9.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/1

9.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/3

(1)

Размерът на представителните цени и допълнителните вносни мита, приложими за бяла захар, сурова захар и някои сиропи, за 2009/10 пазарна година се определя от Регламент (ЕО) № 877/2009 на Комисията (3). Тези цени и мита са последно изменени с Регламент (ЕC) № 190/2010 на Комисията (4).

(2)

Данните, с които Комисията разполага понастоящем, предполагат изменение на посочения размер в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 951/2006,

9.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/5

(1)

В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО, на 7 май 2004 г. Обединеното кралство получи заявление от Bayer CropScience за включването на активното вещество флуопиколид в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. С Решение 2005/778/ЕО на Комисията (2) бе потвърдено, че документацията е „пълна“, в смисъл че може да се счита, че принципно отговаря на предвидените в приложения II и III към Директива 91/414/ЕИО изисквания за данните и информацията.

(2)

В съответствие с разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 4 от Директива 91/414/ЕИО е оценено въздействието на посоченото активно вещество върху здравето на човека и върху околната среда по отношение на видовете употреба, предложени от заявителя. На 12 декември 2005 г. определената за докладчик държава-членка представи на Комисията проект на доклада за оценка.

(3)

Докладът за оценка беше предмет на партньорска проверка от страна на държавите-членки и ЕОБХ и беше представен на Комисията на 4 юни 2009 г. под формата на научен доклад на ЕОБХ за флуопиколид (3). Този доклад беше преразгледан от държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и беше завършен на 27 ноември 2009 г. под формата на доклад за преглед на Комисията за флуопиколид.

(4)

Различните разглеждания показаха, че може да се очаква съдържащите флуопиколид продукти за растителна защита като цяло да удовлетворят изискванията, предвидени в член 5, параграф 1, букви а) и б) и параграф 3 от Директива 91/414/ЕИО, по-специално по отношение на видовете употреба, разгледани и конкретизирани в доклада за преглед на Комисията. Следователно е уместно флуопиколидът да бъде включен в приложение I към посочената директива, за да се гарантира, че разрешенията за продукти за растителна защита, които съдържат това активно вещество, могат да бъдат издавани във всички държави-членки в съответствие с разпоредбите на посочената директива.

(5)

Без да се засяга това заключение, е уместно да бъде получена допълнителна информация по някои конкретни въпроси. Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО за включването на вещество в приложение I може да бъдат определени условия. По отношение на флуопиколида е уместно да се изиска от нотифициращото лице да предостави допълнителна информация относно значението на метаболита М15 за подпочвените води.

(6)

Без да се засягат задълженията, определени с Директива 91/414/ЕИО вследствие на включването на активно вещество в приложение I, на държавите-членки следва да се предостави период от шест месеца след включването, през който да разгледат действащите временни разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи флуопиколид, за да се гарантира, че са изпълнени изискванията, установени с Директива 91/414/ЕИО, и по-специално в член 13 от нея, и съответните условия, посочени в приложение I. Държавите-членки следва да преобразуват действащите временни разрешения в окончателни, да ги изменят или да ги отнемат в съответствие с разпоредбите на Директива 91/414/ЕИО. Чрез дерогация от горепосочения срок следва да се предвиди по-дълъг срок за представянето и оценката на пълната документация по приложение III за всеки предвиден вид употреба на всеки продукт за растителна защита в съответствие с единните принципи, установени в Директива 91/414/ЕИО.

(7)

Поради това е целесъобразно Директива 91/414/ЕИО да бъде съответно изменена.

(8)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

а)

за продукт, съдържащ флуопиколид като единствено активно вещество — когато е необходимо, изменят или отнемат разрешението не по-късно от 30 ноември 2011 г.; или

б)

за продукт, съдържащ флуопиколид като едно от няколко активни вещества — когато е необходимо, изменят или отнемат разрешението до 30 ноември 2011 г. или до датата, определена за това изменение или отнемане в съответната(ите) директива(и), с която(ито) съответното(ите) вещество(а) е(са) добавено(и) в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

9.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/8

(1)

На 16 април 2003 г. Съветът прие Обща позиция 2003/280/ОВППС в подкрепа на ефективното изпълнение на мандата на МНТБЮ (1).

(2)

На 30 март 2004 г. Съветът прие Обща позиция 2004/293/ОВППС за възобновяване на мерките в подкрепа на ефективно въвеждане на мандата на Международния трибунал за престъпления в бивша Югославия (МТПБЮ) (2).

(3)

Срокът на действие на Обща позиция 2004/293/ОВППС бе последно удължен с Обща позиция 2009/164/ОВППС от 26 февруари 2009 г. за подновяване на мерките в подкрепа на ефективното изпълнение на мандата на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) (3) до 16 март 2010 г.

(4)

Все още са на свобода лицата, срещу които е повдигнато обвинение от МНТБЮ, и има доказателства, че те са подпомагани в усилията им да продължават да избягват правосъдие.

(5)

Мерките, наложени с Обща позиция 2004/293/ОВППС, следва да бъдат подновени за срок от още 12 месеца,

а)

като страна домакин на международна междуправителствена организация;

б)

като страна домакин на международна конференция, свикана от Организацията на обединените нации или провеждана под нейната егида;

в)

по силата на многостранно споразумение, предоставящо привилегии и имунитети; или

г)

по силата на Договора за помирение от 1929 г. (Латеранския пакт), сключен между Светия престол (градът държава Ватикан) и Италия.

9.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/17

(1)

Съгласно Директива 95/46/ЕО се изисква от държавите-членки да предвидят, че предаването на лични данни към трета страна може да се извършва, само ако въпросната трета страна осигурява подходящо равнище на защита и ако законодателствата на държавите-членки по прилагане на други разпоредби от директивата бъдат спазени преди осъществяването на предаването.

(2)

Комисията може да установи, че третата страна осигурява адекватно ниво на защита. В такъв случай държавите-членки могат да предават лични данни, без да са необходими допълнителни гаранции.

(3)

Съгласно Директива 95/46/ЕО се изисква равнището на защита на данните да бъде преценявано с оглед на всички обстоятелства, свързани с предаване на данни или на набор от операции по предаване на данни, като се отчитат редица елементи, свързани с предаването и изброени в член 25, параграф 2 от нея.

(4)

Поради съществуващите различни подходи в третите страни по отношение на защитата на данните е необходимо да се извърши оценка за адекватност и всяко решение, основаващо се на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО, следва да бъде прието и изпълнявано по начин, който не води до произволна или необоснована дискриминация по отношение на или между трети страни, в които са налице сходни условия, нито да представлява скрита пречка за търговията съгласно действащите международни ангажименти на Общността.

(5)

Фарьорските острови са самоуправляваща се общност в рамките на Кралство Дания. Фарьорските острови не се присъединяват към Европейската общност, когато Дания става член през 1973 г. Те следователно се считат за трета страна по смисъла на Директива 95/46/ЕО.

(6)

Законът за местното управление на Фарьорските острови разделя политиките на две основни групи — специални фарьорски работи, които са в правомощията на администрацията на фарьорското правителство и се провеждат съгласно местното законодателство, и общи работи, които са в правомощията на Кралство Дания. Настоящото решение обхваща единствено предаването на лични данни от Общността към получатели във Фарьорските острови, които се обхващат от Закона за обработване на личните данни (3) („фарьорския закон“). Фарьорският закон не се прилага за обработването на лични данни в рамките на дейност, осъществявана от органите на Кралство Дания, а именно върховния комисар на Фарьорските острови (Rigsombudsmanden), Съда на Фарьорските острови (Sorenskriveren), комисаря на Фарьорските острови (Politimesteren på Færøerne), Затворническата и пробационна служба на Фарьорските острови (Kriminalforsorgens afdeling), командването на Фарьорските острови (Færøernes Kommando) и началника на медицинските служби на Фарьорските острови (Landslægen).

(7)

Фарьорският закон се основава на стандартите, установени в Директива 95/46/ЕО и в съответствие с нея обхваща всички основни принципи, необходими за установяване на адекватно равнище на защита на правото на физическите лица на неприкосновеност на личния живот във връзка с обработването на лични данни. Прилагането на тези норми е гарантирано със съдебни средства за защита, както и по силата на независимия надзор, осъществяван от контролен орган — комисарят по защита на данните, който има правомощия за разследване и намеса.

(8)

В интерес на прозрачността, а и за да се защити възможността на компетентните органи в държавите-членки да осигурят защита на гражданите по отношение на обработването на техните лични данни, е необходимо да се посочат извънредните обстоятелства, при които спирането на определени потоци данни може да бъде оправдано, въпреки констатирането на адекватна защита.

(9)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, учреден съгласно член 31, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО,

а)

когато компетентен фарьорски орган е установил, че получателят нарушава приложимите стандарти за защита; или

б)

когато има голяма вероятност стандартите за защита да бъдат нарушени, има основателни причини да се счита, че компетентният фарьорски орган не взема или няма да вземе подходящи и навременни мерки за разрешаване на въпросния случай, продължаването на предаването би довело до неизбежен риск от сериозна вреда на засегнатите лица и при тези обстоятелства компетентните органи на държавата-членка са положили разумни усилия да предупредят отговарящите за обработването лица, установени във Фарьорските острови, и да им дадат възможност за отговор.

9.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/20

(1)

В съответствие с процедурата, предвидена в член 19, втора алинея от Директива 2000/13/ЕО, на 1 юни 2009 г. гръцките власти уведомиха Комисията за проект на декрет от Гърция, отнасящ се до изобразяването върху всякакви видове млечни продукти на информация, указваща страната на произход на суровината (мляко), използвана при производството на тези продукти и при продажбата им на крайния потребител, както и до задълженията на продавачите на дребно по отношение на начина на излагане на млечни продукти на щандовете на техните търговски обекти.

(2)

В съответствие с член 1, параграф 1 от нотифицирания декрет, той се прилага за млякото, шоколадовото мляко, киселото мляко, всички видове млечни десерти, кремове, мляко с ориз и сметана, предназначени за продажба на крайния потребител в запечатани опаковки.

(3)

Член 1, параграф 2 от нотифицирания проект изисква, когато посочените по-горе продукти са произведени в Гърция, запечатаните опаковки на тези продукти също да съдържат информация, указваща произхода на суровините (мляко), от които са приготвени тези продукти. Тази информация следва да включва като минимум сведенията, описани в член 1, параграф 2, букви а) и б) от проекта на декрет.

(4)

Член 1, параграф 3 от нотифицирания проект предвижда, че когато гореспоменатите продукти идват от страни от Европейския съюз, различни от Гърция, или са внесени от страни извън ЕС, техните запечатани опаковки трябва да включват информация, указваща поне конкретната страна на производство на тези продукти, или етикет с означението „Произведено в ЕС“.

(5)

С член 1, параграф 6 от нотифицирания проект се определят правилата относно начина, по който трябва да бъдат изобразени тези обозначения: те трябва да бъдат изобразени поне върху едната страна на опаковката, и по-специално върху страната, която се счита за лицева, под търговското наименование на продукта, с ясно четливи и незаличими букви, и трябва да бъдат на гръцки език.

(6)

С Директива 2000/13/ЕО се хармонизират правилата, на които се подчинява етикетирането на храните, като се предвижда хармонизиране на някои национални разпоредби, от една страна, и правила във връзка с нехармонизираните национални разпоредби, от друга. Обхватът на хармонизирането е определен в член 3, параграф 1 от посочената директива, в който са изброени всички задължителни указания по отношение на етикетирането на храни при условията и уговорката за дерогиранията, предвидени в членове 4—17. Освен това член 4, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО предвижда, че за някои определени храни с разпоредби на Съюза или, при липса на такива, с национални разпоредби, в допълнение към изброените в член 3, параграф 1 от посочената директива обозначения, могат да се изискват и други задължителни обозначения.

(7)

Член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО разрешава приемането на нехармонизирани национални разпоредби, в случай че те бъдат аргументирани с едно от изброените в него основания, включително inter alia предотвратяване на измамата и защита на общественото здраве, при условие че тези разпоредби не възпрепятстват прилагането на определенията и правилата, уредени с Директива 2000/13/ЕО. Ето защо, когато в държава-членка са предложени национални разпоредби за етикетиране, е необходимо да се провери тяхната съвместимост с посочените по-горе изисквания и разпоредби на Договора.

(8)

Гръцките власти твърдят, че нотифицираната мярка е необходима за защита на потребителите и им предоставя пълна информация, така че те да бъдат наясно със страната на произход на суровините, съдържащи се във въпросните продукти. Те също така посочват, че проектът на декрет е необходим, за да се защитят интересите на гръцките млекопроизводители.

(9)

В съответствие с член 3, параграф 1, точка 8 от Директива 2000/13/ЕО е задължително да бъде обозначено мястото на произход или мястото, от което идва храната, когато липсата на това посочване може да заблуди в съществена степен потребителя относно истинския произход на храната. С тази разпоредба се въвежда подходящ механизъм за преодоляване на риска потребителите да бъдат подведени в случаите, когато някои означения могат да създадат погрешното впечатление, че произходът или мястото, от което идва дадена храна, са различни от истинските. По отношение на млечните продукти, изброени в член 1, параграф 1 от нотифицирания декрет, гръцките власти не са представили никаква обосновка, позволяваща да се заключи, че въвеждането, като общо правило, на задължение да се посочва страната на произход на суровината (мляко) или конкретната страна на производство, или на етикет с означението „Произведено в ЕС“, е необходимо за постигане на една от целите, посочени в член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО.

(10)

На гореизложените основания Комисията даде отрицателно становище по член 19, трета алинея от Директива 2000/13/ЕО.

(11)

От гръцките власти съответно следва да бъде изискано да не приемат съответните разпоредби на въпросния проект на декрет.

(12)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

9.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/22

9.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/23

1.

На страница 26 в точка 45 вместо „допълнение IV“ да се чете „допълнение V“.

2.

На страница 28 в точка 46 вместо „допълнение V“ да се чете „допълнение VI“.

3.

На страница 30 в точка 47 вместо „допълнение VII“ да се чете „допълнение VIII“.

4.

На страница 33 в точка 48 вместо „допълнение IX“ да се чете „допълнение X“.

5.

На страница 35 в точка 49 вместо „допълнение X“ да се чете „допълнение XI“.