ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/2

Жалба, подадена на 12 ноември 2015 г. от Lotte Co. Ltd срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 15 септември 2015 г. по дело T-483/12 — Nestlé Unternehmungen Deutschland GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-586/15 P)

(2016/C 059/02)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Lotte Co. Ltd (представител: M. Knitter, Rechtsanwältin)

Друга страна в производството: Nestlé Unternehmungen Deutschland GmbH, Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят в производството по обжалване иска:

—	да се отмени решението на Общия съд (втори състав) от 15 септември 2015 г. (T-483/12) и да се отхвърли жалбата срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 3 септември 2012 г. по преписка R 2103/2010-4,

—	при условията на евентуалност, да се отмени обжалваното решение на Общия съд и да се върне делото на последния,

—	да се осъди жалбоподателят в производството пред Общия съд (Nestlé Unternehmungen Deutschland GmbH) да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят в производството по обжалване твърди, че е нарушен член 15, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (наричан по-нататък „Регламентът“). По-конкретно се изтъкват три грешки при прилагане на правото:

Жалбоподателят в производството по обжалване се позовава на използването на погрешни критерии за преценката допустимо ли е съгласно член 15, параграф 1, буква а) от Регламента отклонение в конкретното използване на марката, изтъкната в подкрепа на възражението. В това отношение той изтъква, че Общият съд неправилно е определил отличителните елементи на марката, изтъкната в подкрепа на възражението, като е приложил критериите за установяване на вероятност от объркване. Отличаването съответно доминирането на определени елементи в марката, което играело релевантна роля при установяването на вероятност от объркване, не можело да се вземе предвид по същия начин по отношение на преценката допустимо ли е отклоняващо се използване. В този смисъл не ставало въпрос да се установи вероятност от объркване. По-скоро ставало въпрос за това дали използваната форма се отклонява толкова незначително от регистрираната марка, че и двата знака биха могли да се приемат за равностойни в тяхната цялост.

Освен това Общият съд пропуснал да вземе предвид всички релевантни обстоятелства при определяне на отличителния характер на елементите на марката, изтъкната в подкрепа на възражението. Общият съд неправилно възприел критериите на апелативния състав, без да разгледа отделните и многобройни елементи на комбинираната марка, изтъкната в подкрепа на възражението.

Според жалбоподателя в производството по обжалване Общият съд е допуснал противоречия и логически грешки в мотивите си във връзка с определянето на формата на използване. Всъщност Общият съд посочил, че използваният знак може да се отклони само в „незначителни елементи“ от формата, в която е регистриран, и че използваният знак и вписаната марка следва да се разглеждат като „равностойни в тяхната цялост“, за да може да се потвърди правомерно използване. При използването на тези критерии за преценка обаче Общият съд допуснал противоречия и логически грешки. Освен това Общият съд извършил строга проверка дали възприетите от него за отличителни елементи се срещат в използваната форма. Като приложил тези критерии Общият съд направил извода за правомерно използване, без да вземе предвид, че в използваната форма били прибавени много нови елементи, така че използваният знак и регистрираната марка не биха могли повече да се считат за „равностойни в тяхната цялост“.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/3

Жалба, подадена на 14 ноември 2015 г. от National Iranian Oil Company PTE Ltd (NIOC), и др. срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 4 септември 2015 г. по дело T-577/12, NIOC и др./Съвет на Европейския съюз

(Дело C-595/15 P)

(2016/C 059/03)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели:

National Iranian Oil Company PTE Ltd (NIOC) (Сингапур, Сингапур); National Iranian Oil Company International Affairs Ltd (NIOC International Affairs) (Лондон, Обединено кралство); Iran Fuel Conservation Organization (IFCO) (Техеран, Иран); Karoon Oil & Gas Production Co. (Ахваз, Иран); Petroleum Engineering & Development Co. (PEDEC) (Техеран); Khazar Exploration and Production Co. (KEPCO) (Техеран); National Iranian Drilling Co. (NIDC) (Ахваз); South Zagros Oil & Gas Production Co. (Шираз, Иран); Maroun Oil & Gas Co. (Ахваз); Masjed-Soleyman Oil & Gas Co. (MOGC) (Хузестан, Иран); Gachsaran Oil & Gas Co. (Ахмед, Иран); Aghajari Oil & Gas Production Co. (AOGPC) (Омидие, Иран); Arvandan Oil & Gas Co. (AOGC) (Хорамшахр, Иран); West Oil & Gas Production Co. (Керманшах, Иран); East Oil & Gas Production Co. (EOGPC) (Машхад, Иран); Iranian Oil Terminals Co. (IOTC) (Техеран); Pars Special Economic Energy Zone (PSEEZ) (Бушер, Иран); и Iran Liquefied Natural Gas Co. (Техеран) (представител: адв. J.-M. Thouvenin)

Друга страна в производството:

Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

—	да отмени решението от 4 септември 2015 на седми състав на Общия съд на Европейския съюз по дело T-577/12;

—	да уважи исканията, които са представени пред Общия съд на Европейския съюз;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски в двете производства.

Основания и основни доводи

С първото основание за отмяна жалбоподателите твърдят, че Общият съд в точка 44 от решението си е допуснал грешка в прилагането на правото, като е приел, че с препращането към член 46, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 267/2012 (1), Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 г. (2) следва да се разглежда като ясно указващ, че неговото правно основание е именно този член 46, параграф 2.

С второто основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка в прилагане на правото в точки 55 — 57 от обжалваното съдебно решение, които се свеждат до твърдението, съгласно което „от член 215, параграф 2 не произтича, че индивидуалните ограничителни мерки срещу физически или юридически лица, групи или недържавни образувания, трябва да се приемат по процедурата, предвидена в член 215, параграф 1, ДФЕС“. От една страна, член 215, параграф 1, разпоредба единствена от ДФЕС, отнасяща се до ограничителните мерки, ясно предвижда, че процедурата, приложима по отношение на такива мерки, е записаната в нея, и не предвижда друга процедура за това; от друга страна, член 291 ДФЕС е несъвместим с член 215, параграф 2, ДФЕС; при условията на евентуалност член 291, параграф 2, ДФЕС не може да се разглежда като разпоредба, която може да даде на Съвета допълнително правно основание към вече съдържащото се в член 215, параграф 2, ДФЕС, за приемане на ограничителни мерки; и накрая, и при условията на евентуалност, дори и да се приеме, че член 291, параграф 2, ДФЕС, може да даде на Съвета допълнително правно основание към съдържащото се в член 215, параграф 2, ДФЕС, за приемане на ограничителни мерки, използването на това правно основание в конкретния случай би било незаконосъобразно.

С третото основание, което е представено при условията на евентуалност, ако се приеме, че в рамките на една политика за въвеждане на ограничителни мерки от правна страна е възможно приемането на индивидуални ограничителни мерки, които първоначално са имали за основание член 215 ДФЕС, да бъде на основание член 291, параграф 2, ДФЕС на, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка в прилагането на правото, като е приел по същество в точки 75 — 83 от своето решение, че Съветът на Съюза, съгласно текста на член 291, параграф 2, „надлежно [е] обоснова[л]“ прилагането на тази дерогираща процедура, която е била единствената възможна в случая. От една страна, изискваната обосновка трябва да бъде изрична; от друга страна, дори и да се предположи, че на това изискване може да отговори и имплицитна обосновка, в случая това не е изпълнено, тъй като Общият съд е дал неправилно тълкуване на съответните текстове.

С четвъртото основание, което е представено при условията на евентуалност, ако се приеме, че в рамките на политика за приемане на ограничителни мерки, основана на член 215 ДФЕС, от правна страна е възможно приемането на индивидуални ограничителни мерки на основание член 291, параграф 2, ДФЕС, жалбоподателите поддържат, че Общият съд допуснал грешка в прилагането на правото, като в точка 87 от своето решение е приел, че член 46, параграф 2 от Регламент № 267/2012 „възлага на Съвета правомощието да изпълнява разпоредбите на член 23, параграфи 2 и 3 от посочения регламент“, което според него било достатъчно, за да се изпълни задължението за мотивиране по отношение на правното основание на тази разпоредба, което било член 291, параграф 2 , ДФЕС. Според жалбоподателите Общият съд е стигнал до този извод по пътя на юридически неправилно тълкуване на член 46, параграф 2, от Регламент № 267/2012.

С петото основание, което е представено при условията на евентуалност, ако бъде прието, че в рамките на политика за приемане на ограничителни мерки, основани на член 215 ДФЕС, от правна страна е възможно приемането на индивидуални ограничителни мерки на основание член 291, параграф 2, ДФЕС, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка в точки 86-88 от своето решение, като е преценил, че задължението за мотивиране на правните актове на Съюза не задължава Съвета да посочи изрично, че Регламент № 267/2012 има за основание член 291, параграф 2 ДФЕС що се отнася до правното основание на член 46, параграф 2, от Регламент № 267/2012.

Със шестото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка в прилагането на правото в точки 100 и 103, както и в точки 108 и 110, като е преценил, че спазването от въведени от Съюза ограничителни мерки на принципите на правна сигурност и на предвидимост на закона, от които произтича, че посочените мерки трябва да бъдат ясни и точни, е потвърдено от гледна точка на изведените в съдебната практика правила за еднакво тълкуване на актовете на Съюза, които изискват тези актове да бъдат тълкувани и прилагани в светлината на езиковите редакции, изготвени на другите официални езици.

Със седмото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка в прилагането на правото в точка 134 от своето решение, като приел, че член 23, параграф 2, точка г) от Регламент № 267/2012 (спорният критерий) е в съответствие с принципите на правовата държава и по-общо с правото на Европейския съюз, тъй като той не бил „нито произволен, нито дискреционен“, и в точка 140 от своето решение, че „спорният критерий ограничава правото на преценка на Съвета, като въвежда обективни критерии и гарантира изискваната от правото на Съюза степен на предвидимост“. В това отношение жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка в прилагането на правото, като е тълкувал спорния критерий с позоваване на решението от 13 март 2012 г. Melli Bank/Съвет (C-380/09 P).

С осмото основание, изложено при условията на евентуалност, според жалбоподателите дори и да се приеме, че смисълът, който следва да се даде на понятието „свързани [лица и образувания]“, е смисълът, който му е дал Общият съд, следва да се направи констатацията, че в случая той е приложен неправилно.

(1) Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (OB L 88, 24.3.2012 г., стр. 1).

(2) Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OB L 282, 16.10.2012 г., стр. 16).

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/5

Жалба, подадена на 23 ноември 2015 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-626/15)

(2016/C 059/04)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: A. Bouquet, E. Paasivirta, C. Hermes)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени частично решението на Съвета от 11 септември 2015 г., съдържащо се в заключението на председателя на Комитета на постоянните представители от 11 септември 2015 г. за одобряване на представянето от името на Съюза и неговите държави членки на документ за обсъждане относно бъдещо предложение до Комисията за опазването на живите морски ресурси на Антарктика, насочен към създаването на защитена морска зона в море Уедъл, възпроизведено в обобщения протокол от 23 септември 2015 г. от 2554-то заседание на Комитета на постоянните представители (документ 11837/15, точка 65, страници 19 и 20, и документ 11644/1/15/REV), доколкото Съветът е предвидил документът за обсъждане да се представи от името на Съюза и неговите държави членки, вместо да бъде представен само от името на Съюза,

—	да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С жалбата си Комисията моли Съда да отмени решението на Съвета от 11 септември 2015 г., в частта, в която Съветът е предвидил документът за обсъждане до Комисията за опазването на живите морски ресурси на Антарктика, насочен към създаването на защитена морска зона в море Уедъл, да се представи от името на Съюза и неговите държави членки, вместо да бъде представен само от името на Съюза.

Комисията е на мнение, че тъй като в обжалваното решение е прието, че компетентността в тази област е споделена и е счетено, че поради това решението по документа за обсъждане трябва да се вземе с консенсус и да се представи от името на Съюза и неговите държави членки, обжалваното решение е незаконосъобразно, доколкото възпрепятства Комисията да представи този документ само от името на Съюза в нарушение на изключителната компетентност на Съюза в тази област (и на правомощията на Комисията да представлява Съюза).

Комисията изтъква две правни основания в подкрепа на жалбата си за отмяна на обжалваното решение.

На първо място, Комисията поддържа, че като е приел обжалвания акт Съветът е нарушил изключителната компетентност на Съюза в областта на опазването на морските биологични ресурси, предвидена в член 3, параграф 1, буква г) ДФЕС. Първо, Комисията счита, че Съветът не е взел предвид правния контекст на мярката, към която се отнася обжалваният акт, както в рамките на Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика, така и в рамките на Съюза. Второ, Комисията смята, че Съветът не се е съобразил с целта и съдържанието на тази мярка.

На второ място Комисията поддържа при условията на евентуалност, че дори мярката да не следва да се счита за мярка за опазване на морските биологични ресурси по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) ДФЕС, с приемането на обжалвания акт Съветът във всички случаи е нарушил изключителната компетентност на Съюза, доколкото Съюзът притежава изключителна външна компетентност в тази област, тъй като предвижданата мярка може да засегне правилата на Съюза или да промени техния обхват по смисъла на член 3, параграф 2 ДФЕС. Първо, Комисията счита, че Съветът не е взел предвид, че предвижданата мярка може да засегне или промени обхвата на два регламента от вторичното право (Регламент (ЕО) № 600/2004 (1) и Регламент (ЕО) № 601/2004 (2)). Второ, Комисията смята, че Съветът не е отчел засягането или промяната на обхвата на рамковата позиция на съюза от юни 2014 г.

