24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/1

(1)

Член 76 от Евросредиземноморското споразумение оправомощава Съвета за асоцииране да прави целесъобразни препоръки за постигане на целите на споразумението.

(2)

По смисъла на член 86 от Евросредиземноморското споразумение, страните по споразумението предприемат всички необходими общи или специфични мерки за изпълнение на задълженията си по споразумението и осигуряват постигането на целите, поставени в него.

(3)

Страните по Евросредиземноморското споразумение постигнаха съгласие по текста на Плана за действие ЕС-Ливан.

(4)

Планът за действие ЕС-Ливан ще подпомага прилагането на Евросредиземноморското споразумение чрез разработка и съгласуване между страните по споразумението на конкретни стъпки, които да предоставят практически указания за това прилагане.

(5)

Планът за действие служи на двойната цел за предприемане на конкретни стъпки за изпълнение на посочените в Евросредиземноморското споразумение задължения на страните по него и за осигуряване на по-широка рамка за по-нататъшното укрепване на отношенията ЕС-Ливан за постигане на значителна степен на икономическа интеграция и задълбочаване на политическото сътрудничество в съответствие с общите цели на Евросредиземноморското споразумение,

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/2

(1)

На 27 март 2007 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Белгия за периода от 2006 до 2010 г. (2)

(2)

Макроикономическият сценарий, на който се основава програмата, предвижда ръстът на реалния БВП да намалее от 2,7 % през 2006 г. средно до 2,2 % през остатъка от периода на програмата. При оценка спрямо наличната понастоящем информация този сценарий се основава на допустими предвиждания за растеж. Прогнозите за инфлация на програмата също изглеждат реалистични.

(3)

Настоящата актуализация на програмата за стабилност се основава на предположенията за балансиран бюджет през 2006 г. Тези предположения, изглежда, като цяло се потвърждават от последните данни, докато прогнозите на службите на Комисията от есента на 2006 г. предвиждаха дефицит от 0,2 % от БВП. Въпреки че икономическата конюнктура през 2006 г. се оказа значително по-добра от прогнозираното в предишната актуализация на програмата и разходите се развиха в общи линии според очакваното, приходите бяха по-ниски от очакваните (главно поради подценяване на влиянието на окончателния етап на реформата на преките данъци от 2001 г., целяща намаляване на данъчния клин). Недостатъчните приходи бяха частично компенсирани от обстоятелството, че резултатите от планираните еднократни мерки надхвърлиха очакваното, както и от някои допълнителни еднократни мерки с ограничен обхват. Затова структурното салдо (т. е. салдото, коригирано според промените в икономическата конюнктура, без да се вземат предвид еднократните и други временни мерки) се влоши значително през 2006 г., главно поради мерките за намаляване на приходите.

(4)

Главната цел на средносрочната бюджетна стратегия в програмата е да се осигури непрекъснато намаляване на все още високото съотношение на дълга (почти 90 % през 2006 г.) до под 75 % от БВП през 2010 г. посредством постепенното натрупване на номинални бюджетни излишъци (от 0,3 % от БВП през 2007 г. до 0,9 % през 2010 г.), за подготовка за предстоящия шок, свързан със застаряването на населението. Първичният излишък, който намалява от 2001 г. насам (когато възлизаше на 7 % от БВП), се очаква да се стабилизира около 4,1 % от БВП. Корекцията се дължи почти изцяло на намалените разходи (с 1,25 процентни пункта от БВП между 2006 г. и 2010 г.). Намалението на разходите се дължи на спадане на лихвените разходи (0,75 процентни пункта), което се получава в резултат на непрекъснатото намаляване на дълга, както и на намаляване на първичните разходи (половин процентен пункт). То се компенсира отчасти от намаляването на бюджетните приходи (половин процентен пункт). След 2007 г. прогнозите на програмата в общи линии отговарят на прогнози без промяна в политиката, макар че програмата също (косвено) като че ли разчита на по-нататъшни еднократни мерки за постигане на бюджетните цели. Тази стратегия е в голяма степен подобна на представената в предишната актуализация на програмата за стабилност на фона на един непроменен в общи линии макроикономически сценарий.

(5)

Тъй като програмата не предоставя информация за използването на еднократни и други временни мерки след 2007 г., структурното салдо от 2008 г. нататък не може да бъде изчислено въз основа на информацията в програмата. Допускайки, че относителното влияние на еднократните мерки остава непроменено след 2007 г., структурното салдо, изчислено по общоприетата методология, се очаква да се подобри от около – 0,4 % от БВП през 2006 г. до 0,7 % в края на периода на програмата. Както в предишната актуализация на програмата за стабилност, средносрочната цел за състоянието на бюджета, представена в програмата, представлява структурен излишък от 0,5 % от БВП, който, съгласно програмата, ще бъде постигнат до 2008 г. Това е една година по-късно от предвиденото в предишната актуализация. Тъй като средносрочната цел е по-амбициозна от препоръчаната минимална референтна стойност (изчислена при дефицит от около 1,25 % от БВП), постигането ѝ следва да изпълни целта за предоставянето на резерв срещу настъпването на прекомерен дефицит. Средносрочната цел се намира в диапазона, посочен за държавите-членки, включени в еурозоната и обхванати от валутно-курсовия механизъм (ERM II), в Пакта за стабилност и растеж и етичния кодекс, и е по-амбициозна, отколкото произтича от съотношението на задлъжнялост и среден потенциален ръст на БВП в дългосрочен план.

