Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2018/C 285/01)

Последна публикация

ОВ C 276, 6.8.2018 г.

Предишни публикации

ОВ C 268, 30.7.2018 г.

ОВ C 259, 23.7.2018 г.

ОВ C 249, 16.7.2018 г.

ОВ C 240, 9.7.2018 г.

ОВ C 231, 2.7.2018 г.

ОВ C 221, 25.6.2018 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2018 г. — Европейска комисия/Република Малта

(Дело C-557/15) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2009/147/ЕО - Опазване на дивите птици - Улов и държане в плен на птици - Птици от вида чинки - Забрана - Национален дерогационен режим - Правомощие на държавите членки да предвиждат дерогации - Условия))

(2018/C 285/02)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: K. Mifsud-Bonnici и C. Hermes)

Ответник: Република Малта (представители: A. Buhagiar, J. Bouckaert, advocaat, L. Cassar Pullicino, avukat)

Диспозитив

1)

Като е приела дерогационния режим, позволяващ улова на седем вида диви чинки (обикновена чинка (Fringilla coelebs), обикновено конопарче (Carduelis cannabina), кадънка (Carduelis carduelis), зеленика (Carduelis chloris), черешарка (Coccothraustes coccothraustes), диво канарче (Serinus serinus) и елшова скатия (Carduelis spinus), Република Малта не е изпълнила задълженията си по член 5, букви а) и д) и член 8, параграф 1 във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.

2)	Осъжда Република Малта да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 7, 11.1.2016 г.

Решение на Съда (втори състав) от 21 юни 2018 г. — Република Полша/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-5/16) (1)

((Жалба за отмяна - Решение (ЕС) 2015/1814 - Определяне на правното основание - Съобразяване на последиците от акта - Липса - Член 192, параграф 1 ДФЕС - Член 192, параграф 2, първа алинея, буква в) ДФЕС - Мерки, които съществено влияят върху избора на държавите членки между различни енергоизточници и общата структура на тяхното енергоснабдяване - Принцип на лоялно сътрудничество - Член 15 ДЕС - Правомощия на Европейския съвет - Принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания - Принцип на пропорционалност - Оценка на въздействието))

(2018/C 285/03)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представители: B. Majczyna, K. Rudzińska, подпомагани от I. Tatarewicz, експерт)

Ответници: Европейски парламент (представители: A. Tamás и A. Pospíšilová Padowska), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Simm, A. Sikora и K. Pleśniak)

Встъпили страни в подкрепа на ответниците: Кралство Дания (представители: M. Wolff, J. Nymann-Lindegren и C. Thorning), Федерална република Германия (представител: T. Henze), Кралство Испания (представители: A. Gavela Llopis и M. A. Sampol Pucurull), Френска република (представители: D. Colas, G. de Bergues, J. Traband, T. Deleuil и S. Ghiandoni), Кралство Швеция (представители: A. Falk, C. Meyer-Seitz, U. Persson, N. Otte Widgren и L. Swedenborg), Европейска комисия (представители: K. Herrmann, A. C. Becker, E. White и K. Mifsud-Bonnici)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски, направени от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

3)	Кралство Дания, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Кралство Швеция и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 98, 14.3.2016 г.

Решение на Съда (голям състав) от 19 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht/Ewald Baumeister

(Дело C-15/16) (1)

((Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Директива 2004/39/ЕО - Член 54, параграф 1 - Обхват на задължението за професионална тайна, възложено на националните органи за финансов надзор - Понятие „поверителна информация))

(2018/C 285/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht

Ответник: Ewald Baumeister

в присъствието на: Frank Schmitt, в качеството на назначен ликвидатор на Phoenix Kapitaldienst GmbH

Диспозитив

1)

Член 54, параграф 1 от Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че нито цялата свързана с поднадзорното предприятие информация, предадена от него на компетентния орган, нито всички съдържащи се в преписката относно надзора изявления на този орган, включително кореспонденцията му с други институции, представляват безусловно поверителна информация, която следователно попада в обхвата на задължението за запазване на професионална тайна, предвидено в тази разпоредба. Като поверителна следва да бъде квалифицирана информацията, която притежават определените от държавите членки органи за изпълнение на функциите съгласно тази директива и която, първо, не е публична, и второ, разгласяването ѝ би могло да накърни или интересите на предоставилото я физическо или юридическо лице или интересите на трето лице, или пък безпроблемното функциониране на системата за контрол върху дейността на инвестиционните посредници, създадена от законодателя на Съюза с приемането на Директива 2004/39.

2)

Член 54, параграф 1 от Директива 2004/39 трябва да се тълкува в смисъл, че поверителността на свързана с поднадзорното предприятие информация, предадена на определените от държавите членки органи за изпълнение на функциите съгласно тази директива, трябва да се преценява към момента на проверката, която тези органи са длъжни да извършат, за да се произнесат по искането за разгласяване, отнасящо се до въпросната информация, независимо как тя е била квалифицирана при предаването ѝ на посочените органи.

3)

Член 54, параграф 1 от Директива 2004/39 трябва да се тълкува в смисъл, че притежаваната от определените от държавите членки органи за изпълнение на функциите съгласно тази директива информация, която е могло да представлява търговска тайна, но датира от преди пет или повече години, поради факта на изтичането на време по принцип се счита за неактуална и поради това за загубила поверителността си, освен ако по изключение страната, която се позовава на поверителността, не докаже, че въпреки давността си тази информация все още е съществен елемент на търговското ѝ положение или на това на трети засегнати лица. Такива съображения не са валидни за притежаваната от тези органи информация, поверителността на която би могла да бъде обоснована с причини, различни от важността ѝ за търговското положение на съответните предприятия.

---

(1)  ОВ C 111, 29.3.2016 г.

Решение на Съда (голям състав) от 19 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Белгия) — Sadikou Gnandi/État belge

(Дело C-181/16) (1)

((Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни - Директива 2008/115/ЕО - Член 3, точка 2 - Понятие за незаконен престой - Член 6 - Приемане на решение за връщане преди приключването на производството по обжалване срещу отхвърлянето на молбата за международна закрила от решаващия орган - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 18, член 19, параграф 2 и член 47 - Принцип на забрана за връщане - Право на ефективни правни средства за защита - Разрешение за оставане в държава членка))

(2018/C 285/05)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sadikou Gnandi

Ответник: État belge

Диспозитив

Директива 2008/115//ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки и с оглед на принципа на забрана за връщане и на правото на ефективни правни средства за защита, закрепени в член 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се приеме решение за връщане на основание член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 по отношение на гражданин на трета страна, който е подал молба за международна закрила, още с отхвърлянето на тази молба от решаващия орган или заедно с него в един и същ административен акт и съответно преди приключването на съдебното производство по обжалване на това отхвърляне, при условие по-специално че съответната държава членка гарантира, че всички правни последици от решението за връщане се спират до приключването на производството по обжалване, че през този период кандидатът може да се ползва от правата, произтичащи от Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, и че същият може да се позове на всяка промяна в обстоятелствата, настъпила след приемането на решението за връщане, която би могла да окаже значително въздействие върху преценката на положението на заинтересованото лице с оглед на Директива 2008/115 и по-специално на член 5 — което националната юрисдикция следва да провери.

---

(1)  ОВ C 191, 30.5.2016 г.

Решение на Съда (пети състав) от 21 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret — Дания) — Fidelity Funds и др./Skatteministeriet

(Дело C-480/16) (1)

((Преюдициално запитване - Свободно движение на капитали и свобода на плащанията - Ограничения - Облагане на дивидентите, изплащани на предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) - Дивиденти, които местни за една държава членка дружества изплащат на чуждестранни ПКИПЦК - Освобождаване от облагане на дивидентите, които местни за една държава членка дружества изплащат на местни ПКИПЦК - Обосновки - Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки - Съгласуваност на данъчната система - Пропорционалност))

(2018/C 285/06)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Østre Landsret

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Fidelity Funds и др.

Ответник: Skatteministeriet

В присъствието на: NN (L) SICAV

Диспозитив

Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като спорната в главните производства, по силата на която за дивидентите, разпределяни от местно за тази държава членка дружество в полза на чуждестранно предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), се удържа данък при източника, докато дивидентите, разпределяни в полза на местно за същата тази държава членка ПКИПЦК, са освободени от облагане с такъв данък, при условие че това предприятие извършва минимално разпределение в полза на притежателите на дялове в него или формално определя минимално разпределение, и удържа на тези притежатели на дялове данък върху това действително или фиктивно минимално разпределение.

---

(1)  ОВ C 419, 14.11.2016 г.

Решение на Съда (девети състав) от 21 юни 2018 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-543/16) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 91/676/ЕИО - Член 5, параграфи 5 и 7 - Приложение II, A, точки 1 — 3 и 5 - Приложение III, параграф 1, точки 1 — 3, и параграф 2 - Опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници - Недостатъчни действащи мерки - Допълнителни мерки или засилени действия - Преразглеждане на програмата за действие - Ограничаване на разпръскването - Балансирано наторяване - Периоди на разпръскване - Капацитет на местата, предназначени за събиране на отпадните води от животновъдството - Разпръскване по земи с остър наклон и върху замръзнали или покрити със сняг почви))

(2018/C 285/07)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Hermes и E. Manhaeve)

Ответник: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller)

Встъпила страна в подкрепа на другата страна в производството: Кралство Дания (представители: C. Thorning и M. Wolff)

Диспозитив

1)

Като не е приела допълнителни мерки или засилени действия още с установяването на това, че мерките, предвидени в германската програма за действие, са недостатъчни, и като не е преразгледала тази програма за действие, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 5, параграфи 5 и 7 от Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници, изменена с Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. във връзка с приложение II, A, точки 1—3 и 5, както и от приложение III, параграф 1, точки 1—3, и параграф 2 от тази директива.

