8.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

L 356/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1767 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 6 октомври 2021 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Съюзът и неговите държави членки са страни по Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (наричана по-нататък „Орхуската конвенция“) (3), като всеки от тях има собствени и споделени отговорности и задължения по посочената конвенция.

(2)	Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета (4) беше приет, за да спомогне за изпълнението на задълженията, произтичащи от Орхуската конвенция, чрез определяне на правила за прилагането ѝ спрямо институциите и органите на Съюза.

(3)

В съобщението си от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт Комисията се ангажира да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1367/2006 с цел подобряване на достъпа до административен и съдебен контрол на равнището на Съюза за гражданите и неправителствените организации в областта на околната среда, които имат конкретни опасения относно съвместимостта на административните актове, оказващи въздействие върху околната среда, с правото в същата област. Комисията се ангажира също така да предприеме действия за подобряване на достъпа на гражданите и неправителствените организации до правосъдие пред националните съдилища във всички държави членки. За тази цел тя публикува съобщението от 14 октомври 2020 г. относно подобряване на достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда в ЕС и неговите държави членки, в което потвърждава, че „достъпът до правосъдие по въпросите на околната среда – както чрез Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съда на ЕС“), така и чрез националните съдилища в качеството им на съдилища на Съюза – е важна мярка за подкрепа при осъществяването на прехода към Европейския зелен пакт и средство за засилване на позициите на гражданското общество като пазител на демократичното измерение“.

(4)

Без да се засяга правомощието на Съда на ЕС за разпределяне на разноските, в съответствие с член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция съдебните производства по Регламент (ЕО) № 1367/2006 не трябва да бъдат недостъпно скъпи. Съобразно с това институциите и органите на Съюза ще се стремят в рамките на такива производства да правят и съответно да искат възстановяването само на разумни разходи.

(5)

Като се имат предвид разпоредбите на член 9, параграфи 3 и 4 от Орхуската конвенция, както и констатациите и препоръките на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция по дело ACCC/C/2008/32, правото на Съюза следва да бъде приведено в съответствие с разпоредбите на конвенцията относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда по начин, който е съвместим с основните принципи на правото на Съюза и неговата система за съдебен контрол.

(6)

С Решение (ЕС) 2018/881 (5) Съветът поиска да бъде направено проучване на възможностите на Съюза за предприемане на действия по констатациите на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция по дело ACCC/C/2008/32, което да бъде последвано, ако е целесъобразно, от предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006. Освен това в резолюциите си от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката (6), 16 ноември 2017 г. относно Прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПООС) (7) и 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (8) Европейският парламент поиска изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006.

(7)

В член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция се посочва, че в рамките на своето национално право всяка страна трябва да осигури на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, определени в националното ѝ право, достъп до съдебни или други процедури за оспорване на материалната или процесуална законосъобразност на всяко решение, действие или бездействие, които нарушават разпоредбите на националното ѝ право, касаещо околната среда. Административната процедура за преразглеждане, предвидена в Регламент (ЕО) № 1367/2006, допълва цялостната система на Съюза за съдебен контрол, която позволява на гражданите да изискат контрол на административни актове чрез преки съдебни искове на равнището на Съюза, а именно съгласно член 263, четвърта алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), а в съответствие с член 267 от ДФЕС – чрез националните съдилища. Правото и задължението на националните съдилища да отправят преюдициално запитване до Съда на ЕС на основание член 267 от ДФЕС са съществени елементи на тази система. Съгласно член 267 от ДФЕС, така както го тълкува Съдът на ЕС, националните съдилища на държавите членки в качеството си на „общи“ съдилища в правния ред на Съюза съставляват неразделна част от системата за съдебна защита на Съюза (9).

(8)

Фактът, че вътрешното преразглеждане, предвидено в Регламент (ЕО) № 1367/2006, е ограничено до административни актове от индивидуален характер, представляваше главното основание за недопустимостта на исканията, подавани от неправителствени организации в областта на околната среда, за вътрешно преразглеждане съгласно член 10 от посочения регламент, включително по отношение на административни актове с по-широк обхват. Поради това е необходимо обхватът на вътрешната процедура за преразглеждане, предвидена в посочения регламент, да се разшири така, че да бъдат включени незаконодателните актове от общ характер.

(9)

Приложното поле на Регламент (ЕО) № 1367/2006 обхваща актовете, приети съгласно правото в областта на околната среда. В същото време обаче член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция обхваща оспорването на действия или бездействия, които „нарушават“ правото в областта на околната среда. Поради това е необходимо да се поясни, че следва да се извършва вътрешно преразглеждане, за да се провери дали даден административен акт нарушава правото в областта на околната среда.

(10)

Когато се преценява дали даден административен акт съдържа разпоредби, които поради своите последици биха могли да нарушават правото в областта на околната среда, е необходимо да се вземе под внимание дали тези разпоредби биха имали неблагоприятно въздействие върху постигането на целите на политиката на Съюза в областта на околната среда, определени в член 191 от ДФЕС. Когато това е така, процедурата за вътрешно преразглеждане следва да обхваща и актовете, приети в изпълнение на политики, различни от политиката на Съюза в областта на околната среда.

(11)

Съгласно член 263 от ДФЕС, така както го тълкува Съдът на ЕС, се счита, че даден акт има външни последици и следователно може да бъде предмет на искане за преразглеждане, ако е предназначен да породи правно действие по отношение на трети страни. Следователно подготвителни актове, препоръки, становища и други необвързващи актове, които не пораждат правно действие по отношение на трети страни и поради това в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС не може да се счита, че имат външни последици, не следва да се счита, че представляват административни актове съгласно Регламент (ЕО) № 1367/2006 (10).

(12)

За да се осигури правна съгласуваност, се счита, че всеки акт има правно действие и следователно може да бъде предмет на искане за преразглеждане в съответствие с тълкуванието на Съда на ЕС на член 263 от ДФЕС (11). Когато за даден акт се счита, че има правно действие, той може да подлежи на искане за преразглеждане, независимо от своята форма, тъй като характерът му се разглежда във връзка с неговите последици, цел и съдържание (12).

(13)

С цел да се осигури достатъчно време за осъществяване на подходящ процес на преразглеждане е целесъобразно да се удължат предвидените в Регламент (ЕО) № 1367/2006 срокове за внасяне на искания за административно преразглеждане, както и сроковете, в които институциите и органите на Съюза трябва да отговорят на такива искания.

(14)

В съответствие с практиката на Съда на ЕС (13) неправителствените организации в областта на околната среда или другите представители на обществеността, които искат вътрешно преразглеждане на административен акт, са длъжни, когато посочват основанията за своето искане за преразглеждане, да посочат съществените фактически или правни обстоятелства, които да са достатъчно убедителни, така че да породят сериозни съмнения.

(15)

Обхватът на производствата за преразглеждане съгласно Регламент (ЕО) № 1367/2006 следва да включва както материалната, така и процесуалната законосъобразност на оспорвания акт. В съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС производството по член 263, четвърта алинея от ДФЕС и член 12 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 не може да се основава на основания или доказателства, които не фигурират в искането за преразглеждане, тъй като в противен случай целта на изискването за мотивиране на едно такова искане, съдържащо се в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1367/2006, би била лишена от полезното действие на това изискване и предметът на производството, образувано по такова искане, би бил изменен (14).

(16)

Актовете, приемани от публичните органи на държавите членки, включително националните мерки за изпълнение, приемани на равнището на държавите членки, които се изискват от незаконодателен акт, приет съгласно правото на Съюза, не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1367/2006 в съответствие с Договорите и принципа на независимост на националните съдилища.

(17)

Неправителствените организации в областта на околната среда и другите представители на обществеността следва да имат право да поискат вътрешно преразглеждане на административни актове и бездействия на институциите и органите на Съюза в съответствие с условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1367/2006, изменен с настоящия регламент.

(18)	Когато доказват, че правата им са накърнени, представителите на обществеността следва да докажат нарушение на правата си. Това може да включва необосновано ограничение или пречка за упражняването на тези права.

(19)

От представителите на обществеността не се изисква да доказват, че са пряко и лично засегнати по смисъла на член 263, четвърта алинея от ДФЕС, както се тълкува от Съда на ЕС (15). Въпреки това, за да се избегне възможността представителите на обществеността да имат безусловно право да поискат вътрешно преразглеждане („actio popularis“), каквото не се изисква съгласно Орхуската конвенция, те следва да доказват, че са пряко засегнати в сравнение с широката общественост, например, както е посочено в съдебната практика на Съда на ЕС (16), в случай на непосредствена заплаха за собственото им здраве и безопасност или при накърняване на право, предоставено им съгласно законодателството на Съюза, вследствие на предполагаемо нарушение на правото в областта на околната среда.