(6)

Бюджетните резултати биха могли да бъдат малко по-слаби от прогнозираните в програмата. Това важи по-специално за 2007 г., главно защото бюджетът изглежда малко по-оптимистичен и в някои случаи не дава достатъчно подробности за предвидените мерки (включително еднократните мерки в областта на продажбите на недвижими имоти или поемането на пенсионните задължения от обществени корпорации, които не са допълнително уточнени). Като цяло Белгия има добра репутация по отношение на постигането на номиналните бюджетни цели, но така както през последните години, ще бъде необходимо строго наблюдение за постигането на целта за 2007 г. При бъдещото упражняване на контрол върху бюджета следва да се уточнят всякакви задължителни допълнителни мерки. По-слаб от предвидения резултат през 2007 г. също ще бъде прехвърлен за следващите години. От 2008 г. нататък е налице и рискът изтеклите еднократни мерки да не бъдат заменени със структурни мерки.

(7)

Като се има предвид тази оценка на риска, бюджетната линия в програмата, може да не е достатъчна, за да осигури постигането на средносрочната цел до 2008 г., както е заложено в програмата. Но, както е посочено по-горе, средносрочната цел е по-амбициозна, отколкото произтича от съотношението на задлъжнялост и среден потенциален ръст на БВП в дългосрочен план. Бюджетната стратегия изглежда достатъчна за постигането на състояние на бюджета в структурно отношение, което може да се разглежда като подходящо съгласно Пакта от 2008 г. нататък. Освен това, бюджетната линия, предвидена в програмата, изглежда предоставя достатъчен резерв срещу превишаването на прага на дефицит от 3 % от БВП с нормални макроикономически колебания по време на периода на програмата. Темпът на корекцията за постигане на поставената от програмата средносрочна цел следва да бъде засилен, за да е в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, в който се посочва, че за държавите-членки, включени в еурозоната и обхванати от ERM II, годишното подобрение на структурното салдо следва да бъде около 0,5 % от БВП, като референтна стойност, и че корекцията трябва да бъде по-голяма при благоприятна икономическа конюнктура и евентуално по-малка при неблагоприятна икономическа конюнктура. Като се вземат предвид по-специално рисковете, корекцията може да бъде по-малка от референтната стойност през 2007 г. и да намалява още през следващия период.

(8)

Програмата отчита дълг от 87,7 % от БВП за 2006 г., но това не включва предвижданията от железопътната компания SNCB за дълга през 2005 г., което според Евростат увеличава равнището на дълга с 1,7 % от БВП през същата година. Ето защо, прогнозата на службите на Комисията за брутния държавен дълг е 89,4 % от БВП през 2006 г., което все още далеч е над посочената в Договора референтна стойност от 60 % от БВП, въпреки че е намалял значително през последните няколко години. Програмата прогнозира съотношението на задлъжнялост да спадне бързо с около 15 процентни пункта през периода на програмата. С оглед на оценката на риска и, по-специално, на споменатите по-горе рискове за бюджетните цели, вероятно е развитието на съотношението на задлъжнялост да бъде малко по-неблагоприятно от прогнозираното в програмата. Съотношението на задлъжнялост обаче все още изглежда намаляващо в достатъчна степен по отношение на референтната стойност през периода на програмата.

(9)

Дългосрочното въздействие върху бюджета на застаряването на населението в Белгия е над средното за ЕС, повлияно главно от голямото увеличаване на пенсионните разходи като дял от БВП през следващите десетилетия. Първоначалното състояние на бюджета с висок първичен излишък, макар и по-слабо спрямо 2005 г., допринася за облекчаването на прогнозирания дългосрочен бюджетен ефект от застаряването на населението, но това не е достатъчно, за да покрие напълно значителното увеличаване на разходите. Нещо повече, настоящото равнище на брутния дълг, макар и намаляващо, остава доста над референтната стойност, посочена в Договора. Устойчивото намаляване на съотношението на задлъжнялост изисква поддържането на високи първични излишъци за дълъг период от време, което допринася за намаляването на рисковете за устойчивостта на публичните финанси. Като цяло Белгия изглежда изложена на среден риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси.

(10)

Програмата за стабилност не съдържа качествена оценка на цялостното въздействие на доклада от октомври 2006 г. за изпълнението на националната програма за реформи в рамките на средносрочната фискална стратегия. Освен това, тя не предоставя систематична информация за преките бюджетни разходи или икономии от главните реформи, предвидени в националната програма за реформи, а нейните бюджетни прогнози изглежда вземат предвид последиците за публичните финанси от действията, очертани в националната програма за реформи. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за стабилност, изглеждат в съответствие с тези, предвидени в националната програма за реформи. По-специално, и двете програми предвиждат постепенно прилагане на „пакт на поколенията “(подробен план за увеличаване на заетостта и укрепване на системата за социално осигуряване), по-нататъшно постепенно намаляване на данъчното бреме върху трудовите доходи и мерки за насърчаване на научноизследователската дейност и предприемачеството.

(11)

Бюджетната стратегия в програмата е до голяма степен съобразена с общите насоки на икономическа политика, включени в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г.

(12)

Относно посочените в етичния кодекс за програмите за стабилност и сближаване изисквания за предоставянето на данни, в програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (3).

i)

да осигури изпълнението на бюджетната цел за 2007 г. и да засили темпа на корекция за постигане на средносрочната цел след това, включително посредством намалено прилагане на еднократни мерки;

ii)

в контекста на високото ниво на задлъжнялост и прогнозираното увеличаване на разходите, свързани със застаряването на населението, да насочи повече усилия към дългосрочната устойчивост на публичните финанси, най-малко, чрез постигането на средносрочната цел, както и чрез извършването на реформи.

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/7

(1)

На 27 март 2007 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Испания за периода от 2006 до 2009 г (2).

(2)

Макроикономическият сценарий, който стои в основата на програмата, предвижда реалният ръст на БВП да се понижи от 3,8 % през 2006 г. до средно 3,3 % за останалата част от програмния период. Оценен въз основа на наличната в момента информация, този сценарий почива на реалистични предвиждания за ръста. Прогнозите за инфлация в програмата също изглеждат реалистични. Въпреки че намалява, прогнозираният инфлационен диференциал спрямо еурозоната все още е значителен. Макар да съществуват известни рискове от покачване в краткосрочен план, би могло да има и рискове от спад при този сценарий в средносрочна перспектива, свързани с дисбалансите в икономиката, а именно нарастващата задлъжнялост на домакинствата и покачващия се дефицит по текущата сметка, както и с възможното приключване на продължилия бум на жилищно строителство по-рано от предвиденото в програмата.