(1) Регламент (ЕО) № 600/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за определяне на някои технически мерки при риболовни дейности в зоната, обхваната от конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (OB L 97, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 7, стр. 138).

(2) Регламент (ЕО) № 601/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за определяне на някои контролни мерки за риболовната дейност в зоната, обхваната от Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика, и изменящ Регламент (ЕИО) № 3943/90, Регламенти (ЕО) № 66/98 и (ЕО) № 1721/1999 (OB L 97, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 35, стр. 35).

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/6

Преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 30 ноември 2015 г. — London Borough of Ealing/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

(Дело C-633/15)

(2016/C 059/05)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: London Borough of Ealing

Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Преюдициални въпроси

Има ли право Обединеното кралство на основание на последната алинея от член 133 от Директива 2006/112 (1) да прилага съдържащото се в буква г) от този член условие спрямо публичноправни субекти, i) в случаите, когато към 1 януари 1989 г. съответните сделки са третирани от Обединеното кралство като облагаеми, но други спортни услуги са освободени към тази дата, и ii) в случаите, когато съответните сделки първоначално не са били освободени по националното право, преди Обединеното кралство да поиска прилагането на условието, съдържащо се в член 133, буква г)?

Ако отговорът на първия въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да прилага условието, съдържащо се в член 133, буква г) от Директива 2006/112, спрямо публичноправни нестопански организации, без същевременно да прилага това условие спрямо нестопански организации, които не са публичноправни субекти?

Ако отговорът на втория въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да изключи за всички публични нестопански организации възможността да се ползват от освобождаването, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква м), без да се преценява за всяка доставка поотделно дали предоставянето на това освобождаване има вероятност да доведе до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС?

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, 11.12.2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, поправки ОВ L 74, 2011 г., стр. 3, ОВ L 249, 2012 г., стр. 15 и ОВ L 323, 2015 г., стр. 31).

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/7

Преюдициално запитване от Court of Appeal (Ирландия), постъпило на 2 декември 2015 г. — Minister for Justice and Equality/Tomas Vilkas

(Дело C-640/15)

(2016/C 059/06)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal

Страни в главното производство

Жалбоподател: Minister for Justice and Equality

Ответник: Tomas Vilkas

Преюдициални въпроси

1)	Предвижда и/или позволява ли член 23 от Рамковото решение (1) повече от веднъж да се насрочи нова дата за предаване?

При утвърдителен отговор, отнася ли се това за някое, или за всички от следните положения, а именно, когато предаването на издирваното лице вече не може да се извърши в определения в параграф 2 срок поради обстоятелства извън контрола на държавите членки, което води до насрочването на нова дата за предаване, и за тези обстоятелства

i)	е установено, че съществуват и към момента; или

ii)	вече не съществуват, но могат да възникнат отново; или

iii)	вече не съществуват, но са възникнали други такива обстоятелства, поради които предаването на издирваното лице не е извършено, или има вероятност да не се извърши в изисквания срок, определен с оглед на новата дата за предаване?

(1) Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, стр. 1 от 18 юли 2002 г., Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/8

Жалба, подадена на 7 декември 2015 г. от Viasat Broadcasting UK Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 септември 2015 г. по дело T-674/11, TV2/Danmark/Европейска комисия

(Дело C-657/15 P)

(2016/C 059/07)

Език на производството: датски

Страни

Жалбоподател: Viasat Broadcasting UK Ltd (представители: M. Honoré и S. Kalsmose-Hjelmborg, advokater)

Други страни в производството: TV2 Danmark A/S, Европейска комисия, Кралство Дания

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени точка 1 от диспозитива на решението на Общия съд от 24 септември 2015 г. по дело T-674/11, TV2/Danmark/Комисия (първо искане), и

—	Да се отмени решението на Общия съд от 24 септември 2015 г. по дело T-674/11, TV2/Danmark/Комисия в частта му, в която Общият съд приема третата част от първото основание на жалбоподателя в първоинстанционното производство (второ искане), и

—	Да се реши в полза на Комисията по жалбата за отмяна, подадена от TV2 и Кралство Дания, и

—	Да се осъдят TV2/Danmark и Кралство Дания — жалбоподатели в първоинстанционното производство, да заплатят съдебните разноски на Viasat.

Основания и основни доводи

Във връзка с първото основание, според Viasat Общият съд неправилно е приел, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че рекламните приходи на TV2 Reklame A/S за 1995 г. и 1996 г. представляват държавна помощ.

Viasat твърди също, че рекламните приходи за 1995 г. и 1996 г. включват прехвърляне на държавни ресурси, тъй като рекламните приходи са събирани чрез дружеството TV2 Reklame A/S и фонд TV2, които са под контрола на държавата. Освен това, действителното използване на средствата се е решавало от министъра на културата (Kulturministeren) и от Парламентарната комисия по финанси (Folketingets Finansudvalg). Общият съд неправилно е приел също, че TV2 е имало законно право на средствата във фонд TV2 или на част от тях.

Във връзка с второто основание, Viasat поддържа, че Общият съд е допуснал грешка, като е уважил твърдението на жалбоподателя в първоинстанционното производство, че по делото е било изпълнено второто условие Altmark (точки 88 — 111). Viasat отбелязва, че в решението си Общият съд разглежда само тълкуването на спорното решение, което Комисията, според Общия съд, трябва да представи в писменото си становище пред Общия съд, без да разглежда изложението на мотивите в спорното решение. Нищо в точки 114 — 116 от спорното решение не показва, че второто условие Altmark включва изискване за ефективност от страна на получателя на компенсацията.

Общият съд следователно е трябвало да се произнесе по въпроса дали Комисията е можела основателно да изисква, във връзка с второто условие Altmark, че трябва да има предвидимост не само по отношение на бъдещите рекламни приходи на TV2 (тоест приходите), но и на разходите във връзка с изчисляването на компенсацията.

Viasat изтъква, че изискването на Комисията за достатъчна степен на прозрачност във връзка с разходите е логично и необходимо следствие от широката свобода на доставчика на обществени услуги в секторите на радиото и телевизията: вж. по-специално точка 214 от решение BUPA/Комисия, T-289/03, EU:T:2008:29.

Нуждата от прозрачност по отношение на разходите е от значение и във връзка с другите критерии Altmark: вж. решение на Общия съд по дело Viasat/Комисия, T-125/12, EU:T:2015:687, т. 80 — 83.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/9

Преюдициално запитване от Hanseatischen Oberlandesgericht in Bremen (Германия), постъпило на 9 декември 2015 г. — Наказателно производство срещу Robert Caldararu

(Дело C-659/15)

(2016/C 059/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Hanseatisches Oberlandesgericht in Bremen

Страни в главното производство

Robert Caldararu

Друга страна: Generalstaatsanwaltschaft Bremen

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 1, параграф 3 от Рамковото решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (1) (2002/584/ПВР) да се тълкува в смисъл, че екстрадиция с цел изпълнение на наказание е недопустима, когато са налице сериозни индиции, че условията на задържане в издаващата държава членка нарушават основните права на засегнатото лице и основните правни принципи, които са залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз, или трябва да се тълкува в смисъл, че в тези случаи изпълняващата държава членка може или трябва да постави решението за екстрадиция в зависимост от предоставянето на гаранция за спазване на условията на задържане? Дали за тази цел изпълняващата държава членка може или трябва да определи конкретни минимални изисквания към условията за задържане, които следва да бъдат гарантирани?

Трябва ли член 5 и член 6, параграф 1 от Рамковото решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (2002/584/ПВР) да се тълкуват в смисъл, че съдебният орган, издал европейската заповед за арест, има и правото да предоставя гаранции за спазване на условията на задържане, или в това отношение остава приложима националната уредба относно компетентността в издаващата държава?

(1) ОВ L 190, стр. 1.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/9

Жалба, подадена на 8 декември 2015 г. от Viasat Broadcasting UK Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 септември 2015 г. по дело T-125/12, Viasat Broadcasting UK Ltd/Европейска комисия

(Дело C-660/15 P)

(2016/C 059/09)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Viasat Broadcasting UK Ltd (представители: M. Honoré и S. Kalsmose-Hjelmborg, advokater)

Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Дания, TV2/Danmark A/S

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени решението по дело T-125/12, Viasat Broadcasting UK Ltd/Комисия,

—	да отмени Решение 2011/839/EС (1) на Комисията от 20 април 2011 г. относно мерките, приети от датската държава в полза на TV2/Danmark (ОВ L 340, 2011 г., стр. 1), и

—	да осъди ответника в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски на Viasat, направени както в първоинстанционното, така и в настоящото производство пред Съда, при условията на евентуалност,

—	да отмени обжалваното съдебно решение,

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и

—	да не се произнася по съдебните разноски в първоинстанционното и в настоящото производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Viasat поддържа, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като постановява, че в преценката си съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС Комисията не е била длъжна да вземе предвид факта, че помощта за TV2 е била предоставена без да се спазят основните принципи на прозрачност и на ефективност на разходите.

По-специално, Viasat изтъква, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото: 1) като се основава на решение M6/Комисия и на съдебната практика във връзка с него, за да отхвърли исканията на Viasat, 2) като посочва, че доводите на Viasat водят до „логическа безизходица“, 3) като отрича значението на съобщения SIEG 2005 и SIEG 2011 и на Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение от 2009 г., и 4) като приема, че Съобщението относно разпространението на радио- и телевизионни програми от 2001 г. е попречило на Комисията да приложи метода, който според Viasat произтича от член 106, параграф 2 ДФЕС.

(1) Решение на Комисията от 20 април 2011 г. относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark (ОВ L 340, стр. 1).

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/10

Иск, предявен на 14 декември 2015 г. — Европейска комисия/Португалска република

(Дело C-665/15)

(2016/C 059/10)

Език на производството: португалски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P. Guerra e Andrade и J. Hottiaux)

Ответник: Португалска република

Искания на ищеца

—	да се обяви, че като не е свързала към мрежата за свидетелствата за управление в Европейския съюз, Португалската република не е изпълнила задълженията си съгласно член 7, параграф 5, буква г) от Директива 2006/126/ЕО (1).

—	да се осъди Португалска република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

От Директива 2006/126 и от съдебната практика следва, че държавата членка, която е издала свидетелството за управление, е длъжна да провери дали са изпълнени минималните изисквания за издаване на свидетелството за управление.

При положение обаче, че Португалската държава не е свързана към мрежата за свидетелствата за управление в Европейския съюз (RESPER), не може да провери дали са изпълнени минималните изисквания за издава на свидетелство за управление. Тя по-специално, не може да провери дали кандидатът притежава друго свидетелство да управление в друга държава членка.

От друга страна, тъй като не свързана към RESPER, другите държави членки не могат да проверят заедно с Португалия дали са изпълнени минималните изисквания за издаване на свидетелство за управление.

Освен това другите държави членки не могат да извършват каквито и да било проверки съвместно с Португалия относно случаите, при които очевидно не са изпълнени минималните изисквания за издаване на свидетелство за управление.

Следователно, тъй като не е свързана към RESPER, Португалия поставя под въпрос съществената цел на задължението за свързване и на Директива 2006/126, която се изразява в подобряването на безопасността на движението по пътищата, като улеснява свободното движение на хора.

Член 7, параграф 5, буква г) от Директивата ясно предвижда, че държавите членки трябва да използват мрежата за свидетелствата за управление в Европейския съюз, по-специално за да извършват проверки и да възпрепятстват ситуации, при които дадено лице притежава повече от едно свидетелство за управление.

Член 16, параграф 2 от Директивата предвижда, че държавите членки трябва да изпълнят член 7, параграф 5 от Директивата, считано от 19 януари 2013 г.

(1) Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена) (ОВ L 403, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 17, стр. 216).

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/12

Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Orange Polska/Комисия

(Дело T-486/11) (1)

((Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Полски пазар в областта на далекосъобщенията - Решение за установяване на нарушение на член 102 ДФЕС - Наложени от заварения оператор условия за разрешаване на платен достъп на новите оператори до мрежата и до услугите на едро за високоскоростен достъп до интернет - Законен интерес от установяване на нарушение - Глоби - Задължение за мотивиране - Тежест на нарушението - Смекчаващи обстоятелства - Пропорционалност - Пълен съдебен контрол - Насоки относно метода за определяне на глобите от 2006 г.))

