жените в сектора на услугите; призовава правителствата да осъществят политики (като кампании за насърчаване и специални стипендии) с цел увеличаване равнището на записване на студентки в курсове по информационни и комуникационни технологии;

51.

Призовава да се проведе задълбочен социален диалог и да се включат представители на работодателите и на работниците и служителите в процеса на определяне на приоритетите на ЕС в сектора на услугите по отношение на защитата на социалните и трудовите права, обезщетенията при безработица и правата на представителство;

52.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

3.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 353/56

—

като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 14 от нея,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2011 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2012 г.“ (COM(2011)0815),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 декември 2011 г., озаглавено „Образованието и обучението в интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа“ (COM(2011)0902),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г. относно „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно социалното измерение на образованието и обучението (1),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ET 2020“) (2),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г., озаглавена „Младежта в движение — насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“ (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно справянето с преждевременното напускане на училище (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно обучението в ранна детска възраст в Европейския съюз (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно ключови умения в променящ се свят: изпълнение на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно предоставяне на обучение през целия живот за знание, творчество и иновации — прилагане на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ (7),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0247/2012),

A.

като има предвид, че независимо от някои подобрения в образованието и обучението, за по-голямата част от населението на ЕС ученето през целия живот все още не е реалност, а някои показатели даже предизвикват безпокойство; като има предвид, че успоредно с общото образование и професионалното обучение е необходимо да се засили значението на формалното и неформалното образование за възрастни,

Б.

като има предвид, че стратегиите за учене през целия живот далеч не се прилагат истински в много държави членки, въпреки че са ключова част от стратегията „Европа 2020“,

В.

като има предвид, че политиките за образование и обучение трябва да предоставят възможности за учене през целия живот на всички, независимо от тяхната възраст, увреждане, пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, сексуална ориентация, езикова принадлежност и социален и икономически произход,

Г.

като има предвид, че все още са налице ограничени и зле пригодени възможности за обучение за хора от различни групи; като има предвид освен това, че както коренното население, така и малцинствените езикови и културни групи би следвало да имат право да се обучават на майчиния си език,

Д.

като има предвид, че икономическият растеж трябва да се основава преди всичко на образование, знания, иновации и подходящи социални политики, за да може ЕС да излезе от настоящите кризи, и че е важно правилно и изцяло да се изпълняват политиките в тази област в рамките на стратегията „Европа 2020“, за да се мине критичният период,

Е.

като има предвид, че разработването на политиките в областта на образованието и обучението е обществена отговорност на държавите членки и че тези области изискват адекватно публично финансиране, с цел да се осигури равен достъп до образование без социална, икономическа, културна, расова или политическа дискриминация,

Ж.

като има предвид, че строгите мерки за бюджетна дисциплина и последващите бюджетни съкращения в образованието и системите за обучение в целия ЕС застрашават една от основните движещи сили на сближаването и растежа и подкопават набелязаната цел в Европа да се създаде основаваща се на знания икономика,

З.

като има предвид, че държавите членки трябва да продължат да работят съвместно и да обменят добри практики, за да развиват националните си системи за образование и обучение,

И.

като има предвид, че недостатъчното владеене на чужди езици продължава да бъде огромна пречка за мобилността с цел образование и обучение,

Й.

като има предвид, че евентуална успешна стратегия в областта на образованието и обучението следва също така да има за цел да осигурява на учащите се умения и знания, необходими за личностно развитие и изграждане на активна гражданска позиция,

К.

като има предвид, че ученето през целия живот наистина трябва да означава „през целия живот“ в настоящия демографски контекст, и като има предвид, че следва да се взема по-добре под внимание потенциалът на натрупаните от възрастните хора знания,

Л.

като има предвид, че уменията, свързани с новите технологии, значително улесняват осъществяването на целите на програмата за учене през целия живот,

М.

като има предвид, че ученето през целия живот е непрекъснат процес на учене и следва да продължи през целия живот на човека — от качествено образование в ранна детска възраст до пенсионна възраст,

Н.

като има предвид, че предоставянето на качествени грижи и образование на всички деца в ранна възраст е инвестиция в бъдещето и осигурява значителни ползи както за отделния човек, така и за обществото,

O.

като има предвид, че преждевременното напускане на училище крие сериозни последици за конкретния човек и за социалното и икономическото развитие на ЕС,

П.

