17.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/1

1)

Преамбюлът се изменя, както следва:

2)

Член 1 се изменя, както следва:

3)

Създава се член 1а:

„Член 1а

Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.“

4)

Член 2 се заменя със следния текст:

„Член 2

1.   Съюзът има за цел да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи.

2.   Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността.

3.   Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес.

Той се бори срещу социалното изключване и дискриминациите и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето.

Той насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите-членки.

Той зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство.

4.   Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото.

5.   В отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани. Той допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации.

6.   Съюзът преследва своите цели чрез подходящи средства, в зависимост от областите на компетентност, които са му предоставени с Договорите.“

5)

Член 3 се отменя и се създава член 3а:

„Член 3а

1.   В съответствие с член 3б, всички области на компетентност, които не са предоставени на Съюза в Договорите, принадлежат на държавите-членки.

2.   Съюзът зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление. Той зачита съществените функции на държавата и по-специално онези, които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. По-специално, националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава-членка.

3.   Съгласно принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите.

Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза.

Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.“

6)

Създава се член 3б, който заменя член 5 от Договора за създаване на Европейската общност:

„Член 3б

1.   Принципът на предоставената компетентност определя границите на компетентност на Съюза. Принципите на субсидиарност и на пропорционалност определят упражняването на тази компетентност.

2.   По силата на принципа на предоставената компетентност, Съюзът действа единствено в границите на компетентност, която държавите-членки са му предоставили с Договорите, с оглед постигане на поставените в тези Договори цели. Всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза с Договорите, принадлежи на държавите-членки.

3.   По силата на принципа на субсидиарност, в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза.

Институциите на Съюза прилагат принципа на субсидиарност в съответствие с Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Националните парламенти следят за спазването на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурата, предвидена в този протокол.

4.   По силата на принципа на пропорционалност, съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите.

Институциите на Съюза прилагат принципа на пропорционалност в съответствие с Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.“

7)

Членове 4 и 5 се отменят.

8)

Член 6 се заменя със следния текст:

„Член 6

1.   Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите.

Разпоредбите на Хартата не разширяват по никакъв начин определените в Договорите области на компетентност на Съюза.

Правата, свободите и принципите, съдържащи се в Хартата, се тълкуват съгласно общите разпоредби на дял VII на Хартата, уреждащи нейното тълкуване и прилагане, и като надлежно се вземат предвид разясненията в Хартата, които посочват източниците на тези разпоредби.

2.   Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите.

3.   Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.“

9)

Член 7 се изменя, както следва:

10)

Създава се следният нов член 7а:

„Член 7а

1.   Съюзът развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и се характеризира с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството.

2.   За целите на параграф 1 Съюзът може да сключва специфични споразумения със заинтересованите страни. Тези споразумения могат да съдържат реципрочни права и задължения, както и възможността за предприемане на съвместни действия. Тяхното прилагане е предмет на периодично съгласуване.“

11)

Разпоредбите на дял II са включени в Договора за създаване на Европейската общност, който съответно се изменя и става Договор за функционирането на Европейския съюз.

12)

Дял II и член 8 се заменят със следното ново заглавие и нови членове 8—8 В:

„ДЯЛ II

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ

Член 8

Във всички свои дейности Съюзът зачита принципа на равенство между гражданите, които се ползват от еднакво внимание от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза се добавя към националното гражданство и не го заменя.

Член 8 А

1.   Функционирането на Съюза се основава на представителната демокрация.

2.   В рамките на Съюза гражданите се представляват пряко в Европейския парламент.

Държавите-членки се представляват в Европейския съвет от техните държавни или правителствени ръководители, а в Съвета — от техните правителства, които от своя страна са демократично отговорни пред националните си парламенти или пред гражданите си.

3.   Всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Съюза. Решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите.

4.   Политическите партии на европейско равнище допринасят за формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на Съюза.

Член 8 Б

1.   Институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза.

2.   Институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество.

3.   С цел да осигури съгласуваност и прозрачност на дейността на Съюза, Комисията провежда широки консултации със заинтересованите страни.

4.   Най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави-членки, могат да поемат инициативата да приканят Комисията да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените ѝ правомощия, по въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим юридически акт на Съюза.

Процедурите и условията, необходими за представяне на такава инициатива се определят в съответствие с член 21, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 8 В

Националните парламенти допринасят активно за доброто функциониране на Съюза:

13)

Разпоредбите на дял III се отменят. Заглавието на дял III се заменя със следното ново заглавие:

14)

Член 9 се заменя със следния текст:

„Член 9

1.   Съюзът разполага с институционална рамка, която има за цел да насърчава неговите ценности, да преследва неговите цели, да служи на неговите интереси, на интересите на неговите граждани и на тези на държавите-членки, както и да осигурява съгласуваност, ефикасност и последователност на неговите политики и дейности.

Институциите на Съюза са:

2.   Всяка институция действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени в тях. Институциите осъществяват лоялно сътрудничество помежду си.

3.   Разпоредбите относно Европейската централна банка и Сметната палата, както и подробни разпоредби за другите институции, са включени в Договора за функционирането на Европейския съюз.

4.   Европейският парламент, Съветът и Комисията се подпомагат от Икономически и социален комитет и от Комитет на регионите, които упражняват консултативни функции.“

15)

Създава се член 9 А:

„Член 9 А

1.   Европейският парламент осъществява, съвместно със Съвета, законодателни и бюджетни функции. Той осъществява функции по политически контрол и консултативни функции в съответствие с условията, предвидени в Договорите. Той избира председателя на Комисията.

2.   Европейският парламент се състои от представители на гражданите на Съюза. Техният брой не надвишава седемстотин и петдесет, плюс председателя. Представителството на гражданите е регресивно пропорционално, с минимален праг от шест представители за държава-членка. Никоя държава-членка не получава повече от деветдесет и шест места.

Европейският съвет приема с единодушие, по инициатива на Европейския парламент и с неговото одобрение, решение, с което се определя съставът на Европейския парламент при спазване на посочените в първа алинея принципи.

3.   Членовете на Европейския парламент се избират за срок от пет години въз основа на всеобщо пряко избирателно право, при свободно и тайно гласуване.

4.   Европейският парламент избира измежду членовете си председател и Бюро.“

16)

Създава се член 9 Б:

„Член 9 Б

1.   Европейският съвет дава на Съюза необходимия тласък за неговото развитие и определя неговите общи политически насоки и приоритети. Той не изпълнява законодателни функции.

2.   Европейският съвет се състои от държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, председателя на Европейския съвет и председателя на Комисията. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност участва в неговата работа.

3.   Европейският съвет заседава два пъти на шест месеца, като се свиква от неговия председател. Когато дневният ред го налага, членовете на Европейския съвет могат да решат да бъдат подпомагани от по един министър, а що се отнася до председателя на Комисията — от един член на Комисията. Когато обстоятелствата го налагат, председателят свиква извънредно заседание на Европейския съвет.

4.   Европейският съвет се произнася с консенсус, освен в случаите, за които в Договорите е предвидено друго.

5.   Европейският съвет избира своя председател с квалифицирано мнозинство за срок от две години и половина, като неговият мандат може да бъде подновен еднократно. В случай на невъзможност да изпълнява функциите си или извърши сериозно нарушение, Европейският съвет може да прекрати неговия мандат според същата процедура.

6.   Председателят на Европейския съвет:

Председателят на Европейския съвет осигурява на своето равнище и в това си качество външното представителство на Съюза по въпросите, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност, без да се засягат компетентността на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Председателят на Европейския съвет не може да упражнява национален мандат.“

17)

Създава се член 9 В:

„Член 9 В

1.   Съветът съвместно с Европейския парламент осъществява законодателни и бюджетни функции. Той осъществява функции по определяне на политиките и координиране, в съответствие с условията, предвидени в Договорите.

2.   Съветът се състои от по един представител на всяка държава-членка на ниво министри, който може да обвързва правителството на държавата-членка, която представлява и да упражнява нейното право на глас.

3.   Съветът действа с квалифицирано мнозинство, освен когато в Договорите е предвидено друго.

4.   От 1 ноември 2014 г. квалифицираното мнозинство се определя като мнозинство, формирано от гласовете на най-малко 55 % от членовете на Съвета, което включва най-малко петнадесет членове и представлява държави-членки, които обхващат население не по-малко от 65 % от населението на Съюза.

Блокиращото малцинство трябва да включва най-малко четирима членове на Съвета, като в противен случай се приема, че е налице квалифицирано мнозинство.

Останалите правила за гласуване с квалифицирано мнозинство са определени в член 205, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

5.   Преходните разпоредби относно определението за квалифицирано мнозинство, които се прилагат до 31 октомври 2014 г., както и тези, които ще се прилагат между 1 ноември 2014 г. и 31 март 2017 г., са определени в Протокола относно преходните разпоредби.

6.   Съветът заседава в различни състави, чиито списък се приема в съответствие с член 201б от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Съветът по общи въпроси осигурява съгласуваност в работата на различните състави на Съвета. Той подготвя заседанията на Европейския съвет и съвместно с председателя на Европейския съвет и с Комисията следи за изпълнението на взетите решения.

Съветът по външни работи разработва външната дейност на Съюза в съответствие със стратегическите насоки, определени от Европейския съвет, и осигурява съгласуваност в дейността на Съвета.

7.   Комитетът на постоянните представители на правителствата на държавите-членки отговаря за подготовката на работата на Съвета.

8.   Съветът заседава в открито заседание, когато обсъжда и гласува проекти на законодателни актове. За тази цел всяко заседание на Съвета се разделя на две части — посветени съответно на обсъждания на законодателни актове на Съюза и на незаконодателни дейности.

9.   Председателството на съставите на Съвета, с изключение на този по външни работи, се поема от представителите на държавите-членки в Съвета според равноправна ротационна система при условията, определени съгласно член 201б от Договора за функционирането на Европейския съюз.“.

18)

Създава се член 9 Г:

„Член 9 Г

1.   Комисията допринася за общия интерес на Съюза и предприема подходящи инициативи в тази насока. Тя следи за прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите по силата на тези Договори. Тя съблюдава прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз. Тя изпълнява бюджета и управлява програмите. Тя осъществява функции по координиране, изпълнение и управление съобразно условията, предвидени в Договорите. С изключение на общата външна политика и политика на сигурност и на другите предвидени в Договорите случаи, тя осигурява външното представителство на Съюза. Тя поема инициативите за годишното и многогодишното планиране в рамките на Съюза с цел постигане на междуинституционални споразумения.

2.   Законодателен акт на Съюза може да бъде приет единствено по предложение на Комисията, освен ако в Договорите е предвидено друго. Другите актове се приемат по предложение на Комисията, когато това е предвидено в Договорите.

3.   Мандатът на Комисията е пет години.

Членовете на Комисията се избират на основание на тяхната обща компетентност и ангажираност към европейската идея и измежду лица, чиято независимост е извън съмнение.

Комисията изпълнява своите задължения при пълна независимост. Без да се засягат разпоредбите на член 9 Д, параграф 2, членовете на Комисията не могат да искат, нито да приемат инструкции от никое правителство, институция, орган, служба или агенция. Те се въздържат от всякакво действие, несъвместимо с техните функции или с изпълнението на техните задачи.

4.   Комисията, назначена в периода между датата на влизане в сила на Договора от Лисабон и 31 октомври 2014 г., се състои от по един представител на всяка държава-членка, включително председателя на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който е един от заместник-председателите на Комисията.

5.   От 1 ноември 2014 г. Комисията се състои от брой членове, включително нейния председател и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който отговаря на две трети от броя на държавите-членки, освен ако Европейският съвет, като действа с единодушие не реши да промени този брой.

