ISSN 1830-365X |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244 |
|
Издание на български език |
Информация и известия |
Година 51 |
Известие № |
Съдържание |
Страница |
|
II Известия |
|
|
МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНИ СПОРАЗУМЕНИЯ |
|
|
Европейски омбудсман |
|
2008/C 244/01 |
||
|
IV Информация |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
|
|
Комисия |
|
2008/C 244/02 |
||
2008/C 244/03 |
Доклад на Комисията — Безопасност на въздухоплавателни средства на трети държави, които използват летища на Общността (Доклад за прилагането на Директива 2004/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета) ( 1 ) |
|
|
Европейска агенция по отбрана |
|
2008/C 244/04 |
Публикуване на окончателните отчети за финансовата година 2007 |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО |
|
|
Съвместен комитет на ЕИП |
|
2008/C 244/05 |
||
|
V Обявления |
|
|
ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ |
|
|
Комисия |
|
2008/C 244/06 |
Съобщение от френското правителство във връзка с Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, разработване и добив на въглеводороди (Известие във връзка с молбите за разрешения за изключителни права за проучване на течни или газообразни въглеводороди, наричани Разрешение за Languedoc и Разрешение за Plaines du Languedoc) ( 1 ) |
|
2008/C 244/07 |
Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.5321 — LAHC/Barclays Life) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 ) |
|
2008/C 244/08 |
Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.5285 — Fortis/Delta Lloyd ABN AMRO Verzekeringen Holding BV) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 ) |
|
|
ДРУГИ АКТОВЕ |
|
|
Комисия |
|
2008/C 244/09 |
||
2008/C 244/10 |
||
|
Поправка |
|
2008/C 244/11 |
||
|
||
2008/C 244/12 |
||
|
|
|
(1) Текст от значение за ЕИП |
BG |
|
II Известия
МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
Европейски омбудсман Европейската инвестиционна банка
25.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244/1 |
Меморандум за разбирателство между Европейския омбудсман и Европейската инвестиционна банка относно информацията за политиките, стандартите и процедурите на банката и разглеждането на жалби, включително и на жалби от лица, които не са граждани на ЕС и нямат местожителство в ЕС
(2008/C 244/01)
1. Предистория и цели на настоящия Меморандум за разбирателство
Европейският омбудсман (ЕО) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) са част от институционалната рамка на Европейския съюз, в която функционират.
ЕИБ е финансиращата институция на Европейския съюз. Акционерите на ЕИБ са държавите-членки на ЕС. ЕИБ е юридическо лице и се ползва с финансова независимост в системата на ЕС. ЕИБ привлича значителни средства на капиталовите пазари, с които кредитира проекти при изгодни условия, утвърждаващи целите на политиката на ЕС. Извън ЕС, финансирането на ЕИБ („външно финансиране“) се основава на политиката на ЕС за външно сътрудничество и развитие.
От ЕО, който е избран от Европейския парламент и се отчита пред него, се изисква да бъде напълно независим при изпълнение на своите задължения. ЕО разполага с правомощия за извършване на проверки по случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността, с изключение на Съда на Европейските общности и на Първоинстанционния съд, когато са действали в качеството им на правораздавателни органи. Проверките могат да бъдат провеждани по инициатива на ЕО или след постъпване на жалба. Всеки гражданин на Европейския съюз и всяко физическо или юридическо лице, което има местожителство или седалище в държава-членка, има право да подаде жалба до ЕО.
Настоящият Меморандум за разбирателство се основава на опита от доброто сътрудничество между ЕИБ и ЕО във връзка с проверките на ЕО за предполагаемо лошо администриране от страна на ЕИБ.
Общата цел на ЕО и на ЕИБ е да се „вдигне летвата по-високо“ с оглед участието и защитата на заинтересованите страни в дейностите на ЕИБ и по-конкретно обхватът на тази защита да се разпростре върху физическите и юридическите лица, които не са граждани или жители на някоя от държавите-членки на ЕС, или чието седалище не е в държава-членка на ЕС. Настоящият Меморандум предоставя основа за конструктивно сътрудничество при преследването на тази цел.
2. Принципни позиции
ЕО и ЕИБ споделят общи възгледи по следните принципни позиции:
I. |
ЕИБ следва да информира обществеността за политиките, стандартите и процедурите, които са приложими спрямо екологичните, социалните аспекти на нейните дейности и развитието. |
II. |
Използваното от ЕО понятие „лошо администриране“ включва неспазване на човешките права, на приложимото право или на принципите на добрата администрация. |
III. |
Едно от изискванията за добра администрация е ЕИБ да спазва установените си политики, стандарти и процедури. |
IV. |
Преди да се обърнат към ЕО, жалбоподателите следва да имат достъп до ефективна вътрешна процедура на ЕИБ за разглеждане на жалби. |
Въз основа на горепосочените позиции и опита, натрупан в рамките на досегашното си сътрудничество, ЕО и ЕИБ декларират следното:
— |
ЕИБ декларира, че:
|
— |
ЕО декларира, че:
|
3. Заключителни разпоредби
Настоящият Меморандум за разбирателство няма за цел да установи законови права или задължения нито в отношенията между ЕО и ЕИБ, нито по отношение на трети страни.
Никоя разпоредба от този Меморандум за разбирателство няма да се тълкува в разрез с независимостта на двете страни при вземане на решения по отношение на техните сфери на дейност или да противоречи, или да измени правните задължения на една от страните.
ЕИБ и ЕО ще се стремят да провеждат срещи редовно, по принцип поне един път в годината, с цел да обменят възгледи относно прилагането на разпоредбите в настоящия Меморандум за разбирателство, и да обсъдят възможни подобрения. По-конкретно, те възнамеряват да преразгледат настоящия Меморандум за разбирателство, за да отразят резултатите от обществените консултации на ЕИБ относно политиката й за механизъм за подаване на жалби.
Този Меморандум за разбирателство може да бъде преразгледан по искане на една от двете страни и всяка една от страните има правото да се оттегли от него по всяко време.
Люксембург, 9 юли 2008 г.
P. Nikiforos DIAMANDOUROS
Европейски омбудсман
Philippe MAYSTADT
Президент на Европейската инвестиционна банка
(1) Член 2, параграф 4 от Статута на омбудсмана предвижда дадена жалба да бъде „предхождана от съответните административни мерки, предприети спрямо заинтересованата институция или орган“.
IV Информация
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Комисия
25.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244/3 |
Обменен курс на еврото (1)
24 септември 2008 г.
(2008/C 244/02)
1 евро=
|
Валута |
Обменен курс |
USD |
щатски долар |
1,469 |
JPY |
японска йена |
155,57 |
DKK |
датска крона |
7,4599 |
GBP |
лира стерлинг |
0,79235 |
SEK |
шведска крона |
9,6435 |
CHF |
швейцарски франк |
1,5951 |
ISK |
исландска крона |
139,91 |
NOK |
норвежка крона |
8,259 |
BGN |
български лев |
1,9558 |
CZK |
чешка крона |
24,329 |
EEK |
естонска крона |
15,6466 |
HUF |
унгарски форинт |
241,34 |
LTL |
литовски лит |
3,4528 |
LVL |
латвийски лат |
0,7083 |
PLN |
полска злота |
3,3266 |
RON |
румънска лея |
3,6755 |
SKK |
словашка крона |
30,3 |
TRY |
турска лира |
1,8266 |
AUD |
австралийски долар |
1,7558 |
CAD |
канадски долар |
1,5205 |
HKD |
хонконгски долар |
11,4051 |
NZD |
новозеландски долар |
2,1489 |
SGD |
сингапурски долар |
2,088 |
KRW |
южнокорейски вон |
1 694,49 |
ZAR |
южноафрикански ранд |
12,0385 |
CNY |
китайски юан рен-мин-би |
10,024 |
HRK |
хърватска куна |
7,111 |
IDR |
индонезийска рупия |
13 713,12 |
MYR |
малайзийски рингит |
5,0277 |
PHP |
филипинско песо |
68,01 |
RUB |
руска рубла |
36,714 |
THB |
тайландски бат |
49,953 |
BRL |
бразилски реaл |
2,7024 |
MXN |
мексиканско пeсо |
15,8108 |
Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.
25.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244/4 |
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
Безопасност на въздухоплавателни средства на трети държави, които използват летища на Общността (Доклад за прилагането на Директива 2004/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета)
(текст от значение за ЕИП)
(2008/C 244/03)
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Още от въвеждането си през 1996 г. под егидата на Европейската конференция за гражданска авиация (ECAC) в сътрудничество с Обединените авиационни власти (JAA), програмата SAFA (safety assessment of foreign aircraft — оценка на безопасността на чуждестранни въздухоплавателни средства) непрекъснато утвърждава водещата си роля за повишаване безопасността на въздухоплаването в европейски, а така също и международен план. И това въпреки очевидните ограничения, присъщи на програмата, като човешки и технически ресурси, както и ограниченият обхват на самата „наземна инспекция“ — основният елемент от програмата.
Европейската общност (ЕО) напълно приема и подкрепя програмата от самото начало, като взема активно участие посредством членството си в Управителния съвет, който наблюдава програмата SAFA, както и като осигурява финансиране на JAA от Европейската комисия.
На 21 април 2004 г., в рамките на общата стратегия на Общността за изграждане и поддържане на високо и уеднаквено равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване в Европа, Общността прие Директива 2004/36/ЕО относно безопасността на въздухоплавателни средства на трети страни, които използват летища на Общността (1) — т. нар. „Директива за SAFA“.
И докато задълженията на държавите-членки към Общността, произтичащи от посочената директива, биха могли да бъдат до голяма степен отменени чрез участието им в програмата SAFA на ECAC, чието управление е делегирано на JAA, програмата не се базира на европейска правно обвързваща основа, а на поет ангажимент от страна на генералните директори, представляващи участващите в ECAC държави-членки. В обхвата на инспекциите, свързани с „чуждестранни“ въздухоплавателни средства попадат тези въздухоплавателни средства, които не се използват или експлоатират под контрола на компетентен орган на държавата, в която се извършва инспекцията.
За разлика от досегашния „доброволен“ характер на участието в програмата SAFA на ECAC, Директива 2004/36/ЕО въвежда ясно правно задължение за държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) да инспектират въздухоплавателни средства на трети държави, които кацат на техни летища, и да участват в събирането и обмена на информация относно проведените наземни инспекции. В този случай „въздухоплавателно средство на трета държава“ предполага въздухоплавателно средство, което не се използва и не оперира под контрола на компетентен орган на държава-членка на ЕС; въпреки това директивата по никакъв начин не забранява на държавите-членки на ЕС да извършват инспекции на въздухоплавателни средства от други държави-членки на ЕС.