като има предвид, че следва да бъдат разгледани някои по-нататъшни иновации в сферата на ученическите стипендии в етапа на до-университетското образование,

Р.

като има предвид, че достъпността на образованието и обучението е изключително важно предизвикателство, което също така допринася за по-нататъшно социално приобщаване, сближаване и борба с бедността,

С.

като има предвид, че европейските, националните, регионалните и местните органи трябва да си сътрудничат, за да се справят успешно с предизвикателствата, пред които е изправена Европа в момента,

1.

Отбелязва гореспоменатото съобщение на Комисията относно образованието и обучението в интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа;

2.

Припомня, че преди настоящата криза резултатите на държавите членки по отношение на участието на всички възрастови групи в образованието, обучението и ученето през целия живот силно се различаваха, а средните стойности за ЕС като цяло изоставаха спрямо международните;

3.

Посочва, че поради настоящото икономическо положение някои държави членки са намалили бюджетите си за сферата на образованието и обучението, но счита, че инвестициите, които са най-важни в стратегическо отношение, следва да се запазят и дори да се увеличат; подчертава, че многогодишната финансова рамка на Съюза предвижда образованието и свързаните с него сектори да получат най-големия процент увеличение в дългосрочния бюджет на ЕС;

4.

Посочва необходимостта да се одобри увеличаване на бюджета, предназначен за образованието и свързаните с него сектори, в многогодишната финансова рамка; призовава държавите членки да приемат свои стратегии за учене през целия живот, заедно с подходящи финансови средства, като най-добър наличен инструмент за постигане на целите, посочени в стратегията „ET 2020“;

5.

Подчертава, че икономическите разходи, свързани с последиците от слабите резултати в образованието, включително преждевременното напускане на училище и социалното неравенство в системите на образованието и обучението и тяхното влияние върху развитието на държавите членки, са значително по-високи от разходите, свързани с финансовата криза, и държавите членки вече плащат цената с всяка изминала година;

6.

Призовава държавите членки да дадат приоритет на разходите в образованието, обучението, за младежта, ученето през целия живот, научните изследвания, иновациите и езиковото и културното многообразие, които се считат за инвестиции за бъдещ растеж и икономическо равновесие, като в същото време да гарантират добавената стойност на такава инвестиция; във връзка с това потвърждава искането за общи целеви инвестиции в размер поне на 2 % от БВП за висшето образование, както препоръчва Комисията в годишния обзор за растежа и заетостта, като необходим минимум за основаващи се на знания икономики;

7.

Припомня, че за да бъдат в състояние в бъдеще да се конкурират с новите световни сили, от държавите членки на ЕС се изисква да изпълнят основните цели на стратегията „Европа 2020“, които в областта на образованието могат да се изразят като постигане на 3 % инвестиции за научни изследвания, повишаване на броя на младите хора с висше образование до 40 % и намаляване преждевременното напускане на училище под 10 %;

8.

Припомня значението на научните изследвания в рамките на една амбициозна стратегия за образование и обучение; затова изисква от Комисията и държавите членки да засилят действията си за увеличаване на броя на младите хора, които са се насочили към тази област;

9.

Припомня, че следва да се обърне особено внимание на младите хора, като се има предвид, че безработицата в ЕС е нараснала до над 20 %, а в някои държави членки или региони надхвърля 50 %, и че младите хора, особено най-ниско квалифицираните, са особено сериозно засегнати от настоящата икономическа криза; специално подчертава неблагоприятните ефекти на програмите за строги икономии върху безработицата сред младите хора в някои държави от Съюза, най-вече в Южна Европа, които водят по-конкретно до значително изтичане на мозъци към други, включително трети държави; припомня, че един от всеки седем ученика в днешно време (14,4 %) напуска образователната система със степен, не по-висока от основно образование, и не участва в никакво по-нататъшно образование или обучение;

10.

Посочва двойните системи за професионално образование в някои държави членки, които осигуряват връзка между теорията и практиката и правят по-лесно навлизането на пазара на труда, отколкото формите за получаване на образование само в училище;

11.

Предлага държавите членки да приспадат инвестициите в образованието и обучението от калкулациите за дефицита на фискалния пакт, тъй като те са считани за основна движеща сила за стабилно възстановяване в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“;

12.

Призовава европейските институции да положат допълнителни усилия за създаване на по-ясни и по-целенасочени политики за младежта на равнището на ЕС, адаптирани към новите предизвикателства пред обществото; съвременното младо поколение счита, че няма да може да постигне същото ниво на просперитет като предишното;

13.

