1.1.

Защитна конструкция при преобръщане (безопасна кабина или рама) са конструкциите, монтирани на трактор, чиято основна цел е да избегне или да ограничи рисковете за водача, вследствие на преобръщане на трактора при нормалната му употреба.

1.2.

Конструкциите, посочени в точка 1.1, се характеризират с факта, че в случай на преобръщане, те осигуряват свободно пространство вътре в тях с достатъчен обем, за да бъде защитен водачът.

2.1.

Всяка защитна конструкция при преобръщане, както и нейното закрепване към трактора, трябва да са проектирани и изработени така, че да изпълняват основната цел, посочена в точка 1.

2.2.

Това изискване трябва да се провери чрез един от двата метода за изпитване, описани в приложение III. Изборът на метода се прави съобразно масата на трактора, в зависимост от следните критерии:

3.1.

Заявлението за ЕО одобрение на типа компонент по отношение на якостните качества на защитните конструкции при преобръщане, както и тяхното закрепване към трактора, се подава от производителя на трактора или от производителя на защитната конструкция при преобръщане, или от техните упълномощени представители.

3.2.

Заявлението за ЕО одобрение на типа компонент се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и от следните данни:

3.3.

Трактор, представителен за типа трактор, за който е предназначена защитната конструкция, която трябва да бъде одобрена, се представя на техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията за одобрение на типа компонент. Този трактор е оборудван със защитната конструкция при преобръщане.

3.4.

Притежателят на ЕО одобрение на типа компонент може да поиска то да бъде разширено за други типове трактори. Компетентният орган, който е предоставил първоначалното ЕО одобрение на типа компонент, предоставя исканото разширение, ако одобрената защитна конструкция при преобръщане и типът или типовете трактори, за които е поискано разширение на първоначалното ЕО одобрение на типа компонент, отговарят на следните условия:

4.1.

Всяка защитна конструкция при преобръщане, съответстваща на одобрения тип, трябва да носи следните обозначения:

4.2.

Всички тези обозначения трябва да са посочена на малка табела.

4.3.

Обозначенията трябва да са видими, четливи и незаличими.

1.2.1.

Защитната конструкция при преобръщане трябва да бъде изпитана на типа трактор, за който е конструирана. Тя трябва да е закрепена към трактора в съответствие с инструкциите на производителя на трактора и/или тези на производителя на защитната конструкция при преобръщане.

1.2.2.

За изпитванията тракторът трябва да е оборудван с всички компоненти на серийното производство, които могат да повлияят на якостните качества на защитната конструкция при преобръщане или са необходими за провеждането на изпитването за якостните качества.

Компонентите, които могат да създадат риск в свободната зона, трябва също да са разположени по такъв начин, че да може да се провери дали условията на точка 4.1 от настоящото приложение са спазени.

1.2.3.

Изпитванията трябва да се провеждат при неподвижен трактор.

2.1.1.

Махалото е окачено на две вериги или стоманени въжета към точките на оста на въртене, отстоящи най-малко на 6 m от земната повърхност. Предвиждат се средства за независимо регулиране на височината на окачване на тежестта и на ъгъла между тежестта и веригите или стоманените въжета, на които е окачена.

2.1.2.

Тежестта е 2 000 ± 20 kg, без да се отчита масата на веригите или въжетата, която от своя страна не трябва да превишава 100 kg. Дължината на страните на повърхността на удара трябва да е 680 ± 20 mm (вж. приложение IV, фигура 4). Тежестта е запълнена по такъв начин, че местоположението на нейния център на тежестта да бъде постоянно.

2.1.3.

Предвиждат се средства за изтегляне на тежестта назад, като махало, до определената за всяко изпитване височина. Конструкция за бързо освобождаване трябва да позволи на тежестта да се залюлее надолу, без да се променя наклонът ѝ към веригите или стоманените въжета, които я държат.

2.3.1.

Тракторът трябва да се фиксира към земната повърхност посредством ограничаване и обтягащи средства към релси, неподвижно закрепени към нееластична бетонова основа. Релсите са разположени на подходящо разстояние, за да се позволи анкерното закрепване на трактора в съответствие с приложение IV, фигура 5, 6 и 7. При всяко от изпитванията колелата на трактора и стойките, използвани за подпиране на осите, трябва да стъпват на нееластична основа.

2.3.2.

Отделно от обтягащите средства и закрепването към релсите, тракторът трябва да се фиксира със стоманено въже с точно определен размер.

Това стоманено въже може да е с всякакви съставни снопчета с кръгло сечение, състоящи се от отделни стоманени нишки и конструкция 6 × 19 в съответствие с ISO 2408. Номиналният диаметър на въжето е 13 mm.

2.3.3.

Централната ос на шарнирен трактор трябва да е подпряна и фиксирана към земната повърхност, както се изисква за преден, заден и страничен удар и за изпитванията за смачкване, и трябва да е допълнително подпряна от едната страна при страничния удар. Не е необходимо предните и задните колела да бъдат в една линия, ако това прави по-удобно закрепването на съответните стоманени въжета.

2.4.1.

За подпора на колелото по време на страничния удар се използва греда в съответствие с приложение IV, фигура 7.

2.4.2.

Греда от меко дърво със сечение 150 × 150 mm се закрепва към земната повърхност, за да подпре гумите от противоположната страна на удара в съответствие с приложение IV, фигура 5, 6 и 7.

2.5.1.