(20)

При доказването на достатъчен обществен интерес представителите на обществеността следва колективно да докажат както наличието на обществен интерес от защита, опазване и подобряване на качеството на околната среда, опазване на човешкото здраве, разумно и рационално използване на природните ресурси или от борба с изменението на климата, така и че искането им за преразглеждане се подкрепя от достатъчен брой физически или юридически лица в целия Съюз чрез събиране на подписите им или физически, или цифрово.

(21)

За да се гарантират ефективни процедури за вътрешно преразглеждане, и по-специално, че исканията за преразглеждане отговарят, когато е приложимо, на критериите, определени в Регламент (ЕО) № 1367/2006, и че в тях се посочват съществени фактически или правни обстоятелства, които пораждат сериозни съмнения относно оценката, направена от институцията или органа на Съюза (17), представителите на обществеността следва да бъдат представлявани или от неправителствена организация в областта на околната среда, която отговаря на критериите, определени в Регламент (ЕО) № 1367/2006, изменен с настоящия регламент, или от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка.

(22)

В случай че институция или орган на Съюза получи множество искания за преразглеждане на един и същ акт или бездействие и обедини тези искания, за да извърши преценка по тях в рамките на една процедура, в отговора си институцията или органът на Съюза следва да разгледа всяко искане поотделно. По-специално, ако такова искане бъде счетено за недопустимо по процедурни причини или ако бъде отхвърлено по същество, това не следва да засяга разглеждането на другите искания за преразглеждане, които са част от същата процедура.

(23)	За да се гарантира ефективното разглеждане на случаите, институциите и органите на Съюза следва да се стремят да прилагат последователно критериите, посочени в член 11 от Регламент (ЕО) № 1367/2006.

(24)	В интерес на прозрачността и ефективното разглеждане на случаите институциите и органите на Съюза следва да могат да създадат онлайн системи за получаване на искания за вътрешно преразглеждане.

(25)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се определят подробни правила за прилагане на разпоредбите на Орхуската конвенция по отношение на институциите и органите на Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците ѝ може да бъде постигната единствено на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(26)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) – по-специално необходимостта от включване в политиките на Съюза на високо равнище на опазване на околната среда (член 37), правото на добра администрация (член 41) и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (член 47). Настоящият регламент допринася за ефективността на системата на Съюза за административно и съдебно преразглеждане и съответно подобрява прилагането на членове 37, 41 и 47 от Хартата, като по този начин укрепва върховенството на закона, залегнало в член 2 от ДЕС.

(27)	Поради това Регламент (ЕО) № 1367/2006 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1367/2006 се изменя, както следва:

В член 2, параграф 1, букви ж) и з) се заменят със следното:

„ж)	„административен акт“ означава всеки незаконодателен акт, приет от институция или орган на Съюза, който има правно действие и външни последици и съдържа разпоредби, които биха могли да нарушават закон за околната среда по смисъла на член 2, параграф 1, буква е);

з)	„административно бездействие“ означава всеки пропуск на институция или орган на Съюза да приеме незаконодателен акт, който има правно действие и външни последици, ако такъв пропуск може да нарушава закон за околната среда по смисъла на член 2, параграф 1, буква е).“;

Член 10 се изменя, както следва:

а)

параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Всяка неправителствена организация или други представители на обществеността, които отговарят на критериите, определени в член 11, имат право да представят искане за вътрешно преразглеждане пред институцията или органа на Съюза, които са приели административния акт, или, в случай на твърдяно административно бездействие, е трябвало да приемат такъв акт, на основание, че такъв акт или такова бездействие нарушава закон за околната среда по смисъла на член 2, параграф 1, буква е).

Такова искане се прави в писмен вид и в срок, не по-дълъг от осем седмици след приемането, нотифицирането или публикуването на административния акт — в зависимост от това кое от трите събития настъпи най-късно, или, в случай на твърдяно административно бездействие — осем седмици след датата, на която е бил изискан административният акт. В искането се посочва основанието за преразглеждане.

2. Институцията или органът на Съюза, посочени в параграф 1, разглеждат всяко такова искане, освен ако то е явно неоснователно или очевидно необосновано. В случай че институция или орган на Съюза получи няколко искания за преразглеждане на един и същ административен акт или едно и също административно бездействие, институцията или органът може да обедини исканията и да ги разглежда като едно цяло. Институцията или органът на Съюза посочва своите аргументи в писмен отговор във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 16 седмици след изтичането на осемседмичния срок, посочен в параграф 1, втора алинея.“;

б)	в параграф 3 втората алинея се заменя със следното: „Във всички случаи институцията или органът на Съюза действа в рамките на 22 седмици от изтичането на осемседмичния срок, посочен в параграф 1, втора алинея.“;

Член 11 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следният параграф:

„1а.

Искане за вътрешно преразглеждане може да бъде отправено и от други представители на обществеността при следните условия:

а)	те да доказват, че правата им са накърнени вследствие на предполагаемо нарушение на законодателството на Съюза в областта на околната среда, и че са пряко засегнати от това нарушение в сравнение с широката общественост; или

б)

те да доказват наличие на достатъчен обществен интерес и че искането е подкрепено от най-малко 4 000 представители на обществеността, пребиваващи или установени в най-малко пет държави членки, като от всяка от тези държави членки има поне по 250 представители на обществеността.

В случаите, посочени в първа алинея, представителите на обществеността се представляват от неправителствена организация, която отговаря на критериите, посочени в параграф 1, или от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка. Неправителствената организация или адвокатът си сътрудничи със съответната институция или орган на Съюза с цел да установи, че когато е приложимо, количествените условия по първа алинея, буква б) са изпълнени, като при поискване предоставя допълнителни доказателства за това.“;

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.	Комисията приема необходимите разпоредби за гарантиране на прозрачно и последователно прилагане на критериите и условията, посочени в параграф 1 и параграф 1а, втора алинея.“;

Вмъква се следният член:

„Член 11а

Публикуване на исканията и на окончателните решения и онлайн системи за получаване на искания

1. Институциите и органите на Съюза публикуват всички искания за вътрешно преразглеждане във възможно най-кратък срок след получаването им, както и всички окончателни решения по тези искания във възможно най-кратък срок след тяхното приемане.

2. Институциите и органите на Съюза могат да създадат онлайн системи за получаване на искания за вътрешно преразглеждане и могат да изискват всички искания за вътрешно преразглеждане да се подават чрез техните онлайн системи.“;

Член 12, параграф 2 се заменя със следното:

„2. Когато институцията или органът на Съюза не предприеме действия в съответствие с член 10, параграфи 2 или 3, неправителствената организация или другите членове на обществеността, които са отправили искането за вътрешно преразглеждане съгласно член 10, може да образуват производство пред Съда съгласно съответните разпоредби на Договора.“;

6)	В целия текст на регламента препратките към разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност (Договора за ЕО) се заменят с препратки към съответните разпоредби на ДФЕС и се правят всички необходими граматични промени;

7)	В целия текст на регламента, включително в заглавието, думата „Общност“ се заменя с думата „Съюз“ и се правят всички необходими граматични промени.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1, точка 3), буква а) се прилага от 29 април 2023 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 6 октомври 2021 година.

За Европейския парламент

Председател

D.M. SASSOLI

За Съвета

Председател

A. LOGAR

(1) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 66.

(2) Позиция на Европейския парламент от 5 октомври 2021 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 6 октомври 2021 г.

(3) Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 1).

(4) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13).

(5) Решение (ЕС) 2018/881 на Съвета от 18 юни 2018 г. за отправяне на искане до Комисията да представи проучване относно възможностите на Съюза за предприемане на действия по констатациите на Комитет за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция по дело ACCC/C/2008/32 и ако е целесъобразно, с оглед на резултатите от проучването, предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 (ОВ L 155, 19.6.2018 г., стр. 6).

(6) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 38.

(7) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 84.

(8) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 2.

(9) Становище на Съда от 8 март 2011 г., Създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство, 1/09, ECLI:EU:C:2011:123, т. 80.

(10) Решение на Съда от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и други/Парламент и Съвет, C-583/11 P, ECLI:EU:C:2013:625, т. 56.

(11) Вж. Решение по дело C-583/11 P, т. 56.

(12) Решения на Съда от 10 декември 1957 г., Usines à tubes de la Sarre/Върховен орган, 1/57 и 14/57, ECLI:EU:C:1957:13, т. 114; от 31 март 1971 г., Комисия/Съвет, 22/70, ECLI:EU:C:1971:32, т. 42; от 16 юни 1993 г., Франция/Комисия, C-325/91, ECLI:EU:C:1993:245, т. 9; от 20 март 1997 г., Франция/Комисия, C-57/95, ECLI:EU:C:1997:164, т. 22; и от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C-463/10 P и C-475/10 P, ECLI:EU:C:2011:656, т. 36.

(13) Решение на Съда от 12 септември 2019 г., TestBioTech/Комисия, C-82/17 P, ECLI:EU:C:2019:719, т. 69.

(14) Вж. Решение по дело C-82/17 P, т. 39.