Членовете на Комисията се избират измежду гражданите на държавите-членки на основата на строго равноправна за държавите-членки ротационна система, която отразява демографското и географското многообразие на всички държави-членки на Съюза. Тази система се установява с единодушие от Европейския съвет в съответствие с член 211а от Договора за функционирането на Европейския съюз.

6.   Председателят на Комисията:

Член на Комисията подава оставка, ако председателят му я поиска. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност подава оставка в съответствие с процедурата, предвидена в член 9 Д, параграф 1, ако председателят му я поиска.

7.   Като се вземат предвид изборите за Европейски парламент и след провеждане на съответни консултации, Европейският съвет, като действа с квалифицирано мнозинство предлага на Европейския парламент кандидат за длъжността председател на Комисията. Този кандидат се избира от Европейския парламент с мнозинството на членовете, които го съставляват. Ако този кандидат не получи необходимото мнозинство, Европейският съвет, като действа с квалифицирано мнозинство предлага в срок от един месец нов кандидат, който се избира от Европейския парламент според същата процедура.

Съветът, по общо съгласие с избрания председател, приема списъка на другите лица, които предлага за членове на Комисията. Изборът им се осъществява въз основа на предложенията, направени от държавите-членки в съответствие с критериите, предвидени в параграф 3, втора алинея и в параграф 5, втора алинея.

Председателят, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и другите членове на Комисията колективно се подлагат на гласуване за одобрение от Европейския парламент. На основание на това одобрение Комисията се назначава от Европейския съвет, който действа с квалифицирано мнозинство.

8.   Комисията колективно е отговорна пред Европейския парламент. В съответствие с член 201 от Договора за функционирането на Европейския съюз Европейският парламент може да гласува вот на недоверие на Комисията. Ако бъде приет такъв вот на недоверие, членовете на Комисията трябва да подадат колективно оставка и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност трябва също да подаде оставка по отношение на функциите, които осъществява в Комисията.“

19)

Създава се нов член 9 Д:

„Член 9 Д

1.   Европейският съвет, като действа с квалифицирано мнозинство, със съгласието на председателя на Комисията, назначава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Европейският съвет може да прекрати мандата му по същата процедура.

2.   Върховният представител провежда външната политика и политика на сигурност на Съюза. Той допринася чрез предложенията си за разработването на тази политика и я изпълнява в качеството си на пълномощник на Съвета. Същото се отнася за общата политика за сигурност и отбрана.

3.   Върховният представител председателства Съвета по външни работи.

4.   Върховният представител е един от заместник-председателите на Комисията. Той следи за съгласуваността на външната дейност на Съюза. Той е натоварен, в рамките на Комисията, с отговорностите, които са предоставени на последната в областта на външните отношения, и с координирането на другите аспекти на външната дейност на Съюза. При изпълнение на тези отговорности в рамките на Комисията, и само по отношение на тези отговорности, върховният представител е обвързан от процедурите, които уреждат функционирането на Комисията, доколкото това е съвместимо с параграфи 2 и 3.“.

20)

Създава се член 9 Е:

„Член 9 Е

1.   Съдът на Европейския съюз се състои от Съд, Общ съд и специализирани съдилища. Той осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите.

Държавите-членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза.

2.   Съдът се състои от по един съдия от всяка държава-членка. Той се подпомага от генерални адвокати.

Общият съд включва поне по един съдия от държава-членка.

Съдиите и генералните адвокати на Съда и съдиите на Общия съд се избират измежду лица, чиято независимост е извън съмнение и които отговарят на условията, предвидени в членове 223 и 224 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Те се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите-членки за срок от шест години. Съдиите и генералните адвокати, чийто мандат изтича, могат да бъдат преназначавани.

3.   Съдът на Европейския съюз се произнася в съответствие с Договорите:

21)

Разпоредбите на дял IV са включени в Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, който съответно се изменя.

22)

Дял IV приема заглавието на дял VII, който става „РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЗАСИЛЕНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО“, а членове 27 А—27 Д, членове 40—40 Б и членове 43—45 се заменят със следния член 10, който заменя също членове 11 и 11 А от Договора за създаване на Европейската общност. Същите тези членове се заменят с членове 280 А—280 И от Договора за функционирането на Европейския съюз, както е посочено по-долу в член 2, точка 278) от настоящия договор:

„Член 10

1.   Държавите-членки, които желаят да установят помежду си засилено сътрудничество в области, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза, могат да ползват неговите институции и да упражняват тези области на компетентност, като прилагат съответните разпоредби на Договорите, в границите и по реда и условията, предвидени в настоящия член, както и в членове 280 А—280 И от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. То е открито за всички държави-членки по всяко време съгласно член 280 В от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2.   Решението за установяване на засилено сътрудничество се приема от Съвета като крайна мярка, след като той установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло, и при условие че в него участват поне девет държави-членки. Съветът действа в съответствие с процедурата, предвидена в член 280 Г от Договора за функционирането на Европейския съюз.

3.   Всички членове на Съвета могат да участват в неговите обсъждания, но в гласуването участват само членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, които вземат участие в засиленото сътрудничество. Редът и условията за гласуване са предвидени в член 280 Д от Договора за функционирането на Европейския съюз.

4.   Актовете, приети в рамките на засилено сътрудничество, обвързват единствено участващите държави-членки. Те не се считат за част от достиженията на правото, които трябва да бъдат приети от държавите-кандидатки за присъединяване към Съюза.“

23)

Заглавието на дял V се заменя със следното заглавие: „ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ВЪНШНАТА ДЕЙНОСТ НА СЪЮЗА И СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБЩАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ“

24)

Създава се следната нова глава 1 и нови членове 10 А и 10 Б:

„ГЛАВА 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ВЪНШНАТА ДЕЙНОСТ НА СЪЮЗА

Член 10 А

1.   Дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право.

Съюзът се стреми да развива отношения и да изгражда партньорства с трети страни и с международните, регионалните или световните организации, които споделят принципите, посочени в първа алинея. Той се стреми към намиране на решения на общите проблеми на многостранна основа, по-специално в рамките на Организацията на обединените нации.

2.   Съюзът определя и провежда общи политики и действия и допринася за осигуряването на висока степен на сътрудничество във всички области на международните отношения, с цел:

3.   Съюзът спазва принципите и следва целите, изброени в параграфи 1 и 2, при разработването и провеждането както на външната си дейност в различните области, обхванати от настоящия дял и пета част на Договора за функционирането на Европейския съюз, така и на другите си политики в техните външни аспекти.

Съюзът следи за съгласуваността между различните области на външната си дейност, както и между тези области и другите си политики. Съветът и Комисията, подпомагани от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, осигуряват тази съгласуваност и си сътрудничат за тази цел.

Член 10 Б

1.   Въз основа на принципите и целите, изброени в член 10 А, Европейският съвет определя стратегическите интереси и цели на Съюза.

Решенията на Европейския съвет относно стратегическите интереси и цели на Съюза са свързани с общата външна политика и политика на сигурност, както и с други области на външната дейност на Съюза. Те могат да се отнасят до отношенията на Съюза с конкретна страна или регион, или да следват тематичен подход. В тях се определя продължителността им и средствата, които Съюзът и държавите-членки трябва да предоставят.

Европейският съвет действа с единодушие по препоръка на Съвета, която е приета от него по реда и условията, предвидени за всяка област. Решенията на Европейския съвет се прилагат съгласно процедурите, предвидени в Договорите.

2.   Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, по отношение на общата външна политика и политика на сигурност, и Комисията, по отношение на останалите области на външната дейност, могат да представят съвместни предложения пред Съвета.“

25)

Създават се следните заглавия:

26)

Създава се следният нов член 10 В:

„Член 10 В

Дейността на Съюза на международната сцена, съгласно настоящата глава, се основава на принципите, преследва целите и се провежда в съответствие с общите разпоредби, предвидени в глава 1.“

27)

Член 11 се изменя, както следва:

28)

Член 12 се заменя със следния текст:

„Член 12

Съюзът провежда общата външна политика и политика на сигурност, като:

29)

Член 13 се изменя, както следва:

30)

Създава се следният нов член 13а:

„Член 13а

1.   Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който председателства Съвета по външни работи, допринася с предложенията си за разработването на общата външна политика и политика на сигурност и осигурява прилагането на решенията, приети от Европейския съвет и Съвета.

2.   Върховният представител представлява Съюза по въпросите, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност. Той води политическия диалог с трети страни от името на Съюза и изразява позицията на Съюза в международните организации, както и на международните конференции.

3.   При изпълнението на функциите си върховният представител се подпомага от Европейска служба за външна дейност. Тази служба работи в сътрудничество с дипломатическите служби на държавите-членки и включва длъжностни лица от компетентните служби на генералния секретариат на Съвета и на Комисията, както и командирован персонал от националните дипломатически служби . Организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност се определят с решение на Съвета. Съветът действа по предложение на върховния представител след консултация с Европейския парламент и след одобрение от Комисията.“

31)

Член 14 се изменя, както следва:

32)

В член 15, думите в началото: „Съветът приема общи позиции. Общите позиции уточняват ...“ се заменят със „Съветът приема решения, които определят ...“, а последните думи „общите позиции“ се заменят с „позициите на Съюза“.

33)

Създава се член 15б, който включва текста на член 22 със следните изменения:

34)

Създава се член 15б, който включва текста на член 23 със следните изменения:

35)

Член 16 се изменя, както следва:

36)

Текстът на член 17 става член 28 А, който се изменя съгласно посоченото в точка 49) по-долу.

37)

Член 18 се изменя, както следва:

38)

Член 19 се изменя, както следва:

39)

Член 20 се изменя, както следва:

40)

Член 21 се изменя, както следва:

41)

Текстът на член 22 става член 15а; той се изменя съгласно посоченото в точка 33) по-горе.

42)

Текстът на член 23 става член 15б; той се изменя съгласно посоченото в точка 34) по-горе.

43)

Член 24 се заменя със следния текст:

„Член 24

Съюзът може да сключва споразумения с една или няколко държави или международни организации в областите, които попадат в обхвата на настоящата глава.“.

44)

Член 25 се изменя, както следва:

45)

Членове 26 и 27 се отменят. Създават се членове 25а и 25б, а член 25б се заменя с член 47:

„Член 25а

В съответствие с член 16 Б от Договора за функционирането на Европейския съюз и чрез дерогация от параграф 2 от него, Съветът приема решение, с което се определят правилата за защита на физическите лица по отношение на обработката на личните данни от държавите-членки при извършване на дейности, попадащи в обхвата на настоящата глава, както и по отношение на свободното движение на тези данни. Спазването на тези правила е предмет на контрол от страна на независими органи.

Член 25б

Осъществяването на общата външна политика и политика на сигурност не засяга прилагането на процедурите и съответния обхват на правомощията на институциите, предвидени в Договорите с оглед упражняването на областите на компетентност на Съюза, посочени в членове 2 Б—2 Д от Договора за функционирането на Европейския съюз.

По същия начин осъществяването на политиките, посочени в тези членове, не засяга прилагането на процедурите и съответния обхват на правомощията на институциите, предвидени в Договорите с оглед упражняването на областите на компетентност на Съюза съгласно настоящата глава.“.

46)

Членове 27 А—27 Д относно засиленото сътрудничество се заменят с член 10 в съответствие с точка 22) по-горе.

47)

Член 28 се изменя, както следва:

48)

Създава се следният нов раздел 2:

49)

Създава се член 28 А, който включва текста на член 17 със следните изменения:

50)

Създават се следните нови членове 28 Б—28 Д:

„Член 28 Б

1.   Мисиите, посочени в член 28 А, параграф 1, при които Съюзът може да прибегне до използването на граждански и военни средства, включват съвместни действия в областта на разоръжаването, хуманитарни и евакуационни мисии, мисии за съвет и помощ във военната област, мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира, мисии на военни сили за управление на кризи, включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти. Всички тези мисии могат да допринесат за борбата срещу тероризма, включително чрез подкрепата, оказвана на трети страни, за да се борят с тероризма на своя територия.