(3)

За 2006 г. прогнозата на службите на Комисията от есента на 2006 г. сочи бюджетен излишък от 1,5 % от БВП, напълно в съответствие с актуализираната програма за стабилност, но при цел от 0,9 % от БВП, заложена в предходната актуализация на програмата за стабилност. Това положително развитие е в резултат на по-високи от очакваните приходи, дължащи се на активното създаване на работни места и повишаващите се корпоративни печалби, които се оценяват като фактори за увеличаването на преките данъчни приходи доста над номиналния ръст на БВП.

(4)

Актуализацията има за цел i) поддържане на макроикономическа и бюджетна стабилност и ii) насърчаване на производителността чрез увеличаване на инфраструктурния, човешкия и технологичния капитал. Предвижда се излишъкът на държавния бюджет да спадне от 1,4 % от БВП през 2006 г. на около 1 % през 2009 г. Времевата характеристика на първичния излишък е сходна — спад от 3 % от БВП през 2006 г. на 2,25 % през 2009 г. Докато приходите се понижават с 0,2 % от БВП през програмния период, първичните разходи се увеличават с около 0,5 % от БВП, което частично се компенсира от намаляване на лихвената тежест. В предходната актуализация се прогнозираха по-малки излишъци при като цяло сходни макроикономически перспективи. Разликата между двете актуализации е в получения много по-добър излишък за 2006 г. от предвидения преди година, което се прогнозира да окаже благоприятно влияние за целия програмен период.

(5)

Очаква се структурното салдо (т.е. салдото, коригирано според промените в икономическата конюнктура, с изключение на еднократните и други временни мерки), изчислено по общоприетата методология, да спадне незначително от около 1,75 % от БВП през 2006 г. на 1,5 % в края на програмния период. Както и в предходната актуализация на програмата за стабилност, средносрочната цел за състоянието на бюджета, заложена в програмата, е състояние на равновесие в структурно отношение, което в програмата се предвижда да бъде поддържано чрез голям резерв през програмния период. Тъй като средносрочната цел е по-амбициозна от минималната референтна стойност (изчислена при дефицит от около 1,25 % от БВП, достигането ѝ следва да изпълни целта за осигуряване на резерв срещу възникването на прекомерен дефицит). Средносрочната бюджетна цел е в границите, определени за държавите-членки от еурозоната и обхванати от валутно-курсовия механизъм (ERMII) в Пакта за стабилност и растеж и етичния кодекс, и е по-амбициозна, отколкото предполага коефициентът на задлъжнялост и средния потенциален ръст на производството в дългосрочен план.

(6)

Рисковете относно бюджетните прогнози в програмата изглеждат като цяло балансирани. Макроикономическият сценарий, който стои в основата на актуализацията, е реалистичен, а прогнозите за приходите отразяват предпазливи предвиждания. По отношение на разходната част има риск от преразход (на ниво регионални власти), ако бъдат потвърдени предишните тенденции в образованието и здравеопазването.

(7)

Предвид тази оценка на риска бюджетната ориентация изглежда адекватна за поддържането средносрочната цел през целия програмен период, както е предвидено в програмата. Освен това бюджетът осигурява достатъчен резерв срещу надхвърлянето на прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания за всяка година. Линията на фискалната политика, заложена в програмата, е в съответствие с Пакта за стабилност и растеж.

(8)

Изчислено е, че през 2006 г. брутният държавен дълг се е понижил под 40 % от БВП, доста под посочената в Договора референтна стойност от 60 % от БВП. В актуализацията се предвижда коефициентът на задлъжнялост да се понижи с още 8 процентни пункта за периода на програмата.

(9)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета в Испания е доста над средното ниво за ЕС, най-вече поради относително голямото нарастване на свързаните с пенсионното осигуряване разходи като дял от БВП през следващите десетилетия. Първоначалното състояние на бюджета, което е по-добро в сравнение с 2005 г., допринася за облекчаване на прогнозираното дългосрочно въздействие на застаряването на населението върху бюджета, но не е достатъчно, за да покрие напълно значителното нарастване на разходите, дължащо се на застаряването. Поддържането на високи първични излишъци в средносрочен план и прилагането на по-нататъшни мерки с цел ограничаване на значителното нарастване разходите, свързани със застаряването, би допринесло за намаляването на рисковете за устойчивостта на публичните финанси. Като цяло Испания изглежда изложена на средно голям риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси.

(10)

Програмата за стабилност съдържа качествена оценка на цялостното въздействие от доклада от октомври 2006 г. за изпълнението на националната програма за реформи в рамките на средносрочната фискална стратегия. Програмата дава информация, макар и не систематично, за преките бюджетни разходи или икономии от основните реформи, предвидени в националната програма за реформи, а бюджетните прогнози в нея изглежда отчитат последиците за публичните финанси от действията, посочени в националната програма за реформи. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за стабилност, изглеждат в съответствие с тези, предвидени в националната програма за реформи. По-конкретно и в двете програми се предвижда постепенно нарастване на публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност и на инвестициите в инфраструктурата.

(11)

Бюджетната стратегия в програмата като цяло е съобразена с общите насоки за икономическа политика, включени в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г.

(12)

С оглед на посочените в етичния кодекс за програмите за стабилност и сближаване изисквания за предоставянето на данни, програмата предоставя всички задължителни и повечето незадължителни данни (3).

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/11

(1)

На 27 март 2007 г. Съветът разгледа Програмата за сближаване на България за периода 2006-2009 г.