(15) Решение на Съда от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, C-25/62, ECLI:EU:C:1963:17.

(16) Решения на Съда от 25 юли 2008 г., Janecek, C-237/07, ECLI:EU:C:2008:447; от 1 юни 2017 г., Folk, C-529/15, ECLI:EU:C:2017:419; и от 3 октомври 2019 г., Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., C-197/18, ECLI:EU:C:2019:824.

(17) Вж. Решение по дело C-82/17 P, т. 69.

8.10.2021

Официален вестник на Европейския съюз

L 356/8

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1768 НА КОМИСИЯТА

от 23 юни 2021 година

за изменение, за целите на адаптирането им към техническия напредък, на приложения I, II, III и IV към Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване и за изменение на регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕО) № 1107/2009 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2003/2003 (1), и по-специално член 42, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Продукт за наторяване, който отговаря на изискванията, изложени в приложения I и II към Регламент (ЕС) 2019/1009, за съответната продуктова функционална категория („ПФК“) или за категория съставни материали („КСМ“), се етикетира в съответствие с приложение III към настоящия регламент и успешно е преминал процедурата за оценяване на съответствието, изложена в приложение IV към Регламент (ЕС) 2019/1009, може да бъде маркиран с маркировката „CE“ и може да се движи свободно във вътрешния пазар като ЕС продукт за наторяване.

(2)	С Регламент (ЕС) 2019/1009 Комисията се оправомощава да изменя приложения I (частично), II, III и IV към него.

(3)

В подготовката на прехода към новите правила за хармонизиране държавите членки, а също и заинтересованите страни уведомиха Комисията за необходимостта от адаптиране на някои от техническите разпоредби в приложенията към Регламент (ЕС) 2019/1009. Някои от тези изменения са необходими, за да се подобри съгласуваността с други разпоредби на законодателството на ЕС, които биха улеснили достъпа до вътрешния пазар и свободното движение на безопасни и ефективни от агрономическа гледна точка продукти за наторяване. Някои изменения са необходими, за да се гарантира високото ниво на защита, което Регламент (ЕС) 2019/1009 има за цел да постигне, за да се гарантира, че ЕС продуктите за наторяване, които имат достъп до вътрешния пазар по силата на посочения регламент, не представляват риск за здравето, безопасността или околната среда. Други изменения са необходими, за да се избегнат ситуации, в които значителни категории продукти за наторяване неумишлено биха били изключени от правилата за хармонизиране. С тези изменения ще се осигури достъп до вътрешния пазар за продуктите за наторяване, които са ефективни от агрономическа гледна точка, безопасни и вече широко търгувани на пазара.

(4)

В Регламент (ЕС) 2019/1009 вече са изложени правилата за ЕС продуктите за наторяване, които съдържат вещество с пределно допустими стойности на остатъчни вещества за храни и фуражи в съответствие Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета (2), в Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета (3), в Регламент (ЕО) № 470/2009 на Европейския парламент и на Съвета (4) или в Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5). Производителят е задължен да предостави указания за употреба, за да гарантира, че предвидената употреба за ЕС продукта за наторяване не води до надвишаване на максималните пределно допустимите стойности за храни и фуражи. Освен това производителят трябва да включи в техническата документация резултатите от изчисленията, които доказват съответствието с това изискване. В дискусиите как да се изпълни това задължение стана ясно, че е невъзможно производителите да го спазят, което пречи ефективните от агрономическа гледна точка, безопасни и вече широко търгувани продукти за наторяване да преминат оценяване на съответствието и да имат достъп до вътрешния пазар съгласно Регламент (ЕС) 2019/1009. Следователно тези задължения следва да бъдат заменени със задължения, които са по-пропорционални и изпълними в две отношения.

(5)

На първо място надвишаването на тези пределно допустими стойности или нива в земеделските култури може да се предотврати чрез предоставяне на правилна информация на етиката за крайния потребител. Следователно Регламент (ЕС) 2019/1009 следва да се измени, за да се наложи на производителя задължение да информира крайния потребител винаги, когато ЕС продуктът за наторяване съдържа компонент, който, ако бъде пуснат продуктът на пазара като храна или фураж, надхвърля максимално допустимите стойности или нива, определени в Регламенти (ЕО) № 470/2009 или Регламент (ЕО) № 396/2005 в съответствие с Регламент (ЕИО) 315/93 или Директива 2002/32/ЕО. Освен това, за да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека, здравето на животните и околната среда във връзка с фуражните добавки, следва да се добави Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета (6). По този начин крайният потребител ще бъде в позиция да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че земеделската култура отговаря на всички правила относно храните и фуражите.

(6)

На второ място са необходими допълнителни мерки относно някои фармакологичноактивни субстанции, които вече са обхванати от Регламент (ЕО) № 470/2009. Подходът следва да бъде различен в зависимост от това дали става въпрос за разрешена субстанция, включена в таблица 1 в приложението към Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията (7), и за която може да е определена максимално допустима граница на остатъчни вещества, или е неразрешена субстанция с референтна точка за действие, определена в Регламент (ЕС) 2019/1871 на Комисията (8). Остатъци от разрешена субстанция може да има в ЕС продукт за наторяване само ако въпросната субстанция е включена в таблица I в приложението към Регламент (ЕС) № 37/2010. Неразрешена фармакологичноактивна субстанция обаче, която е по-опасна за здравето на потребителя, когато присъства в хранителен продукт, не следва да присъства и над референтната си точка за действие в ЕС продукт за наторяване.

(7)

ЕС продукт за наторяване може да съдържа също активни субстанции по смисъла на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (9). Тъй като Регламент (ЕС) 2019/1009 не обхваща продукти за растителна защита, в текста на този регламент следва да се поясни, че ЕС продукт за наторяване, който съдържа активна субстанция, не трябва да има функция за защита на растенията по смисъла на Регламент (ЕО) № 1107/2009. Това пояснение е необходимо, за да се гарантира съгласуваност с Регламент (ЕО) № 1107/2009, което ще улесни прилагането на правилата за хармонизиране както от икономическите оператори, така и от националните органи, като по този начин ще се улесни достъпът до вътрешния пазар на базата на Регламент (ЕС) 2019/1009.

(8)

Регламент (ЕС) 2019/1009 съдържа изчерпателен списък на типологии за еднокомпонетнен неорганичен тор с микроелементи, както и съответните им описания и минимално съдържание на микроелементите. За тор със соли на микроелементи 10 % от масата на тора се състои от водоразтворим микроелемент. Има обаче торове на базата на карбонатни или фосфатни соли, съдържащи микроелементи, които не са водоразтворими. Това не засяга тяхната функция на торове или усвояването на хранителни елементи от земеделската култура. Следователно на такива торове със соли на микроелементи следва да се предостави достъп до вътрешния пазар, като се премахне условието за водоразтворимост. За хелатите на UVCB (10) в списъка се включват само железните хелати. Други микроелементи обаче също може да бъдат хелати на UVCB и да се освобождават бавно, за да бъдат използвани от растенията. Торовете с бавно освобождаване са полезни за предотвратяване на замърсяване на почвите с хранителни елементи, защото освобождават бавно микроелементите и така увеличават възможността растенията да ги абсорбират. Следователно е подходящо такива продукти за определени пазарни ниши да бъдат включени в обхвата на правилата за хармонизиране и да се насърчава свободното им движение във вътрешния пазар.

(9)

В Регламент (ЕС) 2019/1009 са определени пределно допустими стойности на замърсители, включително никел, в растежна среда, която е ЕС продукт за наторяване, различен от почва in situ, и който има функцията да служи за място на растеж на растенията или гъбите. В Регламент (ЕС) 2019/1009 са определени правила за този тип продукт за наторяване. На пазара вече има множество видове растежни среди, базирани на национални правила и с много различни характеристики, които биха могли да бъдат кандидати за ЕС продукти за наторяване. Пределно допустимата стойност за никела обаче, определена в Регламент (ЕС) 2019/1009 за всички видове растежни среди, поражда трудности за някои растежни среди, които съдържат единствено съставки от минерален произход. Такива продукти са продукти за определени пазарни ниши, съответстващи на принципите на кръговата икономика и вече отговарят на критериите за екомаркировката на ЕС, определени за растежни среди с Решение (ЕС) 2015/2099 на Комисията (11). В това решение е направено разграничение между минерални растежни среди и други категории растежни среди, що се отнася до методите за определяне на съдържанието на замърсителите, включително никела. Поради това за всички растежни среди, с изключение на минералните, трябва да се определи общото съдържание на замърсителя, докато за минералните растежни среди трябва да се определи само бионаличното съдържание. Това разграничение се обосновава с факта, че минералните растежни среди обикновено се произвеждат при високи температури, при които се създава силна химическа връзка на замърсителите със структурата на минералните съставки, като по този начин се ограничава степента, в която тези замърсители са бионалични. Такова разграничение обаче не е направено в Регламент (ЕС) 2019/1009. На базата на наличната информация, макар че наличните на пазара минерални растежни среди биха били в съответствие с пределно допустимата стойност, определена за никела в Регламент (ЕС) 2019/1009 само ако трябва да бъде определено бионаличното съдържание на замърсителя, те не могат да са в съответствие със същата допустима стойност, ако трябва да се определи общото съдържание, каквото е изискването в момента. Следователно е важно да се гарантира съгласуваност между изискванията за „CE“ маркировката на тези продукти на базата на Регламент (ЕС) 2019/1009 и да се приложи екомаркировката, за да се избегне нежеланата ситуация, при която продукти, които са безопасни за околната среда и поради това имат екомаркировка, биха попаднали извън обхвата на правилата за хармонизиране. Поради това пределно допустимата стойност за никела, изложена в приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1009, следва да се прилага само към бионаличното съдържание за минералните растежни среди.