2.   Съветът приема решения относно мисиите, посочени в параграф 1, като определя тяхната цел и обхват, както и общите условия за изпълнението им. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, под ръководството на Съвета и в непосредствен и постоянен контакт с Комитета по политика и сигурност, следи за координирането на гражданските и военните аспекти на тези мисии.

Член 28 В

1.   В рамките на решенията, приети съгласно член 28 Б, Съветът може да повери изпълнението на дадена мисия на група държави-членки, които желаят това и разполагат с необходимия капацитет за такава мисия. Тези държави-членки, заедно с върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, се споразумяват помежду си относно ръководството на мисията.

2.   Държавите-членки, които участват в изпълнението на мисията, информират редовно Съвета за напредъка на мисията по своя собствена инициатива или по искане на друга държава-членка. Участващите държави-членки незабавно сезират Съвета, ако изпълнението на мисията има значителни последици или изисква изменение на целта, обхвата или условията на мисията, определени в решенията, посочени в параграф 1. В такива случаи Съветът приема необходимите решения.

Член 28 Г

1.   Европейската агенция по отбраната, посочена в член 28 А, параграф 3 и под ръководството на Съвета, има следните задачи:

2.   Европейската агенция по отбраната е отворена за всички държави-членки, които желаят да участват в нея. Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство, приема решение, което определя статута, седалището и реда и условията за дейността на Агенцията. Това решение отчита степента на ефективно участие в действията на Агенцията. В рамките на Агенцията се сформират специфични групи, обединяващи държави-членки, които осъществяват съвместни проекти. Агенцията изпълнява своите задачи, като при необходимост поддържа връзка с Комисията.

Член 28 Д

1.   Държавите-членки, които желаят да участват в постоянното структурирано сътрудничество, посочено в член 28 А, параграф 6, които отговарят на критериите и поемат ангажиментите в областта на военния капацитет съгласно Протокола относно постоянното структурирано сътрудничество, нотифицират за своето намерение Съвета и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

2.   В срок от три месеца след нотификацията, посочена в параграф 1, Съветът приема решение, с което се установява постоянното структурирано сътрудничество и се определя списъкът на участващите държави-членки. Съветът действа с квалифицирано мнозинство след консултация с върховния представител.

3.   Всяка държава-членка, която пожелае на по-късен етап да участва в постоянното структурирано сътрудничество, нотифицира за намерението си Съвета и върховния представител.

Съветът приема решение, което потвърждава участието на съответната държава-членка, която отговаря на критериите и поема ангажиментите, посочени в членове 1 и 2 от Протокола относно постоянното структурирано сътрудничество. Съветът действа с квалифицирано мнозинство след консултация с върховния представител. В гласуването участват само членове на Съвета, които представляват участващите държави-членки.

Квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

4.   Ако участваща държава-членка престане да отговаря на критериите или вече не е в състояние да изпълнява ангажиментите си, посочени в членове 1 и 2 от Протокола относно постоянното структурирано сътрудничество, Съветът може да приеме решение за спиране на участието на тази държава-членка.

Съветът действа с квалифицирано мнозинство. В гласуването участват само членове на Съвета, които представляват участващите държави-членки, с изключение на заинтересованата държава-членка.

Квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

5.   Ако участваща държава-членка желае да се оттегли от постоянното структурирано сътрудничество, тя нотифицира за решението си Съвета, който взема под внимание преустановяването на участието на въпросната държава-членка.

6.   Решенията и препоръките на Съвета в рамките на постоянното структурирано сътрудничество, различни от предвидените в параграфи 2—5, се приемат с единодушие. За целите на настоящия параграф, единодушие се формира само от гласовете на представителите на участващите държави-членки.“

51)

Членове 29—39 на дял VI, които се отнасят до съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и до полицейското сътрудничество, се заменят с разпоредбите на глави 1, 4 и 5 на дял IV, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съгласно посоченото по-долу в член 2, точки 64), 67) и 68) от настоящия договор, член 29 се заменя с член 61 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 30 се заменя с членове 69 Е и 69 Ж от този договор, член 31 се заменя с членове 69 А, 69 Б и 69 Г от този договор, член 32 се заменя с член 69 З от този договор, член 33 се заменя с член 61 Д от този договор и член 36 се заменя с член 61 Г от този договор. Заглавието на дяла се заличава и той приема номера на дяла, който се отнася до заключителните разпоредби.

52)

Членове 40—0 Б на дял VI и членове 43—45 на дял VII, които се отнасят до засиленото сътрудничество, се заменят с член 10, в съответствие с точка 22) по-горе, а дял VII се отменя.

53)

Членове 41 и 42 се отменят.

54)

Дял VIII относно заключителните разпоредби, се преномерира на VI; този дял и членове 48, 49, и 53 се изменят съгласно посоченото съответно в точки 56), 57) и 61) по-долу. Член 47 се заменя с член 25б, съгласно посоченото в точка 45) по-горе, а членове 46 и 50 се отменят.

55)

Създава се следният нов член 46А:

„Член 46 А

Съюзът има юридическа правосубектност.“

56)

Член 48 се заменя със следния текст:

„Член 48

1.   Договорите могат да бъдат изменени в съответствие с обикновена процедура за преразглеждане. Те могат също така да бъдат изменени в съответствие с опростени процедури за преразглеждане.

2.   Правителството на всяка държава-членка, Европейският парламент или Комисията могат да представят пред Съвета проекти за преразглеждане на Договорите. Тези проекти могат, наред с другото, да имат за цел да разширят или да намалят областите на компетентност, предоставени на Съюза с Договорите. Тези проекти се внасят от Съвета в Европейския съвет и се уведомяват националните парламенти.

3.   Ако Европейският съвет след консултация с Европейския парламент и Комисията приеме с обикновено мнозинство решение в полза на разглеждането на предлаганите изменения, председателят на Европейския съвет свиква Конвент, съставен от представители на националните парламенти, на държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, на Европейския парламент и на Комисията. С Европейската централна банка също се провеждат консултации в случай на институционални изменения в паричната област. Конвентът разглежда проектите за преразглеждане и приема с консенсус препоръка към Конференцията на представителите на правителствата на държавите-членки, както е предвидено в параграф 4.

Европейският съвет може да реши с обикновено мнозинство след одобрение от Европейския парламент да не свиква Конвент, ако обхватът на измененията не оправдава това. В последния случай Европейският съвет определя мандат за Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки.

4.   Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки се свиква от председателя на Съвета, за да се приемат с общо съгласие измененията, които следва да се внесат в Договорите.

Измененията влизат в сила, след като бъдат ратифицирани от всички държави-членки в съответствие с конституционните им изисквания.

5.   Ако след изтичане на двегодишен срок от подписването на договора за изменение на Договорите четири пети от държавите-членки са го ратифицирали, а една или повече държави-членки са срещнали трудности по ратифицирането, Европейският съвет се сезира по въпроса.

6.   Правителството на всяка държава-членка, Европейският парламент или Комисията могат да представят на Европейския съвет проекти за преразглеждане на всички или част от разпоредбите на третата част на Договора за функционирането на Европейския съюз, които се отнасят до вътрешните политики и дейности на Съюза.

Европейският съвет може да приеме решение за изменение на всички или на част от разпоредбите на третата част на Договора за функционирането на Европейския съюз. Европейският съвет действа с единодушие след консултация с Европейския парламент и Комисията, както и с Европейската централна банка в случай на институционални изменения в паричната област. Това решение влиза в сила едва след като бъде одобрено от държавите-членки в съответствие с конституционните им изисквания.

Решението, посочено във втора алинея не може да разшири областите на компетентност, предоставени на Съюза с Договорите.

7.   Когато Договорът за функционирането на Европейския съюз или дял V от настоящия договор предвиждат Съветът да действа с единодушие в дадена област или в определен случай, Европейският съвет може да приеме решение, с което на Съвета се разрешава да действа с квалифицирано мнозинство в тази област или в този случай. Настоящата алинея не се прилага за решенията, които имат отражение във военната област или в областта на отбраната.

Когато Договорът за функционирането на Европейския съюз предвижда Съветът да приема законодателни актове в съответствие със специална законодателна процедура, Европейският съвет може да приеме решение, с което се разрешава приемането на тези актове в съответствие с обикновената законодателна процедура.

За всяка инициатива, поета от Европейския съвет въз основа на първа или втора алинея, се уведомяват националните парламенти. В случай на несъгласие на национален парламент, нотифицирано в срок от шест месеца след уведомяването му, решението, посочено в първа или втора алинея, не се приема. При липса на несъгласие Европейският съвет може да приеме решението.

За приемането на решенията, посочени в първа или втора алинея, Европейският съвет действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент, който се произнася с мнозинство от съставляващите го членове.“

57)

Член 49, първа алинея се изменя, както следва:

58)

Създава се следният нов член 49 А:

„Член 49 А

1.   Всяка държава-членка може да реши, в съответствие със своите конституционни изисквания, да се оттегли от Съюза.

2.   Държавата-членка, която реши да се оттегли, нотифицира за намерението си Европейския съвет. В съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава, с което се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза. Това споразумение се договаря в съответствие с член 188 Н, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съветът сключва споразумението от името на Съюза, като действа с квалифицирано мнозинство след одобрение от Европейския парламент.

3.   Договорите престават да се прилагат спрямо засегнатата държава от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне, или при липса на такова, две години след нотификацията, посочена в параграф 2, освен ако Европейският съвет в съгласие със засегнатата държава-членка не реши с единодушие да продължи този срок.

4.   За целите на параграфи 2 и 3, членът на Европейския съвет и на Съвета, който представлява оттеглящата се държава-членка, не участва нито в обсъжданията, нито в решенията на Европейския съвет и на Съвета, които се отнасят до нея.

Квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

5.   Ако оттеглилата се от Съюза държава поиска да се присъедини отново, по отношение на нейната молба се прилага процедурата, посочена в член 49“.

59)

Създава се член 49 Б:

„Член 49 Б

Протоколите и приложенията към Договорите представляват неразделна част от тях.“

60)

Създава се член 49 В:

„Член 49 В

1.   Договорите се прилагат към Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

2.   Териториалният обхват на договорите е уточнен в член 311а от Договора за функционирането на Европейския съюз.“

61)

Член 53 се изменя, както следва:

1)

Заглавието на договора се заменя с: „Договор за функционирането на Европейския съюз“.

2)

В целия договор:

3)

В следните членове думите „Съветът(а), с единодушие“ се заменят с думите „Съветът(а), като(който) действа с единодушие в съответствие със специална законодателна процедура,“, а думите „по предложение на Комисията“ се заличават:

4)

В следните членове след „Съветът“ се добавят думите „, като действа с обикновено мнозинство“:

5)

В следните членове думите „консултация с Европейския парламент“ се заменят с „одобрение от Европейския парламент“:

6)

В следните членове думата „институция“ или „институцията“ се заменят с думите „институция, орган, служба или агенция“ или с думите „институцията, органът, службата или агенцията“, като при необходимост изречението съответно се адаптира в граматично отношение:

7)

В следните членове думата „Съда(ът)“, „Съда(ът) на ЕО“ и „Съда(ът) на Европейските общности“ се заменя с думите „Съда(ът) на Европейския съюз“:

(това изменение не се отнася за българския текст)

8)

В следните членове позоваването на друг член от договора се заменя със следното позоваване на член от Договора за Европейския съюз:

9)

10)

Във второто съображение думата „страни“ се заменя с думата „държави“, а в последното съображение от преамбюла думите „РЕШИХА да създадат Европейската общност и за тази цел определиха ...“ се заменят с думите „ОПРЕДЕЛИХА ...“.