(2016/C 059/11)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Orange Polska S.A., по-рано Telekomunikacja Polska S.A. (Варшава, Полша) (представители: първоначално M. Modzelewska de Raad, P. Paśnik, S. Hautbourg, avocats, A. Howard, barrister, и C. Vajda, QC, впоследствие M. Modzelewska de Raad, P. Paśnik, S. Hautbourg, A. Howard и D. Beard, QC)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално B. Gencarelli, K. Mojzesowicz и Г. Колева, впоследствие K. Mojzesowicz, Г. Колева и M. Malferrari и накрая G. Koleva, M. Malferrari, É. Gippini Fournier и J. Szczodrowski)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Polska Izba Informatyki i Telekomunikacji (Варшава, Полша) (представители: P. Rosiak и K. Karasiewicz, avocats)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: European Competitive Telecommunications Association (представители: първоначално P. Alexiadis и J. MacKenzie, впоследствие J. MacKenzie, solicitors)

Предмет

На първо място, искане за пълна или частична отмяна на Решение C (2011) 4378 окончателен на Комисията от 22 юни 2011 г., относно производство по член 102 ДФЕС (преписка COMP/39.525 — Telekomunikacja Polska), и на второ място, искане за намаляване на размера на наложената от Комисията глоба в член 2 от това решение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Orange Polska S.A. понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3)	Polska Izba Informatyki i Telekomunikacji и European Competitive Telecommunications Association понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 340, 19.11.2011 г.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/13

Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — SNCF/Комисия

(Дело T-242/12) (1)

((Държавни помощи - Мерки за предоставяне на помощ, които Франция е предприела в полза на Sernam SCS - Помощи за преструктуриране и рекапитализация, гаранции и опростяване на задължения от SNCF към Sernam - Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар - Неправомерно прилагане на помощ - Възстановяване - Икономическа приемственост - Критерий за частния инвеститор))

(2016/C 059/12)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Société nationale des chemins de fer français (SNCF) (Париж, Франция) (представители: P. Beurier, O. Billard и V. Landes, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche и B. Stromsky)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Френска република (представители: първоначално D. Colas и J. Gstalter, впоследствие D. Colas и J. Rossi и накрая D. Colas и J. Bousin)

Встъпили странаи в подкрепа на ответника: Mory SA, в производство по ликвидация (Pantin, Франция) и Mory Team, в производство по ликвидация (Pantin) (представители: B. Vatier и F. Loubières, avocats)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение 2012/398/ЕС на Комисията от 9 март 2012 година относно Държавна помощ SA.12522 (C 37/08) — Франция — Прилагане на решение „Sernam 2“ (ОВ L 195, стр. 19)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата на Société nationale des chemins de fer français (SNCF).

2)	SNCF понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)	Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

4)	Mory и Mory Team понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 273, 8.9.2012 г.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/13

Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Италия/Комисия

(Дело T-275/13) (1)

((Eзиков режим - Обявление за конкурс на общо основание за назначаване на администратори - Избор на втори език измежду три езика - Език за контакти с кандидатите в конкурса - Регламент № 1 - Член 1г, параграф 1, член 27, първа алинея и член 28, буква е) от Правилника - Принцип на недопускане на дискриминация - Пропорционалност))

(2016/C 059/13)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомаган от P. Gentili и S. Fiorentino, avvocati dello Stato)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall, B. Eggers и G. Gattinara)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Кралство Испания (представител: J. García-Valdecasas Dorrego, abogado del Estado)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: T. Henze и B. Beutler)

Предмет

Искане за отмяна на обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/249/13 за съставяне на два списъка за бъдещи назначения на администратори за заемане на свободните длъжности в областите макроикономика и финансова икономика (ОВ С 75 А, 2013 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отменя обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/249/13 за съставяне на два списъка за бъдещи назначения на администратори за заемане на свободите длъжности в областите макроикономика и финансова икономика.

2)	Европейската комисия понася освен собствените си разноски и направените от Италианската република разноски.

3)	Кралство Испания и Федерална република Германия понасят собствените си разноски във връзка с встъпването.

(1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/14

Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Италия/Комисия

(Дело T-295/13) (1)

((Езиков режим - Поправки на обявления за конкурси на общо основание за назначаване на администратори - Нови конкурсни процедури - Избор на втори език измежду три езика - Регламент № 1 - Член 1 г, параграф 1, член 27 и член 28, буква е) от Правилника - Принцип на недопускане на дискриминация - Пропорционалност))

(2016/C 059/14)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомаган от P. Gentili и S. Fiorentino, avvocati dello Stato)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall, B. Eggers и G. Gattinara)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Кралство Испания (представител: J. García-Valdecasas Dorrego, abogado del Estado)

Предмет

Искане за отмяна на поправката на обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/177/10 за съставянето на списък с резерви за назначаване на администратори в областите европейска публична администрация, право, икономика, одит и информационни и комуникационни технологии (ОВ C 82 A, 2013 г., стр. 1), както и на поправката на обявления за конкурси на общо основание EPSO/AD/178/10 и EPSO/AD/179/10 за съставянето на списъци с резерви за назначаване на администратори съответно в областите библиотекознание и информационни науки и аудиовизуални технологии (ОВ C 82 A, 2013 г., стр. 6).

Диспозитив

Отменя публикуваната в Официален вестник на Европейския съюз от 21 март 2013 г. поправка на обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/177/10 за съставянето на списък с резерви за назначаване на администратори в областите европейска публична администрация, право, икономика, одит и информационни и комуникационни технологии, и публикуваната в Официален вестник на Европейския съюз от 21 март 2013 г. поправка на обявления за конкурси на общо основание EPSO/AD/178/10 и EPSO/AD/179/10 за съставянето на списъци с резерви за назначаване на администратори съответно в областите библиотекознание и информационни науки и аудиовизуални технологии, чиито естество и съдържание са описани в точки 68 — 70 от настоящото решение.

2)	Европейската комисия понася освен собствените си разноски и направените от Италианската република разноски.

3)	Кралство Испания понася собствените си разноски във връзка с встъпването.

(1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/15

Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Италия/Комисия

(Дело T-510/13) (1)

((Езиков режим - Обявление за конкурси на общо основание за назначаване на преводачи - Избор на втори език измежду три езика - Език за контакти с кандидатите в конкурса - Регламент № 1 - Член 1г, параграф 1, член 27 и член 28, буква е) от Правилника - Принцип на недопускане на дискриминация - Пропорционалност))

(2016/C 059/15)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомаган от P. Gentili и S. Fiorentino, avvocati dello Stato)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и G. Gattinara)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Кралство Испания (представител: J. García-Valdecasas Dorrego, abogado del Estado)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: T. Henze и B. Beutler)

Предмет

Искане за отмяна на обявление за конкурси на общо основание EPSO/AD/260/13, EPSO/AD/261/13, EPSO/AD/262/13, EPSO/AD/263/13, EPSO/AD/264/13, EPSO/AD/265/13 и EPSO/AD/266/13 за съставяне на списъци на издържалите конкурсите, от които ще се наемат писмени преводачи с датски, английски, френски, италиански, малтийски, нидерландски и словенски език (OВ C 199 A 2013 г., стр. 1)

Диспозитив

Отменя обявление за конкурси на общо основание EPSO/AD/260/13, EPSO/AD/261/13, EPSO/AD/262/13, EPSO/AD/263/13, EPSO/AD/264/13, EPSO/AD/265/13 и EPSO/AD/266/13 за съставяне на списъци на издържалите конкурсите, от които ще се наемат писмени преводачи с датски, английски, френски, италиански, малтийски, нидерландски и словенски език.

2)	Европейската комисия понася освен собствените си разноски и направените от Италианската република разноски.

(1) ОВ C 336, 16.11.2013 г.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/16

Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Испания/Комисия

(Съединени дела T-515/13 и T-719/13) (1)

((Държавни помощи - Корабостроене - Данъчни разпоредби, приложими за някои споразумения, въведени за финансирането и придобиването на плавателни съдове - Решение, с което помощта се обявява за частично несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното частично възстановяване - Жалба за отмяна - Лично засягане - Допустимост - Предимство - Селективен характер - Засягане на търговията между държавите членки - Нарушаване на конкуренцията - Задължение за мотивиране))

(2016/C 059/16)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Кралство Испания (представители: първоначално N. Díaz Abad, впоследствие M. Sampol Pucurull, abogados del Estado) (дело T-515/13); Lico Leasing, SA (Мадрид, Испания) и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, SA (Мадрид) (представители: M. Merola и A. Sánchez, адвокати) (дело T-719/13)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, M. Afonso, É. Gippini Fournier и P. Němečková)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2014/200/ЕС на Комисията от 17 юли 2013 година относно държавна помощ SA.21233 C/11 (ex NN/11, ex CP 137/06), приведена в действие от Испания — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг, известна като испанска система „лизинг срещу данък“ (ОВ L 114, 2014 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отменя Решение 2014/200/ЕС на Комисията от 17 юли 2013 година относно държавна помощ SA.21233 C/11 (ex NN/11, ex CP 137/06), приведена в действие от Испания — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг, известна като испанска система „лизинг срещу данък“.

2)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Кралство Испания, Lico Leasing, SA и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, SA.

(1) ОВ C 336, 16.11.2013 г.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/18

Определение на Общия съд от 10 декември 2015 г. — Cofely Solelec и др./Парламент

(Дело T-224/15) (1)

((Жалба за отмяна - Обществени поръчки за строителство - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Отхвърляне на офертата на оферент - Оттегляне на обжалвания акт - Липса на основание за произнасяне))

(2016/C 059/20)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Cofely Solelec (Еш-сюр-Алзет, Люксембург), Mannelli & Associés SA (Бертранж, Люксембург) и Cofely Fabricom (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално V. Elvinger и S. Marx, впоследствие S. Marx, avocats)

Ответник: Европейски парламент (представители: L. Chrétien и M. Mraz)

Предмет

Искане за отмяна на Решение № 103299 от 27 април 2015 г. на Генерална дирекция за инфраструктури и логистика на Парламента, с което офертата на жалбоподателя по партида 75 „Електричество — енергия“, представена в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка INLO-D-UPIL-T-14-AO4 относно „Проект за разширяване и модернизиране на сграда Konrad Adenauer в Люксембург (Люксембург)“, е отхвърлена и обществената поръчка е възложена на друг оферент

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Cofely Solelec, Mannelli & Associés SA и Cofely Fabricom.

(1) ОВ C 205, 22.6.2015 г.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/20

Жалба, подадена на 22 октомври 2015 г. — PAN Europe и др./Комисия

(Дело T-600/15)

(2016/C 059/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Pesticide Action Network Europe (PAN Europe) (Брюксел, Белгия), Bee Life European Beekeeping Coordination (Bee Life) (Louvain-la-Neuve, Белгия), Unione nazionale associazioni apicoltori italiani (Unaapi) (Castel San Pietro Terme, Италия) (представители: B. Kloostra, lawyer, A. van den Biesen, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1295 на Комисията (1) и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три основания.

Първо основание, изведено от твърдение, че Комисията е нарушила членове 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 (2) и приложение I и приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 при приемането на обжалвания регламент и одобряването на пускането на пазара на веществото сулфоксафлор.

—	Комисията е действала в нарушение на член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и/или не е приложила правилно изискванията за одобрение на активни вещества, заложени в Регламент (ЕО) № 1107/2009;

—	Комисията е действала в нарушение и на член 4 във връзка с член 6, буква е) от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и на точка 1.1 и точка 2.2 от приложение II към регламента и/или не е приложила правилно изискванията за одобрение на активни вещества, заложени в Регламент (ЕО) № 1107/2009, и

—	Комисията е действала в нарушение на член 4 и на член 6, буква з) от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и/или не е приложила правилно изискванията за одобрение на активни вещества, заложени в Регламент (ЕО) № 1107/2009.

2.	Второ основание, с което се твърди, че обжалваният регламент нарушава правото на собственост на пчеларите и правото им на свободна стопанска инициатива, както са предвидени в членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (3).

3.	Трето основание, с което се твърди, че с приемането на обжалвания регламент Комисията е нарушила принципа на добра администрация, на последователност при вземане на решения и задължението за полагане на грижа.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1295 на Комисията от 27 юли 2015 година за одобряване на активното вещество сулфоксафлор в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 199, стр. 8).

(2) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, стр. 1).

(3) Харта на основните права на Европейския съюз (ОВ 2000, C 326, стр. 1).

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/21

Жалба, подадена на 10 ноември 2015 г. — Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия

(Дело T-630/15)

(2016/C 059/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Scandlines Danmark ApS (København, Дания), Scandlines Deutschland GmbH (Хамбург, Германия) (представител: L. Sandberg-Mørch, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна;

—	да отмени решението на Европейската комисия от 23 юли 2015 г. относно държавна помощ SA.39078 (2014/N) (Дания) за финансиране на проекта за постоянна връзка в пролива Фемарн-Белт; и

—	да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателите съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат четири основания.

1.	С първото основание твърдят, че Комисията допуснала грешка като приела, че финансирането, предоставено на Femern A/S за датските железопътни връзки с вътрешността на страната, не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

С второто основание жалбоподателите твърдят, че Комисията допуснала грешка като приела, че мерките за помощ, предоставени на Femern A/S за постоянната връзка, са съвместими с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС. Комисията допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката като приела, че проектът за постоянна връзка е от общоевропейски интерес и че помощта е необходима и пропорционална. Освен това Комисията допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката що се отнася до предотвратяването на неоснователното изкривяване на конкуренцията и критерия за претегляне, както и относно привеждането в действие на държавни гаранции.

С третото основание жалбоподателите твърдят, че Комисията не изпълнила задължението си да започне официална процедура по разследване. Жалбоподателите считат, че е налице доказателство за сериозни затруднения, свързани с продължителността и обстоятелствата по процедурата по предварително разглеждане. В допълнение те твърдят, че е налице недостатъчен и непълен анализ на предоставеното на Femern A/S финансиране за датските железопътни връзки с вътрешността на страната, на общоевропейския интерес от проекта за постоянна връзка в пролива Фемарн-Белт, на необходимостта и пропорционалността на помощта и накрая, на предотвратяването на неоснователното изкривяване на конкуренцията и критерия за претегляне.