По-специално призовава държавите членки да въведат целенасочени мерки в полза на младите хора, за които съществува вероятност да напуснат училище преждевременно, или които не са ангажирани с образование, обучение или с трудова заетост, с цел да им предложат качествено обучение и да им предоставят младежки схеми за обучение и гаранции, за да могат те да придобият умения и опит, необходими за тяхното професионално интегриране, включително като за някои от тях се насърчи реинтеграцията в образователната система; призовава успоредно с това за специално внимание към професионалното образование и обучението в системите за висше образование, като се отчита разнообразието от национални образователни системи; призовава държавите членки да положат повече усилия, за да гарантират, че младите хора могат да придобият истински професионален опит и бързо да навлязат на пазара на труда; подчертава, че стажовете трябва да съставляват важна част от следването и да бъдат включени в учебната програма;

14.

Подчертава, че в период на криза заетостта на младите хора е особено застрашена; подчертава колко е важно да се проследява колко бързо завършващите образованието си младежи получат работа, която отговаря на образованието и на знанията им, и въз основа на тези данни да се правят изводи за качеството на системите за образование и квалификация, както и за необходимостта и възможността от адаптирането им;

15.

Призовава Комисията и държавите членки да работят последователно за въвеждането, изпълнението и по-нататъшното развитие на Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение, портфейла Europass и Европейската квалификационна рамка;

16.

Подчертава, че младите хора ще изпълняват важна роля за постигане на водещите цели на ЕС за 2020 г. по отношение на заетостта, научните изследвания и иновациите, климата и енергетиката, образованието и борбата с бедността;

17.

Подчертава значението на неформалното и самостоятелното учене за развитието на ценностната система, способностите и уменията, най-вече за младите хора, а така също и за изучаването на гражданството и демократичното участие; приканва Комисията да осигури подкрепа, в това число и финансова, за неформалното и самостоятелното учене в рамките на новите програми в областта на образованието и младежта, а така също и в областта на гражданството;

18.

Призовава университетите да разширят достъпа до обучение и да осъвременят учебните програми, за да отговорят на новите предизвикателства с цел да се повишат уменията на населението в Европа, без това да поставя под въпрос тяхната академична мисия за предаване на знания, и като се има предвид, че демографските промени са безспорен факт в Европа; в тази връзка подчертава колко е важно да се подкрепят и признават неформалното образование и самостоятелното учене;

19.

Насърчава диалога между представителите на частния сектор, по-конкретно МСП, и местните и регионалните органи, участниците от гражданското общество и институциите за предоставяне на висше образование/университетите, за да се поощрява придобиването от страна на учащите на знания и умения, които да улесняват влизането им на трудовия пазар; напомня на работодателите значението на въвеждането в работата, тъй като то подпомага адаптирането на младите към професионалния живот;

20.

Припомня, че творчеството е съществена част от новата икономика, основана на знанията; подчертава, че творческият сектор внася значителен и все по-голям принос за икономиката, който се равнява на 4,5 % от БВП на Европейския съюз и на 8,5 млн. работни места;

21.

Припомня, че е необходимо да има взаимодействие между предлаганата работна сила и капацитета на усвояване от пазара на труда;

22.

Подчертава съществената роля на обществените служби по заетостта в политиките за подпомагане и съветване на лицата, търсещи работа, по-специално чрез осигуряване на подкрепа в търсенето на работа или обучение; подчертава, че все повече лица, търсещи работа, трябва да получават подходящо обучение, за да се улесни тяхното връщане на пазара на труда, и затова призовава държавите членки да отделят необходимите средства за тази цел;

23.

Подчертава, че е от определящо значение да се увеличи достъпът на лица в неравностойно положение до ученето през целия живот, не само чрез изготвяне и прилагане на целенасочени програми, но и чрез интегриране на измерението за неравностойно положение във всички програми, предназначени за цялото население; счита, че е наложително в тази връзка да се обърне специално внимание на отношението между неравностойното положение и ученето през целия живот, за да се противодейства на социалната изолация и действително да се засили положението на хората в неравностойно положение на пазара на труда, като се има предвид, че според всички проучвания в тази област равнището на образование на хората в неравностойно положение е по-ниско от средното, а тяхното участие във въпросните програми е изключително слабо;

24.