(2)

България постигна висока степен на макроикономическа стабилност, поддържана от стабилни публични финанси. Икономическият растеж е висок и стабилен, като през последните години се е увеличил до около 5,5 %, но БВП на глава от населението, изразен чрез стандарта на покупателната способност (СПС) остава нисък и представлява 32,9 % от средния БВП за ЕС на 25-те през 2005 г. Ето защо постигането на желаните параметри изисква още много работа и представлява първостепенно предизвикателство за България в средносрочен и дългосрочен план. Въпреки че след въвеждането на паричния съвет през 1997 г. за времето до 1999 г. инфлацията бе сведена до едноцифрени стойности, през последните години процесът на дезинфлация остана в застой, а през 2006 г. инфлацията по СПС достигна 7,3 %.

(3)

Според макроикономическия сценарий, залегнал в основата на програмата, ръстът на реалния БВП ще остане на високо ниво и ще отбележи леко покачване от 5,9 % през 2006 г. на средно 6,1 % за останалата част от програмния период. Оценен въз основа на наличната в момента информация, този сценарий почива на реалистични предвиждания за ръста. Въпреки това високите външни дисбаланси продължават да бъдат рисков фактор в средносрочен план, като в частност външният дефицит през 2006 г. достигна 16 % от БВП, независимо че финансирането на дефицита бе напълно обезпечено от навлизането на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Направените в програмата прогнози за инфлацията изглеждат реалистични.

(4)

В прогнозата на службите на Комисията от есента на 2006 г., бюджетният излишък за 2006 г. се оценява на 3,3 % от БВП, при поставена цел за балансиран бюджет в предприсъединителната икономическа програма (ПИП) от декември 2005 г. и прогнозен излишък от 3,2 % от БВП в Програмата за сближаване. Този значително по-добър бюджетен резултат се дължи основно на това, че ръстът на приходите превиши заложените стойности като резултат от консервативната прогноза на ПИП за приходите, по-високия ръст на производството и подобрената събираемост на приходите. Разходите са също по-ниски с 1 % от БВП в сравнение с прогнозите в ПИП и основно отразяват по-ниски текущи разходи.

(5)

Заложената в Програмата за сближаване средносрочна бюджетна стратегия цели да поддържа бюджетен излишък в рамките на 0,8-1,5 % от БВП, с оглед запазването на макроикономическата стабилност и устойчивостта на публичните финанси. За 2007 г. се прогнозира голямо разхлабване на фискалната позиция, като бюджетният излишък ще достигне 0,8 % от БВП, което представлява намаление спрямо 3,2 % от БВП през 2006 г. През 2008 г. и 2009 г. бюджетният излишък ще се повиши отново и ще се установи на 1,5 % от БВП. Като се има предвид намаляването през програмния период на лихвените разходи с около 0,25 % от БВП, се прогнозира намаляване на първичния излишък от 4,5 % от БВП през 2006 г. до 2,25 % от БВП през 2007 г., последвано от нарастването му до около 2,75 % от БВП през 2008 г. и 2009 г. Разхлабването на фискалната позиция през 2007 г. ще бъде почти изцяло предизвикано от разходите. Предвижда се разходите да се увеличат с 2,75 % от БВП, като само част от това увеличение — около 0,75 % от БВП, ще спадне отново през 2008 г. Прогнозното увеличение на разходите през 2007 г. ще се дължи главно на „други разходи “(+ 2,5 % от БВП) и субсидии (+ 0,5 % от БВП). Увеличението в „други разходи “отразява вноската на България в бюджета на ЕС (1,25 % от БВП), увеличението на разходите по проектите на Структурния фонд на ЕС (0,25 % от БВП), което ще бъде изцяло компенсирано чрез по-високите приходи от безвъзмездните заеми, отпускани от ЕС, и увеличението на „други текущи разходи “(1 % от БВП). Прогнозира се планираното намаляване на корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица през 2007 г. почти изцяло да се компенсира от подобрената данъчна дисциплина и събираемост на данъците. В резултат от това общите приходи ще останат почти неизменни (като процент от БВП) през програмния период. Програмата посочва също, че макар и бюджетът за 2007 г. да предвижда бюджетен излишък от 0,8 % от БВП, в действителност при изпълнението на бюджета целта ще бъде постигането на по-висок излишък, възлизащ на 2 % от БВП. Това би могло да се направи въз основа на разпоредбите в Закона за бюджета, които позволяват да се изразходват 10 % от планираните текущи първични разходи само под условие, че няма увеличение на външния дефицит. Бюджетните цели са преразгледани значително към завишение в сравнение с предприсъединителната икономическа програма за 2005 г. и отразяват значителния приход от преизпълнение през 2006 г. с пренасяне на ефекта в следващите години и леко по-благоприятните перспективи за ръст в производството.

(6)

Планира се структурното салдо (т.е. салдото, коригирано според промените в икономическата конюнктура, без да се вземат предвид еднократните и други временни мерки), изчислено според общоприетата методология, да се понижи от около 3,75 % от БВП през 2006 г. на 1 % през 2007 г. и после отново да се повиши до около 2 % от БВП през 2008 г. и 2009 г. Ако при изпълнението на бюджета през 2007 г. се постигне по-висок номинален бюджетен излишък, възлизащ на 2 % от БВП, каквато е посочената в програмата цел, темпът на коригиране ще бъде по-плавен. Представената в програмата средносрочна цел (СЦ) за състоянието на бюджета е осигуряване на баланс в структурата му чрез поддържане на широк марж през програмния период. Тъй като средносрочната цел е по-амбициозна от минималната референтна стойност (изчислена при дефицит от около 1,25 % от БВП), постигането ѝ следва да изпълни целта за осигуряване на защитен марж срещу настъпването на прекомерен дефицит. Средносрочната бюджетна цел е по-висока, отколкото предполага коефициентът на задлъжнялост и средният потенциален ръст на производството в дългосрочен план.