С четвъртото основание жалбоподателите твърдят, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране. Тя не представила мотиви относно датските железопътни връзки с вътрешността на страната, относно общоевропейския интерес от проекта за постоянна връзка в пролива Фемарн-Белт, относно необходимостта и пропорционалността на помощта и накрая, относно предотвратяването на неоснователното изкривяване на конкуренцията и критерия за претегляне.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/22

Жалба, подадена на 11 ноември 2015 г. — Stena Line Scandinavia/Комисия

(Дело T-631/15)

(2016/C 059/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Stena Line Scandinavia AB (Гьотеборг, Швеция) (представители: P. Alexiadis, Solicitor, L. Sandberg-Mørch, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна;

—	да отмени решението на Европейската комисия от 23 юли 2015 г. относно държавна помощ SA.39078 (2014/N) (Дания) за финансиране на проекта за постоянна връзка в пролива Фемарн-Белт; и

—	да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателите съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.	С първото основание твърдят, че Комисията допуснала грешка като приела, че финансирането, предоставено на Femern A/S за датските железопътни връзки с вътрешността на страната, не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/23

Иск, предявен на 19 ноември 2015 г. — Guardian Europe/Европейски съюз

(Дело T-673/15)

(2016/C 059/26)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Guardian Europe Sàrl (Бертранж, Люксембург) (представители: F. Louis, lawyer, и C. O’Daly, Solicitor)

Ответници: Европейски съюз, представляван от Европейската комисия и Съда на Европейския съюз

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—	1) да му присъди обезщетение за следните вреди, претърпени вследствие от непроизнасянето на Общия съд в разумен срок: a) направени разходи за обезпечение в размер на 936 000 EUR, б) пропуснати ползи в размер на 1 671 000 EUR и в) неимуществени вреди в размер на 14,8 милиона евро,

—	2) да му присъди лихви върху сумата на обезщетението по точка 1), доколкото е необходимо, по средния лихвен процент на Европейската централна банка към меродавния момент за основните ѝ операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта,

—

3) да му присъди обезщетение за вредите, които е претърпял вследствие от нарушението на принципа на равно третиране от страна на Комисията и Общия съд, а именно: a) направени разходи за обезпечение в размер на 1 547 000 EUR, б) пропуснати ползи в размер на 9 292 000 EUR и в) неимуществени вреди в размер на 14,8 милиона евро,

—	4) да му присъди лихви върху сумата на обезщетението по точка 3), доколкото е необходимо, по средния лихвен процент на Европейската централна банка към меродавния момент за основните ѝ операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта, и

—	5) да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага две основания.

Първо, той твърди, че има право на обезщетение за вреди от Европейския съюз на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС, поради това че Общият съд е действал в нарушение на неговото право делото му да бъде решено в разумен срок, право, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, точка 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Тъй като Общият съд не се произнася в разумен срок, ищецът претърпява три вида вреди между 12 февруари 2010 г. и 27 септември 2012 г.: 1) направени разходи във връзка с учредената банкова гаранция за сумата на глобата, която ищецът не заплаща незабавно на Комисията след приемането на Решение C(2007)5791 окончателен от 28 ноември 2007 година по преписка COMP/39165 — Плоско стъкло; 2) пропуснати ползи поради ниския лихвен процент върху сумата от глобата, която му е върната едва след решението на Съда от 2014 г. — всъщност получените лихви са значително по-ниски от потенциалната възвръщаемост на този капитал, ако ищецът не беше платил сумата на Комисията през 2008 г., а я беше инвестирал в своето предприятие; и 3) неимуществени вреди, дължащи се на незаконосъобразното решение от ноември 2007 г. да му бъде наложена най-високата глоба, както и на това, че поради непроизнасянето на Общия съд в разумен срок незаконосъобразността е отстранена едва от Съда през ноември 2014 г.

Второ, ищецът твърди, че има право на обезщетение за вреди от Европейския съюз на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС поради това, че Европейската комисия и Общият съд са действали в явно нарушение на принципа на равно третиране и са допуснали дискриминация спрямо него. В Решение C(2007)5791 окончателен от 28 ноември 2007 година по преписка COMP/39165 — Плоско стъкло, вътрешните продажби неправилно са изключени при определянето на глобите на останалите адресати на решението, а същевременно не е отстранена произтичащата от това дискриминация спрямо ищеца, който като неинтегриран производител няма вътрешни продажби. Общият съд не санкционира грешката на Комисията, като потвърждава възприетия в решението ѝ подход за изключване на тези вътрешни продажби. Грешката е отстранена едва от Съда през ноември 2014 г., когато той намалява наложената с решението глоба с 44,4 милиона евро. Това намаление обаче не поправя вредите, които ищецът понася от ноември 2007 г. до ноември 2014 г. в резултат от незаконосъобразно наложената му прекомерно висока глоба, създала впечатлението, че той носи особена отговорност за картела в сектора на плоското стъкло, а и довела до допълнителни финансови разходи. Вследствие от незаконосъобразните действия на Комисията и на Общия съд ищецът претърпява същите три вида вреди като описаните във връзка с първото изтъкнато основание, но през по-дългия период от ноември 2007 г. до ноември 2014 г.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/24

Жалба, подадена на 26 ноември 2015 г. от Patrick Wanègue срещу определението, постановено на 15 септември 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-21/15, Wanègue/Комитет на регионите

(Дело T-682/15 P)

(2016/C 059/27)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Patrick Wanègue (Дилбек, Белгия) (представител: M.-A. Lucas, avocat)

Друга страна в производството: Комитет на регионите на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени определението от 15 септември 2015 г. по дело F-21/15, с което Съдът на публичната служба (втори състав) отхвърля като отчасти явно лишена от правно основание и като отчасти явно недопустима жалбата, която жалбоподателят е подал на 5 февруари 2015 г. срещу Комитета на регионите;

—	да се произнесе по жалбата и да уважи исканията на жалбоподателя,

—	да осъди Комитета на регионите да заплати съдебните разноски, направени в производствата пред двете инстанции.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага пет основания в подкрепа на жалбата си.

С първото основание се твърди нарушение на член 51, параграф 1 и на член 53, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба (СПС), както и на принципа на равенство на страните в производството, тъй като двумесечният срок за представяне на писмена защита, удължен със срок от 10 дни поради отдалеченост, бил изчислен от момента на връчването на съобщението, че нередовностите на жалбата са отстранени, а не от момента на връчването на жалбата, поради което, въпреки че била просрочена, писмената защита на Комитета на регионите (КР) била приложена към преписката по делото и послужила като основание Съдът на публичната служба да постанови отхвърляне на жалбата с определение на основание на член 81 от Процедурния правилник, като при това жалбоподателят бил лишен от възможността да поиска постановяване на решение в отсъствие на ответника на основание на член 121 от Процедурния правилник.

С второто основание се твърди нарушение на принципа, че при тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз следва да се вземе предвид техният контекст, както и нарушение на задължението за мотивиране, тъй като СПС: тълкувал член 56 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в точки 64 — 70 от определението си, без да вземе предвид нито член 55 от този правилник, нито приетите на основание на него решения на КР, не се произнесъл по изведените от тези разпоредби доводи на жалбоподателя и допуснал грешки при прилагане на правото, тъй като по този начин нарушил обхвата и целите на членове 55 и 56 от Правилника и на член 3 от приложение VI към него, както и на членове 2 и 4 от Решение № 48/03 относно процедурата за предоставяне на фиксирани надбавки на длъжностните лица от категории C и D, които са длъжни редовно да полагат извънреден труд (наричано по-нататък „Решение № 48/03“).

С третото основание се твърди нарушение на принципа, че разпоредбите на Правилника за длъжностните лица следва да се тълкуват в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, а член 31 от същата — в съответствие с Решение № 48/03, както и нарушение на задължението за мотивиране на решенията и за приемане като установена на доказателствената сила на процесуалните актове, тъй като СПС: в точки 71 — 74 от определението си не взел предвид член 6 от Решение № 48/03 за целите на тълкуването на член 31, параграф 2 от Хартата, не отговорил надлежно на изведените от тези разпоредби доводи на жалбоподателя и пренебрегнал предмета и основанието за жалбата му.

С четвъртото основание се твърди нарушение на задължението за приемане като установена на доказателствената сила на процесуалните актове и нарушение на принципа, че жалбите следва да се разглеждат, като се вземат предвид обстоятелствата към момента на приемането на обжалвания акт, тъй в точка 77 от определението си СПС приел, че доводите на жалбоподателя относно принципа на равно третиране били основани на последици от спорното решение и поради това ги отхвърлил, твърди се също нарушение на задължението за мотивиране и на принципа за тълкуване на разпоредбите от Правилника за длъжностните лица в съответствие с принципа на равенство, както и нарушение на самия принцип на равенство, тъй като в точки 77 и 78 — 80 от определението си СПС не отговорил надлежно на доводите на жалбоподателя.

С петото основание се твърди, от една страна, че е допуснато нарушение на задължението за приемане като установена на доказателствената сила на процесуалните актове, както и нарушение на член 50, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на СПС, тъй като в точка 82 от определението си СПС приел, че повдигнатото от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност не е подкрепено с каквито и да било доводи в противоречие с предвиденото в споменатата разпоредба и че следователно било явно недопустимо, и от друга страна, че точки 54 — 57 от определението са незаконосъобразни.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/26

Жалба, подадена на 27 ноември 2015 г. от Roderich Weissenfels срещу решението, постановено на 24 септември 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-92/14, Weissenfels/Парламент

(Дело T-684/15 P)

(2016/C 059/28)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Roderich Weissenfels (Фрайбург, Германия) (представител: G. Maximini, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени съдебното решение;

—	да уважи исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство и

—	съответно да осъди Парламента да заплати твърдените неимуществени вреди и съдебните разноски за двете съдебни производства, включително направените в досъдебното производство, както и всички необходими разходи и разноски на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска да се отмени решението на Съда на публичната служба от 24 септември 2015 г., Weissenfels/Парламент (F-92/14, СбПС, EU:F:2015:110).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първо основание: нарушение на принципа на безпристрастност (член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

Жалбоподателят твърди, че както при съдебното производство, довело до обжалваното решение, така и при самото решение били допуснати повтарящи се нарушения на принципа на безпристрастност. Те били видни и в страничните действия по преписката, и в правните нарушения, релевантни за решението.

2.	Второ основание: отказ от правосъдие, нарушение на правилата на логиката и изопачаване на фактическата обстановка, предвид отказа да се провери дали са извършени нарушения

3.	Трето основание: нарушение на правилата на логиката, изопачаване на фактическата обстановка и явна грешка в преценката, що се отнася до процесното клеветническо твърдение, съдържащо се в имейла от 10 април 2002 г.

4.	Четвърто основание: изопачаване на фактическата обстановка и на предмета на спора, нарушение на правилата на логиката, незачитане на правото и правонарушение, що се отнася до препредаването на лични данни на жалбоподателя

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/27

Жалба, подадена на 28 ноември 2015 г. от Peter Schönberger срещу определението, постановено на 30 септември 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-14/12 RENV, Schönberger/Сметна палата

(Дело T-688/15 P)

(2016/C 059/29)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Peter Schönberger (Люксембург, Люксембург) (представител: O. Mader, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Сметна палата на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени спорното решение,

—	да уважи направените в първоинстанционното производство искания.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на определение от 30 септември 2015 г., Schönberger/Сметна палата (F-14/12 RENV, RecFP, EU:F:2015:112).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.

Първо основание: неправилно прилагане на член 81 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба

Жалбоподателят твърди, че в обжалваното определение Съдът на публичната служба (наричан по-нататък „СПС“) е приложил неправилно член 81 от своя Процедурен правилник и по този начин е нарушил правото му на изслушване и на справедлив съдебен процес.

2.	Второ основание: замяна на мотивите като са взети предвид несвоевременно посочени доводи Според жалбоподателят СПС е извършил неправилно замяна на мотивите, като се е основал на доводи, които ответникът не е посочил своевременно.

Трето основание: изопачаване на фактите

Според жалбоподателя СПС е изопачил позицията на Сметната палата, като в обжалваното определение посочил, че тя е установила, че съпоставянето на заслугите на жалбоподателя с тези на другите подлежащи на повишаване длъжностни лица нямаше да доведе до повишаване на жалбоподателя, въпреки че Сметната палата единствено заявява, че жалбоподателят не би бил автоматично повишен, ако имаше повече места на разположение.

Четвърто основание: неправилно прилагане на един от критериите за повишаване

Освен това жалбоподателят твърди, че при преценката на неговите заслуги СПС неправилно е приложил критерий за повишаване, който надхвърля критериите на Сметната палата и е необосновано строг, при който се изисква доказателство, че между 53 подлежащи на повишаване длъжностни лица жалбоподателят е този с най-големите заслуги.