2)	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 6, 9.1.2017 г.

Решение на Съда (втори състав) от 21 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Landgericht Düsseldorf — Германия) — Pfizer Ireland Pharmaceuticals, Operations Support Group/Orifarm GmbH

(Дело C-681/16) (1)

((Преюдициално запитване - Интелектуална и индустриална собственост - Патентно право - Актове за присъединяване към Европейския съюз от 2003 г., 2005 г. и 2012 г. - Специфичен механизъм - Приложимост към паралелния внос - Регламент (ЕО) № 469/2009 - Продукт, защитен със сертификат за допълнителна закрила в една държава членка и продаван от притежателя на основния патент в друга държава членка - Изчерпване на правата на интелектуална и индустриална собственост - Липса на основен патент в новите държави членки - Регламент (ЕО) № 1901/2006 - Удължаване на срока на закрила))

(2018/C 285/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Ищец: Pfizer Ireland Pharmaceuticals, Operations Support Group

Ответник: Orifarm GmbH

Диспозитив

1)

Специфичните механизми, предвидени в глава 2 от приложение IV към Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в Учредителните договори на Европейския съюз, в глава 1 от приложение V към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори и в глава 1 от приложение IV към Акта относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на притежателя на сертификат за допълнителна закрила, издаден в държава членка, различна от новите държави членки, до които се отнасят тези актове за присъединяване, да се противопостави на паралелния внос на лекарствен продукт от тези нови държави членки, при положение че правните системи на последно упоменатите държави са предвиждали възможността за получаване на еквивалентна закрила не към момента на подаването на заявката за основния патент, а към момента на публикуването на заявката за основния патент и/или подаването на заявката за сертификат за допълнителна закрила в държавата членка на вноса, така че за притежателя е било невъзможно да получи патент и еквивалентен сертификат за допълнителна закрила в държавите на износа.

2)

Специфичните механизми, предвидени в глава 2 от приложение IV към Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в Учредителните договори на Европейския съюз, в глава 1 от приложение V към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори и в глава 1 от приложение IV към Акта относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат по отношение на удължението, предвидено в член 36, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно лекарствените продукти за педиатрична употреба и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1768/92, Директива 2001/20/ЕО, Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004.

---

(1)  ОВ C 104, 3.4.2017 г.

Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Corte di Appello di Torino — Италия) — Petronas Lubricants Italy SpA/Livio Guida

(Дело C-1/17) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Компетентност при индивидуални трудови договори - Член 20, параграф 2 - Работодател, срещу когото е предявен иск пред съдилищата на държавата членка по местоживеене - Насрещен иск, предявен от работодателя - Определяне на компетентния съд))

(2018/C 285/09)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte di Appello di Torino

Страни в главното производство

Жалбоподател: Petronas Lubricants Italy SpA

Ответник: Livio Guida

Диспозитив

Член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в положение като разглежданото в настоящото производство той дава на работодателя правото да предяви пред съда, редовно сезиран от работника с първоначалния иск, насрещен иск, който се основава на договор за прехвърляне на вземане, сключен между работодателя и първоначалния носител на вземането, след като първоначалният иск е бил предявен.

---

(1)  ОВ C 112, 10.4.2017 г.

Решение на Съда (втори състав) от 21 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Kammergericht Berlin — Германия) — производство, образувано по искане на Vincent Pierre Oberle

(Дело C-20/17) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕС) № 650/2012 - Член 4 - Обща компетентност на съд на държава членка да се произнесе по въпроси, свързани с наследяването като цяло - Национална правна уредба, уреждаща международната компетентност за издаване на национални удостоверения за наследство - Европейско удостоверение за наследство))

(2018/C 285/10)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Kammergericht Berlin

Страна в главното производство

Жалбоподател: Vincent Pierre Oberle

Диспозитив

Член 4 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която предвижда, че макар обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му да не е било в тази държава членка, съдилищата ѝ остават компетентни за издаването на национални удостоверения за наследство при наследяване с трансгранични последици, когато наследствени имущества се намират на територията на посочената държава членка или ако починалият е бил гражданин на тази държава членка.

---

(1)  ОВ C 112, 10.4.2017 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 20 юни 2018 г. (преюдициално запитване от Vilniaus apygardos administracinis teismas — Литва) — UAB „Enteco Baltic“/Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

(Дело C-108/17) (1)

((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 143, параграф 1, буква г) и член 143, параграф 2 - Освобождаване от ДДС при внос - Внос, последван от вътреобщностна доставка - Условия - Доказателство за изпращане или превоз на стоки в друга държава членка - Превоз в режим отложено плащане на акциз - Прехвърляне върху приобретателя на правото на разпореждане със стоките - Данъчна измама - Липса на задължение на компетентния орган да съдейства на данъчнозадълженото лице при събирането на информацията, необходима за доказването на спазването на условията за освобождаване))

(2018/C 285/11)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Vilniaus apygardos administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: UAB „Enteco Baltic“

Ответник: Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

Диспозитив

1)

Член 143, параграф 1, буква г) и член 143, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/69/CE на Съвета от 25 юни 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на държава членка да откажат освобождаването от данък върху добавената стойност при вноса само на основание че поради настъпила след вноса промяна в обстоятелствата съответните стоки са доставени на данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадълженото лице, чийто идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност е посочен в декларацията за внос, когато вносителят е предоставил на компетентните органи на държавата членка по вноса цялата информация относно самоличността на новия купувач, при условие че е доказано, че материалноправните условия за освобождаване на последващата вътреобщностна доставка действително са изпълнени.

2)

Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, във връзка с член 138 и член 143, параграф 2, буква в) от тази изменена директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: — документите, които удостоверяват превоза на стоките от данъчен склад, разположен в държавата членка по вноса, не до купувача, а до данъчен склад, разположен в друга държава членка, могат да се считат за достатъчни доказателства, че тези стоки са изпратени или превозени до друга държава членка, — документи като товарителници въз основа на подписаната в Женева на 19 май 1956 г. Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), изменена с Протокола от 5 юли 1978 г., и електронни административни документи, придружаващи движението на стоки в режим на отложено плащане на акцизи, могат да се вземат предвид, за да се докаже, че в момента на вноса в държава членка съответните стоки са били предназначени да бъдат изпратени или превозени до друга държава членка по смисъла на член 143, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112, изменена, при положение че посочените документи са представени в този момент и съдържат всички необходими данни. Посочените документи, както и електронните потвърждения за доставката на стоките и съобщението за получаване, издадени след движение в режим на отложено плащане на акциз, могат да докажат, че посочените стоки действително са били изпратени или превозени до друга държава членка съгласно член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена.

3)

Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска органите на държава членка да откажат на вносител да се възползва от предвиденото в тази разпоредба право на освобождаване от данъка върху добавената стойност за извършения от него в тази държава внос на стоки, последван от вътреобщностна доставка, на основание че тези стоки не са прехвърлени пряко на купувача, а са приети от определени от него транспортни предприятия и данъчни складове, когато правото на разпореждане със стоките като собственик е прехвърлено от вносителя на купувача. В този контекст понятието „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от тази изменена директива трябва да се тълкува по същия начин както в контекста на член 167 от посочената изменена директива.

4)

Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска административна практика, по силата на която при обстоятелства като тези по спора в главното производство на добросъвестен вносител се отказва ползването на правото на освобождаване от данък върху добавената стойност при внос, когато условията за освобождаване на последващата вътреобщностна доставка не са изпълнени поради извършена от купувача данъчна измама, освен ако не е доказано, че вносителят е знаел или е трябвало да знае, че операцията е била част от извършена от купувача измама и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки, за да предотврати участието си в тази измама. Само фактът, че вносителят и купувачът са осъществявали връзка чрез електронни съобщителни средства, не позволява да се презумира, че вносителят е знаел или е можел да знае, че участва в такава измама.

5)

Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, трябва да се тълкува в смисъл, че компетентните национални органи не са длъжни при проверката на прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик да събират информация, до която могат да имат достъп само публичните органи.

---

(1)  ОВ C 161, 22.5.2017 г.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 26 май 2017 г. — EUflight.de GmbH/TUIfly GmbH

(Дело C-307/17)

(2018/C 285/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищец: EUflight.de GmbH

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 8 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 29 май 2017 г. — Jeannine Wieczarkowiecz/TUIfly GmbH

(Дело C-311/17)

(2018/C 285/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищец: Jeannine Wieczarkowiecz

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 8 май 2018 г.делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 30 май 2017 г. — Rainer Hadamek и др./TUIfly GmbH

(Дело C-316/17)

(2018/C 285/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищци: Rainer Hadamek, Heike Hadamek, Florian Hadamek, Carina Hadamek

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 17 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 30 май 2017 г. — Gerhard Schneider и Christa Schneider/TUIfly GmbH

(Дело C-317/17)

(2018/C 285/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищци: Gerhard Schneider, Christa Schneider

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 17 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 9 юни 2017 г. — Iris Michardt и Detlef Michardt/TUIfly GmbH

(Дело C-353/17)

(2018/C 285/16)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищци: Iris Michardt, Detlef Michardt

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 17 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 9 юни 2017 г. — Birgit Förg/TUIfly GmbH

(Дело C-354/17)

(2018/C 285/17)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищец: Birgit Förg

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 28 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 9 юни 2017 г. — Lutz Leupolt/TUIfly GmbH

(Дело C-355/17)

(2018/C 285/18)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищец: Lutz Leupolt

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 28 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 9 юни 2017 г. — Johannes Büker и Ursula Münsterteicher/TUIfly GmbH

(Дело C-356/17)