(10)

Като предпазна мярка въпросното правило следва да се прилага само когато използването на тези продукти е ограничено до професионална употреба в градинарски приложения, зелени покриви и зелени стени. Така би се гарантирало по-пълноценно използване и по-висок процент на възстановяване на използваните растежни среди с реални възможности за рециклиране на материалите след употреба. В допълнение към това производителят следва да си сътрудничи и с потребителя, за да гарантира безопасното изхвърляне на продуктите, когато те вече не се използват. Освен това продуктът не следва да влиза в пряк контакт с почвата, за да не допринесе за натрупване на замърсители в нея.

(11)

ЕС продуктите за наторяване може да съдържат само съставни материали, които отговарят на изискванията, посочени за една от категориите съставни материали в приложение II към Регламент (ЕС) 2019/1009. Продуктите за наторяване, и по-специално торовете, често съдържат технически добавки на полимерна основа, важни за гарантирането на тяхната ефективност и безопасна употреба. Тези добавки не са обхванати от никоя от съществуващите категории съставни материали. Торовете, които ги съдържат, обаче са обхванати от правилата за хармонизиране в Регламент (ЕС) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета (12). Такива технически добавки са например противослепващи вещества, възпрепятстващи образуването на бучки, и противопрашни субстанции, които възпрепятстват праховите емисии от продукта за наторяване по време на прилагането му. Противослепващите вещества са от съществено значение за ефективността на използване на хранителните елементи, тъй като без тези вещества торът не би могъл да се разпредели равномерно, поради което крайният потребител би прилагал повече тор, за да се увери, че той ще достигне до всички растения. Противопрашните субстанции също са много важни за защита на здравето на потребителите. Следователно сред съставните материали, разрешени в продуктите за наторяване съгласно Регламент (ЕС) 2019/1009, следва да бъдат включени полимери, които не пораждат безпокойства, свързани с околната среда. С това ще се гарантира, че значителни категории продукти с подобрена агрономична ефективност и безопасност продължават да имат достъп до вътрешния пазар.

(12)

За да се определят полимерите, които не пораждат безпокойства, свързани с околната среда, е подходящо да се направи справка с научните становища, издадени от Комитета за оценка на риска (13) и Комитета за социалноикономически анализ на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (14) относно умишлено добавени микропластмасови частици в потребителски продукти или продукти за професионална употреба от всякакъв вид.

(13)

С включването на тези категории полимери в КСМ 1 (Вещества и смеси от първични материали) и КСМ 11 (Странични продукти по смисъла на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15)) се гарантира също, че въпросните полимери ще бъдат регистрирани в Регламент (ЕО) № 1907/2006 с досие, което включва доклад за безопасността на тяхната употреба като продукт за наторяване. С това ще се гарантира, че ще се извърши подробна оценка на всякакви рискове, свързани с използването на тези добавки в продуктите за наторяване, както и че в резултат на това продуктите за наторяване, на които е предоставен достъп до вътрешния пазар съгласно това изменение, са безопасни за здравето на човека и за околната среда.

(14)	Торовете с микроелементи може да съдържат хелатообразуващи или комплексообразуващи съединения, които са вещества, предназначени за подсилване на дългосрочната наличност на микроелементи за растенията.

(15)

В Регламент (ЕС) 2019/1009 се изисква продуктите за наторяване, съдържащи хелатни агенти, да остават стабилни в стандартен разтвор на Хогланд при рН 7 и 8 за поне три дни, за да се гарантира бавното освобождаване на микроелементите в растенията. Съставът на селскостопанските почви и разликите в рН могат да нарушат стабилността на тези продукти. Новият технически напредък позволява оценяването на потенциалните намеси и да се установи диапазона на рН, в който продуктите са стабилни за селскостопански цели. На базата на горепосоченото даден продукт може да е стабилен в диапазон на рН, различен от рН 7 и 8, и все пак да изпълнява своята цел за гарантиране на дългосрочна наличност на микроелементи. Следователно Регламент (ЕС) 2019/1009 следва да се измени, за да се даде възможност да се осигури стабилността на такива продукти и в различен диапазон на рН. По този начин правилата за хармонизиране биха се прилагали към повече продукти, освобождаващи бавно микроелементи в растенията, с което се намалява изтичането на хранителни елементи в почвите. Като допълнителна мярка диапазонът на рН, в който ЕС продуктите за наторяване са стабилни, следва да бъде посочен на етикета, за да се гарантира, че на крайния потребител е предоставена правилната информация.

(16)

Според Регламент (ЕС) 2019/1009 се изисква обявяването на процента на всеки микроелемент, хелатиран с всеки хелатообразуващ агент, и на всеки микроелемент, който е образувал комплекс с комплексообразуващ агент, според приложимото. Продуктите с микроелементи може да съдържат смес от хелатообразуващи агенти или комплексообразуващи агенти, или и двете. В такива случаи наличните аналитични методи не могат да подкрепят определянето на точния процент на всеки хелатиран микроелемент или микроелемент, който е образувал комплекс, по всеки отделен агент. Следователно Регламент (ЕС) 2019/1009 следва да се измени, за да се даде възможност на производителя да спази тези изисквания за етикетиране, с което да се улесни достъпът му до вътрешния пазар.

(17)

В някои продукти за наторяване, като например растежни среди, като основна съставка е използван торф. Насърчаването на използването на алтернативи на торфа е важно в борбата срещу изменението на климата, особено за предотвратяването на загубата на въглерод и емисиите на парникови газове, както и съхраняването на уязвимите екосистеми. Би могло да се използват растителни влакна за частична замяна на торфа в растежните среди. За да се повиши потенциалът на нетретираните растителни влакна обаче, те трябва да се преработят във влакна от по-фини частици, тъй като така се подобрява тяхната степен на биоразградимост, взаимодействието им с хранителните елементи и задържането на вода. Приспособяването на необработени растителни влакна посредством различни видове физическо предварително преработване за целите на фибризацията следва да бъде включено в изчерпателния списък с видове третиране в КСМ 2 (Растения, части от растения или екстракти от растения). Като предпазна мярка следва да се добавят някои ограничения към методите на преработване, като например максимална температура и забрана за добавки, с изключение на вода.

(18)

КСМ 3 (Компост) и КСМ 5 (Ферментационен продукт, различен от ферментационен продукт от свежи земеделски култури) съдържат изчерпателен списък на входящи материали, които могат да се използват. Този списък включва производните продукти, включени в член 32 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (16), и странични животински продукти, които могат да се смятат за мъртви организми, в случаите, когато в производствената верига е определена крайна точка в съответствие с член 5, параграф 2, трета алинея от посочения Регламент.

(19)

В Регламент (ЕС) 2019/1009 за пръв път са определени правила за хармонизиране за компоста и ферментационния продукт като съставни материали в ЕС продуктите за наторяване. Все пак тези материали присъстват на пазара на базата на национални правила. Понастоящем странични животински продукти, които не могат да бъдат сметнати за мъртви организми (особено непреработен оборски тор) често се използват като входящи материали за компост и ферментационен продукт. По този начин такива материали се трансформират в продукти за наторяване с нетна икономическа и екологична добавена стойност. Използването на компост от животински екскременти, включително птичи тор и компостиран оборски тор, както и ферментационен продукт, който съдържа странични животински продукти, разградени съвместно с материали от растителен или животински произход, е включено в изчерпателния списък с торове, подобрители на почвата и хранителни елементи, допустими в органичното земеделие в приложение I към Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията (17). Следователно е подходящо да се предостави достъп до вътрешния пазар на продукти за наторяване, които съдържат компост или ферментационен продукт с такива странични животински продукти като входящи материали. Така ще се гарантира също съгласуваност с входящите материали, допуснати в наскоро въведената КСМ 12 (Утаени фосфатни соли и производни), КСМ 13 (Продукти и производни, получени чрез термично окисление), както и КСМ 14 (Материали от пиролиза и газификация).

(20)

От входящите материали на КСМ 3 и 5 също са изключени живи или мъртви организми от органичната фракция на смесени градски битови отпадъци. Обратно на тях от входящите материали на КСМ 12, 13 и 14 са изключени живи или мъртви организми от материалите от смесени общински отпадъци, а не само домакински отпадъци. Целта на тези разпоредби е да се насърчи разделното събиране на отпадъци в общините, като не се предоставят възможности за използване на смесени отпадъци. Обосновката е една и съща както ако отпадъците са образувани от домакинства, от ресторанти или от други оператори в общините. Няма причина да се забранява използването само на домакински смесени отпадъци като входящи материали в компост или ферментационен продукт. Следователно, за да се гарантира съгласуван и строг подход към оползотворяването на смесени общински отпадъци, като по този начин се засили защитата на околната среда, е необходимо разпоредбите в КСМ 3 и 5 да се приведат в съответствие с тези в наскоро въведените КСМ 12, 13 и 14.

(21)

В Регламент (ЕС) 2019/1009 е предвидено задължение за производителя да изброява на етикета всички съставки над 5 % от теглото на продукта. Елементът, към който се прилага границата от 5 % обаче, следва да се адаптира спрямо физическите характеристики на въпросния продукт за наторяване, поради което следва да се разреши обявяването на съставки, представляващи 5 % от обема. Когато по-специално става дума за продукти, чието количество е посочено като обем, е за предпочитане да се изброяват съставките, отговарящи на 5 % от обема, тъй като относителното им тегло в теглото на продукта не винаги е известно. Това би улеснило достъпа на такива продукти до вътрешния пазар. Що се отнася до ЕС продукти за наторяване в течна форма, е подходящо на етикета да се посочват съставките, отговарящи на повече от 5 % от сухото тегло, тъй като в противен случай може да има се окаже, че като съставка да бъде посочена само вода. С това ще се гарантира, че продуктите имат достъп до вътрешния пазар на базата на Регламент (ЕС) 2019/1009 само ако потребителите са правилно информирани за техните съставки, така че да могат да използват продуктите безопасно.

(22)

Етикетът на органо-минерален тор, твърд или течен неорганичен тор с макроелементи и неорганичен тор с микроелементи трябва да съдържа списък с имената и химическите символи на обявените микроелементи, последвани от имената на техните противоположно заредени йони. В някои случаи в съставните материали на ЕС продуктите за наторяване могат да са естествено налични микроелементи в количество, което подлежи на деклариране. Това се отнася в особено голяма степен за торовете от материали, получени от полезни изкопаеми. Поради естествения произход на микроелементите имената на техните противоположно заредени йони не винаги могат да се определят поради аналитични или технически ограничения. Следователно обявяването на микроелементи, които не са умишлено добавени към ЕС продукта за наторяване, следва да се разреши, дори и ако не могат да се определят съответните противоположно заредени йони. В противен случаи неорганичните торове с микроелементи от материали, получени от полезни изкопаеми, не могат да бъдат търгувани съгласно Регламент (ЕС) 2019/1009, понеже производителят не би могъл да спази това изискване за етикетиране. В допълнение към това обявяването на състава на микроелементи в органо-минерални и неорганични торове с макроелементи без съответните противоположно заредени йони е от полза както за крайния потребител, който би могъл да адаптира план за наторяване, като отчете и състава на микроелементите, и за околната среда, тъй като би могло да се избегне свръхнаторяване. Ефективността или безопасността на тора не се повлиява от заличаването на противоположно заредените йони от етикета.

(23)

Производителят на твърд неорганичен тор с макроелементи е задължен да посочи на етикета формата на физическите единици чрез позоваване на една от четирите различни форми, посочени в Регламента, а именно прах, гранули, перли и пелети. В някои случаи обаче не е възможно да се използва само една от горепосочените специфични форми, понеже физическата форма на продукта е съчетание на две от четирите форми. Следователно, за да може производителят да спази това изискване за етикетиране, описанието на физическата единица не следва да бъде ограничено само до една възможна форма, а следва да позволява използването на комбинация от форми. Определенията за физическа единица следва да обхващат всички видове торове и не следва да ограничават пускането на пазара на продукти, които иначе са в съответствие с изискванията в Регламент (ЕС) 2019/1009.

(24)

В Регламент (ЕС) 2019/1009 са определени правила относно допустимите отклонения за всяка ПФК за различните стойности, обявени на етикета. В Регламент (ЕС) 2019/1009 са определени както отрицателни допустими отклонения (действителната стойност не следва да бъде под декларираната стойност, намалена с отрицателното допустимо отклонение), така и положителни допустими отклонения (което означава, че действителната стойност не може да бъде по-висока от обявената стойност, увеличена със съответното допустимо отклонение). Това е особено важно за обявяването на хранителни елементи, когато, за да се избегне недостатъчно наторяване и свръхнаторяване, производителят трябва да гарантира, че обявеното съдържание на хранителни елементи не е нито под обявената стойност плюс допустимите отклонения, нито я надвишава.

(25)

Някои от определените допустими отклонения за неорганични торове са много тесни, като се имат предвид съществуващите технически капацитети. Това важи в особено голяма степен в случаите на обявени хранителни елементи, в които съдържанието на хранителния елемент може да е сравнително ниско в сравнение с целия продукт. Ниско съдържание на хранителни елементи означава, че отклонението от обявената му стойност също е малко, тъй като то се обявява като процент от съдържанието на хранителните елементи. Следователно допустимите отклонения за някои от изискванията за неорганични торове следва да бъдат разширени, за да се гарантира справедлив баланс между техническите капацитети на производителя и необходимостта да се предостави правилна информация на крайния потребител.

(26)

Освен това допустимото отклонение в абсолютно изражение за съдържанието на органичен въглерод в подобрител на почвата също следва да се разшири. Подобрителите на почвата може да имат значително съдържание на органичен въглерод, което само по себе си не е проблематично, тъй като всъщност органичният въглерод подобрява качеството на почвите, като обогатява тяхното съдържание на органични вещества. В такива случаи разрешаването на отклонение по абсолютна стойност само на един процентен пункт е много ограничаващо. Затова е подходящо да се разреши по-голямо отклонение по абсолютна стойност, като същевременно се запази съществуващото относително отклонение.

(27)

Следва да се добавят допустими отклонения за количеството растителен биостимулант и за смесен продукт за наторяване, тъй като се изисква тази информация да бъде посочена на етикета. За смесен продукт за наторяване следва да се направи разграничение между смес, включваща два ЕС продукта за наторяване, където пропорцията на всеки от тях в сместа може да бъде определена и следователно средната стойност на вече определените допустими отклонения за всеки от тях в зависимост от пропорцията му в сместа може да се изчисли и приложи към цялата смес, и функционална смес, където един и същ материал е преминал оценката на съответствието за два ЕС продукта за наторяване, принадлежащи към две различни ПФК, и не може обективно да се определи пропорцията на всеки от тях в сместа. В последния случай към цялата смес следва да се приложи по-строгото допустимо отклонение на количеството на ПФК относно съставките. Действително производителят трябва да докаже съответствие с изискванията на всяка ПФК, а това включва посочване на количеството на всяка ПФК съгласно съответното му допустимо отклонение. Тъй като всяка ПФК представлява 100 % от сместа в този конкретен случай, то сместа като цяло ще трябва да се впише в по-строгото допустимо отклонение.

(28)	Съществуват четири основани на Регламент (ЕС) 2019/1009 процедури за оценка на съответствието, приложими към ЕС продуктите за наторяване, с различни нива на сложност в зависимост от тяхната(техните) КСМ и ПФК: Модули А, A1, B+C и D1.

(29)

Модул D1 е адаптиран, за да отразява специфичните аспекти на ЕС продуктите за наторяване, получени от отпадъци. Производител може да прилага модули В+С, когато оценява съответствието на инхибитор (ПФК 5) или растителен биостимулант (ПФК 6), независимо от съставните им материали. Следователно, като неумишлен ефект от изготвянето на приложение IV към Регламент (ЕС) 2019/1009, нищо не може да предотврати прилагането на модули В+С дори и в случая на оценката на инхибитор или растителен биостимулант, съдържащ съставни материали, за които е задължителен по-строгият модул D1. Подходящо е да се прилага по-строга процедура за оценка на съответствието винаги, когато ЕС продукт за наторяване съдържа съставни материали, произведени от отпадъци, независимо от неговия ПФК. Следователно, за да се гарантира високо и постоянно ниво на закрила, модули В+С следва да са разрешени за инхибитори и растителни биостимуланти само когато не съдържат такива съставни материали.

(30)

Когато следва процедурите за оценка на съответствието, производителят трябва да предостави информация в техническата документация относно, наред с другото, общия хром, когато той надвишава 200 mg/kg. В Регламент (ЕС) 2019/1009 не е посочено дали това ограничение трябва да се прилага към сухото, или към свежото вещество. Това задължение не може да бъде изпълнено по единен начин в Съюза, ако не е ясно как трябва да се изчисляват 200 mg/kg. При определяне на пределно допустими стойности за замърсители, включително шествалентен хром (Cr(VI)), в Регламент (ЕС) 2019/1009 се взема под внимание сухото вещество. Следователно от съображения за съгласуваност съдържанието на общия хром трябва да се изчислява въз основа на сухото вещество.

(31)	Консултациите относно измененията на Регламент (ЕС) 2019/1009 са проведени в съответствие с принципите, изложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (18). Направена е консултация с експертната група на Комисията относно продуктите за наторяване.

(32)	Като се има предвид, че изискванията, определени в приложения I, II, III и IV към Регламент (ЕС) 2019/1009, трябва да се прилагат, считано от 16 юли 2022 г., е необходимо да се отложи прилагането на настоящия регламент до същата дата,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) 2019/1009 се изменя, както следва:

1)	Приложение I се изменя съгласно приложение I към настоящия регламент;

2)	Приложение II се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент;

3)	Приложение III се изменя в съответствие с приложение III към настоящия регламент;

4)	Приложение IV се изменя в съответствие с приложение IV към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 16 юли 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на 23 юни 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN

(1) ОВ L 170, 25.6.2019 г., стр. 1.

(2) Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за установяване на общностни процедури относно замърсителите в храните (ОВ L 37, 13.2.1993 г., стр. 1).

(3) Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1).

(4) Регламент (ЕО) № 470/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно установяване на процедури на Общността за определяне на допустимите стойности на остатъчни количества от фармакологичноактивни субстанции в храни от животински произход, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета и за изменение на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 152, 16.6.2009 г., стр. 11).

(5) Директива 2002/32/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 7 май 2002 г. относно нежеланите вещества в храните за животни (ОВ L 140, 30.5.2002 г., стр. 10).

(6) Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29).

(7) Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията от 22 декември 2009 г. относно фармакологичноактивните субстанции и тяхната класификация по отношение на максимално допустимите стойности на остатъчните количества в храните от животински произход (ОВ L 15, 20.1.2010 г., стр. 1).

(8) Регламент (ЕС) 2019/1871 на Комисията от 7 ноември 2019 г. относно референтните точки за действие за неразрешени фармакологичноактивни субстанции в храните от животински произход и за отмяна на Решение 2005/34/ЕО (ОВ L 289, 8.11.2019 г., стр. 41).

(9) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

(10) UVCB: Вещество с неизвестен или променлив състав, сложни продукти от реакции или биологични материали.

(11) Решение (ЕС) 2015/2099 на Комисията от 18 ноември 2015 г. за установяване на екологичните критерии за присъждането на екомаркировката на ЕС за растежни среди, подобрители на почвата и мулч (ОВ L 303, 20.11.2015 г., стр. 75).

(12) Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. относно торовете (ОВ L 304, 21.11.2003 г., стр. 1).

(13) RAC ECHA. 2020. Становище относно досието в приложение XV с предложение за ограничения на умишлено добавените микропластмасови частици (ECHA/RAC/RES-O -0000006790-71-01/F).

(14) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(15) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(16) Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).

(17) Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ L 250, 18.9.2008 г., стр. 1).

(18) Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение I, част II от Регламент (ЕС) 2019/1009 се изменя, както следва:

точка 5 се заменя със следното:

„5.

В ЕС продукт за наторяване може да има остатъци от фармакологичноактивни субстанции по смисъла на Регламент (ЕО) № 470/2009 на Европейския парламент и на Съвета (*) само ако тази субстанция е или:

—	включена в таблица 1 от приложението към Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията (**), или

—	има референтна точка за действие, определена в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1871 на Комисията (***), а субстанцията или остатъците от нея присъстват в ЕС продукт за наторяване на равнище под тази референтна точка.“

(*) Регламент (ЕО) № 470/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно установяване на процедури на Общността за определяне на допустимите стойности на остатъчни количества от фармакологичноактивни субстанции в храни от животински произход, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета и за изменение на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 152, 16.6.2009 г., стр. 11)."

(**) Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията от 22 декември 2009 г. относно фармакологичноактивните субстанции и тяхната класификация по отношение на максимално допустимите стойности на остатъчните количества в храните от животински произход (ОВ L 15, 20.1.2010 г., стр. 1)."

(***) Регламент (ЕС) 2019/1871 на Комисията от 7 ноември 2019 г. относно референтните точки за действие за неразрешени фармакологичноактивни субстанции в храните от животински произход и за отмяна на Решение 2005/34/ЕО (ОВ L 289, 8.11.2019 г., стр. 41).;"

вмъква се точка 5a:

„5а.	ЕС продукт за наторяване може да съдържа активна субстанция по смисъла на член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 само ако този ЕС продукт за наторяване няма функция за защита на растенията по смисъла на член 2, параграф 1 от посочения регламент.“;

в ПФК 1 (C)(II)(a), точка 2, в таблицата:

а)

редът относно типологията „Тор със сол на микроелемент“ се заменя със следното:

„Тор със сол на микроелемент

Получен по химичен път еднокомпонентен твърд неорганичен тор с микроелементи, който съдържа като основна съставка сол на неорганичен йон

10 % от масата на тор със сол на микроелементи се състои от микроелемент“

б)

редът относно типологията „UVCB железни хелати“ се заменя със следното:

„хелати на UVCB ((5)) с микроелементи

Водоразтворим еднокомпонентен неорганичен тор с микроелементи, в който обявеният микроелемент е химически свързан с хелатообразуващ(и) агент(и), отговарящ(и) на изискванията на КСМ 1 в приложение II, част II

—

5 % от масата на хелати на UVCB с микроелементи се състои от водоразтворим микроелемент, и най-малко 80 % от водоразтворимия микроелемент е хелатиран (хелатна част) и най-малко 50 % от водоразтворимия микроелемент е хелатиран със специфични хелатообразуващ агент, отговарящ на изискванията на КСМ 1 в приложение II, част II

в ПКФ 3(B) се добавя следната точка 4:

„4.

Патогените в неорганичен подобрител на почвата, който съдържа повече от 1 % от масата органичен въглерод (Corg), не трябва да надвишават пределно допустимите стойности, определени в следната таблица:

Микроорганизми за изследване	Планове за вземане на проби			Пределно допустима стойност
Микроорганизми за изследване	n	c	m	M
Salmonella spp.	5	0	0	Отсъствие в 25 g или 25 ml
Escherichia coli или Enterococcaceae	5	5	0	1 000 в 1 g или 1 ml

където:

n	=	брой на пробите за изследване,
c	=	брой на пробите, в които броят бактерии, изразен в CFU, е между m и M,
m	=	прагова стойност за броя бактерии, изразен в CFU, който се смята за приемлив,
M	=	максимална стойност на броя бактерии, изразен в CFU.“;

в ПФК 4 се вмъква следната точка 2a:

„2а.	Чрез дерогация от точка 2, буква г), за бионаличното съдържание на замърсителя се прилага пределно допустимата стойност за никела (Ni) в растежна среда, съставена изцяло от минерални съставки и предлагана за професионална употреба в градинарството, зелените покриви или зелените стени.“

((5)) UVCB: Вещество с неизвестен или променлив състав, сложни продукти от реакции или биологични материали.“;

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложение II, част II към Регламент (ЕС) № 2019/1009 се изменя, както следва:

КСМ 1 се изменя, както следва:

а)

точка 1, буква е) се заменя със следното:

„е)

полимери, различни от:

—	полимерите, резултат от естествен процес на полимеризация, независим от процеса на добиване, чрез който са извлечени, и които не са химически модифицирани по смисъла на член 3, параграф 40 от Регламент (ЕО) № 1907/2006,

—	биоразградими полимери, или

—

полимери, чиято водоразтворимост е по-висока от 2g/L при следните условия:

—	температура 200C

—

pH 7

—	концентрация: 10 g/1 000 mL

—	продължителност на изпитването: 24h“;

б)	в точка 3, буква а) последното изречение се заменя със следното: „ЕС продуктът за наторяване остава стабилен за най-малко 3 дни в разтвор с всякакво ниво на рН в диапазона, определен като гарантиращ приемлива стабилност.“;

в КСМ 2 първият параграф се заменя със следното:

„ЕС продукт за наторяване може да съдържа растения, части от растения или екстракти от растения, които не са преминали друга обработка, освен рязане, смилане, пресяване, отсяване, центрофугиране, пресоване, изсушаване, замразяване, лиофилизиране или екстракция с вода, екстракция със свръхкритичен CO2 или фибризация при температура, която не е по-висока от 100 °C и без други добавки, освен вода.“;

КСМ 3 се изменя, както следва:

а)	точка 1, буква б) се заличава;

б)

точка 1, буква в) се заменя със следното:

„в)

живи или мъртви организми или части от тях, непреработени или преработени само по ръчен, механичен или гравитационен начин, чрез разтваряне във вода, чрез флотация, чрез екстракция с вода, чрез парна дестилация или чрез нагряване единствено за отстраняване на водата или които са извлечени по някакъв начин от въздуха, с изключение на:

i)	материали с произход от смесени общински отпадъци,“;

ii)	утайки от отпадъчни води, промишлени и драгажни утайки, и

iii)	странични животински продукти или производни продукти в обхвата на Регламент (ЕО) № 1069/2009,“;

в)

в точка 1, буква д) уводната част се заменя със следното:

„д)	всякакви материали, изброени в букви а) или в), или в точка 1а, които:“;

г)

вмъква се следната точка 1a:

„1а.

Независимо от точка 1 ЕС продукт за наторяване може да съдържа компост, получен от аеробно компостиране на материали от категория 2 или категория 3 или производни на тях продукти в съответствие с условията, изложени в член 32, параграфи 1 и 2, и в мерките, посочени в член 32, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, самостоятелно или в комбинация с входящите материали, посочени в точка 1, при условие че:

а)	крайната точка на производствената верига е определена в съответствие с член 5, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1069/2009; и

б)	са спазени условията в точки 2 и 3.“;

д)

в точка 2, буква а) се заменя със следния текст:

„а)	в което производствените линии за преработка на входящите материали, посочени в точки 1 и 1а, са ясно отделени от производствените линии за преработка на входящите материали, различни от посочените в точки 1 и 1а, и“;

КСМ 5 се изменя, както следва:

а)	точка 1, буква б) се заличава;

б)

точка 1, буква в) се заменя със следното:

„в)

i)	материали с произход от смесени общински отпадъци,“;

ii)	утайки от отпадъчни води, промишлени и драгажни утайки,

iii)	странични животински продукти или производни продукти в обхвата на Регламент (ЕО) № 1069/2009,“;

в)

в точка 1, буква д) уводната част се заменя със следното:

„д)	всякакви материали, изброени в букви а) или в), или в точка 1а, които:“;

г)

вмъква се следната точка 1a:

„1а.

Независимо от точка 1 ЕС продукт за наторяване може да съдържа ферментационен продукт, получен от анаеробно разграждане на материали от категория 2 или категория 3 или производни на тях продукти в съответствие с условията, изложени в член 32, параграфи 1 и 2, и в мерките, посочени в член 32, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, самостоятелно или в комбинация с входящите материали, посочени в точка 1, при условие че:

а)	крайната точка на производствената верига е определена в съответствие с член 5, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1069/2009; и

б)	са спазени условията в точки 2 и 3.“;

д)

в точка 2, буква а) се заменя със следния текст:

„а)	в което производствените линии за преработка на входящите материали, посочени в точки 1 и 1а, са ясно отделени от производствените линии за преработка на входящите материали, различни от посочените в точки 1 и 1а, и“;

в КСМ 11 точка 1, буква б) се заменя със следното:

„б)

полимери, различни от:

—	полимерите, резултат от естествен процес на полимеризация, независим от процеса на добиване, чрез който са извлечени, и които не са химически модифицирани по смисъла на член 3, параграф 40 от Регламент (ЕО) № 1907/2006,

—	биоразградими полимери, или

—

полимери, чиято водоразтворимост е по-висока от 2g/L при следните условия:

—	температура 200C

—

pH 7

—	концентрация: 10 g/1 000 mL

—	продължителност на изпитването: 24h“.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Приложение III към Регламент (ЕС) 2019/1009 се изменя, както следва:

(1)

Част I се изменя, както следва:

а)

точка 1, буква з) се заменя със следното:

„з)

списък на всички съставки над 5 % от теглото или обема на продукта или, в случая на продукти в течна форма — от сухото тегло, в низходящ ред по големина, включително наименованията на съответните КСМ, посочени в част I от приложение II към настоящия регламент. Когато съставката е субстанция или смес, тя се определя в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 1272/2008. Срещащите се в природата субстанции могат да бъдат идентифицирани с имената им на минерали.“;

б)

точка 3 се заменя със следното:

„3.

Ако ЕС продукт за наторяване съдържа съставен материал, който, ако бъде пуснат на пазара като храна или фураж, е трябвало да бъде предмет на максимално допустими граници на остатъчни вещества, определени съгласно Регламент (ЕО) № 470/2009 или Регламент (ЕС) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета (*), максимално допустимите граници на остатъчните вещества, определени в съответствие с Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета (**), или максималните равнища, определени съгласно Регламент (ЕИО) 315/93 на Съвета (***) или Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (****), и този съставен материал съдържа вещество, което надвишава (една от) съответната(ите) пределно допустима(и) стойност(и), максималната концентрация на това вещество в ЕС продукта за наторяване се посочва, заедно с предупреждението, че ЕС продуктът за наторяване не трябва да се използва по такъв начин, че да предизвика риск, който да доведе до надвишаване на тази пределно допустима стойност в храната или фуража.

(*) Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29)."

(**) Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1)."

(***) Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за установяване на общностни процедури относно замърсителите в храните (ОВ L 37, 13.2.1993 г., стр. 1)."

(****) Директива 2002/32/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 7 май 2002 г. относно нежеланите вещества в храните за животни (ОВ L 140, 30.5.2002 г., стр. 10).“;"

в)

точка 7 се заменя със следното:

„7.

Когато ЕС продуктът за наторяване е растежна среда, както е посочена в точка 2а от ПФК 4 в част II от приложение I, или съдържа полимер, служещ за свързващ материал в продукта, както е посочено в точка 1, буква в) от КСМ 9 в част II от приложение II, ползвателят се инструктира да не използва продукта в контакт с почва, както и, в сътрудничество с производителя, да направи необходимото за безопасното изхвърляне на продукта след приключване на употребата.“;

част II се изменя, както следва:

а)

в ПФК 1(B) точка 5:

подбуква а) се заменя със следното:

„а)	наименованията и химичните символи на обявените микроелементи, изброени в следния ред: бор (B), кобалт (Co), мед (Cu), желязо (Fe), манган (Mn), молибден (Mo) и цинк (Zn), последвани от наименованията на техните противоположно заредени йони, когато обявените микроелементи са умишлено добавени;“;

ii)

подбуква в) се заменя със следното:

„в)

когато обявените микроелементи са хелатирани с хелатообразуващ(и) агент(и) или са образували комплексни съединения с комплексообразуващ(и) агент(и):

—	приложим е следният квалификатор след наименованието и химичния идентификатор на микроелемента:

„хелатиран с [наименование на хелатообразуващия(ите) агент(и) или неговата(тяхната) абревиатура]“/„образувал комплексни съединения с [наименование на комплексообразуващия(те) агент(и) или неговата(тяхната) абревиатура]“/„хелатиран с [наименование на хелатообразуващия(ите) агент(и) или неговата(тяхната) абревиатура]“ и „образувал комплексни съединения с [наименование на комплексообразуващия(те) агент(и) или неговата(тяхната) абревиатура]“;

—	количеството хелатиран(и)/образувал(и) комплексни съединения микроелемент(и) по маса;“;

iii)

вмъква се следната подбуква ва):

„ва)	когато обявените микроелементи са хелатирани с хелатообразуващ(и) агент(и), диапазонът на рН, с който се гарантира приемлива стабилност;“;

iv)	подбуква д) се заличава;

б)

в ПФК 1(C)(I)(a):

точка 3 се заменя със следното:

„3.

Посочва се формата на физическите единици на продукта, като се използва едно или комбинация от две или повече от следните обозначения:

а)

гранули,

б)

пелети,

в)	прах, когато най-малко 90 % от масата на продукта може да премине през сито с размер на отворите 1 mm, или

г)

перли,“;

ii)

в точка 8:

—

подбуква а) се заменя със следното:

„а)	наименованията и химичните символи на обявените микроелементи, изброени в следния ред: бор (B), кобалт (Co), мед (Cu), желязо (Fe), манган (Mn), молибден (Mo) и цинк (Zn), последвани от наименованията на техните противоположно заредени йони, когато обявените микроелементи са умишлено добавени;“;

—

подбуква в) се заменя със следното:

„в)

—	приложим е следният квалификатор след наименованието и химичния идентификатор на микроелемента:

—	количеството хелатиран(и)/образувал(и) комплексни съединения микроелемент(и) по маса;“;

—

вмъква се следната буква ва):

„ва)	когато обявените микроелементи са хелатирани с хелатообразуващ(и) агент(и), диапазонът на рН, с който се гарантира приемлива стабилност;“;

—	подбуква д) се заличава;

в)

в ПФК 1(C)(I)(b), точка 6:

подбуква а) се заменя със следното:

„а)	наименованията и химичните символи на обявените микроелементи, изброени в следния ред: бор (B), кобалт (Co), мед (Cu), желязо (Fe), манган (Mn), молибден (Mo) и цинк (Zn), последвани от наименованията на техните противоположно заредени йони, когато обявените микроелементи са умишлено добавени;“;

ii)

подбуква в) се заменя със следното:

„в)

—	приложим е следният квалификатор след наименованието и химичния идентификатор на микроелемента:

—	количеството хелатиран(и)/образувал(и) комплексни съединения микроелемент(и) по маса;“;

iii)

вмъква се следната подбуква ва):

„ва)	когато обявените микроелементи са хелатирани с хелатообразуващ(и) агент(и), диапазонът на рН, с който се гарантира приемлива стабилност;“;

iv)	подбуква д) се заличава;

г)

в PFC 1(C)(II):

точка 1 се заменя със следното:

„1.