Пето основание: неправилно направена сравнителна преценка на степента на отговорност, която се носи

По-нататък жалбоподателят твърди, че СПС е направил сравнителна преценка на степента на отговорност, която той носи, без тя да е подкрепена с факти и неправилно приема, че началниците на отдели се ползват автоматично с предимство

6.	Шесто основание: неправилна преценка на приложимия процент при повишаване Жалбоподателят тук твърди, че въпросът за приложимия процент при повишаване е съществен за правния спор. Поради това не е трябвало да бъде разглеждан в рамките на проверката за допустимост.

Седмо основание: неправилно прилагане на принципа на равно третиране

На последно място жалбоподателят твърди, че СПС не е приложил правилно и в съответствие с постоянната съдебна практика принципа на равно третиране, като игнорира, че този принцип е нарушен, когато институциите превишат свободата си на преценка и при произволно разграничаване приемат мерки, които нарушават разпоредбите на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/28

Жалба, подадена на 25 ноември 2015 г. — HTTS/Съвет

(Дело T-692/15)

(2016/C 059/30)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH (Хамбург, Германия) (представители: M. Schlingmann и M. Bever, Rechtsanwälte)

Ответник: Съд на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да осъди Съвета на Европейския съюз да му заплати обезщетение в размер на 2 516 221,50 EUR за имуществените и неимуществени вреди, които е претърпял в резултат на включването му в списъка на лицата, образуванията и органите, който се съдържа в приложение V от Регламент № 423/2007 и в приложение VIII от Регламент № 961/2010;

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да му заплати мораторна лихва съобразно лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране, увеличен с два пункта, считано от 17 октомври 2015 г. до пълното изплащане на горепосочената сума;

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски, по-специално тези на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят посочва едно основание за обжалване, изведено от нарушение от страна на Съвета на правни разпоредби, целящи защита на личните интереси и изключващи свобода на преценка, което е допуснато чрез включването му в списъка на лицата, образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически активи са били замразени.

Жалбоподателят счита, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са пряка последица от ограничителните мерки, приети погрешно срещу него от Съвета.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/28

Жалба, подадена на 2 декември 2015 г. от Juha Tapio Silvan срещу решението, постановено на 22 септември 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-83/14, Silvan/Комисия

(Дело T-698/15 P)

(2016/C 059/31)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Juha Tapio Silvan (Брюксел, Белгия) (представители: N. de Montigny и J.-N. Louis, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Съда на публичната служба (втори състав) от 22 септември 2015 г. по дело F-83/14 (Tapio Silvan/Комисия),

—	да постанови ново решение, с което да отмени решението жалбоподателят да не бъде повишен,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски пред двете инстанции.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три основания в подкрепа на жалбата си.

Първото основание е изведено от допустимостта на посочените основания и представените доказателства, като се подразделя на две части:

—	първа част, изведена от нарушение на процедурните правила и от грешка в правото, допусната от Съда на публичната служба (СПС) при обявяването за недопустимо на основанието, изведено от липсата на сравнително съпоставяне на заслугите от органа по назначаването,

—	втора част, изведена от грешка в правото, допусната от СПС поради липсата на преценка на представените от жалбоподателя доказателства, установяващи липсата на сравнително съпоставяне от органа по назначаването във всички стадии на производството по повишаване.

Второто основание е изведено от нарушение на член 45 и от липсата на сравнително съпоставяне на заслугите, като се подразделя на две части:

—

първа част, изведена, от една страна, от грешка в правото, допусната от СПС в рамките на анализа на представените доказателства и от изопачаване на доказателствата, представени от страните, от липсата на ефективен съдебен контрол, както и от липсата на мотиви, и, от друга страна, от грешка в преценката, от липсата на мотиви, от липсата на ефективен съдебен контрол, както и от изопачаването на доказателствата,

—

втора част, изведена, от една страна, от грешка в правото при преценката на основанията, посочени от жалбоподателя, доколкото СПС е приел, че жалбоподателят не е повдигнал възражение за незаконосъобразност на общите изпълнителни разпоредби (ОИР) C(2011) 8190 на член 45 от Правилника, приети от Европейската Комисия на 14 ноември 2011 г., доколкото не е било предвидено никакво сравнително съпоставяне на стадия на Съвместната комисия по повишаването, и, от друга страна, от грешка в преценката и от изопачаване на представените доказателства.

Третото основание е изведено от грешка в преценката в рамките на анализа на заслугите, като се подразделя на две основни части:

—	първата част, изведена от грешка в правото, допусната от СПС при преценката относно доказателствената тежест,

—	втората част, изведена от грешка в преценката и от изопачаване на представените доказателства.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/30

Иск, предявен на 2 декември 2015 г. — Syriatel Mobile Telecom/Съвет

(Дело T-705/15)

(2016/C 059/32)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Syriatel Mobile Telecom (Joint Stock Company) (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—	да приеме, че искът му е допустим и основателен,

—	въз основа на това да осъди Съвета на Европейския съюз да поправи всички претърпени от ищеца вреди в размер, определен от Общия съд по справедливост,

—	при условията на евентуалност, да назначи експерт, който да определи пълния размер на претърпените от ищеца вреди,

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага едно единствено основание, изведено, от една страна, от неимуществените вреди причинени от засягането на доброто му име, и от друга страна, от имуществените вреди причинени от прекратяването на договорните му отношения, от загубата на оборудване и загубата на доходи, които ищецът твърди, че е претърпял и са в пряка причинно следствена връзка с мерките, приети от Съвета на Европейския съюз, за които същият носи отговорност.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/31

Иск, предявен на 3 декември 2015 г. — Cham и Bena Properties/Съвет

(Дело T-708/15)

(2016/C 059/34)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Cham Holding Co. SA (Дамаск, Сирия) и Bena Properties Co. SA (Дамаск) (представител: E. Ruchat, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищците

Ищците искат от Общия съд:

—	да приеме, че искът им е допустим и основателен,

—	въз основа на това да осъди Съвета на Европейския съюз да поправи претърпените от ищците вреди в размер, определен от Общия съд по справедливост,

—	да назначи експерт, който да определи пълния размер на претърпените от ищците вреди,

—	да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищците излагат три главни основания и едно—при условията на евентуалност, изведени от вредите, които те твърдят, че са претърпели и за които Съветът на Европейския съюз носи отговорност.

Първото основание е изведено от незаконосъобразността на приетите от Съвета актове, тъй като той не изпълнил задължението си за предпазливост и полагане на дължимата грижа, понеже основал решенията си за включване на ищците в списъците за санкциите на неясни и неточни мотиви и то, независимо от съдебната практика, която го задължава да мотивира прецизно решенията си, и пренебрегнал задължението си да изслуша ищците, преди да остави наименованията им в списъците за санкции. Освен това приетите срещу ищците ограничителни мерки били необосновани и непропорционални и нарушавали правото им на добро име и правото им на собственост.

2.	Второто основание е изведено от неимуществените вреди, които ищците твърдят, че са претърпели, тъй като включването им в списъците за санкции засегнало доброто им име.

3.	Третото основание е изведено от имуществените вреди, които ищците са претърпели поради включването им в списъците на лицата и образуванията, по отношение на които се прилагат ограничителните мерки, тъй като поради това те изгубили много договори и много източници на доходи.

4.	Четвъртото основание, изложено при условията на евентуалност, е изведено от невиновната отговорност на Европейския съюз за вредите, причинени на ищците в резултат на включването им в списъците на лицата и образуванията, засегнати от санкциите срещу Сирия.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/33

Жалба, подадена на 3 декември 2015 г. — Crédit Mutuel Arkéa/ЕЦБ

(Дело T-712/15)

(2016/C 059/38)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Crédit Mutuel Arkéa (Le Relecq-Kerhuon, Франция) (представител: H. Savoie, avocat)

Ответник: Европейска централна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	Да отмени решението на Европейската централна банка от 5 октомври 2015 година (ECB/SSM/2015 — 9695000CG7B8NLR5984/28), с което се определят пруденциалните изисквания към групата Crédit Mutuel.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

Първото основание, изведено от обстоятелството, че решението на Европейската централна банка от 5 октомври 2015 година (по-нататък „решението“) е незаконосъобразно, с мотива, че то нарушава разпоредбите на европейското право, които ограничават правомощията на ЕЦБ в областта на пруденциалния надзор единствено до кредитните институции.

Това основание има четири части.

—	Първа част, съгласно която правото, приложимо към ЕЦБ в областта на банковия надзор, ограничава стриктно нейната компетентност единствено до кредитните институции и други финансови институции.

—	Втора част, съгласно която Confédération nationale du Crédit Mutuel (CNCM) не е кредитна институция и по отношение на нея ЕЦБ не може да извършва надзора, упражняван над Crédit Mutuel.

—	Трета част, съгласно която невъзможността за ЕЦБ да упражнява над CNCM правомощие за пруденциален надзор се потвърждава от обстоятелството, че тя няма никакво правомощие да санкционира, както ЕЦБ признава това.

—	Четвърта част, съгласно която, поради обстоятелство, че няма право да предписва никакви мерки на CNCM, било безсмислено и юридически неправилно в решението да се предписват коригиращи мерки на Групата Crédit Mutuel, която нямала правна форма на съществуване.

Второто основание, изведено от обстоятелството, че решението следва да бъде отменено с мотива, че то неправомерно разглежда съвкупността Crédit Mutuel като група по смисъла на европейските разпоредби, приложими в областта на пруденциалния надзор.

Това основание се състои от три части:

—

Първа част, съгласно която общият принцип, записан в европейската правна уредба, от една страна е пруденциалният надзор над кредитните институции на индивидуална основа, и от друга страна, консолидираният надзор над групите взаимоспомагателни осигурители с презумпцията, че те могат да бъдат приравнени на единно образувание.

—	Втора част, съгласно която определените от европейската правна уредба правни условия, позволяващи пруденциален надзор над банковите групи, не са изпълнени.

—	Трета част, съгласно която едно от трите условия, позволяващи консолидиран надзор над съвкупността Crédit Mutuel, в случая не е изпълнено.

Третото основание, изведено обстоятелството, че решението следва да бъде отменено също така поради това, че с него неправомерно се увеличавало от 8 % на 11 % изискването за базов собствен капитал от първи ред, приложимо към групата Crédit Mutuel Arkéa.

Това основание се състои от две части:

—	Първа част, съгласно която решението е опорочено от грешка в прилагането на правото.

—	Втора част, съгласно която решението е опорочено и от грешки в преценката.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/35

Жалба, подадена на 4 декември 2015 г. — BBY Solutions/СХВП — Worldwide Sales Corporation España (BEST BUY GEEK SQUAD)

(Дело T-715/15)

(2016/C 059/40)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: BBY Solutions, Inc. (Минеаполис, Съединени американски щати) (представител: A. Poulter, Solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Worldwide Sales Corporation España, SL (Sant Vicenç dels Horts, Испания)

Данни за производството пред СХВП

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словния елемент „BEST BUY GEEK SQUAD“ — заявка за регистрация № 6 064 001

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 23 септември 2015 г. по съединени преписки R 517/2015-2 и R 437/2015-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение в частта му, в която е уважено възражението,

—	да отмени решението на отдела по споровете от 22 декември 2014 г по възражение № B 1354630 в частта му, в която е уважено възражението,

—	да уважи заявка за регистрация № 6 064 001,

—	да осъди СХВП да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/36

Жалба, подадена на 30 ноември 2015 г. — Gallardo Blanco/СХВП — Expasa Agricultura y Ganadería (Изображение на железен зъбалец на конска юзда във формата на H)

(Дело T-716/15)

(2016/C 059/41)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Juan Gallardo Blanco (Los Barrios, Испания) (представител: E. Estella Garbayo, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Expasa Agricultura y Ganadería, SA (Jerez de la Frontera, Испания)

Данни за производството пред СХВП

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Общността (Изображение на железен зъбалец на конска юзда във формата на H) — заявка за регистрация № 10 424 323

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 29 септември 2015 г. по преписка R 1502/2014-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав на СХВП от 29 септември 2015 г.

—	да отмени решението на отдела по споровете на СХВП от 14 април 2014 г.

—	да измени предходните решения, като допусне изцяло регистрацията на марка на Общността № 10 424 323.

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски по настоящото производство, както и разноските по производството по възражение и по обжалване пред СХВП.

Изложено основание

—	Нарушение на член 4, член 8, параграф 1, буква б) и на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/37

Жалба, подадена на 9 декември 2015 г. — PTC Therapeutics International/EMA

(Дело T-718/15)

(2016/C 059/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: PTC Therapeutics International Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: M. Demetriou, QC, C. Thomas, Barrister, G. Castle, B. Kelly и H. Billson, Solicitors)

Ответник: Европейска агенция по лекарствата (EMA)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решение на Европейска агенция по лекарствата EMA/722323/2015 от 25 ноември 2015 г. за предоставяне на трето лице на достъп до информация относно лекарствен продукт на основание на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), доколкото това решение се отнася до поверителна в търговско отношение информация, оповестяването на която ще накърни правата на жалбоподателите, и доколкото решението противоречи на правото на Съюза,

—	да върне обжалваното решение на EMA за по-нататъшно разглеждане с оглед на редактирането на поверителните части, съгласувано с жалбоподателя и

—	да осъди EMA да заплати всички съдебни разноски по производството.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.	Първото основание е изведено от обстоятелството, че разглежданият документ е защитен по силата на член 4, параграф 2 и/или член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001.