Припомня, че работодателите имат ключовата отговорност да превърнат ученето през целия живот в реалност за всички, като се обърне по-специално внимание на равенството между половете; насърчава работодателите да улесняват постоянното обучение през цялата кариера на работниците, като се популяризира правото на обучение, като се гарантира достъпът на всички работници до това право и като се изтъкват резултатите от постоянното обучение за кариерата на работниците, като по този начин се дава възможност за по-нататъшна специализация и израстване в кариерата;

25.

Призовава за повече усилия за установяване и въвеждане на европейска система за сертифициране и признаване на квалификациите и на формалното и неформалното учене, включително доброволно придобитите умения, за да се засилят съществените връзки между самостоятелното учене и формалното образование, както и да се подобри мобилността на пазара на труда както в национален, така и в трансграничен мащаб;

26.

Отбелязва голямото разнообразие от системи на образование и обучение между отделните държави и предлага, съгласно принципа на субсидиарност, заедно с доклада за напредъка да се публикува и ръководство за всяка държава членка, което да съдържа препоръки за подобряване на съществуващите политики и на развитието на националните образователни системи;

27.

Призовава да се укрепи външното измерение на политиките на ЕС чрез засилен политически диалог и сътрудничество в областта на образованието и обучението между Съюза и международните му партньори и съседните държави, с цел (a) отразяване на нарастващата икономическа, социална и политическа взаимозависимост, (б) допринасяне за изпълнението на външното измерение на стратегията „Европа 2020“ и (в) подкрепа за стабилността, просперитета и по-добрите перспективи за заетост на гражданите от държавите партньори, като се изготвят по-добри инструменти за управление и улесняване на миграцията на квалифицирани работници към Европа, за да се уравновесят недостигът и липсата на умения вследствие от демографските промени в Европа;

28.

Припомня, че като фактори на международния пазар на образованието, националните системи за професионално образование и обучение трябва да бъдат съобразени с останалите, за да останат съвременни и конкурентоспособни, и трябва да разполагат с повече възможности за привличане на учащи от други европейски държави или от трети държави, като им предлагат услуги в сферата на образованието и обучението и като улесняват признаването на тяхната квалификация; подчертава, че поради демографските промени и международната миграция тези въпроси придобиват още по-голямо значение;

29.

Подчертава, че въпреки че започва да се заражда европейско пространство на образованието и обучението, още не е постигната целта за премахване на пречките пред мобилността и все още е много слаба мобилността на учащите в рамките на професионалното образование и обучение; подчертава, че същественото засилване на транснационалната мобилност на тези учащи и на преподавателите и признаването на познанията, квалификацията и уменията, които са придобили в чужбина, ще представляват сериозни предизвикателства в бъдеще и че са необходими по-добри и по-целенасочени сведения и съвети, за да се привлече интересът на чуждестранните учащи към нашите системи за професионално образование и обучение;

30.

Изразява съжаление, че съобщението на Комисията относно образованието и обучението в интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа не обхваща в достатъчна степен проблема с образованието в ранна детска възраст, особено неговото езиково измерение, въпреки че то е основна цел на стратегията „Европа 2020“; счита, че този образователен етап следва да се разглежда като най-важен за бъдещото образование и личностно и социално развитие на отделния човек, счита, че децата ще спечелят от образование в ранна детска възраст, което е насочено към засилване на двигателните и социалните умения, както и към насърчаване на балансиран емоционален растеж и в същото време подхранване на тяхната любознателност в интелектуално отношение;

31.

Приканва Комисията да насърчава и подпомага държавите членки да въведат мерки за подкрепа на децата в един истински образователен процес, при това още от най-ранна възраст;

32.

Изразява твърдо убеждение, че инвестициите в образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ), подходящо определени според сензитивния период и степента на зрялост на всяка целева група, водят до по-голяма възвращаемост от тези, направени в който и да е друг етап от образованието; посочва, че е доказано, че инвестициите в образованието в ранна детска възраст по-късно водят до намаляване на разходите; счита също така, че успехът на образованието на всички нива зависи от наличието на добре подготвени учители и тяхната постоянна професионална квалификация и че следователно са необходими достатъчни инвестиции за обучение на учители;

33.

Подчертава необходимостта от професионални грижи за децата с цел тяхната социализация, особено в случаите на деца от семейства със социални проблеми;

34.

Подчертава, че е необходимо всеки да придобие отлични езикови умения от най-ранна възраст, като това се отнася не само за официалните езици на ЕС, но и за регионалните и малцинствените езици, тъй като това ще направи хората по-мобилни и ще им предостави по-добър достъп до пазара на труда и значително по-големи възможности за учене, като същевременно насърчава междукултурния обмен и засилено европейско сближаване;

35.

Подчертава, че е необходимо да се насърчава мобилността с цел изучаване на езици, за да се постигне целта всички граждани на Европейския съюз да знаят поне два езика освен родния си;

36.

Посочва необходимостта придобиването на езикови умения да започва още в предучилищна възраст и приветства инициативи, които дават възможност на учениците да изучават писмено и говоримо своя роден език като избираем предмет в училище и по този начин да овладяват допълнителни умения;

37.

Счита, че е особено важно да се насърчава мобилността чрез амбициозни общностни програми за образование и култура, по-конкретно чрез обмен на учители, студенти и ученици, особено в сферата на езиковото обучение, за да се насърчават активното гражданско участие и европейските ценности, както и езиковите умения и други ценни умения и знания;

38.

Насърчава Комисията да подкрепя разработването на иновативни решения в областта на образованието и обучението, които биха могли да се адаптират лесно в езиково и техническо отношение, както и да създадат мобилност в по-слабо засегнати от многоезичието сектори;

39.

Признава важния принос на обявяването на 2012 г. за Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията и припомня, че за ЕС е важно да даде възможност на неговите граждани да участват във всички форми на обучение в по-късен етап от живота си, както и да включи възрастните учащи се в диалог със специалисти в сферата на услугите за предоставяне и подкрепа на обучението;

40.

Припомня, че програма „Грундвиг“ има за цел да помогне за развитието на сектора на образованието за възрастни, както и да даде възможност на повече хора да участват в различни форми на обучение; посочва, че тя насочва вниманието към нуждите, свързани с преподаването и обучението на учащите се, които посещават курсове за обучение на възрастни или „алтернативни“ образователни програми, както и към организациите, предоставящи тези услуги; призовава държавите членки да подобрят качеството на образованието, предоставяно от организации за обучение на възрастни, и да засилят сътрудничеството между тях;

41.

Подчертава необходимостта да се насърчават съществуващите европейски инструменти, най-вече структурните фондове, предназначени за обучението;

42.

Обръща внимание, че обучението на възрастни надхвърля рамките на дейности, свързани със заетостта, като включва в системите за формално образование и обучение през целия живот, както е посочено в програмата, развиването на личностни, граждански и социални умения;

43.

Признава положителното отражение върху обществото като цяло от активността на по-възрастните хора, което е резултат от тяхното участие в дейности за образование и обучение, чиято цел е постигане на лично удовлетворение или осъществяване на социални контакти;

44.

Подчертава необходимостта от статистика на ученето през целия живот, която да обхваща възрастовата група на хората над 65 години; посочва, че поради вдигането на възрастта за пенсиониране в много държави в ЕС и по-продължителната трудовата заетост на хората е необходимо да се вземат под внимание промените в населението, което попада извън тази възрастова граница;

45.

Признава образователната и възпитателната роля на спорта и поради това приканва държавите членки да инвестират повече в спорта и да насърчават спортните дейности в училищата, за да се създадат благоприятни условия за интегриране и за изграждане на положителни ценности у младите европейци;

46.

Подчертава, че обучението на спортисти на местно равнище е много важно за устойчивото развитие и обществената роля на спорта, и изразява подкрепата си за ръководните органи в спорта, които насърчават клубовете да инвестират в образование и обучение на местни млади спортисти чрез мерки, определящи минимален брой обучавани на местно равнище спортисти за даден клуб, и ги поощрява да отидат още по-далече;

47.

Насърчава държавите членки да обмислят възможността за въвеждане на по-широка система за предоставяне без бюрократични усложнения на малки стипендии на учениците, обхванати от до-университетското образование, които изпитват финансови трудности, за да ги стимулират да останат в училище, което да спомогне за премахване на социалните различия и за осигуряване на по-добри възможности за учене за всички;

48.

Счита, че следва да се направи повече за справяне с несъответствието между броя на дипломиращите се мъже и жени със степени в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), пример за което е фактът, че само 20 % от завършващите инженерни специалности са жени;

49.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

3.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 353/64

—