При шарнирните трактори се използват допълнителни подпори и фиксиране. Тяхната цел е да подсигурят секцията на трактора, върху която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, да бъде така неподвижна, както при нешарнирните трактори.

2.5.2.

Допълнителни специфични подробности за изпитванията за удар и за смачкване са дадени в приложение III.

2.7.1.

За изпитванията, предвидени в приложение III, части А и Б, трябва да се използва устройство, в което на хоризонтален прът е здраво закрепена подвижна триеща втулка за измерване разликата между максималното моментно отклонение и остатъчната деформация по време на изпитването за страничен удар.

2.7.2.

За изпитванията, предвидени в приложение III, част А, измервания се правят след лабораторните изпитвания, за да се установи дали някоя част от защитната конструкция е навлязла в свободната зона, описана в приложение III, част А, точка 2.

2.7.3.

За изпитванията, описани в приложение III, част Б, трябва да се предвиди екипировка, която може да включва фотоапаратура, за да се установи дали след провеждането на изпитванията някоя част от защитната структура, през време на тези изпитвания, е проникнала или влязла в контакт със свободната зона, описана в приложение III, част Б, точка 2.

2.8.1.

линейни размери, измерени по време на изпитването (с изключение на точка 2.8.2); размери на защитната конструкция и на трактора, свободна зона и деформации на гумите при закрепването за земната повърхност при изпитванията за удар: ± 3 mm;

2.8.2.

височина на падане на махалото, установявана за изпитванията за удар: ± 6 mm;

2.8.3.

измерена маса на трактора: ± 20 kg;

2.8.4.

приложено натоварване при изпитванията за смачкване: ± 2 %;

2.8.5.

ъгъл на носещите вериги или въжета на тежестта в точката на удара: ± 2 °.

3.1.1.1.

Списъкът и последователността на изпитванията са, както следва (номерата на точките са тези от приложение III, части А и Б, в които са описани различни изпитвания):

3.1.1.2.

Ако по време на изпитването една или повече части от закрепващото оборудване се преместят или счупят, изпитването трябва да започне отначало.

3.1.1.3.

По време на изпитването не се разрешават нито ремонти, нито регулирания на трактора или на защитната конструкция при преобръщане.

3.1.1.4.

По време на изпитването скоростната кутия на трактора трябва да е в неутрално положение, а спирачките не трябва да са задействани.

3.1.1.5.

В случай на трактор с реверсируемо положение на водача (т.е. реверсируеми седалка и кормилно колело) първият удар е в надлъжно направление и се прилага по най-тежкия край (с повече от 50 % от масата на трактора). Той е последван от изпитване на смачкване от същия край. Вторият удар се прилага по най-лекия край, а третият удар се нанася отстрани. Накрая се провежда второ изпитване на смачкване по най-лекия край.

4.1.

Приема се, че защитна конструкция при преобръщане, която е представена за ЕО одобрение на типа компонент, удовлетворява изискванията, по отношение на якостните качества, ако са изпълнени следните условия:

4.2.

Не трябва да има друг компонент, представляващ особен риск за водача, например тип стъкло, разрушаващ се опасно, недостатъчна тапицерия на тавана или на мястото, където водачът може да нарани главата си.

5.1.

Протоколът за изпитването се прикрепва към сертификата за ЕО одобрение на типа компонент, посочен в приложение VII. Образец на протокола е даден в приложение V. Протоколът трябва да включва:

5.2.

Протоколът трябва ясно да идентифицира типа трактор (марка, тип, търговско наименование и т.н.), използван при изпитването и типовете трактори, за които е предназначена защитната конструкция при преобръщане.

5.3.

При разширение на ЕО одобрение на типа компонент за други типове трактори, протоколът трябва да съдържа точно позоваване на първоначалния протокол от ЕО одобрение на типа компонент и точни указания относно изискванията, установени в приложение I, точка 3.4.

1.1.1.

Тракторът трябва да е така разположен спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане в момента, в който ударната страна на тежестта и окачващите вериги или въжета сключват ъгъл 20 ° с вертикалата, освен ако в точката на контакт при отклоняването на махалото защитната конструкция при преобръщане сключва по-голям ъгъл с вертикалата. В този случай ударната страна на тежестта и защитната конструкция при преобръщане в точката на контакт в момента на максимално отклонение, с помощта на допълнително окачване, трябва да са доведени в успоредно положение, като окачващите вериги или въжета и в този случай сключват ъгъл 20 ° с вертикалата. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на контакт. Височината на окачване на тежестта трябва да е така регулирана, че траекторията на центъра и на тежестта да минава през точката на контакт.

Точката на контакт трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при произшествие или при преобръщане на трактора може първа да се удари в земната повърхност, обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежест на тежестта трябва е разположена на една шеста от широчината на горната част на защитната конструкция при преобръщане навътре във вертикалната равнина, минаваща през най-крайната горна част на върха на защитната конструкция и успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора.

Въпреки това, ако извивката в задната част на защитната конструкция при преобръщане започва на по-голямо разстояние от тази във вертикалната равнина, ударът трябва да се проведе в началото на извивката, т.е. в точката, където извивката се допира до линия, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора (вж. приложение IV, фигура 9).

При наличието на изпъкнала част, която не предоставя достатъчно площ за тежестта, към тази част се закрепва стоманена плочка с подходяща дебелина и ширина и дължина около 300 mm по такъв начин, че закрепването да не променя якостните качества на защитната конструкция при преобръщане.

1.1.2.

Нешарнирният трактор трябва да се закрепи за земната повърхност посредством стоманени въжета. Точките на закрепване на стоманените въжета трябва да са приблизително на 2 m зад задната ос и на 1,5 m пред предната ос. Точките на закрепване са разположени във вертикалната равнина, в която се премества центърът на тежестта на махалото или повече от едно анкерно закрепване създава резултатна сила в тази равнина, в съответствие с приложение IV, фигура 5.

Стоманените въжета трябва да са толкова опънати, че деформацията на предните и задни гуми да съответства на указанията на приложение II, точка 3.1.5. След натягането на стоманените въжета, дървена греда със сечение 150 × 150 mm трябва да се набие плътно към предната част на задните колела и да се фиксира.

1.1.3.

При шарнирни трактори двете оси трябва да се закрепят за земната повърхност. Оста на секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, се приема за задната ос в приложение IV, фигура 5. Шарнирната точка тогава се подпира с греда със сечение 100 × 100 mm и се закрепва здраво за земната повърхност с помощта на стоманени въжета, свързани с релсите върху земната повърхност.

1.1.4.

Тежестта е изтеглена назад така, че височината на центъра на тежестта да е над точката на контакт със стойност, определена с формулата:

Н = 125 + 0,020 W

където Н е височината на падане на махалото в mm, а W е масата на трактора, съгласно определението в приложение II, точка 1.3.

След това се освобождава тежестта, която удря защитната конструкция при преобръщане.

1.2.1.

Тракторът трябва да е така разположен спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане в момента, в който ударната страна на тежестта и окачващите вериги или стоманени въжета сключват ъгъл от 20 ° с вертикалата, освен ако в точката на контакт при отклоняването на махалото защитната конструкция при преобръщане сключва по-голям ъгъл с вертикалата. В този случай ударната страна на тежестта и защитната конструкция при преобръщане в точката на контакт в момента на максимално отклонение, с помощта на допълнително окачване, трябва да са доведени в успоредно положение, като окачващите вериги или стоманени въжета и в този случай сключват ъгъл от 20 ° с вертикалата. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на контакт. Височината на окачване на тежестта трябва е така регулирана, че траекторията на центъра и на тежестта да минава през точката на контакт.

Точката на контакт трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при странично обръщане на трактора при движение напред може първа да се удари в земната повърхност, т.е. обикновено това е горният преден ъгъл. Позицията на центъра на тежест на тежестта не трябва да е на повече от 80 mm от вертикалната равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия, минаваща през най-горния край на горната част на защитната конструкция.

Въпреки това, ако извивката в предната част на защитната конструкция при преобръщане започва на разстояние, по-голямо от 80 mm навътре във вертикалната равнина, ударът трябва да се проведе в началото на извивката, т.е. в точката, където извивката се допира до линия, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора (вж. приложение IV, фигура 9).

1.2.2.

Нешарнирният трактор се закрепва за земната повърхност в съответствие с приложение IV, фигура 6. Точките на закрепване на стоманените въжета са разположени приблизително на 2 m зад задната ос и на 1,5 m пред предната ос.

Стоманените въжета трябва да са толкова опънати, че деформацията на предните и задни гуми да съответства на указанията в приложение II, точка 3.1.5. След натягането на стоманените въжета дървена греда със сечение 150 × 150 mm трябва да се набие плътно към задната част на задните колела и да се фиксира.

1.2.3.

При шарнирни трактори двете оси трябва да се закрепят за земната повърхност. Оста на секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, се приема за предната ос в приложение IV, фигура 6. Шарнирната точка тогава се подпира с греда със сечение 100 × 100 mm и се закрепва здраво за земната повърхност с помощта на стоманени въжета, свързани с релсите върху земната повърхност.

1.2.4.

Тежестта е изтеглена назад така, че височината на центъра на тежестта да е над точката на контакт със стойност, определена с формулата:

Н = 125 + 0,020 W.

1.3.1.

Тракторът трябва да е така разположен спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане, когато ударната страна и окачващите вериги или стоманените въжета са отвесни, освен ако в точката на контакт при отклоняване на махалото защитната конструкция при преобръщане не е вертикална. В този случай ударната страна на тежестта и защитната конструкция при преобръщане в точката на контакт в момента на максимално отклонение, с помощта на допълнително окачване, трябва да са доведени в успоредно положение, като окачващите вериги или стоманени въжета и в този случай остават отвесни. Височината на окачване на тежестта трябва да е така регулирана, че траекторията на центъра на тежестта да минава през точката на контакт.

Точката на контакт трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при странично обръщане на трактора може първа да се удари в земната повърхност, обикновено това е горният ръб. Освен в случаите, когато е сигурно, че друга част от този ръб първа ще удари земната повърхност, точката на удара трябва да се намира в равнина, перпендикулярна на средната равнина на трактора, минаваща през средата на седалката, регулирана в средно хоризонтално положение. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на контакт.

1.3.2.

При нешарнирните трактори оста, която е неподвижна спрямо защитната конструкция при преобръщане, се закрепва откъм страната, която ще понесе удара. В случая на трактор с две водещи колела това обикновено е задната ос; това разположение е показано в приложение IV, фигура 7. Двете стоманени въжета за закрепване минават върху оста в началото на точките, които се намират точно под него, едното към точката на закрепване, намираща се приблизително на разстояние 1,5 m пред оста, и другото към точката на закрепване, намираща се приблизително на разстояние 1,5 m зад оста. Стоманените въжета са толкова опънати, че деформацията на гумата, граничеща с въжето в съответствие с изискванията на приложение II, точка 3.1.5. След натягането на стоманените въжета като подпора се поставя дървена греда срещу колелото, противоположно на тежестта и се фиксира към земната повърхност, така че да бъде плътно върху джантата на колелото по време на удара съгласно приложение IV, фигура 7. Дължината на гредата трябва да е така избрана, че след поставянето ѝ срещу колелото да сключва ъгъл от 30 ° ± 3 ° спрямо хоризонталата. Гредата трябва да е с дължина от 20 до 25 пъти дебелината ѝ, а ширината — 2 или 3 пъти дебелината ѝ. Двете оси трябва да се осигурят против странично преместване с помощта на греда, прикрепена към земната повърхност до външната част на колелата, срещуположни на страната, по която ще се проведе ударът.

1.3.3.

При шарнирни трактори привързването трябва да е такова, че да фиксира неподвижно към пода секцията, носеща защитната конструкция както в случая на нешарниран трактор.

Двете оси на шарнирния трактор се закрепват за земната повърхност. Оста и колелата на секцията, върху която е монтирана защитната конструкция, се закрепват и подпират в съответствие с приложение IV, фигура 7. Шарнирната точка се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 mm и се закрепва здраво към релсите върху земната повърхност. Шарнирната точка трябва да се подпре странично със закрепена към земната повърхност греда, така че да се получи същия ефект като при подпирането на задното колело и да се подсигури подпиране, подобно на постигнатото при нешарнирен трактор.

1.3.4.

Тежестта е изтеглена назад така, че височината на центъра на тежестта над точката на контакт със стойност, е определена с формулата:

Н = 125 + 0,150 W.

1.5.1.

Извършва се изпитване, аналогично на изпитването за смачкване в задната част, с изключение на това, че предният ръб на гредата трябва да е върху най-предната горна част от защитната конструкция при преобръщане.

1.5.2.

В случаите, когато предната част от тавана на защитната конструкция не издържи пълната сила на смачкване, силата трябва да се прилага до момента, в който таванът претърпи деформация, в резултат на която той съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция при преобръщане с разположената пред трактора част, способна да издържи масата на трактора при преобръщане. Тогава силата се премахва и тракторът се поставя на място, така че гредата да е върху тази част от тавана на защитната конструкция, която тогава ще може да издържи задната част на напълно преобърнат трактор в съответствие с приложение IV, фигура 10, и тогава отново се прилага пълната сила.

2.1.

За трактор, поставен върху хоризонтална повърхност, „свободната зона“ се определя от следните равнини:

2.2.

Облегалката на седалката се определя, без да се взема предвид наличието на тапицерия. Седалката трябва да е регулирана в крайно задно положение за нормално седящо управление на трактора и в най-високо положение, ако е възможна такава независима регулировка. Ако еластичното окачване на седалката е регулируемо, то трябва да е в средно положение и товарът върху него трябва да е 75 kg.

3.2.1.

След всяко изпитване се проверява дали някоя част от защитната конструкция при преобръщане не е навлязла в свободната зона около седалката на водача съгласно определението в точка 2.

3.2.2.

Освен това се проверява дали някоя част от свободната зона излиза извън защитата на защитната конструкция. За тази цел се приема, че е извън защитата на конструкцията всяка част от това пространство, която би влязла в контакт с хоризонталната земна повърхност при преобръщане на трактора на страната, от която е дошъл ударът. В случая трябва да се приеме, че са използвани най-малкият размер гуми и най-тясната регулировка на колеята, препоръчвани от производителя.

1.1.1.

Тракторът трябва да е така разположен спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане, когато ударната ѝ страна и окачващите вериги или въжета сключват ъгъл от 20 ° с вертикалата, освен ако в точката на контакт при отклоняването на махалото защитната конструкция при преобръщане сключва по-голям ъгъл с вертикалата. В този случай ударната страна на тежестта и защитната конструкция при преобръщане в точката на контакт в момента на максимално отклонение с помощта на допълнително окачване трябва да са доведени в успоредно положение, като окачващите вериги или стоманени въжета и в този случай сключват ъгъл от 20 ° с вертикалата. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на контакт. Височината на окачване на тежестта трябва е така регулирана, че траекторията на центъра и на тежестта да минава през точката на нанасяне на удара.

Точката на контакт трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при обръщане назад първа удря земята, обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежест на тежестта трябва е разположена на една шеста от ширината на горната част на защитната конструкция при преобръщане навътре от вертикалната равнина, успоредна на средната равнина на трактора, минаваща през най-крайната част на горния ръб на защитната конструкция при преобръщане.

Въпреки това, ако извивката в задната част на защитната конструкция при преобръщане започва на по-голямо разстояние навътре от вертикалната равнина, ударът трябва да се проведе в началото на извивката т.е. в точката, където извивката се допира до линия, перпендикулярна на средната равнина на трактора (вж. приложение IV, фигура 9).

При наличието на изпъкнала част, която не предоставя достатъчно площ за тежестта, към тази част трябва да се закрепи стоманена плоча с подходяща дебелина и ширина и дължина около 300 mm по такъв начин, че закрепването да не променя якостните качества на защитната конструкция при преобръщане.

1.1.2.

Шасито на нешарнирен трактор се закрепва за земната повърхност. Точките на закрепване на стоманените въжета са разположени приблизително на 2 m зад задната ос и на 1,5 m пред предната ос. Точките на закрепване са разположени във вертикалната равнина, в която се премества центърът на тежестта на махалото при люлеенето му, или повече от едно закрепване дават резултатна сила в тази равнина в съответствие с приложение IV, фигура 5.

Стоманените въжета трябва да са толкова опънати, че деформацията на предните и задни гуми да бъде, както е посочено в приложение II, точка 3.1.5. След натягането на стоманените въжета дървена греда със сечение 150 × 150 mm трябва да се набие плътно към предната част на задните колела и да се фиксира.

1.1.3.

При шарнирни трактори двете оси трябва да се закрепят за земната повърхност. Оста на секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, се приема за задната ос в приложение IV, фигура 5. Шарнирната точка се подпира с греда със сечение 100 × 100 mm и се закрепва здраво за земната повърхност с помощта на стоманени въжета, свързани с релсите върху земната повърхност.

1.1.4.

Тежестта е изтеглена назад, така че височината на нейния център на тежест да бъде над точката на удар със стойност, определена с формулата:

Н = 2,165 ×10–8 × WL2 или Н = 5,73 ×10–2 × I

където:

След това тежестта трябва да се освободи и да удари защитната конструкция при преобръщане.

1.1.5.

Не се извършва удар в задната част в случай на трактор, при който най-малко 50 % от неговата маса по смисъла на приложение II, точка 1.3, се поема от предната ос.

1.2.1.

Тракторът трябва да е така разположен спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане, когато ударната ѝ страна и окачващите вериги или въжета сключват ъгъл от 20 ° с вертикалата, освен ако в точката на контакт при отклоняването на махалото защитната конструкция при преобръщане сключва по-голям ъгъл с вертикалата. В този случай ударната страна на тежестта и защитната конструкция при преобръщане в точката на контакт в момента на максимално отклонение с помощта на допълнително окачване трябва да са доведени в успоредно положение, като окачващите вериги или стоманени въжета сключват ъгъл от 20 ° с вертикалата. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на контакт. Височината на окачване на тежестта трябва е така регулирана, че траекторията на центъра на тежестта да минава през точката на контакт.

Точката на контакт трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при странично обръщане при движение на трактора напред може първа да се удари в земната повърхност, обикновено това е горният преден ъгъл. Позицията на центъра на тежест на тежестта не трябва да е на повече от 80 mm от вертикалната равнина, успоредна на средната равнина, минаваща през най-горния край в горната част на защитнатао конструкция.

Въпреки това, ако извивката в предната част на защитната конструкция при преобръщане започва на разстояние, по-голямо от 80 mm навътре във вертикалната равнина, ударът трябва да се проведе в началото на извивката, т.е. в точката, където извивката се допира до линия, перпендикулярна на средната равнина на трактора (вж. приложение IV, фигура 9).

1.2.2.

Шасито на нешарнирен трактор трябва да се привърже към пода, както е посочено в приложение IV, фигура 6. Точките на закрепване на привързващите средства трябва да са около 2 m след задната ос и 1,5 m пред предната ос.

Привързващите средства трябва да са толкова натегнати, че деформацията на предните и задни гуми да бъде, както е посочено в приложение II, точка 3.1.5. След натягането на стоманените въжета дървена греда със сечение 150 × 150 mm трябва да се набие плътно към задната част на задните колела и да се фиксира.

1.2.3.

При шарнирни трактори двете оси трябва да се закрепят за земната повърхност. Оста на секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, се приема за предната ос в приложение IV, фигура 6. Шарнирната точка се подпира с греда със сечение 100 × 100 mm и се закрепва здраво за земната повърхност с помощта на стоманени въжета, свързани с релсите върху земната повърхност.

1.2.4.

Тежестта е изтеглена назад, така че височината на центъра и на тежестта да е над точката на контакт със стойност, определена с формулата:

Н = 125 + 0,020 W.

1.3.1.

Тракторът трябва да е така разположен спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане, когато ударната ѝ страна и окачващите вериги или стоманени въжена са отвесни, освен ако в точката на контакт при отклоняване на махалото защитната конструкция при преобръщане не е вертикална. В този случай ударната страна на тежестта и защитната конструкция при преобръщане в точката на контакт в момента на максимално отклонение с помощта на допълнително окачване трябва да са доведени в успоредно положение, като окачващите вериги или стоманени въжета и в този случай остават отвесни. Височината на окачване на тежестта трябва да е така регулирана, че траекторията на центъра ѝ на тежест да минава през точката на контакт.

Точката на контакт трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при странично обръщане може първа да се удари в земната повърхност, обикновено това е горният ръб. Освен в случаите, когато е сигурно, че друга част от този ръб първа ще удари земната повърхност, точката на удара трябва да се намира в равнина, перпендикулярна на средната равнина на трактора, минаваща през средата на седалката, регулирана в средно хоризонтално положение. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на контакт. В случая на трактор с реверсируемо положение на водача (т.е. с реверсируеми седалка и кормилно колело) точката на контакт се определя спрямо пресичането на средната равнина с перпендикулярната на нея равнина, според права, минаваща през точка, равноотдалечена от двете базови точки на седалката.

1.3.2.

При нешарнирни трактори оста, която е неподвижна спрямо защитната конструкция при преобръщане, трябва да се закрепи откъм страната на удара. В случая на трактор с две водещи колела това нормално е задната ос; този случай е показан в приложение IV, фигура 7. Двете закрепващи въжета минават над оста в началото на точки, разположени директно под нея, едното към точка на закрепване, разположена приблизително на разстояние 1,5 m пред оста, и другото към точка на закрепване, разположена приблизително на разстояние 1,5 m зад оста. Стоманените въжета са опънати, за да се получи деформация на гумата в съседство с въжето, в съответствие с указанията в приложение II, точка 3.1.5. След опъването като опора се поставя дървена греда срещу колелото, противоположно на тежестта, и се фиксира за земната повърхност, така че да бъде плътно върху джантата на колелото по време на удара, както е показано в приложение IV, фигура 7. Дължината на гредата е избрана така, че след поставянето срещу колелото да сключва ъгъл от 30 ° ± 3 ° спрямо хоризонталата. Гредата има дължина от 20 до 25 пъти дебелината ѝ и е широка 2 или 3 пъти нейната дебелина. Двете оси се осигуряват против странично преместване с помощта на греда, прикрепена към земната повърхност до външната част на колелата, срещуположни на страната, по която ще се проведе удара.

1.3.3.

Нешарнирните трактори трябва да се закрепят за земната повърхност, така че секцията, носеща защитната конструкция, да бъде здраво закрепена за земната повърхност като в случая на нешарниран трактор.

Двете оси на трактора трябва да се закрепят за земната повърхност. Оста и колелата на секцията, върху която е монтирана защитната конструкция, трябва да се привържат и подпрат, както е описано в приложение IV, фигура 7. Шарнирната точка се подпира с греда със сечение 100 × 100 mm и се привързва здраво за земната повърхност с помощта на стоманени въжета, свързани към релсите на земната повърхност. Шарнирната точка се подпира странично с греда, закрепена към земната повърхност, така че да се получи същият ефект като при подпирането на задното колело и да се подсигури подпиране като при нешарнирен трактор.

1.3.4.

Тежестта е изтеглена назад, така че височината на центъра на тежестта да е над точката на нанасяне на удара със стойност, определена с формулата:

Н = 125 + 0,150 W.

1.5.1.

Извършва се аналогично на изпитването за смачкване в задната част, с изключение на това, че предният ръб на гредата трябва да е върху най-предната горна част от защитната конструкция.

1.5.2.

В случаите, когато предната част от тавана на защитната конструкция не издържа пълната сила на смачкване, силата трябва да се прилага до момента, в който деформираната част от тавана съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с предната част на трактора, способна да издържи масата на преобърнат трактор. Натоварването се премахва и тракторът се поставя отново така че гредата да е върху тази част от тавана на защитната конструкция, която ще може да поддържа задната част на напълно преобърнат трактор в съответствие с приложение IV, фигура 10, и тогава отново се прилага пълната сила.

2.1.

Свободната зона е показана в приложение IV, фигура 3 и е определена спрямо вертикална базова равнина, обикновено надлъжна на трактора и минаваща през базовата точка на седалката, описана в точка 2.3, и центъра на кормилното колело. Приема се, че базовата равнина се движи хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на ударите, но остава перпендикулярна на пода на трактора или на защитната конструкция при преобръщане, ако тя е монтирана към трактора през еластични тампони.

В случай на регулируемо положение на кормилното колело неговата позиция трябва да бъде тази при нормално седящо управление.

2.2.

Границите на зоната се определят, както следва:

2.3.

Местоположение на седалката и базова точка на седалката

2.3.1.

За определянето на свободната зона в точка 2.1 седалката се разполага в най-задното положение на хоризонталния диапазон на регулировка. Тя се постави в средно положение на вертикалния диапазон на регулировка, когато това е независимо от хоризонталната регулировка.

Базовата точка се установява с помощта на уреда, описан в приложение IV, фигури 1 и 2, и симулира натоварването, създавано от седящ човек. Уредът се състои от плоча, представляваща седалката, и плочи за облегалката. Долната плоча за облегалката е шарнирно свързана на нивото на седалищната кост (А) и кръста (В), като височината на шарнирната връзка (В) е регулируема.

2.3.2.

Базовата точка се определя като точка от надлъжна равнина на симетрия ня седалката, където се пресичат равнината, допирателна към долната част на облегалката и хоризонталната равнина. Тази хоризонтална равнина пресича долната повърхност на плочата за седалката на 150 mm пред горепосочената допирателна.

2.3.3.

В случай на регулируемо окачване на седалката в зависимост от теглото на водача, регулировката трябва да се постави в средно положение на динамичното регулиране.

Уредът се поставя върху седалката. След това се натоварва със сила от 550 N в точка, намираща се на 50 mm пред шарнирната връзка (А), а двете части на плочата за облегалка трябва да се притискат леко, за да се допрат до облегалката.

2.3.4.

Ако не е възможно да се определят ясно допирателните към всяка от зоните на облегалката (над и под лумбалната зона), трябва да се вземат следните мерки:

3.2.1.

След всяко изпитване се проверява дали някоя част от защитната конструкция при преобръщанене е навлязла в свободната зона около седалката на водача, съгласно определението в точки 2.1 и 2.2.

3.2.2.

Освен това се проверява дали някоя част от свободната зона излиза извън защитата на защитната конструкция. За тази цел се счита, че е извън защитата на защитната конструкция всяка част от това пространство, която би влязла в контакт с хоризонтална земна повърхност при преобръщане на трактора на страната, от която е дошъл ударът. За целта се приема, че са използвани най-малкият размер гуми и най-тясната регулировка на колеята, препоръчвани от производителя.

1.

Заявлението за ЕО одобрение на типа трактор по отношение на якостните качества на защитната конструкция при преобръщане, както и на нейното закрепване към трактора, се подава от производителя на трактора или от неговия упълномощен представител.

2.

На техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията за одобрение на типа, трябва да бъде предоставен трактор, представителен за типа за одобрение, на който са монтирани защитна конструкция, както и нейното закрепване, надлежно одобрени.

3.

Техническата служба, която отговаря за провеждането на изпитванията за одобрение на типа, проверява дали одобреният тип защитна конструкция е предназначен за монтиране на типа трактор, за който е поискано одобрение на типа. По-специално, тя трябва да се увери, че закрепването на защитната конструкция отговаря на това, което е било изпитвано по време на ЕО одобряване на типа компонент.

4.

Притежателят на ЕО одобрение на типа може да поиска то да бъде разширено за други типове защитни конструкции.

5.

Компетентните органи издават такова разширение при следните условия:

6.

Документ, съответстващ на образеца, даден в приложение IX, се прилага към сертификата за ЕО одобрение на типа, при всяко одобряване или разширение на одобрението, предоставено или отказано.

7.

Ако заявлението за ЕО одобрение на типа трактор е подадено по същото време, в което е подадено заявлението за ЕО одобрение на типа компонент за защитна конструкция при преобръщане, предназначена да бъде монтирана на типа трактор, за който е поискано ЕО одобрение на типа, проверките, предвидени в точка 2 и 3, не се извършват.

1.1.

Защитна конструкция при преобръщане (безопасна кабина или рама), по-долу наричана „защитна конструкция“, е конструкцията, монтирана на трактор, чиято основна цел е да избегне или да ограничи рисковете за водача, вследствие на преобръщане на трактора при нормалната му употреба.

1.2.

Конструкциите, посочени в точка 1.1, се характеризират с факта, че по време на предвидените в приложения II и III изпитвания, те осигуряват свободно пространство вътре в тях с достатъчен обем, за да бъде защитен водачът.

2.1.

Всяка защитна конструкция, както и нейното закрепване към трактора, трябва да е проектирана и изработена така, че да изпълнява основната цел, посочена в точка 1.

2.2.

Това условие се счита за изпълнено, ако изискванията на приложения II и III са спазени.

3.1.

Заявлението за ЕО одобрение на типа за компонент по отношение на якостните качества на защитна конструкця, както и нейното закрепване към трактора, се подава от производителя на трактора или от производителя на защитната конструкция, или от техните упълномощени представители.

3.2.

Заявлението за ЕО одобрение на типа за компонент се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и от следните данни:

3.3.

Трактор, представителен за типа трактор, за който е предназначена защитната конструкция, която трябва да бъде одобрена, се представя на техническата служба, отговаряща за изпитванията за одобрение на типа за компонент. Този трактор е оборудван със защитната конструкция.

3.4.

Притежателят на ЕО одобрение на типа за компонент може да поиска то да бъде разширено за други типове трактори. Компетентните органи, които са предоставили първоначалното ЕО одобрение на типа за компонент, предоставят исканото разширение, ако одобрената защитна конструкция и типът или типовете трактори, за които е поискано разширение на първоначалното ЕО одобрение на типа за компонент, отговарят на следните условия:

4.1.

Всяка защитна конструкция, съответстваща на одобрения тип, трябва да носи следните обозначения:

4.2.

Всички тези обозначения трябва да са посочени на малка табела.

4.3.

Обозначенията трябва да са нанесени по такъв начин, че да са видими, четливи и незаличими.

—

в началото на изпитването, при нулево натоварване: ± 2 градуса,

—

по време на изпитването, под натоварване: 10 градуса над и 20 градуса под хоризонталата. Тези отклонения трябва да се придържат към минимално възможната стойност.

3.1.1.1.1.

Надлъжно натоварване (приложение III, точка 1.2)

Надлъжно натоварване се прилага отзад при трактори, на които минимум 50 % от масата, определена в т. 1.3, се носи от задните колела (случай 1). При всички останали трактори надлъжното натоварване се прилага отпред (случай 2).

3.1.1.1.2.

Първо изпитване на натиск

Първото изпитване на натиск се извършва в края на защитната конструкция, където е било проведено надлъжното натоварване, т.е.:

3.1.1.1.3.

Странично натоварване (виж приложение III, точка 1.3)

3.1.1.1.4.

Второ изпитване на натиск

Второто изпитване на натиск се извършва в края, противоположен на края на защитната конструкция, където е било проведено надлъжното натоварване, т.е.:

3.1.1.1.5.

Второ надлъжно натоварване (виж приложение III, точка 1.7)

Второто надлъжно натоварване се прилага върху трактори, снабдени със защитна конструкция, позволяваща накланяне, и направлението на прилагане на надлъжното натоварване (виж точка 3.1.1.1.1) не съвпада с посоката на накланяне на защитната конструкция.

4.1.1.

Никоя част от свободната зона, както е описана в точка 3.2 от приложение III, не излиза извън защитната конструкция, нито е нарушавана от нея по време на изпитванията, определени в точки 1.2, 1.3, 1.5, 1.6 и където е подходящо — в точка 1.7 от приложение III.

Ако е проведено изпитване на свръхнатоварване, в момента на поглъщане на определената енергия приложената сила трябва да е по-голяма от 0,8 от максималната сила, получена както при основното изпитване, така и при съответното изпитване на свръхнатоварване: (виж фигури 4б и 4в от приложение IV).

4.1.2.

По време на изпитванията защитната конструкция не трябва да създава никакви ограничения на конструкцията на седалката.

4.1.3.

В точката на достигане на изискваното ниво на енергия, във всяко от определените изпитвания на хоризонтално натоварване, силата е по-голяма от 0,8 Fmax.

5.1.1.

общо описание на формата и на конструкцията на защитната конструкция (виж приложение V за задължителните размери), включително средства за нормално влизане, излизане и евакуация, разпоредбите относно отоплителната и вентилационната система и други възможни принадлежности, когато такива са налице и биха могли да засегнат свободната зона или да създадат опасност;

5.1.2.

данни за всякакви специфични конструктивни особености, като средства за предотвратяване на многократно преобръщане на трактора;

5.1.3.

кратко описание на всяка вътрешна облицовка;

5.1.4.

обозначението на типа предно стъкло и използваното остъкляване, както и на всяка маркировка за ЕО одобрение на типа за компонент или за друг прибавен знак.

mt

=

базова маса на трактора (kg), както е определена в точка 1.3.

D

=

деформация (в mm) на конструкцията в точката и по линията на натоварването.

D’

=

деформация на конструкцията за пресметната изисквана енергия (mm).

F

=

сила на статично натоварване (N: нютони).

Fmax

=

максимална сила на статично натоварване, получена по време на натоварването (N), с изключение на изпитването на свръхнатоварване.

F’

=

сила за пресметната изисквана енергия.

F-D

=

диаграма сила/деформация.

Eis

=

вложена енергия за поглъщане по време на странично натоварване, (J) (джаули).

Eil 1

=

вложена енергия за поглъщане по време на надлъжното натоварване, (J).

Eil 2

=

вложена енергия за поглъщане по време на прилагането на второто надлъжно натоварване (J).

Fr

=

приложена отзад сила при изпитването на натиск, (N).

Ff

=

приложена отпред сила при изпитването на натиск, (N).

а)

енергията на деформация, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната енергия Еil 1 (където Еil 1 = 1,4 mt);

б)

конструкцията нарушава свободната зона или я оставя незащитена.

а)

енергията на деформация, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната вложена енергия Еis (където Еis = 1,75 mt);

б)

конструкцията навлиза в свободната зона или я оставя незащитена.

а)

енергията на деформация, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната вложена енергия Еil 2 (където Еil 2 = 0,35 mt);

б)

защитната конструкция наруши свободната зона или я остави незащитена.

2.3.4.1.

когато не може да се определи ясно допирателната към долната зона: долната част от плочата за облегалката се притиска към облегалката вертикално;

2.3.4.2.

когато не може да се определи ясно допирателната към горната зона: шарнирната връзка (В) се установява на височина 230 mm над точката за оразмеряване на седалката при вертикална долна плоча за облегалката. След това двете плочи за облегалката се притискат леко, за да се допрат до облегалката.

Фигура 1

:

Точка на прилагане на страничното натоварване

Фигура 2

:

Точка на прилагане на надлъжно натоварване отзад

Фигура 3

:

Пример за устройство за изпитване на натиск

Фигура 4 a

:

Диаграма на деформацията в зависимост от приложената сила — изпитване на свръхнатоварване не е необходимо

Фигура 4 б

:

Диаграма на деформацията в зависимост от приложената сила — изпитване на свръхнатоварване е необходимо

Фигура 4 в

:

Диаграма на деформацията в зависимост от приложената сила — продължаване на изпитването на свръхнатоварване

Фигура 5

:

Илюстрация на термините за „остатъчна“, „еластична“ и „сумарна“ деформация

Фигура 6 a

:

Страничен изглед на свободната зона

Фигура 6 б

:

Преден/заден изглед на свободната зона

Фигура 6 в

:

Изометричен изглед

Фигура 7

:

Устройство за определяне на точката за оразмеряване на седалката

Фигура 8

:

Метод за определяне на точката за оразмеряване на седалката

1.

Заявлението за ЕО одобрение на типа за тип трактор по отношение на якостните качества на защитната конструкция и на нейното закрепване към трактора се подава от производителя на трактора или от неговия упълномощен представител.

2.

На техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията за одобрение на типа, трябва да бъде предоставен трактор, представителен за типа за одобрение, на който са монтирани защитна конструкция, както и нейното закрепване, надлежно одобрени.

3.

Техническата служба, която отговаря за провеждането на изпитванията за одобрение на типа, проверява дали одобреният тип защитна конструкция е предназначен за монтиране на типа трактор, за който е поискано одобрение на типа. По-специално, тя проверява дали закрепването на защитната конструкция отговаря на това, което е било изпитвано по време на ЕО одобрение на типа за компонент.

4.

Притежателят на ЕО одобрение на типа може да поиска то да бъде разширено с други типове защитни конструкции.

5.

Компетентните органи издават такова разширение при следните условия:

6.

Сертификат, съответстващ на образеца, даден в приложение IX, се прилага към сертификата за ЕО одобрение на типа при всяко одобряване или разширение на одобрението, предоставено или отказано.

7.

Ако заявлението за ЕО одобрение на типа за тип трактор е подадено по същото време, в което е подадено заявлението за ЕО одобрение на типа за компонент за защитна конструкция, предназначена за монтиране на типа трактор, за който е поискано ЕО одобрение на типа, проверките, предвидени в точка 2 и 3, не се извършват.