2.	Второто основание е изведено от обстоятелството, че разглежданият документ се състои изцяло от поверителна в търговско отношение информация, която е защитена по силата на член 4, параграф 2 от посочения регламент.

3.	Третото основание е изведено от обстоятелството, че оповестяването на документа би засегнало процеса на вземане на решения от EMA.

4.	Четвъртото основание е изведено от обстоятелството, че EMA не е претеглила съществуващите интереси, въпреки че е била длъжна да го направи.

5.	Петото основание е изведено от обстоятелството, че надлежното претегляне на интересите, което е задължително, би довело до решение да не се оповестява нито една част от документа.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/38

Иск, предявен на 4 декември 2015 г. — Комисия/CINAR

(Дело T-720/15)

(2016/C 059/44)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Waelbroeck, lawyer, A. Duron, lawyer, S. Delaude, L. Di Paolo, и J. Estrada de Solà)

Ответник: CINAR Ltd (Лондон, Обединено кралство)

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—	да осъди ответника да възстанови на ищеца сумата от 25 616 GBP,

—

да осъди ответника да заплати лихви върху основната сума от 25 616 GBP по лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране към 1 декември 2005 г. (2,09 %), увеличен с един пункт и половина, за периода от 6 декември 2005 г. до датата на получаване на подлежащите на възстановяване средства и

—	да осъди ответника да заплати всички разходи и съдебни разноски по настоящото производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът изтъква едно основание, като поддържа, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения относно обосноваването на претендираните разходи. Тъй като дължимите на ответника финансови средства са в размер под общата сума, заплатена от ищеца посредством авансово плащане, ищецът твърди, че по силата на договора ответникът следва да заплати дължимата сума.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/38

Жалба, подадена на 4 декември 2015 г. — Interessengemeinschaft privater Milchverarbeiter Bayerns/Комисия

(Дело T-722/15)

(2016/C 059/45)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Interessengemeinschaft privater Milchverarbeiter Bayerns (Мертинген, Германия) (представители: C. Bittner и N. Thies, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение, доколкото

—

в член 1 от него се е приема, че държавните помощи, които Германия е предоставила в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС в полза на съответните предприятия от млечната промишленост във федералната провинция Бавария във връзка с проведения в Бавария качествен контрол на млякото, са несъвместими с вътрешния пазар в периода след 1 януари 2007 г.;

—	да отмени членове 2 — 4 от обжалваното решение, доколкото с тях се разпорежда бенефициерите да възстановят тези помощи заедно с лихвите;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска да бъде частично отменено Решение на Комисията С (2015) 6295 окончателен от 18 септември 2015 г. относно държавна помощ за качествен контрол на млякото, предоставена от Германия въз основа на Закона за млякото и мазнините, SA.35484 (2013/C) (ex SA.35484 (2012/NN).

В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага шест основания.

Първо основание: нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 6, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Регламент (EО) № 659/1999 (1)

Според жалбоподателя обжалваното решение се основава на правни и фактически обстоятелства, които не са били предмет на разглеждане в решението за откриване на процедурата.

Второ основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като отчисляваните средства са квалифицирани като държавна помощ

Според жалбоподателя отчисляваните средства не следвало да се квалифицират като държавна помощ, тъй като не били под постоянен държавен контрол и не били предоставени на разположение на националните органи. Националните органи единствено преразпределили плащанията за мандрите в Бавария към сдружението Milchprüfring, на което бил възложен качествения контрол на млякото.

Трето основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като финансирането на качествения контрол на млякото било квалифицирано като помощ, поставяща баварските мандри в по-благоприятно положение

Във връзка с това се посочва, че разходите за качествения контрол на млякото не представлявали разноски, които нормално следвало да бъдат поемани от баварските мандри. Тестовете били извършвани в публичен интерес. Освен това твърдените предимства за мандрите се компенсирали от възложените им плащания във формата на задължителни отчисления от цената на млякото.

Четвърто основание (при условията на евентуалност): нарушение на член 107, параграф 3 ДФЕС

Жалбоподателят изтъква, че в периода 2000 — 2006 г. спорните средства следвало да се разглеждат като съвместими с вътрешния пазар. От тогава размерът на спорните средства не е бил променяни. Тези обстоятелства подкрепят тезата, че следователно правото на преценка на ответника било ограничено и че той следвало да разглежда спорните средства, предоставени след 1 януари 2007 г., като съвместими с вътрешния пазар.

5.	Пето основание: (при условията на евентуалност): нарушение на член 108, параграфи 1 и 3 ДФЕС, тъй като финансирането на качествения контрол на млякото било квалифицирано като нова помощ, която поради това подлежала на нотифициране

Шесто основание (при условията на евентуалност): нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

В заключение жалбоподателят посочва, че Комисията приела, че финансирането на качествения контрол на млякото в периода 2000 — 2006 г. било съвместимо с вътрешния пазар. Освен това още през 2012 г. Комисията окачествила финансирането на качествения контрол на млякото като съществуваща помощ. По този начин тя породила оправдани правни очаквания, че най-малкото нямало да изисква връщане на плащанията, които се твърди, че били помощи.

(1) Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г, глава 8, том 1, стр. 41).

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/40

Жалба, подадена на 4 декември 2015 г. — Genossenschaftsverband Bayern/Комисия

(Дело T-723/15)

(2016/C 059/46)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Genossenschaftsverband Bayern e. V. (Мюнхен, Германия) (представители: C. Bittner и N. Thies, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение, доколкото

—

—	да отмени членове 2 — 4 от обжалваното решение, доколкото с тях се разпорежда бенефициерите да възстановят тези помощи заедно с лихвите;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага шест основания, които по същество са идентични или сходни с посочените основания по дело T-722/15, Interessengemeinschaft privater Milchverarbeiter Bayerns/Комисия.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/41

Жалба, подадена на 14 декември 2015 г. — Justice & Environment/Комисия

(Дело T-727/15)

(2016/C 059/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Association Justice & Environment, z.s. (Brno, Чешка република) (представител: S. Podskalská, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

Да обяви за недействително решението на Европейската комисия, генерална дирекция „Околна среда“ от 19 август 2015 г., референтен номер Ref GestDem № 2015/4284, с което се отказва достъп до документи и решение на генералния секретар от името на Европейската комисия от 15 октомври 2015 г., референтен номер Ares(2015)4311297, с което е отказана молбата за потвърждаване; и

—	Да осъди ответника за заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателя изтъква, че обжалваните решения са незаконосъобразни поради противоречие с: (i) член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 255 ДЕО); (ii) член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1); (iii) член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 (2); и (iv) Конвенцията на Икономическата комисия на Обединените нации за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) във връзка с Решение на Съвета от 17 февруари 2005 г. за сключване, от името на Европейската общност, на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (2005/370/ЕО) (3)

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OB L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(2) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (OB L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).

(3) ОВ L 124, 2005, стр. 1.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/41

Жалба, подадена на 17 декември 2015 г. — MSD Animal Health Innovation и Intervet international/EMA

(Дело T-729/15)

(2016/C 059/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: MSD Animal Health Innovation GmbH (Швабенхайм, Германия) и Intervet international BV (Боксмеер, Нидерландия) (представители: J. Stratford, QC, C. Thomas, Barrister, P. Bogaert, lawyer, B. Kelly и H. Billson, Solicitors)

Ответник: Европейска агенция по лекарствата (EMA)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на EMA от 25 ноември 2015 г., съобщено на жалбоподателите на 3 декември 2015 г., за предоставяне на трето лице на достъп до информация относно ветеринарен лекарствен продукт на основание на Регламент (ЕО) № 1049/2001 (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), доколкото това решение се отнася до поверителна в търговско отношение информация, оповестяването на която ще накърни правата на жалбоподателите, и доколкото решението противоречи на правото на Съюза,

—	да осъди EMA да заплати всички съдебни разноски по производството.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет основания.

1.	Първото основание е изведено от обстоятелството, че разглежданите документи са защитени по силата на член 4, параграф 2 и/или член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 в съответствие с обща презумпция за поверителност.

2.	Второто основание е изведено от обстоятелството, че разглежданите документи се състоят изцяло от поверителна в търговско отношение информация, която е защитена по силата на член 4, параграф 2 от посочения регламент.

3.	Третото основание е изведено от обстоятелството, че оповестяването на документите би засегнало процеса на вземане на решения от EMA.

4.	Четвъртото основание е изведено от обстоятелството, че EMA не е претеглила съществуващите интереси, въпреки че е била длъжна да го направи.

5.	Петото основание е изведено от обстоятелството, че надлежното претегляне на интересите, което е задължително, би довело до решение да не се оповестява нито една част от документите или най-малкото до решение да се възприеме предложената от жалбоподателите редакция.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/42

Жалба, подадена на 18 декември 2015 г. — Hydro Aluminium Rolled Products/Комисия

(Дело T-737/15)

(2016/C 059/49)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Hydro Aluminium Rolled Products GmbH (Гревенбройх, Германия) (представители: U. Karpenstein и K. Dingemann, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени на основание член 264 ДФЕС Решение (ЕС) 2015/1585 на Европейската комисия от 25 ноември 2014 година относно схема за помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) приведена в действие от Германия за подкрепа на електроенергия от възобновяеми източници и на енергоемки потребители, C (2014) 8786 окончателен,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

Първо основание: липса на държавни средства

Жалбоподателят твърди, че ответникът неправилно е приел, че за дерогацията в полза на енергоемките потребители съгласно закона EEG 2012 са използвани „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Допълнителната такса по EEG се заплащала само от частни лица и събраните ресурси не можели да бъдат считани за държавни, поради липса на изисквания постоянен държавен контрол и свързаната с него възможност за действителен достъп от страна на органите.

2.	Второ основание: липса на селективност Жалбоподателят твърди, че специалното правило за компенсация не е селективно, както предпоставя член 107, параграф 1 ДФЕС, а представлява логично и системно изключение от правната уредба на EEG.

Трето основание: нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

Тук се посочва, че ответникът е създал оправдани правни очаквания у жалбоподателя, тъй като над десет години не е предприел контрол с оглед на правната уредба за помощите на известния му EEG. Освен това ответникът не е разпоредил възстановяване на сходни помощи в други държави членки.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/43

Жалба, подадена на 18 декември 2015 г. — Aurubis и др./Комисия

(Дело T-738/15)

(2016/C 059/50)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Aurubis AG (Хамбург, Германия), Aurubis Stolberg GmbH & Co. KG (Щолберг, Германия), Covestro Deutschland AG (Леверкузен, Германия), Dow Olefinverbund GmbH (Шкопау, Германия), Rheinkalk GmbH (Вюлфрат, Германия), Siltronic AG (Мюнхен, Германия), Vestolit GmbH (Марл, Германия) и Wacker Chemie AG (Мюнхен) (представители: C. Arhold и N. Wimmer, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени член 3, параграф 1 от спорното решение,

—

доколкото в тази разпоредба се констатира, че свързана с намаленията на допълнителната такса за финансирането на подкрепата за електроенергия от възобновяеми източници (допълнителна такса по EEG) за 2013 и 2014 г. за енергоемки потребители (специалното правило за компенсация, Besondere Ausgleichsregelung, BesAR) представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, съответно

—	при условията на евентуалност, доколкото в тази разпоредба се констатира, че BesAR представлява неправомерна, приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС държавна помощ,

—	да отмени членове 6, 7 и 8 от спорното решение, доколкото в тях се разпорежда помощта да бъде възстановена, и

—	да осъди Комисията да понесе съдебните разноски на жалбоподателите.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателите искат да се отмени частично Решение (ЕС) 2015/1585 на Комисията от 25 ноември 2014 година относно схема за помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) приведена в действие от Германия за подкрепа на електроенергия от възобновяеми източници и на енергоемки потребители (нотифицирано под номер C(2014) 8786 окончателен) (1).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат четири основания.

Първо основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС

Жалбоподателите посочват, че поради липсата на прехвърляне на държавни средства BesAR не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Освен това то не предоставя селективно икономическо предимство на енргоемките потребители.

2.	Второ основание: нарушение на член 108 ДФЕС Комисията нарушава член 108 ДФЕС с (частичното) възстановяване, тъй като Закон EEG от 2012 г., ако изобщо може да се квалифицира като неправомерно приведена в действие помощ, може да се квалифицира само като съществуваща, а не като нова помощ.

Трето основание: нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

Тук се посочва, че възстановяването на твърдените неправомерно предоставени помощи нарушава оправданите правни очаквания на жалбоподателите за законосъобразност на националната правна уредба, които са създадени по-специално с решение на Комисията относно Закона EEG от 2000 г.

4.	Четвърто основание: нарушение на член 108, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 18 от Процедурния регламент В рамките на четвъртото основание жалбоподателите твърдят, че преди да открие официалната процедура по разследване Комисията не е предложила на Федерална република Германия подходящи мерки.

(1) ОВ L 250, стр. 122.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/44

Жалба, подадена на 21 декември 2015 г. — Vinnolit/Комисия

(Дело T-743/15)

(2016/C 059/51)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Vinnolit GmbH & Co. KG (Исманинг, Германия) (представител: M. Geipel, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение (ЕС) 2015/1585 на Европейската комисия от 25 ноември 2014 година относно схема за помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) [приведена в действие от Германия за подкрепа на електроенергия от възобновяеми източници и на енергоемки потребители], по-специално съдържащите се в членове 1 и 3 констатации за квалифицирането на специалното правило за компенсация по Закона EEG от 2012 г. като помощ и неговата несъвместимост с вътрешния пазар, както и съдържащото се в членове 2, 6 и 7 задължение за частично възстановяване на облекченията през 2013 и 2014 г. от предприятията бенефициенти,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първо основание: не е налице помощ по смисъла на член 107 ДФЕС

Жалбоподателят твърди, че намалената допълнителна такса, която Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Законът за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) предвижда за енергоемките потребители, представлява разновидност на гражданско правен компенсационен режим. Липсвало каквото и да било предоставяне на икономическо предимство чрез държавни или контролирани от държавата ресурси.

Второ основание: липса на каквато и да е нова помощ

Жалбоподателят също твърди, че намалената допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители не представлява нова помощ по смисъла на член 108 ДФЕС, тъй като досега Комисията е приемала, че механизмът за финансиране на подкрепата за електроенергия от възобновяеми източници във Федерална република Германия съответства на правилата за държавни помощи, а този механизъм по същество не е променен.

Трето основание: нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

Жалбоподателят тук твърди, че с решението си Комисията е нарушила оправданите правни очаквания на съответните предприятия, тъй като досега е приемала, че механизмът за финансиране на подкрепата за електроенергия от възобновяеми източници във Федерална република Германия съответства на правилата за държавни помощи, а този механизъм по същество не е променен.

Четвърто основание: липса на компетентност на ответника

Накрая, жалбоподателят твърди, че с приемането на обжалваното решение Комисията е надвишила предоставената ѝ компетентност, тъй като неоснователно е ограничила правото на преценка, което първичното и вторичното право предоставят на Федерална република Германия по отношение на начина на организиране на подкрепата за електроенергия от възобновяеми източници.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/45

Жалба, подадена на 22 декември 2015 г. — FH Scorpio/СХВП — Eckes-Granini Group (YO!)

(Дело T-745/15)

(2016/C 059/52)

Език на жалбата: полски

Страни

Жалбоподател: FH Scorpio (Лодз, Полша) (представител: R. Rumpel, adwokat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Eckes-Granini Group GmbH (Нидер-Олм, Германия)

Данни за производството пред СХВП

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словния елемент „YO!“ — заявка за регистрация № 11 208 436

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 2 октомври 2015 г. по преписка R 1546/2014-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви жалбата за основателна,

—	да отмени обжалваното решение в частта, отнасяща се до регистрацията на марката „YO!“, № 011208436,

—	да измени обжалваното решение, като регистрира марката за всички посочени стоки и услуги,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/46

Жалба, подадена на 22 декември 2015 г. — Biofa/Комисия

(Дело T-746/15)

(2016/C 059/53)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Biofa AG (Мюнзинген, Германия) (представители: C. Stallberg и S. Knoblich, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2069 на Комисията от 17 ноември 2015 година за одобряване на основното вещество натриев хидрогенкарбонат (ОВ L 301, 18 ноември 2015 г., стр. 42),

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.

Първо основание: Нарушение на правото на закрилата на данните

Данните на жалбоподателя относно неговия продукт за растителна защита „VitiSan®“ били обект на закрила на данните по член 59 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 (1). Ето защо използването на тези данни за одобряване на основното вещество натриев хидрогенкарбонат нарушавало правото на жалбоподателя на закрила на данните.

Второ основание: Нарушение на принципа на субсидиарност на производството за одобряване на основни вещества

Одобряването на основното вещество натриев хидрогенкарбонат нарушавало принципа на субсидиарност в областта на правната уредба на растителната защита, тъй като с препарата на жалбоподателя за растителна защита „VitiSan®“, който съдържа калиев хидрогенкарбонат, бил налице разрешен продукт за растителна защита със сходно активно вещество.

Трето основание: Нарушение на принципа на приоритет при производството за одобряване на основни вещества

В съответствие с принципа на приоритет подадената от жалбоподателя молба за одобряване на натриевия хидрогенкарбонат като активно вещество блокирала одобряването на тази субстанция като основно вещество.

Четвърто основание: Нарушение на правото на собственост на жалбоподателя

Неоснователното използване на данните на жалбоподателя за одобряване на натриевия хидрогенкарбонат като основно вещество нарушавало правото му интелектуална собственост по член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

Пето основание: Нарушение на изискването за защита на поверителната търговска информация

Неоснователното използване на данните на жалбоподателя за одобряване на натриевия хидрогенкарбонат като основно вещество нарушавало и правото на защита на поверителната търговска информация по член 7 от Хартата.

Шесто основание: Нарушение на общия принцип на равно третиране

Неоснователното използване на данните на жалбоподателя за одобряване на натриевия хидрогенкарбонат като основно вещество нарушавало също и принципа на равно третиране. Докато жалбоподателят е трябвало да направи съществени инвестиции във връзка с необходимите за одобряването данни, ответникът използвал тези данни в полза на трети лица, които не е трябвало да изпълняват тези изисквания.

Седмо основание: нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания

На последно място, неоснователното използване на данните на жалбоподателя за одобряване на натриевия хидрогенкарбонат като основно вещество водело и до нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания. Жалбоподателят имал оправдани правни очаквания, че неговите данни относно продукта за растителна защита „VitiSan®“ ще се използват при спазване на изискванията за закрила на данните.

(1) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (OB L 309, стр. 1).

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/47

Жалба, подадена на 22 декември 2015 г. — Mitteldeutsche Braunkohlengesellschaft и др./Комисия

(Дело T-750/15)

(2016/C 059/54)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Mitteldeutsche Braunkohlengesellschaft mbH (Цайц, Германия), RWE Power AG (Есен, Германия), Vattenfall Europe Mining AG (Котбус, Германия) (представители: U. Karpenstein, K. Dingemann и M. Kottmann, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени Решението на Европейската Комисия C(2014) 5081 окончателен от 23 юли 2014 година, постановено в производството относно държавна помощ SA.38632 (2014/N) (ex 2013/NN) — Germany — Закон за енергията от възобновяеми източници (EEG 2014) — Reform of the Renewable Energy Law — доколкото това решение класифицира уредбата на съществуващите инсталации за самостоятелно снабдяване, съдържаща се в член 61, параграфи 3 и 4 EEG 2014, като държавна помощ и я обявява за съвместима с вътрешния пазар само до 31 декември 2017 г. в точка 5, второ тире (стр. 75),

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две основания.

Първо основание: Липса на селективно предимство в полза на определени предприятия

В първото основание жалбоподателите посочват, че в обжалваното решение правната уредба относно съществуващите инсталации за самостоятелно снабдяване с електроенергия (член 61, параграфи 3 и 4 от EEG 2014) неправилно била класифицирана като селективна мярка и оттам като държавна помощ.

Второ основание: Липса на държавни финансови средства

Във второто основание жалбоподателите посочват, че за финансираното посредством таксата по EEG подпомагане на енергията от възобновяеми източници се използват не държавни, а частни средства. Нито събирането, нито използването на таксата по EEG се намирали под постоянния контрол на държавата, както се изисква в съдебната практика. Освен това разглежданата правна уредба изобщо не натоварвала държавния бюджет, тъй като общият размер на таксата по EEG не бил намален в резултат на освобождаването от такса по EEG на самостоятелното снабдяване от съществуващи инсталации.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/48

Жалба, подадена на 30 декември 2015 г. — Люксембург/Комисия

(Дело T-755/15)

(2016/C 059/55)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Велико херцогство Люксембург (представители: D. Holderer, и D. Waelbroeck, S. Naudin и A. Steichen, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна,

—	като главно искане, да отмени решението на Комисията от 21 октомври 2015 г. относно държавна помощ SA.38375 приведена в действие от Великото херцогство Люксембург в полза на Fiat,

—	при условията на евентуалност, да отмени решението на Комисията от 21 октомври 2015 г. относно държавна помощ SA.38375 приведена в действие от Великото херцогство Люксембург в полза на Fiat в частта, с която се разпорежда възстановяване на помощта,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.	Първото основание е нарушение на член 107 ДФЕС, тъй като Комисията не била доказала селективния характер на спорното индивидуално решение.

2.	Второто основание е нарушение на член 107 ДФЕС и на задължението за мотивиране на Комисията, тъй като последната не била доказала наличието на предимство, нито наличие на нарушение на конкуренцията.

Третото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е нарушение на член 14, параграф 1 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, доколкото Комисията е изискала възстановяване на помощта в нарушение на принципа на правната сигурност и на правото на защита.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/49

Жалба, подадена на 21 декември 2015 г. — Tengelmann Warenhandelsgesellschaft/СХВП — Fédération Internationale des Logis (T)

(Дело T-756/15)

(2016/C 059/56)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Tengelmann Warenhandelsgesellschaft KG (Mülheim an der Ruhr, Германия) (представител: H. Prange, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Federation Internationale des Logis (Париж, Франция)

Данни за производството пред СХВП

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Общността „T“ — заявка за регистрация № 11 623 022

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 31 август 2015 г. по преписка R 2653/2014-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, като отхвърли изцяло възражението,

—	да осъди ответника и евентуално другата страна в производството пред апелативния състав да заплати съдебните разноски, включително разноските по производството пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/49

Жалба, подадена на 29 декември 2015 г. — Fiat Chrysler Finance Europe/Комисия

(Дело T-759/15)

(2016/C 059/57)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fiat Chrysler Finance Europe (FCFE) (Люксембург, Люксембург) (представители: J. Rodriguez, Solicitor, M. Engel и G. Maisto, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за отмяна за допустима,

—	да отмени членове 1 — 4 от решението на Комисията от 21 октомври 2015 г., адресирано до Великото херцогство Люксембург („Люксембург“) по дело SA.38375 (2914/C ex 2014 NN) („спорното решение“),

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на FCFE.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.	Първото основание е нарушение на член 107 ДФЕС, тъй като в спорното решение Комисията приложила неправилно понятието „селективно предимство“ и не доказала, че предварителното споразумение за ценообразуване (APA) може да доведе до нарушение на конкуренцията.

Второто основание е че със спорното решение Комисията е нарушила член 296, параграф 2 ДФЕС и задължението си за мотивиране, тъй като не обяснила как е извела принципа на сделката между несвързани лица от правото на Съюза, нито дори в какво се състои този принцип, и описала съвсем повърхностно въздействието на APA върху конкуренцията.

Третото основание е нарушение на принципа на правната сигурност, тъй като даденото от Комисията ново определение на принципа на сделката между несвързани лица в спорното решение води до пълна несигурност и объркване относно това кога предварително споразумение за ценообразуване и въобще всеки анализ на трансферното ценообразуване може да противоречи на правилата на Европейския съюз относно държавните помощи.

Четвъртото основание е нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, тъй като Комисията създала оправдано правно очакване, че за целите на държавните помощи ще преценява споразуменията за трансферно ценообразуване въз основа на Насоките на ОИСР и рязкото ѝ отклонение от този подход нарушило посочения принцип.

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/50

Жалба, подадена на 23 декември 2015 г. — Нидерландия/Комисия

(Дело T-760/15)

(2016/C 059/58)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman, B. Koopman и M. de Ree)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решението на Комисията от 21 октомври 2015 г. по преписка C(2015) 7143 окончателен относно държавна помощ SA.38374 (2014/C ex 2014/NN), предоставена от Нидерландия на Starbucks,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

Неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията застъпила виждането, че „Advanced Pricing Agreement“ (APA) имало селективен характер.

—	На първо място Комисията не била изтъкнала специално и в достатъчна степен, че критерият за селективност е изпълнен.

—

На второ място Комисията неправилно използвала като референтна рамка общата нидерландска система за корпоративно облагане. Правилната референтна рамка за APA били член 8b, параграф 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (Wet op de Vennootschapsbelasting) и Наредбата за трансферното ценообразуване (Verrekenprijsbesluit). В APA тази референтна рамка просто намирала приложение.

Неправилно прилагане на член 107, параграф 2 ДФЕС, тъй като Комисията проверявала дали е налице предимство в съответствие с предвиден в правото на Съюза принцип на сделката между несвързани лица. Такъв принцип обаче не съществувал и освен това той не бил част от проверката за наличието на държавна помощ.

Неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията приемала, че въз основа на избора на „Transactional Net Margin Method“ като метод за трансферни цени, APA давало предимство на Starbucks Manufacturing EMEA BV.

Комисията неправилно приемала, че договореният в APA метод не представлявал достоверна отправна точка за получаване на пазарни резултати. Тя не можела и да докаже, че платеното на Alki възраграждение и надбавката към общата стойност на зелените зърна кафе нямали никаква реална стойност.

Неправилно прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията установявала, че чрез начина на прилагане на „Transactional Net Margin Method“ APA предоставяло предимство на на Starbucks Manufacturing EMEA BV.

Комисията неправилно изхождала от обстоятелството, че договореният в APA „Transactional Net Margin Method“ бил приложен неправилно и водел до предимство за Starbucks Manufacturing EMEA BV. Комисията не доказвала, че по-доброто прилагане от нейна гледна точка на „Transactional Net Margin Method“ би довело до по-голяма облагаема печалба и до липсата на предимство.

5.	Нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа, тъй като Комисията не е преценила и включила в решението всички релевантни данни, и се основала на анонимни данни, които обаче никога не били предоставени нидерландското правителство.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

15.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 59/52

Жалба, подадена на 23 декември 2015 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-151/15)

(2016/C 059/61)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: S. Rodrigues и A. Tymen, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна на решението на Комисията за отказ да отпусне наследствена пенсия на жалбоподателя и обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които последният твърди, че е претърпял

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Службата за управление и плащане по индивидуални права от 13 или 14 април 2015 г. за отказ да се отпусне наследствена пенсия на жалбоподателя,

—	при необходимост, да се отмени решението на Комисията от 15 септември 2015 г., с което се отхвърля жалбата по административен ред на жалбоподателя от 15 юни 2015 г.,

—	да се присъди обезщетение за имуществените вреди на жалбоподателя,

—	да се присъди обезщетение за неимуществените вреди на жалбоподателя, оценени ex aequo et bono на 5 000 EUR,

—	да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 59

Издание на български език	Информация и известия	Година 59 15 февруари 2016 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2016/C 059/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2016/C 059/02	Дело C-586/15 P: Жалба, подадена на 12 ноември 2015 г. от Lotte Co. Ltd срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 15 септември 2015 г. по дело T-483/12 — Nestlé Unternehmungen Deutschland GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)	2
2016/C 059/03	Дело C-595/15 P: Жалба, подадена на 14 ноември 2015 г. от National Iranian Oil Company PTE Ltd (NIOC), и др. срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 4 септември 2015 г. по дело T-577/12, NIOC и др./Съвет на Европейския съюз	3
2016/C 059/04	Дело C-626/15: Жалба, подадена на 23 ноември 2015 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз	5
2016/C 059/05	Дело C-633/15: Преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 30 ноември 2015 г. — London Borough of Ealing/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs	6
2016/C 059/06	Дело C-640/15: Преюдициално запитване от Court of Appeal (Ирландия), постъпило на 2 декември 2015 г. — Minister for Justice and Equality/Tomas Vilkas	7
2016/C 059/07	Дело C-657/15 P: Жалба, подадена на 7 декември 2015 г. от Viasat Broadcasting UK Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 септември 2015 г. по дело T-674/11, TV2/Danmark/Европейска комисия	8
2016/C 059/08	Дело C-659/15: Преюдициално запитване от Hanseatischen Oberlandesgericht in Bremen (Германия), постъпило на 9 декември 2015 г. — Наказателно производство срещу Robert Caldararu	9
2016/C 059/09	Дело C-660/15 P: Жалба, подадена на 8 декември 2015 г. от Viasat Broadcasting UK Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 24 септември 2015 г. по дело T-125/12, Viasat Broadcasting UK Ltd/Европейска комисия	9
2016/C 059/10	Дело C-665/15: Иск, предявен на 14 декември 2015 г. — Европейска комисия/Португалска република	10
	Общ съд
2016/C 059/11	Дело T-486/11: Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Orange Polska/Комисия (Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Полски пазар в областта на далекосъобщенията — Решение за установяване на нарушение на член 102 ДФЕС — Наложени от заварения оператор условия за разрешаване на платен достъп на новите оператори до мрежата и до услугите на едро за високоскоростен достъп до интернет — Законен интерес от установяване на нарушение — Глоби — Задължение за мотивиране — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Пропорционалност — Пълен съдебен контрол — Насоки относно метода за определяне на глобите от 2006 г.)	12
2016/C 059/12	Дело T-242/12: Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — SNCF/Комисия (Държавни помощи — Мерки за предоставяне на помощ, които Франция е предприела в полза на Sernam SCS — Помощи за преструктуриране и рекапитализация, гаранции и опростяване на задължения от SNCF към Sernam — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар — Неправомерно прилагане на помощ — Възстановяване — Икономическа приемственост — Критерий за частния инвеститор)	13
2016/C 059/13	Дело T-275/13: Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Италия/Комисия (Eзиков режим — Обявление за конкурс на общо основание за назначаване на администратори — Избор на втори език измежду три езика — Език за контакти с кандидатите в конкурса — Регламент № 1 — Член 1г, параграф 1, член 27, първа алинея и член 28, буква е) от Правилника — Принцип на недопускане на дискриминация — Пропорционалност)	13
2016/C 059/14	Дело T-295/13: Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Италия/Комисия (Езиков режим — Поправки на обявления за конкурси на общо основание за назначаване на администратори — Нови конкурсни процедури — Избор на втори език измежду три езика — Регламент № 1 — Член 1 г, параграф 1, член 27 и член 28, буква е) от Правилника — Принцип на недопускане на дискриминация — Пропорционалност)	14
2016/C 059/15	Дело T-510/13: Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Италия/Комисия (Езиков режим — Обявление за конкурси на общо основание за назначаване на преводачи — Избор на втори език измежду три езика — Език за контакти с кандидатите в конкурса — Регламент № 1 — Член 1г, параграф 1, член 27 и член 28, буква е) от Правилника — Принцип на недопускане на дискриминация — Пропорционалност)	15
2016/C 059/16	Съединени дела T-515/13 и T-719/13: Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Испания/Комисия (Държавни помощи — Корабостроене — Данъчни разпоредби, приложими за някои споразумения, въведени за финансирането и придобиването на плавателни съдове — Решение, с което помощта се обявява за частично несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното частично възстановяване — Жалба за отмяна — Лично засягане — Допустимост — Предимство — Селективен характер — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията — Задължение за мотивиране)	16
2016/C 059/17	Дело T-624/14: Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Bice International/СХВП — Bice (bice) (Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността bice — По-ранна фигуративна национална марка 1926 BiCE RISTORANTE — Липса на реално използване на по-ранната марка — Член 57, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009)	17
2016/C 059/18	Дело T-79/15: Решение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Olympus Medical Systems/СХВП (3D) (Марка на Общността — Заявка за фигуративна марка на Общността 3D — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009)	17
2016/C 059/19	Дело T-673/14: Определение на Общия съд от 8 декември 2015 г. — Италия/Комисия (Жалба за отмяна — Държавни помощи — Транспорт — Учредяване на Airport Handling SpA — Решение за започване на формално разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС — Акт, който не подлежи на обжалване — Помощни мерки, които са напълно осъществени към датата на подаване на жалбата — Недопустимост)	18
2016/C 059/20	Дело T-224/15: Определение на Общия съд от 10 декември 2015 г. — Cofely Solelec и др./Парламент (Жалба за отмяна — Обществени поръчки за строителство — Процедура за възлагане на обществени поръчки — Отхвърляне на офертата на оферент — Оттегляне на обжалвания акт — Липса на основание за произнасяне)	18
2016/C 059/21	Дело T-543/15 R: Определение на председателя на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Lysoform Dr. Hans Rosemann и др./ECHA (Обезпечително производство — REACH — Предоставяне на пазара и употреба на биоциди — Включване на дружество в списъка по член 95 от Регламент (ЕС) № 528/2012 като доставчик на активно вещество — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	19
2016/C 059/22	Дело T-669/15 R: Определение на председателя на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Lysoform Dr. Hans Rosemann и др./ECHA (Обезпечително производство — REACH — Предоставяне на пазара и употреба на биоциди — Включване на дружество в списъка по член 95 от Регламент (ЕС) № 528/2012 като доставчик на активно вещество — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	20
2016/C 059/23	Дело T-600/15: Жалба, подадена на 22 октомври 2015 г. — PAN Europe и др./Комисия	20
2016/C 059/24	Дело T-630/15: Жалба, подадена на 10 ноември 2015 г. — Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия	21
2016/C 059/25	Дело T-631/15: Жалба, подадена на 11 ноември 2015 г. — Stena Line Scandinavia/Комисия	22
2016/C 059/26	Дело T-673/15: Иск, предявен на 19 ноември 2015 г. — Guardian Europe/Европейски съюз	23
2016/C 059/27	Дело T-682/15 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2015 г. от Patrick Wanègue срещу определението, постановено на 15 септември 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-21/15, Wanègue/Комитет на регионите	24
2016/C 059/28	Дело T-684/15 P: Жалба, подадена на 27 ноември 2015 г. от Roderich Weissenfels срещу решението, постановено на 24 септември 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-92/14, Weissenfels/Парламент	26
2016/C 059/29	Дело T-688/15 P: Жалба, подадена на 28 ноември 2015 г. от Peter Schönberger срещу определението, постановено на 30 септември 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-14/12 RENV, Schönberger/Сметна палата	27
2016/C 059/30	Дело T-692/15: Жалба, подадена на 25 ноември 2015 г. — HTTS/Съвет	28
2016/C 059/31	Дело T-698/15 P: Жалба, подадена на 2 декември 2015 г. от Juha Tapio Silvan срещу решението, постановено на 22 септември 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-83/14, Silvan/Комисия	28
2016/C 059/32	Дело T-705/15: Иск, предявен на 2 декември 2015 г. — Syriatel Mobile Telecom/Съвет	30
2016/C 059/33	Дело T-707/15: Иск, предявен на 3 декември 2015 г. — Souruh/Съвет	30
2016/C 059/34	Дело T-708/15: Иск, предявен на 3 декември 2015 г. — Cham и Bena Properties/Съвет	31
2016/C 059/35	Дело T-709/15: Иск, предявен на 3 декември 2015 г. — Almashreq Investment Fund/Съвет	32
2016/C 059/36	Дело T-710/15: Иск, предявен на 3 декември 2015 г. — Drex Technologies/Съвет	32
2016/C 059/37	Дело T-711/15: Иск, предявен на 3 декември 2015 г. — Othman/Съвет	33
2016/C 059/38	Дело T-712/15: Жалба, подадена на 3 декември 2015 г. — Crédit Mutuel Arkéa/ЕЦБ	33
2016/C 059/39	Дело T-714/15: Иск, предявен на 2 декември 2015 г. — Makhlouf/Съвет	34
2016/C 059/40	Дело T-715/15: Жалба, подадена на 4 декември 2015 г. — BBY Solutions/СХВП — Worldwide Sales Corporation España (BEST BUY GEEK SQUAD)	35
2016/C 059/41	Дело T-716/15: Жалба, подадена на 30 ноември 2015 г. — Gallardo Blanco/СХВП — Expasa Agricultura y Ganadería (Изображение на железен зъбалец на конска юзда във формата на H)	36
2016/C 059/42	Дело T-718/15: Жалба, подадена на 9 декември 2015 г. — PTC Therapeutics International/EMA	37
2016/C 059/43	Дело T-719/15 P: Жалба, подадена на 8 декември 2015 г. от LP срещу определението, постановено на 28 септември 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-73/14	37
2016/C 059/44	Дело T-720/15: Иск, предявен на 4 декември 2015 г. — Комисия/CINAR	38
2016/C 059/45	Дело T-722/15: Жалба, подадена на 4 декември 2015 г. — Interessengemeinschaft privater Milchverarbeiter Bayerns/Комисия	38
2016/C 059/46	Дело T-723/15: Жалба, подадена на 4 декември 2015 г. — Genossenschaftsverband Bayern/Комисия	40
2016/C 059/47	Дело T-727/15: Жалба, подадена на 14 декември 2015 г. — Justice & Environment/Комисия	41
2016/C 059/48	Дело T-729/15: Жалба, подадена на 17 декември 2015 г. — MSD Animal Health Innovation и Intervet international/EMA	41
2016/C 059/49	Дело T-737/15: Жалба, подадена на 18 декември 2015 г. — Hydro Aluminium Rolled Products/Комисия	42
2016/C 059/50	Дело T-738/15: Жалба, подадена на 18 декември 2015 г. — Aurubis и др./Комисия	43
2016/C 059/51	Дело T-743/15: Жалба, подадена на 21 декември 2015 г. — Vinnolit/Комисия	44
2016/C 059/52	Дело T-745/15: Жалба, подадена на 22 декември 2015 г. — FH Scorpio/СХВП — Eckes-Granini Group (YO!)	45
2016/C 059/53	Дело T-746/15: Жалба, подадена на 22 декември 2015 г. — Biofa/Комисия	46
2016/C 059/54	Дело T-750/15: Жалба, подадена на 22 декември 2015 г. — Mitteldeutsche Braunkohlengesellschaft и др./Комисия	47
2016/C 059/55	Дело T-755/15: Жалба, подадена на 30 декември 2015 г. — Люксембург/Комисия	48
2016/C 059/56	Дело T-756/15: Жалба, подадена на 21 декември 2015 г. — Tengelmann Warenhandelsgesellschaft/СХВП — Fédération Internationale des Logis (T)	49
2016/C 059/57	Дело T-759/15: Жалба, подадена на 29 декември 2015 г. — Fiat Chrysler Finance Europe/Комисия	49
2016/C 059/58	Дело T-760/15: Жалба, подадена на 23 декември 2015 г. — Нидерландия/Комисия	50
2016/C 059/59	Дело T-482/15: Определение на Общия съд от 7 декември 2015 г. — Ahrend Furniture/Комисия	51
	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2016/C 059/60	Дело F-148/15: Жалба, подадена на 21 декември 2015 г. — ZZ/Комисия	52
2016/C 059/61	Дело F-151/15: Жалба, подадена на 23 декември 2015 г. — ZZ/Комисия	52