(7)

Бюджетните резултати през 2007 г. би могло да бъдат по-добри от предвидените в програмата, докато през 2008 г. и 2009 г. рисковете за бюджетните прогнози изглеждат в голяма степен балансирани. С оглед поддържане на добрите резултати във връзка с постигането на бюджетните цели и разпоредбите на Закона за бюджета от 2007 г. за ограничаване на разходите при изпълнението на бюджета, постигането на по-висок излишък през 2007 г. изглежда реалистично, независимо че прогнозираният за същата година размер на приходите би могъл да доведе до някои рискове, тъй като намаляването му, породено от намаляването на данъците, може да не бъде изцяло компенсирано от подобрената данъчна дисциплина и събираемост. Въпреки че не са предоставени никакви подробности относно стратегията за финансово сближаване след 2008 г., бюджетните цели до края на програмния период изглеждат реалистични като цяло, при условие че през 2007 г. се реализират по-добри от понастоящем прогнозираните бюджетни резултати.

(8)

Във връзка с настоящата оценка на риска, линията на програмата по отношение на бюджета предполага осъществяване на средносрочната бюджетна цел чрез осигуряване на широк марж през програмния период. Освен това, по отношение на бюджета се предвижда и осигуряването на достатъчен защитен марж, който да тушира евентуалното превишаване на 3 %-ния праг на допустимия дефицит на БВП при нормални макроикономически колебания през програмния период. Линията на програмата по отношение на фискалната политика е към разширяване през 2007 г. и евентуална процикличност при икономически благоприятна конюнктура. Това не би било напълно в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. По-конкретно, благоприятна икономическа конюнктура се очаква да настъпи през 2007 г., когато се планира структурното салдо да спадне с около 2,25 % от БВП според програмата и с 1,5 % според прогнозата на службите на Комисията от есента на 2006 г.

(9)

Изчислено е, че брутният държавен дълг е достигнал 25,25 % от БВП за 2006 г., което е доста под референтната стойност от 60 % от БВП по Договора. Програмата прогнозира коефициентът на задлъжнялост да намалее с 4 процентни пункта през програмния период.

(10)

При липсата на дългосрочни прогнози за свързаните със застаряването на населението разходи, които да се основават на общите макроикономически допускания, изготвени от Комитета за икономическа политика (EPC)/Комисията, не е възможно да се извърши оценка на въздействието на застаряването на населението в България на една сравнима и стабилна основа, както се прави понастоящем за другите държави-членки, за които има прогнози на тази основа. Все пак, имайки предвид настоящата демографска структура, не може да се изключи възможността застаряването да окаже значително въздействие върху разходите. Първоначалното състояние на бюджета, характеризиращо се с голям структурен излишък, допринася значително за стабилизиране на дълга преди извършването на оценка на дългосрочното въздействие на застаряването на населението върху бюджета. Поддържането на висок първичен излишък в средносрочен план би допринесло за ограничаване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси.

(11)

Бюджетната стратегия в програмата частично съответства на общите насоки за икономическата политика, включени в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г. Линията на програмата по отношение на фискалната политика е към разширяване през 2007 г., евентуална процикличност при икономически благоприятна конюнктура и риск от задълбочаване на външния дефицит, който и без това е висок. Освен това, въпреки че са предприети стъпки за подобряване на дългосрочната устойчивост на пенсионната система, са представени твърде малко конкретни мерки за подобряване на ефективността на публичните разходи, по-специално по отношение на разходите за здравеопазване, където има постоянни проблеми с мониторинга и контрола на разходите и качеството на предоставяните услуги.

(12)

Що се отнася до изискванията за предоставянето на данни, посочени в етичните кодекси на програмите за стабилност и сближаване, програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (2).

i)

да постигне по-висок бюджетен излишък през 2007 г. от планирания в програмата и да поддържа стабилно състояние след това, с цел да насърчи макроикономическата стабилност и да овладее високия външен дефицит;

ii)

да засили допълнително ефективността на публичните разходи, по-специално чрез реформа в системата на здравеопазването.

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/15

(1)

На 27 март 2007 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Латвия за периода 2006-2009 г. (2). На 6 март 2007 г. правителството на Латвия обяви план, който цели борба с инфлацията. Това включва преразглеждане на целите, заложени в бюджета, със стремеж към балансиран бюджет през 2007 г. и 2008 г. и бюджетен излишък от 2009 г. нататък. Настоящото становище на Съвета, обаче, се основава на програмата за сближаване.

(2)

Макроикономическият сценарий, който стои в основата на програмата, предвижда плавно приземяване на икономиката, със средно забавяне на реалния ръст на БВП от 11,5 % през 2006 г. до 8,0 % през остатъка от срока на програмата. Спрямо текущите налични данни, този сценарий изглежда основан на реалистични предвиждания за растеж. Независимо от това, съществуват значителни рискове от неблагоприятно макроикономическо развитие с оглед на големия външен дисбаланс, високата инфлация и увеличаващите се признаци за прегряване на икономиката на Латвия. Прогнозите на програмата за инфлацията изглеждат леко оптимистични.

(3)

За 2006 г. прогнозите на службите на Комисията от есента на 2006 г. предвиждат общ бюджетен дефицит от 1,0 % от БВП спрямо заложената цел от 1,5 % от БВП в предходната актуализация на програмата за сближаване. Актуализираната програма предвижда дефицит от 0,4 % от БВП, което е реалистично предвид по-високите от очакваните приходи и въпреки въздействието на бюджетните изменения, приети през октомври 2006 г., при които разходите бяха увеличени с 1,5 % от БВП.

(4)

(5)

(6)

Рисковете за бюджетните прогнози в програмата като цяло изглеждат в голяма степен балансирани за 2007 г., но бюджетните резултати биха могли да бъдат по-лоши от прогнозираните в програмата от 2008 г., поради рисковете за макроикономическия сценарий. Бюджетната стратегия се основава на по-високо съотношение приходи-БВП и по-нисък дял от БВП на социалните трансфери и „другите разходи “(които в програмата включват част от разходите за потребление), които биха могли да бъдат по-добре обосновани, като се има предвид, че актуализацията предвижда въвеждане на официална средносрочна рамка за планирането и контрола на публичните финанси от 2008 г. нататък.

(7)

Като се има предвид тази оценка на риска, бюджетът в програмата може да не е достатъчен, за да осигури постигането на средносрочната цел до 2008 г., както е заложено в програмата. Въпреки това бюджетът изглежда осигурява достатъчен предпазен марж при нарушаване на прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания през целия период на програмата. С изключение на 2007 г., движението на корекцията към средносрочната цел, заложена в програмата, като цяло съответства на Пакта за стабилност и растеж, който посочва, че корекцията следва да бъде по-висока през периоди на благоприятна икономическа конюнктура и може да бъде по-ниска през периоди на неблагоприятна икономическа конюнктура. 2007 година, обаче, определено е година на отдалечаване от средносрочната цел при благоприятна икономическа конюнктура, което не съответства на Пакта за стабилност и растеж. Подходящ би бил по-стабилен структурен план за корекции през първите години от периода на програмата, с цел да се подкрепи процесът на стабилно макроикономическо сближаване и да се намали рискът от небалансиран икономически растеж.

(8)

(9)

Брутният държавен дълг се изчислява на 10,7 % от БВП през 2006 г., много под посочената в Договора референтна стойност от 60 % от БВП. Програмата прогнозира съотношението на задлъжнялост да спадне с 1,3 процентни пункта през периода на програмата и да достигне 9,4 % от БВП до 2009 г.

(10)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението в Латвия върху бюджета е по-ниско от средното в ЕС, като прогнозата е за намаляване на разходите, свързани със застаряването, като дял от БВП през следващите десетилетия, вследствие на намаляването на разходите, дължащо се на реформата в пенсионната система. Текущото ниво на брутния дълг в Латвия е много ниско и подобряването на състоянието на бюджета в структурно отношение, както е заложено в актуализацията на програмата за сближаване, би ограничило до известна степен рисковете за дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Като цяло Латвия изглежда изложена на малък риск по отношение на устойчивостта на публичните финанси.

(11)

Програмата за сближаване съдържа качествена оценка на общото въздействие от доклада за прилагане на националната програма за реформи от м. октомври 2006 г. в рамките на средносрочната фискална стратегия. Освен това тя предоставя информация за преките бюджетни разходи или спестените средства вследствие на основните реформи, предвидени в националната програма за реформи, а бюджетните прогнози ясно отчитат последиците за публичните финанси от очертаните в националната програма за реформи действия. Мерките в областта на публичните финанси, предвидени в програмата за сближаване, изглеждат адекватни на предвидените в националната програма за реформи. По-конкретно, и двете програми предвиждат значително увеличаване на публичните инвестиции, а програмата за сближаване допълнително предвижда средства за осъществяване на мерките за подобрение на институционалните характеристики на публичните финанси, включително въвеждането на многогодишна бюджетна рамка.

(12)

Бюджетната стратегия в програмата не съответства напълно на общите насоки на икономическата политика, съдържащи се в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г. По-специално прогнозираната фискално състояние не допринася адекватно за насърчаването на по-голяма устойчивост на външната сметка.

(13)

По отношение на посочените в етичния кодекс за програмите за стабилност и сближаване изисквания за предоставянето на данни програмата предоставя всички задължителни и повечето от незадължителните данни (3). Въпреки това са налице някои несъответствия в стандартна таблица 2.

i)

като част от по-обширна стратегия за реформа да намали рисковете от макроикономическа нестабилност като ефективно приложи мерки за постигане на значително по-добра бюджетна цел през 2007 г. от предвидената в програмата. Освен това, възможно най-скоро следва да се приложат мерки, които да засилят консолидацията извън средносрочната цел през следващите години;

ii)

да определи по-ясна и по-обвързваща средносрочна рамка за планирането и контрола на публичните финанси.

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/19

(1)

На 27 март 2007 г. Съветът разгледа програмата за сближаване на Румъния за периода от 2006 г. до 2009 г.

(2)

През последните пет години Румъния отбелязва висок икономически ръст, но нейният БВП на глава от населението (изразен в ППС) все още е нисък – 34 % от средния ръст за ЕС 25 през 2005 г. По тази причина Румъния има още много за постигане, което представлява първостепенна цел в средносрочен и дългосрочен план. През 2001–2005 г. макроикономическата стабилност бележи подобрение, което се изразява в рязък и траен спад на инфлацията и консолидация на публичните финанси. Средният процент на инфлация се задържа на 6,6 % през 2006 г.

(3)

Макроикономическият сценарий, който стои в основата на програмата, предвижда реалният ръст на БВП постепенно да се понижава от доста над потенциален ръст от 8 % през 2006 г. до все още устойчиво ниво от 5,9 % през 2009 г. Оценен въз основа на наличната в момента информация, този сценарий явно почива на реалистични предвиждания за ръста. Съдържащите се в програмата прогнози за инфлацията изглеждат занижени, тъй като в тях се предвижда устойчиво намаление на кредитите и ръста на частното потребление, което може да не се осъществи. За разлика от програмата, прогнозата на службите на Комисията от есента на 2006 г. предвижда по-нататъшно увеличение на външния дефицит през 2007 г. и 2008 г. въз основа на вноса, който, в резултат на голямото частно потребление и инвестиции, продължава да надвишава износа.

(4)

За 2006 г., в прогнозата на службите на Комисията от есента на 2006 г., е посочен общ бюджетен дефицит от 1,4 % от БВП при цел от 0,7 % от БВП, заложена в предприсъединителната програма от декември 2005 г. В програмата за сближаване дефицитът се изчислява на 2,3 % от БВП. Отклонението спрямо първоначалната цел отразява значителни допълнителни разходи, особено текущи разходи, отчасти дължащи се на повторно отпускане на нереализирани инвестиционни разходи, което достатъчно компенсира по-големия от очаквания ръст на приходите.