11)

Членове 1 и 2 се отменят. Създава се член 1а:

„Член 1а

1.   Настоящият договор урежда функционирането на Съюза и определя областите, границите, условията и реда за упражняване на неговата компетентност.

2.   Настоящият договор и Договорът за Европейския съюз представляват договорите, на които се основава Съюзът. Тези два договора, които имат еднаква юридическа сила, се назовават с термина „Договорите“.“

12)

Създават се следният нов дял и нови членове 2 А—2 Д:

„ДЯЛ I

КАТЕГОРИИ И ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СЪЮЗА

Член 2 А

1.   Когато Договорите предоставят на Съюза изключителна компетентност в определена област, само Съюзът може да законодателства и да приема правно обвързващи актове, докато държавите-членки имат тази възможност, единствено ако са оправомощени за това от Съюза или с цел прилагането на актовете на Съюза.

2.   Когато Договорите предоставят на Съюза компетентност, споделена с държавите-членки в определена област, Съюзът и държавите-членки могат да законодателстват и да приемат правно обвързващи актове в тази област. Държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята. Държавите-членки упражняват отново своята компетентност, доколкото Съюзът е решил да спре да упражнява своята.

3.   Държавите-членки координират икономическите си политики и политиките си по заетостта при условията и по реда, предвидени в настоящия договор, за чието определяне Съюзът разполага с компетентност.

4.   Съюзът разполага с компетентност, в съответствие с разпоредбите на Договора за Европейския съюз, за определяне и осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, включително и за постепенното формиране на обща отбранителна политика.

5.   В определени области и при условията, предвидени от Договорите, Съюзът разполага с компетентност да провежда действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки, без при това да замества тяхната компетентност в тези области.

Правно обвързващите актове на Съюза, приети въз основа на разпоредбите на Договорите в тези области, не могат да предвиждат хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.

6.   Обхватът, условията и редът за упражняване на компетентността на Съюза са определени от разпоредбите на Договорите по отношение на всяка отделна област.

Член 2 Б

1.   Съюзът разполага с изключителна компетентност в следните области:

2.   Съюзът разполага също с изключителна компетентност за сключване на международни споразумения, когато това е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да му позволи да упражнява своята вътрешна компетентност, или доколкото може да засегне общите правила или да промени техния обхват.

Член 2 В

1.   Съюзът разполага с компетентност, споделена с държавите-членки, когато Договорите му предоставят компетентност, която не се отнася до областите, посочени в членове 2 Б и 2 Д.

2.   Споделената компетентност между Съюза и държавите-членки, се прилагат в следните основни области:

3.   В областите на научните изследвания, технологичното развитие и космическото пространство Съюзът разполага с компетентност да предприема действия, и по-специално да разработва и изпълнява програми, като упражняването на тази компетентност не може да възпрепятства държавите-членки да упражняват своята компетентност.

4.   В областите на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ Съюзът разполага с компетентност да предприема действия и да води обща политика, като упражняването на тази компетентност не може да възпрепятства държавите-членки да упражняват своята компетентност.

Член 2 Г

1.   Държавите-членки координират своите икономически политики в рамките на Съюза. За тази цел Съветът приема мерки, и по-специално общите насоки на тези политики.

Прилагат се специфични разпоредби спрямо държавите-членки, чиято парична единица е еврото.

2.   Съюзът предприема мерки, за да гарантира координирането на политиките по заетостта на държавите-членки, и по-специално чрез определяне на основните насоки на тези политики.

3.   Съюзът може да предприема инициативи, за да гарантира координирането на социалните политики на държавите-членки.

Член 2 Д

Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки. Областите на тези действия, в тяхното европейско измерение, са:

13)

Създават се следният дял и член 2 Е:

„ДЯЛ II

РАЗПОРЕДБИ С ОБЩО ПРИЛОЖЕНИЕ

Член 2 Е

Съюзът следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели и се придържа към принципа на предоставената компетентност.“

14)

Член 3, параграф 1 се отменя. Параграф 2 от него се изменя, както следва: думите „...дейности, посочени в настоящия член,“ се заместват с „...негови дейности,“ и остава без номер.

15)

Текстът на член 4 става член 97б. Той се изменя съгласно посоченото в точка 85) по-долу.

16)

Член 5 се отменя; той се заменя с член 3б от Договора за Европейския съюз.

17)

Създава се член 5а:

„Член 5а

При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве.“

18)

Създава се член 5б:

„Член 5б

При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“

19)

В член 6 думите „,посочени в член 3“ се заличават.

20)

Създава се член 6а с текста на член 153, параграф 2.

21)

Създава се член 6б с текста на разпоредбите от протокола относно закрилата и хуманното отношение към животните; думата „рибарството“ се добавя след „селското стопанство“, думите „... и научните изследвания“ се заменят с думите „научните изследвания, технологичното развитие и космическото пространство“, а думите „като разумни същества“ се добавят след „хуманно отношение към животните“.

22)

Членове 7—10 се отменят. Членове 11 и 11 А се заменят с член 10 от Договора за Европейския съюз и членове 280 А—280 И от Договора за функционирането на Европейския съюз съгласно посоченото в член 1, точка 22) и точка 278) по-долу.

23)

Текстът на член 12 става член 16 Г.

24)

Текстът на член 13 става член 16 Д. Той се изменя съгласно посоченото в точка 33) по-долу.

25)

Текстът на член 14 става член 22а. Той се изменя съгласно посоченото в точка 41) по-долу.

26)

Текстът на член 15 става член 22б. Той се изменя съгласно посоченото в точка 42) по-долу.

27)

Член 16 се изменя, както следва:

28)

Създава се член 16 А с текста на член 255; той се изменя, както следва:

29)

Създава се член 16 Б, който заменя член 286:

„Член 16 Б

1.   Всеки има право на защита на личните му данни.

2.   Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, определят правилата за защита на физическите лица по отношение на обработката на личните данни от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и от държавите-членки при извършване на дейности, които попадат в обхвата на правото на Съюза, както и по отношение на свободното движение на тези данни. Спазването на тези правила е предмет на контрол от страна на независими органи.

Правилата, приети въз основа на настоящия член, не засягат специфичните правила, предвидени в член 25а от Договора за Европейския съюз.“

30)

Създава се следният нов член 16 В:

„Член 16 В

1.   Съюзът зачита и не засяга статута, от който се ползват църквите и религиозните сдружения или общности в държавите-членки съгласно националното законодателство.

2.   Съюзът зачита също така статута, от който се ползват съгласно национално законодателство философските и неконфесионалните организации.

3.   Като признава тяхната идентичност и техния специфичен принос, Съюзът поддържа открит, прозрачен и редовен диалог с тези църкви и организации.“

31)

Заглавието на част втора се заменя със следното заглавие: „НЕДИСКРИМИНАЦИЯ И ГРАЖДАНСТВО НА СЪЮЗА“.

32)

Създава се член 16 Г с текста на член 12.

33)

Създава се член 16 Д с текста на член 13; в параграф 2 думите „... когато приема мерки...“ се заменят с думите „... Европейският парламент и Съветът могат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, да приемат основните принципи на мерките...“, а думите в края „... Съветът решава в съответствие с процедурата, посочена в член 251.“ се заличават.

34)

Член 17 се изменя, както следва:

35)

Член 18 се изменя, както следва:

36)

В член 20 думите „... установяват помежду им необходимите правила и ...“ се заменят със следния текст: „... вземат необходимите мерки и...“. Добавя се следната нова алинея:

„Съветът, като действа в съответствие със специална законодателна процедура и след консултация с Европейския парламент, може да приема директиви за установяване на мерките за координиране и сътрудничество, необходими за улесняването на тази закрила.“

37)

В член 21 се създава следната нова първа алинея:

„Европейският парламент и Съветът, чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат разпоредби относно процедурите и условията, необходими за представянето, от страна на гражданите, на инициатива по смисъла на член 8 Б от Договора за Европейския съюз, както и минималния брой държави-членки, от които трябва да произхождат тези граждани.“

38)

В член 22, втора алинея думите „... правата, предвидени в настоящата част, които да препоръча за приемане от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания...“ се заменят със следното: „... правата, изброени в член 17б, параграф 2. Тези разпоредби влизат в сила, след като бъдат одобрени от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания.“.

39)

В заглавието на третата част думата „ВЪТРЕШНИ“ се добавя преди думата „ПОЛИТИКИ“, а думите „И ДЕЙНОСТИ“ се добавят след нея.

40)

В началото на част трета се създава дял I, озаглавен „ВЪТРЕШЕН ПАЗАР“.

41)

Създава се член 22а с текста на член 14. Параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Съюзът приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, съгласно съответните разпоредби от Договорите.“

42)

Създава се член 22б с текста на член 15. В първата алинея думите „... през времето на срока за създаване...“ се заменят с думите „... за създаването ...“.

43)

Дял I относно свободното движение на стоките се преномерира на Iа.

44)

В член 23, параграф 1 думите „... се основава на ...“ се заменят с „включва“.

45)

След член 27 се създава глава 1а, озаглавена „МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО“, и се създава член 27а с текста на член 135, като последното изречение от член 135 се заличава.

46)

В заглавието на дял II се добавят думите „И РИБАРСТВО“.

47)

Член 32 се изменя, както следва:

48)

Член 36 се изменя, както следва:

49)

Член 37 се изменя, както следва:

50)

В член 39, параграф 3, буква г) думите „за приложение“ се заличават.

51)

Член 42 се изменя, както следва:

52)

В член 44, параграф 2 думите „Европейският парламент,“ се добавят в началото на първата алинея.

53)

В член 45, втора алинея, думите „Съветът може с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията да приеме ...“ се заменят с думите „Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да приемат ...“.

54)

Член 47 се изменя, както следва:

55)

Създава се член 48а с текста на член 294.

56)

Член 49 се изменя, както следва:

57)

В член 50, трета алинея, думата „държавата“ се заменя с „държавата-членка“, а думите „съответната държава“ се заменят с „тази държава“.

58)

В член 52, параграф 1, думите „... Съветът, по предложение на Комисията и след консултация с Икономическия и социален комитет и Европейския парламент, приема ...“ се заменят с „Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет, приемат...“.

59)

В член 53 думите „... обявяват своята готовност да осъществяват либерализация ...“ се заменят със следното: „... полагат усилие да осъществят либерализация ...“.

60)

В член 57, параграф 2 думите „... Съветът може с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, да приема мерки ...“ се заменят с: „... Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат мерки ...“, а последното изречение от параграф 2 става параграф 3 и гласи следното:

„3.   Чрез дерогация от параграф 2, единствено Съветът, като действа в съответствие със специална законодателна процедура, с единодушие и след консултация с Европейския парламент, може да приема мерки, които представляват крачка назад в правото на Съюза по отношение на либерализацията на движението на капитали към или от трети страни.“

61)

В член 58 се добавя следният нов параграф 4:

„4.   При липса на мерки за прилагане на член 57, параграф 3, Комисията, или при липса на решение от страна на Комисията в тримесечен срок от отправянето на искането от съответната държава-членка, Съветът може да приеме решение, според което рестриктивните данъчни мерки, предприети от държава-членка по отношение на една или повече трети страни, се считат за съответстващи на Договорите, доколкото са обосновани по отношение на някоя от целите на Съюза и съвместими с правилното функциониране на вътрешния пазар. Съветът действа с единодушие по искане на държава-членка.“

62)

Член 60 става член 61 З. Той се изменя съгласно посоченото в точка 64) по-долу.