Член 13 от Директивата за SAFA изисква от Комисията да представи до 30 април 2008 г. доклад пред Европейския парламент и Съвета относно прилагането на посочената директива. По-нататък се уточнява, че докладът на Комисията следва да бъде придружен, когато е необходимо, от предложения за преразглеждане на директивата. Основната цел на настоящия доклад е да покаже до каква степен са постигнати целите на директивата и доколко е помогнало прилагането й за повишаване на безопасността на въздухоплаването в Европа.
За да даде по-цялостна представа, настоящият доклад също описва и прави оценка на промените в управлението и развитието на програмата SAFA след 2004 г. с цел да определи до каква степен регулаторната рамка на директивата е допринесла за въпросните промени. Количествената и качествена работа наложи подробен преглед на вече предприети или предвидени в законодателната програма на Комисията мерки.
2. ИЗПЪЛНЕНИЕ
Правни аспекти
Директива 2004/36/ЕО даде на държавите-членки на ЕС срок от две години за въвеждане на мерки на национално равнище, целящи транспониране на нейните разпоредби. Въпреки че определеният в член 11 краен срок за ЕС-15 беше 30 април 2006 г., бяха установени преходни периоди за прилагане на директивата от десетте нови държави-членки, които се присъединиха към съюза на 1 май 2004 г.
Както се вижда от таблица 1 по-долу, независимо, че значителен брой държави-членки не са въвели подходящи мерки за транспониране навреме, не са установени съществени проблеми за държавите-членки при прилагане разпоредбите на директивата — с две малки изключения. Това се дължи основно на факта, че основните задължения, съдържащи се в директивата, до голяма степен са отменени чрез участието в програмата SAFA на ECAC.
Таблица 1
Транспониране от държавите-членки
Държава-членка |
Срокове за транспониране |
Вид краен срок |
Откриване на процедура за нарушение при несъобщаване на информация |
Настоящ статут |
Австрия |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
X |
Делото е приключено на 27.6.2007 г. |
Белгия |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
|
|
България |
1.1.2007 г. |
Обикновен |
|
|
Кипър |
30.4.2006 г. |
Преходен период |
|
|
Чешката република |
30.4.2006 г. |
Преходен период |
X |
Делото е приключено на 12.10.2006 г. |
Дания |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
X |
Делото е приключено на 12.10.2006 г. |
Ирландия |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
X |
Делото е приключено на 11.12.2007 г. |
Естония |
30.4.2006 г. |
Преходен период |
|
|
Финландия |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
|
|
Франция |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
X |
Делото е приключено на 21.3.2007 г. |
Германия |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
X |
Делото е приключено на 12.10.2006 г. |
Гърция |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
X |
Делото е приключено на 17.10.2007 г. |
Унгария |
30.4.2006 г. |
Преходен период |
X |
Делото е приключено на 27.6.2007 г. |
Италия |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
X |
Делото е приключено на 31.1.2008 г. |
Латвия |
30.4.2006 г. |
Преходен период |
X |
Делото е приключено на 12.10.2006 г. |
Литва |
30.4.2006 г. |
Преходен период |
|
|
Люксембург |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
X |
Липса на транспониране, обявено с решение на Съда на Европейските общности от 1.4.2008 г. |
Малта |
30.4.2006 г. |
Преходен период |
X |
Делото е приключено на 27.6.2007 г. |
Нидерландия |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
X |
Делото е приключено на 12.12.2006 г. |
Полша (2) |
30.4.2006 г. |
Преходен период |
X |
Делото все още се разглежда (Съдът на Европейските общности е сезиран на 28.11.2007 г.) |
Португалия |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
|
|
Румъния |
1.1.2007 г. |
Обикновен |
|
|
Словакия |
30.4.2006 г. |
Преходен период |
|
|
Словения |
30.4.2006 г. |
Преходен период |
X |
Делото е приключено на 12.12.2006 г. |
Испания |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
|
|
Швеция |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
X |
Делото е приключено на 12.12.2006 г. |
Обединеното кралство |
30.4.2006 г. |
Обикновен |
X |
Делото е приключено на 12.10.2006 г. |
Оперативни аспекти
Броят на изпълняваните полети в почти всички държави-членки значително надвишава съществуващия капацитет за инспектиране. Това означава, че наземните инспекции по програмата SAFA са възможни само под формата на избирателни проверки. Поради това досега те се организират на случаен принцип или въз основа на съответна информация, посредством която може да бъде взето решение за насочване на инспекцията (виж 5.2 по-долу) съгласно определени критерии — например редовен анализ на базата данни от Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA) или издадени от Европейската комисия препоръки, или национални политики и приоритети.
3. РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРИЛАГАНЕТО НА ДИРЕКТИВАТА
На първо място, Директива 2004/36/ЕО определя инспекцията на въздухоплавателни средства на трети държави, които използват летища на Общността, като правно задължение на държавите-членки.
На второ място, директивата въвежда хармонизиран подход за ефективното налагане на международните стандарти за безопасност в Общността чрез хармонизиране на правилата и процедурите за наземни инспекции на въздухоплавателни средства от трети държави, кацащи на летища в Общността. В този контекст тя полага основите за улесняване на хармонизираното обучение на инспекторите и персонала, участващи в програмата, разработването на процедури и предложения за подобряване на програмата и нейните средства, както и докладването на събраната информация.
Освен това, директивата:
— |
допринася по категоричен начин за значителното увеличаване на броя наземни инспекции по програмата SAFA, извършени от държавите-членки през последните години (виж таблица 2 по-долу), |
— |
насърчава и улеснява обмена на информация, свързана с безопасността на въздухоплаването, между самите държави-членки, заедно с Комисията и EASA, както и с участието на чужди граждански въздухоплавателни администрации и международни организации, |
— |
получава признание като все по-ефективно средство за обезкуражаване на оператори с потенциално опасни практики да изпълняват полети до Общността. |
Освен това, правилното прилагане на директивата се оказа ключов елемент при определянето на базата на Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета (3) на списък от въздушни превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, познат като „черният списък“.
Действително, след влизането в сила на горепосочения регламент, докладите за извършените наземни инспекции по програмата SAFA, както и водената документация за последващите действия от държавите-членки, придобиха основно значение като важен критерий в рамките на разследванията, водещи до предложение за и до възможно включване на някои оператори в „черния списък“ на Общността.
Таблица 2
Брой инспекции по програмата ЗАРА годишно на държава
Държави-членки на ЕС 2002-2007 г.
|
|
2002 г. |
2003 г. |
2004 г. |
2005 г. |
2006 г. |
2007 г. |
Общо доклади |
1 |
Belgique/België |
104 |
92 |
74 |
73 |
84 |
100 |
527 |
2 |
България |
|
|
|
7 |
|
|
7 |
3 |
Česká republika |
32 |
28 |
18 |
39 |
40 |
24 |
181 |
4 |
Danmark |
51 |
50 |
50 |
60 |
60 |
60 |
331 |
5 |
Deutschland |
1 065 |
992 |
840 |
793 |
786 |
845 |
5 321 |
6 |
Eesti |
10 |
6 |
11 |
18 |
30 |
31 |
106 |
7 |
Éire/Ireland |
45 |
52 |
50 |
41 |
59 |
24 |
271 |
8 |
Ελλάδα |
28 |
3 |
7 |
44 |
105 |
182 |
369 |
9 |
España |
50 |
4 |
43 |
368 |
1 518 |
1 513 |
3 496 |
10 |
France |
1 129 |
1 277 |
1 536 |
1 468 |
1 888 |
2 357 |
9 655 |
11 |
Italia |
|
|
625 |
879 |
854 |
883 |
3 241 |
12 |
Κύπρος/Kıbrıs |
|
|
|
|
2 |
9 |
11 |
13 |
Latvija |
|
4 |
2 |
3 |
2 |
21 |
32 |
14 |
Lietuva |
3 |
1 |
7 |
21 |
24 |
14 |
70 |
15 |
Luxembourg |
4 |
|
4 |
15 |
|
2 |
25 |
16 |
Magyarország |
2 |
2 |
9 |
36 |
8 |
3 |
60 |
17 |
Malta |
|
4 |
9 |
13 |
10 |
9 |
45 |
18 |
Nederland |
113 |
154 |
182 |
243 |
267 |
277 |
1 236 |
19 |
Österreich |
|
|
|
|
42 |
243 |
285 |
20 |
Polska |
60 |
25 |
111 |
141 |
115 |
135 |
587 |
21 |
Portugal |
|
9 |
35 |
100 |
39 |
22 |
205 |
22 |
România |
28 |
40 |
35 |
108 |
104 |
133 |
448 |
23 |
Slovenija |
5 |
8 |
6 |
8 |
8 |
18 |
53 |
24 |
Slovensko |
12 |
7 |
4 |
|
6 |
12 |
41 |
25 |
Suomi/Finland |
24 |
7 |
51 |
56 |
113 |
125 |
376 |
26 |
Sverige |
54 |
52 |
60 |
62 |
102 |
101 |
431 |
27 |
United Kingdom |
194 |
213 |
224 |
197 |
251 |
233 |
1 312 |
|
Общо |
3 013 |
3 030 |
3 993 |
4 793 |
6 517 |
7 376 |
28 722 |
4. УПРАЖНЯВАНЕ КОМПЕТЕНЦИЯТА НА ОБЩНОСТТА И ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ EASA
На 125-тата среща на генералните директори на ECAC, държавите, членуващи в ECAC, обсъдиха бъдещето на програмата SAFA и се споразумяха за принципа на нейното преминаване към институциите на Общността (т.е. към Европейската комисия и EASA), като подчертаха необходимостта да бъде запазено общоевропейското измерение на програмата чрез установяването на механизъм, позволяващ на държавите, членуващи в ECAC, които са извън ЕС, да продължат членството си в програмата.
Първата конкретна крачка в тази посока бе направена с приемането (чрез процедурата по комитология, както е предвидено в член 8 от Директива 2004/36/ЕО) на Регламент (ЕО) № 768/2006 на Комисията (4). Този регламент предвижда прехвърляне на задачите, свързани с програмата SAFA (до момента изпълнявани от JAA), към EASA, като тук се включва основно отговорността за базата данни на SAFA — основата на програмата — заедно с други допълващи дейности, целящи осигуряване на общи стандарти за извършването на наземни инспекции и свързаните с тях дейности по обучение.
Въпросното прехвърляне стана постепенно през 2006 г. и бе напълно завършено в края на посочената година. Комисията отбелязва със задоволство координацията на процеса на плавното преминаване на програмата между двата субекта, което придобива още по-голямо значение предвид пречките от практическо, техническо и логистично естество, свързани с осъществяването на подобна крачка при възможно най-незначително нарушение на цялостната дейност на системата SAFA.
