26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 25/1

(1)

Широколентовите връзки са от стратегическо значение за европейския растеж и за иновациите във всички сектори на икономиката, както и за социалното и териториалното сближаване. В стратегията „Европа 2020“ („ЕС 2020“) се подчертава значението на въвеждането на широколентовия достъп като част от стратегията за растеж на ЕС за следващото десетилетие и се поставят амбициозни цели за развитие на широколентовите услуги. В една от водещите ѝ инициативи — Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (DAE) (1) — се признават социално-икономическите ползи от широколентовия достъп, като се подчертава неговото значение за конкурентоспособността, социалното включване и заетостта. Постигането на целта на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж зависи и от предоставянето на широк достъп на приемливи цени до инфраструктура и услуги за високоскоростен интернет. Посрещането на предизвикателството за финансиране на широколентова инфраструктура с добро качество и на приемливи цени е ключов фактор, за да може Европа да увеличи своята конкурентоспособност и иновации, да предостави възможности за работа за младите хора, да предотврати делокализацията на икономическата активност и да привлече външни инвестиции. В DAE бе потвърдена целта от стратегията „ЕС 2020“ да се предостави основен широколентов достъп на всички европейци до 2013 г., като стремежът е да се гарантира, че до 2020 г.: i) всички европейци имат много по-бърз достъп до интернет със скорост над 30 Mbps; и ii) 50 % или повече от европейските домакинства са абонати на интернет връзка със скорост над 100 Mbps.

(2)

Беше изчислено (2), че за достигането на целта за достъп до скорост на интернет над 30 Mbps ще са необходими до 60 млрд. EUR инвестиции и до 270 млрд. EUR, за да могат поне 50 % от европейските домакинства да разполагат с достъп до интернет връзки със скорост на 100 Mbps (3). Тези инвестиции ще бъдат извършени предимно от търговски инвеститори. Целите на DAE обаче не могат да бъдат постигнати без подкрепа с публични средства. По тази причина в DAE държавите-членки се призовават да използват „публично финансиране в съответствие с правилата на ЕС за конкуренцията и за държавните помощи“, за да се постигнат целите за покритие, скорост и внедряване, определени в стратегията „ЕС 2020“ (4). В бъдеще се очаква да нарасне търсенето на услуги, изискващи интензивно използване на капацитет, като ще се развиват допълнително „изчислителните облаци“ (cloud computing), по-интензивното използване на технологиите peer to peer, социалните мрежи и услугите за видео при поискване.

(3)

Секторът на електронните комуникации премина през задълбочен процес на либерализация и в момента подлежи на секторно регулиране. В регулаторната рамка на ЕС за електронните съобщения също се предвиждат правила за хармонизиране на широколентовия достъп (5). Що се отнася до наследените широколентови мрежи, пазарите на продажби на едро са подлежали досега на предварително регулиране в повечето държави-членки. Регулаторният подход успешно доведе до насърчаване на конкурентни пазари, до поощряване на инвестициите и до разширяване на избора за потребителите: например най-висока степен на покритие и навлизане на широколентов достъп се наблюдава в държави-членки, в които съществува конкуренция в областта на инфраструктурата в съчетание с ефективна система на предварително регулиране, насочена към насърчаване на конкуренцията в областта на услугите. По-нататъшното разгръщане на широколентовите мрежи и по-специално на мрежите за достъп от следващо поколение („ДСП“) продължава да изисква намесата на националните регулаторни органи („НРО“), което се дължи на тяхната роля в сектора на електронните комуникации.

(4)

Още по-важно е публичните средства в този сектор да се използват внимателно и Комисията да гарантира, че държавната помощ е допълваща и не замества инвестициите от страна на пазарните участници. Държавната интервенция следва да ограничи възможно най-много риска от изместване на частните инвестиции, от промяна на търговските стимули за инвестиране и в крайна сметка от нарушаване на конкуренцията в противовес на общия интерес на Европейския съюз.

(5)

В съобщението си относно модернизиране на държавната помощ на ЕС (State Aid Modernisation — SAM) Комисията отбелязва, че политиката за държавната помощ следва да се съсредоточи върху насърчаването на добре планирана помощ, насочена към отстраняване на неефективността на пазара и към цели от общ европейски интерес (6). Мерките за държавна помощ може при определени условия да имат коригиращо действие върху неефективността на пазара, като по този начин подобряват ефективното функциониране на пазарите и засилват конкурентоспособността. Освен това, когато пазарите показват ефективни резултати, но тези резултати се считат за незадоволителни от гледна точка на политиката на сближаване, държавната помощ може да се използва за постигане на по-желан, справедлив пазарен резултат. По-конкретно, една добре насочена държавна интервенция в областта на широколентовия достъп може да допринесе за намаляване на „цифровото разделение“ (7) между области или региони, в които се предлагат конкурентни широколентови услуги на достъпни цени, и области, в които такива услуги не се предлагат.

(6)

Ако обаче държавна помощ за широколентов достъп се използва в райони, в които пазарните оператори биха инвестирали или вече са инвестирали, това може значително да наруши стимулите на търговските инвеститори въобще да инвестират в широколентов достъп. В такива случаи държавната помощ за широколентов достъп може да има обратен ефект по отношение на следваната цел. Целта на контрола върху държавната помощ в сектора на широколентовия достъп е да се гарантира, че мерките за държавна помощ ще доведат до по-високо равнище на широколентово покритие или до по-бързо навлизане и проникване на широколентово покритие, отколкото без държавна помощ, като в същото време се подкрепят по-високо качество, по-достъпни услуги и инвестиции, насърчаващи конкуренцията. Положителните ефекти от помощта следва да надхвърлят нарушенията на конкуренцията.

(7)

В отговор на призива на Комисията в DAE към държавите-членки, повечето от тях разработиха национални стратегии за широколентов достъп, за да постигнат целите на DAE на съответните си територии. Повечето от тези стратегии предвиждат използването на публични средства, за да разширят широколентовото покритие в райони, в които търговските оператори нямат стимул да инвестират, и да ускорят разгръщането на високоскоростни мрежи за достъп от следващо поколение.

(8)

В тези насоки се прави обобщение на принципите на политиката на Комисията за прилагането на правилата за държавна помощ от Договора към мерките в подкрепа на разгръщането на широколентови мрежи като цяло (в раздел 2). В тях се обяснява прилагането на тези принципи при оценката на мерки за помощ за бързото разгръщане на основни широколентови мрежи и мрежи за достъп от следващо поколение (ДСП) с много висока скорост (в раздел 3). Комисията ще прилага насоките при оценката на държавната помощ за широколентови мрежи. Това ще увеличи правната сигурност и прозрачността при вземането на решенията ѝ.

(9)

Съгласно член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) „всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар“. Оттук следва, че за да бъде счетена дадена мярка за държавна помощ, трябва да бъдат спазени следните кумулативни условия: а) мярката трябва да бъде предоставена чрез държавни ресурси, б) чрез нея на предприятията трябва да се дава икономическо предимство, в) предимството трябва да бъде избирателно и г) да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията; д) мярката трябва да засяга търговията между държавите-членки.

(10)

Използване на държавни ресурси: Трансферът на държавни ресурси може да приеме различни форми, като например преки безвъзмездни средства, данъчни облекчения (8), заеми при изключително изгодни условия или други видове преференциални финансови условия. Държавни ресурси се използват и ако държавата предоставя полза в натура, например инвестиции в изграждането на (част) от широколентова инфраструктура. Държавните ресурси могат да се използват (9) на национално, регионално или местно равнище. Финансирането от европейските фондове, като Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) (10), също представлява използване на държавни ресурси, когато тези средства се разпределят по преценка на държавата-членка (11).

(11)

Предприятие: Държавните мерки в подкрепа на инвестициите в широколентова инфраструктура обикновено са насочени към упражняване на икономическа дейност, като изграждането, експлоатацията и предоставянето на достъп до широколентовата инфраструктура или създаването на условия за осигуряването на връзка за крайните потребители. Също самата държава може да извършва икономическа дейност, когато ръководи и експлоатира (части от) широколентова инфраструктура, например чрез вътрешно дружество или като част от държавната администрация. Изграждането на широколентова мрежова инфраструктура с оглед на нейното бъдещо ползване с търговска цел от държавата или от оператори, които се явяват трети страни също представлява икономическа дейност (12). Разгръщането на широколентова мрежа за нетърговски цели може да не представлява държавна помощ (13), защото изграждането на мрежата не облагодетелства никое предприятие (14). Ако обаче впоследствие тази мрежа бъде отворена за използване от страна на инвеститори или оператори на широколентови услуги, вероятно ще е налице държавна помощ (15).

(12)

Предимство: Помощта обикновено се предоставя пряко на инвеститори в мрежата, които в повечето случаи се избират чрез конкурентен тръжен процес. Когато държавният принос не е бил предоставен при нормални пазарни условия и следователно отговаря на критериите за държавна помощ съгласно принципа на инвеститор в пазарна икономика (вж. точка 16 по-долу), използването на състезателна процедура за подбор гарантира, че помощта е ограничена до минималния размер, необходим за конкретния проект. Тя обаче не премахва помощта, тъй като публичният орган все пак ще предостави субсидия на спечелилия участник в търга (например като „финансиране на разликата“ или като принос в натура), и целта на тази процедура е именно да бъде избран бенефициерът на помощта. Финансовата подкрепа ще даде възможност на спечелилия участник в търга да проведе тази търговска дейност при условия, които иначе не биха съществували на пазара. Освен прекия бенефициер на помощта непреки бенефициери могат да бъдат и оператори, които се явяват трети страни и които получават достъп на едро до субсидираната инфраструктура (16).

(13)

Селективност: Държавните мерки, подкрепящи разгръщането на широколентови мрежи, са избирателни по своята същност поради това, че са насочени към инвеститори в широколентови услуги и оператори, които са трети страни и които извършват дейност само в някои сегменти от общия пазар на електронни съобщителни услуги. От друга страна, по отношение на крайните бизнес потребители на субсидираната мрежа (17) мярката може да не бъде избирателна, доколкото достъпът до субсидираната инфраструктура е отворен за всички сектори на икономиката. Селективност ще съществува, ако разгръщането на широколентовите мрежи е специално насочено към конкретни бизнес потребители, например ако държавната помощ е насочена към разгръщане на широколентова мрежа в полза на предварително определени предприятия, които не са избрани в съответствие с общите критерии, приложими в цялата зона, за която е отговорен органът, предоставящ помощта (18).

(14)

Нарушаване на конкуренцията: Според съдебната практика на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съда“) финансовата подкрепа или помощта в натура нарушава конкуренцията, доколкото чрез нея се укрепва позицията на дадено предприятие в сравнение с другите предприятия (19). Поради държавната помощ, предоставена на конкурент, съществуващите оператори могат да намалят капацитета си или потенциалните оператори могат да решат да не навлязат на нов пазар или в дадена географска област. Нарушаването на конкуренцията може да е по-голямо, ако получателят на помощта разполага с пазарна мощ. Когато бенефициерът на помощта вече доминира на даден пазар, мярката за помощ може да укрепи това влияние, като допълнително намали конкурентните ограничения, които конкурентите могат да упражнят.

(15)

Въздействие върху търговията: И накрая, тъй като е възможно държавната интервенция да засегне доставчици на услуги от други държави-членки (също като ги възпира да се установят във въпросната държава-членка), тя оказва въздействие и върху търговията, тъй като пазарите за електронни съобщителни услуги (пазарите на широколентови услуги на едро и дребно) са отворени за конкуренция между оператори и доставчици на услуги (20).

(16)

В член 345 от ДФЕС се посочва, че „Договорите по никакъв начин не засягат разпоредбите в държавит е-членки, отнасящи се до системата на собственост върху имущество“. Според съдебната практика на Съда от принципа на равното третиране следва, че капиталът, предоставен от държавата пряко или косвено на разположение на предприятие при обстоятелства, които съответстват на обичайните пазарни условия, не може да се разглежда като държавна помощ. Когато дяловото участие или капиталовите инжекции от публичен инвеститор не съдържат достатъчно перспективи за реализиране на печалба дори и в дългосрочен план, тази интервенция трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС и нейната съвместимост с общия пазар трябва да бъде оценена единствено въз основа на критериите, посочени в тази разпоредба (21).

(17)

Комисията провери прилагането на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика в сферата на широколентовите услуги с решението си по делото Amsterdam (22). Както се подчертава в това решение, съвместимостта на публична инвестиция с пазарните условия трябва да бъде доказана задълбочено и изчерпателно чрез наличието на значително участие на частни инвеститори или чрез съществуването на стабилен бизнес план, показващ достатъчна възвръщаемост на инвестицията. Когато в проекта участват частни инвеститори, условие sine qua non е, че те следва да поемат търговския риск, свързан с инвестицията, при същите срокове и условия като публичния инвеститор. Това важи също и за други форми на държавна подкрепа, като например заеми при изключително изгодни условия или гаранции (23).

(18)

В някои случаи държавите-членки могат да решат, че предоставянето на широколентова мрежа следва да се разглежда като услуга от общ икономически интерес (УОИИ) по смисъла на член 106, параграф 2 от ДФЕС (24) и съдебната практика по делото Altmark (25) и да предоставят публично финансиране на тази основа. В такива случаи мерките на държавите-членки трябва да се оценяват в съответствие със Съобщение на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (26), Решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (27), Съобщение на Комисията — Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.) (28) и Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (29). Тези документи на Комисията (наричани всички заедно „пакетът за УОИИ“) се прилагат и за държавната помощ за разполагане на широколентови мрежи. В следващите редове само ще бъде илюстрирано прилагането на някои от принципите, определени в тези документи, към финансирането на широколентовия достъп в контекста на някои секторни особености.

(19)

Относно определението за УОИИ Комисията вече поясни в общи линии, че държавите-членки не могат да добавят конкретни задължения за обществена услуга за услуги, които са вече предоставени или могат да бъдат предоставени задоволително и при условия, като цена, обективни качествени характеристики, непрекъснатост и достъп до услугата, отговарящи на публичния интерес, определен от държавата, от предприятия, които оперират при нормални пазарни условия (30).

(20)

Като прилага този принцип към сектора на широколентовия достъп, Комисията смята, че в райони, където частни инвеститори вече са инвестирали в широколентова инфраструктура (или са в процес на допълнително разширяване на мрежата) и вече предоставят конкурентни широколентови услуги с достатъчно широколентово покритие, изграждането на паралелна конкурентна и публично финансирана широколентова инфраструктура не може да се счита за УОИИ по смисъла на член 106, параграф 2 от ДФЕС (31). Когато обаче може да се докаже, че частните инвеститори не са в състояние да предоставят в близко бъдеще (32) подходящо широколентово покритие за всички граждани или потребители, като така значителна част от населението ще се окаже без достъп, може да бъде отпусната компенсация за обществена услуга на предприятие, на което е поверено извършването на УОИИ, при условие че са изпълнени условията от горепосоченото съобщение за УОИИ. Във връзка с това мрежите, които следва да се вземат предвид за определяне на нуждата от УОИИ, следва винаги да бъдат от сравним вид, а именно или обикновени широколентови мрежи, или мрежи за ДСП.

(21)

Освен това разполагането и експлоатацията на широколентова инфраструктура може да се определи като УОИИ само ако чрез тази инфраструктура се предоставя универсална връзка на всички потребители в определен район, както за живущите на място граждани, така и за предприятията. Няма да бъде достатъчно да се предоставя подкрепа само за свързване на предприятията (33).

(22)

Задължителният характер на задачата за предоставяне на УОИИ предполага също, че доставчикът на мрежата, която ще се изгради, няма да може да отказва достъп на едро до инфраструктурата на дискреционна и/или дискриминационна основа (например понеже предоставянето на услуги за достъп в определен район може да не е търговски изгодно).

(23)

Предвид степента на конкуренция, която беше постигната след либерализацията на сектора на електронните комуникации в Съюза и в частност конкуренцията на пазара на широколентови услуги на дребно днес, една мрежа, финансирана с публични средства и изградена в контекста на УОИИ, следва да бъде достъпна за всички заинтересовани оператори. Съответно признаването на задачата за предоставяне на УОИИ за изграждане на широколентова инфраструктура следва да се основава на предоставяне на пасивна (34), неутрална (35) и отворена инфраструктура. Такава мрежа следва да предоставя на търсещите достъп всички съществуващи видове достъп до мрежа и да позволява ефективна конкуренция на равнището на услугите на дребно, като се гарантира предоставянето на конкурентни услуги на достъпни цени за крайните потребители (36).

(24)

Затова задачата за предоставяне на УОИИ следва да обхваща единствено разгръщането на широколентова мрежа, която предоставя универсална връзка и съответните услуги за достъп на едро, без да включва комуникационни услуги на дребно (37). Когато доставчикът на УОИИ е също така вертикално интегриран широколентов оператор, следва да бъдат предприети подходящи предпазни мерки, за да се избегне конфликт на интереси, неправомерна дискриминация и други скрити непреки предимства (38).

(25)

Предвид че пазарът за електронни комуникации е изцяло либерализиран следва, че задачата за предоставяне на УОИИ за широколентово разгръщане не може да се основава на предоставянето на изключително или специално право за доставчика на УОИИ в рамките на член 106, параграф 1 от ДФЕС.

(26)

За изчисляване на компенсацията за УОИИ се прилагат изцяло принципите на пакета за УОИИ. С оглед на особеностите на сектора на широколентовия достъп обаче е полезно да се добави разяснение за УОИИ, предназначени за покриване на несвързани квартали или райони (т.нар. „бели петна“) в рамките на по-широка област, в която някои оператори вече са разположили мрежовата си инфраструктура или възнамеряват да направят това в близко бъдеще. В случаите, когато районът, за който се възлагат УОИИ, не се ограничава само до белите петна поради техния размер или местоположение, доставчикът на УООИ може да се наложи да разположи мрежова инфраструктура и в рентабилните райони, които вече са обхванати от търговски оператори. В такъв случай предоставената компенсация следва да обхване само разходите за разгръщането на инфраструктура в нерентабилните бели петна, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба (39).

(27)

В много случаи може да е целесъобразно размерът на компенсацията да се определи на предварителна основа, така че да бъдат задоволени очакваните нужди от финансиране за определен период, вместо компенсацията да се установява просто въз основа на разходите и приходите при извършването им. В първия модел обикновено има повече стимули за дружеството да удържа разходите да разработва бизнеса с течение на времето (40). Когато задачата за предоставяне на УОИИ за разгръщане на широколентова мрежа не се основава на разгръщането на публично притежавана инфраструктура, следва да се приложат подходящо преразглеждане и механизъм за възвръщане на предоставени средства с цел да се избегне това доставчикът на УОИИ да придобие неправомерно предимство като притежател на мрежата, която е финансирана с публични средства, след изтичане на концесията на УОИИ.

(28)

Както е посочено и в съобщението на Комисията за широколентовия достъп (41), държавите-членки могат освен чрез пряко финансиране на предприятията да изберат няколко вида мерки, за да ускорят разгръщането на широколентовите мрежи и по-специално на мрежите за ДСП. Не е необходимо тези мерки непременно да включват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(29)

Предвид факта, че обикновено голяма част от разходите за разгръщане на мрежи за ДСП са за строителни работи (42), държавите-членки могат да решат в съответствие с регулаторната рамка на ЕС за електронните комуникации например да улеснят процеса на придобиване на право на преминаване, да изискат операторите на мрежи да координират своите строителни работи и/или да предоставят част от своята инфраструктура за съвместно ползване. По подобен начин държавите-членки могат също да изискат задължението за изграждане на кабелна връзка, подходяща за ДСП, при строежа на нови обекти (включително нови водопроводни, енергопреносни, транспортни или канализационни мрежи) и/или сгради. Трети страни също могат да поставят на свои разходи своя пасивна мрежова инфраструктура, когато при всички случаи се осъществяват общи строителни работи. Тази възможност следва да се предоставя по прозрачен и недискриминационен начин за всички заинтересовани оператори и по принцип да бъде открита за всички потенциални потребители, а не само за операторите в областта на електронните съобщения (т.е. електроснабдяването, газоподаването, водоснабдяването и т.н.) (43). Централизираният инвентар на съществуващата инфраструктура (субсидирана или не), като при възможност в него се включат и планираните дейности, може да помогне за разгръщането на търговски широколентов достъп (44). Съществуващата инфраструктура не се отнася единствено до телекомуникационната инфраструктура, като например кабелна, безжична или спътникова инфраструктура, но и до алтернативни инфраструктури (канали, шахти и др.) на други отрасли (като комуналните услуги) (45).

(30)

Когато държавната интервенция в подкрепа на разгръщането на широколентови мрежи отговаря на условията, определени в раздел 9, нейната съвместимост по принцип ще бъде оценена от Комисията съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС (46). До момента регионалните и местните органи са приели различни модели на интервенция. Неизчерпателен списък на тези модели се намира в приложението. Освен описаните в приложението модели публичните органи могат също така да разработят други модели в подкрепа на разгръщането на широколентови мрежи (47). За всички видове интервенция трябва да се прилагат критериите за съвместимост, посочени в настоящите насоки (48).

(31)

Проектите за широколентов достъп могат да бъдат осъществявани в подпомагани райони по смисъла на член 107, параграф 3, букви а) и в) от ДФЕС и специфичните правила за регионалната помощ (49). В този случай помощта за широколентов достъп също може да се определи като помощ за първоначална инвестиция по правилата за регионалната помощ. Когато дадена мярка попада в приложното поле на тези правила и когато се предвижда чрез нея да се предостави индивидуална ad hoc помощ на единствена фирма или помощ, сведена до една област на дейност, отговорност на държавите-членки е да докажат, че са изпълнени условията от правилата за регионалната помощ. Това означава по-специално въпросният проект да допринася за постигане на съгласувана стратегия за регионално развитие и предвид естеството и размера на проекта, да не води до неприемливо нарушаване на конкуренцията.

(32)

В оценката по член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС Комисията гарантира, че положителното въздействие на мярката за помощ за постигането на цел от общ интерес е с по-голяма важност от нейните потенциални негативни странични ефекти, като нарушаването на търговията и конкуренцията. Това се осъществява в две стъпки.

(33)

Първо, всяка мярка за помощ трябва да отговаря на посочените по-долу необходими условия. Неспазването на някои от тези условия ще доведе до обявяването на помощта за несъвместима с вътрешния пазар:

(34)

Второ, ако всички необходими условия са изпълнени, Комисията сравнява положителното въздействие на мярката за помощ с оглед осъществяването на цел от общ интерес с потенциалното отрицателно въздействие.

(35)

Отделните стъпки на оценката на Комисията в областта на широколентовите мрежи са представени подробно в следващите точки.

(36)

Що се отнася до целта от общ интерес, Комисията ще оцени до каква степен планираната интервенция ще допринесе за постигане на обяснените по-горе цели от общ интерес, допълнително конкретизирани в DAE.

(37)

„Неефективност на пазара“ съществува, ако пазарите, оставени сами и без намеса, не успяват да доведат до ефикасни резултати за обществото. Това може да се случи например когато определени инвестиции не са предприети, въпреки че икономическата полза за обществото надвишава разходите (50). В такива случаи предоставянето на държавна помощ може да доведе до положително въздействие и цялостната ефективност да се подобри чрез адаптиране на икономическите стимули за фирмите. В сектора на широколентовите услуги една от формите на неефективността на пазара е свързана с положителните външни фактори. Такива външни фактори възникват, когато участниците на пазара не прилагат в рамките на своята система цялата полза на своите действия. Например наличието на широколентови мрежи проправя пътя за предоставяне на допълнителни услуги и иновации, от които вероятно ще се възползват повече хора, а не само непосредствените инвеститори и абонати на мрежата. Пазарният резултат следователно би породил недостатъчни частни инвестиции в широколентовите мрежи.

(38)

Поради икономиката на гъстотата на населението разполагането на широколентови мрежи е по принцип по-рентабилно там, където потенциалното търсене е по-голямо и концентрирано, т.е. в гъсто населени райони. Поради високите постоянни разходи за инвестиции разходите за единица нарастват значително при намаляване на гъстотата на населеност (51). Следователно, когато са разположени съгласно търговски условия, при широколентовите мрежи се наблюдава рентабилно обхващане само на част от населението. Както обаче се потвърждава в DAE, широкият достъп на приемливи цени до широколентови услуги генерира положителни външни ефекти поради способността си да ускорява растежа и иновациите във всички сектори на икономиката. Когато пазарът не предоставя достатъчно широколентово покритие или условията за достъп не са подходящи, държавната помощ може да спомогне за преодоляване на тази неефективност на пазара.

(39)

Втора възможна цел от общ интерес е свързана със справедливостта. Правителствата могат да решат да се намесят, за да коригират социалните или регионалните неравенства, породени от пазарните резултати. В някои случаи държавната помощ за широколентов достъп може да бъде използвана и като инструмент за постигане на справедливи цели, т.е. като начин за подобряване на достъпа до основно средство за комуникация и участие в обществото, както и на свободата на изразяване за всички членове на обществото, като по този начин се подобрява социалното и териториалното сближаване.

(40)

Публичната интервенция в подкрепа на широколентовите мрежи може да се извършва на държавно, регионално или общинско равнище (52). Следователно от съществено значение е координирането на различните интервенции, за да се избегне дублиране и несъгласуваност. За да се осигури последователност и координиране на местните интервенции, е необходимо да се гарантира висока степен на прозрачност на местните инициативи.

(41)

При възможност и при спазване на компетентностите и особеностите държавите-членки се насърчават да разработят национални схеми, съдържащи основните принципи, направляващи публичните инициативи, както и да посочат най-важните характеристики на планираните мрежи (53). Националните рамкови схеми за развитието на широколентов достъп гарантират съгласуваност при използването на обществени средства, намаляват административната тежест върху по-малките органи, отпускащи помощ, и ускоряват изпълнението на мерките за индивидуална помощ. Освен това държавите-членки се насърчават да предоставят ясни насоки на централно равнище за изпълнението на финансираните чрез държавна помощ проекти за широколентов достъп.

(42)

При планирането на стимулираща конкуренцията мярка за държавна помощ в подкрепа на широколентовия достъп от особено важно значение е ролята на НРО. НРО са натрупали технически познания и експертен опит поради отредената им ключова роля в секторното регулиране (54). Те най-добре могат да подкрепят публичните органи по отношение на схемите за държавна помощ и с тях трябва да се консултират при идентифицирането на целевите области. С НРО следва също да се консултират по отношение на определянето на цените и на условията за достъп на едро и за решаване на спорове между търсещите достъп страни и оператора на субсидираната инфраструктура. Държавите-членки се насърчават да предоставят на НРО ресурсите, от които се нуждаят, за да оказват тази подкрепа. Когато е необходимо, държавите-членки следва да осигуряват подходящо правно основание за такова участие на НРО в проектите за държавна помощ за широколентови мрежи. В съответствие с най-добрите практики НРО следва да издадат насоки за местните органи, които включват препоръки за анализ на пазара, продукти за достъп до услуги на едро и принципи на ценообразуване, при които се вземат предвид регулаторната рамка за електронните съобщения и съответните препоръки, издадени от Комисията (55).

(43)

В допълнение към участието на НРО националните органи по конкуренция могат също да предоставят полезни съвети, особено във връзка с големи рамкови схеми, за да помогнат за установяване на еднакви условия за участващите в търга оператори и за предотвратяване на отделянето на непропорционално висок дял държавни средства за един оператор, като по този начин се укрепи неговото (евентуално вече господстващо) положение на пазара (56). В допълнение към ролята на НРО някои държави-членки създадоха национални центрове за компетентност, за да помогнат на малките местни органи да разработят адекватни мерки за държавна помощ и да гарантират последователност в прилагането на правилата за държавната помощ, посочени в настоящите насоки (57).

(44)

За да се планира по-добре мярката, в сравнителния тест освен това се изисква държавната помощ да бъде подходящ инструмент на политиката за справяне с проблема. В тази връзка, въпреки че предварителното регулиране в много случаи е улеснило разгръщането на широколентови мрежи в градски и по-гъсто населени райони, то може да не бъде достатъчен инструмент за гарантиране на предлагането на широколентови услуги, особено в райони с недостатъчно обслужване, за които е характерна ниска доходност от инвестициите (58). По подобен начин мерките по отношение на търсенето, които са в полза на широколентовия достъп (като например ваучери за крайните потребители) и които, въпреки че могат да допринесат в положителен смисъл за навлизането на широколентовия достъп (59), не винаги могат да разрешат проблема с недостатъчното предлагане на широколентови услуги (60). Следователно в някои ситуации може да няма алтернатива на предоставянето на публично финансиране за преодоляване на недостига на широколентови връзки. Предоставящите помощта органи вземат също така предвид (пре)разпределянето на радиочестотния спектър, което може да доведе до разгръщане на мрежа в целевите области, което би могло да доведе до постигане на целите на предоставящите органи без отпускане на директни безвъзмездни средства.

(45)

По отношение на стимулиращото въздействие на мярката е необходимо да се проучи дали въпросната инвестиция в широколентова мрежа е нямало да бъде предприета в рамките на същия период от време без наличието на държавна помощ. Когато даден оператор подлежи на определени задължения да покрие целевата зона (61), той може да не отговаря на условията за отпускане на държавна помощ, тъй като тази помощ вероятно няма да има стимулиращо въздействие.

(46)

При оценката на пропорционалността на мерките, за които е внесено уведомление, Комисията посочи няколко необходими условия за свеждане до минимум на държавната помощ и на потенциалното нарушаване на конкуренцията, както е обяснено по-подробно в следващите раздели.

(47)

Промяната в поведението на бенефициера в резултат на помощта обаче може да има отрицателен ефект върху конкуренцията и търговията. Значимостта на нарушаването на конкуренцията може да бъде оценена чрез оценката на въздействието върху конкурентите. Ако конкурентите смятат, че рентабилността на техните предварителни инвестиции намалява поради помощта, те могат да решат да намалят собствените си бъдещи инвестиции или дори да се изтеглят от пазара (62). Освен това, когато бенефициерът на помощта, който трябва да бъде избран чрез състезателна процедура за подбор, има вероятност да бъде предприятие, което вече разполага с господстващо положение на пазара или може да придобие такова положение в резултат от финансирани от държавата инвестиции, мярката за помощ може да отслаби конкурентния натиск, който упражняват конкурентите. Освен това, ако дадена мярка за държавна помощ или свързаните с нея условия (включително метода за финансирането ѝ, когато той представлява неразделна част от мярката) води до неотделимо нарушение на законодателството на ЕС, помощта не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар (63).

(48)

Помощта се предоставя по прозрачен начин; по-специално, трябва да се гарантира, че държавите-членки, икономическите оператори, заинтересованите страни и Комисията имат лесен достъп до всички съответни актове и съответна информация за помощта, предоставена по силата на настоящите насоки. Подробностите относно изискванията за прозрачност са посочени в параграф 78.

(49)

Внимателното планиране на схемата за държавна помощ за широколентови мрежи следва да гарантира, че общият баланс от въздействията от тази мярка е положителен.

(50)

В това отношение въздействието от мярката за държавна помощ може да се опише като промяна в дейността в сравнение с това, което би се случило без помощта. Положителните ефекти от помощта са пряко свързани с промяната в поведението на бенефициера на помощта. Тази промяна следва да позволи постигането на желаната цел от общ интерес. В сектора за широколентови услуги помощта води до разгръщането на нова инфраструктура, която иначе не би била налице, като по този начин се осигурява допълнителен капацитет и скорост на пазара, както и по-ниски цени и по-голям избор за потребителите, по-високо качество и иновации. Това би довело и до по-голям достъп на потребителите до онлайн ресурси и би могло да насърчи нарастването на търсенето, като осигури по-добра защита на потребителите в тази област. Това ще допринесе за изграждането на цифров единен пазар и ще създаде ползи за икономиката на ЕС като цяло.

(51)

Субсидираната мрежа трябва да може да осигури „радикална промяна“ по отношение на наличието на широколентов достъп. Налице ще бъде „радикална промяна“, ако в резултат от публичната интервенция: 1. избраният участник в търга предприеме значителни нови инвестиции в широколентовата мрежа (64); и ако 2. субсидираната инфраструктура носи значителни нови възможности на пазара по отношение на наличието и на капацитета (65), на бързината и на конкурентоспособността (66) на широколентовите услуги. Тази радикална промяна се сравнява с тази на съществуващо, както и на конкретно планирано разгръщане на мрежа.

(52)

Освен това, за да се гарантира, че отрицателните въздействия върху конкуренцията са сведени до минимум, трябва да бъдат изпълнени няколко условия в планирането на мярката за помощ, както е посочено по-долу в раздел 3.4.

(53)

За да се гарантира допълнително, че нарушаването на конкуренцията е ограничено, Комисията може да изиска някои схеми да подлежат на ограничение във времето (обикновено 4 години или по-малко) и на оценка, за да се провери: 1. дали предположенията и условията, довели до решението за съвместимостта, са били постигнати; 2. ефективността на мярката за помощ с оглед на предварително определените ѝ цели; 3. въздействието ѝ върху пазарите и конкуренцията, както и че не възниква неправомерно нарушаване във връзка с продължителността на схемата за помощ, което да противоречи на интересите на Съюза (67). Като се имат предвид съответните цели и за да не се причинява прекомерна тежест върху държавите-членки и върху по-малки проекти за помощ, това се прилага само за националните схеми за помощ и схемите за помощ с големи бюджети за помощ, съдържаща нови характеристики, или когато се предвиждат значителни пазарни, технологични или регулаторни промени. Оценката се извършва въз основа на обща методология (68) от експерт, независим от органа, предоставящ държавната помощ, и се оповестява публично. Оценката се представя на Комисията в срок, за да се даде възможност за оценяване на възможното удължаване на мярката за помощ, и във всеки случай след изтичане на срока на схемата. Точният обхват и условия на оценката се определят в решението за одобряване на мярката за помощ. При всяка последваща мярка за помощ с подобна цел се вземат предвид резултатите от тази оценка.

(54)

Ако сравнителният тест покаже, че отрицателните ефекти са повече от ползите, Комисията може да забрани помощта или да поиска коригиращо действие, независимо дали в планирането на помощта или по отношение на вредата за конкуренцията.

(55)

За целите на оценката на държавната помощ в тези насоки се разграничават основните мрежи и мрежите за ДСП.

(56)

Няколко различни технологични платформи могат да се считат за основни широколентови мрежи, включително ADSL (до ADSL2 + мрежи), non-enhanced кабелни мрежи (например DOCSIS 2.0), мобилни мрежи от трето поколение (UMTS) и сателитни системи.

(57)

На сегашния етап на развитие на пазара и на технологиите (69) мрежите за ДСП са мрежи за достъп, които се състоят изцяло или частично от оптични елементи (70) и които могат да доставят услуги за широколентов достъп с подобрени характеристики в сравнение със съществуващите основни широколентови мрежи (71).

(58)

За мрежите за ДСП се смята, че имат поне следните характеристики: i) надеждно доставят услуги с много висока скорост на абонат с оптически (или еквивалентна технология) пренос (backhaul), достатъчно близо до помещенията на потребителя, за да се гарантира действителното доставяне на много висока скорост; ii) поддържат редица усъвършенствани цифрови услуги, включително конвергентни услуги, изцяло основани на IP; и iii) имат значително по-високи скорости за качване на файловете (в сравнение с основни широколентови мрежи). На сегашния етап на развитие на пазара и на технологиите мрежите за ДСП са: i) оптични кабелни мрежи за достъп (FТТх) (72); ii) модерни актуализирани кабелни мрежи (73); и iii) някои модерни безжични мрежи за достъп, които могат да предоставят надеждни високи скорости на абонат (74).

(59)

Важно е да се има предвид, че се очаква в по-дългосрочен план мрежите за ДСП да изместят съществуващите основни широколентови мрежи, а не само да ги актуализират. Доколкото мрежите за ДСП изискват наличие на различна архитектура на мрежата, като предлагат широколентови услуги със значително по-добро качество в сравнение със сега, както и предоставяне на многобройни услуги, които не биха били възможни със сегашните широколентови мрежи, вероятно е в бъдеще да има значителни различия между районите, които са обхванати от мрежи за ДСП, и тези, които не са (75).

(60)

Държавите-членки могат свободно да решават под каква форма ще протече тяхната интервенция, при условие че съответства на правилата за държавната помощ. В някои случаи държавите-членки могат да решат да финансират т.нар. мрежи от следващо поколение (МСП), т.е. мрежи за пренос (backhaul), които не достигат до крайния потребител. Мрежите за пренос (backhaul) са необходими за операторите на телекомуникационни услуги на дребно, за да предоставят услуги за достъп на крайните потребители. Тези видове мрежи са в състояние да поддържат както основните мрежи, така и мрежите за ДСП (76): въпрос на (инвестиционен) избор за телекомуникационните оператори е кой вид инфраструктура за „последна миля“ желаят да свържат към мрежата за пренос (backhaul) (77). Публичните органи може също да решат да предприемат някои строителни работи (като например изкопни работи в обществени терени, изграждане на канали), за да гарантират и ускорят разгръщането от страна на заинтересованите оператори на собствените им елементи на мрежата. Освен това, когато е подходящо, публичните органи могат също да вземат предвид сателитните решения.

(61)

За да се оценят неефективността на пазара и целите за справедливост, може да се направи разграничение между видовете целеви райони. Това разграничение е обяснено в следващите раздели. При набелязването на целевите зони, когато публичната интервенция е ограничена до частта от мрежата, свързана с преноса (backhaul), при оценката на държавната помощ ще се вземе предвид отражението върху пазарите на преноса (backhaul) и пазарите на достъп (78).

(62)

Различните стандарти, за да се оправдаят публичните интервенции в тези географски области, ще бъдат описани по-долу.

(63)

С цел идентифициране на географските райони като бели, сиви или черни, както е описано по-долу, предоставящият помощта орган трябва да определи дали широколентовите инфраструктури съществуват в целевия район. За се осигурят допълнителни гаранции за това, че публичната интервенция не нарушава частните инвестиции, предоставящите помощта органи следва също така да проверят дали частни инвеститори имат конкретни планове да разположат своя собствена инфраструктура в близко бъдеще. Понятието „близко бъдеще“ следва да се разбира като отнасящо се за период от три години (79). Ако предоставящият помощта орган приеме по-дълъг времеви хоризонт за разполагането на субсидираната инфраструктура, същият времеви хоризонт следва да бъдат използван и за оценката на наличието на търговски инвестиционни планове.

(64)

За да провери дали няма частни инвеститори, планиращи да разположат собствена инфраструктура в близко бъдеще, органът, предоставящ помощта, следва да публикува резюме на планираната мярка за помощ и да покани заинтересованите страни да представят коментари.

(65)

Съществува риск, че простото „изразяване на интерес“ от страна на частен инвеститор би могло да забави доставянето на широколентови услуги в целевия район, ако впоследствие тези инвестиции не се извършат, а в същото време публичната интервенция е в застой. Следователно органът, предоставящ помощта, би могъл да поиска определени ангажименти от страна на частния инвеститор, преди да отложи публичната интервенция. Тези ангажименти следва да гарантират, че ще се осъществи значителен напредък по отношение на покритието в рамките на тригодишния период или на по-дългия период, предвиден за подкрепяната инвестиция. Органът може освен това да поиска от съответния оператор да сключи съответен договор, в който се очертават ангажиментите за разгръщането. В този договор може да се предвиждат поредица от „основни етапи“, които трябва да бъдат постигнати през тригодишния период (80), и докладване за осъществения напредък. Ако не е постигнат основен етап, органът, предоставящ помощта, може да пристъпи към изпълнение на плановете си за публична намеса. Това правило се прилага както за основни мрежи, така и за мрежи за ДСП.

(66)

„Бели“ райони са тези, в които няма широколентова инфраструктура и няма вероятност да бъде разработена в близко бъдеще. Целите на Комисията за DAE са за повсеместно покритие на основни широколентови услуги в ЕС до 2013 г. и със скорост поне 30 Mbps до 2020 г. Следователно от приоритетно значение е да се гарантират навременни инвестиции в районите, които все още не са обхванати в достатъчна степен. Поради това Комисията признава, че като осигуряват финансова подкрепа за предоставяне на широколентови услуги в области, в които широколентовият достъп понастоящем не е наличен, държавите-членки преследват истински цели за сближаване и за икономическо развитие и следователно интервенцията им вероятно съответства на общия интерес, при условие че изискванията, изложени в раздел 77 по-долу, са изпълнени (81).

(67)

„Сиви“ райони са тези, в които присъства един оператор на мрежа и в които няма вероятност да бъде разработена друга мрежа (82) в близко бъдеще. Самото наличие на един оператор на мрежа (83) не означава непременно, че не съществува неефективност на пазара или проблем по отношение на сближаването. Ако този оператор разполага с пазарна мощ (монопол), качеството на услугите и цените му за гражданите могат да не бъдат оптимални. Някои категории потребители могат да не бъдат адекватно обслужени или, при липса на регулирани тарифи за достъп на едро, цените на дребно могат да бъдат по-високи от тези за същите услуги, предлагани в подобни, но по-конкурентоспособни райони на страната. Ако освен това има съвсем ограничени изгледи за това на пазара да навлязат алтернативни оператори, финансирането на алтернативна инфраструктура би могло да бъде целесъобразна мярка (84).

(68)

От друга страна, в райони, където вече присъства само един оператор на широколентова мрежа, субсидиите за изграждането на алтернативна мрежа могат да нарушат пазарната динамика. Следователно държавната подкрепа за разгръщането на широколентови мрежи в „сиви“ райони е оправдано единствено при ясни доказателства, че продължава да е налице неефективност на пазара. Ще бъдат необходими по-внимателен анализ и подробна оценка на съвместимостта.

(69)

Сивите райони могат да отговарят на условията за отпускане на държавна помощ, при условие че са изпълнени условията за съвместимост от раздел 3.4, ако се докаже: че i) не се предлагат достъпни или адекватни услуги, за да се удовлетворят нуждите на гражданите и бизнес потребителите (85), че ii) не съществуват мерки, които нарушават конкуренцията в по-слаба степен (включително предварително регулиране), за да се постигнат същите цели.

(70)

За да установи i) и ii), Комисията ще прецени по-конкретно дали:

(71)

Само сивите райони, които отговарят на изброените по-горе критерии за допустимост, ще бъдат подложени на описания в раздел 3.4 тест за съвместимост.

(72)

Когато в дадена географска зона има или ще има в близко бъдеще най-малко две основни широколентови мрежи на различни оператори и широколентовите услуги се предоставят при конкурентни условия (конкуренция, основана на инфраструктурата) (87), може да се предположи, че няма неефективност на пазара. Съответно полето за държавна интервенция, която да доведе до допълнителни ползи, е много ограничено. Напротив, държавната подкрепа за финансиране на изграждането на допълнителна широколентова мрежа със сравними възможности ще доведе по принцип до неприемливо нарушаване на конкуренцията и изтласкването от пазара на частни инвеститори. Ето защо в отсъствието на ясно изразена неефективност на пазара Комисията ще приеме отрицателно становище по отношение на мерки за финансиране на разгръщането на допълнителна широколентова инфраструктура в „черен район“ (88).

(73)

Разграничението направено по-горе в раздел 3.2, между „бели“, „сиви“ и „черни“ райони важи и при оценката на това дали държавната помощ за мрежи за ДСП е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в).

(74)

Понастоящем, като актуализират активното оборудване, някои модернизирани основни широколентови мрежи могат да поддържат и някои широколентови услуги, които в бъдеще вероятно ще се предлагат по мрежите за ДСП (като „тройни“ пакетни услуги (triple play), и по този начин спомагат за постигането на целите на DAE. Могат обаче да се появят нови продукти или услуги, които не са взаимозаменяеми от гледна точка на търсенето и предлагането, и ще изискват капацитет, надеждност и значително по-високи скорости на качване и сваляне в размер, надвишаващ горните физическите граници на основната широколентова инфраструктура.

(75)

Съответно за целите на оценката на държавна помощ за мрежи за ДСП район, в който понастоящем не съществуват мрежи за ДСП и няма вероятност частни инвеститори да ги изградят и те да функционират напълно в рамките на три години в съответствие с точки 63 до 65, следва да се счита за „бял район за ДСП“. Този район отговаря на условията за отпускане на държавна помощ за ДСП, при условие че са изпълнени условията за съвместимост, посочени в раздели 3.4 и 3.5.

(76)

Един район следва да се счита за „сив район за ДСП“, когато съществува само една мрежа за ДСП (89) или такава ще се разработва през следващите три години и няма планове друг оператор да разработи мрежа за ДСП през следващите три години. Когато се преценява дали други инвеститори биха могли да разработят допълнителни мрежи за ДСП в даден район, трябва да се отчита съществуването на регулаторни или законодателни мерки, които биха могли да намалят бариерите за разгръщане на мрежи (достъп до канали, съвместно ползване на инфраструктура и т.н.). Комисията ще трябва да извърши по-подробен анализ, за да провери дали е необходима държавна интервенция, тъй като държавната интервенция в такива райони крие висок риск от изтласкване от пазара на съществуващите инвеститори и от нарушаване на конкуренцията. Във връзка с това Комисията ще извърши своята оценка въз основа на условията за съвместимост, установени в настоящите насоки.

(77)

Ако съществуват поне две мрежи за ДСП на различни оператори в даден район или такива ще се разработят през следващите три години, този район следва да се счита за „черен район за ДСП“. Комисията ще смята, че държавната подкрепа за допълнителна, публично финансирана, еквивалентна конкурентна мрежа за ДСП в тези райони вероятно ще наруши сериозно конкуренцията и е несъвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(78)

Всяка държавна мярка в подкрепа на разполагането на широколентови мрежи следва да отговаря на всички принципи за съвместимостта, описани по-горе в раздел 2.5, включително целта от общ интерес, съществуването на неефективност на пазара, целесъобразността и стимулиращия ефект на мярката. Що се отнася до ограничаването на нарушаването на конкуренцията, освен да се покаже как във всички случаи се постига „радикална промяна“ (в белите, сивите и черните райони) (90), следните необходими условия трябва да бъдат изпълнени, за да се докаже пропорционалността на мярката. Неизпълнението на някое от тези условия най-вероятно ще изисква задълбочена оценка (91), която би могла да доведе до заключението, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар.

(79)

Както при политиката, възприета по отношение на разгръщането на основни широколентови мрежи, държавната помощ в полза на разгръщането на мрежи за ДСП може да представлява подходящ и основателен инструмент, при условие че са спазени няколко съществени условия. Докато търговските оператори вземат решенията за инвестиции в мрежите за ДСП въз основа на очакваната рентабилност, при избора на публичния орган трябва да се отчете и общественият интерес за финансиране на отворена и неутрална платформа, на която голям брой оператори ще могат да се конкурират за предоставяне на услуги за крайните потребители.

(80)

Всяка мярка за подкрепа за разполагане на ДСП, трябва да отговаря на условията за съвместимост, посочени в раздели 2.5 и 3.4. Освен това трябва да са изпълнени следните условия, като се вземат предвид специфичните ситуации, в които ще се осъществяват публичните инвестиции в мрежи за ДСП.

(81)

Проектите за държавна помощ, целящи финансиране на мрежи за пренос (backhaul) (127) или ограничени до строителни работи, отворени за достъп за всички оператори и технологии, имат характеристики, които особено благоприятстват конкуренцията. Този аспект ще бъде взет предвид при оценяването на тези проекти.

(82)

С оглед на целите на Програмата в областта на цифровите технологии, по-специално постигането на 50 % интернет връзки над 100 Mbps, и като се има предвид, че особено в градските райони може да има нужда от по-високи резултати в сравнение с това, което търговските инвеститори са в състояние да предложат в близко бъдеще, чрез дерогация от точка 77 публичната интервенция може да бъде разрешена по изключение за мрежи за ДСП, които могат да предоставят свръх високи скорости, далеч надхвърлящи 100 Mbps.

(83)

В „черни райони за ДСП“ тази интервенция може да бъде разрешена само ако се докаже „радикалната промяна“, изисквана по точка 51, въз основа на следните кумулативни критерии:

(84)

В ситуацията, описана в предходната точка, всяка нова субсидираната мрежа трябва да спазва условията за съвместимост от точки 78 и 80. Освен това органът, предоставящ помощта, трябва да докаже, че:

(85)

Само ако са изпълнени тези допълнителни условия, публичното финансиране на тези мрежи може да бъде считано за съвместимо съгласно сравнителния тест. С други думи, това финансиране би трябвало да доведе до значителен, устойчив, насърчаващ конкуренцията технологичен напредък, който не е с временен характер, без да се създава непропорционална демотивация за частни инвестиции.

(86)

Нстоящите насоки ще се прилагат от първия ден след публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз.

(87)

Комисията ще прилага тези насоки към всички мерки за помощ, за които е постъпило уведомление и за които тя трябва да вземе решение след публикуването на насоките в Официален вестник, дори ако за проектите вече е постъпило уведомление преди публикуването им.

(88)

В съответствие с известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ (134) Комисията ще прилага по отношение на незаконосъобразната помощ правилата, които са в сила по времето, когато е отпусната помощта. Съответно тя ще прилага тези насоки в случай на незаконосъобразна помощ, отпусната след публикуването им.

(89)

С настоящото Комисията предлага на държавите-членки, въз основа на член 108, параграф 1 от ДФЕС, да вземат подходящи мерки и да изменят в съответните случаи съществуващите си схеми за помощ, за да ги приведат в съответствие с настоящите насоки, в рамките на дванадесет месеца след публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз.

(90)

Държавите-членки са приканени да дадат своето ясно формулирано безусловно съгласие за тези предложени подходящи мерки в рамките на два месеца от датата на публикуването на настоящите насоки в Официален вестник на Европейския съюз. При липса на отговор Комисията ще приеме, че въпросната държава-членка не е съгласна с предложените мерки.

(91)

Комисията може да преразгледа настоящите насоки въз основа на бъдещи значителни пазарни, технологични и регулаторни промени.

26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 25/27

26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 25/28

26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 25/29

1.

На 18 януари 2013 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятието IHI Corporation („IHI“, Япония) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие IHI Charging Systems International GmbH („ICSI“, Германия) посредством покупка на дялове/акции. Понастоящем ICSI е съвместно контролирано от IHI и Daimler AG (Германия).

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6787 — IHI Corporation/IHI Charging Systems International, на следния адрес:

26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 25/30

1.

На 18 януари 2013 година Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятия E.ON SE („E.ON“, Германия) и Hacı Ömer Sabancı Holding A.Ș. („Sabancı“, Турция) придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията съвместен контрол над предприятие Enerjisa Enerji A.Ș. („Enerjisa“, Турция) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламента на ЕО за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окон- чателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламента на ЕО за сливанията (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по плани- раната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на COMP/M.6810 — E.ON/Sabanci/Enerjisa, на следния адрес:

26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 25/31

1.

Настоящото известие е адресирано до предприятия, за които се отнася Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно вещества, които нарушават озоновия слой („Регламентът“), и които възнамеряват през 2014 г.:

Настоящото известие е адресирано и до дружества в Хърватия, които възнамеряват да извършват тези дейности след присъединяването на Хърватия към Европейския съюз. От тези дружества се изисква да спазват инструкциите, определени с настоящото известие.

2.

Засегнати са следните групи вещества:

3.

За всеки внос или износ на контролирани вещества (1) се изисква лиценз от Комисията, освен в случаите на транзит, временно съхраняване, митническо складиране или свободна зона, както е посочено в Регламент (ЕО) № 450/2008, които са с продължителност не повече от 45 дни. За всяко производство на контролирани вещества за целите на основни лабораторни и аналитични употреби, се изисква предварително разрешение.

4.

В допълнение, следните дейности са обект на количествени ограничения:

Комисията разпределя квоти по отношение на букви а), б), в) и г). Квотите се определят въз основа на заявленията за квоти и:

5.

Софтуерът за кандидатстване за квоти и издаване на лицензи ще се промени през 2013 г. „Main-ODS-database“ ще бъде заменена от новата „ODS Licensing System“.

6.

Всяко предприятие, което желае през 2014 г. да извършва внос или да произвежда контролирани вещества за целите на основни лабораторни и аналитични употреби, или да внася контролирани вещества за употреби от критично значение (халони), за употреби като суровини или за употреби като технологични агенти, трябва да следва процедурата, описана в параграфи 7—10.

7.

Предприятието трябва да уведоми Комисията, като се регистрира в новата система за лицензиране за вещества, които нарушават озоновия слой (ВКНОС), не по-късно от 15 май 2013 г.

Формулярите за регистрация ще бъдат достъпни онлайн от 1 април 2013 г. в новата система за лицензиране за ВКНОС (http://ec.europa.eu/clima/policies/ozone/ods/index_en.htm).

8.

Предприятието трябва да попълни и подаде формуляра за кандидатстване за квота, който е на разположение онлайн в новата система за лицензиране за ВКНОС.

Формулярите за кандидатстване за квота ще бъдат достъпни онлайн от 15 май 2013 г. в новата система за лицензиране за ВКНОС (http://ec.europa.eu/clima/policies/ozone/ods/index_en.htm).

9.

Комисията ще счита за валидни само надлежно попълнени формуляри за кандидатстване за квота, в които няма грешки и които са получени не по-късно от 8 юли 2013 г.

Предприятията се насърчават да подадат своите формуляри за кандидатстване за квота колкото е възможно по-скоро и достатъчно преди крайния срок, за да се да даде възможност за коригиране и повторно подаване преди изтичането на срока.

10.

Подаването на формуляр за кандидатстване за квота само по себе си не дава каквито и да било права за внос или за производство на контролирани вещества за основни лабораторни и аналитични употреби, или за внос на контролирани вещества за употреби от критично значение (халони), за употреби като суровини или за употреби като технологични агенти. Преди извършването на такъв внос или производството през 2014 г., предприятията трябва да кандидатстват за лиценз, като използват формуляр за кандидатстване за лиценз, който е на разположение онлайн в новата система за лицензиране за ВКНОС.

11.

Всяко предприятие, което желае през 2014 г. да изнася контролирани вещества или да внася контролирани вещества за употреби, различни от тези, изброени в параграф 4, трябва да следва процедурата, описана в параграфи 12 и 13.

12.

Предприятието трябва да се регистрира в новата система за лицензиране за ВКНОС.

Формулярите за регистрация ще бъдат достъпни онлайн от 1 април 2013 г. в новата система за лицензиране за ВКНОС (http://ec.europa.eu/clima/policies/ozone/ods/index_en.htm).

Предприятията се насърчават да се регистрират възможно най-скоро през 2013 г., за да се даде възможност за евентуално коригиране на формуляра за регистрация преди 2014 г., с цел да се осигури навременна обработка на лицензите през 2014 г.

13.

Преди да се извърши внос за употреби, различни от тези, изброени в параграф 4, или износ през 2014 г., предприятията трябва да кандидатстват за лиценз, като използват формуляр за кандидатстване за лиценз, който е на разположение онлайн в новата система за лицензиране за ВКНОС.