63)

Дял IV, озаглавен „ПРОСТРАНСТВО НА СВОБОДА, СИГУРНОСТ И ПРАВОСЪДИЕ“, заменя дял IV относно визите, убежището, имиграцията и другите политики, свързани със свободното движение на хора. Този дял съдържа следните глави:

64)

Член 61 се заменя със следната глава 1 и членове 61—61 И. Член 61 замества също член 29 от съществуващия Договор за Европейския съюз, член 61 Г замества член 36 от този договор, член 61 Д замества член 64, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност и член 33 от съществуващия Договор за Европейския съюз, член 61 Ж замества член 66 от Договора за създаване на Европейската общност, а член 61 З включва член 60 от последния договор съгласно посоченото в точка 62) по-горе:

„ГЛАВА 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 61

1.   Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите-членки.

2.   Той осигурява отсъствието на контрол на лицата на вътрешните граници и развива единна политика по въпросите на убежището, имиграцията и контрола на външните граници, която се основава на солидарността между държавите-членки и е справедлива спрямо гражданите на трети страни. По смисъла на настоящия дял апатридите се считат за граждани на трети страни.

3.   Съюзът допринася за осигуряването на високо равнище на сигурност чрез мерки за предотвратяване на престъпността, расизма и ксенофобията, както и за борба с тях, чрез мерки за координиране и сътрудничество между полицейските и съдебните органи и другите компетентни органи, както и чрез взаимното признаване на съдебните решения по наказателни дела и, ако е необходимо, чрез сближаването на наказателните законодателства.

4.   Съюзът улеснява достъпа до правосъдие, по-специално чрез принципа на взаимното признаване на съдебните и извънсъдебните решения по граждански дела.

Член 61 А

Европейският съвет определя стратегическите насоки на законодателното и оперативно планиране в пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

Член 61 Б

Националните парламенти следят, по отношение на законодателните предложения и инициативи, представени в рамките на глави 4 и 5, за зачитането на принципа на субсидиарност, съгласно Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.

Член 61 В

Без да се засягат разпоредбите на членове 226, 227 и 228, Съветът, по предложение на Комисията, може да приема мерки за установяване на реда и условията, при които държавите-членки, в сътрудничество с Комисията, правят обективна и безпристрастна оценка на прилагането, от страна на органите на държавите-членки, на посочените в настоящия дял политики на Съюза, и по-конкретно с цел да се насърчава пълното прилагане на принципа на взаимното признаване. Европейският парламент и националните парламенти биват информирани за съдържанието и резултатите от тази оценка.

Член 61 Г

В рамките на Съвета се създава постоянен комитет, за да се осигури, в границите на Съюза, насърчаването и засилването на оперативното сътрудничество в областта на вътрешната сигурност. Без да се засягат разпоредбите на член 207, той подпомага координирането на действията на компетентните органи на държавите-членки. Представителите на съответните органи, служби и агенции на Съюза могат да бъдат приобщени към работата на комитета. Европейският парламент и националните парламенти биват информирани за неговата работа.

Член 61 Д

Настоящият дял не засяга изпълнението на задълженията, които имат държавите-членки по поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност.

Член 61 Е

Държавите-членки могат да организират, помежду си и под своя отговорност, форми на сътрудничество и координация, които считат за подходящи, между компетентните служби на техните администрации, натоварени с опазването на националната сигурност.

Член 61 Ж

Съветът приема мерки за осигуряване на административно сътрудничество между компетентните служби на държавите-членки в областите, посочени в настоящия дял, както и между тези служби и Комисията. Той действа по предложение на Комисията при спазване на член 61 И и след консултация с Европейския парламент.

Член 61 З

Когато е необходимо за постигане на целите, посочени в член 61, по отношение на предотвратяването на тероризма и свързаните с него дейности, както и на борбата с тези явления, Европейският парламент и Съветът определят, чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, рамка от административни мерки относно движението на капитали и плащанията, като например замразяване на финансови средства, на финансови активи или на икономически приходи, които принадлежат на физически или юридически лица, на групи или недържавни образувания, или са в тяхно владение или притежание.

Съветът приема, по предложение на Комисията, мерки за прилагане на посочената в първа алинея рамка.

Актовете, посочени в настоящия член, съдържат необходимите разпоредби в областта на правните гаранции.

Член 61 И

Актовете, посочени в глави 4 и 5, както и мерките, посочени в член 61 Ж, които осигуряват административно сътрудничество в областите, посочени в тези глави, се приемат:

65)

Членове 62—64 се заменят със следната глава 2 и членове 62—63б. Член 62 заменя член 62, член 63, параграфи 1 и 2 заменя член 63, точки 1 и 2, член 63, параграф 3, заменя член 64, параграф 2, а член 63а заменя член 63, точки 3 и 4:

„ГЛАВА 2

ПОЛИТИКИ ОТНОСНО КОНТРОЛА ПО ГРАНИЦИТЕ, УБЕЖИЩЕТО И ИМИГРАЦИЯТА

Член 62

1.   Съюзът развива политика, която има за цел:

2.   За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки в областта на:

3.   В случай че дадено действие на Съюза изглежда необходимо, за да се улесни упражняването на правото, посочено в член 17, параграф 2, буква а), и освен ако Договорите не предвиждат правомощия за тази цел, Съветът, като действа в съответствие със специална законодателна процедура, може да приема разпоредби относно паспортите, личните карти, разрешенията за пребиваване и всички други подобни документи. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.

4.   Настоящият член не засяга компетентността на държавите-членки по отношение на географското определяне на техните граници в съответствие с международното право.

Член 63

1.   Съюзът развива обща политика в областта на убежището, субсидиарната закрила и временната закрила, чиято цел е да предостави подходящ статут на всеки гражданин на трета страна, който се нуждае от международна закрила, както и да гарантира зачитането на принципа на неотблъскване. Тази политика трябва да бъде съобразена с Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и с Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., както и с другите съответни договори.

2.   За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки за обща европейска система за убежище, която включва:

3.   В случай че една или повече държави-членки се намират в извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети страни, Съветът, по предложение на Комисията, може да приема временни мерки в полза на засегнатата(ите) държава(и)-членка(и). Той действа след консултация с Европейския парламент.

Член 63а

1.   Съюзът развива обща имиграционна политика, целяща да гарантира, на всички етапи, ефективно управление на миграционните потоци, справедливо третиране на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в държавите-членки, както и предотвратяване на незаконната имиграция и трафика на хора и засилена борба с тези явления.

2.   За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки в следните области:

3.   Съюзът може да сключва с трети страни споразумения за обратно приемане в страните по произход или страните, от които идват, на граждани на трети страни, които не отговарят или са престанали да отговарят на условията за влизане, присъствие или пребиваване на територията на една от държавите-членки.

4.   Европейският парламент или Съветът могат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, да установят мерки за поощряване и подкрепа на действията на държавите-членки за насърчаване на интеграцията на граждани на трети страни, пребиваващи законно на тяхна територия, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.

5.   Настоящият член не засяга правото на държавите-членки да определят капацитета за прием на граждани на трети страни, идващи от трети страни, на тяхната територия с цел да търсят работа като заети или самостоятелно заети лица.

Член 63б

Политиките на Съюза, посочени в настоящата глава, и тяхното прилагане се ръководят от принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите между държавите-членки, включително във финансово отношение. Винаги когато е необходимо, актовете на Съюза, приети по силата на настоящата глава, съдържат подходящи мерки за прилагането на този принцип.“

66)

Член 65 се заменя със следната глава 3 и член 65:

„ГЛАВА 3

СЪДЕБНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ГРАЖДАНСКОПРАВНИ ВЪПРОСИ

Член 65

1.   Съюзът развива съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, което се основава на принципа на взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения. Това сътрудничество може да включва приемането на мерки за сближаване на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.

2.   За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар, мерки, които целят да осигурят:

3.   Чрез дерогация от параграф 2 мерките, свързани със семейното право, които имат трансгранично значение, се определят от Съвета в съответствие със специална законодателна процедура. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.

Съветът, по предложение на Комисията, може да приеме решение за определяне на аспектите на семейното право с трансгранично значение, които биха могли да бъдат предмет на актове, приемани съгласно обикновената законодателна процедура. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.

Посоченото във втората алинея предложение се предава на националните парламенти. Ако национален парламент нотифицира своето несъгласие в срок от шест месеца след предаването, решението не се приема. При липса на несъгласие Съветът може да приеме това решение.“

67)

Член 66 се заменя с член 61 Ж съгласно посоченото в точка 64) по-долу, а членове 67 – 69 се отменят. Създават се следната глава 4 и членове 69 А – 69 Д. Членове 69 А, 69 Б и 69 Г заменят член 31 от съществуващия Договор за Европейския съюз съгласно посоченото в член 1, точка 51) по-горе от настоящия договор:

„ГЛАВА 4

СЪДЕБНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ

Член 69 А

1.   Съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения и включва сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки в областите, посочени в параграф 2 и в член 69 Б.

Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки за:

2.   Доколкото това е необходимо за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение, Европейският парламент и Съветът, като приемат директиви в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да установят минимални правила. Тези минимални правила отчитат различията между правните традиции и системи на държавите-членки.

Те обхващат:

Приемането на минималните правила, посочени в настоящия параграф, не възпрепятства държавите-членки да запазят или да въведат по-високо ниво на закрила на лицата.

3.   Когато член на Съвета счита, че проект за директива, посочена в параграф 2, би засегнал основни аспекти на наказателноправната система на неговата държава, той може да поиска отнасянето на този въпрос до Европейския съвет. В такъв случай обикновената законодателна процедура се спира. След разискване и при наличие на консенсус Европейският съвет, в срок от четири месеца от спирането, отнася проекта обратно до Съвета, с което се прекратява спирането на обикновената законодателна процедура.

В същия срок, при наличие на разногласие и ако най-малко девет държави-членки желаят да установят засилено сътрудничество въз основа на въпросния проект за директива, те информират за това Европейския парламент, Съвета и Комисията. В такъв случай разрешението да се пристъпи към засилено сътрудничество, посочено в член 10, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 280 Г, параграф 1 от настоящия договор, се счита за предоставено и се прилагат разпоредбите за засилено сътрудничество.

Член 69 Б

1.   Европейският парламент и Съветът, чрез директиви, в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да установят минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на особено тежката престъпност с трансгранично измерение, произтичащо от естеството или последиците на тези деяния или от особена необходимост за общо противодействие.

Тези области на престъпност са следните: тероризъм, трафик на хора и сексуална експлоатация на жени и деца, незаконен трафик на наркотици, незаконен трафик на оръжия, изпиране на пари, корупция, фалшифициране на платежни средства, компютърна престъпност и организирана престъпност.

В зависимост от развитието на престъпността Съветът може да приеме решение за определяне на други области на престъпност, които отговарят на критериите, посочени в настоящия параграф. Той действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент.

2.   Когато сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки в областта на наказателното право е належащо, за да се осигури ефективното прилагане на политика на Съюза в област, в която са приети мерки за хармонизиране, чрез директиви могат да се установят минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкции в съответната област. Тези директиви се приемат съгласно обикновена или специална законодателна процедура, идентична на тази, използвана за приемането на въпросните мерки за хармонизиране, без да се засягат разпоредбите на член 61 И.

3.   Когато член на Съвета счита, че проект за директива, посочена в параграф 1 или 2, би засегнал основни аспекти на наказателноправната система на неговата държава, той може да поиска този въпрос да бъде отнесен до Европейския съвет. В такъв случай обикновената законодателна процедура се спира. След разискване и при наличие на консенсус Европейският съвет, в срок от четири месеца от спирането, отнася проекта обратно до Съвета, с което се прекратява спирането на обикновената законодателна процедура.

В същия срок, при наличие на разногласие и ако най-малко девет държави-членки желаят да установят засилено сътрудничество въз основа на въпросния проект за директива, те информират за това Европейския парламент, Съвета и Комисията. В такъв случай разрешението да се пристъпи към засилено сътрудничество, посочено в член 10, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 280 Г, параграф 1 от настоящия договор, се счита за предоставено и се прилагат разпоредбите за засилено сътрудничество.

Член 69 В

Европейският парламент и Съветът могат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, да установят мерки за насърчаване и подкрепа на действията на държавите-членки в областта на предотвратяването на престъпността, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.

Член 69 Г

1.   Мисията на Евроюст е да подкрепя и засилва координацията и сътрудничеството между националните органи за разследване и съдебно преследване по отношение на тежката престъпност, засягаща две или повече държави-членки, или изискваща съдебно преследване върху обща основа, на базата на извършените оперативни действия и на информацията, предоставена от органите на държавите-членки и от Европол.

В това отношение Европейският парламент и Съветът, чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, определят структурата, функционирането, областта на действие и задачите на Евроюст. Тези задачи могат да включват:

Тези регламенти определят освен това и реда и условията за участие на Европейския парламент и на националните парламенти в оценяването на дейността на Евроюст.

2.   В рамките на наказателните преследвания, посочени в параграф 1, и без да се засягат разпоредбите на член 69 Д, официалните действия по съдебната процедура се извършват от компетентните национални длъжностни лица.

Член 69 Д

1.   В борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, Съветът, чрез регламенти, в съответствие със специална законодателна процедура, може да учреди Европейска прокуратура на основата на Евроюст. Съветът действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент.

При липса на единодушие група от най-малко девет държави-членки може да поиска отнасянето на проекта за регламент до Европейския съвет. В този случай процедурата в Съвета се спира. След разискване и при наличие на консенсус Европейският съвет, в срок от четири месеца от спирането, отнася проекта обратно до Съвета за приемане.

В същия срок, при наличие на разногласие и ако най-малко девет държави-членки желаят да установят засилено сътрудничество въз основа на въпросния проект за регламент, те информират за това Европейския парламент, Съвета и Комисията. В такъв случай разрешението да се пристъпи към засилено сътрудничество, посочено в член 10, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 280 Г, параграф 1 от настоящия договор, се счита за предоставено и се прилагат разпоредбите за засилено сътрудничество.

2.   Европейската прокуратура е компетентна да извършва издирване, наказателно преследване и предаване на съдебните органи, при необходимост в сътрудничество с Европол, на извършителите и съучастниците в престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както са определени от регламента, предвиден в параграф 1. Тя упражнява пред компетентните юрисдикции на държавите-членки функциите на обвинението във връзка с тези престъпления.

3.   Регламентите, посочени в параграф 1, определят статута на Европейската прокуратура, условията за упражняване на функциите ѝ, процедурния правилник, приложим спрямо дейността ѝ, както и правилата, уреждащи допустимостта на доказателствата, и правилата, приложими по отношение на съдебната проверка на процесуалните актове, които тя приема при изпълнението на своите функции.

4.   Европейският съвет може, по същото време или впоследствие, да приеме решение за изменение на параграф 1 с цел да се разширят правомощията, предоставени на Европейската прокуратура по отношение на борбата срещу тежката престъпност с трансгранично измерение, и което да измени съответно параграф 2 относно извършителите и съучастниците в тежки престъпления, засягащи няколко държави-членки. Европейският съвет действа с единодушие, след одобрение от Европейския парламент и след консултация с Комисията.“

68)

Създават се следната глава 5 и членове 69 Е, 69 Ж и 69 З. Членове 69 Е и 69 Ж заменят член 30 от съществуващия Договор за Европейския съюз, а член 69 З заменя член 32 от този договор съгласно посоченото в член 1, точка 51) по-горе от настоящия договор:

„ГЛАВА 5

ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 69 Е

1.   Съюзът развива полицейско сътрудничество, което обединява всички компетентни органи на държавите-членки, включително полицейските, митническите и други специализирани правоприлагащи служби в областта на предотвратяването или разкриването на престъпления, както и на действията по разследване.

2.   За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът могат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, да установят мерки относно:

3.   Съветът може, в съответствие със специална законодателна процедура, да установи мерки за оперативно сътрудничество между органите, посочени в настоящия член. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.

При липса на единодушие група от най-малко девет държави-членки може да поиска отнасянето на проекта за мерки до Европейския съвет. В този случай процедурата в Съвета се спира. След разискване и при наличие на консенсус Европейският съвет, в срок от четири месеца от спирането, отнася проекта обратно до Съвета за приемане.

В същия срок, при наличие на разногласие и ако най-малко девет държави-членки желаят да установят засилено сътрудничество въз основа на този проект за мерки, те информират за това Европейския парламент, Съвета и Комисията. В такъв случай разрешението да се пристъпи към засилено сътрудничество, посочено в член 10, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 280 Г, параграф 1 от настоящия договор, се счита за предоставено и се прилагат разпоредбите за засилено сътрудничество.

Специфичната процедура, предвидена във втората и третата алинея, не се прилага спрямо актове, които представляват развитие на достиженията на правото от Шенген.

Член 69 Ж

1.   Мисията на Европол е да подкрепя и засилва дейността на полицейските органи и на другите правоприлагащи служби на държавите-членки, както и взаимното им сътрудничество, в предотвратяването на тежката престъпност, засягаща две или повече държави-членки, на тероризма и на формите на престъпност, засягащи общ интерес, който е предмет на политика на Съюза, както и борбата срещу тях.

2.   Европейският парламент и Съветът, като действат чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, определят структурата, функционирането, областта на действие и задачите на Европол. Тези задачи могат да включват:

Тези регламенти определят освен това реда и условията за контрол на действията на Европол от страна на Европейския парламент, като в този контрол участват и националните парламенти.

3.   Всяко оперативно действие на Европол трябва да бъде извършвано във връзка със и със съгласието на органите на държавата(ите)-членка(и), чиято територия е засегната. Прилагането на принудителни мерки е от изключителната компетентност на съответните национални органи.

Член 69 З

Съветът определя, в съответствие със специална законодателна процедура, условията и границите, в които компетентните органи на държавите-членки, посочени в членове 69 А и 69 Е, могат да действат на територията на друга държава-членка, заедно и със съгласието на органите на тази държава. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.“

69)

В член 70 думите „на настоящия договор“ се заменят с „на Договорите“, а думите „от държавите-членки“ се заличават.

70)

В член 71 параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.   При приемането на мерките, посочени в параграф 1, се вземат предвид случаите, при които тяхното прилагане би могло сериозно да засегне жизненото равнище и нивото на заетост в определени региони, както и експлоатацията на транспортното оборудване.“

71)

В началото на член 72 думите „..., без единодушното одобрение на Съвета ...“ се заменят с „..., без приемането от Съвета, с единодушие, на мярка за дерогация ...“.

72)

Член 75 се изменя, както следва:

73)

В член 78 се добавя следното изречение:

„Пет години след влизането в сила на Договора от Лисабон, Съветът, по предложение на Комисията, може да приеме решение за отмяна на настоящия член.“

74)

В член 79 частта от изречение „, без да се засягат правомощията на Икономическия и социален комитет“ се заличава.

75)

В член 80 параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.   Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да приемат съответните разпоредби относно морския и въздушния транспорт. Те действат след консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите.“

76)

В член 85 се добавя следният нов параграф 3:

„3.   Комисията може да приема регламенти относно категориите споразумения, за които Съветът е приел регламент или директива, съгласно член 83, параграф 2, буква б).“

77)

Член 87 се изменя, както следва:

78)

В член 88 се добавя следният нов параграф 4:

„4.   Комисията може да приема регламенти относно категориите държавни помощи, за които Съветът е определил, в съответствие с член 89, че могат да бъдат освободени от процедурата, предвидена в параграф 3 от настоящия член.“

79)

В член 93, в края, думите „... в срока, посочен в член 14.“ се заменят с „и за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията.“.

80)

Редът на членове 94 и 95 се разменя. Член 94 се преномерира на 95, а член 95 се преномерира на 94.

81)

Член 95, преномериран на 94, се изменя, както следва:

82)

В началото на член 94, преномериран на 95, се добавят думите „Без да се засягат разпоредбите на член 94 ...“.

83)

В член 96, втора алинея, първото изречение думите „Съветът, по предложение на Комисията, издава“ се заменят с „Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат...“. Второто изречение се заменя с „Могат да се приемат всички други необходими мерки, предвидени от Договорите.“.

84)

Създава се следният нов член 97а, като последен член на дял VI:

„Член 97а

В рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват мерки за създаване на европейски права на интелектуална собственост с цел гарантиране на единна защита на правата върху интелектуалната собственост в Съюза, и за въвеждане на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.

Съветът, в съответствие със специална законодателна процедура, установява чрез регламенти езиковите режими на европейските права на интелектуална собственост. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.“

85)

Създава се член 97б, като първи член на дял VII с текста на член 4; той се изменя, както следва:

86)

Член 99 се изменя, както следва:

87)

В член 100 параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Без да се засягат останалите процедури, предвидени в Договорите, Съветът, по предложение на Комисията, може да вземе решение, в дух на солидарност между държавите-членки, относно мерките, съобразени с икономическата ситуация, и по-конкретно ако възникнат сериозни затруднения при снабдяването с определени продукти, а именно в областта на енергетиката.“.

88)

В член 102 параграф 2 се заличава, а параграф 1 остава без номер.

89)

В член 103 параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.   Съветът, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент, може при необходимост да уточни определенията за прилагане на забраните, посочени в членове 101 и 102, както и в настоящия член.“.

90)

Член 104 се изменя, както следва:

91)

Член 105 се изменя, както следва:

92)

Член 106 се изменя, както следва:

93)

Член 107 се изменя, както следва:

94)

В член 109 частта от изречение „..., най-късно до датата на създаване на ЕСЦБ ...“ се заличава.

95)

В член 110 първите четири алинеи от параграф 2 се заличават.

96)

Параграфи 1—3 и 5 от член 111 стават съответно параграфи 1—4 от член 188 О; те се изменят съгласно посоченото в точка 174) по-долу. Текстът на параграф 4 става параграф 1 от член 115 В; той се изменя съгласно посоченото в точка 100) по-долу.

97)

Създава се член 111а:

„Член 111а

Без да се засягат правомощията, предоставени на Европейската централна банка, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, определят необходимите мерки относно използването на еврото като единна парична единица. Тези мерки се приемат след консултация с Европейската централна банка.“.

98)

Текстът на член 112 става член 245б и се изменя съгласно посоченото в точка 228). Текстът на член 113 става член 245в.

99)

Член 114 изменя, както следва:

100)

Създават се следната нова глава 3а и нови членове 115 А, 115 Б и 115 В:

„ГЛАВА 3a

СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, ЧИЯТО ПАРИЧНА ЕДИНИЦА Е ЕВРОТО

Член 115 А

1.   За да допринесе за правилното функциониране на икономическия и паричен съюз и съгласно съответните разпоредби на Договорите, Съветът, в съответствие с подходящата процедура измежду посочените в членове 99 и 104, с изключение на процедурата, предвидена в член 104, параграф 14, приема мерки, отнасящи се до държавите-членки, чиято парична единица е еврото, с цел:

2.   Единствено членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, участват в гласуването на мерките, посочени в параграф 1.

Квалифицираното мнозинство от споменатите членове се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква а).

Член 115 Б

Условията и редът за провеждане на заседанията на министрите на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, са определени в Протокола за Еврогрупата.

Член 115 В

1.   С цел да гарантира мястото на еврото в международната парична система, Съветът, по предложение на Комисията, приема решение за установяване на общите позиции по въпросите, представляващи особен интерес за икономическия и паричен съюз в рамките на компетентните международни финансови институции и конференции. Съветът действа след консултация с Европейската централна банка.

2.   Съветът може, по предложение на Комисията, да приема подходящи мерки за осигуряване на единно представителство в международните финансови институции и конференции. Съветът действа след консултация с Европейската централна банка.

3.   Единствено членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, участват в гласуването на мерките, посочени в параграфи 1 и 2.

Квалифицираното мнозинство от споменатите членове се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква а).“

101)

Създава се член 116а:

„Член 116а

1.   Държавите-членки, за които Съветът не е решил, че отговарят на необходимите условия за приемане на еврото, са наричани по-нататък „държави-членки с дерогация“.

2.   Спрямо държавите-членки с дерогация, не се прилагат следните разпоредби на Договорите:

Следователно в членовете, посочени в букви а)—й), понятието „държави-членки“ означава държави-членки, чиято парична единица е еврото.

3.   Държавите-членки с дерогация, и техните национални централни банки нямат правата и задълженията в рамките на ЕСЦБ, в съответствие с глава IX от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

4.   Правото на глас на членовете на Съвета, представляващи държавите-членки с дерогация, се спира при приемането от Съвета на мерките, посочени в членовете, изброени в параграф 2, както и в следните случаи:

Квалифицираното мнозинство от останалите членове на Съвета се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква а).“.

102)

Член 117 се отменя, с изключение на първите пет тирета на неговия параграф 2, които стават първите пет тирета на член 118а, параграф 2; те се изменят съгласно посоченото в точка 103) по-долу. Създава се член 117а, както следва:

103)

Член 118 се отменя. Създава се член 118а, както следва:

104)

Създава се член 118б с текста на член 124, параграф 1; той се изменя, както следва:

105)

Член 119 се изменя, както следва:

106)

Член 120 се изменя, както следва:

107)

В член 121 параграф 1 става параграф 1 от член 117а; той се изменя съгласно посоченото в точка 102) по-горе. Останалата част от член 121 се отменя.

108)

В член 122 второто изречение от параграф 2 става първа алинея от член 117а, параграф 2; то се изменя съгласно посоченото в точка 102) по-горе. Останалата част от член 122 се отменя.

109)

В член 123, параграф 3 става параграф 1 от член 118а, а параграф 5 става параграф 3 от член 117а; те се изменят съгласно посоченото по-горе, съответно в точка 103) и точка 102). Останалата част от член 123 се отменя.

110)

В член 124, параграф 1 става нов член 118б; той се изменя съгласно посоченото в точка 104) по-горе. Останалата част от член 124 се отменя.

111)

В член 125 думите „и в член 2 от настоящия договор“ се заличават.

112)

Дял IX, озаглавен „ОБЩА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА“, и членове 131 и 133 стават съответно дял II на пета част относно външната дейност на Съюза и членове 188 Б и 188 В. Член 131 се изменя съгласно посоченото в точка 157) по-долу, а член 133 се заменя с член 188 В.

Членове 132 и 134 се отменят.

113)

Дял X, озаглавен „МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО“, и член 135 стават съответно глава 1a на дял Iа, озаглавен „СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ“, и член 27а, съгласно посоченото в точка 45) по-горе.

114)

Дял XI „СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ И МЛАДЕЖ“ се преномерира на IХ и заглавието му се заменя със следното: „СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА“; заглавието „Глава 1 — Социални разпоредби“ се заличава.

115)

Добавя се следният нов член 136a.

„Член 136a

Европейският съюз признава и насърчава ролята на социалните партньори на равнището на Съюза, като отчита многообразието на националните системи. Той улеснява диалога между тях при зачитане на тяхната автономност.

Тристранната социална среща на високо равнище за растеж и заетост допринася за социалния диалог.“

116)

Член 137 се изменя, както следва:

117)

В член 138, параграф 4, първо изречение, думите „При тази консултация ...“ се заменят с „По време на консултациите по параграфи 2 и 3 ...“, а във второто изречение думите „Продължителността на процедурата“ се заменят с „Продължителността на този процес“.

118)

В член 139, параграф 2 се изменя, както следва:

119)

В член 140, втора алинея, в края се добавя следната част от изречение: „..., по-конкретно с инициативи с оглед установяване на насоки и показатели, организиране на обмен на най-добри практики и подготовка на необходимите елементи за периодично наблюдение и оценка. Европейският парламент получава изчерпателна информация за това.“

120)

В член 143 втората алинея се заличава.

121)

Глава 2 се преномерира на „ДЯЛ X“.

122)

В член 148 думите „решенията по прилагане, отнасящи се“ се заменят с думите „регламентите за прилагане, отнасящи се“.

123)

Глава 3 се преномерира на „ДЯЛ ХI“, а думите „И МЛАДЕЖ“ в края на заглавието се заменят с „, МЛАДЕЖ И СПОРТ“.

124)

Член 149 се изменя, както следва:

125)

В член 150, параграф 4, в края се добавя следната част от изречение: „и Съветът, по предложение на Комисията, приема препоръки“.

126)

В член 151 параграф 5 се изменя, както следва:

127)

Член 152 се изменя, както следва:

128)

В член 153, параграф 2 става член 6а, а параграфи 3, 4 и 5 се преномерират съответно на 2, 3 и 4.

129)

Член 157 се изменя, както следва:

130)

Заглавието на дял ХVII се заменя с: „ИКОНОМИЧЕСКО, СОЦИАЛНО И ТЕРИТОРИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ“.

131)

Член 158 се изменя, както следва:

132)

В член 159, втора алинея, думите „икономическото и социално сближаване“ се заменят с думите „икономическото, социално и териториално сближаване“;

133)

Член 161 се изменя, както следва:

134)

В член 162, първа алинея, думите „Решенията по прилагане“ се заменят с думите „Регламентите за прилагане“, като глаголът съответно се съгласува.

135)

В заглавието на дял ХVIII се добавят думите „И КОСМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО“.

136)

Член 163 се изменя, както следва:

137)

В член 165, параграф 2, в края се добавя следният текст: „..., по-конкретно инициативи за установяване на насоки и показатели, организиране на обмен на най-добри практики и подготовка на елементите, необходими за периодично наблюдение и оценка. Европейският парламент получава изчерпателна информация за това.“

138)

Член 166 се изменя, както следва:

139)

В член 167 думата „Съветът“ се заменя с думата „Съюзът“.

140)

В член 168, втора алинея, думата „Съветът“ се заменя с думата „Съюзът“.

141)

В член 170, втора алинея, последната част от изречение „..., които подлежат на договаряне и се сключват в съответствие с член 300“ се заличава.

142)

Създава се следният нов член 172a:

„Член 172a

1.   С оглед подпомагането на научния и техническия прогрес, на промишлената конкурентоспособност и на изпълнението на своите политики, Съюзът разработва европейска космическа политика. За тази цел той може да насърчава съвместни инициативи, да подкрепя научните изследвания и технологичното развитие и да координира усилията, необходими за проучването и използването на космическото пространство.

2.   За да допринесат за постигането на целите, посочени в параграф 1, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват необходимите мерки, които могат да бъдат под формата на европейска космическа програма, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.

3.   Съюзът установява всички подходящи връзки с Европейската космическа агенция.

4.   Настоящият член не засяга останалите разпоредби на настоящия дял.“

143)

Член 174 се изменя, както следва:

144)

Член 175 се изменя, както следва:

145)

Дял XX, озаглавен „СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ“, членове 177, 179, 180 и 181 стават съответно глава 1 от дял III на пета част относно външната дейност на Съюза и членове 188 Г—188 Ж; тези членове се изменят съгласно посоченото в точки 161)—164) по-долу. Член 178 се отменя.

146)

Дял XXI, озаглавен „ИКОНОМИЧЕСКО, ФИНАНСОВО И ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО С ТРЕТИ СТРАНИ“ и член 181 А стават съответно глава 2 от дял III на пета част относно външната дейност на Съюза и нов член 188 З; този член се изменя съгласно посоченото в точка 166) по-долу.

147)

Дял XX се заменя със следния нов дял и нов член 176 А:

„ДЯЛ XХ

ЕНЕРГЕТИКА

Член 176 А

1.   В рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар и предвид необходимостта от опазване и подобряване на околната среда, политиката на Съюза в областта на енергетиката има за цел, в дух на солидарност между държавите-членки:

2.   Без да се засяга прилагането на други разпоредби на Договорите, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват необходимите мерки за постигане на целите, посочени в параграф 1. Тези мерки се приемат след консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите.

Те не засягат правото на дадена държава-членка да определя условията за използване на енергийните си ресурси, да избира между различни енергийни източници и да определя общата структура на енергийното си снабдяване, без да се засягат разпоредбите на член 175, параграф 2, буква в).

3.   Чрез дерогация от параграф 2 Съветът, като действа в съответствие със специална законодателна процедура, с единодушие и след консултация с Европейския парламент, установява посочените в параграф 2 мерки, когато те са предимно с фискален характер.“.

148)

Дял XXI се заменя със следния нов дял и нов член 176 Б:

„ДЯЛ ХХI

ТУРИЗЪМ

Член 176 Б

1.   Съюзът допълва действията на държавите-членки в сектора на туризма, по-специално чрез насърчаване на конкурентоспособността на предприятията в Съюза в този сектор.

За тази цел дейността на Съюза е насочена към:

2.   Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват специфични мерки за допълване на действията, предприети в държавите-членки за постигане на целите, посочени в настоящия член, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.“

149)

Създават се следният нов дял ХХII и нов член 176 В:

„ДЯЛ ХХII

ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА

Член 176 В

1.   Съюзът насърчава сътрудничеството между държавите-членки с оглед засилване на ефективността на системите за предотвратяване и защита от природни или предизвикани от човека бедствия.

Дейността на Съюза има за цел:

2.   Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват необходимите мерки, за да допринесат за постигането на целите, посочени в параграф 1, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.“.

150)

Създават се следният нов дял ХХIII и нов член 176 Г:

„ДЯЛ ХХIII

АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 176 Г

1.   Ефективното прилагане на правото на Съюза от страна на държавите-членки, което е основно условие за доброто функциониране на Съюза, се счита за въпрос от общ интерес.

2.   Съюзът може да подкрепи усилията на държавите-членки за подобряване на техния административен капацитет за прилагане на правото на Съюза. Тази дейност може да се състои по-конкретно в улесняване на обмена на информация и на служители, както и в подкрепа на програми за обучение. Никоя държава-членка няма задължение да използва тази подкрепа. Европейският парламент и Съветът, като действат чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват необходимите за тази цел мерки, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.

3.   Настоящият член не засяга задължението на държавите-членки да прилагат правото на Съюза, нито правомощията и задълженията на Комисията. Той не засяга освен това и останалите разпоредби на Договорите, които предвиждат административно сътрудничество между държавите-членки, както и между държавите-членки и Съюза.“

151)

В член 182, първа алинея, думите в края „към настоящия договор“ се заличават.

152)

В член 186 последната част от изречението „... се регулира от споразумения, които трябва да бъдат сключени впоследствие, при единодушното одобрение на държавите-членки.“ се заменя със „... се урежда с актове, приети съгласно член 187.“.

153)

В член 187 думите „с единодушие“ се заменят с „с единодушие, по предложение на Комисията,“, а в края на члена се добавя следното изречение: „Когато тези разпоредби се приемат от Съвета в съответствие със специална законодателна процедура, той действа с единодушие, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент.“.

154)

Създава се нова пета част. Тя е озаглавена „ВЪНШНА ДЕЙНОСТ НА СЪЮЗА“ и съдържа следните дялове и глави:

155)

Създават се следният нов дял I и нов член 188 А:

„ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ВЪНШНАТА ДЕЙНОСТ НА СЪЮЗА

Член 188 А

Дейността на Съюза на международната сцена, съгласно настоящата част, се основава на принципите, преследва целите и се провежда в съответствие с общите разпоредби, посочени в глава 1 на дял V от Договора за Европейския съюз.“

156)

Създава се дял II, озаглавен „ОБЩА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА“, със заглавието на дял IX на трета част.

157)

Създава се член 188 Б с текста на член 131; той се изменя, както следва:

158)

Създава се член 188 В, който заменя член 133:

„Член 188 В

1.   Общата търговска политика се основава на единни принципи, по-специално по отношение на промените в тарифните ставки, сключването на тарифни и търговски споразумения в областта на търговията със стоки и услуги, и търговските аспекти на интелектуалната собственост, преките чуждестранни инвестиции, уеднаквяването на мерките за либерализиране, експортната политика, както и мерките за търговска защита, включително онези, които следва да се предприемат в случай на дъмпинг или субсидии. Общата търговска политика се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза.

2.   Европейският парламент и Съветът, като действат чрез регламенти в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат мерки за определяне на рамката, в която се осъществява общата търговска политика.

3.   Когато трябва да се договарят и сключват споразумения с една или повече трети страни или международни организации, се прилага член 188 Н при спазване на специфичните разпоредби на настоящия член.

Комисията представя препоръки на Съвета, който я упълномощава да започне необходимите преговори. Съветът и Комисията са длъжни да следят за съвместимостта на договорените споразумения с вътрешните политики и правила на Съюза.

Тези преговори се водят от Комисията в консултация със специален комитет, назначен от Съвета, който я подпомага в тази задача, и в рамките на указанията, които Съветът може да ѝ отправи. Комисията докладва редовно на специалния комитет, както и на Европейския парламент, относно хода на преговорите.

4.   Съветът действа с квалифицирано мнозинство относно договарянето и сключването на споразуменията, посочени в параграф 3.

По отношение на договарянето и сключването на споразумения в областта на търговията с услуги и търговските аспекти на интелектуалната собственост, както и по отношение на преките чуждестранни инвестиции, Съветът действа с единодушие, когато съответното споразумение съдържа разпоредби, за които се изисква единодушие за приемането на вътрешни правила.

Съветът действа с единодушие и относно договарянето и сключването на споразумения:

5.   Договарянето и сключването на международни споразумения в областта на транспорта се уреждат от разпоредбите на дял V, трета част, и на член 188 Н.

6.   Упражняването на компетентността, предоставена от настоящия член в областта на общата търговска политика, не засяга разграничаването на компетентността между Съюза и държавите-членки, и не води до хармонизиране на законовите или подзаконовите разпоредби на държавите-членки, доколкото Договорите изключват такова хармонизиране.“

159)

Създава се дял III, озаглавен „СЪТРУДНИЧЕСТВО С ТРЕТИ СТРАНИ И ХУМАНИТАРНА ПОМОЩ“.

160)

Създава се глава 1 „СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ“ със заглавието на дял XX на трета част.

161)

Създава се член 188 Г с текста на член 177; той се изменя, както следва:

162)

Създава се член 188 Д с текста на член 179; той се изменя, както следва:

163)

Създава се член 188 Е с текста на член 180; той се изменя, както следва:

В началото на параграф 1 се добавя следната част от изречение: „За да насърчава взаимното допълване и ефективността на техните действия, ...“.

164)

Създава се член 188 Ж с текста на член 181; второто изречение от първата алинея и втората алинея се заличават.

165)

Създава се глава 2 „ИКОНОМИЧЕСКО, ФИНАНСОВО И ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО С ТРЕТИ СТРАНИ“ със заглавието на дял XXI от трета част.

166)

Създава се член 188 З с текста на член 181 А; той се изменя, както следва:

167)

Създава се следният нов член 188 И:

„Член 188 И

Когато ситуацията в трета страна изисква спешна финансова помощ от Съюза, Съветът, по предложение на Комисията, приема необходимите решения.“

168)

Създават се следната нова глава 3 и нов член 188 Й:

„ГЛАВА 3

ХУМАНИТАРНА ПОМОЩ

Член 188 Й

1.   Действията на Съюза в областта на хуманитарната помощ се провеждат съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза. Тези действия имат за цел оказването в отделни случаи на съдействие и помощ на населението на трети страни, жертва на природни или предизвикани от човека бедствия, както и неговата закрила, за да се посрещнат нуждите в хуманитарната област, произтичащи от тези различни ситуации. Действията на Съюза и на държавите-членки се допълват и подсилват взаимно.

2.   Действията в областта на хуманитарната помощ се осъществяват съгласно принципите на международното право и принципите на безпристрастност, неутралитет и недискриминация.

3.   Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват мерки за определяне на рамката, в която се провеждат действията на Съюза в областта на хуманитарната помощ.

4.   Съюзът може да сключва с трети страни и с компетентните международни организации всяко споразумение, което допринася за постигането на целите, посочени в параграф 1 и в член 10 А от Договора за Европейския съюз.

Разпоредбите на първата алинея не засягат компетентността на държавите-членки да водят международни преговори и да сключват споразумения.

5.   С цел установяването на рамка за съвместен принос на младите европейски граждани към действията на Съюза в областта на хуманитарната помощ, се създава Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ. Европейският парламент и Съветът, като действат чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, определят статута, реда и условията на неговото функциониране.

6.   Комисията може да предприема всякакви полезни инициативи, допринасящи за насърчаването на координацията между действията на Съюза и тези на държавите-членки с цел да засили ефективността и взаимното допълване на механизмите на Съюза и на националните механизми за хуманитарна помощ.

7.   Съюзът следи за това действията му в областта на хуманитарната помощ да бъдат координирани и съгласувани с действията на международните организации и образувания, по-конкретно на онези от тях, които са част от системата на Организацията на обединените нации.“

169)

Създават се следният дял IV и член 188 К, който заменя член 301:

„ДЯЛ IV

ОГРАНИЧИТЕЛНИ МЕРКИ

Член 188 К

1.   Когато решение, прието съгласно глава 2 на дял V от Договора за Европейския съюз, предвижда прекъсването или ограничаването, изцяло или частично, на икономическите и финансови отношения с една или няколко трети страни, Съветът, като действат с квалифицирано мнозинство, по съвместно предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията, приема необходимите мерки. Той информира за това Европейския парламент.

2.   Когато решение, прието съгласно глава 2 на дял V от Договора за Европейския съюз, предвижда това, Съветът може да приеме, съгласно процедурата, посочена в параграф 1, ограничителни мерки по отношение на физически или юридически лица, недържавни групи или образувания.

3.   Актовете, посочени в настоящия член, съдържат необходимите разпоредби по отношение на правните гаранции.“

170)

Създава се дял V „МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ“ след член 188 К.

171)

Създава се следният член 188 Л:

„Член 188 Л

1.   Съюзът може да сключва споразумения с една или повече трети страни или международни организации, когато Договорите го предвиждат или когато сключването на споразумение е необходимо за постигането, в рамките на политиките на Съюза, на някоя от посочените в Договорите цели, или е предвидено в някой от правно обвързващите актове на Съюза, или може да засегне общи правила или да измени техния обхват.

2.   Сключените от Съюза споразумения обвързват институциите на Съюза и държавите-членки.“

172)

Създава се член 188 М с текста на член 310. Думата „държави“ се заменя с „трети страни“.

173)

Създава се член 188 Н, който заменя член 300:

„Член 188 Н

1.   Без да се засягат особените разпоредби на член 188 В, споразуменията между Съюза и трети страни или международни организации се договарят и сключват съгласно посочената по-долу процедура.

2.   Съветът разрешава започване на преговорите, приема указанията за водене за преговорите, разрешава подписването и сключва споразуменията.

3.   Комисията или върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност представят, когато предвиденото споразумение се отнася изключително или предимно до общата външна политика и политика на сигурност, препоръки до Съвета, който приема решение, с което разрешава започването на преговорите и назначава, в зависимост от областта на предвиденото споразумение, преговарящ или ръководител на преговарящия екип на Съюза.

4.   Съветът може да дава указания до преговарящия и да определи специален комитет, като преговорите трябва да се водят в консултация с този комитет.

5.   Съветът, по предложение на преговарящия, приема решение, с което разрешава подписването на споразумението, както и, при необходимост, временното му прилагане преди влизането му в сила.

6.   Съветът, по предложение на преговарящия, приема решение за сключване на споразумението.

С изключение на случаите, когато споразумението се отнася изключително до общата външна политика и политика на сигурност, Съветът приема решението за сключване на споразумението:

7.   Чрез дерогация от параграфи 5, 6 и 9, Съветът може, с решението за сключването на дадено споразумение, да упълномощи преговарящия да одобри измененията по споразумението от името на Съюза, когато това споразумение предвижда, че измененията трябва да бъдат приети съгласно опростена процедура или от създаден от споразумението орган. Съветът може да включи специфични условия при упълномощаването.

8.   По време на цялата процедура Съветът действа с квалифицирано мнозинство.

Въпреки това той действа с единодушие, когато споразумението се отнася до област, за която се изисква единодушие за приемане на акт на Съюза, както и за споразуменията за асоцииране и за споразуменията, посочени в член 188 З, със страните-кандидатки за членство. Съветът действа с единодушие и относно споразумението за присъединяване на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи; решението относно сключването на това споразумение влиза в сила след одобряването му от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания.

9.   Съветът, по предложение на Комисията или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, приема решение за спиране на прилагането на дадено споразумение и установяване на позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза в рамките на орган, създаден със споразумение, когато този орган има за задача да приема актове с правно действие, с изключение на актовете за допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението.

10.   Европейският парламент получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата.

11.   Държава-членка, Европейският парламент, Съветът или Комисията могат да поискат становището на Съда относно съвместимостта на предвидено споразумение с Договорите. В случай на отрицателно становище от страна на Съда предвиденото споразумение не може да влезе в сила, освен ако не се нанесат изменения в него или не се преразгледат Договорите.“

174)

Създава се член 188 О с текста на параграфи 1—3 и параграф 5 от член 111, като последните две изречения на параграф 1 стават втора алинея на същия параграф; той се изменя, както следва:

175)

Създават се следният дял VI и членове 188 П и 188 Р, като член 188 П заменя членове 302—304:

„ДЯЛ VI

ОТНОШЕНИЯ НА СЪЮЗА С МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ТРЕТИ СТРАНИ И ДЕЛЕГАЦИИ НА СЪЮЗА

Член 188 П

1.   Съюзът установява всякакви форми на полезно сътрудничество с органите на Организацията на обединените нации и нейните специализирани институции, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Съюзът осигурява освен това необходимите връзки с други международни организации.

2.   Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията отговарят за прилагането на настоящия член.

Член 188 Р

1.   Делегациите на Съюза в трети страни и в международните организации представляват Съюза.

2.   Делегациите на Съюза се намират под ръководството на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Те действат в тясно сътрудничество с дипломатическите мисии и консулските служби на държавите-членки.“

176)

Създават се следният нов дял VII и нов член 188 С:

„ДЯЛ VII

КЛАУЗА ЗА СОЛИДАРНОСТ

Член 188 С

1.   Съюзът и неговите държави-членки действат съвместно в дух на солидарност, в случай че държава-членка стане обект на терористично нападение или жертва на природно или предизвикано от човека бедствие. Съюзът мобилизира всички правни инструменти на негово разположение, включително военните средства, предоставени му от държавите-членки, с цел: