30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/1

1.

От началото на финансовата криза Комисията прие шест съобщения (наричани по-нататък „съобщенията относно кризата“) (1). С тях бяха предоставени подробни насоки относно критериите за съвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар, в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, за финансовия сектор по време на финансовата криза.

2.

Съобщенията относно кризата осигуряват цялостна рамка за координирани действия в подкрепа на финансовия сектор, така че да се гарантира финансовата стабилност, като същевременно се сведат до минимум нарушенията на конкуренцията между банките и между държавите-членки в единния пазар. В тях се определят условията за достъп до държавна помощ и изискванията, които трябва да бъдат спазени, за да бъде определена такава помощ за съвместима с вътрешния пазар с оглед на принципите за държавната помощ, предвидени в Договора. Чрез съобщенията относно кризата правилата за държавната помощ, уреждащи публичната подкрепа за финансовия сектор, при необходимост бяха редовно актуализирани, за да бъдат адаптирани към развитието на кризата. Поради последните развития се налага ново актуализиране на тези съобщения.

3.

Съобщенията относно кризата, както и всички индивидуални решения по мерки и схеми за помощ, попадащи в приложното поле на тези съобщения, бяха приети на основание на член 107, параграф 3, буква б) от Договора, в който по изключение се разрешават помощи за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка.

4.

От началото на кризата бяха предприети значителни действия за преодоляване на трудностите във финансовия сектор. Развитието на кризата наложи да се адаптират някои от разпоредбите на нормативната уредба на държавните помощи, отнасяща се до оздравяването и преструктурирането на предприятия в затруднение, без да се отхвърля възможността за достъп, по изключение, до значителна публична подкрепа. Въпреки извънредното мобилизиране на бюджетни и парични инструменти, което спомогна за предотвратяване на по-нататъшното влошаване на кризата, възстановяването на икономиката остава неустойчиво и неравномерно в Европейския съюз. Финансовият сектор в някои държави-членки е изправен пред допълнителни предизвикателства, свързани с достъпа до срочно финансиране и с качеството на активите и произтичащи от икономическата рецесия и от намаляването на задлъжнялостта в публичния или частния сектор. Запазиха се напрежението на финансовите пазари и рискът от по-широко разпространение на отрицателните ефекти.

5.

Постоянното напрежение на пазарите на държавен дълг показва убедително продължителната нестабилност на финансовите пазари. Високата степен на взаимосвързаност и взаимозависимост във финансовия сектор в Съюза продължава да поражда пазарно безпокойство по отношение на риска от верижен ефект. Голямата нестабилност на финансовите пазари, несигурността на икономическите перспективи и произтичащият от това постоянен риск от сериозни затруднения в икономиката на държавите-членки оправдават запазването, като „спасителна мрежа“, на възможността държавите-членки да предоставят на финансовия сектор мерки за помощ, свързани с кризата, на основание на член 107, параграф 3, буква б) от Договора.

6.

При тези обстоятелства на постоянно напрежение на финансовите пазари и предвид на риска от по-широко разпространение на отрицателните ефекти Комисията счита, че условията за прилагане на член 107, параграф 3, буква б) от Договора към държавните помощи във финансовия сектор продължават да са изпълнени. Прилагането на тази дерогация обаче остава възможно само докато продължава кризисната ситуация, пораждаща действително извънредни обстоятелства, при които финансовата стабилност като цяло е изложена на риск.

7.

В действията ѝ спрямо финансовата криза и в съобщенията относно кризата първостепенната цел на Комисията е да се осигури финансовата стабилност, като същевременно се гарантира, че са ограничени до необходимия минимум държавните помощи и нарушаването на конкуренцията между банките и между държавите-членки. За финансовата стабилност е необходимо да бъдат предотвратени силните отрицателни ефекти за останалата част на банковата система, които биха могли да възникнат от несъстоятелността на кредитна институция, както и да се гарантира, че банковата система като цяло продължава да предоставя подходящо кредитиране на реалната икономика. Финансовата стабилност остава от основно значение при оценката на държавната помощ за финансовия сектор, която Комисията ще извършва съгласно настоящото съобщение. Комисията ще извършва оценката си, като взема под внимание преминаването на кризата от общо състояние, характеризиращо се с остри системни проблеми, към състояние, в което някои части на Съюза изпитват по-основни икономически трудности, със съответния по-голям риск от фрагментиране на единния пазар.

8.

Тази приоритетна цел се изразява не само във възможността банките в затруднение да получават достъп до държавни помощи, когато те са необходими за финансовата стабилност, но и в начина, по който се оценяват плановете за преструктуриране. Във връзка с това трябва да се подчертае, че финансовата стабилност не може да бъде осигурена без здрав финансов сектор. Ето защо плановете за набиране на капитал следва да бъдат оценявани в тясно сътрудничество с компетентния надзорен орган, за да се гарантира, че жизнеспособността може да бъде възстановена в разумен срок на солидна и дълготрайна основа. В противен случай институцията в несъстоятелност следва да бъде ликвидирана по структуриран начин.

9.

Когато прилага правилата за държавната помощ към индивидуални случаи, Комисията обаче взема предвид макроикономическата среда, която засяга както икономическата жизнеспособност на банките, така и необходимостта реалната икономика на дадена държава-членка да запази достъпа до кредити от стабилни банки. При оценката на плановете за преструктуриране на банките Комисията ще продължи да отчита особеностите на всяка институция и държава-членка. По-специално, тя ще извършва пропорционална оценка на дългосрочната жизнеспособност на банките, когато нуждата от държавна помощ произтича от кризата с държавния дълг, а не е резултат от поемането на прекомерни рискове (2), и ще отразява в своята оценка нуждата от запазване на равнопоставеност в условията за конкуренция на единния пазар, особено по отношение на промените в споделянето на тежестта в Съюза.

10.

Освен това, когато трябва да бъдат преструктурирани големи части от финансовия сектор на държава-членка, Комисията се стреми да възприема координиран подход в своята оценка на плановете за преструктуриране на отделните банки, така че да предложи системни мерки. По-специално, Комисията възприе този подход към държавите-членки, в които се изпълняват програми за икономически корекции. С оглед на това Комисията следва да взема предвид по-специално съвкупните ефекти от преструктурирането на отделните институции на секторно равнище (например по отношение на пазарната структура) и върху икономиката като цяло, по-конкретно що се отнася до мерките за адекватно осигуряване на кредитиране за реалната икономика на здрава и устойчива основа.

11.

Освен това в своята оценка на споделянето на тежестта и на мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията Комисията оценява осъществимостта на предложените мерки, включително преотстъпването на активи, и тяхното въздействие върху структурата на пазара и върху препятствията за навлизане. В същото време Комисията трябва да се уверява, че решенията, изготвени за конкретен случай или държава-членка, са съобразени с целта за избягване на значителни асиметрии между държавите-членки, които биха могли допълнително да фрагментират единния пазар и да доведат до финансова нестабилност, като по този начин възпрепятстват възстановяването в Съюза.

12.

От началото на кризата Съюзът предприе редица институционални и регулаторни промени, предназначени за повишаване на устойчивостта на финансовия сектор и за подобряване на превенцията, управлението и разрешаването на кризите в банковия сектор. Европейският съвет реши да предприеме допълнителни инициативи за укрепване на основите на Икономическия и паричен съюз посредством създаването на банков съюз, чийто първи етап е създаването на единен надзорен механизъм (ЕНМ) и на единен механизъм за преобразуване на кредитните институции, установени в държавите-членки, които участват в ЕНМ. Държавите-членки се споразумяха също да създадат механизъм за стабилност, чрез който при необходимост да могат да бъдат предоставени финансови ресурси на неговите членове и техните банки.

13.

Тези мерки неизбежно трябва да бъдат въведени постепенно, например, за да може законодателството да влезе в сила или за да бъдат учредени фондове за преобразуване. Някои от тях се отнасят само до еврозоната. Междувременно увеличаващите се различия в икономическото възстановяване в Съюза, необходимостта от намаляване и консолидиране на публичния и частния дълг и наличието на зони на уязвимост във финансовия сектор предизвикаха трайно напрежение на финансовите пазари и фрагментация с повече нарушения на конкуренцията в единния пазар. Целостта на единния пазар следователно трябва да бъде защитена, включително чрез по-строги правила за държавните помощи. Адаптирането на съобщенията относно кризата може да помогне за осигуряването на плавен преход към бъдещия режим, предвиден в предложението на Комисията за директива за възстановяването и преобразуване на кредитни институции (3), като бъде осигурена повече яснота за пазарите. Това адаптиране може също да осигури по-решително преструктуриране и по-солидно споделяне на тежестта за всички банки, които получават държавна помощ в целия единен пазар.

14.

Упражняването на контрол върху държавната помощ за финансовия сектор понякога се припокрива с отговорностите на надзорните органи в държавите-членки. Например в някои случаи надзорните органи биха могли да изискат корекции в области като корпоративното управление и практиките, свързани с възнагражденията, които за ползващите се от държавна помощ банки често са предвидени и в плановете за преструктуриране. В такива случаи е важно да има координация между Комисията и компетентните надзорни органи, като същевременно се запазват изцяло изключителните компетенции на Комисията да контролира държавните помощи. Предвид на промените в регулаторната и надзорната среда в Съюза, и по-специално в еврозоната, Комисията ще действа, както досега, в тясно сътрудничество с надзорните органи, за да осигури безпроблемно взаимодействие между различните роли и отговорности на всички участващи органи.

15.

В съобщенията относно кризата ясно се посочва, че дори по време на кризата общите принципи на контрола върху държавната помощ продължават да се прилагат. По-специално, за да се ограничат нарушенията на конкуренцията между банките и между държавите-членки в единния пазар и за да бъде отстранен моралният риск, помощта следва да бъде ограничена до необходимия минимум, а бенефициерът ѝ следва да осигури адекватен собствен принос към разходите за преструктуриране. Банката и нейните акционери следва да допринесат за преструктурирането възможно най-много със собствени си ресурси (4). Държавна подкрепа следва да се предоставя при условия за адекватно споделяне на тежестта между инвестиралите в банката.

16.

Още от началото на кризата, когато разглежда съвместимостта на помощите за банките, Комисията изисква поне минимална степен на споделяне на тежестта, свързана с размера на получената от тези банки помощ, по-специално чрез поемане на загубите с наличния капитал и чрез заплащане на адекватно възнаграждение за държавната намеса. Освен това, за да се предотврати изтичането на капитали, тя въведе правила за изкупуване на хибридни инструменти и забрана за изплащане на купони и за раздаване на дивиденти. Комисията обаче не е определила ex ante прагове за собствен принос, нито други допълнителни изисквания (5).

17.

През първата фаза на кризата държавите-членки като цяло не надхвърлиха минималните изисквания, определени в правилата за държавната помощ по отношение на споделянето на тежестта ex ante, а кредиторите не бяха задължени да допринесат за оздравяването на кредитни институции по съображения за финансова стабилност.

18.

С кризата на държавния дълг обаче пролича, че такава политика не би могла да гарантира финансовата стабилност в дългосрочен план, особено за държавите-членки, чието бюджетно състояние се влоши значително поради спасяването на банките. Някои държави-членки трябваше да надвишат минималните изисквания, определени в правилата за държавната помощ, и като въведоха нови правни рамки, наложиха по-строги изисквания за споделяне на тежестта ex ante. Това развитие доведе до разлики между държавите-членки в подходите за споделяне на тежестта, като някои от тях се задоволиха само с минималните изисквания съгласно правилата за държавната помощ, докато други надхвърлиха тези изисквания, като изискаха от инвеститорите или кредиторите да допринесат за рекапитализацията чрез вътрешни средства. Тези разлики между държавите-членки в подхода за споделяне на тежестта доведоха до разлики в разходите за финансиране на банките, зависещи от вероятността, предвид на бюджетното състояние на държавата-членка, рекапитализацията да бъде извършена с вътрешни средства. Те представляват заплаха за целостта на единния пазар и могат да навредят на равнопоставеността в условията за конкуренция, която контролът върху държавните помощи се стреми да предпази.

19.

С оглед на горепосочените факти минималните изисквания за споделяне на тежестта следва да бъдат повишени. Преди да бъде отпусната помощ за преструктуриране на банка, независимо дали става дума за мярка за рекапитализация, или за обезценени активи, следва да бъдат изчерпани всички решения за генериране на собствен капитал, в това число чрез преобразуване на подчинен дълг, при условие че се зачитат основните права и финансовата стабилност не е изложена на риск. Понеже помощите за преструктуриране са необходими, за да бъде избегната евентуалната неструктурирана несъстоятелност на банка, с цел помощта да бъде ограничена до минимум, тези мерки за споделяне на тежестта следва да бъдат спазвани независимо от първоначалната платежоспособност на банката. Следователно, преди да отпуснат помощ за преструктуриране на банка, държавите-членки трябва да гарантират, че акционерите на банката и притежателите на обикновени акции правят необходимото, за да осигурят изисквания от тях принос, или да създадат нужната нормативна уредба за получаването на този принос.

20.

По принцип прилагането на мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията зависи от степента на споделяне на тежестта и се извършва в зависимост от промените в равнището на споделяне на тежестта на подпомаганите банки в целия Съюз. При равни други условия по-доброто споделяне на тежестта следователно предполага по-малка нужда от мерки за отстраняване на нарушенията на конкуренцията. При всички случаи мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията следва да бъдат определени по такъв начин, че да се доближават във възможно най-голяма степен до ситуацията, която е щяла да настъпи на пазара, ако получателят на помощта го е бил напуснал при липса на помощ.

21.

Макар и да е необходимо да бъдат запазени някои механизми за подкрепа на банките с цел да се преодолеят продължаващите сътресения на финансовите пазари, някои процедури и условия следва да бъдат подобрени и доразвити. Необходимо е също да продължи процесът на адаптиране на нормативната уредба към развитието на пазара, който започна през юни 2010 г. с увеличаването на таксата за издаване на гаранция (6) и продължи със Съобщението за удължаване от 2010 г. (7).

22.

Съобщение относно банковия сектор от 2008 г. позволи на държавите-членки да въведат схеми за оздравяване, без да се изключва възможността за ad hoc намеса. Предвид на мащаба на кризата и на общия спад на доверието в целия финансов сектор на ЕС, което се изразява, inter alia, с изчерпването на междубанковото кредитиране, Комисията реши, че ще одобри всички необходими мерки, предприети от държавите-членки за гарантиране на стабилността на финансовата система, включително оздравителните мерки и схемите за рекапитализация. Временното одобрение на помощите за оздравяване под формата на гаранции, както и на мерки за рекапитализация и за обезценени активи позволи да бъде избегната паниката и да бъде възстановено доверието на пазарите.

23.

Пазарната ситуация обаче се промени и вече има по-малка нужда от структурни мерки за оздравяване, отпускани единствено въз основа на предварителна оценка, която почива на принципа, че практически всички банки трябва да бъдат оздравени, което отлага за по-късен етап задълбочената оценка на плановете за преструктуриране. Макар този подход да помогна да бъде избегнат непоправим срив на финансовия сектор като цяло, усилията за преструктуриране на отделните бенефициери често бяха забавяни. Поради закъснелите мерки за решаване на проблемите на банките в някои случаи окончателната сметка, платена от данъкоплатците, бе по-висока. С настоящото съобщение се установява принципът, че мерките за рекапитализация и за обезценени активи ще се разрешават само след като бъде одобрен планът за преструктуриране на банката. С този подход се гарантира, че размерът на помощта се определя по-точно, че източниците на проблемите на банките се разкриват и отстраняват на по-ранен етап и че се осигурява финансова стабилност. Гаранционните схеми ще остават на разположение, за да се осигури ликвидност на банките. Тези схеми обаче могат да служат само като средство за осигуряване на ликвидност на банките, които не изпитват недостиг на капитал, както е определено от компетентния надзорен орган (8).

24.

В настоящото съобщение се определят необходимите адаптации на параметрите за съвместимост на свързаните с кризата държавни помощи, отпускани за банките от 1 август 2013 г. По-специално, с настоящото съобщение:

25.

Комисията ще прилага принципите, определени в настоящото съобщение и във всички съобщения относно кризата (9), към „кредитните институции“ (наричани също „банки“) (10). Кредитните институции се отличават с висока степен на взаимосвързаност, поради което неструктурираната несъстоятелност на една кредитна институция може да има силно отрицателно въздействие върху финансовата система като цяло. Доверието в кредитните институции може да бъде изгубено внезапно, което може да има сериозни последствия за тяхната ликвидност и платежоспособност. Трудностите на една-единствена комплексна институция могат да доведат до системно напрежение във финансовия сектор, което от своя страна също може да има силно отрицателно въздействие върху икономиката като цяло, например поради ролята на кредитните институции за кредитирането на реалната икономика, и по тази причина могат да застрашат финансовата стабилност.

26.

При необходимост Комисията ще прилага mutatis mutandis принципите, определени в настоящото съобщение и във всички съобщения относно кризата, към застрахователните дружества по смисъла на член 6 от Директива 73/239/ЕИО (11), член 4 от Директива 2002/83/ЕО (12) или член 1, буква б) от Директива 98/78/ЕО (13).

27.

Всички помощи за такива институции, регистрирани в държава-членка, включително техните дъщерни дружества, и упражняващи значителни дейности в държава-членка, ще бъдат разглеждани съгласно настоящото съобщение.

28.

Мерките за рекапитализация и за обезценени активи, включително гаранциите за активи, обикновено се предоставят за покриване на недостиг на капитал. За целите на настоящото съобщение под „недостиг на капитал“ се разбира недостигът на капитал, установен при рекапитализация, „стрес тест“, анализ на качеството на активите или еквивалентна проверка, извършена на равнището на Съюза, еврозоната или на национално равнище, и при необходимост потвърден от компетентния надзорен орган. Такова публична подкрепа обикновено е постоянна и не може лесно да бъде премахната.

29.

Предвид на бюджетните последици за предоставящите държави-членки и това, че на практика този вид мерки са необратими, както и с оглед на практиката за вземане на решения на Комисията по време на кризата, Комисията може по принцип да ги разреши само след като съответната държави-членки докаже, че са използвани в максимална степен всички мерки за ограничаване на помощта до необходимия минимум. За тази цел държавите-членки се приканват да представят план за набиране на капитал преди представянето на план за преструктуриране или като част от него. Планът за набиране на капитал следва да съдържа по-специално мерки за набиране на капитал, предвидени от банката, и потенциални мерки за споделяне на тежестта от акционерите и подчинените кредитори на банката.

30.

Планът за набиране на капитал, заедно със задълбочен анализ на качеството на активите на банката и ориентирана към бъдещето оценка на капиталовата адекватност, следва да позволява на държавите-членки, съвместно с Комисията и компетентния надзорен орган, да определят точно (остатъчния) недостиг на капитал на банката, който трябва да бъде покрит с държавна помощ. За всеки остатъчен недостиг на капитал, който трябва да бъде покрит с държавна помощ, се изисква да бъде представен план за преструктуриране.

31.

С изключение на свързаните с изискванията за набиране на капитал и за споделяне на тежестта елементи, които, както е посочено в точки 32—34, трябва да бъдат включени в плана за набиране на капитал, представян преди плана за преструктуриране или като част от него, плановете за преструктуриране, включващи помощ за преструктуриране, ще продължат да се оценяват въз основа на Съобщението относно преструктурирането.

32.

При установяване на недостиг на капитал, който вероятно ще доведе до искане за държавна помощ, следва да бъдат приведени в действие всички мерки за свеждане до минимум на разходите, които държавата-членка поема за справянето с този недостиг. За тази цел държавите-членки се приканват да се свържат с Комисията преди уведомлението за помощта. В хода на тези доброволни контакти, предхождащи уведомлението, Комисията ще помогне на държавите-членки да гарантират съвместимостта на помощта за преструктуриране и по-специално да спазят изискванията за споделяне на тежестта в съответствие с правилата за държавните помощи. За основа на предварителното уведомление ще служи планът за набиране на капитал, изготвен от държавата-членка и банката и одобрен от компетентния надзорен орган. В него следва:

33.

Държавата-членка трябва да представи използваните за определянето на недостига на капитал подробна методика и входящи данни, утвърдени от компетентния надзорен орган. Методиката трябва да бъде представена за всяка отделна дейност на банката.

34.

След като бъде представен план за набиране на капитал и бъдат включени резултатите от анализа на качеството на активите на банката, както и ориентирана към бъдещето оценка на капиталовата адекватност, държавата-членка трябва да определи остатъчния недостиг на капитал, който трябва да бъде покрит с държавна помощ. Комисията ще предложи на държавите-членки да обсъдят плана за преструктуриране, преди за него да бъде подадено уведомление. След като бъде постигнато съгласие относно плана за преструктуриране, държавата-членка може да подаде официално уведомление за него. Комисията ще разреши мярка за рекапитализация или за обезценени активи като помощ за преструктуриране само след като бъде постигнато съгласие относно плана за преструктуриране.

35.

В плана за набиране на капитал, одобрен от компетентния надзорен орган, бенефициерът следва да определи и доколкото е възможно, без да застрашава жизнеспособността, да извърши всички мерки за набиране на капитал, които могат да бъдат приведени в действие. Сред тези мерки са по-специално:

36.

Ако в плана за набиране на капитал е посочено, че набелязаните мерки не могат да бъдат приведени в действие в срок от шест месеца от представянето на този план, Комисията ще се консултира с компетентния надзорен орган, за да прецени дали следва да приеме предложените мерки като мерки за набиране на капитал.

37.

За ръководителите на банките следва да се предвидят стимули да предприемат широкообхватно преструктуриране при благоприятна конюнктура и по този начин да сведат до минимум необходимостта от прибягване до държавна помощ. В съответствие с това, ако е основателно да се счита, че прибягването до държавна помощ е можело да бъде избегнато чрез подходящи и навременни действия от страна на ръководителите на банката, всяка банка, която разчита на държавна помощ за своето преструктуриране или структурирана ликвидация, следва да смени своя главен изпълнителен директор, както и други членове на управителния съвет, ако това е целесъобразно.

38.

По същите причини тези банки следва да прилагат строги политики за възнагражденията на изпълнителните ръководни кадри. За това е необходимо да бъде наложен таван за възнагражденията на ръководителите в комбинация със стимули, които да гарантират, че банката изпълнява своя план за преструктуриране, като преследва устойчиви дългосрочни цели. По този начин всяка банка, получаваща държавна помощ под формата на мерки за рекапитализация или за обезценени активи, следва да ограничи до подходящо равнище общото възнаграждение на персонала, включително на членовете на управителния съвет и на висшето ръководство. В горната граница на общото възнаграждение следва да са включени всички възможни неизменяеми и променливи елементи на възнагражденията, както и пенсиите, и тя трябва да е в съответствие с членове 93 и 94 от Директивата на ЕС за капиталовите изисквания (ДКИ IV) (14).

Предвид на това общото възнаграждение на всяко от тези лица не може да надвишава 15 пъти средната заплата в държавата-членка, в която е регистриран (15) бенефициентът, или 10 пъти средната заплата на служителите в банката бенефициер.

Ограниченията върху възнагражденията трябва да се прилагат до края на периода на преструктуриране или до момента, в който банката е изплатила държавната помощ, в зависимост от това кое от двете събития настъпи първо.

39.

Всяка банка, получаваща държавна помощ под формата на мерки за рекапитализация или за обезценени активи, по принцип следва да не изплаща по-големи обезщетения от изискваните по закон или договор.

40.

Държавната подкрепа може да създаде морален риск и да подкопае пазарната дисциплина. За да бъде намален моралният риск, помощта следва да се предоставя само при условия, в които се предвижда адекватно споделяне на тежестта от страна на съществуващите инвеститори.

41.

След поемането на загубите първо със собствен капитал адекватното споделяне на тежестта обикновено предполага за него да допринесат притежателите на хибриден капитал и на подчинен дълг. Притежателите на хибриден капитал и на подчинен дълг трябва да допринесат в максимална степен за намаляването на недостига на капитал. Тези принос може да е под формата на преобразуване в базов собствен капитал от първи ред (16) или намаляване на главницата на инструментите. При всички случаи изходящите парични потоци от бенефициера към притежателите на такива ценни книжа трябва да бъдат избегнати, доколкото това е възможно от правна гледна точка.

42.

Комисията няма да изисква принос от притежателите на първостепенен дълг (по-специално от притежателите на гарантирани депозити, негарантирани депозити, облигации и други видове първостепенен дълг) като задължителен елемент от споделянето на тежестта съгласно правилата за държавната помощ, независимо дали чрез преобразуване в собствен капитал, или чрез намаляване на стойността на инструментите.

43.

Когато капиталовата адекватност на банката, в която е установен недостиг на капитал, остава над регулаторния минимум, определен от ЕС, банката по принцип следва да е в състояние да възстанови своята капиталова позиция със собствени средства, по-специално чрез мерките за набиране на капитал, посочени в точка 35. При липса на други възможности, включително надзорни действия, като например мерки за ранна намеса или други корективни мерки за преодоляване на недостига, потвърден от компетентния надзорен или орган по преобразуването, подчиненият дълг трябва да бъде преобразуван в собствен капитал, по принцип преди да бъде отпусната държавна помощ.

44.

Когато банката вече не спазва минималните нормативни капиталови изисквания, подчиненият дълг трябва да бъде преобразуван или стойността му трябва да бъде намалена, по принцип преди да бъде отпусната държавна помощ. Държавна помощ не трябва да се отпуска, преди собственият капитал, хибридният капитал и подчиненият дълг да са допринесли напълно за компенсирането на евентуалните загуби.

45.

Може да бъде направено изключение от изискванията в точки 43 и 44, когато привеждането в действие на подобни мерки би застрашило финансовата стабилност или би довело до несъразмерни резултати. Това изключение може да се прилага за случаи, при които размерът на помощта, която предстои да бъде получена, е малък в сравнение с претеглените спрямо риска активи на банката и недостигът на капитал е намален значително, по-специално чрез мерки за набиране на капитал, посочени в точка 35. Несъразмерните резултати или рискът за финансовата стабилност могат също да бъдат избегнати с различна последователност на мерките, предназначени за справянето с недостига на капитал.

46.

В контекста на прилагането на точки 43 и 44 трябва да бъде спазван принципът, според който никой от кредиторите не трябва да бъде ощетен (17). По този начин подчинените кредитори не би трябвало да получават по-малко, от икономическа гледна точка, отколкото стойността на техните инструменти при липса на държавна помощ.

47.

С цел помощта да бъде ограничена до необходимия минимум, изтичането на капитал трябва да бъде предотвратено на възможно най-ранен етап. Предвид на това Комисията счита, че от момента, в който капиталовите нужди станат известни на банката или би трябвало да ѝ станат известни, банката следва да предприеме всички необходими мерки, за да запази собствения си капитал. По-специално, от този момент нататък институциите, които са установили или би трябвало да са установили своите нужди от капитал, трябва:

48.

Тъй като е необходимо да се гарантира, че помощта е ограничена до необходимия минимум, ако банка предприема действия, които не спазват изискванията, посочени в точка 47, в момент, когато нуждите ѝ от допълнителен капитал би трябвало да са очевидни за едно добре управлявано предприятие, за целите на определянето на мерките, необходими за ограничаване на нарушенията на конкуренцията, Комисията ще увеличи размера на помощта със сума, равна на изтеклия капитал.

49.

Ако след привеждането в действие на мерките за набиране на капитал и за споделяне на тежестта остава недостиг на капитал, той по принцип може да бъде покрит с рекапитализация с публични ресурси, с мерки за обезценени активи или с комбинация от двете. За да е съвместима тази помощ, на Комисията трябва да бъде представен план за преструктуриране, който трябва да е съобразен със съответните раздели на съобщенията относно кризата.

50.

След като Комисията започне да прилага принципите, посочени в настоящото съобщение, държавите-членки ще трябва да уведомят Комисията за плановете за преструктуриране и да получат одобрение за държавната помощ, преди да предприемат мерки за рекапитализация или за обезценени активи. По изключение обаче Комисията може да разреши на държава-членка да предприеме временно такива мерки като помощ за оздравяване, преди да бъде одобрен план за преструктуриране, ако тези мерки са необходими за запазване на финансовата стабилност. Ако държава-членка се позове на тази клауза за финансова стабилност, Комисията ще поиска ex ante анализ от компетентния надзорен орган в потвърждение, че е налице настоящ (а не бъдещ) недостиг на капитал, който ще принуди надзорния орган да отнеме незабавно банковия лиценз на институцията, ако тези мерки не бъдат предприети. Освен това в този анализ ще трябва да се докаже, че изключителният риск за финансовата стабилност не може да бъде избегнат с частен капитал в достатъчно кратък срок или с други временни мерки, които нарушават конкуренцията в по-малка степен, като държавна гаранция.

51.

Комисията трябва да бъде уведомена за всяка мярка за оздравяване по точка 50. С цел да бъде одобрена временно от Комисията, мярката трябва да спазва определените в Съобщението относно рекапитализацията, Съобщението за удължаване от 2011 г. и ако е приложимо, Съобщението относно обезценените активи правила, уреждащи възнагражденията и споделянето на тежестта, присъщи за въпросните мерки.

52.

Освен това помощта за оздравяване под формата на мерки за рекапитализация и за обезценени активи не трябва да възпрепятства спазването на изискванията за споделяне на тежестта, определени в настоящото съобщение. Вследствие на това трябва или изискваните мерки за споделяне на тежестта да се изпълнят като част от помощта за оздравяване, или мерките за рекапитализация или за обезценени активи да бъдат замислени така, че изпълнението на мерките за споделяне на тежестта да е възможно ex post. Подобно ex post изпълнение може да се постигне например с рекапитализация под форма, която е първостепенна спрямо съществуващия капитал и съществуващите инструменти за подчинен дълг и която същевременно съответства на действащата нормативна и надзорна уредба.

53.

След разрешаване на помощта за оздравяване държавата-членка трябва да представи план за преструктуриране в съответствие със Съобщението относно преструктурирането в двумесечен срок от датата на решението за временно одобрение на помощта. Планът за преструктуриране ще бъде оценен въз основа на Съобщението относно преструктурирането, като се вземат предвид принципите на споделяне на тежестта, описани в настоящото съобщение.

54.

Помощите за малки банки обикновено засягат конкуренцията по-малко от помощите, отпуснати на големи банки. По тази причина и за да се осигури пропорционално административно третиране, е целесъобразно да се предвиди опростена процедура по отношение на малките банки, като същевременно се гарантира, че нарушенията на конкуренцията са ограничени до минимум. По тази причина Комисията е склонна да разрешава схеми за рекапитализация и за преструктуриране на малки институции, когато тези схеми имат ясно определени цели и са ограничени до период от шест месеца, при условие че спазват принципите, посочени в съобщенията относно кризата, и по-специално изискванията за споделянето на тежестта от настоящото съобщение. Освен това прилагането на такъв вид схеми трябва да бъде ограничено само до банките, чийто счетоводен баланс не надвишава общо 100 милиона евро. Сборът от балансите на банките, които получават помощ по схемата, не трябва да надвишава 1,5 % от общите активи, държани от банките на вътрешния пазар в съответната държава-членка.

55.

Комисията ще оценява този вид схеми, за да провери дали те постигат своята цел и дали се изпълняват правилно. За тази цел на всеки шест месеца след разрешаването на схемата държавата-членка трябва да представя доклад относно използването на схемата.

56.

Помощта за ликвидност и гаранциите по задължения стабилизират временно пасива в счетоводния баланс на банките. Поради това за разлика от мерките за рекапитализация или за обезценени активи, които, преди да могат да бъдат отпуснати, по принцип трябва да бъдат предшествани от уведомление за план за преструктуриране от съответната държава-членка и от одобрението на този план от Комисията, Комисията може да приеме, преди да бъде одобрен план за преструктуриране, държавите-членки да уведомяват за гаранции и помощи за осигуряване на ликвидност, които да бъдат отпуснати след временното им одобрение като помощ за оздравяване.

57.

Комисията може да бъде уведомявана за гаранциите и за помощите за ликвидност индивидуално. Освен това Комисията може да разрешава схеми, в които се предвиждат мерки за ликвидност за максимален период от шест месеца.

58.

Такива схеми трябва да бъдат ограничени само до банките, които не изпитват недостиг на капитал. Когато дадена банка с недостиг на капитал се нуждае спешно от ликвидност, се изисква индивидуално уведомление до Комисията (19). При тези обстоятелства Комисията ще прилага mutatis mutandis процедурата, посочена в точки 32—34, включително изискването за план за преструктуриране или за ликвидация, освен ако помощта бъде възстановена в срок от два месеца.

59.

За да бъдат одобрени от Комисията, гаранциите и помощите за ликвидност трябва да отговарят на следните изисквания:

60.

За гаранции и схеми за ликвидност трябва да се спазват следните допълнителни критерии:

61.

В изключителни случаи гаранции могат също да бъдат одобрени за покриването на експозиции на Европейската инвестиционна банка към банките с цел да бъде възстановено кредитирането на реалната икономика в държави, в които кредитните условия са много трудни в сравнение със средните в Съюза. Когато оценява такива мерки, Комисията ще разглежда по-специално дали с тях не се предоставя неоснователно предимство, което може например да послужи на тези банки да развиват други стопански дейности. Такива гаранции могат да обхващат само периоди до седем години. Ако е одобрено от Комисията, издаването на такива гаранции не задължава банката да представи план за преструктуриране.

62.

Обикновените дейности на централните банки, свързани с паричната политика, като операциите на открития пазар и ликвидните улеснения с постоянен достъп, не попадат в приложното поле на правилата за държавната помощ. Специалната подкрепа за конкретна кредитна институция (обикновено наричана „спешна помощ за осигуряване на ликвидност“) може да представлява помощ, освен ако са изпълнени следните кумулативни условия (20):

63.

Не представляват държавна помощ (21) намесите на фондове за гарантиране на депозитите, чиято цел е депозитите да бъдат възстановени на вложителите съгласно задълженията на държавите-членки по силата на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити (22). Ползването на тези или на подобни фондове с цел подпомагане на преструктурирането на кредитните институции обаче може да представлява държавна помощ. Въпреки че е възможно тези фондове да произхождат от частния сектор, те могат да представляват помощ, доколкото са под контрола на държавата и решението за използването им може да бъде приписано на държавата (23). Комисията ще оценява съвместимостта на държавните помощи под формата на намеси от този вид съгласно настоящото съобщение.

64.

Държавните помощи под формата на намеси от фонд за преобразуване ще бъдат оценявани съгласно настоящото съобщение с цел да се оцени съвместимостта им с вътрешния пазар.

65.

Държавите-членки следва да насърчават оттеглянето от пазара на нежизнеспособните участници, като същевременно позволяват оттеглянето да бъде структурирано, така че да се запази финансовата стабилност. Когато кредитна институция в затруднение не може убедително да си възвърне дългосрочната жизнеспособност, винаги трябва да се взема предвид възможността за структурираната ѝ ликвидация.

66.

Комисията съзнава, че поради спецификата на кредитните институции и при липсата на механизми, позволяващи преобразуването на кредитни институции, без да бъде застрашена финансовата стабилност, може да е невъзможно кредитна институция да бъде ликвидирана съгласно стандартно производство по несъстоятелност. По тази причина държавните мерки в подкрепа на ликвидацията на неплатежоспособни кредитни институции могат да се считат за съвместима помощ, при условие че изпълняват изискването, посочено в точка 44.

67.

Целта на структурираната ликвидация трябва да бъде прекратяването на дейността на кредитната институция в затруднение през ограничен период от време. Тази цел означава, че не могат да бъдат започвани нови външни дейности. Съществуващите дейности обаче могат да бъдат приключени, ако това намалява разходите за ликвидация. Освен това ликвидацията трябва, доколкото е възможно, да има за цел продажбата на части от дейности или от активи чрез конкурентна процедура. При процедура на структурирана ликвидация се изисква постъпленията от продажбата на активи да допринесат за намаляването на разходите за ликвидация.

68.

Държавите-членки могат да избират между редица инструменти за организирането на ликвидацията на кредитни институции в затруднение. Всички мерки за държавни помощи, изпълнявани в подкрепа на процедурата по ликвидация, трябва да отговарят на принципите, посочени в точки 69—82.

69.

Държавите-членки трябва да представят план за структурираната ликвидация на кредитната институция.

70.

Комисията ще оценява съвместимостта на мерките за помощ, които трябва да бъдат приведени в действие с цел оздравяване на кредитни институции, като следва mutatis mutandis принципите, определени по отношение на помощите за преструктуриране в раздели 2, 3 и 4 от Съобщението относно преструктурирането.

71.

Особеното естество на структурираната ликвидация поражда съображенията, изложени в точки 72—78.

72.

Държавите-членки следва да докажат, че помощта позволява ефективната структурирана ликвидация на кредитната институция, като същевременно размерът на помощта се ограничава до минимума, необходим за да продължи институцията да функционира през ликвидацията с оглед на преследваната цел и при спазване на изискванията за споделяне на тежестта, предвидени в настоящото съобщение.

73.

За да се избегне неоправдано нарушаване на конкуренцията, фазата на ликвидация следва да бъде ограничена до минималния период, необходим за структурираната ликвидация.

74.

Докато кредитната институция бенефициер продължава да функционира, тя не трябва да се конкурира активно на пазара или да предприема нови дейности. Нейните операции по принцип трябва да се ограничават до продължаването и приключването на текущите дейности със съществуващите клиенти. Всяка нова дейност със съществуващи клиенти трябва да се ограничава до промяната на условията на съществуващите договори и до преструктурирането на съществуващите заеми, при условие че тези промени подобряват нетната настояща стойност на съответните активи.

75.

Ценовата политика на кредитната институция, която предстои да бъде ликвидирана, трябва да бъде замислена така, че да насърчава клиентите да намерят по-изгодни алтернативи.

76.

Когато е необходим банков лиценз, например за лоша банка или за временна институция, създадена единствено за структурираната ликвидация на кредитна институция („мостова“ банка), лицензът трябва да бъде издаден само за дейностите, които са абсолютно необходими за ликвидацията. Компетентният надзорен орган следва да отнеме банковия лиценз веднага щом това е възможно.

77.

В контекста на структурираната ликвидация трябва да се направи необходимото моралният риск да бъде сведен до минимум, особено като се избягва отпускането на допълнителна помощ в полза на акционерите и притежателите на подчинени дългове. С оглед на това вземанията на акционерите и на притежателите на подчинени дългове не трябва да бъдат прехвърляни към текуща икономическа дейност.

78.

Раздели 3.1.2 и 3.1.3 трябва да се спазват mutatis mutandis.

79.

Продажбата на кредитна институция при процедура за структурирана ликвидация може да включва държавна помощ за купувача, освен ако продажбата е организирана чрез открита и безусловна конкурентна тръжна процедура и активите се продадат на предложилия най-високата цена. При необходимост при такава конкурентна тръжна процедура следва да е възможно части от институцията да бъдат продадени на различни участници в търга.

80.

По-специално, когато определя дали е налице помощ в полза на купувача на кредитната институция или на части от нея, Комисията ще провери дали:

81.

Когато Комисията установи, че е налице помощ за купувача, тя ще оцени съвместимостта на тази помощ отделно.

82.

Ако помощта е отпусната за икономическа дейност, която ще бъде продадена (за разлика от купувача на тази дейност), съвместимостта на тази помощ подлежи на отделно оценяване съгласно настоящото съобщение. Ако в процеса на ликвидация е включена продажбата на икономически субект, който притежава значителен пазарен дял, Комисията ще прецени дали са необходими мерки, с които да бъде ограничено нарушението на конкуренцията, предизвикано от помощта за този икономически субект, и ще провери жизнеспособността на произлезлия от продажбата нов субект. Когато оценява жизнеспособността, Комисията ще обърне нужното внимание на големината и мощта на купувача спрямо големината и мощта на придобития икономически субект.

83.

При въвеждането от държавите-членки на схеми за справяне с проблемите на кредитни институции, които изпитват трудности, може да се предвиди възможността да бъде отпусната помощ, с която да се гарантира структурираната ликвидация на тези институции, като същевременно се ограничат отрицателните ефекти върху сектора и икономиката като цяло.

84.

Комисията счита, че схемите за помощ за ликвидация в полза на ограничени по големина кредитни институции (24) могат да бъдат одобрявани, при условие че са замислени така, че да се осигури спазването на посочените в точка 44 изисквания за споделяне на тежестта от акционерите и притежателите на подчинен дълг и да се премахнат моралният риск и другите опасения по отношение на конкуренцията.

85.

Съвместимостта на такива схеми за помощ ще бъде оценявана по условията, установени в раздел 3. Когато уведомяват Комисията за схема за помощ, държавите-членки трябва да представят подробна информация за процеса, както и за условията за намеса в полза на институциите бенефициери.

86.

Тъй като степента, в която се нарушава конкуренцията, може да варира в зависимост от естеството на институцията бенефициер и позицията ѝ на пазара, може да е необходима индивидуална оценка, за да се гарантира, че процесът не причинява неоправдани нарушения на конкуренцията. С оглед на това за мерките за помощ по одобрена схема в полза на кредитни институции с общи активи от над 3 000 милиона евро трябва да бъде подадено индивидуално уведомление с цел те да бъдат одобрени.

87.

Държавите-членки трябва да представят редовни доклади, поне веднъж годишно, относно функционирането на всяка схема за помощ, разрешена съгласно раздел 6.4. В тези доклади трябва също да се предоставя информация за всяка кредитна институция, която е в процес на ликвидация съгласно раздел 6.4.

88.

За да е възможно Комисията да наблюдава напредъка в процеса на структурираната ликвидация и неговото въздействие върху конкуренцията, държавите-членки трябва да представят редовни доклади (поне веднъж годишно) за това как се развива процесът на ликвидация за всяка банка в ликвидация и окончателен доклад в края на процедурата по ликвидация. В някои случаи могат да бъдат назначени контролиращ доверител, доверител по продажбите или и двамата с цел да се гарантира, че се спазват условията и задълженията, на които се основава разрешението на помощта.

89.

Комисията ще прилага принципите, установени в настоящото съобщение, от 1 август 2013 г.

90.

Уведомленията, регистрирани от Комисията преди 1 август 2013 г., ще се разглеждат по критериите, действащи към момента на уведомяването.

91.

Комисията ще разглежда въз основа на настоящото съобщение съвместимостта с вътрешния пазар на всяка помощ, отпусната без нейно разрешение и следователно в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, ако цялата помощ или част от нея е отпусната след публикуването на съобщението в Официален вестник на Европейския съюз.

92.

Във всички останали случаи Комисията ще разглежда съвместимостта въз основа на съобщенията относно кризата, действащи към момента на отпускане на помощта.

93.

Ако сметне за уместно, Комисията ще преразгледа настоящото съобщение, по-специално, за да вземе предвид промените в пазарните условия или в регулаторната среда, които могат да се отразят на правилата, определени в него.

94.

Съобщението относно банковия сектор от 2008 г. се отменя, считано от 31 юли 2013 г.

95.

Точка 47 от Съобщението относно обезценените активи и приложение 5 към него се заличават.

96.

Съобщението относно преструктурирането се адаптира, както следва:

В точка 4 първото изречение се заменя със следното: „Държавата-членка, която отпуска помощ на финансова институция, следва да представи план за преструктуриране, с който да потвърди или възстанови нейната дългосрочна жизнеспособност без държавна помощ.“

Бележка под линия 4 към точка 4 се заличава.

В точка 7 третото тире се заменя със следното: „Комисията ще прилага основния принцип на подходящо споделяне на тежестта между държавите-членки и банките бенефициери, като взема предвид общата ситуация на финансовия сектор.“

Точка 8 се заличава.

В бележка под линия 1 към точка 21 първото изречение се заменя със следното: „Вж. раздел 6 от Съобщението относно банковия сектор от 2013 г.“.

Точка 25 се заменя със следното: „Всяка дерогация от адекватно ex ante споделяне на тежестта, която по съображения за финансова стабилност може по изключение да е предоставена, преди да е одобрен план за преструктуриране, трябва да бъде компенсирана чрез допълнителен принос на по-късен етап от преструктурирането, например под формата на клаузи за възвръщане на предоставени средства и/или чрез по-задълбочено преструктуриране, включващо допълнителни мерки за ограничаване на нарушенията на конкуренцията.“

30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/16

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32013M6946. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/16

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/en/index.htm) под номер на документа 32013M6980. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/17

30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/18

1.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че сделката, за която е постъпило уведомление, представлява концентрация по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията.

Въздържалите се са малцинство.

2.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че сделката, за която е постъпило уведомление, има европейско измерение съгласно член 1 от Регламента за сливанията.

Въздържалите се са малцинство.

3.

Консултативният комитет е съгласен с определенията на Комисията на съответните пазари, както са посочени в проекта на решение. По-специално:

Въздържалите се са малцинство.

4.

Консултативният комитет е съгласен с оценката на Комисията, че Aer Arann е конкурент на Ryanair, но не и на Aer Lingus.

Въздържалите се са малцинство.

5.

Консултативният комитет е съгласен с оценката на Комисията, че Aer Lingus и Ryanair са много близки, ако не и най-непосредствените конкуренти по всички припокриващи се маршрути.

Въздържалите се са малцинство.

6.

Консултативният комитет е съгласен с оценката на Комисията, че бариерите за навлизане в настоящия случай са високи.

Въздържалите се са малцинство.

7.

Консултативният комитет е съгласен с оценката на Комисията, че антиконкурентните ефекти от сделката няма да бъдат компенсирани в достатъчна степен от навлизане по изолиран маршрут или разширено навлизане на превозвачи, които осъществяват дейност по някои маршрути до и от основните си бази извън Ирландия.

Въздържалите се са малцинство.

8.

Консултативният комитет е съгласен с оценката на Комисията, че концентрацията, за която е постъпило уведомление, ще доведе до значително възпрепятстване на ефективната конкуренция по 46 маршрута, по които дейностите на страните се припокриват, а именно:

Въздържалите се са малцинство.

9.

Консултативният комитет е съгласен с оценката на Комисията във връзка с елиминирането на най-надеждния потенциален нов участник по следните 6 маршрута: i) обслужвани от Ryanair маршрути, обект на потенциална конкуренция: Дъблин—Болоня; Дъблин—Бордо; Корк—Париж/Бове; Корк—Мюнхен/Меминген; Корк—Бирмингам; ii) обслужван от Aer Lingus маршрут, обект на потенциална конкуренция: Дъблин—Нюкасъл.

Въздържалите се са малцинство.

10.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че ангажиментите, предложени от Ryanair на 17 октомври 2012 г., 7 декември 2012 г., 15 януари 2013 г. и 1 февруари 2013 г., не разсейват установените от нея опасения относно конкуренцията и няма да отстранят значителното възпрепятстване на ефективната конкуренция, произтичащо от сделката, за която е подадено уведомление.

Въздържалите се са малцинство.

11.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че ангажиментите във връзка с IAG са недостатъчни, за да се разсеят всички опасения относно конкуренцията, установени от Комисията.

Въздържалите се са малцинство.

12.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че ангажиментите във връзка с Flybe са недостатъчни, за да се разсеят всички опасения относно конкуренцията, установени от Комисията.

Въздържалите се са малцинство.

13.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че с оглед на това сделката, за която е подадено уведомление, трябва да бъде обявена за несъвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП в съответствие с член 2, параграф 3 и член 8, параграф 3 от Регламента за сливанията и член 57 от Споразумението за ЕИП.

Въздържалите се са малцинство.

30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/20

(1)

На 24 юли 2012 г. Европейската комисия получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламента за сливанията (2), чрез която Ryanair Holdings plc придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото дружество Aer Lingus Group plc посредством публична оферта за изкупуване, обявена на 19 юни 2012 г.

(2)

Комисията образува производство съгласно член 6, параграф 1, буква в) от Регламента за сливанията на 29 август 2012 г. и прие изложение на възраженията (ИВ) на 13 ноември 2012 г. Приблизително един месец преди издаването на ИВ, на 17 октомври 2012 г., Ryanair представи пакет от официални ангажименти в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламента за сливанията, за които Комисията взе решение да не провежда допитване до участниците на пазара.

(3)

Aer Lingus, обектът на публичната оферта за изкупуване и следователно другата заинтересована страна по смисъла на член 11, буква б) от Регламента за прилагане (3), получи неповерителна версия на ИВ на 21 ноември 2012 г. От негова страна незабавно бяха изразени опасения относно редакцията на целия раздел, посветен на ангажиментите на Ryanair и на тяхната оценка от Комисията. Aer Lingus пожела да получи копие на раздела след отхвърлянето му от ГД „Конкуренция“. След като разгледах обоснованата молба, поисках от ГД „Конкуренция“ да предостави на Aer Lingus неповерителна версия на раздела на ИВ относно ангажиментите на Ryanair, както е предвидено в член 13, параграф 2 от Регламента за прилагане. След това ГД „Конкуренция“ поиска от Ryanair да предостави по-малко редактирана версия на раздела относно ангажиментите, която впоследствие беше предадена на Aer Lingus.

(4)

Ryanair представи своя отговор на ИВ на 28 ноември 2012 г., а Aer Lingus представи своите коментари на 30 ноември 2012 г. Никоя от двете компании не поиска официално устно изслушване.

(5)

На 14 декември 2012 г. Комисията изпрати на Ryanair писмо с изложение на фактите, на което Ryanair отговори на 20 декември 2012 г.

(6)

По свое искане уведомяващата страна получи многократно пълен достъп до преписката чрез CD-ROM от ноември 2012 г. до февруари 2013 г., докато Aer Lingus получи достъп при поискване, доколкото това беше необходимо за изготвяне на коментарите на това предприятие, също на няколко пъти по време на процеса.

(7)

В допълнение към това в настоящия случай бяха организирани две информационни зали за количествени данни — от 21 до 23 и на 27 ноември 2012 г. Външните икономически съветници както на Ryanair, така и на Aer Lingus имаха отделен достъп до данните, т.е. до анализа на Комисията за съотношението между средните брутни тарифи на Ryanair и Aer Lingus.

(8)

Трима конкуренти на сливащите се компании — International Airlines Group SA, Flybe Group plc и Aer Arran, едно летище — Dublin Airport Authority, и Министерството на транспорта, туризма и спорта на Ирландия демонстрираха достатъчен интерес по смисъла на член 18, параграф 4 от Регламента за сливанията и поради това получиха възможност да бъдат изслушани писмено като трети страни.

(9)

С цел да се разсеят опасенията относно конкуренцията, посочени в ИВ, Ryanair представи преработен набор от ангажименти на 7 декември 2012 г., 15 януари 2013 г. и 1 февруари 2013 г., като за всички беше проведено допитване до участниците на пазара. Резултатите от допитването до участниците на пазара и основанията на Комисията да отхвърли предложените ангажименти всеки път бяха представяни по време на срещи относно хода на производството, последната от които се състоя на 12 февруари 2013 г. Освен това Ryanair редовно получаваше достъп до преписката, което му позволи да проверява информацията, на която се основава позицията на Комисията.

(10)

Aer Lingus, целевата компания на враждебното поглъщане, изрази недоволство от ограничената роля, която можеше да изпълнява в проучване от основно значение за нейната независимост. Компанията счита, че определено не са ѝ предоставени равни процесуални възможности. Например тя не е участвала в процеса преди подаването на уведомлението, в повечето случаи е получила прекомерно редактирани документи, представени от уведомяващата страна, не са ѝ предоставени ключови документи в началото на фаза II, получила е ограничен достъп до преписката и е изключена от диалога с Комисията относно корективните действия.

(11)

Вярно е, че целевите компании не се ползват със същия процесуален статут като придобиващите компании. Както Aer Lingus признава, приложимите регламенти определят ограничена роля на останалите заинтересовани страни. Поради това не мога да констатирам, че в настоящото производство Aer Lingus не е имала възможност да упражни ефективно правата си, предоставени ѝ от приложимите регламенти и най-добри практики. В единствения случай, в който тя се обърна към мен с искане за преразглеждане на неблагоприятно процедурно решение, решението ми беше в полза на Aer Lingus (вж. точка 3 по-горе).

(12)

Според мен проектът на решение се отнася само до възраженията, по отношение на които на страните е предоставена възможност да изразят свето мнение. Поради силно чувствителния характер на определени данни, предоставени от другата засегната страна и една трета страна, Комисията поиска и получи пълномощно от уведомяващата страна, което позволява на външните ѝ консултанти: i) да получат от нейно име решението на Комисията единствено с цел консултация; и ii) да предоставят на Ryanair редактирано копие на решението, от което е заличена поверителната информация. И двете предоставящи страни са наясно с ограниченото разкриване на информация и са дали писменото си съгласие за това.

(13)

Като цяло заключението ми е, че в настоящия случай всички участници в производството са имали възможност да упражнят ефективно процесуалните си права.

30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/22

(1)

Ryanair е нискотарифен превозвач, който извършва редовни въздухоплавателни услуги от точка до точка главно в Европа. Компанията разполага със самолетен парк от 294 самолета и 51 бази в цяла Европа, като най-важните са Лондон—Станстед, Брюксел—Шарлероа, Милано—Бергамо и Дъблин. В летния сезон на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) за 2012 г. Ryanair обслужваше 62 маршрута на къси разстояния с начална точка Дъблин.

(2)

Aer Lingus е превозвач, установен в Ирландия. Той предлага основно услуги за редовен въздушен транспорт от точка до точка. Aer Lingus е установен основно на летище Дъблин, откъдето осъществява значителна част от редовните си полети. По време на летния сезон за 2012 г. Air Lingus (включително Aer Arann) обслужваше 66 маршрута на къси разстояния с начална точка Дъблин. Aer Lingus не участва в нито едно сдружение на авиокомпании и развива концепция за „отворена мрежова архитектура“, като неутралитетът му позволява да си партнира с различни сдружения и да предлага връзка чрез основни транспортни центрове със световни дестинации в допълнение към въздушния транспорт от точка до точка.

(3)

Миноритарното дялово участие на Ryanair в Aer Lingus представлява 29,82 % от общата стойност на емитирания акционерен капитал на Aer Lingus и прави Ryanair най-големия акционер в Aer Lingus. Вторият по големина акционер е ирландското правителство (Министерството на финансите) с дял от около 25,1 %.

(4)

На 24 юли 2012 г. Европейската комисия получи уведомление за планирана концентрация съгласно член 4 от Регламента за сливанията, чрез която предприятието Ryanair Holdings plc (Ryanair, Ирландия) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото дружество Aer Lingus Group plc (Aer Lingus, Ирландия) посредством публична оферта за изкупуване, обявена на 19 юни 2012 г. (наричана по-нататък „сделката“).

(5)

След първата фаза на проучването на пазара Комисията достигна до заключението, че сделката попада в приложното поле на Регламента за сливанията, и изрази сериозни съмнения относно нейната съвместимост с вътрешния пазар и със Споразумението за ЕИП. В резултат на това на 29 август 2012 г. Комисията образува производство съгласно член 6, параграф 1, буква в) от Регламента за сливанията.

(6)

Втората фаза на проучването на пазара потвърди наличието на опасения относно конкуренцията на редица пазари, което доведе до издаването на изложение на възраженията (ИВ) на 13 ноември 2012 г. Страните имаха възможност да изложат становищата си чрез писмен отговор на изложението на възраженията. На 14 декември 2012 г. Комисията изпрати на страните писмо с изложение на фактите, на което Ryanair отговори на 20 декември 2012 г.

(7)

Съгласно член 8, параграф 2 от Регламента за сливанията Ryanair представи първи официален набор от ангажименти на 17 октомври 2012 г. Комисията реши, че няма основания за допитване до участниците на пазара, тъй като ангажиментите от 17 октомври 2012 г. не обхващат всички маршрути, за които в ИВ е изразено предварително становище, че сделката ще възпрепятства значително ефективната конкуренция.

(8)

На 7 декември 2012 г. Ryanair представи преработена версия на ангажиментите. След представянето на тези ангажименти Комисията започна допитване до участниците на пазара. Вследствие на резултатите от това допитване, на 15 януари 2013 г. Ryanair представи изменен набор от ангажименти. С оглед на резултатите от второто допитване до участниците на пазара, на 1 февруари 2013 г. Ryanair представи преработен набор от ангажименти (наричан по-надолу „окончателният набор от ангажименти“). Беше започнато трето допитване до участниците на пазара.

(9)

Проучването на пазара показа, че окончателният набор от ангажименти, предложен от Ryanair, не е в състояние да отстрани установеното значително възпрепятстване на ефективната конкуренция.

(10)

Поради това на 27 февруари 2013 г. Комисията прие съгласно член 8, параграф 3 от Регламента за сливанията решение за обявяване на сделката за несъвместима с вътрешния пазар и Споразумението за ЕИП (наричано по-нататък „решението“).

(11)

Както Ryanair, така и Aer Lingus предоставят услуги за редовен пътнически въздушен транспорт в рамките на ЕИП и дейностите им се припокриват по 46 маршрута от/до Ирландия. Сделката не засяга други пазари освен свързаните с услуги за пътнически въздушен транспорт.

(12)

В съответствие със своята практика за вземане на решения Комисията оцени сделката въз основа на подхода за двойката градове „отправна точка—крайна точка“ (ОТКТ), който отразява заменяемостта по отношение на търсенето. В резултат на това всяка комбинация между отправна точка и крайна точка се разглежда като отделен пазар.

(13)

В допълнение към това в настоящия случай Комисията счете, че пътниците с междинно кацане не са част от същия пазар като пътниците ОТКТ, както и че не е подходящо да се определя общ пазар за полети на къси разстояния от/до Ирландия, като се има предвид ограничената степен на заменяемостта между различните ОТКТ по отношение на предлагането, нито пазар за „потребителите, за които дестинацията не е от значение“, предвид на факта, че за огромното мнозинство от пътниците полет от Ирландия до дадена дестинация не е просто заменим с полет до друга дестинация.

(14)

В съответствие с предходната си практика за вземане на решения, при определянето на съответните пазари ОТКТ за услуги за пътнически въздушен транспорт Комисията провери дали полетите от и до летищата, при които е налице значително припокриване на обслужваните зони, може да считат за заместители от гледна точка на пътниците.

(15)

При оценката на заменяемостта на летищата Комисията се основа на следните качествени и количествени източници на доказателства: i) прецедентите на Комисията и по-специално решението от 2007 г., в което заменяемостта на летищата за/от Ирландия беше подложена на задълбочена оценка; ii) обслужвана от летището зона от 100 km/1 час шофиране до съответния градски център като „първа представителна променлива величина“ за определяне на това, дали летищата изглеждат prima facie заменяеми; iii) резултатите от проучването на пазара; iv) поведението на Aer Lingus и Ryanair по отношение на мониторинга на цените; v) начина, по който Ryanair предлага услугите си на пазара; и vi) анализ на съотношението на цените, който потвърди в количествено отношение заключенията, направени от Комисията при определянето на пазара. Комисията достигна до своите заключения, като групира доказателствените елементи.

(16)

В настоящия случай заменяемостта на услугите за редовен въздушен транспорт от различни летища е от значение поради три причини: i) за определянето дали дейностите на страните се припокриват; ii) за оценката на ограниченията на конкуренцията на авиокомпании, осъществяващи дейност на други летища; и iii) за оценката на възможностите за навлизане на съответните допълнителни летища.

(17)

Дейностите на Ryanair се припокриват с тези на Aer Lingus по 16 маршрута (2), по които Aer Lingus и Ryanair летят между едни и същи две летища и по които няма проблем със заменяемостта на летищата, тъй като няма идентифицирани други съответни летища.

(18)

По допълнителни 10 маршрута (3), въпреки че има повече от едно летище в началния или крайния град, Ryanair и Aer Lingus летят до едно и също летище (подход „двойка летища“). За някои маршрути второто летище получава същото обслужване от една от страните или от друга авиокомпания. Заменяемостта на летищата е от значение за тези маршрути по-специално за оценката на проектите за навлизане на потенциалните конкуренти на страните. Въпреки това, тъй като Комисията не установи каквито и да е планове за навлизане/разширяване, които биха довели до своевременно, вероятно и достатъчно навлизане/разширяване, което да разсее опасенията относно конкуренцията, идентифицирани за съответните маршрути, не беше необходимо да се стига до окончателно заключение по отношение на заменяемостта на тези летища за маршрутите съответно от Дъблин, Корк и Шанън.

(19)

По 19 маршрута („двойки градове“) (4) Ryanair и Aer Lingus летят от Ирландия до различни летища. Заменяемостта е от значение за тези маршрути, за да се определи дали има припокриване между страните. В решението се оценява заменяемостта за значителна част от пътниците на Aer Lingus и Ryanair, които пътуват от/до 17 летища (5) до/от Дъблин, Корк, Шанън или Нок.

(20)

За оставащия един допълнителен маршрут, Дъблин—Бристол/Кардиф/Ексетър, въпросът за заменяемостта на летищата е от значение само при проверката дали страните ще бъдат изправени пред ограничения на конкуренцията за полетите от Ексетър до Дъблин (тъй като страните извършват полети до едно и също летище (Бристол), въпросът не е от значение за проверката за припокриване).

(21)

В решението беше заключено, че следните летища са заменяеми по маршрутите до/от Дъблин, Корк, Шанън или Нок, докато въпросът дали редовните въздушни транспортни услуги за превозване на пътници от точка до точка между съответно Дъблин или Корк и някои (6) двойки летища са част от един и същи пазар, остава отворен, тъй като не оказва влияние върху оценката на конкуренцията:

(22)

Съгласно предходната практика за вземане на решения на Комисията равнището на заменяемост между полетите с прекачвания и директните полети зависи до голяма степен от продължителността на полета. Като общо правило колкото по-дълъг е полетът, толкова по-голяма е вероятността полетите с прекачвания да предизвикват конкурентни ограничения по отношение на директните полети.

(23)

Комисията счете, че тъй като припокриващите се маршрути в настоящия случай са полети на къси разстояния (т.е. с продължителност на полета, по-малка от 6 часа) или на среднокъси разстояния (маршрути с продължителност повече от три часа, при които директните полети обикновено не предлагат възможност за двупосочни пътувания в един ден), е малко вероятно полетите с прекачвания да предизвикват конкурентни ограничения по отношение на директните полети. Въпреки това в решението беше заключено, че въпросът дали полетите с прекачвания са част от същия пазар, може да бъде оставен отворен, тъй като в крайна сметка няма да промени резултата от оценката на конкуренцията.

(24)

В решението от 2007 г. Комисията заключи, че определянето на отделни пазари за различните категории пътници не е подходящо, по-специално въз основа на констатацията, че и двете авиокомпании не правят разграничение между различните групи пътници, като предлагат еднопосочни билети, за които се прилагат ограничения, само за полети на къси разстояния. Ryanair, Aer Lingus и по-голямата част от респондентите в проучването на пазара потвърдиха същото заключение в настоящия случай.

(25)

Комисията заключи, че определянето на отделни пазари за различните категории пътници не е подходящо, било то спрямо разграничението за чувствителност/нечувствителност към фактора време, разграничението за пътувания с бизнес цели/развлекателни цели или подхода „време между резервацията и отпътуването“.

(26)

Ryanair поддържаше твърдението, че специално по отношение на пътуванията с развлекателна цел чартърните авиокомпании създават значителни конкурентни ограничения за услугите, предоставяни от страните. Освен това Ryanair изтъкна, че спадът при чартърните полети с начална точка Ирландия е пряко следствие от разширяването на дейността на Ryanair по редица чартърни маршрути.

(27)

В съответствие с предходната си практика за вземане на решения Комисията разграничи три вида чартърни дейности:

(28)

Комисията анализира промените в пазарните обстоятелства от 2007 г. насам. В общ план основните промени са следните: i) финансовата и икономическа криза, която от 2008 г. насам засегна много държави-членки, включително Ирландия; ii) по-нататъшната консолидация на сектора на въздушния транспорт; iii) намаляването на броя на редовните авиокомпании, осъществяващи дейност на летище Дъблин; iv) увеличеният брой маршрути, по които Ryanair и Aer Lingus са в конкуренция, в сравнение с решението от 2007 г., и равнищата на концентрация; v) намалелите дейности на чартърни компании извън Дъблин; vi) развитието на нова инфраструктура на летище Дъблин.

(29)

Комисията счете Aer Arann за конкурент на Ryanair, но не и на Aer Lingus. В действителност Aer Arann е тясно свързано с Aer Lingus и зависимо от него чрез споразумението за франчайзинг. Поради това в оценката на конкуренцията пазарните дялове на Aer Arann (осъществяващо дейност като част от регионалната марка Aer Lingus) бяха приписани на Aer Lingus.

(30)

Страните ще придобият много високи пазарни дялове по всички 46 маршрута, по които дейностите им се припокриват.

(31)

Сделката би довела до монопол по 28 маршрута: Дъблин—Аликанте/Мурсия; Дъблин—Берлин; Дъблин—Билбао/Сантандер; Дъблин—Бирмингам/Ийст Мидландс; Дъблин—Брюксел/Шарлероа; Дъблин—Будапеща; Дъблин—Единбург/Глазгоу; Дъблин—Фуертевентура; Дъблин—Глазгоу/Престуик; Дъблин—Манчестър/Ливърпул/Лийдс; Дъблин—Марсилия; Дъблин—Милано/Бергамо; Дъблин—Ница; Дъблин—Рим; Дъблин—Тенерифе; Дъблин—Тулуза/Каркасон; Дъблин—Венеция/Тревизо; Дъблин—Виена/Братислава; Дъблин—Варшава/Модлин; Корк—Аликанте; Корк—Фаро; Корк—Лондон; Корк—Манчестър/Ливърпул; Корк—Тенерифе; Нок—Бирмингам/Ийст Мидландс; Нок—Лондон; Шанън—Манчестър/Ливърпул и Шанън—Лондон.

(32)

По 18 припокриващи се маршрута получената при сливането компания ще осъществява дейност паралелно с други превозвачи.

(33)

По 11 от тези 18 маршрута другите действащи превозвачи са чартърни компании. Комбинираните пазарни дялове на страните по всеки от тези маршрути биха надвишили 80 %.

(34)

По 6 други маршрута от тези 18 маршрута конкурентите на страните са редовни превозвачи, чийто бизнес модел се различава от тези на страните. По тези 6 маршрута комбинираните пазарни дялове на Ryanair и Aer Lingus биха били над 50 %.

(35)

По последния оставащ маршрут, Дъблин—Бристол/Кардиф/Ексетър, ако в съответния пазар се включат полетите между Дъблин и Ексетър, конкурент на страните е Flybe, редовен регионален превозвач с малък пазарен дял между (5—10 %) (7).

(36)

Проучването на Комисията показа, че Ryanair и Aer Lingus се конкурират активно по всички припокриващи се маршрути.

(37)

Ryanair и Aer Lingus са единствените действащи превозвачи по мнозинството (общо 28 от 46) от припокриващите се маршрути. По тези маршрути те по своята същност са най-непосредствени конкуренти.

(38)

Дори по маршрутите, по които Ryanair и Aer Lingus имат един или повече конкуренти, най-често страните определено са най-силните конкуренти, което е видно, inter alia, от значителната разлика в пазарните дялове на конкурента/конкурентите и на всяка от страните. Страните са най-непосредствени конкуренти и когато се вземат предвид маршрутите, по които осъществява дейност чартърна компания, като двете страни са без съмнение най-силните конкуренти.

(39)

Освен това Ryanair и Aer Lingus имат сходни бизнес модели, които се различават от тези на повечето им конкуренти. По-специално както Ryanair, така и Aer Lingus предлагат (основно) услуги от точка до точка, различни от „ориентираните към потока“ услуги, предлагани от мрежово ориентираните превозвачи. И двете страни прилагат коректни модели за ценообразуване за еднопосочни полети, предлагат само една класа за полетите си на къси разстояния и реализират по-голямата част от резервациите си чрез интернет сайта си, а не чрез туристически агенти, за разлика от мрежово ориентираните превозвачи. Освен това, за разлика от конкурентите си, те са с много по-висока разпознаваемост на марката в Ирландия и експлоатират значими бази в Ирландия, по-специално на летище Дъблин.

(40)

Регресионният анализ на Комисията потвърди съществуването на значително конкурентно взаимодействие между Ryanair и Aer Lingus.

(41)

В решението се заключава, че Aer Lingus и Ryanair са много близки, ако не и най-непосредствените конкуренти по всички припокриващи се маршрути. Следователно сделката би довела до елиминиране на тези много тесни конкурентни отношения и на важните конкурентни ограничения, които двамата превозвачи взаимно си налагат преди сделката. Вариантите за пътуване за потребителите ще намалеят значително и е малко вероятно конкурентите да успеят да наложат достатъчни ограничения върху пазарното поведение на компанията, получила се при сливането, особено по отношение на определянето на тарифите.

(42)

Проучването на Комисията потвърди наличието на високи бариери за навлизане, които биха затруднили всяко ново навлизане по маршрутите, по които дейностите на страните се припокриват.

(43)

Тези бариери за навлизане са свързани със силните пазарни позиции на Ryanair и Aer Lingus в Ирландия и по-специално със следните фактори:

(44)

Заключението, че в настоящия случай са налице високи бариери за навлизане, се потвърждава и от факта, че през последните години са се случили само ограничен брой нализания (на авиокомпании, различни от Ryanair и Aer Lingus) по припокриващите се маршрути.

(45)

Резултатите от проучването на пазара показаха, че за да се конкурира ефективно с получената при сливането компания на всяко едно от летищата Дъблин, Корк и Шанън, новият участник ще трябва да установи база съответно във всяко едно от тези летища. Поради големия брой на маршрутите, по които се разпределят тези фиксирани разходи, постигането на същото равнище на ефективност на разходите, каквото имат както Ryanair, така и Aer Lingus, би било трудно. Освен това наличието на база позволява поддържане на атрактивно разписание с ранни сутрешни излитания и късни вечерни кацания, както и достатъчно дейности и съответно пазарно присъствие и разпознаваемост на марката.

(46)

В решението се заключава, че с оглед на това наличието на база в Ирландия (по-специално в Дъблин) изглежда е от решаващо значение за превозвачите, за да могат да осигурят адекватно покритие на ирландския пазар и да упражняват адекватен конкурентен натиск върху получената при сливането компания.

(47)

Комисията анализира дали потенциалните конкуренти биха имали планове за индивидуално или групово навлизане и разширяване, които биха били достатъчни да неутрализират антиконкурентните ефекти от сделката по разглежданите маршрути.

(48)

Освен това в настоящия случай конкурентното навлизане ще трябва да се осъществи по 32 припокриващи се маршрута, като Ryanair има бази и в двата края на маршрутите. Навлизането при такива обстоятелства изглежда още по-трудно. В допълнение към това според мнозинството от конкурентите самата възможност за навлизане няма да дисциплинира получилата се от сливането компания след сделката.

(49)

В решението се заключава, че антиконкурентните ефекти от сделката няма да бъдат компенсирани в достатъчна степен от навлизане по изолиран маршрут или разширено навлизане на превозвачи, които осъществяват дейност по някои маршрути до и от основните си бази.

(50)

В решението се заключава, че има вероятност сделката значително да възпрепятства ефективната конкуренция, по-специално в резултат на създаването на господстващо положение по следните 28 маршрута, по които получената при сливането компания би имала монопол след сделката: Дъблин—Аликанте/Мурсия; Дъблин—Берлин; Дъблин—Билбао/Сантандер; Дъблин—Бирмингам/Ийст Мидландс; Дъблин—Брюксел; Дъблин—Будапеща; Дъблин—Единбург/Глазгоу; Дъблин—Фуертевентура; Дъблин—Глазгоу Интернешънъл/Престуик; Дъблин—Манчестър/Ливърпул/Лийдс; Дъблин—Марсилия; Дъблин—Милано; Дъблин—Ница; Дъблин—Рим; Дъблин—Тенерифе; Дъблин—Тулуза/Каркасон; Дъблин—Венеция/Тревизо; Дъблин—Виена/Братислава; Дъблин—Варшава/Модлин; Корк—Аликанте; Корк—Фаро; Корк—Лондон; Корк—Манчестър/Ливърпул; Корк—Тенерифе; Нок—Бирмингам/Ийст Мидландс; Нок—Лондон; Шанън—Манчестър/Ливърпул и Шанън—Лондон.

(51)

В решението се достига до заключение, че има вероятност сделката значително да възпрепятства ефективната конкуренция, по-специално в резултат на създаването на господстващо положение по следните 7 маршрута, по които осъществяват дейност и други редовни превозвачи: Дъблин—Бристол/Кардиф/Ексетър (независимо от точното определяне на пазара); Дъблин—Франкфурт; Дъблин—Лондон; Дъблин—Мадрид; Дъблин—Мюнхен; Дъблин—Париж и Дъблин—Стокхолм. Освен това има вероятност сделката да доведе до елиминиране на много тесните конкурентни отношения между Ryanair и Aer Lingus и на важните конкурентни ограничения, които двамата превозвачи взаимно си налагат преди сделката по всеки от тези маршрути. Вариантите за пътуване за потребителите ще намалеят значително и е малко вероятно другите конкуренти, осъществяващи дейност по всеки от тези маршрути, да успеят да наложат достатъчни ограничения върху пазарното поведение на компанията, получила се при сливането, особено по отношение на определянето на тарифите по всеки от тези маршрути.

(52)

В решението се заключава, че има вероятност сделката значително да възпрепятства ефективната конкуренция, по-специално в резултат на създаването на господстващо положение по следните 11 маршрута, по които осъществяват дейност и чартърни авиокомпании: Дъблин—Барселона; Дъблин—Фаро; Дъблин—Гран Канария; Дъблин—Ибиса; Дъблин—Лансароте; Дъблин—Малага; Дъблин—Палма; Корк—Барселона; Корк—Лансароте; Корк—Малага и Корк—Палма. Освен това има вероятност сделката да доведе до елиминиране на много тесните конкурентни отношения между Ryanair и Aer Lingus и съответно до елиминиране на важните конкурентни ограничения, които двамата превозвачи взаимно си налагат преди сделката по тези маршрути. Следователно вариантите за пътуване за потребителите ще намалеят значително и е малко вероятно чартърните авиокомпании да успеят да наложат достатъчни ограничения върху пазарното поведение на компанията, получила се при сливането, особено по отношение на определянето на тарифите по тези маршрути.

(53)

Конкуренцията по маршрутите, по които към момента осъществяват дейност както Ryanair, така и Aer Lingus с начална точка Дъблин, Шанън и Корк, където и двамата превозвачи имат свои бази, не може да се разглежда отделно. Такъв изолиран анализ предполага, че съответните продуктови пазари са изцяло независими един от друг. И двамата превозвачи притежават необходимата гъвкавост за промяна и добавяне на маршрути от съществуващите им бази на тези летища в отговор на промените в конкурентната структура на различните маршрути, обслужвани от базите им. Поради това анализът трябва да бъде и динамичен, като се проучва до каква степен отпадането на най-непосредствения и най-важния конкурент на един превозвач може да елиминира потенциалната конкуренция, която би ограничавала Ryanair и Aer Lingus, в случай че няма сделка.

(54)

В анализа на Комисията се подчертава, че поради динамичния модел на взаимна конкуренция и много ограниченото въздействие на навлизането на други превозвачи върху страните Ryanair и Aer Lingus взаимно си налагат потенциални конкурентни ограничения.

(55)

Чрез предпазлив подход в решението се заключава, че има вероятност сделката значително да възпрепятства ефективната конкуренция, по-специално в резултат на създаването или засилването на господстващо положение чрез елиминирането на най-надеждния потенциален участник по следните 6 маршрута: i) обслужвани от Ryanair маршрути, обект на потенциална конкуренция: Дъблин—Болоня; Дъблин—Бордо; Корк—Париж/Бове; Корк—Мюнхен/Меминген и Корк—Бирмингам; ii) обслужван от Aer Lingus маршрут, обект на потенциална конкуренция: Дъблин—Нюкасъл.

(56)

Ryanair заяви, че сделката ще породи значително увеличение на ефективността, което ще е от полза за всички потребители. Ryanair възнамерява да приложи своя опит в ограничаването на разходите, за да подобри ефективността на Aer Lingus, да намали неговите разходи и въздухоплавателни тарифи и да увеличи конкурентоспособността му спрямо други авиокомпании на основни летища.

(57)

Ryanair не предостави релевантна информация, с която да докаже, че увеличението на ефективността е проверяемо и специфично за сливането и че е вероятно то да доведе до ползи за потребителите, нито пък Комисията откри проверяеми доказателства за това, че Ryanair може да намали разходите на Aer Lingus без компенсиране чрез намаление при други елементи, които са от полза за потребителите, като например качеството на услугата или местоположението на летището. Освен това има вероятност редица увеличения на ефективността, посочени от Ryanair, да не са специфични за сливането (като например разходите, свързани с намаляването на персонала, разходите за гориво и разходите за разпространение).

(58)

Поради това посочените увеличения на ефективността не отговарят на трите кумулативни условия, изложени в Насоките за хоризонталните сливания. В допълнение към това, като се имат предвид изключително високите комбинирани пазарни дялове и липсата на своевременно, достатъчно и вероятно навлизане, изглежда че предполагаемите увеличения на ефективността няма да достигнат в достатъчна степен до потребителите.