Обявените микроелементи в неорганичния тор с микроелементи, трябва да бъдат изброени със своите наименования и химични символи на обявените микроелементи в следния ред: бор (B), кобалт (Co), мед (Cu), желязо (Fe), манган (Mn), молибден (Mo) и цинк (Zn), последвани от наименованията на техните противоположно заредени йони, когато обявените микроелементи са умишлено добавени;“;

ii)

точка 2 се заменя със следното:

„2.

Когато обявените микроелементи са хелатирани с хелатообразуващ(и) агент(и), а всеки хелатообразуващ агент може да бъде идентифициран и количествено определен и да образува хелат най-малко с 1 % водоразтворим микроелемент, или с обявените микроелементи са образувани комплексни съединения с комплекснообразуващ(и) агент(и), следните обозначения се добавят след наименованието и химичния идентификатор на микроелемента:

—

—	количеството хелатиран(и)/образувал(и) комплексни съединения микроелемент(и) по маса;“;

iii)

добавя се следната точка 2a:

„2а.	Когато обявените микроелементи са хелатирани с хелатообразуващ(и) агент(и), се посочва диапазонът на рН, с който се гарантира подходяща стабилност;“;

iv)	точка 3 се заличава;

част III се изменя, както следва:

а)

в ПФК 1(C):

първата таблица се заменя със следното:

„Форми на обявения хранителен елемент и други обявени параметри	Допустими отклонения от обявеното съдържание на макроелементи и други обявени параметри
Обявени форми на азот (N)	± 25 % относително отклонение от обявената стойност до най-много 2 процентни пункта по абсолютна стойност
Обявени форми на фосфорен пентаоксид (P2O5)	± 25 % относително отклонение от обявената стойност до най-много 2 процентни пункта по абсолютна стойност
Обявени форми на калиев оксид (K2O)	± 25 % относително отклонение от обявената стойност до най-много 2 процентни пункта по абсолютна стойност
Обявени форми на азот (N), фосфорен пентаоксид (P2O5) или калиев оксид (K2O) в двойните торове	± 1,5 процентен пункт по абсолютна стойност
Обявени форми на азот (N), фосфорен пентаоксид (P2O5) или калиев оксид (K2O) в тройните торове	± 1,9 процентен пункт по абсолютна стойност
Общ и водоразтворим магнезиев оксид (MgO), калциев оксид (CaO), серен триоксид (SO3)	-50 и +100 % относително отклонение от обявената стойност до най-много -2 и + 4 процентни пункта по абсолютна стойност
Общ и водоразтворим натриев оксид (Na2O)	– 25 % от обявената стойност до най-много 0,9 процентни пункта по абсолютна стойност + 50 % от обявената стойност до максимум 1,8 процентни пункта по абсолютна стойност
Зърнометричен състав	± 20 % относително отклонение от обявеното процентно съдържание на материал, преминаващ през сито с определен размер на отвора
Количество	1 % относително отклонение от обявената стойност“

ii)

втората таблица се заменя със следното:

„Микроелемент	Допустими отклонения от обявеното съдържание на формите на микроелемент
Концентрация по-ниска или равна на 2 %	± 50 % от обявената стойност
Концентрация по-висока от 2 % и по-ниска от или равна на 10 %	± 50 % от обявената стойност до най-много 1,0 процентен пункт по абсолютна стойност
Концентрация, по-голяма от 10 %	± 1,0 процентен пункт по абсолютна стойност“

б)

в ПФК 3 вторият ред, в който са посочени допустимите отклонения за органичен въглерод, се заменя със следното:

„Органичен въглерод(Corg)

± 10 % относително отклонение от обявената стойност до най-много 3,0 процентен пункт по абсолютна стойност“

в)	следният раздел се въвежда след „ПФК 5: ИНХИБИТОР“: „ПФК 6: РАСТИТЕЛЕН БИОСТИМУЛАТОР Количеството на растителния биостимулатор може да се отклонява с ± 5 % от обявената стойност.“;

г)

в началото на ПФК 7 се вмъква следната таблица:

„Обявен параметър

Допустимо отклонение от обявения параметър

Количество

допустимото отклонение е сумата от относителния дял на всеки съставен ЕС продукт за наторяване, умножен по допустимото отклонение за ПФК за този продукт за наторяване. Ако делът на всеки ЕС продукт за наторяване в смесения продукт за наторяване не може да бъде определен, допустимото отклонение е това на ПФК с най-строгата стойност на допустимото отклонение на количеството.“

(***) Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за установяване на общностни процедури относно замърсителите в храните (ОВ L 37, 13.2.1993 г., стр. 1).

(****) Директива 2002/32/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 7 май 2002 г. относно нежеланите вещества в храните за животни (ОВ L 140, 30.5.2002 г., стр. 10).“;“

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Приложение IV към Регламент 2019/1009/ЕС се изменя, както следва:

в част I точка 3.2 се заменя със следното:

„3.2	Модул В, последван от Модул С може също да се използва за смесен продукт за наторяване, както е определено в ПФК 7.“;

част II се изменя, както следва:

а)

в модул А, точка 2.2:

подбуква ж) се заменя със следното:

„ж)	резултати от извършените изчисления, проведените изследвания и др.,“;

ii)

подбуква й) се заменя със следното:

„й)	когато ЕС продуктът за наторяване съдържа общ хром (Cr) над 200 mg/kg сухо вещество, се предоставя информация за максималното количество и за точния източник на общ хром (Cr).“;

б)

в модул А1 подточка 2.2, буква з) се заменя със следното:

„з)	резултати от извършените изчисления, проведените изследвания и др.,“;

в)

в модул В, точка 2.2:

подбуква ж) се заменя със следното:

„ж)	резултати от извършените изчисления, проведените изследвания и др.,“;

ii)

подбуква к) се заменя със следното:

„к)	когато ЕС продуктът за наторяване съдържа общ хром (Cr) над 200 mg/kg сухо вещество, се предоставя информация за максималното количество и за точния източник на общ хром (Cr).“;

г)

в модул D1, точка 2,2:

подбуква ж) се заменя със следното:

„ж)	резултати от извършените изчисления, проведените изследвания и др.,“;

ii)

подбуква к) се заменя със следното:

„к)	когато ЕС продуктът за наторяване съдържа общ хром (Cr) над 200 mg/kg сухо вещество, се предоставя информация за максималното количество и за точния източник на общ хром (Cr).“

		ISSN 1977-0618
Официален вестник на Европейския съюз		L 356

Издание на български език	Законодателство	Година 64 8 октомври 2021 г.

Съдържание		I Законодателни актове	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕС) 2021/1767 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2021 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността	1

	II Незаконодателни актове
	РЕГЛАМЕНТИ
*	Делегиран регламент (ЕС) 2021/1768 на Комисията от 23 юни 2021 година за изменение, за целите на адаптирането им към техническия напредък, на приложения I, II, III и IV към Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правила за предоставяне на пазара на ЕС продукти за наторяване ( 1 )	8
*	Регламент (ЕС) 2021/1769 на Комисията от 5 октомври 2021 година за забрана на риболова на гигантска червена скарида в географски подзони 9, 10 и 11 на GFCM от страна на кораби, плаващи под знамето на Италия и чиято обща дължина е по-голяма или равна на 18 m и по-малка от 24 m	24
*	Регламент (ЕС) 2021/1770 на Комисията от 5 октомври 2021 година за забрана на риболова на гигантска червена скарида в географски подзони 9, 10 и 11 на GFCM от страна на кораби, плаващи под знамето на Италия и чиято обща дължина е по-голяма или равна на 12 m и по-малка от 18 m	27
*	Регламент (ЕС) 2021/1771 на Комисията от 7 октомври 2021 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на листа от репички ( 1 )	30

№	16/TQ90
Държава членка	Италия
Код на групата за целите на риболовното усилие	EFF2/MED2_TR3
Група запаси	Гигантска червена скарида в географски подзони 9, 10 и 11
Обща дължина на засегнатите кораби	≥ 18 m и < 24 m
Дата на въвеждане на забраната	15.8.2021 г.

№	15/TQ90
Държава членка	Италия
Код на групата за целите на риболовното усилие	EFF2/MED2_TR2
Група запаси	Гигантска червена скарида в географски подзони 9, 10 и 11
Обща дължина на засегнатите кораби	≥ 12 m и < 18 m
Дата на въвеждане на забраната	15.8.2021 г.