4.1. 1 януари 2007 г. — Програма SAFA на Европейската общност (ЕО)
От 1 януари 2007 г. пълната отговорност за управлението и по-нататъшното развитие на програмата SAFA на Европейската общност (ЕО) се прехвърля на Европейската комисия, подпомагана от EASA.
Продължаването на участието на държавите, членуващи в ECAC, които са извън ЕС, а така и общоевропейското измерение на програмата, е осигурено чрез подписването на работно споразумение между всяка отделна държава, членуваща в ECAC, която е извън ЕС, и EASA за събиране и обмен на информация за безопасността на въздухоплавателните средства, които използват летища на Общността и летища на територията на отделната държава.
Така програмата SAFA на ЕО днес наброява общо 42 участващи държави, включително ЕС-27: Албания, Армения, Австрия, Азербайджан, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Кипър, Чешка република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, република Молдова, Монако, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Бивша югославска република Македония, Турция, Украйна, и Обединеното кралство.
Както и преди при ECAC/JAA, основният принцип на програмата SAFA на ЕО е, че във всяка държава, участваща в програмата SAFA, въздухоплавателните средства (на „трети държави“ за държавите от ЕС или „чужди“ за държавите, които членуват в ECAC, но са извън ЕС) могат да бъдат подлагани на наземни инспекции. Тези инспекции обхващат основно документацията и наръчниците на въздухоплавателното средство, свидетелствата за летателна правоспособност на екипажа, видимото състояние на въздухоплавателното средство и наличието и състоянието на задължителното кабинно оборудване за безопасност. Препратки относно тези инспекции се съдържат в стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) Приложение 1 (Лицензиране на авиационния персонал), 6 (Летателна експлоатация) и 8 (Летателна годност на въздухоплавателните средства). Въпросните проверки се провеждат в съответствие с обща за всички участващи държави процедура. Резултатите от тях се оформят като доклади, които следват единен формат. В случаите на съществени нередности се уведомяват операторът и съответните въздухоплавателни власти (държава на оператора или държава на регистрация), за да се набележат коригиращи мерки по отношение на инспектираното въздухоплавателно средство, както и на други въздухоплавателни средства, които могат да бъдат засегнати от нередности от общ характер. Всички данни от докладите, както и допълнителната информация (например списък на предприетите и завършени действия след проведена инспекция) се събират в компютризирана база данни, създадена и управлявана от EASA в град Кьолн, Германия.
Главните характеристики на програмата SAFA на ЕО могат да се обобщят, както следва:
— |
нейното прилагане от всичките 42 държави, участващи в SAFA, в рамките на цяла Европа, |
— |
широкото разпространение на резултатите от инспекциите посредством централизираната база данни, |
— |
нейният подход отдолу-нагоре, така че програмата основно се концентрира върху наземни инспекции на въздухоплавателни средства, |
— |
нейната вътрешно присъща цел за проверка спазването на стандартите на ИКАО, които са общоприложими към всички инспектирани въздухоплавателни средства в международен план. |
Оперативна структура
Както е предвидено в Директива 2004/36/ЕО и Регламент (ЕО) № 768/2006 за прилагането на посочената директива, оперативната структура на програмата се състои от два основни органа:
— |
Комитетът за авиационна безопасност, учреден с Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета: първият оперативен компонент, на който Комисията разчита за приемане на хармонизирани мерки за прилагане на Директива 2004/36/ЕО, насочени към повишаване ефективността на програмата SAFA на ЕО, по-конкретно режимът на инспектиране/докладване, както е предвидено в членове 8 и 12 от посочената директива. |
— |
EASA: вторият оперативен компонент, който е предвиден съгласно Регламент (ЕО) № 768/2006 — в допълнение към оперативните задачи, свързани с базата данни — представя предложения пред Комисията и Комитета за авиационна безопасност за по-нататъшно подобряване и развитие на програмата SAFA на ЕО, както и навременен анализ (посредством подходящи аналитични инструменти) на вкараните в базата данни доклади. |
Освен тях, под егидата на Комитета — за авиационна безопасност, Комисията е учредила — Ръководна група по европейската програма SAFA (ESSG), съставена от представители от всичките 42 участващи държави. Освен че събира заедно национални експерти в качеството им на консултанти по искане на Комисията и/или Комитета (за авиационна безопасност), тази група служи като ценен канал за комуникация между Общността и участващите държави, които остават извън ЕС, като допълнително подчертава заявения ангажимент от страна на Комисията за запазване и дори разширяване на общоевропейското измерение на програмата.
5. УКРЕПВАНЕ НА ПРОГРАМАТА SAFA НА ЕО
Съдейки по натрупания опит след влизането в сила на Директива 2004/36/ЕО, нейната неразривна връзка с Регламента (EO) № 2111/2005 за „черния списък“, както и преминаването на цялата програма SAFA в компетенцията на Общността — обстоятелство, непредвидено към момента на приемане на директивата, за Комисията стана ясно, че съществуващите разпоредби на горепосочената директива се нуждаят от спешно преразглеждане, за да се осигури безпроблемното функциониране и по-нататъшно развитие на програмата.
По тази причина през 2007 г. Комисията направи две предложения за нови законодателни инструменти, насочени съответно към процедурите за провеждане на наземни инспекции и определянето на приоритети при инспекциите, извършвани от държавите-членки (виж точки 5.1 и 5.2 по-долу). След подробно обсъждане в комитета за авиационна безопасност и обстоен преглед на окончателните текстове от Европейския парламент, двата нови законодателни инструмента бяха приети от Комисията на 16 април 2008 г. (5)
По-долу в точки 5.3 и 5.4 са обяснени други възможни подобрения и бъдещо развитие на програмата.
5.1. Директива на Комисията за изменение на приложение II към Директива 2004/36/ЕО
Приложение II към Директива 2004/36/ЕО, във вида, в който то е прието първоначално, съдържа единствено много общи критерии, илюстриращи широката рамка за по-подробен набор от процедури за провеждане и последващо докладване на наземните инспекции от държавите-членки.
В същата връзка, предвид нарастващото значение, което се придава на резултатите от наземните инспекции, провеждани по програмата SAFA, като важен критерий, който Комисията разглежда при вземане на решения за включване на превозвачи в „черния списък“ на Общността, се появи необходимост от изменение на посоченото приложение, за да се придаде правен статут (и приложимост) на основните елементи от процедурите за хармонизирано провеждане и докладване на наземните инспекции от държавите-членки. В този смисъл измененото приложение към директивата отговаря на няколко потребности, които бяха отчетени през изминалите месеци, а именно:
1. |
Необходимостта от включване в приложението на основните елементи на наръчник с процедури за провеждане на наземни инспекции по програмата SAFA на ЕО, който се ограничава строго до разпоредбите, счетени за задължителни за държавите-членки (чрез тяхното включване в приложение II към директивата); по този начин те стават приложими и за участващите държави извън ЕС по силата на техните работни споразумения с EASA. Тези основни елементи се отнасят до:
|
2. |
Необходимостта от замяна на „контролната карта по програмата SAFA“, част от първоначалното приложение, с настоящите „процедури по програмата SAFA“, които са най-актуални. |
3. |
Необходимостта от конкретни разпоредби, задължаващи участващите държави да спазват крайния срок от не повече от 15 работни дни между датата на извършване на наземната инспекция и въвеждането на доклада от инспекцията в централизираната база данни, с цел да бъде подобрена точността и актуалността на редовно извършвания от EASA анализ на въведените в базата данни доклади. |
4. |
Необходимостта от установяване на стандартен „Документ за извършена инспекция“, част от който се предава на съответните служители на инспектираното въздухоплавателно средство срещу подписано потвърждение за получаване на документа. |
5. |
Необходимостта от преформулиране на някои части от оригиналния текст с оглед подобряване яснотата и разбираемостта на приложението. |
В изменения текст на приложението EASA поема ангажимент да допълни тези основни елементи като разработи указателен материал, който да бъде прилаган от държавите-членки. За тази цел EASA ще установи прозрачна процедура за консултиране с държавите-членки относно наличен опит, натрупан от авиационните регулаторни власти на държавите-членки и, при необходимост, с участието на подходящи експерти от съответните заинтересовани страни. За тази цел тя може да създаде работна група.
5.2 Регламент на Комисията за прилагане на Директива 2004/36/ЕО по отношение на определяне на приоритет при провеждане на наземни инспекции на въздухоплавателни средства, които използват летища на Общността
Комисията многократно е завявала своя ангажимент за най-адекватно използване на всички инструменти, с които разполага, за събиране на информация относно безопасността на въздухоплаването с цел осигуряване на максимална ефективност на ограничените налични ресурси по програмата SAFA на ЕО. С оглед на това, посочената мярка оправомощава Комисията да поиска формално „поставяне на качествено измерими цели“ посредством определяне на приоритет при провежданите от държавите-членки наземни инспекции с оглед на конкретни субекти, избрани съгласно набор от критерии (установен с регламента) като потенциално склонни да покажат недостатъци във връзка със стандартите за безопасност.
Комисията счита, че тази мярка би трябвало в разумна степен да ограничи случайния характер на програмата SAFA за наземни инспекции, като спомогне за по-точното определяне на потенциално опасни субекти, както и като предостави възможност за събиране на допълнителни данни за подобни субекти; тя би могла също и да доведе до представяне на по-добре аргументирани случаи за разглеждане във връзка с Регламент (EO) № 2111/2005 относно „черния списък“.
5.3. Определяне на количествено измерими цели
Ако се върнем към таблица 2 по-горе (виж страница 7), ще забележим, че след 2001 г. общият брой наземни инспекции по програмата SAFA, извършени в Общността, е нараснал повече от два пъти, в същото време ще забележим явното несъответствие в броя провеждани наземни инспекции в отделните държави-членки.
Отчитайки напълно също толкова явното несъответствие, което в много случаи съществува по отношение на човешките и материални ресурси, с които разполагат различните държави-членки, Комисията счита, че независимо от наличните ресурси, постигнатите резултати от много от държавите-членки по отношение на броя проведени инспекции годишно се доближава до неприемливи стойности. По отношение на всяка отделна държава това се отнася до:
— |
действителния брой инспекции, |
— |
броя проведени инспекции, съпоставен с обема на трафика към/от всяка отделна държава-членка. |
В този контекст Комисията многократно е заявявала, че ситуацията трябва да се подобри. Заедно с SAFA и държавите-членки, Комисията продължава да търси начин за определяне на минимален брой инспекции, които всяка държава-членка би следвало да провежда годишно на базата, разбира се, на различни параметри, като например брой полети, международни летища, интензитет на проверките, извършени преди това в други държави-членки, и т.н.