(5)

Основната цел на програмата е постигане на фискална консолидация, за да се осъществи средносрочната бюджетна цел за структурен дефицит (при коригиране според промените в икономическата конюнктура, с изключение на еднократните и други временни мерки) от 0,9 % от БВП през 2011 г., тоест след приключването на програмата. Програмата е насочена към малко понижаване на общия бюджетен дефицит от 2,3 % от БВП през 2006 г. на 2 % от БВП през 2009 г., след повишаване до 2,7 % от БВП през 2007 г. Очаква се първичният дефицит да следва подобна тенденция и в края на програмния период да се установи на 1 % от БВП.

(6)

Корекцията, която е незначителна и е за предходния период, е направена чрез нарастване на съотношението приходи–БВП, което е малко по-високо от нарастването на съотношението разходи–БВП (почти 4 процентни пункта в сравнение с 3,5 процентни пункта). По отношение на приходите по-голямата част от нарастването се дължи на данъци (особено през 2007 г.) и на „други приходи “(вероятно свързани с притока на средства от фондовете на ЕС). Нарастването на коефициента на разходите се дължи до голяма степен на много съществен ръст на публичните инвестиции, като предвиждането е да се увеличат повече от два пъти като процент от БВП поради предвиденото значително увеличение на усвояването на средствата от ЕС. В сравнение с предприсъединителната икономическа програма от декември 2005 г. бюджетните цели са много по-малко амбициозни, въпреки че залегналите в основата предвиждания за растеж са сходни.

(7)

Предвижда се структурният дефицит (т.е. дефицитът, коригиран според промените в икономическата конюнктура с изключение на еднократните и други временни мерки), изчислен по общоприетата методология, още да се влоши от 3 % от БВП през 2006 г. до около 3,5 % от БВП през 2007 г., преди да се повиши на 2, 25 % от БВП през 2009 г. Както е посочено по-горе, представената в програмата средносрочна цел за състоянието на бюджета е структурен дефицит от 0,9 % от БВП, като в програмата се предвижда да бъде достигната до 2011 г., т. е. след приключването на програмния период. Тъй като средносрочната бюджетна цел е по-амбициозна от минималната референтна стойност (изчислена при дефицит от около 1,75 % от БВП), постигането ѝ следва да изпълни целта за осигуряване на резерв срещу възникването на прекомерен дефицит. Средносрочната бюджетна цел отразява адекватно коефициента на задлъжнялост и средния потенциален ръст на производството в дългосрочен план.

(8)

Рисковете за бюджетните прогнози в програмата изглеждат като цяло балансирани през 2007 г., но бюджетните резултати след това биха могли да бъдат по-лоши от прогнозираните в програмата. През 2007 г. и разходната, и приходната част могат да бъдат по-ниски от предвиденото: първата — поради малката вероятност от изпълнението на плановете за публичните инвестиции, а втората — поради това, че предвидените данъчни приходи от стопанска дейност се оказват благоприятни, което до известна степен се обяснява с проведените напоследък мерки в областта на реформата на данъчната администрация. От 2008 г. нататък бюджетната стратегия е недостатъчно определена, с променлив характер на няколко разходни статии и необосновано затягане през 2009 г. Отклонението в разходната част през последните години чрез чести бюджетни изменения, несигурността по отношение на пълната сума на компенсациите, които трябва да се изплатят от бюджета на гражданите за невъзстановените национализирани имоти по време на комунистическия режим и потенциалното опрощаване на неизплатени задължения на държавни предприятия към бюджета, сочат риск от преразход, независимо че нивото на предвидените разходи за инвестиции вероятно ще бъде занижено. Освен това планираните в повече ресурси, предназначени за инвестиции, биха могли да бъдат пренасочени към потребление според досегашния опит, оказвайки отрицателно въздействие върху качеството на публичните разходи.

(9)

С оглед на настоящата оценка на риска, бюджетната ориентация на програмата изглежда недостатъчна, за да осигури постигането на средносрочната бюджетна цел в рамките на програмния период, както е предвидено и в програмата. Освен това бюджетната ориентация изглежда не осигурява достатъчен резерв срещу превишаването на прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания през програмния период. Темпът на коригирането спрямо средносрочната бюджетна цел, заложен в програмата, е недостатъчен и следва да се засили съществено, за да е в съответствие на Пакта за стабилност и растеж, където се посочва, че корекцията следва да бъде по-голяма при икономически благоприятна конюнктура и по-ниска при икономически неблагоприятна конюнктура. По-конкретно, в контекста на икономически благоприятна конюнктура структурното подобрение е незначително и е изцяло за предходния период, с влошаване през 2007 г., докато предвидената корекция, особено през 2009 г., не е подкрепена с мерки.

(10)

Брутният държавен дълг се изчислява на около 13 % от БВП през 2006 г., доста под референтната стойност от 60 % от БВП по Договора. Програмата прогнозира коефициентът на задлъжнялост да намалее с около 1 процентен пункт от БВП през периода на програмата.

(11)

При липсата на дългосрочни прогнози за свързаните със застаряването на населението разходи, основаващи се на общите макроикономически предвиждания, изготвени от Комитета по икономическа политика/Комисията, не е възможно да се направи оценка на влиянието на застаряването на населението в Румъния на сравнима и здрава основа, както се прави понастоящем за другите държави-членки, за които са налице прогнози на тази основа. Предвид на настоящата демографска структура обаче не може да бъде изключено значително влияние на застаряването на населението върху разходите. Първоначалното състояние на бюджета, с голям структурен дефицит, не е достатъчно за стабилизиране на дълга, дори преди отчитането на дългосрочното влияние на застаряването на населението върху бюджета. Подобряването на структурното състояние на бюджета в средносрочен план би допринесло за ограничаването на рисковете за устойчивостта на публичните финанси.

(12)

Бюджетната стратегия отчасти съответства на общите насоки за икономическата политика, включени в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г. По-конкретно, коригирането на бюджета спрямо средносрочната бюджетна цел е недостатъчно и следва да се задълбочи съществено през програмния период. Освен това фискалната стратегия, заложена в програмата, особено облекчаването на финансовата позиция до 2007 г. и ограниченото консолидиране след това увеличават предизвикателствата пред управлението на търсенето, включително тези, свързани с необходимостта от поддържане на устойчив растеж, за да продължи поддържането на процеса на дезинфлация и да се ограничи увеличаването на външния дефицит, оценен на 10,3 % от БВП през 2006 г.

(13)

Относно посочените в етичния кодекс за програмите за стабилност и за сближаване изисквания за предоставянето на данни, в програмата има пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (2).

i)

да се възползва от благоприятната икономическа конюнктура, за да засили значително темпа на корекцията за постигане на средносрочната бюджетна цел, като се стреми към по-амбициозни бюджетни цели през 2007 г. и през следващите години. Подобряването на структурното състояние на бюджета в средносрочен план би допринесло за ограничаване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси;

ii)

да ограничи предвиденото голямо нарастване на публичните разходи и да преразгледа тяхната структура с оглед на повишаването на потенциалния ръст, както и подобряването на планирането и извършването на публичните разходи в обвързваща средносрочна рамка.

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/23

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/26

Наименование на продукта

Описание на продукта

X

Географска област

Доказателство за произход

Метод на производство

Връзка

Етикетиране

X

Национални изисквания

—

Департамент Дром:

—

Департамент Воклюз:

—

Кантон Нион: Арпавон, Обър, Шатоньоф дьо Бордет, Кондорсе, Кюрние, Ейрол, Мирабел о Барони, Монтолийо, Нион, Льо Пег, Пиежон, Ле Пий, Русе ле Вин, Сен Фереол Трант Па, Сен Морис сюр Ег, Сен Пантелеон ле Вин, Вантьорол, Вензобър,

—

Кантон Бюи ле Барони: Бовоазен, Бениве Олон, Бюи ле Барони, Eгалие, Мерендол ле-з-Оливие, Молан сюр Увез, Ла Пен сюр л'Увез, Пиерлонг, Плезиан, Пропияк, Ла Рош сюр льо Бюи, Веркоаран,

—

Кантон Ремюза: Монреал ле Сурс, Сен Ме, Саюне, Вилпердри,

—

Кантон Сен Пол Троа Шато: Тюлет.

—

Кантон Малосен: Брант, Антрьошо, Малосен (дял AI),

—

Кантон Везон ла Ромен: Бюисон, Керан, Кресте, Фокон, Пюймера, Расто, Рое, Сегюре, Сен Марсьолен лес Везон, Сен Ромен ан Виеноа, Сен Роман дьо Малгард, Везон ла Ромен, Вилдийо,

—

Кантон Валреас: Валреас, Визан.

—

Отглеждането на маслинови дървета в този район датира от най-дълбока древност и се запазва като много активно до началото на XX век. Неговият залез, който се дължи основно на конкуренцията на масла от зърнени култури, превръща маслините в допълнителна култура. С цел да се избегне тяхното изчезване, след силните студове през зимата на 1956 г. производителите се организират, за да съхранят националното богатство, което те представляват. С решение на Съда на Валенсия от 1968 г. Черната маслина от Нион е призната за наименование за произход.

—

„Танш “е типичен за този район сорт, изключително добре приспособен към местния климат с резки контрасти. Умението и постоянството на производителите спомагат за запазването на това традиционно производство.

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/30

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/37

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32007M4566. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/38

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/39

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

Hauptzollamt Hamburg-Jonas

Süderstraße 63

D-20097 Hamburg

Hauptzollamt Hamburg-Jonas

Süderstraße 63

D-20097 Hamburg

1.

2.

1.

2.

3.

4.

5.

ONIFLHOR

164, rue de Javel

F-75739 Paris Cedex 15

Tél. (33-1) 44 25 36 77

Fax (33-1) 44 54 31 69

AGEA

Via Torino, 45

I-00184 Roma

AVEPA

Centro Tommaseo

Via N. Tommaseo, 67 C

I-35131 Padova

ARTEA

Via San Donato, 42/1

I-50127 Firenze

Agencja Rynku Rolnego

ul. Nowy Świat 6/12

PL-00-400 Warszawa

Tel. (48-22) 661-72-72

Fax (48-22) 628-93-53

IFADAP/INGA

Instituto de Financiamento e Apoio ao Desenvolvimento da Agricoltura e Pescas/

Instituto Nacional de Intervenção e Garantia Agrícola

Rua Fernando Curado Ribeiro, n.o 4 G

P-1600 Lisboa

Tel. (351-21) 751 85 00

Fax (351-21) 751 86 11/2

Pôdohospodárska platobná agentúra

Dobrovičova 12

SK-815 26 Bratislava

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/42

1.

На 17 април 2007 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 и вследствие на препращане съгласно член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която Bridgestone Americas Holding Inc. („Bridgestone“, САЩ) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета контрол над Bandag Incorporated („Bandag“, САЩ) посредством покупка на дялове.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележките могат да се изпращат до Комисията по факс (факс: (32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата с позоваване на COMP/M.4564 — Bridgestone/Bandag на следния адрес:

24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/43

1.

На 17 април 2007 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие The Apollo Group („Apollo“, САЩ) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета контрол над цялото предприятие Claire's Stores, Inc. („Claire's“, САЩ) посредством покупка на дялове.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележките могат да се изпращат до Комисията по факс (факс: (32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата с позоваване на COMP/M.4665 — The Apollo Group/Claire's Stores на следния адрес: