5.3.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/1

---

Ръководство за минимизиране на риска от предаване на животински спонгиформни енцефалопатогенни агенти чрез лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба (ЕМА/410/01 rev. 3)

2011/C 73/01

Настоящото ръководство предоставя насоки за минимизиране на риска от предаване на животински спонгиформни енцефалопатогенни агенти чрез лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба.

Настоящата 3-та техническа редакция на ръководството относно ТСЕ (трансмисивна спонгиформна енцефалопатия) беше предприета с цел да бъде отразен напредъкът на науката в областта на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии, както и променящата се в световен мащаб ситуация по отношение на спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ).

Във връзка с класификацията на държавите и регионите съгласно риска от СЕГ преработеното ръководство относно ТСЕ се позовава при замяната на предишната класификация според географския риск от СЕГ на правилата, установени от Световната организация за здравеопазване на животните (OIE). Независимо от това за държавите, които вече са класифицирани съгласно критериите за географския риск от СЕГ, но това все още не е направено съгласно критериите на OIE, следва да се прилага съществуващата класификация според географския риск от СЕГ, при условие че няма никакви данни за значителна промяна на техния риск от СЕГ.

Включени са нови критерии за произхода и преработката на желатин и кръвни продукти от едър рогат добитък, използвани в производството на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, както и нов подраздел за пептоните.

С настоящото се заменя предходната редакция на ръководството (ЕМЕА/410/01 Rev. 2, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз C 24, 28.1.2004 г., стp. 6). Предложената дата за прилагане на настоящата редакция на ръководството е 1 юли 2011 г.

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.    Научен контекст

Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) са хронични дегенеративни нервни заболявания, които се характеризират с натрупване на абнормена изоформа на клетъчен гликопротеин (известен като PrP или прион протеин). Абнормената изоформа на PrP (PrPТСE) се различава от нормалния PrP (PrPc) по това, че е изключително резистентна на протеази и топлинна денатурация. PrPТСE се смята за инфекциозен агент, отговорен за предаването на заболяването ТСЕ.

Заболяванията ТСЕ при животните включват:

—	спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ);

—	скрейпи по овцете и козите;

—	хронична изтощаваща болест (ХИБ) при животни от семейство Елени (елени и лосове);

—	трансмисивна енцефалопатия по норки (ТЕН), наблюдавана при отглеждани животни;

—	котешка спонгиформна енцефалопатия (КСЕ) при семейство Котки (по-специално домашни котки и отглеждани в плен големи котки); и

—	спонгиформна енцефалопатия при екзотични копитни животни в зоологически градини.

При хората спонгиформните енцефалопатии включват различни форми на болестта на Кройцфелд—Якоб (CJD), Куру, синдром на Герстман—Щройслер—Шайнкер (GSS) и фатална фамилна инсомния (ФФИ).

Има съобщения за ятрогенно предаване на спонгиформни енцефалопатии. При овцете има случаи на предаване на скрейпи при използването на ваксина Louping III, изготвена от сборен, обработен с формалдехид материал от овчи мозък и далак, в който непреднамерено е включен материал от заразени със скрейпи овце. Също така предаване на скрейпи на овце и кози е настъпило след употреба на формол-инактивирана ваксина срещу заразна агалактия, изготвена с хомогенати от мозък и млечни жлези на овце, заразени с Mycoplasma agalactiae. При човека са съобщени случаи на предаване на болестта на Кройцфелд—Якоб, за които се смята, че са причинени от парентерално приложение на растежен хормон и гонадотропин, получени от човешки трупни хипофизи. Случаи на болестта на Кройцфелд—Якоб също са отнесени към използването на контаминирани инструменти в неврохирургията и присаждането на човешка твърда мозъчна обвивка и роговица.

Междувидовото предаване на ТСЕ е ограничено от редица естествени бариери, като трансмисивността зависи от изходния вид, щама на прион, дозата, начина на експозиция, а при някои видове — и от приемащия алел на гена PRNP. Междувидовите бариери могат да бъдат преминати при подходящи условия.

СЕГ е диагностицирана за първи път в Обединеното кралство през 1986 г., като е засегната голяма част от едрия рогат добитък и отделните стада. Ясно е, че СЕГ е предавана по хранителен път болест, свързана с храна (напр. месо и костно брашно), получена от животни, засегнати от СЕГ. Други държави са регистрирали случаи на СЕГ или при животни, внесени от Обединеното кралство, или при местни животни. Има убедителни доказателства, които показват, че вариант на болестта на Кройцфелд—Якоб (vCJD) се причинява от агента, отговорен за СЕГ при едрия рогат добитък. Ето защо все още е необходимо да се подхожда предпазливо, ако биологични материали от видове, засегнати естествено от заболявания ТСЕ, особено видове едър рогат добитък, се използват за производство на лекарствени продукти.

В хода на програмите за активно наблюдение са идентифицирани две непознати дотогава форми на нетипична СЕГ (СЕГ-L, наричана също BASE, и СЕГ-H) в редки спорадични случаи в Европа, Северна Америка и Япония. Буквите „L“ и „H“ означават по-високи и по-ниски позиции при електрофореза на техните протеазорезистентни PrPТСE изоформи. Следва да се отбележи, че атипични случаи са открити в държави, в които дотогава не е имало класическа СЕГ, като например Швеция, или са открити само няколко случая на класическа СЕГ, като Канада и САЩ. Агентът на нетипичната СЕГ е бил експериментално предаден на трансгенни мишки, експресиращи човешки прион протеин, и на дългоопашата маймуна.

Случаи на скрейпи има по целия свят и са съобщени в повечето европейски държави. Най-висока е честотата им в Кипър. Макар хората да са били изложени на възникнала по естествен път скрейпи повече от 250 години, няма епидемиологични данни, които пряко свързват скрейпи със спонгиформните енцефалопатии при хора (1). Въпреки това все още има теоретичен, понастоящем неопределен количествено, риск, че някоя протеинова добавка, заразена със СЕГ, може да е давана за храна на овце. Освен това следва да се допусне, че всеки агент на СЕГ, въведен в популацията от дребни преживни животни чрез контаминирани храни, е вероятно да се усвои и умножи (2).

Интерес предизвиква възможността за инфектиране на клетки с агенти на ТСЕ с цел да се разработят тестове, както и по причини, свързани с фундаменталната наука. Съобщава се за известен успех обикновено, но невинаги, с неврални клетъчни линии. Условията, необходими за инфектиране на клетка, не са добре разбрани и процесът е труден, като изисква специфични комбинации от агент и клетка. Не се смята за целесъобразно да се правят конкретни препоръки по отношение на клетъчните среди, които да се използват за производство на биологични/биотехнологично получени вещества. Независимо от това възможността за заразяване на клетъчни линии с агенти на ТСЕ трябва да се вземе предвид в оценките на риска.

1.2.    Спазване на регулаторните изисквания

Оценка на риска— тъй като използването на материали от животински произход е неизбежно за производството на някои лекарствени продукти, а пълното премахване на риска при източника рядко е възможно, мерките, предприети за справяне с риска от предаване на животински ТСЕ чрез лекарствени продукти представляват по-скоро минимизиране на риска, отколкото неговото елиминиране. Следователно базата за спазване на регулаторните изисквания следва да се основава на оценка на риска, като се вземат предвид всички значими фактори, определени в настоящото ръководство (вж. по-долу).

Правно основание— настоящото ръководство се издава от Европейската комисия съгласно:

приложение I, част I, модул 3, раздел 3.2 „Съдържание: основни принципи и изисквания“, точка 9 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (3), изменена; и

приложение I, дял I, част 2, раздел В „Производство и контрол на изходните материали“ от Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно Кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (4), изменена.

Тези директиви изискват от заявителите за разрешение за пускане на пазара на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба да докажат, че лекарствените продукти са произведени в съответствие с най-новата версия на настоящото ръководство, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз. Това е постоянно задължение, след като е предоставено разрешение за пускане на пазара.

По дефиниция принципът на специфичните рискови материали, определени в Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета (5), не се прилага за лекарствени продукти. Все пак Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета (6), който се прилага от 1 май 2003 г., установява здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека. Като общо правило и освен ако не е съответно обосновано, всички странични животински продукти, използвани като изходни материали при производството на лекарствени продукти, трябва да бъдат „материали от категория 3 (т.е. безопасни) или еквивалентни“, както са определени в Регламент (ЕО) № 1774/2002. Основанията за използването на вещества, получени от други материали с висока инфекциозност, трябва да следват съответна оценка на съотношението между ползата и риска от това (вж. по-долу).

Настоящото ръководство трябва да се чете във връзка с различните европейски правни инструменти на ЕС, включително решенията на Комисията, които се прилагат последователно от 1991 г. насам. Когато е необходимо, позоваванията на тези решения са дадени в текста. Становищата и пояснителните бележки, изготвени от Комитета за лекарствени продукти за хуманна употреба (CHMP) и Комитета по ветеринарни лекарствени продукти (CVMP), продължават да се прилагат за целите на спазването на регулаторните изисквания, освен ако не са заменени от настоящото ръководство.

Обща монография, озаглавена „Продукти с риск от пренасяне на агенти на животински спонгиформни енцефалопатии“ е включена в Европейската фармакопея. Тази монография, която се позовава на общата глава на Европейската фармакопея, е идентична с настоящото ръководство. Монографията е в основата за издаване на сертификати за годност като процедура за доказване на съответствието по отношение на ТСЕ на вещества и материали, използвани при производството на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба.

Пояснение на ръководството— тъй като научното разбиране на ТСЕ, по-специално на патогенезата на заболяването, се развива, на Комитета за лекарствени продукти за хуманна употреба и неговата Биологична работна група в сътрудничество с Комитета за лекарствени продукти за ветеринарна употреба и неговата Имунологична работна група може да се наложи в определени моменти в бъдеще да изготвят допълнителни насоки под формата на становища или пояснителни бележки с цел изясняване на настоящото ръководство. Допълнителните насоки ще бъдат публикувани както от Комисията, така и на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата, и ще бъдат съответно взети предвид за целите на сертифицирането, извършвано от Европейската дирекция по качеството на лекарствата и здравеопазването (EDQM).

2.   ОБХВАТ

Значими по отношение на ТСЕ животински видове— едър рогат добитък, овце, кози и животни, които са естествено възприемчиви на инфекция с агенти на ТСЕ или възприемчиви на инфекция по орален път, различни от хората (7) и нечовекоподобните примати, са определени като „значими по отношение на ТСЕ животински видове“ (8).

Материали— настоящото ръководство се занимава с материали, получени от „значими по отношение на ТСЕ животински видове“, които се използват за приготвянето на:

активни вещества;

ексципиенти и аджуванти; и

суровини и изходни материали и реагенти, използвани в производството (напр. говежди серумен албумин; ензими; хранителни среди, използвани за изготвяне на работни клетъчни банки или нови изходни клетъчни банки за лекарствени продукти, които подлежат на ново разрешение за пускане на пазара).

Настоящото ръководство е приложимо и за материали, които са в пряк контакт с оборудване, използвано при производството на лекарствен продукт, или които влизат в контакт с лекарствения продукт и поради това имат потенциал за заразяване.

Материалите, използвани за одобрение на съоръжения и оборудване, като например хранителните среди, използвани при тестовете с пълнене с тях, за валидиране на асептичността на процеса на пълнене, трябва да се смятат за съответстващи на настоящото ръководство, при условие че съставката или съставките е/са извлечена(и) от тъкани без откриваема инфекциозност (категория IC тъкани) при оценен риск от кръстосано заразяване с потенциално инфекциозни тъкани (вж. раздел 3.3) и когато материалите са с произход от държави с нищожен или контролиран риск от СЕГ (съответно категории А и Б, вж. раздел 3.2). Тази информация се предоставя в документацията за разрешение за пускане на пазара и се проверява по време на рутинни проверки за съответствие с Добрата производствена практика (GMP).

Други материали, като почистващи агенти, омекотители и смазочни материали, които влизат в контакт с лекарствения продукт по време на рутинното му производство или в последния етап на производството, или при първичното му опаковане, се смятат за съответстващи на настоящото ръководство, ако те са продукти от животински мазнини, получени при строго контролирани физикохимични процеси, както е описано в раздел 6.

Посевен материал, клетъчни банки и рутинна ферментация/производство (9)— за целите на спазването на регулаторните изисквания изходният посевен материал или изходните клетъчни банки в заявленията за разрешение за пускане на пазара, подадени след 1 юли 2000 г. (за лекарствени продукти за хуманна употреба) или 1 октомври 2000 г. (за лекарствени продукти за ветеринарна употреба) ще да бъдат обхванати от настоящото ръководство.

Изходен посевен материал или изходни клетъчни банки,

за ваксинни антигени;

за биотехнологично получени лекарствени продукти, както е описано в приложението към Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (10); и

за други лекарствени продукти с използване на посевен материал или системи за клетъчно банкиране при производството им,

които вече са одобрени за производство на съставка на разрешен лекарствен продукт, трябва да се смятат за съответстващи на настоящото ръководство, дори ако са включени в заявления за разрешение за пускане на пазара, подадени след 1 юли 2000 г. (за лекарствени продукти за хуманна употреба) или 1 октомври 2000 г. (за лекарствени продукти за ветеринарна употреба).

За изходни клетъчни банки и изходен посевен материал, които са създадени преди 1 юли 2000 г. (за лекарствени продукти за хуманна употреба) или 1 октомври 2000 г. (за лекарствени продукти за ветеринарна употреба), но все още не са одобрени като съставка на разрешен лекарствен продукт, трябва да се докаже, че отговарят на изискванията на настоящото ръководство. Ако за някои суровини или изходни материали, или реагенти, използвани за създаването на тези клетъчни банки или посевен материал, вече не са на разположение пълни документални данни, заявителят трябва да представи оценка на риска, както е описано в раздел 4 от настоящото ръководство.

Създадените изходни клетъчни банки и изходен посевен материал, използвани при производството на лекарствени продукти и разрешени преди 1 юли 2000 г. (за лекарствени продукти за хуманна употреба) или 1 октомври 2000 г. (за лекарствени продукти за ветеринарна употреба), които са били подложени на съответно извършена оценка на риска от компетентен орган на държавите-членки или от Европейската агенция по лекарствата и са обявени за приемливи, също се смятат за съответстващи.

Все пак когато в процесите на ферментация/рутинните производствени процеси или в създаването на работен посевен материал и работни клетъчни банки се използват материали с произход от „значимите по отношение на ТСЕ животински видове“, заявителят трябва да докаже, че те отговарят на изискванията на настоящото ръководство.

3.   ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ

3.1.    Научни принципи за минимизиране на риска

Когато производителите имат право на избор, се предпочита използването на материали от „незначими по отношение на ТСЕ животински видове“ или материали с неживотински произход. Трябва да бъде посочена причината за използването на материали, получени от „значими по отношение на ТСЕ животински видове“, вместо на материали от „незначими по отношение на ТСЕ животински видове“ или от неживотински произход. Ако трябва да се използват материали от „значими по отношение на ТСЕ животински видове“, трябва да се вземат предвид всички необходими мерки за минимизиране на риска от предаване на ТСЕ.

Лесно приложими диагностични тестове за инфекциозност с ТСЕ in vivo все още не са на разположение. Диагнозата се основава на характерни мозъчни лезии, потвърдени постмортално чрез хистопатология и/или откриване на PrPТСE с помощта на Western Blot тест или имунологично изследване. Доказването на инфекциозност чрез инокулиране на съмнителна тъкан в целеви видове или лабораторни животни се използва за потвърждение. Поради дългия инкубационен период обаче на всички ТСЕ, резултатите от тестовете in vivo са на разположение едва след месеци или години.

Разработени са няколко имунохимични теста за откриване на PrPТСE в постмортален материал и понастоящем някои от тях се смятат за изключително чувствителни. Въпреки това тяхната способност да откриват инфектирано животно зависи от времето на вземане на материала по отношение на времето на експозиция, вида на събраните тъкани и получената инфекциозна доза, както и от последващия момент на настъпване на клинично заболяване. Понастоящем няма достатъчно информация как това би могло да бъде повлияно от вариациите на щамовете.

Макар че скринингът на изходните животни чрез in vitro тестове може да предотврати използването на животни в късен стадий на инкубация на заболяването и да предостави информация за епидемиологичния статус на дадена държава или регион, нито един от тестовете не се смята за подходящ за категорично потвърждаване на негативния статус на дадено животно.

Минимизирането на риска от предаване на ТСЕ се основава на три допълнителни параметъра:

—	изходните животни и техният географски произход;

—	естеството на животинския материал, използван при производството, и всички налични процедури,

—	за да се избегне кръстосано заразяване при високорискови материали;

—	производствения(те) процес(и), включително наличната система за гарантиране на качеството, която осигурява съответствието на продуктите и възможността за проследяването им.

3.2.    Животински произход

Изходните материали, използвани за производството на материали за производство на лекарствени продукти, трябва да са взети от животни, годни за консумация от човека, след антемортален и постмортален анализ в съответствие с изискванията на ЕС или еквивалентни (на трета държава) условия, с изключение на материали, взети от живи животни, за които е установено, че са здрави след клиничен преглед.

3.2.1.   Географски произход

3.2.1.1.   Материали от едър рогат добитък

Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (11) определя критериите за оценка на статуса на държавите в главата от Международния зоосанитарен кодекс за спонгиформната енцефалопатия по говедата. Държавите или регионите са представени, както следва:

А.	Държави или региони с нищожен риск от СЕГ;

Б.	Държави или региони с контролиран риск от СЕГ;

В.	Държави или региони с неопределен риск от СЕГ.

Както е предвидено в изменения (12) Регламент (ЕО) № 999/2001 на Комисията класификацията на държави или региони от тях съгласно техния риск от СЕГ въз основа на правилата, определени от OIE, е правнообвързваща в ЕС от 1 юли 2007 г. Измененото Решение 2007/453/ЕО на Комисията (13) предвижда класифицирането на държавите или регионите в съответствие с техния риск от СЕГ.

Преди това Научният ръководен комитет (НРК) на Европейската комисия (14) беше създал временна система за класифициране на държавите според техния географски риск от СЕГ (15).

За целите на настоящото ръководство следва да се използва класификацията за СЕГ въз основа на правилата на OIE. Ако държава, която преди е била класифицирана в съответствие с критериите на Научния ръководен комитет по отношение на географски риск от СЕГ, все още не е класифицирана според правилата на OIE, класификацията на комитета може да се използва до извършването на класификация по OIE, при условие че няма данни за значителна промяна в риска от СЕГ (16).

Когато има възможност за избор, животните трябва да произхождат от държави с възможно най-нисък риск от СЕГ (държави с нищожен риск от СЕГ (категория А), освен ако използването на материали от държави с по-висок риск от СЕГ е обосновано. Някои от материалите, посочени в раздел 6 „Специални условия“, може да бъдат с произход от държави с контролиран риск от СЕГ (категория Б), а в някои случаи — от държави с неопределен риск от СЕГ (категория В), при условие че се прилагат контролът и изискванията, посочени в съответните раздели по-долу. Освен тези изключения, животните не трябва да бъдат с произход от държави с неопределен риск от СЕГ (категория В) и винаги трябва да бъдат представени основания за използването на животни от държави с неопределен риск от СЕГ (категория В).

3.2.1.2.   Овце и кози (дребни преживни животни)

В редица държави по света се съобщава за възникнали по естествен път клинични случаи на скрейпи. Тъй като има възможност СЕГ при овце и кози да бъде объркана със скрейпи, като предпазна мярка при подбора на източниците на материали, получени от дребни преживни животни, трябва да се вземе предвид разпространението както на СЕГ, така и на скрейпи в държавата и в тъканите, от които са получени материалите.

Принципите, свързани със „(затворени) стада от говеда с нищожен риск от СЕГ“ (вж. раздел 3.2.2) могат еднакво да се прилагат и към дребните преживни животни с цел да се разработи рамка за определяне на статуса на стадо от дребни преживни животни по отношение на ТСЕ. При овцете, поради загрижеността, предизвикана от възможността за СЕГ при овцете, използването на генотип(и), показващ(и) резистентност на инфекцията от СЕГ/скрейпи, може да се обмисли за установяването на стада, свободни от СЕГ (17). Все пак трябва също да се вземе предвид възможността генотипове, които са резистентни на скрейпи, да бъдат възприемчиви на СЕГ (експериментална орална експозиция) или на нетипична скрейпи (естествени случаи). Козите не са изследвани достатъчно по отношение на специфичната чувствителност на генотипа.

За предпочитане е материалът от дребни преживни животни да бъде с произход от държави, в които скрейпи не е наблюдавана от дълго време. Ако източникът на материала е с друг произход, е необходимо това да се обоснове.

3.2.2.   (Затворени) стада от говеда с нищожен риск от СЕГ

Най-сигурният произход е от държави или региони с нищожен риск от СЕГ (държави от категория А). В други държави в някакъв момент може да има или да е имало случаи на СЕГ и Научният ръководен комитет разработи практическата концепция за „(затворени) стада от говеда с нищожен риск от СЕГ“, която беше одобрена от Комитета за лекарствени продукти за хуманна употреба и Комитета по ветеринарни лекарствени продукти. Критериите за установяването и поддържането на „(затворено) стадо от говеда с нищожен риск от СЕГ“ са дадени в становището на НРК от 22—23 юли 1999 г. (18)

За момента не е възможно да се определи количествено намаляването на географския риск от СЕГ за едър рогат добитък в резултат на „ (затворените) стада от говеда с нищожен риск от СЕГ“. Очакванията обаче са това намаляване на риска да е значително. Поради това произходът на материали от такива затворени стада говеда трябва да се взема предвид при оценката на риска във връзка с класификацията на държавата съгласно OIE.

3.3.    Животински части, телесни течности и секрети като изходен материал

При животно, инфектирано с ТСЕ, различните органи и секрети имат различни нива на инфекциозност. Ако трябва да се използват материали от „значими по отношение на ТСЕ животински видове“, трябва да се предвиди използването на материали от най-ниската категория риск. В таблиците в приложението към настоящото ръководството (19) се обобщават актуални данни за разпределението на инфекциозността и PrPТСE при едрия рогат добитък със СЕГ, както и при овцете и козите със скрейпи (20).

Информацията в таблиците се основава изключително на наблюдения върху възникнали по естествен път случаи на болестта или първична експериментална инфекция по орален път (при едър рогат добитък), но не включва данни от модели с използване на щамове на ТСЕ, които са адаптирани към опитни животни, тъй като пресетите фенотипни линии на щамовете може да се различават значително и непредсказуемо от тези при спонтанно възникналата болест. Тъй като откриването с имунохистохимично изследване и/или с Western Blot тест на протеин с неправилна конфигурация (PrPТСE) у приемника е доказан заместителен маркер за инфекциозност, резултатите от тестовете за PrPТСE са представени едновременно с данните от биологичния тест. Тъканите са групирани в три основни категории инфекциозност, независимо от етапа на болестта:

Категория IA	:	тъкани с висока инфекциозност: тъкани на централната нервна система (ЦНС), в които се достига до висок титър на инфекциозност в по-късните етапи на всички ТСЕ, и някои тъкани, които са анатомично свързани с централната нервна система.
Категория IB	:	тъкани с ниска инфекциозност: периферни тъкани, които са дали положителен резултат за инфекциозност и/или PrPТСE в поне една форма на ТСЕ.
Категория IC	:	тъкани без установена инфекциозност: тъкани, които са били изследвани за инфекциозност, без откриваема инфекциозност и/или PrPТСE, с отрицателни резултати.

Тъкани от категория IA и вещества, получени от тях, не трябва да се използват при производството на лекарствени продукти, освен ако няма основание за това (вж. раздел 5).

Въпреки че категорията на тъканите с по-ниска инфекциозност (тъкани от категория IB) почти сигурно включва някои (напр. кръв) с по-малък риск от други (напр. лимфоретикуларна тъкан), данните за степента на инфекциозност в тези тъкани са твърде ограничени, за да е възможно подразделянето на категорията на различни нива на риск. Също така е очевидно, че поставянето на дадена тъкан в една или друга категория може да бъде специфично за различните заболявания и животински видове и да подлежи на промяна при появата на нови данни.

При оценката на риска (вж. раздел 4) производителите и/или титулярите/заявителите на разрешение за пускане на пазара трябва да вземат предвид таблиците за класифициране в приложението към настоящото ръководство.

Категориите в таблиците са само индикативни и е важно да се отбележат следните точки:

—

В някои случаи може да има кръстосано заразяване на тъкани от различни категории на инфекциозност. Потенциалният риск ще зависи от обстоятелствата, при които са взети тъканите, по-специално при контакт на тъкани с по-ниска инфекциозност или без откриваема инфекциозност (тъкани от категории IB и IC) с тъкани с висока инфекциозност (тъкани от категория IA). Следователно кръстосаното заразяване на някои тъкани може да бъде увеличено, ако заразени животни са заклани с мозъчно зашеметяване (проникващо или непроникващо), или ако мозъкът и/или гръбначният мозък са срязани. Рискът от кръстосано заразяване ще се намали, ако телесните течности се събират при минимално увреждане на тъканите, клетъчните компоненти се отстраняват, а феталната кръв се събира, без да се замърсява от други майчини или фетални тъкани, включително плацента и околоплодни и алантоидни течности. За някои тъкани е много трудно или невъзможно да се избегне кръстосаното заразяване с тъкани от категория IA (напр. черепа). Това трябва да се вземе предвид при оценката на риска.

—

За определени класове вещества използваните техники за зашеметяване/клане могат да бъдат важни при определяне на потенциалния риск (21) поради вероятността от разпространение на мозъчни частици в периферните органи, особено в белите дробове. Техниките на зашеметяване/клане трябва да бъдат описани, както и процедурите за отстраняване на тъканите с висока инфекциозност. Процедурите за събиране на животински тъкани или органи, които трябва да се използват, както и предприетите мерки, за да се избегне кръстосаното заразяване с високорисков материал, трябва да бъдат описани подробно.

—

Рискът от заразяване на тъканите и органите със СЕГ-инфекциозност, потенциално локализирана в материал от централната нервна система вследствие на метода за зашеметяване, използван за клане на едър рогат добитък, зависи от следните фактори: — количеството на СЕГ-инфекциозност в мозъка на закланото животно; — степента на увреждане на мозъка; — разпространението на мозъчни частици в тялото на животното.

Тези фактори трябва да се вземат предвид във връзка с класификацията на OIE/класификацията на географския риск по отношение на изходните животни, с възрастта им, когато се отнася до едър рогат добитък, и с постморталните тестове на животни с помощта на валидиран метод.

Основните принципи, посочени по-горе, ще бъдат приложими в същата степен за овце и кози.

Рискът от кръстосано заразяване ще зависи от няколко допълнителни фактора, включително:

—	приетите мерки за недопускане на заразяване по време на събирането на тъканите (вж. по-горе);

—	степента на заразяване (количеството на заразната тъкан);

—	количеството и вида на материалите, събрани едновременно.

Производителите и/или титулярите/заявителите на разрешение за пускане на пазара трябва да вземат предвид риска по отношение на кръстосаното заразяване.

3.4.    Възраст на животните

Тъй като ТСЕ-инфекциозността се акумулира в едър рогат добитък за инкубационен период от няколко години, е разумно като източник да се използват млади животни.

За наличие на инфекциозен материал се съобщава главно в централната нервна система и свързаните с нея тъкани, както и в лимфоретикуларната система, в зависимост от агента на ТСЕ (СЕГ при едрия рогат добитък или скрейпи при овце и кози). Точното развитие във времето на инфекциозността в съответните телесни части и тъкани, считано от датата на инфекция, не е известно и при двата вида, и затова е трудно да се дадат ясни указания относно възрастта, над която различни тъкани могат да бъдат заразени и не трябва да бъдат събирани. Първоначалната препоръка за събиране на тъкани в най-младата възраст е все още валидна. Освен това следва да се отбележи, че възрастовите критерии зависят и от географския произход. Възрастта е по-важен параметър за материали от държави, където рискът е по-висок (държави от категории Б и В), отколкото от държави с нищожен риск от СЕГ (държави от категория А).

3.5.    Производствен процес

При оценката за намаляване на общия риск от ТСЕ на лекарствен продукт трябва да се вземат предвид мерките за контрол, предприети по отношение на:

—	произхода на суровините/изходните материали; и

—	производствения процес.

Контролираният произход е много важен критерий за постигане на приемливо ниво на безопасност на продукта поради документираната резистентност на агентите на ТСЕ към повечето методи на инактивиране.

Необходимо е да бъде въведена система за качество, като например сертифициране по ISO 9000, HACCP (22) или добра производствена практика, с цел мониторинг на производствения процес и за формирането на партида (т.е. определението на партида, разделянето на партиди, почистването между партидите). Трябва да се въведат процедури за гарантиране на проследимостта, както и вътрешен одит и одит на доставчиците на суровини/изходни материали.

Някои производствени процедури могат да допринесат значително за намаляването на риска от заразяване с ТСЕ, например процедурите, използвани при производството на продукти от животински мазнини (вж. раздел 6). Тъй като такава строго контролирана преработка не може да се приложи към много продукти, процесите, включващи физическо отстраняване, като утаяване и филтриране за премахване на богат на приони материал, вероятно ще бъдат по-подходящи от химичната обработка. Трябва да се представи описание на производствения процес, включително прилаганите по време на процеса контролни мерки, и трябва да бъдат обсъдени стъпките, които могат да допринесат за намаляването или премахването на заразата с ТСЕ. Когато участват различни производствени обекти, трябва да бъдат ясно идентифицирани етапите на контрол във всеки обект. Мерките, предприети с цел да се осигури проследимостта на всяка отделна производствена партида до изходния материал, следва да бъдат описани.

Процес на почистване— почистването на производственото оборудване може да бъде трудно валидирано за премахване на агенти на ТСЕ. Съобщено е, че след експозиция на препарати с високи титри на агенти на ТСЕ откриваема инфекциозност може да остане по повърхността от неръждаема стомана. Отстраняването на целия адсорбиран протеин чрез използването на 1 М натриев хидроксид или освобождаващи хлор дезинфектанти (напр. 20 000 частици хлор на минута за 1 час) се счита за приемлив подход, когато оборудване, което не може да бъде заменено, е изложено на потенциално контаминирани материали. По-щадящи обработки с ограничени концентрации на основи или стабилизирана белина, когато са правилно съчетани с детергенти и са използвани при определени температури, са показали, че имат подобна ефективност за отстраняване на приони, както и класическата обработка с NaOH или хлор. Системата, основана на изпарения на водородния прекис, също се оказва ефективна за инактивиране на агенти на ТСЕ. Тези нови методи на обработка са по-подходящи с фини материали, а също и за практическо използване (23).

Ако при производството на даден продукт се използват рискови материали, трябва да се въведат процедури на почистване, включително мерки за контрол, за да се минимизира рискът от кръстосано заразяване между производствените партиди. Това е особено важно, ако материали от различни рискови категории се третират в едно и също съоръжение с едно и също оборудване. В случай на използване на материали от категория IA за производството на даден продукт, трябва да бъде използвано специално определено оборудване, освен ако няма основание за друго.

Необходими са допълнителни изследвания за разработването и валидирането на нови методи за обеззаразяване, за да се намали рискът от кръстосано заразяване на материали и устройства, които не съответстват на процедурите, препоръчани от СЗО.

Валидиране на отстраняване/инактивиране— изследванията валидиране на процедури за отстраняване/инактивиране на ТСЕ могат да бъдат трудни за интерпретиране. Необходимо е да се вземат предвид естеството на заразения материал и неговата представителност за естествените обстоятелства, структурата на изследването (включително намаляването на мащаба на процесите) и методът за откриване на агента (in vitro или in vivo тест). Необходими са допълнителни изследвания за да бъде разбран начинът за най-подходящото „изготвяне на заразения материал“ за валидиращи изследвания. Ето защо понастоящем като цяло не се изискват валидиращи изследвания. При наличие обаче на твърдения за безопасността на продукта по отношение на ТСЕ въз основа на способността на производствените процеси за отстраняване или инактивиране на агенти на ТСЕ, те трябва да бъдат подкрепени със съответните проучващи изследвания (24).

В допълнение към използването на подходящи източници на материали производителите се насърчават да продължат проучванията си относно методите за отстраняване и инактивиране, за да се определят етапи/процеси, които биха били полезни за гарантиране на отстраняването или инактивирането на агенти на ТСЕ. Във всеки случай, когато е възможно, трябва да бъде разработен производствен процес, прилагащ наличната информация за методи, за които се смята, че биха могли да инактивират или отстранят агенти на ТСЕ.

За някои видове продукти (вж. раздел 6.3 „Кръвни продукти от едър рогат добитък“), където валидираното отстраняване/инактивиране не е лесно приложимо, може да бъде необходимо оценяване на процеса. То трябва да се основава на изходния материал и всички публикувани данни за риск от ТСЕ.

4.   ОЦЕНКА НА РИСКА НА МАТЕРИАЛИ ИЛИ ВЕЩЕСТВА, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО И ПОДГОТОВКАТА НА ДАДЕН ЛЕКАРСТВЕН ПРОДУКТ В КОНТЕКСТА НА СПАЗВАНЕТО НА РЕГУЛАТОРНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ

При оценката на рисковете, свързани с ТСЕ, е необходимо да се разгледат внимателно всички параметри, както е очертано в раздел 3.1 „Научни принципи за минимизиране на риска“.

Както е посочено в уводната част на настоящото ръководство, спазването на регулаторните изисквания се основава на благоприятния резултат от оценката на риска. Оценките на риска, извършвани от производителите и/или титулярите или заявителите на разрешение за различните материали и вещества от „значими по отношение на ТСЕ животински видове“, използвани при производството на лекарствен продукт, трябва да показват, че всички рискови фактори за ТСЕ са взети предвид и когато е възможно, рискът е сведен до минимум чрез прилагане на принципите, изложени в настоящото ръководство. Сертификатите за годност по отношение на ТСЕ, издадени от Европейската дирекция по качеството на лекарствата и здравеопазването, могат да се използват от титулярите или заявителите на разрешение като основа на оценката на риска.

Обобщената оценка на риска за лекарствени продукти, извършена от титулярите или заявителите на разрешение, трябва да включва оценките на риска за всички различни материали от „значими по отношение на ТСЕ животински видове“ и ако е необходимо, намаляването или инактивирането на ТСE в производствените етапи на активното вещество и/или крайния продукт.

Окончателното определяне на спазването на регулаторните изисквания е в правомощията на компетентния орган.

Задължение на титулярите или заявителите на разрешение за пускане на пазара на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба е да изберат и да обосноват мерки за контрол за конкретен производен продукт от „значими по отношение на ТСЕ животински видове“, като се вземат предвид най-новите научни и технически постижения.

5.   ОЦЕНКА НА СЪОТНОШЕНИЕТО ПОЛЗА/РИСК

В допълнение към параметрите, посочени в раздели 3 (които могат да бъдат предмет на сертификат за годност по отношение на ТСЕ, издаден от Европейската дирекция по качеството на лекарствата и здравеопазването) и 4, за приемливостта на определен лекарствен продукт, съдържащ материали, получени от „значими по отношение на ТСЕ животински видове“, или съдържащ тези материали в резултат на производството, се вземат също предвид следните фактори:

—	начинът на приложение на лекарствения продукт;

—	количеството на животинския материал, използван в лекарствения продукт;

—	максималната лечебна доза (дневната доза и продължителността на лечението);

—	предназначението на лекарствения продукт и клиничната полза от него;

—	наличието на междувидова бариера.

Тъкани с висока степен на инфекциозност (тъкани от категория IA) и извлечени от тях вещества не трябва да се използват в производството на лекарствени продукти, техните изходни материали и междинни продукти (включително активни вещества, екципенти и реагенти), освен ако няма основание за това. Трябва да бъде представена обосновка на невъзможността от използване на други материали. При извънредни и обосновани обстоятелства използването на тъкани с висока инфекциозност може да бъде планирано за производство на активни вещества, когато след извършване на оценка на риска, както е описано в раздел 4 от настоящото ръководство, и като се отчита предвиденото клинично приложение, заявителят на разрешение за пускане на пазара може да представи положителна оценка на съотношението полза/риск. Ако тяхното използване е обосновано, веществата от материали от категория IA трябва да бъдат произведени от животни от държави с нищожен риск от СЕГ (категория А).

6.   КОНКРЕТНИ СЪОБРАЖЕНИЯ

В съответствие с настоящото ръководство се разглеждат следните материали, изготвени от „значимите по отношение на ТСЕ животински видове“, при условие че отговарят поне на условията, посочени по-долу. Съответната информация или сертификат за годност, издаден от Европейската дирекция по качеството на лекарствата и здравеопазването, се предоставя от титуляря/заявителя на разрешение за пускане на пазара.

6.1.    Колаген

Колагенът е фиброзна белтъчна съставна част на съединителната тъкан на бозайници.

За колагена трябва да се предостави документация за доказване на съответствието с настоящото ръководство, като се вземат предвид предписанията, изброени в раздели 3—5. Освен това трябва да се има предвид следното:

—	За колагена, получен от кости, са приложими условията, определени за желатин (вж. по-долу). При производството на колаген може да се очаква по-нисък капацитет на инактивиране от този при желатина. Ето защо произходът става още по-критичен аспект, който трябва да бъде взет предвид.

—

Колагенът, получен от тъкани като кожи и сухожилия, обикновено не представлява измерим риск от ТСЕ, при условие че заразяването с потенциално инфектирани материали, например разпръскване на кръв и/или тъкани на централната нервна система, се избягва при добиването им. Ето защо кожите представляват по-безопасна суровина за човешки импланти, получени от колаген. Въпреки това кръстосаното заразяване с мозъчен материал, разпръснат по време на процеса на клане и засъхнал на повърхността на кожата, ще бъде трудно да се елиминира. Това е друг аспект, който трябва да се вземе предвид при оценката на безопасността на този изходен материал.

Методът на производство на колаген може да има някои общи етапи с производството на желатин, като алкална обработка и обработка с натриев сулфат, обработка с калциев хидроксид и натриев хидроксид или ензимна обработка Тези общи етапи обаче може да се различават по продължителност и стойности на рН, което може да доведе до значителни разлики в техния капацитет за инактивиране. Производителите следва да извършат поне оценка на процеса въз основа на сходствата на етапите на преработка на колаген в сравнение с познатите етапи на инактивиране при производството на желатин с цел гарантиране на безопасността на продукта. Освен в обработката, разлики съществуват и в крайната употреба на материала, а оттам и по отношение оценката на риска; докато желатинът се използва широко за перорално приложение, много приложения на колагена са под формата на хирургически импланти. Този аспект също трябва да бъде взет предвид при окончателната оценка на риска.

6.2.    Желатин

Желатинът е естествен, разтворим протеин, желиращ се или нежелиран, извлечен чрез частична хидролиза на колаген, получен от кости и кожи на животни.

За желатина трябва да се предостави документация за удостоверяване на съответствието с настоящото ръководство, като се вземат предвид предписанията, изброени в раздели 3—5. Освен това трябва да се има предвид следното (25):

i)   Използваният изходен материал

Желатинът, използван в лекарствени продукти, може да бъде произведен от кости или кожи.

—   Кожите като изходен материал— въз основа на сегашните познания кожите, използвани за производство на желатин, представляват по-сигурен изходен материал в сравнение с костите. Въпреки това е силно препоръчително да се въведат мерки, за да се избегне кръстосаното заразяване с потенциално инфектирани материали при добиването им.

—   Костите като изходен материал— когато за производството на желатин са използвани кости, качеството на изходните материали трябва да бъде контролирано като допълнителен параметър, за да се гарантира безопасността на крайния продукт. Поради това се прилага следното:

ii)   Методи на производство

—   Кожи— по отношение на условията за преработка не се изискват конкретни мерки за желатин, произведен от кожи, при условие че са въведени мерки за контрол, за да се избегне кръстосаното заразяване както по време на добиването на кожите, така и по време на процеса на производство.

—   Кости— когато като изходен материал се използват кости, начинът на производство ще бъде вторият параметър, който ще гарантира безопасността на желатина.

Желатинът може да се произвежда от кости от държави с незначителен, контролиран или неопределен риск от СЕГ (категория А, Б или В), чийто произход е в съответствие с условията, описани в раздел 6.2, подточка i), като се използва производствен процес с киселина, основа или топлинна енергия/налягане.

Методът на производство трябва да се взема предвид при извършване на оценка на риска, както е описано в раздел 4 от настоящото ръководство. Както методите на производство с киселина, така и тези с основа са показали сходна цялостна степен на инактивиране/отстраняване на инфекциозността с ТСЕ по време на валидиращите опити с желатин. Изследванията показват, че допълнителна алкална обработка (рН 13, 2 часа) на костите/осеина увеличава допълнително капацитета на производствения процес за инактивиране/отстраняване на ТСЕ. Други етапи на преработка, като например филтриране, йонообменна хроматография и стерилизация с помощта на UHT също допринасят за безопасността на желатина.

При типичния производствен процес с основа костите са фино смлени, обезмаслени с гореща вода и деминерализирани с разредена солна киселина (с минимум 4 % и рН < 1,5) за период от поне два дни, за да се извлече осеин. Това е последвано от алкално третиране с наситен варов разтвор (рН най-малко 12,5) за период от поне 20 дни.

Говеждите кости също могат да бъдат обработени с киселина. В този случай етапът с варов разтвор се заменя с предварителна киселинна обработка, при която осеинът се обработва при рН < 3,5 най-малко 10 часа.

Етап на „мигновена“ топлинна обработка (стерилизация) при минимум 138 °C за поне 4 секунди се прилага както при производството с киселина, така и с основа.

При метода с топлинна енергия/налягане сухите обезмаслени смлени кости са автоклавирани с наситена пара с налягане по-голямо от 3 бара и минимална температура 133 °C поне 20 минути, последвано от извличане на протеина с гореща вода.

Довършителните етапи на процесите с основа, киселина и топлинна енергия/налягане са сходни и включват извличане на желатин, измиване, филтриране и концентриране.

6.3.    Кръв и кръвни продукти от едър рогат добитък

Феталният говежди серум е широко използван за клетъчни култури. Феталният говежди серум трябва да бъде получен от ембриони, събрани в кланици от здрави майки, годни за консумация от човека, като матката трябва да бъде напълно отстранена, а феталната кръв — събрана на специално предназначено място или област чрез сърдечна пункция в затворена система за събиране, като се използва асептична техника.

Телешки серум от новородено се добива от телета под 20-дневна възраст, а телешки серум — от животни на възраст под 12 месеца В случай на донорски говежди серум, тъй като той може да е получен от животни на по-малко от 36 месеца, негативният статус на стадото на донора по отношение на ТСЕ трябва да е ясно установен и документиран. Във всички случаи серумът трябва да се събира в съответствие с определени протоколи от персонал, обучен в тези процедури, за да се избегне кръстосаното заразяване с високорискови тъкани.

За кръв и кръвни продукти от едър рогат добитък трябва да се предостави документация за удостоверяване на съответствието с настоящото ръководство, като се вземат предвид предписанията, изброени в раздели 3—5. Освен това трябва да се има предвид следното:

i)   Проследимост

За всяка партида серум или плазма трябва да бъде гарантирано проследяване до кланицата. Кланиците трябва да имат на разположение списък на фермите, от които произхождат животните. Ако серумът се произвежда от живи животни, трябва да бъдат налице протоколи за всяка партида серум, което да осигурява възможност за проследяване до фермите.

ii)   Географски произход

Макар тъканната инфекциозност за СЕГ при едрия рогат добитък да е по-ограничена в сравнение със скрейпи, като предпазна мярка кръвта от едър рогат добитък трябва да бъде с произход от държави от категория А. Кръвта от едър рогат добитък от държави от категория Б също е приемлива, при условие че не съществува риск за кръстосано заразяване на кръв с мозъчен материал при клането на животни на възраст над 21 месеца (26).

iii)   Методи за зашеметяване

Ако се вземат проби от заклани животни, начинът на клане е от значение, за да се гарантира безопасността на материала. Установено е, че зашеметяването им с пистолет с излизащо стебло, със или без разрушаване на гръбначния мозък, както и пневматичното зашеметяване, особено ако впръсква въздух, може да разруши мозъка и да разпръсне мозъчен материал в кръвообращението. Зашеметяването без проникване вече не се смята за алтернатива на зашеметяването с проникване, тъй като заразяването на кръвта с мозъчен материал е доказано (27). Нищожен риск може да се очаква от електронаркозата (28), но това дори не осигурява достатъчна безопасност, тъй като при неуспех може да се наложи животните да бъдат допълнително зашеметявани. Затова методите на зашеметяване трябва да бъдат описани за процеса на събиране на кръв от едър рогат добитък.

В случаите, когато рискът от кръстосано заразяване на кръв с мозък не може да бъде избегнат при рутинно клане в държави с контролиран риск от СЕГ (категория Б), трябва да се прилагат мерки за безопасност, като например ограничение на възрастта на едрия рогат добитък и/или намаляване на инфекциозните агенти по време на производството.

iv)   Възраст

За държавите с контролиран риск от СЕГ (категория Б), за кръв и кръвни продукти от едър рогат добитък трябва да се прилага предпазна възрастова граница от 21 месеца, когато не може да се допусне значително намаляване на агентите на ТСЕ в производството. Възрастова граница от 30 месеца се смята за достатъчна за кръвните продукти, за които може да се докаже значително намаляване на агенти на ТСЕ, както е описано по-долу.

v)   Намаляване на агентите на ТСЕ по време на производството

За кръвни продукти проучванията трябва да определят капацитета на производствения процес за намаляване/премахване на агентите на ТСЕ. Оценката може да се основава на публикувани данни или на вътрешни данни, когато може да се докаже, че тези данни са свързани с конкретния производствен процес. Ако не може да се заключи, че намаляването на капацитета е съпоставимо, се препоръчва производителите да предприемат изследвания за конкретния продукт. Изследванията, използващи биохимичен анализ, може да бъдат достатъчни, ако има научни доказателства, че този анализ се намира в съотношение с данните за инфекциозност. Очертани са общи насоки за изследвания, проучващи намаляването на агенти на ТСЕ (29). Получените от мозъка заразени материали са подходящи за изследвания, проучващи риска от кръв, заразена с мозък.

Таблица 1

Принцип на приемане на говежда кръв/серуми и продукти от тях

Продукт	Фетален говежди серум	Донорски телешки серум	Донорски говежди серум	Телешки серум	Говежди серум/плазма	Говежди серум/плазма/продукти от серум	Продукти от говежди серум	Продукти от говежди серум
Географски произход на едрия рогат добитък	Кат. A и Б	Кат. A и Б	Кат. A и Б (30)	Кат. A и Б	Кат. A	Кат. Б	Кат. A	Кат. Б
Възраст на едрия рогат добитък	Неродени животни	< 1 година	< 36 месеца	< 1 година	Без ограничения	< 21 месеца (31)	Без ограничения	< 30 месеца
Клане/кръстосано заразяване на кръвта с материал от централната нервна система	Без риск от кръстосано заразяване			Риск от кръстосано заразяване
Доказване на намаляването на приони по време на производството	Не			Не				Да (32)

6.4.    Продукти от животински мазнини

Животинските мазнини са мазнини, получени от тъкани, включително подкожни, коремни и междумускулни зони и кости. Животинските мазнини се използват като изходен материал за производството на продукти от животински мазнини и трябва да бъдат „материал от категория 3 или еквивалентен“, както е определено в Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека.

Смята се, че е малко вероятно продуктите от животински мазнини, като например глицерин и мастни киселини, произведени от животинските мазнини при строго контролирани процеси, да бъдат инфекциозни, и те са били предмет на специално внимание от страна на Комитета за патентованите лекарствени продукти и Комитета по ветеринарни лекарствени продукти. По тази причина такива материали, произведени при условия поне толкова строги, колкото тези по-долу, следва да се разглеждат като съответстващи на настоящото ръководство, независимо от географския произход и естеството на тъканите, от които се получени продуктите от животински мазнини. Примери за строго контролирани процеси са:

—	трансестерификация или хидролиза при не по-малко от 200 °С за не по-малко от 20 минути под налягане (производство на глицерин, мастни киселини и естери на мастни киселини);

—	осапуняване с NaOH 12 M (производство на глицерин и сапун): — обработване на партиди: при температура не по-ниска от 95 °С в продължение на не по-малко от 3 часа; — непрекъсната обработка: при температура не по-ниска от 140 °С под налягане за не по-малко от 8 минути, или еквивалентни условия;

—	дестилация при 200 °C.

Продуктите от животински мазнини, произведени съгласно тези условия, няма вероятност да представляват риск от ТСЕ и следователно трябва да се смятат за съответстващи на настоящото ръководство.

За продуктите от животински мазнини, произведени при използване на други условия, съответствието с настоящото ръководство трябва да се удостовери.

6.5.    Животински въглен

Животинският въглен се приготвя чрез карбонизиране на животински тъкани, например кости, като се използват температури над 800 °C. Освен ако няма основание за друго, изходният материал за производството на животински въглен трябва да бъде материал от категория 3 или еквивалентен, както е определено в Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека. Независимо от географския произход и естеството на тъканта, за целите на спазването на регулаторните изисквания животинският въглен трябва да се смята за съответстващ на настоящото ръководство.

Животинският въглен, произведен съгласно тези условия, няма вероятност да представлява риск от ТСЕ и следователно трябва да се смята за съответстващ на настоящото ръководство. За животински въглен, произведен при използване на други условия, съответствието с настоящото ръководство трябва да се удостовери.

6.6.    Мляко и млечни продукти

В светлината на съвременните научни познания и независимо от географския произход млякото от едър рогат добитък е малко вероятно да представлява риск от заразяване с ТСЕ (33).

Някои материали, включително лактоза, са извлечени от суоватка, остатъчната течност при производството на сирене след коагулация. Коагулацията може да включва използването на сирище, екстракт от същински стомах, или сирище, получено от други преживни животни. Комитетът за лекарствени продукти за хуманна употреба и Комитетът по ветеринарни лекарствени продукти извършиха оценка на риска при лактоза и други суроватъчни продукти, произведени чрез използване на сирище, и заключението е, че рискът от ТСE е нищожен, ако сирището се произвежда в съответствие с процедурата, описана в доклада за оценка на риска (34). Заключението беше одобрено от НРК (35), който също извърши оценка на риска от ТСЕ в сирище като цяло (36).

Млечните продукти от едър рогат добитък, произведени съгласно условията, описани по-долу, няма вероятност да представляват риск от ТСЕ и следователно трябва да се смятат за съответстващи на настоящото ръководство, когато:

—	млякото е получено от животни при същите условия като млякото, събрано за консумация от човека; и

—	при изготвянето на такива продукти (напр. казеинови хидролизати от панкреатични ензими) не се използват никакви други материали от преживни животни, с изключение на сирище.

За млечните продукти, произведени при използване на други процеси или сирище, получено от други преживни животни, съответствието с настоящото ръководство трябва да се удостовери.

6.7.    Продукти от вълна

Продуктите от вълна и косми от преживни животни, като ланолин и ланолинов спирт, получени от косми, трябва да се смятат за съответстващи на настоящото ръководство, при условие че вълната и космите са с произход от живи животни.

Продуктите от вълна, произведени от вълна с произход от заклани животни, обявени за „годни за консумация от човека“ и получени чрез производствен процес, който по отношение на рН, температурата и продължителността на обработката отговаря на поне едно от определените условия на преработка, изброени по-долу, е малко вероятно да представляват риск от ТСЕ и поради това трябва да се смятат за съответстващи на настоящото ръководство.

—	Обработка при pH ≥ 13 (първоначално; съответстваща на концентрация на NaOH поне 0,1 М NaOH) при ≥ 60 °С в продължение на най-малко 1 час. Това обикновено се случва по време на етапа на рефлукс при биологичната алкална обработка.

—	Молекулярна дестилация при ≥ 220 °С при ниско налягане.

За продукти от вълна, произведени при използване на други условия, съответствието с настоящото ръководство трябва да се удостовери.

6.8.    Аминокиселини

Аминокиселините могат да бъдат получени чрез хидролиза на материали от различни източници.

Освен ако няма основание за друго, изходният материал за производството на аминокиселини трябва да бъде „материал от категория 3 или еквивалентен“, както е определено в Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека.

Аминокиселините, произведени съгласно условията на преработка, описани по-долу, няма вероятност да представляват риск от ТСЕ и следователно трябва да се смятат за съответстващи на настоящото ръководство:

—	аминокиселини, получени от кожи чрез процес, който включва подлагане на суровината на pH от 1 до 2, последвано от pH по-голямо от 11, последвано от термична обработка при 140 °C за 30 минути при 3 бара;

—	получените аминокиселини или пептиди се филтрират след производството; и

—	се извършва анализ чрез използване на утвърден и чувствителен метод за контрол на всички остатъчни интактни макромолекули в съответно определени граници.

За аминокиселини, произведени при други условия, съответствието с настоящото ръководство трябва да се удостовери.

6.9.    Пептони

Пептоните са частично хидролизирани протеини, получени чрез ензимно или киселинно смилане. Те се използват в микробиологични хранителни среди за задоволяване на хранителните нужди на микроорганизми, които могат да бъдат използвани като изходен посевен материал или във ферментацията в индустриален мащаб за производство на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, включително ваксини. Има значителен интерес към използването на растителни протеини като алтернатива на протеините от животински произход. При все това:

—	когато като изходен материал за протеини се използва желатин, това се съгласува с раздел 6.2 „Желатин“ от настоящото ръководство;

—	когато като изходен материал за протеини се използва казеин, това се съгласува с раздел 6.6 „Мляко и млечни продукти“ от настоящото ръководство;

—

когато изходен материал за протеини е тъкан от „значими по отношение на ТСЕ животински видове“, тъканта трябва да е с произход от животни, годни за консумация (вж. раздел 3.2 „Животински произход“ от настоящото ръководство), с максимална възраст 30 месеца за едър рогат добитък от държави с контролиран риск от СЕГ (категория Б). Възрастта на животните е от минимално значение за животни от държави с нищожен риск от СЕГ (категория А).

---

(1)  Понастоящем това е предмет на оценка от страна на Европейския орган по безопасност на храните и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. За актуална информация потърсете на следния интернет адрес: http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionsListLoader?mandate=M-2009-0221

(2)  През януари 2005 г., след като във Франция беше потвърден случай на СЕГ при коза, бяха приети допълнителни законодателни мерки, свързани с мониторинга и увеличеното тестване на дребните преживни животни. Увеличеното наблюдение не доведе до откриването на допълнителни случаи в ЕС на СЕГ при овце и кози.

(3)  ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67.

(4)  ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1. Регламент (ЕО) № 1774/2002 беше отменен с Регламент (ЕО) № 1069/2009, който ще се прилага от 4 март 2011 г. (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).

(7)  Комитетът за лекарствени продукти за хуманна употреба и неговата Биологична работна група изготвиха регулаторни насоки и становища по отношение на лекарствените продукти, получени от човешките тъкани, във връзка с CJD и vCJD. Тези насоки могат да бъдат намерени на: http://www.ema.europa.eu.

(8)  Свинете и птиците, които са животински видове от специален интерес за производството на лекарствени продукти, не са естествено възприемчиви на инфекция по орален път. Поради това те не са „значими по отношение на ТСЕ животински видове“ по смисъла на настоящото ръководство. Също така кучетата, зайците и рибите не са „значими по отношение на ТСЕ животински видове“ по смисъла на настоящото ръководство.

(9)  Вж. също Становище относно оценката на риска от предаване на животински спонгиформни енцефалопатогенни агенти чрез изходен посевен материал, използван за производството на ветеринарни ваксини (EMEA/CVMP/019/01 — февруари 2001 г., прието от Комитета по ветеринарни лекарствени продукти (CVMP) през юли 2001 г. (ОВ C 286, 12.10.2001 г., стр. 12).

(10)  ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1.

(11)  http://www.oie.int/eng/Status/BSE/en_BSE_free.htm

(12)  Регламент (ЕО) № 722/2007 (ОВ L 164, 26.6.2007 г., стр. 7).

(13)  ОВ L 172, 30.6.2007 г., стр. 84.

(14)  Научният ръководен комитет, учреден с Решение 97/404/ЕО на Комисията (ОВ L 169, 27.6.1997 г., стр. 85), трябва да подпомага Комисията да получава възможно най-добрите научни становища във връзка със здравето на потребителите. От май 2003 г. неговата задача е поета от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ): http://www.efsa.europa.eu

(15)  Класификацията на държавите според географския риск от СЕГ (ГРС), създадена от Научния ръководен комитет на Европейската комисия, дава указание за нивото на вероятност от наличие в дадена държава или регион на едно или повече животни от вида едър рогат добитък, които са клинично или предклинично заразени със СЕГ. В таблицата е дадено определение на четирите категории:

Ниво на географския риск от СЕГ	Наличие в дадена държава или регион на едно или повече животни от вида едър рогат добитък, които са клинично или предклинично заразени със СЕГ
I	Малко вероятно
II	Малко вероятно, но не е изключено
III	Вероятно, но непотвърдено или потвърдено в ниска степен
IV	Потвърдено във висока степен (≥ 100 случая/1 милион говеда в зряла възраст на година)

Докладите относно оценката на ГРС на държавите са на разположение на уебсайта на НРК (http://ec.europa.eu/food/fs/sc/ssc/outcome_en.html).

(16)  По мнение на експертите системата на класификацията според географския риск от СЕГ е достатъчно устойчива, така че да може да продължи да бъде използвана през междинния период за доказване на съответствието с настоящото ръководство.

(17)  Становище на експертната група по биологични опасности относно програмата за развъждане на овце с резистентност към ТСЕ: http://www.efsa.europa.eu/EFSA/efsa_locale-1178620753812_1178620775678.htm

(18)  Научно становище на Научния ръководен комитет относно условията, свързани със „(затворени) стада от говеда с нищожен риск от СЕГ“, прието на заседанието от 22—23 юли 1999 г. http://ec.europa.eu/food/fs/sc/ssc/out56_en.html

(19)  Таблиците с класификациите на тъканите се основават на последните насоки на СЗО „Насоки за тъканното разпределение на инфекциозността при трансмисивните спонгиформни енцефалопатии“ (2010 г.) http://www.who.int/bloodproducts/tablestissueinfectivity.pdf

(20)  Научно становище относно инфекциозността за СЕГ/ТСЕ на тъкани от дребни преживни животни е понастоящем предмет на разглеждане от страна на ЕОБХ (въпрос № EFSA-Q-2010-052). Текуща информация може да бъде намерена на следния интернет адрес: http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionsListLoader?mandate=M-2010-0041

(21)  Становище на НРГ относно методите на зашеметяване и риска от СЕГ (Риск от СЕГ при разпръсване на мозъчни частици в кръвта и трупа при прилагането на определени методи на зашеметяване), прието на заседанието от 10—11 януари 2002 г. http://ec.europa.eu/food/fs/sc/ssc/out245_en.pdf.

Доклад на работната група на ЕОБХ относно риска от СЕГ при разпръсване на мозъчни частици в кръвта и трупа.

Въпрос № EFSA-Q-2003-122, приет на 21 октомври 2004 г.; http://www.efsa.europa.eu/EFSA/efsa_locale-1178620753812_1178620777397.htm

(22)  Анализ на рисковете и критичните контролни точки.

(23)  Насоки на СЗО за тъканното разпределение на инфекциозността в трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (2006 г.); http://www.who.int/bloodproducts/tse/WHO%20TSE%20Guidelines%20FINAL-22%20JuneupdatedNL.pdf

(24)  Насоки за изследване на метода на производство на получени от плазма лекарствени продукти по отношение на риска от vCJD, CPMP/BWP/5136/03.

(25)  Въз основа на становището на Научния форум по биологични опасности към Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) относно „ Количествена оценка на риска от СЕГ за хората, който представлява желатинът по отношение на остатъчния риск от СЕГ“, The EFSA Journal, 312, (1—28); http://www.efsa.europa.eu/EFSA/efsa_locale-1178620753812_1178620776107.htm

Изискванията за подбор и производство на изходен материал са подходящи за желатин за перорално или парентерално приложение за използване в лекарствените продукти за хуманна и ветеринарна употреба.

(26)  Становище на Научния форум по биологични опасности относно оценката на възрастовата граница при едър рогат добитък във връзка с отстраняването на някои специфични рискови материали (СРМ). Въпрос № EFSA-Q-2004-146, приет на 28 април 2005 г.

(27)  Насоки на СЗО за тъканното разпределение на инфекциозността в трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (2006 г.); http://www.who.int/bloodproducts/tse/WHO%20TSE%20Guidelines%20FINAL-22%20JuneupdatedNL.pdf

(28)  Доклад на работната група на ЕОБХ относно риска от СЕГ при разпръсване на мозъчни частици в кръвта и трупа. Въпрос № EFSA-Q-2003-122, приет на 21 октомври 2004 г. http://www.efsa.europa.eu/en/science/biohaz/biohaz_opinions/opinion_annexes/733.html

(29)  Насоки за изследване на метода на производство на получени от плазма лекарствени продукти по отношение на риска от vCJD, CPMP/BWP/5136/03.

(30)  Когато едрият рогат добитък произхожда от държава от категория Б, той трябва да бъде от добре определени и документирани стада.

(31)  Може да се допусне по-висока възраст, ако кръстосаното заразяване на кръвта с материал от централната нервна система безспорно може да бъде изключено (напр. при клане „халал“).

(32)  Може да не се изисква доказване на намаляването на приони по време на производството, ако кръстосаното заразяване на кръвта с материал от централната нервна система безспорно може да бъде изключено (напр. при клане „халал“).

(33)  По отношение на млякото и млечните продукти от дребни преживни животни вж. становището на Комитета за ветеринарни лекарствени продукти по въпрос № EFSA-Q-2008-310, прието на 22 октомври 2008 г.; http://www.efsa.europa.eu/en/scdocs/scdoc/849.htm

(34)  Комитетът за лекарствени продукти за хуманна употреба и неговата Биологична работна група извършиха оценка на риска и регулаторна оценка на лактоза, изготвена с използване на сирище. Оценката на риска включва произхода на животните, изрязването на същинския стомах и наличието на точно определени процедури за гарантиране на качеството. Качеството на заместителите на млякото, използвани за фураж на животните, от които е взет същинският стомах, е от особено значение. Докладът може да бъде намерен на: http://www.ema.europa.eu/pdfs/human/press/pus/057102.pdf

(35)  Временно становище относно безопасността на говеждото сирище, използвано за производството на лактоза, прието от Научния ръководен комитет на заседанието му от 4—5 април 2002 г.; (http://ec.europa.eu/food/fs/sc/ssc/out255_en.pdf) (http://ec.europa.eu/food/fs/sc/ssc/out255_en.pdf).

(36)  Научният ръководен комитет публикува становище, прието на заседанието му от 16 май 2002 г., относно безопасността по отношение на рисковете от животински ТСЕ и особено от СЕГ на получено от животни сирище (http://ec.europa.eu/food/fs/sc/ssc/out265_en.pdf).

---

---