(2018/C 285/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищци: Johannes Büker, Ursula Münsterteicher

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 17 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 9 юни 2017 г. — Lydia Wieczorek и Paul Wieczorek/TUIfly GmbH

(Дело C-357/17)

(2018/C 285/20)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищци: Lydia Wieczorek, Paul Wieczorek

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 17 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 9 юни 2017 г. — Walter Langguth и Elke Langguth/TUIfly GmbH

(Дело C-358/17)

(2018/C 285/21)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищци: Walter Langguth, Elke Langguth

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 28 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 9 юни 2017 г. — Marcel Lutz и др./TUIfly GmbH

(Дело C-359/17)

(2018/C 285/22)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищци: Marcel Lutz, Janine Lutz, Michelle Lutz, Sarah Lutz

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 18 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 9 юни 2017 г. — Nicole Hofmann/TUIfly GmbH

(Дело C-360/17)

(2018/C 285/23)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищец: Nicole Hofmann

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 28 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 9 юни 2017 г. — Ole Feuser/TUIfly GmbH

(Дело C-361/17)

(2018/C 285/24)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищец: Ole Feuser

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 28 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 9 юни 2017 г. — Boris Feuser/TUIfly GmbH

(Дело C-362/17)

(2018/C 285/25)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищец: Boris Feuser

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 28 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 30 юни 2017 г. — Ines Ewen/TUIfly GmbH

(Дело C-394/17)

(2018/C 285/26)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищец: Ines Ewen

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 17 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 4 юли 2017 г. — Petra Nünemann/TUIfly GmbH

(Дело C-403/17)

(2018/C 285/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищец: Petra Nünemann

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 17 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 7 юли 2017 г. — Barbara Yvette Müller и др./TUIfly GmbH

(Дело C-409/17)

(2018/C 285/28)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищци: Barbara Yvette Müller, Stefanie Müller, Michelle Müller

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 28 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Amtsgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 17 юли 2017 г. — Bially и др./TUIfly GmbH

(Дело C-429/17)

(2018/C 285/29)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Ищци: Bially и др.

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 28 май 2018 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

Преюдициално запитване от Arbeits- und Sozialgericht Wien (Австрия), постъпило на 23 април 2018 г. — Minoo Schuch-Ghannadan/Medizinische Universität Wien

(Дело C-274/18)

(2018/C 285/30)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Arbeits- und Sozialgericht Wien

Страни в главното производство

Ищец: Minoo Schuch-Ghannadan

Ответник: Medizinische Universität Wien

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли принципът pro rata temporis съгласно клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение в приложението към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година (1) относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време във връзка с принципа за забрана на дискриминацията по клауза 4, точка 1 да се прилага спрямо законова разпоредба, съгласно която общата продължителност на непосредствено следващи едно след друго трудови правоотношения на служителка или служител в австрийски университет, назначен/а в рамките на финансирани със средства на трети лица проекти или на научноизследователски проекти, е 6 години за назначени на пълно работно време лица, но за назначени на непълно работно време лица тази продължителност е 8 години, като освен това в обективно обосновани случаи, по-специално за продължаването или завършването на научноизследователски проекти или публикации, е допустимо еднократно продължаване над този срок до общо 10 години за назначени на пълно работно време лица, а за назначени на непълно работно време лица до общо 12 години?

2)

Представлява ли законова разпоредба като описаната в първия въпрос основана на пол непряка дискриминация по смисъла на член 2, буква б) от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена), ако от всички заети лица, за които се отнася тази разпоредба, са засегнати значително по-голям процент жени отколкото мъже?

3)

Трябва ли член 19, параграф 1 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година (2) за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) да се тълкува в смисъл, че жена, която в рамките на приложното поле на законова разпоредба като описаната в първия въпрос, твърди, че е непряко дискриминирана на основание на пола, тъй като значително повече жени отколкото мъже работят на непълно работно време, трябва да изтъкне това обстоятелство — по-специално статистически значително по-голямата степен на засягане на жените — като представи конкретни статистически данни или конкретни обстоятелства и да го докаже посредством подходящи доказателствени средства?

---

(1)  ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35.

(2)  ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262.

Жалба, подадена на 25 април 2018 г. от The Green Effort Ltd срещу определението на Общия съд (втори състав), постановено на 23 февруари 2018 г. по дело T-794/17 — The Green Effort Ltd/EUIPO

(Дело C-282/18)

(2018/C 285/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: The Green Effort Ltd (представител: A. Ziehm, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени изцяло определението на Общия съд (втори състав) от 23 февруари 2018 г. по дело T-794/17,

—	да отмени обжалваните решения,

—	да отмени решението за отмяна на марка на ЕС № 9 528 001,

—	да отхвърли искането за отмяна на правата,

—	да уважи искането му за възстановяване на правата (restitutio in integrum),

—	да получи и да се основе на документите по образуваните пред EUIPO производства по заличаване 12343 C, 10757 C, 10524 C, както и производства по възражения B 002165119, B 002199274, B 002344565, B 002367038, B 002513086 и B 002513151,

—	да осъди EUIPO и подалото искане за заличаване лице да заплатят направените от тях съдебни разноски и тези, направени от жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните шест основания за отмяна, съгласно които определението на Общия съд почива на първото основание за отмяна, а с второто, третото, четвъртото, петото и шестото основание се цели да се докаже, че определението е неправилно по други причини.

Първо основание за отмяна: нарушение на член 3, параграф 4 от Решение № 17-4 на изпълнителния директор на EUIPO от 16 август 2017 година относно комуникацията чрез електронни средства.

Доводи в подкрепа на жалбата за отмяна: Общият съд не взел предвид факта, че се приема, че документът е връчен на петия календарен ден след деня на създаването му в системите на EUIPO. Поради това Общият съд изчислил неправилно срока за обжалване на решението от 11 септември 2017 г. на втори апелативен състав на EUIPO.

Второ основание за отмяна: жалбата трябва да бъде обявена за основателна, тъй като обжалваните решения на EUIPO нарушават правата на жалбоподателя, доколкото искането за отмяна, направено от лицето, което моли за заличаване, е недопустимо поради недобросъвестност и неправилно представяне на фактите.

Трето основание за отмяна: жалбата трябва да бъде обявена за основателна, тъй като обжалваните решения на EUIPO нарушават правата на жалбоподателя, доколкото доказателствата на притежателя за реално използване са представени пред EUIPO в законовия срок съгласно Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията (1).

Четвърто основание за отмяна: жалбата трябва да бъде обявена за основателна, тъй като обжалваните решения на EUIPO нарушават правата на жалбоподателя, доколкото доказателствата на притежателя за реално използване са представени пред EUIPO в определения от последната законов срок.

Пето основание за отмяна: жалбата трябва да бъде обявена за основателна, тъй като обжалваните решения на EUIPO нарушават правата на жалбоподателя, доколкото, ако EUIPO не е получила доказателствата за реално използване, представени чрез системата за електронни съобщения и/или по факс, това се дължи на технически неизправности на тези системи.

Шесто основание за отмяна: жалбата трябва да бъде обявена за основателна, тъй като обжалваните решения на EUIPO нарушават правата на жалбоподателя, доколкото EUIPO и втори апелативен състав неправилно са отхвърлили искането на жалбоподателя за възстановяване на правата (restitutio in integrum).

---

(1)  Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).

Преюдициално запитване от Handelsgericht Wien (Австрия), постъпило на 26 април 2018 г. — KAMU Passenger & IT Services GmbH/Türk Hava Yollari A.O. — T.H.Y. Turkish Airlines

(Дело C-289/18)

(2018/C 285/32)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Handelsgericht Wien

Страни в главното производство

Ищец: KAMU Passenger & IT Services GmbH

Ответник: Türk Hava Yollari A.O. — T.H.Y. Turkish Airlines

Преюдициален въпрос

Следва ли последващ полет от летище, което е дестинацията на предходен полет, предвид обстоятелството, че даден пътник е резервирал този последващ полет заедно с първия изпълнен полет, но е получил за тях само един билет с номер на билета, а между двата полета по разписание е имало интервал от малко повече от 13 часа, да се квалифицира като „директно свързващ полет“ по смисъла на член 2, буква з) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета (1)?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Landgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 2 май 2018 г. — Stefan Neldner/Eurowings GmbH

(Дело C-299/18)

(2018/C 285/33)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Ищец: Stefan Neldner

Ответник: Eurowings GmbH

Преюдициални въпроси

1)

Може ли обезщетение по член 7 от Регламента (1) да се приспада от присъдено въз основа на националното законодателство обезщетение за вреди, чието предназначение е да се възстановят заплатените поради отмяната на резервиран полет допълнителни пътни разходи, когато въздушният превозвач е изпълнил своите задължения съгласно член 8, параграф 1 и член 9, параграф 1 от Регламента?

2)	Когато е възможно приспадане: отнася ли се то и за разходите за заместващ превоз до място, различно от мястото на крайния пункт на пристигане, ако пътникът откаже предложения от въздушния превозвач заместващ превоз до крайния пункт на пристигане?

3)	Ако е възможно приспадане: може ли въздушният превозвач да го извършва винаги или приспадането зависи от това, в каква степен националното законодателство го допуска, или доколко сезираният съд го намира за уместно?

4)

В случай че от определящо значение е националното законодателство или ако сезираният съд трябва да постанови решение въз основа на собствената си преценка: следва ли с обезщетението по член 7 от Регламента да се компенсират само неудобствата и претърпяната от пътниците вследствие на отмяната на полета загуба на време, или следва да бъдат компенсирани и претърпените от тях имуществени вреди?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна, или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

Преюдициално запитване от Landgericht Bonn (Германия), постъпило на 4 май 2018 г. — Thomas Leonhard/DSL Bank

(Дело C-301/18)

(2018/C 285/34)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Bonn

Страни в главното производство

Ищец: Thomas Leonhard

Ответник: DSL Bank

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 7, параграф 4 от Директива 2002/65/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска правна разпоредба на държава членка, която предвижда, че след волеизявление за оттегляне от дистанционен договор за потребителски кредит доставчикът трябва да възстанови на потребителя не само сумата, която е получил от него по дистанционния договор, но и да му заплати обезщетение за получени ползи от тази сума?

---

(1)  Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (ОВ L 271, 2002 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 183).

Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 14 май 2018 г. — Schiaffini Travel SpA/Comune di Latina

(Дело C-322/18)

(2018/C 285/35)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

Ищец: Schiaffini Travel SpA

Ответник: Comune di Latina

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 (1) (по-специално по отношение на предвидената в букви б) и г) забрана за участието на вътрешен оператор в конкурентни тръжни процедури, extra moenia — организирани извън територията на компетентния местен орган) да се прилага и по отношение на обществени поръчки, възложени преди влизането в сила на този регламент?

2)

Попада ли по принцип в обхвата на понятието „вътрешен оператор“ — по смисъла на посочения регламент и евентуално по аналогия на съдебната практика във връзка с института на „in house providing“ (вътрешно възлагане) — юридическо лице на публичното правно, на което пряко са възложени услуги за местен транспорт от страна на държавен орган, при положение че лицето е пряко свързано с държавния орган от гледна точка на организацията и контрола и капиталът му е собственост на държавата (изцяло или пропорционално с други публични органи)?

3)

При наличието на договор с пряко възлагане на услуги, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1370/2007, представлява ли фактът, че след възлагането въпросният държавен орган създава публичен административен орган с организационни правомощия по отношение на въпросните услуги (като държавата си запазва изключителното правомощие да се разпорежда с възлагането на услуги) — орган, който не упражнява никакъв „аналогичен контрол“ върху прякото възлагане на услуги — обстоятелство, което може да е причина режимът по член 5, параграф 2 от Регламента да не се прилага по отношение на въпросния договор за възлагане?

4)

В несъответствие ли е договор с пряко възлагане, чийто краен срок е след датата на тридесетгодишния краен срок — 3 декември 2039 г. (считано от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1370/2007), с принципите, залегнали в член 5 и член 8, параграф 3 от Регламента, или въпросният недостатък трябва да се счита за автоматично отстранен от правна гледна точка поради мълчаливо намаляване ex lege (член 8, параграф 3, втора алинея) на този срок на тридесет години?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 2007 г., стр. 1).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 15 май 2018 г. — Sicilville Srl/Comune di Brescia

(Дело C-324/18)

(2018/C 285/36)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sicilville Srl

Ответник: Comune di Brescia

Преюдициален въпрос

Допуска ли правото на Европейския съюз и по-точно член 57, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС (1) за обществените поръчки във връзка със съображение 101 от същата директива и принципа на пропорционалност и равно третиране национална правна уредба като разглежданата, която като предвижда „тежкото професионално нарушение“ като основание за задължителното отстраняване на икономически оператор, установява, че в случай че професионалното нарушение е довело до предсрочно прекратяване на договор за възлагане на обществена поръчка, операторът може да бъде отстранен само ако прекратяването не бъде оспорено или бъде потвърдено със съдебно решение?

---

(1)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, стр. 65).

Жалба, подадена на 21 май 2018 г. от Mytilinaios Anonymos Etairia — Omilos Epicheiriseon срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 13 март 2013 г. по дело T-542/11 RENV, Alouminion tis Ellados VEAE/Европейска комисия

(Дело C-332/18 P)

(2018/C 285/37)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Mytilinaios Anonymos Etairia — Omilos Epicheiriseon (представители: N. Korogiannakis, N. Keramidas, E. Chrysafis и D. Diakopoulos, dichigori, и K. Struckmann, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Европейска комисия, Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI)

Искания на жалбоподателя

С настоящата жалба „Mytilinaios Anonymos Etairia — Omilos Epicheiriseon“ моли Съда:

—	да отмени решение на Общия съд (пети състав) от 13 март 2018 г., Τ-542/11 RENV (EU:T:2018:132),

—	да се произнесе по спора,

—	да отмени решение на Комисията от 13 юли 2011 г., и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в хода на цялото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания:

1)

Грешки при прилагане на правото и изопачаване на фактите, допуснати от Общия съд при преценката на това дали разглежданата мярка представлява държавна помощ, и по-специално дали мярката представлява „предимство“, при преценката на предимството, при отказа да се разгледа въпросът за икономическата обосновка и при неправилното прилагане на тежестта на доказване, тъй като Република Гърция не е изтъквала такива доводи в административното производство; грешка при прилагане на правото при разглеждане на доводите на жалбоподателя относно „критерия за частния инвеститор“.

2)	Грешка при прилагане на правото при преценката на „селективността“ на предимството.

3)	Грешки при прилагане на правото и изопачаване на доказателствата във връзка с последиците на разглежданата мярка за търговията и конкуренцията.

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 23 май 2018 г. — Lombardi Srl/Comune di Auletta и др.

(Дело C-333/18)

(2018/C 285/38)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lombardi Srl

Ответници: Comune di Auletta, Delta Lavori SpA, Msm Ingegneria Srl

Преюдициални въпроси

Следва ли член 1, параграф 1, трета алинея и параграф 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (1), изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. (2), да се тълкува в смисъл, че допуска — въз основа на принципа на процесуалната автономия на държавите членки — на сезирания съд да бъде оставено да прецени, прилагайки предвидените в националната правна уредба процесуални способи, дали е пряк интересът, изложен в главната жалба от страна на оферента, срещу когото е подадена и е уважена като основателна насрещна жалба за изключването му, когато в процедурата за възлагане на обществена поръчка участват няколко предприятия и срещу тях не се води съдебно производство (най-малкото срещу офертите на някои от тях не е подадена жалба), като по този начин защитата на индивидуалното положение на оферента бъде съобразена с утвърдените национални принципи на диспозитивното начало (член 112 от Гражданския процесуален кодекс), на изискването за доказване на твърдения правен интерес (член 2697 от Гражданския кодекс), на субективните предели на силата на пресъдено нещо, които ограничават нейното действие единствено до страните в съдебното производство и която не може да поражда действие по отношение на правното положение на субекти, които не са страни по спора (член 2909 от Гражданския кодекс)?

---

(1)  (ОВ L 395, стр. 33).

(2)  Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (ОВ L 335, стр. 31).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 23 май 2018 г. — Via Lattea Scrl и др./Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Regione Veneto

(Дело C-337/18)

(2018/C 285/39)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Via Lattea Scrl, Alba Gilberto, Antonio Barausse, Gabriele Barausse, Azienda Agricola Benvegnù Gianni Battista e Giangaetano s.s., Domenico Brogliato s.s., Cesare Filippi, Michele Filippi, Fontana Fidenzio e Fabrizio s.s., Giovanni Gastaldello, Tiziano Giaretta, Azienda Agricola Guadagnin Gianni ed Emanuele s.s., Il Moretto di Martinazza Laura s.s., Marini Alessandro e Domenico s.s., Azienda Agricola Milan Sergio & C. s.s., Matteo Mosele, Luciano Mosele, Ennio Mosele, Renato Munaretto, Azienda Agricola Pain di Gazzola Luigi, Azienda Agricola Parise Luigi, Angelo, Francesco e Giancarlo, Sillo Zefferino Maurizio s.s., Storti Danilo e Nicoletta s.s., Tosatto Paolo e Federico s.s., Vivaldo Emilio e Pierino s.s., Giuseppe Zanettin

Ответник: Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Regione Veneto

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли в положение като описаното, което е предмет на спора в главното производство, правото на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че несъответствието на законодателна разпоредба на държава членка с член 2, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕИО) № 3950/92 (1) има за пряка последица отпадане на задължението на производителите да плащат допълнителната такса когато са налице условията, определени в същия регламент?

2)

Следва ли в положение като описаното, което е предмет на спора в главното производство, правото на Европейския съюз и по-специално общият принцип на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че не може да бъдат защитени оправданите правни очаквания на правни субекти, които са изпълнили предвидено от държава членка задължение, и са извлекли ползи от последиците, свързани с изпълнението на посоченото задължение, когато това задължение противоречи на правото на Европейския съюз?

3)

В положение като описаното, което е предмет на спора в главното производство, допускат ли член 9 от Регламент (ЕО) № 1392/2001 (2) от 9 юли 2001 г. и понятието „приоритетна категория“ по смисъла на правото на Съюза разпоредба на държава членка като член 2, алинея 3 от приетия от Италианската република Законодателен декрет № 157/2004, който установява различни режими на възстановяване на надплатената допълнителна такса, като прави разлика при определянето на сроковете и на условията и реда на това възстановяване между производителите, които са формирали оправдани очаквания по отношение на задължението си за надлежно спазване на определена национална разпоредба, за която се установява, че противоречи на правото на Съюза, и производителите, които не са спазили тази разпоредба?

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета от 28 декември 1992 г. за въвеждането на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 405, стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1392/2001 на Комисията от 9 юли 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета относно въвеждането на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 187, стр. 19).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 23 май 2018 г. — Cooperativa Novalat Scrl и др./Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Regione Veneto

(Дело C-338/18)

(2018/C 285/40)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Cooperativa Novalat Scrl, Antico Giuseppe e Figli s.s., Impresa Barutta Livio, Impresa Cusinato Giulio, Impresa Danesa Cisino, Impresa Faggian Rudi, Furlan Diego e Stefano s.s., Impresa Furlan Marco, Impresa Massaro Leo Valter, Impresa Reginato Guido, Impresa Sachespi Lucio, Impresa Salmaso Luigi, Impresa Schiavon Denis, Impresa Zanetti Narciso

Ответник: Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Regione Veneto

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли в положение като описаното, което е предмет на спора в главното производство, правото на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че несъответствието на законодателна разпоредба на държава членка с член 2, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕИО) № 3950/92 (1) има за пряка последица отпадане на задължението на производителите да плащат допълнителната такса, когато са налице условията, определени в посочения регламент?

2)

Следва ли в положение като описаното, което е предмет на спора в главното производство, правото на Европейския съюз и по-специално общият принцип на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че не може да бъдат защитени оправданите правни очаквания на правни субекти, които са изпълнили предвидено от държава членка задължение, и са извлекли ползи от последиците, свързани с изпълнението на посоченото задължение, когато това задължение противоречи на правото на Европейския съюз?

3)

В положение като описаното, което е предмет на спора в главното производство, допускат ли член 9 от Регламент (ЕО) № 1392/2001 (2) от 9 юли 2001 г. и понятието „приоритетна категория“ по смисъла на правото на Съюза разпоредба на държава членка като член 2, алинея 3 от приетия от Италианската република Законодателен декрет № 157/2004, който установява различни режими на възстановяване на надплатената допълнителна такса, като прави разлика при определянето на сроковете и на условията и реда на това възстановяване между производителите, които са формирали оправдани очаквания по отношение на задължението си за надлежно спазване на определена национална разпоредба, за която се установява, че противоречи на правото на Съюза, и производителите, които не са спазили тази разпоредба?

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета от 28 декември 1992 година относно въвеждането на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 405, стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1392/2001 на Комисията от 9 юли 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета относно въвеждането на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 187, стр. 19).

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 23 май 2018 г. — Veneto Latte Scrl и др./Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Regione Veneto

(Дело C-339/18)

(2018/C 285/41)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Въззивници: Veneto Latte Scrl, Bovolenta Luca e Matteo s.s., Greco Andrea e Alessando s.s., Ruzza Vanel e Gloriano s.s., Azienda Agricola Marangona di Tamiso Rossano

Въззиваеми: Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA), Regione Veneto

Преюдициални въпроси

1)

В положение като описаното, което е предмет на разглеждане в главното производство, трябва ли правото на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че несъответствието на законодателна разпоредба на държава членка с член 2, параграф 2, алинея 3 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 (1) има за последица отпадане на задължението на производителите да плащат допълнителната такса, когато са налице условията, определени в посочения регламент?

2)

В положение като описаното, което е предмет на разглеждане в главното производство, трябва ли правото на Европейския съюз, и по-специално общия принцип на защита на оправданите правни очаквания, да се тълкува в смисъл, че не може да се защитят очакванията на правни субекти, които са изпълнили предвидено от държава членка задължение и са извлекли ползи от изпълнението му, когато това задължение противоречи на правото на Европейския съюз?

3)

В положение като описаното, което е предмет на разглеждане в главното производство, допускат ли член 9 от Регламент (ЕО) № 1392/2001 от 9 юли 2001 г. (2) и понятието „приоритетна категория“ по смисъла на правото на Съюза разпоредба на държава членка като член 2, алинея 3 от Законодателен декрет № 157/2004, приет от Италианската република, който установява различни режими на възстановяване на допълнителната такса, начислена в повече, разграничавайки, за целите на сроковете и на условията и реда на това възстановяване, производителите, които са приели, че са длъжни да спазят национална разпоредба, която се оказва в противоречие с правото на Съюза, и производителите, които не са спазили тази разпоредба?

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета от 28 декември 1992 година относно въвеждането на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 405, стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1392/2001 на Комисията от 9 юли 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета относно въвеждането на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 187, 2001 г., стр. 19).

Преюдициално запитване от Tribunale di Milano (Италия), постъпило на 28 май 2018 г. — Адв. Alessandro Salvoni/Anna Maria Fiermonte

(Дело C-347/18)

(2018/C 285/42)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Milano

Страни в главното производство

Ищец: Адв. Alessandro Salvoni

Ответник: Anna Maria Fiermonte

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (1) и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността съдебният орган по произход, сезиран с искане да издаде предвиденото в член 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 удостоверение във връзка с окончателно съдебно решение, да упражни служебни правомощия за установяване на нарушение на разпоредбите от глава II, раздел 4 от Регламент „Брюксел Iа“ с цел да информира потребителя за евентуално установеното нарушение и да позволи на същия потребител да прецени съзнателно възможността да използва средствата за защита, предвидени в член 45 от същия регламент?

---

(1)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, стр. 1).

Преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia de Reus (Испания), постъпило на 30 май 2018 г. — Jaime Cardus Suárez/Catalunya Caixa S.A.

(Дело C-352/18)

(2018/C 285/43)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia de Reus

Страни в главното производство

Ищец: Jaime Cardus Suárez

Ответник: Catalunya Caixa S.A.

Преюдициални въпроси

1)

1.1 Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 (1) да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, включваща нормативно уреден официален индекс (IRPH), не попада в приложното поле на Директивата дори когато посоченият индекс не се прилага задължително, независимо от избора на страните, нито се прилага в отсъствието на уговорка между тях? 1.2. Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, включваща нормативно уреден официален индекс (IRPH), попада в приложното поле на Директивата, когато посочената договорна клауза изменя предвидения в дефиниращата индекса IRPH административна разпоредба отрицателен спред, който би следвало да се приложи, когато този индекс се използва като лихвен процент по договора, за да се изравни ГЛП по ипотечния кредит с пазарния, като при това положение може да се предполага, че е изменен постигнатият от националния законодател договорен баланс?

2)

Втори въпрос 2.1. Изключва ли обстоятелството, че включеният от продавача или доставчика в клауза от договор за кредит референтен индекс (IRPH) е уреден от законови или подзаконови разпоредби, необходимостта съдът да провери дали потребителят е бил информиран за всички обстоятелства относно този индекс, които биха могли да повлияят на обхвата на задължението му, за да приеме, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13? 2.2. Допуска ли Директива 93/13 съдебна практика, съгласно която задължението за прозрачност е изпълнено само с посочване на официалния индекс в предварително формулираната клауза, без от включилия тази клауза продавач или доставчик да се изисква да предостави друга информация в това отношение, или напротив, за да изпълни задължението за прозрачност, продавачът или доставчикът трябва да предостави информация относно начина на определяне, обхвата и конкретното функциониране на механизма на този референтен индекс? 2.3. Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че непредоставянето на потребителя на информация относно начина на определяне, функционирането, миналите изменения и предвидимите бъдещи изменения на IRPH, поне в краткосрочен или средносрочен план, позволява да се приеме, че клаузата относно този индекс не е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, като се имат предвид знанията на продавача или доставчика относно тези обстоятелства към момента на договаряне? 2.4. Трябва ли изискването за прозрачност на клаузата, предвидено в член 4, параграф 2 от Директивата, да се тълкува в смисъл, че потребителят трябва да бъде информиран относно самите подзаконови разпоредби, уреждащи референтния индекс и неговото съдържание, тъй като това е релевантна информация, позволяваща му да осъзнае икономическото и правното значение на клаузата относно въпросния индекс? 2.5. Може ли публичността или информацията от страна на продавача или доставчика, която е способна да въведе в заблуждение потребителя при сключването на договор за кредит, обвързан с IRPH, да представлява обстоятелство, на което съдът да основе преценката си за неравноправния характер на договорната клауза в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 93/13?

3)

Трети въпрос 3.1. Ако клаузата се приеме за неравноправна, така че кредитът да трябва да се връща без лихва, и след като поради недействителността и приемането за несъществуваща на клаузата относно променливата лихва е отпаднало основанието за сключване на договора от гледна точка само на кредитната институция, то трябва ли да се признае възможността да се запази действието на посочения договор, като се измени съдържанието на неравноправната клауза, като се приложи друг референтен индекс вместо обявения за недействителен? В този случай подобно тълкуване и запазване на действието на договора би ли противоречало на член 6 от Директива 93/13?

---

(1)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (OB L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

Преюдициално запитване от Justice de paix du troisième canton de Charleroi (Белгия), постъпило на 5 юни 2018 г. — Frank Casteels/Ryanair DAC, с предишно наименование Ryanair Ltd

(Дело C-368/18)

(2018/C 285/44)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Justice de paix du troisième canton de Charleroi

Страни в главното производство

Ищец: Frank Casteels

Ответник: Ryanair DAC, с предишно наименование Ryanair Ltd

Преюдициални въпроси

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (1) и [е] следното:

—

попада ли разглежданото в настоящия спор обстоятелство, а именно стачката на служителите на дружеството за обработка на съответното летище на заминаване, в обхвата на понятието „събитие“ по смисъла на точка 22 от решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C–549/07, EU:C:2008:771), или в обхвата на понятието „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от споменатия регламент съгласно тълкуването му в решение от 31 януари 2013 г., McDonagh (C–12/11, EU:C:2013:43), или тези две понятия се припокриват;

—

трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 да се тълкува в смисъл, че събитие като разглежданото в настоящия спор, а именно стачката на служителите на дружеството за обработка на съответното летище на заминаване, трябва да се счита за събитие, присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и следователно не би могло да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“, което може да освободи въздушния превозвач от задължението му за обезщетяване на пътниците в случай на отмяна на полет, извършван със съответния самолет;

—

ако събитие като разглежданото в настоящия спор, а именно стачката на служителите на дружеството за обработка на съответното летище на заминаване, следва да се счита за „извънредно обстоятелство“, трябва ли от това да се заключи, че за въздушния превозвач то представлява „извънредно обстоятелство“, което не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки?

—

следва ли фактът, че стачката е била обявена, да се счита, като водещ до последицата, че събитие като разглежданото в настоящия спор, а именно стачката на служителите на дружеството за обработка на съответното летище на заминаване, не попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91?

---

(1)  ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.

Преюдициално запитване от Justice de paix du troisième canton de Charleroi (Белгия), постъпило на 5 юни 2018 г. — Giovanni Martina/Ryanair DAC, с предишно наименование Ryanair Ltd

(Дело C-369/18)

(2018/C 285/45)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Justice de paix du troisième canton de Charleroi

Страни в главното производство

Ищец: Giovanni Martina

Ответник: Ryanair DAC, с предишно наименование Ryanair Ltd

Преюдициални въпроси

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (1) и [е] следното:

—

попада ли разглежданото в настоящия спор обстоятелство, а именно разливането на бензин върху писта за излитане, довело до нейното затваряне, в обхвата на понятието „събитие“ по смисъла на точка 22 от решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C–549/07, EU:C:2008:771) или в обхвата на понятието „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от споменатия регламент съгласно тълкуването му в решение от 31 януари 2013 г., McDonagh (C–12/11, EU:C:2013:43), или тези две понятия се припокриват;

—

трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 да се тълкува в смисъл, че събитие като разглежданото в настоящия спор, а именно разливането на бензин върху писта за излитане, довело до нейното затваряне, трябва да се счита за събитие, присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и следователно не би могло да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“, което може да освободи въздушния превозвач от задължението му за обезщетяване на пътниците в случай на голямо закъснение на извършен полет;

—

ако събитие като разглежданото в настоящия спор, а именно разливането на бензин върху писта за излитане, довело до нейното затваряне, следва да се счита за „извънредно обстоятелство“, трябва ли от това да се заключи, че за въздушния превозвач то представлява „извънредно обстоятелство“, което не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки?

---

(1)  ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.

Преюдициално запитване от Cour administrative d'appel de Nancy (Франция), постъпило на 7 юни 2018 г. — Ministre de l'Action et des Comptes publics/г-н и г-жа Raymond Dreyer

(Дело C-372/18)

(2018/C 285/46)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour administrative d'appel de Nancy

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ministre de l'Action et des Comptes publics

Ответници: г-н и г-жа Raymond Dreyer

Преюдициален въпрос

Имат ли удръжките, предназначени за Caisse nationale de solidarité pour l’autonomie, които допринасят за финансирането на спорните обезщетения, пряка и достатъчно релевантна връзка с някои клонове на социалната сигурност, изброени в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (1) и вследствие на това попадат ли в приложното поле на този регламент поради самия факт, че тези обезщетения са свързани с някой от рисковете, изброени в посочения член 3, и се предоставят без каквато и да било възможност за дискреционна преценка въз основа на законово определено положение?

---

(1)  Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

Преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Словакия), постъпило на 7 юни 2018 г. — Slovenské elektrárne, a.s./Daňový úrad pre vybrané daňové subjekty

(Дело C-376/18)

(2018/C 285/47)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Жалбоподател: Slovenské elektrárne, a.s.

Ответник: Daňový úrad pre vybrané daňové subjekty

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли Директива 2009/72/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО („Трета директива за електроенергията“) да се тълкува в смисъл, че противоречи на нейната цел, и по-специално на член 3 от тази директива национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която се въвежда специална мярка, представляваща задължителна такса за регламентираните субекти, в това число и за притежателите на разрешение за доставка на електроенергия, издадено от компетентния регулаторен орган на съответната държава членка (наричани по-нататък „регулаторният орган“ и „регламентираният субект“), определяна в зависимост от икономическия резултат, реализиран не само на национално равнище, но също така и при извършване на дейности в чужбина, правна уредба, която: i) се отразява на свободата на регламентираните субекти да определят напълно конкурентна цена за доставка на електроенергия на външните пазари на електроенергия, а поради това и върху процеса на конкуренция на тези пазари; ii) намалява конкурентоспособността на регламентираните субекти по отношение на чуждестранните доставчици на електроенергия, осъществяващи дейност на словашкия пазар на електроенергия, когато доставят електроенергия също и на определен външен пазар, тъй като за доставката на електроенергия в чужбина на чуждестранния оператор не се налага такава задължителна такса; iii) обезсърчава навлизането на нови участници на пазара на доставката на електроенергия в Словашката република и в чужбина, тъй като тази задължителна такса се прилага също и върху приходите от техните нерегламентирани дейности, дори когато впоследствие за определен период от време те получат разрешение за доставка на електроенергия, но приходите, реализирани от тази доставка, са равни на нула; iv) може да накара словашките регламентирани субекти да поискат от [словашкия] регулаторен орган — или чуждестранните доставчици на електроенергия да поискат от регулаторния орган на съответната държава по произход, която го е издала — да оттегли разрешението за доставка на електроенергия, като се има предвид, че за субект, който не желае приходите от другите му дейности да бъдат облагани с въпросната такса, оттеглянето на посоченото разрешение е единственият начин за освобождаване от статуса на регламентиран субект, предвиден в разглежданата правна уредба?

2)

Трябва ли Трета директива за електроенергията да се тълкува в смисъл, че сред мерките, които същата директива позволява на държава членка да приеме, дори и когато противоречат на преследваната от посочената директива цел, няма специална мярка като разглежданата в главното производство, представляваща задължителна такса за регламентираните субекти, в това число и за притежателите на издадено от съответния регулаторен орган разрешение за доставка на електроенергия, такса, която се определя в зависимост от техния икономически резултат, включително и от постигнатите резултати при извършване на дейности в чужбина, като се има предвид, че тази мярка не е средство за борба с изменението на климата и не служи за гарантиране на доставките на електроенергия, нито пък преследва каквато и да е друга цел на Трета директива за електроенергията?

3)

Трябва ли Трета директива за електроенергията да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която въвежда специална мярка, представляваща задължителна такса за регламентираните субекти, в това число и за притежателите на издадено от съответния регулаторен орган разрешение за доставка на електроенергия, такса, която се определя в зависимост от икономическия резултат, включително и от постигнатите резултати при извършване на дейности в чужбина, не отговаря на изискванията за прозрачност, за недопускане на дискриминация и за равен достъп до потребителите по смисъла на член 3 от директивата, тъй като — когато става въпрос за регламентиран субект — се начислява също и върху реализираните в чужбина приходи (от доставка на електроенергия или от други източници), докато, когато става въпрос за притежател на разрешение за доставка на електроенергия въз основа на разрешение — „паспорт“ за доставка на електроенергия, издадено в неговата държава по произход — тя се начислява само върху приходите, реализирани в Словашката република?

---

(1)  ОВ L 211, 2009 г., стр. 55.

Иск, предявен на 8 юни 2018 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-384/18)

(2018/C 285/48)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: H. Tserepa-Lacombe, L. Malferrari)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

—	Да се установи, че Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 25 от Директива 2006/123/ЕО (1) и по член 49ДФЕС,

—	да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Като (i) е забранило едновременното упражняване на дейността на счетоводител, от една страна, и на дейността като брокер, застрахователен агент, брокер на недвижими имоти или всякаква друга дейност по предоставяне на банкови или финансови услуги, от друга страна, и като (ii) е позволило на камарите на Institut professionnel des comptables et Fiscalistes agrées (Професионален институт на счетоводителите и данъчните експерти, „IPCF“) да забрани едновременното упражняване на дейността на счетоводител, от една страна, и всякаква дейност в областта на селското стопанство, занаятите и търговията, от друга страна, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 25 от Директива 2006/123/ЕО и по член 49 ДФЕС.

---

(1)  Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).

Иск, предявен на 29 юни 2018 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-434/18)

(2018/C 285/49)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakia, G. Gattinara)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

да установи, че като не е изпратила на Комисията националната си програма за управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, Италианската република не е изпълнила задължението си, произтичащо от разпоредбите на член 15, параграф 4 и на член 13, параграф 1 от Директива 2011/70/Евратом от 19 юли 2011 г. за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци (1);

—	да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Разпоредбите на член 15, параграф 4 и на член 13, параграф 1 от Директива 2011/70/Евратом от 19 юли 2011 година за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци предвиждат, че държавите членки уведомяват за пръв път Комисията за съдържанието на своята национална програма, която включва всички елементи, предвидени в член 12, „възможно най-скоро“ и не по-късно от 23 август 2015 г.

Комисията счита, че видно от представените доказателства от страна на Италианската република в досъдебната фаза на производството, такова уведомяване никога не е имало, доколкото италианските власти все още не са предали на Комисията окончателния текст на приетата национална програма за управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.

---

(1)  ОВ L 199, стр. 48.

Жалба, подадена на 17 май 2018 г. — Adis Higiene/EUIPO — Farecla Products (G3 EXTRA PLUS)

(Дело T-309/18)

(2018/C 285/50)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Adis Higiene, SL (Pozuelo de Alarcón, Испания) (представител: M. Sanmartín Sanmartín, abogada)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Farecla Products Ltd (Ware, Кралство Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка „G3 EXTRA PLUS“ — Марка на Европейския съюз № 15 064 207

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 2 март 2018 г. по преписка R 2134/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 42 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 22 от Регламент № 2868/95.

—	Нарушение на членове 94, 95 и 107 от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—	Нарушение на задължението за мотивиране.

Жалба, подадена на 23 май 2018 г. — Carvalho и др./Парламент и Съвет

(Дело T-330/18)

(2018/C 285/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Armando Carvalho (Santa Comba Dão, Португалия) и 36 други жалбоподатели (представители: Professor G. Winter, R. Verheyen, адвокат, и H. Leith, Barrister)

Ответници: Съвет на Европейския съюз, Европейски парламент

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да обяви, че „актовете относно емисиите на парникови газове“ (1) са незаконосъобразни, доколкото допускат между 2021 г. и 2030 г. да се отделя количество парникови газове, съответстващо на 80 % от емисиите за 1990 г. през 2021 г. и намаляващо до 60 % от емисиите за 1990 г. през 2030 г.,

—

да отмени актовете относно емисиите на парникови газове, доколкото поставят цели за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове с 40 % от нивата за 1990 г., и по-специално член 9, втора алинея от Директива 2003/87/ЕО, последно изменена с Директива 2018/410, член 4, параграф 2 от Регламент 2018/842 и приложение I към него, както и член 4 от Регламент 2018/841,

—	да задължи ответниците да приемат мерки, съгласно актовете относно емисиите на парникови газове, за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове с 50-60 % от нивата за 1990 г. или за такова по-съществено намаляване, каквото Общият съд приеме за подходящо,

—

при условията на евентуалност, ако Общият съд прецени, че не следва да задължава ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, и решението му за отмяна на целите за намаляване на емисиите се приеме твърде късно, за да позволи изменения на релевантните разпоредби преди 2021 г., жалбоподателите искат от Общия съд да приеме, че спорните разпоредби от актовете относно емисиите на парникови газове остават в сила до определена дата, до която те трябва да бъдат изменени в съответствие с по-високите правни изисквания,

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат десет основания.

1.

Според първото основание, отнасящо се до искането за отмяна, правни норми от по-висок ранг задължават Съюза да избягва вредите, причинени от изменението на климата, в съответствие със задължението съгласно международното обичайно право държавите да не причиняват вреди, както и да предотвратява вредите съгласно член 191 ДФЕС. Съюзът е също така задължен да предотвратява предизвикани от изменението на климата нарушения на основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз. Тези права включват правото на живот и физическа неприкосновеност, правото на труд, правото на собственост, правата на детето и правото на равно третиране.

2.

Според второто основание, отнасящо се до искането за отмяна, предвид причинно-следствената връзка между емисиите на парникови газове и опасното изменение на климата Съюзът е отговорен за приемането на мерки за регулиране на емисиите на парникови газове в рамките на Съюза с оглед на избягването на вредите и предотвратяването на нарушенията на основните права.

3.

Според третото основание, отнасящо се до искането за отмяна, изменението на климата вече води до вреди и до нарушения на основните права на човека и това ще продължи и занапред. Следователно всяка следваща емисия на парникови газове, допринасяща за този ефект, ще бъде незаконосъобразна, освен ако тази емисия може да бъде обоснована от обективни причини и Съюзът се е опитал да намали емисиите, доколкото позволяват техническите и икономическите му възможности.

4.

Според четвъртото основание, отнасящо се до искането за отмяна, не съществува такава обосновка за възприемането от Съюза на целите, предвидени в актовете относно емисиите на парникови газове, поради следните причини: — целите допускат емисии в количества, които значително надвишават справедливия дял на ЕС от общото количество емисии, което предполага целта по Парижкото споразумение за максимално покачване на глобалната средна температура с 1,5 C, тоест далече под 2 C, — целите са поставени, без ответниците да преценят техническите и икономическите възможности на Съюза за намаляване на емисиите. По-скоро тези цели са избрани като най-ефективното от гледна точка на разходите средство за постигане на предишна дългосрочна цел относно емисиите, която впоследствие е била изместена от Парижкото споразумение, — данните, с които ответниците разполагат, показват, че Съюзът всъщност е разполагал с възможности, позволяващи му да приеме мерки, предвиждащи намаляване на парниковите газове до 2030 г. с поне 50-60 % спрямо нивата от 1990 г.

5.

В петото основание, отнасящо се до искането Общият съд да задължи ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, отново се посочва, че правни норми от по-висок ранг задължават Съюза да избягва вредите, причинени от изменението на климата, в съответствие със задължението съгласно международното обичайно право държавите да не причиняват вреди, както и да предотвратява вредите съгласно член 191 ДФЕС. Съюзът е също така задължен да избягва и да предотвратява предизвикани от изменението на климата нарушения на основните права, гарантирани в Хартата на основните права на Европейския съюз.

6.

Според шестото основание, отнасящо се до искането Общият съд да задължи ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, предвид отговорността на Съюза за отделянето на парникови газове същият е нарушавал задълженията си и по-рано: — Съюзът е в нарушение на задължението да не се причиняват вреди от 1992 г., когато е приета Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и изменението на климата става общоизвестно, — нарушението на задълженията на Съюза се задълбочава през 2009 г., когато са в сила както член 191 ДФЕС, така и Хартата на основните права на ЕС, — към тези моменти продължаващите емисии на парникови газове са забранени, освен ако това поведение е обосновано от обективни причини. Съюзът не твърди и не може да твърди, че количествата емисии, които продължава да разрешава през този период, съответстват на неговите технически и икономически възможности за намаляване на емисиите.

7.

Според седмото основание, отнасящо се до искането Общият съд да задължи ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, с приемането на целите за намаляване на емисиите в актовете относно емисиите на парникови газове Съюзът продължава да нарушава задълженията си и сега. Както е посочено в основанията, отнасящи се до искането за отмяна, актовете относно емисиите на парникови газове не успяват да намалят емисиите и позволяват отделянето на емисии да продължи при нива, които са незаконосъобразни и не могат да бъдат оправдани.

8.

Според осмото основание, отнасящо се до искането Общият съд да задължи ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, нарушението на задълженията на Съюза е достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти. Съюзът не разполага със свобода на преценка да откаже да проучи или приеме мерки, които са в рамките на техническите и икономическите му възможности за намаляване на емисиите.

9.

Според деветото основание, отнасящо се до искането Общият съд да задължи ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, нарушенията на задълженията са довели до опасно изменение на климата, което е нанесло имуществени вреди на някои от жалбоподателите и занапред ще причинява допълнителни и други видове вреди на жалбоподателите.

10.

Според десетото основание, отнасящо се до искането Общият съд да задължи ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, Съюзът е длъжен да гарантира, че с поведението си не нарушава правното задължение да извърши намаления на емисиите, съответстващи на техническите и икономическите му възможности, като тези намаления съгласно доказателствата следва да бъдат с поне 50—60 % от нивата за 1990 г., до 2030 г. Жалбоподателите искат от Общия съд да задължи ответниците да приемат мерки в това отношение.

---

(1)  Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ L 76, 2018 г., стр. 3), Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 2018 г., стр. 26) и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 2018 г., стр. 1). (В жалбата си жалбоподателите се позовават на регламенти 2018/842 и 2018/841 в редакцията им, приета от Съвета на 14 май 2018 г., преди подписването и публикуването в Официален вестник.)

Жалба, подадена на 1 юни 2018 г. — Laboratoire Pareva/Комисия

(Дело T-337/18)

(2018/C 285/52)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Laboratoire Pareva (Saint Martin de Crau, Франция) (представители: K. Van Maldegem и S. Englebert, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна;

—	да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2018/619 (1) на Европейската комисия от 20 април 2018 година за неодобряване на PHMB (1415; 4.7) като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 1, 5 и 6 по Регламент 528/2012 (2) (наричано по-нататък „обжалваното решение“); и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е било прието от ответника в нарушение на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), вторичното право на ЕС и принципите на правото на ЕС. Поради това жалбоподателят иска отмяната на обжалваното решение на следните три основания:

1.

Първо основание, изведено от съществени процесуални нарушения: — Ответникът не е следвал етапите на процедурата, които е бил длъжен да следва преди приемането на обжалваното решение. Ответникът е нарушил съществените процесуални изисквания по член 6, параграф 7, букви a) и б) от Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 (3) на Комисията, които ако бяха спазени, биха довели до различно положение.

2.	Второто основание е изведено от явни грешки в преценката: — Ответникът е допуснал явна грешка в преценката като е взел предвид ирелевантни фактори при преценката си на PHMB и като не е отредил достатъчно внимание на факторите, които са специфични и релевантни за PHMB на жалбоподателя.

3.	Трето основание, изведено от нарушение на основните принципи на правото на ЕС и на правото на защита: — Ответникът не е гарантирал пълната, надлежна и ефективна възможност на жалбоподателя да изрази становище в хода на процедурата.

---

(1)  Решение за изпълнение (ЕС) 2018/619 на Комисията от 20 април 2018 година за неодобряване на PHMB (1415; 4.7) като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 1, 5 и 6 (ОВ L 102, 2018 г., стр. 21).

(2)  Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 2012 г., стр. 1).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 на Комисията от 4 август 2014 година относно работната програма за системно проучване на всички съществуващи активни вещества, съдържащи се в биоциди, посочени в Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 294, 2014 г., стр. 1)

Жалба, подадена на 1 юни 2018 г. — Laboratoire Pareva и Biotech3D/Комисия

(Дело T-347/18)

(2018/C 285/53)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Laboratoire Pareva (Saint Martin de Crau, Франция) и Biotech3D Ltd & Co. KG (Gampern, Австрия) (представители: K. Van Maldegem и S. Englebert, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна;

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/613 (1) на Комисията от 20 април 2018 година за одобряване на PHMB (1415; 4.7) като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 2 и 4 по Регламент 528/2012 (2) (наричан по-нататък „обжалваният акт“); и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три основания, които по същество са еднакви или сходни с изтъкнатите по дело T-337/18, Laboratoire Pareva/Комисия.

---

(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/613 на Комисията от 20 април 2018 година за одобряване на PHMB (1415; 4.7) като съществуващо активно вещество за употреба в биоциди от продуктови типове 2 и 4 (ОВ L 102, 2018 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 2012 г., стр. 1).

Жалба, подадена на 8 юни 2018 г. — Испания/Комисия

(Дело T-355/18)

(2018/C 285/54)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представители: M. García-Valdecasas Dorrego)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обявлението за конкурс,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу обявлението за конкурси на общо основание за назначаването на администратори (AD 6) в областта на общественото здраве EPSO/AD/340/18 и EPSO/AD/341/18.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на членове 1 и 2 от Регламент 1/58, член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1г от Правилника за длъжностните лица, поради ограничаването на режима на комуникация между EPSO и кандидата единствено на английски, френски и немски език във формуляра за кандидатстване.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на членове 1 и 6 от Регламент № 1/58, член 22 от Хартата, на член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица, и член 27 и член 28, буква е) от последния, тъй като ограничава недопустимо избора на втори език само до четири езика, които са английски, френски, немски и италиански, и изключва останалите официални езици на Европейския съюз.

3.

Третото основание е изведено от факта, че изборът на английски, френски, немски и италиански език е произволен и води до дискриминация, основана на езика, която е забранена с член 1 от Регламент 1/58, член 22 от Хартата, член 1 г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица и член 27 и член 28, буква е) от същия текст.

4.

Четвъртото основание е изведено от това, че фактът, че обжалваното обявление не уточнява изрично, че първият език трябва да е езикът, който кандидатите владеят минимално на ниво C 1 (задълбочено познаване) води до дискриминация, основана на гражданството, и на „говоримия“ език, в нарушение на член 1 от Регламент 1/58, член 22 от Хартата, член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лице, и член 27 и член 28, буква е) от същия текст.

Иск, предявен на/Жалба, подадена на 19 юни 2018 г. — Labiri/ЕИСК

(Дело T-374/18)

(2018/C 285/55)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Vassiliki Labiri (Брюксел, Белгия) (представител: J.-N. Louis, avocat)

Ответник: Европейски икономически и социален комитет

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	в рамките на процесуално-организационните действия да поиска от ответника да представи решението от 30 март 2016 година на Генералния секретар на ЕИСК, с което той е решил, че няма да бъде повдигнато каквото и да било обвинение срещу ръководителя на отдела на жалбоподателя,

—	да отмени решението от 3 март 2016 г. на генералния секретар на ЕИСК да не се повдига каквото и да било обвинение срещу началника на отдела на жалбоподателката и да не даде ход на нейната молба за съдействие — жалба от 14 декември 2007 г.,

—	да осъди ЕИСК да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, което произтича от член 25, втора алинея от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) както и от нарушение на принципите на сътрудничество, произтичащи от Споразумението за административно сътрудничество между Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Комитета на регионите (КР) от 17 декември 2007 г.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на член 24, алинея първа от Правилника и от член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който дава на всяко лице право на добра администрация. По-конкретно, обжалваното решение било прието в нарушение на надлежното право на жалбоподателката да бъде изслушана, както и на правото на защита.

3.

Третото основание е изведено от явна грешка в преценката, допусната от ЕИСК с приемането на решението му за прекратяване на преписката, което неправомерно се позовавало на постигнато споразумение по дело пред Съда на публичната служба, както и на заключенията на административното разследване, в рамките на което никога не е разглеждано по същество дали фактите, които са предмет на административната жалба на жалбоподателката, обективно могат да съставляват психически тормоз.

Жалба, подадена на 25 юни 2018 г. — Aldi/EUIPO — Crone (CRONE)

(Дело T-385/18)

(2018/C 285/56)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Aldi GmbH & Co. KG (Мюлхайм ан дер Рур, Германия) (представители: Rechtsanwälte N. Lützenrath, U. Rademacher, C. Fürsen и M. Minkner)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Christoph Michael Crone (Крефелд, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: заявка за регистрация на фигуративната марка на Европейския съюз „CRONE“ № 14 854 533

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 14 март 2018 г. по преписка R 1100/2017-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 25 юни 2018 г. — Delta-Sport/EUIPO — Delta Enterprise (DELTA SPORT)

(Дело T-387/18)

(2018/C 285/57)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Delta-Sport Handelskontor GmbH (Хамбург, Германия) (представител: M. Krogmann, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Delta Enterprise Corp. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени американски щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „DELTA SPORT“ — заявка за регистрация № 14 327 911

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 17 април 2018 г. по преписка R 1894/2017-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати разноските, включително по производството пред пети апелативен състав,

—	да вземе всички други мерки, които счете за необходими.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 21 юни 2018 г. — Nonnemacher/EUIPO — Ingram (WKU)

(Дело T-389/18)

(2018/C 285/58)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Klaus Nonnemacher (Карлсруе, Германия) (представител: C. Zierhut, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Paul Ingram (Бирмингам, Обединеното кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „WKU“ — марка на Европейския съюз № 11 482 841

Производство пред EUIPO: производство за обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 17 април 2018 г. по преписка R 399/2017-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 61 от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 21 юни 2018 г. — Nonnemacher/EUIPO — Ingram (WKU WORLD KICKBOXING AND KARATE UNION)

(Дело T-390/18)

(2018/C 285/59)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Klaus Nonnemacher (Карлсруе, Германия) (представител: C. Zierhut, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Paul Ingram (Бирмингам, Обединеното кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „WKU WORLD KICKBOXING AND KARATE UNION“ — марка на Европейския съюз № 11 523 958

Производство пред EUIPO: производство за обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 17 април 2018 г. по преписка R 409/2017-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 61 от Регламент (ЕС) № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 28 юни 2018 г. — Innocenti/EUIPO — Gemelli (Innocenti)

(Дело T-392/18)

(2018/C 285/60)

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Innocenti SA (Лугано, Швейцария) (представител: N. Ferretti, avvocato)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Filippo Gemelli (Торино, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред апелативния състав

Спорна марка: Словна марка на Европейския съюз „Innocenti“ — Заявка за регистрация № 7 502 181

Производство пред EUIPO: Производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 19 април 2018 г. по преписка R 2336/2010-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да измени, като го отмени, решение на пети апелативен състав № 2336/2010-5 и да отхвърли възражението на Filippo Gemelli срещу марка 007502181.

Изложени основания

—	Неспазване на срока за подаване на документите, удостоверяващи съдебното решение за отмяна на регистрацията поради неизползване пред Tribunale di Torino (Градски съд, Торино)

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 25 юни 2018 г. — Pielczyk/EUIPO — Thalgo TCH (DERMAEPIL SUGAR EPIL SYSTEM)

(Дело T-398/18)

(2018/C 285/61)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Radoslaw Pielczyk (Klijndijk, Нидерландия) (представител: K. Kielar, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Thalgo TCH (Roquebrune-sur-Argens, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: марка на Европейския съюз № 11 649 324

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 13 април 2018 г. по съединени преписки R 979/2017-4 и R 1070/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение в частта му, в която апелативният състав: a) е отхвърли жалбата му, заведена под номер R 979/2017-4 b) частично е допуснал отмяната на жалбата на Thalgo TCH под номер R 1070/2017-4 за стоки от клас 3 по Ницската класификация; c) е обявил, че Марката на ЕС № 11 649 324 също е невалидна за посочените стоки от клас 3; d) е потвърдил Решението на EUIPO от 21 март 2017 т. (производство за отмяна № 11 974 C) в частта му, с която марката на жалбоподателя е била обявена за невалидна за стоките от клас 3;

—	да осъди Thalgo TCH да заплати разноските, направени в производствата пред отдела по споровете пред EUIPO и пред апелативния състав;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство.

Изложени основания

—	Нарушение на член 60, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на правило 22, параграфи 3 и 4 във връзка с правило 40, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията;

—	Нарушение на член 64, параграфи 2 и 3 във връзка с член 18, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

Жалба, подадена на 4 юли 2018 г. — Silgan Closures и Silgan Holdings/Комисия

(Дело T-410/18)

(2018/C 285/62)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Silgan Closures GmbH (Мюнхен, Германия), Silgan Holdings Inc. (Стамфорд, Кънектикът, Съединени щати) (представители: H. Wollmann, D. Seeliger, R. Grafunder и V. Weiss, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение съгласно член 264 ДФЕС в частта относно жалбоподателите,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателите искат частична отмяна на Решение C(2018) 2466 окончателен на Комисията от 19 април 2018 г. за започване на процедура по член 2, параграф 1 от Регламент (EО) № 773/2004 на Комисията (1) по преписка AT.40522 — Pandora.

В жалбата се посочват следните основания:

1.

Нарушение на принципа на субсидиарност В рамките на първото основание жалбоподателите твърдят, че с обжалваното решение Комисията лишава от правно основание процедура, водена от Bundeskartellamt (германска федерална служба за защита на конкуренцията) по същата преписка, като посочената процедура към настоящия момент вече е била висяща повече от три години и е стигнала етап, на който можело да се постанови решение.

2.

Нарушение на принципа на пропорционалност В рамките на второто основание жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение не било необходимо нито за предприемане от страна на Комисията на необходимите действие по проверка, нито било целесъобразно при преценяване на интересите на двете страни с оглед на неблагоприятните последици за жалбоподателите.

3.	Недостатъчни мотиви В рамките на третото основание жалбоподателите твърдят, че в нарушение на член 296 ДФЕС в обжалваното решение Комисията не била посочила мотиви защо приема, че започването на процедурата е необходимо и справедливо с оглед на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

4.	Злоупотреба с власт В рамките на четвъртото основание жалбоподателите твърдят, че започването на процедура от Комисията било разпоредено с цел на жалбоподателите да се наложат санкции съобразно системата от санкции по Регламент (EО) № 1/2003 на Съвета (2).

---

(1)  Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).

(2)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).