5.4. Разширяване на компетенциите на EASA — Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета
На 20 февруари 2008 г. Съветът и Европейският парламент приеха Регламент (ЕО) № 216/2008 относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2003/36/ЕО (6) (наричан по-нататък за краткост „Регламент за EASA“). Неговите разпоредби предвиждат замяна на Директива 2004/36/ЕО (и свързаните правила за изпълнение) с набор от правила, приети съгласно регламента за EASA, както следва:
|
Член 10 от този регламент, който влезе в сила на 8 април 2008 г., предвижда мерки, които до този момент са били обхванати от Директива 2004/36/ЕО. Освен това член 10, параграф 5, предвижда мерките за изпълнение, свързани с този член, да бъдат приети чрез процедурата на комитология („… в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 65, параграф 4 от регламента“). |
|
В допълнение, член 69 от регламента предвижда отмяна на Директива 2004/36/ЕО след влизането в сила на мерките за прилагане, посочени в член 10, параграф 5 от регламента и без да се засягат правилата за прилагане, посочени в член 8, параграф 2 от Директива 2004/36/ЕО. |
И накрая, принципите, съдържащи се в член 10, се прилагат единствено от датите, определени в съответните правила за прилагане, но не по-късно от 8 април 2012 г.
6. ОБОБЩЕН ДОКЛАД ПО ПРОГРАМАТА SAFA (7)
В член 6, параграф 2 от Директива 2004/36/ЕО е предвидено Комисията да публикува годишен обобщен информационен доклад достъпен за обществеността и заинтересованите страни от бранша, в който се съдържа анализ на цялата информация, получена чрез докладите за извършените наземни инспекции на въздухоплавателни средства, които използват летища на Общността. Този анализ би следвало да бъде опростен и лесен за разбиране и да показва дали съществува увеличен риск за пътниците на въздушния транспорт. Източниците на информацията, съдържаща се в подобен анализ, следва да не се разкриват.
В този смисъл, първият обобщен доклад, приет и публикуван от Комисията през февруари 2008 г., анализира резултатите от проведените наземни инспекции в периода 30 април 2006 г.-31 декември 2006 г. От 2008 г. същият доклад постепенно ще започне да обхваща период от една година (като след това ще стане годишен), и ще покрива периода 1 януари-31 декември 2007 г., първата пълна година след прехвърлянето на отговорността за управлението и развитието на програмата SAFA от ECAC и JAA в компетенцията на Общността.
Комисията счита, че в интерес на повишената прозрачност и отчетност по отношение на всички заинтересовани страни, участващи в програмата и посочени в подобен документ, както и по отношение на Европейския парламент и широкото обществено мнение, наложените по член 6, параграф 2 от Директива 2004/36/ЕО ограничения би следвало да бъдат облекчени, за да се даде възможност на посочените годишни доклади да предоставят по-точна информация във връзка с постигнатите резултати в областта на безопасността от различните заинтересовани страни.
7. ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Опитът на базата на SAFA инспекциите, извършени през последните няколко години, показва, че те дават обща представа за безопасността при чуждите оператори. Тази представа обаче е ограничена, защото не показва пълната картина на безопасността при определено въздухоплавателно средство или оператор. Това се дължи на факта, че по време на инспекциите е трудно да бъдат оценени определени показатели (например управлението на ресурсите на екипажа, цялостния статут на летателна годност и т.н.) поради ограниченото време за извършване на инспекциите и следователно невъзможност за разглеждане на всички детайли по време на инспекцията.
Цялостна оценка на конкретно въздухоплавателно средство или оператор може да се получи само посредством постоянен надзор от страна на отговорните въздухоплавателни власти (на държавата на оператора или държавата на регистрация). По този начин информацията, събрана чрез програмата SAFA на ЕО, е действително много полезна:
— |
основно като средство за превенция, което спомага за набелязването на потенциални отрицателни тенденции по отношение на безопасността, при което наличието на многобройни и/или повтарящи се констатации, засягащи определен оператор, е много добър показател за потенциални структурни слабости както в управлението на контрола на качеството при конкретния оператор, така и в нивото на надзора върху безопасността, упражняван от отговорните национални органи за гражданско въздухоплаване на държавата, в която е сертифициран въпросният оператор; подобни отрицателни тенденции могат да бъдат забелязани и по отношение на конкретни типове въздухоплавателни средства, |
— |
по-конкретно, SAFA инспекциите могат да допринесат в реално време за безопасната експлоатация на дадено въздухоплавателно средство, което е било инспектирано току-що, като подтикнат инспектиращите органи да осигурят изпълнението на коригиращи действия незабавно преди по-нататъшната експлоатация на въпросното въздухоплавателно средство. |
Информацията от всички извършени инспекции се обменя, като по този начин се допринася за получаване на по-цялостна картина относно определено въздухоплавателно средство, тип въздухоплавателно средство, оператор или всички оператори от дадена държава-членка. Следователно централизираната база данни по програмата SAFA е изключително полезна, тъй като спомага за бързото придвижване на подобна информация до всички държави, които участват в програмата SAFA на ЕО.
Освен това, след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 2111/2005 (за създаване на „черен списък на ЕО“), SAFA инспекциите придобиха по-голямо значение като един от критериите, на които Комисията обръща внимание при взимане на решения относно включването на превозвачи в списъка на Общността. Всъщност, това се случва от създаването на първия списък на Общността през март 2006 г. и неговото последващо редовно актуализиране.
В обобщение на заключенията, направени в настоящия доклад:
— |
Директива 2004/36/ЕО установи в Общността задължителен режим за редовно провеждане на наземни инспекции на въздухоплавателни средства на трети държави, които използват летища на Общността, като в същото време постави основите за хармонизирани процедури във връзка с провеждането, докладването и последващите действия след подобни инспекции, както и за обмен на информация по тези въпроси между държавите-членки, Комисията и EASA, |
— |
с някои незначителни изключения, не са отбелязани сериозни проблеми за държавите-членки при транспониране и прилагане на разпоредбите на директивата, |
— |
решението за прехвърляне на управлението и развитието на цялата програма SAFA на ECAC/JAA в компетенцията на Общността доведе до неотложна необходимост от допълнително законодателство към директивата, което бе прието навременно и направи възможно плавното прехвърляне на програмата, |
— |
посредством изменение на приложение II към директивата, основните елементи от режима на Общността за провеждане на наземни инспекции бяха направени правно обвързващи, като така бе засилена хармонизацията в държавите-членки, както и в другите 15 държави, участващи в SAFA. Тази мярка би следвало да подобри общото качество на докладите за извършените наземни инспекции, което е изключително важно в контекста на разследванията, свързани с „черния списък“ на въздушни превозвачи, предмет на оперативна забрана в Общността, съставен съгласно Регламент (ЕО) № 2111/2005, |
— |
прието е законодателство по прилагането, което предвижда правила и критерии за определяне на приоритети при наземните инспекции на конкретни субекти, които могат да бъдат определени на базата на установени критерии като представляващи потенциална опасност за безопасността на въздухоплаването, |
— |
въпреки че общият брой наземни инспекции по програмата SAFA, проведени в Общността, се е увеличил повече от два пъти от 2001 г. насам, съществува значително несъответствие в различния брой наземни инспекции, проведени от отделните държави-членки. Съобразно с това Комисията разглежда възможността за установяване на минимална квота за инспекциите, които отделните държави-членки следва да извършат, |
— |
с приемането на Регламент (ЕО) № 216/2008 относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност — Директива 2004/36/ЕО следва да бъде окончателно отменена най-късно до 8 април 2012 г. — за да бъде постепенно заменена с разпоредбите на член 10 от посочения регламент и съответните правила за прилагане, които следва да бъдат въведени съгласно член 10, параграф 5. В този смисъл се предвижда значително увеличение на отговорностите на EASA по отношение на управлението и по-нататъшното развитие на програмата. |
(1) ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 76.
(2) На 13 март 2008 г. Полша съобщи за поредица ревизирани мерки за прилагане, които понастоящем се разглеждат от правните служби на Комисията.
(3) ОВ L 344, 27.12.2005 г., стр. 15.
(4) ОВ L 134, 20.5.2006 г., стр. 16.
(5) ОВ L 109, 19.4.2008 г., стр. 7 и стр. 17.
(6) ОВ L 79, 19.3.2008 г., стр. 1.
(7) ОВ C 42, 15.2.2008 г., стр. 1.
Европейска агенция по отбрана
25.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244/12 |
Публикуване на окончателните отчети за финансовата година 2007
(2008/C 244/04)
Пълната версия на окончателните отчети може да бъде намерена на следния адрес:
http://www.eda.europa.eu/finance.aspx
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
Съвместен комитет на ЕИП
25.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244/13 |
Решения на Съвместния комитет на ЕИП, за които са изпълнени конституционните процедури съгласно член 103 от Споразумението за ЕИП
(2008/C 244/05)
От март 2000 г. в решенията на Съвместния комитет на ЕИП се посочва с бележка под линия, дали тяхната дата на влизане в сила зависи от изпълнението на конституционните процедури от някоя от страните по споразумението. За такива процедури е получено уведомление във връзка с посочените по-долу решения. Въпросните страни по споразумението са уведомили останалите страни, че са изпълнили своите вътрешни процедури. Датите на влизане в сила на решенията са както следва.
Номер на решение |
Дата на приемане |
Номер на публикуване |
Включени правни актове |
Дата на влизане в сила |
082/2004 |
8.6.2004 г. |
25.11.2004 г. ОВ L 349, стр. 39 Приложение № 59, стр. 15 |
Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) |
1.2.2006 г. |
014/2005 |
8.2.2005 г. |
23.6.2005 г. ОВ L 161, стр. 33 Приложение № 32, стр. 19 |
Регламент (ЕО) № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения |
1.4.2007 г. |
023/2005 |
8.2.2005 г. |
23.6.2005 г. ОВ L 161, стр. 52 Приложение № 32, стр. 30 |
Регламент (ЕО) № 851/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията |
19.5.2005 г. |
031/2005 |
11.3.2005 г. |
28.7.2005 г. ОВ L 198, стр. 20 Приложение № 38, стр. 13 |
Директива 2004/22/EО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно измервателните уреди |
1.9.2006 г. |
064/2005 |
29.4.2005 г. |
15.9.2005 г. ОВ L 239, стр. 48 Приложение № 46, стр. 30 |
Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами |
1.1.2007 г. |
065/2005 |
29.4.2005 г. |
15.9.2005 г. ОВ L 239, стр. 50 Приложение № 46, стр. 31 |
Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета |
1.8.2007 г. |
070/2005 |
29.4.2005 г. |
15.9.2005 г. ОВ L 239, стр. 61 Приложение № 46, стр. 37 |
Директива 2004/25/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане |
1.8.2007 г. |
102/2005 |
8.7.2005 г. |
24.11.2005 г. ОВ L 306, стр. 34 Приложение № 60, стр. 21 |
Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар |
1.9.2006 г. |
105/2005 |
8.7.2005 г. |
24.11.2005 г. ОВ L 306, стр. 41 Приложение № 60, стр. 26 |
Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор |
1.9.2006 г. |
120/2005 |
30.9.2005 г. |
22.12.2005 г. ОВ L 339, стр. 26 Приложение № 66, стр. 15 |
Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране на изискванията за прозрачност по отношение на информацията за емитентите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар и за изменение на Директива 2001/34/ЕО |
1.6.2007 г. |
146/2005 |
2.12.2005 г. |
23.2.2006 г. ОВ L 53, стр. 43 Приложение № 10, стр. 17 |
Решение 2003/796/ЕО на Комисията от 11 ноември 2003 г. относно създаването на Европейската група на регулаторите на електроенергия и природен газ. Регламент (ЕО) № 1228/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия. Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО. Директива 2003/54/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО |
1.6.2007 г. |
152/2005 |
2.12.2005 г. |
23.2.2006 г. ОВ L 53, стр. 53 Приложение № 10, стр. 24 |
Директива 2004/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно безопасността на въздухоплавателни средства на трети страни, които използват летища на Общността |
1.3.2007 г. |
003/2006 |
27.1.2006 г. |
30.3.2006 г. ОВ L 92, стр. 22 Приложение № 17, стр. 4 |
Директива 2004/108/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно електромагнитната съвместимост и за отмяна на Директива 89/336/ЕИО |
1.3.2007 г. |
010/2006 |
27.1.2006 г. |
30.3.2006 г. ОВ L 92, стр. 32 Приложение № 17, стр. 11 |
Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за безопасност за тунелите на трансевропейската пътна мрежа |
1.12.2006 г. |
017/2006 |
27.1.2006 г. |
30.3.2006 г. ОВ L 92, стр. 46 Приложение № 17, стр. 22 |
Решение № 854/2005/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. за създаване на многогодишна програма на Общността за насърчаване на по-безопасно използване на Интернет и нови онлайн технологии |
16.5.2006 г. |
034/2006 |
10.3.2006 г. |
1.6.2006 г. ОВ L 147, стр. 51 Приложение № 28, стр. 20 |
Регламент (ЕО) № 884/2005 на Комисията от 10 юни 2005 г. за определяне на процедурите за извършване на инспекции на Комисията в областта на морската сигурност |
1.4.2007 г. |
041/2006 |
10.3.2006 г. |
1.6.2006 г. ОВ L 147, стр. 64 Приложение № 28, стр. 28 |
Решение 2004/387/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публичните администрации, стопанските предприятия и гражданите (IDABC) |
8.6.2006 г. |
051/2006 |
28.4.2006 г. |
29.6.2006 г. ОВ L 175, стр. 101 Приложение № 34, стр. 13 |
Регламент (ЕО) № 1158/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета относно краткосрочната статистика. Регламент (ЕО) № 1161/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. относно изготвянето на тримесечни нефинансови сметки по институционален сектор |
1.1.2007 г. |
059/2006 |
2.6.2006 г. |
7.9.2006 г. ОВ L 245, стр. 5 Приложение № 44, стр. 5 |
Директива 2005/68/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 92/49/EИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/EО и 2002/83/EО |
1.6.2007 г. |
064/2006 |
2.6.2006 г. |
7.9.2006 г. ОВ L 245, стр. 13 Приложение № 44, стр. 11 |
Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачите на някои пътни превозни средства за превоз на стоки или пътници за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отменяне на Директива 76/914/ЕИО на Съвета |
1.6.2007 г. |
065/2006 |
2.6.2006 г. |
7.9.2006 г. ОВ L 245, стр. 16 Приложение № 44, стр. 13 |
Директива 2005/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за повишаване на сигурността на пристанищата |
1.4.2007 г. |
067/2006 |
2.6.2006 г. |
7.9.2006 г. ОВ L 245, стр. 18 Приложение № 44, стр. 15 |
Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе. Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе. Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе. Регламент (ЕО) № 552/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение |
1.2.2007 г. |
068/2006 |
2.6.2006 г. |
7.9.2006 г. ОВ L 245, стр. 22 Приложение № 44, стр. 18 |
Директива 2005/51/EО на Комисията от 7 септември 2005 г. за изменение на приложение XX към Директива 2004/17/EО и на приложение VIII към Директива 2004/18/EО на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки. Регламент (ЕО) № 1564/2005 на Комисията от 7 септември 2005 г. за установяване на стандартни формуляри за публикуването на обявления в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Решение 2005/15/ЕО на Комисията от 7 януари 2005 г. относно подробните правила за прилагане на процедурата, предвидена в член 30 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги. Регламент (EО) № 1874/2004 на Комисията от 28 октомври 2004 г. за изменение на Директиви 2004/17/EО и 2004/18/EО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на прилаганите от тях прагове за процедурите за възлагане на обществени поръчки. Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги. Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки |
18.4.2007 г. |
081/2006 |
7.7.2006 г. |
19.10.2006 г. ОВ L 289, стр. 12 Приложение № 52, стр. 11 |
Директива 2005/61/EО на Комисията от 30 септември 2005 г. за прилагане на Директива 2002/98/EО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за проследяване и уведомяване за сериозни нежелани реакции и инциденти. Директива 2005/62/EО на Комисията от 30 септември 2005 г. за прилагане на Директива 2002/98/EО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стандарти и спецификации на Общността, свързани със система за качество на кръвни центрове |
1.2.2007 г. |
086/2006 |
7.7.2006 г. |
19.10.2006 г. ОВ L 289, стр. 21 Приложение № 52, стр. 17 |
Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства |
1.3.2008 г. |
087/2006 |
7.7.2006 г. |
19.10.2006 г. ОВ L 289, стр. 23 Приложение № 52, стр. 19 |
Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм |
1.4.2007 г. |
088/2006 |
7.7.2006 г. |
19.10.2006 г. ОВ L 289, стр. 26 Приложение № 52, стр. 21 |
Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване |
12.4.2007 г. |
092/2006 |
7.7.2006 г. |
19.10.2006 г. ОВ L 289, стр. 33 Приложение № 52, стр. 26 |
Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите |
1.6.2007 г. |
124/2006 |
22.9.2006 г. |
30.11.2006 г. ОВ L 333, стр. 53 Приложение № 60, стр. 40 |
Директива 2004/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (осемнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 на Директива 89/391/ЕИО) |
1.6.2007 г. |
127/2006 |
22.9.2006 г. |
30.11.2006 г. ОВ L 333, стр. 59 Приложение № 60, стр. 43 |
Директива 2005/56/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност |
1.6.2007 г. |
136/2006 |
27.10.2006 г. |
21.12.2006 г. ОВ L 366, стр. 79 Приложение № 64, стр. 8 |
Регламент (ЕО) № 676/2006 на Комисията от 2 май 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1980/2003 за прилагане на Регламент (ЕО) № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (ЕU-SILC) по отношение на определенията и актуализираните определения. Регламент (ЕО) № 698/2006 на Комисията от 5 май 2006 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 530/1999 на Съвета по отношение на качествената оценка на структурната статистика за разходите за труд и за заплати. Регламент (ЕО) № 701/2006 на Съвета от 25 април 2006 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2494/95 по отношение на времевия обхват на събиране на ценови данни в хармонизирания индекс на потребителските цени |
1.6.2007 г. |
150/2006 |
8.12.2006 г. |
29.3.2007 г. ОВ L 89, стр. 21 Приложение № 15, стр. 17 |
Директива 2003/33/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно рекламирането и спонсорството на тютюневи изделия |
1.10.2007 г. |
151/2006 |
8.12.2006 г. |
29.3.2007 г. ОВ L 89, стр. 22 Приложение № 15, стр. 18 |
Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар и за изменение на Директива 92/42/ЕИО |
1.10.2007 г. |
153/2006 |
8.12.2006 г. |
29.3.2007 г. ОВ L 89, стр. 25 Приложение № 15, стр. 20 |
Регламент (ЕО) № 1419/2006 на Съвета от 25 септември 2006 г. за отмяна на Регламент (ЕИО) № 4056/86 за определяне на подробни правила за прилагането на членове 85 и 86 от Договора по отношение на морския транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 1/2003 с цел разширяване на обхвата му с включване на морския каботаж и международни услуги за случайни превози с плавателни съдове |
1.8.2007 г. |
154/2006 |
8.12.2006 г. |
29.3.2007 г. ОВ L 89, стр. 27 Приложение № 15, стр. 22 |
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета. Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно минималните условия за изпълнение на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/559/ЕИО на Съвета |
1.5.2008 г. |
021/2007 |
27.4.2007 г. |
9.8.2007 г. ОВ L 209, стр. 38 Приложение № 38, стр. 26 |
Директива 2006/73/ЕО на Комисията от 10 август 2006 г. за прилагане на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива. Регламент (ЕО) № 1287/2006 на Комисията от 10 август 2006 г. за прилагане на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задълженията за водене на регистри за инвестиционните посредници, отчитането на сделките, прозрачността на пазара, допускането на финансови инструменти за търгуване, както и за определените понятия за целите на посочената директива |
1.6.2008 г. |
023/2007 |
27.4.2007 г. |
9.8.2007 г. ОВ L 209, стр. 42 Приложение № 38, стр. 28 |
Регламент (ЕО) № 851/2006 на Комисията от 9 юни 2006 г. за определяне съдържанието на различните позиции в счетоводните форми, указани в приложение I към Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета |
1.7.2007 г. |
050/2007 |
8.6.2007 г. |
11.10.2007 г. ОВ L 266, стр. 8 Приложение № 48, стр. 6 |
Решение 2006/891/ЕО на Комисията от 4 декември 2006 г. за използване на информация от емитенти на ценни книжа от трети страни, изготвена съгласно международно приетите счетоводни стандарти |
1.3.2008 г. |
143/2007 |
26.10.2007 г. |
10.4.2008 г. ОВ L 100, стр. 84 Приложение № 19, стр. 85 |
Регламент (ЕО) № 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 г. относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО |
22.12.2007 г. |
146/2007 |
26.10.2007 г. |
10.4.2008 г. ОВ L 100, стр. 92 Приложение № 19, стр. 90 |
Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета. Решение 2006/780/EО на Комисията oт 13 ноември 2006 г. относно избягване на двойното броене на намаленията за емисии на парникови газове по схемата на Общността за търговия с емисии за проектни дейности в рамките на Протокола от Киото съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Решение 2004/156/ЕО на Комисията от 29 януари 2004 г. за създаване на насоки за мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Регламент (EО) № 2216/2004 на Комисията от 21 декември 2004 г. за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Директива 2004/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността по отношение на проектните механизми, предвидени в Протокола от Киото |
29.12.2007 г. |
V Обявления
ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ
Комисия
25.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244/19 |
Съобщение от френското правителство във връзка с Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, разработване и добив на въглеводороди (1)
(Известие във връзка с молбите за разрешения за изключителни права за проучване на течни или газообразни въглеводороди, наричани „Разрешение за Languedoc“ и „Разрешение за Plaines du Languedoc“)
(текст от значение за ЕИП)
(2008/C 244/06)
Със заявление от 19 април 2007 г., изменено на 16 май 2008 г., дружеството Languedoc Petroleum Development Ltd със седалище в Обединеното кралство, Wembley Point, 1 Harrow Road, Wembley, Middlesex HA9 6DE, е поискало за период от пет години, разрешение за изключителни права за проучване на течни или газообразни въглеводороди, наричано „Разрешение за Languedoc“, върху площ от приблизително 2 348 квадратни километра, простиращи се върху част от територията на департаментите Aude и Hérault.
Със заявление от 28 януари 2008 г., дружеството Lundin International SA, със седалище в MacLaunay, F-51210 Montmirail, поиска за срок от пет години разрешение за изключителни права за проучване на течни или газообразни въглеводороди, наричано „Разрешение за Plaines du Languedoc“, за същата площ, като тази при „Разрешението за Languedoc“.
Тези разрешения обхващат територията между дъгите от меридиани и паралели, които свързват последователно точките, дефинирани по-долу чрез техните географски координати, като за начален се приема меридианът, минаващ през Париж.
Точки |
Географска дължина (гради и.д.) |
Географска ширина (гради с.ш.) |
A |
1,30g и.д. |
48,40g с.ш. |
B |
0,90g и.д. |
48,40g с.ш. |
C |
0,90g и.д. |
48,30g с.ш. |
D |
0,60g и.д. |
48,30g с.ш. |
E |
0,60g и.д. |
48,20g с.ш. |
F |
0,40g и.д. |
48,20g с.ш. |
G |
0,40g и.д. |
47,90g с.ш. |
Точка H: пресечна точка на паралела 47,90 с.ш. с брега на Средиземно море.
Точка I: пресечна точка на меридиана 1,30 и.д. с брега на Средиземно море.
Точки от H до I: брега на Средиземно море.
Подаване на заявления и критерии за предоставяне на разрешителни.
Подателите на първоначалното и на конкурентните заявления трябва да отговарят на условията, определени в членове 4, 5 и 6 от Указ № 2006-648 от 2 юни 2006 г. относно разрешителните за миннодобивни работи и за подземно складиране (Официален вестник на Френската република от 3 юни 2006 г.).
Заинтересованите дружества могат да подават конкурентни заявления в срок от 90 дни, считано от датата на публикуване на настоящото известие, според условията и реда, обобщени в „Известие относно придобиването на разрешителни за търсене и проучване на въглеводороди във Франция“, публикувано в Официален вестник на Европейските общности C 374 от 30 декември 1994 г., страница 11, и определени с Указ № 2006-648 относно разрешителните за миннодобивни работи и за подземно складиране. Конкурентните заявления се изпращат до министъра, отговарящ за минното дело, на посочения по-долу адрес.
Решенията относно първоначално постъпилите заявления и тези на конкурентите прилагат критериите за издаване на разрешителни за миннодобивни работи, определени в член 6 на споменатия указ, и ще бъдат взети в срок най-късно до 1 октомври 2009 г.
Условия и изисквания относно упражняване на дейността и нейното прекратяване.
Подателите на заявления се приканват да се отнесат за справка към членове 79 и 79.1 от Закона за минното дело (code minier) и Указ № 2006-649 от 2 юни 2006 г. относно миннодобивните работи, подземното складиране и Инспекцията по мините и подземното складиране, (Официален вестник на Френската република от 3 юни 2006 г.)
Допълнителна информация може да бъде получена от Министерството на екологията, на енергетиката, териториалното благоустройство и устойчивото развитие (главна дирекция „Енергетика и климат“, дирекция „Енергетика“, SD2, служба по разработване и добив на въглеводороди), 41, boulevard Vincent Auriol, F-75703 Paris Cedex 13 [телефон (33) 144 97 23 02, факс (33) 144 97 05 70].
Справки със споменатите по-горе законови и подзаконови разпоредби могат да се правят в Légifrance:
http://www.legifrance.gouv.fr
(1) ОВ L 164, 30.6.1994 г., стр. 3.
25.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244/21 |
Предварително уведомление за концентрация
(Дело COMP/M.5321 — LAHC/Barclays Life)
Дело кандидат за опростена процедура
(текст от значение за ЕИП)
(2008/C 244/07)
1. |
На 12 септември 2008 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Life Assurance Holding Corporation Limited („LAHC“, Обединеното кралство), контролирано от предприятието Swiss Reinsurance Company („Swiss Re“, Швейцария) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета контрол над цялото предприятие Barclays Life Assurance Company Limited и неговото изцяло притежавано дъщерно дружество BLAC Limited („Barclays Life“, Обединеното кралство) посредством покупка на дялове. |
2. |
Търговските дейности на въпросните предприятия са:
|
3. |
След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието. |
4. |
Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция. Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележките могат да се изпращат до Комисията по факс ((32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата с позоваване на COMP/M.5321 — LAHC/Barclays Life на следния адрес:
|
(1) ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.
(2) ОВ C 56, 5.3.2005 г., стр. 32.
25.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244/22 |
Предварително уведомление за концентрация
(Дело COMP/M.5285 — Fortis/Delta Lloyd ABN AMRO Verzekeringen Holding BV)
Дело кандидат за опростена процедура
(текст от значение за ЕИП)
(2008/C 244/08)
1. |
На 15 септември 2008 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятието Fortis SA/NV и Fortis NV (заедно „Fortis“, Белгия), придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета контрол над цялото предприятие Delta Lloyd ABN AMRO Verzekeringen Holding BV (Нидерландия), посредством покупка на акции. |
2. |
Търговските дейности на въпросните предприятия са:
|
3. |
След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието. |
4. |
Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция. Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс ((32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата, с позоваване на COMP/M.5285 — Fortis/Delta Lloyd ABN AMRO Verzekeringen Holding BV, на следния адрес:
|
(1) ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.
(2) ОВ C 56, 5.3.2005 г., стр. 32.
ДРУГИ АКТОВЕ
Комисия
25.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244/23 |
Публикация на заявка съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни
(2008/C 244/09)
Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявката в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета (1). Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.
РЕЗЮМЕ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА
„ZNOJEMSKÉ PIVO“
ЕО №: CZ-PGI-005/0376-14.10.2004
ЗГУ ( X ) ЗНП( )
Настоящото резюме представя с информационна цел основните елементи на спецификацията на продукта.
1. Отговорен отдел в държавата-членка:
Наименование: |
Úřad průmyslového vlastnictví |
||
Адрес: |
|
||
Тел. |
(420) 220 38 31 11 |
||
Факс |
(420) 221 32 47 18 |
||
E-mail: |
posta@upv.cz |
2. Група:
Наименование: |
Starobrno, a. s. |
||
Адрес: |
|
||
Тел. |
(420) 543 51 61 11 |
||
Факс |
(420) 543 21 10 35 |
||
E-mail: |
starobrno@starobrno.cz |
||
Състав: |
Производители/преработватели ( X ) Други ( ) |
Става въпрос за изключението, предвидено в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006, тъй като в географския район има само един производител. Условията, посочени в член 2 на Регламент (ЕО) № 1898/2006 на Комисията, са изпълнени, тъй като заявителят е единственият производител в определения географски район и бирата „Znojemské pivo“ се произвежда на определената територия по описания по-долу метод от местни водни ресурси и суровини с предписаното качество и свойства, което придава на „Znojemské pivo“ нейната особеност и я отличава от видовете бира, варени в съседните райони. Оригиналността на продукта се основава на многовековна традиция на производството на бира от гилдии на независими граждани на определената територия. Наименованието „Зноймска бира“ („Znojemské pivo“) се свързва изключително и по традиция със съответния географски район.
3. Вид продукт:
Клас: 2.1 — Бира
4. Спецификация:
(резюме на изискванията по член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006)
4.1. Наименование: „Znojemské pivo“
4.2. Описание: Главните сортове произведена бира „Znojemské pivo“ са светла наливна бира (výčepní světlá), тъмна наливна бира (výčepní tmavá), отлежала (ležáky).
Суровини, участващи в производството:
Малц — използваният малц се произвежда от пролетен двуреден ечемик. Свойствата на малца трябва да отговарят на следните изисквания:
Сух малцов екстракт |
(тегловни %) |
мин. |
78,0 |
Число на Колбах |
(%) |
|
38,0 ±3 |
Диастазна сила |
(единици W.-K.) |
мин. |
220 |
Действителна ферментационна степен |
(%) |
макс. |
82 |
Ронливост |
(%) |
мин. |
80,0 |
Вода — използва се вода от общинската мрежа за питейна вода.
Хмел — използваните разновидности под формата на брашно или екстракт са червеният полуранен хмел от Жатец (Žatec) и хмелът Magnum Hallertau, които придават на бирата „Znojemské pivo“ лекогорчивия й вкус.
Характеристики на видовете бира:
Светла наливна бира
първоначална гъстота (в % от екстракта): 8-10 %,
съдържание на алкохол (в обемни %): 3,2-4,0,
горчивина (единици Е(вропейска) П(ивоварна) К(онвенция)): 17-25,
цвят (единици ЕПК): 8-12,
съдържание на CO2 (mg/l): 4,8-5,5,
лека, добре ферментирала бира със слаба горчивина, аромат на хмел, хубава пяна и хармоничен, средноостър вкус.
Тъмна наливна бира
първоначална гъстота (в % от екстракта): 9-10 %,
съдържание на алкохол (в обемни %): 3,8-4,0,
горчивина (единици ЕПК): 18-25,
цвят (единици ЕПК): 35-90,
съдържание на CO2 (mg/l): 4,4-5,5,
тъмна бира с цвят на гранат, с по-слабо изразена горчивина, приятен, средноостър вкус и аромат на карамелизиран малц.
Отлежала
първоначална гъстота (в % от екстракта): 11-12 %,
съдържание на алкохол (в обемни %): 4,5-5,0,
горчивина (единици ЕПК): 23-30,
цвят (единици ЕПК): 11-14,
съдържание на CO2 (mg/l): 4,4-5,5,
средно ферментирала бира, пивка, със средна или по-силно изразена горчивина, притежаваща чист аромат, балансирани вкусови качества, средна гъстота, подчертано остър вкус и хубава пяна.
4.3. Географски район: Област Зноймо (Znojmo)
4.4. Доказателство за произход: Производителят води регистър на доставчиците на всички суровини и на купувачите на крайните продукти. Той въвежда система за текущ контрол на производствения процес. Службата на Националната инспекция по земеделие и хранене (Státní zemědělská a potravinářská inspekce) в Бърно осъществява текущ контрол на производствения процес, както и контрол на спецификацията. В съответствие със законите данните за производителя са посочени на всеки продукт. Научноизследователският институт по хмела (Výzkumný ústav chmelařský), намиращ се в Жатец (Žatec), извършва редовно контрол на произхода на чешкия хмел и проверява чистотата на разновидностите.
4.5. Метод на производство: Три основни суровини участват в производството на бирата „Znojemské pivo“: малц с посочените подробно по-горе параметри, произведен от пролетен двуреден ечемик, хмел от разновидностите „червен полуранен хмел от Žatec“ и „Magnum Hallertau“, и вода от общинската мрежа за питейна вода, която не се обработва допълнително. Производството на бира започва в помещението за майшуване на пивоварната, където малцът първо се смила и смесва с вода. След това в същото помещение се извършва класически процес на двустепенно майшуване чрез декокция, който позволява да се достигнат оптималните температури за екстракция на малцовите вещества. Най-важният технологичен етап е сваряването на мъстта (екстракт от малц, смесен с вода) с хмела. Крайният продукт се нарича пивна мъст. Врящата пивна мъст се филтрира и охлажда, след което може да започне ферментацията. В Зноймо първичната ферментация се извършва в класически резервоар, в който охладената пивна мъст се разбърква и се добавя маята. Първичната ферментация се извършва в открити резервоари и трае около седем дни. Тогава малцовите захари се превръщат в алкохол под действието на маята и освобождават CO2 като вторичен продукт. Използваната бирена мая е от вида Saccharomyces cerevisiae uvarum, мая за дънна ферментация. В края на първичната ферментация резервоарът се охлажда, маята се утаява на дъното (откъдето идва и терминът „дънна ферментация“) и „зелената бира“ се изпомпва в изба, където става узряването. Узряването на бирата трае от 30 до 90 дни в зависимост от вида на бирата; като ниската температура (около 2 °C), поддържана по време на този процес, е от първостепенно значение. Целта на узряването на бирата е да се получат оптимални органолептични свойства, насищане с въглеродна киселина и избистряне. Маята трябва да се отдели от зелената бира чрез филтриране преди наливането на бирата в съдове за транспорт, като бурета или бутилки. След това бирата се стабилизира и пастьоризира, за да се увеличи срокът на колоидното и микробиологичното съхранение. Бирата завършва своето узряване в изби, които са свързани с историческите подземия на град Зноймо. Бирата се налива в инсталации за пълнене на бурета или на бутилки, след което се изпраща на клиента.
4.6. Връзка: Първото свидетелство, потвърждаващо съществуването на пивоварство в град Зноймо, е от 1278 г. В книгата, наречена „de Losung“ и датираща от царуването на Карл IV (1363 г.), е даден списък на къщите и свободните граждани, имащи правото да варят бира, между които е и майсторът пивовар Хостан (Hostan, чието име е станало символ на бирата и на пивоварната на Зноймо). През 1629 г. в града има две пивоварни на гилдии на независими граждани. През 1924 г. двете пивоварни се сливат и Зноймо става център на пивоварството в долината на река Дийе (Dyje). През 1993 г., след приватизацията си, дружеството HOSTAN, s.r.o. подновява традицията на корпоративното производство на бира. Възникнало от сливането през 2002 г. на това дружество с дружеството STAROBRNO, a.s., акционерното дружество STAROBRNO, a.s., продължава производството на традиционната бира „Znojemské pivo“, за чието варене в град Зноймо има данни от ХIII век.
„Znojemské pivo“ се произвежда на определената територия по описания по-горе метод от местни водни ресурси и суровини, притежаващи предписаните качества, което й придава присъщия характерен вкус. Оригиналността на продукта се основава на многовековната традиция на производство на бира от гилдии на независими граждани на определената територия.
През 1997 г. и 1998 г. бирите „Znojemské pivo“ се класират в три от четирите състезателни категории на най-престижния конкурс на Чешката република, организиран в рамките на панаира PIVEX. В рамките на конкурса „Cena českých sládků“ („Награда на чешките майстори пивовари“) на „Znojemské pivo 12 % Premium — světlý ležák“ е присъдена трета награда за най-добра бира за 1997 г.
На панаира PIVEX през 1999 г. „Znojemské pivo“ получава I място за своята бира „12 % Hostan Premium“ и II място за бирата „10 % Hostan Granát“. Бирата „Znojemské pivo 11 % Hradní — světlý ležák“ завоюва I място на конкурса „Cena českých sládků“. През 2000 г. „Znojemské pivo“ печели I място на конкурса „Naše pivko“ („Нашата биричка“), организиран от редакцията на списание „Pivní kurýr“ („Бирен куриер“). 2001 г. остава най-успешната до днес година за „Znojemské pivo“: тя си запазва всъщност първото място на конкурса „Naše pivko“, докато бирата „Hostan — Naše pivko“ печели конкурса „České pivo“ („Чешка бира“), най-престижния в Чешката република, в категорията на наливните бири, а „Znojemské pivo Hostan — Hradní“ се класира трета в категорията „отлежали“ на същия конкурс и печели II място на конкурса „Cena českých sládků“. През 2003 г. и 2004 г. на „Znojemské pivo Hostan — Naše pivko“ е присъден „сертификат за качество“ на конкурса „Zlatý pohár PIVEXU“ („Златна купа на PIVEX“).
Под каквато и търговска марка да се продава продуктът, потребителят разпознава без колебание, че става въпрос за бира „Znojemské pivo“, произведена в определения географски район.
Наименованието за произход „Znojemské pivo“ беше регистрирано през 2002 г. в Чешката република под номер 186.
4.7. Инспекционен орган:
Наименование: |
Státní zemědělská a potravinářská inspekce, Inspektorát v Brně |
||
Адрес: |
|
||
Тел. |
(420) 542 42 67 02 |
||
Факс |
(420) 542 42 67 17 |
||
E-mail: |
epodatelna@szpi.gov.cz |
4.8. Етикетиране: —
(1) OB L 93, 31.3.2006 г., стр. 12.
25.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244/27 |
Публикация на заявление по член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер
(2008/C 244/10)
Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета (1). Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ХРАНИ С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР (ХТСХ)
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 509/2006 НА СЪВЕТА
„OLEJ RYDZOWY“
EО №: PL-STG-007-0049-28.12.2006
1. Име и адрес на заявителя
Име на групата или организацията: |
„SemCo” S.G.N.i P. Krystyna Just, Instytut Włókien Naturalnych — Tłocznia Oleju, Krzysztof Gałkowski — Zakład Wytłaczania Oleju i Wyrób Kitu, Zakład Doświadczalno-Dydaktyczny Uprawy Roli i Roślin w Gorzyniu |
||
Адрес: |
|
||
Тел. |
(48-61) 292 04 02; (48-60) 313 75 17 |
||
E-mail: |
info@semco.pl |
2. Държава-членка или трета страна
Полша
3. Спецификация на продукта
3.1. Наименование за регистрация: „Olej rydzowy“
3.2. Посочете дали наименованието:
|
е специфично само по себе си |
|
изразява специфичния характер на селскостопанския или хранителен продукт |
„Olej rydzowy“ (масло от ленак посевен, познато също като масло от камелина) се произвежда от растението Camelina sativa, т.е. камелина или ленак посевен: полското наименование е „lnianka siewna“, като традиционно се нарича също „rydz“, „rydzyk“, „ryżyk“ или по-рядко „lennica“.
В някои региони на Полша се използва само традиционното наименование на това растение — „rydz“, което се дължи на наситения ръждив цвят на семената му. Цветът е подобен на този на гъбата Lactarius deliciosus (рижика), която на полски се нарича „rydz“ и се среща из цялата страна. Именно поради ръждивия цвят на семената на камелина произвежданото от тях масло се нарича „olej rydzowy“.
3.3. Заявление за регистрация със или без запазване на наименованието съгласно член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006:
|
Регистрация със запазване на наименованието |
|
Регистрация без запазване на наименованието |
3.4. Вид продукт: Клас 1.5 — Масла и мазнини (масло, маргарин, растителни мазнини и др.)
3.5. Описание на селскостопанския или хранителен продукт, носещ наименованието, упоменато в точка 3.1: „Olej rydzowy“ е бистра, прозрачна маслена течност с малко количество утайка на дъното и с ръждив цвят. В зависимост от това дали се използва зимният или пролетният сорт на растението (Camelina sativa, Camelina silvestris) цветът на маслото варира от златист до червеникавокафяв. Цветът се влияе също от температурата, при която се нагряват семената. „Olej rydzowy“ има характерен вкус на лук и горчица и е със силен и наситен аромат.
„Olej rydzowy“ притежава следните физикохимични свойства:
киселинно число — не повече от 6 mg KOH/g,
пероксидна стойност, милиеквиваленти (mval) активен кислород на kg — не повече от 6,
йодно число: 140-160,
температура на замръзване: между – 15 °C и – 18 °C.
„Olej rydzowy“ може да се съхранява дълго, за разлика от масла с подобен състав и съотношение на наситените и ненаситените мастни киселини. Това се дължи на високото съдържание на естествени антиоксиданти от групата на токоферолите (витамин Е), приблизително 550-1 100 mg/kg масло.
Съдържанието на наситените киселини е ниско, 10-11 %, докато ненаситените киселини са около 90 %, от които 36 % мононенаситени и между 50 и 60 % полиненаситени.
3.6. Описание на метода на производство на селскостопанския или хранителен продукт, носещ наименованието, упоменато в точка 3.1:
Етап 1
Добиване на семената:
Семената се добиват чрез култивиране на пролетна или зимна камелина. В зависимост от вида растението се засява през есента или през пролетта.
Реколта от растенията се прибира само веднъж, когато семената узреят.
Етап 2
Сушене и пречистване на семената:
Семената се изсушават в рамките на 6 часа след прибирането им. Те трябва да се сушат, докато се достигне ниво на влагата 7-12 %.
Този етап е следван от пречистване на семената до над 98 %.
Етап 3
Подготовка за пресоване:
Първата подготвителна стъпка е отслояване на люспи (смилане) на семената с гладка ролка.
Етап 4
Подготовка на семената:
Отслоените на люспи семена се нагряват до 38 °C в казан с водна риза или с нагрята бяла ламарина.
Етап 5
Пресоване:
За да се получи масло с желаните физикохимични свойства, пресоването трябва да се извършва само в преси, които не повишават температурата на смлените семена над допустимите 38 °C.
Етап 6
Пречистване на маслото:
Маслото се пречиства чрез утаяване — процес на отлагане на по-тежките фузелови масла на дъното на съда при стайна температура в продължение на 7-10 дни, след който горният слой на маслото е годен за консумация.
Маслото не се рафинира.
Етап 7
Съхранение на маслото:
Маслото се съхранява на сухо място, което не е изложено на слънчева светлина, при максимална температура 20 °C и минимална температура 4 °C. Правилното съхранение има значение за качеството на маслото.
Забранена практика:
За запазване на специфичния характер на маслото от камелина по време на производството не се разрешава:
— |
нагряване на семената до температура, надвишаваща 38 °C, |
— |
използване на преси за масло, които значително повишават температурата на кашата над определената температура от 38 °C, |
— |
повишаване на налягането над 300 атмосфери по време на пресоването. |
3.7. Специфичен характер на селскостопанския или хранителния продукт: Специфичният характер на маслото от камелина се дължи на неговите основни характеристики, а именно:
изключителен вкус и аромат,
цвят,
физикохимичен състав,
възможност за дълго съхранение.
Вкус и аромат:
Маслото се различава от други продукти от този вид по специфичния, отличителен привкус на лук и горчица, както и по приятния, умерено силен изчистен аромат.
Цвят:
Маслото от камелина има ръждив цвят.
Физикохимичен състав:
Маслото от камелина е много специфично главно поради своята хранителна стойност и богатия си химичен състав. То съдържа редица компоненти, необходими в диететиката, и по-специално полиненаситени мастни киселини (ПНМК).
Съдържанието на тези киселини в маслото от камелина е между 50 и 60 %, при омега 3 киселини между 35 и 40 %, а при омега 6 между 15 и 20 %. Тези характеристики правят маслото от камелина един от най-богатите познати растителни източници на омега 3 киселини.
Възможност за дълго съхранение:
Независимо от високото си киселинно съдържание маслото от камелина е трайно и годно за консумация в продължение на шест месеца след датата на производство, при условие че се спазват препоръките за съхранение. Дългият срок на годност е възможен благодарение на антиоксидантите от групата на токоферолите (витамин E), приблизително 550-1 100 mg/kg масло), съдържащи се в маслото. Това е още една характеристика, която потвърждава специфичния характер на този продукт.
3.8. Традиционен характер на селскостопанския или хранителен продукт:
Традиционна суровина:
Основният материал за производството на масло от камелина е растението камелина (или ленак посевен), спадащо към семейство кръстоцветни (Cruciferae) от рода Camelina, което включва редица видове. Два вида камелина се използват за производство на масло: пролетен вид (Camelina sativa) и зимен вид (Camelina silvestris). Растението камелина е с височина от 30 до 100 cm и цветът му е с формата на жълто-бял грозд. Плодът на камелина представлява крушовидна шушулка (3-7 mm), която бързо се вдървява и втвърдява и съдържа около 10 семена с ръждив или ръждиво-жълт цвят с дължина около 0,6 до 2,6 mm. Растението може да се отглежда върху по-леки и песъчливи почви.
Растението произхожда от Близкия изток. Както сочат проучванията на историята на отглеждане на растението и на получаването на масло от него чрез пресоване, семена от растението са намерени при разкопки на територията на Полша в Strzegom Śląski, датиращи от бронзовата епоха, или отпреди 3 000 години. Тази информация е потвърдена в статия на професор F. Dembiński от 1966 г., озаглавена „Rośliny oleiste“ (маслодайни растения). В своите трудове за растението камелина професор Marian Nowiński, ботаник, подчертава откриването на семена на растението на археологически обекти, разкриващи дейностите на праславянските народи от Лужишката култура, както и в областта Biskupin — селище от осми век пр.н.е., което е най-известният археологически резерват в Централна Европа.
Големият брой популярни полски наименования на това растение, а именно: rydz, rydzyk, ryżyk, lennica, потвърждават още веднъж факта, че семената на камелина са се използвали в продължение на много векове (вж. „Szczegółowa uprawa roślin“ — „Растениевъдството в детайли“, колективен труд от 1956 г. под редакцията на професор Anatol Listkowski).
Съществува една известна поговорка „lepszy rydz niż nic“ [Бел. прев.: това е полското съответствие на поговорката „По-добре една птичка в ръката, отколкото много в небето“], повтаряна често и днес, според която е по-добре да разполагаш с нещо реално, както тази така разпространена камелина („rydz“), отколкото с нищо. Тази поговорка потвърждава също огромната популярност на растението сред хората.
Популярността на това растение се дължи още на неговата непретенциозност по отношение на почвата и на краткия му вегетационен период — от 70 до 100 дни.
Според професор Tadeusz Zając до деветнадесети век посевният ленак, който се е отглеждал предимно върху по-лоши почви, е бил много популярно маслодайно растение и семената му са се използвали за „масло от посевен ленак“ (статия от периодичното издание Magazyn Farmerski, юли 2006 г.).
Широкото разпространение на камелината ни дава основание да предполагаме, че пресоването на масло е било познато на славянските племена, населявали територията на днешна Полша, от незапомнени времена. Хората по тези земи са консумирали „масло от камелина“ в продължение на векове, въпреки че химичният му състав не е бил известен.
Традиционен метод:
Традицията на пресоване на масло от семена на камелина води началото си от далечното минало. Археологически разкрития показват, че обитателите на областта Biskupin са познавали процеса на пресоване на масло от семена на камелина. Освен семена на камелина археолозите са открили на обекта и останки от уреди за пресоване на масло.
Други разкрития на археолозите потвърждават, че масло от семена на камелина е било пресовано и след периода на Лужишката култура, тъй като територията на Полша е била населявана от славянски племена.
В книгата си „Olejarnia dworska z XVII wieku“ („Маслобойните в именията през XVII век“) H. Samsonowicz описва подробно феодалните и селски маслобойни от онова време и тогавашните машини за пресоване на масло, като преси с клинове, както и метода за забиване на клиновете. В книгата се споменава и фактът, че маслото от семена на камелина е било известно сред полското дворянство (шляхта). Още едно потвърждение на тази информация е изложбата към Музея на селското стопанство в Szreniawa, в която са представени машини и уреди, използвани за пресоване на масло във феодалните имения в Полша.
В своята книга „Tradycyjne olejarstwo w Polsce“ („Традиционно производство на масло в Полша“) H. Olszański пише, че с развитието на техническата мисъл през деветнадесети век традиционните уреди за смилане на семена за масло, като ръчни мелници, хавани или преси с клинове, са заменени с нагревателни системи с бъркалки, уреди с по няколко ролки за отслояване на семената на люспи и лостови преси, а по-късно с хидравлични преси, задвижвани от механизъм с колело, въртяно от хора, после от парна машина, от двигател, а още по-късно от електромотор. Машини от този вид се използват и до днес, като основният начин за получаване на масло — неповишаване на температурата на смлените семена над 38 °C — не се е променил.
Тази характеристика потвърждава традиционния характер на маслото от камелина не само поради непроменения производствен процес, но и защото свидетелства за съвършенството на този процес.
3.9. Минимални изисквания и процедури относно проверките на специфичния характер: Проверките, предвидени за продукта с традиционно специфичен характер „масло от камелина“, засягат по-специално следното:
качеството на суровината, използвана за производството, т.е.:
— |
проверка на степента на чистота на семената, |
— |
проверка на процеса на смилане, нагряване и пресоване на семената, |
качеството на готовия продукт, т.е.:
— |
характерния вкус на лук и горчица, |
— |
приятния изчистен аромат, |
— |
бистротата на течността със златист до кафеникав цвят, с малко количество утайка на дъното. |
Проверките се извършват най-малко веднъж годишно.
4. Служби или органи, контролиращи съответствието с продуктовата спецификация
4.1. Име и адрес:
Име: |
Główny Inspektorat Jakości Handlowej Artykułów Rolno-Spożywczych |
||
Адрес: |
|
||
Тел. |
(48-22) 623 29 01 |
||
Факс |
(48-22) 623 20 99 |
||
E-mail: |
— |
||
Държавен орган |
Публична агенция |
4.2. Специализирани дейности на службите или органите: Посоченият по-горе орган отговаря за цялостния контрол на съответствието с продуктовата спецификация.
(1) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 1.
Поправка
25.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244/32 |
Поправка на Известие на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции
( Официален вестник на Европейския съюз C 155 от 20 юни 2008 г. )
(2008/C 244/11)
На страница 15 таблицата в точка 3.3 „Оценка на индивидуалните гаранции за МСП“, да се чете както следва:
Качество на кредита |
Standard and Poor's |
Fitch |
Moody's |
Годишна минимална премия |
Най-високо качество |
AAA |
AAA |
Aaa |
0,4 % |
Много силен капацитет на плащане |
AA + |
AA + |
Aa 1 |
0,4 % |
AA |
AA |
Aa 2 |
|
|
AA – |
AA – |
Aa 3 |
|
|
Силен капацитет на плащане |
A + |
A + |
A 1 |
0,55 % |
A |
A |
A 2 |
|
|
A – |
A – |
A 3 |
|
|
Задоволителен капацитет на плащане |
BBB + |
BBB + |
Baa 1 |
0,8 % |
BBB |
BBB |
Baa 2 |
|
|
BBB – |
BBB – |
Baa 3 |
|
|
Капацитетът на плащане е податлив към неблагоприятни условия |
BB + |
BB + |
Ba 1 |
|
BB |
BB |
Ba 2 |
2 % |
|
BB – |
BB – |
Ba 3 |
|
|
Капацитетът на плащане е вероятно да бъде отслабен от неблагоприятни условия |
B + |
B + |
B 1 |
3,8 % |
B |
B |
B 2 |
|
|
B – |
B – |
B 3 |
6,3 % |
|
Капацитет на плащане е зависим от устойчиви благоприятни условия |
CCC + |
CCC + |
Caa 1 |
Не може да бъде предоставена годишна премия в защитената област |
CCC |
CCC |
Caa 2 |
||
CCC – |
CCC – |
Caa 3 |
||
CC |
CC |
|
||
|
C |
|
||
Във или почти в просрочване на задълженията |
SD |
DDD |
Ca |
Не може да бъде предоставена годишна премия в защитената област |
D |
DD |
C |
||
|
D |
|
25.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 244/s3 |
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ
Институциите решиха, че занапред в техните текстове няма да се съдържа позоваване на последното изменение на цитираните актове.
Освен ако не е посочено друго, позоваванията на актове в публикуваните тук текстове, се отнасят към актуалната версия на съответния акт.