(59)

Ryanair предложи да прехвърли на Flybe нова, самостоятелна компания (наричана по-нататък „продадената стопанска дейност“; вероятното име на компанията беше Flybe Ireland), на която да прехвърли редица активи, включително парични средства в размер на 100 млн. евро, отдаване под наем на поне 9 самолета Airbus A 320, летищни слотове (в отправната и крайната точка), персонал и безвъзмезден, неизключителен, неподлежащ на преотдаване и на прехвърляне лиценз за търговската марка Aer Lingus за 3 години. Предвидено беше тази търговска марка да се използва заедно с марката Flybe.

(60)

Ryanair пое ангажимент да разработи в консултация с Flybe бизнес план за продадената стопанска дейност за първата година, който да отразява договорен размер на прогнозираните годишни печалби преди данъчно облагане.

(61)

Предвиждаше се Flybe да обслужва 43 маршрута по договорено разписание за минимален период от 6 сезона на IATA. При условие че общите седмични честоти за един сезон, планирани от продадената стопанска дейност, по всички маршрути до/от Ирландия останат непроменени, от Flybe се изискваше единствено да планира полети по: i) 90 % от маршрутите на Flybe в третия и четвъртия сезон на IATA от първите 6 сезона на IATA и; ii) 85 % от маршрутите на Flybe в петия и шестия сезон на IATA от първите 6 сезона на IATA.

(62)

В случай на злоупотреба със слотовете беше заложен механизъм за санкциониране с подвижна скала, която отразява значението на маршрута и при която размерът на санкциите намалява прогресивно в течение на първите 6 сезона на IATA.

(63)

Предвиждаше се по време на първите 6 сезона на IATA Flybe да установи база на летище Дъблин и да разположи оперативно 1 самолет на летище Корк.

(64)

Предвиждаше се по време на първите 3 сезона на IATA началната страница на уебсайта на Aer Lingus да бъде разделена на две половини, всяка с името и логото съответно на Aer Lingus и на продадената стопанска дейност и с хипервръзка към съответния уебсайт за резервации. След първите 3 сезона на IATA в горната част на уебсайта на Aer Lingus трябваше да бъде поставен банер с връзка към уебсайта на продадената стопанска дейност.

(65)

Във връзка с шестте маршрута, обслужвани от Aer Arann, се предвиждаше Flybe да изпълни задължението си да обслужва тези маршрути, като поеме споразумението за франчайзинг с Aer Arann или като сключи ново споразумение за франчайзинг с Aer Arann.

(66)

Ryanair се ангажира да предостави възможност на IAG да обслужва през 6 сезона на IATA маршрутите Дъблин—Лондон, Корк—Лондон и Шанън—Лондон със самолет Airbus A319 или еквивалентен самолет, като използва собствените си слотове в комбинация с продадените от Ryanair:

(67)

Съгласно процедура за прехвърляне на слотове и по време на 6 сезона на IATA, Ryanair пое ангажимент да прехвърли или да уреди прехвърлянето от страна на Aer Lingus към всеки заинтересован превозвач на достатъчно слотове за обслужване на честоти със собствен самолет по маршрутите Дъблин—Лондон, Корк—Лондон и/или Шанън—Лондон, при условие че броят на прехвърлените слотове не надвишава разликата между броя на полетите на компаниите по съответния маршрут.

(68)

Ryanair пое ангажимент по време на първите 6 сезона на IATA и по всяко време след това да прехвърли или да уреди прехвърлянето от страна на Aer Lingus към всеки заинтересован превозвач на слотове за потенциални конкурентни маршрути.

(69)

Комисията счете, че Flybe не е подходящ купувач, под чието управление продадената стопанска дейност би се превърнала в активна конкурентна сила на пазара.

(70)

Първо, Комисията счете, че при липсата на специално определени активи, които да бъдат продадени като част от стопанската дейност на Flybe Ireland, няма достатъчно доказателства, за да се заключи, че продадената стопанска дейност ще притежава необходимите активи, за да бъде жизнеспособно и конкурентноспособно предприятие.

(71)

Второ, по отношение на бизнес модела на Flybe Комисията счете, че докато обслужването на маршрути, свързващи Ирландия и Обединеното кралство, би се вписало в настоящия бизнес модел на Flybe в зависимост от използвания самолет, други маршрути, особено ваканционните маршрути с по-големи секторни дължини, не биха се вписали в настоящия бизнес модел на Flybe. Освен това Комисията отбеляза, че Flybe няма опит в експлоатацията на самолет Airbus A 320 и поради това ще се затрудни в разбирането на пазара, на който ще извършва дейност.

(72)

Трето, Комисията счете, че въпреки че не водят до създаване на трайна връзка между получената при сливането компания и продадената стопанска дейност, споразумението, съгласно което Ryanair трябва да изготви едногодишен бизнес план за Flybe Ireland, и споразумението, съгласно което Ryanair трябва да (пре)структурира разходната база на продадената стопанска дейност, не изглеждат съвместими с концепцията за независими конкуренти.

(73)

Четвърто, като се има предвид, че предходният опит на Flybe в осъществяването на дейност на нови пазари е доста различен от предложеното придобиване на Flybe Ireland, че Flybe има ограничен опит на ирландския пазар и че за разлика от Aer Lingus опитът и резултатите му в конкурирането с Ryanair са ограничени, Комисията счете, че тези елементи не предоставят достатъчни доказателства в подкрепа на заключението, че Flybe притежава съответния доказан опит, необходим за поддържане и развитие на Flybe Ireland като жизнеспособна и активна конкурентна сила в конкуренцията с получената при сливането компания.

(74)

Пето, Комисията заключи, че Flybe не притежава нужните финансови ресурси за поддържане и развитие на Flybe Ireland като жизнеспособна и активна конкурентна сила в конкуренция с получената при сливането компания в средносрочен план.

(75)

Шесто, по отношение на способността да се конкурира след сделката с получената при сливането компания, Комисията счете, че въпреки предложеното лицензиране на марката, мерките за публичност чрез уебсайта и вливането на капитал във Flybe Ireland, не е сигурно дали Flybe ще бъде в позиция да създаде достатъчно силна марка, по-специално по отношение на пътниците, тръгващи от Ирландия, което да позволи на Flybe да наложи ефективно ограничение върху получената при сливането компания, така че да се премахнат опасенията относно конкуренцията, установени от Комисията. Освен това съществува вероятност предложените ограничени базови операции, както и предложеният брой прехвърлени честоти и свързаните с тях капацитети да засегнат способността на Flybe Ireland да налага ефективно ограничение върху получената при сливането компания, така че да се премахнат опасенията относно конкуренцията, установени от Комисията. Накрая, Комисията счете, че е малко вероятно приходната и разходната база на Flybe Ireland да позволят на компанията да обслужва рентабилно 43-те маршрута.

(76)

Седмо, Комисията заключи, че Flybe няма да има достатъчен стимул да продължи дългосрочно да обслужва най-малко една значителна част от 43-те маршрута на Flybe.

(77)

В допълнение към това Комисията заключи също така, че е малко вероятно ангажиментите по отношение на Flybe да бъдат изпълнени своевременно, що се отнася до споразумението за франчайзинг. Освен това Комисията не можа ясно да определи дали след изпълнението им предложените ангажименти ще премахнат напълно и недвусмислено опасенията относно конкуренцията, установени в решението, във връзка с маршрутите на Aer Arann.

(78)

Накрая, ангажиментите не бяха ясни и породиха съмнения относно навременното им изпълнение.

(79)

Комисията не беше в състояние да заключи с необходимата степен на сигурност, че новите търговски структури, получени в резултат на окончателния набор от ангажименти във връзка с трите маршрута до Лондон, са достатъчно приложими и трайни, за да се гарантира, че значителното възпрепятстване на ефективната конкуренция по трите маршрута до Лондон няма да се прояви по време на минималния период и след изтичането му.

(80)

Независимо от влизането в сила на споразумението за наем за Гетуик или на споразумението за прехвърляне за Хийтроу—Гетуик, има вероятност общият капацитет по маршрутите да намалее и получената при сливането компания да остане доминираща по отношение на честотите и капацитета по трите маршрута до Лондон (от Дъблин, Корк и Шанън). Освен това IAG има различен бизнес модел, насочен повече към бизнес пътниците и пътниците с междинно кацане (това е от значение, ако споразумението за прехвърляне за Хийтроу—Гетуик влезе в сила). Поради това Комисията счете, че след сделката IAG няма да може да налага достатъчно ограничение върху получената при сливането компания по време на минималния период.

(81)

Комисията счете, че има голяма вероятност IAG да излезе от тези три маршрута от Гетуик и значително да намали обслужването на тези три маршрута от Хийтроу в края на минималния период. Също така при пазарното си проучване Комисията не установи достатъчно, вероятно и своевременно навлизане по тези маршрути.

(82)

Накрая, сложността на ангажиментите, несъответствията между тях, формуляра RM и споразумението с IAG, както и механизмът за разрешаване на спорове породиха съмнения относно своевременното изпълнение на ангажиментите.

(83)

Въз основа на всички налични доказателства, включително резултатите от допитването до участниците на пазара, Комисията счете, че е малко вероятно окончателният набор от ангажименти да доведе до навлизане на нови конкуренти, които са в състояние да налагат достатъчни конкурентни ограничения върху получената при сливането компания.

(84)

Окончателният набор от ангажименти не позволи на Комисията да заключи с необходимата степен на сигурност, че ще бъде възможно тяхното своевременно изпълнение, както и че те ще бъдат достатъчно приложими и трайни, за да се гарантира, че възпрепятстването на ефективната конкуренция, което тези ангажименти имат за цел да премахнат, няма да се прояви в относително близко бъдеще.

(85)

Комисията не можа ясно да определи дали след изпълнението им предложените ангажименти ще премахнат напълно и недвусмислено опасенията относно конкуренцията, установени в решението.

(86)

Поради това се достигна до заключението, че ангажиментите, предложени от Ryanair, не са в състояние да отстранят значителното възпрепятстване на ефективната конкуренция и следователно не могат да направят сделката съвместима с общия пазар.

(87)

Поради посочените по-горе причини в решението се заключава, че предложената концентрация ще възпрепятства значително ефективната конкуренция на вътрешния пазар или на съществена част от него.

(88)

Вследствие на това концентрацията беше обявена за несъвместима с вътрешния пазар и със Споразумението за ЕИП.

30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/31

30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/32

1.

На 22 юли 2013 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1) чрез която предприятие CSP III Klenk Ltd, (Кайманови острови), притежавано и контролирано от фондове, управлявани от The Carlyle Group („Carlyle“, САЩ), придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол върху цялото предприятие Klenk Holz AG (Германия), посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.7001 — Carlyle/Klenk Holz, на следния адрес:

30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/33

1.

На 19 юли 2013 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която специално създаденото за операцията предприятие Tri-Langley Acquisition ApS, което е под крайния контрол на предприятие Triton Managers III Limited and TFF III Limited („Triton“, Джърси), придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие LRA III ApS („Logstor“, Дания) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6922 — Triton/Logstor на следния адрес: